Търсене в текстове за 'Свещеният Огън'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 165 резултата в 36 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Да пламне във вас свещеният Огън на Любовта!
Къде можеш да се освободиш от Бога! – Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш. Това, което обичаме, е всякога вътре в нас. То е едно Учение, много просто за разбиране. Да пламне във вас свещеният Огън на Любовта! Да се запали искрата на Любовта във вас. Когато влязохме в наблюдателницата, Учителя се разговори с наблюдателя, каза му: Припряното състояние, което имате, и нервирането се дължат на Вашето дишане. Задържайте въздуха повече и мислите върху дишането през това време. С безпокойство нищо не придобива човек.
към текста >>

Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ.
Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но излъчен, така ли е? “ Не, с това тяло, но трябва по друг начин. Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни. Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ. И ако Слънцето нямаше трансформатор, не бихме издържали на енергията му. Трансформатори на слънчевите лъчи са въздухът и влагата в атмосферата, иначе слънчевата светлина и топлина, които идат към Земята, биха изгорили всичко на нея. Някой пита: „Без Христа не може ли? “ Който казва, че без Христа може да се спаси човек, той не разбира закона. Христос, като е дошъл на Земята, Той е огрял всички хора – и които вярват в Него и които – не.
към текста >>

Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание.
Някой пита: „Накъде да си обърна лицето във време на молитва? “ Това са неща външни. Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток. Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения. И в най-дребните работи има една Разумност, която не е механическа. Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание. Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът.
към текста >>

Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило.
“ Това са неща външни. Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток. Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения. И в най-дребните работи има една Разумност, която не е механическа. Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание. Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът. След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец.
към текста >>

Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня.
Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток. Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения. И в най-дребните работи има една Разумност, която не е механическа. Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание. Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът. След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец. Шумнатица е едно възвишение, покрито с висока трева и с много цветя.
към текста >>

Огънят чудно огряваше нашите лица, сенки и светлини играеха по стените.
Има такова голямо разнообразие във Вселената. Планетите са жилища. Сега става един променлив строеж на материята в човека, в атомния и в йонния строеж на човека. На 8 октомври прекарахме незабравима вечер около камината във вилата на сестра Стоянова. Камината бе построена в старобългарски стил, също и обстановката в стаята бе такава. Огънят чудно огряваше нашите лица, сенки и светлини играеха по стените. Трябва да кажа, че винаги, когато на връщане от Мусала нощувахме тук, камината се запалваше изобилно с дърва. И в тази приказна обстановка водихме интересни и дълги разговори. Братята и сестрите, които присъстваха през онази октомврийска нощ, задаваха разни въпроси, а Учителя, както всякога, им отговаряше с разположение. Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха.
към текста >>

2. Съвременната младеж и задачите на епохата. - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото само свободните и силни души могат да бъдат строители на нови пътища; защото свободата е свещеният стремеж на всяка душа, висшето благо, което прави човека истински човек.
И надеждата на всички слепи е в това дете, понеже само то вижда! Новият тип човек, откърмен от новото училище, ще внесе в човечеството един нов елемент - това е духът на жертвата, самоотричането, духът на дейната любов. И този дух, който той ще внесе в живота, ще закваси цялото общество, както с малко квас всичкото тесто се заквасва! Защо в новото училище основният принцип е свободата? За да се създадат в училището души, които обичат свободата, души независими, свободни, силни, смели и решителни. Защото само свободните и силни души могат да бъдат строители на нови пътища; защото свободата е свещеният стремеж на всяка душа, висшето благо, което прави човека истински човек. Защо в новото училище опитът е основен принцип? За да излезе от новото училище едно поколение не с мъртви знания, натрупани механично, без никаква връзка с живота, но с живото опитано знание, което съдържа и методите за приложение в живота. Защо в новото училище ще се практикува трудовият принцип? За да се създадат хора активни, на действието, хора трезви, разумни, които разбират живота, имат воля да преодолеят всички пречки в пътя на предначертаната си цел. Това ново училище няма да създаде Рудиновци, които само теоретизират, умуват, но не са хора на делото и творчеството в живота.
към текста >>

Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огъня, за да се слепят.
Душите още не са цъфнали. Постепенно всички души ще се разцъфтят - едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за Зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемане първия лъч на любовта. Тия души, които жадват за светлина, ще цъфнат и ще завържат. При пробуждането им всички противоречия в тях изчезват. Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огъня, за да се слепят. А пък този огън е любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Идването на новата култура е въпрос за пробуждане на съзнанието. От всички тези страдания, които днес човечеството минава, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Иде велико пробуждане на съзнанието.
към текста >>

А пък този огън е любовта.
Постепенно всички души ще се разцъфтят - едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за Зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемане първия лъч на любовта. Тия души, които жадват за светлина, ще цъфнат и ще завържат. При пробуждането им всички противоречия в тях изчезват. Индивидуалният живот на хората прилича на отделни частици, които трябва да минат през огъня, за да се слепят. А пък този огън е любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Идването на новата култура е въпрос за пробуждане на съзнанието. От всички тези страдания, които днес човечеството минава, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Иде велико пробуждане на съзнанието. Само тия общества и народи имат бъдеще, които имат усет за новите идеи и в които последните намират място и се разцъфтяват.
към текста >>

3. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен.
Тя възпламенява своята любов в сърцето на Земната майка и чрез последната обича. Тя - Великата Световна Майка! И както природата е несъкрушима в своите цели и планове, такава е и любовта на майката. Чрез устата на майката говори Мировата майка! Съществуването на майчината любов е гаранция за красивото бъдеще на човечеството. Додето в майката гори свещеният огън на любовта, запален от Мировата Майка, възходът на човечеството е осигурен. Любовта на майката има неземен произход. Тя не е от този свят. Тя иде от небесните сфери, за да покаже, че любовта управлява света. Любовта на майката не зависи от това, дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно, понеже това са външни неща. Като души, в своята Божествена същина, всички хора са еднакво красиви.
към текста >>

4. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае.
Няколко думи за първите стъпки на ученика – I (Настоящото изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.) В живота на Школата е забелязан следният факт. Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота. Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае. Но след няколко години казва: „Знаете ли какъв бях някога, колко усърден, старателен бях в Школата, как изпълнявах всички закони на Окултната школа? Това беше красиво време, тогава бях щастлив." Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно. Защото, ако ти съзнателно беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по- големи. Божественото, което си имал тогава, трябваше да расте в тебе. Сега, след десет години, трябваше да имаш още по-голяма гениалност."
към текста >>

Защо някои ученици в началото почват с жар, а после огънят им изчезва, температурата им се намалява?
„Ако само един час на ден мислиш за доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност." „Ако отделиш на ден само половин час, за да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. И най-големият грешник, ако отделя време да мисли за Бога, ще бъде възнаграден. Бог казва: „Да мислите за мене, това е добро за вас."" Учителят Защо някои ученици в началото почват с жар, а после огънят им изчезва, температурата им се намалява? Защото не спазват някои окултни закони. Учителят казва: „Живейте в света, но да не сте от света." Това значи човек да има любов към всички, да има връзка с хората, да не бяга от света, но да не се влияе от всички стари възгледи. За да няма опасност в това отношение, има едно средство - ученикът да практикува следното правило, дадено от Учителя: ВСЕКИ ДЕН ДА ПРАКТИКУВА СВЕЩЕНИЯ ЧАС. Ако ученикът не практикува свещения час, ще стане жертва на света, светът ще го погълне.
към текста >>

Свещеният час е могъщо средство за постижение.
Трептенията на твоята аура трябва да се усилят, за да се справят с мисъл-формите на света. Чрез твоята вътрешна работа, чрез свещения час трептенията на твоята аура стават така бързи, че мисъл-формите на света не могат да проникнат в нея. Иначе мисъл-формите на света ще влязат в тебе, ще те завладеят и ти ще почнеш неусетно да мислиш само за Защо Учителят набляга на свещения час? Защото при свещения час, като мислиш за Бога, образува се връзка между Бога и тебе и силите на Бога се преливат в тебе. Свещеният час е могъщо средство за постижение. Свещеният час е задача на ученика. Със свещения час могат да се пробудят скритите сили и дарби на човешката душа - ученикът незабелязано ще се преобрази, ще стане друг; проявите му от низш характер ще изчезнат и висшето му естество ще вземе надмощие. Ученичество без свещен час е невъзможно! В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не.
към текста >>

Свещеният час е задача на ученика.
Чрез твоята вътрешна работа, чрез свещения час трептенията на твоята аура стават така бързи, че мисъл-формите на света не могат да проникнат в нея. Иначе мисъл-формите на света ще влязат в тебе, ще те завладеят и ти ще почнеш неусетно да мислиш само за Защо Учителят набляга на свещения час? Защото при свещения час, като мислиш за Бога, образува се връзка между Бога и тебе и силите на Бога се преливат в тебе. Свещеният час е могъщо средство за постижение. Свещеният час е задача на ученика. Със свещения час могат да се пробудят скритите сили и дарби на човешката душа - ученикът незабелязано ще се преобрази, ще стане друг; проявите му от низш характер ще изчезнат и висшето му естество ще вземе надмощие. Ученичество без свещен час е невъзможно! В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не. Ако не се съобразява, ще носи последствията.
към текста >>

5. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта.
Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. Също така, не можеш да познаеш Безграничния, ако нямаш любов. Животът има за цел любовта. Онзи, който обича, не може да умре. И да умре, ще оживее. Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта. Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Има обикновено горене, от което се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън. Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта.
към текста >>

Трябва да минете през огъня на любовта.
Също така, не можеш да познаеш Безграничния, ако нямаш любов. Животът има за цел любовта. Онзи, който обича, не може да умре. И да умре, ще оживее. Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта. Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Има обикновено горене, от което се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън. Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта. Като станеш сутринта, трябва да минеш през него.
към текста >>

Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън.
И да умре, ще оживее. Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта. Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Има обикновено горене, от което се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън. Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта. Като станеш сутринта, трябва да минеш през него. Култура може да има само там, дето има огън на любовта. Доколкото един човек има любов към вас, дотолкоз вие можете да си съставите донякъде едно вътрешно понятие за него. Нашето бъдеще щастие и всичко - зависят от нашата любов, която показваме към хората.
към текста >>

Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта.
Любовта е свещеният огън на безсмъртието, Ти не можеш да станеш безсмъртен, ако най-първо не се научиш да влезеш в огъня на любовта. Трябва да минете през огъня на любовта. Всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Има обикновено горене, от което се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън. Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта. Като станеш сутринта, трябва да минеш през него. Култура може да има само там, дето има огън на любовта. Доколкото един човек има любов към вас, дотолкоз вие можете да си съставите донякъде едно вътрешно понятие за него. Нашето бъдеще щастие и всичко - зависят от нашата любов, която показваме към хората. От това се определя нашето бъдеще.
към текста >>

Култура може да има само там, дето има огън на любовта.
Всички, които сте въглени, да светнете и да горите. Има обикновено горене, от което се раждат всички нещастия. Докато най-малките работи ви смущават, вие имате обикновения огън. Всеки ден трябва да минаваш през огъня на любовта. Като станеш сутринта, трябва да минеш през него. Култура може да има само там, дето има огън на любовта. Доколкото един човек има любов към вас, дотолкоз вие можете да си съставите донякъде едно вътрешно понятие за него. Нашето бъдеще щастие и всичко - зависят от нашата любов, която показваме към хората. От това се определя нашето бъдеще. Най-същественото е да се освободите от всичко онова, което не ви трябва. Съществено в живота е това, що е път за постижение на това, което желаете.
към текста >>

Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи!
Разбираме, че това е вашият език! Той е тъй възвишен! Научете ни да говорим на него. Той е небесен и една дума от него стопява ледовете и снеговете от човешките сърца, снема бремето от гърба на отрудения пътник, внася нови сили в обезверения. Вие светли Сили, които с нежна ръка ни водите към сферите на чистотата, на радостта. Ние разбираме вашето себеотрицание, разбираме свещения огън, който гори в сърцата ви, разбираме крилатата сила на вашата мисъл, полета на вашите идеи! Вашият поздрав ни говори тъй много! Множество картини изпъкват пред тебе, картини на царства, истории на държави, загинали и заменени с пустини, войни, разрушения, цъфтеж и упадък, падане и ставане на отделни лица, племена, народи и раси и разбираш, че всичко това са само отделни стъпала към една велика цел! Струите на живота са минали през хилядите форми за доближаване до нея: влизане в реалния живот. Този реален живот - там е Великият, Безграничният. Светли сили, свежестта и красотата на цветята са въплъщение на светлата ви мисъл.
към текста >>

6. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае.
Няколко думи за първите стъпки на ученика – I (Настоящото изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.) В живота на Школата е забелязан следният факт. Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота. Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае. Но след няколко години казва: „Знаете ли какъв бях някога, колко усърден, старателен бях в Школата, как изпълнявах всички закони на Окултната школа? Това беше красиво време, тогава бях щастлив.” Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно. Защото, ако ти съзнателно беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по-големи. Божественото, което си имал тогава, трябваше да расте в тебе. Сега, след десет години, трябваше да имаш още по-голяма гениалност.”
към текста >>

Защо някои ученици в началото почват с жар, а после огънят им изчезва, температурата им се намалява?
„Ако само един час на ден мислиш за доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност.” „Ако отделиш на ден само половин час, за да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. И най-големият грешник, ако отделя време да мисли за Бога, ще бъде възнаграден. Бог казва: „Да мислите за мене, това е добро зa вас.”” Учителят Защо някои ученици в началото почват с жар, а после огънят им изчезва, температурата им се намалява? Защото не спазват някои окултни закони. Учителят казва: „Живейте в света, но да не сте от света.” Това значи човек да има любов към всички, да има връзка с хората, да не бяга от света, но да не се влияе от всички стари възгледи. За да няма опасност в това отношение, има едно средство - ученикът да практикува следното правило, дадено от Учителя: ВСЕКИ ДЕН ДА ПРАКТИКУВА СВЕЩЕНИЯ ЧАС. Ако ученикът не практикува свещения час, ще стане жертва на света, светът ще го погълне.
към текста >>

Свещеният час е могъщо средство за постижение.
Трептенията на твоята аура трябва да се усилят, за да се справят с мисъл-формите на света. Чрез твоята вътрешна работа, чрез свещения час трептенията на твоята аура стават така бързи, че мисъл-формите на света не могат да проникнат в нея. Иначе мисъл-формите на света ще влязат в тебе, ще те завладеят и ти ще почнеш неусетно да мислиш само за тях. Защо Учителят набляга на свещения час? Защото при свещения час, като мислиш за Бога, образува се връзка между Бога и тебе и силите на Бога се преливат в тебе. Свещеният час е могъщо средство за постижение. Свещеният час е задача на ученика. Със свещения час могат да се пробудят скритите сили и дарби на човешката душа - ученикът незабелязано ще се преобрази, ще стане друг; проявите му от низш характер ще изчезнат и висшето му естество ще вземе надмощие. Ученичество без свещен час е невъзможно! В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не.
към текста >>

Свещеният час е задача на ученика.
Чрез твоята вътрешна работа, чрез свещения час трептенията на твоята аура стават така бързи, че мисъл-формите на света не могат да проникнат в нея. Иначе мисъл-формите на света ще влязат в тебе, ще те завладеят и ти ще почнеш неусетно да мислиш само за тях. Защо Учителят набляга на свещения час? Защото при свещения час, като мислиш за Бога, образува се връзка между Бога и тебе и силите на Бога се преливат в тебе. Свещеният час е могъщо средство за постижение. Свещеният час е задача на ученика. Със свещения час могат да се пробудят скритите сили и дарби на човешката душа - ученикът незабелязано ще се преобрази, ще стане друг; проявите му от низш характер ще изчезнат и висшето му естество ще вземе надмощие. Ученичество без свещен час е невъзможно! В окултната наука няма морализиране. Тук се изтъкват законите на разумната природа и се оставя човек свободен, да се съобразява с тях или не. Ако не се съобразява, ще носи последствията.
към текста >>

7. 062 ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е Свещеният Огън, през който трябва да прекарате всички ваши мисли и желания.
Единствената сила, която всякога се усилва, е Любовта. Не търсете голямата Любов. Малката Любов за кратко време може да се развие. Ако Любовта на човека не се увеличава, тя не е истинска. Любовта е Сила, на която нищо не може да се противопостави. Това е Свещеният Огън, през който трябва да прекарате всички ваши мисли и желания. Всички неща, които не са минали през Свещения Огън на Любовта, са нечисти. Както пиленцето слуша майка си, така и вие трябва да слушате Великата Майка - Любовта. Не й препятствайте да се прояви чрез вас. Който греши против Любовта, мъчно може да създаде хармония в себе си. Онези, които се противят на закона на Любовта, участта им е като на оня бивол, който застанал срещу влака и бил смазан.
към текста >>

Всички неща, които не са минали през Свещения Огън на Любовта, са нечисти.
Не търсете голямата Любов. Малката Любов за кратко време може да се развие. Ако Любовта на човека не се увеличава, тя не е истинска. Любовта е Сила, на която нищо не може да се противопостави. Това е Свещеният Огън, през който трябва да прекарате всички ваши мисли и желания. Всички неща, които не са минали през Свещения Огън на Любовта, са нечисти. Както пиленцето слуша майка си, така и вие трябва да слушате Великата Майка - Любовта. Не й препятствайте да се прояви чрез вас. Който греши против Любовта, мъчно може да създаде хармония в себе си. Онези, които се противят на закона на Любовта, участта им е като на оня бивол, който застанал срещу влака и бил смазан. Всяко същество, в което се поражда желание да ограничи проявите на Божията Любов, бива смачкано като този бивол.
към текста >>

8. Писма на Боян Боев -Том 1 - Боян Боев (1883 – 1963)

Свещеният огън - Писма на Боян Боев Category: Боян Боев (1883 – 1963)
Свещеният огън - Писма на Боян Боев Category: Боян Боев (1883 – 1963)
към текста >>

9. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Първият от тях - Прометей дал за първи път на човешкия род огъня.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА Запазени са оскъдни сведения за някои ярки представители на Първата раса - за четирите Велики учители на човешкия род, живели преди потопа: Прометей, Азман Бера, Аия Бен Якзан и Саабей Бен Аадес. Те са създатели на науки и изкуства, които носели на народите улеснения в живота и прогрес в техния еволюционен път. Първият от тях - Прометей дал за първи път на човешкия род огъня. По какъв начин е произведен първият огън не е известно. Твърденията на някои, че е получен чрез триене на две сухи дървета е неприемливо, тъй като много физически силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали: от енергичното триене сухите дървета само са задимявали, но не са се запалвали. Прометей живял някъде в Кавказките планини. Дал на хората знания за рудите, които съдържали мед, цинк и калай, и за начина, по който да се извличат самите метали. Дал също методи за тяхното обработване и получаване на метални сечива и пособия.
към текста >>

По какъв начин е произведен първият огън не е известно.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА Запазени са оскъдни сведения за някои ярки представители на Първата раса - за четирите Велики учители на човешкия род, живели преди потопа: Прометей, Азман Бера, Аия Бен Якзан и Саабей Бен Аадес. Те са създатели на науки и изкуства, които носели на народите улеснения в живота и прогрес в техния еволюционен път. Първият от тях - Прометей дал за първи път на човешкия род огъня. По какъв начин е произведен първият огън не е известно. Твърденията на някои, че е получен чрез триене на две сухи дървета е неприемливо, тъй като много физически силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали: от енергичното триене сухите дървета само са задимявали, но не са се запалвали. Прометей живял някъде в Кавказките планини. Дал на хората знания за рудите, които съдържали мед, цинк и калай, и за начина, по който да се извличат самите метали. Дал също методи за тяхното обработване и получаване на метални сечива и пособия. Прометей научил хората и на ред други занаяти.
към текста >>

Твърденията на някои, че е получен чрез триене на две сухи дървета е неприемливо, тъй като много физически силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали: от енергичното триене сухите дървета само са задимявали, но не са се запалвали.
ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА Запазени са оскъдни сведения за някои ярки представители на Първата раса - за четирите Велики учители на човешкия род, живели преди потопа: Прометей, Азман Бера, Аия Бен Якзан и Саабей Бен Аадес. Те са създатели на науки и изкуства, които носели на народите улеснения в живота и прогрес в техния еволюционен път. Първият от тях - Прометей дал за първи път на човешкия род огъня. По какъв начин е произведен първият огън не е известно. Твърденията на някои, че е получен чрез триене на две сухи дървета е неприемливо, тъй като много физически силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали: от енергичното триене сухите дървета само са задимявали, но не са се запалвали. Прометей живял някъде в Кавказките планини. Дал на хората знания за рудите, които съдържали мед, цинк и калай, и за начина, по който да се извличат самите метали. Дал също методи за тяхното обработване и получаване на метални сечива и пособия. Прометей научил хората и на ред други занаяти. Преданието разказва, че той посочил на Девкалеон как да си построи кораб, за да се спаси от потопа.
към текста >>

Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите.
Предполага се съществуването му поради констатирани смущения в орбитата на първия спътник. За първенците на Догоните било известно също, че на голяма височина, небето е напълно черно дори и през най-яркия слънчев ден, което едва наскоро се установи от съвременната наука. Известни са им били грамадните спирални звездни светове, наричани днес "галактики". Култът към звездите бил дълбоко изразен у всички стари народи, а името на Бога винаги било символизирано със звезда. В съзнанието на народите от Арабския полуостров, където саабеизмът бил най-много разпространен, залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се вижда падаща звезда, при тях идва Божество, а когато намирали черен камък в пустинята, те са го боготворели. Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите. Още от незапомнени времена около него била построена сграда. Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище. Всички поклонници, последователи на Мохамедовата вяра, извършват там поклонение пред тъмния камък и принасят дарове.
към текста >>

10. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но огънят, който видя да бликва из дълбочините, е Божественото Слово.
Не, казал Хермес. - Е, добре, ти ще го узнаеш и разбереш. Ти видя онова, що е цяла вечност. Светлината, която най-напред видя, е Божественият Разум, който с могъществото си създава всички неща заедно с образите на всички същества. Тъмнината, в която беше потънал след това, е вещественият свят, където живеят земните хора. Но огънят, който видя да бликва из дълбочините, е Божественото Слово. Бог е Бащата, Словото е Синът, тяхното съединение е Животът. Какво чудесно чувство се открива в мене! - казва Хермес. Аз не виждам вече с телесните си очи, но с онези на духа си. Как стана това!
към текста >>

Онова, което в тебе чува, вижда и действува е самото Слово, Свещеният Огън, творческата дума.
Какво чудесно чувство се открива в мене! - казва Хермес. Аз не виждам вече с телесните си очи, но с онези на духа си. Как стана това! Озирис му отговаря: Дете на праха, това става, защото Словото е в тебе. Онова, което в тебе чува, вижда и действува е самото Слово, Свещеният Огън, творческата дума. - Понеже е така, казва Хермес, дай ми възможност да видя живота на световете, пътя на душите, покажи ми от где иде човек и накъде отива? - Нека бъде според желанието, каза Озирис. Подигни очи и гледай. Тогава Хермес видя една чудна гледка. Безкрайният простор, звездното небе го обгръща със седемте си сфери.
към текста >>

11. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли.
С препоръчително писмо от Поликрат, тиранина на Самос, до египетския фараон, Питагор заминал за Египет и се представил пред фараона Амазис, който го представил на Жреците в Мемфис. Последните го приели много студено и след много затруднения, защото те не се доверявали на гърците, които считали за лекомислени и непостоянни. Те направили всичко, за да обезсърчат Питагор. Но той издържал всички изпити, на които го подложили. Той прекарал в египетските храмове цели 22 години. Той преминал през всички фази на изпитанията и Посвещенията, които давали възможност да се реализира не като празна теория, но като нещо преживяно доктрината на Словото-Светлина, или на Всемирното Слово и онази на човешката еволюция през седемте планетни цикли. При всяка крачка на посвещаването в тайните изпитанията се удвоявали и ставали по-страшни. Той много пъти рискувал живота си, особено когато искал да си служи с тайните сили на природата, с опасното практикуване на магията. Но Питагор вярвал в звездата си и нищо не могло да го отклони от намеренията му да придобие Великото знание. Когато Жреците разбрали, че той притежава необикновена душевна сила и непреодолим стремеж към Мъдростта, те отворили пред него съкровищата на своите опитности. При тях той имал възможност да научи напълно Свещената математика, науката на числата или на всемирните принципи, които той направи център на своята философия.
към текста >>

Те притежавали известно тайно изкуство, чрез което използували природните сили, които те наричали многообразен огън и звездна Светлина.
Между тях попаднал и Питагор. Там бил в плен на евреите. Така Питагор имал възможност във Вавилон да се срещне с древните халдейски маги, персийските маги и свещениците на поробените евреи. По това време във Вавилон е бил и Данаил, който е първият съветник на вавилонските деспоти, такъв остана и при персийския завоевател Кир, който завладя Египет. Във Вавилон Питагор имал възможност да се запознае с учението на магите, наследници на Заратустра. Те притежавали известно тайно изкуство, чрез което използували природните сили, които те наричали многообразен огън и звездна Светлина. Магите наричали още небесен лъв този нематериален огън, пораждан от електричеството, което те смеели да сгъстяват и разпръсват според желанието си. Те събирали електрическите токове от атмосферата и магнетическите от Земята, и можели да ги насочват като стрели където искат. Те били изучили още магическата сила на човешкото слово. Те си служили при призоваването на духовете с формули, заети от най-древните езици от Земята и казвали: „Нищо не променявай от варварските имена при призоваването на духовете, защото те са пантеистическите имена на Бога и тяхната сила е необорима." Тези призовавания, практикувани при молитвите е това, което се нарича бяла магия. Там Питагор се запознал на практика с принципите на магията, като преминал и през халдейските Посвещения.
към текста >>

Магите наричали още небесен лъв този нематериален огън, пораждан от електричеството, което те смеели да сгъстяват и разпръсват според желанието си.
Там бил в плен на евреите. Така Питагор имал възможност във Вавилон да се срещне с древните халдейски маги, персийските маги и свещениците на поробените евреи. По това време във Вавилон е бил и Данаил, който е първият съветник на вавилонските деспоти, такъв остана и при персийския завоевател Кир, който завладя Египет. Във Вавилон Питагор имал възможност да се запознае с учението на магите, наследници на Заратустра. Те притежавали известно тайно изкуство, чрез което използували природните сили, които те наричали многообразен огън и звездна Светлина. Магите наричали още небесен лъв този нематериален огън, пораждан от електричеството, което те смеели да сгъстяват и разпръсват според желанието си. Те събирали електрическите токове от атмосферата и магнетическите от Земята, и можели да ги насочват като стрели където искат. Те били изучили още магическата сила на човешкото слово. Те си служили при призоваването на духовете с формули, заети от най-древните езици от Земята и казвали: „Нищо не променявай от варварските имена при призоваването на духовете, защото те са пантеистическите имена на Бога и тяхната сила е необорима." Тези призовавания, практикувани при молитвите е това, което се нарича бяла магия. Там Питагор се запознал на практика с принципите на магията, като преминал и през халдейските Посвещения. Той прекарал във Вавилон цели 12 години.
към текста >>

Най-напред той с този си разговор им разказвал за своя живот в Египет, за изпитанията, за Посвещенията.
Питагор тогава е бил в силата на възрастта си. Той е носил бяла ленена дреха, закопчана по египетски начин, пурпурна кордела обвивала широкото чело. Когато говорел, сериозните му и кротки очи се впивали в събеседника му и го обгръщали с топла Светлина. Един ден още преди изгрева на Слънцето Питагор имал дълъг разговор със Жреците на храма върху плана на работата, която искал да проведе в храма, да ги запознае с тайната наука. Той поискал и младата Жрица да бъде допусната при техния разговор. Най-напред той с този си разговор им разказвал за своя живот в Египет, за изпитанията, за Посвещенията. После им разправял за халдейските маги и тяхната дълбока наука. С този си разговор той искал да влее нов дух в Жреците и оттам върху цяла Гърция. След това той им разказал за нашествието на азиатския деспот в Египет и неговото разрушаване и унищожение. Той им казал, че и Гърция я заплашва тази страшна вълна на унищожение, ако не се обединят около Мъдростта и ръководството на Аполоновия храм. Ако Египет, им казал той, който беше просъществувал повече от 6 хиляди години в голямо благоденствие и слава под ръководството на една велика наука, завещана му от Великия Хермес, бил така лесно унищожен от тази варварска вълна, то Гърция още по-скоро ще бъде погълната и ще изчезне.
към текста >>

Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления.
Питагор не считал числата като абстрактни количества, но като естествени и активни качества на Върховното Едно, на Бога, източник на Всемирната хармония. Науката за числата била една наука за живите сили на природата, на Божествените способности, действували в света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса. Вниквайки в тях и обяснявайки техните отношения Питагор изяснявал пред учениците своята теогония. В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението. Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина. Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество.
към текста >>

Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете.
Науката за числата била една наука за живите сили на природата, на Божествените способности, действували в света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса. Вниквайки в тях и обяснявайки техните отношения Питагор изяснявал пред учениците своята теогония. В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението. Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина. Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество. Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността.
към текста >>

Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове.
В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението. Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина. Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество. Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността. За свое име има онова на Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко.
към текста >>

Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън.
Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина. Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество. Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността. За свое име има онова на Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко. Това е първият от принципите.
към текста >>

Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко.
Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество. Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността. За свое име има онова на Бащата, на Създателя или на Вечния мъж, за емблема живият Огън, символ на Духа, същината на всичко. Това е първият от принципите. Питагор учел, че Великата Единица действува като творческа Двойка. Щом Бог се прояви, Той става двоен - същност неразделима и вещественост разделима. Мъжки деятелен и въодушевяващ принцип и женски пасивен принцип или пластическата и въодушевена материя. Тъй щото, двойката представя съединението на Вечния мъж и на Вечната жена в Бога, двете съществени Божествени качества или способности.
към текста >>

12. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За тях Огънят бликвал из неговите думи, а за другите от думите му бликвали само идеи.
Тогава като че искра блесва и запалва в душата една Светлина, която после сама се поддържа." Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите. Предметът, върху който Платон не е писал и не е желал да пише, трябва да бъде предмет, по който всяко писане би било напразно. То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на живота. Тук става въпрос за тайното обучение, което Платон е знаел да дава на своите избраници. За тях Огънят бликвал из неговите думи, а за другите от думите му бликвали само идеи. Не е безразлично по какъв начин се заемаме да четем диалозите на Платон. Тяхното действие ще бъде нищожно или голямо според духовното състояние, в което се намираме. От Платон е минавала една висша сила към неговите ученици в буквален смисъл на думата. Там дето той е поучавал, е царувал Духът на мистериите. Словото му е събуждало съзвучие във висшите области на Всемирната душа, но тези съзвучия имали нужда от атмосферата на мистериите, за да проникнат в душата на неговите слушатели.
към текста >>

Там Жреците казват на Солон следното: „Ставало е вече много пъти унищожаване на част от човечеството, ще последват и други още, най-значителни от които ще бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй други причини."
„Даже и тези, които не са добре разположени, призовават боговете когато започват някое свое голямо или малко предприятие. Какво пък остава за нас, които се заемаме да поучаваме хората за Истината върху сътворената вселена, ние трябва повече от другите, ако не сме съвсем полудели, да призоваваме и молим боговете, за да научим тези Истини от начало в техния дух, а после и в съгласие със самите нас. Но тези, които вървят по този път, след като са преминали през лабиринта на безцелните скитания и след умората от напразните изследвания, дохождат до един светозарен завършек под защитата на Божеството." В Тимей проличава, че Платон е бил Посветен в мистериите, защото там още от началото става въпрос за Посвещение. Там се казва, че Солон е Посветен от египетските Мъдреци върху създаването на световете и върху начина, по който трябва да се придобива Вечната Истина. Там Жреците казват на Солон следното: „Ставало е вече много пъти унищожаване на част от човечеството, ще последват и други още, най-значителни от които ще бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй други причини." У вас, казва Жрецът на Солон, се разказва, че някога Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата на баща си. Тъй като той не е умеел да води бащините си коне, колесницата на Слънцето се отбила от пътя си. Тогава всичко изгоряло по Земята и самият Фаетон паднал, ударен от мълния. Този разказ прилича на басня, но той съдържа една Истина. Когато небесните тела, които обикалят около Земята променят движението си, огънят изгаря всичко, що се намира върху земята.
към текста >>

Когато небесните тела, които обикалят около Земята променят движението си, огънят изгаря всичко, що се намира върху земята.
Там Жреците казват на Солон следното: „Ставало е вече много пъти унищожаване на част от човечеството, ще последват и други още, най-значителни от които ще бъдат огън и вода, а други по-маловажни - от безброй други причини." У вас, казва Жрецът на Солон, се разказва, че някога Фаетон, синът на Аполон се качил върху колесницата на баща си. Тъй като той не е умеел да води бащините си коне, колесницата на Слънцето се отбила от пътя си. Тогава всичко изгоряло по Земята и самият Фаетон паднал, ударен от мълния. Този разказ прилича на басня, но той съдържа една Истина. Когато небесните тела, които обикалят около Земята променят движението си, огънят изгаря всичко, що се намира върху земята. Това става в определени епохи, разпределени от дълги периоди време." В Тимей също така, като се говори за създаването на световете, се казва следното: „Мъчно е да се намери Създателят и Бащата на вселената. И когато той бъде намерен, невъзможно е да го направим ясноразбираем за всички." Това ясно показва, че Платон е бил Посветен в мистериите и е водил и учениците си в този път. И учениците му са знаели какво значи тази невъзможност. Бог се проявява чрез природата и само онзи може да се приближи до него, който може да събуди Божественото в себе си.
към текста >>

Най-напред Бог създал елементите - огън, въздух, вода и земя, от които създава видимия и осезаемия свят.
Неоплатоникът Прокъл и други неоплатоници смятат изложението в Парменид за истинска теология, за истинско разкриване на всички мистерии на Божествената Същност. Платоновата философия на природата се съдържа преди всичко в Тимей. В тази част на философията си, както и в цялата си философия той въплотил идеите на питагорейците и въобще на езотеричната доктрина. За същността на природата или за създаването на света Платон казва: „Бог е доброто. А доброто по никакъв начин не съдържа в себе си завист, поради това Бог искал да направи света в най-голяма степен подобен на себе си. Най-напред Бог създал елементите - огън, въздух, вода и земя, от които създава видимия и осезаемия свят. Формата на света е кръговидна като най-съвършена форма, която съдържа всички други. Бог е дал на света най-подходящото движение от седемте възможни движения, а именно онова, което най-много подобява на разсъдъка и на съзнанието - кръговото движение. Тъй като Бог искал да направи света подобен на Себе Си, за да го направи Бог, Той му дал душа и поставил тази душа в средата и я разпрострял в целия свят - световна душа - и го обгърнал с нея и отвън. По този начин той създал това самозадоволяващо се и ненуждаещо се от нищо друго същество. Чрез всичко това Бог родил света като един блажен Бог.
към текста >>

Ще завърша изложението за Платон с една мисъл, където той ясно и определено говори за мистериите и за Посвещенията.
За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота. То е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката душа. В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек. Това още един път ни показва, че това, което е учил в древните школи на мистериите, в древните окултни школи, Платон го предава в своята философия във формата на диалози. Ще завърша изложението за Платон с една мисъл, където той ясно и определено говори за мистериите и за Посвещенията. Той казва: „Явно е почти, че учредителите на Посвещението не са били ни най-малко обикновени хора. Отдавна те ни учат, че този, който отива в другия свят без да бъде Посветен и осветен, пада в тинята, когато напротив, пречистеният и Посветеният живее там с боговете. Защото, казват Учителите на Посвещението, има много хора, които носят тире (тире е жезълът, който е бил даван на Посветения след обряда на Посвещението). Мисълта на Платон е, че мнозина търсят и достигат до първото Посвещение, защото има няколко степени, но малцина достигат до съвършенство, малко са истинските вдъхновени.
към текста >>

13. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта.
Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец". Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението." За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия. Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта. Второто положение, от което изхожда окултната космо- гония е, че нашият настоящ свят, респективно слънчевата система, от която ние сме част, е предшествувана от една друга вселена, на която нашата се явява като превъплощение. И нашата вселена носи със себе си придобивките на предшест- вуващата вселена, на предшествуващата вечност, както е споменато в Битието на Мойсей. Обективното съществуване на света в тази космогония е наречено ден, а субективното съществуване е наречено нощ. Новата настояща вселена, наречена Земен период, е предшествувана от три други периода, които в окултната наука носят следните имена: Първият е наречен Сатурнов период, вторият е наречен Слънчев период; третият, непосредствено предшествуващ Земния период, е наречен Лунен период. Във всеки един от тези периоди известен клас от същества са завършвали своята човешка еволюция и са минавали в по-горна еволюция, а други същества от същия този клас не са могли да завършат еволюцията си и са останали назад.
към текста >>

Тези енергии, чрез процеса на кондензацията постепенно са се кондензирали в огън, въздух и вода, в етерните първообрази на тези елементи, които ние познаваме на Земята и които са били основата на трите предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце, Луна.
В развитието на даден космичен период всички йерархии вземат различно участие като изпълнители на Върховната воля на Бога. В настоящия Земен период на елохимите, които са духове на формата, било възложено да поставят началото на нашия Земен период. И те са, за които се казва: „В началото боговете създадоха небето и земята." Това начало, за което става дума тук, не принадлежи на сетивния свят, а е в Божествения свят. Езикът, на който е написано Битието, е образен език и при произнасянето на всяка дума, на всеки звук в душата на Посветения са изпъквали цели картини на творението с всички духовни същества, които са пораждали тези картини. Енергиите, които са действували в процеса на творението, са излизали от тези духовни същества. Тези енергии, чрез процеса на кондензацията постепенно са се кондензирали в огън, въздух и вода, в етерните първообрази на тези елементи, които ние познаваме на Земята и които са били основата на трите предшествуващи космични периоди - Сатурн, Слънце, Луна. В началото на нашия земен период елохимите, на които било възложено да поставят началото на нашия Земен период, да очертаят границата му след преминаването на космичната нощ, която разделя Лунния период от Земния, посредством една медитация си припомнят съществуването на всички предшествуващи периоди, които послужват като зародиш, от който ще се роди настоящия Земен период. Щайнер казва: „Първата буква „бет" от думата Берешит е извиквала в съзнанието на Посветения евреин при произнасянето й едно субстанционално действие на обиталище, на една черупка, на една обвивка. „Рост", втората съгласна, е извиквала образа на духовните същности, работещи във вътрешността на тази субстанционална обвивка. „Тит", последният звук е извиквал образа на проникващата сила, оперираща във вътрешността на творението. Така полека-лека ние достигаме до принципа, върху който почива цялото това описание.
към текста >>

Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата.
Този творчески процес, за който става дума тук и който е изразен в обикновения превод с думата „създаде", това създаване не е станало в сетивния свят, а в духовния свят. Втората дума е „Бара", която се превежда обикновено с думата създаде, но това създаване не е физическо, а посредством една медитация на елохимите; те извикват от дълбочината на душата си първообразите на Небето и Земята. От медитацията на елохимите се поражда една представа и едно желание. Представата еволюира все повече към това, което се проявява външно, а желанието - към една вътрешна дейност, към един вътрешен живот. Тези два комплекса ни дават двата елемента, които се явявали в душата на древния Посветен евреин, когато отеквали в сърцето му думите, които обикновено се превеждат като Небе и Земя: „Хашамаим" и „Харец". Резюмирайки гореказаното, Щайнер казва: „Да задържим пред духовния си поглед следната картина: Един елементарен живот, в недрата на който действува природата на огъня, въздуха и водата. Духовните същества са там, зад тези елементи, потопени в една вселенска медитация. Тяхната творческа мисъл е пронизана от една цел - създаването на човека. От тяхната мисъл се ражда първо една представа, която се манифестира, изявява се навън и един живот, който се оживява отвътре, в самия себе си. В това съединение на елементите първичните духове създават чрез тяхната мисъл външните явления едновременно с вътрешните движения на живота." Светът е създаден чрез постепенна кондензация на едно духовно състояние на Битието под влияние на мисълта на елохимите, което духовно състояние се кондензира в една невидима за нас вътрешна топлина, елемент, който е бил в основата на древния Сатурн.
към текста >>

Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр.
Тогава се създават условия за явяването на животинския живот. За разбирането на тайните, скрити в книгата Битие, Щайнер казва: „Когато Битието се разглежда без Светлината на окултната наука, то остава тъмно и неразбрано, но ако се разгледа в Светлината на окултната наука, от която то е вдъхновено, то неговият текст става ясен. Всичко изпъква под нова светлина. Този документ, който поради невъзможността, в която се намират съвременните езици да преведат живите слова, би останал завинаги неразбран без помощта на окултното знание." За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна реалност, съществуват духовни същества. Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр. са външно проявление на тези духовни същества. И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието. Те са резултат на една кондензация, която се е извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична субстанция. И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества. По такъв начин те стоят и зад твърдата материя, която е последната стъпка на кондензацията.
към текста >>

И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието.
Всичко изпъква под нова светлина. Този документ, който поради невъзможността, в която се намират съвременните езици да преведат живите слова, би останал завинаги неразбран без помощта на окултното знание." За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна реалност, съществуват духовни същества. Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр. са външно проявление на тези духовни същества. И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието. Те са резултат на една кондензация, която се е извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична субстанция. И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества. По такъв начин те стоят и зад твърдата материя, която е последната стъпка на кондензацията. Затова можем да кажем, че цялата земна природа, която ни заобикаля, е проявление на твърде високи духовни същества. И затова ние трябва да бъдем изпълнени с благодарност към тези същества, а не да мислим, че материята е някаква илюзия и ниска степен на еволюция.
към текста >>

Например, огънят, който е една външна реалност, сънуващият го възприема като символична форма на едно същество, блестящо от Светлина.
Но не такова е било древното лунно съзнание. Лунните същества не са съзнавали, че предметите се намират вън от тях. Те са схващали, че образите проникват цялото пространство и са вътре в тях. Значи не съществува разлика между това, което е вън и вътре в съзнанието. Една друга характерност на това съзнание е, че нещата не му изглеждат като неща, а като образи, като символи, така както днешното съновидно съзнание представя подобни символи. Например, огънят, който е една външна реалност, сънуващият го възприема като символична форма на едно същество, блестящо от Светлина. По този именно начин лунният човек е възприемал по един образен начин предметите. Това древно съзнание има и друга относителна характеристика. Това, което днес се нарича окръжаваща среда - растения, минерали, животни и другите хора, всички сетивни предмети - нищо от това не е съществувало за съзнанието на лунния човек. Това, което тогава е съществувало, е било един сън, по-нисш от този, който се пробужда днес, когато ясновидските сили на съзнателното виждане се пробудят. Първото пробуждане на това ясновидско съзнание не ни поставя никак в отношение с външните същества.
към текста >>

В началото на лемурийското време Земята е била съставена от огън, носила е в себе си огнения елемент, които е избликнал навън от нея.
Това е началото на диференциране на хората на раси. По тези типове може да се познае сега на коя планета са емигрирали човешките души. Както вече казах, по-силните души са останали да се развиват при земните условия, когато другите емигрираха на другите планети. Тези, които останали на Земята са описани в Библията като първоначална двойка - Адам и Ева - която е могла да надживее тези груби земни условия. В техните потомци са продължавали да се въплощават расите на човечеството, които, както казахме, са се формирали от факта, че от целия Космос слизали към Земята душите от другите планети. В началото на лемурийското време Земята е била съставена от огън, носила е в себе си огнения елемент, които е избликнал навън от нея. Същият постепенно преминава във въздушен елемент, след това във воден и към края на Лемурийската епоха започва да се явява сух. Дълго време Земята останала обгърната от един вид въздух, целият наситен с мъгливи водни маси. Всичко е било обвито в мъгли, придвижвани от всякакъв вид пари, пяна и кипеж на разни елементи. Много от елементите, които днес са твърди, са били в тези времена още в състояние на изпарение, проникващи атмосферата. В течение на дълга част от Атлантския период тези мъгливи маси са обвивали Земята.
към текста >>

И когато подобно чудо бъде потвърдено като действителен факт, едно чувство на възхищение го обзема, чувство на адмирация, което трябва да проникне всички души, за да могат те да почувствуват Свещеният характер на този доста почтен документ, какъвто е Библията."
И постепенно от това духовно произлиза физическият елемент, както ледът от водата. И човекът от тези първични времена не би могъл да бъде видян с физическите очи. До шестия и седмия ден на творението, т.е. през Лемурийската епоха, физическите очи не биха могли да видят нищо от това, което тогава е съществувало, защото то е било от чисто духовно естество. Този, който намери чрез духовно изследване скрития смисъл на нещата, и който като изучава след това Библията си казва, че би било голямо чудо да се намерят всичките тези подробности у този древен ясновидец, който е написал Битието. И когато подобно чудо бъде потвърдено като действителен факт, едно чувство на възхищение го обзема, чувство на адмирация, което трябва да проникне всички души, за да могат те да почувствуват Свещеният характер на този доста почтен документ, какъвто е Библията." (Горното изложение на Щайнеровото разбиране на Библията е едно кратко резюме от неговия цикъл от сказки под заглавие „Тайните на генезиса". Ако има някакви неясноти и грешки в изложението, те са мои, а не на автора.)
към текста >>

14. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос.
Бенехаргем с елемента вода и въздух. В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата. Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата.
към текста >>

Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта.
А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта. Той не беше само херувимския и серафимския елемент всред земното съществуване, но когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в нашето земно съществуване това, което може да се нарече Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да изпълни това, което са начертали Любовта и Мъдростта. Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови висини.
към текста >>

Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос.
То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта. Той не беше само херувимския и серафимския елемент всред земното съществуване, но когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в нашето земно съществуване това, което може да се нарече Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да изпълни това, което са начертали Любовта и Мъдростта. Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови висини. От царството на Херувимите лъчезари Мъдростта. Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва.
към текста >>

Този евангелист е преминал през едно Посвещение, което прилича на Посвещенията в Мала Азия и даже на Посвещенията в Гърция.
Въпреки, че той е бил свързан с египетските Мистерии, той по свои съображения не прави никакво описание за бягството в Египет. Но от друга страна той дава характерни факти, които само един човек, който е познавал египетското Посвещение, би могъл да ги оцени в истинската им стойност. Авторът на Евангелието на Матей посочва тези факти по един повече външен начин, в описание бягството в Египет. Авторът на Евангелието на Лука е имал духовно виждане на тези факти под форма, която му е давало египетското Посвещение. Евангелист Марко описва най-вече дейността на Христос в тялото на Исус през тези три години, а оставя настрана всички предварителни въпроси. Този евангелист е преминал през едно Посвещение, което прилича на Посвещенията в Мала Азия и даже на Посвещенията в Гърция. Това Посвещение било най-съвременно за епохата, когато са писани Евангелията и то би могло да бъде наречено европейско Посвещение. Той не се интересувал от физическия произход на Исус от Назарет, от Неговия външен произход, но се интересувал преди всичко от Духа, който е живял в това тяло. Това е една практика, която е практикувана във всички Посвещения. Така например учениците на Платон, които са искали да разберат своя Учител и неговата същност, не са търсили да узнаят кой е бил неговият физически баща. За тях е имало значение произхода на духа на Платон.
към текста >>

15. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията.
Важно е също кой е знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, когато никой не е бил там. Никъде не се казва, че Христос е разказал на учениците Си, за да я запишат. Следователно и това е едно основание, че Евангелията са окултни съчинения и са написани по откровение от духовния свят. Преди да разгледам накратко сцената на изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения. Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии. И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията. И затова е казано, че когато Христос бил на кръста и напускал физическото Си тяло, завесата на храма се раздрала. С това е показано, че това, което в древността е ставало в храмовете за Посвещение пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа е достояние на цялото човечество. При древните Посвещения е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено същество и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни. Накратко ще опиша и единия, и другия процес, за да можем да разберем както изкушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота, на която по-нататък ще се спра подробно в отделна глава. Човешкият дух и човешката душа са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят.
към текста >>

Самият Христос е като идващ от Небето Огън.
Сега Христос слезе на Земята в царството на Сатаната. С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната. Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича. Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното. При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма. При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света. Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз.
към текста >>

Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното.
С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната. Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича. Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното. При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма. При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света. Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила.
към текста >>

16. 11. Единадесети Аркан: ОБУЗДАНИЯТ, УКРОТЕНИЯТ ЛЪВ, лъвът с намордник - смелост, магически сили - Влад Пашов (1902- 1974)

И тогава нито пламъците на вечния огън, нито омразата и злобата не ще могат да му навредят.
И тогава те, без да знаят, ще изпълнят Божествения план. Картина единадесета е четвъртата картина от Пътя на Изида. След като ученикът събере знанието от ръкописите, което е показано в картина втора и постигне зрялост, за да приеме устното поучение, показано в картина пета, ще познае истината, посочена в картина осма, той ще развие в себе си магически сили, което е показано в картина единадесета. В тази фаза, след като ученикът е бил съзнателно във висшите светове, той знае, че видимото е преходно и че само невидимото, духовното е вечно. Чрез това познание ученикът ще развие в себе си смелост, а чрез определени упражнения ще придобие магически сили, както е показано в картина единадесета. И тогава нито пламъците на вечния огън, нито омразата и злобата не ще могат да му навредят. Венецът от рози, с който е украсено младото момиче в картината, е човешката душа, която е защитата, магическата ризница на ученика, изворът на неговите сили. Този венец от рози е съюзът на чистите, който обгръща всички, чиито намерения са чисти, искрени и безкористни, неегоистични и са във връзка с великия Център. Розите не са много, но тяхната сила се състои в тяхната връзка, в тяхното единство. Светлинните излъчвания на неколцината, стремящи се нагоре, имат увеличена сила, когато са в съзвучие с други подобни и правят този, който ги изпраща, не само ненараним, но го обгръщат с една броня, която никаква стрела от изпълнените с омраза сили не може да прониже. Злобата и омразата ще се превърнат под влиянието на ученика на същества смирено подчинени.
към текста >>

След като ученикът е преминал фазата, означена от единадесети Аркан и след като е придобил известни магически сили с помощта на Йерофанта, той напуска тялото си и се среща със своя дух-ръководител, който му казва: Днес ще вървим в дълбочината на вечния огън, където звездите се свързват в един венец.
На картина единадесета също е показано, че препасаната с венец от рози девица, чиято ръка лиже лъвът, има на главата си шапка, лентите на която образуват знака на безкрайността, знака на Божественото равновесие, както е в картина първа при мага. Божественото се е проявило в Пилигрима - в неговото свещено спокойствие, с което Божественото извиква световете към живот, което ни е показано от картина първа; властва в живота и в света, както ни е показано в картина четвърта и води към съвършенство, както е показано в седма картина. То ръководи и властва, а също така обгръща онези, които имат поне до известна степен проявено Божественото в себе си. Такъв напреднал човек обезоръжава и подчинява своите врагове чрез спокойствието и добрината, които излъчва. Такъв човек е узрял, той е посветен, за да бъде въведен в невидимите светове и да крачи от стъпало на стъпало, от светлина към още по-голяма светлина. След като ученикът е преминал фазата, означена от единадесети Аркан и след като е придобил известни магически сили с помощта на Йерофанта, той напуска тялото си и се среща със своя дух-ръководител, който му казва: Днес ще вървим в дълбочината на вечния огън, където звездите се свързват в един венец. Ти ще имаш опитността да видиш как владеят силите на Живота, как те съществуват. След това ръководителят докосва по един определен начин едно място на главата на ученика и последният веднага вижда околния свят в съвсем друга светлина. Земята и планините по нея му изглеждат пo-малки, като че ли изпълнени с мъгла, но преди всичко той вижда една силна възсиня светлина, която обгръща всичко и като че ли тече около всичко. Това е жизнената сила, му казва ръководителят. В този момент на ученика му се струва, като че ли той плува в море от светлина, лъчезарно трептяща, жива.
към текста >>

От това ученикът разбира, че навсякъде владее свещеният ритъм.
Скоро ученикът забелязва известен ритъм в това световно море, вълнообразно тласкане, което изглежда излиза от един твърде далечен център. Ученикът вижда в този ритъм вълните на Живота и той вижда, че където достигат вълните на Живота, кристалите заблестяват по-силно, цветята замирисват по-силно, плодовете узряват по-скоро, а хората се обичат. Гледайки това светлинно море, душата на ученика се пълни с обожание и преклонение, което твори и запазва всичко. Той разбира, че това е Животът - силата, която всичко изпълва и всичко подтиква. Нейният прилив, нейната пълнота носи живота на всички същества, а нейният отлив извежда съществата от живота. От това ученикът разбира, че навсякъде владее свещеният ритъм. Силните хора са преизпълнени с жизнена сила и могат да дадат от своя излишък, да предадат сила на слабите, да лекуват рани, да успокояват нерви, да подтикват към по-бърз растеж растенията. А слабите хора могат чрез дълбоко, ритмично дишане и чрез силата на своята воля да черпят от безкрайните богатства на жизнената сила, която ги обгръща отвсякъде толкова, колкото искат, за да се засилят и до преливане да се изпълнят с нея. Това е тайната на много лечения в храмовете. След като ученикът е видял с очите си вълната на Живота, която прониква и обгръща всички същества и е разбрал реалността на Живота, ръководителят му казва: Знаещите, мъдрите човешки духове са като лъчезарните звезди, които звучат в един и същи тон и изпращат своите светлинни вълни в един и същ ритъм. Те имат постоянна невидима връзка помежду си, защото те са еднакви и желаят едно и също нещо.
към текста >>

Нека чрез силата на тази свещена верига на мъдреците, представена в картината от венеца от розите, се спуснем в дълбочините на вечния огън.
Силните хора са преизпълнени с жизнена сила и могат да дадат от своя излишък, да предадат сила на слабите, да лекуват рани, да успокояват нерви, да подтикват към по-бърз растеж растенията. А слабите хора могат чрез дълбоко, ритмично дишане и чрез силата на своята воля да черпят от безкрайните богатства на жизнената сила, която ги обгръща отвсякъде толкова, колкото искат, за да се засилят и до преливане да се изпълнят с нея. Това е тайната на много лечения в храмовете. След като ученикът е видял с очите си вълната на Живота, която прониква и обгръща всички същества и е разбрал реалността на Живота, ръководителят му казва: Знаещите, мъдрите човешки духове са като лъчезарните звезди, които звучат в един и същи тон и изпращат своите светлинни вълни в един и същ ритъм. Те имат постоянна невидима връзка помежду си, защото те са еднакви и желаят едно и също нещо. Нека чрез силата на тази свещена верига на мъдреците, представена в картината от венеца от розите, се спуснем в дълбочините на вечния огън. И духът повежда ученика. В този момент на ученика му се струва, че той е станал по-малък и със своя ръководител заедно падат в безкрайността. При все това той има впечатлението, като че е обгърнат от мъгла, преизпълваща и разпръскваща миризма от рози. Венци от рози - мисли си ученикът. Те минават като стрела през световете на духовете и на душите.
към текста >>

Днес лети в пропастта, в дълбочините на вечния огън, мястото на горящите желания и страсти.
Те минават като стрела през световете на духовете и на душите. Мисъл-форми хвърчат покрай тях. но в неимоверната бързина с която се движат, ученикът едва може да различи нещо. Той поглежда към своя ръководител, за да пита за тези неща. Друг път ще научиш това, му казва последният. Днес лети в пропастта, в дълбочините на вечния огън, мястото на горящите желания и страсти. И те навлизат все по-дълбоко и по-дълбоко. Изведнъж ученикът забелязва, че те са оградени от силна, червена жар, при все това не ги изоставя хладния розов аромат, който ги обгръща като було от мъгла. Това тук е мястото на мъката и проклятията, мястото на още непречупената гордост, непотушените страсти и желания, казва духът-ръководител. Ти можеш да се движиш тук безопасно, защото в душата ти няма такива страсти, които да са в съзвучие със съществуващите тук такива. Затова през годините на твоето приготовление ти трябваше да пречистиш своето духовно тяло, преди да бъдеш допуснат до Посвещение.
към текста >>

Тлеещият още въглен може да се разбута в силен и голям огън от духове, които имат една ужасна и отвратителна страст за това.
Понеже ако в случая в тебе е останало макар и сянка от алчност и страстно пожелание, те могат да се събудят тук и ти ще бъдеш задържан тук непременно. Всеки човешки дух след смъртта на своята земна черупка ще мине през това място. Чистите, посветените ще минат като в сън нагоре, без да забележат нещо от тези ужасни и омразни неща, които ние днес виждаме. Но онези, в които страстите, греховете и алчността още живеят, ще бъдат задържани в тази област, както железните стърготини се привличат от магнита. Още ненапълно пречистените влечения и пожелания се съживяват от влиянието на това място. Тлеещият още въглен може да се разбута в силен и голям огън от духове, които имат една ужасна и отвратителна страст за това. Тук остават да прекарват и да страдат душите, докато се уверят, че нисшите страсти и пожелания до нищо не водят. Те ще страдат тук, докато се отвратят от онези влечения и пожелания, и страстите изчезнат, измрат в тях. Тук ученикът вижда също онези, които са злоупотребили с пола и са го употребявали не за продължение на рода, което е свещено и определено от Природата за поддържане на човешкия род, но са се удоволствали чрез него. Ученикът вижда и онези, които са употребявали алкохол и други напитки. На трета страна вижда други, които са измъчвани от други страсти.
към текста >>

17. ТАЙНАТА ДОКТРИНА НА БОГОМИЛИТЕ ~ БОГОМИЛСКАТА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова е било наречено от теурзите Живият Огън, Духът на Светлината и понякога Магнес.
д) Гаирияно — сътворяване на животните. е) Сътворяване на божествата или проявата на великите космични Същности. ж) Авакороне — създаване на Човека. Такова е екзотеричното индуско учение за сътворяването. Според индуското учение Божеството, във вид на Етер или Акаша, прониква всички неща. Затова е било наречено от теурзите Живият Огън, Духът на Светлината и понякога Магнес. Етерът прониква цялото пространство и е външната страна, външен израз на Божеството, Дух на Божеството. Древните са смятали, че щом дейните разумни направляващи богове се оттеглят от някоя част на етера в пространството, тази част се освобождава за Злото, наречено така поради липса на Добро. Според космогонията на Мойсей Бог, Върховното Същество съзвава света в седем деня, като в седмия ден си почива. Тези седем дни са седем космически периода или седем етапа на сътворяване. Според Кабалистите в етера елементите преставят само веществото, слепите космични природни сили, докато Духът е Умът, който ги движи.
към текста >>

Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина.
Във всички космогонии най-първо съществува Безусловното Същество, вечно съществуващо. Външен израз и проява на тази Вечносъществуваща Същност е това, което някои от древните наричат Хаос, а вътрешен израз и проява на Безусловното е Божественият Дух или Логосът. След като Хаосът е одухотворен от Духа, който се носи над първичната Вода или Хаоса, се превръща в Душа на света, както я наричат Платон и Питагорейците. Духът, като се отразил в първичните води, създава разумността на видимата и проявена Вселена. Етерът, който прониква пространството и всички неща, това е невидимият неуловим дух на нещата. Хаосът на древните, Свещеният Огън на Заратустра, Огънят на Хермес, Светкавиците на сибилите, Неугасимият Огън на Аполоний и този на Веста, Огънят върху жертвеника на Пан, бляскавите искри от шлема на Палас и посоха на Меркурий, египетският Па-Ра, гръцкият Зевс, Огнените езици на Петдесетница, горящата къпина на Мойсей, огненият стълб в пустинята пред евреите, горящата светлина на Авраама, Вечният Огън на Бездната без дъно, ...* на Делфийския Оракул, Звездната светлина на Розенкройцерите, Акаша на индусите, астралната светлина на Елифас Деви, флуида на магнезиторите,.. * на Райхенбах, атмосферния магнетизъм на някои натуралисти, и най-сетне галванизмът в електричеството — това са различни наименования на различните прояви или последици на една и съща тайнствена и всепроникваща Причина— Безусловният Дух, Първата Причина. 10. Според Египетската космогония, Неразкритият Бог е представен с емблемата на Вечната Змия, завита около водна ваза, движеща главата си над водата, която оплодява с диханието си. Той е наречен Амон-Ра, като Амон е Скритият Бог, Неизявеният, а Ра е Проявеният Бог, Лотосът, чрез когото Вечният се изявява и създава Вселената В Книга на мъртвите Ра е представен като блестящ в яйцето си, слънцето и звездите произлизат от него, щом Бог Щу — слънчевата енергия се пробуди и му даде тласък. Слънчевият Бог възкликва: Аз съм Творческата Душа на Небесната Бездна. Никой не вижда гнездото ми, никой не може да разчупи яйцето ми.
към текста >>

Етерът или огънят завършва мистичното число 4.
Валентин /гностик/ поставя тежестта върху Великите Седем, що получават заповед да породят тази Вселена, след като Архетор или Неизразимият, чието име е съставено от седем букви, представя Първата Седморка, чието име Архехетос означава седморната природа на Единния, на Логоса. Според Кабалата Единният е Духът на Живия Бог, да бъде благословено Името Му, Който живее винаги. Гласът, Духът и Словото — ето Светият Дух. От Тройното Едно е излязла цялата Вселена. От Едното отначало се излъчва числото 2 или Въздухът — творческият елемент, после числото 3 — водата, произлиза от въздуха. Етерът или огънят завършва мистичното число 4. Първичното сътворяване е наречено сътворяване на Светлината, на Духа, а вторичното е онова на тъмнината — на веществото. И двете се намират в Битието. Първото е явяването на самородните богове — Елохимите. Второто е на физическата природа. Първото сътворяване е проявата на Божествения Ум, Съзерцателният Разум или Духът на Вселенската Душа.
към текста >>

18. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

На друго място се споменава, че посвещенията обикновено се извършвали в деня на пролетното равноденствие.
След като продължителната и трудна подготовка била приключена, могло вече да се пристъпи към получаването на степента съвършен, което ставало чрез специален обред. Това е така нареченото посвещение, при което кандидатът се поставя във връзка с невидимия свят и неговите обитатели и неговото съзнание се разширявало. Този обред започвал, според описанието на Зигавин, с това, че кандидатът трябва да даде доказателства, че е спазил всичко, изисквано от него, и че се е борил ревностно, за да се покаже достоен за новото си призвание. След като засвидетелства това, едновременно мъже и жени, пише Зигавин, го въвеждали към прословутото посвещение — обръщали го на изток и полагали върху главата му Евангелието на Йоана. Присъстващите мъже и жени го докосвали с ръцете си и пеели молитви за посвещение. На друго място се споменава, че посвещенията обикновено се извършвали в деня на пролетното равноденствие. И аз мисля, че истинските обреди, които се извършват при посвещението, не са изнесени навън, но все пак това, което разправя Зигавин, е част от тях. Обредът за посвещение в степента съвършен е била възприета и от западните последователи на богомилите, като получило там названието утешение или духовно кръщение. Главният резултат от посвещението в степента съвършен била, според учението на богомилите, това, че в новопосветения се изливала благодатта на Светия Дух, дошла чрез полагане върху главата му ръцете на съвършените. А това водело до една пълна вътрешна промяна и прераждане на цялото му естество. /И Платон казва някъде, че след като човек мине през посвещението, той съвършено се изменя, става съвършено нов човек, става истински Човек./ Всички предишни грехове на новия съвършен се заличавали, изгорени като в огън и той ставал вече неподатлив към злото.
към текста >>

/И Платон казва някъде, че след като човек мине през посвещението, той съвършено се изменя, става съвършено нов човек, става истински Човек./ Всички предишни грехове на новия съвършен се заличавали, изгорени като в огън и той ставал вече неподатлив към злото.
На друго място се споменава, че посвещенията обикновено се извършвали в деня на пролетното равноденствие. И аз мисля, че истинските обреди, които се извършват при посвещението, не са изнесени навън, но все пак това, което разправя Зигавин, е част от тях. Обредът за посвещение в степента съвършен е била възприета и от западните последователи на богомилите, като получило там названието утешение или духовно кръщение. Главният резултат от посвещението в степента съвършен била, според учението на богомилите, това, че в новопосветения се изливала благодатта на Светия Дух, дошла чрез полагане върху главата му ръцете на съвършените. А това водело до една пълна вътрешна промяна и прераждане на цялото му естество. /И Платон казва някъде, че след като човек мине през посвещението, той съвършено се изменя, става съвършено нов човек, става истински Човек./ Всички предишни грехове на новия съвършен се заличавали, изгорени като в огън и той ставал вече неподатлив към злото. Чрез него говорел вече Светият Дух, т.е. Словото на Христа и това му давало възможност да поучава хората, да пръска между тях истинската реалност. Получавал също така способността да предсказва бъдещето и да съзерцава Божествените видения, т.е. ставал ясновидец. Поради своето изключително положение съвършените богомили се наричали с различни епитети, взети предимно от Евангелието като богородици, полски лилии, сол на земята, апостоли и пр.
към текста >>

19. Огънят на Любовта - Влад Пашов (1902- 1974)

• 10 • Огънят на Любовта.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА • 10 • Огънят на Любовта. Любовта е свещеният Огън в света, за който няма прегради. Тя разтопява всички прегради и прониква навсякъде. Излъчвайте светлите струи на Любовта – така ще придобиете мекота. И тогава ще разберете, че: Бог е Любов и Божията Любов съживява и носи Живот;
към текста >>

Любовта е свещеният Огън в света, за който няма прегради.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА • 10 • Огънят на Любовта. Любовта е свещеният Огън в света, за който няма прегради. Тя разтопява всички прегради и прониква навсякъде. Излъчвайте светлите струи на Любовта – така ще придобиете мекота. И тогава ще разберете, че: Бог е Любов и Божията Любов съживява и носи Живот; Бог е Мъдрост и Божията Мъдрост освещава и носи Светлина за човешкия ум;
към текста >>

20. 40-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В Писанието е казано: "Бог е огън всепояждащ".
14. Който наруши правилата на Школата, съобразно Окултното Учение, ще му покажем пътя навън, без разлика. В НЕДЕЛНИТЕ СИ БЕСЕДИ, ТАМ Е ДРУГО, ТАМ АЗ СЪМ ДРУГ, НО ДОЙДЕ ЛИ ДО ШКОЛАТА, НЕ МОЖЕ ТАКА. В НЕДЕЛЯ АКО ИСКАТЕ МОЖЕ ДА ИГРАЕТЕ НА МОЯТА ПРОПОВЕД, НО ДОЙДЕ ЛИ ДО ОКУЛТНОТО УЧЕНИЕ, РАБОТАТА Е ОПАСНА. И АЗ ЕДНА ВЕЧЕР ЩЕ ВИ ДАМ ЕДИН ПРИМЕР, КАКВО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ ОКУЛТНИТЕ СИЛИ! Ще ви дам един пример на някои от вас, че после ако ви отърва пак постъпвайте тъй. В Писанието е казано: "Бог е огън всепояждащ". - Кога? - Когато ти преподават урок, а ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждащ, когато казва някому да изпълнява волята Му, а той каже: Аз имам особено мнение, тогава Бог се проявява като огън всепояждащ. 15. Ученикът няма право да прави разлика между физическа, духовна и умствена работа. За него физическата, духовната и умствената работи трябва да бъдат еднакво важни.
към текста >>

Той е огън всепояждащ, когато казва някому да изпълнява волята Му, а той каже: Аз имам особено мнение, тогава Бог се проявява като огън всепояждащ.
И АЗ ЕДНА ВЕЧЕР ЩЕ ВИ ДАМ ЕДИН ПРИМЕР, КАКВО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ ОКУЛТНИТЕ СИЛИ! Ще ви дам един пример на някои от вас, че после ако ви отърва пак постъпвайте тъй. В Писанието е казано: "Бог е огън всепояждащ". - Кога? - Когато ти преподават урок, а ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждащ, когато казва някому да изпълнява волята Му, а той каже: Аз имам особено мнение, тогава Бог се проявява като огън всепояждащ. 15. Ученикът няма право да прави разлика между физическа, духовна и умствена работа. За него физическата, духовната и умствената работи трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че една работа седи по-високо от другата, с това той прави погрешка, и като направи две такива погрешки, ще му покажат вратата на Школата навън. За Ученика физическиятт, духовният и умственият труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод за приемане на енергиите от земята.
към текста >>

Сега вие сте дошли до свещения егоизъм, но Господ ще ви създаде един голям цирей, някоя голяма беля в живота и чрез този цирей, като се пробие, ще излезе свещеният егоизъм навън от вас.
Дадеш ли едно обещание в себе си - изпълни го. Макар никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го. Защото ако тези правила не ги приложите, от вас никакви Окултни Ученици не могат да станат. 16. Приемането на Учениците да става чрез гласуване и формално приемане. Когато ще приемем някого за Ученик, ние ще му създадем една голяма беля, каквато никога не е имал, и ако може да излезе разумно от тази беля, той е готов за Ученик. Сега вие сте дошли до свещения егоизъм, но Господ ще ви създаде един голям цирей, някоя голяма беля в живота и чрез този цирей, като се пробие, ще излезе свещеният егоизъм навън от вас. И тогава ще влезете в Божественото съзнание, където няма да се нервирате, а ще бъдете тихи и спокойни. Сега вие може да знаете Библията на пръсти, може да сте проучили целия Окултизъм, и пак да живеете в свещения егоизъм. За да се освободите от него трябва да минете през някаква голяма криза и тогава ще влезете в Божествения живот. Онези от вас за Ученици, ще ги повикам по-особен начин, да видим колцина ще отговорят. Който отговори, Господ ще му отговори.
към текста >>

21. 59-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички ще минете през огън.
Най-първо ще започнете с добрата обхода. 442. Изпитването на Ученика. Вие ще приложите учението, кой на което място се намира в живота. Вие ще опитата Бога и Той ще ви изпита, да не мислите, че няма да ви изпита? Ще ви изпита като Аврама, като апостолите, като пророците. Всички ще минете през огън. Седем пъти ще минете през огън. Трябва да минете 7 пъти през Божествения огън. Това е най-голямото благословение, това е свещеният огън на Любовта, която ще пречисти умовете и сърцата ви, да разбирате хубавото в Бога и как трябва да го изпълните. 443. Мисълта на Ученика. Докато вашите мисли са разхвърляни, не ви ползват нищо.
към текста >>

Седем пъти ще минете през огън.
442. Изпитването на Ученика. Вие ще приложите учението, кой на което място се намира в живота. Вие ще опитата Бога и Той ще ви изпита, да не мислите, че няма да ви изпита? Ще ви изпита като Аврама, като апостолите, като пророците. Всички ще минете през огън. Седем пъти ще минете през огън. Трябва да минете 7 пъти през Божествения огън. Това е най-голямото благословение, това е свещеният огън на Любовта, която ще пречисти умовете и сърцата ви, да разбирате хубавото в Бога и как трябва да го изпълните. 443. Мисълта на Ученика. Докато вашите мисли са разхвърляни, не ви ползват нищо. Изплетат ли се така, че да образуват едно цяло, те са вече една материя, която може да се използва в живота.
към текста >>

Трябва да минете 7 пъти през Божествения огън.
Вие ще приложите учението, кой на което място се намира в живота. Вие ще опитата Бога и Той ще ви изпита, да не мислите, че няма да ви изпита? Ще ви изпита като Аврама, като апостолите, като пророците. Всички ще минете през огън. Седем пъти ще минете през огън. Трябва да минете 7 пъти през Божествения огън. Това е най-голямото благословение, това е свещеният огън на Любовта, която ще пречисти умовете и сърцата ви, да разбирате хубавото в Бога и как трябва да го изпълните. 443. Мисълта на Ученика. Докато вашите мисли са разхвърляни, не ви ползват нищо. Изплетат ли се така, че да образуват едно цяло, те са вече една материя, която може да се използва в живота. Мислите са подобни на нишки, които ако не се направят на плат, нищо не ползват човека.
към текста >>

Това е най-голямото благословение, това е свещеният огън на Любовта, която ще пречисти умовете и сърцата ви, да разбирате хубавото в Бога и как трябва да го изпълните.
Вие ще опитата Бога и Той ще ви изпита, да не мислите, че няма да ви изпита? Ще ви изпита като Аврама, като апостолите, като пророците. Всички ще минете през огън. Седем пъти ще минете през огън. Трябва да минете 7 пъти през Божествения огън. Това е най-голямото благословение, това е свещеният огън на Любовта, която ще пречисти умовете и сърцата ви, да разбирате хубавото в Бога и как трябва да го изпълните. 443. Мисълта на Ученика. Докато вашите мисли са разхвърляни, не ви ползват нищо. Изплетат ли се така, че да образуват едно цяло, те са вече една материя, която може да се използва в живота. Мислите са подобни на нишки, които ако не се направят на плат, нищо не ползват човека. Не е въпрос само да мисли човек, но трябва да знае да тъче мислите си.
към текста >>

22. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Значи, човек е поставен между огъня на двете сили, вътрешната и външната.
Няма по-големи препятствия от тия, които човек сам си поставя, като пренебрегва законите на живота. Препятствията, които човек среща по пътя на живота си, произлизат от неразбирането на външното налягане т.е. на външните условия и на вътрешното напрежение т.е. на възможностите в самия него. Налягането и напрежението си имат свои разумни причини, но като не ги разбираме, ние мислим,че са нещо механическо и поради това имаме неразумно отношение към тях. Значи, човек е поставен между огъня на двете сили, вътрешната и външната. Човек е обстрелван едновременно отвътре и отвън и ще не ще той трябва да мине през тази зона. Какво трябва да прави за да мине през тази зона и да излезе без повреда? Ще кажете, че само Бог може да оправи тази работа. В дадения случай под думата Бог се разбира разумността, която регулира налягането и напрежението, хармонизира физическите, духовните и божествени закони. Някой се оплаква, че е много напрегнат.
към текста >>

Като се могъл да изгаси огъня на време, пожарът поради силния вятър обхванал съседните къщи и в скоро време взел големи размери.
Разумното начало в човека се справя лесно с всички мъчнотии. Разумността уравновесява силите на природата. В 19 век градът Чикаго в Америка изгорял по невниманието на един гражданин[1]. Той доял кравата си в обора, но понеже било тъмно си послужил с една свещ. По време на доенето кравата ритнала с крака си свещта, от която се запалила сламата в обора. Като се могъл да изгаси огъня на време, пожарът поради силния вятър обхванал съседните къщи и в скоро време взел големи размери. Почти целият град потънал в пламъци. В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа. Всеки му отговарял: огънят иде! Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи.
към текста >>

В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа.
В 19 век градът Чикаго в Америка изгорял по невниманието на един гражданин[1]. Той доял кравата си в обора, но понеже било тъмно си послужил с една свещ. По време на доенето кравата ритнала с крака си свещта, от която се запалила сламата в обора. Като се могъл да изгаси огъня на време, пожарът поради силния вятър обхванал съседните къщи и в скоро време взел големи размери. Почти целият град потънал в пламъци. В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа. Всеки му отговарял: огънят иде! Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи. Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши. Разумността, правата мисъл, като сила се отнася към божествения свят.
към текста >>

Всеки му отговарял: огънят иде!
Той доял кравата си в обора, но понеже било тъмно си послужил с една свещ. По време на доенето кравата ритнала с крака си свещта, от която се запалила сламата в обора. Като се могъл да изгаси огъня на време, пожарът поради силния вятър обхванал съседните къщи и в скоро време взел големи размери. Почти целият град потънал в пламъци. В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа. Всеки му отговарял: огънят иде! Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи. Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши. Разумността, правата мисъл, като сила се отнася към божествения свят. Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си.
към текста >>

Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си.
По време на доенето кравата ритнала с крака си свещта, от която се запалила сламата в обора. Като се могъл да изгаси огъня на време, пожарът поради силния вятър обхванал съседните къщи и в скоро време взел големи размери. Почти целият град потънал в пламъци. В това време един голям банкер предлагал баснословна сума за възнаграждение на оня, който се осмели да влезе в къщата му, към която огънят приближавал и да изнесе вън касата му, пълна с ценни книжа. Всеки му отговарял: огънят иде! Когато всичко потъне в огън нещата изгубват цената си. Когато налягането вземе надмощие в живота, нищо не може да се работи. Когато човек се натъкне на мъчнотии и противоречия в живота си, на помощ иде разумността, която единствена е в състояние да ги разреши. Разумността, правата мисъл, като сила се отнася към божествения свят. Който разполага с нея, той изключва противоречията от живота си. Чрез нея той се справя с тях и изгражда своя хармоничен живот.
към текста >>

Ако иска да се справи със страданията, които придружават живота му, човек трябва да има в себе си вечния огън и вечната светлина, изявление на божественото в него.
Природата има една красива страна, в която достатъчно е само да надзърне човек, за да разбере, че тя надминава приказките от хиляда и една нощ. Висшите трептения на любовта пречистват човека. И в бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Тези висши трептения минават през тялото на онзи, който люби и го пречистват и подмладяват. Само чрез любовта човек се справя с налягането и напрежението и ги уравновесява и хармонизира. Ако иска да се справи със страданията, които придружават живота му, човек трябва да има в себе си вечния огън и вечната светлина, изявление на божественото в него. Под думата Бог, която в днешната епоха е изгубила значението си, ние разбираме Разумното начало, което е създало света, което е дало условия на живота да се прояви, което ръководи цялото човечество, което управлява цялото битие. Тази Велика разумност прониква цялото битие и действа отвън и отвътре. Тя прониква и в човека. Каквото е светлината за физическия свят, такова нещо е Великата разумност за целия Космос, за цялото битие. И слепият, и онзи на когото очите са отворени, се движат в тази светлина, но слепият не я вижда, а вярва че тя съществува.
към текста >>

Като види, че е набол крака си на дребни частици от стъкло, той внимателно ги изважда, стопява ги на огън и възстановява счупената форма.
Ако не е видял стъклата, на които е стъпил, той няма да знае причината на страданията си. Ако ги е видял, той ще знае защо страда. Понякога човек знае причините на болестите и страданията, на които се натъква, а понякога не знае. Обаче знае или не знае, някога той може сам да си помогне, а някога не може. Разумният човек всякога може да се помогне. Като види, че е набол крака си на дребни частици от стъкло, той внимателно ги изважда, стопява ги на огън и възстановява счупената форма. Ако ги хвърли на земята без да ги стопи, той излага другите хора на същата опасност. Не хвърляйте счупените стъкла от шишетата там, където минават хора. Дребните частици от стъклото не са нищо друго, освен погрешките на хората, направени при налягането и напрежението. Не изнасяйте погрешките си пред хората, да не се набудат на тях и да страдат. Съберете ги на едно място, стопете ги на огън и направете от тях нови форми за ново съдържание.
към текста >>

Съберете ги на едно място, стопете ги на огън и направете от тях нови форми за ново съдържание.
Като види, че е набол крака си на дребни частици от стъкло, той внимателно ги изважда, стопява ги на огън и възстановява счупената форма. Ако ги хвърли на земята без да ги стопи, той излага другите хора на същата опасност. Не хвърляйте счупените стъкла от шишетата там, където минават хора. Дребните частици от стъклото не са нищо друго, освен погрешките на хората, направени при налягането и напрежението. Не изнасяйте погрешките си пред хората, да не се набудат на тях и да страдат. Съберете ги на едно място, стопете ги на огън и направете от тях нови форми за ново съдържание. Като ги продадете, вие ще получите такава сума, с която ще задоволите своите нужди. Щом знаете цената на погрешките, не се възмущавайте от тях, но ги съберете на едно място, стопете ги, създайте нови форми и вложете в тях нов живот. Новият живот изисква нови, чисти и здрави форми. Не мислете за счупените шишета, но ги претопявайте. Не мислете за направените погрешки, но ги изправяйте.
към текста >>

Докато огънят в човека гори, той трябва да се радва и да благодари.
С черно, с червено мастило или с мастилото на любовта. Това са символи, на които трябва да се разбира вътрешния смисъл. Изучавайте живота с всички негови прояви. Животът е наука. Че някой се влюбил или разочаровал, изгубил нещо или спечелил, това е цяла наука. Докато огънят в човека гори, той трябва да се радва и да благодари. Изгасне ли този огън, той се принуждава да го търси отвън, както Земята търси светлината и топлината от Слънцето. Които не разбират цената на чувствата, искат да се освободят от тях. Чувствата дават топлина на организма. Без чувства човек е осъден на замръзване. По добре е човек да прави погрешки, отколкото да се замрази.
към текста >>

Изгасне ли този огън, той се принуждава да го търси отвън, както Земята търси светлината и топлината от Слънцето.
Това са символи, на които трябва да се разбира вътрешния смисъл. Изучавайте живота с всички негови прояви. Животът е наука. Че някой се влюбил или разочаровал, изгубил нещо или спечелил, това е цяла наука. Докато огънят в човека гори, той трябва да се радва и да благодари. Изгасне ли този огън, той се принуждава да го търси отвън, както Земята търси светлината и топлината от Слънцето. Които не разбират цената на чувствата, искат да се освободят от тях. Чувствата дават топлина на организма. Без чувства човек е осъден на замръзване. По добре е човек да прави погрешки, отколкото да се замрази. И замразяването има добра страна, болестите не се развиват.
към текста >>

Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота.
Бъдещото, което иде е светло. Засега обаче човечеството минава през една тъмна зона. Новата епоха, която иде можем да наречем епоха на възкресението. Възкресението не е нищо друго, освен оживяване на съзнанието на всички хора от божествената любов. В бъдеще всички народи ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина. Остава едно: всеки да прилага така, както разбира че е най-добре. Това е негово свещено право. Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото престъпва към Земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света.
към текста >>

Огънят убива стотици и унищожава около 3,3 квадратни мили (9 км2) от града.
Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото престъпва към Земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света. Беседа пред Общия окултен клас, държана на 17.01.1940 г. [1] Големият пожар в Чикаго започва в неделя на 8 октомври 1871 г. и продължава до рано сутринта на 10 октомври. Огънят убива стотици и унищожава около 3,3 квадратни мили (9 км2) от града. Въпреки, че пожарът е едно от най-големите американски бедствия на ХІХ-ти век, което изгаря напълно голяма част от централния бизнес район, Чикаго успява да се възстанови и продължава своя просперитет през годините. Най-разпространената версия за произхода на пожара е, че той е възникнал в плевнята на ирландското семейство Патрик и Катрин О`Лиъри, докато те доят кравата си. Кравата рита газовия фенер и поради силния вятър, много бързо всичко наоколо пламва. Истината обаче е, че тази версия не е потвърдена в официалният доклад, а по-скоро е медийна сензация. По-късно обвиненията към семейство О`Лиъри отпадат окончателно.
към текста >>

23. Свещеният Огън - Георги Радев (1900–1940)

Свещеният Огън
Свещеният Огън В света има един свещен Огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен Огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. “Нашият Бог е огън пояждащ” – се казва в Писанието. И наистина, този Огън пояжда,
към текста >>

В света има един свещен Огън, който гори с пламъка на безсмъртието.
Свещеният Огън В света има един свещен Огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен Огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. “Нашият Бог е огън пояждащ” – се казва в Писанието. И наистина, този Огън пояжда, но какво?
към текста >>

Огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога.
Свещеният Огън В света има един свещен Огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен Огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. “Нашият Бог е огън пояждащ” – се казва в Писанието. И наистина, този Огън пояжда, но какво? – Смъртното, тленното, греховното. Когато той действа в света, едни от хората
към текста >>

“Нашият Бог е огън пояждащ” – се казва в Писанието.
Свещеният Огън В света има един свещен Огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен Огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. “Нашият Бог е огън пояждащ” – се казва в Писанието. И наистина, този Огън пояжда, но какво? – Смъртното, тленното, греховното. Когато той действа в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват.
към текста >>

И наистина, този Огън пояжда,
Свещеният Огън В света има един свещен Огън, който гори с пламъка на безсмъртието. В този свещен Огън древните мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога. “Нашият Бог е огън пояждащ” – се казва в Писанието. И наистина, този Огън пояжда, но какво? – Смъртното, тленното, греховното. Когато той действа в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват. Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен Огън в
към текста >>

Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен Огън в
И наистина, този Огън пояжда, но какво? – Смъртното, тленното, греховното. Когато той действа в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват. Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен Огън в себе си. Където и да отидат в необятната Вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: свещеният Огън е огънят на Любовта. Любовта носи
към текста >>

имат само едно понятие за него: свещеният Огън е огънят на Любовта.
изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват. Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен Огън в себе си. Където и да отидат в необятната Вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: свещеният Огън е огънят на Любовта. Любовта носи свещеният Огън, в който е скрит Животът. Ето защо, където гори свещеният Огън, там се проявява и Любовта, там се проявява безсмъртният Живот, там растат и зреят плодовете на Духа.
към текста >>

свещеният Огън, в който е скрит Животът.
себе си. Където и да отидат в необятната Вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: свещеният Огън е огънят на Любовта. Любовта носи свещеният Огън, в който е скрит Животът. Ето защо, където гори свещеният Огън, там се проявява и Любовта, там се проявява безсмъртният Живот, там растат и зреят плодовете на Духа. Този огън изпълва цялото пространство. Защото той е, който поддържа Живота. Той
към текста >>

Ето защо, където гори свещеният Огън, там се
Където и да отидат в необятната Вселена, те работят с него. И всички тези души имат само едно понятие за него: свещеният Огън е огънят на Любовта. Любовта носи свещеният Огън, в който е скрит Животът. Ето защо, където гори свещеният Огън, там се проявява и Любовта, там се проявява безсмъртният Живот, там растат и зреят плодовете на Духа. Този огън изпълва цялото пространство. Защото той е, който поддържа Живота. Той гори и в човека.
към текста >>

Този огън изпълва цялото пространство.
Любовта носи свещеният Огън, в който е скрит Животът. Ето защо, където гори свещеният Огън, там се проявява и Любовта, там се проявява безсмъртният Живот, там растат и зреят плодовете на Духа. Този огън изпълва цялото пространство. Защото той е, който поддържа Живота. Той гори и в човека. И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично – и хранене, и кръвообращение, и дишане.
към текста >>

Свещеният Огън образува една приятна Топлина в
И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично – и хранене, и кръвообращение, и дишане. Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките са правилни. Свещеният Огън образува една приятна Топлина в човека. Когато той гори, човек се чувства добре разположен. В него царува едно състояние на хармония и пълен Мир. Изчезне ли този Мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения Огън и е влязъл в обикновения огън.
към текста >>

изгубил свещения Огън и е влязъл в обикновения огън.
Свещеният Огън образува една приятна Топлина в човека. Когато той гори, човек се чувства добре разположен. В него царува едно състояние на хармония и пълен Мир. Изчезне ли този Мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения Огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря – той образува дим, сажди, пепел. В свещения Огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна Топлина, от която лъха Живот. Ето защо, когато свещеният Огън гори в
към текста >>

А обикновеният огън гори и изгаря
човека. Когато той гори, човек се чувства добре разположен. В него царува едно състояние на хармония и пълен Мир. Изчезне ли този Мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения Огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря – той образува дим, сажди, пепел. В свещения Огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна Топлина, от която лъха Живот. Ето защо, когато свещеният Огън гори в човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет.
към текста >>

В свещения Огън няма абсолютно никакъв дим. Той
на хармония и пълен Мир. Изчезне ли този Мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения Огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря – той образува дим, сажди, пепел. В свещения Огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна Топлина, от която лъха Живот. Ето защо, когато свещеният Огън гори в човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения Огън. В свещения Огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек
към текста >>

Ето защо, когато свещеният Огън гори в
изгубил свещения Огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря – той образува дим, сажди, пепел. В свещения Огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна Топлина, от която лъха Живот. Ето защо, когато свещеният Огън гори в човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения Огън. В свещения Огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е
към текста >>

Яви ли се най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения Огън.
– той образува дим, сажди, пепел. В свещения Огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна Топлина, от която лъха Живот. Ето защо, когато свещеният Огън гори в човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения Огън. В свещения Огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е Мира у човека без свещения Огън. Немислима е Разумността у човека без свещения Огън.
към текста >>

В свещения Огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек
В свещения Огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна Топлина, от която лъха Живот. Ето защо, когато свещеният Огън гори в човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения Огън. В свещения Огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е Мира у човека без свещения Огън. Немислима е Разумността у човека без свещения Огън. Немислими са без него Любовта, Вярата, Надеждата, милосърдието, кротостта. Немислима
към текста >>

Мира у човека без свещения Огън.
човека, у него изчезва всяко недоволство, съмнение и гнет. Яви ли се най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения Огън. В свещения Огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е Мира у човека без свещения Огън. Немислима е Разумността у човека без свещения Огън. Немислими са без него Любовта, Вярата, Надеждата, милосърдието, кротостта. Немислима е, с една реч, проявата на която и да било добродетел без свещения Огън. Всички тези добродетели растат и се развиват при свещения Огън.
към текста >>

Немислима е Разумността у човека без свещения Огън.
Яви ли се най-малкото недоволство и неразположение в човека, това е вече признак, че той е вън от свещения Огън. В свещения Огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични. Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е Мира у човека без свещения Огън. Немислима е Разумността у човека без свещения Огън. Немислими са без него Любовта, Вярата, Надеждата, милосърдието, кротостта. Немислима е, с една реч, проявата на която и да било добродетел без свещения Огън. Всички тези добродетели растат и се развиват при свещения Огън. Без него всичко престава да расте.
към текста >>

е, с една реч, проявата на която и да било добродетел без свещения Огън.
тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство. И действително, немислим е Мира у човека без свещения Огън. Немислима е Разумността у човека без свещения Огън. Немислими са без него Любовта, Вярата, Надеждата, милосърдието, кротостта. Немислима е, с една реч, проявата на която и да било добродетел без свещения Огън. Всички тези добродетели растат и се развиват при свещения Огън. Без него всичко престава да расте. Ето защо човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален свещеният Огън.
към текста >>

добродетели растат и се развиват при свещения Огън.
Мира у човека без свещения Огън. Немислима е Разумността у човека без свещения Огън. Немислими са без него Любовта, Вярата, Надеждата, милосърдието, кротостта. Немислима е, с една реч, проявата на която и да било добродетел без свещения Огън. Всички тези добродетели растат и се развиват при свещения Огън. Без него всичко престава да расте. Ето защо човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален свещеният Огън. Човек няма защо да пали свещения огън. Той трябва да се научи само да го поддържа.
към текста >>

ако в него не е запален свещеният Огън.
е, с една реч, проявата на която и да било добродетел без свещения Огън. Всички тези добродетели растат и се развиват при свещения Огън. Без него всичко престава да расте. Ето защо човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален свещеният Огън. Човек няма защо да пали свещения огън. Той трябва да се научи само да го поддържа. Защото сам по себе си този огън никога не гасне. А онова, което най-добре поддържа свещения Огън в човека, то е Вярата, то е Любовта, то е Надеждата, то е Знанието, то е
към текста >>

Човек няма защо да пали свещения огън.
Всички тези добродетели растат и се развиват при свещения Огън. Без него всичко престава да расте. Ето защо човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален свещеният Огън. Човек няма защо да пали свещения огън. Той трябва да се научи само да го поддържа. Защото сам по себе си този огън никога не гасне. А онова, което най-добре поддържа свещения Огън в човека, то е Вярата, то е Любовта, то е Надеждата, то е Знанието, то е Мъдростта, то е Истината.
към текста >>

Защото сам по себе си този огън никога не гасне.
Без него всичко престава да расте. Ето защо човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален свещеният Огън. Човек няма защо да пали свещения огън. Той трябва да се научи само да го поддържа. Защото сам по себе си този огън никога не гасне. А онова, което най-добре поддържа свещения Огън в човека, то е Вярата, то е Любовта, то е Надеждата, то е Знанието, то е Мъдростта, то е Истината. Невидимият свят сега действа чрез Огъня. Той употребява Огъня като най-мощно
към текста >>

свещения Огън в човека, то е Вярата, то е Любовта, то е Надеждата, то е Знанието, то е
ако в него не е запален свещеният Огън. Човек няма защо да пали свещения огън. Той трябва да се научи само да го поддържа. Защото сам по себе си този огън никога не гасне. А онова, което най-добре поддържа свещения Огън в човека, то е Вярата, то е Любовта, то е Надеждата, то е Знанието, то е Мъдростта, то е Истината. Невидимият свят сега действа чрез Огъня. Той употребява Огъня като най-мощно средство за пречистване на човека и Земята. И Земята вече навлиза в една нова зона, в която материята е в девствено състояние.
към текста >>

Невидимият свят сега действа чрез Огъня.
Той трябва да се научи само да го поддържа. Защото сам по себе си този огън никога не гасне. А онова, което най-добре поддържа свещения Огън в човека, то е Вярата, то е Любовта, то е Надеждата, то е Знанието, то е Мъдростта, то е Истината. Невидимият свят сега действа чрез Огъня. Той употребява Огъня като най-мощно средство за пречистване на човека и Земята. И Земята вече навлиза в една нова зона, в която материята е в девствено състояние. Тук всички неща ще се пречистят и преустроят. Огънят, който започва вече да действа на
към текста >>

Той употребява Огъня като най-мощно
Защото сам по себе си този огън никога не гасне. А онова, което най-добре поддържа свещения Огън в човека, то е Вярата, то е Любовта, то е Надеждата, то е Знанието, то е Мъдростта, то е Истината. Невидимият свят сега действа чрез Огъня. Той употребява Огъня като най-мощно средство за пречистване на човека и Земята. И Земята вече навлиза в една нова зона, в която материята е в девствено състояние. Тук всички неща ще се пречистят и преустроят. Огънят, който започва вече да действа на Земята, ще възпламени материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да
към текста >>

Огънят, който започва вече да действа на
Невидимият свят сега действа чрез Огъня. Той употребява Огъня като най-мощно средство за пречистване на човека и Земята. И Земята вече навлиза в една нова зона, в която материята е в девствено състояние. Тук всички неща ще се пречистят и преустроят. Огънят, който започва вече да действа на Земята, ще възпламени материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на Новия живот. Всичко, което устои на мощните токове на Божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено като ненужна сгур.
към текста >>

токове на Божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи
Тук всички неща ще се пречистят и преустроят. Огънят, който започва вече да действа на Земята, ще възпламени материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на Новия живот. Всичко, което устои на мощните токове на Божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено като ненужна сгур. Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на Живота. Разбира се, температурата на този Огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е
към текста >>

Разбира се, температурата на този Огън не може да се измери с никакъв уред.
Всичко, което устои на мощните токове на Божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено като ненужна сгур. Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на Живота. Разбира се, температурата на този Огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на Слънцето. Само този Огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви Земята за разцвета на една нова култура. Само след като Земята мине през този Огън (а това ще трае векове), тя ще навлезе в една нова
към текста >>

Само този Огън е в състояние да пречисти
Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на Живота. Разбира се, температурата на този Огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на Слънцето. Само този Огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви Земята за разцвета на една нова култура. Само след като Земята мине през този Огън (а това ще трае векове), тя ще навлезе в една нова епоха. Което е вярно за Земята и човечеството като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него Новият живот, докато не се запали в душата му свещеният
към текста >>

след като Земята мине през този Огън (а това ще трае векове), тя ще навлезе в една нова
Разбира се, температурата на този Огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на Слънцето. Само този Огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви Земята за разцвета на една нова култура. Само след като Земята мине през този Огън (а това ще трае векове), тя ще навлезе в една нова епоха. Което е вярно за Земята и човечеството като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него Новият живот, докато не се запали в душата му свещеният Огън. Но пламне ли у него свещеният Огън, той става магнетично привлекателен за всички и хората са готови да му услужват.
към текста >>

човек. Не може да дойде у него Новият живот, докато не се запали в душата му свещеният
Само този Огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви Земята за разцвета на една нова култура. Само след като Земята мине през този Огън (а това ще трае векове), тя ще навлезе в една нова епоха. Което е вярно за Земята и човечеството като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него Новият живот, докато не се запали в душата му свещеният Огън. Но пламне ли у него свещеният Огън, той става магнетично привлекателен за всички и хората са готови да му услужват. Мислете за свещения Огън, в който Бог се проявява! Мислете за свещения Огън, който носят всички съвършени души, и поддържайте го!
към текста >>

Огън. Но пламне ли у него свещеният Огън, той става магнетично привлекателен за всички
сърцата и умовете на хората и да подготви Земята за разцвета на една нова култура. Само след като Земята мине през този Огън (а това ще трае векове), тя ще навлезе в една нова епоха. Което е вярно за Земята и човечеството като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него Новият живот, докато не се запали в душата му свещеният Огън. Но пламне ли у него свещеният Огън, той става магнетично привлекателен за всички и хората са готови да му услужват. Мислете за свещения Огън, в който Бог се проявява! Мислете за свещения Огън, който носят всички съвършени души, и поддържайте го! Поддържайте го, защото с това ще
към текста >>

Мислете за свещения Огън, в който Бог се проявява!
епоха. Което е вярно за Земята и човечеството като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него Новият живот, докато не се запали в душата му свещеният Огън. Но пламне ли у него свещеният Огън, той става магнетично привлекателен за всички и хората са готови да му услужват. Мислете за свещения Огън, в който Бог се проявява! Мислете за свещения Огън, който носят всички съвършени души, и поддържайте го! Поддържайте го, защото с това ще поддържате и Живота си!
към текста >>

Мислете за свещения Огън,
Което е вярно за Земята и човечеството като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него Новият живот, докато не се запали в душата му свещеният Огън. Но пламне ли у него свещеният Огън, той става магнетично привлекателен за всички и хората са готови да му услужват. Мислете за свещения Огън, в който Бог се проявява! Мислете за свещения Огън, който носят всички съвършени души, и поддържайте го! Поддържайте го, защото с това ще поддържате и Живота си!
към текста >>

24. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си.
този, чиято мисия е определена за това. Учителят с поглед ни показа, че трябва да махнем тези книги и ние ги махнахме. Но се намериха сестри, които Му занесоха нови експозета и ги оставиха на масата Му. Учителят направо пред тях ги хвърли в огъня на печката Си. И винаги в такива случаи имаше и такива свидетели, които не одобряваха дейността на Михаил и които го познаваха много добре. Това бе втората група от приятели, които разбраха по-категорично мнението на Учителя за лекциите на Михаил и за
към текста >>

Който ги хвърли в огъня!
заблуждава всички, които пеят песните на Учителя и играят Паневритмия във Франция. Той печата своите лекции, а ще дойде време, когато неговите последователи ще донесат в България книгите му и ще ги изложат на обществени места. А за неговите книги вие имате решението на Учителя, Който ги хвърли в огъня! Вие ще се определите сами кому ще служите! Нашето поколение от времето на Школата се определи и ние знаехме кой кому служи. И не можем да бъдем излъгани, нито подведени. В никакъв
към текста >>

(свещеният подпис на Учителя)
Идеалния. В Идеалния свят няма никакъв дисонанс, в Реалния има само един, а в Материалния - петдесет дисонанса. Моят поздрав вам и на всички приятели. София, 8 ноември 1937 год., Изгрев Подпис: С инициалите на Духът Беинса Дуно (свещеният подпис на Учителя) Сега разбрахте ли, че той е изпратен да бъде представител на онази фирма от София и на "Изгрева", а не да хвърля табелата, окачена зад гърба му и да прави своя фирма. Сега, за да разберете добре горното писмо, ще ви представя отговори на въпроси, поставени на Учителя през 1937 година
към текста >>

25. 9. БИБЛИОГРАФИЯ - Светозар Няголов ( -2013)

51. Свещеният огън „Просветен комитет" София
СЪБОРНИ И ПЛАНИНСКИ БЕСЕДИ 48. Беседи, обяснения и упътвания 1921 г. — 1921 г. София 49. Новият живот — 1947 г. София 50. Беседи, обяснения и упътвания 1922 г. 51. Свещеният огън „Просветен комитет" София 52. Пътят на ученика — София 53. Царският път на душата — 1935 г. „Задруга" София 54. Да им дам живот — 1936 г. София 55. Двигатели в живота — 1938 г София
към текста >>

26. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Огънят в сърцето на земната майка се поддържа от тази Велика Майка.
Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи. Ето защо природата го заобикаля с нежността и самоотричането на една жена, в която се въздига майчината любов. Съществуването на тази любов ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота. Чрез майката говори природата, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на тази разумна природа, която е Великата Световна Майка. Огънят в сърцето на земната майка се поддържа от тази Велика Майка. Майчината любов е единствената неоспорима любов между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството. Докато в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддържан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е осигурен.“ От казаното по-горе става ясно, че любовта на истинските майки има неземен произход. Тя не е любов от този свят, тя иде от далечните небеса, от сърцето, което живее в хармонията на всемира и управлява света. Любовта на майката е спонтанна и независима от това дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно.
към текста >>

Докато в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддържан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е осигурен.“
Съществуването на тази любов ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота. Чрез майката говори природата, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на тази разумна природа, която е Великата Световна Майка. Огънят в сърцето на земната майка се поддържа от тази Велика Майка. Майчината любов е единствената неоспорима любов между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството. Докато в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддържан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е осигурен.“ От казаното по-горе става ясно, че любовта на истинските майки има неземен произход. Тя не е любов от този свят, тя иде от далечните небеса, от сърцето, което живее в хармонията на всемира и управлява света. Любовта на майката е спонтанна и независима от това дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно. Това са външни неща, с които майчината любов не се съобразява. В Божествената същност всички люде са еднакви и майката както никой друг със своята интуиция вижда в своето дете това, което ничии други очи не могат да видят.
към текста >>

27. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Милитаристите палят огън, навсякъде стрелят, те се занимават с огъня.
Слугите работят за своите права пред господарите си." Продължавайки разсъжденията си за същността на тези форми на съзнанието, Учителят на ББ у нас свързва техните прояви с характеристиките на действителните световни религии. Подобна взаимна обусловеност допълва по твърде сполучлив начин картината за еволюционното равнище на човека, придържащ се към съответен мироглед: "Всяка от тия четири форми на религията съответства на една от проявите на истинските религии. Клерикализмът съответства на Любовта, милитаризмът - на Мъдростта, капитализмът - на Истината, а социализмът - на Правдата. Клерикалите имат грехове, молят се на Бога, палят свещи и кандила. Те се занимават с въздуха. Милитаристите палят огън, навсякъде стрелят, те се занимават с огъня. Капиталистите се занимават с водата, а социалистите - с почвата, със земята. Обаче светът няма да се изправи нито по един от тези начини. Следователно религията е изопачена форма на Любовта; военщината е изопачена форма на Мъдростта; капитализмът, който представлява кръвообращението в човека, е изопачена форма на Истината; социализмът е изопачена форма на Правдата. Всички тия форми на религията искат свобода, а въпреки това си служат със закона на насилието. Това са учения, които не могат да оправят света.
към текста >>

Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата.
По своята същност посвещението е акт на разширяване на съзнанието, при който то (съзнанието) придобива по-дълбока степен на осмисляне и по- мащабен обхват на Истината за Бога, света, живота и човека - Истината за Битието във и извън индивидуалното "аз", както и на Истината за целите на еволюционното развитие на всички равнища. Повечето автентични духовни школи в миналото и настоящето утвърждават наличието на седем степени в еволюционното издигане на съзнанието или седем посвещения. Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, не прави изключение в това отношение. Учителят на ББ в нашата страна говори за следните седем посвещения в хронологичен и възходящ ред: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение (в тесния смисъл на понятието); Възкресение. Преди търсещият в Духа човек да стъпи върху пътеката на посвещенията, обаче, той преживява вътрешна трансформация, която на езотеричен език се нарича пробуждане на душата. Това предварително стъпало към стълбицата на еволюционното развитие на личността бива характеризирано от Учителя П. Дънов по следния начин: "Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Туй е изразил Христос със стиха: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.)." И на друго място в Словото му: "Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения (курсивът мой - К.
към текста >>

И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния.
Затова именно Учителят П. Дънов казва: "Обръщането е от Бога", и изяснява същността му по следния начин: "Обръщането означава, че трябва да очистиш ума и сърцето си от всякакъв страх, който се е наслоил върху теб от миналото." Пречистването само по себе си е свързано не само с отхвърлянето на излишното бреме на собствените слабости, недостатъци и пороци, които влачим със себе си от предишните превъплъщения, както и "придобити" в настоящото. Пречистването предполага и това, човек да си постави за изпълнение високи цели пред своето духовно израстване. Обръщането към Бога не може да бъде осъществено, ако личността не премине през кризата на катарзиса. Тя съдържа в себе си преосмислянето на целия жизнен път - категоричното отхвърляне на остарялата ценностна система (характерна за инволюционния път на душата) и възприемането на нова, възходяща, еволюционна. И в пречистващия огън на тази вътрешна трансформация неизбежно се ражда образът на Всевишния. В Неговото лице трескаво променящият се човек открива своя Небесен Родител, Първата Причина на всичко съществуващо, Извора на вечната Космическа Любов. Според християнския писател Тертулиан от периода на ранната Църква: "Душата на човека по природа е християнка", сиреч вярата в Бога е заложена дълбоко в недрата на нашата безсмъртна същност. От лоното на Твореца се спуска ярък животворящ лъч, докосва човешкото сърце и в него лумва със златист блясък пламъкът на пресътворението. За резултатите от това знаменателно мистично събитие Учителят на ББ у нас свидетелства: "Който има връзка с Бога, той се приближава към Великия Център на живота и затова се изпълня с Мир, със Светлина и Радост, а който няма такава връзка, той се отдалечава от този Център и живее в съмнение, в тъмнина, в обезсърчение, разочарование и т. н." 2) Покаяние
към текста >>

Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота.
Които живеят в новото, са млади. Иде нещо ново, което трябва да се изучава!? Иде епохата на Любовта. "Физическата реалност, в която живеем, в момента преминава през процес на пречистване, за да може да култивира онези бъдещи условия, които да съответстват на новото, по-извисе- но равнище на човешкото планетарно съзнание. То вещае като важен резултат реализирането на древния идеал за братството между всички хора: "За в бъдеще всички народи ще се побратимят, ще образуват светещата раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изявява не в своите сенки, а в своята същина" (Учителят П. Дънов). Изгряващата VI раса ще бъде на синовете Божии. Те пристигат в плът на тази планета, не за да удовлетворяват своята низша човешка природа, а за да съдействат пълноценно за осъществяването на Божия план за нея. Тях можете да откриете във всички области на човешка изява: наука, култура, изкуство, дори и в сферата на физическия труд. Навсякъде те се проявяват като образцови работници и служители, като истински последователи на Светлината.
към текста >>

28. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е.
То е свързано със стремежа на душата да се издигне нагоре, към нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение. Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е. на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог. Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов: Бог Дух Любов
към текста >>

Огън
В тази насока Учителят П. Дънов споделя: "Когато дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание. Те са извън тях, те са достояние на свръхсъзнанието, в което човек се издига над условията." Нека сега разгледаме символиката на кръга, вписан в квадрат и разделен на четири равни сектора (вж. фиг. 1): Огън Земя Въздух Вода Фиг. 1. Схема на проявленията на живота в полетата (световете) на изява на съвременния човек и на инволюционния период от развитието на Духа.
към текста >>

Когато материята - посредством четирите си елемента: земя, вода, въздух и огън - господства над духовното начало, кръгът е вписан в квадрата.
I четвърт от кръга е свързана с живота на физическото поле, в материалния свят; II четвърт - с живота на астралното поле; III четвърт - с живота на умственото (менталното) поле; IV четвърт - с живота на причинното (каузалното) поле. Кръгът с две пресичащи се под прав ъгъл оси е символ на човешката душа, разпъната върху кръста на материята. Когато материята - посредством четирите си елемента: земя, вода, въздух и огън - господства над духовното начало, кръгът е вписан в квадрата. Това е илюстрация за слизането на Духа в материята. Както е известно от езотеричното познание, това е периодът на инволюция. Когато духовното начало има превес над материалното, кръгът е описан около квадрата (вж. фиг. 2). Душата постепенно се освобождава от ограниченията на материалната обусловеност.
към текста >>

29. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

И да бъдем готови дори в огъня да се хвърлим заради нея... И не само, и не толкова заради самия човек – вдъхновен свише водач на мнозина, а заради идеята, чийто изразител е той.
1. Духовният Учител – Пратеник на Бога: Огромната част от нас, хората, по своя път към Истината търсят авторитети, които да ги изведат до целта. Без съмнение такива са свещените писания на народите и религиите, чиято история се простира от дълбока древност до наши дни. Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и душата си и да го последваме. Личност, в чийто облик да открием съвършеното въплъщение на Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. И да бъдем готови дори в огъня да се хвърлим заради нея... И не само, и не толкова заради самия човек – вдъхновен свише водач на мнозина, а заради идеята, чийто изразител е той. Такава личност е духовният Учител. В своето Слово българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) разкрива подробно многопластовия образ на тези извисени лидери измежду човеците. Ала за да избегне всякакво възможно заблуждение, преди всичко той уточнява кой именно стои зад плеядата духовни Учители на човечеството: „Учител в света може да бъде само Бог (курсивът мой – К.З.). И когато Христос казва на учениците Си: „Един е вашият Отец“, Той подразбира великия, единия Учител.“ Следователно сам Бог изразява Себе Си, Своята същност в лицето на Своите Пратеници в света на материята – Учителите на Божественото учение. Той е, Който ги изпраща на отговорната им мисия.
към текста >>

А тя е пътека на посвещенията.
От тези думи на Учителя П. Дънов следва, че да разпознаеш в лицето на една земна личност истинен Пратеник на Бога, означава същевременно да познаеш в дълбочина своята собствена същност. Казано на езотеричен език: познавайки Божествената изява в един въплътен на Земята Учител, ти познаваш и Божественото у самия себе си. Тогава именно изграждаш антахкарана – моста между висшия и нисшия ум. Съединяваш земното и небесното в собствената си духовна природа, пречистваш и извисяваш първото чрез второто и ставаш достоен да поемеш по пътеката на окултното ученичество. А тя е пътека на посвещенията. Великите духовни Учители на човешкия род вече са оставили зад гърба си тази пътека. Те вече не говорят от свое име, а от името на Онзи, Който ги е пратил сред по-малките им братя и сестри: „Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител (курсивът мой – К.З.). Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, Който Ме е проводил“ (Учителят П. Дънов). Всеки един от тези Посланици на Божественото е живо изявление на онази неизразима Любов, която блика неспирно от сърцето на Бога и оживотворява всичко съществуващо.
към текста >>

Учителят поставя на пиедестал чистата любов към ближния – братската любов, която в убежденията му далеч надвишава по стойност доброволно преминатите изпитания по Пътя и дори посвещенията.
Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия Космос (курсивът мой – К.З.). А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия Космос, те са Божествени.“ Според външните признаци на своя живот Учителят не се отличава от другите хора. Ала това е само привидно. Самият той е живо въплъщение на собственото му учение. Проповядва истини, които сам е изпитал и преживял; те са част от него и той може без колебание, с цялата си категоричност да ги предложи на онези, които все още не са стигнали до тях, но са способни да ги възприемат, осмислят и приложат. Учителят поставя на пиедестал чистата любов към ближния – братската любов, която в убежденията му далеч надвишава по стойност доброволно преминатите изпитания по Пътя и дори посвещенията. Той е напълно естествен в поведението си, във всичките си външни прояви. Не изисква обещания и клетви от последователите си. Прекланя се пред свещената неприкосновеност на свободната воля. Никога не избързва, нищо не пресилва, винаги е антипод на всяка крайност и фанатизъм. Учителят не се нуждае от одобрението на никого, нито пък от реклама за дейността си.
към текста >>

Отговорността пред Божия закон нараства успоредно с увеличаването на придобитите знания и придвижването по пътеката на посвещенията.
От друга страна, характерна черта – и то безпогрешно различителна! – за поведението на лъжеучителите са гордостта и егоизмът. Макар и същества от висока еволюционна степен, те са се поддали на поривите и страстите в низшата си природа и са ги последвали докрай. Така са се превърнали в инструменти на злото – с деформирана ценностна система, която безмилостно налагат на последователите си. Измежду лъжливите учители историята откроява имената на някои създатели на философски школи, основатели на религиозни ордени, окултни автори и други подобни знаменитости, спечелили си евтина слава сред човеците за сметка на сериозното отклонение от пътя на Истината. Отговорността пред Божия закон нараства успоредно с увеличаването на придобитите знания и придвижването по пътеката на посвещенията. Който е вкусил веднъж от нектара на Божественото учение и го е приел като пътеводна звезда за цялата вечност, няма право повече да греши. Толкова по-скъп данък следва да платят онези, които самоволно изкривяват Словото на безсмъртната Правда: „Като ви напомням голямата отговорност, която има един Посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души“ – свидетелства отново Учителят П. Дънов. Българският Пратеник на Небето разкрива и още един съществен щрих при разпознаването на лъжеучителите, изхождайки от вниманието, което те отделят на външния си вид, т.е. на формата – за сметка на смисъла и съдържанието: „Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти.“ Както заявява същият духовен Учител на друго място в наставленията си към учениците, в облеклото не бива да изпъкват дрехите по цвят, кройка и пропорции, а лицето; и не лицето, а душата.
към текста >>

А да видиш Бога, да видиш и себе си – това е най-свещеният момент в живота.
Търсещият ще погледне в очите едно необикновено Същество, което без думи ще изрази готовност да поеме съдбините му в ръцете си. Беззаветната преданост и Божествената Любов между Учителя и ученика няма равна на себе си във Вселената! Учителят е вълшебното огледало, в което ученикът открива собствения си съвършен образ – такъв, какъвто Бог желае да бъде. Наставникът по пътеката към великата Цел го води търпеливо и с неизразима обич и упование не само към необята на космическото познание, но и в дълбините на самопознанието: „Закон е – като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. Като видиш Бога, ще видиш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си – това е най-свещеният момент в живота. За този именно момент човек живее“ (Учителят П. Дънов). Тук някой би запитал: „И все пак, как да разпознаем един духовен Учител? “ Основателен въпрос. Поне за мнозинството от нас. И както навярно се досещате, най-точен е отговорът на един от самите Учители: „Познаването на Учителя е чисто духовен процес (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

Те са били подлагани на мъчения, на страдания, подлагани са били на огън, но винаги са отивали с радост.
Ако аз съм дошъл между този народ – дошъл съм за учениците, те ме интересуват (курсивът мой – К.З.). За праведните, както и за новозаветните и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнението на Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на страдания, подлагани са били на огън, но винаги са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.“ 5. Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) за себе си: Всичко изнесено дотук е само опит да бъде нарисуван портретът на духовния Учител – и като институция, и като личност. Ала той не би бил пълен, ако не съдържа самооткровението на един реален исторически персонаж, признат от прогледналите за Истината за автентичен Наставник по Пътя към Божественото. В следващите редове предлагаме размисли и реплики (някои от които горестно вгорчени от невежеството или дори безумието на съвременниците му) на българския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно).
към текста >>

30. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг.
Скок, който съдържа в себе си заложена и кристалната чистота на неговата най-фина душевна тъкан. Никак не е лесно да си в света и да се опазиш чист. Такъв, какъвто Бог те е родил и те е изпратил на това прелюбопитно и твърде, твърде дълго пътешествие във владенията на материята, за да натрупаш безценен опит и да се завърнеш при Него като достоен съработник в общото Дело. Проблемът не се решава чрез бягство от светското, сиреч от безбройните съблазни и изкушения на т. нар. цивилизация. Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг. Колкото и пъти да се спъне и да залитне, колкото и пъти да се сгромолясва обезсилен от тежестта на товара си, винаги да намира сили да се надигне и да продължи. Абсолютната чистота има своята цена. Нарича се предано служение в Духа и изграждане на земна проекция на Божествената Любов. Постигането на тази най-извисена степен на чистотата означава и осъществяване на непосредствена връзка с Христовия Дух. Той прониква изцяло съзнанието на пречистилия душата си човек и го насочва по най-кратката пътека към съвършенството.
към текста >>

Това пълноценно взаимно общуване е наречено от българския духовен Учител „истинска връзка“, а придобитата от ученика чистота се превръща за него в ядро на съществуването му – стартова площадка за следващите постижения по пътеката на посвещенията: „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него.
Най-важно от всичко е да се научим да не повтаряме грешките си. Изкуство е да се учиш от грешките на другите. Велика мъдрост е да осъзнаваш собствените си погрешки и да не допускаш те да се превърнат в твой тираничен господар. Само онзи, който е надмогнал низшето начало у себе си и е култивирал определено високо ниво на вътрешна пречистеност, е способен да осъществява пълноценна връзка със своя невидим Учител. Тогава и само тогава общуването между двете същества е пълноценно и протича хармонично в двете посоки: „Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа“ (Учителят П. Дънов). Това пълноценно взаимно общуване е наречено от българския духовен Учител „истинска връзка“, а придобитата от ученика чистота се превръща за него в ядро на съществуването му – стартова площадка за следващите постижения по пътеката на посвещенията: „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство.“ Чистият в мисъл, слово и дело излъчва светлина. („Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина.“) Тя огрява с неугасващ блясък всичките му житейски пътеки. Дори и да се препъне някъде по тях, тя отново му посочва правия път. Там някъде, в далечината на духовния хоризонт, тя разтваря пред него и портите на най-дълбокото Познание: „Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината. Чистотата е условие за всички постижения (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата.
Чистотата е рожба на Божествената Любов. Само потопеният в дълбините на това най-красиво и лъчезарно чувство оценява най-справедливо бисера на духовната чистота и го съхранява в най-непристъпното кътче на сърцето си. Само любещият по Божественому може да бъде абсолютно чист и да дарява от своята чистота на всички, способни да я възприемат. („Ученикът, като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата“ – Учителят П. Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист“ (Учителят П. Дънов). От друга страна, самото вътрешно пречистване на ученика е задължително условие (conditio sine qua non – условие, без което не може /лат./) за осмислянето, усвояването и приложението на Божествената Любов. Крайният резултат от този процес на личностна трансформация е постигането на всеобхватната Любов към всичко съществуващо. А придобитата в рамките на процеса чистота е същевременно най-сигурният страж пред крепостта на съвършенството, в която ученикът е превърнал живота си: „Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят.
към текста >>

31. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

На прага на модерните времена, в които живеем днес, в епоха, когато патриархатът все още не е окончателно отшумял, един Посветен от висок ранг – Йохан Волфганг фон Гьоте, предлага следната сентенция: „Златото се изпитва с огън; жената се изпитва със злато; мъжът се изпитва с жена!
XIII. ЖЕНИТБАТА Измежду всички изпитания в земния живот има едно, което се откроява със своята степен на важност – общуването между двата пола. На прага на модерните времена, в които живеем днес, в епоха, когато патриархатът все още не е окончателно отшумял, един Посветен от висок ранг – Йохан Волфганг фон Гьоте, предлага следната сентенция: „Златото се изпитва с огън; жената се изпитва със злато; мъжът се изпитва с жена! “ Днес – берейки с пълни шепи плодовете на еманципацията и различните форми на феминизма – спокойно можем да добавим: „Жената се изпитва с мъж! “ „Бог е Дух! “ – отбелязва кратко и ясно в Своя разговор със самарянката Иисус Христос (Йоан 4:24). В своята най-дълбока същност човекът също е дух.
към текста >>

“ Окултният ученик е високо еволюирало същество, което върви по пътеката на посвещенията.
Макар историята да свидетелства, че и сред тях е имало такива, които са нарушили това правило: Питагор, д-р Рудолф Щайнер и др. И все пак – изключенията само подчертават правилото. А то е, че най-напредналите в духовно отношение хора избягват интимното общуване с другия пол. Защо? През 1922 г. на събора на Бялото братство във Велико Търново българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) заявява съвсем категорично: „На окултния ученик не му е позволено и строго му е забранено да се жени! “ Окултният ученик е високо еволюирало същество, което върви по пътеката на посвещенията. Щом това така ясно изразено ограничение се отнася с пълна сила за него, колко повече би трябвало да засяга духовните Учители – свръхсъществата, приключили етапа на окултно ученичество и отдадени напълно на служение на Бога?! Отново се връщаме на въпроса: защо е така? Причините навярно са доста и ние не сме в състояние да осмислим всичките от положението на обикновени земни хора. Но все пак три от тях са достъпни за нашата преценка. Великите духовни Учители на човешкия род не създават семейства и не оставят поколение:
към текста >>

32. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Както Учителят хваща здраво за ръка всеки свой ученик и го повежда с безкрайно търпение по пътеката на ученичеството, така и Служителят на Божията нива посажда с обич и жертвоготовност семената на Словото на Истината в съзнанието на хората, полива ги с откровенията на Небето, стопля ги с огъня на пламтящото в безкористна Любов сърце и отглежда реколтата на пробудените души.
Предназначението на живота на окултния ученик, неговата главна задача в света на материята е да се учи. Определяща черта в мисията на всеки истински духовен Учител, неговата главна задача е да служи. Когато ученикът завърши успешно земното училище, той става Учител. Довчера се е учил, а от този момент самият той започва да учи, да обучава своите по-малки в духовно отношение братя и сестри. Да учиш някого, означава да му служиш с всеотдайност и Божествена Любов. Както Учителят хваща здраво за ръка всеки свой ученик и го повежда с безкрайно търпение по пътеката на ученичеството, така и Служителят на Божията нива посажда с обич и жертвоготовност семената на Словото на Истината в съзнанието на хората, полива ги с откровенията на Небето, стопля ги с огъня на пламтящото в безкористна Любов сърце и отглежда реколтата на пробудените души. Плодовете ў, когато узреят и наченат да излъчват благоуханието на духовната зрелост, той поднася смирено в нозете на Бога. Само Той – Властелинът на видимото и невидимото – има последната дума за това, как и къде да бъдат използвани резултатите от безкористната работа и служение на Учителите на космическата Мъдрост. Истинският живот започва от служението на Бога – това е посланието на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Това означава, че всичко, което се случва преди това – целият период на преминаване пътеките на изпитанията и посвещенията, е само подготовка за прекрачване прага на великата Реалност, родена от диханието на Всевишния и от безчетните въплътени усилия на Неговите най-верни, най-предани Служители. Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо.
към текста >>

Това означава, че всичко, което се случва преди това – целият период на преминаване пътеките на изпитанията и посвещенията, е само подготовка за прекрачване прага на великата Реалност, родена от диханието на Всевишния и от безчетните въплътени усилия на Неговите най-верни, най-предани Служители.
Да учиш някого, означава да му служиш с всеотдайност и Божествена Любов. Както Учителят хваща здраво за ръка всеки свой ученик и го повежда с безкрайно търпение по пътеката на ученичеството, така и Служителят на Божията нива посажда с обич и жертвоготовност семената на Словото на Истината в съзнанието на хората, полива ги с откровенията на Небето, стопля ги с огъня на пламтящото в безкористна Любов сърце и отглежда реколтата на пробудените души. Плодовете ў, когато узреят и наченат да излъчват благоуханието на духовната зрелост, той поднася смирено в нозете на Бога. Само Той – Властелинът на видимото и невидимото – има последната дума за това, как и къде да бъдат използвани резултатите от безкористната работа и служение на Учителите на космическата Мъдрост. Истинският живот започва от служението на Бога – това е посланието на българския духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно). Това означава, че всичко, което се случва преди това – целият период на преминаване пътеките на изпитанията и посвещенията, е само подготовка за прекрачване прага на великата Реалност, родена от диханието на Всевишния и от безчетните въплътени усилия на Неговите най-верни, най-предани Служители. Единствено те притежават правото да прекрачат този праг и да се прислонят в подножието на олтара на Вседържителя на всичко съществуващо. Няма и не може да има по-ярко признание за достойнството на изпълнения с чест дълг. А това е дълг към Промисъла на Твореца за крайната цел на проявлението на сътворените от Него живи същества. Всяко действително познание започва от самопознанието. Познавайки себе си, ти достигаш до познание на всичко във Вселената.
към текста >>

33. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

* Тези писма са публикувани с любезното разрешение на Павел Желязков, издател на книгата „Свещеният огън“.
Понеже тя беше още тук един великан, от малко момиче, от млада девойка досега и в нейната безкрайна вечност. Ярмила иска да мислиш за нея в този образ и в този вид. С голямо почитание и дълбока любов аз оставам твой приятел, Крум Ярмила Ментцлова в Париж, юли 1941 г. * Тези писма са публикувани с любезното разрешение на Павел Желязков, издател на книгата „Свещеният огън“. Писмата са представени със съкращения. ** Пашкул, англ. [129] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000.270 с.
към текста >>

Свещеният огън, разговори с Учителя.
Ярмила Ментцлова в Париж, юли 1941 г. * Тези писма са публикувани с любезното разрешение на Павел Желязков, издател на книгата „Свещеният огън“. Писмата са представени със съкращения. ** Пашкул, англ. [129] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000.270 с. [130] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000. 272- 275 с.
към текста >>

Свещеният огън, разговори с Учителя.
** Пашкул, англ. [129] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000.270 с. [130] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000. 272- 275 с. [131] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000.277 с.
към текста >>

Свещеният огън, разговори с Учителя.
[130] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000. 272- 275 с. [131] Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000.277 с. [132] Път към съвършенство. Париж: Le Grain de Ble №26,2005. 2 c. [133] Учителят.
към текста >>

34. Лалка Кръстева - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тогава разбрах, че за да се запали свещеният огън у теб, трябва да има поне един, който е носител на този огън, който е запалена свещ, от която и ти да запалиш своята.
С Крум, Галето (Галилей Величков), Петър Филипов, Дина Станчева, Марийка Марашлиева и много други по-млади приятели излизахме в ранна пролет да посрещаме изгрева на слънцето над с. Симеоново. Молитвите бяха много силни и вдъхновени. Усещаше се присъствието на Учителя. Окрилени, изпълнени с мир и радост, отивахме на работа в града, всеки според професията си. Носехме топлината, любовта в сърцата си и светлината в умовете си - и това беше най-прекрасното преживяване за целия ден. Тогава разбрах, че за да се запали свещеният огън у теб, трябва да има поне един, който е носител на този огън, който е запалена свещ, от която и ти да запалиш своята. Учениците на Учителя и след заминаването му продължиха традицията, братския живот, макар и при трудни условия. Събирахме се на малки групи по домовете. Милеехме един за друг, обичахме се, помагахме си. При събиранията на по-младите присъстваха и по-възрастните ученици, от които ние учехме Живото Слово. Особено вълнуващи бяха срещите ни с писателя Георги Томалевски, ученик на Учителя от 1922 г.
към текста >>

35. Литература - Крум Въжаров (1908- 1991)

Свещеният огън, разговори с Учителя.
128 Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гутенберг, 1924. 11 с. 129 Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000.270 с. 130 Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000. 272- 275 с.
към текста >>

Свещеният огън, разговори с Учителя.
11 с. 129 Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000.270 с. 130 Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000. 272- 275 с. 131 Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000.277 с.
към текста >>

Свещеният огън, разговори с Учителя.
130 Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000. 272- 275 с. 131 Беинса Дуно. Свещеният огън, разговори с Учителя. София: Алфа Дар, 2000.277 с. 132 Път към съвършенство. Париж: Le Grain de Ble №26,2005. 2 c. 133 Учителят.
към текста >>

36. Ключъ на живота. Единъ законъ на мировата економика - Георги Радев (1900–1940)

На олтаря на неговото сърдце постоянно пламти свещениятъ огънъ на жертвата.
Царъ е оня човѣкъ, въ чийто умъ божественото знание и мѫдростъ обитаватъ. Царъ е оня човѣкъ, въ чието сърдце обитава великото благородство и чиято воля служи всѣкога на доброто. Това значи царъ, чието царство нѣма край. А свещеникъ на живия Богъ? Това е човѣкъ, чийто животъ е непрекѫснато свещенодействие, непрекѫсната служба Богу. На олтаря на неговото сърдце постоянно пламти свещениятъ огънъ на жертвата. Храмоветѣ, въ които той свещенодействува, сѫ живи — това сѫ човѣшкитѣ души. Тѣзи истински свещеници постоянно подтикватъ човѣка въ пътя на доброто. Тѣ искатъ той да разбере истински доброто, неговия първоизворъ, неговитѣ закони, за да може да използува ония блага, които така щедро му се даватъ на земята. Защото доброто е изразъ на най-великото въ органическия животъ. То е плодъ на Любовьта.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27731800079346