НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
630
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_01 ) Великата среда
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта е светлината
на
Живота
.
За тази Любов, която Бог има към Христос, Той издържа страданието. Значи страданията не са по-силни от Любовта. Казва Христос: „Докрай ги възлюбих.“ И на друго място: „Не се моля за света, а за тези, които ми даде, и за тези, които чрез тях ще повярват.“ Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез Божията Любов. Любовта е над смъртта. В Братството трябва да се образува група поне от дванадесет души, които да разбират Любовта и да бъдат нейни проводници.
Любовта е светлината
на
Живота
.
Живот без Любов е безсмислен. Христос е казал: „Да се обичате един друг. И по това ще познаят, че сте мои ученици.“ Някой проповедник ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става. И после той не говори по кой начин и при кои условия Исайя е получил това, което е писал. Сега хората не се познават.
към текста >>
Изида е
символ
на
Истината, която беше забулена, а пък Озирис е представител
на
изгряващото Слънце.
За да не те изостави Любовта, не казвай груби думи, нито храни груби мисли. Сега е дошло време Черната ложа да се оттегли и Бялата да взема надмощие. Ние сме изпратени на Земята, за да се прослави Името Божие. На слизане от Мусала се спряхме за малко при рекичката, която се спуска от най-горното езеро „Окото“. Там Учителя каза:
Изида е
символ
на
Истината, която беше забулена, а пък Озирис е представител
на
изгряващото Слънце.
Всеки трябва да мине през Изида, за да дойде до Озирис. Изида беше жена. „Който разбули Изида, трябва да умре! “ Един велик адепт дигнал булото на Изида, видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Който разбули Изида, може да отиде при Озирис.
към текста >>
Те после стават
символи
на
египетските школи.
„Който разбули Изида, трябва да умре! “ Един велик адепт дигнал булото на Изида, видял красотата на нейното лице, но не умрял, понеже знаел законите. Който разбули Изида, може да отиде при Озирис. Озирис е проповядвал за Слънцето. Изида и Озирис са живеели в предисторическата епоха.
Те после стават
символи
на
египетските школи.
Забулената Изида представлява Истината, която се крие. Във всеки човек има една забулена Изида. Това е душата, Божественото, свещеното в човека. Да познаеш душата в човека, това е вече посвещение. През епохата на Черната раса е било ужасно.
към текста >>
2.
1_02 ) Разумното начало в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да се радваш
на
Живота
навсякъде, дето го виждаш – в мравки и тревички, това е все едно да се радваш
на
Бога.
Трябва да почиташ всичко живо, понеже е създадено от Бога. Когато съзнанието на Бога е насочено към една малка част, да речем, към един човек, това е присъствие на Бога в човека. Някои искат да видят Бога. Бог е в светлината, във въздуха, във водата, в хляба. Ние сме потопени в Бога.
Да се радваш
на
Живота
навсякъде, дето го виждаш – в мравки и тревички, това е все едно да се радваш
на
Бога.
Радвай се, че живееш в Него. Във всичко е Бог и ни се изявява. И всичко ще правим за Бога. Като видим цвете, пчела, мушичка или човек, ще кажем: „Понеже Бог ги е създал, от любов към Бога ще им помагаме. Всичко каквото правим на което и да е същество, ще го правим от любов към Бога.“ Дохожда някой при теб и ти помага; това е Божият Дух, който ти помага чрез него.
към текста >>
Бог е онова Начало, което осмисля
Живота
.
Човек се търкаля като някой камък. Бог мисли постоянно и ти, като се сблъскаш с Него, почваш да мислиш. Сблъскваш се веднъж – заболи те, втори път, трети, додето най-после се научиш да не се сблъскаш с Него. Проучвайте Бога, който живее в хората, и Бога, който живее във вас. Без онази интензивна връзка с Първото начало, човек може да има смущения, недоразумения и пр.
Бог е онова Начало, което осмисля
Живота
.
Няма по-красив момент от това, човек да почувства за миг присъствието на това Начало в себе си. То внася голяма Радост и Светлина. Тогава човек разрешава всички въпроси на света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в живота си. Казват: „Къде е Господ? “ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща.
към текста >>
Тогава човек разрешава всички въпроси
на
света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в
живота
си.
Проучвайте Бога, който живее в хората, и Бога, който живее във вас. Без онази интензивна връзка с Първото начало, човек може да има смущения, недоразумения и пр. Бог е онова Начало, което осмисля Живота. Няма по-красив момент от това, човек да почувства за миг присъствието на това Начало в себе си. То внася голяма Радост и Светлина.
Тогава човек разрешава всички въпроси
на
света и у него почва да работи онази сила и той престава да се спъва в
живота
си.
Казват: „Къде е Господ? “ Господ се проявява във всеки човек и във всички неща. Който го разбира, така е, а който не го разбира, търси го там, дето не е. Когато Давид искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава.“ Има едно място, дето Бог може да обитава – човешкото сърце. Храмът, това е човешкото сърце.
към текста >>
Защото ги обича, затова ги изпъди, за да се учат от училището
на
Живота
.
Днес хората почитат и уважават грешните. Например обичат еди-кой си цар, но той какви убийства, какви престъпления е направил никой не забелязва. А праведният, без грях, светът го мрази, но Бог го обича именно, защото е безгрешен. Светията не трябва да очаква от хората. Казано е: „Не търсете слава от хората.“ Бог има отвращение от злото и предпочете да изпъди от Рая тези, които обичаше, щом направиха погрешка.
Защото ги обича, затова ги изпъди, за да се учат от училището
на
Живота
.
Ние като се отвращаваме от греха, то Бог е в нас, който се отвращава от греха. Той отвътре ти сигнализира: „Не е хубаво това, което правиш.“ А пък падналите духове, когато правиш грях, ти нашепват: „Добре е това, което правиш.“ Правиш ли грях, този, който го одобрява отвътре, е паднал дух, а пък Този, който отвътре не го одобрява, е Бог. Бог никога не обича външно. Например човек иска богатство, обаче Бог не му дава, понеже това ще му повреди. Когато човек не прониква в далечния добър замисъл на Бога, той не разбира нещата.
към текста >>
Щом се обясни, тогава човек ще разбере и
Живота
.
Какво нещо е Бог? Той ти дава светлина, за да гледаш, въздух, за да дишаш, Любов, скръб, знание, за да мислиш. Скръб е, но Бог само малко те е стегнал, за да мислиш. Зазяпал си се така, че при следващата крачка ще паднеш в кладенеца и Бог затова те стяга, за да видиш къде стъпваш. Идеята за Бога, идеята да обичаш Бога, трябва да се обясни.
Щом се обясни, тогава човек ще разбере и
Живота
.
Основният принцип в една духовна школа е, да има едно разбиране за Бога, което да стане като мярка. Има една истина, в която човек трябва да се убеди. Тя може да се чувства и съзнава, но да не намираш начин да я изкажеш. И чак след като я опиташ реално, след резултата ще можеш да я споделиш. Ние служим на едно Велико разумно начало, в което са включени всички възможности и от което са изключени всички невъзможности.
към текста >>
Змеят
символизира
тъмните сили, които ще бъдат вързани в ядрото
на
Земята и ще бъдат изгонени от физическия свят.
Сега Астралният свят е свободен от тъмните сили. И днес става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат, тъмните сили са го откраднали от Светлите същества. Обаче знанието на Светлите същества расте, а знанието на тъмните – не и затова те са ограничени. Нали в Откровението пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея.
Змеят
символизира
тъмните сили, които ще бъдат вързани в ядрото
на
Земята и ще бъдат изгонени от физическия свят.
Когато жената била изкусена от тъмните сили в Рая, тогава те откраднали от нея Божественото знание, понеже жената е дъщеря на Бога. Но жената спасила това дете, значи става ликвидиране, значи сега връзват тъмните сили. Кога човек изпълнява волята на Бога? Например, когато дойде един беден човек вкъщи, да го приемеш и да му отстъпиш своята постеля и след това да не кажеш в себе си: „По-добре е друг път да не дохожда този.“ В 13 ч.
към текста >>
Че Бог е създал хубаво Природата и че каквото е написал в нея е хубаво и ако
на
някого не върви в
живота
, причината е в него.
Вие имате Любов, но не сте я проявили. Считайте, че я имате. Пианото, на което свириш, е хубаво. И нотите, които са пред теб, представляват хубава симфония, но все още не можеш да свириш добре на пианото. Коя е идеята на този пример?
Че Бог е създал хубаво Природата и че каквото е написал в нея е хубаво и ако
на
някого не върви в
живота
, причината е в него.
Хората искат голямата Любов, а пък те трябва да са доволни и от най-малкото, което получават. Това е едно неразбиране, че всички започват с голямата Любов. В Любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото и затваряш очите си за погрешките на онзи, когото обичаш. Едно същество на Земята, което минава за гениално, като се намери между Ангелите, то ще бъде невежа, ще говори като дете, което се звери и ще каже: „Тази работа не е за мен.“ В това време почна да вали дъжд.
към текста >>
3.
1_15 ) В полка на Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тревата, по която стъпвахме, беше украсена с милиони росни капки, а около нас боровете, които
символизират
вечния стремеж
на
Духа към висините, издигаха върхове.
В ПОЛКА НА ХРИСТА Посрещахме изгрева и Животът ми се струваше едно свещенодействие.
Тревата, по която стъпвахме, беше украсена с милиони росни капки, а около нас боровете, които
символизират
вечния стремеж
на
Духа към висините, издигаха върхове.
Да, ние се намирахме в един неръкотворен храм... Образувахме колелото на Паневритмията. Учителя влезе вътре в кръга, в центъра оркестърът засвири, колелото потегли и душите ни затрептяха. По-късно се озовахме в друго колело. Почна разговор. Онзи, който е роден вътрешно, той ще пожелае всичко, каквото е придобил – знание, сила и богатство, да отдаде на Бога.
към текста >>
Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в
живота
си.
Да се върши Волята на Бога, без да се говори много за това. Бъдете като онзи бакалин, който турял по пет грама отгоре на стоката за късмет, без да изтъква, но който би проверил, би знаел за това. Има Един, който живее в хората и като правите услуга някому, правете я заради Него. Постъпвайте така, както Бог постъпва към вас. Всяка една работа Бог я започва, после я предава на хората да извършат и те нещо и да имат дял в нея, за да получат благословение; след това накрая пак Той я завършва.
Който иска да върви в Божествения път, трябва да употребява новите методи в
живота
си.
Ако иска да получи Възкресение, той трябва да пази следните две положения на висшата Любов: първо, всяка сутрин и вечер да изпраща на всички хора от своето благо, което е вложено в душата му, и второ, скрито да люби хората и да им слугува по цял ден, дори и тогава, когато те го мразят и вършат зло. Това подразбира Христос под думите Служене на Бога. Невидимият свят, като иска да възложи работа на някого, ще го изпита във всички отношения. Каквото желаеш, ще ти дадат и след това ще определят каква работа можеш да вършиш и на каква служба. Някои изпитват страх, че като влязат в духовния живот ще изгубят това, което имат.
към текста >>
Щом дойдем до големите противоречия
на
Живота
, ние се съблазняваме в това, в което вярваме.
Ако един човек работи за Бога, за да е нему добре, всъщност подкладката е личният интерес и той работи користолюбиво. В Любовта всички са слуги, а в безлюбието – господари. Сега ние минаваме от един стар порядък в един нов и додето преминем, трябва да се научим да различаваме Божественото от човешкото, понеже и човешкото има привидност на Божествено. Сега сте строители на Новото. Човек, като свърши работата за Бога, минава в по-високо положение.
Щом дойдем до големите противоречия
на
Живота
, ние се съблазняваме в това, в което вярваме.
Нашата идея за Бога не издържа. Значи не издържа вярата ни. Ако ние слугуваме на Бога, какво има да се плашим? Бог е неизменяем. Когато дойдат изкушенията, кажи: „Ще служа на Бога!
към текста >>
4.
2_05 ) Даровете на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта е врата, през която човек влиза в
Живота
.
Любовта събужда мисълта и мисълта събужда Любовта. Всичко хубаво в човека се събужда от Любовта. Любовта е врата за приемане на Мъдростта и Истината. Един човек, който обича, приема и предава на другите Божествените сили. Новото, Любовта, почна 400-500 години преди Христа.
Любовта е врата, през която човек влиза в
Живота
.
Онзи, който не е в Любовта, е в небитието. Любовта премахва всички препятствия, всички мъчнотии и дава всички възможности. За онзи, който не е в Любовта, препятствията са необходими, както за растението, което още не е готово да живее свободно, без да е забучено в гъстата материя на почвата. Главата на растението – неговият корен, е забучена в земята. Защо Любовта носи тези дарове?
към текста >>
Вадата
на
Живота
тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа
на
Живота
, за да не се отбива от хората вадата
на
Живота
; защото щом се отбие, идат всички нещастия.
Главата на растението – неговият корен, е забучена в земята. Защо Любовта носи тези дарове? Защото при Любовта сме в хармония с целия Космос и енергиите на Цялото се вливат в нас и внасят подем и обнова. Когато някой те обича, ти си градина, той пуща вада към теб и всичко в теб се разцъфтява. Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича.
Вадата
на
Живота
тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа
на
Живота
, за да не се отбива от хората вадата
на
Живота
; защото щом се отбие, идат всички нещастия.
Всеки, който ви обича е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно.
към текста >>
Като изучавате
Живота
, ще видите колко е важна Любовта.
Когато някой те обича, ти си градина, той пуща вада към теб и всичко в теб се разцъфтява. Когато не те обича, запушва вадата и тогава ти познаваш, че не те обича. Вадата на Живота тече към вас, затова Любовта трябва да се тури като основа на Живота, за да не се отбива от хората вадата на Живота; защото щом се отбие, идат всички нещастия. Всеки, който ви обича е извор, от който вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо.
Като изучавате
Живота
, ще видите колко е важна Любовта.
Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно. Питаш: „Защо трябва да обичам? “ Ще ти се продължи живота, ще станеш щастлив. Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба.
към текста >>
“ Ще ти се продължи
живота
, ще станеш щастлив.
Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Като изучавате Живота, ще видите колко е важна Любовта. Ако майката няма любов към сина си и ако бащата няма любов към дъщеря си, тогава животът на майката и бащата се скъсява. И обратното е вярно. Питаш: „Защо трябва да обичам?
“ Ще ти се продължи
живота
, ще станеш щастлив.
Сега вие сте умрели хора, които се разговаряте в гроба. Главите на умрелите хора трябва да узреят. Умрелият трябва да почне да люби, за да види, че може да живее. И ако любовта на другите не ни помогне да преминем от смърт в Живот, тогава каква е тази любов? Като обичам някого, той трябва да премине от смърт в Живот.
към текста >>
Който иска да се запознае с въпроса за създаването
на
Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл
на
Живота
, който иска да придобие Мъдрост, Знание, Сила, здраве, Безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа
на
своя живот.
Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от Любов към него. Тази Христова Любов пробуди и преобрази съзнанието на Лазара. У Лазара се събуди Любов, която го възкреси и физически. В съзнанието на Лазара стана промяна и тогава тялото оживя.
Който иска да се запознае с въпроса за създаването
на
Вселената, който иска да разбере вътрешния смисъл
на
Живота
, който иска да придобие Мъдрост, Знание, Сила, здраве, Безсмъртие, той трябва да постави Любовта като основа
на
своя живот.
Най-голямото робство е смъртта. Тя е най-големият неприятел, от когото трябва да се освободим. Непреодолима вяра трябва да има човек. Безлюбието носи смъртта. Разрешението на това идва, не може да се отложи.
към текста >>
Говоря
символично
.
Тя е най-големият неприятел, от когото трябва да се освободим. Непреодолима вяра трябва да има човек. Безлюбието носи смъртта. Разрешението на това идва, не може да се отложи. Щом дойде Любовта, гаргите няма да грачат, а ще пеят.
Говоря
символично
.
Любовта храни, Мъдростта учи, Истината освобождава. При Любовта нещата стават лесно, светкавично ти дохожда на ум как да постъпиш и се възрадваш. Онзи, който те обича, като дойде при теб, ако си болен, ставаш здрав, ако си лош, ставаш добър. Първата храна, с която човек може да се нахрани, е Любовта. Приближавайте се до същинската храна.
към текста >>
5.
2_07 ) РАБОТИТЕ НА СЪРЦЕТО ОСТАВАТ СВОБОДНИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Безлюбието ражда всички противоречия в
Живота
, а Любовта ражда хармония в
Живота
.
Само свободният човек може да люби! Само онзи, който мисли, може да люби! Само онзи, който люби, може да живее! Само онзи, който живее, може да работи! Няма да ядеш от дървото на безлюбието!
Безлюбието ражда всички противоречия в
Живота
, а Любовта ражда хармония в
Живота
.
Днес в Любовта има много примесени неща, които не са Любов. Има чужди неща в Любовта, от които хората изпитват страх. Нашият Иван имаше тук на Изгрева една кобилка, която беше надарена с навик да спира насред път. Иван ще слезе от каруцата, ще я поглади, ще ¢ даде зоб и пак тръгне. После, пак се спре.
към текста >>
Това е
символично
казано.
И ако проявяват към теб Идеална Любов, няма да знаеш как да я оцениш. Един човек, за да има Идеална Любов към някого, не трябва да се приближава до него по- близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа. Идеалната Любов подразбира да не виждаш никаква кривота в онзи, когото обичаш. Тези 10 км как ги разбирате? Те означават Свободата.
Това е
символично
казано.
На 10 км разстояние значи следното: да се даде пълна свобода на онзи, когото обичаш. Свободата в даден случай в какво стои? Никой да не навлиза в мястото, което Бог му е дал. Когато двама души се обичат, то като се движат известен период, ще дойдат до най-близко разстояние – един до друг; това са щастливи минути. После пак се отдалечават, но и пак ще се срещнат и т.н.
към текста >>
6.
2_16 ) Любов към врага – това е една школа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ние постоянно се допитвахме до Учителя, а Той с присъщото си търпение поддържаше разговора, за да разберем
Живота
по нов начин.
ЛЮБОВ КЪМ ВРАГА – ТОВА Е ЕДНА ШКОЛА Често след лекция, вече с повдигнат дух, ние влизахме в разговор и се засягаха разни идеи, за които Учителя бе говорил. Изнесеното пред нас Слово ни караше да мислим и нови проблясъци и прозрения идваха, тъй като ни се откриваше един нов, широк свят на Светлина и Красота.
Ние постоянно се допитвахме до Учителя, а Той с присъщото си търпение поддържаше разговора, за да разберем
Живота
по нов начин.
За да обичаш врага си, трябва да обичаш Бога в него. Ти казваш: „Не мога да се помиря с него.“ Примири се с Бога, който живее в него. Някой ти е неприятен; за Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и не можеш да превъзмогнеш това, тогава не си разбрал нещата. Да простиш и да обичаш, това са много трудни работи.
към текста >>
Всяка спънка в
Живота
е едно куче, което те лае.
Ако възприемем Любовта, светът ще се отвори за нас. Едно куче те лае. Кое е по-хубаво, да му хвърлиш камъни ли? Тогава то ще те лае повече, но ако му хвърлиш хляб, ще си върти опашката и ще престане да те лае. Хвърлиш ли му камъни, ти го ожесточаваш и то отдалече се впуща срещу теб.
Всяка спънка в
Живота
е едно куче, което те лае.
Хлябът ще ти помогне повече, отколкото камъните. Трябва да покажем, че в нас има нещо Божествено. На врага ще гледаш да му направиш едно добро. Чрез това добро ще се парализира неговата сила, с която иска да ти направи пакост. Така ще го обезвредиш и той ще хвърли оръжието.
към текста >>
Заповядай две английски лири.“ Говоря
символично
.
На врага ще гледаш да му направиш едно добро. Чрез това добро ще се парализира неговата сила, с която иска да ти направи пакост. Така ще го обезвредиш и той ще хвърли оръжието. Когато някой ти е говорил половин час и ти е казвал обидни думи, дай му един подарък. Кажи му: „Аз никога не съм слушал такава хубава реч.
Заповядай две английски лири.“ Говоря
символично
.
Това значи да му направиш една услуга, когато има нужда. Умен човек е този, който може да превърне своя неприятел в приятел. А глупав е този, който може да превърне своя приятел в неприятел. Ако ние не можем да разрешим мъчнотиите, тогава де ви е Учението? Ние сме пратени да разрешим най-мъчните задачи.
към текста >>
7.
2_32 ) Ела с мен при извора
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На
един човек не му вървяло никак в
живота
.
“ Има закон: когато правите добро някому, вие го събуждате. И най-малкото добро, което направиш, то е за твоя сметка, ще ти дойде на помощ и ще те избави от голямо нещастие. Може да ти се струва за нищо, но една твоя светла мисъл, изпратена към някого, като някой Ангел ще дойде при теб, когато си в най-голяма нужда, и ще ти помогне. Ако направиш едно малко добро на някое същество от Невидимия свят, ще се уредят вашите въпроси за цяла година. Болен или не, ти се наведи, вземи падналата ръкавица и я подай на човека.
На
един човек не му вървяло никак в
живота
.
Веднъж се препънал в един паднал човек, чийто крак бил счупен и си казал: „Досега не съм правил добро.“ И го занесъл на гръб в града. А този човек бил виден. И оттам насетне тръгнало на първия. Всякога можеш да правиш добро. Например някой има нужда от помощ, но си болен; насочи мисълта си да му помогнат.
към текста >>
Казал си: „Вече никому няма да правя добро.“ Един ден той попаднал в една разбойническа банда и разправил
на
главатаря
живота
си от игла до конец, като не пропуснал да каже, че не си струва човек да прави добро.
Друг ще му даде нещо повече и ще поговори с него. Трети ще му даде нещо, но и ще му каже: „Ела с мен“, ще го заведе вкъщи на обяд. Никой друг не може да направи така доброто, както ти можеш да го направиш. Красиво е вечното разнообразие в Доброто. Веднъж един добър човек пропаднал, отчаял се и си казал, че не струва да се прави добро.
Казал си: „Вече никому няма да правя добро.“ Един ден той попаднал в една разбойническа банда и разправил
на
главатаря
живота
си от игла до конец, като не пропуснал да каже, че не си струва човек да прави добро.
„Аз съм правил, правил добро и какво от това? “ Главатарят му казал: „Благодарение, че си правил добро, сега главата ти няма да падне от раменете ти. Едно време ти ми направи добро и затова сега те пощадявам.“ Онзи го попитал: „Като ти направих добро, защо стана хайдутин? “ Другият му отговорил: „Аз станах хайдутин, а ти стана предател. Защото като се отказваш от доброто, ти си предател.
към текста >>
Преведете този
символ
.
Да дадеш от своята душевна Любов и Светлина, тогава си добър. Новото схващане не стои да направиш добро някому по обикновен начин. Срещам някой човек. Няма да му отворя моето шише и да му дам, защото после пак ще има нужда от вода, но ще го заведа на извора. Ще му кажа: „Ела с мен при извора.“ Трябва да го заведа при извора!
Преведете този
символ
.
Дай някому книга да чете и ще му кажеш: „Ако изучиш тази книга, всичко ще имаш.“ Не искаме сега щастие, но щастието е резултат. Първо, човек трябва да се научи да прави добро някому; второ, щастието ще дойде след ученето и трето, другият също ще последва с правене на свое добро на някой друг и т.н.; това е то отворено, живо добро. Има добро над кармата. Има добро, което е за ликвидиране на едно зло. Тогава ти правиш добро по кармични причини.
към текста >>
8.
3_18 ) Нашите по-малки братя, животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяко животно ще ти помогне в известни случаи да разбереш
Живота
.
След това всички отидохме при заслона и седнахме да си поприказваме, като стана въпрос за пчелите и изобщо за животните. Животните са предметно учение за човека и без тях той не може да прогресира. Те са пособие за него. Животинското царство е азбука и който разбере животните, ще разбере и човешкия живот. Катеричката, щом се наяде, събира останалите плодове и ще ги зарови, за да има за после; кокошката ще разрови и ще остави, а свинята оре и разхвърля – търси ли, търси.
Всяко животно ще ти помогне в известни случаи да разбереш
Живота
.
У кучето се развиват известни енергии, които са полезни за човека в някои случаи. Ако човек издигне организма си да трепти по-силно, отколкото трептенията на паразитите, те бягат от него; същото е и с вирусите. Хората считат за прости морските звезди, но те не са прости; откъсне ли им се един лъч, израства нов. После, има растения, които живеят дълъг живот, по 5-6-7 хиляди години. Ние вървим в посока, обратна на животните, отдето идват те; ние отиваме натам и накъдето отиват те, ние идем оттам.
към текста >>
Те
символизират
дванадесетте Добродетели.
Всеки скъпоценен камък е във връзка с едно Напреднало същество. Когато това се разкрие на човека, той вижда величието на Бога. Който не знае, ще стъпи отгоре върху един камък, в който има кристали от гранат, няма да обърне внимание. А това е един велик свят и когато човек се одухотвори, той почва да вижда това, което по-рано не е виждал. В Откровението, 21-ва глава се говори за дванадесет порти, направени от скъпоценни камъни: яспис, сапфир, халкидон, смарагд, сардоникс, сардий, хрисолит, вирил, топаз, хрисопраз, якинт, аметист.
Те
символизират
дванадесетте Добродетели.
Една сестра запита: „В какво се състои еволюцията и кои са факторите на еволюцията? “ Смисълът на еволюцията е Божественият Дух да работи във всички природни царства: минерално, растително, животинско и човешко. Смисълът на еволюцията е да се създават все по-висши форми, чрез които Божественият Дух и великите заложби на Монадата да се проявят по един съвършен начин. Божественият Дух в минерала се проявява в по-малка степен, в растителната и животинската форма – в по-голяма, а в човешката форма – в още по-голяма степен, докато в ангелската форма – още по-добре и т.н.
към текста >>
9.
4_02 ) Свободата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Преведете тези
символи
, които се отнасят за вътрешната Свобода.
Ти трябва да имаш един кон, когото никой да не може да възседне. Ако рече някой да го възседне, той да изчезне, но ако ти речеш да го възседнеш, да те носи на гърба си. Така другите няма да се изкушават, понеже ако той не изчезва, ще се зароди в тях желание да го откраднат. Вашите коне всеки ги възсяда. Във вашите къщи има много наематели.
Преведете тези
символи
, които се отнасят за вътрешната Свобода.
Това значи, че ако низшите, тъмни духове имат власт над теб и те завладяват и управляват, ти не си свободен. Вътрешна Свобода значи те да нямат власт над теб. Някой казва, че е свободен; цяло животно има вътре в него и мисли, че е свободен. В света има три вида Свобода: Свободата е качество на мисълта, на чувствата и на постъпките. Щом излезеш от рамките на тази вътрешна Свобода, отвън вече не си свободен.
към текста >>
Човек иска механически да тури ред и порядък в
Живота
, но не може така.
Като правиш добро, ти си свободен. Докато правиш избор между доброто и злото, ти си свободен, но като направиш зло, не си вече свободен. В Природата само едно цвете ли има? Нали има голямо разнообразие, колко видове цветя има! Всеки човек има особена мисъл, той е един стрък от всички останали; оставете го да си мисли свободно.
Човек иска механически да тури ред и порядък в
Живота
, но не може така.
Ще оставиш хората да живеят както разбират. Онова, което правиш, да считаш че си свободен, когато го правиш. Ограничението е първото качество на Свободата. Свободата започва само при ограничението. Които искат да живеят братски, не трябва да са наблизо; между единия и другия да оставят разстояние.
към текста >>
10.
4_08 ) Без насилие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На
онези, които ме разбират, казвам го
символично
, а мога да го кажа направо: животинските сили в човека вземат участие във войната, а Божественото в човека или истинският човек не взема участие.
Всяка война носи болести, защото тези отрицателни мисли във време на военните дни причиняват болести като отровни газове и засягат организмите и на онези хора, които не участват във военните действия; тогава цялата атмосфера е пълна с тези течения. С отрицателните мисли във време на война се разклаща атмосферата на етера и това внася дисонанс в човешкия организъм. През войната е „карма-каръшък “, т.е. действа кармата. Сегашната Втора световна война е война на птиците-аероплани, на рибите-подводници, на костените жаби-танкове, на дърветата-пушки.
На
онези, които ме разбират, казвам го
символично
, а мога да го кажа направо: животинските сили в човека вземат участие във войната, а Божественото в човека или истинският човек не взема участие.
Това, което вършат – войната, не е по Волята Божия и ще страдат. Един певец ми бе казал, че като давал концерт, между присъстващите дошъл и един инвалид – без крака и без ръце, труп, който слушал с интерес концерта. Певецът много се развълнувал, като го видял, мъчно понесъл тази картина. Ето такъв е резултатът на войната. Новото учение и Новият живот не допускат такива картини в Живота.
към текста >>
Новото учение и Новият живот не допускат такива картини в
Живота
.
На онези, които ме разбират, казвам го символично, а мога да го кажа направо: животинските сили в човека вземат участие във войната, а Божественото в човека или истинският човек не взема участие. Това, което вършат – войната, не е по Волята Божия и ще страдат. Един певец ми бе казал, че като давал концерт, между присъстващите дошъл и един инвалид – без крака и без ръце, труп, който слушал с интерес концерта. Певецът много се развълнувал, като го видял, мъчно понесъл тази картина. Ето такъв е резултатът на войната.
Новото учение и Новият живот не допускат такива картини в
Живота
.
Новото учение е живот на красивото, на радостното, на веселото, на доброто. Това е Божественият живот, който ще дойде, защото такава е Волята Божия. В Божествения живот всеки трябва да се остави свободен. Частното воюване между индивидите ражда колективното. Бог не създаде света за роби, за слуга, за затвори, за наслаждения.
към текста >>
11.
5_17 ) Сигурността на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие сега изучавате най-мъчната музика – музиката
на
Живота
.
Господ, който е направил света, е предвидил всички неща. В знанието съществува същият закон, както и при яденето. Гладен си; яж, но не преяждай. Утре пак ще огладнееш, вечността е пред теб. Вие искате да изядете всичко – оставете за друг път и за други.
Вие сега изучавате най-мъчната музика – музиката
на
Живота
.
Целият свят е училище за дисциплина на човешките души. Сигурността на ученика стои в ученето. В този мимолетен живот ние не можем да разрешим всички въпроси. Но онази мисъл, която остане в твоето съзнание и нищо не може да я помрачи, е висок планински връх – тя е това, на което в дадения случай можеш да разчиташ, тя е Реалното. Един учител ти е преподавал урок и за да му се отблагодариш, трябва да го заучиш.
към текста >>
Говоря
символично
.
Приятността не е в това да разбереш всичко, а да разбереш малкото, което в дадения случай ти трябва. Например, когато отидеш при извора, не е важно да знаеш как е станала водата и откъде иде; в случая същественото малко е да пийнеш вода, а другото после. Човек нека да пристъпи да работи с това малкото, което има. Има месеци, в които растенията цъфтят и зреят, а има месеци, в които се берат плодовете. Това е специално за всички, които търсят пътя.
Говоря
символично
.
Които са работили повече, развили са Божествените дарби. Напреднали души са тези, които са работили. Всяка душа, която иде от Невидимия свят, носи нови условия за развитие на Божественото. Погрешката е в нас: когато сме дошли на Земята, където има разни превозни средства, ние сме се качили на биволска кола и казваме, че тя бавно върви. На следващата станция слез от бавното превозно средство и се качи в друго – по-бързо.
към текста >>
Ако се изучава
живота
на
Природата, вижда се през какви фази трябва да мине човек.
Всеки да има една такава философия: нищо да не ви мъчи. Беседите трябва да се проучават и прилагат. И отвън и отвътре ще ви учат; нали е казано: „Духът ще дойде и ще ви научи на всичко.“ Главната спънка е в нас; след това идват спънките в окръжаващата среда. Цялата Природа е пълна с материал за проучаване. Наблюдавай заека как разбира от геометрия – когато остане един километър, преди да го стигне копоят, заекът избира един център и започва да се върти, да се върти, а после от центъра той отскача на няколко метра встрани, а копоят остава да се върти на онова място в кръг.
Ако се изучава
живота
на
Природата, вижда се през какви фази трябва да мине човек.
За да дойде до едно блажено състояние, той трябва да мине през много неблагоприятни фази. Да вземем например пеперудата: нали преди да каца от цвете на цвете, тя е била гъсеница, изложена на големи опасности, а стане ли пеперуда, забравя. Щом снесе яйца, от яйцата се излюпват пак гъсеници. Та и ние, като дойдем до онова висше съзнание, после пак изпадаме в старото съзнание. Значи необходимо е да се задържим във висшето съзнание, което дохожда в нас.
към текста >>
12.
6_04 ) Право на Божествения Дух
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това са
символи
.
Невидимият свят най-първо се проявява без образи. Направете следното упражнение три пъти на ден: да отправите ума си нагоре и вижте каква мисъл ще дойде. Вижте каква категория мисли ви се дават, защото те ще бъдат разнообразни. После, Невидимият свят ще ви говори образно. Например може да видите образа на череша или ябълка.
Това са
символи
.
С това Невидимият свят иска да ти каже, че и при най-лошите условия да работим и да даваме хубави плодове. Децата дълбоко желаят нещата и затова каквото поискат, получават го, а възрастните умуват ли, умуват и затова не получават. Братът попита: „Хубаво ли е да се развият вътрешните сили и да се влезе в езотеричния живот чрез размишление върху чакрите? “ Такава работа с чакрите е насилие, защото тогава могат да станат обратни реакции: човек се уморява, не иска да се моли, влиза отново да живее в света и отново получава енергии от него.
към текста >>
Проучвайте и размишлявайте върху Рилските беседи Двигатели в
Живота
.
После може да вземете за размишление четвърта година от Общия окултен клас. Слушането е едно благословение. Ако Земята не възприеме дъжд, сняг, роса и пр., тя щеше ли да има извори? Прочетете Седма серия по следния начин: от първа беседа четете и размишлявайте върху 10-а страница; от втора беседа – 12-а стр.; от трета беседа – 3-та стр.; от четвърта беседа – 14-а стр.; от пета беседа – 9-а стр.; от шеста беседа – 7-а стр.; от седма беседа – 8-а стр.; от осма беседа – 5-а стр.; от девета беседа – 3-та стр.; от десета беседа – 11-а страница. После проучвайте Светът на великите души; всеки ден размишлявайте върху едно изречение.
Проучвайте и размишлявайте върху Рилските беседи Двигатели в
Живота
.
Размишлявайте върху стиховете на 15-та глава от Евангелието от Йоана. Там има материал за концентрация. Проучете и книгата на Исайя като теглите с жребие главите.
към текста >>
13.
6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Може едно събитие в
живота
на
един човек после да се повтори с цялото човечество.
Ако можете, направете един паралел с днешните времена. В Даниила е писано: „Дето е мършата, там са и орлите“; значи дето има гниеща култура, ще има разрушители, които ще я разрушат. Това се отнася за последните времена. Един брат попита: „Как се тълкува 4-та глава на Даниила, дето се описва съня на Навуходоносора, който стана на животно и после пак човек.“ Това, което е станало с Навуходоносора, се отнася за сегашните времена, има отношение с това, което става днес с цялото човечество.
Може едно събитие в
живота
на
един човек после да се повтори с цялото човечество.
Както виждате и примера с Езекиил, който прави известни неща по нареждане отгоре, за да му се покаже какво ще стане после с еврейския народ. Гордостта на Навуходоносора е символ на сегашната гордост на хората. Поради гордостта му се е проявило животинско състояние на съзнанието му. И когато той съзнал, че Бог управлява всичко, и се смирил, тогава пак се възвърнала неговата човешка форма. Същото ще стане и сега с човечеството.
към текста >>
Гордостта
на
Навуходоносора е
символ
на
сегашната гордост
на
хората.
Това се отнася за последните времена. Един брат попита: „Как се тълкува 4-та глава на Даниила, дето се описва съня на Навуходоносора, който стана на животно и после пак човек.“ Това, което е станало с Навуходоносора, се отнася за сегашните времена, има отношение с това, което става днес с цялото човечество. Може едно събитие в живота на един човек после да се повтори с цялото човечество. Както виждате и примера с Езекиил, който прави известни неща по нареждане отгоре, за да му се покаже какво ще стане после с еврейския народ.
Гордостта
на
Навуходоносора е
символ
на
сегашната гордост
на
хората.
Поради гордостта му се е проявило животинско състояние на съзнанието му. И когато той съзнал, че Бог управлява всичко, и се смирил, тогава пак се възвърнала неговата човешка форма. Същото ще стане и сега с човечеството. Когато човек след падане в животинско състояние се смири и прозре, че всичко е от Бога, и отдаде слава на Бога, тогава ще се освободи от животинското състояние на съзнанието. Цялото човечество ще мине през това състояние, през което е минал Навуходоносор.
към текста >>
14.
7_03 ) Разлика между вяра, надежда и Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а с Любовта ще добием смисъла
на
Живота
.
“, то се оправя. По-добре е да имаш лоши условия отвън и да казваш: „Ще се оправи! “, отколкото да имаш външни условия и да казваш: „Тази работа няма да я бъде.“ Когато човек е добър, тялото му е добър проводник на топлина, а когато е лош, и тялото му е лош проводник на топлина. Вярата, Надеждата и Любовта регулират нещата. Като ви срещна втори път, да видя, че всички ваши стъкълца са се превърнали в диаманти.
С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а с Любовта ще добием смисъла
на
Живота
.
Красиви да станете с Надеждата, силни – с Вярата и чрез Любовта да носите Светлина. Хората на новите времена трябва да бъдат красиви. Поръчах на една наша сестра, художничка, да нарисува един пътник, който пътува към извора, друг – застанал при извора, а трети – пие от него. Изворът символизира Живота. Онзи, който пътува към извора, е човек на Надеждата; седналият край извора е човек на Вярата, а онзи, който пие от извора на Живота, това е човекът на Любовта.
към текста >>
Изворът
символизира
Живота
.
Като ви срещна втори път, да видя, че всички ваши стъкълца са се превърнали в диаманти. С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а с Любовта ще добием смисъла на Живота. Красиви да станете с Надеждата, силни – с Вярата и чрез Любовта да носите Светлина. Хората на новите времена трябва да бъдат красиви. Поръчах на една наша сестра, художничка, да нарисува един пътник, който пътува към извора, друг – застанал при извора, а трети – пие от него.
Изворът
символизира
Живота
.
Онзи, който пътува към извора, е човек на Надеждата; седналият край извора е човек на Вярата, а онзи, който пие от извора на Живота, това е човекът на Любовта. Не считайте, че проектът за постижение на каквато и да е идея е изгубен. Това е въпрос на време. Пред вас е цялата вечност. Ще го постигнете, но не тъкмо днес.
към текста >>
Онзи, който пътува към извора, е човек
на
Надеждата; седналият край извора е човек
на
Вярата, а онзи, който пие от извора
на
Живота
, това е човекът
на
Любовта.
С Надеждата ще станем красиви, с Вярата – силни, а с Любовта ще добием смисъла на Живота. Красиви да станете с Надеждата, силни – с Вярата и чрез Любовта да носите Светлина. Хората на новите времена трябва да бъдат красиви. Поръчах на една наша сестра, художничка, да нарисува един пътник, който пътува към извора, друг – застанал при извора, а трети – пие от него. Изворът символизира Живота.
Онзи, който пътува към извора, е човек
на
Надеждата; седналият край извора е човек
на
Вярата, а онзи, който пие от извора
на
Живота
, това е човекът
на
Любовта.
Не считайте, че проектът за постижение на каквато и да е идея е изгубен. Това е въпрос на време. Пред вас е цялата вечност. Ще го постигнете, но не тъкмо днес. Ти и днес можеш да го постигнеш, но нямаш толкова наука.
към текста >>
15.
7_20 ) Отношение към страданието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Кръгът представлява красив
символ
, който всякога ни е обединявал, и тогава чувството
на
братство – тази велика идея – ни свързваше в едно цяло.
ОТНОШЕНИЕ КЪМ СТРАДАНИЕТО Беше на един от общите ни обеди, направени на полянката на Ел-Шадай. Всички бяхме насядали в кръг, а Учителя както винаги беше от страната на каменната ограда.
Кръгът представлява красив
символ
, който всякога ни е обединявал, и тогава чувството
на
братство – тази велика идея – ни свързваше в едно цяло.
След свършване на обеда една от темите ни беше какво трябва да бъде нашето отношение към страданието. Един страда от едно, друг – от друго и идват при мен да се оплакват. Когато условията са тежки, знам, че могат да се подобрят, да станат благоприятни. Скръбта е печалба, а Радостта е двойна печалба. Имай широко сърце!
към текста >>
Предназначението
на
Живота
не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, Радостта, Хармонията, Красотата и Свободата.
Този, Който е допуснал хиляди блага за теб, какво от това, че ти е дал и една малка неприятност за разрешаване? Един свещеник ми каза: „Като почнах да благодаря за страданията, те си отидоха.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Като обикнеш болестта, и тя си отива. Когато дойде страданието, трябва да благодарим за него, но това не ще означава, че ще се примирим. Не, ще се стараем да го отстраним, но додето то ни тъпче, ще бъдем благодарни и ще знаем, че ни възпитава, че ни пробужда, че ни чисти.
Предназначението
на
Живота
не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, Радостта, Хармонията, Красотата и Свободата.
Някой може да каже: „Тогава не е ли по-добре да няма страдание, не може ли без страдание? “ На това ще се отговори така: първо, може без страдание, щом си чист. Щом си нечист, то ще те мачка; тогава страданието ще дойде като последствие, за да те пречисти. Второ, може без страдание, ако не грешиш, ако не нарушаваш Божествените природни закони. При най-малко нарушение страданието идва като последствие, за да те научи да не грешиш.
към текста >>
16.
99) Работите на сърцето остават свободни
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Безлюбието ражда всички противоречия в
Живота
, а Любовта ражда хармония в
Живота
.
Само свободният човек може да люби! Само онзи, който мисли, може да люби! Само онзи, който люби, може да живее! Само онзи, който живее, може да работи! Няма да ядеш от дървото на безлюбието!
Безлюбието ражда всички противоречия в
Живота
, а Любовта ражда хармония в
Живота
.
Днес в Любовта има много примесени неща, които не са Любов. Има чужди неща в Любовта, от които хората изпитват страх. Нашият Иван имаше тук на Изгрева една кобилка, която беше надарена с навик да спира насред път. Иван ще слезе от каруцата, ще я поглади, ще ѝ даде зоб и пак тръгне. После, пак се спре.
към текста >>
Това е
символично
казано.
И ако проявяват към теб Идеална Любов, няма да знаеш как да я оцениш. Един човек, за да има Идеална Любов към някого, не трябва да се приближава до него по-близо от 10 км и оттам с бинокъл да го гледа. Идеалната Любов подразбира да не виждаш никаква кривота в онзи, когото обичаш. Тези 10 км как ги разбирате? Те означават Свободата.
Това е
символично
казано.
На 10 км разстояние значи следното: да се даде пълна свобода на онзи, когото обичаш. Свободата в даден случай в какво стои? Никой да не навлиза в мястото, което Бог му е дал. Когато двама души се обичат, то като се движат известен период, ще дойдат до най-близко разстояние – един до друг; това са щастливи минути. После пак се отдалечават, но и пак ще се срещнат и т.н.
към текста >>
17.
14) Възкресение, ангел и синовете Божии
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере
живота
.
ВЪЗКРЕСЕНИЕ, АНГЕЛ И СИНОВЕТЕ БОЖИИ На 30 януари 1928 г. бяхме на екскурзия на Витоша. След гимнастическите упражнения започна разговор.
Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере
живота
.
Една душа може да живее при най-хубави условия и пак да се мъчи. Човек е един лист на дървото и ако той, щом някой му се поусмихне насреща, вземе и напусне клончето, тогава изоставя най-хубавото положение. Сега човек трябва да дойде до Възкресението. После да бъде Ангел и накрая да бъде от Синовете Божии. Само на Божественото можем да се подчиним, а на човешкото не можем.
към текста >>
В нея има дълбоки
символи
.
Но ако им влияе само тя, ще излязат извън реалното – в областта на фантазията. Хората на изкуството – поети, музиканти, художници – се раждат такива. Шекспир14 е употребявал петнадесет хиляди думи, Милтън15 – десет хиляди думи; а Омир16 – четиридесет хиляди думи. Този факт за Омир трябва да се провери дали е верен, това е голямо богатство. Мъчно се чете „Илиада”17, и за един грък е мъчно читаема тя.
В нея има дълбоки
символи
.
Вие трябва да прочетете и „Ведите”18, епичните произведения на Индия, те са хубави. Ведите са тридесет тома, преведени са на английски от Макс Мюлер19. Той има своя теория, че гърците са взаимствали от Египет, от Индия и пр., а единственото, което е тяхно, било ваятелството. Като влезете в този клас, за който ви говоря, вечерно време ще оставите тялото си, ще намерите „Ведите“ в Англия, ще ги прочетете, ще си вземете бележки и сутринта ще си дойдете. И във Ватикана ще идете.
към текста >>
18.
43) Начало има, но край няма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя ще осмисли
Живота
по всички посоки и ще даде това, което човек желае.
Любовта е извън времето и пространството. Тя не е във времето, но можеш да я почувстваш в един момент. Ти във време и пространство констатираш Любовта, но най-славното в Любовта е това, което е извън времето и пространството. Тогава ти имаш съзерцание за цялото Битие и виждаш Бога във всичката Негова пълнота. Любовта осмисля нещата.
Тя ще осмисли
Живота
по всички посоки и ще даде това, което човек желае.
Ще даде възможност на душата да се изяви и тя ще се задоволи. Щастието ще бъде само външен израз на Любовта. Щастието няма да реализира цялата програма на Любовта, защото всичко не може да се реализира още, а само част от програмата. В Любовта абсолютно никой не може да те измами; това е велик закон. Ако кажете, че някой ви е измамил в Любовта, това не е вярно.
към текста >>
Като погледнете Любовта, ще забравите всичко и ще изскочи от вас всичката грозота
на
живота
– грях и страдания.
Законът за злото, за доброто, за женитбата, за политическото убеждение е учение за света – и там се учат. Законът за Любовта, това е Новото учение, това е Новият живот. Новият живот почива само върху един принцип. Любовта ще дойде в света, ще се въплъти и ще спаси света. После тя ще се въплъти в Мъдростта и ще видите образа на Любовта какво нещо е.
Като погледнете Любовта, ще забравите всичко и ще изскочи от вас всичката грозота
на
живота
– грях и страдания.
Животът, великото в света сега започва. Колко безполезни живота са минали: градиш – рухне, градиш – рухне, и най-после се намериш в голямо противоречие. Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е Божественото. И трябва да се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде.
към текста >>
Колко безполезни
живота
са минали: градиш – рухне, градиш – рухне, и най-после се намериш в голямо противоречие.
Новият живот почива само върху един принцип. Любовта ще дойде в света, ще се въплъти и ще спаси света. После тя ще се въплъти в Мъдростта и ще видите образа на Любовта какво нещо е. Като погледнете Любовта, ще забравите всичко и ще изскочи от вас всичката грозота на живота – грях и страдания. Животът, великото в света сега започва.
Колко безполезни
живота
са минали: градиш – рухне, градиш – рухне, и най-после се намериш в голямо противоречие.
Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е Божественото. И трябва да се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде. И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален, и ще казвате тогава: „Едно време бях сляп, сега вече виждам“. Сега ще се насърчавате – това, което ви казвам, не е само за утешение.
към текста >>
Това са
символи
.
Иди при овцете да се научиш. Някой казва: „Трябва да ядем месо“. Иди при вълците да се научиш. Някой казва: „Трябва да бъдем щедри“. Иди при овцете да се научиш.
Това са
символи
.
Вегетарианството означава кротост. Който иска да научи кротостта, да иде при добрите хора. Човек трябва да бъде алхимик, трябва да разбира състоянията на материята. Чрез алхимическия огън трябва да овладее материята, да има реторти. Някоя оса, когато попадне на мед, полепват ѝ крилата и краката, тя вижда, че нещо чуждо има върху себе си, иска да се освободи от него.
към текста >>
Това, което е обичала, сега е препятствие в
живота
ѝ.
Вегетарианството означава кротост. Който иска да научи кротостта, да иде при добрите хора. Човек трябва да бъде алхимик, трябва да разбира състоянията на материята. Чрез алхимическия огън трябва да овладее материята, да има реторти. Някоя оса, когато попадне на мед, полепват ѝ крилата и краката, тя вижда, че нещо чуждо има върху себе си, иска да се освободи от него.
Това, което е обичала, сега е препятствие в
живота
ѝ.
Да направя превод: това означава едно подхлъзване в живота и това, което е изглеждало хубаво, сега причинява големи страдания. Светът е на изпитание и изпитанието е общо. Вие сте дошли в течението и тези силни вълни вас засягат. Трябва да се разбере сегашният живот, понеже е плод на цялото минало. Трябва да се извлече добър урок, за да не се повтаря.
към текста >>
Да направя превод: това означава едно подхлъзване в
живота
и това, което е изглеждало хубаво, сега причинява големи страдания.
Който иска да научи кротостта, да иде при добрите хора. Човек трябва да бъде алхимик, трябва да разбира състоянията на материята. Чрез алхимическия огън трябва да овладее материята, да има реторти. Някоя оса, когато попадне на мед, полепват ѝ крилата и краката, тя вижда, че нещо чуждо има върху себе си, иска да се освободи от него. Това, което е обичала, сега е препятствие в живота ѝ.
Да направя превод: това означава едно подхлъзване в
живота
и това, което е изглеждало хубаво, сега причинява големи страдания.
Светът е на изпитание и изпитанието е общо. Вие сте дошли в течението и тези силни вълни вас засягат. Трябва да се разбере сегашният живот, понеже е плод на цялото минало. Трябва да се извлече добър урок, за да не се повтаря. Вие ще бъдете щастливи, но не веднага.
към текста >>
Трябва да разберете какви роли сте играли в
живота
.
И да искате да го спрете, не можете, винаги извира нова вода отвътре. Една сестра каза: „Искаме да знаем нещо за Мелхиседек“. Много искате. Той бе по-голям от Авраам. Някой път, когато му дойде времето, ще ви разправя за Мелхиседек в някоя беседа.
Трябва да разберете какви роли сте играли в
живота
.
Това е цяла история. Били сте в Египет, в Палестина, в Асирия, в Индия, в Атлантида, в Лемурската раса като черни. Това е история на далечното минало, една велика, красива история и всички връзки между хората не са образувани сега, те не са нови. Трябва да са отворени очите ви, за да видите как ви изкушават: от лявата страна са тъмни същества, а от дясната – Светли. Тъмните ти обещават: „Това ще ти дадем, онова ще ти дадем“.
към текста >>
19.
1) Ангел хранител
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Същественото в
живота
е Любовта.
АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ Брат Д. ни покани на братска вечеря, създаде се една светла атмосфера и Учителя подхвана темата за Любовта.
Същественото в
живота
е Любовта.
То е, което не се мени. И Любовта е тази, която ще ви освободи от всичко. И най-големите противоречия, но с Любов, са за предпочитане, отколкото всички други външни удобства, но без Любов. Как познавате, че някой ви обича? Имате ли точна мярка?
към текста >>
Това е идеалната Любов, но то е
символично
казано.
Да вземаш – това е обич. Противодействащата сила на Любовта е користолюбието. Няма по-голяма служителка от Любовта, обаче ако си помислиш, че искаш тя да ти слугува, а ти да бъдеш неин господар, тогава ще си създадеш ад; ако я ограничиш, тя ще те мачка. Ти се оплакваш, но тя като дойде, забравяш всичко, дори забравяш и да се оплакваш, и чак след като си замине, казваш: „Трябва да ѝ кажа...“ Без да те пита, тя ти дава това, от което имаш съществена нужда. При Любовта единият е на Месечината, а другият – на Земята, или единият е на Слънцето, а другият – на Земята.
Това е идеалната Любов, но то е
символично
казано.
Дето живеят хората много наблизо, там е всичката мъчнотия. В Духовния свят, като се обичат, се виждат, но яви ли се една малка пречка, те изчезват един за друг. Вие изобщо не се познавате, тъй като, за да се опознаете, трябва и да се обичате. Никога не сте видели образа на Онзи, Който ви обича. Никога никой не е видял Бога.
към текста >>
20.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Дишането като всеобщ процес е изследвано от окултната наука, която изнася
на
преден план двойния му ритъм: издишване и вдишване, които
символизират
създаването и изчезването
на
света.
ДИШАНЕТО И ПОЗНАНИЯТА, КОИТО УЧИТЕЛЯ ДАВА ЗА НЕГО74 Целта на настоящата студия е читателят да опознае основните принципи на дишането, както и няколко специални упражнения за дишане, изнесени в лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов. Въпросът за дишането, изложен тук макар и накратко, е напълно достатъчен, за да може всеки да се ползва с успех от теоретичните познания и да се приучи на дихателни упражнения, съобразени със степента на развитие на съвременното човечество. Така всеки би могъл сам да си изработи дълбоко, плавно и ритмично дишане, което е и един от първостепенните фактори за физическото и духовното ни израстване.
Дишането като всеобщ процес е изследвано от окултната наука, която изнася
на
преден план двойния му ритъм: издишване и вдишване, които
символизират
създаването и изчезването
на
света.
И още, това са центростремителното и центробежното движение, започнали от определен център, какъвто е сърцето в човешкото тяло, а в глобален смисъл – Божественият център или Слънцето на всички слънца. Двете фази на дишането са отварянето и затварянето на Небесната врата. Планетата Земя също диша, нейните етерни сили ту проникват навътре в недрата ѝ, ту отчасти излизат извън нея, в околното пространство. От Христа насам хората се намират в епоха на възлизане или в цикъл на еволюция, затова е необходимо да се има предвид, че индуските методи за дишане, които са дадени тогава, когато народите са били в инволюционната си степен на развитие, днес вече не са подходящи за организма. Ето осветлението на Учителя по този въпрос, прочетено в „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите, които не са приложими днес.
към текста >>
Щом въздухът е
символ
на
духовното,
на
диханието
на
Безграничния, то тогава може да се каже, че дишането е възприемането
на
една духовна власт.
От Христа насам хората се намират в епоха на възлизане или в цикъл на еволюция, затова е необходимо да се има предвид, че индуските методи за дишане, които са дадени тогава, когато народите са били в инволюционната си степен на развитие, днес вече не са подходящи за организма. Ето осветлението на Учителя по този въпрос, прочетено в „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите, които не са приложими днес. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам да дишате дълбоко, но като същевременно се стремите този процес да става и плавно, и ритмично.“ Дишането е равностойно на възприемането на силата на въздуха.
Щом въздухът е
символ
на
духовното,
на
диханието
на
Безграничния, то тогава може да се каже, че дишането е възприемането
на
една духовна власт.
Въздухът е средата, присъща на светлината, на извисяването, на аромата, на цвета, на междупланетните вибрации; той е пътят на общуването между Небето и Земята. Въздухът разнася вибрациите на Словото Божие и е наситен с прана – жизнена енергия. В „Къртица, славей и пчела“ от томчето „Закони на доброто“ четем следното: „Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозореца на стаята си да поеме чист въздух. Това значи съзерцание с дробовете. Той чувства нужда от чист въздух – да отвори прозореца на стаята си.
към текста >>
По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят
на
двете течения в
живота
.
„В Божествения свят, когато се гради едно здание, всякога се предвиждат две врати. През едната се влиза, а през другата се излиза. Същото може да се направи и с човешкия нос. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра с ръката си и поемете въздух през лявата. След това затворете лявата си ноздра, като задържите въздуха известно време в дробовете си, после отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън.
По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят
на
двете течения в
живота
.
Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете това упражнение, като се свързвате с Божественото съзнание.“ „Тридесет дни подред може да правите следното упражнение: затискате дясната ноздра и като поемате въздух през лявата, мислено произнасяте формулата: „Само Божията Любов е Любов.“ Като задържите въздуха известно време в дробовете си, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпуснете въздуха навън, като произнасяте същата формула, но със затворена лява ноздра. Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време; всеки път ще правите 3 или 10 пъти вдишване и издишване.“ XII. Използване на пролетта за дълбоко дишане Дихателните упражнения трябва да се прилагат целогодишно, но не бива по никакъв начин да се пропуска пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила – прана.
към текста >>
Законът
на
Хелмхолц важи за всички области в
живота
.
Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76 Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон.
Законът
на
Хелмхолц важи за всички области в
живота
.
И както определени струни са в резонанс с изпетия срещу тях тон, така и ние ще станем отзивчиви към духовните вълни, които идат към нас; и ако се поставим в хармония с тях, то тогава ще станем възприемчиви. Тази идея става ясна и чрез един друг пример: ако антената на един радиоприемник се нагласи да приема вълни с определена дължина, то тя ги хваща, докато към всички други вълни е безчувствена, макар че те се блъскат в станцията. Важно е как нагласяме собствения си апарат към възприемане на висшите психични сили, проникващи въздуха. За да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към онези ценности, които го проникват – праната и разумните сили, необходимо е да спазваме психичните условия, които са изредени по-долу. Да се диша спокойно и с добро разположение
към текста >>
Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките
на
хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в
живота
.
Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си – нездравословни постъпки. Преди да заспи, да подиша 15 мин. дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня. И след като се усети спокоен, да си легне. Така ще има здрав и укрепителен сън.
Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките
на
хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в
живота
.
Мисли за дърветата, които цъфтят, за реките и бистрите извори, които текат – тогава възприемаш добре Божествените блага на въздуха. Срещнеш някое хубаво растение – фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видиш някой хубав извор, някоя канара в планината – запази ги в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни и хубави мисли, чувства и постъпки. Отмахни от това свято място образа на счупената стомна или скарването между хората.
към текста >>
Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към
живота
– Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази.
А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов.
Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към
живота
– Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази.
Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил.
към текста >>
Тази мисъл, която дава подтик
на
живота
ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там)
Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно.
Тази мисъл, която дава подтик
на
живота
ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там)
Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
към текста >>
Съзнателните ученици
на
Живота
се лекуват с дьлбоко дишане.
Ако не знае как да диша, той се отпуща, ляга по гръб и казва: „Да бъде Волята Божия.“ Но именно този израз означава: човек да мисли, да чувства и да постъпва, както Бог мисли, чувства и постъпва.“ Има връзка между дишането и положението на диафрагмата. При бързо и плитко дишане поради натиска на диафрагмата често пъти сърцето заболява. И затова при някои сърдечни болести се препоръчва дълбоко дишане, за да привикне диафрагмата към нормалното си разположение и по този начин да се намали натискът върху сърцето и белия дроб – така се създават условия за излекуване. Дълбокото дишане, съчетано с други подходящи методи, се прилага с успех и при регулиране на кръвното налягане.
Съзнателните ученици
на
Живота
се лекуват с дьлбоко дишане.
Който диша правилно, може да измени състоянието на храносмилателните органи и да бъде господар на нисшите сили в себе си. При стомашни или коремни болки правете 4 пъти дневно по 6 дихателни упражнения, като същевременно поставяте лявата длан върху мястото на болката, а върху нея – дясната ръка, също с длан навътре, защото жизнените струи, които излизат от ръцете, са лековити. При простуда, като се направят упражнения за дълбоко дишане, става загряване и лечебно изпотяване. При нервни болести също би трябвало да се приложи дълбокото дишане, съчетано с разходки и излагане на слънце при изгрев и в първите два часа след него. При парализа съответният орган е здрав анатомически, но е обезсилен нервът, който го инервира.
към текста >>
Цитирам Учителя: „Ако човек не диша правилно, скъсява
живота
си.
При усилена дейност на органите в тъканите става натрупване повече на междинни отровни продукти на дисимилацията, отколкото бъбреците и потните жлези смогват да изхвърлят извън организма, но при дълбокото дишане богатият приток на кислород в тъканите засилва окислението, т.е. при изгарянето на междинните отровни продукти те се доразлагат. Приетата прана е добър капитал – тя действа отморително. Отмората, която човек добива с дихателните упражнения, наподобява до известна степен на тази, която настъпва след укрепителен сън. Между дишането и дългоденствието на човека има връзка.
Цитирам Учителя: „Ако човек не диша правилно, скъсява
живота
си.
Ако диша добре, ще го задържат 120 години на Земята. За всеки, който диша добре, казват, че е добър наемател, и го задържат в квартирата. Дългият живот на човека зависи от правилното му дишане, а пък дишането зависи от правилното мислене и чувстване.“ XVI. Дишане и подмладяване Физиологичната възраст на човека се измерва не толкова с календарната му възраст, колкото със степента на израждане на тъканите, вследствие на натрупаните в тях отрови и обедняването им от жизнена сила.
към текста >>
Когато се изпита голямо разочарование, например загуба
на
любов или някой друг крах в
живота
, това може да се отрази върху дишането и върху дихателната система.
– Не дишат правилно.“ („Законите на дишането“ от томчето „Божествен и човешки свят“) Когато почувствате, че сте пред прага на кипване и изгубване на самообладание, направете 3 или 5 дълбоки вдишки и ще добиете власт над своите нерви, ще почувствате прилив на вътрешна сила. Белият дроб е свързан с човешките чувства. Между дишането и чувствата има взаимодействие.
Когато се изпита голямо разочарование, например загуба
на
любов или някой друг крах в
живота
, това може да се отрази върху дишането и върху дихателната система.
Ако не се трансформират отрицателните чувства, те действат разрушително върху белия дроб и това е една от причините за туберкулозата. В такъв случай, за да възстанови здравето си, болният трябва да внесе хармония в чувствата си – да ги повдигне и облагороди, а и същевременно да се приучи на правилно дишане. Добрите чувства зависят от това как е устроена дихателната система, но и обратното – ако дробовете са устроени добре, то човек ще има и добро разположение. Правилното дишане е основен фактор, който внася топлина и жизнерадост в чувствата и ги облагородява. Дълбокото дишане възвисява мисълта
към текста >>
„У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие
на
това не можете да имате правилни възгледи за
живота
.“
XXI. Дишане и развитие на дарбите Дълбокото, ритмично дишане съдейства за пробуждане и развитие на дарбите, поставя ги в по-голяма активност по следните причини: първо, чрез правилно дишане се развива човешката нервна система и се засилва активността на мозъчните центрове; второ, при правилно дишане човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздуха, и те стимулират развитието на духовните сили на човешкото естество. XXII. Дишане и възходящ път на душата От всичко, споменато дотук, се разбира, че между дишането и мирогледа има връзка. Ето какво казва Учителя по този въпрос:
„У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие
на
това не можете да имате правилни възгледи за
живота
.“
(“Трансформиране на енергиите“, МОК, 1928 г., 33-та лекция) „Религиозните и научни разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането.“ (“Дишането – най-важният процес в Природата“) „Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи.“ (“За дишането“, лекция от 1940 г.)
към текста >>
От немарливите в
живота
и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му.
XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му.
От немарливите в
живота
и от тия, които нямат поне малко Любов към Бога, Бог крие благата Си, а и да им ги даде, те не могат да се ползват.“ „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане, при което да влезете във връзка с Бога; така ще придобиете Неговите качества и ще имате разположението Му.
По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.) Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин.
към текста >>
за размишление, за да намери отговор
на
въпросите защо е дошъл
на
Земята, какъв е смисълът
на
живота
му, как да предприеме вътрешните си дирения
на
познание, и т.н.
По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.) Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин.
за размишление, за да намери отговор
на
въпросите защо е дошъл
на
Земята, какъв е смисълът
на
живота
му, как да предприеме вътрешните си дирения
на
познание, и т.н.
Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения.
към текста >>
Както всичко останало в
живота
, така и функцията дишане изминава своя път
на
еволюция.
С дишане се постига активност и работоспособност, бодрост и съсредоточеност. В бъдеще дихателните упражнения ще имат широко приложение в училищната програма. Паневритмията е много подходяща за училищна възраст. При нейното редовно изпълнение у децата се пробужда духовното им естество за разумна обмяна с природните сили; така по-интензивно се развиват творческите им заложби и нараства жизнелюбието им. XXX. Еволюция на дишането
Както всичко останало в
живота
, така и функцията дишане изминава своя път
на
еволюция.
Дишането става чрез кислород, но има организми, например анаеробните бактерии, които живеят в безкислородна среда и разлагат без помощта на кислород някои вещества, а така освободената енергия използват за своята дейност. Рибите дишат в една по-гъста среда – водата. От нея чрез хрилете си те извличат разтворения въздух. В сравнение с тях човек диша в по-рядка среда, обаче в бъдеще дишането ще става в още по-рядка среда, а именно – в етера. И новите дихателни органи, с които човек ще диша етер, сега се изработват в неговия организъм посредством Любовта.
към текста >>
В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в
живота
, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит
на
средата, в която живее,
на
законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях.
И новите дихателни органи, с които човек ще диша етер, сега се изработват в неговия организъм посредством Любовта. Защо човек трябва да обича? – За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера, които са част от етерния организъм на човешкото естество; с други думи, Любовта организира етерния двойник на човека. XXXI. Заключение С тази студия се хвърля бегъл поглед върху учението за дишането.
В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в
живота
, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит
на
средата, в която живее,
на
законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях.
Това е един естествен път на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие. Светлината, която Учителя хвърли върху всички области на живота, предначерта посоката към възход, хармония и красота.
към текста >>
Светлината, която Учителя хвърли върху всички области
на
живота
, предначерта посоката към възход, хармония и красота.
– За да се изработят в него бъдещите дихателни органи за възприемане на етера, които са част от етерния организъм на човешкото естество; с други думи, Любовта организира етерния двойник на човека. XXXI. Заключение С тази студия се хвърля бегъл поглед върху учението за дишането. В Школата, която Учителя създаде, Той даде специални упражнения, имайки предвид, че човекът е поставен от Разумната Природа в живота, като са му дадени съответните сили, материали, възможности и условия; именно затова той трябва да се осъзнае духовно, да се самоопредели, да направи смислен прочит на средата, в която живее, на законите, които работят в нея, и да се съобразява с тях. Това е един естествен път на приобщаване, който води към разумен живот, свобода и щастие.
Светлината, която Учителя хвърли върху всички области
на
живота
, предначерта посоката към възход, хармония и красота.
към текста >>
21.
44) Митологията от окултно гледище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Но
на
нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в
живота
.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ46 В своя еволюционен път човечеството бележи съответна степен на развитие на съзнанието и културата. Всеки вид човешка култура минава през свой период на детство, юношество, младост, зрялост, старост, защото когато достигне кулминациионната си точка, тя сбъдва своя замисъл, след което залязва.
Но
на
нейно място идва все още неизпитана, но младенчески чиста култура, носеща нови духовни и материални ценности, и чрез нейната изява ще прозвучи идеята, която Невидимият свят въплъщава в
живота
.
При културния си възход човечеството всякога е подпомагано и ръководено от невидимата ръка на напредналите същества. Значението на тази съпричастност можем да обрисуваме с някоя подходяща аналогия. Например ако едно дете бъде оставено да изучи четирите аритметически действия без чужда помощ, то, разбира се, че ще може да ги усвои, но ще употреби повече усилия и време. Също така човек сам би могъл да открие и усвои цялата аритметика с дробите, с пропорциите, с простото и сложно тройно правило, след това – цялата алгебра, тригонометрия, аналитична и дескриптивна геометрия и т. н., да мине през висшата математика, но за да се справи съвсем сам с цялата тази наука, би имал нужда от много години, докато сега, с помощта на синтезираното знание, той усвоява този обем математическо знание в съкратен срок, за 10-15 години.
към текста >>
Един от начините е бил разказването
на
митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и
символична
форма.
Именно затова в плана на напредналите същества е да вземат всякога участие при възпитанието и развитието на културата, докато човечеството я усвоява. Средищата, чрез които Светлите същества и гениите на човечеството действат, са окултните школи. Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура.
Един от начините е бил разказването
на
митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и
символична
форма.
Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма.
към текста >>
И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви
символи
, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание.
Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност.
И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви
символи
, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание.
И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос.
към текста >>
И тези
символи
раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони.
Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание.
И тези
символи
раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони.
Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот.
към текста >>
Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в
символична
форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма.
Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа.
Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в
символична
форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма.
Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него.
към текста >>
Затова
символите
, които окултните центрове
на
миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата
на
съзнанието.
Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма.
Затова
символите
, които окултните центрове
на
миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата
на
съзнанието.
Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта.
към текста >>
Тезей е
символ
на
човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество.
Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос. Тезей извършва много подвизи в своя живот. Един от тях е отпътуването му за Крит заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, и когато единствено той надвива чудовището и спасява техния живот, след това успешно напуска преплетените пътеки на Лабиринта, тъй като от любов царската дъщеря Ариадна се сеща как да му помогне – дава му кълбо вълнена прежда. Тезей, като влиза в подземието, закрепва единия му край за входа и като го държи в ръцете си, отвива по малко от него. А след убийството на Минотавъра героят, държейки конеца, лесно намира обратния път из криволиците на Лабиринта.
Тезей е
символ
на
човека, Лабиринтът е светът, Минотавърът – нисшето, животинското естество в човека, а Ариадна – неговото Божествено естество.
Защо Ариадна е наречена царска дъщеря? Защото Божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшето в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друг пример е легендата за Язон47 и златното руно. Неговият баща Езон, царя на Йолкос, е свален от брат си Пелий, който завзема престола.
към текста >>
При разглеждане
на
символите
намираме следните обяснения: Язон е човекът, а това, че е царски син, означава, че има Божествен произход.
Неговият баща Езон, царя на Йолкос, е свален от брат си Пелий, който завзема престола. Но когато Язон пораства, възпитан от мъдрия кентавър Хирон и въведен от него в гадателското изкуство, се завръща в Йолкос, вуйчо му Пелий, за да го отстрани, го изпраща в Колхида да му донесе оттам златното руно на овена, върху чийто гръб Фрикс и Хела са се спасили. Язон отива да пита Додонския говорещ дъб какво да прави и той му дава ценни съвети и един от своите клони, като поръчва да издялат статуя и да я поставят на Арго – бързия кораб на аргонавтите. По време на плаването статуята говори с човешки глас и сочи пътя през морето. След много приключения и препятствия Язон приспива незаспиващия иначе змей, завладява златното руно и с другарите си полита за родината си.
При разглеждане
на
символите
намираме следните обяснения: Язон е човекът, а това, че е царски син, означава, че има Божествен произход.
Но царският престол му е отнет, т.е. човекът така е потънал в гъстата материя, че не разполага с Божествените си сили. Златното руно е притегателно – то представлява висшето естество на човека и е условие за възвръщане на престола. Освен това символизира победата над това, което разумът смята за невъзможно. Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път.
към текста >>
Освен това
символизира
победата над това, което разумът смята за невъзможно.
След много приключения и препятствия Язон приспива незаспиващия иначе змей, завладява златното руно и с другарите си полита за родината си. При разглеждане на символите намираме следните обяснения: Язон е човекът, а това, че е царски син, означава, че има Божествен произход. Но царският престол му е отнет, т.е. човекът така е потънал в гъстата материя, че не разполага с Божествените си сили. Златното руно е притегателно – то представлява висшето естество на човека и е условие за възвръщане на престола.
Освен това
символизира
победата над това, което разумът смята за невъзможно.
Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване. Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото.
към текста >>
Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в
символ
на
действително отърсване.
Златното руно е притегателно – то представлява висшето естество на човека и е условие за възвръщане на престола. Освен това символизира победата над това, което разумът смята за невъзможно. Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел.
Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в
символ
на
действително отърсване.
Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два символа – този на невинността, изобразен от руното на овена, и този на славата, изобразен от златото. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е.
към текста >>
Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два
символа
– този
на
невинността, изобразен от руното
на
овена, и този
на
славата, изобразен от златото.
Освен това символизира победата над това, което разумът смята за невъзможно. Ценните съвети, които Язон получава от додонския говорещ дъб и после от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са илюстрация на подкрепата, която човек получава от Невидимия свят и от разумните сили на Природата в еволюционния си път. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество. Всяко изпитание е задача, която човек трябва да разреши, а чрез нейното преодоляване той пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаната цел. Змеят, или нисшата природа, героично победен, се превръща в символ на действително отърсване.
Така човек може да достигне до златното руно, което обединява два
символа
– този
на
невинността, изобразен от руното
на
овена, и този
на
славата, изобразен от златото.
Интересни са и многобройните легенди за Херкулес48 (Херакъл) – най-храбрият герой от гръцката митология, идеал за мъжка доблест. Богинята Хера подлага Херкулес на унижение, като го праща на служба при Евристей, цар на Микена, под чиято заповед той извършва прочутите дванадесет подвига и така получава свободата си. Нека споменем най-големия му подвиг – дванадесетия, когато Херкулес връзва и извежда от подземния свят триглавото куче Цербер, в чиято грива се гърчат змии, а опашката му е цял дракон – то пази вратите на Тартара (ада). В този подвиг на Херкулес отново може да се потърси огромното надмогване на човека, когато побеждава своето нисше, животинско естество, а и че само този е начинът за освобождаване от властта на Евристей, т.е. от закона на кармата.
към текста >>
На
десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна –
символ
на
неразривността
на
брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома
на
Аид, през което
на
Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее.
Там трите златни ябълки са знак за трите страни на Божественото човешко естество. Ябълките са пазени от вечно виждащия стоок дракон Ладон, но Херкулес с хитрост кара гиганта Атлас да му ги откъсне, докато той поема за малко на раменете си небесния свод. Да продължим с абстрактните знаци, които служат като основни белези на идеите, изложени в гръцката митология. Деметра – богинята на плодородието, има дъщеря от Зевс на име Персефона, която, докато бере цветя на една ливада, е грабната от Аид – царя на подземния мрак. Деметра се втурва да търси дъщеря си с два факела, които запалва от вулкана Етна.
На
десетия ден я намира, но Персефона вече е вкусила няколко нарови зърна –
символ
на
неразривността
на
брака, и тогава се споразумяват тя да прекарва едната половина от годината в дома
на
Аид, през което
на
Земята настъпва студ и мраз, а през останалото време, когато е при майка си, всичко в Природата цъфти и зрее.
Тези периодически завръщания на Персефона, освен че бележат природния цикъл на сезонна промяна, са и загатване за пътя на еволюцията на човешката душа – нейните прераждания. Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха.
към текста >>
В окултната наука петата, и изобщо нозете, са
символ
на
добродетелите, а те са проява
на
Любовта.
Както разбираме, древногръцката митология е проникната от дълбоки окултни истини. Например реката Лета50, намираща се в подземното царство, при която идват сенките на умрелите да пият и да забравят миналото си, е умел израз за гъстото було, което се хвърля върху миналите опитности на човека при всяко негово превъплъщение. Чрез легендата за циклопите48 – еднооки гиганти, синове на Уран и Гея, се насочва вниманието към третото око, с което са си служили прадедите на днешното човечество. В мита за Ахилес – тесалийски герой, се разказва, че когато е бил малко дете, майка му Тетида – морска богиня, го потапя във водите на река Стикс52, за да стане безсмъртен, обаче петата, за която го държи, остава суха. Така у Ахил една малка част продължава да бъде смъртна – петата, мястото, където той е уязвим.
В окултната наука петата, и изобщо нозете, са
символ
на
добродетелите, а те са проява
на
Любовта.
Чрез тази легенда се загатва на народната душа, че културата, до която са стигнали, има известни постижения, но има все още и нещо, което ще бъде донесено в бъдеще чрез идването на Христа. И наистина, по-късно Христос, по време на Тайната вечеря, умива тъкмо нозете на своите ученици, т.е. това, което у Ахилес – представителя на гръцката култура, е уязвимо. С непреходност и правдивост са пропити и митологиите на други култури. Нека вземем за пример легендата за Зигфрид от германската митология.
към текста >>
Дълбок
символизъм
прониква и легендата за Светата чаша.53 Чашата
на
върховната власт
символизира
вътрешната цялост, която човек всякога дири.
И когато Зигфрид се навежда да пие вода от един кладенец, Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това място, където е пришит кръстът. Нибелунгите са синове на Царството на мъртвите, синове на тъмнината, и са притежатели на несметни богатства, но над тях има проклятие и понеже Зигфрид отнема тяхното богатство, скоро го настига смъртта. Богатството, което Зигфрид взема от нибелунгите, маркира преплитането на човека с гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която Зигфрид взема от крал Алберих, е отъждествена с умствената сила, а това е красноречиво обяснение, че чрез развитието на ума си германската култура е достигнала до известна мощ, обаче слабото ѝ място е по отношение на Закона на Любовта и жертвата. И именно тъкмо с кръста си Христос покри уязвимото място.
Дълбок
символизъм
прониква и легендата за Светата чаша.53 Чашата
на
върховната власт
символизира
вътрешната цялост, която човек всякога дири.
А човешкото съвършенство се завладява чрез пьлнота на съзнанието и чрез преобразуване на сърцето. Христос също говори на народа с притчи, а на учениците си тълкува вътрешния им смисъл: например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите, за добрия самарянин и за умните и неразумни деви, за слепия и сакатия, за бедния Лазар и за богатия. При оформянето на своя характер детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Съвсем подходящо е в детството си човек да слуша приказки, легенди, митове. Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони.
към текста >>
Също така той може да си послужи и с красиви
символи
от произведенията
на
писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена
символична
дреха възвишени Истини – например с красивия
символ
на
синьото цвете в романа
на
Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н.
Христос също говори на народа с притчи, а на учениците си тълкува вътрешния им смисъл: например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите, за добрия самарянин и за умните и неразумни деви, за слепия и сакатия, за бедния Лазар и за богатия. При оформянето на своя характер детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Съвсем подходящо е в детството си човек да слуша приказки, легенди, митове. Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони. В този смисъл възпитателят от училището трябва да използва богатия материал на древните митологии: източна, европейска, славянска и др.
Също така той може да си послужи и с красиви
символи
от произведенията
на
писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена
символична
дреха възвишени Истини – например с красивия
символ
на
синьото цвете в романа
на
Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н.
Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството. И че християнството със своята дълбока символика и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при символичната обрисовка. Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
към текста >>
Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и
символичните
разкази, срещани в беседите
на
Учителя.
При оформянето на своя характер детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Съвсем подходящо е в детството си човек да слуша приказки, легенди, митове. Така неусетно ще протече един съзряващ процес в подсъзнанието му и когато порасне, съзнанието му ще е напълно способно да разбере и отвлечените, но вечни Истини, но вече сформирани в принципи и закони. В този смисъл възпитателят от училището трябва да използва богатия материал на древните митологии: източна, европейска, славянска и др. Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н.
Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и
символичните
разкази, срещани в беседите
на
Учителя.
Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството. И че християнството със своята дълбока символика и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при символичната обрисовка. Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
към текста >>
И че християнството със своята дълбока
символика
и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при
символичната
обрисовка.
В този смисъл възпитателят от училището трябва да използва богатия материал на древните митологии: източна, европейска, славянска и др. Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н. Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството.
И че християнството със своята дълбока
символика
и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при
символичната
обрисовка.
Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите на подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите на живота и на еволюционнното развитие на човешката душа.
към текста >>
Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите
на
подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите
на
живота
и
на
еволюционнното развитие
на
човешката душа.
Също така той може да си послужи и с красиви символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишени Истини – например с красивия символ на синьото цвете в романа на Новалис или с легендата за синята птица от Метерлинк, и т.н. Бих могъл да спомена, че е подходящо да се използват и символичните разкази, срещани в беседите на Учителя. Например легендите за цар Зензибо (4-та беседа от 5-а серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (12-а беседа от 5-а серия), за Самсун Ели (в 11-а беседа от 6-а серия), за Муса-Бентам (23-а беседа от 7-а серия), за Анунцио и Салвий (13-а беседа от 7-а серия), за Саваот-Амон-Ра (18-а беседа от 8-а серия) и т.н. От гореизложеното се вижда, че епическата и митологическа традиция е неотменима като средство, което има специално значение за развитието на човечеството. И че християнството със своята дълбока символика и с моралните си ценности доразвива посоките и идеите при символичната обрисовка.
Всякога един специален окултен прочит в тази необятна територия, маркираща границите
на
подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще хвърля светлина върху проблемите
на
живота
и
на
еволюционнното развитие
на
човешката душа.
към текста >>
22.
46) Мъдреците от изток
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Звездата като
символ
е проява
на
разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака
на
безсъзнателното.
И Светлите същества акордират вярно този нужен инструмент, за да се прояви ожиданото Велико съзнание. Нека разгледаме следния стих: „Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове – злато, ливан и смирна.“ (Матей 2:11) Разказът за Витлеемската звезда е от голямо значение, в него се обозначава Божественият произход на Месията. Присъствието в Ерусалим на мъдреците от Изток, които по особеното съчетание на звездите са известени за идването на Сина Божий, бележи духовния обмен на окултните школи. Търсейки ориентир по звездите, те са могли да определят географската област, мястото, където се ражда Христос.
Звездата като
символ
е проява
на
разумността в света, нейните лъчи са отправени да разпръскват мрака
на
безсъзнателното.
Но какво всъщност знаят мъдреците от Изток за своите очаквания и въжделения и кого приветстват? Те възвестявят идването на Помазания, който принася самия Себе Си жертва за греховете на целия свят и отваря входа към Небесното царство. По този начин започва еволюционният период на цялото човечество и неговото постепенно възлизане е съществена духовна необходимост. Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период.
към текста >>
Аз съм добрият пастир; добрият пастир
живота
си дава за овците“ (Йоан 10:11).
Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда. Учението на Христа надминава тяхното знание и възможности. Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.
Аз съм добрият пастир; добрият пастир
живота
си дава за овците“ (Йоан 10:11).
Стадото овци е цялото човечество, а пастирът – Христос. Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея. А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток?
към текста >>
Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението
на
мъдреците от Изток има обозримо значение за
символичното
звучене в Евангелието
на
Матея.
Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11). Стадото овци е цялото човечество, а пастирът – Христос.
Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението
на
мъдреците от Изток има обозримо значение за
символичното
звучене в Евангелието
на
Матея.
А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа.
към текста >>
А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и
символ
на
вечни Истини.
Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11). Стадото овци е цялото човечество, а пастирът – Христос. Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея.
А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и
символ
на
вечни Истини.
Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват.
към текста >>
23.
49) На разсъмване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всичко, което става в
живота
, е
символ
на
вечни истини и съдържа в себе си зародиша
на
бъдещето.
НА РАЗСЪМВАНЕ36
Всичко, което става в
живота
, е
символ
на
вечни истини и съдържа в себе си зародиша
на
бъдещето.
Всеки настоящ момент отразява вечното, като в него са преплетени и преходното, и непреходното. Ето защо това, което се случва, сбъдва или реализира, същевременно е ключ за онова, което иде. Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното дотук да разгледаме дадена част на 21-ва глава от Евангелието на Йоана. Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното.
към текста >>
Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си
символичното
звучене
на
езика
на
вечното.
Всичко, което става в живота, е символ на вечни истини и съдържа в себе си зародиша на бъдещето. Всеки настоящ момент отразява вечното, като в него са преплетени и преходното, и непреходното. Ето защо това, което се случва, сбъдва или реализира, същевременно е ключ за онова, което иде. Бъдещето хвърля своите лъчи върху настоящето. Нека в духа на казаното дотук да разгледаме дадена част на 21-ва глава от Евангелието на Йоана.
Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си
символичното
звучене
на
езика
на
вечното.
Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37. Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба.
към текста >>
Рибата в окултната
символика
представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство
на
разкриването.
Нека в духа на казаното дотук да разгледаме дадена част на 21-ва глава от Евангелието на Йоана. Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното. Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37. Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба.
Рибата в окултната
символика
представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство
на
разкриването.
Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба. Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието. Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония.
към текста >>
Първите християни са употребявали за свой свещен знак
символа
риба.
Събитието, което е описано, се е случило в действителност, но в същото време то крие в себе си символичното звучене на езика на вечното. Евангелистът описва явяването на Исус пред учениците му на Тивериадското море37. Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването.
Първите християни са употребявали за свой свещен знак
символа
риба.
Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието. Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония. Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота.
към текста >>
А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става
символ
на
Причастието.
Симон Петър казва: „Отивам да ловя риба“ (Йоан 21:3). И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба. Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител.
А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става
символ
на
Причастието.
Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония. Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота. В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3).
към текста >>
Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи
на
гърба си кораб, тя е
символ
на
Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените
на
християнските катакомби
символизира
Христос.
И заедно с Тома, наречен Близнак, с Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците на Христа, отиват да ловят риба. Рибата в окултната символика представлява Божественото в човека – тя едновременно е спасител и средство на разкриването. Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба. Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието.
Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи
на
гърба си кораб, тя е
символ
на
Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените
на
християнските катакомби
символизира
Христос.
Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония. Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота. В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3). Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание.
към текста >>
Езерото, към което се насочват учениците
на
Христа,
символизира
живота
.
Първите християни са употребявали за свой свещен знак символа риба. Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието. Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония.
Езерото, към което се насочват учениците
на
Христа,
символизира
живота
.
В окултния символизъм водата представлява източник на живот, средство за пречистване, средище на обновление. „Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3). Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание. Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото. Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието.
към текста >>
В окултния
символизъм
водата представлява източник
на
живот, средство за пречистване, средище
на
обновление.
Гръцката дума ихтиос (риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин – Исус Христос, Син на Бог, Спасител. А и тъй като възкръсналият Христос е ял от нея (Лука 24:42), то тя става символ на Причастието. Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос, ако носи кош с хляб или ако самата тя е в някакъв съд, представлява Причастието; по стените на християнските катакомби символизира Христос. Присъствието на знака риба има дълбоки причини, които могат да се разяснят чрез окултната космогония. Езерото, към което се насочват учениците на Христа, символизира живота.
В окултния
символизъм
водата представлява източник
на
живот, средство за пречистване, средище
на
обновление.
„Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо“ (Йоан 21:3). Нощ е, щом царува тъмнина в човешкото съзнание. Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото. Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието. Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя.
към текста >>
Както всеки
символ
, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това
на
мрака.
Нощ е, когато у хората все още не се е пробудило Божественото. Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието. Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. В това отношение не се ли намираме в тъмата на нашата собствена непросветеност? Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните ценности и ориентири, са спуснали нощния плащ на собственото ни несъвършенство.
Както всеки
символ
, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това
на
мрака.
Но въпреки всичко в лоното на нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината на живота – това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана на брега“ (Йоан 21:4). Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието. На разсъмване бележи идването на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро. На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и озарението му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество.
към текста >>
Но въпреки всичко в лоното
на
нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината
на
живота
– това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана
на
брега“ (Йоан 21:4).
Нощ е, когато човек работи само с подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието си, и все още у него не е пробляснало свръхсъзнанието. Нощ е, щом човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. В това отношение не се ли намираме в тъмата на нашата собствена непросветеност? Материализмът, през който минава човечеството, и изгубването на духовните ценности и ориентири, са спуснали нощния плащ на собственото ни несъвършенство. Както всеки символ, нощта има две лица: дотук разглеждахме едното – това на мрака.
Но въпреки всичко в лоното
на
нощта зрее бъдещето – зараждащият се ден, очакването да бликне светлината
на
живота
– това е другото лице, за което се споменава в Евангелието: „А като се разсъмнуваше вече, Исус застана
на
брега“ (Йоан 21:4).
Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден – това е един процес в съзнанието. На разсъмване бележи идването на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата Земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се смени със светло утро. На разсъмване е духовното пробуждане на човечеството и озарението му с нови, по-дълбоки сили, заложени в човешкото естество. На разсъмване е едно разширение на съзнанието.
към текста >>
24.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области
на
живота
и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие.
Всяка следваща култура е едно ново откровение на човешкия Дух. И тогава кое е новото, което носи културата, която иде? Има известни признаци, по които може да се доловят новите идеи, както по първите пролетни цветя може да се съди за бъдната пролет. Новото, което иде днес, е пробуждането на Космичното съзнание. Иде духът на братството, на единението: при новото съзнание личният живот ще бъде надраснат и ще се навлезе в безграничния живот на Цялото, на Всеобщото.
Като мощна вълна новите идеи ще се влеят в културата и ще я претворят, те ще се проявяват във всички области
на
живота
и днес навсякъде можем да видим следи от животворното им действие.
Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. да изградят съответния външен израз, чрез който ще въздействат върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава именно роля има и Паневритмията, която чрез подбрани идеи, звуци и движения изгражда новото съзнание. Нека разгледаме произхода на думата паневритмия, която е съставена от три корена, пан, ев или еу и ритъм. Пан означава всичко, все, всеобщо.
към текста >>
Един космичен ритъм лежи в основата
на
Живота
и това е творческият ритъм, създател
на
всичко: той организира, претворява и гради.
А ритъм – хармоничност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогава Паневритмия? – Това е велика всемирна хармония на движението. Целият Живот е Паневритмия. Нека разгледаме по-подробно израза „всемирна хармония на движението“.
Един космичен ритъм лежи в основата
на
Живота
и това е творческият ритъм, създател
на
всичко: той организира, претворява и гради.
Под неговото въздействие са се проявили и изградили хилядите форми около нас. Вечно действащите принципи в Космоса са изразени както в движението на небесните тела, така и във вълнообразното движение на светлината, и в силовите линии на електромагнитното действие, и в движенията на атома и електрона, и в нутационните движения на растителните стеблени и коренови върхове, и прочее, и прочее. Движенията, които човек извършва, не са без значение. Има движения, които нямат общо значение и са от частен характер, затова те не ни свързват с Всемира, с Цялото. Но има и такива движения, които са израз на космичния ритъм, съществуващ в основите на Мировия живот, за да го организират.
към текста >>
Същото важи и за
живота
на
отделния човек: когато той достигне до нови прозрения, това става под въздействието
на
творческия принцип в него, докато преустройването
на
живота
му в съгласие с новото – това вече е работа
на
съграждащите сили в него.
Един малък пример са двата полюса на магнита или положителното и отрицателно електричество, или коренът и стьблото у растенията и т.н. Изобщо в Природата има два вида енергии: творчес¬ки и съграждащи, които също така можем да ги наречем мъжки и женски принцип, положителни и отрицателни сили, ян и ин, и прочее. Изразът в Библията „Бог създаде небето и земята“ обрисува действието на творческите сили в Природата, а изразът „и земята беше неустроена“ и последвалото Ă постепенно устройване обрисува действието на съграждащите сили. Разбира се, във всеки момент са в изява двата вида сили. И например раждането на новите идеи в идващата култура – това е действието на творческия принцип, докато прилагането им, като се преустройва Битието в съгласие с тях – това вече се извършва под действието на съграждащия принцип.
Същото важи и за
живота
на
отделния човек: когато той достигне до нови прозрения, това става под въздействието
на
творческия принцип в него, докато преустройването
на
живота
му в съгласие с новото – това вече е работа
на
съграждащите сили в него.
Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в Природата, те свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Дясната страна на човека – десен крак, ръка и прочее, е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – ляв крак, ръка и прочее – на съграждащите сили. Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията: съответно движението на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на човека с творческите сили, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързването със съграждащите сили. Паневритмията почва винаги с десния крак именно защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет.
към текста >>
Чрез правенето
на
паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот –
живота
на
душата.
Има безброй съответствия в Природата, но нека изброим само тези, които главно ни интересуват в случая: тон, форма, движение, цвят, число и идея. На закона за съответствието между тези прояви в Природата се основава и окултната архитектура; на същото съответствие се основава и Паневритмията. С други думи казано, Паневритмията е сьчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот.
Чрез правенето
на
паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот –
живота
на
душата.
Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя. Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове. И за съзнателните движения центровете са в главния мозък.
към текста >>
На
22 март ние отваряме една нова красива страница в
живота
на
Изгрева.
В нейните движения са скрити пружини с магическа мощ, чрез които ще се задействат творческите сили на човешката душа – сили, които чакат своето развитие. Всемирното Бяло Братство внася Новото в света не само чрез мисъл, чувства и постъпки, но и чрез движения. Та нали и вятърът, като духа, размърдва листата и с това улеснява движението на растителните сокове? Движенията на Паневритмията имат вътрешна сила и духовно влияние върху човечеството. Всяко място, където се правят паневритмични упражнения, става център за изпращане на светли идеи в света.
На
22 март ние отваряме една нова красива страница в
живота
на
Изгрева.
Тогава, когато Слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята разтварят венчелистчетата си под животворните му лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят паневритмичните упражнения. С един цитат от книгата “В царството на Живата Природа“ ще отговорим защо е избран този ранен час и този сезон: „Сутрин при изгрев слънце Земята е отрицателна, т.е. приема най-много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. При изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии, в тези часове всякога има повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед, и тогава живият организъм поглъща най-много положителни енергии (прана).
към текста >>
4. Възлизане: Последователното вдигане
на
дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз
на
вечния път
на
Живота
.
А това именно е централна идея на Новата култура, идеята на Шестата раса. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото. Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот.
4. Възлизане: Последователното вдигане
на
дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз
на
вечния път
на
Живота
.
То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад.
към текста >>
Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път
на
Живота
и да има правилно отношение към него и към посоката.
В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане.
Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път
на
Живота
и да има правилно отношение към него и към посоката.
5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад? С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал. 6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото.
към текста >>
Вдигането
на
ръцете
символизира
приемане
на
Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад.
То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад.
Вдигането
на
ръцете
символизира
приемане
на
Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад.
Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад? С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал. 6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото. Упражнението е за разрешаване на известни противоречия при мисленето и при чувстването. Движението с дясната ръка означава разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тия в чувствата.
към текста >>
Това е зов за излизане от затворите – излез от
живота
на
вечния залез и влез в
Живота
на
вечния изгрев или остави веригите
на
смъртта и приеми Свободата
на
Вечния живот.
7. Освобождение: Двете ръце се турят пред гърди със свити пръсти и със силен замах се разтварят настрани. Като че ли се разкъсва всичко онова, което спъва. Посланието е: освободи се от старото и придобий новото.Това е влизане в Свободата. Упражнението можем да наречем още и „разкъсване на всички неестествени кармични връзки“. То събужда в човека онези енергии, чрез които той може да ликвидира с кармата и да възлезе към живот, изпълнен със Свобода.
Това е зов за излизане от затворите – излез от
живота
на
вечния залез и влез в
Живота
на
вечния изгрев или остави веригите
на
смъртта и приеми Свободата
на
Вечния живот.
И още: излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта. Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното съзнание и по този начин то да се подготви за Новата култура на свободните души. 8. Пляскане: Това е тържество на Свободата. Пляскането с ръце означава, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки: Свободата вече е придобита. Както вълните, които пляскат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпиляват.
към текста >>
Това упражнение може да се нарече още „внасяне
на
чистото Слово в
Живота
“ или „правилен път за внасяне
на
чисти мисли, чувства и постъпки в
живота
“.
Това е и радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула, и радостта на тревицата, която е показала своя стрък над тъмната студена земя. 9. Чистене: Ръцете се събират пред устата и се движат настрани с леко духане. Духането е Словото, а движението на ръцете встрани – посяването на Словото. Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее.
Това упражнение може да се нарече още „внасяне
на
чистото Слово в
Живота
“ или „правилен път за внасяне
на
чисти мисли, чувства и постъпки в
живота
“.
10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне. Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота“. 11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света.
към текста >>
Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване
на
Словото в
живота
“.
Упражнението дава израз на процеса на възприемане на Словото и неговото посяване. Разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. Това упражнение може да се нарече още „внасяне на чистото Слово в Живота“ или „правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота“. 10. Летене: Тези вълнообразни движения с ръце настрани, като полет, дават и израз на закона за придобиване на Светлина и Знание. Полетът изразява стремеж за издигане и мечта посятото да възрасне.
Тези движения може да се нарекат още „правилен път за разпространение и възрастване
на
Словото в
живота
“.
11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината.
към текста >>
Значи приложението
на
Любовта и Мъдростта в
Живота
ни води към Истината, т.е.
11. Евера: Тялото се обръща ту вляво, ту вдясно, и с движение напред ръцете се изнасят. Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината.
Значи приложението
на
Любовта и Мъдростта в
Живота
ни води към Истината, т.е.
към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието. 12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма?
към текста >>
12. Скачане: Дава се израз
на
вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в
Живота
.
Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието.
12. Скачане: Дава се израз
на
вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в
Живота
.
При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек.
към текста >>
Правилното изиграване
на
това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване
на
дейността
на
съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне
на
хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в
живота
на
човечеството.
При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек.
Правилното изиграване
на
това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване
на
дейността
на
съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне
на
хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в
живота
на
човечеството.
14. Мисли: Бавното движение при вдигането на ръцете над главата от дясно на ляво и обратно, а и после тръгването напред със загребващите движения на ръцете и накрая движенията, като че ли се крепи нещо, ни свързват с Умствения свят – ние встъпваме в него. Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл. Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност. 15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята. И друго енергийно течение, което иде от Земята и минава през Слънцето.
към текста >>
Първата част
на
упражнението е възприемане
на
това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване
на
възприетото в
Живота
или нашата обмислена дейност.
Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек. Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството. 14. Мисли: Бавното движение при вдигането на ръцете над главата от дясно на ляво и обратно, а и после тръгването напред със загребващите движения на ръцете и накрая движенията, като че ли се крепи нещо, ни свързват с Умствения свят – ние встъпваме в него. Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл.
Първата част
на
упражнението е възприемане
на
това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване
на
възприетото в
Живота
или нашата обмислена дейност.
15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята. И друго енергийно течение, което иде от Земята и минава през Слънцето. Когато протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме Божественото, а чрез крака, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тази ръка и крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, необработените и дисхармонични енергии към Земята. С това последователно вдигане на всяка ръка, наклонена напред и нагоре, с последователното отлепване на всеки крак се изобразява полетът на човешкия Дух, вечният му стремеж към висините.
към текста >>
Хиперболата е метод за разрешаване
на
големите противоречия в
живота
.
Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат. Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола.
Хиперболата е метод за разрешаване
на
големите противоречия в
живота
.
При нея двете половини символизират човека раздвоен, създаването на полюсите – мъжа и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден: Последователно се изнася единият крак напред във въздуха и се пружинира на другия с леко прегъване в коляното. Чрез движенията, при които се стои на един крак, се дава правилен ход на нервната енергия. Така се засилват волевите постъпки на човека.
към текста >>
При нея двете половини
символизират
човека раздвоен, създаването
на
полюсите – мъжа и жената.
22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат. Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота.
При нея двете половини
символизират
човека раздвоен, създаването
на
полюсите – мъжа и жената.
И после, като се съединяват в едно, образува се човекът. 23. Хубав ден: Последователно се изнася единият крак напред във въздуха и се пружинира на другия с леко прегъване в коляното. Чрез движенията, при които се стои на един крак, се дава правилен ход на нервната енергия. Така се засилват волевите постъпки на човека. Движенията се правят за каляване на нервната система, те я магнетизират.
към текста >>
27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с
Живота
, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата.
Петата отговаря на физическия свят, а пръстите – на Умствения. Когато стъпваме на петите, възприемаме от физическия свят, а когато стъпваме на пръстите, възприемаме от Умствения. И в двата свята трябва да уредим противоречията, които съществуват. И при третата фигура, при която се извършват паралелни движения на ръцете и нозете, е също така. И трите фигури отварят път за правилно използване на дадените от Природата блага.
27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с
Живота
, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата.
28. Заключително упражнение: Ръцете се вдигат и се прави обливане. Движенията изразяват, че трябва да приемем Божиите благословения преизобилно и със свобода. Когато ръцете се вдигат и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу към физическото поле. Като се спуснат ръцете, те се разделят, или във физическия свят имаме поляризиране – два полюса. Когато сме на физическото поле, ние сме далече от Реалността, която е основа на Битието, и сме жадни за духовното, не бива да загубим усещане за духовните измерения на нашата същност.
към текста >>
25.
64) Пентаграмът
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пентаграмът е окултен
символ
, съществуващ от дълбока древност в школите
на
Бялото Братство.
ПЕНТАГРАМЪТ
Пентаграмът е окултен
символ
, съществуващ от дълбока древност в школите
на
Бялото Братство.
Пентаграмът, така както е даден от Учителя, със символичните знаци, с имената на добродетелите и с мисълта „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“, вписана от вътрешната страна на окръжността, е нов и бележи отварянето на Школата. През 1898 г. Учителя получава този духовен знак чрез вътрешно откровение и прави необходимите записки в тефтерчето си. За по-голяма яснота ще изложим някои от обясненията за Пентаграма, изнесени по време на Търновския събор, състоял се през 1914 г., когато присъстващите получават и по един отпечатан Пентаграм. Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм.
към текста >>
Пентаграмът, така както е даден от Учителя, със
символичните
знаци, с имената
на
добродетелите и с мисълта „В изпълнението Волята
на
Бога е силата
на
човешката душа“, вписана от вътрешната страна
на
окръжността, е нов и бележи отварянето
на
Школата.
ПЕНТАГРАМЪТ Пентаграмът е окултен символ, съществуващ от дълбока древност в школите на Бялото Братство.
Пентаграмът, така както е даден от Учителя, със
символичните
знаци, с имената
на
добродетелите и с мисълта „В изпълнението Волята
на
Бога е силата
на
човешката душа“, вписана от вътрешната страна
на
окръжността, е нов и бележи отварянето
на
Школата.
През 1898 г. Учителя получава този духовен знак чрез вътрешно откровение и прави необходимите записки в тефтерчето си. За по-голяма яснота ще изложим някои от обясненията за Пентаграма, изнесени по време на Търновския събор, състоял се през 1914 г., когато присъстващите получават и по един отпечатан Пентаграм. Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм. В Пентаграма – символ на Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел.
към текста >>
В Пентаграма –
символ
на
Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел.
Пентаграмът, така както е даден от Учителя, със символичните знаци, с имената на добродетелите и с мисълта „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“, вписана от вътрешната страна на окръжността, е нов и бележи отварянето на Школата. През 1898 г. Учителя получава този духовен знак чрез вътрешно откровение и прави необходимите записки в тефтерчето си. За по-голяма яснота ще изложим някои от обясненията за Пентаграма, изнесени по време на Търновския събор, състоял се през 1914 г., когато присъстващите получават и по един отпечатан Пентаграм. Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм.
В Пентаграма –
символ
на
Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел.
Тези пет добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен. Любовта, Мъдростта и Истината са по-ясни и по-познаваеми, но що е Правда? Под понятието правда или справедливост се подразбира нещо много по-дълбоко от това, което днешната юриспруденция влага. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, мушичките и тревите, понеже в тях живее Бог; те имат Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава Закона на Правдата.
към текста >>
В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище
на
живота
“.
Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродeтел са все добродетели. Тогава какво се разбира под думата добродетел? Тя се употребява в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата се разбира всички добродетели, всички нравствени качества и съвършенства; в тесен смисъл – добри дела и добротворство или правене на добро; а в още по-тесен смисъл на думата безсъмнено е служенето на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си.
В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище
на
живота
“.
С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него. Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката.
към текста >>
С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище
на
живота
, в което сме поставени.
Тогава какво се разбира под думата добродетел? Тя се употребява в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата се разбира всички добродетели, всички нравствени качества и съвършенства; в тесен смисъл – добри дела и добротворство или правене на добро; а в още по-тесен смисъл на думата безсъмнено е служенето на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си. В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“.
С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище
на
живота
, в което сме поставени.
А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него. Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята.
към текста >>
Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в
живота
, извървява външния кръг
на
Пентаграма.
Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си. В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него.
Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в
живота
, извървява външния кръг
на
Пентаграма.
Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен.
към текста >>
Символите
от външния кръг
на
посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката.
В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него. Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма.
Символите
от външния кръг
на
посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката.
В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи.
към текста >>
С тези пет фази
на
външния кръг завършва външното учение
на
човека в
живота
, което става несъзнателно.
Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си.
С тези пет фази
на
външния кръг завършва външното учение
на
човека в
живота
, което става несъзнателно.
Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата.
към текста >>
Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл
на
живота
.
ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно.
Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл
на
живота
.
Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен.
към текста >>
Символите
на
втория кръг са изписани в петолъчката.
Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика.
Символите
на
втория кръг са изписани в петолъчката.
Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника.
към текста >>
Първият
символ
е арка и е разположен до върха
на
Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата.
С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката.
Първият
символ
е арка и е разположен до върха
на
Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата.
В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта.
към текста >>
Окото
символизира
Мъдростта.
Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта.
Окото
символизира
Мъдростта.
А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота. И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата. Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро?
към текста >>
А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото
на
живота
.
Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта.
А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото
на
живота
.
И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата. Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога.
към текста >>
Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът
на
живота
е в служене
на
Бога.
И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота. И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата.
Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът
на
живота
е в служене
на
Бога.
Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога. Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване. Третата фаза на развитие е изобразена в центъра на Пентаграма: две змии, права, кръг, кръст и пак кръг.
към текста >>
В окръжност около Пентаграма е вписано изречението „В изпълнението Волята
на
Бога е силата
на
човешката душа.“ При окултната наука окръжността е
символ
на
благоприятните Божествени условия, значи кръгът е Божественото, в което човек живее.
Всяко място с Пентаграм е оградено, неговите силни вибрации ограждат от лоши влияния и тъмни същества не могат да припарят там. Когато Пентаграмът е с върха нагоре, той е правилно поставен. И никога не бива да се поставя с вьрха надолу.Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила. По перилата постави пентаграми от цимент с вьрха надолу. Съдбата му се обърна, той напусна Братството, пропиля къщата и всичко загуби.
В окръжност около Пентаграма е вписано изречението „В изпълнението Волята
на
Бога е силата
на
човешката душа.“ При окултната наука окръжността е
символ
на
благоприятните Божествени условия, значи кръгът е Божественото, в което човек живее.
Благодарение на това той има благоприятни условия да се развива и да сигне до съвършенство. Потопен в Бога – това е кръгът. Пентаграмът трябва да се постави в рамка и под стъкло и да се окачи не в коя и да е стая, но в специална, уединена – там, кьдето идат рядко чужди хора и където се произнася молитва. И там не бива да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако тя срещне противодействието на някоя обратна сила, става катастрофа. Ако там, където има Пентаграм, се твори и мисли лошо и се вършат лоши постъпки, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния – положително и отрицателно.
към текста >>
26.
Изгрев, 25 септември, 1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Говоря
символично
- направете превод.
Спокойствието е резултат на мисълта. Ти си уверен в нещо. Един човек е свързан с бакалницата с телефон и оттам ще му донесат хляб, захар и пр. А друг човек не е свързан с бакалницата с телефон и трябва сам да отиде в бакалницата да си вземе. Магнетичният човек е свързан с бакалницата, а немагнетичният не е свързан.
Говоря
символично
- направете превод.
Всички условия в природата са благоприятни. То е закон. А неблагоприятните неща са от нашето неразбиране. От степента на разбирането зависи. Магнетичният човек не губи, той знае, разбира нещата, постъпки има, език има.
към текста >>
Магнетизмът е проводник
на
живота
.
Ако имате мляко можете да го подквасите. Най-първо ще го варите, ще му турите подкваса. Млякото няма да го пресичате. Има едно състояние, при което може да пресечете млякото. Там, дето има живот, има магнетизъм.
Магнетизмът е проводник
на
живота
.
А животът е носител на Любовта. Животът е носител на Любовта и на магнетизма.” Веднъж Учителя с много братя и сестри беше на пианото. Той свиреше на пианото. Почна разговор за музиката.
към текста >>
27.
Изгрев, 7 октомври 1952 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Този змей
символизира
тъмните сили, които ще бъдат вързани
на
Земята, ще бъдат изгонени от физическия свят.
И сега става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат тъмните сили, те са го откраднали от светлите същества. Обаче знанието на светлите същества расте, а знанието на тъмните сили не расте. И те са ограничени. Нали в Откровението пише за жената, която родила детето, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от Змея.
Този змей
символизира
тъмните сили, които ще бъдат вързани
на
Земята, ще бъдат изгонени от физическия свят.
Когато жената била изкусена от тъмните сили в рая, те тогава откраднали от нея Божественото знание, понеже жената била дъщеря на Бога. И сега жената, като спасила това дете, с това змеят се изложил и ще бъде вързан под земята. Значи сега става ликвидиране на развързаните тъмни сили. Кога човек изпълнява волята на Бога? Например когато един беден човек дойде вкъщи, човек да го приеме и да му отстъпи своя креват, а пък той да спи на друго място.
към текста >>
И ако
на
някого не върви в
живота
причината не е в природата, а в него.
И нотите, и те са хубави. Те представляват някоя хубава симфония или ария, но ние не можем да свирим добре на пиано. Коя е идеята в този пример? - Бог е създал хубаво природата. И каквото е написал в нея, е хубаво.
И ако
на
някого не върви в
живота
причината не е в природата, а в него.
В Любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото. Хората искат голямата любов, а пък те трябва да са доволни и от най-малкото, което получават. То е неразбиране, че всички започват с голямата любов. При Любовта не виждай погрешките на другите. Да си затвориш очите за погрешките на онзи, когото обичаш.
към текста >>
28.
ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През втория период детето е дошло до известни духовни истини, чрез сърцето, чрез чувствата, чрез приказки, притчи,
символи
, алегории и пр.
Обучението и възпитанието през третия образователен период - гимназиалният - зависи от състоянието, в което се намира човек през този период, зависи от силите, които тогава са в подем. Тук също така трябва да се приложи споменатият вече по-горе закон, че всеки период трябва да работи с тия сили, които тогава са в подем. Само тогава обучението и възпитанието е природосъобразно. В третия период се развива логичното мислене, разсъдъкът. Ето защо всички истини през този период трябва да се облекат в понятия, да се свържат с науката, с умствения живот на юношата.
През втория период детето е дошло до известни духовни истини, чрез сърцето, чрез чувствата, чрез приказки, притчи,
символи
, алегории и пр.
През третия период всичко, което младежът учи, трябва да се постави във връзка с цялото научно познание, и той да види какво му говорите. Защо гимназистът трябва по чисто научен път да дойде до мироглед? Защото по този начин ще се запази преди всичко свободата на мисълта му. Така няма да бъде упражнено насилие върху него. Най-новите научни факти водят към едно по-дълбоко разбиране на природата и живота.
към текста >>
Най-новите научни факти водят към едно по-дълбоко разбиране
на
природата и
живота
.
През втория период детето е дошло до известни духовни истини, чрез сърцето, чрез чувствата, чрез приказки, притчи, символи, алегории и пр. През третия период всичко, което младежът учи, трябва да се постави във връзка с цялото научно познание, и той да види какво му говорите. Защо гимназистът трябва по чисто научен път да дойде до мироглед? Защото по този начин ще се запази преди всичко свободата на мисълта му. Така няма да бъде упражнено насилие върху него.
Най-новите научни факти водят към едно по-дълбоко разбиране
на
природата и
живота
.
Те могат да помогнат на човека за хвърляне мост между вярата и науката. Средношколникът трябва да се запознае с най-новите научни факти. Последните ще хвърлят светлина върху неговата мисъл, неговото съзнание. Ще се оставят фактите сами по себе си да му говорят, и той въз основа на тях да тегли своите заключения. Възпитателят е длъжен да му направи достояние най-новите научни факти и изследвания.
към текста >>
Учителят казва: „В средното училище трябва да се изучат най-новите научни факти, които водят към по-дълбоко разбиране
на
природата и
живота
.” Такива факти могат да се посочат в изобилие.
И ето, днес присъстваме на любопитно зрелище: все повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Говорим за най-видните представители на науката и философията на Запад - Анри Бергсон, Емил Бутру, Дриш, Лодж, Айнщайн и пр. Видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Тази спиритуалистична вълна се отрази и върху изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр.
Учителят казва: „В средното училище трябва да се изучат най-новите научни факти, които водят към по-дълбоко разбиране
на
природата и
живота
.” Такива факти могат да се посочат в изобилие.
Младежът, докато свърши гимназията, трябва да се запознае с всички най-нови научни факти и изследвания, които ще му помогнат за по-вярно разбиране на живота. Много от тях не могат да се поддадат на материалистично обяснение и водят към духовен мироглед. Естествознанието с най-новите придобивки може да се свърже хармонично с такъв мироглед. Преди да спомена някои от тия факти, ще разгледам друг въпрос. Защо днешният човек трябва да започне именно с изучаването на материалния свят за изграждане на своя мироглед?
към текста >>
Младежът, докато свърши гимназията, трябва да се запознае с всички най-нови научни факти и изследвания, които ще му помогнат за по-вярно разбиране
на
живота
.
Говорим за най-видните представители на науката и философията на Запад - Анри Бергсон, Емил Бутру, Дриш, Лодж, Айнщайн и пр. Видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Тази спиритуалистична вълна се отрази и върху изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр. Учителят казва: „В средното училище трябва да се изучат най-новите научни факти, които водят към по-дълбоко разбиране на природата и живота.” Такива факти могат да се посочат в изобилие.
Младежът, докато свърши гимназията, трябва да се запознае с всички най-нови научни факти и изследвания, които ще му помогнат за по-вярно разбиране
на
живота
.
Много от тях не могат да се поддадат на материалистично обяснение и водят към духовен мироглед. Естествознанието с най-новите придобивки може да се свърже хармонично с такъв мироглед. Преди да спомена някои от тия факти, ще разгледам друг въпрос. Защо днешният човек трябва да започне именно с изучаването на материалния свят за изграждане на своя мироглед? Това зависи от характера на днешната епоха.
към текста >>
Главните техни въпроси са: различни обяснения
на
живота
, цел
на
битието и
на
човека в частност; за това, което лежи в основата
на
Битието; идеален живот; идейна насока; културен път и пр.
На това може да се отговори следното: Преди всичко, това е запознаване с известни научни факти, а тия факти трябва да бъдат направени достояние на младежа. С тяхното познаване той по-лесно ще се ориентира в днешното състояние на науката и по-лесно ще може да си образува мироглед. Защото един научен мироглед трябва да има за основа известни факти. Че наистина това е и най-голямото желание на юношата и младежа, е ясно за всички, които са влизали в досег с гимназиалната младеж. Това личи много ясно и от въпросите, които са задали на Цвятко Петков ученици от софийските гимназии.
Главните техни въпроси са: различни обяснения
на
живота
, цел
на
битието и
на
човека в частност; за това, което лежи в основата
на
Битието; идеален живот; идейна насока; културен път и пр.
Следователно, запознаването с най-новите постижения в науката не само че не е нещо чуждо на младежката душа, но напротив, то е удовлетворение именно на нуждата, която тя чувства, - една нужда на младежката природа, нужда, която произтича от характера на периода, през който минава младежът. Именно, разглеждането на тия нови факти в науката ще запълни една празнота, която констатирал осмокласникът в своя лист, връчен на Цвятко Петков. Основният образователен принцип трябва да бъде свободно възпитание. Трябва да се спазва и тук, в средните училища, както и в основното училище, правилото: заниманието на ученика с известни въпроси да не бъде натрапено отвън, но да иде от вътрешния интерес на ученика, от вътрешни подбуди. Във всяка гимназия учениците от горните класове се вълнуват от въпроси, подобни на тия, които са били зададени на Цвятко Петков.
към текста >>
29.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони
на
живота
.
Мирът на идеите - това е стихията на учениците след 14-а година. Опасно е, ако младежът след 14-а година не преживее това. Това е в реда на нещата. Въпросите, които занимават ученика през този период, може да са отдавна разрешени, но те пак трябва да се открият от ученика чрез творческа дейност. В идейния живот през този период трябва да се въведе известна самодейност.
Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони
на
живота
.
А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа. Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения.
към текста >>
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в
живота
онзи възвишен свят
на
идеали, който той чувства, че живее в душата му.
А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа. Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения.
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в
живота
онзи възвишен свят
на
идеали, който той чувства, че живее в душата му.
На всички подобни въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Любен П. Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2]
към текста >>
Пробуждането
на
нравственото чувство и търсенето смисъла
на
живота
дава особена цена
на
тая наука, от която юношата очаква осветляване
на
всички тъмни за него въпроси.
Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал. Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията.
Пробуждането
на
нравственото чувство и търсенето смисъла
на
живота
дава особена цена
на
тая наука, от която юношата очаква осветляване
на
всички тъмни за него въпроси.
Всеки духовен образ на юношата е съвсем друг, отколкото онзи на детето и на възрастния. Мечтанията и разхвърляността на юношата огорчават възрастните. Юношеската възраст е период, през който даже посредствени личности се издигат над средното равнище, а най-добрите юноши от всичката си душа се стремят към недосегаеми висини. Възпитателят трябва да улесни да се развържат всички добри сили на юношеската душа, да поддържа юношата в самостойните търсения на нови пътища, да го подтиква винаги напред, като не му дава да се поддаде на подчиняващото влияние на вулгарната среда, на ниските стремежи на собствената природа или на гласа на отчаянието.”[4] Проф. Кацаров така говори за идеализма през третия период: „Идеализмът като устрем към идеалното, към бъдещето е присъщ на юношеството, както и бунтарството, въставане против традицията.
към текста >>
Ясно е, че този период от
живота
на
човека – младенчеството - е период
на
едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене.
Всеки младеж обладава в дъното на душата си нещо Фаустовско - Брандонско. Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява. Постоянно търси, интересува се от всичко; затова е вечно неспокоен. Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините.
Ясно е, че този период от
живота
на
човека – младенчеството - е период
на
едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене.
Смелият полет на мисълта, голямата решителност и изобилието на широки планове през тая възраст откриват един богат духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила. Целта на възпитанието би трябвало да бъде насочена към това: да се открие тая сила и да и се даде правилна насока. В младежката душа има много красота, много светлина и много благородни чувства.”[6] През този период младежта бленува за един свят на красота, светлина и хармония. Това е защото във всеки човек живее и работи една възвишена природа - Божественото.
към текста >>
Моята страст е такава, щото стопява ледовете-сърца и всички замръзнали души в суровите зими
на
живота
, страст, що нагорещява изстинали железа.
Тая идея е добре изразена в стихотворението в проза „Имортела” от Вл. Хисаров: „Моето слънце е великият човешки подвиг, о, безсмъртна. Моето сърце - сърцето на истината и скръбта - сърце, живеещо за другите сърца. Моята пролет - пробуждането на човечеството. Моята скръб е скръб на всички земни плебеи.
Моята страст е такава, щото стопява ледовете-сърца и всички замръзнали души в суровите зими
на
живота
, страст, що нагорещява изстинали железа.
Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички народи. И моите блянове - блянове за увенчани с победа борби! ”[8] Състоянието на младежа през този период е добре изразено в произведението „Праг” от Тургенев. В него е представено здание, пред прага на което стои девойка.
към текста >>
Зданието като
символ
представлява работилница за общочовешкото щастие.
Моята съвест е съвестта, която се бори за свободите на народите, за всички народи. И моите блянове - блянове за увенчани с победа борби! ”[8] Състоянието на младежа през този период е добре изразено в произведението „Праг” от Тургенев. В него е представено здание, пред прага на което стои девойка.
Зданието като
символ
представлява работилница за общочовешкото щастие.
Девойката, която се готви да прекрачи прага и да влезе в зданието, чува глух глас, който й казва, че като премине този праг, може би я очакват студ, глад, ненавист, присмех, презрение, обиди, болести и самата смърт, може би, пълно отчуждение и самотност. Тя казва, че знае всичко това и е готова да понесе всички страдания, всички удари. Гласът след това й казва, че може би тези удари ще бъдат не само от враговете, но и от своите. Тя казва, че знае и това. Гласът след това я пита, готова ли е за жертва, за жертва безименна, тъй че никой, никой да не знае, чия памет да почете.
към текста >>
Чрез правилно образование през този период у тях ще се развие не само идеализмът, но и силно борческа воля, която утре няма да се сломи пред първите пречки
на
живота
.
- продумала Вера с ясна усмивка. Ах, ако би ти знаела, колко аз напротив съжалявам всички вас, които оставате тук. Това били последните й думи преди тръгването на влака. Това, което чувства Вера Баранцева, чувства го всяка човешка душа през своето детинство и юношество, но по-после фалшивото възпитание заглушава вътрешния глас, стремежа да живее за красивото и доброто. С всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят свети цели, за които са готови да живеят и да работят.
Чрез правилно образование през този период у тях ще се развие не само идеализмът, но и силно борческа воля, която утре няма да се сломи пред първите пречки
на
живота
.
С каква цел трябва да се възпитава детето в дух на идеализъм? Някой, може би, ще отговори, имайки предвид гореказаното: „Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните.” Този отговор не е пълен и не е ясен. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма преди всичко, защото това е в хармония с неговата природа, в хармония със силите, които се събуждат у него през този период. Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие.
към текста >>
Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към
живота
, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане
на
детската личност с всичкото й богатство и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане
на
вкус и интерес към знанието,
на
естетичните и морални чувства.
Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие. Това е необходимо, защото задоволява нуждите на неговата природа. А от друга страна този начин на възпитание ще формира характери, които ще бъдат най-полезни и на околните. Само ако се подкрепи и насочи правилно идеализмът на младежта през третия период, ще се създадат работници за висша духовна култура. Професор Д.
Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към
живота
, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане
на
детската личност с всичкото й богатство и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане
на
вкус и интерес към знанието,
на
естетичните и морални чувства.
То трябва да приучи младежта към търсене и мислене и да им помогне да се изработят здрави елементи за изграждане на техния мироглед. Обща култура значи цялостно духовно развитие на личността. Капитална грешка, следователно, е от образователно гледище, да се поставя това развитие в зависимост само от известни учебни дисциплини. Всяка учебна дисциплина може и трябва да носи всички елементи на хуманизма и да води към него. Всички учебни предмети, не само класическите, литературните и философските, но и естествено-научните, така и техническите, са неразделна част от едно хуманитарно образование в добрия и истинския смисъл на това понятие, така както го изяснява съвременната педагогична мисъл, и те ще съдействат за това в степента, в каквато всеки от тях развива способностите да се мисли, чувства и действа правилно.”[9]
към текста >>
Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в
живота
да изневери
на
своите идеали и да тръгне по широкия път.
Околните не знаят силите, които работят в младежката душа и не знаят, как да им дадат храна по най-целесъобразен начин. Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде.
Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в
живота
да изневери
на
своите идеали и да тръгне по широкия път.
Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот?
към текста >>
Да остане човек верен
на
идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в
живота
, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие.
Възпитателят трябва тъй правилно и целесъобразно да подхрани идеализма на младежа през третия период, че той да му остане верен и след училищния живот - през целия си живот. Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път.
Да остане човек верен
на
идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в
живота
, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие.
Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
към текста >>
Защо младежът след изминаването
на
този златен период в
живота
му не остава винаги верен
на
това, което са му шепнели от сферите
на
чистотата и красотата?
Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея.
Защо младежът след изминаването
на
този златен период в
живота
му не остава винаги верен
на
това, което са му шепнели от сферите
на
чистотата и красотата?
Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм.
към текста >>
Коя е причината, поради която младежът след свършване
на
гимназията и университета и след влизането си в
живота
не остава верен
на
идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот?
Коя е причината, поради която младежът след свършване
на
гимназията и университета и след влизането си в
живота
не остава верен
на
идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение.
към текста >>
Тежкият валяк
на
живота
на
колко души е подрязвал тия крила!
Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм.
Тежкият валяк
на
живота
на
колко души е подрязвал тия крила!
Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота. И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност. Вътрешният духовен кипеж престава.
към текста >>
Не са редки случаите, когато
на
младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в
живота
.
Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати.
Не са редки случаите, когато
на
младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в
живота
.
И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност. Вътрешният духовен кипеж престава. Младежът става тих, спокоен, послушен, изпълнителен. Някои родители и възпитатели си въобразяват, че в лицето на такива младежи са постигнали идеала на възпитанието. Но те горчиво се мамят.
към текста >>
По-рано, когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисълът
на
живота
е
на
парата.” Защо стана в него такъв прелом?
Този техен „идеал” се развива у младежа изключително под влиянието на средата, в която е поставен. И той се оформя като личност колеблива, без инициатива.”[10] Един студент в София минаваше за голям идеалист, спореше с всички за разни теории, принципи, убеждения и всички с възторг говореха за него и му възлагаха големи надежди. Но скоро след свършването на университета той изстина, стана практичен материалист-егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши не признаваше. Даже казваше така: „Аз сега поумнях.
По-рано, когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисълът
на
живота
е
на
парата.” Защо стана в него такъв прелом?
Идеализмът му е бил много плитък. Той не е имал добре изработен мироглед, не е бил получил една дълбока духовна култура. Като студент той е бил усвоил няколко фрази, които механично е повтарял и парадирал с тях, но нямал вътрешна обнова. В повестите „Депутатът Стоянов” и „Хайлайф” от Дим. Шишманов са обрисувани известни типове от нашата интелигенция.
към текста >>
Ученикът при излизане в
живота
, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в
живота
.
Типовете, които той рисува са плод на днешната действителност. Известен дял в това отношение има животът; известен дял има и училището. В днешното училище ние нахранваме само паметта и ума на ученика, а нуждите на душевния му живот, нуждите на неговия дух остават незадоволени. Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух.
Ученикът при излизане в
живота
, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в
живота
.
За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11] За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков: „Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им.
към текста >>
„Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението
на
живота
, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.?
Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11] За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков:
„Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението
на
живота
, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.?
За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях. Различни обяснения на живота. Цел в живота.
към текста >>
Различни обяснения
на
живота
.
За да се види, какви интензивни идейни търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков: „Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях.
Различни обяснения
на
живота
.
Цел в живота. Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път.
към текста >>
Цел в
живота
.
„Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях. Различни обяснения на живота.
Цел в
живота
.
Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път. Ценности в живота.
към текста >>
Ценности в
живота
.
Цел в живота. Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път.
Ценности в
живота
.
Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12] Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях. През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище. Така например, нека посочим само по памет учениците от VI „б” клас. Те ни поставиха такива въпроси, като работиха успешно и сами за научното им разрешение.
към текста >>
Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в
живота
недостатъчно осветлени”.[12]
Идеален живот. Що е гражданин? Идейна насока. Културен път. Ценности в живота.
Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в
живота
недостатъчно осветлени”.[12]
Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях. През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище. Така например, нека посочим само по памет учениците от VI „б” клас. Те ни поставиха такива въпроси, като работиха успешно и сами за научното им разрешение. Каква е разликата между гения и обикновения човек?
към текста >>
Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят
живота
си.
Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата. Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот! Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба.
Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят
живота
си.
Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета. Той се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Той трябва да се отстрани от училището. Какво ще се постигне, ако в училището има творчески идеен живот през третия период - гимназиалния?
към текста >>
30.
МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да бъдат разбираеми за детето духовните и морални принципи и закони, те ще му се изложат не в научна логична форма, а във вид
на
художествени
символи
и алегории.
Но във втория образователен период това е невъзможно, понеже детето през този период няма развито логично мислене, и от друга страна не разполага и с необходимите научни данни. А трябва и то да влезе във връзка с висшите духовни и морални принципи и закони, понеже те помагат за правилното му развитие. И тъй като това не може да стане по пътя на логичното мислене, трябва да се употребят други методи. Знае се от детската психология, че през този период детето мисли не чрез отвлечени идеи, а образно, картинно. Ще се използва именно това качество на детската психика.
За да бъдат разбираеми за детето духовните и морални принципи и закони, те ще му се изложат не в научна логична форма, а във вид
на
художествени
символи
и алегории.
Някой би могъл да каже: „Не може ли и не трябва ли да се отложи запознаването на детето с тия духовни и морални принципи и закони за по-после, когато то ще има развито логично мислене? ” Не, ако това се пропусне през втория период, много е загубено, и пропуснатото после мъчно може да се навакса. Запознаването на детето с висшите духовни и морални закони под формата на символи и алегории е необходимо въз основа на следния психичен закон: Ако детето усвои известни духовни или морални принципи и закони под формата на символи, алегории, притчи, приказки и пр., изобщо във вид на образи и картини, то тези образи ще работят в неговото подсъзнание и след време то ще стане способно да усвои същите принципи и закони в научна форма. Ако се пропусне вторият период, после духовните и моралните закони по-мъчно ще бъдат разбрани от него, по-мъчно ще станат живи сили в неговата душа!
към текста >>
Запознаването
на
детето с висшите духовни и морални закони под формата
на
символи
и алегории е необходимо въз основа
на
следния психичен закон:
Знае се от детската психология, че през този период детето мисли не чрез отвлечени идеи, а образно, картинно. Ще се използва именно това качество на детската психика. За да бъдат разбираеми за детето духовните и морални принципи и закони, те ще му се изложат не в научна логична форма, а във вид на художествени символи и алегории. Някой би могъл да каже: „Не може ли и не трябва ли да се отложи запознаването на детето с тия духовни и морални принципи и закони за по-после, когато то ще има развито логично мислене? ” Не, ако това се пропусне през втория период, много е загубено, и пропуснатото после мъчно може да се навакса.
Запознаването
на
детето с висшите духовни и морални закони под формата
на
символи
и алегории е необходимо въз основа
на
следния психичен закон:
Ако детето усвои известни духовни или морални принципи и закони под формата на символи, алегории, притчи, приказки и пр., изобщо във вид на образи и картини, то тези образи ще работят в неговото подсъзнание и след време то ще стане способно да усвои същите принципи и закони в научна форма. Ако се пропусне вторият период, после духовните и моралните закони по-мъчно ще бъдат разбрани от него, по-мъчно ще станат живи сили в неговата душа! Великите възпитатели на човечеството не са ли действали по същия начин в миналото? Кое прави възможно, щото висшите духовни принципи и закони да могат да се излагат под форма на символи и алегории? Гьоте казва: „Всичко преходно е само символ.” Значи материалните явления могат да се вземат като символи на духовните закони.
към текста >>
Ако детето усвои известни духовни или морални принципи и закони под формата
на
символи
, алегории, притчи, приказки и пр., изобщо във вид
на
образи и картини, то тези образи ще работят в неговото подсъзнание и след време то ще стане способно да усвои същите принципи и закони в научна форма.
Ще се използва именно това качество на детската психика. За да бъдат разбираеми за детето духовните и морални принципи и закони, те ще му се изложат не в научна логична форма, а във вид на художествени символи и алегории. Някой би могъл да каже: „Не може ли и не трябва ли да се отложи запознаването на детето с тия духовни и морални принципи и закони за по-после, когато то ще има развито логично мислене? ” Не, ако това се пропусне през втория период, много е загубено, и пропуснатото после мъчно може да се навакса. Запознаването на детето с висшите духовни и морални закони под формата на символи и алегории е необходимо въз основа на следния психичен закон:
Ако детето усвои известни духовни или морални принципи и закони под формата
на
символи
, алегории, притчи, приказки и пр., изобщо във вид
на
образи и картини, то тези образи ще работят в неговото подсъзнание и след време то ще стане способно да усвои същите принципи и закони в научна форма.
Ако се пропусне вторият период, после духовните и моралните закони по-мъчно ще бъдат разбрани от него, по-мъчно ще станат живи сили в неговата душа! Великите възпитатели на човечеството не са ли действали по същия начин в миналото? Кое прави възможно, щото висшите духовни принципи и закони да могат да се излагат под форма на символи и алегории? Гьоте казва: „Всичко преходно е само символ.” Значи материалните явления могат да се вземат като символи на духовните закони. Същата идея е изразена и в херметичната философия така: „Всичко, каквото има горе, има го и долу.” Учителят казва: „Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят.” Има съответствие между материалните явления и духовните и морални принципи и закони.
към текста >>
Кое прави възможно, щото висшите духовни принципи и закони да могат да се излагат под форма
на
символи
и алегории?
” Не, ако това се пропусне през втория период, много е загубено, и пропуснатото после мъчно може да се навакса. Запознаването на детето с висшите духовни и морални закони под формата на символи и алегории е необходимо въз основа на следния психичен закон: Ако детето усвои известни духовни или морални принципи и закони под формата на символи, алегории, притчи, приказки и пр., изобщо във вид на образи и картини, то тези образи ще работят в неговото подсъзнание и след време то ще стане способно да усвои същите принципи и закони в научна форма. Ако се пропусне вторият период, после духовните и моралните закони по-мъчно ще бъдат разбрани от него, по-мъчно ще станат живи сили в неговата душа! Великите възпитатели на човечеството не са ли действали по същия начин в миналото?
Кое прави възможно, щото висшите духовни принципи и закони да могат да се излагат под форма
на
символи
и алегории?
Гьоте казва: „Всичко преходно е само символ.” Значи материалните явления могат да се вземат като символи на духовните закони. Същата идея е изразена и в херметичната философия така: „Всичко, каквото има горе, има го и долу.” Учителят казва: „Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят.” Има съответствие между материалните явления и духовните и морални принципи и закони. Можем да разглеждаме първите като алегории на последните. Това може да се използва при възпитанието. Това е един от методите за събуждането на детското духовно естество.
към текста >>
Гьоте казва: „Всичко преходно е само
символ
.” Значи материалните явления могат да се вземат като
символи
на
духовните закони.
Запознаването на детето с висшите духовни и морални закони под формата на символи и алегории е необходимо въз основа на следния психичен закон: Ако детето усвои известни духовни или морални принципи и закони под формата на символи, алегории, притчи, приказки и пр., изобщо във вид на образи и картини, то тези образи ще работят в неговото подсъзнание и след време то ще стане способно да усвои същите принципи и закони в научна форма. Ако се пропусне вторият период, после духовните и моралните закони по-мъчно ще бъдат разбрани от него, по-мъчно ще станат живи сили в неговата душа! Великите възпитатели на човечеството не са ли действали по същия начин в миналото? Кое прави възможно, щото висшите духовни принципи и закони да могат да се излагат под форма на символи и алегории?
Гьоте казва: „Всичко преходно е само
символ
.” Значи материалните явления могат да се вземат като
символи
на
духовните закони.
Същата идея е изразена и в херметичната философия така: „Всичко, каквото има горе, има го и долу.” Учителят казва: „Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят.” Има съответствие между материалните явления и духовните и морални принципи и закони. Можем да разглеждаме първите като алегории на последните. Това може да се използва при възпитанието. Това е един от методите за събуждането на детското духовно естество. Учителят трябва да намери символи, алегории, приказки за съответствието между външните и вътрешните явления.
към текста >>
Същата идея е изразена и в херметичната философия така: „Всичко, каквото има горе, има го и долу.” Учителят казва: „Външният свят е сбор от
символи
, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят.” Има съответствие между материалните явления и духовните и морални принципи и закони.
Ако детето усвои известни духовни или морални принципи и закони под формата на символи, алегории, притчи, приказки и пр., изобщо във вид на образи и картини, то тези образи ще работят в неговото подсъзнание и след време то ще стане способно да усвои същите принципи и закони в научна форма. Ако се пропусне вторият период, после духовните и моралните закони по-мъчно ще бъдат разбрани от него, по-мъчно ще станат живи сили в неговата душа! Великите възпитатели на човечеството не са ли действали по същия начин в миналото? Кое прави възможно, щото висшите духовни принципи и закони да могат да се излагат под форма на символи и алегории? Гьоте казва: „Всичко преходно е само символ.” Значи материалните явления могат да се вземат като символи на духовните закони.
Същата идея е изразена и в херметичната философия така: „Всичко, каквото има горе, има го и долу.” Учителят казва: „Външният свят е сбор от
символи
, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят.” Има съответствие между материалните явления и духовните и морални принципи и закони.
Можем да разглеждаме първите като алегории на последните. Това може да се използва при възпитанието. Това е един от методите за събуждането на детското духовно естество. Учителят трябва да намери символи, алегории, приказки за съответствието между външните и вътрешните явления. И тия съответствия не трябва да бъдат произволни, а реални, истинни, т.е трябва да отговарят на съответствията, които съществуват в природата.
към текста >>
Учителят трябва да намери
символи
, алегории, приказки за съответствието между външните и вътрешните явления.
Гьоте казва: „Всичко преходно е само символ.” Значи материалните явления могат да се вземат като символи на духовните закони. Същата идея е изразена и в херметичната философия така: „Всичко, каквото има горе, има го и долу.” Учителят казва: „Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят.” Има съответствие между материалните явления и духовните и морални принципи и закони. Можем да разглеждаме първите като алегории на последните. Това може да се използва при възпитанието. Това е един от методите за събуждането на детското духовно естество.
Учителят трябва да намери
символи
, алегории, приказки за съответствието между външните и вътрешните явления.
И тия съответствия не трябва да бъдат произволни, а реални, истинни, т.е трябва да отговарят на съответствията, които съществуват в природата. Природните явления трябва да се употребят като символи на висши истини. И ако символите са правдиви, те ще имат дълбоко действие върху детската душа. Учителят може да намери готови примери в литературата, но може и сам да твори такива. Какво грамадно поле за творчество има учителят в неизчерпаемото богатство и разнообразие на природата!
към текста >>
Природните явления трябва да се употребят като
символи
на
висши истини.
Можем да разглеждаме първите като алегории на последните. Това може да се използва при възпитанието. Това е един от методите за събуждането на детското духовно естество. Учителят трябва да намери символи, алегории, приказки за съответствието между външните и вътрешните явления. И тия съответствия не трябва да бъдат произволни, а реални, истинни, т.е трябва да отговарят на съответствията, които съществуват в природата.
Природните явления трябва да се употребят като
символи
на
висши истини.
И ако символите са правдиви, те ще имат дълбоко действие върху детската душа. Учителят може да намери готови примери в литературата, но може и сам да твори такива. Какво грамадно поле за творчество има учителят в неизчерпаемото богатство и разнообразие на природата! По този начин ще се изхожда от физичното, нагледното, конкретното, близкото до детето явление и от него то ще се издигне до разбиране на духовните и морални закони. Някой би могъл да каже: „Ние нямаме право да всаждаме нашето верую, нашия мироглед на детето.” Но тия идеи, които то трябва да усвои, са в хармония с природата му и са писани в неговия дух.
към текста >>
И ако
символите
са правдиви, те ще имат дълбоко действие върху детската душа.
Това може да се използва при възпитанието. Това е един от методите за събуждането на детското духовно естество. Учителят трябва да намери символи, алегории, приказки за съответствието между външните и вътрешните явления. И тия съответствия не трябва да бъдат произволни, а реални, истинни, т.е трябва да отговарят на съответствията, които съществуват в природата. Природните явления трябва да се употребят като символи на висши истини.
И ако
символите
са правдиви, те ще имат дълбоко действие върху детската душа.
Учителят може да намери готови примери в литературата, но може и сам да твори такива. Какво грамадно поле за творчество има учителят в неизчерпаемото богатство и разнообразие на природата! По този начин ще се изхожда от физичното, нагледното, конкретното, близкото до детето явление и от него то ще се издигне до разбиране на духовните и морални закони. Някой би могъл да каже: „Ние нямаме право да всаждаме нашето верую, нашия мироглед на детето.” Но тия идеи, които то трябва да усвои, са в хармония с природата му и са писани в неговия дух. От друга страна, това са факти и закони в природата, и ние просто го запознаваме с тях.
към текста >>
От друга страна, тия
символи
и алегории ще внесат красота и поезия в детския живот.
По този начин ще се изхожда от физичното, нагледното, конкретното, близкото до детето явление и от него то ще се издигне до разбиране на духовните и морални закони. Някой би могъл да каже: „Ние нямаме право да всаждаме нашето верую, нашия мироглед на детето.” Но тия идеи, които то трябва да усвои, са в хармония с природата му и са писани в неговия дух. От друга страна, това са факти и закони в природата, и ние просто го запознаваме с тях. От гореказаното се вижда тенденцията на новия метод: от физичното към духовното. Не е достатъчно само да се работи сред природата, но изхождайки от нея човек да се издигне до духовните висоти, да изгради нещо в своя дух!
От друга страна, тия
символи
и алегории ще внесат красота и поезия в детския живот.
Значи, по един художествен начин детското съзнание ще се издигне до висши духовни и морални закони. Както казахме морализирането не помага. Помага само това, което е образно, картинно и което действа на сърцето, чувствата. Когато за обяснение на духовните и морални закони се изхожда от конкретни, нагледни, материални явления, то тия духовни и морални закони стават един вид по-осезателни, по-реални, по-разбираеми. Защото природните явления, които ще се привеждат, ще бъдат взети из кръга на детския опит, а знае се, че опитът трябва да бъде основа на всяко обучение и възпитание.
към текста >>
За всички духовни и морални принципи и закони могат да се намерят подходящи
символи
и алегории.
Значи, по един художествен начин детското съзнание ще се издигне до висши духовни и морални закони. Както казахме морализирането не помага. Помага само това, което е образно, картинно и което действа на сърцето, чувствата. Когато за обяснение на духовните и морални закони се изхожда от конкретни, нагледни, материални явления, то тия духовни и морални закони стават един вид по-осезателни, по-реални, по-разбираеми. Защото природните явления, които ще се привеждат, ще бъдат взети из кръга на детския опит, а знае се, че опитът трябва да бъде основа на всяко обучение и възпитание.
За всички духовни и морални принципи и закони могат да се намерят подходящи
символи
и алегории.
Превеждаме околни явления, които наблюдаваме, за да обясним висши истини. Така детето чрез преминаване от материалното към духовното вече одухотворява материалното. Разбира се, хубаво е тези преводи да не се вмъкват изкуствено в детския живот, но да се явят като нещо естествено. За тази цел трябва да се постъпва по следния начин: когато детето се натъкне на известни явления в природата било в градината, в гората или планината - от начало самото явление трябва да се проучи всестранно от гледището на природознанието, и след това туй явление може да се използва, за да се направи преводът; например когато детето при разходка срещне лепкав карамфил, ще се направи преводът. В такива случаи преводите ще бъдат по-интересни.
към текста >>
Прави като мен, за да имаш успех в
живота
.
Ягода /Fragaria vesca/ Листата са сложни и са съставени от три еднакво големи листчета. Това обстоятелство може да се използва, за да се прокара аналогия между ягодовите листа и човешката душа. За да се направи преводът, учителят пак може да използва една приказка, в която ягодата говори на едно дете. Те водят дълъг разговор, и накрая ягодата казва на детето: „Обърна ли внимание, че трите ми листчета са еднакво големи?
Прави като мен, за да имаш успех в
живота
.
Вземи пример от мен. Както аз имам еднакво големи листчета, тъй и ти трябва да бъдеш еднакво умен, добър и работлив.” Ябълковото дърво В приказката действащи лица са ябълковото дърво, други дръвчета и едно дете. Ябълковото дърво казва на детето: „Още от малко имах едно желание: да бъда отрупано с плодове и да зарадвам хората, които минават покрай мен, да си откъснат от моя плод.
към текста >>
По време
на
излет учениците се запознават със свойствата и
живота
на
глухарчето: с неговия корен, стъбло, листа, цветове и пр.
И ето, аз съм сега щастливо. Мога ти кажа ключа на щастието. Разбрах, в какво е щастието: твоят живот да не бъде излишен за света. Това ще ти причини най-голямата радост и ще те направи щастлив.” Глухарчето /Taracacum officinale/
По време
на
излет учениците се запознават със свойствата и
живота
на
глухарчето: с неговия корен, стъбло, листа, цветове и пр.
Те ще констатират, че това, което изглежда като един цвят, в същност е сбор от много цветчета, и всичките образуват едно съцветие. Съцветието отвън е заобиколено със зелено покривало. Поради своето съцветие глухарчето спада към семейство сложноцветни. Цветчетата на глухарчето са така събрани, че всички вкупом изглеждат като единствен цвят. Зеленото общо покривало отвън прилича на цветна чашка.
към текста >>
И ти, когато срещнеш някои трудности и мъчнотии в
живота
си, не се обезсърчавай.
През каква температура е минал той! В една приказка може да се изложи разговорът между детето и диаманта, който то вижда поставен на един пръстен. Детето го разпитва да му разправи по-подробно от где и как е достигнал до това красиво състояние. Диамантът описва земните дълбочини, описва своите страдания там, високото налягане и температура, на които е бил подложен, и начина по който чрез това налягане и температура е станал красивият диамант, който пречупва тъй чудно светлината. На края на този разговор, от който детето научава много факти за условията в земните дълбочини, най-сетне диамантът завършва разказа си така: „Ето минах през много трудности, не се стреснах и най-сетне достигнах до това, което искам.
И ти, когато срещнеш някои трудности и мъчнотии в
живота
си, не се обезсърчавай.
Страданието ще те очисти и ще събуди в теб хубавото и доброто, ще те направи силен да превъзмогнеш мъчнотиите и да победиш.” Цветето върху скалата При разходка с децата може да се срещне висока скала. На нея може да се забележи шепа пръст, от която се подава красивото венче на някое цвете, например лайкучка, глухарче или друго някое. Ще се използва това за приказка, в която това цвете ще говори на детето, че и при най-трудните условия не трябва да пада духом, но да работи, и ще премахне мъчнотиите, ще ги превъзмогне.
към текста >>
31.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Геометричните фигури са
символи
на
живите сили в природата.
А в старото училище се почва от елементите и се идва до цялото. Изкуството, художественият елемент трябва да се преплита най-тясно в обучението по математика: това обучение ще се свърже с рисуване, приказки, песни, игри, игри-приказки, драматизации и пр. В това отношение е ценна опитността на Виолино Примо с децата, изложена в неговите съчинения. Той запознава децата със смятане чрез игри, приказки и пр. Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства.
Геометричните фигури са
символи
на
живите сили в природата.
Запознаването с тия символи на геометрията упражнява отлично влияние върху човека. Чрез геометрията едно неразположение може да се превърне в разположение. Всяка права линия упражнява психично влияние върху човека. Затова, когато човек е неразположен, нека да се занимава с геометрия. Това има приложение във възпитанието.
към текста >>
Запознаването с тия
символи
на
геометрията упражнява отлично влияние върху човека.
Изкуството, художественият елемент трябва да се преплита най-тясно в обучението по математика: това обучение ще се свърже с рисуване, приказки, песни, игри, игри-приказки, драматизации и пр. В това отношение е ценна опитността на Виолино Примо с децата, изложена в неговите съчинения. Той запознава децата със смятане чрез игри, приказки и пр. Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства. Геометричните фигури са символи на живите сили в природата.
Запознаването с тия
символи
на
геометрията упражнява отлично влияние върху човека.
Чрез геометрията едно неразположение може да се превърне в разположение. Всяка права линия упражнява психично влияние върху човека. Затова, когато човек е неразположен, нека да се занимава с геометрия. Това има приложение във възпитанието. Ако детето е неразположено, има дисхармония в ума си, нека чертае успоредни прави линии, и ще се промени състоянието му.
към текста >>
При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху
живота
на
благородни характери, върху личности с висок морал и себеотрицание.
Множество въпроси ще възникват във връзка с детския труд. И много от тях имат допирни точки с историята и географията. Например отглеждането на царевицата ще стане причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка. Тогава то ще се заинтересува, как е станало това, каква е тая страна, от където е пренесена царевицата и пр. В първите три отделения историята ще се учи повече във вид на разкази, на събития, приказки, легенди и пр., които могат да дадат известно понятие за духа на културата, на епохата.
При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху
живота
на
благородни характери, върху личности с висок морал и себеотрицание.
Историята ще се преподава по такъв начин, че чрез нея да не се сее омраза против никой народ, а напротив, тя да допринесе за сближението им. Новата култура ще бъде култура на сближение на народите; не култура на взаимно съперничество, а култура на международно сътрудничество. Максим Горки казва: „Онова, което детето трябва да знае преди всичко, то е да му се представи човечеството във вид на едно единствено всемирно семейство, на което членовете все повече се сближават вследствие на стремежите им към доброто.”[2] При географията отначало ще се изхожда от родинознанието. Най-първо ще се учи околността, в която детето живее, ще се начертае карта на околностите и пр.
към текста >>
И същите отношения - сътрудничество, солидарност, взаимопомощ, които съществуват в едно семейство, трябва да съществуват и в
живота
на
цялото човечество.
От кое трябва да се изхожда при събуждане на любов към родината и към цялото човечество? Учителят казва: „За развитието на любов към родината и човечеството трябва да се изхожда от семейството.” На детето семейството е познато, позната е и любовта на членовете на едно семейство един към друг, познато е, каква е взаимопомощта в едно семейство. Ще му се изтъкне, че народът е едно голямо семейство, и каквито са отношенията в семейството, такива трябва да бъдат отношенията между членовете на един народ. Детето това ще го разбере. После ще му се каже, че има едно още по-голямо семейство - цялото човечество.
И същите отношения - сътрудничество, солидарност, взаимопомощ, които съществуват в едно семейство, трябва да съществуват и в
живота
на
цялото човечество.
Астрономия Тя може да се учи от първи клас и то във връзка с наблюдението на небето. Чрез такива наблюдения децата ще установят, че движението на целия звезден свят е от изток към запад около полярната звезда. Децата ще проследят изгрева на звездите, движението им по небесния път и залеза им. Те ще видят при наблюдения през разни месеци и часове, че звездите подобно на слънцето изгряват и залязват.
към текста >>
От друга страна, те ще се практикуват не като нещо чуждо
на
живота
, в който детето е поставено, но във връзка с реалните нужди
на
неговия живот например, във връзка с нуждата от кошници при детския труд в градината; във връзка с нуждата да се подвързват книгите в класната или общо-училищната библиотека и пр.
Изучаването на химия, физика и минералогия може да почне от III клас. Ръчен труд Той може да почне от II клас. Децата могат да се упражняват в кошничарство, плетачество, книговезство, дърводелство и пр. Но тези отрасли ще се изучават не с цел да придобие детето професионална сръчност и умение, но главно за общообразователни цели.
От друга страна, те ще се практикуват не като нещо чуждо
на
живота
, в който детето е поставено, но във връзка с реалните нужди
на
неговия живот например, във връзка с нуждата от кошници при детския труд в градината; във връзка с нуждата да се подвързват книгите в класната или общо-училищната библиотека и пр.
* * * Детският труд не трябва да бъде еднообразен. За да бъде разнообразен, в първите години детето ще работи най-лек труд и после ще премине към труд, при който се изискват по-голяма воля и умение. Значи, детето няма да повтаря всяка година един и същи вид труд. Второ средство, за да се внесе разнообразие в неговия труд, е следното: през първите учебни години то, естествено е че ще обръща своето внимание, ще насочи своя интерес към известен вид явления в природата, които съответстват на степента на неговото съзнание и наблюдателност.
към текста >>
Така детето живее с
живота
на
природата, преживявайки нейното заспиване, пробуждане и разцвет.
Грижеха се за тях и ги обичаха като свои собствени деца. Отглеждаха ги с любов. И, разбира се, в тях изчезна желанието да ги късат, за да не им причиняват страдание. Градината стана място за приложение на труда, за наблюдение, за отмора и възпитание. Детето през четирите годишни времена работеше на двора, градината и полето и следеше всички промени, които стават в природата.
Така детето живее с
живота
на
природата, преживявайки нейното заспиване, пробуждане и разцвет.
Детето е наклонно да одухотворява всичко: за него всичко е живо, чувства, мисли, говори, изпитва радост и болка! И ние се стараехме да не подценим това детско разбиране и преживяване. В живота на природата има взаимност, единство и допълване. Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод.
към текста >>
В
живота
на
природата има взаимност, единство и допълване.
Градината стана място за приложение на труда, за наблюдение, за отмора и възпитание. Детето през четирите годишни времена работеше на двора, градината и полето и следеше всички промени, които стават в природата. Така детето живее с живота на природата, преживявайки нейното заспиване, пробуждане и разцвет. Детето е наклонно да одухотворява всичко: за него всичко е живо, чувства, мисли, говори, изпитва радост и болка! И ние се стараехме да не подценим това детско разбиране и преживяване.
В
живота
на
природата има взаимност, единство и допълване.
Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод. Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители. Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата. Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата.
към текста >>
Опознаване с
живота
на
пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда.
Нашата градина не би била пълна, ако не поставихме и пчелин. Пчелите и оплождането на овощните дървета са неразделни. Пчелният кошер и училището-кошер си приличат. Примерът, който дава животът на кошера, се използва нагледно. Училището прояви грижи със засаждане на горски поройни места с медоносна акация, детелина и еспарзет.
Опознаване с
живота
на
пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда.
От работата в училищните градини ние минавахме и към полето: пролет почиствахме ливадите от суха горска шума, нивите - от плевели, дръвчетата в градините от сухи клони, гъсенични семена и гнезда, а горските извори изчиствахме от нападалата шума, тиня и настилахме с камъчета. Направихме и един извор на чешма край многолюден път. Дадохме начало за залесяване на цяла местност с борчета и смесен лес. Изравнихме място - поляна за детско игрище край р. Искър в с.
към текста >>
Наблюдавайки
живота
, който дава сила
на
семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието
на
слънцето чрез светлината за проява
на
скритите сили в семето,
на
влагата; значението
на
почвата като среда за посаждане и укореняване;
на
въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото.
Поставяше се цветна рисунка - името на вестника. Първата статия се написваше винаги от учител, а междините се попълваха от картинки, ребуси, гатанки и поговорки. Излагаше се на определено място на стената. Прочиташе се от добри четци в другарския час. Идеята за Бога е всеобхватна.
Наблюдавайки
живота
, който дава сила
на
семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието
на
слънцето чрез светлината за проява
на
скритите сили в семето,
на
влагата; значението
на
почвата като среда за посаждане и укореняване;
на
въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото.
Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света.
към текста >>
Това ги навежда
на
мисълта за вечния извор
на
живота
, Великото Разумно Начало в света.
Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото. Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда.
Това ги навежда
на
мисълта за вечния извор
на
живота
, Великото Разумно Начало в света.
За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи. Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др. селяните се допитват до нашия училищен оракул/.
към текста >>
За съзнаване зависимостта
на
живота
в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция
На
специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи.
Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света.
За съзнаване зависимостта
на
живота
в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция
На
специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи.
Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др. селяните се допитват до нашия училищен оракул/. Чрез него учениците - дежурни се практикуват на ежедневно, системно, точно наблюдение, записване и систематизиране, който труд ги подготвя към научен труд и начин за придобиване знания чрез опит.
към текста >>
Факторите за провеждане и организиране
на
живота
в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване
на
едно образцово село, каквото то стана;
2. Построихме читалищен салон със сцена и 120 стола в етажа на училищната сграда; 3. Организирахме вечерни и неделни народни четения и народен университет с три седмични сказка; 4. Устроихме агрономически и други курсове. Селяните привикнаха до такава степен да посещават редовно, че всяка беседа и на всяко време можеше да се изнесе в Ребърково, стига да зазвъни училищният звънец и прикани за посещение; 5. Организирахме кооперацията.
Факторите за провеждане и организиране
на
живота
в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване
на
едно образцово село, каквото то стана;
Учениците от училището влизаха в читалището, а от там в кооперацията. Придобитото в училището укрепваше в читалището, пренасяше се в домовете, а от там на полето. Това наше дело се оцени и отвън. За да се види непосредствено постигнатото в училището, през пролетта на 1935 г. стана околийска учителска конференция на Мездренската учебна околия в Ребърково.
към текста >>
32.
Детската природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Оня, който бил прекарал един Живот сред висшите интелигентни кръгове в столицата, сега се озовава
на
другия полюс
на
живота
.
Илюша, против когото най-много била насочена омразата им, станал любимец на всички. Един аналогичен пример привежда и Георги Иванов в статията си: „Моето свободно възпитание” - разказ за ученика Костадин. Поучителни са в това отношение „Записки от Мъртвия Дом” от Достоевски. Той прекарва четири години в сибирски затвор, поради революционна дейност. Там е заобиколен с крадци и убийци.
Оня, който бил прекарал един Живот сред висшите интелигентни кръгове в столицата, сега се озовава
на
другия полюс
на
живота
.
Отначало той вижда в лицето на тия крадци и убийци закоравяли престъпници, развалени до мозъка на костите си и непоправими. Той, като добър психолог, изучава тяхния характер. Колкото повече ги изучава, толкова повече вижда, че това са хора като него, в които доброто, възвишеното не е изгаснало, но само е заглъхнало временно. Той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник се трогва от невинността, от доброто - трогва се до сълзи. Например, когато един разбойник погалва едно дете или когато донасят в затвора ранен орел.
към текста >>
Възвишеното в човека е
символизирано
в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте.
Сънят е толкова реален, че той тръгва за да намери синьото цвете. За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите. Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес в драмата „Строител Солнес” от Ибсен. Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен. Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения.
Възвишеното в човека е
символизирано
в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте.
Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно?
към текста >>
Проявата
на
Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края
на
живота
му, когато вижда пустотата
на
досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски.
За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите. Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес в драмата „Строител Солнес” от Ибсен. Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен. Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте.
Проявата
на
Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края
на
живота
му, когато вижда пустотата
на
досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски.
Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания.
към текста >>
Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в
живота
на
хиляди хора около нас?
Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление.
Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в
живота
на
хиляди хора около нас?
Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно. Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер. Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява.
към текста >>
Това, което човек е имал в празнични минути
на
своя живот - минути
на
подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в
живота
и да поеме ръководството и строителството.
Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече. Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на душата”. Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура. Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата. Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си.
Това, което човек е имал в празнични минути
на
своя живот - минути
на
подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в
живота
и да поеме ръководството и строителството.
Това се нарича разцъфтяване на човешката душа. Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат.
към текста >>
33.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днес се рушат старите форми
на
живота
.
на образованието. ПРЕДИСЛОВИЕ Настоящите световни събития са едно велико посвещение за цялото човечество, един изпит, краят на една стара и началото на една нова епоха. Извършват се коренни преобразования във всички сфери на личния, обществения и международния живот. В трясъка на днешните събития ще се сринат из основи всички остарели политически, обществени, стопански схващания и системи, които ще станат тор, върху който ще се посадят семената на доброто - новият морал, новите социални отношения, новите стопански схващания.
Днес се рушат старите форми
на
живота
.
Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите.
към текста >>
На
второ място, светлината
на
науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля
живота
и открива възможностите
на
разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения.
Този процес е подобен на труда на земеделеца, който разорава със своето рало земята, а самият процес на посаждане семената на новото върху браздите на разораната земя, е творческият процес на доброто. В живата природа разрушението и творчеството са два процеса, които винаги вървят заедно и помагат за прогреса и усъвършенстването на индивидите, обществата, народите и човечеството. Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите.
На
второ място, светлината
на
науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля
живота
и открива възможностите
на
разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения.
Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него.
към текста >>
Тия три принципа, които геометрически се
символизират
чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света
на
новата ера.
Тези две сили - разрушението и творчеството се направляват от принципите на всемирния живот. Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.”
Тия три принципа, които геометрически се
символизират
чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света
на
новата ера.
Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.”
към текста >>
Това Велико Начало, което направлява
живота
и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет
на
философията, но и днес занимава големите умове
на
Запад.
Както подчертахме и по-горе, след разрушителния процес се открива широко, плодоносно поле за истинска, резултатна и творческа работа. Ето защо на новото човечество, което се ражда в света на новата ера, трябва да се даде един духовен мироглед, който да бъде одухотворен от великото мистично начало, носещо в себе си безсмъртието истинското сътрудничество между индивидите, семействата, обществата и народите. На второ място, светлината на науката ще бъде проникната от Божествената мъдрост, която осмисля живота и открива възможностите на разумната свобода, за която тъй много се говори в междудържавните отношения. Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера.
Това Велико Начало, което направлява
живота
и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет
на
философията, но и днес занимава големите умове
на
Запад.
Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него. Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в живота не е отказана никому от нас. Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга.
към текста >>
Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в
живота
не е отказана никому от нас.
Всички тия проблеми се съдържат в трите принципа, които Учителят неуморно и дълготърпеливо провъзгласява в България от няколко десетилетия: „Любов към Вечното Начало, което е създало вселената, за да бъдем проводници на Неговата любов, обич към ближния, за да проявим най-красивите отношения, на трето място, любов към самия себе си - любов към Вечното Начало, което работи в човека, за да се прояви Божествената мъдрост в ума, топлината на Божествената любов в сърцето и силата на Божествената истина в душата, която единствено носи истинската свобода.” Тия три принципа, които геометрически се символизират чрез равностранния триъгълник, трябва да се разработят в един философски мироглед, който ще бъде ръководното начало в света на новата ера. Това Велико Начало, което направлява живота и хармонията в природата, е било не само в миналото предмет на философията, но и днес занимава големите умове на Запад. Така, именитият немски учен Макс Планк в своята статия „Науката и нейните граници” казва: „Ние през целия си живот се виждаме подхвърлени на една по-висша Сила, чиято същност никога не ще можем да изследваме от гледището на точната наука, която обаче, никога не остава игнорирана от оня, който размишлява върху тези проблеми.” „Във всеки случай, на човека не остава нищо друго, освен да устоява търпеливо и храбро в своята житейска борба и да се прекланя пред волята на по-висшата сила, която управлява над него.
Защото една справедлива претенция за щастие, успех и благоденствие в
живота
не е отказана никому от нас.
Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки весело преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.” „Единственото, за което можем да претендираме като за наша собственост – висшето благо, което никоя сила в света не може да ни отнеме и което е в състояние да ни ощастливи за дълго, като никое друго, това е истинското самоосъзнаване, което намира своя израз в съвестното изпълнение на дълга. И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот.
към текста >>
Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в
живота
им.
Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение.
Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в
живота
им.
„И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.” Излишно е да изтъкваме мнението на редица западни капацитети, които също са подчертали историческата мисия на богомилите. Изобщо, българският дух крие дълбоко в своята природа потенциала на един висш устрем към реформаторство.
към текста >>
34.
02. Мекота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек, за да бъде издръжлив в
живота
, трябва да има мекота.
Мекота
Човек, за да бъде издръжлив в
живота
, трябва да има мекота.
Някои намират мекотата за слабост, но те не са проучвали какво нещо е тя. Мекотата е една магическа сила у човека, една велика сила. Мекотата има качествата на водата, въздуха и светлината. Светлината слиза от слънцето към земята без какъвто и да е натиск, тя не удря земята. Нейните лъчи много нежно милват земната повърхност и внасят всичкия живот.
към текста >>
Който иска да придобие любов, отначало ще прави опити да практикува мекотата много пъти в
живота
си.
Който има мекота, той е със силна воля. Животът с мекота е радостен, а без нея е тежък. Защо говорим сега за мекотата, а не говорим за любовта? Аз питам: Мога ли да ви говоря за алгебрата, ако не знаете четирите аритметични действия? Мекотата подготвя пътя за любовта.
Който иска да придобие любов, отначало ще прави опити да практикува мекотата много пъти в
живота
си.
Например, като те обиди някой, ти не кипвай, а придобивай мекота и любов. Защо не говоря за смирението? Смирението е качество, по-високо от мекотата. Мекотата подготвя смирението и любовта. Някой иска да придобие знание, да изучи Божествената наука, да развие своите дарби и пр.
към текста >>
В човека, който има мекота, се влива свещеният извор
на
живота
.
Не може да получи Божието благословение. Той има нужда от помощ. Прости му и му помогни. Ако ти кипнеш като него, пропадаш на изпита; ако запазиш равновесие, издържаш сполучливо изпита. Като виждаш, че другият е по-слаб, съжаляваш го и гледаш да му помогнеш.
В човека, който има мекота, се влива свещеният извор
на
живота
.
Такъв човек е опитал какво нещо е Божията любов. Тази любов се проявява спрямо всички. Този, който няма мекота, туря преграда между себе си и любовта, която слиза отгоре, и не може да я приеме. Човекът, който има мекота, е по-близо до Бога. Без мекота човек не може да върши Волята Божия.
към текста >>
Това е
символично
.
А защо това не става, кое ни пречи? " Учителят отговори: „Само затова, защото говорите лошо за другите хора, критикувате се." Значи нямаме мекота спрямо другите хора. Мекотата носи всички други добродетели и дарби след себе си. Тя прилича на една почва, на която виреят плодородни дървета - круши, ябълки, череши и пр. Който няма мекота, той е камениста почва, там нищо не може да вирее.
Това е
символично
.
Плодните дървета, това са добродетелите и дарбите. Те ще дойдат при онзи човек, който има мекота. Мекотата освобождава човека от страданията. С мекота всичко може да се постигне. Закон: Мекотата носи подмладяване на човека.
към текста >>
35.
06. Символи в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Символи
в природата
Символи
в природата
Учителят каза едно основно правило за нашите отношения към природата. То е следното. Ние трябва да следваме или подражаваме методите на природата. С каквито методи си служи тя, ние да ги изучаваме и прилагаме. Ние трябва да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата около нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот.
към текста >>
Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като
символи
, с които поясняваме известни закони в човешкия живот.
С каквито методи си служи тя, ние да ги изучаваме и прилагаме. Ние трябва да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата около нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот. Значи ние трябва да преведем явленията в природата, за да ги приложим в човешкия живот. Този превод се основава на следния закон: Това, което става в природата, то отговаря или съответствува, или е аналогично на някои процеси в човешкия живот. Изобщо законът гласи така: Има съответствие или аналогия между разните области на природата.
Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като
символи
, с които поясняваме известни закони в човешкия живот.
Да кажем, че ние наблюдаваме природата и виждаме през есента как листата от дърветата окапват на земята. Те изгниват, стават на тор и се превръщат в хранителни материали, които корените изсмукват и ги пращат към клоните, и дават нови листа. Това явление можем да сравним с раждането и прераждането в човешкия живот. За този закон можем да си послужим и с едно друго явление в природата. Имаме един извор, от извора се образува една река, тя се влива в морето.
към текста >>
Това пак
символизира
прераждането.
Това явление можем да сравним с раждането и прераждането в човешкия живот. За този закон можем да си послужим и с едно друго явление в природата. Имаме един извор, от извора се образува една река, тя се влива в морето. Обаче морската вода се изпарява и отива нагоре като водни пари в атмосферата, където образува облаци, от които пада дъжд, попива в земята и образува нови пари. Нещата се повтарят.
Това пак
символизира
прераждането.
Който не може да разбере закона на прераждането, дай му този пример. Реките, които текат по земната повърхност, те тичат, стремят се, гонят нещо. Какво? Морето, океана, Великото. Следователно, ние като гледаме в планината един поток, който тече към морето, тогава ще кажем така: Както този поток има стремеж към океана, такъв стремеж има човешката душа към Бога. Тези диаманти, брилянти, които така красиво пречупват слънчевата светлина, според науката те се образуват в земните дълбочини от въглерод, от въглена, при силно налягане и висока температура - няколко хиляди градуса.
към текста >>
Ето какъв е този
символ
.
Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията. Този превод е много лесен. Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината. Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една теменужка, цъфнала на най-лошите условия? Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове?
Ето какъв е този
символ
.
Когато ти си поставен пред много трудни условия, преодолей ги и постигни своята цел. Най-трудните твои условия не са по-трудни от условията на тази теменужка. Значи човек, когато се намери пред трудни условия, трябва да ги преодолява и побеждава, да не пада духом, да не се обезсърчава. Ето една поука от една малка теменужка. Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит.
към текста >>
Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване
на
пречките в
живота
си, както коренът постига целта си.
Ето една поука от една малка теменужка. Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит. Това е от корените на растенията. Те могат да извличат само тази храна, която е разтворена във вода. Когато среща един варовит камък и коренът има нужда от тези варовити вещества, той започва да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за градеж на растението.
Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване
на
пречките в
живота
си, както коренът постига целта си.
Някога отиваме в планината и потъваме в мъгла, на 3-4 крачки нищо не се вижда, всичко е изчезнало. Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда.
към текста >>
„Мъдростта съдържа познанието
на
великите природни закони и методите за тяхното приложение в
живота
.
Това е нужно, за да се извърши хлорофилната асимилация. Виждаме каква разумност проявява природата в много малките работи. От това вадим поука: Във всичките наши постъпки да проявяваме голяма разумност. Да не правим нищо без обмисляне какви ще бъдат последствията. Учителят каза веднъж какво наричаме разумност.
„Мъдростта съдържа познанието
на
великите природни закони и методите за тяхното приложение в
живота
.
Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно." Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи.
към текста >>
36.
11. Основният фактор на еволюцията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това, което става в природата, е
символ
на
това, което става в човешката душа.
Ето една семка. (Брат Боев показва една рисунка, изобразяваща процеса на растенето.) Заровете я в земята и когато пролетта дойде, когато слънчевите лъчи засилят своята дейност и изпращат повече светлина и топлина, семката се разпуква на две и един стрък изниква нагоре, а надолу - едно коренче. После се явяват листа, клончета, много листа с цветове и най-после, като продължава действието на светлината и топлината, узряват и плодовете. Това е едно явление в природата, което има отношение към човешкия живот. Винаги трябва да правим преводи на явленията в природата и да ги отнасяме към човешкия живот.
Това, което става в природата, е
символ
на
това, което става в човешката душа.
Един пример за Божествените процеси е възкресяването на Лазаря. Този факт е едно чудо, но по кой начин е станал? Този процес не е механичен, а един дълбок, Божествен процес. Веднъж в един разговор Учителят разясни как е станало възкресението на Лазаря. Христос възкреси Лазаря с любов.
към текста >>
Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича
на
слънчевата топлина и светлина, която пробужда
живота
, проявяват се Божествените сили в душата.
Когато Той казал „Лазаре, стани! ", едновременно изпратил любов към него. Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е възкресила.
Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича
на
слънчевата топлина и светлина, която пробужда
живота
, проявяват се Божествените сили в душата.
Процеса на растенето ще сравним с природните царства. Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога." Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога.
към текста >>
Плодовете
символизират
човешките добродетели.
Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове.
Плодовете
символизират
човешките добродетели.
Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта." Словото на Христа е било най-много за Любовта.
към текста >>
В душата
на
човека, в тази монада - Божествената искра
на
живота
- в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.
Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта.
В душата
на
човека, в тази монада - Божествената искра
на
живота
- в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.
Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб.
към текста >>
37.
12. Любовта освобождава
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето защо под „свобода" се разбира човек да прояви любовта в
живота
си.
Извън Бога друго същество абсолютно свободно няма. Щом е така, аз питам: Доколко е свободен човек? - Доколкото проявява Божественото в себе си. Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш.
Ето защо под „свобода" се разбира човек да прояви любовта в
живота
си.
Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни." Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа." С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото.
към текста >>
Циментовата каша
символизира
греха, слабостите, които имаш.
Единствената сила, която пази човека, е връзката му с Бога на Любовта. Любовта носи свобода и в трето отношение. Тук има една циментова каша. Ти си свободен да си туриш крака или не. Обаче, ако туриш крака си и циментът се втвърди, тогава ти не си свободен.
Циментовата каша
символизира
греха, слабостите, които имаш.
Ти си свободен да направиш известно нарушение на Божествения закон, но кракът ти ще бъде втвърден, ти си вече ограничен. Това се нарича карма. Когато направиш някаква зла постъпка, злото те ограничава. Има една сила, която побеждава кармата - тази сила е Любовта. Ако ти влезеш в Любовта, ще бъдеш свободен от кармата, защото Любовта работи в едно поле, по-горно от това на кармата.
към текста >>
Да кажем, че ти се намираш в трудни условия
на
живота
.
1. Когато ти проявиш Божественото. 2. Защото ти не си роб на низшите духове. 3. Кармата се премахва от любовта. Има и четвърто освобождаване от любовта. То е следното.
Да кажем, че ти се намираш в трудни условия
на
живота
.
Живееш в една тъмна, влажна стая, цял ден работиш, нямаш време да четеш книги, да учиш музика, намираш се в едни външни ограничителни условия. Вижте какъв е вътрешният закон. Любовта е магия. Ако влезеш в Царството на Любовта, и външните условия ще започнат да се подобряват. Това става по един магически начин.
към текста >>
38.
13. Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича теменуга,
символа
на
смирението от окултно гледище.
Смирение Представете си една градина с много цветя и плодни дървета. Тази градина е човешката душа. Разните цветя и плодни дървета, това са човешките добродетели.
Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича теменуга,
символа
на
смирението от окултно гледище.
Защо теменугата е символ на смирението? Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство.
към текста >>
Защо теменугата е
символ
на
смирението?
Смирение Представете си една градина с много цветя и плодни дървета. Тази градина е човешката душа. Разните цветя и плодни дървета, това са човешките добродетели. Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича теменуга, символа на смирението от окултно гледище.
Защо теменугата е
символ
на
смирението?
Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание.
към текста >>
Всичко, което ти постигаш в
живота
със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно.
Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание. Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните. Какво значи смирение в отношение с Бога?
Всичко, което ти постигаш в
живота
със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно.
Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство. А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа. Ти трябва да имаш смирение пред разумната природа, в която работи Бог. Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от Бога.
към текста >>
Затова Христос казва така: „Аз дойдох
на
земята не да търся своята слава, а славата
на
Отца." Човек не трябва да се стреми да блесне в
живота
, а да прослави Бога.
Ако ти се възгордееш от похвалите на хората, пропаднал си. Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на Бога в мен." Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник. Славата е Твоя." Нека само Бог да знае твоето смирение. Ти пред Него ще бъдеш смирен. Пред хората недей казва нищо.
Затова Христос казва така: „Аз дойдох
на
земята не да търся своята слава, а славата
на
Отца." Човек не трябва да се стреми да блесне в
живота
, а да прослави Бога.
Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада. Той няма условия за развитие, усъвършенствуване. Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
към текста >>
Горделивият регресира в
живота
, защото неговото радио е затворено за благата
на
невидимия свят.
Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще. Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия свят. Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща.
Горделивият регресира в
живота
, защото неговото радио е затворено за благата
на
невидимия свят.
Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения. Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека. Но ако той разчита на вътрешните сили в себе си и се смири, той ще издържи.
към текста >>
Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в
живота
.
Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат." Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще. Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия свят. Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща. Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят.
Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в
живота
.
Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения. Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека. Но ако той разчита на вътрешните сили в себе си и се смири, той ще издържи. Учителят е казал един случай с Буда.
към текста >>
Има съблазни в
живота
, които могат да катурнат човека.
Неговото радио е нагласено да възприема тези неща. Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят. Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения.
Има съблазни в
живота
, които могат да катурнат човека.
Но ако той разчита на вътрешните сили в себе си и се смири, той ще издържи. Учителят е казал един случай с Буда. Веднъж той бил обхванат от една астрална змия, която щяла да го задуши, обвивайки се около неговото тяло. Това е символ. Астралната змия е светът на чувствата.
към текста >>
Това е
символ
.
Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения. Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека. Но ако той разчита на вътрешните сили в себе си и се смири, той ще издържи. Учителят е казал един случай с Буда. Веднъж той бил обхванат от една астрална змия, която щяла да го задуши, обвивайки се около неговото тяло.
Това е
символ
.
Астралната змия е светът на чувствата. Какво направил тогава Буда? Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението.
към текста >>
Смаляването е
символ
на
смирението.
Това е символ. Астралната змия е светът на чувствата. Какво направил тогава Буда? Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил.
Смаляването е
символ
на
смирението.
Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо." Така той се освободил от изкушението и победил. Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение. Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя." Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието.
към текста >>
Така и ний, ако работим в
живота
за своя слава, тогава ний нямаме смирение.
Какво направил тогава Буда? Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението. Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо." Така той се освободил от изкушението и победил.
Така и ний, ако работим в
живота
за своя слава, тогава ний нямаме смирение.
Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце." Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя." Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението.
към текста >>
При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в
живота
.
Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието. Тщеславният е по-повърхностен. И двамата нямат любов.
При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в
живота
.
Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото. Периферията е границата между знанието и това, което не знаем. Всеки човек има един такъв кръг, един - по-голям, друг - по-малък. Този човек, който знае малко, границата на неговия кръг е малка, той има малко допирни точки с незнайното и затова е надменен, горд, въобразява си, че знае много.
към текста >>
Ако той се издигне в
живота
и запази мекотата, нежността към другите, тогава той наистина е смирен.
Един пример. Аз имах един приятел, който като младеж беше много скромен, смирен, любезен към всички. Животът му помогна, той се издигна и зае много високо обществено положение, един много горен чин. Започна да говори много надменно и се отнасяше с презрение към другите хора. Когато един човек се намира в нисше обществено положение, когато е беден, това не значи, че е смирен.
Ако той се издигне в
живота
и запази мекотата, нежността към другите, тогава той наистина е смирен.
Аз познавам един професор в университета и всички, които го познават, се чудят от него. Когато говори с разсилния, с лаборанта, говори като равен с тях. Всички се чудят от него. Ходил е в странство, писал е много книги. Кой е, не е важно.
към текста >>
39.
14. Значение на цветовете
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Цялата природа, която е около нас, в която сме поставени, представлява от себе си учебно помагало във великото училище
на
живота
.
Значение на цветовете
Цялата природа, която е около нас, в която сме поставени, представлява от себе си учебно помагало във великото училище
на
живота
.
Всичко, което е в природата, ни учи и възпитава. Не само дава знание, но развива и добродетелите у човека. Ние ще кажем по кой начин и специално ще се спрем върху цветовете. Да вземем водата, най-обикновеното нещо, но тя има грамадно възпитателно значение върху човека. Защото, разгледана от окултно гледище, водата не е само материя.
към текста >>
Понеже любовта носи живот, то червеният цвят е и носител
на
живота
.
Краските имат психофизиологическо влияние върху човека. Те влияят върху нашето съзнание, ум, сърце и пр. Нека видим какви разумни сили се крият зад всеки цвят. Червеният цвят, особено когато е по-блед и преминава към розовия, изразява любовта. Но има червен цвят от по-долни октави, който действува по-грубо - изразява борбата, разрушението.
Понеже любовта носи живот, то червеният цвят е и носител
на
живота
.
От друга страна, той прави човека активен, възбуден. Една сестра беше болна, много анемична и Учителят й каза да намери и носи червен шал, за да се влива в нея живот. Когато сърцето на човека е слабо, тогава трябва да се употребяват червени предмети - стаята да има червени стени, дрехите да бъдат червени и пр. Това ще засили дейността на сърцето. Когато човек иска да се активизира за нещо, нека си служи с червения цвят.
към текста >>
Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най- трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите
на
живота
, около главата
на
такъв човек жълтият цвят блести с най-ярка светлина.
Най-добре е да се изучава окултната наука. Може и опитно, чрез изучаване на аурата. Един ясновидец вижда аурата на човека около него като светлина. Тази аура е цветна, в нея има бои. Те означават на каква степен на развитие се намира човекът.
Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най- трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите
на
живота
, около главата
на
такъв човек жълтият цвят блести с най-ярка светлина.
На един религиозен човек голяма част от аурата е заета от синия цвят, от по-чист вид. Ако синият цвят е кален, този човек е религиозен, но фанатик. Ако един човек е любвеобилен, има добро сърце, обича да услужва, да състрадава на хората, тогава в него червеният и розовият цвят взимат по- голяма област. Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок идеал, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят. Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното.
към текста >>
Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в
живота
, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е
символ
на
мъдростта.
Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо. Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка! Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс.
Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в
живота
, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е
символ
на
мъдростта.
Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля.
към текста >>
Белият. Белият цвят е
символ
на
Христовия Дух.
Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля. Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята?
Белият. Белият цвят е
символ
на
Христовия Дух.
Когато размишляваме за Христа, хубаво е да си представим, че върху нас се проектира един сноп от бели, диамантени лъчи. Белият цвят е символ още и на хармонията и чистотата. Когато човек иска да възстанови вътрешна хармония в себе си, да се свърже с един висш свят на чистота, той мислено нека си представи, че върху него се проектират бели, диамантени лъчи. Това въздействие е психично. Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се влагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено.
към текста >>
Белият цвят е
символ
още и
на
хармонията и чистотата.
Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля. Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята? Белият. Белият цвят е символ на Христовия Дух. Когато размишляваме за Христа, хубаво е да си представим, че върху нас се проектира един сноп от бели, диамантени лъчи.
Белият цвят е
символ
още и
на
хармонията и чистотата.
Когато човек иска да възстанови вътрешна хармония в себе си, да се свърже с един висш свят на чистота, той мислено нека си представи, че върху него се проектират бели, диамантени лъчи. Това въздействие е психично. Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се влагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено. По-светлият оттенък на всеки цвят има по-възвишено въздействие. Седмичните дни имат връзка с цветовете.
към текста >>
Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно." Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата
на
цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност." Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките
на
живота
, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в
живота
." Изобщо цялата природа е израз
на
нещо разумно.
Понеделник е свързан с червения цвят, вторник - с портокаловия, сряда - с жълтия и т. н. Човек трябва да гледа на цялата природа като изявление на един разумен свят. Чрез цветовете един разумен свят му се изявява. Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях. Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче - то говори на твоето подсъзнание.
Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно." Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата
на
цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност." Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките
на
живота
, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в
живота
." Изобщо цялата природа е израз
на
нещо разумно.
За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрираме мислите си и второ - да имаме жива фантазия. Когато живо си представите това, в астралния свят то вече съществува. Това се постига чрез упражнения. Всеки човек, за да бъде културен и интелигентен, трябва да има концентрирана мисъл и живо въображение. Без концентрирана мисъл ученикът не може да работи, не може да напредне.
към текста >>
40.
18. Първи стъпки на ученика - III
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Твърд като земята значи постоянен в основните идеи
на
живота
си.
Ученикът трябва да бъде смел и да признава своите недостатъци пред себе си. Учителят казва така: Този, който няма смелост да признава своите недостатъци, никога не може да познае любовта. Във връзка с това има един закон, който гласи така: Ти сам трябва да съдиш себе си, преди да е дошъл Божият съд. Ако ти сам се съдиш, няма нужда друг отвън да те съди, защото целта е постигната. Друго правило за ученика: Бъди твърд като земята; бъди мек като водата; бъди бърз като въздуха; бъди лъчезарен като светлината.
Твърд като земята значи постоянен в основните идеи
на
живота
си.
Мек като водата - това има отношение към любовта. Бърз като въздуха значи бърз при помагане и проявяване на любовта. Лъчезарен като светлината - има отношение към мъдростта. Учителят слага на първо място стремежа на ученика към Бога. В окултната наука няма морализиране.
към текста >>
Да ги изучава като наука, но не
на
книга, а да ги прилага в
живота
.
Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата. Чрез страданието в човека проблясва ново откровение на мир и чистота на човешката душа. Учителят дава следната формула, която да се казва при големи страдания: „О, тъмна нощ, която ми приготвяш светъл ден, който иде." Ученикът трябва да изучава законите и методите на любовта.
Да ги изучава като наука, но не
на
книга, а да ги прилага в
живота
.
Ако любовта не извежда от смърт към живот, то тази любов е обикновена - като обикнеш някого, той трябва да мине от смърт към живот. Тогава любовта е Божествена. Какво значи преминаване от смърт в живот? Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в живота. Когото ти обичаш, става добър.
към текста >>
Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в
живота
.
Ученикът трябва да изучава законите и методите на любовта. Да ги изучава като наука, но не на книга, а да ги прилага в живота. Ако любовта не извежда от смърт към живот, то тази любов е обикновена - като обикнеш някого, той трябва да мине от смърт към живот. Тогава любовта е Божествена. Какво значи преминаване от смърт в живот?
Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в
живота
.
Когото ти обичаш, става добър. Ако той е болен, трябва да оздравее. Ако той е обезсърчен, в страдание, това състояние трябва да се замени с радост. Това е влизане в живота. Ако той е глупав, неразвит умствено, трябва да стане умен.
към текста >>
Това е влизане в
живота
.
Какво значи преминаване от смърт в живот? Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в живота. Когото ти обичаш, става добър. Ако той е болен, трябва да оздравее. Ако той е обезсърчен, в страдание, това състояние трябва да се замени с радост.
Това е влизане в
живота
.
Ако той е глупав, неразвит умствено, трябва да стане умен. Ако той е роб и има букаи на ръцете и краката - да стане свободен. Това е символ. Ти опитвай, проучвай любовта и разбирай как действува тя. Ученикът трябва да почне с любовта, после отива към мъдростта и истината.
към текста >>
Това е
символ
.
Ако той е болен, трябва да оздравее. Ако той е обезсърчен, в страдание, това състояние трябва да се замени с радост. Това е влизане в живота. Ако той е глупав, неразвит умствено, трябва да стане умен. Ако той е роб и има букаи на ръцете и краката - да стане свободен.
Това е
символ
.
Ти опитвай, проучвай любовта и разбирай как действува тя. Ученикът трябва да почне с любовта, после отива към мъдростта и истината. Любовта в теб трябва да расте постоянно. Утре трябва да бъде по-голяма. Ако любовта не расте в теб, тогава ти ще я изгубиш.
към текста >>
Тя е във връзка с
живота
на
ученика.
Любов безгранична, която не отпада. Бъди бодър, весел духом. Изпитите си дръж добре. Светлината, мирът и любовта да те крепят." Учителят пред нас изпя една песен, която е много подходяща да се пее от човек, който преминава през страдания. Нямаше музиканти да я напишат, но аз записах текста.
Тя е във връзка с
живота
на
ученика.
„Ветрове и бури, те живота не спъват. Плашиш ли се? - Те са глас на Онзи, Който те люби. Излез от затвора, погледни нагоре и напред тръгни." Ще ви кажа и няколко формули, нужни на ученика в живота.
към текста >>
„Ветрове и бури, те
живота
не спъват.
Бъди бодър, весел духом. Изпитите си дръж добре. Светлината, мирът и любовта да те крепят." Учителят пред нас изпя една песен, която е много подходяща да се пее от човек, който преминава през страдания. Нямаше музиканти да я напишат, но аз записах текста. Тя е във връзка с живота на ученика.
„Ветрове и бури, те
живота
не спъват.
Плашиш ли се? - Те са глас на Онзи, Който те люби. Излез от затвора, погледни нагоре и напред тръгни." Ще ви кажа и няколко формули, нужни на ученика в живота. Методите, които Учителят е казвал, не са само за четене, а за приложение.
към текста >>
Ще ви кажа и няколко формули, нужни
на
ученика в
живота
.
Тя е във връзка с живота на ученика. „Ветрове и бури, те живота не спъват. Плашиш ли се? - Те са глас на Онзи, Който те люби. Излез от затвора, погледни нагоре и напред тръгни."
Ще ви кажа и няколко формули, нужни
на
ученика в
живота
.
Методите, които Учителят е казвал, не са само за четене, а за приложение. Методите, законите трябва да се опитват постоянно. Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи така: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш." Тази формула ще се каже мислено, човекът, към когото я отправяш, да не чуе нищо. Ти апелираш към доброто, Бога в този човек и тогава Божествените сили в него се събуждат. По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред.
към текста >>
41.
21. Ученик
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Друга опора в
живота
на
ученика е неговата любов към Бога. Пример.
Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог. Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал.
Друга опора в
живота
на
ученика е неговата любов към Бога. Пример.
В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна. По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето. Така прекарвала в едно Божествено състояние. Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния." Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива.
към текста >>
Той знае законите
на
окултната наука, но в
живота
ще покаже доколко ги владее.
Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най- интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание.
Той знае законите
на
окултната наука, но в
живота
ще покаже доколко ги владее.
Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити. Неговата любов към Бога трябва да бъде толкова силна, че той ще премине всички препятствия и противоречия, без да възроптае. През един ден ученикът може да минава през върхове и долини. Един изпит в любовта е, когато човек минава през разни страдания, да не помисли, че Бог го е оставил.
към текста >>
В тази
символична
легенда е скрита истината за прераждането.
В средните векове алхимиците са се стремили да превърнат неблагородните метали в благородни, в злато. Правили са разни опити и към 17 - 18-то столетие алхимиците преминават в химията. Лавоазие туря научните основи на химията, после се дойде до атомната теория и пр. Днес пак алхимията възкръсва като птицата Феникс. Тази птица, според старогръцката легенда, след като изгоряла в огъня, възкръснала от собствената си пепел, още по-красива.
В тази
символична
легенда е скрита истината за прераждането.
Така и днешните учени отново се връщат към алхимията и превръщат едни елементи в други. Радият се превръща в [бисмут] и постепенно преминава в олово. Значи алхимията е възможна. Ученикът на една духовна школа превръща елементите в своя живот. Той превръща отрицателните състояния, като скърби, отчаяния, в радост и светли надежди.
към текста >>
42.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в
живота
на
Христа са във връзка с космичния ритъм.
С това се свършва първият кръг, до средата на шеста глава от Евангелието на Марка. После се повтарят зодиакалните знакове в същия ред, от Овена нататък, до девета глава. От девета глава до края на Евангелието иде третият кръг от същите знакове. По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана.
От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в
живота
на
Христа са във връзка с космичния ритъм.
От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет.
към текста >>
От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността
на
събитията в
живота
на
Христа.
После се повтарят зодиакалните знакове в същия ред, от Овена нататък, до девета глава. От девета глава до края на Евангелието иде третият кръг от същите знакове. По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм.
От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността
на
събитията в
живота
на
Христа.
От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа.
към текста >>
С четенето
на
Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в
живота
на
Христа.
Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие.
С четенето
на
Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в
живота
на
Христа.
За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример. Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр. Всяко цвете в нас ще събуди особена идея. След тая беседа отидох при Учителя и в частен разговор му заговорих по повод на това упражнение. Той каза: "Такива упражнения имат значение.
към текста >>
Орелът е
символ
на
висшия полет
на
Духа.
Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела.
Орелът е
символ
на
висшия полет
на
Духа.
Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен "ученикът, когото обичаше Исус"? Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най- голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него.
към текста >>
За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от
живота
на
Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването
на
болния при Овчата къпалня, нахранването
на
5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването
на
слепородения, възкресението
на
Лазаря, измиването нозете
на
учениците, Словото
на
Христа
на
Тайната вечеря, явяването
на
Христа
на
Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана.
За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от
живота
на
Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването
на
болния при Овчата къпалня, нахранването
на
5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването
на
слепородения, възкресението
на
Лазаря, измиването нозете
на
учениците, Словото
на
Христа
на
Тайната вечеря, явяването
на
Христа
на
Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. "Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека.
към текста >>
Много други сцени от
живота
на
Христа ще си избере ученикът.
После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Много други сцени от
живота
на
Христа ще си избере ученикът.
Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. "Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека. Човек става поради това нежен към вас, обича ви.
към текста >>
При размишлението
на
отделни стихове от Евангелието
на
Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от
живота
на
Христа, но трябва да направим нещо друго.
Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието.
При размишлението
на
отделни стихове от Евангелието
на
Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от
живота
на
Христа, но трябва да направим нещо друго.
За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него.
към текста >>
Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето
на
Бога над всичко в
живота
.
И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила." В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа!
Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето
на
Бога над всичко в
живота
.
Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов.
към текста >>
Значи целта
на
Христа е да влезе човек в
живота
на
свободата.
Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика.
Значи целта
на
Христа е да влезе човек в
живота
на
свободата.
Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери. Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление.
към текста >>
Има периодичност в
живота
на
човечеството.
Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери. Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление.
Има периодичност в
живота
на
човечеството.
Има закон, според който това, което става, после се повтаря в по-горна октава. Ние видяхме в статията "На третия ден", че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството. Ще дам още няколко примера за това. Христос е излекувал слепородения. В бъдеще това ще се повтори с цялото човечество.
към текста >>
43.
Екскурзия на 8 ноември 1927 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя ще осмисли
живота
по всички посоки и ще даде
на
човека това, което той желае.
Любовта е извън времето и пространството. Тя не е във времето. Можеш да я почувствуваш в един момент, ти във време и пространство я констатираш, но най-главното в Любовта е онова, което е извън времето и пространството. Ти имаш тогава съзерцание за цялото Битие и виждаш Бога във всичката Негова пълнота. Любовта осмисля нещата.
Тя ще осмисли
живота
по всички посоки и ще даде
на
човека това, което той желае.
Ще даде възможност на душата да се изяви и тя ще се задоволи. Щастието ще бъде само външен израз на Любовта. Щастието ще реализира не цялата програма на Любовта, защото всичко не може да се реализира още, но само част от програмата. В Любовта абсолютно никой не може да те измами. Това е велик закон!
към текста >>
И като видите Любовта, като я погледнете само, ще забравите всичко, и ще изскочи от Вас Всичката грозота
на
живота
- грях, страдания, Всичко!
Новият Живот почива само върху един принцип! Любовта ще дойде в света, ще се въплъти. Тя ще спаси света! После ще се въплъти Мъдростта. Ще видите образа на Любовта - какво нещо е!
И като видите Любовта, като я погледнете само, ще забравите всичко, и ще изскочи от Вас Всичката грозота
на
живота
- грях, страдания, Всичко!
Животът сега започва, с великото в света! Колко животи са минали безполезни! Градиш - рухне, градиш -рухне, и най-после се намериш в голямо противоречие. Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е Божественото! И ще се изпълни повече, отколкото е желал.
към текста >>
Това са
символи
.
- Иди при овцете да научиш това. Друг казва: трябва да ядем месо. - Иди при вълците да се научиш. Или: трябва да бъдем щедри. - Иди пак при овцете да се научиш.
Това са
символи
.
Вегетарианството означава кротост. Който иска да я научи, да отиде при добрите хора. Човек трябва да бъде алхимик, да разбира състоянието на материята. Чрез алхимичния огън да владее материята, да има реторти! Някоя оса, когато попадне в меда, намазват се крилата и краката й с мед и тя почва да се облизва -вижда, че нещо чуждо има върху себе си и иска да се освободи от него.
към текста >>
Това, което е обичала, сега й е препятствие в
живота
.
Вегетарианството означава кротост. Който иска да я научи, да отиде при добрите хора. Човек трябва да бъде алхимик, да разбира състоянието на материята. Чрез алхимичния огън да владее материята, да има реторти! Някоя оса, когато попадне в меда, намазват се крилата и краката й с мед и тя почва да се облизва -вижда, че нещо чуждо има върху себе си и иска да се освободи от него.
Това, което е обичала, сега й е препятствие в
живота
.
Да направя превод: това означава едно подхлъзване в живота - онова, което е изглеждало хубаво, сега причинява големи страдания. Светът е на изпитание. Изпитанието е общо. Вие сте дошли в течението - и вас засягат тези вълни. Трябва да се разбере сегашния живот, защото той е плод на цялото минало.
към текста >>
Да направя превод: това означава едно подхлъзване в
живота
- онова, което е изглеждало хубаво, сега причинява големи страдания.
Който иска да я научи, да отиде при добрите хора. Човек трябва да бъде алхимик, да разбира състоянието на материята. Чрез алхимичния огън да владее материята, да има реторти! Някоя оса, когато попадне в меда, намазват се крилата и краката й с мед и тя почва да се облизва -вижда, че нещо чуждо има върху себе си и иска да се освободи от него. Това, което е обичала, сега й е препятствие в живота.
Да направя превод: това означава едно подхлъзване в
живота
- онова, което е изглеждало хубаво, сега причинява големи страдания.
Светът е на изпитание. Изпитанието е общо. Вие сте дошли в течението - и вас засягат тези вълни. Трябва да се разбере сегашния живот, защото той е плод на цялото минало. Трябва да се извлече от миналото добър урок, за да не се повтарят погрешките.
към текста >>
Трябва да разберете какви роли сте играли в
живота
.
Една сестра каза: - Искаме да знаем нещо за Мелхиседек. - Много искате. Той беше по-голям от Аврама. Някой път, като му дойде времето, ще ви разправя за Мелхиседека в някоя беседа.
Трябва да разберете какви роли сте играли в
живота
.
То е дълга история. Били сте в Египет, в Палестина, в Асирия, в Индия, в Атлантида, били сте в лемурийската раса, черни. Това е история на далечното минало. Една велика, красива история! Тези връзки между хората не са образувани сега, не са нови.
към текста >>
44.
Екскурзия на 30 януари 1928 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере
Живота
.
Екскурзия на 30 януари 1928 година
- Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере
Живота
.
Една душа може да живее при най-хубавите условия, и пак да се мъчи. Щом човек е един лист на дървото, когато някой му се поусмихне насреща и той напусне дървото, тогава той оставя най-хубавото положение. Сега човек трябва да дойде до „Възкресението". После да бъде като ангел, а после да стане от Синовете Божии. Само на Божественото можем да се подчиним.
към текста >>
В нея има дълбоки
символи
.
Хората на изкуството - поети, музиканти, художници - се раждат такиВа. Шекспир е употребявал 15 000 думи, Милтън - 10 000, а Омир - 40 000. Този факт за Омир трябва да се провери дали е верен. То е голямо богатство! Мъчно се чете „Илиада"-та, и един грък даже мъчно може да я чете.
В нея има дълбоки
символи
.
Трябва да прочетете Ведите - епичните произведения на Индия. Те са хубави. Това са 30 тома! Преведени са на английски от Макс Мюлер, който си има свои теории... Гърците в областта на изкуството са заемали от Египет, от Индия и пр.
към текста >>
45.
П л а н и н а т а
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И други елементи
на
планината могат да се вземат като
символи
.
Когато дойдеш до някой камък, можеш да се спънеш в него и да паднеш. Като дойдеш при него, тури го настрана и го заобиколи. Такг1ва една разходка в планината има голямо значение. Видиш един камък, преместиш го и го отминаваш. Също така лесно можете да отхвърлите съмнението от вашето съзнание.
И други елементи
на
планината могат да се вземат като
символи
.
Например на милосърдието, на любовта, на всички положителни и отрицателни неща можете да намерите символи в планината. Тя има и друго значение за духовния растеж: някои отрицателни състояния, които имате, като се изкачите на планината изчезват, вие се справяте с тях. Когато отидете на планината и имате неправилни мисли, чувства и постъпки, обикновено времето се разваля, започва да духа вятър, а щом се държите добре, съществата там са много учтиви, няма вятър. Едно лято братя и сестри бяха спали на Мусала, като три дена имаше непрекъснато дъжд, но никой не настина. За да стане така, човек трябва да спазва на планината известни хигиенични правила.
към текста >>
Например
на
милосърдието,
на
любовта,
на
всички положителни и отрицателни неща можете да намерите
символи
в планината.
Като дойдеш при него, тури го настрана и го заобиколи. Такг1ва една разходка в планината има голямо значение. Видиш един камък, преместиш го и го отминаваш. Също така лесно можете да отхвърлите съмнението от вашето съзнание. И други елементи на планината могат да се вземат като символи.
Например
на
милосърдието,
на
любовта,
на
всички положителни и отрицателни неща можете да намерите
символи
в планината.
Тя има и друго значение за духовния растеж: някои отрицателни състояния, които имате, като се изкачите на планината изчезват, вие се справяте с тях. Когато отидете на планината и имате неправилни мисли, чувства и постъпки, обикновено времето се разваля, започва да духа вятър, а щом се държите добре, съществата там са много учтиви, няма вятър. Едно лято братя и сестри бяха спали на Мусала, като три дена имаше непрекъснато дъжд, но никой не настина. За да стане така, човек трябва да спазва на планината известни хигиенични правила. В Школата колко опити съм дал!
към текста >>
На
Земята има центрове, които са врати
на
живота
, и водата, която минава през тези врати
на
живота
, е вече свещена и има силно действие.
Цялото място е магнетично и особено при чешмата. При чешмата има изобилно ултравиолетови лъчи. Водата в чешмата иде от Езерото на Чистотата. В самото езеро тя е чиста и още повече се пречиства, като се прецежда още веднъж през пластовете. Тя е много бистра и хубава вода.
На
Земята има центрове, които са врати
на
живота
, и водата, която минава през тези врати
на
живота
, е вече свещена и има силно действие.
Тези врати се пазят. И вода с голямо и силно действие, с изобилен живот има в непристъпните, свещени места в планините, които се пазят от посветените. Непристъпни места са те! *
към текста >>
Братята и сестрите трябва да знаят, че ако очистят гората от сухите клончета и клечки, ще се оправят и техните работи в
живота
.
отиват там по това време? " * Когато се правят екскурзии на планината, чистенето на изворите и потоците е полезно, от една страна, понеже се укрепява месността и се добива хубава вода, а от друга страна, самата работа при изворите, потоците и чешмите въздействува върху човека - той става здрав, пълен с енергия. Чрез тези чешми, които ние правим на планината, идеите ни се разнасят надолу.
Братята и сестрите трябва да знаят, че ако очистят гората от сухите клончета и клечки, ще се оправят и техните работи в
живота
.
За в бъдеще животът на планината ще бъде използван по-добре и по-добре ще бъде наредена програмата за всеки час. Ще се дадат някои специални научни лекции, които да ни въведат в по-дълбокото познание на природата. Ако се вгледате в едно кътче, което на пръв поглед не прави никакво впечатление, ще видите много подробности и много интересни закони, които са вложени в тези прости на вид места. Много интересни неща са написани в природата - ако човек знае как да чете.
към текста >>
46.
03. КЪМ МУСАЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той вече влиза през портите, които водят към реалната страна
на
живота
.
Неподвижно стои той с поглед, устремен в далечината! Той съзерцава великата тайна, която се намира зад завесата на Преходното! Той е готов да я разкрие на всеки, който влезе в долината на смъртта и я надмогне. Тогаз той ще дигне булото, което скрива истинското му лице. А който види неговото лице, той е преобразен.
Той вече влиза през портите, които водят към реалната страна
на
живота
.
И тогаз всичко вижда човек в нова окраска. Синевината на небето му говори вече нови неща, които той не е подозирал. Той почва да долавя в най- нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните капки, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта. Камъните оживяват за него и почват да му говорят. Те му разкриват своите радости, своите скърби и надежди.
към текста >>
Това не е ли вечната жива линия
на
живота
, която изкачват вечно съществата от долините към светлите върхове
на
радостта?
Ето на едно място сме стигнали на такава точка, че се вижда цялата ивица нагоре и надолу! Да запомним тая гледка, защото тя е една от най-фееричните! Наоколо скали, бездни и по тях се движи нагоре една жива линия! Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха! Светещите лампички тук-там усилват ефекта.
Това не е ли вечната жива линия
на
живота
, която изкачват вечно съществата от долините към светлите върхове
на
радостта?
Съмва се полека-лека. Почваме по-ясно да различаваме околните предмети. Виждат се вече по-ясно и очертанията на езерата, край които минаваме при изкачването. Още е всичко в гъста мъгла. Но когато мъглата се пръсне за момент, виждаме за миг вълшебното видение на някое езеро или връх и пак се скрива всичко зад дебелото було на мъглите.
към текста >>
Това са от най-ценните моменти в
живота
на
човека.
Ние сме над облаците! Ясно наблюдаваме танца на мъглите под нас! Изток е вече тъй чист и тъй често мени своите краски! Но ето показва се вече слънчевият диск. От тая височина, над всички тия върхове и пропасти, над облаците, посрещането на Изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
Това са от най-ценните моменти в
живота
на
човека.
Впечатлението е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа? Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по- изобилният живот. Ти тук, във висотите на Рила, при изгрев слънце си в по- интимен допир с живота.
към текста >>
Ти тук, във висотите
на
Рила, при изгрев слънце си в по- интимен допир с
живота
.
Това са от най-ценните моменти в живота на човека. Впечатлението е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа? Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по- изобилният живот.
Ти тук, във висотите
на
Рила, при изгрев слънце си в по- интимен допир с
живота
.
Ти по-живо чувствуваш тук реалната ù същина, непобедимата ù мощ. Лъчите, които идат от изток, ти говорят: „Научи говора ни и тогаз ще разбереш, че ние крием словото на любовта в себе си. Ние крием една тайна: потърси и това, което е зад нас и което ни праща при вас. Това е любовта!
към текста >>
Всичко, което е вън, е същевременно и
символ
за онова, което е вътре.
Намери вътре в своята природа „Окото" със своите сини води и с всички околни върхове! Намери вътре в себе си „Мусала" и „Сфинкса" и всички тия езера. И когато ги намериш вътре в себе си, ще разбереш смисъла им и вън от тебе. И наистина, всичко, което е около нас, няма ли нещо съответно и вътре в нас! В нас са планинските области и долините, ясните небеса и облачното небе, пустините и оазисите, цветята, дърветата и изворите.
Всичко, което е вън, е същевременно и
символ
за онова, което е вътре.
Слънцето е вече доста силно. Тук на тая височина, отдето се виждат очертанията на „Пирин", „Витоша", „Белмекен" и „Стара планина", ние правим нашите гимнастични упражнения. След това всички образуваме кръг около Учителя. Ето Словото на Учителя на Мусала: „Любовта създаде света.
към текста >>
Всички противоречия в
живота
произтичат от безлюбието.
Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш, че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е божественото, то е любовта.
Всички противоречия в
живота
произтичат от безлюбието.
Като дойде любовта, ще ти израснат крила! Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Единственото благо, което хората търсят, то е любовта! Ние търсим любовта.
към текста >>
Ние ще поискаме да внесем тая святост в
живота
там, долу!
Поемаме Маришката долина - истинска „Велика Рилска пустиня" - „Царство на Безмълвието. На тръгване хвърлям още един поглед върху всички тия места, за да се свържа завинаги с тях! Всички вие тук: върхове, езера, реки, треви и цветя, благодарим ви, че ни приютихте за кратко време в красивите си обиталища! Каква свещена връзка се образува между нас и вас! Вие ни въведохте за кратко време в светостта на вашия живот.
Ние ще поискаме да внесем тая святост в
живота
там, долу!
Довиждане! сп. „Житно зърно”, бр.9, кн. 4-5
към текста >>
47.
06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Какво прозрение за въпросите
на
живота
!
Наближаваме с страхопочитание, със свещен трепет. Шумно се леят водите от двата чучура и пълнят 15 корита, наредени в полукръг. Каква красота в зодиакалните знакове! Всички мълчим, защото искаме да чуем това, което ще ни кажат тия води! Какви нови мисли минават през нас!
Какво прозрение за въпросите
на
живота
!
Да, когато се потопиш в съзерцание на извори, ти се учиш от най-великата книга - вълшебната книга на природата. Преобразени и вдъхновени се връщаме в село. Привечер е вече. В наше отсъствие са дошли много нови гости! В салона, в двора и в съседните стаи е пълно с народ.
към текста >>
Какво желание да въплътят в
живота
си най-идейното и възвишеното!
Каква красива обстановка! Обща трапеза. Храната е красива - тя е чисто вегетарианска. Всички тия селяни - братя и сестри - са вегетарианци. Каква идейност!
Какво желание да въплътят в
живота
си най-идейното и възвишеното!
Този народ има духовни заложби, голямо духовно търсене кипи в неговите недра! Нека оценим силите, които се крият в народната душа! Село Тополица доказва това! Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност! Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота!
към текста >>
Това, което идеите
на
Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в
живота
!
Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и възвишеното! Този народ има духовни заложби, голямо духовно търсене кипи в неговите недра! Нека оценим силите, които се крият в народната душа! Село Тополица доказва това! Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност!
Това, което идеите
на
Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в
живота
!
Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна картина. Това е един символ за онова, което гори в душите. Това общо хранене е символ за онова единство на душите, за което копнеем! Ние се храним общо, и всички се сливаме в едно, един общ живот ни споява в едно цяло!
към текста >>
Това е един
символ
за онова, което гори в душите.
Село Тополица доказва това! Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност! Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота! Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна картина.
Това е един
символ
за онова, което гори в душите.
Това общо хранене е символ за онова единство на душите, за което копнеем! Ние се храним общо, и всички се сливаме в едно, един общ живот ни споява в едно цяло! Една топлота, една обща радост ни обединяват. Всички се чувствуваме тъй близки един до други! Рухват преградите между душите и те почват да се познават.
към текста >>
Това общо хранене е
символ
за онова единство
на
душите, за което копнеем!
Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност! Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота! Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна картина. Това е един символ за онова, което гори в душите.
Това общо хранене е
символ
за онова единство
на
душите, за което копнеем!
Ние се храним общо, и всички се сливаме в едно, един общ живот ни споява в едно цяло! Една топлота, една обща радост ни обединяват. Всички се чувствуваме тъй близки един до други! Рухват преградите между душите и те почват да се познават. А това е условието за щастието!
към текста >>
С тая самоувереност ти можеш да минеш през най-големите изпитания
на
живота
.
И това е естествено, защото тая среща създава нещо красиво: всички чувствуваме, че над нас витае духът на градящата раса. Всички чувствуваме, че ние тук предвкусваме онова, което е скрито зад завесата на близкото бъдеще. Духът на бъдещето хвърля върху нас своето неземно сияние! Почва се с четене на едно Слово от Учителя. Ето това Слово: „Когато разбереш божествения език, в тебе ще настане една вътрешна самоувереност, един вътрешен мир, една вътрешна радост, която не може да се опише с човешки език.
С тая самоувереност ти можеш да минеш през най-големите изпитания
на
живота
.
Велики и славни неща са писани в човешката душа, които в бъдеще ще се четат и препрочитат. Човек съдържа всички възможности на един разумен живот, всички възможности на един любещ човек, всички възможности на един човек, пълен с Истина. Приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и помага то да израсне. Познанството е в любовта. Като дойде любовта, ще се опознаем.
към текста >>
Онова, което осмисля
живота
, то е любовта!
Тя е основата! Тя носи Разумността, Доброто и Истината! Любовта е въздухът, който трябва да дишате. И желая да дишате повече от любовта, и сърцата ви да се стоплят . Като дойде тя, ще се разрешат всички въпроси, които другите науки не могат да разрешат.
Онова, което осмисля
живота
, то е любовта!
Всеки един, който е засегнат от вълната на любовта, е готов да стане мъченик! Истинската любов носи здравословното състояние на човешките мисли и чувства. Ако един човек е човек на любовта, то в който и дом да влезе, ако има болен, той ще оздравее чрез това, което излиза от този човек. Ако животът им е заплетен, работите им ще се оправят. Ако не говорят Истината, ще стане преобразование в тях.
към текста >>
Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в
живота
.
Ако изпълниш най-малкото красиво подбуждение в тебе, това е изпълнение волята на Безграничния! Велики герои изисква днес светът! " Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината! Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас! Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание!
Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в
живота
.
Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява. Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове. Почват декламации и диалози. Всички те са много добре подбрани, с тънък художествен усет. Декламираха повече младежи и малки деца.
към текста >>
До виждане, ти, милият
символ
на
красивото „утре"!
Обиколката ни в околностите на селото е много разнообразна. По пътя ни разправят поетични легенди и предания за някои местности, край които минаваме. Мога ли да напусна Тополица, без да видя още веднъж най-скъпата творба тук? Ще отида още веднъж при чешмата, за да й кажа: „До виждане! " Колко късо ми се вижда стоенето при нея!
До виждане, ти, милият
символ
на
красивото „утре"!
Ти с мощен език говориш за творческите сили, дремещи в този народ! Благодаря ти за кристалните води, които тъй щедро ни даряваш! Вслушвам се в музиката на твоите води, за да доловя, какво искаш да ни кажеш. Ти ни говориш с чудни думи за един нов свят - свят на свободата и красотата! Поглеждам селото.
към текста >>
48.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята
на
живота
и дето те проникнат, бликва и цъфти живот!
Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си!
Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята
на
живота
и дето те проникнат, бликва и цъфти живот!
По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе! Наближаваме Симеоново! Неволно поглеждаме към изток.
към текста >>
Спомни за нестихващия вечен поток
на
живота
, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество!
Преди слизането, изгасването на една култура поникват вече първите ранни цветя на едно ново откровение на човешкия дух! В храсталаците от земята се показват младите, свити още листенца на кукуряка! Неописуема радост ни изпълни, когато видяхме поникналия вече кукуряк! Той ни спомни много работи. Разкри ни цял един свят!
Спомни за нестихващия вечен поток
на
живота
, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество!
Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове! В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях символа на живота, който си остава вечно мощен! Животът е вечна тържествуваща песен. Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно млад, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди!
към текста >>
В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях
символа
на
живота
, който си остава вечно мощен!
Той ни спомни много работи. Разкри ни цял един свят! Спомни за нестихващия вечен поток на живота, който кипи навсякъде и с неудържим напор разбива всички прегради и извоюва своето тържество! Той възкреси в нас ярката картина на пролетта, която нежно иде към нас и се чуди, с какви нови радости да дари тия, които обича! Всяка година тя изважда от неизчерпаемата си съкровищница любовни дарове!
В този поникващ кукуряк, подаващ се всред сухите лански треви, аз видях
символа
на
живота
, който си остава вечно мощен!
Животът е вечна тържествуваща песен. Животът е непобедимият, непресъхващият извор, той е вечно млад, вечно обнадежден, вечно стремящ се, вечно нов, обличащ се вечно с нови красиви одежди! При нас снегът е изчезнал, но горе висините са покрити с дебел сняг. Но какво виждаме по белите склонове на Камен дол? Над снега се вижда да се носи като лека мъгла една бледо виолетова краска!
към текста >>
Ние ви създадохме тук грамадни мъчнотии, за да ви калим в
живота
!
Мисли, за да влезеш в Царството на Истината! Мисли за да добиеш свободата и я пазиш! Мисли, за да се роди в теб вяра в Доброто! Ние сега ви се изявяваме с всичката си мощ! Обаче ако устоите на нашата стихия, на нашия напор, вие вече ще спазете долу преобразени.
Ние ви създадохме тук грамадни мъчнотии, за да ви калим в
живота
!
И ако устоите, и в живота долу ще устоите при всички мъчнотии". Още много неща ни говори вятърът! Дълга и съдържателна е речта му! Той ни говори за мировата любов, която движи слънцата, която възраства тревите и цветята, която прави мъченикът способен да отива с усмивка на кладата. Обичаш ли вятъра!
към текста >>
И ако устоите, и в
живота
долу ще устоите при всички мъчнотии".
Мисли за да добиеш свободата и я пазиш! Мисли, за да се роди в теб вяра в Доброто! Ние сега ви се изявяваме с всичката си мощ! Обаче ако устоите на нашата стихия, на нашия напор, вие вече ще спазете долу преобразени. Ние ви създадохме тук грамадни мъчнотии, за да ви калим в живота!
И ако устоите, и в
живота
долу ще устоите при всички мъчнотии".
Още много неща ни говори вятърът! Дълга и съдържателна е речта му! Той ни говори за мировата любов, която движи слънцата, която възраства тревите и цветята, която прави мъченикът способен да отива с усмивка на кладата. Обичаш ли вятъра! Обикни го!
към текста >>
Той ни говори за Великото в
живота
!
Още много неща ни говори вятърът! Дълга и съдържателна е речта му! Той ни говори за мировата любов, която движи слънцата, която възраства тревите и цветята, която прави мъченикът способен да отива с усмивка на кладата. Обичаш ли вятъра! Обикни го!
Той ни говори за Великото в
живота
!
Той е проява на Великото. Той е езикът на Безграничния! Той е изявление на една разумност. Виж във всичко, в облаците, в напъпилия кукуряк, в тия лески, във вятъра, в изворите, в планините и в синьото небе езикът на любовта! Тя крепи вселената!
към текста >>
Животът не е ли море и постигането
на
дадена цел, не е ли временно влизане в едно тихо пристанище, след което почва ново пътуване към незнайни пристанища във вечния път
на
живота
?
Но нищо! Спущаме се надолу и ги намираме спрени в храстите. Най-сетне стигаме! Какво чувство ни обзема на Ел Шадай! Това е мястото, което избираме за нашия стан.
Животът не е ли море и постигането
на
дадена цел, не е ли временно влизане в едно тихо пристанище, след което почва ново пътуване към незнайни пристанища във вечния път
на
живота
?
Целта е постигната. Ние сме на Ел Шадай! Великата разумност те заобикаля! Ти си в нея потопен! Ще постигнеш красивия блян на своята душа!
към текста >>
Как всичко около нас е
символ
, който ни говори за вечните закони, писани в цялата природа и във всички сърца!
Ще постигнеш красивия блян на своята душа! Не унивай! Колко добър заслон е за нас сега каменната стена, която бяхме издигнали преди няколко години на тая полянка! Доброволци отиват долу, за да помогнат на изостаналите. Те радостно идват с последните!
Как всичко около нас е
символ
, който ни говори за вечните закони, писани в цялата природа и във всички сърца!
Когато човек отруден, обезсърчен изостане в живота, силните идват при него и с нежна ръка го повдигат и му показват пътя нагоре! Те са с него и светлото им присъствие влива нови сили в страдащия, нови надежди, ново очарование! Защо тая чудна хармония и красота в целия всемир? Защо са непоклатими устоите на мировата хармония? Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния!
към текста >>
Когато човек отруден, обезсърчен изостане в
живота
, силните идват при него и с нежна ръка го повдигат и му показват пътя нагоре!
Не унивай! Колко добър заслон е за нас сега каменната стена, която бяхме издигнали преди няколко години на тая полянка! Доброволци отиват долу, за да помогнат на изостаналите. Те радостно идват с последните! Как всичко около нас е символ, който ни говори за вечните закони, писани в цялата природа и във всички сърца!
Когато човек отруден, обезсърчен изостане в
живота
, силните идват при него и с нежна ръка го повдигат и му показват пътя нагоре!
Те са с него и светлото им присъствие влива нови сили в страдащия, нови надежди, ново очарование! Защо тая чудна хармония и красота в целия всемир? Защо са непоклатими устоите на мировата хармония? Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния! Във всемира има нежни ръце протегнати, за да дадат подкрепа!
към текста >>
„Наука е това, което дава права посока
на
живота
- човек да знае, как да живее.
Колко е пораснала боровата гора над шосето! След години ще имаме чудна борова гора по тия склонове! Въпреки силния вятър, времето е доста топло. По едно време се разделяме на групи за четене и разговор. В една от групите се четат следните мисли от Учителя:
„Наука е това, което дава права посока
на
живота
- човек да знае, как да живее.
Всички трябва да бъдете носители на божествената идея, колкото и малка да е тя. Всеки ден прилагай микроскопически божествената идея. Никога не изгасяйте своите свещени мисли! Ако в нас божественият живот извира като извор. Той ще очисти всичко!
към текста >>
Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика Божия любов, която осмисля
живота
.
Пред вас седи едно бъдеще нагоре. Човека го чака нещо светло! Един възвишен живот е скрит в човека и той трябва да се прояви. Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии днес са мъките на раждането на новото съзнание.
Това, което знаеш за любовта, то е предисловие за оная велика Божия любов, която осмисля
живота
.
Когато влезете в тая област, ще влезете в областта на безсмъртието. Няма какво да се обезсърчаваме! Любовта, която имаме сега, разрешава само отделни въпроси, но любовта, която иде, тя разрешава всички въпроси на човешката душа, ум и сърце! " Четенето свърши, но още стоим в мълчание.
към текста >>
49.
09. ПРИ МОРЕНИТЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква
живота
, защото всичко преходно е само
символ
на
Вечното!
Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко! " Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание! Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места!
Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква
живота
, защото всичко преходно е само
символ
на
Вечното!
Тук се учиш да виждаш скритата поетична страна на всичко, което става в живота! Колко е хубаво да отнесем това просветление долу с нас. Тук-там из тия канари се издигат стройни фиданки или цветя. Те са тъй щастливи, че живеят в тая свещена обител! Над морените сегиз-тогиз орли правят красиви кръгове.
към текста >>
Тук се учиш да виждаш скритата поетична страна
на
всичко, което става в
живота
!
" Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание! Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места! Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква живота, защото всичко преходно е само символ на Вечното!
Тук се учиш да виждаш скритата поетична страна
на
всичко, което става в
живота
!
Колко е хубаво да отнесем това просветление долу с нас. Тук-там из тия канари се издигат стройни фиданки или цветя. Те са тъй щастливи, че живеят в тая свещена обител! Над морените сегиз-тогиз орли правят красиви кръгове. Всичко тук: и треви, и цветя, и гори, и небе, и върхове ти говорят и ти разкриват една дълбочина, която долу не си подозирал!
към текста >>
50.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Какъв красив
символ
е голямата скала край нея!
Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно! Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва. Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур". Палатката на Учителя е край самото езеро.
Какъв красив
символ
е голямата скала край нея!
Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите. Всеки ден вие ни говорите по нов начин. Ние постепенно вникваме в езика, на който ни говорите. Той е тъй далеч от обикновения език! Той дава прозрение за дълбоките сили, в които сме потопени!
към текста >>
Нека тия думи да бъдат зов, пратен
на
света от тия чисти места, зов
на
новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в
живота
на
хората, топлина в студените и обезверени сърца.
С голямо вдъхновение се залавяме на работа. Отиваме да търсим наоколо кварцови късове и ги носим на една малка полянка, специално избрана от нас. В скоро време от тях нареждаме „Бог е любов". Тъй ясно личи белият надпис отдалеч!
Нека тия думи да бъдат зов, пратен
на
света от тия чисти места, зов
на
новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в
живота
на
хората, топлина в студените и обезверени сърца.
Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде освобождение, за спящите – пробуждане, за „мъртвите" – възкресение! Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник – той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии – символ на красиви, разумни отношения между душите! Малко над езерото минаваме бистър поток. Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали!
към текста >>
Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник – той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии –
символ
на
красиви, разумни отношения между душите!
В скоро време от тях нареждаме „Бог е любов". Тъй ясно личи белият надпис отдалеч! Нека тия думи да бъдат зов, пратен на света от тия чисти места, зов на новия ден, зов, пратен от тия висоти долу в низините, да внесе радостен светъл лъч в живота на хората, топлина в студените и обезверени сърца. Нека една радостна вест се разнесе, че за пленниците иде освобождение, за спящите – пробуждане, за „мъртвите" – възкресение!
Със същите бели камъни нареждаме и един триъгълник – той означава равновесие между ум, сърце и воля -- и две успоредни линии –
символ
на
красиви, разумни отношения между душите!
Малко над езерото минаваме бистър поток. Той привлича вниманието ни! Такава кристална чистота рядко сме виждали! Той ни стана тъй мил! Очаровани, неволно си потопяваме пръстите в блестящите водни струи!
към текста >>
51.
13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с
живота
и туй е развивало тяхната интелигентност.
Мъглиж е буден център. Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни.
Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с
живота
и туй е развивало тяхната интелигентност.
Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглижани. По разните въпроси на днешната култура мъглижанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях.
към текста >>
Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи
живота
и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание.
Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност.
Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи
живота
и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание.
Щом посетите Мъглиж, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглижани. По разните въпроси на днешната култура мъглижанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон.
към текста >>
Те ще внесат поезия в
живота
.
Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат.
Те ще внесат поезия в
живота
.
Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа. Кипи живот около салона. След изкопаването на основите работят и няколко души външни работници, но работата на съидейниците не престава. Салонът ще бъде двуетажен.
към текста >>
Светлият дом в Розовата долина е
символ
на
утрешния ден.
Един чиновник в Мъглиж, шеф на учреждение, казал: – Шепа хора построиха този салон. Те като се върнат дома вечерта от работа, отпрягат добитъка си и отиват в тоя салон, за да се просвещават. Два пъти седмично те отиват там, за да се учат. Нека бъдат образец на всички.
Светлият дом в Розовата долина е
символ
на
утрешния ден.
Идете в Мъглиж при тия възторжени души, за да видите плода на делото им! Идете в Мъглиж, за да имате вяра в човека, вяра във вечно младите творчески сили на човешкия дух! сп. „Житно зърно”, бр. 11, кн. 4-5
към текста >>
52.
14. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Чувствуваш вечния химн
на
живота
, който гради и твори богатото разнообразие
на
линии, форми и багри около нас!
И последните звезди се губят една след друга. Времето тихо. Красив изгрев. Хиляди брилянти трептят по треви и цветя. Как красиво се оглеждат в тях слънцето и небето!
Чувствуваш вечния химн
на
живота
, който гради и твори богатото разнообразие
на
линии, форми и багри около нас!
На полянката са вече събрани за ритмичните упражнения. Редуват се те едно след друго като велика поема, изразяваща чрез движения и музика вечните природни закони и методите за работа. В символизма на тия движения е изразен великият път на живота с всичкото му разнообразие. Всяко движение говори с жив език на душата и буди нови сили и нови страни на нейното естество. Упражненията завършват с музикални дихателни упражнения.
към текста >>
В
символизма
на
тия движения е изразен великият път
на
живота
с всичкото му разнообразие.
Хиляди брилянти трептят по треви и цветя. Как красиво се оглеждат в тях слънцето и небето! Чувствуваш вечния химн на живота, който гради и твори богатото разнообразие на линии, форми и багри около нас! На полянката са вече събрани за ритмичните упражнения. Редуват се те едно след друго като велика поема, изразяваща чрез движения и музика вечните природни закони и методите за работа.
В
символизма
на
тия движения е изразен великият път
на
живота
с всичкото му разнообразие.
Всяко движение говори с жив език на душата и буди нови сили и нови страни на нейното естество. Упражненията завършват с музикални дихателни упражнения. Отиваме към Учителя. Почва естествен, непринуден разговор. Тия разговори са върху различни теми.
към текста >>
Тия разговори са от ценните, незабравимите минути от
живота
на
братството.
Отиваме към Учителя. Почва естествен, непринуден разговор. Тия разговори са върху различни теми. Често зависи от някоя дума, казана от някой брат или сестра. Но като че ли винаги духът на разговора строго съответствува на средата, на времето, състоянието на душите, на нуждите на момента.
Тия разговори са от ценните, незабравимите минути от
живота
на
братството.
Един брат запитва нещо за музиката. Учителят казва: – Човек трябва да добие онова вътрешно желание за истинско знание. Той трябва да работи и в музиката. Разумната природа е вложила музиката в него.
към текста >>
Един човек, за да привлече музикалните сили
на
природата към себе си, трябва да постави
живота
си в служене
на
човечеството.
Ако не си музикален, ще мислиш, но ще имаш обикновена мисъл. Музикантът мисли; той е свързан с една идея, именно с идеята да създаде форма, чрез която да изяви божественото. Без права мисъл никакъв художник или музикант не можете да бъдете. Аз сега говоря за музиката, която изключва всички недъзи на човека. Щом един музикант има някои недъзи, то тая музика, за която аз говоря, не е там.
Един човек, за да привлече музикалните сили
на
природата към себе си, трябва да постави
живота
си в служене
на
човечеството.
Някой пее или свири за пари. За 3000 лева, за 7000 лева и пр. Един виртуоз може да свири хубаво, но като му плащат, той губи половината от силата си. Музикантът трябва да свири без пари, без цветя, без ръкопляскания. Той трябва да свири безкористно.
към текста >>
А живееш ли в него, всички задачи
на
живота
ти ще бъдат разрешени.
Чрез нея човек ще дойде във връзка с мислите на напредналите Същества, които са завършили земното си развитие. Един поет, за да бъде поет, трябва да бъде едновременно и музикант, математик и философ. Музиката е цяла наука. Да изпееш нещо - това значи да заживееш в света на музиката. Тя си има свой свят.
А живееш ли в него, всички задачи
на
живота
ти ще бъдат разрешени.
Като отидеш при вратата на Царството Божие, за да те пуснат, най-първо ще те накарат да изпееш една хубава песен. После ще кажеш за 10 минути най- хубавото слово, с най-избрани думи. След туй ще ти дадат да разрешиш една задача. После - да развиеш една тема: Как ще се спаси светът? "
към текста >>
Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край
на
света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл
на
живота
.
Всичко е музика! Долавяйте музиката в свиренето на вятъра, в дъждовните капки, в шумоленето на листата, в ромоленето на ручея. Ако се вслушаш, ще видиш, че цялата вселена пее, всичко живо във вселената пее. Вслушай се във великата симфония, която е в пространството. Колко е величествено, ако слушаш всичко това!
Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край
на
света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл
на
живота
.
Но това са по-далечни работи. Не можеш да схванеш великото в живота без музика! Бетховен в деветата си симфония не е свалил и хилядна част от това, което е доловил от музиката на небето. Музиката на земята е предисловие за небесната музика. Ако не разберете предисловието, как ще разберете съдържанието?
към текста >>
Не можеш да схванеш великото в
живота
без музика!
Ако се вслушаш, ще видиш, че цялата вселена пее, всичко живо във вселената пее. Вслушай се във великата симфония, която е в пространството. Колко е величествено, ако слушаш всичко това! Един ден, когато вашите уши се отворят, ще чуете великата музика, която се разнася от единия край на света до другия и тогаз ще разберете великия смисъл на живота. Но това са по-далечни работи.
Не можеш да схванеш великото в
живота
без музика!
Бетховен в деветата си симфония не е свалил и хилядна част от това, което е доловил от музиката на небето. Музиката на земята е предисловие за небесната музика. Ако не разберете предисловието, как ще разберете съдържанието? Не мислете, че музиката на земята е една, а пък небесната е друга. Не, но земната музика е предисловие.
към текста >>
53.
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите
на
живота
.
Новите идеи тук са намерили един конкретен, жив израз. Някой с радост дава тия 25 декара земя, за да послужат за великата идея, която го вдъхновява. Преди всичко се построява здание всред нея. Кой ще го построи? Братята и сестрите от всички околни села вземат участие.
Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите
на
живота
.
Едни със свои коли донасят камъни, свалени отгоре, други носят пясък, трети градят, четвърти носят храна или я готвят. Самото място на градината в началото е неразработена земя, наглед за нищо негодна. Най-напред тя трябва да се изчисти от камъните. Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета. Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край.
към текста >>
Всяка година няколко дни тук остават незабравими в
живота
на
братството в тоя край.
Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите на живота. Едни със свои коли донасят камъни, свалени отгоре, други носят пясък, трети градят, четвърти носят храна или я готвят. Самото място на градината в началото е неразработена земя, наглед за нищо негодна. Най-напред тя трябва да се изчисти от камъните. Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета.
Всяка година няколко дни тук остават незабравими в
живота
на
братството в тоя край.
Това са дните, в които те се стичат от всички села за работа в градината. Утре ще се копае лозето. Съобщава се това на всички близки села. Те съобщават на по-далечните и т.н.. И до вечерта във всички села е съобщено, че има работа на лозето. Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение.
към текста >>
По тоя начин тяхната работа в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз
на
онова разбиране
на
живота
, което сгрява душите им.
До вечерта всички са в къщи. Защо тия хора работят вдъхновени от радостен подтик? Защо чувствуват, когато работят, крила в душите си? Защото тук подтикът иде от най-великата сила в света: Любовта! Подтикът им иде от една велика идея!
По тоя начин тяхната работа в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз
на
онова разбиране
на
живота
, което сгрява душите им.
Плаща ли се на тия хора и какво? Да, плаща се, и то повече, отколкото обикновено се плаща в такива случаи. Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание! Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека. Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята.
към текста >>
Тая братска градина е важна като
символ
за духа
на
новото, което слиза
на
земята.
По тоя начин тяхната работа в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз на онова разбиране на живота, което сгрява душите им. Плаща ли се на тия хора и какво? Да, плаща се, и то повече, отколкото обикновено се плаща в такива случаи. Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание! Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека.
Тая братска градина е важна като
символ
за духа
на
новото, което слиза
на
земята.
Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот. Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно. Здание, дреха, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други. Те са пропити от нещо друго, което ще почувствува всеки, който влезе в съприкосновение с тях – той ще получи чрез тях нещо красиво в себе си.
към текста >>
54.
28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Същността
на
живота
е да работиш за цялото – да имаш желание да твориш.
Ако имаха това съзнание, те щяха да имат онова смирение в душите си! Човек трябва да обикне Великото в света! И като види някоя форма, да види в нея божественото, да ù изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще обичаш частта заради цялото. Ако работиш за цялото, и твоите работи ще се уредят.
Същността
на
живота
е да работиш за цялото – да имаш желание да твориш.
Ако държиш доброто, ако държиш божественото, животът сам по себе си ще се нарежда. Всяка лозова пръчка, която не работи за цялото, изсъхва и ще се отреже. Всичката погрешка е, че днес всеки човек живее за себе си. Всичкото зло иде от по-голямата любов към себе си, а всичкото добро иде от по-голямата любов към цялото. Аз още не съм говорил за любовта, а само за подаръците и благата на любовта.
към текста >>
Това са
символи
.
Няма по-красив момент от съзнаването на любовта! Това, което наричат възкресение – това е моментът, когато човек съзнае любовта. Като дойде любовта, няма да има умрели, няма да има болести. Магарето няма да реве, а ще пее. Гарваните няма да грачат, а ще пеят.
Това са
символи
.
Човек трябва да има здрава мисъл. Всяка мисъл, минала през любовта, е възвишена! Какво нещо е любовта? Като обикнеш един човек, ти виждаш страданията му. Трябва да обикнеш някого, за да знаеш какви нужди има той!
към текста >>
И аз нося нечистотиите и не се обезсърчавам." – Това са
символи
.
Тя минала една река и искала да се удави в нея. Реката ù казала: "Недей! Ще ме опетниш, Аз минавам през толкоз места! Той ще те обикне. Прави онова, което аз правя.
И аз нося нечистотиите и не се обезсърчавам." – Това са
символи
.
Идеята е, че има в природата една разумност, която ни крепи. – Как може да се добие любовта? – Това е неправилен израз. Тя не е нещо, което отвън може да се сипе в хората. Не! Човек има любовта и остава само да я прояви.
към текста >>
И тая малка услуга може да стане причина след време за големи промени в
живота
ти!
Ако останеше тя сега да дойде в тебе, то е изгубена работа. – Кои са методите на любовта? – Обръщайте внимание на дребните неща, защото те са, които ще разрешат въпросите! Любовта е в най-малките подбуди! Например, ти си занят с някои високи работи, но дойде ти подбуда отвътре да покажеш на този човек пътя, да походиш с него няколко десетки метра, за да му покажеш пътя.
И тая малка услуга може да стане причина след време за големи промени в
живота
ти!
Само през вратата на любовта може да се влезе при Великия! Само през вратата на любовта може да се влезе в Царството Божие! Само през вратата на любовта може да се влезе в Живота. Когато работим от любов, без да чакаме нищо, това е божественият порядък. А пък когато се осигуряваме, то е човешкият порядък.
към текста >>
Само през вратата
на
любовта може да се влезе в
Живота
.
Любовта е в най-малките подбуди! Например, ти си занят с някои високи работи, но дойде ти подбуда отвътре да покажеш на този човек пътя, да походиш с него няколко десетки метра, за да му покажеш пътя. И тая малка услуга може да стане причина след време за големи промени в живота ти! Само през вратата на любовта може да се влезе при Великия! Само през вратата на любовта може да се влезе в Царството Божие!
Само през вратата
на
любовта може да се влезе в
Живота
.
Когато работим от любов, без да чакаме нищо, това е божественият порядък. А пък когато се осигуряваме, то е човешкият порядък. В новата култура всичко ще се прави с любов. Когато обичаш някой човек, от тебе нещо излиза. Ти пращаш към него светлина и в тази светлина виждаш лицето му, че има красиви черти.
към текста >>
55.
35. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Страданието удължава
живота
, а неразбраните радости го скъсяват.
И скръбта на всички хора е моя скръб. Някой казва: „Да се пожертваме за Цялото". Това пожертване за Цялото ще дойде по-после. Ти никога не можеш да се пожертваш, ако не разбираш страданията и радостите. Като се пожертваш, ще излезеш над скърбите и радостите — към нещо по-велико.
Страданието удължава
живота
, а неразбраните радости го скъсяват.
Трябва да прекараш 100 скърби, за да можеш да издържиш и разбереш една истинска радост. Страданието е приготовление за радостта. Като минеш 99 страдания, тогава стотното преживяване ще бъде радостта. Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта. Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството.
към текста >>
Говоря
символично
.
Сега земята ви обгръща. Като дойде любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали земята и вие я носите! Думите мразя и мраз са близки. Който те мрази, той ти отнема топлината, а пък който те обича, той ти дава топлина. Любовта към себе си е създала леда.
Говоря
символично
.
Любовта към ближния е разтопила леда. А пък любовта към Цялото ще раздаде всички тия блага на всички хора, на всички същества. Когато не обичаш един човек, ти казваш: „По кой начин мога да му направя добро? " Щом го обичаш, ти знаеш, как да му направиш добро и много майсторски го правиш. Този, който те обича, е толкова досетлив!
към текста >>
Вярвай в силата, в свободата, в
живота
.
И на извора могат да се скарат, понеже всеки може да иска да бъде пръв. Всеки да отстъпва на другия. Във всичко онова, което е около вас и от което се ползувате, има вложено нещо божествено, напр. в светлината, във въздуха и пр. Като дойде болестта, не вярвай в нея.
Вярвай в силата, в свободата, в
живота
.
В онова, което не е добро, не вярвайте. Онова, което ви говори слънцето, е вярно. В щастието е Бог. Във всичко добро е Бог. Радвай се на слънцето, че си върви по пътя.
към текста >>
56.
38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в
живота
.
Пред нас се открива първото езеро Махарзи. Всички се спираме. Влизаме в друго царство, в царството на една велика симфония, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти. Разговорите спират пред неземната картина. Мили езера, тая година пак сме ви на гости.
Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в
живота
.
Знаем, че ни чакате. Знаем, че с радост очаквате всекиго, за да го отрупате щедро със скъпите си дарове. Защо идваме тук? За да чуем, какво ще ни каже планината! Тя ни говори и ние искаме да разбираме нейния език.
към текста >>
Всеки ден тук представлява особен тон във великата музика
на
живота
.
Приюти ни в своите пазви и ни кажи, каквото намериш за добре. Ние знаем, че ни познаваш по-добре, отколкото ние сами себе си познаваме. Приближаваме се към тебе с такова доверие, с каквото детето се притиска до скута на майка си. Прекарваме тук 6 дни незабравими. Всеки ден тук носи своя окраска, своя особена одежда.
Всеки ден тук представлява особен тон във великата музика
на
живота
.
Шест дни ни приютява каменната хижа. С радост посрещаме всичко: и дъжда, и мъглите, и бурите, и слънчевите усмихнати дни с тихи ведри небеса. Понякога тежкият плащ на мъглите се спуща над планината. Какво хубаво условие за самовглъбяване! Сгодно време за търсене в глъбините на душата на онова, което свързва отделния човек с Цялото.
към текста >>
Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата
на
живота
.
Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци — това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек.
Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата
на
живота
.
Животът на неразумния човек започва с радост и свършва със страдание. Духовният живот започва със страдание и свършва с радост. А Божественият живот започва с радост и свършва с радост. Разумната природа задоволява нуждите на всички същества, и на най-малките. Само че човек трябва да спазва нейните закони.
към текста >>
Говоря
символично
.
Той я цени. Когато един човек не ти дава мил поглед, ти ще му го дадеш. Днес хората не се познават. Можеш да познаваш един човек само, когато го обичаш. После друго: стой на сто километра далеч от този, когото обичаш.
Говоря
символично
.
Това значи: цени свободата му, не упражнявай никакво насилие върху него. – Кое е новото съзнание, което сега се ражда? – Човекът на новата култура съзнава, че всички хора са отделни удове на един голям организъм. Любовта трябва да се възприеме и да стане могъща сила в живота. Това, което хората имат сега, не е още любовта Тя е, която може да сближи всички народи – да живеят в братство.
към текста >>
Любовта трябва да се възприеме и да стане могъща сила в
живота
.
После друго: стой на сто километра далеч от този, когото обичаш. Говоря символично. Това значи: цени свободата му, не упражнявай никакво насилие върху него. – Кое е новото съзнание, което сега се ражда? – Човекът на новата култура съзнава, че всички хора са отделни удове на един голям организъм.
Любовта трябва да се възприеме и да стане могъща сила в
живота
.
Това, което хората имат сега, не е още любовта Тя е, която може да сближи всички народи – да живеят в братство. Тя иде да освободи хората. И зад нея седят разумността и всички други хубави неща. Ако хората възприемат любовта, ще се съкратят дните на страданията им. – Какво трябва да се прави, за да се приближи новата култура?
към текста >>
Раздайте ги щедро
на
всички, които срещнете в великия друм
на
живота
.
Чувстваме, че сме едно с всички тези езера, върхове, полянки, канари, тревички, цветя и пр. Чувстваме вечния ритъм на планината. И вътре в нас долавяме тихия, нежния ù говор: – Мили деца, вий дойдохте тук да се учите. Аз ви обсипах с моите дарове.
Раздайте ги щедро
на
всички, които срещнете в великия друм
на
живота
.
С пълни шепи раздавайте. Нека всеки от вас да допринесе поне с по една шепа пясък за изграждане красивото здание на общочовешкото щастие. Велика радост ви чака всички вас долу. Иде културата на радостта, на светлината, на свободата. От горе тя слиза, украсена със скъпоценни камъни, облечена в бели одежди.
към текста >>
57.
40. ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това не е ли
символ
за пътя, по който минава човечеството?
То е чисто синьо и спокойно. Слънчевите лъчи отново с нежна ласка галят земята. Как се чувствува пролетният лъх днес! Въздухът е пълен с животворна сила. Тя пълни всяко същество с радост и свежест.
Това не е ли
символ
за пътя, по който минава човечеството?
След бурите, светкавиците и гръмотевиците ще дойде светло слънчево утро над многострадалната земя. След минаване на тунел няма ли да дойдат засмени, светли, слънчеви поляни, покрити с цветя? Тия мисли работят днес в мен. Тъкмо в тоя момент един приятел идва от града. Той желае да говори с Учителя.
към текста >>
Новите методи за работа, новото разбиране
на
живота
трябва да проникнат навсякъде и трябва да се оставят хората свободни сами да организират новите форми, новия начин
на
живот.
Каквото се посее на нивата, това ще израсне. Трябва да се посее нещо хубаво. Великите божествени идеи трябва да се засеят в душите. И те трябва да се оставят свободни да дадат своя плод. Тоя народ трябва да се учи, трябва да се просвети.
Новите методи за работа, новото разбиране
на
живота
трябва да проникнат навсякъде и трябва да се оставят хората свободни сами да организират новите форми, новия начин
на
живот.
Народът трябва да има вяра в силите, заложени в него. Сега трябва да се почне с най-малките усилия за приложение на новите идеи в живота. Слънцето не изгрева изведнъж. Първо идва зазоряването. То постепенно минава към изгрев и после към най-голямата светлина на деня.
към текста >>
Сега трябва да се почне с най-малките усилия за приложение
на
новите идеи в
живота
.
Великите божествени идеи трябва да се засеят в душите. И те трябва да се оставят свободни да дадат своя плод. Тоя народ трябва да се учи, трябва да се просвети. Новите методи за работа, новото разбиране на живота трябва да проникнат навсякъде и трябва да се оставят хората свободни сами да организират новите форми, новия начин на живот. Народът трябва да има вяра в силите, заложени в него.
Сега трябва да се почне с най-малките усилия за приложение
на
новите идеи в
живота
.
Слънцето не изгрева изведнъж. Първо идва зазоряването. То постепенно минава към изгрев и после към най-голямата светлина на деня. Преди всичко необходимо е да се освободим от всички фалшиви, погрешни разбирания на живота. Да се премахнат заблужденията, които спъват хората.
към текста >>
Преди всичко необходимо е да се освободим от всички фалшиви, погрешни разбирания
на
живота
.
Народът трябва да има вяра в силите, заложени в него. Сега трябва да се почне с най-малките усилия за приложение на новите идеи в живота. Слънцето не изгрева изведнъж. Първо идва зазоряването. То постепенно минава към изгрев и после към най-голямата светлина на деня.
Преди всичко необходимо е да се освободим от всички фалшиви, погрешни разбирания
на
живота
.
Да се премахнат заблужденията, които спъват хората. Старите методи нека да си съществуват. Нека да се опитат старите и новите методи. След това да се направи избор според резултатите. Много лесно човека може да знае, дали ходи в светлина дали има правилни разбирания или не.
към текста >>
58.
41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това не е ли
символ
на
онзи копнеж
на
човешката душа за светлина, за свобода, за слънце?
41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красива е картината, когато след беседа или лекция слушателите заобиколят Учителя.
Това не е ли
символ
на
онзи копнеж
на
човешката душа за светлина, за свобода, за слънце?
Както напуканата земя жадува за благодатния дъжд, така и изжаднялата душа на човечеството днес гладува и жадува за висша правда, за висша истина, за висша красота, за любов! Човечеството в многовековния си път е опитало много методи, много начини за разрешение задачите на живота и винаги се е натъквало на нечувани противоречия, мъчнотии и страдания. Те са го учили, че трябва да търси истинския път, и днес все повече по- будните души почват да налучкват този път. Човечеството добива все по ясно прозрение, че новият път, който трябва да опита, е Любовта и чрез нея ще влезе в Истината и Красотата. Тези мисли ме занимават живо в този момент.
към текста >>
Човечеството в многовековния си път е опитало много методи, много начини за разрешение задачите
на
живота
и винаги се е натъквало
на
нечувани противоречия, мъчнотии и страдания.
41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красива е картината, когато след беседа или лекция слушателите заобиколят Учителя. Това не е ли символ на онзи копнеж на човешката душа за светлина, за свобода, за слънце? Както напуканата земя жадува за благодатния дъжд, така и изжаднялата душа на човечеството днес гладува и жадува за висша правда, за висша истина, за висша красота, за любов!
Човечеството в многовековния си път е опитало много методи, много начини за разрешение задачите
на
живота
и винаги се е натъквало
на
нечувани противоречия, мъчнотии и страдания.
Те са го учили, че трябва да търси истинския път, и днес все повече по- будните души почват да налучкват този път. Човечеството добива все по ясно прозрение, че новият път, който трябва да опита, е Любовта и чрез нея ще влезе в Истината и Красотата. Тези мисли ме занимават живо в този момент. Разговорът почва във връзка с току-що изнесената беседа. – Как може да се осмисли животът на днешния човек?
към текста >>
– Зад
живота
, който хората живеят днес, има нещо скрито.
Те са го учили, че трябва да търси истинския път, и днес все повече по- будните души почват да налучкват този път. Човечеството добива все по ясно прозрение, че новият път, който трябва да опита, е Любовта и чрез нея ще влезе в Истината и Красотата. Тези мисли ме занимават живо в този момент. Разговорът почва във връзка с току-що изнесената беседа. – Как може да се осмисли животът на днешния човек?
– Зад
живота
, който хората живеят днес, има нещо скрито.
Този живот, който живеят хората, не е още реален. Докато се карат и пр., те не са в реалния живот, а в живота на сенките. В реалния живот се влиза чрез любовта. Трябва да се знае, че Божественото в човека — това е истинският човек, а низшето в човека — това е сянката му. Вие сте даровити, но не сте проявени още.
към текста >>
Докато се карат и пр., те не са в реалния живот, а в
живота
на
сенките.
Тези мисли ме занимават живо в този момент. Разговорът почва във връзка с току-що изнесената беседа. – Как може да се осмисли животът на днешния човек? – Зад живота, който хората живеят днес, има нещо скрито. Този живот, който живеят хората, не е още реален.
Докато се карат и пр., те не са в реалния живот, а в
живота
на
сенките.
В реалния живот се влиза чрез любовта. Трябва да се знае, че Божественото в човека — това е истинският човек, а низшето в човека — това е сянката му. Вие сте даровити, но не сте проявени още. Гледайте да откриете нещо хубаво в човека. Това е пътят, който води към любовта.
към текста >>
И когато дойде в космичната любов, той обича всички, понеже за него е реалност единството
на
живота
.
То е цял роман. Това че хората се обичат, е от далечното минало. Ти обичаш някого; той ти е направил едно добро в миналото. Може би е пожертвувал всичко за тебе. Така човек влиза в училището на любовта.
И когато дойде в космичната любов, той обича всички, понеже за него е реалност единството
на
живота
.
Когато някой идва с малко шишенце, колко можеш да му сипеш. Толкова, колкото събира шишенцето. Някой идва с дамаджана. Туряш му много. Всеки получава от любовта според степента на своята възприемчивост.
към текста >>
Любовта е влизане в
живота
.
Като обичаш някого, ти го повдигаш. Всички хора, които се обичат, да знаят, че градят Божественото здание. Любовта винаги гради. Някои хора, като се обичат, с това повдигат цялото човечество. Цялото битие се ползува от това.
Любовта е влизане в
живота
.
Силата се добива чрез любовта. Единственото нещо, което ни дава сила, е любовта. И знанието се добива чрез любовта. Като посееш любовта, тя ще даде своя плод. Любовта носи безсмъртие.
към текста >>
59.
42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Днешният ден е
символ
за онова Великото, за което копнее човешката душа.
Нашите свещени мисли се вливат в природата и тя ги използува за организиране на нов и красив живот. Живо чувствуваме как животворни сили от цялата природа се вливат в нас. Това е нейният скъп дар. След паневритмията всички поздравяваме Учителя. Днес е Великден!
Днешният ден е
символ
за онова Великото, за което копнее човешката душа.
Наближава Великден — онзи светлият празник в душите и в живота. И тогава душата ще се изяви такава, каквато е: красива, радостна и свободна. Започва се разговор с Учителя. Става въпрос за красивата одежда, с която природата се е облякла днес. Учителят подема:
към текста >>
Наближава Великден — онзи светлият празник в душите и в
живота
.
Живо чувствуваме как животворни сили от цялата природа се вливат в нас. Това е нейният скъп дар. След паневритмията всички поздравяваме Учителя. Днес е Великден! Днешният ден е символ за онова Великото, за което копнее човешката душа.
Наближава Великден — онзи светлият празник в душите и в
живота
.
И тогава душата ще се изяви такава, каквато е: красива, радостна и свободна. Започва се разговор с Учителя. Става въпрос за красивата одежда, с която природата се е облякла днес. Учителят подема: — Някой учен е писал един том съчинение и вие ще почнете да го четете.
към текста >>
Говоря в
символи
.
Представете си, че си отвориш очите и видиш слънцето. Ти сега си се събудил и мислиш, че слънцето сега изгрява. Като дойдете в контакт с любовта, вие мислите, че любовта тогава е дошла, а пък всъщност вие тогава сте се събудили. Влезте в света на любовта, но не късайте цветята в нейния свят, не плюйте по земята, с кални обуща не влизайте в света на любовта. Ще влезете боси, ще си изуете обущата.
Говоря в
символи
.
Как ще приложите любовта към едного, когото обичате? Ако е зимно време, ще му запалите огън. Ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната дреха. Ако е нощ, ще му запалите свещ. Човек трябва да живее първо за цялото, после за ближния си и най-после за себе си.
към текста >>
60.
Любовта освобождава
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето защо под „свобода” се разбира човек да прояви любовта в
живота
си.
Извън Бога друго същество абсолютно свободно няма. Щом е така, аз питам: Доколко е свободен човек? - Доколкото проявява Божественото в себе си. Бог е свобода. Когато проявяваш любовта, ти пак се освобождаваш.
Ето защо под „свобода” се разбира човек да прояви любовта в
живота
си.
Христос казва така: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” Който прави грях, е роб на греха. Човек, колкото и много знание да има за свободата, ако той има пороци, слабости, криви идеи, той е роб. Ако имаш заблуждения, страсти, ти си техен роб. Например нека да вземем страстта към пиенето. Пияницата казва: „Аз съзнавам, че не е хубаво да пия, не съм роб на този лош навик, но не мога да се откажа.” С другите пороци, като лицемерие, лъжа и пр., е същото.
към текста >>
Циментовата каша
символизира
греха, слабостите, които имаш.
Единствената сила, която пази човека, е връзката му с Бога на Любовта. Любовта носи свобода и в трето отношение. Тук има една циментова каша. Ти си свободен да си туриш крака или не. Обаче, ако туриш крака си и циментът се втвърди, тогава ти не си свободен.
Циментовата каша
символизира
греха, слабостите, които имаш.
Ти си свободен да направиш известно нарушение на Божествения закон, но кракът ти ще бъде втвърден, ти си вече ограничен. Това се нарича карма. Когато направиш някаква зла постъпка, злото те ограничава. Има една сила, която побеждава кармата - тази сила е Любовта. Ако ти влезеш в Любовта, ще бъдеш свободен от кармата, защото Любовта работи в едно поле, по-горно от това на кармата.
към текста >>
Да кажем, че ти се намираш в трудни условия
на
живота
.
1. Когато ти проявиш Божественото. 2. Защото ти не си роб на низшите духове. 3. Кармата се премахва от любовта. Има и четвърто освобождаване от любовта. То е следното.
Да кажем, че ти се намираш в трудни условия
на
живота
.
Живееш в една тъмна, влажна стая, цял ден работиш, нямаш време да четеш книги, да учиш музика, намираш се в едни външни ограничителни условия. Вижте какъв е вътрешният закон. Любовта е магия. Ако влезеш в Царството на Любовта, и външните условия ще започнат да се подобряват. Това става по един магически начин.
към текста >>
61.
Работа върху Евангелието на Иоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в
живота
на
Христа са във връзка с космичния ритъм.
С това се свършва първият кръг, до средата на шеста глава от Евангелието на Марка. После се повтарят зодиакалните знакове в същия ред, от Овена нататък, до девета глава. От девета глава до края на Евангелието иде третият кръг от същите знакове. По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана.
От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в
живота
на
Христа са във връзка с космичния ритъм.
От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет.
към текста >>
От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността
на
събитията в
живота
на
Христа.
После се повтарят зодиакалните знакове в същия ред, от Овена нататък, до девета глава. От девета глава до края на Евангелието иде третият кръг от същите знакове. По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм.
От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността
на
събитията в
живота
на
Христа.
От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа.
към текста >>
С четенето
на
Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в
живота
на
Христа.
Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие.
С четенето
на
Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в
живота
на
Христа.
За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример. Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр. Всяко цвете в нас ще събуди особена идея. След тая беседа отидох при Учителя и в частен разговор му заговорих по повод на това упражнение. Той каза: “Такива упражнения имат значение.
към текста >>
Орелът е
символ
на
висшия полет
на
Духа.
Нека кажем няколко думи за важността на работата върху Евангелието на Иоана. Евангелието на Иоана се смята като най-великата книга в историята на човечеството. Учителят я нарича Евангелие на Любовта. В Откровението се говори за четирите животни - човек, лъв, телец и орел. Окултната наука поставя следния паралел между четиримата евангелисти и четирите животни на Откровението: Матея счита като представител на човека, Марко - на лъва, Лука - на телеца и Иоана - на орела.
Орелът е
символ
на
висшия полет
на
Духа.
Значи в Евангелието на Иоана е изразен висшият полет на Духа. Защо в това Евангелие Иоан е наречен “ученикът, когото обичаше Исус”? Този израз се споменава на много места в Евангелието. Този израз има вътрешен, мистичен смисъл. От тия думи се разбира, че Иоан е бил ученик, който най-добре е разбирал Христа, в най-голяма степен е приел Христовия дух в себе си; идеите на Христа са били най-живи в него.
към текста >>
За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от
живота
на
Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването
на
болния при Овчата къпалня, нахранването
на
5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването
на
слепородения, възкресението
на
Лазаря, измиването нозете
на
учениците, Словото
на
Христа
на
Тайната вечеря, явяването
на
Христа
на
Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Така ще се прави, додето се стигне до края на главата. После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана.
За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от
живота
на
Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването
на
болния при Овчата къпалня, нахранването
на
5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването
на
слепородения, възкресението
на
Лазаря, измиването нозете
на
учениците, Словото
на
Христа
на
Тайната вечеря, явяването
на
Христа
на
Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Много други сцени от живота на Христа ще си избере ученикът. Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. “Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека.
към текста >>
Много други сцени от
живота
на
Христа ще си избере ученикът.
После ще се почне същото с втората глава и т.н., додето се стигне до края на Евангелието. Това ще вземе повече от една година. Чрез такова размишление ученикът ще вникне във вътрешния смисъл на думите, те ще станат живи за него, ще действуват дълбоко върху неговия ум, сърце, душа и дух. Тук ще дадем още няколко упътвания, за да се види как да се работи върху Евангелието на Иоана. За да бъде по-живо свързването с Христа, хубаво е да си представи ученикът няколко сцени от живота на Христа: например разговора Му с Натанаила, сватбата в Кана Галилейска, разговора Му със самарянката при кладенеца, излекуването на болния при Овчата къпалня, нахранването на 5000 мъже с 5 хляба и 2 риби, излекуването на слепородения, възкресението на Лазаря, измиването нозете на учениците, Словото на Христа на Тайната вечеря, явяването на Христа на Мария след възкресението, разговора Му с Петра след възкресението и пр.
Много други сцени от
живота
на
Христа ще си избере ученикът.
Като спре съзнанието си върху тия сцени, ще се образува по-силна връзка с Христа, с вътрешния Му живот. Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. “Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека. Човек става поради това нежен към вас, обича ви.
към текста >>
При размишлението
на
отделни стихове от Евангелието
на
Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от
живота
на
Христа, но трябва да направим нещо друго.
Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас.” Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието.
При размишлението
на
отделни стихове от Евангелието
на
Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от
живота
на
Христа, но трябва да направим нещо друго.
За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него.
към текста >>
Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето
на
Бога над всичко в
живота
.
И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила.” В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: “Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил.” Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа!
Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето
на
Бога над всичко в
живота
.
Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? ” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов.
към текста >>
Значи целта
на
Христа е да влезе човек в
живота
на
свободата.
Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика.
Значи целта
на
Христа е да влезе човек в
живота
на
свободата.
Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери. Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление.
към текста >>
Има периодичност в
живота
на
човечеството.
Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери. Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление.
Има периодичност в
живота
на
човечеството.
Има закон, според който това, което става, после се повтаря в по-горна октава. Ние видяхме в статията “На третия ден”, че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството. Ще дам още няколко примера за това. Христос е излекувал слепородения. В бъдеще това ще се повтори с цялото човечество.
към текста >>
62.
Ученик
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Друга опора в
живота
на
ученика е неговата любов към Бога. Пример.
Основата на ученика е отношението му към Бога. Канарата, върху която стои ученикът, е съществото, което го обича - това същество е Бог. Ученикът знае това и това е здравата опора в неговия живот. Дори когато някой човек прояви любов към него, той знае, че този човек е проводник, чрез него пак Бог го обича. Той знае, че любовта на Бога към него е постоянна, неизменна в течение на милиарди години, независимо от това дали той е падал или ставал.
Друга опора в
живота
на
ученика е неговата любов към Бога. Пример.
В Чамкория, в една от вилите, отива една наша сестра и там прекарва едно лято напълно свободна. По цял ден прекарвала в боровата гора, молела се, приказвала с Бога, виждала Го в тревите, цветята, дърветата, небето. Така прекарвала в едно Божествено състояние. Тези няколко седмици били най-светлите в нейния живот. После тя казваше така: „В тази красота, като чувствувах присъствието на Бога в цветята, звездите и пр., аз се влюбих в Бога и преживях възвишени състояния.” Като я срещат нейните приятелки, казват й, че станала много красива.
към текста >>
Той знае законите
на
окултната наука, но в
живота
ще покаже доколко ги владее.
Той знае, че това състояние трае само един момент и че утре ще се промени. Животът на ученика е интензивен. Най-интензивният живот в света е животът на ученика. Неговият живот е на много изпити. Той минава през тях, за да се опита неговата любов, неговото знание.
Той знае законите
на
окултната наука, но в
живота
ще покаже доколко ги владее.
Ще се опита неговото самообладание, смелост, състрадание, любов към хората и пр. Когато ученикът минава през разните изпитания, той трябва да съзнава, че това са изпити. Неговата любов към Бога трябва да бъде толкова силна, че той ще премине всички препятствия и противоречия, без да възроптае. През един ден ученикът може да минава през върхове и долини. Един изпит в любовта е, когато човек минава през разни страдания, да не помисли, че Бог го е оставил.
към текста >>
В тази
символична
легенда е скрита истината за прераждането.
В средните векове алхимиците са се стремили да превърнат неблагородните метали в благородни, в злато. Правили са разни опити и към 17 - 18-то столетие алхимиците преминават в химията. Лавоазие туря научните основи на химията, после се дойде до атомната теория и пр. Днес пак алхимията възкръсва като птицата Феникс. Тази птица, според старогръцката легенда, след като изгоряла в огъня, възкръснала от собствената си пепел, още по-красива.
В тази
символична
легенда е скрита истината за прераждането.
Така и днешните учени отново се връщат към алхимията и превръщат едни елементи в други. Радият се превръща в [бисмут] и постепенно преминава в олово. Значи алхимията е възможна. Ученикът на една духовна школа превръща елементите в своя живот. Той превръща отрицателните състояния, като скърби, отчаяния, в радост и светли надежди.
към текста >>
63.
Първи стъпки на ученика - III
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Твърд като земята значи постоянен в основните идеи
на
живота
си.
Ученикът трябва да бъде смел и да признава своите недостатъци пред себе си. Учителят казва така: Този, който няма смелост да признава своите недостатъци, никога не може да познае любовта. Във връзка с това има един закон, който гласи така: Ти сам трябва да съдиш себе си, преди да е дошъл Божият съд. Ако ти сам се съдиш, няма нужда друг отвън да те съди, защото целта е постигната. Друго правило за ученика: Бъди твърд като земята; бъди мек като водата; бъди бърз като въздуха; бъди лъчезарен като светлината.
Твърд като земята значи постоянен в основните идеи
на
живота
си.
Мек като водата - това има отношение към любовта. Бърз като въздуха значи бърз при помагане и проявяване на любовта. Лъчезарен като светлината - има отношение към мъдростта. Учителят слага на първо място стремежа на ученика към Бога. В окултната наука няма морализиране.
към текста >>
Да ги изучава като наука, но не
на
книга, а да ги прилага в
живота
.
Страданието развива корените на любовта, а радостта - клоните на любовта. Страданията превръщат в любов енергиите на душата. Чрез страданието в човека проблясва ново откровение на мир и чистота на човешката душа. Учителят дава следната формула, която да се казва при големи страдания: „О, тъмна нощ, която ми приготвяш светъл ден, който иде.” Ученикът трябва да изучава законите и методите на любовта.
Да ги изучава като наука, но не
на
книга, а да ги прилага в
живота
.
Ако любовта не извежда от смърт към живот, то тази любов е обикновена - като обикнеш някого, той трябва да мине от смърт към живот. Тогава любовта е Божествена. Какво значи преминаване от смърт в живот? Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в живота. Когото ти обичаш, става добър.
към текста >>
Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в
живота
.
Ученикът трябва да изучава законите и методите на любовта. Да ги изучава като наука, но не на книга, а да ги прилага в живота. Ако любовта не извежда от смърт към живот, то тази любов е обикновена - като обикнеш някого, той трябва да мине от смърт към живот. Тогава любовта е Божествена. Какво значи преминаване от смърт в живот?
Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в
живота
.
Когото ти обичаш, става добър. Ако той е болен, трябва да оздравее. Ако той е обезсърчен, в страдание, това състояние трябва да се замени с радост. Това е влизане в живота. Ако той е глупав, неразвит умствено, трябва да стане умен.
към текста >>
Това е влизане в
живота
.
Какво значи преминаване от смърт в живот? Който е лош, той е в смъртта; който е добър, е в живота. Когото ти обичаш, става добър. Ако той е болен, трябва да оздравее. Ако той е обезсърчен, в страдание, това състояние трябва да се замени с радост.
Това е влизане в
живота
.
Ако той е глупав, неразвит умствено, трябва да стане умен. Ако той е роб и има букаи на ръцете и краката - да стане свободен. Това е символ. Ти опитвай, проучвай любовта и разбирай как действува тя. Ученикът трябва да почне с любовта, после отива към мъдростта и истината.
към текста >>
Това е
символ
.
Ако той е болен, трябва да оздравее. Ако той е обезсърчен, в страдание, това състояние трябва да се замени с радост. Това е влизане в живота. Ако той е глупав, неразвит умствено, трябва да стане умен. Ако той е роб и има букаи на ръцете и краката - да стане свободен.
Това е
символ
.
Ти опитвай, проучвай любовта и разбирай как действува тя. Ученикът трябва да почне с любовта, после отива към мъдростта и истината. Любовта в теб трябва да расте постоянно. Утре трябва да бъде по-голяма. Ако любовта не расте в теб, тогава ти ще я изгубиш.
към текста >>
Тя е във връзка с
живота
на
ученика.
Любов безгранична, която не отпада. Бъди бодър, весел духом. Изпитите си дръж добре. Светлината, мирът и любовта да те крепят.” Учителят пред нас изпя една песен, която е много подходяща да се пее от човек, който преминава през страдания. Нямаше музиканти да я напишат, но аз записах текста.
Тя е във връзка с
живота
на
ученика.
„Ветрове и бури, те живота не спъват. Плашиш ли се? - Те са глас на Онзи, Който те люби. Излез от затвора, погледни нагоре и напред тръгни.” Ще ви кажа и няколко формули, нужни на ученика в живота.
към текста >>
„Ветрове и бури, те
живота
не спъват.
Бъди бодър, весел духом. Изпитите си дръж добре. Светлината, мирът и любовта да те крепят.” Учителят пред нас изпя една песен, която е много подходяща да се пее от човек, който преминава през страдания. Нямаше музиканти да я напишат, но аз записах текста. Тя е във връзка с живота на ученика.
„Ветрове и бури, те
живота
не спъват.
Плашиш ли се? - Те са глас на Онзи, Който те люби. Излез от затвора, погледни нагоре и напред тръгни.” Ще ви кажа и няколко формули, нужни на ученика в живота. Методите, които Учителят е казвал, не са само за четене, а за приложение.
към текста >>
Ще ви кажа и няколко формули, нужни
на
ученика в
живота
.
Тя е във връзка с живота на ученика. „Ветрове и бури, те живота не спъват. Плашиш ли се? - Те са глас на Онзи, Който те люби. Излез от затвора, погледни нагоре и напред тръгни.”
Ще ви кажа и няколко формули, нужни
на
ученика в
живота
.
Методите, които Учителят е казвал, не са само за четене, а за приложение. Методите, законите трябва да се опитват постоянно. Когато срещнеш когото и да е, обърни ума си към Бога и кажи така: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш.” Тази формула ще се каже мислено, човекът, към когото я отправяш, да не чуе нищо. Ти апелираш към доброто, Бога в този човек и тогава Божествените сили в него се събуждат. По този начин ти ще подтикнеш неговата еволюция напред.
към текста >>
64.
Значение на цветовете
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Цялата природа, която е около нас, в която сме поставени, представлява от себе си учебно помагало във великото училище
на
живота
.
Значение на цветовете
Цялата природа, която е около нас, в която сме поставени, представлява от себе си учебно помагало във великото училище
на
живота
.
Всичко, което е в природата, ни учи и възпитава. Не само дава знание, но развива и добродетелите у човека. Ние ще кажем по кой начин и специално ще се спрем върху цветовете. Да вземем водата, най-обикновеното нещо, но тя има грамадно възпитателно значение върху човека. Защото, разгледана от окултно гледище, водата не е само материя.
към текста >>
Понеже любовта носи живот, то червеният цвят е и носител
на
живота
.
Краските имат психофизиологическо влияние върху човека. Те влияят върху нашето съзнание, ум, сърце и пр. Нека видим какви разумни сили се крият зад всеки цвят. Червеният цвят, особено когато е по-блед и преминава към розовия, изразява любовта. Но има червен цвят от по-долни октави, който действува по-грубо - изразява борбата, разрушението.
Понеже любовта носи живот, то червеният цвят е и носител
на
живота
.
От друга страна, той прави човека активен, възбуден. Една сестра беше болна, много анемична и Учителят й каза да намери и носи червен шал, за да се влива в нея живот. Когато сърцето на човека е слабо, тогава трябва да се употребяват червени предмети - стаята да има червени стени, дрехите да бъдат червени и пр. Това ще засили дейността на сърцето. Когато човек иска да се активизира за нещо, нека си служи с червения цвят.
към текста >>
Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най-трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите
на
живота
, около главата
на
такъв човек жълтият цвят блести с най-ярка светлина.
Най-добре е да се изучава окултната наука. Може и опитно, чрез изучаване на аурата. Един ясновидец вижда аурата на човека около него като светлина. Тази аура е цветна, в нея има бои. Те означават на каква степен на развитие се намира човекът.
Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най-трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите
на
живота
, около главата
на
такъв човек жълтият цвят блести с най-ярка светлина.
На един религиозен човек голяма част от аурата е заета от синия цвят, от по-чист вид. Ако синият цвят е кален, този човек е религиозен, но фанатик. Ако един човек е любвеобилен, има добро сърце, обича да услужва, да състрадава на хората, тогава в него червеният и розовият цвят взимат по-голяма област. Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок идеал, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят. Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното.
към текста >>
Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в
живота
, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е
символ
на
мъдростта.
Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо. Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка! Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс.
Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в
живота
, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е
символ
на
мъдростта.
Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля.
към текста >>
Белият. Белият цвят е
символ
на
Христовия Дух.
Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот. Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля. Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята?
Белият. Белият цвят е
символ
на
Христовия Дух.
Когато размишляваме за Христа, хубаво е да си представим, че върху нас се проектира един сноп от бели, диамантени лъчи. Белият цвят е символ още и на хармонията и чистотата. Когато човек иска да възстанови вътрешна хармония в себе си, да се свърже с един висш свят на чистота, той мислено нека си представи, че върху него се проектират бели, диамантени лъчи. Това въздействие е психично. Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се влагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено.
към текста >>
Белият цвят е
символ
още и
на
хармонията и чистотата.
Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля. Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята? Белият. Белият цвят е символ на Христовия Дух. Когато размишляваме за Христа, хубаво е да си представим, че върху нас се проектира един сноп от бели, диамантени лъчи.
Белият цвят е
символ
още и
на
хармонията и чистотата.
Когато човек иска да възстанови вътрешна хармония в себе си, да се свърже с един висш свят на чистота, той мислено нека си представи, че върху него се проектират бели, диамантени лъчи. Това въздействие е психично. Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се влагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено. По-светлият оттенък на всеки цвят има по-възвишено въздействие. Седмичните дни имат връзка с цветовете.
към текста >>
Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно.” Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата
на
цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност.” Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките
на
живота
, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в
живота
.” Изобщо цялата природа е израз
на
нещо разумно.
Понеделник е свързан с червения цвят, вторник - с портокаловия, сряда - с жълтия и т. н. * Човек трябва да гледа на цялата природа като изявление на един разумен свят. Чрез цветовете един разумен свят му се изявява. Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях. Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче - то говори на твоето подсъзнание.
Това жълто цвете ни казва така: „Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно.” Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: „Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата
на
цялата природа, имай вяра в Бога, във Великата Разумност.” Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: „Не бъди малодушен, не се бой от пречките
на
живота
, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в
живота
.” Изобщо цялата природа е израз
на
нещо разумно.
За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрирамe мислите си и второ - да имаме жива фантазия. Когато живо си представите това, в астралния свят то вече съществува. Това се постига чрез упражнения. Всеки човек, за да бъде културен и интелигентен, трябва да има концентрирана мисъл и живо въображение. Без концентрирана мисъл ученикът не може да работи, не може да напредне.
към текста >>
65.
Смирение
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича теменуга,
символа
на
смирението от окултно гледище.
Смирение Представете си една градина с много цветя и плодни дървета. Тази градина е човешката душа. Разните цветя и плодни дървета, това са човешките добродетели.
Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича теменуга,
символа
на
смирението от окултно гледище.
Защо теменугата е символ на смирението? Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство.
към текста >>
Защо теменугата е
символ
на
смирението?
Смирение Представете си една градина с много цветя и плодни дървета. Тази градина е човешката душа. Разните цветя и плодни дървета, това са човешките добродетели. Сега ще говоря за едно такова цвете, което се нарича теменуга, символа на смирението от окултно гледище.
Защо теменугата е
символ
на
смирението?
Тя е много скромна. През пролетта я виждаме на планината заедно с минзухара, съсънката, жълтата иглика и други цветя. Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание.
към текста >>
Всичко, което ти постигаш в
живота
със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно.
Теменугата се гуши в храсталаците, едва ще я забележите. Тя е скромна, смирена, но има и голямо достойнство. Има хубави краски и силно благоухание. Смирението бива два вида: първо - смирение в отношенията ни към Бога и второ - в отношенията ни към ближните. Какво значи смирение в отношение с Бога?
Всичко, което ти постигаш в
живота
със своя труд, старание, усилие, можеш да кажеш, че е лично твоя заслуга, но това не е вярно.
Например ти си земеделец, изореш нивите, засееш ги и казваш, че житото е твое производство. А всъщност не е така. Това, което ти си направил, е много малко в сравнение с това, което е направила разумната природа. Ти трябва да имаш смирение пред разумната природа, в която работи Бог. Тези житни зърна, които ти си посял в земята, имат живот, той не е твой, той е даден от Бога.
към текста >>
Затова Христос казва така: „Аз дойдох
на
земята не да търся своята слава, а славата
на
Отца.” Човек не трябва да се стреми да блесне в
живота
, а да прослави Бога.
Ако ти се възгордееш от похвалите на хората, пропаднал си. Ти трябва да кажеш: „Вярно е, че аз говорих така, но това е проява на възвишените сили, на Бога в мен.” Като останеш сам, кажи следната формула: „Господи, всичко се дължи на Тебе, аз съм само един скромен проводник. Славата е Твоя.” Нека само Бог да знае твоето смирение. Ти пред Него ще бъдеш смирен. Пред хората недей казва нищо.
Затова Христос казва така: „Аз дойдох
на
земята не да търся своята слава, а славата
на
Отца.” Човек не трябва да се стреми да блесне в
живота
, а да прослави Бога.
Това е качество на новия човек. Смиреният човек се повдига, а горделивият пада. Той няма условия за развитие, усъвършенствуване. Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.” Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще.
към текста >>
Горделивият регресира в
живота
, защото неговото радио е затворено за благата
на
невидимия свят.
Смиреният има тези условия. Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.” Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще. Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия свят. Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща.
Горделивият регресира в
живота
, защото неговото радио е затворено за благата
на
невидимия свят.
Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения. Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека. Но ако той разчита на вътрешните сили в себе си и се смири, той ще издържи.
към текста >>
Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в
живота
.
Има един стих в Писанието, в който се казва така: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат.” Който е смирен пред Бога, ще има подкрепата на невидимия свят и такъв човек ще се повдигне, ще се усъвършенствува и ще има голямо бъдеще. Смиреният човек става възприемчив за благата, които идат от невидимия свят. Той придобива живот, дарби, красота и пр. Неговото радио е нагласено да възприема тези неща. Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят.
Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в
живота
.
Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения. Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека. Но ако той разчита на вътрешните сили в себе си и се смири, той ще издържи. Учителят е казал един случай с Буда.
към текста >>
Има съблазни в
живота
, които могат да катурнат човека.
Неговото радио е нагласено да възприема тези неща. Горделивият регресира в живота, защото неговото радио е затворено за благата на невидимия свят. Горделивият може да изпадне в много изкушения и съблазни в живота. Той може да се подхлъзне, пропадне и да избере пътя на злото, развалата и пр. Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения.
Има съблазни в
живота
, които могат да катурнат човека.
Но ако той разчита на вътрешните сили в себе си и се смири, той ще издържи. Учителят е казал един случай с Буда. Веднъж той бил обхванат от една астрална змия, която щяла да го задуши, обвивайки се около неговото тяло. Това е символ. Астралната змия е светът на чувствата.
към текста >>
Това е
символ
.
Смиреният човек е обграден и запазен от тези изкушения. Има съблазни в живота, които могат да катурнат човека. Но ако той разчита на вътрешните сили в себе си и се смири, той ще издържи. Учителят е казал един случай с Буда. Веднъж той бил обхванат от една астрална змия, която щяла да го задуши, обвивайки се около неговото тяло.
Това е
символ
.
Астралната змия е светът на чувствата. Какво направил тогава Буда? Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението.
към текста >>
Смаляването е
символ
на
смирението.
Това е символ. Астралната змия е светът на чувствата. Какво направил тогава Буда? Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил.
Смаляването е
символ
на
смирението.
Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо.” Така той се освободил от изкушението и победил. Така и ний, ако работим в живота за своя слава, тогава ний нямаме смирение. Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.” Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя.” Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието.
към текста >>
Така и ний, ако работим в
живота
за своя слава, тогава ний нямаме смирение.
Какво направил тогава Буда? Той знаел законите и започнал да се смалява, докато станал колкото една прашинка. Астралната змия вече нямала власт над него, не можела да го стисне и той по този начин се освободил. Смаляването е символ на смирението. Буда си казал: „Всичко е на Бога, аз съм нищо.” Така той се освободил от изкушението и победил.
Така и ний, ако работим в
живота
за своя слава, тогава ний нямаме смирение.
Ако работим за прослава на Бога, тогава ний имаме смирение. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.” Когато ти направиш всичко, което си длъжен да направиш за Бога, кажи: „Аз съм раб нищожен, аз трябваше това да направя.” Винаги търси славата на Бога. Смирението е път за постигане на щастието. Горделивият винаги се тревожи. Смиреният не се разяжда от червея на смущението.
към текста >>
При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в
живота
.
Горделивият не иска да знае за мнението на хората, но вътрешно в себе си смята, че е много по-ценен от тях. Дори не търси мнението на хората, той ги презира и надменно, пренебрежително гледа на тях. Гордостта е по-опасна от тщеславието. Тщеславният е по-повърхностен. И двамата нямат любов.
При любовта трябва да се радваме, когато другите се издигат в
живота
.
Знанието на човека можем да сравним с един кръг. Извън този кръг е неизвестното, непознатото. Периферията е границата между знанието и това, което не знаем. Всеки човек има един такъв кръг, един - по-голям, друг - по-малък. Този човек, който знае малко, границата на неговия кръг е малка, той има малко допирни точки с незнайното и затова е надменен, горд, въобразява си, че знае много.
към текста >>
Ако той се издигне в
живота
и запази мекотата, нежността към другите, тогава той наистина е смирен.
Един пример. Аз имах един приятел, който като младеж беше много скромен, смирен, любезен към всички. Животът му помогна, той се издигна и зае много високо обществено положение, един много горен чин. Започна да говори много надменно и се отнасяше с презрение към другите хора. Когато един човек се намира в нисше обществено положение, когато е беден, това не значи, че е смирен.
Ако той се издигне в
живота
и запази мекотата, нежността към другите, тогава той наистина е смирен.
Аз познавам един професор в университета и всички, които го познават, се чудят от него. Когато говори с разсилния, с лаборанта, говори като равен с тях. Всички се чудят от него. Ходил е в странство, писал е много книги. Кой е, не е важно.
към текста >>
66.
Основният фактор на еволюцията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това, което става в природата, е
символ
на
това, което става в човешката душа.
Ето една семка. (Брат Боев показва една рисунка, изобразяваща процеса на растенето.) Заровете я в земята и когато пролетта дойде, когато слънчевите лъчи засилят своята дейност и изпращат повече светлина и топлина, семката се разпуква на две и един стрък изниква нагоре, а надолу - едно коренче. После се явяват листа, клончета, много листа с цветове и най-после, като продължава действието на светлината и топлината, узряват и плодовете. Това е едно явление в природата, което има отношение към човешкия живот. Винаги трябва да правим преводи на явленията в природата и да ги отнасяме към човешкия живот.
Това, което става в природата, е
символ
на
това, което става в човешката душа.
Един пример за Божествените процеси е възкресяването на Лазаря. Този факт е едно чудо, но по кой начин е станал? Този процес не е механичен, а един дълбок, Божествен процес. Веднъж в един разговор Учителят разясни как е станало възкресението на Лазаря. Христос възкреси Лазаря с любов.
към текста >>
Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича
на
слънчевата топлина и светлина, която пробужда
живота
, проявяват се Божествените сили в душата.
Когато Той казал „Лазаре, стани! ”, едновременно изпратил любов към него. Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е възкресила.
Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича
на
слънчевата топлина и светлина, която пробужда
живота
, проявяват се Божествените сили в душата.
Процеса на растенето ще сравним с природните царства. Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога.” Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога.
към текста >>
Плодовете
символизират
човешките добродетели.
Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове. В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове.
Плодовете
символизират
човешките добродетели.
Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта.” Словото на Христа е било най-много за Любовта.
към текста >>
В душата
на
човека, в тази монада - Божествената искра
на
живота
- в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.
Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта.
В душата
на
човека, в тази монада - Божествената искра
на
живота
- в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.
Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб.
към текста >>
67.
Символи в природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Символи
в природата
Символи
в природата
Учителят каза едно основно правило за нашите отношения към природата. То е следното. Ние трябва да следваме или подражаваме методите на природата. С каквито методи си служи тя, ние да ги изучаваме и прилагаме. Ние трябва да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата около нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот.
към текста >>
Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като
символи
, с които поясняваме известни закони в човешкия живот.
С каквито методи си служи тя, ние да ги изучаваме и прилагаме. Ние трябва да знаем следното: Много работи, които стават вън, в природата около нас, могат да се приведат и се отнесат към човешкия живот. Значи ние трябва да преведем явленията в природата, за да ги приложим в човешкия живот. Този превод се основава на следния закон: Това, което става в природата, то отговаря или съответствува, или е аналогично на някои процеси в човешкия живот. Изобщо законът гласи така: Има съответствие или аналогия между разните области на природата.
Като прилагаме този закон за аналогията, ние можем да считаме природните явления като
символи
, с които поясняваме известни закони в човешкия живот.
Да кажем, че ние наблюдаваме природата и виждаме през есента как листата от дърветата окапват на земята. Те изгниват, стават на тор и се превръщат в хранителни материали, които корените изсмукват и ги пращат към клоните, и дават нови листа. Това явление можем да сравним с раждането и прераждането в човешкия живот. За този закон можем да си послужим и с едно друго явление в природата. Имаме един извор, от извора се образува една река, тя се влива в морето.
към текста >>
Това пак
символизира
прераждането.
Това явление можем да сравним с раждането и прераждането в човешкия живот. За този закон можем да си послужим и с едно друго явление в природата. Имаме един извор, от извора се образува една река, тя се влива в морето. Обаче морската вода се изпарява и отива нагоре като водни пари в атмосферата, където образува облаци, от които пада дъжд, попива в земята и образува нови пари. Нещата се повтарят.
Това пак
символизира
прераждането.
Който не може да разбере закона на прераждането, дай му този пример. Реките, които текат по земната повърхност, те тичат, стремят се, гонят нещо. Какво? Морето, океана, Великото. Следователно, ние като гледаме в планината един поток, който тече към морето, тогава ще кажем така: Както този поток има стремеж към океана, такъв стремеж има човешката душа към Бога. Тези диаманти, брилянти, които така красиво пречупват слънчевата светлина, според науката те се образуват в земните дълбочини от въглерод, от въглена, при силно налягане и висока температура - няколко хиляди градуса.
към текста >>
Ето какъв е този
символ
.
Ще се стреми към слънцето, защото слънцето дава живот на растенията. Този превод е много лесен. Така също и човешката душа се стреми към Бога, както растението се стреми към светлината. Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една теменужка, цъфнала на най-лошите условия? Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове?
Ето какъв е този
символ
.
Когато ти си поставен пред много трудни условия, преодолей ги и постигни своята цел. Най-трудните твои условия не са по-трудни от условията на тази теменужка. Значи човек, когато се намери пред трудни условия, трябва да ги преодолява и побеждава, да не пада духом, да не се обезсърчава. Ето една поука от една малка теменужка. Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит.
към текста >>
Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване
на
пречките в
живота
си, както коренът постига целта си.
Ето една поука от една малка теменужка. Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит. Това е от корените на растенията. Те могат да извличат само тази храна, която е разтворена във вода. Когато среща един варовит камък и коренът има нужда от тези варовити вещества, той започва да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за градеж на растението.
Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване
на
пречките в
живота
си, както коренът постига целта си.
Някога отиваме в планината и потъваме в мъгла, на 3-4 крачки нищо не се вижда, всичко е изчезнало. Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда.
към текста >>
„Мъдростта съдържа познанието
на
великите природни закони и методите за тяхното приложение в
живота
.
Това е нужно, за да се извърши хлорофилната асимилация. Виждаме каква разумност проявява природата в много малките работи. От това вадим поука: Във всичките наши постъпки да проявяваме голяма разумност. Да не правим нищо без обмисляне какви ще бъдат последствията. Учителят каза веднъж какво наричаме разумност.
„Мъдростта съдържа познанието
на
великите природни закони и методите за тяхното приложение в
живота
.
Освен Мъдростта нали имаме и Любов? Когато в една твоя постъпка вложиш едновременно Мъдрост и Любов, тогава тя е разумна. Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно.” Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи.
към текста >>
68.
Мекота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек, за да бъде издръжлив в
живота
, трябва да има мекота.
Мекота
Човек, за да бъде издръжлив в
живота
, трябва да има мекота.
Някои намират мекотата за слабост, но те не са проучвали какво нещо е тя. Мекотата е една магическа сила у човека, една велика сила. Мекотата има качествата на водата, въздуха и светлината. Светлината слиза от слънцето към земята без какъвто и да е натиск, тя не удря земята. Нейните лъчи много нежно милват земната повърхност и внасят всичкия живот.
към текста >>
Който иска да придобие любов, отначало ще прави опити да практикува мекотата много пъти в
живота
си.
Който има мекота, той е със силна воля. Животът с мекота е радостен, а без нея е тежък. Защо говорим сега за мекотата, а не говорим за любовта? Аз питам: Мога ли да ви говоря за алгебрата, ако не знаете четирите аритметични действия? Мекотата подготвя пътя за любовта.
Който иска да придобие любов, отначало ще прави опити да практикува мекотата много пъти в
живота
си.
Например, като те обиди някой, ти не кипвай, а придобивай мекота и любов. Защо не говоря за смирението? Смирението е качество, по-високо от мекотата. Мекотата подготвя смирението и любовта. Някой иска да придобие знание, да изучи Божествената наука, да развие своите дарби и пр.
към текста >>
В човека, който има мекота, се влива свещеният извор
на
живота
.
Не може да получи Божието благословение. Той има нужда от помощ. Прости му и му помогни. Ако ти кипнеш като него, пропадаш на изпита; ако запазиш равновесие, издържаш сполучливо изпита. Като виждаш, че другият е по-слаб, съжаляваш го и гледаш да му помогнеш.
В човека, който има мекота, се влива свещеният извор
на
живота
.
Такъв човек е опитал какво нещо е Божията любов. Тази любов се проявява спрямо всички. Този, който няма мекота, туря преграда между себе си и любовта, която слиза отгоре, и не може да я приеме. Човекът, който има мекота, е по-близо до Бога. Без мекота човек не може да върши Волята Божия.
към текста >>
Това е
символично
.
А защо това не става, кое ни пречи? ” Учителят отговори: „Само затова, защото говорите лошо за другите хора, критикувате се.” Значи нямаме мекота спрямо другите хора. Мекотата носи всички други добродетели и дарби след себе си. Тя прилича на една почва, на която виреят плодородни дървета - круши, ябълки, череши и пр. Който няма мекота, той е камениста почва, там нищо не може да вирее.
Това е
символично
.
Плодните дървета, това са добродетелите и дарбите. Те ще дойдат при онзи човек, който има мекота. Мекотата освобождава човека от страданията. С мекота всичко може да се постигне. Закон: Мекотата носи подмладяване на човека.
към текста >>
69.
012 ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Разказът за грехопадението
на
човека крие в себе си една от великите тайни
на
живота
В този разказ
символично
е засегнат въпроса за инволюцията.
Учителят каза: - Инволюцията е излизане от Бога, а еволюцията – връщане към Бога. Инволюцията е излизане от къщи и отиване на работа. Еволюцията означава: Връщаш се вкъщи с опитността, която си събрал. Слизането надолу е отиване в тъмнината, изкачването нагоре е възлизане в светлината.
Разказът за грехопадението
на
човека крие в себе си една от великите тайни
на
живота
В този разказ
символично
е засегнат въпроса за инволюцията.
Едно време човек е бил при Бога и е живял между ангелите. Той сам е пожелал да слезе на земята да се учи. Хората са слезли в света да се учат и като дойдат до „свинете” и „рожковите” – до неблагоприятните, ограничителните условия, почват да мислят за баща си – Бога. Господ знае какви са хората, затова не им е дал безсмъртие и е допуснал да остаряват всички, които не изпълняват Неговата Воля. Като ги прати на Земята, Господ почва да взема от тях това, което имат.
към текста >>
Безграничната Божия Любов се стреми да проникне до тях, за да им възвърне
живота
и Светлината, които са изгубили.
Докато бяхте вън от материалния свят, вие бяхте идеалисти, стремяхте се към Любовта, искахте да се жертвате, да раздавате всичко. Като слязохте в материалния свят, всичко забравихте. При своето слизане вие сте изгубили нещо. Трябва да се възвърнете към първоначалното си състояние, което сте имали. От далечното минало много същества са изгубили своя първоначален висш живот.
Безграничната Божия Любов се стреми да проникне до тях, за да им възвърне
живота
и Светлината, които са изгубили.
Любовта иска да събути всички заспали, да съживи всички „мъртви”. Защо тези същества са изгубили висшия си живот, историята мълчи, но те са преживели голяма катастрофа. Техният живот е голяма трагедия. За причините на тази трагедия съществуват много легенди. Цялото човечество е минало през тази трагедия.
към текста >>
Днес повечето от хората живеят в илюзиите
на
живота
.
Защо тези същества са изгубили висшия си живот, историята мълчи, но те са преживели голяма катастрофа. Техният живот е голяма трагедия. За причините на тази трагедия съществуват много легенди. Цялото човечество е минало през тази трагедия. Сега иде нова епоха за човечеството, когато Разумният Свят иска да покаже на хората начина, по който могат да се върнат към своя първоначален Живот, да застанат на здрава, положителна основа.
Днес повечето от хората живеят в илюзиите
на
живота
.
При инволюционния процес, т.е. при процеса на слизане към материалния свят, въплътените души са слезли в най-гъстата материя на Земята, при най-голямото съпротивление. При това слизане се развива голяма енергия. Това е най-трудният път, пътят на Мъдростта. Макар, че се проповядва на хората учението на Любовта, т.е.
към текста >>
70.
033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през
живота
си.
- Молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Тя води към Любовта, доброто и възвишено състояние, което имате - да помогнете, да простите на ближния си, да повдигнете падналия. Това се дължи на момента, който вие сте прекарали в скришната си стаичка. Човек трябва да се моли, за да не отвърне Бог лицето си от него. Страшно е, когато Бог скрие лицето си от човека!
Тогава настава такъв мрак, студ и самота, каквито човек не е изпитвал през
живота
си.
Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление и наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава получава нови мисли. Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята.
към текста >>
Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката
на
живота
си.
Дето и да сте, в каквото и положение да сте, отделяйте половин или един час да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг.
Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката
на
живота
си.
Говоря символично. Ще направя превод: когато човек престане да мисли за Бога, той става уязвим и тъмни, изостанали същества го нападат. Човек не може да придобие нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече Светлина в съзнанието ви. По-културни Същества от ангелите няма.
към текста >>
Говоря
символично
.
Така се разширява съзнанието. Да мисли човек за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието, това струва повече отколкото всички материални богатства, с които се разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Каже ли някой, че не трябва да мисли за Бога, той изпада в положение на сираче, останало без баща и майка, ходи изпокъсано, немил-недраг. Тогава паразитите започват да го нападат и той изгубва посоката на живота си.
Говоря
символично
.
Ще направя превод: когато човек престане да мисли за Бога, той става уязвим и тъмни, изостанали същества го нападат. Човек не може да придобие нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече Светлина в съзнанието ви. По-културни Същества от ангелите няма. Следващата фаза, в която човечеството ще влезе, е фазата на ангелите.
към текста >>
Всички търсят смисъла
на
Живота
.
Пощата от Невидимия Свят тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци. Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на Бога. Като има това съзнание и се обърне към Бога с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета. Искайте от Бога да живее във вас и да се проявява чрез вас. Единственият, който преобразява хората, е Бог.
Всички търсят смисъла
на
Живота
.
Смисълът на Живота се заключава в общение с Бога. Най-благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ, например 3 часа, 5 часа. Псалмопевецът казва: "Господи, на ранина Те призовах." Това значи, че на ранина, преди изгрев, ще се занимая с най-великата работа - общение с Великия Център на Битието, за да придобия енергията, с която да свърша работата си през деня. Гдето и да иде човек, каквато и работа да започне, той се нуждае от енергия. Остави ли се на влиянието на света, светът ще го изкара вън от релсите на неговия живот.
към текста >>
Смисълът
на
Живота
се заключава в общение с Бога.
Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на Бога. Като има това съзнание и се обърне към Бога с молби за нещо, молитвата му ще бъде приета. Искайте от Бога да живее във вас и да се проявява чрез вас. Единственият, който преобразява хората, е Бог. Всички търсят смисъла на Живота.
Смисълът
на
Живота
се заключава в общение с Бога.
Най-благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ, например 3 часа, 5 часа. Псалмопевецът казва: "Господи, на ранина Те призовах." Това значи, че на ранина, преди изгрев, ще се занимая с най-великата работа - общение с Великия Център на Битието, за да придобия енергията, с която да свърша работата си през деня. Гдето и да иде човек, каквато и работа да започне, той се нуждае от енергия. Остави ли се на влиянието на света, светът ще го изкара вън от релсите на неговия живот. Сутрин, като станеш, ще имаш една основна мисъл, ще се отвориш като един цвят.
към текста >>
С други думи, в
живота
на
любещия човек всичко е молитва.
Непрестанно. Молитвата не подразбира, че ти трябва да се спреш и по цял ден да се молиш. Ти можеш да се движиш и пак да се молиш, работата не изключва молитвата. Постоянно можеш да се молиш. Само онзи, който живее в закона на Любовта, само той има разположение да се моли. Каквото прави, той всякога е в молитва.
С други думи, в
живота
на
любещия човек всичко е молитва.
Майката казва, че не й останало време да се моли, понеже имала деца. Онзи, който сече дърва, казва, че не му остава време да се моли, понеже сече дърва. Онзи, който пише, казва същото. Всеки казва, че не му остава време за молитва, съзерцание и размишление. А пък то, най-първото е молитвата, а после другите работи.
към текста >>
Мъчнотиите в
живота
на
човека са нападения от тези вълчи вълни.
Какво се иска от човека, за да бъде в общение с Невидимия Свят? Трябва да има свое радио. Той го има. Като отправите молитвената мисъл нагоре, ще се пазите от вълчите вълни; съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи характер, които се образуват в астралния свят. Те се отразяват вредно върху човешкия дух.
Мъчнотиите в
живота
на
човека са нападения от тези вълчи вълни.
Те влияят върху неговите молитви и пречат за тяхното изкачване. Те пречат и на добрите желания. Човек се моли по-добре, когато го гонят. Когато те поставят на големи страдания, изпитания и гонения, тогава .се молиш както трябва. Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата не може да стигне до Бога.
към текста >>
71.
048 ВТОРИЯТ ЗАКОН
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Това са основните закони
на
Живота
.
''Люби Бога.'' ''Обичай ближния си''. ''Търси съвършенството.'' Учителят казваше: – Народ, който пази тези седем свещени думи, има бъдеще; загуби ли ги, няма бъдеще.
''Това са основните закони
на
Живота
.
Върху тях Учителят е дал обширни знания. В следващия разговор той дава пояснения върху втория закон "Обичай ближния си."'' – Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат отношенията на човека към всички хора. Щом той се разколебае в Бога, има възможност да се разколебае и в ближния си, и в себе си. Не може да имате правилна връзка с когото и да е, докато нямате връзка с Бога.
към текста >>
Говоря
символично
.
Любовта към Бога е венозно течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. Венозното и артериалното течение на кръвта съществуват не само в тялото, но и в човешките мисли и чувства. Например, омразата и завистта са венозна кръв в човека, а Любовта и Радостта - артериална кръв. Когато люби Бога, човек превръща течението на отрицателните сили в положителни и нечистата кръв става чиста. След това тя, като артериална кръв, отива по цялото тяло, да храни всички клетки.
Говоря
символично
.
Това е Любовта към ближния. Значи, като възлюбиш Бога, ти влизаш в Неговото сърце, да се пречистиш. Така пречистен, излизаш навън и разнасяш както трябва кръвта - благата на своите ближни. В Любовта към Бога влиза и Любовта към ближния, но не и обратното. Мнозина обичат хората, но скоро се разочароват от тази любов. Защо?
към текста >>
72.
049 ЗАКОНИ НА МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Астралният свят
символично
се нарича вода, воден свят.
Един атом, който е минал през човешкото тяло, претърпява ли промяна? Един атом водород, който е минал през животинския и човешкия живот, се различава от друг, който не е минал през тях. ''Какво е отношението на Невидимия Свят към физическия? '' – Има закони за слизане на световете.
Астралният свят
символично
се нарича вода, воден свят.
Астралният свят ще слезе надолу и ще стане воден, астрален. ''Кои са причините за отслабване на паметта? '' – Паметта отслабва поради натрупване на стари идеи в ума. Например, хората се страхуват, как ще прекарат живота си.
към текста >>
Например, хората се страхуват, как ще прекарат
живота
си.
Астралният свят символично се нарича вода, воден свят. Астралният свят ще слезе надолу и ще стане воден, астрален. ''Кои са причините за отслабване на паметта? '' – Паметта отслабва поради натрупване на стари идеи в ума.
Например, хората се страхуват, как ще прекарат
живота
си.
Това са стари идеи на деди и прадеди. Когато се наруши хармонията между мислите и чувствата, паметта отслабва. Някой човек се проявява: не го спирай в неговата проява. Само насочи вниманието му в друго, по-възвишено направление. Понеже ако го спънеш, това течение ще влезе в тебе.
към текста >>
''Какво е отражението
на
човешките постъпки в
Живота
на
човечеството?
Ревността ще се прояви в тебе. ''Защо бялата раса е станала нервна? '' – От престъпленията, които върши. Човек, със своя лош живот, става нервен.
''Какво е отражението
на
човешките постъпки в
Живота
на
човечеството?
'' – Каквото стане в голямото, ще стане и в малкото. И каквото стане в малкото, ще стане и в голямото. Това е природен закон. Ти като дадеш някому един лев, друг ще даде другиму десет лева, трети - сто лева, четвърти – един милион лева и т.н.
към текста >>
И ако го вземе едно чувствително лице, като пипне предмета, ще опише характера ти и
живота
ти в картини.
През това място е минал скръбен човек. Има места, дето са станали престъпления. Тези престъпления оставят там своите влияния, които дълго време след това се чувстват. Всеки предмет, който е минал през твоите ръце, е получил известно влияние от тебе. Твоят характер е отпечатан върху него.
И ако го вземе едно чувствително лице, като пипне предмета, ще опише характера ти и
живота
ти в картини.
Ти живееш добър живот. Ако един предмет, който ти си употребявал, премине в друг човек, у него ще се появи подтик, по-слаб или по-силен, да живее и той така. Във връзка с горния закон стои и следното правило: не хвърляй водата, с която си миеш лицето и ръцете си, на нечисто място. Като спазваш това правило, ще имаш едно микроскопическо подобрение.
към текста >>
73.
064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Те са зрънца от великото знание за
Живота
.''
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА ''Учителят даваше понякога малки правила. Тях всеки може да приложи и опита.
Те са зрънца от великото знание за
Живота
.''
– Човек трябва да знае, че никога няма да се освободи от училището. Ако свърши едно училище, ще постъпи в друго. Човек може да се освободи от гимназия и университет, но има друг Университет, който няма начало и край. Животът на земята приготвя човека за един друг, по-велик Живот. Той е лаборатория, в която се правят различни опити.
към текста >>
– Ако сте разумен, ще разберете, че водата, като
символ
на
Живота
, е в състояние да подобри всяко живо Същество.
– Като видите посърнало цветенце, с клюмнало надолу венче, спрете се при него, да разберете, какво означава това. Ако вашето състояние е понижено, ще намерите нещо общо между това цветенце и вас. Потърсете начин да помогнете на цветенцето. Ако разберете, че се нуждае от влага, донесете вода да го полеете. Щом го полеете, то се освежава, повдига венчето си нагоре и започва с радост да гледа на Божия свят.
– Ако сте разумен, ще разберете, че водата, като
символ
на
Живота
, е в състояние да подобри всяко живо Същество.
Следователно, когато се обезсърчите, разколебаете или усъмните, внесете Божествения Живот в себе си. – Да превръщате отрицателните състояния в положителни - това значи да бъдете истински учен човек. Какво представляват лошите и мрачни състояния? Общият закон за трансформиране на състоянията гласи така: когато сте скръбни, нагоре се качвайте! Ако един човек, който е скръбен, се пренесе в света на Реалността, скръбта му ще се превърне в Радост.
към текста >>
74.
072 ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят спазваше един закон
на
Живота
: където и да се намираше, той подобряваше условията не изведнъж, по някакъв голям предварителен план, но постепенно, естествено, като че случайно, а всъщност всичко имаше отношение към вътрешния Живот.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА
Учителят спазваше един закон
на
Живота
: където и да се намираше, той подобряваше условията не изведнъж, по някакъв голям предварителен план, но постепенно, естествено, като че случайно, а всъщност всичко имаше отношение към вътрешния Живот.
При това Той използваше общата работа, за да предаде някой урок на учениците. Едва ли има по-хубав метод за опознаване, сближаване и хармонизиране на хората от работата. Всяка хубава инициатива Учителят насърчаваше и всички я подкрепяха. Беше му приятно, когато учениците проявяваха съобразителност, досетливост и внимание. Постепенно дворът и малкото стопанство бяха почистени и подредени.
към текста >>
-Това изгряващо Слънце е
символ
на
Слънцето, което ще изгрее в пробудените българи и пробуденото човечество.
Пооправени бяха пътеките. На стръмния склон, където пътечката слизаше до къщата, беше направена една подпорна стена. Камъните бяха наредени така, че се очертаваше изгряващото Слънце. Това беше идея на учениците. Учителят направи превод:
-Това изгряващо Слънце е
символ
на
Слънцето, което ще изгрее в пробудените българи и пробуденото човечество.
Направени бяха и каменни стъпала - привидно обикновена работа, каквато навсякъде се извършва, а в присъствието на Учителя добиваше дълбоко значение и смисъл. Като привършихме всички тези работи в стопанството Учителят каза: -В Живота има едно вечно подобряване. Тогава някой запита: -Как ще се организира Новата Култура.
към текста >>
-В
Живота
има едно вечно подобряване.
Това беше идея на учениците. Учителят направи превод: -Това изгряващо Слънце е символ на Слънцето, което ще изгрее в пробудените българи и пробуденото човечество. Направени бяха и каменни стъпала - привидно обикновена работа, каквато навсякъде се извършва, а в присъствието на Учителя добиваше дълбоко значение и смисъл. Като привършихме всички тези работи в стопанството Учителят каза:
-В
Живота
има едно вечно подобряване.
Тогава някой запита: -Как ще се организира Новата Култура. Учителят отговори: -Сега в света съществува човешки порядък. Той ще се разруши.
към текста >>
Не външните условия създават трудности в
живота
на
хората, но вътрешните.
Какво печелите ако разрушите старата къща, а не можете да съградите нова? Природата не позволява това. Тя едновременно руши и съгражда. В момента, в който грешиш, ти си в нощта. И трагедията на хората е там, че искат да направят нещата в нощта.
Не външните условия създават трудности в
живота
на
хората, но вътрешните.
Бог е създал тия светове, където хората имат всички условия да живеят. Всичко, каквото искат те, е предвидено. Значи, външни условия има най-благоприятни, а вътрешните условия липсват. Т.е. липсва новото съзнание. В духовния свят се крият причините на нещата.
към текста >>
Хората трябва да турят Любовта като основа
на
Живота
и чрез нея да създадат новото съзнание.
Хората искат едно физическо подобрение на строя. Но трябва да стане и едно духовно подобрение. Някой казва: "За да се поправи светът, трябва физическо подобрение." Направете опит и ще видите. За какво съзнание говоря?
Хората трябва да турят Любовта като основа
на
Живота
и чрез нея да създадат новото съзнание.
Страданията на сегашните хора са по-тежки, отколкото през времето на Христа. Разрешението на трудните въпроси е в Любовта. Тя ще дойде в реална, жива форма н ще помете всичко старо. Сегашните европейски страни се намират във фазата на разрушаването. Те не прилагат Христовото учение, а учението на далечното минало.
към текста >>
75.
098 ЛИКВИДАЦИЯ НА СТАРОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вие се намирате днес в една велика фаза
на
Живота
.
И тези страдания ще ги приготвят да приемат Любовта, да се пробудят. Затова тази вълна на Любовта, която иде, се нарича още Божествен Огън. В него ще изгори всичко старо, всичко нечисто. Когато хората минат през този Божествен Огън, ще дойде Царството Божие на Земята. Казвам: когато дойде Огънят на Любовта, едни ще просветнат, други ще изгорят, ще минат през разкаяние.
Вие се намирате днес в една велика фаза
на
Живота
.
Няма да се мине дълго и ще минете през Огъня. Във ваше време ще бъде. Скоро ще мине тази огнена вълна и ще очисти света. Всички човешки мисли и желания ще минат през този огън и ще се дезинфекцират по най-добрия начин. Великият Живот е влязъл вече в нас и ще ви измени.
към текста >>
Хубостта
на
живота
е в промените.
Другата „жена, която се оставя” не е ликвидирала с кармата си още. И така, сегашните събития са изхарчване на миналото, ликвидация на кармата. Сега става една ускорена ликвидация на греховете на хората от минали животи - всичко сгъстено се ликвидира. Наесен всички стари листа окапват - искат-не искат - ликвидират. Само пъпките остават и през пролетта от тях израстват нови клони, листа и цветове.
Хубостта
на
живота
е в промените.
След буря времето се оправя. Сегашните събития са като буря - ще минат. Всичко, каквото става, е за добро. Ние мислим, че сегашният порядък е най-добрият, а на Господа са дотегнали престъпленията, които хората правят. Кармата на европейските народи е узряла вече и произвежда страдания на цялото човечество.
към текста >>
Страданията показват, че хората трябва да изменят
живота
си и да приложат Божественото Учение.
След буря времето се оправя. Сегашните събития са като буря - ще минат. Всичко, каквото става, е за добро. Ние мислим, че сегашният порядък е най-добрият, а на Господа са дотегнали престъпленията, които хората правят. Кармата на европейските народи е узряла вече и произвежда страдания на цялото човечество.
Страданията показват, че хората трябва да изменят
живота
си и да приложат Божественото Учение.
Евреите не приеха Христовото Учение и страданията дойдоха за тях. Християнските народи не приложиха Христовото Учение - идват сегашните страдания. Понеже хората не приеха доброволно и с пробудено съзнание да изпълнят Волята Божия, идат усилни времена. Те са дошли вече. И ще дойдат още по-големи сътресения - външни и вътрешни, за да се пробудят хората и да изпълнят Волята Божия - да служат на Бога.
към текста >>
Иде вече Нова Култура и ще се почне с нейното прилагане в
живота
.
Понеже хората не приеха доброволно и с пробудено съзнание да изпълнят Волята Божия, идат усилни времена. Те са дошли вече. И ще дойдат още по-големи сътресения - външни и вътрешни, за да се пробудят хората и да изпълнят Волята Божия - да служат на Бога. Това ще стане, ще се наложи на човечеството. Сегашната култура си отива.
Иде вече Нова Култура и ще се почне с нейното прилагане в
живота
.
Невидимият Свят е решил да даде урок на съвременните културни хора, че да помнят хиляда години. Казано е: „Гняв Божий ще се излее върху синовете на непослушанието.” Това значи, че грънчарят ще счупи грънците, които не са добри. При друг случай Учителят рече: - Сега цялата Земя минава през голямо преобразование, преустройва се. Това ще продължи докато силите й се уравновесят.
към текста >>
Говоря
символично
.
В тези трудни времена ще познаем Бога, ще разберем, че това е Велика Разумна Сила, която превръща всичко на добро. Бъдете тихи и спокойни, и знайте, че времето, в което сега живеем, е най-доброто. Цяла Европа ще мине през такива страдания, каквито през ума ви не са минавали. Сегашна Европа е поставила бент на реката, който един ден ще се отпуши и пробие. Затова който е над града, да търси спасение в планината, който е в долния етаж, да се качи на горния.
Говоря
символично
.
Питат какво ще стане с нас в бъдеще. Представете си, че живеете на Северния полюс, дето всичко е лед. Къщите ви са от лед направени, никъде не виждате вода. Казвам ви да вземете мерки, защото Земята ще претърпи голяма промяна. Слънцето ще започне силно да грее, ще стопи ледовете, къщите ще се разрушат и вие ще започнете да потъвате.
към текста >>
Сега и
на
вас казвам: ако не изправите
живота
си, същото ви очаква.
Къщите ви са от лед направени, никъде не виждате вода. Казвам ви да вземете мерки, защото Земята ще претърпи голяма промяна. Слънцето ще започне силно да грее, ще стопи ледовете, къщите ще се разрушат и вие ще започнете да потъвате. Вие казвате: „Каква съдба ни сполетя! ” Никаква съдба не е това, но се топят ледовете.
Сега и
на
вас казвам: ако не изправите
живота
си, същото ви очаква.
Това не е заплашване. Това е естественият ход на Живота. Великата вълна, която иде сега, руши ледовете и ги превръща във вода. Това е една Велика Разумна Вълна в света. Тя е наближила вече.
към текста >>
Това е естественият ход
на
Живота
.
Слънцето ще започне силно да грее, ще стопи ледовете, къщите ще се разрушат и вие ще започнете да потъвате. Вие казвате: „Каква съдба ни сполетя! ” Никаква съдба не е това, но се топят ледовете. Сега и на вас казвам: ако не изправите живота си, същото ви очаква. Това не е заплашване.
Това е естественият ход
на
Живота
.
Великата вълна, която иде сега, руши ледовете и ги превръща във вода. Това е една Велика Разумна Вълна в света. Тя е наближила вече. След тези събития човешкият егоизъм ще изчезне и хората ще заживеят свободни и по братски. Дошло е време хората да напуснат стария живот.
към текста >>
76.
За магнетизма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Говоря
символично
, направете превод.
Спокойствието е резултат на мисълта. Ти си уверен в нещо. Един човек е свързан с бакалницата чрез телефон и оттам ще му донесат хляб, захар ипр. А друг човек не е свързан и трябва сам да отиде в бакалницата да си вземе. Магнетичният човек е свързан с бакалницата, а немагнетичният не е свързан.
Говоря
символично
, направете превод.
Всички условия в природата са благоприятни. То е закон. А неблагоприятните неща са от нашето неразбиране. От степента на разбирането зависи. Магнетичният човек не губи: той знае, разбира нещата, постъпки има, език има.
към текста >>
Магнетизмът е проводник
на
живота
.
Ако имате мляко, можете да го подквасите. Най-първо ще го варите, ще му турите подкваса. Млякото няма да го пресечете. Има едно състояние, при което може да пресечете млякото. Там, дето има живот, има магнетизъм.
Магнетизмът е проводник
на
живота
.
А животът е носител на любовта. Животът е носител и на магнетизма. Веднъж Учителя с много братя и сестри беше при пианото. Той свиреше. Почна разговор за музиката.
към текста >>
77.
Екскурзия до Мусала
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Този змей
символизира
тъмните сили, които ще бъдат вързани в земята, ще бъдат изгонени от физическия свят.
И сега става освобождение на физическия свят от тях. Знанието, което имат тъмните сили, те са го откраднали от светлите същества. Обаче знанието на светлите същества расте, а на тъмните сили не расте. И те са ограничени. Нали в „Откровението“ пише за жената, която родила дете, което било грабнато и скрито, понеже било гонено от змея.
Този змей
символизира
тъмните сили, които ще бъдат вързани в земята, ще бъдат изгонени от физическия свят.
Кога човек изпълнява волята на Бога? Например, когато дойде един беден човек вкъщи, човек да го приеме и да му отстъпи своя креват, а пък той да спи на друго място. И в себе си след това да не казва: „По-добре е друг път да не дохожда този.“ И в 1 часа следобед на 29 септември тръгнахме от Окото и в 2.30 часа стигнахме в хижата. В 3 часа потеглихме от хижата и в 6 часа бяхме в Чамкория (Боровец).
към текста >>
И ако
на
някого не върви в
живота
, причината не е в природата, а в него.
Те представляват някоя хубава симфония или ария. Но ние не можем да свирим добре на пиано. Коя е идеята в този пример? Бог е създал хубаво природата. И каквото е написал в нея, е хубаво.
И ако
на
някого не върви в
живота
, причината не е в природата, а в него.
В любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото, което получаваш. То е неразбиране, че започват с голямата любов. При любовта не виждай погрешки на другите. Да си затвориш очите за погрешките на онзи, когото обичаш. Едно същество на земята, което минава за гениално, като се намери между ангелите, ще бъде невежа, ще говори като дете.
към текста >>
78.
Проявената Божия Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да има човек постижения в тази област, трябва да чете Библията, да изучава
живота
на
всички хора, които са имали такава опитност и от тяхната опитност донякъде да извади това, което е достъпно за човешкия ум.
За да влезе човек в тази област, трябва да постигне други работи. Някой иска неща, които са недостижими и сега за него. Понеже има други работи, които не е постигнал. Ако не се разберат изваждането и събирането, не може да се разбере и делението. Но човек трябва да има и стремеж.
За да има човек постижения в тази област, трябва да чете Библията, да изучава
живота
на
всички хора, които са имали такава опитност и от тяхната опитност донякъде да извади това, което е достъпно за човешкия ум.
Трябва да се чете животът на великите хора, които са имали прозрения в тази област. Ще работиш това, което са работили пророците, апостолите, Христос. Те са благовествували. Един брат каза:“Учителю, вие казахте в една от беседите: Аз още не съм ви говорил за любовта. Това, което съм ви говорил, е само предговор.
към текста >>
Това е
символично
.
“ Учителя каза: Да прави човек опити. Ето какви опити: Като видиш цвете, полей го. Не много да го поливаш, но колкото му е нужно. Това е опит.
Това е
символично
.
Цветето символизира едно същество човек или друго същество. Поливането означава изпращане на. струя от любов към това същество. Като видиш човек или друго същество, изпрати му струя от любов. Трябва да се правят такива опити, защото всеки опит представлява една тънка нишка, обаче дебелото въже се образува от много такива нишки.
към текста >>
Цветето
символизира
едно същество човек или друго същество.
Да прави човек опити. Ето какви опити: Като видиш цвете, полей го. Не много да го поливаш, но колкото му е нужно. Това е опит. Това е символично.
Цветето
символизира
едно същество човек или друго същество.
Поливането означава изпращане на. струя от любов към това същество. Като видиш човек или друго същество, изпрати му струя от любов. Трябва да се правят такива опити, защото всеки опит представлява една тънка нишка, обаче дебелото въже се образува от много такива нишки. Ето един опит за любовта: Като видиш болен човек и като проявиш любов към него, да видиш дали ще се излекува.
към текста >>
79.
Когато хората страдат
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това се тълкува така: Момата
символизира
Божественото.
Така е и с хората. Един момък върви подир забулена мома и иска да види лицето й. Като вървял известно време подир нея, тя се обърнала и му зашлевила две плесници. Но през това време тя трябвало да направи движение с ръката си, с това булото й се отдръпнало и той видял лицето й. Но той останал така удивен от красотата на нейното лице, че когато един негов приятел му казал:“Такава голяма обида ти е нанесена“, той казал, че е много доволен.
Това се тълкува така: Момата
символизира
Божественото.
Двете плесници на момата са страданията, чрез които човек ще вдигне булото и ще види лицето на Бога. Страданията правят човека пo-чувствителен, а чувствителността е необходима за възпитание и разбиране на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта клоните на любовта. Като дойде любовта, тя чисти човека от нечистотиите. Това го наричаме страдание.
към текста >>
1. Противоречията в
живота
не са от Бога, а от хората.
Тази висша категория радост ще бъде постоянно състояние на твоето съзнание. Тя ще дойде в човека, когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до любовта. Една сестра запита:“Кои са причините за страданието? “ Учителя каза: Ще изброя някои от причините:
1. Противоречията в
живота
не са от Бога, а от хората.
Всичко е от Бога, но не всичко е такова, каквото е излязло от Бога. Енергията излиза от Бога, но като минава през съществата се изменя, добива примес и поради това идат противоречията и страданията. 2. Друга причина за страданието е нарушаването на Божествените закони. Страдаш, когато не изпълняваш волята на Бога. Страдаш поради своите погрешки от миналото.
към текста >>
Защото предназначението
на
живота
не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, радостта, хармонията, красотата, свободата.
9. Един свещеник ми каза:“Като почна да благодаря за страданията, те си отиват.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Когато дойде страданието, трябва да благодариш за него. Но това не ще каже, че си се примирил с него. Не, ще се стараем да го отстраним, но догдето то ни тъпче, ще бъдем благодарни, че ни възпитава, че ни подбужда, че ни чисти. Значи едновременно като бъдете благодарни на страданието, догдето ви е на гости, ще се стараете да се освободите от него. Защо?
Защото предназначението
на
живота
не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, радостта, хармонията, красотата, свободата.
Някой може да каже:“Тогава не е ли по-добре да няма страдание, не може ли без страдание? “ На това може да се отговори така: Може без страдание, щом си чист. Щом си нечист, ще те мачкат. Тогава страданието ще дойде като последствие, за да те пречисти.
към текста >>
80.
01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От 1892 година до края
на
живота
си видният английки журналист Джеймс Дейвид Баучер е бил кореспондент за Балканския полуостров
на
известния лондонски вестник "Таймс".
[[И очите ми видяха Изгрева]] ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО
От 1892 година до края
на
живота
си видният английки журналист Джеймс Дейвид Баучер е бил кореспондент за Балканския полуостров
на
известния лондонски вестник "Таймс".
Както го подчертават мнозина, в най-критичните моменти за България, през годините от 1913 до 1918, той е защитавал интересите на нашата страна със своето убедително перо. На този именно човек е била притежание разкошна поляна, намираща се в края на младата борова гора, наречена Борисова градина. Тя се простирала вдясно около 200 метра от прашното по онова време, глухо и тясно шосе, отиващо от София до селата Дървеница и Бистрица. Баучер имал и един прислужник от Бистрица, на име Иван. Със своята преданост и изпълнителност Иван спечелва симпатиите на господаря си.
към текста >>
И когато Баучер разбира, че идва краят
на
живота
му, подарява поляната
на
своя доверен прислужник.
Както го подчертават мнозина, в най-критичните моменти за България, през годините от 1913 до 1918, той е защитавал интересите на нашата страна със своето убедително перо. На този именно човек е била притежание разкошна поляна, намираща се в края на младата борова гора, наречена Борисова градина. Тя се простирала вдясно около 200 метра от прашното по онова време, глухо и тясно шосе, отиващо от София до селата Дървеница и Бистрица. Баучер имал и един прислужник от Бистрица, на име Иван. Със своята преданост и изпълнителност Иван спечелва симпатиите на господаря си.
И когато Баучер разбира, че идва краят
на
живота
му, подарява поляната
на
своя доверен прислужник.
Баучер умира през 1920 година. Когато Учителя се установява в София, е правил утринните си разходки именно до тази поляна и е посрещал слънцето там. Отначало е идвал сам, а в последствие са започнали да го придружават и приятелите. По препоръка на Учителя тази поляна се закупува от Братството през 1921 година. Притежателят й Иван добре е разбирал интересите си, щом като за нея е взел значителната за онова време сума от 200 000 лева, с която по тогавашен курс, е можело да се закупят два тристайни апартамента.
към текста >>
Казвам неочаквано и изненадващо, защото дотогава насоката в
живота
ми се очертаваше в съвсем друго направление.
Впоследствие приятелите нарекли Баучеровата поляна Изгрева. В началото на 1924 година съвсем неочаквано и изненадващо за мен се озовах в София, за да следвам в Университета. Подкрепи ме по-големият ми брат Борис, който вече беше редови студент. Той беше си дошъл в родния ви град Габрово по случай Коледните празници. И тогава, през семестриалната ваканция, каквато по онова време имаше и през която също се приемаха за записване студенти, аз постъпих в Университета.
Казвам неочаквано и изненадващо, защото дотогава насоката в
живота
ми се очертаваше в съвсем друго направление.
За живота преди идването ми в София не бих казал нищо, ако и тогава ярко не проличаваше пръстът на Учителя в моята съдба, без да съм имал каквато и да било физическа връзка с Него - не Го познавах. Още като ученик, 15-16 годишен, бях слушал и чел за идейни и духовни движения. Този по-друг мироглед ми допадаше. Жадувах и поглъщах всички тези влияния, които долитаха в малкия и дълбоко провинциален град Габрово. Бях и при това някак си самотен, саможив, пък и след училище замествах баща си в магазина.
към текста >>
За
живота
преди идването ми в София не бих казал нищо, ако и тогава ярко не проличаваше пръстът
на
Учителя в моята съдба, без да съм имал каквато и да било физическа връзка с Него - не Го познавах.
В началото на 1924 година съвсем неочаквано и изненадващо за мен се озовах в София, за да следвам в Университета. Подкрепи ме по-големият ми брат Борис, който вече беше редови студент. Той беше си дошъл в родния ви град Габрово по случай Коледните празници. И тогава, през семестриалната ваканция, каквато по онова време имаше и през която също се приемаха за записване студенти, аз постъпих в Университета. Казвам неочаквано и изненадващо, защото дотогава насоката в живота ми се очертаваше в съвсем друго направление.
За
живота
преди идването ми в София не бих казал нищо, ако и тогава ярко не проличаваше пръстът
на
Учителя в моята съдба, без да съм имал каквато и да било физическа връзка с Него - не Го познавах.
Още като ученик, 15-16 годишен, бях слушал и чел за идейни и духовни движения. Този по-друг мироглед ми допадаше. Жадувах и поглъщах всички тези влияния, които долитаха в малкия и дълбоко провинциален град Габрово. Бях и при това някак си самотен, саможив, пък и след училище замествах баща си в магазина. Продавахме платове и все имаше някаква работа за мен.
към текста >>
Друга една намеса
на
Учителя в
живота
ми, която много по-късно разбрах, беше решителна за съдбата ми.
" Разбрах - продължи баща ми, - че се отнася за снощния случай. Щом не искаш да ядеш месо, недей яж - свободен си! " От израза на лицето му, с който дойде тъй рано при мен, разбрах, че човекът от неговия сън, му е направил силно впечатление. Баща ми беше религиозен човек и е приел този сън, като едно реално указание. По-късно и баща ми стана вегетарианец.
Друга една намеса
на
Учителя в
живота
ми, която много по-късно разбрах, беше решителна за съдбата ми.
Още като бях ученик в горните класове на гимназията, баща ми се залови да реализира една отдавна зародена у него мечта - да става индустриалец. Но беше неопитен, крайно доверчив и всеки можеше лесно да го излъже. На около 15 километра от Габрово, в Стара планина, се намира чудно красивата долина на река Козещица. На тази бистра и пенлива, пълна с пъстърва и раци планинска река, моят дядо по баща е имал примитивен струг за правене на гаванки, задвижван от водата. Баща ми беше влюбен в тази дивна долина и не откъсваше очи от нея.
към текста >>
" Разбрах какви усилия беше направил Той, за да ме измъкне от тази бъркотия, в която щях да пропилея
живота
си и да изгубя прекрасните условия за прогрес.
Той продължи с разместване на машините, с докарване на други за тъкане на платове - но все същото! Разните неудачи и мъчителните трансформации продължаваха. За оправянето на тази каша се намеси и моят зет, един рядко енергичен човек, но все така хилаво вървеше работата, докато се стигна до там, че най-после да се изостави долината и всичко да се премести в града. В цялата тази бъркотия и кипеж, в един момент се създадоха условията, без да съм искал или да съм мислил за това, и аз да ида да следвам в София. По-късно, вече на Изгрева, събрали сме се около Учителя на разговори, каквито често имахме, и изведнъж Той прекъсва темата, която водеше, поглежда ме и казва: "Тръгнал да пасе патките на баща си!
" Разбрах какви усилия беше направил Той, за да ме измъкне от тази бъркотия, в която щях да пропилея
живота
си и да изгубя прекрасните условия за прогрес.
Без съмнение Учителя ме привика и доведе в София на Изгрева. Щом пристигнахме в София, брат ми ме заведе в квартирата си. Влязохме в една занемарена постройка на улица "Кракра", срещу турската легация. В един неголям хол, през който се минаваше към друга стая, се бяха настанили още пет-шест души, наши съмишленици, все студенти. Обстановката беше крайно неблагоприятна за сериозни научни занимания.
към текста >>
Разгледах
символите
в него, и се спрях
на
една от страните му, където беше образът
на
Христа, който ми направи силно впечатление.
През този събор времето беше все хубаво. Друга, по-малка стая беше определена като стая за молитви. Приятелите, дошли на събора, отиваха на малки групи там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените имаше нарисуван с нежни бои Пентаграм.
Разгледах
символите
в него, и се спрях
на
една от страните му, където беше образът
на
Христа, който ми направи силно впечатление.
Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художници, но такъв израз на възвишеното и неземното не бях срещал. От Пентаграма извираше светлина и ми говореше: "Христос иде, за да се прояви по-осезателно." На другата стена беше окачена картина от живота на Христа, наречена "Антиминс". Влизането в Горницата остави светъл белег в душата ми.
към текста >>
От Пентаграма извираше светлина и ми говореше: "Христос иде, за да се прояви по-осезателно."
На
другата стена беше окачена картина от
живота
на
Христа, наречена "Антиминс".
Приятелите, дошли на събора, отиваха на малки групи там да се помолят. Отидох и аз. Върху половината на една от стените имаше нарисуван с нежни бои Пентаграм. Разгледах символите в него, и се спрях на една от страните му, където беше образът на Христа, който ми направи силно впечатление. Виждал съм много образи на Христа, рисувани от най-различни художници, но такъв израз на възвишеното и неземното не бях срещал.
От Пентаграма извираше светлина и ми говореше: "Христос иде, за да се прояви по-осезателно."
На
другата стена беше окачена картина от
живота
на
Христа, наречена "Антиминс".
Влизането в Горницата остави светъл белег в душата ми.
към текста >>
81.
02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Те са изразени
символично
в Пентаграма, който представлява синтезиран образ
на
човешка фигура с разперени встрани ръце и крака - Път към истинския живот.
[[И очите ми видяха Изгрева]] ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Петте стъпки в повдигането на човешката душа имат връзка с петте планински върха, където на времето си са станали петте велики събития за прогреса на човечеството. Те са: Арарат, Мория, Синай с връх Хорив, Тавор и Голгота.
Те са изразени
символично
в Пентаграма, който представлява синтезиран образ
на
човешка фигура с разперени встрани ръце и крака - Път към истинския живот.
Пентаграмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света, а именно: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг, между самите линии на Пентаграма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора. 3. Третият кръг "Светая Светих" е, който отговаря на Учителите - Великите Посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг от Пентаграма, т.е.
към текста >>
Капиталистите навсякъде по земята разполагат с труда и
живота
на
ония, които са им подчинени.
за светските хора и за окултните ученици. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане, или по пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, ако са капиталисти; правото на силата на своето знание, ако са учени или правото на силата на своята власт, ако са държавници. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничаване на другите, като понякога ги лишават дори и от живот. Това отношение е най-добре изразено в положението на капиталистите спрямо работниците.
Капиталистите навсякъде по земята разполагат с труда и
живота
на
ония, които са им подчинени.
В Пентаграма това е изразено символично със знака Сабя. Капиталистите със своите пари, учените със своето знание, държавниците със своята власт - всички те имат силата в своите ръце. Сила груба, егоистична, която служи само за тяхното благоденствие, а не на всички хора. В света обаче съществува един неотменим закон, наречен Закон на кармата, който връща на всекиго онова, което е сторил на другите - било то добро или зло. И когато някой забогатее с пари, със знание или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е.
към текста >>
В Пентаграма това е изразено
символично
със знака Сабя.
Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане, или по пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, ако са капиталисти; правото на силата на своето знание, ако са учени или правото на силата на своята власт, ако са държавници. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничаване на другите, като понякога ги лишават дори и от живот. Това отношение е най-добре изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистите навсякъде по земята разполагат с труда и живота на ония, които са им подчинени.
В Пентаграма това е изразено
символично
със знака Сабя.
Капиталистите със своите пари, учените със своето знание, държавниците със своята власт - всички те имат силата в своите ръце. Сила груба, егоистична, която служи само за тяхното благоденствие, а не на всички хора. В света обаче съществува един неотменим закон, наречен Закон на кармата, който връща на всекиго онова, което е сторил на другите - било то добро или зло. И когато някой забогатее с пари, със знание или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на гърба си онова, което е сторил на другите.
към текста >>
Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е
символизиран
в Пентаграма със знака Чаша.
Сила груба, егоистична, която служи само за тяхното благоденствие, а не на всички хора. В света обаче съществува един неотменим закон, наречен Закон на кармата, който връща на всекиго онова, което е сторил на другите - било то добро или зло. И когато някой забогатее с пари, със знание или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на гърба си онова, което е сторил на другите. Той ще плати за стореното не един, а четири пъти повече.
Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е
символизиран
в Пентаграма със знака Чаша.
Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва едно приятно подобрение. Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави.
към текста >>
Това му състояние е
символизирано
в Пентаграма с Разтворената книга.
Той ще плати за стореното не един, а четири пъти повече. Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е символизиран в Пентаграма със знака Чаша. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва едно приятно подобрение. Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората.
Това му състояние е
символизирано
в Пентаграма с Разтворената книга.
Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави. И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин. Не както по-рано - със Сабята. Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината.
към текста >>
Човек е прочел от Великата книга
на
живота
един урок, който никога вече няма да забрави.
Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е символизиран в Пентаграма със знака Чаша. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва едно приятно подобрение. Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга.
Човек е прочел от Великата книга
на
живота
един урок, който никога вече няма да забрави.
И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин. Не както по-рано - със Сабята. Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш.
към текста >>
И започва да мисли как да живее, за да подобри
живота
си, но по съвсем друг начин.
Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва едно приятно подобрение. Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави.
И започва да мисли как да живее, за да подобри
живота
си, но по съвсем друг начин.
Не както по-рано - със Сабята. Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш. Следователно, той вече знае къде върви и какво върши.
към текста >>
Защото по-ранното подобрение
на
живота
му се е оказало всъщност влошаване.
Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави. И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин. Не както по-рано - със Сабята.
Защото по-ранното подобрение
на
живота
му се е оказало всъщност влошаване.
В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш. Следователно, той вече знае къде върви и какво върши. Тази фаза от неговото развитие е символизирала в Пентаграма със Запалена свещ. Когато върви с тази Запалена свещ в живота - разумната светлина, която човек трябва да увеличава чрез усъвършенстване - с нея пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта на Сабята.
към текста >>
В процеса
на
това мислене той вече добива Светилника
на
живота
- Светлината.
Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави. И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин. Не както по-рано - със Сабята. Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване.
В процеса
на
това мислене той вече добива Светилника
на
живота
- Светлината.
Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш. Следователно, той вече знае къде върви и какво върши. Тази фаза от неговото развитие е символизирала в Пентаграма със Запалена свещ. Когато върви с тази Запалена свещ в живота - разумната светлина, която човек трябва да увеличава чрез усъвършенстване - с нея пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта на Сабята. По-рано е живял, за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, живее, за да дава.
към текста >>
Тази фаза от неговото развитие е
символизирала
в Пентаграма със Запалена свещ.
Не както по-рано - със Сабята. Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш. Следователно, той вече знае къде върви и какво върши.
Тази фаза от неговото развитие е
символизирала
в Пентаграма със Запалена свещ.
Когато върви с тази Запалена свещ в живота - разумната светлина, която човек трябва да увеличава чрез усъвършенстване - с нея пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта на Сабята. По-рано е живял, за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, живее, за да дава. И само когато може да дава, може и да владее. Това му състояние, пето по ред, е символизирано в Пентаграма със Скиптър - Законът на правдата. И тъй Сабя и Скиптър са два символа на власт: на светската власт, която убива и взема и на духовната власт, която дава и възкресява.
към текста >>
Когато върви с тази Запалена свещ в
живота
- разумната светлина, която човек трябва да увеличава чрез усъвършенстване - с нея пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта
на
Сабята.
Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш. Следователно, той вече знае къде върви и какво върши. Тази фаза от неговото развитие е символизирала в Пентаграма със Запалена свещ.
Когато върви с тази Запалена свещ в
живота
- разумната светлина, която човек трябва да увеличава чрез усъвършенстване - с нея пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта
на
Сабята.
По-рано е живял, за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, живее, за да дава. И само когато може да дава, може и да владее. Това му състояние, пето по ред, е символизирано в Пентаграма със Скиптър - Законът на правдата. И тъй Сабя и Скиптър са два символа на власт: на светската власт, която убива и взема и на духовната власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт взаимно се изключват.
към текста >>
Това му състояние, пето по ред, е
символизирано
в Пентаграма със Скиптър - Законът
на
правдата.
Следователно, той вече знае къде върви и какво върши. Тази фаза от неговото развитие е символизирала в Пентаграма със Запалена свещ. Когато върви с тази Запалена свещ в живота - разумната светлина, която човек трябва да увеличава чрез усъвършенстване - с нея пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта на Сабята. По-рано е живял, за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, живее, за да дава. И само когато може да дава, може и да владее.
Това му състояние, пето по ред, е
символизирано
в Пентаграма със Скиптър - Законът
на
правдата.
И тъй Сабя и Скиптър са два символа на власт: на светската власт, която убива и взема и на духовната власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт взаимно се изключват. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи Сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат Сабята и го поставят на мястото на онези, които е управлявал със Сабята.
към текста >>
И тъй Сабя и Скиптър са два
символа
на
власт:
на
светската власт, която убива и взема и
на
духовната власт, която дава и възкресява.
Тази фаза от неговото развитие е символизирала в Пентаграма със Запалена свещ. Когато върви с тази Запалена свещ в живота - разумната светлина, която човек трябва да увеличава чрез усъвършенстване - с нея пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта на Сабята. По-рано е живял, за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, живее, за да дава. И само когато може да дава, може и да владее. Това му състояние, пето по ред, е символизирано в Пентаграма със Скиптър - Законът на правдата.
И тъй Сабя и Скиптър са два
символа
на
власт:
на
светската власт, която убива и взема и
на
духовната власт, която дава и възкресява.
Тези два вида власт взаимно се изключват. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи Сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат Сабята и го поставят на мястото на онези, които е управлявал със Сабята. Само тогава той ще разбере, че още е на първото стъпало на пътя - на широкия светски път, а не на духовния, както може би си е мислил.
към текста >>
Тази вяра е
символизирана
с планината Арарат,
на
която е спрял Ноевият ковчег.
Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос - лице с лице, физически, както е посочено в Пентаграма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа. И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море.
Тази вяра е
символизирана
с планината Арарат,
на
която е спрял Ноевият ковчег.
Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва, като Мойсей на планината Синай на връх Хорив, където получава Заповедите Божии.
към текста >>
Значи планината Арарат е онази здрава канара, която
символизира
непоклатимата вяра
на
ученика.
Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа. И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег.
Значи планината Арарат е онази здрава канара, която
символизира
непоклатимата вяра
на
ученика.
В Свещеното Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва, като Мойсей на планината Синай на връх Хорив, където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът.
към текста >>
82.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Светлината и новите разбирания, които Учителя прокарваше в Своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера
на
лекота, изпитвахме една светла радост от
живота
.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] НОВАТА АТМОСФЕРА
Светлината и новите разбирания, които Учителя прокарваше в Своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера
на
лекота, изпитвахме една светла радост от
живота
.
Потопени в тази хармонична и мистична среда, ние някак се бяхме пооткъснали и забравили суровия и груб материализъм. Хората от света пък бяха обхванати изцяло от грижа да придобиват материални ценности. Поставяйки ги като единствена цел на живота си, те нямаха събудени клетки в мозъка, с които да реагират на повика към по-висшето. То им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, затова и не проявяваха интерес към него. Това някои от приятелите не бяха разбрали.
към текста >>
Поставяйки ги като единствена цел
на
живота
си, те нямаха събудени клетки в мозъка, с които да реагират
на
повика към по-висшето.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] НОВАТА АТМОСФЕРА Светлината и новите разбирания, които Учителя прокарваше в Своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на лекота, изпитвахме една светла радост от живота. Потопени в тази хармонична и мистична среда, ние някак се бяхме пооткъснали и забравили суровия и груб материализъм. Хората от света пък бяха обхванати изцяло от грижа да придобиват материални ценности.
Поставяйки ги като единствена цел
на
живота
си, те нямаха събудени клетки в мозъка, с които да реагират
на
повика към по-висшето.
То им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, затова и не проявяваха интерес към него. Това някои от приятелите не бяха разбрали. И след като комуните не дадоха резултат, не допринесоха за събуждане на обществото към идейното, някои от тях намериха, че ще постигнат тази цел, като излязат в света, по подобие на старовремските пророци и апостоли, да проповядват и разгласят беседите на Учителя. Отива един от младите братя при Учителя и Му казва: "Аз ще напусна работата си и ще тръгна да проповядвам новото Учение." Учителя го поглежда и му казва: "По този начин не може, сега проповядването ще стане по нов начин." Друг един брат, мил и симпатичен като дете, се изправя пред Учителя със същата задача. Учителя се усмихва и му казва: "Теб въшки яли ли са те?
към текста >>
Негов беше и седмичникът "Братство", в който освен статии се изнасяха и случки, и събития, предимно из
живота
на
братствата в провинцията.
С отварянето на Школата, братският живот се организира и засили. Създаде се и по-тясна връзка между братствата в провинцията и София. Една добра инициатива в това направление подхвана брат Сава Калименов, начетен и владеещ няколко западни езика брат, от град Севлиево. Той имаше подредена книжарница. А в печатницата си организира издаването на най-различни книги, предимно преводи с окултно съдържание.
Негов беше и седмичникът "Братство", в който освен статии се изнасяха и случки, и събития, предимно из
живота
на
братствата в провинцията.
Този вестник излизаше и на есперанто. Групата около Савата бяха почитатели и пропагандатори на този международен език. Списание "Всемирна летопис", в което се изнасяха статии предимно из астрологията, хиромантията, френологията и другите окултни науки излезе само в четири годишнини. Списваше го един от възрастните братя Иван Толев, адвокат по професия. При откриване на Школата той правеше впечатление на много ревностен и предан на делото.
към текста >>
Отпечатахме и френологичната карта
на
д-р Р.Н.Фаулър, където известният френолог отбелязва местоположението
на
мозъчните центрове
на
разните склонности и способности чрез
символични
изображения.
А и, нали често казваме, щом подразберем, че някой не говори истината: "Гледайте, изчерви се! ", а щом се изплаши - "Пребледня! ". Явно, това е отражението на психиката в израз, мимика и жест. При Учителя се намираше един гипсов бюст, на чиято глава бяха обозначени мозъчните центрове, които управляват качествата и способностите у човека. Група приятели, подготвени в техническо отношение, извадиха копия и така бе разпространено това помагало за изучаване на френологията.
Отпечатахме и френологичната карта
на
д-р Р.Н.Фаулър, където известният френолог отбелязва местоположението
на
мозъчните центрове
на
разните склонности и способности чрез
символични
изображения.
Активизира се и нашият колективен живот. Учителя предприемаше общи екскурзии до Витоша, най-малко един път в седмицата. Отначало Той извеждаше братството до полянките около Драгалевския манастир, малко по-нагоре от построената сега първа лифтова станция. Боровата гора, която съществува сега там, все още не бе засадена. Отивахме пешком, като си почивахме върху случайни селски коли.
към текста >>
83.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Хубав
символ
и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно.
У жените липсваха къси рокли, рязани коси, деколтирани гърди, напудрени и боядисани лица. Вместо модни шапки, навсякъде личаха забрадки. А у мъжете липсваха колосаните яки, тези модни халки на западната цивилизация. Голямото множество бяха облечени в бели дрехи, внушавайки и оправдавайки идеята – Бяло Братство. Хубаво име.
Хубав
символ
и лесно изразим външно, ала не тъй лесно осъществим вътрешно.
Как можем позна, бял ли е еди-кой си по душа? Отчасти – по носията и по думите, повече от лицето и очите, а най-вече по обноските и по идеала и делата (при условие, че са искрени). Срещнахме и двама-трима познати, бивши евангелисти. Между тези –сестра Х. С. – една американка.
към текста >>
Аз му дължа
живота
си.
– една американка. И тя носеше бяла забрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна, на английски, да ми проповядва. Както всички, и тя с особен жар говореше за Учителя: "Ах, г-н В., вие трябва да Го чуете как говори! Аз съм американка, слушала съм велики проповедници, но като Учителя – никога никъде!
Аз му дължа
живота
си.
Неговото учение ме спаси и телесно, и духовно". Удари часът за вечеря. Поканиха ни на трапезата. По-правилно, на една от трапезите. Защото разбира се, хиляда и повече души не могат да се хранят на една трапеза.
към текста >>
Носи радост за
живота
тя ".
Заловиха се ръце, като на хоро. Те образуваха седем концентрични кръга – пет вътрешни кръга от жени, и два външни от мъже. И всички запяха заедно: "Изгрява Слънцето, Праща Светлина,
Носи радост за
живота
тя ".
От другите песни, които пяха, схванах следните думи: "Мисли, право мисли!..." "Свещени мисли за живота ти крепи..." "Крепи, крепи, крепи..." "Сила жива изворна течуща..."
към текста >>
"Свещени мисли за
живота
ти крепи..."
"Изгрява Слънцето, Праща Светлина, Носи радост за живота тя ". От другите песни, които пяха, схванах следните думи: "Мисли, право мисли!..."
"Свещени мисли за
живота
ти крепи..."
"Крепи, крепи, крепи..." "Сила жива изворна течуща..." "Зун Мезун...бином ту мето..." "Аумен! "
към текста >>
Злото не е нищо друго, освен неразумно използване
на
живота
... Идолослужителят не е омразен
на
Бога.
Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло?
Злото не е нищо друго, освен неразумно използване
на
живота
... Идолослужителят не е омразен
на
Бога.
Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме. Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и душа.
към текста >>
Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в
живота
трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога.
Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога.
Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в
живота
трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога.
Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме. Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и душа. Всички и всеки, който върши добро, той сътрудничи с нас и ние с него.
към текста >>
Неговото велико дело, което е като пристигаща пролет, носи пъпките
на
живота
, началото
на
зората
на
утрешния ден.
Нито е потребно човек да бъде дъновист, за да види, че Дънов е вече човек на историята, издигнат до недосегаема неувредимост в света, от когото и да е било, Той е вече неуязвим. Гонения от пътя Му няма да го отклонят. Смърт делото Му няма да спре. Насилствена смърт само би Го засилила и ускорила. Българинът, господин Петър Дънов, не е вече ни Петър, ни Господин; Той е Дънов – предмет на историята, за критика и за славословие.
Неговото велико дело, което е като пристигаща пролет, носи пъпките
на
живота
, началото
на
зората
на
утрешния ден.
Историческо Братско движение, на което Той е родител, глава и душа. Ще се отнесе името Му над всяко българско име ,до краищата на света. България е дала досега само един друг велик реформатор, чието дело, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първостепенна сила в света Германия, Англия, Америка – страните, които го възприеха и доразвиха. Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне.
към текста >>
84.
59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Така това изворче беше, между другото, и един полезен и приятен елемент в
живота
на
Изгрева.
Тогава ще се донесе вода десет пъти, след което пак, разбира се, обливането с топла вода и преобличането. Поради дебелите дрехи, изпотяването е обилно. След това се дават десет дни почивка. После, ако има разположение, човек може да повтори това упражнение още десет дни. Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на кожата, което е много важно за здравето на човека.
Така това изворче беше, между другото, и един полезен и приятен елемент в
живота
на
Изгрева.
Един ден обаче, като отидохме там, видяхме, че управлението на Ловното дружество е успяло да издейства за свои цели голямата поляна, която се намираше точно над изворчето, в края на гората. Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакво човешко отношение към положения толкова много труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка. Това, разбира се, се посрещна с голямо огорчение от всички нас и пречупи радостта ни от този дар на Небето. Извиращата вода се втичаше в едно малко басейнче, за да може да се огрява от слънцето, което подобрява качеството на водата за пиене. Поставена така, оградата отнемаше възможността – не само да се почиства басейнчето, но и да се използва чешмичката.
към текста >>
На
поляната пред беседката двама братя бяха направили от чимове една котва, като
символ
, както те казваха, че Великите Бели Братя са хвърлили котва
на
своя, носещ се из мировото пространство, кораб.
Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук. За подобно усещане сподели с мен известният и много интелигентен българин Симеон Радев, познат като общественик и писател. Той идваше често тук да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: "Не знам защо, когато идвам тук, изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност! "
На
поляната пред беседката двама братя бяха направили от чимове една котва, като
символ
, както те казваха, че Великите Бели Братя са хвърлили котва
на
своя, носещ се из мировото пространство, кораб.
До котвата имаше метеорологична клетка, с всички необходими уреди за пълни метеорологични наблюдения – термометър, барометър, уред за измерване на влагата; а вън от нея и специален уред за измерване на валежите. До нея, опитният в мозайкаджийството брат Борис Николов беше изработил, с голямо умение, един слънчев часовник. Грижите около поддържането на този малък метеорологичен пункт и наблюденията, които се правеха и за които се водеше дневник, бяха поверени на брат Георги Радев, който беше най-подходящ като студент по математика, където се изучаваха също физика, астрономия и метеорология. Построихме също барака за дърва и въглища и складове за издадените беседи. Учителя особено много държеше да се придаде един облагороден външен вид на нарасналия вече Изгрев.
към текста >>
Неговата другарка рано починала и той останал в
живота
сам.
Засадихме плодни дръвчета, картофи и други необходими за кухнята зарзавати. Но ние нито имахме богат опит, необходим за такава работа, нито пък можехме всякога, при благоприятните условия, да полагаме необходимите грижи за посадените вече растения, тъй като всички бяхме студенти или работихме в града, за това често пропущахме благоприятните условия, а с това и благоприятните резултати. В последствие дойде бай Ради, който се зае с тази стопанска работа. Със своите качества, умение и богат опит в селското стопанство, този наш брат даде своя изключителен принос в стопанския живот на Изгрева. Бай Ради е роден и живял в град Ямбол, където е работил в зеленчукови градини и във фабрика за правене на керемиди.
Неговата другарка рано починала и той останал в
живота
сам.
Към братските среди се приобщава още в Ямбол. Както от всеки град, така и от Ямбол идват някои приятели на летуване на Рила, между тях е и Ради. След свършване на летуването, той идвал на Изгрева и се позаседявал там. Като всеки здрав и работлив българин, с усет за онова, което трябва да направи, когато види нещо от своята специалност, бай Ради се залавя да оправи и поправи нашите пропуски в градинарството. Учителя, разбирайки неговите качества, го поканва да остане на Изгрева.
към текста >>
85.
63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Великите неща са простички и техният ход естествено е подчинен
на
развитието
на
живота
.
И континентите също са подложени на раждане и умиране. От тази именно цивилизация има следи у някои народи, при които и днес е останало уважението и почитането, боготворенето на звездите. Например сред народите на Арабския полуостров, преди да дойде Мохамед, преди Исляма още, са боготворели звездите и когато са виждали падането на метеорит, те са мислили, че пада звезда Бог. Затова Каабето, този паднал болид, се боготвори от мохамеданите, защото са приели, че е паднала звезда, дошъл е Бог. Всички древни народи със знака на звездите са означавали Бога.
Великите неща са простички и техният ход естествено е подчинен
на
развитието
на
живота
.
Астрологията, това е физиологията на човешката душа. Трябва да изучаваме планетите и тяхното влияние, но това да става с Любов. Астрологията в никой случай не трябва да служи като средство за материална придобивка - печелене на пари или каквито и да били материални ценности. Без астрологията вие не можете да обясните отношенията между хората. Ако я изучавате механично, малко ще се ползвате от нея.
към текста >>
Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в
живота
.
Без астрологията вие не можете да обясните отношенията между хората. Ако я изучавате механично, малко ще се ползвате от нея. Трябва да изучавате психоастрологията, т.е. отношенията на астрологията към душевния живот на човека. Така вие ще придобиете повече светлина, по-добре ще разбирате себе си и своите близки.
Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в
живота
.
Изучавайте я, за да показвате пътя на тези, които са го загубили. Като ученици на Окултната школа, вие трябва да изучавате астрологията и да я прилагате в живота си. Ученикът трябва да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопостави или подчинява, според лошото или доброто им въздействие. Изучаването на небето помага за развитието на човешкия ум, което ще даде възможност на човека с по-голямг любов и леснина да прониква в тайните на тази висша наука. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече, че той е свободен да разпорежда със себе си и със своята съдба.
към текста >>
Като ученици
на
Окултната школа, вие трябва да изучавате астрологията и да я прилагате в
живота
си.
Трябва да изучавате психоастрологията, т.е. отношенията на астрологията към душевния живот на човека. Така вие ще придобиете повече светлина, по-добре ще разбирате себе си и своите близки. Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Изучавайте я, за да показвате пътя на тези, които са го загубили.
Като ученици
на
Окултната школа, вие трябва да изучавате астрологията и да я прилагате в
живота
си.
Ученикът трябва да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопостави или подчинява, според лошото или доброто им въздействие. Изучаването на небето помага за развитието на човешкия ум, което ще даде възможност на човека с по-голямг любов и леснина да прониква в тайните на тази висша наука. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече, че той е свободен да разпорежда със себе си и със своята съдба. Но за да е в състояние да прави това, за да си въздейства, той трябва да познава своите качества и способности и енергетичния заряд, вложен в него. Трябва обаче да познава също влиянието на светилата - Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>
Човек може да подобри
живота
си, т.е.
Да знае кои от тях създават условия за доброто, успеха, щастието и кои условия за злото, неуспеха, нещастието. Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен. Когато е запознат астрологически. при условия за щастие, човек ще използва тези благоприятни стечения, а при създадените условия за нещастие, той ще се противопостави и няма да се поддаде. Като се научи човек правилно да чете себе си, тогава ще изучи и хората, и Природата.
Човек може да подобри
живота
си, т.е.
да измени лошите аспекти на своята съдба, само когато служи на една възвишена идея. Всички планети, Слънцето и Земята представляват една разумна система. Те са образувани от разумни същества. Затова техните течения са под контрола на тези същества, чрез тях те влияят на хората през пространството. Влиянието на Слънцето, Луната и планетите е неизбежно, защото те влияят на Земята, а от там и на човека.
към текста >>
Тогава само Бог ще бъде Слънцето
на
живота
.
Силите на Слънцето организират сърцето и белите дробове. Далакът е също проводник на слънчевата енергия и се намира под влиянието му. Слънцето не причинява и не може да причини никакви повреди. Казват, че някой пострадал от слънчев удар. За в бъдеще Слънцето няма да задоволява човечеството и ще изчезне.
Тогава само Бог ще бъде Слънцето
на
живота
.
Пак беше кристално чиста вечер, звездите трепкаха над главите ни. Какъв чар и мекота лъхаше от тях! Прави са били древните мъдреци, като са казвали, че звездите са очите на ангелите. Защото наистина като ги гледаш, мисълта се повдига към един неземен, пълен с любов и мъдрост свят. Месечината грееше с цялата си пълнота, а Учителя беше заобиколен от нас.
към текста >>
Известно е от астрологията грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и
живота
върху нея,
на
първо място човека.
Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородно и с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува само едно единствено тяло. Нямаше да се разпръсва, нямаше да се обособява на Слънце, планети и на 32 спътници, а може би и повече. От това гледище Слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителя казваше: „Разхищение и безсмислени неща в Природата няма.“ От тук е ясно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще. Силите, които са образували всяка една планета и спътниците около тях, са се отделили като нехармонизиращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, по-друго качество от това на грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце.
Известно е от астрологията грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказват с изтичащите от тях сили върху Земята и
живота
върху нея,
на
първо място човека.
От тук имаме най-яркото потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество, сили. Сила! Знаем ли какво разнообразие от изяви и възможности носи това понятие? Не, ни най-малко. Ние познаваме само нещичко от някои сили: електричество, магнетизъм, гравитация. Но с това не се изчерпват родовете и видовете сили, които въобще има.
към текста >>
Небесни тела, които дават и само дават светлина и потоци сили, които носят
живота
.
Тази енергия не могат да вземат от Слънцето, нито пък от другите слънца, защото в определено време те биха се изчерпали. Отговор на този въпрос даде геният на атомната физика Енрико Ферми като каза, че тези частици вземат енергия от мировото космично силово поле. Ако сега на Плутон живеят същества и имат тела, устроени по същия начин, със същата субстанция, каквато имат елементарните частици, а защо не, то те ще могат да приемат сили за своя живот и нужди от това небесно силово поле, от този Необятен Силов Океан. С Учителя ние се спирахме на онези ярки, трепкащи светила по небесната сфера - звездите, които и с най-силния телескоп, поради своята грамадна отдалеченост, се виждат само като кръгчета. Те са слънца, като нашето Слънце.
Небесни тела, които дават и само дават светлина и потоци сили, които носят
живота
.
Около тях, както и около нашето Слънце е повече от сигурно, че има планети, които получават и използват тези дарове. Благодарение на прецизността на новите фотографски методи през 1943 година можа да се установи присъствието на тъмни спътници, планети, около сравнително близки звезди. В едно от тези слънца бе открита планета с маса 16 пъти по-голяма от тази на Юпитер. Открити бяха и други по-малки планети. Астрономите са си направили труд да изчислят, че ако имаме един наблюдател, който би се намирал върху най-близката до нас звезда, той не би могъл да види Юпитер и с най-силните телескопи, с които сега разполагаме на Земята.
към текста >>
Тези Черни Слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път - и светлината, и
живота
, които Светлите Слънца дават.
Тези тела учените решават да нарекат черни дупки. Дупка е ограничено празно пространство, в което няма нищо, а нищото не може да дава нещо. Следователно, там има нещо, което Учителя нарече Черни Слънца. То пулсира, излъчва частици и то такива, които носят грамадна енергия. Защото е установено от физиците, че колкото дължината на вълната е по-къса, толкова силата, която те носят е по-голяма.
Тези Черни Слънца имат грамадно по своята сила гравитационно поле, което привлича и поглъща всичко каквото им попадне в своя път - и светлината, и
живота
, които Светлите Слънца дават.
Една могъща, обсебваща сила имат те. Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм. За съществуването на тъмни тела в мировото пространство отбелязва в 1962 година и аржентинският астроном Харолд Шепли. Той приема, че в небесното мирово пространство около нас има тъмни масивни тела с размер поне десет пъти по-големи от Юпитер, които не принадлежат към никоя Слънчева система и не обикалят около никакво Слънце. Те се движат по свои неизвестни и непознати за нас пътища из Мировата пустош, както той се изразява, и ги нарича Тъмни самостоятелни планети.
към текста >>
Виждаме, че светлите Слънца дават, подхранват
живота
с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват.
Тази обсебваща сила е изразена в човека и носи името егоизъм. За съществуването на тъмни тела в мировото пространство отбелязва в 1962 година и аржентинският астроном Харолд Шепли. Той приема, че в небесното мирово пространство около нас има тъмни масивни тела с размер поне десет пъти по-големи от Юпитер, които не принадлежат към никоя Слънчева система и не обикалят около никакво Слънце. Те се движат по свои неизвестни и непознати за нас пътища из Мировата пустош, както той се изразява, и ги нарича Тъмни самостоятелни планети. Ние трябва да приемем, че в природата нищо не е без смисъл и цел.
Виждаме, че светлите Слънца дават, подхранват
живота
с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват.
Каква обаче е задачата на тези Тъмни Слънца? Каква им е службата във Вселената? В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а Доброто - вторичната сила, която ги организирва и облагородява“. В подкрепа на това, ето една старинна поема за сътворението на света, изнесена в символична форма. Тя е написана някога, в дълбока древност, върху седем плочки.
към текста >>
В подкрепа
на
това, ето една старинна поема за сътворението
на
света, изнесена в
символична
форма.
Ние трябва да приемем, че в природата нищо не е без смисъл и цел. Виждаме, че светлите Слънца дават, подхранват живота с изтичащите от тях тъй наречени потоци от елементарни частици, които те непрекъснато излъчват. Каква обаче е задачата на тези Тъмни Слънца? Каква им е службата във Вселената? В това отношение път към отговор на този въпрос, може да ни даде казаното от Учителя: „Злото е първичната енергия, тя създава материалните светове, видимите форми, а Доброто - вторичната сила, която ги организирва и облагородява“.
В подкрепа
на
това, ето една старинна поема за сътворението
на
света, изнесена в
символична
форма.
Тя е написана някога, в дълбока древност, върху седем плочки. Намерени са при разкопките на древния Вавилон и успешно разчетени. Там се казва: „В началото на създаването на света се е намирала една тъмна, хаотична материя, която се наричала Тиа-Мат. Боговете, гледайки тази неустроена, пуста и безжизнена среда, решили да създадат в нея един правилно устроен и носещ живот свят. Тиа-Мат бил чудовищен дракон със седем глави.
към текста >>
Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за
живота
, ясно ни посочва за съществуването
на
един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме.
Мардук прострял грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той, пълен със сила и могъщество, седнал в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня. И така величав, изпратен от възхитените погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем срещу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан.
Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за
живота
, ясно ни посочва за съществуването
на
един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме.
Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук.
към текста >>
Слънцата, които светят, са светове, извори
на
живота
.
Тогава той, пълен със сила и могъщество, седнал в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня. И така величав, изпратен от възхитените погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем срещу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме.
Слънцата, които светят, са светове, извори
на
живота
.
Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение. Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозантна гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: „Земята е създадена от една клетка“.
към текста >>
Планетите са светове
на
живота
и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове
на
смъртта, застоя - светове
на
крайното вцепенение.
И така величав, изпратен от възхитените погледи на Боговете, се спуснал със стихиен устрем срещу чудовището. Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота.
Планетите са светове
на
живота
и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове
на
смъртта, застоя - светове
на
крайното вцепенение.
Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и живота. И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозантна гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: „Земята е създадена от една клетка“. Наистина, едно по-внимателно проучване на всичко, което ни заобикаля, ще ни убеди по един безспорен начин, че в Природата има закони, които са валидни както за най-малкото, така и за най-голямото.
към текста >>
Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и
живота
.
Див и смъртоносен рев се изтръгнал от седемте зинали гърла. И преди още те да се затворят, Мардук хвърлил в тях копията на светлината и успял да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.“ - „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“ - казва по-късно ученикът на Христа Йоан. Тази поема, написана от хора с дълбоки прозрения за живота, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите са светове на живота и смъртта, а ето и Черните Слънца - светове на смъртта, застоя - светове на крайното вцепенение.
Черните Слънца ограничават и определят формите, в които ще се влее светлината и
живота
.
И наистина, всяко тяло пред нас не е ли форма, изпълнена с елементарни частици, които днес учените наричат електрони, протони, мезони и с ред други подобни имена? Те не са нищо друго освен светлина, сила, движение - Бог Мардук. Гледайки звездния мир, един пробуден човек не може да не изпита благоговение и смирение пред тази импозантна гледка, и не може да не се запита къде е началото и как е произлязло всичко това Учителя казва: „Земята е създадена от една клетка“. Наистина, едно по-внимателно проучване на всичко, което ни заобикаля, ще ни убеди по един безспорен начин, че в Природата има закони, които са валидни както за най-малкото, така и за най-голямото. Така например като почнем от кристалите, които са в ръцете ни и стигнем до гигантските слънца във вселената, трепкащи над главите ни, то в нас не може да не се промъкне мисълта, че каквото е началото на един кристал, както той се е образувал, такова е и началото и по същия начин се е образувало всяко небесно тяло.
към текста >>
Знакът е
символ
на
саможертвата или Божествения принцип
на
саможертването.
Всеки дом е свързан с определено зодиакално съзвездие. Следователно всеки дом служи като резервоар, в който се влива, ако не цялата, то поне част от енергията на звездите, с които е свързан този дом. За да разберете влиянието на звездите, вие трябва да изучавате тяхното естество. Ето един пример - зодията Овен оказва влияние върху главата, мозъка и лицето. В умствено отношение дава активност на мисълта, дава холеричния темперамент - активен и деятелен.
Знакът е
символ
на
саможертвата или Божествения принцип
на
саможертването.
Човек, роден под знака на Овен, е импулсивен, решава нещата бързо и без да мисли много. Той е изложен на големи промени и противоречия. В края на краищата той свършва добре, но с белези по главата. Знакът Телец е принципът на Майката, т. е. на онази сила, която създава всички неща.
към текста >>
86.
83 МЪРЧАЕВО - ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В него влязоха хора, енергични и трудолюбиви, изпитани в борбата
на
живота
.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] МЪРЧАЕВО - ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, откъдето се открива прекрасен поглед към пернишката котловина и възвишенията на Голо Бърдо. От всички шопски села в околността на София, то беше едничкото, където се образува братски кръжок.
В него влязоха хора, енергични и трудолюбиви, изпитани в борбата
на
живота
.
Те не бяха с някакво толкова дълбоко религиозно чувство, но всичките до един интересни натури, които бяха дошли в допир с идеите на учението по пътя на собствения си опит. След онази януарска бомбардировка Учителя с една малка група приятели се евакуира в Мърчаево. Учителя бе настанен в една от стаичките на скромната селска къщичка на брат Темелко. Започна нов етап от живота на Братството, описан в разговорите „Изворът на Доброто“. В Мърчаево Учителя прекара докъм месец октомври 1944 година.
към текста >>
Започна нов етап от
живота
на
Братството, описан в разговорите „Изворът
на
Доброто“.
От всички шопски села в околността на София, то беше едничкото, където се образува братски кръжок. В него влязоха хора, енергични и трудолюбиви, изпитани в борбата на живота. Те не бяха с някакво толкова дълбоко религиозно чувство, но всичките до един интересни натури, които бяха дошли в допир с идеите на учението по пътя на собствения си опит. След онази януарска бомбардировка Учителя с една малка група приятели се евакуира в Мърчаево. Учителя бе настанен в една от стаичките на скромната селска къщичка на брат Темелко.
Започна нов етап от
живота
на
Братството, описан в разговорите „Изворът
на
Доброто“.
В Мърчаево Учителя прекара докъм месец октомври 1944 година. След заминаването на Учителя, тази стаичка се превърна в скромен музей и старият вече брат Темелко, останал сам, без другарка, посрещаше с топлота честите посетители на тази обител. В онези дни братята и сестрите от Изгрева и София се евакуирваха в други по-близки или далечни селища на страната, но те не изпущаха при първа възможност да посетят Учителя в Мърчаево, така че връзките ни оставаха трайни. Трябва да отбележим, че всякога и навсякъде, където отидеше Учителя, най-напред обръщаше особено внимание на изворите. За Него изворите представляваха един велик символ на всеотдайност, на жертва и на щедрост.
към текста >>
За Него изворите представляваха един велик
символ
на
всеотдайност,
на
жертва и
на
щедрост.
Започна нов етап от живота на Братството, описан в разговорите „Изворът на Доброто“. В Мърчаево Учителя прекара докъм месец октомври 1944 година. След заминаването на Учителя, тази стаичка се превърна в скромен музей и старият вече брат Темелко, останал сам, без другарка, посрещаше с топлота честите посетители на тази обител. В онези дни братята и сестрите от Изгрева и София се евакуирваха в други по-близки или далечни селища на страната, но те не изпущаха при първа възможност да посетят Учителя в Мърчаево, така че връзките ни оставаха трайни. Трябва да отбележим, че всякога и навсякъде, където отидеше Учителя, най-напред обръщаше особено внимание на изворите.
За Него изворите представляваха един велик
символ
на
всеотдайност,
на
жертва и
на
щедрост.
Затова първата Му грижа беше да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителя и приятелите с особена грижа и внимание събраха водите от няколко малки и незначителни изворчета, на които преди това семейството даже не обръщаше внимание, и от тях направи голям извор, на който му се даде името „Извора на Доброто“. В работата при устройването на този извор взеха участие приятелите, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, изнасени в Мърчаево. „Извора на Доброто“ привличаше вниманието и стана любимо място на приятелите. Около извора се направи красива площадка с разнообразни по форма и цвят камъчета.
към текста >>
До извора се отиваше по три стъпала, те
символизираха
трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, които извеждат човешката душа до великия извор
на
Живота
.
Затова първата Му грижа беше да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителя и приятелите с особена грижа и внимание събраха водите от няколко малки и незначителни изворчета, на които преди това семейството даже не обръщаше внимание, и от тях направи голям извор, на който му се даде името „Извора на Доброто“. В работата при устройването на този извор взеха участие приятелите, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, изнасени в Мърчаево. „Извора на Доброто“ привличаше вниманието и стана любимо място на приятелите. Около извора се направи красива площадка с разнообразни по форма и цвят камъчета.
До извора се отиваше по три стъпала, те
символизираха
трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, които извеждат човешката душа до великия извор
на
Живота
.
На източния край на двора се направи друг голям извор, който Учителя нарече „Извора на Мъдростта“. За външен вид и украса на извора също се вложи много старание. Около изворите всякога беше оживлено и се водеха приятни разговори. Водата на селото беше варовита и неприятна за пиене, а тази на изворите се оказа мека, сладка и приятна. Като се разчу това и селяните, почнаха да взимат вода за пиене от тях.
към текста >>
87.
КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Живяла е преди потопа и според Мъдреците е дошла да организира и уреди
живота
на
Земята.
В древността на загадката "Човек" се е отдавало голямо внимание с цел разбиране и разясняване на онова, което тя носи. За изпълнението на тази цел са били създадени цели науки. Тези науки се създадени от една раса с много високи и неподозирани по своите възможности и дълбочина знания и мъдрост - цивилизация, която някои наричат "Първа раса". Тази раса е живяла някога не само по континентите, които сега съществуват, но и по тези, които са съществували някога и впоследствие са потънали в океаните. За съществуването на такава раса съществуват безспорни доказателства.
Живяла е преди потопа и според Мъдреците е дошла да организира и уреди
живота
на
Земята.
В много научни документи се изнасят учудващи свидетелства за останки от дейността на тази раса по всички континенти - останки с много общи елементи, показващи техния единен произход. Така например са описани т. нар. Балберски тераси в Ливан, построени от каменни блокове с дължина 20 метра и с тегло не по-малко от 500 тона. Голяма загадка са старинните географски карти на Антарктида, в които са изобразени планини, върхове и долини, които днес би трябвало да лежат невидими под дебели ледове и снегове. Картите съдържат и точни очертания на самия континент, който съвпада с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време.
към текста >>
Древните автори са употребявали
символичен
език, а с елемента живак те свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий и даващи
на
човека силна мисъл в осъществяването
на
практични задачи.
Аерофотоснимките показали, че това са точни геометрични фигури, напомнящи птици с разперени криле. Откритието изглеждало невероятно, защото тези фигури имали грамадни размери - прави паралелни линии с голяма точност се простирали по протежение на 10-15 километра. Освен това тези фигури са могли да бъдат гледани само от височината на летателен апарат. А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където се отбелязва, че атлантите, жители на потъналия континент Атлантида, са имали апарати, с които са можели да ходят на други планети. Уточнява се дори, че тези апарати са се движили с живак.
Древните автори са употребявали
символичен
език, а с елемента живак те свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий и даващи
на
човека силна мисъл в осъществяването
на
практични задачи.
Поради това трябва да приемем, че тези апарати са се движили със силата на мисълта и че тогавашните хора са умеели да се ползват от нея като сила. Изключителна загадка представляват развалините, намерени на 4 000 метра надморска височина в Андите и на 20 километра южно от Титикака. Още старите заселници заварили пустите развалини и ги нарекли "Тиахоанко", което ще рече Град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света.
към текста >>
88.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Те са създатели
на
науки и изкуства, които носели
на
народите улеснения в
живота
и прогрес в техния еволюционен път.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА Запазени са оскъдни сведения за някои ярки представители на Първата раса - за четирите Велики учители на човешкия род, живели преди потопа: Прометей, Азман Бера, Аия Бен Якзан и Саабей Бен Аадес.
Те са създатели
на
науки и изкуства, които носели
на
народите улеснения в
живота
и прогрес в техния еволюционен път.
Първият от тях - Прометей дал за първи път на човешкия род огъня. По какъв начин е произведен първият огън не е известно. Твърденията на някои, че е получен чрез триене на две сухи дървета е неприемливо, тъй като много физически силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали: от енергичното триене сухите дървета само са задимявали, но не са се запалвали. Прометей живял някъде в Кавказките планини. Дал на хората знания за рудите, които съдържали мед, цинк и калай, и за начина, по който да се извличат самите метали.
към текста >>
При една утринна разходка край Бухара, той се е срещнал по един странен начин с Аия Бен Якзан, който го е ръководел в
живота
му и преди всичко в медицината.
Носенето на кристали, особено на скъпоценни, като диамант, аметист, сапфир, смарагд, топаз, рубин, оникс и други, е особено полезно за човек и всички се стремят към тях не само защото са наистина красиви, но защото има полза от тях. Азман Бера останал в съзнанието на тамошните хора като Върховния Бог Брама. Третият Велик Учител е Аия Бен Якзан, който е просвещавал хората и своите ученици преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве. Работил, поучавал и живял в Средна Азия. За него големият арабски мъдрец, учен и един от пай-големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али-ибн-Хусиян-ибн-Хасан-ибн-Сина-алл-Бухарн, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на Средна Азия - с името Шемхем, което ще рече "цар на науките", е описал срещата си с този Учител в метафоричен стил.
При една утринна разходка край Бухара, той се е срещнал по един странен начин с Аия Бен Якзан, който го е ръководел в
живота
му и преди всичко в медицината.
Това било среща със Същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи Абу бил отправил съзнанието си към Великите Братя за повече Светлина и Мъдрост. Когато свършил и отворил очи, за голяма своя изненада видял пред себе си един човек приветливо да му се усмихва. Абу гледал и не можел да се нарадва на този непознат, но някак толкова близък за него човек, от когото лъхала такава приятност, доброта и мекота, каквато не бил срещал никога до тогава. От него струяла красива младежка жар.
към текста >>
А "Якзан" е вечното и непрекъснато движение в
Живота
.
- Името "Аия" - продължил непознатият - съдържа първите гласни звуци, които човек произнася, когато се ражда на Земята. Те му отварят вратата към този свят, с тях той призовава Любовта да му дойде на помощ в този важен за него момент. Велик закон във Вселената е: трябва да искаш, за да ти се даде. Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. "Аия" е Любовта навсякъде в Божествения мир.
А "Якзан" е вечното и непрекъснато движение в
Живота
.
Ние, Братята на Слънцето, следим твоя път и се радваме на жаждата ти за знания, мъдрост и за помощ към хората. Ти даде доказателства и ни увери, че тази жажда е крепка и устойчива, затова ти помагаме. - Но кажи ми - казал Абу - как ще разбера, че ти си един от Великите синове - Велик Учител на човешкия род? И откъде е нашата връзка? Непознатият махнал с ръка и Абу се видял в друга, съвършено непозната обстановка - в една зала, заедно с много ученици като него, които смирено очаквали влизането на своя Учител.
към текста >>
Земята, където този Велик Учител е работил, се наричала "Едем", което ще рече Свещена благословена земя, земя
на
най-добрите условия
на
Живота
.
Защото Злото и друг път ще опита да овладее човешките умове, но тогава победата вече ще бъде на наша страна! Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височина край Бухара... От непознатия пред него нямало и следа. Четвъртият Велик Учител бил Саабей Бен Аадес, който, заедно с многото знания и мъдрости, донесъл на човешкия род науките за Звездния мир - астрономията и астрологията. Оттогава хилядолетия наред, та чак до XVII век след Христа, тези две науки вървели ръка за ръка и са се изучавали заедно. Изтичането на сили от небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и по-специално върху човека, било много ясно и подробно изучавано от учениците в школата на Саабей.
Земята, където този Велик Учител е работил, се наричала "Едем", което ще рече Свещена благословена земя, земя
на
най-добрите условия
на
Живота
.
За мястото на нейното разположение свидетелства стих десети от втора глава на книгата Битие в Петокнижието на Мойсей. Известно е от историята, че през 586 година преди Христа, вавилонският цар Навуходоносор II освободил юдейската земя от египтяните, и влязал в Йерусалим като освободител на еврейския народ. Този умен цар, разбирайки ползата от учените, поканил някои от тях във Вавилон. Там те, най-вероятно, са допринесли за културата и науката на великия град, но приели много от мъдростта и знанията, съхранявани там. В първите глави на книгата Битие, наистина се отбелязва за земята Едем, но много бегло и непълно, защото, най-вероятно, поканените от Навуходоносор юдейски учени не са могли да разберат онова, което било съхранявано във Вавилон за тази благословена земя.
към текста >>
Златото
символизирало
тези добри условия
на
живот.
Най-характерната му черта е, че е много плитък, като две трети от него не е по-дълбока от 50 метра, а най-голямата е 102 метра. Учените са установили, че преди потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан е било поне със сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша и там именно е била Едемската земя, там са били и реката Фисон със земята Хавилска и реката Геон със земята Куш, както са твърдели еврейските първенци. Климатът там е бил изключително благоприятен, а почвата — богата и плодородна, с най-добри условия за живот. Изрично се отбелязва, че там е имало злато и че златото на тази земя било най-добро.
Златото
символизирало
тези добри условия
на
живот.
Казва се също така, че имало "бдолах" и камък "оникс". В Библията името "Бдолах" е отбелязано непълно. Тази дума е сложна и е съставена от "бдол", което ще рече грижа, и от "аллах", с която дума Саабей, неговите ученици и целият халдейски народ са назовавали Бога. Съединението на тези две думи означава "земя под грижите на Бога". Мохамед, когато много по-късно е обхождал като керванджия земите около Персийския залив и в южния Арабски полуостров, при формирането на своята религия е взаимствал много от учението на Саабей, включително и думата "Аллах" за наименование на Бога.
към текста >>
Ониксът пък днес се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил
на
голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил
символ
не само
на
голямо богатство, но и
на
голяма мъдрост.
В Библията името "Бдолах" е отбелязано непълно. Тази дума е сложна и е съставена от "бдол", което ще рече грижа, и от "аллах", с която дума Саабей, неговите ученици и целият халдейски народ са назовавали Бога. Съединението на тези две думи означава "земя под грижите на Бога". Мохамед, когато много по-късно е обхождал като керванджия земите около Персийския залив и в южния Арабски полуостров, при формирането на своята религия е взаимствал много от учението на Саабей, включително и думата "Аллах" за наименование на Бога. Днес е известно, че най-големите петролни залежи са около и в самия Персийски залив.
Ониксът пък днес се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил
на
голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил
символ
не само
на
голямо богатство, но и
на
голяма мъдрост.
Защото Саабей е учел, че този минерал се намира под влиянието на планетата Сатурн, силовите течения на който носят мъдростта. А това ще рече, че в тази страна освен богатства, е имало и голяма мъдрост. Известно е, че до потъването на Атлантида, Европа и по-голямата част от северното полукълбо са се намирали в ледниковия период. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан се появява топлото течение Гълфстрийм, което, минавайки и покрай северните брегове на Европа, затоплило климата там и предизвикало бързо топене на ледовете. С потъването на Атлантида нивото на Мировия океан бързо се повишило и заляло ниските участъци на сушата, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив.
към текста >>
Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с науката за Зодиакалните съзвездия, със
символите
и съответните легенди, отразяващи същността
на
силовите течения, излизащи от тях.
Известно е, че до потъването на Атлантида, Европа и по-голямата част от северното полукълбо са се намирали в ледниковия период. След потъването на Атлантида в Атлантическия океан се появява топлото течение Гълфстрийм, което, минавайки и покрай северните брегове на Европа, затоплило климата там и предизвикало бързо топене на ледовете. С потъването на Атлантида нивото на Мировия океан бързо се повишило и заляло ниските участъци на сушата, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имало школа и в нея Великият Учител Саабей Бен Аадес е изнасял науките за Звездния мир - астрономия и астрология. Народът, безкрайно предан на този Велик Учител, изпълнявал усърдно неговите наставления, затова Саабей го нарекъл "халдеи", което ще рече народ, стремящ се към Светлина.
Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с науката за Зодиакалните съзвездия, със
символите
и съответните легенди, отразяващи същността
на
силовите течения, излизащи от тях.
Чрез легендите съзнанието на обикновения човек по-лесно и по-ясно схващало дълбоките истини. Символите на Зодиакалните съзвездия, дадени от Саабей, са се запазили и досега, но много от легендите, свързани с тях, са загубени, а други са преработени от гърците и трансформирани към техните религиозни разбирания. Саабей дал имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например на планетата Меркурий той дал името "Биб-бу", което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека. На Венера дал името "Дил-баат", което ще рече човек, който обича, любящ човек.
към текста >>
Символите
на
Зодиакалните съзвездия, дадени от Саабей, са се запазили и досега, но много от легендите, свързани с тях, са загубени, а други са преработени от гърците и трансформирани към техните религиозни разбирания.
С потъването на Атлантида нивото на Мировия океан бързо се повишило и заляло ниските участъци на сушата, включително и земята Едем, където сега е Персийският залив. В тази именно благодатна земя е имало школа и в нея Великият Учител Саабей Бен Аадес е изнасял науките за Звездния мир - астрономия и астрология. Народът, безкрайно предан на този Велик Учител, изпълнявал усърдно неговите наставления, затова Саабей го нарекъл "халдеи", което ще рече народ, стремящ се към Светлина. Той всестранно и задълбочено запознавал своите ученици с науката за Зодиакалните съзвездия, със символите и съответните легенди, отразяващи същността на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите съзнанието на обикновения човек по-лесно и по-ясно схващало дълбоките истини.
Символите
на
Зодиакалните съзвездия, дадени от Саабей, са се запазили и досега, но много от легендите, свързани с тях, са загубени, а други са преработени от гърците и трансформирани към техните религиозни разбирания.
Саабей дал имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние. Така например на планетата Меркурий той дал името "Биб-бу", което на халдейски език значи човек, който бързо схваща и разбира; а това е най-характерно за влиянието на тази планета върху човека. На Венера дал името "Дил-баат", което ще рече човек, който обича, любящ човек. На Марс пък дал името "Зил-батуни", което ще рече човек, който воюва и граби. На Юпитер дал името "Мулу-баб-Бар", което ще рече подобен на Слънцето; подобен на Слънцето в два смисъла:
към текста >>
Култът към звездите бил дълбоко изразен у всички стари народи, а името
на
Бога винаги било
символизирано
със звезда.
Звезда с такава плътност на веществото си се нарича днес "бяло джудже". Втория спътник на Сириус не е наблюдаван от съвременните астрономи. Предполага се съществуването му поради констатирани смущения в орбитата на първия спътник. За първенците на Догоните било известно също, че на голяма височина, небето е напълно черно дори и през най-яркия слънчев ден, което едва наскоро се установи от съвременната наука. Известни са им били грамадните спирални звездни светове, наричани днес "галактики".
Култът към звездите бил дълбоко изразен у всички стари народи, а името
на
Бога винаги било
символизирано
със звезда.
В съзнанието на народите от Арабския полуостров, където саабеизмът бил най-много разпространен, залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се вижда падаща звезда, при тях идва Божество, а когато намирали черен камък в пустинята, те са го боготворели. Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите. Още от незапомнени времена около него била построена сграда. Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях.
към текста >>
Този
символ
не е нищо друго, освен знак за съвпад
на
Луната с Венера.
Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище. Всички поклонници, последователи на Мохамедовата вяра, извършват там поклонение пред тъмния камък и принасят дарове. Полумесец със звезда, като емблема на Исляма, Мохамед е взаимствал също от Саабеизма.
Този
символ
не е нищо друго, освен знак за съвпад
на
Луната с Венера.
Родените при такава констелация са много красиви, мили и приятни хора, а при транзит този аспект носи много щастливи събития, особено за жените. Древните звездобройци, които са боготворели звездите, са ги наричали "Очите на ангелите". И наистина, не са ли възхитителни ясните и топли звездни нощи, особено когато няма Луна; небосводът, осеян с хиляди звезди, които блестят мило и нежно като очите на влюбени! Не може човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва благоговение от величавата картина на звездното небе. Саабей и неговите ученици са изучавали не само отделните звезди, но и групировките от по-ярки светила в различни участъци на Небесната сфера, наречени "съзвездия".
към текста >>
Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за
символите
.
Науката Астрология се занимава, както отбелязахме, с въздействието на силите, които изтичат от Слънцето, Луната, Планетите и Небесните образувания в Зодиакалните съзвездия. Подобно въздействие оказват и всички останали Небесни образувания, но човек на сегашната си степен на развитие мс притежава подготвени мозъчни клетки, които да ги приемат. Саабей е твърдял, че в създаването на Слънчевата система са взели участие Дванадесетте съзвездия от зодиакалния кръг и оттам произтича осезателната връзка на човека с небесните образувания в тях. Разположението на Слънцето, Луната и Планетите по Небесната сфера и Зодиакалните съзвездия в момента на раждане на всеки човек върху определена точка на Земята, има съответно разположение и в неговия Двойник (Звездно тяло). Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с разположението на Небесните образувания.
Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за
символите
.
Астрологията си служи със символи, всеки от които ни разкрива един особен свят. Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор. Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан - проявата на Висшия Аз. Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан.
към текста >>
Астрологията си служи със
символи
, всеки от които ни разкрива един особен свят.
Подобно въздействие оказват и всички останали Небесни образувания, но човек на сегашната си степен на развитие мс притежава подготвени мозъчни клетки, които да ги приемат. Саабей е твърдял, че в създаването на Слънчевата система са взели участие Дванадесетте съзвездия от зодиакалния кръг и оттам произтича осезателната връзка на човека с небесните образувания в тях. Разположението на Слънцето, Луната и Планетите по Небесната сфера и Зодиакалните съзвездия в момента на раждане на всеки човек върху определена точка на Земята, има съответно разположение и в неговия Двойник (Звездно тяло). Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с разположението на Небесните образувания. Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите.
Астрологията си служи със
символи
, всеки от които ни разкрива един особен свят.
Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор. Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан - проявата на Висшия Аз. Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан. Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс).
към текста >>
Основни елементи
на
символите
в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор.
Саабей е твърдял, че в създаването на Слънчевата система са взели участие Дванадесетте съзвездия от зодиакалния кръг и оттам произтича осезателната връзка на човека с небесните образувания в тях. Разположението на Слънцето, Луната и Планетите по Небесната сфера и Зодиакалните съзвездия в момента на раждане на всеки човек върху определена точка на Земята, има съответно разположение и в неговия Двойник (Звездно тяло). Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с разположението на Небесните образувания. Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията си служи със символи, всеки от които ни разкрива един особен свят.
Основни елементи
на
символите
в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор.
Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан - проявата на Висшия Аз. Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан. Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката.
към текста >>
Кръгът е
символ
на
неизявената Божественост,
на
необятния Миров Силов океан.
Разположението на Слънцето, Луната и Планетите по Небесната сфера и Зодиакалните съзвездия в момента на раждане на всеки човек върху определена точка на Земята, има съответно разположение и в неговия Двойник (Звездно тяло). Със своето раждане човек влиза в един нов за него свят и това влизане е освидетелствано с разположението на Небесните образувания. Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията си служи със символи, всеки от които ни разкрива един особен свят. Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор.
Кръгът е
символ
на
неизявената Божественост,
на
необятния Миров Силов океан.
Точката изразява проявата на Божественото в този Океан - проявата на Висшия Аз. Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан. Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката. Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството.
към текста >>
Кръг с точка в средата, е
символ
на
Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан.
Науката за Звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията си служи със символи, всеки от които ни разкрива един особен свят. Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор. Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан - проявата на Висшия Аз.
Кръг с точка в средата, е
символ
на
Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан.
Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката. Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност.
към текста >>
Дъгата (полукръг, полумесец) е
символ
на
чувствата, които дават Творческия подтик (импулс).
Астрологията си служи със символи, всеки от които ни разкрива един особен свят. Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор. Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан - проявата на Висшия Аз. Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан.
Дъгата (полукръг, полумесец) е
символ
на
чувствата, които дават Творческия подтик (импулс).
Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката. Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт.
към текста >>
Продължението
на
рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този
символ
се означава Луната и майката.
Основни елементи на символите в астрологията са: кръг, точка, отвесна и хоризонтална отсечка, ъгъл, дъга, и вектор. Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан - проявата на Висшия Аз. Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан. Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс).
Продължението
на
рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този
символ
се означава Луната и майката.
Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес.
към текста >>
Отвесната отсечка е
символ
на
мисълта,
на
мъжкия принцип,
на
активния елемент,
на
електричеството.
Кръгът е символ на неизявената Божественост, на необятния Миров Силов океан. Точката изразява проявата на Божественото в този Океан - проявата на Висшия Аз. Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан. Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката.
Отвесната отсечка е
символ
на
мисълта,
на
мъжкия принцип,
на
активния елемент,
на
електричеството.
Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство.
към текста >>
Кръстът е
символ
на
взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност.
Кръг с точка в средата, е символ на Слънцето - изявената чрез самоограничение частица от Силовия океан. Дъгата (полукръг, полумесец) е символ на чувствата, които дават Творческия подтик (импулс). Продължението на рода е един ярко изразен подтик за творчество, затова с този символ се означава Луната и майката. Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма.
Кръстът е
символ
на
взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност.
Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота.
към текста >>
Векторът (стрелата) е
символ
на
величие и господство.
Отвесната отсечка е символ на мисълта, на мъжкия принцип, на активния елемент, на електричеството. Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес.
Векторът (стрелата) е
символ
на
величие и господство.
Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа.
към текста >>
Комбинирането
на
всички описани по-горе
символи
, създава астрологичните знаци
на
Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния.
Хоризонталната отсечка изразява мекия (пасивен) принцип - магнетизма. Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство.
Комбинирането
на
всички описани по-горе
символи
, създава астрологичните знаци
на
Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния.
Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания.
към текста >>
Други често срещани
символи
са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст
на
древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре -
символ
на
Божествените същества,
на
тяхната Любов,
на
изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение
на
живота
.
Кръстът е символ на взаимодействие между чувството и мисълта, което е условие за голяма активност. Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния.
Други често срещани
символи
са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст
на
древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре -
символ
на
Божествените същества,
на
тяхната Любов,
на
изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение
на
живота
.
Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ. Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява.
към текста >>
Същият пентограм с два върха нагоре е
символ
на
демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение
на
Живота
, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и
символизира
влизането
на
Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен
символ
.
Тази активност, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол носи разрушение и смърт. Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота.
Същият пентограм с два върха нагоре е
символ
на
демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение
на
Живота
, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и
символизира
влизането
на
Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен
символ
.
Имало е и много други символи, но недостигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията.
към текста >>
Имало е и много други
символи
, но недостигнали до нас.
Въобще способностите за владеене и контрол върху силите в нас и в Природата, дава възможност за най-голямо творчество и прогрес. Векторът (стрелата) е символ на величие и господство. Комбинирането на всички описани по-горе символи, създава астрологичните знаци на Слънцето, Луната и Планетите, отразявайки техните основни влияния. Други често срещани символи са: 1/ пречупен кръст, наречен свастика, който изразява вечното и непрекъснато движение в Природата; това е Слънчевият кръст на древните маги и мъдреци, който по-късно бил приет от Арийската раса; 2/ пентограм с един връх нагоре - символ на Божествените същества, на тяхната Любов, на изключителната им интелигентност, мъдрост и неограничени възможности за създаване, подкрепа и обединение на живота. Същият пентограм с два върха нагоре е символ на демоните; под демон се разбира същество с изключителни знания, мъдрост, сили и възможности, но всички насочени към ограничение на Живота, към разрушение, разединение и смърт; 3/ шестолъчка, представляваща два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, от които единият е с връх нагоре, а другият - с връх надолу; наричана е още Соломонов печат или Давидова звезда и символизира влизането на Духа в материята; този знак бил приет от евреите за техен символ.
Имало е и много други
символи
, но недостигнали до нас.
Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка от най-дълбока древност до XVII век след Христа. С откриването на телескопа, астрономията тръгва бързо напред чрез възможностите за изучаване на Небесните образувания. Това внесло в двете науки, нови и непознати дотогава елементи за тях, които за астрологията били от изключителна важност и с които тя трябвало да се съобразява. В следващите векове астрологията трябвало да се обляга на астрономията. Пример за добрата им взаимовръзка е известния от Евангелието случай с т. нар.
към текста >>
89.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Те съвсем ясно доказват, че там някога е било топло и условията за
живота
са били напълно благоприятни.
Легендите, колкото древни и приказни да са те, винаги съдържат нещо, което в действителност е било. Такава например е легендата за Рая, в който човек бил поставен при условия, изключително благоприятни за живот. Наистина, ако Земята би имала кръгова орбита и изправена ос, климатът върху нея би бил възможно най-благоприятния - райски, т. е. би имало вечна пролет с такова време, каквото настъпва през най-хубавите майски дни на годината. Доказателство, че наистина Земята е имала изправена ос, кръгова орбита и такъв благоприятен климат, са намерените в Антарктида въглищни пластове и вкаменени дървета.
Те съвсем ясно доказват, че там някога е било топло и условията за
живота
са били напълно благоприятни.
След наклоняването на земната ос и елипсовидното разтегляне на нейната орбита на земята са настъпили познатите днес неблагоприятни климатични условия за живот. Следователно имаме основание да приемем, че такива неблагоприятни промени (къде по-големи, къде по-малки) са станали и на всички останали планети в Слънчевата система. Околоосното въртене на всички планети също е в безпорядък: едни се въртят по-бързо, други - по-бавно, едни от планетите се въртят от запад към изток, а други обратно - от изток към запад (каквито са Венера и Уран). В дистанциите между планетите и Слънцето също съществува безпорядък. В астрономията е известен т. нар.
към текста >>
Всички споменати от нас планетни отклонения са особено важни за характера, силата и напрежението
на
изтичащите сили и
на
техните влияния върху
живота
на
Земята, върху човека и върху взаимоотношенията между самите планети.
768 + 4 = 772 : 10 = 77.2 --> би трябвало да бъде дистанцията на Плутон от Слънцето, но също не отговаря на измерената. Явно е, че последните два резултата от този закон не съвпадат с действителните астрономически изчисления: Нептун се намира на около 30 астрономически единици от Слънцето, а Плутон - на около 40 астрономически единици. С други думи, при Нептун и Плутон е налице нарушение на Закона на Тициус - Боде. Саабей и древните звездобройци са приемали, че някога Слънчевата система се е ръководела от единна по отношение на всички планети хармония. Явно е, че някакъв могъщ фактор на безпорядък и разрушение се е вмъкнал някога в Слънчевата система и е внесъл това безредие.
Всички споменати от нас планетни отклонения са особено важни за характера, силата и напрежението
на
изтичащите сили и
на
техните влияния върху
живота
на
Земята, върху човека и върху взаимоотношенията между самите планети.
Когато през 1772 - 1776 година големите астрономи Тициус и Боде създадали своя знаменит закон, колегите им останали крайно изненадани, че на дистанция 2.8 астрономически единици (равно на 420 000 000 километра) от Слънцето няма планета и пространството там изглеждало празно. Но на 1 януари 1801 година италианският астроном Пиаца открил съвсем малко (диаметър 786 километра) небесно тяло, което се намирало точно в пространството между орбитите на Марс и Юпитер. На следващата година били открити още много (с по-малки размери) подобни небесни тела, наречени астероиди. Интересно откритие направил известният астроном д-р Олберст, един от най-ревностните изследователи на този астероиден рояк: орбитите на всички астероиди там се пресичат в една точка от съзвездието Дева, което дава основание да се приеме, че те не са нищо друго, освен късове от планета, разрушена някога в мястото на пресечната точка. Саабей и древните звездобройци приемали, че Слънчевото семейство е пострадало от голяма катастрофа, при която била разрушена една планета, а всички други повече или по- малко пострадали.
към текста >>
С всички тези образи, легендата се опитва да
символизира
разрушителните енергии
на
Черните слънца.
През 1975 година на симпозиум по астрофизика в Мексико е изнесен доклад върху черните слънца, в който се отбелязва, че върху тях съществуват сили, които по своето естество са напълно непознати на съвременната наука. От всичко дотук може да се твърди, че ако такова Черно слънце се срещне с голямо Небесно тяло (планета), то може със своите притегателни сили да го разруши, съгласно Закона на Рош (закон за приливно-отливните сили). Такова явление е станало и в нашата Слънчева система, когато Черно слънце с чудовищна по своите размери притегателна сила е разрушило попадналата в зоната на Рош планета Фаетон и е внесло разстройство в порядъка на всички останали планети. В легендата за Фаетон бащата Хелиос подчертава, че по пътя има много чудовища, които могат водача и конете да изплашат. По- нататък се отбелязва, че пред колесницата се явил огромен и страшен скорпион, покрит с отровни люспи.
С всички тези образи, легендата се опитва да
символизира
разрушителните енергии
на
Черните слънца.
Освен разрушаването на планетата Фаетон, тази катастрофа е повлияла и на всички останали планети, отразявайки се на техните влияния. Това ще бъде разгледано за всяка планета поотделно. Част от късовете на разрушената планета са се разпръснали из цялата област на Слънчевото семейство; друга част са станали спътници на някои от планетите, което също се е отразило на тяхното влияние; трета част са останали в орбита между Марс и Юпитер. Черните слънца не притежават законите на другите Небесни образувания и не се движат по установени орбити. Затова всяко Светло слънце, включително и нашето, е принудено да пази своето семейство от посегателствата на тези демонични образувания.
към текста >>
90.
АСПЕКТИ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
0° - двата члена от слънчевото семейство са
на
едно и също място върху Небесната сфера, гледани от Земята; този аспект се нарича съвпад и се бележи със
символичен
знак, състоящ се от кръгче с наклонена чертичка ( ); 2.
АСПЕКТИ Аспект е на лице тогава, когато между планетите, включително и Луната, съществуват следните ъглови разстояния: 1.
0° - двата члена от слънчевото семейство са
на
едно и също място върху Небесната сфера, гледани от Земята; този аспект се нарича съвпад и се бележи със
символичен
знак, състоящ се от кръгче с наклонена чертичка ( ); 2.
ъгловото разстояние от 30° се нарича полусекстил и се бележи с хоризонтална чертичка и ъгълче отгоре ( ); 3. полуквадрат е аспект от 45° и се бележи с прав ъгъл (); 4. аспект от 60° се нарича секстил и се бележи със звездичка ( ); 5. аспект от 72° се нарича пентоъгълник и се бележи с остър ъгъл нагоре ( ); 6. аспект от 90° се нарича квадратура и се бележи с квадратче ( ); 7.
към текста >>
благоприятни, когато се внася подтик за обединяване, създаване, творчество, стремеж към прогрес, към топъл сърдечен контакт с другите, благоприятни условия през
живота
; в този случай размерите
на
органите по лицето са особено хармонични, с мек и приятен вид, а отделните части
на
ръцете - длани, пръсти, нокти, кожа, линии - са също добре оформени; 2.
аспект от 150° се нарича се квинконция и се бележи с хоризонтална чертичка и ъгълче отдолу ( ); и най-после аспект от 180° се нарича опозиция и се бележи с две кръгчета, съединени с отсечка под наклон ( ). Това са ъглите на всички кристални форми, които съществуват по Земята. Аспектите носят сили и възможности за изява, също и условия, при които човек може да се намеси в своя живот. Те определят също външния вид и израз на личността, най-добре изразени по лицето и ръцете. Всичко това аспектите канализират в две направления: 1.
благоприятни, когато се внася подтик за обединяване, създаване, творчество, стремеж към прогрес, към топъл сърдечен контакт с другите, благоприятни условия през
живота
; в този случай размерите
на
органите по лицето са особено хармонични, с мек и приятен вид, а отделните части
на
ръцете - длани, пръсти, нокти, кожа, линии - са също добре оформени; 2.
неблагоприятни, които тласкат към разединяване, разрушение, спъване на човешкия прогрес, склонност към конфликтно и заядливо отношение към околните, а също и лошите условия в живота; 3. отсъствие на аспекти; тогава е налице пасивност, липса на всички планетни влияния и изяви. Благоприятни аспекти са полусекстил, секстил, пентоъгълник, тригон и квинконцин; неблагоприятни са полуквадрат, квадратура, квадрат и половина и опозиция. Съвпадът, който е най-силният аспект, ще бъде разгледан поотделно за всеки отделен случай при различните членове от слънчевото семейство. Аспектите се разделят и по сила : 1.
към текста >>
неблагоприятни, които тласкат към разединяване, разрушение, спъване
на
човешкия прогрес, склонност към конфликтно и заядливо отношение към околните, а също и лошите условия в
живота
; 3.
Това са ъглите на всички кристални форми, които съществуват по Земята. Аспектите носят сили и възможности за изява, също и условия, при които човек може да се намеси в своя живот. Те определят също външния вид и израз на личността, най-добре изразени по лицето и ръцете. Всичко това аспектите канализират в две направления: 1. благоприятни, когато се внася подтик за обединяване, създаване, творчество, стремеж към прогрес, към топъл сърдечен контакт с другите, благоприятни условия през живота; в този случай размерите на органите по лицето са особено хармонични, с мек и приятен вид, а отделните части на ръцете - длани, пръсти, нокти, кожа, линии - са също добре оформени; 2.
неблагоприятни, които тласкат към разединяване, разрушение, спъване
на
човешкия прогрес, склонност към конфликтно и заядливо отношение към околните, а също и лошите условия в
живота
; 3.
отсъствие на аспекти; тогава е налице пасивност, липса на всички планетни влияния и изяви. Благоприятни аспекти са полусекстил, секстил, пентоъгълник, тригон и квинконцин; неблагоприятни са полуквадрат, квадратура, квадрат и половина и опозиция. Съвпадът, който е най-силният аспект, ще бъде разгледан поотделно за всеки отделен случай при различните членове от слънчевото семейство. Аспектите се разделят и по сила : 1. силни - съвпад, квадратура, тригон, опозиция; 2.
към текста >>
Точните аспекти не само дават ясно изразени качества и способности, но и определени събития в
живота
на
човека.
Аспектите се разделят и по сила : 1. силни - съвпад, квадратура, тригон, опозиция; 2. средни - секстил, пентоъгълник, квадрат и половина, квинконция; 3. слаби - полусекстил и полуквадрат. Когато аспектите са точни - 0°, 30°, 45°, 60°, 72°, 90°, 120°, 135°, 150°, 180°, те се изявяват в своята най-голяма сила, особено ако Планетите и Луната се намират точно върху или съвсем близо до границата между домовете.
Точните аспекти не само дават ясно изразени качества и способности, но и определени събития в
живота
на
човека.
С намаляване на точността, силата на аспекта бързо отслабва. Отклонението, до което един аспект все още действа, е: 1. до 2-3° за слабите (полусекстил и полуквадрат); 2. до 4° за средните ( секстил, пентоъгълник, квадрат и половина, квинконция ); 3. до 7-8° за силните (съвпад, квадратура, тригон, опозиция).
към текста >>
91.
ВУЛКАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тази планета е създала мозъчни центрове между двете хемисфери
на
главния мозък, пред пинеалната жлеза (епифиза) и когато те са добре развити, влиянието
на
Вулкан е силно: налице е оптимистичен възглед за
живота
, възможност човек да се чувства като ясно изразена величина и напълно оформено същество.
Приемайки изчислените по-горе параметри на Вулкан, лесно можем да изчислим, че температурата на неговата повърхност няма да е по-ниска от 1 600°, което означава, че материята там ще бъде в светещо състояние, т. е. че Вулкан свети. Затова, когато той преминава пред диска на Слънцето, не може да бъде наблюдаван от земята като тъмно кръгче, както е при Меркурий и Венера. Това е и най-голямата причина за неоткриването му. Влиянието на Вулкан поради неговата активност, е особено ясно изразено във всичките четири свята, за които споменахме.
Тази планета е създала мозъчни центрове между двете хемисфери
на
главния мозък, пред пинеалната жлеза (епифиза) и когато те са добре развити, влиянието
на
Вулкан е силно: налице е оптимистичен възглед за
живота
, възможност човек да се чувства като ясно изразена величина и напълно оформено същество.
Силовите му течения активизират влиянията на всички останали Планети и Луната, с които влизат в контакт или в т. нар. аспект. Планетата Вулкан, според Саабей, е получила подкрепа за своето създаване и оформяне от Небесните образувания в Зодиакалното съзвездие Лъв. В това съзвездие с просто око могат да се видят около 70 звезди, но общо взето, те слабо се забелязват, не защото са слаби, а защото са много отдалечени. Поради това до нас, съгласно Доплеровия принцип, достигат силовите течения с по къси вълни, които могъщо въздействат предимно на по-горните мозъчни центрове.
към текста >>
Саабей и древните звездобройци са разбирали много добре силовите течения, които изтичат от това съзвездие, затова за негов
символ
са поставили красивата и величава осанка
на
гривестия лъв и съвсем правилно са определили, че под това съзвездие и под ярко изразеното влияние
на
Вулкан се раждат царе.
Това особено се подсилва от мощните Слънца в това съзвездие, известни с името Регул (от първа звездна величина) и Денобъл (от втора звездна величина). Регулос е ярко, величаво и много интересно тяло, в диаметър три пъти по-голямо от нашето Слънце. Температурата на повърхността му е 14 000°, докато на нашето Слънце е 6 000°, благодарение на което тя е бяла. Със своето влияние дава контакт с идейния свят, царственост, величава осанка, замах, възможност да ръководи и всякога да намира правилно и лесно решение на задачите, които среща. Самото име произлиза Регулос което значи цар.
Саабей и древните звездобройци са разбирали много добре силовите течения, които изтичат от това съзвездие, затова за негов
символ
са поставили красивата и величава осанка
на
гривестия лъв и съвсем правилно са определили, че под това съзвездие и под ярко изразеното влияние
на
Вулкан се раждат царе.
Общо, това съзвездие създава стремежа към господство. За символ на Вулкан приемаме символа на Слънцето , защото в ефемеридите, с които си служим при съставяне на хороскоп, е дадено положението на Слънцето за всеки ден, а там, както отбелязахме, се намира и Вулкан.
към текста >>
За
символ
на
Вулкан приемаме
символа
на
Слънцето , защото в ефемеридите, с които си служим при съставяне
на
хороскоп, е дадено положението
на
Слънцето за всеки ден, а там, както отбелязахме, се намира и Вулкан.
Температурата на повърхността му е 14 000°, докато на нашето Слънце е 6 000°, благодарение на което тя е бяла. Със своето влияние дава контакт с идейния свят, царственост, величава осанка, замах, възможност да ръководи и всякога да намира правилно и лесно решение на задачите, които среща. Самото име произлиза Регулос което значи цар. Саабей и древните звездобройци са разбирали много добре силовите течения, които изтичат от това съзвездие, затова за негов символ са поставили красивата и величава осанка на гривестия лъв и съвсем правилно са определили, че под това съзвездие и под ярко изразеното влияние на Вулкан се раждат царе. Общо, това съзвездие създава стремежа към господство.
За
символ
на
Вулкан приемаме
символа
на
Слънцето , защото в ефемеридите, с които си служим при съставяне
на
хороскоп, е дадено положението
на
Слънцето за всеки ден, а там, както отбелязахме, се намира и Вулкан.
към текста >>
92.
АСПЕКТИ НА ВУЛКАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При благоприятни аспекти (съвпад, полусекстил, секстил, 72°, тригон и квинконция), дава
на
родения много добро и устойчиво здраве, богата жизненост, голяма съпротивителна сила срещу лошите условия, способност за понасяне несгодите в
живота
, добро и ръководно обществено положение.
АСПЕКТИ НА ВУЛКАН С Луна.
При благоприятни аспекти (съвпад, полусекстил, секстил, 72°, тригон и квинконция), дава
на
родения много добро и устойчиво здраве, богата жизненост, голяма съпротивителна сила срещу лошите условия, способност за понасяне несгодите в
живота
, добро и ръководно обществено положение.
Тези качества особено силно се изразяват при съвпад и тригон. При неблагоприятни аспекти ( 45°, 90°, 135°, 180°), жизнеността, здравето и съпротивителната сила са също добре изразени, но променливи, често се нарушават от болести и неразположения, които организмът преодолява лесно и бързо. В общественото положение също са налице промени от добро към лошо и обратно. Когато между Вулкан липсват аспекти, здравето, жизнеността и съпротивителната сила са слаби, изобщо организъмът е деликатен; от такъв човек лъха вялост и неопределеност. Същото е и в общественото му положение: неустойчивост, липса на постоянство и привързаност към професията, еднообразен живот.
към текста >>
При този съвпад, аспектът е особено силен, дава много добри и силни интелектуални качества и способности, предимно в практичната сфера
на
живота
: бързо съобразяване интереса и изгодата от всяка работа, от всяка поставена задача, подчертан интерес към външно себеизтъкване при всеки удобен случай, добри способности за овладяване
на
чужди езици. 2.
При това положение, между Вулкан и Меркурий може да има само съвпад и полусекстил, които са благоприятни за интелектуалните способности на родения. Съвпадът може да бъде изразен, както е показано на фиг. 4, в два варианта: 1. когато Меркурий е между Земята и Слънцето или в т. нар. "долно съединение"; тогава планетата извършва обратно (ретроградно) движение от изток към запад и се обозначава в ефемеридите с буквата R.
При този съвпад, аспектът е особено силен, дава много добри и силни интелектуални качества и способности, предимно в практичната сфера
на
живота
: бързо съобразяване интереса и изгодата от всяка работа, от всяка поставена задача, подчертан интерес към външно себеизтъкване при всеки удобен случай, добри способности за овладяване
на
чужди езици. 2.
Вторият вариант на съвпад е, когато Меркурий е зад Слънцето, а Слънцето-Вулкан е между Меркурий и Земята, т.нар. "горно съединение". При долно съединение той действува много по-силно, отколкото при горно съединение. Движението на Меркурий до горно съединение става по право направление от запад към изток. При този съвпад с Меркурий е налице по-мека изява на вулкановите качества: по-малък контакт и изразност в практичния живот, по-облагородена интелигентност и интерес не само към практични задачи, засягащи личния живот, но и към по-отвлечени знания и науки.
към текста >>
в долно съединение; тогава в ефемеридите пред
символа
на
Венера е добавен знакът "R", за който вече изтъкнахме, че показва нейното ретроградно (обратно) движение от изток към запад.
При това положение между, Венера и Вулкан може да има следните аспекти: съвпад, полусекстил и полуквадрат. Всички те са много добри и дават ценни качества предимно в изкуството. Аспектът от 45°, който при други случаи и други планети се приема за негативен, тук действа много добре, давайки на личността възможност да прояви големи способности (предимно в приложните изкуства) и всяка работа, която подхваща, да я изпълнява с изящество. Съвпадът на Венера с Вулкан, също както при Меркурий, се явява в два варианта. Първият е, когато Венера е между Земята и Слънцето-Вулкан, т. е.
в долно съединение; тогава в ефемеридите пред
символа
на
Венера е добавен знакът "R", за който вече изтъкнахме, че показва нейното ретроградно (обратно) движение от изток към запад.
При долно съединение, ако Венера е Вечерница, тя следва Слънцето и постепенно се приближава към него, докато се "затули" пред него. След известно време тя се явява като Зорница и постепенно се отдалечава от Слънцето, за да достигне най-голямото си отклонение от 48°. След това Венера започва право движение от запад към изток, приближава се до Слънцето, докато се затули зад него; това е т. нар. "горно съединение". В сравнение с всички останали планети Венера при долно съединение идва най-близо до Земята - само на 40 милиона километра и тогава нейното въздействие е изключително силно.
към текста >>
При съвпад дава
на
личността ценни качества: склонност към артистични изяви, а също и много добрия шанс (късмет) в
живота
.
Когато Марс има обратно (ретроградно) движение, всичко, казано за него по-горе, се подсилва. Разбира се, и тук точните аспекти са с изключителна сила. Ако липсват аспекти, пред нас е човек без каквито и да било стремежи към спортни изяви, туризъм и други форми на мускулно напрежение. С Юпитер. Като външна планета, Юпитер също може да образува всички аспекти с Вулкан.
При съвпад дава
на
личността ценни качества: склонност към артистични изяви, а също и много добрия шанс (късмет) в
живота
.
И другите благоприятни аспекти между двете планети дават добър шанс. Такива хора при каквито и неблагоприятни и трудни условия да се намират, всякога се справят благополучно. Тези аспекти дават способност за схващане и правилно разбиране на идеите и методите за изпълнение на всяка поставена задача; дават също голяма инициатива, когато трябва да се предприеме нещо, особено от практично естество. Тези личности правилно разпореждат при осъществяване на всичко, което има да се върши, затова са способни да бъдат добри ръководители на предприятия и обществени организации. Имат добро здраве, по характер са разположени, с подчертана бащинска обхода към всички.
към текста >>
Притежават оптимистичен и ведър възглед за
живота
, което създава у тях приятна широта и чувство за хумор.
И другите благоприятни аспекти между двете планети дават добър шанс. Такива хора при каквито и неблагоприятни и трудни условия да се намират, всякога се справят благополучно. Тези аспекти дават способност за схващане и правилно разбиране на идеите и методите за изпълнение на всяка поставена задача; дават също голяма инициатива, когато трябва да се предприеме нещо, особено от практично естество. Тези личности правилно разпореждат при осъществяване на всичко, което има да се върши, затова са способни да бъдат добри ръководители на предприятия и обществени организации. Имат добро здраве, по характер са разположени, с подчертана бащинска обхода към всички.
Притежават оптимистичен и ведър възглед за
живота
, което създава у тях приятна широта и чувство за хумор.
С охота приемат всичко, що е за ядене, затова са по-едри и пълни. При неблагоприятни аспекти имаме хора крайно честолюбиви, с високо мнение за себе си, които постоянно изтъкват, че всичко знаят и разбират. Проявяват презрение и фалшиво отношение към околните. Общественото им положение е с чести промени: с чувство, че са обидени от началниците си, те не рядко напускат работата си, което е крайно погрешна стъпка от тяхна страна. Здравето им е добро, имат инициатива, склонност за разпореждане и твърдо командване, но често пъти неуместно.
към текста >>
При липса
на
аспекти това са хора, без каквото и да било желание за изява, вълните
на
живота
ги тласкат без цел и посока и въобще имат бледо изразен живот.
При неблагоприятни аспекти имаме хора крайно честолюбиви, с високо мнение за себе си, които постоянно изтъкват, че всичко знаят и разбират. Проявяват презрение и фалшиво отношение към околните. Общественото им положение е с чести промени: с чувство, че са обидени от началниците си, те не рядко напускат работата си, което е крайно погрешна стъпка от тяхна страна. Здравето им е добро, имат инициатива, склонност за разпореждане и твърдо командване, но често пъти неуместно. Не обичат твърде да дружат с хората.
При липса
на
аспекти това са хора, без каквото и да било желание за изява, вълните
на
живота
ги тласкат без цел и посока и въобще имат бледо изразен живот.
Със Сатурн. При съвпад на Вулкан и Сатурн до определена възраст е налице човек със слаба жизненост, неустойчив към пристъпите на неразположение и заболявания, но придобива известен устой, поради което няма фатален край. Това трае до 20-25 годишна възраст, след което се наблюдава укрепване и устойчивост на здравето. Такива хора обичат всичко да бъде в пълен ред. Обичат и самотата.
към текста >>
Личностите с неблагоприятни аспекти са винаги критични, недоволни, гледат мрачно
на
живота
.
Със Сатурн. При съвпад на Вулкан и Сатурн до определена възраст е налице човек със слаба жизненост, неустойчив към пристъпите на неразположение и заболявания, но придобива известен устой, поради което няма фатален край. Това трае до 20-25 годишна възраст, след което се наблюдава укрепване и устойчивост на здравето. Такива хора обичат всичко да бъде в пълен ред. Обичат и самотата.
Личностите с неблагоприятни аспекти са винаги критични, недоволни, гледат мрачно
на
живота
.
В човешкото тяло Сатурн има отношение към гръбначния стълб, кожата, зъбите и ушите, затова при неблагоприятни аспекти (особено, когато са точни) някои от тези органи са засегнати: такива хора страдат от кожни заболявания, рано им се развалят зъбите, често страдат от костни счупвания, гърбици, недъзи на ръцете, краката, коленните стави, от шипове на гръбначните прешлени или от намаление на слуха (при съвпад). Личност с благоприятни аспекти обича и държи за реда и порядъка, има задълбочена мисъл и обикновено е добър математик, способна е да поема големи и отговорни задачи, които завършва с успех. В обществения живот се отличава с точност и изпълнителност във всичко. Няма отношение към вкусовите възприятия и към всичко, което може да се приема като храна, затова има по-слабо тяло с мускули за работа, а не за красота. В отношенията си с хората са коректни и изпълнителни.
към текста >>
При съвпад, действа много неблагоприятно със своята твърдост: ограничава, сковава и парализира всички добри възможности в
живота
на
човека, периодично отнема възможността за изява
на
онова, което Слънцето-Вулкан при аспектите си с другите планети носи за здравето, общественото положение, професията и сполуката в
живота
.
Работата си изпълняват с досада, от няма и къде. Всичко това е по-ясно изразено при по-елементарните типове. При липса на аспекти човек е мекушав и безизразен. С Плутон. Плутон има отношение към енергията, силата, твърдостта и волята в човека.
При съвпад, действа много неблагоприятно със своята твърдост: ограничава, сковава и парализира всички добри възможности в
живота
на
човека, периодично отнема възможността за изява
на
онова, което Слънцето-Вулкан при аспектите си с другите планети носи за здравето, общественото положение, професията и сполуката в
живота
.
Благоприятните аспекти (30°, 60°, 72°, 120°, 150°) между Вулкан и Плутон дават на човек много енергия, която буквално блика от него и му дава възможност да бъде издръжлив във всяко направление. Личност с такива аспекти, където и да отиде, в каквото и общество да се озове, вдъхва респект и необходимост да й се подчиняват. При неблагоприятни аспекти имаме хора, които брутално се налагат с диктаторски похвати, а общественият им живот е свързан с командване и разпореждания. При липса на аспекти, енергията, устойчивостта и съпротивителната сила са вяли.
към текста >>
93.
МЕРКУРИЙ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Втората планета от слънчевото семейство е Меркурий, със
символичен
знак Неговите размери в сравнение с другите планети са сравнително малки: има диаметър около 5 000 километра.
МЕРКУРИЙ
Втората планета от слънчевото семейство е Меркурий, със
символичен
знак Неговите размери в сравнение с другите планети са сравнително малки: има диаметър около 5 000 километра.
Понеже се движи във вътрешна орбита между Земята и Слънцето, той се приема за вътрешна планета. Този малък размер определя и естеството на силовите течения, които изхождат от него, влиянието му върху Земята, върху живота на нея и по-специално върху човека. Тези влияния не засягат дълбоки изяви, а непосредствения до човека свят, неговата обстановка, опознаването му и използването му за задоволяване на обикновените нужди. Като изключим Плутон, който е малко проучен, установено е, че Меркурий има голяма плътност на своята маса, която е около 5.5 пъти по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, с материалистичните науки и с ползата, която може да извлече от всичко това.
към текста >>
Този малък размер определя и естеството
на
силовите течения, които изхождат от него, влиянието му върху Земята, върху
живота
на
нея и по-специално върху човека.
МЕРКУРИЙ Втората планета от слънчевото семейство е Меркурий, със символичен знак Неговите размери в сравнение с другите планети са сравнително малки: има диаметър около 5 000 километра. Понеже се движи във вътрешна орбита между Земята и Слънцето, той се приема за вътрешна планета.
Този малък размер определя и естеството
на
силовите течения, които изхождат от него, влиянието му върху Земята, върху
живота
на
нея и по-специално върху човека.
Тези влияния не засягат дълбоки изяви, а непосредствения до човека свят, неговата обстановка, опознаването му и използването му за задоволяване на обикновените нужди. Като изключим Плутон, който е малко проучен, установено е, че Меркурий има голяма плътност на своята маса, която е около 5.5 пъти по-голяма от тази на водата. Затова неговото влияние предразполага към по-тесен контакт с материалното, осезаемото, с материалистичните науки и с ползата, която може да извлече от всичко това. Меркурий обикаля около Слънцето за 88 земни денонощия, движейки се със средна скорост от около 48 километра в секунда, а когато е най-близо до Слънцето (в перихелий), тази скорост достига 58 километра в секунда. Това придава на влиянието му върху родения, способността още по-бързо да схваща, разбира и да се ориентира във всичко.
към текста >>
Силовите течения и качествата, присъщи
на
Зодиакалното съзвездие Близнаци,
символично
са изразени в една митологична легенда.
През ясна и безлунна нощ в това съзвездие могат да се видят с просто око около 70 звезди, от които 14 са по-ярки от Трета звездна величина, заедно с две величави слънца - Полукс (от Първа звездна величина) и Кастор (от Втора). Това говори, че със своите силови течения, съгласно принципа на Кристиян Доплер, те носят по-дългите силови вълни и допринасят влиянията им да тласкат и събуждат интерес към материалните ценности. Саабей е изобразил това съзвездие като прегърнати двама братя-близнаци, от които единият е бял, а другият е черен. Големият интерес към материални ценности във влиянието на Меркурий, има две възможности: или да се използват за градеж и улеснение на човешкия род, което е белият брат, или да се използват за разруха и спъването на човешкия прогрес, което е черният брат. В това съзвездие има много звезди с променлив блясък, които с влиянието си придават променливост в стремежите на индивида, предизвикани от приятните изгоди.
Силовите течения и качествата, присъщи
на
Зодиакалното съзвездие Близнаци,
символично
са изразени в една митологична легенда.
Цар Тиндерей имал жена Леда, която с красотата си очаровала всички и за нейната прелест се говорело навсякъде. С дивната си хубост тя омаяла и великия Зевс, който, щом я зърнал, решил да я обладае. За да избегне неприятностите, които би му създала неговата законна съпруга, Зевс се превърнал в белоснежен лебед и като стрела се спуснал в покоите на Леда. От Зевс, Леда родила две деца - син, когото нарекли Полукс, и дъщеря Елена, прекрасна като богиня, която по-късно станала причина за Троянската война.
към текста >>
94.
ВЕНЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Венера е третата планета от Слънчевото семейство, със
символичен
знак 9.
ВЕНЕРА
Венера е третата планета от Слънчевото семейство, със
символичен
знак 9.
Известна е още като Вечерница или Зорница и е най-яркото Небесно тяло след Слънцето и Луната: при максимален блясък е десет пъти по-ярка от Сириус, който е най-ярката звезда-слънце на небесната сфера. Блясъкът на Венера се мени: най-силният е четвърта звездна величина, а минималният е трета. Поради силния си блясък тя е последното светило, което сутрин остава да свети като Зорница, и първото, което блясва след залеза на Слънцето като Вечерница. В някои случаи на най-голям блясък може да се наблюдава и през деня. Диаметърът на Венера е близък до този на Земята: около 12 400 километра, а земният е 12 800; затова се казва, че те са планетни близнаци.
към текста >>
В живите форми, растенията и животните, незасегнати от демоничните прояви
на
Живота
, също има красота и изящество: цветя, плодни дървета, палми, кипариси, борове, а в животинския свят - птички с чудни гласове и животни с красиви, гъвкави тела.
долно съединение) или Земя, Слънце, Венера (при т. нар. горно съединение). При долно съединение Венера приближава до Земята на 40 милиона километра, което е най-малкото разстояние, на което една планета може да отстои от нашата планета. Това ще рече, че от всички планети, Венера идва най-близо до Земята, което определя и особено силното й влияние върху земния живот и върху самия човек. Така например, в незасегнатите от разрушителните прояви на Природата и човека области, съществува чудна, девствена красота, която просто опиянява.
В живите форми, растенията и животните, незасегнати от демоничните прояви
на
Живота
, също има красота и изящество: цветя, плодни дървета, палми, кипариси, борове, а в животинския свят - птички с чудни гласове и животни с красиви, гъвкави тела.
Също и в недрата на водните басейни - реки, езера, морета и океани - съществува пъстър свят от красиви създания. Най-после идва и човек, при който голяма част от вниманието, времето и дейността му, е погълната от чувствата и то от най-красивото и съвършено чувство, наречено Любов. Благодарение на неразтеглената Венерина орбита, Слънцето дарява Венерините типове с най-богати и обилни блага. Затова хората, родени под силното влияние на Венера, имат най-добрите условия за живот, радост и щастие, изобилие от материални блага, от приятни и разнообразни пътувания. От тях лъха мекота, приятност и симпатия.
към текста >>
95.
ЮПИТЕР
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всички астрономични данни говорят, че влиянието
на
Юпитер върху Земята,
живота
на
нея и по-специално върху човека създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане
на
отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение.
Относителното тегло на веществото му е 1.34 , което ще рече, че е малко по-плътно от това на водата (плътността на водата се приема за 1.0, а тази на Земята е 5.5). Това ниско относително тегло представлява сериозна трудност в разбиранията за устройството на Юпитер. Ние ще приемем, че Юпитер притежава твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел атмосферен слой. Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда.
Всички астрономични данни говорят, че влиянието
на
Юпитер върху Земята,
живота
на
нея и по-специално върху човека създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане
на
отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение.
От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртване около оста си - за 9 часа и 50 минути, което определя едно от най-интересните и ясно изразени негови влияния: подтик у живите форми на Земята към постигане на първенство. Същото е в пълна сила и при човека: устрем да бъде пръв, в челните редици на всяко дело с вяра и сила, без да се смущава от пречки, спънки и трудности, които животът всякога поднася. Оста на Юпитер е почти перпендикулярна спрямо плоскостта на орбитата му и има само 3° отклонение. Това говори, че при голямата катастрофа в Слънчевата система, планетата твърде малко е пострадала. Изправената ос е причина на Юпитер да има вечна пролет, т. е.
към текста >>
Саабей е дал
на
това съзвездие
символ
на
получовек: от кръста нагоре той държи лък с опъната тетива и поставена
на
нея стрела, готова да полети; от кръста надолу е добре охранен кон, с изразена напрегнатост
на
тялото.
Такива хора са разни чорбаджии, аги, помешчици и непочтените дипломати. От всичко, казано дотук, трябва да се заключи, че Юпитеровото влияние е много сложно и разнообразно, поради което чист външен и психологически израз на Юпитер трудно може да се даде. За създаването и оформянето на Юпитер, участие е взело със своите Небесни образувания Зодиакалното съзвездие Стрелец. То се вижда най-добре през нощите на юли и август и голяма част от него лежи в Млечния път. През ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, а само две от тях са от Втора звездна величина и осем - от Трета.
Саабей е дал
на
това съзвездие
символ
на
получовек: от кръста нагоре той държи лък с опъната тетива и поставена
на
нея стрела, готова да полети; от кръста надолу е добре охранен кон, с изразена напрегнатост
на
тялото.
Всичко това показва какви качества придава съзвездието Стрелец върху Юпитеровото влияние: възможност за постигане и осъществяване на всяка поставена задача. Слабо видимите звезди се намират много далеч и съгласно принципа на Доплер до нас идват само силови течения с къси вълни, които действат върху горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на Юпитеровото влияние топло и бащинско отношение към всички и всичко. По посока на съзвездието Стрелец се намира централното ядро на нашата галактика, което представлява грамаден звезден куп с диаметър около 2 000 светлинни години (светлинната година е мярка в астрономията, определяща разстоянието, което светлината изминава за една година със скорост 300 000 километра в секунда). Слънчевата система е отдалечена от този център на 30 000 светлинни години.
към текста >>
96.
УРАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ние приемаме, че
на
Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа
на
направения от нас по-горе извод, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява
на
живот; а за
живота
е необходима сила, частен случай
на
която е светлината и топлината.
Установено е, че атмосферният слой се завъртва около своята ос за 10 часа и 50 минути. Ние приемаме, че кълбото на самата планета се върти много по-бързо и то в обратна посока, за да се получи сила, частен израз на която е топлината и светлината, която се излъчва от Уран. Разбира се, поради голямата отдалеченост, те едва се долавят от Земята. Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област. При анализ на спектъра на светлината, която Уран отразява от Слънцето, се установяват много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази планета.
Ние приемаме, че
на
Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа
на
направения от нас по-горе извод, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява
на
живот; а за
живота
е необходима сила, частен случай
на
която е светлината и топлината.
Следователно на Уран се създава сила, необходима за проява на тамошния живот, и бъдещите Космически изследвания ще потвърдят голямата активност на процесите, които съществуват на тази Планета. Всички тези факти придават на силовите течения, изтичащи от Уран и влияещи върху живота на Земята и върху човека, грамадна активност, решителност и творчество, необходими за решаването на всяка задача. От друга страна, тънкият атмосферен слой дава по-малка задълбоченост и пренебрегване на дребнавостите в мисловната дейност. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност. Когато в дадена личност влиянието на Уран е силно изразено, нервната й система е много добре развита, остро и бързо реагира при най-малката възбуда.
към текста >>
Всички тези факти придават
на
силовите течения, изтичащи от Уран и влияещи върху
живота
на
Земята и върху човека, грамадна активност, решителност и творчество, необходими за решаването
на
всяка задача.
Разбира се, поради голямата отдалеченост, те едва се долавят от Земята. Наблюденията показват, че по повърхността на Уран могат да се видят само слабо изразени, по-светли пояси върху екваториалната област. При анализ на спектъра на светлината, която Уран отразява от Слънцето, се установяват много тъмни линии, които говорят за активни процеси на поглъщане, ставащи на тази планета. Ние приемаме, че на Уран съществуват подобни активни процеси, въз основа на направения от нас по-горе извод, че колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова по-рано се е образувала, толкова по-дълъг еволюционен път има със съответна по-съвършена проява на живот; а за живота е необходима сила, частен случай на която е светлината и топлината. Следователно на Уран се създава сила, необходима за проява на тамошния живот, и бъдещите Космически изследвания ще потвърдят голямата активност на процесите, които съществуват на тази Планета.
Всички тези факти придават
на
силовите течения, изтичащи от Уран и влияещи върху
живота
на
Земята и върху човека, грамадна активност, решителност и творчество, необходими за решаването
на
всяка задача.
От друга страна, тънкият атмосферен слой дава по-малка задълбоченост и пренебрегване на дребнавостите в мисловната дейност. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност. Когато в дадена личност влиянието на Уран е силно изразено, нервната й система е много добре развита, остро и бързо реагира при най-малката възбуда. Богатата енергия на силовите течения от Уран произтича не само от силите, за което споменахме, но и от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от зодиакалното съзвездие Водолей. Известно е, че плоскостта на Урановия екватор сключва с плоскостта на орбитата му тъп ъгъл от 98°, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи в плоскостта на орбитата му, докато при другите Планети, осите имат само по-големи или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на орбитите, а при Юпитер оста е почти перпендикулярна.
към текста >>
Това говори, че орбитата
на
Уран не е много разтеглена и че влиянието му върху Земята,
живота
на
нея и върху човека не се колебае в големи размери.
И едните, и другите, обаче, се привързват с голям жар и устой в преследването на поставените задачи. В човешкия организъм, силното влияние на Уран (особено при неблагоприятен аспект с Луна) поражда в някои клетки и тъкани, стремеж към отклонение от нормалните функции, склонност към своеволно деление и размножаване, което създава злокачественото израждане. Уран отстои от Слънцето на средно разстояние около 20 астрономически единици, спазвайки закона на Тициус-Боде. Това показва, че задачите, вълнуващи човешкия род в настоящия момент, са присъщи за разрешаване от Урановите типове, макар че те искат да ги разрешат по нов начин и с нови средства. Най-далечното положение спрямо Слънцето е 3 004 милиона километра, а най-близкото 2 740 милиона километра, което дава разлика от 260 милиона километра.
Това говори, че орбитата
на
Уран не е много разтеглена и че влиянието му върху Земята,
живота
на
нея и върху човека не се колебае в големи размери.
Уран идва до Земята най-близо на около около 2 586 милиона километра, когато застане на правата линия Слънце, Земя, Уран, т. е. при противостояние (опозиция), а най-голямото му отдалечаване от Земята е 3153 милиона километра, когато е на правата линия Земя, Слънце, Уран, т. е. при т. нар. съвпад със Слънцето. Налице е разлика от 570 милиона километра, която е значителна и говори, че въздействието на Уран е много по-силно при опозиция и много по-слабо при съвпад.
към текста >>
Делвата
символизира
звездата, която е достигнала краен етап
на
своя еволюционен път, а обилната струя вода
символизира
обилните потоци от силови частици, които създадават зародишите
на
новите Небесни образувания.
В момента е налице нов етап от описания еволюционен процес. Именно това събитие във съзвездието Водолей създава и подсилва влиянието на Уран за търсене и творене на нещо ново: всяка нова творба в Природата е нещо, което до тогава не е било; т.е. Тя не приема да се повтаря и в Своята непрекъсната Творческа проява винаги създава нещо ново. Във Водолей се създава една Нова галактика, каквато със своите качества и способности не е имало досега. Саабей е дал на съзвездието Водолей образа на приведен човек, който държи делва с изтичаща обилна струя вода.
Делвата
символизира
звездата, която е достигнала краен етап
на
своя еволюционен път, а обилната струя вода
символизира
обилните потоци от силови частици, които създадават зародишите
на
новите Небесни образувания.
За това силно и особено съзвездие Саабей и древните звездобройци са създали чудна по смисъл и съдържание легенда, отразяваща ясния стремеж на Природата към смяна на един съществуващ живот и порядък с нов. "Някога хората били много зли, не правели нищо добро, освен да воюват помежду си. Затова Всемогъщият Господар на света решил да премахне този човешки род и да създаде нов. Между хората имало само един мъж и неговата жена, които били добри, възпитани и благородни. Мъжът бил син на Прометей и се наричал Девкалион, а жена му се наричала Пира.
към текста >>
Камъните не са нищо друго, освен
символ
на
силовите частици, които звездата от Водолей изхвърля, за да създаде Новата галактика.
Но поради добротата им, Всемогъщят Господар бил готов да изпълни всяко тяхно желание. Тогава Девкалион и Пира помолили Всемогъщия да насели отново земята с нови хора. Той разбрал желанието им и чрез свой пратеник наредил Девкалион и Пира да слезат по планината надолу и да хвърлят зад гърба си камъни. Те тръгнали по склона, хвърляли камъни и когато слезли долу и се обърнали, видели зад себе си много хора: камъните, които хвърлял Девкалион, се превърнали в красиви и благородни мъже, а камъните, които хвърляла Пира - в прекрасни жени. Така дошли Новите хора на Земята.
Камъните не са нищо друго, освен
символ
на
силовите частици, които звездата от Водолей изхвърля, за да създаде Новата галактика.
Затова Уран е толкова силен със своето влияние: стремеж и създаване на новото. Известно е, че земната ос се люлее и в продължение на около 25 800 години описва една конусна повърхност, а в продължение на около 2 150 години е насочена към едно от Дванадесетте Зодиакални съзвездия. Този период от 2 150 години, според характера на Небесните образувания в даденото съзвездие, определя отделни ери в историята на земния живот и човешкия род. Границите на тези големи периоди не са строго определени и при известни условия съществува ускоряване или забавяне. Така например, с идването на Христос, оста на Земята е започнала да сочи към зодиакалното съзвездие Риби, а според един Мъдрец, от 1914 година сочи към Зодиакалното съзвездие Водолей, т. е.
към текста >>
97.
НЕПТУН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Следващата след Уран планета е Нептун, със
символичен
знак .
НЕПТУН
Следващата след Уран планета е Нептун, със
символичен
знак .
Откриването й е едно забележително събитие в историята на астрономията, като ярък пример, с който се потвърждават принципите на Небесната механика. През 1846 г., великият френски астроном Леверие наблюдавал смущения в орбитата на Уран и допуснал, че се дължат на присъствието зад неговата орбита на планета с голяма маса. Когато завършил изчисленията си за положението на неизвестната планета, уверен в тяхната правота и точност, Леверие изпратил своите изчисления на младия немски астроном Гале в Берлин, където съществували по-големи технически възможности за наблюдение на Небесната сфера. След като Гале ги получил, още на следващата нощ открил на посоченото място, с отклонение само около 1°, неизвестното Небесно тяло. Затова често се казва, че откриването на новата Планета е станало с върха на перото.
към текста >>
Геологията обхващала всички знания и умения, имащи отношение към онова, което ни заобикаля, и ползата, която ще допринесе за задоволяване и улеснение
на
живота
.
Затова често се казва, че откриването на новата Планета е станало с върха на перото. Нарекли я с името на древногръцкия бог на морето Нептун. Нептун отстои от Слънцето на средно разстояние от 30 астрономически единици а, според закона на Тициус-Боде, би трябвало да бъде на 39 астрономически единици. Следователно, Планетата не се подчинява на този закон, което от гледище на астрологията, е изключително важно за характера и естеството на нейното влияние. В древността се е приемало, че има две науки - геология и теология.
Геологията обхващала всички знания и умения, имащи отношение към онова, което ни заобикаля, и ползата, която ще допринесе за задоволяване и улеснение
на
живота
.
Теологията имала за цел да изучава живота извън триизмерния, физическия свят, в по-висшите, идейни, Божествени светове, които имат отношение към нематериалния образ на човека, наричан душа или Звездно тяло. Влиянието на всички планети преди Нептун има отношение предимно към първия дял науки - геологията. Влиянието на Нептун, именно поради отклонението от закона на Тициус-Боде, внася в живите форми и човека отчуждаване от порядките на заобикалящия ни свят, внася нещо по-различно, което не може да се приеме като необходимост за практичните задачи. За пълното разбиране на силовите течения на Нептун трябва да посочим и други негови особености. Орбитата му е почти точна окръжност (ексцентрицитет 0.008) и говори, че Нептун върви паралелно със Слънцето, което обикаля около центъра на нашата Галактика със средна скорост 250 километра в секунда.
към текста >>
Теологията имала за цел да изучава
живота
извън триизмерния, физическия свят, в по-висшите, идейни, Божествени светове, които имат отношение към нематериалния образ
на
човека, наричан душа или Звездно тяло.
Нарекли я с името на древногръцкия бог на морето Нептун. Нептун отстои от Слънцето на средно разстояние от 30 астрономически единици а, според закона на Тициус-Боде, би трябвало да бъде на 39 астрономически единици. Следователно, Планетата не се подчинява на този закон, което от гледище на астрологията, е изключително важно за характера и естеството на нейното влияние. В древността се е приемало, че има две науки - геология и теология. Геологията обхващала всички знания и умения, имащи отношение към онова, което ни заобикаля, и ползата, която ще допринесе за задоволяване и улеснение на живота.
Теологията имала за цел да изучава
живота
извън триизмерния, физическия свят, в по-висшите, идейни, Божествени светове, които имат отношение към нематериалния образ
на
човека, наричан душа или Звездно тяло.
Влиянието на всички планети преди Нептун има отношение предимно към първия дял науки - геологията. Влиянието на Нептун, именно поради отклонението от закона на Тициус-Боде, внася в живите форми и човека отчуждаване от порядките на заобикалящия ни свят, внася нещо по-различно, което не може да се приеме като необходимост за практичните задачи. За пълното разбиране на силовите течения на Нептун трябва да посочим и други негови особености. Орбитата му е почти точна окръжност (ексцентрицитет 0.008) и говори, че Нептун върви паралелно със Слънцето, което обикаля около центъра на нашата Галактика със средна скорост 250 километра в секунда. Нептуновата ос на въртене е наклонена с 29° 40', което има много лошо отражение, особено при низшите типове: тласка личността да се поддава на влияния от други хора.
към текста >>
Саабей е дал
на
това съзвездие образа
на
две риби, свързани с дълга и широка лента, която
символизира
връзката между влюбените.
Приемаме също, че поради много по-голямата си маса, в сравнение с Уран, силовите процеси на Нептун са много по-могъщи, което определя и силата на неговото влияние. За създаването и оформянето на планетата Нептун са взели участие Небесните образувания от Зодиакално съзвездие Риби. То се вижда най-добре от началото на октомври до края на януари, а Слънцето престоява в него е от 22 февруари до 22 март. През ясна и безлунна нощ, в Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди, но те са много слаби, защото са много далече и до Земята достигат силовите течения с къси вълни. Влиянията на тези течения имат отношение към горните слоеве от мозъчни клетки, където са центровете на моралните качества и най-благородните човешки прояви: милосърдие, благоговение и уважение към всичко.
Саабей е дал
на
това съзвездие образа
на
две риби, свързани с дълга и широка лента, която
символизира
връзката между влюбените.
Оставил е и чудна по съдържание и смисъл легенда: "Всяка сутрин, когато първите лъчи на Слънцето позлатявали високите планински върхове и капчиците роса още блестели като брилянти по зелената трева и по цветята, из дълбините на морето излизали една след друга, заловени за ръце, петдесетте дъщери на морския бог. Весело играели и лудували те на Морският бряг. От песните и смеха им утихвал вятърът и бурните вълни на морето, всичко се заглеждало и заслушвало в тях. Най-красивата от дъщерите, прекрасната Галатея, веднъж гонела пъстроцветна пеперуда и се отделила от сестрите си.
към текста >>
98.
ВУЛКАН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
С други думи, Вулкан всякога е в съвпад със Слънцето, затова зад
символа
на
Слънцето трябва да разбираме Вулкан.
ВУЛКАН Това, което в даден хороскоп се приема за Слънчево влияние, всъщност е активността на най-близката до Слънцето планета - Вулкан. Понеже тя все още е неоткрита и не разполагаме с нейните ефемериди, за нейно положение приемаме това на Слънцето, още повече, че най-голямото й отклонение спрямо Слънцето не надвишава 4-5°, което в астрологичната практика се приема за съвпад.
С други думи, Вулкан всякога е в съвпад със Слънцето, затова зад
символа
на
Слънцето трябва да разбираме Вулкан.
Изтъкнахме, че Вулкан има отношение към Зодиакалното съзвездие Лъв. В другите съзвездия, той ще приеме (според интелектуалното ниво на личността) по нещо от влиянието на Небесните образувания в тях. В Овен. В това съзвездие планетата Вулкан престоява заедно със Слънцето между 22 март и 22 април. Ако анализираме естеството на Небесните образувания в това съзвездие, можем да си изясним въздействието, което те ще окажат върху влиянието на Вулкан.
към текста >>
Всички знаят колко активен е
живота
през месец май - най-гиздавият и приятен период през годината,
на
който всички се възхищават с изблик
на
живот и радост.
Ако анализираме естеството на Небесните образувания в това съзвездие, можем да си изясним въздействието, което те ще окажат върху влиянието на Вулкан. Особеностите на Зодиакалното съзвездие Овен описахме в главата за планетата Марс. В Овен, Вулкан получава активиране, внася в индивида прилив на енергия, в по-интелигентните - подтик към борба за справедливост, а в по-елементарните се изразява в рязко и грубо отношение към всички, незачитане на каквото и да било съвети и напътствия, невъзможност за разумен контрол. В Бик-Телец. Вулкан престоява в това съзвездие от 22 април до 22 май.
Всички знаят колко активен е
живота
през месец май - най-гиздавият и приятен период през годината,
на
който всички се възхищават с изблик
на
живот и радост.
Изтъкнахме, че в Бик има много звезди, които могат да се видят с просто око, особено червения гигант Алдебаран, двата звездни купа Плеяди и Хаиди и светлия облак Ракообразна мъглявина. Алдебаран е от Първа звездна величина и е около 40 пъти по-голям от нашето Слънце. Силовите течения, които излъчва, са от особено значение както за Земята и за съществата върху нея, така и за човека, при който той активизира емоционалната и интелектуалната природа и засилва жизнения поток във всички живи форми. В това съзвездие се намират два ясно изразени звездни купа. Единият е известен под името Плеяди, а българският народ го нарича Квачката.
към текста >>
99.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А под екзотеризъм се разбира външната страна
на
Словото, предадена в образи и
символи
, забулена с ред була.
Това бяха духовните ръководители на човечеството от миналите културни епохи, които го насочват в правия път на неговото развитие и го отправят към Великия Учител на Любовта и Братството — Христос. Мъдреците, макар и Посветени, се намираха под ръководството на духовните същества и под тяхно ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая. Учителят Като се говори за християнския езотеризъм, трябва преди всичко да се изясни същността на езотеризма и екзотеризма. Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в действителност.
А под екзотеризъм се разбира външната страна
на
Словото, предадена в образи и
символи
, забулена с ред була.
Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна на света и живота, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от живота, като е подчертана моралната и практична страна на учението, които са необходими да дадат направление на живота на хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице. Всички Свещени Писания повече или по-малко предават Истината в забулена форма, защото хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице. Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е.
към текста >>
Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна
на
света и
живота
, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от
живота
, като е подчертана моралната и практична страна
на
учението, които са необходими да дадат направление
на
живота
на
хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице.
Мъдреците, макар и Посветени, се намираха под ръководството на духовните същества и под тяхно ръководство те намериха Христа, за Когото знаеха, че ще дойде на Земята да внесе нов импулс и да обнови древната Мъдрост, която беше предадена на човека още в рая. Учителят Като се говори за християнския езотеризъм, трябва преди всичко да се изясни същността на езотеризма и екзотеризма. Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени тъй както ги е съзерцавал един велик Посветен, както са в действителност. А под екзотеризъм се разбира външната страна на Словото, предадена в образи и символи, забулена с ред була.
Затова езотеричното учение, т.е учението за вътрешната страна
на
света и
живота
, са дадени в екзотеричните писания, забулени в разкази и случки от
живота
, като е подчертана моралната и практична страна
на
учението, които са необходими да дадат направление
на
живота
на
хората, за да могат един ден да повдигнат булото, което е хвърлено върху Реалността и да съзерцават Истината лице в лице.
Всички Свещени Писания повече или по-малко предават Истината в забулена форма, защото хората още не са готови да съзерцават Истината лице в лице. Досега човечеството се е намирало в детската фаза на развитие и сега преминава в своето юношество, затова досега, като на деца, Истината е предавана под формата на разкази, притчи и приказки, за да могат да добият известна представа за Реалността. Както съвременните деца приемат Истината от нашия обективен свят най- добре във формата на приказки и разкази, така и човечеството, което досега минаваше детската фаза на своето развитие, можеше да приеме Истината най-добре предадена във формата на приказки, разкази и притчи. Затова и Христос казва на учениците си: На вас е дадено да познаете тайната на Царството Божие, а на тях, т.е. на народа, се говори с притчи.
към текста >>
Всичко преходно, всичко физическо е
символ
на
духовните и Божествените реалности.
Това е един малък ключ за разкриване на вътрешния смисъл на екзотеричните текстове. Така когато в някои екзотерични текстове - разкази, приказки и пр. се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят.
Всичко преходно, всичко физическо е
символ
на
духовните и Божествените реалности.
За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения.
към текста >>
Планината е
символ
на
духовния свят,
на
възвишеното,
на
Божественото, а равнината, долината е
символ
на
физическия свят.
се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът.
Планината е
символ
на
духовния свят,
на
възвишеното,
на
Божественото, а равнината, долината е
символ
на
физическия свят.
Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен.
към текста >>
Морето е
символ
на
живота
, а също и
на
астралния свят; въздухът и птиците са
символ
на
умствения свят и
живота
на
мисълта.
Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят.
Морето е
символ
на
живота
, а също и
на
астралния свят; въздухът и птиците са
символ
на
умствения свят и
живота
на
мисълта.
Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово.
към текста >>
Старият човек е
символ
на
Мъдростта,
на
Божественото знание.
И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта.
Старият човек е
символ
на
Мъдростта,
на
Божественото знание.
Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи.
към текста >>
В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони
на
проявлението
на
живота
и света, което ни разкрива вътрешната страна
на
живота
и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят.
За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения.
В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони
на
проявлението
на
живота
и света, което ни разкрива вътрешната страна
на
живота
и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят.
С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово.
към текста >>
Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете
символите
, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово.
В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз.
Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете
символите
, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово.
В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината.
към текста >>
имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето
на
Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане
на
света и
живота
.
Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е.
имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето
на
Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане
на
света и
живота
.
Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение.
към текста >>
Защото по-горе определихме, че същността
на
езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини
на
световните явления и
живота
.
Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота.
Защото по-горе определихме, че същността
на
езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини
на
световните явления и
живота
.
При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода.
към текста >>
Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно
на
това, което е горе и това, което е горе, е подобно
на
това, което е долу" ни говори, че Словото, което е проявената мисъл
на
Бога, е отразено в цялата природа и е проявено във всички външни форми
на
природата и
живота
.
проникнало цялата природа. И когато хората разбрали това, природата станала за тях една жива книга, в която се разкрива Мъдростта на Словото. От тогава води началото си западният езотеризъм. Това е основата и па християнския езотеризъм, както видяхме. Западната езотерична традиция води началото си от Египет, от учението на Хермес за Въплотеното Слово.
Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно
на
това, което е горе и това, което е горе, е подобно
на
това, което е долу" ни говори, че Словото, което е проявената мисъл
на
Бога, е отразено в цялата природа и е проявено във всички външни форми
на
природата и
живота
.
Затова това, което е долу, в природата и живота, е подобно на това, което е първоначално в мисълта на Бога. Затова за Хермес всичко видимо е символ, белег на невидимо действуваща Реалност. Това, което е видимо, което е долу, е подобно на това, което е невидимо, което е горе. Това, което е горе, е Словото, което действува в света. А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми.
към текста >>
Затова това, което е долу, в природата и
живота
, е подобно
на
това, което е първоначално в мисълта
на
Бога.
И когато хората разбрали това, природата станала за тях една жива книга, в която се разкрива Мъдростта на Словото. От тогава води началото си западният езотеризъм. Това е основата и па християнския езотеризъм, както видяхме. Западната езотерична традиция води началото си от Египет, от учението на Хермес за Въплотеното Слово. Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе, е подобно на това, което е долу" ни говори, че Словото, което е проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата природа и е проявено във всички външни форми на природата и живота.
Затова това, което е долу, в природата и
живота
, е подобно
на
това, което е първоначално в мисълта
на
Бога.
Затова за Хермес всичко видимо е символ, белег на невидимо действуваща Реалност. Това, което е видимо, което е долу, е подобно на това, което е невидимо, което е горе. Това, което е горе, е Словото, което действува в света. А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе.
към текста >>
Затова за Хермес всичко видимо е
символ
, белег
на
невидимо действуваща Реалност.
От тогава води началото си западният езотеризъм. Това е основата и па християнския езотеризъм, както видяхме. Западната езотерична традиция води началото си от Египет, от учението на Хермес за Въплотеното Слово. Неговата знаменита мисъл: „Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе, е подобно на това, което е долу" ни говори, че Словото, което е проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата природа и е проявено във всички външни форми на природата и живота. Затова това, което е долу, в природата и живота, е подобно на това, което е първоначално в мисълта на Бога.
Затова за Хермес всичко видимо е
символ
, белег
на
невидимо действуваща Реалност.
Това, което е видимо, което е долу, е подобно на това, което е невидимо, което е горе. Това, което е горе, е Словото, което действува в света. А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе. Това Слово е проявено както в човека и във всички органически форми, така и в цялата природа.
към текста >>
Затова формата става буква,
символ
на
Словото.
Това, което е видимо, което е долу, е подобно на това, което е невидимо, което е горе. Това, което е горе, е Словото, което действува в света. А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе. Това Слово е проявено както в човека и във всички органически форми, така и в цялата природа.
Затова формата става буква,
символ
на
Словото.
На този принцип са изградени така наречените херметични или окултни науки - хиромантия, физиогномия, френология, графология, астрология и пр. Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието на лицето живота и съдбата на човека. Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес.
към текста >>
Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат
живота
и съдбата
на
света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието
на
лицето
живота
и съдбата
на
човека.
А това, което е долу, е Словото, въплътено в обективни форми. Затова това, което е долу е подобно на това, което е горе. Това Слово е проявено както в човека и във всички органически форми, така и в цялата природа. Затова формата става буква, символ на Словото. На този принцип са изградени така наречените херметични или окултни науки - хиромантия, физиогномия, френология, графология, астрология и пр.
Понеже Словото е проявено в цялата природа, която е един жив организъм, тя има своя физиономия, по която Посветените могат да четат
живота
и съдбата
на
света, както обикновеният физиономист може да прочете по промените и състоянието
на
лицето
живота
и съдбата
на
човека.
Това е основата на западната окултна наука. Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет.
към текста >>
Първият принцип Учителят нарича принцип
на
ума, според който умът стои в основата
на
света и
живота
.
Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука. Те са основата, върху която се гради всичко. Учителят много говори за тях в беседите и лекциите, и върху тях гради и паневритмията като проява на космичния ритъм, в който са проявени тези седем принципа.
Първият принцип Учителят нарича принцип
на
ума, според който умът стои в основата
на
света и
живота
.
Всичко в света е ум, умът и Духът са едно и също нещо. Умът е външната страна на Духа, а външният обективен свят, е външната, проявената страна на ума. Всички форми, които съществуват в Битието, първоначално са съществували в Божествения ум. Вторият принцип е наречен принцип на аналогията, или съответствието, и е формулиран по следния начин: Това, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе е подобно на това, което е долу. Това, което съществува като идея в ума на Бога, се проявява обективирано в една конкретна форма в проявеното Битие.
към текста >>
Петият принцип е принцип
на
ритъма, според който навсякъде в природата и
живота
има прилив и отлив, втичане и изтичане.
При проявата на този принцип започва стълкновението на силите в света, защото зад всяка сила стои едно съзнание. Тук започва разделянето на съществата - едни поемат левия път, пътят на първия принцип, а други поемат десния път - пътят на втория принцип. Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение.
Петият принцип е принцип
на
ритъма, според който навсякъде в природата и
живота
има прилив и отлив, втичане и изтичане.
Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите. Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина. Първата Причина в света, това е Бог. Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата.
към текста >>
Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие
на
света и
живота
, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването
на
душите.
Тук започва разделянето на съществата - едни поемат левия път, пътят на първия принцип, а други поемат десния път - пътят на втория принцип. Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение. Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане.
Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие
на
света и
живота
, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването
на
душите.
Шестият принцип е принципът на причинността, според който всичко в природата и живота си има своята причина. Първата Причина в света, това е Бог. Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи.
към текста >>
Шестият принцип е принципът
на
причинността, според който всичко в природата и
живота
си има своята причина.
Едни стават положителни, други - отрицателни и почва голямата космическа борба, която е процес на създаване и която е описана под различни форми и различни религии и митологии. Четвъртият принцип е принципът на вибрациите, според който всички енергии, които излизат от космичния ум, се предават чрез специфични вибрации и трептения, чрез специфични дължини на вълните по цялата вселена. Всичко в природата трепти, всичко е в движение. Петият принцип е принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, втичане и изтичане. Тук спада учението за циклите, за цикличното развитие на света и живота, учението за прераждането, за трансмигрирането и странствуването на душите.
Шестият принцип е принципът
на
причинността, според който всичко в природата и
живота
си има своята причина.
Първата Причина в света, това е Бог. Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. Учителят го нарича още принцип на единството.
към текста >>
Западната езотерична наука изучава света и
живота
от гледището
на
еволюцията,
на
възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите.
Като главен обект във всички документи на западната традиция е Въплотеното Слово. Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения. Той е онзи Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни. Така че западната езотерична наука проучава Духа, въплотен във формата, проучва Духа, който одухо- творява и моделира формата и от степента на одухотвореността и организираността на формата съдим за степента на проявата на Духа в нея.
Западната езотерична наука изучава света и
живота
от гледището
на
еволюцията,
на
възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите.
Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса. Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта. Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота.
към текста >>
Западната езотерична наука изучава света и
живота
от гледището
на
Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа
на
който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества
на
Космоса.
Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения. Той е онзи Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни. Така че западната езотерична наука проучава Духа, въплотен във формата, проучва Духа, който одухо- творява и моделира формата и от степента на одухотвореността и организираността на формата съдим за степента на проявата на Духа в нея. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите.
Западната езотерична наука изучава света и
живота
от гледището
на
Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа
на
който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества
на
Космоса.
Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта. Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота. А това е същината и на християнския езотеризъм.
към текста >>
Така че основата
на
западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в
живота
, проявено във всички форми
на
природата и
живота
.
Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса. Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта.
Така че основата
на
западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в
живота
, проявено във всички форми
на
природата и
живота
.
А това е същината и на християнския езотеризъм. Всички знаем как започва евангелието на Йоан, един от най- дълбоките езотерични християнски документи. То започва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без него не стана.
към текста >>
Защото, като говорим за един езотеричен
символ
, ние не разбираме само видимата, външната, физическата проява, но разбираме онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които стоят зад един Посветен, явил се в плът
на
Земята.
Други пък искат да кажат, че Йоан е взел това учение от Египет. И едното и другото твърдение са неверни. Вярното е това, че Словото е една велика Реалност, която се проявява в света и че както Хермес, така и Йоан са били във връзка с Него, и двамата са били апостоли на това Слово на Земята. Християнството беше една окултна школа, казва Учителят, начело на която стоеше най-великият между Посветените - Христос, който е глава на Бялото Братство. И тази школа не е престанала да съществува и работи оттогава до днешни времена.
Защото, като говорим за един езотеричен
символ
, ние не разбираме само видимата, външната, физическата проява, но разбираме онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които стоят зад един Посветен, явил се в плът
на
Земята.
И когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото небе, всички възвишени същества, посветени на различна степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище. Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център.
към текста >>
Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в
живота
на
човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище.
Християнството беше една окултна школа, казва Учителят, начело на която стоеше най-великият между Посветените - Христос, който е глава на Бялото Братство. И тази школа не е престанала да съществува и работи оттогава до днешни времена. Защото, като говорим за един езотеричен символ, ние не разбираме само видимата, външната, физическата проява, но разбираме онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които стоят зад един Посветен, явил се в плът на Земята. И когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото небе, всички възвишени същества, посветени на различна степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие.
Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в
живота
на
човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище.
Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център. Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в Евангелието с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи. Йоан завършва своето Евангелие с думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги. Това също показва, че езотеричния център е продължил своята дейност, като се е изявявал по различни начини и е давал импулси в различни времена.
към текста >>
Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори
живота
.
И тази школа не е престанала да съществува и работи оттогава до днешни времена. Защото, като говорим за един езотеричен символ, ние не разбираме само видимата, външната, физическата проява, но разбираме онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които стоят зад един Посветен, явил се в плът на Земята. И когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото небе, всички възвишени същества, посветени на различна степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище.
Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори
живота
.
Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център. Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в Евангелието с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи. Йоан завършва своето Евангелие с думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги. Това също показва, че езотеричния център е продължил своята дейност, като се е изявявал по различни начини и е давал импулси в различни времена. Така през четвърти век, когато езотеричната традиция постепенно се загуби външно и християнската община се обособи като едно религиозно общество, се роди движението на Манихеите, което се явява като външен израз на третия клон на Бялото Братство и като носител на езотеричната традиция.
към текста >>
Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в
живота
.
Сега в България работят от трите клона. Тези три клона идват от едно по-високо място, от невидимия свят. Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени. В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи.
Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в
живота
.
Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота. Първоначалното име на богомилството е било друго. В България им е дадено името богомили. Най-видният богомил в България е бил Боян Магът.
към текста >>
И те имат за цел подготвянето
на
Новата култура чрез приложение
на
християнството в
живота
.
Тези, които ръководят и трите клона, са Посветени. В първия клон, в Египет, са изнесени принципите на Божествената наука и той е имал за задача да подготви условията за християнството, да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Вторият клон има за задача да внесе християнството и света и да го разпространи. Третият клон има за задача да реализира Божественото учение, християнството и да даде методи за приложение ма учението в живота. Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон.
И те имат за цел подготвянето
на
Новата култура чрез приложение
на
християнството в
живота
.
Първоначалното име на богомилството е било друго. В България им е дадено името богомили. Най-видният богомил в България е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник и разпространител на учението. Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия, катарите и албигойците във Франция и ред други ордени и течения са произлезли все от богомилството.
към текста >>
И те поднесоха това знание като дар пред великия Учител - Христос което знание е
символизирано
в трите елемента, които те поднесоха като дар - злато, смирна и ливан.
Понеже всеки орден изпълнява една определена функция в организма на космичното Слово, затова в различните епохи импулсите на Словото се проявяват чрез различни органи, т.е. чрез различните ордени на Братството. Различните ордени са носители на различни енергии и изпълняват различни задачи за благото и повдигането на човечеството. Но задачите им се възлагат от общия център - космичното Слово, на което те се явяват проводници. Тримата Мъдреци от изток, които отидоха при Христа като Посветени в окултните школи на миналото, носеха със себе си окултното знание, което човечеството беше придобило от миналото, след слизането си на Земята в различните школи от различни Учители, още от Лемурия и Атлантида и в течение на трите предшествуващи следатлантски културни епохи.
И те поднесоха това знание като дар пред великия Учител - Христос което знание е
символизирано
в трите елемента, които те поднесоха като дар - злато, смирна и ливан.
Златото е емблема на знанието, придобито и свързано с Божествения свят, смирната е емблема на знанието, придобито и свързано с духовния свят, а ливан е емблема па знанието, придобито и свързано с физическия свят. Те владееха и работеха със силите на Божествения, духовния и физическия светове и всичкото това знание те предложиха в услуга на Христа, те сами се предоставиха зa носители на идеите, които Христос носеше. С това те изразиха готовността си, съзнанието и силите, с които разполагат, да бъдат служители на Словото, което слиза на Земята, изразиха готовността си да станат апостоли на Словото. Тогава Христос им предаде Новото знание, което дотогава не им е било предадено. Предаде им учението на Любовта и те получиха ново посвещение, посвещението на Любовта.
към текста >>
Тази нова сила влиза като един нов приток в
живота
и който приеме този импулс
на
Любовта, тя ще подкрепи и освежи
живота
му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините
на
Духа, като го освободи от робството
на
материята.
Понеже развитието взе друга посока, те с тяхното знание, което имаха, не приемайки новия импулс, се самоизключват от новото течение и тяхното развитие постепенно спира, и тяхната служба в развитие и подигане на човечеството постепенно се намалява и прекратява. Учителят казва: Има известни адепти от Азия, които впоследствие изолираността си от общото течение на развитието и скъсване на връзката с човечеството, са се спънали в своето развитие. Те не разбраха, че когато един импулс стигне до своя краен предел, когато се зaвърши цикъла, който този импулс е проявил, тогава идва друг импулс, който поражда нов цикъл и в новия цикъл се внасят вече нови сили и енергии, поставят се нови задачи, дават се нови методи за работа. И които не могат да приемат това ново течение, постепенно отпадат, като остават да живеят със своето минало, с което прекъсват връзката с Реалността. С новия импулс, който Христос даде на човешкия възход, Той внесе Любовта, духовната Любов като нова сила, която да работи за човешкото повдигане.
Тази нова сила влиза като един нов приток в
живота
и който приеме този импулс
на
Любовта, тя ще подкрепи и освежи
живота
му и ще го пресъздаде, ще му даде нов подтик за живот и творчество, и ще го издигне постепенно във висините
на
Духа, като го освободи от робството
на
материята.
Които не могат да приемат импулса на Любовта, техният живот постепенно се пресушава и материята все повече ги завладява, вследствие на което тяхното развитие спира. Те вземат обратно движение постепенно слизат все по-дълбоко в гъстата материя и рискуват да изгубят човешкия си образ и да слязат в бездната, да станат плячка на тъмните сили. Понеже в процеса на развитието е в сила законът на поляризацията, в света действуват два вида сили и два вида същества, които са в непрестанна борба и под влиянието на тези два вида сили се извършва развитието. Тези два вида сили са двете ръце на Абсолютния Дух, който държи в ръцете си световното развитие. Тези два вида сили можем да ги наречем добро и зло.
към текста >>
И затова в християнския езотеризъм „Азът" е
символизиран
като двуостър меч.
Човек, почувствувал се веднъж като отделност, започва да има свои лични интереси, които противопоставя на интересите на другите и се започва борба за блага, за интереси, за слава, въобще борба за осигуряване изискванията на „Аза". От друга страна с раждането на „Аза" човек добива възможност да мисли и да се издигне над животинското царство и да се стреми към Духа и да придобие свобода, в смисъл чувствува се самостоятелно същество, с лична воля, но той може да стане истински свободен, ако следва посоката на Духа. Затова Гьоте казва във Фауст. В мене живеят две души - едната тегли нагоре, а другата надолу. Това са двете страни на „Аза".
И затова в християнския езотеризъм „Азът" е
символизиран
като двуостър меч.
„Азът" е роден под влияние на два импулса. Първият импулс идва от известни същества на космоса, които се противопоставили на изпълнението на Божията Воля и, тъй да се каже, премного са се индивидуализирали, и са предали този импулс на човешкото същество. Под тяхно влияние в човешките същества, които живеят в колективното подсъзнание, се пробужда известно лично чувство, известен стремеж към самостоятелност, към свобода. Под тяхно влияние се ражда отрицателната страна на „Аза", заедно с неговия егоизъм. Ражда се това, което се нарича човешка личност.
към текста >>
Всеки един ще стане клон
на
Великото Дърво
на
живота
и така ще разреши задачите
на
живота
си.
Задачата на човека е да разреши това противоречие. Докато не е роден от вода и Дух, т.е. докато не е роден от Любовта и Мъдростта, той остава в корените и не може да влезе в света на клоните, цветовете и плодовете. Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влизаме в света на клоните. И нашето Царство вече не е от света на корените.
Всеки един ще стане клон
на
Великото Дърво
на
живота
и така ще разреши задачите
на
живота
си.
Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят. Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества на Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
към текста >>
Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества
на
Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете
на
Великото Дърво
на
живота
.
И нашето Царство вече не е от света на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето. Всичкото богатство, което Земята притежава, е дошло от Слънцето, от невидимия свят.
Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените същества
на
Космоса, които живеят в клоните, в цветовете и плодовете
на
Великото Дърво
на
живота
.
Та, когато човек почувствува Духа в себе си, той може да придобие безсмъртието, да стане съзнателен изпълнител на Божествената Воля, което е върховната цел на развитието.
към текста >>
100.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне
на
екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор
на
живота
и Светлината - Христос.
Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки.
Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне
на
екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор
на
живота
и Светлината - Христос.
Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта.
към текста >>
Ръководителите
на
екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи
на
слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя
живота
, екзотеричната традиция би завела
живота
в пропастта.
Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса.
Ръководителите
на
екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи
на
слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя
живота
, екзотеричната традиция би завела
живота
в пропастта.
Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие.
към текста >>
екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила
на
живота
и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение
на
окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента
на
тяхното развитие.
Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е.
екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила
на
живота
и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение
на
окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента
на
тяхното развитие.
Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс. Но главният проводник на Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи. Така, че съществуването на езотеричната и екзотеричната традиция са обусловени от две причини: Първата причина е нееднаквата степен на развитие на хората. Защото има хора на по-ниска степен на развитие и не са пригодени за учението на езотеричната традиция, която е твърда храна и хората трябва да имат здрави зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е. трябва да имат пробудена мисъл, за да могат да схванат, разберат и приложат това, което учат.
към текста >>
Всяко ново учение, което е външен израз
на
един космически импулс, изхожда от един езотеричен център, който е приемник
на
космичния импулс и го провежда в
живота
на
човека и човечеството.
Бялото Братство дава известни духовни импулси, тъмните сили се намесват и отбиват тези импулси или ги използват за свои цели. По такъв начин се създават различните култове и религии в съвременен смисъл на думата. Но езотеричната традиция използва всичко за напредъка и развитието на човечеството, използува всичко за добро. Тя, която работи по законите на природата, превръща всичко за доброто и повдигането на човечеството. И така от взаимодействието на двете ложи - Бялата и Черната - от борбата между тях се извършва развитието на човечеството.
Всяко ново учение, което е външен израз
на
един космически импулс, изхожда от един езотеричен център, който е приемник
на
космичния импулс и го провежда в
живота
на
човека и човечеството.
Но понеже всички хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които използуват неподготвеността на хората и отбиват до известна степен течението на импулса, като го вкарват в известни рамки, в известни форми и канализации и по такъв начин създават външната, екзотерична традиция, която се явява на историческата сцена като законен представител на Новото учение, родено от езотеричния център. Но с това дейността на езотеричния център не се прекратява. Неговата дейност продължава в нова посока. Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света.
към текста >>
То е като едно мощно течение,
на
което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в
живота
на
човека и човечеството, и
на
цялата Земя.
между езотеричната и екзотеричната традиции. Църквата тръгна по свой път, по пътя на външните форми и външните ефекти, а школата се затвори в себе си и продължи своята вътрешна работа. Както казах в началото, развитието се извършва чрез ред последователни импулси, които идват от Духа. Има импулси, по-големи и по-малки. Един голям импулс, какъвто е Христовият, който обхваща цялата планетна еволюция и цялото бъдеще на човечеството, се провежда и проявява последователно, на етапи.
То е като едно мощно течение,
на
което като турят преграда в известно направление, то се отбива в друга посока, но неотклонно върви все напред и прониква в
живота
на
човека и човечеството, и
на
цялата Земя.
Защото Христовият импулс обхваща както човека и човечеството, така и цялата Земя. Под този импулс Земята ще се преобрази и одухотвори, и ще се превърне в края на този космичен период в етерно небесно тяло и в един по-следващ период в астрално небесно тяло, като материалната субстанция постепенно се ефиризира. Това ефиризиране се извършва чрез постепенно повдигане в по-висшите сфери на Битието, където налягането се намалява и материята става по-ефирна. Защото твърдостта на материята зависи от налягането и от посоката на действието на силите, които работят в нея. До времето на Христа Земята като цяло се движеше надолу, т.е силите, които действуваха, имаха едно движение към центъра на Земята и затова материята се сгъстяваше все повече и повече.
към текста >>
От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в
живота
.
Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението.
От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в
живота
.
Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност. Манихеите, както и всички езотерични Братства, останаха неразбрани от своята съвременност. Всичко, което остана писано за манихеите, е от техните противници (защото тяхната литература е била напълно унищожена) и не отговаря на техните идеи, не отговаря на Истината.
към текста >>
Тази идея от древните мистерии е
символизирана
от сфинкса, който има човешка глава, тяло
на
бик, крака и гърди
на
лъв и крила
на
орел.
А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие. Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс.
Тази идея от древните мистерии е
символизирана
от сфинкса, който има човешка глава, тяло
на
бик, крака и гърди
на
лъв и крила
на
орел.
Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък. Груповата душа в образа на орел създава човешките бели дробове.
към текста >>
Това е задачата и мисията
на
християнския езотеризъм, да работи за проникването
на
Любовта във всички прояви
на
живота
, за да освободи скритите енергии
на
живота
, които ще преобразят
живота
на
човека физически и психически.
Така че, Христовият импулс, който е носител на Любовта, стана причина за появата на човека в Битието и сега пак Христовият импулс ще освободи човека от животинското естество, от животинските обвивки. Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека.
Това е задачата и мисията
на
християнския езотеризъм, да работи за проникването
на
Любовта във всички прояви
на
живота
, за да освободи скритите енергии
на
живота
, които ще преобразят
живота
на
човека физически и психически.
Без този Христов импулс, без влияние на Любовта в живота на човека като организираща сила, под влияние само на земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал на животно. Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството.
към текста >>
Без този Христов импулс, без влияние
на
Любовта в
живота
на
човека като организираща сила, под влияние само
на
земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал
на
животно.
Под негово влияние „Азът" ще трансформира животинските енергии и ще даде възможност на Божествените принципи, вложени в тях, да се проявят. Този именно Христов импулс, Христов принцип стои в основата на християнския езотеризъм. За да стане това трансформиране Любовта трябва да проникне в целокупния живот на човека, в неговия органически и психически живот, във всички функции и органи, във всички клетки и да събуди Божественото в тях. Така ще стане преобразяването и освобождаването на човека. Това е задачата и мисията на християнския езотеризъм, да работи за проникването на Любовта във всички прояви на живота, за да освободи скритите енергии на живота, които ще преобразят живота на човека физически и психически.
Без този Христов импулс, без влияние
на
Любовта в
живота
на
човека като организираща сила, под влияние само
на
земните сили, човек постепенно би изгубил човешкия си образ и би се превърнал
на
животно.
Затова усилията на Бялото Братство сега са да се пробудят колкото се може повече човешки души, да се заквасят от импулса на Любовта, за да имат сила да трансформират нисшата си природа, да победят животинската природа в себе си, да организират неорганизираните земни сили и да дадат път на Божественото в себе си. Затова задачата на християнския езотеризъм, изразен в ред школи и Братства по цялата Земя, намиращи се под Върховното ръководство на Христа - Великият Учител на Бялото Братство, е да проведат импулса на Любовта, който ще преобрази света. Последна проява на този велик импулс, както вече казах, се явява учението на Учителя, което иде в началото на епохата на Водолея, да подготви условията за раждането на Шестата раса. Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството.
към текста >>
Те ни разкриват Великите тайни
на
Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в
живота
и Битието, разкриват ни мисията
на
Христа и тайната
на
Голготската мистерия, тайната
на
Любовта, разкриват ни най-после тайната
на
човешкото съществуване.
Учителят сега посява семената, които ще израстат в шестата културна епоха и ще се развият и дадат плод в Шестата раса, която ще бъде раса на Любовта и Братството. Затова Учителят сега носи учението на Любовта и Братството и Братството па човечеството, която ще обнови и трансформира целокупния живот на човека и човечеството. Християнският езотеризъм е изложен в ред документи от миналото и настоящето. Документ от времето на апостолите е целият Нов завет - Евангелията, които предават Словото на Христа и посланията на апостолите. Най-после идва Откровението което е най-дълбокото съчинение върху Християнския езотеризъм.
Те ни разкриват Великите тайни
на
Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в
живота
и Битието, разкриват ни мисията
на
Христа и тайната
на
Голготската мистерия, тайната
на
Любовта, разкриват ни най-после тайната
на
човешкото съществуване.
Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание.
към текста >>
В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат
символичния
език,
на
който е предадено това знание.
Документ от времето на апостолите е целият Нов завет - Евангелията, които предават Словото на Христа и посланията на апостолите. Най-после идва Откровението което е най-дълбокото съчинение върху Християнския езотеризъм. Те ни разкриват Великите тайни на Битието или човешкото развитие, разкриват законите и принципите в живота и Битието, разкриват ни мисията на Христа и тайната на Голготската мистерия, тайната на Любовта, разкриват ни най-после тайната на човешкото съществуване. Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал.
В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат
символичния
език,
на
който е предадено това знание.
Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм.
към текста >>
Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните
на
Битието и
живота
.
Но всичко там е така предвидено, че човек трябва да притежава ключ, за да го разбере и разчете. Това са принципи, факти и събития, преживени от един Посветен и той ни издава фактите, както ги е преживял, както ги е видял и съзерцал. В тях е вложено Великото Знание, но което е достъпно само за онези, които имат ключ да разчетат символичния език, на който е предадено това знание. Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание.
Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните
на
Битието и
живота
.
По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм. С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и живота, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни. Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой.
към текста >>
С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и
живота
, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни.
Учителят казва: Знанието се придобива по три пътя: чрез прозрения и съзерцания, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Това са три метода, три начина за придобиване на Висшето Знание. Йоан както в Евангелието, така и в Апокалипсиса е използувал и трите метода, за да придобие цялостно откровение за тайните на Битието и живота. По този начин Посветеният влиза в контакт със самата Реалност и понеже тя е жива и разумна, му разкрива своите тайни според степента на неговото развитие. Йоан е предал в образи и картини това, което е видял и преживял, за да послужи като основа на Християнския езотеризъм.
С него той показва какви Велики тайни са скрити в Битието и
живота
, и какви са пътищата, по които човек може да се домогне до тези тайни.
Към Християнското езотерично течение принадлежат в наше време различни розенкройцерски групировки, школата на Седир, д'Алвейдър, Папюс, Сен Мартен и други. Също така антропософията на Щайнер и движението на Толстой. Тук бих сложил и движението на Осмото в Япония и движението на Бахаула. И най-после учението на Учителя, което е най-пълно изложение на Християнското езотерично учение и синтез на всичко, изнесено от Християнската традиция досега. Учителят като говори за четирите импулса на Бялото Братство казва: Първият импулс се разви в Египет и под негово влияние се развиха окултните школи в древния свят.
към текста >>
Четвъртият импулс, израз
на
което е учението
на
Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в
живота
от Космоса.
Там учиха Питагор, Орфей, Мойсей и всички Посветени от древността. Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството.
Четвъртият импулс, израз
на
което е учението
на
Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в
живота
от Космоса.
В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип.
към текста >>
В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение
на
езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието,
живота
и Любовта, като постави в центъра
на
световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител
на
всички откровения през всички времена и епохи.
Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса.
В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение
на
езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието,
живота
и Любовта, като постави в центъра
на
световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител
на
всички откровения през всички времена и епохи.
Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта.
към текста >>
От там представата
на
тези хора за Битието и
живота
се различават от тези
на
хората
на
Запада, които се движат от периферията към центъра.
Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието.
От там представата
на
тези хора за Битието и
живота
се различават от тези
на
хората
на
Запада, които се движат от периферията към центъра.
Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение.
към текста >>
Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в
живота
на
човека и човечеството.
Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение. Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог. А ние знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години.
Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в
живота
на
човека и човечеството.
Така че източното течение в неговата популярна форма няма конкретно познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята. Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост.
към текста >>
Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма
на
живота
.
Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес.
Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма
на
живота
.
То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество.
към текста >>
То не се основава
на
откровение
на
миналото, но се основава
на
тези откровения, които творческият процес
на
живота
сега дава
на
Посветените.
Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота.
То не се основава
на
откровение
на
миналото, но се основава
на
тези откровения, които творческият процес
на
живота
сега дава
на
Посветените.
Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения.
към текста >>
И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата
на
живота
на
бъдещото човечество.
Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава.
И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата
на
живота
на
бъдещото човечество.
С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло.
към текста >>
Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране
на
света и
живота
, и в други методи
на
окултно обучение.
Той получил на младини розенкройцерско Посвещение. Научните му дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му прелива от него. Езотеричните идеи изобилстват и във Фауст. Под тяхно влияние се развиват Шилер, Лесинг, Лайбниц и други. В качеството си на розенкройцер и д-р Рудолф Щайнер е чувствувал дълбоката разлика между западната практика на Посвещение и тези на източното Посвещение.
Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране
на
света и
живота
, и в други методи
на
окултно обучение.
Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм. „Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм. Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една пчела.
към текста >>
Щайнер определи сам отношението
на
западния окултист към Реалността
на
живота
, което е диаметрално противоположно
на
това
на
източния будизъм.
Научните му дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му прелива от него. Езотеричните идеи изобилстват и във Фауст. Под тяхно влияние се развиват Шилер, Лесинг, Лайбниц и други. В качеството си на розенкройцер и д-р Рудолф Щайнер е чувствувал дълбоката разлика между западната практика на Посвещение и тези на източното Посвещение. Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране на света и живота, и в други методи на окултно обучение.
Щайнер определи сам отношението
на
западния окултист към Реалността
на
живота
, което е диаметрално противоположно
на
това
на
източния будизъм.
„Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм. Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една пчела. Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от Бога, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното на Духа.
към текста >>
Бидейки така извлякъл отделно душата
на
ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата
на
Мъдростта и мисълта си под формата
на
образи, които оставали в него до края
на
живота
му като неизгладим отпечатък
на
Учителя.
След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа. В храмовете на Индия ученикът е бил поставен от неговия Учител в летаргичен сън в течение обикновено па три и половина дни и нощи. В една такава летаргия душата, т.е. съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото.
Бидейки така извлякъл отделно душата
на
ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата
на
Мъдростта и мисълта си под формата
на
образи, които оставали в него до края
на
живота
му като неизгладим отпечатък
на
Учителя.
Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности. Но той остава до края на живота си в тясна зависимост от своя Учител. Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика.
към текста >>
Но той остава до края
на
живота
си в тясна зависимост от своя Учител.
съзнателното Аз се отделя временно от физическото тяло, придружено от етерното и астралното тяло. Впечатлителността на етерното тяло, отделено от физическото тяло, е много по-голяма, отколкото когато е преплетено с физическото. Бидейки така извлякъл отделно душата на ученика от неговото физическо тяло, Посветителят е предавал със силата на Мъдростта и мисълта си под формата на образи, които оставали в него до края на живота му като неизгладим отпечатък на Учителя. Когато ученикът се събуждал, той бил смятан като новороден или два пъти роден. Той наистина е придобил Мъдрост и съзнание за нови способности.
Но той остава до края
на
живота
си в тясна зависимост от своя Учител.
Източното Посвещение, следователно, е внушение до живот. Принципът на западното Посвещение е по-широк и уважава индивидуалната оригиналност и свобода на ученика. Неговата цел е същата, както и при източното Посвещение, т.е. раждането на Божественото и човешката душа, което е едно истинско възкресение. По тук Посветителят се пази да не налага, той се стреми да намери начин да постигне целта с личните усилия на ученика, чийто водач е той, и когото той само подготвя сам да намери пътя си.
към текста >>
„Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в
живота
, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно.
Колкото до Посветителя, неговото първо правило е, че за да бъде Учител, той трябва да бъде служител. За него е важно не да моделира ученика по своя образ, но да разкрие в него загадката. Той не иска да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип за еволюцията. Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл."
„Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в
живота
, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно.
Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството. Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници." Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството.
към текста >>
Също е написал и книга за
живота
на
Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението
на
Христа
на
Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот
на
Земята.
И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм.
Също е написал и книга за
живота
на
Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението
на
Христа
на
Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот
на
Земята.
Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа.
към текста >>
Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата
на
доброто, което е основа
на
Битието и
живота
.
Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства.
Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата
на
доброто, което е основа
на
Битието и
живота
.
Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл.
към текста >>
Затова творческата линия
на
Битието е вълнообразна и се
символизира
със змията в движение.
Чрез първия принцип Бог създава нещата, а чрез втория принцип ги организира и възраства. Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип. В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си. Вторият принцип се изявява чрез Христа, а първият се изразява чрез това, което в първоначалния Християнски езотеризъм е наречено Сатанаил. Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление.
Затова творческата линия
на
Битието е вълнообразна и се
символизира
със змията в движение.
Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто. В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните.
към текста >>
Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието
на
космоса и
живота
, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно.
Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип. В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си. Вторият принцип се изявява чрез Христа, а първият се изразява чрез това, което в първоначалния Християнски езотеризъм е наречено Сатанаил. Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление. Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение.
Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието
на
космоса и
живота
, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно.
Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто. В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове.
към текста >>
Злото, това са корените па
живота
, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат
на
клоните, които представят доброто.
В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си. Вторият принцип се изявява чрез Христа, а първият се изразява чрез това, което в първоначалния Християнски езотеризъм е наречено Сатанаил. Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление. Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение. Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно.
Злото, това са корените па
живота
, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат
на
клоните, които представят доброто.
В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове. Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете.
към текста >>
Това не значи поощрение
на
греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в
живота
както корените и клоните.
Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение. Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто. В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта.
Това не значи поощрение
на
греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в
живота
както корените и клоните.
Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове. Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете. И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът.
към текста >>
И когато силите
на
злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в
живота
.
В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта. Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове. Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете.
И когато силите
на
злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в
живота
.
Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът. Онези сили, които работят в корените и клоните, това са силите на Отца, които са поляризирани и са причина за растенето и развитието. Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането на Бога е нещастие за човешката душа. Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката душа.
към текста >>
Която и беседа
на
Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи
на
живота
и излага вътрешното Християнско разбиране за света и
живота
, за световния развой, за развитието
на
човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр.
В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде тънко и майсторски, ще даде много прежда. Така, че в беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм в най-пълна форма от досега съществуващите изложения.
Която и беседа
на
Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи
на
живота
и излага вътрешното Християнско разбиране за света и
живота
, за световния развой, за развитието
на
човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр.
Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата.
към текста >>
НАГОРЕ