НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
474
резултата в
93
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_15 ) В полка на Христа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Посрещахме изгрева и Животът ми се струваше едно
свещенодействие
.
В ПОЛКА НА ХРИСТА
Посрещахме изгрева и Животът ми се струваше едно
свещенодействие
.
Тревата, по която стъпвахме, беше украсена с милиони росни капки, а около нас боровете, които символизират вечния стремеж на Духа към висините, издигаха върхове. Да, ние се намирахме в един неръкотворен храм... Образувахме колелото на Паневритмията. Учителя влезе вътре в кръга, в центъра оркестърът засвири, колелото потегли и душите ни затрептяха. По-късно се озовахме в друго колело. Почна разговор.
към текста >>
Всеки по
отношение
на това, което има, е касиер на Бога.
По-късно се озовахме в друго колело. Почна разговор. Онзи, който е роден вътрешно, той ще пожелае всичко, каквото е придобил – знание, сила и богатство, да отдаде на Бога. Великото разумно начало е на първо място в неговото съзнание. Ако човек иска да бъде знаменит, тогава той не е в Реалността.
Всеки по
отношение
на това, което има, е касиер на Бога.
Защо, като закъсат, хората идват при Бога? Каква нужда има Той от тях, след като са изгубили най-хубавото време, през което са могли да работят за Божественото? На младини човек казва, че не му е време да работи за Господа. Като остарее, намира, че вече не е годен. Не, сега разреши въпроса и кажи: „Ще ида да служа!
към текста >>
2.
2_02 ) Как ще обичаш Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най-важното е човек да има
свещено
чувство към Бога, тогава скърбите и страданията му моментално ще изчезнат.
Докато човек не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата. Сега раждането, женитбата и пр. е под закона на кармата. Щом живееш в закона на Любовта, ти излизаш от закона на кармата. Тогава вече имаш Свобода.
Най-важното е човек да има
свещено
чувство към Бога, тогава скърбите и страданията му моментално ще изчезнат.
При това положение човек се чувства силен, смел и може всичко да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Всеки, кой го се отдалечава от Центъра, се заробва, а който се приближава, се освобождава. Любов към Бога ще осмисли живота ни, ще ни освободи от ограниченията.
към текста >>
За да измени съдбата си, човек трябва да измени
отношението
си към Бога.
Щом живееш в закона на Любовта, ти излизаш от закона на кармата. Тогава вече имаш Свобода. Най-важното е човек да има свещено чувство към Бога, тогава скърбите и страданията му моментално ще изчезнат. При това положение човек се чувства силен, смел и може всичко да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб.
За да измени съдбата си, човек трябва да измени
отношението
си към Бога.
Всеки, кой го се отдалечава от Центъра, се заробва, а който се приближава, се освобождава. Любов към Бога ще осмисли живота ни, ще ни освободи от ограниченията. Любовта е храна. Безсмъртното е там. Да добием връзка с Бога, за да намерим онзи елемент, който ни липсва – безсмъртието.
към текста >>
3.
3_16 ) Съзнателно излъчване
- Боян Боев (1883 – 1963)
Понеже като види някой човек, ще види неговото минало и ще узнае, че в миналото е бил престъпник; и той трябва да има голяма духовна сила, за да се отнася към него пак така добре, със
свещено
чувство – не само външно, но и вътрешно.
А когато ни се дава зло, то е за да ни избави от някое по-голямо нещастие. Страдание се дава на човека, за да го избави от едно голямо зло. Методите на Всемирното Бяло Братство дават възможност да се получи ясновидство в една по-висша област на Невидимия свят, в по-висшите светове. Ясновидството не е лесна работа. Човек, като има ясновидство, ще има и мъчнотии, ще има и съблазни.
Понеже като види някой човек, ще види неговото минало и ще узнае, че в миналото е бил престъпник; и той трябва да има голяма духовна сила, за да се отнася към него пак така добре, със
свещено
чувство – не само външно, но и вътрешно.
Това не бива да измени отношението му към него. Човек може да развие своята чувствителност. Пространството около нас е пълно с вълни, с музикалност. Ясновидецът наблюдава, че върху горната част на главата на религиозния човек слиза една струя от Светлина. Един брат каза: „Вие в една от последните лекции казахте, че трябва да развием хилядолистника, който се намира на най-горната част на главата, понеже той е телефонната слушалка, чрез която се свързваме с Бога.
към текста >>
Това не бива да измени
отношението
му към него.
Страдание се дава на човека, за да го избави от едно голямо зло. Методите на Всемирното Бяло Братство дават възможност да се получи ясновидство в една по-висша област на Невидимия свят, в по-висшите светове. Ясновидството не е лесна работа. Човек, като има ясновидство, ще има и мъчнотии, ще има и съблазни. Понеже като види някой човек, ще види неговото минало и ще узнае, че в миналото е бил престъпник; и той трябва да има голяма духовна сила, за да се отнася към него пак така добре, със свещено чувство – не само външно, но и вътрешно.
Това не бива да измени
отношението
му към него.
Човек може да развие своята чувствителност. Пространството около нас е пълно с вълни, с музикалност. Ясновидецът наблюдава, че върху горната част на главата на религиозния човек слиза една струя от Светлина. Един брат каза: „Вие в една от последните лекции казахте, че трябва да развием хилядолистника, който се намира на най-горната част на главата, понеже той е телефонната слушалка, чрез която се свързваме с Бога. Казахте, че чрез този център се проявява Бог.“
към текста >>
4.
4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако светът можеше да се оправи, то и сега има закони, но това, което липсва, е следното: хората човешката душа не знаят и тялото не познават, не го считат за
свещено
.
Нито със земетресения, нито с изгаряне на градове, нито с бури ще се оправи светът; тези неща сриват старото, но трябва да стане една истинска промяна в съзнанието на хората. От Невидимия свят работят усилено, за да се възприемат от човечеството новите идеи. Най-напред са пратили около един милион Ангели да спасяват човечеството, но те не са успели напълно да решат задачата си. Някои казват „Господ ще оправи света“, но това е много механично разбиране. Външно не се разрешава въпросът, защото ако въпросът стои така, то Христос можеше да вземе властта, да тури закон и пр.
Ако светът можеше да се оправи, то и сега има закони, но това, което липсва, е следното: хората човешката душа не знаят и тялото не познават, не го считат за
свещено
.
Когато хората познаят човешката душа и когато дойдат до идеята да считат човешкото тяло за свещено, тогава светът ще се оправи. Например съвременната държава изпраща с хиляди хора да измрат на бойното поле или богатите пращат работниците в мините, без да влязат в тяхното положение. Нека дойдат хора с по-високо съзнание, та всички придобивки на науката да се употребят за добро. Както е организиран нашият организъм, така трябва да се организира и обществото. Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея.
към текста >>
Когато хората познаят човешката душа и когато дойдат до идеята да считат човешкото тяло за
свещено
, тогава светът ще се оправи.
От Невидимия свят работят усилено, за да се възприемат от човечеството новите идеи. Най-напред са пратили около един милион Ангели да спасяват човечеството, но те не са успели напълно да решат задачата си. Някои казват „Господ ще оправи света“, но това е много механично разбиране. Външно не се разрешава въпросът, защото ако въпросът стои така, то Христос можеше да вземе властта, да тури закон и пр. Ако светът можеше да се оправи, то и сега има закони, но това, което липсва, е следното: хората човешката душа не знаят и тялото не познават, не го считат за свещено.
Когато хората познаят човешката душа и когато дойдат до идеята да считат човешкото тяло за
свещено
, тогава светът ще се оправи.
Например съвременната държава изпраща с хиляди хора да измрат на бойното поле или богатите пращат работниците в мините, без да влязат в тяхното положение. Нека дойдат хора с по-високо съзнание, та всички придобивки на науката да се употребят за добро. Както е организиран нашият организъм, така трябва да се организира и обществото. Който смята, че човечеството зависи от социалния строй, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея. Ти, който си направил една каруца, можеш да направиш друга по-съвършена.
към текста >>
На Слънцето, на планетите този идеален порядък е въведен, а на Земята не е въведен все още в материално
отношение
.
Наскоро получих един проект на Розендорф от Естония, който има план за новия строй. В този план се предвижда всеки да работи в комуна, да се отмята колко часа е работил и срещу бележка за своя часотруд ще получи продукти от общината; обаче виждам, че тук дейността е все още със заплата. Искат да създадат нов ред, а той вече съществува; остава само да го възприемем. Въпросът за новия ред е разрешен, защото на Небето има Общества, които живеят така, и техният ред трябва да се свали долу, а не да измислят нови строеве. Истинският ред съществува и трябва да се преведе долу, също както скинията на Мойсей бе видяна горе и бе свалена долу по горния образец.
На Слънцето, на планетите този идеален порядък е въведен, а на Земята не е въведен все още в материално
отношение
.
Всички правила ги има горе, а тук искат да правят експерименти. Усилието на Невидимия свят е да се приложи в човешкото общество това, което е вече опитано. Нали е казано: „Да бъде Волята ти както на Небето, така и на Земята.“ Нали е казано: „Да дойде Царството ти както на Небето, така и на Земята.“ А пък те искат да измислят тук някои неща, а то така не може. Сега по целия свят се приготвя Новия живот. Рибите станаха модел за параходите, а птиците – за аеропланите.
към текста >>
5.
22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него
- Боян Боев (1883 – 1963)
Значи между храненето, дишането и мисленето има известно
отношение
.
Силен човек е този, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове; под дълбочина се разбира оста отпред назад. Има връзка между храносмилателната и дихателната система – щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек диша правилно, а щом диша правилно, мисълта му е права.
Значи между храненето, дишането и мисленето има известно
отношение
.
Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните. В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“
към текста >>
В
Свещеното
писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“
Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните.
В
Свещеното
писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“
Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда. Чрез дишане Божественото естество на човека се опомня и разкрива богатства, стаени в душевната обител.
към текста >>
В това
отношение
Учителя дава следните упътвания: „Дишайте дълбоко, спокойно и бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре.
При дълбоко, бавно и пълно дишане се изпълват целите крила на дробовете с чист въздух, богат на прана. За да се улесни дишането, правилно е човек да се освободи от тесни, пристегнати дрехи, и да следи дали при вдишване диафрагмата освобождава максимално място за вдишката. В „Закони на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя изтъква: „Като дишате дълбоко, трябва да усещате свиването и разпущането на диафрагмата.“ При дълбоката вдишка диафрагмата се свива и изтласква надолу коремните органи, при което коремът изпъква и след това се разширява гръдният кош, а при издишване първо коремът хлътва, после – гърдите. IV. Темп на дишане За да изградим навик да дишаме дълбоко и ритмично, необходимо е да се приучим: първо, да поемаме въздуха бавно и дълбоко; второ, постепенно да увеличаваме продължителността на времетраенето при задържането му, и трето, издишването да става също така много бавно.
В това
отношение
Учителя дава следните упътвания: „Дишайте дълбоко, спокойно и бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре.
Някой диша бързо, като че ли неприятел го гони – така работите не стават.“ (“Връзката между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Задържането на въздуха е от голяма важност при пълноценното дишане. Ако се правят опити, ще се види какво обновително и възродително действие има продължителното задържане на вдъхнатия въздух, защото опитът е най-добрият метод за проверка. Ето светлината, която хвърля Учителя по този въпрос: „Изобщо, човек трябва да има правилно отношение към всичко, което върши.
към текста >>
Ето светлината, която хвърля Учителя по този въпрос: „Изобщо, човек трябва да има правилно
отношение
към всичко, което върши.
В това отношение Учителя дава следните упътвания: „Дишайте дълбоко, спокойно и бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре. Някой диша бързо, като че ли неприятел го гони – така работите не стават.“ (“Връзката между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Задържането на въздуха е от голяма важност при пълноценното дишане. Ако се правят опити, ще се види какво обновително и възродително действие има продължителното задържане на вдъхнатия въздух, защото опитът е най-добрият метод за проверка.
Ето светлината, която хвърля Учителя по този въпрос: „Изобщо, човек трябва да има правилно
отношение
към всичко, което върши.
Като диша правилно, той има съзнателно отношение към въздуха. Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас.
към текста >>
Като диша правилно, той има съзнателно
отношение
към въздуха.
Някой диша бързо, като че ли неприятел го гони – така работите не стават.“ (“Връзката между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Задържането на въздуха е от голяма важност при пълноценното дишане. Ако се правят опити, ще се види какво обновително и възродително действие има продължителното задържане на вдъхнатия въздух, защото опитът е най-добрият метод за проверка. Ето светлината, която хвърля Учителя по този въпрос: „Изобщо, човек трябва да има правилно отношение към всичко, което върши.
Като диша правилно, той има съзнателно
отношение
към въздуха.
Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас. Дишането на човека и животните се различава по темп.
към текста >>
Това правило важи както в здравословно
отношение
, така и в психично.
И когато човек прави по няколко пъти на ден упражнения за ритмично и дълбоко дишане, той по-нататък вече подсъзнателно диша по този начин, тъй като мускулатурата и нервните центрове, които дирижират дишането, са привикнали. VI. Две основни правила при дишане Тези две основни правила на дишането трябва да се спазват винаги: Първо, вдишаният въздух се издишва след известно задържане, а след издишване не бива да се задържа процесът на дишането. Това означава, че задържането на въздуха трябва да става винаги при пълни гърди и никога при празни.
Това правило важи както в здравословно
отношение
, така и в психично.
Второ, дишането трябва да става през носа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя казва следното: „Човек трябва да вдишва и издишва въздуха през носа, а не през устата. Бог вдъхна живот през ноздрите, а не през устата. Като диша през носа си, човек мисли добре. Като мисли добре, той е здрав.
към текста >>
Ето две подобни упражнения от Учителя, дадени в „
Отношение
между числата“, лекция от томчето „Форми в Природата“:
Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство и разположение на духа.“ Друго аналогично упражнение е дадено от Учителя в „Микроскопически добрини“, лекция от томчето „Добрите навици“, МОК, втора годишнина: „Хубаво е човек да поема въздух пьрво с лявата си ноздра, като брои бавно до 10-15, после да я запуши, за да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 сек., и след това да го издиша бавно и ритмично през дясната ноздра. Това упражнение може да се прави по 3-4 пъти на ден и е нужно за всички, които се занимават с умствен труд. То е необходимо за здрави и за болни. За предпочитане е да се прави сред Природата, на чист въздух, а не в стаята.“
Ето две подобни упражнения от Учителя, дадени в „
Отношение
между числата“, лекция от томчето „Форми в Природата“:
„В Божествения свят, когато се гради едно здание, всякога се предвиждат две врати. През едната се влиза, а през другата се излиза. Същото може да се направи и с човешкия нос. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра с ръката си и поемете въздух през лявата. След това затворете лявата си ноздра, като задържите въздуха известно време в дробовете си, после отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън.
към текста >>
Дишането е
свещенодействие
, диалог между човека и Бога.
Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Дишайте с Любов, ако искате да имате всякога добро вътрешно разположение. Разгневите ли се малко, цялата хармония в организма се нарушава, а тогава и дишането не става правилно.“ Въздухът е израз на Любовта на космичните сили, които стоят зад всички видими явления. Разумното начало в света дава като дар за нашето повдигане въздуха.
Дишането е
свещенодействие
, диалог между човека и Бога.
Усвояването на правилното дишане е от голямо значение за събуждането на вътрешния човек – човека на състраданието, милостта и жертвата, брата на всички същества. Ако спазваме психологичните условия, ще сме в съзвучие с разумните сили на Природата и ще влезем в досег с тях – в такъв случай душата се отваря към великото, което иде от Божествения свят. За да възприемем осезателно изложените идеи, можем да ги облечем в словесна форма и да ги изговаряме мислено при вдишване, задържане и издишване. Ритъмът на дишането – свиването на междуребрените мускули, диафрагмата и белите дробове – се дирижира от ритъма, който съществува в етерното тяло. А ритъмът на етерното тяло е във връзка с космичния ритъм, с пулсацията на Всемирното Сърце.
към текста >>
6.
27) Епоха на обнова
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако някои мислят, че могат да тикнат света в път, който Божественото не смята за прав, то много се лъжат, понеже има едно
свещено
място, откъдето се регулират нещата.
И тъй, както е писано от Бога в човешките сърца, така човек ще се прояви, а не чрез външни закони. Новото ще дойде от чистосърдечните, в чиито сърца са писани законите на Бога. Ще има взаимопомощ и братство. Няма да изведеш едните вън да ядат, но ще ги туриш заедно с теб на една трапеза. Както ръцете не ги оставяш настрани, но са заедно с теб и ти помагат, че без тях не би могьл да хапнеш и една хапка, така ще е и в Новата епоха: господар и слуга – заедно.
Ако някои мислят, че могат да тикнат света в път, който Божественото не смята за прав, то много се лъжат, понеже има едно
свещено
място, откъдето се регулират нещата.
И бъдещата култура ще се отличава с три неща: повдигане на жената, повдигане на бедните, на слабите в света, застъпване на правата на човека, или човещина, свобода и никакво насилие. Майката, ако не е надарена, тя не може да роди гений. За да се родят светии, трябва да се повдигне жената. Хората, като дойдат до Любовта, ще забравят да спорят. Ако човечеството приеме Любовта и прави всичко заради Бога, то светьт ще се оправи.
към текста >>
В политическо
отношение
светът трябва да се учи на справедливост.
Добрият човек е разтоварен, а лошият – натоварен. Добрият човек нека се погрижи да разтовари лошия, за да стане и той добър. Добрите хора трябва да станат силни, а лошите – слаби. Това ще дойде само по закона на Любовта. Имаш един голям цирей, който се повдига на ръката ти: пробий го, изстискай го да изкараш отровното съдържание навън.
В политическо
отношение
светът трябва да се учи на справедливост.
Любовта е единствената сила, която може да примири народите, защото всеки народ си има своя мисия. Докато човешкият ум, сърце и воля служат на Бога, човек е в правия път, но щом не служат на Бога, насреща е това, което съществува днес – вършат се престъпления. Не е важно само какво е говорил Господ едно време, но важно е какво говори днес. И Той говори, че като дойде Любовта, ще внесе единение. Слънцето дава пример как трябва да живее човек.
към текста >>
Ако ние не сме в хармония с Природата, късите вълни на космичното електричество действат разрушително; трябва да сме в любовно
отношение
, за да се акордираме с тях.
Които приемат тези идеи, са приготвени не от сега, а от памтивека. Те са напреднали души, те имат усет и схващат идеите, които идат от другия свят. Някоя идея се спре при един, а е минала през милиони проводници – именно затова 5-10 учени намират едновременно една и сьща идея и работят върху нея независимо един от друг. Мислете добре, за да не сте в противоречие с космичното пространство, иначе късите му вълни ще ви унищожат. Когато почнат да идват късите вълни на космичното електричество, лошите хора не ще могат да ги издържат.
Ако ние не сме в хармония с Природата, късите вълни на космичното електричество действат разрушително; трябва да сме в любовно
отношение
, за да се акордираме с тях.
Трябва да бъдем крайно внимателни: космичното електричество движи сърцето и щом дойде в дисхармония с него, идва удар, става разрив в сърцето. Закон е: примирете се с Бога, нищо повече. В това: „Възлюбете Бога! “ е спасението. Не говорим за примирение, а казваме: „Възлюбете Бога!
към текста >>
7.
63) Паневритмия
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това
отношение
– доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение.
Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение. Паневритмичните упражнения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие физическите, духовните, умствените и Божествените сили на човешкото естество. При изиграване на Паневритмията всички гореспоменати сили се намират в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране. Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията.
Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това
отношение
– доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение.
Тя се излекувала, като се докоснала до дрехата на Христа. „Кой се допря до дрехите Ми? “ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него. Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите.
към текста >>
Паневритмията е
свещенодействие
, чрез нея се творят духовни ценности, за да се влеят в общочовешката култура.
Някои мислят, че движенията на човека са произволни и че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот. Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално или отрицателно, то съответният мозъчен центьр ще получи неправилно развитие, което ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този центьр дирижира, така и върху духовните способности и дарби на човека. По всички изнесени дотук причини чрез Паневритмията, освен че се постига духовен подем и развитие на възвишени мисли и чувства, които облагородяват характера, но се влива и здраве, и сила във всички телесни органи. Ето защо Паневритмията подмладява.
Паневритмията е
свещенодействие
, чрез нея се творят духовни ценности, за да се влеят в общочовешката култура.
Има нужда от духовни средища, чрез които Божественото да възлиза, да разбуди душата на света, да го обнови и да внесе Новата култура на Духа. Паневритмията е пригодена да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движения и думи, пробуждащи Божественото в човешкото естество. Паневритмията не е обикновен танц – в нейните движения са въплътени идеите, които днес строят и градят Новата култура. В нейните движения са скрити пружини с магическа мощ, чрез които ще се задействат творческите сили на човешката душа – сили, които чакат своето развитие. Всемирното Бяло Братство внася Новото в света не само чрез мисъл, чувства и постъпки, но и чрез движения.
към текста >>
Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно
отношение
към него и към посоката.
В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят. Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина, богатството – връх. Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане.
Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно
отношение
към него и към посоката.
5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад? С тези движения се събужда копнежът на душата към изкачване на високия идеал. 6. Отваряне: С дясната ръка и после с лявата се правят дъгообразни движения пред тялото.
към текста >>
8.
83) Разумност в Природата и в човека
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето защо за правилното развитие на индивида и човечеството е необходимо едно ново
отношение
към Природата – целенасочено интимно свързване с вътрешния ѝ живот.
Докато културата е така рязко потънала в материята, отношенията на хората към Природата са механични и те я изучават само по форма. Но при задълбочено търсене на Истината може да се влезе в общение с вътрешния ѝ живот. В една от лекциите си Учителя изтъкна пред нас, че изучаването само на материалната страна на Природата, без нейната напълно реална духовна страна, причинява огрубяване на характера. Разбира се, изучаването на материалната страна на Природата в никакъв случай не бива да се пренебрегва, но то е необходимо да се придружи с проучване и на духовната ѝ страна. И всякога, когато човек влезе в контакт със сакралните сили на Природата, в него се дава ход на развитие на заложбите, спящи в душата му.
Ето защо за правилното развитие на индивида и човечеството е необходимо едно ново
отношение
към Природата – целенасочено интимно свързване с вътрешния ѝ живот.
Тогава съзнанието се разширява и започва да работи в по-високо поле и в такъв случай и в най-обикновените наглед природни явления ще видим нещо красиво и пълно със смисъл. Защо растението събужда у нас чувства? Дали това е само под влияние на естетичната форма? И защо на тази голяма палитра от видове растения ние откликваме с разнообразни вътрешни настроения? Това се дължи на взаимодействието между етерните и висшите строителни сили на растението и тези на човешкия организъм.
към текста >>
Когато
отношението
ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена.
Това се дължи на взаимодействието между етерните и висшите строителни сили на растението и тези на човешкия организъм. По този път човек е в състояние да влиза в общение с вътрешния живот на растението, който е също така психичен. Общението с живите части на Природата е духовна необходимост. За да образува човек контакт с живия импулс на Природата, той трябва да отвори душата си и да съзнава присъствието на светли сили. Това обяснява защо при нашите чисто механични виждания се свързваме тъй малко с духовния потенциал на Природата.
Когато
отношението
ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена.
Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили. С тези погрешни схващания на природните закони сами правим душата си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят. А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне. Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи.
към текста >>
Същият закон има приложение не само по
отношение
на растенията, но и по
отношение
на слънчевите лъчи.
Когато отношението ни към Природата е чисто механично, то тя стои пред нас напълно заключена. Ако мислим, че тя се изчерпва само с механични явления и закони, ние затваряме душата си и съзнанието си за живите и разумни природни сили. С тези погрешни схващания на природните закони сами правим душата си предварително недостъпна за възвишените сили, които ни заобикалят. А когато отидем сред Природата със съзнание, че нейните форми са външно изявление на разумните сили, които работят в лабораторията ѝ, тогава се създават благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И ако отидем при цветята и дърветата с такова съзнание, то ние ще влезем в общение с разумните сили, които работят в тях, и това ще ни повдигне.
Същият закон има приложение не само по
отношение
на растенията, но и по
отношение
на слънчевите лъчи.
За да се свържем с духовната същност на слънчевата светлина, трябва да съзнаваме, че тя е изявление на Разумността. Тогава ще се озовем в благоприятните условия да сме в единение със Слънчевите същества и именно тогава ще почерпим от слънчевата светлина сили, които инак не бихме могли да получим. Будно съзнание е необходимо и при храненето, защото то не е чисто механичен процес, нито храната е само нещо материално – освен физикохимични сили тя има и духовно съдържание; ако отчитаме това, ще влезем в контакт с вътрешната ѝ сила. След споменатото дотук нека изтъкнем следния закон: за да се свържем с известни духовни сили в Природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действат, или по друг начин казано, да можем да се нагласим да приемаме вълни със същата честота, каквито се изпращат от Светлите същества. В Природата работят духовни сили от възвишен характер.
към текста >>
И когато човек се яви пред тях със
свещено
чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата.
Ако схващаме, че отсрещният нам човек живее само със съзнание и самосъзнание, то ще влезем с него във външни, механични отношения. Обаче ако се проникваме от мисълта, че във всяко човешко същество, даже и у падналия грешник, живее и свръхсъзнанието, то тогава ще можем да влезем в съприкосновение с благородното – душата и духа. Ако имаме духовно разбиране към частите на Природата, то ние ще бъдем свързани с вътрешния ѝ живот. Щом създадем интимни връзки с тези живи части, те ще ни проговорят. Една възвишена хармония – изявление на тяхното естество, се разлива наоколо им.
И когато човек се яви пред тях със
свещено
чувство, той непременно ще долови чрез интуицията си хармонията и музиката – съдържанието на идеите, с които говорят живите съставни части на Природата.
Всякога съзерцанието на Природата ражда в човека идеи. Природата е извор на идеи. Всъщност светлината е проникната от музика и хармония и точно такава субстанция изпълва цялата Природа. Първо тя се долавя интуитивно, а когато човек възприеме слънчевата светлина с душата си, у него ще се родят нови идеи, целият товар, който носи на раменете си, ще се снеме и той ще има импулс за дейност. Слънчевите лъчи всякога говорят и идеите, които са ни разкрили вчера, няма да ги повторят днес.
към текста >>
Тук ще цитирам следните думи на Учителя: „Към формите на Природата новият човек ще има ново
отношение
, защото той няма да ги мисли за плод на механични сили, но ще ги възприема като изявление на разумни сили, които работят в Природата.
Първо тя се долавя интуитивно, а когато човек възприеме слънчевата светлина с душата си, у него ще се родят нови идеи, целият товар, който носи на раменете си, ще се снеме и той ще има импулс за дейност. Слънчевите лъчи всякога говорят и идеите, които са ни разкрили вчера, няма да ги повторят днес. Разумната Природа всеки ден донася нови откровения и ако човек е чист и с будно съзнание, то вътрешният му живот ще се изгражда само чрез нови познания. За да се раздвижат спящите сили на душата, трябва да се съзерцават природните красоти като изявление на разумни сили. Така вътрешните дарби се развиват и се събуждат силите на душата.
Тук ще цитирам следните думи на Учителя: „Към формите на Природата новият човек ще има ново
отношение
, защото той няма да ги мисли за плод на механични сили, но ще ги възприема като изявление на разумни сили, които работят в Природата.
Природата разполага със свои художници, творящи нейната неповторимост. Когато гледаме на природните красоти по духовен начин, в нас се събуждат дълбоки вътрешни сили. На тези, които са обременени, и на онези, които са песимисти, бих препоръчал да наблюдават живота на пеперудата, да видят нейната красота и стадиите ѝ на развитие. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш резултата – порасналото дърво; също така и пеперудата е едно семенце и трябва да се почака следващата фаза, за да се разбере нейното естество. Пеперудените крила не са само едно съчетание на механични сили – те са изработени интелигентно с една невидима четка.“
към текста >>
Ето защо сами те трябва да имат ново
отношение
към Природата, трябва сами те да го преживеят, за да могат да въведат своите ученици в свещения храм на Природата.
Като се свържат с вътрешния живот на Природата, подрастващите ще получат от нея поддръжка и така ще се даде голям тласък на тяхното развитие. Освен това хубаво е децата да работят сред Природата: да отглеждат цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и да се грижат за екологичното равновесие. Необходимо е още в ранна възраст да се дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на Природата. Преподавателите не могат да дадат на учениците си това, което сами нямат. Колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от онова, което имат проявено в себе си.
Ето защо сами те трябва да имат ново
отношение
към Природата, трябва сами те да го преживеят, за да могат да въведат своите ученици в свещения храм на Природата.
3. Разумното в човека Човешката душа е космос. Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си, не сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, сме самите ние.
към текста >>
И копнежът към красивото, чистото,
свещеното
, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане.
Колкото едно Царство е на по-висока степен на развитие, толкова повече ще прояви вложената Истина в себе си. Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез себе си. Именно чрез Разумното начало, което работи сред цялата Природа, ние сме в непосредствен контакт отвътре, чрез нашето собствено дълбоко естество. Човек все още не е намерил себе си. Един свещен храм се крие във всеки едного и там гори един пламък, неугасим и сред най-големите житейски бури.
И копнежът към красивото, чистото,
свещеното
, иде отвътре, макар само в някои моменти на пробуждане.
За такъв пример може да ни послужи Свидригайлов, един от героите на романа „Престъпление и наказание“ от Достоевски72. Него, който е морално покварен и живее развратно и безидейно, в един момент го обхваща неудовлетвореност и пустота и той започва да изпитва духовен копнеж. Когато човек пожелае да заживее за красивото и доброто, когато закопнее за света на Истината (вж. стихотворението „Бор“ от Иван Вазов), това иде от душата – тя нашепва за всички възможности, които се крият в нейната обител. Всеки човек може да изживее свещения миг, когато душата – Божествената семка, се проявява от вътре на вън и донася сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, Любов.
към текста >>
Новото
отношение
един към друг ще събуди силите и дарбите на душата.
Прочетеш им от нея макар и един лист, макар един ред – ти си вече в съприкосновение с Великото в света и това е то – откровението. Новата култура носи отношения на Любов към всички същества. И когато човек прозре красивото в душите, отношенията ще престанат да бъдат механични – тогава ще се възстанови истинската и трайна връзка между душите. Временните, плитки връзки лесно отпадат. Някой ще отбележи, че еди-кой си има някакви слабости; да, така е, докато той е в период на развитие – после следват други фази.
Новото
отношение
един към друг ще събуди силите и дарбите на душата.
Животът на личността е безплоден. Когато са разслабени връзките в колективния живот, тогава дарбите, които крие душата, остават непроявени, нещо повече – противоречивите постановки спрямо Целокупния живот водят към израждане. За съжаление съвременното механизиране на живота в някои отношения води към отслабване на естествените връзки между хората. Но е време да се научим да виждаме Красивото във всички същества – тогава човешкото съзнание ще почне да работи в по-високо поле, където има условия за духовна култура.
към текста >>
9.
10.ХI.1950 г. Изгрев
- Боян Боев (1883 – 1963)
В свободното време се групираха и философско-научни групи, в които се обменяха мисли за
отношението
на идеите на Бялото Братство към научните проблеми.
Осите бръмчали около дървото, после отишли към него и пак към дървото, и пак към него. Това се повторило няколко пъти. Учителя прочел мисълта им, а именно: те го молели да тури питата пак на мястото. Той направил това. Изтъквам този факт за да се види, че Учителя използвал всеки случай да прави опити и наблюдения върху животните.
В свободното време се групираха и философско-научни групи, в които се обменяха мисли за
отношението
на идеите на Бялото Братство към научните проблеми.
През първите събори се изпълняваха особен род гимнастически упражнения без музика. Те се дадоха през време на събора в 1922 година и от тогава се въведоха в цялото братство. През същата тази година Учителя даде песента „Фир-фюр-фен”. Той ни я изпя предварително няколко пъти в движение. Незабравими бяха моментите, когато учехме тази песен под ръководството на Учителя на поляната източно от вилата.
към текста >>
„Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате
отношение
към Бога.
Незабравими бяха моментите, когато учехме тази песен под ръководството на Учителя на поляната източно от вилата. Понеже през тази година се туриха основите на школите то на същото място, дето учихме тази песен, Учителя изложи основните принципи на школите. Понеже Учителя държеше за живо обновление между София и провинцията то на едно събрание се определиха кореспондентите от София за всички провинциални градове, дето има кръжоци. Задачата на кореспондентите беше с чести писма да държат провинцията в течение на братския живот при Учителя и да им пращат основните мисли на Учителя. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:
„Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате
отношение
към Бога.
Отива ли при Бога със свещено чувство човек, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувства силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. Работете съзнателно върху себе си да приемете новата култура. Новата култура иска от човека едно: да намери Бога.
към текста >>
Отива ли при Бога със
свещено
чувство човек, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир.
Понеже през тази година се туриха основите на школите то на същото място, дето учихме тази песен, Учителя изложи основните принципи на школите. Понеже Учителя държеше за живо обновление между София и провинцията то на едно събрание се определиха кореспондентите от София за всички провинциални градове, дето има кръжоци. Задачата на кореспондентите беше с чести писма да държат провинцията в течение на братския живот при Учителя и да им пращат основните мисли на Учителя. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: „Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношение към Бога.
Отива ли при Бога със
свещено
чувство човек, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир.
При това положение човек се чувства силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. Работете съзнателно върху себе си да приемете новата култура. Новата култура иска от човека едно: да намери Бога. Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, дух и сила, за да се освободите от болести, несгоди и противоречие в живота.
към текста >>
10.
Основни образователни принципи
- Боян Боев (1883 – 1963)
„Любовта е най-красивото
отношение
, което човек може да има.
Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство? Нали когато са свързани с връзките на любовта?
„Любовта е най-красивото
отношение
, което човек може да има.
Не можете да направите по-красиво и по-умно нещо от това да любите! ” Когато човек люби, проявява истинската си природа. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим.
към текста >>
Всяко нещо, извършено от любов, е
свещено
.
Любовта се проявява в служене. Най-висшето проявление на любовта е милосърдието - служене на другите, на Цялото. Учителят казва: Любовта е най-подвижната, най-умната слугиня в света. Като станете слуги на любовта, ще влезете в царството на радостта! Всяко нещо трябва да се прави от любов!
Всяко нещо, извършено от любов, е
свещено
.
Този дух трябва да се приложи във възпитанието. Когато нещо се прави без любов, то е престъпление. Като обичаме един човек, работим за него. Например, аз съм странник. Пристигам в един дом.
към текста >>
11.
Детската природа
- Боян Боев (1883 – 1963)
Поучителни са в това
отношение
„Записки от Мъртвия Дом” от Достоевски.
Той влиза във връзка с тях и става техен интимен другар. Чрез огъня на своята любов той превръща техните енергии. Децата съвсем се преобразяват. Илюша, против когото най-много била насочена омразата им, станал любимец на всички. Един аналогичен пример привежда и Георги Иванов в статията си: „Моето свободно възпитание” - разказ за ученика Костадин.
Поучителни са в това
отношение
„Записки от Мъртвия Дом” от Достоевски.
Той прекарва четири години в сибирски затвор, поради революционна дейност. Там е заобиколен с крадци и убийци. Оня, който бил прекарал един Живот сред висшите интелигентни кръгове в столицата, сега се озовава на другия полюс на живота. Отначало той вижда в лицето на тия крадци и убийци закоравяли престъпници, развалени до мозъка на костите си и непоправими. Той, като добър психолог, изучава тяхния характер.
към текста >>
Това произтича от факта, че те притежават в глъбините си едно непохабено
свещено
естество.
Погледът му, който бил по-рано блуждаещ сега става сериозен. Променя се и цялото му държание и учение. За него е вече голям срам да се яви неподготвен по който и да е предмет. Пита се, откъде взеха тези деца тия възвишени сили, които проявиха при своето възраждане? Защо в горните примери тия наглед непоправими, улични похабени деца се преобразяват, когато любовта и доверието на околните ги докосне?
Това произтича от факта, че те притежават в глъбините си едно непохабено
свещено
естество.
Тия възвишени сили са били дълбоко заровени в тях. Те са били затрупани с придобити и наследени отрицателни навици, склонности и пр. И е било потребно да се постъпи към тях с любов, за да се разкрие красивия им вътрешен свят. Значи, неспособността, развалата, грубостта, престъпността, леността и пр. у детето са само външна опаковка; но подходящи педагогически средства могат да пробудят възвишеното, доброто, чистото и непоквареното, което живее в глъбините на детската природа.
към текста >>
Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално
отношение
да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление.
Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен. Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен.
Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално
отношение
да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление.
Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно. Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер.
към текста >>
Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено,
свещено
, Божествено!
Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата. Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си. Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това се нарича разцъфтяване на човешката душа. Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа.
Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено,
свещено
, Божествено!
Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат. Педагогиката трябва да изхожда от възвишените заложби на човешката душа. Божественото у детето, което е истинската, висшата му природа, е главният фактор, който действа отвътре. Това трябва да се има предвид при възпитанието и обучението.
към текста >>
12.
07. Законът на справедливостта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно
отношение
, към лошите - друго." Не, това е нарушение към Божествената справедливост.
Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички.
Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно
отношение
, към лошите - друго." Не, това е нарушение към Божествената справедливост.
Ние трябва да правим това, което прави Бог. Той има предвид благото и напредъка на всички същества. Бог има еднакво отношение към един светия и към една мухичка. Някой може да помисли, че Бог оказва особено внимание на един светия, към него прилага едни закони, а към развратния, грешния човек, към една муха или червей - други. Не, Бог има еднакво разположение към всички тях.
към текста >>
Бог има еднакво
отношение
към един светия и към една мухичка.
Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички. Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно отношение, към лошите - друго." Не, това е нарушение към Божествената справедливост. Ние трябва да правим това, което прави Бог. Той има предвид благото и напредъка на всички същества.
Бог има еднакво
отношение
към един светия и към една мухичка.
Някой може да помисли, че Бог оказва особено внимание на един светия, към него прилага едни закони, а към развратния, грешния човек, към една муха или червей - други. Не, Бог има еднакво разположение към всички тях. Вторият закон на справедливостта гласи: Понеже всяко същество е храм на Бога, в него живее Великото, Божественото, затова ще уважаваш всяко същество. Ще благоговееш пред свещения, Божествения живот във всяко същество. Третият закон на справедливостта: Природата отпуща един кредит на всяко същество, което иде на Земята.
към текста >>
Човек, който отнема това
свещено
право на едно същество, върши престъпление.
Да си представим, че имаме една семка от ябълка. Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво. Крушевото дърво ще даде круша. Човешката душа също представлява една такава семка. Когато има условия, тя расте и се развива.
Човек, който отнема това
свещено
право на едно същество, върши престъпление.
Четвъртият закон. За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството. При ловния парк, през 1928-ма г. имаше едно изворче. Учителят го откри.
към текста >>
13.
Най-високият връх-Любовта към Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Най-важното е
отношението
към
Колкото е взел, толкова трябва да даде! Докато човек не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата. Сега на Земята раждането, женитбата, всичко това е под закона на кармата. Щом влезете В закона на Любовта, Вие излизате от закона на кармата. Тогава сте свободни!
Най-важното е
отношението
към
Бога! Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Тогава скърбите и страданията ще изчезнат. Човек ще се чувства силен, смел, Всичко ще може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб.
към текста >>
Човек трябва да има
свещено
чувство към Бога.
Сега на Земята раждането, женитбата, всичко това е под закона на кармата. Щом влезете В закона на Любовта, Вие излизате от закона на кармата. Тогава сте свободни! Най-важното е отношението към Бога!
Човек трябва да има
свещено
чувство към Бога.
Тогава скърбите и страданията ще изчезнат. Човек ще се чувства силен, смел, Всичко ще може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. Който се отдалечава от Центъра, заробва се.
към текста >>
За да измени съдбата си, човек трябва да измени
отношението
си към Бога.
Бога! Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Тогава скърбите и страданията ще изчезнат. Човек ще се чувства силен, смел, Всичко ще може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб.
За да измени съдбата си, човек трябва да измени
отношението
си към Бога.
Който се отдалечава от Центъра, заробва се. Който се приближава до Центъра, освобождава се. Любовта към Бога освобождава човека. Тази любов осмисля живота му и премахва ограниченията. Трябва да имаме Любов към Бога, за да възприемем Неговата Любов - тогава ще живеем.
към текста >>
Човек трябва да бъде искрен, чист, да има правилно
отношение
към Бога, тогава Бог и Бялото Братство ще му помогнат, и той ще има съдействието на цялото Небе.
Когато човек влезе в Безграничното, той не умира, има вечния Живот. * Има Един, на Когото можеш да разчиташ. Дали си трева, пеперуда, буболечица или червей, без разлика е това. Ти трябва да знаеш, че има Един, Когото обичаш и Който те обича!
Човек трябва да бъде искрен, чист, да има правилно
отношение
към Бога, тогава Бог и Бялото Братство ще му помогнат, и той ще има съдействието на цялото Небе.
Защото човек може да извърши една работа само ако те му съдействат. Ако остане сам да работи, той нищо не може да направи. Само Любовта към Бога може да поправи света. Сегашният живот не е още истински живот. Ще дойде истинският живот!
към текста >>
14.
01. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО
- Боян Боев (1883 – 1963)
Така ще дойдем до едно разумно
отношение
към Природата, до разбиране на нашето истинско място в нея и на задачите ни в днешната епоха.
Ако разгледаме само това, което е напечатано от него, ще видим, че това са повече от сто тома беседи, лекции и пр. И колко томове има още готови за печат! Това е грамаден материал за проучване - богата съкровищница с ценни знания, които хвърлят светлина върху всички области на Живота, като почнем от най- материалните, физичните и дойдем до най-възвишените области на духа. Всеки въпрос, който се зачеква в беседите и лекциите, се разглежда всестранно - по форма, съдържание и смисъл; посочват се факти, методи, закони и принципи, взети от изучаването на Природата. От капитална важност е да се разгледат разните въпроси на Живота, като се използва огромната литература, дадена от Учителя.
Така ще дойдем до едно разумно
отношение
към Природата, до разбиране на нашето истинско място в нея и на задачите ни в днешната епоха.
За илюстрация на казаното ще видим в настоящата статия каква светлина хвърля Учителя върху принципите на дишането. Днес върху дишането има грамадна литература. Науката за дишането е станала много популярна в днешната епоха. Въз основа на по-големите познания на човешката анатомия и физиология през последните няколко века науката за дишането се издигна до подобаващата висота. Обаче, днес разглеждат повече механичната страна на дишането.
към текста >>
Значи, между храненето, дишането и мисленето има известно
отношение
.
Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове (под дълбочина разбираме оста отпред назад). Но има връзка между храносмилателната и дихателната система. Щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек и диша правилно. Щом диша правилно, мисълта му е права.
Значи, между храненето, дишането и мисленето има известно
отношение
.
Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Значи, силата на човека не седи само във физическата храна. За да бъде човек силен, той трябва да знае как да използва въздуха, който диша." В Европа и Америка - навсякъде са разпространени индуските методи за дишане. Трябва да се знае, че има методи, дадени в епоха, когато народите са били в инволюционна степен на развитие.
към текста >>
Именно в това
отношение
добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с Божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си.
чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по-висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от Божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тази Божествена мисъл.
Именно в това
отношение
добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с Божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си.
Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази Божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): "Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно.
към текста >>
Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично
отношение
към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази Божествена мисъл.
Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по-висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от Божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тази Божествена мисъл. Именно в това отношение добротата на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с Божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си.
Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично
отношение
към въздуха, понеже няма да има сродство, хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази Божествена мисъл.
Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): "Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на Живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде".
към текста >>
Това е загатнато и в
Свещеното
писание.
Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха (а именно животворната сила или праната, Божествената мисъл и пр.), то той трябва във време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си. Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителя дава следните упътвания (8): "Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в Природата. Във време на дишане мисли, че Природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха".
Това е загатнато и в
Свещеното
писание.
В гл. 2 на Битието е казано: "Бог вдъхна в ноздрите му дихание на живот и човек стана жива душа". Това е загатване за онези животворни и разумни сили, които човек приема чрез въздуха при дишането. Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва по никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила или праната. Тогава има прилив на тая прана.
към текста >>
Ето съветите, които Учителя дава в това
отношение
(5): "Вие трябва да прилагате дълбокото дишане.
Това е загатване за онези животворни и разумни сили, които човек приема чрез въздуха при дишането. Човек през всички годишни времена трябва да прилага дихателните упражнения, но не трябва по никой начин да пропуща пролетта, когато въздухът е особено богат с животворната сила или праната. Тогава има прилив на тая прана. И пропуснатото през този сезон човек не може да навакса после. През четирите годишни времена главният прилив на прана е през пролетта, а в течение на денонощието такъв прилив има сутринта.
Ето съветите, които Учителя дава в това
отношение
(5): "Вие трябва да прилагате дълбокото дишане.
Използвайте ранните утринни разходки, когато въздухът е пълен с жизнена енергия или прана. Като наблюдавам лицата и походката на някои млади, виждам, че те са остарели преждевременно, понеже не прилагат дишането. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Щом се запролети, започнете всяка сутрин да излизате на разходка. Колкото по-рано излизате, толкова по-добре.
към текста >>
Ето светлината, която хвърля Учителя по този въпрос (7): "Изобщо, човек трябва да има правилно
отношение
към всичко, което върши.
После, при издишването коремът хлътва по-рано, а след това и гърдите. От голяма важност е задържането на въздуха при дишането. Във време на това задържане има достатъчно време за организма да възприеме не само кислородът, но и праната и по-висшите разумни сили, които проникват въздуха. Онзи, който подценява задържането на въздуха, може да прави опити и ще види какво обновително и възродително действие има задържането на въздуха върху организма. Опитът е най-добрият метод за проверка.
Ето светлината, която хвърля Учителя по този въпрос (7): "Изобщо, човек трябва да има правилно
отношение
към всичко, което върши.
Като диша правилно, човек има съзнателно отношение към въздуха. Не диша ли правилно, никакво правилно отношение към въздуха няма. Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Обикновено човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута.
към текста >>
Като диша правилно, човек има съзнателно
отношение
към въздуха.
От голяма важност е задържането на въздуха при дишането. Във време на това задържане има достатъчно време за организма да възприеме не само кислородът, но и праната и по-висшите разумни сили, които проникват въздуха. Онзи, който подценява задържането на въздуха, може да прави опити и ще види какво обновително и възродително действие има задържането на въздуха върху организма. Опитът е най-добрият метод за проверка. Ето светлината, която хвърля Учителя по този въпрос (7): "Изобщо, човек трябва да има правилно отношение към всичко, което върши.
Като диша правилно, човек има съзнателно
отношение
към въздуха.
Не диша ли правилно, никакво правилно отношение към въздуха няма. Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Обикновено човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 деня.
към текста >>
Не диша ли правилно, никакво правилно
отношение
към въздуха няма.
Във време на това задържане има достатъчно време за организма да възприеме не само кислородът, но и праната и по-висшите разумни сили, които проникват въздуха. Онзи, който подценява задържането на въздуха, може да прави опити и ще види какво обновително и възродително действие има задържането на въздуха върху организма. Опитът е най-добрият метод за проверка. Ето светлината, която хвърля Учителя по този въпрос (7): "Изобщо, човек трябва да има правилно отношение към всичко, което върши. Като диша правилно, човек има съзнателно отношение към въздуха.
Не диша ли правилно, никакво правилно
отношение
към въздуха няма.
Колко вдишки прави човек в минута? Малцина знаят това. Обикновено човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 деня. Ще видите тогава колко разходи правят за вас!
към текста >>
15.
07. Важно психично условие за дълбокото дишане
- Боян Боев (1883 – 1963)
Този въпрос има
отношение
с дишането.
Срещаш някое хубаво растение; фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видял си някой хубав извор; задръж то в съзнанието си. Видял си на планината някоя хубава канара; запази я в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна или скарването на хора.
Този въпрос има
отношение
с дишането.
Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли". Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителя нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането Учителя се изразява със следните думи (15): "За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл.
към текста >>
Тогава дишането става
свещенодействие
.
Тая идея трябва да буди в нас при дишането свещен трепет, благоговение, благодарност и любов към Великата Разумност. Това е дишане с Любов! При дишането трябва да съзнаваме, че въздухът е израз на Любовта на Великата мирова майка към нейните деца. Световното сърце е приготвило всички възможности за своите деца и с нежна и любеща ръка ги води към сияйните простори на светлината, свободата и радостта. Когато тая идея живо изпълва съзнанието ни при дишането - това е дишане с Любов.
Тогава дишането става
свещенодействие
.
То става разговор между човека и Бога! Тогава то става мощен фактор за физичното и духовното повдигане на човечеството. Тогава дишането става магичен ключ за велики постижения в областта на духа! Това е новият начин на дишане! И усвояването му ще има грамадни последствия за извличане из въздуха на ония сили, които го проникват.
към текста >>
16.
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО
- Боян Боев (1883 – 1963)
Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно
отношение
към въпросите на живота.
Новите идеи тук са намерили един конкретен, жив израз. Някой с радост дава тия 25 декара земя, за да послужат за великата идея, която го вдъхновява. Преди всичко се построява здание всред нея. Кой ще го построи? Братята и сестрите от всички околни села вземат участие.
Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно
отношение
към въпросите на живота.
Едни със свои коли донасят камъни, свалени отгоре, други носят пясък, трети градят, четвърти носят храна или я готвят. Самото място на градината в началото е неразработена земя, наглед за нищо негодна. Най-напред тя трябва да се изчисти от камъните. Идат от всички околни села и от града за работа: едни чистят мястото от камъните, други го изорават, трети го засаждат с лозе и плодни дървета. Всяка година няколко дни тук остават незабравими в живота на братството в тоя край.
към текста >>
Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо
свещено
и чисто, на нещо светло и ценно.
Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание! Идейната работа отваря извора на редица нови идеи в човека. Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот.
Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо
свещено
и чисто, на нещо светло и ценно.
Здание, дреха, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други. Те са пропити от нещо друго, което ще почувствува всеки, който влезе в съприкосновение с тях – той ще получи чрез тях нещо красиво в себе си. Новото съзнание, което се ражда сега, е работа за Бога, за другите. Красота носи утрешния ден – ден, в който ще се разкрият мощните сили и велики заложби, които крие народната душа. сп. „Житно зърно”, бр.
към текста >>
17.
43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нали е казано в
Свещеното
писание: „Слънцето ще потъмнее, звездите ще паднат и луната няма да дава светлина".
– Да, разбира се. Есенно време листата почват да изсъхват, окапват и се замесват с нови. Старите форми трябва да капнат и трябва да израснат нови листа, които са по-добре нагодени за днешното време. Сега влизаме в нова епоха, понеже самата земя в космичното пространство стъпва вече в нова област. Лошите условия вече изтичат.
Нали е казано в
Свещеното
писание: „Слънцето ще потъмнее, звездите ще паднат и луната няма да дава светлина".
Под слънцето се разбира старият ред на държавите. Под луната се разбират старите религиозни схващания. А под звезди се разбират видните хора, авторитетите. Ще стане промяна в това отношение. Казано е още: „И тогава ще се яви знамението на Сина Человечески".
към текста >>
Ще стане промяна в това
отношение
.
Лошите условия вече изтичат. Нали е казано в Свещеното писание: „Слънцето ще потъмнее, звездите ще паднат и луната няма да дава светлина". Под слънцето се разбира старият ред на държавите. Под луната се разбират старите религиозни схващания. А под звезди се разбират видните хора, авторитетите.
Ще стане промяна в това
отношение
.
Казано е още: „И тогава ще се яви знамението на Сина Человечески". Това значи, че ще дойде новият порядък на нещата, ще дойде новото съзнание. Нова раса иде в света, един нов тип човек се ражда днес в света. Той ще има по-добър строеж на главата си. Разните раси се различават между другото и по строежа на своята глава.
към текста >>
И затова природата в известно
отношение
е анатомия и физиология на космичния човек.
У древните, низши раси Камперовият ъгъл, с който се измерва интелигентността на човка, е бил по-малък, отколкото у човка на бялата раса. Но у новия тип човек този ъгъл ще бъде още по-голям. И тези, новият тип хора, ще внесат новия ред в света. Както небето показва славата на космоса, така и човешкото лице показва, какво се крие в човека. Природата не е нищо друго освен човекът, разложен на своите части.
И затова природата в известно
отношение
е анатомия и физиология на космичния човек.
И ние, като воюваме с природата, воюваме със себе си. Затова съвсем крив е изразът: Трябва да воюваме с природата, да я подчиним". Няма какво да я подчиняваш, но ще се съобразяваш с нейните закони. Новото в света ще дойде по естествен начин, както змията се съблича от старата си кожа. Всеки трябва да вярва в това, което може да опита.
към текста >>
18.
Законът на справедливостта
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно
отношение
, към лошите - друго.” Не, това е нарушение към Божествената справедливост.
Кои са законите на Божествената справедливост? Ще вземем четири от тях. Божествената справедливост не се занимава с въпроса кое е криво, кое е право, кой човек трябва да бъде лишен от свобода и право и пр. Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички.
Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно
отношение
, към лошите - друго.” Не, това е нарушение към Божествената справедливост.
Ние трябва да правим това, което прави Бог. Той има предвид благото и напредъка на всички същества. Бог има еднакво отношение към един светия и към една мухичка. Някой може да помисли, че Бог оказва особено внимание на един светия, към него прилага едни закони, а към развратния, грешния човек, към една муха или червей - други. Не, Бог има еднакво разположение към всички тях.
към текста >>
Бог има еднакво
отношение
към един светия и към една мухичка.
Божествената справедливост има връзка с Любовта. Първият закон гласи така: Божествената справедливост трябва да приложиш към всички същества, хора, животни и растения, да имаш еднакви отношения, еднакво справедлив да бъдеш към всички. Например да не кажеш така: „Към добрите хора ще имам едно отношение, към лошите - друго.” Не, това е нарушение към Божествената справедливост. Ние трябва да правим това, което прави Бог. Той има предвид благото и напредъка на всички същества.
Бог има еднакво
отношение
към един светия и към една мухичка.
Някой може да помисли, че Бог оказва особено внимание на един светия, към него прилага едни закони, а към развратния, грешния човек, към една муха или червей - други. Не, Бог има еднакво разположение към всички тях. Вторият закон на справедливостта гласи: Понеже всяко същество е храм на Бога, в него живее Великото, Божественото, затова ще уважаваш всяко същество. Ще благоговееш пред свещения, Божествения живот във всяко същество. Третият закон на справедливостта: Природата отпуща един кредит на всяко същество, което иде на Земята.
към текста >>
Човек, който отнема това
свещено
право на едно същество, върши престъпление.
Да си представим, че имаме една семка от ябълка. Когато тя се посади, след време ще даде едно ябълково дърво. Крушевото дърво ще даде круша. Човешката душа също представлява една такава семка. Когато има условия, тя расте и се развива.
Човек, който отнема това
свещено
право на едно същество, върши престъпление.
Четвъртият закон. За да го обясня, ще отворя една страница от живота на братството. При ловния парк, през 1928-ма г. имаше едно изворче. Учителят го откри.
към текста >>
19.
005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато говоря за Бога, имам предвид
Свещеното
, Реалното, което може да се опита навсякъде.
При най-големите изпитания, страдания и мъчнотии на човека Бог ще му се изяви в една или друга форма и ще му помогне. Привилегия е за човека да общува с камъните, растенията, животните, вятъра, с цялата Природа. Защо? Защото всичко е излязло от Бога. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква.
Когато говоря за Бога, имам предвид
Свещеното
, Реалното, което може да се опита навсякъде.
Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата. Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка. На Земята вие не я разбирате, нямате отношение към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате. Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека.
към текста >>
На Земята вие не я разбирате, нямате
отношение
към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате.
Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Ако Го търсите, ще Го опитате и в човека, и в животното, в растението, във въздуха и във водата. Нека всеки, на когото говорите да разбере, че Бог, за Когото му говорите, не сте Го наследили от дядо си и баба си, но имате една велика опитност, на която се дължи вашата вътрешна Светлина. Велико нещо е да живеете за Бога, да чувствате живота на всички същества, да влезете в съзнанието на една мравка.
На Земята вие не я разбирате, нямате
отношение
към нея, но във висшия свят, в света на знанието вие я разбирате.
Да видите Бога, това значи да се домогнете до онзи велик вечен принцип, който подмладява, възкресява, внася светлина и топлина в човека. Ако хората считат за привилегия да видят, да се разговорят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия представлява възможността да видите Бога. Знаете ли какво значи да видите Бога? Това е смисълът на живота. Велико нещо е да влезеш в досег с тази чиста Интелигентност.
към текста >>
20.
044 МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ
- Боян Боев (1883 – 1963)
То е същото, както
отношението
на планинския връх към долината.
Обърнете ума си към Бога и нормалното състояние на душата ви ще се възстанови. Един закон гласи: щом се свържете с Бога, ще приемете Неговите мисли. Докато държат връзката с Разумния Център на Битието, хората могат да бъдат носители на Божиите мисли. Друг закон гласи: когато мислите за Бога, във вас идва поток от Сили, вие ще приемете Божествената енергия и всичките ви дарби и способности ще се развиват правилно. Като мислите за Бога, мисълта и Божествените Сили влизат във вас и ви организират.
То е същото, както
отношението
на планинския връх към долината.
Като се стопят снеговете на планинския връх, водите слизат надолу и всичко в долината цъфти и дава плод. Ако човек държи в съзнанието си идеята за Великия, ще има Светлина в ума си и топлина в сърцето си. Човек трябва да счита тази идея основна, свещена идея, с която да работи и върху която да гради. Сега мислите ви са разхвърляни, те приличат на разхвърляни халки. А когато дойде мисълта за Бога, тя ще свърже всички халки и ще направи верига от тях.
към текста >>
Докато човек пази свещената мисъл и
свещеното
чувство за Бога, той е гражданин на Царството Божие.
Една мисъл, ако не я приложите, формата се разрушава, но мисълта, като същина, остава да живее и се прибира при Бога. Тя за вас е загубена, както загубвате децата си. Ако човек загуби връзката си със свещените мисли, чувства и желания, той скъсва връзката си с Разумните Същества. Свещените мисли са онази среда, чрез която човек влиза в общение с Великия Разумен Свят. Унищожи ли човек свещените си мисли и чувства за Бога, с това унищожава най-ценното у себе си, защото само чрез тях влиза в общение с Него.
Докато човек пази свещената мисъл и
свещеното
чувство за Бога, той е гражданин на Царството Божие.
Всички мисли и чувства в него са родени от тази мисъл, от това свещено чувство. Когато не живеем добре, това засяга Бога. Той иска да се изправи една погрешка, понеже като живеем в Бога, ние сме проводници на благата, които слизат от Него. А Бог иска едно благо, като излиза от Него, да се предаде. То трябва да се прояви.
към текста >>
Всички мисли и чувства в него са родени от тази мисъл, от това
свещено
чувство.
Тя за вас е загубена, както загубвате децата си. Ако човек загуби връзката си със свещените мисли, чувства и желания, той скъсва връзката си с Разумните Същества. Свещените мисли са онази среда, чрез която човек влиза в общение с Великия Разумен Свят. Унищожи ли човек свещените си мисли и чувства за Бога, с това унищожава най-ценното у себе си, защото само чрез тях влиза в общение с Него. Докато човек пази свещената мисъл и свещеното чувство за Бога, той е гражданин на Царството Божие.
Всички мисли и чувства в него са родени от тази мисъл, от това
свещено
чувство.
Когато не живеем добре, това засяга Бога. Той иска да се изправи една погрешка, понеже като живеем в Бога, ние сме проводници на благата, които слизат от Него. А Бог иска едно благо, като излиза от Него, да се предаде. То трябва да се прояви. Едно нещо е нужно на човека - да има благоговение към Бога.
към текста >>
21.
057 СПРАВЕДЛИВОСТТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
– Справедливостта трябва да се приложи в човешкия Живот - Справедливостта по
отношение
на благата, които се дават.
Нещата се съчетаваха по странни, неведоми закони в едно цяло, тъй както се свързваха отделните букви и отделните думи в речта - един непонятен за нас език, ала жив, динамичен и магичен, който само Учителят разбираше. Един Разумен Свят вземаше участие сега в нашата работа. Бяха най-тежките и съдбоносни дни за българския народ и човечеството.'' ''Като привършихме работата, Учителят прегледа още веднъж всичко и видя, че беше направено добре. После, като се събрахме около него, почна да говори за закона на Справедливостта:''
– Справедливостта трябва да се приложи в човешкия Живот - Справедливостта по
отношение
на благата, които се дават.
Ако ще има религия, тя да бъде религия на Любовта. Ако ще има обществен строй, той да бъде строй на Справедливостта. Сега има ново разпореждане във Вселената до всички - да сменят старите мерки с нови. Нови мерки се изискват! Една от новите мерки гласи: обичай другите така, както искаш тебе да обичат.
към текста >>
За да бъдем в съгласие с този закон на Справедливостта, трябва да пристъпваме със
свещено
чувство един към друг.
Също така човек трябва да уважава Божественото, вложено във всекиго: човек, животно и растение. Това изисква законът на Справедливостта. От това гледище, когато някой направи погрешка, не казвай, че е лош, защото нарушаваш закона на Справедливостта, т.е. уважението, което дължиш към всяко Същество. Този човек е плод в период на узряване, не е още узрял, но ще узрее.
За да бъдем в съгласие с този закон на Справедливостта, трябва да пристъпваме със
свещено
чувство един към друг.
Справедливостта определя отношенията между хората. Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Справедливостта изисква всеки да се ползва от Божиите блага. Ако ние искаме да ги вземем и да ги задържим само за себе си, това не е право. Трябва да ги дадем и на другите.
към текста >>
Същото е и по
отношение
на народите.
Справедливостта изисква всеки да се ползва от Божиите блага. Ако ние искаме да ги вземем и да ги задържим само за себе си, това не е право. Трябва да ги дадем и на другите. Децата растат и като растат, паралелно с това трябва да расте и бюджетът за тях. За първата година им се отпуска по-малко, за втората - повече и т.н.
Същото е и по
отношение
на народите.
И те растат и трябва да се подобрява тяхната храна, жилище, облекло и пр. Благата на Природата трябва да бъдат достояние на всички, всички да се ползват от тях. Бъдещата Любов ще се различава коренно от сегашната. Новата Любов ще се отличава със следното: благото на всички е и благо на всеки едного. От Невидимия Свят всякога изпращат изобилие.
към текста >>
22.
114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА
- Боян Боев (1883 – 1963)
– По
отношение
на подбудителните причини, различаваме три вида дейност: първо, мъчение - то значи – да работиш по насилие.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА
– По
отношение
на подбудителните причини, различаваме три вида дейност: първо, мъчение - то значи – да работиш по насилие.
Това значи, да слизаш надолу. Второ, труд - значи да работиш за заплата, да излезеш от гъстата материя и да отидеш нагоре. Трето, работа - това е дейност по свобода, от Любов. Работата - това е истинската култура. Трудът - това е приготовление за културата.
към текста >>
Преди малко казах, че по
отношение
на подтика към труда, имаме три вида дейност: мъчение, труд и работа.
Това е, когато човек жертва себе си за другите. Защото човек може да жертва самия себе си. Така е сторил Христос. Но това са висши работи, които всеки не може да разбере в тяхната пълнота. Новото, което идва в света, е работа с Любов.
Преди малко казах, че по
отношение
на подтика към труда, имаме три вида дейност: мъчение, труд и работа.
За нагледност, същата идея ще изложа по следния начин. Има три подтика за дейност: законът, парите и Любовта. Първият подтик е законът. Когато работиш по закон, там няма свобода. Когато работиш за пари, ти си по-свободен.
към текста >>
Това ще бъде най-
свещеното
нещо на света.
Има хора, които трябва да живеят с пари, а други, които ще живеят без пари. Някой пътува с биволска кола. Онзи, който лети с аероплан, по-скъпо ще плати, но по-бързо ще стигне. От мое гледище, светът ще се оправи, когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари, от Любов. За в бъдеще ще има такъв строй.
Това ще бъде най-
свещеното
нещо на света.
Славяните трябва да дадат пример – с какво трябва да се заместят парите, интересът.
към текста >>
23.
127 ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да задържите в себе си Любовта, пазете
свещеното
правило: обичайте без да очаквате да ви обичат.
От него идваше Учителят, в него живееше, за него говореше на земния език на един малък народ. Любовта се приближава вече към Земята. Учителят ни разкриваше нейните закони, нейното богатство и сила, нейното единство и универсалност. Учителят виждаше бъдещето - Великият Разумен Живот, Животът на Любовта, към която човечеството наближава по силата на предвечни Божествени закони. - Искате ли да се освободите от старото - приемете Любовта.
За да задържите в себе си Любовта, пазете
свещеното
правило: обичайте без да очаквате да ви обичат.
Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат. Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи. Истинският човек никога не съжалява, че е обичал.
към текста >>
Бъдете в това
отношение
като Бога: той обича, без да очаква да го обичат.
Любовта се приближава вече към Земята. Учителят ни разкриваше нейните закони, нейното богатство и сила, нейното единство и универсалност. Учителят виждаше бъдещето - Великият Разумен Живот, Животът на Любовта, към която човечеството наближава по силата на предвечни Божествени закони. - Искате ли да се освободите от старото - приемете Любовта. За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат.
Бъдете в това
отношение
като Бога: той обича, без да очаква да го обичат.
Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи. Истинският човек никога не съжалява, че е обичал. Той обича без да се интересува дали го обичат или не.
към текста >>
Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш
отношението
си към него.
Казано е: „Не съдете.” Ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш. Който има Божията Любов, той дава без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата.
Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш
отношението
си към него.
Това е морал. Трябва да знаете, че човек е колективно същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални. Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява непринудено.
към текста >>
24.
Съборите на Бялото братство
- Боян Боев (1883 – 1963)
В свободното време се групираха и философско-научни групи, в които се обменяха мисли за
отношението
на идеите на Бялото братство към научните проблеми.
Това се повторило няколко пъти. Учителя прочел мислите им. А именно: те го молели да тури питата на мястото й. Той направил това. Изтъквам този факт, за да се види, че Учителя използувал всеки случай да прави опити и наблюдения върху животните.
В свободното време се групираха и философско-научни групи, в които се обменяха мисли за
отношението
на идеите на Бялото братство към научните проблеми.
По време на първите събори се изпълняваха особен род гимнастически упражнения, а сегашните гимнастически упражнил без музика се дадоха през време на събора в 1922 г. И оттогава се въведоха в цялото Братство. През същата тази година Учителя даде песента „фир-фюр-фен“. Той ни я изпя няколко пъти с движения. Незабравими бяха моментите, когато учехме тази песен под ръководството на Учителя на полянката, източно от вилата.
към текста >>
Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате
отношение
към Бога.
Незабравими бяха моментите, когато учехме тази песен под ръководството на Учителя на полянката, източно от вилата. Понеже през тази година се туриха основите на школата, то на същото място, дето учехме тази песен, Учителя изложи и основните принципи на школата. Понеже Учителя държеше за живо общение между София и провинцията, то на едно събрание се определиха кореспондентите от София за всички провинциални градове, дето има кръжоци. Задачата на кореспондентите беше с чести писма да държат провинцията в течение на братския живот при Учителя и да им изпращат основните мисли на Учителя. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:
Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате
отношение
към Бога.
Човек отиде ли при Бога със свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувствува силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. Работете съзнателно върху себе си, да приемете новата култура. Новата култура иска от човека едно: да намери Бога.
към текста >>
Човек отиде ли при Бога със
свещено
чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир.
Понеже през тази година се туриха основите на школата, то на същото място, дето учехме тази песен, Учителя изложи и основните принципи на школата. Понеже Учителя държеше за живо общение между София и провинцията, то на едно събрание се определиха кореспондентите от София за всички провинциални градове, дето има кръжоци. Задачата на кореспондентите беше с чести писма да държат провинцията в течение на братския живот при Учителя и да им изпращат основните мисли на Учителя. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношение към Бога.
Човек отиде ли при Бога със
свещено
чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир.
При това положение човек се чувствува силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб. Работете съзнателно върху себе си, да приемете новата култура. Новата култура иска от човека едно: да намери Бога. Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, дух и сила, за да се освободите от болести и противоречия в живота.
към текста >>
25.
Връзка с Бога
- Боян Боев (1883 – 1963)
Малкото дете не се отделя от майка си, а пък възрастният има самонадеяност, увлича се отвън и забравя своето
отношение
.
Значи трябва да бъдем възприемчиви към Божественото. Човек губи връзка с Бога - там е една от главните мъчнотии. Тогава, докато възстанови връзката, той си изгубва пътя, ходи из драките и докато го намери , дере се от трънките. Когато си из трънака, има бодли, това те закача, онова те закача - не върви. Като се отдели човек от Бога, започват противоречията му, светът го отделя.
Малкото дете не се отделя от майка си, а пък възрастният има самонадеяност, увлича се отвън и забравя своето
отношение
.
Бог всичко може да направи, когато сме във връзка с Него. Който отива при Бога, се подмладява, а който не отива, казва: „Остарях.“ Ако познаеш Бога, раят-е за тебе. Ако не го познаеш, адът е за тебе. Защо е така? Аз този въпрос не го разисквам.
към текста >>
Тази връзка, която сме образували между Бога и нас, трябва да я пазим
свещено
.
Божественото е онази велика тайна, онази велика сила, която уравновесява всички противоречия в живота. Доколкото невидимият свят има благоволение към вас, дотолкова ви помагат отгоре, дотолкова вашият живот е осмислен. Силата на всички хора седи във вътрешния, скрития живот, в който Божественото се проявява. Това съзнание, което ми е помогнало да се съединя с Първичното съзнание, наричаме добро - придобил съм нещо. А това съзнание, което се е откъснало от пьрвичната причина, то е зло.
Тази връзка, която сме образували между Бога и нас, трябва да я пазим
свещено
.
Когато говорим за Бога, подразбирам условията, при които нашият живот ще бъде щастлив. Не могат да не бъдат отношенията към нас правилни, щом аз върша волята Му. А щом отношенията са неправилни, то в мен има нещо неизправно. Ако в слънчевия лъч, в болестта, в звездите, в богатството, в знанието, във всичко виждаш Божието присъствие, ти си на правия път. Хванете Божествената мисъл, хванете мисълта, с която ангелът мисли, и с нея живейте.
към текста >>
26.
Желай непостижимото
- Боян Боев (1883 – 1963)
Отношението
на Бога към човешката душа не може да се замени с никои други отношения.
ЖЕЛАЙ НЕПОСТИЖИМОТО Изгрев, 28 ноември 1957 г. Обични брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя в местността Ел Шадай на Витоша:
Отношението
на Бога към човешката душа не може да се замени с никои други отношения.
Ако ти дадат целия свят и ангелите ти пеят цял ден, ако ти не си опитал това, което Бог ще ти даде, ако не си опитал Божията Любов, ти ще останеш празен. Така мисли мистикът. Това е една философия. За да бъдеш в рая, ти трябва да имаш вътрешна връзка с Бога. Ако нямаш любов, ти по никой начин не можеш да бъдеш в рая.
към текста >>
Значи човек принадлежи към една богата система, има
отношение
към Бога.
В Божественото няма абсолютно никакво противоречие. Когато то дойде, в човека настава веднага вътрешна хармония и светът се изменя за него; ти си добър, ти мислиш добре, чувствуваш добре и постъпваш добре. Изчезне ли Божественото от тебе, ти си пак в старото заблуждение, ти си тъжен, недоволен и пр. Всеки ден вие имате едно течение, което трябва да регулирате. Казано е, че Бог е направил човека.
Значи човек принадлежи към една богата система, има
отношение
към Бога.
Следователно, ако ти спазваш законите на тази система, ще имаш всички сили и влияния. Вие сега се отказвате от себе си, вие сте забравили вашето произхождение. Всяка Божествена мисъл, която прониква в човека в настоящия момент, струва повече, отколкото всички земни богатства. Това, което ви причинява скръб, е от вас. Христос казва: „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята“.
към текста >>
Това е едно
свещено
правило, което трябва да пазите.
За Бога да имаме една светла идея. Тя да бъде като фар, който човек всякога да вижда. Под Божественото слънце всичко у нас расте. Дръжте името на Бога чисто в съзнанието си. Щом опетниш името на Бога, ще дойдат най-големите страдания върху теб.
Това е едно
свещено
правило, което трябва да пазите.
Трябва да престанете да споменавате .името на Бога навсякъде. Влезеш в една кръчма, не споменавай името на Бога там. И за любовта не говори в кръчмата. Трябва да държим в нас името на Бога свещено. Виждането й чуването не са най-съвършените методи.
към текста >>
Трябва да държим в нас името на Бога
свещено
.
Щом опетниш името на Бога, ще дойдат най-големите страдания върху теб. Това е едно свещено правило, което трябва да пазите. Трябва да престанете да споменавате .името на Бога навсякъде. Влезеш в една кръчма, не споменавай името на Бога там. И за любовта не говори в кръчмата.
Трябва да държим в нас името на Бога
свещено
.
Виждането й чуването не са най-съвършените методи. Това, което Бог отвътре ти говори, то е най-съвършеното. Когато Бог ти каже нещо отвътре, направи го непременно. Ти ще почувствуваш, че Бог ти говори. Защото ще чувствуваш такава увереност, че няма да има в тебе раздвояване.
към текста >>
27.
02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Това
отношение
е най-добре изразено в положението на капиталистите спрямо работниците.
Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг от Пентаграма, т.е. за светските хора и за окултните ученици. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане, или по пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, ако са капиталисти; правото на силата на своето знание, ако са учени или правото на силата на своята власт, ако са държавници. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничаване на другите, като понякога ги лишават дори и от живот.
Това
отношение
е най-добре изразено в положението на капиталистите спрямо работниците.
Капиталистите навсякъде по земята разполагат с труда и живота на ония, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено символично със знака Сабя. Капиталистите със своите пари, учените със своето знание, държавниците със своята власт - всички те имат силата в своите ръце. Сила груба, егоистична, която служи само за тяхното благоденствие, а не на всички хора. В света обаче съществува един неотменим закон, наречен Закон на кармата, който връща на всекиго онова, което е сторил на другите - било то добро или зло.
към текста >>
За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори
Свещеното
Писание.
Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи Сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат Сабята и го поставят на мястото на онези, които е управлявал със Сабята. Само тогава той ще разбере, че още е на първото стъпало на пътя - на широкия светски път, а не на духовния, както може би си е мислил. С този момент, когато човекът запалва светлината на своя собствен ум и добива Скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие, той влиза във втория кръг - вече духовен.
За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори
Свещеното
Писание.
Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос - лице с лице, физически, както е посочено в Пентаграма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа. И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море.
към текста >>
В
Свещеното
Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста.
И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика.
В
Свещеното
Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста.
Авраам, който имаше тази вяра се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва, като Мойсей на планината Синай на връх Хорив, където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор.
към текста >>
28.
53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год.
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Там, където Учителя щеше да
свещенодейства
на този ден - Преображение Господне.
" Отговорът беше да се отиде преди закуска. "Тогава, каза Учителя, ще станете по-рано! " Той определи и часа, в който всички да бъдем готови за тръгване. На 19 август 1922 година утрото беше светло и бодро, небето - ясно и чисто, никакви следи от облаче не можеха да се забележат по красивото му лице. Рано в уречения час, мълчаливи и съсредоточени в една мисъл, наредени по особен начин, в редици, според указанията на Учителя, потеглихме към читалище "Надежда".
Там, където Учителя щеше да
свещенодейства
на този ден - Преображение Господне.
Братът, ръководител на Търновското братство, отключи вратата и ние влязохме в салона. Зачакахме пристигането на Учителя, с хорови песни, най-вече пеехме песента "Братство, единство". Точно в уреченото време, 10 часа, Учителя пристигна. Всички утихнаха. Той зае мястото си на поставеното бюро, всред салона и след като ни погледна, ни подкани да отстъпим местата си на гостите - свещеници, владици и много граждани, които бяха дошли.
към текста >>
За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по
отношение
на беседата.
И вместо да си го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата си: "Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? Вие ще загубите вашия идеал, както го загубиха преди две хиляди години евреите, като отхвърлиха учението на Христа. Няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приеме. А вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова е по-добре за вас." С тези думи Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение.
За наша изненада, владиците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по
отношение
на беседата.
Само един от владиците се изправи и се обърна към публиката: "Господа, моля следобед в 2 ч. всички да заповядат отново в салона, за да чуят словото на Архимандрит Евтимий, което ще бъде критика и отговор на Г-н Дънов." На това апел Учителя отговори: "Не, това не може да стане. В 2 ч. никой не ще може да дойде тука, нито, който е тук, ще може да излезне. Който иска в това време да бъде тук, нека не си отива, а да изчака." Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб на сакото си и с бърза походка напусна салона.
към текста >>
Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво
свещенодействие
в природата.
Дърветата запревиваха върховете си до земята. Започна да вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро. Облаците потъмняха и забулиха напълно Търново. Всичко плувна във вода. Това се случи точно в два без пет минути и дума не можеше да става за някакво придвижване към салон "Надежда".
Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво
свещенодействие
в природата.
Така бяхме арестувани в палатките до четири часа следобед. По-късно само слабо ръмеше и от града се върнаха братята, които бяха останали там. Те разказаха впечатленията си от тези, които преди канонадата разправяли глупости, а след това онемели и гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезна от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от които се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи. След това пяхме песента "фир-фюр-фен" - величествена мелодия от един висш неземен свят.
към текста >>
29.
58 РИЛА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Услужлив и добър във всяко
отношение
, той имаше много голямо умение в своята професия като кираджия.
Като си спомних и народната мъдрост: „За слепите птички, Господ се грижи.” Тогава да се продаде и купи едно магаре беше по-лесно, отколкото това сега може да стане. Само малко по-късно въпросът за пренасянето на багажите и снабдяването ни с продукти за изхранването на лагера намери своето идеално разрешение в лицето на един влах, който живееше край Дупница в махалата Бешик. Този човек бай Янко, имаше около десетина коня, здрави, послушни, свикнали на тежки товари из стръмните и каменливи балкански пътеки и се занимаваше с пренасяне на дърва и разни товари из Рила. Той имаше една необичайно правилна физиономия, неприсъща на хората от тези малцинства. Умен, честен, внимателен, в него нямаше и нотка от някаква алчност и жажда да използва чуждите затруднения.
Услужлив и добър във всяко
отношение
, той имаше много голямо умение в своята професия като кираджия.
Бай Янко се приобщи към нас, като наш брат, и при нашето летуване всякога ни беше на разположение със своите неуморни кончета. С това беше разрешено и второто голямо затруднение. Когато се натрупваше повече багаж, той го изнасяше на няколко пъти и нямаше нужда всеки да следи за багажа си. След изнасянето на багажите изкарваше непрекъснато и продукти. За всеки бивак водата и дървата са не по-малко важни условия.
към текста >>
Учителя имаше особено
отношение
към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви.
В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори.
Учителя имаше особено
отношение
към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви.
Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори.
към текста >>
Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко
отношение
общество.
Между нашите приятели, имаше майстори от всички професии и то от най-висока класа. Всички нужди намираха лесно своето разрешение. Изящните изкуства също бяха добре застъпени - художници, поети, писатели, но най-много бяха музикантите. Музиката се ползваше с най-голямо уважение при нас. Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър.
Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко
отношение
общество.
Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания. Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот. При буря, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките.
към текста >>
Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото -
свещеното
езеро, при самото подножие на Мусала.
Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично! Като че ли бях в друг свят, проникнат от мълчание, светлина и чистота.
Ето го голямото средно езеро, ето го и Окото -
свещеното
езеро, при самото подножие на Мусала.
То е най-високото езеро и гледа царствено на всички други по-долни езера. Това езеро Окото особено ме привлича с нещо, което не може да се предаде с думи! То като че ли свързва човека с един възвишен свят на вечна хармония и светлина. При Окото има построен заслон за туристи, заварени тук при промяна на времето. В шест часа бяхме на върха.
към текста >>
30.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Отношението
на някои религиозни хора към християнството е такова, каквото е
отношението
на неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга.
Той и до днес живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая. Той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството.
Отношението
на някои религиозни хора към християнството е такова, каквото е
отношението
на неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга.
Той изследва книгата външно, изследва подвързията й, от каква кожа е направена, как се казва печатарят, който я е печатал и т.н. Като направи всичките тези изследвания, той разправя на своите познати, че е видял една хубава книга със скъпа подвързия. И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно.
към текста >>
Такова е
отношението
на съвременните хора към християнството.
Като направи всичките тези изследвания, той разправя на своите познати, че е видял една хубава книга със скъпа подвързия. И това е важно, но той трябва преди всичко да се запознае със съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е една ценна книга, хубаво подвързана, която ползува човека само когато я отвори и почне да я чете и прилага написаното в нея. Там всеки ще намери методите и законите, по които може да живее правилно. Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл.
Такова е
отношението
на съвременните хора към християнството.
За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи.
към текста >>
Всеки стих от Евангелието има
отношение
към специален орган в човешкото тяло.
За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи.
Всеки стих от Евангелието има
отношение
към специален орган в човешкото тяло.
Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива. Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа. Такива книги са Евангелията и всички Свещени Книги.
към текста >>
Всеки човек има едно
Свещено
име, което Бог му е турил.
След това христовите ученици отидоха да проповядват. Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят.
Всеки човек има едно
Свещено
име, което Бог му е турил.
И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас.
към текста >>
И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това
Свещено
име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят.
Така и днес ще дойдат тези огнени езици и ще влязат в онези хора, които са готови. Тогава в света ще настане ред и порядък и хората ще се свестят, т.е. ще се пробудят от това хипнотично състояние, в което са изпаднали след грехопадението. Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил.
И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това
Свещено
име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят.
Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа.
към текста >>
Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е
свещеното
име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е.
Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него.
Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е
свещеното
име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е.
Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие.
към текста >>
Дървото за познаване на доброто и злото е
Свещеното
място в човека.
Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота.
Дървото за познаване на доброто и злото е
Свещеното
място в човека.
Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>
Който е запазил чистотата на своето
Свещено
място е добре.
Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека.
Който е запазил чистотата на своето
Свещено
място е добре.
Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута.
към текста >>
Елате в живота, но не бутайте
Свещеното
дърво на своя живот.
Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота.
Елате в живота, но не бутайте
Свещеното
дърво на своя живот.
То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки.
към текста >>
То е
Свещеното
дърво на рая, което не трябва да се бута.
Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото.
То е
Свещеното
дърво на рая, което не трябва да се бута.
Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система. Така, че четирите реки са богатството на човека.
към текста >>
Тя искаше да обича и черния адепт, който влезе в рая и тя завърза
отношение
с него.
Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, почувствува се свободен, тогава и Ева поиска да бъде свободна. Тъй стои въпросът. По-ясно не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни. Погрешката на Ева седи в това, че искаше да обича и други освен Адам - този, когото Бог й беше определил.
Тя искаше да обича и черния адепт, който влезе в рая и тя завърза
отношение
с него.
Той й каза: Вашият другар не е съвсем учен. Занимава се само със зоология. Ела при мен и аз ще ти предам по-големи знания. Така че, Ева имаше двама мъже: от първия мъж - черния адепт тя роди Каин, а от Адам - роди Авел. Значи жената съгреши в рая с любовни работи.
към текста >>
Растенето е непреривен процес, който има
отношение
към Любовта към ближния.
Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно.
Растенето е непреривен процес, който има
отношение
към Любовта към ближния.
Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно. Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива. Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш. Когато човек обикне Бога, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите.
към текста >>
По
отношение
на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение.
Това са петте добродетели - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Духът, Великият Баща изпрати слугите си да донесат нова премяна. Да се облече човек с нова премяна, значи да се облече с ново тяло, изградено от петте Велики добродетели. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в Новото, т.е. да приложи нови начини и методи за новия живот.
По
отношение
на човечеството новата дреха, която слугите донесли, е христовото учение.
Там в притчата се казва, че бащата казал: Дайте пръстен на ръката му. Пръстенът означава правилата и законите, с които човек трябва да си служи. Пръстенът се туря на последната става, защото тя представя законите на материалния или физическия свят. В Евангелието всяка дума и всяка притча е символ на известни състояния и положения в живота, на известни закони и принципи в човека и вселената. Например в Евангелския символизъм думата нива означава човешкото тяло.
към текста >>
31.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по
отношение
на възгледите, така и по
отношение
на целия начин на живот и на нравствеността.
Ето какво казва германският философ Хегел в своята история на философията за Питагор: „За Питагор се разказва, че бил твърде красив човек, с величествена външност, която веднага колкото привличала, толкова и внушавала страхопочитание. С това природно достойнство, с благородния си нрав и разумното благоприличие на своето поведение, той съединява и външни особености, благодарение на които изглеждал като едно своеобразно и тайнствено същество. Той носил бяла ленена дреха и се въздържал от употреба на известни ястия и питиета. Към тази външна страна на личността му се присъединява още и голямото му красноречие и дълбоките му познания, които той започнал да споделя не само с отделни свои приятели.
Напротив, Питагор се стремял да окаже всеобщо въздействие върху културата на обществото и то както по
отношение
на възгледите, така и по
отношение
на целия начин на живот и на нравствеността.
Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота. Школата на Питагор се разраснала в съюз, който обхващал целия живот на своите членове. Сам Питагор бил едно завършено художествено произведение, една достойна пластична натура. Относно наредбите в неговото общество, притежаваме описанията от по-късни автори, особено от неоплатониците, които се впущат в големи подробности при описание на учението, живота и порядките в обществото. Общо взето, неговото общество имало характер на един свещенически или монашески орден от по-нови времена.
към текста >>
Онзи, който желаел да бъде приет за член на обществото, бивал подлаган на изпитания както по
отношение
на своята образованост, така и по
отношение
на своето послушание.
Той не само обучавал своите приятели, но ги обединил за особен живот, за да ги оформи като изтъкнати личности и да ги приучи към изкусност в работата и към нравственост в живота. Школата на Питагор се разраснала в съюз, който обхващал целия живот на своите членове. Сам Питагор бил едно завършено художествено произведение, една достойна пластична натура. Относно наредбите в неговото общество, притежаваме описанията от по-късни автори, особено от неоплатониците, които се впущат в големи подробности при описание на учението, живота и порядките в обществото. Общо взето, неговото общество имало характер на един свещенически или монашески орден от по-нови времена.
Онзи, който желаел да бъде приет за член на обществото, бивал подлаган на изпитания както по
отношение
на своята образованост, така и по
отношение
на своето послушание.
Събирали са сведения и относно неговото поведение, неговите наклонности и занятия. В съюза бил въведен живот, който се подчинявал на съвсем строги правила така, че облеклото, храната, заниманията, лягането и ставането и т.н. били точно определени. За всеки час от денонощието е била определена специална работа. Членовете били подложени на особено изпитание.
към текста >>
Те се хранели заедно и също в това
отношение
се отличавали с особености.
Истинската образованост, според Питагор, не се състояла в насочване на своето внимание главно към себе си, в занимание със себе си като индивид - всичко това е суетност. Напротив, тя се състои в забравянето на себе си, в задълбочаване в предмета, в общото - образоваността е самозабрава. Те изучавали наизуст стихове от Омир и Хезиот. Сутрин, а често пъти през целия ден, те се занимавали с музика, един от главните предмети на гръцкото обучение и образование изобщо. Като редовно занятие при тях били въведени също така и гимнастическите упражнения.
Те се хранели заедно и също в това
отношение
се отличавали с особености.
Предава се, че хлябът и медът било тяхно главно ядене, а водата - главно, дори единствено питие. По същия начин те напълно се въздържали от употребата на месни ястия и избягвали да ядат дори и боб. Главното положение в питагорейската философия е, че числото е същността на всички неща и че организацията на вселената изобщо в нейните определения е една система от числа и техните отношения. Забележително е, че питагорейците са схващали душата като система, която е копие на системите на небето. Питагорейците учили също така и за преселението на душите, за прераждането, което Питагор почерпил пак от египтяните.
към текста >>
Сенатът се разтревожил от това огромно влияние и повикал Питагор да обясни пред него поведението си, както и да се оправдава по
отношение
на средствата, които употребил, за да господствува над умовете.
Той намерил благоприятен прием на идеите си от сената на Кротона. Като пристигнал в този град, като се представил на сената, той събрал младежите в храма на Аполон и с красноречието си успял да ги убеди да последват неговия път и да се откажат от стария начин на живот. Той събрал жените в храма на Юнона и ги убедил да се откажат от суетния и разкошен живот, и да занесат златотканите си рокли и накити в храма като трофеи от поражението на суетността и разкошния живот. Жените го сравнявали с Юпитер, а младежите - с Аполон. Той пленявал, увличал множеството, които твърде много се чудели като казвали, че той е влюбен в добродетелите и Истината.
Сенатът се разтревожил от това огромно влияние и повикал Питагор да обясни пред него поведението си, както и да се оправдава по
отношение
на средствата, които употребил, за да господствува над умовете.
Това било удобен случай за него да разкрие пред сената плановете си за възпитанието на младежта и на цялото население, и че това не заплашвало конституцията на Кротона, но напротив, неговите идеи ще я подкрепят и утвърдят. Като направил привърженици на плана си най-богатите граждани и повечето от сенаторите, той им предложил създаването на един институт от него и от учениците му. Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот. Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини. Жителите на града го нарекли храм на музите.
към текста >>
След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо
отношение
, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици.
Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок. След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението. Денят се завършвал с вечерното ядене, след което най-младият ученик четял нещо, което се коментирало от най-възрастния. Втората степен на ученичество е наречена пречистване.
След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо
отношение
, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици.
Там той прекарвал в продължителен разговор и общение с Питагор. По такъв начин той прониквал във вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен за избраните и верни ученици. Оттам произхожда и названието езотерии (вътрешен), противоположен на екзотерии - външно. От този момент започва истинското Посвещение в тайните. Питагор запознавал новите ученици с основните принципи на своята тайна наука за числата, които са основните принципи на битието в живота, след което им разкривал пътя на еволюцията на душите.
към текста >>
Седем е
Свещено
число, олицетворяващо съвършенството и чистотата.
Питагор, заедно със всички Посветени, отдавал голямо значение на числата 7 и 10. Седем, бидейки сбор от 3 и 4 означава съединение на Божественото и човешкото, а числото 10 е образувано от сбора на първите четири числа, е напълно завършено число, защото представя всички принципи на Божеството и еволюцията на съществата. Според Плутарх питагорейците имали за Свещени числа 5 и 7. Пет е числото на планетите, известни от дълбока древност. Числото на сетивата у човека е също пет, също и основните сили, които образуват мировата душа.
Седем е
Свещено
число, олицетворяващо съвършенството и чистотата.
Във връзка с учението за числата у питагорейците Аристотел казва: „Питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално. Числата имат отношение и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и число. Те са твърдели, че движението във вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко според тях е наредено от боговете според изискванията на хармонията." Третата степен в питагоровите Посвещения е наречена усъвършенстване.
към текста >>
Числата имат
отношение
и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и число.
Пет е числото на планетите, известни от дълбока древност. Числото на сетивата у човека е също пет, също и основните сили, които образуват мировата душа. Седем е Свещено число, олицетворяващо съвършенството и чистотата. Във връзка с учението за числата у питагорейците Аристотел казва: „Питагорейците признават математическите норми за начало на всичко съществуващо. В числата има аналогия на всичко духовно и материално.
Числата имат
отношение
и към музиката, тъй като цялото небе е хармония и число.
Те са твърдели, че движението във вселената и частично на небесните тела е устроено и става с участието на музиката, тъй като всичко според тях е наредено от боговете според изискванията на хармонията." Третата степен в питагоровите Посвещения е наречена усъвършенстване. Тук вече ученикът се запознавал с еволюцията на душата. Науката за числата, която се изучава във втората степен, е предисловие към Великото Посвещение, през което минава ученикът в третата степен. В тази фаза ученикът се запознавал с езотеричната космогония и психология, които засягат най-големите тайни на живота.
към текста >>
Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по
отношение
на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята.
Науката за числата, която се изучава във втората степен, е предисловие към Великото Посвещение, през което минава ученикът в третата степен. В тази фаза ученикът се запознавал с езотеричната космогония и психология, които засягат най-големите тайни на живота. Тук също се изучавали материалната и духовната еволюция на света и човека, като и едното и другото са различни проявления на Бога. Питагор е знаел, че Земята се върти около оста си и заедно с другите планети се върти около Слънцето. Това беше известно на всички Посветени в древността.
Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по
отношение
на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята.
Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка.
към текста >>
32.
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет
- Влад Пашов (1902- 1974)
Дървото за познаване на доброто и злото е
Свещеното
място в човека.
Думата дърво произтича от един стар корен, тя не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата „дева". Тъй че дървото представя първоначалния, Божествения живот. И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на живота.
Дървото за познаване на доброто и злото е
Свещеното
място в човека.
Който е запазил чистотата на своето Свещено място, е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>
Който е запазил чистотата на своето
Свещено
място, е добре.
Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата „дева". Тъй че дървото представя първоначалния, Божествения живот. И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека.
Който е запазил чистотата на своето
Свещено
място, е добре.
Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута.
към текста >>
Влезте в живота, но не бутайте
Свещеното
дърво на своя живот.
И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място, е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота.
Влезте в живота, но не бутайте
Свещеното
дърво на своя живот.
То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво." Туй дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това Дърво за познаване на доброто и злото.
към текста >>
То е
Свещеното
дърво на рая, което не трябва да се бута.
Който е запазил чистотата на своето Свещено място, е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото.
То е
Свещеното
дърво на рая, което не трябва да се бута.
Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво." Туй дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това Дърво за познаване на доброто и злото. Като станеше възрастен човекът и на него щяха да дадат да яде от това дърво. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая.
към текста >>
Тя искаше да обича и черния адепт, който влезе в рая и тя завърза
отношение
с него.
Първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева съгреши със сърцето си, а Адам - с ума си. По този начин те внесоха чужд елемент в живота си. Този елемент се изхвърля навън чрез страданието." „Погрешката на Ева седи в това, че искаше да обича и друг освен Адам - този, когото Бог й беше определил.
Тя искаше да обича и черния адепт, който влезе в рая и тя завърза
отношение
с него.
Той й каза: Вашият другар не е много учен. Занимава се само със зоология. Ела при мене, аз ще ти предам по-голямо знание. Така че Ева имаше двама мъже. От първия мъж, черния адепт, тя роди Каин, а от Адам роди Авел.
към текста >>
Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило
Свещеното
Име на Бога - Йехова.
„Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма.
Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило
Свещеното
Име на Бога - Йехова.
Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си.
към текста >>
Силен е само онзи човек, който носи
Свещеното
Име на Бога.
Всяко име съдържа в себе си дълбок вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова.
Силен е само онзи човек, който носи
Свещеното
Име на Бога.
Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си. Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си."
към текста >>
Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни
Свещеното
Име на Бога.
Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова. Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога.
Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни
Свещеното
Име на Бога.
Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си. Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си." От приведените мисли на Учителя се вижда, че той повдига малко булото, което закрива тайната на творението.
към текста >>
33.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по
отношение
на техния живот, но и по тяхното учение.
Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца." Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца. Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца. Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества.
Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по
отношение
на техния живот, но и по тяхното учение.
Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и въз- насяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество.
към текста >>
Ключът на това
Свещено
Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост.
За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството.
Ключът на това
Свещено
Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост.
Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите. Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши. Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии.
към текста >>
Това е същото
Свещено
Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив.
То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост.
Това е същото
Свещено
Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив.
Неговото произнасяне е било забранено у евреите. Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши. Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии. Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии.
към текста >>
Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на
свещенослужителите
, за да не достигне до недостойни уши.
Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите.
Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на
свещенослужителите
, за да не достигне до недостойни уши.
Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии. Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии. Тези избрани от Мойсей, именно, са началото на Есейското Братство, което е съществувало от хиляди години. Мъдростта, която Мойсей предал на своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които са били Посветени на различни степени в Братството на есеите.
към текста >>
Много места от
Свещеното
Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот.
Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое". Същото са учили и първите християни. Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса. И когато един искал да излъже, той платил с живота си. Също така Христос казал на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите.
Много места от
Свещеното
Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот.
(Йоан 13; Деяния 2 и др.) Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка. Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос.
към текста >>
34.
Псалмите на Давид
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този псалом има известно
отношение
и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес.
Това е най-страшният изпит, казва Учителят. По-нататък псаломът продължава: „Защо стоиш далеч от спасението ми? Боже мой, викам ден и не отговаряш, и нощ и не премълкнувам. Но Ти Си Свят... " И по-нататък описва вътрешното състояние на онзи, който минава през този страшен изпит. В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля".
Този псалом има известно
отношение
и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес.
А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото.
към текста >>
Двадесет и осмият псалом описва
отношението
на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя.
В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя. Изпитай ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, защото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината." Двадесет и седми псалом описва по-нататъшното състояние на осветения ученик, който казва: „Господ е виделина моя и спасение мое, от кого ще се боя? Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?... Едно просих от Господа, това ще търся, да живея в дома Господен във всичките дни на живота си, да гледам красотата на Господа и да Го диря в храма Му."
Двадесет и осмият псалом описва
отношението
на ученика към Господа, след като го е опитал и след като е бил изпитан, и казва: „Към Тебе ще викна, Господи, крепост моя.
Да не мълчиш към мене, да не ако млъкнеш към мене, да се оприлича на онези, които слизат в рова. Послушай гласа на молението и когато викам към Тебе, когато дигам ръце към Светия Твой дозор." След това изнася пак закона на кармата, който възпитава онези, които не следват пътя Господен и вървят в пътя на нечестивите. Двадесет и девети псалом описва състоянието на ученика, след като е опитал Господа като основа на живота и казва: „Принесете Господу, синове на силните, принесете Господу слава и държава, принесете Господу славата на Името Му, поклонете се Господу с великолепие свято." След това говори за силата на гласа Господен. Гласът Господен, това е Словото Господне. Казва се: „Гласът Господен е над водите." Водите са емблема на астралния свят.
към текста >>
А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано
отношението
на Бога към Посветения и неговите възможности.
След това говори за величието и чудесата на Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на светиите и страшен между всички, които са около Него. Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе." Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях. По-нататък говори за силата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете.
А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано
отношението
на Бога към Посветения и неговите възможности.
90-ти псалом е наречен молитва на Мойсей, Божия человек. Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека.
към текста >>
И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за
Свещеното
Име на Бога.
Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него.
И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за
Свещеното
Име на Бога.
за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи. По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието. 92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ."
към текста >>
Понеже всеки аркан има
отношение
към трите свята - физически, духовен и Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за всеки един от тези светове, с което се характеризират проявите на аркана в тези светове.
Седем пъти на ден те хваля." Двадесет и вторият аркан е наречен „Крокодилът", отговаря на буквата таф и е описан по следния начин: „Да приближи викането ми пред Тебе, Господи. Вразуми ме според Словото Си... Да живее душата ми и да Те хвали, и съдбите Ти да ми помагат. Скитах се като изгубена овца, потърси раба си, защото не забравих Твоите заповеди." Анализът, който направих на арканите във връзка с 119- ти псалом е много общ и повърхностен.
Понеже всеки аркан има
отношение
към трите свята - физически, духовен и Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за всеки един от тези светове, с което се характеризират проявите на аркана в тези светове.
Но това е предмет на друга специална работа. Засега това е достатъчно. 120-ти псалом говори за характера на лъжливите хора и моли Господа да го избави от тях. 121-ви псалом говори за пълно упование в Бога, който се грижи за онези души, които уповават на Него. „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти."
към текста >>
139-ти псалом е един много дълбок псалом и ни показва
отношението
на Посветения към Бога и на Бога към Посветения, и ни разкрива големите окултни познания, които притежава един Посветен.
Той е композиран от ред окултни формули, като е спазен закона на ритъма, който е закон за реализиране на нещата. 137-ми псалом е пророческо видение за вавилонското пленничество, което се изпълни. Това ни потвърждава, че Давид е Посветен или ясновидец, който вижда далечното бъдеще - вавилонското пленничество е станало след повече от 500 години след Давид и той го описва, а говори също и за въз- даянието на Вавилон, който развали Ерусалим. 138-ми псалом ни посочва състоянието на Посветения, който казва: „Ще те славя от всичкото си сърце, ще те песно- пея пред боговете (възвишените разумни същества, с които той е във връзка), ще се поклоня към Святия Твой храм и ще славя Твоето Име заради Милостта Ти и заради Истината Ти. В който ден викнах, Ти си ме послушал, укрепил си ме със сила в душата ми.
139-ти псалом е един много дълбок псалом и ни показва
отношението
на Посветения към Бога и на Бога към Посветения, и ни разкрива големите окултни познания, които притежава един Посветен.
Посветеният казва: „Господи, опитал си ме и познал си ме... Разумяваш помишленията ми отдалеч... Окръжил си ме отзад и отпред, и турил си върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене, високо е, не мога да стигна до него. Къде да отида от Твоя Дух?... Ако възляза на небето, там си Ти; ако си постеля в ада, ето Те там. Ако взема крилата на зората и се населя в най-отдалечените краища на морето и там ще ме настави ръката Ти и Твоята десница ще ме държи.
към текста >>
Действително, чудно е устройството на човека не само във физическо
отношение
, но и в духовно
отношение
.
Чудни са Твоите дела и това душата ми добре знае. Не се укриха костите ми от Тебе, когато в тайно се създавах и в дълбините на земята се образувах. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в Твоята книга бяха написани всичките ми удове, които в дните се образуваха, когато още ни един от тях не съществуваше." Целият този пасаж показва, че Посветеният е проникнал в Божествения свят и е видял първообразите на нещата, по които впоследствие се създават реално съществуващите неща. Там той е видял целия строеж на човека и е разбрал, че много чудно и странно е създаден човекът.
Действително, чудно е устройството на човека не само във физическо
отношение
, но и в духовно
отношение
.
Той е такава сложна композиция, каквато обикновеният човек не може да си представи. А че е страшно създаден, това е още по-дълбока мисъл, за която няма нищо да говоря. 140-ти псалом е зов на душата към Господа, да я запази от неприятелите й, които искат да я спънат в пътя на живота. Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят. И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им.
към текста >>
35.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но тук ще спомена накратко, че по
отношение
на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането.
Това е същината и тайната на Християнския езотеризъм. Какво значи то? То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката душа. Логосът се пожертва, за да спаси човечеството. За характера на това спасение говоря и на друго място.
Но тук ще спомена накратко, че по
отношение
на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането.
До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт. До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса. От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа.
към текста >>
"Горко на този, който мисли, че Тора (
Свещеното
Писание) съдържа обикновени думи и мирски разкази!...
Или той ни говори пророчески, изпълнен с Божествена Същност". "Познавам мъже, които разбират високото изкуство на тълкуването и учат на него и другите. Защото Писанието, което трябва да бъде разбрано като цяло, съвсем не е едно отделно малко островче, както се казва в поговорката". Още по-ясно изразява идеята за троичния смисъл в Писанието Ориген, ученик на Климент. Но преди да предам неговите мисли, ще предам няколко мисли от каба- листичната книга "Зохар", която говори в същия смисъл:
"Горко на този, който мисли, че Тора (
Свещеното
Писание) съдържа обикновени думи и мирски разкази!...
И наистина, във всяка дума на Тора се крие един дълбок смисъл. Но всичко, което иде отгоре, за да бъде разбираемо за нас, трябва първо да се облече в земна дреха. Както Ангелите Божии, когато идват на Земята, трябва първо да се облекат в човешка форма, така и свещената Тора не може да бъде лишена от една дреха. Разказите, които се намират в нея, са едно облекло на учението. Има неразумни хора, които като видят един красиво облечен човек, са вече доволни и заради дрехата забравят тялото.
към текста >>
Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по
отношение
на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо.
Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено".
Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по
отношение
на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо.
И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие".
към текста >>
"И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на
Свещеното
Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек.
Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва:
"И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на
Свещеното
Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек.
Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира.
към текста >>
Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в
Свещеното
Писание.
И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек.
Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в
Свещеното
Писание.
В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа.
към текста >>
Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат
отношение
към определени органи в човека".
В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква. Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство на Бога и биват приспани, подобно на това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни". С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа.
Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат
отношение
към определени органи в човека".
Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието. Всяка дума на Писанието е подобна на едно семе, от което може да изникне нов живот. Старият и Новият завет, Законът, пророците и апостолите са в хармония едни с други, като различните струни на една арфа. Но както само музикантът може да изкара хармонични звуци от арфата, така само онзи, който е запознат с Божественото изкуство, който е станал един нов Давид, е способен да направи да прозвучат хармониите на Свещените Писания и с това да прогони злите духове". В следващата мисъл Ориген говори за вдъхновението на Свещените Писания.
към текста >>
Ето защо от
Свещеното
Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа.
Той казва: "Искаме да приемем, че нито отговорите на Пития, нито другите изречения на боговете са измислени от хитри измамници. Затова пък не е нужно те да бъдат приписвани на боговете. Напротив, те могат да идват от злите и нечисти духове, които искат да попречат на душите да се издигнат към Небето. Един човек, който е подбуждан от Божия Дух трябва първо да почувства благотворната сила на Духа в самия себе си. Той никога не трябва да бъде учител на своето остроумие и на своя ум, освен когато Бог слиза над него.
Ето защо от
Свещеното
Писание виждаме, че пророците на юдеите, които са били озарени от Божия Дух, първо самите те са доловили и почувствали ползата от присъствието на Божия Дух в тяхната душа.
Техният ум е бил много по-остър и прониквал по-ясно в тяхната душа и я просветлявал, когато Божият Дух се докосвал до техния дух". "Човекът долавя въздействието на един добър дух, когато се чувствува ободрен и въодушевен от Божественото. Така светите Ангели и сам Бог са действали в пророците, по така, че от свободния избор на човека е зависило дали той иска или не да следва зова на Божественото. Ето защо може точно да се различи дали душата е подбудена от един добър дух, когато при настъпването на въодушевлението тя не изпитва никакво смущение на ума и не изгубва своя собствен избор. Пример за това са всички пророци и апостоли, които без никакво смущение на духа, са служили като органи на Словото на Духа".
към текста >>
Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на
Свещеното
Писание и затова стигат само до неговата повърхност.
От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват Бога на Стария завет за един демон. Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи".
Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на
Свещеното
Писание и затова стигат само до неговата повърхност.
Днес много се говори за простотата на Евангелието. По този повод важат думите на Ориген, който казва: "Винаги при четенето буди съмнение, когато се твърди, че лесно се разбира известно положение, когато всъщност въпросът, за който се касае, се нуждае от притежаването на съответен ключ, за да бъде разбран". Ориген поддържа учението за тройния смисъл на Писанията и казва: "По три начина трябва да приемем в себе си смисъла на Свещените Писания. Неученият може да намери назидание при плътта, т. е. при буквата на Писанието.
към текста >>
"Понеже има места в
Свещеното
Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието.
По-напредналият ще се поучава от душата на Писанието. Съвършеният, обаче, е подобен на онези, за които апостолът казва: "Ние говорим Мъдрост между съвършените, не презряната Мъдрост на този свят, а ние говорим в тайно за скритата Божия Мъдрост, която Бог преди векове избра за нашето прославяне". /Първо Коринтяном 2: 6/ Тези съвършени се поучават от духовния laKOH. Защото както човек се състои от тело, душа, дух, така и Писанието, дадено за спасение на човеците от божествената съкровищница, има тело, душа и дух". По- нататък Ориген казва:
"Понеже има места в
Свещеното
Писание, които нямат нищо телесно понякога, трябва така да се каже, да търсим само душата и духа на Писанието.
И може би юдейските делви на очищението, за които четем в евангелието на Йоана съдържат точно поради това две или три мери, за да се покаже с това, че юдеите са били пречистени от Писанието, което има ту две мери, душевен и духовен смисъл, ту три мери, като някои места с посочените два смисъла има още един телесен смисъл, който може да назидава". Следователно, Ориген прави разлика между онези части от Евангелието, които описват едно външно събитие от физическо естество и онези, които не са станали па физическото поле, а в духовния свят. За Ориген противоречията, които се състоят в несъвместимостта на външните факти и събития, са подбуди да се търси по-дълбок смисъл в Писанието. Щом външните факти си противоречат, тогава се касае или за две различни външни събития, или пък се описват събития от привидно външен, а в действителност от духовен характер. Фактите си противоречат само в рамките на едно погрешно схващане.
към текста >>
Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по
отношение
на известна мисъл.
Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна. По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява човека. Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат? ". Но тези противоречия не карат Ориген да отхвърли Евангелието, но напротив, противоречията го насочват към Евангелието.
Той казва: "Истината трябва да бъде намерена в духовните първообрази, когато човек изпада в противоречие по
отношение
на известна мисъл.
Ориген не отрича историческите факти в Евангелието, както правят това някои крайни гностици, но той взема историческото, външното като символ на нещо духовно, на нещо свръхсетивно. И той казва: "Но нека не се мисли, че аз въобще твърдя, че няма нищо историческо, понеже някои неща не са исторически и че някой закон не трябва да се спазва буквално, понеже някои закони, взети в буквален смисъл, са безсмислени и невъзможни. Историческите истини са далеч по-много, отколкото втъканите между тях чисто духовни събития. За размишляващия човек всяко отделно изречение може да представя дълбочината на Божията Мъдрост, без да оставя настрана буквата. Без съмнение внимателният човек понякога ще срещне затруднение и без дълбоко проучване не ще може да разреши дали дадена история е действително вярна или не.
към текста >>
Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има
отношение
към дълбоките сили на човешката природа и също така има
отношение
към известни процеси и отношения в космоса.
Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия.
Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има
отношение
към дълбоките сили на човешката природа и също така има
отношение
към известни процеси и отношения в космоса.
Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история. Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята. Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора.
към текста >>
Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има
отношение
както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора.
Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история. Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята.
Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има
отношение
както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора.
И не само към всички хора, но има отношение и към космичните същества. Защото Херметичната Мъдрост казва: Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е. се пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори".
към текста >>
И не само към всички хора, но има
отношение
и към космичните същества.
Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история. Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята. Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора.
И не само към всички хора, но има
отношение
и към космичните същества.
Защото Херметичната Мъдрост казва: Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е. се пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Щайнер, който също изнася езотеричното Християнство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство винаги е съществувало наред с външното християнско учение.
към текста >>
В това
отношение
има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел.
Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората. По този метод се работи изключително с чувствата, със сърцето, когато в първия метод, за който Учителят говори, се изисква едновременната работа на ума и сърцето, и тяхното хармонизиране. За тези седем степени говори Щайнер в своите сказки върху Християнството. Цялата работа, която се иска от ученика е, да образува органите, чрез които да може да влезе във връзка с Духовния свят. Затова са необходими определени методи, по които като се работи, се изработват духовните органи за възприятие.
В това
отношение
има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел.
Единият е методът, който се практикува в древните Мистерии, при който се работи преди всичко с мисълта, упражнение и концентриране, размишление и съзерцание. Но човек може да действува също така и върху чувствата си, да работи с чувствата чрез тяхното пресъздаване. Това е специфично християнският метод на работа. Най-после имаме хрис- тиянско-розенкройцерския метод, при който имаме комбиниране на мисълта, чувството и волята. Християнският метод на работа е мъчно приложим при днешните обществени условия, понеже той изисква временно уединение, изолиране от света.
към текста >>
При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-
свещеното
, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор.
Когато ученикът упражнява достатъчно това чувство, явяват се пак два симптома. Единият е чувството, че той е удрян от всички страни. Вторият е астралното видение на бичуването на Христа. Ученикът го вижда в астралния мир. Това са опитности, през които са минали стотици хора и чрез което те са придобили способността да се издигат в духовните светове.
При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-
свещеното
, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор.
При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което е свещено за мене. Когато се живее в това чувство, той ще изпита като убождане на главата и като астрално видение изживява сцената със слагането на трънения венец на главата на Христа. Отново трябва да си каже: важното тук не са симптомите, но те настъпват като резултат на упражненията, които ученикът прави. Вземат се всички мерки, за да не става дума за внушение или самовнушение. Четвъртата степен, придружена със съответни упражнения, се състои в следното: ученикът трябва да стигне дотам, да чувства своето тяло толкова чуждо за него като един външен предмет, запример като едно парче дърво и да не счита своето тяло като свое аз.
към текста >>
При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което е
свещено
за мене.
Единият е чувството, че той е удрян от всички страни. Вторият е астралното видение на бичуването на Христа. Ученикът го вижда в астралния мир. Това са опитности, през които са минали стотици хора и чрез което те са придобили способността да се издигат в духовните светове. При третата степен ученикът трябва да си представи, че най-свещеното, което той има, за което той се застъпва с цялото си същество, е обсипано с поругание, кал и позор.
При това той трябва да си каже: каквото и да стане, аз трябва да стоя изправен и да се застъпя за това, което е
свещено
за мене.
Когато се живее в това чувство, той ще изпита като убождане на главата и като астрално видение изживява сцената със слагането на трънения венец на главата на Христа. Отново трябва да си каже: важното тук не са симптомите, но те настъпват като резултат на упражненията, които ученикът прави. Вземат се всички мерки, за да не става дума за внушение или самовнушение. Четвъртата степен, придружена със съответни упражнения, се състои в следното: ученикът трябва да стигне дотам, да чувства своето тяло толкова чуждо за него като един външен предмет, запример като едно парче дърво и да не счита своето тяло като свое аз. Той трябва да развива това чувство, като си казва: аз нося със себе си моето тяло, както нося моята дреха.
към текста >>
36.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителят, говорейки за
отношението
между Исус и Христос, казва: "Разликата между Исус и Христос е такава, каквато е разликата между нашето слънце и централното слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по- голямо от нашето.
6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ
Учителят, говорейки за
отношението
между Исус и Христос, казва: "Разликата между Исус и Христос е такава, каквато е разликата между нашето слънце и централното слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по- голямо от нашето.
Така и Христос е 75 милиона пъти по- велик от Исус". Съвременните хора, всеки според степента на своето развитие, схващат този проблем. Но той си има своя обективна стойност, понеже отговаря на един определен факт. Исус от Назарет, както го описват в Евангелията, е роден в Палестина и неговото раждане определя началото на Новата епоха. Матей описва цялата родословна линия, по която иде Исус, като почва от Авраама, започвайки Евангелието с думите: "Родословието на Исуса Христа, сина Давидов, сина Авраамов".
към текста >>
От това
отношение
, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата.
Тя казва: Ето Господнята слугиня, нека бъде тъй, както си рекъл и Ангелът си отиде". След това Мария отива при Елисавета, майката на Йоан Кръстител. И казано е в Евангелието: "Щом Елисавета чу Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й и Елисавета се изпълни със Светия Дух и като извика със силен глас, рече: Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба. И каква е тая чест, да дойде майката на моя Господ при мене. Защото, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми".
От това
отношение
, което е показано между Йоан Кръстител, който е още в утробата и Исус, който е също в утробата, е показана една Велика Тайна, за която сега само ще ви кажа, че двете души са почувствали своята близост, своето родство и затова Йоан заиграва в утробата.
Тези души се чувстват сродни и затова изпитват радост при срещата. Мария като престоява при Елисавета три месеца, се връща в Назарет. Като се навършиха дните на Елисавета, ражда й се син, когото наричат Йоан, и баща му, изпълнен със Дух Святи, пророкува и говори за раждането на Спасителя и казва за детето си Йоан: Ти, детенце, Пророк на Всевишнаго ще се наречеш, защото ще вървиш пред Лицето на Господа да приготвиш Пъти-щата за Него, за да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощение на греховете им... А детето растеше и крепнеше по дух. И беше в пустинята до деня, когато се яви на Израиля". След това във втората глава се разказва, че станало преброяване и Йосиф и Мария трябвало да отидат във Вит- леем, понеже Йосиф е бил от Давидовия род.
към текста >>
В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно
отношение
.
Двете семейства са се познавали и са живели в приятелски отношения. И сега, когато на Соломоновото семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира майката, двете семейства се събират. Соломоновата майка се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство, в което израства Исус, като упражнява занаята на баща си - дърводелство. С този занаят той е пътувал по дяла Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на различни места. И винаги там, където е работил, е влизал в близки отношения с хората и те много са го обиквали за неговия благ характер и за неговата интелигентност, и са слушали със радост неговите разговори.
В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно
отношение
.
Първо Той се заема да изучи основно еврейското Свещено Писание и търси да намери в него спасение за изстрадалото човечество. Но остава разочарован. Той намира, че това учение е било вече изродено и нямало онзи Дух, който е съществувал при пророците и Мойсей. След това в Своите странствувания да упражнява занаята Си, Той влиза във връзка с езическия свят и намира и там един пълен упадък на Мистериите. И вместо да се явяват светли Същества при богослужението, се явявали демонични същества, които обсебвали хората и извращавали живота им.
към текста >>
Първо Той се заема да изучи основно еврейското
Свещено
Писание и търси да намери в него спасение за изстрадалото човечество.
И сега, когато на Соломоновото семейство умира бащата, а на Натановото семейство умира майката, двете семейства се събират. Соломоновата майка се оженва за Натановия баща и образуват едно семейство, в което израства Исус, като упражнява занаята на баща си - дърводелство. С този занаят той е пътувал по дяла Палестина, Сирия, в околните страни като е работил на различни места. И винаги там, където е работил, е влизал в близки отношения с хората и те много са го обиквали за неговия благ характер и за неговата интелигентност, и са слушали със радост неговите разговори. В течение на този период, който се простира между 12 и 30 година, Исус преминава един много интересен живот в духовно отношение.
Първо Той се заема да изучи основно еврейското
Свещено
Писание и търси да намери в него спасение за изстрадалото човечество.
Но остава разочарован. Той намира, че това учение е било вече изродено и нямало онзи Дух, който е съществувал при пророците и Мойсей. След това в Своите странствувания да упражнява занаята Си, Той влиза във връзка с езическия свят и намира и там един пълен упадък на Мистериите. И вместо да се явяват светли Същества при богослужението, се явявали демонични същества, които обсебвали хората и извращавали живота им. Тук Той разбрал, че езическите Мистерии в тази форма, в която съществували в него време, са изиграли своята роля и не могат да помогнат на човечеството.
към текста >>
37.
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно
отношение
.
Духът на Йоан произхожда от същото място, откъдето идва и душевната същност на детето Исус, за което Евангелието на Лука ни говори. Само че на Исус са предадени онези качества, които още не са проникнати от егоистично станалия аз, т. е. една млада душа е насочена там, където трябва да се въплъти новороденият Адам. Странно ще ви се види, че тук от Великата ложа Майка се изпраща на определено място веднъж една душа, която не е имала още един същински развит аз. Защото същият аз, който всъщност бе задържан и не се всели в Исус от Евангелието на Лука, същият този аз бе превъплътен в тялото на Йоан Кръстител.
И двете същности: това, което живееше като душевна същност в Исус от Назарет, и това, което живееше като аз в Йоан Кръстител, се намират от самото начало в едно вътрешно
отношение
.
В Евангелието на Лука Христос като говори за Йоан казва, че той е призван да предаде на хората в най-чиста и благородна форма това, което беше учението на пророците, което се строеше чисто и благородно в старите времена. Той виждаше Йоан като такъв, който последен донесе в най-чиста и най-благородна форма това, което принадлежи на старите времена. След това Христос казва: "Законът и пророците достигат до Йоана". Той трябваше още веднъж да постави пред човеците това, което старото учение и старото душевно съдържание можеха да донесат на хората и по такъв начин да ги подготвят за възприемане на Новото, носено от Христа". Всичко преходно е символ на някаква духовна реалност, която се проявява в света.
към текста >>
Марко описва Йоан като Ангел, който извършва
свещенодействието
на кръщението.
И той казва: Изменете вашите разбирания. Образът на Йоан Кръстител е твърде различно обрисуван в трите първи Евангелия. Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука. Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно.
Марко описва Йоан като Ангел, който извършва
свещенодействието
на кръщението.
Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела.
към текста >>
В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво
отношение
с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан.
Това показва раждането на Новото човечество. Христос е неговият родоначалник. Двете родословни книги - на Матея и на Лука - разгледани като цяло, се различават помежду си не само чрез тяхната противоположна посока, в която са изброени имената. Те се различават, и то е от най-голямо значение, също и чрез различните места, на които се намират в Евангелието. Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус.
В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво
отношение
с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан.
И това не е случайно, с него е казано много нещо. В това отношение ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем. Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда.
към текста >>
В това
отношение
ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем.
Двете родословни книги - на Матея и на Лука - разгледани като цяло, се различават помежду си не само чрез тяхната противоположна посока, в която са изброени имената. Те се различават, и то е от най-голямо значение, също и чрез различните места, на които се намират в Евангелието. Родословната книга в Евангелието на Матей се намира в самото начало, непосредствено преди раждането на момчето Исус. В Евангелието на Лука родословната книга не стои в началото, не стои също в някакво отношение с разказа за раждането на Исус, а следва в средата на трета глава, непосредствено след кръщението на Исус в Йордан. И това не е случайно, с него е казано много нещо.
В това
отношение
ние трябва да знаем, че за Христовото Същество кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем.
Във Витлеем става раждането на физическото тяло на Исус. На Йордан става духовното раждане на Христа. Духът на Исус се въплъщава в детето, което Мария ражда. Христовото същество се въплъщава в телесно-душевната част на Исус от Назарет, когато на 30-та година след своето раждане той бе кръстен от Йоан в Йордан. Чрез това обяснение изпъква ясно различието между родословните дървета на Матей и на Лука.
към текста >>
Може още много неща да се кажат за Йоан и неговото
отношение
към делото на Христос, за което скрито се загатва в Евангелията, особено в Евангелието на Марко, но и това, което е казано дотук, е достатъчно да ни покаже величието и ръста на Йоан Кръстител и неговата роля в развитието на човечеството.
И затова в църковните олтари на източните църкви Йоан Кръстител винаги е изобразяван като Същество с крила. Това, което живее в тялото, не е целия Йоан. Тези крила принадлежат на неговото Същество. Това възвишено Същество, подобно на Ангел, беше действало вече всред израилския народ като пророк Илия и за него се споменава на много места, като се нарича Ангел на Господа. Той се явява при Преображението на Христа на планината, което показва, че той играе важна роля в живота на общността, която се създава около Христа.
Може още много неща да се кажат за Йоан и неговото
отношение
към делото на Христос, за което скрито се загатва в Евангелията, особено в Евангелието на Марко, но и това, което е казано дотук, е достатъчно да ни покаже величието и ръста на Йоан Кръстител и неговата роля в развитието на човечеството.
Той е Ангелът, който подготвя пътя на Христа, който подготвя пътя на възхода на импулса, който Христос даде.
към текста >>
38.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Два процеса се извършват във
взаимоотношението
между човека и космоса.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
Два процеса се извършват във
взаимоотношението
между човека и космоса.
При единия процес в човека има стремеж да се издигне, да израстне като едно житно зърно нагоре към един висок Идеал, който е Божественото Начало в него. Но човек не би могъл никога да се издигне до такава висота, до която той се стреми да се издигне, ако на помощ не биха му дошли по-висши Същества. В света съществуват Същества и други сфери на Битието, които се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат човека до своите собствени висини. Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма. Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката душа, която прониква тази човешка душа и я вдъхновява.
към текста >>
Това е вторият процес на
отношение
на човека и космоса.
При единия процес в човека има стремеж да се издигне, да израстне като едно житно зърно нагоре към един висок Идеал, който е Божественото Начало в него. Но човек не би могъл никога да се издигне до такава висота, до която той се стреми да се издигне, ако на помощ не биха му дошли по-висши Същества. В света съществуват Същества и други сфери на Битието, които се свързват с човешкото развитие, за да повдигнат човека до своите собствени висини. Тези Същества се свързват с човешкото развитие, като временно обитават в някоя човешка душа, в някое човешко същество, или както се казва, приемат човешка форма. Или можем да кажем, че се проявяват като една сила в човешката душа, която прониква тази човешка душа и я вдъхновява.
Това е вторият процес на
отношение
на човека и космоса.
Така щото едно човешко същество, което е одушевено от едно Божествено Същество, може да извърши в човешкото развитие много повече неща, отколкото един обикновен човек. И тези Същества, които наричаме гении, които искат да движат напред развитието на човечеството, чрез тях работят възвишени Същества, които се свързват по някакъв начин с тези човеци и говорят чрез техните уста и се проявяват чрез техните мисли. Така че имаме два процеса, които трябва да имаме предвид: издигане, развитие на човека нагоре към Божествените висини, и слизане на Божествени Същества в човешкото тяло и в човешката душа. Тези възвишени Същества, които идват да помагат на човечеството, идват от сферата на Слънцето и планетите и се свързват със земното човечество, за да придвижат напред развитието на човечеството. И човек, който е проникнат от такова възвишено слънчево Същество, е нещо много повече, отколкото неговата външност показва.
към текста >>
Според един друг автор,
отношението
на знаците към дванадесетте апостола е следното:
Тадей - Везни 5. Филип - Лъв ..............................................11. Яков Алфеев - Риби 6. Натанаил - Козирог...................................12. Юда Искариотски - Скорпион
Според един друг автор,
отношението
на знаците към дванадесетте апостола е следното:
1. Филип - Овен.............................................7. Натанаил - Везни 2. Яков Алфеев - Телец................................8. Юда Искариотски - Скорпион 3. Тома - Близнаци.......................................9.
към текста >>
Естествено, както ни съобщава и Евангелието, броят на тези, които се намираха в
отношение
с него като ученици беше значително по-голям.
5. Симон Петър - Лъв.................................. 11. Матей - Водолей 6. Йоан - Дева...............................................12. Яков Заведеев - Риби От факта, че Христос свърза себе си с един кръг от 12 ученици по един особен начин, не е случайно.
Естествено, както ни съобщава и Евангелието, броят на тези, които се намираха в
отношение
с него като ученици беше значително по-голям.
Така имаме кръгът на седемдесетте и след това още по-големия кръг на народа. Дванадесет са един избран кръг. В тяхната цялост те са един велик реален символ. Чрез това, че около Христос се събират именно тези дванадесет, се изразяват мирови Тайни. Дванадесетте са представители на човечеството.
към текста >>
Би било липса на почит и благоговение по
отношение
на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло.
За да можем да дадем една обща характеристика на всяко едно от Евангелията, трябва да открием централната Мисъл, централната Идея, около която се движат всички идеи, мисли и събития. И после трябва да знаем, че Христовото Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество. Четирите Евангелия Го описват от четири различни страни. По този въпрос Щайнер казва следното: "Това, което наричаме Същност на Христа, е доколкото е въобще възможно в нашата съвременна епоха едно човешко разбиране на тази Същност. Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа.
Би било липса на почит и благоговение по
отношение
на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло.
Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света".
към текста >>
Ако в известно
отношение
Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце.
Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука.
Ако в известно
отношение
Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце.
Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ.
към текста >>
Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това
отношение
другите Евангелия са доставяли много материал.
И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука.
Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това
отношение
другите Евангелия са доставяли много материал.
Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири.
към текста >>
В по-ново време се оформил въз-гледът, че по
отношение
на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват.
В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти.
В по-ново време се оформил въз-гледът, че по
отношение
на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват.
Ето защо по отношение на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие. И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век.
към текста >>
Ето защо по
отношение
на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие.
Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти. В по-ново време се оформил въз-гледът, че по отношение на първите три Евангелия, човек все пак би могъл да стигне до известно съгласуване в описанието на палестинските събития, но Евангелието на Йоан се отклонява твърде много от това, което другите три Евангелия разказват.
Ето защо по
отношение
на историческите факти, казват тези изследователи, трябва да вярваме повече на първите три Евангелия, а Евангелието на Йоан заслужава по-малко историческо доверие.
И така постепенно се е стигнало дотам, да се твърди, че Евангелието на Йоан не е било създадено със същото намерение, както първите три Евангелия. Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници.
към текста >>
Но и при повърхностно четене можем да открием, че по
отношение
на съществените събития, фактите се съгласуват по един забележителен начин помежду си.
Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието. Интересът на евангелистите е бил да докажат, че това именно е самият Бог. Ако Евангелията се четат повърхностно, в тях ще се намерят много противоречия.
Но и при повърхностно четене можем да открием, че по
отношение
на съществените събития, фактите се съгласуват по един забележителен начин помежду си.
Например, когато говорят за Кръщението в река Йордан, всички евангелисти го описват почти по един и същ начин, от което се вижда, че те са придавали голяма важност на Кръщението. Те се съгласуват също и върху въпросите за разпятието и Възкресението. А това са събитията, които в действителност са най-важни. Що се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от различни становища. Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос.
към текста >>
Лука от своя страна ни дава едно описание, което е в
отношение
с Посвещението, което той е получил: това на Мистериите на Духа - Бик.
За евангелистите, които са описвали живота на Исус от Назарет, всички събития от външния живот на Исус имат по-малка стойност пред етапите на Посвещението, което Исус е преминал. Защото те не описват само една биография, а редом с биографията описват и един път на Посвещение. Това е именно, което те описват, само че всеки го описва по свой маниер. Описанието, направено от Матей, е описание, направено от един посветен в Мистериите на Човека. Това Посвещение е било сродно с египетската Мъдрост и е било присъщо на есеите.
Лука от своя страна ни дава едно описание, което е в
отношение
с Посвещението, което той е получил: това на Мистериите на Духа - Бик.
Това описание е съобразено с неговия род на Посвещение. Той вижда в Този, Който е живял в тялото на Исус от Назарет един Велик посветен, който е живял преди това в лоното на египетските Мистерии. И не е чудно, че той изтъква най- вече чертите, които отразяват повече египетския характер на Посвещение. И понеже това Посвещение е било познато на Лука, той си е казвал: Този Исус от Назарет, който е един тъй Велик посветен, между всички Посвещения, които е минал, е минал също и египетското Посвещение. Това, естествено, се е знаело и от другите евангелисти.
към текста >>
И като се знае също, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който е познавал египетското Посвещение, където също е царувал култът на Бика, тогава разбираме защо езотеричната традиция поставя Лука в
отношение
със символа на Бика.
Ето защо онзи аспект на Исус, който е съответствал на това Посвещение, им е останал по-безразличен. Индивидуалността, която е живяла в Исус от Назарет, е била такава на един посветен в египетските Мистерии. Оттам идва и "бягството му в Египет". И бягството в Египет ни се описва от този, който е познавал Египет от личната си опитност и е знаел какво означава Посвещението "бягството в Египет". Ние намираме описание на бягството в Египет в Евангелието на Матей, тъй като той е знаел от свое собствено Посвещение какво означавало за един посветен пътуването до Египет.
И като се знае също, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който е познавал египетското Посвещение, където също е царувал култът на Бика, тогава разбираме защо езотеричната традиция поставя Лука в
отношение
със символа на Бика.
Въпреки, че той е бил свързан с египетските Мистерии, той по свои съображения не прави никакво описание за бягството в Египет. Но от друга страна той дава характерни факти, които само един човек, който е познавал египетското Посвещение, би могъл да ги оцени в истинската им стойност. Авторът на Евангелието на Матей посочва тези факти по един повече външен начин, в описание бягството в Египет. Авторът на Евангелието на Лука е имал духовно виждане на тези факти под форма, която му е давало египетското Посвещение. Евангелист Марко описва най-вече дейността на Христос в тялото на Исус през тези три години, а оставя настрана всички предварителни въпроси.
към текста >>
Евангелията ни разкриват целия план на човешката еволюция и
отношението
на тази еволюция към вселената.
Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание. Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение. Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление. Евангелията, най-дълбокото от които е Евангелието на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина.
Евангелията ни разкриват целия план на човешката еволюция и
отношението
на тази еволюция към вселената.
Те ни дават възможност да разберем по-добре Духовния свят и духовния живот. Думата Евангелие съдържа в себе си думата Ангел. Тогава думата Евангелие би могло да се преведе като спасително действие от царството на Ангелите. За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие. Първата форма наблюдаваме у децата.
към текста >>
Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен
свещенослужител
.
Това са указанията на Евангелията за личността Ма- тей-Леви. Името Леви ни показва, че евангелист Матей е принадлежал на Левиевото коляно, което беше определено като род на Свещеници още от времето на Мойсей. Матей е Леви и с това съносител на юдейското Свещенство. Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари? За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове.
Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен
свещенослужител
.
Юдеите бяха като съюзници на римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове на храма, дарове на бога-цезар. Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог.
към текста >>
И Матей, като есей, имаше
отношение
към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него.
В страната на Ерусалим това тяло бе родено в земна форма. След това в Рим човечеството става тялото Христово. В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият свят трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството. Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа.
И Матей, като есей, имаше
отношение
към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него.
Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните".
към текста >>
39.
КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по
отношение
на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята.
Орелът, който е даден като символ на евангелист Йоан, лети във висините. Следователно, между първите три образа и Орела царува разлика във висините. Друга една разлика е, че Човекът, Лъвът и Телецът си ги представяме в покой, а Орелът в движение. Но това именно, царственото в движението на Орела, което плува във въздуха, при което покой и движение са съчетани в един чуден синтез. Без да движи крилата си, орелът се движи величествено напред.
Този образ изразява извънредно много от същността и силата на Евангелието на Йоан, което от една страна има корените си във Вечността, във висините на Битието, както Орелът във висините на въздуха, а в същото време той е най-конкретното, и ясно, и определено по
отношение
на конкретните исторически факти и явления, които описва, както когато Орелът слиза на земята.
Емил Бък казва: "От четирите Евангелия това на Йоан е най-съвършено в своята композиция. С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие.
към текста >>
Следователно, в това
отношение
Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания.
С това то ни пренася в Откровението на Йоан. Музикалните тонови фигури, които после в Откровението кристализират в гигантски артектонични форми, в Евангелието на Йоан са от по-нежно естество, като че са облечени в една цветна обвивка. Особено величествено и тържествено се проявява композицинния елемент на Евангелието на Йоан, който предхожда същинското Евангелие. Откровението на Йоан превежда елементите на пролога от друга страна в едно велико разширение. По този начин Евангелието на Йоан прилича на една драма, предхождана от цял пролог.
Следователно, в това
отношение
Евангелието на Йоан стои в средата на новозаветните Писания.
Неговият пролог е едно преддверие към Евангелието. То е един свят сам за себе си и в известен смисъл черпи своя език от един висш свят, както и самото Евангелие". "В определен смисъл прологът на Йоан е въобще кулминационната точка на целия Нов Завет. Целият Нов Завет се нарича "Слово Божие", но това наименование особено много отговаря на Йоановия пролог. Никъде в езика на Новия Завет характерът на Логоса и светостта на Словото не са по-чисти и по-величествени, отколкото тук, където става дума за Логоса, за самото Мирово Слово".
към текста >>
Затова и човешкото слово е нещо
свещено
.
И затова не само чрез съдържанието на своя пролог, но и чрез цялото си изложение, то е Евангелие на Логоса, на Словото. Прологът на Йоан е най-чистото Слово на Бога. В неговите думи и тонове не се примесва никакъв образен елемент. Ето защо тук ние се намираме действително в центъра на Словото Божие. В развитието на света човешкото слово е произлязло от Божественото Слово.
Затова и човешкото слово е нещо
свещено
.
Но с течение на времето човешкото слово изгубва своята святост, която трябва отново да бъде възстановена. Както в началото на Евангелието на Йоан стои прологът, така в неговия край стои една глава, която съзнателно трябва да отличим от останалото Евангелие. 2Гва глава се явява като една прибавка към Евангелието. Но ние ще видим, че тази прибавка не е нещо случайно, но от голяма необходимост в композицията на цялото. Чрез двата последни стиха на 20~та глава е даден ясен завършек на Евангелието.
към текста >>
Сцената на кръста, с която е свързано също и
отношението
майка-син, между майката Исусова и ученика, не е нищо друго, освен повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание, което срещаме още при възкресението на Лазар.
Важно е сега, на ръка с тези данни за времето, да схванем всички тези събития като събития в началото на пролетта, когато е пасхата. Именно тази обща основа на годишното време ни позволява да познаем с подчертана яснота полярността, която царува между първото и седмото знамение. Срещу ясното празнично пролетно съдържание на първото знамение стои мрачното, сериозно и тайнствено съдържание на последното знамение, падащо се също през пролетния сезон. При това трябва да държим в съзнанието си, че седмото знамение, възкресението на Лазар, е само въведение към това, което втората част на Евангелието на Йоан ни описва. Така щото събитието на Голгота и това, което следва, е групирано около началото на пролетта същата година.
Сцената на кръста, с която е свързано също и
отношението
майка-син, между майката Исусова и ученика, не е нищо друго, освен повишение на мрачното сериозно пролетно съдържание, което срещаме още при възкресението на Лазар.
Следователно, Евангелието на Йоан иска да ни предаде чрез сватбата в Кана Галилейска едно пролетно съдържание, което е свързано с миналото на човечеството, възкресението на Лазар и това, което е свързано с него, показва започващото ново съдържание на пролетта, което настъпва чрез Тайната на Голгота, до което човечеството трябва да се издигне. Старото съдържание на пролетта е физическото съединение на половете. В далечното минало, когато хората са спазвали законите на Природата, сключването на браковете и зачатието са били свързани с началото на пролетта, а раждането съответно със зимния поврат на слънцето. Емил Бок казва: "Следователно, със сватбата в Кана Галилейска един поток от сили на древното съществуване на човечеството е отведен в новозапочващия поток. Тук пред нас имаме един образ, който ни показва как в древни времена човечеството можеше винаги да черпи живот и да го противопоставя на смъртта със силите на Природата чрез това, което се развива между половете и от това, което се развива между родители и деца.
към текста >>
Под кръста бихме могли да кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега напълно одухотвореното
отношение
Майка-Син".
На мястото, където по-рано стоеше Богинята-майка, като израз на изливащите се сили на Природата, християнският възглед постави Светия Дух. При сватбата в Кана Галилейска сам Исус черпи още от силата на Природата, с която е свързан чрез присъствието на Неговата майка. Под кръста Йоан, изпреварвайки събитието на Петдесетница, е доведен до една вътрешна връзка с Духа Святи. И този свят на Светия Дух или на Дева София, е поставен пред него, олицетворен в образа на майката Исусова. При сватбата в Кана Галилейска, плод на въздействието между Майката и Сина е скъпоценното вино.
Под кръста бихме могли да кажем, се ражда Евангелието на Йоан като плод на сега напълно одухотвореното
отношение
Майка-Син".
Дотук очертах накратко общите рамки на композицията на Евангелието на Йоан. Този въпрос подробно е разгледан от Емил Бок в неговата книга "Приноси към разбирането на Евангелието". Също и в книгите на Фридрих Ри- термайер и в книгата на Рудолф Фрилинг "Свещените числа в Евангелието на Йоан" се намират още много ценни сведения върху богатия композиционен строеж на четвъртото Евангелие. Както доказва Фрилинг, числата 7 и 3 са втъкани в неизчерпаемото богатство на Евангелието. Не само това, че първата половина на Евангелието добива своята структура чрез седемте знамения.
към текста >>
На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по-
свещено
и по-мощно.
След като серията от образни събития достигна своя връх във възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан от 12_та и 13_та глава нататък започва да царува един нов елемент. Сега вече Христос не върши никакви чудеса. Той се оттегля, така да се каже, заедно със своите ученици в едно Светилище, за да посее семената на най-Божественото учение и познание в душите на учениците. Преминаването от образа към Словото изпъква особено ясно в 13_та глава след извършване измиването нозете на учениците. Там започват така наречените прощални слова на Исус.
На основата на измиването на нозете и Тайната вечеря, Храмът на Словото Христово се изгражда все по-
свещено
и по-мощно.
И най-после завършекът на този Храм се постига в молитвата на Христа в 17_та глава. "... За да бъдат всички те в едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе. Така да бъдат едно в Нас... Аз в тях и Ти в Мене". Духовната църква - това е Храмът на Словото Христово. Обгръщайки с поглед цялото Евангелие на Йоан, ние виждаме прехода от образа към Словото от 12-та до 17-та глава.
към текста >>
40.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителя казва, че и Христос има
свещено
име, с което е известен на Небето.
И на всяко същество от Небето отговаря едно същество от Бездната. И понеже в символичната картина горният образ, който е светъл и жизнерадостен, представя Абсолютният Дух, на Него в Бездната отговаря отразеният образ, който има същата форма, но е мрачен, тъмен. Затова Учителя казва някъде: Не се борете със Злото, защото там ще срещнете силите на Непроявения Бог. На Христа, Който е Проявеният Бог, отговаря едно същество от Бездната. И всяко от тези същества си има име, според характера си, мисията си и мястото, което заема във Великия Космичен организъм.
Учителя казва, че и Христос има
свещено
име, с което е известен на Небето.
Също така и това същество, което е антипод на Христа и му противодейства в развоя на Всемирната еволюция, има свое име. И както едното, така и другото са известни на Посветените в Тайните на Окултната наука. Също така всяко същество има един символичен знак, с който се изразява, който знак изразява неговото естество, по силата на закона, че всяка енергия, всяка сила, във външното си проявление се изразява чрез известна форма. В Окултната наука, в езотеричните съчинения, когато искат да представят някое същество от Небето или от Бездната, за да не бъде разбираемо за непосветените, служат си с неговия символ и с числения израз на името му. Защото в древните азбуки всяка буква отговаря на едно число.
към текста >>
С това ни е показано, че този звяр има
отношение
към Слънчевите сили, в техния негативен аспект, затова в Окултната наука се нарича Слънчев Демон.
Първото същество е червено - символ на Първия Принцип, израз на борба, на насилие, което е старовременната Змия, която изкуси първите човеци. Второто същество -Звярът със 7-те глави и 10-те рога, което излиза от морето, което в случая символизира астралния свят, света на животинските сили. Третият Звяр излиза от Земята, т.е. изпод Земята, където се намира центърът на Черната Ложа, от Бездната, от Ада. То има два рога, прилични на агнешки, а не че са агнешки.
С това ни е показано, че този звяр има
отношение
към Слънчевите сили, в техния негативен аспект, затова в Окултната наука се нарича Слънчев Демон.
И трите тези същества се борят против верните на Христовия Принцип и са служители на Първия Принцип, носители на Злото. Най-после Йоан казва числото на Звяра, който излиза от Земята, който е идентичен със Змея и с първия Звяр, и ни призовава по числото да открием неговото име. Това същество не трябва да го търсим в никоя историческа личност, а в определена Космическа същност, в определена Космическа сила и същество, което действа по определен начин в световната еволюция. От указанията на Йоан, че то е старовременната Змия - Дявола и Сатаната, на нас ни е ясно, че то е от агентите на Злото, но за нас е интересно да открием името му и да видим каква е ролята му в световната еволюция. Сега ще се спрем за малко върху Тайната на числото 666.
към текста >>
41.
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-добрият пример в това
отношение
може да бъде случаят с князапокръстител, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил.
Професор Иван Дуйчев в студията си Проучване върху българското средновековие пише: „Малобройни са личностите в българската история, които толкова са привличали вниманието на учените и да са дразнили въображението на поетите, както е случаят с Боян Мага. Около неговото име се е създала легенда, която отдавна надхвърля пределите на българската история и се е вляла дори с наченки в староруската книжнина. Трябва да се признае обаче, че всички сведения, с които разполагаме относно личността на Бояна, са напълно оскъдни. Според Юрий Венелин Боян е имал слабост към науката, словесността, поезията и музиката." По-нататък той пише: „Може да се приеме прочее, че княз Боян, редом със своето първобългарско и езическо име, е носил и второ от християнски произход, именно Вениамин.
Най-добрият пример в това
отношение
може да бъде случаят с князапокръстител, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил.
Накратко казано, не съществуват податки, които за говорят против тъждеството на Лиутпрандовия Боян със споменувания от византийските писатели Вениамин." После той се насочва към Византия, за да открие източника на магическите занимания на Боян, като пише по този повод: „Българите от средновековието се намирали, както е известно, под мощно византийско влияние не само в областта на политическия живот, но също и в културно отношение. Тъкмо поради това именно във Византия трябва да търсим обяснението за множеството прояви в средновековната българска политическа и културна история." „С оглед на това би трябвало да потърсим във византийския духовен живот обяснение и на сведенията за занимаването на Боян с магия. Неотречимо е, че заниманията на княз Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и демонологически вярвания.
към текста >>
После той се насочва към Византия, за да открие източника на магическите занимания на Боян, като пише по този повод: „Българите от средновековието се намирали, както е известно, под мощно византийско влияние не само в областта на политическия живот, но също и в културно
отношение
.
Трябва да се признае обаче, че всички сведения, с които разполагаме относно личността на Бояна, са напълно оскъдни. Според Юрий Венелин Боян е имал слабост към науката, словесността, поезията и музиката." По-нататък той пише: „Може да се приеме прочее, че княз Боян, редом със своето първобългарско и езическо име, е носил и второ от християнски произход, именно Вениамин. Най-добрият пример в това отношение може да бъде случаят с князапокръстител, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил. Накратко казано, не съществуват податки, които за говорят против тъждеството на Лиутпрандовия Боян със споменувания от византийските писатели Вениамин."
После той се насочва към Византия, за да открие източника на магическите занимания на Боян, като пише по този повод: „Българите от средновековието се намирали, както е известно, под мощно византийско влияние не само в областта на политическия живот, но също и в културно
отношение
.
Тъкмо поради това именно във Византия трябва да търсим обяснението за множеството прояви в средновековната българска политическа и културна история." „С оглед на това би трябвало да потърсим във византийския духовен живот обяснение и на сведенията за занимаването на Боян с магия. Неотречимо е, че заниманията на княз Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и демонологически вярвания. А суеверията са представлявали отличителна проява на византийската духовност, лъжеученията са били знаме, което е привличало мнозина. Разните форми на магията са били широко познати във Византия.
към текста >>
Тогава владееше книголюбеца цар Симеон и
свещенодействаше
Боян Магесникът, тъждествен, както изглежда, с поп Богомил и Йеремия.
Представя го като човек със силна воля и голямо влияние всред народа. Раковски също се е занимавал с въпроса за Бояна. Д-р Найден Шейтанов в статията си Хилядогодишнината на Боян Магесника, печатана в списание Златорог, год. 4, кн. 4, от 1923 година пише: „Десети век е за нашата Родина вече златен век на държавна мощ и култура.
Тогава владееше книголюбеца цар Симеон и
свещенодействаше
Боян Магесникът, тъждествен, както изглежда, с поп Богомил и Йеремия.
Ако обаче държавата на царя полуелин пропадна наскоро и черквата и литературата му останаха без следа в народа, духовният подвиг на Боян Магесника — систематизатор на Богомилството като вяра и мироглед — направи от България нов Ерусалим за Европа. Историческа истина е, че Българската ерес се разпространи навсякъде, и в Босна, в Северна Италия, Южна Франция, особено в Прованс, а от тези страни и направо от България обхваща Чехия, Германия, Полша и Русия. Богомилството, като систематизирано езичество в разни форми, образува в противовес на официалното християнство плодородната почва на европейския паганизъм, на който поникват всички национални литератури, начело с провансалската и възраснаха мъже като Хус, Лютер, Коперник, Коменски, Бруно, Лок, Русо и най-съществените носители на романтизма." „Преди хиляда години значи, Боян Магесникът донесе от Сион скрижалите на българската Веда и цели десет века съпътства като бледен месец благословената ни, но отрудена земя." От всички тези изказвания на българските писатели се вижда, че Боян се ползва с голяма популярност всред българския народ и някои като Шейтанов го считат като основател и систематизатор на Богомилството, което е вярно и прави чест за интелектуалното прозрение на Шейтанов.
към текста >>
42.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното
отношение
на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите.
В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия ученик на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година. Богомиловия ученик Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година. От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство. През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици.
Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното
отношение
на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите.
Освен в Македония през 11 век Богомилството продължавало да бъде силно разпространено и в Тракия. От съчинението на Михаил Псел За действието на демоните се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски полуостров/. Като един от главните проповедници там действал някой си Марко. Най-значителен център на Богомилството в Тракия през 11 век бил Пловдив и неговата околност. Това личи от съчинението на византийската писателка Ана Комнина.
към текста >>
След това Влахернит, който принадлежал към
свещенослужителите
и завербувал много знатни хора.
След падането му неговото място взел архангел Михаил. Такова е положението на Богомилството през 11 век. Въпреки строгите мерки Богомилството продължавало да се разпространява и през 12 век в своите два главни центрове — Македония и Тракия. Към края на 11 и началото на 12 век като важно средище на Богомилството се очертава и самата столица — Константинопол. Към 1092 година пред духовния съд бил изправен някой си Нил.
След това Влахернит, който принадлежал към
свещенослужителите
и завербувал много знатни хора.
Според сведенията той принадлежал към съвършените богомили.
към текста >>
43.
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
У тях, както вече изтъкнах, най-
свещено
и почитано е било Евангелието на Йоана, в което намираме най-пълно и дълбоко изложено езотеричното учение на Христа.
Щом като са се наричали християни и Евангелието на Йоана им е било настолна книга, те са приемали изцяло Учението на Христа, изложено в Евангелията, в Посланията и Деянията на апостолите и няма в тяхното учение място за някакъв дуализъм. Аз изясних в предишните глави как те са разбирали Сатанаил и неговата дейност — като слуга на Бога и изпълнител на Неговата Воля. Можем да кажем, че те са наследници на езотеричната традиция на Християнството и са имали дълбоки разбирания за мировите закони и тяхното проявление, която традиция официалната църква отхвърля, като приема само буквата на Християнството, а в живота си остава езичеството. А у богомилите няма такова противоречие между идеите и делата. Те каквото говорили и учели, го прилагали в живота си.
У тях, както вече изтъкнах, най-
свещено
и почитано е било Евангелието на Йоана, в което намираме най-пълно и дълбоко изложено езотеричното учение на Христа.
От друга страна, според съвременната окултна наука, изнесена от Учителя, богомилите са ученици на Третия клон на Бялото Братство, следователно в тяхното учение ние трябва да открием учението на Бялото Братство, което лежи също и в основата на Християнството, което е плод на Втория клон на Бялото Братство. В тази светлина ще се опитам да изнеса учението на богомилите. Богомилите не са секта, не са религиозно общество, както се разбира обикновено сега. Не са също и социално учение, както ни го представят съвременните изследователи. Богомилите са едно окултно общество, както показах това в осмата глава: Основания, които показват, че Богомилството е окултно учение , и имат за основа езотеричното учение на Христа.
към текста >>
Това учение са поддържали и богомилите, които са имали Евангелието на Йоана за най-
свещено
и за най-дълбоко.
А на ония, които го приеха, даде власт да станат чада Божии, сиреч на тия, които вярват в неговото име. Които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога се родиха." "И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме славата му, слава като на единородния от Отца, пълен с благодат и истина." Тук много ясно е дадено учението за Словото като единствен творец на света, чрез когото е станало всичко; което стана плът и се всели между нас.
Това учение са поддържали и богомилите, които са имали Евангелието на Йоана за най-
свещено
и за най-дълбоко.
Да се приписва друго учение на богомилите, това значи да се изкарват като хора, изповядващи две учения — учението за Словото и учението за Сатанаил като творец на света. Аз изясних как са разбирали богомилите тази идея, която е една езотерична идея, която, разбрана екзотерично, води до криви заключения. Защото, както казах вече, за богомилите Евангелието на Йоана е най-свещената книга и всичко, каквото пише в нея, е свещено и истинно, и е аксиома, която не търпи никакво съмнение. Следователно, това, което се говори за техния дуализъм, е измислица на техните противници, които не разбират нищо от езотеричните истини. Учението за Словото е легнало в основата на всички езотерични учения, като принципът за полярността е един метод за проява на творческото Слово.
към текста >>
Защото, както казах вече, за богомилите Евангелието на Йоана е най-свещената книга и всичко, каквото пише в нея, е
свещено
и истинно, и е аксиома, която не търпи никакво съмнение.
И видяхме славата му, слава като на единородния от Отца, пълен с благодат и истина." Тук много ясно е дадено учението за Словото като единствен творец на света, чрез когото е станало всичко; което стана плът и се всели между нас. Това учение са поддържали и богомилите, които са имали Евангелието на Йоана за най-свещено и за най-дълбоко. Да се приписва друго учение на богомилите, това значи да се изкарват като хора, изповядващи две учения — учението за Словото и учението за Сатанаил като творец на света. Аз изясних как са разбирали богомилите тази идея, която е една езотерична идея, която, разбрана екзотерично, води до криви заключения.
Защото, както казах вече, за богомилите Евангелието на Йоана е най-свещената книга и всичко, каквото пише в нея, е
свещено
и истинно, и е аксиома, която не търпи никакво съмнение.
Следователно, това, което се говори за техния дуализъм, е измислица на техните противници, които не разбират нищо от езотеричните истини. Учението за Словото е легнало в основата на всички езотерични учения, като принципът за полярността е един метод за проява на творческото Слово. Но принципът на полярността не значи дуализъм. Защото тук става въпрос за един принцип, който действа в света, зад който стои Великата Разумност като единствен Ръководител и Творец. Този принцип на полярността действа в цялата Природа.
към текста >>
В това
отношение
богомилите приличали на гностиците.
Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее душата си с доброто Начало. Съставяйки своята Космогония, богомилите били изпълнени с увереност, че са разкрили цялата история на Вселената и на човешкия род, отначало до край и че са достигнали до най-дълбоките Тайни на Битието. Те се гордеели с това, че на тях са познати световните глъбини, че единствени те са в състояние да разберат в подробности въпроса за произхода на небесния и на видимия свят, за проявите на човека и неговата същност, за борбата между доброто и злото, за крайния завършек на Вселената и пр. Богомилските проповедници и писатели имали съзнанието, че са достигнали до притежание на истината, т.е. познавали са най-съкровените явления на Природата и обществото.
В това
отношение
богомилите приличали на гностиците.
До такова познание, което притежавали за света, живота и човека, богомилите достигали чрез откровение от Бога и Светия Дух. Такива откровения имали съвършените богомили. Според Ефтимий Зигавин те се хвалели пред своите слушатели с това, че в тях обитавал Светият Дух, който им давал възможност да знаят всичко и да поучават останалите хора. Те настоявали, че като проповядват своето учение, раждат Светия Дух в хората и поради това сами си давали провзището богородници. /Всичко гореказано за богомилите е много вярно, защото те са развивали висшия Аз в себе си, изградили са тялото на Любовта, това, което в индуската философия се нарича Манас, чрез което се проявява Светият Дух, който живее в тях и им дава откровения за Тайните на Бога, Вселената и човека./
към текста >>
/Това показва, че те са наблюдавали живота и Природата, наблюдавали са тази борба в себе си и са дошли до извода, че в Битието работят две начала — добро и зло./ И богомилите, които са били най-будни и издигнати в духовно
отношение
за епохата си, са схванали борбата на тия две начала в Природата, а и в живота и върху това знание са изградили своята Космогония и есхатология /учение за второто идване на Христа/.
"От казаното дотук ясно проличава мистичния характер на богомилската гносеология." "Друга характерна черта в религиозно-философските възгледи на богомилите е било учението, че във Вселената и в човека се борят две начала — добро и зло. /Това е един факт, който се наблюдава навсякъде в Природата и човека. И Гьоте е казал: "В мене се борят две души — едната ме тегли нагоре, а другата — надолу." Тази борба се вижда във всеки човек./ Този възглед бил свойствен на различните гностически учения от първия и втория век на нашата ера и по-късно бил възприет и проповядван и от манихеите.
/Това показва, че те са наблюдавали живота и Природата, наблюдавали са тази борба в себе си и са дошли до извода, че в Битието работят две начала — добро и зло./ И богомилите, които са били най-будни и издигнати в духовно
отношение
за епохата си, са схванали борбата на тия две начала в Природата, а и в живота и върху това знание са изградили своята Космогония и есхатология /учение за второто идване на Христа/.
"Според съвременните изследователи на Богомилството богомилите са били уверени идеалисти, според които злото начало е създадено от Бога, но се е отклонило и един ден ще бъде разгромено и ще остане да съществува само доброто начало. По такъв начин дуализмът на богомилите се приближава до монотеизма на официалното християнство." /И сам Христос казва някъде — "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене" Значи, сам Христос — доброто начало, признава, че князът на този свят е Сатана, той го управлява. Това са учили и богомилите, изхождайки от своето дълбоко окултно учение на закона на полярността. В такъв случай трябва да считаме и официалното християнство, и самия Христос за дуалисти, понеже признават, че злото съществува като един факт в Битието и играе известна роля. Дуализмът е едно смешно изобретение на хора, които нямат никакво понятие за силите, които действат във Вселената./
към текста >>
44.
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В това
отношение
богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време.
За богомилите Учението на Христа е учение духовно, нравствено и дълбоко окултно, учение, което може да служи за ръководство в живота, което учи хората как да живеят. Богомилите са се стремили да прилагат учението на Христа в живота си и от това са придобивали все повече и повече живот и светлина. Богомилите отдавали голямо значение на приложението и затова казвали, подобно на апостол Павел, че всяко писание, способно към назидание, е боговдъхновено. /Второ Тимотей,3;16/ Но тази мисъл на апостол Павел е извратена от преписвачите на Новия Завет и са я превели по следния начин: „Цялото Писание /Библията/ е боговдъхновено и полезно за назидание." Богомилите намерили тази мисъл на апостол Павел в оригиналната й форма в съчиненията на Тертулиян, където е казано: „Всяко Писание, способно към назидание, е боговдъхновено." Богомилите съборили догматичните стени, издигнати от ортодоксалната църква и дали възможност на ума да се храни от всичко, което човешкият гений е създал.
В това
отношение
богомилите изпъкват пред нас като ранни хуманисти, които са достигнати само от най-великите мислители на новото време.
Според богомилите, боговдъхновен характер има всяка книга, която назидава сърцето и му дава нравствени норми, просвещава ума и окриля духа, насочва волята към героични подвизи, към борба за въдворяване Царството Божие на Земята. Богомилите са първите борци против верската нетърпимост и сляпото неподчинение на антинаучния и антидуховен догматизъм. Богомилите, подобно на Пактенас, Климент Александрийски, Ориген, Свети ... * ( в оригинала не се чете) и други отричали буквалното разбиране на Писанието и приемали алегоричното и символично тълкуване. И затова един автор казва: „Богомилите с риск за живота си срутили инквизиторските стени, махнали печатите от българската мисъл и съвест и дали волност на окования във вериги български дух." Богомилите, подобно на първите християни, възприели публичната изповед, която има голямо възпитателно и морално значение за предпазване от падение, за затвърдяване на вярата в доброто.
към текста >>
Особено те се придържали в това
отношение
към планинската проповед на Христа.
И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора. Богомилите извеждали своите нравствени норми направо от Евангелието, в което те виждали основата на истинското християнство. Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората.
Особено те се придържали в това
отношение
към планинската проповед на Христа.
Животът на богомилите е бил изпълнение на нравствените възгледи, дадени от Христа в тази проповед. Те познавали и по-дълбоката окултна страна на тази проповед. Те знаели Новия Завет наизуст и могли да обосноват своите твърдения всеки момент със съответни цитати. Поради важността на планинската проповед, от която те изваждали своите нравствени норми, ще цитирам някои места от нея: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно."/Матея 5;3/
към текста >>
Презвитер Козма не говори нищо за нравствените възгледи на богомилите, но Евтимий Зигавин в своята книга Паноплия догматика казва: „Еретиците отначало наставлявали простите хора, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли
свещено
Писание.
Катарите отричали държавата и всичките й учреждения. Те образували братски общини и задруги, в които нямало нито частна собственост, нито феодали, ни полове, а имало само братя и сестри." Като истински християни не се кълнели, не се противели на злото, на обидата отвръщали с любов, съд не признавали и никога не се съдели и сами в съд не влизали. За тях всички хора били равни, хора — братя и деца на един Баща — на Бога. Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача.
Презвитер Козма не говори нищо за нравствените възгледи на богомилите, но Евтимий Зигавин в своята книга Паноплия догматика казва: „Еретиците отначало наставлявали простите хора, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли
свещено
Писание.
Те ги съветвали да спазват евангелските повеления, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, да понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си. Изобщо ги поучавали във всичко добро." „В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал към кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си." Но Зигавин заключава, че всичко това правели привидно, за да привличат хората към себе си и после им давали своето дяволско учение. Във всички тези поучения се съдържа християнската етика, взета от нейния първоизвор — Евангелието, както видяхме от приведените мисли от планинската проповед. Особено силно за времето си е било гледището на богомилите, че не трябва в никой случай да се прилага смъртно наказание, тъй като то било противно на духа на Евангелието и на здравия разум.
към текста >>
Такива са в общи линии нравствените възгледи на богомилите, които те издигнаха преди хиляда години, и с които обновиха живота си и дадоха подтик на прогреса на човечеството както в нравствено
отношение
, така и в интелектуално
отношение
.
В Богомилството са споени в диалектическо единство две страни: една примиренческа, мистично аскетична и една дейно революционна страна." У тях мистицизмът и рационализмът са тясно свързани и преплетени, както при неоплатониците и при всички езотерични общества, защото истинският мистицизъм и рационализъм стимулират винаги към дейност и творчество. А д-р Михаил Геновски, в статията си Нравствените норми на богомилите, казва: „Истинското богатство за съвършените богомили е било богатството на духа, богатството с добродетели и способности за добротворство. Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те не са били само против посягането на човешки живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество. Богомилите са били просветени и книжовни."
Такива са в общи линии нравствените възгледи на богомилите, които те издигнаха преди хиляда години, и с които обновиха живота си и дадоха подтик на прогреса на човечеството както в нравствено
отношение
, така и в интелектуално
отношение
.
Те първи приложиха учението за непротивене на злото, на пасивната съпротива и предизвикаха истинска духовна революция, като станаха причина за Реформацията и Възраждането на Западна Европа.
към текста >>
45.
ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ще разгледам пред вас един твърде важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и
отношение
към Учението.
Материали за размишления вземайте от Еван-гелието на Йоана, от "Свещените думи на Учителя" и от всички беседи и лекции. Така че, за да развиете свръхсъзнанието си, което по естествен път ви поставя в контакт с разумния свят, трябва да прекарвате в молитва, размишления и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Значи когато човек размишлява върху една Божествена мисъл дълго време, той приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и сили и приема също така да изпълни волята Божия." Учителя
Ще разгледам пред вас един твърде важен въпрос, от правилното ориентиране на който зависи и нашето правилно разбиране и
отношение
към Учението.
Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят. Ще се постарая да изнеса този въпрос, така както Учителя го е поставил и разгледал. Той е даден и в общи линии в мотото. От гледището на Абсолютния Дух светът е един и неделим. Защото единното съзнание прониква цялото Битие.
към текста >>
Но по
отношение
на съзнанията на различна степен на развитие, светът се диференцира и от единство става множество.
Това е въпросът за методите и пътищата за влизане във връзка с Невидимия свят. Ще се постарая да изнеса този въпрос, така както Учителя го е поставил и разгледал. Той е даден и в общи линии в мотото. От гледището на Абсолютния Дух светът е един и неделим. Защото единното съзнание прониква цялото Битие.
Но по
отношение
на съзнанията на различна степен на развитие, светът се диференцира и от единство става множество.
Но това е само диференциране на функциите в един организъм. И когато говорим за връзка с Невидимия свят, трябва да разбираме преди всичко промяна на съзнанието. Там, където няма тази промяна, няма и съзнателна връзка. Защото нашите понятия и представи за света и живота зависят от степента на нашето съзнание, т.е. от степента на нашето развитие.
към текста >>
Ние имаме една механическа представа за него и нашето
отношение
към него е механическо.
Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Учителя ни даде много методи и пътища за влизане във връзка с Невидимия свят. Но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим досегашните си схващания за този разумен възвишен свят, да изменим съзнанието си. Ние имаме за него една абстрактна идея, дадена ни от онези, които сами не го познават.
Ние имаме една механическа представа за него и нашето
отношение
към него е механическо.
Но както Учителя ни е учил, светът, за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме механическо отношение към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо. Ние сме потопени в тяхната аура, ние сме потопени в тяхното съзнание и живе-ем в техния живот. В Писанието е казано: Ние живеем и се движим в Бога. Ние сме потопени в един свят, който не съзнаваме и не познаваме. Ние сме затворени в телата си, в замъци, изолирани от външния свят, и само чрез няколко отвора получаваме известни впечатления от този свят, чрез които си съставяме известни представи и понятия за него.
към текста >>
Но както Учителя ни е учил, светът, за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме механическо
отношение
към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо.
Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Учителя ни даде много методи и пътища за влизане във връзка с Невидимия свят. Но за да можем да използваме всички тези методи, ние трябва да изменим досегашните си схващания за този разумен възвишен свят, да изменим съзнанието си. Ние имаме за него една абстрактна идея, дадена ни от онези, които сами не го познават. Ние имаме една механическа представа за него и нашето отношение към него е механическо.
Но както Учителя ни е учил, светът, за който става въпрос, не е една абстракция и не трябва да имаме механическо
отношение
към него, но трябва да знаем, че той е един жив и разумен свят, населен с разумни, възвишени същества, които имат присърце нашето развитие и нашето благо.
Ние сме потопени в тяхната аура, ние сме потопени в тяхното съзнание и живе-ем в техния живот. В Писанието е казано: Ние живеем и се движим в Бога. Ние сме потопени в един свят, който не съзнаваме и не познаваме. Ние сме затворени в телата си, в замъци, изолирани от външния свят, и само чрез няколко отвора получаваме известни впечатления от този свят, чрез които си съставяме известни представи и понятия за него. Но какъв в действителност е светът, това ние не знаем.
към текста >>
Умът, това е
свещеното
, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум.
Това е едно заблуждение, внесено от черната ложа в света, за да отклони човешките души от правия път. На много места Учителя дебело подчертава, че злото в човешкия живот се корени в човеш-кото сърце, което трябва да бъде прободено, за да изтече злото от него. Затова са страданията в живота. Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа.
Умът, това е
свещеното
, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум.
И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект.
към текста >>
Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно
отношение
към разумния, възвишен свят.
Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога.
Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно
отношение
към разумния, възвишен свят.
Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи. За ученика тя се пре-връща в медитация, при която съзнанието му се повдига във възвишения свят и той съзерцава Божествената красота и хармония и преживява блаженството от съзерцанието на хармонията на сферите.
към текста >>
В това
отношение
Природата знае на кого какви способности да даде.
Само адептите и посветените на Бялото Братство са ясновидци в този смисъл. Учителя казва: "За да бъде ясновидец, човек трябва да разполага с особени органи. Тогава той може да вижда всичко. Обаче така могат да виждат истински културните и благородни хора, защото те няма да злоупотребят с това, което виждат. Ако ясновидството се развие в обикновените хора, те ще направят ред погрешки и престъпления.
В това
отношение
Природата знае на кого какви способности да даде.
Докато човек не е развил своите висши чувства, Природата не може да му даде необикновени дарби и способности." Друг един метод за влизане във връзка с Невидимия свят, това е методът на медиумите и спиритическите сеанси. Това е един от най-опасните пътища, защото при него не се спазват всички необходими условия, за да се избегнат опасностите, които изтъкнах по-горе. Преди всичко какво представлява медиумът? Той е една врата, която се отваря и затваря не по негова воля, но по волята на духовете.
към текста >>
В това
отношение
в Братството имаме много опитности от този род, но всички те ни говорят, че този път не е пътят на ученика.
Това нека добре да се запомни. Това е един порядък, който се спазва в нашия физически свят, а още повече в разумния Божествен свят. А при медиума това е обикновено явление: стопанинът спи, гостите пристигат, използват неговата къща и разполагат с нея, както намерят за добре. Често се случва, че не искат да напуснат къщата. И забелязано е, че всички тези гости, които идват на медиума, се представят за Дева Мария, за Христос и от Негово Име, предста-вят се за все по-големи величия - за Архангел Михаил, за Учителя, за различни светии и посветени от миналото.
В това
отношение
в Братството имаме много опитности от този род, но всички те ни говорят, че този път не е пътят на ученика.
За доказателство ще приведа едно писмо на Учителя, за да се види как той гледа на този въпрос: "Получих вашето писмо. Аз ви питам: Имате ли дълбоко желание да намерите Истината и да служите на Господа, както Той иска? Имайте в предвид, че Господ не е човек. Той се от злато не изкушава.
към текста >>
46.
19. Бог като основа на живота, 2 април 1933 г.
- Влад Пашов (1902- 1974)
Хората могат да отричат своите измислени богове и представи за Бога, които нямат никакво
отношение
към живота, но те не могат да отрекат живота и вътрешното единство на Битието, защото с това отричат себе си.
Това са велики сили и принципи, на които всякога може да разчитате. Тези три велики сили са съединени в едно вътрешно единство, което единство е Бог в света. И когато казваме, че в света съществува Бог, ние разбираме вътрешното единство на всички същества, целокупността на Битието, разбираме онова същество, което всякога дава и никога не взема. Туй Същество хората не могат да го отричат, защото върху Него почива светът и животът. Туй което е живот, знание и свобода на хората и на всички същества, то е Бог.
Хората могат да отричат своите измислени богове и представи за Бога, които нямат никакво
отношение
към живота, но те не могат да отрекат живота и вътрешното единство на Битието, защото с това отричат себе си.
Сегашните хора имат една много смешна идея за Бога - говорят за Бога, без да имаш една определена идея. Евреите например са имали една ясна и определена идея за Бога; за тях името на Бога е било свещено и са го писали с четири букви: IEVE, като една се повтаря: значи за тях името на Бога е съставено от три букви, които представляват трите велики принципа на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината. Те са го произнасяли на срички, което на еврейски се чете тъй - Йод Хе Bay Хе. Първата буква I, означава туй същество, което всичко създава, втората буква Е, туй същество, което всичко поддържа и уравновесява; и третата буква V, е закон на равновесие, туй същество, което изправя всички противоречия. Защото в света съществуват големи противоречия, които постепенно трябва да се изгладят.
към текста >>
Евреите например са имали една ясна и определена идея за Бога; за тях името на Бога е било
свещено
и са го писали с четири букви: IEVE, като една се повтаря: значи за тях името на Бога е съставено от три букви, които представляват трите велики принципа на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината.
И когато казваме, че в света съществува Бог, ние разбираме вътрешното единство на всички същества, целокупността на Битието, разбираме онова същество, което всякога дава и никога не взема. Туй Същество хората не могат да го отричат, защото върху Него почива светът и животът. Туй което е живот, знание и свобода на хората и на всички същества, то е Бог. Хората могат да отричат своите измислени богове и представи за Бога, които нямат никакво отношение към живота, но те не могат да отрекат живота и вътрешното единство на Битието, защото с това отричат себе си. Сегашните хора имат една много смешна идея за Бога - говорят за Бога, без да имаш една определена идея.
Евреите например са имали една ясна и определена идея за Бога; за тях името на Бога е било
свещено
и са го писали с четири букви: IEVE, като една се повтаря: значи за тях името на Бога е съставено от три букви, които представляват трите велики принципа на Битието - Любовта, Мъдростта и Истината.
Те са го произнасяли на срички, което на еврейски се чете тъй - Йод Хе Bay Хе. Първата буква I, означава туй същество, което всичко създава, втората буква Е, туй същество, което всичко поддържа и уравновесява; и третата буква V, е закон на равновесие, туй същество, което изправя всички противоречия. Защото в света съществуват големи противоречия, които постепенно трябва да се изгладят. И противоречията съществуват по простата причина, че светът е в едно прогресивно и развиващо се състояние. В света има един постоянен успех и прогрес, а упадъкът е нещо изключително, светът само се преобразява, но никога не се свършва.
към текста >>
Истината е, която може само да уреди всички противоречия и да осмисли живота, защото, ако истината няма
отношение
към нас, тя не ни ползва, не е истина за нас.
Те са го произнасяли на срички, което на еврейски се чете тъй - Йод Хе Bay Хе. Първата буква I, означава туй същество, което всичко създава, втората буква Е, туй същество, което всичко поддържа и уравновесява; и третата буква V, е закон на равновесие, туй същество, което изправя всички противоречия. Защото в света съществуват големи противоречия, които постепенно трябва да се изгладят. И противоречията съществуват по простата причина, че светът е в едно прогресивно и развиващо се състояние. В света има един постоянен успех и прогрес, а упадъкът е нещо изключително, светът само се преобразява, но никога не се свършва.
Истината е, която може само да уреди всички противоречия и да осмисли живота, защото, ако истината няма
отношение
към нас, тя не ни ползва, не е истина за нас.
Докато човек е в зависимост от външните условия на живота, той не е в областта на истината; докато човек е зависим от знанието на хората, той не е в областта на мъдростта, докато животът на човека е в зависимост от живота на другите, то Любовта не е в него и дотогава човек ще бъде изложен на големи изпитания. Тези три творчески принципа, израз на великото единство на Битието, проникват и изпълват цялото безгранично пространство и са основата на всички сили и елементи, които обуславят нашия органически и психически живот. Те проникват и се проявяват чрез светлината, въздуха, водата, храната. И една храна или вода, която не съдържа достатъчно количество електричество и магнетизъм, които са проводници на великата реалност, е вредна. Същият закон се отнася и за нашите мисли и чувства.
към текста >>
47.
ИЗУЧАВАНЕТО НА ТЯЛОТО КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сегашните хора не са дошли до онова дълбоко вътрешно разбиране на нещата, да знаят, че човешкото тяло е
свещено
.
Изучаването на човешкото тяло е начало на всички науки, които представят основа на бъдещето. Доколко е учен човек познаваме по това доколко той разбира своето тяло. Не е въпрос да отдаде човек всичкото си време на тялото, но важно е човек да не пренебрегва тялото си за сметка на въпроси, които днес нямат никакво значение.
Сегашните хора не са дошли до онова дълбоко вътрешно разбиране на нещата, да знаят, че човешкото тяло е
свещено
.
Ако не цялото тяло, то поне една част от него може да се нарече свещена. За това тяло именно може да се каже, че е храм Божи. Божественото, което живее в човешкото тяло, е неизменно и постоянно, а останалата част е изложена на промени. Както човек се облича и съблича, така и част от човешкото тяло непрекъснато се изменя.
към текста >>
Значи между храненето и мисленето има известно
отношение
.
Той трябва да пристъпва към хранене само тогава, когато е събудено в него специфичното чувство за ядене. Докато се вслушва в това чувство, което му подсказва кога да яде, тогава стомахът му ще бъде в пълна изправност. Щом стомахът е в изправност, и белите дробове ще бъдат в изправност. Когато се храни правилно, човек и диша правилно. Щом диша правилно, мисълта му ще е права.
Значи между храненето и мисленето има известно
отношение
.
Какъвто е процесът на храненето, такъв ще бъде и процесът на мисленето.
към текста >>
48.
ОТНОШЕНИЕТО НА УЧЕНИКА КЪМ ТЯЛОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
• 673 •
ОТНОШЕНИЕТО
НА УЧЕНИКА КЪМ ТЯЛОТО.
• 673 •
ОТНОШЕНИЕТО
НА УЧЕНИКА КЪМ ТЯЛОТО.
Като ученици вие трябва да гледате на тялото като нещо свещено. Ето защо, когато пипа тялото си, човек трябва да знае, че то представя част от Великия Космос. Следователно чрез тялото си той има отношение към Космоса.
към текста >>
Като ученици вие трябва да гледате на тялото като нещо
свещено
.
• 673 • ОТНОШЕНИЕТО НА УЧЕНИКА КЪМ ТЯЛОТО.
Като ученици вие трябва да гледате на тялото като нещо
свещено
.
Ето защо, когато пипа тялото си, човек трябва да знае, че то представя част от Великия Космос. Следователно чрез тялото си той има отношение към Космоса. Всяка дисхармония, причинена
към текста >>
той има
отношение
към Космоса.
• 673 • ОТНОШЕНИЕТО НА УЧЕНИКА КЪМ ТЯЛОТО. Като ученици вие трябва да гледате на тялото като нещо свещено. Ето защо, когато пипа тялото си, човек трябва да знае, че то представя част от Великия Космос. Следователно чрез тялото си
той има
отношение
към Космоса.
Всяка дисхармония, причинена някъде в тялото му, внася дисхармония и в Космоса. Има центрове в човешкия организъм, които не трябва да се докосват. Докосне ли
към текста >>
49.
9-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
55. Пазене на
свещеното
знание, което се предава в Школата.
В окултната школа всички ученици трябва да бъдат положителни, диамантена стена трябва да има между тях и света, за да не възприемат неговите недъзи, а спрямо Бога трябва да бъдете в негативно състояние, отворени да бъдете, за да възприемете всички негови добродетели. Това не значи да напуснете света. Ще бъдете в света, без да сте от света, за да не възприемете неговите недъзи, т.е. трябва да се ограждате. А това става като държите в ума си светли мисли и в сърцето си благородни чувства.
55. Пазене на
свещеното
знание, което се предава в Школата.
Често у хората се събужда съзнателно или несъзнателно желание да запознаят хората със своите най-свещени идеи, но това е неправилно. Христос казва: "Не хвърляйте скъпоценните си бисери на свинете". Това правило не се спазва почти никъде, а особено в България. Затова виждаме тези свине да хвърлят нашите камъни върху нашите глави. Природата скрива своите богатства, своите скъпоценни камъни дълбоко в земята.
към текста >>
Най-първо, като ученици на окултната школа ще знаете: Свято ще пазите
свещеното
знание, което имате, и няма да го изнасяте на пазара, а ще го изнесете само пред тази душа, която мисли и разсъждава като вас, която има същите подтици като вас.
Христос казва: "Не хвърляйте скъпоценните си бисери на свинете". Това правило не се спазва почти никъде, а особено в България. Затова виждаме тези свине да хвърлят нашите камъни върху нашите глави. Природата скрива своите богатства, своите скъпоценни камъни дълбоко в земята. Религиозните хора, обаче, всичко каквото имат, изнасят го на пазара, защото не е тяхно, не са го придобили с труд.
Най-първо, като ученици на окултната школа ще знаете: Свято ще пазите
свещеното
знание, което имате, и няма да го изнасяте на пазара, а ще го изнесете само пред тази душа, която мисли и разсъждава като вас, която има същите подтици като вас.
С нея само може да споделите този свещен хляб. С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум. Например, някой ви запитва, какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н. и вие сте готови веднага да дадете отговор. Но аз ви казвам: Като ученици вие трябва да се въздържате и да не бързате изведнъж да изнасяте своите свещени идеи.
към текста >>
В това
отношение
и вие трябва да правите опити да не бързате да изнасяте знанието си пред външния свят.
С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум. Например, някой ви запитва, какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н. и вие сте готови веднага да дадете отговор. Но аз ви казвам: Като ученици вие трябва да се въздържате и да не бързате изведнъж да изнасяте своите свещени идеи. В старо време учениците са били подлагани на особен род самодисциплина - да се въздържат от много говорене.
В това
отношение
и вие трябва да правите опити да не бързате да изнасяте знанието си пред външния свят.
Знанието е плод, който зрее. Не давайте този плод другиму, преди вие да сте го опитали. Като ученици, вие трябва да знаете, че има неща, които могат да се казват на хората, но има и такива, които трябва да задържите само за себе си. Тези последните представят запас, малък капитал, от който само вие да се ползувате. Всеки човек трябва да има нещо свещено в себе си, което свято да пази от всеки чужд поглед, от всяко чуждо посегателство.
към текста >>
Всеки човек трябва да има нещо
свещено
в себе си, което свято да пази от всеки чужд поглед, от всяко чуждо посегателство.
В това отношение и вие трябва да правите опити да не бързате да изнасяте знанието си пред външния свят. Знанието е плод, който зрее. Не давайте този плод другиму, преди вие да сте го опитали. Като ученици, вие трябва да знаете, че има неща, които могат да се казват на хората, но има и такива, които трябва да задържите само за себе си. Тези последните представят запас, малък капитал, от който само вие да се ползувате.
Всеки човек трябва да има нещо
свещено
в себе си, което свято да пази от всеки чужд поглед, от всяко чуждо посегателство.
56. За изучаването на беседите и лекциите. Беседите и лекциите, които ви се дават в окултната школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Знание без приложение не е знание. По същия начин ще проучвате и Библията.
към текста >>
Имайте предвид, че окултната школа е опасна в едно
отношение
: опасна е в своите енергии.
Може след 4 - 5 години да се върне и да каже: Аз реших задачата. Той е отишъл надалеч и работи. А онези, които не разбират закона, ще кажат, че той е излязъл от Школата. Не, той решава задачата на живота в света. 60. Опасността в Школата.
Имайте предвид, че окултната школа е опасна в едно
отношение
: опасна е в своите енергии.
Аз ще ви разправя сега защо е така. Като ви казвам, че Школата е опасна, то не е за да се страхувате, а искам само да ви покажа, где лежи опасността, за да не си правите илюзии, да не се самозаблуждавате. Опасността седи в устройството на нашето физическо тяло. Нервната система е една инсталация, а мозъчните центрове са инсталатори, акумулатори на тези идеи. Има случаи, когато тези идеи са с толкова силни трептения, че като се възприемат чрез мозъка, тази инсталация изведнъж усеща едно запалване, едно омаломощаване, а някой път може да усетите едно изгаряне.
към текста >>
50.
24-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бялото Братство, това е първото име, но то има по-
свещено
име, което сега не смея да го произнеса.
И на другите същото ще казвате: Ние сме ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава. Бъдете смели за себе си и ще видите дали ще пострадате или не. Пък на външния свят може да казвате, че сте окултисти. Теософите казват: "Ние сме ученици но Бялата Ложа". Кое е по-естествено, Бялата Ложа или Бялото Братство?
Бялото Братство, това е първото име, но то има по-
свещено
име, което сега не смея да го произнеса.
Дръжте туй име в себе си. Има имена, които не е позволено да се произнасят. Къде е туй Братство? Ще ви кажем къде е. Имайте предвид следното: Във Всемирното Бяло Братство употребяват три метода за работа.
към текста >>
Добрият и съзнателен Учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно
отношение
към тях, те продължават да учат.
34. Някой се страхува какво ще стане с него, когато Учителят му замине за другия свят. Този страх не е на място. Съзнателният Учител е подобен на опитен капитан на параход. Той никога няма да спре парахода всред морето, щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако Учителят замине за другия свят, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него.
Добрият и съзнателен Учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно
отношение
към тях, те продължават да учат.
Ако това можем да кажем за обикновения Учител, колко повече можем да кажем за Великия Учител, който представя външно отношение на Бога към хората. Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта предава част от светлината си, и всеки, който иска, може да се ползва от нея. Учителят е проява на божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече се свързва с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога.
към текста >>
Ако това можем да кажем за обикновения Учител, колко повече можем да кажем за Великия Учител, който представя външно
отношение
на Бога към хората.
Този страх не е на място. Съзнателният Учител е подобен на опитен капитан на параход. Той никога няма да спре парахода всред морето, щом е тръгнал на път, той благополучно ще изведе пътниците на определеното пристанище. Ако Учителят замине за другия свят, учениците му ще се намерят в същото положение, в каквото са били при него. Добрият и съзнателен Учител внася светлина в умовете на учениците си, благодарение на което и без неговото външно отношение към тях, те продължават да учат.
Ако това можем да кажем за обикновения Учител, колко повече можем да кажем за Великия Учител, който представя външно
отношение
на Бога към хората.
Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта предава част от светлината си, и всеки, който иска, може да се ползва от нея. Учителят е проява на божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече се свързва с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога. Помнете: Един Учител съществува в света.
към текста >>
Искате ли да се ползвате от благословението му, пазете Името Му
свещено
в ума, сърцето и душата си.
Учителят предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта предава част от светлината си, и всеки, който иска, може да се ползва от нея. Учителят е проява на божествената светлина. Колкото повече приема човек от тази светлина, толкова повече се свързва с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога. Помнете: Един Учител съществува в света.
Искате ли да се ползвате от благословението му, пазете Името Му
свещено
в ума, сърцето и душата си.
Това трябва да бъде идеал на човешката душа. 35. На всеки 2000 години се ражда един Велик Учител, на всеки 1000 години се ражда един светия, на всеки 100 години се ражда един гений. 36. Наглед Учителят живее като всички хора и само по своето учение той се обявява за дете на небето. Той учи и разправя това, което сам е опитал и знае, и затова е категоричен във всичко. Учителят е една написана книга, по която хората се учат.
към текста >>
Няма по-велико нещо от това, да намери човек
свещеното
място на своята душа и да съзнае къде живее самият той.
Думите на този Учител са силни и мощни. Съзнае ли човек, че само една Истина съществува, после той ще познае, че има само една Мъдрост, една Любов, една Правда, една Добродетел, един Живот. Съзнае ли това, той ще бъде в сила да се освободи от всички заблуждения. Когато човек съзнае, че има само един Учител, една свещена идея, той ще има единство в душата си, което е необходимо за неговото развитие. Докато не възприеме човек идеята, че има само един Бог и един Учител в света, много люшкания и превръщания ще има в неговия житейски път.
Няма по-велико нещо от това, да намери човек
свещеното
място на своята душа и да съзнае къде живее самият той.
Да намери човек себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първата Причина, Която ви е пратила на земята, и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Един човек представя звено, брънка от великата верига на живота.
към текста >>
51.
27-мо писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото
отношение
с човека.
75. В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти и човек от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше както себе си, така и Бога, в неговото присъствие. 76. Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички и на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с Любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне както на човека, така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това. Неговото съзнание е толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото Начало за помощ и подкрепа. Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички.
77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото
отношение
с човека.
Tой така постъпваше с хората, че никога не нарушаваше тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа. Той с нищо не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, която излъчваше, да действуват свободно и всеки според нуждите и възможностите си да се ползува от тях. 78. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това, какъв стремеж имаше дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж.
към текста >>
Свещено
пазеше той свободата на човешката душа.
Той беше еднакво готов да помогне както на човека, така и на мравката, на мухата и на растението, когато те имат нужда от това. Неговото съзнание е толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото Начало за помощ и подкрепа. Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички. 77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с човека. Tой така постъпваше с хората, че никога не нарушаваше тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа.
Свещено
пазеше той свободата на човешката душа.
Той с нищо не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, която излъчваше, да действуват свободно и всеки според нуждите и възможностите си да се ползува от тях. 78. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това, какъв стремеж имаше дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж. Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят Път към Бoгa и затова той с Любов и готовност помагаше на всяка душа, която търсеше помощ. Но той никога не нарушаваше свободата на никоя душа да ѝ налага нещо, преди тя да е поискала, преди тя да е похлопала.
към текста >>
52.
36–то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
119.
Отношението
на Ученика към Бога.
Малко ще знаеш, но хубаво ще го знаеш. Това е правило. Когато някой каже, че знае много, аз вече зная, какво е неговото физическо състояние. Добрите хора знаят малко, но добре го знаят. Знанието трябва по малко и постепенно да се възприема като храната, защото то е жива сила, към която организмът трябва да се приспособява.
119.
Отношението
на Ученика към Бога.
Като Ученици на тази Велика Школа, вие трябва де се отличавате с правилни отношения към Бога. Имате ли тези отношения, няма да търсите хората да ви обичат, но вие ще обичате. Не казвам, че не трябва да искате да ви обичат, но това да не бъде цел в живота ви. Ако искате да имате почтено място в света, непременно трябва да влезете в Пътя на Истината. В този път ще изучавате както Библията, така и съвременната наука, и литература, и цялата Природа по нов начин - всичко, което правите и което учите, да бъде продиктувано от единствения стимул - заради Божията Любов.
към текста >>
И вие, като деца в духовно
отношение
, не се срамувайте да пъплите в морално
отношение
.
С всичко ще се занимавате, но по закона на Истината. Няма да бързате. Сега, ако ви дам като задача постигането на великия идеал, как ще го решите? - Ще започнете от малкото. И в духовния път човек почва да пъпли, както малкото дете, когато се учи да ходи.
И вие, като деца в духовно
отношение
, не се срамувайте да пъплите в морално
отношение
.
Днес ще пъплиш, ще се умориш, ще плачеш. Утре ще се изправиш, за стената ще се държиш и така, докато укрепнеш и ходиш свободно. 121. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Най-мъчното нещо в света е да бъдем смели и решителни. Някой път вие изпадате в малодушие и казвате, че не му е времето за новите идеи.
към текста >>
В сърдечно
отношение
вие чувствате едно, а в умствено
отношение
мислите друго.
Това е по-опасно, отколкото да се живее само в стария живот и да се прилагат неговите методи. Затова е казал Христос: Не кърпи стари дрехи с нови кръпки. 123. Двата живота на човека. Засега вие живеете два различни живота, тъй като мислите и чувствата на човека са две различни неща. Чувствата са едно нещо, мислите са друго нещо.
В сърдечно
отношение
вие чувствате едно, а в умствено
отношение
мислите друго.
Понякога между ума и сърцето има разногласие, понякога хармония. Някой път сърцето не разбира нещата така, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно. И сега, като Ученици на Божественото Учение, вие трябва да носите в ума си светли мисли, да бъдете доволни от сегашния си живот. И във всички случаи, колкото малко и каквото малко нещо и да придобиете, да го използувате за вашето развитие, като знаете, че този живот ще бъде основа на бъдещия ви живот. 124. Свещено правило на Ученика.
към текста >>
124.
Свещено
правило на Ученика.
В сърдечно отношение вие чувствате едно, а в умствено отношение мислите друго. Понякога между ума и сърцето има разногласие, понякога хармония. Някой път сърцето не разбира нещата така, както умът, а някой път и сърцето разбира правилно, и умът разбира правилно. И сега, като Ученици на Божественото Учение, вие трябва да носите в ума си светли мисли, да бъдете доволни от сегашния си живот. И във всички случаи, колкото малко и каквото малко нещо и да придобиете, да го използувате за вашето развитие, като знаете, че този живот ще бъде основа на бъдещия ви живот.
124.
Свещено
правило на Ученика.
Каквото и да правите, вършете го заради Бога и заради Неговата Любов. Това изисква Новото Учение, това изисква новият живот от всинца ни. Ние се отличаваме от другите хора по това, че имаме един Велик Принцип, една велика идея, за която сме готови на огън да ни турят, на бесилка да ни увесят, и на кръст да ни разпнат - всичко можем да понесем. В каквото положение и да поставите праведния човек или Ученика, той всякога ще покаже, че в неговата душа живее Любовта. Има ли нещо по-велико от това?
към текста >>
Най-първо ще изучавате най-близките предмети, които имат пряко
отношение
към вас.
От това гледище, умът и сърцето трябва да дойдат в помощ на човека за изправяне на живота му. 126. Задачата на Ученика. В процеса на изправяне на живота човек се учи.Той се учи от света, който Бог е създал. Законите, които Бог е наредил, трябва да се изучават, защото върху тях се гради личният или индивидуалният живот на човека, както и умственият и духовният му живот. При това съграждане на живота, трябва де се изучават различни предмети.
Най-първо ще изучавате най-близките предмети, които имат пряко
отношение
към вас.
След това ще изучавате предметите, които засягат вашите чувства, и най-после тези, които засягат вашия ум. Първо човек трябва да започне с изучаване на твърдата почва. Тя придава стабилност, устойчивост на характера. Всеки човек, който иска да придобие стабилност, да придобие устойчивост, може да стане каменар, да дяла камъни, може да обработва земята и пр. С тази работа той развива мускулната и костната системи, които са свързани с устойчивостта.
към текста >>
53.
37–мо писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
148. Ученикът трябва да пази
Свещеното
знание.
Всеки, който искрено се интересува от тези методи и ги прилага, ще има добър резултат. 147. Окултният Ученик. Някои от вас питат: По какво се отличава Окултният Ученик от обикновените хора? Различието седи в това, че Окултният Ученик преодолява всички мъчнотии в живота. За него ИСТИНАТА Е ИДЕАЛ, МЪДРОСТТА - ЦЕЛ, А ЛЮБОВТА - РЕАЛИЗИРАНЕ.
148. Ученикът трябва да пази
Свещеното
знание.
Често в хората се събужда съзнателно или несъзнателно желание да запознаят хората със своите най-свещени идеи, но това е неправилно. Христос казва: Не хвърляйте скъпоценните си бисери на свинете. Това правило не се спазва никъде, а особено в България. И затова виждаме тези свине да хвърлят нашите камъни върху нашите глави. Природата скрива своите богатства, своите скъпоценни камъни дълбоко в земята.
към текста >>
Най-първо, като Ученици на Окултната Школа, ще знаете: Свято ще пазите
свещеното
знание, което имате, и няма да го изнасяте на пазара.
Това правило не се спазва никъде, а особено в България. И затова виждаме тези свине да хвърлят нашите камъни върху нашите глави. Природата скрива своите богатства, своите скъпоценни камъни дълбоко в земята. Религиозните хора, обаче, всичко каквото имат, изнасят го на пазара. Защо? - Защото не е тяхно, те не са го придобили с труд.
Най-първо, като Ученици на Окултната Школа, ще знаете: Свято ще пазите
свещеното
знание, което имате, и няма да го изнасяте на пазара.
Вие ще го изнесете само пред тази душа, която мисли и разсъждава като вас, която има същите подтици като вас. С нея само можете да споделяте този свещен хляб. С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум. Например, някой ви запитва, какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н. Вие сте готови веднага да отговорите.
към текста >>
В това
отношение
и вие трябва да правите опити, да не бързате да изнасяте знанието си пред външния свят.
С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум. Например, някой ви запитва, какви са вашите понятия за Бога, какво е вашето верую и т.н. Вие сте готови веднага да отговорите. Казвам: Като Ученици, вие трябва да се въздържате, да не бързате изведнъж да изнасяте своите свещени идеи. В старо време Окултните Ученици се подлагали на особен род самодисциплина - да се въздържат от много говорене.
В това
отношение
и вие трябва да правите опити, да не бързате да изнасяте знанието си пред външния свят.
Знанието е плод, който зрее. Не давайте този плод другиму, преди вие да сте го опитали. Като Ученици вие трябва да знаете, че има неща, които могат да се казват на хората, но има и такива, които трябва да задържите само за себе си. Тези последните трябва да представляват запас, малък капитал, от който само вие де се ползувате. Всеки човек трябва да има нещо свещено в себе си, което свято да пази от всеки чужд поглед, от всяко чуждо посегателство.
към текста >>
Всеки човек трябва да има нещо
свещено
в себе си, което свято да пази от всеки чужд поглед, от всяко чуждо посегателство.
В това отношение и вие трябва да правите опити, да не бързате да изнасяте знанието си пред външния свят. Знанието е плод, който зрее. Не давайте този плод другиму, преди вие да сте го опитали. Като Ученици вие трябва да знаете, че има неща, които могат да се казват на хората, но има и такива, които трябва да задържите само за себе си. Тези последните трябва да представляват запас, малък капитал, от който само вие де се ползувате.
Всеки човек трябва да има нещо
свещено
в себе си, което свято да пази от всеки чужд поглед, от всяко чуждо посегателство.
149. Виденията и сънищата на Ученика. Към виденията и сънищата си вие трябва де се отнасяте с голямо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намерите в опасно положение. Да не мислите, че всеки сън има смисъл. Не всичко, което виждате или сънувате, или говорите, е от Бога.
към текста >>
54.
41-во писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
И в религиозно
отношение
забелязвам пак същите слабости.
Те не могат да използуват силите на Природата, затова те са просяци, но са много хитри и лукави и използуват всички слабости на хората. От всички чешити има между тях. И като дойдат, те се домогват до някоя ваша слабост. Запример виждат, че някой е тщеславен. Те започват да го ласкаят и да го хвалят, докато го провалят.
И в религиозно
отношение
забелязвам пак същите слабости.
Тези духове ще ти кажат: В Окултната Наука има такива и такива сили, че каквото кажеш, ще го направиш и после ще живееш добре. Всичко това е измислица на тези духове. И ако вие вникнете по-дълбоко, ще видите, че то е илюзия, не е Божествено. Аз искам вие да различавате нашепванията на тези духове от нашепванията на Божествените Духове. Ще кажете: Но Господ не вижда ли?
към текста >>
Свещено
нещо е връзката ви с Великото Божествено Начало на Живота.
Вие като Окултни Ученици трябва да търсите учени хора, които знаят повече от вас. Преди да се стремите към видения, трябва да развиете в себе си безстрашие, но не нахалство. Някой е нахален, натрапва се и мисли че е безстрашен. Безстрашието е качество на разумния човек. Вие трябва да се стремите към връзка с Божественото начало и тогава ясновидството ще дойде като последствие на тази връзка.
Свещено
нещо е връзката ви с Великото Божествено Начало на Живота.
Дойдете ли до тази връзка, не позволявайте на никого да я пипа. Нито вие имате право да я чоплите. Уповавайте на нея. Тя ще ви изведе и от най-забърканите положения в живота. Щом уповавате на тази връзка, вие всякога ще бъдете свободни.
към текста >>
55.
42-ро писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
И Бог е много внимателен в това
отношение
.
В Божествения свят е тъй. Той ще ти даде план, няма какво да мислиш, ще извършиш работата му, няма да разсъждаваш. Той ще мисли. А когато ние искаме Бог за нас да действува, ние трябва по-напред да сме обмислили нашия живот, и тогава Бог ще извърши работата, тъй както ние сме я обмислили. И както ти мислиш, тъй и Господ ще действува.
И Бог е много внимателен в това
отношение
.
Ако ти си искрен и Той спрямо тебе ще действува тъй. Например, искаш да крадеш, да убиваш. Той ще ти създаде всички условия за това, но после ще създаде и затвори, и бесилки. Искаш да помагаш. Той ще ти създаде условия за това.
към текста >>
И затова аз съжалявам, че ви поверих това
свещено
правило.
48. Няма по-голямо достойнство за човека от това, да служи на Бога от Любов. То е най-великото достойнство на човека - да служи на Любовта и Мъдростта. И когато произнасяте формулата: Само Божията Любов е Любов. И трябва заради тази Любов да бъдете готови на всички услуги, на всички жертви. А вие произнасяте формулата механически, без да мислите за нейното приложение.
И затова аз съжалявам, че ви поверих това
свещено
правило.
И който опорочи Божията Любов, непременно ще приеме своята заплата. Моето желание е съзнанието на всеки от вас да се разшири, та да не се занимавате с дребнавостите на живота. Тази Любов да цари и да събужда умовете ви, да даде подтик на сърцата ви и да изцери всички ваши недъзи. Да се почувствувате здрави, бодри, свежи, за да можете да възприемете Любовта и да я приложите в живота, понеже се намираме в условия много трудни за сега. И в цяла Европа се предвижда, че Учениците на Окултизма ще минат през много трудни изпити.
към текста >>
И по
отношение
на говора трябва да бъдем съвършени.
И в Евангелието е казано: Бог е, който дава. Щом и във вас има стремеж да вършите волята Божия, и Бог има желание да ви помага. 52. Ученикът трябва да решава всяка задача, която животът му предложи, без да пита какъв е смисълът на тази задача. Като решавате тези задачи, ще намерите отговора им. Този отговор е, че всички наши постъпки трябва да бъдат съвършени.
И по
отношение
на говора трябва да бъдем съвършени.
Ще правим опити да произнасяме думите както ги произнасят в небето. Ако чуете една дума произнесена в небето, ще видите че тя е толкова приятна за ухото, че не може да се сравни с най-хубавата музика на земята. Ако имахте тези меки гласове и речта ви щеше да бъде тъй звучна, че щеше да създаде една хармонична и приятна атмосфера. Ако мислите ви биха били гладки, отривисти, добре щеше да бъде. А сега някой път те са така остри, щото и думите ви излизат по някой път като бомби от устата.
към текста >>
Затова в туй
отношение
турете си за задача да свършите Училището, не отлагайте.
Тогава Белите Братя ще ви дадат упътване, ще ви дадат вътрешно разположение. Без вътрешно разположение, те ще ви дават упътвания вечерно време когато спите, в сънно състояние може да ви го дадат. Братството може да ви даде известна задача, като ви създаде известна мъчнотия в живота. Да кажем, задали са ви някаква задача да разрешите, но вие сте се отклонили и сте решили да станете търговец. Когато невидимият свят ви зададе една задача, вие може да се отклоните за 10, 20, 30 години, но Братството все ще ви върне да си свършите работата.
Затова в туй
отношение
турете си за задача да свършите Училището, не отлагайте.
Сега започвате, както много пъти сте започвали, но не довършвали. Сега трябва да завършите Училището. 54. Когато в Школата се дава известна задача, тя трябва да са реши тъй, както е зададена. Когато се даде една Божествена задача, тя трябва да се изпълни с всичката ѝ пълнота. Като почнете една задача, трябва да я решите, да не я изоставяте.
към текста >>
Духът в това
отношение
, когато дойде болестта, в него се явяват енергии да изправи повредите.
А Окултната хигиена може да продължи живота и до по-дълъг период. Не само това, но Окултната хигиена дава и правила за онова здравословно състояние на човешкия ум и на човешкото сърце. Умът може да заболее тъй, както заболява и тялото. Умът може да заболее, сърцето може да заболее и човешка воля може да заболее. Единственото нещо у човека, което не заболява, то е само неговият дух.
Духът в това
отношение
, когато дойде болестта, в него се явяват енергии да изправи повредите.
Душата страда, умът се побърква, чувствата излизат от релсите навън, волята се парализира и човек на земята става инвалид. 58. За да разберем думата Любов, тя си има ключ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите и тогава вече ще произнесете думата Любов. Това вече има смисъл. Така ще разберете какво представя Любовта.
към текста >>
Това е най-
свещеното
име.
Никакви религиозни форми не са в състояние да видоизменят човешкия характер. Това може да стане само когато дойде Духът на тази велика Любов, която всичко заличава. Божията Любов заличава всички грехове. Но след като Господ е заличил греховете ти и ти отиваш да правиш нови грехове, твоята карма ще се удесетори. 63. Не говорете за Любовта, докато не е във вас.
Това е най-
свещеното
име.
Спомнете си там, дето се казва да непроизнасяте името Божие напразно. Името на Любовта напразно не трябва да се произнася. Туй е, което аз зная. Любовта е едно от най-свещените имена, с които светът е създаден. Защото произнесете ли това име и не сте готови, ще си създадете във вашата карма много нещастия, които ще ви сполетят, ред поколения ще бъдете нещастни.
към текста >>
56.
59-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е по
отношение
на всички материални неща.
Ще ви кажа един факт, от който трябва да се пазят всички Ученици. Всичко, което човек помисли, е вярно и то става някъде; всичко, което отрича, е вярно и става някъде. Затова като ви дойде някоя мисъл, спрете се в себе си и кажете: То е станало вече. Дойде ви на ума мисълта да направите някъде училище, но нямате достатъчно средства. Някой вече го е направил.
Това е по
отношение
на всички материални неща.
В другите светове това нещо става по отношение на духовните работи. Замислите да подигнете някой народ. Някой ангел или някой светия е турил вече този проект в действие. Всичко, което мислите става. В живота си всякога трябва да намерите най-правата мисъл.
към текста >>
В другите светове това нещо става по
отношение
на духовните работи.
Всичко, което човек помисли, е вярно и то става някъде; всичко, което отрича, е вярно и става някъде. Затова като ви дойде някоя мисъл, спрете се в себе си и кажете: То е станало вече. Дойде ви на ума мисълта да направите някъде училище, но нямате достатъчно средства. Някой вече го е направил. Това е по отношение на всички материални неща.
В другите светове това нещо става по
отношение
на духовните работи.
Замислите да подигнете някой народ. Някой ангел или някой светия е турил вече този проект в действие. Всичко, което мислите става. В живота си всякога трябва да намерите най-правата мисъл. Ако чуеш в себе си мисълта: Вселената аз я създадох, ще знаете, че това е гласът на Бога, гласът на Божия Дух, Който говори.
към текста >>
Неговото име ние знаем, че е Христос, но Той има
свещено
име, което не смеем да произнесем.
Всички ние имаме добри навици, имаме разумно сърце. Бог се е ограничил и живее в нас. Затова сега ще апелирате към вашите добри навици, които имате, към вашето разумно сърце. И после ще апелирате към Христа, към този живия Христос, Когото аз наричам Син на Любовта. Той е единственият Учител в света.
Неговото име ние знаем, че е Христос, но Той има
свещено
име, което не смеем да произнесем.
Когато се обръщам към Него, аз казвам: Господи, с Твоето име, с което Ти си знаен само горе на небето, да бъде Твоята воля. Първата черта и за млади, и за стари е да се надпредварвате в отдаване почит. Ученици, които не могат да се почитат един друг, не могат да почитат и Учителя си. Ученици, които не живеят помежду си добре, не почитат и своя Учител. Господ казва, че не е доволен от онези, които не го слушат.
към текста >>
446.
Отношението
между ума и сърцето.
тялото е подчинено на ума, а умът е подчинен на сърцето. Ще кажете, че сърцето трябва да се подчини на ума. Не, на земята сърцето е по-силно от ума. Най-първо човек чувства и после се явява мисълта. Значи, на земята първо се е явило сърцето, а после умът.
446.
Отношението
между ума и сърцето.
Всякога след реализирането на две желания ще дойде една мисъл. След като реализира две желания, човек се изтощава и чувствата му отслабват. Тогава законът се изменя: Умът става два пъти по-силен. Щом се реализира мисълта, умът отслабва, т.е. енергията му се изразходва и той се нуждае от набавянето на нова енергия.
към текста >>
57.
АЗ И ДРУГИТЕ
- Лалка Кръстева (1927-1998)
* Човек е точен по
отношение
на тези, които обича.
Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота. * Бъдете приветливи и любезни един към друг. Надпреварвайте се да отдавате почит един на друг. Като се срещнете, кажете си по една-две добри думи.
* Човек е точен по
отношение
на тези, които обича.
Честният човек е точен спрямо всички. * Един човек, който може да се жертва за другите, е Господ. * Всички хора страдат от прекомерно приближаване. В приближаването няма никаква красота. Колкото повече се приближавате, толкова обмяната става по-неправилна.
към текста >>
Когато някой дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват
свещено
чувство.
Когато човек обича, за него няма лоши хора. * Когато видите, че един човек прави погрешка, използвайте я, за да се учите. Защото трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт. Вие не знаете защо един човек се е подхлъзнал някъде и е направил погрешка. * Когато някой каже, че обича, той трябва да даде, без да очаква да вземе нещо.
Когато някой дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват
свещено
чувство.
Обичта е свещено чувство. * Хората страдат от безлюбие и умират пак от безлюбие. Те имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Той би бил спасен.
към текста >>
Обичта е
свещено
чувство.
* Когато видите, че един човек прави погрешка, използвайте я, за да се учите. Защото трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт. Вие не знаете защо един човек се е подхлъзнал някъде и е направил погрешка. * Когато някой каже, че обича, той трябва да даде, без да очаква да вземе нещо. Когато някой дава, а другият взема, и двамата трябва да изпитват свещено чувство.
Обичта е
свещено
чувство.
* Хората страдат от безлюбие и умират пак от безлюбие. Те имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Той би бил спасен. * Срещате един човек, облечен с прости дрехи, но в него има една душа, един дух, сърце, ум.
към текста >>
*
Отношението
между двама души не е връзка.
* Колкото повече любов даваш на лошия човек, толкова по-лош става той. Не давай условия на злото да се развива. * Със ситно сито приятелство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и широки сърца. * Всеки, който не може да се примири със своя неприятел, е глупав, а който знае и как може да се примири, е умен.
*
Отношението
между двама души не е връзка.
Отношението образува връзка, но връзката не е отношение. * Някой казва, че не може да обича. Защо? Защото спи. Друг казва, че няма знания. Защо? Защото спи.
към текста >>
Отношението
образува връзка, но връзката не е
отношение
.
Не давай условия на злото да се развива. * Със ситно сито приятелство не се прави. При хората ще отивате с едри сита и широки сърца. * Всеки, който не може да се примири със своя неприятел, е глупав, а който знае и как може да се примири, е умен. * Отношението между двама души не е връзка.
Отношението
образува връзка, но връзката не е
отношение
.
* Някой казва, че не може да обича. Защо? Защото спи. Друг казва, че няма знания. Защо? Защото спи. Не е лошо, оставете го да спи.
към текста >>
* В света съществува закон на периодичността, според който това, което човек прави по
отношение
на другите, след известен период от време ще се върне към него.
Велико е да имаш приятел. Приятел за приятеля е като Бог. * Всякога ви обича онзи, който ви дава условия да живеете. * Молете се за всеки, особено за този, когото не обичате или не можете да търпите. Помагайте чрез молитвата си да се повдигне душата, да се повдигне духът на този човек, когото не можете да понасяте.
* В света съществува закон на периодичността, според който това, което човек прави по
отношение
на другите, след известен период от време ще се върне към него.
* Като те лъжат и като знаеш, че те лъжат, пак трябва да приличаш на извора, който на всички дава. Изворът дава и не се смущава, че от него е пил вълк, мечка, подлец, змия, паяк. Или че водата му отишла до някой трън или до някоя нечистотия. Ако водата мислеше като вас, ако се откажеше да помага на хората, тогава какво щеше да стане с вас? Размътете извора и вижте след десетина минути какво ще направи - от центъра ще вземе да се чисти и ще изхвърли всичката мътилка.
към текста >>
58.
Новият ден - текст
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Изобщо, притегателната сила има
отношение
към налягането, а отблъсквателната към напрежението.
От природата ли? Наистина, разумната природа съдейства на хората за придобиване на всички блага, към които се стремят, но те сами трябва да работят за тяхното постигане. Човек трябва да разбира силите, които работят вътре и вън от него, да ги уравновесява и използва за градеж и творчество в живота. Една от задачите на физическия човек е да се справи с външното физическо налягане. Като противодействие на това налягане се явява вътрешното напрежение в човека.
Изобщо, притегателната сила има
отношение
към налягането, а отблъсквателната към напрежението.
Когато външното налягане и вътрешното напрежение в човека се уравновесяват, той се усеща здрав, разположен и силен. Ако външното налягане е по-голямо от вътрешното напрежение, човек се втвърдява и става корав. Ако пък вътрешното напрежение е по-голямо от външното налягане, тогава човек пак е в неестествено състояние. Значи, човек се намира под действието на две сили: едната наляга от вън, а другата напряга от вътре. Ако човек се намира под действието само на тия две сили, той щеше да изпада в голямо затруднение.
към текста >>
Налягането и напрежението си имат свои разумни причини, но като не ги разбираме, ние мислим,че са нещо механическо и поради това имаме неразумно
отношение
към тях.
И тогава природата му се противопоставя. Няма по-големи препятствия от тия, които човек сам си поставя, като пренебрегва законите на живота. Препятствията, които човек среща по пътя на живота си, произлизат от неразбирането на външното налягане т.е. на външните условия и на вътрешното напрежение т.е. на възможностите в самия него.
Налягането и напрежението си имат свои разумни причини, но като не ги разбираме, ние мислим,че са нещо механическо и поради това имаме неразумно
отношение
към тях.
Значи, човек е поставен между огъня на двете сили, вътрешната и външната. Човек е обстрелван едновременно отвътре и отвън и ще не ще той трябва да мине през тази зона. Какво трябва да прави за да мине през тази зона и да излезе без повреда? Ще кажете, че само Бог може да оправи тази работа. В дадения случай под думата Бог се разбира разумността, която регулира налягането и напрежението, хармонизира физическите, духовните и божествени закони.
към текста >>
Дълбоката причина за мъчнотията се крие в неправилното
отношение
на човека към нещата.
Този пример символизира борбата между външните условия и вътрешните възможности на човека. Човек никога не може да бъде щастлив, докато не дойде до ново и разумно на живота и на природата, да разбере смисъла и значението на силите, които действат в тях. Слушате някой да казва: искам да се махне тази мъчнотия от мене. Това е механическо разбиране на нещата. По механически начин мъчнотията не може да се премахне.
Дълбоката причина за мъчнотията се крие в неправилното
отношение
на човека към нещата.
Следователно, ако външната мъчнотия се премахне по механически начин, няма да мине много време и друга някаква мъчнотия ще се яви. Докато съществува неразбиране, всякога ще има мъчнотии. Премахне ли се неразбирането и мъчнотиите ще се премахнат. Някой върви по улиците, не гледа къде стъпва, падне и се удари зле. Той започва да се гневи, да търси причината вън от себе си и казва, че светът е неразумен.
към текста >>
И хората ще имат такова
отношение
един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата.
Това е новата вълна, която е започнала да действа в живота и тя се чувства вече все по-мощно във всички области на живота. Тя ще залее всички общества и народи и ще изгради основите на красивия, разумен и хармоничен живот на Земята. Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи. Идва една нова епоха, в която всички погрешни идеи, с които хората са живяли досега ще бъдат преобразени. Из днешните форми на живота ще се родят новата Земя и новото Небе.
И хората ще имат такова
отношение
един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата.
Сестрата може да се пожертва за своя брат при всички условия. И братът може да се пожертва за своята сестра при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота и ако те нямат топлина, светлина и влага какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Топлината отговаря на любовта, светлината на правата мисъл, а влагата на силите в живота.
към текста >>
Това е негово
свещено
право.
Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от божествената любов. В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина. Остава едно: всеки да прилага така, както разбира че е най-добре.
Това е негово
свещено
право.
Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото престъпва към Земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света. Беседа пред Общия окултен клас, държана на 17.01.1940 г. [1] Големият пожар в Чикаго започва в неделя на 8 октомври 1871 г. и продължава до рано сутринта на 10 октомври.
към текста >>
59.
22 март
- Теофана Савова
Това упражнение човек ще пази
свещено
в себе си.
IV, 28 лекция. Думата „вехади" значи започване на една работа.Източен мотив. Откъс от една свещена песен. 25. „Аумен" - музикален образ, даден от Учителяна 2 декември 1925 г., Общ окултен клас, г. V, 3 лекция.
Това упражнение човек ще пази
свещено
в себе си.
Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред светлината, да заеме положението и състоянието на чисто и безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек до такова състояние, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере, какво нещо е музика, какво нещо е пеене и какво - наука.Тази песен е сложена в една от най-красивите и силни гами.„Аум" е дума на Духа. Изпее ли се тази дума от Неговия език, Той ще ви чуе и помогне, защото разбира и знае нуждите ви. 26. „Във мрак, тъмнота" - на 3 март 1926 г., Общ окултен клас, г. V, 16 лекция.
към текста >>
V, 30 лекция.Силата на човека седи в свещените, в правите мисли, които той храни в себе си по
отношение
на живота.
Изпее ли се тази дума от Неговия език, Той ще ви чуе и помогне, защото разбира и знае нуждите ви. 26. „Във мрак, тъмнота" - на 3 март 1926 г., Общ окултен клас, г. V, 16 лекция. 27. „Мисли, право мисли" - този музикален образ е даден от Учителя на 6 юни 1926 г. в Младежкия окултен клас, г.
V, 30 лекция.Силата на човека седи в свещените, в правите мисли, които той храни в себе си по
отношение
на живота.
Да, много и прекрасни образи е дал Учителя в областта на музиката и има какво да се учи. А как тонират и лекуват, как повдигат духа! Те действуват на всеки, който ги чуе за първи път! Душата се радва. А скъпоценни сълзи проливат очите.
към текста >>
60.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
- Теофана Савова
Има две маси, но едната, където бяха поставени библия и няколко тома беседи, очевидно бе
свещено
място с особено предназначение.
Дали бе отговорил на зова на тази душа и чрез силата на музиката бе изпратил своето послание, за да я облекчи и насърчи? След известно време той положи внимателно цигулката в калъфа, покри я с копринена тъкан и я постави под масата. „Защо я сложи под масата? " - отново се учуди звездата. Да се отговори на този въпрос не е никак трудно - в стаята на Учителя няма друго по-добро място за цигулката.
Има две маси, но едната, където бяха поставени библия и няколко тома беседи, очевидно бе
свещено
място с особено предназначение.
Оттук той правеше директна връзка с историята на човечеството и виждаше смисъла на страданията му през погледа на Универсалната Любов. Пред тази маса има стол, на който приятелска ръка бе поставила красива възглавничка. На втората маса има повече книги, документи, току що получени писма, нож за разрязване на книги, моливи, пера и др. Пространството под нея е запазено за цигулката. При южната стена на стаята е поставена библиотека с книги от прочути автори.
към текста >>
Надеждата има
отношение
към физическия свят, вярата -към духовния, а Любовта - към Божествения.
Невидими лъчи го отнасяха до всички напреднали същества във всемира. „ Що е Бог - запита Учителя и веднага отговори. -„Бог е първичната причина на нещата, която може да даде и на най-нищожните същества този живот, който Той има." Озарена от светлината на словото, „ Звездата на Изгрева" слушаше с голямо внимание и жадно поглъщаше духовната храна, която в този момент изобилстваше в „Изгрева." Нейното присъствие привлече много светли души, които се присъединиха към аудиторията. Учителя продължи: „Да се определят отношенията на човека към Бога разбирам възстановяване на надеждата, вярата и Любовта в човека.
Надеждата има
отношение
към физическия свят, вярата -към духовния, а Любовта - към Божествения.
Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат, добре облечен и обут. В който дом влезе, той трябва да носи ухание на цъфнал пролетен цвят. Влезе ли в света на вярата, човек трябва да бъде облечен с дреха, изтъкана с красиви, възвишени чувства. Там не се допуща никакво недоволство, никакви горчиви чувства. Влезе ли в Божествения свят, човек трябва да бъде облечен в дрехата на Любовта, да има правилни отношения към Бога."
към текста >>
материални, които имат
отношение
към стомаха, сърдечни, т. е.
Човек има най-много допирни точки с физическия свят. Ако новороденото дете не се нуждаеше от мляко, щеше ли да обикне майка си? Ако детето не се нуждаеше от конкретно, от положително знание, щеше ли да се създаде умствена връзка между него, родителите и учителите му? Ако то не се нуждаеше от другарчета, с които да споделя своите игри, щяха ли да се развият в него по-високи чувства на дружба и приятелство? Следователно, докато е на земята, човек си създава три вида връзки: физически, т. е.
материални, които имат
отношение
към стомаха, сърдечни, т. е.
духовни, които имат отношение към дробовете, и умствени, които имат отношение към мозъка, т. е. към мисълта? " Сестрата замълча, но продължи да чете мислено, отнесена от магията на словото в един съвършен свят на разумност и хармония. След кратка пауза тя прочете на глас следната мисъл:
към текста >>
духовни, които имат
отношение
към дробовете, и умствени, които имат
отношение
към мозъка, т. е.
Ако новороденото дете не се нуждаеше от мляко, щеше ли да обикне майка си? Ако детето не се нуждаеше от конкретно, от положително знание, щеше ли да се създаде умствена връзка между него, родителите и учителите му? Ако то не се нуждаеше от другарчета, с които да споделя своите игри, щяха ли да се развият в него по-високи чувства на дружба и приятелство? Следователно, докато е на земята, човек си създава три вида връзки: физически, т. е. материални, които имат отношение към стомаха, сърдечни, т. е.
духовни, които имат
отношение
към дробовете, и умствени, които имат
отношение
към мозъка, т. е.
към мисълта? " Сестрата замълча, но продължи да чете мислено, отнесена от магията на словото в един съвършен свят на разумност и хармония. След кратка пауза тя прочете на глас следната мисъл: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав."
към текста >>
61.
8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса
- Светозар Няголов ( -2013)
„Но след 2100 години на Земята ще има ред и порядък, Земята ще се измени във всяко едно
отношение
— климатическо, органическо.
Там — на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места в Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът няма да носи калпак, англичанинът няма да е англичанин. Ще има една нова раса хора, не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат." (75, с. 149) Тогава ще започне епохата на Козирога.
„Но след 2100 години на Земята ще има ред и порядък, Земята ще се измени във всяко едно
отношение
— климатическо, органическо.
Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система... След 2100 години на Месечината ще има растителност." (75, с. 150) „След 2100 години хората ще говорят другояче. След 2100 години ще има един общ език в света, с който хората ще се разбират. След 2100 години хората ще пътуват по цялата Земя, от единия край до другия, но не със сегашните средства. Земята ще бъде райска градина.
към текста >>
И когато някой иска да си поплаче, нека отиде в това
свещено
място и там да се изплаче.
Прозорците ще бъдат така направени, че светлината няма да пада под прави линии, да образува ъгли на падането и ъгли на отразяването, но ще пада по криви линии. Бъдещите храмове, дето хората ще се молят, ще са откритото небе: вечер, когато Луната и звездите светят, и сутрин, когато Слънцето изгрява. В този храм, ще има безброй картини, които ще се отнасят към по-широк, по-възвишен свят от физическия. В този храм всеки ще се интересува от великите картини, които ще се разкриват пред неговия поглед." (14, с. 189) „Сега, в шестата раса, ще трябва да се създаде един свещен храм на сълзите.
И когато някой иска да си поплаче, нека отиде в това
свещено
място и там да се изплаче.
А сега хората плачат там, дето трябва и не трябва; сеят там, дето трябва и не трябва." (7, с. 23 — б. 21) „В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Когато дойде шестата раса на Земята, хората, както и всеки човек отделно, ще си има къщица, от етаж и половина, с четири стаи и една кухня. Пред къщата си ще има градинка, насадена само с плодове.
към текста >>
Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко
отношение
... В шестата раса, която ще дойде, няма да има лакомство." (33, с.
Засега само някои хора имат градина, а за в бъдеще цялата земя ще бъде превърната в градини. Всеки ще ходи свободно из тях и което дърво си хареса, от него ще си откъсне. А сега, ако влезеш в градината на човек от петата раса, ще намериш затвора. Туй е подпушване на енергията. Разликата между хората от шестата и тези от петата раса е тази, че човек от шестата раса ще се качи на дървото, ще си откъсне само един най-хубав плод и ще слезе, а този от петата раса ще си напълни една торба с плодове.
Единственото нещо, което спъва сегашната раса, това е голямата лакомия във всяко
отношение
... В шестата раса, която ще дойде, няма да има лакомство." (33, с.
11 — б. 20) „В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще взимат участие във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили: физически, сърдечни и умствени. Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седем часа сън, т.е. за разходка от физическия в духовния свят.
към текста >>
188) „Светът ще се оправи, когато богатите хора започнат да работят било в сърдечно, в умствено или в материално
отношение
.
Желязото ще бъде заместено със злато или със сребро. Само ралата ще бъдат железнй. Кога ще дойде това време? Когато хората направят завет с Господа. Не е въпросът, че вилиците и ножовете трябвя да бъдат златни, но това подразбира, че в човека трябва да се внесат нови чувства, които да имат устойчивостта на златото и на среброто." (13, с.
188) „Светът ще се оправи, когато богатите хора започнат да работят било в сърдечно, в умствено или в материално
отношение
.
В бъдеще на нивите трябва да виждаме учени, философи, поети, музиканти с мотика в ръка да копаят. Тяхната мотика ще бъде златна с абаносова дръжка, за отличие от мотиките, с които копаят сегашните работници, повече бедни, сирвмаси хора. Какво е допринесло желязото за хората? Само пакости, мъчнотии и страдания. Когато нивата се копае и оре със златна мотика и със златно рало, тя ще донесе толкова злато, че ще осигури господаря си за много години.
към текста >>
62.
2. Мусала!
- Светозар Няголов ( -2013)
„Един си ти, мой Мусала,
свещено
място, Божий връх." Така започва песента, дадена от Учителя за този свят връх.
Мусала!
„Един си ти, мой Мусала,
свещено
място, Божий връх." Така започва песента, дадена от Учителя за този свят връх.
Мусала е център на енергия, съсредоточие на сили и светли идеи. В беседите си Учителя уточнява: „Мусала е едно духало, хем тъй, на общо основание духало. Човек, като дойде тук, трябва да се издуха хубаво."(„Тихият глас", стр. 18). Връх Мусала е отворен на север и планините около него образуват подкова, обърната към северния полюс, откъдето изтичат всичките земни енергии и се насочват към южния полюс. Западното рамо на подковата се образува от Маркуджиците, Незнайния връх (АБ-БА), който според Учителя стои много по-високо в духовно отношение от Мусала, Алековия връх и Безименния връх.
към текста >>
Западното рамо на подковата се образува от Маркуджиците, Незнайния връх (АБ-БА), който според Учителя стои много по-високо в духовно
отношение
от Мусала, Алековия връх и Безименния връх.
„Един си ти, мой Мусала, свещено място, Божий връх." Така започва песента, дадена от Учителя за този свят връх. Мусала е център на енергия, съсредоточие на сили и светли идеи. В беседите си Учителя уточнява: „Мусала е едно духало, хем тъй, на общо основание духало. Човек, като дойде тук, трябва да се издуха хубаво."(„Тихият глас", стр. 18). Връх Мусала е отворен на север и планините около него образуват подкова, обърната към северния полюс, откъдето изтичат всичките земни енергии и се насочват към южния полюс.
Западното рамо на подковата се образува от Маркуджиците, Незнайния връх (АБ-БА), който според Учителя стои много по-високо в духовно
отношение
от Мусала, Алековия връх и Безименния връх.
Източното рамо се състои от върховете Малка Мусала, Иречек, Сфинкса, Дено и Средния чукар. Мусала се намира в центъра и поради това съсредоточава всички физически и духовни енергии, които протичат по Земята от северния към южния полюс. Върхът е силен магнит, който привлича всички божествени и духовни енергии, трансформира ги и ги разпределя по Земята в зависимост от тяхното предназначение. „Високите планински върхове са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия. Тя се складира там.
към текста >>
Той има
отношение
не само към хората, но и към всички живи същества - растения и животни... Когато става известна промяна в природата, едновременно става промяна във всички живи същества." („Петимата братя", стр. 202)
Ако нощта е ясна, светла, пак не можете да спите - студено било. Значи, все ще се намери някаква причина, която да попречи на желанието ви да си поспите... Тук, на Рила, ще изучавате Закона за смяна на енергиите. Той гласи: „След всяка любов иде омраза. След студеното време иде топло, а след топлото - студено." Този закон е главно за физическия свят. Същият закон се отнася и към духовния свят.
Той има
отношение
не само към хората, но и към всички живи същества - растения и животни... Когато става известна промяна в природата, едновременно става промяна във всички живи същества." („Петимата братя", стр. 202)
Много същества има в планината, които виждат всичко и отбелязват и съответно постъпват към нас. „Онези от вас, които са дошли на планината, мислят, че са сами, че няма никой около тях. Те се заблуждават, много същества има около тях: Слънцето, въздухът, водите, камъните... Всичко, което ви обикаля, е живо." („Опорни точки в живота", стр. 14) Най-важната цел на нашето отиване в планината е да направим връзка с невидимите разумни същества, да възприемем техния живот и да оправим така нашия. Сега целта на нашето пребиваване тук е да направим връзка с невидимия, с реалния свят.
към текста >>
Щом можахте да се качите на Мусала в такова лошо време, това показва, че ще можете и в духовно
отношение
да преодолявате всякакви мъчнотии и препятствия.
Това е договор, че ще служите на Бога... Да бъдем смирени, като децатa. Тази беседа не може да се държи на Мусала. Краката ви бяха изстинали. Щом слязохме долу (при езерото Окото), даде се беседата. Доброто у вас е в това, че имате смелостта да вървите и в лошо време.
Щом можахте да се качите на Мусала в такова лошо време, това показва, че ще можете и в духовно
отношение
да преодолявате всякакви мъчнотии и препятствия.
Този ваш подвиг ме радва. От гледището на Божия закон, който дава, винаги придобива нещо. Каквото решите .всичко става. Важно е умът и сърцето ви да бъдат отворени. Решихме да се качим на върха - качихме се.
към текста >>
Най-забележителният от всички тези върхове в духовно
отношение
е Незнайният връх (АБ-БА).
„Като сте дошли на планината, изучавайте линиите на огъванията, да видите тяхната красота. Някои линии са от миналото, други - от настоящето, а трети - сега се чертаят; те са линии на бъдещето." („Царският път на душата", стр. 61) Хубаво е човек да мине през западния венец на Мусаленска- та подкова: Маркуджиците, Незнайния връх, Алековия връх, Безименния и Мусала. Пътят е най-труден при Алековия връх, но проходим. Много красив е Източният венец на подковата: Малка Мусала през Трионите, Иречек, Дено със Сфинкса и Средния чукар.
Най-забележителният от всички тези върхове в духовно
отношение
е Незнайният връх (АБ-БА).
В първите години много наши приятели са го посещавали и са спали на него. Палили са огньове и са устройвали бивак. Учителя държи и една беседа там. Той казва: „Това място, на което сме сега (Незнайния връх), е хубаво, теченията вървят правилно, надолу. Тук едната страна е магнетична, другата - електрична.
към текста >>
Преди тази екскурзия сестра Мария Тодорова и Борис Николов са посещавали няколко пъти това
свещено
място с палатка.
Няколко пъти съм бил там за 24 май - Деня на св. Кирил и Методий. Легнал в пещерата, чувах как цяла нощ козите минават край мене и бързо отиват към връх Манчо. Времето бе облачно, мъгливо и топло, което ми помогна много да понеса студения полъх на преспите. Пребивавал съм и на палатка по 2 седмици с брат Петър Филипов, Мария Тодорова и Надежда Тихолова, когато брат Борис Николов бе в затвора.
Преди тази екскурзия сестра Мария Тодорова и Борис Николов са посещавали няколко пъти това
свещено
място с палатка.
През 1957 година, след свършване на лагеруването си, те събират багажа и го пренасят към първото южно Маричено езеро. Най-големият денк, направен от тях, се търкулва надолу с голяма скорост към езерото. Двамата изтръпват от ужас и казват молитва. Денкът стига до брега на езерото и сам спира за голяма радост и на двамата. Това е знак за съдбата на Борис Николов, който същата година попада в затвора.
към текста >>
63.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
- Георги Томалевски (1897-1988)
Ако това е вярно за човека, който няма никакво
отношение
към реалността на духа, колко по-вярно е то за тези, които признават съществуването на една първопричина.
- Колкото и да се стараят хората да убедят себе си и другите продължи той, - че смисълът на живота се крие единствено в материалното благополучие, те не могат да скрият дори пред собственото си самонаблюдение, че най-голямото в целия им живот е бил някакъв по-рано или по-късно осъзнат подтик. За да стане човек последовател на някакво учение, доктрина, философия, подтикът е дошъл отвътре. Нека проверят себе си тези, които са убедени материалиста, за да разберат, че не е само литературата, която са прочели, не само външните въздействия, които са получили, са причина да поемат този път. Решителният момент да тръгнат в една или друга посока е дошъл отвътре. Ако не беше така, те биха възприели и всяко друго външно въздействие и биха изповядвали всякакви други идеи.
Ако това е вярно за човека, който няма никакво
отношение
към реалността на духа, колко по-вярно е то за тези, които признават съществуването на една първопричина.
За да се убедим във всичката стойност и значение на вътрешния подтик, нека си зададем въпроса: Кога хората на тази земя са по-нещастни? Дали когато загубят външното си богатство или когато загубят вътрешната си увереност. При външна загуба и при запазен вътрешен ентусиазъм всичко по-лесно се оправя. По-тежко е, когато изчезне вярата в това, което е станало за тях идеал.
към текста >>
В
Свещеното
писание се казва на едно място: „Пълен с благодат и истина“.
Как например изглежда за човека доволството на едно прасе? То е унизително, дори отвратително доволство. Така за други по-високи светове изглежда нашето състояние в гъстата материя, така изглежда нашата алчност и нашата похотливост за един поглед отвисоко, за един поглед от световете на напредналите същества. Когато човек напусне този свят, тогава чак ще види ясно състоянието, в което се е намирал на земята. Имало е случаи, когато душите на някои починали са наблюдавали с неудоволствие излишните и суетни почести, както и пресилената надгробна реч, произнесена над мъртвия труп, защото разбрали огромната разлика между този шумен церемониал и истинското състояние на душата.
В
Свещеното
писание се казва на едно място: „Пълен с благодат и истина“.
Човек все трябва да е пълен с нещо. С какво? Някои ще кажат със знание, със сила, с известност или богатство. Как изглежда човекът, пълен само със знание? Той прилича на енциклопедия, на справочна книга или на библиотечен шкаф.
към текста >>
В това
отношение
трябва да бъдем абсолютни и да не се самоизмамваме.
На това много ученикът, който използува краткия интервал мълчание, отново зададе въпрос. Ученикът: Учителю, ние понякога сме затруднени да отговорим на възражения като например следното: Какво направиха християнските народи през двадесет столетия? Нали вървяха по учението на Христа? Учителят се обърна към запитващия и подчертано, с известна строгост в гласа отговори. Учителят: Народите, които са живели в омраза и воини, не са вървили по Христовия път.
В това
отношение
трябва да бъдем абсолютни и да не се самоизмамваме.
Тези народи, които са служили на друг Бог, който ги е учил да вършат престъпления, а не на оня Бог, Когото Христос наричаше моя Отец, не може да се нарекат християнски. Христовото учение е още в зародиш в съзнанието на хората. То още не е приложено. Бог, за Когото ни говори Христос, Той никога не е променил Своето отношение към човека. Той винаги се притичва на помощ към оня, който Го е призовал с всичката си душа, сърце и ум.
към текста >>
Бог, за Когото ни говори Христос, Той никога не е променил Своето
отношение
към човека.
Учителят: Народите, които са живели в омраза и воини, не са вървили по Христовия път. В това отношение трябва да бъдем абсолютни и да не се самоизмамваме. Тези народи, които са служили на друг Бог, който ги е учил да вършат престъпления, а не на оня Бог, Когото Христос наричаше моя Отец, не може да се нарекат християнски. Христовото учение е още в зародиш в съзнанието на хората. То още не е приложено.
Бог, за Когото ни говори Христос, Той никога не е променил Своето
отношение
към човека.
Той винаги се притичва на помощ към оня, който Го е призовал с всичката си душа, сърце и ум. Той ще му изпрати утешител. Под утешител ние разбираме светящия човек. Когато ни посети такъв човек, всичко става ясно и разбрано. Противоречията изчезват и ние заживяваме в хармонията на Всемира.
към текста >>
- Защо някои хора, които не живеят по изискванията на Божествения закон и са познати като алчни, честолюбиви, дори нечисти в своите сделки, все още живеят добре и са поне привидно задоволени във всяко
отношение
?
Ако успеем да излезем от пътя на илюзиите и примамките на този свят примамки, които ни лишават от възможностите да виждаме всичко в яснота, ние ще пробудим заспалите сили в себе си, които сили са най-големият наш дар. В човека чака много голяма и неподозирана сила, която стои неизползувана. Пробуди ли се тази могъща сила, неразбраното става разбрано и привидно непостижимото става постижимо. Ето как благодатта е вътре в самия човек. Ученикът, след като поразмисли нещо. запита:
- Защо някои хора, които не живеят по изискванията на Божествения закон и са познати като алчни, честолюбиви, дори нечисти в своите сделки, все още живеят добре и са поне привидно задоволени във всяко
отношение
?
Учителят леко присви вежди, после вдигна глава и с ведър поглед, в който блестеше светлината на една усмивка, каза: - Не се радвайте на онова „добро“, което е постигнато по нечестните пътища. То е привидно и много кратко щастие. Може хората да не вярват, но проверена истина е, че от богатство, придобито по нечестен начин, никога не може да се очаква добро. Спечеленото с чест има друга валутна стойност.
към текста >>
В това
отношение
за понятието честност духовният свят е уточнил други мерки.
Честният човек прилича на дреха, която колкото и да я перете, не прави водата мътна. Честният човек плаща своите задължения. Има един закон в духовния свят, според който, ако имате задължение от десет милиона лева, невидимият свят е готов да го изплати, но дълга ви от пет лева трябва сами да си изплатите. Невидимият свят прощава големите грешки, но малките - никога! Честният човек не е жесток.
В това
отношение
за понятието честност духовният свят е уточнил други мерки.
За пример ловците и риболовците там не се считат за честни. Ученикът: Учителю, тъй като разбрах, че сте зает с друга работа, която Ви очаква след няколко минути, ще Ви помоля макар и накратко да ни кажете що е това хармония? Учителят: Хармония се получава при среща на двама приятели, когато всеки от тях вижда у другия най-добрите черти на неговия характер. Като каза това, Учителят стана, погледна за минутка станалите на крака ученици, вдигна ръка за поздрав и се оттегли. Учениците не успяха да кажат нищо като благодарност, защото тя се четеше в очите им.
към текста >>
64.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
- Константин Златев
През целия си активен живот на
свещенослужител
никога не забравя и потребностите на обществото.
К. Дъновски служи като свещеник в продължение на осем години във варненския храм "Св. Богородица" (1860-1868). На 17.01.1865 г. той освещава първата българска църква във Варна "Св. Архангел Михаил".
През целия си активен живот на
свещенослужител
никога не забравя и потребностите на обществото.
Той е този, който мобилизира по-заможните българи в черноморската ни столица за основаване на църковно-училищна община, чийто първи председател от 1860 до 1868 г. е именно той. През 1873 г. свещ. К. Дъновски е избран за председател на епархиалния смесен съвет във Варна.
към текста >>
1897; първото многотиражно издание е от 1912 г.), изградена върху тълкувания на библейски стихове и съдържаща - според автора - онези пасажи от
Свещеното
Писание, диктувани пряко от Духа.
К. Дъновски. Православният духовник прави опит да назначи сина си като чиновник при Варненския и Преславски митрополит, който му е личен приятел, но П. Дънов отклонява поканата. Председателят на Теософското общество у нас по онова време - Софроний Ников, му предлага работа като проповедник за тази организация, но също получава отказ. От този период е и втората книга на Петър Дънов - "Заветът на цветните лъчи" (ок.
1897; първото многотиражно издание е от 1912 г.), изградена върху тълкувания на библейски стихове и съдържаща - според автора - онези пасажи от
Свещеното
Писание, диктувани пряко от Духа.
Ала най-важното събитие е от 07.03.1897 г., малко преди Петър Дънов да навърши 33 години (т.нар. "Христова възраст"). Това е моментът, в който той получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Този е най-значимият плод на усилието да остане насаме със себе си и да надникне навътре в душата си, за да разбере кой е той, защо е тук и какво очаква Небето от него. В един вълшебен миг на кристално ясно прозрение П.
към текста >>
Съхранените данни са оскъдни, но все пак създават известна представа в това
отношение
.
Ето и оценката на самия Петър Дънов за неговото учение: "Всичко онова, което съм казал, няма да загине, то ще си бъде, това са живи думи...", "Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа." И тъй, Учителят на Бялото братство Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно) си заминава от този свят на Стефановден (според новия църковен стил) в самия край на бурната и съдбоносна 1944 г., оставяйки основаното от него движение без водач и обединителен център. Скоро секва активният живот на белите братя и сестри, спират техните изяви в обществото, а процесът е довършен от "на- родно-демократичното" правителство на БКП (под прикритието на ОФ) - партията изтребителка, морален и физически убиец на цвета на българската интелигенция след Втората световна война. За придобиване на по-пълна картина за ББ от онези времена е необходимо да се знае кои и какви са неговите членове.
Съхранените данни са оскъдни, но все пак създават известна представа в това
отношение
.
От средите на писателите най-популярни последователи на П. Дънов са Мара Белчева, Георги Томалевски и Георги Радев. Измежду медиците - преди всичко прочутият народен лечител Петър Димков, както и д-р Георги Миркович и Михаил Стоицев. Философи: д-р Методи Константинов, Боян Боев, Ангел Томов. Между политиците (по-скоро - замесен в политиката) не може да не споменем Любомир Лулчев (противоречивите оценки за него се дължат повече на недобра информираност, отколкото на обективност).
към текста >>
65.
Божественият Принцип на ИСТИНАТА
- Константин Златев
Нашето интелектуално или емоционално
отношение
към нея с нищо не може да я промени.
И затова природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока - посоката, в която всичко във Вселената се движи - от граничното към безграничното и безначалното. "Истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32 - бел. К. З.)." На духовно, непроявено равнище Истината присъства в корена на всяко обективно явление, процес, субект (индивидуалност) или даденост.
Нашето интелектуално или емоционално
отношение
към нея с нищо не може да я промени.
Мирогледът на всеки човек представлява съвкупност от схващания и убеждения, които той е приел за истинни. Рано или късно - всички те подлежат на изменение, нерядко радикално. Човешкото същество е в непрекъснато динамично развитие. Затова и устоите на светогледа му обладават само относителна стойност. Над всички тях - горда в своята абсолют- ност - се извисява вечната Истина: "Истината е независима от личните схващания на хората.
към текста >>
Деликатното
взаимоотношение
между непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина -
взаимоотношение
, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П.
Първото изискване по пътя на окултния ученик е да усвои различаването. И тук именно Истината е неговата незаменима помощница и водителка. Ако, разбира се, той съумее да я отличи от нейните фалшиви посестрими: полуистината, неистината, премълчаната истина, бялата (или т.нар. благородна) и недотам бялата, т. е. откровена, лъжа.
Деликатното
взаимоотношение
между непроявената (като иманентна на Бога) и проявена в Космоса Истина -
взаимоотношение
, поддържащо баланса и подхранващо равновесието на съществуващото (като глобална система от субекти и взаимовръзки) - е обрисувано от Учителя П.
Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното.
към текста >>
Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно
отношение
индивидуалности.
Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие." Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината. Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото служение. Висшата изява на слу- жението е саможертвата.
Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно
отношение
индивидуалности.
Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П. Дънов: "Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко любов към Истината!
към текста >>
Каквото е красотата по
отношение
на човека, такова е Истината по
отношение
на Божествения свят.
За някои търсещи по духовния Път тя е една от най-значимите надежди за спасение на съвременното човечество от призрака на безогледното потребителство, войнстващата бездуховност, покварата на нашата цивилизация и застрашително надвисващата екологическа катастрофа. Може би тя фокусира в себе си толкова надежди поради факта, че представлява сплав от редица най-фини и извисени изяви на Духа. Всеки от нас има собствен критерий за красивото. И въпреки това Красотата, призната от всички за безусловна и издигната на пиедестал от колективната духовност на човечеството, притежава без съмнение заряда и достойнствата на Абсолютното. Взаимовръзката между Истината и Красотата е осветлена лаконично, ала с пределна дълбочина от Учителя на ББ в България: "Красотата е също израз на Истината.
Каквото е красотата по
отношение
на човека, такова е Истината по
отношение
на Божествения свят.
Истината е неговата светлина (курсивът мой - К. З.)". Който върви по верния (а той е най-краткият!) път към Бога, неизменно става съпричастен към красивото в живота. Нещо повече - Красотата оставя своя неизличим отпечатък върху лицето и формите му, върху тялото и жестовете му, върху начина на изразяването и движенията му. Такъв човек се превръща в посланик на Красотата. У него наред с прекрасното пълноценно живее и диша и истинното.
към текста >>
- Чрез разумното си и мъдро
отношение
и поведение спрямо природата и другите живи същества.
"Истината е първичният капитал, който е вложен в човешката душа." (Учителят П. Дънов) Още от сътворяването на човека Бог е вложил в неговата духовна същност безценния зародиш на Истината. Всеки човек следва да го открие у себе си и да го прояви. Как именно да го стори?
- Чрез разумното си и мъдро
отношение
и поведение спрямо природата и другите живи същества.
Само тогава Истината в съзнанието на личността би заела подобаващото й се място на върха на пирамидата от ценности за конкретния човек. Само тогава би било в сила и заключението на Учителя П. Дънов: "Истината подразбира висшето в човека" (курсивът мой - К. З.). А къде да я открием - тази мирова вълшебница, приковала в себе си погледите на всички живи същества? Ето отговора на Учителя на ББ у нас, на който напълно можем да се доверим: "Къде ще намерите Истината?
към текста >>
В този стих на
Свещеното
Писание (един от т.нар.
От друга страна, познаването на Истината е задължителен стадий по пътя към духовното съвършенство. Категоричното разграничаване на Истината от нейните умели дубльори - полуистината и откровената лъжа, е атестат за духовна зрелост, който окултният ученик следва да придобие още в началната фаза на своето придвижване по Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване. А действителното познаване на Истината, сиреч тоталното сливане с нейната брилянтна същност, е вече постижение от най- висок ранг. То бива достояние единствено на Учителите. Това е причината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6).
В този стих на
Свещеното
Писание (един от т.нар.
"златни стихове" в Библията) по най-краткия и достъпен начин е изразено онова върховно състояние на съзнанието, в което всеобхватно и безусловно господства вибрацията на Божествената Истина. Това именно е състоянието на свръхсъзнание. Преходът от тленно към нетленно, от временно към вечно, от земно към небесно съответства в най-висока степен на процеса на познаване на Истината. Този полет на Духа би могъл да се илюстрира сполучливо с картината на едно устремно и в същото време плавно и красиво движение към висините на Божествения свят. Нещо повече - траекторията на полета не се осъществява произволно, а е в пряка зависимост от законите, действащи в невидимия свят.
към текста >>
66.
Божественият Принцип на ПРАВДАТА
- Константин Златев
в) III принцип: всеки човек и всяко живо същество въобще притежава
свещеното
право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това
" В тази връзка Учителят П. Дънов пояснява: "И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат."
в) III принцип: всеки човек и всяко живо същество въобще притежава
свещеното
право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това
Учителят П. Дънов изтъква относно този принцип следното: "На всеки човек със самото идване на Земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество." Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, но които той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализацията на този изначален човешки потенциал.
към текста >>
Каквото е водата по
отношение
на твърдата почва, това е правдата по
отношение
на човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела.
Тази формулировка не е само теоретическо заявление. Практическият опит като безпогрешен критерий за истината доказва, че справедливостта освобождава човека от неговите слабости и пороци. Тя е първото стъпало към жадуваното съвършенство. Учителят П. Дънов подчертава: "Правдата... може да се оприличи на водата.
Каквото е водата по
отношение
на твърдата почва, това е правдата по
отношение
на човешкия живот, защото тя е, която смекчава твърдите тела.
Хората, които са се озлобили, са се втвърдили, защото нямат правда. А онези, които са станали меки, имат правда. Дайте на един човек правото и той ще омекне. Същото действие оказва на растенията и водата." Факторът, който с най-мощна сила задържа човека във веригите на материята, е неговото его.
към текста >>
67.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
- Константин Златев
б)
отношение
на свободата към човека
За окултния ученик е от особена важност да проумее, че не винаги външната свобода е предпоставка за постигане на вътрешна свобода на личността. В духовно-нравствен и в езотеричен аспект е точно обратното - вътрешната свобода се превръща в условие за външната. В своите беседи и лекции Учителят П. Дънов подчертава, че свободата има три отношения към човека: 1) физическо; 2) умствено и сърдечно; 3) духовно (тези три отношения ще разгледаме по-подробно в подточка "б"). И когато говорим за свободата или анализираме нейните изяви в действителността, следва да знаем точно коя от нейните разновидности имаме пред вид.
б)
отношение
на свободата към човека
- физическо: За тази разновидност на свободата Учителят П. Дънов споделя: "Физическата, гражданската страна на свободата е само предговор за онази велика свобода, към която душата се стреми." В рамките на еволюцията на Духа в материалния свят първият импулс е насочен към постигане на свобода от ограниченията на физическата реалност, което като резултат включва и обществените (социални) и граждански свободи. В този аспект заслужава внимание следното заключение на Учителя на ББ у нас: "Всички съвременни хора и народи воюват за свободата. Кой не е воювал, но въпреки това човек пак не е свободен." - сърдечно и умствено: Емоционалната и мисловната сфера на човешкото същество представлява арена, върху която без отдих се разгаря съдбоносна битка и за личната, и за колективната свобода.
към текста >>
Всеки акт на ограничение в това
отношение
е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства проявлението на свободата.
Ако не го направиш от Любов, не си свободен." (Учителят П. Дънов) Всички мисли, чувства и дела извън Любовта, без заряда на Любовта, не подпомагат духовната еволюция на съществото и не го водят към свободата. Пълна свобода има само в Любовта. Да обичаш, означава да си готов да предоставиш най-голямата възможна свобода на любимото същество.
Всеки акт на ограничение в това
отношение
е акт на егоизъм, на самолюбие и възпрепятства проявлението на свободата.
Ето задълбочения размисъл на Учителя на ББ в нашата страна, разкриващ най-дълбоките взаимовръзки между свободата и Любовта: "Помнете: без Любов няма свобода в света. Ако разбираш любовта, ти си свободен. Докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, докато си отмъщавате, не сте свободни. Някой казва: "Искам свободен да бъда." Свободен си, ако служиш на Любовта. Иначе ще бъдеш роб.
към текста >>
В своето Слово той неведнъж се е спирал на това
взаимоотношение
и го е разглеждал от позициите на вечната Мъдрост на Космоса.
А човек е свободен, когато мисли" (Учителят П. Дънов). в) с изпълнението на Божията воля В изпълнението на волята на Създателя човешката душа открива себе си - своята най-дълбока същност, разгръща силата си до мащабите на Необятното и прегръща завинаги вихъра на свободата. Всеки, който посети гроба на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев", би могъл да прочете върху надгробната плоча един от крилатите му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа".
В своето Слово той неведнъж се е спирал на това
взаимоотношение
и го е разглеждал от позициите на вечната Мъдрост на Космоса.
От гледна точка на интерпретацията му само всеотдайният и безрезервно предан служител по Пътя към Божественото е способен да завоюва мечтаната пълнота на свободата: "Кой е свободен ? Само който служи на Бога и разбира Неговите повеления. В какво седи свободата? Да живеем за Безграничния! За да бъдеш свободен, трябва в дадения момент да бъдеш готов да извършиш онова решение, да вършиш всичко онова, което Вечното Начало изисква.
към текста >>
Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството." От приведения цитат става ясно и въздействието, което упражняват доброто и злото спрямо човека по
отношение
на неговата свобода.
Когато човек прави добро, той винаги отпървом се ограничава. А се ограничава, защото дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо всяко нещо, което в началото ограничава човека и го лишава от свобода, а на края му възвръща свободата, е добро. А всяко нещо, което в началото дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло.
Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството." От приведения цитат става ясно и въздействието, което упражняват доброто и злото спрямо човека по
отношение
на неговата свобода.
Не е трудно да ги разпознаваме пред вид указаната зависимост между тях и стадия на ограничаване на личността - в началото или в края на всеки жизнен процес, събитие или явление. д) със смирението Личното смирение е способно да посрещне всяко зло, всяко изпитание напълно спокойно, без да се наруши вътрешният покой на човека. Той - поелият по стръмната пътека на окултното ученичество - познава великолепно вечните и неизменни закони на Всемира и винаги се съобразява с тях. На първо място в своята ценностна система пилигримът по духовния Път поставя предоставянето на своето "аз" на Божественото, така че във всеки миг от живота му Бог да се проявява чрез него.
към текста >>
Човек е сътворен от Бога със
свещеното
право да се самоопределя, той изначално притежава свобода на волята и на избора.
Да се родиш отново, за да бъдеш свободен завинаги от греха (от злото), за да твориш само Добро и за да предоставиш без остатък своето психо-физическо естество за изява на Божественото. Това е най-красивият облик на свободата, родена и триумфираща в Духа! 4. Разумното същество човек притежава свободна воля и право на свободен избор "Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." (Учителят П. Дънов)
Човек е сътворен от Бога със
свещеното
право да се самоопределя, той изначално притежава свобода на волята и на избора.
Човешкото самоопределение в най-общия случай е или към добро, или към зло. Добрите постъпки са крачки към духовната свобода, а лошите утежняват кармичната обремененост на личността. Създателят на Вселената не ни налага нищо, включително и избора между двата полюса на Битието - Доброто и злото. Да изберем именно Доброто - това е и привилегия, и дълг за нас като разумни същества. Често ме питат: "Защо Бог с един замах не заличи злото от света?
към текста >>
Най-изостаналите в духовно
отношение
са съответно и с най-малки възможности да упражняват свободната си воля.
В подобен случай не бихме носили и отговорност за делата си. Но понеже имаме свободата на избора, предоставена ни от Всевишния още от акта на сътворяването ни, носим и отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово и действие. Разбира се, напълно свободен е само Бог. Нашата свобода е относителна, както и светът, в който живеем и я проявяваме. Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма свобода на избора.
Най-изостаналите в духовно
отношение
са съответно и с най-малки възможности да упражняват свободната си воля.
Това правило е в сила за всички природни и свръхприродни царства - от елементарните частици, атомите, молекулите, през минералите, растенията, едноклетъчните и многоклетъчни организми, до вида homo sapiens, чак до ангелските йерархии и Божествения свят. Лутайки се между възможното и необходимото, човек рано или късно открива параметрите на своята свобода. За да я използва с максимална разумност и целесъобразност, той следва да премине през рубикона на онова вътрешно пресътворяване, което вече многократно разглеждахме по други поводи - новорождението. За взаимозависимостите между духовните трансформации на човешкото същество и формите на проявление на неговата свободна воля говори и Учителят П. Дънов: "Хората днес са роби и за да се освободят, те трябва да се новородят.
към текста >>
Върху фона на всичко изнесено дотук няма нищо по-естествено от това, да проследим и потенциалните възможности, които крие в себе си свободата по
отношение
духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на личността.
Защото единственото същество, което е свободно - това е Бог. И единственото същество, което може да освободи напълно човека, е Бог (курсивът мой - К. З.). Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него. И те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм." 6. Свободата като предпоставка за духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на човека
Върху фона на всичко изнесено дотук няма нищо по-естествено от това, да проследим и потенциалните възможности, които крие в себе си свободата по
отношение
духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на личността.
Нека отново си послужим с мъдростта на Великия Учител: "Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувствате свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат." Очевидно свободата е не само цел, но и условие за духовно-нрав- ственото развитие и усъвършенстване на човешкото същество. Импулсът за придобиване на свобода и за разкъсване на ограниченията на материалния свят задължително обуславя и постижения в областта на морала и духовното пречистване.
към текста >>
По своята същност и съдържание тя представлява ново, разумно, неексплоататорско
отношение
на човека към природата.
Тя не зависи ни от човешкото знание, ни от човешкия правов ред. Нея не я брани външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е? " Необходимостта човек да признава правото на самоопределение и свободен избор на всички равнища на творението, включително в сферата на растенията и животните (флората и фауната), доведе до възникването през ХХ век на едно ново научно-практическо направление - екологията.
По своята същност и съдържание тя представлява ново, разумно, неексплоататорско
отношение
на човека към природата.
Особено бурно развитие екологията отбеляза в последните десетилетия на отминалото двадесето столетие и остава все така актуална (дори бихме казали - отличава се с постоянно нарастваща актуалност!) и днес, в началото на ХХ1 век и на третото хилядолетие. Философията на това коренно променено отношение на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея. Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения. Изключително тежко екологическо наследство получиха източноевропейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях.
към текста >>
Философията на това коренно променено
отношение
на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея.
И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, свобода ли е? " Необходимостта човек да признава правото на самоопределение и свободен избор на всички равнища на творението, включително в сферата на растенията и животните (флората и фауната), доведе до възникването през ХХ век на едно ново научно-практическо направление - екологията. По своята същност и съдържание тя представлява ново, разумно, неексплоататорско отношение на човека към природата. Особено бурно развитие екологията отбеляза в последните десетилетия на отминалото двадесето столетие и остава все така актуална (дори бихме казали - отличава се с постоянно нарастваща актуалност!) и днес, в началото на ХХ1 век и на третото хилядолетие.
Философията на това коренно променено
отношение
на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея.
Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения. Изключително тежко екологическо наследство получиха източноевропейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях. Равнището на обществената култура в тези държави все още не предполага максимално точна и обективна оценка на реалното екологическо положение. След като изминаха вече повече от петнадесет години от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация, се оказа, че наличието на политически плурализъм и свобода на словото сами по себе си не са достатъчно условие за повишаване социалните критерии при общуването на човека с природната среда.
към текста >>
По-съществено за всеки член на планетарната общност ще стане неговото собствено
отношение
към вътрешния закон - гласа на съвестта му, Божия глас в неговото съзнание.
Може би именно в периода на VI раса на Земята ще съзреят предпоставките за осъществяване на така старата, но оставаща актуална идея на Платон - изграждането на държава, ръководена от мъдреците. Поне докато отпадне изобщо потребността от наличие на граници между държавите и народите. В личен, индивидуален план свободата на избора вече ще бъде издигната на достоен за нея обществен пиедестал. Но поради неминуемата разлика в степените на еволюционно съзряване между отделните хора поне до определено равнище на хармонизиране на тези различия ще продължат да действат системи на националното и международното право. Рано или късно, под напора на естественото развитие и с благодатната подкрепа на Духа на Времето, те ще отпаднат.
По-съществено за всеки член на планетарната общност ще стане неговото собствено
отношение
към вътрешния закон - гласа на съвестта му, Божия глас в неговото съзнание.
Като продължение на тези разсъждения и като подходящ завършек на темата предлагаме още една мисъл на Учителя П. Дънов: "Ако мъдрецът иска да живее със закон, става нещастен. И ако глупавият иска да живее без закон, става също нещастен."
към текста >>
68.
VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА
- Константин Златев
Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод
съотношението
вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно.
Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод
съотношението
вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията.
Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот. Временният живот, обаче, е само сянка на Живота, или най-малката проекция на целокупния Живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всички условия за разумно рас- тене. А под целокупен живот се разбира общата Мирова Душа, която се проявява в цялата жива природа.
към текста >>
Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си
отношение
към себеподобните и природната среда.
Животът, който е в нас, е съвършен." Според учението на ББ животът не бива да бъде разделян на добър или лош. Той сам по себе си е един и не може да бъде друг освен добър. В света на относителността, в който живеем, животът е абсолютна величина. Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот.
Те внасят в него собствения си почерк на разумност, собственото си
отношение
към себеподобните и природната среда.
По такъв начин те формират жизнената действителност "по свой образ и подобие" и й придават специфичен облик. За тези процеси и взаимодействия говори и великият духовен Учител: "Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. И когато се казва, че животът трябва да се подобри, това е погрешна идея. Сам по себе си животът не е нито добър, нито лош.
към текста >>
Разглеждайки
отношението
Бог - Жива Разумна Природа, Учителят на ББ у нас отбелязва: "... Ние наричаме разумна, Жива Природа онова, което е проявено.
В нея има вечно движение (курсивът мой - К. З.), вечно творчество, което се направлява от разумни закони. В тия закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот " (Учителят П. Дънов).
Разглеждайки
отношението
Бог - Жива Разумна Природа, Учителят на ББ у нас отбелязва: "... Ние наричаме разумна, Жива Природа онова, което е проявено.
А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието (курсивът мой - К. З.). Идейното, вечното, свещеното, непроявеното - това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА. То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ.
към текста >>
Идейното, вечното,
свещеното
, непроявеното - това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА.
В тия закони забелязваме един ритъм, една периодичност, която се таи дълбоко в самата същина на Битието, в начините на неговата проява. На този космичен ритъм почиват ония два велики процеса в Живата Природа - инволюция, при която имаме едно движение от центъра към периферията, и еволюция, която представя движение на живота от периферията към центъра. В тези два процеса се създават условията, при които може да се прояви мировият живот " (Учителят П. Дънов). Разглеждайки отношението Бог - Жива Разумна Природа, Учителят на ББ у нас отбелязва: "... Ние наричаме разумна, Жива Природа онова, което е проявено. А онова, което още не е проявено, ние наричаме идейна душа на Битието (курсивът мой - К. З.).
Идейното, вечното,
свещеното
, непроявеното - това е Бог, това е великото НАЧАЛО НА ЖИВОТА.
То е свързано с проявеното. Затова някои наричат Природата тяло на Бога. Това, обаче, е само един образ. Ала мнозина дотам се увличат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество.
към текста >>
В едно
отношение
тя седи малко по-горе от него.
Интересно е как тази мълчалива дискусия е осветлена в учението на ББ: "Има много учени хора - може да четете техните книги, но ще се намерите в голямо противоречие. Те считат, че човек стои по-високо от природата. В някои отношения са прави. Ако вземат човека за едно божество, тогава да - човек е едно проявление на Бога. Но като проявление на природата той не седи по-горе от нея.
В едно
отношение
тя седи малко по-горе от него.
Защото под думата "природа" се разбира съвкупността на всички онези разумни същества, които работят в света. Тогава може ли един човек да седи по-високо от тези разумни същества? Следователно природата е разумното в света. Аз не говоря за онази механична природа, на която ти се молиш и тя не те слуша, а за природата, която е отзвук на Божественото " (Учителят П. Дънов). Бог очаква от Своите разумни чеда да се отнасят към природата като към майка.
към текста >>
1) Ново
отношение
към природата
Той, Великият Посветен на ББ, свързва изучаването на формата (външната страна на природата) с разумното начало, извикало тази форма за живот. Това е действен и резултатен път към установяване на живоносни, взаимно обогатяващи отношения с вечната Майка. А казваме, че тези отношения са от взаимна полза, понеже и природата би имала какво да получи от мъдрия, живеещ и работещ в името на Цялото човек. В следващите редове ще разгледаме поредица закони, формулирани от Учителя П. Дънов и предадени на неговите последователи по достъпен, разбираем начин независимо от тяхната дълбочина и мащабност.
1) Ново
отношение
към природата
"Новото отношение към природата е необходимо за повдигането на човечеството. Механичното отношение към природата причинява огрубяване на човешкия характер." (Учителят П. Дънов) Общуването с разумните сили, стаени зад външното проявление на природната среда, подпомага разгръщането на духовния потенциал на човешкото същество. За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят."
към текста >>
"Новото
отношение
към природата е необходимо за повдигането на човечеството.
Това е действен и резултатен път към установяване на живоносни, взаимно обогатяващи отношения с вечната Майка. А казваме, че тези отношения са от взаимна полза, понеже и природата би имала какво да получи от мъдрия, живеещ и работещ в името на Цялото човек. В следващите редове ще разгледаме поредица закони, формулирани от Учителя П. Дънов и предадени на неговите последователи по достъпен, разбираем начин независимо от тяхната дълбочина и мащабност. 1) Ново отношение към природата
"Новото
отношение
към природата е необходимо за повдигането на човечеството.
Механичното отношение към природата причинява огрубяване на човешкия характер." (Учителят П. Дънов) Общуването с разумните сили, стаени зад външното проявление на природната среда, подпомага разгръщането на духовния потенциал на човешкото същество. За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят." 2) Божият глас у човека
към текста >>
Механичното
отношение
към природата причинява огрубяване на човешкия характер."
А казваме, че тези отношения са от взаимна полза, понеже и природата би имала какво да получи от мъдрия, живеещ и работещ в името на Цялото човек. В следващите редове ще разгледаме поредица закони, формулирани от Учителя П. Дънов и предадени на неговите последователи по достъпен, разбираем начин независимо от тяхната дълбочина и мащабност. 1) Ново отношение към природата "Новото отношение към природата е необходимо за повдигането на човечеството.
Механичното
отношение
към природата причинява огрубяване на човешкия характер."
(Учителят П. Дънов) Общуването с разумните сили, стаени зад външното проявление на природната среда, подпомага разгръщането на духовния потенциал на човешкото същество. За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят." 2) Божият глас у човека "Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре.
към текста >>
той се проявява вън и независимо от нашето съзнание и лично
отношение
.
Дори и едничка лоша мисъл вече е въплътено зло. Във физическия свят сме в състояние да наблюдаваме непосредствено действието на съзидателните и разрушителните сили. Телесните ни сетива ни го разрешават. Обстоятелството, че не сме способни (поне огромният процент от нас) да съзираме въздействието, което оказват мислите и чувствата ни в невидимия свят, не ни оправдава ни най-малко. Законът на духовния бумеранг е обективен - т. е.
той се проявява вън и независимо от нашето съзнание и лично
отношение
.
Познанието за неговото съществуване и функции би следвало да ни помогне да бъдем разумни във всичките си жизнени изяви. За всичко се заплаща на този свят... Ако не на този, в отвъдния... 8) Взаимопомощта Ако помогнеш на изпадналия в нужда, някога в бъдещето, когато ти самият имаш нужда от помощ, някой друг ще ти я окаже. Отминеш ли бедстващия, рано или късно и ти самият ще бъдеш отминат равнодушно, колкото и изгаряща да е потребността ти от съдействие.
към текста >>
2.
Отношението
на ученика по духовния Път към Природата и нейните царства
И страдаме безутешно за пропуснатия шанс. В същност страдаме поради своята глупост и невежество. Божественият метод е да започнем с малкото и постепенно да го развиваме. Така неизбежно достигаме и до голямото. Познавайки резултатите от прилагането на двата метода, окултният ученик има отново право на избор.
2.
Отношението
на ученика по духовния Път към Природата и нейните царства
"Всички форми в природата са символи на един вечен идеален свят. Те са книгата, от която ученикът чете какво е писал Бог. Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско.
към текста >>
Отношението
на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно.
Ученикът започва своето учение от природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там търси той правилните методи за живот и чистота." (Учителят П. Дънов) Езотеричното познание ни разкрива истината за наличието на четири природни царства: минерално, растително, животинско и човешко, и едно свръхприродно - ангелско. Структурата на тези царства в Природата, които представляват огромни общности от същности (монади, единици живот, проявления на Духа в света на формите) на сходна или съпоставима степен на духовно развитие, е вертикална. Започвайки от най-ниското - минералното, и продължавайки все по-нагоре - през растителното, животинското и човешкото, и достигайки до ангелското, в подножието на Божествения свят, тази структура в същност се явява еволюционната стълбица на Проявеното Битие.
Отношението
на окултния ученик към Природата като цяло и към нейните царства в най-висока степен обуславя възможностите му за израстване по вечния Път към Бога, който той - ученикът - съзнателно е поел и се стреми да го следва целенасочено и всеотдайно.
Учението на ББ в редакцията на Мировия Учител П. Дънов свидетелства, че животът е вечен. Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори. Законът на живота е ПРОМЯНАТА.
към текста >>
Особено изразителни в това
отношение
са човешкото лице и ръцете.
Учителят на ББ у нас го изразява по свой начин: "Това, което става в природата, трябва да го превеждаме и за вътрешния живот. Трябва да правим преводи. Например, слънцето, което грее сега, ни казва: "Така и вие трябва да греете." Връзката между вътрешния и външния живот е разкрита и в начина, по който Майката-Природа извайва своите форми. Нейното неподражаемо умение на майстор-ваятел намира израз и в човешкото тяло. Всяка част и детайл от него говори за същността и качествата на неговия притежател, рисува чертите на неговия характер.
Особено изразителни в това
отношение
са човешкото лице и ръцете.
Премъдрата Природа не допуска нищо излишно. Тя дава всекиму съвършено справедливо. Така външният човек е най-яркото и точно свидетелство за това, докъде е достигнал по еволюционния си Път вътрешният, истинският човек. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Трябва да изучавате вътрешния си живот.
към текста >>
Но тя обича съществата да бъдат прилежни и в умствено
отношение
, и в духовно отношение, във всяко едно
отношение
човек да бъде прилежен.
Щом се безпокоиш, тревожиш се, роптаеш, тя пише: да се анулират всички семестри. Нищо повече. Ще повтаряш пак семестрите, докато научиш уроците си. Това не се отнася лично до някого. Тя няма неприятни чувства към когото и да е.
Но тя обича съществата да бъдат прилежни и в умствено
отношение
, и в духовно отношение, във всяко едно
отношение
човек да бъде прилежен.
Да не се пресилва, но да бъде прилежен. За всеки предмет, който иска да се изучи, тя е дала необходимото време - ни повече, ни по-малко. Но нищо не трябва да остане ненаучено." И така, външната форма на човешкото същество - и като цяло, и като градивни компоненти - предлага цялостна и точна информация за степента на духовно- нравственото развитие на личността, както и относно перспективите за неговия по-нататъшен жизнен път. Върху основата на тази обективна взаимовръзка са възникнали редица окултни науки: хи- романтия, френология, физиогномика и др. Учителят П.
към текста >>
В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в
отношението
към сътворения от Него свят.
Върху основата на тази обективна взаимовръзка са възникнали редица окултни науки: хи- романтия, френология, физиогномика и др. Учителят П. Дънов е владеел блестящо цялото това познание, което е демонстрирал хиляди пъти както в своите беседи и лекции, така и в личните си контакти с последователи и външни за общността на ББ хора (никой не е в състояние да посочи точната цифра на посетителите, които са го молели да надникне в съдбата или в бъдещето им и да им даде подходящ съвет за настоящата им житейска ситуация; като правило той не е връщал никого). На всяка крачка в своето учение П. Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същества.
В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в
отношението
към сътворения от Него свят.
Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция.
към текста >>
Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе,
отношението
към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност.
Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същества. В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво.
Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе,
отношението
към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност.
В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва.
към текста >>
В съответствие с проявленията на това
отношение
хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция.
В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност.
В съответствие с проявленията на това
отношение
хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция.
Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва. Тази природа, която сега се открива, това е едното лице, това са отрицателните сили, които действат сега.
към текста >>
Срещаме я навсякъде: в
отношението
към предметите, с които удовлетворяваме всекидневните си потребности, към другия пол, към храната, към удобствата, към удоволствията, изобщо към задоволяването на щенията на сетивната ни същност (т.нар.
Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов). Един от най-страшните пороци, завоювали трайно място в човешкото съзнание още от прохождането на хомо сапиенс, е алчността. Тя има твърде много насоки на проявление и най-вече - за притежание на собственост.
Срещаме я навсякъде: в
отношението
към предметите, с които удовлетворяваме всекидневните си потребности, към другия пол, към храната, към удобствата, към удоволствията, изобщо към задоволяването на щенията на сетивната ни същност (т.нар.
плътски наслади), дори към знанието. Окултният ученик трябва да избягва всичките й проявления така, както дяволът бяга от тамяна - но осмислено, с максимално точна самооценка. Той има за задача да прави разлика между удовлетворяването на своите обективни нужди и безразборните излишества на алчността. И в това направление незаменим учител и наставник му е Живата Разумна Природа: "Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват. Удоволствието е сянка на насищането.
към текста >>
Достатъчно е да следва нейните закони и да се стреми да работи за хармонията в нейната среда, както и за разумното
отношение
на човешкия род към нея.
Съответствие има във всичко. Ако ти можеш да направиш една връзка между планините и полетата, да разбереш пътя на движението им и туй, което си добил - тогава ще разбереш онова съответствие, което съществува в самия порядък на природата." Като венец на своето познание и разбиране за Природата окултният ученик вижда в нейно лице достоен партньор в изграждането на един по-добър, по-светъл и по-справедлив свят. Не на последно място - той знае, че този процес е дълъг и труден и че той започва с израстването на собственото "аз". И в тази насока Майката-Природа би могла да му бъде отличен помощник.
Достатъчно е да следва нейните закони и да се стреми да работи за хармонията в нейната среда, както и за разумното
отношение
на човешкия род към нея.
Тогава и тя ще му отговори със същото. И грандиозният План на Създателя за света като цяло и за същия този ученик по духовния Път ще бъде осъществен в цялата своя пълнота и съвършена красота. "Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво, не й противодействайте. И като се радвате, и като страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате, и каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро" (Учителят П. Дънов). Венец на познанието и разбирането на ученика за Природата е и придобиването от негова страна на умението да открие и утвърди своето място в нейната реалност, подчинено на служението на Цялото.
към текста >>
Дънов: "Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя към съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че
отношението
му към нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец.
И грандиозният План на Създателя за света като цяло и за същия този ученик по духовния Път ще бъде осъществен в цялата своя пълнота и съвършена красота. "Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво, не й противодействайте. И като се радвате, и като страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате, и каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро" (Учителят П. Дънов). Венец на познанието и разбирането на ученика за Природата е и придобиването от негова страна на умението да открие и утвърди своето място в нейната реалност, подчинено на служението на Цялото. Понеже, както казва Учителят П.
Дънов: "Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя към съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че
отношението
му към нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец.
Това именно познание на Истината за Битието дарява мъдрия му притежател с жадуваната свобода на духа: "Сега човек трябва да добие своята свобода. Но тя се добива чрез разбиране на Цялото, чрез живот за Цялото. Сега трябва да знаете къде ви е мястото в царството на природата и какво ви е отношението към Бога" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Сега трябва да знаете къде ви е мястото в царството на природата и какво ви е
отношението
към Бога" (Учителят П. Дънов).
Венец на познанието и разбирането на ученика за Природата е и придобиването от негова страна на умението да открие и утвърди своето място в нейната реалност, подчинено на служението на Цялото. Понеже, както казва Учителят П. Дънов: "Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя към съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че отношението му към нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец. Това именно познание на Истината за Битието дарява мъдрия му притежател с жадуваната свобода на духа: "Сега човек трябва да добие своята свобода. Но тя се добива чрез разбиране на Цялото, чрез живот за Цялото.
Сега трябва да знаете къде ви е мястото в царството на природата и какво ви е
отношението
към Бога" (Учителят П. Дънов).
към текста >>
69.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
- Константин Златев
На друго място в своето Слово той хвърля допълнителна светлина върху
взаимоотношението
между видимата (тленната) и невидимата (нетленната) природа на човека: " Човек е едновременно физическо и духовно същество.
талантлив праведник гений светия духовен Учител
На друго място в своето Слово той хвърля допълнителна светлина върху
взаимоотношението
между видимата (тленната) и невидимата (нетленната) природа на човека: " Човек е едновременно физическо и духовно същество.
Душата е, която управлява това същество. Тя е полудуховна и полуматериална "физическа материя" - това е светът на формите, необходими за проявата и битието на нещата. Духовен свят - това са онези сили, които работят за създаването на тези форми. Душата - това е условието, което подготвя съграждането на тези форми. Всяка душа трябва да има тяло, за да се прояви (курсивът мой - К. З.)."
към текста >>
По-конкретно - той проследява взаимодействието между човешката личност и Живата Разумна Природа като
съотношение
между частта и Цялото: "Природата не е създала човека за играчка.
Съгрешилите на Слънцето, на Юпитер, на Сатурн, на Марс, на Венера - всички ги изпращат тук на заточение. Вие сте дошли от разни системи - не че сте най-лошите, но не сте били много напредничави там." Не звучи твърде хвалебствено като за "венеца на творението", нали? Затова пък можем да го приемем за напълно достоверно. Впрочем - не малко от нашите дела го доказват, и то съвсем убедително. След като е хвърлил достатъчно светлина върху произхода на човека, Учителят на ББ у нас спира вниманието си на съществени подробности, разкриващи в дълбочина и неговата същност.
По-конкретно - той проследява взаимодействието между човешката личност и Живата Разумна Природа като
съотношение
между частта и Цялото: "Природата не е създала човека за играчка.
Природата прави с човека един от великите опити в света. В Битието човешката раса съществува, тя заема същото място, каквото белите дробове и сърцето в тялото. Какво нещо е човекът в Космоса? В Битието човекът сега е дробовете и сърцето. Такова е отношението.
към текста >>
И в това
отношение
най-бързият, най-сигурният и най-ефективният метод е този на Любовта.
Както е известно, всяка значима промяна в света, в който живеем, започва от личността, от съзнателното самоизграждане на индивида. Едва след като сме събрали нещо в себе си - в сърцето и душата, - едва тогава можем да предлагаме от своето духовно съкровище и на другите. Безрезервно и безкористно, разбира се. Иначе остават само думите. Планини или лавини от думи без покритие, без да си го преживял, да си го изстрадал и това, за което говориш, да е станало част от самия теб.
И в това
отношение
най-бързият, най-сигурният и най-ефективният метод е този на Любовта.
Тя проправя с безпогрешен усет пътища навсякъде, във всичко и между всички. В този дух е и препоръката на Учителя П. Дънов: "Връзките между вас да бъдат Божествени. Господ образува сега една Божествена организация, която почива на закона на Любовта. Дойде ли Любовта, тя ще ни организира!
към текста >>
Дънов по
отношение
на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане".
Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро (курсивът мой - К. З.). Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши." И още: "... Съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието." Като допълнение към изложеното Учителят на ББ в нашата страна предлага и една оригинална теза: "Адът" е място, дето злото е и отвътре, и отвън; "небето " е място, дето доброто е и отвътре, и отвън." Според него когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П.
Дънов по
отношение
на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане".
Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа.
към текста >>
Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в
отношението
му към ближния.
Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв.
Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в
отношението
му към ближния.
Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението. Вторият изисква да бъдат подтиснати гневът и яростта - това е кротостта. И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение. По този повод Учителят на ББ в България подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява. Там не се позволява скръб.
към текста >>
Той достига до заключението, че истински здравият човек е здрав едновременно и във физическо, и в умствено, и в сърдечно (емоционално)
отношение
.
В съгласие с редица авторитетни езотерични концепции Учителят на ББ в нашата страна приема, че човек притежава освен материално още и астрално (чувствено, емоционално), ментално (умствено) и каузално (причинно) тяло. Всяко от тези фини тела изпълнява специални функции и притежава свои специфични енергии. Това разбиране за човешката личност, състояща се главно от четирите разгледани по-горе основни тела, взаимно проникващи се и влияещи си едно на друго, има решаващо значение в учението на ББ за дефиниране и диагностициране на здравето, както и за възникването и отстраняването на болестите. От особено значение е фактът, че Учителят П. Дънов не противопоставя духовното на материалното естество у човека.
Той достига до заключението, че истински здравият човек е здрав едновременно и във физическо, и в умствено, и в сърдечно (емоционално)
отношение
.
Или, казано по друг начин - здрав е само онзи, чиито ум, чувства и воля са в пълна хармония. Както вече бе отбелязано по-горе, в частта от Словото на Учителя П. Дънов, посветена на здравната проблематика, изключително внимание бива отделено на профилактиката. Методите за природосъ- образен, здравословен начин на живот в това учение притежават подчертано профилактична насоченост. Хигиената - както външна, така и вътрешна - е издигната в култ.
към текста >>
Дънов, който е бил отлично запознат със съвременната нему медицина (завършил е успешно едногодишен медицински курс в края на следването си в САЩ), е имал положително
отношение
към множество от лечебните средства на своето време, особено към хирургията.
Методите за природосъ- образен, здравословен начин на живот в това учение притежават подчертано профилактична насоченост. Хигиената - както външна, така и вътрешна - е издигната в култ. Главни лечебни средства са основните природни фактори: слънчевата светлина, въздухът, водата и храната. Представени са и редица оригинални методи за лечение; дадени са и многобройни полезни съвети за личната и обществена хигиена. Учителят П.
Дънов, който е бил отлично запознат със съвременната нему медицина (завършил е успешно едногодишен медицински курс в края на следването си в САЩ), е имал положително
отношение
към множество от лечебните средства на своето време, особено към хирургията.
Но той във всички възможни случаи е наблягал на природолечението. Изходно начало на тази теза е схващането, че лечебният процес не е концентриран толкова във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент, а преди всичко във възможностите да се стимулира органът или организмът към активна, с повишена интензивност дейност, от което да последва естествено възстановяване. Учителят на ББ в България предлага на своите последователи огромно по обем богатство от природолечебни методи, към които спадат водолечението, слънцелечението, лечение с дихателни и гимнастически упражнения, включително създадената от него Паневритмия. Освен това той е особено оригинален източник и на психотерапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения в тази област имат своето начало в духовния живот на личността, той е дал изненадващо голям брой разработки на този вид лечение.
към текста >>
...Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно
отношение
" И още: "Много често вие се заблуждавате от външността на хората.
Той трябва да има за Света на чувствата добре организирано астрално тяло. За Умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела." Хармоничното съдружие и съвместно функциониране на тези обособени същности (тела) на човешкото същество осигурява неговото телесно и психическо здраве: "Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си.
...Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно
отношение
" И още: "Много често вие се заблуждавате от външността на хората.
Казвате: колко е здрав този човек! Здравето се базира на хармонията в мислите, чувствата и силите в организма на човека. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов). Отношението на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве. Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят.
към текста >>
Отношението
на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве.
Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си. ...Истински здравият човек е здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение" И още: "Много често вие се заблуждавате от външността на хората. Казвате: колко е здрав този човек! Здравето се базира на хармонията в мислите, чувствата и силите в организма на човека. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума, в чувствата, в действията"(Учителят П. Дънов).
Отношението
на човека към заобикалящата го реалност, както и начинът, по който той общува с нея, играят решаваща роля за неговото здраве.
Качеството на това общуване обуславя и степента на духовна извисеност на индивида: "За да бъде здрав, човек трябва да изправи отношенията си към целия органически свят. Обикновеният човек живее във физическия свят, талантливият живее в астралния свят, гениалният - в умствения, а светията - в причинния. Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. Щом започнеш да изправяш грешките си, ти влизаш в самосъзнанието и твоята сила се удвоява" (Учителят П. Дънов). Интерес представлява и обвързаността между здравословното състояние на човека и неговата добродетелност.
към текста >>
Освен че вибрира хармонично в музикално
отношение
, здравото тяло, въобще здравият човек излъчва и собствен, неповторим аромат: "Какви са признаците, по които се познава здравият човек?
Здрав е онзи човек, в организма на когото не става абсолютно никакво разлагане, никакво гниене" (Учителят П. Дънов). За погледа на ясновиждащия и за слуха на яснослушащия здравото тяло се отличава с хармонична вибрационна картина: "Здрав човек наричаме този, у когото всеки орган има свой определен тон и свои определени вибрации. Щом всички органи у човека действат правилно, от тяхната дейност се произвеждат приятни и хармонични тонове. Ако дейността на човешките органи е правилна и създава музика, може да се приеме, че човек е напълно здрав. При това всеки музикален тон има и свой определен цвят" (Учителят П. Дънов).
Освен че вибрира хармонично в музикално
отношение
, здравото тяло, въобще здравият човек излъчва и собствен, неповторим аромат: "Какви са признаците, по които се познава здравият човек?
Когато човек е здрав по тяло, по сърце и по ум, от него излизат три ухания. Здравото тяло издава особено приятно ухание. Щом едно от трите ухания отсъства, човек е болен в известно отношение" (Учителят П. Дънов). И що се отнася до здравето, свободната воля на личността играе решаваща роля - и във възходяща, и в низходяща посока. Каквото посеем в своята телесна и духовна природа, това и ще пожънем (ср. Гал.
към текста >>
Щом едно от трите ухания отсъства, човек е болен в известно
отношение
" (Учителят П. Дънов).
Ако дейността на човешките органи е правилна и създава музика, може да се приеме, че човек е напълно здрав. При това всеки музикален тон има и свой определен цвят" (Учителят П. Дънов). Освен че вибрира хармонично в музикално отношение, здравото тяло, въобще здравият човек излъчва и собствен, неповторим аромат: "Какви са признаците, по които се познава здравият човек? Когато човек е здрав по тяло, по сърце и по ум, от него излизат три ухания. Здравото тяло издава особено приятно ухание.
Щом едно от трите ухания отсъства, човек е болен в известно
отношение
" (Учителят П. Дънов).
И що се отнася до здравето, свободната воля на личността играе решаваща роля - и във възходяща, и в низходяща посока. Каквото посеем в своята телесна и духовна природа, това и ще пожънем (ср. Гал. 6:7): "Какво представлява здравето? То е капитал, вложен в банката. Ако всеки ден изразходваш определения за това време капитал, без да внасяш нещо, ти ще фалираш.
към текста >>
И по
отношение
на здравето, както на практика и за всичко останало в нашия живот, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т. е.
Ако всеки ден изразходваш определения за това време капитал, без да внасяш нещо, ти ще фалираш. Ако всеки ден внасяш по нещо, капиталът ти ще се увеличи, т. е. здравето ти ще се укрепи. Като знаеш това, не се чуди защо след като си бил здрав, заболяваш. Мнозина изразходват капитала си, без да внасят нещо в банката, и незабелязано губят здравето си" (Учителят П. Дънов).
И по
отношение
на здравето, както на практика и за всичко останало в нашия живот, всичко започва от вътрешното състояние на личността, т. е.
от нейното духовно-нравствено развитие. Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав?
към текста >>
Да определи
отношението
си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си.
от нейното духовно-нравствено развитие. Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав?
Да определи
отношението
си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си.
Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота. Ти ако не си добър, не можеш да бъдеш здрав. ...Всеки може да бъде здрав. Кога? Когато дишаш правилно, когато ядеш правилно, когато се яде хубава храна, можеш да бъдеш здрав. Щом не яде правилно, човек не може да бъде здрав.
към текста >>
Правилното
отношение
на заболелия към болестта довежда до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен.
Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите. Причината е единствено в самите нас: "Болестите не са създадени от Бога. Човек сам създава условия за болестта и сам става болен. Следователно ти, който сам създаваш болестта, можеш сам да я излекуваш. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал" (Учителят П. Дънов).
Правилното
отношение
на заболелия към болестта довежда до това, че той излиза от нея пречистен, помъдрял и по-силен.
Затова именно здравословното състояние е между определящите фактори за принадлежността към общността на окултните ученици. Онзи, който върви устремно и без да се отклонява по духовния Път, винаги е физически и психически здрав. Той не познава що е болест. С едно важно изключение: ако съзнателно (в настоящето или при утвърждаването на кармичната програма за поредното въплъщение в невидимия свят) поеме кармата на някого, за да облекчи изпитанията му на земен план. Така постъпват, обаче, само най-нап- редналите ученици и - най-вече - истинските духовни Учители на човечеството.
към текста >>
Когато осъзнатият в духовно
отношение
човек приема храната, той изпитва благодарност към Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената.
разделно хранене); - никога да не се преяжда; - разнообразие на храните; - предимство за суровите пред готвените храни и т. н., и т. н.
Когато осъзнатият в духовно
отношение
човек приема храната, той изпитва благодарност към Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената.
Затова Учителят П. Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и благоговейно отношение. Човек следва да се храни, само когато е напълно спокоен. Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната. В тази насока са и наставленията на Учителя П.
към текста >>
Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и благоговейно
отношение
.
- разнообразие на храните; - предимство за суровите пред готвените храни и т. н., и т. н. Когато осъзнатият в духовно отношение човек приема храната, той изпитва благодарност към Източника на всички блага в живота - Твореца на Вселената. Затова Учителят П.
Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и благоговейно
отношение
.
Човек следва да се храни, само когато е напълно спокоен. Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната. В тази насока са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Добре е преди ядене да се съсредоточим и да поставим в съответна нагласа мисълта и целия си организъм. Да благодарим за благата, които природата и работните хора са доставили за нас.
към текста >>
Следователно вегетарианството е в съгласие със
Свещеното
Писание на християните, независимо че християнските църкви от всички изповедания толерират ме- соядството.
Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов). Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап. Павел в Рим. 14:21.
Следователно вегетарианството е в съгласие със
Свещеното
Писание на християните, независимо че християнските църкви от всички изповедания толерират ме- соядството.
Църковните отклонения в това направление не бива да бъдат поставяни по-високо от недвусмислената Божия заповед:
към текста >>
70.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
- Константин Златев
За малцина напреднали по духовния Път те са остарели като естество и обредност, но при наложително съхраняване на толерантното
отношение
към тях.
Следователно всеки клон трябва да стои на дървото. ...Всички религии са методи за възпитание и облагородяване на човека." В качеството си на методи за духовно- нравствено израстване на хората отделните религии обладават преходен характер. Те са в този смисъл форми, представящи съдържанието на идеи от висшите измерения на Битието, пречупени през потребностите на съответния исторически и космически момент. От тази гледна точка те подлежат на развитие, разцвет и упадък, както и всичко останало в царството на относителността. Религиите в познатия ни образ удовлетворяват търсенията на значителна част от съвкупното човечество - най-вече на средно и под средното еволюционно и интелектуално равнище.
За малцина напреднали по духовния Път те са остарели като естество и обредност, но при наложително съхраняване на толерантното
отношение
към тях.
Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския духовен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пелените отпадат." В християнството основно понятие е "църква" (от гръцкия термин еклисия = общност от вярващи; в случая вярващи в Иисус Христос като Господ, въплътен Син Божий, Изкупител и Спасител на човешкия род). В новобългарския език то идва от славянското церковь, отразяващо адекватно съдържанието на гръцкия първоизточник. И така, първоизворът на великата Божествена Мъдрост е Неговото вечно и неизменно Учение, съдържащо Истината за всичко съществуващо. В рамките на материалния свят това Учение бива представяно във вид на религия, на религиозно-философска система.
към текста >>
Обект на критичен, но напълно обективен анализ в него са недъзите в служението и личния живот на
свещенослужителите
- включително висшите йерарси, - които твърде много са се отдалечили от светлината на Христовото благовестие и са затънали в церемониално възприемане и прилагане на Неговата проповед и наставления.
Само един Бог може да ме изхвърли. Това е учението, което проповядвам. Казвам: "Деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени из Божествената църква, из рая." Учението на П. Дънов, което притежава ярка възпитателно-практическа насоченост и бива назовавано от изследователите и познавачите му "наука и философия за живота", макар и пронизано от духа на ранното християнство, не би могло да бъде дефинирано нито като богословие, нито като църковно учение.
Обект на критичен, но напълно обективен анализ в него са недъзите в служението и личния живот на
свещенослужителите
- включително висшите йерарси, - които твърде много са се отдалечили от светлината на Христовото благовестие и са затънали в церемониално възприемане и прилагане на Неговата проповед и наставления.
В частност, Учителят П. Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос. Според него тази институция в сегашния си вид е твърде далеч от първоначалния си заряд и цели. Върху основата на подобен анализ, правен от Учителя на ББ в нашата страна не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират различията между църковната действителност и идейната схема на П. Дънов в практически аспект.
към текста >>
В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по
отношение
на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение?
Така българският духовен Учител достига до представения вече по-горе извод - моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация не отговаря на заложените в нея от създателя й Христос цели, тя не е на висотата на изискванията на историческата ситуация и не е способна да изпълнява пълноценно предназначението си на обединител, пастир и водител на християните. Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П. Дънов с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и илюстрирана с множество факти и логически заключения. Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и готовността за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по
отношение
на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение?
Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в алчност, корупция и пренебрегване на пастирския дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П. Дънов разглежда Българската православна църква (БПЦ) като закостеняла йерархическа институция, изчерпила възможностите си за прогресивно въздействие върху хората от всички социални групи и прослойки, осъдена на само- разруха, ако в нея не настъпят решителни промени, съобразени с тенденциите и предизвикателствата на съвременната епоха. Когато запитват Учителя П. Дънов дали неговата проповедническа дейност е съобразена с учението на Църквата, той отговаря: "Аз проповядвам неща, които са съгласни с вашия Божествен закон; пред Господа не лъжа. Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи (с възгледите на православното вероучение - бел. К.
към текста >>
2.
Отношение
към християнските тайнства и обреди
Когато запитват Учителя П. Дънов дали неговата проповедническа дейност е съобразена с учението на Църквата, той отговаря: "Аз проповядвам неща, които са съгласни с вашия Божествен закон; пред Господа не лъжа. Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи (с възгледите на православното вероучение - бел. К. З.), това за мене е безразлично. Мога да бъда правоверен пред Бога и неправоверен пред Църквата."
2.
Отношение
към християнските тайнства и обреди
Изясняването на този проблем не бива да бъде подценявано в светлината на взаимоотношенията между теоретичната система на Учителя П. Дънов и класическото християнско богословие (в случая - в неговата православна редакция). Актуалността му се повишава и от факта на присъствието на духовната общност "Бяло братство" именно в България, където Православната църква е традиционно водещата религиозна институция, както и поради поставянето на знак за тъждественост от самия П. Дънов между неговото учение и християнството, макар и в езотеричното измерение на последното. В своето съчинение "Учебник по мисионерство" (София, 1937) видните православни богослови от първата половина на ХХ век Д.
към текста >>
Не, Божието име е
свещено
и само онзи може да го изговаря, който върши Неговата воля.
Тази мекота не може да подкупи небето. Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. Друга мекота на сърцето се изисква от човека - мекота, основа на която е Любовта. Мнозина употребяват напразно името Божие. Две думи кажат и ще споменат това име.
Не, Божието име е
свещено
и само онзи може да го изговаря, който върши Неговата воля.
Дръжте това име дълбоко в душата си, ако искате да се повдигнете." За Учителя на ББ в нашата страна вярата е основа, фундамент, върху който човекът по духовния Път следва да гради. Следващото стъпало по този път, който води напред и нагоре, е осмислянето на вярата, т. е. превръщането й в истина. Това е личната истина на вярващия човек, който продължава да се развива в духовно-нравствено отношение, а не спира на първото стъпало на сляпата вяра.
към текста >>
Това е личната истина на вярващия човек, който продължава да се развива в духовно-нравствено
отношение
, а не спира на първото стъпало на сляпата вяра.
Не, Божието име е свещено и само онзи може да го изговаря, който върши Неговата воля. Дръжте това име дълбоко в душата си, ако искате да се повдигнете." За Учителя на ББ в нашата страна вярата е основа, фундамент, върху който човекът по духовния Път следва да гради. Следващото стъпало по този път, който води напред и нагоре, е осмислянето на вярата, т. е. превръщането й в истина.
Това е личната истина на вярващия човек, който продължава да се развива в духовно-нравствено
отношение
, а не спира на първото стъпало на сляпата вяра.
Постепенно той достига и до третата фаза на своята индивидуална еволюция в тази насока - знанието. На този етап от пътуването си към Божественото той вече е съединил в красива цялост вярата и разума, които - имайки под себе си непробиваемата твърдина на истината - раждат знанието: за Бога, за света, за законите на Битието, за мястото на човека в този тъй пъстър конгломерат от възможности за извисяване и пропадане. Ето как и Учителят П. Дънов рисува контурите на описаната схема: вяра - истина - знание, върху фона на размисли за символиката в Христовата Школа: "Да бъдем Христови ученици, това е един вътрешен процес. Хлябът означава Христовото учение, а виното - неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него.
към текста >>
Но те са по-издигнати от него в еволюционно
отношение
.
Едни от тях са се самоопределили по пътя на доброто, а други - съответно по пътя на злото. Първите се наричат "ангели" (в тесния смисъл на понятието; на гръцки език терминът означава "вестител"), а вторите - "дяволи" (от гр. - "клеветник", "измамник"). Езотеричното познание и, в частност, учението на ББ са възприели термините "ангели" и "дяволи" (заимствани от християнската Църква), но влагат в тях твърде различно съдържание от това, характерно за църковната лексика. Християнското учение традиционно обрисува ангелите - носителите на доброто, верните служители на Всевишния - като духовни, безплътни същества, надарени с ум, воля и чувство, както и човекът.
Но те са по-издигнати от него в еволюционно
отношение
.
Бог ги е натоварил с мисията да бъдат служебни духове (ср. Евр. 1:14). По отношение на своята разумност, сила и могъщество те са значително по-съвършени от хората, но все пак са ограничени в сравнение със своя Творец. Православната църква, в частност, застъпва становището, че всеки човек притежава свой ангел-пазител (или ангел-хранител), който невидимо пребивава около него от началото до края на живота му, направлява го към добро и се старае да го предпазва от зло. Според Учителя П.
към текста >>
По
отношение
на своята разумност, сила и могъщество те са значително по-съвършени от хората, но все пак са ограничени в сравнение със своя Творец.
Езотеричното познание и, в частност, учението на ББ са възприели термините "ангели" и "дяволи" (заимствани от християнската Църква), но влагат в тях твърде различно съдържание от това, характерно за църковната лексика. Християнското учение традиционно обрисува ангелите - носителите на доброто, верните служители на Всевишния - като духовни, безплътни същества, надарени с ум, воля и чувство, както и човекът. Но те са по-издигнати от него в еволюционно отношение. Бог ги е натоварил с мисията да бъдат служебни духове (ср. Евр. 1:14).
По
отношение
на своята разумност, сила и могъщество те са значително по-съвършени от хората, но все пак са ограничени в сравнение със своя Творец.
Православната църква, в частност, застъпва становището, че всеки човек притежава свой ангел-пазител (или ангел-хранител), който невидимо пребивава около него от началото до края на живота му, направлява го към добро и се старае да го предпазва от зло. Според Учителя П. Дънов ангелите някога, много отдавна са били човешки същества като нас. Постепенно те напреднали дотолкова в посока на духовното съвършенство, че се преселили завинаги в невидимия свят. ("И ангелите някога са били прости хора като вас, но сега са ангели, минали са по един ред, повдигнали са се, познали са истината, започнали са разумно да служат на Бога от любов, доброволно.
към текста >>
Те имат
отношение
към духовния свят.
Благодарение на тези ангели и служители Божии хората могат да понесат тези изпитания, през които минават." Очевидно "преустройването" на човека, за да може да контактува с ангелите, е преди всичко на нравствена и енергийна основа, което в същност е едно и също - моралното издигане повишава и енергийния потенциал на личността. Учителят на ББ в България ни осведомява, че има и специализирана група ангели, които отговарят за човешката разумност и емоционалност. Злоупотребата с тези две водещи начала у човека наврежда и на физическата му природа:"Има ангели, които направляват човешкото сърце и ум. Когато човек не слуша тези ангели, осакатява тялото си." Любопитна е характеристиката на качествата, обладавани от ангелите, направена от великия духовен Учител: "Живот, Знание и Свобода са атрибути на ангелите.
Те имат
отношение
към духовния свят.
...Ангелите са красиви, пластични, подвижни, в тях няма нищо в покой, всичко е в движение." Според учението на ББ ангелите натрупват специфични опитности посредством въплъщения в материални тела. Подобен род познание те не могат да придобият в духовния свят поради огромната разлика в условията там, сравнени със земната действителност: "Ако ангелът иска да разбере земния живот, той трябва да слезе на земята, да живее между хората. За земния живот ангелът е толкова голям невежа, колкото човекът за духовния живот. Един ангел не може да разбере как е възможно човек да греши, човек пък не може да разбере как е възможно да не греши. По това именно се различават ангелите от хората.
към текста >>
71.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
Какво е значението на този принцип по
отношение
на Паневритмията?
Вибрациите на звука дават повод още на древните мъдреци да дефинират т.нар. хармония на сферите. Зад това мистично по звученето си понятие се крие езотеричният факт, че сферите (сиреч различните равнища на организация на космическата субстанция) звучат или вибрират с различни честоти. Вибрациите по посока от материята към Духа стават все по-интензивни. От позициите на полярния, двуполюсен свят, в който живеем, доброто и злото също се отличават по степента на своите вибрации.
Какво е значението на този принцип по
отношение
на Паневритмията?
Основен компонент в този Божествен танц на ББ е музиката. Според редица сериозни автори-окултисти тя се ражда в умственото (менталното) поле. Оттам музиката слиза на физическото поле, съдържайки в същността си, в най-дълбоките си недра идеята на изпълняваните движения. В случая музикалната вибрация е тази, която обуславя тоналността на всяко упражнение в Паневритмията. От своя страна тоналността определя неговата багра или цвят.
към текста >>
По
отношение
на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества.
Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов).
По
отношение
на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества.
Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е моментът, в който - според думите на Учителя П.
към текста >>
Числото осем (23=8) има
отношение
към системата от три измерения, която свързваме с куба като геометрично тяло.
Ъглите на хексаграма разделят окръжността на шест дъги от по 60 градуса. Ъгълът 60 градуса в астрологията говори за конструктивен, хармоничен аспект. Интерес представляват и циклите на планетата Марс, понеже притежават тясна връзка с Паневритмията. В продължение на период от около 16 години Марс преминава през 8 съвпада и 8 опозиции със Слънцето, които рисуват осмоъгълник върху небесния свод. Осмоъгълникът разделя окръжността на осем дъги от по 45 градуса.
Числото осем (23=8) има
отношение
към системата от три измерения, която свързваме с куба като геометрично тяло.
Марс има свойството да структурира материята, да я изгражда в разнообразни форми. Неслучайно първата половина от Земния период в еволюцията на планетата ни преминава именно под знака на Марс. Освен това Марс кристализира духовната енергия. Символ на тази кристализация е химическият елемент желязо. През Марсовата половина на Земния период е сформирана окончателно структурата на човешкото същество с неговите четири тела: умствено (ментално), астрално, етерно и физическо (материално).
към текста >>
Основната цел на това изследване не е толкова подчертаването на обособеността и различията между подтемите за Паневритмията, колкото стремежът към по-задълбочено проучване и излагане на съдържанието на толкова богатата в смислово и концептуално
отношение
главна тема.
Дънов отново подчертава значението на будността при изпълнението на паневритмичните упражнения: "В движенията вие бързате - изведнъж искате да свършите упражненията. Може някой път да направим само три упражнения, но внимателно." г) философско-езотерично съдържание Част от съдържанието на изнесените дотук подтеми, както и на тези, които предстои да бъдат разработени оттук нататък, се припокрива. И това е неизбежно пред вид характера на третираната проблематика.
Основната цел на това изследване не е толкова подчертаването на обособеността и различията между подтемите за Паневритмията, колкото стремежът към по-задълбочено проучване и излагане на съдържанието на толкова богатата в смислово и концептуално
отношение
главна тема.
"Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото, мощното, което гради Вселената, и отива да работи за великата идея на живота. Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало във Вселената (курсивът мой - К. З.). Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа." "Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмията.
към текста >>
Всичко изнесено дотук в рамките на настоящата тема има пряко или косвено
отношение
към философско-езотеричното съдържание на Паневритмията.
Чрез Паневритмията ще се покаже на хората как могат да приемат силите на природата. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Те трябва да се правят от 22 март до 22 септември. Според закона за еволюцията ние започваме с тялото." (Учителят П. Дънов)
Всичко изнесено дотук в рамките на настоящата тема има пряко или косвено
отношение
към философско-езотеричното съдържание на Паневритмията.
Не бихме могли да отделим от него нито наименованието, нито структурата й, нито - още по-малко - принципите, според които тя би трябвало да бъде изпълнявана. Обособяването на разглежданата тук подтема има за основна цел добавянето на допълнителна и съществена по значението си информация, както и по-задълбоченото изследване на проблеми от принципно естество. Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения.
към текста >>
За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по
отношение
на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхновено звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам.
Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов. Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на огромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот. В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните утринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне резонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото.
За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по
отношение
на планетарната действителност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхновено звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам.
От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света." Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество. От своя страна творчеството - само по себе си - представлява процес на създаване на ново качество. Тези две изходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават основание да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия себе си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Твореца. Не на последно място - Паневритмията допринася за установяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда.
към текста >>
Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко
отношение
).
Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията. И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение. И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание. В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н. Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията.
Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко
отношение
).
Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни. И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му преминава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по- голяма плавност, мекота, грация и красота. Ето защо трябва да признаем необходимостта от внасяне на съзнателни елементи в подсъзнателния живот. Изложената по-горе обвързаност между форма (движение) и съдържание (духовния облик на човека) би могла да бъде разглеждана като следствие от проявлението на вече разгледания втори херметически принцип - за съответствието (аналогията). Както е известно, той формулира глобалното съответствие между всички обективни реалности в Битието, между всички неща във Вселената.
към текста >>
Те са и
свещенодействие
, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира.
Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог.
Те са и
свещенодействие
, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира.
Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество.
към текста >>
Долната половина, под хоризонта, е свързана с изявата на живота в най-нисшите в субстанциално
отношение
полета (светове) - физическо и астрално.
Цялото не бива да бъде разглеждано като механичен сбор от величини. То е изпълнено с живота на своите съставни части. Кръгът е жив, в неговите сектори пулсират различни сили и енергии. Казано по друг начин: чрез кръга всемирният живот се проявява в многобройните измерения на времето и пространството. Хоризонталната ос разделя кръга на две половини.
Долната половина, под хоризонта, е свързана с изявата на живота в най-нисшите в субстанциално
отношение
полета (светове) - физическо и астрално.
Горната половина е Небето, светът на Духа. Под хоризонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (материална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл). Над хоризонта, във владенията, зоните на Духа - ментална (умствена) и каузална (причинна), поставяме упражненията на Слънчеви лъчи и Пентаграм. Вертикалната ос внася още едно разделение (диференциация) на паневриттмичните упражнения. Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма.
към текста >>
Във физическо
отношение
светът е виртуоз, а в духовно
отношение
- не.
Дънов е изяснил същинския смисъл на понятието "Паневритмия" от духовна гледна точка посредством следното изчерпателно и изпълнено с дълбок смисъл изречение (което същевременно се явява и поредната дефиниция на понятието): "Паневритмията е разумна обмяна със силите на Живата Природа." На друго място в своето Слово той допълва картината на това космическо по мащабите си взаимодействие, конкретизирайки формите и амплитудата му, както и проявлението на вселенския принцип за съответствието (аналогията) при изпълнението на паневритмич- ните упражнения: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Може да се правят и други упражнения, но ще видите разликата. Защото в тези упражнения са свързани физическият, духовният и Божественият свят (курсивът мой - К. З.). Има преливане от един свят в друг.
Във физическо
отношение
светът е виртуоз, а в духовно
отношение
- не.
Трябва да се уравновесят физическите движения с движенията на чувствата и мислите. Те трябва да се хармонизират. Тогава тези противоречия, които сега съществуват, ще се изгладят." Паневритмията поставя участника в нея във връзка със съществата, които са по-напреднали в еволюционно отношение от човешкия род. Тя събужда и развива вложените в личността заложби, неговия духовен потенциал.
към текста >>
Паневритмията поставя участника в нея във връзка със съществата, които са по-напреднали в еволюционно
отношение
от човешкия род.
Има преливане от един свят в друг. Във физическо отношение светът е виртуоз, а в духовно отношение - не. Трябва да се уравновесят физическите движения с движенията на чувствата и мислите. Те трябва да се хармонизират. Тогава тези противоречия, които сега съществуват, ще се изгладят."
Паневритмията поставя участника в нея във връзка със съществата, които са по-напреднали в еволюционно
отношение
от човешкия род.
Тя събужда и развива вложените в личността заложби, неговия духовен потенциал. Чрез Паневритмията изпълнителят придобива възприемчивост към животворните сили и енергии, пронизващи целия Космос. Тя допринася за постигане на резонанс с тях. Кои са най-важните измежду тези сили? Учителят на ББ в нашата страна отговаря: Доброто, Справедливостта, Разумността, Хармонията, Братството, Свободата, както и докосването до Космичната Любов.
към текста >>
От друга страна, планетата Земя в началото на пролетта е повече отрицателна в енергийно
отношение
, отколкото през другите годишни времена, и именно тогава приема най-крупно количество съзидателна енергия.
Тогава именно тя приема най-голямо количество енергия от Космоса. Този факт е от извънредна важност, за да бъде оценено значението на изгрева. По тази причина при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевата енергия. Винаги сутрин има повече прана или жизнена енергия в атмосферата и в природата като цяло, отколкото през другите фази на денонощието. Точно в ранната утрин организмът поглъща най-много положителна енергия, така да се каже - зарежда се с нея за свое и за всеобщо благо.
От друга страна, планетата Земя в началото на пролетта е повече отрицателна в енергийно
отношение
, отколкото през другите годишни времена, и именно тогава приема най-крупно количество съзидателна енергия.
Тази е причината слънчевите лъчи през пролетта да оказват най-мощно лечебно въздействие. Най-подходящите за жизнено обновление месеци (период от годината) са между 22 март и 22 юни. В този отрязък от време - три месеца - човек следва да разтвори съзнанието си, цялата си същност и с Любов да възприеме животворната сила, в която така благодатно е потопен. Както вече нееднократно бе изтъкнато, действието на Паневрит- мията върху човека е всестранно, мащабно и с могъща трансформационна сила. То е от значение преди всичко за развитието и обновата на организма (тялото) и психиката (душата, безсмъртното духовно начало).
към текста >>
Затова ще правите упражненията ден след ден, за да изправите дефектите." Не на последно място - правилното изпълняване на всички движения притежава стойността на коректив по
отношение
умствения и емоционалния живот на личността: "С тези упражнения ще коригирате вашите мисли и чувства" (Учителят П. Дънов).
В този ред на разсъждения нека отново цитираме Словото на Учителя П. Дънов: "Всяко упражнение е един психо-физиологически акт. Всяка мисъл, всяка енергия трябва да се въплъти, за да има израз. Ако вие може да владеете вашата ръка във всички направления, това показва, че вашата воля е нормална. Иначе имате дефект умствен, сърдечен или волев(и).
Затова ще правите упражненията ден след ден, за да изправите дефектите." Не на последно място - правилното изпълняване на всички движения притежава стойността на коректив по
отношение
умствения и емоционалния живот на личността: "С тези упражнения ще коригирате вашите мисли и чувства" (Учителят П. Дънов).
Когато е предавал Паневритмията на своите последователи - а чрез тях и на българския народ и цялото човечество, - Учителят П. Дънов е разчитал на духовната зрелост на пробудените души. Разчитал е на това, че те ще проумеят дълбокия смисъл на тази система за психическо и физиологическо израстване и усъвършенстване и ще бъдат годни да я разпространяват за лично и обществено благо. Освен по този начин - преподаването на Паневритмията в основаната от него Школа, той е направил опит да я популяризира, насочвайки вниманието си и към върха на държавната пирамида. Посредством своя предан ученик Любомир Лулчев (който, както е известно, е имал трайни контакти в дворцовите среди и лично с цар Борис III) Учителят на ББ в България многократно е настоявал да бъде съобщено на царя, че за спасението на страната и на народа е необходимо да бъде възприета и разпространена Паневритмията.
към текста >>
Има
съотношение
между Земята и Слънцето.
Движенията на крайниците описват фигури и линии пред тялото - активната му предна част. Тези енергии се формират и уравновесяват в рамките на паневритмичния цикъл. След това енергиите, които са в повече, се насочват към задната част на тялото (която е отрицателна, пасивна), откъдето те се отправят към Земята. В такава насока са и напътствията на Учителя на ББ: "Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотношението между Земята и тебе, защото енергиите на краката са свързани с центъра на Земята. Преди това не е имало правилно съотношение между твоите енергии и тези на Земята.
Има
съотношение
между Земята и Слънцето.
И това съотношение е разумно. Ти трябва да възстановиш правилното отношение между тебе и Земята. При движение на краката си ще съсредоточите ума си върху тях и ще ви стане приятно." На друго място той внася допълнителна яснота относно взаимодействието между трите полюса в тялото и тяхната взаимообвързаност с природните царства: "Ръцете и краката са два противоположни полюса и играят много важна роля. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката, малки постижения ще има. Между двата полюса е поставена главата.
към текста >>
И това
съотношение
е разумно.
Тези енергии се формират и уравновесяват в рамките на паневритмичния цикъл. След това енергиите, които са в повече, се насочват към задната част на тялото (която е отрицателна, пасивна), откъдето те се отправят към Земята. В такава насока са и напътствията на Учителя на ББ: "Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотношението между Земята и тебе, защото енергиите на краката са свързани с центъра на Земята. Преди това не е имало правилно съотношение между твоите енергии и тези на Земята. Има съотношение между Земята и Слънцето.
И това
съотношение
е разумно.
Ти трябва да възстановиш правилното отношение между тебе и Земята. При движение на краката си ще съсредоточите ума си върху тях и ще ви стане приятно." На друго място той внася допълнителна яснота относно взаимодействието между трите полюса в тялото и тяхната взаимообвързаност с природните царства: "Ръцете и краката са два противоположни полюса и играят много важна роля. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката, малки постижения ще има. Между двата полюса е поставена главата. Тя е център.
към текста >>
Ти трябва да възстановиш правилното
отношение
между тебе и Земята.
След това енергиите, които са в повече, се насочват към задната част на тялото (която е отрицателна, пасивна), откъдето те се отправят към Земята. В такава насока са и напътствията на Учителя на ББ: "Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотношението между Земята и тебе, защото енергиите на краката са свързани с центъра на Земята. Преди това не е имало правилно съотношение между твоите енергии и тези на Земята. Има съотношение между Земята и Слънцето. И това съотношение е разумно.
Ти трябва да възстановиш правилното
отношение
между тебе и Земята.
При движение на краката си ще съсредоточите ума си върху тях и ще ви стане приятно." На друго място той внася допълнителна яснота относно взаимодействието между трите полюса в тялото и тяхната взаимообвързаност с природните царства: "Ръцете и краката са два противоположни полюса и играят много важна роля. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката, малки постижения ще има. Между двата полюса е поставена главата. Тя е център. Ако движите правилно ръцете, ще се справите разумно с човешкия свят.
към текста >>
Никой не ви е крив, а само вие самите, защото погрешното изпълнение на паневритмичните упражнения предизвиква отрицателно
отношение
на силите в Природата и те именно разбъркват кашата в света.
"Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между вас, но и в света." "Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритми- ята, положителните сили в Природата ще текат през вас и Божествената Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче правите ли грешки в паневритмичните упражнения, вие насочвате оръжието си против Великото, към Бога, и съответно спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света.
Никой не ви е крив, а само вие самите, защото погрешното изпълнение на паневритмичните упражнения предизвиква отрицателно
отношение
на силите в Природата и те именно разбъркват кашата в света.
А виновни за нея сте вие." (Учителят П. Дънов) Паневритмията бива изпълнявана сред природата, където можем да доловим с цялото си тяло жизнения ритъм на заобикалящите ни извори, езера, скали, шепота на тихия ветрец, на слънчевата светлина. Зад този проявен живот пулсира съществуването на един друг, скрит, невидим разумен свят - животът на същества от по- високите йерархии на вездесъщия Божий Дух. За него Учителят на ББ в България ни осведомява: "Независимо от това дали ние съзнаваме или не, съществува около нас един свят на същества с висока интелигентност.
към текста >>
72.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
- Константин Златев
IX.
ОТНОШЕНИЕТО
НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВНО-КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
IX.
ОТНОШЕНИЕТО
НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВНО-КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
1. Кратка история на отношенията между Българската православна църква (БПЦ) и духовно общество "Бяло братство" в България Мястото на разглеждана тук тема в лекционния курс "Учението на ББ" се обуславя от нейното значение в исторически, фактологически и идеен план. Тя хвърля важна светлина върху историческата обстановка и състоянието на духовно-културната среда в България за един значителен отрязък от време през първата половина на ХХ век. За да вникнем в същността на взаимоотношенията между БПЦ и духовно общество "Бяло братство" за периода от земната изява на Учителя П. Дънов, следва да проследим хронологически позицията на тази Църква - представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личността на българския духовен Учител и неговото учение.
към текста >>
Дънов не й спестява критичните си бележки, насочени най-вече към недъзите на отделни нейни
свещенослужители
, към лошото изпълняване от тяхна страна на духовния им дълг и пастирските им задължения спрямо вярващите християни.
Но когато около Учителя на ББ започват да се събират последователи, той въобще не ги ограничава да водят обичайния си начин на религиозен живот. Целта му не е да се конфронтира с Църквата, а да помогне на съмишлениците си, които смятат, че са намерили мястото си в нея, да осмислят целта на присъствието си в църковната среда и да придобият нови, ценни знания за общуването в Духа. Всеки е в правото си да направи своя свободен избор. Никой не бива привличан насила в ББ, нито пък някой бива ограничаван да посещава избрана от него християнска Църква. Когато, обаче, говори за Църквата изобщо и за БПЦ, в частност, Учителят П.
Дънов не й спестява критичните си бележки, насочени най-вече към недъзите на отделни нейни
свещенослужители
, към лошото изпълняване от тяхна страна на духовния им дълг и пастирските им задължения спрямо вярващите християни.
След като започва да съзира в лицето на нарастващата по численост и обществено влияние духовна общност "Бяло братство" нелоялна (от църковна гледна точка) конкуренция, БПЦ - в лицето на нейните висши представители - отрано поема подчертано враждебен курс към Учителя П. Дънов и неговото учение. Нападките и преследванията на Църквата срещу Учителя на ББ и неговите последователи се засилват особено след I св. война. Така се стига и до безпрецедентното по своята същност решение на Св. Синод (което ще разгледаме по- подробно впоследствие) за отлъчване на П.
към текста >>
Екзарх Стефан - тогавашният духовен глава на БПЦ - проявява двуличие по
отношение
на П. Дънов.
Формулировката е, че "Петър Дънов се е самоотлъчил от Църквата". Паралелно с отлъчването бива подета страшна клеветническа кампания - чрез жълтата преса, чрез подкупени автори на пасквили, от църковните амвони. Като резултат идва разтурянето на събора на ББ в София през 1926 г. За съжаление немалка част от българското население възприема безкритично клеветите и хулите срещу Учителя П. Дънов и ББ.
Екзарх Стефан - тогавашният духовен глава на БПЦ - проявява двуличие по
отношение
на П. Дънов.
Пред близки на Учителя на ББ хора изразява интерес към учението му и уважение към личността му. В други случаи, сред други обществени слоеве, се изказва отрицателно и дава нареждания за борба срещу него и Братството. Но когато ВМРО осъжда на смърт екзарх Стефан, той изпада в ужас и решава, че единственият, който може да му помогне, е именно Учителят П. Дънов. Екзархът изпраща свое доверено лице при него с молба за закрила. Изпълнявайки заповедта на Христос да обичаме дори и враговете си, Учителят П.
към текста >>
Дънов - освен изобличенията му спрямо нея и недостойните й
свещенослу
жители, - са някои съществени различия между теоретичния фундамент на официалното църковно и богословско учение и концепциите на Учителя П.
Но когато ВМРО осъжда на смърт екзарх Стефан, той изпада в ужас и решава, че единственият, който може да му помогне, е именно Учителят П. Дънов. Екзархът изпраща свое доверено лице при него с молба за закрила. Изпълнявайки заповедта на Христос да обичаме дори и враговете си, Учителят П. Дънов - чрез Любомир Лулчев - постига застъпничеството на цар Борис III, който се намесва пряко и ВМРО отменя присъдата си над духовния водач на БПЦ. Другото, което БПЦ не е в състояние да прости на П.
Дънов - освен изобличенията му спрямо нея и недостойните й
свещенослу
жители, - са някои съществени различия между теоретичния фундамент на официалното църковно и богословско учение и концепциите на Учителя П.
Дънов за кармата, прераждането и други негови окултни схващания (проблематиката е разгледана подробно в отделна тема към настоящия лекционен курс). Тук е нужно да се отбележи, че не всички православни свещенослужители вземат участие в похода на клеветата срещу П. Дънов. Някои от тях, макар и малцина, които разбират и оценяват учението на ББ, не се поддават на инсинуациите. Те не проявяват страх да ходят за съвет при Учителя на ББ, да четат беседите му и другата литература на Братството. Когато през разглеждания период от време БПЦ установява чувствителен отлив от редовете на паството си за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя П.
към текста >>
Тук е нужно да се отбележи, че не всички православни
свещено
служители вземат участие в похода на клеветата срещу П. Дънов.
Изпълнявайки заповедта на Христос да обичаме дори и враговете си, Учителят П. Дънов - чрез Любомир Лулчев - постига застъпничеството на цар Борис III, който се намесва пряко и ВМРО отменя присъдата си над духовния водач на БПЦ. Другото, което БПЦ не е в състояние да прости на П. Дънов - освен изобличенията му спрямо нея и недостойните й свещенослужители, - са някои съществени различия между теоретичния фундамент на официалното църковно и богословско учение и концепциите на Учителя П. Дънов за кармата, прераждането и други негови окултни схващания (проблематиката е разгледана подробно в отделна тема към настоящия лекционен курс).
Тук е нужно да се отбележи, че не всички православни
свещено
служители вземат участие в похода на клеветата срещу П. Дънов.
Някои от тях, макар и малцина, които разбират и оценяват учението на ББ, не се поддават на инсинуациите. Те не проявяват страх да ходят за съвет при Учителя на ББ, да четат беседите му и другата литература на Братството. Когато през разглеждания период от време БПЦ установява чувствителен отлив от редовете на паството си за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя П. Дънов (обратно пропорционално), нейният върховен административен орган - Светият Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен за нейните позиции в обществената среда процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу ББ и нарастващото му влияние в страната.
към текста >>
В това
отношение
съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване целесъобразно и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен вестник", бр.19-20, 1922).
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор през м. юли 1922 г., в пета точка от дневния ред, БПЦ поставя за разглеждане въпроса за сектите в страната и основно за ББ и учението на П. Дънов.
В това
отношение
съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване целесъобразно и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен вестник", бр.19-20, 1922).
Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр. 30, 1922). Въз основа на този текст Петър Дънов е обявен за самоотлъ- чил се от Църквата Христова. От момента на прогласяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. Формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга "Учението на Учителя Дънов" (Й.
към текста >>
Като цяло
отношението
на БПЦ към движението, организирано от Учителя П.
Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот - това е проблем извън обсега на настоящото изложение. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя П. Дънов е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща - над дребнавите човешки боричкания, които нямат силата да накърнят облика на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на българския духовен Учител вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
Като цяло
отношението
на БПЦ към движението, организирано от Учителя П.
Дънов, е напълно логично и обусловено от реалностите на момента. Независимо от крайния негативизъм, който демонстрира Православната ни църква, нейната инициативност в случая по своята сила и размах говори преди всичко за действителното влияние на ББ в страната. Не на шега е заплашен авторитетът на църковната институция, граден векове и дотогава непоклатим в националното съзнание. Популярността на ББ обаче представлява един естествен резонанс на потребности у определени хора и социални прослойки - потребности, които БПЦ не е удовлетворила. Основно значение и въздействие има личността на Учителя Петър Дънов, който - за разлика от някои православни духовници - доказва със собствения си начин на живот стойността на онова, което прокламира във възгледите си.
към текста >>
Но с течение на времето настъпва радикална промяна в
отношението
на Д.
Първоначално той подлага на сурова критика Словото на Учителя П. Дънов, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую ("Против дъновизма като теософско учение" - сп. "Философски преглед", 1931, кн. II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя П. Дънов и ББ в онази епоха.
Но с течение на времето настъпва радикална промяна в
отношението
на Д.
Михалчев и според достоверни източници към края на живота си той възприел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Ето кратък обобщителен преглед на неговите разсъждения, намерили място върху страниците на сп. "Философски преглед". В самото начало на своята критична студия (значителният обем на текста ни дава основание да го дефинираме по този начин) Д. Михалчев назовава духовното общество "Бяло братство" "особено мистично движение" и се опитва да обясни неговото възникване и възход със ситуацията в България след Първата световно война: "...Войните и необикновено големите нещастия, които ги съпроводиха, раздрусаха душите на хиляди люде и семейства и създадоха благоприятна почва за разширението на окултизма и мистиката." По- нататък той добавя, че в редиците на ББ са намерили своята духовна среда значителен брой "интелигентни хора: адвокати, писатели, философи, естественици, гимназиални учители, видни офицери, лица от най-разнообразен калибър". Д.
към текста >>
73.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
- Константин Златев
Едва ли съществува важен проблем в областта на науката и изкуството, по
отношение
на който Учителят П.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА 1. Факти и взаимодействия В рамките на своята близо петдесетгодишна дейност на проповедник, мислител и Учител на ББ в България Петър Дънов изнася между 7000 и 8000 беседи, лекции и сказки. До момента те са издадени в над 400 тома, без да броим тематичните книги, представляващи сбирки с цитати от Словото на българския духовен Учител с определена конкретна насоченост.
Едва ли съществува важен проблем в областта на науката и изкуството, по
отношение
на който Учителят П.
Дънов да не се е изказвал и/или да не е предоставил в общодостъпна форма фундаментални жалони и напътствия за неговото изясняване. Ако изследователите и квалифицираните кадри във все по-стесняващите се сфери на човешката специализация се заемат със задълбочено изучаване на стотиците томове беседи, със сигурност всеки от тях ще открие за себе си ценни, оригинални и неповторими указания. Редица от тях проправят радикално нови пътища за решаването на кардиналните въпроси не само за научното познание - рационално по своя характер, но и се вписват по удивително хармоничен начин в безкрайно богатата палитра на живия живот. Всичко изнесено дотук в настоящия лекционен курс по повод личността на Учителя Петър Дънов и създаденото от него духовно общество "Бяло братство" ни дават предостатъчно основания да констатираме, че учението му е явление с изключителна стойност в нашата социална и културна действителност. Философите определят това учение като еклектично, теософско и мистично.
към текста >>
и засягащи
отношението
на проповядваното от него учение спрямо най-важните елементи от базата и надстройката на обществото.
Философите определят това учение като еклектично, теософско и мистично. Християнските богослови - като нехристиянско и анти- църковно. Рационалистите обръщат внимание на неговата подчертана ориентация към непосредствената практика. А ето как самият П. Дънов отговаря на шест въпроса, предявени му официално от държавната власт на 02.10.1937 г.
и засягащи
отношението
на проповядваното от него учение спрямо най-важните елементи от базата и надстройката на обществото.
Въпросите са следните: 1. Относно официалното вероизповедание на държавата и Църквата. 2. Относно държавата, организацията, властите и законите в страната. 3. Относно правораздаването и съдийската колегия. 4. Относно обществения строй в страната.
към текста >>
Преди всичко обществената среда се отличава с ниска степен на зрелост в културно
отношение
.
Около идеите на Учителя П. Дънов се формира общност от идейни последователи, независимо от десетките хиляди "редови" членове на Братството. Това е онази група от няколко десетки личности с университетско образование, които се занимават активно с изложението, разпространението и доразвиването на учението. Този феномен най-малкото по формален признак би могъл да бъде оприличен на философска школа. Като цяло Учителят на ББ в България разгръща своята дейност сред условия, които не са особено благоприятни за успеха на делото му.
Преди всичко обществената среда се отличава с ниска степен на зрелост в културно
отношение
.
Недвусмислени признаци на тази й характеристика са тесногръдата нетърпимост към чуждото мнение и отсъствието на истинска веротърпимост. Социалната атмосфера не предлага подходящи предпоставки за проявата на ярки характери и мащабно новаторство. Родното, българското бива откровено подценявано - за сметка на бързо прогресиращото чуждопоклонничество (специфика на нашия национален манталитет, с която можем спокойно да се "похвалим" и днес, в зората на XXI век и третото хилядолетие). Обществените процеси са белязани със знака на грубостта, безпардонността и откритото насилие, с ниска проба интригантство и публично оклеветяване. Особено последното неведнъж е било отправяно с размаха на мътен лавинообразен поток срещу Учителя П. Дънов.
към текста >>
Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това
свещено
Дело нараства неимоверно много.
За всички тях той е - без колебание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност. Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окончателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за постигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя.
Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това
свещено
Дело нараства неимоверно много.
В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни. И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: личен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резултати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в неговия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото възпитателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло. И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура.
към текста >>
Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото
отношение
на охулване, анатемосване и отричане на движението.
Небосклон, все още нелишен и от тъмните облаци на скудоумието, откровената посредственост и добре премерената, егоистично обоснована враждебност към инакомислието. Обстоятелството, че този титан на Божествената Любов, Мъдрост и Истина вече получава признание на най-високо научно, академично и историко-културно равнище, не може да бъде отминато без съответната доза надежда за бъдещето. Надежда, че колосалното му Дело рано или късно ще бъде оценено по достойнство и в собствената му родина, а не само от страна на милионите му последователи навред по планетата. В заключение - анализът на резонанса от учението на Учителя П. Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в обществено-културния ни живот като непривично и странно за него явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависимост от точката на наблюдение.
Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото
отношение
на охулване, анатемосване и отричане на движението.
В по-общ план то е признак на една патриархална консервативност, на страх от "различното", което е насочено към разкрепостяване на традиционното мислене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип. Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на културата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любопитство към новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност. Но така и не се стига - и все още не се е стигнало - до разбиране и положително отношение в голям, национален мащаб, до оценяването му като оригинална и по своему полезна изява на културата ни в разглеждания период, както и в нашата съвременност. Подобна обществена позиция спрямо ББ и неговия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за промяна на статуквото от страна на белите братя и сестри. Този резултат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията към национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно историческо развитие.
към текста >>
Но така и не се стига - и все още не се е стигнало - до разбиране и положително
отношение
в голям, национален мащаб, до оценяването му като оригинална и по своему полезна изява на културата ни в разглеждания период, както и в нашата съвременност.
В заключение - анализът на резонанса от учението на Учителя П. Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в обществено-културния ни живот като непривично и странно за него явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависимост от точката на наблюдение. Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението. В по-общ план то е признак на една патриархална консервативност, на страх от "различното", което е насочено към разкрепостяване на традиционното мислене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип. Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на културата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любопитство към новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност.
Но така и не се стига - и все още не се е стигнало - до разбиране и положително
отношение
в голям, национален мащаб, до оценяването му като оригинална и по своему полезна изява на културата ни в разглеждания период, както и в нашата съвременност.
Подобна обществена позиция спрямо ББ и неговия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за промяна на статуквото от страна на белите братя и сестри. Този резултат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията към национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно историческо развитие. По размаха на дейността си и броя на последователите си духовното общество "Бяло братство", създадено от Учителя П. Дънов, безспорно се очертава като най-мощното от сходните нему движения и школи - теософи, толстоисти, спиритисти, антропософи и т. н. Неговата отличителна черта е наблягането върху практиката - личното самоусъвършенстване на всеки по отделно и братските взаимоотношения в общността.
към текста >>
74.
XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО
- Константин Златев
Подобно е и
отношението
му към великите хора от нашия народ.
Тази му особеност му помага да не проявява неоправдано доверие към всякакви видове измамници. Но тя има и своите не дотам положителни страни, включително и неуважението към някои от плодовете на собствения му труд. "Хубава работа, ама българска! " или просто "Българска работа! " са реплики, изричани с подчертано саркастичен тон, издаващ наченките на опасен национален нихилизъм.
Подобно е и
отношението
му към великите хора от нашия народ.
Българинът винаги или почти винаги изпитва удоволствие да им открие някой недостатък, вероятно за да ги принизи до собственото си равнище. Естествено - никой не печели от това. Губи целият народ. Излиняват немалкото ярки светлини в родната ни история. Отричайки самите себе си и стойностното, създадено от нас, ние неизменно се разделяме с частица от самочувствието, което сме заслужили, понеже "и ний сме дали нещо на света...".
към текста >>
" На тръгване той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по
отношение
масовото разпространение Словото на Учителя П. Дънов.
У нас се запознава основно с беседите на Учителя П. Дънов. Във встъпителната си реч след избора му за папа той излага на църковен език множество от идеите, прогласени от българския духовен Учител. На него принадлежат думите: "В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." Един друг съвременник на Учителя П. Дънов, най-високопоставеният духовник на Англиканската църква, Кентърберийският архиепископ Хюлет Джонсън, след посещението си в България с цел запознаване с всички църкви, религиозни и духовни общности и течения у нас (включително ББ), заявява пред група бели братя и сестри в квартал "Изгрева": "Живот намерих само тук!
" На тръгване той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по
отношение
масовото разпространение Словото на Учителя П. Дънов.
През същия период от време главен еврейски равин в България е Даниел Цион. Известно е, че той е бил един от най-преданите и ревностни ученици на българския духовен Учител. Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на мисълта, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока. Като резултат от идейното въздействие на Учителя П. Дънов равин Д.
към текста >>
Той умее да общува с тях, умее и да запали искрата на свещеното
отношение
към тях в сърцата на своите последователи.
Учителят П. Дънов е носител на духовно знание, обладаващо заряда на възраждане и обновление на всички равнища в действителността. Той го раздава с неподражаема щедрост, ала за да го получиш, трябва да поискаш. В редките мигове на отдих той му се отдава с благодарност и в пълнота. Пратеници от невидимия свят твърде често спохождат Учителя на ББ.
Той умее да общува с тях, умее и да запали искрата на свещеното
отношение
към тях в сърцата на своите последователи.
Всяка работа начева с молитва. И след приключването й също отправя благодарност чрез молитва. Той обяснява това правило: "Разумният, невидимият свят участва във всичките ни дела тук, на Земята. С молитвата ние призоваваме неговата помощ. Благодарността пък е израз на това, че ние оценяваме тази помощ.
към текста >>
Той следва като неотклоним повик на Духа следното
свещено
правило: "Бъди досетлив като Разумната Природа, която се прислушва в зова и на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага.
Всички растения, цветя, бубулечици, млекопитаещи, всички да чувстват, че Бог живее във вас, че всичко ви е мило, на всичко давате неговата цена. Само така можете да разберете великия закон на Любовта." Учителят П. Дънов е досетлив спрямо нуждите на всички. Нерядко долавя съкровената потребност на някой притеснителен човек, който не смее да я изкаже, и му се притичва на помощ - видима и невидима.
Той следва като неотклоним повик на Духа следното
свещено
правило: "Бъди досетлив като Разумната Природа, която се прислушва в зова и на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага.
Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш. Това е досетливост: да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите." И така той влиза в положението на всяко живо същество, отнася се към него с разбиране и му помага безрезервно, с любов и всеотдайност, на които е способен само съвършеният. Подходът му към всекиго е специфичен, индивидуален. Никому обаче не отдава предпочитание, никого не хвали или изтъква пред другите. Най-рядко от устата му може да бъде чута похвала.
към текста >>
Дънов се придържа стриктно към едно
свещено
правило: "Никога не коригирай Божественото.
Така пробужда вътрешните му сили и го мотивира да дава най-доброто от себе си. В неговите беседи, лекции и свободни разговори са засегнати на практика всички най-важни въпроси на Битието. И на всички тях той е предложил достоен, изчерпателен, всеобхватен отговор. Жизненото му кредо може да бъде изразено в светлината на трите велики космически принципа със собствените му думи: "В Любовта човек се ражда, в Мъдростта се облича, а в Истината има жилище, в което живее." Учителят П.
Дънов се придържа стриктно към едно
свещено
правило: "Никога не коригирай Божественото.
То е абсолютно. При Божественото няма друго мнение." Словото и животът му се допълват в едно хармонично цяло. Жизнената му пътека е приложение на собственото му учение, нагледен пример за учениците. Той предоставя на всички пълна свобода на избора. Но същевременно ги подготвя да посрещнат последствията от този избор.
към текста >>
Най- сигурният начин да разчетем неясния рисунък на един такъв космически ребус е самите ние да се извисим достатъчно в духовно- нравствено
отношение
.
Не липсват и мнения, че Учителят Петър Дънов е Пратеник от самото Централно Слънце на нашата галактика - Млечния път, назовано в някои литературни източници Алфиола. Негови съвременници пък твърдят, че в отговор на въпроса за произхода си той самият е заявил, че идва от съзвездието Плеяди. Може би най-съществено от гледна точка на духовното познание е да подчертаем, че без всякакво съмнение Петър Дънов е един от най-великите Учители на Христовия импулс, който е еволюционен по своята същност и насоченост. Но, както вече подчертахме, истинският, най-точният и най-проникновен отговор на този въпрос остава (и може би завинаги ще остане) дълбока мистична тайна, загадка на Божествения свят, която висшите Сили в Проявеното Битие не бързат да разкриват. Така е и с произхода на всички останали велики духовни Учители на земното човечество, независимо от това какви определения и разкрития за тях можем да срещнем в специализираната книжнина.
Най- сигурният начин да разчетем неясния рисунък на един такъв космически ребус е самите ние да се извисим достатъчно в духовно- нравствено
отношение
.
Пътищата за това са известни. Дали са ги същите тези Световни Учители на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Един от Тях е българинът Петър Дънов. И неговото място в кохортата на Божиите Избраници е особено важно по простата причина, че той е наш съвременник. Именно той ни е разкрил най-актуалния за настоящата епоха Път към утрешния ден на планетата Земя, към бъдещето на нашата цивилизация и на нашето индивидуално "аз".
към текста >>
75.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
- Константин Златев
А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на
свещеното
Дело.
Несъмнено бива изпълнен с яснота относно това, кой е той и защо е изпратен на тази малка планета – трета след звездата, наречена Слънце, в един от страничните ръкави на галактиката Млечен път. Година и половина Петър Дънов посвещава на осмисляне, уточняване и конкретизиране на тази своя мисия с нейната основна насока и детайлите ў. Едва след това я огласява пред българския народ. А с това – и пред света. Тази е формата, която избира, за да съобщи на всички каква е отговорността, която е поел пред Бога за България, славянството и човешкия род.
А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на
свещеното
Дело.
Текстът е назован „Призвание“ и отговаря на съвременното понятие „призив“ или „възвание“. Характерът на изнесеното от Учителя П. Дънов обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание“, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка. Разбира се, този наш избор с нищо не променя съдържанието и стойността на обръщението. Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е.
към текста >>
Дънов – духовната мощ на великото Същество, което познаваме с духовното име Беинса Дуно, е непобедима по
отношение
на злото!
И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия. От по-нататъшния текст става ясно, че Учителят на ББ в нашата страна е упълномощен в това Възвание да говори не само от свое име, но и от името на небесната Йерархия на светлите сили, ВББ и дори от името на Бога: „... Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже (курсивът мой – К.З.), но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро (курсивът мой – К.З.).“ Основен недостатък в характера на българина действително е неговото своенравие. „Аз не съм от тия, които се побеждават“, казва Учителят П.
Дънов – духовната мощ на великото Същество, което познаваме с духовното име Беинса Дуно, е непобедима по
отношение
на злото!
Българският Учител на Любовта посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: „Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род...“ Тук става въпрос за разединение и разногласие вътре в българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), както и между отделните славянски народи – на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят П. Дънов, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание – утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? – „... Новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.“ Под „новото поколение“ следва да разбираме напредналите души, които следва да се въплътят до края на ХХ век (те са вече сред нас!) и да съдействат решително за триумфа на Новото учение – според едно от пророчествата на Учителя на ББ за събитията, които ще настъпят до края на изминалото столетие. Но идва ред на още едно сурово предупреждение: „Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствам за вас, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.“ Ако българският народ не изпълни планетарната си мисия, която му възлага Бог чрез Своя Пратеник – Учителя Беинса Дуно, той ще натрупа много тежка национална карма, която може да доведе дори до разпадането на България като държава.
към текста >>
76.
III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА
- Константин Златев
Този своеобразен и по своему уникален прочит на християнското
Свещено
Писание – заслуга на Учителя на ББ в нашата страна, само за миг превъзмогва пространствата между Словото на Бога и човешкото сърце, открехва тайните на вечната и непоклатима връзка между земното и небесното, между материята и Духа, дарява всеки, устремен към космичната Истина и жадуващ триумфа на Общото благо, с най-подходящата храна за неговото нетленно естество.
Това е и причината да наричаме това Слово и с името Новото учение. И тъй като целта на земната изява на Учителя Петър Дънов бе да продължи и да разгърне Делото на Христос, да подготви човешките души за прехода от една глобална Култура към друга – по-издигната, то няма нищо по-разбираемо от това, че той построи теоретичната си концепция върху свещената Книга на християнството, Библията. Повечето от неговите беседи и лекции започват именно с библейски цитат. Върху съдържанието на Библията и заложения в нея смисъл са изградени логиката, структурата и посланието на Учителевото Слово. Неизчерпаемото многообразие от библейски персонажи, идеи и сюжети заживява нов живот, става по-близко и по-достъпно и за слушателя, и за читателя, защото е поднесено на достъпен за всички език, подкрепено е с безчет примери и разкази от бита и традицията, с поуки от историята – и нашата, и световната, с неподправен и изцелителен хумор.
Този своеобразен и по своему уникален прочит на християнското
Свещено
Писание – заслуга на Учителя на ББ в нашата страна, само за миг превъзмогва пространствата между Словото на Бога и човешкото сърце, открехва тайните на вечната и непоклатима връзка между земното и небесното, между материята и Духа, дарява всеки, устремен към космичната Истина и жадуващ триумфа на Общото благо, с най-подходящата храна за неговото нетленно естество.
И така Учителят Петър Дънов предлага на всички безвъзмездно и в непресъхващо изобилие Хляба на Живота – Словото, а търсещите по духовния Път възприемат в съответствие с равнището на своето лично еволюционно развитие, както и според твърдостта на волята им да отстояват убежденията, признати от тях за определящи в тяхното съществуване. 2. Библията – Слово Божие: „Ако Библията е ценна и до днес, това не се дължи на пророците, които са я писали, а на онзи Велик Дух, Който ги е подтиквал да пишат и им е диктувал. Много пророци са писали тази книга, а в същност един е Духът, Който им е диктувал да пишат. Питам: възможно ли е човек да напише една книга с един пръст или с една ръка?
към текста >>
Сериозното
отношение
единствено дава очакваните плодове.
Някои казват: „Какво е казал Христос? “ Щом изречеш тези думи, ти влизаш във връзка с Христа.“ Всеки нов прочит на свещения текст донася като дар от Небето нови мисли и идеи, трансформира вътрешната настройка на човека в посока към неговото действително предназначение в условията на материалната действителност. Всеки път то разкрива себе си в нова, неповторима светлина. Затова и подходът към него изисква максимална концентрация и пълно отърсване от формализма. Не можем да си позволим да общуваме със Словото на Всевишния по задължение или пък защото така правят мнозина други, от които вземаме пример.
Сериозното
отношение
единствено дава очакваните плодове.
Всичко друго извън него е плащане данък на опасна самозаблуда: „В природата няма еднообразие, в нея съществува вечно разнообразие. Като четете Словото Божие, всеки нов ден ще го разбирате по различен начин. Има някои, които са чели Словото Божие и сега пак го четат и ми казват: „Едно нещо разбрахме от него – че колкото повече го четем, всеки ден откриваме по нещо ново в него.“ Защо е така? Защото Словото Божие е живо. И в природата също така има един вечен растеж.
към текста >>
Той обръща вниманието на своите слушатели върху основните идеи, върху които е построено християнското
Свещено
Писание, и конкретизира кармичните последствия от проявената свободна воля на човека: „След като прочетете цялото Евангелие, цялата Библия, две идеи има: Старият Завет е завет на Земята – според този закон, ако ти не изпълняваш волята Божия, веднага ще те осъдят на смърт; Евангелието е закон на свободата.
Няма да мине много време и тайните, които те крият в себе си, ще излязат наяве, ще станат достъпни (ако не за всички хора, поне за тези, които искрено се стремят към тях). За тази цел вие трябва да се приготвите да разбирате тези тайни. Ако не можете да се ползвате от знанията, които днес имате, бъдещите знания ще представят нещо по-мъчнодостъпно за умовете ви“ (Учителят П. Дънов). Освен изричното си указание, че „Старият Завет е заветът на стария човек“, а „Новият Завет е заветът на новия човек“, Учителят П. Дънов разширява тълкуването на това извънредно важно послание на Бога към земните хора.
Той обръща вниманието на своите слушатели върху основните идеи, върху които е построено християнското
Свещено
Писание, и конкретизира кармичните последствия от проявената свободна воля на човека: „След като прочетете цялото Евангелие, цялата Библия, две идеи има: Старият Завет е завет на Земята – според този закон, ако ти не изпълняваш волята Божия, веднага ще те осъдят на смърт; Евангелието е закон на свободата.
Казва: „По свобода ще изпълниш Божия закон, но ако не изпълниш, и тогава ще те сполети същото.“ Ако ти живееш по Любов, сам себе си ще съдиш. Ако живееш по закон – други ще те съдят. Ако не живееш по закон, ти сам ще се съдиш. Ако живееш по Бога, ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ти ще добиеш най-високото състояние: ти ще мислиш, ще чувстваш, ще постъпваш – ще оставиш Бог да уреди твоите работи.
към текста >>
Да осветим името Божие – по
отношение
на тялото. 2.
„златни стихове“ в Библията, най-ценните нейни пасажи, диктувани непосредствено от Божия Дух на библейските писатели. Ала все пак някои от тях се открояват с величието на духовната си мощ и незаличимото си въздействие върху човешките сърца. Такава е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Господ Иисус Христос на Неговите най-приближени ученици – дванадесетте апостоли. Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва: „Не ни въвеждай в изкушение“, иска да се каже да не ни дава изпитания, които не можем да понесем… И така, Господ иска от нас: 1.
Да осветим името Божие – по
отношение
на тялото. 2.
Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето. 3. Да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума.“ Особен интерес представляват обясненията на българския духовен Учител относно критичния и далеч не от всички правилно разбран израз, чрез който се обръщаме към Небесния Отец с молба да не ни въвежда в изкушения: „В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност. Щом се молим на Бога да не ни въвежда в изкушения, защо трябва да се молим да ни избави от Лукавия? Правилно би било така: „И въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Чрез изкушението човек се изпитва да познае колко може да издържа.
към текста >>
Да дойде Царството Божие – по
отношение
на сърцето. 3.
Ала все пак някои от тях се открояват с величието на духовната си мощ и незаличимото си въздействие върху човешките сърца. Такава е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Господ Иисус Христос на Неговите най-приближени ученици – дванадесетте апостоли. Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва: „Не ни въвеждай в изкушение“, иска да се каже да не ни дава изпитания, които не можем да понесем… И така, Господ иска от нас: 1. Да осветим името Божие – по отношение на тялото. 2.
Да дойде Царството Божие – по
отношение
на сърцето. 3.
Да бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума.“ Особен интерес представляват обясненията на българския духовен Учител относно критичния и далеч не от всички правилно разбран израз, чрез който се обръщаме към Небесния Отец с молба да не ни въвежда в изкушения: „В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност. Щом се молим на Бога да не ни въвежда в изкушения, защо трябва да се молим да ни избави от Лукавия? Правилно би било така: „И въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Чрез изкушението човек се изпитва да познае колко може да издържа. Когато ни поставят на изкушения, т.е.
към текста >>
Да бъде изпълнена волята Божия – по
отношение
на ума.“ Особен интерес представляват обясненията на българския духовен Учител относно критичния и далеч не от всички правилно разбран израз, чрез който се обръщаме към Небесния Отец с молба да не ни въвежда в изкушения: „В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност.
Такава е Господнята молитва „Отче наш“, предадена от Господ Иисус Христос на Неговите най-приближени ученици – дванадесетте апостоли. Учителят на ББ у нас не отминава без внимание и тълкувание това фундаментално Божие послание към хората: „В Господнята молитва има три важни думи: „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя“… Волята Божия няма да се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля. А когато се казва: „Не ни въвеждай в изкушение“, иска да се каже да не ни дава изпитания, които не можем да понесем… И така, Господ иска от нас: 1. Да осветим името Божие – по отношение на тялото. 2. Да дойде Царството Божие – по отношение на сърцето. 3.
Да бъде изпълнена волята Божия – по
отношение
на ума.“ Особен интерес представляват обясненията на българския духовен Учител относно критичния и далеч не от всички правилно разбран израз, чрез който се обръщаме към Небесния Отец с молба да не ни въвежда в изкушения: „В Господнята молитва е казано: „Не въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ В превода на този стих има нещо пропуснато, поради което се явява известно противоречие, една непоследователност.
Щом се молим на Бога да не ни въвежда в изкушения, защо трябва да се молим да ни избави от Лукавия? Правилно би било така: „И въведи нас в изкушение, но избави нас от Лукаваго.“ Изкушението подразбира изпитание, изпитване. Чрез изкушението човек се изпитва да познае колко може да издържа. Когато ни поставят на изкушения, т.е. на изпитания, тогава има смисъл да се молим на Бога да ни избави от ръцете на Лукавия.“ И с още едно твърде съществено допълнение на друго място в беседите на Учителя П.
към текста >>
Аз не взимам думата „глупави“ в такъв смисъл, че да се хвалим със своите глупости, но взимам тази дума по
отношение
на Великото.“
Дънов: „И не введи нас во изкушение…“ Това значи: давай ни, Господи, знание и Мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение.“ Който успее да разбере същността на Божиите послания, бликащи на всяка страница в Библията, и ги направи неразделна част от своето ежедневие, наградата за него не ще закъснее. Животът му ще се изпълни със смисъл; радост, ведрост и успехи ще съпътстват всичките му жизнени изяви: „Това, което може да подобри живота ви, то е да изучавате Евангелието. Изучавайте го дълбоко! … Евангелието не е наука за щастливите хора, то е наука за нещастните; то не е наука за умните, но е наука за глупавите.
Аз не взимам думата „глупави“ в такъв смисъл, че да се хвалим със своите глупости, но взимам тази дума по
отношение
на Великото.“
Неизмерим е обхватът на свещеното библейско Слово, неизброими са пластовете, чрез които се разкрива смисълът му пред прозорливия духовен поглед на зрящите. И все пак има два негови компонента, които се открояват със значимостта си по отношение проникването в посланието на Бога към земното човечество. За тях именно Учителят П. Дънов свидетелства: „Когато четете Библията, трябва да имате пред вид две неща: духа и плътта. Духът подразбира вътрешния смисъл и съдържание на прочетеното, а плътта – буквата, външната му форма.
към текста >>
Неизмерим е обхватът на
свещеното
библейско Слово, неизброими са пластовете, чрез които се разкрива смисълът му пред прозорливия духовен поглед на зрящите.
Който успее да разбере същността на Божиите послания, бликащи на всяка страница в Библията, и ги направи неразделна част от своето ежедневие, наградата за него не ще закъснее. Животът му ще се изпълни със смисъл; радост, ведрост и успехи ще съпътстват всичките му жизнени изяви: „Това, което може да подобри живота ви, то е да изучавате Евангелието. Изучавайте го дълбоко! … Евангелието не е наука за щастливите хора, то е наука за нещастните; то не е наука за умните, но е наука за глупавите. Аз не взимам думата „глупави“ в такъв смисъл, че да се хвалим със своите глупости, но взимам тази дума по отношение на Великото.“
Неизмерим е обхватът на
свещеното
библейско Слово, неизброими са пластовете, чрез които се разкрива смисълът му пред прозорливия духовен поглед на зрящите.
И все пак има два негови компонента, които се открояват със значимостта си по отношение проникването в посланието на Бога към земното човечество. За тях именно Учителят П. Дънов свидетелства: „Когато четете Библията, трябва да имате пред вид две неща: духа и плътта. Духът подразбира вътрешния смисъл и съдържание на прочетеното, а плътта – буквата, външната му форма. Плътта подразбира променливия, неустойчивия живот; духът – вечното, Божественото начало на нещата.
към текста >>
И все пак има два негови компонента, които се открояват със значимостта си по
отношение
проникването в посланието на Бога към земното човечество.
Животът му ще се изпълни със смисъл; радост, ведрост и успехи ще съпътстват всичките му жизнени изяви: „Това, което може да подобри живота ви, то е да изучавате Евангелието. Изучавайте го дълбоко! … Евангелието не е наука за щастливите хора, то е наука за нещастните; то не е наука за умните, но е наука за глупавите. Аз не взимам думата „глупави“ в такъв смисъл, че да се хвалим със своите глупости, но взимам тази дума по отношение на Великото.“ Неизмерим е обхватът на свещеното библейско Слово, неизброими са пластовете, чрез които се разкрива смисълът му пред прозорливия духовен поглед на зрящите.
И все пак има два негови компонента, които се открояват със значимостта си по
отношение
проникването в посланието на Бога към земното човечество.
За тях именно Учителят П. Дънов свидетелства: „Когато четете Библията, трябва да имате пред вид две неща: духа и плътта. Духът подразбира вътрешния смисъл и съдържание на прочетеното, а плътта – буквата, външната му форма. Плътта подразбира променливия, неустойчивия живот; духът – вечното, Божественото начало на нещата. Духът и плътта коренно се различават, но като се говори за тях, човек не трябва да се спира много, да ги разграничава какво е плътта и какво – духът.
към текста >>
Ние можем да схванем Бога като съдия по
отношение
на нашата престъпност, а можем да Го схванем и като Любов по
отношение
на нашата слабост – както майката постъпва с любов по
отношение
на детето си.“
“ Още един драгоценен бисер на библейския свещен текст – за най-съществения обект на разглеждане – разкрива Учителят на ББ у нас на друго място в Словото си: „Главният обект в Библията е животът на проявения Бог в света или проявлението на Христа. Животът на всички пророци, апостоли – то е все изявяване на Божествения живот в тях. Централното лице в Библията обаче е Христос. Да се разбере животът на Христа в най-широк смисъл, за това се изисква един възвишен ум. Защото според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога.
Ние можем да схванем Бога като съдия по
отношение
на нашата престъпност, а можем да Го схванем и като Любов по
отношение
на нашата слабост – както майката постъпва с любов по
отношение
на детето си.“
За българския духовен Учител е от особена важност да сподели със своите последователи кой е действителният Автор на Библията: „Библията е написана от един Дух, Който е диктувал на мнозина да пишат.“ Къде да открием този непостижим Автор, как да разпознаем присъствието Му в нашия свят? Как да поведем разговор с Него, за да разтвори портите на сърцето ни и да ни поведе по Пътя на съвършенството? И на тези жизнено важни въпроси Учителят П. Дънов дава смислен и съдържателен отговор: „Къде ще намерим Бога? “ – В меката и приятна светлина, в чистия въздух, в чистата вода и в доброкачествения хляб.
към текста >>
От своите последователи той изисква да изучават
Свещеното
Писание – Библията, и да използват придобитото познание при всички възможности, които им предлага за това действителността.
Дънов признава единствено приложеното знание – онова, което ученикът по духовния Път е превърнал в неразделна част от своята жизнена позиция, от своето мислене и поведение. Затова и сериозните изследователи на духовно-културното наследство на великия български духовен Учител неизменно подчертават практико-приложния характер на неговото учение. Най-ярка илюстрация за тази основополагаща теза на Учителя П. Дънов откриваме в собствените му думи: „Един евангелист ме пита: „Ти как разбираш Евангелието? “ Аз му казвам: мъчех се да го разбера и не го разбрах, и си казах: чакай сега да го живея – и тогава почнах да го разбирам.“
От своите последователи той изисква да изучават
Свещеното
Писание – Библията, и да използват придобитото познание при всички възможности, които им предлага за това действителността.
В тази насока той ги наставлява: „Какво значение има Библията за живота ни? – Тя има непосредствено отношение към живота, защото е излязла от опитността на хората и може да бъде използвана като човешка опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тази опитност ние не трябва да игнорираме и не трябва да мислим, че ще намерим нови и по-добри правила за живота. Принципите не са претърпели никакво изменение, а само нашите отношения спрямо тези принципи са се изменили.
към текста >>
– Тя има непосредствено
отношение
към живота, защото е излязла от опитността на хората и може да бъде използвана като човешка опитност.
Най-ярка илюстрация за тази основополагаща теза на Учителя П. Дънов откриваме в собствените му думи: „Един евангелист ме пита: „Ти как разбираш Евангелието? “ Аз му казвам: мъчех се да го разбера и не го разбрах, и си казах: чакай сега да го живея – и тогава почнах да го разбирам.“ От своите последователи той изисква да изучават Свещеното Писание – Библията, и да използват придобитото познание при всички възможности, които им предлага за това действителността. В тази насока той ги наставлява: „Какво значение има Библията за живота ни?
– Тя има непосредствено
отношение
към живота, защото е излязла от опитността на хората и може да бъде използвана като човешка опитност.
А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тази опитност ние не трябва да игнорираме и не трябва да мислим, че ще намерим нови и по-добри правила за живота. Принципите не са претърпели никакво изменение, а само нашите отношения спрямо тези принципи са се изменили. Например, светлината за нас е по-голяма или по-малка според нашето схващане и според това, доколко ние можем да реагираме на нея. В Библията има духовна материя и от нея може да се получи гориво, от което бихме могли да се ползваме при нашите трудности.“ Учителят на ББ в България отделя специално внимание на Новия Завет в качеството му на главен свещен текст на християнството и, в частност, на евангелското повествувание: „Това, което може да подобри живота ви, е да изучавате Евангелието.
към текста >>
За себе си те са прави, но не и по
отношение
на Абсолютното.“
Освен всичко останало при досега с Божието Слово никога не бива да забравяме, че то не е обикновен набор от думи, изразяващи радостите и неволите на нашия малък и объркан свят. Човешката мярка не е достатъчна за него. Бог очаква от нас да подходим към посланието Му с друг критерий, извиращ от нетленната духовна природа на Неговото любимо творение. Този е и единственият подход, достоен да навлезе в градината на безсмъртието и вечния живот, засадена и поддържана от неизразимия Стопанин на Битието: „Каквото обяснение и да се даде на този или онзи стих от Евангелието, ако имате разбирането на хората от света, нещата пак ще си останат неразбрани. Защо? – Защото тия хора са в противоречие с Божествения Ред на нещата.
За себе си те са прави, но не и по
отношение
на Абсолютното.“
6. Библията – вечна и винаги нова: „Свещена книга е Библията, но друг е истинският оригинал – това е Библията на Божествения свят, в която е изразен целокупният живот. От нея излизат и духовната, и физическата Библии като копия, т.е. отражения на живота. Божествената Библия се чете само от гениални хора и светии.
към текста >>
И ако формално възрастта на
Свещеното
Писание се изчислява, както виждаме, на около 3500 години, то духовният елемент в нея, който предопределя и непреходната ў стойност, няма и не може да има количествена обусловеност.
Щом разрешите вътрешния живот, и външния ще разрешите“ (Учителят П. Дънов). Буквалният и историческият пласт в Библията крият в контекст онези вечни истини, които именно назоваваме есенция на Божието Слово. И философията, и езотеричното познание ни учат, че формата е преходна и служи само за израз или проявление на съдържанието и смисъла, вложени в нея и вдъхващи ў живот. Така и буквата в свещения библейски текст е само външна изява на Духа, Който е истинският Автор и Вдъхновител на Божественото Откровение в неговия писмен вид. Затова Библията е стара само по възраст – първите нейни книги (от Стария Завет) са написани около 1500 години преди Рождество Христово, а последните (от Новия Завет) са завършени в началото на второто столетие след Рождество Христово.
И ако формално възрастта на
Свещеното
Писание се изчислява, както виждаме, на около 3500 години, то духовният елемент в нея, който предопределя и непреходната ў стойност, няма и не може да има количествена обусловеност.
Понеже той изхожда от Вечността на Твореца и има за цел да съдейства на пробудените души да поемат своя път към нея. Въз основа на тези факти имаме всички основания да обявим Библията за вечно млада Книга – поради иманентно заложения в нея заряд на непрестанното духовно-нравствено обновление и израстване. Затова и е нелепо да се твърди, че Бог веднъж завинаги е казал Своята дума, че Откровението Му е приключило с окончателното оформяне на каноническия библейски текст. Бог е говорил, говори и винаги ще продължава да говори на хората: „Ако Господ в миналото е говорил на хората, Той и днес ще им говори, ще им говори и в бъдеще.“ Въпросът е: доколко те съумяват да доловят Неговия глас сред пъстрата шумотевица на дните си, доколко са способни да го разграничат от всички фалшиви имитации и да извлекат от него мъдрост и упование за себе си и за всички останали?! Изглежда, малцина са успели да го постигнат.
към текста >>
В това
отношение
главата представлява Новия Завет на човечеството, а стомахът – Стария Завет.
Не една Библия, но още много Библии има да се пишат, в които да се вмести това, което Христос е говорил. Като говорят за Библията, която е писана от човеци, всички я считат за свещена книга. Дойдат ли до главата, в която се крият неща, писани от векове, малцина се замислят за нея. Според мене единствената свещена книга, която всеки човек има в оригинал, това е човешката глава. Освен написаното вече всеки момент в нея се пише новото, което човек преживява.
В това
отношение
главата представлява Новия Завет на човечеството, а стомахът – Стария Завет.
Всичко, което Христос е говорил преди 2000 години, е написано на главата. Това, което днес говори, пак се пише на главата. Съвременните хора не разполагат още с нужната светлина да четат и разбират това, което е писано в главата им, както и онова, което всеки ден се пише. ... Казано е в Писанието: „Ще напиша закона Си в сърцето на човека.“ Значи сам Бог е написал закона Си в човешкото сърце. Който има светлина, той чете Божия закон в оригинал и оттам го превежда на хората.“
към текста >>
77.
VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ
- Константин Златев
Принципите на правдата и справедливостта, които имат пряко
отношение
към разглеждания тук проблем („Може ли икономиката да бъде духовна?
Външният закон – човешкото право (познатата ни система на правораздаване) – не притежава нужния потенциал, за да разреши всички проблеми на живота. В някаква степен то регулира единствено повърхностните явления, факти и процеси в личния и обществен живот. От друга страна, вътрешният закон – Божественото право, което е най-старото по произход, понеже извира от Божия Дух на вечна и несломима Правда – е този, който определя отношенията между всички същества. Този най-древен закон на Проявеното Битие се изявява като всемирна справедливост. Според характера и обхвата на действието си той е универсален и господства във всички царства (сфери) на Живата Разумна Природа.
Принципите на правдата и справедливостта, които имат пряко
отношение
към разглеждания тук проблем („Може ли икономиката да бъде духовна?
“), са четири на брой. Ще разгледаме по отделно тяхната същност, съдържание и действие в светлината на решаването на този проблем. I принцип: Равноправие и равнопоставеност (спрямо прилагането на правдата и справедливостта) на всички живи същества. Разглеждайки същността и действието на този принцип, Учителят П. Дънов отбелязва: „На хората им трябва абсолютната Божия Правда – онази Правда, която да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение, която има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото.
към текста >>
III принцип: Всеки човек и всяко живо същество въобще притежава
свещеното
право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това.
Необходимостта от спазването му произтича от факта, че прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на Учителя П. Дънов: „Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях.“ В този ред на мисли си заслужава да припомним и библейската максима: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери! “ (Мат. 7:2).
III принцип: Всеки човек и всяко живо същество въобще притежава
свещеното
право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това.
Този принцип би трябвало да бъде приложен в областта на производството, разпространението и социалната реализация на личността. За неговата същност и проявление Учителят П. Дънов изтъква следното: „На всеки човек със самото идване на земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество.“ Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, на който той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право.
към текста >>
78.
XVI. МОЛИТВАТА
- Константин Златев
Бог е определил това място със закон, който има
отношение
към бъдещето, което е светло и велико.
(„Казвате: „Не можем ли да се молим в църква, в къщи някъде или на улицата? “ Не можеш. Ще се молиш само в скришната си стаичка. Не можеш да се молиш нито в църква, нито в къщи, нито на улицата. Скришната стаичка е вътре в тебе.
Бог е определил това място със закон, който има
отношение
към бъдещето, което е светло и велико.
Казано е просто и ясно: „Влез в скришната си стаичка, дето човешки крак не е стъпвал.“ Там само ангелите живеят. И като влезеш вътре, помоли се Отцу твоему, Който вижда в тайно. Като влезеш в тая стаичка, ще разбереш какво нещо е Бог.“) Уединението създава условия връзката с Небето да бъде по-чиста, освободена от външно напрежение и смущения. Както казва Учителят П. Дънов: „Когато се молите, никой не трябва да подозира това.
към текста >>
В това
отношение
образец за нас, хората, са ангелите.
Човек трябва да се чувства като душа, която не се опетнява. Ще си туриш на ума да живееш по Бога най-възвишения и най-чистия живот, който е възможен за хората в плът. Бог е при мен и Той ми помага! “ (Учителят П. Дънов). Най-кратката пътека за пълноценно общуване с Небесния Отец е послушанието.
В това
отношение
образец за нас, хората, са ангелите.
Тяхната степен на осъзнатост превръща всичките им действия в молитвено преклонение пред Бога: „Ангелите имат послушание, изпълняват Волята Божия“ (Учителят П. Дънов). Измежду всички изяви на въплътените същества една от най-красивите и достойните е именно молитвата: „Най-красивото състояние е да се молиш“ (Учителят П. Дънов). Чрез молитвата осъществяваме контакт с разумните сили във Вселената, хармонизираме отношенията си на взимане и даване на всички равнища в Проявеното Битие. Тези благотворни резултати от проникновения молитвен живот са описани от българския велик Посветен така: „Да се молиш, значи да влезеш във връзка с всичко, което е разумно, да дадеш и да приемеш.“ „Молитвата е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.“ И още: „Молитвата представлява светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.“ Потъвайки в диалога с Всевишния, молещият се човек обръща гръб на всичко земно и се съединява с Божественото: „Молитвата подразбира да забравиш света, да забравиш хората, да забравиш всичко и да мислиш само за Бога.“ „Когато се моли, човек трябва да забрави всичко около себе си и да стане невидим. Целият свят трябва да изчезне пред очите му.
към текста >>
Има напреднали в духовно
отношение
хора, които успяват да надзърнат в бъдещето.
Друг закон на духовния свят свидетелства, че преди да получиш нещо, трябва първо да дадеш от себе си. Той е в сила и за молитвеното общуване между човека и Бога. Последният не изисква от нас непосилни неща, а само такива, които са от полза за личното ни и колективно духовно израстване: „Който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си, и каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвите си“ (Учителят П. Дънов).
Има напреднали в духовно
отношение
хора, които успяват да надзърнат в бъдещето.
Наричаме ги пророци или прорицатели. Бог им разкрива Своя план за света или за определен човек или хора, защото те със смирението и вярното си служение са доказали, че са Негови предани чеда. Предсказаното от тях обаче не отменя възможностите, скрити в оделотворената свободна воля на техните събратя, включително и в молитвата: „Когато някой пророк предскаже нещо, което впоследствие не се сбъдва, това показва, че тия хора, на които е предсказано това нещо, са се молили много и като отговор на тяхната молитва Бог е отменил присъдата“ (Учителят П. Дънов). Не бива да възприемаме подобни ситуации като чудеса. Те представляват по-скоро ярки доказателства за съзидателния заряд на обединената от обща цел колективна воля, която – получавайки невидима подкрепа от областта на духовното – променя облика на Земята и на човечеството: „Молитвите на хората са необходими за сваляне на висши енергии от невидимия свят.
към текста >>
Има едно
свещено
място вътре в човека – една област, в която ако човек не иде, молитвата му не може да бъде послушана.“
Ако не го изпълниш, то пак ще се изпълни, но както ти не желаеш. Не изпълниш ли това, което Бог ти казва, низшите сили ще вземат надмощие в теб. Ако го изпълниш, ще ти бъде приятно.“ Най-напредналите по пътя на окултното ученичество следва да отделят най-много време за молитва, и то такава, която отговаря на изискванията на духовния свят: „Онези от вас, които сте напреднали, молете се непрестанно. Ако не се молите на Бога, много повече ще се молите на хората“ (курсивът мой – К.З.). Следва и още едно ясно указание за същността на „тайната стаичка“ у човека: „Казано е: „И когато се молиш, влез в скришната си стаичка, в тайно място.“ Тайното място, скришната стаичка – това е мястото на Истината вътре в човека.
Има едно
свещено
място вътре в човека – една област, в която ако човек не иде, молитвата му не може да бъде послушана.“
Предназначението на молитвата изкристализира в словата на българския Божий Наставник: „Защо трябва да се молим? Всеки трябва да се моли, за да може да постигне нещо. Когато имате външни постижения, ще благодарите на Бога отвътре. А пък когато имате вътрешни постижения, ще търсите Бога отвън. Бог се търси отвън и отвътре, но не едновременно.
към текста >>
79.
XVIII. СЛУЖЕНИЕТО
- Константин Златев
Довчера се е учил, а от този момент самият той започва да учи, да обучава своите по-малки в духовно
отношение
братя и сестри.
Тъй както Бог слугува.“ (Учителят Петър Дънов) Предназначението на живота на окултния ученик, неговата главна задача в света на материята е да се учи. Определяща черта в мисията на всеки истински духовен Учител, неговата главна задача е да служи. Когато ученикът завърши успешно земното училище, той става Учител.
Довчера се е учил, а от този момент самият той започва да учи, да обучава своите по-малки в духовно
отношение
братя и сестри.
Да учиш някого, означава да му служиш с всеотдайност и Божествена Любов. Както Учителят хваща здраво за ръка всеки свой ученик и го повежда с безкрайно търпение по пътеката на ученичеството, така и Служителят на Божията нива посажда с обич и жертвоготовност семената на Словото на Истината в съзнанието на хората, полива ги с откровенията на Небето, стопля ги с огъня на пламтящото в безкористна Любов сърце и отглежда реколтата на пробудените души. Плодовете ў, когато узреят и наченат да излъчват благоуханието на духовната зрелост, той поднася смирено в нозете на Бога. Само Той – Властелинът на видимото и невидимото – има последната дума за това, как и къде да бъдат използвани резултатите от безкористната работа и служение на Учителите на космическата Мъдрост. Истинският живот започва от служението на Бога – това е посланието на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно).
към текста >>
В това
отношение
ученикът се учи, а служителят служи.
Небесният слуга седи по-високо от земния ученик. Ангелите служат, а човек се учи. Човек се учи сега, а ангелите се проявяват – слугуват. Човек трябва да е бил ученик, за да може да слугува. Хората са ученици, а ангелите – служители.
В това
отношение
ученикът се учи, а служителят служи.
Казано е: „Син Человечески не дойде да Му служат, а да послужи.“ От казаното бихме могли да изведем заключението, че учението е основна, водеща характеристика на човека в земната му изява, докато служението е най-съществената характеристика на духовните същества на Светлината – ангелите. И преходът от учение към служение е преход от човешкото към ангелското царство във Вселената. Всички природни царства (минерално, растително, животинско и човешко), както и надприродните (ангелско, с деветте ангелски чина), в своето еволюционно развитие допринасят за осъществяването на великия Божествен план за света, т.е. по свой начин служат на Бога. Колкото по-съвършена е формата, толкова по-интензивно и целенасочено е проявлението на Духа чрез нея, като този процес достига своя апогей в общностите на Разума.
към текста >>
Да служиш, означава да вървиш по своя истински път в живота; означава да се издигаш в духовно-нравствено
отношение
и постепенно да се сливаш с идеалния образ за самия теб, заложен като потенциал от Твореца в безсмъртната ти духовна същност: „Всеки, който иска да се повдигне в света, да служи с любов на Бога“ (Учителят П. Дънов).
Именно това съзнателно, последователно и целесъобразно използване на личния потенциал за Общото благо, за реализирането на Божиите намерения за Космоса наричаме служение. Разумното същество може да служи на Бога, само ако следва в живота си един висок идеал: „За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата си дреха, с най-хубавите си чувства, с най-хубавите си постъпки. Плодовете се обличат с най-хубавите си дрехи. Въздухът също. Така те служат на Господа.“ Щом плодните дръвчета се стремят да изпълнят предназначението си на физическото поле по най-добрия, най-естетичния и резултатен начин, то колко повече би трябвало да се очаква от мислещото същество, наречено „човек“?!
Да служиш, означава да вървиш по своя истински път в живота; означава да се издигаш в духовно-нравствено
отношение
и постепенно да се сливаш с идеалния образ за самия теб, заложен като потенциал от Твореца в безсмъртната ти духовна същност: „Всеки, който иска да се повдигне в света, да служи с любов на Бога“ (Учителят П. Дънов).
Служението без любов е „... мед, що звънти, или кимвал, що звека“ (I Кор. 13:1) – сиреч напразно вдигане на шум, без конкретна полза. То може да послужи единствено за подхранване на гордостта и самолюбието, но не и за реално духовно постижение. На Бога и Божественото сме длъжни да служим единствено и само от Любов и с Любов: „Вие се радвате, когато един човек ви обича. Щом един човек ви обича, Бог ви се усмихва.
към текста >>
Думата „служене“ е
свещено
звание (курсивът мой – К.З.).
Любовта движи всички същества.“) И че всяко човешко действие, всяка мисъл, чувство и слово, които са изпълнени с Любов, са проявление на служението, отдадено на Бога: „Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ходите, да мислите, да работите, да се молите – това е служене на Бога“ (Учителят П. Дънов). И тъй като „служа“ и „слугувам“ са глаголи със сходно звучене и значение, в представите на повечето хора те са свързани с унизително състояние на подчинение и лишаване от достойнство. Както и във всички останали случаи, оценката зависи от гледната точка и предварителната вътрешна нагласа: „Хората се страхуват от думата „слуга“, понеже имат пред вид слугите, които работят за пари и без Любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от Любов, както са служили пророците и апостолите.
Думата „служене“ е
свещено
звание (курсивът мой – К.З.).
След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш „Син Божий“ (Учителят П. Дънов). Следователно в истинското служение няма и не може да има дори и сянка от сляпо подчинение или пък от подчинение, породено от обективните условия на средата, от формални причини: „Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на баща си, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син.
към текста >>
80.
XIX. ЩАСТИЕТО
- Константин Златев
В това
отношение
пръв Бог е дал пример.
Елементите на щастието са на Земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на Земята.“ Кои са тези тайнствени елементи на щастието, сред които живеем, но които очевидно не разпознаваме и не използваме, за да изградим храма на своята личностна пълнота? – Според нас те са два вида: 1) вътрешни – споменатият вече нееднократно жизнен потенциал на всеки човек (телесен, емоционален, умствен и духовен); и 2) външни – условията на нашия земен живот, които от първия миг, в който си поемем дъх след излизането от майчината утроба, до последния миг, в който напуснем тялото, за да се завърнем в истинската си родина – царството на Духа, ни предлагат безчетни възможности да научим уроците, за които сме изпратени на Земята, и да направим още една крачка напред по пътя към Бога. На друго място в Словото си Учителят на ББ у нас ни разкрива една простичка, но извънредно ефективна рецепта за постигане на щастието – в безкористната и всеотдайна Божествена Любов: „Смисълът на живота се заключава в това, да обичаш, а не да те обичат (курсивът мой – К.З.). Добре е да те обичат, но още по-добре е да обичаш. Който обича, той е щастлив, той е господар.
В това
отношение
пръв Бог е дал пример.
Той обича всички, затова е Господар на света. Какво се иска тогава от нас? От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви Своята Любов и да ни покаже как да обичаме.“ От нас се очаква да достигнем такова равнище на духовно израстване, че да умеем да обичаме така, както Бог обича. А това означава да мислим, да чувстваме и да действаме като Него.
към текста >>
Под него той разбира както проявите на разумност в природната среда на материалния свят, така и съществуването на йерархия разумни същества в невидимата вселена, които в еволюционно
отношение
надвишават човека.
Дойде ли при тебе нещастие, ти си богат човек. Само сиромахът може да се радва. В ума на Бога никога не е седяло вашето нещастие“ (Учителят П. Дънов). Учителят П. Дънов въвежда в духовно-езотеричното познание понятието „Жива Разумна Природа“.
Под него той разбира както проявите на разумност в природната среда на материалния свят, така и съществуването на йерархия разумни същества в невидимата вселена, които в еволюционно
отношение
надвишават човека.
Общуването с тях, когато е подчинено на космическите закони и цели реализирането на благородни идеи и творчески замисли, също е в състояние да направи човека щастлив: „Щастието в света седи в оная връзка, която човек може да направи с живата природа, с разумната природа – колективното съзнание на възвишените същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото – истински хубавото, а не онова, което се постига с умовете и със сърцата. Като влезеш, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата Вселена ще бъде училище – място за радост и веселие“ (Учителят П. Дънов). Отчитайки наличието на изконна и безусловна разумност в Природата, ученикът от духовната Школа се стреми винаги да бъде в хармония с нея и да предоставя възможност на нейната разумност, на нейните енергии да се проявят чрез него: „Човек страда главно по две причини: когато не иска да даде път на силите на природата да се проявят и когато природата не му дава това, което желае.
към текста >>
Затова ние, които сме изпратени за въплъщение именно в това решаващо за съдбините на Земята време, не бива да очакваме в живота си безоблачни дни и незалязващо щастие, а трябва да се превърнем в бойци за утвърждаване на един нов морал, на ново
отношение
на човека към Майката Природа, както и на нови взаимоотношения между самите хора.
Преведено на езотеричен език, това означава преминаване към една нова планетарна култура – именно Културата на Любовта, визитната картичка на шестата подраса на Петата коренна раса и на цялата бъдеща Шеста коренна раса. Тази трансформация не е и няма да бъде безболезнена. Освен цялостната структура на човешкото общество тя вече засяга и тепърва ще засяга планетата като цяло и нейните основни градивни компоненти, в частност, които ще претърпят глобални изменения. Екологическата криза, която вече се превръща в неотвратима катастрофа, разширяването на озоновата дупка над Земята, повишаването на средната годишна температура по цялото земно кълбо, топенето на ледниците, изсичането на тропическите гори, замърсяването на световния океан, пренаселеността на нашата малка планета (годишният прираст на човечеството вече надхвърля 100 млн. души!), изключително вредните последствия от промишлената дейност на човека и други подобни явления, взети заедно, надвисват като Дамоклев меч над нашия съвременник.
Затова ние, които сме изпратени за въплъщение именно в това решаващо за съдбините на Земята време, не бива да очакваме в живота си безоблачни дни и незалязващо щастие, а трябва да се превърнем в бойци за утвърждаване на един нов морал, на ново
отношение
на човека към Майката Природа, както и на нови взаимоотношения между самите хора.
Започвайки от себе си и променяйки в положителна посока собственото „аз“, ние променяме и света към по-добро. Дори и да не получим тук и сега своята награда, това не е фатално. Важното е да изпълним дълга си към Божия план за нашата планета и човечеството. А когато един ден преминем отвъд, там ни очаква това, за което сме жадували винаги. И на първо място, блаженство в Божието присъствие.
към текста >>
Нека не ги лишаваме от това
свещено
право... Нали воюваме за равноправие на половете?!...
Ако точно сме разбрали посланието на Божествената Мъдрост и Истина, искрящо в Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), то следва да сме наясно, че щастието можем да открием само в невидимите неща, но никога във видимите. Не можем да го вкусим, а само да го преживеем... Ако ли пък някой отрезвял от контактите си с нежния пол съвременен Дон Жуан реши да перифразира горепосочената максима на материалиста, той би възкликнал: „Щастието не е в жените, а в тяхното качество! “ Честно казано, съчувствам му, защото прекрасно го разбирам. Това, естествено, не означава, че жените от своя страна нямат право да преобърнат тази летяща фраза наопаки.
Нека не ги лишаваме от това
свещено
право... Нали воюваме за равноправие на половете?!...
Каквото и да кажем или да напишем за щастието, не бихме могли да изчерпим темата. Прекомерно е обширна и твърде заредена с предизвикателства и нерешени проблеми, с остри завои и бездънни пропасти. Както и за всичко останало, всеки от нас има право на избор. В земното училище на живота да бъдеш нещастен и неудовлетворен не е голяма философия. Повечето от нас са точно такива.
към текста >>
81.
XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ
- Константин Златев
Пробуденият човек възприема своя висок идеал като нещо
свещено
, недосегаемо за бурите на материалната действителност, за сквернотата и пошлостта на сивия поток на делника.
Така и научените от него уроци оставят завинаги своя златен отпечатък в безсмъртната му същност. Всички материални притежания са преходни. Отиваш си от този свят и ги оставяш на другите. Но онова, което си придобил в Духа, е вечно. То те съпътства навсякъде като неотменима частица от твоята непреходна природа.
Пробуденият човек възприема своя висок идеал като нещо
свещено
, недосегаемо за бурите на материалната действителност, за сквернотата и пошлостта на сивия поток на делника.
Във всички ситуации от живота той държи запален в съзнанието си факела на своя възвишен душевен стремеж. Той му помага да съхрани недокоснат прекрасния бисер на великата Любов: „Всякога трябва да имате в ума си поне една свещена мисъл, която да обичате. Всеки трябва да има едно свещено чувство, което да обича, и една свещена постъпка. Това да е вашият идеал“ (Учителят П. Дънов). Такъв именно идеал притежава свойството да се проектира в земната реалност, да насочва своя носител към творене на добро, да разнася уханието на Божественото сбъдване.
към текста >>
Всеки трябва да има едно
свещено
чувство, което да обича, и една свещена постъпка.
Но онова, което си придобил в Духа, е вечно. То те съпътства навсякъде като неотменима частица от твоята непреходна природа. Пробуденият човек възприема своя висок идеал като нещо свещено, недосегаемо за бурите на материалната действителност, за сквернотата и пошлостта на сивия поток на делника. Във всички ситуации от живота той държи запален в съзнанието си факела на своя възвишен душевен стремеж. Той му помага да съхрани недокоснат прекрасния бисер на великата Любов: „Всякога трябва да имате в ума си поне една свещена мисъл, която да обичате.
Всеки трябва да има едно
свещено
чувство, което да обича, и една свещена постъпка.
Това да е вашият идеал“ (Учителят П. Дънов). Такъв именно идеал притежава свойството да се проектира в земната реалност, да насочва своя носител към творене на добро, да разнася уханието на Божественото сбъдване. Той свети като ярък фар в бурното море на живота. Накъдето и да тръгнеш, неговата неугасима светлина ще ти вдъхва надежда, че ще успееш, че мракът е само преддверие към необятното сияние на Божественото. И че през каквито и житейски бури и урагани да се наложи да преминеш, в края на краищата ще достигнеш хоризонта на своето самоосъществяване.
към текста >>
Дали окултният ученик е придобил висок идеал и доколко твърдо го отстоява, проличава от
отношението
му към изпитанията по земния му път.
Идеалът за вас да бъде: най-хубавото в света! По този ваш вътрешен избор трябва да се отличавате от другите хора.“ Онзи, който винаги избира най-хубавото, знае цената на компромиса. Той е изпълнен със смирение и дори на мравката път прави, но когато става дума за неговия висок идеал, не би отстъпил даже и на милиметър! По начина, по който използва правото си на избор, проличава принадлежността му към общността на окултните ученици. Той знае, че всяка жертва е достойна и оправдана, когато е принесена пред олтара на вечната му цел – пробуждането на Божественото, затаено в сърцето му, и неговото разширяване, докато обхване цялата Вселена.
Дали окултният ученик е придобил висок идеал и доколко твърдо го отстоява, проличава от
отношението
му към изпитанията по земния му път.
Ако те го прекършват и го принуждават да изневерява на своето верую, на убежденията си, значи още е далеч от осъществяването на високия идеал в живота си. Той все още се лута между огромното мнозинство хора с непробудена съзнателност и истинските ученици. Необходима му е непреклонна воля, за да остане верен на жизнения си избор. В противен случай ще продължи да робува на условията, както повечето от своите ближни. Разсъжденията на Учителя П.
към текста >>
82.
АСТРАЛНИ МЪГЛИ И ЕКРАНИ НА ВНУШЕНИЕТО
- Павел Желязков
Той е интимно и
свещено
преживяване, което творческата личност пази ревностно и никога не го излага на показ заради любопитството на публиката.
Това е общоприета и често наблюдавана практика. По аналогия, когато подрежда мислите си, човек вижда излишното, негодното за употреба и прави всичко възможно, за да се освободи от него. Този процес се извършва по време на размисъл и най-вече по време на сън, когато се стига до парадоксалната му фаза. Когато запитате един писател или поет какво изпитва, когато твори, той ще ви отговори, че преживява състояние на радост и на вътрешно удовлетворение. Защото творческият мисловен процес е и чистене, усещането от което е винаги приятно.
Той е интимно и
свещено
преживяване, което творческата личност пази ревностно и никога не го излага на показ заради любопитството на публиката.
Талантливите писатели, които имат много любов и изтънчена мисловност, в моменти на вдъхновение са така погълнати от това трепетно състояние, че публиката и материалната изгода абсолютно не ги вълнуват. Тогава извисяването на съзнанието е и процес на чистене. Днес ние сме атакувани от агресивния информационен бум, който ни залива с мътни води на психологически и философски неизчистени познания. Много малко време ни остава за самостоятелно мислене в една чиста обстановка, която в окултните науки се нарича „вътрешната стая". Онова, което ни сервират психически обременени автори писатели, кинорежисьори, коментатори на културни или политически събития обикновено е продукт на неизчистена и доста повърхностна мисъл.
към текста >>
По-съществено е обаче нашето
отношение
към него.
Днес ние сме атакувани от агресивния информационен бум, който ни залива с мътни води на психологически и философски неизчистени познания. Много малко време ни остава за самостоятелно мислене в една чиста обстановка, която в окултните науки се нарича „вътрешната стая". Онова, което ни сервират психически обременени автори писатели, кинорежисьори, коментатори на културни или политически събития обикновено е продукт на неизчистена и доста повърхностна мисъл. В процеса на творческата си дейност тези автори чистят авгиевите обори на обремененото си съзнание и продуктът от тази дейност, гарниран с външни ефекти, се предлага на публиката като изкуство. Това е едната страна на проблема.
По-съществено е обаче нашето
отношение
към него.
Естествено и логично е да се запитаме какви промени претърпява съзнанието ни, когато сме пред екрана на телевизора. Най-същественото в ситуацията на телевизионния зрител е, че той е в състояние на пасивен консуматор. Ако будността на съзнанието ни е по-голяма, тя е сила, която се противопоставя на влиянията и внушенията, които идват от екрана. Характерното в отношенията телевизионен зрител и телевизионен екран обаче е еднопосочността на посланието, т. е. на емоционалния, мисловния и волевия обмен.
към текста >>
Грубите по естество лъчения, вибрациите, които идват от екрана, нямат абсолютно никакво персонално
отношение
към нас, най-вече към начина, по който ежедневно трябва да асимилираме реалностите на живота.
на емоционалния, мисловния и волевия обмен. Ние приемаме едно доста силно влияние, но в замяна нищо не даваме, защото липсва органическата връзка, която позволява адекватен обмен. Телевизорът в тази постановка се явява менторът, а ние сме рецепторът и послушникът. Изненадващо парадоксално обаче е, че две несъвместими по ниво на съзнанието системи влизат в абсолютно неравностойни отношения. Висшето съзнание, или човекът, изправен с лице пред собственото си творение, търпи безапелационно влиянието му, огъва се и се тресе под натиска на емоционални електромагнитни послания.
Грубите по естество лъчения, вибрациите, които идват от екрана, нямат абсолютно никакво персонално
отношение
към нас, най-вече към начина, по който ежедневно трябва да асимилираме реалностите на живота.
Защо тогава се оставяме във властта на един феномен, лишен от всякакъв разум, докато в живота избягваме срещите и отношенията с,неуравновесените и неразумни хора, които не ни зачитат или нямат необходимите критерии, за да ни разберат и оценят. Няма нищо по-важно от качеството на взаимния обмен при общуването, т. е. от нивото, на което той протича, защото от това се определят интензивността, смисълът, съдържанието и идеята на живота, който се проявява чрез тях. Ако влиянието на един екран се превърне в доминанта с обсебващ ефект, то може да разстрои и дори да прекъсне връзката на човешкия организъм със силите на природата. Чрез научни наблюдения и с помощта на статистиката тези логични твърдения сигурно могат да се потвърдят.
към текста >>
83.
Живата връзка с Учителя
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят, за да можем да се повдигнем в духовно
отношение
.
И според Учителя ученик е този, за когото целта и смисълът на живота е да служи на Бога. Това не значи човек да се откаже От близки и далечни, но служейки на Бога, той най-добре може да им служи, защото в Бога всички се събират и обединяват. За да стане истински служител на Бога, ученикът трябва да премине през Божествената школа. На Земята има най-добрите условия за развитие на човешката душа. Учителят казва: „Ако живеем само в духовния свят, не ще имаме никакъв прогрес.
Трябва да слезем от духовния свят и да влезем във физическия, материалния свят, за да можем да се повдигнем в духовно
отношение
.
Поуките, уроците се заучават и прекарват на физическото поле, също и изпитите се държат на физическото поле. На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва да разреши. В духовния свят получаваме назначението си, работата, занятието на материалния свят.“[36] Човешката монада може да преседи в Божествения хамбар цели векове, но както житното зърно, за да може да покълне и да почне да се развива, трябва да бъде посадено във влажната тъмна, студена земя. Там, както житното зърно, тя трябва да намери у себе си сила да израсне, да излезе на светло в прекрасния свят над земята.
към текста >>
Знанието, което се предава в тия класове, знанието за човешкото развитие идва от едно и също
свещено
място.
Животът на Земята е училище и както в обикновеното училище, има класове и степени на развитие. „Земята е едно училище, което всеки човек е длъжен да свърши. И като свършите училището с успех, ще дойде великият Учител, Който ще освободи ума и сърцето ви.“[37] За всеки клас има определено знание и опитности, които човешката душа трябва да придобие. Има специално подготвени Учители, които да го предадат и да я подготвят да придобие опитностите.
Знанието, което се предава в тия класове, знанието за човешкото развитие идва от едно и също
свещено
място.
То е еднакво ценно, но е валидно за степента на развитие, в която се намира човечеството. В дългия път на своето развитие в помощ на човечеството са били изпращани много Учители, които да се грижат за него и да му дадат онова знание, което му е необходимо за съответната степен на развитие. За днешното време - епохата на Водолея - от Божествения свят е изпратен да ръководи човечеството в новия път на развитие, в новата епоха, Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Както се каза по-горе, пътят на развитие на човечеството върви по спирала; но за онези, които искат да ускорят своето развитие, пътят върви по вертикала - това е пътят на ученика. Това знание, което е необходимо да придобие ученикът за своето ускорено развитие, се преподава в окултните школи.
към текста >>
84.
Спомени за бате Крум от Галина Левина
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Високообразовани и в музикално, и във философско
отношение
, те се стремели да постигнат и един друг вид музика, която да прониква живота им и ду- ховно, и много по-дълбоко философски.
С бате Крум се запознахме през лятото на 1975 г., когато той за пръв и единствен път дойде в Русия. А това незабравимо запознанство бе предшествано от определени събития през 1973-1974 г. По това време нашите приятели музиканти Миша Папуш и Роза Пронина учеха в Музикалния институт „Гнесини“. Там се запознали с българския студент Леон Москона, който учел във Факултета по композиция, и се сприятелили. Времето на съвместното им обучение в Музикалния институт било време на интензивни духовни и творчески търсения.
Високообразовани и в музикално, и във философско
отношение
, те се стремели да постигнат и един друг вид музика, която да прониква живота им и ду- ховно, и много по-дълбоко философски.
И усилията им не се оказали напразни. Миша Папуш завел приятеля си Леон Москона в лабораторията по биоенергетика. В тази лаборатория се провеждали занятия по автотренинг и по някои други практики. На едно от тях Леон се запознал с хора от Рига, които в момента били в Москва. Именно от тях той узнал за духовния Учител Беинса Дуно, който живеел и проповядвал в родината му България!
към текста >>
Най-важното: тук искам да благодаря на всички мили хора, с които ме срещна съдбата - мене и семейството ми - на това удивително красиво и
свещено
място под Мусала: Мария Митовска, Павел Желязков, Жоро от Габрово, Йоана Стратева, Петър Ганев, Ина Дойнова, Павлинка Даскалова, Славка и Любомир Няголови, Никол, Даниел, Асен - и още много други, които бяха там и вече не си ги спомням ясно.
Това бяха Джамил и Галя Рзаеви с дъщеричката си Таня и семейство Арка- дий и Аня Левицки със синчетата си Едик и Борис. Беше се сформирала достатъчно голяма, вече от поизраснали деца и юноши, международна група, където момиченцата се влюбваха, а момчетата започнаха да си съперничат и се правеха на големи... Но най- важното, въпреки някои напрежения, които възникнаха между тях, на всички им беше много хубаво и интересно заедно. Децата ни и до днес си спомнят времето, прекарано в лагера на бате Крум, като едно от най- щастливите в живота им. Още много неща могат да се разкажат за бате Крум, за международния братски лагер, който беше негова рожба, за несменяемите му помощници, за хората, които имаха щастието да дойдат тук - и за какво ли още не... Но нещо ми подсказва, че засега трябва да спра. В заключение искам да се извиня за някои евентуални неточности - вече изминаха толкова много години...
Най-важното: тук искам да благодаря на всички мили хора, с които ме срещна съдбата - мене и семейството ми - на това удивително красиво и
свещено
място под Мусала: Мария Митовска, Павел Желязков, Жоро от Габрово, Йоана Стратева, Петър Ганев, Ина Дойнова, Павлинка Даскалова, Славка и Любомир Няголови, Никол, Даниел, Асен - и още много други, които бяха там и вече не си ги спомням ясно.
Благодаря за грижите, с които ни обгърнаха, за уроците, които ни преподадоха, за любовта, която те изляха над нас изобилно! Галина Левина Москва, 18 март 2011 г. * * * Воспоминания о бате Круме
към текста >>
85.
Духовни закони
- Влад Пашов (1902- 1974)
Закон за
съотношението
между мислите и желанията 3 3 1
Закон за периодичността в Живота 2 5 8 Закон за поляризирането 3 3 2 Закон за поляризирането 3 7 6 Закон за постижение 2 4 1 Закон за реализиране на мислите и желанията 2 4 2
Закон за
съотношението
между мислите и желанията 3 3 1
Закон за хармонизиране на хората и енергиите 2 4 4 Закон на Опуленс 341 Закони на сърцето, ума и душата 1 2 6 Законът за концентрирането 3 8 4 Законът за концентрирането в живота на ученика 4 7 1
към текста >>
Свещеното
Име на Бога 1 9 3
Ръководството на ума и на сърцето 425 Самообладанието - основна черта 1 0 6 Самоусъвършенстване 2 8 3 Светлината като метод и Път 2 7 4 Свещеният път на Истината 3 5 4
Свещеното
Име на Бога 1 9 3
Себеконтрол 474 Силата и влиянието на Знанието 3 7 3 Силата на Беседите 184 Слизане при хората 1 1 5 Смирението 120
към текста >>
86.
Духовни закони
- Влад Пашов (1902- 1974)
Отношението
на ученика към тялото 673
Новото, което идва 891 Окултната наука за разрешаване на въпроса за Доброто и злото 664 Основен принцип в Бялото Братство 793 Основната идея - път за подмладяване 717 От видимото към невидимото - правилният път на развитие 663
Отношението
на ученика към тялото 673
Побеждаване на злото, омразата и лъжата 634 Погрешките в живота 606 Подреждане на мислите и чувствата 916 Послушанието като условие за растене 699 Постепенно откриване на Истината 592
към текста >>
Свещеното
място 919
Ритмусът на мислите и чувствата 735 Ролята на горчивините в живота 609 Ролята на страданието 913 Самовъзпитание 572 Светлина, Топлина и Чистота 859
Свещеното
място 919
Силата на думите 730 Силата на думите и числата 627 Силите в Божествената Любов 778 Следване методите на мъдреците и светиите 676 Слизането и качването, Любовта и Милосърдието 657
към текста >>
87.
Медитация
- Влад Пашов (1902- 1974)
Отношение
между трите принципа 973
Образът на Любовта 883 Оръжието и силата на ученика 915 Основен принцип в Бялото Братство 793 Основната идея - път за подмладяване 717 Основните принципи 886
Отношение
между трите принципа 973
Отношението на ученика към тялото 673 Пентаграмът 813 Песента “Благославяй, душе моя, Господа” 816 Пето четириседмичие: За Божия Мир 899 Петте области в човека 978
към текста >>
Отношението
на ученика към тялото 673
Оръжието и силата на ученика 915 Основен принцип в Бялото Братство 793 Основната идея - път за подмладяване 717 Основните принципи 886 Отношение между трите принципа 973
Отношението
на ученика към тялото 673
Пентаграмът 813 Песента “Благославяй, душе моя, Господа” 816 Пето четириседмичие: За Божия Мир 899 Петте области в човека 978 Познаване на Любовта в Живота 848
към текста >>
Свещеното
място 919
Размишлението за Бога като метод за работа 868 Разумността като метод за постижение 709 Ролята на страданието 913 Ролята на Топлината в Живота 849 Светлина, Топлина и Чистота 859
Свещеното
място 919
Сенките на духа, душата, ума и сърцето 911 Силата на думите и числата 627 Специалната Светлина 839 Специалната Школа 815 Стремежът на ученика 800
към текста >>
88.
Сънят на Небукаднецара
- Георги Радев (1900–1940)
И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на
Свещеното
Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки.
Сънят на Небукаднецара Знам, че е твърде немодерно в наши дни да се пише и говори за библейски неща. Тази работа хората са я предоставили на проповедниците, най-вече протестантските, значи има си един вид „чиновници" за тази работа. Хора, нарочно обучени за това в тия времена на строга специализация на труда.
И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на
Свещеното
Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки.
Работата на тия трудолюбиви критици е твърде полезна: едно че премахва суеверието за абсолютната „боговдъхновеност" на всичко без изключение, което се съдържа в Писанието и второ, защото спомага да се затвърди все по-ясно и по-непоколебимо мисълта, че книгите на Св. Писание, специално Евангелията, са писани по особен начин. Все по-ясно става, че туй не са някакви хроники в исторически смисъл на думата, нито само голо описание на действителни събития. Те са написани езотерично. За това съдържанието на Евангелията да речем, представя резултат от взаимопроникването на два „свята", светът на историческите факти, на събитията така, както са станали и светът на духовната действителност, който ги обуславя и осмисля.
към текста >>
Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат
отношение
в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура.
Погледнете света: не се ли е раздрусал той издъно и не заплашва ли да се сгромоляса и разсипе в прах? Туй вече и слепите започнаха да го виждат. Ала е казано, че малкият камък, откъртен от нечия невидима ръка, камъкът, който разклатил колоса със своя удар, ще расте и ще изпълни цялата земя. Ще стане планина, Еднородна Планина, на която ще живеят ония, които са от един род. ----------------------------------------------------- [1] Частите на истукана символизират същевременно и различни ръководни народи, които се характеризират със свой държавен и политически строй.
Златната глава е емблема на абсолютното самодържавие, абсолютната царска власт (Халдея), сребърните гърди са емблема на ограничената монархия, на аристократичната олигархия (Мидия), медните бедра и корем имат
отношение
в горния сън към древна Гърция и нейния строй, железните крака – към Рим, а глинено-железните ходила – към нашата западно-европейска култура.
Това са в друг смисъл, фазите на един цикъл на политическо и социално развитие
към текста >>
89.
Глава трета: 'Опълченска'
- Атанас Славов
Приятелско е и
отношението
на Дънов към съобитателя си на Гумнеровата къща.
Двамата обитатели отначало се разбират добре. Бих казал много добре. Дънов постоянно е посещаван от последователите си, и Георги Димитров не стои настрани от ежедневието на съседа си. Учителят по-често изнася неделни проповеди от прозореца на стаята си на насъбралите се слушатели в двора. Тясно е! Понякога Димитров сам слуша проповедите му отстрани.
Приятелско е и
отношението
на Дънов към съобитателя си на Гумнеровата къща.
По това време Димитров се свързва в съвместен живот със сръбкинята Люба Ивошевич. Красива, интелегентна млада жена, тя има доста независим характер, и от тяхната половина на къщата, често се чуват препирните им. Не съвсем безобидни между другото! Двамата съседи вече зряли мъже често обменят приятелски думи на тази тема. Авторски блик Тук му е мястото да се отклоним за малко, за да поясним както за много от днешните дъновисти, така и за днешните (хайде да кажем „за вчерашните“) комунисти странното на пръв поглед съжителство на „Опълченска.“. Вече стана дума за това, че кръгът около Петър Дънов отначало е свързан от една страна с активната работа на протестантските мисии в България, от друга с редица езотерични кръгове на духовно развити хора, които не са удовлетворени от все по-формалното и чисто ритуално деградиране на цветущата в миналия век българска източно-православна църква.
към текста >>
На един от братските събори идват свещеници и
свещенослужители
от различни места, за да оборят учението на Дънов.
Става нещо странно. Точно както е по времето на босоногия Исус, натруфените с раса, килимявки и броеници църковни служители започват агресивна кампания срещу Учителя. Измислят всевъзможни лъжи, заплашват членовете на паството си, че ще бъдат отлъчени от църквата, ако се интересуват от Дънов, оклеветяват го както и с каквото могат, въпреки че той не отрича свободата на всеки човек да търси връзката си с Бога, по който начин предпочита: било то чрез православието, католицизма, протестантските секти, мохамеданството и пр. и пр. Така се стига до едно от най-зрелищните събития в отношенията между православие и - да го наречем - дъновизъм от това време.
На един от братските събори идват свещеници и
свещенослужители
от различни места, за да оборят учението на Дънов.
Дънов открива събора в Търновското читалище „Надежда,“ което се препълва с негови последователи. Облечени са в бяло: бели яки и бели връзки за мъжете и бели рокли с бели копринени забрадки за жените. Стотици души насъбрани от всякъде! Случаят между другото е описан в спомените на много от присъствалите. Учителят започва словото си, и събраните свещеници започват да вдигат врява. Той напразно ги моли тихо и спокойно да имат търпение да го изслушат.
към текста >>
90.
Глава четвърта: Семинаристът
- Атанас Славов
Бог не е градски билюкбашия да маршируваш пред него с думкане на даули и надуване на зурли! Чувствам го в костите си - цялото му
свещено
мълчание - мойто момче! Той ми говори... - И какво ти каза?
- А, така ли било? Аз пък да не знам. Искаш да кажеш, че го е казал на църковнославянски или може би на гръцки, или на еврейски - грък ли беше той или евреин, как завърши тая кавга не помня! И сетне се е погрижил учениците му да го турят дума по дума на книга, точно както го е казал, и после се е погрижил думите му да се преведат точно както трябва от еврейски на български, и вие сега и учителите ви всичко ви е ясно и знаете цялата работа от игла до конец! Защо не ми каза навреме, да не се тревожа? - Винаги казваш, че си вярващ, а ги приказваш като богохулник! - О, само че съм! Наистина вярвам в Него! - Очите на чичо Точо уловиха погледа на Петър и той почувствува както винаги в такъв случай, че потъва в бездънната им синева; и това беше още по-странно поради това, че старият салджия бе измежду най-тъмнокожите брюнети в града. И той знаеше, че когато тези сини очи го задърпаха навътре, вече се започваше; идеше излиянието на тези чудни негови изречения, за които всички на пристанището му се радваха: - Вярвам в Него, само че Той никога не ми е говорил с мрънкането на гръцки поп от онова време, нито пък с думите на старобългарското евангелие, от които дума не разбирам, нито пък от бабешките химни на твоите учители.
Бог не е градски билюкбашия да маршируваш пред него с думкане на даули и надуване на зурли! Чувствам го в костите си - цялото му
свещено
мълчание - мойто момче! Той ми говори... - И какво ти каза?
- Казва: Точо, мой човек, виж сутрешното слънце как се плъзга над Дунава, колко красиво съм го направил да му се радваш! Не защото си го заслужил, мой човек, но защото съм Създателя и обичам работата, дето съм си я избрал за себе си, и я върша с кеф, с любов и споделяне - безплатно, и не чакам бакшиш ни от теб, ни от когото и да било за това, което правя. И виж птиците в небето. И виж върбите, дето се оглеждат във водите откъм румънския бряг. И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко врабче на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като врабче до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта. Чичо Точо беше замлъкнал, очите му се топяха в сребърнооловната повърхност на реката, светли и празни, сякаш бе ослепял, а Петър бе продължил да гледа тази безмерна красота на Реката от малкото площадче пред Чифте кафене, а сърцето му биеше като птиче в клетка: „О, просто да можех да се науча как да споделям какво ми е в сърцето за Него, както Точо умее, о, само да можех да се науча как!“ Но тихо сега! Слушай и гледай и учи как да разбереш цялата работа.
към текста >>
Те се научават как да подсладят и да подправят изложенията си с остроумните забележки и анекдоти, които „Чичо Сами“ Юфам обича да вмъква по
отношение
на човешките слабости и колебания.
* Въпреки че членовете на Голямата петорка се славят с консерватизма си и след време младите либерални методистки теолози ще ги обвиняват, че си приличат по това като две капки вода, те са ярки личности, и то много различни един от друг. Крукс и Бъц имат премного широки познания и много ясен поглед, за да може вътрешното им зрение да бъде оковано във веригите на миналото, колкото и да не им се е щяло да признаят, че има доза истина в новите възгледи. По-късно мнозина може да са гледаш на „Петимата големи“ като на „Петимата старци“, така както понякога се мърмори срещу несменяемите членове на Върховния съд, но учениците им винаги са ги възприемаш с уважение и дори възторг. Техните личности, характерите им, индивидуалният им привкус на мъже, достигнаш пълна зрялост през дългите години на общуване с хора и книги, им дава престиж, на какъвто рядко се е радвал който и да бил преподавателски тим. Младите се пръскат оттук по света с мозъци, развити от логиката и аргументите на „Чичо Джон“ Милей.
Те се научават как да подсладят и да подправят изложенията си с остроумните забележки и анекдоти, които „Чичо Сами“ Юфам обича да вмъква по
отношение
на човешките слабости и колебания.
Знаят как да задълбават в работата над проповедите си, защото са виждаш живот дори в най-скучните елементи на учебната програма. За Джон Бъц няма какво да се каже. Прякорът му между семинаристите е „Свети Иван“ и това е достатъчно. Ако трябва да се вгледаме в тях по-отблизо, за студентите истинското интелектуално чудо е Джеймс Стронг. Пълнотата на информацията му, течащото като река слово, научната му трудоспособност, безбрежната му широта, микроскопичната му прецизност буди учудването на учениците му и ги хвърля в преклонението на отчаянието.
към текста >>
Ще му предстоят още сто години от вълни и вълни чужди студенти, които да постъпват там, да специализират, да учат... Сто и тридесет години история! И тази история има една преломна година, която превръща Дрю от домашна семинария на една от множеството протестантски деноминации в един от престижните в академично
отношение
богословски центрове на Съединените щати.
Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място. Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този път. Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти. Когато постъпва в Дрю през 1888 г., този низ от съвпадения става толкова очевиден, че наистина е смущаващ за рационалното съзнание. Нея година Дрю е на двадесет и една години.
Ще му предстоят още сто години от вълни и вълни чужди студенти, които да постъпват там, да специализират, да учат... Сто и тридесет години история! И тази история има една преломна година, която превръща Дрю от домашна семинария на една от множеството протестантски деноминации в един от престижните в академично
отношение
богословски центрове на Съединените щати.
През 1888 г. се открива библиотеката и научният архив на Дрю, за което парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел, и оттогава се строи и се събират помощи, и се изкупуват ценни научни материали, и най-сетне идва време - както се казва - да се среже лентата. * Между материалите и брошурите с информация за семинарията, които Петър получи при регистрирането си в Мийд Хол, имаше един доста дебел каталог с готическото здание с кулата от бял камък, на което беше спрял да се полюбува при първата си обиколка няколко дни по-късно. Няколко дни го въртя в ръце и го мести от едно място на друго из стаята, докато нареждаше, но не му оставаше време да го погледне. Едва на вечерта, като се върна от обиколката из „гората“ на Дрю, седна в хола под лампата да се отпусне малко и да го види.
към текста >>
На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин, държавника, генерала, императора, историка,- както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по
отношение
на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф.
Палиографски добър образец на калиграфията от тринадесети век. Теологично това е пълен тезаурус на Марийоларията на древна сравнително добре запазена хартия. Пето. Йоасафът, или ръкописът на император Кантакузин, съдържа посланията на свети Павел и е безценен. Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж. Датиран е не по-късно от средата на четиринадесети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен.
На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин, държавника, генерала, императора, историка,- както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по
отношение
на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф.
Има сто и три фолия - твърд велум - единадесет на седем и пет осми инча - текстът е седем на четири и половина инча. Началните букви са с блестящо вермилионово зелено, много от тях са доста сложни, текстът е с дебел елегантен петит, двадесет и три реда на страница, очертани надлъжно по велума. Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство.“ Как щеше всичко това да стане част от неговото знание, от образованието му? * Науката, това да заковеш истината за най-сложните неща на стената на знанието, винаги е имала огромна притегателна сила за Петър след идването му в Дрю. Това е било нова, всъщност непозната досега страница в образованието му.
към текста >>
По това време - на световната музика, и Петър - със своето Е специално
отношение
към нея - ходи на концерти и слуша.
Чисто музикалното майсторство далече надраства вълнението от светското значение на събитието. Петър Дънов, който е виждал отрупани с декорации руски княжески и графски, и генералски величия под златния кошер на медалите си да водят бъдещия български княз за ръката, преди да го сгромолясат има-няма след пет години, тук се среща с божествената чистота на руския дух - най-романтичната музика на романтичния век, най-поразителната оркестровка на един гений - „Третата сюита“. Чайковски дирижира, побелял, красив, сияен, строен, с младежко саксонско телосложение и нежно къдрави коси и брада (да не казваме женствени!) - и нещо става в сърцето му, нещо заплаква от щастие и когато след два часа Петър стъпва на тротоара на великолепно осветената петдесет и седма улица - стъпва един младеж, който до края на живота си ще бъде сигурен,-че бъдещето принадлежи на славянството, водено от Руската I душа. Не забравяйте, че това не е емоционален порив. Ню Йорк е град на I музиката.
По това време - на световната музика, и Петър - със своето Е специално
отношение
към нея - ходи на концерти и слуша.
Тук по няколко пъти в седмица има представления Германската оперна трупа - с репертоар от класическите европейски опери. Десетки театри. Десетки мюзикхолове. Идват да концертират артисти и изпълнители от цял свят. Като прегледате колоните на музикалната критика на „Ню Йорк Таймс“ и „Ивнинг Поуст“ от двата сезона, в които Дънов половината от времето си е в Манхатън, ще научите за блестящи представяния на Вагнер, на I Бетовен, на оперите на Моцарт... Музиката за Петър замества това божествено сливане с девствената природа, което Америка открива в края на века.
към текста >>
91.
Глава пета: Ученият
- Атанас Славов
Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното
свещено
метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли.
Когато става нужда да се разшири улица, те не събарят каквото пречи, както в Ню Йорк и Чикаго, а първи започват да местят сгради. Франсис Тролоп още през 1830 гшше какъв кеф е да се зяпа такова местене, а Дикенс при престоя си тук разказва как „едно жилище кара в бая тръс надолу по хълма!“ Когато на нивото на терена повече не може да се увеличават комуникационните линии и затова трябва да се вдигнат във въздуха, бостънци не могат да приемат техния град да остане без жилищни фасади и без гледки към небето и тревата на „Бостън Камън“ от прозореца на приемната, където дъщеря им си готви урока по пиано. Така те пак са първите, които вкарват комуникационните линии под земята. Когато стара обществена сграда трябва да се замени с нова, по- голяма за порасналите нужди на администрацията, атрибутите й, колкото и прозаични и наивни, се пренасят тържествено като мощи на светец на новото място. Малко преди тръгването на Дънов обратно за България той вижда как мрачните граждани са се умислили заради изоставянето на стария щатски парламент на Бълфинч заради нова постройка и как се събират на 7 март 1895 пред сградата да гледат какво става.
Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното
свещено
метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли.
И докато тези проблеми на съхраняването на града от алчната корпоративна урбанистика продължават да се решават без щадене на средства и емоционални изблици, новото строителство достига своя архитектурно-конструкторски апогей. По време на пребиваването на Дънов в Бостън именно се изграждат паметниците, които го правят „Бостън“. Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей. Заядливи журналисти ще наричат сградата „студена и скучна“, други - „прилична на хамбар“, но бостънски писатели, архитекти и гости интелектуалци ще се крият тук, за да работят с дни в спокойно уединение. Работата е там, че освен архитектурна представителност духът на Бостън тук се изразява в пълната органичност и функционалност на интелектуалната цитадела.
към текста >>
На лекциите на доктор Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов се среща най-ясно с тази липса на пърхащо бащинско
отношение
, което е така характерно за Дрю и до днес е така типично за американските преподаватели.
Вътре - цветни стъкла, орехова ламперия и масивни мебели от дъб и ясен. Самият Бийкън Хил, възвишението на север от „Бостън Камън“, където е теологическият факултет и където живее Петър, е резиденция до резиденция на богатите стари бостънци и строежите на църкви и местни паркове и градинки продължават. Улица „Маунт Върнън“, на която е факултетната сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено. И до днес важи описанието на Дикенс от гостуването му тук в „Американски бележки“: „Въздухът бе толкова чист, къщите толкова светли и весели... тухлите бяха така невероятно червени, камъкът така невероятно бял, капаците и парапетите така невероятно зелени, дръжките на вратите и табелките на входовете толкова поразително ярки и искрящи... Градът е красив град и няма начин - както ми се струва - да не впечатли всеки външен човек по най-положителния възможен начин.“ Тази сдържана и строга красота господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък и наистина го няма чичовското добродушие на Ню Джърси.
На лекциите на доктор Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов се среща най-ясно с тази липса на пърхащо бащинско
отношение
, което е така характерно за Дрю и до днес е така типично за американските преподаватели.
Но - странно - това едва ли поражда чувството на загуба. По-скоро допринася нещо, което сам той ще прилага много по-късно към своите ученици; нещо, което Петър забелязва съвсем ясно в първата (и може би единствена) обща среща между новопостъпили студенти и семействата на преподавателите. Боун има малки деца, които не се отлепят от него - но в това не изпъква на преден план емоционална привързаност, въпреки че тя не липсва. Това, което е на преден план, е тяхното уважение и възхищение от баща си и майка си! И това е така скъпо! Петър тук съзнава нещо, което се бе загубило между него и баща му в последните години преди заминаването му от Варна. Той бе имал същото това чувство към баща си, когато бе малък.
към текста >>
Но той бе загубил стимула, който така силно бе извирал от
отношението
му към баща му.
Това, което е на преден план, е тяхното уважение и възхищение от баща си и майка си! И това е така скъпо! Петър тук съзнава нещо, което се бе загубило между него и баща му в последните години преди заминаването му от Варна. Той бе имал същото това чувство към баща си, когато бе малък. Боготворил го беше, както бе боготворил дядо си, и това му бе давало огромен стимул, огромна амбиция да върви напред. С течение на годините обаче, със сближението им във Варна уважението и възторгът бе се заменил с топлото емоционално чувство. Бяха станали равни, бе станало удобно и уютно.
Но той бе загубил стимула, който така силно бе извирал от
отношението
му към баща му.
Далече напред в годините, съзнателно или не - той щеше да държи приближените си и учениците си на дистанция. Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги стимулира да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той бе високо изправен, не премълчаваше и не приемаше леко глупащината. Отношението му излъчваше: „Ето това е! Проумей го колкото можеш сам!“ Или: „Приеми го или забрави цялата работа!“ Петър присъства на разменянето на реплики в коридора между Боун и един студент, което особено го впечатлява. Материята, която изучават, е тежка и студентът иска да е откровен.
към текста >>
Отношението
му излъчваше: „Ето това е! Проумей го колкото можеш сам!“ Или: „Приеми го или забрави цялата работа!“ Петър присъства на разменянето на реплики в коридора между Боун и един студент, което особено го впечатлява.
Бяха станали равни, бе станало удобно и уютно. Но той бе загубил стимула, който така силно бе извирал от отношението му към баща му. Далече напред в годините, съзнателно или не - той щеше да държи приближените си и учениците си на дистанция. Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги стимулира да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той бе високо изправен, не премълчаваше и не приемаше леко глупащината.
Отношението
му излъчваше: „Ето това е! Проумей го колкото можеш сам!“ Или: „Приеми го или забрави цялата работа!“ Петър присъства на разменянето на реплики в коридора между Боун и един студент, което особено го впечатлява.
Материята, която изучават, е тежка и студентът иска да е откровен. - Доктор Боун - подхваща разговора той, - чувствам, че не съм кой знае какъв философ... И преди да успее да завърши мисълта си, Боун слага край на дискусията: - Не съм наклонен да споря с вас по този въпрос! И отминава. Остротата на отговора, Дънов я наясно по това, идва от предишната поза на откровеност на същия студент в един общ разговор, в който той изтърсва (за да се прави на интересен), че не мисли, че повече трябва да остава свързан с такава проста деноминация като методизма. Колко по-точен, по-истински „учителски“ е този чист и прям отговор на Боун на кокетника от примиренческия отговор на любимия му Шишков от варненската реалка на ироничните кривеници на Васил Коларов; измъкването му встрани с контраирония, с пресилено капитулиране, което само някак зад пердето намеква, че той може би не се предава и не се признава за по-прост от Вазов, но е тъжен и неуверен в тази объркана следосвобожденска обстановка. При това някои студенти са започнали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели.
към текста >>
Но, уви! - може би има нещо вярно в персонализма, защото умът не стои на едно място, не научава една гаванка със знание и да заспи, а зобе всяко ново нещо, меле го, изгражда
отношение
към него, подрежда го в ядрото на душата и търси, и търси, и търси сливане с Всемирното съзнание напред ли, нагоре ли, накъде - не е ясно! - но че няма да спре на едно място - това е ясно като бял ден.
Реалността е едно всемирно съзнание което живее във всяка личност, и всяка личност отразява част от него като взаимопроникване с цялото. У Милей - както споменахме - дори материализирането на Бог в човека, в сина, в Исус, без да се променя персоната на Бога, въплътен в човека, започва да свързва реалността по нов начин, модифицира се от неговото вживяване в Исус като ново виждане. Не много приятна картина за едва добралия се до семинарията простоват бъдещ пастор или за ограничения стар остарял пастор, който иска да го оставят на мира, да знае, че горе на небето на трон, скован от добър дърводелец, от чист махагон стои Бог, англосаксонец със сини очи и бяла брада, сангвиничен по темперамент - т.е. със здрава розова кожа на лицето, умен, справедлив, загрижен за тези, които са добри и са си чели Библията, и техен верен покровител. И той - пасторът - само да изпълнява, което е научил с добросъвестен труд и четене в семинарията, и да учи другите на всички тези неща, и да си получава скромното пасторско възнаграждение, ограден с уважение и почит.
Но, уви! - може би има нещо вярно в персонализма, защото умът не стои на едно място, не научава една гаванка със знание и да заспи, а зобе всяко ново нещо, меле го, изгражда
отношение
към него, подрежда го в ядрото на душата и търси, и търси, и търси сливане с Всемирното съзнание напред ли, нагоре ли, накъде - не е ясно! - но че няма да спре на едно място - това е ясно като бял ден.
Тази логика на разсъжденията, разбира се, не е привилегия на християнството. Тя е логика на философската мисъл и съзерцание и е неизбежна за философията, била тя в църквата или вън от нея. Ще я видите в индуския теист на дванадесети век Рамануя, ще я видите във великия немски математик от 17 век Готфрид Лайбниц, ще я видите в консервативния англо-ирландски теолог Джордж Бъркли през осемнадесети век, ще я видите в мистика интуитивист Анри Бергсон през деветнадесети век. Ще я видите като огромна, съвсем непредвидена вълна в уж най- консервативната от всички деноминации на протестантската църква зад океана - методизма. В края на деветнадесети век! В Бостън! В училите в Германия при завършилия медицина метафизик Херман Лоце преподаватели на Петър Дънов.
към текста >>
Нещата стигнаха до съвета на настоятелите, които трябваше да вземат
отношение
, тъй като при първия сигнал за бунт срещу „обърканите глави“ техни стари противници, които им завиждаха, се нахвърлиха срещу тях без каквито и да било задръжки.
А и той не им се усмихваше ни в клас, ни в коридорите на факултета. Как да го предразположиш тогава, че да изкараш? Професор Мичел също ги объркваше. Не им казваше просто какво да научат, да го кажат на изпита и да свърши с това, а им човъркаше мозъците, теоретизираше, искаше подкрепа и възражения срещу поставените пред тях тези. Накрая петима студенти подадоха оплакване срещу Мичел пред президента на института, че ги обърква и че е еретик.
Нещата стигнаха до съвета на настоятелите, които трябваше да вземат
отношение
, тъй като при първия сигнал за бунт срещу „обърканите глави“ техни стари противници, които им завиждаха, се нахвърлиха срещу тях без каквито и да било задръжки.
Един проповедник от централен Ню Йорк писа на Мичел: „...като те зная какъв си корумпиран, няма да бъда удовлетворен, докато не изпълня дълга си да съдействам да бъдеш изхвърлен от методистката църква.“ Епископ Макконел бе наясно, че проблемът е главно в това, че Мичел е третирал полуобразованите си нови студенти като че ли води с тях висш теологически курс, за което те са напълно неподготвени и всичко това просто ги плаши. Но нямаше как. Скандалът бе толкова голям, че той се видя принуден да назначи комисия за разследване на случая. Съдебните дела и дискусиите, обвиненията и обясненията, защитата на Мичел от такива авторитети като професор Шелдън, от една страна, и заявлението на професор Къртис, от друга, че е чист еретик - всичко това се провлачи цели десет години - дълго след като Дънов напусна не само института, но и Америка. Така или иначе, по време на споровете и дискусиите Петър откри, че и тук има завист, ревност, глупост и пакостничество.
към текста >>
Някога краен, полуиндустриален квартал в края на века, когато Дънов учи тук, обликът му светкавично се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални резиденции, издигнати от първите архитекти на града по последната дума на строителството, поразителни катедрали - Саут Енд цъфти и ще расте във всяко
отношение
преди новото си западане през последните двадесетина години.
* В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския факултет от 22 юли 1894 г. Петър Дънов вече е записан като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константин. Завършил теология в Бостънския университет, от Варна, България.“ Между новопостъпилите около четиридесет студенти има само двама чужденци освен него: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия. Сега той вече е изцяло между вътрешни хора, мотивирани в кариерата си младежи от семейства с положение, в една от най-авторитетните медицински институции на Съединените щати. Болницата към Медицинския факултет на Бостънския университет Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала Саут Енд на юг от центъра.
Някога краен, полуиндустриален квартал в края на века, когато Дънов учи тук, обликът му светкавично се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални резиденции, издигнати от първите архитекти на града по последната дума на строителството, поразителни катедрали - Саут Енд цъфти и ще расте във всяко
отношение
преди новото си западане през последните двадесетина години.
Удостоверение на П. Дънов за учението му в Медицинския факултет на Бостънския университет Общежитието на студентите, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около вътрешен малък парк, които още стоят почти в съшия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината за онова време. Кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда.
към текста >>
Кокетна, дори екстравагантна в архитектурно
отношение
сграда.
Някога краен, полуиндустриален квартал в края на века, когато Дънов учи тук, обликът му светкавично се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални резиденции, издигнати от първите архитекти на града по последната дума на строителството, поразителни катедрали - Саут Енд цъфти и ще расте във всяко отношение преди новото си западане през последните двадесетина години. Удостоверение на П. Дънов за учението му в Медицинския факултет на Бостънския университет Общежитието на студентите, сградата на канцелариите и училището са от червени тухли. Внушителни здания около вътрешен малък парк, които още стоят почти в съшия си вид. На юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума на медицината за онова време.
Кокетна, дори екстравагантна в архитектурно
отношение
сграда.
Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър факултетът се гордее с голям медицински музей. Обучението наистина е последна дума на медицинската наука. Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезични упражнения и експерименти. Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции.
към текста >>
Накратко - наследниците на наследниците правят недостъпна част от тези по чудо запазени бележки, за да не се създадяло негативно
отношение
към Бялото братство.
Що се отнася до тефтерчетата, те били запазени от неговите спътници с огромни жертви по време на гоненето на дъновистите след 1950 г. от тогавашния режим. Били скрити в специални хранилища в морените на Витоша, но с годините идва ново поколение дъновисти. Тласкани от смесени чувства на неориентираност и жажда за самочувствие и контрол над словесното наследство на Петър Дънов, наследниците на учениците му опразват витошките скривалища. Много от пазените в тях материали окончателно изчезват, а някои вероятно биват унищожени с мотива, че днешните жители на планетата са недостойни за тайното учение на Учителя и ще го схванат грешно така, както той го е оставил.
Накратко - наследниците на наследниците правят недостъпна част от тези по чудо запазени бележки, за да не се създадяло негативно
отношение
към Бялото братство.
Част от това което е останало, се крие по начин, който продължава постепенното му затриване, а това, което се издава, понякога се преиначава, за да се дадяло „смляно“ на „невежите“. Убий словото на Месия, та да спасиш сградата на църквата, в която него вече го няма! Какво ново под слънцето! След месец-два Петър Дънов решава да си вземе удостоверението за завършен кратък курс по обща медицина. И го получава. Подписано от декана на факултета И. Тисдейл Талбот.
към текста >>
92.
2.1. Събуждане на дарбите и способностите на всеки чрез работата в четирите съвета
- Георги Христов
Прояви своята дейност в това
отношение
! Може да срещнеш мъчнотии, но ако вървиш против своето предназначение, ще срещнеш други мъчнотии.
Вместо да казва „пуф - пуф“, да вземе теслата, че „трак - трак“ с нея. Нали е по-умно? Да вземем и други примери: завършил си пчеларство и имаш дарбата да се занимаваш с пчели. Захвани се с пчеларството. Имаш вътрешна дарба за земеделие.
Прояви своята дейност в това
отношение
! Може да срещнеш мъчнотии, но ако вървиш против своето предназначение, ще срещнеш други мъчнотии.
Първите затруднения ще преодолееш по-лесно и докато се подобри кармата ти, ще намериш добри приятели. Сега някои от вас се намират при благоприятни условия, други - при по-неблагоприятни. Някои от вас ще се борят повече, но ние ще им помогнем да надвият. Няма да им върви по мед и масло, но ние ще проявим своята дейност, своя ум, своето сърце и своята воля. Да кажем, някоя сестра е шивачка, бедна е.
към текста >>
То е
свещено
и то ще те избави от известни изкушения.
Иска да работи за Господа. Ще тръгне, ще влезе в някой град, ще пита: „Имате ли работа? “ Ще работи на едно, на друго място и ще си пробие път. Но, ако тя мисли, че ще може да мине по по-лек път, значи, че не е достойна за духовна култура, това не е правият път. Така в дадения момент това е едно оръжие, което Бог ти е дал.
То е
свещено
и то ще те избави от известни изкушения.
Та сега ние - и по-младите, и по-старите, ще се върнем да развием своите дарби, доколкото можем. За да се познавате, употребете следния метод. Събирате се двама души на едно място, ти разправяш на другаря си нещо, но той не се интересува от това, което му разправяш. Причината за това не е, че този брат не иска да те слуша, а че у него са развити едни способности, а у тебе - други. Ти му говориш за музика, за изкуство, а той си мисли за дръвчетата, за кравиците си, за масълцето, да има къща, градина и прочее.
към текста >>
93.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
- Филип Филипов
Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално
отношение
към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време.
дарява на човечеството „Мъдростта, произтичаща от Състраданието и Любовта". Той навлиза в Света, наречен Нирвана, но едновременно с това дарява тиарата на Светия Дух на следващия Бодхисатва. Приблизително сто години преди въплъщението на Слънчевия Логос на Земята Бодхисатва Майтрея е вече исторически известен чрез своята проява посредством водача на есеите Йешуа бен Пандира. Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия. От решаването на тази кардинална задача пряко зависи правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в душата на търсещия Истината.
Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално
отношение
към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време.
За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос. Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ озарението на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос? Това по същество е третият краеъгълен въпрос в този труд и ние ще се опитаме да представим тук един съвсем конкретен негов отговор. И така, поради ред окултни, етични и социални причини Рудолф Щайнер не е могъл директно да посочи индивидуалността, чрез която се е проявил Бодхисатва Майтрея. Но от друга страна, посредством многобройните ясновидски откровения, знаци и напътствия от окултната история на човечеството и някои, така да се каже, духовно-научни теореми, Рудолф Щайнер сякаш е щрихирал образа на Христовия пратеник, оставяйки на нас да довършим тази духовно-историческа картина и по този начин да направим първи стъпки в езотеричното християнство.
към текста >>
За това
отношение
Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос.
Той навлиза в Света, наречен Нирвана, но едновременно с това дарява тиарата на Светия Дух на следващия Бодхисатва. Приблизително сто години преди въплъщението на Слънчевия Логос на Земята Бодхисатва Майтрея е вече исторически известен чрез своята проява посредством водача на есеите Йешуа бен Пандира. Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство" (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос." Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия. От решаването на тази кардинална задача пряко зависи правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в душата на търсещия Истината. Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално отношение към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време.
За това
отношение
Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос.
Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват" и щом като той „е въплътен също и сега", то за антропософа, търсещ озарението на Христовото етерно пришествие, е най-естествено да си зададе въпроса: Как мога да се докосна до учението на физически проявения в XX век Бодхисатва Майтрея, защото то ще даде жизнено необходимата ми гледна точка към съвременната изява на Христос? Това по същество е третият краеъгълен въпрос в този труд и ние ще се опитаме да представим тук един съвсем конкретен негов отговор. И така, поради ред окултни, етични и социални причини Рудолф Щайнер не е могъл директно да посочи индивидуалността, чрез която се е проявил Бодхисатва Майтрея. Но от друга страна, посредством многобройните ясновидски откровения, знаци и напътствия от окултната история на човечеството и някои, така да се каже, духовно-научни теореми, Рудолф Щайнер сякаш е щрихирал образа на Христовия пратеник, оставяйки на нас да довършим тази духовно-историческа картина и по този начин да направим първи стъпки в езотеричното християнство. Според нас чрез този метод по същество е дадена една нова Граалова задача, която се състои в търсенето и откриването на Словото на Бодхисатва Майтрея -посланика на Светия Дух в XX век.
към текста >>
Той трансформира йерархичното
отношение
Учител-ученик в братски отношения между приятели.
По същество желанието на Ледбитер и Ани Безант да „изберат тяло" за идващия Миров Учител е насилие към Духовния свят. Бодхисатва Майтрея, ръководен от Христос, сам избира къде и чрез кого ще се прояви в XX век. Човеци, които говорят: „Бодхисатва Майтрея ще се прояви точно там и именно чрез този човек, защото ние го видяхме и избрахме", явно са изкушени от „ясновидска гордост" и не разбират принципите на Свободата и Окултната хигиена, работещи в съвременните условия. За да се намери Граала е необходимо Смирение! (2) В съвременната културна епоха човечеството прави реални стъпки към азовата си зрялост. След Голготските мистерии Христос промени завинаги методите на посвещение.
Той трансформира йерархичното
отношение
Учител-ученик в братски отношения между приятели.
Дори нещо повече - Христос, като център на човешкия Аз, въвежда и изпраща Утешителните лъчи на Духа на Истината в нашия микрокосмос - Учителя, обещан ни от Господ, вече не е само нещо външно, а нещо вътрешно. Но за да се разбере тази нова мистерийна истина на езотеричното християнство, е необходима духовна зрялост. Ако липсва такава, ще се стига до опасни изкушаващи състояния на човешката мисъл. Например друг, чисто психологичен аспект на фундаменталния проблем при деянията на теософските водачи е неспособността да се различи вътрешната структура на Бялата Ложа: те не познават Ложата на дванадесетте Бодхисатви, която пряко съзерцава Божествената природа на Христовия Дух, като неин център. Те смесват и уеднаквяват в своите представи центъра с периферията на Бялата Ложа.
към текста >>
И в края на краищата, според изнесените материали в послеслова на книгата „Трагедията на Валентин Томберг", се разбира, че самият той съвсем конкретно и ясно отрича каквото и да е тъждествено
отношение
на Бодхисатва Майтрея спрямо неговата индивидуалност.
Безусловно антропософията и нейните идеи нямат нищо общо с екзотеричната дейност на католическата църква и още по-малко - със създателя на йезуитското течение Игнатий Лойола, един от вдъхновителите на Валентин Томберг. Изказват се дори твърдения, че всъщност тази личност е попаднала под окултното въздействие на тайните католически среди54. От друга страна, чисто косвено можем да поставим въпроса: щом Рудолф Щайнер е оставил няколкостотин тома духовна литература и почти неизброими методи за истинско християнизиране на човешката култура, то каква ли ще е дейността на Бодхисатвата на XX век? Можем ли да намерим някаква поне далечна аналогия при припознавания за Бодхисатва Валентин Томберг? Определено не можем, защото неговото творчество е в много по-тесни граници, а методологично работата му се концентрира върху католико-йезуитското учение и медитации относно картите таро.
И в края на краищата, според изнесените материали в послеслова на книгата „Трагедията на Валентин Томберг", се разбира, че самият той съвсем конкретно и ясно отрича каквото и да е тъждествено
отношение
на Бодхисатва Майтрея спрямо неговата индивидуалност.
И при най-страшните вътрешни битки с раздвоението и съмнението, търсачът на Светия Потир остава верен на целта си, а Граалът го защитава и от най-тъмните зверове! (5) Отново в книгата „Трагедията на Валентин Томберг" се анализира доста повърхностно една друга хипотеза относно проявата на Бодхисатвата в XX век чрез Михаил Иванов (1900-1986). Един от авторите на книгата, Кристиан Лазаридес, споменава, че има среди, които на свой ред виждат в лицето на Михаил Иванов, известен под името Омраам Микаел Айванхов, Бодхисатвата на XX век. Става въпрос явно за неофициалните спекулации на някои членове с не много последователно духовно-научно мислене, принадлежащи на френската организация „Универсално Бяло Братство". Кристиан Лазаридес без много доказателствен материал и сериозни основания направо споменава, че „окултни братства, имащи пред себе си задачата да се направи подмяна на импулса на Бодхисатвата, се стараят да я изпълнят, представяйки разни лица, при условие, че има някакви биографични съвпадения с достатъчно известните биографични данни относно настоящия носител на импулса"55. Авторът явно заклеймява по същество едно различно, но все пак идейно близко до антропософията духовно общество.
към текста >>
За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със
свещено
отношение
- разумно и безкритично.
От всичко това може да се направи решителен извод, използвайки един друг знак за Бодхисатва Майтрея, даден от Рудолф Щайнер. След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява. И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза. Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов.
За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със
свещено
отношение
- разумно и безкритично.
(6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие. Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на Божествена Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж. Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие -достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя. Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител. Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва.
към текста >>
За да не изпаднем в такава ситуация, нека с безпристрастна и трезва мисъл разгледаме възможните варианти в
съотношението
между цитираните предположения на по-късни антропософски изследователи и изказванията на Рудолф Щайнер.
Ние ще посочим поне четири: (i) „Бодхисатва Мамрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло..., той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха..."64; (ii) изказването на Рудолф Щайнер през август 1921 г. относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието; (iii) „Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците..."65; (iv) „Всеки Бодхисатва, който се издига до степента Буда, има свой приемник, свой последовател. Тази източна традиция е в пълно съответствие с окултните изследвания. А онзи Бодхисатва, който тогава искаше да се включи в подготовката на Христовото събитие, продължи да се инкарнира отново и отново. Едно от тези прераждания се пада в XX век."66 Всеки, който допусне в съзнанието си този логически сблъсък, без да има опитност със Словото на Рудолф Щайнер и поне скромна и първоначална езотерична подготовка, лесно ще изпадне в опасно съмнение за духовните възможности на Рудолф Щайнер и истинността на антропософията.
За да не изпаднем в такава ситуация, нека с безпристрастна и трезва мисъл разгледаме възможните варианти в
съотношението
между цитираните предположения на по-късни антропософски изследователи и изказванията на Рудолф Щайнер.
Независимо колко са опасни някои от тези варианти, чрез самото им спокойно разглеждане ще отпаднат явно неверните и безмислените, и естествено ще остане онова, което е вярно и разумно. И така, според авторите вариантите са следните: (i) Рудолф Щайнер се обърква за определен период от време и говори неадекватно и противоречиво относно вече изразената цялостна структура на Духовната наука и съответно е необходимо да бъде поправен от друга духовни изследователи; (ii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговата велика мисия в бъдеще и за неговата настояща проповед за Етерния Христос, не преценява добре атаките на тъмните сили и се оказва в опасно тщеславната ситуация да говори окултно нехигиенично за един настоящ Бодхисатва, а да разбира всъщност себе си; (iii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговото инкорпориране в XX век и за факта, че той ще е „истинският проповедник на Христа в етерна дреха", просто откровено казва неверни и неистинни неща, които естествено не намират своя реализация, както нещо подобно се случва при Ани Безант, Елена Рьорих, Алис Бейли и др. Току-що формулираните три варианта се появяват, ако приемем, че съвременнитеантропософскиавторинацитиранитепо-горе предположения са прави, а основателят на антропософското общество е сгрешил в нещо. (iv) Ако допуснем обаче обратното, т.е. че именно Рудолф Щайнер, като един от Великите посветени на нашето време, е прав, а вече цитираните разсъждения на някои негови последователи са концептуално погрешни, ще достигнем до идеята, че е напълно възможно Рудолф Щайнер да описва съвсем прецизно реалната ситуация как Бодхисатвата на съвремието се проявява физически чрез човек-носител в XX век и проповядва Етерното пришествие на Христос.
към текста >>
След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно
отношение
към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход.
Нека бъде Виделина! В името на зората на Учителя, който пряко съзерцава Христовите Сила и Живот, нека се освободим от всички изкушаващи хипотези и да направим решителен скок към истината за Бодхисатвата на XX век. Нова теза за историческата проява на Бодхисатва Майтрея в XX век По-нататък в тази разработка ще се опитаме да реализираме една нова теза за това чрез коя индивидуалност се е проявил Бодхисатвата на XX век и къде може да бъде намерено най-същественото - настоящото Слово на онзи Учител, който един ден ще донесе най-дълбокото разбиране на Христовата мисия. Но преди това сме длъжни да направим някои уточнения. Един от основните мотиви, движещ настоящата разработка, е стремежът към духовно-научна методология. Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка.
След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно
отношение
към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход.
Преди да започнем същинското излагане на новата теза, сме длъжни да обърнем специално внимание на един важен детайл от последната, седма, хипотеза за конкретното проявление на Бодхисатвата. Както вече споменахме, още Адолф Аренсон излага в лекция, изнесена около 1925 г., една ранна форма на тази хипотеза, а по-късно Сергей Прокофиев подробно разгръща разгледаното вече предположение, че всъщност в XX век е нямало физическо проявление на Бодхисатвата, а само духовно влияние върху Рудолф Щайнер, инспирирано от Бодхисатва Майтрея. Вече показахме как тази идея крие в себе си сериозно логическо противоречие и е белег за концептуална пробойна в разработките на настоящите антропософски лидери. Ние, от една страна, не сме съгласни с тази разпространена в официалните антропософски среди хипотеза и вярваме в духовно-научната пълнота и цялостна логичност на всички идеи, изразени от Рудолф Щайнер. От друга страна, искрено уважаваме и сме благодарни за сериозния принос и прокарания изследователски път от Сергей Прокофиев относно настоящата тема.
към текста >>
В сърцето на България - в старопрестолния град Велико Търново се провеждат ежегодни братски събори, а в единствената столица в Европа, носеща
свещеното
име София, се създава братска община Изгрев със стотици последователи.
Така духовния импулс на Великия Учител Манес влиза за първи път в контакт със славянството, създавайки много братски богомилски общини, които практикуват непознати за Европа ценности - реформация на социално-политическите структури, братски начин на живот, спиритуална свобода, равноправие на жената, вегетарианство, стремеж за социално приложение на принципите на Първичното християнство. Независимо че са преследвани и изгаряни на клади, те успяват да пръснат искрите на Реформацията и Ренесанса в цяла Европа чрез своите преки духовни наследници - теченията на албигойците, бугрите, катарите и розенкройцерите.73 Именно сред тези мощни духовни условия74, където са работили импулсите на Великите Учители на човечеството - Орфей, Питагор, Буда, Манес, в съвременна България на XX век се проявява едно силно езотерико-християнско учение, основано от Учителя Петър Дънов. То е наречено, както вече казахме, Учение на Всемирното Бяло Братство и има за глава Христовия Дух, който ръководи духовен организъм от десет чина - от Разумните човешки души до Братята на Любовта, наричани Серафими. Това Учение, основано на обновеното чрез принципите на кармата и прераждането християнство, за няколко десетилетия разгръща мащабна духовна дейност по гръбнака на Българската държава. Петър Дънов (1864-1944) е роден край черноморския град Варна, където е ипоставено началото на Синархическата верига на Бялото Братство.
В сърцето на България - в старопрестолния град Велико Търново се провеждат ежегодни братски събори, а в единствената столица в Европа, носеща
свещеното
име София, се създава братска община Изгрев със стотици последователи.
От 1914 г. в гр. София се изнасят стотици неделни беседи, посветени на езотеричното разбиране на Христовата мисия, отразена в Евангелията, и се оформя поредица от издадени книги, която носи заглавието Сила и Живот75. От 1922 г. до 1944 г.
към текста >>
Какво е
отношението
на Учителя Петър Дънов към Христос?
На практика в първата половина на XX век на територията на Европа действат само две истински езотерико-християнски духовни течения: антропософията, създадена от Рудолф Щайнер, и Учението на Всемирното Бяло Братство, дадено от Учителя Петър Дънов. Рудолф Щайнер казва: „Сега, в XX век, от този Бодхисатва... изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня... Бодхисатва Майтрея... е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха."76 И сякаш за да се изпълни казаното от Рудолф Щайнер, че „ще дойде някога времето..., когато ще бъде произнесено името на този Бодхисатва, който ще се издигне до Майтрея Буда"77, т.е. почти сто години след изследваните събития, ние можем да изразим основната теза на нашата разработка. Теза: Конкретният извод е, че когато Рудолф Щайнер е говорил за проявлението на Бодхисатва Майтрея в XX век, явно е имал предвид духовния лидер, работил в България, известен с духовното име Беинса Дуно, наричан от своите последователи Учителя и проявил се чрез високо издигнатата индивидуалност Петър Дънов. Ако наистина сме достигнали логически и разсъдъчно до тази нова теза за конкретното историческо проявление на Бодхисатва Майтрея в XX век по сравнително косвени и опосредствени пътища, нека сега се опитаме съвсем накратко да проверим дали основните духовно-научни тези, дадени от Рудолф Щайнер като един вид базови теореми, съответстват адекватно на Словото на Учителя Петър Дънов и на някои от известните събития и факти от неговия живот. 1.
Какво е
отношението
на Учителя Петър Дънов към Христос?
За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, извиращи от Христовото същество. Едно мащабно цитиране не е възможно в рамките на този труд, но въпреки това ние ще приведем няколко откъса от Словото с цел едно встъпление към някои основни идеи на Източния клон на езотеричното християнство, разгърнало се чрез дейността на Учителя Беинса Дуно: Що е Христос? - Христос е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и Живот. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос.
към текста >>
На самия конгрес Кришнамурти отрекъл, че е Мировият Учител и Христос с думите: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос." А според спомените на присъстващия на конгреса Софроний Ников, ръководител на Теософското общество в България, Кришнамурти изрекъл и думите: „Мировият Учител е в България."89 Естествено е да се зададе въпросът какво е
отношението
на Учителя Петър Дънов към Теософското общество.
Тенденцията да се уеднаквява и отъждествява Христос с Майтрея се проявява сред теософските среди и ние вече коментирахме този въпрос. Както вече споменахме, Учителя Беинса Дуно работи конкретно за справянето със заблуждението на Теософското общество относно проявата на Мировия Учител през Кришнамурти. Учителя Петър Дънов изпраща специален посредник, който непосредствено преди момента на организираното обявление на Кришнамурти за Миров Учител му предава неговото писмо. Показателен е случаят, описан в мемоарите на Атанас Димитров, последовател на Учителя Петър Дънов, участник в Младежкия клас на Езотеричната школа и редови член на Българското теософско общество, който присъствал на ежегодния теософски събор в замъка Ерде, Холандия през 1929 г. Преди конгреса той се сприятелил с Кришнамурти и често му разказвал за Учителя Петър Дънов, за неговото слово и дейност в Школата в София.
На самия конгрес Кришнамурти отрекъл, че е Мировият Учител и Христос с думите: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос." А според спомените на присъстващия на конгреса Софроний Ников, ръководител на Теософското общество в България, Кришнамурти изрекъл и думите: „Мировият Учител е в България."89 Естествено е да се зададе въпросът какво е
отношението
на Учителя Петър Дънов към Теософското общество.
В същите мемоари е описано как теософски представители в България виждат в Петър Дънов, известен на цялото общество със своята широка езотерична дейност, че е „готов" да стане теософски работник и член. Те лично го поканват да се включи в Теософското общество, като му обещават още по-широка известност в България и в целия свят. Учителя Петър Дънов ги изслушва внимателно и им отказва категорично, което още веднъж показва сериозните идейни различия между Учението на Всемирното Бяло Братство и теософията, ръководена тогава от Ани Безант и Ледбитер. Описаните събития, независимо от мемоарния си произход, могат да се разглеждат като още едно косвено доказателство на нашата теза. На практика срещу масовото заблуждение в теософските среди, проявено в обявяването наКришнамурти за прероден Христос и Майтрея, работят конкретно само двама физически проявени духовни лидери - Рудолф Щайнер и Беинса Дуно.
към текста >>
Заедно с това ликвидира и неправилното
отношение
на някои от последователите си към самия него с мистичните думи: Вашето
отношение
към мен е
отношение
към Бялото Братство.
Те лично го поканват да се включи в Теософското общество, като му обещават още по-широка известност в България и в целия свят. Учителя Петър Дънов ги изслушва внимателно и им отказва категорично, което още веднъж показва сериозните идейни различия между Учението на Всемирното Бяло Братство и теософията, ръководена тогава от Ани Безант и Ледбитер. Описаните събития, независимо от мемоарния си произход, могат да се разглеждат като още едно косвено доказателство на нашата теза. На практика срещу масовото заблуждение в теософските среди, проявено в обявяването наКришнамурти за прероден Христос и Майтрея, работят конкретно само двама физически проявени духовни лидери - Рудолф Щайнер и Беинса Дуно. Учителя Петър Дънов е съвсем ясен и категоричен по въпроса за очакваното от тези среди физическо проявление на Христос.
Заедно с това ликвидира и неправилното
отношение
на някои от последователите си към самия него с мистичните думи: Вашето
отношение
към мен е
отношение
към Бялото Братство.
А отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. Вие трябва да следвате или Мойсея, или Исуса, или мен - ние сме едно. Мойсеевото учение е Божествено, както е Божествено и Христовото учение, и моето. Онзи Христос, който беше в Исуса, е същият, който е в мен - един е Духът. Едно от тия учения в Пълнотата му трябва да изпълните точно.
към текста >>
От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното
отношение
в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6.
Но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.90 Ако приемем новата теза за проявлението на Бодхисатвата на XX век и разгледаме обстойно току-що цитираните думи, ще констатираме точността на казаното от Рудолф Щайнер, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва второ физическо проявление на Христос. Освен това, пратеникът на Ложата на Бодхисатвите няма да се самоизтьква за отново дошлия Христос и никой не бива да го отъждествява с едно ново физическо проявление на Христос. Бодхисатвата пряко съзерцава Христовото същество и е един свят извор, от който изтичат Христовите Сила и Живот.
От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното
отношение
в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6.
Има ли данни за конкретно отношение на Рудолф Щайнер към дейността на Петър Дънов и съответно какво е отношението на Учителя Беинса Дуно към Рудолф Щайнер? От конкретни изказвания на Рудолф Щайнер знаем, че е имало духовна връзка между него и Бодхисатвата на XX век. В някои мемоари на най-близки последователи на Учителя Беинса Дуно присъстват и някои допълнителни подробности. Интересен е фактът как Боян Боев намира учението на Беинса Дуно. Известен е като човекът, който е бил толкова близко до Учителя Петър Дънов, че е можел да записва много негови лични разговори с последователи; освен това е съставител на едни от най-важните книги за Учението (Учителя, Акордиране на човешката душа, Изворът на Доброто и др.) и след заминаването на Учителя участва в организационния съвет на Общество Бяло Братство.
към текста >>
Има ли данни за конкретно
отношение
на Рудолф Щайнер към дейността на Петър Дънов и съответно какво е
отношението
на Учителя Беинса Дуно към Рудолф Щайнер?
Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.90 Ако приемем новата теза за проявлението на Бодхисатвата на XX век и разгледаме обстойно току-що цитираните думи, ще констатираме точността на казаното от Рудолф Щайнер, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва второ физическо проявление на Христос. Освен това, пратеникът на Ложата на Бодхисатвите няма да се самоизтьква за отново дошлия Христос и никой не бива да го отъждествява с едно ново физическо проявление на Христос. Бодхисатвата пряко съзерцава Христовото същество и е един свят извор, от който изтичат Христовите Сила и Живот. От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6.
Има ли данни за конкретно
отношение
на Рудолф Щайнер към дейността на Петър Дънов и съответно какво е
отношението
на Учителя Беинса Дуно към Рудолф Щайнер?
От конкретни изказвания на Рудолф Щайнер знаем, че е имало духовна връзка между него и Бодхисатвата на XX век. В някои мемоари на най-близки последователи на Учителя Беинса Дуно присъстват и някои допълнителни подробности. Интересен е фактът как Боян Боев намира учението на Беинса Дуно. Известен е като човекът, който е бил толкова близко до Учителя Петър Дънов, че е можел да записва много негови лични разговори с последователи; освен това е съставител на едни от най-важните книги за Учението (Учителя, Акордиране на човешката душа, Изворът на Доброто и др.) и след заминаването на Учителя участва в организационния съвет на Общество Бяло Братство. Боян Боев бил студент по естествени науки в Мюнхен и веднъж посетил лекционен цикъл на Рудолф Щайнер.
към текста >>
Въпреки сравнително малкия брой последователи и ограничената в географско и културно
отношение
територия на действие, той успява да подготви, както знаем, физическото проявление на Христос Исус.
Със сигурност може да се твърди обаче, че споменатото изказване на Рудолф ГЦайнер относно мисията на Учителя Петър Дънов в българския народ е не само категорично доказателство за широките познания, своевременна информираност и изключителна ерудираност на основателя на Антропософското общество, но е и ясен знак за онази вътрешна връзка, която естествено съществува между всички истински Христови посветени. Друг още по-съществен паралел относно гореразискваната тема за народностния аспект в проявата на Бодхисатва Майтрея в XX век е паралелът между дейността на Иешуа бен Пандира и изявата на Учителя Беинса Дуно. Известно е, че Иешуа бен Пандира работи в периода II-I в. пр. Хр. на ограничена територия в Палестина, създавайки малка общност от последователи - Есейското братство, което според историците на онова време не наброява повече от четири хиляди души94.
Въпреки сравнително малкия брой последователи и ограничената в географско и културно
отношение
територия на действие, той успява да подготви, както знаем, физическото проявление на Христос Исус.
Знае се както от Рудолф Щайнер, така и от историческите изследователи, че есеите водят ограничен и почти аскетичен начин на живот, който, макар да е организиран в общини, е откъснат от гръко-римската култура от онова време. Аналогично и при Учителя Беинса Дуно е налице подобно проявление, но вече с общност от около четиридесет хиляди души, действаща основно на територията на България. Поради условията на новото време тя вече не е така аскетично откъснато от съвременната цивилизация в Европа. Заедно с това трябва да се изтъкне, че към края на XX век Словото и методологията на Учителя Беинса Дуно естествено се разгръща в цял свят. От друга страна, друг ключов момент, който трябва да се спомене, е фактът, че Учителя Петър Дънов заявява конкретно, че неговото Учение ще е насочено към новия импулс, идващ от Божествения свят и Христовото същество, проявяващо се в момента чрез мощния импулс на Любовта като принцип.
към текста >>
На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със
свещено
отношение
и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието.
Това не е случайно избран метод. Той има за цел да съчетае всички опитности - от най-малките, изявени в ежедневието, до най-грандиозните и преобразяващи завинаги преживявания, до които може да се докосне духовно устременият човек. Учителя Беинса Дуно се изявява в своето Слово като любяща майка, която учи своето дете-ученик чрез метода на съзнателното подреждане на мозайка или пъзел - голям брой разноцветни и с различна форма парченца трябва да се съчетаят в единна и цялостна картина. Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно демонстриран от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя. И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика.
На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със
свещено
отношение
и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието.
И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически. Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост.
към текста >>
Това естествено
отношение
между двете езотерико-християнски традиции на XX век има и дълбоки исторически корени.
От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически. Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост. Двете школи на съвременното езотерично християнство и по-специално - двата словесни потока на техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи на една единствена и свещена цел - Второто пришествие на Христос в душата на човека, в Душата на човечеството.
Това естествено
отношение
между двете езотерико-християнски традиции на XX век има и дълбоки исторически корени.
Според Учителя Беинса Дуно Великите посветени на човечеството, Великите Учители и пратеници на Всемирното Бяло Братство са оформили в процеса на своята работа през вековете три клона на Езотеричната школа на Бялото Братство96. Първият клон се нарича египетски: той се проявил през Египет, после - в Персия и Гърция и има за цел да подготви духовните условия в Бялата раса за идващото християнство. Вторият клон може да се нарече палестински: той произлиза от египетския, разгръща се при есеите в Палестина, през християнската епоха отива в Рим, Англия и Германия и има за цел да внесе християнството в света и да го разпространи. Третият клон можем да се нарече богомилски: тръгвайки от Египет, той отива в Индия, от там - към Персия, Сирия, Арабия, Мала Азия и славянска България; този клон има за цел да реализира Божествено учение, т.е. езотеричното християнство.
към текста >>
Знаем, че един Бодхисатва е интимно свързан с дейността на Архангелите; естествено е Бодхисатвата на XX век да символизира това космическо и йерархическо
отношение
чрез дадената от него имагинация-символ - Пентаграм.
Пентаграмът съдържа и допълнителна богата символика, която най-общо може да се каже, че представлява описание на Пътя на ученика в Христовата езотерична школа. Тази имагинация, символизираща самата същина на Учението на Учителя Беинса Дуно, всъщност е един от най-силните знаци, че именно той е Бодхисатвата на XX век. Ще изброим съвсем накратко само някои от доводите ни по този въпрос: (i) Християнизираната еврейска кабалистична традиция, пряко свързана с Есейското братство, изписва и вписва името Иешуа (ГШГР), като производно от четирибуквеното Име на Бога (ГПГР), във формата на Пентаграма. Именно онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира и който служи на Иешуа от Назарет, се прояви в XX век и постави за знак на своето обновено Учение Пентаграма. (ii) Пентаграмът е знак за проявата на Архангелската йерархия, защото в космическата сфера на планетата Венера (докъдето се проявяват Архангелите) се изписва знакът Пентаграм, породен от самото движение на Венера спрямо Земята, Слънцето и неподвижните звезди.
Знаем, че един Бодхисатва е интимно свързан с дейността на Архангелите; естествено е Бодхисатвата на XX век да символизира това космическо и йерархическо
отношение
чрез дадената от него имагинация-символ - Пентаграм.
(iii) Бодхисатвата, който се е проявил в XX век, за да служи на Второто етерно пришествие на Христос, поставя Пентаграма като мистичен знак-път пред Съзнаващата ученическа душа, защото Пентаграмът със своите пет лъча всъщност символизира петата, настояща, жертва на Христовия Дух чрез Натановата Душа в името на човечеството. (iv) От антропософията е известна необходимостта да се оформи един вид защитен скелет в Етерното тяло на ученика, за да бъде предпазен от дисхармоничните влияния на нисшите същества от духовните светове. Този скелет на Етерното тяло придобива форма на Пентаграм. Бодхисатвата на XX век облъчва създадената от него езотерична школа с могъща имагинация във формата на Пентаграм, не само защото желае да защити и предпази своите последователи, но и защото желае да стимулира еволюцията и развитието на Етерното тяло с цел ученикът да се подготви за наставащото Етерно пришествие на Христос. (v) Също от антропософията е известно, че Пентаграмът е символ на дейността на третия принцип от Троицата - Светия Дух.
към текста >>
Паневритмията има, от една страна, пряко
отношение
към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха.
Както самият Рудолф Щайнер изтъква, истинските братства се разгръщат в условията на Изтока, а от антропософията е известно, че тъкмо чрез народите на славянската Източна Европа в бъдеще ще се зазори Шестата културна епоха на Духа-Себе. С други думи, Паневритмията може да се съзерцава като едно конкретно проявление на зараждащата се нова култура на Водолея - култура на колективното свръхсъзнание. Тя се практикува изключително и преди всичко колективно, за разлика от Евритмията, която е преди всичко индивидуален метод (разбира се, може да се изпълнява и в колектив). Ето защо Паневритмията, като колективен метод, е конкретно насочена към Етерното тяло, и то по начин, различен от този на Евритмията. Несъмнено обаче и двата метода имат за цел да подготвят и облагородят Етерното тяло, за да стане то пригодно за новата изява на Христовия Дух в етерни форми във висшите области на Астралния свят.
Паневритмията има, от една страна, пряко
отношение
към новата степен на съзнание, което постепенно и все по-силно се събужда в човечеството - дневно-будното колективно съзнание, което ще се разгърне в бъдещата славянска епоха.
Доказателство за това е фактът, че за правилното изпълнение на Паневритмията се изисква не само голяма степен себеконтрол, но и пълно единство и хармония в целия колектив от съзнаващи души, които изпълняват този динамичен метод на съвременното езотерично християнство. От друга страна, Паневритмията би трябвало да се осъзнае като един от първите лъчи на изгрева, наречен Второ, етерно пришествие на Христос, не само защото започва да се проявява именно в описания от Рудолф Щайнер изключително важен период за човечеството, но това защото в този метод могат да се наблюдават типичните характеристики на нов тип колективно съзнание, проникнато от Христовия Дух. За конкретно доказателство на тази тема, ще цитираме малка част от красивия поетичен текст, изпълняван по време на 23-то упражнение от първата част на Паневритмията: Всеки хубав Божи ден дишам Радост и Живот. И ликът ми е засмян, че обича мен Господ. Слънчицето със Любов милва моето лице и гласът любим Христов шепне в моето сърце: „Крепко, смело ти живей и помагай на света.
към текста >>
НАГОРЕ
