НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
386
резултата в
66
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
7_04 ) Смирение
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ти, като говориш на хората, кажи си: „Господ говори, Нему е
славата
!
То нашето е нищо. Ако моят живот е полезен, означава, че с мен се занимава един висш Дух. За да бъдем ръководени, вдъхновявани, нашият живот трябва да бъде ценен пред Бога – да бъдем полезни. Някой прояви известни идеи, дарби, таланти, направи нещо с успех в някоя област и след това приписва това на себе си, мисли, че това е негово лично дело; трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал съдействието на Небето, той трябва да отдава всичко това на Бога.
Ти, като говориш на хората, кажи си: „Господ говори, Нему е
славата
!
“ А ти раздвояваш нещата, казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш „Аз говоря! “ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: „Господ говори! “ Няма какво да казвам на другите от коя банка съм взел пари, не е тяхна работа, но в себе си да знам. Всеки, който иска да има слава, е на крив път. Трябва да търсим Славата Божия.
към текста >>
Трябва да търсим
Славата
Божия
.
Ти, като говориш на хората, кажи си: „Господ говори, Нему е славата! “ А ти раздвояваш нещата, казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш „Аз говоря! “ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: „Господ говори! “ Няма какво да казвам на другите от коя банка съм взел пари, не е тяхна работа, но в себе си да знам. Всеки, който иска да има слава, е на крив път.
Трябва да търсим
Славата
Божия
.
Когато Великите духове слизат на Земята, те вземат много скромна форма, и за да не обръщат внимание на хората, не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас много учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, вдига сто килограма, но има машини, които вдигат и повече. Който не е смирен, ще го смирят.
към текста >>
2.
54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите
- Боян Боев (1883 – 1963)
Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси
Божията
слава.
Вечното, Красивото, което е вътре в нас, се намира и в хранилницата на всички души. В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите. Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар. Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата.
Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси
Божията
слава.
Почнеш ли да работиш за славата на Бога, т.е. когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот
към текста >>
Почнеш ли да работиш за
славата
на Бога, т.е.
В душата на всекиго растат странни цветя, които може би все още не са разцъфтели в целия си блясък; в същата обител извира кристално чист извор, който може би все още не си е проправил път, за да протекат животворните му струи навън към другите. Разумното, което действа в нас, е сродно с Разумното, което действа и във всяко цвете и твар. Именно затова този, който живее в закона на Цялото, вижда навред Единния живот, така невероятно проявен в неизброими форми. Този, който почувства своите извечни връзки с Цялото, почва да работи и от живот на мъчение и труд се издига до живота на работата. Който живее в илюзията на несъпричастността, търси своята слава, а който живее в Закона на Цялото, търси Божията слава.
Почнеш ли да работиш за
славата
на Бога, т.е.
когато Любовта става импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната и ти си свободен. При сегашната си степен на развитие всеки човек в миг на вътрешно озарение се издига до схващането за Единството, съзнанието му се пробужда, той става предвестник на Новата култура, която иде. А тя ще бъде култура на единството. 4. Дървото на Целокупния живот Всички същества са клончета на едно и също дърво – дървото на Целокупния живот.
към текста >>
3.
64) Пентаграмът
- Боян Боев (1883 – 1963)
Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за
Славата
Божия
.
В средния кръг да се съсредоточи над мисълта: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ А в третия, най-вътрешния кръг, да впише все така мислено изречението: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Когато човек се моли и си представя тези три изречения, тогава Пентаграмът има по-голяма сила. При случай на нужда и във време на опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм. Отначало ще го направи мислено, после ще го изпише с ръка и накрая да си послужи с трите изречения, които споменах. Препятствията, които има, ще се разпръснат. Пентаграмът е мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили.
Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за
Славата
Божия
.
Ако човек го използва правилно, тогава Пентаграмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек да се ползва правилно от неговата сила, трябва безвъзвратно да реши в себе си да служи на Бога и да няма връщане назад. Казах на брат Пеню Киров, от когото получавате пентаграмите, че трябва да наблегне на това: дали този, който получава Пентаграм, е съгласен да служи на Бога. Ако някой няма това съгласие в себе си, Пентаграмът ще му навреди. Пентаграмьт е ограда.Пентаграмът е светлина.
към текста >>
4.
66) План за повдигане на човечеството
- Боян Боев (1883 – 1963)
Славяните ще бъдат проводници на Любовта
Божия
.
Това не е нацизъм, нито шовинизъм, понеже мисията на славянството не е расова, а общочовешка. У славяните се развива Любов към Бога. Те ще приемат най-хубавото от англичани, германци, французи и американци. Славянството ще изпьлни своето предназначение и оттатък ще мине. Да се противиш на това, то значи да изгубиш големите преимущества.
Славяните ще бъдат проводници на Любовта
Божия
.
Новото е културата на Любовта. Думата славяни има връзка със Славата Господня. У русите, изобщо у славяните, има доста монголска кръв, от която трябва да се освободят. Но няма друг народ, у когото да е развито толкова силно религиозното чувство, както у русите, затова той е и така мек. Русите си остават в душите религиозни.
към текста >>
Думата славяни има връзка със
Славата
Господня.
Те ще приемат най-хубавото от англичани, германци, французи и американци. Славянството ще изпьлни своето предназначение и оттатък ще мине. Да се противиш на това, то значи да изгубиш големите преимущества. Славяните ще бъдат проводници на Любовта Божия. Новото е културата на Любовта.
Думата славяни има връзка със
Славата
Господня.
У русите, изобщо у славяните, има доста монголска кръв, от която трябва да се освободят. Но няма друг народ, у когото да е развито толкова силно религиозното чувство, както у русите, затова той е и така мек. Русите си остават в душите религиозни. Религиозното чувство, както и да се менят формите, не може да се изкорени – нищо не е в състояние да го изкорени от човека. В сравнение с всички други народи и раси у русите, изобщо у славяните, най-много е развито чувството на Любов към Бога и затова тяхното предназначение е да дадат тласък за Нова култура в света.
към текста >>
5.
18. Първи стъпки на ученика - III
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяко нещо, което не е за
Славата
Божия
, е личен живот.
Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора? У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно. Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното.
Всяко нещо, което не е за
Славата
Божия
, е личен живот.
Вторият стремеж е: абсолютно всяка лъжа - черна и бяла - да бъде изключена от сърцето и ума на ученика. Черна лъжа е тази, с която човек иска да постигне егоистични интереси. Бяла е тази, с която човек мисли, че ще помогне на някого. Обаче последствията на всяка лъжа са катастрофални. При лъжата скъсваме връзката с Бога, Който е Истина.
към текста >>
Във връзка с това има един закон, който гласи така: Ти сам трябва да съдиш себе си, преди да е дошъл
Божият
съд.
Обаче последствията на всяка лъжа са катастрофални. При лъжата скъсваме връзката с Бога, Който е Истина. Има един закон: „Всяко предприятие, в чиято основа е лъжата, ще рухне." Ученикът трябва да бъде смел и да признава своите недостатъци пред себе си. Учителят казва така: Този, който няма смелост да признава своите недостатъци, никога не може да познае любовта.
Във връзка с това има един закон, който гласи така: Ти сам трябва да съдиш себе си, преди да е дошъл
Божият
съд.
Ако ти сам се съдиш, няма нужда друг отвън да те съди, защото целта е постигната. Друго правило за ученика: Бъди твърд като земята; бъди мек като водата; бъди бърз като въздуха; бъди лъчезарен като светлината. Твърд като земята значи постоянен в основните идеи на живота си. Мек като водата - това има отношение към любовта. Бърз като въздуха значи бърз при помагане и проявяване на любовта.
към текста >>
Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята
Божия
; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си.
Ще проучавате беседите поред от първа серия, школните лекции на Общия клас, носле - Младежкия клас, рилските, съборните беседи и така - наред, по години. Това е грамадна работа, но човек не трябва да се плаши. В тетрадките ще отделите най-много място за любовта. Веднъж Учителят каза така: „За Любовта аз още не съм ви говорил." Ние Го запитахме как да разбираме това, когато в беседите се говори най-много за любовта. Тогава Той каза: „Вярно е, но за самата Любов аз не съм говорил, а само за нейните дарове." Друг отдел ще бъде за мъдростта.
Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята
Божия
; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си.
В тетрадката да има графа, в която да се означава томът и страницата на беседата, в която се разглежда темата. 03.04.1948 г., Изгрев
към текста >>
6.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял
славата
на Христа и е говорил за Него.
От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа.
Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял
славата
на Христа и е говорил за Него.
Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят.
към текста >>
За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята
Божия
, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр.
Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго.
За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята
Божия
, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр.
Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика.
към текста >>
"И видяхме
Славата
Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина."
Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: "И Словото стана плът и всели се между нас." При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.
"И видяхме
Славата
Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина."
При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека.
към текста >>
За Него е важно да върши Волята
Божия
.
Той ми каза веднъж в частен разговор: "Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда. И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила." В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа.
За Него е важно да върши Волята
Божия
.
Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия?
към текста >>
7.
Зазоряване на новата култура
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега иде третият Завет:
прославата
на Синовете Божии.
Никаква сила не е в състояние да противодейства на течението на Бялото Братство. Положението, в което се намират съвременните хора, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние минаваме от Новия Завет в Завета на Синовете Божии. Под Завета на Синовете Божии някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. Засега го управляват слугите, още не светиите.
Сега иде третият Завет:
прославата
на Синовете Божии.
* Новият човек иде в света. Той иде с нова мисъл. Не е въпросът само да кажете, че той иде, но трябва да почнете да мислите по новому, като новия човек, не като стария. Доброто иде, ще го видим и ще отидем да работим.
към текста >>
Дошло е време, когато всички трябва да кажат: „По Бога трябва да живеем." Срамота е за един културен, просветен човек да живее без
Божията
любов.
Душевна сплотеност трябва да има. Всички вярващи в света трябва да се сплотят. Всички трябва да се сплотят. Всички трябва да се съгласят в един принцип: от каквото и верую да са, да турят любовта като основа, да се съгласят, че трябва да има любов и братство. Това е общата основа.
Дошло е време, когато всички трябва да кажат: „По Бога трябва да живеем." Срамота е за един културен, просветен човек да живее без
Божията
любов.
Апостолите имаха любов и се радваха, че са се удостоили да страдат. Те казват: „Кой ще ни отдалечи от любовта Христова? " Любовта е новото. Някой ще каже: „Ние досега не сме ли имали любов?
към текста >>
8.
27. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
И във всичко търсете
Славата
Божия
за вас.
Да не мисли, че е завършил всичко. Сега всеки иска да бъде прав, а това е именно ключа на злините, защото първенството е относително нещо. Успехът на човека зависи от силата на съществата, които го ръководят и ако вашият живот е полезен на другите, то с вас се занимава един висш Дух, затова ние трябва да бъдем полезни и ценени пред Бога. Ние трябва да имаме повече смирение, когато проявяваме знанието и способностите си, защото имаме съдействието на Небето (на Бога). Каквото и да говорите и да вършите, мислено си кажете: Господ говори, Нему са словата (а оставете хората да казват за вас).
И във всичко търсете
Славата
Божия
за вас.
А който не е смирен, ще го смирят, това да знаете! Трябва ви едно разумно смирение и макар човек да бъде смирен, той като има дарби ще напредне. Гордостта и тщеславието са голяма спънка за развитието на човека, те пречат за развитието на неговите дарби. За да прояви човек Божествената Любов, трябва да има за основа смирението, то е основа за развиване на всички дарби и постижения на човека. Тщеславието е гроб на мисълта: Смирението е растеж, т.е.
към текста >>
Затова на човека, като му дойде такова изкушение, да се почувствува малък и че е нищо пред Бога, да се смири и да почувствува, че трябва да изпълни Волята
Божия
и да прави това, което Бог иска.
Христос съзнаваше, че трябва да се смири и ние трябва да започнем със смирение. Йоан Кръстител прояви смирение. Той беше преродилия се Илия и си каза сега: Тази работа с рязане на главите не става и се смири (човек трябва да се смири). Мойсей се издигна, благодарение на недостатъка си (гъгнивост), които го смиряваше. Похвалите карат човека да пада.
Затова на човека, като му дойде такова изкушение, да се почувствува малък и че е нищо пред Бога, да се смири и да почувствува, че трябва да изпълни Волята
Божия
и да прави това, което Бог иска.
Вие трябва да хвалите всякога Господа и да оставите Той да хвали вас. Човек сам себе си не бива и не може да хвали. Да ви е приятно, че хората не ви обръщат внимание. Ти може да си ангел, но щом си дошъл на земята, тук в плът, ще се смириш. Казано е и за Христос: Той прие рабски образ.
към текста >>
9.
31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Каквото и да стане, казвайте си: "Да бъде за
славата
Божия
".
Да е доволен значи в такъв случай, но пак да е активен в живота, а не пасивен. И тогава, в следващият момент ще бъде в друго положение. Всякога работете с радост за днешният си ден и да не допускате никаква тревога в душата си. Считайте, че всичко е за ваше добро. Имайте красиви отношения към всички хора.
Каквото и да стане, казвайте си: "Да бъде за
славата
Божия
".
Дори и да ви се случи и най-лошото, не се обезсърчавайте. Страданията ви са опитности, които струват милиони. Работете за повдигането на другите и сам ще се повдигнете — ще изпълните мисията си, за която сте изпратени между тях, защото някои от тях ще се събудят. Създайте воля в себе си и посред всички ваши несгоди, да ходите спокойно и в мир. Всички дни ни носят някои благословения, само че някои са благоприятни, а други не!
към текста >>
10.
22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Славата
Божия
, Царството Божие и изпълнение на Волята
Божия
.
Адът може да бъде и на земята. Душевните терзания не са ли терзания на ада? А пък има нещо по-велико, към което хората трябва да се стремят. Това е
Славата
Божия
, Царството Божие и изпълнение на Волята
Божия
.
– Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами
към текста >>
Слава
Божия
!
– Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами
Слава
Божия
!
Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта ни пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят. Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички. Всички да могат да се ползуват от него. Онова знание, което е нужно за изграждане живота на новото, да проникне в широките маси и тъй да почне съзнателният градеж на новите разумни форми на живота. А изпълнението Волята Божия значи: Земните блага да бъдат за всички.
към текста >>
Славата
Божия
значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта ни пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят.
– Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента. Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на Небесата". Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия!
Славата
Божия
значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта ни пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят.
Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички. Всички да могат да се ползуват от него. Онова знание, което е нужно за изграждане живота на новото, да проникне в широките маси и тъй да почне съзнателният градеж на новите разумни форми на живота. А изпълнението Волята Божия значи: Земните блага да бъдат за всички. На всеки да му се даде това, което му се пада.
към текста >>
А изпълнението Волята
Божия
значи: Земните блага да бъдат за всички.
Слава Божия! Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта ни пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят. Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички. Всички да могат да се ползуват от него. Онова знание, което е нужно за изграждане живота на новото, да проникне в широките маси и тъй да почне съзнателният градеж на новите разумни форми на живота.
А изпълнението Волята
Божия
значи: Земните блага да бъдат за всички.
На всеки да му се даде това, което му се пада. Това е приложението. – Кое е новото, което иде сега? – Новото, което иде, е: Всички трябва да бъдем слуги! И това ново съзнание вече се ражда!
към текста >>
11.
Работа върху Евангелието на Иоана
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял
славата
на Христа и е говорил за Него.
От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа.
Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял
славата
на Христа и е говорил за Него.
Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят.
към текста >>
За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята
Божия
, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр.
Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас.” Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго.
За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята
Божия
, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр.
Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика.
към текста >>
“И видяхме
Славата
Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина.”
Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: “И Словото стана плът и всели се между нас.” При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.
“И видяхме
Славата
Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина.”
При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека.
към текста >>
За Него е важно да върши Волята
Божия
.
Той ми каза веднъж в частен разговор: “Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда. И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила.” В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: “Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил.” Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа.
За Него е важно да върши Волята
Божия
.
Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия?
към текста >>
12.
Първи стъпки на ученика - III
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяко нещо, което не е за
Славата
Божия
, е личен живот.
Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора? У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно. Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното.
Всяко нещо, което не е за
Славата
Божия
, е личен живот.
Вторият стремеж е: абсолютно всяка лъжа - черна и бяла - да бъде изключена от сърцето и ума на ученика. Черна лъжа е тази, с която човек иска да постигне егоистични интереси. Бяла е тази, с която човек мисли, че ще помогне на някого. Обаче последствията на всяка лъжа са катастрофални. При лъжата скъсваме връзката с Бога, Който е Истина.
към текста >>
Във връзка с това има един закон, който гласи така: Ти сам трябва да съдиш себе си, преди да е дошъл
Божият
съд.
Обаче последствията на всяка лъжа са катастрофални. При лъжата скъсваме връзката с Бога, Който е Истина. Има един закон: „Всяко предприятие, в чиято основа е лъжата, ще рухне.” Ученикът трябва да бъде смел и да признава своите недостатъци пред себе си. Учителят казва така: Този, който няма смелост да признава своите недостатъци, никога не може да познае любовта.
Във връзка с това има един закон, който гласи така: Ти сам трябва да съдиш себе си, преди да е дошъл
Божият
съд.
Ако ти сам се съдиш, няма нужда друг отвън да те съди, защото целта е постигната. Друго правило за ученика: Бъди твърд като земята; бъди мек като водата; бъди бърз като въздуха; бъди лъчезарен като светлината. Твърд като земята значи постоянен в основните идеи на живота си. Мек като водата - това има отношение към любовта. Бърз като въздуха значи бърз при помагане и проявяване на любовта.
към текста >>
Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята
Божия
; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си.
Ще проучавате беседите поред от първа серия, школните лекции на Общия клас, носле - Младежкия клас, рилските, съборните беседи и така - наред, по години. Това е грамадна работа, но човек не трябва да се плаши. В тетрадките ще отделите най-много място за любовта. Веднъж Учителят каза така: „За Любовта аз още не съм ви говорил.” Ние Го запитахме как да разбираме това, когато в беседите се говори най-много за любовта. Тогава Той каза: „Вярно е, но за самата Любов аз не съм говорил, а само за нейните дарове.” Друг отдел ще бъде за мъдростта.
Ще четете беседите и ще правите извадки, 1-ви отдел - за любовта; 2-ри - за мъдростта; 3-ти - за истината; 4-ти - за Бога; 5-ти - ангелска йерархия; 6-ти - душа; 7-ми - невидимия свят; 8-ми - карма; 9-ти - страдание; 10-ти - ученик; 11-ти - учител; 12-ти - Христос; 13-ти - молитва; 14-ти - дишане; 15-ти - хранене; 16-ти - слънчевата светлина; 17-ти - добродетели: кротост, смирение, търпение, мекота, нежност и пр.; 18-ти - музика; 19-ти - чистота; 20-ти - медицина, здравни, хигиенни правила; 21-ви - формули; 22-ри - педагогика; 23-ти - екскурзии и значението на планината; 24-ти - за българския народ - характер и мисия на българите; 25-ти - славянството; 26-ти - шестата раса; 27-ми - прераждане; 28-ми - влиянието на цветовете, краските; 29-ти - спане; 30-ти - служене; З1-ви - изпълнение Волята
Божия
; З2-ри - мъчение, труд и работа и още много други всеки може да намери за себе си.
В тетрадката да има графа, в която да се означава томът и страницата на беседата, в която се разглежда темата. 03.04.1948 г., Изгрев
към текста >>
13.
За смирението
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ти, като говориш на хората, кажи си: “Господ говори, Нему е
славата
.“ А ти казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш: “Аз говоря.“ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: “Господ говори.“ Няма какво да казваш на хората отде си взел пари, от коя банка; не е тяхна работа, но в себе си да знаеш.
Значи, ако моят живот е Полезен, ще се занимава с мене един висш дух. Значи, за да бъдем, ръководени, вдъхновявани, нашият живот трябва да бъде ценен пред Бога да бъдем полезни. Някой прояви известни идеи, дарби, таланти в някои отношения, направи нещо с успех в някоя област и след това го приписва на себе си, мисли, че това е негово лично дело. Трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал въздействието на небето, той трябва да отдава всичко това на Бога, на небето.
Ти, като говориш на хората, кажи си: “Господ говори, Нему е
славата
.“ А ти казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш: “Аз говоря.“ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: “Господ говори.“ Няма какво да казваш на хората отде си взел пари, от коя банка; не е тяхна работа, но в себе си да знаеш.
Всеки, който иска да има слава, е на крив път. Да търсим славата Божия. Когато великите духове слизат на земята, те вземат много скромна форма, за да не обръщат вниманието на хората. Не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас като учен, какво придобивам от това?
към текста >>
Да търсим
славата
Божия
.
Някой прояви известни идеи, дарби, таланти в някои отношения, направи нещо с успех в някоя област и след това го приписва на себе си, мисли, че това е негово лично дело. Трябва повече смирение. Когато човек проявява знания, способности, идеи, той е имал въздействието на небето, той трябва да отдава всичко това на Бога, на небето. Ти, като говориш на хората, кажи си: “Господ говори, Нему е славата.“ А ти казваш на хората, че Господ говори, а на себе си казваш: “Аз говоря.“ Остави хората да казват, че ти говориш, а на себе си казвай: “Господ говори.“ Няма какво да казваш на хората отде си взел пари, от коя банка; не е тяхна работа, но в себе си да знаеш. Всеки, който иска да има слава, е на крив път.
Да търсим
славата
Божия
.
Когато великите духове слизат на земята, те вземат много скромна форма, за да не обръщат вниманието на хората. Не говорят за себе си. Ако аз се представя пред вас като учен, какво придобивам от това? Аз съм толкова учен, колкото съм. Някой казва, че е много силен човек, дига сто килограма.
към текста >>
14.
Един ден в Царството Божие
- Боян Боев (1883 – 1963)
Каквото и да стане, кажи: Да бъде за
славата
Божия
.
Някой казва: “Аз съм много търпелив, защото отстъпвам на всички.“ Казвам: Отстъпваш, защото си слаб. Но да си силен и да отстъпваш, да останеш последен. При една чешма мнозина наливат вода и един остава на опашката, налива последен. Радвай се на онова, което е станало. Не се радвай на онова, което има да стане.
Каквото и да стане, кажи: Да бъде за
славата
Божия
.
Не вади тефтерите, в които е писано кои имат да ти дават. И всичко заличи. Радвай се на здравите и ще станеш здрав. Радвай се на щастливите и ще станеш щастлив. И най-лошо да ви се случи, радвайте се и не се обезсърчавайте.
към текста >>
15.
Който служи на Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяко нещо, което правиш, да е за слава
Божия
най-първо.
Всяка работа, която човек извършва, да бъде за Бога! Иди при един приятел и му помогни. Кажи си, че това го правиш за Бога. Всичко е за Бога. И затова каквото правиш, прави го за Бога.
Всяко нещо, което правиш, да е за слава
Божия
най-първо.
Някой може да говори хубаво, но всичко това да служи за слава Божия. Славата на Бога да изпълни. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, да го тури на мястото. Виждаш, че два клона са се сплели, освобождаваш ги.
към текста >>
Някой може да говори хубаво, но всичко това да служи за слава
Божия
.
Иди при един приятел и му помогни. Кажи си, че това го правиш за Бога. Всичко е за Бога. И затова каквото правиш, прави го за Бога. Всяко нещо, което правиш, да е за слава Божия най-първо.
Някой може да говори хубаво, но всичко това да служи за слава
Божия
.
Славата на Бога да изпълни. Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, да го тури на мястото. Виждаш, че два клона са се сплели, освобождаваш ги. Или виждаш един извор непочистен.
към текста >>
Славата
на Бога да изпълни.
Кажи си, че това го правиш за Бога. Всичко е за Бога. И затова каквото правиш, прави го за Бога. Всяко нещо, което правиш, да е за слава Божия най-първо. Някой може да говори хубаво, но всичко това да служи за слава Божия.
Славата
на Бога да изпълни.
Като помагаш на ближния, ти служиш на Бога. Който обича Бога, като види, че един камък не е на мястото си, да го тури на мястото. Виждаш, че два клона са се сплели, освобождаваш ги. Или виждаш един извор непочистен. Почисти го.
към текста >>
Божията
работа сега се състои в намирането на готовите, предопределените души, които сега трябва да намерят Божествения път.
Една сестра попита как може малкият човек да ограничи Бога. Учителя каза: Ето я идеята: Не може ли да ограничиш слънцето, като затвориш капаците на стаята си? Бог не се сърди никому, но щом затвориш капаците на стаята си, лишаваш се от едно благо. Най-важното служене на Бога е печеленето на души за Бога.
Божията
работа сега се състои в намирането на готовите, предопределените души, които сега трябва да намерят Божествения път.
Няма по-хубаво нещо от това, да разбере човек Божиите пътища, но докато ги намери! Тъмният дух идва и ти казва: „Какво си тръгнал по този път? " Когато той дойде, ще му кажеш: „Ние вземаме ролята на слуги, слуги на любовта. Ние отиваме да слугуваме на Бога. Ела и ти да Му слугуваш. “
към текста >>
Който върши своята работа, ще има обикновените благословения, а който върши
Божията
работа, ще има извънредни благословения.
Ти, като служиш на Бога, няма какво да Му дадеш. Той си има всичко. Ти, като Му служиш, ще вземеш. Ти, като служиш на Бога и на ближния си, служи безкористно, както Бога, т. е., без да очакваш нещо.
Който върши своята работа, ще има обикновените благословения, а който върши
Божията
работа, ще има извънредни благословения.
Онзи, който прави добро, сее и жъне. Онзи, който работи за другите, нищо не е изгубил. Човек, който служи на себе си, най-после остарява и не е доволен от себе си. На Бога като служиш, не остаряваш, но се подмладяваш. Който служи на Бога, нещата му се нареждат.
към текста >>
Божият
път е най-лесният.
Ще ви дам едно правило: Това, което Бог прави за вас, правете и вие за хората. Ако човек иска да получи възкресение, той трябва да пази следните две положения: Първото положение е всяка сутрин и всяка вечер да изпраща от своето благо, което е вложено в неговата душа, на всички хора. Второто положение на висшата любов е да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им служиш по цял ден, без те да знаят това. Вие сега сте строители на новото. Човек, като свърши работата на Бога, минава в по-високо положение.
Божият
път е най-лесният.
Там има методи. В Божия път работите не са така тежки. Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш, защото ще плащаш. Човек трябва да стане съработник на Бога. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света.
към текста >>
В
Божия
път работите не са така тежки.
Второто положение на висшата любов е да любиш хората и тогава, когато те мразят и ти вършат зло, да им служиш по цял ден, без те да знаят това. Вие сега сте строители на новото. Човек, като свърши работата на Бога, минава в по-високо положение. Божият път е най-лесният. Там има методи.
В
Божия
път работите не са така тежки.
Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш, защото ще плащаш. Човек трябва да стане съработник на Бога. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Има закон: Ти не можеш да възлюбиш Бога, докато не работиш за Него. При работата за Бога човек ще приеме любовта.
към текста >>
16.
Служене
- Боян Боев (1883 – 1963)
Искаме да приложим
Божия
закон: Любовта.
Трябва да се дойде до мисълта: Ние живеем за Бога. Човешкото да бъде като последствие. Как да живеем ние, от това въпрос няма да правим, защото, щом живеем за Бога, човешките отношения ще се уредят най-разумно. Щом сме в любовта, тогава сме едно с Бога. Щом ние повярваме и работим в Неговото име, нека не се грижим за последствията, какви ще бъдат резултатите.
Искаме да приложим
Божия
закон: Любовта.
Ако всички хора живееха по закона на Любовта, тогава щяхме да имаме един отличен свят. Щяхме да имаме всичко преизобилно. Ние - от малък до голям - трябва да се научим да служим на Бога, Който ще се влее в нас и ще ни приготви един красив свят. И очите ни ще бъдат отворени и ще видим, че има един красив свят. Сега сме слепи.
към текста >>
Ти си дошъл на Земята да изпълниш волята
Божия
.
Като работиш за Господа, и Той работи за тебе. Ти отвън ще работиш за Него, а Той отвътре ще работи. И тогава всичко се постига. Когато човек изпълнява волята на Бога по любов, условията на неговия живот се смекчават. Няма случай, когато условията не се смекчават.
Ти си дошъл на Земята да изпълниш волята
Божия
.
Инак ще си създадеш лоша карма. Най-напред ще извършиш волята Божия и после ще се уредят твоите работи. Щом не служиш на Бога, ще ти дойде нещастие до главата. Под „работа за другите“ разбирам: за Бога, Който живее в тях. Като живеем за другите, да живеем за Бога.
към текста >>
Най-напред ще извършиш волята
Божия
и после ще се уредят твоите работи.
И тогава всичко се постига. Когато човек изпълнява волята на Бога по любов, условията на неговия живот се смекчават. Няма случай, когато условията не се смекчават. Ти си дошъл на Земята да изпълниш волята Божия. Инак ще си създадеш лоша карма.
Най-напред ще извършиш волята
Божия
и после ще се уредят твоите работи.
Щом не служиш на Бога, ще ти дойде нещастие до главата. Под „работа за другите“ разбирам: за Бога, Който живее в тях. Като живеем за другите, да живеем за Бога. Сега ние страдаме, понеже искаме да живеем за себе си. А пък като живеем за себе си, не можем да бъдем щастливи.
към текста >>
Ако искаш да станеш учен и пр., търси
славата
Божия
.
В деня, в който ще решите да служите на Бога, Бог ще ви каже: „Всичко е заради тебе. “ Ти ще Му кажеш: „Господи, всичко е заради Тебе. “ А той ще ти каже: „И звездите, и слънцето, всичко съм създал за тебе. “ Един ученик, колкото и да иска да напредва, щом не работи за Бога, изражда се, в застой е. Той трябва да работи за Бога и тогава дарбите му ще се разцъфтят и ще му идват идеи.
Ако искаш да станеш учен и пр., търси
славата
Божия
.
Работи непреривно за Бога, за да работи. Той за твое добро. Като изпълнявате волята Божия, ще станете умни, та да вземете участие в голямата работа за Бога. Като почнеш, да служиш на Бога, твоето положение в света ще се измени. Човек да счита Божественото като свое.
към текста >>
Като изпълнявате волята
Божия
, ще станете умни, та да вземете участие в голямата работа за Бога.
Един ученик, колкото и да иска да напредва, щом не работи за Бога, изражда се, в застой е. Той трябва да работи за Бога и тогава дарбите му ще се разцъфтят и ще му идват идеи. Ако искаш да станеш учен и пр., търси славата Божия. Работи непреривно за Бога, за да работи. Той за твое добро.
Като изпълнявате волята
Божия
, ще станете умни, та да вземете участие в голямата работа за Бога.
Като почнеш, да служиш на Бога, твоето положение в света ще се измени. Човек да счита Божественото като свое. Като работи за Божественото, той да мисли, че работи за себе си. Служенето на Бога е една от най-великите работи. При служенето на Бога си има един Божествен план, който трябва да се изпълни.
към текста >>
Тогава ще почувствува
Божията
любов, мъдрост и правда.
Кажи: „Господи, ще живея за Тебе, всичко ще направя за Тебе. “ И всичко ще ти тръгне напред. Всяка сутрин като станеш, кажи: „Какво мога да направя за Господа? “ И от това зависи вашето благослове- ние. Няма по-красиво нещо от това да живее човек за Бога.
Тогава ще почувствува
Божията
любов, мъдрост и правда.
Той ще ги види в тяхната красота и ще каже: „Разбирам сега, че животът има смисъл. “ И целият свят, всички неща ще му се усмихват. Защото при Бога всички се усмихват. Като служиш на Бога, ще дойдат при тебе тези хора, които ще те обичат. Човек да има желание да направи всички хора щастливи.
към текста >>
Как ще изпълните волята
Божия
, ако не обичате Бога?
Така ще станеш силен. Никой не трябва да се продава, за да осигури живота си на Земята. Там е всичката лъжа. Не можеш да служиш на Бога, додето не възлюбиш всички. Не можеш да служиш на Бога без любов.
Как ще изпълните волята
Божия
, ако не обичате Бога?
Ако не обичаш Бога, нищо не можеш да направиш в света. Най-първото нещо е човек да служи на Бога, на Цялото, от- дето е излязъл. И ако всички хора се върнат да служат на Бога, на Цялото, светът ще се оправи. Човек да си каже: Бог ми е дал отлично сърце, отличен ум и отличен организъм, сложил ме е в един свят с безконечни възможности, а какво съм направил аз за Господа? Сутрин си кажи: Искам да направя нещо за Господа.
към текста >>
17.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И видяхме
Славата
Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина.
И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас." В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм. И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас.
И видяхме
Славата
Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина.
Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви. Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога.
към текста >>
Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме
Славата
Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е.
И Словото стана плът и всели се между нас." В тези няколко изречения е изразено по най-гениален начин християнският езотеризъм. И древното езотерично учение учеше, че в началото на проявения свят е Словото, което е проявеният Бог. Новото в християнския езо- теризъм е, че Словото стана плът и се всели между нас. И видяхме Славата Му като Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина.
Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме
Славата
Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е.
А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви. Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога.
към текста >>
Словото, което е изявената
Божия
Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога.
Древните Посветени говореха за Словото, за Слънчевия Дух, но още нямаха връзка с него, докато християнският Посветен казва: „И Словото стана плът и всели се между нас и видехме Славата Му като на Единороден от Отца." Така че в християнското езотерично учение има нещо, за което само се споменава в древния езотеризъм, без да го познават какво е. А християнският езотеризъм говори и ни свърза с това, за което древните само загатваха като нещо, което предстои да се изяви. Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос - Слънчевият Дух, Духът Божи, Проявеният Бог, космичното Слово, което стана плът и се всели между нас, и видяхме Неговата Слава. Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога.
Словото, което е изявената
Божия
Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога.
Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта.
към текста >>
„И видяхме
Славата
Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа.
Това са все слова, пълни с дълбоко съдържание. Словото, което стана плът, подразбира Божествената Любов, която започва да се проявява в човека и му посочва пътя към неговия Баща, към Бога. Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества.
„И видяхме
Славата
Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа.
За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм.
към текста >>
Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива
Славата
на Любовта.
Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина.
Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива
Славата
на Любовта.
„И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни.
към текста >>
И видехме
Славата
Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина."
То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. И Словото стана плът и всели се между нас.
И видехме
Славата
Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина."
Понеже учението за Словото е същина на западната езотерична традиция, която води началото си от Хермес, от Египет, и понеже това учение е същина и на християнския езотеризъм, затова казвам, че християнският езотеризъм стои в основата на западните езотерични традиции. Това показва, че египетските Посветени, начело с Хермес, са били във връзка с Христа, преди да слезе на Земята и са знаели за Неговото слизане на Земята. Това се вижда ясно от видението на Хермес, където той има среща с Озирис, който е именно Словото, което впоследствие се изявява на Земята като Христос. Някои автори искат да кажат, че херметичните книги, които говорят за Словото, са от следхристиянския период. Други пък искат да кажат, че Йоан е взел това учение от Египет.
към текста >>
Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на
Божията
Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество.
Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза". И затова в християнския езотеризъм „Азът" е символизиран като двуостър меч. „Азът" е роден под влияние на два импулса.
Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на
Божията
Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество.
Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се това, което се нарича човешка личност. В астралното тяло на човека се внасят енергиите на тези същества, които стимулират човека към отделност и това повлича човека към гъстата материя, където той става отделно същество, но не и свободен, към което се стреми. Той е свободен само в този смисъл, че може да прави избор между доброто и злото, и е свободен да върви в която посока пожелае.
към текста >>
18.
Божествените имена и седемдесет и двамата гении
- Влад Пашов (1902- 1974)
Произнася се заедно с псалом 31, стих 3, за да бъде озарен от
Божия
Дух.
В следващото изложение ще дам тези имена в съответствие с Божествените Имена. Техните влияния се разделят на три категории, върху които няма да се спирам сега подробно. Първият гений се нарича Вехюиах, което значи Бог възвисен, превъзвисен над всички неща. Управлява от първи до пети градус на зодиака. Божественото име, което му съответствува, е Йехова.
Произнася се заедно с псалом 31, стих 3, за да бъде озарен от
Божия
Дух.
„Но Ти, Господи, си щит мой, слава моя, който възвишава главата ми." Вторият гений е наречен Йелиел, което значи Бог помагащ. Управлява от 6-ти до 10-ти градус на зодиака. Употребява се за одържане победа над тези, които несправедливо ви нападат, като се произнасят Божествените Имена и псалом 21, 20 стих: „Но Ти, Господи, не се отдалечавай от мене, сила моя, побързай да ми помогнеш." На него съответства Божественото Име Аиди. Третият гений е наречен Ситаел, на когото отговаря Божественото Име Шонтакре, което значи Бог надежда на всички създания.
към текста >>
Употребява се за изпросване на милостта
Божия
, като се произнасят Божествените Имена и псалом 40, първи стих: „С надежда очаквах Господа; и Той се преклони към мене и послуша вика ми."
Управлява от 81-ви до 85-ти градус на зодиака. Употребява се против вълнение на духа и огорчение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 8. 10 стих: „Йехова, Господи наш, колко е превъзходно Твоето Име по цялата земя." Деветнадесетият гений е наречен Леувиах, което съответства на Божественото Име Божи, което значи Бог помилващ грешните. Управлява от 91 -ви до 95-ти градус на зодиака.
Употребява се за изпросване на милостта
Божия
, като се произнасят Божествените Имена и псалом 40, първи стих: „С надежда очаквах Господа; и Той се преклони към мене и послуша вика ми."
Двадесетият гений е наречен Пахалиах, което съответства на Божественото Име Тиос, което значи Бог изкупител. Управлява от 96-ти до 100-ят градус на зодиака. Употребява се против врагове на религията, за обръщане на народите в християнството с произнасяне на Божествените Имена и пса- лом 120, втори стих: „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език." Двадесет и първият гений е наречен Нелкаел, което съответства на Божественото Име Буек, което значи Бог един и неразделен. Управлява от 101-ви до 105-ти градус на зодиака.
към текста >>
Употребява се за запазване длъжността и средствата за съществуване, като се произнасят Божествените Имена и псалом 26, стих 8: „Господи, любя местопребиваването на Твоя дом и мястото на скинията на
славата
Ти."
Управлява от 171 -ви до 175-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване разположението на тези. които сме обидили, като се произнасят молитви с Божествените Имена и се назовава лицето, и се чете псалом 110, първи стих: „Любя Господа, защото послуша гласа ми и молбите ми." Тридесет и шестият гений е наречен Манадел, съответстващ на Божественото Име Алла, което значи Бог обожаем. Управлява от 176-ти до 180-ти градуса на зодиака.
Употребява се за запазване длъжността и средствата за съществуване, като се произнасят Божествените Имена и псалом 26, стих 8: „Господи, любя местопребиваването на Твоя дом и мястото на скинията на
славата
Ти."
Тридесет и седмият гений е наречен Аниел, съответству- ва на Божественото Име Абада, което значи Бог добродетелен. Управлява от 181-ти до 185-ти градус на зодиака. Употребява се за победа и снемане обсада на град, като се произнасят Божествените имена и псалом 80, 8 стих: „Възвърни ни, Боже на силите, осияй с лицето Си и ще се спасим." Тридесет и осмият гений е наречен Хаамиях, съответства на Божественото Име Агла, което значи Бог надежда на децата на Земята или Бог Триединен и Единен. Управлява от 186-ти до 190-ти градус на зодиака.
към текста >>
Употребява се за възвисяване на душата, за да й се разкрият тайните на Мъдростта, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 104, 31 стих: „Да пребъде във веки
славата
Господня, да се весели Господ в своите дела."
Петдесетият гений е наречен Даниел, което съответства на Божественото Име Пола, което значи Бог на милосърдие, ангел на изповед. Управлява от 246-ти до 250-ти градус на зодиака. Употребява се за измолване на Божието милосърдие и получаване утешение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 103, 8 стих: „Милосърд е благ Господ, дъл- готърпелив и многомилостив." Петдесет и първият гений е наречен Хахасиах, което отговаря на Божественото Име Била, което значи Бог съкровен. Управлява от 251 -ви до 255-ти градус на зодиака.
Употребява се за възвисяване на душата, за да й се разкрият тайните на Мъдростта, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 104, 31 стих: „Да пребъде във веки
славата
Господня, да се весели Господ в своите дела."
Петдесет и вторият гений е наречен Имамиах, което съответства на Божественото Име Абаг, което значи Бог възвишаващ се над всички неща. Управлява от 256-ти до 260-ти градус на зодиака. Употребява се за разстройване силите на враговете и тяхното унищожение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 7, стих 18: „Аз ще прославям Господа и Неговата правда и ще възпявам името на Всевишния Господ." Петдесет и третият гений е наречен Нанаел, което съответства на Божественото Име Обра, което значи Бог укротя- ващ гордостта. Управлява от 261-ви до 266-ти градус на зодиака.
към текста >>
Употребява се за укротяване на
Божия
гняв и излекуване на болестите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 381, 22 стих: „Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене."
Управлява от 321-ви до 325-ти градус на зодиака. Употребява се против магия, също за достигане на Мъдрост и предприемане на полезни начинания, като се произнасят Божествените Имена и псалом 90, 13 стих: „Върни се, Господи, докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите си." Шестдесет и шестият гений е наречен Манакел, съответстващ на Божественото Име Пора, което значи Бог помагащ и поддържащ всичко. Управлява от 326-ти до 330-ти градус на зодиака.
Употребява се за укротяване на
Божия
гняв и излекуване на болестите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 381, 22 стих: „Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене."
Шестдесет и седмият гений е наречен Екаел, съответстващ на Божественото Име Богу, което значи Бог утешител на човешките деца. Управлява от 331-ви до 335-ти градус на зодиака. Употребява се за утешение от бедствия и достигане на Мъдрост, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 37, стих 4: „Весели се в Господа и Той ще ти даде просеното от сърцето ти." Шестдесет и осмият гений е наречен Хабяиах, което съответства на Божественото Име Депос, което значи Бог даващ щедро. Управлява от 336-ти до 340-ти градус на зодиака.
към текста >>
19.
Пророк Исайя
- Влад Пашов (1902- 1974)
Предупреждава ги, че щом отстъпват от
Божия
закон, ще страдат от чужди народи и земята им няма да ражда.
След това кратко описание на книгата на Исайя, ще се спра по-подробно, за да се види ясното становище, от което пророкът разглежда всички явления в живота и историята. Исайя вижда във видения това, което има да стане в бъдеще. Той е Посветен, който вижда бъдещето и го разкрива в картини. Първата глава на книгата започва с думите: „Видение на Исайя, Амосовия син, което видя за Юда в дните на Озия Иотама, Ахава и Езекия, царе юдини." Исайя започва много тържествено: „Чуйте небеса и слушай земьо, защото Господ говори." А след това казва какво говори Господ на юдеите, които са отстъпили от Неговото Слово.
Предупреждава ги, че щом отстъпват от
Божия
закон, ще страдат от чужди народи и земята им няма да ражда.
От 11 -ти стих нататък Господ казва: „Сит съм от всесъженията на овни и от тлъстини на угоени и не ми е угодна кръв на юнци или агнета и ярци, когато идете да се явите пред Мене. Кой е поискал от ръцете ви това и да тъпчете дворовете ми? Не принасяйте вече суетни приношения. Тамянът е мерзост за Мене. Новомесечията и съботите, свикването на събранията не мога да търпя.
към текста >>
в света и
Божият
закон ще царува в света.
Даже когато умножавате моления, неща да слушам. Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, отмахнете злото на деянията си от очите Ми, престанете да правите зло, научете се да струвате добро, изисквайте правосъдие, сторете право на насилвания, не съдете сирачето, защитете правото на вдовицата... Ако Ме слушате, ще ядете благата на земята, ако ли не щете и отстъпите, ще бъдете по- ядени от нож." В тези няколко реда Исайя дава на евреите истинското Божествено учение, което не е в жертвоприношенията и формалното спазване на закона, но в правене на добро. Това учение е проповядвано от всички Посветени във всички времена и народи. Втора глава започва с думите: „Словото, което се откри на Исайя, сина Амосов, за юдеите и Ерусалим." И тук във видение пророкът вижда бъдещето, когато Господ ще се възцари
в света и
Божият
закон ще царува в света.
Казва се: „В последните дни гората на дома Господен ще се утвърди над върха на горите, и ще се извиси над хълмовете, и всички народи ще се стекат в нея. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, в дома на Бога Яковова. И ще ни научи пътищата Си и ще ходим в стъпките Му, защото от Сион ще излезе закон и Слово Господне от Ерусалим. И ще съди помежду народите и ще обличи много племена. И ще изковат ножовете си за палешници, и копията си в сърпове.
към текста >>
Всичката земя е пълна със
славата
му." По-нататък той описва, че изпаднал в трепет и униние от своето нищожество и греховност.
Затова както огненият език пояжда плявата и сламата се губи в пламъка, така коренът им ще стане като гнилота и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха думите на Светаго Израилева." (от 20-ти до 25-ти стих) „Затова гневът Господен се разпали против людете му и простре ръката си върху тях и ги порази." В шеста глава Исайя дава едно знаменито видение, което изразява по следния начин: „В лятото, когато умре цар Озия, видех Господ че седеше на престол висок и превъзнесен и въкрилието му изпълни храма. Над него стояха серафими, от които всеки имаше по шест крила, с двете покриваше лицето си, с двете покриваше нозете си и с двете летеше. И викаха един къа1 друг и думаха: „Свят, Свят, Свят Господ Саваот!
Всичката земя е пълна със
славата
му." По-нататък той описва, че изпаднал в трепет и униние от своето нищожество и греховност.
В това време дошъл при него един серафим, който носел в ръката си запален въглен и го допрял до устните му. като му казал: „Ето, това се допре до устните ти и беззаконието ти се отне. и грехът ти се очисти." Допирането на този въглен, носен от серафима, духът на Любовта, казва авторът. е Любовта, която като проникне в човека, отнема беззаконията му и очиства греховете му. Тогава Исайя чува гласа на Господа, Който пита кого да проводи в света да изнесе Словото Му.
към текста >>
В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават
Божия
закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата!
Във втория стих се казва: „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина, които седяха в земята на смъртната сянка, виделина възсия върху тях." И в шестия стих продължава: „Защото ни се роди дете, син ми се даде и началство ще бъде рамото ми. И името му ще бъде наречено Чуден, Съветник, Бог, крепък. Отец на бъдещия век, княз на мира. Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това."
В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават
Божия
закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата!
И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата." В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света. В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони. Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и красотата на бъдещия век.
към текста >>
В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на
Божия
закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света.
Не ще има свършек в нарастване на началството му и на мира върху давидовия престол и неговото царство, за да го нареди и утвърди в съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това." В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата! И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата."
В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на
Божия
закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света.
В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони. Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и красотата на бъдещия век. Още от началото говори за раждането на Исус и славата на бъдещия век, когато Любовта царува. „И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него, Дух на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание и страх Господен. И неговото благоволение ще е в страха на Господа, тъй щото няма да съди според зрението на очите си, нито ще решава според слушането на ушите си, но с правда ще съди сиромасите, и с правото ще решава за смирените на земята.
към текста >>
Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда
славата
и красотата на бъдещия век.
В десета глава се връща отново на земята и говори за съдбата на тези, които нарушават Божия закон и казва: „Горко на тези, които заповядват неправедни заповеди, и на писците, които пишат насилие, за да лишат сиромасите от съда, и да разграбят праведното на нишите от людете ми, за да им станат корист вдовиците и да съблекат сирачетата! И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата." В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света. В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони.
Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда
славата
и красотата на бъдещия век.
Още от началото говори за раждането на Исус и славата на бъдещия век, когато Любовта царува. „И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него, Дух на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание и страх Господен. И неговото благоволение ще е в страха на Господа, тъй щото няма да съди според зрението на очите си, нито ще решава според слушането на ушите си, но с правда ще съди сиромасите, и с правото ще решава за смирените на земята. И ще порази земята с жезъла на устата си, и с диханието на устните си ще умъртви нечестивите. И пояс на чрес- лата му ще бъде правдата и пояс на ладвията му ще бъде верността.
към текста >>
Още от началото говори за раждането на Исус и
славата
на бъдещия век, когато Любовта царува.
И що ще направите в деня на посещението им и в деня на гнева, който ще дойде отдалеч... горко на асириеца, тоягата на яростта ми, и бича в ръката му е гневът Ми! Ще го проводя върху лицемер народ и ще му дам заповед върху людете на яростта си, и да донесе користи, и да граби грабеж и да ги стъпчи като калта на пътищата." В цялата тази глава се показва как действа кармата на народите, и че тя е следствие на нарушението на Божия закон и че тя се изпълнява от други народи, на които Господ нарежда да възстановят правдата в света. В тази глава се посочва, че няма нищо случайно както в индивидуалния, така и в народния и в международния живот, всичко се завършва по велики закони. Единадесетата глава е една от знаменитите глави, където пророкът се пренася в далечното бъдеще и вижда славата и красотата на бъдещия век.
Още от началото говори за раждането на Исус и
славата
на бъдещия век, когато Любовта царува.
„И ще израсне пръчка на пъна Есеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Дъхът Господен ще почине на него, Дух на Мъдрост и разум, дух на съвет и сила, дух на знание и страх Господен. И неговото благоволение ще е в страха на Господа, тъй щото няма да съди според зрението на очите си, нито ще решава според слушането на ушите си, но с правда ще съди сиромасите, и с правото ще решава за смирените на земята. И ще порази земята с жезъла на устата си, и с диханието на устните си ще умъртви нечестивите. И пояс на чрес- лата му ще бъде правдата и пояс на ладвията му ще бъде верността. И вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с ярето, и телето и лъвчето и угоените се наедно, и малкото дете ще ги кара.
към текста >>
В 13-та глава се описва видението на Исайя за разорението на Вавилон от мидийците, защото хората се развратили и изменили на
Божия
закон и човек станал нищо пред лицето им.
Дванадесетата глава е славословие към Господа: „И в онзи ден ще речете: Славословете Господа, призовете Името Му. направете познати в народите делата Му. Поминувайте, че се е възвисило Неговото Име, пейте Господу, защото направи величието величие - то е познато по всичката земя. Възпей и радостно викай, сионски жителю, защото Святият Израилев е велик всред тебе." (2-6 стих) Тази глава е благодарност на пробудената душа, която е получила Божието утешение, след като си е изплатила кар- мата и е влязла в благодатта или дихармата.
В 13-та глава се описва видението на Исайя за разорението на Вавилон от мидийците, защото хората се развратили и изменили на
Божия
закон и човек станал нищо пред лицето им.
„Ето денят Господен иде, лют в ярост и гняв, пламенен, за да направи земята пуста и ще изтреби от нея грешните й. Защото небесните звезди и съзвездия не ще дават светлината си, слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си. И ще накажа света за злината му и нечестивите за беззаконието им. И ще направя да престане велехвалението на горделивите и ще смиря високомерието на насилниците, и ще направя човека да е по-скъп от чистото злато, ей человека от златото на Офир. Затова ще разклатя небесата и земята ще се потресе от мястото си в яростта на Господа Саваота в деня на пламенния Му гняв." (9-13 стих)
към текста >>
Навсякъде, където се говори за
Божия
гняв, се подразбира действието на кармата, която хората са предизвикали с лошия си живот.
„Ето денят Господен иде, лют в ярост и гняв, пламенен, за да направи земята пуста и ще изтреби от нея грешните й. Защото небесните звезди и съзвездия не ще дават светлината си, слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си. И ще накажа света за злината му и нечестивите за беззаконието им. И ще направя да престане велехвалението на горделивите и ще смиря високомерието на насилниците, и ще направя човека да е по-скъп от чистото злато, ей человека от златото на Офир. Затова ще разклатя небесата и земята ще се потресе от мястото си в яростта на Господа Саваота в деня на пламенния Му гняв." (9-13 стих)
Навсякъде, където се говори за
Божия
гняв, се подразбира действието на кармата, която хората са предизвикали с лошия си живот.
В 14-та глава се говори пак за унищожението на Вавилон, който Исайя видя във видение при смъртта на царя Ахав, след което на евреите ще бъде разрешено да се върнат от вавилонското робство. В 15-та глава е пророчеството за разорението на Моав от персийците. В 16-та глава продължава да говори за нещастието на Моав от разорение. В 17-та глава се дава пророчество за разорението на Дамаск от Сирия. В 18-та глава се говори за един народ оттатък етиопските реки, който ще се обърне към Господа и ще му принесе дар.
към текста >>
Двадесет и пета глава започва със славословие към Господа за Неговата справедливост, за Неговата сила и милост и за спъването на силните и горделивите, които погазват
Божия
закон.
В 21-ва глава се дава пророчеството за падането на Вавилон, Едом и Аравия. В 22-ра глава е дадено пророчеството за долината на видението. Това е пак пророчество за падането на Юдея и Ерусалим. В 23-та глава се дава пророчество за падането на Тир и Сидон. В 24-та глава се говори за запустяването на земята, вследствие прегрешението на хората.
Двадесет и пета глава започва със славословие към Господа за Неговата справедливост, за Неговата сила и милост и за спъването на силните и горделивите, които погазват
Божия
закон.
По-нататък говори, че Бог ще обедини всички народи в едно Царство, като казва: „И на тази гора Господ на силите ще направи угощение на всички народи, и на тази гора ще махне покривалото на лицето, което покрива всички народи и покривката, която покрива всичките племена. Ще погълне смъртта завсегда. И Господ Бог ще обърше сълзите от всички лица и ще отнеме укора на людете си от всичката земя, защото Господ говори това." (6-8 стих) Тук във величествено видение пророкът вижда Шестата раса, когато смъртта ще бъде победена и народите ще се обединят в едно Царство на Господа. Това показва, че той е бил Велик Посветен, който с ясновидския си поглед прониква в далечното бъдеще на човешкото развитие.
към текста >>
„Когато Духът от свише се излее на нас и пустинята става плодоносно поле." Тук е прокаран окултен закон, че всички блага идат от
Божия
Дух, там където
Божият
Дух се излива върху хората и земята дава изобилно плод.
В 30-та глава говори за отстъпилите от Господа и казва: Горко на отстъпилите чада, говори Господ, които правят съвет, но не от Мене, и които правят договори, но не чрез Духа Ми, за да притурят грях връх грях." След това се казва, че ако се обърнат, ще ги помилва и ще им даде изобилие от блага. Нивите им ще раждат и ще дават добър плод. Тридесет и първа глава говори за онези, които очакват помощ от Египет, т.е. от человеци, че няма да получат такава помощ, защото помощта идва само от Господ. В 32-ра глава се говори, че където няма Божието покровителство, земята не ражда и хората живеят в неправди и суета, а където е Божието благословение и пустините стават плодни дървета.
„Когато Духът от свише се излее на нас и пустинята става плодоносно поле." Тук е прокаран окултен закон, че всички блага идат от
Божия
Дух, там където
Божият
Дух се излива върху хората и земята дава изобилно плод.
В 33-та глава се говори за закона на кармата и Божията благодат и се казва, че онзи, който граби, убива, насилва, ще понесе същото. По-нататък се говори за живота на праведния и се казва: „Който ходи с правда и говори с правота, който презира печалбата от наследствата, който отръсва ръцете си от дароемство, който затиква ушите си и който затваря очите си да не види злото, той ще насели нависоко. Утвърждението му ще бъде твърдината на канарите, хляб ще му се даде, водата му няма да оскудее. Очите ти ще видят Царя в крепостта Му, ще видят далечна земя." (15-17 стих) В 34-та глава се говори за гнева Господен, който се излива върху цялата земя.
към текста >>
В 33-та глава се говори за закона на кармата и
Божията
благодат и се казва, че онзи, който граби, убива, насилва, ще понесе същото.
Нивите им ще раждат и ще дават добър плод. Тридесет и първа глава говори за онези, които очакват помощ от Египет, т.е. от человеци, че няма да получат такава помощ, защото помощта идва само от Господ. В 32-ра глава се говори, че където няма Божието покровителство, земята не ражда и хората живеят в неправди и суета, а където е Божието благословение и пустините стават плодни дървета. „Когато Духът от свише се излее на нас и пустинята става плодоносно поле." Тук е прокаран окултен закон, че всички блага идат от Божия Дух, там където Божият Дух се излива върху хората и земята дава изобилно плод.
В 33-та глава се говори за закона на кармата и
Божията
благодат и се казва, че онзи, който граби, убива, насилва, ще понесе същото.
По-нататък се говори за живота на праведния и се казва: „Който ходи с правда и говори с правота, който презира печалбата от наследствата, който отръсва ръцете си от дароемство, който затиква ушите си и който затваря очите си да не види злото, той ще насели нависоко. Утвърждението му ще бъде твърдината на канарите, хляб ще му се даде, водата му няма да оскудее. Очите ти ще видят Царя в крепостта Му, ще видят далечна земя." (15-17 стих) В 34-та глава се говори за гнева Господен, който се излива върху цялата земя. Казано е: „Защото е ден на отмъщение Господно, година на въздаяния на съда на Сион." (8 стих) Това е времето, когато се ликвидира кармата на света, век на ликвидация, както Учителят го нарича.
към текста >>
В 35-та глава се описва състоянието на света след преминаването на
Божия
гняв и се казва, че навсякъде ще има изобилие, братство между хората и народите и всички ще славят Господа.
Утвърждението му ще бъде твърдината на канарите, хляб ще му се даде, водата му няма да оскудее. Очите ти ще видят Царя в крепостта Му, ще видят далечна земя." (15-17 стих) В 34-та глава се говори за гнева Господен, който се излива върху цялата земя. Казано е: „Защото е ден на отмъщение Господно, година на въздаяния на съда на Сион." (8 стих) Това е времето, когато се ликвидира кармата на света, век на ликвидация, както Учителят го нарича. Това са днешните времена.[/left]
В 35-та глава се описва състоянието на света след преминаването на
Божия
гняв и се казва, че навсякъде ще има изобилие, братство между хората и народите и всички ще славят Господа.
В 36-та и 37-ма глава се описва обсадата на Ерусалим от асирийците. Цар Езекия се моли на Господа и праща да питат Исайя какво ще каже Господ. И Бог му отговаря чрез Исайя, че асирийците няма да влязат в Ерусалим, но ще се върнат по пътя си. Господ казва: „Защото ще защитя този град, за да го отърва заради Мене и раба ми Давид. Тогаз излезе ангел Господен, та порази в асирийския стан 185 хиляди.
към текста >>
Аз съм Господ, това е Моето Име, и не ще дам
Славата
Си другиму."
В 42-ра глава още от началото говори за Месия и казва: "Ето Моя раб, когото подкрепям, избрания Мой, в когото душата Ми благоволи. Тури духа си на него. Той ще изнесе съд на народите, няма да викне, нито да въззове, нито ще направи гласа си да се чуе навън. Търс смазана няма да прегази и замъждяло свещило от лен не ще угаси. Ще изнесе съд с Истина, няма да изчезне, нито да малодушествува, доде тури съд на Земята... Аз, Господ, те призовах в правда, и ще те взема за ръка и ще те пазя, и ще те поставя Завет на людете, Светлина на езичниците, за да отвориш очите на слепите да извадиш затворените от затвор, седещите в тъмнина из дола на тъмницата.
Аз съм Господ, това е Моето Име, и не ще дам
Славата
Си другиму."
С ясновидския поглед Исайя е видял идващия Христос и го е описал точно такъв, какъвто се прояви. Това показва, че Исайя е бил във връзка с Бога, защото всички Посветени получават Посвещението си и откровенията си от Христа. В 43-та глава Бог говори за Израиля. че винаги ще го ръководи и избавя от всички бели и напасти. Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите синове, разпръснати между всички народи.
към текста >>
Доведи синовете ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за
славата
си сътворих, създадох ги и ги направих."
В 43-та глава Бог говори за Израиля. че винаги ще го ръководи и избавя от всички бели и напасти. Но от изложението се вижда, че това не се отнася до еврейския народ, а се разбират Божиите синове, разпръснати между всички народи. От 5-ти до 7-ми стихове се казва: „Не бой се, защото Аз съм с тебе, от изток ще доведа потомството ти, и от запад ще те събера. Ще река на севера: Дай, и на юга: да не възбраниш.
Доведи синовете ми отдалеч и дъщерите ми от краищата на земята, всички, които се наричат с името ми, които за
славата
си сътворих, създадох ги и ги направих."
След това Бог говори, че е Бог на избрания народ и на няколко места говори за себе си, като казва: „Аз съм аз." В 21-ви стих казва: „Тези люде създадох Аз за Себе Си, те ще повествуват хвалата ми. Но ти, Якове, не Ме призова, но ти, Израилю, отегчи се от мен." Тук под Яков и Израил вече се разбира еврейския народ, а под избрания народ, за който говори по-горе, се разбират учениците на Бялото Братство, разпръснати между всички народи. В 44-та глава Бог казва: „Аз съм първи, Аз съм и последни, и освен Мен няма друг Бог." Към края на главата се говори за Кир персийски, че е пастир Божи и ще изпълни всички Божии повеления. В 45-та глава Бог продължава да говори за него и казва: „Така говори Господ на помазаника си Кира, когото държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него. И ще разпаша чреслата на царе, за да отворя дверите пред него.
към текста >>
В 46-та глава продължава да съветва Израиля да не се отклонява от
Божия
закон.
И ще разпаша чреслата на царе, за да отворя дверите пред него. И портите не ще се затворят. Аз ще ходя пред тебе и ще изправя неравните места, ще съкруша медните двери и ще строша железните врати." По-нататък, в 7-ми стих, казва: „Аз създавам ви- делината и творя тъмнината. Правя мир и творя зло. Аз Господ съм, който прави всичко това."
В 46-та глава продължава да съветва Израиля да не се отклонява от
Божия
закон.
А в 47-ма глава Бог се обръща към вавилонците и халдейците, че и те на свои ред ще изгубят царството си и никой няма да им помогне. В 48-ма глава пак говори за Израил да се обърне към Господ и че ще съкруши Вавилон чрез персийския цар. В 49-та глава Бог говори, че ще освободи Израил от робство и ще порази насилниците и поробителите. В 50-та глава Господ говори, че е оставил Израил, понеже той се е отклонил от Него. След това Исайя казва за себе си: „Господ Йеова ми даде език на учените, за да знаят как да помогна с думи на уморения.
към текста >>
И
Славата
Господня ще ти е задна стража.
Защото не ще бъда вечно съдба, нито ще бъда всякога гневен, понеже тогаз примрели пред Мен биха духът и душата, които съм направил." В 58-ма глава се говори отначало за погрешните разбирания на хората за поста и покаянието и казва: „Постът, който аз избрах, не е ли този, да развързваш узите на злото, да отв- ръзваш стеганията на ярема и да оставяш свободни насилваните, и да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не криеш себе си от своята си плът? Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще прозябне, и правдата ти ще придиде пред тебе.
И
Славата
Господня ще ти е задна стража.
Тогаз ще зовеш и Господ ще отговаря, ще викаш и Той ще рече: „Ето Аз." Ако извадиш из сред си хомота, посочването с пръст в суетните думи и отвориш душата си за гладния, и наситиш утешената си душа, тогаз светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. И Господ ще те води всякога." (6-11 ст.) В тази глава пророкът посочва пътя за духовното развитие и подигане на човека. В 59-та глава се изяснява закона на кармата и се казва, че когато Господ не ни чува, причината за това са нашите грехове и престъпления, които са скрили лицето Му от нас да не чува. Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.)
към текста >>
И
Славата
Господня изгря за тебе.
В 59-та глава се изяснява закона на кармата и се казва, че когато Господ не ни чува, причината за това са нашите грехове и престъпления, които са скрили лицето Му от нас да не чува. Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.) В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден. Главата започва със следните думи: „Стани, свети, защото Светлината ти дойде.
И
Славата
Господня изгря за тебе.
Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и славата Му ще се яви на тебе. И народите ще дойдат в Светлината ти и царете в сиянието на зората ти. Подигни очите си наоколо, та виж: всички тези се събират, идат при тебе." (1-4 ст.) „Не ще ти бъде вече Слънцето светлина на деня, нито Луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна Светлина и Бог твой, слава твоя. Слънцето ти не ще зайде вече, нито ще оскудее Луната ти, защото Господ ще ти е Вечна Светлина." (19-20 ст.) В 61-ва глава продължава да описва състоянието на Посветения.
към текста >>
Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и
славата
Му ще се яви на тебе.
Ето как е казано: „Ето, ръката Господня не се е съкратила да не може да спаси, нито ухото Му е натегнало да не може да чува. Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего и греховете ви скриха лицето Му от нас, за да не чуе." (1-2 ст.) И след като изрежда всичко, що отделя човека от Бога, казва: „Според делата ви така ще въздаде гняв на противниците си, въздаяние на враговете си ще направи въздаяние на островите." (18 ст.) В 60-та глава се описва състоянието на един Посветен, на един новороден. Главата започва със следните думи: „Стани, свети, защото Светлината ти дойде. И Славата Господня изгря за тебе.
Защото ето тъмнина ще покрие земята и мрак народите, а над тебе ще огрее Господ и
славата
Му ще се яви на тебе.
И народите ще дойдат в Светлината ти и царете в сиянието на зората ти. Подигни очите си наоколо, та виж: всички тези се събират, идат при тебе." (1-4 ст.) „Не ще ти бъде вече Слънцето светлина на деня, нито Луната със сиянието си ще ти свети, но Господ ще ти бъде Вечна Светлина и Бог твой, слава твоя. Слънцето ти не ще зайде вече, нито ще оскудее Луната ти, защото Господ ще ти е Вечна Светлина." (19-20 ст.) В 61-ва глава продължава да описва състоянието на Посветения. Главата започва с думите: „Духът на Господа Еова е върху мене.
към текста >>
Това е старото човечество, което не изпълни
Божията
воля.
Той призовава Господа да се смили над прегрешенията на хората и да ги прости. В 65-та глава Бог говори, че ще бъде потърсен от онези, които не са Го търсили. „Потърсен бидох от онези, които не питаха за мене, намерен бидох от онези, които не ме търсеха. Рекох: ето аз, ето аз. Към народ, който не призоваваше Името Ми." (1 ст.) След това говори за верующите, които не изпълнили волята Му.
Това е старото човечество, което не изпълни
Божията
воля.
След това Господ говори, че е забравил всичко старо и се създава ново. Там е казано: „Защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите ми. Понеже ето, нови небеса създавам и нова земя, и предишните няма да се поменат, нито ще дойде на ум... И избраните ми ще видят да овехтее делото на ръцете им. Не ще да се трудят напразно, нито ще се раждат чада за скръб, защото са семе на благословените господни и потомството им с тях. И преди да въззоват, аз ще им отговарям и доде още говорят те, аз ще слушам.
към текста >>
Който коли вол и който убива човек, и изброява и други дела, които хората вършат, които са противни на
Божия
закон и казва Бог, че ще ги накаже за всички тия престъпления.
И преди да въззоват, аз ще им отговарям и доде още говорят те, аз ще слушам. Вълкът и агнето ще пасат заедно, и лъвът ще яде плява като говедото, и храната на змията ще бъде пръстта, не ще да правят повреда, нито погубване във всичката ни света гора, говори гневен Господ." Тук ясно се говори за новата епоха, когато ще изчезнат всички противоречия, които сега съществуват. В 66-та глава в началото пророкът казва: „Така говори Господ: небето ми е престол и земята подножие за нозете ми кой е домът, който искате да съградите за мен? И кое е местото на упокоението ми? "
Който коли вол и който убива човек, и изброява и други дела, които хората вършат, които са противни на
Божия
закон и казва Бог, че ще ги накаже за всички тия престъпления.
От 18-ти до 23-ти стих се говори за новата епоха, която ще дойде на земята, когато всички народи ще се съберат в Името Божие и ще живеят като братя. Казано е: „И аз ида да събера всички народи и езици. И те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях. И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу.
към текста >>
И те ще дойдат и ще видят
Славата
Ми.
И кое е местото на упокоението ми? " Който коли вол и който убива човек, и изброява и други дела, които хората вършат, които са противни на Божия закон и казва Бог, че ще ги накаже за всички тия престъпления. От 18-ти до 23-ти стих се говори за новата епоха, която ще дойде на земята, когато всички народи ще се съберат в Името Божие и ще живеят като братя. Казано е: „И аз ида да събера всички народи и езици.
И те ще дойдат и ще видят
Славата
Ми.
И ще туря знамение между тях. И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели Славата Ми и ще проповядват Славата Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу. Защото, както новите небеса и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, говори Господ, така ще пребъде семето ви и името ви." От приведените мисли от книгата на Исайя се вижда, че той е един голям пророк, един Велик Посветен, който вижда с ясен поглед в далечното бъдеще. Вижда идването на Христа на земята и говори за Неговото дело, и описва цялата Голготска мистерия, както се развива впоследствие.
към текста >>
И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели
Славата
Ми и ще проповядват
Славата
Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу.
Който коли вол и който убива човек, и изброява и други дела, които хората вършат, които са противни на Божия закон и казва Бог, че ще ги накаже за всички тия престъпления. От 18-ти до 23-ти стих се говори за новата епоха, която ще дойде на земята, когато всички народи ще се съберат в Името Божие и ще живеят като братя. Казано е: „И аз ида да събера всички народи и езици. И те ще дойдат и ще видят Славата Ми. И ще туря знамение между тях.
И онези от тях, които са достойни, ще ги проводя в народите, които не са чули Името Ми, нито са видели
Славата
Ми и ще проповядват
Славата
Ми между народите, и ще доведат всичките ви братя от всички народи принос Господу.
Защото, както новите небеса и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, говори Господ, така ще пребъде семето ви и името ви." От приведените мисли от книгата на Исайя се вижда, че той е един голям пророк, един Велик Посветен, който вижда с ясен поглед в далечното бъдеще. Вижда идването на Христа на земята и говори за Неговото дело, и описва цялата Голготска мистерия, както се развива впоследствие. Също така с ясновидско прозрение говори за Йоан Кръстител. Той е бил във връзка с Христа и е видял с очите си Неговото идване и Неговата Слава.
към текста >>
Като изнася ред окултни закони, които регулират живота на хората и на народите, изнася закона на кармата като гняв Божий; на много места изнася закона на изобилието и умножаването на благата като резултат от изпълнението на
Божията
воля.
Също така с ясновидско прозрение говори за Йоан Кръстител. Той е бил във връзка с Христа и е видял с очите си Неговото идване и Неговата Слава. Видял е още новата епоха, която той създава в света, новото небе и новата земя, които създава, за да живеят в нея чадата Божии в мир и Любов. Той е бил в непрекъсната връзка с Бога, слушал е гласа Му и е изпълнявал волята Му. Главната тема на неговото слово е отношението на хората към Бога и на Бога КЪМ хората.
Като изнася ред окултни закони, които регулират живота на хората и на народите, изнася закона на кармата като гняв Божий; на много места изнася закона на изобилието и умножаването на благата като резултат от изпълнението на
Божията
воля.
Говори за поста и определя истинската му същина, и го посочва като метод за духовно развитие. В много глави говори пророчески за съдбата на различни народи. Предсказва пленяването на Израил от Вавилон. След това говори за разорението на Вавилон от персийския цар Кир, който се явява като изпълнител на Божията воля, за да накаже Вавилон за греховете му и да освободи евреите от пленничество. В последната глава говори за новото небе и за новата земя, които Господ създава, което показва, че той е виждал далеч в бъдещето, когато земята ще се преустрои.
към текста >>
След това говори за разорението на Вавилон от персийския цар Кир, който се явява като изпълнител на
Божията
воля, за да накаже Вавилон за греховете му и да освободи евреите от пленничество.
Главната тема на неговото слово е отношението на хората към Бога и на Бога КЪМ хората. Като изнася ред окултни закони, които регулират живота на хората и на народите, изнася закона на кармата като гняв Божий; на много места изнася закона на изобилието и умножаването на благата като резултат от изпълнението на Божията воля. Говори за поста и определя истинската му същина, и го посочва като метод за духовно развитие. В много глави говори пророчески за съдбата на различни народи. Предсказва пленяването на Израил от Вавилон.
След това говори за разорението на Вавилон от персийския цар Кир, който се явява като изпълнител на
Божията
воля, за да накаже Вавилон за греховете му и да освободи евреите от пленничество.
В последната глава говори за новото небе и за новата земя, които Господ създава, което показва, че той е виждал далеч в бъдещето, когато земята ще се преустрои.
към текста >>
20.
Пророк Йезекил
- Влад Пашов (1902- 1974)
Като вижда
Славата
на Божествения свят, той пада на лицето си и чува глас, който му говори.
А твърдта, за която се говори, е границата между духовния и умствения или Божествения свят. Престолът и дъгата, и, седящият на престола е Божественият свят. Значи, той е обхванал с ясновидския си поглед световете от земята до Божествения свят или света на възвишените Божествени духове, наречен още Девакан. Това показва, че той е първостепенен Посветен с големи възможности. Ще предам цялата тази глава.
Като вижда
Славата
на Божествения свят, той пада на лицето си и чува глас, който му говори.
Първата глава започва тържествено и величествено по следния начин: „В тридесетото лято, четвъртия месец, в петия ден на месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата и видях видения Божии, и после биде ръката Господня към мене. И видех вихрушка идеща от север, облак голям и огън пламнал, а около него сияние. И отсред него се виждаше нещо наглед като халколиван отсред огъня." С това е указано пробуждането на свръхсъзнанието на пророка, което е подобно на преживяването на един съвременен професор - Херман Бек, за когото споменах по-рано.
към текста >>
Такъв бе видът на подобието на
Славата
Господня.
И отгоре над твърдта, която бе над главата им, видеше се подобие на престол, като вид на камък сапфир и върху подобието на престола, подобие като вид человечески, седящ отгоре на него. И видех нещо наглед като халколиван, като зрак на огън в него наоколо. От вида на чреслата му и нагоре, и от вида на чреслото и надолу видех като зрак огън. И имаше сияние наоколо. Като вид на дъга, която става в дъждовен ден, така бе видът на сиянието наоколо.
Такъв бе видът на подобието на
Славата
Господня.
И като видях, паднах на лицето си и чух глас, който говореше." И във втората глава продължава: „И рече ми: Сине человечески, стъпи на нозете си и ще ти говоря. И като ми говореше, влезе в мене Духа и ме постави на нозете ми. И чух оногоз, който ми говореше." Този, който му говори, го праща при евреите да им говори да се върнат в правия път. В тази глава е описано Посвещението на Йезекил, при което е имал откровение на Божествения свят и му са разкрити велики неща, за които само загатва.
към текста >>
И чух зад себе си глас на велик трус, който говореше: Благословена
Славата
Господня от делото му.
И рече ми: Сине человечески. всичкото Ми Слово, което говоря вземи в сърцето си и послушай с ушите си. И иди и слез при пленниците, при синовете на людете си и говори и кажи им: Така говори Господ Иеова и послушат или непослушат." От 12-ти стих нататък се казва: „И подигне ме духът.
И чух зад себе си глас на велик трус, който говореше: Благословена
Славата
Господня от делото му.
И чух хвуче- нето на крилата на животните, които се скриляваха едно с друго и тропането на колелата срещу тях и глас на голям трус. И възвиси ме въздухът и ме взе. И в разпалването на духа отидох в огорчение. Но ръката Господня бе крепка върху мен и отидох при пленниците и стоях седем деня в смайване." От 16-ти до 20-ти стих изнася два важни окултни закона: „И след седем дни биде Слово Господне към мене и рече ми: Сине человечески, поставих те страж над Израилевия дом.
към текста >>
И ето
Славата
Господня стоеше там като
Славата
, която видях при реката Ховар и паднах на лицето си.
Ако ли ти свестиш беззаконния, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще избавиш душата си." Друго положение: „Ако се върне праведния от правдата си и направи беззакония, и Аз ще изгубя търпението си пред него, и той ще умре в греха си и правдата, която е правил няма да се помене, но от твоята ръка ще предиря кръвта му. Но ако ти свестиш праведния, за да не греши и той не сгреши, праведният непременно ще живее, защото се свести и ти си избави душата си." По-нататък се казва: „И ръката Господня биде върху мене и рече ми: Стани, излез на полето и там ще ти говоря. И станах, и излязох на полето.
И ето
Славата
Господня стоеше там като
Славата
, която видях при реката Ховар и паднах на лицето си.
И влезе духът в мене и постави ме на нозете ми И рече... " Господ му дава нареждания да извърши една магическа операция, която отразява съдбата на еврейския народ. В четвърта глава Господ дава на пророка няколко магически операции, чрез които изразява кармата на евреите как ще се прояви. От тях можем да извадим следния закон: Когато искаш да произведеш доброто или злото върху даден човек или народ, ще направиш магическа операция, която изразява това, което желаеш да дойде върху човека или народа. В дадения случай Господ произвежда магическата операция чрез пророка, като него го поставя в това положение, в което ще постави целия еврейски народ. В пета глава дава магически операции пак в същия дух.
към текста >>
От това изваждаме закона, че онзи, когото Бог е призовал да му служи и който е обещал, че ще служи на Бога, ако се отклони съзнателно от изпълнението на
Божията
воля, ще го сполети голямо зло, по-голямо отколкото злото, което може да дойде върху този, който не познава Бога и не е дал обещание да Му служи.
В четвърта глава Господ дава на пророка няколко магически операции, чрез които изразява кармата на евреите как ще се прояви. От тях можем да извадим следния закон: Когато искаш да произведеш доброто или злото върху даден човек или народ, ще направиш магическа операция, която изразява това, което желаеш да дойде върху човека или народа. В дадения случай Господ произвежда магическата операция чрез пророка, като него го поставя в това положение, в което ще постави целия еврейски народ. В пета глава дава магически операции пак в същия дух. По-нататък в главата се казва какво ще стане с евреите, които са осквернили Божието Светилище и се казва, че ще бъдат изтребени с нож, с мор, с глад и с диви зверове.
От това изваждаме закона, че онзи, когото Бог е призовал да му служи и който е обещал, че ще служи на Бога, ако се отклони съзнателно от изпълнението на
Божията
воля, ще го сполети голямо зло, по-голямо отколкото злото, което може да дойде върху този, който не познава Бога и не е дал обещание да Му служи.
Този закон се спазва много строго в окултните школи. В шеста глава продължава да изрежда от какво ще пострадат евреите заради отстъпничеството си. В седмата глава се обяснява закона на кармата как действува индивидуално и колективно. В осми и девети стих се казва: „Сега тутакси ще излея гнева Си върху тебе и ще свърша яростта Си върху тебе. И ще те съдя според пътищата ти и ще ти въздам за всите твои мерзости.
към текста >>
В 19-ти стих се казва: „Щото земята му да запустее от пълнотата си, заради беззаконията на всички, които живеят в нея." С това се изразява закона, че изобилието и плодородието на земята зависи от изпълнението на волята
Божия
, или общо казано от живота на хората.
В 11 -та глава видението продължава и пророкът вижда как Бог започва да поразява първенците и започва да се моли за милост. Тогава Бог казва, че ще събере всички израилеви синове, разпръснати между народите и казва: „И ще им дам ново сърце, и дух нов ще туря в тях и ще отнема каменното сърце от плътта им, и ще им дам плътско сърце, за да ходят в повеленията Ми и да пазят съдбите Ми и да ги вършат, и ще ми бъдат люде и Аз ще им бъда Бог. А на който сърцето ходи според желанието на гнусотиите им и мерзостите им, техният път ще въздам на главите им" говори Господ Иеова. След това Духът го пренася при пленниците в халдейската земя. В 12-та глава пак се дава една магическа операция, която показва как ще бъдат разпръснати евреите между народите заради греховете им.
В 19-ти стих се казва: „Щото земята му да запустее от пълнотата си, заради беззаконията на всички, които живеят в нея." С това се изразява закона, че изобилието и плодородието на земята зависи от изпълнението на волята
Божия
, или общо казано от живота на хората.
Ако живеят добре, според законите на природата, ще им даде плодородие. Ако не живеят добре, ще има намаляване на плодородието. В 13-та глава се говори против лъжливите пророци, които Бог не е проводил. Казва се: „И Слово Господне биде към мене и рече: Сине человечески, пророчествувай върху изра- илевите пророци, които пророчествуват и кажи на тези, които пророчествуват от свое сърце: Слушайте Словото Господне, така говори Господ Иеова: Горко на глупавите пророци, които ходят подир духа си и не са видели никакво видение. Израилю, твоите пророци са като лисиците в пустинята.
към текста >>
21.
Пророк Захария
- Влад Пашов (1902- 1974)
И рече ми ангелът, който говореше с мене: Те са онези, които Господ проводи да обходят земята." И след това ангелът казва на пророка, да каже на евреите, че храмът ще се съгради и
Божията
благодат ще се излее върху еврейските градове.
" Господ им казва да се обърнат към Него и Той ще се обърне към тях. И да не бъдат като бащите си, които не слушали древните пророци, чрез които им говорил Господ. След това има второ Слово и видение: „Видех нещо и ето человек, яздещ на черен кон, и той стоеше между мирсини, които бяха в долината. И зад него коне, червени, пъстри, бели. И рекох: Господи, що са тези?
И рече ми ангелът, който говореше с мене: Те са онези, които Господ проводи да обходят земята." И след това ангелът казва на пророка, да каже на евреите, че храмът ще се съгради и
Божията
благодат ще се излее върху еврейските градове.
След това има друго видение: вижда четири рога и пита ангела какво са те. Той му отговаря, че това са роговете, които са разпръснали евреите по света. И след това вижда четирима дърводелци, които били дошли да възстановят разрушението на роговете. Втората глава започва с видение, в което пророкът вижда мъж, който носи връв в ръката си и иска да измери обиколката на Ерусалим, за да направи стена. Но Господ казва, че няма нужда от стена, защото казва: „Аз ще съм огнена стена наоколо и ще съм за слава всред него." И по-нататък се казва: „Весели се и радвай се, дъще Сионова, защото ето, Аз ида и ще се населя всред тебе, Говори Господ.
към текста >>
И той ще вземе
славата
и ще седне, и ще управлява на престола си, и ще е Свещеник на престола си, и съвет на мир ще бъде между двамата." Тук се намеква за две различни лица и събития - Исус-Свещеника, и Исус-Помазаника, Отрасъла.
Шеста глава започва с видението на четири колесници, които излизат от една медна планина. Първата колесница е с червени коне, втората - с черни коне, третата - с бели коне и четвъртата с пепеляви коне. Ангелът му казва, че това са четирите небесни духа, които изхождат от стана на Господа на всичката земя и се отправят към една северна земя - червените и белите коне, а пъстрите и черните коне се отправят към южната земя. Тези четири колесници, това са духовете на четирите посоки на света, духовете на четирите стихии на природата. След това се казва на пророка да вземе злато и сребро от хората и да направи венец, и да го сложи на главата на Исуса, Великия Свещеник и за него Господ казва: „Ето д\ъжът, на когото името е Отрасъл и ще израсте на местото си, и ще съгради дома Господен.
И той ще вземе
славата
и ще седне, и ще управлява на престола си, и ще е Свещеник на престола си, и съвет на мир ще бъде между двамата." Тук се намеква за две различни лица и събития - Исус-Свещеника, и Исус-Помазаника, Отрасъла.
В 7-ма глава има Слово Господне към Захария-пророка да каже на евреите, защо Господ ги е наказал, защото отстъпили от закона Му и не послушали предишните пророци, чрез които духа Господен им е говорил да се не отклоняват от Божия закон, и им казва: „Правете съд истинен, и правете и щедрости на братята си, и не насилвайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха. И никой от вас да не съветва зло в сърцето си против брата си." Тук е дадено учението за Любовта КЪМ ближния. В 8-ма глава Господ се обръща към евреите и им казва, че ще ги помилва и ще ги събере отново в Юда и Ерусалим, който се нарече град на Истина и мир, и Сион - света гора." Но им казва: „Това е, което ще правите: говорете Истина всеки на ближния си, Истина и съдба на мир съдете в портите си. И не съвещавайте зло в сърцата си, всеки против ближния си и лъжлива клевета не обичайте, защото всички тези неща са, които мразя, говори Господ." В 9-та глава Господ говори, че ще порази различни народи и ще избави Израил, като казва: „Радвай се много, дъще Сионова, ето царят ти иде при тебе.
към текста >>
В 7-ма глава има Слово Господне към Захария-пророка да каже на евреите, защо Господ ги е наказал, защото отстъпили от закона Му и не послушали предишните пророци, чрез които духа Господен им е говорил да се не отклоняват от
Божия
закон, и им казва: „Правете съд истинен, и правете и щедрости на братята си, и не насилвайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха.
Първата колесница е с червени коне, втората - с черни коне, третата - с бели коне и четвъртата с пепеляви коне. Ангелът му казва, че това са четирите небесни духа, които изхождат от стана на Господа на всичката земя и се отправят към една северна земя - червените и белите коне, а пъстрите и черните коне се отправят към южната земя. Тези четири колесници, това са духовете на четирите посоки на света, духовете на четирите стихии на природата. След това се казва на пророка да вземе злато и сребро от хората и да направи венец, и да го сложи на главата на Исуса, Великия Свещеник и за него Господ казва: „Ето д\ъжът, на когото името е Отрасъл и ще израсте на местото си, и ще съгради дома Господен. И той ще вземе славата и ще седне, и ще управлява на престола си, и ще е Свещеник на престола си, и съвет на мир ще бъде между двамата." Тук се намеква за две различни лица и събития - Исус-Свещеника, и Исус-Помазаника, Отрасъла.
В 7-ма глава има Слово Господне към Захария-пророка да каже на евреите, защо Господ ги е наказал, защото отстъпили от закона Му и не послушали предишните пророци, чрез които духа Господен им е говорил да се не отклоняват от
Божия
закон, и им казва: „Правете съд истинен, и правете и щедрости на братята си, и не насилвайте вдовицата и сирачето, чужденеца и сиромаха.
И никой от вас да не съветва зло в сърцето си против брата си." Тук е дадено учението за Любовта КЪМ ближния. В 8-ма глава Господ се обръща към евреите и им казва, че ще ги помилва и ще ги събере отново в Юда и Ерусалим, който се нарече град на Истина и мир, и Сион - света гора." Но им казва: „Това е, което ще правите: говорете Истина всеки на ближния си, Истина и съдба на мир съдете в портите си. И не съвещавайте зло в сърцата си, всеки против ближния си и лъжлива клевета не обичайте, защото всички тези неща са, които мразя, говори Господ." В 9-та глава Господ говори, че ще порази различни народи и ще избави Израил, като казва: „Радвай се много, дъще Сионова, ето царят ти иде при тебе. Той е праведен и спасява, кротък и седнал на осле и на жребе, син на падяремница.
към текста >>
Главите от 11-та до 14-та, която е последна, са много загадъчни и неясни, но в много прикрита форма се загатва за Христа и за наказанието на света поради нарушението на
Божия
закон.
И не съвещавайте зло в сърцата си, всеки против ближния си и лъжлива клевета не обичайте, защото всички тези неща са, които мразя, говори Господ." В 9-та глава Господ говори, че ще порази различни народи и ще избави Израил, като казва: „Радвай се много, дъще Сионова, ето царят ти иде при тебе. Той е праведен и спасява, кротък и седнал на осле и на жребе, син на падяремница. И той ще говори мир на народите, и властта му ще бъде от море до море, и от реката до краищата земни." Тук говори за идването на Христа. В 10-та глава Господ говори, че ще помилва евреите и ще им даде всичко в изобилие, и ще ги събере от всичките народи, където ги е разпръснал заради непослушанието им.
Главите от 11-та до 14-та, която е последна, са много загадъчни и неясни, но в много прикрита форма се загатва за Христа и за наказанието на света поради нарушението на
Божия
закон.
Така в 11-та глава, 12-ти и 13-ти стих се казва: „И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата ми; ако ли не, отречете я. И претеглиха за мъздата ми 30 сребърника. И рече ми Господ: Хвърли ги на грънчаря, почтената цена, с която се оцених от тях. И взех 30-те сребърника и ги хвърлих в дома Господен, на грънчаря." Тук се загатва за продаването на Христа от Юда и след това хвърлянето на парите и купуването на грънчарската нива. В 12-та глава, 10-ти стих се казва: „И ще погледнат към мене, когото прободоха." Това е пак загатване за Христа, но е така направено, че да не се разбира.
към текста >>
22.
Псалмите на Давид
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега трябва да влязат в Ханаанската земя, да приемат Божественото начало, да турят ред в живота си и да изпълняват волята
Божия
.
И каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше и затова се ползуваше с почит и уважение между всички." „Мойсей, който беше Посветен в Египет в тайните на Бялото Братство, дълго време трябваше да седи в пустинята, и едва тогаз му се разкриха някои тайни при къпината." „Съвременните хора са минали през няколко състояния: бяха роби в Египет, правеха тухли. След това Мойсей ги изведе от пустинята. На Синай им дадоха закони, по които да живеят и тук спряха.
Сега трябва да влязат в Ханаанската земя, да приемат Божественото начало, да турят ред в живота си и да изпълняват волята
Божия
.
Така че, историята на еврейския народ е история на цялото човечество." „Ако четете псалмите на Давид, вие трябва да се свържете с него. Като се свържете с него, ще разберете какво е вложил той във всеки псалом и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представя известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата." Сега ще изложим накратко съдържанието на псалмите и тяхното окултно значение, доколкото съм могъл да ги разбера.
към текста >>
Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват
Славата
Божия
, и твърдта възвещава делата на ръцете Му.
Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене. Стигнаха ме в деня на скръбта ми, но Господ ми стана подпорка и изведе ме на ширина, избави ме. защото благоволи над мене. Въздаде ми Господ според правдата ми. според чистотата на ръцете ми възмезди ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови Господа и казва: „А на Бога пътят Му е непорочен, Словото Господне е опитано, той е щит на всички, които се надеят на Него." В този псалом се изнася паралелно учението за кар- мата и за дихармата.
Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват
Славата
Божия
, и твърдта възвещава делата на ръцете Му.
Ден на ден казва Слово, и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век.
към текста >>
В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи
Божията
помощ и Божието благословение.
Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване.
В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи
Божията
помощ и Божието благословение.
Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи." Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява. Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля. В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ.
към текста >>
Кармата се поражда, когато човек се противи на
Божията
воля.
Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване. В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името на Бога Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи." Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява.
Кармата се поражда, когато човек се противи на
Божията
воля.
В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ. Господ ще ги погълне с яростта Си и огън ще ги изпояде. Ще изтребиш от земята плода им и семето им от человеческите синове." Двадесет и втори псалом е един много дълбок псалом.
към текста >>
Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу
славата
на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен.
Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му." Двадесет и осмият псалом описва отношението на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя. Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите.
Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу
славата
на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен.
Гласът Господен, това е Словото Господне. Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния свят. И като се казва „гласът Господен е над водите", подразбира се умствения свят, който е светът на гласа, на Словото. „Гласът Господен е силен, гласът Господен е величествен", като изрежда всичко какво прави гласът Господен. Тридесети псалом е благодарствена молитва на Посветения към Господа, Който го е водил в пътя на живота и му помагал при всички изпитания.
към текста >>
В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на
Божията
правда, на
Божията
сила и милост.
Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му. 42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога. Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже. Жадна е душата AMI за Бога, за Бога живаго."
В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на
Божията
правда, на
Божията
сила и милост.
Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти." В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим." 45-ти псалол1 е дълбоко мистичен и ни разкрива вътрешния стремеж и живот на онзи, в когото Бог живее. Този, в когото Бог живее, казва: „Из сърцето ми извира Слово благо. Аз казвам делото си на царя, езикът ми е тръст на словописец." Онзи, в когото Бог живее, е силен.
към текста >>
За него е казано: „Препаши меча си на бедрото си, силний, със
славата
и с великолепието си.
Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти." В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим." 45-ти псалол1 е дълбоко мистичен и ни разкрива вътрешния стремеж и живот на онзи, в когото Бог живее. Този, в когото Бог живее, казва: „Из сърцето ми извира Слово благо. Аз казвам делото си на царя, езикът ми е тръст на словописец." Онзи, в когото Бог живее, е силен.
За него е казано: „Препаши меча си на бедрото си, силний, със
славата
и с великолепието си.
И успявай във величеството си, езди за Истина и кротост, и правда. И десницата ти ще покаже страшни неща." След това говори за Бога, който живее в него и казва: „Твоят престол, Боже во век века, скиптъра на Твоето Царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и възневидил си неправда, затова те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници. На смирна и алой, и кайсия благоухаят всичките ти дрехи."
към текста >>
А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в
Божия
дом, надея се на
Божията
милост във век века.
Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене." Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред себе си като грешка и да помоли Бога да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне. В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите. Това са хората, които уповават на богатството и на силата си.
А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в
Божия
дом, надея се на
Божията
милост във век века.
Ще те славословя всякога, защото си направил така и ще се надея на Твоето Име, защото е благо пред твоите преподобни." 53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от Божия път и няма кой да прави добро. И Бог пита: „Нямат ли разум, които правят беззаконие? Които изпояждат людете Ми като че ядат хляб? "
към текста >>
53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от
Божия
път и няма кой да прави добро.
В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите. Това са хората, които уповават на богатството и на силата си. А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в Божия дом, надея се на Божията милост във век века. Ще те славословя всякога, защото си направил така и ще се надея на Твоето Име, защото е благо пред твоите преподобни."
53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от
Божия
път и няма кой да прави добро.
И Бог пита: „Нямат ли разум, които правят беззаконие? Които изпояждат людете Ми като че ядат хляб? " Често Давид използва лични преживявания и положения в живота си. за да изнесе известни принципи, легнали в живота, за да изнесе известни закони и правила, по които трябва да се ръководи живота на човека, за да успява в живота си.
към текста >>
съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават
Божията
помощ.
Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е.
съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават
Божията
помощ.
Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко.
към текста >>
" Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с
Божия
помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът?
" Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с
Божия
помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята."
към текста >>
И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е
Божия
, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му."
60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени.
И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е
Божия
, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му."
63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите.
към текста >>
Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте
славата
на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене."
65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я. Развеселяваш изходите на зората и на вечерта." 66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост.
Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте
славата
на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене."
67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие."
към текста >>
70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на
Божията
помощ.
Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие." 69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост.
70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на
Божията
помощ.
Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш." 71-ви псалом също е съставен от ред формули за призоваване на Божията помощ и за разпръсване на враговете.
към текста >>
Но за да дойде
Божията
помощ, човек трябва да бъде смирен.
68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие." 69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост. 70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ.
Но за да дойде
Божията
помощ, човек трябва да бъде смирен.
И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш." 71-ви псалом също е съставен от ред формули за призоваване на Божията помощ и за разпръсване на враговете. 72-ри псалом е молитва и хваление за Бога, „на когото се покланят всички царе и всичките народи ще му бъдат раби.
към текста >>
71-ви псалом също е съставен от ред формули за призоваване на
Божията
помощ и за разпръсване на враговете.
70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш."
71-ви псалом също е съставен от ред формули за призоваване на
Божията
помощ и за разпръсване на враговете.
72-ри псалом е молитва и хваление за Бога, „на когото се покланят всички царе и всичките народи ще му бъдат раби. Защото ще избави сиромаха, който вика, и угнетения, и безпомощния. Ще помилва сиромаха и убогия, и ще спаси душите на убогите. От угнетение и насилие ще изкупи душите им. И драгоценна ще бъде кръвта им пред очите Му.
към текста >>
И се отклоняват от
Божия
път, което предизвиква
Божия
гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях.
Дали забрави да помилва Бог? Или в гнева Си затвори своите щедрости" - това е състоянието на душата, когато изпада в известна тъмнина, но след дълбоко размишление нахлува Светлина в съзнанието и казва: „Тогаз рекох: немощ е за мене това, да се изменява десницата на Всевишния... ще се поучавам във всичките Твои дела, и за деянията Ти ще размишлявам. Боже, в Святост е пътят Ти." 78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни.
И се отклоняват от
Божия
път, което предизвиква
Божия
гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях.
И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим."
към текста >>
Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква
Божия
гняв, т.е.
82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете." 83-ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на Израил, които са неприятели и на Бога. И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение.
Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква
Божия
гняв, т.е.
създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите. Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе." 85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си.
към текста >>
90-ти псалом е наречен молитва на Мойсей,
Божия
человек.
Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе." Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях. По-нататък говори за силата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете. А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано отношението на Бога към Посветения и неговите възможности.
90-ти псалом е наречен молитва на Мойсей,
Божия
человек.
Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог.
към текста >>
и
Славата
Му, казва: „Господ иде да съди земята.
И вселената е утвърдена и няма да се поклати." В 94-ти псалом, в началото псалмопевецът се обръща към Бога на отмъщението и пита: „Докога нечестивите ще тържествуват и ще тормозят бедните, сирачетата и вдовиците, и ще казват: Господ няма да ни види и чуе." И псаломът завършва с думите: „И ще обърне върху тях беззаконието им и в лу- кавството им ще ги погуби." 95-ти псалом в началото е славословие към Господа за Неговите Велики дела. След това Господ се обръща към евреите, да не бъдат като отците си неблагодарни, при все, че Бог им е давал изобилно Своите милости и блага, и затова Той се закле, че няма да влязат в упокоението Ми. 96-ти псалом е славословие към Господ и след като излага всичките Му дела и величието Му.
и
Славата
Му, казва: „Господ иде да съди земята.
Ще съди вселената с правда и народите с Истината си." 97-ми псалом е славословие към Господа. В десетия стих се казва: „Вие, които обичате Господа, мразете злото. Той пази душите на преподобните си, избавя ги от ръката на нечестивите. Виделина се сее за праведния и веселие за правите в сърце."
към текста >>
103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта
Божия
.
101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши. Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на гореказаното. 102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти. защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата на човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва.
103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта
Божия
.
Също изяснява как действува кармата и ако в кармата не би се намесила Божията милост, никой не би могъл да се спаси. Псалмът започва с думите: „Благославяй, душе моя Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести... жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив, не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват Божията воля. „Благославяйте Господа вси ангели негови, силни с крепост, които изпълняват Словото Му, които слушат гласа на Словото Му.
към текста >>
Също изяснява как действува кармата и ако в кармата не би се намесила
Божията
милост, никой не би могъл да се спаси.
Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на гореказаното. 102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти. защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата на човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва. 103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта Божия.
Също изяснява как действува кармата и ако в кармата не би се намесила
Божията
милост, никой не би могъл да се спаси.
Псалмът започва с думите: „Благославяй, душе моя Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести... жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив, не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват Божията воля. „Благославяйте Господа вси ангели негови, силни с крепост, които изпълняват Словото Му, които слушат гласа на Словото Му. Благославяйте Господа всички сили Негови, слуги Негови, които изпълнявате Волята Му.
към текста >>
Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват
Божията
воля.
защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата на човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли Бога да го послуша и помилва. 103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта Божия. Също изяснява как действува кармата и ако в кармата не би се намесила Божията милост, никой не би могъл да се спаси. Псалмът започва с думите: „Благославяй, душе моя Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести... жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив, не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни.
Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват
Божията
воля.
„Благославяйте Господа вси ангели негови, силни с крепост, които изпълняват Словото Му, които слушат гласа на Словото Му. Благославяйте Господа всички сили Негови, слуги Негови, които изпълнявате Волята Му. Благославяйте Господа всички дела Негови, във всяко място на владичеството Му. Благославяй, душе моя, Господа." 104-ти псалом е славословие към Господа за Неговото Величие и за всичките Му чудни дела и се казва за Господа: „Ти, Който се обличаш във виделината като с дреха", т.е.
към текста >>
Започва с думите: „Утвърдено е сърцето ми, Боже, ще пея и ще песнопея и със
славата
си" и завършва: „Защото е суетно спасение от человек.
Започва с думите: „Алилуйя. Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е от век във век." След това пак повтаря историята на евреите от излизането им от Египет и тяхното непослу- шание. 107 псалом започва с думите: „Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е във век. Така да говорят избавените чрез Господа, които избави от ръката на неприятеля и ги събра от страните." След това излага ред окултни закони, които действат в живота на онези, които изпадат в известни противоречия и като се обърнат към Господа, Той ги избавя. 108-ми слалом е славословие към Бога.
Започва с думите: „Утвърдено е сърцето ми, Боже, ще пея и ще песнопея и със
славата
си" и завършва: „Защото е суетно спасение от человек.
Чрез Бога ние ще направим юначество. И Той ще стъпче враговете ни." 109-ти псалом описва състоянието на душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил, за да я изпита. Душата се моли и страда, като гледа как тържествуват враговете й. Но тя не изгубва вярата и надеждата си в Бога, Който ще я избави.
към текста >>
124-ти псалом разкрива тайната на
Божията
помощ към онези, които му се надеят.
120-ти псалом говори за характера на лъжливите хора и моли Господа да го избави от тях. 121-ви псалом говори за пълно упование в Бога, който се грижи за онези души, които уповават на Него. „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти." 122-ри псалом е славословие на Ерусалим като място на дома Господен, което е място на мир. 123-ти псалом е славословие към Бога, за да помилва душата и да я избави от презрението на гордите.
124-ти псалом разкрива тайната на
Божията
помощ към онези, които му се надеят.
„Помощта ни е в Името на Господа, който направи небето и земята." " 125-ти псалом говори за пътя на онези, които се надяват на Господа и за пътя на онези, които вършат беззаконие и неправда. 126-ти псалом говори за радостта на онези, които се надяват на Господа и казват: „Тези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне и ще носи сноповете си." Тук говори за светлата страна на закона на причина и последствие. 127-ми псалом говори за това, че ако в едно дело не участвува Господ, то не може да се реализира.
към текста >>
130-тй псалом говори за
Божията
Милост и казва: „Ако погледнеш на беззаконията.
127-ми псалом говори за това, че ако в едно дело не участвува Господ, то не може да се реализира. Казано е: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако не опази града, напразно бди стражът." Съдържанието на 128-ми псалом е изразено в първия стих: „Блажен всеки, който се бои от Господа и ходи в Неговите пътища, защото ще ядеш от труда на ръцете си, блажен ще си и добре ще ти бъде." 129-ти псалом започва с думите: „Много пъти са воювали против мене от младостта ми, но не ми надвиваха, защото Господ е с мене." Това е пътят на душата, която е положила съдбите си в ръцете на Господа.
130-тй псалом говори за
Божията
Милост и казва: „Ако погледнеш на беззаконията.
Господи, кой може да устои? При Тебе, обаче, има прошение, за да Ти се боят." Тук е подчертан много важен и дълбок окултен закон, според който, ако не е помощта на Господа, никой човек, никое същество не би могло да се справи с кармата си и със задълженията си, с погреш- ките си. Това е една голяма тайна, която не всички, които се занимават с окултизъм, я познават. В 131 -ви псалом е посочен пътя на смирения човек. Псаломът започва с думите: „Господи, сърцето ми не се горди, нито се превъзнасят очите ми, нито ходя в неща големи и по- високи от мене.
към текста >>
Хвалете Господа от небесата, хвалете Го в горните селения." И изрежда цялата вселена със всички сили и същества в нея да хвалят Господа, „защото само Неговото Име е превъзнесено,
Славата
Му е над земята и над небето."
147-ми псалом е славословие към Господа за всичките блага и добрини, които дава на человеците и казва: „Велик е Господ наш, и силата Му е велика, разумът Му е безкраен. Господ въздига смирените, а нечестивите унищожава дори до земята. Господ благоволява в онези, които Му се боят и в онези, които се надеят на Неговата Милост." 148-ми псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя.
Хвалете Господа от небесата, хвалете Го в горните селения." И изрежда цялата вселена със всички сили и същества в нея да хвалят Господа, „защото само Неговото Име е превъзнесено,
Славата
Му е над земята и над небето."
149-ти псалом е хваление към Господа. Започва с думите: „Алилуйя. Пейте Господу песен нова, хвалението Му в събранието на преподобните... Преподобните ще тържествуват в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър, в ръката им, за да правят отмъщение на езичниците, наказание на народите За да направят връх тях написания съд, тая част принадлежи на всички Негови преподобни." Тук под преподобни се разбира възвишените същества, които ръководят човешката карма, индивидуална и колективна, затова се казва: „Тази част, т.е. съдбата, принадлежи на всички Негови преподобни." 150-ти псалом е хваление към Господа.
към текста >>
23.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И видяхме
славата
му като единороден от Отца".
Те слизат периодически по един, като водят със себе си свои помощници, които образуват това Велико невидимо Братство, което пътува по света и създава всички култури, течения на човешкото развитие. Това, което казах до тук, е общото езотерично схващане на ръководството на човечеството, облечено във формата на християнския езотеризъм. Следователно, то не е нещо ново, присъщо само на християнския езотеризъм. За да разберем същността и характера на християнския езотеризъм, трябва да разберем в какво се състои същността и мисията на християнството. Йоан, като говори за Словото, казва: "И Словото стана плът и всели се между нас.
И видяхме
славата
му като единороден от Отца".
Това е същината и тайната на Християнския езотеризъм. Какво значи то? То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката душа. Логосът се пожертва, за да спаси човечеството. За характера на това спасение говоря и на друго място.
към текста >>
Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа
Славата
на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо.
Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено".
Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа
Славата
на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо.
И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие".
към текста >>
Един човек, който е подбуждан от
Божия
Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си.
Но за него вдъхновението не е едно вцепенено чудо, а един органически процес в обхода на човешката душа със съществата от висшите светове. Но Ориген познава действието на добрите Ангелски йерархии и на демоничните царства, и той е буден, за да разграничи различните видове вдъхновения. Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето.
Един човек, който е подбуждан от
Божия
Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си.
Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа. Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото.
към текста >>
Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от
Божия
Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на
Божия
Дух в тяхната душа.
Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него.
Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от
Божия
Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на
Божия
Дух в тяхната душа.
Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа".
към текста >>
Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато
Божият
Дух се докосвал до техния дух".
Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него. Ето защо от Свещеното Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа.
Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато
Божият
Дух се докосвал до техния дух".
"Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа". Ориген казва: "Съдържанието на Писанието е постоянно, неизменно и истинно, но в човешкия език при предаване на формите могат да се примесят погрешност и невежество".
към текста >>
Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата
Божия
Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне".
По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран". Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в себе си смисъла на Свещените Писания. Неученият може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата на Писанието. По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието.
Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата
Божия
Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне".
/Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва: "Понеже има места в Свещеното Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието. И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава".
към текста >>
За размишляващия човек всяко отделно изречение може да представя дълбочината на
Божията
Мъдрост, без да оставя настрана буквата.
". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието. Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по отношение на известна мисъл. Ориген не отрича историческите факти в Евангелието, както правят това някои крайни гностици, но той взема историческото, външното като символ на нещо духовно, на нещо свръхсетивно. И той казва: "Но нека не се мисли, че аз въобще твърдя, че няма нищо историческо, понеже някои неща не са исторически и че някой закон не трябва да се спазва буквално, понеже някои закони, взети в буквален смисъл, са безсмислени и невъзможни. Историческите истини са далеч по-много, отколкото втъканите между тях чисто духовни събития.
За размишляващия човек всяко отделно изречение може да представя дълбочината на
Божията
Мъдрост, без да оставя настрана буквата.
Без съмнение внимателният човек понякога ще срещне затруднение и без дълбоко проучване не ще може да разреши дали дадена история е действително вярна или не. Ето защо, читателят трябва точно да спазва предписанието на Спасителя "търсете в Писанието", да изпита грижливо къде нещо е вярно буквално, и къде то е невъзможно. И доколкото е по силите му да търси смисъла на това, което според буквата е невъзможно". "Телесният смисъл на Евангелието ни показва човеко-ставането на Христа. Но духовният смисъл ни разкрива света на Този, който е станал човек.
към текста >>
24.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
И още: "Прослави Ме, Отче, у Тебе е
Славата
, която имах при Тебе, преди създанието на света".
Напротив, заключителната глава завършва с тайнствените думи, отправени към Петър върху новото идване на Христос. Така Евангелието се развива между миналото, където говори Бог и бъдещото проявление на Бога. С това добива радиуса на кръговете на Вечността, които Орелът на Духа очертава в него. В цялото Евангелие се втъкава след това темата на Вечността на Христос отпреди съществуването на света, а също и тонът на бъдещото действие на Христос. Например, за предсъществуването на Христос в Евангелието се говори с думите: "Преди Авраам да бъде, Аз съм".
И още: "Прослави Ме, Отче, у Тебе е
Славата
, която имах при Тебе, преди създанието на света".
За бъдещото действие се говори особено в прощалните слова, където Христос говори, че ще изпрати Утешителя, който ще напомни на учениците всичко, каквото Той им е казал. От тези най-външни рамки ние можем след това така да навлезем в Евангелието, че полярността между началото и края ни разкрива все по-широки и по-дълбоки отношения. Една от най-чудесните и пълни със значение симетрии ни позволява да вникнем по-дълбоко в същността на инспиративния характер на Евангелието. Там, където Евангелието се готви да навлезе в широките кръгове на съвършенството, се казва, че ученикът, когото Исус любеше, се опираше на гърдите Му.
към текста >>
Той излива чашите на
Божията
Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа.
Започвайки от 13-та глава на Евангелието на Йоан, се издига третия кръг на орловия полет. Започва страданието, умирането и Възкресението на Христос. Тук вече Христос не действа външно и символично като образни дела. Той не говори вече в слова на Откровение. Тук през времето, когато човечеството действа върху Него, бичува Го, разпъва Го и Го полага в гроб, Той върши своето велико, истинско духовно дело.
Той излива чашите на
Божията
Любов, а това е Неговото собствено Същество, Неговата собствена душа.
Той се жертва, съединявайки Своята душа със Своите ученици и последователи от цялата земя. Отсега нататък една действителна интуиция прониква цялото Битие, става едно действително Единение със съществата на Божествения свят. Христос е пожертвал, сега Той може да бъде близо до всяко създание, всяко създание може да долови и да докосне Неговата близост и Неговото Същество. Никое друго Евангелие не предава интуитивния характер на страданието, умирането и Възкресението на Христос, както Евангелието на Йоан. То предава този интуитивен характер преди всичко в начина на описанието, а също и в самото съдържание.
към текста >>
Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на
Божията
Любов.
Ако отговорът би бил даден с думи, които могат да се чуят външно, тогава сам Петър би могъл да зададе въпроса. Йоан чува Христос да говори от една друга област, различна от тази, където се движат устните. Той може това благодарение на интуицията, която притежава. Но тази сцена на Тайната вечеря не се намира в последните глави на интуицията, а се намира в средната част, в раздела на инспирацията. Но както елементът на Словото се проявява още в първия образен раздел, така и интуицията се изявява още във втория раздел, в центъра на инспиративния елемент на Словото.
Йоан е ученикът, когото Исус любеше, ученикът, в когото се излива чашата на
Божията
Любов.
Спрямо Христа той се намира в положение на интуиция. Затова неговото Евангелие може накрая да се издигне действително в третия висш кръг на Орела. Така от цялата композиция на Евангелието на Йоана можем да разберем, че то произлиза он едно познание, което обгръща имагинацията, инспирацията и интуицията. Всяка една от тези форми на познанието намира своето всеобхватно развитие: имагинацията обгръща главите от 10-ва до 11_та, където се извършват седемте чудеса. Инспирацията се простира от 12-та до 17-та глава в прощалните слова.
към текста >>
25.
2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме
Славата
Му като на Единороден от Отца".
Логоса са се въплътили в Исус от Назарет. Така Логосът, Съществото на Божествената Любов, става едно видимо, осезаемо Същество. Това, което се намира в Слънцето като вътрешна сила, силата на Любовта на Логоса, е приело физически човешки образ в тялото на Исус от Назарет. Защото както всеки един външен предмет, както всяко друго земно същество се възприема от човека чрез сетивата му, така и Бог трябваше да се яви на човека на Земята в тяло от плът, видимо за неговото сетивно съзнание. И затова този образ на Исус от Назарет, в който е бил въплътен Христос или Логосът, донася това, което по-рано винаги е идвало на Земята от Слънцето, което се съдържа само в слънчевата светлина.
Той го донесе в човешкия живот, в историята на човечеството и затова Йоан казва: "Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме
Славата
Му като на Единороден от Отца".
Тук е необходимо да кажа, че в първите времена на християнството се е явило особено гностическо течение, което е считало, че Христос не е бил реално въплътен в Исус, а само привидно. Те гледали на Христа като на едно свръхсетивно Същество, каквото са Го познавали посветените преди слизането Му на Земята. Затова Йоан казва: "И Словото стана плът и всели се между нас". С това се подчертава, че Христос се е вселил в тялото на Исус от Назарет и е приел едно физическо тяло, едно физическо съществуване. Има и днес някои, които поддържат това старо схващане, че Христос не се е вселил в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
И видяхме
Славата
Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина".
Те са тези, които не са родени по физически начин, а от Бога са родени. И Христос казва някъде: Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. Роденият от Бога, значи роден от Духа, роден по дух, а това са тези, у които е пробудено висшето Божествено съзнание, в които се е пробудило Висшето Аз и са станали Синове Божии. Това са посветените от всички времена, които са били служители и свидетели на Словото в течение на целия Земен период до наши дни. В 14 стих се казва: "И Словото стана плът и пребиваваше между нас.
И видяхме
Славата
Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина".
Тук се подчертава, че Логосът се въплътява в едно физическо тяло и пребивава между посветените, чрез които в миналото се е проявявал като Светлина. В 12 и 13 стих се говори за посветените, които са родени от Бога, които са приели Логоса, Бога в себе си и живеят в Неговата Светлина. А в 14 стих се говори вече за самия Логос, самият Бог станал плът, т.е. Това, Което било в началото на Битието, Което породило целия свят с всички същества в него и Което обитавало спящо, като семе, във всяко същество, в средата на Земния период слезе на Земята и се всели в едно човешко тяло, за да даде импулс на Божественото семе, на Божествения зародиш, който дреме във всяка душа, да се пробуди, да израстне, да възкръсне. И тези, които са родени от Бога, между които е и Йоан, който пише това, казва: Видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина.
към текста >>
И тези, които са родени от Бога, между които е и Йоан, който пише това, казва: Видяхме
Славата
Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина.
И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина". Тук се подчертава, че Логосът се въплътява в едно физическо тяло и пребивава между посветените, чрез които в миналото се е проявявал като Светлина. В 12 и 13 стих се говори за посветените, които са родени от Бога, които са приели Логоса, Бога в себе си и живеят в Неговата Светлина. А в 14 стих се говори вече за самия Логос, самият Бог станал плът, т.е. Това, Което било в началото на Битието, Което породило целия свят с всички същества в него и Което обитавало спящо, като семе, във всяко същество, в средата на Земния период слезе на Земята и се всели в едно човешко тяло, за да даде импулс на Божественото семе, на Божествения зародиш, който дреме във всяка душа, да се пробуди, да израстне, да възкръсне.
И тези, които са родени от Бога, между които е и Йоан, който пише това, казва: Видяхме
Славата
Му като на Единороден от Отца, пълен с благодат и Истина.
Те не са видяли само физическия Исус, но са видяли и са били в контакт с Бога, с Логоса, Който се е вселил в него и се е проявил чрез него. Значи, от първия до 14 стих се описва пътя на Словото - Това, Което било в началото на Битието, Което породило всичко съществуващо и се затворило във всичко като зародиш, към средата на Земния период слезе на Земята в плът, във всичката Си Слава, т.е. с всичката Си Светлина и пълнота, пълен с благодат и Истина. По-нататък Йоан описва вече какво представя въплътеното Слово. В 15 стих се казва: Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде преди мене, понеже спрямо мене беше пръв".
към текста >>
В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето
Божия
Агнец, Който носи греховете на света!
Като казва "прав правете пътя за Господа", той подразбира учението, което посветените са давали на онези, които искат да следват Пътя, да не остане само едно книжно учение, а да се приложи в живота. Като се приложи, тогава Божественото, Което се пробужда, ще намери подготвена почва и ще се прояви правилно. След това Йоан говори вече за въплътения в Исус Христос, като казва: "Аз кръщавам с вода, а посред вас стои Един, Когото вие не познавате, Онзи, Който иде подир мене, Който преден ми биде, Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обувката Му". - Тук Йоан ни казва какво е отношението и положението даже и на най-великия посветен спрямо въплътения Бог в лицето на Исус Христос. След това се описва, че Исус идва при Йоан, за да бъде кръстен.
В 29 стих се казва: "На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето
Божия
Агнец, Който носи греховете на света!
Тоя е, за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв". Тук може да се разбере, че Йоан говори за този, който е въплътен в Исус от Назарет, преди да се въплъти в него Христос, като казва: "Подир мене иде човек, Който достигна да бъде преди мене, защото спрямо мене беше пръв". Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена душата на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра. Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло. Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля".
към текста >>
И видях, и свидетелствам, Този е
Божият
Син".
Ние видяхме, когато говорихме за Исус от Назарет, че в него бе въплътена душата на Адам, която е създадена от Бога, и Заратустра. Заратустра беше преди Илия, който е Йоан, той е онзи посветен от човешката раса, който се издигна до най-висока степен на посвещение и когото Божественият Дух напълно го проникна чак до физическото тяло. Йоан по-нататък казва: "И аз не Го познавах, но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля". И Йоан свидетелства и казва: "Видях Духа да слиза като гълъб от Небето и да почива върху Него. И аз не Го познавах, но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух.
И видях, и свидетелствам, Този е
Божият
Син".
Казаното е ясно само по себе си, но ще направя някои малки забележки за още по-голяма яснота. От горния пасаж се вижда първо, че Йоан е бил във връзка с духовното Ръководство на човечеството, което изпраща посветени с определена мисия в света. Второто нещо, което ни е казано е, че Йоан е ясновидец. Този, Който го е пратил, му е казал: Ще видиш, че Духът слиза като гълъб върху Него. Този Дух, Който е слязъл като гълъб върху Исус, е бил Духът на Христос, Който слиза да се въплъти в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Значи,
Божият
Син е Цар Израилев, Цар на посветените в Божествените Тайни.
Натанаил Му казва: "Учителю, Ти си Божи Син, Ти си Израилев Цар". Исус в отговор му казва: Понеже ти рекох "видях те под смоковницата, вярваш ли, повече от това ще видиш и му рече: Истина, истина ви казвам, отсега ще видите Небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат на Човешкия Син". Целият този разговор крие в себе си много Тайни, за някои от които споменах в главата за призоваването на учениците. Натанаил, който е имал известно посвещение, принадлежи на кръга на малките Мистерии, които са символизирани със смоковницата. Той разбира, че пред него стои Един, Който принадлежи към Великите Мистерии и познава в Него въплътения Бог, Логоса и затова казва: Ти си Син Божии, Цар Израилев.
Значи,
Божият
Син е Цар Израилев, Цар на посветените в Божествените Тайни.
Тук не става въпрос за цар на еврейския народ, а за Цар - Учител и Ръководител на посветените. В този смисъл Той се разкри и пред Пилат, когато Го попита: Ти Цар Израилев ли си? И Той казва: Ти каза. Тогаз той написа на кръста, защото Христос действително е Цар, но не на земното царство, а на Небесното Царство. По такъв начин се оформя основната ядка на новата езотерична група, която Христос образува всред еврейския народ и всред тогавашното човечество.
към текста >>
26.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
- Влад Пашов (1902- 1974)
А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртна, но е за
Славата
Божия
, за да се прослави
Божият
Син чрез нея.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР Възкресението на Лазар е седмото знамение, описано в Евангелието на Йоана. В това знамение са скрити много Тайни, свързани с Посвещението в древните Мистерии и с новото Посвещение, основата, на което полага Христос. Този разказ е описан по следния начин в 11 глава на Евангелието на Йоана: "Един човек, на име Лазар от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен (А Мария, чийто брат беше болен, бе онази, която помаза Господа с миро и отри нозете с косите си.) И тъй, сестрите проводиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртна, но е за
Славата
Божия
, за да се прослави
Божият
Син чрез нея.
Исус обичаше Марта и сестра й, и Лазара. Тогаз, откак чу, че е болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. И подир това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея... Нашият приятел Лазар заспа. Но Аз отивам да го събудя. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
към текста >>
Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш
Божията
Слава?
И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири деня в гроба. Исус казва на Марта: "Брат ти ще възкръсне". И след думите на Марта, казва: "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее. И някой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до веки... " Като пристига на гроба, Исус казва: "Отместете камъка." Марта му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири деня в гроба.
Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш
Божията
Слава?
И тъй, отместиха камъка, а Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз зная, че винаги Ме слушаш. Но това казах, заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе с ръце и нозе, повити в саван и лицето му забрадено с кьрпа.
към текста >>
Тя е болест, за да се изяви
Славата
Божия
, за да се прослави чрез нея Синът Божий.
Той беше приет в един неразрушим организъм и както се изразяваха старите, участник във войската на висшите богове (Това казва Шелинг в своята книга "Философия на Откровението"). А Адезиус изразява промяната, която става с посветения, със следните думи, отправени към неговия ученик император Константин: "Когато един ден ти вземеш участие в Мистериите, ти ще се срамуваш, че си роден човек". Целият разказ за възкресението на Лазар е обвит в едно тайнствено було. Това лесно се вижда от следната мисъл, изказана в самия разказ. Ако трябва да разбираме разказа буквално, как ще разберем думите "тази болест не е смъртоносна"?
Тя е болест, за да се изяви
Славата
Божия
, за да се прослави чрез нея Синът Божий.
И какво да се каже за думите "Аз съм Възкресение и Живот. Който вярва в Мене, ще оживее, даже ако би бил умрял" (Йоан 11;4-23). Тези думи на Исус стават разбираеми, ако ги вземем първо символично и после буквално. В началото на Евангелието на Йоан е казано: "И Словото стана плът и всели се между нас. И в него бе Животът".
към текста >>
Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава
Божия
.
В този смисъл думите трябва да се вземат буквално. Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден.
Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава
Божия
.
Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява Славата Божия, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг. Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него. Този Дух е роден в душата му. А всяко раждане е придружено от страдание, от една болест.
към текста >>
Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява
Славата
Божия
, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг.
Следователно, когато Исус казва: Аз съм Възкресение и Живот, Той разбира Словото, станало плът. Това е Великият, Който беше още в началото. Ако Той наистина е Възкресението, то тогава у Лазар е бил събуден Вечният, първоначалният Живот. Тук се касае, следователно, за призоваването на вечното Слово и това Слово е Живот, за който Лазар е бил събуден. Следователно, тук се касае за болест, която не води към смърт, но за Слава Божия.
Ако вечното Слово е възкръснало у Лазар, тогава цялото събитие проявява
Славата
Божия
, защото чрез целия този процес Лазар е станал съвсем друг.
Преди това Словото, Духът не живееше в него. Сега вече този Дух живее в него. Този Дух е роден в душата му. А всяко раждане е придружено от страдание, от една болест. Но тази болест не води към смърт, но към нов живот.
към текста >>
27.
6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и
Божията
благодат бе на него.
дъщеря от Асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години от девството си и беше вдовица за цели 84 години, която не се отделяше от храма, дето денем и нощем служеше на Бога в пост и молитва. И тя като се приближи в същия час, благодареше Богу и говореше за него на всички, които ожидат изкуплението на Ерусалим" (2;36-39). 7. Следващото откровение, което не е изказано с думи, а дадено като образ, е 12-годишният Исус в храма между книжниците и мъдреците, където разисква с тях върху закона. От 39 стих на втората глава нататък е казано: "И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
А детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с Мъдрост и
Божията
благодат бе на него.
И родителите му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата. И когато той беше още на 12 години, като отидоха по обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите му. А те, понеже мислеха, че то е с дружината, минаха един ден път и го търсеха между родните и познатите си. И като не го намериха, върнаха се в Ерусалим и го търсеха. И след три дни го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и запитваше.
към текста >>
Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя
Божият
Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него.
Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10).
Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя
Божият
Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него.
И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17). Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света! Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него.
към текста >>
Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето
Божия
Агнец, който носи греха на света!
В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22). Марко го предава по следния начин: "И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата, и че Духът като гълъб слизаше над него. И дойде глас от небето: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (1;10). Матей го предава по следния начин: "И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, видя Божият Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него. И ето глас от небесата, който казваше: "Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение" (3;16-17).
Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето
Божия
Агнец, който носи греха на света!
Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него. И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33). Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло.
към текста >>
Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на
Божия
Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло.
Йоан предава това събитие по следния начин: "На следния ден Йоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божия Агнец, който носи греха на света! Тоя е, за когото рекох: Подир мене иде човек, който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв. И аз го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде той изявен на Израиля. И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да почива върху него. И аз го не познавах, но оня, който ме прати да кръщавам с вода, той ми рече: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да почива върху него, той е, който кръщава със Светия Дух" (1:29-33).
Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на
Божия
Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло.
Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е. да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него.
към текста >>
Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда
Божият
Дух да слиза като гълъб върху него.
Това ни предават четирите Евангелия за най-великото събитие, което е станало на Земята - слизането на Божия Дух на Земята и въплъщаването Му в едно човешко тяло. Изразът: "Онзи, на когото видиш да слиза Духът и да почива върху него", т.е. да остава с него, той е, който кръщава със Светия Дух - с този израз е показано, че Духът е слязъл върху Исус и е останал с него. Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него.
Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда
Божият
Дух да слиза като гълъб върху него.
Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение". Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус.
към текста >>
Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението
Божият
Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него.
Това е един факт, който трябва добре да се запомни. Евангелист Йоан ни го предава, че Йоан кръстител е видял Духът да слиза като гълъб върху него. Марко ни казва, че след като се кръстил Исус, излязъл от водата, отворило се небето на него самия и той вижда Божият Дух да слиза като гълъб върху него. Матей го предава по същият начин. А Лука го предава по следния начин: "Като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ, като гълъб; който казваше: Ти Си Моят Възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение".
Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението
Божият
Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него.
Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота. Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето. Това е показано в Евангелията от начина, по който почва да се проявява Исус, след като Божият Дух се съединява с него.
към текста >>
Това е показано в Евангелията от начина, по който почва да се проявява Исус, след като
Божият
Дух се съединява с него.
Макар и да има известна разлика в начина на предаването, един безспорен факт е посочен от четирите Евангелия, а именно, че при кръщението Божият Дух слиза над Исус, съединява се с Него и остава с Него. Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота. Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето.
Това е показано в Евангелията от начина, по който почва да се проявява Исус, след като
Божият
Дух се съединява с него.
Както ни предава Евангелието на Лука, първата си проповед Исус е държал в родния си град Назарет. След като прочел в книгата на Исайя, където се говори за Него, Той казва: "Днес се изпълни това писание във вашите уши" (4;21). И те Му казват: Това, което си направил в Капернаум, направи го и тука. А Той им казва: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. И после им казва: "А казах ви наистина, че много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска.
към текста >>
Много Тайни са свързани с това вселяване на
Божия
Дух в едно физическо тяло, но моята задача не е да ги изнасям, защото това са вътрешни, езотерични Тайни, които се разкриват само във вътрешните окултни школи.
Също тъй много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисея, но никой от тях не бе очистен, а само сириеца Нееман" (4;25-27). Този пасаж ни показва, че тук Исус говори от степента на Илия, който беше, така да се каже, едно равноангелско същество. Дотук Христос е слязъл до равнището на ангела и оттам говори, не се е въплътил още напълно в тялото на Исус. Защото, според Окултната Наука възвишените същества, когато слизат в човешко тяло, могат да не се въплътят напълно, като по такъв начин живеят едновременно в Духовния и във физическия свят. Така беше и при Христа, Който постепенно се въплътявал в тялото на Исус, за да го подготви последователно.
Много Тайни са свързани с това вселяване на
Божия
Дух в едно физическо тяло, но моята задача не е да ги изнасям, защото това са вътрешни, езотерични Тайни, които се разкриват само във вътрешните окултни школи.
Моята задача е само да посоча, че съществуват такива Тайни. 10. Следващото откровение, което ни е предадено в трите първи Евангелия, а в Евангелието на Йоан не е предадено, е изкушението от дявола. Лука го предава по следния начин: "А Исус, пълен със Светия Дух, когато се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята 40 деня, дето беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И като се изминаха те, огладне".
към текста >>
Но когато се разбудиха, видяха
Славата
Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него.
След това Христос дава наставления, кой може да бъде Негов ученик и в заключение на всичко това казва: "Казвам ви истина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието Царство. И около 8 дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се помоли. И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и бляскаво. И ето, двама мъже се разговаряха с Него, те бяха Мойсей и Илия, които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, която Му предстои да изпълни в Ерусалим. А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън.
Но когато се разбудиха, видяха
Славата
Му и двамата мъже, които стояха и разговаряха с Него.
И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тук. И нека направим една шатра за Тебе, една за Мойсея и една за Илия, без да знае какво дума. И като казваше това, дойде облак и ги засени, и учениците се уплашиха, като влязоха в облака. И дойде от облака глас, който каза: "Този е Моят Син, избраникът Мой, Него слушайте". И когато престана гласът, Исус се намери сам и те замълчаха, и след онези дни не казаха никога нищо за това, що бяха видели".
към текста >>
Те виждат
Славата
на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен Син, избранник Мой, Него слушайте.
Те са видели Христа в Неговата Слава, Христос, Какъвто се изявява в етерния свят. Затова се казва, че дрехите Му бяха бели и бляскави. Христос им показа Своята етерна. Своята Божествена природа в нейния троичен аспект. Учениците, в случая, стават ясновидци и яснослушащи.
Те виждат
Славата
на Христа и чуват глас: Този е Моят възлюбен Син, избранник Мой, Него слушайте.
Следователно, учениците са били издигнати в Божествения свят, който се отразява в етерния свят, следователно били са в Царството Божие. Затова Той казва преди преображението: "Казвам ви истина, че има някои от тук стоящите, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието Царство". Тримата ученици, които бяха с Него на планината, видяха Божието Царство, значи, за тях се отнасят гореказаните думи (На друго място в тази книга, аз по-обширно говорих за преображението като окултен факт. Тук само споменавам). 15. В 19 глава, от 41 до 44 стих се казва, че когато Христос приближил до Ерусалим, преди Голгота, Той предсказал съдбата на Ерусалим по следния начин: "И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти, но сега е скрито от очите ти.
към текста >>
В този момент идва ангелът, за да подкрепи Исуса, който трябва да мине през кръстна смърт, защото, както казах, в него е душата на Адам, която не изпълни Волята
Божия
в рая и сега трябва да изкупи това си непослушание.
Но сега е вашият час и на властта на тъмнината". Това показва, че тук се намираме пред една война на Светлината с тъмнината. И сега, когато предават Христа, е властта и часът на тъмнината, на черното братство. В най-трагичния момент, когато капки кръв капят от челото на Исуса, това е резултат от напрежението, че Духът иска да напусне тялото и Исус прави усилие да го задържи. Това е вече моментът, когато Христовото Същество постепенно се освобождава от обвивките на Исус.
В този момент идва ангелът, за да подкрепи Исуса, който трябва да мине през кръстна смърт, защото, както казах, в него е душата на Адам, която не изпълни Волята
Божия
в рая и сега трябва да изкупи това си непослушание.
17. Следва Голгота, където Исус е разпънат между двама разбойници. От кръста Исус казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях" (23;34) С тези думи от кръста е подчертано за сетен път, че тенденцията на Евангелието на Лука е да покаже силата на Любовта. Христос прощава на Своите врагове и с това излива Любовта като Сила по цялата земя, което е и Неговата задача. Когато Исус е на кръста, по обяд слънцето потъмнява и завесата на храма се раздра.
към текста >>
28.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Приятелят на Бога изучава
Божията
Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата.
Това е човекът, който от раб е станал приятел на Бога, който от изживяването на непреодолимото разстояние между него и Бога е стигнал до изживяването, че Бог може да живее и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта. Побеждаването на боязливостта е силата, чрез която "рабът Божий" е превърнат в приятел на Бога. Рабът Божий чака да му се даде заповед и закон. Той се подчинява чрез напрежението на своята морална воля. Но моралната воля е нещо човешко.
Приятелят на Бога изучава
Божията
Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата.
При тази молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно вселяване на Бога в човека. Ето защо в християнската наука трябва да царува побеждаването на страха и боязливостта, с които се отличава рабът Божий. Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва. Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си Божията благодат, Божието Присъствие. Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата.
към текста >>
Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си
Божията
благодат, Божието Присъствие.
Но моралната воля е нещо човешко. Приятелят на Бога изучава Божията Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата. При тази молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно вселяване на Бога в човека. Ето защо в християнската наука трябва да царува побеждаването на страха и боязливостта, с които се отличава рабът Божий. Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва.
Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си
Божията
благодат, Божието Присъствие.
Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата. Чрез тази вътрешна молитва човек добива вътрешна смелост, Божествена сила, чрез която Небето бива пренесено на Земята. В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се благовества и всеки прониква със сила в него". А Матей предава тази мисъл със следните думи: "От дните на Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се взема. И които се насилят, те го грабват" (11;12).
към текста >>
Молитвата трябва да бъде изпълнена с вяра, а вярата трябва да бъде придружена с молитвена активност, чрез която
Божията
Воля се събужда в човека.
Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери вяра? " може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа, или всички ще проспят това събитие? За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е вътрешна работа за надделяване на човешката инертност. Човек трябва да намери сила в себе си да работи за развиване на своите вътрешни възможности. За тази цел човек трябва да се научи да се моли вътрешно, винаги да отправя мисълта си и съзнанието си в посоката към Бога.
Молитвата трябва да бъде изпълнена с вяра, а вярата трябва да бъде придружена с молитвена активност, чрез която
Божията
Воля се събужда в човека.
Това е ключът на сърцето и ключът на Небето. На отварящото се око за сърцето отговаря отварящото се Небе. По този път вярата се превръща в знание. Тази е връзката на притчата за молещата се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както постъпва молещата се вдовица, така трябва да постъпват всички човешки души, които искат да се подготвят за идването на Човешкия Син. Тогава Христос ще намери вяра на Земята и за онези, които Го видят.
към текста >>
Вярващото сърце е вратата, чрез която Царството, Силата и
Славата
могат да се влеят в човешкото същество.
Защото, ето Царството Божие е вътре във вас" (17;20-21). Царството Божие е една духовна сфера, сферата на духовното Слънце, от която се ражда Светлината, Словото и Животът. Минало е вече това време, когато това Царство можеше да се търси вън, както в някаква форма на екстаз, когато човешката душа, излъчвайки се, се потопява в него. Сега на мястото на екстаза за човека идва вселяването на благодатта на Небето, етерната пълнота на Светлината, Любовта и Живота. Царството Божие трябва да се събуди вътре в човека, трябва да стане събуждане на човешката душа.
Вярващото сърце е вратата, чрез която Царството, Силата и
Славата
могат да се влеят в човешкото същество.
Човешкото сърце вижда Славата във висините и приема Мира на Земята. Пропастта между Бога и човека е свързана с мост чрез това, че Царството Божие е вече вътре в човека. След като отговаря на фарисеите, Христос по-нататък продължава наставленията към учениците. На чуждите, на външните, Той говори за идването на Царството Божие, а на приятелите, на учениците Той говори за идването на Човешкия Син. Той показва, че тези две понятия са идентични.
към текста >>
Човешкото сърце вижда
Славата
във висините и приема Мира на Земята.
Царството Божие е една духовна сфера, сферата на духовното Слънце, от която се ражда Светлината, Словото и Животът. Минало е вече това време, когато това Царство можеше да се търси вън, както в някаква форма на екстаз, когато човешката душа, излъчвайки се, се потопява в него. Сега на мястото на екстаза за човека идва вселяването на благодатта на Небето, етерната пълнота на Светлината, Любовта и Живота. Царството Божие трябва да се събуди вътре в човека, трябва да стане събуждане на човешката душа. Вярващото сърце е вратата, чрез която Царството, Силата и Славата могат да се влеят в човешкото същество.
Човешкото сърце вижда
Славата
във висините и приема Мира на Земята.
Пропастта между Бога и човека е свързана с мост чрез това, че Царството Божие е вече вътре в човека. След като отговаря на фарисеите, Христос по-нататък продължава наставленията към учениците. На чуждите, на външните, Той говори за идването на Царството Божие, а на приятелите, на учениците Той говори за идването на Човешкия Син. Той показва, че тези две понятия са идентични. Царството Божие е сферата на етерната Светлина, а Син Человечески е образ от Светлина, Която царува и ръководи в тази сфера.
към текста >>
Както външната светлина идва от външното слънце, така
Славата
на Царството идва от Христа, Който е духовното Слънце.
На чуждите, на външните, Той говори за идването на Царството Божие, а на приятелите, на учениците Той говори за идването на Човешкия Син. Той показва, че тези две понятия са идентични. Царството Божие е сферата на етерната Светлина, а Син Человечески е образ от Светлина, Която царува и ръководи в тази сфера. Да възприеме човек Царството Божие, това значи той да вижда и да се потопи в едно море от Светлина. Да вижда Сина Человечески, това значи да може да различи в морето от Светлина образа на Съществото, Което е извор на всяка Светлина, която е Светлината на света.
Както външната светлина идва от външното слънце, така
Славата
на Царството идва от Христа, Който е духовното Слънце.
И както външното слънце става видимо, когато настъпи неговият ден, така и Христос, когато изгрее един ден на Сина человечески. Казано е: "Ще дойде време, когато ще копнеете да видите един ден на Сина человечески и не ще Го видите. И ще ви казват: Ето тук е, ето там е, не отивайте и не Го следвайте. Защото, както светкавицата блесва горе на небето и осветява всичко, което е долу под небето, така ще бъде и Син человечески в Своя ден" (17;22-24). Колкото повече навлизаме в Евангелието на Лука, толкова повече в неговата вътрешна задушевност се явява друг един елемент на космическа строгост.
към текста >>
29.
8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ'
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова Учителят казва: "Нашият живот на Земята ще придобие смисъл само тогава, когато проявим
Божията
Любов, когато влезем във връзка със силите на Любовта.
Следователно Името на Бога е Любов. И когато проявяваме Любовта, ние осветяваме Името Божие. Когато произнасяме думите "да се освети Името Твое", с това се подразбира следното: Господи, нека Твоята Любов да протече през всички сърца. Нека всички същества да станат същества на Любовта. Нека Твоята Любов залее света.
Затова Учителят казва: "Нашият живот на Земята ще придобие смисъл само тогава, когато проявим
Божията
Любов, когато влезем във връзка със силите на Любовта.
Тогава ще бъдем в Истината, която ще ни разкрие красотата на Живота. Това значи да осветяваме Името Божие - да проявяваме Божията Любов." Думите: "да дойде Твоето Царство" имат отношение към Мъдростта. Когато говорим за Царството Божие, разбираме приложение на Любовта чрез Мъдростта. С думите " да дойде Твоето Царство" ние искаме да ни се даде Мъдрост, която да ни посочи методите за приложение на Любовта.
към текста >>
Това значи да осветяваме Името Божие - да проявяваме
Божията
Любов."
Когато произнасяме думите "да се освети Името Твое", с това се подразбира следното: Господи, нека Твоята Любов да протече през всички сърца. Нека всички същества да станат същества на Любовта. Нека Твоята Любов залее света. Затова Учителят казва: "Нашият живот на Земята ще придобие смисъл само тогава, когато проявим Божията Любов, когато влезем във връзка със силите на Любовта. Тогава ще бъдем в Истината, която ще ни разкрие красотата на Живота.
Това значи да осветяваме Името Божие - да проявяваме
Божията
Любов."
Думите: "да дойде Твоето Царство" имат отношение към Мъдростта. Когато говорим за Царството Божие, разбираме приложение на Любовта чрез Мъдростта. С думите " да дойде Твоето Царство" ние искаме да ни се даде Мъдрост, която да ни посочи методите за приложение на Любовта. Мъдростта, Божествената наука ни дава знание, за да разбираме законите, върху които е съграден Животът. Затова Учителят казва: "Като станете ученици на Великата Божествена Школа, ще започнете да изучавате Великата Божествена наука.
към текста >>
Волята
Божия
се състои в това, да дадем възможност на Бога да се проявява все повече в нас.
Затова е казано в Писанието: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи". Правдата подразбира на всяко същество да му се даде това, което Бог му е определил, понеже Бог живее във всяко същество. Правдата иска равно разпределение на благата между всички същества. Само така ще дойде Царство Божие. Следващите думи: "да бъде Твоята Воля" имат отношение към Истината.
Волята
Божия
се състои в това, да дадем възможност на Бога да се проявява все повече в нас.
Това е целта и същността на развитието - да се изявява и проявява Бог. В изпълнението на Волята Божия преди всичко влиза проявлението на Любовта, защото като я проявяваме, ние проявяваме Бога в нас. Изпълнение на Волята Божия подразбира да работим за развиването на всички дарби и заложби, на всички добродетели, които Бог е вложил в нас. Да служим на Бога, това значи още да станем съработници на Бога. И когато станем съработници на Бога, тогава нашите желания сами по себе си ще се реализират.
към текста >>
В изпълнението на Волята
Божия
преди всичко влиза проявлението на Любовта, защото като я проявяваме, ние проявяваме Бога в нас.
Правдата иска равно разпределение на благата между всички същества. Само така ще дойде Царство Божие. Следващите думи: "да бъде Твоята Воля" имат отношение към Истината. Волята Божия се състои в това, да дадем възможност на Бога да се проявява все повече в нас. Това е целта и същността на развитието - да се изявява и проявява Бог.
В изпълнението на Волята
Божия
преди всичко влиза проявлението на Любовта, защото като я проявяваме, ние проявяваме Бога в нас.
Изпълнение на Волята Божия подразбира да работим за развиването на всички дарби и заложби, на всички добродетели, които Бог е вложил в нас. Да служим на Бога, това значи още да станем съработници на Бога. И когато станем съработници на Бога, тогава нашите желания сами по себе си ще се реализират. Затова Учителят казва: "Какво значение има изпълнението на Волята Божия? - Когато Божията Мисъл е насочена към вас, всичко каквото желаете, ще се реализира.
към текста >>
Изпълнение на Волята
Божия
подразбира да работим за развиването на всички дарби и заложби, на всички добродетели, които Бог е вложил в нас.
Само така ще дойде Царство Божие. Следващите думи: "да бъде Твоята Воля" имат отношение към Истината. Волята Божия се състои в това, да дадем възможност на Бога да се проявява все повече в нас. Това е целта и същността на развитието - да се изявява и проявява Бог. В изпълнението на Волята Божия преди всичко влиза проявлението на Любовта, защото като я проявяваме, ние проявяваме Бога в нас.
Изпълнение на Волята
Божия
подразбира да работим за развиването на всички дарби и заложби, на всички добродетели, които Бог е вложил в нас.
Да служим на Бога, това значи още да станем съработници на Бога. И когато станем съработници на Бога, тогава нашите желания сами по себе си ще се реализират. Затова Учителят казва: "Какво значение има изпълнението на Волята Божия? - Когато Божията Мисъл е насочена към вас, всичко каквото желаете, ще се реализира. А за да бъде Божията Мисъл насочена към вас, вие трябва да имате желание да изпълнявате Волята Божия." Учителят казва още: "Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа и на нашия дух, ще се постигнат.
към текста >>
Затова Учителят казва: "Какво значение има изпълнението на Волята
Божия
?
Това е целта и същността на развитието - да се изявява и проявява Бог. В изпълнението на Волята Божия преди всичко влиза проявлението на Любовта, защото като я проявяваме, ние проявяваме Бога в нас. Изпълнение на Волята Божия подразбира да работим за развиването на всички дарби и заложби, на всички добродетели, които Бог е вложил в нас. Да служим на Бога, това значи още да станем съработници на Бога. И когато станем съработници на Бога, тогава нашите желания сами по себе си ще се реализират.
Затова Учителят казва: "Какво значение има изпълнението на Волята
Божия
?
- Когато Божията Мисъл е насочена към вас, всичко каквото желаете, ще се реализира. А за да бъде Божията Мисъл насочена към вас, вие трябва да имате желание да изпълнявате Волята Божия." Учителят казва още: "Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа и на нашия дух, ще се постигнат. Ако ние вършим всичко за Бога от Любов, знаете ли какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора? " " Както на Небето, така и на Земята." Горе на Небето съществува идеален ред, има идеални условия.
към текста >>
- Когато
Божията
Мисъл е насочена към вас, всичко каквото желаете, ще се реализира.
В изпълнението на Волята Божия преди всичко влиза проявлението на Любовта, защото като я проявяваме, ние проявяваме Бога в нас. Изпълнение на Волята Божия подразбира да работим за развиването на всички дарби и заложби, на всички добродетели, които Бог е вложил в нас. Да служим на Бога, това значи още да станем съработници на Бога. И когато станем съработници на Бога, тогава нашите желания сами по себе си ще се реализират. Затова Учителят казва: "Какво значение има изпълнението на Волята Божия?
- Когато
Божията
Мисъл е насочена към вас, всичко каквото желаете, ще се реализира.
А за да бъде Божията Мисъл насочена към вас, вие трябва да имате желание да изпълнявате Волята Божия." Учителят казва още: "Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа и на нашия дух, ще се постигнат. Ако ние вършим всичко за Бога от Любов, знаете ли какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора? " " Както на Небето, така и на Земята." Горе на Небето съществува идеален ред, има идеални условия. Онзи ред, който съществува горе, трябва да слезе и на Земята.
към текста >>
А за да бъде
Божията
Мисъл насочена към вас, вие трябва да имате желание да изпълнявате Волята
Божия
." Учителят казва още: "Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа и на нашия дух, ще се постигнат.
Изпълнение на Волята Божия подразбира да работим за развиването на всички дарби и заложби, на всички добродетели, които Бог е вложил в нас. Да служим на Бога, това значи още да станем съработници на Бога. И когато станем съработници на Бога, тогава нашите желания сами по себе си ще се реализират. Затова Учителят казва: "Какво значение има изпълнението на Волята Божия? - Когато Божията Мисъл е насочена към вас, всичко каквото желаете, ще се реализира.
А за да бъде
Божията
Мисъл насочена към вас, вие трябва да имате желание да изпълнявате Волята
Божия
." Учителят казва още: "Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа и на нашия дух, ще се постигнат.
Ако ние вършим всичко за Бога от Любов, знаете ли какъв преврат ще стане в умовете и сърцата на всички хора? " " Както на Небето, така и на Земята." Горе на Небето съществува идеален ред, има идеални условия. Онзи ред, който съществува горе, трябва да слезе и на Земята. Горе на Небето напредналите същества са приложили в живота си Любовта.
към текста >>
Следващите думи: " Защото е Твое Царството и Силата, и
Славата
завинаги, Амин", тук Царството отговаря на Мъдростта, Силата на Истината, а
Славата
на Любовта.
Този закон трябва да се разбира в следния смисъл: Бог винаги има Любов към всички същества, но когато човек не прощава на околните, той сам поставя преграда между Бога и себе си, и с това пречи да приеме Любовта и благословението на Бога. Значи с непро-щаването човек става невъзприемчив към това, което иде от Бога и външно изглежда, че Бог не му прощава. За следващите думи: " И не ни въвеждай в изкушение", Учителят казва, че тези думи трябва да се разбират по следния начин: " Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпаднем в изкушение". Думите: " И избави нас от лукаваго" трябва да се разбират в следния смисъл: изостаналите същества могат да завладеят човека, когато съзнанието му не е будно. При връзката си с Бога той е ограден и запазен от тези лоши влияния.
Следващите думи: " Защото е Твое Царството и Силата, и
Славата
завинаги, Амин", тук Царството отговаря на Мъдростта, Силата на Истината, а
Славата
на Любовта.
Значи с тези думи ние потвърждаваме, че извън Мъдростта на Бога няма друга Мъдрост; извън Силата на Бога няма друга сила и извън Любовта на Бога няма друга Любов. Щом е така, всичко в света работи за възтържест-вуване на Божието дело, а именно: всички същества да достигнат съвършенство и да съдействат за осъществяването на Божия план. Това значи АМИН. Горното разглеждане на "Отче наш" е едно кратко резюме на изложението на брат Боев, направено по мисли на Учителя. По-нататък ще дам как Щайнер разглежда молитвата " Отче наш", изхождайки от принципите на окултната наука и ще видим, че двете разглеждания се допълват.
към текста >>
Щом е така, всичко в света работи за възтържест-вуване на Божието дело, а именно: всички същества да достигнат съвършенство и да съдействат за осъществяването на
Божия
план.
За следващите думи: " И не ни въвеждай в изкушение", Учителят казва, че тези думи трябва да се разбират по следния начин: " Господи, помогни ни, щото поради нашето невежество и нашата глупост да не изпаднем в изкушение". Думите: " И избави нас от лукаваго" трябва да се разбират в следния смисъл: изостаналите същества могат да завладеят човека, когато съзнанието му не е будно. При връзката си с Бога той е ограден и запазен от тези лоши влияния. Следващите думи: " Защото е Твое Царството и Силата, и Славата завинаги, Амин", тук Царството отговаря на Мъдростта, Силата на Истината, а Славата на Любовта. Значи с тези думи ние потвърждаваме, че извън Мъдростта на Бога няма друга Мъдрост; извън Силата на Бога няма друга сила и извън Любовта на Бога няма друга Любов.
Щом е така, всичко в света работи за възтържест-вуване на Божието дело, а именно: всички същества да достигнат съвършенство и да съдействат за осъществяването на
Божия
план.
Това значи АМИН. Горното разглеждане на "Отче наш" е едно кратко резюме на изложението на брат Боев, направено по мисли на Учителя. По-нататък ще дам как Щайнер разглежда молитвата " Отче наш", изхождайки от принципите на окултната наука и ще видим, че двете разглеждания се допълват. Ще предам накратко изяснението, което Щайнер дава на молитвата " Отче наш". Първо, той поставя въпроса за разликата между молитва и медитация и казва, че задачата на медитацията е да свърже човека с висшите духовни същества, с Бога.
към текста >>
30.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В 16-та глава, 27-ми стих е казано: "Защото ще стане така, че Син Человечески ще дойде в
Славата
на Отца Си, заедно със Своите ангели.
Така че, тази серия от седем притчи е оградена от рамката на проповедта за страданието Христово. И по-нататък, в 17-та глава, 22-ри и 23-ти стих, преди първата притча, Той пак говори за страданието, казвайки: "И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците и ще Го убият, на третия ден ще възкръсне. И те се наскърбиха твърде много". В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне". Втората рамка, която стои около тези притчи, са думите за второто пришествие на Христа.
В 16-та глава, 27-ми стих е казано: "Защото ще стане така, че Син Человечески ще дойде в
Славата
на Отца Си, заедно със Своите ангели.
Тогаз ще съди всякого според неговите дела". В 25-та глава, от 31-ви до 35-ти стих е казано: "А когато Син Человечески дойде в Своята Слава и заедно с Него всички свети ангели, тогаз Той ще седне на престола и пред Него ще се съберат всички народи, и ще ги отдели едни от други, както пастирът отделя овцете от козите, и поставя овците вдясно, а козите - от ляво". И по-нататък тази идея се повтаря пак в 24-та и 25-та глава, като е казано: "Бдете, защото не знаете деня и часа, когато Човешкият Син ще дойде". Тази мисъл е свързана с началото на седмата притча: "Защото е както когато човек тръгва за чужбина, извиква слугите си да им предаде имота си... След дълго време господарят на тези слуги отново се върна и поиска сметка от тях ... ". (23,14-30) В тези рамки, редом с притчите са изказани много окултни истини, които само ще посоча.
към текста >>
В Библията се казва, че грехопадането е станало, когато човек не е изпълнил
Божията
заповед и с това се е отделил от Бога.
6. Притчата за десетте деви. 7. Притчата за поверените таланти. В тези седем притчи е разказана историята и пътя на развитието на нисшия и висшия Аз в човека. Нисшият аз е това, което наричаме човешка личност, а висшият Аз е това, което наричаме човешка индивидуалност. Нисшият аз има Лунен произход, а висшият Аз има Слънчев произход.
В Библията се казва, че грехопадането е станало, когато човек не е изпълнил
Божията
заповед и с това се е отделил от Бога.
Това е началото на раждането на човешкия аз; това е моментът, когато човек се почувствал като самостоятелно същество, отделено от Бога. Но със самото си отделяне от Бога човек е задлъжнял на Бога, защото всичко му е дадено от Бога, но човек е забравил това. В Божествения план е предвидено човек да стане едно свободно, самостоятелно същество, подобно на Бога, да може да каже на себе си Аз. Обаче притежавайки тази способност, той изявява претенции спрямо заобикалящите го същества. Човек дължи всичко на Бога, защото всичко му е дадено от Бога и Бог му прощава всички дългове.
към текста >>
31.
3. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Защото това е
Божията
Воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата като покривало на злото, но като Божии слуги.
Ще цитирам някои мисли от Посланието на Петър, за да се види как той разбира това изкупление. "Като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато - сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречистен, Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в окончанието на времената за вас, които чрез Него повярвахте в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му е дал Слава, така щото вярата и надеждата ви да бъдат в Бога. Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на Истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието Слово, което живее и трае до века." /1,18-23/. "И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелайте, като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение, ако сте опитали "че Господ е благ"; при Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа." /2;1-5/. "Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела." /2; 11-12/.
"Защото това е
Божията
Воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата като покривало на злото, но като Божии слуги.
Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте." /2;15-17/. "Защото, каква похвала, ако понасяте търпеливо, когато ви бият за престъпленията ви? Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото на това сте и призовани; понеже Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за Правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви." /2;20-25/.
към текста >>
"Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е така
Божията
Воля, а не като вършите зло.
Но когато вършите добро и страдате, ако понасяте търпеливо, това е угодно пред Бога. Защото на това сте и призовани; понеже Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо; Който сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото, като сме умрели за греховете, да живеем за Правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви." /2;20-25/. "А, най-после, бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив - благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благослове- ние... Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му към тяхната молитва; но Лицето на Господа е против ония, които вършат зло." /3:8-9,12/.
"Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е така
Божията
Воля, а не като вършите зло.
Защото и Христос един път пострада за греховете; Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата... възкръсна от мъртвите... Който е отдясно на Бога, като Се е възнесъл на Небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили."/3;7-19,22/. "И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият от плътта се е оставил от греха, за да живее през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията Воля." /4;1-2/. "Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото Любовта покрива множество грехове." /4;8/. "Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание." /4;9/. "Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат.
към текста >>
"И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият от плътта се е оставил от греха, за да живее през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по
Божията
Воля." /4;1-2/.
Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастиря и Епископа на душите ви." /2;20-25/. "А, най-после, бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив - благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благослове- ние... Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му към тяхната молитва; но Лицето на Господа е против ония, които вършат зло." /3:8-9,12/. "Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е така Божията Воля, а не като вършите зло. Защото и Христос един път пострада за греховете; Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата... възкръсна от мъртвите... Който е отдясно на Бога, като Се е възнесъл на Небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили."/3;7-19,22/.
"И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият от плътта се е оставил от греха, за да живее през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по
Божията
Воля." /4;1-2/.
"Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото Любовта покрива множество грехове." /4;8/. "Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание." /4;9/. "Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат. Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действа със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е Славата и господството до вечни векове. Амин." /4;10-11/.
към текста >>
"Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната
Божия
благодат.
"Защото е по-добре да страдате, като вършите добро, ако е така Божията Воля, а не като вършите зло. Защото и Христос един път пострада за греховете; Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата... възкръсна от мъртвите... Който е отдясно на Бога, като Се е възнесъл на Небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили."/3;7-19,22/. "И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият от плътта се е оставил от греха, за да живее през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията Воля." /4;1-2/. "Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото Любовта покрива множество грехове." /4;8/. "Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание." /4;9/.
"Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната
Божия
благодат.
Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действа със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е Славата и господството до вечни векове. Амин." /4;10-11/. "Възлюблени, не се чудете на огнените изпитания, които дохождат върху вас, за да ви опитат, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията с Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата Слава. Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на Славата и на Бога почива върху вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя] /4;12-14/. "И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас."/5;6-7/.
към текста >>
Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действа със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е
Славата
и господството до вечни векове.
Защото и Христос един път пострада за греховете; Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, а оживотворен по дух; с който отиде да проповядва на духовете в тъмницата... възкръсна от мъртвите... Който е отдясно на Бога, като Се е възнесъл на Небето, и Комуто се покориха ангели, власти и сили."/3;7-19,22/. "И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият от плътта се е оставил от греха, за да живее през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията Воля." /4;1-2/. "Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото Любовта покрива множество грехове." /4;8/. "Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание." /4;9/. "Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат.
Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действа със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е
Славата
и господството до вечни векове.
Амин." /4;10-11/. "Възлюблени, не се чудете на огнените изпитания, които дохождат върху вас, за да ви опитат, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията с Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата Слава. Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на Славата и на Бога почива върху вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя] /4;12-14/. "И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас."/5;6-7/. "Бъдете трезвени, будни.
към текста >>
Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на
Славата
и на Бога почива върху вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя] /4;12-14/.
"Бъдете гостолюбиви едни към други без роптание." /4;9/. "Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат. Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи, като такъв, който действа със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа, Комуто е Славата и господството до вечни векове. Амин." /4;10-11/. "Възлюблени, не се чудете на огнените изпитания, които дохождат върху вас, за да ви опитат, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията с Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата Слава.
Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на
Славата
и на Бога почива върху вас [откъм тях се хули, а откъм вас се прославя] /4;12-14/.
"И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас."/5;6-7/. "Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне." /5;8/. "Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света." /5;9/. "А Бог на всяка благодат, Който ни е призовал в Своята вечна Слава чрез Христа Исуса, ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи [и направи непоколебими], след като пострадате малко." /5;70/.
към текста >>
32.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това се потвърждава от следните негови думи: "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не Мъдростта на този век, нито от властите на този век, които преминават, но поучаваме
Божията
тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която била предопределена от Бога преди векове, да ни докарва Слава.
защото думите в Писанията са магически. " Учителя Думата гносис е гръцка и значи знание. Но не става въпрос за обикновено знание, а за Божествена Мъдрост, предадена като откровение на посветените. По-рано казах, че апостол Павел, редом със създаването на църквите, е образувал и окултни Школи там, където имало условия за това.
Това се потвърждава от следните негови думи: "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не Мъдростта на този век, нито от властите на този век, които преминават, но поучаваме
Божията
тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която била предопределена от Бога преди векове, да ни докарва Слава.
Никой от властниците на този век не я е познал, защото ако бяха я познали, не биха раз- пнали Господа на Славата. А според както е писано: Каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." "А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае, що има у човека, освен Духът на човека, който е в него? Така и никой не знае, що има у Бога, освен Божият Дух.
към текста >>
Никой от властниците на този век не я е познал, защото ако бяха я познали, не биха раз- пнали Господа на
Славата
.
Учителя Думата гносис е гръцка и значи знание. Но не става въпрос за обикновено знание, а за Божествена Мъдрост, предадена като откровение на посветените. По-рано казах, че апостол Павел, редом със създаването на църквите, е образувал и окултни Школи там, където имало условия за това. Това се потвърждава от следните негови думи: "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не Мъдростта на този век, нито от властите на този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която била предопределена от Бога преди векове, да ни докарва Слава.
Никой от властниците на този век не я е познал, защото ако бяха я познали, не биха раз- пнали Господа на
Славата
.
А според както е писано: Каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." "А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае, що има у човека, освен Духът на човека, който е в него? Така и никой не знае, що има у Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е роден от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари."
към текста >>
Така и никой не знае, що има у Бога, освен
Божият
Дух.
Това се потвърждава от следните негови думи: "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не Мъдростта на този век, нито от властите на този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която била предопределена от Бога преди векове, да ни докарва Слава. Никой от властниците на този век не я е познал, защото ако бяха я познали, не биха раз- пнали Господа на Славата. А според както е писано: Каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." "А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае, що има у човека, освен Духът на човека, който е в него?
Така и никой не знае, що има у Бога, освен
Божият
Дух.
А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е роден от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари." "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовни неща на духовните човеци." От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка.
към текста >>
На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез
Божия
Дух, с когото е бил във връзка.
Така и никой не знае, що има у Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е роден от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари." "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовни неща на духовните човеци." От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие.
На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез
Божия
Дух, с когото е бил във връзка.
Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие. Това е тази Мъдрост, която частично сега ни се разкрива чрез Окултната наука. По-нататък Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
към текста >>
"Но естественият човек не побира това, което е от
Божия
Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие. Това е тази Мъдрост, която частично сега ни се разкрива чрез Окултната наука. По-нататък Павел казва:
"Но естественият човек не побира това, което е от
Божия
Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва, защото кой е познал ума на Господа, за да може да го научи? А ние имаме ума Христов." И след това казва: "И аз, братя, не исках да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, а не с твърда храна, защото не можехте да го приемете и сега още не можете.
към текста >>
"Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по
Божия
наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога."
И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." "И Глава от тялото, т.е. църквата, е Той, Който е началникът, Първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко." "Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота." "И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори Мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст."
"Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по
Божия
наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога."
"Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които Божията Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на Славата на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието." "Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството. И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти." В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието."
към текста >>
"Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които
Божията
Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на
Славата
на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието."
"И Глава от тялото, т.е. църквата, е Той, Който е началникът, Първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко." "Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота." "И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори Мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." "Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога."
"Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които
Божията
Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на
Славата
на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието."
"Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството. И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти." В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието." Тук Павел пак говори за Бялото Братство.
към текста >>
"И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса,
Божият
Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.
Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието." Тук Павел пак говори за Бялото Братство. Те са тези, които са осветени, т.е. посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/.
"И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса,
Божият
Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.
Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/.
към текста >>
"Така и Христос не присвои на Себе Си
Славата
да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков".
посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/.
"Така и Христос не присвои на Себе Си
Славата
да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков".
Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/.
към текста >>
"Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на
Божия
Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/.
"И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/.
"Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на
Божия
Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/.
"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си.
към текста >>
И като имаме велик Първосвещеник над
Божия
дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела."
"Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/ "И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си.
И като имаме велик Първосвещеник над
Божия
дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела."
Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/.
към текста >>
"Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според
Божията
благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила.
Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/.
"Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според
Божията
благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила.
На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син.
към текста >>
"И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за
Божията
Слава.
В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда."
"И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за
Божията
Слава.
И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек. Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място. Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.
към текста >>
И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото
Божията
Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух."
"Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава.
И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото
Божията
Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух."
Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек. Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място. Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне Вечен Живот.
към текста >>
Аз зная, че
Божията
съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината."
И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра." Привидно тази мисъл на Павел е в противоречие е по- предната мисъл, в която се говори за изкупление чрез вярата. В тази мисъл Павел изразява Закона на Кармата. И на друго място казва: "Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, когато съдиш другиго. Защото с каквото съдиш другите, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
Аз зная, че
Божията
съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината."
"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, който прави добро..." /2;5-10/. По-нататък доизяснява действието на Закона на Кармата, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие." След това засяга въпроса за двойната природа на човека - духовния и физическия човек, а също така още по-конкретно дефинира човешката природа, като казва, че човек се състои от тяло, душа и дух. След това говори за слизането на Духа в материята и неговото възлизане. Засята и въпроса за Божествената и човешката Мъдрост, също така и въпроса за яденето на месо и пиенето на вино, за женитбата и други подобни въпроси.
към текста >>
33.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
"И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя
Божията
Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ В първа глава на това Послание апостол Павел противопоставя човешката мъдрост на Божествената Мъдрост, и че това, което е отхвърлено от човешката мъдрост и живота, Бог го въздига, за да покаже глупостта и безсилието на света, "за да не се похвали ни една твар пред Бога". /1;29/. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога и Правда, и освещение, и изкупление." /1;30/. "Тъй щото , както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." /1;31/.
"И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя
Божията
Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/.
"И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила."/2;4-5/. "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако биха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А, според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог на тия, които Го любят." /2;6-9/. "А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини.
към текста >>
"И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на
Божията
сила."/2;4-5/.
9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ В първа глава на това Послание апостол Павел противопоставя човешката мъдрост на Божествената Мъдрост, и че това, което е отхвърлено от човешката мъдрост и живота, Бог го въздига, за да покаже глупостта и безсилието на света, "за да не се похвали ни една твар пред Бога". /1;29/. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога и Правда, и освещение, и изкупление." /1;30/. "Тъй щото , както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." /1;31/. "И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/.
"И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на
Божията
сила."/2;4-5/.
"Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако биха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А, според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог на тия, които Го любят." /2;6-9/. "А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него?
към текста >>
"Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме
Божията
тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава.
В първа глава на това Послание апостол Павел противопоставя човешката мъдрост на Божествената Мъдрост, и че това, което е отхвърлено от човешката мъдрост и живота, Бог го въздига, за да покаже глупостта и безсилието на света, "за да не се похвали ни една твар пред Бога". /1;29/. "А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога и Правда, и освещение, и изкупление." /1;30/. "Тъй щото , както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." /1;31/. "И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/. "И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила."/2;4-5/.
"Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме
Божията
тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава.
Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако биха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А, според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог на тия, които Го любят." /2;6-9/. "А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух." /2;10-11/.
към текста >>
Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако биха я познали, не биха разпнали Господа на
Славата
.
"А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас Мъдрост от Бога и Правда, и освещение, и изкупление." /1;30/. "Тъй щото , както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали"." /1;31/. "И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията Тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат." /2;1-2/. "И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила."/2;4-5/. "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава.
Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако биха я познали, не биха разпнали Господа на
Славата
.
А, според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог на тия, които Го любят." /2;6-9/. "А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух." /2;10-11/. "А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци."/2;12-13/.
към текста >>
Така и никой не знае що има у Бога, освен
Божият
Дух." /2;10-11/.
"Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на тоя век, които преминават; но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва Слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако биха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А, според както е писано: - "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог на тия, които Го любят." /2;6-9/. "А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него?
Така и никой не знае що има у Бога, освен
Божият
Дух." /2;10-11/.
"А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци."/2;12-13/. В тези няколко стиха са изнесени голяма част от Принципите на Окултната наука. Първо ни се казва, че истинската Мъдрост се предава на съвършените, т.е. на учениците, които са тръгнали в Пътя на окултното развитие. Тази Мъдрост Павел изнася в Окултната Школа пред учениците на окултизма.
към текста >>
И по-нататък казва, че Мъдростта върху Божиите Тайни му е открита от
Божия
Дух.
"А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци."/2;12-13/. В тези няколко стиха са изнесени голяма част от Принципите на Окултната наука. Първо ни се казва, че истинската Мъдрост се предава на съвършените, т.е. на учениците, които са тръгнали в Пътя на окултното развитие. Тази Мъдрост Павел изнася в Окултната Школа пред учениците на окултизма.
И по-нататък казва, че Мъдростта върху Божиите Тайни му е открита от
Божия
Дух.
С това ясно е показано, че той е посветен от висока степен. Защото когато се говори за посветени, подразбират се хора, които са в съзнателна връзка, в съзнателно общение с Божия Дух, който им разкрива Тайните на Бога, Тайните на Битието. И в заключение на тази мисъл Павел казва, че възвестява Тайната на Божествената Мъдрост не с човешки думи, но е думи, научени от Духа и я предава само на духовни хора. "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно." /2;14/. "Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.
към текста >>
Защото когато се говори за посветени, подразбират се хора, които са в съзнателна връзка, в съзнателно общение с
Божия
Дух, който им разкрива Тайните на Бога, Тайните на Битието.
Първо ни се казва, че истинската Мъдрост се предава на съвършените, т.е. на учениците, които са тръгнали в Пътя на окултното развитие. Тази Мъдрост Павел изнася в Окултната Школа пред учениците на окултизма. И по-нататък казва, че Мъдростта върху Божиите Тайни му е открита от Божия Дух. С това ясно е показано, че той е посветен от висока степен.
Защото когато се говори за посветени, подразбират се хора, които са в съзнателна връзка, в съзнателно общение с
Божия
Дух, който им разкрива Тайните на Бога, Тайните на Битието.
И в заключение на тази мисъл Павел казва, че възвестява Тайната на Божествената Мъдрост не с човешки думи, но е думи, научени от Духа и я предава само на духовни хора. "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно." /2;14/. "Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва. Защото "Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи? "." /2;15-16/.
към текста >>
"Но естественият човек не побира това, което е от
Божия
Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно." /2;14/.
Тази Мъдрост Павел изнася в Окултната Школа пред учениците на окултизма. И по-нататък казва, че Мъдростта върху Божиите Тайни му е открита от Божия Дух. С това ясно е показано, че той е посветен от висока степен. Защото когато се говори за посветени, подразбират се хора, които са в съзнателна връзка, в съзнателно общение с Божия Дух, който им разкрива Тайните на Бога, Тайните на Битието. И в заключение на тази мисъл Павел казва, че възвестява Тайната на Божествената Мъдрост не с човешки думи, но е думи, научени от Духа и я предава само на духовни хора.
"Но естественият човек не побира това, което е от
Божия
Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно." /2;14/.
"Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва. Защото "Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи? "." /2;15-16/. "И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.
към текста >>
на учениците, той говори Истината, както е разкрита на Него от
Божия
Дух, т.е.
Понеже и досега сте плътски и не постъпвате ли по човешки? " /3;1-3/. Тук пак ще подчертая, че Павел имал два вида слушатели — ученици от Школата и слушатели вън от Школата, които се стремят към ученичество, но още не са съвършени, не са духовни, затова ги храни с мляко, т.е. облича Истината в такава форма, която да бъде разбираема за тях, да могат да асимилират и да не ги постави в противоречие и да ги спъне в Пътя на тяхното развитие. А на съвършените, т.е.
на учениците, той говори Истината, както е разкрита на Него от
Божия
Дух, т.е.
както съществува в духовния свят. Това е твърдата храна. "Не знаете ли, че сте Храм Божий, и че Божият Дух живее във вас? " /3.16/. "Ако някой развали Божия Храм, него Бог ще развали; защото Божият Храм е свет, който Храм сте вие."/3;17/.
към текста >>
"Не знаете ли, че сте Храм Божий, и че
Божият
Дух живее във вас?
облича Истината в такава форма, която да бъде разбираема за тях, да могат да асимилират и да не ги постави в противоречие и да ги спъне в Пътя на тяхното развитие. А на съвършените, т.е. на учениците, той говори Истината, както е разкрита на Него от Божия Дух, т.е. както съществува в духовния свят. Това е твърдата храна.
"Не знаете ли, че сте Храм Божий, и че
Божият
Дух живее във вас?
" /3.16/. "Ако някой развали Божия Храм, него Бог ще развали; защото Божият Храм е свет, който Храм сте вие."/3;17/. "Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този век, нека стане глупав, за да бъде мъдър." /3;18/. "Защото мъдростта на този век е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им".
към текста >>
"Ако някой развали
Божия
Храм, него Бог ще развали; защото
Божият
Храм е свет, който Храм сте вие."/3;17/.
на учениците, той говори Истината, както е разкрита на Него от Божия Дух, т.е. както съществува в духовния свят. Това е твърдата храна. "Не знаете ли, че сте Храм Божий, и че Божият Дух живее във вас? " /3.16/.
"Ако някой развали
Божия
Храм, него Бог ще развали; защото
Божият
Храм е свет, който Храм сте вие."/3;17/.
"Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този век, нека стане глупав, за да бъде мъдър." /3;18/. "Защото мъдростта на този век е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им". Затова никой да не се хвали с човеците." /3;19-20/. "Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите Тайни.
към текста >>
И в заключение казва: "Но, по мое мнение, по-щастлива е /една жена, ако мъжът й е умрял/, ако си остане така; а мисля, че и аз имам
Божия
Дух." /7;40/.
"А на неженените и на вдовците казвам: Добре е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разженват." /7;8-9/. "Вързан ли си в жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена." /7;27-28/. И така, до края на главата дава обяснение за женитбата и за безбрачието.
И в заключение казва: "Но, по мое мнение, по-щастлива е /една жена, ако мъжът й е умрял/, ако си остане така; а мисля, че и аз имам
Божия
Дух." /7;40/.
В 8-ма глава разглежда въпроса за знанието и Любовта, за яденето на идоложертвено и въобще за яденето на месо. И казва: "Затуй, ако това, що ям, съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си." /8;13/. А в началото на главата говори за Любовта и знанието, като казва: "Знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а Любовта назидава. Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал, както трябва да познава.
към текста >>
"И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за
Божията
слава.
Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? Тъй и ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в Единия Хляб участваме... Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза." /10;20-21/. "Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго." /10;23-24/.
"И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за
Божията
слава.
Не ставайте съблазън..." /10;31-32/. "Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог... Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа." /11;3,11/. Това има свой мистичен и езотеричен смисъл, макар че може да се вземе и буквално. "Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като благодари, разчупи го, и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете, всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание." /11;23-25/.
към текста >>
"При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби... Затова ви уведомявам, че никой, като говори с
Божия
Дух, не казва: Да бъде проклет Исус!
"Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и, като благодари, разчупи го, и рече: Това е Моето тяло, което е за вас; туй правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете, всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание." /11;23-25/. "Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие, без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болни, а доста и са починали. Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени... Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг." /11;28-31,33/.
"При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби... Затова ви уведомявам, че никой, като говори с
Божия
Дух, не казва: Да бъде проклет Исус!
И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е истият. Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци. А на всеки се дава проявлението на Духа за обща полза.
към текста >>
Друга е, обаче,
славата
на небесните, а друга на земните."/15;40/.
Тук трябва да кажа следното: духовната ангелска йерархия се състои от девет чина, които носят следните имена в Християнския езотеризъм: ангели, архангели, началства, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими. При грехопадението не само хората, но и част от някои от йерархиите, падат. Част от началствата, властите и силите падат. И Павел казва: "Нашата борба не е с плът и кръв, но срещу началства, власти и сили." Тях Христос трябва да унищожи и да поведе Битието до неговия космичен сън, когато всички същества се покоят в лоното на Отца и се подготвят за нов еволюционен цикъл. "Има и небесни тела, и земни тела.
Друга е, обаче,
славата
на небесните, а друга на земните."/15;40/.
"Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се одушевено тело, възкръсва духовно тело." /15;41-44/. "Така е и писано: Първият човек, Адам, "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух. Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното. Първият човек е от земята, пръстен.
към текста >>
34.
14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
"... Неговото тяло, което е Църквата; на която аз станах служител, по
Божията
наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно Словото на Бога, сиреч Тайната, която е била скрита от векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии; на които
Божията
Воля беше да яви какво е между езичниците богатството на
славата
на тая Тайна, сиреч Христос между вас, надеждата на
славата
." /1;24-27/.
"Понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било Престоли или господства, било началства и власти, всичко чрез Него бе създадено." /1;16/.. "И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." /1;17/. "И Глава на тялото, т.е. на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да се всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." /1;17-20/.
"... Неговото тяло, което е Църквата; на която аз станах служител, по
Божията
наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно Словото на Бога, сиреч Тайната, която е била скрита от векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии; на които
Божията
Воля беше да яви какво е между езичниците богатството на
славата
на тая Тайна, сиреч Христос между вас, надеждата на
славата
." /1;24-27/.
"Него ние възвестяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна Мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа."/1;28/. "... Да познаят Тайната Божия, сиреч Христа, в Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и на знанието." /2;2-3/. "Защото в него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, Който е Глава на всяко началство и власт." /2;9-10/. "Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смирение и поклонение на ангели, като наднича в неща, които уж е видял във видения, и със самохвалство се надува с плътския си ум, а не държи Главата Христос." /2;18-19/. .
към текста >>
"... Да познаят Тайната
Божия
, сиреч Христа, в Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и на знанието." /2;2-3/.
"И Глава на тялото, т.е. на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да се всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." /1;17-20/. "... Неговото тяло, което е Църквата; на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно Словото на Бога, сиреч Тайната, която е била скрита от векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии; на които Божията Воля беше да яви какво е между езичниците богатството на славата на тая Тайна, сиреч Христос между вас, надеждата на славата." /1;24-27/. "Него ние възвестяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна Мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа."/1;28/.
"... Да познаят Тайната
Божия
, сиреч Христа, в Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и на знанието." /2;2-3/.
"Защото в него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, Който е Глава на всяко началство и власт." /2;9-10/. "Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смирение и поклонение на ангели, като наднича в неща, които уж е видял във видения, и със самохвалство се надува с плътския си ум, а не държи Главата Христос." /2;18-19/. . "И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение." /3;12/. "Претърпявайте си един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.
към текста >>
35.
19. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ЕВРЕИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-до- лен от ангелите, че е увенчан със слава и чест, поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт е
Божията
благодат, за всеки човек."/2;9/.
Ти си го направил само малко по-долен от ангелите. Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му."/2;6-8/. "А като му е подчинил всичко, не е оставил нищо непод- чинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено." /2;8/.
"Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-до- лен от ангелите, че е увенчан със слава и чест, поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт е
Божията
благодат, за всеки човек."/2;9/.
"Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение." /2;10/. "Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя; казвайки: - "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";
към текста >>
"И тъй като имаме велик Първосвещеник Исуса,
Божия
Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали." /4;14/.
И пак: - "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог"."/2;11-13/. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивление за греховете на людете." /2;17/. "Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето." /4;12/. "И няма създание, което да не е явно пред Бога, но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме."/4;13/.
"И тъй като имаме велик Първосвещеник Исуса,
Божия
Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали." /4;14/.
"Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях." /4;15/. "Затова, нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."/4;16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих";
към текста >>
"Така и Христос не присвои на Себе Си
славата
да стане първосвещеник, а му я даде Оня, Който Му е казал:
"Защото Божието Слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето." /4;12/. "И няма създание, което да не е явно пред Бога, но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме."/4;13/. "И тъй като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали." /4;14/. "Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях." /4;15/. "Затова, нека пристъпваме с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно."/4;16/.
"Така и Христос не присвои на Себе Си
славата
да стане първосвещеник, а му я даде Оня, Който Му е казал:
"Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"."/5;5-6/. "Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,
към текста >>
"Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си
Божия
Син и Го опозоряват." /6;4-6/.
Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец; а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/.
"Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си
Божия
Син и Го опозоряват." /6;4-6/.
"Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/. "Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/. "А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/.
към текста >>
"Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на
Божия
Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/.
а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /5;7-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. "Защото за тия, които еднаж са били просветени и са вкусили от небесния дар и са станали причастници на Светия Дух, и са вкусили колко е добро Божието Слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват." /6;4-6/. "Така щото чрез две неизменни неща, в които не е възможно за Бога за лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин." /6;18-20/.
"Защото този Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - той, който е първо, по значение името му, цар на Правда, а после и Салимски цар, цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на
Божия
Син, остава завинаги свещеник." /7,1-3/.
"А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка." /7,4/. "Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от людете, сиреч, от братята си, ако и тези да са произлезли от чреслата на Авраама, той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията."/7,5-6/. "А безспорно по-долният се благославя от по-горния." /7,7/. "И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия - този, за когото се свидетелства, че живее." /7,8/. "И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраама, защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама." /7,9-10/.
към текста >>
"И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над
Божия
дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/.
защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, (понеже законът не е усъвършенствал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога."/7,15-19/. "И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/. "При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/. "Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата." /7;25-26/.
"И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над
Божия
дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/.
"Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо пролятата при Завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта." /10;29/. "Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздеяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си." Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог." /10;30-31/. "А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат." /11;1/. "Защото поради нея за старовременните добре се свиде- телствуваше." /11;2/. "С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща." /11;3/.
към текста >>
"Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал
Божия
Син, и е счел за просто нещо пролятата при Завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта." /10;29/.
"И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като казва: Ти си свещеник до века", толкоз на по-добър Завет Исус стана поръчител." /7,20-22/. "При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго." /7;23-24/. "Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата." /7;25-26/. "И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзнове- ние да влезем в светилището, през новия и живия път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал; и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." /10;19-24/.
"Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал
Божия
Син, и е счел за просто нещо пролятата при Завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта." /10;29/.
"Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздеяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си." Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог." /10;30-31/. "А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат." /11;1/. "Защото поради нея за старовременните добре се свиде- телствуваше." /11;2/. "С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща." /11;3/. "С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каинова- та, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори." /11;4/.
към текста >>
И внимавайте, да не би някой да не достигне до
Божията
благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и множеството да се зарази от него."/12;14-15/.
Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове." /12;3-8/. "Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко. Но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него." /12;11/. "Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена", и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но, напротив, да изцелее." /12;12-13/. "Търсете мир е всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
И внимавайте, да не би някой да не достигне до
Божията
благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и множеството да се зарази от него."/12;14-15/.
"Но пристъпихме до хълма Сион, до града на Живия Бог, Небесния Ерусалим и пред десятки хиляди тържествуващи ангели, при Събора на Първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса, Посредника на Новия Завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата." /12;22-24/. "Затова, понеже приемаме Царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е Огън, който пояжда."/12;28-29/. В стихове 22, 23 и 24 на 12-та глава се говори за Бялото Братство. Съборът на Първородните, това са Белите Братя, също и духовете на усъвършенстваните праведници. Апостолът на много места загатва за Белите Братя, но тук е най-ясно казано.
към текста >>
36.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тази двойка родила втората брачна двойка:
Божият
разум наречен просто Единороден и Истината.
Тук гой е искал да стане епископ, но не сполучил и бил отлъчен от църквата заради ере-тическото си учение... Той умрял около 160"та година в Рим или в Кипър, не е известно. Неговата система, доколкото е известно учението на неговите ученици е по-сложна от тази на Василит. Дуализмът и е по-слаб. Тя е построена върху понятието за бракосъчетанието между мъжките и женските еони. Според учението на Валентиновия ученик Птоломей върховната брачна двойка са Праотец, наречен от Бездна, и Мисъл или Мълчание.
Тази двойка родила втората брачна двойка:
Божият
разум наречен просто Единороден и Истината.
Така една от друга са се родили брачните двойки Слово и Живот, Човек и Църква. Тези четири брачни двойки съставят една октоада (осморка) в духовното царство. Освен това Логосът и Животът родили още 5 брачни двойки, които съставили декада. А Антропос и Църква родили 6 двойки еони или додекада. Всички тези висши същества разделени на 15 брачни двойки образуват заедно Плирема или царството на светлината, духовното царство.
към текста >>
Славата
на Ориген се е носила вън от Александрия.
Неговата високоученост привличала много слушатели - християни и езичници, мъже, жени. Той водел строго аскетически живот, с което силно влияел на мъчениците си, някои от които станали в последствие християнски мъченици, а богатият Авросий бивш последовател на гностика Валентин поел на свои разноски издаването на оригеновите съчинения. За да отстрани всякакво подозрение, Ориген се сомоскопил, разбирайки буквално думите на Христа, че има изкопци заради Царството Божие. После Ориген осъждал от тази своя постъпка, противна на думите на апостол Павел: "Буквата убива, духът животвори" (второ кор. 3,6).
Славата
на Ориген се е носила вън от Александрия.
Към 215 година го повиква един княз в Арабия, за да го настави в християнството... За същата цел Юлия Манея, майката на бъдещия император Александър Север (222 - 235) и го поканила в Антиохия. По-късно около 230 година той бил повикан в Гърция, за да разреши един църковен спор минавайки през Палестина той спрял в Кесария Палестинска и бил ръкоположен за презвитер от приятелите си епископите Теокист Кесарийски и Александър Ерусалимски. Ръкоположението му не било признато от александрийския епископ Димитрий. Ориген се принудил да се установи в Кесария Палестинска, където открил катехи-зисно училище. В 244 година той участвал във църковния събор в Бостра (Арабия) и успял да отвърне тамошния епископ Девил от монархистката ерес.
към текста >>
37.
Учението за прераждането и кармата
- Влад Пашов (1902- 1974)
" Христос отговаря: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но за да се изяви
Славата
Божия
." От това място се вижда, че учениците са приемали учението за прераждането като нещо познато, за което няма нужда да се говори и проповядва, което се вижда от въпроса: „Той ли е съгрешил?
И немският историк Гьорингер, и други потвърждават, че богомилите са приемали и проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. За учението за прераждането се говори в Евангелието, макар че държавата не го приема. Това е посочено на много места, но най-ясно е показано в онзи момент, когато Христос говори за Йоан Кръстител, който е Илия, който имаше да дойде и казва: „И сториха с него, както си искаха." В 11-та глава на Матея, 14-ти стих е казано, като говори за Йоан Кръстител: „И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша." Тук много ясно е показано, че Йоан Кръстител е прероденият Илия, и то е казано от самия Христос. Също така, където се говори за слепородения учениците питат: „Той ли е съгрешил или родителите му, за да се роди сляп?
" Христос отговаря: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но за да се изяви
Славата
Божия
." От това място се вижда, че учениците са приемали учението за прераждането като нещо познато, за което няма нужда да се говори и проповядва, което се вижда от въпроса: „Той ли е съгрешил?
" — Ако не е съществувал по-рано, как ще съгреши? И ако не е съществувал, въпросът би бил нелеп. От отговора на Христа се вижда, че и сам Христос приема това учение. А щом това учене е прокарано в Евангелието, то е било прието и от богомилите в неговия чист вид, че след смъртта на тялото душата прекарва известно време в духовния свят, след което се преражда в ново тяло — в тялото на новородено дете.
към текста >>
38.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той казва буквално: "Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдростта на този век, нито от властниците на този век, които преминават, но поучаваме
Божията
тайнствена Премъдрост, която е скрита /т.е.
Богомилите не са секта, не са религиозно общество, както се разбира обикновено сега. Не са също и социално учение, както ни го представят съвременните изследователи. Богомилите са едно окултно общество, както показах това в осмата глава: Основания, които показват, че Богомилството е окултно учение , и имат за основа езотеричното учение на Христа. Щом като богомилите са наследници на езотеричното християнство, то трябва да видим в общи линии какво е това учение, за да разберем истинското учение на богомилите. То е дадено както в Евангелията, най-вече в Евангелието на Йоана, също така и в Посланията на апостолите, най-вече в посланията на апостол Павел, който казва, че говори Мъдрост между съвършени.
Той казва буквално: "Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдростта на този век, нито от властниците на този век, които преминават, но поучаваме
Божията
тайнствена Премъдрост, която е скрита /т.е.
окултна/, която е предопределена от Бога преди векове да ни докарва Слава. Никой от властниците на този свят не я е познавал, защото ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А според както е писано: "каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите глъбини. Защото кой човек знае що има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае, що има в Бога, освен Божият Дух.
към текста >>
Никой от властниците на този свят не я е познавал, защото ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на
Славата
.
Богомилите са едно окултно общество, както показах това в осмата глава: Основания, които показват, че Богомилството е окултно учение , и имат за основа езотеричното учение на Христа. Щом като богомилите са наследници на езотеричното християнство, то трябва да видим в общи линии какво е това учение, за да разберем истинското учение на богомилите. То е дадено както в Евангелията, най-вече в Евангелието на Йоана, също така и в Посланията на апостолите, най-вече в посланията на апостол Павел, който казва, че говори Мъдрост между съвършени. Той казва буквално: "Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдростта на този век, нито от властниците на този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е скрита /т.е. окултна/, която е предопределена от Бога преди векове да ни докарва Слава.
Никой от властниците на този свят не я е познавал, защото ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на
Славата
.
А според както е писано: "каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите глъбини. Защото кой човек знае що има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае, що има в Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, а Духа, който е в Бога, за да познаваме това, което Бог е благоволил да ни подари. /I Послание към коринтяните 2;6-12/
към текста >>
Така и никой не знае, що има в Бога, освен
Божият
Дух.
Той казва буквално: "Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдростта на този век, нито от властниците на този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е скрита /т.е. окултна/, която е предопределена от Бога преди векове да ни докарва Слава. Никой от властниците на този свят не я е познавал, защото ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на Славата. А според както е писано: "каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите глъбини. Защото кой човек знае що има в човека, освен духът на човека, който е в него?
Така и никой не знае, що има в Бога, освен
Божият
Дух.
А ние получихме не духа на света, а Духа, който е в Бога, за да познаваме това, което Бог е благоволил да ни подари. /I Послание към коринтяните 2;6-12/ Апостол Павел продължава: "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните человеци. /I Послание към коринтяните 2; 13/ От тази мисъл ясно се вижда, че апостол Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образуват църквите, а и пред съвършени в богомилски смисъл на думата.
към текста >>
На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което, както сам казва, е получил направо от Бога чрез
Божия
Дух, с Когото той е бил във връзка.
/I Послание към коринтяните 2;6-12/ Апостол Павел продължава: "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните человеци. /I Послание към коринтяните 2; 13/ От тази мисъл ясно се вижда, че апостол Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образуват църквите, а и пред съвършени в богомилски смисъл на думата. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота, които са влезли в Пътя на окултното развитие.
На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което, както сам казва, е получил направо от Бога чрез
Божия
Дух, с Когото той е бил във връзка.
Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото Битие. Тези съвършени, за които говори Павел, това са третата категория богомили, т.нар. съвършени. Те са познавали Божествената Мъдрост, за която говори апостол Павел и са живели съобразно нея. По-нататък апостол Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
към текста >>
По-нататък апостол Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от
Божия
Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което, както сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с Когото той е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото Битие. Тези съвършени, за които говори Павел, това са третата категория богомили, т.нар. съвършени. Те са познавали Божествената Мъдрост, за която говори апостол Павел и са живели съобразно нея.
По-нататък апостол Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от
Божия
Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва, защото кой е познал Ума на Господа, за да може да го научи? — А ние имаме ума Христов." И след това казва: "И аз, братя, не можех да говоря на вас като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви хранех, не с твърда храна, защото още не можехте да я приемете. И сега още не можете. Понеже и досега сте плътски, защото докато има у вас завист и разпра, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?
към текста >>
Дуалистичното Богомилство е измислено от техните противници, които не са разбирали дълбоките основи на тяхното учение и техните космогонични разбирания за дейността на Сатанаил като изпълнител на
Божията
Воля, а не като самостоятелен Бог.
"В началото, Ти Господи, си основал земята, и дело на Твоите ръце е Небето. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдеш. Да, те всички ще овехтеят като дрехи и като одежди ще ги свиеш и те ще бъдат изменени, а Ти си същият и Твоите години няма да се свършат." Във всички гореприведени мисли на апостол Павел се изнася езотеричното учение за Отца и Сина и че светът е създаден чрез Сина и всичко е подчинено на Него. А щом богомилите са приемали и Посланията, и Евангелията като основа на тяхното учение, къде има тук място за дуализъм, за който ги обвиняват техните противници?
Дуалистичното Богомилство е измислено от техните противници, които не са разбирали дълбоките основи на тяхното учение и техните космогонични разбирания за дейността на Сатанаил като изпълнител на
Божията
Воля, а не като самостоятелен Бог.
А истинското богомилско учение е това, което изнасям тук, което е и в основата на Християнството и на всички езотерични учения. А Йоан още по-ясно в началото на своето Евангелие изнася учението за Словото като творческа сила на Вселената. А богомилите са лягали и ставали с това Евангелие в ръка, което ясно показва, че Словото, Синът Божий, е Творец на света и всичко чрез Него е станало. При това учение къде има място за дуализъм? А всички изследователи на Богомилството са единодушни, че Евангелието на Йоана е било наръчна книга на богомилите.
към текста >>
И видяхме
славата
му, слава като на единородния от Отца, пълен с благодат и истина."
И светът чрез него стана, но светът го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха. А на ония, които го приеха, даде власт да станат чада Божии, сиреч на тия, които вярват в неговото име. Които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога се родиха." "И Словото стана плът и пребиваваше между нас.
И видяхме
славата
му, слава като на единородния от Отца, пълен с благодат и истина."
Тук много ясно е дадено учението за Словото като единствен творец на света, чрез когото е станало всичко; което стана плът и се всели между нас. Това учение са поддържали и богомилите, които са имали Евангелието на Йоана за най-свещено и за най-дълбоко. Да се приписва друго учение на богомилите, това значи да се изкарват като хора, изповядващи две учения — учението за Словото и учението за Сатанаил като творец на света. Аз изясних как са разбирали богомилите тази идея, която е една езотерична идея, която, разбрана екзотерично, води до криви заключения. Защото, както казах вече, за богомилите Евангелието на Йоана е най-свещената книга и всичко, каквото пише в нея, е свещено и истинно, и е аксиома, която не търпи никакво съмнение.
към текста >>
39.
БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество Сатанаил се съблазнил от
славата
и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога.
Според тяхното признание, те се считали за приемници на първичното християнство и се наричали християни, а техните противници ги наричали сектанти, енетици, дуалисти и богомили, както и днес привържениците на учението на Бялото Братство в България биват наричани сектанти, еретици и дъновисти. Според схващането на богомилите, което е схващането на всички езотерични школи, първоначално физическият свят не е съществувал и следователно той е вторична, а не първична реалност. Първоначално е съществувал един предвечен, вечносъществуващ свят със седем небеса, в който е пребъдвал Бог-Отец - Абсолютният Дух на Битието. В този вечносъществуващ свят със седем небеса, като помощници на Бога, е съществувала ангелската йерархия с безброй ангели, разделени на девет чина или степени, всички подчинени направо на Бога. Като началник на всички стоял Сатанаил, Първият Син на Бога, чрез когото Бог създал всички стихии, а чрез тях създал видимия свят.
Първият Син на Бога, това е Първият принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят, Но в процеса на мировото творчество Сатанаил се съблазнил от
славата
и величието си и в него се родила гордостта и амбицията да стане равен на Бога.
От този момент неговата сила започнала да намалява и светлината му да потъмнява и той постепенно започнал да пада, да слиза към по-нисшите полета на Битието. В процеса на своето падане той създал видимия свят, на който станал господар. Чрез силите, които стоят на негативния полюс на творческия процес, начело на който стоял Сатанаил, се създал физическият свят. Силите, които са действали в Сатанаил, са били Божествени, защото той бил излязъл от Бога, но по закона на поляризацията, им е било дадено низходящо направление, в който процес те постепенно сгъстяват материята, докато тя станала това, което днес виждаме. Така в седем деня, които са седем космически периода, той създал видимия свят.
към текста >>
Бог е дал идеята за създаването на човека, а Сатанаил, в случая, е само един изпълнител на
Божията
Воля и план.
Това е Адам, първият човек. Тук се явява едно различие и противоречие между библейския разказ и богомилското схващане, както е предадено в апокрифната книжнина. Но това противоречие е само привидно, защото в Библията се казва, че Бог е създал човека, без да се обяснява как е станало това. Когато се казва, например, че цар Симеон е съградил Златната църква в Преслав, той лично ли я е съградил или е дал нареждане и план за съграждането, а други са го извършили? Също така стои въпросът и за създаването на човека от Бога.
Бог е дал идеята за създаването на човека, а Сатанаил, в случая, е само един изпълнител на
Божията
Воля и план.
Казано е по-нататък, че от реброто на Адама е била направена Ева — първата жена. Това пак има нужда от обяснение. Това указва на една вътрешна поляризация на човека. Ребрата на човека принадлежат към т.нар. среден човек, където обитава душата на човека.
към текста >>
40.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята
Божия
."
По този път той се свързва с разумните същества, които му предават Божествената светлина и знание. Ако само по половин час размишлявате върху духовните истини, все ще дойдете до положение да влизате в съзнателна връзка с разумния свят и той ще ви разкрие своето величие и красота. Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната.
Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята
Божия
."
Учителя Ще разгледам пред вас един твърде важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и отношение към Учението. Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят. Ще се постарая да изнеса този въпрос, така както Учителя го е поставил и разгледал. Той е даден и в общи линии в мотото.
към текста >>
Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: "Аз съм Пътят." А Христос е изявената
Божия
Любов.
Човек е врата за Невидимия свят. Трябва да минем през човека, за да влезем в разумния необятен свят, в който живеем и се движим. Но как може да стане това? Това е именно предмет на окултното ученичество, което ни дава методите и начините за преми-наване през човека, за да влезем в необятния свят. Няма да излагам сега пътя на ученика, но само ще се спра на онзи момент от този път, който ни поставя във връзка с Невидимия свят.
Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Много Учители са идвали в света, дали са различни методи и начини за влизане в Пътя, но Христос казва: "Аз съм Пътят." А Христос е изявената
Божия
Любов.
Но когато говорим за Любовта в духа на Учителя, ние не разбираме нашите човешки чувствания, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него и го обединява като едно цяло, т.е. хармонизира всичките сили в него. А единственият път, по който Любовта се проявява в човека и Космоса, това е Мъдростта. Затова Учителя казва: "Само умният човек може да обича." Сле-дователно само умният може да влезе във връзка с разумния свят, със света на Любовта. Но тук се натъкваме на едно привидно противоречие.
към текста >>
Те са носители на великата
Божия
мисъл, затова могат да ви помогнат.
Обикновено те си служат с контрасти. Като дойде такъв дух при тебе, той няма да те изобличава, но ще те постави в благоприятна атмосфера за развитието ти. Ако един дух, с когото си влязъл във връзка, не може да ти създаде тази благоприятна атмосфера, той не е Божествен дух, но обикновен дух, обикновена душа като вас. Той не е от висшите духове, които са завършили своето развитие, за да могат да ви помагат. Тези възвишени духове могат да изменят из-цяло насоката на вашето развитие.
Те са носители на великата
Божия
мисъл, затова могат да ви помогнат.
Те са помощници на всички участници в Школата. Всеки ученик, който влиза в Школата, има вече тяхното съдействие." Така че първият и най-лесен начин за влизане във връзка с Невидимия свят е молитвата. Той е достъпен за всички хора и е подго-товление на следващия по-труден метод -пътят на ученика. Ученикът се отличава с любов към знанието, с любов към Учителя и към Бога.
към текста >>
Но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята слава, но
Славата
Божия
.
Светът е пълен с лъжливи духове, и ако някой отвори ума си за гостоприемството тяхно, те ще му кажат много чужди неща, за да го удивят, да оглупеят, но не и да го повдигнат и просветят. Ти сам знаеш, че много от нещата, които са ти казани, са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича тщестлавието, иска да те заблуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа. Това е право, дадено на всеки човек, който слуша Истината.
Но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на Истината, изпълнител на Правдата и образ на Любовта и да търсиш не своята слава, но
Славата
Божия
.
Човек може да излъже себе си, може да излъже хората, но никога Бога. Сега вие се надхитряте. На едното говори Майката Господня, на други - Христос. Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато двата тези духове се карат помежду си? Дали в светлото чисто небе пречистите духове са се опълчили един срещу друг?
към текста >>
41.
Размишление върху Мъдростта
- Влад Пашов (1902- 1974)
Няма Мъдрост като
Божията
Мъдрост.
• 790 • Размишление върху Мъдростта.
Няма Мъдрост като
Божията
Мъдрост.
Само Божията Мъдрост е Мъдрост. Начало на Мъдростта е Любовта. Тя носи Веселие и Радост за човешките сърца. Начало на нашата Любов е Божията Мъдрост. Начало на нашата Мъдрост е Божията Любов.
към текста >>
Само
Божията
Мъдрост е Мъдрост.
• 790 • Размишление върху Мъдростта. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост.
Само
Божията
Мъдрост е Мъдрост.
Начало на Мъдростта е Любовта. Тя носи Веселие и Радост за човешките сърца. Начало на нашата Любов е Божията Мъдрост. Начало на нашата Мъдрост е Божията Любов. Запишете си следния стих: “Бог на Господа нашего Исуса Христа, Отец на Славата, да даде вам Дух на премъдрост и на откровение, за да Го познаете и да просвети сърдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на призванието Му и какво е богатството на преславното Негово в светиите наследие – проявената Негова Мъдрост, изявеното Негово Слово”.
към текста >>
Начало на нашата Любов е
Божията
Мъдрост.
• 790 • Размишление върху Мъдростта. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост. Само Божията Мъдрост е Мъдрост. Начало на Мъдростта е Любовта. Тя носи Веселие и Радост за човешките сърца.
Начало на нашата Любов е
Божията
Мъдрост.
Начало на нашата Мъдрост е Божията Любов. Запишете си следния стих: “Бог на Господа нашего Исуса Христа, Отец на Славата, да даде вам Дух на премъдрост и на откровение, за да Го познаете и да просвети сърдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на призванието Му и какво е богатството на преславното Негово в светиите наследие – проявената Негова Мъдрост, изявеното Негово Слово”.
към текста >>
Начало на нашата Мъдрост е
Божията
Любов.
Няма Мъдрост като Божията Мъдрост. Само Божията Мъдрост е Мъдрост. Начало на Мъдростта е Любовта. Тя носи Веселие и Радост за човешките сърца. Начало на нашата Любов е Божията Мъдрост.
Начало на нашата Мъдрост е
Божията
Любов.
Запишете си следния стих: “Бог на Господа нашего Исуса Христа, Отец на Славата, да даде вам Дух на премъдрост и на откровение, за да Го познаете и да просвети сърдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на призванието Му и какво е богатството на преславното Негово в светиите наследие – проявената Негова Мъдрост, изявеното Негово Слово”.
към текста >>
Запишете си следния стих: “Бог на Господа нашего Исуса Христа, Отец на
Славата
, да даде вам Дух на премъдрост и на откровение, за да Го познаете и да просвети сърдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на призванието Му и какво е богатството на преславното Негово в светиите наследие – проявената Негова Мъдрост, изявеното Негово Слово”.
Само Божията Мъдрост е Мъдрост. Начало на Мъдростта е Любовта. Тя носи Веселие и Радост за човешките сърца. Начало на нашата Любов е Божията Мъдрост. Начало на нашата Мъдрост е Божията Любов.
Запишете си следния стих: “Бог на Господа нашего Исуса Христа, Отец на
Славата
, да даде вам Дух на премъдрост и на откровение, за да Го познаете и да просвети сърдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на призванието Му и какво е богатството на преславното Негово в светиите наследие – проявената Негова Мъдрост, изявеното Негово Слово”.
към текста >>
42.
Магически формули за четирите посоки (дадени на Мусала, 11 юли 1926 г.)
- Влад Пашов (1902- 1974)
Б. Обръщаме се на изток и произнасяме следната формула: “Да се възцари
Божията
Правда в света и да изчезне всяка неправда в живота ни!
• 840 • Магически формули за четирите посоки (дадени на Мусала, 11 юли 1926 г.). А. Най-първо се обръщаме на юг и произнасяме следната формула: “Да се възцари Добродетелта и се разпръснат всички лоши мисли в света! ”
Б. Обръщаме се на изток и произнасяме следната формула: “Да се възцари
Божията
Правда в света и да изчезне всяка неправда в живота ни!
” В. Обръщаме се на север и произнасяме следната формула: “Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни! ” Г. Обръщаме се на запад и произнасяме следната формула: “Да се възцари Божията Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път! ”
към текста >>
В. Обръщаме се на север и произнасяме следната формула: “Да се възцари
Божията
Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни!
• 840 • Магически формули за четирите посоки (дадени на Мусала, 11 юли 1926 г.). А. Най-първо се обръщаме на юг и произнасяме следната формула: “Да се възцари Добродетелта и се разпръснат всички лоши мисли в света! ” Б. Обръщаме се на изток и произнасяме следната формула: “Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда в живота ни! ”
В. Обръщаме се на север и произнасяме следната формула: “Да се възцари
Божията
Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни!
” Г. Обръщаме се на запад и произнасяме следната формула: “Да се възцари Божията Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път! ” Д. Обръщаме се на изток и произнасяме следната формула: “Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина!
към текста >>
Г. Обръщаме се на запад и произнасяме следната формула: “Да се възцари
Божията
Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път!
” Б. Обръщаме се на изток и произнасяме следната формула: “Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда в живота ни! ” В. Обръщаме се на север и произнасяме следната формула: “Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни! ”
Г. Обръщаме се на запад и произнасяме следната формула: “Да се възцари
Божията
Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път!
” Д. Обръщаме се на изток и произнасяме следната формула: “Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина! ” “Да се възцари Господ в Своята Любов, в Своята Мъдрост и в Своята Истина!
към текста >>
“И да свършим всичко за
славата
Божия
на Земята!
Д. Обръщаме се на изток и произнасяме следната формула: “Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина! ” “Да се възцари Господ в Своята Любов, в Своята Мъдрост и в Своята Истина! ”
“И да свършим всичко за
славата
Божия
на Земята!
Амин.”
към текста >>
43.
23I-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Аз ще вървя по Пътя, ще бъда такъв, защото такава е волята
Божия
.
Тези закони не може да се изменят заради вас. Аз обръщам вниманието ви на това, за да не си правите илюзии, че нещата могат да се изменят. Аз виждам, че умовете на мнозина са изкривени, сърцата ви също са изкривени, много са изкривени. С това няма да ме уплашите, то не е заради мен, заради вас е. Ни най-малко с вашия изопачен ум, нито с една стомилионна част няма да отклоните моя ум.
Аз ще вървя по Пътя, ще бъда такъв, защото такава е волята
Божия
.
Аз ви предупреждавам: мнозина от вас действуват разрушително, но ви казвам, ще ме срещнете на Пътя си и ще ви наложим наказание. Тук в Школата има един закон, според който всички, които искат да разрушават, ще си счупят главата. Туй дело е Божие, разбирате ли, туй дело е на вашия Господ, на онзи, Който ви е пратил на земята. Някой ще каже: И Учителят е като нас. Аз като вас!
към текста >>
Сближението е в това, когато техните души вибрират еднакво и когато
Божията
Любов ги прониква еднакво, тези души могат да се разбират.
Ама ще кажете: Учителят няма ли да ни пази? Аз съм на бойното поле и който дойде там, трябва да има смелост да издържи тези гранати. Аз искам да ви туря в тила, отзад, далече. И при това пазете се от едно заблуждение. Не е физическото сближение, което сближава хората.
Сближението е в това, когато техните души вибрират еднакво и когато
Божията
Любов ги прониква еднакво, тези души могат да се разбират.
26. Великият Учител вътре в живота е Един. Той може да ви внесе една мисъл, да ви даде едно семенце и ще каже: Ще вземеш туй семе и ще идеш на еди кое си място да го посееш. Та най-първо трябва да имате абсолютно послушание, никакво раздвояване. Даде ли ти Учителя една задача, каже ли ти нещо и ти се подвоумиш, за дълго време ще спреш развитието на своята душа. Затова никакво колебание, никакво съмнение.
към текста >>
Славата
, която носи Христос, в нея е идеята.
Ще направиш опит, ще видиш резултата и тогава можеш да говориш, но преди да видиш резултата, никакво философствуване не се позволява. 27. При сегашните условия на живота, името Божие трябва да се изяви и Бог трябва да се прослави в света. Това е задачата на всички велики Учители. Всеки Учител, колкото и да е велик, неговата задача е да прослави името на Бога, и тогава той да се прослави чрез Бога. Христос казва: "Отче, аз прославих името Ти, от нине Ти ме прослави със Своята слава".
Славата
, която носи Христос, в нея е идеята.
И ако има нещо в живота, с което Христос се отличава, то е тази велика Любов, която и вие трябва да имате като ученици. Христовата Любов трябва да имате! Знаете ли каква непреодолима Любов имаше в сърцето на Христа?
към текста >>
44.
СТРАДАНИЯ, ИЗПИТАНИЯ
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Не питайте защо ви е дошло едно страдание, а кажете: “Да бъде волята
Божия
!
Недоволството се дължи на чрезмерните желания на човека, които той не може да отглежда. * Всичките мъчнотии човек може да преодолее, макар и да се поохлузи малко кожата му. * Злото е екстракт, затова се употребява в минимална доза. Страданието също е екстракт. Ако знаете как да го употребявате, ще ви стане приятно.
* Не питайте защо ви е дошло едно страдание, а кажете: “Да бъде волята
Божия
!
” Така ще придобиете нещо ценно. * Страданието е освобождаване от нечистотиите и гнойта в нас. То е чистене. * Във всяко болезнено състояние се крие един диамант от първо качество. Само ако можете да свалите опаковката, ще го намерите.
към текста >>
* Докато имаш слабост към парите,
славата
, гордостта, почестите, жените, към удоволствията на живота, към вещите, никога не можеш да бъдеш щастлив.
Да кажем, че се дължи на въздуха. Въздухът, и той сам по себе си не го прави. Има нещо, което и него вълнува. Като се вълнуват, те се опресняват... Така страданията опресняват и човека. Ако нямаше велико предназначение страданието, Бог не би го допуснал.
* Докато имаш слабост към парите,
славата
, гордостта, почестите, жените, към удоволствията на живота, към вещите, никога не можеш да бъдеш щастлив.
* Хората ще престанат да се препъват, ако умовете им са пълни със светлина и яснота. * Злото е, за да ви предпази от голямото зло. Ако речете да отделите доброто от злото, вие ще се натъкнете на една болест, която е неизлечима. При сегашните условия, както са създадени хората, ако се изключат болестите от живота им, те ще се натъкнат на едно много по-голямо зло. Насъбралата се много излишна енергия се регулира чрез болестите.
към текста >>
45.
Мъдрост
- Георги Радев (1900–1940)
Те са
Божията
Любов, която носи пълния
Мъдрост Бог е Любов, Мъдрост и Истина – три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога.
Те са
Божията
Любов, която носи пълния
Живот, Божията Мъдрост, която носи пълната Светлина и хармония в света, и Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: първото лице на Бога е Любовта, проявена в Живота; второто лице на Бога е Мъдростта, изявена в Светлината на Знанието; третото лице на Бога е Истината, проявена в Свободата.
към текста >>
Живот,
Божията
Мъдрост, която носи пълната Светлина и хармония в света, и
Божията
Истина,
Мъдрост Бог е Любов, Мъдрост и Истина – три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са Божията Любов, която носи пълния
Живот,
Божията
Мъдрост, която носи пълната Светлина и хармония в света, и
Божията
Истина,
която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: първото лице на Бога е Любовта, проявена в Живота; второто лице на Бога е Мъдростта, изявена в Светлината на Знанието; третото лице на Бога е Истината, проявена в Свободата. Ето защо три са допирните точки на човешкия Дух с Божия Дух: първата е Любовта,
към текста >>
Ето защо три са допирните точки на човешкия Дух с
Божия
Дух: първата е Любовта,
Живот, Божията Мъдрост, която носи пълната Светлина и хармония в света, и Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: първото лице на Бога е Любовта, проявена в Живота; второто лице на Бога е Мъдростта, изявена в Светлината на Знанието; третото лице на Бога е Истината, проявена в Свободата.
Ето защо три са допирните точки на човешкия Дух с
Божия
Дух: първата е Любовта,
втората е Мъдростта, третата – Истината. От първото докосване на човека с Бога, у него се явява един изблик на Любов – той се превръща в извор на Живот, който постоянно блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога – Мъдростта, за да очертае пътя
към текста >>
право е – само
Божията
Мъдрост задоволява Духа на човека.
човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия Дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради. Защото
право е – само
Божията
Мъдрост задоволява Духа на човека.
Ала пътят на Мъдростта е най-труден. Той е път за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта. Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото Знание и Мъдрост, а не от
към текста >>
Защото
Славата
Божия
се
веселях се в Неговата обитаема земя, и наслаждението ми беше с человеческите синове”. Това са разумните човешки синове, в които Мъдростта се е веселяла. Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят.
Защото
Славата
Божия
се
открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта.
към текста >>
46.
БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
БУРЕНИТЕ В
БОЖИЯТА
НИВА
БУРЕНИТЕ В
БОЖИЯТА
НИВА
В първите години на съборите оживлението и ентусиазма между приятелите бе голям. А тези приятели съпровождаха Учителя още от началото на века. Те се занимаваха със спиритизъм и търсеха по места медиуми и работеха с тях, за да видят какво ще им каже светът на духовете. Спиритизмът беше обхванал всички възрастни приятели. Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма.
към текста >>
Така че слънцето бе огряло
Божията
нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите.
А тези приятели съпровождаха Учителя още от началото на века. Те се занимаваха със спиритизъм и търсеха по места медиуми и работеха с тях, за да видят какво ще им каже светът на духовете. Спиритизмът беше обхванал всички възрастни приятели. Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма. Идваха сили, влизаха в отделни медиуми, а по-късно обсебваха и приятелите и те със своите действия пречеха на Учителя и на Учението му, а от друга страна тяхното поведение бе осъдително в очите на гражданите.
Така че слънцето бе огряло
Божията
нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите.
Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора". Но те не отиваха в света, защото обикновени хора не ги приемаха, те отиваха в онези наши среди, които току-що се бяха събудили, бяха се отворили за Учението на Учителя и неговото Слово. Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята нива и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените. Особено бяха активни Михаил Иванов и Кръстю Христов, които бяха направили много бели в Търново. Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име".
към текста >>
А те бяха спечелили
славата
си на ясновидци, на хора, които общуват с Невидимия свят и които първи научават
Божията
откровения.
Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име". А те точно това правеха - излизаха от името на Учителя и подвеждаха останалите. По онова време по съборите всички се хранеха общо. Само онези двамата - Кръстю и Михаил се хранеха отделно и караха сестрите да им готвят отделно и да им носят отделно храната в стаята. Това го правеха, за да подчертаят, че са нещо отделно и различно от останалите и че имат особена привилегия.
А те бяха спечелили
славата
си на ясновидци, на хора, които общуват с Невидимия свят и които първи научават
Божията
откровения.
Обаче Учителят ги изобличи. Каза: „Кой ви позволи да се храните отделно? " По това време те се представяха пред останалите, че са преродените Свети Кирил и Методий от миналото. Учителят беше много недоволен и каза: „Онези Кирил и Методий бяха гиганти, а тия са бръмбари. Те си бяха във Варна добре, още не са за света, да си отидат там.
към текста >>
Така че всичко онова, което бе посято на
Божията
нива, то израсна.
Да се излекува един човек той трябва да има духовен стремеж, за да се пробуди съзнанието му и да промени живота си след като бъде излекуван. Имената на учениците са строго определени в Учението, което аз днес давам. Моят път се дава чрез Словото ми и то предава Учението за онези, които ще дойдат и ще бъдат жители на шестата раса". Ние се оглеждаме, някои записват думите на Учителя, други ги запомнят и това трябваше да остане като поучение. През време на Школата преминаха стотици хора, разкроиха се стотици съдби и ние преживяхме световни събития, които бяха направлявани от Великият Учител.
Така че всичко онова, което бе посято на
Божията
нива, то израсна.
Израснаха и пшеничените класове, възраснаха бурените и плевелите. Имаше преизобилно и от едното, и от другото. А в края на века ще има думата Великият Учител, ще прибере житните класове, а семената на бурените и плевелите ще сложи в торба и ще ги изгори. Но това ще бъде за края на века и за края на епохата от петата раса.
към текста >>
47.
2. Мусала!
- Светозар Няголов ( -2013)
Тя ви казва тъй: „Ако вие не слушате Бога и не изпълнявате волята
Божия
, ще бъдете като мен.
Ниските места ще се повдигнат и ще образуват върхове високи до 10 000 метра, но все пак някои от тези върхове ще си останат - няма съвсем да се обезличат. Като се образуват тия върхове, какво ще стане с хората по тия места? Ще пропаднат. Когато боговете строят велики неща, ние, малките хора, трябва да бъдем надалеч от тях, та като си свършат работата, ние ще дойдем да видим какво са направили." („Тихият глас", стр. 11). Учителя казва: „Затуй ние сме дошли на Мусала, да се учим от нея.
Тя ви казва тъй: „Ако вие не слушате Бога и не изпълнявате волята
Божия
, ще бъдете като мен.
Едно време и аз бях много велика, и в мен живееха богове, но понеже не послушах Бога, ето какво станах и ако вие не послушате Бога, ето какво ще станете." (Учителя посочва разхвърляните грамади камъни наоколо.) Като дойдохме при тези клекове, те какво говорят? Те казват: „Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смирихме се, за да можем да израснем по-яки, да оправим живота си." Клекът се е смирил. Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: „Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок на смирение. И аз ще бъда като тебе тъй смирен. Виждате тия клекове как се простират по земята!
към текста >>
Най-малко девет души идват на помощ на онзи, който изпълнява волята
Божия
... Той (човекът) вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга." („Добри и лоши условия", стр. 250)
Светският човек се качва на планинските върхове и ако стигне пръв, извиква всички да видят, че е стигнал вече. Религиозният пък, като стигне на върха, казва: При Бога съм, видях Го вече. И едното, и другото е тщеславие... Който види Бога, става съвършен. Щом не е свършен, нищо не е видял." („Отворени форми", стр. 178) „Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече дyuiu ще ви помагат.
Най-малко девет души идват на помощ на онзи, който изпълнява волята
Божия
... Той (човекът) вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга." („Добри и лоши условия", стр. 250)
„Казвам: ако вървите по Божия път, порои и наводнения няма да има, циклони и разрушения няма да има... Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите как Бог оправя работите." („По Бога направени", стр. 40) „Бъдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината. Знайте, че тук всичко е в порядък, понеже Бог нарежда и оправя работите в Космоса. Щом оправи работите на целия космос, и нашите ще оправи." („Отворени форми", стр. 176)
към текста >>
„Казвам: ако вървите по
Божия
път, порои и наводнения няма да има, циклони и разрушения няма да има... Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря.
Религиозният пък, като стигне на върха, казва: При Бога съм, видях Го вече. И едното, и другото е тщеславие... Който види Бога, става съвършен. Щом не е свършен, нищо не е видял." („Отворени форми", стр. 178) „Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече дyuiu ще ви помагат. Най-малко девет души идват на помощ на онзи, който изпълнява волята Божия... Той (човекът) вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга." („Добри и лоши условия", стр. 250)
„Казвам: ако вървите по
Божия
път, порои и наводнения няма да има, циклони и разрушения няма да има... Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря.
Тогава ще видите как Бог оправя работите." („По Бога направени", стр. 40) „Бъдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината. Знайте, че тук всичко е в порядък, понеже Бог нарежда и оправя работите в Космоса. Щом оправи работите на целия космос, и нашите ще оправи." („Отворени форми", стр. 176) „Сега, като сте дошли на Рила при тази хубава обстановка, пак можете да се оплачете от нещо.
към текста >>
16) „Планинските върхове, които ни обикалят, представят възможност за проява на
Божията
любов... Планинските вериги представят ребуси, задачи за решаване.
За онзи, който не разбира нещата, планината е опасно място. Но за онзи, който разбира .планината крие всички блага в себе си." („Лъчи на живота", стр. 190) „Който се страхува от високите места, той е извън Любовта. Любовта е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека. Всички добродетели се изпитват чрез Любовта... Човек се качва по високите върхове, за да усили Любовта си." („Лъчи на живота" стр.
16) „Планинските върхове, които ни обикалят, представят възможност за проява на
Божията
любов... Планинските вериги представят ребуси, задачи за решаване.
Те са свързани една с друга, тъй щото, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае отде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, той е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си." („Добри и лоши условия", стр. 239) „Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто у себе си... Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате. Планината със своята растителност представя дело на велики работници, които са работили с векове.
към текста >>
С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото и малко да е останал, не могат да Ми служат...." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат Волята
Божия
, вие сте слаби, не можете да Му служите." („Петимата братя", стр.
„Защо се качихме на Мусала? Защо ни посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? - Това е езикът на небето. Господ казва: Кажи на тези хора, че ако вършат волята Ми, аз ще излея всичкото си благоволение върху тях. Ако те вървят с тебе и се качват нагоре, чисти трябва да бъдат.
С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото и малко да е останал, не могат да Ми служат...." Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат Волята
Божия
, вие сте слаби, не можете да Му служите." („Петимата братя", стр.
215) „Кажете: Мога да служа на Бога през всичките времена и при всички условия. Ще станеш истински служител, когато преодолееш всички препятствия в живота си. И вие преодоляхте едно голямо препятствие - качихте се на Мусала в дъжд, сняг и град. Който знае това, ще се чуди на ума ни, как сме тръгнали по това време, в този ранен час, по тъмно на Мусала. Казват, че сме налудничави.
към текста >>
Че ви е говорено за Бога и великата
Божия
наука." („Петимата братя", стр.
218) „И тъй, високият връх, който виждате оттук, е Мусала (езерото при хижата). Работете съзнателно, за да разберете доброто, което е вложено във вас. Ако изучавате великата божествена наука, ще напреднете в развитието си, ще научите много работи необходими за вас и ще завършите така, както е определено за всеки едного, още от началото на неговото битие." („Петимата братя", стр. 221) „Учителя откъсва едно стръкче тревица и казва: Ще израстете нагоре, като тази тревица... Един ден тази тревица ще ви срещне при Бога и ще каже: Аз ще свидетелствам за тези хора.". За какво ще бъде свидетеля?
Че ви е говорено за Бога и великата
Божия
наука." („Петимата братя", стр.
221) Учителя ни обяснява, че има много изостанали души, затворени от векове, които често ни спъват развитието ни." „Сега ще помните Мусала. Ще знаете, че тук и в целия Балкански полуостров има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение. Те ви правят пакости." („Петимата братя", стр. 222) „Сега вие целувате ръката ми. Защо я целувате?
към текста >>
От гледището на
Божия
закон, който дава, винаги придобива нещо.
Краката ви бяха изстинали. Щом слязохме долу (при езерото Окото), даде се беседата. Доброто у вас е в това, че имате смелостта да вървите и в лошо време. Щом можахте да се качите на Мусала в такова лошо време, това показва, че ще можете и в духовно отношение да преодолявате всякакви мъчнотии и препятствия. Този ваш подвиг ме радва.
От гледището на
Божия
закон, който дава, винаги придобива нещо.
Каквото решите .всичко става. Важно е умът и сърцето ви да бъдат отворени. Решихме да се качим на върха - качихме се. Колкото лошо да беше времето, можахме да се качим. Колкото по-нагоре се качвахме, толкова гръмотевиците се оттегляха - постепенно намаляха.
към текста >>
Там имате лоши, неприязнени чувства един към друг." („За слава
Божия
", стр. 8)
Тук е толкова високо място, та мечките и вълците не се качват, разбойниците не идват - те са много мързеливи хора. И бурите тук са толкова големи, че понякога не може да се върви. Навън не може да се излезе." („Младият, възрастният, старият", стр. 248) „Сега сме се качили на Мусала. Тук всинца имате много хубаво разположение, но долу, В София, не сте такива.
Там имате лоши, неприязнени чувства един към друг." („За слава
Божия
", стр. 8)
Мусала в хубаво време, което рядко се случва, е една батерия, която трансформира нашите неразположения, очиства съзнанието ни от материалните наслоявания и ни омайва със своята чистота, красота и сила. Учителя ни учи, че всички адепти и светии са посещавали Мусала и са я обхождали нощем в тъмнината, за да развият своето духовно зрение, което там се пробужда много лесно. „Тази местност (на Мусала) е една от най-хубавите тук - за мистици Има известни течения, явления, които стават само на 3000 метра. (Един от туристите казва, че според последните изчисления, Мусала е 3058 метра.) Да, Мусала е над 3000 метра. Нервни хора на Мусала да идват да се лекуват.
към текста >>
Ние сме на такава височина, дето черната ложа е безсилна, тя не може нищо да направи, навсякъде ще си пробием път." („За слава
божия
", стр. 13)
Северната подкова към Мусала и южните Маричини езера с Маричин чал, връх Манчо и Близнаците представляват една голяма божествена книга, в която е записано знанието на бъдещето. Всяка отделна област, езеро и връх имат специфични влияния и неземна красота. В този велик университет на природата човек може да научи много неща, ако съзнанието му е пробудено. „Пък като отидете в другия свят, и там ще отидете на Мусала, само че там ще видите Мусала в друга форма. Главното е, че ние правим тази екскурзия, понеже имаме известни задачи на Земята, които трябва да разрешим.
Ние сме на такава височина, дето черната ложа е безсилна, тя не може нищо да направи, навсякъде ще си пробием път." („За слава
божия
", стр. 13)
Брат Боян Боев бил на легло, много болен - кракът му имал възпаление и не можел да се движи, но постоянно мислел за планините и Мусала. При един разговор той казал: „Знаеш какво, щом си замина от този свят, първата ми работа е да отида и посетя Мусала. Сега, с това магаре - с това болно тяло, не мога да отида физически, но с духовното веднага ще я посетя и ще се поклоня на Бога, който обитава там." „Като сте дошли на планината, изучавайте линиите на огъванията, да видите тяхната красота. Някои линии са от миналото, други - от настоящето, а трети - сега се чертаят; те са линии на бъдещето." („Царският път на душата", стр. 61)
към текста >>
В беседата „За слава
Божия
", държана от Учителя на 11 юли 1926 г., той дава следното упражнение: „Сега ще направим едно упражнение.
Приятелите, мокри от дъжда, започват да треперят от студ u Учителя нарежда да слязат при езерото Окото, където запалват огън, заваряват гореща вода. Изсушават дрехите си и се стоплят с пиене на гореща вода. В помощ им е и топлото юлско слънце. Това е един голям подвиг и сериозен изпит за Братството. Всички екскурзии, направени до връх Мусала, са придружени винаги със сериозна духовна работа - молитви и упражнения.
В беседата „За слава
Божия
", държана от Учителя на 11 юли 1926 г., той дава следното упражнение: „Сега ще направим едно упражнение.
Ще се разпределите надалеч, на разстояние най-малко 1 метър един от друг. Ще се обърнете на юг и ще произнесете формулата: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света! " Ще се обърнете на изток и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда в живота ни! " Ще се обърнете на север и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни! " Ще се обърнете на запад и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път!
към текста >>
" Ще се обърнете на изток и ще произнесете формулата: „Да се възцари
Божията
Правда в света и да изчезне всяка неправда в живота ни!
Това е един голям подвиг и сериозен изпит за Братството. Всички екскурзии, направени до връх Мусала, са придружени винаги със сериозна духовна работа - молитви и упражнения. В беседата „За слава Божия", държана от Учителя на 11 юли 1926 г., той дава следното упражнение: „Сега ще направим едно упражнение. Ще се разпределите надалеч, на разстояние най-малко 1 метър един от друг. Ще се обърнете на юг и ще произнесете формулата: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света!
" Ще се обърнете на изток и ще произнесете формулата: „Да се възцари
Божията
Правда в света и да изчезне всяка неправда в живота ни!
" Ще се обърнете на север и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни! " Ще се обърнете на запад и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път! " Ще се обърнете пак на изток и ще произнесете формулата: „Да царува Господ и да се слави господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина! " „Да се възцари Господ в Своята Любов, в Своята Мъдрост, в Своята Истина! " „И да свършим всичко за славата Божия на Земята!
към текста >>
" Ще се обърнете на север и ще произнесете формулата: „Да се възцари
Божията
Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни!
Всички екскурзии, направени до връх Мусала, са придружени винаги със сериозна духовна работа - молитви и упражнения. В беседата „За слава Божия", държана от Учителя на 11 юли 1926 г., той дава следното упражнение: „Сега ще направим едно упражнение. Ще се разпределите надалеч, на разстояние най-малко 1 метър един от друг. Ще се обърнете на юг и ще произнесете формулата: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света! " Ще се обърнете на изток и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда в живота ни!
" Ще се обърнете на север и ще произнесете формулата: „Да се възцари
Божията
Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни!
" Ще се обърнете на запад и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път! " Ще се обърнете пак на изток и ще произнесете формулата: „Да царува Господ и да се слави господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина! " „Да се възцари Господ в Своята Любов, в Своята Мъдрост, в Своята Истина! " „И да свършим всичко за славата Божия на Земята! " „Амин!
към текста >>
" Ще се обърнете на запад и ще произнесете формулата: „Да се възцари
Божията
Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път!
В беседата „За слава Божия", държана от Учителя на 11 юли 1926 г., той дава следното упражнение: „Сега ще направим едно упражнение. Ще се разпределите надалеч, на разстояние най-малко 1 метър един от друг. Ще се обърнете на юг и ще произнесете формулата: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света! " Ще се обърнете на изток и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда в живота ни! " Ще се обърнете на север и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни!
" Ще се обърнете на запад и ще произнесете формулата: „Да се възцари
Божията
Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път!
" Ще се обърнете пак на изток и ще произнесете формулата: „Да царува Господ и да се слави господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина! " „Да се възцари Господ в Своята Любов, в Своята Мъдрост, в Своята Истина! " „И да свършим всичко за славата Божия на Земята! " „Амин! " („За слава Божия", стр. 19)
към текста >>
" „И да свършим всичко за
славата
Божия
на Земята!
" Ще се обърнете на изток и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда в живота ни! " Ще се обърнете на север и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Истина в живота ни и да изчезне всяко робство от душата ни! " Ще се обърнете на запад и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път! " Ще се обърнете пак на изток и ще произнесете формулата: „Да царува Господ и да се слави господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина! " „Да се възцари Господ в Своята Любов, в Своята Мъдрост, в Своята Истина!
" „И да свършим всичко за
славата
Божия
на Земята!
" „Амин! " („За слава Божия", стр. 19) На 28 юли 1928 г. на връх Мусала Учителя дава няколко упражнения и формулите: „Уповавай на Господа с всичкото си сърце. Уповавай на Господа с всичкия си ум.
към текста >>
" („За слава
Божия
", стр. 19)
" Ще се обърнете на запад и ще произнесете формулата: „Да се възцари Божията Мъдрост във всичките прояви на живота ни и да изчезне злото от нашия път! " Ще се обърнете пак на изток и ще произнесете формулата: „Да царува Господ и да се слави господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина! " „Да се възцари Господ в Своята Любов, в Своята Мъдрост, в Своята Истина! " „И да свършим всичко за славата Божия на Земята! " „Амин!
" („За слава
Божия
", стр. 19)
На 28 юли 1928 г. на връх Мусала Учителя дава няколко упражнения и формулите: „Уповавай на Господа с всичкото си сърце. Уповавай на Господа с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Него и Той ще оправи стъпките ти." След това, седнали на земята с левия крак, подгънат под десния, и дясната ръка на коляното, се прочита „Добрата молитва" и „91- и псалом". Под връх Мусала, на север, има седем езера, наречени Бистришки (понеже водите им са много чисти и прозрачни за гледане).
към текста >>
Там постоянните трудности са ме накарали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка
Божия
, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро.
Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимото място за отдих и духовна работа.
Там постоянните трудности са ме накарали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка
Божия
, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро.
Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота. Ще разкажа за първата ми екскурзия до връх Мусала и последната обща екскурзия с Учителя, станала на 22, 23 и 24 юли 1940 г. пo време на моя рожден ден. При големите политически напрежения в Европа, дали силно отражение и в нашата малка страна, опасността от война, която тегнеше над всички, създаде една нестабилност и уплаха за хората. Учителя решава да отиде с една малка група братя и сестри на Мусала - да свърши една малка работа за благото на човечеството.
към текста >>
48.
Из дневника на сестра Е. И.
- Георги Томалевски (1897-1988)
Те не са доволни от това, че всичко изглежда като голямо безсмислие, тъй като настъпват дни, когато и богатството, и
славата
, и целият живот рухват пред името на смъртта.
Има натури, духовното развитие на които е доста изостанало. Те живеят своето биологично битие и дори да имат някаква култура, все още не са се доближили до вечния парещ въпрос за смъртта и безсмъртието. За тях дните се редуват безбурно и без никакви конфликти. Животът, разбира се, и на тях сервира всевъзможни задачи, но те ги решават с подръчните конвенционални методи и най-често така, както повеляват интересите им. Други натури обаче живеят по-трудно, защото дълбоко в тяхното съзнание се е пробудил един неспокоен огън, който трепти, пари от време на време душата им и държи тяхната размисъл будна и напрегната.
Те не са доволни от това, че всичко изглежда като голямо безсмислие, тъй като настъпват дни, когато и богатството, и
славата
, и целият живот рухват пред името на смъртта.
Някои от тези натури, които имат по-слаба съпротивителна сила, падат по-бързо, отчайват се и завършват печално своя живот. Третата категория мислящи същества с по-активен натюрел стават вечно търсещи, неспокойни, но упорити в желанието си да стигнат до една точка от своето размишление и в своя емоционален свят, където ще престане колебанието и ще настъпи относителното спокойствие по хамлетовския въпрос: „Да бъда или да не бъда? “ От дневниците и автобиографичните бележки на някои братя и сестри - ученици на Учителя, ясно проличават тези, принадлежащи към третия тип хора, които не са стихнали в своето неспокойно дирене, докато не са докосвали мига, когато при среща с Учителя са изчезвали техните терзаещи ги противоречия. Разбира се, както е известно от окултната наука, тяхната карма остава все в сила, защото законите на мировото равновесие, нарушени веднъж, трябва да се възстановят, но въпросът „Да бъда или да не бъда?
към текста >>
Това е по
Божия
план.
И., че моят брат, който през Балканската война беше на фронта, ще се върне ранен, „ще го посрещнете в Търново, когато падне Одрин“ - каза той и така стана. Много още случки е записала сестра Е. И. в своя дневник, но ще се ограничим с казаното дотук, защото и други братя и сестри имат интересни преживяни неща и е невъзможно да се помести всичко в една книга. Накрая ще предадем следните негови думи: „Ако българите следват Божите пътища, ще притежаваме територията до линията Енос-Мидия, но вървят ли по свой ум, ще преживеят много изпитания. Един ден балканските държави и славянството ще трябва да се обединят.
Това е по
Божия
план.
Не направят ли това, постоянно ще бъдат бити и макар и късно ще потърсят пътища за разбирателство“
към текста >>
49.
Разговори с Учителя. Разговор единадесети
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ученикът: Има ли
Божия
промисъл?
За всички поставени въпроси, както и за още много други, естествениците нямат отговор. Учените хора имат в това отношение повече сдържаност и смирение пред неразрешимите загадки, а полуинтелигентните, дочули оттук-оттам по нещо, са по-дръзки и по-самонадеяни. Но духът на вселената, Творецът на единството в космоса е дълготърпелив и благ. Той чака с безмерно и снизходително търпение да преминем през всички заблуди и илюзии и да проумеем истината сами. Тогава чак ще станем граждани на Неговото Царство.
Ученикът: Има ли
Божия
промисъл?
Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението.
към текста >>
“, „Има
Божия
промисъл“.
Той чака с безмерно и снизходително търпение да преминем през всички заблуди и илюзии и да проумеем истината сами. Тогава чак ще станем граждани на Неговото Царство. Ученикът: Има ли Божия промисъл? Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави!
“, „Има
Божия
промисъл“.
Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро. Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони. Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последствие придобити отрицателни черти и навици.
към текста >>
Понякога светските хора, които не вярват в
Божията
промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението.
Ученикът: Има ли Божия промисъл? Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие.
Понякога светските хора, които не вярват в
Божията
промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението.
В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро. Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони. Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последствие придобити отрицателни черти и навици. Какво трябва да прави с тях? Да ги оставим ли, като не им обръщаме внимание, или да се борим с тях?
към текста >>
Учениците и верующите трябва да знаят, че
Божията
промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони.
Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро.
Учениците и верующите трябва да знаят, че
Божията
промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони.
Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последствие придобити отрицателни черти и навици. Какво трябва да прави с тях? Да ги оставим ли, като не им обръщаме внимание, или да се борим с тях? Учителят: Когато някой осъзнае, че притежава такива отрицателни особености в себе си, нека не се занимава с това, че трябва да оправя света, а да обърне поглед към себе си. Когато веднъж един виден физиономист разкрил на Сократ всичките му недъзи, Сократ не ги отрекъл и добавил: „Аз бях наистина такъв, какъвто ме описахте, но сега със силата на своя ум, сърце и воля, изправих всички криви у мен неща и станах друг човек.“
към текста >>
Тази светла точка в съзнанието не се влияе нито от страданията, нито от
славата
, нито пък от гнева или от блясъка на златото.
Ученикът: Кое е онова у нас, на което трябва да разчитаме? Учителят: Неизменното. Всеки трябва да го намери в себе си. То е в неговата същност, която остава като основа в живота му. И ако всичко у човека се влияе и се мени, това зърно, тази неугасваща светлинка остава непроменена.
Тази светла точка в съзнанието не се влияе нито от страданията, нито от
славата
, нито пък от гнева или от блясъка на златото.
Това неизменно начало не се придобива. То е вложено от Бога в душата на човека. Ученикът: Знанията, които ни дава съвременната наука, макар и много интересни и доста обширни, не са в състояние да пи помогнат в някои трудни моменти. Защо още няма в тази наука онова, с което можем да отстраним песимизма, отчаянието и неверието? Учителят: Науката, която сега се изучава в университетите, с подготовка за една друга велика наука на бъдещето.
към текста >>
50.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
- Георги Томалевски (1897-1988)
Всяко нещо, извършено против
Божията
воля, е лишено от благодат и истина.
Така са неизяснени постъпките на хората, че понякога вие казвате на добрия, че е лош и обратното. Ето защо ще ви дам едно правило. Запомнете го! Правете добро на такъв, у когото живее Бог. Луцифер някога бе решил да се състезава с Бога, но той и досега не може да се върне на небето.
Всяко нещо, извършено против
Божията
воля, е лишено от благодат и истина.
Такова нещо завършва с катастрофа. Тя не иде от това, че Бог е жесток, но защото пътят на тъмнина води неминуемо до нея. На това много ученикът, който използува краткия интервал мълчание, отново зададе въпрос. Ученикът: Учителю, ние понякога сме затруднени да отговорим на възражения като например следното: Какво направиха християнските народи през двадесет столетия? Нали вървяха по учението на Христа?
към текста >>
То не попада в
Божията
благодат.
Спечеленото с чест има друга валутна стойност. Монетата, която си спечелил по закона на правдата, ще ти донесе много повече добрини, отколкото монетата със същата стойност, спечелена чрез измама. Всяка монета излязла без позволение и без добра воля от кесията, се връща обратно. Бог излива Своето благословение и Своята благодат на тези, които не ходят по пътищата на нечестивите. Ако ти си взел по нечестен път част от труда на някого, това, което си спечелил, няма да ти донесе благословение.
То не попада в
Божията
благодат.
Хората на земята често повтарят пословицата: „Човек за човека е вълк“. Тази пословица с резултат на един процес в природата, за който сега не ще приказвам. На този въпрос може да се даде светлина само ако се върнем назад в живота, когато се е случило нещо много дисхармонично. Дълбоки са причините защо вълкът с станал вълк, мечката мечка, змията - змия. Това е все пак разбрано, но защо казвате човек за човека с вълк?
към текста >>
Той е познал
Божията
любов, пред която всички наслади и богатства и всичката слава на земята изглеждат дребни и суетни неща.
А каква е задачата на човека? Да надвие тези зверове в себе си и да въздигне това, което с характерно и достойно за човешкото ниво на развитие, което па популярен език се нарича „човещина“. Човекът, които е получил благодатта на висши сили, не се отличава от другите с някакъв блясък. Той живее незабелязано, но присъствието му носи мир и радост. Той е като извор, който безшумно блика и напоява всичко около себе си.
Той е познал
Божията
любов, пред която всички наслади и богатства и всичката слава на земята изглеждат дребни и суетни неща.
Той е придобил най-високото звание - Син Божий, което се дава на такъв, който непрестанно живее в любовта на Бога. За да има между хората и дори между учениците на различните школи, общества и църкви нееднакво разбиране на думата благодат, причината се крие в това, че хората влагат в нея различно съдържание. За един човек, който счита яденето и пиенето за най-блаженого състояние, благодатта за него е пълната трапеза. За славолюбивия благодатта е славата, а за трети някоя друга земна наслада. Благодатта обаче не е нито едно от тези състояния.
към текста >>
За славолюбивия благодатта е
славата
, а за трети някоя друга земна наслада.
Той е като извор, който безшумно блика и напоява всичко около себе си. Той е познал Божията любов, пред която всички наслади и богатства и всичката слава на земята изглеждат дребни и суетни неща. Той е придобил най-високото звание - Син Божий, което се дава на такъв, който непрестанно живее в любовта на Бога. За да има между хората и дори между учениците на различните школи, общества и църкви нееднакво разбиране на думата благодат, причината се крие в това, че хората влагат в нея различно съдържание. За един човек, който счита яденето и пиенето за най-блаженого състояние, благодатта за него е пълната трапеза.
За славолюбивия благодатта е
славата
, а за трети някоя друга земна наслада.
Благодатта обаче не е нито едно от тези състояния. Благодатта е непозната радост, изворите на която се намират в Царството на Божия Дух. Благодатта не освобождава от страданията, но прави човека годен да ги понася съзнателно, а дори и с радост. Най-надареният е небесна благодат е Христос, който страда най-мъченически на кръста. Христос обаче знаеше защо става всичко това и не се разколеба в пътя си.
към текста >>
Благодатта е непозната радост, изворите на която се намират в Царството на
Божия
Дух.
Той е придобил най-високото звание - Син Божий, което се дава на такъв, който непрестанно живее в любовта на Бога. За да има между хората и дори между учениците на различните школи, общества и църкви нееднакво разбиране на думата благодат, причината се крие в това, че хората влагат в нея различно съдържание. За един човек, който счита яденето и пиенето за най-блаженого състояние, благодатта за него е пълната трапеза. За славолюбивия благодатта е славата, а за трети някоя друга земна наслада. Благодатта обаче не е нито едно от тези състояния.
Благодатта е непозната радост, изворите на която се намират в Царството на
Божия
Дух.
Благодатта не освобождава от страданията, но прави човека годен да ги понася съзнателно, а дори и с радост. Най-надареният е небесна благодат е Христос, който страда най-мъченически на кръста. Христос обаче знаеше защо става всичко това и не се разколеба в пътя си. Мнозина ще се запитат: „Къде с благодатта, щом трябва да си носим кръста? “ Благодатта е в това.
към текста >>
51.
59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Идва предвестникът на Новата Епоха да ни разкрие
Божия
план за следващите две хиляди години.
Но изминалите две хилядолетия се оказаха тежък период на борби, човекоизтребление, инквизиции за нарушаване на църковните кодекси и какви ли не отклонения от великия Принцип на Любовта и опрощението чрез милост, донесени от Христос. Стигна се до крайния предел на разделянето на човеци и народи, които влязоха в борба помежду си. Човек порасна духовно, за да развие съзнанието си, че хората са деца на Единния Баща и трябва да се свържат чрез силата на Любовта към Него и помежду си. Това разделение виждаме днес във всичката му сила. Но свършва Епохата на Рибите и бавно навлизаме в Епохата на Водолея.
Идва предвестникът на Новата Епоха да ни разкрие
Божия
план за следващите две хиляди години.
Планетата Уран е господар на Водолея. Уран е духовният преобразувател на човека. Той разбива стените на старите ограничения в съзнанието на хората и ни въвежда в едно ново, обширно съзнание, което започва постепенно да се внедрява в онези, които вървят с показателите на времената. Огромни човешки маси са изостанали в своята еволюция и се противопоставят на всяка нова идея, която разклаща устоите на старите им позиции. Затова Новото много бавно и трудно се приема.
към текста >>
Новото Учение очертава пътя към обединението на отделните личности и народи в името на Великата
Божия
Любов, която ни е създала и на която дължи абсолютно всичко в живота си.
Но Той каза, че не иска паметници и още не се знае ( делото е през май ) какво ще стане с гроба. Вечен паметник е живото Слово Божие, което той изрече и от което повече от половината е отпечатано в десетки томове и преведени на различни езици. Ще пребъде делото на Великия Учител през вековете! Бъдещето на народите е в обединяване в едно Всемирно Братство, но това може да стане само когато съзнанието на хората се пробуди за духовното естество на човека. Нова мисъл се изисква днес, за да излезем от тесния кръгозор на индивидуалното съзнание, което докара крайния егоизъм.
Новото Учение очертава пътя към обединението на отделните личности и народи в името на Великата
Божия
Любов, която ни е създала и на която дължи абсолютно всичко в живота си.
Първо, защото Животът е плод на Любовта и всяко благо в него ни се дава от великата Божия Любов. Днес Бог даде Третия завет на света — прославата на синовете Божии чрез живот, посветен Нему. Една Нова култура ще залее земята, основана на вечните принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта дава живот, Мъдростта — светлина и знание, а Истината — свобода. "Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни" — каза Христос.
към текста >>
Първо, защото Животът е плод на Любовта и всяко благо в него ни се дава от великата
Божия
Любов.
Вечен паметник е живото Слово Божие, което той изрече и от което повече от половината е отпечатано в десетки томове и преведени на различни езици. Ще пребъде делото на Великия Учител през вековете! Бъдещето на народите е в обединяване в едно Всемирно Братство, но това може да стане само когато съзнанието на хората се пробуди за духовното естество на човека. Нова мисъл се изисква днес, за да излезем от тесния кръгозор на индивидуалното съзнание, което докара крайния егоизъм. Новото Учение очертава пътя към обединението на отделните личности и народи в името на Великата Божия Любов, която ни е създала и на която дължи абсолютно всичко в живота си.
Първо, защото Животът е плод на Любовта и всяко благо в него ни се дава от великата
Божия
Любов.
Днес Бог даде Третия завет на света — прославата на синовете Божии чрез живот, посветен Нему. Една Нова култура ще залее земята, основана на вечните принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта дава живот, Мъдростта — светлина и знание, а Истината — свобода. "Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни" — каза Христос. Човек с непробудено духовно съзнание не може да обеднява или управлява един народ, а още по-малко да го обедини с другите народи.
към текста >>
Днес Бог даде Третия завет на света —
прославата
на синовете Божии чрез живот, посветен Нему.
Ще пребъде делото на Великия Учител през вековете! Бъдещето на народите е в обединяване в едно Всемирно Братство, но това може да стане само когато съзнанието на хората се пробуди за духовното естество на човека. Нова мисъл се изисква днес, за да излезем от тесния кръгозор на индивидуалното съзнание, което докара крайния егоизъм. Новото Учение очертава пътя към обединението на отделните личности и народи в името на Великата Божия Любов, която ни е създала и на която дължи абсолютно всичко в живота си. Първо, защото Животът е плод на Любовта и всяко благо в него ни се дава от великата Божия Любов.
Днес Бог даде Третия завет на света —
прославата
на синовете Божии чрез живот, посветен Нему.
Една Нова култура ще залее земята, основана на вечните принципи на Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта дава живот, Мъдростта — светлина и знание, а Истината — свобода. "Ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни" — каза Христос. Човек с непробудено духовно съзнание не може да обеднява или управлява един народ, а още по-малко да го обедини с другите народи. Формулата за новия човек е: "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно; това е душата, Великото, Бог.
към текста >>
52.
Музикалните ключове
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Ще видите и
славата
Божия
.
– Когато си заминете от Земята и отидете в невидимия свят, няма да ме видите, докато не ви подложат на изпит. Вие трябва да издържите този изпит. Ще ви изпитат пред специална комисия, можете ли да четете на всичките видове ключове? На СОЛ – Любовта, на ФА (басов) – Мъдростта, на ДО (сопранов) – Истината, на ДО (алтов) – Правдата и на ДО (теноров) – Добродетелта. Когато комисията провери, че можете да пеете на тези ключове, вие ще ме видите!
Ще видите и
славата
Божия
.
Ще ви се отворят Божествените и духовни очи! – Учителю, Вие такъв ли ще бъдете там, на Небето, или ще имате друг вид? – Учителят се усмихна и каза: – Аз ще се променя и вие ще ме познавате. Апостол Петър държи ключа на Рая, на Любовта – СОЛ.
към текста >>
53.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
- Константин Златев
Дънов е бележитият деец на българското Възраждане, православният свещеник Константин Дъновски (20.08.183013.11.1918) - духовник и просветител от най-висок ранг, чиито заслуги към род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на
славата
.
Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1864 г. в село Хадърча (понастоящем Николаевка), Варненско. Според стария стил на православния църковен календар се паднало точно Петровден. Затова и кръстили новороденото момче с името Петър. Бащата на П.
Дънов е бележитият деец на българското Възраждане, православният свещеник Константин Дъновски (20.08.183013.11.1918) - духовник и просветител от най-висок ранг, чиито заслуги към род и Отечество му отреждат достойно място в пантеона на
славата
.
Личността на К. Дъновски е свързана с един от най- буреносните и светли периоди в нашата история. Роден е в с.Устово, Родопите. Още в ранната му младост се зародил копнежът да посвети живота си на Бога. Заминал за Атон, Света Гора, с намерението да стане монах.
към текста >>
Контактът с
Божия
служител, макар и еднократен, изменил радикално житейската пътека на К. Дъновски.
Димитър" той решил да отправи молитва към Всевишния, за да му вдъхне смелост и упование по избрания път. Ала Онзи, Който по-добре от всеки друг познава стремленията на сърцата ни, бил решил нещо друго. В храма младият Константин срещнал един престарял монах, изпратен при него от самото Провидение. Разговорът между двамата не бил обикновен. Той продължил часове и разтърсил из основи съзнанието на младежа.
Контактът с
Божия
служител, макар и еднократен, изменил радикално житейската пътека на К. Дъновски.
Той се завърнал в Родината, защото разбрал, че на Бога може да се служи на всяко поприще и че неговата земя, народът му сега повече от всякога има нужда от него. Оженил се за дъщерята на чорбаджията от с. Хадърча Атанас Георгиев - Добра, и станал свещеник (ръкополагането му в този духовен сан е извършено през 1857 г. от Варненския митрополит Порфирий). Майката на П.
към текста >>
Скоро след като е получил просветлението, той преживява непосредствен контакт с
Божия
Дух.
Това е моментът, в който той получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Този е най-значимият плод на усилието да остане насаме със себе си и да надникне навътре в душата си, за да разбере кой е той, защо е тук и какво очаква Небето от него. В един вълшебен миг на кристално ясно прозрение П. Дънов постига отговорите на всички тези въпроси. И на много други, не по-малко важни.
Скоро след като е получил просветлението, той преживява непосредствен контакт с
Божия
Дух.
Израз на това мистично общение става книжката под заглавие "Хио-Ели-Мели-Месаил". От редовете на текста, а и между тях, извира светлината на Словото на Истината, звучи Гласът на Бога, изваян чрез прости и красиви думи от Неговия достоен Пратеник. Оттук нататък пътят на П. Дънов напред е вече недвусмислено предначертан. Той знае вече, че никога повече не ще бъде сам.
към текста >>
Онзи, Който го е пратил тук и му е разкрил предназначението на неговия живот, го изпълва с непобедима сила и упование за осъществяване на
Божия
план.
Израз на това мистично общение става книжката под заглавие "Хио-Ели-Мели-Месаил". От редовете на текста, а и между тях, извира светлината на Словото на Истината, звучи Гласът на Бога, изваян чрез прости и красиви думи от Неговия достоен Пратеник. Оттук нататък пътят на П. Дънов напред е вече недвусмислено предначертан. Той знае вече, че никога повече не ще бъде сам.
Онзи, Който го е пратил тук и му е разкрил предназначението на неговия живот, го изпълва с непобедима сила и упование за осъществяване на
Божия
план.
Предстои да бъде отворена нова страница не само за българите, а за всички народи навред по планетата. И колкото и могъщ да е духът на Мировия Учител, той не би се справил със задачата си, ако не привлече на своя страна помощници - предани воини в лютата битка между Светлината и мрака. Стари души, обгорели в множество сблъсъци с легионите на Черната ложа, готови да последват своя Божествен Наставник и Водител дори и във вечния огън на ада. Изпитани апостоли на Словото, които ще поемат факела на космическото обновление и ще го разнесат неугасим по всички краища на Земята. Настава моментът Петър Дънов да разкрие себе си и своята мисия пред българския народ.
към текста >>
54.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
- Константин Златев
Като допълнение към осветляването на тази основополагаща роля на Мъдростта в реализирането на
Божия
план за света предлагаме следните размисли на Учителя П.
В случая ролята на Мъдростта е да послужи: 1) като фундамент за изграждането, структурирането и развитието на Вселената (чрез принципите и законите, които Бог е вложил изначално в Космоса); 2) като двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички живи същества - на индивидуално и колективно равнище (паралел с разумната, творческа дейност - III главен лъч на земната Йерархия); 3) като цел на духовно-нравственото усъвършенстване на разумните същества в Битието (цел, формулирана най-ясно от Спасителя Иисус Христос в Мат. 5:48, вече цитирана).
Като допълнение към осветляването на тази основополагаща роля на Мъдростта в реализирането на
Божия
план за света предлагаме следните размисли на Учителя П.
Дънов: "Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави."
към текста >>
Защото
Славата
Божия
се открива само по закона на Мъдростта.
5:48, вече цитирана). Като допълнение към осветляването на тази основополагаща роля на Мъдростта в реализирането на Божия план за света предлагаме следните размисли на Учителя П. Дънов: "Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят.
Защото
Славата
Божия
се открива само по закона на Мъдростта.
Затова само мъдрецът може да слави." б) Мъдростта като вездесъща (всеприсъстваща = присъстваща навсякъде и във всичко) разумност в природата В съответствие с Новото учение природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния Живот. Тя е една разумна безкрайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението.
към текста >>
Божията
Мисъл се проявява навсякъде, като видоизменя и съдейства за еволюцията на всички неща.
За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази интелигентност и разумност, които проявява. ...Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят." Не бива да отминаваме без внимание и оценката на Учителя на ББ у нас за това, доколко съвременният човек преценява правилно наличието на разумност в природата, нейната изначална мъдрост - свидетелство за Божието присъствие във всичко съществуващо: "Днешните хора загубиха правата и разумна мисъл, която съществува в живата природа. Всичко в природата е живо. Към всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение.
Божията
Мисъл се проявява навсякъде, като видоизменя и съдейства за еволюцията на всички неща.
Чрез външната природа Бог е направил Своята мисъл достъпна за нас (естественото и свръхестественото Откровение в християнското учение - бел. К. З.). За да придобиете една Божествена мисъл, може да употребите цяла година. Тя заслужава това време, защото това е една велика придобивка за вас. ...Бог е мислил дълго време отвътре и после се е изявил навън.
към текста >>
Цялата Вселена е резултат на
Божията
Мисъл."
К. З.). За да придобиете една Божествена мисъл, може да употребите цяла година. Тя заслужава това време, защото това е една велика придобивка за вас. ...Бог е мислил дълго време отвътре и после се е изявил навън. Цялата природа е създадена по законите на Мъдростта.
Цялата Вселена е резултат на
Божията
Мисъл."
Най-ярките носители на Божията Мъдрост и на разумността в природата са Мировите Учители, великите духовни Наставници на Космоса и на земното човечество. Последователите на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) съзират в негово лице именно последния Миров (Световен) Учител, пълновластен Пратеник на Бога, чиято цел и земна мисия е установяване на Новата Култура на VI раса, Културата на Любовта (Мировият или Световен Учител = Космически Принцип, еманация на Христовия Дух, който се проявява в различните епохи, в различни носители - избрани индивидуалности с особено напреднала лична духовна еволюция). За богатството от взаимоотношения между разумните същества и силите на природата, както и за резултатите от това благодатно сътрудничество, Учителят П. Дънов казва следното: "Светът трябва да се изучава като жив организъм. Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила.
към текста >>
Най-ярките носители на
Божията
Мъдрост и на разумността в природата са Мировите Учители, великите духовни Наставници на Космоса и на земното човечество.
За да придобиете една Божествена мисъл, може да употребите цяла година. Тя заслужава това време, защото това е една велика придобивка за вас. ...Бог е мислил дълго време отвътре и после се е изявил навън. Цялата природа е създадена по законите на Мъдростта. Цялата Вселена е резултат на Божията Мисъл."
Най-ярките носители на
Божията
Мъдрост и на разумността в природата са Мировите Учители, великите духовни Наставници на Космоса и на земното човечество.
Последователите на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) съзират в негово лице именно последния Миров (Световен) Учител, пълновластен Пратеник на Бога, чиято цел и земна мисия е установяване на Новата Култура на VI раса, Културата на Любовта (Мировият или Световен Учител = Космически Принцип, еманация на Христовия Дух, който се проявява в различните епохи, в различни носители - избрани индивидуалности с особено напреднала лична духовна еволюция). За богатството от взаимоотношения между разумните същества и силите на природата, както и за резултатите от това благодатно сътрудничество, Учителят П. Дънов казва следното: "Светът трябва да се изучава като жив организъм. Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Природата се управлява от Разумни Същества.
към текста >>
За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и поддържането на вече сътвореното лежи
Божият
творчески замисъл, говори Учителят П.
в) Мъдростта като компонент (елемент) на Божието естество Според учението на П. Дънов в Космоса съществува Закон на Мъдростта. Това е закон за поддържане и уравновесяване на сътворения свят. Същността му поражда сравнение с обосновавания от някои езотерични концепции Женски (пасивен) принцип в Битието, който служи на съхраняването, поддържането и утвърждаването на вече създаденото и структурираното от Мъжкия (активен) принцип.
За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и поддържането на вече сътвореното лежи
Божият
творчески замисъл, говори Учителят П.
Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на Бога се изразява в разни форми. Всичко в природата е форма на Божията мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът." Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество. В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението.
към текста >>
Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на
Божията
мисъл.
Според учението на П. Дънов в Космоса съществува Закон на Мъдростта. Това е закон за поддържане и уравновесяване на сътворения свят. Същността му поражда сравнение с обосновавания от някои езотерични концепции Женски (пасивен) принцип в Битието, който служи на съхраняването, поддържането и утвърждаването на вече създаденото и структурираното от Мъжкия (активен) принцип. За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчески замисъл, говори Учителят П.
Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на
Божията
мисъл.
Мисълта на Бога се изразява в разни форми. Всичко в природата е форма на Божията мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът." Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество. В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението. Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция.
към текста >>
Всичко в природата е форма на
Божията
мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът."
Това е закон за поддържане и уравновесяване на сътворения свят. Същността му поражда сравнение с обосновавания от някои езотерични концепции Женски (пасивен) принцип в Битието, който служи на съхраняването, поддържането и утвърждаването на вече създаденото и структурираното от Мъжкия (активен) принцип. За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчески замисъл, говори Учителят П. Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на Бога се изразява в разни форми.
Всичко в природата е форма на
Божията
мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът."
Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество. В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението. Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция. На трето място, тези пет творчески принципа, изведени на челно място в Словото на Учителя на ББ в нашата страна, притежават и стойността на универсални ценности в Космоса, във всички светове и измерения на Проявеното Битие. Затова Учителят П.
към текста >>
Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на
Божията
Същност, на Божието естество.
Същността му поражда сравнение с обосновавания от някои езотерични концепции Женски (пасивен) принцип в Битието, който служи на съхраняването, поддържането и утвърждаването на вече създаденото и структурираното от Мъжкия (активен) принцип. За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчески замисъл, говори Учителят П. Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на Бога се изразява в разни форми. Всичко в природата е форма на Божията мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът."
Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на
Божията
Същност, на Божието естество.
В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението. Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция. На трето място, тези пет творчески принципа, изведени на челно място в Словото на Учителя на ББ в нашата страна, притежават и стойността на универсални ценности в Космоса, във всички светове и измерения на Проявеното Битие. Затова Учителят П. Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата Божия Любов, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност.
към текста >>
Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата
Божия
Любов, неизмеримата
Божия
Мъдрост, неизмеримата
Божия
Истина са плодове на
Божия
Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност.
Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същност, на Божието естество. В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението. Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция. На трето място, тези пет творчески принципа, изведени на челно място в Словото на Учителя на ББ в нашата страна, притежават и стойността на универсални ценности в Космоса, във всички светове и измерения на Проявеното Битие. Затова Учителят П.
Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата
Божия
Любов, неизмеримата
Божия
Мъдрост, неизмеримата
Божия
Истина са плодове на
Божия
Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност.
Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълния живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената свобода. И когато се говори за трите Лица на Бога, ние подразбираме: Първото Лице на Бога е Любовта, проявена в Живота.
към текста >>
Те са:
Божията
Любов, която носи пълния живот.
Същевременно тези пет творчески принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоевания и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция. На трето място, тези пет творчески принципа, изведени на челно място в Словото на Учителя на ББ в нашата страна, притежават и стойността на универсални ценности в Космоса, във всички светове и измерения на Проявеното Битие. Затова Учителят П. Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата Божия Любов, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога.
Те са:
Божията
Любов, която носи пълния живот.
Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената свобода. И когато се говори за трите Лица на Бога, ние подразбираме: Първото Лице на Бога е Любовта, проявена в Живота. Второто Лице на Бога е Мъдростта, изявена в Светлината на знанието. Третото Лице на Бога е Истината, проявена в Свободата."
към текста >>
И
Божията
Истина, която носи съвършената свобода.
Затова Учителят П. Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизмеримата Божия Любов, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмеримата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълния живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света.
И
Божията
Истина, която носи съвършената свобода.
И когато се говори за трите Лица на Бога, ние подразбираме: Първото Лице на Бога е Любовта, проявена в Живота. Второто Лице на Бога е Мъдростта, изявена в Светлината на знанието. Третото Лице на Бога е Истината, проявена в Свободата." 2. Прояви на Мъдростта а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност
към текста >>
" Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата
Божия
Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността.
Доколкото е техен проводник, той се ползва от подкрепата на Бога. Каквато и работа да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото Начало в света. И десет скърби да го нападнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: "Скръбта ви ще се превърне в радост." Кога? Когато човек даде път на Божественото Начало в себе си!
" Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата
Божия
Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността.
Логиката на личното еволюционно развитие диктува за напредналите по духовния Път души съответно нарастване възможностите за проникване и прилагане на мислите и чувствата, извиращи безспир от лоното на Всевишния. Той, вечният, безсмъртният, всемъдър и вселюбящ Създател на Всемира, си остава неизменен образец и в това отношение с непостижимата мащабност и всеобхватност на Своята съвършена Мисъл: "Ако искате да бъдете хора на новото и да ви обичат, трябва да мислите право, да имате велика мисъл. Човек трябва да има стремеж да мисли, както Бог мисли. ...Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли! - Да мисли право, това е най-красивото!
към текста >>
И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен -
Божията
Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото.
И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът ще се оправи чрез мисълта (курсивът мой - К. З.)." Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т. е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се - когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят.
И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен -
Божията
Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото.
Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава. Той вижда да сераз- крива пред неговия дух необятно поле за работа.
към текста >>
Защото право е - само
Божията
Мъдрост задоволява духа на човека (курсивът мой - К. З.).
Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава. Той вижда да сераз- крива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради.
Защото право е - само
Божията
Мъдрост задоволява духа на човека (курсивът мой - К. З.).
Ала пътят на Мъдростта е най-труден. Той е път за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта." В биологически смисъл човек е това, с което се храни. В духовен смисъл човек е това, което мисли.
към текста >>
Дънов набляга на потребността да изучаваме
Божията
Мисъл.
Дънов: "Запомнете: Отношенията ви към другите трябва да бъдат, както отношенията на Бога към тях. Това значи да мислите, както Бог мисли. Щом аз мисля, както Бог мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен. У мен ще се прояви хубавото и велико чувство на Бога. По този начин Бог ще работи в мен и аз ще се уча от Него." На друго място в своето учение П.
Дънов набляга на потребността да изучаваме
Божията
Мисъл.
Ако успеем да проникнем в нейните неизследими дълбини, ще преживеем неповторимото общение с нейния Автор: "Онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта. Всеки човек, който може да влезе във връзка с Божията Мисъл, може да бъде господар на условията, при които живее. Единственото най-съществено и най-реално нещо, към което трябва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на Божията Мисъл. Всеки човек, който познава формите на Божията Мисъл, може да има помощта на Господа. Писанието казва: "Духът на Господа е с мене." Това значи: "Формите на Божията Мисъл са с мене, аз познавам законите на Божията мисъл."
към текста >>
Всеки човек, който може да влезе във връзка с
Божията
Мисъл, може да бъде господар на условията, при които живее.
Щом аз мисля, както Бог мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен. У мен ще се прояви хубавото и велико чувство на Бога. По този начин Бог ще работи в мен и аз ще се уча от Него." На друго място в своето учение П. Дънов набляга на потребността да изучаваме Божията Мисъл. Ако успеем да проникнем в нейните неизследими дълбини, ще преживеем неповторимото общение с нейния Автор: "Онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта.
Всеки човек, който може да влезе във връзка с
Божията
Мисъл, може да бъде господар на условията, при които живее.
Единственото най-съществено и най-реално нещо, към което трябва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на Божията Мисъл. Всеки човек, който познава формите на Божията Мисъл, може да има помощта на Господа. Писанието казва: "Духът на Господа е с мене." Това значи: "Формите на Божията Мисъл са с мене, аз познавам законите на Божията мисъл." Постижения на правата (правилната) мисъл "При правата мисъл човек има имунитет.
към текста >>
Единственото най-съществено и най-реално нещо, към което трябва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на
Божията
Мисъл.
У мен ще се прояви хубавото и велико чувство на Бога. По този начин Бог ще работи в мен и аз ще се уча от Него." На друго място в своето учение П. Дънов набляга на потребността да изучаваме Божията Мисъл. Ако успеем да проникнем в нейните неизследими дълбини, ще преживеем неповторимото общение с нейния Автор: "Онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта. Всеки човек, който може да влезе във връзка с Божията Мисъл, може да бъде господар на условията, при които живее.
Единственото най-съществено и най-реално нещо, към което трябва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на
Божията
Мисъл.
Всеки човек, който познава формите на Божията Мисъл, може да има помощта на Господа. Писанието казва: "Духът на Господа е с мене." Това значи: "Формите на Божията Мисъл са с мене, аз познавам законите на Божията мисъл." Постижения на правата (правилната) мисъл "При правата мисъл човек има имунитет. В деня, в който той се отклони от правата, от Божествената мисъл, имунитетът се изгубва.
към текста >>
Всеки човек, който познава формите на
Божията
Мисъл, може да има помощта на Господа.
По този начин Бог ще работи в мен и аз ще се уча от Него." На друго място в своето учение П. Дънов набляга на потребността да изучаваме Божията Мисъл. Ако успеем да проникнем в нейните неизследими дълбини, ще преживеем неповторимото общение с нейния Автор: "Онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта. Всеки човек, който може да влезе във връзка с Божията Мисъл, може да бъде господар на условията, при които живее. Единственото най-съществено и най-реално нещо, към което трябва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на Божията Мисъл.
Всеки човек, който познава формите на
Божията
Мисъл, може да има помощта на Господа.
Писанието казва: "Духът на Господа е с мене." Това значи: "Формите на Божията Мисъл са с мене, аз познавам законите на Божията мисъл." Постижения на правата (правилната) мисъл "При правата мисъл човек има имунитет. В деня, в който той се отклони от правата, от Божествената мисъл, имунитетът се изгубва. От всички хора се изисква преди всичко да имат Великата Божия Мисъл.
към текста >>
Писанието казва: "Духът на Господа е с мене." Това значи: "Формите на
Божията
Мисъл са с мене, аз познавам законите на
Божията
мисъл."
Дънов набляга на потребността да изучаваме Божията Мисъл. Ако успеем да проникнем в нейните неизследими дълбини, ще преживеем неповторимото общение с нейния Автор: "Онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта. Всеки човек, който може да влезе във връзка с Божията Мисъл, може да бъде господар на условията, при които живее. Единственото най-съществено и най-реално нещо, към което трябва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на Божията Мисъл. Всеки човек, който познава формите на Божията Мисъл, може да има помощта на Господа.
Писанието казва: "Духът на Господа е с мене." Това значи: "Формите на
Божията
Мисъл са с мене, аз познавам законите на
Божията
мисъл."
Постижения на правата (правилната) мисъл "При правата мисъл човек има имунитет. В деня, в който той се отклони от правата, от Божествената мисъл, имунитетът се изгубва. От всички хора се изисква преди всичко да имат Великата Божия Мисъл. Тя е господарка на всички прояви в живота ни, на всички способности.
към текста >>
От всички хора се изисква преди всичко да имат Великата
Божия
Мисъл.
Всеки човек, който познава формите на Божията Мисъл, може да има помощта на Господа. Писанието казва: "Духът на Господа е с мене." Това значи: "Формите на Божията Мисъл са с мене, аз познавам законите на Божията мисъл." Постижения на правата (правилната) мисъл "При правата мисъл човек има имунитет. В деня, в който той се отклони от правата, от Божествената мисъл, имунитетът се изгубва.
От всички хора се изисква преди всичко да имат Великата
Божия
Мисъл.
Тя е господарка на всички прояви в живота ни, на всички способности. Талантите, гениалността, светостта - всичко се управлява от правата мисъл. Тя е абсолютно мощна. Тя всичко твори, всичко създава." (Учителят П. Дънов) Правата мисъл съгражда постепенно у човека недосегаемост спрямо злото.
към текста >>
Дънов свидетелства: "Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с
Божията
Мисъл.
Съответно: при цялостно, неотклонимо от условията на средата провеждане на Божествената Мисъл - пълна свобода. И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са усещането, вътрешното чувство за щастие и блаженство при всякакви характеристики на околната среда. (Нека тук си припомним думите на Спасителя Господ Иисус Христос: "Царството Божие е вътре във вас! " - Лука 17:21. Нужно е само да го открием и да заживеем в него.) За връзката и пряката взаимна обусловеност между правилната мисъл и човешката свобода Учителят П.
Дънов свидетелства: "Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с
Божията
Мисъл.
...Достатъчно е човек да започне да мисли право, за да започнат работите му постепенно да се уреждат." И още - за подобната взаимообусловеност между щастието и правата мисъл: "Щастието е закон на Божествената мисъл, която е вложена във вас (курсивът мой - К. З.)." Разумността като проявена в живота Мъдрост "Който живее разумно, ще разбере вътрешния смисъл на нещата. Разумният живот е начало на новата епоха. Това се нарича възкресение." "Всяка разумна постъпка влиза в човека като една малка тухла в неговото здание.
към текста >>
Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между Бога и човека в светлината на изследваната тема: "... Три са допирните точки на човешкия дух с
Божия
Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата - Истината.
За тази взаимовръзка между сферите и зоните в Битието Учителят на ББ изтъква: "Всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение към другите букви. Буквите не трябва да се изучават по отделно, а трябва да се изучи отношението им една към друга. Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове." Извънредно дълбоки и интересни са разсъжденията на Учителя П.
Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между Бога и човека в светлината на изследваната тема: "... Три са допирните точки на човешкия дух с
Божия
Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата - Истината.
От първото докосване на човека с Бога у него се явява един изблик на Любов; той се превръща в извор на живот, който постоянно блика. И понеже този извор трябва да намери свой път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да очертае пътя на това движение. И затова първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата.
към текста >>
Чрез
Божията
Любов ще се домогне- те до Великите закони, които регулират живота."
Трябва да обикнем Бога и възвишените същества, за да протече Божествената Мъдрост от тях към нас. Правилото е да започнете с Любовта и тогава да дойдете до втората фаза, трудния път - пътя на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, целия свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея. Те не могат да изменят на този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат: "Първата стъпка в живота - това е пътят на Любовта." Като отидеш при Любовта, тя ще те изпрати при Мъдростта, а Мъдростта ще те изпрати при Истината.
Чрез
Божията
Любов ще се домогне- те до Великите закони, които регулират живота."
б) чистота - нравствена, духовна и физическа Абсолютната чистота е задължителната среда за всички духовни постижения! Учителят П. Дънов безброй пъти набляга на това златно правило в своите беседи и в личните си разговори с учениците на ББ в България. Тук ще приведем само два цитата от Словото му, доказващи тази основна теза: "Порочният живот прекъсва вътрешните връзки с Бога и пречи за възприемането на Мъдростта.
към текста >>
Приема също така и силата да изпълни Волята
Божия
.
Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човешката съзнателност - свръхсъзнанието. В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато размишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и духовни сили.
Приема също така и силата да изпълни Волята
Божия
.
При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно." Посочените средства за култивиране на висшата изява на съзнанието - космическо или Божествено, или накратко: свръхсъзнание - са разгледани подробно и са придружени с множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и учения. В Словото на Учителя П. Дънов също не липсват такива указания. Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду богатия асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност.
към текста >>
Божията
Мъдрост е условие за добиване на Вечния Живот."
"Само Мъдростта може да ръководи в живота. С нея можем да бъдем силни. Само Божественото знание на живата наука носи сила. ...Има една велика наука, с която можем да изправим живота си. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия живот.
Божията
Мъдрост е условие за добиване на Вечния Живот."
(Учителят П. Дънов) Божествените принципи на Любовта и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса. Неслучайно тя е назована Култура на Любовта. Всичките пет Космически принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - се изявяват и работят съвместно във всяка епоха от еволюцията на земните хора. Същевременно във всяка конкретна такава епоха един от тези велики Принципи има доминиращо присъствие.
към текста >>
Божият
вездесъщ и животворящ Дух обитава навред в Космоса и изпълва с диханието Си всеки атом от съществуващото.
...Само когато изучаваме Божествената Мъдрост, ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще можем да преобразим живота си." б) нов начин на живот, нова култура на общуването между хората Промяна следва да настъпи не само в отношението на човека спрямо природната среда, но и във взаимоотношенията между самите хора. В същност едното е тясно свързано с другото и стремежът за разделянето им (когато има такъв) е изкуствен и неоснователен. Ако вярваш в Бога и го обичаш, би трябвало да изразяваш любовта си към Него, уважавайки и поддържайки Неговото творение.
Божият
вездесъщ и животворящ Дух обитава навред в Космоса и изпълва с диханието Си всеки атом от съществуващото.
Отношението ни към сътвореното от Създателя е главният пробен камък за силата и действеността на нашата вяра. Ако останем в мрежите на остарелите си разбирания, нищо добро не ни чака. Най-малкото - няма да успеем да прекрачим своевременно във владенията на Новата Култура и ще се наложи да се връщаме в плът на Земята, докато научим и последния урок. Безкрайно е търпението на Всевишния - по мащабите си то съперничи на милостта Му. Той все така очаква от всекиго от нас да проумеем, че сами сме господари на своето щастие и нещастие.
към текста >>
55.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
Тази именно е причината славянството да е определено от
Божия
Промисъл (Божествения план за света) и вече да се утвърждава като обособена и самобитна многомилионна общност - фундамент на VI коренна раса.
Затова пък духовното познание в лицето на учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П. Дънов, го разкрива в цялата му пълнота и впечатляващи перспективи на сегашно състояние и очаквано бъдещо развитие. От гледна точка на езотеричното учение мисията на настоящата V коренна (окултна) раса е да развие ума на човека - съзнателния, логическия ум. А VI коренна раса ще има за задача да развие сърцето и да изгради една качествено нова култура на Любовта. Славянството е най-подходящо за осъществяването на тази грандиозна планетарна задача, тъй като именно при него - като етно-културна общност - в духовен план е развито сърцето и идеята за братство и саможертва: водещи импулси и идеи във великото учение на Господ Иисус Христос.
Тази именно е причината славянството да е определено от
Божия
Промисъл (Божествения план за света) и вече да се утвърждава като обособена и самобитна многомилионна общност - фундамент на VI коренна раса.
България като славянска страна представлява волята. А последната, седма подраса на V коренна раса (наречена от родоначалника на антропософията д-р Рудолф Щайнер "американска") ще има за цел да развие у човека творческата воля. Преди малко повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен за обществеността българин изнася беседа пред благотворителното дружество "Милосърдие". Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. И ако авторът на текста й бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му.
към текста >>
В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и
славата
на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ!
З.)." Същевременно Учителят П. Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание - утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? - "...Новото поколение - казва той, - което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." Под "новото поколение" би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение - според едно от пророчествата на Учителя П. Дънов за събитията, които ще настъпят до края на ХХ-то столетие.
В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и
славата
на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ!
столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на Божия план за планетата Земя. "Ще приемете от нея (Русия - бел. К. З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава - бел. К. З.).
към текста >>
столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на
Божия
план за планетата Земя.
Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание - утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? - "...Новото поколение - казва той, - което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." Под "новото поколение" би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение - според едно от пророчествата на Учителя П. Дънов за събитията, които ще настъпят до края на ХХ-то столетие. В следващите редове той анализира сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество - 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства от онова време, както и с великодържавния шовинизъм и стремеж за утвърждаване на Балканския полуостров с всички възможни средства от страна на руския царизъм от онази епоха: "Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви - то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство." С тези свои думи Учителят на ББ у нас предрича, че това, което България дава днес на света - неговото духовно-културно наследство, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХ!
столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на
Божия
план за планетата Земя.
"Ще приемете от нея (Русия - бел. К. З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава - бел. К. З.). Днешната й сила и слава тя вам дължи (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
Дънов декларира пълното си доверие в способността на българите, в частност, и на славяните, като цяло, да се справят успешно със задачите, които
Божият
план поставя пред тях в нашата епоха на глобален преход.
По-горе вече посочихме връзката на българския народ с принципа на волята сред славянското семейство. По този повод Учителят П. Дънов внася важно уточ-нение: "В общославянския организъм България представлява волята, тя се явява като средоточие, дето тези две сили - умът и любовта, трябва да се уравновесят." За съчетанието на ум и сърце у славяните вече говорихме. А в този текст под "воля" навярно следва да разбираме - освен традиционното съдържание на понятието - и твърдостта, упоритостта на българина като национална черта. На друго място в своето Слово Учителят П.
Дънов декларира пълното си доверие в способността на българите, в частност, и на славяните, като цяло, да се справят успешно със задачите, които
Божият
план поставя пред тях в нашата епоха на глобален преход.
Нещо повече - той предлага и синтезирана дефиниция на съдържанието на термина "славянин", и то не като представител на определена етно-културна общност, а като носител на конструктивно духовно-нравствено начало: "Бъдещето е на славяните, бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи. България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят. Славянин е този, който слага великия закон на Любовта като основа на живота си и познава своя Баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата воля (курсивът мой - К. З.).
към текста >>
56.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
- Константин Златев
Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на
Божия
Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица).
Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.“ Това е призив на Учителя Беинса Дуно да се преборим със старото у себе си и да дадем път на новите импулси, носещи пресътворение на всичко съществуващо. На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание – прехода в планетарен мащаб към Новата Култура на VI раса? – „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност!
Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на
Божия
Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица).
Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“ Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес).
към текста >>
Учителят Беинса Дуно е Пратеник на
Божията
Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“
Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е. далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса.
Учителят Беинса Дуно е Пратеник на
Божията
Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“
Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна – победа на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище. „Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П. Дънов отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той подчертава, че VI културна епоха (съответстваща на VI подраса) на V епоха (съответно – на V коренна раса) е епоха на славянството. Главната задача на V коренна раса е да развие ума.
към текста >>
В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу
Божия
план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник.
Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови обществени идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П. Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ала преди да пристъпим напред, към Новото, е задължителна преоценката на стойностите: „Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.“ В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието, алчността, егоизмът, корупцията и деморализацията.
В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу
Божия
план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник.
Впоследствие той изяснява основата на своите взаимоотношения с българския народ: „Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината. Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове (курсивът мой – К.З.). Когато встъпих, да ви взема под своя охрана, аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаех колко препятствия, колко несполуки щяха да ме срещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят Дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и аз встъпих напред, да ви взема под моята върховна охрана.“ Духовният Учител Беинса Дуно – едно велико Същество, завършило отдавна своята земна еволюция и обладаващо цялата висота на съвършенството – от най-древни времена е свързан с историческото и духовно развитие на българите, в частност, и на световното славянство, като цяло.
към текста >>
Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля.“ Безкрайна е
Божията
милост!
Дънов говори за кармичните разплащания на българския народ в течение на историческото му развитие и конкретно за петвековното турско робство. И все пак нищо не е загубено! Най-важното все още предстои. Но времето за изпълнение на нашия човешки дълг вече изтича. „Но Бог се вечно не гневи.
Милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят, и благословението Му не се оттегля.“ Безкрайна е
Божията
милост!
Нашият Небесен Отец неизменно ни предоставя шанса да поправим грешките си и да променим живота си към добро. „... Аз, вашият върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало (курсивът мой – К.З.), да ви възпитам и облека в хубостта на вечното, което ви е отредено. Затова благоволих да извикам отдалеч, открай Небесата, двамата братя, светила на славянский род (курсивът мой – К.З.), и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя Ми, по който да възлезете във вечната Виделина, в която обитавам: Виделината на живота, която ви проводих, за да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде Помазаника Ми на Завета, Иисус, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на Завета Ми приеха заплата за своите незакония и от нине всичко се прекратява.“ Тук трябва да наблегнем на три изключително важни момента: 1) Учителят Беинса Дуно като духовна Същност е бил този, който е изпратил за въплъщение на земята светите Братя Константин-Кирил Философ и Методий; 2) от думите му „да поправя вашето минало“ можем да направим извода, че този духовен Учител (при последната си мисия) е предоставил възможност на българския народ да коригира решително своята национална карма – но само в случай че приеме, съхрани и разпространи Новото учение; 3) от гледна точка на израза „Помазаника Ми на Завета, Иисус“ авторът на Възванието очевидно говори от името на Бог Отец. Следователно той разполага с Неговите пълномощия за осъществяването на мисията си!
към текста >>
И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на
Божията
Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия.
Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл). По-долу в текста на Възванието са представени и нови свидетелства за прякото участие на Учителя Беинса Дуно в историческите съдбини на българския народ: „Но в тогавашното ваше падение (османското иго – б.К.З.) аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа, Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието. И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.
И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на
Божията
Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия.
От по-нататъшния текст става ясно, че Учителят на ББ в нашата страна е упълномощен в това Възвание да говори не само от свое име, но и от името на небесната Йерархия на светлите сили, ВББ и дори от името на Бога: „... Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже (курсивът мой – К.З.), но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро (курсивът мой – К.З.).“ Основен недостатък в характера на българина действително е неговото своенравие. „Аз не съм от тия, които се побеждават“, казва Учителят П. Дънов – духовната мощ на великото Същество, което познаваме с духовното име Беинса Дуно, е непобедима по отношение на злото! Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа.
към текста >>
„Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и
славата
на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на
Божия
план за Земята.
Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят П. Дънов, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание – утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? – „... Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.“ Под „новото поколение“ следва да разбираме напредналите души, които следва да се въплътят до края на ХХ век (те са вече сред нас!) и да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя на ББ за събитията, които ще настъпят до края на изминалото столетие. Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава.
„Това ме принуди да сляза отгоре помежду ви, да се застъпя изново и премахна адската омраза с братския вам род (авторът на посланието има пред вид сериозните проблеми в отношенията между Русия и България, възникнали скоро след Освобождението на страната ни от турско владичество – 1878 г., свързани с политиката на някои от българските правителства по онова време; б.К.З.), който е положил за вас безброй человечески жертви – то е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и
славата
на Неговото Царство.“ Това, което България дава днес на света – духовно-културното наследство на Учителя Беинса Дуно, ще бъде възприето най-пълноценно в братска нам Русия, която през ХХI-то столетие навлиза в своя златен век и ще спомогне в най-висока степен за успеха на
Божия
план за Земята.
„Ще приемете от нея (Русия – б.К.З.) дан, както Мелхиседек от Авраам, когото и благослови (ср. Битие, 14 глава; б.К.З.). Днешната ў сила и слава тя вам дължи (курсивът мой – К.З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо.“ Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България.
към текста >>
Следва уверение за това, че няма да бъде позволено на силите на злото да осуетят замисъла на ВББ: „Рушителите на
Божия
мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.“
(През 1998 г. българската преса публикува съобщение за прабългарски град, отличаващ се с изумителни архитектурни решения, открит в Сибир още по времето на Сталин. След научни проучвания, установили безспорно прабългарския му произход, тогавашната съветска власт го засекретява и консервира, забранявайки достъпа до него. Скоро след настъпването на ерата на космическите полети американската система за спътниково наблюдение го разкрива и поставя въпроса за него в ООН. От официалната трибуна на Общото събрание съветският представител с половин уста признава наличието и произхода на находката.) Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Беинса Дуно (руската общност на ББ – макар и все още малобройна – се отличава с изключителна преданост и самоотверженост към заветите на българския духовен Учител), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света.
Следва уверение за това, че няма да бъде позволено на силите на злото да осуетят замисъла на ВББ: „Рушителите на
Божия
мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.“
Кой ще бъде водещият импулс на Новата Култура? – „Царството, което ида да възстановя, не е Царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че светът е узрял за жътва (курсивът мой – К.З.).“ Новата Култура на VI раса ще бъде изцяло под знака на Любовта – Божествената, святата, всепобеждаващата. А изразът „светът е узрял за жътва“ означава, че Промяната – в глобален мащаб – е близка и неизбежна! Следват заключителните думи на Учителя П.
към текста >>
57.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
- Константин Златев
Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на
Божията
Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
(Учителят Петър Дънов) 1. Духовният Учител – Пратеник на Бога: Огромната част от нас, хората, по своя път към Истината търсят авторитети, които да ги изведат до целта. Без съмнение такива са свещените писания на народите и религиите, чиято история се простира от дълбока древност до наши дни. Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и душата си и да го последваме.
Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на
Божията
Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
И да бъдем готови дори в огъня да се хвърлим заради нея... И не само, и не толкова заради самия човек – вдъхновен свише водач на мнозина, а заради идеята, чийто изразител е той. Такава личност е духовният Учител. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) разкрива подробно многопластовия образ на тези извисени лидери измежду човеците. Ала за да избегне всякакво възможно заблуждение, преди всичко той уточнява кой именно стои зад плеядата духовни Учители на човечеството: „Учител в света може да бъде само Бог (курсивът мой – К.З.). И когато Христос казва на учениците Си: „Един е вашият Отец“, Той подразбира великия, единия Учител.“ Следователно сам Бог изразява Себе Си, Своята същност в лицето на Своите Пратеници в света на материята – Учителите на Божественото учение.
към текста >>
Но в същото време той е проявление и на онзи Божествен Принцип, носещ на всички в Космоса знание и светлина: „Ето защо под „Учител“, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата
Божия
Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота“ (Учителят П. Дънов).
Той ги напътства, Той ги повдига след неизбежните им падания по Пътя, Той им прощава безчислените грешки, съпътстващи мъчително бавното им израстваве в Духа. Той им предоставя всеки ден, всеки час, всеки миг дори шанса да започнат отначало. Той е съвършеният Небесен Отец, за Когото Учителят П. Дънов свидетелства: „Учителят – това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта.“ Духовният Учител на земните хора винаги е конкретна историческа личност.
Но в същото време той е проявление и на онзи Божествен Принцип, носещ на всички в Космоса знание и светлина: „Ето защо под „Учител“, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата
Божия
Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота“ (Учителят П. Дънов).
В своята проповед, отправена към съзнанието на по-малките им братя и сестри, Учителите на човешкия род втъкават неизменно откровението за Единството на Живота. Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх Бога – Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство. Затова „... един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления.“ Духовният Учител представлява изява на Божията Мъдрост като Принцип на Битието. Но същевременно той е въплъщение и на същността на Създателя, чиято субстанциалност ние възприемаме като светлина: „Учителят е проява на Божествената светлина (курсивът мой – К.З.).
към текста >>
Духовният Учител представлява изява на
Божията
Мъдрост като Принцип на Битието.
Бог се превръща в Баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта.“ Духовният Учител на земните хора винаги е конкретна историческа личност. Но в същото време той е проявление и на онзи Божествен Принцип, носещ на всички в Космоса знание и светлина: „Ето защо под „Учител“, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота“ (Учителят П. Дънов). В своята проповед, отправена към съзнанието на по-малките им братя и сестри, Учителите на човешкия род втъкават неизменно откровението за Единството на Живота. Пирамидата на всичко съществуващо има за свой вечен връх Бога – Твореца на Вселената, а всичките ў етажи под Него са творенията Му: от най-извисените Негови съработници до най-ниското в еволюционно отношение минерално царство. Затова „... един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления.“
Духовният Учител представлява изява на
Божията
Мъдрост като Принцип на Битието.
Но същевременно той е въплъщение и на същността на Създателя, чиято субстанциалност ние възприемаме като светлина: „Учителят е проява на Божествената светлина (курсивът мой – К.З.). Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си – не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога (курсивът мой – К.З.)“ (Учителят П. Дънов). В този ред на разсъждения става ясна и заключителната реплика на българския духовен Учител: „... Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и аз сме фикция. Реалност е само Бог.“
към текста >>
Защото служи на Бога.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от
Божия
Дух.
В този ред на разсъждения става ясна и заключителната реплика на българския духовен Учител: „... Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и аз сме фикция. Реалност е само Бог.“ Пратеникът на Небето, духовният Учител е най-верният, най-преданият Служител на Бога. И понеже „Бог е Любов“ (I Йоан 4:8,16), „Учителят не служи на преходното. Той служи на Любовта!
Защото служи на Бога.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от
Божия
Дух.
Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той. По принцип тя има универсален характер, т.е. вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души.
към текста >>
Който не е осенен от
Божия
Дух, няма право да учителства.
Реалност е само Бог.“ Пратеникът на Небето, духовният Учител е най-верният, най-преданият Служител на Бога. И понеже „Бог е Любов“ (I Йоан 4:8,16), „Учителят не служи на преходното. Той служи на Любовта! Защото служи на Бога.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух.
Който не е осенен от
Божия
Дух, няма право да учителства.
Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той. По принцип тя има универсален характер, т.е. вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души. Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на Бога в един материален свят, какъвто е земният.
към текста >>
Тя е първородна дъщеря на великата
Божия
Любов.
За да си в състояние да даваш от себе си, би трябвало да си превърнал достойното за предлагане богатство в неотделима частица от душата си. Едва тогава можеш да протегнеш ръка и, разтваряйки дланта ў, да разкриеш блясъка на диаманта, скрит в шепата ти. И този блясък грабва погледите на жадуващите Истината: „Човек, който вече е научил всичко на земята, Бог го праща да учи другите. Като им преподава своето знание, те изпитват радост; но и онзи, който е пратен, се радва на тяхната радост.“ С една дума, радостта е взаимна. Няма нищо по-ценно и по-велико в целия Космос от взаимността!
Тя е първородна дъщеря на великата
Божия
Любов.
Нея именно търсят цял живот човеците по своя път в живота. Някои – единици – успяват да я открият... В лицето на сродна душа, с която споделят радост и болка... И вървят устремени заедно по Пътя... А той е безкраен и светъл – също като небесата, от които струи Любовта на Бога. Единственият достоен за следване Път... И така, кой е Учителят – Пратеникът на Бога? Ще бъдем ли в състояние някога да отговорим достатъчно изчерпателно на този въпрос?
към текста >>
Жизненият път на истинския духовен Учител е нетленен паметник на
Божията
Любов и в малкото, и в голямото: „Учителят слиза, за да изяви Любовта.
Великите духовни Учители на човешкия род вече са оставили зад гърба си тази пътека. Те вече не говорят от свое име, а от името на Онзи, Който ги е пратил сред по-малките им братя и сестри: „Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител (курсивът мой – К.З.). Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, Който Ме е проводил“ (Учителят П. Дънов). Всеки един от тези Посланици на Божественото е живо изявление на онази неизразима Любов, която блика неспирно от сърцето на Бога и оживотворява всичко съществуващо.
Жизненият път на истинския духовен Учител е нетленен паметник на
Божията
Любов и в малкото, и в голямото: „Учителят слиза, за да изяви Любовта.
Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее.“ Ала да се приближат и да заживеят в кристалното утро на душевния мир, на Божествената Светлина и Радост успяват само подготвените. Онези, които са преминали безчет сурови изпитания и са ги преодолели с чест. За останалите пътят е отворен и ги зове да опитват отново и отново.
към текста >>
Както рибите станаха птици, както птиците станаха млекопитаещи, както млекопитаещите станаха хора, както хората станаха ангели, по същия закон ще стане всичко това.“ Съществуват извънредно разнообразни космически сфери, където Учителите да продължат да разширяват кръгозора си и да се подготвят за все по-отговорни задачи, вплетени в
Божия
план за Вселената.
Някои от тях ходят може би само за пет-шест години на Слънцето да се учат и после идват на Земята. Ако някои казват, че Великите Учители се учат на Земята, те са много прости хора. Сега вие можете да ме запитате по кой начин те отиват на Слънцето. Това нещо вие един ден ще проверите, няма какво да ви се казва. Туй е една истина.
Както рибите станаха птици, както птиците станаха млекопитаещи, както млекопитаещите станаха хора, както хората станаха ангели, по същия закон ще стане всичко това.“ Съществуват извънредно разнообразни космически сфери, където Учителите да продължат да разширяват кръгозора си и да се подготвят за все по-отговорни задачи, вплетени в
Божия
план за Вселената.
Тъй като истинският Учител притежава пълна свобода на избора, от неговото решение зависи къде и как да направи следващата стъпка по вечния Път на познанието. Когато е въплътен с конкретна мисия, духовният Учител не се стреми да избяга от съблазните на светското. Той посреща и тях, и всички изпитания и страдания с гордо вдигнато чело, оставайки съвършено невъзмутим духом и недосегаем за стрелите им. Нещо повече, той неизменно благодари на Бога за великата привилегия да бъде подложен на тези изпити. Първо, за да докаже за сетен път достойнството на своя извисен над плътското дух.
към текста >>
Характеристиките на духовния Учител са дефинирани с пределна яснота в
Божия
план за Космоса.
За да изглежда като един от тях. Зрящите измежду последователите му, естествено, са наясно с истинските му качества. Но за останалите е от значение да го усещат колкото се може по-близко до себе си. Първите са тези, които усвояват в пълнота уроците му, включително и в техните мистични дълбини. За вторите остава достъпен единствено външният, екзотеричният пласт на откровението.
Характеристиките на духовния Учител са дефинирани с пределна яснота в
Божия
план за Космоса.
Всяко отстъпление от тях, дори и минимално, незабавно поражда съмнения в автентичността на претендиращия за това най-високо звание. За някои от най-важните параметри на личността, която назоваваме „Учител“, говори Посветеният на Бялото братство у нас: „Понятието за Учител е строго определено в Живата Природа. Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие (курсивът мой – К.З.). Той е силен, но не упражнява насилие. Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа.
към текста >>
Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на
Божия
Промисъл.
Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване. Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с готовност, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност. Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма. В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота. Само пълновластен Наместник на Бога може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението.
Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на
Божия
Промисъл.
Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов. Българският Учител на Любовта, предвестник на Новата Култура, предлага и други съществени щрихи към портрета на това забележително Същество: „Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който живее и работи по законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва.
към текста >>
С тези думи Иисус Христос предупреждава Своите най-близки ученици – апостолите, за времената, в които ще надигнат снага и глас имитатори, лъжепророци и лъжеучители, които имат единствения стремеж да нахранят егото си за сметка на
славата
и светлината на Първоучителя и на завет в Неговата дебела сянка.
“; и ще прелъстят мнозина. ... Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; много лъжепророци ще се повдигнат и ще прелъстят мнозина. ... Тогава, ако някой ви каже: „Ето, тук е Христос! “ или „Там е! “, не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните“ (Мат. 24:5,10-11,23-24).
С тези думи Иисус Христос предупреждава Своите най-близки ученици – апостолите, за времената, в които ще надигнат снага и глас имитатори, лъжепророци и лъжеучители, които имат единствения стремеж да нахранят егото си за сметка на
славата
и светлината на Първоучителя и на завет в Неговата дебела сянка.
След възнесението на Богочовека, та до наши дни подобни претенции са имали стотици, ако не и хиляди, човеци с огромно самомнение и нисък духовен ръст. Някои от тях са наши съвременници. Или те самите, или техните последователи очевидно не са запознати с библейските пасажи, които цитирахме по-горе (и с още редица подобни). А може би предпочитат да държат очите си здраво затворени пред тях... Тяхна воля! Господ допуска и такива светотатствени домогвания, защото и те създават ценна поука за можещите да разчетат смисъла им.
към текста >>
Вездесъщата
Божия
справедливост въздава заслуженото за всяко действие и мисъл.
“ (Мат. 7:16). Плодовете от дейността на духовния Учител, Служител на Бялото братство, както вече бе посочено по-горе – според Учителя П. Дънов, – са „свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“. Точно обратното е при изявата на адептите от лявото посвещение: „Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване на сърцето“ (Учителят П. Дънов). Българският велик Посветен не спестява суровите си, но точни слова относно отговорността, поемана от следовниците на мрака.
Вездесъщата
Божия
справедливост въздава заслуженото за всяко действие и мисъл.
Ала особено взискателна е тя, когато става въпрос за преките и косвени влияния върху човешката душа: „Ясно е тогава каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители! “ Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор и след като излежат своето наказание, чак тогава ще поемат правия път на своето развитие.
към текста >>
Отговорността пред
Божия
закон нараства успоредно с увеличаването на придобитите знания и придвижването по пътеката на посвещенията.
От друга страна, характерна черта – и то безпогрешно различителна! – за поведението на лъжеучителите са гордостта и егоизмът. Макар и същества от висока еволюционна степен, те са се поддали на поривите и страстите в низшата си природа и са ги последвали докрай. Така са се превърнали в инструменти на злото – с деформирана ценностна система, която безмилостно налагат на последователите си. Измежду лъжливите учители историята откроява имената на някои създатели на философски школи, основатели на религиозни ордени, окултни автори и други подобни знаменитости, спечелили си евтина слава сред човеците за сметка на сериозното отклонение от пътя на Истината.
Отговорността пред
Божия
закон нараства успоредно с увеличаването на придобитите знания и придвижването по пътеката на посвещенията.
Който е вкусил веднъж от нектара на Божественото учение и го е приел като пътеводна звезда за цялата вечност, няма право повече да греши. Толкова по-скъп данък следва да платят онези, които самоволно изкривяват Словото на безсмъртната Правда: „Като ви напомням голямата отговорност, която има един Посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души“ – свидетелства отново Учителят П. Дънов. Българският Пратеник на Небето разкрива и още един съществен щрих при разпознаването на лъжеучителите, изхождайки от вниманието, което те отделят на външния си вид, т.е. на формата – за сметка на смисъла и съдържанието: „Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти.“ Както заявява същият духовен Учител на друго място в наставленията си към учениците, в облеклото не бива да изпъкват дрехите по цвят, кройка и пропорции, а лицето; и не лицето, а душата.
към текста >>
Това е общуване от най-фино духовно естество, общуване в
Божия
Дух.
Алхимията на общуването между Учителя и ученика се отличава с максимална степен на осъзнатост. Няма и не би могло да има нищо случайно, произволно и в двете направления на този мистичен контакт: „Учителстването подразбира един процес на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. Необходимо е при това пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба“ (Учителят П. Дънов).
Това е общуване от най-фино духовно естество, общуване в
Божия
Дух.
Една от главните му задачи е оживяването на латентните (непроявени) тела на ученика, които да се превърнат в пълноценни носители на съзнанието му. Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя към най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и към мащабно съработничество с Космическия Разум. Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“ Когато сред хората се въплъти истински велик Учител на Божественото учение, той бива приет по различен начин от своите съвременници. Едни от тях не забелязват у него нищо необикновено.
към текста >>
Защото Учителят търси не своята слава, а
Славата
на Отца си.“
Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение. Четвърти съзират светлината на Учителя и ръкопляскат на разноцветното ў излъчване. Ала те не успяват да я разберат до край и го възприемат преди всичко като магьосник, хипнотизатор или факир – в съответствие с научната си или умствена нагласа. И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път. Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика.
Защото Учителят търси не своята слава, а
Славата
на Отца си.“
Окултният ученик може да се нарече такъв, единствено когато окончателно е скъсал с преходността и на първо място – с повика на плътта. Той знае, че не може да служи едновременно на Бога и мамона, и е направил веднъж завинаги своя съдбоносен избор. От този решаващ момент нататък той става достоен за пълноценно общуване със своя Учител: „Ученикът не може да има приятелство и с преходното, и с Бога. Ако той люби Бога, преходното ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне. И тогава ще се озове в един друг свят на Светлина, Мир и Радост.
към текста >>
Когато дойде до изпълнението на Волята
Божия
, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм.
Зная, че в този народ (българския – б.К.З.) има готови хора, готови сърца, които искат да служат на Бога. Аз зная, че между този народ на старозаветни има (и) новозаветни, има праведни, има и ученици – има от всички категории хора. Ако аз съм дошъл между този народ – дошъл съм за учениците, те ме интересуват (курсивът мой – К.З.). За праведните, както и за новозаветните и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна.
Когато дойде до изпълнението на Волята
Божия
, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм.
Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на страдания, подлагани са били на огън, но винаги са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.“ 5. Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) за себе си: Всичко изнесено дотук е само опит да бъде нарисуван портретът на духовния Учител – и като институция, и като личност.
към текста >>
Скромните ни познания в сферата на прадревната езотерична мъдрост ни дават основания да предположим, че Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) е Пратеник на Божествения свят, пълномощен представител на Духа на Истината (като еманация на
Божия
Дух) и на Школата на Христос.
Ала той не би бил пълен, ако не съдържа самооткровението на един реален исторически персонаж, признат от прогледналите за Истината за автентичен Наставник по Пътя към Божественото. В следващите редове предлагаме размисли и реплики (някои от които горестно вгорчени от невежеството или дори безумието на съвременниците му) на българския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно). Особено любопитно е за изследователя на проблема, че българският духовен Учител разкрива сам (макар и с няколко думи) една от най-дълбоките тайни на собствената си същност: „Аз съм вселен. Вселяването е станало на 7 март 1897 година (стар стил). Това вселяване е станало на няколко етапа.“ Темата е твърде обширна, за да бъде разисквана в пълнота в рамките на изложение като настоящото, но сме длъжни да отбележим, че вселяването е основен метод в дейността на Всемирното Бяло братство при изпълнение на задачите му в материалната действителност.
Скромните ни познания в сферата на прадревната езотерична мъдрост ни дават основания да предположим, че Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) е Пратеник на Божествения свят, пълномощен представител на Духа на Истината (като еманация на
Божия
Дух) и на Школата на Христос.
За последното черпим доказателства и от три други негови изявления: „Христос казва: „Говори! “ И аз говоря. Аз не правя, каквото искам. Каквото ми каже Господ, това правя, там отивам. И Господ прави за мене всичко, каквото аз искам.
към текста >>
“ Аз мисля да ви предам
Божията
Любов!
Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили. Щом се интересувате да знаете кой съм, това ще научите от Бога. Като отидете при Него, вие ще разберете кой съм и защо съм дошъл.“ В центъра на вниманието му е просвещението на българите и на планетарното човечество. Просветеният човек придобива надежда и се изпълва със силата да устоява на житейските изпитания, както и да служи на духовното начало: „Затова аз дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам знание и мъдрост, да ви утеша, като взема част от мъката ви и ви предам от радостта да чуете Божието живо слово.“ Учителят на Бялото братство у нас характеризира основната задача на своето въплъщение по следния начин: „Вие казвате: „Какво мисли нашият Учител?
“ Аз мисля да ви предам
Божията
Любов!
Аз трябва да я пусна да върви! Земята ме интересува толкова, колкото ме интересува и Небето! Вие някой път трептите за Небето, а пък аз се интересувам и за земята. За мене раят и адът са тук! Като видя ад някъде, внеса светлина и го направя на рай.
към текста >>
Дънов не е обусловена от мнението на хората, а от реалния му принос за изпълнението на
Божия
план за планетата Земя: „Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят.
За мене раят и адът са тук! Като видя ад някъде, внеса светлина и го направя на рай. Когато купувате златен съд, очиствате го внимателно. Аз правя същото с вас! Ако искате да живеете, трябва да живеете, както аз живея.“ Самооценката на Учителя П.
Дънов не е обусловена от мнението на хората, а от реалния му принос за изпълнението на
Божия
план за планетата Земя: „Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят.
Важно е дали от невидимия свят поддържат това, което аз изнасям. Защото Христос казва: „Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси.“ Новото, което говоря, ще се завери от друго място.“ При осъществяването на мисията си той непрестанно бива воден от Божията всесилна и всемъдра ръка. Тоталното хармонизиране на неговата воля с тази на Всевишния е най-сигурната гаранция за успеха на делото му: „За себе си казвам: аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва, Който е вътре в мен. И аз го зная. Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам.
към текста >>
Защото Христос казва: „Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси.“ Новото, което говоря, ще се завери от друго място.“ При осъществяването на мисията си той непрестанно бива воден от
Божията
всесилна и всемъдра ръка.
Когато купувате златен съд, очиствате го внимателно. Аз правя същото с вас! Ако искате да живеете, трябва да живеете, както аз живея.“ Самооценката на Учителя П. Дънов не е обусловена от мнението на хората, а от реалния му принос за изпълнението на Божия план за планетата Земя: „Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят. Важно е дали от невидимия свят поддържат това, което аз изнасям.
Защото Христос казва: „Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси.“ Новото, което говоря, ще се завери от друго място.“ При осъществяването на мисията си той непрестанно бива воден от
Божията
всесилна и всемъдра ръка.
Тоталното хармонизиране на неговата воля с тази на Всевишния е най-сигурната гаранция за успеха на делото му: „За себе си казвам: аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва, Който е вътре в мен. И аз го зная. Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам. И всичко, каквото поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало.
към текста >>
Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.“ Затова пък е достойна за възхищение увереността, че като посланик на
Божията
воля на Земята неговата прозорливост и поглед в бъдещето далеч надминават възможностите на съвременниците му.
Това е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи същества, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта.“ Относно подхода си към хората и околната среда изтъква: „С недостатъци не се занимавам. За мен недостатъци в Природата не съществуват, а съществува една неорганизирана материя, която трябва да се организира.“ Съзнанието за колосалния товар, който е поел доброволно на гърба си, го подтиква да въздъхне: „Великите Учители на света носят най-големите тягости.
Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител.“ Затова пък е достойна за възхищение увереността, че като посланик на
Божията
воля на Земята неговата прозорливост и поглед в бъдещето далеч надминават възможностите на съвременниците му.
Този факт го прави пророк с ненадмината точност на прозренията: „Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука.“ Изворът на подобна увереност е вкоренен в обстоятелството, че „... Зад мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие.“ Ще завършим с тезисната систематизация на причините, поради които Учителят П. Дънов основава окултната си Школа в България.
към текста >>
58.
XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ
- Константин Златев
За политика – властта, за бизнесмена – материалното благополучие, за монаха – общуването с Всевишния, за алтруиста – добруването на ближния, за егоиста – собственото задоволяване, за наркомана – дрогата, за картоиграча – хазартът, за пацифиста – мирът, за артиста –
славата
, за търсещия Истината – съвършенството.
единственият Бог) и почита Мохамед като най-велик от пророците на Бога, техен венец. Будистът обожествява Буда, но не признава наличието на Бог-Творец в Космоса, нито пък тъждественост на душата с безсмъртното ядро на човешкото същество. Юдаистът се покланя на Йахве, единия Бог, но застива в старозаветното разбиране за Него. За онзи, който със зъби и лакти си пробива път в живота, силата е жизнен идеал. За богатите, а и за повечето бедни, парите са този идеал.
За политика – властта, за бизнесмена – материалното благополучие, за монаха – общуването с Всевишния, за алтруиста – добруването на ближния, за егоиста – собственото задоволяване, за наркомана – дрогата, за картоиграча – хазартът, за пацифиста – мирът, за артиста –
славата
, за търсещия Истината – съвършенството.
Всеки има своя идеал. И всеки го следва по свой собствен, неповторим начин. Дори и този, който не се замисля за идеала на своето земно съществуване, има такъв, макар и неосъзнат. Даже и намразилият живота го има – безразличието. Всеки от нас живее със своя идеал – нисък, среден или висок, нищожен или възвишен.
към текста >>
Тогава той дава простор за разгръщане на всеобхватната Любов, за изпълнение на
Божия
план за Космоса и планетата Земя: „Онзи, на когото правите добро, всякога заслужава това, защото той е Бог.
И че през каквито и житейски бури и урагани да се наложи да преминеш, в края на краищата ще достигнеш хоризонта на своето самоосъществяване. Ще се съединиш с Неизповедимия в неразлъчно единство и непостижима красота. Високият идеал изисква от човека да съзира неизменно в своя ближен брат или сестра, чедо на Бога. И да се отнася към него и да му служи така, както би се отнесъл и служил на Небесния Отец. Ала не по задължение – защото духовният закон гласи така, а понеже сърцето му нашепва, че това е единственият правилен начин да общуваме с другите.
Тогава той дава простор за разгръщане на всеобхватната Любов, за изпълнение на
Божия
план за Космоса и планетата Земя: „Онзи, на когото правите добро, всякога заслужава това, защото той е Бог.
Това да е вашият идеал. Ще се изправите и ще кажете: „Ще го направя доброто, Господи! “ В това е силата на живота. Ако вие не можете по този начин да постъпите, никога няма да намерите Господа и винаги ще сте в противоречия“ (Учителят П. Дънов). Високият идеал обладава чудодейната мощ да решава всички противоречия, ако бъде приложен в точното време и на точното място.
към текста >>
Той се загръща в невидимата мантия на светостта и е готов да поеме всяка отговорност за успеха на святото Дело –
Божия
план за планетата Земя.
На друго място в Словото си Учителят на Бялото братство в България предлага един хипотетичен диалог между духовния наставник и негов ученик. Напътствието на първия към втория е пределно кратко, но съвършено ясно: „Ученикът: „Как мога да изменя своя живот? Сега имам най-добри условия и трябва да изменя живота си.“ Учителят: „Като имаш висок идеал.“ И действително – наличието на висок идеал крие в недрата си заряда на тотална жизнена трансформация. Импулсът да следваш подобен идеал те мотивира винаги да се стремиш към най-доброто. Така човек неусетно израства по пътя към Истината и култивира облика на духовно зряло същество, достоен служител на Небесния Отец.
Той се загръща в невидимата мантия на светостта и е готов да поеме всяка отговорност за успеха на святото Дело –
Божия
план за планетата Земя.
Да се превърне в движеща сила за осъществяването на този грандиозен План – това е мечтата на всяка пробудена душа. Високият идеал изисква от онзи, който се стреми да го следва, развиването на комплекс от добродетели. Те са букет от най-прелестните духовни цветя, които красят неговата душа. Самият висок идеал като осъществяване предполага усвояването и прилагането на подобна универсална добродетелност. Затова и човекът, който го притежава и отстоява в живота си, е образец за поведение и следване в множество отношения.
към текста >>
Недостойнството на неовладелия висок жизнен идеал не е в състояние да помрачи непомръкващото сияние на тази велика цел на Битието, произтичаща от
Божия
Промисъл за разумното същество, наречено „човек“.
Само искрено устременият към Истината може да издигне високия идеал като своя жизнена цел. И той неусетно се превръща в неговото буйно развято знаме, с което печели битка след битка в името на своето самоутвърждаване в Божественото. Високият идеал е свещен и като съдържание, и като осъществяване. Той не би могъл да бъде омърсен от никого. Омърсени са само ръцете на онзи, който е злоупотребил с него или го е низвергнал в тинята на своята духовна недостатъчност.
Недостойнството на неовладелия висок жизнен идеал не е в състояние да помрачи непомръкващото сияние на тази велика цел на Битието, произтичаща от
Божия
Промисъл за разумното същество, наречено „човек“.
Високият идеал не може да бъде реализиран бързо и лесно. За неговото постигане са нужни продължителни, понякога мъчителни усилия и много жертви. Всички те в своята съвкупност съграждат невидимия пиедестал, на който стъпва последователят на високия идеал. Застава здраво на краката си, оглежда се внимателно на всички страни – понеже може да зърне протегнатите ръце на нуждаещи се от помощ – и след като изпълни дълга си към тях, отправя взора си към следващата висота по духовния Път. Този Път е безкраен.
към текста >>
59.
Къде е щастието?
- Крум Въжаров (1908- 1991)
И само тогава човек взема венеца на
славата
, човек се спасява, както казва Исус.
При петата и последна фаза имаме любов към Бога, към всеобятния живот. Любов към всичко, към человеци, животни, растения, минерали. Само при тази последна, най-висша фаза на любов може да имаме пълно, абсолютно щастие. Когато любовта ни достигне до това състояние, че ние възлюбим Бога с всичкото си сърце, ум и душа, възлюбим всичко живо, само тогава ние заживяваме с всеобщия живот. Възкръсваме за нов, грамаден живот, в сравнение с който по-раншният ни живот се струва смърт.
И само тогава човек взема венеца на
славата
, човек се спасява, както казва Исус.
Всеки, даже и най-грубият дивак, ще достигне до най-последната фаза на любовта. На всеки син человечески предстои да вземе венеца на славата. Зависи само кога. Въпрос на време. Да се скъси дългият период от време, нужен за издигането на дивака до съвършенството на Исуса, е въпрос от най-голяма важност за човека.
към текста >>
На всеки син человечески предстои да вземе венеца на
славата
.
Само при тази последна, най-висша фаза на любов може да имаме пълно, абсолютно щастие. Когато любовта ни достигне до това състояние, че ние възлюбим Бога с всичкото си сърце, ум и душа, възлюбим всичко живо, само тогава ние заживяваме с всеобщия живот. Възкръсваме за нов, грамаден живот, в сравнение с който по-раншният ни живот се струва смърт. И само тогава човек взема венеца на славата, човек се спасява, както казва Исус. Всеки, даже и най-грубият дивак, ще достигне до най-последната фаза на любовта.
На всеки син человечески предстои да вземе венеца на
славата
.
Зависи само кога. Въпрос на време. Да се скъси дългият период от време, нужен за издигането на дивака до съвършенството на Исуса, е въпрос от най-голяма важност за човека. И всичките старания на богочеловеците, които са идвали между хората, както и тези на всички боговдъхновени писатели, художници, музиканти, скулптори, идеалисти, вестители на истината са били насочени към съкращаване на дългия период от време, нужно при бавното еволюционно развитие. Ускоряване на човешкото еволюиране, на нас самите, по пътя на съвършенството може да се постигне по няколко начина.
към текста >>
Време е да престанем да мислим, че можем да лентяйстваме - и да живеем с мисълта, че сме добри християни, че изпълняваме Волята
Божия
, че живеем в любов към ближните.
Добре е да поясня какво трябва да разбираме под „В служба на другите“, тъй като мнозина го криво разбират. Да служиш на другите, да жертваш, да живееш в любов към близки и Далечни, значи да даваш, а не да вземаш. Или изразено по-ясно: да даваш всеки миг всичко, що можеш да дадеш, и да вземаш само толкова, колкото ти е абсолютно необходимо за поддържане на съществуването си. Време е да премахнем убеждението, че можем да любим близки и далечни и да живеем разкошно, да трупаме богатства. Време е да разберем, че не е милостиня, не е състрадание да даваме от излишъка, така както правят фарисеите, за които е казано, че по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото такъв „милостив“ човек, богаташ да влезе в Царството Божие.
Време е да престанем да мислим, че можем да лентяйстваме - и да живеем с мисълта, че сме добри християни, че изпълняваме Волята
Божия
, че живеем в любов към ближните.
Повечето от днешните християни моралисти с едната ръка вземат хиляди, а с другата дават стотинки на тези, от които са взели хилядите, и това го наричат със святото име „милостиня“, „добро дело“, „благотворителност“. С едната ръка убиват, а с другата се кръстят! Каква полза, че сме обърсали сълзите на тези, които сме разплакали? По-голямо лицемерие няма и не може да има! И докато не съзнаем тази истина и не превърнем в чувства и дела принципа на истинското даване, жертване, принципа на най-малкото вземане и най-голямото жертване, даване; докато не прегърнем този принцип и не заживеем в пълна любов и хармония с всичко живо - хора, животни и растения, - ще бъдат напусто всичкото ни четене и на най-боговдъхновените книги, опиването от музика и съзерцание, предаването на най-искрени молитви.
към текста >>
60.
Каломаин
- Николай Райнов
— ... Когато дойде краят на дните, ще видиш ти Бащата на Глъбинитe в
славата
Му — и гласа Му ще чуеш! „Върви! — “ *********************** И намери се Каломаин на земята, далек от Едема, в мяcто пустинно и безлюдно.
А Каломаин държеше Тимисаг и хълцаше от плач. И взе я за ръка Властелинът на Предала, та я изведе от това място. И каза й — : „Аз съм служител на Вечния — мене е поверен вселенският ред. Името ми е Очистител. И пратиха ме при тебе да взема детето, а тебе да изведа на земята.
— ... Когато дойде краят на дните, ще видиш ти Бащата на Глъбинитe в
славата
Му — и гласа Му ще чуеш! „Върви! — “ *********************** И намери се Каломаин на земята, далек от Едема, в мяcто пустинно и безлюдно.
И тръгна да върви. И стигна до стълпа, наречен М а р а н А т а! — което значи: Господ иде! И спа там. И видя огнен сън. И ето — : из пламъци и звезден огън се раждаше Човек. И лицето Му бe слънце, а нозете Му — червени пламъци.
към текста >>
И видя себе си — капка в безкрайното море на
Божията
Светлина — и тази капка възрастна, та стана сама море.
Но не Го видя. И безумен копнеж обжегна душата й, а сърцето й зарида в тъмнините... *********************** През деня Каломаин се замисли отново за Христа и Го видя пред себе си, като алмазно видение. Но живот имаше в този образ — и навлизаше навътре Каломаин с този образ в душата си. И страстно я теглеше към Него, а по ланитите й капеха топли едри сълзи. И възнесе се духом Каломаин, а душата й се разтопи в свещено изстъпление.
И видя себе си — капка в безкрайното море на
Божията
Светлина — и тази капка възрастна, та стана сама море.
И вълни плиснаха от средеца навсякъде — и краят им се не виждаше. Защото нямаше граница ни светлината, ни нейното сияние. И слънце изгря. И Каломаин видя Христа, пристъпващ по вълните, — че иде към нея. И приближи се Той.
към текста >>
61.
Глава първа: Призванието
- Атанас Славов
Но - да не избързвам напред! За да намери Учителят
Божия
път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа.
Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите. Това и нищо повече! Но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе. С две думи става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина. С това първите трийсет и три години на подготовка в живота му завършват, и започват следващите трийсет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България от 1897 до 1930 г. Тогава бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София.
Но - да не избързвам напред! За да намери Учителят
Божия
път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа.
За да няма шум, да няма смущения по комуникационната линия, за да ги няма аберациите на ефемерното и ежедневното, които да го залисват, за да не се стовари отгоре му мъртвата вълна на космическата ентропия и да го затрупа. По-рано е било лесно. Отиваш в пустинята - ако ще за година. Ако ще за две години. Като Исус.
към текста >>
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и
славата
са нескончаеми.
Часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на новото царство на вечните светове, ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетеля и Царя над всички.
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и
славата
са нескончаеми.
Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знайте. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към славата и величието на безсмъртието.
към текста >>
Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към
славата
и величието на безсмъртието.
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината, която ви носи от Небесното жилище, в знак на Неговата към вас верност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знайте.
Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина, Виделина на живота да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството, към
славата
и величието на безсмъртието.
Не се заблуждавайте, но дайте место на Тоя, Който ви оживява. Пред Него домородията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват от Този същият Вечен дух, който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да влезете в пътя нови на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател на живота, който повдига всичките паднали духове. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният човешки род, призван от Небето на още един подвиг, в който ще завърши все що е отредено.
към текста >>
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на
Божия
промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото.
Ето за това ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против върховната воля на Небето, и ви отхвърли, както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога, и той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъплението и да изпълнят волята на върховния съдия над вази. Но в тогавашното ваше падение аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този който ви беше избрал. И в дълго вековното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Вашего, с когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепих с моята ръка и ви предавах сила и мир на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И всичките сили, с които разполагам, завзех се да създам във вас душа чиста и непорочна, с поведение божествено.
И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на
Божия
промисъл да ви избави от турското робство, аз бях първия който се яви да се застъпи, да ви освободят, като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото.
Но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие вейте си мощни сили да работят навсякъде за постигане и усъвършенствуване на Великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед. Но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и за доброто на целия род человечески. Но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочнатия ви живот, съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви предпазя от много опасни злини.
към текста >>
Това Ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя отново и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви; то е свята Русия, на която Бог определи велико бъдеще да изпълни волята Му, за вашата слава и за
славата
на Неговото царство.
Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва светото дело на славянският народ, но верен съм в делото на Този Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотия, Волята Му е воля вечна и непреклонна и все що е рекъл ще бъде. Но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както Израилския народ в пустинята, и ще оставите костите си както тях за вашето малодушие и общо неверие. Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределения, да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, да се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствувам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което ще ви костува живота.
Това Ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя отново и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви; то е свята Русия, на която Бог определи велико бъдеще да изпълни волята Му, за вашата слава и за
славата
на Неговото царство.
Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната сила и слава, тя вам дължи, такива са Божествените наредби; един сее, друг жъне, в края, всички ще участвуват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, хода на работите вземат друг вид, адските сили отстъпват в първите редове на бойното поле, разрушителите на Божия мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ида да възстановя, не е царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че света е узрял за жетва.
към текста >>
Днес адската злоба се отстранява, хода на работите вземат друг вид, адските сили отстъпват в първите редове на бойното поле, разрушителите на
Божия
мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.
Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределения, да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, да се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствувам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което ще ви костува живота. Това Ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя отново и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вас безброй человечески жертви; то е свята Русия, на която Бог определи велико бъдеще да изпълни волята Му, за вашата слава и за славата на Неговото царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната сила и слава, тя вам дължи, такива са Божествените наредби; един сее, друг жъне, в края, всички ще участвуват в Божието благо.
Днес адската злоба се отстранява, хода на работите вземат друг вид, адските сили отстъпват в първите редове на бойното поле, разрушителите на
Божия
мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.
Царството, което ида да възстановя, не е царство на омраза, но на любов. Повдигнете очите си и вижте, че света е узрял за жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж завинаги. Небето в знака на своето благоволение, ви е дало един свят залог на великата милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден в който е даден отговор, започва вашето изкушение и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято и ако се опитате да светотатствате три злини ще ви допусна: Глад, Мор и Разорение и нема да ви пощадя, ще се съдя с вази и ще помните винаги че Бог е говорил.
към текста >>
62.
Глава пета: Баучеровото
- Атанас Славов
Свършват задълженията си по земеделската работа на комуната, и неколцина от тях успяват да се доберат до братския събор в Търново, където
славата
им на комунари се разнася с голяма обич.
Той излиза алчен, лаком, и ги използва като безплатна работна ръка. Около вършитбата им се отварят 15 свободни дни и комунарите тръгват на екскурзия в Коджа-Балкан. Шестдесет-седемдесет километра път! Пак почти боси. Пренощуват край Камчия. Разболяват се от остра малария! Връщат се напълно съсипани, когато идва време за реколтата.
Свършват задълженията си по земеделската работа на комуната, и неколцина от тях успяват да се доберат до братския събор в Търново, където
славата
им на комунари се разнася с голяма обич.
За съжаление не успяват да се преборят с маларията, и двама от тях умират. На следната година създават комуна в Русе, която върви по-добре. Когато си получават продуктите, а и започва да идва припечеленото от Ачларе, те се приютяват при Гумнерови, но сега пък ревниви възрастни братя и сестри нахълтват да се хранят с тях и Учителя, и ги изтласкват от там. Учителят не може да се примири с този хаос, и разтурва комуните. Никой не беше се съобразил с думите му: „Ако хората така лесно могат да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света!“ Започват да излизат с по-малък, или по-голям успех нови окултни периодични издания.
към текста >>
И хилядното множество, като един човек изрече „Няма любов като
Божията
любов, само
Божията
любов е любов“.
Защото, разбира се, хилядо и повече души не могат да се нахранят на една трапеза. Там имаше (не броих колко са) варненска за варненци, търновска за търновци, и пр. Нас ни настаниха на пловдивската. Всички стават на крака. Станахме и ние.
И хилядното множество, като един човек изрече „Няма любов като
Божията
любов, само
Божията
любов е любов“.
След това насядахме пак. Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше постна и проста, ала богата до разкош със засмяни лица, братски думи и благи чувства. Преди да станем от трапезата, изпяха се възторжено с участието на всички няколко свещени песни. Особено пеенето ни направи силно впечатление, защото някои пееха със затворени очи. Най-сетне пак знак от Учителя.
към текста >>
Тръбата ни изправи на крака и пак съборяните изрекоха едногласно: „Само
Божията
любов е любов“.
След това насядахме пак. Като всяка вегетарианска трапеза, тя беше постна и проста, ала богата до разкош със засмяни лица, братски думи и благи чувства. Преди да станем от трапезата, изпяха се възторжено с участието на всички няколко свещени песни. Особено пеенето ни направи силно впечатление, защото някои пееха със затворени очи. Най-сетне пак знак от Учителя.
Тръбата ни изправи на крака и пак съборяните изрекоха едногласно: „Само
Божията
любов е любов“.
С това свърши тази паметна за нас вечеря на Белите братя. След вечерята полковник „Б“ ме разведе да прегледам лагера. Бсякъде из палатки и дворища владееше чуден ред и образцова чистота. Аа не вярваш на очите си, че си в България. Тези повече от хиляда души от всички възрасти и класи, бяха живяли денонощно тук близо седмица, а никъде нямаше ни мирис, ни смет, ни хвърлена помия, ни люспа или кора от плод, никъде късче хартия.
към текста >>
„Ако вземем определението на Толстой всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта
Божия
, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение.
Нищо лошо не съм видял от тях!“ Това е какво мислят по въпроса искрените православни. Не е лошо това да се знае. Да се надникне в цялата олелия отблизо. Всеки грамотен българин е наясно по това. Мара Белчева например, по времето за което говорим, цитира Толстой, за да покаже колко глупаво е обвинението срещу дъновистите, че са секта.
„Ако вземем определението на Толстой всяка религия е секта, защото счита себе си за носителка на благодатта
Божия
, счита своите догми за истински, а другите религии обвинява в заблуждение.
Тъкмо учението на Петър Дънов не е секта, защото е религия.“ Преди малко се спряхме на причината поради която дъновистите се оказват под съсредоточената атака на православната църква. И това е, че нямат непоклатимата подкрепа на външните, недосегаеми религиозни общности на католицизма, протестантството и пр. България по това време устремно се развива по пътя, който я превръща в една от най-цивилизованите страни в света и стопански, и политически, и духовно. Започнал е процесът на духовното съзряване на интелигенцията й, който я извежда на върха на либерализма с отказа на парламента й да даде за изтребление евреите и циганите си в немските лагери на смъртта през Втората световна война. С други думи освен симпатягите си, на които им стига боядисването на яйцата си по Великден, България има и неудържимо растяща нагоре и напред интелигенция, за която днес и дума няма да чуете.
към текста >>
Ако постъпиш по закона на
Божията
любов си в рая, ако излезеш от Бога ти си в ада.
Раждането и смъртта са вътрешни процеси ние мрем и се раждаме ежедневно. Умираш за един живот, за да се родиш в друг. Раят и адът, къде са те? Има ли ги? Ние всеки ден влизаме и излизаме и в рая и в ада.
Ако постъпиш по закона на
Божията
любов си в рая, ако излезеш от Бога ти си в ада.
Това, което хората наричат смърт, не може да пречи на неприривното движение и развитие на живота това е само една външна промяна, както леда се топи и става вода... ... Петър Дънов не влиза в противоречие с която и да е религия, нито я отрича. „ Религията е облекло на истината. Тя е нещо външно. Облеклата могат да бъдат различни, но истината е една. Казват, че трябвало да има само една религия, да има само една партия.
към текста >>
63.
1.9. Основни опасности при работата на съветите
- Георги Христов
Но ако моята цел е чиста, ако искам да подобря живота на тези хора и душите им да се повдигнат за
Славата
Божия
и да оставят своите стари стремежи на заден план, целта ми е чисто Божествена.
Не трябва да имате абсолютно никакви користолюбиви желания за целта, към която се стремите. • Има ученици, които вървят няколко години добре, а после се съблазнят. Защо? Те идват тук да придобият знания, да станат учители, а после да им плащат. Затова и проповядват. Ако аз стана учител, за да ми плащат, целта ми е материална; ако аз стана учител, за да имам влияние, целта ми е материална.
Но ако моята цел е чиста, ако искам да подобря живота на тези хора и душите им да се повдигнат за
Славата
Божия
и да оставят своите стари стремежи на заден план, целта ми е чисто Божествена.
• Друго заблуждение, което се явява и между младите, и между старите, е кой от тях знае повече. Знанието зависи от пробуждането на Божествените способности, които имате в душата си. Те трябва да се пробудят и чрез тях ние ще изучаваме света по един обективен начин. Ние трябва навсякъде да изучаваме света обективно, но като нямаме такова обективно схващане, спираме се и се питаме дали еди-кой си човек говори Истината, или не. За мен този въпрос е решен.
към текста >>
64.
3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе
- Георги Христов
Славата
на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас.
С тези пари можахме да купим билети за всички останали до Търново. Трагично завърши този опит. Натоварени на биволска кола върху малко слама от Ачларе, пристигнахме до гара Карнобат, оттам по влака до Търново. Тук бяхме посрещнати много сърдечно от братята и сестрите. Сам Учителя нареди да ни се създадат всички най-добри условия.
Славата
на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас.
Другите образувани комуни не бяха в по-добро положение. С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест. Един от тях бе Константин Константинов, който беше авиатор. Той беше племенник на професора по висша математика, който на мен ми беше професор. Коста пише писмо до него и започва отгоре: „Няма Любов като Божията Любов“.
към текста >>
Коста пише писмо до него и започва отгоре: „Няма Любов като
Божията
Любов“.
Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас. Другите образувани комуни не бяха в по-добро положение. С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест. Един от тях бе Константин Константинов, който беше авиатор. Той беше племенник на професора по висша математика, който на мен ми беше професор.
Коста пише писмо до него и започва отгоре: „Няма Любов като
Божията
Любов“.
Професорът му отговаря „Ум царува, ум робува, ум патки пасе“. Значи накрая патките ги пасяха и той си замина много рано от този свят. ________________________ 131 Сега село Ясна Поляна.
към текста >>
65.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
- Филип Филипов
Центърът на човешкия Аз е самата искра
Божия
, дарена от Макрокосмичния Аз - Христос6, а периферията на Аз-а се структурира и образува по подобие на дванадесетичния Зодиак: три базови тенденции (Съзнаваща душа, Разсъдъчна душа и Сетивна душа), всяка с по четири вътрешни функции7.
И обратно: изследваме ли работата на Христовите посланици - Учителите на човечеството, ще познаем в дълбочина и собствената си същност. Ако съзерцаваме структурата на човешкия Аз чрез методите на Духовната наука, можем да открием една двойна дванадесетичност*. Дванадесетте сетива, описани подробно от Рудолф Щайнер4, са връзката на човешкия Аз с външното, обективното и макрокосмичното5. От друга страна, самата интимна, вътрешна структура на Аз-а като микрокосмос е също дванадесетична. Тя може да бъде представена чрез идеята център-периферия.
Центърът на човешкия Аз е самата искра
Божия
, дарена от Макрокосмичния Аз - Христос6, а периферията на Аз-а се структурира и образува по подобие на дванадесетичния Зодиак: три базови тенденции (Съзнаваща душа, Разсъдъчна душа и Сетивна душа), всяка с по четири вътрешни функции7.
Външната сетивна дванадесетичност е периферията, имаща за център вътрешния микрокосмос на Аз-а, който, на свой ред, също има периферия от дванадесет иманентни функции и свой център - Христос. Но човешкият Аз е плод и проекция на макрокосмичния, общочовешки Аз. Има ли подобна организация Космическият Аз на човечеството и ако има, какво говори Духовната наука по този въпрос? Според изнесените от Рудолф Щайнер данни8 ясно се разбира, че има Ложа от дванадесет Учители9, отдавна изминали пътя, по който човечеството тепърва ще минава. За тези Учители на човечеството се знае, че динамично седем от тях постоянно са въплътени във физическия план, а останалите пет са в Духовния свят.
към текста >>
Учението за Милостта
Божия
се разгръща мощно в цяла България.
Прабългарите, славяните и траките са трите племена, създали съвременната българска народност. Тази народност приема християнството като своя официална религия и успоредно с това приема и утвърждава славянската писменост на светите Кирил и Методий, едни от покровителите на съвременна Европа. С това България става духовен и културен център за славянските народи, обитаващи границите на формиралото се по-късно Източно Православие. Именно в Първото българско царство възниква и се разгръща толкова широко за пръв път в Европа едно обновено манихейско учение - Богомилството. Създадено е от третия син на цар Симеон Велики (от втората му съпруга Мариам) Боян Мага (Бениамин) с помощта на двама тайнствени сирийски християнски Посветени, които предават на учредената езотерико-християнска школа оригиналите на Евангелието от Йоан.
Учението за Милостта
Божия
се разгръща мощно в цяла България.
Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи път в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство. Независимо че са преследвани и изгаряни на клади, те успяват да пръснат искрите на Реформацията и Ренесанса в цяла Европа чрез своите преки духовни наследници - теченията на албигойците, бугрите, катарите и розенкройцерите.73 Именно сред тези мощни духовни условия74, където са работили импулсите на Великите Учители на човечеството - Орфей, Питагор, Буда, Манес, в съвременна България на XX век се проявява едно силно езотерико-християнско учение, основано от Учителя Петър Дънов. То е наречено, както вече казахме, Учение на Всемирното Бяло Братство и има за глава Христовия Дух, който ръководи духовен организъм от десет чина - от Разумните човешки души до Братята на Любовта, наричани Серафими. Това Учение, основано на обновеното чрез принципите на кармата и прераждането християнство, за няколко десетилетия разгръща мащабна духовна дейност по гръбнака на Българската държава. Петър Дънов (1864-1944) е роден край черноморския град Варна, където е ипоставено началото на Синархическата верига на Бялото Братство.
към текста >>
Във втората част, носеща името Слънчеви лъчи, е заложена една окултна гледна точка към седемте културни епохи на настоящата Следатлантска епоха, а в третата част - Пентаграм - е демонстрирана
славата
и величието на Шестата голяма епоха, епоха на активна работа за проява на Христовите добродетели.
Само за няколко десетилетия този жив храм, тази жива книга се разпространи в много страни по света и се изпълнява от хиляди хора, но тепърва днес започва духовно-научно да се изследва по смисъл, съдържание и форма. Необикновен и едновременно с това Михаелично грандиозен е фактът, че именно Рудолф Щайнер дава ключовете, които, ако се приложат съзнателно от духовно-научния изследовател, може да се прочете тази свещена книга, наречена Паневритмия. Тук само бегло ще споменем някои резултати от този прочит. (i) В първата част на Паневритмията, в т.нар. двадесет и осем упражнения, е буквално изписана чрез красиви хармонични движения окултната история на нашата планета - от Първия подпериод на Полярната епоха до последния етап на Атлантската епоха.
Във втората част, носеща името Слънчеви лъчи, е заложена една окултна гледна точка към седемте културни епохи на настоящата Следатлантска епоха, а в третата част - Пентаграм - е демонстрирана
славата
и величието на Шестата голяма епоха, епоха на активна работа за проява на Христовите добродетели.
Това е т.нар. времеви ключ към Паневритмията. (ii) Ако се приложи един друг езотеричен ключ, подробно обяснен от Рудолф Щайнер - т.нар. пространствен ключ, в трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите пространствени области на Космоса от геоцентрична гледна точка. Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката душа след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и идеен план.
към текста >>
Христос със Своето идване на Земята искаше да даде образ на
Божията
Любов.
До този момент приблизително десет процента (около 400 беседи и лекции), предимно встъпителните неделни проповеди от поредицата Сила и Живот и първите школски годишнини на Младежкия и Общ окултен клас, са вече преведени на английски и са свободно достъпни в своите предфинални файлове. Достъпът до преводите е възможен на интернет адреса на официалния сайт на Общество Бяло Братство - България: http://www.BeinsaDouno.org http://www.PeterDeunov.com http://www.EsotericChristianity.com Директният и пряк достъп до английските преводи е: http://www.BeinsaDouno.org/translations.htm Също така са налични и свободно достъпни няколко десетки преводи на руски, немски, френски, испански, полски, словашки и гръцки. В момента се подготвя за печат и английски превод на основополагащата панорамна книга „Учителя", която е съставена и издадена от най-близките ученици на Учителя Петър Дънов. Ще завършим тази шава с два оригинални цитата от Словото на Учителя Беинса Дуно на тема Второ пришествие на Христос, като поздравяваме със светъл братски поздрав в Христа всеки антропософ, искрено търсещ Словото и мистериите на Бодхисатва Майтрея! Живият Христос е изявление на Бога, изявление на Любовта. Няма и в Космоса навън, и вътре в мистичните дълбочини на душата по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа.
Христос със Своето идване на Земята искаше да даде образ на
Божията
Любов.
Той не можеше да я изкаже с думи. Не само до Христа, но и след Христа нямаше човек с по-голяма Любов от Неговата. Това искаше Христос - да изрази Божията Любов и да я донесе на Земята. Христос внесе Любовта в света. Христос е дошъл на Земята, за да донесе Любовта.
към текста >>
Това искаше Христос - да изрази
Божията
Любов и да я донесе на Земята.
Ще завършим тази шава с два оригинални цитата от Словото на Учителя Беинса Дуно на тема Второ пришествие на Христос, като поздравяваме със светъл братски поздрав в Христа всеки антропософ, искрено търсещ Словото и мистериите на Бодхисатва Майтрея! Живият Христос е изявление на Бога, изявление на Любовта. Няма и в Космоса навън, и вътре в мистичните дълбочини на душата по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. Христос със Своето идване на Земята искаше да даде образ на Божията Любов. Той не можеше да я изкаже с думи. Не само до Христа, но и след Христа нямаше човек с по-голяма Любов от Неговата.
Това искаше Христос - да изрази
Божията
Любов и да я донесе на Земята.
Христос внесе Любовта в света. Христос е дошъл на Земята, за да донесе Любовта. Той е Любов. Като казвам Христос, разбирам Същество, което има непреодолима Любов към човечеството и иска да му предаде ценното, което има в Себе Си - това е целта на Христа. Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава през етерното пространство, така и Божията Любов дохожда до хората чрез Христа, който се явява като посредник на Любовта.
към текста >>
Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава през етерното пространство, така и
Божията
Любов дохожда до хората чрез Христа, който се явява като посредник на Любовта.
Това искаше Христос - да изрази Божията Любов и да я донесе на Земята. Христос внесе Любовта в света. Христос е дошъл на Земята, за да донесе Любовта. Той е Любов. Като казвам Христос, разбирам Същество, което има непреодолима Любов към човечеството и иска да му предаде ценното, което има в Себе Си - това е целта на Христа.
Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава през етерното пространство, така и
Божията
Любов дохожда до хората чрез Христа, който се явява като посредник на Любовта.
Христос отчасти може да се уподоби на красивия и светъл слънчев образ. Той е Великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен Живот на човечеството. Той изтърпя и поруганията, и ударите, и кръста, и гвоздеите, и копията. С огъня на Любовта Той разтопи оръжията на насилието - и опитът Му излезе сполучлив.
към текста >>
Помнете, Христос е проява на
Божията
Любов.
Той е живият Христос, който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, който повдига и събужда у тях Любов към всичко. Когато казваме, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън. Той не ще дойде нито в човешка, нито в каквато и да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило?
Помнете, Христос е проява на
Божията
Любов.
И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички около Христа като велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре - това ще бъде Повторното идване на Христа на Земята. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите на нейното прилагане. Той ще проповядва Пътя на ученичеството, братството и служенето.
към текста >>
Христос иде вече на Земята да донесе
Божията
Любов за всички хора.
Този Христос трябва да знаят човеците днес, Него трябва да видят те - да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз обаче поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ако вие влезете в хармония с Христа, вашето съзнание ще се събуди, вие ще Го видите. Христос иде в света със Своята Разумност и Любов.
Христос иде вече на Земята да донесе
Божията
Любов за всички хора.
Той ще учи хората на самопожертване и Любов. Той носи Любов, Мъдрост, Знание, Свобода. Светлината на Христа пронизва навсякъде! Бележки 1. Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите идеи: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и идеи от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и идеи; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство. За да бъде настоящата глава максимално прецизна и точна, при изнасянето на дадена информация, имаща свой източник в някой антропософски труд, се посочва каталожен номер и дата на лекция в книгата.
към текста >>
66.
Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея
- Филип Филипов
Например в споменатия по-горе текст „Хио-ели-мели-месаил" (1897) четем:, Дго Той иде да посети Земята... Всички краища на Земята ще бъдат изпълнени от силата и
славата
на Неговото присъствие.. .Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв... Ето, чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор."9 Период 1903-1909.
За начало приемаме 1896-97 г., когато 33-годишният Петър Дънов учредява във Варна Общество за повдигане на религиозния дух на българския народ, публикува книгата „Наука и възпитание" и написва мистичния текст „Хио-ели-мели-месаил". От този момент до 1944 г., годината на неговото заминаване от този свят, обект на нашето проучване са четиридесет и девет (7 х 7) години. Период 1896-1902. Първият подпериод условно може да бъде наречен период на инкорпорация. В него Бодхисатва Майтрея вероятно постепенно овладява телата на Петър Дънов и прави първи намеци за своята главна мисия - възвестяваш на мистерията на Етерния Христос.
Например в споменатия по-горе текст „Хио-ели-мели-месаил" (1897) четем:, Дго Той иде да посети Земята... Всички краища на Земята ще бъдат изпълнени от силата и
славата
на Неговото присъствие.. .Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв... Ето, чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор."9 Период 1903-1909.
Вторият подпериод условно може да бъде наречен начало на мистерията на Етерния Христос. Обществото, учредено през 1897 г., започва да се именува Синархическа верига и да провежда ежегодно през август свои срещи във Варна. В протоколите от годишната среща на Веригата през 1906 г. се говори за три празни стола в стаята за събрания, предназначени затри свръхсетивни същества1 По техен повод протоколчикът записва следното: „Тия трима Приятели носят името Все, а Учителя Беинса Дуно пояснява: „Вce значи Емануил, т.е. Господ с нас и между нас, който ни учи; Той е Великият Учител и Спасител.
към текста >>
В това Разумно сърце оперира или действа
Божият
Дух... Затова казва Христос: „Всичко, каквото попросите в Мое име, ще ви бъде." В кое име?
Период 1924-1930. Петият подпериод може условно да бъде наречен период на Духа-Себе или Тялото на Любовта. На 2 април 1924 г. Учителя Беинса Дуно изнася ключова лекция, озаглавена Разумното сърце. Идейните внушения в нея се преживяват от съзнанието като връзка с Манас или Духа Себе (Тяло на Любовта): „Вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето Разумно сърце.
В това Разумно сърце оперира или действа
Божият
Дух... Затова казва Христос: „Всичко, каквото попросите в Мое име, ще ви бъде." В кое име?
- В името на Божията Любов, в името на това Разумно сърце, което е в нас. Ако имаш Разумно сърце, Христос може да дойде и да живее в него... И тъй, сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето Разумно сърце."20 През следващата, 1925 г., Учителя Беинса Дуно дава ключовото музикално упражнение Аум. В неговата древна вибрация са включени три етерни звука, зародиши на трите Духа, които в бъдеще ще изработи всеки човешки Аз: звукът А се преживява като зародиш на Атма, който антропософската наука нарича Човек-Дух, а Учителя Беинса Дуно - Тяло на Истината; звукът У се преживява като зародиш на Будхи, наричан съответно Дух-Живот или Тяло на Мъдростта, звукът М се преживява като зародиш на Манас, наричан Дух-Себе или Тяло на Любовта. На съвременния етап от еволюцията обаче решаващо се явява съзнателното овладяване на Етерното тяло. Явно към него е адресирано едно друго ключово музикално упражнение от 6 юни 1926 г., озаглавено Мисли, право мисли: Мисли, право мисли (2).
към текста >>
- В името на
Божията
Любов, в името на това Разумно сърце, което е в нас.
Петият подпериод може условно да бъде наречен период на Духа-Себе или Тялото на Любовта. На 2 април 1924 г. Учителя Беинса Дуно изнася ключова лекция, озаглавена Разумното сърце. Идейните внушения в нея се преживяват от съзнанието като връзка с Манас или Духа Себе (Тяло на Любовта): „Вие трябва да поставите новата насока на живота си върху вашето Разумно сърце. В това Разумно сърце оперира или действа Божият Дух... Затова казва Христос: „Всичко, каквото попросите в Мое име, ще ви бъде." В кое име?
- В името на
Божията
Любов, в името на това Разумно сърце, което е в нас.
Ако имаш Разумно сърце, Христос може да дойде и да живее в него... И тъй, сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето Разумно сърце."20 През следващата, 1925 г., Учителя Беинса Дуно дава ключовото музикално упражнение Аум. В неговата древна вибрация са включени три етерни звука, зародиши на трите Духа, които в бъдеще ще изработи всеки човешки Аз: звукът А се преживява като зародиш на Атма, който антропософската наука нарича Човек-Дух, а Учителя Беинса Дуно - Тяло на Истината; звукът У се преживява като зародиш на Будхи, наричан съответно Дух-Живот или Тяло на Мъдростта, звукът М се преживява като зародиш на Манас, наричан Дух-Себе или Тяло на Любовта. На съвременния етап от еволюцията обаче решаващо се явява съзнателното овладяване на Етерното тяло. Явно към него е адресирано едно друго ключово музикално упражнение от 6 юни 1926 г., озаглавено Мисли, право мисли: Мисли, право мисли (2). Свещени мисли за Живота ти крепи (2), крепи, крепи, крепи, свещени мисли за Живота ти крепи (2).
към текста >>
НАГОРЕ
