Търсене в текстове за 'Светски човек'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1680 резултата в 94 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек слиза долу на Земята, като си носи един капитал отгоре.
Ако кажем, че ще бъдем по-добре или по-зле, с това се нарушава закона на вярата, закона на доволството. Никога не казвайте за времето: „Това време не е хубаво.“ Вятърът и той вее за добро, и той носи нещо за добро. Нито пък питай „Дали ме обича Бог? “, защото щом те е създал, Той те обича, с Любов те е създал. Няма нужда да се съмняваш в Неговата Любов. Човек слиза долу на Земята, като си носи един капитал отгоре. Щом стъпи на Земята, ще работи и ще припечели, ще вземе и отдолу нещо. И като се върне горе, ще внесе в общата каса капитала, който е взел, наедно с припечеленото. Детето като си оцапа ръцете и краката, майката ги измива. Същото прави и Бог с вас, като се оцапате чрез направените погрешки. Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога.
към текста >>

Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов.
Щом стъпи на Земята, ще работи и ще припечели, ще вземе и отдолу нещо. И като се върне горе, ще внесе в общата каса капитала, който е взел, наедно с припечеленото. Детето като си оцапа ръцете и краката, майката ги измива. Същото прави и Бог с вас, като се оцапате чрез направените погрешки. Любовта подразбира следното: когато Бог ни обича, когато говорим за Божията Любов, то се подразбира да вземем от Бога, а когато говорим за нашата любов към Бога, то се подразбира, че трябва да дадем на Бога. Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. Вие все още не вярвате, че Бог ви обича. И това, че приемате Любовта му в по-малка степен, сами сте си виновни. Аз се чудя на хората като ги гледам как скърбят, когато Бог ги обича. Имаш ли скръб, дядо ти, баба ти са в теб и ти шепнат скръбта си. Повярвай, че Бог те обича, и веднага ще се насърчиш, ще се изправиш.
към текста >>

Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината, Божественото в човека.
Щом не правиш добро, Бог не е там; не че не е там, но ти не Го проявяваш. А щом направиш микроскопическо добро, Бог е там. Всякога считай, че Бог е с теб; тогава ще направиш това, което е по Бога. Приемете като аксиома, че Бог ви обича. Колко ви обича не се ровете в това. Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината, Божественото в човека. Твоят любим е Този, който те обича. Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята.
към текста >>

Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал.
Твоят любим е Този, който те обича. Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята. Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал. Моята Любов е вечна! “ След време оставил човека и последният плакал. Но Бог турил нова маска и пак се повторило същото. Когато се срещнали трети път, човекът, отново разплакан, казал: „Двама души ми казваха, че ме обичат, но сега не ме обичат и ме оставиха.“ Маскираният се усмихнал и казал: „Няма нищо. Аз те обичам вечно!
към текста >>

“ След време оставил човека и последният плакал.
Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята. Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал. Моята Любов е вечна! “ След време оставил човека и последният плакал. Но Бог турил нова маска и пак се повторило същото. Когато се срещнали трети път, човекът, отново разплакан, казал: „Двама души ми казваха, че ме обичат, но сега не ме обичат и ме оставиха.“ Маскираният се усмихнал и казал: „Няма нищо. Аз те обичам вечно! “ Всъщност и в тримата маскирани е било едно и също Същество – Бог. Така че, всички, които те обичат, проявяват Любовта на едно и също Същество – Бога към теб!
към текста >>

Когато се срещнали трети път, човекът, отново разплакан, казал: „Двама души ми казваха, че ме обичат, но сега не ме обичат и ме оставиха.“ Маскираният се усмихнал и казал: „Няма нищо.
За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята. Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал. Моята Любов е вечна! “ След време оставил човека и последният плакал. Но Бог турил нова маска и пак се повторило същото. Когато се срещнали трети път, човекът, отново разплакан, казал: „Двама души ми казваха, че ме обичат, но сега не ме обичат и ме оставиха.“ Маскираният се усмихнал и казал: „Няма нищо. Аз те обичам вечно! “ Всъщност и в тримата маскирани е било едно и също Същество – Бог. Така че, всички, които те обичат, проявяват Любовта на едно и също Същество – Бога към теб! Бог те обича чрез тях. Вътрешно Бог обича всички същества еднакво, но външно ги обича според степента на тяхната възприемчивост.
към текста >>

Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде.
Помисляш за разходка и тя ще се осъществи. Този, който прави това, което сме пожелали, е Бог. Небето, звездите, растенията – всичко това сме го пожелали и Бог ги е направил. Сега какво се изисква от нас? Да Му принесем от плодовете и да Му кажем, че сме много доволни от тях. Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде. От този, който те обича, никога не можеш да се освободиш. Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога. Къде можеш да се освободиш от Бога! – Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш.
към текста >>

Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога.
Небето, звездите, растенията – всичко това сме го пожелали и Бог ги е направил. Сега какво се изисква от нас? Да Му принесем от плодовете и да Му кажем, че сме много доволни от тях. Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде. От този, който те обича, никога не можеш да се освободиш. Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога. Къде можеш да се освободиш от Бога! – Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш. Това, което обичаме, е всякога вътре в нас. То е едно Учение, много просто за разбиране.
към текста >>

С безпокойство нищо не придобива човек.
Да пламне във вас свещеният Огън на Любовта! Да се запали искрата на Любовта във вас. Когато влязохме в наблюдателницата, Учителя се разговори с наблюдателя, каза му: Припряното състояние, което имате, и нервирането се дължат на Вашето дишане. Задържайте въздуха повече и мислите върху дишането през това време. С безпокойство нищо не придобива човек. После, когато излязохме вън, Учителя каза: Всеки иска да бъде щастлив. Това е личен елемент. Обаче това не е начин за постигане на щастие. Обядвахме на връх Мусала и постояхме до 14 ч.
към текста >>

Всеки човек, който греши, се лишава от своята Свобода, а като живее по Истината, той непреривно се освобождава.
Това е личен елемент. Обаче това не е начин за постигане на щастие. Обядвахме на връх Мусала и постояхме до 14 ч. След това слязохме долу на х. Мусала. Като се събрахме вечерта в нашата стая, на горния етаж на хижата, почна разговор. Всеки човек, който греши, се лишава от своята Свобода, а като живее по Истината, той непреривно се освобождава. Човекът на Истината иска да знае каква е същината и цената на нещата. Човекът на Любовта има Топлина, която всичко разтопява. Това, което прониква и осветлява нещата, е Мъдростта. А това, което дава всичко да се извърши в света, е Истината. Силен е онзи народ, който се реши да изпълнява Волята на Бога.
към текста >>

Човекът на Истината иска да знае каква е същината и цената на нещата.
Обаче това не е начин за постигане на щастие. Обядвахме на връх Мусала и постояхме до 14 ч. След това слязохме долу на х. Мусала. Като се събрахме вечерта в нашата стая, на горния етаж на хижата, почна разговор. Всеки човек, който греши, се лишава от своята Свобода, а като живее по Истината, той непреривно се освобождава. Човекът на Истината иска да знае каква е същината и цената на нещата. Човекът на Любовта има Топлина, която всичко разтопява. Това, което прониква и осветлява нещата, е Мъдростта. А това, което дава всичко да се извърши в света, е Истината. Силен е онзи народ, който се реши да изпълнява Волята на Бога. Не е важно дали си направил голям или малък грях.
към текста >>

Човекът на Любовта има Топлина, която всичко разтопява.
Обядвахме на връх Мусала и постояхме до 14 ч. След това слязохме долу на х. Мусала. Като се събрахме вечерта в нашата стая, на горния етаж на хижата, почна разговор. Всеки човек, който греши, се лишава от своята Свобода, а като живее по Истината, той непреривно се освобождава. Човекът на Истината иска да знае каква е същината и цената на нещата. Човекът на Любовта има Топлина, която всичко разтопява. Това, което прониква и осветлява нещата, е Мъдростта. А това, което дава всичко да се извърши в света, е Истината. Силен е онзи народ, който се реши да изпълнява Волята на Бога. Не е важно дали си направил голям или малък грях. Ти може да си направил малък грях, но си свързан с милиони хора и като го направиш, то ти си дал повод на тези милиони хора да направят престъпление.
към текста >>

Човекът на Любовта е огнище, което топли.
Който мине край Изгрева казва: „Много хубаво място, много спокойно. Приятно е да се стои тук.“ А пък те не знаят точно защо е така, а само чувстват, че има нещо друго. Нали преди да дойде още пролетта, иде едно течение и някои цветя се явяват далеч още преди идването ѝ. Също така и когато иде нещо Божествено, някои хора усещат и се пробуждат. Те са предвестници. Човекът на Любовта е огнище, което топли. Човекът на Мъдростта е фар, който пръска Светлина. А човекът на Истината е хлебар, който дава хляб на всички, които минават. Всяка една работа, в която присъстват и трите прояви, върви без изключение. Някой идва при мен и ми казва: „Не зная как да постъпя с другите.“ Казвам му, че това е много лесно, когато се спазва следното правило: когато някой дойде при теб, ти се постави на неговото място и виж как ти би искал да се постъпи с теб; така и постъпи с него. Всички верующи в Христа са „Израил“.
към текста >>

Човекът на Мъдростта е фар, който пръска Светлина.
Приятно е да се стои тук.“ А пък те не знаят точно защо е така, а само чувстват, че има нещо друго. Нали преди да дойде още пролетта, иде едно течение и някои цветя се явяват далеч още преди идването ѝ. Също така и когато иде нещо Божествено, някои хора усещат и се пробуждат. Те са предвестници. Човекът на Любовта е огнище, което топли. Човекът на Мъдростта е фар, който пръска Светлина. А човекът на Истината е хлебар, който дава хляб на всички, които минават. Всяка една работа, в която присъстват и трите прояви, върви без изключение. Някой идва при мен и ми казва: „Не зная как да постъпя с другите.“ Казвам му, че това е много лесно, когато се спазва следното правило: когато някой дойде при теб, ти се постави на неговото място и виж как ти би искал да се постъпи с теб; така и постъпи с него. Всички верующи в Христа са „Израил“. Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр.
към текста >>

А човекът на Истината е хлебар, който дава хляб на всички, които минават.
Нали преди да дойде още пролетта, иде едно течение и някои цветя се явяват далеч още преди идването ѝ. Също така и когато иде нещо Божествено, някои хора усещат и се пробуждат. Те са предвестници. Човекът на Любовта е огнище, което топли. Човекът на Мъдростта е фар, който пръска Светлина. А човекът на Истината е хлебар, който дава хляб на всички, които минават. Всяка една работа, в която присъстват и трите прояви, върви без изключение. Някой идва при мен и ми казва: „Не зная как да постъпя с другите.“ Казвам му, че това е много лесно, когато се спазва следното правило: когато някой дойде при теб, ти се постави на неговото място и виж как ти би искал да се постъпи с теб; така и постъпи с него. Всички верующи в Христа са „Израил“. Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр. сега са пак преродени.
към текста >>

Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации.
“ Под думата Истина се разбира, че когато тя е вътре в теб, ти можеш да направиш това, което душата ти иска и да си доволен и радостен. Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което Божественото в теб иска да го направиш. На Скакавците и Рупите има Напреднали същества, но там, дето човешки крак не е стъпвал. Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в съзнанието на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени. Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място? “ По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места. Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но излъчен, така ли е?
към текста >>

Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но излъчен, така ли е?
Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място? “ По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места. Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но излъчен, така ли е? “ Не, с това тяло, но трябва по друг начин. Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни. Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ.
към текста >>

Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни.
“ По този начин, по който сега отиваме на планината, не може да се отиде на тези места. Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но излъчен, така ли е? “ Не, с това тяло, но трябва по друг начин. Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни. Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ. И ако Слънцето нямаше трансформатор, не бихме издържали на енергията му. Трансформатори на слънчевите лъчи са въздухът и влагата в атмосферата, иначе слънчевата светлина и топлина, които идат към Земята, биха изгорили всичко на нея. Някой пита: „Без Христа не може ли?
към текста >>

Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ.
Друг брат попита: „Сигурно човек трябва да отиде не с тялото, но излъчен, така ли е? “ Не, с това тяло, но трябва по друг начин. Природата прави пусти свещените места, там не никнат растения, няма и животни; тогава и човек не се вясва там, понеже нищо не го привлича, тъй като са пусти, а и от друга страна, понеже те са и непристъпни. Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ. И ако Слънцето нямаше трансформатор, не бихме издържали на енергията му. Трансформатори на слънчевите лъчи са въздухът и влагата в атмосферата, иначе слънчевата светлина и топлина, които идат към Земята, биха изгорили всичко на нея. Някой пита: „Без Христа не може ли? “ Който казва, че без Христа може да се спаси човек, той не разбира закона. Христос, като е дошъл на Земята, Той е огрял всички хора – и които вярват в Него и които – не.
към текста >>

“ Който казва, че без Христа може да се спаси човек, той не разбира закона.
Един брат запита: „Какво значение има стихът: „Бог толкова възлюби света, че даде своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има Живот вечен.“ Това значи, че Христос е трансформатор, защото човек направо при Бога не би могъл да отиде без Христа, понеже Бог е Огън всепояждащ. И ако Слънцето нямаше трансформатор, не бихме издържали на енергията му. Трансформатори на слънчевите лъчи са въздухът и влагата в атмосферата, иначе слънчевата светлина и топлина, които идат към Земята, биха изгорили всичко на нея. Някой пита: „Без Христа не може ли? “ Който казва, че без Христа може да се спаси човек, той не разбира закона. Христос, като е дошъл на Земята, Той е огрял всички хора – и които вярват в Него и които – не. Само че онези, които са приели тази Светлина, са вярващи, а онези, които са затворени в своите стаи, не са я приели. И тях Христос е огрял, но не са възприели и сега въпросът е да възприемат. Писанието казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Щом човек изгуби условията, трябва да чака друга епоха. Казва се: „Жетвата е голяма.
към текста >>

Писанието казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Щом човек изгуби условията, трябва да чака друга епоха.
Някой пита: „Без Христа не може ли? “ Който казва, че без Христа може да се спаси човек, той не разбира закона. Христос, като е дошъл на Земята, Той е огрял всички хора – и които вярват в Него и които – не. Само че онези, които са приели тази Светлина, са вярващи, а онези, които са затворени в своите стаи, не са я приели. И тях Христос е огрял, но не са възприели и сега въпросът е да възприемат. Писанието казва: „Търсете ме, докато съм близо.“ Щом човек изгуби условията, трябва да чака друга епоха. Казва се: „Жетвата е голяма. Молете се на господаря на жетвата да изпрати работници.“ От Невидимия свят трябва да дойдат работници и като намерят и на Земята такива работници, които да подхождат, ще се вселят в тях да работят. Значи Христос тук говори не за земните работници, а за работници, които да се пратят от Невидимия свят. Някой пита: „Накъде да си обърна лицето във време на молитва? “ Това са неща външни.
към текста >>

Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток.
Казва се: „Жетвата е голяма. Молете се на господаря на жетвата да изпрати работници.“ От Невидимия свят трябва да дойдат работници и като намерят и на Земята такива работници, които да подхождат, ще се вселят в тях да работят. Значи Христос тук говори не за земните работници, а за работници, които да се пратят от Невидимия свят. Някой пита: „Накъде да си обърна лицето във време на молитва? “ Това са неща външни. Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток. Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения. И в най-дребните работи има една Разумност, която не е механическа. Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание. Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня.
към текста >>

Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения.
Молете се на господаря на жетвата да изпрати работници.“ От Невидимия свят трябва да дойдат работници и като намерят и на Земята такива работници, които да подхождат, ще се вселят в тях да работят. Значи Христос тук говори не за земните работници, а за работници, които да се пратят от Невидимия свят. Някой пита: „Накъде да си обърна лицето във време на молитва? “ Това са неща външни. Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток. Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения. И в най-дребните работи има една Разумност, която не е механическа. Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание. Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави.
към текста >>

Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня.
Щом човек мисли за Бога, той е обърнат към мистичния изток. Най-първо човек трябва да се освободи от известни заблуждения. И в най-дребните работи има една Разумност, която не е механическа. Учените хора ще кажат, че тази къща се топли чрез огън в печката, но огънят няма съзнание. Зад огъня е разумността на лицето, което го е запалило. Също така и за Природата – светските хора знаят как е запален огъня, а религиозните хора знаят, кой е запалил огъня. И двете страни са хубави. Теориите на учените са механически. Те изучават атомите, електроните, йоните – това е материалната страна; после трябва да се изучи какво е съдържанието и какъв е смисълът. След закуската всички потеглихме за красивата местност Шумнатица, която е недалеч от Боровец. Шумнатица е едно възвишение, покрито с висока трева и с много цветя.
към текста >>

Всяко заминаване на човека оттук горе е различно.
Учителя, като погледна красивата картина, каза: Ето, това е едно живо кино пред вас. Но това не е още реалното! Известно време прекарахме на Шумнатица и по друг път се върнахме на вилата. Във вилата на сестра Стоянова след приключването на обеда започна разговор. Всяко заминаване на човека оттук горе е различно. Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди. Като се върнеш, ще видиш, че онзи свят не е вече такъв, какъвто си го оставил. И ако помниш онзи свят, няма да можеш да работиш тук. Това е до известна степен на развитие. Като идва тук, човек идва да изправи нещо и да научи нещо.
към текста >>

Като идва тук, човек идва да изправи нещо и да научи нещо.
Всяко заминаване на човека оттук горе е различно. Защото обстановката тук и обстановката там са различни в разните периоди. Като се върнеш, ще видиш, че онзи свят не е вече такъв, какъвто си го оставил. И ако помниш онзи свят, няма да можеш да работиш тук. Това е до известна степен на развитие. Като идва тук, човек идва да изправи нещо и да научи нещо. Земята е място на заточение, но пак каква култура и какви забави се дават на хората. Слезеш ли на Земята, дава ти се свобода да приложиш каквото искаш. Има такова голямо разнообразие във Вселената. Планетите са жилища. Сега става един променлив строеж на материята в човека, в атомния и в йонния строеж на човека.
към текста >>

Сега става един променлив строеж на материята в човека, в атомния и в йонния строеж на човека.
Като идва тук, човек идва да изправи нещо и да научи нещо. Земята е място на заточение, но пак каква култура и какви забави се дават на хората. Слезеш ли на Земята, дава ти се свобода да приложиш каквото искаш. Има такова голямо разнообразие във Вселената. Планетите са жилища. Сега става един променлив строеж на материята в човека, в атомния и в йонния строеж на човека. На 8 октомври прекарахме незабравима вечер около камината във вилата на сестра Стоянова. Камината бе построена в старобългарски стил, също и обстановката в стаята бе такава. Огънят чудно огряваше нашите лица, сенки и светлини играеха по стените. Трябва да кажа, че винаги, когато на връщане от Мусала нощувахме тук, камината се запалваше изобилно с дърва. И в тази приказна обстановка водихме интересни и дълги разговори.
към текста >>

И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро.
И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. Цялото Слънце е обвито с висока температура и тези слънчеви петна са врати, през които излизат и се връщат Слънчевите съществата.
към текста >>

Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.
В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. Цялото Слънце е обвито с висока температура и тези слънчеви петна са врати, през които излизат и се връщат Слънчевите съществата. Някои питат: „Защо дойде Христос?
към текста >>

Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни.
Някои питат: „Защо дойде Христос? “ Казах, че е трансформатор. Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа. Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни. В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя. Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме?
към текста >>

Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя.
Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа. Ако излезе на преден план учението, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни. В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя. Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме? “ Този въпрос е крив. При Любовта има един закон: ако обичаш за една хилядна част от секундата, то Любовта вече не се прекъсва. Ако има прекъсване на Любовта, това не е Любов.
към текста >>

Щом един човек има Любов, ти не можеш да питаш дали той е умен.
“ Този въпрос е крив. При Любовта има един закон: ако обичаш за една хилядна част от секундата, то Любовта вече не се прекъсва. Ако има прекъсване на Любовта, това не е Любов. Това, което продължава Живота, е Любовта. Това, което огражда Живота, което му дава всички условия отвън, е Мъдростта. Щом един човек има Любов, ти не можеш да питаш дали той е умен. Той е мъдър и истинолюбив! Щом има Любов, той има и Мъдрост, и Истина. Тези три неща са неделими. В света трябва да се приложат новите методи. Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване.
към текста >>

Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти.
Друг подходящ случай: един каракачанин се качвал на гръцкия параход „Елпис“, за да пътува за Цариград, но неговото любимо куче го хванало за крачола да го тегли навън. Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът.
към текста >>

Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда.
Тогава той върнал билета си и с това се спасил, защото параходът потънал от бурите, които го нападнали по пътя, и нито една дъска, нито един пасажер не се спасили. Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето.
към текста >>

Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек.
Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях? “ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето. Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта – не.
към текста >>

Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта.
“ Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето. Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта – не. Обаче трябва да излезеш над това поле, над тази област, в която няма промени в Любовта и където няма прекъсване на Любовта.
към текста >>

И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел.
Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето. Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта – не. Обаче трябва да излезеш над това поле, над тази област, в която няма промени в Любовта и където няма прекъсване на Любовта. Ще дам друг пример: имаш един приятел, който се движи.
към текста >>

Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът.
Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето. Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта – не. Обаче трябва да излезеш над това поле, над тази област, в която няма промени в Любовта и където няма прекъсване на Любовта. Ще дам друг пример: имаш един приятел, който се движи. Ако стоиш на ниско място у дома, отначало можеш да го виждаш през прозореца, но продължи ли да се движи по пътя, скоро ще се скрие и трябва да чакаш да се върне пак.
към текста >>

Онзи човек, който те е обикнал, той не може да ти измени, той не може да престане в Любовта.
Ще дам друг пример: имаш един приятел, който се движи. Ако стоиш на ниско място у дома, отначало можеш да го виждаш през прозореца, но продължи ли да се движи по пътя, скоро ще се скрие и трябва да чакаш да се върне пак. А ако се издигнеш на високо място, тогава ще го виждаш винаги. Това значи да не се прекъсва Любовта. Да стоиш на високо място значи да имаш повдигнато съзнание. Онзи човек, който те е обикнал, той не може да ти измени, той не може да престане в Любовта. Ти можеш да ми кажеш, че обичаш, но аз ще измеря врата и ръката ти и тогава ще видя дали обичаш. Човек, който има Любов, ръцете и вратът му се разширяват. Може да те обича този, който обича всички! Ние сега се намесваме в свободата на хората. Казваш някому: „Ти не ме обичаш.“ Обаче нека да оставим хората свободни.
към текста >>

Човек, който има Любов, ръцете и вратът му се разширяват.
А ако се издигнеш на високо място, тогава ще го виждаш винаги. Това значи да не се прекъсва Любовта. Да стоиш на високо място значи да имаш повдигнато съзнание. Онзи човек, който те е обикнал, той не може да ти измени, той не може да престане в Любовта. Ти можеш да ми кажеш, че обичаш, но аз ще измеря врата и ръката ти и тогава ще видя дали обичаш. Човек, който има Любов, ръцете и вратът му се разширяват. Може да те обича този, който обича всички! Ние сега се намесваме в свободата на хората. Казваш някому: „Ти не ме обичаш.“ Обаче нека да оставим хората свободни. Той е свободен да обича или не. Не се намесвай в неговата свобода.
към текста >>

Човек трябва да се стреми да намира душите.
После я било страх да каже на мъжа си, за да не мисли, че е ненормална. Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа. Този човек, който не познава Бога, може да извърши престъпление. А онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, ще се подмладят.
към текста >>

Във всеки човек да вижда Божествената душа.
Това е излъчване. Когато минеш от едно поле в по-горно, границата се минава в заспиване. Например, за да се намериш в Умствения свят, три пъти трябва да заспиш при преминаване на границата и да се събудиш в по-горно поле. Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа. Този човек, който не познава Бога, може да извърши престъпление. А онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, ще се подмладят. Това, което става с въглена, ще стане с хората.
към текста >>

Този човек, който не познава Бога, може да извърши престъпление.
Когато правиш опити, трябва да се намираш в една хармонична среда, за да не похарчиш много енергия. Човек трябва да се стреми да намира душите. Във всеки човек да вижда Божествената душа. Иначе ние сме все още в областта на сенките. Докато гледаш само външното, то е неразбрана работа. Този човек, който не познава Бога, може да извърши престъпление. А онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови, ще се подмладят. Това, което става с въглена, ще стане с хората. Въгленът струва два-три лева, а като стане диамант, колко ще струва! И хората от въглен трябва да станат на диамант, като се турят при температура 15 милиона градуса. Когато си болен, ти имаш да плащаш на някое същество и сега, като боледуваш, му плащаш.
към текста >>

Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново.
И хората от въглен трябва да станат на диамант, като се турят при температура 15 милиона градуса. Когато си болен, ти имаш да плащаш на някое същество и сега, като боледуваш, му плащаш. Обаче, като се обърнеш към Бога, идва Бог и плаща за теб и те освобождават, ти оздравяваш. Ние трябва да имаме желание да се новородим духовно. Още преди раждането ни изново ние искаме да бъдем щастливи, но това не може. Чак когато човек се роди изново, ще бъде щастлив както Йова, комуто се възвърна всичко изново. Помни: когато се молиш, краката ти да не са допрени един до друг, но да са малко отдалечени, за да не си заключен в себе си. При пробуждането на човешкото съзнание има четири степени. Най-първо ще изправиш погрешките си. Второ, ще забогатееш с добродетели. Трето, ще вземеш чужди погрешки и ще ги изправиш, ще плащаш за чужди погрешки.
към текста >>

Например откраднеш или убиеш човек и те турят в затвора, а на война като убиеш, не те наказват.
Започна се разговор. Когато си отхвърлен от всички и те считат за измет, има Един, който те обича. Тогава един Ангел върви с теб и ти казва: „Не бой се, Господ те обича, тази работа ще се оправи.“ Личният морал е по-напреднал от обществения. Във всички народи общественият морал е останал много назад. Например откраднеш или убиеш човек и те турят в затвора, а на война като убиеш, не те наказват. Но днес и в общия морал не трябва да се избиват хора. Като екзекутират престъпници, те стават по-опасни, остават на Земята и вършат престъпления чрез други хора. Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил. Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба.
към текста >>

Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил.
Личният морал е по-напреднал от обществения. Във всички народи общественият морал е останал много назад. Например откраднеш или убиеш човек и те турят в затвора, а на война като убиеш, не те наказват. Но днес и в общия морал не трябва да се избиват хора. Като екзекутират престъпници, те стават по-опасни, остават на Земята и вършат престъпления чрез други хора. Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил. Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане.
към текста >>

Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ.
Като екзекутират престъпници, те стават по-опасни, остават на Земята и вършат престъпления чрез други хора. Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил. Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне. Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си. Не говори за хората лошо, понеже е опасно.
към текста >>

Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане.
Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил. Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне. Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си. Не говори за хората лошо, понеже е опасно. Едвам едно на сто е вярно от това лошото, което мислиш за тях.
към текста >>

Когато човек погреши нещо, може да падне.
Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам“, но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне. Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си. Не говори за хората лошо, понеже е опасно. Едвам едно на сто е вярно от това лошото, което мислиш за тях. Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред. Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари.
към текста >>

Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред.
Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ. Когато човек погреши нещо, може да падне. Не говори за хората лошо, можеш да си счупиш крака, а може да платиш и с живота си. Не говори за хората лошо, понеже е опасно. Едвам едно на сто е вярно от това лошото, което мислиш за тях. Ето един пример: един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред. Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари. Един глас му казал: „Ако не дадеш лева, ще ти дойдат големи нещастия! “ И той дал лева. А оттам насетне му тръгнало. След това слязохме всички долу на закуска.
към текста >>

2. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой човек мисли само за себе си, трябва да знае, че той е някъде долу.
Прекарахме известно време в размишление и молитва. След това почна разговор. Ето главните мисли, които каза Учителя: Любовта към Бога заема най-високото място в човешката глава. Най-издигнатият връх в човешкия мозък е чувството на Любов към Бога. Когато някой човек мисли само за себе си, трябва да знае, че той е някъде долу. Центърът на личността е по-назад от центъра на Любовта към Бога и е по-низък. Съвестта, справедливостта и милосърдието също така се нареждат след това. У някои хора центърът на твърдостта седи по-високо, отколкото този на Любовта, и това положение е неестествено. В душата на всички хора върхът на Любовта е най-висок. Любовта, която имат младите хора, е най-ниския връх; след това любовта на майката към детето е по-висок, приятелството е още по-висок, а в Божествения свят по-висок връх от Любовта към Бога няма.
към текста >>

Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат.
Бог е най-високият връх, от където всички други течения възприемат своето направление. Трябва да се повърнем към разумното, което е в Природата, но трябва да има някой, който да ни покаже пътя натам. Ако искаме да се изкачим на най-високия връх, някой, който е ходил там, трябва да ни покаже откъде да минем. Англичаните искаха да изкачат връх Еверест, носеха кислородни апарати и пр., но начинанията им не успяваха, докато монасите от Хималаите не им дадоха наставления. Ние сме за следното: направо да се влезе в общение с Бога. Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат. Той, като обича Бога, обича всички и всичко. С тази Любов не чувства празнота, която този или онзи да запълни в него, понеже се намира в изобилието. Щом съзнаеш, че има нещо по-горе от теб, ти не можеш да не обичаш Бога. Да обичам Бога е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога!
към текста >>

Следният закон е много верен: когато човек призове Бога от всичкото си сърце, Бог ще му се обади отвсякъде.
Да обичам Господа, това е единствената права мисъл, с нея държа правата посока. Винаги трябва да се започне с Любов към Бога, иначе нищо не се постига. Както светлината и топлината са необходими за физическия свят, така и Любовта е една вътрешна необходимост. Едно нещо ви трябва – вложете Любовта като основа или притурям: люби Бога, вярвай в ближния си и се надявай на себе си! Всичкият капитал е Любовта. Следният закон е много верен: когато човек призове Бога от всичкото си сърце, Бог ще му се обади отвсякъде. Един познат ми разправяше: „Пътувах в горещ ден, минавах през ниви, нямах нищо за ядене. Спрях се при една круша да си почина, гледам клоните обрани, пък ми се искаше да има поне 2-3 крушки. Дойде ветрец, разлюля дървото и 7-8 круши паднаха долу. Като че ли мен чакаха! Това ми направи силно впечатление.
към текста >>

Осакатеният човек не вижда и почва да вярва, че не вижда.
Като че ли мен чакаха! Това ми направи силно впечатление. Чел съм много аргументи, задоволи ми се желанието. Крушите ми паднаха като мед. Бяха сладки круши.“ Неверието е осакатило хората. Осакатеният човек не вижда и почва да вярва, че не вижда. Той е повредил очите си. Трябва да се възвърне неговото зрение. Планината, въздухът, житото, водата са резултат на Разумните същества. Като ядем хляба, ние сме във връзка с тези, които са го произвели. Като пием вода, ние сме във връзка със Съществата, които са я произвели.
към текста >>

Човек да се научи да обикне първом Бога; тогава ще може да обикне всичко.
Така трябва да схващате нещата. Първото нещо, което се изисква за Вътрешната школа, е всеки да се стреми да образува връзка с Първия Принцип в света. Първото проявление на тази връзка е Любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх! Човек да се научи да обикне първом Бога; тогава ще може да обикне всичко. Човек трябва да е най-първо носител на Любовта на Бога, Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви Любов към всички същества. Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията Любов. Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога!
към текста >>

Човек трябва да е най-първо носител на Любовта на Бога, Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви Любов към всички същества.
Първото нещо, което се изисква за Вътрешната школа, е всеки да се стреми да образува връзка с Първия Принцип в света. Първото проявление на тази връзка е Любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх! Човек да се научи да обикне първом Бога; тогава ще може да обикне всичко. Човек трябва да е най-първо носител на Любовта на Бога, Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви Любов към всички същества. Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията Любов. Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога! Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината.
към текста >>

Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта.
Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от Бога. Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията Любов. Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога! Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината. Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху Любовта, нека измени цялата постановка на съзнанието си. Ако при размишление скъса всички връзки със земното, душата му ще се издигне нагоре. Това трябва да става при размишление върху Бога и върху Любов към Бога. Постави в действие първия закон – Любов към Бога, после любов към ближния и накрая любов към себе си. Най-първо ще работим за Бога, после за ближния и най-после за себе си.
към текста >>

Когато човек размишлява върху Любовта, нека измени цялата постановка на съзнанието си.
Не че е лошо да го обичат хората (нека да го обичат и да се радва на това, защото Бог се проявява), но първом трябва да уповава на Божията Любов. Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога! Който иска от твоята стомна, можеш да му дадеш, но едновременно ще го пратиш и на извора в планината. Ти ще обичаш някой човек, но едновременно ще го пратиш при Бога, за да приеме Божията Любов и да стане неин носител, инак не се постига целта. Когато човек размишлява върху Любовта, нека измени цялата постановка на съзнанието си. Ако при размишление скъса всички връзки със земното, душата му ще се издигне нагоре. Това трябва да става при размишление върху Бога и върху Любов към Бога. Постави в действие първия закон – Любов към Бога, после любов към ближния и накрая любов към себе си. Най-първо ще работим за Бога, после за ближния и най-после за себе си. А сега светът е обърнат обратно.
към текста >>

За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания.
Същото ще се случи и на българина, сърбина и пр. Когато Христос е казал да се отречеш от баща си, от майка си, брата си, сестра си, това значи, че не трябва да ги обичаш повече от Бога. Христос каза на онзи богат момък: „Едно ти не достига. Иди раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай! “ Богатият момък не се съгласи, любовта му към богатството беше по-голяма, отколкото любовта му към Христа. За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, трябва да има Любов. Според степента на Любовта иде всичко в човека. Като обичаме Бога, ще Го познаем. Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля Живота, а това е Бог.
към текста >>

Според степента на Любовта иде всичко в човека.
Иди раздай всичко на сиромасите и ела, та Ме последвай! “ Богатият момък не се съгласи, любовта му към богатството беше по-голяма, отколкото любовта му към Христа. За Христа може да работи само един силен човек, а силният трябва да има знания. За да има знания, трябва да учи. А за да учи, трябва да има Любов. Според степента на Любовта иде всичко в човека. Като обичаме Бога, ще Го познаем. Трябва да преминем към това, което свързва всички разумни души в едно цяло и което осмисля Живота, а това е Бог. Ще дойде един ден, когато хората ще познаят Бога, така както трябва. И само Любовта е средство, чрез което можем да познаем същината на Живота – Бога. Нещо, което не обичаме, остава непознато за нас.
към текста >>

Казва се: „Всяко дърво, което не дава плод, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод, а плодът е да люби.
За да познаеш Бога, трябва да Го възлюбиш. Като познаеш Бога, ще познаеш и хората. И щом познаеш хората, ще ги възлюбиш. Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов. Щом те обичат, и ти трябва да обичаш. Казва се: „Всяко дърво, което не дава плод, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод, а плодът е да люби. Ще обичаш Онзи, който ти е дал всички тези подаръци, които имаш. Когато обичаш много хора, всъщност обичаш само Едного. Хората са прозорци, чрез които виждаш Бога – чрез техните души Го виждаш. Когато погледнеш едно същество, около което има огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог.
към текста >>

Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята.
Когато обичаш много хора, всъщност обичаш само Едного. Хората са прозорци, чрез които виждаш Бога – чрез техните души Го виждаш. Когато погледнеш едно същество, около което има огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог. Човешката душа е безплодна, когато не я изпълва Божията Любов. Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята. Да благодарим за днешния ден, да благодарим за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората. Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури Мир, ред, Светлина в умовете и хората да заживеят в Любов, а не както досега – във война. Когато слизат Божественият Дух и Любовта, която ще спаси света, тогава всичко става. И тогава всичките ни мисли, чувства и дела се благославят. Всичко, каквото правите, правете го за Слава Божия.
към текста >>

Когато Сатурновата линия излиза от Лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато излиза от средата, отдето излиза Животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот.
След това влязохме в наблюдателницата. Водеше се разговор по разни въпроси. Учителя каза: Ако някой е бил 20-30 години разбойник и след това се разкае, то признаците на разбойничеството му по главата и по лицето изчезват, но на ръцете остават. Най-мъчно се променят там. Когато Сатурновата линия излиза от Лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато излиза от средата, отдето излиза Животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот. Няма защо човек да страни от физическия свят, но трябва да се хармонизира с него. От очите излизат невидими лъчи. И ако те са насочени надолу, човек е материалист, а ако са обърнати нагоре, човек има стремеж към Бога. Дясното и лявото ухо не са напълно еднакви. Ако дясното ухо е по-голямо, това показва по-голяма активност днес.
към текста >>

Няма защо човек да страни от физическия свят, но трябва да се хармонизира с него.
Водеше се разговор по разни въпроси. Учителя каза: Ако някой е бил 20-30 години разбойник и след това се разкае, то признаците на разбойничеството му по главата и по лицето изчезват, но на ръцете остават. Най-мъчно се променят там. Когато Сатурновата линия излиза от Лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато излиза от средата, отдето излиза Животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот. Няма защо човек да страни от физическия свят, но трябва да се хармонизира с него. От очите излизат невидими лъчи. И ако те са насочени надолу, човек е материалист, а ако са обърнати нагоре, човек има стремеж към Бога. Дясното и лявото ухо не са напълно еднакви. Ако дясното ухо е по-голямо, това показва по-голяма активност днес. Лявото ухо показва миналото, а дясното – настоящето.
към текста >>

И ако те са насочени надолу, човек е материалист, а ако са обърнати нагоре, човек има стремеж към Бога.
Ако някой е бил 20-30 години разбойник и след това се разкае, то признаците на разбойничеството му по главата и по лицето изчезват, но на ръцете остават. Най-мъчно се променят там. Когато Сатурновата линия излиза от Лунния хълм, други са факторите на човешкия живот, а когато излиза от средата, отдето излиза Животната линия, тогава предимно самият човек е фактор на своя живот. Няма защо човек да страни от физическия свят, но трябва да се хармонизира с него. От очите излизат невидими лъчи. И ако те са насочени надолу, човек е материалист, а ако са обърнати нагоре, човек има стремеж към Бога. Дясното и лявото ухо не са напълно еднакви. Ако дясното ухо е по-голямо, това показва по-голяма активност днес. Лявото ухо показва миналото, а дясното – настоящето. Има два вида престъпни типове: единият са го създали условията, а другият е роден престъпник. Това са две различни неща.
към текста >>

Светлите същества идват при човека, помагат му и след това си отиват.
Също като гледаме тези витошки камъни, мислим, че са произволно разхвърлени, обаче те са си точно на място и ако се разместят, ще има причини за това. Всичко се променя; например скованият Сибир има бъдеще, понеже климатът там ще се стопли. Поради гъстата мъгла прекарахме следобеда в наблюдателницата и продължихме да разговаряме. Някой се оплаква, че не е видял светъл ден и че няма кой да го обича. Не, Бог го обича. Светлите същества идват при човека, помагат му и след това си отиват. Има архив за всички същества. Ръководителите на кармата, като видят един човек, който ще се въплъщава на Земята, че има нужда от повече мекота, нареждат като дете да получава повече от майката, а ако му трябва повече твърдост – от бащата. Предопределението никак не ограничава нашата воля. Само когато човек направи зло, сам се ограничава и чувства, че е направил нещо, което не е в съгласие със законите на Природата. И после трябва да дойде до голямо страдание, за да се отучи от един свой вече архаичен навик.
към текста >>

Ръководителите на кармата, като видят един човек, който ще се въплъщава на Земята, че има нужда от повече мекота, нареждат като дете да получава повече от майката, а ако му трябва повече твърдост – от бащата.
Поради гъстата мъгла прекарахме следобеда в наблюдателницата и продължихме да разговаряме. Някой се оплаква, че не е видял светъл ден и че няма кой да го обича. Не, Бог го обича. Светлите същества идват при човека, помагат му и след това си отиват. Има архив за всички същества. Ръководителите на кармата, като видят един човек, който ще се въплъщава на Земята, че има нужда от повече мекота, нареждат като дете да получава повече от майката, а ако му трябва повече твърдост – от бащата. Предопределението никак не ограничава нашата воля. Само когато човек направи зло, сам се ограничава и чувства, че е направил нещо, което не е в съгласие със законите на Природата. И после трябва да дойде до голямо страдание, за да се отучи от един свой вече архаичен навик. Сведенборг казва, че тези, които живеят в Първото небе, не могат да видят тези, които живеят във Второто. И тези, които живеят във Второто небе, не могат да видят тези, които живеят в Третото.
към текста >>

Само когато човек направи зло, сам се ограничава и чувства, че е направил нещо, което не е в съгласие със законите на Природата.
Не, Бог го обича. Светлите същества идват при човека, помагат му и след това си отиват. Има архив за всички същества. Ръководителите на кармата, като видят един човек, който ще се въплъщава на Земята, че има нужда от повече мекота, нареждат като дете да получава повече от майката, а ако му трябва повече твърдост – от бащата. Предопределението никак не ограничава нашата воля. Само когато човек направи зло, сам се ограничава и чувства, че е направил нещо, което не е в съгласие със законите на Природата. И после трябва да дойде до голямо страдание, за да се отучи от един свой вече архаичен навик. Сведенборг казва, че тези, които живеят в Първото небе, не могат да видят тези, които живеят във Второто. И тези, които живеят във Второто небе, не могат да видят тези, които живеят в Третото. По-висшите слизат при по-низшите. А по-низшите, като рекат да отидат по-нагоре, не могат да издържат.
към текста >>

Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите.
На следния ден отидохме пак рано на Резньовете. Черни връх е висок 2 286 м, а големият Резен е с 4 м по-нисък от него. Нямаше никакви мъгли. Небето беше идеално чисто и имаше чуден изгрев. След размишлението, молитвата и песните почна разговор, в който Учителя каза следните основни мисли: Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на другите. Обикнете Бога и почнете да мислите така, както Той мисли, и постъпвайте така, както Той постъпва. Ако обикнем Бога, ще обикнем и всички същества. Любовта има отношение с Божественото, но не е тази любов, която днес се прилага. Докато хората обичат този или онзи, не са достигнали още до Любовта и не могат да имат резултат. Но пак е добре, защото ще стигнат, но по-късно.
към текста >>

Нека човек да обича Бога!
Обикнете Бога и почнете да мислите така, както Той мисли, и постъпвайте така, както Той постъпва. Ако обикнем Бога, ще обикнем и всички същества. Любовта има отношение с Божественото, но не е тази любов, която днес се прилага. Докато хората обичат този или онзи, не са достигнали още до Любовта и не могат да имат резултат. Но пак е добре, защото ще стигнат, но по-късно. Нека човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще отправиш Любовта си към планината, ще отправиш Любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато любовта към себе си е по-голяма и всичкото добро иде, когато Любовта към Бога е по-голяма. Щом определим отношенията си към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека.
към текста >>

Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека.
Нека човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати една любовна струя и да си отмине. Ще отправиш Любовта си към планината, ще отправиш Любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато любовта към себе си е по-голяма и всичкото добро иде, когато Любовта към Бога е по-голяма. Щом определим отношенията си към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека. Под любов към ближния се разбира Любов към Бога, който работи в другите. Някой каза: „Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека. Трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него Любовта и после да отидем да я приложим.
към текста >>

Че Бог е много близо до човека.
Щом определим отношенията си към Вечната Любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира Любов към Божественото в човека. Под любов към ближния се разбира Любов към Бога, който работи в другите. Някой каза: „Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека. Трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него Любовта и после да отидем да я приложим. За да обичаш хората, трябва по-рано да отидеш при Бога, инак нямаш капитал. Като обичаш някого, той и след хиляди години държи в съзнанието си, че го обичаш. Ще обичаме този Бог, който се проявява във всички хора. Вярата е път към Бога, а при Любовта имаме общение с Бога.
към текста >>

Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми.
Ако вложите в себе си идеята за съществуването на Бога, пред вас стои едно велико бъдеще. Стани тръба, чрез която Бог да помага на своите деца, на твоите ближни. Хората мислят, че се обичат един друг. Аз вярвам в тяхната любов само, ако обичат Бога. Ако не Го обичат, любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен докато се е разгорял и щом изгори, нищо не остава от него. Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми. Христос казва: „Вам е дадено да разберете, а не на другите.“ А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. И след още две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Това е за посветените: Любовта е врата за Мъдростта и Истината, Истината е врата за Любовта и Мъдростта, а Мъдростта е врата за приложение на Истината и Любовта. Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога и ще ги обичат – това е тайната!
към текста >>

Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази.
А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже още у тях това съзнание го няма. Другият закон е: каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към теб. Не можеш да обичаш Бога и хората да се отнасят зле с теб. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази. Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа. Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат.
към текста >>

Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа.
Другият закон е: каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към теб. Не можеш да обичаш Бога и хората да се отнасят зле с теб. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази. Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа. Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне. Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни.
към текста >>

Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат.
Измениш ли своето отношение към Бога, обикнеш ли Бога, и този човек ще се измени – няма да те мрази. Мрази те, понеже ти нямаш правилно отношение към Бога. Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа. Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне. Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни. Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици.
към текста >>

Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни.
Има една Истина, в която, като се убеди, човек ще има една непоклатима основа. Всеки ден да отиваме при Бога, да чуем една дума от Него и тогава ще бъдем весели и ще свършим най-хубавите работи. Ще се молиш, додето чуеш една дума от Бога. Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне. Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни. Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса.
към текста >>

Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици.
Когато човек обикне Бога, тогава всички цветя, треви, дървета, всички същества ще му се усмихнат. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди; имаш ли го, всеки ще те посрещне. Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни. Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса. Тези, които имат любов към ближния, имат добро сърце. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него.
към текста >>

С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса.
Казано е: „Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не си примирен с другите, значи пътищата ти не са благоугодни. Един брат попита: „Как да се разбират думите на апостол Яков: „Как ще обичаш Бога, когото не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса. Тези, които имат любов към ближния, имат добро сърце. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него. Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната Любов на Земята? “
към текста >>

За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него.
Апостол Яков е говорил това на светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които били съвсем далеч да разберат мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния, човек отчасти разрешава въпроса. Тези, които имат любов към ближния, имат добро сърце. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него. Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната Любов на Земята? “ Често причината да няма реализиране на тази Висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив.
към текста >>

Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив.
За да премине към Новата любов, човек трябва да държи в себе си Бог като висок идеал и да работи за Него. Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната Любов на Земята? “ Често причината да няма реализиране на тази Висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват. Човек е готов всяка друга идея, всичко да пожертва заради Любовта към Бога; без нея има разочарование, щастието му е в любовта към Бога. В разговора стана дума за прощаването. Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. Дали заслужава или не, това ще го оставиш настрана, за Бога ще го обичаш.
към текста >>

Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват.
Една сестра попита: „Защо няма образци на идеалната Любов на Земята? “ Често причината да няма реализиране на тази Висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват. Човек е готов всяка друга идея, всичко да пожертва заради Любовта към Бога; без нея има разочарование, щастието му е в любовта към Бога. В разговора стана дума за прощаването. Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. Дали заслужава или не, това ще го оставиш настрана, за Бога ще го обичаш. Някой ти е неприятен, но за Господа да ти е приятен.
към текста >>

Човек е готов всяка друга идея, всичко да пожертва заради Любовта към Бога; без нея има разочарование, щастието му е в любовта към Бога.
“ Често причината да няма реализиране на тази Висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни с нищо своята Любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват. Човек е готов всяка друга идея, всичко да пожертва заради Любовта към Бога; без нея има разочарование, щастието му е в любовта към Бога. В разговора стана дума за прощаването. Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, това не е прощаване. Дали заслужава или не, това ще го оставиш настрана, за Бога ще го обичаш. Някой ти е неприятен, но за Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и ти не можеш да превъзмогнеш това, тогава не си разбрал.
към текста >>

3. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

От Любовта може да се съди доколко човек е разумен.
Синият цвят действа успокоително; ако си разтревожен и известно време гледаш сини цветя, успокояваш се. А жълтото действа на ума. Един автомобил мина по шосето покрай нас и от прозореца му някой извика: „Благ е животът ваш! “ Отвори се разговор, в който Учителя изказа следните мисли: Любовта е една велика проява на Разумния живот. От Любовта може да се съди доколко човек е разумен. Винаги трябва да знаете, че Любовта е най-великото, най-разумното нещо. Не разделяйте Любовта от разумното. Всякога считай, че когото обичаш е разумен. Не можеш да обичаш това, което не е разумно. Като обикнеш някого, ще станеш сляп за всичките му недъзи и в него ще се породи желание да се повдигне.
към текста >>

Тя превързва раните на човека и отминава.
Не можеш да обичаш това, което не е разумно. Като обикнеш някого, ще станеш сляп за всичките му недъзи и в него ще се породи желание да се повдигне. Няма ли ги тези два процеса, тогава Любовта не може да се прояви. В Любовта има жест – когато дава, дава щедро. Любовта има голяма задача. Тя превързва раните на човека и отминава. Щом дойде до отрицателните неща, тогава казва: „Можеш да живееш и без мен“ и я няма. Щом тя се изгуби, всички страдания идват. Закон е: най-първо започни с Бога и тогава ще свършиш с хората добре. Ако човек обича Бога, той ще обича и хората повече, отколкото те даже могат да носят. Любовта е Божествена, ако едно същество минава през центъра на другото същество и обратно.
към текста >>

Ако човек обича Бога, той ще обича и хората повече, отколкото те даже могат да носят.
Любовта има голяма задача. Тя превързва раните на човека и отминава. Щом дойде до отрицателните неща, тогава казва: „Можеш да живееш и без мен“ и я няма. Щом тя се изгуби, всички страдания идват. Закон е: най-първо започни с Бога и тогава ще свършиш с хората добре. Ако човек обича Бога, той ще обича и хората повече, отколкото те даже могат да носят. Любовта е Божествена, ако едно същество минава през центъра на другото същество и обратно. Когато едно същество минава през Божественото, свързва се с Великата Реалност, която живее в другото същество; Любовта е Божествена. Когато едно същество минава не през центъра на друго същество, в този случай Любовта е по-слаба. Когато едно същество покрива другото, това е обсебване. Любовта ти към някого трябва да дава на теб и на обичания от теб подтик за работа в Живота и взаимопомощ.
към текста >>

Същото става между човека и Бога, между човек и човек.
Реките се сливат една в друга. Преливането на душите е един вътрешен процес. Реките се сливат и бреговете преливат. Когато реките не се сливат, бреговете не преливат. И двата процеса вървят едновременно и точно това съществува в Природата между съществата. Същото става между човека и Бога, между човек и човек. При сливането става преливане от едната душа в другата. Това сливане и преливане може да става само между две души, между които има Любов. Същото е при нашите отношения към Бога. Във време на молитва да се почувства Любов към Бога, за да се реализира сливане и преливане. Затова основата на всяка молитва е Любовта към Бога.
към текста >>

Един светия, един напреднал човек изпитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава има блаженство, чувства Бог във всичко и обича Бог във всички.
При сливането става преливане от едната душа в другата. Това сливане и преливане може да става само между две души, между които има Любов. Същото е при нашите отношения към Бога. Във време на молитва да се почувства Любов към Бога, за да се реализира сливане и преливане. Затова основата на всяка молитва е Любовта към Бога. Един светия, един напреднал човек изпитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава има блаженство, чувства Бог във всичко и обича Бог във всички. Всички други състояния на Любовта са Духовна любов, а не Божествена. Всеки светия е толкова влюбен, че от Любов е забравил светските неща. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил и да се облича. Идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко и докато чака писма отгоре, понякога ще поплаче за онова, което е видял. Един брат каза: „Учителю, наскоро почувствах във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте, и почнах да плача.
към текста >>

Всеки светия е толкова влюбен, че от Любов е забравил светските неща.
Същото е при нашите отношения към Бога. Във време на молитва да се почувства Любов към Бога, за да се реализира сливане и преливане. Затова основата на всяка молитва е Любовта към Бога. Един светия, един напреднал човек изпитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава има блаженство, чувства Бог във всичко и обича Бог във всички. Всички други състояния на Любовта са Духовна любов, а не Божествена. Всеки светия е толкова влюбен, че от Любов е забравил светските неща. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил и да се облича. Идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко и докато чака писма отгоре, понякога ще поплаче за онова, което е видял. Един брат каза: „Учителю, наскоро почувствах във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте, и почнах да плача. В беседата Вие казахте, че когато човек обича, Духът го е посетил.“ Христос казва: „Аз не съм от този свят, както и вие не сте от този свят.“ С това Христос иска да каже, че който обича, не е от този свят.
към текста >>

В беседата Вие казахте, че когато човек обича, Духът го е посетил.“
Всички други състояния на Любовта са Духовна любов, а не Божествена. Всеки светия е толкова влюбен, че от Любов е забравил светските неща. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил и да се облича. Идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко и докато чака писма отгоре, понякога ще поплаче за онова, което е видял. Един брат каза: „Учителю, наскоро почувствах във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте, и почнах да плача. В беседата Вие казахте, че когато човек обича, Духът го е посетил.“ Христос казва: „Аз не съм от този свят, както и вие не сте от този свят.“ С това Христос иска да каже, че който обича, не е от този свят. Който люби с Божествена Любов, той е от посветените. Хората знаят за елементарните работи, но тепърва трябва да учат що е Любов. Те говорят на невежествен език за Любовта. Те са както някой, който говори за художество, а не знае да рисува.
към текста >>

Много е важна проводимостта на човека за Любовта.
А това става чрез приготовление и чрез добър живот. Изисква се да бъдеш чист, добър, разумен, да имаш вяра, надежда. За да бъдеш добър проводник, трябва да имаш необходимите качества, та да предизвикаш добра проводимост и тогава ще влезе в теб Висшето, Разумното. И ще научиш неща, които не се обясняват, но се опитват. Например можеш да говориш за сладчината на захарта някому, само ако той има малко опитност в това. Много е важна проводимостта на човека за Любовта. Ако човек има облаци в мисловния и в чувствения си свят, той не може да възприеме Божествената вълна на Любов, която иде отгоре, но ако е чисто Небето му, ще я възприеме. По-хубаво нещо от Любовта няма. Който съжалява, че обича, се заблуждава. Ако се откажеш от любовта, съкращаваш живота си. Та във вашата градина на Любов, разработвайте всички цветя и посаждайте нови.
към текста >>

Ако човек има облаци в мисловния и в чувствения си свят, той не може да възприеме Божествената вълна на Любов, която иде отгоре, но ако е чисто Небето му, ще я възприеме.
Изисква се да бъдеш чист, добър, разумен, да имаш вяра, надежда. За да бъдеш добър проводник, трябва да имаш необходимите качества, та да предизвикаш добра проводимост и тогава ще влезе в теб Висшето, Разумното. И ще научиш неща, които не се обясняват, но се опитват. Например можеш да говориш за сладчината на захарта някому, само ако той има малко опитност в това. Много е важна проводимостта на човека за Любовта. Ако човек има облаци в мисловния и в чувствения си свят, той не може да възприеме Божествената вълна на Любов, която иде отгоре, но ако е чисто Небето му, ще я възприеме. По-хубаво нещо от Любовта няма. Който съжалява, че обича, се заблуждава. Ако се откажеш от любовта, съкращаваш живота си. Та във вашата градина на Любов, разработвайте всички цветя и посаждайте нови. Един брат попита: „Има ли нещо по-съвършено от мисълта?
към текста >>

Ако не мисли, човек не може да обича.
Та във вашата градина на Любов, разработвайте всички цветя и посаждайте нови. Един брат попита: „Има ли нещо по-съвършено от мисълта? “ По-съвършено от Любовта няма, но за да я разбереш на Земята, трябва да има мисъл. Мисълта е среда, през която се предава Любовта. Ако не мисли, човек не може да обича. Вън от мисълта, Любовта е непонятна. Ние се стремим към Съвършената любов! Това търсим! Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Да проявяваме онази Любов, която никога не пресъхва.
към текста >>

Писанието нали казва: „Написан е Божият закон в сърцата ни.“ Всеки човек е една книга и когато го обичаме, ние я четем, а когато не го обичаме, книгата остава неразбираема.
В Божествения свят живите книги се радват, когато ги четат. На Земята защо ли скърбим? Понеже хората минават покрай нас без да ни четат. Когато ние се зачетем в това, което Бог е писал в една жива книга, ние обичаме. Да ни обичат, това значи да изчетат какво е писал Бог в нас. Писанието нали казва: „Написан е Божият закон в сърцата ни.“ Всеки човек е една книга и когато го обичаме, ние я четем, а когато не го обичаме, книгата остава неразбираема. Една сестра попита: „Какво се разбира, дето казвате, че човек не трябва да се привързва към тази или онази форма? “ Във формите, които среща, човек трябва да види Божественото, но да не спре на тях, а да продължи по-нататък. Човек е част, а Бог е Цялото. Ти ще се привързваш не за частта, а за Цялото.
към текста >>

Една сестра попита: „Какво се разбира, дето казвате, че човек не трябва да се привързва към тази или онази форма?
На Земята защо ли скърбим? Понеже хората минават покрай нас без да ни четат. Когато ние се зачетем в това, което Бог е писал в една жива книга, ние обичаме. Да ни обичат, това значи да изчетат какво е писал Бог в нас. Писанието нали казва: „Написан е Божият закон в сърцата ни.“ Всеки човек е една книга и когато го обичаме, ние я четем, а когато не го обичаме, книгата остава неразбираема. Една сестра попита: „Какво се разбира, дето казвате, че човек не трябва да се привързва към тази или онази форма? “ Във формите, които среща, човек трябва да види Божественото, но да не спре на тях, а да продължи по-нататък. Човек е част, а Бог е Цялото. Ти ще се привързваш не за частта, а за Цялото. Неизказаната любов е Реалната любов.
към текста >>

Във формите, които среща, човек трябва да види Божественото, но да не спре на тях, а да продължи по-нататък.
Когато ние се зачетем в това, което Бог е писал в една жива книга, ние обичаме. Да ни обичат, това значи да изчетат какво е писал Бог в нас. Писанието нали казва: „Написан е Божият закон в сърцата ни.“ Всеки човек е една книга и когато го обичаме, ние я четем, а когато не го обичаме, книгата остава неразбираема. Една сестра попита: „Какво се разбира, дето казвате, че човек не трябва да се привързва към тази или онази форма? “ Във формите, които среща, човек трябва да види Божественото, но да не спре на тях, а да продължи по-нататък. Човек е част, а Бог е Цялото. Ти ще се привързваш не за частта, а за Цялото. Неизказаната любов е Реалната любов. Учителя запя думите: „О, Неизказана любов! “
към текста >>

Човек е част, а Бог е Цялото.
Да ни обичат, това значи да изчетат какво е писал Бог в нас. Писанието нали казва: „Написан е Божият закон в сърцата ни.“ Всеки човек е една книга и когато го обичаме, ние я четем, а когато не го обичаме, книгата остава неразбираема. Една сестра попита: „Какво се разбира, дето казвате, че човек не трябва да се привързва към тази или онази форма? “ Във формите, които среща, човек трябва да види Божественото, но да не спре на тях, а да продължи по-нататък. Човек е част, а Бог е Цялото. Ти ще се привързваш не за частта, а за Цялото. Неизказаната любов е Реалната любов. Учителя запя думите: „О, Неизказана любов! “ Бог е това!
към текста >>

При Божествената Любов човек има любов към всички същества и голямата Радост, която изпитва, е присъствието на Бога, който обича и змиите, и зверовете, и червеите наравно с вас.
Да, някой ви обича, услужва ви и като проявява така любовта си, това е Божествена Любов. Обаче по този въпрос има и една друга, по-дълбока, вътрешна страна – преживяванията вътре, които остават скрити, са Божественото, Реалното. Изявява ли се вече Любовта, тя не е любов. Сега тя не може да се изяви във физическия свят в своята пълнота, защото тук е много груба материята, но в бъдеще ще може да се проявява и тук така, както в Божествения свят. Щастието е във възприемането на Божествената Любов. При Божествената Любов човек има любов към всички същества и голямата Радост, която изпитва, е присъствието на Бога, който обича и змиите, и зверовете, и червеите наравно с вас. И от това състояние по-високо няма. Милиарди са изразходвали отгоре, за да ни дадат днешния хубав ден. Никой цар не може да направи това. Колко е часа, каква е температурата, колко души са се записали на тази екскурзия? Беше 12 ч.
към текста >>

4. 3_28 ) Поставете телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек е с вдигнати рамена, това показва, че се чуди какво да прави.
Дошло е време съвременният свят да изучи човешкото тяло и тогава ще се построи една социална наука според нуждите на хората. Писанието казва: „Поставете телата си в жертва жива, свята и благоугодна Богу.“ Писанието казва още, че тялото е храм на Бога, което значи, че ще влизаш вътре в този храм и ще учиш. Християните все още не учат в този храм и си остават невежи. Кръстът трябва да бъде тесничък и като се удвои трябва да даде широчината при рамената. А ако се удвои широчината на ръката при китката трябва да даде широчината на шията. Когато човек е с вдигнати рамена, това показва, че се чуди какво да прави. Той е като едно растение, което е младо, стреми се нагоре, но се чуди. А когато рамената са насочени надолу, човек се сравнява с едно старо дърво, което е високо; той се чувства силен и поглежда надолу с високо мнение за себе си. А когато рамената са хоризонтални, това е хубав признак и показва, че човек е на екватора, в равновесие. Разстоянието от пъпа до края на ръцете, които са издигнати над главата, е равно на разстоянието от пъпа до края на краката. Главата съставлява капиталовложението, лицето представлява капитала в обръщение, а ръката показва печалбата.
към текста >>

А когато рамената са насочени надолу, човек се сравнява с едно старо дърво, което е високо; той се чувства силен и поглежда надолу с високо мнение за себе си.
Християните все още не учат в този храм и си остават невежи. Кръстът трябва да бъде тесничък и като се удвои трябва да даде широчината при рамената. А ако се удвои широчината на ръката при китката трябва да даде широчината на шията. Когато човек е с вдигнати рамена, това показва, че се чуди какво да прави. Той е като едно растение, което е младо, стреми се нагоре, но се чуди. А когато рамената са насочени надолу, човек се сравнява с едно старо дърво, което е високо; той се чувства силен и поглежда надолу с високо мнение за себе си. А когато рамената са хоризонтални, това е хубав признак и показва, че човек е на екватора, в равновесие. Разстоянието от пъпа до края на ръцете, които са издигнати над главата, е равно на разстоянието от пъпа до края на краката. Главата съставлява капиталовложението, лицето представлява капитала в обръщение, а ръката показва печалбата. Умът е физическата страна на Божествения свят, мозъкът е физическа страна на ума, а човешката глава е резултат на човешкия Дух. Душата работи чрез сърцето, а Духът – чрез ума.
към текста >>

А когато рамената са хоризонтални, това е хубав признак и показва, че човек е на екватора, в равновесие.
Кръстът трябва да бъде тесничък и като се удвои трябва да даде широчината при рамената. А ако се удвои широчината на ръката при китката трябва да даде широчината на шията. Когато човек е с вдигнати рамена, това показва, че се чуди какво да прави. Той е като едно растение, което е младо, стреми се нагоре, но се чуди. А когато рамената са насочени надолу, човек се сравнява с едно старо дърво, което е високо; той се чувства силен и поглежда надолу с високо мнение за себе си. А когато рамената са хоризонтални, това е хубав признак и показва, че човек е на екватора, в равновесие. Разстоянието от пъпа до края на ръцете, които са издигнати над главата, е равно на разстоянието от пъпа до края на краката. Главата съставлява капиталовложението, лицето представлява капитала в обръщение, а ръката показва печалбата. Умът е физическата страна на Божествения свят, мозъкът е физическа страна на ума, а човешката глава е резултат на човешкия Дух. Душата работи чрез сърцето, а Духът – чрез ума. Белите дробове са резултатът на човешката душа, а стомахът е физическият човек.
към текста >>

Белите дробове са резултатът на човешката душа, а стомахът е физическият човек.
А когато рамената са хоризонтални, това е хубав признак и показва, че човек е на екватора, в равновесие. Разстоянието от пъпа до края на ръцете, които са издигнати над главата, е равно на разстоянието от пъпа до края на краката. Главата съставлява капиталовложението, лицето представлява капитала в обръщение, а ръката показва печалбата. Умът е физическата страна на Божествения свят, мозъкът е физическа страна на ума, а човешката глава е резултат на човешкия Дух. Душата работи чрез сърцето, а Духът – чрез ума. Белите дробове са резултатът на човешката душа, а стомахът е физическият човек. Във формите на тялото, където е издуто, налягането е отвътре, а където е вдлъбнато, налягането е отвън. Във френологията американците и англичаните дойдоха до една граница, където спряха; оттам нататък им трябват нови хоризонти и интуиция. Съвременните физиономисти нямат максими кога лицето е нормално, не знаят кои са мерките. Има правила при каква дължина носът трябва да има еди-каква ширина. Когато носът е по-широк, чувствата преобладават, а когато е по-дълъг и по-тесен, умът преобладава.
към текста >>

Светските способности са поставени по-долу, духовните – по-високо, а умствените и Божествените – най-горе на главата.
Има правила при каква дължина носът трябва да има еди-каква ширина. Когато носът е по-широк, чувствата преобладават, а когато е по-дълъг и по-тесен, умът преобладава. Фигура 9 Когато една част на мозъка е била активна и е действала, там костта на черепа е станала тънка и обратно. Да разгледаме човешката глава (виж Фигура 9). Светските способности са поставени по-долу, духовните – по-високо, а умствените и Божествените – най-горе на главата. Някой човек ти е приятен, понеже у него е развит центърът на справедливостта (С), или центъра на милосърдието, който е горе на главата, малко отпред (В), или пък центъра на Любовта към Бога, който е горе на главата (А). Центърът на музиката е над външния край на веждите и по челото нагоре (D). Центърът на разсъдливостта (Е), центърът на интуицията (F) и центърът на въображението (G) е на горната част на челото. Центърът на алчността е над ушите и малко напред (Н). Центърът на индивидуалността е между веждите (J).
към текста >>

Някой човек ти е приятен, понеже у него е развит центърът на справедливостта (С), или центъра на милосърдието, който е горе на главата, малко отпред (В), или пък центъра на Любовта към Бога, който е горе на главата (А).
Когато носът е по-широк, чувствата преобладават, а когато е по-дълъг и по-тесен, умът преобладава. Фигура 9 Когато една част на мозъка е била активна и е действала, там костта на черепа е станала тънка и обратно. Да разгледаме човешката глава (виж Фигура 9). Светските способности са поставени по-долу, духовните – по-високо, а умствените и Божествените – най-горе на главата. Някой човек ти е приятен, понеже у него е развит центърът на справедливостта (С), или центъра на милосърдието, който е горе на главата, малко отпред (В), или пък центъра на Любовта към Бога, който е горе на главата (А). Центърът на музиката е над външния край на веждите и по челото нагоре (D). Центърът на разсъдливостта (Е), центърът на интуицията (F) и центърът на въображението (G) е на горната част на челото. Центърът на алчността е над ушите и малко напред (Н). Центърът на индивидуалността е между веждите (J). От двете страни на челото е центъра на причинността (К), а между двата центъра на причинността е центърът на сравнението, малко над центъра на челото (L).
към текста >>

Генералите имат широка глава, не им мигва окото при опасност; ако някой човек има тясна глава, не става генерал от него.
Центърът на музиката е над външния край на веждите и по челото нагоре (D). Центърът на разсъдливостта (Е), центърът на интуицията (F) и центърът на въображението (G) е на горната част на челото. Центърът на алчността е над ушите и малко напред (Н). Центърът на индивидуалността е между веждите (J). От двете страни на челото е центъра на причинността (К), а между двата центъра на причинността е центърът на сравнението, малко над центъра на челото (L). Генералите имат широка глава, не им мигва окото при опасност; ако някой човек има тясна глава, не става генерал от него. Когато главата горе е вдлъбната, това показва слабо развито религиозно чувство. Да кажем, че си наследил от баща си широка глава и затова кипваш; тогава ще пратиш енергия и кръв към челото и към горната част на главата. В Бостън дъщерята на един богат американец се влюбила в един момък. Бащата пратил портрета на един френолог и той казал да не я дава на този човек, защото той ще я убие. И бащата не оженил дъщеря си за него.
към текста >>

Бащата пратил портрета на един френолог и той казал да не я дава на този човек, защото той ще я убие.
От двете страни на челото е центъра на причинността (К), а между двата центъра на причинността е центърът на сравнението, малко над центъра на челото (L). Генералите имат широка глава, не им мигва окото при опасност; ако някой човек има тясна глава, не става генерал от него. Когато главата горе е вдлъбната, това показва слабо развито религиозно чувство. Да кажем, че си наследил от баща си широка глава и затова кипваш; тогава ще пратиш енергия и кръв към челото и към горната част на главата. В Бостън дъщерята на един богат американец се влюбила в един момък. Бащата пратил портрета на един френолог и той казал да не я дава на този човек, защото той ще я убие. И бащата не оженил дъщеря си за него. Същият момък се събрал с друга жена и след една година я убил. Един брат пожела: „Кажете нещо за косата.“ Когато косата на човека стърчи нагоре, този човек прилича на нива, чиито класове са празни и затова стърчат. В косата на електричните хора се събира повече електричество и тя щръква.
към текста >>

Когато косата на човека стърчи нагоре, този човек прилича на нива, чиито класове са празни и затова стърчат.
В Бостън дъщерята на един богат американец се влюбила в един момък. Бащата пратил портрета на един френолог и той казал да не я дава на този човек, защото той ще я убие. И бащата не оженил дъщеря си за него. Същият момък се събрал с друга жена и след една година я убил. Един брат пожела: „Кажете нещо за косата.“ Когато косата на човека стърчи нагоре, този човек прилича на нива, чиито класове са празни и затова стърчат. В косата на електричните хора се събира повече електричество и тя щръква. Такава коса показва повече електричество и по-малко магнетизъм, а улегналата коса показва обратното. Космите са все антени – имате 250 хиляди антени за съобщение с Космоса. Отвсякъде можете да добиете знание, с всеки косъм приемате енергия. Те не са без причина и не е хубаво да падат.
към текста >>

Като пипнеш космите на един човек, ще познаеш как е живял той, дядо му, прадядо му.
Космите са все антени – имате 250 хиляди антени за съобщение с Космоса. Отвсякъде можете да добиете знание, с всеки косъм приемате енергия. Те не са без причина и не е хубаво да падат. Колкото условията на живота са по-тежки, толкова космите са по-дебели. Колкото условията са по-благоприятни, толкова космите са по-тънки. Като пипнеш космите на един човек, ще познаеш как е живял той, дядо му, прадядо му. Гладки трябва да станат космите. Щом характерът е мек, космите са меки. Щом характерът е остър, то и космите са остри, твърди. Защо си миете космите на главата? Понеже от праха по тях не може да възприемате сили от Природата и тогава космите не могат да работят добре като антени.
към текста >>

Човек с къса коса всякога става много активен, а който е с дълги коси, става магнетичен.
Гладки трябва да станат космите. Щом характерът е мек, космите са меки. Щом характерът е остър, то и космите са остри, твърди. Защо си миете космите на главата? Понеже от праха по тях не може да възприемате сили от Природата и тогава космите не могат да работят добре като антени. Човек с къса коса всякога става много активен, а който е с дълги коси, става магнетичен. Когато човек има дълга коса, е по-спокоен. Дългите коси са по-добри проводници, а късите – по-лоши проводници. Който иска да бъде енергичен, да остриже косата си. А който иска мекота, да остави косата си по-дълга. Някои сестри, които си пуснаха косите, са по-разположени.
към текста >>

Когато човек има дълга коса, е по-спокоен.
Щом характерът е мек, космите са меки. Щом характерът е остър, то и космите са остри, твърди. Защо си миете космите на главата? Понеже от праха по тях не може да възприемате сили от Природата и тогава космите не могат да работят добре като антени. Човек с къса коса всякога става много активен, а който е с дълги коси, става магнетичен. Когато човек има дълга коса, е по-спокоен. Дългите коси са по-добри проводници, а късите – по-лоши проводници. Който иска да бъде енергичен, да остриже косата си. А който иска мекота, да остави косата си по-дълга. Някои сестри, които си пуснаха косите, са по-разположени. Американците тичат, бягат, като че ли корабите им потъват, и затова косите им са окапали.
към текста >>

Когато човек има магнетичен характер, то в космите отива магнетизъм и те не окапват.
Дългите коси са по-добри проводници, а късите – по-лоши проводници. Който иска да бъде енергичен, да остриже косата си. А който иска мекота, да остави косата си по-дълга. Някои сестри, които си пуснаха косите, са по-разположени. Американците тичат, бягат, като че ли корабите им потъват, и затова косите им са окапали. Когато човек има магнетичен характер, то в космите отива магнетизъм и те не окапват. А когато има притеснение между ума и сърцето, косата става къдрава.
към текста >>

5. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме.
Стана въпрос за будността на съзнанието. Има един апаш, с когото не можете да се справите. Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат, защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре.
към текста >>

В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му.
Трябва солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре. Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш. Не знаем как да запазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и смучат кръв; има и психически комари, които ви обезсърчават, изсмуквайки енергията.
към текста >>

Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре.
Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек да знае в дадения случай дали страданието е негово или чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме. Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например, някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и вие сте вързани. В човека има паразити, които искат да го заблудят и след това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре, но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат вътре. Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че нищо нямаш. Не знаем как да запазим това, което имаме. Комарите си забиват хобота и смучат кръв; има и психически комари, които ви обезсърчават, изсмуквайки енергията. Трябва да се освободим от ненужния тормоз на низшите същества.
към текста >>

Човек никога не трябва да подпушва Божественото в себе си.
Трябва да се освободим от ненужния тормоз на низшите същества. Христос дойде да освободи човечеството от някои същества, на които хората са били пленници. Да, силата е там: съзнателният живот да коригира нещата. Има известни формули, но не смея да ги давам, понеже нямате ритъм и не ги правите със сърце. А и понякога уж стреляте патрони във въздуха, но може да направите пакост. Човек никога не трябва да подпушва Божественото в себе си. Когато го подпушва, той разрушава себе си. Когато човек иска да уреди по човешки начин своите работи, той си създава своето нещастие; с други думи, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си и то ще уреди неговите работи. Необходимо е ново възпитание, ново разбиране, нови пътища. Може да турите в стаята си чисти или мътни стъкла; в единия случай няма да пропущат изобилно светлина, но ако турите съвършено кристални стъкла, ще бъде още по-добре. Който много знае и не прилага, много страда.
към текста >>

Когато човек иска да уреди по човешки начин своите работи, той си създава своето нещастие; с други думи, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си и то ще уреди неговите работи.
Да, силата е там: съзнателният живот да коригира нещата. Има известни формули, но не смея да ги давам, понеже нямате ритъм и не ги правите със сърце. А и понякога уж стреляте патрони във въздуха, но може да направите пакост. Човек никога не трябва да подпушва Божественото в себе си. Когато го подпушва, той разрушава себе си. Когато човек иска да уреди по човешки начин своите работи, той си създава своето нещастие; с други думи, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си и то ще уреди неговите работи. Необходимо е ново възпитание, ново разбиране, нови пътища. Може да турите в стаята си чисти или мътни стъкла; в единия случай няма да пропущат изобилно светлина, но ако турите съвършено кристални стъкла, ще бъде още по-добре. Който много знае и не прилага, много страда. Не от много знание, но от неприлагане страда човек. Цялото човечество преминава в нова фаза и става един преврат.
към текста >>

Не от много знание, но от неприлагане страда човек.
Когато го подпушва, той разрушава себе си. Когато човек иска да уреди по човешки начин своите работи, той си създава своето нещастие; с други думи, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си и то ще уреди неговите работи. Необходимо е ново възпитание, ново разбиране, нови пътища. Може да турите в стаята си чисти или мътни стъкла; в единия случай няма да пропущат изобилно светлина, но ако турите съвършено кристални стъкла, ще бъде още по-добре. Който много знае и не прилага, много страда. Не от много знание, но от неприлагане страда човек. Цялото човечество преминава в нова фаза и става един преврат. Хората не могат вече да живеят по старому. Старата черупка се пука и пилето или трябва да се измъти, или трябва да умре – едно от двете. Някой жали за старото, а върху старите клончета се раждат младите и тук страхът е неестествен. В Елада разказвали, че хората видели в морето една голяма костена жаба и помислили, че това е остров.
към текста >>

Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома.
Под лесен път се разбира обикновен житейски път. Красивият път с големите постижения и успех е Божественият път, който всъщност е истински лесният път. За предпочитане е по-ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-късното. В това отношение в Евангелието имаме прекрасен пример с разумните и неразумните девици. Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки характер. Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома. После бабата си показала истинското лице, което момъкът е трябвало да провери отначало. Също така и вие имате много свои идеи, които трябва да проверите какви са всъщност. Хората не бива да бъдат свинопасци. Злоба, омраза, нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща си.
към текста >>

са свинете, които човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща си.
Един човек се оженил за една баба, която била дегизирана като млада мома. После бабата си показала истинското лице, което момъкът е трябвало да провери отначало. Също така и вие имате много свои идеи, които трябва да проверите какви са всъщност. Хората не бива да бъдат свинопасци. Злоба, омраза, нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща си. Няма какво да стоиш при тях и да слушаш грухтенето им, върви си по своята работа; не ги пъди, а ги напусни, защото ако ги изгониш, те пак ще се върнат. Човек трябва да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания и постъпки. Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния багаж и да задържи най-ценното, което може да приложи в дадения случай. Човек трябва да потърси пътища, за да се освободи от чуждите мисли в себе си, които го отклоняват. Както има пет степени хора – обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители, също така има и пет категории мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

Човек трябва да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания и постъпки.
Също така и вие имате много свои идеи, които трябва да проверите какви са всъщност. Хората не бива да бъдат свинопасци. Злоба, омраза, нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща си. Няма какво да стоиш при тях и да слушаш грухтенето им, върви си по своята работа; не ги пъди, а ги напусни, защото ако ги изгониш, те пак ще се върнат. Човек трябва да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания и постъпки. Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния багаж и да задържи най-ценното, което може да приложи в дадения случай. Човек трябва да потърси пътища, за да се освободи от чуждите мисли в себе си, които го отклоняват. Както има пет степени хора – обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители, също така има и пет категории мисли, чувства и постъпки. Например ти сега можеш да имаш една обикновена мисъл, друг път можеш да имаш талантлива или гениална мисъл и пр. Трябва да различаваме мислите.
към текста >>

Човек трябва да потърси пътища, за да се освободи от чуждите мисли в себе си, които го отклоняват.
Злоба, омраза, нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща си. Няма какво да стоиш при тях и да слушаш грухтенето им, върви си по своята работа; не ги пъди, а ги напусни, защото ако ги изгониш, те пак ще се върнат. Човек трябва да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания и постъпки. Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва от ненужния багаж и да задържи най-ценното, което може да приложи в дадения случай. Човек трябва да потърси пътища, за да се освободи от чуждите мисли в себе си, които го отклоняват. Както има пет степени хора – обикновени, талантливи, гениални, светии и Учители, също така има и пет категории мисли, чувства и постъпки. Например ти сега можеш да имаш една обикновена мисъл, друг път можеш да имаш талантлива или гениална мисъл и пр. Трябва да различаваме мислите. Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да знаете къде е Божественото.
към текста >>

Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние.
Трябва да различаваме мислите. Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да знаете къде е Божественото. Трябва да излезем от този свят на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония, където всичко е Радост и Веселие. Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви ще бъдат последствията от това? Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях.
към текста >>

Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние.
Има чувствания, които са животински, а има и такива, които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви ще бъдат последствията от това? Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях. Прахта в стаята влиза неканена. Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топлината в теб. Противоречията в живота са предмети за тълкувание.
към текста >>

В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях.
Когато казваме, че човек чувства, а не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви ще бъдат последствията от това? Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях. Прахта в стаята влиза неканена. Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топлината в теб. Противоречията в живота са предмети за тълкувание. Каквото и да се случи, онзи, който може да разгадава, няма какво да се смущава.
към текста >>

Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея.
Във физическия свят, когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва да се освободи от тях. Прахта в стаята влиза неканена. Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топлината в теб. Противоречията в живота са предмети за тълкувание. Каквото и да се случи, онзи, който може да разгадава, няма какво да се смущава. Когато човек действа без Божествена светлина, тогава се ражда злото, тогава идат катастрофите. Например човек се разгневи на някого и иска да го бие, без да разсъждава за последствията.
към текста >>

Когато човек действа без Божествена светлина, тогава се ражда злото, тогава идат катастрофите.
Прахта в стаята влиза неканена. Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топлината в теб. Противоречията в живота са предмети за тълкувание. Каквото и да се случи, онзи, който може да разгадава, няма какво да се смущава. Когато човек действа без Божествена светлина, тогава се ражда злото, тогава идат катастрофите. Например човек се разгневи на някого и иска да го бие, без да разсъждава за последствията. Една сестра попита: „Как да се вардим от лошите мисли? “ Мисли за доброто! Повдигни се пет пръста нагоре.
към текста >>

Например човек се разгневи на някого и иска да го бие, без да разсъждава за последствията.
Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина, ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и Топлината в теб. Противоречията в живота са предмети за тълкувание. Каквото и да се случи, онзи, който може да разгадава, няма какво да се смущава. Когато човек действа без Божествена светлина, тогава се ражда злото, тогава идат катастрофите. Например човек се разгневи на някого и иска да го бие, без да разсъждава за последствията. Една сестра попита: „Как да се вардим от лошите мисли? “ Мисли за доброто! Повдигни се пет пръста нагоре. Не влизай в долното течение; щом краката ти се допрат до него, ще влезеш под влиянието му.
към текста >>

Цяло изкуство е да знае човек как да използва благоприятните условия, които му се дават в момента.
Не влизай в долното течение; щом краката ти се допрат до него, ще влезеш под влиянието му. Някой път в теб проблясва нещо вътрешно изведнъж, а някой път – медлено . Свещта блесва отведнъж, а Слънцето изгрява медлено. Бързите неща са човешки, а Божествените методи са медлени. Когато влизаш където и да е, ограждай се, прави мислено светли кръгове около себе си и дълбоко дишане; чак след това влез, защото всички лоши влияния се премахват и така всичко се урежда. Цяло изкуство е да знае човек как да използва благоприятните условия, които му се дават в момента. Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик; никога не трябва да забравя – в каквото и среда да работи и да се намира. Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез теб самия, че няма време, че не си струва да бъдеш толкова добър, че нямаш средства и сили, че не бива толкова да постиш и да се молиш. Вторият глас е гласът на изкусителя. Странични втичания могат да стават в човека, но той трябва да ги отстрани. Веднъж поставили окото на един човек върху едното блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото с окото не се повдигало.
към текста >>

Странични втичания могат да стават в човека, но той трябва да ги отстрани.
Когато влизаш където и да е, ограждай се, прави мислено светли кръгове около себе си и дълбоко дишане; чак след това влез, защото всички лоши влияния се премахват и така всичко се урежда. Цяло изкуство е да знае човек как да използва благоприятните условия, които му се дават в момента. Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик; никога не трябва да забравя – в каквото и среда да работи и да се намира. Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез теб самия, че няма време, че не си струва да бъдеш толкова добър, че нямаш средства и сили, че не бива толкова да постиш и да се молиш. Вторият глас е гласът на изкусителя. Странични втичания могат да стават в човека, но той трябва да ги отстрани. Веднъж поставили окото на един човек върху едното блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото с окото не се повдигало. Натрупали много злато и пак не се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват. Вие имате връзка с Христа.
към текста >>

Веднъж поставили окото на един човек върху едното блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото с окото не се повдигало.
Цяло изкуство е да знае човек как да използва благоприятните условия, които му се дават в момента. Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик; никога не трябва да забравя – в каквото и среда да работи и да се намира. Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез теб самия, че няма време, че не си струва да бъдеш толкова добър, че нямаш средства и сили, че не бива толкова да постиш и да се молиш. Вторият глас е гласът на изкусителя. Странични втичания могат да стават в човека, но той трябва да ги отстрани. Веднъж поставили окото на един човек върху едното блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото с окото не се повдигало. Натрупали много злато и пак не се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват. Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и връзката сама ще се усилва.
към текста >>

Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват.
Вторият глас е гласът на изкусителя. Странични втичания могат да стават в човека, но той трябва да ги отстрани. Веднъж поставили окото на един човек върху едното блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото с окото не се повдигало. Натрупали много злато и пак не се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае много неща, очите отслабват. Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето.
към текста >>

Вътрешният човек е от Бога.
Вървете по този Път и връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре.
към текста >>

Божественото все нашепва на човека отвътре.
Всеки ден носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре. Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят.
към текста >>

Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него?
А вие, като мислите за миналото, изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре. Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви пресее.
към текста >>

Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса.
Сега трябва да турите основа; вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни. Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре. Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат.
към текста >>

Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си.
Когато направиш нещо и не го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които ти се нашепват отвътре. Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел-ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора.
към текста >>

Твоят Ангел-ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора.
Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре, но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви пресее. Малките грехове приличат на кръчмарска чаша – чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел-ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора. Някой ще те пита как ще живееш в бъдеще. Аз за бъдещето не мисля, мисля за днешния ден и вярвам, че следващият ще бъде по-добър, а третият ден ще бъде още по-добър. Който пита какво ще стане с него, не разбира живота. Животът от единия до другия край е Божествена красота. Един Учител препоръчал на двама свои ученици следното: на първия – когото срещне да му казва, че във всичко ще сполучи, а на другия – когото срещне, да му казва, че в нищо няма да сполучи.
към текста >>

“ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните.
Който пита какво ще стане с него, не разбира живота. Животът от единия до другия край е Божествена красота. Един Учител препоръчал на двама свои ученици следното: на първия – когото срещне да му казва, че във всичко ще сполучи, а на другия – когото срещне, да му казва, че в нищо няма да сполучи. Когато се върнал, вторият разправял, че много пъти бил бит. Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа! “ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как?
към текста >>

Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва.
Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа! “ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели. Със старото човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него. Когато се изхарчи нервната енергия, идват всички болести.
към текста >>

От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как?
“ Сегашните хора навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат да различат Божественото в себе си, поддават се и някой път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали другояче може. Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели. Със старото човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него. Когато се изхарчи нервната енергия, идват всички болести. Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търговец, който няма никакъв капитал.
към текста >>

Със старото човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него.
Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом дойде животинското в човека, братство и сестринство – всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове, които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича всички неприятели. Със старото човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него. Когато се изхарчи нервната енергия, идват всички болести. Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търговец, който няма никакъв капитал. Да няма изтичане на нервна енергия. Ако си кажеш: „Я го разбера, я не“ или „То моята се е свършила“, по този начин твоята нервна енергия изтича. Винаги човек трябва да има напрежение – да е напрегнат; тогава енергията идва и разумно се изразходва.
към текста >>

Винаги човек трябва да има напрежение – да е напрегнат; тогава енергията идва и разумно се изразходва.
Със старото човек трябва да се прости, което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от него. Когато се изхарчи нервната енергия, идват всички болести. Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търговец, който няма никакъв капитал. Да няма изтичане на нервна енергия. Ако си кажеш: „Я го разбера, я не“ или „То моята се е свършила“, по този начин твоята нервна енергия изтича. Винаги човек трябва да има напрежение – да е напрегнат; тогава енергията идва и разумно се изразходва. Тепърва трябва да се самовъзпитаваш. Човек е странник на Земята – все ще го повикат един ден, но кога и как не знае. Ще го повикат, когато не очаква, затова трябва да е готов. Когато си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час или за един ден цял един недобър минал живот. А когато се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот.
към текста >>

Човек е странник на Земята – все ще го повикат един ден, но кога и как не знае.
Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търговец, който няма никакъв капитал. Да няма изтичане на нервна енергия. Ако си кажеш: „Я го разбера, я не“ или „То моята се е свършила“, по този начин твоята нервна енергия изтича. Винаги човек трябва да има напрежение – да е напрегнат; тогава енергията идва и разумно се изразходва. Тепърва трябва да се самовъзпитаваш. Човек е странник на Земята – все ще го повикат един ден, но кога и как не знае. Ще го повикат, когато не очаква, затова трябва да е готов. Когато си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час или за един ден цял един недобър минал живот. А когато се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот. Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място. Така спестяваш време и достойнство.
към текста >>

Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място.
Тепърва трябва да се самовъзпитаваш. Човек е странник на Земята – все ще го повикат един ден, но кога и как не знае. Ще го повикат, когато не очаква, затова трябва да е готов. Когато си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час или за един ден цял един недобър минал живот. А когато се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял един хубав минал живот. Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място. Така спестяваш време и достойнство. Мислиш ли така, и в отсрещния ще се зароди желание да се отбие. Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не можеш да отидеш, вързани са ти краката. Обаче ключът на веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги, иди на чешмата и пий вода. Като минавате през царството на тъмните духове, минете оцапани и когато го прекосите, омийте се.
към текста >>

Когато човек работи в която и да е област и влага лични чувства, кръвта отива към центъра на личните чувства, а не към предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв.
Мислиш ли така, и в отсрещния ще се зароди желание да се отбие. Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не можеш да отидеш, вързани са ти краката. Обаче ключът на веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги, иди на чешмата и пий вода. Като минавате през царството на тъмните духове, минете оцапани и когато го прекосите, омийте се. Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи, за да не я познаят. Когато човек работи в която и да е област и влага лични чувства, кръвта отива към центъра на личните чувства, а не към предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв. Тогава човек не може да напредва нито умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива неговите висши центрове. Обаче престане ли да работи в областта на високите стремежи, кръвта отива отзад и тогава човек слиза до животински чувства – сърдене, каране, отмъщение, гняв. Тогава трябва да дойде някое Същество от Невидимия свят, за да го ръководи, защото инак ще си докара някое страдание. Животът е най-хубавата музика.
към текста >>

Тогава човек не може да напредва нито умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр.
Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не можеш да отидеш, вързани са ти краката. Обаче ключът на веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги, иди на чешмата и пий вода. Като минавате през царството на тъмните духове, минете оцапани и когато го прекосите, омийте се. Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи, за да не я познаят. Когато човек работи в която и да е област и влага лични чувства, кръвта отива към центъра на личните чувства, а не към предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв. Тогава човек не може да напредва нито умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива неговите висши центрове. Обаче престане ли да работи в областта на високите стремежи, кръвта отива отзад и тогава човек слиза до животински чувства – сърдене, каране, отмъщение, гняв. Тогава трябва да дойде някое Същество от Невидимия свят, за да го ръководи, защото инак ще си докара някое страдание. Животът е най-хубавата музика. Мъчно се живее, защото не знаем как да живеем.
към текста >>

Когато човек има висок стремеж, кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива неговите висши центрове.
Обаче ключът на веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги, иди на чешмата и пий вода. Като минавате през царството на тъмните духове, минете оцапани и когато го прекосите, омийте се. Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи, за да не я познаят. Когато човек работи в която и да е област и влага лични чувства, кръвта отива към центъра на личните чувства, а не към предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв. Тогава човек не може да напредва нито умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива неговите висши центрове. Обаче престане ли да работи в областта на високите стремежи, кръвта отива отзад и тогава човек слиза до животински чувства – сърдене, каране, отмъщение, гняв. Тогава трябва да дойде някое Същество от Невидимия свят, за да го ръководи, защото инак ще си докара някое страдание. Животът е най-хубавата музика. Мъчно се живее, защото не знаем как да живеем.
към текста >>

Обаче престане ли да работи в областта на високите стремежи, кръвта отива отзад и тогава човек слиза до животински чувства – сърдене, каране, отмъщение, гняв.
Като минавате през царството на тъмните духове, минете оцапани и когато го прекосите, омийте се. Един мъдрец прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи, за да не я познаят. Когато човек работи в която и да е област и влага лични чувства, кръвта отива към центъра на личните чувства, а не към предните и горните мозъчни центрове, които имат нужда от кръв. Тогава човек не може да напредва нито умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато човек има висок стремеж, кръвта отива в предните и горните части на мозъка и развива неговите висши центрове. Обаче престане ли да работи в областта на високите стремежи, кръвта отива отзад и тогава човек слиза до животински чувства – сърдене, каране, отмъщение, гняв. Тогава трябва да дойде някое Същество от Невидимия свят, за да го ръководи, защото инак ще си докара някое страдание. Животът е най-хубавата музика. Мъчно се живее, защото не знаем как да живеем.
към текста >>

6. 5_18 ) Свободен в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато се каже, че човек трябва да остави света, се подразбира не външно, а вътрешно.
СВОБОДЕН В СВЕТА Няколко братя и сестри посетиха Учителя. В разговора между другото Той каза: Да не оставиш света, но да си свободен в света. Когато се каже, че човек трябва да остави света, се подразбира не външно, а вътрешно. Ако изучите живота на пророците, ще се видите, че той е бил много труден, но те са имали богат вътрешен живот. Да си свободен, когато си между хората, е като да ходиш из гората и да зависи само от теб накъде да вървиш, какво ще набереш – дали малини или къпини, твой е изборът. Да си в света, но да си вън от него, значи да не ти се месят в твоята работа. Човек, като влезе в света, ще научи от него една добра черта: всеки един с голям интерес се е съсредоточил върху мислите, които го занимават. Някой казва: „Да напусна света!
към текста >>

Човек, като влезе в света, ще научи от него една добра черта: всеки един с голям интерес се е съсредоточил върху мислите, които го занимават.
Да не оставиш света, но да си свободен в света. Когато се каже, че човек трябва да остави света, се подразбира не външно, а вътрешно. Ако изучите живота на пророците, ще се видите, че той е бил много труден, но те са имали богат вътрешен живот. Да си свободен, когато си между хората, е като да ходиш из гората и да зависи само от теб накъде да вървиш, какво ще набереш – дали малини или къпини, твой е изборът. Да си в света, но да си вън от него, значи да не ти се месят в твоята работа. Човек, като влезе в света, ще научи от него една добра черта: всеки един с голям интерес се е съсредоточил върху мислите, които го занимават. Някой казва: „Да напусна света! “ Не, човек, като се отдалечава от хората, отчуждава се и остава без блага. Един брат попита: „Дали ще мога да подобря своята интуиция чрез медитация и чрез вътрешно учене, като се държа настрана от външните вълнения, или да я подобря чрез опитности във външния живот и с материална дейност? “ Когато човек плува в морето, трябва да си държи главата над водата.
към текста >>

“ Не, човек, като се отдалечава от хората, отчуждава се и остава без блага.
Ако изучите живота на пророците, ще се видите, че той е бил много труден, но те са имали богат вътрешен живот. Да си свободен, когато си между хората, е като да ходиш из гората и да зависи само от теб накъде да вървиш, какво ще набереш – дали малини или къпини, твой е изборът. Да си в света, но да си вън от него, значи да не ти се месят в твоята работа. Човек, като влезе в света, ще научи от него една добра черта: всеки един с голям интерес се е съсредоточил върху мислите, които го занимават. Някой казва: „Да напусна света! “ Не, човек, като се отдалечава от хората, отчуждава се и остава без блага. Един брат попита: „Дали ще мога да подобря своята интуиция чрез медитация и чрез вътрешно учене, като се държа настрана от външните вълнения, или да я подобря чрез опитности във външния живот и с материална дейност? “ Когато човек плува в морето, трябва да си държи главата над водата. Ако главата е във водата, нищо не може да направи; трябва да държи тялото си във водата, а главата – над нея. Имайте и метода на растението: корените да са в почвата, а клоните – в Божествения свят, т.е.
към текста >>

Когато човек плува в морето, трябва да си държи главата над водата.
Човек, като влезе в света, ще научи от него една добра черта: всеки един с голям интерес се е съсредоточил върху мислите, които го занимават. Някой казва: „Да напусна света! “ Не, човек, като се отдалечава от хората, отчуждава се и остава без блага. Един брат попита: „Дали ще мога да подобря своята интуиция чрез медитация и чрез вътрешно учене, като се държа настрана от външните вълнения, или да я подобря чрез опитности във външния живот и с материална дейност? “ Когато човек плува в морето, трябва да си държи главата над водата. Ако главата е във водата, нищо не може да направи; трябва да държи тялото си във водата, а главата – над нея. Имайте и метода на растението: корените да са в почвата, а клоните – в Божествения свят, т.е. на половина да не излизаш от света, понеже няма добри условия за това, но другата половина да е в Божествения свят. Когато две същества, едното от които се движи по-бързо, а друго се движи по-бавно, образуват връзка, то това, който се движи бавно, става пречка за това, който се движи бързо. Та когато се свържеш с един по-низш живот, ти се понижаваш, понеже те спират и се движиш по-бавно.
към текста >>

Та не се свързвайте със светските хора; те ви спъват, понеже отлагат, движат се бавно.
Ако главата е във водата, нищо не може да направи; трябва да държи тялото си във водата, а главата – над нея. Имайте и метода на растението: корените да са в почвата, а клоните – в Божествения свят, т.е. на половина да не излизаш от света, понеже няма добри условия за това, но другата половина да е в Божествения свят. Когато две същества, едното от които се движи по-бързо, а друго се движи по-бавно, образуват връзка, то това, който се движи бавно, става пречка за това, който се движи бързо. Та когато се свържеш с един по-низш живот, ти се понижаваш, понеже те спират и се движиш по-бавно. Та не се свързвайте със светските хора; те ви спъват, понеже отлагат, движат се бавно. Няма да се откъсваш от тях, ще живееш с тях, ще им помагаш, но няма да образуваш връзка. Кои са хубавите връзки? Не правете със света връзки, които да ви отнемат свободата. Правете връзки, при които сами да се връзвате и отвързвате. Някой казва: „Защо ме връзваш?
към текста >>

7. 5_21 ) Светлина и погрешки - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да имат мистичен дух, да се събират в голямо уединение, на свещено чисто място, което да е недостъпно за светски хора и никой да не подозира за групата и за мястото на техните срещи.
Да откриваме в хората доброто, но същевременно да станем и светлина за тях; и в тази светлина те да виждат погрешките си, без ние да ги виждаме. Слънцето не вижда нашите погрешки, но в светлината му ние виждаме своите погрешки. Това да се счита за въведение, встъпление във Вътрешната школа. Братът попита: „Може ли да се образува група, на чиито събрания да идат Светли същества? “ Трябва да имат мистичен дух, да се събират в голямо уединение, на свещено чисто място, което да е недостъпно за светски хора и никой да не подозира за групата и за мястото на техните срещи. За да влезе човек в такава група, най-първо трябва сам да дигне кръста си, което е едно от важните условия. Така вече се приближава към посвещение. Ще ви изтъкна една черта на мъдреца. Той като дойде при една бедна колиба ще пита дали може да влезе и ако кажат: „Да“, ще остане, ако ли му откажат, няма да изпраща лоша мисъл, тяхното решение е тяхно право. Мъдрецът ще счита за голямо престъпление да им се наложи.
към текста >>

За да влезе човек в такава група, най-първо трябва сам да дигне кръста си, което е едно от важните условия.
Слънцето не вижда нашите погрешки, но в светлината му ние виждаме своите погрешки. Това да се счита за въведение, встъпление във Вътрешната школа. Братът попита: „Може ли да се образува група, на чиито събрания да идат Светли същества? “ Трябва да имат мистичен дух, да се събират в голямо уединение, на свещено чисто място, което да е недостъпно за светски хора и никой да не подозира за групата и за мястото на техните срещи. За да влезе човек в такава група, най-първо трябва сам да дигне кръста си, което е едно от важните условия. Така вече се приближава към посвещение. Ще ви изтъкна една черта на мъдреца. Той като дойде при една бедна колиба ще пита дали може да влезе и ако кажат: „Да“, ще остане, ако ли му откажат, няма да изпраща лоша мисъл, тяхното решение е тяхно право. Мъдрецът ще счита за голямо престъпление да им се наложи.
към текста >>

8. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Всеки ден човек трябва да прекарва известно време в молитва, размишление, концентрация и съзерцание, за да възприеме енергии от Божествения свят, за да развие спящите си сили и за да се пробуди в него по-висше съзнание.
СВЕЩЕНИЯТ ЧАС Учителя ни беше казал, че за мистични разговори трябва да се избере ден, когато небето е чисто, времето е тихо и има изобилно слънце. Веднъж през един такъв светъл ден към 10 ч. един брат беше приет от Учителя и стана въпрос за вътрешната работа на ученика. Всеки ден човек трябва да прекарва известно време в молитва, размишление, концентрация и съзерцание, за да възприеме енергии от Божествения свят, за да развие спящите си сили и за да се пробуди в него по-висше съзнание. Днес има благоприятни условия за по-дълбока работа. Братът попита: „Как може човек да влезе в общение с Разумните същества? “ Това е добро, дръжте в ума си тази мисъл, че когато някой напреднал човек ви говори, то чрез него говорят Светлите същества. Ако не разбереш това, което той казва, как ще разбереш онова, което те биха ти казали?
към текста >>

Братът попита: „Как може човек да влезе в общение с Разумните същества?
Учителя ни беше казал, че за мистични разговори трябва да се избере ден, когато небето е чисто, времето е тихо и има изобилно слънце. Веднъж през един такъв светъл ден към 10 ч. един брат беше приет от Учителя и стана въпрос за вътрешната работа на ученика. Всеки ден човек трябва да прекарва известно време в молитва, размишление, концентрация и съзерцание, за да възприеме енергии от Божествения свят, за да развие спящите си сили и за да се пробуди в него по-висше съзнание. Днес има благоприятни условия за по-дълбока работа. Братът попита: „Как може човек да влезе в общение с Разумните същества? “ Това е добро, дръжте в ума си тази мисъл, че когато някой напреднал човек ви говори, то чрез него говорят Светлите същества. Ако не разбереш това, което той казва, как ще разбереш онова, което те биха ти казали? За общение с Напредналите същества трябва молитва, размишление, концентрация и съзерцание. Без да се просвети човек отвътре, не може да бъде готов, а и дълго време трябва да се приготовлява.
към текста >>

Това е добро, дръжте в ума си тази мисъл, че когато някой напреднал човек ви говори, то чрез него говорят Светлите същества.
един брат беше приет от Учителя и стана въпрос за вътрешната работа на ученика. Всеки ден човек трябва да прекарва известно време в молитва, размишление, концентрация и съзерцание, за да възприеме енергии от Божествения свят, за да развие спящите си сили и за да се пробуди в него по-висше съзнание. Днес има благоприятни условия за по-дълбока работа. Братът попита: „Как може човек да влезе в общение с Разумните същества? “ Това е добро, дръжте в ума си тази мисъл, че когато някой напреднал човек ви говори, то чрез него говорят Светлите същества. Ако не разбереш това, което той казва, как ще разбереш онова, което те биха ти казали? За общение с Напредналите същества трябва молитва, размишление, концентрация и съзерцание. Без да се просвети човек отвътре, не може да бъде готов, а и дълго време трябва да се приготовлява. Нали човек трябва да чака, докато изгрее Слънцето? Нека само да се моли денят да е ясен, защото иначе не ще види изгрева.
към текста >>

Без да се просвети човек отвътре, не може да бъде готов, а и дълго време трябва да се приготовлява.
Братът попита: „Как може човек да влезе в общение с Разумните същества? “ Това е добро, дръжте в ума си тази мисъл, че когато някой напреднал човек ви говори, то чрез него говорят Светлите същества. Ако не разбереш това, което той казва, как ще разбереш онова, което те биха ти казали? За общение с Напредналите същества трябва молитва, размишление, концентрация и съзерцание. Без да се просвети човек отвътре, не може да бъде готов, а и дълго време трябва да се приготовлява. Нали човек трябва да чака, докато изгрее Слънцето? Нека само да се моли денят да е ясен, защото иначе не ще види изгрева. Например, онзи ден искахме да видим падащите звезди, но не ги видяхме, поради облачното време. Когато човек влезе в общение със Съществата преди да знае езика им, той ще им говори на своя и ще има преводачи; това ще трае, докато научи езика им. Нощните часове, когато хората заспят, са добри за размишление.
към текста >>

Нали човек трябва да чака, докато изгрее Слънцето?
“ Това е добро, дръжте в ума си тази мисъл, че когато някой напреднал човек ви говори, то чрез него говорят Светлите същества. Ако не разбереш това, което той казва, как ще разбереш онова, което те биха ти казали? За общение с Напредналите същества трябва молитва, размишление, концентрация и съзерцание. Без да се просвети човек отвътре, не може да бъде готов, а и дълго време трябва да се приготовлява. Нали човек трябва да чака, докато изгрее Слънцето? Нека само да се моли денят да е ясен, защото иначе не ще види изгрева. Например, онзи ден искахме да видим падащите звезди, но не ги видяхме, поради облачното време. Когато човек влезе в общение със Съществата преди да знае езика им, той ще им говори на своя и ще има преводачи; това ще трае, докато научи езика им. Нощните часове, когато хората заспят, са добри за размишление. Тогава ще влезете във връзка със Съществата, понеже има неща, които могат да се предадат, когато съзнанието е будно и отвън няма голям шум.
към текста >>

Когато човек влезе в общение със Съществата преди да знае езика им, той ще им говори на своя и ще има преводачи; това ще трае, докато научи езика им.
За общение с Напредналите същества трябва молитва, размишление, концентрация и съзерцание. Без да се просвети човек отвътре, не може да бъде готов, а и дълго време трябва да се приготовлява. Нали човек трябва да чака, докато изгрее Слънцето? Нека само да се моли денят да е ясен, защото иначе не ще види изгрева. Например, онзи ден искахме да видим падащите звезди, но не ги видяхме, поради облачното време. Когато човек влезе в общение със Съществата преди да знае езика им, той ще им говори на своя и ще има преводачи; това ще трае, докато научи езика им. Нощните часове, когато хората заспят, са добри за размишление. Тогава ще влезете във връзка със Съществата, понеже има неща, които могат да се предадат, когато съзнанието е будно и отвън няма голям шум. Ако отвън се дига шум, тогава не може да се разбере онова, което Духът говори. Размишление и съзерцание имайте след 22 ч., когато хората вече заспиват. После, хубаво е времето от 2 ч.
към текста >>

За влизане в общение с Невидимия свят човек трябва да проучва опитността на хората, които са минали по този път.
Съществата имат вече друго отношение към нас, понеже ние сме се изменили. Бащата изменя своите отношения спрямо детето си, когато то порасне. Когато детето стане по-умно, бащата другояче му говори. Промяната, която правим в нас, такава ще я видим и отвън. Когато на Йоана се яви един Ангел, той падна, остана без сила и се поклони, а Ангелът му каза: „Не на мен да се поклониш, а на Бога.“ С липса на благоговение, по човешки начин и с човешки похвати не може да се влезе в общение с Духовния свят. За влизане в общение с Невидимия свят човек трябва да проучва опитността на хората, които са минали по този път. Това не е нещо, което човек изкуствено може да добие. По механически път това е недостъпно. Човек, като проучва тяхната опитност, постепенно ще се събуди и сам ще добие опитност. Човек трябва да работи и опитността ще дойде. Христос е казал: „Чакайте в Ерусалим, докато дойде Духът.“
към текста >>

Това не е нещо, което човек изкуствено може да добие.
Бащата изменя своите отношения спрямо детето си, когато то порасне. Когато детето стане по-умно, бащата другояче му говори. Промяната, която правим в нас, такава ще я видим и отвън. Когато на Йоана се яви един Ангел, той падна, остана без сила и се поклони, а Ангелът му каза: „Не на мен да се поклониш, а на Бога.“ С липса на благоговение, по човешки начин и с човешки похвати не може да се влезе в общение с Духовния свят. За влизане в общение с Невидимия свят човек трябва да проучва опитността на хората, които са минали по този път. Това не е нещо, което човек изкуствено може да добие. По механически път това е недостъпно. Човек, като проучва тяхната опитност, постепенно ще се събуди и сам ще добие опитност. Човек трябва да работи и опитността ще дойде. Христос е казал: „Чакайте в Ерусалим, докато дойде Духът.“ У човека трябва да има дълбоко желание, дълбоко просветление, да бъде усърден и да бъде готов, когато дойде благоприятното време.
към текста >>

Човек, като проучва тяхната опитност, постепенно ще се събуди и сам ще добие опитност.
Промяната, която правим в нас, такава ще я видим и отвън. Когато на Йоана се яви един Ангел, той падна, остана без сила и се поклони, а Ангелът му каза: „Не на мен да се поклониш, а на Бога.“ С липса на благоговение, по човешки начин и с човешки похвати не може да се влезе в общение с Духовния свят. За влизане в общение с Невидимия свят човек трябва да проучва опитността на хората, които са минали по този път. Това не е нещо, което човек изкуствено може да добие. По механически път това е недостъпно. Човек, като проучва тяхната опитност, постепенно ще се събуди и сам ще добие опитност. Човек трябва да работи и опитността ще дойде. Христос е казал: „Чакайте в Ерусалим, докато дойде Духът.“ У човека трябва да има дълбоко желание, дълбоко просветление, да бъде усърден и да бъде готов, когато дойде благоприятното време. Често хората изгубват благоприятното време, когато то е дошло, защото не са готови. Благоприятното време не идва често.
към текста >>

Човек трябва да работи и опитността ще дойде.
Когато на Йоана се яви един Ангел, той падна, остана без сила и се поклони, а Ангелът му каза: „Не на мен да се поклониш, а на Бога.“ С липса на благоговение, по човешки начин и с човешки похвати не може да се влезе в общение с Духовния свят. За влизане в общение с Невидимия свят човек трябва да проучва опитността на хората, които са минали по този път. Това не е нещо, което човек изкуствено може да добие. По механически път това е недостъпно. Човек, като проучва тяхната опитност, постепенно ще се събуди и сам ще добие опитност. Човек трябва да работи и опитността ще дойде. Христос е казал: „Чакайте в Ерусалим, докато дойде Духът.“ У човека трябва да има дълбоко желание, дълбоко просветление, да бъде усърден и да бъде готов, когато дойде благоприятното време. Често хората изгубват благоприятното време, когато то е дошло, защото не са готови. Благоприятното време не идва често. Ако е пропуснал благоприятното време, човек трябва да чака друго благоприятно време.
към текста >>

У човека трябва да има дълбоко желание, дълбоко просветление, да бъде усърден и да бъде готов, когато дойде благоприятното време.
Това не е нещо, което човек изкуствено може да добие. По механически път това е недостъпно. Човек, като проучва тяхната опитност, постепенно ще се събуди и сам ще добие опитност. Човек трябва да работи и опитността ще дойде. Христос е казал: „Чакайте в Ерусалим, докато дойде Духът.“ У човека трябва да има дълбоко желание, дълбоко просветление, да бъде усърден и да бъде готов, когато дойде благоприятното време. Често хората изгубват благоприятното време, когато то е дошло, защото не са готови. Благоприятното време не идва често. Ако е пропуснал благоприятното време, човек трябва да чака друго благоприятно време. Може да минат 10-15-20 години и пр. За да влезе в общение с Висшите същества, човек трябва да е чист.
към текста >>

Ако е пропуснал благоприятното време, човек трябва да чака друго благоприятно време.
Човек трябва да работи и опитността ще дойде. Христос е казал: „Чакайте в Ерусалим, докато дойде Духът.“ У човека трябва да има дълбоко желание, дълбоко просветление, да бъде усърден и да бъде готов, когато дойде благоприятното време. Често хората изгубват благоприятното време, когато то е дошло, защото не са готови. Благоприятното време не идва често. Ако е пропуснал благоприятното време, човек трябва да чака друго благоприятно време. Може да минат 10-15-20 години и пр. За да влезе в общение с Висшите същества, човек трябва да е чист. А за да стане такъв, той трябва да се моли. Казано е: „Хлопайте, търсете, искайте.“ Обаче трябва да се разберат тези думи. Да търсиш, това значи да побеждаваш мъчнотиите.
към текста >>

За да влезе в общение с Висшите същества, човек трябва да е чист.
У човека трябва да има дълбоко желание, дълбоко просветление, да бъде усърден и да бъде готов, когато дойде благоприятното време. Често хората изгубват благоприятното време, когато то е дошло, защото не са готови. Благоприятното време не идва често. Ако е пропуснал благоприятното време, човек трябва да чака друго благоприятно време. Може да минат 10-15-20 години и пр. За да влезе в общение с Висшите същества, човек трябва да е чист. А за да стане такъв, той трябва да се моли. Казано е: „Хлопайте, търсете, искайте.“ Обаче трябва да се разберат тези думи. Да търсиш, това значи да побеждаваш мъчнотиите. Да искаш, това значи да намериш Пътя, по който можеш да ходиш. Да хлопаш, това значи да работиш.
към текста >>

Братът попита: „Как човек да влезе във връзка със съкласниците от Вътрешната Школа?
Казано е: „Хлопайте, търсете, искайте.“ Обаче трябва да се разберат тези думи. Да търсиш, това значи да побеждаваш мъчнотиите. Да искаш, това значи да намериш Пътя, по който можеш да ходиш. Да хлопаш, това значи да работиш. За да намериш Пътя, трябва да примиряваш противоречията на живота си. Братът попита: „Как човек да влезе във връзка със съкласниците от Вътрешната Школа? “ За целта човек трябва да се очисти. През чисто стъкло минава светлината. Чистотата е в следното: човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него. Даниил се е срещал с Михаил и Гавраил.
към текста >>

За целта човек трябва да се очисти.
Да искаш, това значи да намериш Пътя, по който можеш да ходиш. Да хлопаш, това значи да работиш. За да намериш Пътя, трябва да примиряваш противоречията на живота си. Братът попита: „Как човек да влезе във връзка със съкласниците от Вътрешната Школа? “ За целта човек трябва да се очисти. През чисто стъкло минава светлината. Чистотата е в следното: човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него. Даниил се е срещал с Михаил и Гавраил. Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието.
към текста >>

Чистотата е в следното: човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него.
За да намериш Пътя, трябва да примиряваш противоречията на живота си. Братът попита: „Как човек да влезе във връзка със съкласниците от Вътрешната Школа? “ За целта човек трябва да се очисти. През чисто стъкло минава светлината. Чистотата е в следното: човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него. Даниил се е срещал с Михаил и Гавраил. Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са Архангели. Михаил се занимава повече с политическия живот, а Гавраил – с духовния.
към текста >>

Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот.
“ За целта човек трябва да се очисти. През чисто стъкло минава светлината. Чистотата е в следното: човек да няма никакви пречки, които да препятстват на Божествената светлина да минава през него. Даниил се е срещал с Михаил и Гавраил. Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са Архангели. Михаил се занимава повече с политическия живот, а Гавраил – с духовния. Даниил се среща с Михаил и Гавраил след молитва. За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление.
към текста >>

За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление.
Човек, за да има тази опитност, трябва да има идеен живот. Това е условието. Михаил и Гавраил са Архангели. Михаил се занимава повече с политическия живот, а Гавраил – с духовния. Даниил се среща с Михаил и Гавраил след молитва. За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Трябва да се подготви, за да свикне към новите трептения. Чрез упражнения в концентрация, съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и другите цветове, но в по-горна октава. Тогава Невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с Висшите същества. Има няколко октави светлина: физическа, духовна и Божествена. При влизане в Невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работите.
към текста >>

Чрез упражнения в концентрация, съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и другите цветове, но в по-горна октава.
Михаил и Гавраил са Архангели. Михаил се занимава повече с политическия живот, а Гавраил – с духовния. Даниил се среща с Михаил и Гавраил след молитва. За да може човек да се срещне със Съществата, трябва да прекара интензивен живот на молитва, съзерцание и размишление. Трябва да се подготви, за да свикне към новите трептения. Чрез упражнения в концентрация, съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и другите цветове, но в по-горна октава. Тогава Невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с Висшите същества. Има няколко октави светлина: физическа, духовна и Божествена. При влизане в Невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работите. Това е една област, в която човек, ако влезе без ръководство, ще се уплаши. При прозрение в Духовния свят най-напред виждаш трептенията на краските.
към текста >>

Това е една област, в която човек, ако влезе без ръководство, ще се уплаши.
Трябва да се подготви, за да свикне към новите трептения. Чрез упражнения в концентрация, съзерцание, човек може да добие прозрение, да мине през тъмната зона и да види червения цвят и другите цветове, но в по-горна октава. Тогава Невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще влезе в общение с Висшите същества. Има няколко октави светлина: физическа, духовна и Божествена. При влизане в Невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работите. Това е една област, в която човек, ако влезе без ръководство, ще се уплаши. При прозрение в Духовния свят най-напред виждаш трептенията на краските. И колкото по-високо се изкачват тези трептения, толкова стават по-красиви и се преливат. И когато трептенията станат още по-високи, те вземат формата на едно много красиво Същество, което ни се усмихва и после изчезва. Това е някой Ангел, който е дошъл при човека. Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви облечен в красивата си форма и ще ти се усмихне, а когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл, облечен с дреха в права линия, с мантия и с колан.
към текста >>

Това е някой Ангел, който е дошъл при човека.
При влизане в Невидимия свят трябва да има Учител, за да ръководи работите. Това е една област, в която човек, ако влезе без ръководство, ще се уплаши. При прозрение в Духовния свят най-напред виждаш трептенията на краските. И колкото по-високо се изкачват тези трептения, толкова стават по-красиви и се преливат. И когато трептенията станат още по-високи, те вземат формата на едно много красиво Същество, което ни се усмихва и после изчезва. Това е някой Ангел, който е дошъл при човека. Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви облечен в красивата си форма и ще ти се усмихне, а когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл, облечен с дреха в права линия, с мантия и с колан. Тогава всичко почва да говори на човека – треви, цветя, дървета, цялата полянка. Това Същество така учи човека. За да се разкрие тази картина, трябва да имаш абсолютна Чистота и да се примириш с всичко в Природата и с хората, и с всичко друго. Да нямаш ни най-малка лоша мисъл и лошо чувство към когото и да било.
към текста >>

Тогава всичко почва да говори на човека – треви, цветя, дървета, цялата полянка.
При прозрение в Духовния свят най-напред виждаш трептенията на краските. И колкото по-високо се изкачват тези трептения, толкова стават по-красиви и се преливат. И когато трептенията станат още по-високи, те вземат формата на едно много красиво Същество, което ни се усмихва и после изчезва. Това е някой Ангел, който е дошъл при човека. Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви облечен в красивата си форма и ще ти се усмихне, а когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл, облечен с дреха в права линия, с мантия и с колан. Тогава всичко почва да говори на човека – треви, цветя, дървета, цялата полянка. Това Същество така учи човека. За да се разкрие тази картина, трябва да имаш абсолютна Чистота и да се примириш с всичко в Природата и с хората, и с всичко друго. Да нямаш ни най-малка лоша мисъл и лошо чувство към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и чувства и да ти стане всичко приятно, да няма за теб нищо неприятно; и точно тогава ще се яви Ангелът и Природата ще ти проговори. Значи всичко да обикнеш с душата си и да се пречистят умът, сърцето и тялото, за да се види това.
към текста >>

Това Същество така учи човека.
И колкото по-високо се изкачват тези трептения, толкова стават по-красиви и се преливат. И когато трептенията станат още по-високи, те вземат формата на едно много красиво Същество, което ни се усмихва и после изчезва. Това е някой Ангел, който е дошъл при човека. Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви облечен в красивата си форма и ще ти се усмихне, а когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл, облечен с дреха в права линия, с мантия и с колан. Тогава всичко почва да говори на човека – треви, цветя, дървета, цялата полянка. Това Същество така учи човека. За да се разкрие тази картина, трябва да имаш абсолютна Чистота и да се примириш с всичко в Природата и с хората, и с всичко друго. Да нямаш ни най-малка лоша мисъл и лошо чувство към когото и да било. Абсолютно към всички да имаш хубави мисли и чувства и да ти стане всичко приятно, да няма за теб нищо неприятно; и точно тогава ще се яви Ангелът и Природата ще ти проговори. Значи всичко да обикнеш с душата си и да се пречистят умът, сърцето и тялото, за да се види това. Освен през ранните утринни часове, практикувайте на обед и вечер молитва и концентрация.
към текста >>

Човек да счита всичко за духовно, да одухотвори всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно.
Значи всичко да обикнеш с душата си и да се пречистят умът, сърцето и тялото, за да се види това. Освен през ранните утринни часове, практикувайте на обед и вечер молитва и концентрация. Изучавайте Исайя, Даниила, Еремия, Езекиил и вижте по какъв начин те са добили просветление. Значи изучавайте всички пророци – големите и малките, после апостолите. Четете Евангелието от Йоана, то е мистично. Човек да счита всичко за духовно, да одухотвори всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако човек се повдигне, ще види, че Природата е жива и съвсем друг изглед ще има тя за него. Зад физическото е духовното. Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективна страна на духовното. Проучвайте Библията по следния начин: напишете на листчета страниците на Библията и ги смесете в една торбичка. Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих; после връщате листчето обратно в торбичката.
към текста >>

Ако човек се повдигне, ще види, че Природата е жива и съвсем друг изглед ще има тя за него.
Освен през ранните утринни часове, практикувайте на обед и вечер молитва и концентрация. Изучавайте Исайя, Даниила, Еремия, Езекиил и вижте по какъв начин те са добили просветление. Значи изучавайте всички пророци – големите и малките, после апостолите. Четете Евангелието от Йоана, то е мистично. Човек да счита всичко за духовно, да одухотвори всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако човек се повдигне, ще види, че Природата е жива и съвсем друг изглед ще има тя за него. Зад физическото е духовното. Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективна страна на духовното. Проучвайте Библията по следния начин: напишете на листчета страниците на Библията и ги смесете в една торбичка. Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих; после връщате листчето обратно в торбичката. Като съпоставите стиховете, да видите какво заключение ще извадите.
към текста >>

Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективна страна на духовното.
Значи изучавайте всички пророци – големите и малките, после апостолите. Четете Евангелието от Йоана, то е мистично. Човек да счита всичко за духовно, да одухотвори всичко, да вижда, че всичко е хубаво и разумно. Ако човек се повдигне, ще види, че Природата е жива и съвсем друг изглед ще има тя за него. Зад физическото е духовното. Човек трябва да знае, че физическото е външната, обективна страна на духовното. Проучвайте Библията по следния начин: напишете на листчета страниците на Библията и ги смесете в една торбичка. Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих; после връщате листчето обратно в торбичката. Като съпоставите стиховете, да видите какво заключение ще извадите. Отгоре ще ви ръководят кои страници да се изберат. Чрез тези упражнения се развиват центровете.
към текста >>

Има центрове в човека за общение с висшите светове.
Всеки ден ще вадите по едно листче, ще прочетете страницата и ще изберете най-важния стих; после връщате листчето обратно в торбичката. Като съпоставите стиховете, да видите какво заключение ще извадите. Отгоре ще ви ръководят кои страници да се изберат. Чрез тези упражнения се развиват центровете. Старият завет е за много учени хора, той е много дълбок, не е за деца. Има центрове в човека за общение с висшите светове. Тези центрове са седем. Те са органи на духовното тяло и трябва да се събудят, да се подхранят по един много естествен и правилен начин. Трябва да се вземат някои мерки при събуждането им: задължително е човек да има един изправен живот, инак той съвсем ще се осакати. Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, каквато трябва, когато ще роди бременна жена.
към текста >>

Трябва да се вземат някои мерки при събуждането им: задължително е човек да има един изправен живот, инак той съвсем ще се осакати.
Чрез тези упражнения се развиват центровете. Старият завет е за много учени хора, той е много дълбок, не е за деца. Има центрове в човека за общение с висшите светове. Тези центрове са седем. Те са органи на духовното тяло и трябва да се събудят, да се подхранят по един много естествен и правилен начин. Трябва да се вземат някои мерки при събуждането им: задължително е човек да има един изправен живот, инак той съвсем ще се осакати. Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, каквато трябва, когато ще роди бременна жена. Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което сега ще получите. Мистицизмът е един процес на освобождение. Висшите морални чувства са изработените мисли на Висшите същества.
към текста >>

А висшите чувства на Разумните същества човек възприема като мисли.
Трябва специално приготовление. Когато се правят тези опити, трябва тишина, каквато трябва, когато ще роди бременна жена. Тези опитности, които имате, ще бъдат като предговор на онова, което сега ще получите. Мистицизмът е един процес на освобождение. Висшите морални чувства са изработените мисли на Висшите същества. А висшите чувства на Разумните същества човек възприема като мисли. Там процесът е обратен. Завършените процеси на мислите ще възприемете като чувства, за да им се даде живот. Те ще бъдат семена, които ще растат и ще се засилят. Ще им станете майка, защото чувствата са, които дават стремеж. Без чувства няма никакъв стремеж.
към текста >>

После е важен и стремежът на човека.
Без чувства няма никакъв стремеж. Мистикът се характеризира главно с висши чувства и с Любов. Това трябва да произтича от съзнанието му и от вътрешната Светлина. Който няма Светлина, ако му разправиш за нея, твоите думи ще бъдат мъртви за него. За влизане във връзка с Ангелите, трябва да се изследват Стария и Новия завет и ще се види, че най-важното условие е Чистотата. После е важен и стремежът на човека. Стремежите на човека да бъдат от същото поле, в което се намират и стремежите на Ангелите, т.е. служене на Бога. Светлите същества желаят да влязат във връзка с други същества, за да може да се работи. Чистотата на Витоша спомага за по-лесно влизане във връзка с Ангелската йерархия, но тя не живее на Витоша. Същото се отнася и за много места в Рила, където не живеят, но чистотата там спомага да влезе човек във връзка с тях.
към текста >>

Стремежите на човека да бъдат от същото поле, в което се намират и стремежите на Ангелите, т.е.
Мистикът се характеризира главно с висши чувства и с Любов. Това трябва да произтича от съзнанието му и от вътрешната Светлина. Който няма Светлина, ако му разправиш за нея, твоите думи ще бъдат мъртви за него. За влизане във връзка с Ангелите, трябва да се изследват Стария и Новия завет и ще се види, че най-важното условие е Чистотата. После е важен и стремежът на човека. Стремежите на човека да бъдат от същото поле, в което се намират и стремежите на Ангелите, т.е. служене на Бога. Светлите същества желаят да влязат във връзка с други същества, за да може да се работи. Чистотата на Витоша спомага за по-лесно влизане във връзка с Ангелската йерархия, но тя не живее на Витоша. Същото се отнася и за много места в Рила, където не живеят, но чистотата там спомага да влезе човек във връзка с тях. Изключение от това правят само най-недостъпните места на Рила, където те живеят постоянно.
към текста >>

Същото се отнася и за много места в Рила, където не живеят, но чистотата там спомага да влезе човек във връзка с тях.
После е важен и стремежът на човека. Стремежите на човека да бъдат от същото поле, в което се намират и стремежите на Ангелите, т.е. служене на Бога. Светлите същества желаят да влязат във връзка с други същества, за да може да се работи. Чистотата на Витоша спомага за по-лесно влизане във връзка с Ангелската йерархия, но тя не живее на Витоша. Същото се отнася и за много места в Рила, където не живеят, но чистотата там спомага да влезе човек във връзка с тях. Изключение от това правят само най-недостъпните места на Рила, където те живеят постоянно. За да влезе човек във връзка с Висшите напреднали същества, трябва да работи. Всеки ден той трябва да се пречиства. Колко непотребни мисли и желания има, които като мухи хвъркат около него. Какви ли не безполезни мисли има човек и по-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи.
към текста >>

За да влезе човек във връзка с Висшите напреднали същества, трябва да работи.
служене на Бога. Светлите същества желаят да влязат във връзка с други същества, за да може да се работи. Чистотата на Витоша спомага за по-лесно влизане във връзка с Ангелската йерархия, но тя не живее на Витоша. Същото се отнася и за много места в Рила, където не живеят, но чистотата там спомага да влезе човек във връзка с тях. Изключение от това правят само най-недостъпните места на Рила, където те живеят постоянно. За да влезе човек във връзка с Висшите напреднали същества, трябва да работи. Всеки ден той трябва да се пречиства. Колко непотребни мисли и желания има, които като мухи хвъркат около него. Какви ли не безполезни мисли има човек и по-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи. Когато влезе в езотеричната страна на Живота, той ще влезе в общение с Невидимите същества и трябва да бъде много внимателен да не би да е способен на най-малка отрицателна мисъл – недоверие, съмнение, колебание. Окултната наука е наука за неизвестното.
към текста >>

Какви ли не безполезни мисли има човек и по-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи.
Същото се отнася и за много места в Рила, където не живеят, но чистотата там спомага да влезе човек във връзка с тях. Изключение от това правят само най-недостъпните места на Рила, където те живеят постоянно. За да влезе човек във връзка с Висшите напреднали същества, трябва да работи. Всеки ден той трябва да се пречиства. Колко непотребни мисли и желания има, които като мухи хвъркат около него. Какви ли не безполезни мисли има човек и по-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи. Когато влезе в езотеричната страна на Живота, той ще влезе в общение с Невидимите същества и трябва да бъде много внимателен да не би да е способен на най-малка отрицателна мисъл – недоверие, съмнение, колебание. Окултната наука е наука за неизвестното. И колкото повече знаеш, толкова повече неща ще видиш, че не знаеш. В езотеричната страна на Живота човек трябва да влезе тогава, когато е готов. Когато не е готов, например, ако има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство, е опасно.
към текста >>

В езотеричната страна на Живота човек трябва да влезе тогава, когато е готов.
Колко непотребни мисли и желания има, които като мухи хвъркат около него. Какви ли не безполезни мисли има човек и по-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи. Когато влезе в езотеричната страна на Живота, той ще влезе в общение с Невидимите същества и трябва да бъде много внимателен да не би да е способен на най-малка отрицателна мисъл – недоверие, съмнение, колебание. Окултната наука е наука за неизвестното. И колкото повече знаеш, толкова повече неща ще видиш, че не знаеш. В езотеричната страна на Живота човек трябва да влезе тогава, когато е готов. Когато не е готов, например, ако има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство, е опасно. Влезе ли там, тогава ще се сближи с много Същества, а всяко сближение е опасно, ако човек още не е готов и изпраща отрицателни мисли и чувства. Висши невидими Същества ръководят съществата на Земята и ако не влезеш във връзка с тези ръководни Същества, не можеш да влезеш във връзка и с Невидимите същества. Ако направиш услуга някому на Земята, ти ще имаш благоволението на Висшите същества горе и ще можеш да влезеш в общение е тях, а това значи да работиш за разпространение на новите идеи, да обръщаш души към Бога, да ги водиш към Бога, да помагаш за тяхното пробуждане. В такъв случай ще имаш благоволението на Висшите същества.
към текста >>

Влезе ли там, тогава ще се сближи с много Същества, а всяко сближение е опасно, ако човек още не е готов и изпраща отрицателни мисли и чувства.
Когато влезе в езотеричната страна на Живота, той ще влезе в общение с Невидимите същества и трябва да бъде много внимателен да не би да е способен на най-малка отрицателна мисъл – недоверие, съмнение, колебание. Окултната наука е наука за неизвестното. И колкото повече знаеш, толкова повече неща ще видиш, че не знаеш. В езотеричната страна на Живота човек трябва да влезе тогава, когато е готов. Когато не е готов, например, ако има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство, е опасно. Влезе ли там, тогава ще се сближи с много Същества, а всяко сближение е опасно, ако човек още не е готов и изпраща отрицателни мисли и чувства. Висши невидими Същества ръководят съществата на Земята и ако не влезеш във връзка с тези ръководни Същества, не можеш да влезеш във връзка и с Невидимите същества. Ако направиш услуга някому на Земята, ти ще имаш благоволението на Висшите същества горе и ще можеш да влезеш в общение е тях, а това значи да работиш за разпространение на новите идеи, да обръщаш души към Бога, да ги водиш към Бога, да помагаш за тяхното пробуждане. В такъв случай ще имаш благоволението на Висшите същества. И тъй, за влизане в общение с Висшите същества и с Реалния свят ученикът трябва да има най-чисти мисли и да се свърже с умовете на всички добри хора. Като предадеш една силна мисъл във въздуха, тя ще дойде до всички добри хора по лицето на Земята.
към текста >>

Човек трябва да има силна мисъл, силна концентрация и да няма други мисли, които да отклоняват съзнанието му.
И тъй, за влизане в общение с Висшите същества и с Реалния свят ученикът трябва да има най-чисти мисли и да се свърже с умовете на всички добри хора. Като предадеш една силна мисъл във въздуха, тя ще дойде до всички добри хора по лицето на Земята. По този начин ти умствено ще се запознаеш с тях. Има закони, по които мисълта се праща. Колкото мисълта е по-силна и по определена, толкова по-скоро тя пристига на своето предназначение. Човек трябва да има силна мисъл, силна концентрация и да няма други мисли, които да отклоняват съзнанието му. За да може човек да влезе в общение с тези Възвишени същества и с Реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото. Миналото и настоящето трябва да се свържат. Човек да не мисли, че ако само сега направи нещо, ще може; трябва да е работил в миналото, значи да има условие и от миналото. Когато човек влиза в общение с Ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която да ги занимае. Той и те трябва да имат еднакъв интерес, като някой търговец, който извършва операция от интерес.
към текста >>

За да може човек да влезе в общение с тези Възвишени същества и с Реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото.
Като предадеш една силна мисъл във въздуха, тя ще дойде до всички добри хора по лицето на Земята. По този начин ти умствено ще се запознаеш с тях. Има закони, по които мисълта се праща. Колкото мисълта е по-силна и по определена, толкова по-скоро тя пристига на своето предназначение. Човек трябва да има силна мисъл, силна концентрация и да няма други мисли, които да отклоняват съзнанието му. За да може човек да влезе в общение с тези Възвишени същества и с Реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото. Миналото и настоящето трябва да се свържат. Човек да не мисли, че ако само сега направи нещо, ще може; трябва да е работил в миналото, значи да има условие и от миналото. Когато човек влиза в общение с Ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която да ги занимае. Той и те трябва да имат еднакъв интерес, като някой търговец, който извършва операция от интерес. За сношение с Ангелската йерархия може да се каже следното: частният закон е във връзка с общия.
към текста >>

Човек да не мисли, че ако само сега направи нещо, ще може; трябва да е работил в миналото, значи да има условие и от миналото.
Има закони, по които мисълта се праща. Колкото мисълта е по-силна и по определена, толкова по-скоро тя пристига на своето предназначение. Човек трябва да има силна мисъл, силна концентрация и да няма други мисли, които да отклоняват съзнанието му. За да може човек да влезе в общение с тези Възвишени същества и с Реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото. Миналото и настоящето трябва да се свържат. Човек да не мисли, че ако само сега направи нещо, ще може; трябва да е работил в миналото, значи да има условие и от миналото. Когато човек влиза в общение с Ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която да ги занимае. Той и те трябва да имат еднакъв интерес, като някой търговец, който извършва операция от интерес. За сношение с Ангелската йерархия може да се каже следното: частният закон е във връзка с общия. Първо трябва да се приложи общият закон и после – частният. Това значи, че ако човек не може да влезе във връзка с Бога, с никого друг не може да влезе.
към текста >>

Когато човек влиза в общение с Ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която да ги занимае.
Колкото мисълта е по-силна и по определена, толкова по-скоро тя пристига на своето предназначение. Човек трябва да има силна мисъл, силна концентрация и да няма други мисли, които да отклоняват съзнанието му. За да може човек да влезе в общение с тези Възвишени същества и с Реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото. Миналото и настоящето трябва да се свържат. Човек да не мисли, че ако само сега направи нещо, ще може; трябва да е работил в миналото, значи да има условие и от миналото. Когато човек влиза в общение с Ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която да ги занимае. Той и те трябва да имат еднакъв интерес, като някой търговец, който извършва операция от интерес. За сношение с Ангелската йерархия може да се каже следното: частният закон е във връзка с общия. Първо трябва да се приложи общият закон и после – частният. Това значи, че ако човек не може да влезе във връзка с Бога, с никого друг не може да влезе. Влезе ли във връзка с Бога, тогава ще влезе във връзка с йерархията.
към текста >>

Това значи, че ако човек не може да влезе във връзка с Бога, с никого друг не може да влезе.
Човек да не мисли, че ако само сега направи нещо, ще може; трябва да е работил в миналото, значи да има условие и от миналото. Когато човек влиза в общение с Ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която да ги занимае. Той и те трябва да имат еднакъв интерес, като някой търговец, който извършва операция от интерес. За сношение с Ангелската йерархия може да се каже следното: частният закон е във връзка с общия. Първо трябва да се приложи общият закон и после – частният. Това значи, че ако човек не може да влезе във връзка с Бога, с никого друг не може да влезе. Влезе ли във връзка с Бога, тогава ще влезе във връзка с йерархията. Дипломатът, като се прати в Англия, запознава се с английския крал. Един обикновен гражданин не може да има това запознаване; превод: общението, което един светия може да има с Невидимия свят, един праведник не може да го има. Докато не изучиш езика на Небето, как ще влезеш във връзка с Невидимия свят? Само неколцина окултисти са чели от източника, а другите имат каша, взели са оттук-оттам.
към текста >>

Човек ще навлиза в Божествения език отвън навътре.
И с Божествения свят е така. Песните, които съм дал с думите Махар Бену, Венир-Бенир и др., са все на този език на Бялото Братство. Братът попита: „Как може да се научи Божественият език? “ Божественият език ще си го спомниш отвътре. Човек ще навлиза в Божествения език отвън навътре. За колко време ще го научи? Това зависи от желанието му. Най-първо трябва да си създадем едно духовно тяло, чрез което да се съобщаваме с Невидимия свят. Насочете усилията си към това, всичко зависи от усърдието. И сега човек има връзка с Невидимия свят, защото всяка негова мисъл и всяко негово желание са все усилия от Невидимия свят.
към текста >>

И сега човек има връзка с Невидимия свят, защото всяка негова мисъл и всяко негово желание са все усилия от Невидимия свят.
Човек ще навлиза в Божествения език отвън навътре. За колко време ще го научи? Това зависи от желанието му. Най-първо трябва да си създадем едно духовно тяло, чрез което да се съобщаваме с Невидимия свят. Насочете усилията си към това, всичко зависи от усърдието. И сега човек има връзка с Невидимия свят, защото всяка негова мисъл и всяко негово желание са все усилия от Невидимия свят. Ако някой път Невидимият свят изпраща скромни посланици, които носят малки записки на човека, и той ги изхвърля, за да очаква големи записки, човек остава на сухо. Защо Христос избра апостол Павел? Понеже имаше възможност да се пробуди, затова го избра. Павел беше ревностен. Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите два метода.
към текста >>

Ако някой път Невидимият свят изпраща скромни посланици, които носят малки записки на човека, и той ги изхвърля, за да очаква големи записки, човек остава на сухо.
За колко време ще го научи? Това зависи от желанието му. Най-първо трябва да си създадем едно духовно тяло, чрез което да се съобщаваме с Невидимия свят. Насочете усилията си към това, всичко зависи от усърдието. И сега човек има връзка с Невидимия свят, защото всяка негова мисъл и всяко негово желание са все усилия от Невидимия свят. Ако някой път Невидимият свят изпраща скромни посланици, които носят малки записки на човека, и той ги изхвърля, за да очаква големи записки, човек остава на сухо. Защо Христос избра апостол Павел? Понеже имаше възможност да се пробуди, затова го избра. Павел беше ревностен. Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите два метода. С хората ще работите както се работи със светските хора-доколкото може, ще им се предаде Истината на светски език.
към текста >>

С хората ще работите както се работи със светските хора-доколкото може, ще им се предаде Истината на светски език.
Ако някой път Невидимият свят изпраща скромни посланици, които носят малки записки на човека, и той ги изхвърля, за да очаква големи записки, човек остава на сухо. Защо Христос избра апостол Павел? Понеже имаше възможност да се пробуди, затова го избра. Павел беше ревностен. Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите два метода. С хората ще работите както се работи със светските хора-доколкото може, ще им се предаде Истината на светски език. А и вие ще си имате свещен час, всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишеното. Ще имате постижение. Човек никак да не се безпокои за резултатите, защото безпокойството е голяма спънка, голям недостатък. Например някой често казва: „Толкова години съм се занимавал и нищо не съм постигнал.“ Това е спънка. Някои искат рязко да се свържат с Невидимия свят, но това е в изключителен случай; повечето ги свързват постепенно с Реалния свят.
към текста >>

Човек никак да не се безпокои за резултатите, защото безпокойството е голяма спънка, голям недостатък.
Павел беше ревностен. Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите два метода. С хората ще работите както се работи със светските хора-доколкото може, ще им се предаде Истината на светски език. А и вие ще си имате свещен час, всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишеното. Ще имате постижение. Човек никак да не се безпокои за резултатите, защото безпокойството е голяма спънка, голям недостатък. Например някой често казва: „Толкова години съм се занимавал и нищо не съм постигнал.“ Това е спънка. Някои искат рязко да се свържат с Невидимия свят, но това е в изключителен случай; повечето ги свързват постепенно с Реалния свят. Ще направиш молитва, концентрация, съзерцание, ще посееш семето и няма да се безпокоиш за по-нататък. Щом веднъж го посееш, ще му кажеш: „Ти мисли сега! “ То ще разреши задачата.
към текста >>

Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора.
“ То ще разреши задачата. В Божествената наука има една вътрешна страна, която е за посветените. Ще ви дам едно упражнение: за десет дни прочетете Евангелието от Йоана. Намерете във всяка глава най-важното, намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идват като допълнение едно към друго. Съществуват неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети – към душата и четвърти – към Духа. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора. Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата. Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с Бога и е погълнато съвършено от изпълнение Волята на Отца. Така, както е мислил Христос, това е Христос. За втория етап на упражнението през следващите десет дни прочетете първите десет глави от Исайя и от всяка глава си изберете по три стиха за размишление. Същевременно размишлявайте как би постъпил Христос, ако беше на ваше място.
към текста >>

9. 7_07 ) Страданието е пробуждане на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек има пробудено съзнание, като настъпи някое цветенце, ще си каже: „Това цветенце страда, да му помогна!
Един брат беше приет от Учителя. Стана въпрос за страданието. За да се възпитат хората, сега ще дойдат големи страдания и чрез тях ще се пробуди съзнанието им. Тогава ще дойде едно състояние, в което хората ще станат способни да влизат в положението на другите същества. Например, ще си вземат бележка от страданието на цветето. Когато човек има пробудено съзнание, като настъпи някое цветенце, ще си каже: „Това цветенце страда, да му помогна! “ Като дойдеш в страданията, ще дойдеш в дълбочина. Дълбочината е в страданието. В големите страдания и мъчения християните са били радостни. Да бъдеш радостен в страданията, там е силата. Човек трябва да се раздруса много.
към текста >>

Човек трябва да се раздруса много.
Когато човек има пробудено съзнание, като настъпи някое цветенце, ще си каже: „Това цветенце страда, да му помогна! “ Като дойдеш в страданията, ще дойдеш в дълбочина. Дълбочината е в страданието. В големите страдания и мъчения християните са били радостни. Да бъдеш радостен в страданията, там е силата. Човек трябва да се раздруса много. Голямо сътресение трябва да дойде, за да се събуди разкаянието, че не постъпва разумно. Тогава казва, че не прави добро и съзнава погрешките си. Сега вземаме съществените работи за важни; те са едно условие, но важно е вътрешното състояние. Ако ти се счупи крака и това послужи за твоето събуждане – да не живееш в тъмнина, тогава къде е злото? Значи всяко нещо, което се случи с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието.
към текста >>

Значи всяко нещо, което се случи с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието.
Човек трябва да се раздруса много. Голямо сътресение трябва да дойде, за да се събуди разкаянието, че не постъпва разумно. Тогава казва, че не прави добро и съзнава погрешките си. Сега вземаме съществените работи за важни; те са едно условие, но важно е вътрешното състояние. Ако ти се счупи крака и това послужи за твоето събуждане – да не живееш в тъмнина, тогава къде е злото? Значи всяко нещо, което се случи с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. Какво щеше да бъде без страдание? Щеше да има само яйца неизмътени, неизлюпени. Човек трябва да мине през страдание, за да се стопи ледената корица на неговото сърце, а радостите са потребни, за да се създадат условия да работи. Страданията събуждат човека от дълбокия сън, защото без тях той е жито в житницата – ще стои в покой, но какво печели. Небето му праща страдания от Любов към него, защото в тях има придобивка.
към текста >>

Човек трябва да мине през страдание, за да се стопи ледената корица на неговото сърце, а радостите са потребни, за да се създадат условия да работи.
Сега вземаме съществените работи за важни; те са едно условие, но важно е вътрешното състояние. Ако ти се счупи крака и това послужи за твоето събуждане – да не живееш в тъмнина, тогава къде е злото? Значи всяко нещо, което се случи с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. Какво щеше да бъде без страдание? Щеше да има само яйца неизмътени, неизлюпени. Човек трябва да мине през страдание, за да се стопи ледената корица на неговото сърце, а радостите са потребни, за да се създадат условия да работи. Страданията събуждат човека от дълбокия сън, защото без тях той е жито в житницата – ще стои в покой, но какво печели. Небето му праща страдания от Любов към него, защото в тях има придобивка. Пороят е дошъл, водата е повлякла човека, а той спи и ако не се събуди, ще се удави във водовъртежа; събуди ли се и почне да вика, ще се спуснат и ще го избавят. Водата е символ и в този случай тя представлява вълната на светския живот, която ще повлече човека и ще го удави духовно. Всички противоречия, през които минава човек, всичко каквото става с него, е една школа, която трябва да мине.
към текста >>

Страданията събуждат човека от дълбокия сън, защото без тях той е жито в житницата – ще стои в покой, но какво печели.
Ако ти се счупи крака и това послужи за твоето събуждане – да не живееш в тъмнина, тогава къде е злото? Значи всяко нещо, което се случи с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието. Какво щеше да бъде без страдание? Щеше да има само яйца неизмътени, неизлюпени. Човек трябва да мине през страдание, за да се стопи ледената корица на неговото сърце, а радостите са потребни, за да се създадат условия да работи. Страданията събуждат човека от дълбокия сън, защото без тях той е жито в житницата – ще стои в покой, но какво печели. Небето му праща страдания от Любов към него, защото в тях има придобивка. Пороят е дошъл, водата е повлякла човека, а той спи и ако не се събуди, ще се удави във водовъртежа; събуди ли се и почне да вика, ще се спуснат и ще го избавят. Водата е символ и в този случай тя представлява вълната на светския живот, която ще повлече човека и ще го удави духовно. Всички противоречия, през които минава човек, всичко каквото става с него, е една школа, която трябва да мине. Някоя майка буди детето сутрин и мило му казва: „Стани, мами!
към текста >>

Пороят е дошъл, водата е повлякла човека, а той спи и ако не се събуди, ще се удави във водовъртежа; събуди ли се и почне да вика, ще се спуснат и ще го избавят.
Какво щеше да бъде без страдание? Щеше да има само яйца неизмътени, неизлюпени. Човек трябва да мине през страдание, за да се стопи ледената корица на неговото сърце, а радостите са потребни, за да се създадат условия да работи. Страданията събуждат човека от дълбокия сън, защото без тях той е жито в житницата – ще стои в покой, но какво печели. Небето му праща страдания от Любов към него, защото в тях има придобивка. Пороят е дошъл, водата е повлякла човека, а той спи и ако не се събуди, ще се удави във водовъртежа; събуди ли се и почне да вика, ще се спуснат и ще го избавят. Водата е символ и в този случай тя представлява вълната на светския живот, която ще повлече човека и ще го удави духовно. Всички противоречия, през които минава човек, всичко каквото става с него, е една школа, която трябва да мине. Някоя майка буди детето сутрин и мило му казва: „Стани, мами! “ Детето обещава, но пак заспива. Най-сетне майката взема юргана и го хвърля настрана; детето, няма как, става.
към текста >>

Водата е символ и в този случай тя представлява вълната на светския живот, която ще повлече човека и ще го удави духовно.
Щеше да има само яйца неизмътени, неизлюпени. Човек трябва да мине през страдание, за да се стопи ледената корица на неговото сърце, а радостите са потребни, за да се създадат условия да работи. Страданията събуждат човека от дълбокия сън, защото без тях той е жито в житницата – ще стои в покой, но какво печели. Небето му праща страдания от Любов към него, защото в тях има придобивка. Пороят е дошъл, водата е повлякла човека, а той спи и ако не се събуди, ще се удави във водовъртежа; събуди ли се и почне да вика, ще се спуснат и ще го избавят. Водата е символ и в този случай тя представлява вълната на светския живот, която ще повлече човека и ще го удави духовно. Всички противоречия, през които минава човек, всичко каквото става с него, е една школа, която трябва да мине. Някоя майка буди детето сутрин и мило му казва: „Стани, мами! “ Детето обещава, но пак заспива. Най-сетне майката взема юргана и го хвърля настрана; детето, няма как, става. Трябва раздрусване.
към текста >>

Всички противоречия, през които минава човек, всичко каквото става с него, е една школа, която трябва да мине.
Човек трябва да мине през страдание, за да се стопи ледената корица на неговото сърце, а радостите са потребни, за да се създадат условия да работи. Страданията събуждат човека от дълбокия сън, защото без тях той е жито в житницата – ще стои в покой, но какво печели. Небето му праща страдания от Любов към него, защото в тях има придобивка. Пороят е дошъл, водата е повлякла човека, а той спи и ако не се събуди, ще се удави във водовъртежа; събуди ли се и почне да вика, ще се спуснат и ще го избавят. Водата е символ и в този случай тя представлява вълната на светския живот, която ще повлече човека и ще го удави духовно. Всички противоречия, през които минава човек, всичко каквото става с него, е една школа, която трябва да мине. Някоя майка буди детето сутрин и мило му казва: „Стани, мами! “ Детето обещава, но пак заспива. Най-сетне майката взема юргана и го хвърля настрана; детето, няма как, става. Трябва раздрусване. Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда.
към текста >>

Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда.
Всички противоречия, през които минава човек, всичко каквото става с него, е една школа, която трябва да мине. Някоя майка буди детето сутрин и мило му казва: „Стани, мами! “ Детето обещава, но пак заспива. Най-сетне майката взема юргана и го хвърля настрана; детето, няма как, става. Трябва раздрусване. Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда. Заспал си под юргана; ще те раздрусат, за да станеш. Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничение. В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да го използва.
към текста >>

Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен.
Най-сетне майката взема юргана и го хвърля настрана; детето, няма как, става. Трябва раздрусване. Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда. Заспал си под юргана; ще те раздрусат, за да станеш. Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничение. В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да го използва. Всички страдания, които хората имат, са верни само едно на хиляда, а другите страдания са фиктивни.
към текста >>

В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да го използва.
Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда. Заспал си под юргана; ще те раздрусат, за да станеш. Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничение. В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да го използва. Всички страдания, които хората имат, са верни само едно на хиляда, а другите страдания са фиктивни.
към текста >>

10. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако търсите организации, светът се е организирал и ако искате да създадете нещо, подобно на светските неща, ще срещнете реакция; вие трябва да направите нещо ново.
Като е правила опити, Природата е намерила, че с малки работи могат да се достигнат големи постижения, т. е. с малко можеш да постигнеш много. Казвам ви не да се обединявате, но да поддържате обединение, защото то съществува. Връзките съществуват и трябва да се подкрепят. Връзките трябва да се поддържат спонтанно. Ако търсите организации, светът се е организирал и ако искате да създадете нещо, подобно на светските неща, ще срещнете реакция; вие трябва да направите нещо ново. Почти в цялата култура Новото е начертано в главните си черти. Днес се търси Новото и новите идеи си имат темп, по който вървят. Нещата, които се развиват в най-големите мъчнотии, устояват, а за онези, които се развиват при най-благоприятни условия, е въпрос дали ще устоят. В Божествените неща Разумният свят взема участие. Днес във възпитателната система липсват някои елементи.
към текста >>

Не е лесно да стане човек майка.
Обмяната между майка и дете не е само външна, но и вътрешна: става преливане. И в трите свята майката играе тази роля и тя трябва да се подготви. Посети ме една майка, чието момиченце има туберкулоза на гръбначните прешлени. Казах ѝ, че то няма генетична наследственост нито от нейна страна, нито от страна на мъжа ѝ, но че това е в резултат на един психологически процес. Когато е била бременна, като лекар е лекувала подобен случай и мисълта, която е имала, е оставила върху плода своето влияние. Не е лесно да стане човек майка. Във време на бременност тя не бива да гледа лоши и грозни картини, защото всичко се отпечатва върху плода и му влияе. След това дадох на майката метод за лекуване. Майката трябва да учи най-първо децата как да се хранят, как да дишат добре, как да спят и пр. Когато майката се ядоса, млякото се разваля, пълно е с отрови и детето заболява, повръща го. И най-малките отрицателни емоции на майката се отразяват върху млякото.
към текста >>

Този път означава Животът, по който върви човек.
Когато се работи с Любов, става обмяна между жизнените им тела. Ако тази система се внесе в образованието, то България за десет години ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат почистени и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин. Децата трябва да се учат на природосъобразен живот. Има закон, че каквото работим отвън, това се съгражда и отвътре; нека това да се приложи в педагогиката. От чистенето на пътя ще се дойде до морала. Този път означава Животът, по който върви човек. Клечки и камъчета по пътя – това са слабостите. Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства. По начина, по който детето чисти пътя от клечки, ще познаеш дали душата му е готова. Ако то чисти пътя, както трябва, това дете и в живота ще постъпва така, а ако не чисти пътя, както трябва, то и в живота ще му липсва нещо. Въпрос: „Трябва ли детето да се занимава с машини и кога?
към текста >>

Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства.
Децата трябва да се учат на природосъобразен живот. Има закон, че каквото работим отвън, това се съгражда и отвътре; нека това да се приложи в педагогиката. От чистенето на пътя ще се дойде до морала. Този път означава Животът, по който върви човек. Клечки и камъчета по пътя – това са слабостите. Когато се учи човек да чисти пътя от клечки, камъчета, той по същия начин ще чисти и своите мисли и чувства. По начина, по който детето чисти пътя от клечки, ще познаеш дали душата му е готова. Ако то чисти пътя, както трябва, това дете и в живота ще постъпва така, а ако не чисти пътя, както трябва, то и в живота ще му липсва нещо. Въпрос: „Трябва ли детето да се занимава с машини и кога? ” До 14-годишна възраст целта е детето да бъде сред Природата, да се занимава с растения и да употребява малки ръчни инструменти.
към текста >>

Трябва да им се дадат песни с движения за чистота, защото образното пеене с движения много влияе на човека.
Ако бях учител, щях да туря едно момиче с едно момче на чин – момичето от лявата страна на момчето, а някой път обратно, за да има хармония между темпераментите. Ще наредя така децата, че между тези, които са на един чин, да има три допирни точки. Или мога да ги наредя по друг начин: две момичета заедно, но едното да бъде такова, което върви по бащина линия, а другото – по майчина. Или може да седнат момичетата отпред, а момчетата – отзад, и никога не трябва да се нареждат момичетата отзад. Децата трябва да се възпитат на чистота. Трябва да им се дадат песни с движения за чистота, защото образното пеене с движения много влияе на човека. Трябва да се внесе хигиена в училище, преобуване и преобличане, щкафче за принадлежности. Преди хранене децата трябва да си мият ръцете, а след това да си измиват устата и всички събрани отпадъци да се изхвърлят на специално място. Учителите имат една голяма задача: преди всичко да създадат навици към чистота. Радостта, щастието и здравето зависят от чистотата. Трябва да се внесе красота в чистотата, да е приятно и естетично, защото в Природата има идеална Чистота.
към текста >>

11. 20) Движения на Доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

Има движения, мисли, чувства и постъпки, които не са в хармония с Бога и вследствие на това човек се отдалечава от Него.
Цял ден сме в повдигнато състояние на духа. А някой път, когато по ред причини не играя Паневритмия, чувствам дълбока вътрешна липса.” Учителя каза: Тези паневритмични упражнения турят в съгласие тяло и воля с ум и с чувство, а тях четирите – в съгласие с Духа. Всичката погрешка е, че хората са изгубили връзката си с Божествения свят. Има движения, мисли, чувства и постъпки, които не са в хармония с Бога и вследствие на това човек се отдалечава от Него. Най-мъчно е да координираме упражненията с мислите и чувствата. Щом ги координираме, всички болести ще изчезнат. Ако ти можеш да заповядваш на краката си да се обтегнат, то и на много други неща можеш да заповядваш. Има едни движения, които наричам „движения на доброто“. Те са красиви.
към текста >>

Също и при всяко упражнение човек трябва да съзнава, че ще добие нещо, и да се радва, че има нужда от това движение.
Някой е религиозен и казва, че не му трябват упражнения. Да, той е религиозен, но не се е научил да мисли и да чувства. Трябва да има известни упражнения предимно на мисълта, други – предимно сърдечни, и трети – предимно волеви. Всякога има опасност да се механизират нещата и това става, когато правиш нещо, без да мислиш. Например, когато ядеш, ти имаш силна подбуда – глада – и се радваш на храната. Също и при всяко упражнение човек трябва да съзнава, че ще добие нещо, и да се радва, че има нужда от това движение. Някой път правиш упражнения, а и същевременно чувстваш недоволство. Можем да дадем някои красиви гимнастически упражнения за развитие на мисленето или за развитие на някоя добродетел, но за тях трябват подготвени хора. Еднообразната мисъл образува еднообразни черти. Вземете например търговеца: само като го погледнеш, подразбираш, че е такъв; същото е и за месаря и пр. Когато погледнеш лицата им, познаваш каква професия имат, и това механизиране не е хубаво.
към текста >>

Всяка сутрин човек трябва да се освобождава от тази набрана магнетична кал, която най-първо се набира в слепите очи и в стомаха.
Затова, като движим краката си съзнателно, можем да подобрим нервната си система и да премахнем всяко неразположение. Кракът, ръката и пр. имат свои центрове в мозъка, и като ги движим, тези центрове се развиват и нервната система се подобрява, а заедно с това се развиват и духовните способности, понеже същевременно мозъкът е и техен център. Когато си малко неразположен, постави ръцете си отстрани на кръста с палците напред, а десния крак изтегли напред, съсредоточи мисълта си, после направи същото и с левия крак и неразположението ще изчезне. Има една магнетична, гъста, кална материя, която се натрупва в тялото и трябва да се изхвърли навън чрез гимнастически упражнения. Всяка сутрин човек трябва да се освобождава от тази набрана магнетична кал, която най-първо се набира в слепите очи и в стомаха. Орането, сеенето, копането, метенето са всевъзможни начини за изхвърлянето ѝ. А и когато търговецът вдига топовете плат, това движение има за цел да регулира енергията му. Този, който отива да прави добро, се познава по походката. Каквото и да възнамерява човек да прави, то се познава по неговия начин на ходене. В движенията трябва да се застъпят и трите свята: физически, Духовен и Божествен.
към текста >>

Каквото и да възнамерява човек да прави, то се познава по неговия начин на ходене.
Има една магнетична, гъста, кална материя, която се натрупва в тялото и трябва да се изхвърли навън чрез гимнастически упражнения. Всяка сутрин човек трябва да се освобождава от тази набрана магнетична кал, която най-първо се набира в слепите очи и в стомаха. Орането, сеенето, копането, метенето са всевъзможни начини за изхвърлянето ѝ. А и когато търговецът вдига топовете плат, това движение има за цел да регулира енергията му. Този, който отива да прави добро, се познава по походката. Каквото и да възнамерява човек да прави, то се познава по неговия начин на ходене. В движенията трябва да се застъпят и трите свята: физически, Духовен и Божествен. Ще ви дам едно упражнение за ревматизъм: десният крак се изнася напред, лявата ръка се поставя на кръста, дясната ръка – върху дясното коляно. Кляка се бавно и се изправяте по-динамично няколко пъти подред. След това се изнася левия крак напред и се прави аналогичното. Когато се стъпва, трябва да се стъпва първо на пръсти и после на пета.
към текста >>

Тези упражнения са магнетични, снемат от човека всички тревоги, освобождават го и му олеква.
Днес гимнастическите упражнения в света вървят по статичен път и затова мускулите стават твърди и на тях не им се придава живот. Хората умират по единствената причина, че мускулите стават статически, а всички части на тялото трябва да бъдат в движение. Едно разумно движение винаги е свързано с Живата разумна природа и хубавите движения носят Живот. Когато правя паневритмични упражнения, съм концентриран, а някои само обикалят около една каса, която е пълна със скъпоценности, без да знаят как да се ползват от нея. При Паневритмията ще намерите ключа, ще отключите касата и всичко, каквото е в нея, ще потече във вас. Тези упражнения са магнетични, снемат от човека всички тревоги, освобождават го и му олеква. Паневритмията е благословение. И е хубаво всеки от вас да учи по един ученик на Паневритмия. Необходимо е една група от братя и сестри, която да упражни паневритмичните упражнения и да ги покаже на обиколка из провинцията. Трябва да се спазват законите на физическото възпитание. Всички упражнения са един начин на възпитание, оттам ще се започне.
към текста >>

Във всички религиозни общества се изключват упражненията като светски, но някога първоначалните гимнастики са били духовни.
И е хубаво всеки от вас да учи по един ученик на Паневритмия. Необходимо е една група от братя и сестри, която да упражни паневритмичните упражнения и да ги покаже на обиколка из провинцията. Трябва да се спазват законите на физическото възпитание. Всички упражнения са един начин на възпитание, оттам ще се започне. Умът, сърцето и тялото ще разберат тези упражнения и ще ги усвоят. Във всички религиозни общества се изключват упражненията като светски, но някога първоначалните гимнастики са били духовни. Ако упражненията се правят ритмично, всякога действат хубаво, а в нашите упражнения има и ритъм, и такт. В Природата, навсякъде, където има разумен свят, се употребяват най-хубави упражнения. Нашите гимнастики имат физическо, душевно и духовно значение. Ръката в областта на китката до върха на пръстите е духовна, лакътната част е душевна, а мишницата е физическа част. Аз гледам, че някои правят упражненията по Паневритмия не от Любов, а бързат.
към текста >>

12. 50) Общи и местни условия за възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

После, човек когато стане на десет години, трябва да преживее юношеството, и по-нататък – според възрастта.
Всички неща, които искаш да придобиеш, трябва да ги обичаш. Това, което обичаш, ще го придобиеш, но едновременно и ще работиш; не можеш да обичаш и да не работиш. Когато отида при някое дете, аз участвам в игрите му и внимавам какво ми обяснява. Сега при възпитанието преждевременно правим децата на старци. А те трябва да преживеят детинството си; оставете ги, нека си поиграят и да се радват на тези крилати дни. После, човек когато стане на десет години, трябва да преживее юношеството, и по-нататък – според възрастта. Учителят, когато влезе при децата, трябва да участва в живота им и тогава те си отварят сърцата и той може да работи върху тях и да ги учи. Един учител се намира в трудно положение, когато работата му е монотонна. Щом изкара с децата четирите отделения, той пак започва от първото и от това повторение му става тягостно. А пък то има много начини, за да се внесе разнообразие в работата на един учител. Например, след като изкара четири години с децата, после да работи няколко години над възрастни, които са неграмотни.
към текста >>

Човек по отношение на Горните същества е като дете.
А пък то има много начини, за да се внесе разнообразие в работата на един учител. Например, след като изкара четири години с децата, после да работи няколко години над възрастни, които са неграмотни. Трябва да се внесе разнообразие. В бъдеще цялата възпитателна система ще бъде построена върху това какво е било твоето минало. А сега безразборно те поставят на един друг път, не така специфичен за теб. Човек по отношение на Горните същества е като дете. Един учител отсича: „Седни си, ти нищо не знаеш! “ и ученикът до обяд не може да дойде на себе си, не може да реши ни една задача. Какво трябва да направи учителят по математика в този случай? Нека да улесни ученика, като реши три четвърти от задачата и после да го насърчи. Въпрос: „Имам ли право да пиша двойки на учениците?
към текста >>

Хубаво е да се образува едно училище със светски деца и да се приложат в него новите методи, за да се видят какви са резултатите.
“ Учителя даде следните упътвания: Детето да си напича гръбнака на слънце, за да се отпушат каналите и да протече енергията, понеже има дисхармония между симпатичната и мозъчната нервна система. Да прави сутрин гимнастика и дихателни упражнения. Да работи в градината: да копае, да полива, да сее и отглежда цветя и дръвчета. После Учителя продължи по темата: Хубаво е да се образува едно училище със светски деца и да се приложат в него новите методи, за да се видят какви са резултатите. Тези идеи са семена, които трябва да се заровят в почвата, и то нито много дълбоко, нито много плитко. Всички философски идеи трябва да имат малко препятствия и ако нямат такива, те са непроявени идеи. Заровени ли са дълбоко, и препятствията са големи – тогава работите не стават. В новото училище ще приложим метода на Природата, който е най-меродавен. Един англичанин е казал: „Законът на Англия е закон на Природата“, което значи, че англичаните искат да се водят по законите на Природата.
към текста >>

13. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някой път ви се дават при изпит благоприятни условия, то е изключение, но правилото е, че човек трябва да се труди.
Той понякога отстъпва. И няма да се минат пет-шест години и ще видиш, че много добре е станало така, както е станало. Един брат каза: „Учителю, сънувах, че на зрелостния изпит по математика ми се падна въпрос с номер 82. На сутринта го прегледах и си казах: „Хайде да видим! “. И ми се падна номер 82“. Когато някой път ви се дават при изпит благоприятни условия, то е изключение, но правилото е, че човек трябва да се труди. Пред Небето един човек могат да го скъсат десет пъти, стига да издържи. Потеглихме за Мусалла. И когато седнахме на една полянка да отпочинем, Учителя каза: Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусалла. Сега Мусалла е очистена от мъгли.
към текста >>

Пред Небето един човек могат да го скъсат десет пъти, стига да издържи.
И няма да се минат пет-шест години и ще видиш, че много добре е станало така, както е станало. Един брат каза: „Учителю, сънувах, че на зрелостния изпит по математика ми се падна въпрос с номер 82. На сутринта го прегледах и си казах: „Хайде да видим! “. И ми се падна номер 82“. Когато някой път ви се дават при изпит благоприятни условия, то е изключение, но правилото е, че човек трябва да се труди. Пред Небето един човек могат да го скъсат десет пъти, стига да издържи. Потеглихме за Мусалла. И когато седнахме на една полянка да отпочинем, Учителя каза: Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусалла. Сега Мусалла е очистена от мъгли. Мусалла иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите, така както тя се е изчистила.
към текста >>

Човек трябва да се качва на планината и да слиза в полето; тогава има нормален живот.
Мусалла иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите, така както тя се е изчистила. Във всяка екскурзия и светиите, и Ангелите вземат участие. Светиите и Ангелите си правят великолепни екскурзии. Да вземем пример от тях. Планинските места и полетата се допълват. Човек трябва да се качва на планината и да слиза в полето; тогава има нормален живот. Тук можем да познаем на колко метра сме над морското равнище по психологически начин. На 100 м височина ще имаш особени чувства и идеи, на 200 м – други, на 500 м, на 1000 м – други и т. н. Камъните на Мусалла дават особен характер на местността. Понеже имат постоянна форма, те придават на човека твърдост, сформиран характер, ясно очертани контури на мислите и идеите. Ето защо е хубаво да се отиде при канарите, да се седне на някой камък и да се размишлява.
към текста >>

Понеже имат постоянна форма, те придават на човека твърдост, сформиран характер, ясно очертани контури на мислите и идеите.
Планинските места и полетата се допълват. Човек трябва да се качва на планината и да слиза в полето; тогава има нормален живот. Тук можем да познаем на колко метра сме над морското равнище по психологически начин. На 100 м височина ще имаш особени чувства и идеи, на 200 м – други, на 500 м, на 1000 м – други и т. н. Камъните на Мусалла дават особен характер на местността. Понеже имат постоянна форма, те придават на човека твърдост, сформиран характер, ясно очертани контури на мислите и идеите. Ето защо е хубаво да се отиде при канарите, да се седне на някой камък и да се размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертани контури; общо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези характерни сили, приема известни качества в себе си. Защо светиите са се оттегляли да живеят в пустините? Там, по тези каменисти места, те са добивали известни качества.
към текста >>

Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертани контури; общо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези характерни сили, приема известни качества в себе си.
На 100 м височина ще имаш особени чувства и идеи, на 200 м – други, на 500 м, на 1000 м – други и т. н. Камъните на Мусалла дават особен характер на местността. Понеже имат постоянна форма, те придават на човека твърдост, сформиран характер, ясно очертани контури на мислите и идеите. Ето защо е хубаво да се отиде при канарите, да се седне на някой камък и да се размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертани контури; общо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези характерни сили, приема известни качества в себе си. Защо светиите са се оттегляли да живеят в пустините? Там, по тези каменисти места, те са добивали известни качества. Там те са минавали през разни изпитания, но съвсем не от такъв характер, през каквито минават обикновените хора. Мъчнотиите, през които минават обикновените хора, те лесно ги разрешават и не им обръщат внимание, а имат мъчнотии от съвсем друг характер. Например не е погледнал някого с хубав поглед, а с малко недоволство, или е казал някоя дума не съвсем правилно, и след това изпада във вътрешна борба.
към текста >>

Електричните места дават на човека ценни неща, но същевременно и известна грубост, а магнетизмът дава нежност, мекота, но може да даде и леност.
Там, по тези каменисти места, те са добивали известни качества. Там те са минавали през разни изпитания, но съвсем не от такъв характер, през каквито минават обикновените хора. Мъчнотиите, през които минават обикновените хора, те лесно ги разрешават и не им обръщат внимание, а имат мъчнотии от съвсем друг характер. Например не е погледнал някого с хубав поглед, а с малко недоволство, или е казал някоя дума не съвсем правилно, и след това изпада във вътрешна борба. В планините има известни места с електричество, а други – с магнетизъм. Електричните места дават на човека ценни неща, но същевременно и известна грубост, а магнетизмът дава нежност, мекота, но може да даде и леност. Една сестра каза: „През цялата нощ над езерата имаше оркестър, който продължи до сутринта, до изгрев слънце“. Тази музика, разбира се, ползва всички, които са тук. Макар и хората да спят, те приемат тази музика в душата си, тя остава и работи в тях. Скоро стигнахме на връх Мусалла. Беше 10 юли, сряда, температурата – 16 градуса над нулата.
към текста >>

Външният свят е, който стимулира човека.
следобед се събрахме около Учителя и Той каза: През деня някои поляха камък близо до езерата, а един брат реши десет пъти да взема вода от Окото и да отива да полее избран камък на връх Мусалла. Когато вие имате една хубава, благородна идея, а пък я изоставите, като си кажете: „Хайде да я оставим и да си поживеем“, тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес, долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Растенията и животните са деца на Ангелите и Архангелите, а камъните и изобщо минералите са деца на още по-горни членове на Ангелската йерархия. Външният свят е, който стимулира човека. Ако няма предмети вън в света, няма кой да стимулира човека, няма как той да прояви дейност. Най-малкото нещо, което става с теб, е стимул. Та велик е животът в Природата – всяка година все нови неща има. Когато говориш на Природата на обикновен език, тя не отговаря, но когато ѝ говориш на нейния език, тя отговаря. Природата не търпи съмнения, колебания и отрицания, тези неща са несъвместими с нейния живот.
към текста >>

Ако няма предмети вън в света, няма кой да стимулира човека, няма как той да прояви дейност.
През деня някои поляха камък близо до езерата, а един брат реши десет пъти да взема вода от Окото и да отива да полее избран камък на връх Мусалла. Когато вие имате една хубава, благородна идея, а пък я изоставите, като си кажете: „Хайде да я оставим и да си поживеем“, тогава вие сте на мястото на Юда, който предаде Христа. Камъните, които поливате днес, долу, във физическия свят, не знаят това, но горе знаят. Растенията и животните са деца на Ангелите и Архангелите, а камъните и изобщо минералите са деца на още по-горни членове на Ангелската йерархия. Външният свят е, който стимулира човека. Ако няма предмети вън в света, няма кой да стимулира човека, няма как той да прояви дейност. Най-малкото нещо, което става с теб, е стимул. Та велик е животът в Природата – всяка година все нови неща има. Когато говориш на Природата на обикновен език, тя не отговаря, но когато ѝ говориш на нейния език, тя отговаря. Природата не търпи съмнения, колебания и отрицания, тези неща са несъвместими с нейния живот. Като влезеш в Природата, най-първо ще вярваш, нито сянка от съмнение да няма.
към текста >>

Събрали се веднъж най-учените хора – светски и религиозни.
Когато говориш на Природата на обикновен език, тя не отговаря, но когато ѝ говориш на нейния език, тя отговаря. Природата не търпи съмнения, колебания и отрицания, тези неща са несъвместими с нейния живот. Като влезеш в Природата, най-първо ще вярваш, нито сянка от съмнение да няма. Каквото тя ти каже, вярвай. Като влезем в общение с Природата, ние влизаме в един свят на всички възможности. Събрали се веднъж най-учените хора – светски и религиозни. Дошъл и един ученик от отделенията на Божествената школа. Всеки разправил всичкото си знание, а този ученик бил на последно място. Дошъл и неговият ред. Той казал една дума и израсло дърво с плодове и всички яли. После запалил огън, на който всички се греели, и потекли извори, от които всички пили.
към текста >>

Та човек трябва да дойде до онази велика наука.
Дошъл и един ученик от отделенията на Божествената школа. Всеки разправил всичкото си знание, а този ученик бил на последно място. Дошъл и неговият ред. Той казал една дума и израсло дърво с плодове и всички яли. После запалил огън, на който всички се греели, и потекли извори, от които всички пили. Та човек трябва да дойде до онази велика наука. Ще бъде, ще бъде! Има много работи да се учат. По повод на упражнението с камъка Учителя каза: Има две крайности: не избирай най-мъчнодостъпния камък, нито най-леснодостъпния, но избери нещо средно и да ти е приятно. Когато ходиш по планината, опитвай камъните, за да не се събори някой, който се клати.
към текста >>

В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие се разхубавява.
Има две крайности: не избирай най-мъчнодостъпния камък, нито най-леснодостъпния, но избери нещо средно и да ти е приятно. Когато ходиш по планината, опитвай камъните, за да не се събори някой, който се клати. Стъпвай само на камъни, които са неподвижни. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелени клекове, винаги ще плащаме. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие се разхубавява. Всяко нещо у нас трябва да бъде осмислено, да бъде красиво, а не да се боим и потискаме. Би трябвало човек, като остарява, да се разхубавява. И духовният човек, колкото повече време минава, трябва да се разхубавява. Тази екскурзия е предвидена. Когато се върнем, ще можете да работите с нови сили.
към текста >>

Би трябвало човек, като остарява, да се разхубавява.
Стъпвай само на камъни, които са неподвижни. Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелени клекове, винаги ще плащаме. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие се разхубавява. Всяко нещо у нас трябва да бъде осмислено, да бъде красиво, а не да се боим и потискаме. Би трябвало човек, като остарява, да се разхубавява. И духовният човек, колкото повече време минава, трябва да се разхубавява. Тази екскурзия е предвидена. Когато се върнем, ще можете да работите с нови сили. В духовния живот резултатите ще дойдат, но малко по-късно. Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен; ще дадете на всички, но умерено.
към текста >>

И духовният човек, колкото повече време минава, трябва да се разхубавява.
Не трябва да горим тук сурови клекове, а само сухи. Ако горим зелени клекове, винаги ще плащаме. В еднообразието човек погрознява, а в хармоничното разнообразие се разхубавява. Всяко нещо у нас трябва да бъде осмислено, да бъде красиво, а не да се боим и потискаме. Би трябвало човек, като остарява, да се разхубавява. И духовният човек, колкото повече време минава, трябва да се разхубавява. Тази екскурзия е предвидена. Когато се върнем, ще можете да работите с нови сили. В духовния живот резултатите ще дойдат, но малко по-късно. Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен; ще дадете на всички, но умерено. Ние не сме напълно доволни на Земята, понеже сме пътници.
към текста >>

Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен; ще дадете на всички, но умерено.
Би трябвало човек, като остарява, да се разхубавява. И духовният човек, колкото повече време минава, трябва да се разхубавява. Тази екскурзия е предвидена. Когато се върнем, ще можете да работите с нови сили. В духовния живот резултатите ще дойдат, но малко по-късно. Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен; ще дадете на всички, но умерено. Ние не сме напълно доволни на Земята, понеже сме пътници. Издръжливост, издръжливост трябва. Който издържи, побеждава. На 13 и 14 юли пак прекарахме времето по свой избор. На 15 юли се качихме на Мусалла на изгрев слънце.
към текста >>

На екскурзия хубаво е човек да има термос.
На 15 юли се качихме на Мусалла на изгрев слънце. Към 10 ч. започна разговор. Стана въпрос за спазване на хигиенични правила при екскурзиите. Учителя каза: На екскурзия хубаво е човек да има термос. Във време на екскурзия човек да не се обленява, да си измива вечер краката с топла вода и да си сменя чорапите; тогава става реакция. Когато някой прави фрикции със студена вода, не е хубаво, това след време ще даде обратна реакция, вреда. Някой пита защо сме дошли на Мусалла. Който е дошъл на Мусалла, продължава му се животът с още една година. А една година колко много струва.
към текста >>

Във време на екскурзия човек да не се обленява, да си измива вечер краката с топла вода и да си сменя чорапите; тогава става реакция.
Към 10 ч. започна разговор. Стана въпрос за спазване на хигиенични правила при екскурзиите. Учителя каза: На екскурзия хубаво е човек да има термос. Във време на екскурзия човек да не се обленява, да си измива вечер краката с топла вода и да си сменя чорапите; тогава става реакция. Когато някой прави фрикции със студена вода, не е хубаво, това след време ще даде обратна реакция, вреда. Някой пита защо сме дошли на Мусалла. Който е дошъл на Мусалла, продължава му се животът с още една година. А една година колко много струва. Вие все сте приели нещо тук, колкото и да са примитивни вашите апарати.
към текста >>

Човек да не подпушва изворите на Живота.
Хората в света казват: „Не ви трябва да ходите по планините“. Само мъдрите хора ходят на такива високи и чисти места. Сега температурата е вече 11 градуса. Любовта не е в думите. Когато излиза Любовта от теб, без да говориш, тя тече като вода. Човек да не подпушва изворите на Живота. На 16 юли посрещнахме слънчевия изгрев от Мусалла. След молитвите се прочете глава 10-а от Евангелието на Матея. Изпълнихме Гимнастическите упражнения. Към 9.30 ч. започна разговор.
към текста >>

От окултно гледище въпросът стои така: има дванадесет извора, от които човек трябва да вземе своите енергии, засега само пет функционират, а другите са прекъснати и затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях.
Например виждаме, че предната част на челюстта излиза напред, което е приближаване към животинското. Бялата раса е проявила изобретателност, но тя не е най-висшата способност. Центърът на изобретателността е отстрани на главата, а разумността, интелигентността е горе на главата. Главата трябва да се повдигне горе с няколко сантиметра. Това не може да стане механически. От окултно гледище въпросът стои така: има дванадесет извора, от които човек трябва да вземе своите енергии, засега само пет функционират, а другите са прекъснати и затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях. Всеки извор е свързан с известна интелигентност. Славяните идват, за да възстановят връзката, като се обърнат засега към един от тези извори на духовното, мистично течение. Или казано по друг начин, човек трябва да стане набожен. Славяните трябва да възстановят истинската набожност. Индуските методи са все методи за скачване с тези извори.
към текста >>

Или казано по друг начин, човек трябва да стане набожен.
Главата трябва да се повдигне горе с няколко сантиметра. Това не може да стане механически. От окултно гледище въпросът стои така: има дванадесет извора, от които човек трябва да вземе своите енергии, засега само пет функционират, а другите са прекъснати и затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях. Всеки извор е свързан с известна интелигентност. Славяните идват, за да възстановят връзката, като се обърнат засега към един от тези извори на духовното, мистично течение. Или казано по друг начин, човек трябва да стане набожен. Славяните трябва да възстановят истинската набожност. Индуските методи са все методи за скачване с тези извори. Един адепт се стреми да се скачи с тези извори и колко работа извършва, докато достигне скачването. Един извор поддържа физическото тяло, друг – ума, трети – чувствата. Четвъртият и петият поддържат други човешки способности.
към текста >>

Всяка физическа депресия дава отражение и върху душевното състояние на човека.
Сега новите извори, с които трябва да се направи скачване, са Любовта, Мъдростта, Истината. Любовта трябва да протече като някое море, като океан. Към обед потеглихме към нашия стан. А в 7 ч. вечерта се събрахме около Учителя: Всяка физическа депресия дава отражение и върху душевното състояние на човека. Учителя каза да се прочетат от томчето „Сила и живот“, четвърта серия, следните страници: 197, 88, 7, 3, 16, 31, 186. Бог е Огън пояждащ за онзи, който не разбира, а за онзи, който разбира, Бог е Огън, който твори и създава. Когато се чете Словото и като се вникне в съдържанието, тогава има добър резултат. Тези гимнастически упражнения, като се правят на Мусалла, имат резултат, различен, отколкото на друго място. Заслужава да отидеш на Мусалла, за да правиш тези упражнения и да се върнеш.
към текста >>

Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова може да се приеме като Божествена работа.
Ние не трябва да се стремим да влезем изрично във връзка с Ангелската йерархия, но главно предимно във връзка с Бога. И когато влезем във връзка с Него, тогава ще влезем във връзка с всички други Същества и с Йерархията, защото Бог е Един, Той е Цялото и съдържа всичко в Себе си. Когато почнем да служим на Бога, тогава ще влезем във връзка с всички Същества, които служат на Бога, защото ще бъдем в хармония с тяхната дейност. Как се служи на Бога? – Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова може да се приеме като Божествена работа. А после той ще работи между хората. След като се научи човек да работи между хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: „Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има Учение, приемано отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Той отвътре заработва. Това е вътрешният опит.
към текста >>

След като се научи човек да работи между хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер.
Когато почнем да служим на Бога, тогава ще влезем във връзка с всички Същества, които служат на Бога, защото ще бъдем в хармония с тяхната дейност. Как се служи на Бога? – Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова може да се приеме като Божествена работа. А после той ще работи между хората. След като се научи човек да работи между хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: „Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има Учение, приемано отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Той отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учение на Природата, хиромантията, френологията и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене при изобилна светлина.
към текста >>

Човек да не казва: „Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден.
Как се служи на Бога? – Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова може да се приеме като Божествена работа. А после той ще работи между хората. След като се научи човек да работи между хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: „Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има Учение, приемано отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Той отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учение на Природата, хиромантията, френологията и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене при изобилна светлина. Казано е в Писанието: „Ще излея Духа Си“.
към текста >>

Има Учение, приемано отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Той отвътре заработва.
– Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова може да се приеме като Божествена работа. А после той ще работи между хората. След като се научи човек да работи между хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: „Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има Учение, приемано отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Той отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учение на Природата, хиромантията, френологията и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене при изобилна светлина. Казано е в Писанието: „Ще излея Духа Си“. Вътрешният извор трябва да се отвори.
към текста >>

Ако аз говоря с някой човек днес, то сега имам връзка с него, но ако той си отиде, утре нямам връзка.
е. разумността. Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в Духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, си остава осигурено. Не. Връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, всеки ден, непрекъснато. Ако аз говоря с някой човек днес, то сега имам връзка с него, но ако той си отиде, утре нямам връзка. Същото е и с Бога. Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от всички мистици-пророци. Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто – на ученика. Ще работите в духа на досегашния начин на работа.
към текста >>

14. 26) Една реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек си прави план, но той съвсем не съответства на това, което става.
ЕДНА РЕАЛНОСТ На Богоявление се състоя братска вечеря у сестра Н. В разговора Учителя каза следното: За този, който не разбира, има външна и вътрешна страна на живота, а за този, който разбира, има една реалност. Този, който търси лесния път, намира мъчния, а този, който търси мъчния път, намира лесния. Човек си прави план, но той съвсем не съответства на това, което става. Обаче имаш ли вяра, законът работи, нямаш ли вяра, законьт се спира временно. Този, който работи с Божия промисъл, трябва да изключи съмнението и да бъде умен, да не изкушава Бога. Невидимите същества, които вървят с него, имат познати навред и нагласят предварително условията – това е добротворство. Например хващат едного, който е тръгнал да проповядва. Началникът на полицията говори строго, заплашва и се заканва да направи еди-какво си, но арестуваният е във връзка с Бога – не се минава половин час и той нарежда на стражаря: „Я го пусни да си върви.“ И го пущат.
към текста >>

Човекът по естество е мързелив, че като го впрегне сиромашията, ще го накара да работи.
„Откъде измисли всичко това – отдъхнал си подложеният на изпит приятел, – щеше да ми се пукне жлъчката? “ Когато Провидението те постави на изпит, става тежко, но трябва да издържиш. Например страх те е от сиромашията, ала Господ ще ти даде сиромашия по всички правила: ти я изпъждаш от една страна, тя дохожда от друга. Има достатъчно примери. Някои от членовете на руското царско семейство, князе по произход, станаха ваксаджии. Човекът по естество е мързелив, че като го впрегне сиромашията, ще го накара да работи. Като се изпита сиромашията, идва богатството при нас. Има една красива страна на живота – зад всичко стои една скрита реалност. В следващия момент какво ще бъде, не знаем. Има нещо, което всякога ще ни изненадва. И трябва да се научим да схващаме Великото, което работи в живота.
към текста >>

Всеки човек има по една магическа пръчка – известна сила в себе си, но трябва да знае как да я развие.
Като се изпита сиромашията, идва богатството при нас. Има една красива страна на живота – зад всичко стои една скрита реалност. В следващия момент какво ще бъде, не знаем. Има нещо, което всякога ще ни изненадва. И трябва да се научим да схващаме Великото, което работи в живота. Всеки човек има по една магическа пръчка – известна сила в себе си, но трябва да знае как да я развие. Моисей стоя 40 години в пустинята, догдето научи този закон. Той хвърли тоягата и тя се превърна на змия. Моисей се стресна, но Господ му каза:“Хвани опашката Ă! “ И той като я хвана, тя стана пак на тояга. Много неща се разкриват постепенно на човека – първо се посяват като семе, после поникват, цъфтят и връзват плод.
към текста >>

Много неща се разкриват постепенно на човека – първо се посяват като семе, после поникват, цъфтят и връзват плод.
Всеки човек има по една магическа пръчка – известна сила в себе си, но трябва да знае как да я развие. Моисей стоя 40 години в пустинята, догдето научи този закон. Той хвърли тоягата и тя се превърна на змия. Моисей се стресна, но Господ му каза:“Хвани опашката Ă! “ И той като я хвана, тя стана пак на тояга. Много неща се разкриват постепенно на човека – първо се посяват като семе, после поникват, цъфтят и връзват плод. Пророк Илия, като отишъл при сарептската вдовица и я попитал как е, тя казала, че има малко брашно и малко елей, но като взела да меси, не се свършвало брашното в нощвите, също – и елеят. Така че щом някой е пророк, той трябва да увеличава брашното в нощвите и не го ли увеличава, той не е никакъв пророк. Христос казва: „В който град влезете, вашето благословение ще почине върху него.“ Когато човек мисли светски, като го налегне старостта, идва до разочарование, но който има вътрешно просветление, той не може да остарее. И като има знание, от стар може да стане отново млад.
към текста >>

Когато човек мисли светски, като го налегне старостта, идва до разочарование, но който има вътрешно просветление, той не може да остарее.
“ И той като я хвана, тя стана пак на тояга. Много неща се разкриват постепенно на човека – първо се посяват като семе, после поникват, цъфтят и връзват плод. Пророк Илия, като отишъл при сарептската вдовица и я попитал как е, тя казала, че има малко брашно и малко елей, но като взела да меси, не се свършвало брашното в нощвите, също – и елеят. Така че щом някой е пророк, той трябва да увеличава брашното в нощвите и не го ли увеличава, той не е никакъв пророк. Христос казва: „В който град влезете, вашето благословение ще почине върху него.“ Когато човек мисли светски, като го налегне старостта, идва до разочарование, но който има вътрешно просветление, той не може да остарее. И като има знание, от стар може да стане отново млад. Алхимиците са знаели еликсира на живота и са се подмладявали. Старият се изгубва и вече като млад минава под ново име. А който е неук, ще мине по обикновения път. Животът е един: физически, духовен и Божествен.
към текста >>

Когато човек не разбира живота, за него той е само физически; когато го разбира наполовина, за него той е духовен; а когато напълно го разбира, той е Божествен.
И като има знание, от стар може да стане отново млад. Алхимиците са знаели еликсира на живота и са се подмладявали. Старият се изгубва и вече като млад минава под ново име. А който е неук, ще мине по обикновения път. Животът е един: физически, духовен и Божествен. Когато човек не разбира живота, за него той е само физически; когато го разбира наполовина, за него той е духовен; а когато напълно го разбира, той е Божествен. Отишъл един човек, на вид беден, при един богат и когато се сприятелили, богатият пожелал да покаже всичкото си богатство. След това другият казал: „Много съм благодарен, че ме прие, сега ти ела да ме придружиш до мястото, където живея.“ Тръгнали и вечерта замръкнали насред пътя. Бедният на вид човек бил маг. Той хлопнал и се явило едно красиво здание, вътре светлината се леела, носела се музика, била сложена трапеза, имало баня и спални. На сутринта магът пак хлопнал и всичко се изгубило.
към текста >>

Отишъл един човек, на вид беден, при един богат и когато се сприятелили, богатият пожелал да покаже всичкото си богатство.
Алхимиците са знаели еликсира на живота и са се подмладявали. Старият се изгубва и вече като млад минава под ново име. А който е неук, ще мине по обикновения път. Животът е един: физически, духовен и Божествен. Когато човек не разбира живота, за него той е само физически; когато го разбира наполовина, за него той е духовен; а когато напълно го разбира, той е Божествен. Отишъл един човек, на вид беден, при един богат и когато се сприятелили, богатият пожелал да покаже всичкото си богатство. След това другият казал: „Много съм благодарен, че ме прие, сега ти ела да ме придружиш до мястото, където живея.“ Тръгнали и вечерта замръкнали насред пътя. Бедният на вид човек бил маг. Той хлопнал и се явило едно красиво здание, вътре светлината се леела, носела се музика, била сложена трапеза, имало баня и спални. На сутринта магът пак хлопнал и всичко се изгубило. Така през целия път той показвал какво притежава и казал на богатия: „Твоето богатство трябва да го пазиш постоянно, а моето богатство само се пази.“ Колко души могат да направят това?
към текста >>

Бедният на вид човек бил маг.
А който е неук, ще мине по обикновения път. Животът е един: физически, духовен и Божествен. Когато човек не разбира живота, за него той е само физически; когато го разбира наполовина, за него той е духовен; а когато напълно го разбира, той е Божествен. Отишъл един човек, на вид беден, при един богат и когато се сприятелили, богатият пожелал да покаже всичкото си богатство. След това другият казал: „Много съм благодарен, че ме прие, сега ти ела да ме придружиш до мястото, където живея.“ Тръгнали и вечерта замръкнали насред пътя. Бедният на вид човек бил маг. Той хлопнал и се явило едно красиво здание, вътре светлината се леела, носела се музика, била сложена трапеза, имало баня и спални. На сутринта магът пак хлопнал и всичко се изгубило. Така през целия път той показвал какво притежава и казал на богатия: „Твоето богатство трябва да го пазиш постоянно, а моето богатство само се пази.“ Колко души могат да направят това? Те са рядкост. Непостижими са Божиите пътища и всичко е възможно за онзи, който знае.
към текста >>

Един ленив човек стъпил с боси крака на медно дюшеме, седял там, без да се помръдва, но като нагорещили дюшемето, и той, ще – не ще, почнал да играе с краката си.
На сутринта магът пак хлопнал и всичко се изгубило. Така през целия път той показвал какво притежава и казал на богатия: „Твоето богатство трябва да го пазиш постоянно, а моето богатство само се пази.“ Колко души могат да направят това? Те са рядкост. Непостижими са Божиите пътища и всичко е възможно за онзи, който знае. За този, който знае малко, малко е възможно, а за онзи, който много знае, много е възможно. Един ленив човек стъпил с боси крака на медно дюшеме, седял там, без да се помръдва, но като нагорещили дюшемето, и той, ще – не ще, почнал да играе с краката си. Та има неща в света, които за да направим, трябва да ни нагорещят. Ще бъде, ще бъде – нощта преминава, денят наближава – новото ще дойде по един много естествен начин. Като дойде пролетта, и всички цветя веднага излизат над земята. Като дойде духовното, и ще изникне хубавото у хората, ще се реализира Божественото – това е неизбежно.
към текста >>

15. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек като научи малките мистерии, може да пристъпи и към големите.
Как желаем да бъдем винаги с Вас! “ Отсега нататък няма раздяла между мен и вас! Почна разговор: Земята е място на малките мистерии. Човек като научи малките мистерии, може да пристъпи и към големите. Светът е неизследим. Едвам сте надзърнали в науката – има закони, които да се изучат. Това, което сте научили, в сравнение с онова, което има да учите, е като височината на Айфеловата кула спрямо тази на Хималаите. А това, което сте били в сравнение с днес, то е като височината на една колиба спрямо височината на Айфеловата кула. Всички видове съзнание се проявяват във времето, затова има и време на растенията, и време на животните, и време на обикновените хора, и време на ангелите.
към текста >>

Сутрин, когато се отвори интензивна работа за човека, животните спят.
Светът е неизследим. Едвам сте надзърнали в науката – има закони, които да се изучат. Това, което сте научили, в сравнение с онова, което има да учите, е като височината на Айфеловата кула спрямо тази на Хималаите. А това, което сте били в сравнение с днес, то е като височината на една колиба спрямо височината на Айфеловата кула. Всички видове съзнание се проявяват във времето, затова има и време на растенията, и време на животните, и време на обикновените хора, и време на ангелите. Сутрин, когато се отвори интензивна работа за човека, животните спят. А вечерно време, когато човек спи, животните са активни. И светските хора са будни до полунощ – тогава лягат и се събуждат към 9 или 10 ч. А духовният човек към 3 ч. сутринта се събужда и работи. След духовната работа рано сутрин следва физически труд, но дойде ли 9 ч., физическият труд ще престане, и трябва да се работи 3-4 часа умствен труд, после подир обед – умствен и духовен труд, вечер е също хубаво за умствен труд.
към текста >>

А вечерно време, когато човек спи, животните са активни.
Едвам сте надзърнали в науката – има закони, които да се изучат. Това, което сте научили, в сравнение с онова, което има да учите, е като височината на Айфеловата кула спрямо тази на Хималаите. А това, което сте били в сравнение с днес, то е като височината на една колиба спрямо височината на Айфеловата кула. Всички видове съзнание се проявяват във времето, затова има и време на растенията, и време на животните, и време на обикновените хора, и време на ангелите. Сутрин, когато се отвори интензивна работа за човека, животните спят. А вечерно време, когато човек спи, животните са активни. И светските хора са будни до полунощ – тогава лягат и се събуждат към 9 или 10 ч. А духовният човек към 3 ч. сутринта се събужда и работи. След духовната работа рано сутрин следва физически труд, но дойде ли 9 ч., физическият труд ще престане, и трябва да се работи 3-4 часа умствен труд, после подир обед – умствен и духовен труд, вечер е също хубаво за умствен труд. Който разбира времето, той е маг.
към текста >>

И светските хора са будни до полунощ – тогава лягат и се събуждат към 9 или 10 ч.
Това, което сте научили, в сравнение с онова, което има да учите, е като височината на Айфеловата кула спрямо тази на Хималаите. А това, което сте били в сравнение с днес, то е като височината на една колиба спрямо височината на Айфеловата кула. Всички видове съзнание се проявяват във времето, затова има и време на растенията, и време на животните, и време на обикновените хора, и време на ангелите. Сутрин, когато се отвори интензивна работа за човека, животните спят. А вечерно време, когато човек спи, животните са активни. И светските хора са будни до полунощ – тогава лягат и се събуждат към 9 или 10 ч. А духовният човек към 3 ч. сутринта се събужда и работи. След духовната работа рано сутрин следва физически труд, но дойде ли 9 ч., физическият труд ще престане, и трябва да се работи 3-4 часа умствен труд, после подир обед – умствен и духовен труд, вечер е също хубаво за умствен труд. Който разбира времето, той е маг. Съзнанията определят стойността и качествата на времето.
към текста >>

А духовният човек към 3 ч.
А това, което сте били в сравнение с днес, то е като височината на една колиба спрямо височината на Айфеловата кула. Всички видове съзнание се проявяват във времето, затова има и време на растенията, и време на животните, и време на обикновените хора, и време на ангелите. Сутрин, когато се отвори интензивна работа за човека, животните спят. А вечерно време, когато човек спи, животните са активни. И светските хора са будни до полунощ – тогава лягат и се събуждат към 9 или 10 ч. А духовният човек към 3 ч. сутринта се събужда и работи. След духовната работа рано сутрин следва физически труд, но дойде ли 9 ч., физическият труд ще престане, и трябва да се работи 3-4 часа умствен труд, после подир обед – умствен и духовен труд, вечер е също хубаво за умствен труд. Който разбира времето, той е маг. Съзнанията определят стойността и качествата на времето. Представете си, че времето е един плат – твоето време се тъче сега.
към текста >>

Един човек видял, че приятелят му ще сглупи, ще извърши една беля, затова намислил да го сплаши.
Тогава имаме по-добро схващане за времето, отколкото при радостта. Когато страдаме, като че ли повече време минава, отколкото при радостта. При страданието повече помним и вследствие на това страдаме повече. А времето за радостта у ангелите е толкова развито, че ако им дадеш хилядолетното страдание на един цял народ, то те ще го възприемат като едно малко щипване, като една малка аномалия, която трае кратко. Толкова е малко това страдание за ангелите в сравнение с тази голяма радост, която имат. Един човек видял, че приятелят му ще сглупи, ще извърши една беля, затова намислил да го сплаши. Той се направил на голяма мечка и се нахвърлил ненадейно. После онзи разправил как го газила мечка, но казал, че в нея имало малко човещина. Усмихнал се човекът и попитал приятеля си така ли ревяла мечката – и заревал с пълно гърло. „Ти отгде знаеш? “ – смаял се пострадалият.
към текста >>

Усмихнал се човекът и попитал приятеля си така ли ревяла мечката – и заревал с пълно гърло.
А времето за радостта у ангелите е толкова развито, че ако им дадеш хилядолетното страдание на един цял народ, то те ще го възприемат като едно малко щипване, като една малка аномалия, която трае кратко. Толкова е малко това страдание за ангелите в сравнение с тази голяма радост, която имат. Един човек видял, че приятелят му ще сглупи, ще извърши една беля, затова намислил да го сплаши. Той се направил на голяма мечка и се нахвърлил ненадейно. После онзи разправил как го газила мечка, но казал, че в нея имало малко човещина. Усмихнал се човекът и попитал приятеля си така ли ревяла мечката – и заревал с пълно гърло. „Ти отгде знаеш? “ – смаял се пострадалият. – „Ами аз я чух.“ Преводът е такъв: при страданието мечката е преоблечен приятел. Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието. Тогава той разбира причините и последствията.
към текста >>

Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието.
После онзи разправил как го газила мечка, но казал, че в нея имало малко човещина. Усмихнал се човекът и попитал приятеля си така ли ревяла мечката – и заревал с пълно гърло. „Ти отгде знаеш? “ – смаял се пострадалият. – „Ами аз я чух.“ Преводът е такъв: при страданието мечката е преоблечен приятел. Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието. Тогава той разбира причините и последствията. Когато човек е благодарен за доброто, то остава, а когато е благодарен от злото, то си заминава. И когато е неблагодарен от доброто, то си заминава, а ако е неблагодарен от злото, то остава. Благодарността изпъжда страданието и задържа радостта, а неблагодарността изпъжда доброто и задържа скръбта. Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с радост.
към текста >>

Когато човек е благодарен за доброто, то остава, а когато е благодарен от злото, то си заминава.
„Ти отгде знаеш? “ – смаял се пострадалият. – „Ами аз я чух.“ Преводът е такъв: при страданието мечката е преоблечен приятел. Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието. Тогава той разбира причините и последствията. Когато човек е благодарен за доброто, то остава, а когато е благодарен от злото, то си заминава. И когато е неблагодарен от доброто, то си заминава, а ако е неблагодарен от злото, то остава. Благодарността изпъжда страданието и задържа радостта, а неблагодарността изпъжда доброто и задържа скръбта. Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с радост. Остава скръб само 25 на сто и се носи лесно. Изисква се знание, изисква се геройство.
към текста >>

Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с радост.
Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието. Тогава той разбира причините и последствията. Когато човек е благодарен за доброто, то остава, а когато е благодарен от злото, то си заминава. И когато е неблагодарен от доброто, то си заминава, а ако е неблагодарен от злото, то остава. Благодарността изпъжда страданието и задържа радостта, а неблагодарността изпъжда доброто и задържа скръбта. Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с радост. Остава скръб само 25 на сто и се носи лесно. Изисква се знание, изисква се геройство. Забележете, че апостолите, след като ги набиха, радваха се – те се удостоиха да ги бият за Господа. Това е силата. Това е новото схващане.
към текста >>

Страданието не е на един човек, то е колективно.
Изисква се знание, изисква се геройство. Забележете, че апостолите, след като ги набиха, радваха се – те се удостоиха да ги бият за Господа. Това е силата. Това е новото схващане. При всяко страдание има Същества от Невидимия свят да помагат. Страданието не е на един човек, то е колективно. Един ден народите ще разберат, че радостта трябва да бъде обща за цялото човечество, а не само за един народ. И когато дойде това съзнание, тогава няма да има страдания. Скръбта винаги иде в резултат на допуснато престъпление. Щом дойде страданието, трябва да знаеш, че си в пещта и се печеш. Опечеш ли се, изваждат те.
към текста >>

Душата в човека схваща това, но човекът на плътта вдига шум.
И когато дойде това съзнание, тогава няма да има страдания. Скръбта винаги иде в резултат на допуснато престъпление. Щом дойде страданието, трябва да знаеш, че си в пещта и се печеш. Опечеш ли се, изваждат те. Като направиш погрешка, пак те турят в пещта и те пекат. Душата в човека схваща това, но човекът на плътта вдига шум. Като страдаш, нещо в теб ти казва: „Ще се оправи тази работа“, но ти не знаеш как ще се оправи. И наистина се оправя и виждаш по кой начин се е оправила. Някой път, без да има причини, скърбиш, защото друг страда и ти преживяваш неговото страдание. Например при болки в малкия пръст на крака страдат и другите органи. Също такава връзка има и между хората, защото всички хора са като органи в един колективен организъм.
към текста >>

И колкото човекът, който страда, е по-близо до теб, колкото повече го обичаш, толкова повече страдаш.
Като страдаш, нещо в теб ти казва: „Ще се оправи тази работа“, но ти не знаеш как ще се оправи. И наистина се оправя и виждаш по кой начин се е оправила. Някой път, без да има причини, скърбиш, защото друг страда и ти преживяваш неговото страдание. Например при болки в малкия пръст на крака страдат и другите органи. Също такава връзка има и между хората, защото всички хора са като органи в един колективен организъм. И колкото човекът, който страда, е по-близо до теб, колкото повече го обичаш, толкова повече страдаш. Обаче има и друго в живота – синът умира за християнството и майката се радва, че той умира като мъченик, казва си: „Няма нищо, ще се видим“, което е право разбиране. Христос показва на своите ученици и на първите християни как най-лесно да ликвидират с кармата – по пътя на страданията. Те са вече свободни: ще дойдат, но не по закона на кармата. Има хиляди души горе в Невидимия свят, които проповядват. И грешникът като спи, те му проповядват, говорят му и му показват образи, и като стане сутрин, има една промяна в съзнанието му.
към текста >>

Човек трябва да се откаже да бъде генерал, да се откаже да води хората на бойното поле.
Толстой много живо описва сражението при Бородино. Викът на падналите на бойното поле заглушавал рева на топовете, 50-60 000 души ревели – кому крак откъснат, кому – ръка, кому – промушено сърцето. Можеш ли, като слушаш тези хора да пищят, да бъдеш спокоен? Ще се покърти сърцето ти. Генерал Савов, 2-3 месеца преди да умре, всяка нощ е имал видения, в които идвали тези, които бил заповядал да убият. Човек трябва да се откаже да бъде генерал, да се откаже да води хората на бойното поле. Един наш млад приятел ми каза: „Има Промисъл! “ Цял ден го е стягала една мъка и горещо се молил да го отмине това, което усещал, че го грози. Действието се развило вечерта към девет часа. Връщал се през Борисовата градина. Спрял се вледенен и си помислил дали да върви напред, или да се върне.
към текста >>

Агентът се изплашил от постъпката си – насреща му стоял невинен човек.
Спрял се вледенен и си помислил дали да върви напред, или да се върне. Наблизо се криел един агент, който причаквал един апаш да му тегли куршума. Той се заблудил, прицелил се в нашия приятел и щял да натисне спусъка, ако шапката му, без никакъв вятър, не била паднала пред очите му. След това агентът излязъл от сянката на своето прикритие и казал: „Ти си спаси живота. Аз мислех, че си апашът, и щях да гръмна по теб, но ми падна шапката.“ Случката разтърсила и двамата – имало намеса от Невидимия свят. Агентът се изплашил от постъпката си – насреща му стоял невинен човек. Нашият приятел благодарил на добрия промисъл, а и на апаша му се разминало. Човек трябва да бъде в постоянна връзка. Казано е: „Бдете и молете се.“ Човек трябва да бъде в контакт с Небето, защото не знае това, което има да му се случи. Ако някое злощастие е определено, молитвата може да го отмени. Може, може, и още как!
към текста >>

Човек трябва да бъде в постоянна връзка.
Той се заблудил, прицелил се в нашия приятел и щял да натисне спусъка, ако шапката му, без никакъв вятър, не била паднала пред очите му. След това агентът излязъл от сянката на своето прикритие и казал: „Ти си спаси живота. Аз мислех, че си апашът, и щях да гръмна по теб, но ми падна шапката.“ Случката разтърсила и двамата – имало намеса от Невидимия свят. Агентът се изплашил от постъпката си – насреща му стоял невинен човек. Нашият приятел благодарил на добрия промисъл, а и на апаша му се разминало. Човек трябва да бъде в постоянна връзка. Казано е: „Бдете и молете се.“ Човек трябва да бъде в контакт с Небето, защото не знае това, което има да му се случи. Ако някое злощастие е определено, молитвата може да го отмени. Може, може, и още как! В тези работи чудеса могат да станат, стига молитвата да е силна. Божията ръка не се е отменила да спасява.
към текста >>

Казано е: „Бдете и молете се.“ Човек трябва да бъде в контакт с Небето, защото не знае това, което има да му се случи.
След това агентът излязъл от сянката на своето прикритие и казал: „Ти си спаси живота. Аз мислех, че си апашът, и щях да гръмна по теб, но ми падна шапката.“ Случката разтърсила и двамата – имало намеса от Невидимия свят. Агентът се изплашил от постъпката си – насреща му стоял невинен човек. Нашият приятел благодарил на добрия промисъл, а и на апаша му се разминало. Човек трябва да бъде в постоянна връзка. Казано е: „Бдете и молете се.“ Човек трябва да бъде в контакт с Небето, защото не знае това, което има да му се случи. Ако някое злощастие е определено, молитвата може да го отмени. Може, може, и още как! В тези работи чудеса могат да станат, стига молитвата да е силна. Божията ръка не се е отменила да спасява. Всички имате опитност, но като дойде мъчнотията, пак се колебаете.
към текста >>

Всякога човек да е готов, да има готовност да изпълни Волята Божия.
Ако някое злощастие е определено, молитвата може да го отмени. Може, може, и още как! В тези работи чудеса могат да станат, стига молитвата да е силна. Божията ръка не се е отменила да спасява. Всички имате опитност, но като дойде мъчнотията, пак се колебаете. Всякога човек да е готов, да има готовност да изпълни Волята Божия. Да вижда в своята опитност и в опитността на другите Божия промисъл. Щастието е във връзка с Божествения свят, с Божественото съзнание. Щастието зависи от единението с Бога. Истинското щастие е в Бога. Върнеш ли се в Дома си, със съзнанието си ще почувстваш единството или ще изпиташ Нирвана.
към текста >>

Ако човек сега знае своето бъдеще, ще бъде страшно – никой не може да се освободи от ретортата.
Върнеш ли се в Дома си, със съзнанието си ще почувстваш единството или ще изпиташ Нирвана. Нирвана е мястото, дето се чувства единството на нещата. Отидеш ли в Нирвана, разбираш, че определени причини дават и определени последствия, тогава осъзнаваш, че този път, по който си минал, е най-добрият. Сега никой не може да те убеди в това, но само в Нирвана ще се убедиш, че този път, по който си минал, е най-хубавият. Тук ти казваш, че може и по онзи път, обаче не знаеш какъв е той и не е важно само началото на пътя. Ако човек сега знае своето бъдеще, ще бъде страшно – никой не може да се освободи от ретортата. В бъдеще заминаването отвъд ще бъде дематериализация, също така и раждането ще бъде материализация.
към текста >>

16. 53) Новораждане - Боян Боев (1883 – 1963)

Винаги действайте съобразно особеностите на човека.
Тези, които са работили за нашето развитие, са съвършени същества. Те са истинските работници, те са същността и ние трябва да постъпваме по техния пример. Но всички хора не могат еднакво да възприемат светлината – или мозъците им, или умовете им не са нагласени, както трябва. Ако се подготвят хората, то и Небето може да се отзове. Нека Земята да се обвие с една благотворна вълна, да се пуснат хубави мисли, които да я обгърнат. Винаги действайте съобразно особеностите на човека. Хората не знаят, че лошото с векове може да носи своите последствия: грешат и не знаят какви последствия може да им донесе лошото. Българският народ, като работи по новите методи, ще има благоволението на Небето, а старите методи ще тури настрани. За едно дърво не е важно само, че има корен, но е важно колко може да възприеме чрез корена; и не е важно само, че има листа, но колко може да възприеме чрез листата. Доколкото едно растение е свързано със земята, дотолкова вирее добре; същото важи и доколко човек е свързан с Бога. Един ме попита в какво стои моята сила.
към текста >>

Доколкото едно растение е свързано със земята, дотолкова вирее добре; същото важи и доколко човек е свързан с Бога.
Нека Земята да се обвие с една благотворна вълна, да се пуснат хубави мисли, които да я обгърнат. Винаги действайте съобразно особеностите на човека. Хората не знаят, че лошото с векове може да носи своите последствия: грешат и не знаят какви последствия може да им донесе лошото. Българският народ, като работи по новите методи, ще има благоволението на Небето, а старите методи ще тури настрани. За едно дърво не е важно само, че има корен, но е важно колко може да възприеме чрез корена; и не е важно само, че има листа, но колко може да възприеме чрез листата. Доколкото едно растение е свързано със земята, дотолкова вирее добре; същото важи и доколко човек е свързан с Бога. Един ме попита в какво стои моята сила. Тайната на моята сила е във връзката ми с Бога. Този, който ме питаше в какво стои моята сила, искаше да я узнае, та като я придобие, да може да упражнява влияние върху хората, да им въздейства за лични цели. А пък съвсем другояче стои въпросът. Заспалия овчар не го буди, но ти подкарай овцете към зелената паша и овчарят да тича отподире.
към текста >>

Като се новороди, човек става гражданин на цялото човечество, всички хора са близки на душата му.
Ти ще бъдеш един носител на Божественото. Кой от вас е свободен? Министри, учители, стражари – те не са свободни. Не ги оставят да правят това, което е Божествено. А Бог ги е оставил да бъдат свободни. Като се новороди, човек става гражданин на цялото човечество, всички хора са близки на душата му. В политиката трябва абсолютно безкористие. Един политик трябва да се ръководи от една по-висша политика – политиката на Невидимия свят. Търпението на Невидимия свят е голямо, но в края на краищата те вземат мерки. Какво стана с Римската империя? Светските политикани гледат близките цели и не гледат далечните резултати.
към текста >>

Светските политикани гледат близките цели и не гледат далечните резултати.
Като се новороди, човек става гражданин на цялото човечество, всички хора са близки на душата му. В политиката трябва абсолютно безкористие. Един политик трябва да се ръководи от една по-висша политика – политиката на Невидимия свят. Търпението на Невидимия свят е голямо, но в края на краищата те вземат мерки. Какво стана с Римската империя? Светските политикани гледат близките цели и не гледат далечните резултати. Казват: „Да минем моста.“ Но като минеш моста и срещнеш неприятели, каква полза, ако ще трябва да се връщаш назад? Учителя се обърна към общественика и го напъти: Когато ще вземате решение по някой въпрос, ще гледате умът Ви и сърцето Ви какво ще кажат. Закон е: да имаме пълно съгласие между ума и сърцето по отношение на решението, което вземаме. Вие спазвайте този закон и в политиката.
към текста >>

17. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек го е страх, докато е сух, но като се намокри, не се бои.
Хора трябват! Като се събудят тези деца – хората, трябва ръководство, трябват работници, които да ги упътват, а не да ги вкарват в кошара и да образуват ограничения. Когато се пробуди една значителна част от човечеството, ще има нужда от работници. Воловете, които са седели на слама в обора цяла зима, като пукне пролетта, напускат обора и отиват в гората. Ще дойде време, когато нашите смело ще излязат да работят – те всички чакат. Човек го е страх, докато е сух, но като се намокри, не се бои. Отсега нататък ще станем по-нападателни, по-агресивни. Доста работихме вътре и сега ще се мъчим да работим в широкия свят, да направим нашите идеи достъпни за света. Добрите хора, като се събудят, отиват да работят между другите, за да ги просветят, защото знаят, че ако стоят настрани, сами ще пострадат. Периодически идат благоприятни условия за развитие. Когато един кредит се изчерпи, тогава отгоре отпущат нов.
към текста >>

Когато един човек иска да работи за Бога, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие.
Доста работихме вътре и сега ще се мъчим да работим в широкия свят, да направим нашите идеи достъпни за света. Добрите хора, като се събудят, отиват да работят между другите, за да ги просветят, защото знаят, че ако стоят настрани, сами ще пострадат. Периодически идат благоприятни условия за развитие. Когато един кредит се изчерпи, тогава отгоре отпущат нов. Политическите деятели могат да направят нещо, но най-великата работа всред масите е пробуждането на душите, тяхното спечелване за Бога. Когато един човек иска да работи за Бога, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие. Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи към нас. Чак тогава ще му покажем духовната пътека. Така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи. Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога. Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен.
към текста >>

Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи към нас.
Добрите хора, като се събудят, отиват да работят между другите, за да ги просветят, защото знаят, че ако стоят настрани, сами ще пострадат. Периодически идат благоприятни условия за развитие. Когато един кредит се изчерпи, тогава отгоре отпущат нов. Политическите деятели могат да направят нещо, но най-великата работа всред масите е пробуждането на душите, тяхното спечелване за Бога. Когато един човек иска да работи за Бога, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие. Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи към нас. Чак тогава ще му покажем духовната пътека. Така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи. Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога. Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи.
към текста >>

Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога.
Политическите деятели могат да направят нещо, но най-великата работа всред масите е пробуждането на душите, тяхното спечелване за Бога. Когато един човек иска да работи за Бога, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие. Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи към нас. Чак тогава ще му покажем духовната пътека. Така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи. Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога. Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр.
към текста >>

Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен.
Когато един човек иска да работи за Бога, той всичко може да направи с всичкото си смирение, без никакво тщеславие. Това правило да поставим в ума си: не да привлечем човека да дойде при нас, а да го пратим при Господа и Той да го приобщи към нас. Чак тогава ще му покажем духовната пътека. Така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи. Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога. Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр. Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни.
към текста >>

Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа.
Така пак ще го пратим към Господа, като го предупредим откъде да върви и как да Му служи. Всеки ден човек трябва да има едно малко приложение, а не да чака първо да се уреди и чак тогава да започне работа за Бога. Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр. Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни. После се върни втори път, за да го полееш, и си замини. Във вестникарските статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всеки догматизъм. Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова.
към текста >>

Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни.
Някой човек схваща погрешно нещата и казва, че като застарее, тогава ще работи за Бога, но как, когато тогава не ще бъде способен. Трябва да работи, докато не е уредил своите работи. Уреди ли ги, няма да може да работи. Човек трябва да сее свещеното семе навсякъде: където иде, да остави следа. Безспирно трябва да се сее, а на много хора кармата не им позволява да работят за Бога – грижат се за ниви, къщи, имоти, за служби, жена, дъщери и синове и пр. Като обръщаш един човек към Бога, недей го прави привърженик на една или друга църква или общество, а само посади Божественото семенце в душата му и се отдръпни. После се върни втори път, за да го полееш, и си замини. Във вестникарските статии, при които обществото се запознава с нашите идеи, да се избягва всеки догматизъм. Мисълта да бъде свободна и изложението да бъде безпогрешно и ясно, да не се създава впечатление, че се защитава това или онова. Да се използват по-меки думи, в кряскането не седи силата. И този, който пише статията, да не изглежда като дълбоко заинтересован и пристрастен, но като един зрител.
към текста >>

Като рече човек да направи нещо по високия идеал – ще може.
Ще започнете от физическата работа, но между селяните трябва да се работи за духовното им повдигане – у тях трябва да се развие Любов към Бога, към себе си и към ближния. Ето една задача, подходяща за братята и сестрите на Изгрева. Вземете една тояжка и идете в дадено село, обиколете го три пъти, после минете на кръст и си тръгнете, без да кажете нито една дума. А досега боравим все с човешки методи – искаме да имаме средства, да ни пратят, да е уредено. Представете си, че направим първия опит по Божественому. Като рече човек да направи нещо по високия идеал – ще може. Като обикаляте селото, важно е какво ще оставите в него. Като обикаляш, без да знаеш защо обикаляш, няма никакъв смисъл. Предстои една промяна: нещо се приготвя за един нов свят и щом е готово, ще дойде. Съществата от Невидимия свят, които сплотяват нашия свят, приготовляват нещо и изчакват, докато всичко се приготви. Затова старият свят все още стои, но щом материалът е готов, ще се вдигне строежът.
към текста >>

Не се заблуждавайте, че можете да направите нещо Божествено в който и да е човек.
Затова старият свят все още стои, но щом материалът е готов, ще се вдигне строежът. Попитат ли какво е вашето верую, ще кажете, че вярвате точно в това, в което те вярват, и че те вярват точно в това, в което и вие вярвате. Темата „В какво ние вярваме“ трябва да я изнесем в една брошурка, в един катехизис. Ще си признаете, че сте най-богатите хора в света, без да носите нещо, и че това, което могат да ти го вземат, то не е чак толкова необходимо. Щом като се премахват препятствията, които има едно растение, после то само намира пътя си, така и в бъдеще проповедниците само ще освобождават хората от заблужденията им, а те сами ще намират пътя към Бога. Не се заблуждавайте, че можете да направите нещо Божествено в който и да е човек. Вие можете само да спомогнете за развитието на Божественото в него. Всички, които съставляват ядката на българския народ, трябва да се привлекат. Не са много, но тази ядка е същината на народа и тя може да образува всичко останало. Трябва да се създадат и групи: по двама, по трима да се събират в името на дадена идея, но да има точен метод в работата им. В тайно да се съберат, за да четат, не толкова да се молят, после молитвата сама ще дойде.
към текста >>

Когато един човек е свързан с Първичната Причина, той всичко може.
Нека първо да се създаде правата мисъл в човешкото съзнание, да се събуди този ум, за да се почне интензивно и свободно да се мисли, и чак след това ще последва истинска молитва. Такива групи могат да се образуват навсякъде и да има връзка помежду им. Мнозина могат да вземат участие чрез кореспонденция. Когато Господ ви прати на лозето, Той преди вас ще иде и ще каже, че еди-кого си изпраща на работа, и ще даде разпореждане за приемането ви. Всеки, който ви нагости, ще се запалва, всеки, който се приближава при вас, ще светва. Когато един човек е свързан с Първичната Причина, той всичко може. Американците са много практични и са готови да приемат новото. В тяхното общество има много мъдри души, които търсят новото. А българите много трудно възприемат Божественото, та значи направеното тук е проба при най-трудни условия. Всички други условия са по-лесни. В планинските места, например като Белоградчик, трябва да се образуват огнища на добри и умни хора.
към текста >>

Братът попита Учителя: Моята дъщеря как да тръгне в Божествения път и да се откаже от светския?
За да има справедливост, щедрост, подтик към знание, преди всичко трябва всяко нещо да произтича от подтика на Любовта. Какво ни е допринесло старото? То е послужило на своето време. Вчерашният хляб ни е помогнал, но днес трябва да ядем нов. И всички пророци на Стария Завет сега са в света, за да работят с новото, а хората мислят, че те стоят настрана. Братът попита Учителя: Моята дъщеря как да тръгне в Божествения път и да се откаже от светския? Трябва да поговорите с нея, да Ă поясните последствията и резултатите, за да избере сама, та като дойдат страданията, да не роптае. Има един изпитан метод – личният пример. Седнете да четете някоя книга и тогава тя сама ще ви попита какво съдържа. Като подадете някому беседа, повече не мислете. Други са, които ще го накарат да чете и разбере.
към текста >>

Отидете ли при някой човек, ще му препоръчате това отлично мляко, от което все още не е пил.
Целият двадесети век е важен. Ако се заема, за един ден мога да разпространя много книги. Ще изтъквам, че ако се прочете тази книга, в живота им ще потръгне, болният в дома им ще оздравее. И ще заявя: „И ако не ви потръгне, върнете книгата назад, а ние ще ви върнем парите.“ А пък вие си казвате: „Кой ще ходи сега? “ и се тюхкате, че не се разпространяват книгите. Отидете ли при някой човек, ще му препоръчате това отлично мляко, от което все още не е пил. Той не може да живее добре с жена си или децата му не са послушни: ще го бутнете на болното му място и ще му кажете, че като прочете тази книга, ще бъде щастлив. Вие мислите, че така ще го подведете. Не, от тази книга той ще се научи как да живее. Тези книги съдържат мъдростта на живота и трябва всеки сам да направи опит. А вие заставате пред един човек и му казвате: „Повярвай в Господа!
към текста >>

А вие заставате пред един човек и му казвате: „Повярвай в Господа!
Отидете ли при някой човек, ще му препоръчате това отлично мляко, от което все още не е пил. Той не може да живее добре с жена си или децата му не са послушни: ще го бутнете на болното му място и ще му кажете, че като прочете тази книга, ще бъде щастлив. Вие мислите, че така ще го подведете. Не, от тази книга той ще се научи как да живее. Тези книги съдържат мъдростта на живота и трябва всеки сам да направи опит. А вие заставате пред един човек и му казвате: „Повярвай в Господа! “ Така не се започва. Първо, той трябва да има една лична придобивка, тъй като е страдал доста досега. Българинът, щом вземе да чете, почва да мисли. И по-добре е да го накараш да чете, отколкото да му говориш. Наскоро един свещеник ми писа: „Бях се отчаял, животът ми се бе обезсмислил напълно, но откакто почнах да чета Вашите беседи, моят живот отново се осмисли.
към текста >>

Но да се ръководим от Духа, иначе ще мине цял ден да търсите някой човек и я го намерите, я не.
Едно цвете си стои на мястото, но като дойде вятър и го разлюлее, то пръска своите семенца навсякъде. Значи и ние като цветята можем да стоим на определеното нам място и да пръскаме семенцата навсякъде. Семенцата са мислите. А малките дървета, ако не се поливат, изсъхват, т.е. трябва да се посещават тези, с които се прави връзка. Но да се ръководим от Духа, иначе ще мине цял ден да търсите някой човек и я го намерите, я не. А пък като се ръководите от Духа, ще знаете в коя къща, в кое село да отидете и с кое лице да се срещнете.
към текста >>

18. 64) Пентаграмът - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези пет добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен.
През 1898 г. Учителя получава този духовен знак чрез вътрешно откровение и прави необходимите записки в тефтерчето си. За по-голяма яснота ще изложим някои от обясненията за Пентаграма, изнесени по време на Търновския събор, състоял се през 1914 г., когато присъстващите получават и по един отпечатан Пентаграм. Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм. В Пентаграма – символ на Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Тези пет добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен. Любовта, Мъдростта и Истината са по-ясни и по-познаваеми, но що е Правда? Под понятието правда или справедливост се подразбира нещо много по-дълбоко от това, което днешната юриспруденция влага. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, мушичките и тревите, понеже в тях живее Бог; те имат Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава Закона на Правдата. Благата, които дава Бог, трябва да се разпределят равномерно между всички същества, тъй като те са за всички и всички трябва да се ползват от тях.
към текста >>

Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, мушичките и тревите, понеже в тях живее Бог; те имат Божествена цел в бъдеще.
Като разгледаме Пентаграма, забелязваме, че той до известна степен отговаря на човешкото тяло: ако се разкрачим и поставим ръце настрани, получава се фигурата пентаграм. В Пентаграма – символ на Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Тези пет добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен. Любовта, Мъдростта и Истината са по-ясни и по-познаваеми, но що е Правда? Под понятието правда или справедливост се подразбира нещо много по-дълбоко от това, което днешната юриспруденция влага. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, мушичките и тревите, понеже в тях живее Бог; те имат Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава Закона на Правдата. Благата, които дава Бог, трябва да се разпределят равномерно между всички същества, тъй като те са за всички и всички трябва да се ползват от тях. Третото нещо, което се разбира под понятието правда, е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет; което и да е същество се кредитира от Невидимия свят и обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се приложи, тогава се спазва Законът на Правдата. Какво значи Добродетел?
към текста >>

Ако човек обиди едно животно, с това нарушава Закона на Правдата.
В Пентаграма – символ на Школата, са изписани пет думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Тези пет добродетели са качествата, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен. Любовта, Мъдростта и Истината са по-ясни и по-познаваеми, но що е Правда? Под понятието правда или справедливост се подразбира нещо много по-дълбоко от това, което днешната юриспруденция влага. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, мушичките и тревите, понеже в тях живее Бог; те имат Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава Закона на Правдата. Благата, които дава Бог, трябва да се разпределят равномерно между всички същества, тъй като те са за всички и всички трябва да се ползват от тях. Третото нещо, което се разбира под понятието правда, е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет; което и да е същество се кредитира от Невидимия свят и обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се приложи, тогава се спазва Законът на Правдата. Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродeтел са все добродетели.
към текста >>

Третото нещо, което се разбира под понятието правда, е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет; което и да е същество се кредитира от Невидимия свят и обществото трябва да му даде всички условия за развитие.
Любовта, Мъдростта и Истината са по-ясни и по-познаваеми, но що е Правда? Под понятието правда или справедливост се подразбира нещо много по-дълбоко от това, което днешната юриспруденция влага. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света: към вола, овцата, паяка, мушичките и тревите, понеже в тях живее Бог; те имат Божествена цел в бъдеще. Ако човек обиди едно животно, с това нарушава Закона на Правдата. Благата, които дава Бог, трябва да се разпределят равномерно между всички същества, тъй като те са за всички и всички трябва да се ползват от тях. Третото нещо, което се разбира под понятието правда, е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет; което и да е същество се кредитира от Невидимия свят и обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се приложи, тогава се спазва Законът на Правдата. Какво значи Добродетел? Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродeтел са все добродетели. Тогава какво се разбира под думата добродетел? Тя се употребява в широк и в тесен смисъл.
към текста >>

Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма.
Който служи на Бога, той е добродетелен: той има добродетел в себе си. В Пентаграма са изписани три букви: В, У, Ж, които означават „Великото училище на живота“. С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него. Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен.
към текста >>

В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята.
С други думи, Пентаграмът излага картинно Великото училище на живота, в което сме поставени. А числата 1, 2, 3, 4, 5, които са вписани в Пентаграма, са числата на добродетелите. Най-първо ще изложим Пентаграма като Път за еволюция на човешката душа, а след това – като начин, по който можем да си служим с него. Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си.
към текста >>

Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен.
Човек, когато е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота, извървява външния кръг на Пентаграма. Символите от външния кръг на посвещение – сабя, чаша, книга, свещ и жезъл – са вън от петолъчката. В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е.
към текста >>

Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си.
В началото на своето развитие човек почва с насилие, служи си със сила, правилно или неправилно, и това е сабята. Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката.
към текста >>

С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно.
Като действа с насилие и неправда, тогава по закона на кармата той минава и през страдания, т.е. ще отпие от горчивата чаша на страданието – именно затова чашата е последствие на сабята. Страданията учат и човек дохожда до книгата, а щом се захване за нея, просвещава се, добива светлина и става по-разумен. Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата.
към текста >>

през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика.
Иде свещта – тя е запалена в него – той се учи. Като се осветли отвътре, тогава човек извървява пътя до жезъла, а именно добива известна власт над себе си и над някои сили и закони; вече става господар на себе си. С тези пет фази на външния кръг завършва външното учение на човека в живота, което става несъзнателно. Но след това той дохожда до вътрешна криза, чувства се незадоволен и след тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който мине през сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, т.е. през външния светски живот, той вече влиза в Пътя на ученика. Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик.
към текста >>

Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника.
Символите на втория кръг са изписани в петолъчката. Първият символ е арка и е разположен до върха на Истината: арката, през която ученикът влиза в Школата. В съзнанието му проблясва Истината, но не цялата, защото пълната Истина ще блесне едва когато той стане съвършен. Щом Христовият Дух започне да работи върху ученика, тогава той минава през Правдата. Като изучи Закона на Правдата в този смисъл, за който споменах по-горе, той достига до каменист път, където се откроява тясната врата, през която минава всеки духовен ученик. Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота.
към текста >>

А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота.
Това е стръмната пътека към тясната врата, за която говори Христос, и означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са сьблазнявали и отвличали друмника. Но когато той отмине пътеката на самоотричане – дори се откаже от интересите на своята личност, тогава тръгва по Пътя на Любовта. И като се развие в ученика до известна степен Божествена Любов, тя донася Мъдрост. Чак тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. А добие ли човек Любов и Мъдрост, разцъфтява Дървото на живота. И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата. Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога.
към текста >>

Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване.
И животът на ученика дава плодове: иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата. Най-после ученикът разбира откровението за жертвеност – смисълът на живота е в служене на Бога. Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога. Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване. Третата фаза на развитие е изобразена в центъра на Пентаграма: две змии, права, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии олицетворяват борбата на човека с неговата низша природа. Побеждава висшата природа, човек надвива злото в себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Този, който не гледа своите лични интереси, а се стреми да работи само за Бога, той се слива с Божественото и завършва своята еволюция.
към текста >>

Двете змии олицетворяват борбата на човека с неговата низша природа.
Добродетел значи да правиш добро. Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога. Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване. Третата фаза на развитие е изобразена в центъра на Пентаграма: две змии, права, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии олицетворяват борбата на човека с неговата низша природа. Побеждава висшата природа, човек надвива злото в себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Този, който не гледа своите лични интереси, а се стреми да работи само за Бога, той се слива с Божественото и завършва своята еволюция. Щом постигне пьлно самоотричане и пьлно единение с Бога, човек завършва напълно своето развитие, настава Вечният ден. Затова казваме, че Пентаграмът показва Пътя на развитието на човешката душа или Великото училище, през което човек трябва да мине, за да добие съвършенство.
към текста >>

Побеждава висшата природа, човек надвива злото в себе си и минава през кръста.
Но какво означава да правиш добро? Можеш да нахраниш гладния и да напоиш жадния, можеш да помогнеш на болния и на онеправдания, обаче всичко, каквото правиш, трябва да бъде служене на Бога. Така човек дохожда до осмисляне на своя живот, а с това се завършва вторият кръг в развитието на ученика – Пътя на зазоряване. Третата фаза на развитие е изобразена в центъра на Пентаграма: две змии, права, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии олицетворяват борбата на човека с неговата низша природа. Побеждава висшата природа, човек надвива злото в себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Този, който не гледа своите лични интереси, а се стреми да работи само за Бога, той се слива с Божественото и завършва своята еволюция. Щом постигне пьлно самоотричане и пьлно единение с Бога, човек завършва напълно своето развитие, настава Вечният ден. Затова казваме, че Пентаграмът показва Пътя на развитието на човешката душа или Великото училище, през което човек трябва да мине, за да добие съвършенство. Трябва да се има предвид динамичната сила, излизаща от Пентаграма, и да се знае как да се употреби.
към текста >>

Щом постигне пьлно самоотричане и пьлно единение с Бога, човек завършва напълно своето развитие, настава Вечният ден.
Третата фаза на развитие е изобразена в центъра на Пентаграма: две змии, права, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии олицетворяват борбата на човека с неговата низша природа. Побеждава висшата природа, човек надвива злото в себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Този, който не гледа своите лични интереси, а се стреми да работи само за Бога, той се слива с Божественото и завършва своята еволюция. Щом постигне пьлно самоотричане и пьлно единение с Бога, човек завършва напълно своето развитие, настава Вечният ден. Затова казваме, че Пентаграмът показва Пътя на развитието на човешката душа или Великото училище, през което човек трябва да мине, за да добие съвършенство. Трябва да се има предвид динамичната сила, излизаща от Пентаграма, и да се знае как да се употреби. Веднъж, намирайки се на улица „Опълченска“ 66, Учителя се обърна със следните думи към няколко души от нас, които носеха златен Пентаграм над дрехите си: Вие носите Пентаграма, обаче това е идолопоклонство.Защо го носите като украшение? Трябва да знаете, че от него излиза динамична сила!
към текста >>

Затова казваме, че Пентаграмът показва Пътя на развитието на човешката душа или Великото училище, през което човек трябва да мине, за да добие съвършенство.
Двете змии олицетворяват борбата на човека с неговата низша природа. Побеждава висшата природа, човек надвива злото в себе си и минава през кръста. Под кръст се разбира пълно самоотричане. Този, който не гледа своите лични интереси, а се стреми да работи само за Бога, той се слива с Божественото и завършва своята еволюция. Щом постигне пьлно самоотричане и пьлно единение с Бога, човек завършва напълно своето развитие, настава Вечният ден. Затова казваме, че Пентаграмът показва Пътя на развитието на човешката душа или Великото училище, през което човек трябва да мине, за да добие съвършенство. Трябва да се има предвид динамичната сила, излизаща от Пентаграма, и да се знае как да се употреби. Веднъж, намирайки се на улица „Опълченска“ 66, Учителя се обърна със следните думи към няколко души от нас, които носеха златен Пентаграм над дрехите си: Вие носите Пентаграма, обаче това е идолопоклонство.Защо го носите като украшение? Трябва да знаете, че от него излиза динамична сила! Пентаграмът е извор на светлина, всеки ясновидец ще види как излизат от него лъчи по всички посоки.
към текста >>

Човек ако съзнава силата на Пентаграма, тогава той притежава и мощно оръжие.
Вие носите Пентаграма, обаче това е идолопоклонство.Защо го носите като украшение? Трябва да знаете, че от него излиза динамична сила! Пентаграмът е извор на светлина, всеки ясновидец ще види как излизат от него лъчи по всички посоки. И като знаете, че е източник на такава сила, носете го съзнателно. Носите ли го несъзнателно, вие сте идолопоклонници. Човек ако съзнава силата на Пентаграма, тогава той притежава и мощно оръжие. Всяко място с Пентаграм е оградено, неговите силни вибрации ограждат от лоши влияния и тъмни същества не могат да припарят там. Когато Пентаграмът е с върха нагоре, той е правилно поставен. И никога не бива да се поставя с вьрха надолу.Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила. По перилата постави пентаграми от цимент с вьрха надолу. Съдбата му се обърна, той напусна Братството, пропиля къщата и всичко загуби.
към текста >>

В окръжност около Пентаграма е вписано изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа.“ При окултната наука окръжността е символ на благоприятните Божествени условия, значи кръгът е Божественото, в което човек живее.
Всяко място с Пентаграм е оградено, неговите силни вибрации ограждат от лоши влияния и тъмни същества не могат да припарят там. Когато Пентаграмът е с върха нагоре, той е правилно поставен. И никога не бива да се поставя с вьрха надолу.Един наш брат от Казанлък направи в двора си каменни стъпала с перила. По перилата постави пентаграми от цимент с вьрха надолу. Съдбата му се обърна, той напусна Братството, пропиля къщата и всичко загуби. В окръжност около Пентаграма е вписано изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа.“ При окултната наука окръжността е символ на благоприятните Божествени условия, значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това той има благоприятни условия да се развива и да сигне до съвършенство. Потопен в Бога – това е кръгът. Пентаграмът трябва да се постави в рамка и под стъкло и да се окачи не в коя и да е стая, но в специална, уединена – там, кьдето идат рядко чужди хора и където се произнася молитва. И там не бива да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако тя срещне противодействието на някоя обратна сила, става катастрофа. Ако там, където има Пентаграм, се твори и мисли лошо и се вършат лоши постъпки, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния – положително и отрицателно.
към текста >>

Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, нека да съзерцава изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“.
Благодарение на това той има благоприятни условия да се развива и да сигне до съвършенство. Потопен в Бога – това е кръгът. Пентаграмът трябва да се постави в рамка и под стъкло и да се окачи не в коя и да е стая, но в специална, уединена – там, кьдето идат рядко чужди хора и където се произнася молитва. И там не бива да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако тя срещне противодействието на някоя обратна сила, става катастрофа. Ако там, където има Пентаграм, се твори и мисли лошо и се вършат лоши постъпки, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния – положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, нека да съзерцава изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“. После да си представи мислено, че в този кръг има още два. В средния кръг да се съсредоточи над мисълта: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ А в третия, най-вътрешния кръг, да впише все така мислено изречението: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Когато човек се моли и си представя тези три изречения, тогава Пентаграмът има по-голяма сила. При случай на нужда и във време на опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм. Отначало ще го направи мислено, после ще го изпише с ръка и накрая да си послужи с трите изречения, които споменах. Препятствията, които има, ще се разпръснат.
към текста >>

В средния кръг да се съсредоточи над мисълта: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ А в третия, най-вътрешния кръг, да впише все така мислено изречението: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Когато човек се моли и си представя тези три изречения, тогава Пентаграмът има по-голяма сила.
Пентаграмът трябва да се постави в рамка и под стъкло и да се окачи не в коя и да е стая, но в специална, уединена – там, кьдето идат рядко чужди хора и където се произнася молитва. И там не бива да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако тя срещне противодействието на някоя обратна сила, става катастрофа. Ако там, където има Пентаграм, се твори и мисли лошо и се вършат лоши постъпки, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния – положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, нека да съзерцава изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“. После да си представи мислено, че в този кръг има още два. В средния кръг да се съсредоточи над мисълта: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ А в третия, най-вътрешния кръг, да впише все така мислено изречението: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Когато човек се моли и си представя тези три изречения, тогава Пентаграмът има по-голяма сила. При случай на нужда и във време на опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм. Отначало ще го направи мислено, после ще го изпише с ръка и накрая да си послужи с трите изречения, които споменах. Препятствията, които има, ще се разпръснат. Пентаграмът е мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Славата Божия.
към текста >>

При случай на нужда и във време на опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм.
И там не бива да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако тя срещне противодействието на някоя обратна сила, става катастрофа. Ако там, където има Пентаграм, се твори и мисли лошо и се вършат лоши постъпки, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния – положително и отрицателно. Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, нека да съзерцава изречението „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“. После да си представи мислено, че в този кръг има още два. В средния кръг да се съсредоточи над мисълта: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ А в третия, най-вътрешния кръг, да впише все така мислено изречението: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Когато човек се моли и си представя тези три изречения, тогава Пентаграмът има по-голяма сила. При случай на нужда и във време на опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм. Отначало ще го направи мислено, после ще го изпише с ръка и накрая да си послужи с трите изречения, които споменах. Препятствията, които има, ще се разпръснат. Пентаграмът е мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Славата Божия. Ако човек го използва правилно, тогава Пентаграмът ще бъде източник на богатство и благословение.
към текста >>

Пентаграмът е мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили.
После да си представи мислено, че в този кръг има още два. В средния кръг да се съсредоточи над мисълта: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ А в третия, най-вътрешния кръг, да впише все така мислено изречението: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Когато човек се моли и си представя тези три изречения, тогава Пентаграмът има по-голяма сила. При случай на нужда и във време на опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм. Отначало ще го направи мислено, после ще го изпише с ръка и накрая да си послужи с трите изречения, които споменах. Препятствията, които има, ще се разпръснат. Пентаграмът е мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Славата Божия. Ако човек го използва правилно, тогава Пентаграмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек да се ползва правилно от неговата сила, трябва безвъзвратно да реши в себе си да служи на Бога и да няма връщане назад. Казах на брат Пеню Киров, от когото получавате пентаграмите, че трябва да наблегне на това: дали този, който получава Пентаграм, е съгласен да служи на Бога. Ако някой няма това съгласие в себе си, Пентаграмът ще му навреди.
към текста >>

Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Славата Божия.
В средния кръг да се съсредоточи над мисълта: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ А в третия, най-вътрешния кръг, да впише все така мислено изречението: „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.“ Когато човек се моли и си представя тези три изречения, тогава Пентаграмът има по-голяма сила. При случай на нужда и във време на опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм. Отначало ще го направи мислено, после ще го изпише с ръка и накрая да си послужи с трите изречения, които споменах. Препятствията, които има, ще се разпръснат. Пентаграмът е мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Славата Божия. Ако човек го използва правилно, тогава Пентаграмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек да се ползва правилно от неговата сила, трябва безвъзвратно да реши в себе си да служи на Бога и да няма връщане назад. Казах на брат Пеню Киров, от когото получавате пентаграмите, че трябва да наблегне на това: дали този, който получава Пентаграм, е съгласен да служи на Бога. Ако някой няма това съгласие в себе си, Пентаграмът ще му навреди. Пентаграмьт е ограда.Пентаграмът е светлина.
към текста >>

Ако човек го използва правилно, тогава Пентаграмът ще бъде източник на богатство и благословение.
При случай на нужда и във време на опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм. Отначало ще го направи мислено, после ще го изпише с ръка и накрая да си послужи с трите изречения, които споменах. Препятствията, които има, ще се разпръснат. Пентаграмът е мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Славата Божия. Ако човек го използва правилно, тогава Пентаграмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек да се ползва правилно от неговата сила, трябва безвъзвратно да реши в себе си да служи на Бога и да няма връщане назад. Казах на брат Пеню Киров, от когото получавате пентаграмите, че трябва да наблегне на това: дали този, който получава Пентаграм, е съгласен да служи на Бога. Ако някой няма това съгласие в себе си, Пентаграмът ще му навреди. Пентаграмьт е ограда.Пентаграмът е светлина. Когато човек е в опасност, ще си представи, че държи пенгаграм пред себе си, като с дясната ръка хваща лъча на Правдата, а с лявата – лъча на Истината, и насочва върха напред към обекта, като казва: „В името на Господа Исуса Христа Нашего, моля Господа, Великия и Силния, да стори благоугодното пред Неговите очи.“
към текста >>

Ако иска човек да се ползва правилно от неговата сила, трябва безвъзвратно да реши в себе си да служи на Бога и да няма връщане назад.
Отначало ще го направи мислено, после ще го изпише с ръка и накрая да си послужи с трите изречения, които споменах. Препятствията, които има, ще се разпръснат. Пентаграмът е мощно средство, с което човек може да бъде запазен от външни пречки и препятствия и от вътрешни борби с лоши сили. Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Славата Божия. Ако човек го използва правилно, тогава Пентаграмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек да се ползва правилно от неговата сила, трябва безвъзвратно да реши в себе си да служи на Бога и да няма връщане назад. Казах на брат Пеню Киров, от когото получавате пентаграмите, че трябва да наблегне на това: дали този, който получава Пентаграм, е съгласен да служи на Бога. Ако някой няма това съгласие в себе си, Пентаграмът ще му навреди. Пентаграмьт е ограда.Пентаграмът е светлина. Когато човек е в опасност, ще си представи, че държи пенгаграм пред себе си, като с дясната ръка хваща лъча на Правдата, а с лявата – лъча на Истината, и насочва върха напред към обекта, като казва: „В името на Господа Исуса Христа Нашего, моля Господа, Великия и Силния, да стори благоугодното пред Неговите очи.“
към текста >>

Когато човек е в опасност, ще си представи, че държи пенгаграм пред себе си, като с дясната ръка хваща лъча на Правдата, а с лявата – лъча на Истината, и насочва върха напред към обекта, като казва: „В името на Господа Исуса Христа Нашего, моля Господа, Великия и Силния, да стори благоугодното пред Неговите очи.“
Ако човек го използва правилно, тогава Пентаграмът ще бъде източник на богатство и благословение. Ако иска човек да се ползва правилно от неговата сила, трябва безвъзвратно да реши в себе си да служи на Бога и да няма връщане назад. Казах на брат Пеню Киров, от когото получавате пентаграмите, че трябва да наблегне на това: дали този, който получава Пентаграм, е съгласен да служи на Бога. Ако някой няма това съгласие в себе си, Пентаграмът ще му навреди. Пентаграмьт е ограда.Пентаграмът е светлина. Когато човек е в опасност, ще си представи, че държи пенгаграм пред себе си, като с дясната ръка хваща лъча на Правдата, а с лявата – лъча на Истината, и насочва върха напред към обекта, като казва: „В името на Господа Исуса Христа Нашего, моля Господа, Великия и Силния, да стори благоугодното пред Неговите очи.“
към текста >>

19. 85) С височината на Монт Еверест - Боян Боев (1883 – 1963)

Защо да се занимава човек със своето минало, когато по-добро от това, да се използва епохата, няма.
С ВИСОЧИНАТА НА МОНТ ЕВЕРЕСТ Един брат попита дали сме били в друго прераждане богомили. Да, разбира се, но по-важно е какво трябва да правим днес. Защо да се занимава човек със своето минало, когато по-добро от това, да се използва епохата, няма. В миналото всички сме били заедно; всички, които са в Братството, са роднини: някои са били родители и деца, други – братя и сестри, а трети – първи или втори братовчеди. Тези, които са били по-близки роднини, сега повече се обичат, а които са били по-далечни, по-малко се и търсят, но все се считат близки. Преди месец една сестра от Бургас дойде за пръв път на Изгрева и ми я представиха: „Ето една нова сестра.“ Аз казах: „Тя не е нова, но сега се е сетила да дойде да види старите си познати.“ Когато един излезе от Братството и се отклони в светския път, може да си мисли, че може да влезе обратно, когато поиска, обаче това не е така, защото един лист, капнал от дървото, може ли пак да се върне и да се развива? Не, този лист трябва да изгние, да се изсмуче от корените и след това пак да покара.
към текста >>

Когато един излезе от Братството и се отклони в светския път, може да си мисли, че може да влезе обратно, когато поиска, обаче това не е така, защото един лист, капнал от дървото, може ли пак да се върне и да се развива?
Да, разбира се, но по-важно е какво трябва да правим днес. Защо да се занимава човек със своето минало, когато по-добро от това, да се използва епохата, няма. В миналото всички сме били заедно; всички, които са в Братството, са роднини: някои са били родители и деца, други – братя и сестри, а трети – първи или втори братовчеди. Тези, които са били по-близки роднини, сега повече се обичат, а които са били по-далечни, по-малко се и търсят, но все се считат близки. Преди месец една сестра от Бургас дойде за пръв път на Изгрева и ми я представиха: „Ето една нова сестра.“ Аз казах: „Тя не е нова, но сега се е сетила да дойде да види старите си познати.“ Когато един излезе от Братството и се отклони в светския път, може да си мисли, че може да влезе обратно, когато поиска, обаче това не е така, защото един лист, капнал от дървото, може ли пак да се върне и да се развива? Не, този лист трябва да изгние, да се изсмуче от корените и след това пак да покара. Също така и човек, който се е откъснал от Братството, не може да влезе в новия живот сега и трябва да чака друго време. Изгрева е с най-хубави влияния, тук имаме и красива обстановка, Бог е задържал доброто за добрите хора. Една сестра сподели, че често са я запитвали какво нещо са раят и адът, но тя не знаела как да отговаря. Вие им кажете: „Ад не знаем какво нещо е, но Рая го знаем, защото живеем в него.
към текста >>

Също така и човек, който се е откъснал от Братството, не може да влезе в новия живот сега и трябва да чака друго време.
В миналото всички сме били заедно; всички, които са в Братството, са роднини: някои са били родители и деца, други – братя и сестри, а трети – първи или втори братовчеди. Тези, които са били по-близки роднини, сега повече се обичат, а които са били по-далечни, по-малко се и търсят, но все се считат близки. Преди месец една сестра от Бургас дойде за пръв път на Изгрева и ми я представиха: „Ето една нова сестра.“ Аз казах: „Тя не е нова, но сега се е сетила да дойде да види старите си познати.“ Когато един излезе от Братството и се отклони в светския път, може да си мисли, че може да влезе обратно, когато поиска, обаче това не е така, защото един лист, капнал от дървото, може ли пак да се върне и да се развива? Не, този лист трябва да изгние, да се изсмуче от корените и след това пак да покара. Също така и човек, който се е откъснал от Братството, не може да влезе в новия живот сега и трябва да чака друго време. Изгрева е с най-хубави влияния, тук имаме и красива обстановка, Бог е задържал доброто за добрите хора. Една сестра сподели, че често са я запитвали какво нещо са раят и адът, но тя не знаела как да отговаря. Вие им кажете: „Ад не знаем какво нещо е, но Рая го знаем, защото живеем в него. Ако обичате, елате и вие, за да проверите.“ Изгревът в духовно отношение се сравнява с височината на Монт Еверест – тук витаят същите същества, както там, и той е врата към Агарта17. В салона, в който се намираме, всеки да слуша тихо и спокойно и да не спира погледа си на другите, а да се вглъби.
към текста >>

Всички хора, които живеят природосъобразно и които желаят да живеят съгласно божиите дарби, които има човек, са все наши членове.
Кажете им, че изобщо нямаме никакви списъци, понеже хората, които посещават беседите, нямат никакъв ангажимент и не са дали някакво обещание. Всеки е свободен да има каквито иска убеждения и не могат да са ангажирани другите с тези убеждения, които имаме ние. Кои са наши? Всички хора, които живеят добре, са все наши членове. По целия свят всички хора, които живеят добър живот, са наши членове. Всички хора, които живеят природосъобразно и които желаят да живеят съгласно божиите дарби, които има човек, са все наши членове. Един селянин, продавач на картофи, казал на една наша сестра: „Заради вас Господ ни търпи и ни дава живот и блага.“ Този селянин е прозрял истината. Човекът, който е в Братството, не е дошъл за материални изгоди, а търпи несгоди, за да служи на Бога. Той на никого да не се оплаква. Щом служи на Бога, ще се подобри положението му: то почва зле, но свършва добре. Тук, на Изгрева, сме на фронта и трябва будност.
към текста >>

Човекът, който е в Братството, не е дошъл за материални изгоди, а търпи несгоди, за да служи на Бога.
Кои са наши? Всички хора, които живеят добре, са все наши членове. По целия свят всички хора, които живеят добър живот, са наши членове. Всички хора, които живеят природосъобразно и които желаят да живеят съгласно божиите дарби, които има човек, са все наши членове. Един селянин, продавач на картофи, казал на една наша сестра: „Заради вас Господ ни търпи и ни дава живот и блага.“ Този селянин е прозрял истината. Човекът, който е в Братството, не е дошъл за материални изгоди, а търпи несгоди, за да служи на Бога. Той на никого да не се оплаква. Щом служи на Бога, ще се подобри положението му: то почва зле, но свършва добре. Тук, на Изгрева, сме на фронта и трябва будност. Гранати се сипят върху нас, могат и да отнесат човека. Веднъж вървяхме с един брат от Русе към село Свирчовица и по пътя изпяхме песента „Напред да ходим смело“.
към текста >>

Гранати се сипят върху нас, могат и да отнесат човека.
Един селянин, продавач на картофи, казал на една наша сестра: „Заради вас Господ ни търпи и ни дава живот и блага.“ Този селянин е прозрял истината. Човекът, който е в Братството, не е дошъл за материални изгоди, а търпи несгоди, за да служи на Бога. Той на никого да не се оплаква. Щом служи на Бога, ще се подобри положението му: то почва зле, но свършва добре. Тук, на Изгрева, сме на фронта и трябва будност. Гранати се сипят върху нас, могат и да отнесат човека. Веднъж вървяхме с един брат от Русе към село Свирчовица и по пътя изпяхме песента „Напред да ходим смело“. Когато стигнахме до думите „И в бездната да слезем, хоругви да поставим и падналите братя от мъка да избавим“, попитах брата колцина от нашите приятели са готови да изпълнят този стих. Братът ми каза, че вярвал да има 30-50 души, които могат да направят това. Отвърнах му: „Само 4-5 души, и то трябва да им дам по един ангел, който да ги придружава и да ги пази, за да слязат в бездната и да помогнат на падналите братя. Само 4-5 души ще са смели да слязат в бездната.“
към текста >>

20. 95) Смени съдбата си - Боян Боев (1883 – 1963)

Духовният човек най-първо се чисти отвътре и после – външно, докато светският човек се чисти отвън и оставя за после да се чисти отвътре.
Някои вървят с биволска бързина, други – с волска, волът е по-бърз. Трети се носят с конска бързина, а други хващат влака. Има и такива, които се движат с аероплан. Но ако сме напреднали, ще вървим с по-голяма бързина. Хората все още не са оживели, но първата фаза са минали, втората я изкарват сега, а някои вече преминават в третата. Духовният човек най-първо се чисти отвътре и после – външно, докато светският човек се чисти отвън и оставя за после да се чисти отвътре. Във всеки човек има нещо хубаво, но му трябва и вътрешно познание как да се свързва с тази нишка, инак ще прояви лошото. Новата философия е, че човек може да измени своята съдба, своя живот, и убеди ли се в това, той ще го направи, но докато се съмнява, ще бъде роб. Докато човек върви по Божествения план, той е свободен; щом го напусне и създава свой план, той е роб. Да кажем, че някой има да плаща дългове на 20 души. Техните мисли могат да го смутят: те го държат в ума си като длъжник и това го обезсилва, затова е хубаво да не се вземат пари назаем.
към текста >>

Във всеки човек има нещо хубаво, но му трябва и вътрешно познание как да се свързва с тази нишка, инак ще прояви лошото.
Трети се носят с конска бързина, а други хващат влака. Има и такива, които се движат с аероплан. Но ако сме напреднали, ще вървим с по-голяма бързина. Хората все още не са оживели, но първата фаза са минали, втората я изкарват сега, а някои вече преминават в третата. Духовният човек най-първо се чисти отвътре и после – външно, докато светският човек се чисти отвън и оставя за после да се чисти отвътре. Във всеки човек има нещо хубаво, но му трябва и вътрешно познание как да се свързва с тази нишка, инак ще прояви лошото. Новата философия е, че човек може да измени своята съдба, своя живот, и убеди ли се в това, той ще го направи, но докато се съмнява, ще бъде роб. Докато човек върви по Божествения план, той е свободен; щом го напусне и създава свой план, той е роб. Да кажем, че някой има да плаща дългове на 20 души. Техните мисли могат да го смутят: те го държат в ума си като длъжник и това го обезсилва, затова е хубаво да не се вземат пари назаем. Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже.
към текста >>

Новата философия е, че човек може да измени своята съдба, своя живот, и убеди ли се в това, той ще го направи, но докато се съмнява, ще бъде роб.
Има и такива, които се движат с аероплан. Но ако сме напреднали, ще вървим с по-голяма бързина. Хората все още не са оживели, но първата фаза са минали, втората я изкарват сега, а някои вече преминават в третата. Духовният човек най-първо се чисти отвътре и после – външно, докато светският човек се чисти отвън и оставя за после да се чисти отвътре. Във всеки човек има нещо хубаво, но му трябва и вътрешно познание как да се свързва с тази нишка, инак ще прояви лошото. Новата философия е, че човек може да измени своята съдба, своя живот, и убеди ли се в това, той ще го направи, но докато се съмнява, ще бъде роб. Докато човек върви по Божествения план, той е свободен; щом го напусне и създава свой план, той е роб. Да кажем, че някой има да плаща дългове на 20 души. Техните мисли могат да го смутят: те го държат в ума си като длъжник и това го обезсилва, затова е хубаво да не се вземат пари назаем. Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже. Така му внушават постоянно ту едно, ту друго отрицателно състояние, затова от първа необходимост е да се освободи от дълговете си.
към текста >>

Докато човек върви по Божествения план, той е свободен; щом го напусне и създава свой план, той е роб.
Но ако сме напреднали, ще вървим с по-голяма бързина. Хората все още не са оживели, но първата фаза са минали, втората я изкарват сега, а някои вече преминават в третата. Духовният човек най-първо се чисти отвътре и после – външно, докато светският човек се чисти отвън и оставя за после да се чисти отвътре. Във всеки човек има нещо хубаво, но му трябва и вътрешно познание как да се свързва с тази нишка, инак ще прояви лошото. Новата философия е, че човек може да измени своята съдба, своя живот, и убеди ли се в това, той ще го направи, но докато се съмнява, ще бъде роб. Докато човек върви по Божествения план, той е свободен; щом го напусне и създава свой план, той е роб. Да кажем, че някой има да плаща дългове на 20 души. Техните мисли могат да го смутят: те го държат в ума си като длъжник и това го обезсилва, затова е хубаво да не се вземат пари назаем. Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже. Така му внушават постоянно ту едно, ту друго отрицателно състояние, затова от първа необходимост е да се освободи от дълговете си. За да не загубите свободата на мисълта си, никога не четете автор, който има отрицателни мисли, а проучвайте онзи автор, който има положителни схващания за живота и изтъква светли идеи.
към текста >>

Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже.
Във всеки човек има нещо хубаво, но му трябва и вътрешно познание как да се свързва с тази нишка, инак ще прояви лошото. Новата философия е, че човек може да измени своята съдба, своя живот, и убеди ли се в това, той ще го направи, но докато се съмнява, ще бъде роб. Докато човек върви по Божествения план, той е свободен; щом го напусне и създава свой план, той е роб. Да кажем, че някой има да плаща дългове на 20 души. Техните мисли могат да го смутят: те го държат в ума си като длъжник и това го обезсилва, затова е хубаво да не се вземат пари назаем. Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже. Така му внушават постоянно ту едно, ту друго отрицателно състояние, затова от първа необходимост е да се освободи от дълговете си. За да не загубите свободата на мисълта си, никога не четете автор, който има отрицателни мисли, а проучвайте онзи автор, който има положителни схващания за живота и изтъква светли идеи. Човек има две души. Едната душа е плътска, тя държи всичко лошо в себе си: омраза, злоба, егоизъм; черна е като въглен. А другата душа е светла като Слънцето.
към текста >>

Човек има две души.
Да кажем, че някой има да плаща дългове на 20 души. Техните мисли могат да го смутят: те го държат в ума си като длъжник и това го обезсилва, затова е хубаво да не се вземат пари назаем. Тези, на които има да дава, го държат като слаб, безпомощен човек и смятат, че може да ги излъже. Така му внушават постоянно ту едно, ту друго отрицателно състояние, затова от първа необходимост е да се освободи от дълговете си. За да не загубите свободата на мисълта си, никога не четете автор, който има отрицателни мисли, а проучвайте онзи автор, който има положителни схващания за живота и изтъква светли идеи. Човек има две души. Едната душа е плътска, тя държи всичко лошо в себе си: омраза, злоба, егоизъм; черна е като въглен. А другата душа е светла като Слънцето. Тези две души имат връзка помежду си и са винаги в борба. Както се казва: борба между Духа и плътта. Тази, която надвива, проявява своите качества.
към текста >>

У човека трябва да се събуди съзнание за вътрешна връзка между добрите и непрестанно да я уякчава.
Както се казва: борба между Духа и плътта. Тази, която надвива, проявява своите качества. Като говорим лошо, проявява се черната душа; като говорим добро, дава се ход на бялата душа. Трябва да има една вътрешна връзка между всички души, които са събудени. За съжаление лошите хора се обединяват повече, отколкото добрите. У човека трябва да се събуди съзнание за вътрешна връзка между добрите и непрестанно да я уякчава. Това се реализира чрез чистене на съзнанието, което не става механически, а с чистене на мислите и желанията. Щом има вътрешна връзка, лесно стават връзките и отвън. В клисава почва растението не хваща, но ако я разработим, тогава то пониква добре. Божественото в нас работи, като създадем външни условия – като помагаме на другите. Кажем ли, че Господ ни е забравил и оставил на произвола на съдбата, това е едно човешко схващане, едно лъжливо понятие за Бога.
към текста >>

Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството.
Трябва да признаем, че не сме работили достатъчно, обленили сме се, не сме се молили, не сме служили на Бога и сме се отдалечили от Него – причините са в нас. Най-първо Христос прати Своите ученици двама по двама – това беше първият опит. Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние. Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос. Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството. Има хора отвън, които в миналото са били ученици в Школата, и сега някои от тях трябва да влязат отново. Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен. Казано е: „Не се съвпрягай със света и не ставай роб на човеците’’ – това е за вътрешната Школа. Някой път вие приличате на канарчета, които са навикнали на кафез, и когато ги пуснат, те правят едно кръгче и пак се връщат назад в кафеза. Канарчетата, за да получат своята свобода, трябва да ги върнат на техния роден остров.
към текста >>

Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен.
Трябва вътрешна готовност да се служи на Бога, трябва да се обтегне струната нито повече, нито по-малко, и тогава ще прозвучи основният тон – той е най-красивото състояние. Четете, не щадете труда си в събиране на научен материал от всички области – фактите говорят. Да се приложи Божествената наука е труден въпрос. Човек се приготовлява за Божествената наука чрез размишление, молитва и съзерцание, чрез пречистване отвътре и отвън, чрез изследване на човешката същност, чрез изучаване на времето и пространството. Има хора отвън, които в миналото са били ученици в Школата, и сега някои от тях трябва да влязат отново. Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен. Казано е: „Не се съвпрягай със света и не ставай роб на човеците’’ – това е за вътрешната Школа. Някой път вие приличате на канарчета, които са навикнали на кафез, и когато ги пуснат, те правят едно кръгче и пак се връщат назад в кафеза. Канарчетата, за да получат своята свобода, трябва да ги върнат на техния роден остров. Човек като развива своята интуиция, която Бог му е дал, ще узнае каква е Божията програма за деня. Който не се вслушва във вътрешното си ръководство, ще дойде до големи противоречия.
към текста >>

Човек като развива своята интуиция, която Бог му е дал, ще узнае каква е Божията програма за деня.
Има хора отвън, които в миналото са били ученици в Школата, и сега някои от тях трябва да влязат отново. Няма да си пъхнем главата в торбата за малко ечемик и няма да позволим да ни турят юлар – човек трябва да е свободен. Казано е: „Не се съвпрягай със света и не ставай роб на човеците’’ – това е за вътрешната Школа. Някой път вие приличате на канарчета, които са навикнали на кафез, и когато ги пуснат, те правят едно кръгче и пак се връщат назад в кафеза. Канарчетата, за да получат своята свобода, трябва да ги върнат на техния роден остров. Човек като развива своята интуиция, която Бог му е дал, ще узнае каква е Божията програма за деня. Който не се вслушва във вътрешното си ръководство, ще дойде до големи противоречия. Ето един добър метод за учене – станете като малко дете, което мисли чистосърдечно, че нищо не знае. Инак, ако мислиш, че си учен и че всичко знаеш, какво ще научиш. Въпрос: Как да помогнем на някой човек, който се намира в отрицателно състояние на духа? За да трансформираме състоянието на един човек, трябва да намерим една добра черта в него.
към текста >>

Въпрос: Как да помогнем на някой човек, който се намира в отрицателно състояние на духа?
Канарчетата, за да получат своята свобода, трябва да ги върнат на техния роден остров. Човек като развива своята интуиция, която Бог му е дал, ще узнае каква е Божията програма за деня. Който не се вслушва във вътрешното си ръководство, ще дойде до големи противоречия. Ето един добър метод за учене – станете като малко дете, което мисли чистосърдечно, че нищо не знае. Инак, ако мислиш, че си учен и че всичко знаеш, какво ще научиш. Въпрос: Как да помогнем на някой човек, който се намира в отрицателно състояние на духа? За да трансформираме състоянието на един човек, трябва да намерим една добра черта в него. Щом я намерим, нещата сами се трансформират. Като държим в съзнанието си една основна добра черта на своя ближен, тогава можем да му помогнем. Човек трябва да се справи с някои мисли и желания от по-нисш произход – като дигне пръст, да го слушат и да мълчат. Резултатите, които ще добие ученикът, ще бъдат вътрешни и ще останат скрити от света.
към текста >>

За да трансформираме състоянието на един човек, трябва да намерим една добра черта в него.
Човек като развива своята интуиция, която Бог му е дал, ще узнае каква е Божията програма за деня. Който не се вслушва във вътрешното си ръководство, ще дойде до големи противоречия. Ето един добър метод за учене – станете като малко дете, което мисли чистосърдечно, че нищо не знае. Инак, ако мислиш, че си учен и че всичко знаеш, какво ще научиш. Въпрос: Как да помогнем на някой човек, който се намира в отрицателно състояние на духа? За да трансформираме състоянието на един човек, трябва да намерим една добра черта в него. Щом я намерим, нещата сами се трансформират. Като държим в съзнанието си една основна добра черта на своя ближен, тогава можем да му помогнем. Човек трябва да се справи с някои мисли и желания от по-нисш произход – като дигне пръст, да го слушат и да мълчат. Резултатите, които ще добие ученикът, ще бъдат вътрешни и ще останат скрити от света. Една сестра каза: Аз нося доста дрехи от покойната си майка.
към текста >>

Човек трябва да се справи с някои мисли и желания от по-нисш произход – като дигне пръст, да го слушат и да мълчат.
Инак, ако мислиш, че си учен и че всичко знаеш, какво ще научиш. Въпрос: Как да помогнем на някой човек, който се намира в отрицателно състояние на духа? За да трансформираме състоянието на един човек, трябва да намерим една добра черта в него. Щом я намерим, нещата сами се трансформират. Като държим в съзнанието си една основна добра черта на своя ближен, тогава можем да му помогнем. Човек трябва да се справи с някои мисли и желания от по-нисш произход – като дигне пръст, да го слушат и да мълчат. Резултатите, които ще добие ученикът, ще бъдат вътрешни и ще останат скрити от света. Една сестра каза: Аз нося доста дрехи от покойната си майка. Дали е правилно това? Погледнете, ушите Ви са отслабнали. Колко скъпо плащате за това.
към текста >>

В Новото учение човек трябва да дава с широко сърце.
Една сестра каза: Аз нося доста дрехи от покойната си майка. Дали е правилно това? Погледнете, ушите Ви са отслабнали. Колко скъпо плащате за това. Ако носите дрехи, които са на някой друг, дори роднина, става преплитане с неговата аура. В Новото учение човек трябва да дава с широко сърце. Това е законът на благодатта. Когато човек дава, той се и благославя, защото това е Божествено. Събудете тази мисъл. Ние имахме един приятел, който провери закона. Законът гласи, че който дава, печели.
към текста >>

Когато човек дава, той се и благославя, защото това е Божествено.
Погледнете, ушите Ви са отслабнали. Колко скъпо плащате за това. Ако носите дрехи, които са на някой друг, дори роднина, става преплитане с неговата аура. В Новото учение човек трябва да дава с широко сърце. Това е законът на благодатта. Когато човек дава, той се и благославя, защото това е Божествено. Събудете тази мисъл. Ние имахме един приятел, който провери закона. Законът гласи, че който дава, печели. Той не спази този закон и после се тюхкаше, че работите му не вървят. Писано е: „Нашата борба не е с плът и кръв.“ Някой път идват духове, може би с милиони; тогава се молиш на Бога!
към текста >>

Светският, низшият живот прилича на чудно красива жена, но отблизо тя е толкова воняща, че човек почти може да се задуши и да се отрови.
Но ти им отвърни, че си чул последната новина – Бог е Любов! Всяка друга новина е стара. Бог е Живот, в който няма смърт – това е Новото. Да допуснем, че пред вас стои една чрезмерно красива жена, толкова е привлекателна, че вие желаете да бъдете по-близо до нея. Да допуснем обаче, че в противовес на тази красота жената издава такава воня, че ако у вас обонянието е силно развито, миризмата ще ви прогони и ще поискате да сте далеч от нея. Светският, низшият живот прилича на чудно красива жена, но отблизо тя е толкова воняща, че човек почти може да се задуши и да се отрови. В морално отношение има известни неща в света, които човек отдалече трябва да гледа, а не отблизо. На светския човек не му остава време дори пет минути, за да прочете някоя книга, дори да помисли върху нещо задълбочено и жизнено необходимо. Голяма грешка е, че министрите нямат време да помислят върху нещо по-дълбоко. Учените хора – и те са на опасност: много томове четат, попиват и това е хубаво, но трябва да им остане време да изучават новите идеи. Сменете съдбата си.
към текста >>

В морално отношение има известни неща в света, които човек отдалече трябва да гледа, а не отблизо.
Всяка друга новина е стара. Бог е Живот, в който няма смърт – това е Новото. Да допуснем, че пред вас стои една чрезмерно красива жена, толкова е привлекателна, че вие желаете да бъдете по-близо до нея. Да допуснем обаче, че в противовес на тази красота жената издава такава воня, че ако у вас обонянието е силно развито, миризмата ще ви прогони и ще поискате да сте далеч от нея. Светският, низшият живот прилича на чудно красива жена, но отблизо тя е толкова воняща, че човек почти може да се задуши и да се отрови. В морално отношение има известни неща в света, които човек отдалече трябва да гледа, а не отблизо. На светския човек не му остава време дори пет минути, за да прочете някоя книга, дори да помисли върху нещо задълбочено и жизнено необходимо. Голяма грешка е, че министрите нямат време да помислят върху нещо по-дълбоко. Учените хора – и те са на опасност: много томове четат, попиват и това е хубаво, но трябва да им остане време да изучават новите идеи. Сменете съдбата си.
към текста >>

На светския човек не му остава време дори пет минути, за да прочете някоя книга, дори да помисли върху нещо задълбочено и жизнено необходимо.
Бог е Живот, в който няма смърт – това е Новото. Да допуснем, че пред вас стои една чрезмерно красива жена, толкова е привлекателна, че вие желаете да бъдете по-близо до нея. Да допуснем обаче, че в противовес на тази красота жената издава такава воня, че ако у вас обонянието е силно развито, миризмата ще ви прогони и ще поискате да сте далеч от нея. Светският, низшият живот прилича на чудно красива жена, но отблизо тя е толкова воняща, че човек почти може да се задуши и да се отрови. В морално отношение има известни неща в света, които човек отдалече трябва да гледа, а не отблизо. На светския човек не му остава време дори пет минути, за да прочете някоя книга, дори да помисли върху нещо задълбочено и жизнено необходимо. Голяма грешка е, че министрите нямат време да помислят върху нещо по-дълбоко. Учените хора – и те са на опасност: много томове четат, попиват и това е хубаво, но трябва да им остане време да изучават новите идеи. Сменете съдбата си.
към текста >>

21. Изгрев, 25 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се примири някой човек с някого - това значи да имаш права мисъл.
Любезни брат, Веднъж след лекцията и след изпълнението на паневритмията на полянката се върнахме в салона и се започна разговор с Учителя. Той каза: „И материята, и силата - всичко това е мисъл. Всичко друго е реално, но с относителна реалност, а истинската реалност е мисълта. Да се примири някой човек с някого - това значи да имаш права мисъл. Почни да мислиш право и ще станеш красив, ще станеш силен, паметта ти ще се подобри, всичко ще се подобри. Болка имаш, почни да мислиш право и тя на половина ще се намали, после на четвъртина и най-после ще изчезне. Да повярваш в Бога, ТОВА ЗНАЧИ ДА МИСЛИШ ПРАВО. БОГ Е БАЩА ТИ; ТОЙ Е НАПРАВИЛ ЦЕЛИЯ СВЯТ. МИСЛИ ЗА ИМЕТО НА БАЩА СИ!
към текста >>

Един човек, когото осъдят на смъртно наказание, ще каже: „Мене не могат да ме обесят по никой начин, ще се скъсат всички въжета.” И наистина късат се въжетата.
Защото не знае, че като изяде агнето, господарят ще му тегли куршума. Най-реалното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш. Един човек, когото осъдят на смъртно наказание, ще каже: „Мене не могат да ме обесят по никой начин, ще се скъсат всички въжета.” И наистина късат се въжетата. Ако това стане - мислиш, ако не стане - не мислиш. Христос казва: „Каквото поискате, ще ви бъде дадено.” И ако не получавате - зле просите. И зле просите, защото не мислите право. Като мислиш право, тогава ще станат нещата. А пък ако не мислим право и искаме неща, които не са прави, тогава няма да станат.
към текста >>

Човек често се обръща към своето животинско състояние.
И ти каквото си намислил ще стане, ако имаш права мисъл. И твоят ближен, каквото е намислил ще стане, ако мисли право. Кога ще стане? - Днес! Щом мислиш, днес ще стане. Човек често се обръща към своето животинско състояние. И някой път прави неща без мисъл. Човек да престане да бъде животно. А това значи да почне да мисли. Като не мисли е животно, а като мисли е човек. Животното прилича на сал.
към текста >>

Човек да престане да бъде животно.
Кога ще стане? - Днес! Щом мислиш, днес ще стане. Човек често се обръща към своето животинско състояние. И някой път прави неща без мисъл. Човек да престане да бъде животно. А това значи да почне да мисли. Като не мисли е животно, а като мисли е човек. Животното прилича на сал. Водата носи сала все по-надолу. Нагоре не може да пътува.
към текста >>

Като не мисли е животно, а като мисли е човек.
Щом мислиш, днес ще стане. Човек често се обръща към своето животинско състояние. И някой път прави неща без мисъл. Човек да престане да бъде животно. А това значи да почне да мисли. Като не мисли е животно, а като мисли е човек. Животното прилича на сал. Водата носи сала все по-надолу. Нагоре не може да пътува. А човек е параход, който отива нагоре и надолу. Не го влече вода, а върви дето иска.
към текста >>

А човек е параход, който отива нагоре и надолу.
А това значи да почне да мисли. Като не мисли е животно, а като мисли е човек. Животното прилича на сал. Водата носи сала все по-надолу. Нагоре не може да пътува. А човек е параход, който отива нагоре и надолу. Не го влече вода, а върви дето иска. Като престанете да мислите идват всички нещастия върху вас. Когато човек направи една погрешка, той не мисли. Коя мисъл е права? - Всяка мисъл, която произвежда любов, е права мисъл.
към текста >>

Когато човек направи една погрешка, той не мисли.
Водата носи сала все по-надолу. Нагоре не може да пътува. А човек е параход, който отива нагоре и надолу. Не го влече вода, а върви дето иска. Като престанете да мислите идват всички нещастия върху вас. Когато човек направи една погрешка, той не мисли. Коя мисъл е права? - Всяка мисъл, която произвежда любов, е права мисъл. И всяка любов, която произвежда мисъл, е права любов! Та трябва права мисъл! Ако мислиш, скръбта ти ще се превърне в радост, а пък ако престанеш да мислиш, твоята радост ще се превърне в скръб.
към текста >>

А под работа се разбира ДЕЙНОСТ, КОЯТО ЧОВЕК ВЪРШИ САМ!
Да се упражнява жив умът, да се впрегне умът на работа и да се търси вътрешен смисъл на думите и беседите. Влизането във вътрешната школа не зависи от никого, а зависи от благоволението Божие. На когото Бог благоволява той влиза. То иска концентриране, самоотричане, работа, ум и активност. Под активност се разбират две неща: ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА БОЖИЯ, ПОДЕМ НА ДУХА, ВДЪХНОВЕНИЕ. А под работа се разбира ДЕЙНОСТ, КОЯТО ЧОВЕК ВЪРШИ САМ! Някои без да работят, без никакви усилия искат да им се налеят нещата вътре. Не, трябва учене! Трябва да се правят опити. Ако учиш, ще се запознаеш с напредналите светли същества. Светските хора, когато искат да се запознаят с някои видни семейства, се запознават най-напред с децата им и чрез тях с родителите.
към текста >>

Светските хора, когато искат да се запознаят с някои видни семейства, се запознават най-напред с децата им и чрез тях с родителите.
А под работа се разбира ДЕЙНОСТ, КОЯТО ЧОВЕК ВЪРШИ САМ! Някои без да работят, без никакви усилия искат да им се налеят нещата вътре. Не, трябва учене! Трябва да се правят опити. Ако учиш, ще се запознаеш с напредналите светли същества. Светските хора, когато искат да се запознаят с някои видни семейства, се запознават най-напред с децата им и чрез тях с родителите. Вие искате да се запознаете с невидимия свят. Правете услуги на хората, служете им и това ще ви препоръча на невидимия свят, защото хората на земята са деца на онези напреднали същества. Днес има два вида души. Едни от тях са готови, пред прага на събуждането. Върху тях главно ще се работи сега.
към текста >>

22. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

В лицето на учителя си Димо вече виждал човек, който справедливо го награждава.
Когато на някой ученик пукнат главата, кой е направил това? – Димо. Веднъж Димо дошъл оцапан с кръв, окъсан, с настръхнала коса. Той бил направил една голяма пакост, но учителят му простил с няколко думи. Учителят сполучил да спечели сърцето му. В лицето на учителя си Димо вече виждал човек, който справедливо го награждава. Това вечно обидено и унижавано дете се е възрадвало в себе си. Учителят се стараел да прикрива и за напред престъпленията му. Той постъпвал обикновено така, че самият Димо и другарите му почнали да гледат на сторените постъпки като нещо странно, нежелано, чудно. За да подкрепи на дело думите си, учителят го оставял да пази в негово отсъствие скъпи неща. Поверил му значителни парични суми.
към текста >>

Бил човек на сърцето, разбирал детската природа.
Оттогава у Стоянчо стана голям нравствен преврат. Дигна се и успехът му, стана силен ученик.” Нека приведа друг пример, даден от Петерсен*. Той привежда един красив пример из педагогическата практика на Ян Лигтхарт. Последният работил в народно училище на един беден квартал в Хага. Бил човек на сърцето, разбирал детската природа. Веднъж под прозорците на неговото училище се събрали улични момчета и коментирали по свой начин, какво ставало в училището. Лигтхарт не взел тояга, а отворил прозореца и дал на всяко дете по един портокал. Всяко дете го приело, като се червяло и смущавало. Веднъж две големи улични момичета, 15 – 16 - годишни, се опитали да пречат, когато учителят преподавал пеене, като крещели, правили разни гримаси и хлопали по прозорците. Учителят повикал на помощ Лигтхарт.
към текста >>

Значи, във всяка човешка душа, и в най-ниско падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти.
Отначало той вижда в лицето на тия крадци и убийци закоравяли престъпници, развалени до мозъка на костите си и непоправими. Той, като добър психолог, изучава тяхния характер. Колкото повече ги изучава, толкова повече вижда, че това са хора като него, в които доброто, възвишеното не е изгаснало, но само е заглъхнало временно. Той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник се трогва от невинността, от доброто - трогва се до сълзи. Например, когато един разбойник погалва едно дете или когато донасят в затвора ранен орел. Значи, във всяка човешка душа, и в най-ниско падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти. Горните примери можем да увеличим, колкото си искаме. А и всеки учител може да приведе много подобни примери из своята практика. Ученици, наглед похабени, развалени, непоправими по поведение и успех, се преобразяват, ако се отнесем към тях с доверие и любов, ако открием у тях таланти и ги насърчим да проявят творчество в областта на своя талант. Такъв пример привежда Йорд ан Стоянов*. Един негов ученик Николай идва без желание в училище и всичко му омръзва.
към текста >>

Горните примери показват, че наистина в човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество.
Тия възвишени сили са били дълбоко заровени в тях. Те са били затрупани с придобити и наследени отрицателни навици, склонности и пр. И е било потребно да се постъпи към тях с любов, за да се разкрие красивия им вътрешен свят. Значи, неспособността, развалата, грубостта, престъпността, леността и пр. у детето са само външна опаковка; но подходящи педагогически средства могат да пробудят възвишеното, доброто, чистото и непоквареното, което живее в глъбините на детската природа. Горните примери показват, че наистина в човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество. Тя още не е проявена с всичката си красота. Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по - малко, за няколко мига или за повече. И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов. В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот.
към текста >>

Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по - малко, за няколко мига или за повече.
И е било потребно да се постъпи към тях с любов, за да се разкрие красивия им вътрешен свят. Значи, неспособността, развалата, грубостта, престъпността, леността и пр. у детето са само външна опаковка; но подходящи педагогически средства могат да пробудят възвишеното, доброто, чистото и непоквареното, което живее в глъбините на детската природа. Горните примери показват, че наистина в човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество. Тя още не е проявена с всичката си красота. Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по - малко, за няколко мига или за повече. И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов. В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот. В този момент за него всички са братя, сродни, близки и мили. Това са минути на вдъхновение.
към текста >>

В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага.
у детето са само външна опаковка; но подходящи педагогически средства могат да пробудят възвишеното, доброто, чистото и непоквареното, което живее в глъбините на детската природа. Горните примери показват, че наистина в човека има една възвишена природа, която образува светилището на неговото естество. Тя още не е проявена с всичката си красота. Всеки човек има тия свещени часове, когато възвишената му природа се проявява повече или по - малко, за няколко мига или за повече. И веднага тя донася със себе си сила, радост, вяра, чистота, мир, любов. В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот. В този момент за него всички са братя, сродни, близки и мили. Това са минути на вдъхновение. Тогава идват идеи. Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта?
към текста >>

Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта?
В тия минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертва се, помага. Той чувства тогава връзките си с целокупния живот. В този момент за него всички са братя, сродни, близки и мили. Това са минути на вдъхновение. Тогава идват идеи. Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите. В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа.
към текста >>

Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен.
Той чувства тогава връзките си с целокупния живот. В този момент за него всички са братя, сродни, близки и мили. Това са минути на вдъхновение. Тогава идват идеи. Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите. В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си.
към текста >>

В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното.
Тогава идват идеи. Защо когато възвишената природа се прояви в човека, идва радостта? Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите. В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа.
към текста >>

Тогава човек започва да познава себе си.
Защото оковите, ограниченията са паднали, и човек се чувства свободен. Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите. В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма.
към текста >>

Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си.
Тогава рухват границите между нас. Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите. В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота.
към текста >>

Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре.
Тогава разбираме единството на всички същества и се образува неразривна връзка между душите. В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота.
към текста >>

Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа.
В тържествени, празнични минути човек чувства крила, мощ, готовност да живее за възвишеното и вечното. Това са прояви на ония свещени кътове на духа, които образуват светая - светих на човешката природа. Тогава човек започва да познава себе си. Изречението: „Познай себе си” значи човек да познае възвишеното в себе си. Тоя копнеж у всеки човек макар и само в известни минути на пробуждане – копнеж към красивото, святото и чистото иде отвътре. Когато човек желае да живее за доброто, когато копнее за един по-красив свят, това иде от висшата душа. Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма.
към текста >>

Във всеки човек живее една божествена искра.
Тя ни шепне за всички възможности които се крият в нея. Ние още не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма. Външната личност е само бледо отражение на висшата душа, която е изтъкана от светлина и чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Винаги вдъхновението и просветлението идат от вътрешното светилище на храма. Във всеки човек живее една божествена искра. В една легенда се разказва, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това? Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел! ” Учителят казва: „Човешката душа е космос.
към текста >>

Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние.” „Когато срещнете някой ваш приятел, прочетете поне един лист от неговата свещена книга.” „Дали човек е млад, розрастек или стар, Божественото в него не се изменя.
” Учителят казва: „Човешката душа е космос. Тя е океан. Ние още не сме познали себе си. Не сме се познали и едни други. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние.” „Когато срещнете някой ваш приятел, прочетете поне един лист от неговата свещена книга.” „Дали човек е млад, розрастек или стар, Божественото в него не се изменя. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намерите, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Душата е скъпоценен камък в човека. В нея се крият условията за неговото развитие. Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Цялото!
към текста >>

Душата е скъпоценен камък в човека.
Ние още не сме познали себе си. Не сме се познали и едни други. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние.” „Когато срещнете някой ваш приятел, прочетете поне един лист от неговата свещена книга.” „Дали човек е млад, розрастек или стар, Божественото в него не се изменя. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намерите, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Душата е скъпоценен камък в човека. В нея се крият условията за неговото развитие. Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Цялото! ” „Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък. Тя е излязла от Божественото дихание.
към текста >>

Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Цялото!
Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние.” „Когато срещнете някой ваш приятел, прочетете поне един лист от неговата свещена книга.” „Дали човек е млад, розрастек или стар, Божественото в него не се изменя. Ценният камък е всякога ценен. Дето и да го намерите, в чисто или нечисто място, той не губи свойствата си. Душата е скъпоценен камък в човека. В нея се крият условията за неговото развитие. Чрез нея човек се свързва с божественото съзнание и започва съзнателно да работи за Цялото! ” „Що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: Никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък. Тя е излязла от Божественото дихание. Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост.
към текста >>

Едвин Бьоме казва: „Човек по природа е божествен.
Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък. Тя е излязла от Божественото дихание. Това трябва да считате като закон.” ”3наете ли, колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. А нежността, благостта, които тя притежава, това са качества на Безграничния.” Едвин Бьоме казва: „Човек по природа е божествен. Божественото действа при душевното развитие като духовна сила. И както дървото развива листа и цветове под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая Божествена сила вътре в нея. Тя е постоянно огряна от тая Божествена сила, за да се осъществи мировият Божествен план.” Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа. Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено.
към текста >>

Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено.
Едвин Бьоме казва: „Човек по природа е божествен. Божественото действа при душевното развитие като духовна сила. И както дървото развива листа и цветове под влиянието на слънчевата светлина, така и човешката душа се развива под влиянието на тая Божествена сила вътре в нея. Тя е постоянно огряна от тая Божествена сила, за да се осъществи мировият Божествен план.” Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа. Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата. Той говори за „погребания храм” в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. „Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви. Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда.
към текста >>

„Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви.
Чистотата на планинските върхове и езера, красотата на пролетните цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните светове живеят в глъбините на човешката природа. Всички велики мъдреци, философи и поети с интуиция са говорили за възвишеното, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения. Ето Метерлинк, пророкът на новото време, с ясновидски чар рисува мистичните глъбини на душата. Той говори за „погребания храм” в човешката душа, който трябва да се разкрие с всичката си красота. „Погребаният храм” - това е самият човек, защото у него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което трябва да се прояви и ще се прояви. Метерлинк говори за „слепите”, които хранят надежда в едничкото дете, което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Говори за „Синята птица”. Героите на драмата „Синята птица” са две деца, които тръгват да търсят синята птица. Те минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат.
към текста >>

Синята птица, това е Божественото, което работи в човека.
Героите на драмата „Синята птица” са две деца, които тръгват да търсят синята птица. Те минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче, на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетката в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те я изваждат из клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. Синята птица, това е Божественото, което работи в човека. Защо тя отлита? В началото на човешкото пробуждане има само моменти на проблясък на възвишеното, което озарява обикновеното съзнание, докато най-после то стане постоянно състояние на човека. Това е „синьото цвете” на Новалис в романа му „Хенрих фон Офтердинген”. Хенрих, героят на романа, сънува, че се намира във величествени планини, и на една стръмна скала вижда чудно красиво синьо цвете. Събужда се.
към текста >>

В началото на човешкото пробуждане има само моменти на проблясък на възвишеното, което озарява обикновеното съзнание, докато най-после то стане постоянно състояние на човека.
Обаче, на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетката в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те я изваждат из клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. Синята птица, това е Божественото, което работи в човека. Защо тя отлита? В началото на човешкото пробуждане има само моменти на проблясък на възвишеното, което озарява обикновеното съзнание, докато най-после то стане постоянно състояние на човека. Това е „синьото цвете” на Новалис в романа му „Хенрих фон Офтердинген”. Хенрих, героят на романа, сънува, че се намира във величествени планини, и на една стръмна скала вижда чудно красиво синьо цвете. Събужда се. Сънят е толкова реален, че той тръгва за да намери синьото цвете. За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите.
към текста >>

За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите.
В началото на човешкото пробуждане има само моменти на проблясък на възвишеното, което озарява обикновеното съзнание, докато най-после то стане постоянно състояние на човека. Това е „синьото цвете” на Новалис в романа му „Хенрих фон Офтердинген”. Хенрих, героят на романа, сънува, че се намира във величествени планини, и на една стръмна скала вижда чудно красиво синьо цвете. Събужда се. Сънят е толкова реален, че той тръгва за да намери синьото цвете. За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите. Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес в драмата „Строител Солнес” от Ибсен. Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен. Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски.
към текста >>

Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте.
Сънят е толкова реален, че той тръгва за да намери синьото цвете. За Божественото в човека загатва и Хауптман в драмата „Потъналата камбана”, където Хенрих иска да издигне камбаната из дълбочините на водите. Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес в драмата „Строител Солнес” от Ибсен. Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен. Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно?
към текста >>

Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление.
Това са високите планински върхове, към които се стреми, към които тръгва Рубек в драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” от Ибсен. Тези Ибсенови драми са две от най-мистичните му произведения. Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно. Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер.
към текста >>

Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно?
Възвишеното в човека е символизирано в Елена и Ефорион във „Фауст” от Гьоте. Проявата на Божественото виждаме и у Разколников, у Соня, даже и у Свидригайлов към края на живота му, когато вижда пустотата на досегашния си живот - романа „Престъпление и наказание” от Достоевски. Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно. Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер. Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява. Това става в течение на развитието.
към текста >>

Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно.
Свидригайлов е морално покварен, живее само за себе си, живее живот развратен и безидеен. Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно. Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер. Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява. Това става в течение на развитието. Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката душа и в цялата природа. Това е смисълът на човешката история.
към текста >>

Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер.
Обаче, в един момент на своя живот той чувства, че е неудовлетворен, не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение да е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.Това възвишеното виждаме проявено у Неклюдов и Катюша в романа „Възкресение” от Толстой, после у самия Толстой, у Гогол във втория период на неговия живот, след душевната криза и вътрешното му просветление. Това възвишеното, Божественото не го ли виждаме проявено в живота на хиляди хора около нас? Всеки ден не усеща ли човек неговия шепот повече или по-малко, по-слабо или по-силно? Соловьов казва: „Нашето съзнание, нашият дух е по-дълбок, отколкото обикновените ни преживявания. Човек е повече от това, което се вижда и проявява външно. Човек е Божественото.” Същата мисъл е изказана и от Шилер. Възвишеното, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се проява. Това става в течение на развитието. Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката душа и в цялата природа. Това е смисълът на човешката история. Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа.
към текста >>

У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила.
Това става в течение на развитието. Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката душа и в цялата природа. Това е смисълът на човешката история. Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа. Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.” В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата. Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда.
към текста >>

Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си.
Това е смисълът на човешката история. Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа. Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.” В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата. Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда. Това може да се долови и по много факти в днешния живот. Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече.
към текста >>

Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.”
Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа. Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.” В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата. Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда. Това може да се долови и по много факти в днешния живот. Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече. Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на душата”.
към текста >>

Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството.
Интуитивните способности на душата се проявяват все повече и повече. Даже и в „Съкровището на смирените” от Метерлинк има специална глава „Пробуждане на душата”. Една духовна вълна се издига днес в съвременната култура. Тая вълна можем да наречем пробуждане на душата. Вечно младото, красивото и чистото в човешката душа отново проговаря и ще поведе човечеството със себе си. Това, което човек е имал в празнични минути на своя живот - минути на подем, доброта, прощение, любов - това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това се нарича разцъфтяване на човешката душа. Да си представим диамант обвит с черна кора, това е именно детската природа. Черната кора представят разните наследени или придобити черти, навици, подтици, склонности и пр., обаче в глъбините на детската природа живее нещо възвишено, свещено, Божествено! Познанието на тая истина е основата и ключът на всяка педагогика. И това познание определя характера на всички педагогически принципи и методи, които трябва да се приложат.
към текста >>

” Човекът в потенциално състояние има непроявени сили.
Учителят казва: „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по - високо място.” „Казват, че трябва да се изучи детската душа, но в душата не вярват. И когато попитат: „Какво е душата? ” те отговарят: Това е сбор, някакъв сбор. Но този сбор има ли единство? ” Човекът в потенциално състояние има непроявени сили. Той е много повече от това, което проявява. Учителят казва: „Всички хора са даровити потенциално. Всички хора трябва да са даровити кинетически. Не мислете, че сега трябва да придобиете доброто. То е вложено във вас.
към текста >>

23. 06. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа." Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой.
При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа." Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна схиляди примери. Аз ще ви приведа много малко. Целта е не да изчерпя въпроса, а всеки от нас да се научи сам да превежда природните явления, за да може по този начин да си обяснява Божествените истини.
към текста >>

Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват.
Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа." Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна схиляди примери. Аз ще ви приведа много малко. Целта е не да изчерпя въпроса, а всеки от нас да се научи сам да превежда природните явления, за да може по този начин да си обяснява Божествените истини. Да кажем, че през м. юли, август или септември, минавате покрай едно ябълково или крушово дърво и виждате, че то е отрупано с плодове.
към текста >>

Човек може да взима пример от плодните дървета и да си каже: „И аз искам да правя като ябълката и крушата.
Като узреят, стават червени, жълти, лъскави. Защо? За да привлекат вниманието на хората и птиците и те да ги берат. Така семената ще се разсеят. С други думи, дърветата правят своите узрели плодове красиви, привлекателни, за да ги раздават. Какъв превод може да направим? Човек може да взима пример от плодните дървета и да си каже: „И аз искам да правя като ябълката и крушата. Тези блага, това знание, с което аз разполагам, ще ги раздавам на всички." Дърветата за нас са едно предметно учение. Те ни учат да се раздаваме на другите, както те се раздават. Бог е поставил около нас много явления от най-различен характер, за да се учим от тях как да живеем, какво да правим. Друг пример. Сутрин на изток става зазоряване.
към текста >>

Човек може да влезе във връзка с тях.
Друг пример. Сутрин на изток става зазоряване. След като се сипне зората, слънцето изгрява и огнената топка тръгва нагоре. Мнозина мислят така: „Това слънце е една огнена топка, нещо материално." Не е вярно. Това слънце е обитавано от разумни същества от висша категория на ангелската йерархия. Човек може да влезе във връзка с тях. Учителят даде едно упътване как ние да си представим, че слънцето е живо. Да си представим следната картина. Това е слънцето. (Брат Боев показва в ръцете си едно кълбо.) Едно светло същество на хоризонта, на изток показва това кълбо и праща своята топлина и светлина. То го държи в ръцете си - светло, грамадно - и праща блага на всички същества.
към текста >>

Един човек, Иван Николов, иска да направи една добрина на един град.
Любов към всички. Такъв пример можем да вземем от слънцето. Друга аналогия, пак във връзка със слънцето. То праща топлина и светлина чрез ангелите, но зад тях нали стои Бог? Значи Бог ни праща тези блага. Един човек, Иван Николов, иска да направи една добрина на един град. Купил една каруца и на нея написал: „Хляб за бедните от Иван Николов". Отивал в крайните квартали и раздавал на бедните. Но Бог, като праща тази светлина за нас, Той е скрит. Никъде Той не казва, че ни дава блага. Той мълчи, скрит е, обаче проявява любов към нас и ни обсипва с блага.
към текста >>

Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш.
Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината. Когато човек се пореже, върху раната се образува кора, която пада, след като се образува младата тъкан.
към текста >>

Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото.
Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината. Когато човек се пореже, върху раната се образува кора, която пада, след като се образува младата тъкан. Тя изсъхва и пада, когато новата кожа напълно се образува.
към текста >>

Когато човек се пореже, върху раната се образува кора, която пада, след като се образува младата тъкан.
Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината. Когато човек се пореже, върху раната се образува кора, която пада, след като се образува младата тъкан. Тя изсъхва и пада, когато новата кожа напълно се образува. Кората се е образувала, за да пази раната от инфекция. Как да преведем това за човешкия живот? Много лесно. В тази рана ценното е младата тъкан, новият епидермис.
към текста >>

Значи човек, когато се намери пред трудни условия, трябва да ги преодолява и побеждава, да не пада духом, да не се обезсърчава.
Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една теменужка, цъфнала на най-лошите условия? Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове? Ето какъв е този символ. Когато ти си поставен пред много трудни условия, преодолей ги и постигни своята цел. Най-трудните твои условия не са по-трудни от условията на тази теменужка. Значи човек, когато се намери пред трудни условия, трябва да ги преодолява и побеждава, да не пада духом, да не се обезсърчава. Ето една поука от една малка теменужка. Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит. Това е от корените на растенията. Те могат да извличат само тази храна, която е разтворена във вода. Когато среща един варовит камък и коренът има нужда от тези варовити вещества, той започва да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за градеж на растението.
към текста >>

Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си.
Ето една поука от една малка теменужка. Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит. Това е от корените на растенията. Те могат да извличат само тази храна, която е разтворена във вода. Когато среща един варовит камък и коренът има нужда от тези варовити вещества, той започва да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за градеж на растението. Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си. Някога отиваме в планината и потъваме в мъгла, на 3-4 крачки нищо не се вижда, всичко е изчезнало. Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда.
към текста >>

Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам.
Когато среща един варовит камък и коренът има нужда от тези варовити вещества, той започва да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за градеж на растението. Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си. Някога отиваме в планината и потъваме в мъгла, на 3-4 крачки нищо не се вижда, всичко е изчезнало. Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда. Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате сам със себе сиис Бога. Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение. Да се доближиш вътре до себе си. При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи.
към текста >>

Тези почести заради самия човек ли са или са в чест на държавата, на която той е представител?
Тогава ти ще разговаряш с Бога, а всичко друго ще забравиш. След това пак отиди в света. Нека вземем друг пример по аналогия. Да кажем, че тук, в София, пристига някой пълномощен министър на някоя държава. С голямо внимание и почести се посреща последният в България. Тези почести заради самия човек ли са или са в чест на държавата, на която той е представител? Всеки човек е посланик на Бога. Следователно към човека ние ще имаме уважение, почитание, голямо внимание и благоговение, понеже той е посланик на една велика държава, на Бога. По този начин ние ще имаме новото отношение между хората. Друг пример. Да кажем, че в този момент бушува голяма буря.
към текста >>

Всеки човек е посланик на Бога.
След това пак отиди в света. Нека вземем друг пример по аналогия. Да кажем, че тук, в София, пристига някой пълномощен министър на някоя държава. С голямо внимание и почести се посреща последният в България. Тези почести заради самия човек ли са или са в чест на държавата, на която той е представител? Всеки човек е посланик на Бога. Следователно към човека ние ще имаме уважение, почитание, голямо внимание и благоговение, понеже той е посланик на една велика държава, на Бога. По този начин ние ще имаме новото отношение между хората. Друг пример. Да кажем, че в този момент бушува голяма буря. Светкавици прорязват небето, гръмотевици се чуват.
към текста >>

Следователно към човека ние ще имаме уважение, почитание, голямо внимание и благоговение, понеже той е посланик на една велика държава, на Бога.
Нека вземем друг пример по аналогия. Да кажем, че тук, в София, пристига някой пълномощен министър на някоя държава. С голямо внимание и почести се посреща последният в България. Тези почести заради самия човек ли са или са в чест на държавата, на която той е представител? Всеки човек е посланик на Бога. Следователно към човека ние ще имаме уважение, почитание, голямо внимание и благоговение, понеже той е посланик на една велика държава, на Бога. По този начин ние ще имаме новото отношение между хората. Друг пример. Да кажем, че в този момент бушува голяма буря. Светкавици прорязват небето, гръмотевици се чуват. Из тъмни облаци руква пороен дъжд, придружен с ветрове и голям шум.
към текста >>

Никога Бог не дава страдания по-горе от силата на човека.
След това ще дойде нещо добро, ще дойде радост. Условията ще се променят. Даже Учителят казва: „Колко дни Христос стоя на кръста? Само три дни и после възкръсна." Също така всяко страдание трае само три дни. Страданията не са вечни, Бог е милостив. Никога Бог не дава страдания по-горе от силата на човека. И второ - това страдание не трае дълго. После иде едно добро като плод на това страдание. Това е много важен окултен закон. Забелязали ли сте как са наредени клончетата на растенията? Те са наредени спирално, за да не се засенчват едно друго.
към текста >>

Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ?
Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ? Той трябва да запали свещта и на другите хора. Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги упътва към Бога. Много хора днес се нуждаят от светлина, от правилно отиване към Бога. По крайните квартали има много хора, които не знаят тези хубави неща, които ние знаем тук. Ние имаме един дълг към народа, към човечеството.
към текста >>

Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги упътва към Бога.
От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ? Той трябва да запали свещта и на другите хора. Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги упътва към Бога. Много хора днес се нуждаят от светлина, от правилно отиване към Бога. По крайните квартали има много хора, които не знаят тези хубави неща, които ние знаем тук. Ние имаме един дълг към народа, към човечеството. Тези облаги, тези скъпи богатства трябва да ги занесем и на другите хора. Това е наш дълг.
към текста >>

Има някои хора, когато им говорим, че при смъртта душата напуща тялото, аурата на човека, заедно със съзнанието, напуща тялото, не могат да разберат това нещо.
Това е наш дълг. Още един пример ще кажа и ще спра. Виждали ли сте и отглеждали ли сте черничеви буби? Нали гъсеницата после се завива в пашкули? Ако тези пашкули не ги заливат с гореща вода, от тях излизат пеперуди и хвръкват в пространството. Има някои хора, когато им говорим, че при смъртта душата напуща тялото, аурата на човека, заедно със съзнанието, напуща тялото, не могат да разберат това нещо. Тогава ги питайте дали разбират как какавидата пробива пашкула и излиза пеперуда. Душата е пеперудата, а тялото е пашкулът. Така и душата при смъртния час напуща тялото и отлитва в други простори. Който иска да разбере процеса на смъртта, нека направи аналогията с излизането на пеперудата от пашкула. В една по-нисша област живеят пеперудата в пашкула и душата в тялото, а когато излязат на свобода, живеят в много по-висша област.
към текста >>

24. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

- Каквото има човек, да го посвети на Бога - за слава Божия.
При Господа службите постоянно се менят: първия ден като работиш една служба, на втория -друга служба. Като мениш службите, ще прогресираш. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме! Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. После пак дълго разговаряхме с Учителя: - Каквото има човек, да го посвети на Бога - за слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. В този идеал той да не се мени: „Всичко е за Бога! " Изгуби ли човек това - всичко изгубва! Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората: „Подкрепете.го, този е мой служител!
към текста >>

" Изгуби ли човек това - всичко изгубва!
Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. После пак дълго разговаряхме с Учителя: - Каквото има човек, да го посвети на Бога - за слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. В този идеал той да не се мени: „Всичко е за Бога! " Изгуби ли човек това - всичко изгубва! Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората: „Подкрепете.го, този е мой служител! " -И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде си стигнал в своето развитие.
към текста >>

Изпитанието може да бъде такова: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща, а после ще те оплете и ще се чудиш... Или ще станеш министър, после ще влезеш в затвора, ще те пуснат, лишен от граждански права.
Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде. Казва на хората: „Подкрепете.го, този е мой служител! " -И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде си стигнал в своето развитие. Изпитанието може да бъде такова: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща, а после ще те оплете и ще се чудиш... Или ще станеш министър, после ще влезеш в затвора, ще те пуснат, лишен от граждански права. Глупав е всеки човек, който греши и не поправя грешките си. Гпупавият човек всякога търси лесните работи. Той не може да свърже причините с последствията. Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш па училище например. Той не знае за това.
към текста >>

Глупав е всеки човек, който греши и не поправя грешките си.
Казва на хората: „Подкрепете.го, този е мой служител! " -И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде си стигнал в своето развитие. Изпитанието може да бъде такова: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща, а после ще те оплете и ще се чудиш... Или ще станеш министър, после ще влезеш в затвора, ще те пуснат, лишен от граждански права. Глупав е всеки човек, който греши и не поправя грешките си. Гпупавият човек всякога търси лесните работи. Той не може да свърже причините с последствията. Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш па училище например. Той не знае за това. Открадва от теб 500 лева и избягва.
към текста >>

Гпупавият човек всякога търси лесните работи.
" -И всички хора ти се радват. Ще ви поставят на изпит. Изпитанията са градуси, които показват докъде си стигнал в своето развитие. Изпитанието може да бъде такова: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща, а после ще те оплете и ще се чудиш... Или ще станеш министър, после ще влезеш в затвора, ще те пуснат, лишен от граждански права. Глупав е всеки човек, който греши и не поправя грешките си. Гпупавият човек всякога търси лесните работи. Той не може да свърже причините с последствията. Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш па училище например. Той не знае за това. Открадва от теб 500 лева и избягва. Какво ще прави с тях?
към текста >>

Погрешките на човека за мен не съществуват!
" Някой казва: „Ние не живеем добър живот". Това е старото. Това да не стои в ума ви! В съзнанието ви да стои новото. Погрешките на човека за мен не съществуват! За мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които има в него. Някой път да си вземете по една хурка и хубава вълна. И като почнете да предете, ще видя кой от вас до къде е дошъл в развитието си. А за мъжете има друго: ще ви дам плат и ще видим как ще го скроите. По кроежа ще видя на каква степен на развитие сте.
към текста >>

Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен.
Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да помогнеш, но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот. Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В Пътя. Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата - те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път, за да стане достоен за изкупление. Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света. Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи и видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена.
към текста >>

Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога.
Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи и видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да е то. Вие тук на Земята сте като в театър. И се храните от трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил видял един ангел, облечен в бяла дреха и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече. Един брат помоли: - Учителю, кажете нещо по френология. - Най-напред ще видите контурите на главата - към кой тип спада тя.
към текста >>

Данаил видял един ангел, облечен в бяла дреха и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече.
Вземайте пример от хубавото, откъдето и да е то. Вие тук на Земята сте като в театър. И се храните от трошиците на невидимия свят. Някой път ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога. Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил видял един ангел, облечен в бяла дреха и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече. Един брат помоли: - Учителю, кажете нещо по френология. - Най-напред ще видите контурите на главата - към кой тип спада тя. Седем типа глави има. Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат.
към текста >>

Но когато съзнанието се прекъсне, тогава човек е умрял.
Една сестра попита: - Дали в този живот ще видим това, за което говорите? - Необходимо е едно приготовление отвътре. Някои може би В този, може би В следващия живот ще видят това. Онзи и този живот е Все едно, когато съзнанието не е прекъснато. Но когато съзнанието се прекъсне, тогава човек е умрял. Сега са последните Времена на света. Всичко старо си заминава. Няма да се мине дълго Време. Този Век ще завлече Всичко. Всички философствания, Всички науки трябва да се изменят.
към текста >>

Всеки човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат.
Сегашното поколение ще загине. То няма да има дял. В невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали, те ще дойдат на Земята и ще турят ред и порядък. Те ще Ви кажат: „Ето - това е животът! " Всеки човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Ще Видите, че хората, които са в управлението, съвсем са се изменили, станало е промяна в тях - Вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене". - Виждаш, че този човек е вече съвсем друг. Това ще стане скоро. В този век ще станат големите преобразувания.
към текста >>

- Виждаш, че този човек е вече съвсем друг.
Те ще Ви кажат: „Ето - това е животът! " Всеки човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Ще Видите, че хората, които са в управлението, съвсем са се изменили, станало е промяна в тях - Вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене". - Виждаш, че този човек е вече съвсем друг. Това ще стане скоро. В този век ще станат големите преобразувания. Целият век ще бъде век на преобразувания. Всички трябва да работят! Нужна е подготовка.
към текста >>

Но положението на светските хора след заминаването не е добро.
Те много по-добре я разбират от Вас, десет пъти по-добре. Ако можехте да погледнете духовно, щяхте да ги Видите. Щяхте да Видите, че за тях има отлични меки кресла, а между креслата са турени тези прости столове, на които седите вие. Те са в хубавото събрание, а вие сте се сгушили. А като гледате от ваша гледна точка, вие мислите, че тях ги няма. Но положението на светските хора след заминаването не е добро. Сега външните връзки организират хората. В новата култура Вътрешните Връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, лаят го няколко кучета. Той хване с хобота си някое куче за крака, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. И то като хукне!...
към текста >>

Един гениален човек е като дете - каквото му кажеш, вярва и прави опит.
Беше един часа след обяд. Времето беше хубаво, слънчево. Почивахме и разговаряхме. - Някой казва: „Ще ви изколят! " - Че те докато ви изколят, какво ще видят?!... Един гениален човек е като дете - каквото му кажеш, вярва и прави опит. На всичко вярва и прави опит. Например пада една ябълка, тя казва на гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах? " И той почва да работи и открива един философски закон. Методите за работа ще дойдат. Не могат да се кажат изведнъж.
към текста >>

Например пада една ябълка, тя казва на гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах?
Почивахме и разговаряхме. - Някой казва: „Ще ви изколят! " - Че те докато ви изколят, какво ще видят?!... Един гениален човек е като дете - каквото му кажеш, вярва и прави опит. На всичко вярва и прави опит. Например пада една ябълка, тя казва на гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах? " И той почва да работи и открива един философски закон. Методите за работа ще дойдат. Не могат да се кажат изведнъж. Някой казва: „Искаме да служим на Бога." Това е важно! Значи има у вас добрата воля да служите на Бога.
към текста >>

Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене - да учи!
После ще дойдат методите. Усилете това желание още повече. Искаш да служиш на Бога. Ами свършил ли си Неговото Училище? Този, който иска да служи на Бога, най-напред ще учи в училище, след това ще го турят на стаж. Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене - да учи! Не осигурявай човека! Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Някои питат: „Как ще прекараме живота си? " Казвам: Ще прекарате живота си на Земята много хубаво.
към текста >>

Не осигурявай човека!
Усилете това желание още повече. Искаш да служиш на Бога. Ами свършил ли си Неговото Училище? Този, който иска да служи на Бога, най-напред ще учи в училище, след това ще го турят на стаж. Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене - да учи! Не осигурявай човека! Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Някои питат: „Как ще прекараме живота си? " Казвам: Ще прекарате живота си на Земята много хубаво. Толкова милиони зайци са осигурени, че какво има човек да се плаши!
към текста >>

Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си.
Искаш да служиш на Бога. Ами свършил ли си Неговото Училище? Този, който иска да служи на Бога, най-напред ще учи в училище, след това ще го турят на стаж. Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене - да учи! Не осигурявай човека! Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Някои питат: „Как ще прекараме живота си? " Казвам: Ще прекарате живота си на Земята много хубаво. Толкова милиони зайци са осигурени, че какво има човек да се плаши! Ние се плашим от сянката си.
към текста >>

Толкова милиони зайци са осигурени, че какво има човек да се плаши!
Не осигурявай човека! Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Някои питат: „Как ще прекараме живота си? " Казвам: Ще прекарате живота си на Земята много хубаво. Толкова милиони зайци са осигурени, че какво има човек да се плаши! Ние се плашим от сянката си. У хората има дарби, които те не съзнават. Някой път са в голяма опасност и тогава се развиват дарбите. Например случват се такива неща: намираш се някъде в засада, У теб се събуди Разумното и изведнъж, в една десета от секундата - дойде ти един план как да се измъкнеш от засадата. Иначе с години не би намерил този план.
към текста >>

Тъй че у човека има скрити заложби.
Например случват се такива неща: намираш се някъде в засада, У теб се събуди Разумното и изведнъж, в една десета от секундата - дойде ти един план как да се измъкнеш от засадата. Иначе с години не би намерил този план. И по най-изкусната стратегия го изпълниш. В дадения случай ти си разрешил една гениална задача (т. е. ти си намерил едно гениално разрешение на тази трудна задача) и се чудиш как си се избавил. Тъй че у човека има скрити заложби. Когато Провидението повика един човек да работи, то знае какво той може да работи. Провидението избира тия, които имат добрата воля. А онези, които още служат на себе си, то ги оставя. Прекарахме няколко часа на тази полянка, заобиколени от мълчаливото присъствие на боровите гори.
към текста >>

Когато Провидението повика един човек да работи, то знае какво той може да работи.
Иначе с години не би намерил този план. И по най-изкусната стратегия го изпълниш. В дадения случай ти си разрешил една гениална задача (т. е. ти си намерил едно гениално разрешение на тази трудна задача) и се чудиш как си се избавил. Тъй че у човека има скрити заложби. Когато Провидението повика един човек да работи, то знае какво той може да работи. Провидението избира тия, които имат добрата воля. А онези, които още служат на себе си, то ги оставя. Прекарахме няколко часа на тази полянка, заобиколени от мълчаливото присъствие на боровите гори.
към текста >>

25. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

От любовта може да се съди доколко човек е разумен.
Един автомобил мина по шосето за нагоре и когато минаваше покрай нас, някой от автомобила каза: „Благ е животът ваш! " В разговора Учителя между другото каза: - Любовта - това е велика проява на Разумния Живот. Дето има любов, това е Разумният Живот. От любовта може да се съди доколко човек е разумен. Винаги помнете, че Любовта е най-великото, най-разумното нещо. Не разделяйте Любовта от разумността. Ще считаш, че онзи, когото обичаш, е разумен. Не можеш да обичаш онова, което е неразумно. Обикнеш ли човека, ще станеш сляп за неговите недостатъци, но и онзи, когото обичаш, трябва да има стремеж да се повдигне.
към текста >>

Обикнеш ли човека, ще станеш сляп за неговите недостатъци, но и онзи, когото обичаш, трябва да има стремеж да се повдигне.
От любовта може да се съди доколко човек е разумен. Винаги помнете, че Любовта е най-великото, най-разумното нещо. Не разделяйте Любовта от разумността. Ще считаш, че онзи, когото обичаш, е разумен. Не можеш да обичаш онова, което е неразумно. Обикнеш ли човека, ще станеш сляп за неговите недостатъци, но и онзи, когото обичаш, трябва да има стремеж да се повдигне. Няма ли ги тези два процеса, любовта не може да се прояви. Любовта извършва голяма работа. Тя превързва раните на човека и си заминава. Дойде ли до отрицателните неща, там я няма, тя казва: „Можете да живеете и без мен". Тогава почват мъчнотиите и страданията.
към текста >>

Тя превързва раните на човека и си заминава.
Ще считаш, че онзи, когото обичаш, е разумен. Не можеш да обичаш онова, което е неразумно. Обикнеш ли човека, ще станеш сляп за неговите недостатъци, но и онзи, когото обичаш, трябва да има стремеж да се повдигне. Няма ли ги тези два процеса, любовта не може да се прояви. Любовта извършва голяма работа. Тя превързва раните на човека и си заминава. Дойде ли до отрицателните неща, там я няма, тя казва: „Можете да живеете и без мен". Тогава почват мъчнотиите и страданията. Щом се оттегли любовта, всички страдания идват. Ето какъв е законът: Най-първо започни с Бога и тогава добре ще свършиш с хората. Ако човек обича Бога, ще обича и хората.
към текста >>

Ако човек обича Бога, ще обича и хората.
Тя превързва раните на човека и си заминава. Дойде ли до отрицателните неща, там я няма, тя казва: „Можете да живеете и без мен". Тогава почват мъчнотиите и страданията. Щом се оттегли любовта, всички страдания идват. Ето какъв е законът: Най-първо започни с Бога и тогава добре ще свършиш с хората. Ако човек обича Бога, ще обича и хората. Ще им даде даже повече, отколкото те могат да носят. Любовта е Божествена, ако едно същество минава през центъра на друго същество и обратно. (Фиг. 1) Значи, когато едно същество минава през Божественото, свързва се с Великата Реалност, която живее в другото същество, тогава Любовта е Божествена. Когато едно същество минава не през центъра на друго същество, а през по-външните му части, в този случай любовта е по-слаба.
към текста >>

Това сливане и преливане става между човека и Бога, става и между човек и човек.
Преливането на душите е един процес не външен, а вътрешен. Реките се сливат, бреговете преливат. Когато реките не се сливат, бреговете не се преливат. И двата процеса вървят едновременно. Това съществува в природата между съществата. Това сливане и преливане става между човека и Бога, става и между човек и човек. Дето няма сливане и преливане, няма никакъв растеж. При сливането душите се сливат, а след това става преливане от едната душа в другата. Преливане не може да става без сливане. Това сливане и преливане може да става само между две души, между които има любов. Същото е и за нашите отношения към Бога.
към текста >>

Един светия, един напреднал човек опитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава изпитва блаженство, чувства Бога във всичко и обича Бога във всички.
Същото е и за нашите отношения към Бога. За да има сливане и преливане между нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога. Иначе, колкото и да се молим, без любов към Бога няма да има резултат, понеже няма да има сливане и преливане между нас и Бога. Във време на молитва да чувствуваше любов към Бога, да се постигне сливане и преливане. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж, не можеш да получиш много нещо от Бога. Един светия, един напреднал човек опитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава изпитва блаженство, чувства Бога във всичко и обича Бога във всички. Всички други състояния на Любовта са духовна любов, а не Божествена. Всички светии са влюбени. Те са толкова влюбени, че от Любов са забравили светските неща. Светият човек е видял нещо. Понякога ще поплаче за онова, което е видял.
към текста >>

Те са толкова влюбени, че от Любов са забравили светските неща.
Във време на молитва да чувствуваше любов към Бога, да се постигне сливане и преливане. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж, не можеш да получиш много нещо от Бога. Един светия, един напреднал човек опитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава изпитва блаженство, чувства Бога във всичко и обича Бога във всички. Всички други състояния на Любовта са духовна любов, а не Божествена. Всички светии са влюбени. Те са толкова влюбени, че от Любов са забравили светските неща. Светият човек е видял нещо. Понякога ще поплаче за онова, което е видял. Той чака писма от Горе. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил всичко наоколо. Един брат каза:
към текста >>

Светият човек е видял нещо.
А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж, не можеш да получиш много нещо от Бога. Един светия, един напреднал човек опитва Божествената Любов няколко пъти в живота си и тогава изпитва блаженство, чувства Бога във всичко и обича Бога във всички. Всички други състояния на Любовта са духовна любов, а не Божествена. Всички светии са влюбени. Те са толкова влюбени, че от Любов са забравили светските неща. Светият човек е видял нещо. Понякога ще поплаче за онова, което е видял. Той чака писма от Горе. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил всичко наоколо. Един брат каза: - Учителю, почувствах скоро във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте и сълзи излязоха от очите ми.
към текста >>

Вие казахте в беседа, че когато човек обича, Духът го е посетил.
Понякога ще поплаче за онова, което е видял. Той чака писма от Горе. Той толкова се е прехласнал в онова, което е видял, че е забравил всичко наоколо. Един брат каза: - Учителю, почувствах скоро във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте и сълзи излязоха от очите ми. Вие казахте в беседа, че когато човек обича, Духът го е посетил. - Христос казва: „Аз не съм от този свят, както и вие не сте от този свят ". С това Той иска да каже: Аз не съм от този свят, както и вие, които любите, не сте от този свят. Който обича, не е от тоя свят. Който люби с Божествена Любов, той е от Посветените. Хората имат знание за елементарните работи.
към текста >>

Важна е проводимостта на човека за Любовта.
Само едно нещо ще оправи света: хората трябва да станат добри проводници на Божествената Любов, а това става чрез добър живот, чрез приготовление. За да бъдеш добър проводник, изисква се да бъдеш чист, добър, разумен, да имаш вяра и надежда. За да бъдеш добър проводник, трябва да имаш качества, тогава ще влезе в теб висшето, Божественото, разумното. Ще научиш неща, които не се обясняват, но се опитват. Ако говориш за сладчината на захарта някому, а той не я е опитал, какво може да знае за нея. Важна е проводимостта на човека за Любовта. Когато небето е чисто, синьо, ти възприемаш слънчевите лъчи, но когато е облачно, не можеш да ги възприемаш. Същото се отнася и за вътрешния живот на човека -когато неговото вътрешно небе е облачно, мислите и чувствата му са помрачени, той не може да възприеме Любовта, не може да възприеме Божествената вълна, която иде от горе. Ако е чисто небето му, ще я възприеме. По-хубаво нещо от Любовта няма. Никога не съжалявайте, че обичате.
към текста >>

Същото се отнася и за вътрешния живот на човека -когато неговото вътрешно небе е облачно, мислите и чувствата му са помрачени, той не може да възприеме Любовта, не може да възприеме Божествената вълна, която иде от горе.
За да бъдеш добър проводник, трябва да имаш качества, тогава ще влезе в теб висшето, Божественото, разумното. Ще научиш неща, които не се обясняват, но се опитват. Ако говориш за сладчината на захарта някому, а той не я е опитал, какво може да знае за нея. Важна е проводимостта на човека за Любовта. Когато небето е чисто, синьо, ти възприемаш слънчевите лъчи, но когато е облачно, не можеш да ги възприемаш. Същото се отнася и за вътрешния живот на човека -когато неговото вътрешно небе е облачно, мислите и чувствата му са помрачени, той не може да възприеме Любовта, не може да възприеме Божествената вълна, която иде от горе. Ако е чисто небето му, ще я възприеме. По-хубаво нещо от Любовта няма. Никога не съжалявайте, че обичате. Който съжалява, че обича, той се заблуждава. Ако се откажете от любовта, съкратявате живота си.
към текста >>

Ако не мисли, човек не може да обича.
- Има ли нещо по-съвършено от мисълта? Учителя отговори: - По-съвършено нещо от Любовта няма. Но за да я разбереш на Земята, трябва да имаш мисъл. Мисълта е среда, през която се предава любовта. Ако не мисли, човек не може да обича. Вън от мисълта Любовта е непонятна. Ние се стремим към съвършената Любов! Това търсим! Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Човек трябва да проявява онази Любов, която никога не пресъхва.
към текста >>

Човек трябва да проявява онази Любов, която никога не пресъхва.
Ако не мисли, човек не може да обича. Вън от мисълта Любовта е непонятна. Ние се стремим към съвършената Любов! Това търсим! Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Човек трябва да проявява онази Любов, която никога не пресъхва. * Като отида при някое цветенце, виждам какво е написал Бог в него. После отивам при друго цвете и правя същото. Отивам при един камък и правя същото. Всяко цвете е книга, в която Бог е писал.
към текста >>

Човек на Земята защо скърби?
Всяко цвете е книга, в която Бог е писал. В тези книги чета какво е писал Бог. Като отида при тях, аз чета и те четат от мен. Те се радват, че има един, който чете какво Бог е написал в тях. В Божествения свят книгите се радват, когато ги четат. Човек на Земята защо скърби? Защото няма кой да чете какво Бог е написал в него. Всеки минава край него без да чете. Когато ние четем онова, което Бог е написал в една книга, ние обичаме. Онзи, който ни обича, чете какво е писал Бог в нас. Писанието казва: „Написал си закона Си в сърцата ни".
към текста >>

Всеки човек е една жива написана книга.
Защото няма кой да чете какво Бог е написал в него. Всеки минава край него без да чете. Когато ние четем онова, което Бог е написал в една книга, ние обичаме. Онзи, който ни обича, чете какво е писал Бог в нас. Писанието казва: „Написал си закона Си в сърцата ни". Всеки човек е една жива написана книга. И когато обичаме, четем от тази книга. А когато не обичаме, не можем да четем. * Една сестра попита: - Какво разбирате, когато казвате, че човек не трябва да се привързва към формите?
към текста >>

- Какво разбирате, когато казвате, че човек не трябва да се привързва към формите?
Всеки човек е една жива написана книга. И когато обичаме, четем от тази книга. А когато не обичаме, не можем да четем. * Една сестра попита: - Какво разбирате, когато казвате, че човек не трябва да се привързва към формите? Учителя каза: - Във формите човек трябва да види Божественото, но да не се спира на формата, а да продължава по-нататък. Човек е частта, а Бог е Цялото. Ще се привързваш не към частта, а към Цялото. Неизказаната любов е реалната любов!
към текста >>

- Във формите човек трябва да види Божественото, но да не се спира на формата, а да продължава по-нататък.
А когато не обичаме, не можем да четем. * Една сестра попита: - Какво разбирате, когато казвате, че човек не трябва да се привързва към формите? Учителя каза: - Във формите човек трябва да види Божественото, но да не се спира на формата, а да продължава по-нататък. Човек е частта, а Бог е Цялото. Ще се привързваш не към частта, а към Цялото. Неизказаната любов е реалната любов! Учителя запя думите: „О, неизказана Любов!....." Това е Бог и затова не може да се изкаже. Когато пееш тези думи, трябва да си представиш живо величието на Бога, благостта, която се лее от Него, мекотата в тихия глас, който казва: „Няма нищо".
към текста >>

Човек е частта, а Бог е Цялото.
* Една сестра попита: - Какво разбирате, когато казвате, че човек не трябва да се привързва към формите? Учителя каза: - Във формите човек трябва да види Божественото, но да не се спира на формата, а да продължава по-нататък. Човек е частта, а Бог е Цялото. Ще се привързваш не към частта, а към Цялото. Неизказаната любов е реалната любов! Учителя запя думите: „О, неизказана Любов!....." Това е Бог и затова не може да се изкаже. Когато пееш тези думи, трябва да си представиш живо величието на Бога, благостта, която се лее от Него, мекотата в тихия глас, който казва: „Няма нищо". Само непроявената Любов е Божията любов!
към текста >>

При Божествената Любов човек обича всички същества.
Изкаже ли се, не е вече Любовта. Онези преживявания вътре, те са Божественото, Реалното. Сега Любовта не може да се изяви в пълнота във физическия свят, а само в Божествения свят, защото тук материята е много груба. Обаче в бъдеще ще може да се прояви и тук. Щастието седи във възприемане на Божествената Любов. При Божествената Любов човек обича всички същества. Голямата радост, която изпитва, това е присъствието на Бога. Той обича и всички зверове. И от това състояние няма по-високо. Беше 12 ч. на обяд.
към текста >>

26. Символи в природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа.” Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой.
При това голямо страдание на мидата, тя взима че отделя сок, който покрива тази песъчинка, втвърдява се и образува бисера. Значи при страданието на природата се ражда този бисер. Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа.” Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна с хиляди примери. Аз ще ви приведа много малко. Целта е не да изчерпя въпроса, а всеки от нас да се научи сам да превежда природните явления, за да може по този начин да си обяснява Божествените истини.
към текста >>

Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват.
Тук пак виждаме една аналогия. Такова красиво нещо - бисерът - се дължи на страданията на мидата. Бисерите отговарят пак на известни добродетели в човешката душа. Понеже е така, когато дойдат страданията, човек да каже: „Господи, благодаря Ти за това страдание, през което аз сега минавам, защото зная, че с това страдание Ти ще ме пробудиш и ще образуваш скъпоценен камък, с който ще украсиш моята душа.” Да се каже това през време на самото страдание е трудно, но ако го кажеш тогава, ти си герой. И ако го кажеш тогава, страданията постепенно ще си отидат. Закон е: Когато човек благодари за известни страдания, нещастия, те си отиват. Друг пример, природата е пълна с хиляди примери. Аз ще ви приведа много малко. Целта е не да изчерпя въпроса, а всеки от нас да се научи сам да превежда природните явления, за да може по този начин да си обяснява Божествените истини. Да кажем, че през м. юли, август или септември, минавате покрай едно ябълково или крушово дърво и виждате, че то е отрупано с плодове.
към текста >>

Човек може да взима пример от плодните дървета и да си каже: „И аз искам да правя като ябълката и крушата.
Като узреят, стават червени, жълти, лъскави. Защо? За да привлекат вниманието на хората и птиците и те да ги берат. Така семената ще се разсеят. С други думи, дърветата правят своите узрели плодове красиви, привлекателни, за да ги раздават. Какъв превод може да направим? Човек може да взима пример от плодните дървета и да си каже: „И аз искам да правя като ябълката и крушата. Тези блага, това знание, с което аз разполагам, ще ги раздавам на всички.” Дърветата за нас са едно предметно учение. Те ни учат да се раздаваме на другите, както те се раздават. Бог е поставил около нас много явления от най-различен характер, за да се учим от тях как да живеем, какво да правим. Друг пример. Сутрин на изток става зазоряване.
към текста >>

Човек може да влезе във връзка с тях.
Друг пример. Сутрин на изток става зазоряване. След като се сипне зората, слънцето изгрява и огнената топка тръгва нагоре. Мнозина мислят така: „Това слънце е една огнена топка, нещо материално.” Не е вярно. Това слънце е обитавано от разумни същества от висша категория на ангелската йерархия. Човек може да влезе във връзка с тях. Учителят даде едно упътване как ние да си представим, че слънцето е живо. Да си представим следната картина. Това е слънцето. (Брат Боев показва в ръцете си едно кълбо.) Едно светло същество на хоризонта, на изток показва това кълбо и праща своята топлина и светлина. То го държи в ръцете си - светло, грамадно - и праща блага на всички същества.
към текста >>

Един човек, Иван Николов, иска да направи една добрина на един град.
Любов към всички. Такъв пример можем да вземем от слънцето. Друга аналогия, пак във връзка със слънцето. То праща топлина и светлина чрез ангелите, но зад тях нали стои Бог? Значи Бог ни праща тези блага. Един човек, Иван Николов, иска да направи една добрина на един град. Купил една каруца и на нея написал: „Хляб за бедните от Иван Николов”. Отивал в крайните квартали и раздавал на бедните. Но Бог, като праща тази светлина за нас, Той е скрит. Никъде Той не казва, че ни дава блага. Той мълчи, скрит е, обаче проявява любов към нас и ни обсипва с блага.
към текста >>

Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш.
Картина, която може да събуди нашия възторг. Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината. Когато човек се пореже, върху раната се образува кора, която пада, след като се образува младата тъкан.
към текста >>

Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото.
Обаче аз отивам по-нататък. Към 9 часа росните капки по тревата ги няма. Как да преведем това за човешкия живот и да извадим поука? Всичко, което е преходно, временно, нетрайно в човешкия живот, това са росните капки на тревата. Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината. Когато човек се пореже, върху раната се образува кора, която пада, след като се образува младата тъкан. Тя изсъхва и пада, когато новата кожа напълно се образува.
към текста >>

Когато човек се пореже, върху раната се образува кора, която пада, след като се образува младата тъкан.
Ако се стремим към светски, преходни, суетни неща, непременно в края на краищата всичко ще се стопи в твоите ръце и ще се разочароваш. Затова човек да се не стреми към временното, светското, а към вечното, Божественото. Всичко преходно, временни радости, почести, богатства, власт, всичко се стопява. Ето тази е поуката от този пример. Нека да вземем друг пример из медицината. Когато човек се пореже, върху раната се образува кора, която пада, след като се образува младата тъкан. Тя изсъхва и пада, когато новата кожа напълно се образува. Кората се е образувала, за да пази раната от инфекция. Как да преведем това за човешкия живот? Много лесно. В тази рана ценното е младата тъкан, новият епидермис.
към текста >>

Значи човек, когато се намери пред трудни условия, трябва да ги преодолява и побеждава, да не пада духом, да не се обезсърчава.
Желаете ли, като свършим тази сказка, да отидем пред приемната стая на Учителя, където на един ъгъл ще видите една много малка пукнатина, от която се показва една теменужка, цъфнала на най-лошите условия? Аз мислих за нея, как е успяла при този натиск на камъните да даде тези красиви цветове? Ето какъв е този символ. Когато ти си поставен пред много трудни условия, преодолей ги и постигни своята цел. Най-трудните твои условия не са по-трудни от условията на тази теменужка. Значи човек, когато се намери пред трудни условия, трябва да ги преодолява и побеждава, да не пада духом, да не се обезсърчава. Ето една поука от една малка теменужка. Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит. Това е от корените на растенията. Те могат да извличат само тази храна, която е разтворена във вода. Когато среща един варовит камък и коренът има нужда от тези варовити вещества, той започва да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за градеж на растението.
към текста >>

Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си.
Ето една поука от една малка теменужка. Когато вие разровите земята и разкриете някой камък, ще видите, че той е разяден, особено ако е варовит. Това е от корените на растенията. Те могат да извличат само тази храна, която е разтворена във вода. Когато среща един варовит камък и коренът има нужда от тези варовити вещества, той започва да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за градеж на растението. Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си. Някога отиваме в планината и потъваме в мъгла, на 3-4 крачки нищо не се вижда, всичко е изчезнало. Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда.
към текста >>

Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам.
Когато среща един варовит камък и коренът има нужда от тези варовити вещества, той започва да изпуща киселина, която разтваря калциевия карбонат и го всмуква за градеж на растението. Значи и човек трябва да намери начин за преодоляване на пречките в живота си, както коренът постига целта си. Някога отиваме в планината и потъваме в мъгла, на 3-4 крачки нищо не се вижда, всичко е изчезнало. Но някога сме прекарвали по 7-8 дни в такава мъгла. На какво ни учи тази мъгла? Веднъж Учителят каза това: При мъглите човек се уединява, остава сам. Всичко е скрито за него, нищо не се вижда. Природата иска да се уединявате, да прекарате малко време в уединение, да се вглъбите вътре в себе си, да се почувствувате сам със себе си и с Бога. Не постоянно, цял живот да бъдеш в самота, но от време на време да прекарваш в свещения час на уединение. Да се доближиш вътре до себе си. При тези моменти на самота Бог отвътре ще те учи.
към текста >>

Тези почести заради самия човек ли са или са в чест на държавата, на която той е представител?
Тогава ти ще разговаряш с Бога, а всичко друго ще забравиш. След това пак отиди в света. Нека вземем друг пример по аналогия. Да кажем, че тук, в София, пристига някой пълномощен министър на някоя държава. С голямо внимание и почести се посреща последният в България. Тези почести заради самия човек ли са или са в чест на държавата, на която той е представител? Всеки човек е посланик на Бога. Следователно към човека ние ще имаме уважение, почитание, голямо внимание и благоговение, понеже той е посланик на една велика държава, на Бога. По този начин ние ще имаме новото отношение между хората. Друг пример. Да кажем, че в този момент бушува голяма буря.
към текста >>

Всеки човек е посланик на Бога.
След това пак отиди в света. Нека вземем друг пример по аналогия. Да кажем, че тук, в София, пристига някой пълномощен министър на някоя държава. С голямо внимание и почести се посреща последният в България. Тези почести заради самия човек ли са или са в чест на държавата, на която той е представител? Всеки човек е посланик на Бога. Следователно към човека ние ще имаме уважение, почитание, голямо внимание и благоговение, понеже той е посланик на една велика държава, на Бога. По този начин ние ще имаме новото отношение между хората. Друг пример. Да кажем, че в този момент бушува голяма буря. Светкавици прорязват небето, гръмотевици се чуват.
към текста >>

Следователно към човека ние ще имаме уважение, почитание, голямо внимание и благоговение, понеже той е посланик на една велика държава, на Бога.
Нека вземем друг пример по аналогия. Да кажем, че тук, в София, пристига някой пълномощен министър на някоя държава. С голямо внимание и почести се посреща последният в България. Тези почести заради самия човек ли са или са в чест на държавата, на която той е представител? Всеки човек е посланик на Бога. Следователно към човека ние ще имаме уважение, почитание, голямо внимание и благоговение, понеже той е посланик на една велика държава, на Бога. По този начин ние ще имаме новото отношение между хората. Друг пример. Да кажем, че в този момент бушува голяма буря. Светкавици прорязват небето, гръмотевици се чуват. Из тъмни облаци руква пороен дъжд, придружен с ветрове и голям шум.
към текста >>

Никога Бог не дава страдания по-горе от силата на човека.
След това ще дойде нещо добро, ще дойде радост. Условията ще се променят. Даже Учителят казва: „Колко дни Христос стоя на кръста? Само три дни и после възкръсна.” Също така всяко страдание трае само три дни. Страданията не са вечни, Бог е милостив. Никога Бог не дава страдания по-горе от силата на човека. И второ - това страдание не трае дълго. После иде едно добро като плод на това страдание. Това е много важен окултен закон. Забелязали ли сте как са наредени клончетата на растенията? Те са наредени спирално, за да не се засенчват едно друго.
към текста >>

Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ?
Разумността е съчетание на Мъдростта и Любовта едновременно.” Когато православните посрещат Великден, събота срещу неделя, какво правят в 12 часа вечерта? Всеки един има по една свещ и в 12 часа свещеникът запалва свещта на близкия до него богомолец, той на своя съсед и т.н. След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ? Той трябва да запали свещта и на другите хора. Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги упътва към Бога. Много хора днес се нуждаят от светлина, от правилно отиване към Бога. По крайните квартали има много хора, които не знаят тези хубави неща, които ние знаем тук. Ние имаме един дълг към народа, към човечеството.
към текста >>

Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги упътва към Бога.
След половин час всички хора държат запалени свещи. От това можем да извадим следната аналогия. Когато ти имаш една нова Божествена идея, която те е озарила, живееш съзнателен живот, имаш връзка с Бога и желаеш да работиш за Него, ти имаш запалена свещ. Онзи човек, който има запалена свещ в църквата, трябва ли сам да се радва на своята свещ? Той трябва да запали свещта и на другите хора. Също така и човек, който работи за една нова идея, нова култура, той работи и за другите хора, да им бъде полезен, да ги упътва към Бога. Много хора днес се нуждаят от светлина, от правилно отиване към Бога. По крайните квартали има много хора, които не знаят тези хубави неща, които ние знаем тук. Ние имаме един дълг към народа, към човечеството. Тези облаги, тези скъпи богатства трябва да ги занесем и на другите хора. Това е наш дълг.
към текста >>

Има някои хора, когато им говорим, че при смъртта душата напуща тялото, аурата на човека, заедно със съзнанието, напуща тялото, не могат да разберат това нещо.
Това е наш дълг. Още един пример ще кажа и ще спра. Виждали ли сте и отглеждали ли сте черничеви буби? Нали гъсеницата после се завива в пашкули? Ако тези пашкули не ги заливат с гореща вода, от тях излизат пеперуди и хвръкват в пространството. Има някои хора, когато им говорим, че при смъртта душата напуща тялото, аурата на човека, заедно със съзнанието, напуща тялото, не могат да разберат това нещо. Тогава ги питайте дали разбират как какавидата пробива пашкула и излиза пеперуда. Душата е пеперудата, а тялото е пашкулът. Така и душата при смъртния час напуща тялото и отлитва в други простори. Който иска да разбере процеса на смъртта, нека направи аналогията с излизането на пеперудата от пашкула. В една по-нисша област живеят пеперудата в пашкула и душата в тялото, а когато излязат на свобода, живеят в много по-висша област.
към текста >>

27. 101 РАЗУМНОСТТА НА ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да гледа на нея като на сбор от Разумни Сили.
Бяхме насядали около сухите храсти, около огъня и се греехме. Тогава една'' ''сестра каза на Учителя:'' - Не мога да се освободя от чувството, че зад всичкото това движение в Природата седят живи Разумни Същества. Учителят каза: - Природата е съвкупност от дейността на Разумните Същества. Човек трябва да гледа на нея като на сбор от Разумни Сили. Зад вятъра, зад мъглата има други Сили, които трябва да изучавате. Вятърът и мъглите са резултат на тези Сили. Докато не изучите Разумните Сили, които действат в Природата, вие винаги ще се намирате в противоречие. Една от задачите на хората е да образуват връзка с Разумните Сили. Ако вземем с дилаф разгорен въглен и го турим в огнището, дърветата ще се запалят.
към текста >>

В никоя свещена книга не е казано, че човек трябва да подчини Природата.
Това е злоупотреба с божествените Сили. Вместо да ги употребяват за развитие на човечеството, те ги употребяват за унищожаването му. Един ден, когато хората минават край Природата, няма да вървят така самонадеяно и с пренебрежение към нея, но отдалече още ще духат да не се изгорят и ще питат: „Моля, позволено ли е да минем оттук и само да надникнем? ” Искат да подчинят Природата на човешката воля! В никоя свещена книга не е казано, че човек трябва да подчини Природата. Това създава в науката отклонение, което донесе ред нещастия на човечеството. Няма да бъде време, когато човечеството ще може да подчини Природата на себе си. Това е слабост на светските хора.
към текста >>

Това е слабост на светските хора.
” Искат да подчинят Природата на човешката воля! В никоя свещена книга не е казано, че човек трябва да подчини Природата. Това създава в науката отклонение, което донесе ред нещастия на човечеството. Няма да бъде време, когато човечеството ще може да подчини Природата на себе си. Това е слабост на светските хора.
към текста >>

28. 135 БЛАГОДАРНОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Благославям труда на този човек и отминавам.
Учителят погледна всички, усмихна се и каза:'' - За всичко, което ни донасят, аз съм плащал по невидим път. Като получа баница, разглеждам я от какво е направена. Направена е от брашно. Свързвам се с онзи, който е сял и жънал житото. Благославям труда на този човек и отминавам. Намеря овцата, от чието мляко е направено сиренето - и на нея благодаря. Намеря кравата, която е дала млякото си за масло - и на нея благодаря. Най- после, благославям и онзи, който е направил баницата. Като благодари, човек поддържа и запазва вътрешната връзка с Бога. Тогава всичките му желания ще се постигнат.
към текста >>

Като благодари, човек поддържа и запазва вътрешната връзка с Бога.
Свързвам се с онзи, който е сял и жънал житото. Благославям труда на този човек и отминавам. Намеря овцата, от чието мляко е направено сиренето - и на нея благодаря. Намеря кравата, която е дала млякото си за масло - и на нея благодаря. Най- после, благославям и онзи, който е направил баницата. Като благодари, човек поддържа и запазва вътрешната връзка с Бога. Тогава всичките му желания ще се постигнат. Каква е разликата между светския и духовния живот? Когато човек яде и не благодари, не съзнава, че всичко е дадено от Бога. Той е в светския живот. А като яде и благодари на Бога, той е в духовния Живот.
към текста >>

Каква е разликата между светския и духовния живот?
Намеря овцата, от чието мляко е направено сиренето - и на нея благодаря. Намеря кравата, която е дала млякото си за масло - и на нея благодаря. Най- после, благославям и онзи, който е направил баницата. Като благодари, човек поддържа и запазва вътрешната връзка с Бога. Тогава всичките му желания ще се постигнат. Каква е разликата между светския и духовния живот? Когато човек яде и не благодари, не съзнава, че всичко е дадено от Бога. Той е в светския живот. А като яде и благодари на Бога, той е в духовния Живот. Това се отнася и за всички други блага. Когато Бог взема участие в работите ви, вие сте в духовния Живот.
към текста >>

Когато човек яде и не благодари, не съзнава, че всичко е дадено от Бога.
Намеря кравата, която е дала млякото си за масло - и на нея благодаря. Най- после, благославям и онзи, който е направил баницата. Като благодари, човек поддържа и запазва вътрешната връзка с Бога. Тогава всичките му желания ще се постигнат. Каква е разликата между светския и духовния живот? Когато човек яде и не благодари, не съзнава, че всичко е дадено от Бога. Той е в светския живот. А като яде и благодари на Бога, той е в духовния Живот. Това се отнася и за всички други блага. Когато Бог взема участие в работите ви, вие сте в духовния Живот. Щом в работите ви Бог не взема участие, това е светският живот.
към текста >>

Той е в светския живот.
Най- после, благославям и онзи, който е направил баницата. Като благодари, човек поддържа и запазва вътрешната връзка с Бога. Тогава всичките му желания ще се постигнат. Каква е разликата между светския и духовния живот? Когато човек яде и не благодари, не съзнава, че всичко е дадено от Бога. Той е в светския живот. А като яде и благодари на Бога, той е в духовния Живот. Това се отнася и за всички други блага. Когато Бог взема участие в работите ви, вие сте в духовния Живот. Щом в работите ви Бог не взема участие, това е светският живот. Благодарете на Бога и тогава, когато срещнете противоречия в живота си.
към текста >>

Щом в работите ви Бог не взема участие, това е светският живот.
Когато човек яде и не благодари, не съзнава, че всичко е дадено от Бога. Той е в светския живот. А като яде и благодари на Бога, той е в духовния Живот. Това се отнася и за всички други блага. Когато Бог взема участие в работите ви, вие сте в духовния Живот. Щом в работите ви Бог не взема участие, това е светският живот. Благодарете на Бога и тогава, когато срещнете противоречия в живота си. Всякога трябва да бъдете доволни. Това е един момент - може да е само една секунда, една минута - бъди доволен в този момент. Имаш скръб, неприятност, тежест; тя може би ще седи една минута, след това ще си отиде. Доволството и благодарността не значат примирение.
към текста >>

Човек, като получи нещо, за всичко да благодари на Бога - така и той дава нещо от себе си.
Това е един момент - може да е само една секунда, една минута - бъди доволен в този момент. Имаш скръб, неприятност, тежест; тя може би ще седи една минута, след това ще си отиде. Доволството и благодарността не значат примирение. Болен си, ще се стараеш да отстраниш болестта. Но във всеки момент бъди доволен и благодарен. Човек, като получи нещо, за всичко да благодари на Бога - така и той дава нещо от себе си. Ако приемете и не благодарите, няма да се ползвате от благата на Живота. Обичате някой. Благодари на Бога, който се проявява чрез този човек. Любовта не е негова. Благодари за нея!
към текста >>

Благодари на Бога, който се проявява чрез този човек.
Болен си, ще се стараеш да отстраниш болестта. Но във всеки момент бъди доволен и благодарен. Човек, като получи нещо, за всичко да благодари на Бога - така и той дава нещо от себе си. Ако приемете и не благодарите, няма да се ползвате от благата на Живота. Обичате някой. Благодари на Бога, който се проявява чрез този човек. Любовта не е негова. Благодари за нея! Благодарността се изразява в това: да раздадеш част от това, което си получил, на другите. ''Една сестра запита:'' - ''Учителю, как да благодаря за вниманието, с което ме приехте вчера на разговор?
към текста >>

Човек, който се доближава до едно черешово дърво, яде от черешите му и не благодари на Бога, не е разбрал Живота.
Благодарността се изразява в това: да раздадеш част от това, което си получил, на другите. ''Една сестра запита:'' - ''Учителю, как да благодаря за вниманието, с което ме приехте вчера на разговор? '' - Като проявиш същото внимание към другите. Човек, който се доближава до едно черешово дърво, яде от черешите му и не благодари на Бога, не е разбрал Живота. Всички страдат от неблагодарност. Някой е недоволен. А Бог му е дал толкова дарби, които той не е разработил. Недоволството препятства за развитието на човека. Човек, който не е доволен от това, което има, слиза в по-долна форма, проявява животински качества.
към текста >>

Недоволството препятства за развитието на човека.
- Като проявиш същото внимание към другите. Човек, който се доближава до едно черешово дърво, яде от черешите му и не благодари на Бога, не е разбрал Живота. Всички страдат от неблагодарност. Някой е недоволен. А Бог му е дал толкова дарби, които той не е разработил. Недоволството препятства за развитието на човека. Човек, който не е доволен от това, което има, слиза в по-долна форма, проявява животински качества. Имате малка радост. Бъдете доволни и благодарни, че я имате. Не искайте по-голяма радост. Представете си, че имате скъсана шапка, скъсани обуща и дрехи.
към текста >>

Човек, който не е доволен от това, което има, слиза в по-долна форма, проявява животински качества.
Човек, който се доближава до едно черешово дърво, яде от черешите му и не благодари на Бога, не е разбрал Живота. Всички страдат от неблагодарност. Някой е недоволен. А Бог му е дал толкова дарби, които той не е разработил. Недоволството препятства за развитието на човека. Човек, който не е доволен от това, което има, слиза в по-долна форма, проявява животински качества. Имате малка радост. Бъдете доволни и благодарни, че я имате. Не искайте по-голяма радост. Представете си, че имате скъсана шапка, скъсани обуща и дрехи. Пристига някой и ви носи обуща.
към текста >>

29. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се примири някой човек с някого, това значи да има права мисъл.
Любезни брат, Веднъж след лекцията и след изпълнението на паневритмията на полянката, се върнахме в салона и се почна разговор с Учителя. В разговора Учителя каза: И материята, и силата, всичко това е мисъл. Всичко друго е реално, но с относителна реалност, а истинската реалност е мисълта. Да се примири някой човек с някого, това значи да има права мисъл. Почни да мислиш право и ще станеш красив, ще станеш силен, паметта ти ще се подобри, всичко ще се подобри. Болка имаш, почни да мислиш право и тя наполовина ще се намали, после на четвъртина и най-после ще изчезне. Да повярваш в Бога, това значи да мислиш право. Бог е баща ти, той е направил целия свят. Мисли за името на баща си.
към текста >>

Един човек, когото осъждат на смъртно наказание, ще каже: „Мене не могат да ме обесят по никой начин, ще се скъсат всички въжета.
Вълкът, като изяде овцата, не мисли, защото не знае, че като я изяде, господарят ще му тегли куршума. Най-реалното нещо е мисълта. Ти седиш и мислиш, че твоите работи са уредени и ти е приятно. Почнеш да мислиш, че работите ти не са уредени, и веднага клюмнеш. Тогава почни да мислиш. Един човек, когото осъждат на смъртно наказание, ще каже: „Мене не могат да ме обесят по никой начин, ще се скъсат всички въжета. “ И наистина, късат се въжетата. Ако това стане, мислиш, ако не стане, не мислиш: И Христос казва: „Каквото поиска те, ще ви бъде. “ И ако не получавате, зле просите. И зле просите, защото не мислите право. Като мислите право, тогава ще станат нещата.
към текста >>

Човек често се обръща към своето животинско състояние.
Всичко, каквото мисли Бог, ще стане... И ти каквото си намислил, ще стане, ако имаш права мисъл. И твоят ближен, каквото е намислил, ще стане, ако мисли право. Кога ще стане? Днес! Щом мислим, днес ще стане. Човек често се обръща към своето животинско състояние. И някой път прави неща без мисъл. Човек да престане да бъде животно. А това значи да почне да мисли. Като не мисли, е животно, като мисли, е човек. Животното прилича на сал.
към текста >>

Човек да престане да бъде животно.
Кога ще стане? Днес! Щом мислим, днес ще стане. Човек често се обръща към своето животинско състояние. И някой път прави неща без мисъл. Човек да престане да бъде животно. А това значи да почне да мисли. Като не мисли, е животно, като мисли, е човек. Животното прилича на сал. Водата носи сала все надолу. Нагоре не може да отива.
към текста >>

Като не мисли, е животно, като мисли, е човек.
Щом мислим, днес ще стане. Човек често се обръща към своето животинско състояние. И някой път прави неща без мисъл. Човек да престане да бъде животно. А това значи да почне да мисли. Като не мисли, е животно, като мисли, е човек. Животното прилича на сал. Водата носи сала все надолу. Нагоре не може да отива. А човек е параход, който отива нагоре и надолу. Не го влече вода, но върви дето иска.
към текста >>

А човек е параход, който отива нагоре и надолу.
А това значи да почне да мисли. Като не мисли, е животно, като мисли, е човек. Животното прилича на сал. Водата носи сала все надолу. Нагоре не може да отива. А човек е параход, който отива нагоре и надолу. Не го влече вода, но върви дето иска. Като престанете да мислите, идват всички нещастия върху вас. Когато човек направи една погрешка, той не мисли. Коя мисъл е права? Всяка мисъл, която произвежда любов, е права мисъл.
към текста >>

Когато човек направи една погрешка, той не мисли.
Водата носи сала все надолу. Нагоре не може да отива. А човек е параход, който отива нагоре и надолу. Не го влече вода, но върви дето иска. Като престанете да мислите, идват всички нещастия върху вас. Когато човек направи една погрешка, той не мисли. Коя мисъл е права? Всяка мисъл, която произвежда любов, е права мисъл. И всяка любов, която произвежда мисъл, е права любов. Та трябва правата мисъл. Ако мислиш, скръбта ти ще се превърне в радост, а пък ако престанеш да мислиш, твоята радост ще се превърне в скръб.
към текста >>

А под работа се разбира дейност, която човек върши за Бога.
На когото Бог благоволява, той ще влезе. Не е лесна работа влизането. То е много сериозна работа. То иска концентриране, самоотричане, работа, ум и активност. Под активност се разбират две неща: изпълнение волята Божия, подем на духа, вдъхновение. А под работа се разбира дейност, която човек върши за Бога. Някои, без да работят, без никакви усилия, искат да се налеят нещата вътре. Не, трябва учение. Трябва да се правят опити. Ако учиш, ще се запознаеш с напредналите светли същества. Светските хора, които искат да се запознаят с някои видни семейства, се запознават най-напред с децата им и чрез тях с родителите.
към текста >>

Светските хора, които искат да се запознаят с някои видни семейства, се запознават най-напред с децата им и чрез тях с родителите.
А под работа се разбира дейност, която човек върши за Бога. Някои, без да работят, без никакви усилия, искат да се налеят нещата вътре. Не, трябва учение. Трябва да се правят опити. Ако учиш, ще се запознаеш с напредналите светли същества. Светските хора, които искат да се запознаят с някои видни семейства, се запознават най-напред с децата им и чрез тях с родителите. Вие искате да се запознаете с невидимия свят. Правете услуги на хората, служете им и това ще ви препоръча на невидимия свят, защото хората на земята са деца на онези напреднали същества. Днес има два вида души: Едни от тях са готови, пред прага на събуждането са. Върху тях главно ще се работи сега. А другите души ще чакат да се работи върху тях във времето на шестата раса.
към текста >>

30. Да възлюбим Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на ближния си.
ДА ВЪЗЛЮБИМ БОГА Изгрев, 15 март 1954 г. Любезни брат, Тук ще продължа разговора, започнат от миналото писмо. Докато човек не знае Божията Любов, не може да бъде полезен нито на себе си, нито на ближния си. Обикнете Бога и почнете да мислите както Той мисли и както Той постъпва. Ако обикнем Бога, ще обикнем всички същества. Любовта има отношения с Божественото, но не тази любов, която сега се прилага. Любовта това е да възлюбим Бога. Когато хората обичат този или онзи, още не са достигнали до любовта, не могат да имат резултат.
към текста >>

Човек да обича Бога!
Любовта има отношения с Божественото, но не тази любов, която сега се прилага. Любовта това е да възлюбим Бога. Когато хората обичат този или онзи, още не са достигнали до любовта, не могат да имат резултат. Но пак е добре. Ще стигнат, но по-късно. Човек да обича Бога! Като види една форма, да види в нея Божественото, да изпрати любовна струя и да си отмине. Ще отправиш любовта си към планините, ще отправиш любовта си към красотата. Всичкото зло иде, когато е по-голяма любовта към себе си. А всичко за добро иде, когато е по-голяма любовта към Бога. Щом определим отношенията си към Бога, към вечната любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, която Бог е създал.
към текста >>

“ Че Бог е много близо до човека.
Щом определим отношенията си към Бога, към вечната любов, ние се интересуваме вече и от всичко онова, която Бог е създал. Когато обичаме Бога, ние едновременно обичаме и всичко онова, което Бог е създал. Под любов към себе си се разбира любов към Божественото в себе си. Под любов към ближния се разбира любов към Бога, който работи в другите. Някой казва:“Как ще намерим Бога? “ Че Бог е много близо до човека. Трябва да имаме любов към Бога, за да възприемем любовта Му. И тогава ще живеем. Нужна е любовта към Бога, за да ни научи как да обичаме. Ние трябва да обичаме Бога, за да приемем от Него любовта. И после ще отидем да я приложим.
към текста >>

Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми.
И заради Бога ще направиш добро. Хората мислят, че се обичат един друг. Аз вярвам в> тяхната любов само ако обичат Бога. Ако не Го обичат любовта им към хората е подобна на огън, който е ценен, само като гори. Щом изгори, нищо не остава от него. Бог е най-високият идеал, към който човек се стреми. Христос казва:“Вам е дадено да разберете, а не на другите. “А сега е дадено на повече души, отколкото тогава. А след други две хиляди години ще бъде дадено на още повече души. Любовта е врата за мъдростта и истината. Истината е врата за любовта и мъдростта.
към текста >>

Ти, като измениш своето отношение към Бога, обикнеш Бога, и този човек ще се измени, няма да те мрази.
А другият въпрос сам по себе си ще се уреди. Ти никой път не можеш да заставиш хората да те обичат, понеже това съзнание го няма още у тях. Другият закон е: Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Не може да обичаш Бога и хората да се отнасят с теб зле. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Ти, като измениш своето отношение към Бога, обикнеш Бога, и този човек ще се измени, няма да те мрази. Той те мрази, понеже ти нямаш правилни отношения към Бога. Има една истина, в която, като се убеди човек, ще има основа. Когато човек обича Бога, тогава всички дървета, цветя, треви, всички същества ще му се усмихват. Нали когато цветята приемат слънчевите сили в себе си, колко мушички идат при цветята, да ги поздравят. Тогава всички им се усмихват.
към текста >>

Има една истина, в която, като се убеди човек, ще има основа.
Другият закон е: Каквото е твоето отношение към Бога, такова ще бъде отношението на хората към тебе. Не може да обичаш Бога и хората да се отнасят с теб зле. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Ти, като измениш своето отношение към Бога, обикнеш Бога, и този човек ще се измени, няма да те мрази. Той те мрази, понеже ти нямаш правилни отношения към Бога. Има една истина, в която, като се убеди човек, ще има основа. Когато човек обича Бога, тогава всички дървета, цветя, треви, всички същества ще му се усмихват. Нали когато цветята приемат слънчевите сили в себе си, колко мушички идат при цветята, да ги поздравят. Тогава всички им се усмихват. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди. А щом го имаш, всеки ще те посрещне.
към текста >>

Когато човек обича Бога, тогава всички дървета, цветя, треви, всички същества ще му се усмихват.
Не може да обичаш Бога и хората да се отнасят с теб зле. Ако имаш един неприятел, ти си го създал, не го е създал Бог. Ти, като измениш своето отношение към Бога, обикнеш Бога, и този човек ще се измени, няма да те мрази. Той те мрази, понеже ти нямаш правилни отношения към Бога. Има една истина, в която, като се убеди човек, ще има основа. Когато човек обича Бога, тогава всички дървета, цветя, треви, всички същества ще му се усмихват. Нали когато цветята приемат слънчевите сили в себе си, колко мушички идат при цветята, да ги поздравят. Тогава всички им се усмихват. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди. А щом го имаш, всеки ще те посрещне. Казано е:“Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не се примириш с другите, значи пътищата ти не са благородни.
към текста >>

Казано е:“Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не се примириш с другите, значи пътищата ти не са благородни.
Когато човек обича Бога, тогава всички дървета, цветя, треви, всички същества ще му се усмихват. Нали когато цветята приемат слънчевите сили в себе си, колко мушички идат при цветята, да ги поздравят. Тогава всички им се усмихват. Щом нямаш Божественото, всеки ще те изпъди. А щом го имаш, всеки ще те посрещне. Казано е:“Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не се примириш с другите, значи пътищата ти не са благородни. Един брат попита:“Как да се разбират думите на ап. Яков: “Как ще обичаш Бога, когато не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Учителя каза: Ап. Яков е говорил това на съвсем светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които са съвсем далеч да разбират мистичните идеи.
към текста >>

Ап. Яков е говорил това на съвсем светски хора, а не на напреднали ученици.
А щом го имаш, всеки ще те посрещне. Казано е:“Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога, Бог го примирява с всичките му врагове.“ Ако не се примириш с другите, значи пътищата ти не са благородни. Един брат попита:“Как да се разбират думите на ап. Яков: “Как ще обичаш Бога, когато не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Учителя каза: Ап. Яков е говорил това на съвсем светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които са съвсем далеч да разбират мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния човек още не разрешава въпроса. Любовта към Бога това е новото. То носи всички блага. А любовта към ближния само отчасти, по-малко.
към текста >>

С любовта към себе си и към ближния човек още не разрешава въпроса.
Един брат попита:“Как да се разбират думите на ап. Яков: “Как ще обичаш Бога, когато не виждаш, когато не обичаш тези, които виждаш? “ Учителя каза: Ап. Яков е говорил това на съвсем светски хора, а не на напреднали ученици. Той е говорил на онези, които са съвсем далеч да разбират мистичните идеи. С любовта към себе си и към ближния човек още не разрешава въпроса. Любовта към Бога това е новото. То носи всички блага. А любовта към ближния само отчасти, по-малко. Тези, които имат любов и към ближния, имат добро сърце, а важното е любовта към Бога. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата.
към текста >>

За да премине към новата любов, човек трябва да държи в себе си Бога като висок идеал.
Любовта към Бога това е новото. То носи всички блага. А любовта към ближния само отчасти, по-малко. Тези, които имат любов и към ближния, имат добро сърце, а важното е любовта към Бога. Естествено е, че хората не могат да направят скок от старата любов към новата. За да премине към новата любов, човек трябва да държи в себе си Бога като висок идеал. И да работи за Него. Една сестра попита:“Защо няма образци на идеална ] любов на земята? “ Учителя каза: Често причината да няма реализиране на тази висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души.
към текста >>

Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив.
Една сестра попита:“Защо няма образци на идеална ] любов на земята? “ Учителя каза: Често причината да няма реализиране на тази висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Готови могат да се намерят за идеалната любов. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват. Човек да е готов всичко да пожертвува заради любовта към Бога. Без любовта към Бога ще има разочарование. Щастието на човека е в любовта към Бога. Това е великият закон.
към текста >>

Любовта на човека към Бога се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват.
“ Учителя каза: Често причината да няма реализиране на тази висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Готови могат да се намерят за идеалната любов. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват. Човек да е готов всичко да пожертвува заради любовта към Бога. Без любовта към Бога ще има разочарование. Щастието на човека е в любовта към Бога. Това е великият закон. Важното е да разбере човек този закон.
към текста >>

Човек да е готов всичко да пожертвува заради любовта към Бога.
Често причината да няма реализиране на тази висша любов са външните влияния, пък и самите хора. Преди всичко трябва да има готови души. Готови могат да се намерят за идеалната любов. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват. Човек да е готов всичко да пожертвува заради любовта към Бога. Без любовта към Бога ще има разочарование. Щастието на човека е в любовта към Бога. Това е великият закон. Важното е да разбере човек този закон. Това е единственото, дето хората могат да се обединят.
към текста >>

Щастието на човека е в любовта към Бога.
Готови могат да се намерят за идеалната любов. Ако при най-големите изпитания, които сполитат човека, той издържи, без да накърни своята любов към Бога, това показва, че неговият изпит е сполучлив. Любовта на човека към Бога се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват. Човек да е готов всичко да пожертвува заради любовта към Бога. Без любовта към Бога ще има разочарование. Щастието на човека е в любовта към Бога. Това е великият закон. Важното е да разбере човек този закон. Това е единственото, дето хората могат да се обединят. Като обичаш Бога, всичко ще имаш, а като не Го обичаш, нищо не ще имаш. Ако любиш Бога, всички страдания ще изчезнат.
към текста >>

Важното е да разбере човек този закон.
Любовта на човека към Бога се познава по най-големите изпитания, страдания, нещастия, които го сполетяват. Човек да е готов всичко да пожертвува заради любовта към Бога. Без любовта към Бога ще има разочарование. Щастието на човека е в любовта към Бога. Това е великият закон. Важното е да разбере човек този закон. Това е единственото, дето хората могат да се обединят. Като обичаш Бога, всичко ще имаш, а като не Го обичаш, нищо не ще имаш. Ако любиш Бога, всички страдания ще изчезнат. Щастието на човека зависи от любовта му към Бога. Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии.
към текста >>

Щастието на човека зависи от любовта му към Бога.
Това е великият закон. Важното е да разбере човек този закон. Това е единственото, дето хората могат да се обединят. Като обичаш Бога, всичко ще имаш, а като не Го обичаш, нищо не ще имаш. Ако любиш Бога, всички страдания ще изчезнат. Щастието на човека зависи от любовта му към Бога. Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Навсякъде светът е болница. И най-малките същества страдат. Ти вървиш и може да се спънеш в някой камък. Обаче има един реален свят без тези противоречия.
към текста >>

Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога.
Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да видиш във всяка същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога. Всички въпроси могат да се уредят само чрез любовта. Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава наполовина. А любовта към врага разрешава една четвърт. Започнете с това, което разрешава всичко: Любовта към Бога.
към текста >>

Да обича човек Бога повече от всичко.
Любовта към ближния разрешава наполовина. А любовта към врага разрешава една четвърт. Започнете с това, което разрешава всичко: Любовта към Бога. Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с Бога, почувствам любовта към Бога и после тази любов, която приемам, изпращам към хората и почвам да говоря. И имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко. Това значи да бъде монах. Човек, като обича всички, той е с Бога, той е сам. Човек да обича другите хора, но да не прави връзка. Това значи човек да бъде сам, сам с Бога. Да обича, без да образува връзки.
към текста >>

Човек, като обича всички, той е с Бога, той е сам.
Започнете с това, което разрешава всичко: Любовта към Бога. Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с Бога, почувствам любовта към Бога и после тази любов, която приемам, изпращам към хората и почвам да говоря. И имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко. Това значи да бъде монах. Човек, като обича всички, той е с Бога, той е сам. Човек да обича другите хора, но да не прави връзка. Това значи човек да бъде сам, сам с Бога. Да обича, без да образува връзки. Еволюцията в света да започне с любовта към Бога. Оттам е началото на еволюцията.
към текста >>

Човек да обича другите хора, но да не прави връзка.
Един брат каза:“Преди да говоря в събрание, се свързвам с Бога, почувствам любовта към Бога и после тази любов, която приемам, изпращам към хората и почвам да говоря. И имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко. Това значи да бъде монах. Човек, като обича всички, той е с Бога, той е сам. Човек да обича другите хора, но да не прави връзка. Това значи човек да бъде сам, сам с Бога. Да обича, без да образува връзки. Еволюцията в света да започне с любовта към Бога. Оттам е началото на еволюцията. Преди това е инволюцията.
към текста >>

Това значи човек да бъде сам, сам с Бога.
И имам чуден резултат.“ Да обича човек Бога повече от всичко. Това значи да бъде монах. Човек, като обича всички, той е с Бога, той е сам. Човек да обича другите хора, но да не прави връзка. Това значи човек да бъде сам, сам с Бога. Да обича, без да образува връзки. Еволюцията в света да започне с любовта към Бога. Оттам е началото на еволюцията. Преди това е инволюцията. Щом човек съгреши, ще падне, ще инволюира.
към текста >>

Щом човек съгреши, ще падне, ще инволюира.
Това значи човек да бъде сам, сам с Бога. Да обича, без да образува връзки. Еволюцията в света да започне с любовта към Бога. Оттам е началото на еволюцията. Преди това е инволюцията. Щом човек съгреши, ще падне, ще инволюира. И после ще се качи и ще носи. Божественото е в света. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Призовете Бога във време на мъчнотия, там, дето никой не може да помогне, и ще видите. Възлюбете Господа и в бъдеще ще придобиете всичко.
към текста >>

31. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли.
Тази дата е написана със слънчеви букви на необятния небосвод, отдето човешката ръка не може да я заличи, нито тъмнината може да я обземе. На същото място и със същите букви е написан един от великите методи, с които Учителя си служеше за постигането на ценни неща, а именно: С любов и със светлина към мир, прогрес и свобода! От тази дата 1864 г. до 1954 г. са изминали деветдесет години една епоха, която може да се раздели на три неравни периода, на три големи дълги дни: вчера, днес и утре. Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от село на село, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли. Така обикаляше по своя неравен, негладък път сам, от никого не подпомогнат, с безкористно усилие и труд. Този период, вчерашният ден, може да се нарече“период на подготовка и труд“. Един от учителите в Сливенската гимназия разказваше: “Един пролетен ден дойде директорът в учителската стая с един млад господин, препоръча ни го като господин Петър Дънов, голям френолог, който изучава и проверява своите знания върху черепите, иска да направи няколко измервания със своите инструменти върху главите на някои ученици. Ние погледнахме с недоверие каза нашият брат. Извикахме някои ученици, способни и посредствени.
към текста >>

Учителя не избра формата на пропаганда, която задължава човека.
Ние слушахме да ни се говори за живот без примеси, без утайки, за живот като наука и изкуство, като музика и песен, като хармония и мелодия, живот като принцип и сила, живота като съзнателно движение, живота като разумност. И още много слушахме за живота в оригинал, всичко чисто, без примеси, без утайки. Не ще ли влезеш с благоговение, не ще ли слушаш с благоговение? В каква форма се изливаше Словото на Учителя? Съществуват много форми на речта. Учителя не избра формата на пропаганда, която задължава човека. Той не избра и ораторската реч, която стряска човека. Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека. Той не си послужи със строгата реч на моралиста, която изобличава и настройва слушателя срещу себе си. Той избра най-естествената форма за предаване на Словото беседата при най-задушевна и приятелска обстановка. Така той поставяше съзнанието на слушателите на по-високо ниво.
към текста >>

Той не избра и ораторската реч, която стряска човека.
И още много слушахме за живота в оригинал, всичко чисто, без примеси, без утайки. Не ще ли влезеш с благоговение, не ще ли слушаш с благоговение? В каква форма се изливаше Словото на Учителя? Съществуват много форми на речта. Учителя не избра формата на пропаганда, която задължава човека. Той не избра и ораторската реч, която стряска човека. Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека. Той не си послужи със строгата реч на моралиста, която изобличава и настройва слушателя срещу себе си. Той избра най-естествената форма за предаване на Словото беседата при най-задушевна и приятелска обстановка. Така той поставяше съзнанието на слушателите на по-високо ниво. Там предварително с песен и молитва той започваше беседата.
към текста >>

Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека.
Не ще ли влезеш с благоговение, не ще ли слушаш с благоговение? В каква форма се изливаше Словото на Учителя? Съществуват много форми на речта. Учителя не избра формата на пропаганда, която задължава човека. Той не избра и ораторската реч, която стряска човека. Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека. Той не си послужи със строгата реч на моралиста, която изобличава и настройва слушателя срещу себе си. Той избра най-естествената форма за предаване на Словото беседата при най-задушевна и приятелска обстановка. Така той поставяше съзнанието на слушателите на по-високо ниво. Там предварително с песен и молитва той започваше беседата. Една беседа, това е словесна екскурзия, в която Учителя имаше крайната цел да стигне високите върхове на Словото.
към текста >>

Учете се от светските хора.
В тази словесна екскурзия той ни посочваше всички забележителни места отляво и отдясно и казваше по нещо за тях, но целта беше високите върхове. Стигнем ли там, там ни оставяше, и всеки според степента на своето съзнание постепенно слизаше. Не е чудно, че когато братя и сестри от провинцията, от цяла България, идваха да слушат Словото само един път в годината по нямане на възможност, казваха: “Чухме една беседа, но тя ще ни държи влага за цяла година.“ Значи така са се качили, че докато слязат от високите върхове, има какво да учат. Често Учителя казваше: “Учете се от всичко, но доброто дръжте. Учете се от външния свят. Учете се от светските хора. Учете се от децата. Учете се от простите хора.“ По този случай си спомням една хубава опитност към края на Общоевропейската война. През един ноемврийски ден имаше беседа. Когато всички братя и сестри, всички посетители почнаха да се разотиват, една проста, скромна на вид жена се приближи до Учителя и каза: “Минавах случайно по вашата уличка и видях, че в една малка бяла къщичка влизат, влизат много хора и никой не излиза. Питам се: да е учреждение, днес е неделен ден, не се работи.
към текста >>

Тя не се спря да пита: Кой е този човек, от каква нация произхожда, кой го кара да говори.
“ Учителя я погледна и тихо й отговори:“Скоро ще се свърши войната.“ Жената продължи:“Да, но положението от ден на ден става по-тежко.“ „Едно знай каза Учителя когато нещата стават тежки, когато положението се сгъстява, когато болестта идва към своята криза, настъпва краят. Скоро ще се свърши войната.“ „Много ти благодаря! “ каза жената и излезе. И наистина, войната скоро свърши. Аз се заинтересувах и проследих жената, която се загърна хубаво в своята дреха и закрачи към пътната врата. Тя не се спря да пита: Кой е този човек, от каква нация произхожда, кой го кара да говори. Тогава си спомних един велик закон, казан от Учителя: “Който учи истината, той никога не се интересува от дребните неща.“ Това научих от тази проста жена. Учителя много говореше за живота. Питаме се: “За кой живот? “ Друг един хубав пример ще отговори на въпроса. Учителя сам отговаря.
към текста >>

Българският народ ще ме пита:“Голям ли беше този човек?
Дотук бих свършила да говоря, ако в момента не виждам въпросителните погледи на българския народ и на България. Те ме питат:“Ако това богатство е за целия свят, за нас нищо ли няма.“ Обръщам се към българския народ с думите: И за тебе има дял, и то богат дял. Този, който донесе вечно горящата свещ, той повдигна нивото на твоя духовен живот. Казвам: Радвай се, че от твоята среда излезе онзи, когото не познаваш, но който работи за тебе. С тази светлина той издири всички кътчета на твоята земя и дето намери целина, разора я, обработи я, натори я, превърна я в чернозем и пося в нея семето на новия живот, семето на вечния живот. Българският народ ще ме пита:“Голям ли беше този човек? “ Не го знам колко бе голям, но ръстът му мъчно се определя. Аз ще кажа: За мене той е Учител, за мене той е големият работник в света. За мене той е строител на новата духовна мисъл. Сега се обръщам към България и казвам: Малка и велика Българио! Ти имаш голям дял от това богато наследство.
към текста >>

32. В реалността на Божествения живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Заглъхне ли този стремеж, човек се обезличава.
Търсете Го в знанието. Търсете Го в свободата. Търсете Го в добродетелта. Хората могат да имат хиляди стремежи, могат да имат различно верую, но е важно следното: тяхното верую, техният стремеж да бъде към Бога. Щом едно верую води към Бога, то е добро. Заглъхне ли този стремеж, човек се обезличава. Щом човек има стремеж към Бога, то Духът има стремеж към човека. Когато Бог проговори на един човек, когато Бог му каже една дума, то това струва повече, отколкото всичко, което е писано дотогава. Човек трябва да бъде мек, отстъпчив, а в друго отношение да бъде твърд като камък. Докато носиш Божественото, ти си ценен. Щом престанеш да го носиш, ти си кимвал що дрънка.
към текста >>

Щом човек има стремеж към Бога, то Духът има стремеж към човека.
Търсете Го в свободата. Търсете Го в добродетелта. Хората могат да имат хиляди стремежи, могат да имат различно верую, но е важно следното: тяхното верую, техният стремеж да бъде към Бога. Щом едно верую води към Бога, то е добро. Заглъхне ли този стремеж, човек се обезличава. Щом човек има стремеж към Бога, то Духът има стремеж към човека. Когато Бог проговори на един човек, когато Бог му каже една дума, то това струва повече, отколкото всичко, което е писано дотогава. Човек трябва да бъде мек, отстъпчив, а в друго отношение да бъде твърд като камък. Докато носиш Божественото, ти си ценен. Щом престанеш да го носиш, ти си кимвал що дрънка. Думите: „Мисли за водата, която тече надолу“ значат: „Мисли за живота, който иде от Бога и слиза долу в човека“.
към текста >>

Когато Бог проговори на един човек, когато Бог му каже една дума, то това струва повече, отколкото всичко, което е писано дотогава.
Търсете Го в добродетелта. Хората могат да имат хиляди стремежи, могат да имат различно верую, но е важно следното: тяхното верую, техният стремеж да бъде към Бога. Щом едно верую води към Бога, то е добро. Заглъхне ли този стремеж, човек се обезличава. Щом човек има стремеж към Бога, то Духът има стремеж към човека. Когато Бог проговори на един човек, когато Бог му каже една дума, то това струва повече, отколкото всичко, което е писано дотогава. Човек трябва да бъде мек, отстъпчив, а в друго отношение да бъде твърд като камък. Докато носиш Божественото, ти си ценен. Щом престанеш да го носиш, ти си кимвал що дрънка. Думите: „Мисли за водата, която тече надолу“ значат: „Мисли за живота, който иде от Бога и слиза долу в човека“. Търси опорна точка, която при всички промени остава в едно и също положение.
към текста >>

Човек трябва да бъде мек, отстъпчив, а в друго отношение да бъде твърд като камък.
Хората могат да имат хиляди стремежи, могат да имат различно верую, но е важно следното: тяхното верую, техният стремеж да бъде към Бога. Щом едно верую води към Бога, то е добро. Заглъхне ли този стремеж, човек се обезличава. Щом човек има стремеж към Бога, то Духът има стремеж към човека. Когато Бог проговори на един човек, когато Бог му каже една дума, то това струва повече, отколкото всичко, което е писано дотогава. Човек трябва да бъде мек, отстъпчив, а в друго отношение да бъде твърд като камък. Докато носиш Божественото, ти си ценен. Щом престанеш да го носиш, ти си кимвал що дрънка. Думите: „Мисли за водата, която тече надолу“ значат: „Мисли за живота, който иде от Бога и слиза долу в човека“. Търси опорна точка, която при всички промени остава в едно и също положение. Аз наричам това Божествена опора на живота.
към текста >>

Думите: „Мисли за водата, която тече надолу“ значат: „Мисли за живота, който иде от Бога и слиза долу в човека“.
Щом човек има стремеж към Бога, то Духът има стремеж към човека. Когато Бог проговори на един човек, когато Бог му каже една дума, то това струва повече, отколкото всичко, което е писано дотогава. Човек трябва да бъде мек, отстъпчив, а в друго отношение да бъде твърд като камък. Докато носиш Божественото, ти си ценен. Щом престанеш да го носиш, ти си кимвал що дрънка. Думите: „Мисли за водата, която тече надолу“ значат: „Мисли за живота, който иде от Бога и слиза долу в човека“. Търси опорна точка, която при всички промени остава в едно и също положение. Аз наричам това Божествена опора на живота. Щом стъпиш там, веднага се изменя цялото ти състояние, в тебе протичат мощни сили, ти всичко искаш. Но щом малко се изместиш от това положение, всичко се изменя. Трябва да възстановим първоначалните отношения, които сме имали с невидимия свят, или с други думи казано: с онзи Разумен свят, от който зависи човешкото щастие.
към текста >>

Силата на човека зависи от Божествената идея, която той има в себе си.
Аз наричам това Божествена опора на живота. Щом стъпиш там, веднага се изменя цялото ти състояние, в тебе протичат мощни сили, ти всичко искаш. Но щом малко се изместиш от това положение, всичко се изменя. Трябва да възстановим първоначалните отношения, които сме имали с невидимия свят, или с други думи казано: с онзи Разумен свят, от който зависи човешкото щастие. Онова, което дава смисъла на живота, то е присъствието на Бога. Силата на човека зависи от Божествената идея, която той има в себе си. Идеята, която имаш в себе си, трябва да бъде толкова силна, че да отвлича вниманието ти от светските неща. Когато имаш сто хиляди лева в банката, ходиш уверено. И когато кажат, че тази банка е фалирала, тогава веднага клюмваш. Затова човек трябва да има една основна Божествена идея, с която да ходи винаги. Аз, като си изменя отношението и постъпките, и Бог ще си измени отношението към мене.
към текста >>

Идеята, която имаш в себе си, трябва да бъде толкова силна, че да отвлича вниманието ти от светските неща.
Щом стъпиш там, веднага се изменя цялото ти състояние, в тебе протичат мощни сили, ти всичко искаш. Но щом малко се изместиш от това положение, всичко се изменя. Трябва да възстановим първоначалните отношения, които сме имали с невидимия свят, или с други думи казано: с онзи Разумен свят, от който зависи човешкото щастие. Онова, което дава смисъла на живота, то е присъствието на Бога. Силата на човека зависи от Божествената идея, която той има в себе си. Идеята, която имаш в себе си, трябва да бъде толкова силна, че да отвлича вниманието ти от светските неща. Когато имаш сто хиляди лева в банката, ходиш уверено. И когато кажат, че тази банка е фалирала, тогава веднага клюмваш. Затова човек трябва да има една основна Божествена идея, с която да ходи винаги. Аз, като си изменя отношението и постъпките, и Бог ще си измени отношението към мене. Колко е мъчно човек да има онова Божествено съзнание, да е едно с Бога, да няма никакви противоречия в душата си.
към текста >>

Затова човек трябва да има една основна Божествена идея, с която да ходи винаги.
Онова, което дава смисъла на живота, то е присъствието на Бога. Силата на човека зависи от Божествената идея, която той има в себе си. Идеята, която имаш в себе си, трябва да бъде толкова силна, че да отвлича вниманието ти от светските неща. Когато имаш сто хиляди лева в банката, ходиш уверено. И когато кажат, че тази банка е фалирала, тогава веднага клюмваш. Затова човек трябва да има една основна Божествена идея, с която да ходи винаги. Аз, като си изменя отношението и постъпките, и Бог ще си измени отношението към мене. Колко е мъчно човек да има онова Божествено съзнание, да е едно с Бога, да няма никакви противоречия в душата си. Има две крайности: Някой може да каже, че нищо не може да направи. По отношение на моята личност аз мога да направя малки работи, ограничен съм, но по отношение на Бога, Който живее в мене, Той може да направи всичко. Той може да направи когато иска и каквото иска.
към текста >>

Колко е мъчно човек да има онова Божествено съзнание, да е едно с Бога, да няма никакви противоречия в душата си.
Идеята, която имаш в себе си, трябва да бъде толкова силна, че да отвлича вниманието ти от светските неща. Когато имаш сто хиляди лева в банката, ходиш уверено. И когато кажат, че тази банка е фалирала, тогава веднага клюмваш. Затова човек трябва да има една основна Божествена идея, с която да ходи винаги. Аз, като си изменя отношението и постъпките, и Бог ще си измени отношението към мене. Колко е мъчно човек да има онова Божествено съзнание, да е едно с Бога, да няма никакви противоречия в душата си. Има две крайности: Някой може да каже, че нищо не може да направи. По отношение на моята личност аз мога да направя малки работи, ограничен съм, но по отношение на Бога, Който живее в мене, Той може да направи всичко. Той може да направи когато иска и каквото иска. Големите работи ще оставя на Бога, Който е в мене,. Той да ги направи, и то когато иска.
към текста >>

Човек постоянно трябва да държи връзка с разумния свят, за да възприема и да се ориентира.
По отношение на моята личност аз мога да направя малки работи, ограничен съм, но по отношение на Бога, Който живее в мене, Той може да направи всичко. Той може да направи когато иска и каквото иска. Големите работи ще оставя на Бога, Който е в мене,. Той да ги направи, и то когато иска. Дай ход на най-малката Божествена мисъл, на най- малкото Божествено желание, на най-малката Божествена постъпка. Човек постоянно трябва да държи връзка с разумния свят, за да възприема и да се ориентира. При връзка с Бога Неговото състояние се предава на вас. Единственото съвършено същество е Бог и ние даже като помислим за Бога, Неговото състояние се предава на нас. Един страх се позволява - страхът да не се прекъсва връзката с Любовта, с Бога. Друг страх човек не трябва да има. Законът е следният: Човек, докато е свързан с Божествения живот, той мисли.
към текста >>

Друг страх човек не трябва да има.
Дай ход на най-малката Божествена мисъл, на най- малкото Божествено желание, на най-малката Божествена постъпка. Човек постоянно трябва да държи връзка с разумния свят, за да възприема и да се ориентира. При връзка с Бога Неговото състояние се предава на вас. Единственото съвършено същество е Бог и ние даже като помислим за Бога, Неговото състояние се предава на нас. Един страх се позволява - страхът да не се прекъсва връзката с Любовта, с Бога. Друг страх човек не трябва да има. Законът е следният: Човек, докато е свързан с Божествения живот, той мисли. Този живот ражда мисълта. Божественият живот движи нашата мисъл, създава нашата мисъл. Не е важно какво мнение имам аз за себе си, но е важно какво мнение има Бог за мене и какво мнение имам аз за Бога. Под Бог разбирам най-красивото, най-хубавото в света.
към текста >>

Законът е следният: Човек, докато е свързан с Божествения живот, той мисли.
Човек постоянно трябва да държи връзка с разумния свят, за да възприема и да се ориентира. При връзка с Бога Неговото състояние се предава на вас. Единственото съвършено същество е Бог и ние даже като помислим за Бога, Неговото състояние се предава на нас. Един страх се позволява - страхът да не се прекъсва връзката с Любовта, с Бога. Друг страх човек не трябва да има. Законът е следният: Човек, докато е свързан с Божествения живот, той мисли. Този живот ражда мисълта. Божественият живот движи нашата мисъл, създава нашата мисъл. Не е важно какво мнение имам аз за себе си, но е важно какво мнение има Бог за мене и какво мнение имам аз за Бога. Под Бог разбирам най-красивото, най-хубавото в света. То е великото в света.
към текста >>

Кога човек изгубва красотата?
Не е важно какво мнение имам аз за себе си, но е важно какво мнение има Бог за мене и какво мнение имам аз за Бога. Под Бог разбирам най-красивото, най-хубавото в света. То е великото в света. Всеки, който не се приближава към великото в света, губи. И който губи, той се излага на големи страдания. Кога човек изгубва красотата? Когато се е отдалечил от Божественото. Тогава човек става грозен, недоволен, нищо красиво, нищо хубаво няма в него. Та трябва всички да се стремим да запазим Божественото в себе си. То няма да се скъса, но колкото повече се отдалечава, толкова нашите страдания се увеличават. И колкото Божественото се приближава, толкова страданията ни ще се намаляват.
към текста >>

Тогава човек става грозен, недоволен, нищо красиво, нищо хубаво няма в него.
То е великото в света. Всеки, който не се приближава към великото в света, губи. И който губи, той се излага на големи страдания. Кога човек изгубва красотата? Когато се е отдалечил от Божественото. Тогава човек става грозен, недоволен, нищо красиво, нищо хубаво няма в него. Та трябва всички да се стремим да запазим Божественото в себе си. То няма да се скъса, но колкото повече се отдалечава, толкова нашите страдания се увеличават. И колкото Божественото се приближава, толкова страданията ни ще се намаляват. Ако човек върви по Божествения път, той от ден на ден ще става по-красив. Аз имам друга дума за Бога.
към текста >>

Ако човек върви по Божествения път, той от ден на ден ще става по-красив.
Когато се е отдалечил от Божественото. Тогава човек става грозен, недоволен, нищо красиво, нищо хубаво няма в него. Та трябва всички да се стремим да запазим Божественото в себе си. То няма да се скъса, но колкото повече се отдалечава, толкова нашите страдания се увеличават. И колкото Божественото се приближава, толкова страданията ни ще се намаляват. Ако човек върви по Божествения път, той от ден на ден ще става по-красив. Аз имам друга дума за Бога. Когато произнеса тази дума, в мен става такова нещо, каквото е изгряването на слънцето, каквото е подемът в месец май. Когато произнесеш това име, всичко се отваря в тебе и ти придобиваш сила, за да работиш. Излизайте сутрин рано на пролет, когато природата се пробужда, за да чуете тихия говор на Бога. Прекарвай те тогава в размишление и ще чуете тиха мелодия, която се разлива в природата, и ще чуете тихия глас на Бога във ветреца, който духа.
към текста >>

Когато човек почне да мисли за Бога, той всякога се обновява.
Отворете умовете си и сърцата си към Бога и към ангелите и Господ ще дойде при вас. Пред вас се открива велико бъдеще. Работете! Постоянствувайте в своя път и не губете надежда. Казвате, че сте остарели. В Божествения свят няма старост, а вечно подмладяване. Когато човек почне да мисли за Бога, той всякога се обновява. Като скъсате една нишка, нали я връзвате? Но има един начин, като вържеш скъсаната нишка, да не се познава, че е вързана. Във време на мъчнотии ще познаеш Бога. Казано е: „Ще ме призовеш в ден скръбен“. Дойде ти някоя голяма мъчнотия.
към текста >>

Ако пиеш вода и мислиш, че Господ не е във водата, ти си нещастен човек.
Призови Господа. Достатъчно е да помислите за Бога, за да се справите с мъчнотиите си. Не вярата, а Любовта е, която свързва хората с Бога. Аз считам Любовта като първата буква, която ни показва пътя към Бога. Няма по-светъл път от този. Ако пиеш вода и мислиш, че Господ не е във водата, ти си нещастен човек. Ако срещнеш един приятел и мислиш, че Господ не е в приятеля ти, ти си нещастен човек. Бог присъствува във въздуха. Това, което дишаш, и това, което те освобождава, това е Бог. Бог е във водата? Бог е в храната.
към текста >>

Ако срещнеш един приятел и мислиш, че Господ не е в приятеля ти, ти си нещастен човек.
Достатъчно е да помислите за Бога, за да се справите с мъчнотиите си. Не вярата, а Любовта е, която свързва хората с Бога. Аз считам Любовта като първата буква, която ни показва пътя към Бога. Няма по-светъл път от този. Ако пиеш вода и мислиш, че Господ не е във водата, ти си нещастен човек. Ако срещнеш един приятел и мислиш, че Господ не е в приятеля ти, ти си нещастен човек. Бог присъствува във въздуха. Това, което дишаш, и това, което те освобождава, това е Бог. Бог е във водата? Бог е в храната. Бог е в светлината.
към текста >>

В лицето на човека да виждаш образа на Бога.
Това, което дишаш, и това, което те освобождава, това е Бог. Бог е във водата? Бог е в храната. Бог е в светлината. Ако търсиш Бога в светлината, във въздуха, във водата, в храната, ще Го намериш. В лицето на човека да виждаш образа на Бога. Две неща ви трябват: да познавате реалността в света. Това е Бог, Който живее във вашата душа. И да пазите Неговата дума във вашия дух. И ако вие опитате тези две неща, ще забележите, че от днес нататък вашата съдба ще се измени. Единствената цел да бъде да познаваш Бога.
към текста >>

Когато почнеш да мислиш за някой лош човек, свързваш се с него и веднага ще се смени твоето състояние, ще придобиеш неговото настроение.
Единствената цел да бъде да познаваш Бога. Щом Го познаваш, ще се въдвори хармония в тебе. Щом отправя ума си към Бога, идва светлината. При връзка с Бога Той ни учи как да живеем. Единственото същество, което може да ни научи как да живеем, това е Бог. Когато почнеш да мислиш за някой лош човек, свързваш се с него и веднага ще се смени твоето състояние, ще придобиеш неговото настроение. Същият закон важи и за Бога. Щом отправиш своята мисъл към Бога, ще стане една промяна в тебе, ще дойде отнякъде нещо, което ще смени твоето разположение. Докато ти се безпокоиш в живота си за това-онова, ти не си в реалността, ти си в сянката на живота. Когато си в съприкосновение с реалността, ти усещаш в себе си едно благо чувство, една мекота, спокойствие. Ако искаш да познаеш любовта на ангелите, трябва да държиш в ума си един ангел.
към текста >>

Като познаеш Бога, ти не можеш да бъдеш обикновен човек, да те блазнят дребнавостите на живота.
Щом отправиш своята мисъл към Бога, ще стане една промяна в тебе, ще дойде отнякъде нещо, което ще смени твоето разположение. Докато ти се безпокоиш в живота си за това-онова, ти не си в реалността, ти си в сянката на живота. Когато си в съприкосновение с реалността, ти усещаш в себе си едно благо чувство, една мекота, спокойствие. Ако искаш да познаеш любовта на ангелите, трябва да държиш в ума си един ангел. Ако искаш да познаеш любовта на Бога, трябва да държиш в ума си Бога. Като познаеш Бога, ти не можеш да бъдеш обикновен човек, да те блазнят дребнавостите на живота. От тебе ще лъха живот, без да знаеш. Не може да има между хората истинска любов, докато няма това състояние. Когато загубиш съзнанието за единството, когато изгубиш връзката с центъра, тогава изгубваш силата. Ти всякога можеш да вържеш злото. Кога? Когато станеш едно с Бога.
към текста >>

Човек трябва да се освободи от човешките мисли, чувства и постъпки, за да може да възприеме Божественото.
Като мислим за Бога, ние сме в една област на свободата. Никой няма сила, която да може да ни спъне, когато живеем в Бога. Така седи въпросът. Трябва да се проникнеш от тази мисъл. Като живеем по Бога, като вършим волята Му, всички спорове и недоразумения ще ги уредим лесно. Човек трябва да се освободи от човешките мисли, чувства и постъпки, за да може да възприеме Божественото. Ако не носим Божественото, тогава ще бъдем натоварени с човешки работи, с вехтории, които нищо не струват. Не се занимавайте с лошите работи, понеже така прекъсвате общението с Бога и ще изгубите вечния живот. Докато мислиш за Бога, ти живееш. Щом престанеш да мислиш за Него, почерняваш, потъмняваш и най-сетне не знаеш къде ще отидеш. Божествените неща никога не произвеждат раздвояване в съзнанието.
към текста >>

Знаете ли какво страшно нещо е, когато Господ напусне човека?
Божествените неща никога не произвеждат раздвояване в съзнанието. Там всякога има мир. Там, дето има раздвояване, това не произтича от чисто Божествения живот; има други причини, намесени отвън. Ако държим за Божественото, страданията ще бъдат малки като просено зърно. Ако пък се откъснем от Божествения порядък, ще имаме страдания, които никога не сме ги виждали. Знаете ли какво страшно нещо е, когато Господ напусне човека? Мирът е качество на Бога. Щом Бог е вътре в човека, човек има мир. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

Щом Бог е вътре в човека, човек има мир.
Там, дето има раздвояване, това не произтича от чисто Божествения живот; има други причини, намесени отвън. Ако държим за Божественото, страданията ще бъдат малки като просено зърно. Ако пък се откъснем от Божествения порядък, ще имаме страдания, които никога не сме ги виждали. Знаете ли какво страшно нещо е, когато Господ напусне човека? Мирът е качество на Бога. Щом Бог е вътре в човека, човек има мир. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

33. Езотеричният път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Стремежите на човека да бъдат от същото поле, в което се намират и стремежите на ангелите, т. е.
Любезни брат, Сега ще продължим разговора с Учителя за вътрешната, мистичната работа на ученика, почната в предидущото писмо. За влизане във връзка с напредналите същества трябва да се използуват Старият и Новият завет. И ще се види, че най-важното условие е чистотата. После е важен и стремежът на ученика. Стремежите на човека да бъдат от същото поле, в което се намират и стремежите на ангелите, т. е. служене на Бога. И тези напреднали същества желаят да влязат във връзка с другите същества, за да може да се работи. Чистотата на Витоша спомага за влизане на човека по-лесно във връзка с ангелската йерархия. Но те не живеят на Витоша. Същото се отнася и за Рила, т. е.
към текста >>

Чистотата на Витоша спомага за влизане на човека по-лесно във връзка с ангелската йерархия.
И ще се види, че най-важното условие е чистотата. После е важен и стремежът на ученика. Стремежите на човека да бъдат от същото поле, в което се намират и стремежите на ангелите, т. е. служене на Бога. И тези напреднали същества желаят да влязат във връзка с другите същества, за да може да се работи. Чистотата на Витоша спомага за влизане на човека по-лесно във връзка с ангелската йерархия. Но те не живеят на Витоша. Същото се отнася и за Рила, т. е. В много места на Рила те не живеят, но въпреки това тамошната чистота спомага да влезе човек във връзка с тях. Изключение от това правят само най-непристъпните места на Рила - там. те живеят постоянно.
към текста >>

В много места на Рила те не живеят, но въпреки това тамошната чистота спомага да влезе човек във връзка с тях.
служене на Бога. И тези напреднали същества желаят да влязат във връзка с другите същества, за да може да се работи. Чистотата на Витоша спомага за влизане на човека по-лесно във връзка с ангелската йерархия. Но те не живеят на Витоша. Същото се отнася и за Рила, т. е. В много места на Рила те не живеят, но въпреки това тамошната чистота спомага да влезе човек във връзка с тях. Изключение от това правят само най-непристъпните места на Рила - там. те живеят постоянно. За да влезе във връзка с напредналите същества, човек трябва да работи. Всеки ден да пречиства себе си. Колко непотребни мисли и желания има, които като мухи хвъркат около човека.
към текста >>

За да влезе във връзка с напредналите същества, човек трябва да работи.
Но те не живеят на Витоша. Същото се отнася и за Рила, т. е. В много места на Рила те не живеят, но въпреки това тамошната чистота спомага да влезе човек във връзка с тях. Изключение от това правят само най-непристъпните места на Рила - там. те живеят постоянно. За да влезе във връзка с напредналите същества, човек трябва да работи. Всеки ден да пречиства себе си. Колко непотребни мисли и желания има, които като мухи хвъркат около човека. Какви ли не безполезни мисли има човек. По-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи. Когато влезе в езотеричната страна на живота, той ще влезе в общение с невидимите.
към текста >>

Колко непотребни мисли и желания има, които като мухи хвъркат около човека.
В много места на Рила те не живеят, но въпреки това тамошната чистота спомага да влезе човек във връзка с тях. Изключение от това правят само най-непристъпните места на Рила - там. те живеят постоянно. За да влезе във връзка с напредналите същества, човек трябва да работи. Всеки ден да пречиства себе си. Колко непотребни мисли и желания има, които като мухи хвъркат около човека. Какви ли не безполезни мисли има човек. По-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи. Когато влезе в езотеричната страна на живота, той ще влезе в общение с невидимите. Но за да е подготвен за това, той трябва да бъде много внимателен, да не е способен на най-малката отрицателна мисъл, на недоверие, колебание и пр. Само тогава е готов да влезе в общение с напредналите същества.
към текста >>

Какви ли не безполезни мисли има човек.
Изключение от това правят само най-непристъпните места на Рила - там. те живеят постоянно. За да влезе във връзка с напредналите същества, човек трябва да работи. Всеки ден да пречиства себе си. Колко непотребни мисли и желания има, които като мухи хвъркат около човека. Какви ли не безполезни мисли има човек. По-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи. Когато влезе в езотеричната страна на живота, той ще влезе в общение с невидимите. Но за да е подготвен за това, той трябва да бъде много внимателен, да не е способен на най-малката отрицателна мисъл, на недоверие, колебание и пр. Само тогава е готов да влезе в общение с напредналите същества. В езотеричната страна човек трябва да влезе, когато е готов, понеже когато не е готов, е опасно, като има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство.
към текста >>

В езотеричната страна човек трябва да влезе, когато е готов, понеже когато не е готов, е опасно, като има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство.
Какви ли не безполезни мисли има човек. По-голямата част от живота му е прекарана в безполезни работи. Когато влезе в езотеричната страна на живота, той ще влезе в общение с невидимите. Но за да е подготвен за това, той трябва да бъде много внимателен, да не е способен на най-малката отрицателна мисъл, на недоверие, колебание и пр. Само тогава е готов да влезе в общение с напредналите същества. В езотеричната страна човек трябва да влезе, когато е готов, понеже когато не е готов, е опасно, като има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство. Всички напреднали същества ръководят съществата на Земята. И ако не влезем във връзка с тези ръководещи същества, не можем да влезем във връзка с напредналите същества. Ако направиш, услуга някому на Земята, ти ще имаш благоволението на тези висши същества горе и ще можеш да влезеш в общение с тях. А това значи да работиш за разпространение на новите идеи, да обръщаш души към Бога, да ги водиш към Бога, да помагаш за тяхното събуждане, тогава ще имаш благоволението на висшите същества. За да може човек да влезе в общение с тези възвишени същества и с реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото.
към текста >>

За да може човек да влезе в общение с тези възвишени същества и с реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото.
В езотеричната страна човек трябва да влезе, когато е готов, понеже когато не е готов, е опасно, като има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство. Всички напреднали същества ръководят съществата на Земята. И ако не влезем във връзка с тези ръководещи същества, не можем да влезем във връзка с напредналите същества. Ако направиш, услуга някому на Земята, ти ще имаш благоволението на тези висши същества горе и ще можеш да влезеш в общение с тях. А това значи да работиш за разпространение на новите идеи, да обръщаш души към Бога, да ги водиш към Бога, да помагаш за тяхното събуждане, тогава ще имаш благоволението на висшите същества. За да може човек да влезе в общение с тези възвишени същества и с реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото. Миналото и настоящето трябва да се свържат. Трябва да е работил в миналото, да не мисли, че ще може да влезе в общение, ако само сега направи нещо. Значи да има условия и от миналото. Когато човек влиза в общение с ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която трябва да влезе в общение. Той и те трябва да имат еднакъв интерес от това, както когато търговецът извършва операция от интерес.
към текста >>

Когато човек влиза в общение с ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която трябва да влезе в общение.
А това значи да работиш за разпространение на новите идеи, да обръщаш души към Бога, да ги водиш към Бога, да помагаш за тяхното събуждане, тогава ще имаш благоволението на висшите същества. За да може човек да влезе в общение с тези възвишени същества и с реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото. Миналото и настоящето трябва да се свържат. Трябва да е работил в миналото, да не мисли, че ще може да влезе в общение, ако само сега направи нещо. Значи да има условия и от миналото. Когато човек влиза в общение с ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която трябва да влезе в общение. Той и те трябва да имат еднакъв интерес от това, както когато търговецът извършва операция от интерес. За сношение с ангелската йерархия може да се каже следното: Частичният закон е във връзка с общия закон. Трябва по-рано да се приложи общият закон и тогава частичният. Това значи: Ако човек не може да влезе във връзка с Бога, с никого не може да влезе във връзка. Като влезе във връзка с Бога, тогава ще влезе във връзка и с йерархията.
към текста >>

Това значи: Ако човек не може да влезе във връзка с Бога, с никого не може да влезе във връзка.
Значи да има условия и от миналото. Когато човек влиза в общение с ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която трябва да влезе в общение. Той и те трябва да имат еднакъв интерес от това, както когато търговецът извършва операция от интерес. За сношение с ангелската йерархия може да се каже следното: Частичният закон е във връзка с общия закон. Трябва по-рано да се приложи общият закон и тогава частичният. Това значи: Ако човек не може да влезе във връзка с Бога, с никого не може да влезе във връзка. Като влезе във връзка с Бога, тогава ще влезе във връзка и с йерархията. Преди да влезеш във връзка с френския народ, ти предварително ще изучиш външната страна на този народ: езика, нравите и пр. Докато не изучиш езика на Небето, как ще влезеш във връзка с невидимия свят? Песните, които съм дал с чужди думи, са все от този език на Бялото братство ( Махар Бену, Венир Бенир и пр.) Един брат попита как може да се научи на Божествения език.
към текста >>

За колко време ще го научи, то зависи от желанието на човека.
Докато не изучиш езика на Небето, как ще влезеш във връзка с невидимия свят? Песните, които съм дал с чужди думи, са все от този език на Бялото братство ( Махар Бену, Венир Бенир и пр.) Един брат попита как може да се научи на Божествения език. Учителя каза: Божествения език отвътре ще си го сложите. За колко време ще го научи, то зависи от желанието на човека. Най-първо човек трябва да си създаде едно духовно тяло, чрез което да се съобщава с невидимия свят. Усилия трябват за това - това е всичкото. Зависи от усърдието. Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите двата метода: 1. Ще работите с хората, доколкото може да им се предаде истината на светски език.
към текста >>

Най-първо човек трябва да си създаде едно духовно тяло, чрез което да се съобщава с невидимия свят.
Песните, които съм дал с чужди думи, са все от този език на Бялото братство ( Махар Бену, Венир Бенир и пр.) Един брат попита как може да се научи на Божествения език. Учителя каза: Божествения език отвътре ще си го сложите. За колко време ще го научи, то зависи от желанието на човека. Най-първо човек трябва да си създаде едно духовно тяло, чрез което да се съобщава с невидимия свят. Усилия трябват за това - това е всичкото. Зависи от усърдието. Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите двата метода: 1. Ще работите с хората, доколкото може да им се предаде истината на светски език. 2. Ще имате свещен час.
към текста >>

1. Ще работите с хората, доколкото може да им се предаде истината на светски език.
За колко време ще го научи, то зависи от желанието на човека. Най-първо човек трябва да си създаде едно духовно тяло, чрез което да се съобщава с невидимия свят. Усилия трябват за това - това е всичкото. Зависи от усърдието. Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите двата метода: 1. Ще работите с хората, доколкото може да им се предаде истината на светски език. 2. Ще имате свещен час. Всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишено- то. Всеки ден да има уединение и размишление. Човек никак да не се безпокои за резултатите. Той ще има постижения.
към текста >>

Човек никак да не се безпокои за резултатите.
Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите двата метода: 1. Ще работите с хората, доколкото може да им се предаде истината на светски език. 2. Ще имате свещен час. Всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишено- то. Всеки ден да има уединение и размишление. Човек никак да не се безпокои за резултатите. Той ще има постижения. Защото безпокойството е голяма спънка, голям недостатък. Например някой често казва: „Толкова години съм се занимавал и нищо не съм постигнал.“ Това е спънка. Ти ще направиш молитва, концентрация, съзерцание, ще посееш семената и няма да се безпокоиш за по-нататък. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като извор; значи обръща ума си към това, отдето иде животът на всички хора, отдето идват благата на всички хора.
към текста >>

Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като извор; значи обръща ума си към това, отдето иде животът на всички хора, отдето идват благата на всички хора.
Човек никак да не се безпокои за резултатите. Той ще има постижения. Защото безпокойството е голяма спънка, голям недостатък. Например някой често казва: „Толкова години съм се занимавал и нищо не съм постигнал.“ Това е спънка. Ти ще направиш молитва, концентрация, съзерцание, ще посееш семената и няма да се безпокоиш за по-нататък. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като извор; значи обръща ума си към това, отдето иде животът на всички хора, отдето идват благата на всички хора. Ще ви дам няколко упражнения. Най-първо ще ви дам едно упражнение за 10 дена. За 10 дена прочетете цялото Евангелие на Йоана, намерете във всяка глава най-важното положение - намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идат като допълнение едно на друго. Има неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети към душата и четвърти - към духа. Друга работа през тези 10 дена ще бъде тази: да гледате, да си представите съзнанието на Христа - как е гледал на нещата.
към текста >>

За влизане във връзка с висшите разумни същества най-добрият начин е следният: човек да се стреми да служи на Бога.
За следващите 10 дена проучвайте 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19 глава от Йоана и размишлявайте върху тях. Да влезете вътре в този Дух, докато дойдете да разбирате нещата. Сега сте по-близо до Царството Божие. По-лесно можете да придобиете нещо, отколкото по-рано. Ще ви дам четвърто упражнение за десет дена, а именно: вземете за размишление и концентрация първия стих от 15 глава от Евангелието на Йоана: „Аз съм истинната лоза, вие сте пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ През тези 10 дена вземете за проучване Посланието към колосяните и си изберете някои стихове от това послание за размишление. За влизане във връзка с висшите разумни същества най-добрият начин е следният: човек да се стреми да служи на Бога. И тогава ще влезе във връзка с тези същества. Това е единственият начин да дойдат тези същества при човека и да му помагат. Човек трябва да работи, да развива в себе си известни сили, за да борави с една тънка материя. Това не е лесна работа. Една сестра попита: „Как да стане човек проводник на тези сили?
към текста >>

Това е единственият начин да дойдат тези същества при човека и да му помагат.
Сега сте по-близо до Царството Божие. По-лесно можете да придобиете нещо, отколкото по-рано. Ще ви дам четвърто упражнение за десет дена, а именно: вземете за размишление и концентрация първия стих от 15 глава от Евангелието на Йоана: „Аз съм истинната лоза, вие сте пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ През тези 10 дена вземете за проучване Посланието към колосяните и си изберете някои стихове от това послание за размишление. За влизане във връзка с висшите разумни същества най-добрият начин е следният: човек да се стреми да служи на Бога. И тогава ще влезе във връзка с тези същества. Това е единственият начин да дойдат тези същества при човека и да му помагат. Човек трябва да работи, да развива в себе си известни сили, за да борави с една тънка материя. Това не е лесна работа. Една сестра попита: „Как да стане човек проводник на тези сили? “ Учителя каза:
към текста >>

Човек трябва да работи, да развива в себе си известни сили, за да борави с една тънка материя.
По-лесно можете да придобиете нещо, отколкото по-рано. Ще ви дам четвърто упражнение за десет дена, а именно: вземете за размишление и концентрация първия стих от 15 глава от Евангелието на Йоана: „Аз съм истинната лоза, вие сте пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ През тези 10 дена вземете за проучване Посланието към колосяните и си изберете някои стихове от това послание за размишление. За влизане във връзка с висшите разумни същества най-добрият начин е следният: човек да се стреми да служи на Бога. И тогава ще влезе във връзка с тези същества. Това е единственият начин да дойдат тези същества при човека и да му помагат. Човек трябва да работи, да развива в себе си известни сили, за да борави с една тънка материя. Това не е лесна работа. Една сестра попита: „Как да стане човек проводник на тези сили? “ Учителя каза: Вие се занимавайте със закона за любовта и ще дойдете до това.
към текста >>

Една сестра попита: „Как да стане човек проводник на тези сили?
За влизане във връзка с висшите разумни същества най-добрият начин е следният: човек да се стреми да служи на Бога. И тогава ще влезе във връзка с тези същества. Това е единственият начин да дойдат тези същества при човека и да му помагат. Човек трябва да работи, да развива в себе си известни сили, за да борави с една тънка материя. Това не е лесна работа. Една сестра попита: „Как да стане човек проводник на тези сили? “ Учителя каза: Вие се занимавайте със закона за любовта и ще дойдете до това. Законът за любовта води към това. Чрез любовта, чрез учене - този е пътят за влизане във връзка със съществата, които са завършили своето земно развитие.
към текста >>

Друг метод е следният: за да достигне човек общение с висшите същества, с ангелите, да мисли за тях, за тяхното съзнание.
“ Учителя каза: Вие се занимавайте със закона за любовта и ще дойдете до това. Законът за любовта води към това. Чрез любовта, чрез учене - този е пътят за влизане във връзка със съществата, които са завършили своето земно развитие. Друг метод е следният: за да достигне човек общение с висшите същества, с ангелите, да мисли за тях, за тяхното съзнание. Моралът на хората е личен, а техният морал е общ. Хората търсят своите лични облаги, а те търсят общото благо. Мислете за техните идеи, за тяхната интелигентност, за тяхната чистота. Когато мислите за тях, изпитвайте любов към тях. Тогава те ще ви се изявят.
към текста >>

Най-първо човек трябва да си представи, че духовният свят е пълен с разумни същества.
Когато сте при Рилските езера, да се молите не в палатките, а за целта да излизате на някой връх през нощта, след полунощ. Една. жена отишла при един светия, но него го нямало там. Тя помела, донесла вода, изчистила. Тогава той може да й преподава. А някой отива наготово и иска да му преподава. Най-първо човек трябва да си представи, че духовният свят е пълен с разумни същества. И доколкото можем, да имаме тяхното внимание. От това зависи успехът на човека. Човек постоянно трябва да държи в ума си, че живее пред куп свидетели. Той трябва да държи идеята, че около него има съзнания, които са будни. Най-първо той въз-приема техните мисли.
към текста >>

От това зависи успехът на човека.
Тя помела, донесла вода, изчистила. Тогава той може да й преподава. А някой отива наготово и иска да му преподава. Най-първо човек трябва да си представи, че духовният свят е пълен с разумни същества. И доколкото можем, да имаме тяхното внимание. От това зависи успехът на човека. Човек постоянно трябва да държи в ума си, че живее пред куп свидетели. Той трябва да държи идеята, че около него има съзнания, които са будни. Най-първо той въз-приема техните мисли. Той има антена и с нея долавя мисълта им. За да влезеш във връзка с учените хора, какво трябва да правиш?
към текста >>

Човек постоянно трябва да държи в ума си, че живее пред куп свидетели.
Тогава той може да й преподава. А някой отива наготово и иска да му преподава. Най-първо човек трябва да си представи, че духовният свят е пълен с разумни същества. И доколкото можем, да имаме тяхното внимание. От това зависи успехът на човека. Човек постоянно трябва да държи в ума си, че живее пред куп свидетели. Той трябва да държи идеята, че около него има съзнания, които са будни. Най-първо той въз-приема техните мисли. Той има антена и с нея долавя мисълта им. За да влезеш във връзка с учените хора, какво трябва да правиш? Трябва да учиш техните произведения.
към текста >>

Аз мога да дам някому метод за запознаване с един ангел, понеже ангелите идват на Земята да помагат, когато някой човек има много големи противоречия.
Така ти се свързваш с тях. И като ги видиш, ще им кажеш: ,Аз съм чел твоите книги. “ И ако не си ги чел, той не иска да говори с тебе. Превод: Природата е произведение на разумните същества. Проучвайте сега природата, за да влезете във връзка с разумните същества, които са зад този порядък на нещата. Аз мога да дам някому метод за запознаване с един ангел, понеже ангелите идват на Земята да помагат, когато някой човек има много големи противоречия. Ти, като отидеш да помагаш, запознаваш се с ангела на мястото, дето той е отишъл. Големите мъчнотии са мястото за запознаване с ангелите. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

34. 02 ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Николай Дойнов (1904 - 1997)

1. Външният кръг отговаря на светските хора.
ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА ПОВДИГАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Петте стъпки в повдигането на човешката душа имат връзка с петте планински върха, където на времето си са станали петте велики събития за прогреса на човечеството. Те са: Арарат, Мория, Синай с връх Хорив, Тавор и Голгота. Те са изразени символично в Пентаграма, който представлява синтезиран образ на човешка фигура с разперени встрани ръце и крака - Път към истинския живот. Пентаграмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света, а именно: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг, между самите линии на Пентаграма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора. 3. Третият кръг "Светая Светих" е, който отговаря на Учителите - Великите Посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг от Пентаграма, т.е. за светските хора и за окултните ученици. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане, или по пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие.
към текста >>

2. Средният кръг, между самите линии на Пентаграма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора.
Петте стъпки в повдигането на човешката душа имат връзка с петте планински върха, където на времето си са станали петте велики събития за прогреса на човечеството. Те са: Арарат, Мория, Синай с връх Хорив, Тавор и Голгота. Те са изразени символично в Пентаграма, който представлява синтезиран образ на човешка фигура с разперени встрани ръце и крака - Път към истинския живот. Пентаграмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света, а именно: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг, между самите линии на Пентаграма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора. 3. Третият кръг "Светая Светих" е, който отговаря на Учителите - Великите Посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг от Пентаграма, т.е. за светските хора и за окултните ученици. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане, или по пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, ако са капиталисти; правото на силата на своето знание, ако са учени или правото на силата на своята власт, ако са държавници.
към текста >>

за светските хора и за окултните ученици.
Пентаграмът има три кръга, които отговарят на трите категории хора в света, а именно: 1. Външният кръг отговаря на светските хора. 2. Средният кръг, между самите линии на Пентаграма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора. 3. Третият кръг "Светая Светих" е, който отговаря на Учителите - Великите Посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг от Пентаграма, т.е. за светските хора и за окултните ученици. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане, или по пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, ако са капиталисти; правото на силата на своето знание, ако са учени или правото на силата на своята власт, ако са държавници. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничаване на другите, като понякога ги лишават дори и от живот. Това отношение е най-добре изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистите навсякъде по земята разполагат с труда и живота на ония, които са им подчинени.
към текста >>

Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, ако са капиталисти; правото на силата на своето знание, ако са учени или правото на силата на своята власт, ако са държавници.
2. Средният кръг, между самите линии на Пентаграма, отговаря на учениците на окултизма, които не са светски, а духовни хора. 3. Третият кръг "Светая Светих" е, който отговаря на Учителите - Великите Посветени. Засега може да се говори и то много накратко само за първия и втория кръг от Пентаграма, т.е. за светските хора и за окултните ученици. Тези две категории хора имат по пет стъпки за повдигане, или по пет фази, през които трябва да минат, за да завършат по един цикъл от своето развитие. Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, ако са капиталисти; правото на силата на своето знание, ако са учени или правото на силата на своята власт, ако са държавници. Техният живот е едно угнетяване, едно ограничаване на другите, като понякога ги лишават дори и от живот. Това отношение е най-добре изразено в положението на капиталистите спрямо работниците. Капиталистите навсякъде по земята разполагат с труда и живота на ония, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено символично със знака Сабя. Капиталистите със своите пари, учените със своето знание, държавниците със своята власт - всички те имат силата в своите ръце.
към текста >>

Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е символизиран в Пентаграма със знака Чаша.
Сила груба, егоистична, която служи само за тяхното благоденствие, а не на всички хора. В света обаче съществува един неотменим закон, наречен Закон на кармата, който връща на всекиго онова, което е сторил на другите - било то добро или зло. И когато някой забогатее с пари, със знание или с власт и почне да угнетява другите за своя лична полза, т.е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на гърба си онова, което е сторил на другите. Той ще плати за стореното не един, а четири пъти повече. Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е символизиран в Пентаграма със знака Чаша. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва едно приятно подобрение. Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави.
към текста >>

Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави.
Това второ състояние или втори кръг, който почва за този човек, е символизиран в Пентаграма със знака Чаша. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. След това у него, подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва едно приятно подобрение. Излекуван вече от една болест, той е научил урока си - да живее без да угнетява хората. Това му състояние е символизирано в Пентаграма с Разтворената книга. Човек е прочел от Великата книга на живота един урок, който никога вече няма да забрави. И започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но по съвсем друг начин. Не както по-рано - със Сабята. Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш.
към текста >>

Когато върви с тази Запалена свещ в живота - разумната светлина, която човек трябва да увеличава чрез усъвършенстване - с нея пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта на Сабята.
Защото по-ранното подобрение на живота му се е оказало всъщност влошаване. В процеса на това мислене той вече добива Светилника на живота - Светлината. Защото да мислиш правилно, всъщност значи да светиш. Следователно, той вече знае къде върви и какво върши. Тази фаза от неговото развитие е символизирала в Пентаграма със Запалена свещ. Когато върви с тази Запалена свещ в живота - разумната светлина, която човек трябва да увеличава чрез усъвършенстване - с нея пак придобива влияние и власт над другите, но вече не като властта на Сабята. По-рано е живял, за да взема, а сега със светлината, която сам излъчва, живее, за да дава. И само когато може да дава, може и да владее. Това му състояние, пето по ред, е символизирано в Пентаграма със Скиптър - Законът на правдата. И тъй Сабя и Скиптър са два символа на власт: на светската власт, която убива и взема и на духовната власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт взаимно се изключват.
към текста >>

Само тогава той ще разбере, че още е на първото стъпало на пътя - на широкия светски път, а не на духовния, както може би си е мислил.
И тъй Сабя и Скиптър са два символа на власт: на светската власт, която убива и взема и на духовната власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт взаимно се изключват. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи Сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат Сабята и го поставят на мястото на онези, които е управлявал със Сабята. Само тогава той ще разбере, че още е на първото стъпало на пътя - на широкия светски път, а не на духовния, както може би си е мислил. С този момент, когато човекът запалва светлината на своя собствен ум и добива Скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие, той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос - лице с лице, физически, както е посочено в Пентаграма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа. И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото.
към текста >>

С този момент, когато човекът запалва светлината на своя собствен ум и добива Скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие, той влиза във втория кръг - вече духовен.
Тези два вида власт взаимно се изключват. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи Сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат Сабята и го поставят на мястото на онези, които е управлявал със Сабята. Само тогава той ще разбере, че още е на първото стъпало на пътя - на широкия светски път, а не на духовния, както може би си е мислил. С този момент, когато човекът запалва светлината на своя собствен ум и добива Скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие, той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос - лице с лице, физически, както е посочено в Пентаграма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа. И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него.
към текста >>

За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание.
Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че онзи, който държи Сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той сам ще се увери в това, когато му отнемат Сабята и го поставят на мястото на онези, които е управлявал със Сабята. Само тогава той ще разбере, че още е на първото стъпало на пътя - на широкия светски път, а не на духовния, както може би си е мислил. С този момент, когато човекът запалва светлината на своя собствен ум и добива Скиптъра на знанието, се завършва първия светски цикъл на неговото развитие, той влиза във втория кръг - вече духовен. За да стъпи в духовния път на ученичеството, или на Стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине Тясната врата, за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител Христос - лице с лице, физически, както е посочено в Пентаграма. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа. И пътят на ученика има вече връзка с петте върха, за които споменах в началото. Но само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море.
към текста >>

С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва, като Мойсей на планината Синай на връх Хорив, където получава Заповедите Божии.
Тази вяра е символизирана с планината Арарат, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва, като Мойсей на планината Синай на връх Хорив, където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света.
към текста >>

Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът.
Значи планината Арарат е онази здрава канара, която символизира непоклатимата вяра на ученика. В Свещеното Писание имаме три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази вяра се удостои да бъде наречен Приятел на Бога. Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва, като Мойсей на планината Синай на връх Хорив, където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. Христос казва: "Ако не умрете за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е.
към текста >>

Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е.
Но това високо положение вместо да го направи горделив, толкова го смири, щото той не се подвоуми да принесе в жертва сина си на планината Мория. С такова смирение вече човек напредва бързо по своя духовен път и се изкачва, като Мойсей на планината Синай на връх Хорив, където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. Христос казва: "Ако не умрете за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново. Това вече е "Възкресението от мъртвите", а то става на Голгота. И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката душа.
към текста >>

Христос казва: "Ако не умрете за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е.
Когато ги получава, човек се преобразява и над него слиза Духът. Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. Христос казва: "Ако не умрете за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново. Това вече е "Възкресението от мъртвите", а то става на Голгота. И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката душа. Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него.
към текста >>

за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново.
Това е планината Тавор. Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. Христос казва: "Ако не умрете за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново. Това вече е "Възкресението от мъртвите", а то става на Голгота. И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката душа. Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията.
към текста >>

Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция.
да умре за света. Христос казва: "Ако не умрете за света, нямате живот вечен." Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.е. за всички наслади и удоволствия на светския живот, за да се роди изново. Това вече е "Възкресението от мъртвите", а то става на Голгота. И тъй, планините Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота са петте стъпки на възлизането на човешката душа. Те са петте цикъла в развитието на човека, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по пътя на Христа и ръководен от Него. Всички, които сте чели и постоянно четете окултна литература, знаете за пътя на ученика и посвещенията. Тия пет стъпки не са указани там. Те са стъпки на един път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а път на живото дело, на постоянно творчество. Той е именно пътят на Христа.
към текста >>

35. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.
Христос изискваше това от тях, защото ги учеше, запознаваше ги със законите на духовния свят, разкриваше им Своята космична Същност, което стана например при Преображението, и при всички Негови действия. И когато говореше с книжниците, фарисеите и садукеите в присъствието на учениците, Той винаги застъпваше космичното отношение на въпросите, които се повдигаха. Така, когато садукеите повдигат въпроса за Възкресението, Той им казва, че съществата от духовния свят нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангелите на Небето. С това Той им изнася какво е състоянието на душите в Космоса. Когато говори с фарисеите за отношението между мъжа и жената и за развода, Той пак казва: Първоначално не е било така. Това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва. Тук пак говори за първичните, космични отношения и за нещо свръхземно. Учениците трябваше да познаят в Христа Неговата космическа Същност, да Го познаят като едно Велико космично Същество, слязло на Земята да даде един нов импулс на човешкото развитие. Но за да може да проведе този импулс, Той трябва да мине през Голгота, за което Той многократно им говори. Еврейските ръководители - първосвещениците, книжниците и фарисеите трябваше да видят в Него, на основание на древните Писания, сина Да видов, което значи, че Той е плодът на целия еврейски народ. Те трябваше да разберат, че Христос е вътрешно свързан със същността на това, което е дошло в еврейския народ с Давид; че Христос има една мисия, която означава върховната точка на мисията на целия еврейски народ.
към текста >>

Познаха ли те, че между тях има Един, Който не беше само това, което техният външен поглед виждаше като човек, но Който беше в една аура, чрез която на Земята се вливаха космически сили и космически закони?
Пилат Го счита за духовен цар на юдеите и затова Го пита: Ти цар на юдеите ли си? В лицето на Пилат римляните трябваше да разберат, че заедно с учението на Христа, юдейската култура се разнася по цялата Римска империя. Значи учениците трябваше да познаят в Исус кос-мичната същност на Христа; юдеите трябваше да познаят в Него Давидовия син, а римляните трябваше да познаят в Негово лице Този, Който става причина юдейската култура да проникне в света. Разглеждайки този въпрос, Щайнер казва: "Първият въпрос, надраснали ли са апостолите, избраните ученици, в своето разбиране народа? Познават ли те Исус Христос като космически Дух? Познаха ли те, че между тях има Един, Който не беше само това, което техният външен поглед виждаше като човек, но Който беше в една аура, чрез която на Земята се вливаха космически сили и космически закони? " "Че Христос изискваше от тях това разбиране, това ясно е изразено в Евангелието. Защото, когато дойдоха двамата ученици, синовете Заведееви и поискаха единият да стои от дясната Му страна, а другият отляво, Той каза: "Не знаете, Що искате. Можете ли да пиете Чашата, която Аз пия и да се кръстите с Кръщението, с което Аз ще бъда кръстен? " (11,38).
към текста >>

Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено.
Същественото на това място е слепотата, а не изцелението и колко малко е бил разбран Христос, това виждаме веднага..." По-нататък навсякъде може да намерите как Той говори за това, че Космическото прониква и се вживява в човешката индивидуалност. Той говори фактически за Космичното, когато говори за Безсмъртието. И отново е важно, че тук то е вградено композиционно в онази връзка, където Христос трябва да се яви като син Давидов: че Бог е Бог на живите, а не на мъртвите; че Бог е Бог на Авраам, на Исаак и на Яков." (12,26-27) Защото Авраам, Исаак и Яков продължават, всеки един от тях, да живеят в следващите поколения, в други форми, защото Бог живее в тяхната индивидуалност. Но това е още по-силно подчертано там, където се говори за човека, какво дреме в него и трябва да бъде пробудено. Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ. Тогава как да е негов син?
към текста >>

" Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род.
Там се казва, че не се касае само за физическия син Давидов, защото самият Давид говори за Господа, а не за физическия син. (12,35-,3) "И като поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син. Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ. Тогава как да е негов син? " Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род. "Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края на Евангелието на Марко едно място, на което не се обръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но когато бъде разбрано, то действа потресаващо на душата. То е онова място, където се говори, че Христос е предаден сега на светските сили, че ще бъде съден и че ще се търси основание да бъде осъден. Преди това място бе казано, какво е извършил Той в храма, изгони среброменителите и разтури масите им, където бе говорил твърде смели слова, но затова не Му се случи нищо. Той изрично обръща внимание на това: " Всичко това вие чухте и сега, когато се намирам пред вас, търсите лъжливи свидетелства против Мене, хванахте Ме чрез един предател с обикновени средства, както хващат човек, който е извършил тежко престъпление, когато се намирах сред вас в храма". Това е едно потресаващо място.
към текста >>

То е онова място, където се говори, че Христос е предаден сега на светските сили, че ще бъде съден и че ще се търси основание да бъде осъден.
Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ: Седни отдясно Ми, докле положа враговете Ти на Твое подножие". Сам Давид Го нарича Господ. Тогава как да е негов син? " Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род. "Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края на Евангелието на Марко едно място, на което не се обръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но когато бъде разбрано, то действа потресаващо на душата. То е онова място, където се говори, че Христос е предаден сега на светските сили, че ще бъде съден и че ще се търси основание да бъде осъден. Преди това място бе казано, какво е извършил Той в храма, изгони среброменителите и разтури масите им, където бе говорил твърде смели слова, но затова не Му се случи нищо. Той изрично обръща внимание на това: " Всичко това вие чухте и сега, когато се намирам пред вас, търсите лъжливи свидетелства против Мене, хванахте Ме чрез един предател с обикновени средства, както хващат човек, който е извършил тежко престъпление, когато се намирах сред вас в храма". Това е едно потресаващо място. Защото на нас ни се дава да разберем, че общо взето навсякъде Христос действа така, че не могат да сторят нищо против Него. Не трябва ли да се запитаме тук защо?
към текста >>

Той изрично обръща внимание на това: " Всичко това вие чухте и сега, когато се намирам пред вас, търсите лъжливи свидетелства против Мене, хванахте Ме чрез един предател с обикновени средства, както хващат човек, който е извършил тежко престъпление, когато се намирах сред вас в храма".
Тогава как да е негов син? " Оттук се вижда, че се говори за Господа в индивидуалността на човека, на Господа, Който живее в човека, за това, което трябваше да се разцъфти от Давидовия род. "Нека изтъкнем още едно място: потърсете към края на Евангелието на Марко едно място, на което не се обръща внимание при четенето, когато то не се разбира; но когато бъде разбрано, то действа потресаващо на душата. То е онова място, където се говори, че Христос е предаден сега на светските сили, че ще бъде съден и че ще се търси основание да бъде осъден. Преди това място бе казано, какво е извършил Той в храма, изгони среброменителите и разтури масите им, където бе говорил твърде смели слова, но затова не Му се случи нищо. Той изрично обръща внимание на това: " Всичко това вие чухте и сега, когато се намирам пред вас, търсите лъжливи свидетелства против Мене, хванахте Ме чрез един предател с обикновени средства, както хващат човек, който е извършил тежко престъпление, когато се намирах сред вас в храма". Това е едно потресаващо място. Защото на нас ни се дава да разберем, че общо взето навсякъде Христос действа така, че не могат да сторят нищо против Него. Не трябва ли да се запитаме тук защо? Той действа така, че показва по един превъзходен начин какъв голям преврат е настъпил в развитието на света, като казва " Първите ще бъдат последни и последните - първи". Като се има предвид ученията, които Старият Завет съдържа и се разбират тия учения, това, което Христос казва, трябва да изглежда ужасно и въпреки това Той го казва открито, без да могат да Му направят нещо.
към текста >>

А след това Го хващат нощем и в мъгла, чрез предателството на Юда и човек остава с впечатление, че това хващане твърде много прилича на истински крамол.
Това е едно потресаващо място. Защото на нас ни се дава да разберем, че общо взето навсякъде Христос действа така, че не могат да сторят нищо против Него. Не трябва ли да се запитаме тук защо? Той действа така, че показва по един превъзходен начин какъв голям преврат е настъпил в развитието на света, като казва " Първите ще бъдат последни и последните - първи". Като се има предвид ученията, които Старият Завет съдържа и се разбират тия учения, това, което Христос казва, трябва да изглежда ужасно и въпреки това Той го казва открито, без да могат да Му направят нещо. А след това Го хващат нощем и в мъгла, чрез предателството на Юда и човек остава с впечатление, че това хващане твърде много прилича на истински крамол. Има нещо потресаващо на това място. "А предателят бе уговорил с тях знак и бе казал: когото целуна, Той е, Него хванете и Го заведете под строга охрана. И като дойде приближи се до Него и каза: Учителю! И Го целуна. А те сложиха ръка на Него и Го хванаха.
към текста >>

И Той изпраща двама от учениците Си и им казва: Идете в града и ще срещнете човек, който носи стомна с вода, вървете подир него.
Навсякъде Христос е свързан с една простираща се надалеч действаща аура. Тази действаща аура беше налице чрез това, че Той беше свързан с хората, които бе избрал. И тя беше налице дотогава, докато Той беше свързан с тях". Сега ще предам описанието на Евангелието за Тайната Вечеря и за Гетсимания, и след това ще продължа обясненията на Щайнер върху тях. От 12-ти стих на 14-та глава нататък е казано: "А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертвите за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем да приготвим да ядеш пасхата? И Той изпраща двама от учениците Си и им казва: Идете в града и ще срещнете човек, който носи стомна с вода, вървете подир него. Гдето влезе, речете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасха с учениците Си. И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова, там ни пригответе. И тъй учениците излязоха и дойдоха в града. И намериха, както им беше казал и приготвиха пасхата. И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.
към текста >>

Но горко на този човек, чрез когото Човешкия Син се предава.
И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте. И като седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. Те започнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него. Но горко на този човек, чрез когото Човешкия Син се предава. Добре би било за този човек, ако не бе се родил. И като ядяха, Исус взе хляба и като благослови, разчупи го и като им даде, рече: Вземете, това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови я и даде им. И те всички пиха от нея. И рече им: Това е моята кръв на Новия Завет, която се раздава за мнозина.
към текста >>

Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
И като седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. Те започнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него. Но горко на този човек, чрез когото Човешкия Син се предава. Добре би било за този човек, ако не бе се родил. И като ядяха, Исус взе хляба и като благослови, разчупи го и като им даде, рече: Вземете, това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови я и даде им. И те всички пиха от нея. И рече им: Това е моята кръв на Новия Завет, която се раздава за мнозина. Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато го пия наново в Божието Царство.
към текста >>

Тогава аурата постепенно се оттегли от човека Исус от Назарет и все по-отчуждени останаха Христос и Син Человечески, Исус от Назарет.
Сега ще продължа да цитирам обясненията на Щайнер оттам, откъдето ги прекъснах, за да дам текста от Евангелието за Тайната Вечеря и Гетсимания, които са предмет на обясненията. От казаното по-рано и от текста на самото Евангелие се вижда, че Христос се моли да Го отмине тази Чаша. Но както вече изтъкнах, Той се моли не да бъде отменена Голгота, но учениците да бъдат будни, за да вземат участие във Великото дело, което Той извършва. И Щайнер продължава: "Чашата не отмина. Избраните ученици не проявиха никакво разбиране. Тогава аурата постепенно се оттегли от човека Исус от Назарет и все по-отчуждени останаха Христос и Син Человечески, Исус от Назарет. Все по-самотен остана Исус от Назарет към края на своя живот и все по-слабо беше свързан с него Христос. Докато в момента, описан в Евангелието като "избиване на кървава пот" в Гетсимания, Христос, Космическият елемент, беше напълно свързан с Исус от Назарет, сега чрез неразбирането, проявено от страна на хората, тази връзка се разслабва. И докато по-рано космическият Христос действаше в храма и изгони оттам търговците, и изрече най-мощните учения, и не стана нищо, сега преследвачите можаха да се доближат, когато Исус от Назарет се намираше вече в една разслабена връзка с Христа. Ние виждаме, че Космическият елемент все още съществува, но Той е все по-малко свързан със Сина Человечески. Това прави едно потресаващо впечатление.
към текста >>

Пред съдниците сега стои един самотен човек, който преди това беше проникнат от космическия Христос.
Ето защо, когато става въпрос за Христовото събитие като космически факт, в никое друго Евангелие не е така силно изразено, че в онзи момент, когато в тяхното неразбиране хората хванаха Сина Человечески, от ръцете им се изплъзна младият Космически елемент, който от това време насам се включи като импулс в развитието на Земята. Това е представено от младия момък, който им се изплъзна, когато го хванаха и той остави дрехата си и избяга. В тяхните ръце остана само Синът Человечески, Исус от Назарет. Това ясно е подчертано в Евангелието на Марко. Но как стои въпросът с младия Космически елемент? Пред съдниците сега стои един самотен човек, който преди това беше проникнат от космическия Христос. Той стои пред тях като един престъпник и онези, които трябваше да го разберат, избягаха. "И всички Го изоставиха и избягаха" - се казва в 50-ти стих на 15-та глава. По-нататък, в 51вистих е казано: "И следваше Го някой си момък, който носеше тънка ленена дреха на голото тяло и те го хванаха, а той остави дрехата си в ръцете им и избяга гол". Кой е този момък, който се изплъзва от ръцете на гони-телите? Кой е този, който върви след Исус почти необлечен и след това гол побягва?
към текста >>

Новият импулс не запазва нищо от това, което старите епохи са могли да увият около човека.
По-нататък, в 51вистих е казано: "И следваше Го някой си момък, който носеше тънка ленена дреха на голото тяло и те го хванаха, а той остави дрехата си в ръцете им и избяга гол". Кой е този момък, който се изплъзва от ръцете на гони-телите? Кой е този, който върви след Исус почти необлечен и след това гол побягва? Това е Космическият импулс, който се изплъзва, който се намира само в една разхлабена връзка със Сина Человечески. 51-ви и 52-ри стих се крие много нещо. Новият импулс не запазва нищо от това, което старите епохи са могли да увият около човека. Той няма нищо общо със старото. Новият космичен импулс е съвършено гол. Той остава при Исус от Назарет и ние отново го намираме в 16-та глава, когато жените търсят възкръсналия Исус". "15-та глава започва с това, че главните свещеници и старейшините предават Исус на Пилат. Пилат Го пита: " Ти юдейски цар ли си?
към текста >>

А стотникът, който стоеше до Него, като видя, че извика така, рече: Наистина, този човек беше Божи Син".
Един от разпънатите разбойници Го ругаеше". "А на шестия час настана тъмнина по цялата Земя и трая до деветия час. И на деветия час Исус извика със силен глас: " Елои, Елои, Лама Савахтани" , което значи Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?... и Исус, като издаде силен вик, издъхна. И завесата на храма се раздра отгоре до долу. А стотникът, който стоеше до Него, като видя, че извика така, рече: Наистина, този човек беше Божи Син". И много от жените, които са ходили с Него, са стояли настрана и са плачели. Между тях е и Мария Магдалина. "И когато се свечери, понеже беше приготвителен ден, сиреч срещу съботата, дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието Царство, и осмели се да влезе при Пилата и да поиска тялото Исусово. Пилат се почуди как толкова скоро е издъхнал, но като се увери от стотника, му разреши да снеме тялото Исусово. И той купи плащеницата и го сне, обви го в плащеницата и положи го в гроба, който бе изсечен в скала и превали камък върху гробната врата.
към текста >>

36. 5. ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са от света, затова светски говорят и светът тях слуша." /4;4-5/.
"И който пази Неговите заповеди, пребъдва в Бога и Бог в Него; и по това познаваме, че Той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал." /3;24/. "Възлюблени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете, дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света." /4;1/. "По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя (Исуса), не е от Бога. И това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде и сега е вече в света." /4;2-3/. "Вие сте от Бога, дечица, и победили сте света, защото по-велик е Оня, Който е във вас, отколкото онзи, който е в света. Те са от света, затова светски говорят и светът тях слуша." /4;4-5/. "Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме Духа на Истината от духа на заблудата." /4:6/. "Възлюблени, да любим един другиго, защото Любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е Любов." /4;7-8/. "В това се яви Божията Любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него." /4;9/.
към текста >>

Такъв човек е измамник и антихрист."/7/.
"Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме Истинния Бог; и ние сме в Истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е Истинският Бог и Вечният Живот." /5;20/. Във второто и третото Послания няма нищо ново, а само повтаря някои неща, които е казал в Първото послание, затова няма да се спирам на тях. Ще дам някои мисли от Второто послание, които имат значение и днес. "Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист."/7/. "Ако някой дойде при вас и не носи това учение, недейте го приема в къщи и не го поздравявайте, защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела." /10-11/. И днес има такива, които минават за окултисти, които не приемат, че Христос е дошъл в плът в тялото на Исуса. Всички цитирани мисли от апостол Йоан са много дълбоки и имат нужда от обяснение, но няма да го направя. Това са окултни истини, които могат да бъдат разбрани само в светлината на Окултната наука. А окултни истини са тези, които са плод на вдъхновение или откровение, на ясновидство, на връзка с духовните същества, а не са плод на сетивните възприятия и интелекта.
към текста >>

37. IV. КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек напредва в пътя на своето развитие, когато следва Пътя, начертан от Великите Водачи и Учители на човечеството, които му сочат целта, която има да постигне.
Но душите не са приковани към дадена раса. Щом телата на дадена раса не им дават условия, отговарящи на тяхната степен на развитие, те напущат тази раса и минават в друга, по-напреднала, която им дава условие за развитие и прогрес. Но една душа, която е придобила само дефектите, отрицателните страни на расата си, в която няма никакъв духовен прогрес, се задържа в тази раса по силата на собствената си тежест. Тя ще се преражда още много пъти в тази раса. Такива души упражняват върху тялото на расата едно влияние, което забавя развитието на расата. Човек напредва в пътя на своето развитие, когато следва Пътя, начертан от Великите Водачи и Учители на човечеството, които му сочат целта, която има да постигне. Ако един човек отблъсне своя Водач, който му посочва Пътя на прогреса, той остава назад от своята раса, не може да напредва и да я задмине. Такъв човек остава пленник на своята раса. Той ще бъде осъден да се връща в нея безспирно. Този закон ни е показан от легендата за скитника евреин Ахасферус, който е принуден да се връща винаги в същата раса, защото навремето е отблъснал Христа, Великия Водач на човечеството. Така че никоя душа не е закрепена в една раса без нейна вина.
към текста >>

Ако един човек отблъсне своя Водач, който му посочва Пътя на прогреса, той остава назад от своята раса, не може да напредва и да я задмине.
Щом телата на дадена раса не им дават условия, отговарящи на тяхната степен на развитие, те напущат тази раса и минават в друга, по-напреднала, която им дава условие за развитие и прогрес. Но една душа, която е придобила само дефектите, отрицателните страни на расата си, в която няма никакъв духовен прогрес, се задържа в тази раса по силата на собствената си тежест. Тя ще се преражда още много пъти в тази раса. Такива души упражняват върху тялото на расата едно влияние, което забавя развитието на расата. Човек напредва в пътя на своето развитие, когато следва Пътя, начертан от Великите Водачи и Учители на човечеството, които му сочат целта, която има да постигне. Ако един човек отблъсне своя Водач, който му посочва Пътя на прогреса, той остава назад от своята раса, не може да напредва и да я задмине. Такъв човек остава пленник на своята раса. Той ще бъде осъден да се връща в нея безспирно. Този закон ни е показан от легендата за скитника евреин Ахасферус, който е принуден да се връща винаги в същата раса, защото навремето е отблъснал Христа, Великия Водач на човечеството. Така че никоя душа не е закрепена в една раса без нейна вина. Никоя душа не ще бъде задължена да остане в един организъм на равнището на нашата епоха, ако тази душа не заслужава това.
към текста >>

Такъв човек остава пленник на своята раса.
Но една душа, която е придобила само дефектите, отрицателните страни на расата си, в която няма никакъв духовен прогрес, се задържа в тази раса по силата на собствената си тежест. Тя ще се преражда още много пъти в тази раса. Такива души упражняват върху тялото на расата едно влияние, което забавя развитието на расата. Човек напредва в пътя на своето развитие, когато следва Пътя, начертан от Великите Водачи и Учители на човечеството, които му сочат целта, която има да постигне. Ако един човек отблъсне своя Водач, който му посочва Пътя на прогреса, той остава назад от своята раса, не може да напредва и да я задмине. Такъв човек остава пленник на своята раса. Той ще бъде осъден да се връща в нея безспирно. Този закон ни е показан от легендата за скитника евреин Ахасферус, който е принуден да се връща винаги в същата раса, защото навремето е отблъснал Христа, Великия Водач на човечеството. Така че никоя душа не е закрепена в една раса без нейна вина. Никоя душа не ще бъде задължена да остане в един организъм на равнището на нашата епоха, ако тази душа не заслужава това. По силата на този закон, душите от епохата на Войната на всички против всички, от края на нашата Пета раса, които се вслушват в гласа на своите Духовни Ръководители, ще могат да преживеят голямата катастрофа на Войната на всички против всички, и ще се появят в нови тела, твърде различаващи се от сегашните, както сегашните се различават от телата на атлантците.
към текста >>

След Войната на всички против всички човек ще бъде съвсем различен от сегашния човек.
Той ще бъде осъден да се връща в нея безспирно. Този закон ни е показан от легендата за скитника евреин Ахасферус, който е принуден да се връща винаги в същата раса, защото навремето е отблъснал Христа, Великия Водач на човечеството. Така че никоя душа не е закрепена в една раса без нейна вина. Никоя душа не ще бъде задължена да остане в един организъм на равнището на нашата епоха, ако тази душа не заслужава това. По силата на този закон, душите от епохата на Войната на всички против всички, от края на нашата Пета раса, които се вслушват в гласа на своите Духовни Ръководители, ще могат да преживеят голямата катастрофа на Войната на всички против всички, и ще се появят в нови тела, твърде различаващи се от сегашните, както сегашните се различават от телата на атлантците. След Войната на всички против всички човек ще бъде съвсем различен от сегашния човек. В наши дни човек може да храни лоши мисли и чувства без никой да знае това, също и добри мисли и чувства. Физиономията не всякога издава това. Но няма да бъде така в следващата Шеста коренна раса. Тогава човек ще отразява цялата си душа, такава каквато е, върху челото, лицето и цялата си фигура. Там ще бъде написано дали е добър или зъл.
към текста >>

В наши дни човек може да храни лоши мисли и чувства без никой да знае това, също и добри мисли и чувства.
Този закон ни е показан от легендата за скитника евреин Ахасферус, който е принуден да се връща винаги в същата раса, защото навремето е отблъснал Христа, Великия Водач на човечеството. Така че никоя душа не е закрепена в една раса без нейна вина. Никоя душа не ще бъде задължена да остане в един организъм на равнището на нашата епоха, ако тази душа не заслужава това. По силата на този закон, душите от епохата на Войната на всички против всички, от края на нашата Пета раса, които се вслушват в гласа на своите Духовни Ръководители, ще могат да преживеят голямата катастрофа на Войната на всички против всички, и ще се появят в нови тела, твърде различаващи се от сегашните, както сегашните се различават от телата на атлантците. След Войната на всички против всички човек ще бъде съвсем различен от сегашния човек. В наши дни човек може да храни лоши мисли и чувства без никой да знае това, също и добри мисли и чувства. Физиономията не всякога издава това. Но няма да бъде така в следващата Шеста коренна раса. Тогава човек ще отразява цялата си душа, такава каквато е, върху челото, лицето и цялата си фигура. Там ще бъде написано дали е добър или зъл. Цялото му тяло ще носи печата на неговото вътрешно естество.
към текста >>

Тогава човек ще отразява цялата си душа, такава каквато е, върху челото, лицето и цялата си фигура.
По силата на този закон, душите от епохата на Войната на всички против всички, от края на нашата Пета раса, които се вслушват в гласа на своите Духовни Ръководители, ще могат да преживеят голямата катастрофа на Войната на всички против всички, и ще се появят в нови тела, твърде различаващи се от сегашните, както сегашните се различават от телата на атлантците. След Войната на всички против всички човек ще бъде съвсем различен от сегашния човек. В наши дни човек може да храни лоши мисли и чувства без никой да знае това, също и добри мисли и чувства. Физиономията не всякога издава това. Но няма да бъде така в следващата Шеста коренна раса. Тогава човек ще отразява цялата си душа, такава каквато е, върху челото, лицето и цялата си фигура. Там ще бъде написано дали е добър или зъл. Цялото му тяло ще носи печата на неговото вътрешно естество. Тогава човечеството ще бъде разделено на две групи - тези, които са се вслушвали в гласа на своите Духовни Водачи и са облагородили душите и сърцата си и са просветили умовете си. Техният възвишен духовен живот ще бъде отпечатан върху физиономията им, подчертан в техните жестове и във всяко тяхно движение. Другите - отвърнали се от духовния живот, представени от Лаодикийеката Църква, ни топли, ни студени, отдадени само на материалния живот и нямайки никакви духовни интереси, ще отпаднат от еволюцията и ще останат в закъснелите в развитието си тела.
към текста >>

Би могло да се каже, че човекът е съдържал в себе си цялото животинско царство във времето, когато той е бил още в духовните светове, когато е бил още дух.
След това, във времето, което нарекохме Полярна раса, слиза до етерния свят. След това, в така наречената Хиперборейска раса, слиза във въздушното пространство, и така, чрез постепенно уплътняване, слиза към гъстата материя, като най-първо се развива във водната стихия, която още е примесена с въздуха, и впоследствие, с явяването на сушата, излиза на нея. В това слизане човечеството върви колективно, като един общ организъм, в който са включени всички индивидуални души. Тук е включено и цялото животинско царство, което намираме днес на Земята. Животните представят един от деградиралите клонове на голямото дърво на човечеството. Би могло да се каже, че човекът е съдържал в себе си цялото животинско царство във времето, когато той е бил още в духовните светове, когато е бил още дух. Всички животни в техните многообразни форми, не представят в основата си нищо друго, освен човешки импулси, предварително кондензирани в техните форми. Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят. Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела. Ето защо, човек е могъл да еволюира и в своята еволюция е могъл да задмине, като се е кондензирал на Земята едва тогава, когато тя му е позволила да облече тяло, което съответства на неговия дух. Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане.
към текста >>

Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят.
В това слизане човечеството върви колективно, като един общ организъм, в който са включени всички индивидуални души. Тук е включено и цялото животинско царство, което намираме днес на Земята. Животните представят един от деградиралите клонове на голямото дърво на човечеството. Би могло да се каже, че човекът е съдържал в себе си цялото животинско царство във времето, когато той е бил още в духовните светове, когато е бил още дух. Всички животни в техните многообразни форми, не представят в основата си нищо друго, освен човешки импулси, предварително кондензирани в техните форми. Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят. Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела. Ето защо, човек е могъл да еволюира и в своята еволюция е могъл да задмине, като се е кондензирал на Земята едва тогава, когато тя му е позволила да облече тяло, което съответства на неговия дух. Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане. Инстинктите на доброто и злото, на интелигентността и глупостта, на красотата и грозотата, които човек носи в себе си, са кълнове на напредък или назадничавосг. Също така, както се е откъснало животинското царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел.
към текста >>

Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела.
Тук е включено и цялото животинско царство, което намираме днес на Земята. Животните представят един от деградиралите клонове на голямото дърво на човечеството. Би могло да се каже, че човекът е съдържал в себе си цялото животинско царство във времето, когато той е бил още в духовните светове, когато е бил още дух. Всички животни в техните многообразни форми, не представят в основата си нищо друго, освен човешки импулси, предварително кондензирани в техните форми. Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят. Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела. Ето защо, човек е могъл да еволюира и в своята еволюция е могъл да задмине, като се е кондензирал на Земята едва тогава, когато тя му е позволила да облече тяло, което съответства на неговия дух. Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане. Инстинктите на доброто и злото, на интелигентността и глупостта, на красотата и грозотата, които човек носи в себе си, са кълнове на напредък или назадничавосг. Също така, както се е откъснало животинското царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел. Така че, в бъдеще не ще се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора от лошата раса, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват.
към текста >>

Ето защо, човек е могъл да еволюира и в своята еволюция е могъл да задмине, като се е кондензирал на Земята едва тогава, когато тя му е позволила да облече тяло, което съответства на неговия дух.
Животните представят един от деградиралите клонове на голямото дърво на човечеството. Би могло да се каже, че човекът е съдържал в себе си цялото животинско царство във времето, когато той е бил още в духовните светове, когато е бил още дух. Всички животни в техните многообразни форми, не представят в основата си нищо друго, освен човешки импулси, предварително кондензирани в техните форми. Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят. Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела. Ето защо, човек е могъл да еволюира и в своята еволюция е могъл да задмине, като се е кондензирал на Земята едва тогава, когато тя му е позволила да облече тяло, което съответства на неговия дух. Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане. Инстинктите на доброто и злото, на интелигентността и глупостта, на красотата и грозотата, които човек носи в себе си, са кълнове на напредък или назадничавосг. Също така, както се е откъснало животинското царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел. Така че, в бъдеще не ще се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора от лошата раса, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват. Но всичко това, което става в течение на развитието на човечеството, не е случайно, а си има свое значение и дълбок смисъл.
към текста >>

Инстинктите на доброто и злото, на интелигентността и глупостта, на красотата и грозотата, които човек носи в себе си, са кълнове на напредък или назадничавосг.
Всички животни в техните многообразни форми, не представят в основата си нищо друго, освен човешки импулси, предварително кондензирани в техните форми. Това, което понастоящем е духовно в астралното тяло на човека, животинските форми го представят във физическия свят. Човек е запазил в своето астрално тяло импулсите и страстите, които животните са въплътили в своите тела. Ето защо, човек е могъл да еволюира и в своята еволюция е могъл да задмине, като се е кондензирал на Земята едва тогава, когато тя му е позволила да облече тяло, което съответства на неговия дух. Но ако човешкото същество е елиминирало от себе си низшите форми, то все пак съдържа в себе си упадъчен елемент, който също трябва да бъде елиминиран, един клон от който се намира на път към израждане. Инстинктите на доброто и злото, на интелигентността и глупостта, на красотата и грозотата, които човек носи в себе си, са кълнове на напредък или назадничавосг. Също така, както се е откъснало животинското царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел. Така че, в бъдеще не ще се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора от лошата раса, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват. Но всичко това, което става в течение на развитието на човечеството, не е случайно, а си има свое значение и дълбок смисъл. Така, елиминирането на животинските форми е било действително една необходимост за човечеството. Всяка форма, откъсвайки се от духовното течение, което един ден е трябвало да стигне до човека, го е облекчавало и то е напредвало в своята еволюция.
към текста >>

Всяка форма, откъсвайки се от духовното течение, което един ден е трябвало да стигне до човека, го е облекчавало и то е напредвало в своята еволюция.
Инстинктите на доброто и злото, на интелигентността и глупостта, на красотата и грозотата, които човек носи в себе си, са кълнове на напредък или назадничавосг. Също така, както се е откъснало животинското царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел. Така че, в бъдеще не ще се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора от лошата раса, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват. Но всичко това, което става в течение на развитието на човечеството, не е случайно, а си има свое значение и дълбок смисъл. Така, елиминирането на животинските форми е било действително една необходимост за човечеството. Всяка форма, откъсвайки се от духовното течение, което един ден е трябвало да стигне до човека, го е облекчавало и то е напредвало в своята еволюция. Вместо да въплъщава в себе си всички страсти, разпространени днес в общността на животинския свят, човек е бил освободен от тях и е могъл да еволюира и да се изкачва по-нависоко. Човек е могъл да се издигне до равнището, което заема в Творението, благодарение на това, че се е освободил от баласта на формите, които са се появили на Земята преди него. Той ги е отхвърлил чрез последователно елиминиране, за да достигне състояния по-съвършени от техните. Така човешката природа е прогресирала. В бъдеще тя ще достигне едно по-високо равнище, когато ще елиминира от себе си едно ново царство - расата на лошите хора.
към текста >>

Вместо да въплъщава в себе си всички страсти, разпространени днес в общността на животинския свят, човек е бил освободен от тях и е могъл да еволюира и да се изкачва по-нависоко.
Също така, както се е откъснало животинското царство, така и расата на изостаналите, на низшите човеци, които носят на челото, на лицето и тялото си отпечатъка на злото, което живее в тях, ще се откъсне от човечеството, което ще трябва да напредва към Духа и да стигне крайната цел. Така че, в бъдеще не ще се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора от лошата раса, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват. Но всичко това, което става в течение на развитието на човечеството, не е случайно, а си има свое значение и дълбок смисъл. Така, елиминирането на животинските форми е било действително една необходимост за човечеството. Всяка форма, откъсвайки се от духовното течение, което един ден е трябвало да стигне до човека, го е облекчавало и то е напредвало в своята еволюция. Вместо да въплъщава в себе си всички страсти, разпространени днес в общността на животинския свят, човек е бил освободен от тях и е могъл да еволюира и да се изкачва по-нависоко. Човек е могъл да се издигне до равнището, което заема в Творението, благодарение на това, че се е освободил от баласта на формите, които са се появили на Земята преди него. Той ги е отхвърлил чрез последователно елиминиране, за да достигне състояния по-съвършени от техните. Така човешката природа е прогресирала. В бъдеще тя ще достигне едно по-високо равнище, когато ще елиминира от себе си едно ново царство - расата на лошите хора. Всички качества, които човек притежава сега, се дължат на това, че е отхвърлил от себе си известни животински форми, които той не е желал.
към текста >>

Човек е могъл да се издигне до равнището, което заема в Творението, благодарение на това, че се е освободил от баласта на формите, които са се появили на Земята преди него.
Така че, в бъдеще не ще се виждат само животни, чиито форми ни напомнят човешките страсти, но ще се виждат също така и хора от лошата раса, въплъщаващи в чертите си инстинктите на злото, които инстинкти в наши дни могат да се прикриват. Но всичко това, което става в течение на развитието на човечеството, не е случайно, а си има свое значение и дълбок смисъл. Така, елиминирането на животинските форми е било действително една необходимост за човечеството. Всяка форма, откъсвайки се от духовното течение, което един ден е трябвало да стигне до човека, го е облекчавало и то е напредвало в своята еволюция. Вместо да въплъщава в себе си всички страсти, разпространени днес в общността на животинския свят, човек е бил освободен от тях и е могъл да еволюира и да се изкачва по-нависоко. Човек е могъл да се издигне до равнището, което заема в Творението, благодарение на това, че се е освободил от баласта на формите, които са се появили на Земята преди него. Той ги е отхвърлил чрез последователно елиминиране, за да достигне състояния по-съвършени от техните. Така човешката природа е прогресирала. В бъдеще тя ще достигне едно по-високо равнище, когато ще елиминира от себе си едно ново царство - расата на лошите хора. Всички качества, които човек притежава сега, се дължат на това, че е отхвърлил от себе си известни животински форми, които той не е желал. Елиминирайки една или друга животинска форма, човек е придобивал една или друга способност или добродетел.
към текста >>

Всички качества, които човек притежава сега, се дължат на това, че е отхвърлил от себе си известни животински форми, които той не е желал.
Вместо да въплъщава в себе си всички страсти, разпространени днес в общността на животинския свят, човек е бил освободен от тях и е могъл да еволюира и да се изкачва по-нависоко. Човек е могъл да се издигне до равнището, което заема в Творението, благодарение на това, че се е освободил от баласта на формите, които са се появили на Земята преди него. Той ги е отхвърлил чрез последователно елиминиране, за да достигне състояния по-съвършени от техните. Така човешката природа е прогресирала. В бъдеще тя ще достигне едно по-високо равнище, когато ще елиминира от себе си едно ново царство - расата на лошите хора. Всички качества, които човек притежава сега, се дължат на това, че е отхвърлил от себе си известни животински форми, които той не е желал. Елиминирайки една или друга животинска форма, човек е придобивал една или друга способност или добродетел. Така, Окултната наука твърди, че ако природата на коня не се е била появила в еволюцията, ако конската форма в природата не е била елиминирана от човешкото естество, ние никога не бихме достигнали интелигентността. Тази връзка и зависимост е била позната на древните посветени Ръководители на човечеството. Някои племена изпитват към коня особена обич. Това е едно вътрешно чувство на признателност за това, което човек дължи на коня.
към текста >>

Елиминирайки една или друга животинска форма, човек е придобивал една или друга способност или добродетел.
Човек е могъл да се издигне до равнището, което заема в Творението, благодарение на това, че се е освободил от баласта на формите, които са се появили на Земята преди него. Той ги е отхвърлил чрез последователно елиминиране, за да достигне състояния по-съвършени от техните. Така човешката природа е прогресирала. В бъдеще тя ще достигне едно по-високо равнище, когато ще елиминира от себе си едно ново царство - расата на лошите хора. Всички качества, които човек притежава сега, се дължат на това, че е отхвърлил от себе си известни животински форми, които той не е желал. Елиминирайки една или друга животинска форма, човек е придобивал една или друга способност или добродетел. Така, Окултната наука твърди, че ако природата на коня не се е била появила в еволюцията, ако конската форма в природата не е била елиминирана от човешкото естество, ние никога не бихме достигнали интелигентността. Тази връзка и зависимост е била позната на древните посветени Ръководители на човечеството. Някои племена изпитват към коня особена обич. Това е едно вътрешно чувство на признателност за това, което човек дължи на коня. Митологията ни представя под формата на Кентавър състоянието на човека, когато е бил още свързан с качествата, намиращи се у коня, за да припомни на човека това, което той е бил и което трябва да отхвърли от себе си, за да стане това, което е той днес.
към текста >>

Това е едно вътрешно чувство на признателност за това, което човек дължи на коня.
Всички качества, които човек притежава сега, се дължат на това, че е отхвърлил от себе си известни животински форми, които той не е желал. Елиминирайки една или друга животинска форма, човек е придобивал една или друга способност или добродетел. Така, Окултната наука твърди, че ако природата на коня не се е била появила в еволюцията, ако конската форма в природата не е била елиминирана от човешкото естество, ние никога не бихме достигнали интелигентността. Тази връзка и зависимост е била позната на древните посветени Ръководители на човечеството. Някои племена изпитват към коня особена обич. Това е едно вътрешно чувство на признателност за това, което човек дължи на коня. Митологията ни представя под формата на Кентавър състоянието на човека, когато е бил още свързан с качествата, намиращи се у коня, за да припомни на човека това, което той е бил и което трябва да отхвърли от себе си, за да стане това, което е той днес. Всяка човешка раса е преминала последователно през всички културни епохи на миналото. Така всички души са минали през Индуската културна епоха, всички са минали през Персийската култура, през Египетско-Халдейската култура, през Гръко-Римската и сега постепенно преминават през епохата на Западноевропейската култура. И всичко, каквото са преживели душите в течение на тези епохи, не е изгубено, а е запечатано дълбоко в тях. В Шестия голям период, в Шестата коренна раса, също ще има седем културни епохи.
към текста >>

Митологията ни представя под формата на Кентавър състоянието на човека, когато е бил още свързан с качествата, намиращи се у коня, за да припомни на човека това, което той е бил и което трябва да отхвърли от себе си, за да стане това, което е той днес.
Елиминирайки една или друга животинска форма, човек е придобивал една или друга способност или добродетел. Така, Окултната наука твърди, че ако природата на коня не се е била появила в еволюцията, ако конската форма в природата не е била елиминирана от човешкото естество, ние никога не бихме достигнали интелигентността. Тази връзка и зависимост е била позната на древните посветени Ръководители на човечеството. Някои племена изпитват към коня особена обич. Това е едно вътрешно чувство на признателност за това, което човек дължи на коня. Митологията ни представя под формата на Кентавър състоянието на човека, когато е бил още свързан с качествата, намиращи се у коня, за да припомни на човека това, което той е бил и което трябва да отхвърли от себе си, за да стане това, което е той днес. Всяка човешка раса е преминала последователно през всички културни епохи на миналото. Така всички души са минали през Индуската културна епоха, всички са минали през Персийската култура, през Египетско-Халдейската култура, през Гръко-Римската и сега постепенно преминават през епохата на Западноевропейската култура. И всичко, каквото са преживели душите в течение на тези епохи, не е изгубено, а е запечатано дълбоко в тях. В Шестия голям период, в Шестата коренна раса, също ще има седем културни епохи. И това, което душите са придобили в древна Индия, в Първата културна епоха на Петата раса, ще се чете върху техните лица през Първата културна епоха на Шестата раса.
към текста >>

И всички, които живеят в настоящата епоха, според това, което придобиват днес, всичко това, което учат било в Окултната Школа, било в светските училища, ще изпъкне, ще се напише на техните лица в Петата културна епоха на Шестата раса.
Така всички души са минали през Индуската културна епоха, всички са минали през Персийската култура, през Египетско-Халдейската култура, през Гръко-Римската и сега постепенно преминават през епохата на Западноевропейската култура. И всичко, каквото са преживели душите в течение на тези епохи, не е изгубено, а е запечатано дълбоко в тях. В Шестия голям период, в Шестата коренна раса, също ще има седем културни епохи. И това, което душите са придобили в древна Индия, в Първата културна епоха на Петата раса, ще се чете върху техните лица през Първата културна епоха на Шестата раса. Във Втората културна епоха на Шестата раса ще изпъкне това, което душите са придобили в течение на Втората културна епоха на Петата раса и т.н. И всички, които живеят в настоящата епоха, според това, което придобиват днес, всичко това, което учат било в Окултната Школа, било в светските училища, ще изпъкне, ще се напише на техните лица в Петата културна епоха на Шестата раса. Така всичко, което е било скрито в човешката душа, постепенно ще се покаже един ден на тяхното лице. Душите, които са отговорили на апела, който Христос провъзгласява от епоха на епоха, тези души ще продължат да се развиват и напредват. Те ще получават даровете, които провъзгласяват седемте Послания, и тези дарове ще бъдат вложени в тях в продължение на седемте културни епохи на Петата раса. Така всяка епоха отпечатва своя отпечатък върху тези души, това са седемте Печата, под които е скрито това, което душите са научили и придобили в течение на седемте културни епохи на Петата раса. Тези Печати ще бъдат отворени в течение на Шестата раса, т.е.
към текста >>

Само когато познаваме тези вътрешни закони, можем да разберем правилно развитието на човека и човечеството и ще можем да имаме една истинска историческа наука.
това, което е било гравирано, отпечатано вътре в душата, ще бъде проявено навън, ще стане външно. И Принципът, Силата, която ще води хората в процеса на това разцъфтяване на истинската природа на тези цивилизации, ние можем да познаем неговата същност в Христа. Христовата сила отваря Печатите. Такива са някои от вътрешните закони на човешкото развитие. Ако хората познаваха тези закони, щяха да си изяснят много неща от историческото развитие на човечеството, които сега остават скрити. Само когато познаваме тези вътрешни закони, можем да разберем правилно развитието на човека и човечеството и ще можем да имаме една истинска историческа наука. Можем с положителност да кажем, че днес нямаме една истинска историческа наука, която да познава вътрешните закони на човешкото развитие.
към текста >>

38. 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек в своя строеж засега притежава пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание.
И това, именно, действие ние наричаме свойство на Светлината, а сами по себе си атрибутите на Светлината са безформени. Но те лесно могат да бъдат направени видими в своите цветове, като ги поставим пред призмата, или в своите ефекти, като ги насочим в материални предмети. И тъй, свойствата и действията на Светлината са душата на светлинния лъч. Можем да вземем и друг пример. също така поясняващ и изразяващ идеята, за която искаме да дадем възможно най-ясно понятие, а именно човешкия организъм. Човек в своя строеж засега притежава пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Но в действителност той е със седем сетива, с които може да се ползва. Но двата висши атрибута от гамата на сетивата са още в зародишно състояние, доколкото това се отнася до целия човешки род. Шестата, бъдещата раса ще развие шестото сетиво, а Седмата раса — седмото сетиво и тогава човек ще бъде физически съвършен. Като оставям настрана тези две висши сетива, ще разгледаме човека такъв, какъвто е той със своите пет сетива. Цялото наше знание за външните явления се получава чрез посредничеството на едно или на няколко от сетивата му.
към текста >>

Шестата, бъдещата раса ще развие шестото сетиво, а Седмата раса — седмото сетиво и тогава човек ще бъде физически съвършен.
Можем да вземем и друг пример. също така поясняващ и изразяващ идеята, за която искаме да дадем възможно най-ясно понятие, а именно човешкия организъм. Човек в своя строеж засега притежава пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Но в действителност той е със седем сетива, с които може да се ползва. Но двата висши атрибута от гамата на сетивата са още в зародишно състояние, доколкото това се отнася до целия човешки род. Шестата, бъдещата раса ще развие шестото сетиво, а Седмата раса — седмото сетиво и тогава човек ще бъде физически съвършен. Като оставям настрана тези две висши сетива, ще разгледаме човека такъв, какъвто е той със своите пет сетива. Цялото наше знание за външните явления се получава чрез посредничеството на едно или на няколко от сетивата му. Органите, чрез които се прояват функциите на сетивата са видими, обаче самите сетива са невидими и безформени. Ние ги знаем само като атрибути на тялото. Тогава когато умът, който напълно и абсолютно зависи от данните, доставени му от сетивата, представя духовното Аз в отношението с душата.
към текста >>

Като оставям настрана тези две висши сетива, ще разгледаме човека такъв, какъвто е той със своите пет сетива.
също така поясняващ и изразяващ идеята, за която искаме да дадем възможно най-ясно понятие, а именно човешкия организъм. Човек в своя строеж засега притежава пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Но в действителност той е със седем сетива, с които може да се ползва. Но двата висши атрибута от гамата на сетивата са още в зародишно състояние, доколкото това се отнася до целия човешки род. Шестата, бъдещата раса ще развие шестото сетиво, а Седмата раса — седмото сетиво и тогава човек ще бъде физически съвършен. Като оставям настрана тези две висши сетива, ще разгледаме човека такъв, какъвто е той със своите пет сетива. Цялото наше знание за външните явления се получава чрез посредничеството на едно или на няколко от сетивата му. Органите, чрез които се прояват функциите на сетивата са видими, обаче самите сетива са невидими и безформени. Ние ги знаем само като атрибути на тялото. Тогава когато умът, който напълно и абсолютно зависи от данните, доставени му от сетивата, представя духовното Аз в отношението с душата. От казаното дотук се вижда, че душата е безформена и неосезаема и затова можем да я определим само като атрибут на духа.
към текста >>

Тялото на човека посредством мозъка, който е скрижал на храма на сетивата, се намира в общение с външния свят, съставен от разнообразни елементи.
Физическото тяло е произлязло от рефлективното действие на вътрешната душа, когато е ставало развитието на духовния организъм, като посредник между тях се явява астралното тяло, от което физическото тяло получава своята форма и сила. Духовното тяло да се предпази от влиянието на външния свят, се облича в астрално. Това астрално тяло кристализира около духовно-астрална субстанция и по такъв начин видоизменя астралната си форма и се произвежда това, което е известно под името Божествена човешка форма на външния план. Тази физическа форма е така организирана и развита, че се явява като най-съвършено изражение на физическите сетива. В здравия човешки организъм нито едно от сетивата не се явява като пребладаващо, тогава, когато обикновено животните са типове на преобладаване на някое от сетивата, например у някои преобладава зрението, обонянието и пр. Тялото на човека посредством мозъка, който е скрижал на храма на сетивата, се намира в общение с външния свят, съставен от разнообразни елементи. Като резултат от тези смущения се явяват формата, звукът, цветът и пр. По такъв начин нашите сетива съставят единственият източник на външното знание и създават основата, при която произтичат нашите мисли, идеи и чувства. От това следва, че лошите мисли са резултат на различните състояния, през които ние минаваме. Това е състоянието на нашето външно съзнание. То е чисто интелектуално и зависи от сетивата.
към текста >>

Това е универсален, неизменен пътеводител на човека.
В същото такова отношение се намират душата и духът. Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез душата... Но във вътрешната страна на душата пребивава вечносияещият атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране. Той пребивава там, в пълна ясност и мирно спокойствие, като класифицира и използва всички знания, също тъй, както всеки опит, който душата постоянно придобива в различните си цикли. Това, което е горе, е подобно на това, което е долу. - Никога не трябва да се забравя този закон. Това е универсален, неизменен пътеводител на човека. И всичко което не се съгласува с този закон може да се отхвърли като заблуждение. Седемте нисши сетива съответстват на седемте висши. И общата сума от резултатите във всеки случай са все същите, обаче само на различни полета. Тези резултати могат в съвършенство да бъдат изразени с думата перцепция - възприемане па впечатленията. Абсолютната перцепция подразбира абсолютно съзнание.
към текста >>

2. Умствен мир и свобода от светски грижи.
По въпроса за развитието на душата може да се говори само в общи черти. Има известни основни закони, приложими към всекиго, но за успех в това е нужно още нещо друго - необходимо е щото всяка душа да следва система, специално пригодена към това състояние, което е на нея свойство. Всеки сам трябва да открие за душата си специалните методи за развитие, от които тя се нуждае или в някои случаи да влезе в общение с хора, способни да изучат нуждите на душата му и да му дадат необходимите упътвания. Има три закона, които трябва да се съблюдават: 1. Физическа хармония с окръжаващите. 2. Умствен мир и свобода от светски грижи. 3. Духовна чистота и пълно отстраняване токовете на нечистите мисли. Развитието на вътрешните и външните състояния се разбира от самосебе си. Това са методите за развитието на душата. Чистотата е всякога камък на препъване. И Христос Казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога".
към текста >>

За да бъде сърцето чисто, преди всичко човек трябва да следва чиста диета - приемане на храна по възможност най-доброкачествена, което да бъде съблюдавано през целия жвот.
Това са методите за развитието на душата. Чистотата е всякога камък на препъване. И Христос Казва: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". Могат ли мнозина да следват този кодекс? - Засега малцина могат да следват този път. За да бъде сърцето чисто, преди всичко човек трябва да следва чиста диета - приемане на храна по възможност най-доброкачествена, което да бъде съблюдавано през целия жвот. Плодовете на земята са многочислени. Те са прости, но са достатъчни. Ако не можем да бъдем съвършени, то да се постараем да се приближаваме към съвършенството и да бъдем дотолкова съвършени, колкото ни позволява окръжаващата среда. Научете се да казвате: "Аз искам" и "аз не искам". И като кажете това, следвайте себе си, щото казаното от вас да бъде свято изпълнено.
към текста >>

Помнете, че материалният живот на човека е само една минута от неговото вечно съществуване.
Плодовете на земята са многочислени. Те са прости, но са достатъчни. Ако не можем да бъдем съвършени, то да се постараем да се приближаваме към съвършенството и да бъдем дотолкова съвършени, колкото ни позволява окръжаващата среда. Научете се да казвате: "Аз искам" и "аз не искам". И като кажете това, следвайте себе си, щото казаното от вас да бъде свято изпълнено. Помнете, че материалният живот на човека е само една минута от неговото вечно съществуване. Егоизмът е път, който води душата към ада. И най-после, ако вие бихте следвали това с всичкия пламък на Любовта, то бъдете уверени, че цветовете на душата ви ще се разцъфтят и като наградата за положеното и ??? самоувереност ще имате духовни награди, които стократно ще ви възнаградят. Спомняйте си думите на мъдреца Прокъл и старайте се да ги реализирате: "Познай Божественото в себе си и ще познаеш Божественото Единство, лъч от което е твоята душа".
към текста >>

39. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

4. Въз основа на тези факти ние откриваме, че универсалната Воля, Божествената Душа на човека е единственият психичен център на всяко магическо и духовно могъщество, проявено на земята.
От тях ученикът на духовната наука може да изведе следните логични заключения: 1. Светът - това е огромен непостижим медиум, а Божественото е управляващият и всемогъщ Дух, който се проявява в света. 2. Любовта е медум на Мъдростта. С други думи, пасивното състояние, пасивният принцип, който е Любовта, е медиум на активният принцип, който е Мъдростта. 3. Пасивната природа на Божествената Душа е единственото средство, чрез което активният Дух на Божеството може да се прояви и на тази основа почива цялата тайна на Космоса. 4. Въз основа на тези факти ние откриваме, че универсалната Воля, Божествената Душа на човека е единственият психичен център на всяко магическо и духовно могъщество, проявено на земята. Човек е велик символ, около когото се въртят от всякакъв род магически и мисловни явления, които обхващат в себе си всичките психически области в света. Медиумичност - това е термин добре известен на съвременното поколение и се дава на това състояние на сензитивност, което се среща в естествен вид у някои лица, но може да бъде развито и изкуствено. Това качество прави сензитивният човек способен да влезе в сношение с невидимите същества. Тяхната магнетична аура придобива степен на сензитивност, позволяваща да бъде посредник на невидимите същества. Затова медиумът е, честно казано, лице и предмет, в които способността за възприемане и предаване е дотолкова развита, че те стават психическо оръдие да се произведат известни явления.
към текста >>

Човек е велик символ, около когото се въртят от всякакъв род магически и мисловни явления, които обхващат в себе си всичките психически области в света.
1. Светът - това е огромен непостижим медиум, а Божественото е управляващият и всемогъщ Дух, който се проявява в света. 2. Любовта е медум на Мъдростта. С други думи, пасивното състояние, пасивният принцип, който е Любовта, е медиум на активният принцип, който е Мъдростта. 3. Пасивната природа на Божествената Душа е единственото средство, чрез което активният Дух на Божеството може да се прояви и на тази основа почива цялата тайна на Космоса. 4. Въз основа на тези факти ние откриваме, че универсалната Воля, Божествената Душа на човека е единственият психичен център на всяко магическо и духовно могъщество, проявено на земята. Човек е велик символ, около когото се въртят от всякакъв род магически и мисловни явления, които обхващат в себе си всичките психически области в света. Медиумичност - това е термин добре известен на съвременното поколение и се дава на това състояние на сензитивност, което се среща в естествен вид у някои лица, но може да бъде развито и изкуствено. Това качество прави сензитивният човек способен да влезе в сношение с невидимите същества. Тяхната магнетична аура придобива степен на сензитивност, позволяваща да бъде посредник на невидимите същества. Затова медиумът е, честно казано, лице и предмет, в които способността за възприемане и предаване е дотолкова развита, че те стават психическо оръдие да се произведат известни явления. Всички хора в естествено състояние са медиуми, едни повече други по-малко.
към текста >>

Това качество прави сензитивният човек способен да влезе в сношение с невидимите същества.
С други думи, пасивното състояние, пасивният принцип, който е Любовта, е медиум на активният принцип, който е Мъдростта. 3. Пасивната природа на Божествената Душа е единственото средство, чрез което активният Дух на Божеството може да се прояви и на тази основа почива цялата тайна на Космоса. 4. Въз основа на тези факти ние откриваме, че универсалната Воля, Божествената Душа на човека е единственият психичен център на всяко магическо и духовно могъщество, проявено на земята. Човек е велик символ, около когото се въртят от всякакъв род магически и мисловни явления, които обхващат в себе си всичките психически области в света. Медиумичност - това е термин добре известен на съвременното поколение и се дава на това състояние на сензитивност, което се среща в естествен вид у някои лица, но може да бъде развито и изкуствено. Това качество прави сензитивният човек способен да влезе в сношение с невидимите същества. Тяхната магнетична аура придобива степен на сензитивност, позволяваща да бъде посредник на невидимите същества. Затова медиумът е, честно казано, лице и предмет, в които способността за възприемане и предаване е дотолкова развита, че те стават психическо оръдие да се произведат известни явления. Всички хора в естествено състояние са медиуми, едни повече други по-малко. И това не може да бъде друго яче поради това, че има установена естествена медиумичност особено между човечеството и Бога. Също така и цялата материална субстанция е способна да получава сили и да ги предава.
към текста >>

Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека.
Цветето е медум, който придава на човешкото тяло своите най-тънки есенции, а на душата духовните си части, и тъй като ароматът на цветята е одухотворен до такава степен, че действа на жизнените токове на системата, като придава на духовното тяло храна от най-високо качество, каквото само физическите субстанции могат да ни представят. В това може да се види тайната от употребата на тамяна при различните церемонии. Духът прониква материята във всичките и степени, като възбужда в нея живот, сила и движение. Той се ползва от ефирните токове, които проникват всички светове и свързват Вселената в едно цяло. Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на очистената субстанция. Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека. Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост. Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е Душата на Вселената. Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета. Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи душата към висшите духовни състояния.
към текста >>

Но и съзнателната медиумичноста бива два вида - когато човек в будно съзнание, без да съзнава стане проводник на чужди мисли, на чужди чувства и стремежи.
За да се установят напълно тези закони и тяхното взаимно отношение, не трябва да се забравя, че нисште състояния на живот всякога се явяват като посредници (медиуми) за висшите състояния. Има също така два вида медиумичност - съзнателна и несъзнателна. Съзнателна медиумичност има тогава, когато с пълно съзнание известно същество става проводник на някое по-висше същество от себе си. При тази фаза той може да го направи затова може и да не го направи, може да стане посредник, може и да не стане по свое желание. Това е състоянието на Адептите, пророците и ясновидците. Но и съзнателната медиумичноста бива два вида - когато човек в будно съзнание, без да съзнава стане проводник на чужди мисли, на чужди чувства и стремежи. Специалният несъзнателен медиум, човек изпада в безсъзнание и неговото тяло изпада проводник на чужди същества, независимо нисши или висши. На този форма обикновено се явяват по-нисши същества, защото висшите разумни същества избягват тази форма на връзка. Сега ще отбележим накратко някои от най-забележителните медиумични форми, признати от имащите пряка връзка със съвременния окултизъм, а именно формата на спиритическата медиумичност, а след това ще опишем някои от нейните най-тъмни фази. Като необходимо условие за всеки транс или физическа медиумичност е необходима пасивност. И могъществото или силата на медиумичността на което и да е лице се намира в строга пропорция със степента на достигнатата пасивност.
към текста >>

Специалният несъзнателен медиум, човек изпада в безсъзнание и неговото тяло изпада проводник на чужди същества, независимо нисши или висши.
Има също така два вида медиумичност - съзнателна и несъзнателна. Съзнателна медиумичност има тогава, когато с пълно съзнание известно същество става проводник на някое по-висше същество от себе си. При тази фаза той може да го направи затова може и да не го направи, може да стане посредник, може и да не стане по свое желание. Това е състоянието на Адептите, пророците и ясновидците. Но и съзнателната медиумичноста бива два вида - когато човек в будно съзнание, без да съзнава стане проводник на чужди мисли, на чужди чувства и стремежи. Специалният несъзнателен медиум, човек изпада в безсъзнание и неговото тяло изпада проводник на чужди същества, независимо нисши или висши. На този форма обикновено се явяват по-нисши същества, защото висшите разумни същества избягват тази форма на връзка. Сега ще отбележим накратко някои от най-забележителните медиумични форми, признати от имащите пряка връзка със съвременния окултизъм, а именно формата на спиритическата медиумичност, а след това ще опишем някои от нейните най-тъмни фази. Като необходимо условие за всеки транс или физическа медиумичност е необходима пасивност. И могъществото или силата на медиумичността на което и да е лице се намира в строга пропорция със степента на достигнатата пасивност. Ще попитат някои дали може да се развие дадено лице в медиум за материализация или в медиум за физически явления.
към текста >>

Това зависи първо от устройството на мозъка и второ от магнетическия темперамент на човека.
На този форма обикновено се явяват по-нисши същества, защото висшите разумни същества избягват тази форма на връзка. Сега ще отбележим накратко някои от най-забележителните медиумични форми, признати от имащите пряка връзка със съвременния окултизъм, а именно формата на спиритическата медиумичност, а след това ще опишем някои от нейните най-тъмни фази. Като необходимо условие за всеки транс или физическа медиумичност е необходима пасивност. И могъществото или силата на медиумичността на което и да е лице се намира в строга пропорция със степента на достигнатата пасивност. Ще попитат някои дали може да се развие дадено лице в медиум за материализация или в медиум за физически явления. Това зависи първо от устройството на мозъка и второ от магнетическия темперамент на човека. Някои лица са така сложени, че могат да станат едно или друго според доминиращата воля на кръжока, където е станало това развитие. Главният опасен пункт в тази форма на медиумичност, това е разрушението на индивидуалността на медиума. Тези фази могат да бъдат достигнати само в пасивно състояние. Но процесът на развитието им се съпровожда с изгубване на волята, която медиумът е притежавал преди това. Това разрушение на волята е най-голямото нещастие в медиумизма.
към текста >>

Полупредаването на тъждествеността се състои в това, че човек възприема мисли, преживявания и събития от астралния свят, които счита като свои преживявания и мисли от минало съществуване, а тe всъщност са мислите и идеите на някои силни в умствено отношение натури, които са напуснали земята.
Правоверните спиритисти приемат такива слова като действителни вдъхновения, получени от медиума от света на духовете, които са завършили своето човешко развитие, но спиритистите са длъжни да знаят, че ако медиумът може да бъде управляван от дух, той също така може да бъде управляван от мисълта на въплътени човеци. Освен това те не трябва да изпускат изпредвид това обстоятелство, че публичната сцена е най-непригоден център за съсредоточаване на висши влияния, изхождащи от развити човешки души. Има две форми на медиумичност, които наричаме: първо - полупредаване на тъждествеността и второ - разпространение на мислите. Това са най-тънките форми на медиумичност и затова са почти неподозирани. Астралната светлина е пълна с мисли на силни умове, които са надарени с голяма интензивност и те се възприемат от чувствителните и силни хора като техните мисли и преживявание и от медиумите като проявление на високо издигнати хора. Полупредаването на тъждествеността се състои в това, че човек възприема мисли, преживявания и събития от астралния свят, които счита като свои преживявания и мисли от минало съществуване, а тe всъщност са мислите и идеите на някои силни в умствено отношение натури, които са напуснали земята. Разпространението на мислите се състои в следното: Известни напреднали същества, но извратени и отклонили се от пътя на правилното развитие имат известни лъжливи идеи и доктрини, които искат да докарат в човечеството за да спрат неговото развитие. Те намират някои сензитивни натури, които подчиняват на волята си и предават на тези сензитивни натури своите идеи и доктрини като Божествено вдъхновение, които те от своя страна предават на човечеството като ново откровение, като спасително Божие вдъхновение. Това е една умствена магия, която трябва да знаят всички, които се занимават с окулти-зъм. Тези хора, които възприемат тези идеи и доктрини, си мислят че са свободни и по свободна воля възприемат вдъхновението на чисто Божествения свят, но това е илюзия. Зад тях стоят силни извратени умове, които преследват свои егоистични цели, като се представят за учители и ръководители на човечеството.
към текста >>

Това същото става, когато клиентът изисква от медиума съобщение или мнение за светски и мирни неща.
Вторият клас е класът на животинските елементали. Тези същества са душите на животинските форми, преминаващи магнетическия цикъл на своето безлично съществуване в астралните пространства. Тези същества, особено душите на домашните животни често се привързват към човешките същества, към тези които имат особено магнетично сродство, или към които са били привързани във физическия си живот. Тези именно същества стават невинни оръдия за измама - те отговарят на желанието на медиума или на тайното желание на участниците в сеанса. В такъв случай става следоното: когато някой желае да получи чрез медиума съобщението по въпрос, по който той има положително мнение, то отговорът ще бъде съответстващ напълно на това мнение, дали то е право или не. Това същото става, когато клиентът изисква от медиума съобщение или мнение за светски и мирни неща. Отговор всякога ще бъде аналогичен на тайното желание на лицето, което желание животинският елементал възприма в интелектуалната сфера на запитвача. Невежеството на медиума и клиента са единствената причина на тази очевидна измама. Медиумите, които стават оръдия на този клас елемен-тали обикновено притежават голям личен егоизъм и твърдят, че техните духовни ръководители са знаменити като Авраам,Исаак, Мойсей и другите пророци, Конфуций, Буда, много християнски светии и даже и сам Христос, даже и Бог Отец са олицетворявани от тези медиумични измамници. Но не е това важно за кого представят себе си, а това - да знаем, че те всякога съответстват на идеалния образ на лицето, какъвто съществува в представата на медиума. Тъй че ако медиумът не знае нищо за живота и епохата на лицата, които нарича свои ръководители, то и те също не знаят това.
към текста >>

Те са от планетна природа, но не принадлежат към физическата планета, а съответстват на нейната природа само по сходство, те също както и човекът принадлежат към нашата орбита и могат да ни дадат много полезни сведения за тези съединения на веригата, под влиянито на което живеят.
Така че физическите феномени се произвеждат от природните духове, а представянето за различни големи и велики хора от душите на домашните животни. Третият клас са магнетичните елементали, съответстващи на седемте планетни разделения на природата. Тези разумни същества са твърде блестящи и твърде ефирни, за да бъдат обвинени в измамно чувство. Те се зараждат от жизнените сили на планетната верига, съответстващи на всяка орбита и са агенти на физическите резултати на планетните влияния, проявяващи се на земята. Обикновено това са служители на известен клас мистични учения и особено на тези, които са се посветили на алхимията и астрологията. Те са от планетна природа, но не принадлежат към физическата планета, а съответстват на нейната природа само по сходство, те също както и човекът принадлежат към нашата орбита и могат да ни дадат много полезни сведения за тези съединения на веригата, под влиянито на което живеят. Ако и да станат някои погрешки, това е обикновено отражение на съществуващите заблуждения в умовете на тези, които се ползват от тях. Те не влияят на медиумите нито магнитечски нито в транс. Четвъртият клас това са човешките елементали, които са станали безплътни. Те се състоят от животинските души на развратени и зли смъртни, които като са се вдълбочили в нисшия живот на човечеството, са произвели по този начин разделяне на Божествената душа от съзнателната индивидуалност. Тези, които падат така ниско, са обикновено черните маги и магьосниците.
към текста >>

40. 6. 'ЗАКОНИТЕ НА СМЪРТТА' - ИЗВЛЕЧЕНИ ОТ ХЕРМЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

Човекът, микрокосмосът представя равновесие между тях.
4. Безсмъртното тяло е вечна и нетленна есенция. 5. Но двете - смъртното тяло и безсмъртното тяло - не могат да съществуват всякога заедно, но всяко се възвръща там, откъдето е произлязло. 6. Смъртното тяло е чувствено, а безсмъртното тяло е разумно. 7. Първото не съдържа нищо съвършено, второто - нищо несъвършено. Понеже едното е есенция на материята, а другото - есенция на Духа. Човекът, микрокосмосът представя равновесие между тях. 8. Разпалена борба става между висшето и нисшето, понеже те и двете искат да получат тялото като награда за победата. Защото човешкото състояние е чистолюбивото стремление на нисшето и се прославя като достойна слава на висшето. 9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е безсмъртно, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и владика. Но ако то е склонно към висшето, то човек наистина е мъдър и щастлив. 10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души.
към текста >>

9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е безсмъртно, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и владика.
7. Първото не съдържа нищо съвършено, второто - нищо несъвършено. Понеже едното е есенция на материята, а другото - есенция на Духа. Човекът, микрокосмосът представя равновесие между тях. 8. Разпалена борба става между висшето и нисшето, понеже те и двете искат да получат тялото като награда за победата. Защото човешкото състояние е чистолюбивото стремление на нисшето и се прославя като достойна слава на висшето. 9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е безсмъртно, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и владика. Но ако то е склонно към висшето, то човек наистина е мъдър и щастлив. 10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души. 11. Ако човек след като е придобил знанието за съществените неща се възмущава против изискванията на смъртната част и се възвръща към суетата на света, то висшата есенция неизбежно ще се отдели и той ще стане роб на нисшата есенция, която ще го завладее и ще го повлече по пътя на злото. 12. Когато човек като нечистото животно, по такъв начин не се подчинява на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право, което той е получил по рождение. Той вече не се счита между децата Божии, защото е станал зъл и развратен, притежаващ достоянието само на смъртното и затова се наказва със смърт.
към текста >>

Но ако то е склонно към висшето, то човек наистина е мъдър и щастлив.
Понеже едното е есенция на материята, а другото - есенция на Духа. Човекът, микрокосмосът представя равновесие между тях. 8. Разпалена борба става между висшето и нисшето, понеже те и двете искат да получат тялото като награда за победата. Защото човешкото състояние е чистолюбивото стремление на нисшето и се прославя като достойна слава на висшето. 9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е безсмъртно, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и владика. Но ако то е склонно към висшето, то човек наистина е мъдър и щастлив. 10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души. 11. Ако човек след като е придобил знанието за съществените неща се възмущава против изискванията на смъртната част и се възвръща към суетата на света, то висшата есенция неизбежно ще се отдели и той ще стане роб на нисшата есенция, която ще го завладее и ще го повлече по пътя на злото. 12. Когато човек като нечистото животно, по такъв начин не се подчинява на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право, което той е получил по рождение. Той вече не се счита между децата Божии, защото е станал зъл и развратен, притежаващ достоянието само на смъртното и затова се наказва със смърт. 13. По такъв начин всички, които са се възмутили като нечисти против своя Творец, са обречени на погибел.
към текста >>

10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души.
Човекът, микрокосмосът представя равновесие между тях. 8. Разпалена борба става между висшето и нисшето, понеже те и двете искат да получат тялото като награда за победата. Защото човешкото състояние е чистолюбивото стремление на нисшето и се прославя като достойна слава на висшето. 9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е безсмъртно, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и владика. Но ако то е склонно към висшето, то човек наистина е мъдър и щастлив. 10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души. 11. Ако човек след като е придобил знанието за съществените неща се възмущава против изискванията на смъртната част и се възвръща към суетата на света, то висшата есенция неизбежно ще се отдели и той ще стане роб на нисшата есенция, която ще го завладее и ще го повлече по пътя на злото. 12. Когато човек като нечистото животно, по такъв начин не се подчинява на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право, което той е получил по рождение. Той вече не се счита между децата Божии, защото е станал зъл и развратен, притежаващ достоянието само на смъртното и затова се наказва със смърт. 13. По такъв начин всички, които са се възмутили като нечисти против своя Творец, са обречени на погибел. защото те знаят същината на нещата.
към текста >>

11. Ако човек след като е придобил знанието за съществените неща се възмущава против изискванията на смъртната част и се възвръща към суетата на света, то висшата есенция неизбежно ще се отдели и той ще стане роб на нисшата есенция, която ще го завладее и ще го повлече по пътя на злото.
8. Разпалена борба става между висшето и нисшето, понеже те и двете искат да получат тялото като награда за победата. Защото човешкото състояние е чистолюбивото стремление на нисшето и се прославя като достойна слава на висшето. 9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е безсмъртно, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и владика. Но ако то е склонно към висшето, то човек наистина е мъдър и щастлив. 10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души. 11. Ако човек след като е придобил знанието за съществените неща се възмущава против изискванията на смъртната част и се възвръща към суетата на света, то висшата есенция неизбежно ще се отдели и той ще стане роб на нисшата есенция, която ще го завладее и ще го повлече по пътя на злото. 12. Когато човек като нечистото животно, по такъв начин не се подчинява на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право, което той е получил по рождение. Той вече не се счита между децата Божии, защото е станал зъл и развратен, притежаващ достоянието само на смъртното и затова се наказва със смърт. 13. По такъв начин всички, които са се възмутили като нечисти против своя Творец, са обречени на погибел. защото те знаят същината на нещата. Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света.
към текста >>

12. Когато човек като нечистото животно, по такъв начин не се подчинява на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право, което той е получил по рождение.
Защото човешкото състояние е чистолюбивото стремление на нисшето и се прославя като достойна слава на висшето. 9. Ако човек е склонен към нисшата и смъртна природа, то с това той помага на нисшите несъвършени сили да противодействат на висшето, което е безсмъртно, и тогава то трябва да страда с робски страдания, заради неподчинение на своя творец и владика. Но ако то е склонно към висшето, то човек наистина е мъдър и щастлив. 10. Ако човек след като е бил увлечен от суетността на света и след като е придобил от това знание, се възвръща към светските суетности, той ще бъде наказан със страдание в огъня на безплътните души. 11. Ако човек след като е придобил знанието за съществените неща се възмущава против изискванията на смъртната част и се възвръща към суетата на света, то висшата есенция неизбежно ще се отдели и той ще стане роб на нисшата есенция, която ще го завладее и ще го повлече по пътя на злото. 12. Когато човек като нечистото животно, по такъв начин не се подчинява на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право, което той е получил по рождение. Той вече не се счита между децата Божии, защото е станал зъл и развратен, притежаващ достоянието само на смъртното и затова се наказва със смърт. 13. По такъв начин всички, които са се възмутили като нечисти против своя Творец, са обречени на погибел. защото те знаят същината на нещата. Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света. Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания.
към текста >>

А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта.
защото те знаят същината на нещата. Но що се отнася до тези неразумни души, които игнорират своя Творец и Го отхвърлят поради своето невежество, те ще бъдат очистени чрез много страдания и отново ще бъдат изпратени в света. Наставленията, които се заключават в тези закони, са така ясни и прости и може да се каже така Божествено справедливи, че да се опитваме да ги поясняваме и коментираме, значи да се сеят зародишите на заблужденията и лъжливите разбирания. И затова ще ги представим такива, каквито са чисти и свободни от интелектуалното влияние на който и да било смъртен. Ние казваме, че всичките царства на живота по-висши от човечеството са безсмъртни, а всички нисши са смъртни и само притежават възможност за безсмъртие. А така също, че така само един човекът притежава елементите на живота и смъртта. Законите на живота са били така също изтълкувани напълно. Душата, която не им се подчинява безусловно, след като бъде очистена след много страдания, окончателно ще получи дар за вечен съзнателен живот. Следователно, тези души, които реално са станали човешки същества получават безсмъртието по силата на своето човечество. Разбира се, има и изключения, но те са твърде малочислени. Те изискват специално тълкуване.
към текста >>

Но уви, рядко или почти никога те не подозират цялата ужасна истина за тяхната промяна и не могат да разберат, че сегашния човек няма нищо общо с техния по-раншен приятел.
Когато задържането стане, то почти всякога се оказва, че някой могъщ интелект, например черен маг или магьосница се нуждаят от физическо тяло, за да продължат съществуването си, ги овладяват. Когато те намерят добре приспособен медиумичен организъм, употребяват цялата сила на магнетичната си воля, да се струпа, тъй да се каже на безволния мозък на своята жертва. Бавно, но сигурно те изгонват законния собственик и после със силата на окултното си могъщество и магическо изкуство сами стават владетели на този организъм. Тези нещастни лица тогава стават съвсем други. Приятелите и познатите им се учудват на тази очевидна промяна, която е станала в характера и темперамента им. Но уви, рядко или почти никога те не подозират цялата ужасна истина за тяхната промяна и не могат да разберат, че сегашния човек няма нищо общо с техния по-раншен приятел. Третият и последен клас, най-малочисленият, включва тези. които са се развивали при странни обстоятелства. Те притежават всички съществени елементи на възмъжалост, интензивно концентрирана форма на егоизъм и гордост и освен това са с висок ум и силна воля и медиумичен темперамент. Тези условия ги предразполагат към изучаването на психологията на окултизма, което ги прави лесна плячка на черните маги и техните извратени братя от астралния свят. Техният егоизъм, тяхното безмерно честолюбие, жаждата за власт ги тласка в най-ужасната практика на черната магия.
към текста >>

41. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

След това пак се отдава на обществен живот, след което пак скъсва със светския живот и се отдава на предишната си самотност.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ГАЗАЛИ - СУФИЗМА Ал-Газали е роден в Иран през 1058 години. По произход той е персиец. Няколко години преподава в Багдат като професор във висшите учебни заведения. След това цели десет години живее в уединение в Сирия. След това пак се отдава на обществен живот, след което пак скъсва със светския живот и се отдава на предишната си самотност. Умира в родния си град в 1111 година. Писал е доста съчинения, най-главни от които са: "Опровержение на философията", "Стремежите на философите", "Освобождаване от заблужденията" и пр. Той е чужд на така наречените догматични похвати. Неговата мисъл изобилства с поетични образи, алегорични тълкувания, тънки разсъждения много трудно предаващи се на опредения. Един друг арабски мислител казва за неговото учение следното: "...Ето характера на неговото учение.
към текста >>

Суфизмът предполага, че Божествената истина се изявява на човека
Съществуването на тези Негови атрибути се потвърждава от наличието на ред и целесъобразност в света и в неговите отделни прояви. Той е един от главните теоретици на суфизма, което е, както видяхме, едно арабско мистично движение, което по начина на живота си се стреми да преживее Бога в себе си... Според него суфизмът не е толкова теоретическо учение, колкото опреден начин на поведение, на дълбоко религиозно и мистично настроение. То е един начин за съзерцание на Първата Причина и стремеж към сливане с нея. Един арабски мислител казва следното за суфизма: "Суфизмът не е философска система той не е също религиозна секта. Това е един начин на живеене, един монашески орден. Суфизмът предполага, че Божествената истина се изявява на човека непосредствено, когато иска да я постигне само, като се оттегли от света, откъснат от всички човешки страсти се обрича единствено на един съзерцателен живот. Понеже този начин на откровение е индивидуален, тъй като се отнася до неизразими и неопределени неща, никога от него не може да се извади една научна система. Мнението на този автор не е напълно вярно, защото във всички откровения има нещо общо, има едно единство, защото описват една и съща реалност и по такъв начин откровенията могат да се подведат под един принцип и да се изведе една научна система. Защото самите откровения са резултат на една наука, която няма нищо построено от себе си в света. Във философията на Ал-Газали арабският мистицизъм (суфизмът) намира подробно обосноваване и широко изложение.
към текста >>

Той залага такива въпроси като теоретическо оправдаване на аскетизма, интуицията, отношението между духовния мир и практическите действия на човека, същността на разкаянието, на страха и надеждата и на техните степени, средствата и условията за тяхното съществуване, за целите на живота на хората, за доброто и злото и отношенията между тях, пътищата за тяхното проявление, за любовта към Бога и т.н.
непосредствено, когато иска да я постигне само, като се оттегли от света, откъснат от всички човешки страсти се обрича единствено на един съзерцателен живот. Понеже този начин на откровение е индивидуален, тъй като се отнася до неизразими и неопределени неща, никога от него не може да се извади една научна система. Мнението на този автор не е напълно вярно, защото във всички откровения има нещо общо, има едно единство, защото описват една и съща реалност и по такъв начин откровенията могат да се подведат под един принцип и да се изведе една научна система. Защото самите откровения са резултат на една наука, която няма нищо построено от себе си в света. Във философията на Ал-Газали арабският мистицизъм (суфизмът) намира подробно обосноваване и широко изложение. Той залага такива въпроси като теоретическо оправдаване на аскетизма, интуицията, отношението между духовния мир и практическите действия на човека, същността на разкаянието, на страха и надеждата и на техните степени, средствата и условията за тяхното съществуване, за целите на живота на хората, за доброто и злото и отношенията между тях, пътищата за тяхното проявление, за любовта към Бога и т.н. В своята космогония той приема схващането на неоплатониците за небесните сфери и движението на небесните тела в тези сфери. За да свърже небесните тела със земните, той приема като неоплатониците степени - еманациите, през които силите на Бога слизат. Най-отгоре стои Бог. След него така наречения отвлечен интелект, който не влиза в непосредствен контакт с материалния свят и действа чрез така наречената любов, благодарение на което телата се стремят към достигането на някои от отвлечения интелект. Следващото звено са душите и така наречените небесни ангели, които са в неприкосновение с небесните тела и осъществяват тяхното движение.
към текста >>

42. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

По времето, когато станал известен на императора със своята дейност Василий бил, както изтъкват византийските писатели, вече твърде стар човек и извънредно опитен и ловък проповедник.
По това време разпространението на богомилското учение в Балканските територии на Византийската империя и по-специално в Тракия било твърде силно. Начело на движението, като главен ръководител и проповедник, стоял някой си Василий. Върху него се спира подробно в съчинението си Ана Комнина, а също така и Евтимий Зигавин. Данни за него дават и византийските хронисти Йоан Зонарес и Михаил Глика. Според едни той е монах, а според други — лекар. По времето, когато станал известен на императора със своята дейност Василий бил, както изтъкват византийските писатели, вече твърде стар човек и извънредно опитен и ловък проповедник. В продължение на повече от 15 години той бил изучавал богомилското учение, а го проповядвал повече от 40 години наред. Откъде е бил родом Василий и дали е бил българин по произход, както приемат някои изследователи, не може да се каже положително, поради липсата на данни. Във всеки случай неговите проповеди имали голям успех върху населението в Тракия и броят на привържениците му постоянно се увеличавал. "Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград.
към текста >>

Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката.
Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград. Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението.
към текста >>

Присъствал, без да се вижда, обаче, и трети човек, а именно, един бързописец, който бил скрит зад една завеса, отделяща стаята на императора от женското отделение на двореца.
Като знаел, че богомилите трудно разкриват всички свои възгледи на противниците си и същевременно се нуждаел от повече показания, за да може да започне процес срещу тях, императорът решил да си послужи с измама. Той се престорил, че иска да стане ученик на Василий, да узнае подробно какво учи той и какво проповядва пред последователите си. За тази цел императорът посрещнал ласкаво стария богомилски учител, станал от трона си и го поканил да седне до него на трапезата. Заблуден от това негово държание Василий започнал да излага своето учение в дълга и откровена беседа. На тази беседа освен императорът Алекси Комнин, присъствал и племенникът му Исак. Присъствал, без да се вижда, обаче, и трети човек, а именно, един бързописец, който бил скрит зад една завеса, отделяща стаята на императора от женското отделение на двореца. На него било заповядано да слуша и записва всичко, каквото чуе от Василий. Според Зигавин Василий дал дълъг и подробен разказ за богомилската вяра, като започнал от космогонията и свършил с есхатологията. Това, което най-много засегнало императора, било твърдението, че Сатана след разрушението на Ерусалимския храм се настанил в катедралата „Св. София" в Цариград. С това той изразил недоволството на народа срещу византийското иго.
към текста >>

Обстоятелството, че Богомилството имало привърженици сред висшите светски и духовни кръгове в Цариград, изплашило още повече императора и веднага, щом узнал това, той решил да осъди на изгаряне Василий и първите му последователи.
Предложили му да се откаже от учението си, но той твърдо поддържал своите убеждения и казал: "Готов съм да вляза в огъня и хиляди пъти да умра, но не и да се отрека от своите убеждения." При това положение Василий бил хвърлен в тъмница, където няколко пъти бил посещаван от императора, който искал да го склони да се откаже от убежденията си и така да спаси живота си. Докато Василий бил в затвора, били доведени в Цариград и неговите първи ученици и съучастници. При техния разпит се установило, че разпространението на богомилското учение било по-голямо, отколкото се очаквало. Разбрало се, че от това учение са били засегнати и жителите на столицата, и някои от знатните къщи. Между привържениците на Богомилството имало и някои висши духовници. Обстоятелството, че Богомилството имало привърженици сред висшите светски и духовни кръгове в Цариград, изплашило още повече императора и веднага, щом узнал това, той решил да осъди на изгаряне Василий и първите му последователи. Издигнал две клади — на едната имало кръст и които отивали към кръста, ги освобождавали, а които отивали към другата клада, били обречени на изгаряне. Там присъствали и голям брой богомили, които наблюдавали своя водач Василий. Той гледал с пренебрежение на всяко наказание и заплаха. Отивайки към кладата, той пеел пасажи от 91 псалом на Давида. Останал непоколебим, защото нито огънят пречупил желязната му воля, нито пратените от страна на императора послания до него да го увещават да се покае.
към текста >>

В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека.
Установило се при едно разследване през 1140 година, че тези книги притежавал и самият игумен на манастира, някой си Георги Пимфил, както и двама други калугери, единият от манастира „Св. Антонети", а другият — от манастира „Героклетон". По това време Хризомола бил вече мъртъв и тримата посочени монаси били призвани пред Върховния съд в Цариград с обвинението, че пазят и четат писана от него богомилска литература. Книгите на Хризомола, както се установило при започването на процеса, носели заглавие Господни златни слова и били проникнали всред доста голям брой монаси. Установило се също така, че съдържащите се в тях възгледи били насочени против официалната вяра и че представлявали "учения по-безумни от учението на масалитяните и богомилите". В основни линии схващанията на Хризомола били следните: Той проповядвал, че дяволът овладява душите на хората и че кръщението не е в състояние да избави човека. Децата, като се кръщават, без да разбират нищо от този обред, не ставали, по негово мнение, никакви християни, въпреки че получавали това име. Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание. С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите. Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите. И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството.
към текста >>

Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши.
Не ставали християни, според него, също и възрастните хора, били миряни, били свещенослужители, дори при положение, че са изучили наизуст цялото Писание. С други думи Хризомола отхвърля всякаква сила на водното кръщение, както твърдели и богомилите. Не помагало за спасението на душата, според неговите схващания, нито добрите дела, нито посвещаването на храмовете, нито пеенето на псалмите. И в този случай той стоял на позиция, близка до Богомилството. Този, който желае да стане праведен и да заслужи небесното блаженство, трябва да се подложи на едно ново, истинско кръщение, което ще докара в него едно пълно вътрешно преобразяване и ще измени из основа неговата същност. Новопокръстеният, учил той, става вече праведен човек, неподатлив на злото и неспособен да греши. Тук възгледите на Хризомола са чисто богомилски и това ново кръщение, за което той говори, това е Посвещението и Пътя към него. Това истинско кръщение, което преобразява хората, могло да се получи само от един истински съвършен християнин, който е притежавал благодатта на Светия Дух. Тези твърдения на Хризомола са пак в духа на богомилското учение за необходимостта от ново кръщение, дадено от съвършените. Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората. Книгите на Хризомола били изгорени и било забранено на който и да е да ги притежава или чете.
към текста >>

Те учели например, че човек трябва да живее три години като аскет, като страни от жена си и не вкусва месо, риба, вино и мляко.
Книгите на Хризомола били изгорени и било забранено на който и да е да ги притежава или чете. Две години след този процес последвало ново разследване пред Духовния съд в Цариград във връзка с разпространението на богомилското учение. Този път обвиняеми били двама византийски висши духовници — епископите Климент и Леонтий от градовете и Съзимон и Балбиса в провинциите Кападокия и Мала Азия. По донесение на един местен свещеник, придружено с подписите на граждани и чиновници от тези провинции, двамата епископи били изправени да отговарят за своите възгледи пред цариградското духовно съдилище. Това било към 1143-1146 година и се установило, че те проповядвали неща, противни на официалната религия, като се опитвали при това да приложат своите възгледи на практика. Те учели например, че човек трябва да живее три години като аскет, като страни от жена си и не вкусва месо, риба, вино и мляко. След изтичането на този срок му било позволено да се върне към нормалния си живот, тъй като вече си бил осигурил с тригодишното си въздържание очистване от греховете си. Учили също така, че най-важното условие за небесното спасение е да стане човек монах и поради това били накарали много хора — мъже и жени, да постъпят в манастири. От разпита се установило, че възгледите на двамата епископи били явно богомилски. След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските. И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик.
към текста >>

Учили също така, че най-важното условие за небесното спасение е да стане човек монах и поради това били накарали много хора — мъже и жени, да постъпят в манастири.
Този път обвиняеми били двама византийски висши духовници — епископите Климент и Леонтий от градовете и Съзимон и Балбиса в провинциите Кападокия и Мала Азия. По донесение на един местен свещеник, придружено с подписите на граждани и чиновници от тези провинции, двамата епископи били изправени да отговарят за своите възгледи пред цариградското духовно съдилище. Това било към 1143-1146 година и се установило, че те проповядвали неща, противни на официалната религия, като се опитвали при това да приложат своите възгледи на практика. Те учели например, че човек трябва да живее три години като аскет, като страни от жена си и не вкусва месо, риба, вино и мляко. След изтичането на този срок му било позволено да се върне към нормалния си живот, тъй като вече си бил осигурил с тригодишното си въздържание очистване от греховете си. Учили също така, че най-важното условие за небесното спасение е да стане човек монах и поради това били накарали много хора — мъже и жени, да постъпят в манастири. От разпита се установило, че възгледите на двамата епископи били явно богомилски. След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските. И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д.
към текста >>

43. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли.
В Първия принцип съществува смърт и то само затова, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава. Първият принцип е създал Космоса, материалния свят, всички видими светове с нашите тела и техните сили и енергии, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от Първия принцип, вие трябва да му върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас." — Вие ще се върнете във Втория принцип и ще станете едно с Бога. Няма да има нито Иван, нито Драган, няма да има нито ангели, нито дяволи и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли. Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта. Христос го взема, както се проявява на Земята, а не както се проявява горе между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив — аз не вярвам в това благочестие. Всичкото богатство в света принадлежи на Господа и в момента, когато помислиш, че славата и величието, което имаш, е твое, ти слугуваш на Първия принцип.
към текста >>

Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли.
Първият принцип е създал Космоса, материалния свят, всички видими светове с нашите тела и техните сили и енергии, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от Първия принцип, вие трябва да му върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас." — Вие ще се върнете във Втория принцип и ще станете едно с Бога. Няма да има нито Иван, нито Драган, няма да има нито ангели, нито дяволи и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли. Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта. Христос го взема, както се проявява на Земята, а не както се проявява горе между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив — аз не вярвам в това благочестие. Всичкото богатство в света принадлежи на Господа и в момента, когато помислиш, че славата и величието, което имаш, е твое, ти слугуваш на Първия принцип. Този Принцип е индивидуален.
към текста >>

Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта.
Когато искате да се откажете от Първия принцип, вие трябва да му върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас." — Вие ще се върнете във Втория принцип и ще станете едно с Бога. Няма да има нито Иван, нито Драган, няма да има нито ангели, нито дяволи и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли. Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта. Христос го взема, както се проявява на Земята, а не както се проявява горе между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив — аз не вярвам в това благочестие. Всичкото богатство в света принадлежи на Господа и в момента, когато помислиш, че славата и величието, което имаш, е твое, ти слугуваш на Първия принцип. Този Принцип е индивидуален. Той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява.
към текста >>

Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив — аз не вярвам в това благочестие.
Няма да има нито Иван, нито Драган, няма да има нито ангели, нито дяволи и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли. Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта. Христос го взема, както се проявява на Земята, а не както се проявява горе между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив — аз не вярвам в това благочестие. Всичкото богатство в света принадлежи на Господа и в момента, когато помислиш, че славата и величието, което имаш, е твое, ти слугуваш на Първия принцип. Този Принцип е индивидуален. Той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят и най-после той се разгневява и започва да бие и ги умъртвява — говоря по човешки. Но когато дойде в света Вторият принцип, който хората наричат Любов, меката сила на нещата, той веднага смекчава Първия принцип и, съединени така двата Принципа, раждат най-великото, най-възвишеното в света.
към текста >>

Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен.
И между тях има служители и на Първия, и на Втория Принцип. След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на своето място. Затова Христос казва: „Без Мене" — подразбирайки Втория принцип — „нищо не можете да направите." Тук е дълбокият смисъл — останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на Първия принцип и тогава ще се явят във вас всички отрицателни качества: омраза, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават. В този Принцип не може да намерите благото на света, не може да видите никакъв смисъл в живота. Затова Христос казва: „На Бога и на Мамона едновременно не можете да служите." Ако служите на Мамона, ще бъдете на дъното на ада, ще бъдете вечно недоволни и никога няма да разберете дори, защо сте мъж или жена. Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен. Когато се казва: Правото е на силния, това е Първият принцип. А когато се казва: Правото е на слабия, това е Вторият принцип. Когато човек е в борба със себе си, това показва, че Първият принцип действа в него. Щом се разедините в себе си, трябва да се дигнете над това разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете смисъла на тези сили, които действат във Вселената.
към текста >>

Когато човек е в борба със себе си, това показва, че Първият принцип действа в него.
В този Принцип не може да намерите благото на света, не може да видите никакъв смисъл в живота. Затова Христос казва: „На Бога и на Мамона едновременно не можете да служите." Ако служите на Мамона, ще бъдете на дъното на ада, ще бъдете вечно недоволни и никога няма да разберете дори, защо сте мъж или жена. Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен. Когато се казва: Правото е на силния, това е Първият принцип. А когато се казва: Правото е на слабия, това е Вторият принцип. Когато човек е в борба със себе си, това показва, че Първият принцип действа в него. Щом се разедините в себе си, трябва да се дигнете над това разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете смисъла на тези сили, които действат във Вселената. Та онези, които са тръгнали в Пътя, Посветените, имат поголяма опитност. Защото те страдат повече отколкото светските хора, понеже в християнството едновременно с Втория принцип се усилва и Първия. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и Първият принцип, който представя само една сянка на Битието.
към текста >>

Защото те страдат повече отколкото светските хора, понеже в християнството едновременно с Втория принцип се усилва и Първия.
А когато се казва: Правото е на слабия, това е Вторият принцип. Когато човек е в борба със себе си, това показва, че Първият принцип действа в него. Щом се разедините в себе си, трябва да се дигнете над това разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете смисъла на тези сили, които действат във Вселената. Та онези, които са тръгнали в Пътя, Посветените, имат поголяма опитност. Защото те страдат повече отколкото светските хора, понеже в християнството едновременно с Втория принцип се усилва и Първия. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и Първият принцип, който представя само една сянка на Битието. Под сянка разбирам Принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи вътрешна тъмнина, а Вторият принцип всякога носи светлина в ума. Щом дойде Първият принцип, усещате голяма скръб, безсилие в живота. Дойде ли Вторият принцип, всякога се разполагате, повдигате се.
към текста >>

Когато Първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да се втвърдява.
Понеже той носи всички сенки, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов. Любовта намира в него израз, той й става като почва. Неговото желание е да подчини Втория принцип — Любовта, но тя не се подчинява. Тя е закон, който регулира нещата в света. Първият принцип се бои от Втория, защото когато се изпречи пред Втория, появява се Светлина и като види своя образ, почва да се плаши. Когато Първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да се втвърдява. У него всичко закоравява: сърцето, мускулите, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че у такъв човек се явява болестта артериосклероза. Аз казвам, че това се дължи на Първия принцип, който втвърдява сърцето и обсебва човека. Когато забележи, че Първият принцип е завладял човека, Бог започва да действа с Втория принцип, с Любовта, която започва да го организира в себе си. Това е борба, която действа навсякъде в света.
към текста >>

Тогава лекарите казват, че у такъв човек се явява болестта артериосклероза.
Неговото желание е да подчини Втория принцип — Любовта, но тя не се подчинява. Тя е закон, който регулира нещата в света. Първият принцип се бои от Втория, защото когато се изпречи пред Втория, появява се Светлина и като види своя образ, почва да се плаши. Когато Първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да се втвърдява. У него всичко закоравява: сърцето, мускулите, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че у такъв човек се явява болестта артериосклероза. Аз казвам, че това се дължи на Първия принцип, който втвърдява сърцето и обсебва човека. Когато забележи, че Първият принцип е завладял човека, Бог започва да действа с Втория принцип, с Любовта, която започва да го организира в себе си. Това е борба, която действа навсякъде в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото — навсякъде.
към текста >>

Аз казвам, че това се дължи на Първия принцип, който втвърдява сърцето и обсебва човека.
Тя е закон, който регулира нещата в света. Първият принцип се бои от Втория, защото когато се изпречи пред Втория, появява се Светлина и като види своя образ, почва да се плаши. Когато Първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да се втвърдява. У него всичко закоравява: сърцето, мускулите, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че у такъв човек се явява болестта артериосклероза. Аз казвам, че това се дължи на Първия принцип, който втвърдява сърцето и обсебва човека. Когато забележи, че Първият принцип е завладял човека, Бог започва да действа с Втория принцип, с Любовта, която започва да го организира в себе си. Това е борба, която действа навсякъде в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото — навсякъде. Тя ще продължи дотогава, докато Вторият принцип вземе надмощие и организира нашето тяло, нашето сърце и ние станем безсмъртни.
към текста >>

Когато забележи, че Първият принцип е завладял човека, Бог започва да действа с Втория принцип, с Любовта, която започва да го организира в себе си.
Първият принцип се бои от Втория, защото когато се изпречи пред Втория, появява се Светлина и като види своя образ, почва да се плаши. Когато Първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да се втвърдява. У него всичко закоравява: сърцето, мускулите, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че у такъв човек се явява болестта артериосклероза. Аз казвам, че това се дължи на Първия принцип, който втвърдява сърцето и обсебва човека. Когато забележи, че Първият принцип е завладял човека, Бог започва да действа с Втория принцип, с Любовта, която започва да го организира в себе си. Това е борба, която действа навсякъде в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото — навсякъде. Тя ще продължи дотогава, докато Вторият принцип вземе надмощие и организира нашето тяло, нашето сърце и ние станем безсмъртни. Желанието на Христа, желанието на Втория принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни.
към текста >>

44. ЗА ВЛИЯНИЕТО, КОЕТО ОКАЗАЛО БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД - Влад Пашов (1902- 1974)

Веднъж го посетил един светски човек, чието име той никога не разкрил, който му разкрил една мистична философия, чийто идеал бил проникване на човека в Божествения живот, Той пази две години мълчание и после влиза в обществото Божиите приятели.
От друга страна се знае, че розенкройцерите и другите окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже оттам са излезли, пряко или косвено, всички импулси, подтици, всички онези нови идеи, които са действали ползотворно за прогреса на човечеството. Розенкройцерите със своите идеи са проникнали във всички области на живота и навсякъде са действали обикновено като са вдъхновявали различни философи и учени, поети и художници и общественици. За такъв вид дейност Морис Магр пише: „Християн Розенкройц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер /прочут мистик/. Последният беше най-значимият богослов по онова време. Ученият европейски свят отиваше да слуша неговите лекции в Страсбург. Веднъж го посетил един светски човек, чието име той никога не разкрил, който му разкрил една мистична философия, чийто идеал бил проникване на човека в Божествения живот, Той пази две години мълчание и после влиза в обществото Божиите приятели. Това общество било по характер като Албигойството." Също така един непознат прави посещение на немския обущар Якоб Бьоме и се разговаря с него и от този момент той добил просветление по много въпроси и започнал да пише произведения, епохални в духовния живот на човечеството. Много учени, философи и велики художници са били запознати с езотеричните идеи чрез богомилите и розенкройцерите. Така се знае, че Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от неговото мистично съчинение Божествена комедия, която е построена на седморния ключ на Кабалата. Изследване в това отношение е направил френският окултист Папюс, което е изложил в своето съчинение Методично изложение на окултната наука.
към текста >>

45. 8. Умът и сърцето, 27 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но човек не е в тези състояния.
Всички нещастия и противоречия произтичат от сърцето, нещо неразбрано има там. И хората не знаят нито защо скърбят, нито защо се радват. Дълбоките причини им са неизвестни; те може би да познават само външните поводи, но те не са причина. И ако хората знаеха, какво ще им донесе скръбта, те не биха скърбили; и ако знаеха, какво ще им донесе радостта, не биха се радвали, защото за земния живот една радост се сменя с една скръб, и една скръб се сменя с една радост. Това е като закон. Но човек не е в тези състояния. Човек е онзи, който мисли, а не онзи, който чувства; който чувства той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш, ти си човек. Туй което чувства не е човекът, то е човек-животно; туй което върши престъпления не е човек, това е звяр; животното-звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления, така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички, които мислят и не вършат престъпления, са човеци, а всички които вършат престъпления са животни или зверове.
към текста >>

Човек е онзи, който мисли, а не онзи, който чувства; който чувства той е едно животно.
И хората не знаят нито защо скърбят, нито защо се радват. Дълбоките причини им са неизвестни; те може би да познават само външните поводи, но те не са причина. И ако хората знаеха, какво ще им донесе скръбта, те не биха скърбили; и ако знаеха, какво ще им донесе радостта, не биха се радвали, защото за земния живот една радост се сменя с една скръб, и една скръб се сменя с една радост. Това е като закон. Но човек не е в тези състояния. Човек е онзи, който мисли, а не онзи, който чувства; който чувства той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш, ти си човек. Туй което чувства не е човекът, то е човек-животно; туй което върши престъпления не е човек, това е звяр; животното-звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления, така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички, които мислят и не вършат престъпления, са човеци, а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр разбирам един човек, който не разбира защо му е даден живота.
към текста >>

Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш, ти си човек.
Дълбоките причини им са неизвестни; те може би да познават само външните поводи, но те не са причина. И ако хората знаеха, какво ще им донесе скръбта, те не биха скърбили; и ако знаеха, какво ще им донесе радостта, не биха се радвали, защото за земния живот една радост се сменя с една скръб, и една скръб се сменя с една радост. Това е като закон. Но човек не е в тези състояния. Човек е онзи, който мисли, а не онзи, който чувства; който чувства той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш, ти си човек. Туй което чувства не е човекът, то е човек-животно; туй което върши престъпления не е човек, това е звяр; животното-звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления, така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички, които мислят и не вършат престъпления, са човеци, а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр разбирам един човек, който не разбира защо му е даден живота. Всеки човек, който мисли, че само той е роден за да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр.
към текста >>

Туй което чувства не е човекът, то е човек-животно; туй което върши престъпления не е човек, това е звяр; животното-звяр върши всички престъпления.
И ако хората знаеха, какво ще им донесе скръбта, те не биха скърбили; и ако знаеха, какво ще им донесе радостта, не биха се радвали, защото за земния живот една радост се сменя с една скръб, и една скръб се сменя с една радост. Това е като закон. Но човек не е в тези състояния. Човек е онзи, който мисли, а не онзи, който чувства; който чувства той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш, ти си човек. Туй което чувства не е човекът, то е човек-животно; туй което върши престъпления не е човек, това е звяр; животното-звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления, така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички, които мислят и не вършат престъпления, са човеци, а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр разбирам един човек, който не разбира защо му е даден живота. Всеки човек, който мисли, че само той е роден за да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той е човек.
към текста >>

А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления, така го знаят в онзи свят на съвършените.
Това е като закон. Но човек не е в тези състояния. Човек е онзи, който мисли, а не онзи, който чувства; който чувства той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш, ти си човек. Туй което чувства не е човекът, то е човек-животно; туй което върши престъпления не е човек, това е звяр; животното-звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления, така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички, които мислят и не вършат престъпления, са човеци, а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр разбирам един човек, който не разбира защо му е даден живота. Всеки човек, който мисли, че само той е роден за да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той е човек. Това е идеалът, по който трябва да живеем.
към текста >>

Под думата звяр разбирам един човек, който не разбира защо му е даден живота.
Човек е онзи, който мисли, а не онзи, който чувства; който чувства той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш, ти си човек. Туй което чувства не е човекът, то е човек-животно; туй което върши престъпления не е човек, това е звяр; животното-звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления, така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички, които мислят и не вършат престъпления, са човеци, а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр разбирам един човек, който не разбира защо му е даден живота. Всеки човек, който мисли, че само той е роден за да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той е човек. Това е идеалът, по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото досега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските и живеят като тях. Това не е религия.
към текста >>

Всеки човек, който мисли, че само той е роден за да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр.
Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш, ти си човек. Туй което чувства не е човекът, то е човек-животно; туй което върши престъпления не е човек, това е звяр; животното-звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления, така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички, които мислят и не вършат престъпления, са човеци, а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр разбирам един човек, който не разбира защо му е даден живота. Всеки човек, който мисли, че само той е роден за да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той е човек. Това е идеалът, по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото досега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските и живеят като тях. Това не е религия. Под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления; това са най-силните хора в света, хора, които се видоизменят само но не умират и за тях е бъдещият живот.
към текста >>

Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той е човек.
Туй което чувства не е човекът, то е човек-животно; туй което върши престъпления не е човек, това е звяр; животното-звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления, така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички, които мислят и не вършат престъпления, са човеци, а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр разбирам един човек, който не разбира защо му е даден живота. Всеки човек, който мисли, че само той е роден за да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той е човек. Това е идеалът, по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото досега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските и живеят като тях. Това не е религия. Под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления; това са най-силните хора в света, хора, които се видоизменят само но не умират и за тях е бъдещият живот. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество; животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият дух.
към текста >>

Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото досега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските и живеят като тях.
Всички, които мислят и не вършат престъпления, са човеци, а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр разбирам един човек, който не разбира защо му е даден живота. Всеки човек, който мисли, че само той е роден за да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той е човек. Това е идеалът, по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото досега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските и живеят като тях. Това не е религия. Под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления; това са най-силните хора в света, хора, които се видоизменят само но не умират и за тях е бъдещият живот. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество; животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият дух. Смъртта е необходима за човека- животно и за човека-звяр. Смъртта - това е най- тясната цев, която съществува в природата.
към текста >>

Смъртта е необходима за човека- животно и за човека-звяр.
Това е идеалът, по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото досега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските и живеят като тях. Това не е религия. Под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления; това са най-силните хора в света, хора, които се видоизменят само но не умират и за тях е бъдещият живот. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество; животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият дух. Смъртта е необходима за човека- животно и за човека-звяр. Смъртта - това е най- тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска да се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев - смъртта, дето и злото, като дойде не може да мине от другата страна, защото от другата страна на смъртта е животът на безсмъртието. Който не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения. Човек е само онова, което той може да тури в действие, това е само неговата мисъл; мисълта това е храна на човешката душа.
към текста >>

Човек е само онова, което той може да тури в действие, това е само неговата мисъл; мисълта това е храна на човешката душа.
Смъртта е необходима за човека- животно и за човека-звяр. Смъртта - това е най- тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска да се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев - смъртта, дето и злото, като дойде не може да мине от другата страна, защото от другата страна на смъртта е животът на безсмъртието. Който не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения. Човек е само онова, което той може да тури в действие, това е само неговата мисъл; мисълта това е храна на човешката душа. Аз вземам душата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека, това е човешкият ум, който е единственото нещо в света, което е вечно и което не умира и когато човек умре, чувствата се прекратяват, умрелият не чувства като един жив човек, в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, който е преживял; те остават в потенциално състояние и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила. Грешникът и след като умре, пак си остава грешник, смъртта не го изменя. Ако мине от другата страна на смъртта, изменя се, но ако не мине остава си същия. Или казано другояче - докато не дойде умът на човека, да почне да мисли, човек не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е човешкият ум, който е от най-ново произхождение.
към текста >>

Аз вземам душата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека, това е човешкият ум, който е единственото нещо в света, което е вечно и което не умира и когато човек умре, чувствата се прекратяват, умрелият не чувства като един жив човек, в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, който е преживял; те остават в потенциално състояние и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила.
Смъртта - това е най- тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска да се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев - смъртта, дето и злото, като дойде не може да мине от другата страна, защото от другата страна на смъртта е животът на безсмъртието. Който не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения. Човек е само онова, което той може да тури в действие, това е само неговата мисъл; мисълта това е храна на човешката душа. Аз вземам душата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека, това е човешкият ум, който е единственото нещо в света, което е вечно и което не умира и когато човек умре, чувствата се прекратяват, умрелият не чувства като един жив човек, в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, който е преживял; те остават в потенциално състояние и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила. Грешникът и след като умре, пак си остава грешник, смъртта не го изменя. Ако мине от другата страна на смъртта, изменя се, но ако не мине остава си същия. Или казано другояче - докато не дойде умът на човека, да почне да мисли, човек не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е човешкият ум, който е от най-ново произхождение. Той скоро е дошъл да работи; до времето на Мойсея хората не са ходили по своя ум.
към текста >>

Или казано другояче - докато не дойде умът на човека, да почне да мисли, човек не може да се измени.
Който не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения. Човек е само онова, което той може да тури в действие, това е само неговата мисъл; мисълта това е храна на човешката душа. Аз вземам душата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека, това е човешкият ум, който е единственото нещо в света, което е вечно и което не умира и когато човек умре, чувствата се прекратяват, умрелият не чувства като един жив човек, в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, който е преживял; те остават в потенциално състояние и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила. Грешникът и след като умре, пак си остава грешник, смъртта не го изменя. Ако мине от другата страна на смъртта, изменя се, но ако не мине остава си същия. Или казано другояче - докато не дойде умът на човека, да почне да мисли, човек не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е човешкият ум, който е от най-ново произхождение. Той скоро е дошъл да работи; до времето на Мойсея хората не са ходили по своя ум. Какво нещо е човешкият ум и какви са законите на неговата дейност знаеха само египетските посветени и Мойсей беше го научил от тях, а народът въобще ходеше по чувствата си, по сърцето си. Под разумно сърце на езика на посветените се разбира умът - да разбира кои неща са постижими и кои не. И всички страдания се дължат на сърцето.
към текста >>

Само животните нямат никакъв Бог - бог за тях е човекът, и то много жесток бог.
И хората сега чакат Бог да ги спаси, но тази дума „Бог" е една неразбрана дума. Думите Господ и Бог съдържат две различни идеи в себе си; това са два принципа, които работят в битието. Господ е принципът на абсолютната любов, а Бог - е принципът на съвършената и абсолютна Мъдрост; и двете са съединени в едно. Аз ви говоря за вътрешните понятия, които посветените са имали някога в ума си. Всеки, който отрича Бога в себе си, той е без ум. Само животните нямат никакъв Бог - бог за тях е човекът, и то много жесток бог. За да разбере човек има ли Бог в света, той трябва да има един ум. Умът съдържа всичко в себе си, той е безсмъртното начало, той е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце, което не е задоволено в нещо в живота. Сега аз не изхождам нито от религиозно, нито от съвременното научно гледище, а от гледището на природата. Няма нито един човек, който да иска да страда, а при това всички страдат.
към текста >>

За да разбере човек има ли Бог в света, той трябва да има един ум.
Думите Господ и Бог съдържат две различни идеи в себе си; това са два принципа, които работят в битието. Господ е принципът на абсолютната любов, а Бог - е принципът на съвършената и абсолютна Мъдрост; и двете са съединени в едно. Аз ви говоря за вътрешните понятия, които посветените са имали някога в ума си. Всеки, който отрича Бога в себе си, той е без ум. Само животните нямат никакъв Бог - бог за тях е човекът, и то много жесток бог. За да разбере човек има ли Бог в света, той трябва да има един ум. Умът съдържа всичко в себе си, той е безсмъртното начало, той е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце, което не е задоволено в нещо в живота. Сега аз не изхождам нито от религиозно, нито от съвременното научно гледище, а от гледището на природата. Няма нито един човек, който да иска да страда, а при това всички страдат. Всички искат да бъдат радостни, здрави.
към текста >>

Умът съдържа всичко в себе си, той е безсмъртното начало, той е човекът, който мисли.
Господ е принципът на абсолютната любов, а Бог - е принципът на съвършената и абсолютна Мъдрост; и двете са съединени в едно. Аз ви говоря за вътрешните понятия, които посветените са имали някога в ума си. Всеки, който отрича Бога в себе си, той е без ум. Само животните нямат никакъв Бог - бог за тях е човекът, и то много жесток бог. За да разбере човек има ли Бог в света, той трябва да има един ум. Умът съдържа всичко в себе си, той е безсмъртното начало, той е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце, което не е задоволено в нещо в живота. Сега аз не изхождам нито от религиозно, нито от съвременното научно гледище, а от гледището на природата. Няма нито един човек, който да иска да страда, а при това всички страдат. Всички искат да бъдат радостни, здрави. Има един начин за реализиране на този копнеж.
към текста >>

Няма нито един човек, който да иска да страда, а при това всички страдат.
Само животните нямат никакъв Бог - бог за тях е човекът, и то много жесток бог. За да разбере човек има ли Бог в света, той трябва да има един ум. Умът съдържа всичко в себе си, той е безсмъртното начало, той е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце, което не е задоволено в нещо в живота. Сега аз не изхождам нито от религиозно, нито от съвременното научно гледище, а от гледището на природата. Няма нито един човек, който да иска да страда, а при това всички страдат. Всички искат да бъдат радостни, здрави. Има един начин за реализиране на този копнеж. Причината за нашите скърби и болести е, че нашият ум не работи. По някой път нашето съзнание се запрашасва, има един сърдечен прах, който запрашва съзнанието и вследствие на това токовете и билите на живота се прекъсват; а щом се прекъснат жизнените токове, явяват се условията за скърби и болести. В човешкия ум постоянно трябва да приижда нещо отвън.
към текста >>

Между човека и природата има една постоянна обмяна.
Има един начин за реализиране на този копнеж. Причината за нашите скърби и болести е, че нашият ум не работи. По някой път нашето съзнание се запрашасва, има един сърдечен прах, който запрашва съзнанието и вследствие на това токовете и билите на живота се прекъсват; а щом се прекъснат жизнените токове, явяват се условията за скърби и болести. В човешкия ум постоянно трябва да приижда нещо отвън. Умът е онази велика сила, която възприема енергиите на природата и ги преработва, като използва част от тях да живее, а другите изпраща навънка в природата. Между човека и природата има една постоянна обмяна. Дали го съзнаваме или не - фактът си остава верен. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала по този начин на работа. Тя им дава и взема от тях. От сърцето на човека идват всички негативни помисли; когато човек замисля да се убие или да направи каквото и да е престъпление, това иде от сърцето, а не от ума. Природата е предвидила смъртта като едно средство да освободи хората от робството на негативните сили; но смъртта освобождава само когато дойде по естествен начин.
към текста >>

От сърцето на човека идват всички негативни помисли; когато човек замисля да се убие или да направи каквото и да е престъпление, това иде от сърцето, а не от ума.
Умът е онази велика сила, която възприема енергиите на природата и ги преработва, като използва част от тях да живее, а другите изпраща навънка в природата. Между човека и природата има една постоянна обмяна. Дали го съзнаваме или не - фактът си остава верен. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала по този начин на работа. Тя им дава и взема от тях. От сърцето на човека идват всички негативни помисли; когато човек замисля да се убие или да направи каквото и да е престъпление, това иде от сърцето, а не от ума. Природата е предвидила смъртта като едно средство да освободи хората от робството на негативните сили; но смъртта освобождава само когато дойде по естествен начин. А когато умре човек преждевременно, той си остава при същите ограничителни у еловия, които произвеждат страданията. След смъртта човек не еволюира, както мислят някои; смъртта е един прелом на еволюцията, и за да почне човек пак да еволюира, трябва да се роди отново и ще почне оттам, където е прекъснал. Сегашните религиозни хора мислят, че като вярват в Бога, всичката им работа е в ред; но вярата 6 Бога показва само присъствието на нашия ум - защото само където работи умът имаме вяра, а другото е суеверие, а когато почнем да живеем по законите на своя ум тогава ще почнем да служим на Бога. Думата Бог не е много съдържателна.
към текста >>

А когато умре човек преждевременно, той си остава при същите ограничителни у еловия, които произвеждат страданията.
Дали го съзнаваме или не - фактът си остава верен. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала по този начин на работа. Тя им дава и взема от тях. От сърцето на човека идват всички негативни помисли; когато човек замисля да се убие или да направи каквото и да е престъпление, това иде от сърцето, а не от ума. Природата е предвидила смъртта като едно средство да освободи хората от робството на негативните сили; но смъртта освобождава само когато дойде по естествен начин. А когато умре човек преждевременно, той си остава при същите ограничителни у еловия, които произвеждат страданията. След смъртта човек не еволюира, както мислят някои; смъртта е един прелом на еволюцията, и за да почне човек пак да еволюира, трябва да се роди отново и ще почне оттам, където е прекъснал. Сегашните религиозни хора мислят, че като вярват в Бога, всичката им работа е в ред; но вярата 6 Бога показва само присъствието на нашия ум - защото само където работи умът имаме вяра, а другото е суеверие, а когато почнем да живеем по законите на своя ум тогава ще почнем да служим на Бога. Думата Бог не е много съдържателна. Най-съдържателната дума, която съществува в езика на всичките народи, това е думата ум. Най-силната дума, това е умът.
към текста >>

След смъртта човек не еволюира, както мислят някои; смъртта е един прелом на еволюцията, и за да почне човек пак да еволюира, трябва да се роди отново и ще почне оттам, където е прекъснал.
Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала по този начин на работа. Тя им дава и взема от тях. От сърцето на човека идват всички негативни помисли; когато човек замисля да се убие или да направи каквото и да е престъпление, това иде от сърцето, а не от ума. Природата е предвидила смъртта като едно средство да освободи хората от робството на негативните сили; но смъртта освобождава само когато дойде по естествен начин. А когато умре човек преждевременно, той си остава при същите ограничителни у еловия, които произвеждат страданията. След смъртта човек не еволюира, както мислят някои; смъртта е един прелом на еволюцията, и за да почне човек пак да еволюира, трябва да се роди отново и ще почне оттам, където е прекъснал. Сегашните религиозни хора мислят, че като вярват в Бога, всичката им работа е в ред; но вярата 6 Бога показва само присъствието на нашия ум - защото само където работи умът имаме вяра, а другото е суеверие, а когато почнем да живеем по законите на своя ум тогава ще почнем да служим на Бога. Думата Бог не е много съдържателна. Най-съдържателната дума, която съществува в езика на всичките народи, това е думата ум. Най-силната дума, това е умът. Тя е същата дума „Аум" или „ом" - една свещена дума, която посветените на Индия произнасят по няколко пъти на ден.
към текста >>

Умът и сърцето - това са две течения в човека, които са свързани с двете кръвоносни системи, умът е артериалната система, а сърцето - венозната система; венозната кръв носи със себе си всичките нечистотии и утайки от тялото и трябва да се пречиства през белите дробове, за да бъде полезна за организма - също така и човешките чувства трябва да се пречистят през свещения огън на ума, за да ни ползват.
И ако хората биха разбрали само тази дума, цялата култура ще се измени. Ако знаете само как да я произнесете, ще дойде светлина във вас. И когато дойде един велик Учител в света, той ще запали и пробуди човешкия ум, ще научи хората да мислят, и като се съединят всички умове в едно, това е Учителят в света, това е пътят, по който ще дойде спасението на човечеството; когато просветне умът, ще изчезнат всички убийства и престъпления. Ако в хората не дойде умът да работи, те не могат да влязат в Царството Божие. Човешкото сърце трябва да дойде в хармония с човешкия ум, това е пътят, по който хората ще могат да разрешат всички индивидуални и социални противоречия и ще дойдат до новата култура, защото всичките противоречия произтичат от сърцето, което е един свят, в който силите са неорганизирани и материята е много гъста. Умът и сърцето - това са две течения в човека, които са свързани с двете кръвоносни системи, умът е артериалната система, а сърцето - венозната система; венозната кръв носи със себе си всичките нечистотии и утайки от тялото и трябва да се пречиства през белите дробове, за да бъде полезна за организма - също така и човешките чувства трябва да се пречистят през свещения огън на ума, за да ни ползват. В кръвообращението работят най-разумните същества и най-интелигентните клетки и ако хората не грешаха, тези същества щяха да им покажат пътя на безсмъртието. Вие не можете да си представите какво внася съмнението, подозрението и всички негативни качества в кръвта ви - внася нечиста материя, която пречи на живота да функционира правилно - внасят смъртта. Когато се пробуди към дейност човешкият ум, всички тези негативни качества ще изчезнат и страданията ще се премахнат, защото страданията са свързани с живота на сърцето, с венозната система. И когато Христос е казал - да се отрече човек от себе си, Той е подразбирал да повери всичко на своя ум; така ще дойде спасението на човека. Чувствата трябва да се поддържат като една основа върху която умът трябва да дойде да работи.
към текста >>

И когато Христос е казал - да се отрече човек от себе си, Той е подразбирал да повери всичко на своя ум; така ще дойде спасението на човека.
Човешкото сърце трябва да дойде в хармония с човешкия ум, това е пътят, по който хората ще могат да разрешат всички индивидуални и социални противоречия и ще дойдат до новата култура, защото всичките противоречия произтичат от сърцето, което е един свят, в който силите са неорганизирани и материята е много гъста. Умът и сърцето - това са две течения в човека, които са свързани с двете кръвоносни системи, умът е артериалната система, а сърцето - венозната система; венозната кръв носи със себе си всичките нечистотии и утайки от тялото и трябва да се пречиства през белите дробове, за да бъде полезна за организма - също така и човешките чувства трябва да се пречистят през свещения огън на ума, за да ни ползват. В кръвообращението работят най-разумните същества и най-интелигентните клетки и ако хората не грешаха, тези същества щяха да им покажат пътя на безсмъртието. Вие не можете да си представите какво внася съмнението, подозрението и всички негативни качества в кръвта ви - внася нечиста материя, която пречи на живота да функционира правилно - внасят смъртта. Когато се пробуди към дейност човешкият ум, всички тези негативни качества ще изчезнат и страданията ще се премахнат, защото страданията са свързани с живота на сърцето, с венозната система. И когато Христос е казал - да се отрече човек от себе си, Той е подразбирал да повери всичко на своя ум; така ще дойде спасението на човека. Чувствата трябва да се поддържат като една основа върху която умът трябва да дойде да работи. Умът и това, което наричат дух, са едно и също нещо. И когато дойде човешкият ум да ръководи живота ви, той ще създаде една отлична култура; ще даде методите за живота и възпитанието на децата ще започва още със зачеването в утробата. Днес, при все че хората минават за умни, но днешната култура не е съградена върху човешкия ум, а е резултат на човешкото сърце и затова са всичките тези борби и противоречия, днес не работи човешкият ум, а работи човешкото сърце, личните чувства; хората живеят в задната част на главата си, където са локализирани чувствата, а не с предната част, където е локализиран умът. И затова, защото чувствата работят, светът се намира пред нова опасност - нова световна война, която, ако не се предотврати, ще помете цялата европейска култура.
към текста >>

Един умен човек може да покаже пътя на цял народ и да покаже изворите на блага в природата, откъдето може да се черпи, защото природата разкрива своите богатства само на умните.
Умът и това, което наричат дух, са едно и също нещо. И когато дойде човешкият ум да ръководи живота ви, той ще създаде една отлична култура; ще даде методите за живота и възпитанието на децата ще започва още със зачеването в утробата. Днес, при все че хората минават за умни, но днешната култура не е съградена върху човешкия ум, а е резултат на човешкото сърце и затова са всичките тези борби и противоречия, днес не работи човешкият ум, а работи човешкото сърце, личните чувства; хората живеят в задната част на главата си, където са локализирани чувствата, а не с предната част, където е локализиран умът. И затова, защото чувствата работят, светът се намира пред нова опасност - нова световна война, която, ако не се предотврати, ще помете цялата европейска култура. Затова всички хора, които мислят, трябва да насочат своята мисъл, която да предотврати тази катастрофа, защото човешката мисъл е най-мощната сила в света. Един умен човек може да покаже пътя на цял народ и да покаже изворите на блага в природата, откъдето може да се черпи, защото природата разкрива своите богатства само на умните. България е една богата страна и аз съжалявам, че вие при големите богатства страдате. България е една страна с големи възможности за култура, но тези сили, които са вложени за култура се спъват. Тук дойдоха преди векове богомилите, за да могат да канализират тези сили и да създадат култура, която ще бъде авангард на човешкия прогрес, но българите, понеже не работят с ума си, а със сърцето си, не ги разбраха и ги изгониха и те занесоха тази светлина и знанието си на запад, където положиха основите на ред идейни и прогресивни движения и подготвиха условията за изграждането на Западноевропейската култура; днес европейските учени с факти и документи доказват, че богомилите посяха семето на културата и светлината, която озари Запада; Българите, които са роби на своите чувства, по такъв начин в миналото проиграха съдбата си, но сега българите се намират пак на същото място и трябва да бъдат по-умни, за да не проиграят и сега съдбата си; ние желаем доброто на българите, затова апелираме към тяхната мисъл, защото само мисълта, само умът може да канализира енергиите в човека и да ги използва за творческа цел, затова тези, които искат да служат на Бога и на човечеството, потребно им е ум и знание. Светът се намира пред прага на една промяна, която ще стане внезапно; хората една вечер ще заспят и на другата сутрин, като се събудят ще се намерят, че не са такива, каквито са били; ще намерят, че всичко, що ги е мъчило е изчезнало, страданията ще изчезнат. Това ще е царството на човешкия ум; тогава във всеки човек ще видим брата и всички ще имат възможност и условия да реализират копнежите си и да се проявят; тогава и мъже и жени ще бъдат истински свободни, а не като днес - роби.
към текста >>

Тук дойдоха преди векове богомилите, за да могат да канализират тези сили и да създадат култура, която ще бъде авангард на човешкия прогрес, но българите, понеже не работят с ума си, а със сърцето си, не ги разбраха и ги изгониха и те занесоха тази светлина и знанието си на запад, където положиха основите на ред идейни и прогресивни движения и подготвиха условията за изграждането на Западноевропейската култура; днес европейските учени с факти и документи доказват, че богомилите посяха семето на културата и светлината, която озари Запада; Българите, които са роби на своите чувства, по такъв начин в миналото проиграха съдбата си, но сега българите се намират пак на същото място и трябва да бъдат по-умни, за да не проиграят и сега съдбата си; ние желаем доброто на българите, затова апелираме към тяхната мисъл, защото само мисълта, само умът може да канализира енергиите в човека и да ги използва за творческа цел, затова тези, които искат да служат на Бога и на човечеството, потребно им е ум и знание.
И затова, защото чувствата работят, светът се намира пред нова опасност - нова световна война, която, ако не се предотврати, ще помете цялата европейска култура. Затова всички хора, които мислят, трябва да насочат своята мисъл, която да предотврати тази катастрофа, защото човешката мисъл е най-мощната сила в света. Един умен човек може да покаже пътя на цял народ и да покаже изворите на блага в природата, откъдето може да се черпи, защото природата разкрива своите богатства само на умните. България е една богата страна и аз съжалявам, че вие при големите богатства страдате. България е една страна с големи възможности за култура, но тези сили, които са вложени за култура се спъват. Тук дойдоха преди векове богомилите, за да могат да канализират тези сили и да създадат култура, която ще бъде авангард на човешкия прогрес, но българите, понеже не работят с ума си, а със сърцето си, не ги разбраха и ги изгониха и те занесоха тази светлина и знанието си на запад, където положиха основите на ред идейни и прогресивни движения и подготвиха условията за изграждането на Западноевропейската култура; днес европейските учени с факти и документи доказват, че богомилите посяха семето на културата и светлината, която озари Запада; Българите, които са роби на своите чувства, по такъв начин в миналото проиграха съдбата си, но сега българите се намират пак на същото място и трябва да бъдат по-умни, за да не проиграят и сега съдбата си; ние желаем доброто на българите, затова апелираме към тяхната мисъл, защото само мисълта, само умът може да канализира енергиите в човека и да ги използва за творческа цел, затова тези, които искат да служат на Бога и на човечеството, потребно им е ум и знание. Светът се намира пред прага на една промяна, която ще стане внезапно; хората една вечер ще заспят и на другата сутрин, като се събудят ще се намерят, че не са такива, каквито са били; ще намерят, че всичко, що ги е мъчило е изчезнало, страданията ще изчезнат. Това ще е царството на човешкия ум; тогава във всеки човек ще видим брата и всички ще имат възможност и условия да реализират копнежите си и да се проявят; тогава и мъже и жени ще бъдат истински свободни, а не като днес - роби. Когато дойде човешкият ум да работи, слуги и господари ще изчезнат, управници и управлявани ще изчезнат - и хората ще бъдат свободни и всеки ще знае своето място и функция; всеки ще бъде господар на себе си и ще управлява себе си; а днешният социален хаос е резултат на човешките чувства, при които всеки иска да подчини и управлява другите. Спасението на човечеството е в човешкия ум - великото Божествено Начало в човека, което може да го направи свободен и щастлив. По беседа от Учителя, държана на 27 ноември 1932 г.
към текста >>

Това ще е царството на човешкия ум; тогава във всеки човек ще видим брата и всички ще имат възможност и условия да реализират копнежите си и да се проявят; тогава и мъже и жени ще бъдат истински свободни, а не като днес - роби.
Един умен човек може да покаже пътя на цял народ и да покаже изворите на блага в природата, откъдето може да се черпи, защото природата разкрива своите богатства само на умните. България е една богата страна и аз съжалявам, че вие при големите богатства страдате. България е една страна с големи възможности за култура, но тези сили, които са вложени за култура се спъват. Тук дойдоха преди векове богомилите, за да могат да канализират тези сили и да създадат култура, която ще бъде авангард на човешкия прогрес, но българите, понеже не работят с ума си, а със сърцето си, не ги разбраха и ги изгониха и те занесоха тази светлина и знанието си на запад, където положиха основите на ред идейни и прогресивни движения и подготвиха условията за изграждането на Западноевропейската култура; днес европейските учени с факти и документи доказват, че богомилите посяха семето на културата и светлината, която озари Запада; Българите, които са роби на своите чувства, по такъв начин в миналото проиграха съдбата си, но сега българите се намират пак на същото място и трябва да бъдат по-умни, за да не проиграят и сега съдбата си; ние желаем доброто на българите, затова апелираме към тяхната мисъл, защото само мисълта, само умът може да канализира енергиите в човека и да ги използва за творческа цел, затова тези, които искат да служат на Бога и на човечеството, потребно им е ум и знание. Светът се намира пред прага на една промяна, която ще стане внезапно; хората една вечер ще заспят и на другата сутрин, като се събудят ще се намерят, че не са такива, каквито са били; ще намерят, че всичко, що ги е мъчило е изчезнало, страданията ще изчезнат. Това ще е царството на човешкия ум; тогава във всеки човек ще видим брата и всички ще имат възможност и условия да реализират копнежите си и да се проявят; тогава и мъже и жени ще бъдат истински свободни, а не като днес - роби. Когато дойде човешкият ум да работи, слуги и господари ще изчезнат, управници и управлявани ще изчезнат - и хората ще бъдат свободни и всеки ще знае своето място и функция; всеки ще бъде господар на себе си и ще управлява себе си; а днешният социален хаос е резултат на човешките чувства, при които всеки иска да подчини и управлява другите. Спасението на човечеството е в човешкия ум - великото Божествено Начало в човека, което може да го направи свободен и щастлив. По беседа от Учителя, държана на 27 ноември 1932 г.
към текста >>

Спасението на човечеството е в човешкия ум - великото Божествено Начало в човека, което може да го направи свободен и щастлив.
България е една страна с големи възможности за култура, но тези сили, които са вложени за култура се спъват. Тук дойдоха преди векове богомилите, за да могат да канализират тези сили и да създадат култура, която ще бъде авангард на човешкия прогрес, но българите, понеже не работят с ума си, а със сърцето си, не ги разбраха и ги изгониха и те занесоха тази светлина и знанието си на запад, където положиха основите на ред идейни и прогресивни движения и подготвиха условията за изграждането на Западноевропейската култура; днес европейските учени с факти и документи доказват, че богомилите посяха семето на културата и светлината, която озари Запада; Българите, които са роби на своите чувства, по такъв начин в миналото проиграха съдбата си, но сега българите се намират пак на същото място и трябва да бъдат по-умни, за да не проиграят и сега съдбата си; ние желаем доброто на българите, затова апелираме към тяхната мисъл, защото само мисълта, само умът може да канализира енергиите в човека и да ги използва за творческа цел, затова тези, които искат да служат на Бога и на човечеството, потребно им е ум и знание. Светът се намира пред прага на една промяна, която ще стане внезапно; хората една вечер ще заспят и на другата сутрин, като се събудят ще се намерят, че не са такива, каквито са били; ще намерят, че всичко, що ги е мъчило е изчезнало, страданията ще изчезнат. Това ще е царството на човешкия ум; тогава във всеки човек ще видим брата и всички ще имат възможност и условия да реализират копнежите си и да се проявят; тогава и мъже и жени ще бъдат истински свободни, а не като днес - роби. Когато дойде човешкият ум да работи, слуги и господари ще изчезнат, управници и управлявани ще изчезнат - и хората ще бъдат свободни и всеки ще знае своето място и функция; всеки ще бъде господар на себе си и ще управлява себе си; а днешният социален хаос е резултат на човешките чувства, при които всеки иска да подчини и управлява другите. Спасението на човечеството е в човешкия ум - великото Божествено Начало в човека, което може да го направи свободен и щастлив. По беседа от Учителя, държана на 27 ноември 1932 г.
към текста >>

46. 21. Тайната на успеха, 8 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Има две неща, които занимават практическия човек на съвременната култура, човекът на XX век.
ТАЙНАТА НА УСПЕХА Има две неща, които занимават практическия човек на съвременната култура, човекът на XX век. Първото нещо, което го занимава, това са постиженията. Всеки човек иска да има известни постижения. Второто нещо е - превъзходството на живота. Има един вътрешен подтик у всички същества, малки и големи. Този подтик е неразбран за нашето съзнание, но той осмисля всичко.
към текста >>

Всеки човек иска да има известни постижения.
ТАЙНАТА НА УСПЕХА Има две неща, които занимават практическия човек на съвременната култура, човекът на XX век. Първото нещо, което го занимава, това са постиженията. Всеки човек иска да има известни постижения. Второто нещо е - превъзходството на живота. Има един вътрешен подтик у всички същества, малки и големи. Този подтик е неразбран за нашето съзнание, но той осмисля всичко. Човек се стреми да постигне нещо, само че не може да си обясни тези стремежи. Но след като го постигне, разбира защо му е било то.
към текста >>

Човек се стреми да постигне нещо, само че не може да си обясни тези стремежи.
Първото нещо, което го занимава, това са постиженията. Всеки човек иска да има известни постижения. Второто нещо е - превъзходството на живота. Има един вътрешен подтик у всички същества, малки и големи. Този подтик е неразбран за нашето съзнание, но той осмисля всичко. Човек се стреми да постигне нещо, само че не може да си обясни тези стремежи. Но след като го постигне, разбира защо му е било то. Затова ни е потребно знание. Малко знание ни е потребно, не много; многото осакатява, а малкото носи благословение. Под малко разбираме това, което ни е необходимо за живота, както храната и водата, въздухът и светлината. Никой човек не трябва да убива в себе си стремежа към постижения, а да държи като един висок връх в себе си идеала, който иска да постигне.
към текста >>

Никой човек не трябва да убива в себе си стремежа към постижения, а да държи като един висок връх в себе си идеала, който иска да постигне.
Човек се стреми да постигне нещо, само че не може да си обясни тези стремежи. Но след като го постигне, разбира защо му е било то. Затова ни е потребно знание. Малко знание ни е потребно, не много; многото осакатява, а малкото носи благословение. Под малко разбираме това, което ни е необходимо за живота, както храната и водата, въздухът и светлината. Никой човек не трябва да убива в себе си стремежа към постижения, а да държи като един висок връх в себе си идеала, който иска да постигне. Като един стимул трябва да държите този подтик, не го угасвайте, защото от него зависи вашето щастие. С угасване на подтика към постижение, угасва и животът, и тогава идват всички страдания. Всичко туй има отношение до сегашния живот, а не до бъдещия. Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашния ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот.
към текста >>

Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега.
Като един стимул трябва да държите този подтик, не го угасвайте, защото от него зависи вашето щастие. С угасване на подтика към постижение, угасва и животът, и тогава идват всички страдания. Всичко туй има отношение до сегашния живот, а не до бъдещия. Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашния ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост.
към текста >>

Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества.
С угасване на подтика към постижение, угасва и животът, и тогава идват всички страдания. Всичко туй има отношение до сегашния живот, а не до бъдещия. Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашния ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост.
към текста >>

Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека.
Всичко туй има отношение до сегашния живот, а не до бъдещия. Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашния ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат.
към текста >>

Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения.
Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашния ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените.
към текста >>

Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия.
А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените. Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин.
към текста >>

Физическият човек се отличава с една крайна слабост.
Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените. Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин. учените още не ги знаят; имат разни теории и хипотези, но същинската причина им е неизвестна; те обясняват всичко по един механически начин и има още нещо недообяснено.
към текста >>

докато може да се нагоди и използва тези условия, които има в дадения момент, защото дадените условия, в които се намира човек ще спомогнат за някаква придобивка; затова човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му.
И вследствие на това отклонение на гръбначния стълб се дължи падението на човешкия род u произходът на всички слабости и неуспехи. И когато се изправи земната ос, ще се изправи и нашият- гръбначен стълб, тогава умът ще започне да мисли правилно. Защото правилното развитие на човешкия ум и сърце е в пряка зависимост от космичните условия на дадена епоха. И нашите постижения са в голяма зависимост от космичните условия. Постиженията са резултат на два фактора - вътрешния импулс и целокупността на външните условия, т.е. докато може да се нагоди и използва тези условия, които има в дадения момент, защото дадените условия, в които се намира човек ще спомогнат за някаква придобивка; затова човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения.
към текста >>

Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях.
Защото правилното развитие на човешкия ум и сърце е в пряка зависимост от космичните условия на дадена епоха. И нашите постижения са в голяма зависимост от космичните условия. Постиженията са резултат на два фактора - вътрешния импулс и целокупността на външните условия, т.е. докато може да се нагоди и използва тези условия, които има в дадения момент, защото дадените условия, в които се намира човек ще спомогнат за някаква придобивка; затова човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност.
към текста >>

И в природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение природата е крайно справедлива.
И нашите постижения са в голяма зависимост от космичните условия. Постиженията са резултат на два фактора - вътрешния импулс и целокупността на външните условия, т.е. докато може да се нагоди и използва тези условия, които има в дадения момент, защото дадените условия, в които се намира човек ще спомогнат за някаква придобивка; затова човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане.
към текста >>

Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи.
Постиженията са резултат на два фактора - вътрешния импулс и целокупността на външните условия, т.е. докато може да се нагоди и използва тези условия, които има в дадения момент, защото дадените условия, в които се намира човек ще спомогнат за някаква придобивка; затова човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека.
към текста >>

Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения.
докато може да се нагоди и използва тези условия, които има в дадения момент, защото дадените условия, в които се намира човек ще спомогнат за някаква придобивка; затова човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява.
към текста >>

Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека.
Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява. Най-първо вярвайте, че можете да постигнете нещата. А тази вяра, от която зависи съдбата на човека, до голяма степен е определена от биопсихологичните условия при неговото зачатие. Състоянието на родителите в момента на зачатието до голяма степен определя съдбата на децата. Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се освободят цял живот.
към текста >>

И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява.
Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява. Най-първо вярвайте, че можете да постигнете нещата. А тази вяра, от която зависи съдбата на човека, до голяма степен е определена от биопсихологичните условия при неговото зачатие. Състоянието на родителите в момента на зачатието до голяма степен определя съдбата на децата. Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се освободят цял живот. Ако майката е имала мрачни състояния, тя ще внесе тези мрачни състояния в децата, които ще направят нещастен целия им живот.
към текста >>

А тази вяра, от която зависи съдбата на човека, до голяма степен е определена от биопсихологичните условия при неговото зачатие.
И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява. Най-първо вярвайте, че можете да постигнете нещата. А тази вяра, от която зависи съдбата на човека, до голяма степен е определена от биопсихологичните условия при неговото зачатие. Състоянието на родителите в момента на зачатието до голяма степен определя съдбата на децата. Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се освободят цял живот. Ако майката е имала мрачни състояния, тя ще внесе тези мрачни състояния в децата, които ще направят нещастен целия им живот. Но майката може да внесе светли и възвишени мисли, които ще стимулират децата към благородни идеали и постижения. Много трудно е човек да се освободи от тези внушения, защото те имат чисто органическа основа и се иска много време и знание на законите, по които се развиват тези процеси.
към текста >>

Много трудно е човек да се освободи от тези внушения, защото те имат чисто органическа основа и се иска много време и знание на законите, по които се развиват тези процеси.
А тази вяра, от която зависи съдбата на човека, до голяма степен е определена от биопсихологичните условия при неговото зачатие. Състоянието на родителите в момента на зачатието до голяма степен определя съдбата на децата. Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се освободят цял живот. Ако майката е имала мрачни състояния, тя ще внесе тези мрачни състояния в децата, които ще направят нещастен целия им живот. Но майката може да внесе светли и възвишени мисли, които ще стимулират децата към благородни идеали и постижения. Много трудно е човек да се освободи от тези внушения, защото те имат чисто органическа основа и се иска много време и знание на законите, по които се развиват тези процеси. Също и мислите и чувствата, с които живее даден човек, оказват едно такова внушение и стимулират или спъват неговите стремежи към постижение. Например, ние мислим че нашите работи няма да се оправят, и те не се оправят. Не се оправят защото не постъпваме по законите на природата. А природата гради по един разумен начин и ако ние сме чувствителни и внимателни към нейните внушения и упътвания, винаги ще имаме постижения. Какви трябва да бъдат постиженията ни в света?
към текста >>

Също и мислите и чувствата, с които живее даден човек, оказват едно такова внушение и стимулират или спъват неговите стремежи към постижение.
Състоянието на родителите в момента на зачатието до голяма степен определя съдбата на децата. Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се освободят цял живот. Ако майката е имала мрачни състояния, тя ще внесе тези мрачни състояния в децата, които ще направят нещастен целия им живот. Но майката може да внесе светли и възвишени мисли, които ще стимулират децата към благородни идеали и постижения. Много трудно е човек да се освободи от тези внушения, защото те имат чисто органическа основа и се иска много време и знание на законите, по които се развиват тези процеси. Също и мислите и чувствата, с които живее даден човек, оказват едно такова внушение и стимулират или спъват неговите стремежи към постижение. Например, ние мислим че нашите работи няма да се оправят, и те не се оправят. Не се оправят защото не постъпваме по законите на природата. А природата гради по един разумен начин и ако ние сме чувствителни и внимателни към нейните внушения и упътвания, винаги ще имаме постижения. Какви трябва да бъдат постиженията ни в света? - Нашите постижения трябва да бъдат най-първо от физически характер - по отношение на външните условия; второ, в подобрение на нашия характер и развитието на нашите способности и Божествени дарби - да знаем съдбата и развитието на цялото човечество.
към текста >>

Човек може да измени своята съдба с разумно и правилно дишане.
Да се чувстваш едно с цялото човечество и интересите ти да бъдат интересите на цялото човечество - това ние наричаме Божествено. Но туй може да бъде, когато минем първите две постижения. Постиженията във физическия свят са най-трудни - защото при днешното съзнание на хората и при днешните условия всички не могат да бъдат богати. Но по отношение на вътрешното богатство и придобивки, почти за всички има условия. Всеки може да подобри условията на своето тяло и да развие способности и характер, защото има условия за това. Човек може да измени своята съдба с разумно и правилно дишане. Например, човек става нервен и нетърпелив и с това спъва своите постижения. Но той може да измени тази си черта с дишането. Като почне да диша по особени правила, ще внесе повече магнетизъм, ще придобие повече мекота и неговата нервност и нетърпение ще се премахнат. Но трябва и особени упражнения и дисциплина. - Като почнете да правите по три пъти на ден упражнения с дишане от по 5-10 мин.
към текста >>

Например, човек става нервен и нетърпелив и с това спъва своите постижения.
Но туй може да бъде, когато минем първите две постижения. Постиженията във физическия свят са най-трудни - защото при днешното съзнание на хората и при днешните условия всички не могат да бъдат богати. Но по отношение на вътрешното богатство и придобивки, почти за всички има условия. Всеки може да подобри условията на своето тяло и да развие способности и характер, защото има условия за това. Човек може да измени своята съдба с разумно и правилно дишане. Например, човек става нервен и нетърпелив и с това спъва своите постижения. Но той може да измени тази си черта с дишането. Като почне да диша по особени правила, ще внесе повече магнетизъм, ще придобие повече мекота и неговата нервност и нетърпение ще се премахнат. Но трябва и особени упражнения и дисциплина. - Като почнете да правите по три пъти на ден упражнения с дишане от по 5-10 мин. ще изцерите своята нервност и нетърпение.
към текста >>

Но за да постигне това вътрешно хармонизиране на силите и енергиите си, въобще на вътрешния си живот, човек трябва да срещне един друг човек мъж или жена, които да въздействат благотворно върху него.
ще изцерите своята нервност и нетърпение. Когато тази наука за дишането се разкри на западните хора, те устроиха ред школи за практически упражнения, но понеже не разбираха законите на тази наука, и като дишаха по цял ден, набираше се много енергия, с която разваляха своята нервна система. Защото чрез дишането се набира много енергия, която с голямото напрежение, което упражнява, разрушава нервната система. А нервната система при сегашното й състояние не може да издържа големи напрежения. И докато правите упражненията, умът ви да бъде концентриран върху една велика и светла мисъл, защото в света има една абсолютно хармонична среда и когато възстановим вътрешната си хармония ние влизаме във връзка с тази среда, привличаме се към нея, условията ни се подобряват и ние имаме по-големи постижения в живота си. Но за да постигне това вътрешно хармонизиране на силите и енергиите си, въобще на вътрешния си живот, човек трябва да срещне един друг човек мъж или жена, които да въздействат благотворно върху него. Той трябва да срещне едно същество, което да се присъедини към него, да приобщи усилията си към неговите, да се образува една вътрешна хармония и работите му в живота ще тръгнат. И всички постижения, които имаме в света, каквито и да са те, все трябва известни хора да ни подкрепят, да ни съдействат в този път. Поет ли сте, философ или музикант, все трябва да има едно същество, което да ви подтиква в това направление. Затова се стремете да имате най-малко един добър приятел, а добър приятел ви е този, който гледа на вас като на себе си - той не прави разлика между вашия и своя живот. И да ви кажа, как да си избирате вашите добри приятели.
към текста >>

Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр.
Ако вашите умове и сърца не се обогатяват и развиват постоянно, животът ви няма да има израз - това са външни условия, при които животът може да се прояви. И при това трябва да държите в ума си основния закон, че всичко в природата е разумно. Тази мисъл трябва да бъде основа на вашия живот. Щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по който и да е начин ще се оправят. Обаче, щом реагираш на тази разумност, всичките ти работи вземат обратен път и ще ти дойдат всички нещастия на главата. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува.
към текста >>

Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни.
И при това трябва да държите в ума си основния закон, че всичко в природата е разумно. Тази мисъл трябва да бъде основа на вашия живот. Щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по който и да е начин ще се оправят. Обаче, щом реагираш на тази разумност, всичките ти работи вземат обратен път и ще ти дойдат всички нещастия на главата. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа.
към текста >>

За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието.
Щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по който и да е начин ще се оправят. Обаче, щом реагираш на тази разумност, всичките ти работи вземат обратен път и ще ти дойдат всички нещастия на главата. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща.
към текста >>

А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува.
Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба.
към текста >>

Там е всичката сила на човека.
И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба. Другите неща са второстепенни. Светлината я вземам като емблема на мисълта; въздуха го свързвам с живота, а храната - със силите, които действат в природата.
към текста >>

Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония.
Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба. Другите неща са второстепенни. Светлината я вземам като емблема на мисълта; въздуха го свързвам с живота, а храната - със силите, които действат в природата. Това са неща, необходими и с тях човек е осигурен - зад тях седи Разумното, това е Живият Бог, Който поддържа нашия живот. Учете, стремете се все напред и никога не се обезсърчавайте, защото пред вас стои едно велико бъдеще.
към текста >>

Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба.
А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба. Другите неща са второстепенни. Светлината я вземам като емблема на мисълта; въздуха го свързвам с живота, а храната - със силите, които действат в природата. Това са неща, необходими и с тях човек е осигурен - зад тях седи Разумното, това е Живият Бог, Който поддържа нашия живот. Учете, стремете се все напред и никога не се обезсърчавайте, защото пред вас стои едно велико бъдеще. Да срещнем хора на земята, с които да се разбираме - това е най-великото благо.
към текста >>

Това са неща, необходими и с тях човек е осигурен - зад тях седи Разумното, това е Живият Бог, Който поддържа нашия живот.
Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба. Другите неща са второстепенни. Светлината я вземам като емблема на мисълта; въздуха го свързвам с живота, а храната - със силите, които действат в природата. Това са неща, необходими и с тях човек е осигурен - зад тях седи Разумното, това е Живият Бог, Който поддържа нашия живот. Учете, стремете се все напред и никога не се обезсърчавайте, защото пред вас стои едно велико бъдеще. Да срещнем хора на земята, с които да се разбираме - това е най-великото благо. А ние сега срещаме мъртви хора и затова страдаме. Трябва да срещнем живите хора, т.е. хората на доброто и разумността, на благоденствието.
към текста >>

Това е най-голямото благо - да срещнеш един човек, който да те разбере и когото да разбираш, да срещнеш един приятел, който да те стимулира и вдъхновява в пътя към великите постижения в живота.
Учете, стремете се все напред и никога не се обезсърчавайте, защото пред вас стои едно велико бъдеще. Да срещнем хора на земята, с които да се разбираме - това е най-великото благо. А ние сега срещаме мъртви хора и затова страдаме. Трябва да срещнем живите хора, т.е. хората на доброто и разумността, на благоденствието. Това е най-голямото благо - да срещнеш един човек, който да те разбере и когото да разбираш, да срещнеш един приятел, който да те стимулира и вдъхновява в пътя към великите постижения в живота. По беседа от Учителя, държана на 8 октомври 1933 г.
към текста >>

47. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега.
СВЕТИЛНИКЪТ НА ЖИВОТА Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина.
към текста >>

Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство.
СВЕТИЛНИКЪТ НА ЖИВОТА Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум.
към текста >>

Така че човек има двояко естество - животинско и човешко.
У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават.
към текста >>

И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си.
И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне. А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум.
към текста >>

А светилникът за човека е човешкият ум.
Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне. А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум. Щом се помрачи човешкият ум, това е вече едно болезнено състояние.
към текста >>

- Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават.
Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне. А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум. Щом се помрачи човешкият ум, това е вече едно болезнено състояние. Всички съвременни хора имат едно помрачение на ума си. вследствие на което се раждат всички индивидуални и обществени противоречия.
към текста >>

А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум.
И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне. А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум. Щом се помрачи човешкият ум, това е вече едно болезнено състояние. Всички съвременни хора имат едно помрачение на ума си. вследствие на което се раждат всички индивидуални и обществени противоречия. А това помрачаване на ума иде от безлюбието. Безлюбието е причина за всички противоречия, които съществуват в света и живота.
към текста >>

Това организиране и хармониране трябва да започне от ума и сърцето на човека; защото всеки човек трябва да е носител на една идея за общо благо и трябва да бъде готов да се жертва за нея и да живее с нея.
За мен Любовта е най-мощната сила, която действа в света и която може да употребите за своето въздигане и повдигане и полза на вашите близки. Сегашните хора са заняти с разрешението на социалния въпрос, и предлагат всевъзможни теории и планове за неговото разрешение. Но всичките тези теории и планове трябва да се проверят на опит, за да се види ще могат ли да изведат човечеството от този хаос, в който се намира, или ще го увеличат още повече. Въпросът трябва да се разгледа научно и обективно. За да може да се разреши този проблем, необходими са две неща r Любов и Мъдрост, или казано на съвременен език, живот, светлина и знание, за да се организираш и поставят на място всички елементи, които обуславят човешкото битие. Това организиране и хармониране трябва да започне от ума и сърцето на човека; защото всеки човек трябва да е носител на една идея за общо благо и трябва да бъде готов да се жертва за нея и да живее с нея. А затова е необходимо да бъде господар на тялото си и умът му да не е помрачен, а да е господар на мислите, желанията и постъпките му. Понеже съвременните хора не са господари на всички сили у себе си, всичко каквото те придобиват, скоро го изгубват, затова светът е пълен с нещастия и противоречия. Върху тази несигурна основа са построени всичките отношения, които съществуват в съвременното общество, затова всички живеят с един страх пред неизвестността. Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други. Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други.
към текста >>

Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите.
Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други. Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа. Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек.
към текста >>

Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си.
Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа. Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно.
към текста >>

Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях.
Дали знаете или не този закон, той си действа. Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света.
към текста >>

Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия.
Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят.
към текста >>

За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек.
Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията.
към текста >>

Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят.
Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота.
към текста >>

По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба.
Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота. И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума. Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот. Въпросът, който ни интересува сега е, как можем да се справим с живота, при това положение, при което сега се намираме.
към текста >>

Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот.
да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота. И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума. Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот. Въпросът, който ни интересува сега е, как можем да се справим с живота, при това положение, при което сега се намираме. Въпросът е, как да се приспособим към съвременния порядък, докато го изменим, защото той из един път не може да се измени. Не е лесно да се измени, понеже има два милиарда хора, които са групирани в нации и раси и всяка нация е една мощна сила. Това са два милиарда мозъци, които работят и мислят всеки по своему. Докато се координират всичките тези мозъци, се изисква време.
към текста >>

Това е човекът.
Понеже всички богатства зависят от нашия ум, а човешкият ум не зависи от богатствата. Ако ние мислим, че напълно зависим от външните условия, нашата работа е изгубена. Ако ние не сме господари на своята съдба, за какво ще се борим? Аз мога да се боря когато мисля, че съм независим от външната среда. Ограничителните условия са само условия да изпитаме силата на нашия ум, трябва да ги превъзмогнем, за да знаем, че сме господари на условията. Това е човекът. Много не му мислете за последствията, когато се освобождавате. Като се освободите, идете да служите на природата, като работите за освобождаването на вашите братя. А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях.
към текста >>

А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината.
Аз мога да се боря когато мисля, че съм независим от външната среда. Ограничителните условия са само условия да изпитаме силата на нашия ум, трябва да ги превъзмогнем, за да знаем, че сме господари на условията. Това е човекът. Много не му мислете за последствията, когато се освобождавате. Като се освободите, идете да служите на природата, като работите за освобождаването на вашите братя. А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях. Всички хора трябва да живеят по закона на Бога, казано в религиозен смисъл; или по закона на природата, казано на научен език, или казано на социален език, да живеят за човечеството, да имат човещина. Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата. И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече, босия ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда.
към текста >>

Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи.
Ограничителните условия са само условия да изпитаме силата на нашия ум, трябва да ги превъзмогнем, за да знаем, че сме господари на условията. Това е човекът. Много не му мислете за последствията, когато се освобождавате. Като се освободите, идете да служите на природата, като работите за освобождаването на вашите братя. А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях. Всички хора трябва да живеят по закона на Бога, казано в религиозен смисъл; или по закона на природата, казано на научен език, или казано на социален език, да живеят за човечеството, да имат човещина. Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата. И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече, босия ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда. Това е човещината.
към текста >>

Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата.
Като се освободите, идете да служите на природата, като работите за освобождаването на вашите братя. А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях. Всички хора трябва да живеят по закона на Бога, казано в религиозен смисъл; или по закона на природата, казано на научен език, или казано на социален език, да живеят за човечеството, да имат човещина. Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата. И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече, босия ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда. Това е човещината. И като прави това, принася полза на ближните си, повдига себе си и придобива великото живо знание. Ще кажете, че тези неща са непостижими. Но непостижимите неща носят радости, а постижимите носят скърби.
към текста >>

48. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си.
За да можем да реализираме Възможностите на живота си и да избегнем големите и ненужни противоречия и разочарования, необходима ни е мъдрост. Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме устройството на света, който е дело на мъдростта. Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността. Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така?
към текста >>

Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения.
Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността. Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят.
към текста >>

Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е.
Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността. Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят. За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката.
към текста >>

Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските.
И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността. Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят. За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива.
към текста >>

А светските казват: Защо Бог постъпва така и така?
Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността. Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят. За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек.
към текста >>

Човек трябва да знае как, кога и къде да почива.
Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят. За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си.
към текста >>

Може да почива само умният човек.
А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят. За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине.
към текста >>

И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине.
Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят. За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката.
към текста >>

Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си.
Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение.
към текста >>

Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине.
Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение. Нека оставим младото поколение само да се оправя.
към текста >>

Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви.
Новият строй ще дойде, тъй както идва пролетта, но той няма да дойде из един път, а дълго време трябва да се работи за неговото идване. Да искаме сега изведнъж да дойде новия строй, да изникне като гъба, това е все едно да искаме появата на пролет посред зима. Новият строй ще дойде, но до това време трябва да се подготвим да живеем живота такъв, какъвто се проявява сега. Ако разбираме законите на природата, които работят в света, тя ще ни съдейства и нашият живот ще се оправи, защото тогаз ще работим навреме и ще почиваме навреме. А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта. Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът. А след като започне животът, ще се явяват и другите условия. Двата полюса на живота са работата и почивката. В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после. И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора.
към текста >>

В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после.
А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта. Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът. А след като започне животът, ще се явяват и другите условия. Двата полюса на живота са работата и почивката. В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после. И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора. За да можете да си почивате и животът ви да е приятен и смислен, вложете в себе си най-силните и благородни желания и мисли в работата и те ще бъдат в услуга на вашите още слаби, но красиви мисли и желания. На тази основа трябва да бъде съградено и съвременното общество. Защото когато слабите носят силните, ще се роди една вътрешна дисхармония и тези противоречия, които сега съществуват в живота на хората, се дължат на обстоятелството, че силните искат да бъдат носени от слабите. Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма.
към текста >>

И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора.
Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът. А след като започне животът, ще се явяват и другите условия. Двата полюса на живота са работата и почивката. В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после. И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора. За да можете да си почивате и животът ви да е приятен и смислен, вложете в себе си най-силните и благородни желания и мисли в работата и те ще бъдат в услуга на вашите още слаби, но красиви мисли и желания. На тази основа трябва да бъде съградено и съвременното общество. Защото когато слабите носят силните, ще се роди една вътрешна дисхармония и тези противоречия, които сега съществуват в живота на хората, се дължат на обстоятелството, че силните искат да бъдат носени от слабите. Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма. И нещастието на съвременните хора седи в чрезмерната работа.
към текста >>

Само така човек ще може да се повдигне и развива, а иначе се изтощава и разрушава.
Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма. И нещастието на съвременните хора седи в чрезмерната работа. Например, по три пъти на ден ядем, а това е работа, за извършването на която се изразходва много енергия. А ако придобиваме, колкото изхарчваме за тази придобивка, то такава придобивка няма смисъл. Придобивката трябва да бъде с нещо повече от изразходваната наша енергия за работата. Само така човек ще може да се повдигне и развива, а иначе се изтощава и разрушава. Съвременните хора заставят стомаха си да работи по 12 и повече часа, а това е една изморителна работа. Най-първо освободете стомаха си от чрезмерната работа, за да може да си почива, та и вие да си почивате. Само така ще можете да бъдете здрави. Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива. Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива.
към текста >>

Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива.
Придобивката трябва да бъде с нещо повече от изразходваната наша енергия за работата. Само така човек ще може да се повдигне и развива, а иначе се изтощава и разрушава. Съвременните хора заставят стомаха си да работи по 12 и повече часа, а това е една изморителна работа. Най-първо освободете стомаха си от чрезмерната работа, за да може да си почива, та и вие да си почивате. Само така ще можете да бъдете здрави. Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива. Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива. В почивката има нещо красиво, което на сегашните хора е още неизвестно. Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката. След като си работил и като седнеш да почиваш да усетиш едно приятно разположение и да си в унисон с окръжаващата природа. Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката.
към текста >>

Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива.
Само така човек ще може да се повдигне и развива, а иначе се изтощава и разрушава. Съвременните хора заставят стомаха си да работи по 12 и повече часа, а това е една изморителна работа. Най-първо освободете стомаха си от чрезмерната работа, за да може да си почива, та и вие да си почивате. Само така ще можете да бъдете здрави. Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива. Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива. В почивката има нещо красиво, което на сегашните хора е още неизвестно. Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката. След като си работил и като седнеш да почиваш да усетиш едно приятно разположение и да си в унисон с окръжаващата природа. Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката. Но тази идея още не е проникнала у всички хора като една необходимост.
към текста >>

Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре.
Че това е сегашният строй в света! Съвременните религиозни хора имат една представа за Царството Божие подобно на сегашния човешки строй. Идването на Христа подразбира внасянето на една нова идея в света, която да проникне във всички разумни хора и сърцата им да затрептят под импулса на Любовта, а умовете им да просветнат. А тази велика идея седи в това, да има блага достатъчно за всички и да се въдвори богатството и човещината на физическото поле. Тази велика идея не може да се наложи по механически начин, но всеки свободно трябва да я възприеме и да заработи за нейното реализиране. Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре. Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят. А ако външните условия са господари на положението, тогава е невъзможно да се изправим. Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее. А затова той трябва да бъде умен и силен. Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне.
към текста >>

Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее.
А тази велика идея седи в това, да има блага достатъчно за всички и да се въдвори богатството и човещината на физическото поле. Тази велика идея не може да се наложи по механически начин, но всеки свободно трябва да я възприеме и да заработи за нейното реализиране. Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре. Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят. А ако външните условия са господари на положението, тогава е невъзможно да се изправим. Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее. А затова той трябва да бъде умен и силен. Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне. Когато човек развие в себе си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си. Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството.
към текста >>

Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне.
Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре. Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят. А ако външните условия са господари на положението, тогава е невъзможно да се изправим. Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее. А затова той трябва да бъде умен и силен. Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне. Когато човек развие в себе си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си. Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното.
към текста >>

Когато човек развие в себе си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си.
Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят. А ако външните условия са господари на положението, тогава е невъзможно да се изправим. Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее. А затова той трябва да бъде умен и силен. Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне. Когато човек развие в себе си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си. Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват.
към текста >>

Възпитанието на човека започва още от утробата на майката.
Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват. Възпитанието на човека започва още от утробата на майката. Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество.
към текста >>

Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение.
Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка.
към текста >>

В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му.
Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка. В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта. Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее. Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат. Да ви обича всеки както знае и вие обичайте така както знаете. Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта на човека, а дайте път на силите и законите на природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите на природата, тъй като тя всичко е проверила на опит през безчетните векове на Битието.
към текста >>

Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее.
В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка. В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта. Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее. Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат. Да ви обича всеки както знае и вие обичайте така както знаете. Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта на човека, а дайте път на силите и законите на природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите на природата, тъй като тя всичко е проверила на опит през безчетните векове на Битието. Свобода трябва да се даде на всички. Ние най- първо не постъпваме свободно и със себе си.
към текста >>

Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат.
Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка. В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта. Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее. Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат. Да ви обича всеки както знае и вие обичайте така както знаете. Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта на човека, а дайте път на силите и законите на природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите на природата, тъй като тя всичко е проверила на опит през безчетните векове на Битието. Свобода трябва да се даде на всички. Ние най- първо не постъпваме свободно и със себе си. Ние противодействаме на своите мисли, чувства и постъпки и с това подпушваме силите на природата, които в този случай ни разрушават.
към текста >>

Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта на човека, а дайте път на силите и законите на природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите на природата, тъй като тя всичко е проверила на опит през безчетните векове на Битието.
В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта. Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее. Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат. Да ви обича всеки както знае и вие обичайте така както знаете. Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта на човека, а дайте път на силите и законите на природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите на природата, тъй като тя всичко е проверила на опит през безчетните векове на Битието. Свобода трябва да се даде на всички. Ние най- първо не постъпваме свободно и със себе си. Ние противодействаме на своите мисли, чувства и постъпки и с това подпушваме силите на природата, които в този случай ни разрушават. Всяка една добра мисъл, която проникне във вашия ум, ако й дадете ход, окръжаващите хора ще я приемат и тя ще има известен плод в света. Каквато и да е услуга, когато ви се представи случай да направите някому, направете я и не се бойте, и ще видите, че тази направена от вас услуга ще има своите добри последствия.
към текста >>

Човек, който иска да направи добро, трябва да е почивал.
Ние най- първо не постъпваме свободно и със себе си. Ние противодействаме на своите мисли, чувства и постъпки и с това подпушваме силите на природата, които в този случай ни разрушават. Всяка една добра мисъл, която проникне във вашия ум, ако й дадете ход, окръжаващите хора ще я приемат и тя ще има известен плод в света. Каквато и да е услуга, когато ви се представи случай да направите някому, направете я и не се бойте, и ще видите, че тази направена от вас услуга ще има своите добри последствия. Но да се върнем към въпроса за работата и почивката; под думата работа разбирам следното: когато искаш да направиш едно добро, спри се, за да обмислиш и да намериш най-подходящия метод, по който да изразиш доброто. Човек, който иска да направи добро, трябва да е почивал. Практически закон е това, защото ако човек е уморен, как ще помага на другите? А като си почине, тогава той ще бъде готов да помага на другите. Взаимопомощта е външната, практичната страна на любовта. Когато обичаш някого трябва да знаеш как да му помагаш, че да не възложи по-голяма надежда на тебе, отколкото можеш да му услужиш. Трябва да има една обмяна в любовта, за да няма обратни реакции.
към текста >>

Практически закон е това, защото ако човек е уморен, как ще помага на другите?
Ние противодействаме на своите мисли, чувства и постъпки и с това подпушваме силите на природата, които в този случай ни разрушават. Всяка една добра мисъл, която проникне във вашия ум, ако й дадете ход, окръжаващите хора ще я приемат и тя ще има известен плод в света. Каквато и да е услуга, когато ви се представи случай да направите някому, направете я и не се бойте, и ще видите, че тази направена от вас услуга ще има своите добри последствия. Но да се върнем към въпроса за работата и почивката; под думата работа разбирам следното: когато искаш да направиш едно добро, спри се, за да обмислиш и да намериш най-подходящия метод, по който да изразиш доброто. Човек, който иска да направи добро, трябва да е почивал. Практически закон е това, защото ако човек е уморен, как ще помага на другите? А като си почине, тогава той ще бъде готов да помага на другите. Взаимопомощта е външната, практичната страна на любовта. Когато обичаш някого трябва да знаеш как да му помагаш, че да не възложи по-голяма надежда на тебе, отколкото можеш да му услужиш. Трябва да има една обмяна в любовта, за да няма обратни реакции. В природата съществува един закон на съотношение и избор.
към текста >>

Когато човек е изправен спрямо законите на j Природата, тя ще му даде знание, сила и богатство и ще му разкрие тайните си.
Предпочетете да останете сами, ако не ви обичат тези, които вие обичате, отколкото насила да искате да ви обичаш, Ако искате да се жените, но не ви обича този или тази, когото или която вие обичате, тогава не търси други, понеже ще ви дойде бела на главата. Този закон може да го приложите и в други материални отношения. Никога не пресилвайте нещата. За да постигнете вашите копнежи и да отбегнете нещастието, трябва да удържите задължението си към природата, защото всички хора имат известни задължения спрямо нея. И стеснителните условия като ви хванат, няма да ви пуснат, докато не платите всичките си дългове спрямо нея. Когато човек е изправен спрямо законите на j Природата, тя ще му даде знание, сила и богатство и ще му разкрие тайните си. За да изясня законите на природата и методите за приложение на тези закони I в живота, често аз си служа с аналогията. Аналогията не е едно доказателство, но тя е само за обяснение. ; Доказателство е само това, което може да се провери в живота. А това, което е проверено, то е вече и доказано. Провереното и доказаното носи сила в живота на човека, то е знание и опитност, то е светлината, която осветява пътя ни.
към текста >>

Провереното и доказаното носи сила в живота на човека, то е знание и опитност, то е светлината, която осветява пътя ни.
Когато човек е изправен спрямо законите на j Природата, тя ще му даде знание, сила и богатство и ще му разкрие тайните си. За да изясня законите на природата и методите за приложение на тези закони I в живота, често аз си служа с аналогията. Аналогията не е едно доказателство, но тя е само за обяснение. ; Доказателство е само това, което може да се провери в живота. А това, което е проверено, то е вече и доказано. Провереното и доказаното носи сила в живота на човека, то е знание и опитност, то е светлината, която осветява пътя ни. Тази светлина е необходима за работа, когато влезе Божествената Любов в нас, да знаем как да я използваме. Когато Любовта не е осветена от светлината на разумността, всеки може да ни обича. Всекиго когото вие обичате, може да ви обича. Този закон според мен няма изключение. Ето как го разбирам: когато обичам един човек безкористно, мен ми е приятно само като го видя или поговоря с него и нищо не искам от него, а като чувам, че успява и напредва в света, мен ме радва това.
към текста >>

Ето как го разбирам: когато обичам един човек безкористно, мен ми е приятно само като го видя или поговоря с него и нищо не искам от него, а като чувам, че успява и напредва в света, мен ме радва това.
Провереното и доказаното носи сила в живота на човека, то е знание и опитност, то е светлината, която осветява пътя ни. Тази светлина е необходима за работа, когато влезе Божествената Любов в нас, да знаем как да я използваме. Когато Любовта не е осветена от светлината на разумността, всеки може да ни обича. Всекиго когото вие обичате, може да ви обича. Този закон според мен няма изключение. Ето как го разбирам: когато обичам един човек безкористно, мен ми е приятно само като го видя или поговоря с него и нищо не искам от него, а като чувам, че успява и напредва в света, мен ме радва това. А щом аз го обичам, по този начин, то и той ще ме обича. Но щом в любовта си имаме каква и да е користна мисъл, тогаз се раждат обратни реакции и тогава законът се изменя. Ако в горния закон има изключение, то се дължи още и на други фактори, които работят във вашето сърце, но не и на любовта. И затова, като влизате в живота, трябва да имате една правилна философия, да имате разумност, която да ви ръководи. А сега, хората и като обичат, и като ги обичат, не разбират проявите на любовта.
към текста >>

Само така ще може да се образува едно ново общество за в бъдеще, което ще може да реализира съвременните възвишени идеали и копнежи, защото само в любовта човек се усеща млад и способен за работа, услуги и творчество.
А сега, хората и като обичат, и като ги обичат, не разбират проявите на любовта. Ако любовта ви е безкористна, вие само ще се радвате на щастието на онези, които обичате. Този, когото обичаме не можем да го оставим да бъде беден повече от нас. По такъв начин, ако разбираме любовта, ще бъдем промисъл един за друг. Господ ни гледа винаги през очите на тези, които обичаме. Само така ще може да се образува едно ново общество за в бъдеще, което ще може да реализира съвременните възвишени идеали и копнежи, защото само в любовта човек се усеща млад и способен за работа, услуги и творчество. Като залюби, той се подмладява и умът му става светъл и силен, става смел в постъпките си, а като загуби любовта си, мисълта му вече не работи и силата му се загубва. И тогава откъде ще дойде спасението в света? Ние търсим Бога, но Бог и сега работи в света. Любовта, която се проявява, не е ли от Бога, Който се проявява? Тази връзка между нас не е ли Бог, Който ни свързва?
към текста >>

Две неща са потребни на човека - работа и почивка, а за да разберем, какво нещо е работа и какво почивка, потребни са ни Любов и Мъдрост.
Не, ние не сме за този Бог и за този „мирен“ живот. Мирен живот може да има само в доброто. Но щом има зло в света, мир не може да има. И докато съществува злото и проповядват, че трябва да има мир, такъв мир не може да съществува. Мир в Любовта и Истината - да, но мир при злото и неправдите в света - в природата такъв мир не съществува. Две неща са потребни на човека - работа и почивка, а за да разберем, какво нещо е работа и какво почивка, потребни са ни Любов и Мъдрост. По беседа от Учителя, държана на 12 ноември 1933 г.
към текста >>

49. 10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота.
видимото и осезаемото, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора. Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо.
към текста >>

Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена.
Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират.
към текста >>

За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е.
Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят.
към текста >>

Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота.
Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи.
към текста >>

Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче.
своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно.
към текста >>

Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи.
Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно. Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него.
към текста >>

Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба.
Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно. Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него. Човек като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът.
към текста >>

Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него.
Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно. Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него. Човек като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът. Резултатът на работата е живота; а резултатът на учението е работата; само чрез работата ние можем да оценим какво нещо е животът. Сега има много определения за живота, но според мене има само едно вярно определение. Животът произтича само от Любовта, а Любовта е великата реалност в Битието. Животът е онзи творчески принцип в Битието, който организира и създава всички форми в Природата.
към текста >>

Човек като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът.
Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно. Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него. Човек като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът. Резултатът на работата е живота; а резултатът на учението е работата; само чрез работата ние можем да оценим какво нещо е животът. Сега има много определения за живота, но според мене има само едно вярно определение. Животът произтича само от Любовта, а Любовта е великата реалност в Битието. Животът е онзи творчески принцип в Битието, който организира и създава всички форми в Природата. А съвременните хора, със своите криви схващания за живота, очакват своето благо да дойде оттам, откъдето никога няма да дойде.
към текста >>

За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него.
А като се повдигне той, тогава и тя ще се повдигне чрез него. Това са новите схващания за мъжа и жената и за техните взаимни отношения. Ако искаме нова култура и ново човечество, трябва да имаме тези нови възгледи за мъжа и жената. Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля.
към текста >>

За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез.
Това са новите схващания за мъжа и жената и за техните взаимни отношения. Ако искаме нова култура и ново човечество, трябва да имаме тези нови възгледи за мъжа и жената. Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея.
към текста >>

Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва.
Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение. Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне.
към текста >>

За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира.
И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение. Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне. Тази инертна материя, за да може да я преработим, трябва да знаем, как да употребяваме светлината.
към текста >>

Тази материя може да спъне човека във всяко отношение.
По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение. Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне. Тази инертна материя, за да може да я преработим, трябва да знаем, как да употребяваме светлината. Така, както са построени къщите и прозорците на хората, не може да се възприема правилно светлината. Ако наблюдаваме Природата, ще видим, че тя ни е дала известни указания в това отношение. Така например, при голямата светлина очите се свиват, а при малката се разширяват.
към текста >>

Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне.
Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение. Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне. Тази инертна материя, за да може да я преработим, трябва да знаем, как да употребяваме светлината. Така, както са построени къщите и прозорците на хората, не може да се възприема правилно светлината. Ако наблюдаваме Природата, ще видим, че тя ни е дала известни указания в това отношение. Така например, при голямата светлина очите се свиват, а при малката се разширяват. Трябва да имаме известни приспособления за събиране на светлината, и трябва да знаем тази светлина, как да я обработим.
към текста >>

Всичките отрицателни състояния в живота на човека се дължат на присъствието на инертната материя в един или друг орган на тялото му.
Същото става и с мислите. В съвременния живот има много явления, които не могат да се обяснят със сегашните разбирания на хората. Например, на някого нему се живее. Причината на това негово състояние е някаква инертна материя вътре в организма му; тя се намира или в черния му дроб, или в стомаха му, или пък в кръвоносната му и дихателна система, или в мозъка му. За да може да се отстрани това противоестествено състояние, което го кара да не му се живее, трябва да се открие, къде се намира тази инертна материя в организма му и да се премахне. Всичките отрицателни състояния в живота на човека се дължат на присъствието на инертната материя в един или друг орган на тялото му. И щом някой орган започне да не функционира вече правилно, непременно се явява и някакво анормално психично състояние. Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите. Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб. За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат.
към текста >>

Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите.
Например, на някого нему се живее. Причината на това негово състояние е някаква инертна материя вътре в организма му; тя се намира или в черния му дроб, или в стомаха му, или пък в кръвоносната му и дихателна система, или в мозъка му. За да може да се отстрани това противоестествено състояние, което го кара да не му се живее, трябва да се открие, къде се намира тази инертна материя в организма му и да се премахне. Всичките отрицателни състояния в живота на човека се дължат на присъствието на инертната материя в един или друг орган на тялото му. И щом някой орган започне да не функционира вече правилно, непременно се явява и някакво анормално психично състояние. Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите. Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб. За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат. И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят. Но онзи свят е само за разумните души.
към текста >>

Когато човек иска другите хора да станат възможност и условие за неговото повдигане, то и той сам трябва да е готов да стане условие и възможност за повдигане на другите.
Законът е: Жената трябва да забрави себе си и да живее само с мисълта за повдигане на мъжа си; и мъжът трябва да забрави себе си и да живее само с мисълта за повдигането на жената. Само при такива разбирания животът на хората ще се осмисли. По същия закон учителят е условия за повдигането на учениците си, а учениците са възможности за повдигането на учителя си.Богатите са условия за повдигането на бедните, а бедните са условия за повдигането на богатите. Сега всички хора искат да бъдат богати. Това, обаче, не може да се реализира при сегашното разбиране на хората за живота. Когато човек иска другите хора да станат възможност и условие за неговото повдигане, то и той сам трябва да е готов да стане условие и възможност за повдигане на другите. Ако човек не носи едновременно и двете тези идеи в ума си, той не може да постигне нищо красиво, полезно и смислено в живота си. Това трябва да се разбере от всички. Само по този път хората ще могат да разрешат правилно задачите в живота си, и ще могат да влязат във връзка с Природата, за да използват неизчерпаемите й богатства. Всички хора сега се нуждаят от възвишени мисли, топли чувства и красиви постъпки. Всеки трябва да работи за повдигането на ближните си.
към текста >>

Ако човек не носи едновременно и двете тези идеи в ума си, той не може да постигне нищо красиво, полезно и смислено в живота си.
Само при такива разбирания животът на хората ще се осмисли. По същия закон учителят е условия за повдигането на учениците си, а учениците са възможности за повдигането на учителя си.Богатите са условия за повдигането на бедните, а бедните са условия за повдигането на богатите. Сега всички хора искат да бъдат богати. Това, обаче, не може да се реализира при сегашното разбиране на хората за живота. Когато човек иска другите хора да станат възможност и условие за неговото повдигане, то и той сам трябва да е готов да стане условие и възможност за повдигане на другите. Ако човек не носи едновременно и двете тези идеи в ума си, той не може да постигне нищо красиво, полезно и смислено в живота си. Това трябва да се разбере от всички. Само по този път хората ще могат да разрешат правилно задачите в живота си, и ще могат да влязат във връзка с Природата, за да използват неизчерпаемите й богатства. Всички хора сега се нуждаят от възвишени мисли, топли чувства и красиви постъпки. Всеки трябва да работи за повдигането на ближните си. Богатството, което днес търсят хората, е само едно външно условие за живота; богатството, както и всички други външни условия са само временни пособия за живота на земята, което е едно училище.
към текста >>

Всеки човек трябва да намери време, за да се подложи най-първо на влиянието на светлината, а след туй да се изучава влиянието на въздуха, както и начините за неговото възприемане.
Трябва да знаете, че тези, които са ви дали условията за живота един ден ще си ги вземат обратно. Сега, с какво трябва да се помогне на човечеството, за да излезе от това положение, в което се намира? - Ще кажете - с Любовта. Да, но Любовта си има закони и методи, по които може да се проявява. За условията, при които сега живеем, най-първо трябва да проучим, какво влияние оказва светлината върху нас. Всеки човек трябва да намери време, за да се подложи най-първо на влиянието на светлината, а след туй да се изучава влиянието на въздуха, както и начините за неговото възприемане. Защото нашето здравословно състояние и нашият прогрес зависят изключително от правилното възприемане на светлината, на въздуха и на храната. Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него. След светлината и въздуха, от най-голямо значение е храната; и най- после идат постоянните и систематични упражнения. Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява начинът на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот. Ако вие не знаете правилно да ходите, ще развалите всички благоприятни условия, които светлината, въздухът и храната ви донасят.
към текста >>

Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него.
- Ще кажете - с Любовта. Да, но Любовта си има закони и методи, по които може да се проявява. За условията, при които сега живеем, най-първо трябва да проучим, какво влияние оказва светлината върху нас. Всеки човек трябва да намери време, за да се подложи най-първо на влиянието на светлината, а след туй да се изучава влиянието на въздуха, както и начините за неговото възприемане. Защото нашето здравословно състояние и нашият прогрес зависят изключително от правилното възприемане на светлината, на въздуха и на храната. Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него. След светлината и въздуха, от най-голямо значение е храната; и най- после идат постоянните и систематични упражнения. Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява начинът на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот. Ако вие не знаете правилно да ходите, ще развалите всички благоприятни условия, които светлината, въздухът и храната ви донасят. Затова е необходимо човек да знае, как правилно да стъпва. В Природата съществуват известни закони, които са валидни за цялото органическо царство, включително и за човека, за спазването на известни линии и начини на движение, за да не се изгубват условията, които се доставят от светлината, въздуха и храната.
към текста >>

Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява начинът на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот.
За условията, при които сега живеем, най-първо трябва да проучим, какво влияние оказва светлината върху нас. Всеки човек трябва да намери време, за да се подложи най-първо на влиянието на светлината, а след туй да се изучава влиянието на въздуха, както и начините за неговото възприемане. Защото нашето здравословно състояние и нашият прогрес зависят изключително от правилното възприемане на светлината, на въздуха и на храната. Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него. След светлината и въздуха, от най-голямо значение е храната; и най- после идат постоянните и систематични упражнения. Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява начинът на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот. Ако вие не знаете правилно да ходите, ще развалите всички благоприятни условия, които светлината, въздухът и храната ви донасят. Затова е необходимо човек да знае, как правилно да стъпва. В Природата съществуват известни закони, които са валидни за цялото органическо царство, включително и за човека, за спазването на известни линии и начини на движение, за да не се изгубват условията, които се доставят от светлината, въздуха и храната. Има големи запаси от блага, които Природата е предоставила на наше разположение, но трябва да изучаваме нейните порядки, за да можем да се ползваме от благата й. Всички страдания, които сега преживява човечеството, имат за цел да ни заставят да мислим, за да се научим да можем да използваме благата на Природата.
към текста >>

Затова е необходимо човек да знае, как правилно да стъпва.
Защото нашето здравословно състояние и нашият прогрес зависят изключително от правилното възприемане на светлината, на въздуха и на храната. Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него. След светлината и въздуха, от най-голямо значение е храната; и най- после идат постоянните и систематични упражнения. Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява начинът на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот. Ако вие не знаете правилно да ходите, ще развалите всички благоприятни условия, които светлината, въздухът и храната ви донасят. Затова е необходимо човек да знае, как правилно да стъпва. В Природата съществуват известни закони, които са валидни за цялото органическо царство, включително и за човека, за спазването на известни линии и начини на движение, за да не се изгубват условията, които се доставят от светлината, въздуха и храната. Има големи запаси от блага, които Природата е предоставила на наше разположение, но трябва да изучаваме нейните порядки, за да можем да се ползваме от благата й. Всички страдания, които сега преживява човечеството, имат за цел да ни заставят да мислим, за да се научим да можем да използваме благата на Природата. Сега обаче, хората имат една философия, според която всичко в Природата е произволно. Но произволът седи само в нас, че не искаме доброволно да се подчиним на един естествен ред на живота.
към текста >>

В Природата съществуват известни закони, които са валидни за цялото органическо царство, включително и за човека, за спазването на известни линии и начини на движение, за да не се изгубват условията, които се доставят от светлината, въздуха и храната.
Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него. След светлината и въздуха, от най-голямо значение е храната; и най- после идат постоянните и систематични упражнения. Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява начинът на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот. Ако вие не знаете правилно да ходите, ще развалите всички благоприятни условия, които светлината, въздухът и храната ви донасят. Затова е необходимо човек да знае, как правилно да стъпва. В Природата съществуват известни закони, които са валидни за цялото органическо царство, включително и за човека, за спазването на известни линии и начини на движение, за да не се изгубват условията, които се доставят от светлината, въздуха и храната. Има големи запаси от блага, които Природата е предоставила на наше разположение, но трябва да изучаваме нейните порядки, за да можем да се ползваме от благата й. Всички страдания, които сега преживява човечеството, имат за цел да ни заставят да мислим, за да се научим да можем да използваме благата на Природата. Сега обаче, хората имат една философия, според която всичко в Природата е произволно. Но произволът седи само в нас, че не искаме доброволно да се подчиним на един естествен ред на живота. Но ще кажете - нали трябва да бъдем свободни.
към текста >>

Да, няма нищо по-хубаво от това, да бъдем свободни, но свободата е последното богатство, което човек трябва да придобие в природата.
Има големи запаси от блага, които Природата е предоставила на наше разположение, но трябва да изучаваме нейните порядки, за да можем да се ползваме от благата й. Всички страдания, които сега преживява човечеството, имат за цел да ни заставят да мислим, за да се научим да можем да използваме благата на Природата. Сега обаче, хората имат една философия, според която всичко в Природата е произволно. Но произволът седи само в нас, че не искаме доброволно да се подчиним на един естествен ред на живота. Но ще кажете - нали трябва да бъдем свободни. Да, няма нищо по-хубаво от това, да бъдем свободни, но свободата е последното богатство, което човек трябва да придобие в природата. И като го придобие, трябва да го цени. Човек като придобие вече свободата, трябва да я употреби и за свое благо, и за благото на ближните си. След като станем свободни, трябва да приложим великото знание за своето повдигане и за повдигането на другите. Сега светът се намира в едно преходно състояние и трябва много разумни хора да работят едновременно, за да се излезе от това тежко положение, което хората от неразбиране на живота сами са си създали. Учените казват, че сега се увеличава вулканическата дейност на земята, обаче, не се знаят причините затова.
към текста >>

Човек като придобие вече свободата, трябва да я употреби и за свое благо, и за благото на ближните си.
Сега обаче, хората имат една философия, според която всичко в Природата е произволно. Но произволът седи само в нас, че не искаме доброволно да се подчиним на един естествен ред на живота. Но ще кажете - нали трябва да бъдем свободни. Да, няма нищо по-хубаво от това, да бъдем свободни, но свободата е последното богатство, което човек трябва да придобие в природата. И като го придобие, трябва да го цени. Човек като придобие вече свободата, трябва да я употреби и за свое благо, и за благото на ближните си. След като станем свободни, трябва да приложим великото знание за своето повдигане и за повдигането на другите. Сега светът се намира в едно преходно състояние и трябва много разумни хора да работят едновременно, за да се излезе от това тежко положение, което хората от неразбиране на живота сами са си създали. Учените казват, че сега се увеличава вулканическата дейност на земята, обаче, не се знаят причините затова. Трябва да знаете, че неестествените мисли на хората са оказали известно влияние върху строежа на земните пластове и са ги разместили неправилно, и затова може да се очаква, ако хората не се оправят, да станат земетресения, от които главите на хората ще побелеят. Хората трябва да изменят своята разрушителна мисъл, за да се спасят, защото трябва да знаете, че земята е жива и разумна и ще реагира на неестествените мисли и желания на хората.
към текста >>

Тези двете сили едновременно работят в човека и Природата и всяка една от тях носи съответните последици.
Учените казват, че сега се увеличава вулканическата дейност на земята, обаче, не се знаят причините затова. Трябва да знаете, че неестествените мисли на хората са оказали известно влияние върху строежа на земните пластове и са ги разместили неправилно, и затова може да се очаква, ако хората не се оправят, да станат земетресения, от които главите на хората ще побелеят. Хората трябва да изменят своята разрушителна мисъл, за да се спасят, защото трябва да знаете, че земята е жива и разумна и ще реагира на неестествените мисли и желания на хората. Има една страна на земята, която е неразумна, но има и една страна, която е разумна. Има нещо разумно в Природата, но има и нещо неразумно. Тези двете сили едновременно работят в човека и Природата и всяка една от тях носи съответните последици. На човека е дадена свобода да вземе едната или другата страна и в зависимост от избора му ще има съответните му последствия. Ако отиде на страната на неразумното начало, очакват го само страдания и нищо друго - никакво щастие, никакъв прогрес, а само движение в един омагьосан кръг от страдания, страдания и страдания. А ако отиде на страната на разумното начало, очакват го свобода, щастие и вечен прогрес. Затова ви казвам, че вашата съдба, т.е. вашето щастие и вашето нещастие са във вашите ръце.
към текста >>

На човека е дадена свобода да вземе едната или другата страна и в зависимост от избора му ще има съответните му последствия.
Трябва да знаете, че неестествените мисли на хората са оказали известно влияние върху строежа на земните пластове и са ги разместили неправилно, и затова може да се очаква, ако хората не се оправят, да станат земетресения, от които главите на хората ще побелеят. Хората трябва да изменят своята разрушителна мисъл, за да се спасят, защото трябва да знаете, че земята е жива и разумна и ще реагира на неестествените мисли и желания на хората. Има една страна на земята, която е неразумна, но има и една страна, която е разумна. Има нещо разумно в Природата, но има и нещо неразумно. Тези двете сили едновременно работят в човека и Природата и всяка една от тях носи съответните последици. На човека е дадена свобода да вземе едната или другата страна и в зависимост от избора му ще има съответните му последствия. Ако отиде на страната на неразумното начало, очакват го само страдания и нищо друго - никакво щастие, никакъв прогрес, а само движение в един омагьосан кръг от страдания, страдания и страдания. А ако отиде на страната на разумното начало, очакват го свобода, щастие и вечен прогрес. Затова ви казвам, че вашата съдба, т.е. вашето щастие и вашето нещастие са във вашите ръце. Вашето щастие зависи от вашето разбиране за правилното дишане, от вашето правилно ядене, от вашето правилно ходене и от правилното ви гледане.
към текста >>

50. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Природата, която е създала човека, го е надарила с много чувства за предохранение.
ДУХОВНИТЕ ПРИЧИНИ НА БОЛЕСТИТЕ Сега ще говоря върху произхода и причините на всички болести, които съществуват в света. Зад всяка болест, каквато и да е тя, стои една духовна причина. Туй е едно твърдение, което не се нуждае от доказателство. То е като аксиома. Природата, която е създала човека, го е надарила с много чувства за предохранение. Като е създала стомаха, тя е турила в неговото лице един контрольор на здравословното състояние. Когато природата е създала дихателната система, пак е турила един инспектор да контролира дишането; и когато е създала мозъчната система, е създала един инспектор да контролира всички мозъчни функции. В днешно време и светските и религиозните хора се намират в едно нездравословно, анормално положение и затова възгледите и на религиозните и на светските хора не са прави. Казват, например за някого, че е неврастеник. Неврастенията не е болест, тя само показва, че нервната система не функционира правилно; тя показва, че силите, които функционират по нервната система, не вървят правилно.
към текста >>

В днешно време и светските и религиозните хора се намират в едно нездравословно, анормално положение и затова възгледите и на религиозните и на светските хора не са прави.
Туй е едно твърдение, което не се нуждае от доказателство. То е като аксиома. Природата, която е създала човека, го е надарила с много чувства за предохранение. Като е създала стомаха, тя е турила в неговото лице един контрольор на здравословното състояние. Когато природата е създала дихателната система, пак е турила един инспектор да контролира дишането; и когато е създала мозъчната система, е създала един инспектор да контролира всички мозъчни функции. В днешно време и светските и религиозните хора се намират в едно нездравословно, анормално положение и затова възгледите и на религиозните и на светските хора не са прави. Казват, например за някого, че е неврастеник. Неврастенията не е болест, тя само показва, че нервната система не функционира правилно; тя показва, че силите, които функционират по нервната система, не вървят правилно. Причината на всички болести седи в човешката мисъл. Мислите са от два рода - едни много съграждат, а други, които разрушават. Едните разширяват капилярните съдове, а другите ги свиват.
към текста >>

Някой път човек го тресе.
Неврастенията не е болест, тя само показва, че нервната система не функционира правилно; тя показва, че силите, които функционират по нервната система, не вървят правилно. Причината на всички болести седи в човешката мисъл. Мислите са от два рода - едни много съграждат, а други, които разрушават. Едните разширяват капилярните съдове, а другите ги свиват. Едните изстудяват, а другите повишават температурата. Някой път човек го тресе. Имаме външно повишение на температурата. Опасно е да се повиши температурата, но още по-опасно е, когато спада температурата. Има една нормална топлина у човека, която е естествена и която не се образува от триене, а е свойствена на живота. Всяка топлина, която се образува от триене, е опасна, понеже това, което се трие, се изтрива. Естествената топлина е мека и приятна.
към текста >>

Има една нормална топлина у човека, която е естествена и която не се образува от триене, а е свойствена на живота.
Едните разширяват капилярните съдове, а другите ги свиват. Едните изстудяват, а другите повишават температурата. Някой път човек го тресе. Имаме външно повишение на температурата. Опасно е да се повиши температурата, но още по-опасно е, когато спада температурата. Има една нормална топлина у човека, която е естествена и която не се образува от триене, а е свойствена на живота. Всяка топлина, която се образува от триене, е опасна, понеже това, което се трие, се изтрива. Естествената топлина е мека и приятна. Тя е топлина на здраве. И когато човек изгуби тази вътрешна топлина, той заболява. Тази топлина се поддържа от човешката мисъл.
към текста >>

И когато човек изгуби тази вътрешна топлина, той заболява.
Опасно е да се повиши температурата, но още по-опасно е, когато спада температурата. Има една нормална топлина у човека, която е естествена и която не се образува от триене, а е свойствена на живота. Всяка топлина, която се образува от триене, е опасна, понеже това, което се трие, се изтрива. Естествената топлина е мека и приятна. Тя е топлина на здраве. И когато човек изгуби тази вътрешна топлина, той заболява. Тази топлина се поддържа от човешката мисъл. Когато човек има тази топлина, той има най-хубавите мисли, и не знае какво нещо е обезсърчението - юнашки носи всичко. Щом изгуби нормалната топлина, той почва да се тревожи и обезсърчава, ражда се в него завист, злоба, ревност, лъжа и всички отрицателни черти в човека, които пък пораждат всички болести. Всички отрицателни мисли имат лоши последствия върху организма. Но природата ги допуща като лечебни състояния.
към текста >>

Когато човек има тази топлина, той има най-хубавите мисли, и не знае какво нещо е обезсърчението - юнашки носи всичко.
Всяка топлина, която се образува от триене, е опасна, понеже това, което се трие, се изтрива. Естествената топлина е мека и приятна. Тя е топлина на здраве. И когато човек изгуби тази вътрешна топлина, той заболява. Тази топлина се поддържа от човешката мисъл. Когато човек има тази топлина, той има най-хубавите мисли, и не знае какво нещо е обезсърчението - юнашки носи всичко. Щом изгуби нормалната топлина, той почва да се тревожи и обезсърчава, ражда се в него завист, злоба, ревност, лъжа и всички отрицателни черти в човека, които пък пораждат всички болести. Всички отрицателни мисли имат лоши последствия върху организма. Но природата ги допуща като лечебни състояния. Запример, у вас се ражда идеята да затлъстеете. Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете.
към текста >>

Щом изгуби нормалната топлина, той почва да се тревожи и обезсърчава, ражда се в него завист, злоба, ревност, лъжа и всички отрицателни черти в човека, които пък пораждат всички болести.
Естествената топлина е мека и приятна. Тя е топлина на здраве. И когато човек изгуби тази вътрешна топлина, той заболява. Тази топлина се поддържа от човешката мисъл. Когато човек има тази топлина, той има най-хубавите мисли, и не знае какво нещо е обезсърчението - юнашки носи всичко. Щом изгуби нормалната топлина, той почва да се тревожи и обезсърчава, ражда се в него завист, злоба, ревност, лъжа и всички отрицателни черти в човека, които пък пораждат всички болести. Всички отрицателни мисли имат лоши последствия върху организма. Но природата ги допуща като лечебни състояния. Запример, у вас се ражда идеята да затлъстеете. Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете. Но това е едно болезнено и опасно състояние.
към текста >>

Най-първо лицето на човека трябва да има линия.
Всички отрицателни мисли имат лоши последствия върху организма. Но природата ги допуща като лечебни състояния. Запример, у вас се ражда идеята да затлъстеете. Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете. Но това е едно болезнено и опасно състояние. Най-първо лицето на човека трябва да има линия. Линията от ухото към врата трябва да се очертава. Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците. Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения. Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния. Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка.
към текста >>

Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения.
Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете. Но това е едно болезнено и опасно състояние. Най-първо лицето на човека трябва да има линия. Линията от ухото към врата трябва да се очертава. Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците. Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения. Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния. Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка. За здравословното състояние най-главна роля играе храната. Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух.
към текста >>

Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта.
Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците. Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения. Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния. Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка. За здравословното състояние най-главна роля играе храната. Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух. А научно установено е, че дължината на живота зависи от количеството на чистия въздух - животът се продължава чрез дишане. Вън от това, в хигиенично отношение трябва да се има предвид, че в Природата има един пулс, който поддържа живота. Лошите мисли стават като спирачки на този пулс, който е пулс на жизненото електричество, което движи сърцето и разнася кръвта из организма. Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната.
към текста >>

Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната.
Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух. А научно установено е, че дължината на живота зависи от количеството на чистия въздух - животът се продължава чрез дишане. Вън от това, в хигиенично отношение трябва да се има предвид, че в Природата има един пулс, който поддържа живота. Лошите мисли стават като спирачки на този пулс, който е пулс на жизненото електричество, което движи сърцето и разнася кръвта из организма. Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната. И затова една отрицателна мисъл, внесена в тези процеси, предизвиква дисхармония в тяхната дейност, която се изразява в някаква болест, в зависимост от мисълта. Някой път по ноктите се явяват бели петна. За тях е разпространено схващането, че това са признаци на щастие, но това е невярно. Те са белези, които показват едно болезнено състояние. Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства.
към текста >>

Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства.
Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната. И затова една отрицателна мисъл, внесена в тези процеси, предизвиква дисхармония в тяхната дейност, която се изразява в някаква болест, в зависимост от мисълта. Някой път по ноктите се явяват бели петна. За тях е разпространено схващането, че това са признаци на щастие, но това е невярно. Те са белези, които показват едно болезнено състояние. Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства. За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане. Три пъти на ден да прави по шест вдишки: сутрин, на обяд и вечер да се правят по шест дълбоки вдишки. И като ги прави човек ще дойде до едно положение, когато тези петна ще се премахнат. Ако се премахнат, това показва, че умът ви е на място, мисълта ви се е хармонизирала. Ако не се премахнат, ще продължавате да дишате, докато се премахнат.
към текста >>

За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане.
И затова една отрицателна мисъл, внесена в тези процеси, предизвиква дисхармония в тяхната дейност, която се изразява в някаква болест, в зависимост от мисълта. Някой път по ноктите се явяват бели петна. За тях е разпространено схващането, че това са признаци на щастие, но това е невярно. Те са белези, които показват едно болезнено състояние. Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства. За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане. Три пъти на ден да прави по шест вдишки: сутрин, на обяд и вечер да се правят по шест дълбоки вдишки. И като ги прави човек ще дойде до едно положение, когато тези петна ще се премахнат. Ако се премахнат, това показва, че умът ви е на място, мисълта ви се е хармонизирала. Ако не се премахнат, ще продължавате да дишате, докато се премахнат. Ако не вземете мерки да дишате и не поправите белите петна, най-първо ще имате една неврастения, след туй неестествено положение ще ви дойде някоя болест, която ще ви струва доста скъпо.
към текста >>

И като ги прави човек ще дойде до едно положение, когато тези петна ще се премахнат.
За тях е разпространено схващането, че това са признаци на щастие, но това е невярно. Те са белези, които показват едно болезнено състояние. Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства. За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане. Три пъти на ден да прави по шест вдишки: сутрин, на обяд и вечер да се правят по шест дълбоки вдишки. И като ги прави човек ще дойде до едно положение, когато тези петна ще се премахнат. Ако се премахнат, това показва, че умът ви е на място, мисълта ви се е хармонизирала. Ако не се премахнат, ще продължавате да дишате, докато се премахнат. Ако не вземете мерки да дишате и не поправите белите петна, най-първо ще имате една неврастения, след туй неестествено положение ще ви дойде някоя болест, която ще ви струва доста скъпо. Неврастенията може да се роди и от вашия неестествен страх и ще се изрази в някой тумор. Неестествената енергия предизвикана от една негативна мисъл ще се отправи нанякъде и ще стимулира някои от клетките, от което ще се роди тумор, и според днешните схващания, ще трябва да го оперирате.
към текста >>

Сега в науката правят следните опити: ако един съвършено здрав човек се постави в магнетичен сън и му се внуши, в 24 часа може да му се създаде тумор където и да било; и обратно, пак чрез внушение, в магнетически сън, може да се премахне какъвто и да е тумор.
Ако не се премахнат, ще продължавате да дишате, докато се премахнат. Ако не вземете мерки да дишате и не поправите белите петна, най-първо ще имате една неврастения, след туй неестествено положение ще ви дойде някоя болест, която ще ви струва доста скъпо. Неврастенията може да се роди и от вашия неестествен страх и ще се изрази в някой тумор. Неестествената енергия предизвикана от една негативна мисъл ще се отправи нанякъде и ще стимулира някои от клетките, от което ще се роди тумор, и според днешните схващания, ще трябва да го оперирате. Но когато знаем, че зад всяка болест има духовни причини, то като сменим неестествената мисъл, която е породила тумора, той постепенно ще изчезне. Сега в науката правят следните опити: ако един съвършено здрав човек се постави в магнетичен сън и му се внуши, в 24 часа може да му се създаде тумор където и да било; и обратно, пак чрез внушение, в магнетически сън, може да се премахне какъвто и да е тумор. Преди всичко, разумните хора трябва да разбират, как трябва да се живее. Най-първо хората трябва да знаят какво да ядат и как да ядат. Неестествената, еднообразна храна, каквато и да е, винаги е вредна. Еднообразното дишане винаги е вредно; еднообразното мислене също така е вредно. Еднообразие има само в злото в света.
към текста >>

Само когато човек започне да живее в злото, тогаз има еднообразие в живота си; а в доброто има едно вечно разнообразие.
Преди всичко, разумните хора трябва да разбират, как трябва да се живее. Най-първо хората трябва да знаят какво да ядат и как да ядат. Неестествената, еднообразна храна, каквато и да е, винаги е вредна. Еднообразното дишане винаги е вредно; еднообразното мислене също така е вредно. Еднообразие има само в злото в света. Само когато човек започне да живее в злото, тогаз има еднообразие в живота си; а в доброто има едно вечно разнообразие. И виждаме, че Природата се отличава с едно крайно разнообразие на формите - животни, растения, минерали, извори - навсякъде има най-голямо разнообразие. А една пустиня е еднообразна, безинтересна. Пустинята е емблема, в този смисъл, на злото; а разнообразието и красотата на Природата са емблема на доброто. И само когато човек живее в закона на доброто, който е закон на изобилието и разнообразието, той може да бъде щастлив. А сега хората очакват своето щастие оттам, откъдето никога няма да дойде.
към текста >>

И само когато човек живее в закона на доброто, който е закон на изобилието и разнообразието, той може да бъде щастлив.
Еднообразие има само в злото в света. Само когато човек започне да живее в злото, тогаз има еднообразие в живота си; а в доброто има едно вечно разнообразие. И виждаме, че Природата се отличава с едно крайно разнообразие на формите - животни, растения, минерали, извори - навсякъде има най-голямо разнообразие. А една пустиня е еднообразна, безинтересна. Пустинята е емблема, в този смисъл, на злото; а разнообразието и красотата на Природата са емблема на доброто. И само когато човек живее в закона на доброто, който е закон на изобилието и разнообразието, той може да бъде щастлив. А сега хората очакват своето щастие оттам, откъдето никога няма да дойде. Каквато болест и да имате, най-първо се спрете и опитайте вашата вяра, какво може да направи. Запример, много пъти анемията у хората може да се яви от неестествената храна и от неправилното дишане, при което не става правилно окисляване - не се приема достатъчно въздух. Много по-важно от храната е дишането, защото от него зависи правилността на всички физиологически процеси. Храна, ако нямате достатъчно, въздух кой ви забранява да дишате?
към текста >>

Затова по- добре е човек да се лиши и загуби малкото, отколкото да загуби живота си.
Може да вземете колкото искате въздух. Кой може да забрани на софиянци да излизат поне един път в седмицата на Витоша? Ще кажете, кой ще си губи времето? Но 10 дни изгубени през лятото за екскурзия по планините, може да ви спасят живота. И десет „спечелени“ дни за работа може да ви загубят цяла година - като се разболеете. Затова по- добре е човек да се лиши и загуби малкото, отколкото да загуби живота си. Най-първото нещо в болестите, това е мисълта. Зад всяка болест стои проектирана известна мисъл. Имате, например, известен бодеж в гърдите. Съвременните лекари веднага казват, че имате разстройство на белите дробове. Това не е вярно.
към текста >>

Бодежът всякога показва една добра възможност да се лекува човек.
Имате, например, известен бодеж в гърдите. Съвременните лекари веднага казват, че имате разстройство на белите дробове. Това не е вярно. То показва, че има свиване на капилярните съдове в тази област, което пък значи, че има набрано много електричество, което търси път да излезе навън. И в този напор да излезе навън, то се свързва с положителното електричество в природата и тогаз се образува бодежът. Бодежът всякога показва една добра възможност да се лекува човек. Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално. Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести.
към текста >>

Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално.
Съвременните лекари веднага казват, че имате разстройство на белите дробове. Това не е вярно. То показва, че има свиване на капилярните съдове в тази област, което пък значи, че има набрано много електричество, което търси път да излезе навън. И в този напор да излезе навън, то се свързва с положителното електричество в природата и тогаз се образува бодежът. Бодежът всякога показва една добра възможност да се лекува човек. Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално. Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести.
към текста >>

Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта.
Това не е вярно. То показва, че има свиване на капилярните съдове в тази област, което пък значи, че има набрано много електричество, което търси път да излезе навън. И в този напор да излезе навън, то се свързва с положителното електричество в природата и тогаз се образува бодежът. Бодежът всякога показва една добра възможност да се лекува човек. Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално. Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести. Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека.
към текста >>

Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си.
То показва, че има свиване на капилярните съдове в тази област, което пък значи, че има набрано много електричество, което търси път да излезе навън. И в този напор да излезе навън, то се свързва с положителното електричество в природата и тогаз се образува бодежът. Бодежът всякога показва една добра възможност да се лекува човек. Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално. Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести. Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека. Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее.
към текста >>

Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека.
Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести. Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека. Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее. Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за Бога да мислят. Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо.
към текста >>

Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него.
Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее. Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за Бога да мислят. Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо. Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него. И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение. Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност. Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре.
към текста >>

И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение.
Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за Бога да мислят. Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо. Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него. И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение. Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност. Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство.
към текста >>

Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав.
Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо. Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него. И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение. Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност. Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство. Той е болен човек. Може наглед да е здрав, но фактически е болен.
към текста >>

Той е болен човек.
Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност. Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство. Той е болен човек. Може наглед да е здрав, но фактически е болен. И всеки човек, който храни в себе си отрицателни мисли и чувства, е болен човек. Според окултната наука, зад всички физически явления стоят духовни причини, на които те се явяват като следствие. И болезнените състояния са също така следствия на някакви духовни причини. Затова, когато се прави една диагноза, трябва да се открият духовните причини на болестите.
към текста >>

И всеки човек, който храни в себе си отрицателни мисли и чувства, е болен човек.
Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство. Той е болен човек. Може наглед да е здрав, но фактически е болен. И всеки човек, който храни в себе си отрицателни мисли и чувства, е болен човек. Според окултната наука, зад всички физически явления стоят духовни причини, на които те се явяват като следствие. И болезнените състояния са също така следствия на някакви духовни причини. Затова, когато се прави една диагноза, трябва да се открият духовните причини на болестите. Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху Любовта. Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята.
към текста >>

А туй, което лекува, това е въздухът - жизнената сила, праната, която е във въздуха, тя лекува, светлината лекува и храната лекува, затова човек трябва да си избира въздуха, светлината, водата и храната.
Сега аз говоря на онези от вас, които имат една будна мисъл и могат да опитат това, което говоря. Ако имате температура 40 градуса, какво трябва да правите? Едно от двете - или трябва да вземете очистително, или друго - сварете си няколко цели картофа и ги изяжте, докато са топли, и ще видите, че след половин час вашата температура ще спадне. Всичката погрешка на хората е, че те мислят, че лекарствата могат да им помогнат много. Лекарствата спомагат само временно. А туй, което лекува, това е въздухът - жизнената сила, праната, която е във въздуха, тя лекува, светлината лекува и храната лекува, затова човек трябва да си избира въздуха, светлината, водата и храната. Мислите ли, че една храна, която е пълна с мазнини, може да ви помогне? Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае. Най-първо, не се лишавайте от вашата собствена мазнина, която имате. Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот.
към текста >>

Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае.
Едно от двете - или трябва да вземете очистително, или друго - сварете си няколко цели картофа и ги изяжте, докато са топли, и ще видите, че след половин час вашата температура ще спадне. Всичката погрешка на хората е, че те мислят, че лекарствата могат да им помогнат много. Лекарствата спомагат само временно. А туй, което лекува, това е въздухът - жизнената сила, праната, която е във въздуха, тя лекува, светлината лекува и храната лекува, затова човек трябва да си избира въздуха, светлината, водата и храната. Мислите ли, че една храна, която е пълна с мазнини, може да ви помогне? Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае. Най-първо, не се лишавайте от вашата собствена мазнина, която имате. Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа.
към текста >>

И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете.
Мислите ли, че една храна, която е пълна с мазнини, може да ви помогне? Някой път човек се нуждае от мазнини, а някой път не се нуждае. Най-първо, не се лишавайте от вашата собствена мазнина, която имате. Някой път кожата е суха, понеже нямате мазнини; в такива случаи гледайте да възстановите мазнините на вашата кожа, но не механически, външно, но по органически път. Понеже сухата кожа е лош проводник на живота, и със суха кожа не може да имате дълъг живот. И ако сте един богат човек и кожата ви загрубее, ще знаете, че скоро ще умрете. За да продължите живота си, трябва да възстановите мекотата на вашата кожа. Тази мекота можете да я възстановите чрез дишането. Тази мекота можете да я възстановите и чрез закона на любовта. Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време.
към текста >>

Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго.
Ако искате да запазите мекотата си и да продължите живота си, примирете се с тези, които мразите. Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго. Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище. Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим.
към текста >>

Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище.
Има една статистика, която показва, че всеки син, който мрази баща си, не може да живее дълго време. И ако син дойде в стълкновение с баща си, мисълта на бащата е по-силна, синът ще умре по- рано. Ако син или дъщеря мразят майка си, не ги чака добро в живота. Защото, ако майката намрази децата си, те няма да живеят дълго. Ако братята и сестрите на един човек го намразят, той не може да живее щастливо и дълго. Затова всеки един човек трябва да обича баща си и майка си, братята и сестрите си, преди всичко от здравословно гледище. Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим. Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта.
към текста >>

Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди към трезва мисъл.
Защото, в противен случай техните мисли действат разрушително и подкосяват пътищата на живота му. И когато се проповядва да възлюбим ближния си, то е, за да бъдем здрави. Ако хората се обичаха, болести нямаше да има. Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим. Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта. Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди към трезва мисъл. А страданията и противоречията в живота показват само това, че не сме мислили, и сме се оплели в своите погрешки. Какво има да обвиняваме Бога в това! За да бъде здрав човек трябва да яде само когато е гладен. Ако е гладен, и в 12 часа през нощта може да яде. Когато човек не чувства глад, и обед да е, да не яде.
към текста >>

За да бъде здрав човек трябва да яде само когато е гладен.
Но когато хората един друг се лишаваме от любовта, тогаз идва ред на болестите, с които не можем да се справим. Та казвам сега: и в религиозния живот се иска най-първо една хигиена на мисълта. Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди към трезва мисъл. А страданията и противоречията в живота показват само това, че не сме мислили, и сме се оплели в своите погрешки. Какво има да обвиняваме Бога в това! За да бъде здрав човек трябва да яде само когато е гладен. Ако е гладен, и в 12 часа през нощта може да яде. Когато човек не чувства глад, и обед да е, да не яде. Никога не се обленявайте. Като станете сутрин, направете си едно упражнение. Научете се да четете „Отче наш“ с вдишки.
към текста >>

Когато човек не чувства глад, и обед да е, да не яде.
Религиозният човек не трябва да допуща отрицателни мисли в ума си и при най-големите несгоди и противоречия в живота си, той трябва да знае, че Бог не е създал света да ни мори и измъчва; Той го е създал, за да се учим и иска да ни подбуди към трезва мисъл. А страданията и противоречията в живота показват само това, че не сме мислили, и сме се оплели в своите погрешки. Какво има да обвиняваме Бога в това! За да бъде здрав човек трябва да яде само когато е гладен. Ако е гладен, и в 12 часа през нощта може да яде. Когато човек не чувства глад, и обед да е, да не яде. Никога не се обленявайте. Като станете сутрин, направете си едно упражнение. Научете се да четете „Отче наш“ с вдишки. Най-първо ще поемете дълбоко въздух, ще изпълните дробовете си, ще задържите за малко въздуха, и с изпущането на въздуха ще произнесете фразата: „Отче наш, Който си на небесата“ и ще поемете пак дълбоко въздух, ще го задържите малко и с издишването ще произнесете фразата: „Да се свети Името Ти“ и пак ще поемете въздух и ще го изпуснете като произнесете следващата фраза, и така, докато свършите цялата молитва. Докато задържате въздуха в дробовете си, ще благодарите на Бога за благата, които ви носи въздухът и ще размишлявате върху тези блага, а като издишате ще четете молитвата.
към текста >>

Главоболието на човека зависи от неговия стомашен мозък.
Защо е така, ще го проучвате, когато станете no-учени. Ако навлезете в тази област преди да сте станали готови, ще си създадете много неприятности. Истината, с която ние тук се занимаваме - това е реалният живот тук на земята, който изисква да бъдем здрави. Не искате да страдате от неврастения, от главоболие и други болести. На какво се дължи главоболието? Главоболието на човека зависи от неговия стомашен мозък. Когато стомахът ви не функционира правилно, ще имате главоболие. Когато мозъкът ви не функционира правилно, ще имате коремоболие. За да се премахне главоболието, най- първо трябва да се възстановят нормалните функции на стомаха. А за да се разстрои стомахът, зависи от задната част на мозъка, която е свързана с чувствата на човека. Много болести започват от повишение на температурата на задната част на мозъка.
към текста >>

А за да се разстрои стомахът, зависи от задната част на мозъка, която е свързана с чувствата на човека.
На какво се дължи главоболието? Главоболието на човека зависи от неговия стомашен мозък. Когато стомахът ви не функционира правилно, ще имате главоболие. Когато мозъкът ви не функционира правилно, ще имате коремоболие. За да се премахне главоболието, най- първо трябва да се възстановят нормалните функции на стомаха. А за да се разстрои стомахът, зависи от задната част на мозъка, която е свързана с чувствата на човека. Много болести започват от повишение на температурата на задната част на мозъка. Най- мъчно се повишава температурата на предната част на мозъка, където функционира мисълта на човека, и оттам почти никакви болести не се пораждат. А задната част на мозъка заболява от анормални чувства, заболява от неправилни проявления на любовта. Такъв човек мисли, туй, което залюби, да го вземе и да го скрие някъде. Но Природата не дава да се обсебва това, което е създала.
към текста >>

Най- мъчно се повишава температурата на предната част на мозъка, където функционира мисълта на човека, и оттам почти никакви болести не се пораждат.
Когато стомахът ви не функционира правилно, ще имате главоболие. Когато мозъкът ви не функционира правилно, ще имате коремоболие. За да се премахне главоболието, най- първо трябва да се възстановят нормалните функции на стомаха. А за да се разстрои стомахът, зависи от задната част на мозъка, която е свързана с чувствата на човека. Много болести започват от повишение на температурата на задната част на мозъка. Най- мъчно се повишава температурата на предната част на мозъка, където функционира мисълта на човека, и оттам почти никакви болести не се пораждат. А задната част на мозъка заболява от анормални чувства, заболява от неправилни проявления на любовта. Такъв човек мисли, туй, което залюби, да го вземе и да го скрие някъде. Но Природата не дава да се обсебва това, което е създала. Тя дава да го употребявате, но не дава да се обсебва. И ако в любовта си влагате желанието да завладеете това, което обичате, ще си създадете болезнени състояния.
към текста >>

Такъв човек мисли, туй, което залюби, да го вземе и да го скрие някъде.
За да се премахне главоболието, най- първо трябва да се възстановят нормалните функции на стомаха. А за да се разстрои стомахът, зависи от задната част на мозъка, която е свързана с чувствата на човека. Много болести започват от повишение на температурата на задната част на мозъка. Най- мъчно се повишава температурата на предната част на мозъка, където функционира мисълта на човека, и оттам почти никакви болести не се пораждат. А задната част на мозъка заболява от анормални чувства, заболява от неправилни проявления на любовта. Такъв човек мисли, туй, което залюби, да го вземе и да го скрие някъде. Но Природата не дава да се обсебва това, което е създала. Тя дава да го употребявате, но не дава да се обсебва. И ако в любовта си влагате желанието да завладеете това, което обичате, ще си създадете болезнени състояния. Човек има право да обича, но няма право да обсебва. Има право да яде, но няма право да бъде лаком.
към текста >>

Човек има право да обича, но няма право да обсебва.
А задната част на мозъка заболява от анормални чувства, заболява от неправилни проявления на любовта. Такъв човек мисли, туй, което залюби, да го вземе и да го скрие някъде. Но Природата не дава да се обсебва това, което е създала. Тя дава да го употребявате, но не дава да се обсебва. И ако в любовта си влагате желанието да завладеете това, което обичате, ще си създадете болезнени състояния. Човек има право да обича, но няма право да обсебва. Има право да яде, но няма право да бъде лаком. Има право да чувства, но няма право да повишава чувствата си. Има право да плаче, но не да вика, за да го чуват. Плачът е хубав, за да предизвика сълзите, които внасят мекота в човека. Но да се върнем на въпроса за здравето.
към текста >>

Плачът е хубав, за да предизвика сълзите, които внасят мекота в човека.
И ако в любовта си влагате желанието да завладеете това, което обичате, ще си създадете болезнени състояния. Човек има право да обича, но няма право да обсебва. Има право да яде, но няма право да бъде лаком. Има право да чувства, но няма право да повишава чувствата си. Има право да плаче, но не да вика, за да го чуват. Плачът е хубав, за да предизвика сълзите, които внасят мекота в човека. Но да се върнем на въпроса за здравето. Когато ви боли глава, това показва, че не знаете, как да ядете. Когато ви болят белите дробове, това показва, че не знаете, как да дишате. А смущава ли ви се умът, това значи, че не знаете, как да мислите. Когато човек не знае да яде, ще се възпитава в това отношение, като си наложи известна диета.
към текста >>

Когато човек не знае да яде, ще се възпитава в това отношение, като си наложи известна диета.
Плачът е хубав, за да предизвика сълзите, които внасят мекота в човека. Но да се върнем на въпроса за здравето. Когато ви боли глава, това показва, че не знаете, как да ядете. Когато ви болят белите дробове, това показва, че не знаете, как да дишате. А смущава ли ви се умът, това значи, че не знаете, как да мислите. Когато човек не знае да яде, ще се възпитава в това отношение, като си наложи известна диета. За една седмица нека направи следния опит: да си свари оризена супа и сутрин, на обяд и вечер да си взема по три лъжички. Това да му е яденето за една седмица. Втората седмица да вземе един килограм грах и да си направи една чорба, от която да взема по 10 лъжички сутрин, на обяд и вечер. Третата седмица ще намери най-хубавото брашно и сам да си замеси хляб в нощви, и ще си направи пещ, в която сам да изпече хляба, и цяла седмица да се храни с този хляб. Този опит е полезен, за да се възстановят нормалните функции на стомаха.
към текста >>

Човек, на когото стомахът е развален, не може да постъпва добре.
Приемайте въздух през лявата ноздра1, а през дясната ноздра изпущайте въздух, то е слънчевото течение, това, което възприемате след като го обработите, ще го върнете. През лявата ноздра ще вдишвате, а през дясната ще издишвате. По три пъти на ден правете тези упражнения, за да бъдете здрави и всичко в живота да ви върви. Първото нещо, което Бог иска от нас, е да бъдем здрави и да имаме чиста мисъл, да имаме чисти чувства. Но чувствата зависят от дишането, а пък постъпките зависят от нашия стомах. Човек, на когото стомахът е развален, не може да постъпва добре. Човек, на когото дробовете са развалени, не може да има чисти чувства. Човек, който не може да мисли, не може да говори Истината. И ако човек с ума си не може да каже Истината, с дробовете си не може да прояви любовта и със стомаха не може да прояви своите добри постъпки, той не може да бъде здрав. За да се изцери болният, той трябва да се научи да постъпва правилно, да диша правилно и да мисли правилно. Човек трябва да се издигне над скърбите и да знае, че той е господар на всичките си състояния.
към текста >>

Човек, на когото дробовете са развалени, не може да има чисти чувства.
През лявата ноздра ще вдишвате, а през дясната ще издишвате. По три пъти на ден правете тези упражнения, за да бъдете здрави и всичко в живота да ви върви. Първото нещо, което Бог иска от нас, е да бъдем здрави и да имаме чиста мисъл, да имаме чисти чувства. Но чувствата зависят от дишането, а пък постъпките зависят от нашия стомах. Човек, на когото стомахът е развален, не може да постъпва добре. Човек, на когото дробовете са развалени, не може да има чисти чувства. Човек, който не може да мисли, не може да говори Истината. И ако човек с ума си не може да каже Истината, с дробовете си не може да прояви любовта и със стомаха не може да прояви своите добри постъпки, той не може да бъде здрав. За да се изцери болният, той трябва да се научи да постъпва правилно, да диша правилно и да мисли правилно. Човек трябва да се издигне над скърбите и да знае, че той е господар на всичките си състояния. И когато тия състояния се убедят, че ти си господар, те ще почнат да те слушат.
към текста >>

Човек, който не може да мисли, не може да говори Истината.
По три пъти на ден правете тези упражнения, за да бъдете здрави и всичко в живота да ви върви. Първото нещо, което Бог иска от нас, е да бъдем здрави и да имаме чиста мисъл, да имаме чисти чувства. Но чувствата зависят от дишането, а пък постъпките зависят от нашия стомах. Човек, на когото стомахът е развален, не може да постъпва добре. Човек, на когото дробовете са развалени, не може да има чисти чувства. Човек, който не може да мисли, не може да говори Истината. И ако човек с ума си не може да каже Истината, с дробовете си не може да прояви любовта и със стомаха не може да прояви своите добри постъпки, той не може да бъде здрав. За да се изцери болният, той трябва да се научи да постъпва правилно, да диша правилно и да мисли правилно. Човек трябва да се издигне над скърбите и да знае, че той е господар на всичките си състояния. И когато тия състояния се убедят, че ти си господар, те ще почнат да те слушат. А сега те ви са господари, а вие слуга.
към текста >>

И ако човек с ума си не може да каже Истината, с дробовете си не може да прояви любовта и със стомаха не може да прояви своите добри постъпки, той не може да бъде здрав.
Първото нещо, което Бог иска от нас, е да бъдем здрави и да имаме чиста мисъл, да имаме чисти чувства. Но чувствата зависят от дишането, а пък постъпките зависят от нашия стомах. Човек, на когото стомахът е развален, не може да постъпва добре. Човек, на когото дробовете са развалени, не може да има чисти чувства. Човек, който не може да мисли, не може да говори Истината. И ако човек с ума си не може да каже Истината, с дробовете си не може да прояви любовта и със стомаха не може да прояви своите добри постъпки, той не може да бъде здрав. За да се изцери болният, той трябва да се научи да постъпва правилно, да диша правилно и да мисли правилно. Човек трябва да се издигне над скърбите и да знае, че той е господар на всичките си състояния. И когато тия състояния се убедят, че ти си господар, те ще почнат да те слушат. А сега те ви са господари, а вие слуга. Не реагирайте на един човек, когато той има известни желания, но се сприятелете с него и му посочете тогава, че има и други хора, които имат същите желания, че така той ще влезе в състезание с тях, а резултатът на състезанията е само отрицателен.
към текста >>

Човек трябва да се издигне над скърбите и да знае, че той е господар на всичките си състояния.
Човек, на когото стомахът е развален, не може да постъпва добре. Човек, на когото дробовете са развалени, не може да има чисти чувства. Човек, който не може да мисли, не може да говори Истината. И ако човек с ума си не може да каже Истината, с дробовете си не може да прояви любовта и със стомаха не може да прояви своите добри постъпки, той не може да бъде здрав. За да се изцери болният, той трябва да се научи да постъпва правилно, да диша правилно и да мисли правилно. Човек трябва да се издигне над скърбите и да знае, че той е господар на всичките си състояния. И когато тия състояния се убедят, че ти си господар, те ще почнат да те слушат. А сега те ви са господари, а вие слуга. Не реагирайте на един човек, когато той има известни желания, но се сприятелете с него и му посочете тогава, че има и други хора, които имат същите желания, че така той ще влезе в състезание с тях, а резултатът на състезанията е само отрицателен. Всички болести зависят от човешкия ум, поддържат се от човешкото сърце и се материализират от човешката воля. Затова, употребявайте мисълта си да се лекувате.
към текста >>

Не реагирайте на един човек, когато той има известни желания, но се сприятелете с него и му посочете тогава, че има и други хора, които имат същите желания, че така той ще влезе в състезание с тях, а резултатът на състезанията е само отрицателен.
И ако човек с ума си не може да каже Истината, с дробовете си не може да прояви любовта и със стомаха не може да прояви своите добри постъпки, той не може да бъде здрав. За да се изцери болният, той трябва да се научи да постъпва правилно, да диша правилно и да мисли правилно. Човек трябва да се издигне над скърбите и да знае, че той е господар на всичките си състояния. И когато тия състояния се убедят, че ти си господар, те ще почнат да те слушат. А сега те ви са господари, а вие слуга. Не реагирайте на един човек, когато той има известни желания, но се сприятелете с него и му посочете тогава, че има и други хора, които имат същите желания, че така той ще влезе в състезание с тях, а резултатът на състезанията е само отрицателен. Всички болести зависят от човешкия ум, поддържат се от човешкото сърце и се материализират от човешката воля. Затова, употребявайте мисълта си да се лекувате. Лекарите търсете най- после и в крайни случаи. Но всички трябва да знаете да си давате първа помощ. Човек трябва да стане господар на болестите, и когато има болести, трябва да знае как да се справи с тях.
към текста >>

Човек трябва да стане господар на болестите, и когато има болести, трябва да знае как да се справи с тях.
Не реагирайте на един човек, когато той има известни желания, но се сприятелете с него и му посочете тогава, че има и други хора, които имат същите желания, че така той ще влезе в състезание с тях, а резултатът на състезанията е само отрицателен. Всички болести зависят от човешкия ум, поддържат се от човешкото сърце и се материализират от човешката воля. Затова, употребявайте мисълта си да се лекувате. Лекарите търсете най- после и в крайни случаи. Но всички трябва да знаете да си давате първа помощ. Човек трябва да стане господар на болестите, и когато има болести, трябва да знае как да се справи с тях. Но за да се справите с тях, трябва да знаете техния произход. Вземете, например, чумата. Тя се причинява от малки микроби, които се размножават много бързо, и нечистотиите, които оставят, уморяват човека. За да се справи човек, трябва да изпие 10-20 чаши гореща вода, за да се разстрои серумът от който те се хранят. Тогава ще се спре тяхното размножаване.
към текста >>

Тя се причинява от малки микроби, които се размножават много бързо, и нечистотиите, които оставят, уморяват човека.
Лекарите търсете най- после и в крайни случаи. Но всички трябва да знаете да си давате първа помощ. Човек трябва да стане господар на болестите, и когато има болести, трябва да знае как да се справи с тях. Но за да се справите с тях, трябва да знаете техния произход. Вземете, например, чумата. Тя се причинява от малки микроби, които се размножават много бързо, и нечистотиите, които оставят, уморяват човека. За да се справи човек, трябва да изпие 10-20 чаши гореща вода, за да се разстрои серумът от който те се хранят. Тогава ще се спре тяхното размножаване. Спре ли се тяхното размножаване, човек е спасен от чумата. За да бъде запазен от всички болести, човек трябва да подобри качеството на своята кръв, защото в чистата кръв не могат да живеят микроби. А кръвта се пречиства, когато човек диша дълбоко и чист въздух, когато се храни с чиста храна и когато не допуща в ума си отрицателни мисли.
към текста >>

За да се справи човек, трябва да изпие 10-20 чаши гореща вода, за да се разстрои серумът от който те се хранят.
Но всички трябва да знаете да си давате първа помощ. Човек трябва да стане господар на болестите, и когато има болести, трябва да знае как да се справи с тях. Но за да се справите с тях, трябва да знаете техния произход. Вземете, например, чумата. Тя се причинява от малки микроби, които се размножават много бързо, и нечистотиите, които оставят, уморяват човека. За да се справи човек, трябва да изпие 10-20 чаши гореща вода, за да се разстрои серумът от който те се хранят. Тогава ще се спре тяхното размножаване. Спре ли се тяхното размножаване, човек е спасен от чумата. За да бъде запазен от всички болести, човек трябва да подобри качеството на своята кръв, защото в чистата кръв не могат да живеят микроби. А кръвта се пречиства, когато човек диша дълбоко и чист въздух, когато се храни с чиста храна и когато не допуща в ума си отрицателни мисли. Но мисълта е преди всичко.
към текста >>

Спре ли се тяхното размножаване, човек е спасен от чумата.
Но за да се справите с тях, трябва да знаете техния произход. Вземете, например, чумата. Тя се причинява от малки микроби, които се размножават много бързо, и нечистотиите, които оставят, уморяват човека. За да се справи човек, трябва да изпие 10-20 чаши гореща вода, за да се разстрои серумът от който те се хранят. Тогава ще се спре тяхното размножаване. Спре ли се тяхното размножаване, човек е спасен от чумата. За да бъде запазен от всички болести, човек трябва да подобри качеството на своята кръв, защото в чистата кръв не могат да живеят микроби. А кръвта се пречиства, когато човек диша дълбоко и чист въздух, когато се храни с чиста храна и когато не допуща в ума си отрицателни мисли. Но мисълта е преди всичко. Затова мислете, и като премахнете горчивите мисли, горчивите чувства и горчивите постъпки, здравето ще дойде. А когато човек е здрав, той ще бъде свеж и готов за работа.
към текста >>

За да бъде запазен от всички болести, човек трябва да подобри качеството на своята кръв, защото в чистата кръв не могат да живеят микроби.
Вземете, например, чумата. Тя се причинява от малки микроби, които се размножават много бързо, и нечистотиите, които оставят, уморяват човека. За да се справи човек, трябва да изпие 10-20 чаши гореща вода, за да се разстрои серумът от който те се хранят. Тогава ще се спре тяхното размножаване. Спре ли се тяхното размножаване, човек е спасен от чумата. За да бъде запазен от всички болести, човек трябва да подобри качеството на своята кръв, защото в чистата кръв не могат да живеят микроби. А кръвта се пречиства, когато човек диша дълбоко и чист въздух, когато се храни с чиста храна и когато не допуща в ума си отрицателни мисли. Но мисълта е преди всичко. Затова мислете, и като премахнете горчивите мисли, горчивите чувства и горчивите постъпки, здравето ще дойде. А когато човек е здрав, той ще бъде свеж и готов за работа. Здравият човек където ходи, от него изтича живот и сила.
към текста >>

А кръвта се пречиства, когато човек диша дълбоко и чист въздух, когато се храни с чиста храна и когато не допуща в ума си отрицателни мисли.
Тя се причинява от малки микроби, които се размножават много бързо, и нечистотиите, които оставят, уморяват човека. За да се справи човек, трябва да изпие 10-20 чаши гореща вода, за да се разстрои серумът от който те се хранят. Тогава ще се спре тяхното размножаване. Спре ли се тяхното размножаване, човек е спасен от чумата. За да бъде запазен от всички болести, човек трябва да подобри качеството на своята кръв, защото в чистата кръв не могат да живеят микроби. А кръвта се пречиства, когато човек диша дълбоко и чист въздух, когато се храни с чиста храна и когато не допуща в ума си отрицателни мисли. Но мисълта е преди всичко. Затова мислете, и като премахнете горчивите мисли, горчивите чувства и горчивите постъпки, здравето ще дойде. А когато човек е здрав, той ще бъде свеж и готов за работа. Здравият човек където ходи, от него изтича живот и сила. Мисли добре, чувствай добре и постъпвай добре.
към текста >>

А когато човек е здрав, той ще бъде свеж и готов за работа.
Спре ли се тяхното размножаване, човек е спасен от чумата. За да бъде запазен от всички болести, човек трябва да подобри качеството на своята кръв, защото в чистата кръв не могат да живеят микроби. А кръвта се пречиства, когато човек диша дълбоко и чист въздух, когато се храни с чиста храна и когато не допуща в ума си отрицателни мисли. Но мисълта е преди всичко. Затова мислете, и като премахнете горчивите мисли, горчивите чувства и горчивите постъпки, здравето ще дойде. А когато човек е здрав, той ще бъде свеж и готов за работа. Здравият човек където ходи, от него изтича живот и сила. Мисли добре, чувствай добре и постъпвай добре. Храни се добре, дишай добре и не обременявай мозъка си с ненужни работи, с което можеш да нарушиш вътрешните процеси. В това седи тайната на здравето, и това, на което трябва да се научите. По беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г.
към текста >>

Здравият човек където ходи, от него изтича живот и сила.
За да бъде запазен от всички болести, човек трябва да подобри качеството на своята кръв, защото в чистата кръв не могат да живеят микроби. А кръвта се пречиства, когато човек диша дълбоко и чист въздух, когато се храни с чиста храна и когато не допуща в ума си отрицателни мисли. Но мисълта е преди всичко. Затова мислете, и като премахнете горчивите мисли, горчивите чувства и горчивите постъпки, здравето ще дойде. А когато човек е здрав, той ще бъде свеж и готов за работа. Здравият човек където ходи, от него изтича живот и сила. Мисли добре, чувствай добре и постъпвай добре. Храни се добре, дишай добре и не обременявай мозъка си с ненужни работи, с което можеш да нарушиш вътрешните процеси. В това седи тайната на здравето, и това, на което трябва да се научите. По беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г. -----------------------------------------------------------------------
към текста >>

51. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане.
В днешната си беседа няма да Ви говоря за неща, които знаете и които можете да научите от друго място. Светът е пълен с университети, колегии и книги, от където можете да научите много работи. Аз няма да ви говоря за тях. Аз ще ви говоря за онези криви изводи, които често правите в живота си. Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое противоречие, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено. А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане. Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена. Там и смърт няма. И ако хората искат да живеят в онзи свят със сегашните си знания и разбирания, това няма да бъде.
към текста >>

За да бъдете в царевото на Христа, когато един човек изказва възгледите си, дайте му да се изкаже.
Какво ще прави с тези две очи. Едното иска да вземе, а другото да даде. Ако вземете повече, а давате по-малко, можете ли да бъдете в царството на Христа? - Не можете. Дойде някой при вас и не можете да го търпите по единствената причина, че не се изказва и не разбира нещата като вас. За да бъдете в царевото на Христа, когато един човек изказва възгледите си, дайте му да се изкаже. Това още не показва неговото вътрешно верую. Човек може да мисли много право, но се изказва криво и ще го считате за безверник и за лош. Истината е, че този човек не може да се изкаже какво мисли и затова криво го разбират. Затова преди всичко трябва да си давате свобода и да зачиташе свободата и разбиранията на другите, макар и да не сте съгласни с тях. Затова трябва да се даде на всеки човек свобода да се изкаже свободно и добре.
към текста >>

Човек може да мисли много право, но се изказва криво и ще го считате за безверник и за лош.
Ако вземете повече, а давате по-малко, можете ли да бъдете в царството на Христа? - Не можете. Дойде някой при вас и не можете да го търпите по единствената причина, че не се изказва и не разбира нещата като вас. За да бъдете в царевото на Христа, когато един човек изказва възгледите си, дайте му да се изкаже. Това още не показва неговото вътрешно верую. Човек може да мисли много право, но се изказва криво и ще го считате за безверник и за лош. Истината е, че този човек не може да се изкаже какво мисли и затова криво го разбират. Затова преди всичко трябва да си давате свобода и да зачиташе свободата и разбиранията на другите, макар и да не сте съгласни с тях. Затова трябва да се даде на всеки човек свобода да се изкаже свободно и добре. И който се изказва и той да гледа да се изказва по-право, да не представя работите в преувеличена форма. Всеки един човек е проводник на Божественото в света.
към текста >>

Истината е, че този човек не може да се изкаже какво мисли и затова криво го разбират.
- Не можете. Дойде някой при вас и не можете да го търпите по единствената причина, че не се изказва и не разбира нещата като вас. За да бъдете в царевото на Христа, когато един човек изказва възгледите си, дайте му да се изкаже. Това още не показва неговото вътрешно верую. Човек може да мисли много право, но се изказва криво и ще го считате за безверник и за лош. Истината е, че този човек не може да се изкаже какво мисли и затова криво го разбират. Затова преди всичко трябва да си давате свобода и да зачиташе свободата и разбиранията на другите, макар и да не сте съгласни с тях. Затова трябва да се даде на всеки човек свобода да се изкаже свободно и добре. И който се изказва и той да гледа да се изказва по-право, да не представя работите в преувеличена форма. Всеки един човек е проводник на Божественото в света. Всеки един от нас е на служба в природата, която е царството на Христа.
към текста >>

Затова трябва да се даде на всеки човек свобода да се изкаже свободно и добре.
За да бъдете в царевото на Христа, когато един човек изказва възгледите си, дайте му да се изкаже. Това още не показва неговото вътрешно верую. Човек може да мисли много право, но се изказва криво и ще го считате за безверник и за лош. Истината е, че този човек не може да се изкаже какво мисли и затова криво го разбират. Затова преди всичко трябва да си давате свобода и да зачиташе свободата и разбиранията на другите, макар и да не сте съгласни с тях. Затова трябва да се даде на всеки човек свобода да се изкаже свободно и добре. И който се изказва и той да гледа да се изказва по-право, да не представя работите в преувеличена форма. Всеки един човек е проводник на Божественото в света. Всеки един от нас е на служба в природата, която е царството на Христа. И ние трябва да бъдем най-добри служители в царството на Христа и да знаем, че всички блага, които идват чрез нас, не са само за нас. Не да раздадем всичко.
към текста >>

Всеки един човек е проводник на Божественото в света.
Човек може да мисли много право, но се изказва криво и ще го считате за безверник и за лош. Истината е, че този човек не може да се изкаже какво мисли и затова криво го разбират. Затова преди всичко трябва да си давате свобода и да зачиташе свободата и разбиранията на другите, макар и да не сте съгласни с тях. Затова трябва да се даде на всеки човек свобода да се изкаже свободно и добре. И който се изказва и той да гледа да се изказва по-право, да не представя работите в преувеличена форма. Всеки един човек е проводник на Божественото в света. Всеки един от нас е на служба в природата, която е царството на Христа. И ние трябва да бъдем най-добри служители в царството на Христа и да знаем, че всички блага, които идват чрез нас, не са само за нас. Не да раздадем всичко. Всичко се никога не раздава. Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител.
към текста >>

Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен.
Всеки един от нас е на служба в природата, която е царството на Христа. И ние трябва да бъдем най-добри служители в царството на Христа и да знаем, че всички блага, които идват чрез нас, не са само за нас. Не да раздадем всичко. Всичко се никога не раздава. Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител. Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено. Сега хората спорят кой е правоверен. Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо.
към текста >>

Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота.
Всичко се никога не раздава. Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител. Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено. Сега хората спорят кой е правоверен. Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо. Когато хората искат да вземат, тогава се ражда престъплението. И този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе от плода на забраненото дърво.
към текста >>

Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо.
Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител. Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено. Сега хората спорят кой е правоверен. Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо. Когато хората искат да вземат, тогава се ражда престъплението. И този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе от плода на забраненото дърво. Понеже те всичко имаха и искаха да станат по-богати, от колкото бяха и затова ги изпъдиха вън от рая.
към текста >>

И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо.
Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено. Сега хората спорят кой е правоверен. Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо. Когато хората искат да вземат, тогава се ражда престъплението. И този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе от плода на забраненото дърво. Понеже те всичко имаха и искаха да станат по-богати, от колкото бяха и затова ги изпъдиха вън от рая. Тава е моето тълкуване.
към текста >>

Онези, които не са запознати с конкретните отношения, които съществуват между човека и природата, ще кажат че това е едно заблуждение.
Това ни показва статистиката. Така е в живота на хората. Ако се приложеше този принцип и към растителното царство, то би следвало, когато светът се подобрява, плодородието да се намалява, а когато хората грешат, плодородието да се увеличава. Но фактите показват, че не става така. Колкото хората са по-добри, толкова по-голямо плодородие има, и колкото повече грехове и престъпления правят, толкова и плодородието се намалява. Онези, които не са запознати с конкретните отношения, които съществуват между човека и природата, ще кажат че това е едно заблуждение. Но това не е заблуждение, а една действителност, която всеки може да провери и опита. Това са пак данни на статистиката. Това, защо е така, е един дълбок философски въпрос, който изисква подходяща среда и условия, за да се разглежда. Но казвам: не е ли по-добре на земята да има 100 милиона хора и да живеят в мир, разбирателство и братство или да имаме милиарди хора, които постоянно враждуват помежду си? По-добре е, по-малко хора да идват, но да няма сегашните страдания.
към текста >>

Защото, за да живее човек, трябва да има Любов.
В света има достатъчно блага за всички хора. Но хората трябва да дойдат до съзнанието, че са касиери на Бога и да знаят, че тези, които имат блага, трябва да си задържат това, което им е необходимо, а другото да раздадат за нуждите на другите. А сега хората събират богатства, без да знаят защо са им те. И като умират оставят ги тук, не могат да ги вземат със себе си. С това неразбрано трупане на богатства хората съкратяват живота си. Защото, за да живее човек, трябва да има Любов. А не може да има Любов този, който експлоатира, ограбва и тормози брата си с цел да ограби неговия труд. За да живее човек като човек, т.е. като разумно същество, трябва да има знание и Мъдрост, свобода и простор. Всеки човек, който лишава себе си от знанието, което му е дадено, от Любовта, която му е дадена и от свободата, която му е дадена - той умира. И хората умират от безлюбие и егоизъм.
към текста >>

За да живее човек като човек, т.е.
А сега хората събират богатства, без да знаят защо са им те. И като умират оставят ги тук, не могат да ги вземат със себе си. С това неразбрано трупане на богатства хората съкратяват живота си. Защото, за да живее човек, трябва да има Любов. А не може да има Любов този, който експлоатира, ограбва и тормози брата си с цел да ограби неговия труд. За да живее човек като човек, т.е. като разумно същество, трябва да има знание и Мъдрост, свобода и простор. Всеки човек, който лишава себе си от знанието, което му е дадено, от Любовта, която му е дадена и от свободата, която му е дадена - той умира. И хората умират от безлюбие и егоизъм. Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота.
към текста >>

Всеки човек, който лишава себе си от знанието, което му е дадено, от Любовта, която му е дадена и от свободата, която му е дадена - той умира.
С това неразбрано трупане на богатства хората съкратяват живота си. Защото, за да живее човек, трябва да има Любов. А не може да има Любов този, който експлоатира, ограбва и тормози брата си с цел да ограби неговия труд. За да живее човек като човек, т.е. като разумно същество, трябва да има знание и Мъдрост, свобода и простор. Всеки човек, който лишава себе си от знанието, което му е дадено, от Любовта, която му е дадена и от свободата, която му е дадена - той умира. И хората умират от безлюбие и егоизъм. Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота. И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка.
към текста >>

Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества.
И хората умират от безлюбие и егоизъм. Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота. И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка. Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества. Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче. И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората. Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот. Сега не искам да ви държа отговорни за днешното състояние на света, защото не вие създадохте греха и не сте вие причината за сегашните нещастия. Всички вие носите последствията на миналите поколения, които са живели един неестествен и нередовен живот.
към текста >>

- Свобода може да се даде на един човек, на когато Истината е мерило; свобода може да се даде на един човек, на когато Мъдростта е мерило; свобода може да се даде на един човек, на когото Любовта е мерило.
Синовете и дъщерите могат да се подобрят. Икономическото положение в 10 години може да се подобри. В 10 години цяла Европа може да бъде в цветущо положение. Но във всички умове трябва да има великото съзнание - да се даде свобода на хората. На кои хора може да се даде свобода? - Свобода може да се даде на един човек, на когато Истината е мерило; свобода може да се даде на един човек, на когато Мъдростта е мерило; свобода може да се даде на един човек, на когото Любовта е мерило. Това е истинската свобода. Та казвам сега: всички противоречия произлизат от нашето неразбиране на живота. Който се приближава при Любовта, без да я разбира, той страда, а който я разбира, той се радва. Който се приближава при Мъдростта, без да я разбира - оглупява, а който я разбира - поумнява. Който се приближава при Истината, без да я разбира - умира, а който я разбира - оживява.
към текста >>

Сегашните религиозни казват, че не трябва много учение на човека, но това е едно неразбиране на живота.
Който се приближава при Мъдростта, без да я разбира - оглупява, а който я разбира - поумнява. Който се приближава при Истината, без да я разбира - умира, а който я разбира - оживява. Ако оживяваш, значи ти си разбрал Истината, ако умираш - ти не си я разбрал. Ако оглупяваш, ти пак си при Мъдростта, но не си я разбрал. Като я разбереш, ти ще поумнееш. Сегашните религиозни казват, че не трябва много учение на човека, но това е едно неразбиране на живота. Може ли онзи, който не е учил например музика да свири? - Не може. За да можем да живеем разумно и щастливо, трябва да проучаваме живота като една велика наука, за да разбираме всички закони и процеси, които функционират в него. Като изучаваме живота, който функционира в нас, ние ще трябва да проучим и природата, и нейното отношение към нас. Защото всички блага ние ги приемаме от природата - светлината, въздуха, водата и храната природата ни ги дава и то даром.
към текста >>

За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система.
- Защото не познаваме законите на живота и си създаваме свои порядки и разбирания за живота, редом с тези, които съществуват в природата. Природата всичко ни дава безплатно, а хората продават благата, които природата им е дала даром. Всички неща от човешки произход се продават. Всяко нещо, което се продава, не е от Бога. Не че е лошо нещо да работиш за пари, но определям качествата на двата порядъка, разграничавам Божественото от човешкото и съобразно с това, по кое разбиране ще живеем, ще се определи и нашият живот, и нашият прогрес. За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система. Тези две системи обуславят човека като човек. Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област. Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма. Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека.
към текста >>

Тези две системи обуславят човека като човек.
Природата всичко ни дава безплатно, а хората продават благата, които природата им е дала даром. Всички неща от човешки произход се продават. Всяко нещо, което се продава, не е от Бога. Не че е лошо нещо да работиш за пари, но определям качествата на двата порядъка, разграничавам Божественото от човешкото и съобразно с това, по кое разбиране ще живеем, ще се определи и нашият живот, и нашият прогрес. За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система. Тези две системи обуславят човека като човек. Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област. Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма. Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят.
към текста >>

Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област.
Всички неща от човешки произход се продават. Всяко нещо, което се продава, не е от Бога. Не че е лошо нещо да работиш за пари, но определям качествата на двата порядъка, разграничавам Божественото от човешкото и съобразно с това, по кое разбиране ще живеем, ще се определи и нашият живот, и нашият прогрес. За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система. Тези две системи обуславят човека като човек. Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област. Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма. Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята.
към текста >>

Онзи свят за мравката, е този свят за човека.
За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система. Тези две системи обуславят човека като човек. Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област. Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма. Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание.
към текста >>

И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави.
Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание. За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений. За нас сега е непонятен и животът на един грешник, който е потънал в грехове. И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави. И светът днес не се нуждае толкова от материални блага, колкото от духовно общение и любовни чувства, които липсват между хората. Дойде някой при мен и иска да му дам пари. Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях. Тогава ще попаднете в следното противоречие. В Египет живели двама ученика - светии.
към текста >>

Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях.
За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений. За нас сега е непонятен и животът на един грешник, който е потънал в грехове. И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави. И светът днес не се нуждае толкова от материални блага, колкото от духовно общение и любовни чувства, които липсват между хората. Дойде някой при мен и иска да му дам пари. Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях. Тогава ще попаднете в следното противоречие. В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал.
към текста >>

И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек.
В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства. След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си?
към текста >>

Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек.
Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства. След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си? “, министърът му казал: Не те познавам, как смееш да ме безпокоиш?
към текста >>

Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение?
След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си? “, министърът му казал: Не те познавам, как смееш да ме безпокоиш? Станало му тежко на светията. Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение? И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста. Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар. И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи.
към текста >>

Познавах те, казва, но се бях възгордял, че считах за унижение един пръв министър да говори с човек като тебе.
Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар. И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи. Питал го светията, защо по-рано се правил, че не го познава? Познавах те, казва, но се бях възгордял, че считах за унижение един пръв министър да говори с човек като тебе. И му казва: помоли се пак. Но светията втори път не се лъже. Не е лошото в знанието, но трябва да знаеш как да го употребиш. Всички блага, които имаме, трябва да знаем как да ги употребим, че да бъдат благо за всички. Това са новите разбирания в света.
към текста >>

52. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Здравето на човека не седи само в здравето на неговите пръсти, крака, ръце и пр., то седи в целия организъм.
Старата философия си е изпяла, както казват, своята песен и който очаква от нея разрешение на проблемите на живота, никога няма да ги разреши. Човечеството е влязло в нова фаза на своето развитие, затова му е необходима и една нова философия, нови разбирания, за да може да се справи с новите положения и изисквания на живота. Сега хората се спират върху индивидуалния живот като че той е всичко. Разбирането само на индивидуалния живот е едно частично разбиране и не може да даде разрешения на дълбокия смисъл на живота. Смисълът на живота е в целокупността, в Цялото е смисълът на живота. Здравето на човека не седи само в здравето на неговите пръсти, крака, ръце и пр., то седи в целия организъм. Когато разглеждаме живота индивидуално и частично, той няма никакво разрешение, никакъв смисъл и е пълен само с противоречия. Но има един общ исторически процес, има една космична история, която поставя живота в нова светлина, която ни разкрива, че живота има преди всичко едно общо и велико предназначение и няма защо да се безпокоим за личния си живот, защото всеки един от нас е един малък орган в този сложен Космичен процес на живота и трябва да изпълнява разумно своята функция. Вие искате да станете велики, за да ви се запише името на Земята. Това не е лошо, но е частично схващане на живота, а по-хубаво е да ви е записано името във великата история на живота. Ако искате слава, казва Христос, търсете я в този исторически процес.
към текста >>

Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи.
За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят. Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен творчески процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина. Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи. И сега хората живеят в такова подземие, в безлюбовието. Съвременните хора са запознати донякъде с ученията на великите Учители на миналото. Едни ми цитират какво е учил Буда; други - какво е учил Христос; трети - какво е учил Мохамед; четвърти - какво учи съвременната наука; пети - какво учи традиционната окултна наука. Но това са все стари философии, които не могат да дадат разрешение на живота в онази фаза, в която сега е навлязъл човек. Онова, което е казал Христос, не изчерпва Неговото учение.
към текста >>

Но това са все стари философии, които не могат да дадат разрешение на живота в онази фаза, в която сега е навлязъл човек.
Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина. Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи. И сега хората живеят в такова подземие, в безлюбовието. Съвременните хора са запознати донякъде с ученията на великите Учители на миналото. Едни ми цитират какво е учил Буда; други - какво е учил Христос; трети - какво е учил Мохамед; четвърти - какво учи съвременната наука; пети - какво учи традиционната окултна наука. Но това са все стари философии, които не могат да дадат разрешение на живота в онази фаза, в която сега е навлязъл човек. Онова, което е казал Христос, не изчерпва Неговото учение. Той не е казал същественото на хората, защото тогава човечеството минаваше още своето детско състояние. Че е така, се вижда от следните думи, които той казва на учениците си: „Вам е дадено да разбирате тайните на Царството Божие, но на тях не е дадено.“ А сегашните хора мислят, че на щях е дадено да разберат. Един човек, който боледува и има всички органически недъзи, дадено ли му е да разбира какво нещо е живота? Човек, който претърпява нещастия и катастрофи, дадено ли му е да разбира живота?
към текста >>

Един човек, който боледува и има всички органически недъзи, дадено ли му е да разбира какво нещо е живота?
Едни ми цитират какво е учил Буда; други - какво е учил Христос; трети - какво е учил Мохамед; четвърти - какво учи съвременната наука; пети - какво учи традиционната окултна наука. Но това са все стари философии, които не могат да дадат разрешение на живота в онази фаза, в която сега е навлязъл човек. Онова, което е казал Христос, не изчерпва Неговото учение. Той не е казал същественото на хората, защото тогава човечеството минаваше още своето детско състояние. Че е така, се вижда от следните думи, които той казва на учениците си: „Вам е дадено да разбирате тайните на Царството Божие, но на тях не е дадено.“ А сегашните хора мислят, че на щях е дадено да разберат. Един човек, който боледува и има всички органически недъзи, дадено ли му е да разбира какво нещо е живота? Човек, който претърпява нещастия и катастрофи, дадено ли му е да разбира живота? Ще кажете, че съдбата му е такава. Това не е наука, това не е разбиране на живота. Аз не разглеждам живота индивидуално, но го вземам в обширен смисъл. Има една всемирна душа, която живее във всеки човек и тази душа всеки трябва да я слуша.
към текста >>

Човек, който претърпява нещастия и катастрофи, дадено ли му е да разбира живота?
Но това са все стари философии, които не могат да дадат разрешение на живота в онази фаза, в която сега е навлязъл човек. Онова, което е казал Христос, не изчерпва Неговото учение. Той не е казал същественото на хората, защото тогава човечеството минаваше още своето детско състояние. Че е така, се вижда от следните думи, които той казва на учениците си: „Вам е дадено да разбирате тайните на Царството Божие, но на тях не е дадено.“ А сегашните хора мислят, че на щях е дадено да разберат. Един човек, който боледува и има всички органически недъзи, дадено ли му е да разбира какво нещо е живота? Човек, който претърпява нещастия и катастрофи, дадено ли му е да разбира живота? Ще кажете, че съдбата му е такава. Това не е наука, това не е разбиране на живота. Аз не разглеждам живота индивидуално, но го вземам в обширен смисъл. Има една всемирна душа, която живее във всеки човек и тази душа всеки трябва да я слуша. Тя е общото във всички хора, тя е вътрешната връзка, която обединява всички хора в едно.
към текста >>

Има една всемирна душа, която живее във всеки човек и тази душа всеки трябва да я слуша.
Един човек, който боледува и има всички органически недъзи, дадено ли му е да разбира какво нещо е живота? Човек, който претърпява нещастия и катастрофи, дадено ли му е да разбира живота? Ще кажете, че съдбата му е такава. Това не е наука, това не е разбиране на живота. Аз не разглеждам живота индивидуално, но го вземам в обширен смисъл. Има една всемирна душа, която живее във всеки човек и тази душа всеки трябва да я слуша. Тя е общото във всички хора, тя е вътрешната връзка, която обединява всички хора в едно. Това е което от незапомнени времена хората кръщават със различни имена. Това е Всемирната душа, която разбира всичко и в когото живее тя и който я слуша е блажен. А който не я слуша, е нещастен. За да открие присъствието на тази Всемирна душа в себе си, всеки може да направи един малък опит и да се увери в това.
към текста >>

Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да чувстваме.
Под една или друга форма, в по-слаба или по-силна степен, всички хора вярват в тази Велика Всемирна душа, в тази Космична разумност, която направлява живота на всички същества. И съвременната наука експериментално е установила, че в човешкия мозък съществува един център на вярата. Забелязано е, че хората, у които този център е силно развит, имат силна вяра, а у които е слабо развит, имат слаба вяра. И всичко онова, което се проявява в нашето съзнание, си има своите дълбоки вътрешни причини. Вярата не е нещо, което сега можем да придобием. Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да чувстваме. Нашите мисли, чувства и постъпки, това са факторите, които градят целия наш живот и живота на народите и на цялото човечество. Всички мисли, желания и постъпки, с които живее един народ, се отразяват върху неговия бит. И ако един народ например е земеделски, ще се развият известни черти в неговото лице, които няма да ги има в други; ако един народ е индустриален - други черти ще се развият; ако един народ се занимава повече с изкуство или с технически науки, или с религията, те все ще оставят известен специфичен отпечатък върху лицето. В религиозните хора известни мускули се усилват, други отслабват. У религиозните хора корема спада, а у светските се развива.
към текста >>

У религиозните хора корема спада, а у светските се развива.
Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да чувстваме. Нашите мисли, чувства и постъпки, това са факторите, които градят целия наш живот и живота на народите и на цялото човечество. Всички мисли, желания и постъпки, с които живее един народ, се отразяват върху неговия бит. И ако един народ например е земеделски, ще се развият известни черти в неговото лице, които няма да ги има в други; ако един народ е индустриален - други черти ще се развият; ако един народ се занимава повече с изкуство или с технически науки, или с религията, те все ще оставят известен специфичен отпечатък върху лицето. В религиозните хора известни мускули се усилват, други отслабват. У религиозните хора корема спада, а у светските се развива. У религиозните хора силно се развиват личните чувства. Религиозните хора са крайно честолюбиви. Светският човек като има да яде и да пие, не е толкова взискателен. Той, като го обидиш, ти обръща по-малко внимание, отколкото ако посегнеш на неговите интереси. А религиозният не обича да го обиждаш.
към текста >>

Светският човек като има да яде и да пие, не е толкова взискателен.
И ако един народ например е земеделски, ще се развият известни черти в неговото лице, които няма да ги има в други; ако един народ е индустриален - други черти ще се развият; ако един народ се занимава повече с изкуство или с технически науки, или с религията, те все ще оставят известен специфичен отпечатък върху лицето. В религиозните хора известни мускули се усилват, други отслабват. У религиозните хора корема спада, а у светските се развива. У религиозните хора силно се развиват личните чувства. Религиозните хора са крайно честолюбиви. Светският човек като има да яде и да пие, не е толкова взискателен. Той, като го обидиш, ти обръща по-малко внимание, отколкото ако посегнеш на неговите интереси. А религиозният не обича да го обиждаш. Той иска да го почиташ и уважаваш. Това са две разбирания, две понятия за живота. И всеки един индивид се влияе от онези качества, които функционират в даден случай в народа, към който принадлежи.
към текста >>

Твърдостта - това е едно божествено чувство у човека.
В която раса и да сте, вие не можете да избегнете да не се влияете от общите качества на расата и народа. Вие не можете да бъдете независим, понеже сте само орган в един организъм. Българите например, по какво се отличават? У българите твърдостта е много силно развита. На това се дължи упоритостта на българина. Твърдостта - това е едно божествено чувство у човека. Понякога тя минава в инат и твърдоглавие, но те са анормални отклонения от правилното развитие. Когато е развита нормално, тя е сила на волята. Волята без твърдост не може да бъде пълна. Всички народи представляват органи на едно цяло. И всеки народ според мястото и функцията си развива и съответните качества, които ще бъдат общо достояние.
към текста >>

Всеки един човек - повече или по-малко, работи за повдигането на челото човечество; и всички народи работят за повдигането на човечеството.
И придобивките на народите през всички исторически епохи, от създаването на света до сега, каквото се е придобило, ще бъде общо достояние на личностите, които са живели в тези народи и в бъдеще ще имат всички придобивки, които народите са придобили и ще придобият. Общите придобивки, достигнати с колективните усилия на цялото човечество, ще бъдат общо благо за цялото човечество. Но това върви по един разумен закон. Сега човечеството още не е дошло да онази степен на развитие, при която да могат да се социализират благата. Но то върви в това направление и не е далеч денят, когато ще се постигне. Всеки един човек - повече или по-малко, работи за повдигането на челото човечество; и всички народи работят за повдигането на човечеството. И каквото и да става, в каквото и направление да върви човечеството каквото и да става в процеса на развитието, всичко туй ще бъде използвано за повдигането на човечеството и за общото човешко благо. Защото историческото развитие не е един произволен механичен процес, а един сложен психически и органически процес, който се развива под вещото ръководство на велики космични същества. Но понеже в този голям процес, на човека е дадена свобода на избор, той прави много грешки, които му струват скъпо, но пак послужват за общото повдигане. Ако историческият процес се гледа в тази светлина, ще ни станат понятни много непонятни иначе явления в историята на човечеството. В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин.
към текста >>

Но понеже в този голям процес, на човека е дадена свобода на избор, той прави много грешки, които му струват скъпо, но пак послужват за общото повдигане.
Сега човечеството още не е дошло да онази степен на развитие, при която да могат да се социализират благата. Но то върви в това направление и не е далеч денят, когато ще се постигне. Всеки един човек - повече или по-малко, работи за повдигането на челото човечество; и всички народи работят за повдигането на човечеството. И каквото и да става, в каквото и направление да върви човечеството каквото и да става в процеса на развитието, всичко туй ще бъде използвано за повдигането на човечеството и за общото човешко благо. Защото историческото развитие не е един произволен механичен процес, а един сложен психически и органически процес, който се развива под вещото ръководство на велики космични същества. Но понеже в този голям процес, на човека е дадена свобода на избор, той прави много грешки, които му струват скъпо, но пак послужват за общото повдигане. Ако историческият процес се гледа в тази светлина, ще ни станат понятни много непонятни иначе явления в историята на човечеството. В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин. А космичната разумност само ги използва за добро, тъй както земеделеца използва тора. Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства.
към текста >>

В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин.
Всеки един човек - повече или по-малко, работи за повдигането на челото човечество; и всички народи работят за повдигането на човечеството. И каквото и да става, в каквото и направление да върви човечеството каквото и да става в процеса на развитието, всичко туй ще бъде използвано за повдигането на човечеството и за общото човешко благо. Защото историческото развитие не е един произволен механичен процес, а един сложен психически и органически процес, който се развива под вещото ръководство на велики космични същества. Но понеже в този голям процес, на човека е дадена свобода на избор, той прави много грешки, които му струват скъпо, но пак послужват за общото повдигане. Ако историческият процес се гледа в тази светлина, ще ни станат понятни много непонятни иначе явления в историята на човечеството. В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин. А космичната разумност само ги използва за добро, тъй както земеделеца използва тора. Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства. Така че всичко, което става в историята и в природата, ще се използва за добро - не от наше лично гледище, но понеже над човешката раса има друга една по-напреднала раса, която ръководи съдбините на сегашното човечество, тя използва всички наши погрешки като тор за нашето растене. Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята.
към текста >>

Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята.
В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин. А космичната разумност само ги използва за добро, тъй както земеделеца използва тора. Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства. Така че всичко, което става в историята и в природата, ще се използва за добро - не от наше лично гледище, но понеже над човешката раса има друга една по-напреднала раса, която ръководи съдбините на сегашното човечество, тя използва всички наши погрешки като тор за нашето растене. Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята. За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека. Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето. Предполага се, че тази раса е живяла и живее на слънцето и оттам е направлявала и направлява развитието на расите на Земята, на Венера, на Меркурий, на Марс и на всички останали планети - понеже според окултната наука на всички планети има хора, които се направляват от тази раса, която живее на слънцето. Сегашните учени хора изчисляват, че Юпитер приема по-малко светлина от Земята. Това не е вярно.
към текста >>

За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека.
А космичната разумност само ги използва за добро, тъй както земеделеца използва тора. Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства. Така че всичко, което става в историята и в природата, ще се използва за добро - не от наше лично гледище, но понеже над човешката раса има друга една по-напреднала раса, която ръководи съдбините на сегашното човечество, тя използва всички наши погрешки като тор за нашето растене. Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята. За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека. Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето. Предполага се, че тази раса е живяла и живее на слънцето и оттам е направлявала и направлява развитието на расите на Земята, на Венера, на Меркурий, на Марс и на всички останали планети - понеже според окултната наука на всички планети има хора, които се направляват от тази раса, която живее на слънцето. Сегашните учени хора изчисляват, че Юпитер приема по-малко светлина от Земята. Това не е вярно. Теоретически е така, но практически не е така.
към текста >>

Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето.
Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства. Така че всичко, което става в историята и в природата, ще се използва за добро - не от наше лично гледище, но понеже над човешката раса има друга една по-напреднала раса, която ръководи съдбините на сегашното човечество, тя използва всички наши погрешки като тор за нашето растене. Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята. За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека. Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето. Предполага се, че тази раса е живяла и живее на слънцето и оттам е направлявала и направлява развитието на расите на Земята, на Венера, на Меркурий, на Марс и на всички останали планети - понеже според окултната наука на всички планети има хора, които се направляват от тази раса, която живее на слънцето. Сегашните учени хора изчисляват, че Юпитер приема по-малко светлина от Земята. Това не е вярно. Теоретически е така, но практически не е така. В Юпитер има една среда, която акумулира светлината и той приема повече светлина от Земята.
към текста >>

Сега религиозните хора казват, че човек трябва да се ръководи от духа, душата, а учените казват, че трябва да се ръководи от ума.
И възпитанието трябва да се води в тази посока - да се разбира закона на Любовта. Има един закон, който сега действа в света и той по един или друг начин трябва да се изясни, за да могат народите да се ползват от него. Питам тогава: от къде ще дойде това възпитание? Ще го вземем от тези народи, от тези същества, които стоят над нас, тези, които ни ръководят в нашето развитие. Хората трябва да се изпратят в техните университети, за да се научат на техните педагогически правила, как да възпитават. Сега религиозните хора казват, че човек трябва да се ръководи от духа, душата, а учените казват, че трябва да се ръководи от ума. Всички тези неща са верни и правилни, но те са много неопределени. А Любовта е една определена величина в своето проявление, при сегашните условия. И единственото нещо, което спъва съвременните народи, семейства и индивиди е, че неразбират и не подтикват Любовта. Поставянето на Любовта като основа на живота е основа на всяко възпитание. Любовта не трябва и не може да се подпуши, никой не може да спре нейния творчески устрем.
към текста >>

Това е разумното начало, което постепенно и непрестанно организира живота на отделния човек и на цялото човечество.
Та казвам: правото на всеки един народ, на всяко едно общество, на всяко едно семейство и на всеки индивид, е един въпрос социално разрешен от този възвишен свят, от тези велики братя на човечеството и това право никой не може да го отнеме. Тази мисъл трябва да залегне в основата на новото възпитание, за да имаме едно наистина възпитано общество. Ако някой може да ни лиши от нашата свобода в абсолютен смисъл, то в този свят няма разумност и сме изложени на произвола на слепите механически сили и тогава никой в света не може да ни помогне. Силата, която ще ни освободи от ограниченията и робството е вътре в нас. Ако не беше така, то ние бихме били вечни роби на механическите сили и условия: Самият факт, че човечеството надмогва и използва условията и силите, говори, че силата е в него. Това е разумното начало, което постепенно и непрестанно организира живота на отделния човек и на цялото човечество. В този процес на организиране разумното начало създава културата и освобождаването на човечеството. И когато се пробуди вашето съзнание, ще видите как това разумно начало прониква и организира цялото Битие. Тогава ще разберете, че всяка проява на живота е подчинена на разумни закони и когато започнете да живеете по тия закони, ще бъдете граждани на природата и ще можете да разполагате с нейните блага. В процеса на историческото развитие, творческият импулс на живота, в съгласие с най-разнообразните условия, създава ред качества и черти у народите, създава расите, племената и народите. У всеки един народ има нещо специфично, което го няма у другите.
към текста >>

И умният човек именно по това се отличава, че знае времето на всяко нещо т. е.
Англичаните например са крайно точни, като кажат нещо, изпълняват го навреме. Българите се отличават с една твърдост, както англичаните, но не са точни. И тази неточност произлиза от това, че центъра на разпределението на времето не е развит. А всички погрешки стават от непреценяване на времето в света. Трябва да знаете, че всяко нещо си има определено време. И умният човек именно по това се отличава, че знае времето на всяко нещо т. е. знае всичките онези условия, при които дадено нещо се развива. Умният човек от всякъде и от всичко се учи. От чуждите и от своите погрешки той се учи и те не са спънка за него. Злото и противоречията не са спънка за него, а една възможност. Той знае, че злото всякога носи доброто със себе си.
към текста >>

Умният човек от всякъде и от всичко се учи.
И тази неточност произлиза от това, че центъра на разпределението на времето не е развит. А всички погрешки стават от непреценяване на времето в света. Трябва да знаете, че всяко нещо си има определено време. И умният човек именно по това се отличава, че знае времето на всяко нещо т. е. знае всичките онези условия, при които дадено нещо се развива. Умният човек от всякъде и от всичко се учи. От чуждите и от своите погрешки той се учи и те не са спънка за него. Злото и противоречията не са спънка за него, а една възможност. Той знае, че злото всякога носи доброто със себе си. Доброто всякога е по силно от злото. И фактически е установено, че ако един човек го тровите няколко пъти, неговият организъм се приспособява към отровата и добива един вътрешен имунитет.
към текста >>

И фактически е установено, че ако един човек го тровите няколко пъти, неговият организъм се приспособява към отровата и добива един вътрешен имунитет.
Умният човек от всякъде и от всичко се учи. От чуждите и от своите погрешки той се учи и те не са спънка за него. Злото и противоречията не са спънка за него, а една възможност. Той знае, че злото всякога носи доброто със себе си. Доброто всякога е по силно от злото. И фактически е установено, че ако един човек го тровите няколко пъти, неговият организъм се приспособява към отровата и добива един вътрешен имунитет. И природата в нашето историческо развитие ни води по този път. При сегашното грешене, ние добиваме един вътрешен имунитет против греха. Човек ще греши един път, два пъти, десет пъти и най-после ще дойде до едно положение, че грехът няма да го засяга. Ако се разгледат в тази светлина историята и развоят на човека и човечеството, ще се види, че в природата всичко е предвидено и всичко се използва от творческия процес на живота - от Разумното Начало, което организира света. Но понеже хората се бъркат в работата на Природата, те спират вътрешните процеси и си създават ненужни страдания, които природата пак ще използва.
към текста >>

Човек ще греши един път, два пъти, десет пъти и най-после ще дойде до едно положение, че грехът няма да го засяга.
Той знае, че злото всякога носи доброто със себе си. Доброто всякога е по силно от злото. И фактически е установено, че ако един човек го тровите няколко пъти, неговият организъм се приспособява към отровата и добива един вътрешен имунитет. И природата в нашето историческо развитие ни води по този път. При сегашното грешене, ние добиваме един вътрешен имунитет против греха. Човек ще греши един път, два пъти, десет пъти и най-после ще дойде до едно положение, че грехът няма да го засяга. Ако се разгледат в тази светлина историята и развоят на човека и човечеството, ще се види, че в природата всичко е предвидено и всичко се използва от творческия процес на живота - от Разумното Начало, което организира света. Но понеже хората се бъркат в работата на Природата, те спират вътрешните процеси и си създават ненужни страдания, които природата пак ще използва. Ако се обърнем към историята на човечеството, ще видим, че тя от единия край до другия е изпълнена с бойни и престъпления. Но крайно бреме е вече, народите да изправят миналите си погрешки и да разберат, че имат взаимни отношения, че са необходими един на друг, тъй както удовете в един организъм. Народите трябва да разберат, че са членове на един голям организъм, че всички имат еднакви права на Земята и всички трябва да живеят добре.
към текста >>

Ако се разгледат в тази светлина историята и развоят на човека и човечеството, ще се види, че в природата всичко е предвидено и всичко се използва от творческия процес на живота - от Разумното Начало, което организира света.
Доброто всякога е по силно от злото. И фактически е установено, че ако един човек го тровите няколко пъти, неговият организъм се приспособява към отровата и добива един вътрешен имунитет. И природата в нашето историческо развитие ни води по този път. При сегашното грешене, ние добиваме един вътрешен имунитет против греха. Човек ще греши един път, два пъти, десет пъти и най-после ще дойде до едно положение, че грехът няма да го засяга. Ако се разгледат в тази светлина историята и развоят на човека и човечеството, ще се види, че в природата всичко е предвидено и всичко се използва от творческия процес на живота - от Разумното Начало, което организира света. Но понеже хората се бъркат в работата на Природата, те спират вътрешните процеси и си създават ненужни страдания, които природата пак ще използва. Ако се обърнем към историята на човечеството, ще видим, че тя от единия край до другия е изпълнена с бойни и престъпления. Но крайно бреме е вече, народите да изправят миналите си погрешки и да разберат, че имат взаимни отношения, че са необходими един на друг, тъй както удовете в един организъм. Народите трябва да разберат, че са членове на един голям организъм, че всички имат еднакви права на Земята и всички трябва да живеят добре. Защото каквито са законите за индивидуалния живот, такива са законите и за семейството, за обществото, за народите и за цялото човечество.
към текста >>

В Любовта човек има избор, а в старата философия човек няма никакъв избор.
Старата философия казва, че всеки трябва да гледа само своите работи, а според новата философия на Любовта, трябва да държим в ума си интересите на Цялото. Дръжте в ума си всички благородни и умни хора от цялата Земя, защото те съставляват един божи народ. Всички сте призвани да станете членове на този избран народ. И всеки един в народа си, където живее, да бъде носител на новите възгледи на Любовта. Защото Любовта, това е истинската свобода. В Любовта човек има избор, а в старата философия човек няма никакъв избор. Според старата философия казват: това ти е дълг. Щом ти е дълг, ти не си свободен, а живота седи в свободата. А свобода в света може да има само при Любовта. Любов и дълг са несъвместими. Философията на дълга е старата философия, а философията на Любовта и свободата е новата философия, която ще бъде като основа на новото общество.
към текста >>

Единствената сила, която може да преобрази човека, е само Любовта - неподпушената Любов.
Щом ти е дълг, ти не си свободен, а живота седи в свободата. А свобода в света може да има само при Любовта. Любов и дълг са несъвместими. Философията на дълга е старата философия, а философията на Любовта и свободата е новата философия, която ще бъде като основа на новото общество. Новата философия ще ни покаже как да се справим с всички стари и отживели времето си религиозни, научни и философски вярвания и възгледи и ще ни научи как да възпитаваме младото поколение, за да имаме една здрава основа, върху която ще изградим бъдещия обществен живот. Единствената сила, която може да преобрази човека, е само Любовта - неподпушената Любов. Оставете човека абсолютно свободен и не му търсете сметка. И на всеки човек слагай толкова, колкото може да носи, не го товари с ненужни работи. А хората сега искат да разрешат онези въпроси, които не са по силата им. Като разгледаме сега въпроса за историческия развой на човечеството и пътя, по който човек и човечеството трябва да вървят, естествено ще се зароди и въпроса: Как ще се поправи света? Ще изясня мисълта си с един пример: Евреите едно време, като пътуваха през пустинята, носеха скинията.
към текста >>

Оставете човека абсолютно свободен и не му търсете сметка.
А свобода в света може да има само при Любовта. Любов и дълг са несъвместими. Философията на дълга е старата философия, а философията на Любовта и свободата е новата философия, която ще бъде като основа на новото общество. Новата философия ще ни покаже как да се справим с всички стари и отживели времето си религиозни, научни и философски вярвания и възгледи и ще ни научи как да възпитаваме младото поколение, за да имаме една здрава основа, върху която ще изградим бъдещия обществен живот. Единствената сила, която може да преобрази човека, е само Любовта - неподпушената Любов. Оставете човека абсолютно свободен и не му търсете сметка. И на всеки човек слагай толкова, колкото може да носи, не го товари с ненужни работи. А хората сега искат да разрешат онези въпроси, които не са по силата им. Като разгледаме сега въпроса за историческия развой на човечеството и пътя, по който човек и човечеството трябва да вървят, естествено ще се зароди и въпроса: Как ще се поправи света? Ще изясня мисълта си с един пример: Евреите едно време, като пътуваха през пустинята, носеха скинията. Всяко племе носеше по една част и като се спираха, събираха различните части и построяваха скинията, където всички се молеха на Бога.
към текста >>

И на всеки човек слагай толкова, колкото може да носи, не го товари с ненужни работи.
Любов и дълг са несъвместими. Философията на дълга е старата философия, а философията на Любовта и свободата е новата философия, която ще бъде като основа на новото общество. Новата философия ще ни покаже как да се справим с всички стари и отживели времето си религиозни, научни и философски вярвания и възгледи и ще ни научи как да възпитаваме младото поколение, за да имаме една здрава основа, върху която ще изградим бъдещия обществен живот. Единствената сила, която може да преобрази човека, е само Любовта - неподпушената Любов. Оставете човека абсолютно свободен и не му търсете сметка. И на всеки човек слагай толкова, колкото може да носи, не го товари с ненужни работи. А хората сега искат да разрешат онези въпроси, които не са по силата им. Като разгледаме сега въпроса за историческия развой на човечеството и пътя, по който човек и човечеството трябва да вървят, естествено ще се зароди и въпроса: Как ще се поправи света? Ще изясня мисълта си с един пример: Евреите едно време, като пътуваха през пустинята, носеха скинията. Всяко племе носеше по една част и като се спираха, събираха различните части и построяваха скинията, където всички се молеха на Бога. Днес всички народи пътуват през пустинята на живота и всеки носи по нещо от живата скиния.
към текста >>

Като разгледаме сега въпроса за историческия развой на човечеството и пътя, по който човек и човечеството трябва да вървят, естествено ще се зароди и въпроса: Как ще се поправи света?
Новата философия ще ни покаже как да се справим с всички стари и отживели времето си религиозни, научни и философски вярвания и възгледи и ще ни научи как да възпитаваме младото поколение, за да имаме една здрава основа, върху която ще изградим бъдещия обществен живот. Единствената сила, която може да преобрази човека, е само Любовта - неподпушената Любов. Оставете човека абсолютно свободен и не му търсете сметка. И на всеки човек слагай толкова, колкото може да носи, не го товари с ненужни работи. А хората сега искат да разрешат онези въпроси, които не са по силата им. Като разгледаме сега въпроса за историческия развой на човечеството и пътя, по който човек и човечеството трябва да вървят, естествено ще се зароди и въпроса: Как ще се поправи света? Ще изясня мисълта си с един пример: Евреите едно време, като пътуваха през пустинята, носеха скинията. Всяко племе носеше по една част и като се спираха, събираха различните части и построяваха скинията, където всички се молеха на Бога. Днес всички народи пътуват през пустинята на живота и всеки носи по нещо от живата скиния. Един ден всеки ще донесе малката част, която носи и ще се построи скинията - новото общество, и ще дойде всеки да се поклони на живия Бог. До като не дойде това време, не може да се оправи света.
към текста >>

Затова индусите, които са изучавали живота без Любовта казват, че човек трябва да се откаже от живота.
Всички еднакво вярват в светлината, във въздуха, във водата и в хляба. Това е най-доброто верую, в което няма разногласия. Това е веруюто на Любовта. И когато Любовта влезе в живота ни, той става лек и приятен. Но когато Любовта я няма, по-тежко нещо от живота няма. Затова индусите, които са изучавали живота без Любовта казват, че човек трябва да се откаже от живота. Право е, че трябва да се откажем от неразбрания живот, но трябва да се съединим с вечния живот. А вечният живот седи в познанието на Бога, в когото живеем и който живее в нас. Това са великите перспективи на бъдещето, които са цел и смисъл на цялото историческо развитие. По беседа, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г.
към текста >>

53. 15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Едни хора мислят, че със смъртта всичко се свършва, а други поддържат идеята, че след смъртта човек отива в другия свят.
НИЩО В ПРИРОДАТА НЕ СЕ ГУБИ В живота има много неразрешени въпроси. Един от основните неразрешени въпроси е този за смъртта. Едни хора мислят, че със смъртта всичко се свършва, а други поддържат идеята, че след смъртта човек отива в другия свят. Но хората и от двата възгледа се съмняват в тяхната достоверност. Има един принцип, който гласи, че нищо в света не се губи. Изхождайки от този принцип, идваме до заключението, че и животът не се губи, че и човек не се губи. Човек може да се изгуби за хората, но за природата той не се губи. Нищо в природата не се губи.
към текста >>

Изхождайки от този принцип, идваме до заключението, че и животът не се губи, че и човек не се губи.
В живота има много неразрешени въпроси. Един от основните неразрешени въпроси е този за смъртта. Едни хора мислят, че със смъртта всичко се свършва, а други поддържат идеята, че след смъртта човек отива в другия свят. Но хората и от двата възгледа се съмняват в тяхната достоверност. Има един принцип, който гласи, че нищо в света не се губи. Изхождайки от този принцип, идваме до заключението, че и животът не се губи, че и човек не се губи. Човек може да се изгуби за хората, но за природата той не се губи. Нищо в природата не се губи. И животът не може да се изгуби. Но съвременните хора, и религиозни, и материалисти, които имат много механически схващания за живота, допущат, че животът може да се изгуби. Затова е необходима една нова философия, едно ново разбиране за живота, да знаем, че животът не се губи, че именно той е вечно творящият принцип, който организира материята и създава все по-съвършени форми, в които се проявява все по-пълно.
към текста >>

Човек може да се изгуби за хората, но за природата той не се губи.
Един от основните неразрешени въпроси е този за смъртта. Едни хора мислят, че със смъртта всичко се свършва, а други поддържат идеята, че след смъртта човек отива в другия свят. Но хората и от двата възгледа се съмняват в тяхната достоверност. Има един принцип, който гласи, че нищо в света не се губи. Изхождайки от този принцип, идваме до заключението, че и животът не се губи, че и човек не се губи. Човек може да се изгуби за хората, но за природата той не се губи. Нищо в природата не се губи. И животът не може да се изгуби. Но съвременните хора, и религиозни, и материалисти, които имат много механически схващания за живота, допущат, че животът може да се изгуби. Затова е необходима една нова философия, едно ново разбиране за живота, да знаем, че животът не се губи, че именно той е вечно творящият принцип, който организира материята и създава все по-съвършени форми, в които се проявява все по-пълно. В процеса на това творчество става разширяване на старите форми, когато животът ги напусне.
към текста >>

Щастието на човека зависи от ред условия.
Това е обективно научно разглеждане на въпроса за отношението на доброто и злото, независимо от личните схващания на хората, които при сегашния стадий на развитие са субективни. Външният свят трябва да се проучва независимо от нашите възгледи, които са променливи и временни. Те са във връзка с нашите настроения и чувства, които препятстват обективната мисъл да освети нещата, за да станат те ясни и достъпни за нашето съзнание и да оставят неизлечимо впечатление в съзнанието ни, да го запомним. А може да се помни само хубавото, великото в света. Всички хора трябва да помним, че без нашия Създател не можем да бъдем щастливи. Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо зависи от въздуха, зависи от светлината, водата, храната, зависи от природата, обстановката, зависи от хората, с които живее. Има още много условия, от които зависи щастието. Цяла наука е щастието. Вие искате да бъдете щастливи, а не сте изучавали науката за щастието. Например сега индусът Кришнамурти се опитва да убеди хората, че могат да бъдат щастливи, но и той не може да даде една научна и обективна обосновка на своето учение за щастието.
към текста >>

Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства.
Има още много условия, от които зависи щастието. Цяла наука е щастието. Вие искате да бъдете щастливи, а не сте изучавали науката за щастието. Например сега индусът Кришнамурти се опитва да убеди хората, че могат да бъдат щастливи, но и той не може да даде една научна и обективна обосновка на своето учение за щастието. Сегашният свят е чрезмерно обективен и трябва да му се представят доказателства за всичко. Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат.
към текста >>

И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола.
Сегашният свят е чрезмерно обективен и трябва да му се представят доказателства за всичко. Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота.
към текста >>

За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат.
Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е.
към текста >>

Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е.
За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота. Затова аз казвам, че младите, хората на Любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят. Всички, които помнят Създателя си, както се изразява Соломон, са кандидати за този свят, а които не помнят Създателя си, са стари и са кандидати за онзи свят. Ще кажете: Как старите да не вярват в Създателя си? Нали старите са по-религиозни, имат повече вяра?
към текста >>

Някои поддържат, че вярата е най-голямата добродетел на човека.
Ако вярват, какво ги ползва тази вяра? Вярата в това отношение не е съществена. Религиозните хора придават по някой път на вярата качества, които тя няма. Вярата е един път за постижения. Онова, което постигате в живота, ще го постигнете чрез вярата. Някои поддържат, че вярата е най-голямата добродетел на човека. Тя е добродетел потребна. Но пророкът казва: помни, а не вярвай в Бога. А да помниш Създателя си, то значи да Го обичаш. Това е един факт - онзи, когото обичаме, ние никога не го забравяме, тъй както не забравяме и себе си. Влюбването е един естествен процес, като яденето.
към текста >>

А обмяната на енергиите е необходима за правилния растеж на човека, за да не става подпушване на енергиите.
И който се е влюбил, аз считам, че е на угощение. Има нещо съществено във влюбването. То се състои във втичането, преливането на енергиите. Когато обичате някого, вие му давате, има едно втичане от вас към него. Когато и той ви обича, има взаимно втичане, става правилно обмяната на енергиите. А обмяната на енергиите е необходима за правилния растеж на човека, за да не става подпушване на енергиите. Подпушената енергия или ще произведе катастрофа, или ще стане причина да се зародят ред отрицателни състояния, които ще породят някои органически болести. Разбрано в тази светлина влюбването е един естествен и необходим процес. Невъзможно е да не се влюбиш, както е невъзможно да не ядеш. Ще се влюбвате, но разумна трябва да бъде основата на вашата Любов, тъй както трябва да бъде разумна основата на храненето. Преди всичко съвременните хора имат много механистични схващания и разбирания за Любовта и живота.
към текста >>

Като видите, че един човек се влюби, ревнувате.
Ще ви изясня идеята със следното сравнение. Представете си, че някой се влюби в моя пръст и не може да го схване като част от мен, а го схваща като отделно същество. Представете си, че пръстите ми имат съзнание и той като гледа единия ми пръст, другите ще почнат да вдигат врява. Вие ги схващате като отделни същества и не мислите, че са части на едно същество. Някой път и вие правите грешката на пръста. Като видите, че един човек се влюби, ревнувате. Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога. И ако той люби Него, той ще люби и вас. А Любовта е най-реалното нещо. Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията. Любовта може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята.
към текста >>

Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога.
Представете си, че някой се влюби в моя пръст и не може да го схване като част от мен, а го схваща като отделно същество. Представете си, че пръстите ми имат съзнание и той като гледа единия ми пръст, другите ще почнат да вдигат врява. Вие ги схващате като отделни същества и не мислите, че са части на едно същество. Някой път и вие правите грешката на пръста. Като видите, че един човек се влюби, ревнувате. Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога. И ако той люби Него, той ще люби и вас. А Любовта е най-реалното нещо. Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията. Любовта може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята. По хиляди начини Любовта може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро.
към текста >>

Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията.
Някой път и вие правите грешката на пръста. Като видите, че един човек се влюби, ревнувате. Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога. И ако той люби Него, той ще люби и вас. А Любовта е най-реалното нещо. Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията. Любовта може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята. По хиляди начини Любовта може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро. Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-нисши същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод. А доброто е един узрял хубав плод. И ако сега Божественото не работи в света, причината е, че има спънки, които ние сме поставили.
към текста >>

Чрез користолюбието човек обременява мозъка си с излишна материя, която произвежда неврастенията.
Вследствие на това идват ненужните страдания. Много от болестите, от които европейците страдат се дължат на алчността. Причината на многото болести се дължи на анормалното развитие на центъра на алчността в бялата раса. Всеки иска да има много пари, да бъде богат. Неврастенията, от която страда бялата раса, се дължи на голямото користолюбие, което съществува у хората на тази раса. Чрез користолюбието човек обременява мозъка си с излишна материя, която произвежда неврастенията. За да не обременява мозъка си с ненужна материя, човек трябва да прави подбор на впечатленията. Затова всички трябва да се стремите да виждате хубавото навсякъде. Открийте по една добра черта у всеки човек и нея дръжте в ума си. С това само ще спечелите, понеже ще се свържете с no-възвишени и ефирни енергии, които ще ви послужат да изградите по-устойчиви форми, за да се прояви по-пълно Божественото. Когато държите доброто на хората в ума си, тогава те всякога ще ви се отплатят за това.
към текста >>

За да не обременява мозъка си с ненужна материя, човек трябва да прави подбор на впечатленията.
Много от болестите, от които европейците страдат се дължат на алчността. Причината на многото болести се дължи на анормалното развитие на центъра на алчността в бялата раса. Всеки иска да има много пари, да бъде богат. Неврастенията, от която страда бялата раса, се дължи на голямото користолюбие, което съществува у хората на тази раса. Чрез користолюбието човек обременява мозъка си с излишна материя, която произвежда неврастенията. За да не обременява мозъка си с ненужна материя, човек трябва да прави подбор на впечатленията. Затова всички трябва да се стремите да виждате хубавото навсякъде. Открийте по една добра черта у всеки човек и нея дръжте в ума си. С това само ще спечелите, понеже ще се свържете с no-възвишени и ефирни енергии, които ще ви послужат да изградите по-устойчиви форми, за да се прояви по-пълно Божественото. Когато държите доброто на хората в ума си, тогава те всякога ще ви се отплатят за това. Ако подценявате човека, той ще иска да ви подкупи.
към текста >>

Открийте по една добра черта у всеки човек и нея дръжте в ума си.
Всеки иска да има много пари, да бъде богат. Неврастенията, от която страда бялата раса, се дължи на голямото користолюбие, което съществува у хората на тази раса. Чрез користолюбието човек обременява мозъка си с излишна материя, която произвежда неврастенията. За да не обременява мозъка си с ненужна материя, човек трябва да прави подбор на впечатленията. Затова всички трябва да се стремите да виждате хубавото навсякъде. Открийте по една добра черта у всеки човек и нея дръжте в ума си. С това само ще спечелите, понеже ще се свържете с no-възвишени и ефирни енергии, които ще ви послужат да изградите по-устойчиви форми, за да се прояви по-пълно Божественото. Когато държите доброто на хората в ума си, тогава те всякога ще ви се отплатят за това. Ако подценявате човека, той ще иска да ви подкупи. Бялата раса сега трябва да се откаже от своето користолюбие. Бъдещото човечество трябва да бъде човечество на щедростта, честността и справедливостта.
към текста >>

Ако подценявате човека, той ще иска да ви подкупи.
За да не обременява мозъка си с ненужна материя, човек трябва да прави подбор на впечатленията. Затова всички трябва да се стремите да виждате хубавото навсякъде. Открийте по една добра черта у всеки човек и нея дръжте в ума си. С това само ще спечелите, понеже ще се свържете с no-възвишени и ефирни енергии, които ще ви послужат да изградите по-устойчиви форми, за да се прояви по-пълно Божественото. Когато държите доброто на хората в ума си, тогава те всякога ще ви се отплатят за това. Ако подценявате човека, той ще иска да ви подкупи. Бялата раса сега трябва да се откаже от своето користолюбие. Бъдещото човечество трябва да бъде човечество на щедростта, честността и справедливостта. Само при това условие човек може да помни Създателя си. Човек трябва да помни доброто, което другите хора са му направили, защото Бог е в доброто. Той трябва да помни свободата, която другите хора му дават и справедливите отношения, които другите имат към него.
към текста >>

Само при това условие човек може да помни Създателя си.
С това само ще спечелите, понеже ще се свържете с no-възвишени и ефирни енергии, които ще ви послужат да изградите по-устойчиви форми, за да се прояви по-пълно Божественото. Когато държите доброто на хората в ума си, тогава те всякога ще ви се отплатят за това. Ако подценявате човека, той ще иска да ви подкупи. Бялата раса сега трябва да се откаже от своето користолюбие. Бъдещото човечество трябва да бъде човечество на щедростта, честността и справедливостта. Само при това условие човек може да помни Създателя си. Човек трябва да помни доброто, което другите хора са му направили, защото Бог е в доброто. Той трябва да помни свободата, която другите хора му дават и справедливите отношения, които другите имат към него. Това значи да помним Създателя си в дните на младостта си, защото Бог е в човека и нашите отношения към хората са отношенията ни към Бога. Затова, когато виждаме хубавото навсякъде, ние виждаме Бога, а другите неща са условия. Да търсиш хубавите работи, това е наука.
към текста >>

Човек трябва да помни доброто, което другите хора са му направили, защото Бог е в доброто.
Когато държите доброто на хората в ума си, тогава те всякога ще ви се отплатят за това. Ако подценявате човека, той ще иска да ви подкупи. Бялата раса сега трябва да се откаже от своето користолюбие. Бъдещото човечество трябва да бъде човечество на щедростта, честността и справедливостта. Само при това условие човек може да помни Създателя си. Човек трябва да помни доброто, което другите хора са му направили, защото Бог е в доброто. Той трябва да помни свободата, която другите хора му дават и справедливите отношения, които другите имат към него. Това значи да помним Създателя си в дните на младостта си, защото Бог е в човека и нашите отношения към хората са отношенията ни към Бога. Затова, когато виждаме хубавото навсякъде, ние виждаме Бога, а другите неща са условия. Да търсиш хубавите работи, това е наука. Навсякъде търсете хубавото, понеже хубавото е от Бога, а злото е само едно условие за доброто.
към текста >>

Това значи да помним Създателя си в дните на младостта си, защото Бог е в човека и нашите отношения към хората са отношенията ни към Бога.
Бялата раса сега трябва да се откаже от своето користолюбие. Бъдещото човечество трябва да бъде човечество на щедростта, честността и справедливостта. Само при това условие човек може да помни Създателя си. Човек трябва да помни доброто, което другите хора са му направили, защото Бог е в доброто. Той трябва да помни свободата, която другите хора му дават и справедливите отношения, които другите имат към него. Това значи да помним Създателя си в дните на младостта си, защото Бог е в човека и нашите отношения към хората са отношенията ни към Бога. Затова, когато виждаме хубавото навсякъде, ние виждаме Бога, а другите неща са условия. Да търсиш хубавите работи, това е наука. Навсякъде търсете хубавото, понеже хубавото е от Бога, а злото е само едно условие за доброто. Сега на съвременните хора им трябва един правилен метод за възпитание и самовъзпитание. Досега не съм срещнал нито един правилен метод за възпитание.
към текста >>

Затова е необходимо всеки човек да има будно съзнание, да не пропуска онези малки подтици за добро, защото те са подтиците на Божественото.
От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Големите страдания и противоречия показват, че се ражда бъдещата велика нова култура на света. Тя ще бъде култура на братството и Любовта, в която ще се реализират всички копнежи на хората към щастие и по-разумен живот. Колкото страданията са по-големи, толкова сме по-близо до онзи момент на едно вътрешно раждане, до момента на пробуждането на Божественото в нас. Но когато Божественото в нас се пробуди и почне да се проявява, а ние го спъваме в неговото проявление, нашата съдба е прочетена. Затова е необходимо всеки човек да има будно съзнание, да не пропуска онези малки подтици за добро, защото те са подтиците на Божественото. Когато хората се научат да се вслушват в този вътрешен глас, който е гласа на Христа, на Любовта, техният живот ще се оправи и нещастията не ще имат достъп до тях. Затова помнете Онзи, Който ви обича, Онзи, Който ви прави добро и ви е дал живот и свобода в света и всякога се застъпва за вас. Обичайте Го, за да се ползвате от благата Му. По беседа от Учителя, държана на 2 декември 1935 г.
към текста >>

54. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят заръчал да му отговорят да стои там, защото един човек ще му подаде
Брат Д. С. разправя, че като отишъл в Париж да търси работа, бил в една руска музикална група. Дълго време никой не ги ангажирал и той започнал да се отчайва. Написал на жена си да попита Учителя дали да се върне в България. Учителят заръчал да му отговорят да стои там, защото един човек ще му подаде ръка и работата ще се нареди. Брат Д. С. послушал съвета и скоро след това бил ангажиран заедно с цялата група да свири в един курорт, където плащали добре. Това станало след като братът случайно се запознал с един човек от този курорт,
към текста >>

Това станало след като братът случайно се запознал с един човек от този курорт,
Учителят заръчал да му отговорят да стои там, защото един човек ще му подаде ръка и работата ще се нареди. Брат Д. С. послушал съвета и скоро след това бил ангажиран заедно с цялата група да свири в един курорт, където плащали добре. Това станало след като братът случайно се запознал с един човек от този курорт, който му помогнал и уредил работата им. Учителят бил на гости в едно село, у един наш приятел. Братът го помолил да му предскаже нещо. Тогава Учителят му казал: „Догодина на
към текста >>

Айтос и понеже у нас имало болен човек, завели го на квартира при сестра
Куртев: „На четиригодишна възраст съм се разболяла много тежко. Майка ми била приготвила дрешките за заминаването ми. По това време Учителят пристигнал в Айтос и понеже у нас имало болен човек, завели го на квартира при сестра Габровска, която живееше наблизо. Баща ми се срещнал с Учителя, но не му казал, че съм толкова болна. По едно време Учителят го запитал как е детето. Баща ми отговорил: „Детето е много болно, но сме го предоставили в ръцете на
към текста >>

Учителя, в чието лице тя видяла един свят човек.
правил различни движения над болната и тя се почувствала по-добре, а след десетина дни била съвсем здрава. Нататък живяла още 45 години. След сеанса на лекуването бабата на Мария повикала другите си дъщери да се запознаят с Учителя, в чието лице тя видяла един свят човек. Всички, целунали ръка, а майката на Мария - една от сестрите - само се ръкувала и си казала името, както официално се запознават хората. Тя била светски настроена жена. Учителят я
към текста >>

Тя била светски настроена жена.
на лекуването бабата на Мария повикала другите си дъщери да се запознаят с Учителя, в чието лице тя видяла един свят човек. Всички, целунали ръка, а майката на Мария - една от сестрите - само се ръкувала и си казала името, както официално се запознават хората. Тя била светски настроена жена. Учителят я изгледал няколко пъти и ù казал: „След две години твоето положение, твоят живот ще се измени коренно." След две години умрял мъжът ù и тя изпаднала в меланхолия, която продължила много дълго. Оттогава животът ù се променил,
към текста >>

Той бил последният човек,
Учителят повторил: „Не бързай, има време." Братът се забавил около два часа и вече знаел, че е изтървал влака. Но въпреки това след сбогуването с Учителя отишъл на гарата. Като пристигнал на перона, видял, че влакът му се готвел да отпътува. Той бил последният човек, който се качил. Имало някакво закъснение. Сестра Иларионова разказва за една екскурзия на братята и Учителя от Търново до Преображенския манастир: „На една полянка близо до манастира мъжът ми Костадин искаше да се отдели с децата по пътечка, която
към текста >>

55. Степени в Пътя на окултното обучение - Влад Пашов (1902- 1974)

Независимо дали човек е светски или религиозен, когато стане ученик на Великата окултна школа, първата година ще изучава мълчанието.
• 173 • Степени в Пътя на окултното обучение. Независимо дали човек е светски или религиозен, когато стане ученик на Великата окултна школа, първата година ще изучава мълчанието. Хората около него ще говорят, ще се произнасят върху различни въпроси, а той ще слуша, ще мълчи. Втората година ще изучава търпението. Каквото и да му се случи в това време, той трябва да го понася с търпение. Третата година ще изучава закона на Вярата. Да вярва човек, това значи да дойде до убеждението, че всичко е за добро.
към текста >>

Да вярва човек, това значи да дойде до убеждението, че всичко е за добро.
Независимо дали човек е светски или религиозен, когато стане ученик на Великата окултна школа, първата година ще изучава мълчанието. Хората около него ще говорят, ще се произнасят върху различни въпроси, а той ще слуша, ще мълчи. Втората година ще изучава търпението. Каквото и да му се случи в това време, той трябва да го понася с търпение. Третата година ще изучава закона на Вярата. Да вярва човек, това значи да дойде до убеждението, че всичко е за добро. Един ден той ще види, че в големите мъчнотии и противоречия се крие нещо добро. Каквато работа да започне, каквото изкуство да изучава, човек непременно трябва да прилага тези три закона: на мълчанието, на търпението и на Вярата. Ако някой изучава пеенето например, първата година ще слуша и ще мълчи и по малко ще пее. Втората година ще започне да пее, но трябва да бъде готов да носи присмехите и подигравките на всички. Така той ще прилага търпението.
към текста >>

Каквато работа да започне, каквото изкуство да изучава, човек непременно трябва да прилага тези три закона: на мълчанието, на търпението и на Вярата.
Втората година ще изучава търпението. Каквото и да му се случи в това време, той трябва да го понася с търпение. Третата година ще изучава закона на Вярата. Да вярва човек, това значи да дойде до убеждението, че всичко е за добро. Един ден той ще види, че в големите мъчнотии и противоречия се крие нещо добро. Каквато работа да започне, каквото изкуство да изучава, човек непременно трябва да прилага тези три закона: на мълчанието, на търпението и на Вярата. Ако някой изучава пеенето например, първата година ще слуша и ще мълчи и по малко ще пее. Втората година ще започне да пее, но трябва да бъде готов да носи присмехите и подигравките на всички. Така той ще прилага търпението. На третата година ще почне да вярва, че певец ще излезе от него. Следователно, когато сте дошли на Земята, вие трябва да мълчите, за да мислите; вие трябва да търпите, за да издържате; най-после трябва да имате Вяра, за да се справяте лесно с противоречията на Живота.
към текста >>

56. Ясновидство и болезненост - Влад Пашов (1902- 1974)

Това обясняват с някакво разстройство на мозъчната система и казват: “Този човек е изгубил съзнание”.
• 185 • Ясновидство и болезненост. Сега, някои от съвременните хора, когато заболеят, започват да виждат различни същества от Невидимия свят, виждат много техни заминали близки, които идват да ги вземат. Това обясняват с някакво разстройство на мозъчната система и казват: “Този човек е изгубил съзнание”. Аз казвам: този човек се е оплел, в неговите идеи няма яснота. Същата опасност има за някои хора, светски и религиозни, защото идеите им са разхвърляни, а всичко в човека трябва да бъде свързано. Иначе при такива блуждаещи мисли, в които те живеят, умът им може да изхвръкне. Когато дойдем до истинското знание, всичко, което става с нас, трябва да бъде ясно, всички образи в съзнанието ни трябва да бъдат отчетливи и разбрани. Когато виждаш нещо, не е достатъчно само да виждаш, но да го виждаш през очите на Любовта, през очите на Мъдростта, през очите на Истината.
към текста >>

Аз казвам: този човек се е оплел, в неговите идеи няма яснота.
• 185 • Ясновидство и болезненост. Сега, някои от съвременните хора, когато заболеят, започват да виждат различни същества от Невидимия свят, виждат много техни заминали близки, които идват да ги вземат. Това обясняват с някакво разстройство на мозъчната система и казват: “Този човек е изгубил съзнание”. Аз казвам: този човек се е оплел, в неговите идеи няма яснота. Същата опасност има за някои хора, светски и религиозни, защото идеите им са разхвърляни, а всичко в човека трябва да бъде свързано. Иначе при такива блуждаещи мисли, в които те живеят, умът им може да изхвръкне. Когато дойдем до истинското знание, всичко, което става с нас, трябва да бъде ясно, всички образи в съзнанието ни трябва да бъдат отчетливи и разбрани. Когато виждаш нещо, не е достатъчно само да виждаш, но да го виждаш през очите на Любовта, през очите на Мъдростта, през очите на Истината. Имаш ли тези три добродетели, няма никаква опасност от забъркване.
към текста >>

Същата опасност има за някои хора, светски и религиозни, защото идеите им са разхвърляни, а всичко в човека трябва да бъде свързано.
• 185 • Ясновидство и болезненост. Сега, някои от съвременните хора, когато заболеят, започват да виждат различни същества от Невидимия свят, виждат много техни заминали близки, които идват да ги вземат. Това обясняват с някакво разстройство на мозъчната система и казват: “Този човек е изгубил съзнание”. Аз казвам: този човек се е оплел, в неговите идеи няма яснота. Същата опасност има за някои хора, светски и религиозни, защото идеите им са разхвърляни, а всичко в човека трябва да бъде свързано. Иначе при такива блуждаещи мисли, в които те живеят, умът им може да изхвръкне. Когато дойдем до истинското знание, всичко, което става с нас, трябва да бъде ясно, всички образи в съзнанието ни трябва да бъдат отчетливи и разбрани. Когато виждаш нещо, не е достатъчно само да виждаш, но да го виждаш през очите на Любовта, през очите на Мъдростта, през очите на Истината. Имаш ли тези три добродетели, няма никаква опасност от забъркване. Действаш ли обаче без тях, умът ти ще хвръкне.
към текста >>

Светските хора сега страдат от безверие, а религиозните хора страдат от суеверие.
Иначе при такива блуждаещи мисли, в които те живеят, умът им може да изхвръкне. Когато дойдем до истинското знание, всичко, което става с нас, трябва да бъде ясно, всички образи в съзнанието ни трябва да бъдат отчетливи и разбрани. Когато виждаш нещо, не е достатъчно само да виждаш, но да го виждаш през очите на Любовта, през очите на Мъдростта, през очите на Истината. Имаш ли тези три добродетели, няма никаква опасност от забъркване. Действаш ли обаче без тях, умът ти ще хвръкне. Светските хора сега страдат от безверие, а религиозните хора страдат от суеверие. Човек трябва да бъде разумен. Разумни трябва да бъдем в своето единство да придобием Свободата си.
към текста >>

Човек трябва да бъде разумен.
Когато дойдем до истинското знание, всичко, което става с нас, трябва да бъде ясно, всички образи в съзнанието ни трябва да бъдат отчетливи и разбрани. Когато виждаш нещо, не е достатъчно само да виждаш, но да го виждаш през очите на Любовта, през очите на Мъдростта, през очите на Истината. Имаш ли тези три добродетели, няма никаква опасност от забъркване. Действаш ли обаче без тях, умът ти ще хвръкне. Светските хора сега страдат от безверие, а религиозните хора страдат от суеверие. Човек трябва да бъде разумен. Разумни трябва да бъдем в своето единство да придобием Свободата си.
към текста >>

57. ИЗУЧАВАНЕТО НА ТЯЛОТО КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Като ученици вие трябва да имате предвид, че истинската наука започва с умението на човека да владее движенията си, да бъде
• 556 • Изучаването на тялото като метод за работа на ученика. Като ученици вие трябва да имате предвид, че истинската наука започва с умението на човека да владее движенията си, да бъде господар на тялото си. Ако човек не знае как е създадено неговото тяло, какво е предназначението му и ако не може да се справи със силите, нищо не може да постигне. Ученикът трябва да знае какво е предназначението на неговото сърце, свързано с Астралния свят, на неговия ум, свързан с Менталния свят, и на неговия разум, свързан с Причинния свят.
към текста >>

Ако човек не знае как е създадено неговото тяло, какво е предназначението му и ако не може да се справи със
• 556 • Изучаването на тялото като метод за работа на ученика. Като ученици вие трябва да имате предвид, че истинската наука започва с умението на човека да владее движенията си, да бъде господар на тялото си. Ако човек не знае как е създадено неговото тяло, какво е предназначението му и ако не може да се справи със силите, нищо не може да постигне. Ученикът трябва да знае какво е предназначението на неговото сърце, свързано с Астралния свят, на неговия ум, свързан с Менталния свят, и на неговия разум, свързан с Причинния свят. С други думи казано, ако човек не разбира земните неща, как ще разбере небесните, т. е. отвлечените.
към текста >>

С други думи казано, ако човек не разбира земните неща, как ще разбере небесните, т.
господар на тялото си. Ако човек не знае как е създадено неговото тяло, какво е предназначението му и ако не може да се справи със силите, нищо не може да постигне. Ученикът трябва да знае какво е предназначението на неговото сърце, свързано с Астралния свят, на неговия ум, свързан с Менталния свят, и на неговия разум, свързан с Причинния свят. С други думи казано, ако човек не разбира земните неща, как ще разбере небесните, т. е. отвлечените. Физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е начало на всички науки, които представят основа на бъдещето. Доколко е
към текста >>

Физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се разрешават
силите, нищо не може да постигне. Ученикът трябва да знае какво е предназначението на неговото сърце, свързано с Астралния свят, на неговия ум, свързан с Менталния свят, и на неговия разум, свързан с Причинния свят. С други думи казано, ако човек не разбира земните неща, как ще разбере небесните, т. е. отвлечените. Физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е начало на всички науки, които представят основа на бъдещето. Доколко е учен човек познаваме по това доколко той разбира своето тяло. Не е въпрос да отдаде човек всичкото си време на тялото, но важно е
към текста >>

учен човек познаваме по това доколко той разбира своето тяло.
е. отвлечените. Физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е начало на всички науки, които представят основа на бъдещето. Доколко е учен човек познаваме по това доколко той разбира своето тяло. Не е въпрос да отдаде човек всичкото си време на тялото, но важно е човек да не пренебрегва тялото си за сметка на въпроси, които днес нямат никакво значение. Сегашните хора не са дошли до онова дълбоко вътрешно разбиране на нещата, да знаят, че човешкото тяло е свещено. Ако не цялото тяло, то поне една част от него може да се нарече свещена.
към текста >>

Не е въпрос да отдаде човек всичкото си време на тялото, но важно е
Физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се разрешават всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е начало на всички науки, които представят основа на бъдещето. Доколко е учен човек познаваме по това доколко той разбира своето тяло. Не е въпрос да отдаде човек всичкото си време на тялото, но важно е човек да не пренебрегва тялото си за сметка на въпроси, които днес нямат никакво значение. Сегашните хора не са дошли до онова дълбоко вътрешно разбиране на нещата, да знаят, че човешкото тяло е свещено. Ако не цялото тяло, то поне една част от него може да се нарече свещена. За това тяло именно може да се каже, че е храм Божи.
към текста >>

човек да не пренебрегва тялото си за сметка на въпроси, които днес нямат никакво значение.
всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е начало на всички науки, които представят основа на бъдещето. Доколко е учен човек познаваме по това доколко той разбира своето тяло. Не е въпрос да отдаде човек всичкото си време на тялото, но важно е човек да не пренебрегва тялото си за сметка на въпроси, които днес нямат никакво значение. Сегашните хора не са дошли до онова дълбоко вътрешно разбиране на нещата, да знаят, че човешкото тяло е свещено. Ако не цялото тяло, то поне една част от него може да се нарече свещена. За това тяло именно може да се каже, че е храм Божи. Божественото, което живее в човешкото тяло, е неизменно и постоянно, а останалата част е изложена на промени.
към текста >>

Както човек се облича и съблича, така и част от човешкото тяло непрекъснато се изменя.
Сегашните хора не са дошли до онова дълбоко вътрешно разбиране на нещата, да знаят, че човешкото тяло е свещено. Ако не цялото тяло, то поне една част от него може да се нарече свещена. За това тяло именно може да се каже, че е храм Божи. Божественото, което живее в човешкото тяло, е неизменно и постоянно, а останалата част е изложена на промени. Както човек се облича и съблича, така и част от човешкото тяло непрекъснато се изменя. Като ученици трябва да държите в ума си мисълта, че човешкото тяло представя обширен свят, който трябва да се проучва. Каквито открития и да направите около вашето тяло, благодарете. Не търсете щастието си вън от себе си. Всичко е скрито във вас. Ако човек не намери щастието в себе си, вън по никой начин не може да го намери.
към текста >>

Ако човек не намери щастието в себе си, вън по никой начин не може да го намери.
Както човек се облича и съблича, така и част от човешкото тяло непрекъснато се изменя. Като ученици трябва да държите в ума си мисълта, че човешкото тяло представя обширен свят, който трябва да се проучва. Каквито открития и да направите около вашето тяло, благодарете. Не търсете щастието си вън от себе си. Всичко е скрито във вас. Ако човек не намери щастието в себе си, вън по никой начин не може да го намери. Щом се намерите пред някаква мъчнотия, пред известно затруднение, обърнете се към себе си. Отправите ли се към своя ум, към своето сърце, към своята душа и към своя дух, те веднага ще ви дойдат на помощ. Достатъчно е да бутнете един от бутоните на вашето радио и те веднага ще ви дойдат на помощ и
към текста >>

Мнозина религиозни и светски хора търсят спасението си извън себе си.
известно затруднение, обърнете се към себе си. Отправите ли се към своя ум, към своето сърце, към своята душа и към своя дух, те веднага ще ви дойдат на помощ. Достатъчно е да бутнете един от бутоните на вашето радио и те веднага ще ви дойдат на помощ и ще ви отговорят на въпроса. Мнозина религиозни и светски хора търсят спасението си извън себе си. Те не знаят, че за да дойде до положението да придобие известни знания, човек трябва да работи върху своя ум, да го развива, да разработва сърцето си да стане отзивчиво, да разшири съзнанието си. Същевременно той трябва да стане господар на силите, които работят в него. Силен човек е онзи, който може да бъде господар на тялото си. Човек трябва да стане собственик на тялото си, какъвто още не е. Същественото за човека е неговото тяло.
към текста >>

Те не знаят, че за да дойде до положението да придобие известни знания, човек трябва да работи върху своя ум, да го развива, да разработва сърцето си да стане отзивчиво, да разшири съзнанието си.
Отправите ли се към своя ум, към своето сърце, към своята душа и към своя дух, те веднага ще ви дойдат на помощ. Достатъчно е да бутнете един от бутоните на вашето радио и те веднага ще ви дойдат на помощ и ще ви отговорят на въпроса. Мнозина религиозни и светски хора търсят спасението си извън себе си. Те не знаят, че за да дойде до положението да придобие известни знания, човек трябва да работи върху своя ум, да го развива, да разработва сърцето си да стане отзивчиво, да разшири съзнанието си. Същевременно той трябва да стане господар на силите, които работят в него. Силен човек е онзи, който може да бъде господар на тялото си. Човек трябва да стане собственик на тялото си, какъвто още не е. Същественото за човека е неговото тяло. Ако може да стане собственик на тялото си, той ще стане собственик и на нещата вън от себе си.
към текста >>

Силен човек е онзи, който може да бъде господар на тялото си.
Достатъчно е да бутнете един от бутоните на вашето радио и те веднага ще ви дойдат на помощ и ще ви отговорят на въпроса. Мнозина религиозни и светски хора търсят спасението си извън себе си. Те не знаят, че за да дойде до положението да придобие известни знания, човек трябва да работи върху своя ум, да го развива, да разработва сърцето си да стане отзивчиво, да разшири съзнанието си. Същевременно той трябва да стане господар на силите, които работят в него. Силен човек е онзи, който може да бъде господар на тялото си. Човек трябва да стане собственик на тялото си, какъвто още не е. Същественото за човека е неговото тяло. Ако може да стане собственик на тялото си, той ще стане собственик и на нещата вън от себе си. Хората обичат тялото си, искат да живеят дълги години в него, но още не са станали негови собственици. Човек трябва да има правилни отношения към тялото си, също така трябва да има правилни отношения към своята душа,т. нар.
към текста >>

Човек трябва да стане собственик на тялото си, какъвто още не е.
ще ви отговорят на въпроса. Мнозина религиозни и светски хора търсят спасението си извън себе си. Те не знаят, че за да дойде до положението да придобие известни знания, човек трябва да работи върху своя ум, да го развива, да разработва сърцето си да стане отзивчиво, да разшири съзнанието си. Същевременно той трябва да стане господар на силите, които работят в него. Силен човек е онзи, който може да бъде господар на тялото си. Човек трябва да стане собственик на тялото си, какъвто още не е. Същественото за човека е неговото тяло. Ако може да стане собственик на тялото си, той ще стане собственик и на нещата вън от себе си. Хората обичат тялото си, искат да живеят дълги години в него, но още не са станали негови собственици. Човек трябва да има правилни отношения към тялото си, също така трябва да има правилни отношения към своята душа,т. нар. Първична монада.
към текста >>

Същественото за човека е неговото тяло.
Мнозина религиозни и светски хора търсят спасението си извън себе си. Те не знаят, че за да дойде до положението да придобие известни знания, човек трябва да работи върху своя ум, да го развива, да разработва сърцето си да стане отзивчиво, да разшири съзнанието си. Същевременно той трябва да стане господар на силите, които работят в него. Силен човек е онзи, който може да бъде господар на тялото си. Човек трябва да стане собственик на тялото си, какъвто още не е. Същественото за човека е неговото тяло. Ако може да стане собственик на тялото си, той ще стане собственик и на нещата вън от себе си. Хората обичат тялото си, искат да живеят дълги години в него, но още не са станали негови собственици. Човек трябва да има правилни отношения към тялото си, също така трябва да има правилни отношения към своята душа,т. нар. Първична монада. За да разбере душата си, човек трябва да пази и познава тялото си.
към текста >>

Човек трябва да има правилни отношения към тялото си, също така трябва да има правилни отношения към своята душа,т. нар.
Силен човек е онзи, който може да бъде господар на тялото си. Човек трябва да стане собственик на тялото си, какъвто още не е. Същественото за човека е неговото тяло. Ако може да стане собственик на тялото си, той ще стане собственик и на нещата вън от себе си. Хората обичат тялото си, искат да живеят дълги години в него, но още не са станали негови собственици. Човек трябва да има правилни отношения към тялото си, също така трябва да има правилни отношения към своята душа,т. нар. Първична монада. За да разбере душата си, човек трябва да пази и познава тялото си. Душата се проявява чрез тялото. Тялотое обективен израз на душата, затова всяка окултна тренировка трябва да почне от тялото, да завладее човек всичките му силии да ги подчини на разумната воля. Без това човек ще има малки резултати в своята работа.
към текста >>

За да разбере душата си, човек трябва да пази и познава тялото си.
Същественото за човека е неговото тяло. Ако може да стане собственик на тялото си, той ще стане собственик и на нещата вън от себе си. Хората обичат тялото си, искат да живеят дълги години в него, но още не са станали негови собственици. Човек трябва да има правилни отношения към тялото си, също така трябва да има правилни отношения към своята душа,т. нар. Първична монада. За да разбере душата си, човек трябва да пази и познава тялото си. Душата се проявява чрез тялото. Тялотое обективен израз на душата, затова всяка окултна тренировка трябва да почне от тялото, да завладее човек всичките му силии да ги подчини на разумната воля. Без това човек ще има малки резултати в своята работа. За да придобие всичко, каквото желае – красота, знание, здраве и прочее, човек трябва да внесе единство между копнежите на душата си и нуждите на тялото си. Ако отдели живота на тялото от живота на душата си, той не може да бъде красив, здрав и силен, не може да има никакви постижения.
към текста >>

Тялотое обективен израз на душата, затова всяка окултна тренировка трябва да почне от тялото, да завладее човек всичките му силии да ги подчини на разумната воля.
Хората обичат тялото си, искат да живеят дълги години в него, но още не са станали негови собственици. Човек трябва да има правилни отношения към тялото си, също така трябва да има правилни отношения към своята душа,т. нар. Първична монада. За да разбере душата си, човек трябва да пази и познава тялото си. Душата се проявява чрез тялото. Тялотое обективен израз на душата, затова всяка окултна тренировка трябва да почне от тялото, да завладее човек всичките му силии да ги подчини на разумната воля. Без това човек ще има малки резултати в своята работа. За да придобие всичко, каквото желае – красота, знание, здраве и прочее, човек трябва да внесе единство между копнежите на душата си и нуждите на тялото си. Ако отдели живота на тялото от живота на душата си, той не може да бъде красив, здрав и силен, не може да има никакви постижения. Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата. Следователно каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му.
към текста >>

Без това човек ще има малки резултати в своята работа.
Човек трябва да има правилни отношения към тялото си, също така трябва да има правилни отношения към своята душа,т. нар. Първична монада. За да разбере душата си, човек трябва да пази и познава тялото си. Душата се проявява чрез тялото. Тялотое обективен израз на душата, затова всяка окултна тренировка трябва да почне от тялото, да завладее човек всичките му силии да ги подчини на разумната воля. Без това човек ще има малки резултати в своята работа. За да придобие всичко, каквото желае – красота, знание, здраве и прочее, човек трябва да внесе единство между копнежите на душата си и нуждите на тялото си. Ако отдели живота на тялото от живота на душата си, той не може да бъде красив, здрав и силен, не може да има никакви постижения. Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата. Следователно каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му. Затова първата задача на ученика е да изучава своето тяло.
към текста >>

За да придобие всичко, каквото желае – красота, знание, здраве и прочее, човек трябва да внесе единство между копнежите на душата си и нуждите на тялото си.
Първична монада. За да разбере душата си, човек трябва да пази и познава тялото си. Душата се проявява чрез тялото. Тялотое обективен израз на душата, затова всяка окултна тренировка трябва да почне от тялото, да завладее човек всичките му силии да ги подчини на разумната воля. Без това човек ще има малки резултати в своята работа. За да придобие всичко, каквото желае – красота, знание, здраве и прочее, човек трябва да внесе единство между копнежите на душата си и нуждите на тялото си. Ако отдели живота на тялото от живота на душата си, той не може да бъде красив, здрав и силен, не може да има никакви постижения. Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата. Следователно каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му. Затова първата задача на ученика е да изучава своето тяло. Това значи да изучава функциите на своите външни и вътрешни органи, както и положението, което те трябва да заемат.
към текста >>

Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата.
Душата се проявява чрез тялото. Тялотое обективен израз на душата, затова всяка окултна тренировка трябва да почне от тялото, да завладее човек всичките му силии да ги подчини на разумната воля. Без това човек ще има малки резултати в своята работа. За да придобие всичко, каквото желае – красота, знание, здраве и прочее, човек трябва да внесе единство между копнежите на душата си и нуждите на тялото си. Ако отдели живота на тялото от живота на душата си, той не може да бъде красив, здрав и силен, не може да има никакви постижения. Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата. Следователно каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му. Затова първата задача на ученика е да изучава своето тяло. Това значи да изучава функциите на своите външни и вътрешни органи, както и положението, което те трябва да заемат. Като знаете функциите на мозъка, обърнете внимание и на положението, което трябва да има главата. Дръжте главата си винаги права, защото така давате възможност на теченията или енергиите, които идват от Слънцето,да минават свободно през белите дробове.
към текста >>

Следователно каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му.
Тялотое обективен израз на душата, затова всяка окултна тренировка трябва да почне от тялото, да завладее човек всичките му силии да ги подчини на разумната воля. Без това човек ще има малки резултати в своята работа. За да придобие всичко, каквото желае – красота, знание, здраве и прочее, човек трябва да внесе единство между копнежите на душата си и нуждите на тялото си. Ако отдели живота на тялото от живота на душата си, той не може да бъде красив, здрав и силен, не може да има никакви постижения. Съзнателният, разумният човек знае, че тялото е облекло на душата. Следователно каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му. Затова първата задача на ученика е да изучава своето тяло. Това значи да изучава функциите на своите външни и вътрешни органи, както и положението, което те трябва да заемат. Като знаете функциите на мозъка, обърнете внимание и на положението, което трябва да има главата. Дръжте главата си винаги права, защото така давате възможност на теченията или енергиите, които идват от Слънцето,да минават свободно през белите дробове. Не държите ли главата си права, слънчевите течения не могат да минават през белите дробове, вследствие на което човек нарушава здравословното състояние на организма си.
към текста >>

Не държите ли главата си права, слънчевите течения не могат да минават през белите дробове, вследствие на което човек нарушава здравословното състояние на организма си.
Следователно каквато е душата на човека, такова ще бъде и тялото му. Затова първата задача на ученика е да изучава своето тяло. Това значи да изучава функциите на своите външни и вътрешни органи, както и положението, което те трябва да заемат. Като знаете функциите на мозъка, обърнете внимание и на положението, което трябва да има главата. Дръжте главата си винаги права, защото така давате възможност на теченията или енергиите, които идват от Слънцето,да минават свободно през белите дробове. Не държите ли главата си права, слънчевите течения не могат да минават през белите дробове, вследствие на което човек нарушава здравословното състояние на организма си. Също така ходете изправени, не се прегърбвайте. Всяко прегърбване се отразява върху белите дробове. Спазвайте тези две правила, ако искате да бъдете свободни. Човек може да се съобщава с Невидимия свят само чрез физическото тяло. Затова трябва да държите в изправност тялото си.
към текста >>

Човек може да се съобщава с Невидимия свят само чрез физическото тяло.
Дръжте главата си винаги права, защото така давате възможност на теченията или енергиите, които идват от Слънцето,да минават свободно през белите дробове. Не държите ли главата си права, слънчевите течения не могат да минават през белите дробове, вследствие на което човек нарушава здравословното състояние на организма си. Също така ходете изправени, не се прегърбвайте. Всяко прегърбване се отразява върху белите дробове. Спазвайте тези две правила, ако искате да бъдете свободни. Човек може да се съобщава с Невидимия свят само чрез физическото тяло. Затова трябва да държите в изправност тялото си. Грижете се за тялото си като за машина, която ви е дадена за работа, и не се стеснявайте от нищо. Правете редовно упражнения за тялото. В тази машина са вложени възможностите на всички минали култури, както и тези на настоящата и бъдещите култури. Един ден, когато станете господари на тялото си, ще се домогнете до една велика наука, която ще ви разкрие разумните закони, които управляват човешкото тяло.
към текста >>

Тази наука ще ви покаже какво представлява човек като физическо и духовно същество.
Затова трябва да държите в изправност тялото си. Грижете се за тялото си като за машина, която ви е дадена за работа, и не се стеснявайте от нищо. Правете редовно упражнения за тялото. В тази машина са вложени възможностите на всички минали култури, както и тези на настоящата и бъдещите култури. Един ден, когато станете господари на тялото си, ще се домогнете до една велика наука, която ще ви разкрие разумните закони, които управляват човешкото тяло. Тази наука ще ви покаже какво представлява човек като физическо и духовно същество. Стремете се към Великата наука на Битието, чрез която ще познаете себе си, своя ближен и Бога. Хората на Новата раса ще се отличават по това, че техните радиостанции ще бъдат отворени и ще бъдат във връзка с Разумните същества на Духовния свят. Искате ли да регулирате силите на вашия организъм да функционират правилно, поставете като методи в живота си пеенето и работата. Като пее и работи, човек помага за развиване и усъвършенстване
към текста >>

Като пее и работи, човек помага за развиване и усъвършенстване
Тази наука ще ви покаже какво представлява човек като физическо и духовно същество. Стремете се към Великата наука на Битието, чрез която ще познаете себе си, своя ближен и Бога. Хората на Новата раса ще се отличават по това, че техните радиостанции ще бъдат отворени и ще бъдат във връзка с Разумните същества на Духовния свят. Искате ли да регулирате силите на вашия организъм да функционират правилно, поставете като методи в живота си пеенето и работата. Като пее и работи, човек помага за развиване и усъвършенстване на своите дарби. Щом не пее и не работи, той се натъква на отрицателните сили на Природата и загубва всичко, което е вложено в него. Отрицателните сили в човека събуждат отрицателни прояви – съмнение, недоволство, завист, омраза, които не са нищо друго, освен паразити за човешкия ум и за човешкото сърце.
към текста >>

Отрицателните сили в човека събуждат отрицателни прояви – съмнение, недоволство, завист, омраза, които не са нищо
правилно, поставете като методи в живота си пеенето и работата. Като пее и работи, човек помага за развиване и усъвършенстване на своите дарби. Щом не пее и не работи, той се натъква на отрицателните сили на Природата и загубва всичко, което е вложено в него. Отрицателните сили в човека събуждат отрицателни прояви – съмнение, недоволство, завист, омраза, които не са нищо друго, освен паразити за човешкия ум и за човешкото сърце. Като паразити те изсмукват всички жизнени сокове на неговия организъм и го изсушават. Като пее и работи, човек лесно се справя със страданията. Като ученици вие трябва да започнете да изучавате функциите на вашите органи и системи. Не ги ли изучите, вие не познавате себе си.
към текста >>

Като пее и работи, човек лесно се справя със страданията.
Щом не пее и не работи, той се натъква на отрицателните сили на Природата и загубва всичко, което е вложено в него. Отрицателните сили в човека събуждат отрицателни прояви – съмнение, недоволство, завист, омраза, които не са нищо друго, освен паразити за човешкия ум и за човешкото сърце. Като паразити те изсмукват всички жизнени сокове на неговия организъм и го изсушават. Като пее и работи, човек лесно се справя със страданията. Като ученици вие трябва да започнете да изучавате функциите на вашите органи и системи. Не ги ли изучите, вие не познавате себе си. Като знае устройството на своите органи и системи и техните функции, човек познава и проявите на Природата. Така човек ще познае и силите, които крие в себе си. Първата задача на човека е да изучава себе си, да знае какви сили се крият в него и на какви закони се подчиняват те.
към текста >>

Като знае устройството на своите органи и системи и техните функции, човек познава и проявите на Природата.
друго, освен паразити за човешкия ум и за човешкото сърце. Като паразити те изсмукват всички жизнени сокове на неговия организъм и го изсушават. Като пее и работи, човек лесно се справя със страданията. Като ученици вие трябва да започнете да изучавате функциите на вашите органи и системи. Не ги ли изучите, вие не познавате себе си. Като знае устройството на своите органи и системи и техните функции, човек познава и проявите на Природата. Така човек ще познае и силите, които крие в себе си. Първата задача на човека е да изучава себе си, да знае какви сили се крият в него и на какви закони се подчиняват те. Като изучава себе си, човек се натъква на няколко системи със специални функции: стомашната система, която управлява физическия човек; симпатичната (автономна, бел.
към текста >>

Така човек ще познае и силите, които крие в себе си.
Като паразити те изсмукват всички жизнени сокове на неговия организъм и го изсушават. Като пее и работи, човек лесно се справя със страданията. Като ученици вие трябва да започнете да изучавате функциите на вашите органи и системи. Не ги ли изучите, вие не познавате себе си. Като знае устройството на своите органи и системи и техните функции, човек познава и проявите на Природата. Така човек ще познае и силите, които крие в себе си. Първата задача на човека е да изучава себе си, да знае какви сили се крият в него и на какви закони се подчиняват те. Като изучава себе си, човек се натъква на няколко системи със специални функции: стомашната система, която управлява физическия човек; симпатичната (автономна, бел. ред.) нервна система, свързана съсзадната част на мозъка, която управлява духовния човек, и нервната (централна, бел.
към текста >>

Първата задача на човека е да изучава себе си, да знае какви сили се крият в него и на какви закони се подчиняват те.
Като пее и работи, човек лесно се справя със страданията. Като ученици вие трябва да започнете да изучавате функциите на вашите органи и системи. Не ги ли изучите, вие не познавате себе си. Като знае устройството на своите органи и системи и техните функции, човек познава и проявите на Природата. Така човек ще познае и силите, които крие в себе си. Първата задача на човека е да изучава себе си, да знае какви сили се крият в него и на какви закони се подчиняват те. Като изучава себе си, човек се натъква на няколко системи със специални функции: стомашната система, която управлява физическия човек; симпатичната (автономна, бел. ред.) нервна система, свързана съсзадната част на мозъка, която управлява духовния човек, и нервната (централна, бел. ред.) система, свързана с главния и гръбначния мозък, която управлява умствения или Божествения живот в човека.
към текста >>

себе си, човек се натъква на няколко системи със специални функции: стомашната система, която управлява физическия човек;
Не ги ли изучите, вие не познавате себе си. Като знае устройството на своите органи и системи и техните функции, човек познава и проявите на Природата. Така човек ще познае и силите, които крие в себе си. Първата задача на човека е да изучава себе си, да знае какви сили се крият в него и на какви закони се подчиняват те. Като изучава себе си, човек се натъква на няколко системи със специални функции: стомашната система, която управлява физическия човек; симпатичната (автономна, бел. ред.) нервна система, свързана съсзадната част на мозъка, която управлява духовния човек, и нервната (централна, бел. ред.) система, свързана с главния и гръбначния мозък, която управлява умствения или Божествения живот в човека. Следователно, за да бъде духовен, човек трябва да разбира функциите на слънчевия възел или на симпатичната нервна система. За да бъде силен, човек трябва да развива дихателната си система, специално белите дробове.
към текста >>

ред.) нервна система, свързана съсзадната част на мозъка, която управлява духовния човек, и нервната (централна, бел.
Така човек ще познае и силите, които крие в себе си. Първата задача на човека е да изучава себе си, да знае какви сили се крият в него и на какви закони се подчиняват те. Като изучава себе си, човек се натъква на няколко системи със специални функции: стомашната система, която управлява физическия човек; симпатичната (автономна, бел. ред.) нервна система, свързана съсзадната част на мозъка, която управлява духовния човек, и нервната (централна, бел. ред.) система, свързана с главния и гръбначния мозък, която управлява умствения или Божествения живот в човека. Следователно, за да бъде духовен, човек трябва да разбира функциите на слънчевия възел или на симпатичната нервна система. За да бъде силен, човек трябва да развива дихателната си система, специално белите дробове. За да функционират стомахът и белите дробове правилно, човек трябва да знае как да се храни и как да диша. Правило е човек даяде, когато е гладен.
към текста >>

ред.) система, свързана с главния и гръбначния мозък, която управлява умствения или Божествения живот в човека.
Първата задача на човека е да изучава себе си, да знае какви сили се крият в него и на какви закони се подчиняват те. Като изучава себе си, човек се натъква на няколко системи със специални функции: стомашната система, която управлява физическия човек; симпатичната (автономна, бел. ред.) нервна система, свързана съсзадната част на мозъка, която управлява духовния човек, и нервната (централна, бел. ред.) система, свързана с главния и гръбначния мозък, която управлява умствения или Божествения живот в човека. Следователно, за да бъде духовен, човек трябва да разбира функциите на слънчевия възел или на симпатичната нервна система. За да бъде силен, човек трябва да развива дихателната си система, специално белите дробове. За да функционират стомахът и белите дробове правилно, човек трябва да знае как да се храни и как да диша. Правило е човек даяде, когато е гладен. Той трябва да пристъпва към хранене само тогава, когато е събудено в него специфичното чувство за ядене.
към текста >>

Следователно, за да бъде духовен, човек трябва да разбира функциите на слънчевия възел или на симпатичната нервна система.
Като изучава себе си, човек се натъква на няколко системи със специални функции: стомашната система, която управлява физическия човек; симпатичната (автономна, бел. ред.) нервна система, свързана съсзадната част на мозъка, която управлява духовния човек, и нервната (централна, бел. ред.) система, свързана с главния и гръбначния мозък, която управлява умствения или Божествения живот в човека. Следователно, за да бъде духовен, човек трябва да разбира функциите на слънчевия възел или на симпатичната нервна система. За да бъде силен, човек трябва да развива дихателната си система, специално белите дробове. За да функционират стомахът и белите дробове правилно, човек трябва да знае как да се храни и как да диша. Правило е човек даяде, когато е гладен. Той трябва да пристъпва към хранене само тогава, когато е събудено в него специфичното чувство за ядене. Докато се вслушва в това чувство, което му подсказва кога да яде, тогава стомахът му ще бъде в пълна изправност.
към текста >>

За да бъде силен, човек трябва да развива дихателната си система, специално белите дробове.
себе си, човек се натъква на няколко системи със специални функции: стомашната система, която управлява физическия човек; симпатичната (автономна, бел. ред.) нервна система, свързана съсзадната част на мозъка, която управлява духовния човек, и нервната (централна, бел. ред.) система, свързана с главния и гръбначния мозък, която управлява умствения или Божествения живот в човека. Следователно, за да бъде духовен, човек трябва да разбира функциите на слънчевия възел или на симпатичната нервна система. За да бъде силен, човек трябва да развива дихателната си система, специално белите дробове. За да функционират стомахът и белите дробове правилно, човек трябва да знае как да се храни и как да диша. Правило е човек даяде, когато е гладен. Той трябва да пристъпва към хранене само тогава, когато е събудено в него специфичното чувство за ядене. Докато се вслушва в това чувство, което му подсказва кога да яде, тогава стомахът му ще бъде в пълна изправност. Щом стомахът е в изправност, и белите дробове ще бъдат в изправност.
към текста >>

За да функционират стомахът и белите дробове правилно, човек трябва да знае как да се храни и как да диша.
симпатичната (автономна, бел. ред.) нервна система, свързана съсзадната част на мозъка, която управлява духовния човек, и нервната (централна, бел. ред.) система, свързана с главния и гръбначния мозък, която управлява умствения или Божествения живот в човека. Следователно, за да бъде духовен, човек трябва да разбира функциите на слънчевия възел или на симпатичната нервна система. За да бъде силен, човек трябва да развива дихателната си система, специално белите дробове. За да функционират стомахът и белите дробове правилно, човек трябва да знае как да се храни и как да диша. Правило е човек даяде, когато е гладен. Той трябва да пристъпва към хранене само тогава, когато е събудено в него специфичното чувство за ядене. Докато се вслушва в това чувство, което му подсказва кога да яде, тогава стомахът му ще бъде в пълна изправност. Щом стомахът е в изправност, и белите дробове ще бъдат в изправност. Когато се храни правилно, човек и диша правилно.
към текста >>

Правило е човек даяде, когато е гладен.
ред.) нервна система, свързана съсзадната част на мозъка, която управлява духовния човек, и нервната (централна, бел. ред.) система, свързана с главния и гръбначния мозък, която управлява умствения или Божествения живот в човека. Следователно, за да бъде духовен, човек трябва да разбира функциите на слънчевия възел или на симпатичната нервна система. За да бъде силен, човек трябва да развива дихателната си система, специално белите дробове. За да функционират стомахът и белите дробове правилно, човек трябва да знае как да се храни и как да диша. Правило е човек даяде, когато е гладен. Той трябва да пристъпва към хранене само тогава, когато е събудено в него специфичното чувство за ядене. Докато се вслушва в това чувство, което му подсказва кога да яде, тогава стомахът му ще бъде в пълна изправност. Щом стомахът е в изправност, и белите дробове ще бъдат в изправност. Когато се храни правилно, човек и диша правилно. Щом диша правилно, мисълта му ще е права.
към текста >>

Когато се храни правилно, човек и диша правилно.
За да функционират стомахът и белите дробове правилно, човек трябва да знае как да се храни и как да диша. Правило е човек даяде, когато е гладен. Той трябва да пристъпва към хранене само тогава, когато е събудено в него специфичното чувство за ядене. Докато се вслушва в това чувство, което му подсказва кога да яде, тогава стомахът му ще бъде в пълна изправност. Щом стомахът е в изправност, и белите дробове ще бъдат в изправност. Когато се храни правилно, човек и диша правилно. Щом диша правилно, мисълта му ще е права. Значи между храненето и мисленето има известно отношение. Какъвто е процесът на храненето, такъв ще бъде и процесът на мисленето.
към текста >>

58. 28-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е Пътят, който човек извървява за достигане на съвършенство.
Той е даден от Великите Посветени в Окултните Школи. Обаче е даден само със своите линии, без никакви картини, думи и букви. А Пентаграмът в такъв вид, какъвто го дава Учителя, му е даден отгоре през последните години на 19 век. На търновския събор в 1912 година Учителя го даде на учениците, присъствуващи на събора. Пентаграмът, това е Пътят на ученика. Това е Пътят, който човек извървява за достигане на съвършенство. Пентаграмът представя самият човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представя главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха - неговите крака. Пентаграмът има три части: Външен кръг, вътрешна част и център. Ще ги разгледаме поотделно.
към текста >>

Пентаграмът представя самият човек.
Обаче е даден само със своите линии, без никакви картини, думи и букви. А Пентаграмът в такъв вид, какъвто го дава Учителя, му е даден отгоре през последните години на 19 век. На търновския събор в 1912 година Учителя го даде на учениците, присъствуващи на събора. Пентаграмът, това е Пътят на ученика. Това е Пътят, който човек извървява за достигане на съвършенство. Пентаграмът представя самият човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представя главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха - неговите крака. Пентаграмът има три части: Външен кръг, вътрешна част и център. Ще ги разгледаме поотделно. ВЪНШНИЯТ КРЪГ
към текста >>

Върхът, който е обърнат нагоре, представя главата на човека.
А Пентаграмът в такъв вид, какъвто го дава Учителя, му е даден отгоре през последните години на 19 век. На търновския събор в 1912 година Учителя го даде на учениците, присъствуващи на събора. Пентаграмът, това е Пътят на ученика. Това е Пътят, който човек извървява за достигане на съвършенство. Пентаграмът представя самият човек. Върхът, който е обърнат нагоре, представя главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха - неговите крака. Пентаграмът има три части: Външен кръг, вътрешна част и център. Ще ги разгледаме поотделно. ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг е Пътят на човека, който е още в началото на своето развитие.
към текста >>

Външният кръг е Пътят на човека, който е още в началото на своето развитие.
Върхът, който е обърнат нагоре, представя главата на човека. Двата странични върха представляват двете ръце, а долните два върха - неговите крака. Пентаграмът има три части: Външен кръг, вътрешна част и център. Ще ги разгледаме поотделно. ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг е Пътят на човека, който е още в началото на своето развитие. Външният кръг е изразен в пет картини, които ще разгледаме по ред. 1. Сабята Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? - Това е пътят на насилието.
към текста >>

Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилие.
Външният кръг е изразен в пет картини, които ще разгледаме по ред. 1. Сабята Външният кръг започва със сабята. Какво означава сабята в случая? - Това е пътят на насилието. Значи, в началото на своето развитие, когато е още млада, неопитна душа, човек си служи с насилие. Той мисли, че всичко му е позволено, че може да прави насилие, неправди, всичко каквото си иска, без да му мисли за последствията. 2. Чашата Обаче, който върши насилие, ще си научи урока рано или късно. Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствията - страданията.
към текста >>

Чрез страданието човек почва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да си служи.
Законът е: Насилието ражда насилие. За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствията - страданията. Това именно представя чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод на пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек почва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да си служи. Значи, чрез страданието човек добива един урок. Може би той не всякога вижда връзката между насилието, което е вършил, и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, за да не минава през страдание. Страданието има и второ значение. Има един окултен закон, който гласи: Страданието се превръща в любов.
към текста >>

Значи, чрез страданието човек добива един урок.
За онзи, който върши насилие, ще дойдат последствията - страданията. Това именно представя чашата. Чашата е символ на страданието. Страданието е метод на пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек почва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да си служи. Значи, чрез страданието човек добива един урок. Може би той не всякога вижда връзката между насилието, което е вършил, и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, за да не минава през страдание. Страданието има и второ значение. Има един окултен закон, който гласи: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на любовта.
към текста >>

Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на любовта.
Значи, чрез страданието човек добива един урок. Може би той не всякога вижда връзката между насилието, което е вършил, и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, за да не минава през страдание. Страданието има и второ значение. Има един окултен закон, който гласи: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на любовта. Учителя прави следното сравнение: Както когато бият млякото и то дава масло, така и от страданието в човека се пробужда любовта. Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има и трето значение. Новите идеи идват от Слънцето.
към текста >>

Учителя прави следното сравнение: Както когато бият млякото и то дава масло, така и от страданието в човека се пробужда любовта.
Може би той не всякога вижда връзката между насилието, което е вършил, и страданието, което иде след него. Но когато след смъртта отиде горе, ясно вижда тази връзка и взема решение, като дойде следния път на земята, да води друг живот, за да не минава през страдание. Страданието има и второ значение. Има един окултен закон, който гласи: Страданието се превръща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на любовта. Учителя прави следното сравнение: Както когато бият млякото и то дава масло, така и от страданието в човека се пробужда любовта. Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има и трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговия организъм, затова има закон: Винаги раждането на една нова идея в човека се предшествува от страдания.
към текста >>

Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговия организъм, затова има закон: Винаги раждането на една нова идея в човека се предшествува от страдания.
Учителя прави следното сравнение: Както когато бият млякото и то дава масло, така и от страданието в човека се пробужда любовта. Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има и трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговия организъм, затова има закон: Винаги раждането на една нова идея в човека се предшествува от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще човек ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданията "Бич в повдигнатата ръка на Бога." 3. Книгата След чашата иде книгата.
към текста >>

Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека.
Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има и трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговия организъм, затова има закон: Винаги раждането на една нова идея в човека се предшествува от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще човек ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданията "Бич в повдигнатата ръка на Бога." 3. Книгата След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота и гледа да опазва тия закони.
към текста >>

Обаче, в бъдеще човек ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм.
Ще дойде време, когато страданията ще изчезнат от света, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има и трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не може да ги възприеме, ако не е префинен неговия организъм, затова има закон: Винаги раждането на една нова идея в човека се предшествува от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще човек ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданията "Бич в повдигнатата ръка на Бога." 3. Книгата След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота и гледа да опазва тия закони. Обаче, в тая фаза е още в началото на своето пробуждане.
към текста >>

Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота и гледа да опазва тия закони.
Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждането на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще човек ще възприема новите идеи без да минава през страдания, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданията "Бич в повдигнатата ръка на Бога." 3. Книгата След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота и гледа да опазва тия закони. Обаче, в тая фаза е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. 4. Светилника Човек като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му.
към текста >>

Човек като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление.
След чашата иде книгата. Чрез страданията, които минава човек, почва да изучава книгата на живота, изучава законите на живота и гледа да опазва тия закони. Обаче, в тая фаза е още в началото на своето пробуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. 4. Светилника Човек като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е символизирано от светилника. Чрез този светилник, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина, от робство към свобода, от несъвършенство към съвършенство, от греховност към чистота, от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си.
към текста >>

Чрез този светилник, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина, от робство към свобода, от несъвършенство към съвършенство, от греховност към чистота, от невежество към знание.
Той чете в книгата на живота още първите уроци. 4. Светилника Човек като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е символизирано от светилника. Чрез този светилник, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина, от робство към свобода, от несъвършенство към съвършенство, от греховност към чистота, от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно символизира жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителя казва: "Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си".
към текста >>

Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си.
Човек като чете в книгата на живота и на цялата природа, добива просветление. Нова светлина озарява съзнанието му. Това е символизирано от светилника. Чрез този светилник, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина, от робство към свобода, от несъвършенство към съвършенство, от греховност към чистота, от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно символизира жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителя казва: "Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си". Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желанието да прояви своята нисша природа.
към текста >>

Учителя казва: "Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си".
Чрез този светилник, чрез тая светлина, човек почва да вижда величието и красотата на Божествения план, който води човека от тъмнина към светлина, от робство към свобода, от несъвършенство към съвършенство, от греховност към чистота, от невежество към знание. 5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно символизира жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителя казва: "Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си". Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желанието да прояви своята нисша природа. Той се уча да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезълът. Жезълът има и друго значение.
към текста >>

Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание.
5. Жезълът Чрез четене на книгата, чрез това просветление, човек добива известна власт над себе си. Това именно символизира жезълът. Той вече е извлякъл поука от изучаването на живота и се старае да владее себе си, да управлява себе си. Учителя казва: "Човек трябва да стане цар, но цар на себе си, да владее себе си". Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желанието да прояви своята нисша природа. Той се уча да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезълът. Жезълът има и друго значение. Човек при тая фаза на своето развитие се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях.
към текста >>

Човек при тая фаза на своето развитие се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях.
Жезълът означава, че човек вече има известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желанието да прояви своята нисша природа. Той се уча да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезълът. Жезълът има и друго значение. Човек при тая фаза на своето развитие се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се завършва външният кръг в развитието на човека. Външният кръг, това е животът и пътят на светския човек. Както виждаме в Пентаграма - първите пет картини: сабята, чашата, книгата, светилникът и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството.
към текста >>

С това се завършва външният кръг в развитието на човека.
Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желанието да прояви своята нисша природа. Той се уча да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезълът. Жезълът има и друго значение. Човек при тая фаза на своето развитие се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се завършва външният кръг в развитието на човека. Външният кръг, това е животът и пътят на светския човек. Както виждаме в Пентаграма - първите пет картини: сабята, чашата, книгата, светилникът и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТАГРАМА
към текста >>

Външният кръг, това е животът и пътят на светския човек.
Той се уча да я владее, да я контролира, да я управлява. Това е жезълът. Жезълът има и друго значение. Човек при тая фаза на своето развитие се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се завършва външният кръг в развитието на човека. Външният кръг, това е животът и пътят на светския човек. Както виждаме в Пентаграма - първите пет картини: сабята, чашата, книгата, светилникът и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТАГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма.
към текста >>

Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.
Жезълът има и друго значение. Човек при тая фаза на своето развитие се учи вече да манипулира с известни природни сили и закони, да си служи с тях. С това се завършва външният кръг в развитието на човека. Външният кръг, това е животът и пътят на светския човек. Както виждаме в Пентаграма - първите пет картини: сабята, чашата, книгата, светилникът и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТАГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма. Човек почва вече съзнателно да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тази част на Пентаграма, почва Пътят на ученика.
към текста >>

След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма.
Външният кръг, това е животът и пътят на светския човек. Както виждаме в Пентаграма - първите пет картини: сабята, чашата, книгата, светилникът и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТАГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма. Човек почва вече съзнателно да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тази част на Пентаграма, почва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек.
към текста >>

Човек почва вече съзнателно да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване.
Както виждаме в Пентаграма - първите пет картини: сабята, чашата, книгата, светилникът и жезълът са вън от петолъчната звезда на Пентаграма. Това показва, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек. Влизането в самия Пентаграм, това е началото на ученичеството. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТАГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма. Човек почва вече съзнателно да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тази част на Пентаграма, почва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва.
към текста >>

Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек.
След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентаграма. Човек почва вече съзнателно да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тази част на Пентаграма, почва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва. Чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това". 1. Първа картина: Стълба и удобни стъпала, които водят към една врата Заедно с влизането на човека в Пътя на ученика, почват изпитанията му.
към текста >>

Един английски писател казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва.
Човек почва вече съзнателно да работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тази част на Пентаграма, почва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръце. Това значи вече влизане в Божествената школа. Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва. Чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това". 1. Първа картина: Стълба и удобни стъпала, които водят към една врата Заедно с влизането на човека в Пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи.
към текста >>

Заедно с влизането на човека в Пътя на ученика, почват изпитанията му.
Той почва съзнателно да работи за изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. Един английски писател казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва. Чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това". 1. Първа картина: Стълба и удобни стъпала, които водят към една врата Заедно с влизането на човека в Пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. А по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: стълба с удобни стъпала. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни.
към текста >>

Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи.
Един английски писател казва: "Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва. Чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това". 1. Първа картина: Стълба и удобни стъпала, които водят към една врата Заедно с влизането на човека в Пътя на ученика, почват изпитанията му. Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. А по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: стълба с удобни стъпала. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека.
към текста >>

Те постоянно се срещат в живота на човека.
Разбира се, когато човек е в началото на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. А по-тежки изпити той не би могъл да издържи, те не са по силите му. Затова се почва със следната картина: стълба с удобни стъпала. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека. Тук ще дадем само три примера. Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом, той е пропаднал в изпита. Запример, човек е изгубил ценен предмет. Да кажем, че някой е правил изследвания в течение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото и сърцето му.
към текста >>

Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом, той е пропаднал в изпита.
Затова се почва със следната картина: стълба с удобни стъпала. Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека. Тук ще дадем само три примера. Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом, той е пропаднал в изпита. Запример, човек е изгубил ценен предмет. Да кажем, че някой е правил изследвания в течение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото и сърцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание.
към текста >>

Запример, човек е изгубил ценен предмет.
Щом стълбата е удобна, това показва, че изпитите, които почва ученикът, са по-леки. Тия изпити са най-разнообразни. Те постоянно се срещат в живота на човека. Тук ще дадем само три примера. Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща в живота, човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом, той е пропаднал в изпита. Запример, човек е изгубил ценен предмет. Да кажем, че някой е правил изследвания в течение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото и сърцето му. Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание. Ако изгуби присъствието на духа си, самообладанието си, значи не е издържал изпита си.
към текста >>

Или събужда се човек през нощта и му се явява желание де се помоли.
Все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствието на духа си, да не изгуби самообладание. Ако изгуби присъствието на духа си, самообладанието си, значи не е издържал изпита си. Друг пример: Минаваш покрай едно страдащо същество, у тебе се явява подтик да му помогнеш, обаче ти идва мисълта да си вървиш по пътя, да го отминеш. Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си. Или събужда се човек през нощта и му се явява желание де се помоли. Ако си каже: "Студено ми е, уморен съм" и не стане, той не е издържал изпита си. Той трябва да победи своята инертност, да стане и да направи това, което е решил. У ученика в тази фаза на неговото развитие е зазоряването на Истината /виж картината/. Какво значи зазоряване на истината? - Бог е Истина.
към текста >>

Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека.
Разбира се, както казахме по-горе, сега имаме само зазоряване на Истината, а ученикът ще я познае в нейната пълнота по-късно, след като мине през Любовта и Мъдростта. 2. Втора картина: Начало на връзката с Христовия Дух. Като достигне до тая фаза на своето развитие, Христовият Дух започва да работа върху ученика.Той вече е направил първата връзка с Христовия Дух. Това именно е изразено във втората картина на Пентаграма. Разбира се, това е само началото. Това не е пълното вселяване на Христовия Дух в човека. Христовият Дух почва да го ръководи отвътре. И ученикът почва постепенно да се изменя. В тази фаза на своето развитие, ученикът постепенно влиза в Пътя на Правдата и Справедливостта. Какво значи Правда на мистичен език? - Правдата от дълбоко гледище има две значения, които ще изложим тук:
към текста >>

Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др.
- Правдата от дълбоко гледище има две значения, които ще изложим тук: а/ Първото значение на Правдата или Справедливостта Всяко същество, което ученикът среща в живота си, заслужава да бъде почитано и уважавано, защото като творение на Бога, то има известна мисия, която му е определена от Бога. Това същество, макар сега да е на ниска степен на развитие, има велико бъдеще. То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б/ Второ значение на Правдата. На всяко същество със самото му раждане на земята, Природата му е дала известен кредит; то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика, дали е човек, вол, кон, дърво и прочие. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на правдата.
към текста >>

Тия права има всяко същество, без разлика, дали е човек, вол, кон, дърво и прочие.
То ще се издигне постепенно в пътя на съвършенството. Такива отношения трябва да има човек към всички същества без разлика: човек, вол, кон, птичка, дърво и др. б/ Второ значение на Правдата. На всяко същество със самото му раждане на земята, Природата му е дала известен кредит; то има право на благоприятни условия на живот за развитие. И тия права трябва да му се дадат. Тия права има всяко същество, без разлика, дали е човек, вол, кон, дърво и прочие. Ученикът се учи в този стадий на своето развитие да живее по закона на правдата. Разбира се той ще прави само първите стъпки в това направление. В бъдеще заедно със своя напредък, той постепенно ще разбира Правдата в нейната дълбочина и същина. 3. Трета картина: Стръмен каменен път, който води до здание с тесни врати. В тази фаза на своето развитие, ученикът почва по-сериозни, по-трудни изпити в своя път.
към текста >>

Само на човека на любовта се отварят тия порти.
Окото в случая символизира Мъдростта. Ученикът има по-дълбок поглед към нещата. Той е приел Божествената Мъдрост в себе си. Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на Храма на мъдростта се отварят пред него. Само на човека на любовта се отварят тия порти. Само на него се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на великата Божествена наука. Защо? - Защото няма да злоупотребят с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употребят за служене на Бога, на всички. Ако биха поверили това знание на онзи, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5. Дървото на живота След това иде картината: Дървото на живота.
към текста >>

Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне?
Това е петото качество, което ученикът изработва в себе се след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта. Какво знача Добродетел в дълбокия смисъл на думата? Тук под Добродетел се разбира добротворство, правене на добро. А що е истинско добро? - Истинско добро е това, което произтича от Любовта. Кое е най-високото добро, до което човек може да достигне? Това е служене на Бога. И така, в тая фаза на живота ученикът се озарява от идеята, че едничкото осмисляне на живота му е в изпълнението волята на Бога и служене на Бога. Учителя казва: "проявата на Любовта е вече служене на Бога. Щом проявяваш Любовта, ти служиш на Бога". Обаче, кая е най-високата форма на служене на Бога?
към текста >>

Учителя казва: "Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна почне да печели души за Бога".
Щом проявяваш Любовта, ти служиш на Бога". Обаче, кая е най-високата форма на служене на Бога? Коя е най-високата проява на Любовта? Ето коя: "Да покажеш на другите пътя към Бога, да помогнеш за пробуждането на тяхното съзнание, за да познаеш Бога, да печелиш души за Бога". Пита се: По кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителя казва: "Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна почне да печели души за Бога". ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентаграма, ученикът минава в центъра на Пентаграма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенство, към вечния живот, към безсмъртие. Това е пътят на пълното самоотричане, пълно отдаване на Божественото Дело, пълно отдаване в служене на Бога, на човечеството.
към текста >>

Тук човек достига до висшата проява на Любовта.
ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентаграма, ученикът минава в центъра на Пентаграма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенство, към вечния живот, към безсмъртие. Това е пътят на пълното самоотричане, пълно отдаване на Божественото Дело, пълно отдаване в служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висшата проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие ученикът минава най-тежките и страшни изпити В центъра на Пентаграма са нарисувани няколко кръга. Това е божественият център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит.
към текста >>

Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност.
Това е пътят на пълното самоотричане, пълно отдаване на Божественото Дело, пълно отдаване в служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висшата проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие ученикът минава най-тежките и страшни изпити В центъра на Пентаграма са нарисувани няколко кръга. Това е божественият център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит. Това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тия кръгове са нарисувани две змии. Тава значи, че той трябва да победи нисшата си природа, да я трансформира, да победи личния си живот.
към текста >>

От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват нисшата му природа.
Той е завършил вече човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към възкресение. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да се мине. И тъй два от най-трудните изпити на ученика, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: изпитът на Йова и изпитът на Голгота. Всички тия изпити, през които минава ученикът, са необходими, чрез тях той развива ума и сърцето си, калява волята си. От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват нисшата му природа. Всичките му мисли, чувства изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проява на Божественото. Сега вече Божественото, висшата му природа се проявява. Около Пентаграма има три букви: В, У, Ж. Тия букви означават: Великото Училище на Живота.
към текста >>

В това училище човек се учи.
Всичките му мисли, чувства изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проява на Божественото. Сега вече Божественото, висшата му природа се проявява. Около Пентаграма има три букви: В, У, Ж. Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи. В това училище на живота от всяко преживяване човек се учи на нещо. От всичко, което е поставено в пътя му, той се учи, напредва, развива своите способности и добродетели. През опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога. Ученикът чрез общение с всеки човек влиза във връзка с Божественото, което работи в него.
към текста >>

В това училище на живота от всяко преживяване човек се учи на нещо.
Те са били пречка за проява на Божественото. Сега вече Божественото, висшата му природа се проявява. Около Пентаграма има три букви: В, У, Ж. Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи. В това училище на живота от всяко преживяване човек се учи на нещо. От всичко, което е поставено в пътя му, той се учи, напредва, развива своите способности и добродетели. През опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога. Ученикът чрез общение с всеки човек влиза във връзка с Божественото, което работи в него. Не само общението с хората го уча и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини, реки.
към текста >>

От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога.
Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи. В това училище на живота от всяко преживяване човек се учи на нещо. От всичко, което е поставено в пътя му, той се учи, напредва, развива своите способности и добродетели. През опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога. Ученикът чрез общение с всеки човек влиза във връзка с Божественото, което работи в него. Не само общението с хората го уча и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини, реки. И всичко, което вижда около себе си, действува върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля, карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин да ги отстрани. Това значат думите: Великото Училище на Живота.
към текста >>

Ученикът чрез общение с всеки човек влиза във връзка с Божественото, което работи в него.
В това училище човек се учи. В това училище на живота от всяко преживяване човек се учи на нещо. От всичко, което е поставено в пътя му, той се учи, напредва, развива своите способности и добродетели. През опитностите, които добива, той развива своя ум, сърце и воля. От всеки човек, с когото се среща в живота, той се учи, получава нещо, защото всеки човек е специфична проява на Бога. Ученикът чрез общение с всеки човек влиза във връзка с Божественото, което работи в него. Не само общението с хората го уча и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини, реки. И всичко, което вижда около себе си, действува върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля, карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин да ги отстрани. Това значат думите: Великото Училище на Живота. Около Пентаграма са написани няколко думи в кръг.
към текста >>

Животът на човека, както е описан в Пентаграма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето разпятие по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия.
И всичко, което вижда около себе си, действува върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля, карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин да ги отстрани. Това значат думите: Великото Училище на Живота. Около Пентаграма са написани няколко думи в кръг. Според окултната наука, кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека, както е описан в Пентаграма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето разпятие по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, Напредналите Същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проявата на Божествения Промисъл. Значи, човек в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка.
към текста >>

Значи, човек в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка.
Животът на човека, както е описан в Пентаграма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето разпятие по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, Напредналите Същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проявата на Божествения Промисъл. Значи, човек в пътя на своя живот се ръководи от една любяща ръка. Това означава кръгът. А думите, които заграждат Пентаграма в кръга, са: "В ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Ученикът, като се учи във Великото Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в живота му става идеята, че в изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа. Това е крайният предел, крайният резултат от целият път, който извървява. Това е придобивката от целия извървян път.
към текста >>

Те действуват благотворно върху човека, повдигат го, вливат сили в него.
Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграм на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че окултни сили се крият в Пентаграма. Това показва, че Гьоте е владеел окултни закони. Трептенията, които излизат от Пентаграма, са силни. Те действуват благотворно върху човека, повдигат го, вливат сили в него. Обаче, ако в стаята, в която се намира Пентаграмът, стават отрицателни работи: лоши мисли, каране, лъжи, престъпления и др., то понеже трептенията на Пентаграма са дисхармоничи с отрицателните трептения на тия прояви, става сблъскване между тези две противоположни трептения, а това действува разрушително и причинява нещастия. Затова опасно е в помещението дето е Пентаграмът, хората да имат лоши мисли и чувства, да произнасят отрицателни думи и да вършат отрицателни постъпки. Пентаграмът да е обърнат винаги с върха нагоре, дето са буквите В и У. Ако се обърне с върха надолу, той има отрицателно действие: това може да има нежелателни последствия. Ще дадем един пример: В един провинциален град едно лице построило в своята външна стълба каменен парапет от ред пентаграми обърнати с върха надолу.
към текста >>

59. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

367. Човек и възвишените същества.
57 - мо писмо XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 367. Човек и възвишените същества. Действителният, реалният Божи свят, туй са все разумни същества. Всички ваши постъпки, всички ваши мисли, всички ваши желания няма да останат без последствие. Да не мислите, че може да бъдете по-умни от тях. Дотолкова доколкото вашите мисли, вашите интерес, са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействуват, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие. 368. Миналото - пречка за Ученика.
към текста >>

За да се добере човек до една велика Божествена истина, изисква се усилена работа.
Това е Божественото Учение, това са законите на Природата, това са начините, по които Живата Природа действува. Аз констатирам тия закони, които действуват в Живата Природа, които действуват и в живота. Аз искам да ви дам прави методи как де служите на Бога. И всички Велики Учители, които са идвали в света, са давали само методи как да използуваме великите Божии блага. 370. Усилена работа. За да се добере човек до една велика Божествена истина, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещне хиляди мъчнотии. 371. Ученикът и възвишените същества. Някои от вас казват: Аз работя. Не работиш ти, но други някои работят с тебе. Аз съм тих.
към текста >>

Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята в някой човек, то като вземе един тон, трябва да стане сливане между ума, сърцето и волята му.
Посоката на движението е важна в този случай. Приближаваш ли се към Бога, ти ще се усъвършенстваш. Следователно, правата идея е тази: да се движим към Бога, от Когото можем да почерпим знание и Мъдрост, можем да почерпим и сила за живота си. Тя ни е необходима за сегашното развитие. 376. Духовният мързел. Ако има общо съгласие между ума, сърцето и волята в някой човек, то като вземе един тон, трябва да стане сливане между ума, сърцето и волята му. Ето какво подразбирам под сливане: тази форма, която умът образува, трябва да е тъй напълнена от сърцето, че нито една капка да не се излива, нито пък да остане празно място - идеално да бъде запълнена формата. Това значи съгласие. Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота. Някой казва: Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм. Това стягане не се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са идеално запълнени.
към текста >>

Духовният мързел е един от най-големите врагове на човека и на Ученика специално.
Щом остане празнина във формата на ума, всякога се ражда известен дисонанс в живота. Някой казва: Не съм разположен, не мога да обичам, нещо ме стяга, коравосърдечен съм. Това стягане не се дължи на това обстоятелство, че формите на ума не са идеално запълнени. Защо не са идеално запълнени? Всеки, който не знае как да запълни формата на ума си, той е духовен мързеливец. Духовният мързел е един от най-големите врагове на човека и на Ученика специално. Духовните хора са много мързеливи. За тях трябва голям остен. От невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. 377. Познаване на себе си. Като дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки Ученик трябва де има правилно схващане за себе си.
към текста >>

Що значи да познава човек себе си?
За тях трябва голям остен. От невидимия свят има изпратени духове, които стягат мързеливите, впрягат ги на работа. 377. Познаване на себе си. Като дойдем до личния живот, до идейния живот в нас, всеки Ученик трябва де има правилно схващане за себе си. За това лично схващане гърците са казвали: "Познай себе си"! Що значи да познава човек себе си? Да познава това същинското, което е в него. Не онова, което хората мислят за него, не това, което той мисли в някои щастливи моменти за себе си, но да познава онова неизменното в себе си, при всички случаи на живота си. 378. Щастието и нещастието в живота. Сега някои от вас като имате страдания, искате бързо да минат, а когато имате щастливи дни искате да задържите щастието за дълго време. Но нито едното, нито другото е възможно.
към текста >>

Някой път у човека се намира една много мъжделива светлина, която никога не се мени.
Щом кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля. Едно от правилата на Божествения свят гласи: Всичко в света е разумно, всичко в света е възможно. 382. Малката светлина. Най-реалното нещо е вътре във вашия живот. Ето в какво седи туй най-реалното, на което вие може да се осланяте и поверите. Някой път у човека се намира една много мъжделива светлина, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светят и изгасват, но с тях стават промени, а тази малка светлина никога не се изменя. Тя при всички условия на живота ви, и при падане, и при ставане никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямо отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе - и звезди, и месечина.
към текста >>

В човека има големи светлини, много хиляди лампи светят и изгасват, но с тях стават промени, а тази малка светлина никога не се изменя.
382. Малката светлина. Най-реалното нещо е вътре във вашия живот. Ето в какво седи туй най-реалното, на което вие може да се осланяте и поверите. Някой път у човека се намира една много мъжделива светлина, която никога не се мени. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. В човека има големи светлини, много хиляди лампи светят и изгасват, но с тях стават промени, а тази малка светлина никога не се изменя. Тя при всички условия на живота ви, и при падане, и при ставане никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямо отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе - и звезди, и месечина. Тогава далеч някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка, блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог!
към текста >>

Онзи, който мисли, че знае, той е най-големият невежа, а онзи, който мисли, че не знае, той е най-ученият човек.
Не се стремете да бъдете добри, защото онзи, който се стреми да бъде добър, това показва, че той е лош. Във вас трябва да има желанието да изпълните волята Божия. Закони има в света, които трябва да изпълним. В неизпълнението на волята Божия се раждат всички нещастия. 384. Знание и незнание. Онзи, който мисли, че знае, той е най-големият невежа, а онзи, който мисли, че не знае, той е най-ученият човек. Но знаете ли какво ще се яви у вас? Друга една слабост ще се яви, аз зная този дявол. Вие сега ще кажете: Аз не зная нищо. Не е така. Ще кажеш, че не знаеш нищо, за да почнеш да мислиш, че знаеш нещо.
към текста >>

И тогава, колкото и да е силен един човек, той се лишава от възможността да успява.
Ако си нетърпелив, казваш: Аз съм нетърпелив, от майка си наследих този нрав, не мога да се поправя. Ти можеш още тази вечер да поправиш поведението си, всичко можеш да поправиш. И при самовъзпитанието си постъпвайте по следния начин: всяка вечер като си лягате и всяка сутрин като ставате, казвайте: Всичко е възможно! "Всичко е възможно", подразбирам, като живеем в Божествения свят, като спазваме онези велики Божествени закони, за нас няма да има невъзможни неща. Нарушиш ли един Божествен закон, всичката възможност става невъзможност. И тогава, колкото и да е силен един човек, той се лишава от възможността да успява. И като казвам, че всичко е възможно, в какво отношение е възможно? - По закона на Божествената Любов, по Божествената Мъдрост, по закона на Божествената Истина всичко е възможно. 386. Причина на човешките състояния. Когато се движите със съзнанието си в духовния свят, някой път вие се чувствате, че знаете много, значи имате работа с по-нисши същества, а някой път мислите, че нищо не знаете - имате работа с по-висши същества. Нима онзи студент, който постъпва в някой университет да следва математика, не вижда, че професорът му знае много?
към текста >>

Вие Учениците сте по-докачливи от светските хора и много сте своенравни.
Трябва да имате една строго определена мярка, да знаете защо вършите това или онова. И няма нищо по-хубаво от това, да имате едно вътрешно удовлетворение в света и всеки да е доволен от постъпките си. Когато обсъжда туй хубавото, красивото, да знае, че е прав, да знае, че е постъпил тъй, както трябва. Нищо повече! 388. Ученикът и Школата. Вие Учениците сте по-докачливи от светските хора и много сте своенравни. От най-малкото нещо се докачате. Казва някой: Аз няма да ходя вече на събранията, няма да слушам, аз мога да си живея и сам. Ами че тук, в Училището, никой не те е теглил с кука, нито те е използвал. Защо казваш, че няма да ходиш? Ако имаш някакъв ангажимент, то е друг въпрос.
към текста >>

Каквото и да работи човек в света, той трябва да има предвид обогатяването на този живот.
Хората все от любов умират, все от любов се избиват. В съвременните Окултни Школи има Ученици, които са разбрали живота, които са разбрали този велик идеал, но малцина са те. Всички трябва да имате уважение към другите, както към себе си. Нямаме право да злоупотребяваме с Божествения живот! Това е единственият закон засега. Каквото и да работи човек в света, той трябва да има предвид обогатяването на този живот. 389. Условия за силна воля. Често се говори, че трябва да имаме концентрирана, силна воля. Едно от условията за развиване на силна водя е чистият живот. Чистотата, чистия живот, не може да купим отникъде. 390., Чистота на ума и на сърцето.
към текста >>

Всеки ден човек трябва да чисти сърцето си!
Започнеш да миеш ума, измиеш го веднъж, два пъти и след като го измиеш, ще дойде малка светлинка и ще усетиш едно успокояване. Това е един от признаците, че умът ти е чист. Когато работиш върху сърцето си, щом се очисти сърцето, непременно ще почувствуваш една малка радост, едно успокоение. Това са признаци в дадения случай, че този процес на чистене е въздействал. Не мислете, че един ден като очистите сърцето си, вече не трябва да го чистите. Всеки ден човек трябва да чисти сърцето си! Всеки ден човек трябва да чисти ума си. 391. Даване отчет пред себе си. Един хубав метод за чистене е ако вечерно време, като останете сами, половин час преди лягане да направите сметка какво сте мислили през деня, как сте го прекарали. Да си дадете отчет за вашите мисли и за вашите чувства. Ако искате да бъдете Ученик и да усилите вашата воля, непременно трябва да правите опити.
към текста >>

Всеки ден човек трябва да чисти ума си.
Това е един от признаците, че умът ти е чист. Когато работиш върху сърцето си, щом се очисти сърцето, непременно ще почувствуваш една малка радост, едно успокоение. Това са признаци в дадения случай, че този процес на чистене е въздействал. Не мислете, че един ден като очистите сърцето си, вече не трябва да го чистите. Всеки ден човек трябва да чисти сърцето си! Всеки ден човек трябва да чисти ума си. 391. Даване отчет пред себе си. Един хубав метод за чистене е ако вечерно време, като останете сами, половин час преди лягане да направите сметка какво сте мислили през деня, как сте го прекарали. Да си дадете отчет за вашите мисли и за вашите чувства. Ако искате да бъдете Ученик и да усилите вашата воля, непременно трябва да правите опити. Някой ще каже: Аз го правех едно време, но сега престанах.
към текста >>

Човек, който започва и престава, е по-лош от онзи, който никога не е започвал.
391. Даване отчет пред себе си. Един хубав метод за чистене е ако вечерно време, като останете сами, половин час преди лягане да направите сметка какво сте мислили през деня, как сте го прекарали. Да си дадете отчет за вашите мисли и за вашите чувства. Ако искате да бъдете Ученик и да усилите вашата воля, непременно трябва да правите опити. Някой ще каже: Аз го правех едно време, но сега престанах. Човек, който започва и престава, е по-лош от онзи, който никога не е започвал. Всяко спиране е падане. 392. Силните натури. Силните натури в света се показват, когато има най-много грехове, когато условията са неблагоприятни. Ако ти на най-силната буря не можеш да издържиш, ти и на най-голямата топлина не можеш да издържиш. Тия две неща са равносилни.
към текста >>

Ако един човек, с каквито и да е таланти, няма при себе си добри приятели, които да са като почва за него, не ще може да се прояви.
В света ние се нуждаем от приятели, които да ни пожелаят хубавото. В това отношение външните условия, живите условия имат голямо значение. Запример, има поети в света, има музиканти, но тия поети и музиканти ги създават техните приятели. Те стават причина да се прояви техният талант. За един поет, за един музикант тия условия са тъй необходими, както едно растение не може да расте без почва, без вода и без въздух, макар че има условия в себе си. Ако един човек, с каквито и да е таланти, няма при себе си добри приятели, които да са като почва за него, не ще може да се прояви. Ти, като прочетеш нещо, което той е написал, в душата си ще пожелаеш нещо хубаво за него и туй, което пожелаеш, той ще го почувствува. Тъй че във всяка една Окултна Школа вътрешният стремеж е - да се образува една приятелска атмосфера, да се образува една хармонична аура, която ще да е като почва, в която ще се развиват способностите и добродетелите на Учениците, а също да могат по-лесно да преминат изпитанията, които са една необходимост в Школата. В старо време Учениците от Школата на Питагора са били подлагани на тежки изпитания. Тежкият изпит е необходим, за да се освободи Ученикът от нечистотиите, да очисти ума и сърцето си. 395. Значението на Духа.
към текста >>

Сърцето на човека трябва да бъде пълно с благородни неща, за да бъдем избавени от влиянието на външния свят.
И доброто, и злото по рефлекс се предават. Всяко влияние се предава неизбежно; всяка форма се предава неизбежно. Има един закон: Всяко нещо, което ни е направило впечатление, ще се прояви вътре в нас. Затова, именно, сърцето на Ученика трябва да бъде пълно, да няма никаква празнина. Защото всяко нещо, което прониква в празнината, непременно ще се прояви. Сърцето на човека трябва да бъде пълно с благородни неща, за да бъдем избавени от влиянието на външния свят. 397. Стремежът на Ученика. Всички трябва да имате един определен вътрешен стремеж. Ученикът трябва да бъде свързан идейно с по-висши същества, които да му дават подтик за обикновения живот. Той трябва да знае, че обикновеният, сегашният му живот ще създаде условия за неговия бъдещ живот. Не мислете, че сегашните условия, при които живеете, са неблагоприятни.
към текста >>

Аз наричам знание само това, което може да придружи човека след неговото заминаване в задгробния живот.
Вие трябва да се въоръжите с търпение, да преодолеете тези мъчнотии. Някои казват: Иде Царството Божие! Да иде, лесна работа е като дойде, но докато дойде Царството Божие, има един доста дълъг период от време. Дотогава ще минете през известни мъчнотии. 399. Истинското знание. Аз наричам знание само това, което може да придружи човека след неговото заминаване в задгробния живот. Знание, което може да се заличи от мозъка на човека, е само едно забавление. Най-важно за нас е това знание, което може да остане с нас, та като отидем в другия свят да го носим. Това значи събуждане на Божественото съзнание. Всички трябва да се усещате силни. 400. Ученикът и страданията.
към текста >>

Знание, което може да се заличи от мозъка на човека, е само едно забавление.
Някои казват: Иде Царството Божие! Да иде, лесна работа е като дойде, но докато дойде Царството Божие, има един доста дълъг период от време. Дотогава ще минете през известни мъчнотии. 399. Истинското знание. Аз наричам знание само това, което може да придружи човека след неговото заминаване в задгробния живот. Знание, което може да се заличи от мозъка на човека, е само едно забавление. Най-важно за нас е това знание, което може да остане с нас, та като отидем в другия свят да го носим. Това значи събуждане на Божественото съзнание. Всички трябва да се усещате силни. 400. Ученикът и страданията. Моето желание, целта ми не е да се примирите, но искам да бъдете силни, да не сте малодушни.
към текста >>

Аз наричам силен човек онзи, който като дойдат страданията, казва: тия страдания са на място; още, още страдания искам.
Най-важно за нас е това знание, което може да остане с нас, та като отидем в другия свят да го носим. Това значи събуждане на Божественото съзнание. Всички трябва да се усещате силни. 400. Ученикът и страданията. Моето желание, целта ми не е да се примирите, но искам да бъдете силни, да не сте малодушни. Аз наричам силен човек онзи, който като дойдат страданията, казва: тия страдания са на място; още, още страдания искам. Тия са малко. Да няма отчаяние, но понасяне на страданията. То е калене на Ученика. Ученикът трябва да има характер да издържа. Ние казваме: Диамантена воля трябва.
към текста >>

Такъв човек аз наричам Божествен.
Ученикът трябва да има характер да издържа. Ние казваме: Диамантена воля трябва. 401. Земният и небесният живот на Ученика. На земята вие трябва да живеете земен живот, но тъй да го наредите, че да го съгласувате с небесния. В това се състои изкуството на Окултния Ученик. Такъв човек аз наричам Божествен. Божественият човек съгласува земния си живот с небесния. Това трябва да научите сега. 402. Учителя за себе си. Аз съм ви говорил толкова пъти и пак ще ви кажа: Не виждам във вас изкуството да превръщате вашите мисли. Аз се чудя на вашите умове, как изопачавате думите!
към текста >>

Божественият човек съгласува земния си живот с небесния.
Ние казваме: Диамантена воля трябва. 401. Земният и небесният живот на Ученика. На земята вие трябва да живеете земен живот, но тъй да го наредите, че да го съгласувате с небесния. В това се състои изкуството на Окултния Ученик. Такъв човек аз наричам Божествен. Божественият човек съгласува земния си живот с небесния. Това трябва да научите сега. 402. Учителя за себе си. Аз съм ви говорил толкова пъти и пак ще ви кажа: Не виждам във вас изкуството да превръщате вашите мисли. Аз се чудя на вашите умове, как изопачавате думите! И после казвате: И Учителят е като нас.
към текста >>

Човек, който се усъвършенства, той расте, той е като зората.
Когато Ученикът знае урока си, той е смел и решителен и учителят познава, че е учил и в неговата душа има любов към ученика. Страхът трябва да се превърне в благоразумие. 408. Промяна в Ученика. Аз искам да стане във вас известна промяна, да кажете: В мен е станала известна промяна. Постоянно трябва да става тази промяна. Човек, който се усъвършенства, той расте, той е като зората. Нали най-първо се съмва, че се появява на хоризонта малка светлина, после тази светлина се увеличава, увеличава, докато най-после по обед дойде най-ярката светлина. Вие ще кажете: Не е време сега за усъвършенстване. Ако искате да следвате Божествения Път, знайте, че той е само един, няма друг път. Знайте, че ако вие не се измените, може да слушате с хиляди години и най-после ще кажете: Нищо не научих. Аз ви казвам, ако не работите съзнателно да се измените, където и да отидете, вие ще си останете все същите.
към текста >>

60. ЧОВЕЧЕСТВОТО, СВЕТЪТ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Човек трябва да работи за Цялото с любов, както ръката работи не за себе си, а за тялото.
ЧОВЕЧЕСТВОТО, СВЕТЪТ * Изходният път, за да излязат хората от противоречията, ще се намери само тогава, когато те решат да направят конфедерация на всички народи от цялата Земя, да бъдат отворени всички граници. Така донякъде ще се решат социалните въпроси. Това е първата точка в уреждането на земния живот. * Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки, че всички са едно в Бога, и когато всеки бъде готов да работи за другите, тогава ще има братство, тогава ще бъдете щастливи. Човек трябва да работи за Цялото с любов, както ръката работи не за себе си, а за тялото. Когато почнете да работите за Бога, ще оставите всички световни и светски работи, ще работите спокойно, с любов и усърдие. * Светът се нуждае от хора, готови на жертва. Пожертвайте своите лични удоволствия и забавления, за да придобиете висшите блага на живота. Пожертвайте своя личен живот за живота на човечеството. Светът се нуждае от истински работници, които работят безкористно и с любов, а не само да се тупате в гърдите, че правите нещо.
към текста >>

Когато почнете да работите за Бога, ще оставите всички световни и светски работи, ще работите спокойно, с любов и усърдие.
* Изходният път, за да излязат хората от противоречията, ще се намери само тогава, когато те решат да направят конфедерация на всички народи от цялата Земя, да бъдат отворени всички граници. Така донякъде ще се решат социалните въпроси. Това е първата точка в уреждането на земния живот. * Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки, че всички са едно в Бога, и когато всеки бъде готов да работи за другите, тогава ще има братство, тогава ще бъдете щастливи. Човек трябва да работи за Цялото с любов, както ръката работи не за себе си, а за тялото. Когато почнете да работите за Бога, ще оставите всички световни и светски работи, ще работите спокойно, с любов и усърдие. * Светът се нуждае от хора, готови на жертва. Пожертвайте своите лични удоволствия и забавления, за да придобиете висшите блага на живота. Пожертвайте своя личен живот за живота на човечеството. Светът се нуждае от истински работници, които работят безкористно и с любов, а не само да се тупате в гърдите, че правите нещо. * Колкото по-добри и по-разумни стават хората, толкова повече се ражда злато в Земята.
към текста >>

* Ако човек идва на Земята съзнателно да помага на хората, той има свободен избор да се роди където иска.
По-лесно е да спрем Земята в нейния ход, отколкото да спрем тази мисъл. Светът ще се поправи и един ден хората ще заживеят по братски. Тази жестокост, която сега съществува, ще изчезне. * Някои хора трябва да умрат, за да се подобри светът. Някои хора трябва да се родят, за да се подобри светът. * Ако човек идва на Земята съзнателно да помага на хората, той има свободен избор да се роди където иска. Колкото по-напреднал е в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на Земята. Гениалните хора и светиите идват рядко, когато човечеството отбелязва епохи в своя живот. Великите учители идват на Земята през всеки две хиляди години. Те внасят големи преобразования в живота на човечеството. * Не само да мислим за поправянето на света, а да направим така, че да няма нито един гладен човек.
към текста >>

* Не само да мислим за поправянето на света, а да направим така, че да няма нито един гладен човек.
* Ако човек идва на Земята съзнателно да помага на хората, той има свободен избор да се роди където иска. Колкото по-напреднал е в развитието си, толкова по-голяма свобода има при слизането си на Земята. Гениалните хора и светиите идват рядко, когато човечеството отбелязва епохи в своя живот. Великите учители идват на Земята през всеки две хиляди години. Те внасят големи преобразования в живота на човечеството. * Не само да мислим за поправянето на света, а да направим така, че да няма нито един гладен човек. Хляб и жилища за всички да има - това значи да се изпълни волята Божия на земята. Хлябът, знанията, благата, богатствата трябва да бъдат достояние на всички хора и то свободно, а не само някои да се награбят, а за другите да няма нищо. Всеки да бъде учен, богат, справедлив, здрав и силен. * Съществата, които отклониха евреите да приемат Христа, сега са същите, които причиниха Втората световна война. * Само когато сърцето се новороди от човешката душа, тогава светът ще се поправи.
към текста >>

61. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Беха помислили, че си е умрел човекът като всеки човек.
Това го помнят всички съвременни жители от нашия град, като почнеш от кир Ставро сарафбашията, та чак до кючук Томо фукарията. Когото и да запиташ за бае Митар пророка, всеки ще ти отговори: „Оня ли, дето се пренася на онзи свет? “ Това се беше случило на един велики четвъртък. Да, така зер, на велики четвъртък вечерта се пренесе бае Митар пророкът на онзи свет, а в неделя, таман около пладне, се събуди — дойде на себе си. Беха помислили, че си е умрел човекът като всеки човек. И за погребението му беха се погрижили хората. Дедо Петър, клисарят, беше счукал нещо като сандък за мъртвеца, а баба Зоица, гдето месеше просфори в черквата, беше отишла с китчица цвете и една вощеница, за да му запали свещица на главата. Прекръсти се жената, направи три метана, запали вощеницата и опре погледа си право в лицето на бае Митра. Гледа го, гледа, па като се сепна, като да речеш, че тестото за просфори прелело из нощвите. Озърна се, закимна с глава на клисаря и го запита:
към текста >>

— Ами я ми кажи ти мене умрел ли е човекът?
И за погребението му беха се погрижили хората. Дедо Петър, клисарят, беше счукал нещо като сандък за мъртвеца, а баба Зоица, гдето месеше просфори в черквата, беше отишла с китчица цвете и една вощеница, за да му запали свещица на главата. Прекръсти се жената, направи три метана, запали вощеницата и опре погледа си право в лицето на бае Митра. Гледа го, гледа, па като се сепна, като да речеш, че тестото за просфори прелело из нощвите. Озърна се, закимна с глава на клисаря и го запита: — Ами я ми кажи ти мене умрел ли е човекът? — Кой човек? — Па тѐ на̀, Митар. Клисарят погледна бабичката, погледна мъртвеца, па погледна и ръцете си. На нокътя от левия му палец беше налепено восък. Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно:
към текста >>

— Кой човек?
Дедо Петър, клисарят, беше счукал нещо като сандък за мъртвеца, а баба Зоица, гдето месеше просфори в черквата, беше отишла с китчица цвете и една вощеница, за да му запали свещица на главата. Прекръсти се жената, направи три метана, запали вощеницата и опре погледа си право в лицето на бае Митра. Гледа го, гледа, па като се сепна, като да речеш, че тестото за просфори прелело из нощвите. Озърна се, закимна с глава на клисаря и го запита: — Ами я ми кажи ти мене умрел ли е човекът? — Кой човек? — Па тѐ на̀, Митар. Клисарят погледна бабичката, погледна мъртвеца, па погледна и ръцете си. На нокътя от левия му палец беше налепено восък. Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли?
към текста >>

Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив?
— Па тѐ на̀, Митар. Клисарят погледна бабичката, погледна мъртвеца, па погледна и ръцете си. На нокътя от левия му палец беше налепено восък. Дедо Петър зачопли да откъртва восъка и продума разсеяно: — Па знам ли я, он… — дедо Петър щеше да рече, че он му е рекъл, че е умрел, па се сети, че това не му беше рекъл бае Митар, а той сам го виде мъртъв, та пресече мисълта си и додаде: — Па тѐ, не видиш ли? Хич ти не знаеш ли, че като умре човек, тогава не е вече жив? Па най-после тѐ го, питай го, нека ти сам каже: жив ли е, мъртъв ли е? — Той нема да ми каже, току я ми дай ти едно огледало. — Огледало ли? Какво огледало? … Къде да ти намерим огледало?
към текста >>

— Жив си е човекът, може да има дни още да живее.
Св. Сисой, или по-добре иконата, беше наместена в едно джамлия черчеве. Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив? — запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък. — Па тѐ на̀, Митар. — Ама как си е жив? — Така на̀, не е умрел… заспал ли е, пренел ли се е, ама знам, че не е мъртъв… на̀, погледни.
към текста >>

— Кой човек е жив?
Баба Зоица прихвана светеца, погледна го, прекръсти се, целуна го и намести иконата на устата на мъртвеца, с джама надолу. Дедо Петър продължаваше да чопли восъка от нокътя си, а бабичката опрела очи, и гледа право у мъртвеца. Не се мина ни колкото да прочетеш и „верую“, и баба Зоица дигна иконата и се вгледа в джама. Малко едно мътно петно, което тя съзре на джама, й разясни въпроса. — Жив си е човекът, може да има дни още да живее. — Кой човек е жив? — запита дедо Петър, като валяше в пръстите си едно парче от откъртения восък. — Па тѐ на̀, Митар. — Ама как си е жив? — Така на̀, не е умрел… заспал ли е, пренел ли се е, ама знам, че не е мъртъв… на̀, погледни. — И баба Зоица показа на клисаря мътното петно върху джама на св. Сисой.
към текста >>

Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра.
— Па после? — Какво? — Ще го опеват ли, или ще му пеят „Христос възкресе“? — Не знам… требва да се обади на поповете. — Море за обаждане е колай, тѐ поп Яньо е тука, ще ида да му кажа… Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра. Не се мина нито колкото време требва да се отслужи един сиромашки парастас — и по целия град се вече шепнеше тайнствено, че бае Митар пророкът се пренесъл на онзи свет. Попове, бабички, калугери, епитропи, еснафлии и всекакъв сбироток от града изпълни черковния двор. Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата.
към текста >>

Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си.
Чудим се, чудим, па току вържем червен конец на лиляка, па станем у тъмни зори, кога — що да видиш! … девет възла, синко, девет възла вързала пустата вещица… ка не би я грех, та толко па да кайдише. Усетих я какво ще бъде, току дай, рекох, да дам на невестата да плюне през устата на оня звер. И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀. Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички. Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си. Ама де, що е рекъл некой… за пара е лек, ама знаеш ли го къде е и кое е? Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек. И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато. Докато това ставаше вътре при пренесения, отвън поповете и калугерите още не беха се спогодили със своите мнения: Василева молитва, светена вода, светено масло… разни глави — разни акъли. Току по едно време се постишиха и позамлъкнаха.
към текста >>

Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек.
Запаше некой чувал като престилка, па или свещи лее, или восък изстисква на менгемето, или фитил реже — каквото и да е, бадева не седи. Ако има служба, и той ще бъде в черквата, пак на работа; или ще гаси догорелите свещи, или ще носи огън за кандилницата, или ще ходи с дискоса да събира, или ще приглася на псалтовете. Много пъти, тръгнал по некоя работа низ черквата, чуе, че попът вика из олтара: „Миром господу помолимся“ — той непременно ще отговори: „Господи помилу-у-уй“, па макар бил и чак при пангара. Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия. Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше. Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек. Обичаха го, защото, каквото и да го попитат, той знаеше да отговори. А каквото кажеше бае Митар — казано беше. Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар. Един път след парастаса за едни деветини беше сложена софра в къщата на покойния. Наредили се всички, па и бае Митар с них на софрата.
към текста >>

Е всека паяжина е книга, а всека жица е писмо, а който прочете тая книга ще знае, че човешките закони са като тая паяжина: ако се уплете некоя дребна мушица, паякът й изсмуква кръвта; ако ли се залети некоя от големите мухи или некой бръмбар, той не само че не се уплита в тая паяжина, но я продира, па и самият паяк, ако не свари да се затули накъде в некое скрито кьоше — току видиш, че му е пресечена жицата и той тупне на земята и се разтърси…, светски работи…
— Не сънувам, ами ти не виждаш — не знаеш да гледаш! Въпросите и отговорите възбудиха любопитството на присъствуващите и всички погледи беха опрени към пророка, като да го молеха да им разреши тайната, която и те не разбираха. Бае Митар не оставяше никога да го молят два пъти: той издигна главата си и продума: — Какво правят паяците? Паяжина, нали? Е всека паяжина е книга, а всека жица е писмо, а който прочете тая книга ще знае, че човешките закони са като тая паяжина: ако се уплете некоя дребна мушица, паякът й изсмуква кръвта; ако ли се залети некоя от големите мухи или некой бръмбар, той не само че не се уплита в тая паяжина, но я продира, па и самият паяк, ако не свари да се затули накъде в некое скрито кьоше — току видиш, че му е пресечена жицата и той тупне на земята и се разтърси…, светски работи… Когато се зажени дъщерята на чорбаджи Недко, беше се задигнала една сватба, та целия град беше покъртила. През шест къщи и отлево, и отдесно — все софри наслагани. Яденето се готвеше в казани, а виното се точеше с бъчви. На една от софрите беше и бае Митар. Сватбари като сватбари — хапнали, пийнали, — едни снасят повечко, други по-малко, па не е чудно, че некой стане по-рано кефлия.
към текста >>

— Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи.
Сватбари като сватбари — хапнали, пийнали, — едни снасят повечко, други по-малко, па не е чудно, че некой стане по-рано кефлия. Чичо Бенчо, известен в града под името Сойтерията, във възхищението на своя кеф бутна некак столицата на бае Митра, който се подхлъзна, полете и падна на земята. Всички присъствуващи се понамръщиха от такъв кеф на Сойтерията, но бае Митар ги пресече и каза поучително: — Да бъдеш пияница — не е голем джесаретлък, макар че пияниците са най-джесаретлиите хора. Подир малко додаде: — Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза:
към текста >>

— Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля.
Всички присъствуващи се понамръщиха от такъв кеф на Сойтерията, но бае Митар ги пресече и каза поучително: — Да бъдеш пияница — не е голем джесаретлък, макар че пияниците са най-джесаретлиите хора. Подир малко додаде: — Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка.
към текста >>

Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне.
— … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“.
към текста >>

От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“.
— Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе. От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“. Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи. Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости. — Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо. А гледам, каже, изрезал си вече асмата, па и дърветата си почистил… гле, гле, не се умаряш, все си работлив. — Ех, какво да се прави, како Цвето… всеки човек работи, всеки прави по нещо и който нищо не прави, и той прави — зло.
към текста >>

— Ех, какво да се прави, како Цвето… всеки човек работи, всеки прави по нещо и който нищо не прави, и той прави — зло.
От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“. Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи. Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости. — Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо. А гледам, каже, изрезал си вече асмата, па и дърветата си почистил… гле, гле, не се умаряш, все си работлив. — Ех, какво да се прави, како Цвето… всеки човек работи, всеки прави по нещо и който нищо не прави, и той прави — зло. Почерпиха бае Митра, дадоха му да позахапне, па и той каза на мама да не си прави сама кантариона това лето, че той щел да ни направи с мерак едно шише. — Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била. Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко. Като него никой не можеше да прави счупено, навито или изкълчено; като него никой не знаеше да реже слепите цирове, да реже брадавици, да лекува рани от куршум, от нож, от натъртено… от всичко, от всичко. Прочут беше и между българи, и между турци, и между евреи.
към текста >>

Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна.
За да каже тия думи, хаджи Ибрахим имаше пълно право, защото, ако не беше бае Митар, снаха му, прочутата гюзел Гюлханъм, щеше да си остане саката тюкюрем и с двата крака, когато се подплашиха конете на интофа им, та прегазиха ханъмката. Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер.
към текста >>

Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените.
Ама и каква ханъмка беше… грех да те е да я видиш саката при нейната хубост, па макар и да не си турчин. Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер. Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата.
към текста >>

Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек.
Когато я изцери бае Митар, хаджи Ибрахим му покланяше едно лозе от шест хиляди лози в Орешец, един кат чохени дрехи и тридесет османлии жълтици, но бае Митар не взе нито лозето, нито дрехите, нито жълтиците. — Не можем да чиним кабул, ефенди — казва бае Митар на хаджи Ибрахим… — Не го правя ни за имот, ни за пари, а за себап. От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер. Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата. Дойдеше у некой петъчен ден летно време, възседне оня черен ат, накриви оня фес, па като тръгне, та изходи всичките бейски бахчи, където харемлъците прекарваха на летните си къщи.
към текста >>

Какви чудесии не е правил тоя човек в града!
От бога ми е бадева — и я го правя за хаир… Кир Данил фудулинът — чини ми се, че ни беше нещо рода далечна, ама хич не помня каква рода беше — прочут беше в целия град като много мераклия човек откъм женска страна. Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер. Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата. Дойдеше у некой петъчен ден летно време, възседне оня черен ат, накриви оня фес, па като тръгне, та изходи всичките бейски бахчи, където харемлъците прекарваха на летните си къщи. Да могат да приказват тия бини и тия кории, и тия бахчи, и тия воденици, що е било и какво е било, оно би чудо наприказвали. Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега.
към текста >>

Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата.
Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер. Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата. Дойдеше у некой петъчен ден летно време, възседне оня черен ат, накриви оня фес, па като тръгне, та изходи всичките бейски бахчи, където харемлъците прекарваха на летните си къщи. Да могат да приказват тия бини и тия кории, и тия бахчи, и тия воденици, що е било и какво е било, оно би чудо наприказвали. Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега. В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото:
към текста >>

Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“
Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега. В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара.
към текста >>

Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък…
На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу…
към текста >>

На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара.
Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет… Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам.
към текста >>

В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може.
Или ще рече: „Гледай до Петковден да сте привършили работата на салханата, че после ще видите зор! “ Един път каза да не пращаме да режат лозето, догдето не минат две недели подир Трифоновден, че щело да настанат нови мразове през пролетта; и наистина, всичките лозя, които се резаха около Трифоновден, всичките измръзнаха тая година. Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето…
към текста >>

Сам по себе си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек.
По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк. Посчука от стари дъски, събрани оттук-оттам, една дупка, нещо като кокошарник, като кучник, дотътра я до кьошето на Распорчаршия и стана кърпачин. От млади години му беше останало нещо малко знание да попрочита и да позаписва по старовремски, но и това тогава не му чинеше ни за пет пари: какво с него, така и без него. Сам по себе си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек. Освен пиянството, което му остана като най-верното наследство от аркадашите му, той беше станал извънмерно начумерен, подозрителен и недоверчив. Никому не верваше за нищо. Родата си не искаше да види, кафадарите му не искаха пък него да видят и така беше останал сам, като пустинник. Ако изчука некоя пара — тя отиваше по пиянлък; инак ходеше окъсан, одрипан, да те е страх да го погледнеш. Те това беше тоя Иго, дето бае Митар пророкът го е видел на онзи свет, рамо до рамо с Ибрахим вали паша.
към текста >>

„Сеяно жито, порасло тръне, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи!
“ Иго го поизгледал малко философски и му казал: „Как да те не знам? … Нали съм те хранил, поил едно време на софрата си, па сега, вместо да познаеш аркадаша си, а ти искаш да ти се покланям — да ти правя теменна… Йок, Ахмед бей, йок, ти требва да ми се покланяш, а не аз на тебе“. Беят кипва и ни две, ни три, а ятаганът от пояса, та в гърдите на Иго. Както си седел на скемлето, с шилото в една ръка и кърпачката игла в другата, така се и търколил и — това си би от Иго и от неговите мъки, неволи и патила! … „Сеяно жито, порасло тръне, дошло порой, отвлекло го, па си нищо на света: ни по-лек, ни по-тежък, ни по-весел, ни по-жален — светски работи! “ Такъв некролог беше изрекъл за Иго бае Митар. Тетка Елисавета продължаваше разказа на бае Митра: — Курдисаха везнето, ама ни покачено, ни подпрено, така си виси само, като на въздуха. Попогледах нагоре да видя дали нема некоя връв, я друго нещо — нищо, връв немаше. Двама ангели ме възпираха така, по-настрана от другите, и рекоха: „Гледай всичко какво става и това, което видиш, да го разкажеш там, долу, на хората, та да се посвестят и разберат кои грехове са тежки, за които ще патят донекога, като дойдат тука пред тия везни!
към текста >>

…“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света!
Петър беше взел вече перото да го пише у грешния тефтер, но Иго се сепна и продума: „Ама как така грешен? … Я стойте да видя? Прави ли са тези везни? … Знаете, я съм много видел, много патил… много са ме мамили там, като бех на земята, лъгали са ме и на везни, и на кантар, и на аршин, и на шиник, и… на оканици — продума Иго и се малко поизчерви, като се сети за оканиците с вино и ракия, що ги е изпил, и пак заговори: — Кой не ме е мъчил и с що не са ме мъчили… та недейте ми замерва, че и сега не смея да вервам на хората… Ех, да знаете вие що съм изпатил аз там от хората…“ Ангелът му пресече думата и му каза: „Тук не са хора като там, долу, тук лъжата в нищо не минува… Тия везни са най-правите от всички везни, що ги има по света — на̀, погледни, виж сам! “ Иго пристъпи към везните, прихвана иглата на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова? …“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света! “ „Дай да видя дали е истина писано с моя ръка — продума Иго и добави: — Може некой да ми е преправил писмото, знаеш, много работи се случват там, долу… какво не съм видел? … И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука?
към текста >>

Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади.
Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи. Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят!
към текста >>

Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек.
… Ангелът му подаде книгата с греховете да ги чете, но той климна с глава и рече да му ги четат други. Излезе архангел Гавраил, пружи ръка, та хвана книгата и почна: — От грех си почнат, истина, за това е крива майка ти, но нейния грех тя изкупи с твоите злини: ти я остави да гладува баш тогава, когато ти се въргаляше в боллук. Първата си жена, дето а взе, взе я с измама, а не по любов; ти обичаше само парите й и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш, та да се куртулисаш от нея. Грозни беха твоите мъчителства и с тех тя изкупи греховете си. Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек. Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист. От небето ти се изпрати един хабер — умре ти първото дете, — но ти не иска̀ да се свестиш, не иска̀ да се сепнеш! След като погреба детето си и ръцете не беше още си измил от пръстта, която хвърли върху гроба му, ти заповеда да хвърлят невинни хора в занданите и мислеше с това да ти отлекне на кахърите, но ти стана по-голем звер! Колкото повече подлизваше пред големците, толкова по-грозно газеше с крака по-долните от тебе, като че да не беха хора, а куп черупки от орехи. На Селим ага подпали и изгори къщата само от завист, че имаше деца и добруваше.
към текста >>

После съдиха много хора още: и големци, и сиромаси, и чорбаджии, и дюкянджии, и духовни, и светски, па съдиха и жени!
Когато ходеше у черква, а ти се кланяше и кръстеше по-ниско и от поповете и докато целуваше иконите, ти мислеше какъв кюлаф да скроиш на достовете си, за да ги стигне некое зло! Когато палеше свещите пред иконите, а ти си мислеше как да станеш епитроп, за да ограбиш и черквата. Когато раздаваше пари с фаиз на сиромасите, а ти мислеше как да одереш повече кожи от жилавия им гръб… И чорбаджи Гьоре хвърлиха у тъмното кьоше в катрана — и него записа св. Петър в греховния тефтер. После съдиха много хора още: и големци, и сиромаси, и чорбаджии, и дюкянджии, и духовни, и светски, па съдиха и жени! Една я осъдиха, че като коландисвала белило и червило, а тя ги забравила на ачик веднъж в одаята си, та ги намерило детето й и се отровило с них. Друга една съдили, че с дяволиите си и гювезелъците си подлудевала хората и ги направила серсем да копнеят за нея, а тя си правила кеф от това. Трета една съдили, че със своите интриги и клюкарства смразила всичките жени от махалата, та като се скарали, останали непричастени през великите пости. Една свекърва осъдили, че от карез и завист на снаха си направила магии и я разставила от сина си, та раздвоила къща и дом и съсипала големата севда, що я имало помежду них. Една мащеха осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца.
към текста >>

“ Подир тая случка чорбаджи Рангел стана бамбашка човек: от него по-праведен немаше вече в града.
Отброи и от нея 250 бели меджидии, сипе ги в кърпата, завърже я и стане, та у големата стая. Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса. Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там. Па те, сега вземи, па скрий за децата си… това си е нихно и твое… баща им ги е спечелил! Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една счупена аспра чужда не кабуля! “ Подир тая случка чорбаджи Рангел стана бамбашка човек: от него по-праведен немаше вече в града. Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина. Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много богат. Никой не знае как и откъде се е замогнал, но всички знаеха, че един беше Тасо цинцаринът по сермията си. Тасо беше много набожен: никога не пропущаше литургия или каква и да е служба в черква. На всеки свещник ще запали по една свещ, всичките икони ще се изреди да целува и едноман все ще се кланя и кръсти.
към текста >>

Никого не можеше в очи да погледне… когато говори с човека, а той или гледа настрана, по прозорците, по стрехите на къщите, или пък ще си чопли и върти ключа от сахата, що висеше на кьостека.
Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много богат. Никой не знае как и откъде се е замогнал, но всички знаеха, че един беше Тасо цинцаринът по сермията си. Тасо беше много набожен: никога не пропущаше литургия или каква и да е служба в черква. На всеки свещник ще запали по една свещ, всичките икони ще се изреди да целува и едноман все ще се кланя и кръсти. Истина, божем набожен, божем кротък, божем добър, ама у лицето все некак сепнат, некак плахлив, все жълт и изпит, като че да е змия глътнал, па го е захапала за сърцето и все го смуче. Никого не можеше в очи да погледне… когато говори с човека, а той или гледа настрана, по прозорците, по стрехите на къщите, или пък ще си чопли и върти ключа от сахата, що висеше на кьостека. Когато минваше бае Митар край кръчмата, вътре беше се курдисал Сойтерията и си пиеше с некои аркадаши като него. Когато съгледаха пророка, а Сойтерията излезе, та го извика в кръчмата и пред всичките го запита: — Митре бе, срещна ли на оня свет некъде написано дали Тасо и там ще държи кръчма и ще ли има и там такова хубаво вино? Всичките кефлии в кръчмата се засмеха на тази шега на Сойтерията, но Тасо пребледне и взе да се заваля, да речеш, че го удари дамла. Пророкът изгледа кефлиите, погледна Тасо и продума:
към текста >>

62. Живот - Георги Радев (1900–1940)

Животът става реален, когато човек познае Любовта.
Живот Извор на Живота е Любовта. Любовта носи пълния Живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота. Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е Животът. Животът е плод на Любовта.
към текста >>

Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота.
Живот Извор на Живота е Любовта. Любовта носи пълния Живот. Животът става реален, когато човек познае Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и Живота. Ако не разбере Живота, не може да разбере и времето, в което той протича като непреривен процес. Ако не разбере времето, той ще изгуби музикалния ритъм на Живота и ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е Животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и Животът не са едно и също нещо.
към текста >>

Защото, ако Животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда.
Външните форми се разрушават, ала Животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши – Животът е по-силен от смъртта. Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото, ако Животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Удоволствията, страстите, неправилните мисли и чувства ограничават естествените прояви на Живота. Животът може да бъде само добър. Лош Живот няма. И когато се казва, че Животът трябва да се подобри, това е погрешна идея.
към текста >>

И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот.
Сам по себе си Животът не е нито добър, нито лош. В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот.
към текста >>

Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен.
В Живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот.
към текста >>

Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен.
Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
към текста >>

Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност.
Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията обаче, които се внасят в Живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен Живот, за временен и Вечен живот. Ала Животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, Животът става светски, а когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата Живот всъщност подразбира разумност. Където няма разумност, няма и Живот. Където има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и Живот. Разумният Живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно Живот е дял на човешката душа.
към текста >>

За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.
Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот.
към текста >>

За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот.
Духовният Живот се променя, без да се изменя. Той е Живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тези прояви на Живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло – на целокупния безграничен Живот. За да разбере човек Живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на Светлината – в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използване на Светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи, тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот.
към текста >>

63. КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

От космична гледна точка човек трябва да живее във функция от Цялото.
КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД От космична гледна точка човек трябва да живее във функция от Цялото. По този повод Мъдрецът казва: „Всяка нова епоха започва с нов ритъм. Когато говорим за една нова вълна, разбираме, че в света идва нещо велико, което не е идвало досега. От вълната, която иде сега,
към текста >>

Човекът, който сам се оплита в Закона за причини и последствия, е длъжен да изплати последствията от своето отклонение от законите на Живата Разумна Природа.
и господарят не е абсолютен стопанин, а само един временен служител на тази градина." Следователно Кармичният закон почива на една относителна база. Много от книгите на теософите и други окултни школи разглеждат тези големи житейски проблеми. За да изясним Кармичния закон, ще кажем още няколко думи. Човекът, който сам се оплита в Закона за причини и последствия, е длъжен да изплати последствията от своето отклонение от законите на Живата Разумна Природа. Величието на Божественото Начало е, че не предоставя целият дълг да бъде изплатен наведнъж, а постепенно, като при това изплащане, човешката душа събира опитности и учи своите житейски уроци. Злото идва, за да се изправи човек и да направи интимна връзка с Божественото Начало. Човешката индивидуалност е проява на Космичния лъч, който е излязъл да работи в една слънчева система. Всички души, които вземат участие в тази слънчева система, имат свои специфични електромагнитни ключове. Затова Учителят казва:
към текста >>

Злото идва, за да се изправи човек и да направи интимна връзка с Божественото Начало.
Следователно Кармичният закон почива на една относителна база. Много от книгите на теософите и други окултни школи разглеждат тези големи житейски проблеми. За да изясним Кармичния закон, ще кажем още няколко думи. Човекът, който сам се оплита в Закона за причини и последствия, е длъжен да изплати последствията от своето отклонение от законите на Живата Разумна Природа. Величието на Божественото Начало е, че не предоставя целият дълг да бъде изплатен наведнъж, а постепенно, като при това изплащане, човешката душа събира опитности и учи своите житейски уроци. Злото идва, за да се изправи човек и да направи интимна връзка с Божественото Начало. Човешката индивидуалност е проява на Космичния лъч, който е излязъл да работи в една слънчева система. Всички души, които вземат участие в тази слънчева система, имат свои специфични електромагнитни ключове. Затова Учителят казва: "Никога не се стремете да промените един или друг човек. Всеки има свой периметър на работа.
към текста >>

"Никога не се стремете да промените един или друг човек.
Величието на Божественото Начало е, че не предоставя целият дълг да бъде изплатен наведнъж, а постепенно, като при това изплащане, човешката душа събира опитности и учи своите житейски уроци. Злото идва, за да се изправи човек и да направи интимна връзка с Божественото Начало. Човешката индивидуалност е проява на Космичния лъч, който е излязъл да работи в една слънчева система. Всички души, които вземат участие в тази слънчева система, имат свои специфични електромагнитни ключове. Затова Учителят казва: "Никога не се стремете да промените един или друг човек. Всеки има свой периметър на работа. Не можеш да промениш вложения в него основен капитал." Науката тепърва навлиза в дълбочината на материята, от която се излъчват всевъзможни еманации. Чрез тях слънцата се свързват помежду си, въпреки че са раздалечени на милиарди километри. Науката смята, че е разкрила тайните на безкрайно малкото.
към текста >>

В микроскопичността на ембриото - зародиша на човека - можем да видим как се развиват фазите, през които е минал човешкият индивид.
Всеки има свой периметър на работа. Не можеш да промениш вложения в него основен капитал." Науката тепърва навлиза в дълбочината на материята, от която се излъчват всевъзможни еманации. Чрез тях слънцата се свързват помежду си, въпреки че са раздалечени на милиарди километри. Науката смята, че е разкрила тайните на безкрайно малкото. В микроскопичността на ембриото - зародиша на човека - можем да видим как се развиват фазите, през които е минал човешкият индивид. Ние нямаме представа за движенията в безкрайно малкото. Бързината на времето и просторът на пространството са относителни величини. Лемурийската раса е развила чувствената природа на човека; Жълтата раса - конкретния ум; Бялата раса - абстрактния ум. Шестата раса ще хармонизира душата, в която ще зазвучи висшият акорд между топлото пречистено човешко сърце, светлия човешки ум и диамантената воля. Ще се открият широки перспективи за творчество.
към текста >>

Лемурийската раса е развила чувствената природа на човека; Жълтата раса - конкретния ум; Бялата раса - абстрактния ум.
Чрез тях слънцата се свързват помежду си, въпреки че са раздалечени на милиарди километри. Науката смята, че е разкрила тайните на безкрайно малкото. В микроскопичността на ембриото - зародиша на човека - можем да видим как се развиват фазите, през които е минал човешкият индивид. Ние нямаме представа за движенията в безкрайно малкото. Бързината на времето и просторът на пространството са относителни величини. Лемурийската раса е развила чувствената природа на човека; Жълтата раса - конкретния ум; Бялата раса - абстрактния ум. Шестата раса ще хармонизира душата, в която ще зазвучи висшият акорд между топлото пречистено човешко сърце, светлия човешки ум и диамантената воля. Ще се открият широки перспективи за творчество. За изпълнение на тези големи задачи природата създава за изграждането на всяка раса нов континент, в който струпва необходимите души и конструктивни материали. Новият континент ще бъде между Сибир и Аляска. Той ще съедини мистичният дух на „Славянството" с практичния дух на Америка.
към текста >>

Докато човек не изучи Висшите максими на Свободата, не може да схване тази велика идея - „Живот за Цялото"; докато не ги приложи, не може да влезе във връзка е Космичния ритъм на живота и да бъде съработник на Учителя.
Шестата раса ще хармонизира душата, в която ще зазвучи висшият акорд между топлото пречистено човешко сърце, светлия човешки ум и диамантената воля. Ще се открият широки перспективи за творчество. За изпълнение на тези големи задачи природата създава за изграждането на всяка раса нов континент, в който струпва необходимите души и конструктивни материали. Новият континент ще бъде между Сибир и Аляска. Той ще съедини мистичният дух на „Славянството" с практичния дух на Америка. Докато човек не изучи Висшите максими на Свободата, не може да схване тази велика идея - „Живот за Цялото"; докато не ги приложи, не може да влезе във връзка е Космичния ритъм на живота и да бъде съработник на Учителя. Днешните движения за Свобода в расите и народите се движат от този духовно-културен потенциал, който Учителят донесе за Новата епоха. Това се вижда недвусмислено от развоя на идейните течения по определените от Него схеми. Тези максими на Свободата ще се реализират в Епохата на Водолея, която е подготвителна школа за душите на Шестата раса. Тези Космични сили са механизмът, който ще извади от миналите култури и раси необходимите творчески есенции за Шестата раса. Основната идея на Космичния мироглед, изразен чрез Висшите Максими на Свободата, е човек да се свърже с Ритъма на общия Живот - „Живот за Цялото".
към текста >>

Основната идея на Космичния мироглед, изразен чрез Висшите Максими на Свободата, е човек да се свърже с Ритъма на общия Живот - „Живот за Цялото".
Докато човек не изучи Висшите максими на Свободата, не може да схване тази велика идея - „Живот за Цялото"; докато не ги приложи, не може да влезе във връзка е Космичния ритъм на живота и да бъде съработник на Учителя. Днешните движения за Свобода в расите и народите се движат от този духовно-културен потенциал, който Учителят донесе за Новата епоха. Това се вижда недвусмислено от развоя на идейните течения по определените от Него схеми. Тези максими на Свободата ще се реализират в Епохата на Водолея, която е подготвителна школа за душите на Шестата раса. Тези Космични сили са механизмът, който ще извади от миналите култури и раси необходимите творчески есенции за Шестата раса. Основната идея на Космичния мироглед, изразен чрез Висшите Максими на Свободата, е човек да се свърже с Ритъма на общия Живот - „Живот за Цялото". Никога да не делим хората на духовни и светски, защото и през най-великите души на човечеството протичат четирите космични течения: животинско, човешко, ангелско и божествено. Всеки трябва да знае къде му е мястото, иначе ще изпадне в противоречие. Нашата Слънчева система се намира в периферията на Галактиката. Слънцето не е от най-издигнатите. Има звезди, които се намират на много по-висок стадий на развитие.
към текста >>

Никога да не делим хората на духовни и светски, защото и през най-великите души на човечеството протичат четирите космични течения: животинско, човешко, ангелско и божествено.
Днешните движения за Свобода в расите и народите се движат от този духовно-културен потенциал, който Учителят донесе за Новата епоха. Това се вижда недвусмислено от развоя на идейните течения по определените от Него схеми. Тези максими на Свободата ще се реализират в Епохата на Водолея, която е подготвителна школа за душите на Шестата раса. Тези Космични сили са механизмът, който ще извади от миналите култури и раси необходимите творчески есенции за Шестата раса. Основната идея на Космичния мироглед, изразен чрез Висшите Максими на Свободата, е човек да се свърже с Ритъма на общия Живот - „Живот за Цялото". Никога да не делим хората на духовни и светски, защото и през най-великите души на човечеството протичат четирите космични течения: животинско, човешко, ангелско и божествено. Всеки трябва да знае къде му е мястото, иначе ще изпадне в противоречие. Нашата Слънчева система се намира в периферията на Галактиката. Слънцето не е от най-издигнатите. Има звезди, които се намират на много по-висок стадий на развитие. Нашето Слънце се приготвя да мине в своята зряла възраст.
към текста >>

Тази троичност, този акорд поставят човек в Пътя, който води към Великия идеал на свободата, към Космичната пълнота.
Нашето Слънце се приготвя да мине в своята зряла възраст. Човешкото знание е ограничено, особено на тази малка планета, която представлява едно отделение от школата на Слънчевата система. Това налага необходимостта от смирение на човешкия ум, за да може Космичното начало чрез Света на Мъдростта да внася все по-големи знания в човешкия дух. Земята в Слънчевата система е място за ремонт на човешкото сърце, на човешкия ум и на човешката воля. Слънчевите деви са завършен образ на емоционалното съзнание; Светлият човешки ум е завършен процес на интелигентността; Диамантената воля е израз на съвършенство и реализация. Тази троичност, този акорд поставят човек в Пътя, който води към Великия идеал на свободата, към Космичната пълнота. Новият Космичен мироглед ще бъде приложен от Слънчевите Деви, от Синовете на Светлината и Мъдростта и от душите на Истината, Силата и Красотата. Този нов мироглед ще бъде далеч от тъмната религиозна схоластика, отвъд властта на ограничената конкретна мисъл, извън обществените предразсъдъци и всякакво насилие. Само тогава ще възтържествува идеята за Мир, а народите ще могат да се организират под знака на международното духовно-културно и стопанско сътрудничество. Докато човечеството не разреши проблема как да обикне врага си, то не може да има положителен резултат. Това е Четвъртото Посвещение, посвещението на кръста - трансформация на чувствеността и гнева.
към текста >>

И тогава човекът ще се озове в един хармоничен свят,
Тогава народите ще се уважават и почитат взаимно. Това ще бъде Култура на братство и сестринство. Когато говорим за Новата раса, за Новата Култура, подразбираме Любовта, проявена по новия начин, за който съвременният свят има само смътна идея. И тогава човекът ще се озове в един хармоничен свят, където няма никакви противоречия.И това бъдещо живо верую ще обедини всички хора в едно Цяло. "[1] ----------- [1] Д-р М.Константинов, „Учителят", второ изд."Сила и живот", Бургас1995, гл.„Новата международна организация", стр.383
към текста >>

64. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Веска: Аз когато съм го виждала този човек ми е правил впечатление на един лицемер, за жалост може би не съм права.
МИХАИЛ ИВАНОВ В: Друг въпрос. Какво сте чували и какво знаете вие за "Льо метър Михаил" в онази епоха? Веска: Аз когато съм го виждала този човек ми е правил впечатление на един лицемер, за жалост може би не съм права. Математик, мисля, че математика или философия е завършил той, но на Изгрева се славеше като голям астролог, даже много от нашите приятели казваха, че той правеше и наистина много верни хороскопи. С голямо самочувствие, самомнение. Сега 1937 г. ми се струва той заминава за Франция под нечие давление, но не по препоръка на Учителя. Сам си заминава за Франция като считал, че там може би той има връзка са албигойското някогашно, клон на богомилството, и започва да работи.
към текста >>

И една, която му е секретарка сега, той я кръстил Благост, с която идвал на гости тук при едни наши пак светски хора тука.
Какво сте вие, които сте решили така да ме съветвате". Тон, тон. Аз го четох писмото даже. И сега той продължава своята работа там. Е, научил ги е да пеят песните на Учителя на български, та да намерим и положителното да кажем, все пак има нещо положително. И една, която му е секретарка сега, той я кръстил Благост, с която идвал на гости тук при едни наши пак светски хора тука. Той набира светски хора тука в България, които могат така да го тачат по светски. Казаха ми, че пуснал си е брада да имитира Учителя, просто дегизирал се е като Учителя. Едно овъншнено отношение към Учителя, напълно овъншнено. Горкия, минава по един път страшен. В: Казаха, че си е заминал на 25.XII.1986 г.
към текста >>

Той набира светски хора тука в България, които могат така да го тачат по светски.
Тон, тон. Аз го четох писмото даже. И сега той продължава своята работа там. Е, научил ги е да пеят песните на Учителя на български, та да намерим и положителното да кажем, все пак има нещо положително. И една, която му е секретарка сега, той я кръстил Благост, с която идвал на гости тук при едни наши пак светски хора тука. Той набира светски хора тука в България, които могат така да го тачат по светски. Казаха ми, че пуснал си е брада да имитира Учителя, просто дегизирал се е като Учителя. Едно овъншнено отношение към Учителя, напълно овъншнено. Горкия, минава по един път страшен. В: Казаха, че си е заминал на 25.XII.1986 г. Веска: Така ли?
към текста >>

65. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

Той имаше вид на услужлив и делови човек.
Това беше почетна служба, която тя трябваше да носи с любов в един светъл и гостоприемен дом. Домът се намираше край млада борова гора. Пред него имаше широка поляна, заобиколена от кокетни дървени къщички. Навсякъде из градините и около домовете се виждаха наскоро посадени овощни дръвчета. Един млад момък бе спрял пред бялата слънчева сграда. Той имаше вид на услужлив и делови човек. Това впечатление от пръв поглед се допълваше от една доста голяма и тежка чанта, каквато обикновено носят онези хора, които изпълняват техническа длъжност. По всичко си личеше, че е инициатор и изпълнител на особено отговорни задачи. Ведрият вид на лицето му издаваше един приятен характер на човек, който върши всичко с весело сърце. Когато тръгна към бялата къща, той запя с тих глас една приятна песен. В този момент на поляната се появи възрастен мъж и също се отправи към къщата.
към текста >>

Ведрият вид на лицето му издаваше един приятен характер на човек, който върши всичко с весело сърце.
Навсякъде из градините и около домовете се виждаха наскоро посадени овощни дръвчета. Един млад момък бе спрял пред бялата слънчева сграда. Той имаше вид на услужлив и делови човек. Това впечатление от пръв поглед се допълваше от една доста голяма и тежка чанта, каквато обикновено носят онези хора, които изпълняват техническа длъжност. По всичко си личеше, че е инициатор и изпълнител на особено отговорни задачи. Ведрият вид на лицето му издаваше един приятен характер на човек, който върши всичко с весело сърце. Когато тръгна към бялата къща, той запя с тих глас една приятна песен. В този момент на поляната се появи възрастен мъж и също се отправи към къщата. Чувствителният наблюдател би открил без усилие едно особено светло излъчване около него, което показваше, че не бе обикновен човек. Още от пръв поглед се виждаха неговото голямо обаяние и естествената му красота, които прилягаха по особен начин на годините му. Като вървеше, походката и фигурата му внушаваха лекота, пластичност и хармония.
към текста >>

Чувствителният наблюдател би открил без усилие едно особено светло излъчване около него, което показваше, че не бе обикновен човек.
Това впечатление от пръв поглед се допълваше от една доста голяма и тежка чанта, каквато обикновено носят онези хора, които изпълняват техническа длъжност. По всичко си личеше, че е инициатор и изпълнител на особено отговорни задачи. Ведрият вид на лицето му издаваше един приятен характер на човек, който върши всичко с весело сърце. Когато тръгна към бялата къща, той запя с тих глас една приятна песен. В този момент на поляната се появи възрастен мъж и също се отправи към къщата. Чувствителният наблюдател би открил без усилие едно особено светло излъчване около него, което показваше, че не бе обикновен човек. Още от пръв поглед се виждаха неговото голямо обаяние и естествената му красота, които прилягаха по особен начин на годините му. Като вървеше, походката и фигурата му внушаваха лекота, пластичност и хармония. Младият мъж почувства неговото присъствие и се спря, за да го почака пред входната врата на белия дом. - Учителю, донесох бравата за вашата врата. Той извади въпросната брава от чантата си и, като я подаде, запита:
към текста >>

Долу един възрастен човек вече бе седнал в осветения салон.
От жилището й до „Изгрева" имаше един час път. Тя оправи леглото си, каза си кратка молитва, след което бързо се облече и тръгна. * Лампата в стаята на Учителя отново светна. Той излезе на балкона, остана известно време там, сам под звездното небе, и отново се прибра в стаята си. Долу един възрастен човек вече бе седнал в осветения салон. Малко след това дойде една сестра, после един брат, след което залата започна бързо да се изпълва от пристигащите хора. Часът беше точно пет, когато Учителя влезе в салона. Той зае мястото си на катедрата и след кратка пауза заговори. Словото му потече като бистра вода от планински извор и покори умовете и сърцата на слушателите. Невидими лъчи го отнасяха до всички напреднали същества във всемира.
към текста >>

Учителя продължи: „Да се определят отношенията на човека към Бога разбирам възстановяване на надеждата, вярата и Любовта в човека.
Словото му потече като бистра вода от планински извор и покори умовете и сърцата на слушателите. Невидими лъчи го отнасяха до всички напреднали същества във всемира. „ Що е Бог - запита Учителя и веднага отговори. -„Бог е първичната причина на нещата, която може да даде и на най-нищожните същества този живот, който Той има." Озарена от светлината на словото, „ Звездата на Изгрева" слушаше с голямо внимание и жадно поглъщаше духовната храна, която в този момент изобилстваше в „Изгрева." Нейното присъствие привлече много светли души, които се присъединиха към аудиторията. Учителя продължи: „Да се определят отношенията на човека към Бога разбирам възстановяване на надеждата, вярата и Любовта в човека. Надеждата има отношение към физическия свят, вярата -към духовния, а Любовта - към Божествения. Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат, добре облечен и обут. В който дом влезе, той трябва да носи ухание на цъфнал пролетен цвят. Влезе ли в света на вярата, човек трябва да бъде облечен с дреха, изтъкана с красиви, възвишени чувства. Там не се допуща никакво недоволство, никакви горчиви чувства.
към текста >>

Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат, добре облечен и обут.
„ Що е Бог - запита Учителя и веднага отговори. -„Бог е първичната причина на нещата, която може да даде и на най-нищожните същества този живот, който Той има." Озарена от светлината на словото, „ Звездата на Изгрева" слушаше с голямо внимание и жадно поглъщаше духовната храна, която в този момент изобилстваше в „Изгрева." Нейното присъствие привлече много светли души, които се присъединиха към аудиторията. Учителя продължи: „Да се определят отношенията на човека към Бога разбирам възстановяване на надеждата, вярата и Любовта в човека. Надеждата има отношение към физическия свят, вярата -към духовния, а Любовта - към Божествения. Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат, добре облечен и обут. В който дом влезе, той трябва да носи ухание на цъфнал пролетен цвят. Влезе ли в света на вярата, човек трябва да бъде облечен с дреха, изтъкана с красиви, възвишени чувства. Там не се допуща никакво недоволство, никакви горчиви чувства. Влезе ли в Божествения свят, човек трябва да бъде облечен в дрехата на Любовта, да има правилни отношения към Бога." Учителя завърши лекцията си и подкани присъстващите да изпеят една песен.
към текста >>

Влезе ли в света на вярата, човек трябва да бъде облечен с дреха, изтъкана с красиви, възвишени чувства.
Озарена от светлината на словото, „ Звездата на Изгрева" слушаше с голямо внимание и жадно поглъщаше духовната храна, която в този момент изобилстваше в „Изгрева." Нейното присъствие привлече много светли души, които се присъединиха към аудиторията. Учителя продължи: „Да се определят отношенията на човека към Бога разбирам възстановяване на надеждата, вярата и Любовта в човека. Надеждата има отношение към физическия свят, вярата -към духовния, а Любовта - към Божествения. Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат, добре облечен и обут. В който дом влезе, той трябва да носи ухание на цъфнал пролетен цвят. Влезе ли в света на вярата, човек трябва да бъде облечен с дреха, изтъкана с красиви, възвишени чувства. Там не се допуща никакво недоволство, никакви горчиви чувства. Влезе ли в Божествения свят, човек трябва да бъде облечен в дрехата на Любовта, да има правилни отношения към Бога." Учителя завърши лекцията си и подкани присъстващите да изпеят една песен. Мелодията на песента изпълни салона и отзвуча далече отвъд полето и хълмовете в подножието на планината. Когато Учителя излезе от салона, две сестри го последваха.
към текста >>

Влезе ли в Божествения свят, човек трябва да бъде облечен в дрехата на Любовта, да има правилни отношения към Бога."
Надеждата има отношение към физическия свят, вярата -към духовния, а Любовта - към Божествения. Влезе ли в света на надеждата, човек трябва да бъде здрав, богат, добре облечен и обут. В който дом влезе, той трябва да носи ухание на цъфнал пролетен цвят. Влезе ли в света на вярата, човек трябва да бъде облечен с дреха, изтъкана с красиви, възвишени чувства. Там не се допуща никакво недоволство, никакви горчиви чувства. Влезе ли в Божествения свят, човек трябва да бъде облечен в дрехата на Любовта, да има правилни отношения към Бога." Учителя завърши лекцията си и подкани присъстващите да изпеят една песен. Мелодията на песента изпълни салона и отзвуча далече отвъд полето и хълмовете в подножието на планината. Когато Учителя излезе от салона, две сестри го последваха. Недалече от стаята му те се спряха и заговориха. - Прекрасна беседа - каза едната от тях.
към текста >>

„ Ухото на живия Господ е толкова чувствително, че ако му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета."
Така времето мина незабелязано, а Учителя трябваше да се подготви за втората си неделна беседа. Салонът беше препълнен с хора. Тази беседа не бе предназначена единствено за ученици и затова между слушателите се допускаха и гости. „Звездата на Изгрева" също беше между слушателите, но малцина съзнаваха нейното присъствие. Отначало тя се заслуша в ритмичните стъпки на Учителя, после в песента, която прозвуча тържествено и вълнуващо, след което се захласна в красотата на Словото: „ Ухото на живия Господ е толкова чувствително, че ако му се помолите от сърце, с пълно смирение, с вътрешна чистота и благоговение, каквото духовният човек трябва да има, вашата молитва непременно ще бъде приета." Учителя слезе от катедрата и мина между раздвижилите се слушатели, които му се усмихваха и му правеха път, за да излезе от салона. Скоро стъпките му се чуха отвън, когато изкачваше стълбището към горницата. Той влезе в стаята си, но остана там само няколко минути. Когато се появи отново пред прага на стаята си, няколко сестри го посрещнаха. Те му благодариха за хубавата беседа и му зададоха няколко въпроса, за да получат допълнителни пояснения върху онова, което току-що бяха чули.
към текста >>

То е обширна наука за любовта в действие, за развитието й в личния и социалния живот така, че да се изгради нов тип човек, проводник на Божественото и негов служител.
Мнозина са дошли тук с надаждата да намерят лекарство за някоя болка, да избегнат беда, да получат напътствия по житейски дела, а често и заради проблеми на някой близък. Една сестра държи бележник със записки от утринната беседа и чака своя ред. Учението на Учителя не може да се обхване само с ума. За да оживее в ученика, то трябва да се приложи на дело. Върху него не се философства, то не е едно забавление, но изисква ежедневна работа, изучаване на законите в живата природа и постоянство в приложението им. То е обширна наука за любовта в действие, за развитието й в личния и социалния живот така, че да се изгради нов тип човек, проводник на Божественото и негов служител. * Учителя посрещаше и изпращаше посетители до двадесет и два часа, след което с малка група ученици около него извърши с телескоп наблюдения на звездното небе. Разговорите продължиха до полунощ. После бодърства до сутринта в стаята си. Легна си за малко, но после пак стана, чете, размишлява и даже посвири на цигулката си.
към текста >>

Като се завърне на „Изгрева", обновен и забравил болежките си, човекът ще му благодари сърдечно както за чудесната екскурзия, така и за отново намереното здраве.
И аз ще бъда много доволен, ако мога да дойда от моята страна, от Италия, и да видя този тъй ценен от моята душа светия." Учителя не се ласкаеше от благодарностите и похвалите, които получаваше, затова и не желаеше да ги знае. Понякога просто се скриваше зад скромния образ на лечителя. Ако някой е болен, ако например го боли гърлото, вместо лекарство препоръчваше болният да отиде за вода до близкия извор или на екскурзия до Витоша. Където и да е отишъл, на планината или до близкия извор, из пътя болният се е освободил от болестта си. Като се завърне на „Изгрева", обновен и забравил болежките си, човекът ще му благодари сърдечно както за чудесната екскурзия, така и за отново намереното здраве. В такъв случай Учителя казваше само две думи: „Няма нищо." * Учителя бе излязъл от стаята си на балкона и наблюдаваше звездите, които тряптяха на небосклона и се отразяваха в глъбините на погледа му. По-ярка от всички планети и звезди в този час Венера блестеше като брилянт в утринното небе. Озарението идваше отвисоко.
към текста >>

Следните мисли трябва да подтикнат към размисъл всеки разумен човек:
След известен престой в този далечен свят, той се завръщаше при нас, в домовете и градините на „Изгрева". В този необикновен живот вратата на стаята му бе загубила своя смисъл, а нейната практическа роля се свеждаше до това да улеснява общуването между два свята - вътрешния духовен свят на Учителя и нашия свят. Защото голям беше напливът на онези, които го търсеха и непрекъснато тропаха на тази врата. И само онези, които бяха прекрачили свещения праг на тази врата, можеха да разберат защо Учителя говореше непрекъснато за Любовта. Който може да разбере и приложи на дело словото за любовта, коренно ще преобрази живота си и за него всички пътища ще са отворени. Следните мисли трябва да подтикнат към размисъл всеки разумен човек: „Любовта прави човека силен и мощен. Докато Любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Отвън никой не може нито да опази любовта, нито да я отнеме. Не е лесно да задържиш любовта на хората към себе си. Ако мислите, че можете да си играете с любовта на някого, и пак да ви обича, вие се лъжете.
към текста >>

„Любовта прави човека силен и мощен.
В този необикновен живот вратата на стаята му бе загубила своя смисъл, а нейната практическа роля се свеждаше до това да улеснява общуването между два свята - вътрешния духовен свят на Учителя и нашия свят. Защото голям беше напливът на онези, които го търсеха и непрекъснато тропаха на тази врата. И само онези, които бяха прекрачили свещения праг на тази врата, можеха да разберат защо Учителя говореше непрекъснато за Любовта. Който може да разбере и приложи на дело словото за любовта, коренно ще преобрази живота си и за него всички пътища ще са отворени. Следните мисли трябва да подтикнат към размисъл всеки разумен човек: „Любовта прави човека силен и мощен. Докато Любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Отвън никой не може нито да опази любовта, нито да я отнеме. Не е лесно да задържиш любовта на хората към себе си. Ако мислите, че можете да си играете с любовта на някого, и пак да ви обича, вие се лъжете. Не можеш да си играеш с човека, който те обича.
към текста >>

Не можеш да си играеш с човека, който те обича.
„Любовта прави човека силен и мощен. Докато Любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Отвън никой не може нито да опази любовта, нито да я отнеме. Не е лесно да задържиш любовта на хората към себе си. Ако мислите, че можете да си играете с любовта на някого, и пак да ви обича, вие се лъжете. Не можеш да си играеш с човека, който те обича. Трябва да имаш добри отношения към оня, който те обича. Само така можеш да задържиш любовта му." След като години наред бе говорил за Любовта, Учителя често казваше: „Аз още за Любовта нищо не съм ви говорил." *
към текста >>

„ Разумният живот може да се сподели само с човек, който е разумен.
Единият от тях беше музикант, поради което въпросите, които се поставяха, много често касаеха класическата и окултната музика, изкуството на бележитите композитори и техните произведения. Мислите на Учителя за значението на музиката като творческа сила в природата винаги ни изненадваха със своята оригиналност и възможностите за приложението им в живота. Тази нощ той чете, размишлява и посвети малко време за наблюдения на небесните светила. Той постави телескопа на прозореца и, като го насочи към едно ярко съзвездие, с голямо внимание извърши известни наблюдения и проучвания. Рано на другия ден, сряда, той изнесе нова лекция, в която каза: „ Разумният живот може да се сподели само с човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Такъв е законът. Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, той няма да те разбере. 1 ,, Този, Великият, Абсолютният, Безграничният Бог, той ще остане една велика загадка за всякога.
към текста >>

Само с разумния човек ще говориш разумно.
Мислите на Учителя за значението на музиката като творческа сила в природата винаги ни изненадваха със своята оригиналност и възможностите за приложението им в живота. Тази нощ той чете, размишлява и посвети малко време за наблюдения на небесните светила. Той постави телескопа на прозореца и, като го насочи към едно ярко съзвездие, с голямо внимание извърши известни наблюдения и проучвания. Рано на другия ден, сряда, той изнесе нова лекция, в която каза: „ Разумният живот може да се сподели само с човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Такъв е законът. Ти не можеш да проявиш морална и Божествена Любов към едно същество, което няма тази любов, няма тия чувства. Ти и да я проявиш, той няма да те разбере. 1 ,, Този, Великият, Абсолютният, Безграничният Бог, той ще остане една велика загадка за всякога. Туй ще го турите в ума си.
към текста >>

„Днес всички хора, религиозни и светски, се стремят към духовния свят, т. е.
- Направихме чудесна екскурзия! Времето беше слънчево, а въздухът ефирно лек и свеж. Учителя ни говори около час и каза изключително интересни неща. Записах си много мисли, които мога да ти прочета. Като каза това, тя извади бележника си и зачете: „Днес всички хора, религиозни и светски, се стремят към духовния свят, т. е. към по-висок свят от физическия. Прави са те, но едно трябва да знаят: първо ще минат през физическия свят, а после в духовния. Не се позволява никакво прескачане! Как ще влезете в духовния свят, като не сте изучили физическия? Човек има най-много допирни точки с физическия свят.
към текста >>

Човек има най-много допирни точки с физическия свят.
„Днес всички хора, религиозни и светски, се стремят към духовния свят, т. е. към по-висок свят от физическия. Прави са те, но едно трябва да знаят: първо ще минат през физическия свят, а после в духовния. Не се позволява никакво прескачане! Как ще влезете в духовния свят, като не сте изучили физическия? Човек има най-много допирни точки с физическия свят. Ако новороденото дете не се нуждаеше от мляко, щеше ли да обикне майка си? Ако детето не се нуждаеше от конкретно, от положително знание, щеше ли да се създаде умствена връзка между него, родителите и учителите му? Ако то не се нуждаеше от другарчета, с които да споделя своите игри, щяха ли да се развият в него по-високи чувства на дружба и приятелство? Следователно, докато е на земята, човек си създава три вида връзки: физически, т. е. материални, които имат отношение към стомаха, сърдечни, т. е.
към текста >>

Следователно, докато е на земята, човек си създава три вида връзки: физически, т. е.
Как ще влезете в духовния свят, като не сте изучили физическия? Човек има най-много допирни точки с физическия свят. Ако новороденото дете не се нуждаеше от мляко, щеше ли да обикне майка си? Ако детето не се нуждаеше от конкретно, от положително знание, щеше ли да се създаде умствена връзка между него, родителите и учителите му? Ако то не се нуждаеше от другарчета, с които да споделя своите игри, щяха ли да се развият в него по-високи чувства на дружба и приятелство? Следователно, докато е на земята, човек си създава три вида връзки: физически, т. е. материални, които имат отношение към стомаха, сърдечни, т. е. духовни, които имат отношение към дробовете, и умствени, които имат отношение към мозъка, т. е. към мисълта? " Сестрата замълча, но продължи да чете мислено, отнесена от магията на словото в един съвършен свят на разумност и хармония.
към текста >>

„Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав."
духовни, които имат отношение към дробовете, и умствени, които имат отношение към мозъка, т. е. към мисълта? " Сестрата замълча, но продължи да чете мислено, отнесена от магията на словото в един съвършен свят на разумност и хармония. След кратка пауза тя прочете на глас следната мисъл: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав." - Наистина, за да учи и работи, човек трябвя да бъде здрав - повтори последната фраза приятелката й, сякаш искаше да я запише завинаги в паметта си. - Да, човек трябва да бъде здрав! Учителя говори днес за здравето и каза, че човек трябва да има здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах, та като им заповяда, да го слушат. Сестрите щяха да продължат разговора си, но откъм трапезарията дойде призив на песен, която бяха подхванали събралите се там братя и сестри. Мелодията ги мобилизира, привлече ги към пеещите и много скоро те се отзоваха пред една идилична картина.
към текста >>

- Наистина, за да учи и работи, човек трябвя да бъде здрав - повтори последната фраза приятелката й, сякаш искаше да я запише завинаги в паметта си.
към мисълта? " Сестрата замълча, но продължи да чете мислено, отнесена от магията на словото в един съвършен свят на разумност и хармония. След кратка пауза тя прочете на глас следната мисъл: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав." - Наистина, за да учи и работи, човек трябвя да бъде здрав - повтори последната фраза приятелката й, сякаш искаше да я запише завинаги в паметта си. - Да, човек трябва да бъде здрав! Учителя говори днес за здравето и каза, че човек трябва да има здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах, та като им заповяда, да го слушат. Сестрите щяха да продължат разговора си, но откъм трапезарията дойде призив на песен, която бяха подхванали събралите се там братя и сестри. Мелодията ги мобилизира, привлече ги към пеещите и много скоро те се отзоваха пред една идилична картина. В празнично осветената трапезария се бяха събрали радостни и доволни хора, дошли да споделят празничното настроение от днешния слънчев ден.
към текста >>

- Да, човек трябва да бъде здрав!
" Сестрата замълча, но продължи да чете мислено, отнесена от магията на словото в един съвършен свят на разумност и хармония. След кратка пауза тя прочете на глас следната мисъл: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав." - Наистина, за да учи и работи, човек трябвя да бъде здрав - повтори последната фраза приятелката й, сякаш искаше да я запише завинаги в паметта си. - Да, човек трябва да бъде здрав! Учителя говори днес за здравето и каза, че човек трябва да има здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах, та като им заповяда, да го слушат. Сестрите щяха да продължат разговора си, но откъм трапезарията дойде призив на песен, която бяха подхванали събралите се там братя и сестри. Мелодията ги мобилизира, привлече ги към пеещите и много скоро те се отзоваха пред една идилична картина. В празнично осветената трапезария се бяха събрали радостни и доволни хора, дошли да споделят празничното настроение от днешния слънчев ден. С Учителя винаги е така - всеки Божи ден, от най-ранни зори до вечерта, е изпълнен с богат и разнообразен живот на учение и работа, в която всички участват с радост.
към текста >>

Учителя говори днес за здравето и каза, че човек трябва да има здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах, та като им заповяда, да го слушат.
Сестрата замълча, но продължи да чете мислено, отнесена от магията на словото в един съвършен свят на разумност и хармония. След кратка пауза тя прочете на глас следната мисъл: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав." - Наистина, за да учи и работи, човек трябвя да бъде здрав - повтори последната фраза приятелката й, сякаш искаше да я запише завинаги в паметта си. - Да, човек трябва да бъде здрав! Учителя говори днес за здравето и каза, че човек трябва да има здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах, та като им заповяда, да го слушат. Сестрите щяха да продължат разговора си, но откъм трапезарията дойде призив на песен, която бяха подхванали събралите се там братя и сестри. Мелодията ги мобилизира, привлече ги към пеещите и много скоро те се отзоваха пред една идилична картина. В празнично осветената трапезария се бяха събрали радостни и доволни хора, дошли да споделят празничното настроение от днешния слънчев ден. С Учителя винаги е така - всеки Божи ден, от най-ранни зори до вечерта, е изпълнен с богат и разнообразен живот на учение и работа, в която всички участват с радост.
към текста >>

66. РАЗБИРАНЕ НА СЛОВОТО - Теофана Савова

„Изкуство е наистина човек да напише буквите в такъв ред, че да образува от тях срички; от сричките - думи; от думите - изречения; от изреченията - цяла реч, която да представя нещо добре изразено логически и граматически.
Мъдростта свята ги пази по път на предвечния зов." Думите Словото на Любовта отива при будните и жадните за светлина и знание, при разумните хора, които го разбират и прилагат в живота. То открива безграничен хоризонт на знания, на жив опит и нови възможности: „Изкуство е наистина човек да напише буквите в такъв ред, че да образува от тях срички; от сричките - думи; от думите - изречения; от изреченията - цяла реч, която да представя нещо добре изразено логически и граматически. Изкуство има в нареждането на буквите, изкуство има в нареждането на тоновете при музиката и пеенето, изкуство има и в говоренето. Хората може да ви слушат, като говорите, свирите и пеете, само ако видят някакво изкуство във вас, което може да ги задоволи." * Новият смисъл на понятията (по извадки от беседите)
към текста >>

Няма по-голяма гениалност от тази, щото човек да бъде добър.
Този момент, който обхваща благото на всички същества. Добра мисъл - Оная мисъл, която приема само доброто. Дето срещне доброто, тя го събира, нищо не оставя да падне на земята. Тя приема доброто, обработва го в себе си и го изпраща навън. Добро - Доброто седи над всяка гениалност. Няма по-голяма гениалност от тази, щото човек да бъде добър. За да бъде човек добър, трябва да бъде умен. Да дадеш пари някому, това не е добро. Това е само един разумен акт, само едно приятно, хармонично действие на ума или една благородна постъпка на сърцето. Да дадеш пари някому, това не е добро, то е повече знание, отколкото добро. Доброто, това е целокупно проявление на Любовта в даден случай.
към текста >>

За да бъде човек добър, трябва да бъде умен.
Добра мисъл - Оная мисъл, която приема само доброто. Дето срещне доброто, тя го събира, нищо не оставя да падне на земята. Тя приема доброто, обработва го в себе си и го изпраща навън. Добро - Доброто седи над всяка гениалност. Няма по-голяма гениалност от тази, щото човек да бъде добър. За да бъде човек добър, трябва да бъде умен. Да дадеш пари някому, това не е добро. Това е само един разумен акт, само едно приятно, хармонично действие на ума или една благородна постъпка на сърцето. Да дадеш пари някому, това не е добро, то е повече знание, отколкото добро. Доброто, това е целокупно проявление на Любовта в даден случай. В правенето на добро ти трябва да дадеш всичко.
към текста >>

Казвам: Умът на човека трябва да бъде слуга на доброто; парите трябва да бъдат слуга на доброто.
Доброто, това е целокупно проявление на Любовта в даден случай. В правенето на добро ти трябва да дадеш всичко. Къде се е родило доброто? — В онзи акт на Любовта, когато Словото излезе от Бога. Доброто излязло от Бога заедно с Любовта. Казвам: Умът на човека трябва да бъде слуга на доброто; парите трябва да бъдат слуга на доброто. Не мислете, че доброто се върши с пари. Всичко външно в света може да спомогне на доброто, което вие трябва да изнесете, но всъщност всичко ще извършат вашият ум, вашето сърце и вашата воля. Парите ви, знанието ви, това са само спомагателни средства. Ако мислите тъй, ще може да се самовъзпитате. Душа — Под думата „душа" ние приемаме онзи безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека.
към текста >>

Душа — Под думата „душа" ние приемаме онзи безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека.
Казвам: Умът на човека трябва да бъде слуга на доброто; парите трябва да бъдат слуга на доброто. Не мислете, че доброто се върши с пари. Всичко външно в света може да спомогне на доброто, което вие трябва да изнесете, но всъщност всичко ще извършат вашият ум, вашето сърце и вашата воля. Парите ви, знанието ви, това са само спомагателни средства. Ако мислите тъй, ще може да се самовъзпитате. Душа — Под думата „душа" ние приемаме онзи безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека. Всеки човек има такава душа. Вие може хиляди пъти да я отказвате, вие може хиляди пъти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши от страдания. Дух - Духът е великото, възвишеното в живота, което замисля вътрешния живот, което поставя всичко в права посока, което туря в контакт човека с всички живи, разумни същества, повдига го и го обезсмъртява. Това, което прониква цялото пространство, или онази първична материя, която носи в себе си чистия, девствения, неопетнения живот.
към текста >>

Всеки човек има такава душа.
Не мислете, че доброто се върши с пари. Всичко външно в света може да спомогне на доброто, което вие трябва да изнесете, но всъщност всичко ще извършат вашият ум, вашето сърце и вашата воля. Парите ви, знанието ви, това са само спомагателни средства. Ако мислите тъй, ще може да се самовъзпитате. Душа — Под думата „душа" ние приемаме онзи безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека. Всеки човек има такава душа. Вие може хиляди пъти да я отказвате, вие може хиляди пъти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши от страдания. Дух - Духът е великото, възвишеното в живота, което замисля вътрешния живот, което поставя всичко в права посока, което туря в контакт човека с всички живи, разумни същества, повдига го и го обезсмъртява. Това, което прониква цялото пространство, или онази първична материя, която носи в себе си чистия, девствения, неопетнения живот. Елементи — Малките първични проявления на енергията ние наричаме елементи.
към текста >>

Дух - Духът е великото, възвишеното в живота, което замисля вътрешния живот, което поставя всичко в права посока, което туря в контакт човека с всички живи, разумни същества, повдига го и го обезсмъртява.
Ако мислите тъй, ще може да се самовъзпитате. Душа — Под думата „душа" ние приемаме онзи безсмъртен принцип в човека, който едновременно е вплетен и в самата природа на човека. Всеки човек има такава душа. Вие може хиляди пъти да я отказвате, вие може хиляди пъти да умирате, но тя не умира. Вие може да страдате, но тя не се плаши от страдания. Дух - Духът е великото, възвишеното в живота, което замисля вътрешния живот, което поставя всичко в права посока, което туря в контакт човека с всички живи, разумни същества, повдига го и го обезсмъртява. Това, което прониква цялото пространство, или онази първична материя, която носи в себе си чистия, девствения, неопетнения живот. Елементи — Малките първични проявления на енергията ние наричаме елементи. Тези елементи са набрана енергия. Женитба - Първоначално е представлявала една разумна връзка, едно разумно отношение. Ако мъжът има една другарка, тя трябва да е такава, че да го повдига в живота.
към текста >>

Човек жертва нещо, което е вън от него - кокошка, агне, плодове, без да се интересува, без да взема във внимание страданията, които причинява на тия същества.
Елементи — Малките първични проявления на енергията ние наричаме елементи. Тези елементи са набрана енергия. Женитба - Първоначално е представлявала една разумна връзка, едно разумно отношение. Ако мъжът има една другарка, тя трябва да е такава, че да го повдига в живота. Жертва - Външната страна на нещата. Човек жертва нещо, което е вън от него - кокошка, агне, плодове, без да се интересува, без да взема във внимание страданията, които причинява на тия същества. Живот - Песен на ангелите. Закон на любовта - Среда, в която можеш да растеш и да се развиваш. Любовта е почва, в която ти можеш да живееш и да използуват всички нейни сокове. Само там ще разбереш първата степен на Любовта, която се проявява във физическия свят. Като дойде възрастта, ще се прояви Любовта във втората фаза и ти ще започнеш да изучаваш външните отношения в света.
към текста >>

Карма - Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път.
Земният живот е една велика симфония, създадена от най-великите Богове, и сега тя се туря на сцената, за да се изпълни и чуе от всички. Идейни неща са тези, които са достояние на всички еднакво. Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Следователно не отбивайте това течение от неговия път, колкото малко да е то. Истината, това е най-високото нещо в разумния човешки живот. Карма - Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път. Любов - Единствената реалност, чрез която духът се проявява в цялото Битие. Образува обща връзка между всички същества, обединява всичко. Тя съдържа в себе си най-съвършените неща от незапомнени времена на миналото. Майка — Аз вземам думата „майка" не в смисъл на европейската майка, но като емблема на Любовта, като онова първично начало, което не умира, като онова градиво, което влиза в първичния живот. Милост, милосърдие - В него човек дава от себе си онова, каето е научил и опитал.
към текста >>

Милост, милосърдие - В него човек дава от себе си онова, каето е научил и опитал.
Карма - Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път. Любов - Единствената реалност, чрез която духът се проявява в цялото Битие. Образува обща връзка между всички същества, обединява всичко. Тя съдържа в себе си най-съвършените неща от незапомнени времена на миналото. Майка — Аз вземам думата „майка" не в смисъл на европейската майка, но като емблема на Любовта, като онова първично начало, което не умира, като онова градиво, което влиза в първичния живот. Милост, милосърдие - В него човек дава от себе си онова, каето е научил и опитал. Ако е добро за него, той знае, че то ще бъде добро и за другите. Има отношение към човешкия дух и човешката душа. Мистикът разбира живота с всичките противоречия в него. Той знае, че всичко, което се случва в живота на човека, е все за негово добро. Морал - Подразбира еднакви отношения към всички живи същества.
към текста >>

Той знае, че всичко, което се случва в живота на човека, е все за негово добро.
Майка — Аз вземам думата „майка" не в смисъл на европейската майка, но като емблема на Любовта, като онова първично начало, което не умира, като онова градиво, което влиза в първичния живот. Милост, милосърдие - В него човек дава от себе си онова, каето е научил и опитал. Ако е добро за него, той знае, че то ще бъде добро и за другите. Има отношение към човешкия дух и човешката душа. Мистикът разбира живота с всичките противоречия в него. Той знае, че всичко, което се случва в живота на човека, е все за негово добро. Морал - Подразбира еднакви отношения към всички живи същества. Мъжът и жената - Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето да расте, е мъжът. Следователно зрънцето трябва да се бои да не се лиши от светлината, да престане да расте. Близко ли е зрънцето до слънцето? - Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената.
към текста >>

Проявлението на човека е да проявява и да прилага всеки ден Закона на Любовта.
- Такива трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената. Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва да бъде любовта на мъжа към жената и обратно. Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Прав път - Онзи път, който има най-много допирни точки с реалността. Природа - Представлява една съвкупност от всички разумни същества, които направляват целия сегашен космос. Проявлението на човека е да проявява и да прилага всеки ден Закона на Любовта. Любовта има тридесет и пет милиона проявления. Раждане - „Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов човек. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Светлина — Това, което разкрива света. Радост - Блаженство на Духа, разумен живот без ограничение.
към текста >>

Раждане - „Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов човек.
Новото определение за мъжа и жената е като зрънцето, което расте, и слънцето, което го огрява. Прав път - Онзи път, който има най-много допирни точки с реалността. Природа - Представлява една съвкупност от всички разумни същества, които направляват целия сегашен космос. Проявлението на човека е да проявява и да прилага всеки ден Закона на Любовта. Любовта има тридесет и пет милиона проявления. Раждане - „Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов човек. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Светлина — Това, което разкрива света. Радост - Блаженство на Духа, разумен живот без ограничение. Светски хора - Това са ония хора, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници. Форма - Една необходимост за проява на реалността.
към текста >>

Светски хора - Това са ония хора, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници.
Любовта има тридесет и пет милиона проявления. Раждане - „Раждането е велик процес, подобен на създаването на нов човек. Това, което внася радост и веселие в живота, което създава идеал и стремеж на човешкия дух, е законът на раждането, на възраждането. Светлина — Това, което разкрива света. Радост - Блаженство на Духа, разумен живот без ограничение. Светски хора - Това са ония хора, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници. Форма - Една необходимост за проява на реалността. За мисълта и молитвата „Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. Учениците Христови не знаеха да се молят.
към текста >>

Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли.
Радост - Блаженство на Духа, разумен живот без ограничение. Светски хора - Това са ония хора, които признават правото или силата на своите пари, ако са капиталисти, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са държавници. Форма - Една необходимост за проява на реалността. За мисълта и молитвата „Молитвата не се изразява в говорене или шепнене на думи. Когато човек се научи да се моли, животът му ще се осмисли. Учениците Христови не знаеха да се молят. И те се обърнаха към Христа с думите: „ Учителю, научи ни да се молим! "Христос им отговори: „ Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи." Те не знаеха да се молят, но имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа." * „Красиво нещо е молитвата!
към текста >>

Благодарение на молитвата човек става проводник на възвишените сили и благодатните средства, чрез които се крепи целият човешки род.
И те се обърнаха към Христа с думите: „ Учителю, научи ни да се молим! "Христос им отговори: „ Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи." Те не знаеха да се молят, но имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа." * „Красиво нещо е молитвата! Няма по-красиво нещо от нея, от общението с Бога. Благодарение на молитвата човек става проводник на възвишените сили и благодатните средства, чрез които се крепи целият човешки род. Благодарение на молитвата душата си доставя вътрешната духовна храна, от която се нуждае. Благодарение на молитвата тя се обкичва с хиляди благоуханни цветове." * В молитвата вие ще укрепнете. Да се молите, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят.
към текста >>

„За да покаже, че обича, човек трябва да учи.
В молитвата вие ще укрепнете. Да се молите, това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в този свят. Само така се повдига и облагородява човешкото сърце. Не говоря за външната страна на молитвата, в която взема участие само езикът, но за оная молитва, в която се изразява съзнателният стремеж на душата към Бога — висшата Любов." * „За да покаже, че обича, човек трябва да учи. Който се учи, той има любов. Който не се учи, той няма никаква любов. Пробният камък на любовта е учението." * „Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да каже : „ Аз трябва да мисля като Бога.
към текста >>

„Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да каже : „ Аз трябва да мисля като Бога.
„За да покаже, че обича, човек трябва да учи. Който се учи, той има любов. Който не се учи, той няма никаква любов. Пробният камък на любовта е учението." * „Процесът на мисълта трябва да проникне дълбоко в битието на човека, който всяка сутрин, при ставане още, трябва да каже : „ Аз трябва да мисля като Бога. Трябва да обичам тъй, както Той обича. Защо? Защото само с Любовта, която е проявил, Бог е творил, работил, създал цялата Вселена. С Любовта, която има, Той взема предвид нуждите и на най-малките същества и ги задоволява. Всичко в света, цялата Вселена, е резултат на Божията мисъл. Като мислил стотици, хиляди и милиони години, Той създал нещата така, както ги виждаме днес.
към текста >>

Човек трябва да мисли!
Трябва да обичам тъй, както Той обича. Защо? Защото само с Любовта, която е проявил, Бог е творил, работил, създал цялата Вселена. С Любовта, която има, Той взема предвид нуждите и на най-малките същества и ги задоволява. Всичко в света, цялата Вселена, е резултат на Божията мисъл. Като мислил стотици, хиляди и милиони години, Той създал нещата така, както ги виждаме днес. Човек трябва да мисли! Да има идея за Бога." * При Седемте рилски езера сред малка група от ученици Учителя каза: „Като станете сутрин, вземете положението на дете и си кажете: За великия живот, в който живея, аз съм малко дете. И затова ще се уча от всичко, както детето учи."
към текста >>

67. 5.1 Трудности в школата - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя спира това залитане, като им казва, че те трябва да знаят светските науки отлично, за да могат да разберат добре и Словото, което се проповядва в школата.
Отначало всичко вървеше добре, докато имаше храна и средства. Но щом се явеше някоя трудност като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната, и тя преставаше да съществува." Учителя отговаря: „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ. Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат." Това ние го видяхме и опитахме след образуването на ТКЗС от комунистическия режим. Явява се и втора трудност в школата. Младите, които идват при Учителя, не искат да учат, а само да слушат лекциите му, да напълнят по една раница с отпечатани беседи и да тръгнат да проповядват новото учение в България. Учителя спира това залитане, като им казва, че те трябва да знаят светските науки отлично, за да могат да разберат добре и Словото, което се проповядва в школата. Светската наука е основа на знанието. „Ако светската наука не знаете и не разбирате, как ще разберете Божествената? " Учителя поставя строга задача на младежите да следват и да завършат университет и да му донесат дипломите си да ги види. Този велик любовен импулс на Учителя дава отлични резултати.
към текста >>

На сеансите се явяват духове ментори, лъжливи духове на черната ложа, които искат да отклонят будните души от школата и Словото Божие." (64) Велико нещо е човек да пие от чистия извор, от Божия Дух, който работи чрез Учителя, а не от локвите на спиритизма и човешкия окултизъм, за да не изпусне времето на школата, в която Бог дава своето велико Слово.
През време на вечерята задават разни въпроси — за Вселената, за действието на силите на Слънцето и други подобни. Учителя се храни мълчаливо и накрая казва: „Рекох, оризът е хубава храна. Хапнете си от пилафа, а бъдещето е пред вас, ще стигнете и до решаването и на тези въпроси." При разговор за спиритизма Учителя обяснява: „Всички пророци на Стария Завет, апостолите и учените на миналото са преродени и се намират както в школата на Изгрева, така и в провинцията. Те са тук, на Земята, и всеки изпълнява специална задача, дадена му от Бога. Те не са в невидимия свят и затова не могат да се явяват на сеанси. На сеансите се явяват духове ментори, лъжливи духове на черната ложа, които искат да отклонят будните души от школата и Словото Божие." (64) Велико нещо е човек да пие от чистия извор, от Божия Дух, който работи чрез Учителя, а не от локвите на спиритизма и човешкия окултизъм, за да не изпусне времето на школата, в която Бог дава своето велико Слово. По това се познават истинските ученици. Тук е, разбира се, и прероденият Юда, който е колективен дух, за когото Бог е взел специални мерки и го тури усилено да работи в братството. Той учи и завърши, даде своя умствен принос за Словото на Учителя. При разговор Учителя казва, че той така е проникнал във всичките му клетки, че и в дъното на ада да слезе, пак ще го извади на Земята, за да свърши работата, която Бог му е определил.
към текста >>

68. 5.8 Рилските екскурзии с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Далеч от светските влияния и грижи ние преживяваме там най-хубавите и незабравими дни от нашия братски живот.
Често братството прави екскурзии до близки и далечни места. Учителя обяснява: „Преди 4 милиона години възвишените същества, които са направили тези красиви места, са знаели, че те ще бъдат посетени от разумни същества, които ще водят духовен живот и аз ще ви проповядвам Словото. Те са приготвили и този естествен стол от камък, за да сядам на него и да изнасям беседи." (64) Това е един неголям стол от камък, който се намира до стария молитвен връх, където Учителя изнася сутрин своите беседи. В братския лагер на Рила всеки използва великите условия, създадени от природата, според степента на своето развитие. Едни идват на разходка, други — на почивка, трети — за общия братски живот — за цялото, и малцина — за връзка със съществата от невидимия духовен свят, които изпълват тези светли места. Далеч от светските влияния и грижи ние преживяваме там най-хубавите и незабравими дни от нашия братски живот. Една вечер, както винаги, братята и сестрите са събрани около огъня в кухнята и разговарят с Учителя. По време на разговора Учителя изведнъж като че ли заспива, обляга главата си на седящия до него брат. Всички млъкват, поглеждат колко е часът. Минават няколко минути, Учителя се „събужда" и продължава разговора оттам, докъдето е стигнал. В същото време голяма група братя и сестри тръгват от Сапарева баня за бивака.
към текста >>

Безпредметно е да се качва човек от един връх на друг.
Храната, сготвена специално за съборния ден, остава за следващия — 20 август, през който Учителя не държи беседа. Така се задоволява едно голямо желание на приятелите да посетят красивите места на Рила. Той отбелязва: „Вчера направихме една разходка до Калинините върхове. Някои от приятелите пожелаха да обиколят всичките върхове. Според мене това желание говори за човешкото тщеславие. Безпредметно е да се качва човек от един връх на друг. Като стигне до един от върховете, нека разглежда другите отдалеч. Така ще има повече време да чете онова, което Божественият Дух е писал по върховете... Наричат ги Калинини, защото някога живяла една работна, спретната мома, Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от които впоследствие се образували Калинините върхове. Двете езера пък, наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели; до синкави." (53, с. 122)
към текста >>

69. 7.34 Катя Грива - Светозар Няголов ( -2013)

Под влиянието на Учителя променя всичките си светски маниери.
Катя Грива Катя Христова Грива е родена в Пещера на 16 септември 1902 г. Отива да учи певческо изкуство в Рим, Италия — консерваторията „Санта Чечилия". През 1932 година завършва с отличие и се завръща в България. Запознава се с Учителя и осмисля своя живот, като остава да живее на Изгрева. Под влиянието на Учителя променя всичките си светски маниери. Има много добра постановка на гласа и пее хубаво. Бързо научава братските песни и дадените от Учителя и ги изпълнява много точно. Научава добре паневритмията и започва да я показва на приятелите, като коригира грешките при изпълнението й. Когато следвала Консерватория в Рим, тя прочела в голямата й библиотека много окултни книги. Обърнала внимание на методите за излъчване.
към текста >>

Учителя й казва, че е хубаво човек да се разхожда и лети, където желае.
Обърнала внимание на методите за излъчване. Приложила ги и започнала да излиза извън тялото си, но нямала знание как да се върне пак в него. Изпитала голям страх. При едно преминаване през гората сяда на една пейка и изведнъж се излъчва и се озовава на Изгрева, вижда всичко, което става там и после мъчно се намества в тялото си. Помолва Учителя да я освободи от това духовно качество, за което още не е готова. Учителя й казва, че е хубаво човек да се разхожда и лети, където желае. Прави й няколко паси и я освобождава от това състояние. Понеже е неопитна за практичния живот, Учителя отива няколко пъти да й запали печката, за да се стопли. Започва да работи в операта, но скоро я напуска. Няма работа и средства. Става много близка с Паша, при която постоянно пребивава.
към текста >>

70. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

То ще дойде до главата и на праведните, и на религиозните, и на светските хора.
Тя ще спаси Петата раса, но ще вземе всичко в ръцете си. Тогава Бялата раса ще се намери в особено положение. В какво ще се заключава това особено положение? — Всички членове на Бялата раса ще станат слуги." (18, с. 32) „Казвам, страшно нещо идва сега за света, не само за България, но и за целия свят. То ще дойде до главата и на праведните, и на религиозните, и на светските хора. За това нещо може да се каже, че човек нито е сънувал, нито наум му е дохождало това, което ще се случи. Всички хора ще познаят, че има Правда в света. Никому не се позволява да лъже, нито да заблуждава в Името Божие. Това нещо ще се провери най-много в продължение на 10 години от днес. Съдбата ще бъде безпощадна." (8, с.
към текста >>

За това нещо може да се каже, че човек нито е сънувал, нито наум му е дохождало това, което ще се случи.
Тогава Бялата раса ще се намери в особено положение. В какво ще се заключава това особено положение? — Всички членове на Бялата раса ще станат слуги." (18, с. 32) „Казвам, страшно нещо идва сега за света, не само за България, но и за целия свят. То ще дойде до главата и на праведните, и на религиозните, и на светските хора. За това нещо може да се каже, че човек нито е сънувал, нито наум му е дохождало това, което ще се случи. Всички хора ще познаят, че има Правда в света. Никому не се позволява да лъже, нито да заблуждава в Името Божие. Това нещо ще се провери най-много в продължение на 10 години от днес. Съдбата ще бъде безпощадна." (8, с. 22 — б.
към текста >>

И докато Божественият огън не дойде в човека, той не може да започне новия живот.
Това са големите страдания, през които ще минат всички хора, всички народи. На ония, които са трупали милиони, косите им ще настръхнат от ужас, когато банките една след друга започнат да пропадат. Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя. Ония, които са имали стопанство и отглеждали добитък, кокошки, патици, горчиво ще съжаляват, когато мор дойде върху добитъка и птиците им и останат с празни обори и кокошарници." (26, с. 199) „Човечеството се намира в навечерието на една нова епоха, но докато светът не се пречисти, не мине през огън, тази епоха няма да дойде. И докато Божественият огън не дойде в човека, той не може да започне новия живот. Този закон е верен единично, индивидуално и колективно." (12, с. 37) „Земята трябва да се пречисти. Пречистването й ще стане с огън. Иде огънят в света. Ако хората не приемат учението на Любовта, огънят ще дойде и ще помете всичко онова, което от хиляди години се е съграждало.
към текста >>

Най-после ще създадем новия човек и ще го поставим отново в рая.
Всички ще превърнем на вода. Като дойдат комунистите, ще вземат къщите, имотите ви, всичко, което имате. Като дойдем ние, ще превърнем света на вода. Ще изчистим и попове, и владици, и комунисти, ще турим всичко под общ знаменател. След това ще създадем нови риби, птици, млекопитаещи. Най-после ще създадем новия човек и ще го поставим отново в рая. Велика програма имаме ние! Сегашните бради, мустаци, кости, мускули, стомах, дробове — всичко ще се превърне на вода. Ние сме опасни хора. Най-опасните хора в света, това сме ние. Получихме вече последната телеграма от Слънцето.
към текста >>

Това значи: всичко непостоянно, всичко променливо ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят.
Получихме вече последната телеграма от Слънцето. Там са насочили своята артилерия към Земята. Това коренно ще преобрази умовете на хората. Няма да остане глава на земята, която да не узрее." (27, с. 98) „Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата Земя ще изгори, а те ще се превърнат на прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променливо ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят. Под свършване или изгаряне на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог — техен баща. Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а Вселената — за научни изследвания." (16, с. 141) „Всичките култури на миналото, както и сегашната, са приготовление за бъдещето.
към текста >>

Те са в положението на стария човек, който е в последните дни на живота си и затова казва: Дайте ми да си хапна от това, от онова; дайте ми да си пийна, че да замина със затворени очи за този свят.
Няма да мине много време и от сегашната култура няма да остане помен. От сегашната култура и наука няма да остане нито една прашинка." (17, с. 37) „Всички грешки, всички недостатъци на миналото трябва да изгорят като сухи дървета. За в бъдеще на Земята няма да има паразити, няма да има тунеядци, нито грешници. Те прекарват последните дни на своя живот. Те са в положението на стария човек, който е в последните дни на живота си и затова казва: Дайте ми да си хапна от това, от онова; дайте ми да си пийна, че да замина със затворени очи за този свят. Той ще си отиде, ще си замине и няма повече да дохожда на земята. Такова е решението на невидимия свят." (12, с. 69) „Като влезете в астралния свят, ще се намерите в положението на блудния син: ще ходите окъсани и боси, гладни и жадни и ще търсите път да се върнете отново на Земята. Не е добро положението на грешника на Земята, но още по-лошо е в астралния свят. Докато е бил на Земята, той си е хапвал повечко, но в астралния свят е осъден на вечен глад.
към текста >>

„Новото подразбира разумния съзнателен живот, който носи радост и веселие за човека.
Докато е бил на Земята, той си е хапвал повечко, но в астралния свят е осъден на вечен глад. Пред него стоят трапези с богати ястия. Щом се приближи до тях, те веднага се дигат от местата си. Той ги гони, тича след тях, но не може да ги достигне. Гладът му се усилва, но не може да го задоволи." (23, с. 114) „Новото подразбира разумния съзнателен живот, който носи радост и веселие за човека. Новото изключва смъртта от себе си. Смъртта е случайно явление в живота. Така трябва да разбирате новия и стария живот." (35, с. 78) „Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право... Новият живот обаче се отличава по това, че и при законно право да иска парите си, човек казва: „От мене да мине. Не искам и не търся правото си." (35, с.
към текста >>

„Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право... Новият живот обаче се отличава по това, че и при законно право да иска парите си, човек казва: „От мене да мине.
Гладът му се усилва, но не може да го задоволи." (23, с. 114) „Новото подразбира разумния съзнателен живот, който носи радост и веселие за човека. Новото изключва смъртта от себе си. Смъртта е случайно явление в живота. Така трябва да разбирате новия и стария живот." (35, с. 78) „Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право... Новият живот обаче се отличава по това, че и при законно право да иска парите си, човек казва: „От мене да мине. Не искам и не търся правото си." (35, с. 109) „Ще дойде ден, когато Слънчевата система ще се намира под влиянието на друга система, която коренно ще измени живота на Земята — в положителен смисъл. При новите условия на живота злото съвършено ще изчезне." (35, с. 166) „Между старото и новото няма никакви противоречия. Старото е изиграло ролята си.
към текста >>

За всекиго ще има по една малка лодка и малко храна, колкото за един човек." (26, с. 175)
„Тоя, непознатият, говори на целия свят, говори и на вас. Той ще разтопи къщите ви и основата, на която стоите, ще изчезне. Ще се намерите върху водна повърхност. Затова постройте си кораб, като Ноевия, или поне малки и големи лодки. Като влезете в кораба или лодката, няма да имате нужда от никакви животни. За всекиго ще има по една малка лодка и малко храна, колкото за един човек." (26, с. 175) Понеже цялата Земя е оцапана и по нея няма и една педя, на която да не се е проляла човешка или животинска кръв, а и ние живеем върху костите и остатъците на миналите култури преди нас, за идващата Шеста — светеща — раса, се създава нов континент с абсолютно чиста земя и вода. Новият континент ще се образува между Азия и Америка и ще се издигне от водите на Великия океан. Островите, на които сега живеят японците, ще бъдат върховете на планините на новия континент, които ще достигат повече от 9000 метра височина — толкова, колкото сега е дълбок Великият океан на това място — Марианската падина, дълбока 11 200 метра. „Водата на Великия океан например ще залее някои от съвременните континенти, а голяма част от сега живеещите хора на Земята ще се преселят на неговата почва. Възможно ли е Господ да ни извади от Европа и да ни постави на почвата на Великия океан при съвсем нови условия за нас?
към текста >>

За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня.
Те сами ще го разрушат. Тъмнината ще дигне своите завеси и ще отиде на друго място. Злото ще дигне своите капитали и ще отиде на друго място, дето ще основе своите банки и кантори. Достатъчно е да четете Свещените книги, за да се убедите сами, че бъдещата епоха не е далече от вас." (55, с. 393) „Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. Като те проверят и изпитат, ще кажат: „Тоя човек е чист, може да влезе в новата култура." Казвате: „Като поплачем пред Христа, ще ни се простят греховете." Не е нужно само плач и разкаяние, но чистене трябва." (27, с. 33) „Днес се вършат кражби, престъпления, понеже безлюбието се е разпространило много. То е обхванало големи области. То е обхванало човешкото сърце." (19, с. 172) „Обаче Бог е решил да подложи човечеството на голямо пречистване, да не остане в света нито един лъжец и крадец.
към текста >>

Като те проверят и изпитат, ще кажат: „Тоя човек е чист, може да влезе в новата култура." Казвате: „Като поплачем пред Христа, ще ни се простят греховете." Не е нужно само плач и разкаяние, но чистене трябва." (27, с. 33)
Тъмнината ще дигне своите завеси и ще отиде на друго място. Злото ще дигне своите капитали и ще отиде на друго място, дето ще основе своите банки и кантори. Достатъчно е да четете Свещените книги, за да се убедите сами, че бъдещата епоха не е далече от вас." (55, с. 393) „Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. Като те проверят и изпитат, ще кажат: „Тоя човек е чист, може да влезе в новата култура." Казвате: „Като поплачем пред Христа, ще ни се простят греховете." Не е нужно само плач и разкаяние, но чистене трябва." (27, с. 33) „Днес се вършат кражби, престъпления, понеже безлюбието се е разпространило много. То е обхванало големи области. То е обхванало човешкото сърце." (19, с. 172) „Обаче Бог е решил да подложи човечеството на голямо пречистване, да не остане в света нито един лъжец и крадец. Единственото спасение за тях е покаянието.
към текста >>

Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа.
То е обхванало човешкото сърце." (19, с. 172) „Обаче Бог е решил да подложи човечеството на голямо пречистване, да не остане в света нито един лъжец и крадец. Единственото спасение за тях е покаянието. Те трябва да се обърнат към Бога и да искат повече светлина, да видят погрешките си и да ги изправят." (23, с. 52) „Вратата на Новата епоха се отваря вече и душите на хората трябва да се разширят. Човек ще вземе със себе си само красивото, възвишеното, което е вложено в неговата душа. Нима мъдрецът не носи навсякъде своята мъдрост, своите добродетели? И тъй, всички трябва да знаят, че за лошите хора в света настъпва черен период, т. е. катастрофи. Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне.
към текста >>

В близко бъдеще няма да остане човек в света, на когото главата да не узрее.
Ония пък, които спъват човечеството, ще останат на Земята. Тъй щото, учениците на окултната школа трябва да знаят, че сега е последното им прераждане. За тях ще започне един нов етап, затова трябва да бъдете сериозни с живота си." (32, с. 29 — б. 5) „Мислете, каквото искате, но няма да минат 10 г., и сами ще разберете има ли правда в света, има ли Божествени закони. В близко бъдеще няма да остане човек в света, на когото главата да не узрее. Това чета аз в Божията книга. Така ми е казано. Няма да остане глава в света, която да не разбере, че Законът на Бога е всякога един и същ и неизменен." (26, 283) „Когато новият живот проникне във вас, старият живот ще му отстъпи мястото си и вие ще слезете от мистическия кръст на страданието. След това ще слезе ангел от небето, ще отвали каменната плоча от гроба ви и вие ще влезете в свободата на новия живот — във възкресението." (35, с. 46)
към текста >>

Няма да остане човек на Земята, който да не види Господа.
Вулканите ще изригнат и със силен гръм ще поздравят Господа. Интересно е да се следи колко салюта и поздрави ще се отправят към Господа. Земята като млада мома ще заиграе пред Него." (26, с. 200) „Всичко, което схващате като дисхармония, се дължи на голямото проветряване и пречистване, което става сега. Господ иде да оправи света. Няма да остане човек на Земята, който да не види Господа. В дъното на Земята да е, пак ще Го види. Живите същества, ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога. Никой не може да се скрие от Неговия поглед. Той ще ни привлече към себе си. Ще ни съди ли?
към текста >>

71. I. ВЪНШЕН КРЪГ - Светозар Няголов ( -2013)

Когато човек започне своето развитие като млада душа и добива опитности, той извървява външния кръг на Пентаграма, където са картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла.
I. ВЪНШЕН КРЪГ Външният кръг, в който е вписан Пентаграмът, представлява светът, опитностите, земното училище. Самият кръг е символ на безкрайност и казва, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Когато човек започне своето развитие като млада душа и добива опитности, той извървява външния кръг на Пентаграма, където са картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла. Те са извън фигурата и са символ на силите в природата - неин език. 1. Сабята При подвига в живота развитието ще трябва да започне със сабята, която представлява силата. Сабята показва, че всеки човек може да бъде силен, но силният човек може да извърши някога престъпление. Като неопитна душа човек си служи с насилието.
към текста >>

Сабята показва, че всеки човек може да бъде силен, но силният човек може да извърши някога престъпление.
Самият кръг е символ на безкрайност и казва, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Когато човек започне своето развитие като млада душа и добива опитности, той извървява външния кръг на Пентаграма, където са картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла. Те са извън фигурата и са символ на силите в природата - неин език. 1. Сабята При подвига в живота развитието ще трябва да започне със сабята, която представлява силата. Сабята показва, че всеки човек може да бъде силен, но силният човек може да извърши някога престъпление. Като неопитна душа човек си служи с насилието. Той мисли, че всичко му е позволено и може да прави всичко каквото пожелае, без да мисли за последствията. Сабята е символ на Марс и отговаря на езика на човека. Тя е символ на силата и Словото на младежките енергии у човека. Затова Учителя препоръчва всеки ученик да носи по едно малко ножче, което да го свързва със силите на Словото.
към текста >>

Като неопитна душа човек си служи с насилието.
Когато човек започне своето развитие като млада душа и добива опитности, той извървява външния кръг на Пентаграма, където са картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла. Те са извън фигурата и са символ на силите в природата - неин език. 1. Сабята При подвига в живота развитието ще трябва да започне със сабята, която представлява силата. Сабята показва, че всеки човек може да бъде силен, но силният човек може да извърши някога престъпление. Като неопитна душа човек си служи с насилието. Той мисли, че всичко му е позволено и може да прави всичко каквото пожелае, без да мисли за последствията. Сабята е символ на Марс и отговаря на езика на човека. Тя е символ на силата и Словото на младежките енергии у човека. Затова Учителя препоръчва всеки ученик да носи по едно малко ножче, което да го свързва със силите на Словото. Сабята трябва да бъде винаги в хоризонтално положение, за да служи на мира и хармонията, а не вдигната нагоре.
към текста >>

Сабята е символ на Марс и отговаря на езика на човека.
1. Сабята При подвига в живота развитието ще трябва да започне със сабята, която представлява силата. Сабята показва, че всеки човек може да бъде силен, но силният човек може да извърши някога престъпление. Като неопитна душа човек си служи с насилието. Той мисли, че всичко му е позволено и може да прави всичко каквото пожелае, без да мисли за последствията. Сабята е символ на Марс и отговаря на езика на човека. Тя е символ на силата и Словото на младежките енергии у човека. Затова Учителя препоръчва всеки ученик да носи по едно малко ножче, което да го свързва със силите на Словото. Сабята трябва да бъде винаги в хоризонтално положение, за да служи на мира и хармонията, а не вдигната нагоре. 2. Чашата Като върши насилие, човек ще си научи урока рано или късно, понеже законът е : „Насилието ражда насилие." По силата на кармичния закон човек минава през страданието - това е горчивата чаша, която трябва да изпие.
към текста >>

Тя е символ на силата и Словото на младежките енергии у човека.
При подвига в живота развитието ще трябва да започне със сабята, която представлява силата. Сабята показва, че всеки човек може да бъде силен, но силният човек може да извърши някога престъпление. Като неопитна душа човек си служи с насилието. Той мисли, че всичко му е позволено и може да прави всичко каквото пожелае, без да мисли за последствията. Сабята е символ на Марс и отговаря на езика на човека. Тя е символ на силата и Словото на младежките енергии у човека. Затова Учителя препоръчва всеки ученик да носи по едно малко ножче, което да го свързва със силите на Словото. Сабята трябва да бъде винаги в хоризонтално положение, за да служи на мира и хармонията, а не вдигната нагоре. 2. Чашата Като върши насилие, човек ще си научи урока рано или късно, понеже законът е : „Насилието ражда насилие." По силата на кармичния закон човек минава през страданието - това е горчивата чаша, която трябва да изпие. Така се пробужда неговата душа и започва постепенно да разбира, че насилието и неправдата не са правилни методи, с които човек може да си служи.
към текста >>

Като върши насилие, човек ще си научи урока рано или късно, понеже законът е : „Насилието ражда насилие." По силата на кармичния закон човек минава през страданието - това е горчивата чаша, която трябва да изпие.
Сабята е символ на Марс и отговаря на езика на човека. Тя е символ на силата и Словото на младежките енергии у човека. Затова Учителя препоръчва всеки ученик да носи по едно малко ножче, което да го свързва със силите на Словото. Сабята трябва да бъде винаги в хоризонтално положение, за да служи на мира и хармонията, а не вдигната нагоре. 2. Чашата Като върши насилие, човек ще си научи урока рано или късно, понеже законът е : „Насилието ражда насилие." По силата на кармичния закон човек минава през страданието - това е горчивата чаша, която трябва да изпие. Така се пробужда неговата душа и започва постепенно да разбира, че насилието и неправдата не са правилни методи, с които човек може да си служи. Страданията му напомнят, че е сгрешил и се е отклонил от Божествения закон. Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание. Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки. Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога.
към текста >>

Така се пробужда неговата душа и започва постепенно да разбира, че насилието и неправдата не са правилни методи, с които човек може да си служи.
Тя е символ на силата и Словото на младежките енергии у човека. Затова Учителя препоръчва всеки ученик да носи по едно малко ножче, което да го свързва със силите на Словото. Сабята трябва да бъде винаги в хоризонтално положение, за да служи на мира и хармонията, а не вдигната нагоре. 2. Чашата Като върши насилие, човек ще си научи урока рано или късно, понеже законът е : „Насилието ражда насилие." По силата на кармичния закон човек минава през страданието - това е горчивата чаша, която трябва да изпие. Така се пробужда неговата душа и започва постепенно да разбира, че насилието и неправдата не са правилни методи, с които човек може да си служи. Страданията му напомнят, че е сгрешил и се е отклонил от Божествения закон. Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание. Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки. Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога. Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея.
към текста >>

Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание.
Сабята трябва да бъде винаги в хоризонтално положение, за да служи на мира и хармонията, а не вдигната нагоре. 2. Чашата Като върши насилие, човек ще си научи урока рано или късно, понеже законът е : „Насилието ражда насилие." По силата на кармичния закон човек минава през страданието - това е горчивата чаша, която трябва да изпие. Така се пробужда неговата душа и започва постепенно да разбира, че насилието и неправдата не са правилни методи, с които човек може да си служи. Страданията му напомнят, че е сгрешил и се е отклонил от Божествения закон. Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание. Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки. Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога. Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея. Това е пътят на възлизане в един по-висок и организиран свят и отваряне на ума, за да разбира правилно Словото. Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата.
към текста >>

Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея.
Така се пробужда неговата душа и започва постепенно да разбира, че насилието и неправдата не са правилни методи, с които човек може да си служи. Страданията му напомнят, че е сгрешил и се е отклонил от Божествения закон. Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание. Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки. Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога. Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея. Това е пътят на възлизане в един по-висок и организиран свят и отваряне на ума, за да разбира правилно Словото. Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата. 3. Книгата Като изпие горчивото съдържание на чашата, човек намира отворената книга, от която научава защо страда, и започва да изучава духовната наука. В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда.
към текста >>

Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата.
Невсякога човек може да разбере каузалността в живота : от каква причина - грях, произтича дадено страдание. Но когато си замине от този свят, във филма на живота, който му се прожектира, той ясно разбира и осъзнава грешките си, като пожелава да слезе отново на Земята и да не си причинява повече страдания чрез неразумни постъпки. Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога. Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея. Това е пътят на възлизане в един по-висок и организиран свят и отваряне на ума, за да разбира правилно Словото. Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата. 3. Книгата Като изпие горчивото съдържание на чашата, човек намира отворената книга, от която научава защо страда, и започва да изучава духовната наука. В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда. Така той добива светлина и животът му става разумен. Книгата е свързана със съвестта, съзнанието и планетата Меркурий.
към текста >>

Като изпие горчивото съдържание на чашата, човек намира отворената книга, от която научава защо страда, и започва да изучава духовната наука.
Страданието е велик път за придобиване на ценни опитности и метод за постигане на непреривна връзка с Бога. Това са родилните мъки, чрез които човек трябва да одухотвори материята в себе си и да роди една нова идея. Това е пътят на възлизане в един по-висок и организиран свят и отваряне на ума, за да разбира правилно Словото. Чашата е свързана с Луната u големите промени, през които човек минава в живота си, голямото пречистване чрез болестите, през които го прекарва природата. 3. Книгата Като изпие горчивото съдържание на чашата, човек намира отворената книга, от която научава защо страда, и започва да изучава духовната наука. В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда. Така той добива светлина и животът му става разумен. Книгата е свързана със съвестта, съзнанието и планетата Меркурий. Тя е паметта и разумът, пробуден в човека. 4. Светилникът
към текста >>

Тя е паметта и разумът, пробуден в човека.
3. Книгата Като изпие горчивото съдържание на чашата, човек намира отворената книга, от която научава защо страда, и започва да изучава духовната наука. В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда. Така той добива светлина и животът му става разумен. Книгата е свързана със съвестта, съзнанието и планетата Меркурий. Тя е паметта и разумът, пробуден в човека. 4. Светилникът За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник. Светилникът представлява човешкият разум, който му показва какво е написано в книгата на природата. Чрез тази светлина човек се домогва до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робството към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанията. Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява мозъка на човека и го кара постоянно да мисли.
към текста >>

За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник.
В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда. Така той добива светлина и животът му става разумен. Книгата е свързана със съвестта, съзнанието и планетата Меркурий. Тя е паметта и разумът, пробуден в човека. 4. Светилникът За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник. Светилникът представлява човешкият разум, който му показва какво е написано в книгата на природата. Чрез тази светлина човек се домогва до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робството към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанията. Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява мозъка на човека и го кара постоянно да мисли. 5. Жезълът Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си.
към текста >>

Чрез тази светлина човек се домогва до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робството към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанията.
Книгата е свързана със съвестта, съзнанието и планетата Меркурий. Тя е паметта и разумът, пробуден в човека. 4. Светилникът За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник. Светилникът представлява човешкият разум, който му показва какво е написано в книгата на природата. Чрез тази светлина човек се домогва до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робството към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанията. Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява мозъка на човека и го кара постоянно да мисли. 5. Жезълът Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си. Най-после му се дава законът - тоягата или жезълът, чрез които може да постигне своите желания. Природата му дава своята тояга и казва: „- Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога.
към текста >>

Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява мозъка на човека и го кара постоянно да мисли.
Тя е паметта и разумът, пробуден в човека. 4. Светилникът За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник. Светилникът представлява човешкият разум, който му показва какво е написано в книгата на природата. Чрез тази светлина човек се домогва до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робството към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанията. Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява мозъка на човека и го кара постоянно да мисли. 5. Жезълът Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си. Най-после му се дава законът - тоягата или жезълът, чрез които може да постигне своите желания. Природата му дава своята тояга и казва: „- Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога. в тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа.
към текста >>

Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си.
За да чете от книгата на живота, на човек е необходим светилник. Светилникът представлява човешкият разум, който му показва какво е написано в книгата на природата. Чрез тази светлина човек се домогва до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робството към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанията. Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява мозъка на човека и го кара постоянно да мисли. 5. Жезълът Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си. Най-после му се дава законът - тоягата или жезълът, чрез които може да постигне своите желания. Природата му дава своята тояга и казва: „- Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога. в тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа. Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот.
към текста >>

в тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа.
Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява мозъка на човека и го кара постоянно да мисли. 5. Жезълът Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си. Най-после му се дава законът - тоягата или жезълът, чрез които може да постигне своите желания. Природата му дава своята тояга и казва: „- Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога. в тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа. Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот. Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието. В ръцете на посветения жезълът става магическа пръчица, с която може да се извикват и направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството. С тази картина на жезъла - властта, се завършва външното учение в живота на човека.
към текста >>

Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот.
Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане цар на себе си. Най-после му се дава законът - тоягата или жезълът, чрез които може да постигне своите желания. Природата му дава своята тояга и казва: „- Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога. в тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа. Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот. Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието. В ръцете на посветения жезълът става магическа пръчица, с която може да се извикват и направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството. С тази картина на жезъла - властта, се завършва външното учение в живота на човека. Това е пътят на светския човек, който е почти несъзнателен. И затова виждаме, че картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла са извън Пентаграма.
към текста >>

Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието.
Най-после му се дава законът - тоягата или жезълът, чрез които може да постигне своите желания. Природата му дава своята тояга и казва: „- Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат отправени към Бога." При това тоягата трябва да бъде изправена нагоре към Бога, което показва стремеж към Бога. в тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа. Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот. Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието. В ръцете на посветения жезълът става магическа пръчица, с която може да се извикват и направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството. С тази картина на жезъла - властта, се завършва външното учение в живота на човека. Това е пътят на светския човек, който е почти несъзнателен. И затова виждаме, че картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла са извън Пентаграма. Изминаването на този път е приготовление за влизане в пътя на ученика.
към текста >>

С тази картина на жезъла - властта, се завършва външното учение в живота на човека.
в тази фаза човек има известно самообладание и гледа да се въздържа от проявите на своята низша природа. Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот. Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието. В ръцете на посветения жезълът става магическа пръчица, с която може да се извикват и направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството. С тази картина на жезъла - властта, се завършва външното учение в живота на човека. Това е пътят на светския човек, който е почти несъзнателен. И затова виждаме, че картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла са извън Пентаграма. Изминаването на този път е приготовление за влизане в пътя на ученика. Влизането във вътрешния кръг на Пентаграма е началото на ученичеството.
към текста >>

Това е пътят на светския човек, който е почти несъзнателен.
Учи се да я владее и контролира и насочва правилно. Жезълът е символ на властта, до която човек неминуемо се домогва в стремежите на своя живот. Той е свързан с планетата Сатурн и юмрука на човека - с насилието. В ръцете на посветения жезълът става магическа пръчица, с която може да се извикват и направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството. С тази картина на жезъла - властта, се завършва външното учение в живота на човека. Това е пътят на светския човек, който е почти несъзнателен. И затова виждаме, че картините на сабята, чашата, книгата, светилника и жезъла са извън Пентаграма. Изминаването на този път е приготовление за влизане в пътя на ученика. Влизането във вътрешния кръг на Пентаграма е началото на ученичеството.
към текста >>

72. II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ - Светозар Няголов ( -2013)

След изминаването на външния кръг човек е все още недоволен и душата му търси по-дълбок смисъл в живота.
II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ Вътрешният кръг на Пентаграма представлява пътят на душата през петте картини, които са поставени на линията на съответните добродетели: Към Истината - удобна стълба с врата, към Правдата - Христовият Дух, към Любовта - стръмен път, водещ към тясна врата, към Мъдростта - Окото, което вижда всичко, към Добродетелта - Дървото на Живота. След изминаването на външния кръг човек е все още недоволен и душата му търси по-дълбок смисъл в живота. Започва да работи съзнателно върху себе си, за своето повдигане и усъвършенстване. Става ученик на Великото Училище на Живота. Досега външният живот е оказвал своето влияние върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това е влизане в Божествената Школа. Той започва съзнателно да подхранва изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек, който минава през пет стъпки на самоусъвършенстване.
към текста >>

Той започва съзнателно да подхранва изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек, който минава през пет стъпки на самоусъвършенстване.
След изминаването на външния кръг човек е все още недоволен и душата му търси по-дълбок смисъл в живота. Започва да работи съзнателно върху себе си, за своето повдигане и усъвършенстване. Става ученик на Великото Училище на Живота. Досега външният живот е оказвал своето влияние върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това е влизане в Божествената Школа. Той започва съзнателно да подхранва изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек, който минава през пет стъпки на самоусъвършенстване. 1-ва картина: СТЪЛБА С УДОБНИ СТЪПАЛА, КОИТО ВОДЯТ ДО ЕДНА ВРАТА (път към Истината от Добродетелта /4 —>1 / - по синия лъч) След външния кръг идва ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, откъдето ще започне посвещението.
към текста >>

С влизането на човека в пътя на ученика започват и изпитанията.
1-ва картина: СТЪЛБА С УДОБНИ СТЪПАЛА, КОИТО ВОДЯТ ДО ЕДНА ВРАТА (път към Истината от Добродетелта /4 —>1 / - по синия лъч) След външния кръг идва ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, откъдето ще започне посвещението. С влизането на човека в пътя на ученика започват и изпитанията. Изпитите отначало са по-леки и в зависимост от възможността да ги издържа. Всичко се дава според силите му и ученикът върви по удобна стълба, което показва, че изпитите са леки, но необходими. Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита. Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита. Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже : „Студено ми е, уморен съм", и не стане, той не издържа изпита.
към текста >>

Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита.
(път към Истината от Добродетелта /4 —>1 / - по синия лъч) След външния кръг идва ново положение за ученика - да влезе през вратата на Добродетелта, откъдето ще започне посвещението. С влизането на човека в пътя на ученика започват и изпитанията. Изпитите отначало са по-леки и в зависимост от възможността да ги издържа. Всичко се дава според силите му и ученикът върви по удобна стълба, което показва, че изпитите са леки, но необходими. Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита. Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита. Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже : „Студено ми е, уморен съм", и не стане, той не издържа изпита. В тази фаза от развитието на ученика започва зазоряването на Истината -1. Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина. В ученика се ражда подтик да върви в Божия път, да изпълнява Господните закони и волята Божия.
към текста >>

Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине.
Много векове душата на ученика търси да срещне своя Учител, да го познае и да влезе в неговата школа да учи. Той става ученик на Всемирното Бяло Братство, глава на което е Христос. З-а картина: СТРЪМЕН ПЪТ, ВОДЕЩ ДО ТЯСНА ВРАТА (Любовта /5—>2/- по розовия лъч) Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине. Там той започва да търси страдащите за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът желае вече да работи, както Бог иска. Труден и тесен е пътят на ученика - но славен. Христос казва: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика.
към текста >>

Тази врата символизира отказване от светския живот.
З-а картина: СТРЪМЕН ПЪТ, ВОДЕЩ ДО ТЯСНА ВРАТА (Любовта /5—>2/- по розовия лъч) Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине. Там той започва да търси страдащите за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът желае вече да работи, както Бог иска. Труден и тесен е пътят на ученика - но славен. Христос казва: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика. Тук е изпитът - да възлюбиш врага си, който ти е направил много пакости, без да се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш. Това е една от най-трудните задачи за ученика.
към текста >>

Портите й се отварят пред него - само на човека на Любовта се отварят тези порти.
(Мъдростта /2 —> 3/—по жълтия лъч) Окото символизира в случая Мъдростта. То е Божественият Дух, Който ще ни научи как да разбираме Божествените истини. Ученикът тук има дълбок поглед към нещата. Той приема Божествената Мъдрост в себе си. Портите й се отварят пред него - само на човека на Любовта се отварят тези порти. Само нему се поверяват ключовете на Висшето знание - на Великата Божествена наука,защото той няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби в служене на Бога за всички. Всеки, който не е минал през любовта, неминуемо ще злоупотреби с това знание и ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5-а картина: ДЪРВОТО НА ЖИВОТА (Добродетелта /3 —> 4/ - по белия цвят или цвета на узряло жито)
към текста >>

Овладял Любовта и Мъдростта, човек е изправен пред Дървото на Живота.
Само нему се поверяват ключовете на Висшето знание - на Великата Божествена наука,защото той няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби в служене на Бога за всички. Всеки, който не е минал през любовта, неминуемо ще злоупотреби с това знание и ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5-а картина: ДЪРВОТО НА ЖИВОТА (Добродетелта /3 —> 4/ - по белия цвят или цвета на узряло жито) Овладял Любовта и Мъдростта, човек е изправен пред Дървото на Живота. Новият живот дава своите плодове - идва Добродетелта, и той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога. Ученикът започва един дълбок, вътрешен живот и дава пълна изява на добродетелите си. Това е петото качество, което той изработва в себе си, след Истината, Правдата, Любовта и Мъдростта. Най-високата точка в живота, до която човек може да достигне - това е служенето на Бога. Ученикът е озарен от тази идея и започва беззаветно да Му служи.
към текста >>

Най-високата точка в живота, до която човек може да достигне - това е служенето на Бога.
(Добродетелта /3 —> 4/ - по белия цвят или цвета на узряло жито) Овладял Любовта и Мъдростта, човек е изправен пред Дървото на Живота. Новият живот дава своите плодове - идва Добродетелта, и той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога. Ученикът започва един дълбок, вътрешен живот и дава пълна изява на добродетелите си. Това е петото качество, което той изработва в себе си, след Истината, Правдата, Любовта и Мъдростта. Най-високата точка в живота, до която човек може да достигне - това е служенето на Бога. Ученикът е озарен от тази идея и започва беззаветно да Му служи. Проявата на Любовта в живота е - служене на Бога. Най-високата форма в служенето на Бога е : да показваш на другите хора пътя към Него, да помагаш в пробуждането на съзнанието им, за да Го познаят - да си лекар на човешките души. Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна започне да печели души за Него. Така ученикът преминава по лъчите на добродетелите, през тези пет картини на Пентаграма, изрисува го в душата си и осмисля формулата - Заповедта на Учителя, с която завършва книгата „Завета на цветните лъчи":
към текста >>

Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна започне да печели души за Него.
Това е петото качество, което той изработва в себе си, след Истината, Правдата, Любовта и Мъдростта. Най-високата точка в живота, до която човек може да достигне - това е служенето на Бога. Ученикът е озарен от тази идея и започва беззаветно да Му служи. Проявата на Любовта в живота е - служене на Бога. Най-високата форма в служенето на Бога е : да показваш на другите хора пътя към Него, да помагаш в пробуждането на съзнанието им, за да Го познаят - да си лекар на човешките души. Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна започне да печели души за Него. Така ученикът преминава по лъчите на добродетелите, през тези пет картини на Пентаграма, изрисува го в душата си и осмисля формулата - Заповедта на Учителя, с която завършва книгата „Завета на цветните лъчи": „Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение,
към текста >>

73. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Човек, като дойде тук, трябва да се издуха хубаво."(„Тихият глас", стр. 18).
Мусала! „Един си ти, мой Мусала, свещено място, Божий връх." Така започва песента, дадена от Учителя за този свят връх. Мусала е център на енергия, съсредоточие на сили и светли идеи. В беседите си Учителя уточнява: „Мусала е едно духало, хем тъй, на общо основание духало. Човек, като дойде тук, трябва да се издуха хубаво."(„Тихият глас", стр. 18). Връх Мусала е отворен на север и планините около него образуват подкова, обърната към северния полюс, откъдето изтичат всичките земни енергии и се насочват към южния полюс. Западното рамо на подковата се образува от Маркуджиците, Незнайния връх (АБ-БА), който според Учителя стои много по-високо в духовно отношение от Мусала, Алековия връх и Безименния връх. Източното рамо се състои от върховете Малка Мусала, Иречек, Сфинкса, Дено и Средния чукар. Мусала се намира в центъра и поради това съсредоточава всички физически и духовни енергии, които протичат по Земята от северния към южния полюс. Върхът е силен магнит, който привлича всички божествени и духовни енергии, трансформира ги и ги разпределя по Земята в зависимост от тяхното предназначение.
към текста >>

Равните места изопачават човека." („Мисли..., 1989-1990", стр. 65).
Тя се складира там. Планините са складове на божествена енергия, място на една разумна работа." (стр. 108, „Мисли..., 1986-1987"). „На най-високите планински върхове турят хора, облечени в плът, но гениални умове, които помагат на човечеството. Те се намират там, защото по високите планини се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешките души. Равните места изопачават човека." („Мисли..., 1989-1990", стр. 65). „Сега вие те дошли на Мусала да прекарате няколко дни. Как ще използвате бремето си? Ще кажете, че ще дишате чист планински въздух и ще правите разходки. За да се ползвате от планината, вие трябва да възприемате слънчевата светлина чрез ума си, слънчевата топлина чрез сърцето си и въздуха чрез дробовете си. И това не е достатъчно.
към текста >>

При екскурзиите в планините има известни правила, които, ако се спазват, човек преминава през всички изпитания, на които го подлага природата, и всички изчиствания, които прави на неговия ум, сърце и тяло.
Корените им извличат всичката влага от земята. Ако не бяха те, всичката вода щеше да потъне надолу в земята и земята щеше да бъде суха, пуста. А така тези клекове привличат водата и я задържат на повърхността й. Тези местности, в които дърветата са изкоренени, съдържат всички нещастия. Те са безводни, сухи." („Тихият глас", стр. 17). При екскурзиите в планините има известни правила, които, ако се спазват, човек преминава през всички изпитания, на които го подлага природата, и всички изчиствания, които прави на неговия ум, сърце и тяло. Екскурзията в планината е една от най-хубавите традиции на Бялото братство. Тя спомага за усилване на волята на човека и вярата му във Великия, който винаги помага. „Често при екскурзии много екскурзианти загубват пътя и се забъркват по тази причина, че не се допитват до Божественото в себе си... Това става, когато човек не се вслушва в своя вътрешен глас. Обаче провидението действа така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло - в добро." („По Бога направени", стр. 38) Докато не изучите силите, които действат в природата, вие винаги ще се намирате в противоречие - от вятъра, движението на мъглите, дъжда... Всеки човек може да развие в себе си това чувство (интуиция), посредством което да влиза във връзка със силите на природата и да ги разбира.
към текста >>

Тя спомага за усилване на волята на човека и вярата му във Великия, който винаги помага.
А така тези клекове привличат водата и я задържат на повърхността й. Тези местности, в които дърветата са изкоренени, съдържат всички нещастия. Те са безводни, сухи." („Тихият глас", стр. 17). При екскурзиите в планините има известни правила, които, ако се спазват, човек преминава през всички изпитания, на които го подлага природата, и всички изчиствания, които прави на неговия ум, сърце и тяло. Екскурзията в планината е една от най-хубавите традиции на Бялото братство. Тя спомага за усилване на волята на човека и вярата му във Великия, който винаги помага. „Често при екскурзии много екскурзианти загубват пътя и се забъркват по тази причина, че не се допитват до Божественото в себе си... Това става, когато човек не се вслушва в своя вътрешен глас. Обаче провидението действа така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло - в добро." („По Бога направени", стр. 38) Докато не изучите силите, които действат в природата, вие винаги ще се намирате в противоречие - от вятъра, движението на мъглите, дъжда... Всеки човек може да развие в себе си това чувство (интуиция), посредством което да влиза във връзка със силите на природата и да ги разбира. Имате ли това чувство, то няма нужда от никакви външни инструменти. Една от задачите на всички хора е да образуват връзка с разумността на природата." („Благословена между жените", стр. 10)
към текста >>

„Често при екскурзии много екскурзианти загубват пътя и се забъркват по тази причина, че не се допитват до Божественото в себе си... Това става, когато човек не се вслушва в своя вътрешен глас.
Тези местности, в които дърветата са изкоренени, съдържат всички нещастия. Те са безводни, сухи." („Тихият глас", стр. 17). При екскурзиите в планините има известни правила, които, ако се спазват, човек преминава през всички изпитания, на които го подлага природата, и всички изчиствания, които прави на неговия ум, сърце и тяло. Екскурзията в планината е една от най-хубавите традиции на Бялото братство. Тя спомага за усилване на волята на човека и вярата му във Великия, който винаги помага. „Често при екскурзии много екскурзианти загубват пътя и се забъркват по тази причина, че не се допитват до Божественото в себе си... Това става, когато човек не се вслушва в своя вътрешен глас. Обаче провидението действа така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло - в добро." („По Бога направени", стр. 38) Докато не изучите силите, които действат в природата, вие винаги ще се намирате в противоречие - от вятъра, движението на мъглите, дъжда... Всеки човек може да развие в себе си това чувство (интуиция), посредством което да влиза във връзка със силите на природата и да ги разбира. Имате ли това чувство, то няма нужда от никакви външни инструменти. Една от задачите на всички хора е да образуват връзка с разумността на природата." („Благословена между жените", стр. 10) При общите екскурзии става правилна вътрешна обмяна между душите, хората взаимно си помагат и помиряват.
към текста >>

Докато не изучите силите, които действат в природата, вие винаги ще се намирате в противоречие - от вятъра, движението на мъглите, дъжда... Всеки човек може да развие в себе си това чувство (интуиция), посредством което да влиза във връзка със силите на природата и да ги разбира.
При екскурзиите в планините има известни правила, които, ако се спазват, човек преминава през всички изпитания, на които го подлага природата, и всички изчиствания, които прави на неговия ум, сърце и тяло. Екскурзията в планината е една от най-хубавите традиции на Бялото братство. Тя спомага за усилване на волята на човека и вярата му във Великия, който винаги помага. „Често при екскурзии много екскурзианти загубват пътя и се забъркват по тази причина, че не се допитват до Божественото в себе си... Това става, когато човек не се вслушва в своя вътрешен глас. Обаче провидението действа така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло - в добро." („По Бога направени", стр. 38) Докато не изучите силите, които действат в природата, вие винаги ще се намирате в противоречие - от вятъра, движението на мъглите, дъжда... Всеки човек може да развие в себе си това чувство (интуиция), посредством което да влиза във връзка със силите на природата и да ги разбира. Имате ли това чувство, то няма нужда от никакви външни инструменти. Една от задачите на всички хора е да образуват връзка с разумността на природата." („Благословена между жените", стр. 10) При общите екскурзии става правилна вътрешна обмяна между душите, хората взаимно си помагат и помиряват. Разликата между половете се загубва, отношенията се олекотяват и ние се побратимяваме - ставаме братя и сестри. Предизвиканите от природата мъчнотии, които изникват по пътя, сплотяват нашите души.
към текста >>

Достатъчно е само е един човек с молитва или чувства да развали времето, а друг човек с молитва и хубави мисли и чувства, които носи - да оправи времето и то да стане слънчево.
Разликата между половете се загубва, отношенията се олекотяват и ние се побратимяваме - ставаме братя и сестри. Предизвиканите от природата мъчнотии, които изникват по пътя, сплотяват нашите души. В нас се пробуждат скрити непознати възможности на тялото ни и постигаме целта си - изкачването на върха. Обикновено, когато отиваме в планината, на връх Мусала, тя ни пречиства с дъжд, с вятър, със сняг и след това ни се усмихва и ни приема благосклонно в своите красиви местности. Ние винаги трябва да бъдем нащрек, защото всеки момент времето може да се промени. Достатъчно е само е един човек с молитва или чувства да развали времето, а друг човек с молитва и хубави мисли и чувства, които носи - да оправи времето и то да стане слънчево. „Понеже всички центрове в природата се менят всеки час, човек трябва да бъде винаги буден, готов на поста си, като капитан на своя параход, всеки ден да прави нови изчисления, всеки ден да се приготовлява за нови условия." (По Бога направени", стр. 34) „Сутрин, когато наблюдавате изгрева на слънцето, а вечер звездите, пак трябва да бъдем внимателни (стават много промени в природата). Такива промени стават не само на Земята, но и в атмосферата - във въздуха." („По Бога направени", стр. 33) Учителя ни учи, че най-важната задача при всяка екскурзия е да се изпотим, като изхвърлим по този начин всички отрови от организма си, т.е. да отпушим седемте милиона пори на кожата, запушени от отрови и мърсотии, които има в града.
към текста >>

„Понеже всички центрове в природата се менят всеки час, човек трябва да бъде винаги буден, готов на поста си, като капитан на своя параход, всеки ден да прави нови изчисления, всеки ден да се приготовлява за нови условия." (По Бога направени", стр. 34)
Предизвиканите от природата мъчнотии, които изникват по пътя, сплотяват нашите души. В нас се пробуждат скрити непознати възможности на тялото ни и постигаме целта си - изкачването на върха. Обикновено, когато отиваме в планината, на връх Мусала, тя ни пречиства с дъжд, с вятър, със сняг и след това ни се усмихва и ни приема благосклонно в своите красиви местности. Ние винаги трябва да бъдем нащрек, защото всеки момент времето може да се промени. Достатъчно е само е един човек с молитва или чувства да развали времето, а друг човек с молитва и хубави мисли и чувства, които носи - да оправи времето и то да стане слънчево. „Понеже всички центрове в природата се менят всеки час, човек трябва да бъде винаги буден, готов на поста си, като капитан на своя параход, всеки ден да прави нови изчисления, всеки ден да се приготовлява за нови условия." (По Бога направени", стр. 34) „Сутрин, когато наблюдавате изгрева на слънцето, а вечер звездите, пак трябва да бъдем внимателни (стават много промени в природата). Такива промени стават не само на Земята, но и в атмосферата - във въздуха." („По Бога направени", стр. 33) Учителя ни учи, че най-важната задача при всяка екскурзия е да се изпотим, като изхвърлим по този начин всички отрови от организма си, т.е. да отпушим седемте милиона пори на кожата, запушени от отрови и мърсотии, които има в града. Чрез порите диша душата.
към текста >>

Само в краен случай човек може да вземе в шепата си малко студена вода, да я поеме в устата си и да я задържи известно време, за да се стопли, и едва тогава да я глътне.
Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре. В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме. Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч. се прибрахме в бивака. Щом влязохме в палатките, изля се проливният дъжд, който през целия ден ни заплашваше. Само в краен случай човек може да вземе в шепата си малко студена вода, да я поеме в устата си и да я задържи известно време, за да се стопли, и едва тогава да я глътне. Винаги когато ходим на екскурзия, ние палим огньове и топлим чайници с вода и приятелите постоянно се ползват от нея. Важно правило е щом някой се изпоти, трябва веднага да се преоблече в сухи дрехи. Учителя подчертава: „Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да засъхне на гърба ви." („Закони на доброто", стр. 379). И в друга беседа: „Като се изпотявате, веднага се преоблечете.
към текста >>

Правило е, когато човек ходи по планината, да не мисли за хора, които имат отрицателни качества и правят погрешки.
Ако той пожелае да му помогнете, това е друго нещо. Обаче не иска ли помощта ви, оставете го сам да стане. Някога аз си правя опити, нарочно се спъна правя специално упражнение. Вие бързате, искате да ми помогнете. Почакайте малко и вие да видите упражнението, което правя." („Петимата братя", стр. 207) Правило е, когато човек ходи по планината, да не мисли за хора, които имат отрицателни качества и правят погрешки. Ако мислиш за такива хора, ти падаш и научаваш в коя област е направена погрешката. Ако паднеш по очи, този, за когото мислиш в момента, е направил грешка в материалния живот, ако паднеш на гръб - в духовния живот, ако паднеш надясно - в мислите, ако паднеш наляво - в чувствата. Хубаво е човек да не прави такива експерименти, за да не пострада. Правило е: като ходим в планината, да дишаме дълбоко чистия въздух. Планината е велико училище, в което и да не искаш да дишаш дълбоко, тя ще те застави, особено когато се изкачваш по върховете, най-вече връх Мусала.
към текста >>

Хубаво е човек да не прави такива експерименти, за да не пострада.
Вие бързате, искате да ми помогнете. Почакайте малко и вие да видите упражнението, което правя." („Петимата братя", стр. 207) Правило е, когато човек ходи по планината, да не мисли за хора, които имат отрицателни качества и правят погрешки. Ако мислиш за такива хора, ти падаш и научаваш в коя област е направена погрешката. Ако паднеш по очи, този, за когото мислиш в момента, е направил грешка в материалния живот, ако паднеш на гръб - в духовния живот, ако паднеш надясно - в мислите, ако паднеш наляво - в чувствата. Хубаво е човек да не прави такива експерименти, за да не пострада. Правило е: като ходим в планината, да дишаме дълбоко чистия въздух. Планината е велико училище, в което и да не искаш да дишаш дълбоко, тя ще те застави, особено когато се изкачваш по върховете, най-вече връх Мусала. Учителя пояснява: „За пример, ако вие се качите на Мусала и погледнете вашия високомер, ще видите, че някой път ще измерите на 300 метра по-високо, пък някой път на 300 метра по-ниско. Някой път височината на Мусала според вашия високомер се увеличава с 300 метра, друг път се е намилала с 300 метра... Тогава според закона, когато височината на Мусала се намалява, времето се подобрява; когато височината на Мусала се увеличава - времето се разваля. Тогава ако някой се качи на Мусала и гледа височината по високомера, ще каже, че Мусала е с 300 метра по-ниска.
към текста >>

Щом сърцето започне да бие като барабан, човек трябва да спре за 30-60 секунди, да регулира пулса си и едва тогава бавно да продължи, за да не получи инфаркт.
Тогава ако някой се качи на Мусала и гледа височината по високомера, ще каже, че Мусала е с 300 метра по-ниска. Не, да знае, че времето се подобрява. Затова Мусала смирена станала." („Възможности в живота" - младежки клас, стр. 18). Често пъти при изкачване на Мусала има буря и въздух е рядък - отговаря на въздуха на 5-6-8 хиляди метра височина. Тогава ходенето е мъчно, трудно се диша, на всеки 10-15 крачки трябва да се спира и да се урегулира пулсът на сърцето, което може да „изхвръкне". Щом сърцето започне да бие като барабан, човек трябва да спре за 30-60 секунди, да регулира пулса си и едва тогава бавно да продължи, за да не получи инфаркт. Много от заминалите в планината не са спазвали това важно правило. По време на такива трудни положения много помага молитвата - връзката с Бога. Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на Бога и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха. Веднъж се качвах към върха, както обикновено сам, през зимата и цялата долина на подковата бе в заледен сняг. Движех се с котки на краката при пълна тишина.
към текста >>

Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на Бога и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха.
Често пъти при изкачване на Мусала има буря и въздух е рядък - отговаря на въздуха на 5-6-8 хиляди метра височина. Тогава ходенето е мъчно, трудно се диша, на всеки 10-15 крачки трябва да се спира и да се урегулира пулсът на сърцето, което може да „изхвръкне". Щом сърцето започне да бие като барабан, човек трябва да спре за 30-60 секунди, да регулира пулса си и едва тогава бавно да продължи, за да не получи инфаркт. Много от заминалите в планината не са спазвали това важно правило. По време на такива трудни положения много помага молитвата - връзката с Бога. Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на Бога и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха. Веднъж се качвах към върха, както обикновено сам, през зимата и цялата долина на подковата бе в заледен сняг. Движех се с котки на краката при пълна тишина. Оглеждах големите побелели масиви наоколо, покрити с дебел сняг, а аз по средата, като малка мравчица в огромния кулоар. Тогава осъзнах величието на Бога и съществата, които присъстват на Рила, и колко малки и слаби сме ние пред тях, но и колко силни можем да сме, когато сме едно с тях. „Не е лесно да се качва човек по високите планински места с голяма раница на гърба си!...
към текста >>

„Не е лесно да се качва човек по високите планински места с голяма раница на гърба си!...
Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на Бога и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха. Веднъж се качвах към върха, както обикновено сам, през зимата и цялата долина на подковата бе в заледен сняг. Движех се с котки на краката при пълна тишина. Оглеждах големите побелели масиви наоколо, покрити с дебел сняг, а аз по средата, като малка мравчица в огромния кулоар. Тогава осъзнах величието на Бога и съществата, които присъстват на Рила, и колко малки и слаби сме ние пред тях, но и колко силни можем да сме, когато сме едно с тях. „Не е лесно да се качва човек по високите планински места с голяма раница на гърба си!... Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си." („Нашето място", стр. 16) „Вие се качвате по високите планински върхове, но се запъхтявате. Краката ви се прекъсват (подкосяват), не можете да ходите. Защо? Защото бързате, надпреварвате се, искате да се покажете, че сте добър турист. Искате ли да се качвате по върховете, ще бъдете тих и спокоен; първо ще си направите молитва, ще закусите и ще благодарите, че ви се дава възможност да се разходите.
към текста >>

Светският човек се качва на планинските върхове и ако стигне пръв, извиква всички да видят, че е стигнал вече.
„Вие се качвате по високите планински върхове, но се запъхтявате. Краката ви се прекъсват (подкосяват), не можете да ходите. Защо? Защото бързате, надпреварвате се, искате да се покажете, че сте добър турист. Искате ли да се качвате по върховете, ще бъдете тих и спокоен; първо ще си направите молитва, ще закусите и ще благодарите, че ви се дава възможност да се разходите. След това ще тръгнете бавно и постепенно ще ускорявате хода си. Светският човек се качва на планинските върхове и ако стигне пръв, извиква всички да видят, че е стигнал вече. Религиозният пък, като стигне на върха, казва: При Бога съм, видях Го вече. И едното, и другото е тщеславие... Който види Бога, става съвършен. Щом не е свършен, нищо не е видял." („Отворени форми", стр. 178) „Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече дyuiu ще ви помагат. Най-малко девет души идват на помощ на онзи, който изпълнява волята Божия... Той (човекът) вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга." („Добри и лоши условия", стр. 250)
към текста >>

Най-малко девет души идват на помощ на онзи, който изпълнява волята Божия... Той (човекът) вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга." („Добри и лоши условия", стр. 250)
Светският човек се качва на планинските върхове и ако стигне пръв, извиква всички да видят, че е стигнал вече. Религиозният пък, като стигне на върха, казва: При Бога съм, видях Го вече. И едното, и другото е тщеславие... Който види Бога, става съвършен. Щом не е свършен, нищо не е видял." („Отворени форми", стр. 178) „Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече дyuiu ще ви помагат. Най-малко девет души идват на помощ на онзи, който изпълнява волята Божия... Той (човекът) вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга." („Добри и лоши условия", стр. 250) „Казвам: ако вървите по Божия път, порои и наводнения няма да има, циклони и разрушения няма да има... Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите как Бог оправя работите." („По Бога направени", стр. 40) „Бъдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината. Знайте, че тук всичко е в порядък, понеже Бог нарежда и оправя работите в Космоса. Щом оправи работите на целия космос, и нашите ще оправи." („Отворени форми", стр. 176)
към текста >>

Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо." („Тихият глас", стр. 16)
Ако нямаше вятър, комарите щяха да ни нахапят много. Студът по-умно хапе и казва: „Вие мен ще търпите, защото иначе комарите ще хапят." Тъй щото да благодарим на Бога. Сега всички сме на курорт, платили са други заради нас. Иначе всинца вие не може да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си свършите работата, ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете и на другите. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо." („Тихият глас", стр. 16) Правило е да гледаме къде стъпваме, да не газим цветята по поляни и пътеки, защото те са деца на ангелите. Те са техните красиви картини, изложба на голямата им и неуморна работа върху чистотата и красотата. „Ще гледате да не тъпчете цветята. И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас... Колкото е по-добър човек, толкова по-внимателно стъпва.
към текста >>

Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас... Колкото е по-добър човек, толкова по-внимателно стъпва.
Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо." („Тихият глас", стр. 16) Правило е да гледаме къде стъпваме, да не газим цветята по поляни и пътеки, защото те са деца на ангелите. Те са техните красиви картини, изложба на голямата им и неуморна работа върху чистотата и красотата. „Ще гледате да не тъпчете цветята. И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас... Колкото е по-добър човек, толкова по-внимателно стъпва. Той знае къде да стъпи. Той спазва законите на общността и единството... Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание, да не стъпчеш нито едно цвете." („Единство и общност", стр. 249). „Който спазва реда и порядъка по високите планински места, той може да възпитава съзнанието си. Като пазите цветята, вие се свързвате с онези разумни същества, които са работили върху тях - ангелите, които са ги създали." („Добри и лоши условия", стр. 248) „Например ако отидете в някоя планинска местност, населена от нимфи, и се опитате да развалите техните градинки, ще влезете в стълкновение с този закон (на природата), който регулира явленията, и вие непременно ще пострадате... Та когато минаваме през такива планински местности, трябва да бъдем много внимателни." („По Бога направени", стр. 32)
към текста >>

Пък и те не ме интересуват." Какво може да стане от този човек, който така говори?
„Който спазва реда и порядъка по високите планински места, той може да възпитава съзнанието си. Като пазите цветята, вие се свързвате с онези разумни същества, които са работили върху тях - ангелите, които са ги създали." („Добри и лоши условия", стр. 248) „Например ако отидете в някоя планинска местност, населена от нимфи, и се опитате да развалите техните градинки, ще влезете в стълкновение с този закон (на природата), който регулира явленията, и вие непременно ще пострадате... Та когато минаваме през такива планински местности, трябва да бъдем много внимателни." („По Бога направени", стр. 32) „Мнозина излизат сред природата, но не обръщат внимание на нищо, заета е мисълта им с техните работи. Казват: „Минахме през там и не обърнахме внимание на изворите, пеперудите и цветята. Пък и те не ме интересуват." Какво може да стане от този човек, който така говори? " („Мисли..., 1990- 1991, стр. 20) „За пример някои казват: Защо трябва човек да ходи по планините, да се удря в камъните, да дивее по горите? По-добре да седи вкъщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха никакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете; те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях.
към текста >>

„За пример някои казват: Защо трябва човек да ходи по планините, да се удря в камъните, да дивее по горите?
„Например ако отидете в някоя планинска местност, населена от нимфи, и се опитате да развалите техните градинки, ще влезете в стълкновение с този закон (на природата), който регулира явленията, и вие непременно ще пострадате... Та когато минаваме през такива планински местности, трябва да бъдем много внимателни." („По Бога направени", стр. 32) „Мнозина излизат сред природата, но не обръщат внимание на нищо, заета е мисълта им с техните работи. Казват: „Минахме през там и не обърнахме внимание на изворите, пеперудите и цветята. Пък и те не ме интересуват." Какво може да стане от този човек, който така говори? " („Мисли..., 1990- 1991, стр. 20) „За пример някои казват: Защо трябва човек да ходи по планините, да се удря в камъните, да дивее по горите? По-добре да седи вкъщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха никакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете; те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях. Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си?
към текста >>

По-добре да седи вкъщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината.
„Мнозина излизат сред природата, но не обръщат внимание на нищо, заета е мисълта им с техните работи. Казват: „Минахме през там и не обърнахме внимание на изворите, пеперудите и цветята. Пък и те не ме интересуват." Какво може да стане от този човек, който така говори? " („Мисли..., 1990- 1991, стр. 20) „За пример някои казват: Защо трябва човек да ходи по планините, да се удря в камъните, да дивее по горите? По-добре да седи вкъщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха никакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете; те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях. Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 156)
към текста >>

Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си.
" („Мисли..., 1990- 1991, стр. 20) „За пример някои казват: Защо трябва човек да ходи по планините, да се удря в камъните, да дивее по горите? По-добре да седи вкъщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха никакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете; те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях. Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 156) „Всяко високо място, от което човек може да падне, е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долните са места, дето човешкото сърце се възпитава." („Лъчи на живота", стр.
към текста >>

Как може човек да помрачи живота си?
„За пример някои казват: Защо трябва човек да ходи по планините, да се удря в камъните, да дивее по горите? По-добре да седи вкъщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха никакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете; те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях. Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 156) „Всяко високо място, от което човек може да падне, е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долните са места, дето човешкото сърце се възпитава." („Лъчи на живота", стр. 134) „Под думата „планина", „висок връх" разбираме разумното начало в живота.
към текста >>

„Всяко високо място, от което човек може да падне, е планина.
Ако планините нямаха никакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете; те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях. Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 156) „Всяко високо място, от което човек може да падне, е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долните са места, дето човешкото сърце се възпитава." („Лъчи на живота", стр. 134) „Под думата „планина", „висок връх" разбираме разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." („Любов към Бога", стр. 22)
към текста >>

Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава.
Планините не са създадени за снеговете и ветровете; те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях. Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 156) „Всяко високо място, от което човек може да падне, е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долните са места, дето човешкото сърце се възпитава." („Лъчи на живота", стр. 134) „Под думата „планина", „висок връх" разбираме разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." („Любов към Бога", стр. 22) „През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сам, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба.
към текста >>

„През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сам, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба.
Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долните са места, дето човешкото сърце се възпитава." („Лъчи на живота", стр. 134) „Под думата „планина", „висок връх" разбираме разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." („Любов към Бога", стр. 22) „През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сам, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." („Езикът на любовта", стр. 331) „Следователно всички хора, които слизат от планинския въздух, представляват течност. Те са хора на чувствата... Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта." („По Бога направени", стр. 109) „И тъй, изкачването нагоре представлява младостта; слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." („Нашето място", стр. 244) „Екскурзиите, които правите из планините, представят външната страна на живота.
към текста >>

„И тъй, изкачването нагоре представлява младостта; слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." („Нашето място", стр. 244)
И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." („Любов към Бога", стр. 22) „През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сам, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." („Езикът на любовта", стр. 331) „Следователно всички хора, които слизат от планинския въздух, представляват течност. Те са хора на чувствата... Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта." („По Бога направени", стр. 109) „И тъй, изкачването нагоре представлява младостта; слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." („Нашето място", стр. 244) „Екскурзиите, които правите из планините, представят външната страна на живота. Нима изпитанията на човека не са екскурзии?... Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в живота на хората не внасят в тях също такъв ужас и стар.х както опасните стръмни места в планината? " („Любов към Бога", стр. 110) „И бие лесно се обезсърчавате.
към текста >>

Нима изпитанията на човека не са екскурзии?...
Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." („Езикът на любовта", стр. 331) „Следователно всички хора, които слизат от планинския въздух, представляват течност. Те са хора на чувствата... Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта." („По Бога направени", стр. 109) „И тъй, изкачването нагоре представлява младостта; слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." („Нашето място", стр. 244) „Екскурзиите, които правите из планините, представят външната страна на живота. Нима изпитанията на човека не са екскурзии?... Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в живота на хората не внасят в тях също такъв ужас и стар.х както опасните стръмни места в планината? " („Любов към Бога", стр. 110) „И бие лесно се обезсърчавате. Щом се намерите пpeд някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази височина и да се осакатите. Не се страхувайте.
към текста >>

Любовта е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека.
Колкото и каквито страшни и неприятни неща да преживеете, в края на краищата все ще придобиете някакво благо." („Лъчи на живота", стр. 18) „Планината е място за проява на Любовта. За онзи, който не разбира нещата, планината е опасно място. Но за онзи, който разбира .планината крие всички блага в себе си." („Лъчи на живота", стр. 190) „Който се страхува от високите места, той е извън Любовта. Любовта е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека. Всички добродетели се изпитват чрез Любовта... Човек се качва по високите върхове, за да усили Любовта си." („Лъчи на живота" стр. 16) „Планинските върхове, които ни обикалят, представят възможност за проява на Божията любов... Планинските вериги представят ребуси, задачи за решаване. Те са свързани една с друга, тъй щото, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае отде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, той е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си." („Добри и лоши условия", стр.
към текста >>

Всички добродетели се изпитват чрез Любовта... Човек се качва по високите върхове, за да усили Любовта си." („Лъчи на живота" стр.
„Планината е място за проява на Любовта. За онзи, който не разбира нещата, планината е опасно място. Но за онзи, който разбира .планината крие всички блага в себе си." („Лъчи на живота", стр. 190) „Който се страхува от високите места, той е извън Любовта. Любовта е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека. Всички добродетели се изпитват чрез Любовта... Човек се качва по високите върхове, за да усили Любовта си." („Лъчи на живота" стр. 16) „Планинските върхове, които ни обикалят, представят възможност за проява на Божията любов... Планинските вериги представят ребуси, задачи за решаване. Те са свързани една с друга, тъй щото, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае отде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, той е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си." („Добри и лоши условия", стр. 239) „Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто у себе си... Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате.
към текста >>

Следователно човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си." („Добри и лоши условия", стр.
Любовта е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека. Всички добродетели се изпитват чрез Любовта... Човек се качва по високите върхове, за да усили Любовта си." („Лъчи на живота" стр. 16) „Планинските върхове, които ни обикалят, представят възможност за проява на Божията любов... Планинските вериги представят ребуси, задачи за решаване. Те са свързани една с друга, тъй щото, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае отде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, той е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си." („Добри и лоши условия", стр. 239) „Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто у себе си... Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате. Планината със своята растителност представя дело на велики работници, които са работили с векове. Всичко, което са направили, има свой смисъл и значение." („Доброто оръжие", стр. 268) Учителя обяснява какво представлява истинската екскурзия за нас: „Не, вие не знаете още какво нещо е истинската екскурзия, какво богатство е да се качите на висок връх... За нас денят има смисъл дотолкова, доколкото през този ден ние сме могли да видим Бога, скрит някъде в необятната природа. Този е смисълът на живота." („Любов към Бога", стр. 165)
към текста >>

„Виждате, че някой човек се качва на един висок планински връх.
„Когато правим екскурзии, ние не се интересуваме толкова от външната форма на планините, канарите, изворите и реките, колкото от въпроса какви разумни същества са минали през тия места и какво са оставили. От външния вид на тия места се определя степента на развитието на разумните същества, които са минали покрай тях. Ние се интересуваме само от тия разумни същества, които стоят на по-високо стъпало в развитието си от нас и затова наблюдаваме и изучаваме картините, които те са изложили в природата." „За да се разберат техните картини, трябва да се гледат отдалеч, на разстояние 10-15 километра." („По Бога направени", стр. 7). Такава красива картина представлява Великана на Рупите, който добре се вижда от билото пред първото езеро и Молитвения връх. Разстоянието до Купена е около 20 километра. „Виждате, че някой човек се качва на един висок планински връх. Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. Не, всяко изкачване на планините ма свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто.
към текста >>

Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно.
Ние се интересуваме само от тия разумни същества, които стоят на по-високо стъпало в развитието си от нас и затова наблюдаваме и изучаваме картините, които те са изложили в природата." „За да се разберат техните картини, трябва да се гледат отдалеч, на разстояние 10-15 километра." („По Бога направени", стр. 7). Такава красива картина представлява Великана на Рупите, който добре се вижда от билото пред първото езеро и Молитвения връх. Разстоянието до Купена е около 20 километра. „Виждате, че някой човек се качва на един висок планински връх. Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. Не, всяко изкачване на планините ма свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто. Той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове.
към текста >>

Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто.
„Виждате, че някой човек се качва на един висок планински връх. Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. Не, всяко изкачване на планините ма свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто. Той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по утъпканите, по огладените пътища. Огладените, утъпканите пътища се отличават с много прах, а планинските - с простор." („Лъчи на живота", стр. 14) „Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата.
към текста >>

Той е добър човек.
Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. Не, всяко изкачване на планините ма свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто. Той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по утъпканите, по огладените пътища. Огладените, утъпканите пътища се отличават с много прах, а планинските - с простор." („Лъчи на живота", стр. 14) „Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Както човек отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва на планините да се нахрани духовно... Колкото по-духовен е той, толкова по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна.
към текста >>

„Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата.
Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто. Той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по утъпканите, по огладените пътища. Огладените, утъпканите пътища се отличават с много прах, а планинските - с простор." („Лъчи на живота", стр. 14) „Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Както човек отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва на планините да се нахрани духовно... Колкото по-духовен е той, толкова по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна. Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със знанията на възвишените същества, за да се поучи от тях." („Божествен и човешки свят", стр. 10). „Изкачвате ли се по високите върхове, вие се освобождавате и повдигате мислите и чувствата си." („Мисли..., 1990-1991", стр. 22). Учителя ни учи, че на планината трябва да ходим само когато имаме вътрешно разположение и силен импулс да посетим съществата на върха. Тогава те уреждат и оправят всичките ни проблеми, свързани с екскурзията.
към текста >>

Както човек отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва на планините да се нахрани духовно... Колкото по-духовен е той, толкова по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна.
Той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по утъпканите, по огладените пътища. Огладените, утъпканите пътища се отличават с много прах, а планинските - с простор." („Лъчи на живота", стр. 14) „Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Както човек отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва на планините да се нахрани духовно... Колкото по-духовен е той, толкова по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна. Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със знанията на възвишените същества, за да се поучи от тях." („Божествен и човешки свят", стр. 10). „Изкачвате ли се по високите върхове, вие се освобождавате и повдигате мислите и чувствата си." („Мисли..., 1990-1991", стр. 22). Учителя ни учи, че на планината трябва да ходим само когато имаме вътрешно разположение и силен импулс да посетим съществата на върха. Тогава те уреждат и оправят всичките ни проблеми, свързани с екскурзията. „Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятни стечения на обстоятелствата за него?
към текста >>

Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със знанията на възвишените същества, за да се поучи от тях." („Божествен и човешки свят", стр. 10).
Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по утъпканите, по огладените пътища. Огладените, утъпканите пътища се отличават с много прах, а планинските - с простор." („Лъчи на живота", стр. 14) „Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Както човек отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва на планините да се нахрани духовно... Колкото по-духовен е той, толкова по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна. Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със знанията на възвишените същества, за да се поучи от тях." („Божествен и човешки свят", стр. 10). „Изкачвате ли се по високите върхове, вие се освобождавате и повдигате мислите и чувствата си." („Мисли..., 1990-1991", стр. 22). Учителя ни учи, че на планината трябва да ходим само когато имаме вътрешно разположение и силен импулс да посетим съществата на върха. Тогава те уреждат и оправят всичките ни проблеми, свързани с екскурзията. „Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятни стечения на обстоятелствата за него? Не само че няма да спечели, но характерът му може да се изопачи.
към текста >>

„Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятни стечения на обстоятелствата за него?
Както човек отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва на планините да се нахрани духовно... Колкото по-духовен е той, толкова по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна. Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със знанията на възвишените същества, за да се поучи от тях." („Божествен и човешки свят", стр. 10). „Изкачвате ли се по високите върхове, вие се освобождавате и повдигате мислите и чувствата си." („Мисли..., 1990-1991", стр. 22). Учителя ни учи, че на планината трябва да ходим само когато имаме вътрешно разположение и силен импулс да посетим съществата на върха. Тогава те уреждат и оправят всичките ни проблеми, свързани с екскурзията. „Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятни стечения на обстоятелствата за него? Не само че няма да спечели, но характерът му може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка..." („По Бога направени", стр. 103). „В стремежа си да стигне върха човек придобива много от елементите на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вместо полза той си причинява вреда." („Закони на доброто", стр. 370) „Какво означава числото 6? Който владее числото 6, той може да се качва по планините между снеговете; той може да слиза в долините при плодовете.
към текста >>

Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка..." („По Бога направени", стр. 103).
„Изкачвате ли се по високите върхове, вие се освобождавате и повдигате мислите и чувствата си." („Мисли..., 1990-1991", стр. 22). Учителя ни учи, че на планината трябва да ходим само когато имаме вътрешно разположение и силен импулс да посетим съществата на върха. Тогава те уреждат и оправят всичките ни проблеми, свързани с екскурзията. „Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятни стечения на обстоятелствата за него? Не само че няма да спечели, но характерът му може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка..." („По Бога направени", стр. 103). „В стремежа си да стигне върха човек придобива много от елементите на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вместо полза той си причинява вреда." („Закони на доброто", стр. 370) „Какво означава числото 6? Който владее числото 6, той може да се качва по планините между снеговете; той може да слиза в долините при плодовете. Той знае как и кога да работи и кога да почива. Числото 6 наричаме „Закон на приложение.
към текста >>

„В стремежа си да стигне върха човек придобива много от елементите на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вместо полза той си причинява вреда." („Закони на доброто", стр. 370)
Учителя ни учи, че на планината трябва да ходим само когато имаме вътрешно разположение и силен импулс да посетим съществата на върха. Тогава те уреждат и оправят всичките ни проблеми, свързани с екскурзията. „Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятни стечения на обстоятелствата за него? Не само че няма да спечели, но характерът му може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка..." („По Бога направени", стр. 103). „В стремежа си да стигне върха човек придобива много от елементите на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вместо полза той си причинява вреда." („Закони на доброто", стр. 370) „Какво означава числото 6? Който владее числото 6, той може да се качва по планините между снеговете; той може да слиза в долините при плодовете. Той знае как и кога да работи и кога да почива. Числото 6 наричаме „Закон на приложение. „ („Божествен и човешки свят", стр. 319).
към текста >>

Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята - физически, духовен и Божествен, той става маг." („Божествен и човешки свят", стр. 8).
Който владее Любовта, е маг и планината със съществата си го познават и приемат винаги с разположение. „Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете с всички добри хора, които желаят подобрението на човечеството. После трябва да се свържете с всички същества от духовния и Божествения свят, които работят за повдигане на човечеството. Като се свържете с добрите хора на физическия свят, с разумните и възвишени същества от духовния и от Божествения свят, вие ще започнете да мислите и да работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага. Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята - физически, духовен и Божествен, той става маг." („Божествен и човешки свят", стр. 8). „Сега, като сте се качили на върха, имате слънце, но и вятърът ви придружава, иска да каже нещо. Слънцето се провира и през най-малките дупки на хоризонта, иска да ви види, да ви даде нещо от себе си. Защо? Защото ви обича... Вятърът ви казва, че трябва да бъдете справедливи, да излезете от материалния живот и да влезете в духовния, т.е. в живота на Свободата." („Божествен и човешки свят", стр. 6) „Изкачването по високите планински върхове подразбира влизане в един висш свят.
към текста >>

Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места... Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия.
Защото ви обича... Вятърът ви казва, че трябва да бъдете справедливи, да излезете от материалния живот и да влезете в духовния, т.е. в живота на Свободата." („Божествен и човешки свят", стр. 6) „Изкачването по високите планински върхове подразбира влизане в един висш свят. Следователно изкачването на върха Мусала не е нищо друго освен отиване при Бога, т.е. изкачване на някое духовно място. Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места... Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти са възприемали музиката от високите места и после я сваляли в низините между хората." („Божествен и човешки свят", стр. 34) „Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." („Царският път на душата", стр. 61)
към текста >>

Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико.
в живота на Свободата." („Божествен и човешки свят", стр. 6) „Изкачването по високите планински върхове подразбира влизане в един висш свят. Следователно изкачването на върха Мусала не е нищо друго освен отиване при Бога, т.е. изкачване на някое духовно място. Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места... Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти са възприемали музиката от високите места и после я сваляли в низините между хората." („Божествен и човешки свят", стр. 34) „Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." („Царският път на душата", стр. 61) Учителя препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена към задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си.
към текста >>

Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." („Царският път на душата", стр. 61)
Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места... Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти са възприемали музиката от високите места и после я сваляли в низините между хората." („Божествен и човешки свят", стр. 34) „Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." („Царският път на душата", стр. 61) Учителя препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена към задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си. Планината е велика школа, в която ние придобиваме много ценни качества: търпение, самообладание, издръжливост, усилване вярата и любовта към Бога. Всяко изкачване е един велик урок за пробуждане на нашето свръхсъзнание. „Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божии закони. Много неща са научили хората, но още много имат да учат." („Лъчи на живота", стр. 191)
към текста >>

Той казва: „Планината дава на човека, а не взема от него.
Планината е велика школа, в която ние придобиваме много ценни качества: търпение, самообладание, издръжливост, усилване вярата и любовта към Бога. Всяко изкачване е един велик урок за пробуждане на нашето свръхсъзнание. „Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божии закони. Много неща са научили хората, но още много имат да учат." („Лъчи на живота", стр. 191) През 1937 година Учителя прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили, за посещаване на високите планински върхове. Той казва: „Планината дава на човека, а не взема от него. Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отиват с автомобили, с аероплани. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." („Лъчи на живота", стр. 258) Учителя ни обяснява как трябва да подходим при всички трудни ситуации в планината, като се свържем със съществата, които ръководят процесите на природата, и ги помолим да бъдат снизходителни към нас, ако заслужаваме. „Новият начин на работа - екскурзия, се заключава в абсолютно спазване законите на разумната природа.
към текста >>

- Кога един човек може да ни спъне?
42) „Днес ние се качихме на Мусала. Това е хубаво, но това е само външен подвиг. Неколцина се върнаха назад. Това показва, че във всички няма още пълна готовност. Ако не знаем как да изкачим горе онези, които се върнаха ,те ще ви спънат. - Кога един човек може да ни спъне? - Ако този, който се качва на Мусала, има много добродетели, но същевременно и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност към добро, както и стремежа му към Бога. Следователно този недъг трябва да се превърне в добродетел, за да не спъва нито себе си, нито другите." („Петимата братя", стр. 218) „И тъй, високият връх, който виждате оттук, е Мусала (езерото при хижата). Работете съзнателно, за да разберете доброто, което е вложено във вас. Ако изучавате великата божествена наука, ще напреднете в развитието си, ще научите много работи необходими за вас и ще завършите така, както е определено за всеки едного, още от началото на неговото битие." („Петимата братя", стр.
към текста >>

„Човек трябва да се научи на мъчнотиите.
- Колко е хубаво да останем тук! „Тук", значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога." („Петимата братя", стр. 229) При многобройните екскурзии в планината ние често изстиваме и не можем да издържим на студа. Той ни въздейства тотално, защото ни е страх от него. Учителя ни дава метод как да се справим с това природно явление, особено когато той е с нас. „Човек трябва да се научи на мъчнотиите. Да следи силата? Ако ви бях пратил сами, щяхте ли да се качите на Мусала? Нямаше. Искам да изведа закона, това нещо е Божествената любов. Днес ви изкачих, дъжд, сняг, отивате, вървите. Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре, няма нещо в света, което може да ви спъне.
към текста >>

Щом човек започне да концентрира ума си, той обръща своето тяло, тогава има повече топлина.
Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре, няма нещо в света, което може да ви спъне. Който се е качил на Мусала в дъжд, качва се и когато е ясно, да няма дъжд. Но опасен е дъждът, идват малки пътечки (ручеи), хлъзгаво става, може да падне някой в езерото, може да се намокри някой. (- Защо не можем да издържаме студа?) - От страх. Ще концентрираш ума си в тялото, в краката, ще кажеш: „Мога! Щом човек започне да концентрира ума си, той обръща своето тяло, тогава има повече топлина. Някои хора издържат, носят товар." („Тихият глас", стр. 44) На Мусала има специфични условия, които в първите години са били доста голяма спънка за нейното масово посещение. Няма хижа и подслон и човек трябва да разчита само на Бога - на хубаво време, което много рядко се случва. „Казват, че тук, на Мусала, мъчно може човек да мисли, че той трябва да заспи, за да може да слуша. Тук, на планината, само вятърът и снегът плашат хората.
към текста >>

Няма хижа и подслон и човек трябва да разчита само на Бога - на хубаво време, което много рядко се случва.
(- Защо не можем да издържаме студа?) - От страх. Ще концентрираш ума си в тялото, в краката, ще кажеш: „Мога! Щом човек започне да концентрира ума си, той обръща своето тяло, тогава има повече топлина. Някои хора издържат, носят товар." („Тихият глас", стр. 44) На Мусала има специфични условия, които в първите години са били доста голяма спънка за нейното масово посещение. Няма хижа и подслон и човек трябва да разчита само на Бога - на хубаво време, което много рядко се случва. „Казват, че тук, на Мусала, мъчно може човек да мисли, че той трябва да заспи, за да може да слуша. Тук, на планината, само вятърът и снегът плашат хората. А тук ветровете са постоянни. Тук е толкова високо място, та мечките и вълците не се качват, разбойниците не идват - те са много мързеливи хора. И бурите тук са толкова големи, че понякога не може да се върви.
към текста >>

„Казват, че тук, на Мусала, мъчно може човек да мисли, че той трябва да заспи, за да може да слуша.
Ще концентрираш ума си в тялото, в краката, ще кажеш: „Мога! Щом човек започне да концентрира ума си, той обръща своето тяло, тогава има повече топлина. Някои хора издържат, носят товар." („Тихият глас", стр. 44) На Мусала има специфични условия, които в първите години са били доста голяма спънка за нейното масово посещение. Няма хижа и подслон и човек трябва да разчита само на Бога - на хубаво време, което много рядко се случва. „Казват, че тук, на Мусала, мъчно може човек да мисли, че той трябва да заспи, за да може да слуша. Тук, на планината, само вятърът и снегът плашат хората. А тук ветровете са постоянни. Тук е толкова високо място, та мечките и вълците не се качват, разбойниците не идват - те са много мързеливи хора. И бурите тук са толкова големи, че понякога не може да се върви. Навън не може да се излезе." („Младият, възрастният, старият", стр. 248)
към текста >>

„Като наблюдавате местностите около езерата (Бистришките), виждате, че има особен строеж, особена архитектура, която никой обикновен човек на може да изработи.
Нервни хора на Мусала да идват да се лекуват. Мусала има грамадна електрическа енергия. Батерия е тя. За лекуване. Тази местност е добра, всеки да вземе мястото, което трябва да вземе и което му се падне." („Младият, възрастният, старият", стр. 253) „Като наблюдавате местностите около езерата (Бистришките), виждате, че има особен строеж, особена архитектура, която никой обикновен човек на може да изработи. Тук са работили съвършени, възвишени същества, пред които и най- учените хора на Земята са деца от забавачницата или от първо отделение. Тези местности са едни от най-красивите места на Рила. Като се движите около езерата, изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалите и на земните пластове. Да се движи човек по планините съзнателно, това значи да изпитва истинска Божествена радост." („Божествен и човешки свят", стр. 149) Северната подкова към Мусала и южните Маричини езера с Маричин чал, връх Манчо и Близнаците представляват една голяма божествена книга, в която е записано знанието на бъдещето.
към текста >>

Да се движи човек по планините съзнателно, това значи да изпитва истинска Божествена радост." („Божествен и човешки свят", стр. 149)
Тази местност е добра, всеки да вземе мястото, което трябва да вземе и което му се падне." („Младият, възрастният, старият", стр. 253) „Като наблюдавате местностите около езерата (Бистришките), виждате, че има особен строеж, особена архитектура, която никой обикновен човек на може да изработи. Тук са работили съвършени, възвишени същества, пред които и най- учените хора на Земята са деца от забавачницата или от първо отделение. Тези местности са едни от най-красивите места на Рила. Като се движите около езерата, изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалите и на земните пластове. Да се движи човек по планините съзнателно, това значи да изпитва истинска Божествена радост." („Божествен и човешки свят", стр. 149) Северната подкова към Мусала и южните Маричини езера с Маричин чал, връх Манчо и Близнаците представляват една голяма божествена книга, в която е записано знанието на бъдещето. Всяка отделна област, езеро и връх имат специфични влияния и неземна красота. В този велик университет на природата човек може да научи много неща, ако съзнанието му е пробудено. „Пък като отидете в другия свят, и там ще отидете на Мусала, само че там ще видите Мусала в друга форма. Главното е, че ние правим тази екскурзия, понеже имаме известни задачи на Земята, които трябва да разрешим.
към текста >>

В този велик университет на природата човек може да научи много неща, ако съзнанието му е пробудено.
Тези местности са едни от най-красивите места на Рила. Като се движите около езерата, изучавайте флората и фауната на Рила, както и разположението, строежа и състава на скалите и на земните пластове. Да се движи човек по планините съзнателно, това значи да изпитва истинска Божествена радост." („Божествен и човешки свят", стр. 149) Северната подкова към Мусала и южните Маричини езера с Маричин чал, връх Манчо и Близнаците представляват една голяма божествена книга, в която е записано знанието на бъдещето. Всяка отделна област, езеро и връх имат специфични влияния и неземна красота. В този велик университет на природата човек може да научи много неща, ако съзнанието му е пробудено. „Пък като отидете в другия свят, и там ще отидете на Мусала, само че там ще видите Мусала в друга форма. Главното е, че ние правим тази екскурзия, понеже имаме известни задачи на Земята, които трябва да разрешим. Ние сме на такава височина, дето черната ложа е безсилна, тя не може нищо да направи, навсякъде ще си пробием път." („За слава божия", стр. 13) Брат Боян Боев бил на легло, много болен - кракът му имал възпаление и не можел да се движи, но постоянно мислел за планините и Мусала. При един разговор той казал: „Знаеш какво, щом си замина от този свят, първата ми работа е да отида и посетя Мусала.
към текста >>

Хубаво е човек да мине през западния венец на Мусаленска- та подкова: Маркуджиците, Незнайния връх, Алековия връх, Безименния и Мусала.
Брат Боян Боев бил на легло, много болен - кракът му имал възпаление и не можел да се движи, но постоянно мислел за планините и Мусала. При един разговор той казал: „Знаеш какво, щом си замина от този свят, първата ми работа е да отида и посетя Мусала. Сега, с това магаре - с това болно тяло, не мога да отида физически, но с духовното веднага ще я посетя и ще се поклоня на Бога, който обитава там." „Като сте дошли на планината, изучавайте линиите на огъванията, да видите тяхната красота. Някои линии са от миналото, други - от настоящето, а трети - сега се чертаят; те са линии на бъдещето." („Царският път на душата", стр. 61) Хубаво е човек да мине през западния венец на Мусаленска- та подкова: Маркуджиците, Незнайния връх, Алековия връх, Безименния и Мусала. Пътят е най-труден при Алековия връх, но проходим. Много красив е Източният венец на подковата: Малка Мусала през Трионите, Иречек, Дено със Сфинкса и Средния чукар. Най-забележителният от всички тези върхове в духовно отношение е Незнайният връх (АБ-БА). В първите години много наши приятели са го посещавали и са спали на него. Палили са огньове и са устройвали бивак.
към текста >>

Като дойдат тук светските хора, по някой път те имат по-добро разположение, отколкото онези, които тръгват в духовния път." („Тихият глас", стр.
В първите години много наши приятели са го посещавали и са спали на него. Палили са огньове и са устройвали бивак. Учителя държи и една беседа там. Той казва: „Това място, на което сме сега (Незнайния връх), е хубаво, теченията вървят правилно, надолу. Тук едната страна е магнетична, другата - електрична. Като дойдат тук светските хора, по някой път те имат по-добро разположение, отколкото онези, които тръгват в духовния път." („Тихият глас", стр. 18) Поради незнание аз съм го посетил само няколко пъти. Отгоре той е като полянка с хубаво източно разположение. Всяка екскурзия до Мусала в първите години е велика школа за изпотяване и пречистване телата на приятелите, събуждане тяхното съзнание и съзнателно или несъзнателно възприемане на големите енергии, които текат по всичките части на Рила. Понеже в планината няма хижа или някакъв подслон, обикновените хора са смятали, че братята и сестрите отиват на явна смърт. Към 1928 г.
към текста >>

След няколко посещения на връх Мусала всички разбират, че в планината човек трябва да се облича добре.
Той сам се грижи за храната си, за отоплението на малката стаичка, и то главно от топлите слънчеви лъчи. Постепенно се подобряват условията на метеорологичната станция на връх Мусала, разширява се постройката и се стига до настоящото положение, когато на върха за пролетта на 22 март 1998 г. преспахме над 50 приятели. Учителя казва, че в бъдеще на всички хижи и заслони управителите ще бъдат хора на Братството и ще поддържат гостоприемството и преспиването на туристите. Първите екскурзии на Братството с Учителя на Рила са много добре организирани, но нашите приятели не са добре екипирани - със стари, често скъсани обувки и вехти тънки дрехи. След няколко посещения на връх Мусала всички разбират, че в планината човек трябва да се облича добре. На върха човек трябва да отива с най-хубавите си нови дрехи и обувки, разбира се, подходящи за сезона в планината, защото той там се явява пред лицето на Бога. През чистите и нови дрехи лесно се възприемат вибрациите и силите, които излъчват невидимите същества, присъстващи така осезателно, особено на връх Мусала, При посрещане на пролетта на 22 март 1998 г. понеже точният час беше около 22.00 ч. ние излязохме навън, където непрекъснатата мъгла до томи момент се разпръсна и над нас блесна чудното небе с грамадни, приказни звезди. Един брат от Шумен ни направи със светкавица снимка в тъмнината.
към текста >>

На върха човек трябва да отива с най-хубавите си нови дрехи и обувки, разбира се, подходящи за сезона в планината, защото той там се явява пред лицето на Бога.
Постепенно се подобряват условията на метеорологичната станция на връх Мусала, разширява се постройката и се стига до настоящото положение, когато на върха за пролетта на 22 март 1998 г. преспахме над 50 приятели. Учителя казва, че в бъдеще на всички хижи и заслони управителите ще бъдат хора на Братството и ще поддържат гостоприемството и преспиването на туристите. Първите екскурзии на Братството с Учителя на Рила са много добре организирани, но нашите приятели не са добре екипирани - със стари, често скъсани обувки и вехти тънки дрехи. След няколко посещения на връх Мусала всички разбират, че в планината човек трябва да се облича добре. На върха човек трябва да отива с най-хубавите си нови дрехи и обувки, разбира се, подходящи за сезона в планината, защото той там се явява пред лицето на Бога. През чистите и нови дрехи лесно се възприемат вибрациите и силите, които излъчват невидимите същества, присъстващи така осезателно, особено на връх Мусала, При посрещане на пролетта на 22 март 1998 г. понеже точният час беше около 22.00 ч. ние излязохме навън, където непрекъснатата мъгла до томи момент се разпръсна и над нас блесна чудното небе с грамадни, приказни звезди. Един брат от Шумен ни направи със светкавица снимка в тъмнината. След проявяването на филма ние видяхме на снимката, че сме заобиколени с десетки бели кълбета - идеалната форма на възвишените същества, които чувствителната фотографска плака е отразила, а ние не можем да ги видим с нашите очи, а само ги чувствахме.
към текста >>

Учителя отбелязва, че на Петровден на Мусала има специфични духовни течения и влияния, които само в този ден - 12 юли, се проявяват и всеки чувствителен човек може да ги възприеме и да се зареди с енергия за цялата година.
Няма да кажа какво биха придобили те. Вие ще кажете: „Малко ли работа имаме да чистим, че ще трябва да се занимаваме с тия неща." Аз, доколкото виждам, работите на българите са оправени само наполовина. Доколкото е очистено онова езеро на Мусала, дотолкова са очистени и техните работи. Това може дa е някакво съвпадение, но доколкото съм наблюдавал, така седи работата. Колкото ледовете се стопяват на това езеро, толкова ще се оправят и работите на българския народ." („Дава плод", Осма серия, 21-а беседа, стр. 16) Учителя отбелязва, че на Петровден на Мусала има специфични духовни течения и влияния, които само в този ден - 12 юли, се проявяват и всеки чувствителен човек може да ги възприеме и да се зареди с енергия за цялата година. Когато на Петровден в езерото Окото няма никакъв лед, работите в България са напълно оправени. При досегашните ми многобройни отивания за Петровден почти 2/3 от повърхността на езерото е покрита с лед. По време на строежа на заслона „Хималаи" аз и сестра Елена Симеонова отидохме за Петровден на връх Мусала и следобед, като слязохме при езерото, решихме да очистим боклуците около него. В помощ ни дойде Кънчо - отговорникът на строежа, който ни даде 10 найлонови чувала. Обикаляйки цялото езеро с дълга арматурна кука в ръка, ние по брега и вътре в езерото събрахме 8 чувала боклуци.
към текста >>

Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук.
Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно. Когато минавах под хижа „Ястребец", много пъти чувах ръмженето на мечките, които обитаваха там. Веднъж, след като преминах Велчовото мостче и тръгнах по Голготата, през нощта, в 22.00 часа, чух силно охкане вляво от мен по посока на Средния чукар. То се повтори няколко пъти. Студени тръпки полазиха по гърба ми. Спрях, помолих се и като се концентрирах, ми обясниха, че това е духът на един убит преди време на това място човек, и неговият дух постоянно витае тук. Помолих се и му пожелах да се освободи от това робство. След това при преминаването ми покрай това място никога повече не чух подобни стенания. Духът беше освободен. Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отида на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше.
към текста >>

Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи.
Духът беше освободен. Често, особено през зимата, моят ръководител ме пращаше да отида на Мусала, където трябва да свърша някаква работа. Аз винаги изпълнявах това, което ми се нареждаше. Майка ми ми казваше: „Къде ще ходиш, синко, в този сняг, в това студено и бурно време на Мусала? Ще паднеш някъде, ще загинеш и няма да те открият под дебелия сняг." Аз й отговарях: „Майко, ако е рекъл Бог, ще отида и ще се върна благополучно." И това ставаше точно така. Много пъти на хижата не намирах хижаря, но печката беше заредена, кибритът - върху нея, шише газ - долу, и дърва - да може човек да се затопли и обслужи. Няколко пъти и на върха нямаше метеоролог, и станцията беше заключена. Аз знаех къде е скрит ключът на заслона при езерото Окото, който много пъти ме е спасявал при такива трудни ситуации. При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимото място за отдих и духовна работа.
към текста >>

Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата." („Божествен и човешки свят", стр. 10)
Сутринта Учителя с братята и сестрите отиват на Мусала за изгрев слънце в доста студено време и мъгла. Слънцето се показва за малко и се скрива. Правят обща молитва и приятелите сядат покрай скалите на завет и слушат кратката беседа на Учителя „Божествен и човешки свят". В нея той говори за великия Божествен свят, в който законът е - живот за цялото, за всички, и за малкия човешки свят, в който всеки живее за себе си и страданията неизбежно го следват." („Божествен и човешки свят", стр. 3) „Днешният ден е начало на нещо ново, предисловие на нова епоха. Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата." („Божествен и човешки свят", стр. 10) На върха е доста студено, ветровито и слънцето се опитва да се покаже през облаците и мъглите. След беседата Учителя тихо нарежда да се слезе долу, на полянката до езерото Окото. Братята запалват огън от оскъдния клек и се стоплят. В 10 часа Учителя държи втора беседа - „Правила на Любовта". На върха остават няколко братя със Славчо Печеников.
към текста >>

Аз добре знаех, че ако го удари такава кълбовидна мълния, човек може да изгори.
Нямаше време да се страхуваме от този природен феномен, защото бързахме за върха. Пред самия връх видяхме изоставен чувал с картофи. Ние го взехме и занесохме до вратата на наблюдателницата. Почукахме, но Мария - жената на Захари, и Станка на Ильо (метеоролози на Мусала) не ни познаваха и не ни отвориха. Наложи се да слезем обратно до заслона. Аз добре знаех, че ако го удари такава кълбовидна мълния, човек може да изгори. Без много премеждия между мълниите слязохме на заслона. Знаех къде е скрит ключът, отворих и влязохме вътре. Заслонът беше отлично оборудван с печка, дърва, шейна, ски, чайник и др. принадлежности на Планинската спасителна служба. Подадох чайника на Любомир да донесе вода от езерото, да я стоплим на печката, която запалихме.
към текста >>

Аз му възразих, че мечката бяга по-бързо от кон и човек не може да избяга от нея, особено по нанагорнище.
Слязохме надолу, отклонихме се наляво от пътеката за „Грънчар" и по стръмнината отидохме при долното Маричино езеро. Наляхме вода във войнишкото алуминиево канче, което носехме, и го сложихме на импровизирано огнище. Но от големия снеговалеж в предния ден всички дърва бяха напоени с вода и не горяха След половинчасови усилия водата завря и ние наляхме в канчета да пием. В това време на отсрещния бряг на езерото се появи една голяма мечка и започна силно да реве. Брат ми предложи да бягаме нагоре, по Близнаците. Аз му възразих, че мечката бяга по-бързо от кон и човек не може да избяга от нея, особено по нанагорнище. Мечката се скри в близките клекове. Ние изпихме набързо водата, стегнахме раниците и тръгнахме по тясната пътека надолу по Маричината долина. Започна да вали проливен дъжд. Разбрахме защо е ревала така мечката - викала е мечето си, защото идва буря. Дъждът се усили и започна да не се вижда и на 1 метър пред нас.
към текста >>

Много Важно е човек с когото отиваш В планината и каква хармония има между Вас.
Една друга сестра я беше страх да се качи на върха и пожела да тръгне с мене нагоре. В подножието на върха аз я хванах за ръка и се изкачихме до горе. Следобед ние се върнахме до хижата, където спяхме. На другия ден тя не дойде с мен, а тръгнала по-късно и като стигнала до подножието на Върха, не посмяла да се качи по-нагоре. Разказа ми за неуспеха си и на следващия ден, пак заедно за ръка, се качихме до Върха. Много Важно е човек с когото отиваш В планината и каква хармония има между Вас. За един 7-и ноември отидох вечерта на хижа „Мусала", за да се кача на другия ден на върха и до вечерта да се върна в София. В хижата заварих Димитър Костов, Илия Узунов и Крум Въжаров, които бяха дошли преди мене с колата на Димитър. Те имаха също желание да се качат на другия ден на върха. Решихме заедно да пътуваме нагоре - да станем В 3 часа сутринта и да тръгнем. Преди да си легнем, в хижата дойдоха трима спасители, за да свалят Ильо метеоролога от върха, който имал силна бъбречна криза.
към текста >>

(Понеже сърцето на човека е в лявата страна на тялото, когато се движи - той винаги завива все наляво.) Дълбочината на снега, който беше до колене, започна да се увеличава и стигна до кръста и накрая да гърдите.
" Излязохме от хижата и се потопихме в снежната хала. Поехме по зимния маршрут, по телефонните стълбове, които не се виждаха в гъстата мъгла. Като минавахме през рекичката, изтичаща от езерото, Митко хлътна във водата и намокри десния си крак, но пак продължи да ходи. Предложи той да води. Скоро аз му заявих, че не върви по правя път, а завива наляво. (Понеже сърцето на човека е в лявата страна на тялото, когато се движи - той винаги завива все наляво.) Дълбочината на снега, който беше до колене, започна да се увеличава и стигна до кръста и накрая да гърдите. Ние спряхме. Не се чувахме от шума на бурята. Обърнах се назад и видях, че в халата нещо светва и угасва. Помислих, че това са планинските огньове, които се образувaт oт излизането на газ пропан-бутан от недрата на планината и В съприкосновение с Въздуха се запалват. Решихме да видим каква е тази светлина.
към текста >>

Той започна да ме убеждава, че когато човек не успее в нещо, трябва да се откаже.
Помислих, че това са планинските огньове, които се образувaт oт излизането на газ пропан-бутан от недрата на планината и В съприкосновение с Въздуха се запалват. Решихме да видим каква е тази светлина. Тръгнахме към нея и след известно време се намерихме на нашите стъпки, по които бяхме тръгнали, а светлината била от запалената лампа пред хижата, която от виелицата ту се виждаше, ту изчезваше. Митко веднага предложи да се приберем. Аз му казах, че отивам нагоре. Той започна да ме убеждава, че когато човек не успее в нещо, трябва да се откаже. Аз му казах, че и три пъти да се опитам и да не успея, пак ще продължа. Тръгнах нагоре сам и се концентрирах. Започнах да намирам стълбовете един след друг. Минах улея, Алековото езеро, Палеца. Времето беше доста студено.
към текста >>

Срещнах тримата спасители и им казах: „Защо не се качихте веднага да помогнете на Ильо, човекът можеше да умре, но сега е добре и няма да има нужда да го сваляте надолу." При Палеца срещнах тримата братя, които отиваха към Мусала, и им пожелах приятно прекарване на деня.
Аз бях замръзнал отвън от студа и дрехите ми скърцаха, а отвътре бях целият мокър и точно по време на разговора им влязох в кухнята. Ильо каза: „В това време само Светозар може да дойде. Той казва, че Учителя е с него и от нищо не го е страх." Преоблякох се, напих се с гореща вода и закусих. На Ильо му беше минала кризата и нямаше болки. След като си поотпочинах, се сбогувах с домакините и заслизах надолу, към хижата. Срещнах тримата спасители и им казах: „Защо не се качихте веднага да помогнете на Ильо, човекът можеше да умре, но сега е добре и няма да има нужда да го сваляте надолу." При Палеца срещнах тримата братя, които отиваха към Мусала, и им пожелах приятно прекарване на деня. Слязох в Боровец и се прибрах в София. Дълги години ходихме на Мусала, като използвахме стария заслон, в който имаше печка, и до него много дърва. В зимните условия, които се случваха, ние бяхме на топло и сутрин отивахме на върха и посрещахме изгрева. Срещахме се с групата от Казанлък на Крил Господинов, Гергана и двете им деца и мн. др. Някой път се събирахме до 40 души и изкарвахме нощта прави един до друг.
към текста >>

Човек трябва много точно да намира пътеката, по която преди него са минавали хора, за да не пропада.
Господарят му се ужаси, като видя детето при кучето, но не се случи нищо лошо. Една година се качвахме на Мусала с приятели от Димитровград. Когато стигнахме края на въжето, спряхме да починем и отправяхме погледите си към Скакавците. На небето се очертаваше едно голямо бяло знаме, около което имаше същества. При почти всички пролетни изкачвания на Мусала сме имали дълбок сняг, в който сме потъвали. Човек трябва много точно да намира пътеката, по която преди него са минавали хора, за да не пропада. На 1 април 1992 г. отидохме на Мусала с Павел. Аз го предупредих, че ще има силна буря в планината, но той имаше ваканция и искаше сам да отиде. Аз му казах, че може да загине в планината и затова тръгнах с него. Астрологически слънцето приближаваше квадрат с Уран.
към текста >>

Учителя обяснява, че падението на човечеството - на Адам и Ева, е станало в есенното равноденствие, а човекът е създаден в пролетното равноденствие - 22 март, или 9 март по стар стил.
Този път е доста дълъг и труден и по него не може за един ден да отидеш и да се върнеш. И двата венеца от подковата на Мусала са изпълнени с неземна красота. Те са най-доброто убежище на дивите кози, които постоянно срещаме на стада. Чувства се и присъствието на много възвишени същества, които обитават там. При едно есенно равноденствие - 22 септември, аз тръгнах сам за Мусала. Учителя обяснява, че падението на човечеството - на Адам и Ева, е станало в есенното равноденствие, а човекът е създаден в пролетното равноденствие - 22 март, или 9 март по стар стил. Затова Учителя препоръчва на учениците на всяко 9 число от месеца да се ядат само плодове, за да може съзнанието ни да се върне към първичния живот, който сме водили някога в рая. Билата на планината бяха покрити със сняг. След като минах Палеца, срещнах сестра Кичка от Хасково, която слизаше от върха. Беше облечена лятно, с шлифер и гуменки. Тя, като ме видя, каза: ,Аз искам да дойда и с теб да се кача на върха."
към текста >>

Ако човек се плъзне там, ще хвърчи чак до езерото.
По средата на въжето ми се скъса каишката на дясната ми котка. Свалих котките и започнах да се катеря без тях. Когато стигнах най-стръмната част от въжето, преди върха, последните 3 кола, се хлъзнах назад, макар че се държах за замръзналото въже и спрях при по-долния кол, като си ударих бедрото. Това беше наказанието, което тъмните сили ми дадоха, задето бях спасил Илияна да не е я задигнат. Като по-млад никога не съм ползвал котки, но сега въжето беше замръзнало и се плъзгаше - спрях се, огледах се и реших да мина по най-рискования път, по камъните, които се показваха от снега, отляво на въжето. Ако човек се плъзне там, ще хвърчи чак до езерото. Въпреки силната болка, бавно и много внимателно минах по камъните и стъпих на равното. Предупредих следващите ме приятели да внимават. Влязох в метеорологичната станция след 15 часа. Кракът ми беше син от удара. Нямаше оцет и веднага Албена събра от приятелите, които бяха към 50 души, лимони.
към текста >>

74. За словото на Учителя и за някои принципи на учението - Георги Томалевски (1897-1988)

В тези така построени беседи все пак като гранитен отломък стоеше главната мисъл и основната линия, но най-скъпоценното у тях са неповторимите и никъде несрещани бисери, които биха отворили очите на човека за цял живот.
Той не само наранил себе си със своето немирство, но причинил вреда и на другите. Останалите на софрата може да не разберат за кого е това назидание, но знаят, че някой от тях е този, за който става реч. Беседа в салона на Изгрева, София Имаше и случаи и те бяха много, когато Учителят трябваше да отговаря на въпрос, зададен му през седмицата от някой ученик. Тогава, зърнал ученика между слушателите, той правеше умело една модулация между основната мисъл и вмъкваше в нея необходимия отговор. В тези така построени беседи все пак като гранитен отломък стоеше главната мисъл и основната линия, но най-скъпоценното у тях са неповторимите и никъде несрещани бисери, които биха отворили очите на човека за цял живот. Така и в многообразието на цветната поляна, през която понякога минаваме нехайно, човек може да открие онова растение, онази билка, която носи спасението му от някое дългогодишно страдание, но на никоя поляна природата не поставя латинските надписи над своите лечебни треви и никога не ги посажда в серии, съобразно с някакво ръководство. Всеки гладен, жаден, страдащ и търсещ сам открива онова, което трябва да намери, онова, от което се нуждае най-много. Известно е колко високо Учителят зачиташе творбите на изкуството, книгите от световната литература, за които Той неведнъж споменаваше в своите разговори, за великите ваятели и най-вече за гениалните музиканти, но в своята работа той имаше други задачи. Той трябваше да изпълни своето поръчение - мисията си, за която бе дошъл на тази земя и в тази страна. Много трудно е да се обясни кое е онова, което създава жизнената връзка между човека, който дава, и оня, който взема.
към текста >>

Така и в многообразието на цветната поляна, през която понякога минаваме нехайно, човек може да открие онова растение, онази билка, която носи спасението му от някое дългогодишно страдание, но на никоя поляна природата не поставя латинските надписи над своите лечебни треви и никога не ги посажда в серии, съобразно с някакво ръководство.
Останалите на софрата може да не разберат за кого е това назидание, но знаят, че някой от тях е този, за който става реч. Беседа в салона на Изгрева, София Имаше и случаи и те бяха много, когато Учителят трябваше да отговаря на въпрос, зададен му през седмицата от някой ученик. Тогава, зърнал ученика между слушателите, той правеше умело една модулация между основната мисъл и вмъкваше в нея необходимия отговор. В тези така построени беседи все пак като гранитен отломък стоеше главната мисъл и основната линия, но най-скъпоценното у тях са неповторимите и никъде несрещани бисери, които биха отворили очите на човека за цял живот. Така и в многообразието на цветната поляна, през която понякога минаваме нехайно, човек може да открие онова растение, онази билка, която носи спасението му от някое дългогодишно страдание, но на никоя поляна природата не поставя латинските надписи над своите лечебни треви и никога не ги посажда в серии, съобразно с някакво ръководство. Всеки гладен, жаден, страдащ и търсещ сам открива онова, което трябва да намери, онова, от което се нуждае най-много. Известно е колко високо Учителят зачиташе творбите на изкуството, книгите от световната литература, за които Той неведнъж споменаваше в своите разговори, за великите ваятели и най-вече за гениалните музиканти, но в своята работа той имаше други задачи. Той трябваше да изпълни своето поръчение - мисията си, за която бе дошъл на тази земя и в тази страна. Много трудно е да се обясни кое е онова, което създава жизнената връзка между човека, който дава, и оня, който взема. Истината е проста, но трудността е в това, че хората нямат еднакви нужди и еднакво ниво на своето развитие.
към текста >>

Много трудно е да се обясни кое е онова, което създава жизнената връзка между човека, който дава, и оня, който взема.
В тези така построени беседи все пак като гранитен отломък стоеше главната мисъл и основната линия, но най-скъпоценното у тях са неповторимите и никъде несрещани бисери, които биха отворили очите на човека за цял живот. Така и в многообразието на цветната поляна, през която понякога минаваме нехайно, човек може да открие онова растение, онази билка, която носи спасението му от някое дългогодишно страдание, но на никоя поляна природата не поставя латинските надписи над своите лечебни треви и никога не ги посажда в серии, съобразно с някакво ръководство. Всеки гладен, жаден, страдащ и търсещ сам открива онова, което трябва да намери, онова, от което се нуждае най-много. Известно е колко високо Учителят зачиташе творбите на изкуството, книгите от световната литература, за които Той неведнъж споменаваше в своите разговори, за великите ваятели и най-вече за гениалните музиканти, но в своята работа той имаше други задачи. Той трябваше да изпълни своето поръчение - мисията си, за която бе дошъл на тази земя и в тази страна. Много трудно е да се обясни кое е онова, което създава жизнената връзка между човека, който дава, и оня, който взема. Истината е проста, но трудността е в това, че хората нямат еднакви нужди и еднакво ниво на своето развитие. Дава онзи, който има, и дава преизобилно, а взема оня, който се нуждае. В една концертна зала, където се изпълняват произведения от върховете на класическата музика, не всички слушатели, макар между тях да има и просветени хора, са еднакво музикални и еднакво приемат произведението. Ще нахранят душите си тези, които идват гладни за музика, тези, които имат насъщна нужда от нея. Останалите ще възприемат музикалното изпълнение с вежливо снизхождение.
към текста >>

Така както на човек, който преминава от хладна, смразяваща сянка в огрятото от слънце място, става по-топло или както една магнитна стрелка в друго магнитно поле с интензитет по-голям от интензитета на земното магнитно поле заема едно ново положение, така в присъствието на Учителя строят на една мисловност може да се промени и онова, което до този момент е било песимизъм и разочарование, може да се превърне в надежда и доверие.
Това е храната, за която в Евангелието се казва, че се „разваля“. Учителите на човечеството идват да поднесат храната, която „не се разваля“ и да покажат, че сенките на живота не са реалността. Ако един събеседник с чувствителна душевна организация би имал щастието да бъде в по-близък контакт с Учителя и да приказва с него по някакъв въпрос, би бил достатъчен само един час, за да усети необикновеното в неговото присъствие. В духовното „поле“ на неговата същност противоречията намираха бързо разрешение. И не само от думите, които ще чуе натовареният с някакви грижи или съмнения събеседник, а от самото присъствие на Учителя, което е в същност алхимическото претворяване на състоянието. Така както на човек, който преминава от хладна, смразяваща сянка в огрятото от слънце място, става по-топло или както една магнитна стрелка в друго магнитно поле с интензитет по-голям от интензитета на земното магнитно поле заема едно ново положение, така в присъствието на Учителя строят на една мисловност може да се промени и онова, което до този момент е било песимизъм и разочарование, може да се превърне в надежда и доверие. Има факти и явления в живота, за които не се прави анализ. Той е безполезен, тъй като съставките на явлението са от друг ирационален порядък и не се долавят от нашата раздробяваща мисловност. При всичките необозрими за нас възможности на Учителя, той показваше пред нас само онова, което ние можем да проумеем. Той говореше външно простичко, без да търси словесни ефекти и без никаква мистификация. Така той искаше да мислят, да приказват и да постъпват неговите ученици, когато се наложи това.
към текста >>

Мнозина от наблюдателите пътешественици са били верующи, но вярата си във възможностите на човека да познае Божественото начало те са носили в себе си и това, което са видяли, не е нито отнело, нито прибавило нещо към тяхната вяра.
Ако трябва да се дирят само свръхфизични феномени и свръхес тествени състояния, ние бихме могли да се обърнем и към науката. Не бива да си мислим, че на хората, които се занимават с наука, не им е идвала на ум мисълта да открият скритите причини на някое необикновено явление и да направят такъв експеримент, който да изглежда като чудо. Техните опити нямат, разбира се, нравственопоучителен характер, но те са полезни за някои духовни хора, които трябва да разберат, че необикновеното ново не ни приобщава към Твореца и че те не ще ни отведат до дверите на световните тайни. Тук винаги очакваха появяването на Учителя с надеждата да получат съвет, помощ или отговор на вълнуващи въпроси Ако е въпрос за чудеса, оня, който ги търси и обича, нека прочете някое от писанията на пътешественици за далечния Изток, които са имали случаите да видят, как някой от учениците на йогическата наука са правили смайващи неща. Мнозина от наблюдателите пътешественици са били верующи, но вярата си във възможностите на човека да познае Божественото начало те са носили в себе си и това, което са видяли, не е нито отнело, нито прибавило нещо към тяхната вяра. Ако пък между пътешествениците е имало атеисти, те не са станали верующи. Това, което са видяли, те са си го обяснили по своя начин, тъй като най-често хората в такива случаи търсят някакъв скрит фокус. На това място ще приведем нещо от мисловния опит на един английски учен, който занимава четците с въпроса дали физическите предмети могат да стават невидими. Невидимостта е проблем, който се среща не само в приказките, но и в научната мисъл. След като човекът навлезе по-дълбоко в микросвета на атома, стана съвсем ясно, че веществото, от което са изградени материалните тела, е много ажурно и че в едно твърдо тяло има кухини, през които може да се „провре“ друго тяло, без да се промени структурата на нито едно от двете тела.
към текста >>

След като човекът навлезе по-дълбоко в микросвета на атома, стана съвсем ясно, че веществото, от което са изградени материалните тела, е много ажурно и че в едно твърдо тяло има кухини, през които може да се „провре“ друго тяло, без да се промени структурата на нито едно от двете тела.
Мнозина от наблюдателите пътешественици са били верующи, но вярата си във възможностите на човека да познае Божественото начало те са носили в себе си и това, което са видяли, не е нито отнело, нито прибавило нещо към тяхната вяра. Ако пък между пътешествениците е имало атеисти, те не са станали верующи. Това, което са видяли, те са си го обяснили по своя начин, тъй като най-често хората в такива случаи търсят някакъв скрит фокус. На това място ще приведем нещо от мисловния опит на един английски учен, който занимава четците с въпроса дали физическите предмети могат да стават невидими. Невидимостта е проблем, който се среща не само в приказките, но и в научната мисъл. След като човекът навлезе по-дълбоко в микросвета на атома, стана съвсем ясно, че веществото, от което са изградени материалните тела, е много ажурно и че в едно твърдо тяло има кухини, през които може да се „провре“ друго тяло, без да се промени структурата на нито едно от двете тела. Работата е в туй, че атомите на едното тяло и атомите на другото тяло трябва да притежават еднопосочност (поляризовани трептения) в обикалянето на техните електрически обвивки. Тогава чак няма да има сблъскване на атомите и едното тяло ще премине през другото така, както преминават сноп нишки през зъбците на един гребен. Едното тяло ще премине през другото и ще стане невидимо. Ние си задаваме въпроса: един маг, един посветен в тайната наука, не е ли в състояние да постигне това; не само в свещените книги - Библията и Евангелието, се говори за такова изчезване на човек, който станал невидим дори сред множеството, но такива неща биха могли да демонстрират и съвременни факири и чародейци. Невидимост показват и паноптикумите на събори и тържества по чисто оптически метод.
към текста >>

Ние си задаваме въпроса: един маг, един посветен в тайната наука, не е ли в състояние да постигне това; не само в свещените книги - Библията и Евангелието, се говори за такова изчезване на човек, който станал невидим дори сред множеството, но такива неща биха могли да демонстрират и съвременни факири и чародейци.
Невидимостта е проблем, който се среща не само в приказките, но и в научната мисъл. След като човекът навлезе по-дълбоко в микросвета на атома, стана съвсем ясно, че веществото, от което са изградени материалните тела, е много ажурно и че в едно твърдо тяло има кухини, през които може да се „провре“ друго тяло, без да се промени структурата на нито едно от двете тела. Работата е в туй, че атомите на едното тяло и атомите на другото тяло трябва да притежават еднопосочност (поляризовани трептения) в обикалянето на техните електрически обвивки. Тогава чак няма да има сблъскване на атомите и едното тяло ще премине през другото така, както преминават сноп нишки през зъбците на един гребен. Едното тяло ще премине през другото и ще стане невидимо. Ние си задаваме въпроса: един маг, един посветен в тайната наука, не е ли в състояние да постигне това; не само в свещените книги - Библията и Евангелието, се говори за такова изчезване на човек, който станал невидим дори сред множеството, но такива неща биха могли да демонстрират и съвременни факири и чародейци. Невидимост показват и паноптикумите на събори и тържества по чисто оптически метод. Ние знаем, че посветените могат да преминават от свят с един вид дименсии в свят с друг вид така лесно, както ние преминаваме през отворена врата. Дори нашето преминаване е по-трудно и изисква повече време от мигновеното „прескачане“ от третото в четвъртото измерение. В Евангелието на много места, особено в евангелието на Йоана се говори как Христос на няколко пъти е изчезвал пред очите на тези, които са искали да го уловят, защото както се казва там „не бе дошло още времето“. И Исус Христос обаче никъде не поучаваше своите ученици на подобни изкуства.
към текста >>

Дори обикновените, така наречени светски хора, знаят каква е разликата, когато прочетат едно стихотворение и когато го чуят на някой рецитал от гениален артист, който освен другите елементи, влага в думите нещо от своята жива душа.
И защото Учителят на Бялото Братство бе положил основите на своето учение върху Словото на Христа, и който няколко пъти, макар много внимателно повдигна крайчеца на триизмерната завеса, не показа всичко онова, което можеше и знаеше. Ние сигурно толкова можехме да понесем. Той ни поучаваше на добродетели, на висока духовна нравственост, защото това е повече от всяко „чудо“, повече от всяка магия. Когато Учителят поднасяше на хората истината за живота и чертаеше пътищата за развитието, тези истини биваха възприемани от слушателите му така, както се възприема хляба, който ни храни, без да се прави химически анализ на съдържанието му. Тайната на въздействието беше в това, че думите, които той казваше, бяха написани с могъща сила. Дори обикновените, така наречени светски хора, знаят каква е разликата, когато прочетат едно стихотворение и когато го чуят на някой рецитал от гениален артист, който освен другите елементи, влага в думите нещо от своята жива душа. Ето защо такива сензационалисти, които търсят доказателство за Бога в свръхестествените явления и спиритическите сеанси, във виденията и факирските чудеса, когато се приближат до учението на Бялото Братство казват: „Тези неща ми са познати, кажете ми нещо необикновено“. Да се научиш да мислиш, да се научиш да се храниш и спиш, да научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си себичността, егоизма, страха и суеверието, за някои фантасти на духовна почва са „познати“ неща. Това познанство прилича на туй, когато гладен човек се запознава с храната - с хляба и с плодовете, като ги гледа през дебелите стъкла на някоя витрина. Хлябът трябва да се възприема от гладния, водата от жадния, въздухът трябва да се диша, ароматът на цветята да се усети от обонянието, а Христовото учение, върху което е изградено и словото на Учителя, трябва да стане всекиминутна практика на живота. Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“.
към текста >>

Това познанство прилича на туй, когато гладен човек се запознава с храната - с хляба и с плодовете, като ги гледа през дебелите стъкла на някоя витрина.
Когато Учителят поднасяше на хората истината за живота и чертаеше пътищата за развитието, тези истини биваха възприемани от слушателите му така, както се възприема хляба, който ни храни, без да се прави химически анализ на съдържанието му. Тайната на въздействието беше в това, че думите, които той казваше, бяха написани с могъща сила. Дори обикновените, така наречени светски хора, знаят каква е разликата, когато прочетат едно стихотворение и когато го чуят на някой рецитал от гениален артист, който освен другите елементи, влага в думите нещо от своята жива душа. Ето защо такива сензационалисти, които търсят доказателство за Бога в свръхестествените явления и спиритическите сеанси, във виденията и факирските чудеса, когато се приближат до учението на Бялото Братство казват: „Тези неща ми са познати, кажете ми нещо необикновено“. Да се научиш да мислиш, да се научиш да се храниш и спиш, да научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си себичността, егоизма, страха и суеверието, за някои фантасти на духовна почва са „познати“ неща. Това познанство прилича на туй, когато гладен човек се запознава с храната - с хляба и с плодовете, като ги гледа през дебелите стъкла на някоя витрина. Хлябът трябва да се възприема от гладния, водата от жадния, въздухът трябва да се диша, ароматът на цветята да се усети от обонянието, а Христовото учение, върху което е изградено и словото на Учителя, трябва да стане всекиминутна практика на живота. Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“. Дори и когато приказваше за неща от съдбоносна важност, Учителят приказваше тихо, без афекти и интонация, която би била дори подходяща за случая, без да даде вид, че той е погледнал дълбоко в причината на нещата и че се връща от един свят с такива измерения, където това, което трябва да стане, е вече станало. Когато някой болен се оплакваше от своите страдания, Учителят му предписваше изненадващо прости неща, а оня, след като ги изпълнеше, оставаше учуден от получените резултати. Имаше случаи, когато Учителят не отговаряше на зададените му от болния въпроси.
към текста >>

Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“.
Дори обикновените, така наречени светски хора, знаят каква е разликата, когато прочетат едно стихотворение и когато го чуят на някой рецитал от гениален артист, който освен другите елементи, влага в думите нещо от своята жива душа. Ето защо такива сензационалисти, които търсят доказателство за Бога в свръхестествените явления и спиритическите сеанси, във виденията и факирските чудеса, когато се приближат до учението на Бялото Братство казват: „Тези неща ми са познати, кажете ми нещо необикновено“. Да се научиш да мислиш, да се научиш да се храниш и спиш, да научиш да превъзмогваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положителни, да работиш за прогонване от себе си себичността, егоизма, страха и суеверието, за някои фантасти на духовна почва са „познати“ неща. Това познанство прилича на туй, когато гладен човек се запознава с храната - с хляба и с плодовете, като ги гледа през дебелите стъкла на някоя витрина. Хлябът трябва да се възприема от гладния, водата от жадния, въздухът трябва да се диша, ароматът на цветята да се усети от обонянието, а Христовото учение, върху което е изградено и словото на Учителя, трябва да стане всекиминутна практика на живота. Напразно търсят окултни сили тези, които не са изградили в себе си духовно нравствения човек, докато животът не ги е опитал със своите огньове, докато, както казва Учителят, „те не са хвърлили коравите и остри камъни на своята себичност в горящата пещ“ варницата, за да се получи от тях бяла вар, с която ще избелят живота си“. Дори и когато приказваше за неща от съдбоносна важност, Учителят приказваше тихо, без афекти и интонация, която би била дори подходяща за случая, без да даде вид, че той е погледнал дълбоко в причината на нещата и че се връща от един свят с такива измерения, където това, което трябва да стане, е вече станало. Когато някой болен се оплакваше от своите страдания, Учителят му предписваше изненадващо прости неща, а оня, след като ги изпълнеше, оставаше учуден от получените резултати. Имаше случаи, когато Учителят не отговаряше на зададените му от болния въпроси. Вместо да го наставлява какво да прави, той ставаше от стола и донасяше на посетителя някоя ябълка, круша, мандарина или чепка грозде в зависимост от сезона, когато ставаше този разговор. Какво се криеше в този акт, какво беше въздействието на тези плодове никой не знаеше, но болните оздравяваха.
към текста >>

Успоредно с това той излекува един тежко схванат, сгърчен на кълбо човек, изпитал всичката съвременна медицина и изгълтал килограми медикаменти.
Какво се криеше в този акт, какво беше въздействието на тези плодове никой не знаеше, но болните оздравяваха. Имаше болести, които той отказваше да лекува. Една премного изстрадала сестра, която изпитваше адски мъки, той не излекува. Макар и с угрижено лице, Учителят каза, че болестта, която има тя, е така неминуема поради натрупала се карма, така необходима за нейното развитие, че никакъв лекар и никакъв маг не ще й помогне. Единственото, което той препоръчваше за нея, бе да бъде посещавана, да й се помага при всекидневните нужди, и да й се говорят утешителни думи, както и да се молят за нея. Успоредно с това той излекува един тежко схванат, сгърчен на кълбо човек, изпитал всичката съвременна медицина и изгълтал килограми медикаменти. Изцелението настъпило след като Учителят му препоръчал да копае в градината си дори и с една тесла. Схванатият постепенно почнал да се изправя и след три месеца бил напълно здрав. Този случай напомня на скрития символ в Евангелския разказ за болния, който е чакал тридесет и осем години при къпалнята Витезда край Иерусалим. Христос не го излекувал моментално, но го запитал: „Искаш ли да оздравееш? “ - „Искам, Господи – отвърнал болният - но няма кой да ме натопи във водата, след като ангелът я раздвижи.“ Този болен бил от категорията на тези, на които е възможно да оздравеят.
към текста >>

Животът на Христа - учи Учителят - е показателен за всеки човек, който трябва да върви в духовния път на възхождане.
Болестта бе вече извършила своето, но за него бе необходимо да прояви един малък тласък и да прояви воля. Христос му казва: „Вземи одъра си и върви! “ То ще рече, остави това състояние на инертност и очакване и направи сам първата стъпка. На Изгрева в полите на Витоша. Вдясно от Учителя е Боян Боев Животът на Христа - учи Учителят - е показателен за всеки човек, който трябва да върви в духовния път на възхождане. Учениците на Бялото Братство трябва да бъдат далече от лековерните и лениви сектанти, които се боят да направят трудната стъпка и казват: „Ние повярвахме в Христа и сме спасени“. Когато им се възрази, какво е това спасение, те отговарят: „Нали заради нас, повярвалите, Христос бе разпнат на кръста? “ Мнозина от учениците на Бялото Братство са срещали в живота си такива сектанти, които разправят, че от еди коя си година, месец и ден са „вече спасени“, а други казват „новородени“. Гледаш го новороден, пък живее по стария начин. И между учениците може да се намерят такива, които още сериозно грешат, но разликата е в това, че те правят усилия да променят живота си и страдат, когато не успяват.
към текста >>

75. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Това, което чух от пастор Фурнаджиев, за мене тежеше много, тъй като беше преценка не от случаен човек, а от високо културен представител на евангелизма у нас, още повече от човек, който, погледнато съвсем по човешки, нямаше интерес да хвали друг деятел от същото духовно поле.
Той добре си спомняше, че още тогава Учителят е имал изработено ясно и определено духовно становище. Това е било един задълбочен християнски мистицизъм. При това Учителят още тогава осъзнавал духовната си мисия. От пастор Фурнаджиев узнах, че Учителят още в младите си години е проявил изключително задълбочаване във философските и общодуховните проблеми. За личността му той също се изказа най-ласкаво. Това, което чух от пастор Фурнаджиев, за мене тежеше много, тъй като беше преценка не от случаен човек, а от високо културен представител на евангелизма у нас, още повече от човек, който, погледнато съвсем по човешки, нямаше интерес да хвали друг деятел от същото духовно поле. Това, че Учителят е завършил в Свищов средно богословско училище, а след това в Медисън - Университет за евангелска теология, че начинът, по който изнася беседите, които започват с молитва, с прочит на текст от евангелието и че беседата завършва пак с молитва, показва, че той е преценявал наблюдаваните форми на външния израз в разните църкви и че външната школовка в Братството повече напомня на евангелизма, отколкото на други някои култове. Всички тези неща обаче колкото и да са външно свързани с евангелските традиции, не пречат на един буден наблюдател да долови веднага онова в неговата дейност и слово, което е съвсем ново, различно, оригинално и с друга дълбочина, измерения и насоки. * Между многото неща, които могат да се кажат като характеристика за Учителя, понякога от голямо значение са впечатленията на хората, които се срещат за първи път с него и които са запазили в спомените си някои макар и дребни на вид, но твърде важни и показателни за духовния му образ неща. Като характерен образец за такава преценка ще посочим тук едно писмо на Д.
към текста >>

Той не говори само сухи теоретични напътствия, а интерпретира актуалното, животрептящото и същественото за развитието на човека.
Той никога не е одобрявал нито насърчавал някого от учениците си към повърхностно, суеверно или каквото и да е мъгливо вярване. Още от първите беседи, които чух, направиха ми впечатление някои особености, които трябва да споделя с тебе, за да мога да кажа, че все пак съм ти дал някои характерни, макар и бегли неща както за него, така и за учението му. Повечето негови беседи засягат актуални теми. Словото му винаги е свързано с онова, което интересува широк кръг хора. Той заема винаги отношение към близките събития в живота както на отделната личност, така и в обществото и прави дълбоки, мъдри и оригинални преценки. Той не говори само сухи теоретични напътствия, а интерпретира актуалното, животрептящото и същественото за развитието на човека. Учителят говори за това, което утолява духовния глад и стимулира развитието на човека, което развитие особено в духовно отношение съставлява смисълът на човешкото съществувание. Прави ми дълбоко впечатление и възвишеността, от позицията на която третира въпросите. От тази позиция, от която наблюдава живота, са изключени елементарните и дребнавите неща. Даже когато се спира върху наглед обикновени въпроси, той успява да ни покаже от тях онова, което е красиво и достойно. Аз не бях срещал дотогава такива магически сили, да се преведат в сублимация всички неща, всички чувства и мисли.
към текста >>

Учителят говори за това, което утолява духовния глад и стимулира развитието на човека, което развитие особено в духовно отношение съставлява смисълът на човешкото съществувание.
Още от първите беседи, които чух, направиха ми впечатление някои особености, които трябва да споделя с тебе, за да мога да кажа, че все пак съм ти дал някои характерни, макар и бегли неща както за него, така и за учението му. Повечето негови беседи засягат актуални теми. Словото му винаги е свързано с онова, което интересува широк кръг хора. Той заема винаги отношение към близките събития в живота както на отделната личност, така и в обществото и прави дълбоки, мъдри и оригинални преценки. Той не говори само сухи теоретични напътствия, а интерпретира актуалното, животрептящото и същественото за развитието на човека. Учителят говори за това, което утолява духовния глад и стимулира развитието на човека, което развитие особено в духовно отношение съставлява смисълът на човешкото съществувание. Прави ми дълбоко впечатление и възвишеността, от позицията на която третира въпросите. От тази позиция, от която наблюдава живота, са изключени елементарните и дребнавите неща. Даже когато се спира върху наглед обикновени въпроси, той успява да ни покаже от тях онова, което е красиво и достойно. Аз не бях срещал дотогава такива магически сили, да се преведат в сублимация всички неща, всички чувства и мисли. Ако е възможен някакъв паралел, някакво сравнение, редно е да помена някои от Христовите проповеди от Евангелието, особено проповедта на планината.
към текста >>

Това обаче, което мога да спомена тук, е, че не съм срещал по-забележителен човек от него.
Питали са ме какво е отношението му към Христа. Признавам, че тези въпроси са ме поставяли в доста голямо затруднение. Как мога аз да зная със сигурност това, което е най-трудно да се знае? Ако говоря неща по предположение, то значи да се занимаваме със забавления. Та самият аз не зная кой съм. Това обаче, което мога да спомена тук, е, че не съм срещал по-забележителен човек от него. Познавам доста добре делата и идеите на големите древни и нови философи и учени. Срещал съм и някои от нобеловите лауреати, но пред мен не е блесвала по-мощна духовна виделина от тази, която носи словото на Учителя, за никой друг не мога да изрека това, което мога да кажа за него. Що се отнася до отношението му към Христа, ще ти цитирам изрази, дословно взети от беседите му, за да направиш сам преценката по този противоречиво схващан въпрос. „Христос, това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отдели от Него.
към текста >>

Христос е дал най-пълен израз на любовта на земята, все едно как различните хора Го разглеждат: като исторически, като космичен, като мистичен.“ В словото на Учителя Христос е най-възвишеният и най-чист образ на богочовека.
Познавам доста добре делата и идеите на големите древни и нови философи и учени. Срещал съм и някои от нобеловите лауреати, но пред мен не е блесвала по-мощна духовна виделина от тази, която носи словото на Учителя, за никой друг не мога да изрека това, което мога да кажа за него. Що се отнася до отношението му към Христа, ще ти цитирам изрази, дословно взети от беседите му, за да направиш сам преценката по този противоречиво схващан въпрос. „Христос, това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отдели от Него. Христос е дал най-пълен израз на любовта на земята, все едно как различните хора Го разглеждат: като исторически, като космичен, като мистичен.“ В словото на Учителя Христос е най-възвишеният и най-чист образ на богочовека. Но, драги X., трябва да спра дотук. Мисълта между другото е и страстен композитор. За да не стигна дотам, искам да привърша своето писмо. Ще ти кажа накрая, че само личният контакт с него и със словото му може да ти донесе истинско запознанство с него и неговото дело. Сърдечно твой Д. К.“
към текста >>

Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни.
Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на една философия и паралелно с нея и на научна методика. Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“. Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни. Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена. Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите. В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа.
към текста >>

Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите.
Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните състояния в положителни. Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена. Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите. В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа. В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства. Апостол Павел на едно място1 казва: „Сега виждаме неясно ,като в огледало, а тогава ще гледаме лице с лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная, както съм бил познат.“ Хилядолетия са отминали, откакто човекът - малко или много мислящо същество - броди по нашата планета.
към текста >>

В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства.
Ученикът на Божествената школа - казва Той - не бива да отминава индиферентно явленията в окръжаващата го среда. Той трябва да изучава хората, природата, формите, които тя изгражда, защото в тях тя е включила своята премъдрост. В бъдеще ще има три вида науки: физическа, духовна и божествена. Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите. В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа. В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства. Апостол Павел на едно място1 казва: „Сега виждаме неясно ,като в огледало, а тогава ще гледаме лице с лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная, както съм бил познат.“ Хилядолетия са отминали, откакто човекът - малко или много мислящо същество - броди по нашата планета. Историята на човешката мисъл е огромна и почти необхватна. Никой не може да твърди със сигурност, че преди него друг не е изрекъл същата или близка на неговата истина.
към текста >>

Хилядолетия са отминали, откакто човекът - малко или много мислящо същество - броди по нашата планета.
Във физическата наука човек изучава фактите, законите, явленията и закономерностите. В духовната наука ученикът открива причинната връзка на явленията и вижда, че те не са случайни и те се ръководят от невидими сили както в неорганичната, така и в органичната природа. В Божествената наука човекът, който ще има вече изработени нови възприятия, ще влиза съзнателно в светове, недостъпни за нашите три измерения, ще вижда ясно с очите си и не ще се нуждае от странични доказателства. Апостол Павел на едно място1 казва: „Сега виждаме неясно ,като в огледало, а тогава ще гледаме лице с лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная, както съм бил познат.“ Хилядолетия са отминали, откакто човекът - малко или много мислящо същество - броди по нашата планета. Историята на човешката мисъл е огромна и почти необхватна. Никой не може да твърди със сигурност, че преди него друг не е изрекъл същата или близка на неговата истина. Ние като ученици не желаем да бъдем дръзки, но не желаем да бъдем и плахи. Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по-смел полет на творчество от това на Учителя на Бялото Братство. На някои то изглежда сектантско, а на други прекомерно смело, защото руши известни прегради.
към текста >>

Най-добре е да се каже, че Учителят донесе в нова, подходяща за западния човек форма великата наука на Бога, човека, природата и развитието.
Обемът и направлението на проблематиката в учението на Бялото Братство напомнят космогония, а решенията на самите проблеми, които предлага то, го характеризират като наука и метафизика, колкото и странно да звучи това съчетание. Ако би могло да се споменат някои близки в известно отношение учения на това, което донесе Учителят на Бялото Братство, трябва да споменем имената на Рудолф Щайнер и Емануил Сваденборг. Подписал: X.“ Поначало все пак е трудно да се прави цялостна преценка на учението на Бялото Братство. Най-напред то не е изучено основно, а що се отнася до неговия основател, положителните неща, които той извърши както за огромния брой отделни лица, така и за народа като цяло, не се поддават на анализ. Най-добре е да се каже, че Учителят донесе в нова, подходяща за западния човек форма великата наука на Бога, човека, природата и развитието. Три са главните основи, които съставляват същността му. Любовта, която носи изобилен и пълен живот, мъдростта, която носи изобилната и пълна светлина, и истината, която дава пълна свобода. Разбира се, Учителят говори за една любов, която няма нищо общо с демагнетизираното вече понятие от нашето всекидневие. Говори за една мъдрост, която надхвърля ръста на обикновеното знание, и за една истина, която не го ограничава, а освобождава човека. Затова той ги нарича Божия любов, Божия мъдрост и Божия истина.
към текста >>

Говори за една мъдрост, която надхвърля ръста на обикновеното знание, и за една истина, която не го ограничава, а освобождава човека.
Най-напред то не е изучено основно, а що се отнася до неговия основател, положителните неща, които той извърши както за огромния брой отделни лица, така и за народа като цяло, не се поддават на анализ. Най-добре е да се каже, че Учителят донесе в нова, подходяща за западния човек форма великата наука на Бога, човека, природата и развитието. Три са главните основи, които съставляват същността му. Любовта, която носи изобилен и пълен живот, мъдростта, която носи изобилната и пълна светлина, и истината, която дава пълна свобода. Разбира се, Учителят говори за една любов, която няма нищо общо с демагнетизираното вече понятие от нашето всекидневие. Говори за една мъдрост, която надхвърля ръста на обикновеното знание, и за една истина, която не го ограничава, а освобождава човека. Затова той ги нарича Божия любов, Божия мъдрост и Божия истина. Учителят познава до съвършенство източния и западния окултизъм и с голяма проницателност отстрани от тях неподходящото за нашия натюрел, за да сведе всичко до магията на Христовото слово Любов, което е най-често споменавано, тема, която той най-често развива. Знае се, че всяко учение, всеки съзнателен път за духовно издигане е придружен с изпити, изпитите на нашата епоха не стават както през времето на древните школи в тайните херметически затворени зали на храмове и пирамиди, а в широката арена на живота. Това е дало повод на швейцарския педагог и доктор по социология А. Фериер да нарече Учителя на Бялото Братство в България „един модерен мистик“.
към текста >>

В своята книга за Учителя Фериер пише следното: „Ако човек не разбира любовта - казва Учителят Дънов - не може да разбере хората, не може да разбере времето, през което той минава като непрекъснат процес.
Затова той ги нарича Божия любов, Божия мъдрост и Божия истина. Учителят познава до съвършенство източния и западния окултизъм и с голяма проницателност отстрани от тях неподходящото за нашия натюрел, за да сведе всичко до магията на Христовото слово Любов, което е най-често споменавано, тема, която той най-често развива. Знае се, че всяко учение, всеки съзнателен път за духовно издигане е придружен с изпити, изпитите на нашата епоха не стават както през времето на древните школи в тайните херметически затворени зали на храмове и пирамиди, а в широката арена на живота. Това е дало повод на швейцарския педагог и доктор по социология А. Фериер да нарече Учителя на Бялото Братство в България „един модерен мистик“. В своята книга за Учителя Фериер пише следното: „Ако човек не разбира любовта - казва Учителят Дънов - не може да разбере хората, не може да разбере времето, през което той минава като непрекъснат процес. И ако той не разбира времето, животът ще загуби своя музикален ритъм и ще бъде серия от неблагополучни състояния, които ще го направят твърде нещастен.“ „За да може човек да разбере живота и да бъде полезен за себе си и за другите, трябва да сложи в хармония физическия живот, след което да върви постепенно към духовния и Божествен живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към целокупния живот и светлината.“ „Колко сме далече - обяснява Фериер - от изкуствения аскетизъм на средните векове, който за така наречената любов към небето презираше земята, който за благото на чистия дух пренебрегваше тялото.“ „Учителят Дънов остроумно осмива различните определения, които хората дават на Христа.
към текста >>

„За да може човек да разбере живота и да бъде полезен за себе си и за другите, трябва да сложи в хармония физическия живот, след което да върви постепенно към духовния и Божествен живот.
Знае се, че всяко учение, всеки съзнателен път за духовно издигане е придружен с изпити, изпитите на нашата епоха не стават както през времето на древните школи в тайните херметически затворени зали на храмове и пирамиди, а в широката арена на живота. Това е дало повод на швейцарския педагог и доктор по социология А. Фериер да нарече Учителя на Бялото Братство в България „един модерен мистик“. В своята книга за Учителя Фериер пише следното: „Ако човек не разбира любовта - казва Учителят Дънов - не може да разбере хората, не може да разбере времето, през което той минава като непрекъснат процес. И ако той не разбира времето, животът ще загуби своя музикален ритъм и ще бъде серия от неблагополучни състояния, които ще го направят твърде нещастен.“ „За да може човек да разбере живота и да бъде полезен за себе си и за другите, трябва да сложи в хармония физическия живот, след което да върви постепенно към духовния и Божествен живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към целокупния живот и светлината.“ „Колко сме далече - обяснява Фериер - от изкуствения аскетизъм на средните векове, който за така наречената любов към небето презираше земята, който за благото на чистия дух пренебрегваше тялото.“ „Учителят Дънов остроумно осмива различните определения, които хората дават на Христа. Някои проповедници мислят, че трябва да се прави разлика между един „исторически“ Христос и „космически“ или пък „мистически“. Те говорят обаче за различни противоречиви светове, както се говори за „светски“ или за „вечен“ живот.
към текста >>

Те говорят обаче за различни противоречиви светове, както се говори за „светски“ или за „вечен“ живот.
„За да може човек да разбере живота и да бъде полезен за себе си и за другите, трябва да сложи в хармония физическия живот, след което да върви постепенно към духовния и Божествен живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към целокупния живот и светлината.“ „Колко сме далече - обяснява Фериер - от изкуствения аскетизъм на средните векове, който за така наречената любов към небето презираше земята, който за благото на чистия дух пренебрегваше тялото.“ „Учителят Дънов остроумно осмива различните определения, които хората дават на Христа. Някои проповедници мислят, че трябва да се прави разлика между един „исторически“ Христос и „космически“ или пък „мистически“. Те говорят обаче за различни противоречиви светове, както се говори за „светски“ или за „вечен“ живот. От живота и делата на човека зависи в кой живот е той. Сам по себе си животът е един. физическият, Духовният и Божественият живот са три прояви на един и същ живот.“ 1 Първо послание към Коринтяните, 13:12 (б. р.).
към текста >>

От живота и делата на човека зависи в кой живот е той.
Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към целокупния живот и светлината.“ „Колко сме далече - обяснява Фериер - от изкуствения аскетизъм на средните векове, който за така наречената любов към небето презираше земята, който за благото на чистия дух пренебрегваше тялото.“ „Учителят Дънов остроумно осмива различните определения, които хората дават на Христа. Някои проповедници мислят, че трябва да се прави разлика между един „исторически“ Христос и „космически“ или пък „мистически“. Те говорят обаче за различни противоречиви светове, както се говори за „светски“ или за „вечен“ живот. От живота и делата на човека зависи в кой живот е той. Сам по себе си животът е един. физическият, Духовният и Божественият живот са три прояви на един и същ живот.“ 1 Първо послание към Коринтяните, 13:12 (б. р.).
към текста >>

76. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

Той моделираше своята дълбока мъдрост за човека, природата, небето и Абсолютния Дух в разбираеми форми и с примери, взети от всекидневието ни.
Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство Учителят имаше съвсем достъпни, но неповторимо мъдри отговори на всички въпроси, които биваха отправени към него от любознателни ученици. Той моделираше своята дълбока мъдрост за човека, природата, небето и Абсолютния Дух в разбираеми форми и с примери, взети от всекидневието ни. Често в неговото слово се срещаха приказки, които целяха да направят езика по-илюстративен, мисълта по-семпла, без обаче да намалят същината на онова, което винаги си остава велико, дълбоко, необозримо. Неведнъж неговите ученици разговаряха върху това кой е оня елемент, който прави неговото учение така приемливо и в същината на което човек диша свободно? Отговорът винаги биваше един и същ: свободата, изживяването на тази свобода и непринуденост зависи от ръста, до който е дошъл ученикът в духовното си развитие. На едно място той казва, че истински свободен е онзи, който люби Бога. Свободата не е произвол и пустош.
към текста >>

Неведнъж неговите ученици разговаряха върху това кой е оня елемент, който прави неговото учение така приемливо и в същината на което човек диша свободно?
Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство Учителят имаше съвсем достъпни, но неповторимо мъдри отговори на всички въпроси, които биваха отправени към него от любознателни ученици. Той моделираше своята дълбока мъдрост за човека, природата, небето и Абсолютния Дух в разбираеми форми и с примери, взети от всекидневието ни. Често в неговото слово се срещаха приказки, които целяха да направят езика по-илюстративен, мисълта по-семпла, без обаче да намалят същината на онова, което винаги си остава велико, дълбоко, необозримо. Неведнъж неговите ученици разговаряха върху това кой е оня елемент, който прави неговото учение така приемливо и в същината на което човек диша свободно? Отговорът винаги биваше един и същ: свободата, изживяването на тази свобода и непринуденост зависи от ръста, до който е дошъл ученикът в духовното си развитие. На едно място той казва, че истински свободен е онзи, който люби Бога. Свободата не е произвол и пустош. Тя е притежание на най-издигнатите духове. Може да се случи външно свободният да е истински роб, а често поставеният във вериги да е свободен.
към текста >>

„Ако няма свобода на духа, религиозните хора - казва Учителят биха станали два пъти по-лоши от светските.“ „Свободата - продължава той - е светлина.
На едно място той казва, че истински свободен е онзи, който люби Бога. Свободата не е произвол и пустош. Тя е притежание на най-издигнатите духове. Може да се случи външно свободният да е истински роб, а често поставеният във вериги да е свободен. Условията за свобода са вътре в духа. „Ако няма свобода на духа, религиозните хора - казва Учителят биха станали два пъти по-лоши от светските.“ „Свободата - продължава той - е светлина. Щом светилникът свети, ти си свободен. В мрака на нощта никой не е свободен. Само свободният може да даде свобода.“ Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Хората на земята търсят по различни начини своето щастие.
към текста >>

Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща.
Условията за свобода са вътре в духа. „Ако няма свобода на духа, религиозните хора - казва Учителят биха станали два пъти по-лоши от светските.“ „Свободата - продължава той - е светлина. Щом светилникът свети, ти си свободен. В мрака на нощта никой не е свободен. Само свободният може да даде свобода.“ Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Хората на земята търсят по различни начини своето щастие. Едни от тях ще образуват семейства, ще отглеждат челяд, ще възпитават поколение. Само тези, които чувствуват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа. В развитието на отделните човешки монади има много обстоятелства, които не познаваме добре и затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си и начина, по който живеят. И тук да повторим познатата мъдрост, останала като сентенция, че свободата на отделния индивид трябва да достигне до такава граница, която да не пречи на свободата на другите.
към текста >>

Човек може да получи известна представа от някакъв плод само ако е вкусил от него.
Съществуват три клона на Христовата църква: католицизъм, православие и евангелизъм. Към коя от тия три църкви Христос би имал предпочитание? Той би приел всеки вярващ в любовта, от която и да е църква, ако има любов към Бога и ближния и у когото не е останало никакво лукавство и фанатизъм. Ако днес католическата църква продължава да счита другите църкви и свободни духовни общества за „отклонили се братя“, тя все още е в отровната атмосфера на средновековието. Ние трудно бихме могли да дадем едно съвсем изчерпателно изложение на учението, което донесе Учителят в школата на Бялото Братство. Човек може да получи известна представа от някакъв плод само ако е вкусил от него. И за аромата на цветята човешките думи не са в състояние да кажат нищо. Необходимо е да усетим със собствените си възприятия този аромат, за да „знаем“ нещо за него. И хората на този свят не могат да получат „знания“ за същината на дадено учение, дори и за учението на Христа, ако в дълбочината на душите им не се е родил Христос в сиянието и величието на своята мисия. Споменахме по-горе, че хората в нашия свят са на различна духовна възраст. Не всички са устроени така, че да могат да възприемат еднакво Божествените идеи.
към текста >>

То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край.
Днес има истински млади, търсещи и разочаровани от порядките на живота хора. Те не са имали възможност да вкусят от онази духовна храна, която създава идеали и копнеж за съзнателен и разумен живот. Възрастните се възмущават от това, осъждат ги, изказват екстравагантности по вестниците и екраните, без да им дойде на ум, че те и всички ние, по-възрастните, носим известна доза вина. Новото учение, което представя свободна, лишена от ритуали и шаблони доктрина, изявява свободно с философска задълбоченост и дори с експериментален опит безсмъртното и всепобеждаващо Христово Слово. Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин.
към текста >>

Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин.
То е същевременно практика във всекидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надежди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото“ като начало и „нищото“ като край. Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени.
към текста >>

Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“.
Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодостъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за духовен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот. Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист“. Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени. Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук.
към текста >>

Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение.
Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, частица от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта. Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъчен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихологията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много индивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени. Налага се едно разширение на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук. Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Великата наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение. То датира още преди времето на Хермеса в Египет, преминало е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет. Това учение се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към безкрайния път на развитието, което е вечно. Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа. В света са съществували и съществуват различни „маги“, които проповядват силата, могъществото, победата като атрибути на човешкия дух.
към текста >>

77. Разговори с Учителя. Разговор единадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Ученикът: Защо е необходимо за човека, след като живее известно време на земята, да отиде в другите светове?
Разговор единадесети Този път разговорът откри ученикът, който винаги задаваше въпросите. Той не се уговаряше всякога с братята и сестрите какви въпроси да зададе, но случваше се така, че задаваните от него въпроси винаги бяха интересни и жизнено важни за останалите от групата. А отговорите на Учителя - истинска храна за душите им. Ученикът: Защо е необходимо за човека, след като живее известно време на земята, да отиде в другите светове? Не е ли възможен един непрекъснат жизнен процес, който да се извършва на едно място - да речем на земята или на коя да е планета, ако върху нея съществуват условия за живот. Учителят: Когато животът в една област замира, всъщност той не изчезва, а се трансформира от едно състояние в друго. Това, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение е обстановка за нов живот. Човек има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото, или обикновеното съзнание разбиранията за живота са едни, при духовното - други.
към текста >>

Човек има двояко съзнание: физическо и духовно.
А отговорите на Учителя - истинска храна за душите им. Ученикът: Защо е необходимо за човека, след като живее известно време на земята, да отиде в другите светове? Не е ли възможен един непрекъснат жизнен процес, който да се извършва на едно място - да речем на земята или на коя да е планета, ако върху нея съществуват условия за живот. Учителят: Когато животът в една област замира, всъщност той не изчезва, а се трансформира от едно състояние в друго. Това, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение е обстановка за нов живот. Човек има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото, или обикновеното съзнание разбиранията за живота са едни, при духовното - други. Хората на земята мислят, че устройват живота си по пътя на физическото му разбиране. Щом е така, тогава как се яви животът на земята? Къде беше това човечество преди петдесет милиона години? Къде бяха растителността и животните?
към текста >>

И човекът, и животните, и растенията дойдоха отнякъде.
При физическото, или обикновеното съзнание разбиранията за живота са едни, при духовното - други. Хората на земята мислят, че устройват живота си по пътя на физическото му разбиране. Щом е така, тогава как се яви животът на земята? Къде беше това човечество преди петдесет милиона години? Къде бяха растителността и животните? И човекът, и животните, и растенията дойдоха отнякъде. В окултната наука е казано, че в света има течения, които идват от различни слънчеви системи. Така се населяват планетите, така се образуват и формите на живота. Всички ние сме свързани с тези закони дотогава, докогато ще бъдем освободени от всяка привързаност към дадена слънчева система, за да излезем от нея. Учениците трябва да държат в мисълта си това, че е необходимо да бъдат в съгласие със законите на битието и че всичко, което става, е разумно. Дори когато се спъне и падне, да знае, че пак е в съгласие с нещо, което е необходимо.
към текста >>

От една и съща беда духовният човек, който е придобил мъдрост, ще извлече една поука, а невежият ще каже: „Все на мене ли ще се случват такива работи.“
Така се населяват планетите, така се образуват и формите на живота. Всички ние сме свързани с тези закони дотогава, докогато ще бъдем освободени от всяка привързаност към дадена слънчева система, за да излезем от нея. Учениците трябва да държат в мисълта си това, че е необходимо да бъдат в съгласие със законите на битието и че всичко, което става, е разумно. Дори когато се спъне и падне, да знае, че пак е в съгласие с нещо, което е необходимо. Зная за учени и философи, които с години са се блъскали върху даден проблем, но се е случвало да паднат по невнимание и при това разтърсване са се раждали отговорите на неразрешените въпроси. От една и съща беда духовният човек, който е придобил мъдрост, ще извлече една поука, а невежият ще каже: „Все на мене ли ще се случват такива работи.“ Всичко зависи от духовната култура на човека. На тези, които обичат да преминават набързо и без размисъл през явленията на природата, като казват, че всичко е случайно и е създадено без ничия премъдрост, поставям следните въпроси: 1. Как ще обяснят това, че клетките по кожата на повече млекопитающи произвеждат косми, а клетките на птиците - пера? 2. По какъв начин перата на птиците получават най-чудновати краски и то по определени места и най-различни за отделните видове птици. Кой художник е работил моделите?
към текста >>

Всичко зависи от духовната култура на човека.
Всички ние сме свързани с тези закони дотогава, докогато ще бъдем освободени от всяка привързаност към дадена слънчева система, за да излезем от нея. Учениците трябва да държат в мисълта си това, че е необходимо да бъдат в съгласие със законите на битието и че всичко, което става, е разумно. Дори когато се спъне и падне, да знае, че пак е в съгласие с нещо, което е необходимо. Зная за учени и философи, които с години са се блъскали върху даден проблем, но се е случвало да паднат по невнимание и при това разтърсване са се раждали отговорите на неразрешените въпроси. От една и съща беда духовният човек, който е придобил мъдрост, ще извлече една поука, а невежият ще каже: „Все на мене ли ще се случват такива работи.“ Всичко зависи от духовната култура на човека. На тези, които обичат да преминават набързо и без размисъл през явленията на природата, като казват, че всичко е случайно и е създадено без ничия премъдрост, поставям следните въпроси: 1. Как ще обяснят това, че клетките по кожата на повече млекопитающи произвеждат косми, а клетките на птиците - пера? 2. По какъв начин перата на птиците получават най-чудновати краски и то по определени места и най-различни за отделните видове птици. Кой художник е работил моделите? 3. Пеперудите, които живеят само едно лято, са облечени в най-великолепни дрехи.
към текста >>

Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде.
Учените хора имат в това отношение повече сдържаност и смирение пред неразрешимите загадки, а полуинтелигентните, дочули оттук-оттам по нещо, са по-дръзки и по-самонадеяни. Но духът на вселената, Творецът на единството в космоса е дълготърпелив и благ. Той чака с безмерно и снизходително търпение да преминем през всички заблуди и илюзии и да проумеем истината сами. Тогава чак ще станем граждани на Неговото Царство. Ученикът: Има ли Божия промисъл? Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро.
към текста >>

Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие.
Тогава чак ще станем граждани на Неговото Царство. Ученикът: Има ли Божия промисъл? Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро. Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони. Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последствие придобити отрицателни черти и навици. Какво трябва да прави с тях?
към текста >>

Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението.
Ученикът: Има ли Божия промисъл? Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави! “, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро. Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони. Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последствие придобити отрицателни черти и навици. Какво трябва да прави с тях? Да ги оставим ли, като не им обръщаме внимание, или да се борим с тях?
към текста >>

Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последствие придобити отрицателни черти и навици.
“, „Има Божия промисъл“. Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро. Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони. Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последствие придобити отрицателни черти и навици. Какво трябва да прави с тях? Да ги оставим ли, като не им обръщаме внимание, или да се борим с тях? Учителят: Когато някой осъзнае, че притежава такива отрицателни особености в себе си, нека не се занимава с това, че трябва да оправя света, а да обърне поглед към себе си. Когато веднъж един виден физиономист разкрил на Сократ всичките му недъзи, Сократ не ги отрекъл и добавил: „Аз бях наистина такъв, какъвто ме описахте, но сега със силата на своя ум, сърце и воля, изправих всички криви у мен неща и станах друг човек.“ Това е една от най-хубавите черти на Сократа.
към текста >>

Когато веднъж един виден физиономист разкрил на Сократ всичките му недъзи, Сократ не ги отрекъл и добавил: „Аз бях наистина такъв, какъвто ме описахте, но сега със силата на своя ум, сърце и воля, изправих всички криви у мен неща и станах друг човек.“
Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони. Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последствие придобити отрицателни черти и навици. Какво трябва да прави с тях? Да ги оставим ли, като не им обръщаме внимание, или да се борим с тях? Учителят: Когато някой осъзнае, че притежава такива отрицателни особености в себе си, нека не се занимава с това, че трябва да оправя света, а да обърне поглед към себе си. Когато веднъж един виден физиономист разкрил на Сократ всичките му недъзи, Сократ не ги отрекъл и добавил: „Аз бях наистина такъв, какъвто ме описахте, но сега със силата на своя ум, сърце и воля, изправих всички криви у мен неща и станах друг човек.“ Това е една от най-хубавите черти на Сократа. Ученикът: Има ли човек възможности и сили да направи всичко потребно за развитието си, или някои неща са непостижими? Учителят: Възможностите на съществата, наредени по дългата стълба на развитието, са различни. Зависи от мястото, което заемат тези същества. Като се започне от микроба и се дойде до човека в земния живот, а след това се мине в световете на ангелите и архангелите, това са все еволюиращи същества с най-различни възможности.
към текста >>

Ученикът: Има ли човек възможности и сили да направи всичко потребно за развитието си, или някои неща са непостижими?
Какво трябва да прави с тях? Да ги оставим ли, като не им обръщаме внимание, или да се борим с тях? Учителят: Когато някой осъзнае, че притежава такива отрицателни особености в себе си, нека не се занимава с това, че трябва да оправя света, а да обърне поглед към себе си. Когато веднъж един виден физиономист разкрил на Сократ всичките му недъзи, Сократ не ги отрекъл и добавил: „Аз бях наистина такъв, какъвто ме описахте, но сега със силата на своя ум, сърце и воля, изправих всички криви у мен неща и станах друг човек.“ Това е една от най-хубавите черти на Сократа. Ученикът: Има ли човек възможности и сили да направи всичко потребно за развитието си, или някои неща са непостижими? Учителят: Възможностите на съществата, наредени по дългата стълба на развитието, са различни. Зависи от мястото, което заемат тези същества. Като се започне от микроба и се дойде до човека в земния живот, а след това се мине в световете на ангелите и архангелите, това са все еволюиращи същества с най-различни възможности. Както е вярно твърдението, че едно по-нисшестоящо от човека същество не може да направи това, което прави човек, така е вярно твърдението, че това, което е вън от възможностите на човека, е възможно за съществата над него. Затова, когато сте затруднени да направите това, което е потребно дори и след всички положени усилия, обърнете се за помощ към тези, които могат да го направят.
към текста >>

Като се започне от микроба и се дойде до човека в земния живот, а след това се мине в световете на ангелите и архангелите, това са все еволюиращи същества с най-различни възможности.
Когато веднъж един виден физиономист разкрил на Сократ всичките му недъзи, Сократ не ги отрекъл и добавил: „Аз бях наистина такъв, какъвто ме описахте, но сега със силата на своя ум, сърце и воля, изправих всички криви у мен неща и станах друг човек.“ Това е една от най-хубавите черти на Сократа. Ученикът: Има ли човек възможности и сили да направи всичко потребно за развитието си, или някои неща са непостижими? Учителят: Възможностите на съществата, наредени по дългата стълба на развитието, са различни. Зависи от мястото, което заемат тези същества. Като се започне от микроба и се дойде до човека в земния живот, а след това се мине в световете на ангелите и архангелите, това са все еволюиращи същества с най-различни възможности. Както е вярно твърдението, че едно по-нисшестоящо от човека същество не може да направи това, което прави човек, така е вярно твърдението, че това, което е вън от възможностите на човека, е възможно за съществата над него. Затова, когато сте затруднени да направите това, което е потребно дори и след всички положени усилия, обърнете се за помощ към тези, които могат да го направят. Ученикът: Кое е онова у нас, на което трябва да разчитаме? Учителят: Неизменното. Всеки трябва да го намери в себе си.
към текста >>

Както е вярно твърдението, че едно по-нисшестоящо от човека същество не може да направи това, което прави човек, така е вярно твърдението, че това, което е вън от възможностите на човека, е възможно за съществата над него.
Това е една от най-хубавите черти на Сократа. Ученикът: Има ли човек възможности и сили да направи всичко потребно за развитието си, или някои неща са непостижими? Учителят: Възможностите на съществата, наредени по дългата стълба на развитието, са различни. Зависи от мястото, което заемат тези същества. Като се започне от микроба и се дойде до човека в земния живот, а след това се мине в световете на ангелите и архангелите, това са все еволюиращи същества с най-различни възможности. Както е вярно твърдението, че едно по-нисшестоящо от човека същество не може да направи това, което прави човек, така е вярно твърдението, че това, което е вън от възможностите на човека, е възможно за съществата над него. Затова, когато сте затруднени да направите това, което е потребно дори и след всички положени усилия, обърнете се за помощ към тези, които могат да го направят. Ученикът: Кое е онова у нас, на което трябва да разчитаме? Учителят: Неизменното. Всеки трябва да го намери в себе си. То е в неговата същност, която остава като основа в живота му.
към текста >>

И ако всичко у човека се влияе и се мени, това зърно, тази неугасваща светлинка остава непроменена.
Затова, когато сте затруднени да направите това, което е потребно дори и след всички положени усилия, обърнете се за помощ към тези, които могат да го направят. Ученикът: Кое е онова у нас, на което трябва да разчитаме? Учителят: Неизменното. Всеки трябва да го намери в себе си. То е в неговата същност, която остава като основа в живота му. И ако всичко у човека се влияе и се мени, това зърно, тази неугасваща светлинка остава непроменена. Тази светла точка в съзнанието не се влияе нито от страданията, нито от славата, нито пък от гнева или от блясъка на златото. Това неизменно начало не се придобива. То е вложено от Бога в душата на човека. Ученикът: Знанията, които ни дава съвременната наука, макар и много интересни и доста обширни, не са в състояние да пи помогнат в някои трудни моменти. Защо още няма в тази наука онова, с което можем да отстраним песимизма, отчаянието и неверието?
към текста >>

То е вложено от Бога в душата на човека.
Всеки трябва да го намери в себе си. То е в неговата същност, която остава като основа в живота му. И ако всичко у човека се влияе и се мени, това зърно, тази неугасваща светлинка остава непроменена. Тази светла точка в съзнанието не се влияе нито от страданията, нито от славата, нито пък от гнева или от блясъка на златото. Това неизменно начало не се придобива. То е вложено от Бога в душата на човека. Ученикът: Знанията, които ни дава съвременната наука, макар и много интересни и доста обширни, не са в състояние да пи помогнат в някои трудни моменти. Защо още няма в тази наука онова, с което можем да отстраним песимизма, отчаянието и неверието? Учителят: Науката, която сега се изучава в университетите, с подготовка за една друга велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, които ще влязат в изграждането на онова здание, което ще представлява бъдещата наука. Знанията, които човечеството получава в продължение на един човешки живот, макар той да е и едно столетие, ще се поставят в един котел да се сварят и синтезират.
към текста >>

Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което душата преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение.
Но за храната на душата все още няма такава грижа, както грижата за стомаха. Да поживеем - казват хората. Но това „да поживеем“ е само закона на храненето. А какво следва след това „поживяване“, никой не задава и никой не отговаря на този въпрос. Ученикът: Дали така бързо протича животът в другите светове, както протича той на земята? Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което душата преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение. Този свят, в който са възможни тези неща, е свят, вън от времето и пространството. В духовния свят мерните единици са съвсем други. Всичко това, което говорим, ще изглежда невероятно за човека, незапознат с духовните въпроси. За хората на нашето време е невъзможно да мислят извън времето и пространството. Ученикът: Коя е причината съвременните хора в една все още значителна част да се отнасят с недоверие към истините, които се изявяват в окултната наука?
към текста >>

Всичко това, което говорим, ще изглежда невероятно за човека, незапознат с духовните въпроси.
А какво следва след това „поживяване“, никой не задава и никой не отговаря на този въпрос. Ученикът: Дали така бързо протича животът в другите светове, както протича той на земята? Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което душата преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение. Този свят, в който са възможни тези неща, е свят, вън от времето и пространството. В духовния свят мерните единици са съвсем други. Всичко това, което говорим, ще изглежда невероятно за човека, незапознат с духовните въпроси. За хората на нашето време е невъзможно да мислят извън времето и пространството. Ученикът: Коя е причината съвременните хора в една все още значителна част да се отнасят с недоверие към истините, които се изявяват в окултната наука? Учителят: Ако имате едно стъкло, в което трябва да налеете някаква скъпоценна течност, това стъкло не трябва да има никаква пукнатина. Хората, които се съмняват в истините на Божествената наука, са стъкленици, по които има пукнатини. Така са устроени техните съзнания.
към текста >>

Друго нещо представлява човекът, който има вяра.
Ученикът: Коя е причината съвременните хора в една все още значителна част да се отнасят с недоверие към истините, които се изявяват в окултната наука? Учителят: Ако имате едно стъкло, в което трябва да налеете някаква скъпоценна течност, това стъкло не трябва да има никаква пукнатина. Хората, които се съмняват в истините на Божествената наука, са стъкленици, по които има пукнатини. Така са устроени техните съзнания. От такива стъкленици всичко изтича. Друго нещо представлява човекът, който има вяра. Той отива при обилния извор със здраво шише, налива го и от него нищо не изтича. За осъществяването на една идея, е потребен обилния извор на вярата. Съмнението е като облак, който затуля светлината, която идва отгоре. Известна доза съмнение е породил анализът в науката, но след този анализ е необходим синтез. Каква полза от това, ако някой успее да разглоби един часовник и ако след това не може да го сглоби.
към текста >>

78. Акордът на лалетата - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Когато Любовта посети човека, той пее с топлина, светлина и сила.
Влязохме при Него с брат Христо. С влизането си, му казах: – Учителю, искам да Ви пея! Той каза: – Ще пееш с Любов! Когато Любовта посети човека, той пее с топлина, светлина и сила. Тоновете са меки и се преливат във вълнообразни линии, както тези линии са естествени между долините и височините в Природата. И най-големите височини на гласа трябва да бъдат меки. Божествената Любов е тази, която дава безкористно, без да взема. Когато певецът пее, не трябва да се занимава с мисълта: какво ще каже публиката; но да пее за себе си, за Бога. Бог вижда нашите погрешки, но не ни упреква, нито ни критикува, но търпеливо чака с Любов да се изправим.
към текста >>

В човека живеят много разумни същества и се проявяват.
Истинската, Божествената Любов, само мълчи и дава на дело, безкористно. Когато държим правилна връзка с Бога, с Любовта, ние сме радостни, свободни, доволни, работите ни се нареждат много добре и лесно. Тогава ние не се мъчим, не се трудим, но работим, творим. Ти по естество си тъй устроена, че вървиш по пътя на най-малките съпротивления. Големите съпротивления ти се явяват отвън. В човека живеят много разумни същества и се проявяват. Колкото човек се издига духовно, толкова съществата стават повече и са по-напреднали. – Учителю, – казах аз – много ми е трудно да играя на сцената, поради тежкия грим и мръсните перуки – от косите на умрели хора, може би. Учителя ме попита: – Какво слагате на лицето си? – Най-напред се намазва лицето с мазнина, над която се намазва дебел пласт "основен тон", с който се закриват и веждите.
към текста >>

Колкото човек се издига духовно, толкова съществата стават повече и са по-напреднали.
Когато държим правилна връзка с Бога, с Любовта, ние сме радостни, свободни, доволни, работите ни се нареждат много добре и лесно. Тогава ние не се мъчим, не се трудим, но работим, творим. Ти по естество си тъй устроена, че вървиш по пътя на най-малките съпротивления. Големите съпротивления ти се явяват отвън. В човека живеят много разумни същества и се проявяват. Колкото човек се издига духовно, толкова съществата стават повече и са по-напреднали. – Учителю, – казах аз – много ми е трудно да играя на сцената, поради тежкия грим и мръсните перуки – от косите на умрели хора, може би. Учителя ме попита: – Какво слагате на лицето си? – Най-напред се намазва лицето с мазнина, над която се намазва дебел пласт "основен тон", с който се закриват и веждите. Отгоре вече става рисуването, червенето и пудренето.
към текста >>

– Искам да ви питам, Учителю, за всички именити певци и певици, които пеят в света и живеят по светски, те ще станат ли един ден ученици на Новото учение?
Например лалетата имат ДО мажорен акорд. – Но ние имаме, на всеки тон от гамата, нов различен акорд – казах аз. – Имаме тоническо тризвучие, после на терцата, на субдоминантата, на доминантата и на септимата... – Различните видове лалета звучат в различните акорди на ДО мажор. Например червеното лале звучи в акорда, построен върху първия тон на ДО мажорната гама. – Искам да ви питам, Учителю, за всички именити певци и певици, които пеят в света и живеят по светски, те ще станат ли един ден ученици на Новото учение? – Те са все наши! А дето живеят така, то се дължи на ликвидиране на техните кармични връзки от миналото... Всеки човек трябва да си има един основен тон от гамата, който той много обича и от него да изхожда за другите. – Ами, ако човек не може сам да определи, кой тон обича? – Може и чрез аромата на онова цвете, което най-много обича човек, да си намери своя основен тон. Идейните певци, когато пеят, техните звукове, които излизат от ларингса им, ухаят различно.
към текста >>

А дето живеят така, то се дължи на ликвидиране на техните кармични връзки от миналото... Всеки човек трябва да си има един основен тон от гамата, който той много обича и от него да изхожда за другите.
– Имаме тоническо тризвучие, после на терцата, на субдоминантата, на доминантата и на септимата... – Различните видове лалета звучат в различните акорди на ДО мажор. Например червеното лале звучи в акорда, построен върху първия тон на ДО мажорната гама. – Искам да ви питам, Учителю, за всички именити певци и певици, които пеят в света и живеят по светски, те ще станат ли един ден ученици на Новото учение? – Те са все наши! А дето живеят така, то се дължи на ликвидиране на техните кармични връзки от миналото... Всеки човек трябва да си има един основен тон от гамата, който той много обича и от него да изхожда за другите. – Ами, ако човек не може сам да определи, кой тон обича? – Може и чрез аромата на онова цвете, което най-много обича човек, да си намери своя основен тон. Идейните певци, когато пеят, техните звукове, които излизат от ларингса им, ухаят различно. Ларингсът у певците е тъй устроен, че хиляди ангелчета трептят и вибрират и работят в него, при пеенето с този орган. Няма по-съвършено нещо от човешкия глас.
към текста >>

– Ами, ако човек не може сам да определи, кой тон обича?
– Различните видове лалета звучат в различните акорди на ДО мажор. Например червеното лале звучи в акорда, построен върху първия тон на ДО мажорната гама. – Искам да ви питам, Учителю, за всички именити певци и певици, които пеят в света и живеят по светски, те ще станат ли един ден ученици на Новото учение? – Те са все наши! А дето живеят така, то се дължи на ликвидиране на техните кармични връзки от миналото... Всеки човек трябва да си има един основен тон от гамата, който той много обича и от него да изхожда за другите. – Ами, ако човек не може сам да определи, кой тон обича? – Може и чрез аромата на онова цвете, което най-много обича човек, да си намери своя основен тон. Идейните певци, когато пеят, техните звукове, които излизат от ларингса им, ухаят различно. Ларингсът у певците е тъй устроен, че хиляди ангелчета трептят и вибрират и работят в него, при пеенето с този орган. Няма по-съвършено нещо от човешкия глас. Всички инструменти се стремят него да имитират.
към текста >>

– Може и чрез аромата на онова цвете, което най-много обича човек, да си намери своя основен тон.
Например червеното лале звучи в акорда, построен върху първия тон на ДО мажорната гама. – Искам да ви питам, Учителю, за всички именити певци и певици, които пеят в света и живеят по светски, те ще станат ли един ден ученици на Новото учение? – Те са все наши! А дето живеят така, то се дължи на ликвидиране на техните кармични връзки от миналото... Всеки човек трябва да си има един основен тон от гамата, който той много обича и от него да изхожда за другите. – Ами, ако човек не може сам да определи, кой тон обича? – Може и чрез аромата на онова цвете, което най-много обича човек, да си намери своя основен тон. Идейните певци, когато пеят, техните звукове, които излизат от ларингса им, ухаят различно. Ларингсът у певците е тъй устроен, че хиляди ангелчета трептят и вибрират и работят в него, при пеенето с този орган. Няма по-съвършено нещо от човешкия глас. Всички инструменти се стремят него да имитират. – Учителю, защо като си затворя очите и чувам само говора и пеенето на човека, понякога аз виждам и самия човек?
към текста >>

– Учителю, защо като си затворя очите и чувам само говора и пеенето на човека, понякога аз виждам и самия човек?
– Може и чрез аромата на онова цвете, което най-много обича човек, да си намери своя основен тон. Идейните певци, когато пеят, техните звукове, които излизат от ларингса им, ухаят различно. Ларингсът у певците е тъй устроен, че хиляди ангелчета трептят и вибрират и работят в него, при пеенето с този орган. Няма по-съвършено нещо от човешкия глас. Всички инструменти се стремят него да имитират. – Учителю, защо като си затворя очите и чувам само говора и пеенето на човека, понякога аз виждам и самия човек? Учителят помълча и каза: – Истинските ясновидци ще бъдат певците от шестата раса. Те ще говорят за миналото, настоящето и бъдещето на човека, само като слушат неговото пеене и говор. – Учителю – каза брат Христо — Пророците от Стария Завет ни представят един строг и страшен Бог, а Вие, Учителю, ни говорите за един благ, любещ и търпелив Баща, Господ. Ние станахме прави, готови да си тръгнем.
към текста >>

Те ще говорят за миналото, настоящето и бъдещето на човека, само като слушат неговото пеене и говор.
Няма по-съвършено нещо от човешкия глас. Всички инструменти се стремят него да имитират. – Учителю, защо като си затворя очите и чувам само говора и пеенето на човека, понякога аз виждам и самия човек? Учителят помълча и каза: – Истинските ясновидци ще бъдат певците от шестата раса. Те ще говорят за миналото, настоящето и бъдещето на човека, само като слушат неговото пеене и говор. – Учителю – каза брат Христо — Пророците от Стария Завет ни представят един строг и страшен Бог, а Вие, Учителю, ни говорите за един благ, любещ и търпелив Баща, Господ. Ние станахме прави, готови да си тръгнем. Брат Христо заговори за една братска работа с Учителя. Всякога когато си излизам от стаята на Учителя, изпитвам една небесна лекота, радост, забравила съм грижите си и като че ли Слънцето и цялата вселена са мои. С такива чувства си излязохме от стаята на Учителя и днес.
към текста >>

79. Новото Битие — Първи Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, светските певци полагат големи грижи за гласовете си.
Петолинието е нужно за физическия свят, както и нотните белези, а пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото и то е живо. В Божествения свят, няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. — Учителю, светските певци полагат големи грижи за гласовете си. — Те ги пазят от една страна, но от друга страна ги развалят. С неправилния си живот те погубват гласовете си. Те злоупотребяват с мислите, чувствата и постъпките си. В човешкото гърло са складират най-големите богатства от Божествения свят. Никой не подозира какви богатства са вложени в гърлото му.
към текста >>

Пеенето е неразривно свързано с вярата у човека към Бога.
Хармония да има и в постъпките ти! Обичай Божественото в хората. Обичай душите им! Дръж в съзнанието си светли и благородни мисли!... Вокалното изкуство е играло важна роля още от дълбока древност. Пеенето е неразривно свързано с вярата у човека към Бога. Вярата е вродена у човека. Човек не може да живее нито един миг без вяра, следователно човек не може да живее нито един миг и без пеене. Първите религиозни обряди в предисторическите храмове са били извършвани от избрани служители, които са посвещавали живота си да служат на Бога. Там те са изучавали специални школи на храмово пеене. Моисей получи скрижалите на планината Синай с един възторжен химн на Божията сила, мъдрост и правда.
към текста >>

Вярата е вродена у човека.
Обичай Божественото в хората. Обичай душите им! Дръж в съзнанието си светли и благородни мисли!... Вокалното изкуство е играло важна роля още от дълбока древност. Пеенето е неразривно свързано с вярата у човека към Бога. Вярата е вродена у човека. Човек не може да живее нито един миг без вяра, следователно човек не може да живее нито един миг и без пеене. Първите религиозни обряди в предисторическите храмове са били извършвани от избрани служители, които са посвещавали живота си да служат на Бога. Там те са изучавали специални школи на храмово пеене. Моисей получи скрижалите на планината Синай с един възторжен химн на Божията сила, мъдрост и правда. — Учителю — попита брат Христо, — Аарон пеел ли е?
към текста >>

Човек не може да живее нито един миг без вяра, следователно човек не може да живее нито един миг и без пеене.
Обичай душите им! Дръж в съзнанието си светли и благородни мисли!... Вокалното изкуство е играло важна роля още от дълбока древност. Пеенето е неразривно свързано с вярата у човека към Бога. Вярата е вродена у човека. Човек не може да живее нито един миг без вяра, следователно човек не може да живее нито един миг и без пеене. Първите религиозни обряди в предисторическите храмове са били извършвани от избрани служители, които са посвещавали живота си да служат на Бога. Там те са изучавали специални школи на храмово пеене. Моисей получи скрижалите на планината Синай с един възторжен химн на Божията сила, мъдрост и правда. — Учителю — попита брат Христо, — Аарон пеел ли е? — Аарон е бил много музикален.
към текста >>

80. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Защото ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда.
Дънов: "Животът никога не се прекъсва, той вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши - животът е по-силен от смъртта (курсивът мой - К. З.). Той е свободен, неуловим, непреривен. Той не спира. Той непреривно се влива вътре и изтича навън. Защото ако животът не се влива вътре и не изтича навън, човек не може да се свърже с околната среда. Животът, който е в нас, е съвършен." Според учението на ББ животът не бива да бъде разделян на добър или лош. Той сам по себе си е един и не може да бъде друг освен добър. В света на относителността, в който живеем, животът е абсолютна величина. Съществата, населяващи сферите и областите на Битието, по различен начин възприемат и третират своя живот.
към текста >>

Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен.
В живота може да има примеси, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот.
към текста >>

Когато животинското живее в човека, животът става светски.
Животът излиза от Бога и се възвръща към Него. Затова той по същина е абсолютно чист. Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот."
към текста >>

Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност.
Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за светски живот, за духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен. Когато животинското живее в човека, животът става светски. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот." А в какво се изразява разумният живот? Подвластен ли е той на свободната воля на човека?
към текста >>

Подвластен ли е той на свободната воля на човека?
Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност. Думата "живот " в същност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот." А в какво се изразява разумният живот? Подвластен ли е той на свободната воля на човека? Има ли надежда да бъде постигнат от нас в обозримо бъдеще? Къде да го търсим - извън себе си или в собственото си "аз"? На някои от тези въпроси отговор дава отново учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човешката душа.
към текста >>

В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека.
Дънов: "Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човешката душа. В него всичко се проявява на своето време. В този живот няма смущения, а постоянна работа." Както е известно, Учителят П. Дънов свидетелства, че истинската работа бива предшествана от две нисши нейни форми: мъчение и труд. В такъв случай понятието "работа" в неговото разбиране би следвало да се тълкува като целенасочен комплекс от действия, осмислен и подчинен на разумен стремеж и основан върху творческата същност на човека. Както вече имахме повод да изтъкнем в предидущото изложение, един от най-важните компоненти в проповедта на всеки истински духовен Учител е великата истина за Единството на живота. Така както в учението на ББ Битието представлява съвкупност от три свята: физически (материален), духовен и Божествен, така и всемирният Живот бива диференциран в три аналогични проявления, съответстващи на тези три глобални, събирателни зони на всичко съществуващо. Трите прояви на единния Живот обладават свои специфични характеристики, които ги обособяват и подчертават неповторимостта им. В същото време те се намират в тясна връзка и взаимообусловеност. И не би могло да бъде другояче, тъй като те са - както вече посочихме - три елемента от едно грандиозно, космическо Цяло.
към текста >>

За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов).
Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А Божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло - на целокупния, безграничен Живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и Божествения живот " (Учителят П. Дънов). От морално-етическа гледна точка животът има абсолютна ценност. Сиреч - той не може да бъде заменен с нищо друго (например, с друг живот) поради своята неповторимост; никой няма право да посяга на неговата цялост поради Божествения му произход; той следва да бъде използван разумно, целенасочено и с постоянна мисъл за Общото благо. За връзката на живота в качеството му на абсолютна нравствена ценност с великите космически принципи на Любовта, Мъдростта и Истината говори Учителят на ББ в България: "Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез Мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Остави го да тече свободно от великия извор - Любовта.
към текста >>

Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната Любов.
Акаша е пространство, но не обикновено пространство, а такова, което съдържа в латентно (непроявено) състояние всички възможни форми. Прана е жизнена сила, енергия, която изпълва всичко съществуващо (съответства на Светия Дух в християнството). Красотата и съвършената целенасоченост и целесъобразност, редът и непреходно стта придават на Живата Разумна Природа Божествена сила и неизчерпаема вътрешна енергия. Тя няма нито минало, нито бъдеще - винаги е "сега". Винаги е млада и обновена. Природата - това е светът на нещата, на формите и отношенията, на мислите и вълненията на човека, една единна система от реалности, в скритата си същност пронизана от всемирната Любов. Това е Любовта на Бога към цялото творение, към всичко, извикано от Него към живот. Битието крие зад времето и пространството една абсолютна Мъдрост. По-нататък Учителят П. Дънов подчертава следното: "Живата Природа е сбор от мислещи същества, които представляват "атомите " на великия, големия свят. Цялото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества отразлични категории и култури." И допълва на друго място: "Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение.
към текста >>

И материалният свят, и човекът се подчиняват на движението.
Науката досега е изучавала само външната форма - по пътя на емпиричното и рационалното познание, и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили на Космоса. Затова и в началото на ХХ век и на третото хилядолетие човечеството вече е стъпило на Луната, извежда извън земната атмосфера пилотирани космически совалки, подготвя експедиция с астронавти до Марс и се стреми да овладее термоядрената енергия и плазмата, а все още не познава достатъчно собственото си "аз", използва едва около 3-4 % от потенциала на мозъка си - материалния носител и проводник на съзнанието. В съответствие с учението на ББ всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, притежават дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука на днешния ден, подавайки ръка и на метафизичното познание, трябва да отиде по-далеч от изучаването на съдържанието и вътрешните съграждащи сили; тя трябва да устреми усилията си и към дълбокия, скрит смисъл на обективните реалности в Битието. Разумността като съществената характеристика на Вселената е немислима без движението, без изменението, без усъвършенстването. И материалният свят, и човекът се подчиняват на движението. Те вървят от една проява към друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата личност, се направлява от творческите сили на Космоса. Любовта - сърцето на тази разумност - не е някакво абстрактно понятие, някаква философска даденост. Това е живата сила в природата и тя крие Божественото съвършенство в недрата си. Изразява се чрез светлината и радостта, хармонията и мъдростта, красотата и простотата, истината и вечността. Така Битието се проявява като реалност, която има вътрешен (езотеричен) и външен (екзотеричен) смисъл.
към текста >>

Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат.
Те са извели човечеството от мрака на вековете и го водят към светли бъднини. Всички те образуват Всемирното Бяло братство. Те посещават човеците и работят между тях, видимо и невидимо. Този разумен център привлича всички, които са подготвени през вековете да влязат в него като работници. Мировият Учител иде от Всемирното Бяло братство. Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат. окултен = таен, скрит) същност. Природата е разтворена книга, в която са написани делата на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите братя, да четат книгата на Вечността. В тази книга, винаги отворена за мъдрия и добрия, без оглед на неговата професия и социална реализация, непрекъснато се вписват и ще продължават да се вписват във вековете следите на Божието присъствие. Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния.
към текста >>

Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите.
Мировият Учител иде от Всемирното Бяло братство. Той се явява през хилядолетията чрез разни имена." Същественото за природата е това, че тя обема в себе си целия живот - живота на човека, на животните, на растенията, на привидно мъртвите форми, и истината за този единен и всеобхватен живот се разкрива единствено чрез навлизането в нейната окултна (от лат. окултен = таен, скрит) същност. Природата е разтворена книга, в която са написани делата на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите братя, да четат книгата на Вечността. В тази книга, винаги отворена за мъдрия и добрия, без оглед на неговата професия и социална реализация, непрекъснато се вписват и ще продължават да се вписват във вековете следите на Божието присъствие. Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния. Тя управлява човека и обективните реалности на всички равнища, движенията и събитията. Тук учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов се доближава смислово до думите на ап. Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
към текста >>

Тя управлява човека и обективните реалности на всички равнища, движенията и събитията.
окултен = таен, скрит) същност. Природата е разтворена книга, в която са написани делата на живия Бог, но тя се чете само от Посветените, от тези, които са достигнали до съвършенството, които имат привилегията, дадена от белите братя, да четат книгата на Вечността. В тази книга, винаги отворена за мъдрия и добрия, без оглед на неговата професия и социална реализация, непрекъснато се вписват и ще продължават да се вписват във вековете следите на Божието присъствие. Мъдростта и разумността в природата имат едно огледало в светлината и водата, във въздуха и човека, в птиците и животните, в скалите и дърветата, в растенията и цветята, в звездите и планетите. Външно те се изразяват чрез справедливостта, която цари в Уни- версума, в красотата и хармонията на Космоса, но тяхната истина, тяхната ценност и логика има само една вътрешна проява и това е свободата на Божия Промисъл, свободната мисъл на Всевишния. Тя управлява човека и обективните реалности на всички равнища, движенията и събитията. Тук учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов се доближава смислово до думите на ап. Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
към текста >>

Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека.
Всичко в природата разкрива една удивителна архитектоника - както в малкото, така и в голямото; както в мълчанието, така и в звуковете; архитектоника на формите и отношенията, на линиите и обемите, на видимите и невидимите неща. Съразмерност и равновесие царуват в Космоса. В природата няма нищо излишно, нищо изкуствено, нищо, което да не носи следите на Божията ръка, нищо, което да не отговаря на висшия Божествен План. Природата - това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство. Животът - това е природата. Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека. Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка). Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност.
към текста >>

Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка).
Животът - това е природата. Така човекът става неотделима част от природата, защото в него е животът, а животът е неотделим от човека. Понеже само той - разумното мислещо същество - може да се доближи до неговите тайни със знанието, което му е дадено от Бога. Животът и природата са едно. В този пункт Учителят П. Дънов достига до една истина, която десетилетия по-късно друг човек - един възвишен дух и крупна фигура в западноевропейската култура - ще повтори с думите: "Преклонение пред живота" (Алберт Швайцер - който открива същата тайна чрез музиката на Бах и служението си в Ламбарене, Африка). Разумността, заложена в дълбините на природата като единство на всичко съществуващо, изисква от живите същества да се освободят от привичния за всички тях (на по-ниските степени на духовна еволюция) егоизъм, стимулиращ ги да се самосъзнават като от- делности и като такива да общуват със себеподобните и околната действителност. Отърсването от веригите на "его"-то, повишаването на съзнателността в контактите с видимата и невидима реалност довежда неизбежно до един твърде висок стадий на индивидуално проявление, който езотеричното познание и учението на ББ нарича "Живот за Цялото". Животът за Цялото съществува, и то не от вчера, в Разумната природа. Той е приложен на практика от разумните същества. Те работят в цялата природа с любов, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес.
към текста >>

При живота за Цялото човек е в хармония с грандиозната реалност, която е навред около нас и в самите нас.
Те работят в цялата природа с любов, със самоотричане за по-ниските природни царства, като им създават благоприятни условия за развитие и прогрес. Тези високоеволюирали същности са осъзнали великата истина, че в основата на цялата природа лежат принципите и законите на любовта, (само)жертвата, взаимопомощта и сътрудничеството. И всичко това - за Общото благо. А борбата за съществуване - толкова популярно понятие в света на гъстата материя?! Тя е характерна само за нисшите природни царства. При живота за Цялото човек е в хармония с грандиозната реалност, която е навред около нас и в самите нас. Изводът е логичен и прост: Животът за Цялото лежи в основата на космичния живот! В Словото на Учителя П. Дънов на всяка крачка срещаме утвърждения на тезата за разумността на природата. Най-краткото измежду тях гласи: "Природата е жива и разумна." Неслучайно той толкова често препоръчва на своите последователи да прекарват колкото се може повече време извън замърсената и от хигиенна, и от нравствена гледна точка градска среда. Освен чисто физиологическото й благотворно въздействие Живата Разумна Природа винаги има и на какво да ги научи, с което да ги подпомогне по техния духовен път.
към текста >>

Защо природата така създаде човека?
Затова и великият Учител ни напътства: "Животът има своя азбука. Ти можеш да живееш и без да я знаеш, но по-хубаво е да знаеш азбуката на живота. По-хубаво е да разбираш живота и външно, и вътрешно. Външно, слухово, само каквото си чул; писмено, значи вътрешно, каквото си научил. Вие сега искате да знаете защо природата така е създала нещата. Защо природата така създаде човека? За да можеш да имаш ясна представа за нещата и за онези, които са работили, трябва да ги проучиш основно, да видиш съобразностите и несъобразностите. ...Природата изисква от човека да работи. Тя иска работници. Тя ти е дала живот и ти преди всичко трябва да работиш заради нея. А вие идвате на Земята, работите за себе си и искате да бъдете щастливи."
към текста >>

...Природата изисква от човека да работи.
По-хубаво е да разбираш живота и външно, и вътрешно. Външно, слухово, само каквото си чул; писмено, значи вътрешно, каквото си научил. Вие сега искате да знаете защо природата така е създала нещата. Защо природата така създаде човека? За да можеш да имаш ясна представа за нещата и за онези, които са работили, трябва да ги проучиш основно, да видиш съобразностите и несъобразностите. ...Природата изисква от човека да работи. Тя иска работници. Тя ти е дала живот и ти преди всичко трябва да работиш заради нея. А вие идвате на Земята, работите за себе си и искате да бъдете щастливи." Цялото възхитително многообразие на Живата Разумна Природа и неспирният ритъм на нейното съществуване предполагат несек- ваща динамика, една вечна и неизразимо красива Промяна. И в същото време в дълбоките пластове на своята битийност тя демонстрира завидна неизменност.
към текста >>

Този закон съществува и във всеки човек.
Тези, които се питат как функционира универсалният кармичен закон, нека се обърнат за справка към аналите на Акаша... Така те ще узнаят, че нищо на този свят не се заличава и нищо не остава без последствие. За това изумително проявление на Божията върховна справедливост разказва и Учителят П. Дънов: "Природата регистрира всички събития така, както са станали, още от памтивека, в природата няма лъжа. Един ден науката ще открие апарати, с които може да се доловят всички речи отпреди хиляди години. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото Битие. Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете един човек, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и светлината. Когато покрай него минава една от мътните нишки, той ще бъде неразположен. Ако минава някоя от светлите нишки, ще бъде разположен. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава добрите или лошите състояния. Нишките на светлината трябва да надминават тези на тъмнината.
към текста >>

Ако погледнете един човек, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и светлината.
За това изумително проявление на Божията върховна справедливост разказва и Учителят П. Дънов: "Природата регистрира всички събития така, както са станали, още от памтивека, в природата няма лъжа. Един ден науката ще открие апарати, с които може да се доловят всички речи отпреди хиляди години. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото Битие. Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете един човек, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и светлината. Когато покрай него минава една от мътните нишки, той ще бъде неразположен. Ако минава някоя от светлите нишки, ще бъде разположен. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава добрите или лошите състояния. Нишките на светлината трябва да надминават тези на тъмнината. Хубавите, светлите, благородните, моралните чувства са плод на нишките на светлината."
към текста >>

Те считат, че човек стои по-високо от природата.
Харесва ни да мерим ръст с какво ли не, а най-вече - със себеподобните. Ала как бихме се почувствали, ако се изправим до величествената снага на Природата - нашата майка, нашия роден дом и обител? Ще бъдем ли достатъчно обективни да признаем, че сме по-малки от нея, че сме закърмени с нейното мляко на живота и че съществуваме благодарение на условията, които именно тя е създала за нас?! За да си дадем подобен отговор, е необходима духовна зрелост, която далеч не всички човеци обладават. Интересно е как тази мълчалива дискусия е осветлена в учението на ББ: "Има много учени хора - може да четете техните книги, но ще се намерите в голямо противоречие. Те считат, че човек стои по-високо от природата. В някои отношения са прави. Ако вземат човека за едно божество, тогава да - човек е едно проявление на Бога. Но като проявление на природата той не седи по-горе от нея. В едно отношение тя седи малко по-горе от него. Защото под думата "природа" се разбира съвкупността на всички онези разумни същества, които работят в света.
към текста >>

Ако вземат човека за едно божество, тогава да - човек е едно проявление на Бога.
Ще бъдем ли достатъчно обективни да признаем, че сме по-малки от нея, че сме закърмени с нейното мляко на живота и че съществуваме благодарение на условията, които именно тя е създала за нас?! За да си дадем подобен отговор, е необходима духовна зрелост, която далеч не всички човеци обладават. Интересно е как тази мълчалива дискусия е осветлена в учението на ББ: "Има много учени хора - може да четете техните книги, но ще се намерите в голямо противоречие. Те считат, че човек стои по-високо от природата. В някои отношения са прави. Ако вземат човека за едно божество, тогава да - човек е едно проявление на Бога. Но като проявление на природата той не седи по-горе от нея. В едно отношение тя седи малко по-горе от него. Защото под думата "природа" се разбира съвкупността на всички онези разумни същества, които работят в света. Тогава може ли един човек да седи по-високо от тези разумни същества? Следователно природата е разумното в света.
към текста >>

Тогава може ли един човек да седи по-високо от тези разумни същества?
В някои отношения са прави. Ако вземат човека за едно божество, тогава да - човек е едно проявление на Бога. Но като проявление на природата той не седи по-горе от нея. В едно отношение тя седи малко по-горе от него. Защото под думата "природа" се разбира съвкупността на всички онези разумни същества, които работят в света. Тогава може ли един човек да седи по-високо от тези разумни същества? Следователно природата е разумното в света. Аз не говоря за онази механична природа, на която ти се молиш и тя не те слуша, а за природата, която е отзвук на Божественото " (Учителят П. Дънов). Бог очаква от Своите разумни чеда да се отнасят към природата като към майка. Те са Негови деца и Той им е предоставил всички най-благоприятни условия да живеят и да израстват в природната среда. Най-мъдрите измежду тях вече са прозрели, че със собствени усилия не биха могли да прибавят нищо към същността на своята родителка-кърмилница.
към текста >>

А казваме, че тези отношения са от взаимна полза, понеже и природата би имала какво да получи от мъдрия, живеещ и работещ в името на Цялото човек.
Само такъв комплексен подход към разкриването на нейните тайни е в състояние да ни доведе до пълно познание за действащите в нея принципи, закони и методи. Словото на Учителя П. Дънов има за първостепенна по важност задача да ни въведе именно в задълбочено, аналитично и плодоносно изследване на природната действителност. Той, Великият Посветен на ББ, свързва изучаването на формата (външната страна на природата) с разумното начало, извикало тази форма за живот. Това е действен и резултатен път към установяване на живоносни, взаимно обогатяващи отношения с вечната Майка. А казваме, че тези отношения са от взаимна полза, понеже и природата би имала какво да получи от мъдрия, живеещ и работещ в името на Цялото човек. В следващите редове ще разгледаме поредица закони, формулирани от Учителя П. Дънов и предадени на неговите последователи по достъпен, разбираем начин независимо от тяхната дълбочина и мащабност. 1) Ново отношение към природата "Новото отношение към природата е необходимо за повдигането на човечеството. Механичното отношение към природата причинява огрубяване на човешкия характер."
към текста >>

За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят."
1) Ново отношение към природата "Новото отношение към природата е необходимо за повдигането на човечеството. Механичното отношение към природата причинява огрубяване на човешкия характер." (Учителят П. Дънов) Общуването с разумните сили, стаени зад външното проявление на природната среда, подпомага разгръщането на духовния потенциал на човешкото същество. За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят." 2) Божият глас у човека "Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре. Каквото ви каже, направете го. Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Божия глас" (Учителят П. Дънов). Посредством Божия глас в душата на човека бива осъществявано т.нар.
към текста >>

2) Божият глас у човека
"Новото отношение към природата е необходимо за повдигането на човечеството. Механичното отношение към природата причинява огрубяване на човешкия характер." (Учителят П. Дънов) Общуването с разумните сили, стаени зад външното проявление на природната среда, подпомага разгръщането на духовния потенциал на човешкото същество. За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят." 2) Божият глас у човека "Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре. Каквото ви каже, направете го. Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Божия глас" (Учителят П. Дънов). Посредством Божия глас в душата на човека бива осъществявано т.нар. вътрешно ръководство на личността.
към текста >>

Посредством Божия глас в душата на човека бива осъществявано т.нар.
За да достигнем, обаче, до такова пълноценно общуване, преди всичко следва да осъзнаем наличието на изначалната разумност в сътворения свят: "За да се свърже с разумните сили в природата, човек трябва да съзнава тяхното присъствие в нея." Следващата крачка е развитието на индивидуалното съзнание до висотата, позволяваща установяването и повторяе- мото възпроизвеждане на този контакт: "За да се свърже човек с разумните сили в природата, трябва да издигне своето съзнание до полето, в което те работят." 2) Божият глас у човека "Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре. Каквото ви каже, направете го. Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Божия глас" (Учителят П. Дънов). Посредством Божия глас в душата на човека бива осъществявано т.нар. вътрешно ръководство на личността. Интуицията - отличително качество на бъдещата VI коренна (окултна) раса - е водещото начало в това направление на позитивен обмен между човека и природната реалност. Вътрешното ръководство е първият и незаменим помощник на човека по всички житейски пътеки. Затова Учителят на ББ в България ни съветва: "За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си, как да постъпите, и след това ще бъдете смели и решителни. Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни Същества са с вас.
към текста >>

Интуицията - отличително качество на бъдещата VI коренна (окултна) раса - е водещото начало в това направление на позитивен обмен между човека и природната реалност.
"Слушайте гласа на Възвишеното, което ви говори отвътре. Каквото ви каже, направете го. Ако искате да бъдете щастливи, слушайте Божия глас" (Учителят П. Дънов). Посредством Божия глас в душата на човека бива осъществявано т.нар. вътрешно ръководство на личността. Интуицията - отличително качество на бъдещата VI коренна (окултна) раса - е водещото начало в това направление на позитивен обмен между човека и природната реалност. Вътрешното ръководство е първият и незаменим помощник на човека по всички житейски пътеки. Затова Учителят на ББ в България ни съветва: "За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си, как да постъпите, и след това ще бъдете смели и решителни. Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни Същества са с вас. Те ще оправят вашия път. ...Космичната Мъдрост ръководи и направлява хората.
към текста >>

Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на нисшите сили.
Затова Учителят на ББ в България ни съветва: "За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си, как да постъпите, и след това ще бъдете смели и решителни. Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни Същества са с вас. Те ще оправят вашия път. ...Космичната Мъдрост ръководи и направлява хората. И всички нещастия идат от това, че те не вярват и не слушат това Вътрешно Ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на нисшите сили. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на Реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта." 3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието. Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението.
към текста >>

Относно съдържанието на молитвата Учителят на ББ у нас допълва: "Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата.
В този смисъл молитвата е самоопределяне. Тя е най-силният акт в човешкия живот. Тя концентрира човешката мисъл, човешките чувства и човешката воля в едно. Тази молитва е мощна. Тя върши чудеса." Относно съдържанието на молитвата Учителят на ББ у нас допълва: "Няма по-велико нещо в живота на човека от молитвата. Тя трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Молитвата не е нищо друго освен правилно произнасяне езика на Любовта." 5) Събуждане и обновяване Пътят към събуждането на човешката душа минава през благодарността. Неслучайно в новозаветните си послания ап.
към текста >>

Истински вярващият човек знае, че всичко на този свят става по Божия воля или по Божие допущение и че рано или късно и най-голямата злина се превръща в добро.
5) Събуждане и обновяване Пътят към събуждането на човешката душа минава през благодарността. Неслучайно в новозаветните си послания ап. Павел ни препоръчва да благодарим за всичко: и за това, което ни прави щастливи, и за другото, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме. Изворът на тази неувяхваща и непроменима от условията на живота благодарност е в дълбоката и искрена вяра. Истински вярващият човек знае, че всичко на този свят става по Божия воля или по Божие допущение и че рано или късно и най-голямата злина се превръща в добро. Затова той благодари на Небесния Отец за всичко. Така доброто съхранява своята същност, а чрез благодарността злото се превръща в добро. Който спазва този закон, неминуемо се освобождава от товара на страданието и постига жадуваната свобода. Той поема по пътеката на неспирното възраждане и обновление. Ако човек оцени благата, които получава на всяка крачка от природата, те ще се запазят и дори ще се увеличат.
към текста >>

Ако човек оцени благата, които получава на всяка крачка от природата, те ще се запазят и дори ще се увеличат.
Истински вярващият човек знае, че всичко на този свят става по Божия воля или по Божие допущение и че рано или късно и най-голямата злина се превръща в добро. Затова той благодари на Небесния Отец за всичко. Така доброто съхранява своята същност, а чрез благодарността злото се превръща в добро. Който спазва този закон, неминуемо се освобождава от товара на страданието и постига жадуваната свобода. Той поема по пътеката на неспирното възраждане и обновление. Ако човек оцени благата, които получава на всяка крачка от природата, те ще се запазят и дори ще се увеличат. Ако не ги оцени, рано или късно ще се раздели с тях. Критерият дали ги е оценил е именно благодарността. Аналогично: човек, изпълнен с вътрешно удовлетворение, съхранил своя душевен мир и посрещащ всички събития в живота си с чувство за доволство, привлича положителните сили на природата. А недоволният - обратно: той се свързва с отрицателните природни сили. Доволството е атестат за принадлежност към Божествения порядък, а недоволството - към човешкия.
към текста >>

Аналогично: човек, изпълнен с вътрешно удовлетворение, съхранил своя душевен мир и посрещащ всички събития в живота си с чувство за доволство, привлича положителните сили на природата.
Който спазва този закон, неминуемо се освобождава от товара на страданието и постига жадуваната свобода. Той поема по пътеката на неспирното възраждане и обновление. Ако човек оцени благата, които получава на всяка крачка от природата, те ще се запазят и дори ще се увеличат. Ако не ги оцени, рано или късно ще се раздели с тях. Критерият дали ги е оценил е именно благодарността. Аналогично: човек, изпълнен с вътрешно удовлетворение, съхранил своя душевен мир и посрещащ всички събития в живота си с чувство за доволство, привлича положителните сили на природата. А недоволният - обратно: той се свързва с отрицателните природни сили. Доволството е атестат за принадлежност към Божествения порядък, а недоволството - към човешкия. 6) Възлизане По духовния Път има само две посоки - нагоре и надолу. Нещо повече - той не позволява нито миг застой!
към текста >>

Всичко, което излиза от човека - неговите мисли, чувства и дела, всяко негово изречено слово, - се завръща рано или късно при него.
А другото (алтернативата) - изкачването - изисква ежедневни усилия и беззаветна преданост към дълга на разумното същество. Дългът на осъщественото богоподобие. 7) Духовният бумеранг "Всичко, което излиза от тебе, ще се върне пак при тебе." (Учителят П. Дънов) Всичко, което излиза от човека - неговите мисли, чувства и дела, всяко негово изречено слово, - се завръща рано или късно при него. В някои от случаите с умножена мощ на въздействието. На Изток този Закон за причината и следствието се нарича карма (от санск- рит = действие, въздействие). В духовното познание е известен още и като Закон за възмездието. И така, доброто поражда добро, а злото - зло. Първото съгражда, а второто разрушава.
към текста >>

"Когато човек извърши нещо в природата, аналогичен процес става и във вътрешния му свят - в света на неговите мисли, чувства и воля."
Например: "По някой път, когато сте скръбни, направете услуга някому и ще ви мине неразположението." Или съветва гневния да отиде и да копае земята. Така ще пренесе отрицателните енергии в нея и ще се успокои. Учителят П. Дънов предлага и други ефективни методи за тониране: музиката, молитвата, медитацията, екскурзии и разходки сред природата и особено в планините и др. 10) Взаимовръзката външен - вътрешен живот "Когато човек извърши нещо в природата, аналогичен процес става и във вътрешния му свят - в света на неговите мисли, чувства и воля." (Учителят П. Дънов) Принципът на аналогията е универсален за целия Космос. Затова и Учителят на ББ в нашата страна е насочвал последователите си към такъв род дейности, които - въз основа обективното действие на принципа - да пораждат съответни положителни резултати. Един от най-характерните примери: подтиквал е учениците си да почистват изворите. Едно подобно действие се отразява благотворно и на околната среда, и на човешката душевност.
към текста >>

Човекът е елемент от Единството на Живота.
Един от най-характерните примери: подтиквал е учениците си да почистват изворите. Едно подобно действие се отразява благотворно и на околната среда, и на човешката душевност. Въобще създаването на ред, хармония, чистота и красота упражнява позитивно влияние и върху автора на действието, и върху цялата действителност. 11) Връзката на частта с Цялото Тъй като Животът е единен, всичко, което се случва с Цялото, се отразява и върху неговите части. Човекът е елемент от Единството на Живота. Неговото разумно естество го прави действен, творчески елемент. Свободната му воля му позволява и да гради, и да разрушава. Изборът е изцяло негов. Връзките между човешките същества протичат и по невидим път. Духовното начало у личността го свързва незримо с всичките му ближни навред по планетата.
към текста >>

Дънов по въпроса: "Някой път изпитвате скръб, понеже някъде в света един човек е нарушил великия закон на доброто.
Връзките между човешките същества протичат и по невидим път. Духовното начало у личността го свързва незримо с всичките му ближни навред по планетата. По тези линии на връзка се носят с огромна скорост безброй влияния: емоционални, умствени, волеви. Този специфичен род комуникация е подчинена на закона за баланса на енергиите. Ето какво казва Учителят П. Дънов по въпроса: "Някой път изпитвате скръб, понеже някъде в света един човек е нарушил великия закон на доброто. Друг път изпитвате радост, понеже в някоя част на света един човек е изпълнил малкия закон на доброто." Всички проявления на доброто и злото в света създават съответстваща на заряда им мотивация в останалите хора да се изявят по аналогичен начин. Затова не само моралната, ала и духовната (кармичната) отговорност на силните духом е неизмеримо по-голяма в сравнение с масата други хора. 12) Следване методите на Живата Разумна Природа "Всички трябва да се ползваме от методите на Разумната Природа. Следване методите на природата, това е един от основните принципи на новото учение.
към текста >>

Друг път изпитвате радост, понеже в някоя част на света един човек е изпълнил малкия закон на доброто." Всички проявления на доброто и злото в света създават съответстваща на заряда им мотивация в останалите хора да се изявят по аналогичен начин.
Духовното начало у личността го свързва незримо с всичките му ближни навред по планетата. По тези линии на връзка се носят с огромна скорост безброй влияния: емоционални, умствени, волеви. Този специфичен род комуникация е подчинена на закона за баланса на енергиите. Ето какво казва Учителят П. Дънов по въпроса: "Някой път изпитвате скръб, понеже някъде в света един човек е нарушил великия закон на доброто. Друг път изпитвате радост, понеже в някоя част на света един човек е изпълнил малкия закон на доброто." Всички проявления на доброто и злото в света създават съответстваща на заряда им мотивация в останалите хора да се изявят по аналогичен начин. Затова не само моралната, ала и духовната (кармичната) отговорност на силните духом е неизмеримо по-голяма в сравнение с масата други хора. 12) Следване методите на Живата Разумна Природа "Всички трябва да се ползваме от методите на Разумната Природа. Следване методите на природата, това е един от основните принципи на новото учение. Навсякъде природата ни учи как да работим.
към текста >>

Познаването на нейните закони и прилагането им в ежедневния живот е дълг на всеки мислещ човек.
Навсякъде природата ни учи как да работим. Изследвайте методите на природата, начините, с които тя си служи." (Учителят П. Дънов) Неизчерпаемо е знанието, което щедро и изобилно ни предлага великата учителка - Живата Разумна Природа! Всичко в нея говори на ясен, логичен език. Познаването на нейните закони и прилагането им в ежедневния живот е дълг на всеки мислещ човек. Неспазването на тези закони - дори и да не ги познаваме - е източник на неизбежно страдание. Според Учителя на ББ няма по-велика учителка и възпитателка от Майката-Природа: "Изучавайте езика на природата, защото в този език ще намерите скрити ония велики закони, които трябва да приложите и в своя живот." 13) Цикличност За Живата Разумна Природа ритъмът, цикличността е универсален, т. е. всеобщ закон.
към текста >>

Всяка смяна на деня с нощта, на годишните сезони, на лунните фази, океанските и морски приливи и отливи, сърдечната дейност на човека, неговото дишане и пр.
Според Учителя на ББ няма по-велика учителка и възпитателка от Майката-Природа: "Изучавайте езика на природата, защото в този език ще намерите скрити ония велики закони, които трябва да приложите и в своя живот." 13) Цикличност За Живата Разумна Природа ритъмът, цикличността е универсален, т. е. всеобщ закон. Не е нужно да търсим проявите му твърде далеч. Всяка смяна на деня с нощта, на годишните сезони, на лунните фази, океанските и морски приливи и отливи, сърдечната дейност на човека, неговото дишане и пр. са обусловени от свой собствен ритъм или цикличност. И зад всички тях отново стои непостижимата Разумност на творението. По-точно - Разумността на Твореца, вложена в творението. Изумителни са мащабите на проявлението на този принцип: от трептенията на елементарните частици с определена честота, през изброените по-горе явления, до гигантските пулсации на космическите образувания - квазарите, пул- сарите и самите галактики. Сякаш усещаме с невидимата си същност туптенето на Божието сърце!
към текста >>

Свойствено е за човека да се хвърля към големите начинания, без да си е постлал върху сигурната основа на по-малките постижения.
И зад всички тях отново стои непостижимата Разумност на творението. По-точно - Разумността на Твореца, вложена в творението. Изумителни са мащабите на проявлението на този принцип: от трептенията на елементарните частици с определена честота, през изброените по-горе явления, до гигантските пулсации на космическите образувания - квазарите, пул- сарите и самите галактики. Сякаш усещаме с невидимата си същност туптенето на Божието сърце! 14) Закон за растежа Свойствено е за човека да се хвърля към големите начинания, без да си е постлал върху сигурната основа на по-малките постижения. Това е човешкият метод: започваме с голямото и накрая завършваме с провал и разочарование. И страдаме безутешно за пропуснатия шанс. В същност страдаме поради своята глупост и невежество. Божественият метод е да започнем с малкото и постепенно да го развиваме. Така неизбежно достигаме и до голямото.
към текста >>

Или, казано образно, животът е едно училище, което човекът посещава и напуска, за да отиде в по-горен клас.
Това е дълбока философска позиция, която е позната на човечеството от най-отдалечената във времето древност до наши дни, например, вижданията за Битието на Мартин Хайдегер, един от най-изтъкнатите философи на съвременността. Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак. В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота. И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга. Или, казано образно, животът е едно училище, което човекът посещава и напуска, за да отиде в по-горен клас. Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв. Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива. Това, което виждаме, е само нейната външна страна. Зад тази видима форма стоят редица йерархии от разумни същества, които са като живи извори на творческите енергии на Битието. И зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата Причина - Бог.
към текста >>

Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв.
Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак. В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота. И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга. Или, казано образно, животът е едно училище, което човекът посещава и напуска, за да отиде в по-горен клас. Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв. Природата от своя страна - като носителка и изразителка на Всемирния Живот - не е само това, което виждаме с физическото си зрение, с биологическите си сетива. Това, което виждаме, е само нейната външна страна. Зад тази видима форма стоят редица йерархии от разумни същества, които са като живи извори на творческите енергии на Битието. И зад всички и чрез всички се проявява Великата Реалност, Първата Причина - Бог. Тези факти от нез- римия ритъм на живота в Космоса Учителят на ББ изразява в една кратка фраза: "Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност." Всички тези йерархии от същества са носители на ред принципи, сили и енергии, които в своята съвкупност представляват организма на Природата, тялото на Върховното Божество.
към текста >>

РАДИ - значи ратува човек, работи.
В тази връзка Учителят П. Дънов казва следното: "Природата е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по силата на известни закони. Под думата "природа" разбирам същества, които са дошли до положение да разбират тези закони и са взели под своето ръководство други, които не знаят това. Съществата, които учат останалите как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят. РАДИ - значи ратува човек, работи. За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай. Ти си гладен. Как ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си." Един от първите уроци, които човек следва да научи в общуването си с природата, е, че тя не е негова собственост, че той не бива да се стреми да я подчини и да я експлоатира според егоистичните си желания.
към текста >>

Един от първите уроци, които човек следва да научи в общуването си с природата, е, че тя не е негова собственост, че той не бива да се стреми да я подчини и да я експлоатира според егоистичните си желания.
РАДИ - значи ратува човек, работи. За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай. Ти си гладен. Как ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си." Един от първите уроци, които човек следва да научи в общуването си с природата, е, че тя не е негова собственост, че той не бива да се стреми да я подчини и да я експлоатира според егоистичните си желания. Ученикът по духовния Път трябва да вижда в нейно лице един разумен партньор и помощник, с когото да осъществява пълноценен, взаимно полезен обмен. Бог сътвори човека и му възложи да бъде мъдър и грижовен стопанин на земната природа (Бит. 1:27-28). Учителят П. Дънов предупреждава онези, които са склонни да злоупотребяват с пълномощията, дадени им с акта на сътворяването им: "Съвременните хора са на погрешен път, като мислят , че могат да завладеят Природата. Ако те наистина биха успели да направят това, цялата Земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо същество.
към текста >>

Бог сътвори човека и му възложи да бъде мъдър и грижовен стопанин на земната природа (Бит. 1:27-28).
Ти си гладен. Как ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си." Един от първите уроци, които човек следва да научи в общуването си с природата, е, че тя не е негова собственост, че той не бива да се стреми да я подчини и да я експлоатира според егоистичните си желания. Ученикът по духовния Път трябва да вижда в нейно лице един разумен партньор и помощник, с когото да осъществява пълноценен, взаимно полезен обмен. Бог сътвори човека и му възложи да бъде мъдър и грижовен стопанин на земната природа (Бит. 1:27-28). Учителят П. Дънов предупреждава онези, които са склонни да злоупотребяват с пълномощията, дадени им с акта на сътворяването им: "Съвременните хора са на погрешен път, като мислят , че могат да завладеят Природата. Ако те наистина биха успели да направят това, цялата Земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо същество. Живата Природа, обаче, не оставя да я владеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа.
към текста >>

Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може безнаказано да впрегне нейните сили на работа.
Учителят П. Дънов предупреждава онези, които са склонни да злоупотребяват с пълномощията, дадени им с акта на сътворяването им: "Съвременните хора са на погрешен път, като мислят , че могат да завладеят Природата. Ако те наистина биха успели да направят това, цялата Земя би се разрушила и на нея не щеше да остане нито едно живо същество. Живата Природа, обаче, не оставя да я владеят. Едничкото, което тя позволява, то е да се впрегнат нейните сили на работа. Ала само разумният човек, който се съобразява с нейните закони, може безнаказано да впрегне нейните сили на работа. Всеки, който не се съобразява с нейните закони, бива разрушен." Заключението звучи твърде заплашително, дори зловещо, но то не представлява кух сбор от думи, а съвършено реална перспектива пред неразумния. С по-нататъшните свои разсъждения, преливащи в строги предупреждения, Учителят на ББ в България довежда рисунъка на този толкова важен урок на Битието до завършен вид: "И опитът показва, че всички онези, които са си въобразявали, че владеят Природата, са били затрупвани под праха на своите рухнали фантазии. Хора, които са си мислили, че трябва да се борят с Природата, за да я покорят, винаги когато са достигали върха на своето предприятие (тук: начинание - бел. К. З.) и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си погрешки и заблуждения."
към текста >>

- Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека.
Тогава именно той може и да разчита на подкрепа от нейна страна. Тя му разкрива всички възможни пътища, методи и средства за неговото личностно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Ученикът от своя страна е призван да се възползва в максимална степен от тях и да очертае свой собствен, неповторим път към грандиозната цел - Божественото. Тогава той с гордост може да носи името "ученик" - понеже е съзрял във величествения облик на Майката-Природа свой незаменим Учител. "Учете се от Живата Природа - казва Учителят П. Дънов. - Усвоявайте нейните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека. Ученичеството се състои в непрестанен размисъл, в прилагането на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни." С тези свои думи великият духовен Учител утвърждава връзката между външното и вътрешното, между законите на веществения свят и на вътрешния свят на човешкото същество, между материята и Духа. "Както горе, така и долу! " - гласи един от седемте универсални принципа на херметизма. Учителят на ББ у нас го изразява по свой начин: "Това, което става в природата, трябва да го превеждаме и за вътрешния живот. Трябва да правим преводи.
към текста >>

Така външният човек е най-яркото и точно свидетелство за това, докъде е достигнал по еволюционния си Път вътрешният, истинският човек.
Нейното неподражаемо умение на майстор-ваятел намира израз и в човешкото тяло. Всяка част и детайл от него говори за същността и качествата на неговия притежател, рисува чертите на неговия характер. Особено изразителни в това отношение са човешкото лице и ръцете. Премъдрата Природа не допуска нищо излишно. Тя дава всекиму съвършено справедливо. Така външният човек е най-яркото и точно свидетелство за това, докъде е достигнал по еволюционния си Път вътрешният, истинският човек. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Трябва да изучавате вътрешния си живот. Вие мислите, че природата е точно като вас своенравна - каквото й скимне, това прави. Тя всичко е направила много разумно. За всяко същество има книжка и на всяко същество дава толкоз, колкото му трябва.
към текста >>

Носът е построен съобразно работата на човека.
Тя всичко е направила много разумно. За всяко същество има книжка и на всяко същество дава толкоз, колкото му трябва. Тя е много справедлива, дава точно, ни повече, ни по-малко. Всичко, което дава, е строго определено. От твоя начин на живот тя определя формата на главата. Носът е построен съобразно работата на човека. Очите са построени така, както човек (е) гледал. Устата е построена, както той е ял. Ръцете са построени, както той е работил в миналото. Външната форма на човека е копие на деятелността от миналата работа. От сегашната му работа тя създава една нова форма.
към текста >>

Очите са построени така, както човек (е) гледал.
За всяко същество има книжка и на всяко същество дава толкоз, колкото му трябва. Тя е много справедлива, дава точно, ни повече, ни по-малко. Всичко, което дава, е строго определено. От твоя начин на живот тя определя формата на главата. Носът е построен съобразно работата на човека. Очите са построени така, както човек (е) гледал. Устата е построена, както той е ял. Ръцете са построени, както той е работил в миналото. Външната форма на човека е копие на деятелността от миналата работа. От сегашната му работа тя създава една нова форма. Следователно от сегашния живот природата създава нашите бъдещи тела.
към текста >>

Външната форма на човека е копие на деятелността от миналата работа.
От твоя начин на живот тя определя формата на главата. Носът е построен съобразно работата на човека. Очите са построени така, както човек (е) гледал. Устата е построена, както той е ял. Ръцете са построени, както той е работил в миналото. Външната форма на човека е копие на деятелността от миналата работа. От сегашната му работа тя създава една нова форма. Следователно от сегашния живот природата създава нашите бъдещи тела. Ти се безпокоиш. Щом се безпокоиш, тревожиш се, роптаеш, тя пише: да се анулират всички семестри. Нищо повече.
към текста >>

Но тя обича съществата да бъдат прилежни и в умствено отношение, и в духовно отношение, във всяко едно отношение човек да бъде прилежен.
Щом се безпокоиш, тревожиш се, роптаеш, тя пише: да се анулират всички семестри. Нищо повече. Ще повтаряш пак семестрите, докато научиш уроците си. Това не се отнася лично до някого. Тя няма неприятни чувства към когото и да е. Но тя обича съществата да бъдат прилежни и в умствено отношение, и в духовно отношение, във всяко едно отношение човек да бъде прилежен. Да не се пресилва, но да бъде прилежен. За всеки предмет, който иска да се изучи, тя е дала необходимото време - ни повече, ни по-малко. Но нищо не трябва да остане ненаучено." И така, външната форма на човешкото същество - и като цяло, и като градивни компоненти - предлага цялостна и точна информация за степента на духовно- нравственото развитие на личността, както и относно перспективите за неговия по-нататъшен жизнен път. Върху основата на тази обективна взаимовръзка са възникнали редица окултни науки: хи- романтия, френология, физиогномика и др. Учителят П.
към текста >>

Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност.
Дънов подчертава незримата Разумност, вдъхнала живот на Вселената и на всички живи същества. В същност Любовта към Бога се изразява не само в стремежа към лично общение с Него и изпълняване на нравствените Му повели, а и в отношението към сътворения от Него свят. Той е вездесъщ, присъства едновременно навсякъде. Следователно можем да Го открием навсякъде, стига да търсим както трябва: "Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумността, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва.
към текста >>

Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва.
Да виждаш във всичко разумността." Както вече бе изтъкнато по-горе, отношението към Природата е критерий и показател за духовната зрелост на човека изобщо и на ученика по духовния Път, в частност. В съответствие с проявленията на това отношение хората могат да бъдат разделени на категории, отговарящи на степента на духовната им еволюция. Аналогично, в тези категории се включва и степента на проникване в същността на природните закони, характерна за отделната личност: "Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество" (Учителят П. Дънов). Отличното познаване на законите, действащи в природната среда, от страна на окултния ученик е гаранция и за неговото пълноценно общуване с всички нейни царства. Ето какво казва по този повод Учителят П. Дънов: "Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва. Тази природа, която сега се открива, това е едното лице, това са отрицателните сили, които действат сега. Ние живеем в една природа, в която има смени: светлина и тъмнина, живот и смърт. В природата животът е непреривен процес и непреривен прогрес." Природата притежава свой собствен език. За да бъде пълноценен в общуването си с нея, ученикът по Пътя на Духа трябва да го овладее.
към текста >>

Силният човек винаги може да намери своето място.
Всемирната (Световната) Душа - женската полярност на Бога - прокарва мост чрез него към душата на всяко живо същество. Този универсален език е достъпен за всеки. Ето как го характеризира Учителят П. Дънов: "Природата, ако говориш на нейния език, всякога е готова да задоволи твоето желание. Щом не говориш на нейния език, тя не ти обръща внимание. Силният човек винаги може да намери своето място. Като казвам "силен човек", разбирам този, който знае езика на природата. Природата обича да й говориш конкретно. Ако й поискаш нещо конкретно, тя е готова да ти го даде. Целият свят е създаден за човешките души (курсивът мой - К. З.). За тях всичко е предвидено.
към текста >>

Като казвам "силен човек", разбирам този, който знае езика на природата.
Този универсален език е достъпен за всеки. Ето как го характеризира Учителят П. Дънов: "Природата, ако говориш на нейния език, всякога е готова да задоволи твоето желание. Щом не говориш на нейния език, тя не ти обръща внимание. Силният човек винаги може да намери своето място. Като казвам "силен човек", разбирам този, който знае езика на природата. Природата обича да й говориш конкретно. Ако й поискаш нещо конкретно, тя е готова да ти го даде. Целият свят е създаден за човешките души (курсивът мой - К. З.). За тях всичко е предвидено. Всяка душа може да получи това, което иска.
към текста >>

Ученият човек където и да погледне - реката, океана, камъка, дървото, вижда нещо грациозно, красиво, което дава подтик на неговата мисъл.
Знанието, което придобиваме, е богатство. Щом изучаваш природата, тя е толкова щедра, че непременно ще те възнагради. Ако не учиш, не се занимаваш, нищо няма да получиш или ще ти даде само отпадъци" (Учителят П. Дънов). Онзи, който вече е усвоил езика на Природата, го използва разумно и черпи с пълни шепи вдъхновение от благата, които тя му предлага щедро, безвъзмездно и навсякъде около него: "Като те грее слънцето, мисли и правилно мисли. Бъди благодарен, че всичко е хубаво, разумно. Ученият човек където и да погледне - реката, океана, камъка, дървото, вижда нещо грациозно, красиво, което дава подтик на неговата мисъл. Ако знаеш къде да стъпиш, всичко в природата ще те вдъхнови." Един от най-значимите уроци за окултния ученик по Пътя към съвършенството е: Нямаме право да отнемаме ничий живот, на никаква цена, при никакви обстоятелства! Пътят към Бога е Път на ненасилието. Малцина от незрящите духом си дават сметка, че на практика стават съпричастни в избиването на милиони беззащитни животни заради повсеместно разпространеното месоядство. Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения.
към текста >>

С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.).
Малцина от незрящите духом си дават сметка, че на практика стават съпричастни в избиването на милиони беззащитни животни заради повсеместно разпространеното месоядство. Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения. Те се отразяват върху глобалния живот на планетата и човешкото общество по най-различни начини, следвайки неумолимо Закона на възмездието (Кармата). Ето как учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда този толкова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата. С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.). След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат. Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество" (Учителят П. Дънов). И тъй като Живата Разумна Природа се стреми с всички сили да поддържа баланс в своите владения, тя създава предпо ставки за това в средата на причинителите на масовите кланета. Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.). Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество!
към текста >>

След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат.
Последствията от тази масова варварска практика имат далеч не само материални измерения. Те се отразяват върху глобалния живот на планетата и човешкото общество по най-различни начини, следвайки неумолимо Закона на възмездието (Кармата). Ето как учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда този толкова важен проблем на контакта с Природата: " Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в природата. С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека (курсивът мой - К. З.). След безразборното изтичане на тяхната кръв от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят." Дори представителите на растителния свят (земната флора) са носители на частица от вселенския Живот и ние нямаме правото да им го отнемаме (от това правило изключваме плодовете, зеленчуците, зърнените храни и останалите растения, които човек използва за храна и чието предназначение според Божия Промисъл е именно това - да поддържат живота на представителите на по-горните природни царства; разбира се, и това следва да става разумно и без разхищения и злоупотреби): "Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се късат. Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество" (Учителят П. Дънов). И тъй като Живата Разумна Природа се стреми с всички сили да поддържа баланс в своите владения, тя създава предпо ставки за това в средата на причинителите на масовите кланета. Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.). Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество! И докога ще продължава това безумие!?!
към текста >>

Дано новите енергии на планетарната трансформация заработят още по-усърдно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек.
И тъй като Живата Разумна Природа се стреми с всички сили да поддържа баланс в своите владения, тя създава предпо ставки за това в средата на причинителите на масовите кланета. Човешкият род е този, който плаща голямата сметка: "За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войнитего правят това" (курсивът мой - К. З.). Жестока, но справедлива цена за въплътеното невежество! И докога ще продължава това безумие!?! Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с това - и отпадане необходимостта от консумация на месо. Дано новите енергии на планетарната трансформация заработят още по-усърдно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек. А това означава - и във всички аспекти на поведението му. За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци. Това е аурата на планетата, възникнала вследствие преобладаващата мисловна и емоционална дейност на днешните хора. И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело. Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето.
към текста >>

И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело.
Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с това - и отпадане необходимостта от консумация на месо. Дано новите енергии на планетарната трансформация заработят още по-усърдно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек. А това означава - и във всички аспекти на поведението му. За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци. Това е аурата на планетата, възникнала вследствие преобладаващата мисловна и емоционална дейност на днешните хора. И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело. Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Така непобедимата сплав от знание и вяра ражда вътрешния покой на човека, неподвластен на и ненарушим от никакви външни фактори и дразнители."Когато научите великия закон, че всички неща в природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите.
Тя икономисва силите, не и времето (курсивът мой - К. З.). Тези, които много бързат, се изтощават бързо. Когато искаш да живееш дълго време на Земята, трябва да намериш любимо същество, което да ти даде назаем своите сили." Оттук именно произтича великият закон на Битието: Всяко нещо в света става на своето време. Нито преди, нито след, а винаги точно навреме. Познанието за тази безукорна точност на Природата е израз на вярата във всемогъщата Премъдрост на Твореца. Така непобедимата сплав от знание и вяра ражда вътрешния покой на човека, неподвластен на и ненарушим от никакви външни фактори и дразнители."Когато научите великия закон, че всички неща в природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. В природата всичко е определено точно, строго отмерено" (Учителят П. Дънов). Къде ученикът по духовния Път може да общува най-пълноценно с Природата? Къде контактът му с нея е най-плодоносен за израстването му като личност? Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос - на планините, и особено по техните върхове: "Високите върхове са динамични центрове. Те представят резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще.
към текста >>

В долината човек се чувства неразположен, угнетен, напрегнат.
Учителят на ББ в България отговаря и на този въпрос - на планините, и особено по техните върхове: "Високите върхове са динамични центрове. Те представят резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с центъра на Слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Например, ако сте неразположени и се изкачвате на някой планински връх, неразположението ви ще изчезне и вие ще се върнете освежен, обновен. В долината човек се чувства неразположен, угнетен, напрегнат. Щом се качи на планината, неразположението изчезва." Всички елементи от природата в планината съдействат за духовните търсения на ученика: кристалният въздух, чистата изворна вода, светлината на изгряващото слънце. Всички те го даряват с незаменима по качество енергия, която той може да въплъти в благородни мисли, чувства и дела. В сърцето му се ражда топла благодарност към Онзи, Който го е обсипал с толкова много блага и с грижа като за най-скъпо чедо: "Ще благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото Слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете.
към текста >>

Планините са мощни енергийни ретранслатори, поучава ни още Учителят на ББ в нашата страна, те въздействат непосредствено върху умствената дейност на човека и върху неговата воля.
Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста мисъл. Ще благодарим на Бога за топлината на Слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на Земята. Ще благодарим на Бога за възможността, която ни дава, да вървим по трите пътя, от които Слънцето изгрява" (Учителят П. Дънов). Планините са мощни енергийни ретранслатори, поучава ни още Учителят на ББ в нашата страна, те въздействат непосредствено върху умствената дейност на човека и върху неговата воля. Нещо повече - от тях зависи и плодородието на ниските части от земния релеф: долини, низини, полета, степи и пр. Ето как Учителят П. Дънов рисува тези взаимозависимости: "Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергията. Всички планини по лицето на Земята определят плодородието на полетата. В Египет, където няма планини, бяха принудени да създадат пирамиди, за да дават енергия и вдъхновение на човешкия дух.
към текста >>

Това именно познание на Истината за Битието дарява мъдрия му притежател с жадуваната свобода на духа: "Сега човек трябва да добие своята свобода.
"Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво, не й противодействайте. И като се радвате, и като страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате, и каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро" (Учителят П. Дънов). Венец на познанието и разбирането на ученика за Природата е и придобиването от негова страна на умението да открие и утвърди своето място в нейната реалност, подчинено на служението на Цялото. Понеже, както казва Учителят П. Дънов: "Животът има смисъл, доколкото ние принасяме плод в Цялото." Ученикът по Пътя към съвършенството знае, че Природата е най-важната част от това Цяло и че отношението му към нея е пробният камък за вярата и упованието му в нейния Творец. Това именно познание на Истината за Битието дарява мъдрия му притежател с жадуваната свобода на духа: "Сега човек трябва да добие своята свобода. Но тя се добива чрез разбиране на Цялото, чрез живот за Цялото. Сега трябва да знаете къде ви е мястото в царството на природата и какво ви е отношението към Бога" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

81. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Италианският учен изразява убеждението си, че издадените беседи показват "пътя към онова благо, което е цел на живота и идеал за всеки човек".
Излизащият в Палермо вестник "Алфа", орган на сдружението за психически експериментални науки, нарича П. Дънов "мистичен апостол на християнството, в своята пълнота, сила и величие". В друг италиански град - Локарно, издателство "Йога" подготвя и отпечатва девет избрани беседи на П. Дънов в превод на известната поетеса Мара Белчева и уводни думи на проф. Джино Сордели. Италианският учен изразява убеждението си, че издадените беседи показват "пътя към онова благо, което е цел на живота и идеал за всеки човек". Във Венеция на 24.10.1929 г. бива открита "Италианска академия за наука, литература и изкуство". В приветствените думи при откриването й нейният директор Луиджи Белоти провъзгласява П. Дънов за върховен ръководител на Академията. В Румъния писателят-пацифист Релжис организира международна анкета по въпроси, свързани с мира на планетата.
към текста >>

Той търси мнението на прочути светски и духовни личности като Ромен Ролан, Рабиндранат Тагор и Алберт Айнщайн.
Във Венеция на 24.10.1929 г. бива открита "Италианска академия за наука, литература и изкуство". В приветствените думи при откриването й нейният директор Луиджи Белоти провъзгласява П. Дънов за върховен ръководител на Академията. В Румъния писателят-пацифист Релжис организира международна анкета по въпроси, свързани с мира на планетата. Той търси мнението на прочути светски и духовни личности като Ромен Ролан, Рабиндранат Тагор и Алберт Айнщайн. Обръща се за отговор и към Учителя П. Дънов, който му пише следното: "Любовта е основен закон в Божествения свят, а народите са органите, чрез които тя се проявява на Земята. Органите в един организъм нямат право да воюват помежду си. По тази логика всеки народ, който воюва против друг народ, се изключва от общия организъм. Войната е един анахронизъм, тя е анормално състояние."
към текста >>

Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден.
Дънов "Великият закон": "Този, който е писал тези прекрасни и възвишени мисли, познава дълбоко тайните на живота." В унгарския вестник "Gyori Hirlap" е поместена статия на журналист, посетил Учителя П. Дънов на "Изгрева". В нея между другото се казва: "Петър Дънов е съвсем скромен. Той напътства хората по най-естествен начин, учи ги чрез своя личен пример. Със своя живот той осветява пътя на човечеството, за да го издигне до нивото на един духовен живот, който ще му донесе здраве, сила и жизненост. Той иска да освободи човека, преди да бъде осъден. Основите на учението му са в духа на Христовото учение." Един от последователите на Учителя П. Дънов у нас - известният есперантист Петър Пампоров, предприема пътуване из Европа с цел пропагандиране на международния език есперанто и разпространяване идеите на Новото учение на П Дънов. По време на посещението си в Англия той изнася сказки за българския духовен Учител в Лондон, Оксфорд и Манчестър. Вестник "The Manchester Guardian" посвещава обширен материал на неговата апостолска дейност.
към текста >>

82. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК „В противоречията е скрита ядката на живота. Те са черупката, която трябва да разчупим, за да намерим светлината. Няма противоречие, в което да не е скрита една дълбока мъдрост." Вено В живота си всеки човек поне веднаж преживява изключително събитие, което оставя трайни следи в съзнанието му.
към текста >>

В живота си всеки човек поне веднаж преживява изключително събитие, което оставя трайни следи в съзнанието му.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК „В противоречията е скрита ядката на живота. Те са черупката, която трябва да разчупим, за да намерим светлината. Няма противоречие, в което да не е скрита една дълбока мъдрост." Вено В живота си всеки човек поне веднаж преживява изключително събитие, което оставя трайни следи в съзнанието му. То променя съдбата и дава нова насока на всички стремежи и очаквания за щастие. Защото, макар и вече възрастен, всеки продължава да живее с надеждата, че ще осъществи своите детски мечти за щастие. Някой мечтае да си построи къща и посвещава много сили и средства, за да осъществи мечтата си. Един ден, когато влезе в собствения си дом, той ще си каже: „Сега аз съм щастлив човек! " После ще покани гости, които трябва любезно да потвърдят успеха му.
към текста >>

Един ден, когато влезе в собствения си дом, той ще си каже: „Сега аз съм щастлив човек!
Вено В живота си всеки човек поне веднаж преживява изключително събитие, което оставя трайни следи в съзнанието му. То променя съдбата и дава нова насока на всички стремежи и очаквания за щастие. Защото, макар и вече възрастен, всеки продължава да живее с надеждата, че ще осъществи своите детски мечти за щастие. Някой мечтае да си построи къща и посвещава много сили и средства, за да осъществи мечтата си. Един ден, когато влезе в собствения си дом, той ще си каже: „Сега аз съм щастлив човек! " После ще покани гости, които трябва любезно да потвърдят успеха му. Удовлетворението му следователно не се изчерпва с факта, че вече има дом; той търси и душевно удовлетворение, признание от хората. Тази зависимост от хората един ден ще го притисне дотолкова, че той ще се почувства безпомощен и нещастен. Признанието на света е избледняло, неговият идеал е изгубил силата си и той ще потърси другаде смисъла на живота. Хора, които имат идеал, който се изчерпва, страдат от вечно неудовлетворение.
към текста >>

Събитието, което остави силни и трайни следи в мен, е свързано с човека, който бе намерил смисъла на живота в идеал, който не се изчерпва, а постоянно подхранва вярата и надаждата, стремежа да отидем по-далече и по-високо в постигането на нашата цел.
Удовлетворението му следователно не се изчерпва с факта, че вече има дом; той търси и душевно удовлетворение, признание от хората. Тази зависимост от хората един ден ще го притисне дотолкова, че той ще се почувства безпомощен и нещастен. Признанието на света е избледняло, неговият идеал е изгубил силата си и той ще потърси другаде смисъла на живота. Хора, които имат идеал, който се изчерпва, страдат от вечно неудовлетворение. Те търсят и постигат онова, което не носи радост. Събитието, което остави силни и трайни следи в мен, е свързано с човека, който бе намерил смисъла на живота в идеал, който не се изчерпва, а постоянно подхранва вярата и надаждата, стремежа да отидем по-далече и по-високо в постигането на нашата цел. Когато го срещнах, той беше на шестдесет, а аз навършвах тридесет години. Връзката ми с Вено (бате Крум, както го наричахме почтително), след като установихме отношения на приятелство, продължи около двадесет години. Идеалист и мечтател още в детските си години, Крум се стреми към чист и идиличен живот в лоното на природата. С този замисъл той следва агрономство, за да се засели в някое китно село, да пратикува земеделие. При един разговор, за да го насочи във верния път, Учителя му казва: „В миналото си бил дървен философ." Така Учителя го връща към реалните задачи на неговия живот.
към текста >>

Един ден от критична статия във вестник научава, че в България се е появил странен човек, за когото мнозина твърдят, че е духовен учител.
Тогава те преставаха да ни смущават." Вече младеж с определени интереси, Крум замисля да отиде в Индия, за да намери своя духовен учител. Баща му обаче не го насърчава да предприеме тази „авантюра". Дали пък ако следва в Америка няма да е по-лесно оттам да посети Индия? Той трябва да намери своя учител, колкото и далече да е от родния му край. Един ден от критична статия във вестник научава, че в България се е появил странен човек, за когото мнозина твърдят, че е духовен учител. Това е времето, когато учителят Беинса Дуно вече е започнал своята просветителска и духовна дейност. Цитатите от неговото слово в критичната статия, вместо да разколебаят Крум, го заинтригуват дотолкова, че той веднага решава да отиде на Изгрева и да срещне Учителя. Вероятно, като предчувствал съдбовността на това събитие, той старателно се подготвял за него. Чувството, с което ни разказа за тази наистина забележителна среща, беше породено от голямата му почит към Учителя. Впечатляват прямотата, с която той поставя своите въпроси и сдържаната сила и простота в отговорите.
към текста >>

Защото този странен човек владеел окултни тайни, благодарение на които упражнявал силна власт над хората.
Въпреки това тази първа среща оставя едно особено приятно чувство в съзнанието му. Скоро след това той среща един много внушителен господин, който упражнил доста силно влияние върху него. Господинът, чийто име нашият вече помъдрял приятел запази в тайна, му определя среща. Заинтригуван, Крум отива в дома му, където се провежда един доста пръдължителен разговор. Това събитие, след срещата с Учителя, е могло да бъде с фатални последствия за все още неориентирания младеж. Защото този странен човек владеел окултни тайни, благодарение на които упражнявал силна власт над хората. Самият Крум изпитва влиянието му върху себе си. Когато се завръща в дома си, тъга и силно безпокойствие го обземат. Както самият той ни обясни, състоянието му било деликатно, но усещането от него много скоро се оформило в едно съвсем определено чувство. Без особено усилие той разбира, че връзката му с нещо много хубаво, онази свещена връзка, в която вече се оформяло отношението му към Учителя, започва да губи своята сила и красота. Тогава той решава да прекрати посещенията си при внушителния господин.
към текста >>

Концентрацията в една идея, когато човек я носи продължително в съзнанието си, е в състояние да промени коренно живота му.
Без особено усилие той разбира, че връзката му с нещо много хубаво, онази свещена връзка, в която вече се оформяло отношението му към Учителя, започва да губи своята сила и красота. Тогава той решава да прекрати посещенията си при внушителния господин. Резултатът от това решение бил, че състоянието на скръб и безпокойствие много скоро го напущат, а радостта и високият смисъл на живота го осеняват с присъствието си. Навярно още тогава Крум разбира, че критерият за истината е вътрешната радост, която изпитваме. Когато сподели с нас тази мисъл, в резултат от продължителната му духовна работа и силната му връзка с Учителя, която той свято пазеше, тя се бе превърнала в идея и смисъл на неговия живот. Концентрацията в една идея, когато човек я носи продължително в съзнанието си, е в състояние да промени коренно живота му. Връзката на младия човек с Учителя е една свещена, жива идея, която го преобразява. Той става възприемчив за влиянията и мислите на своя учител. В ранната утрин, далече преди изгрева на слънцето, Крум потегля от бащиния си дом в Павлово, за да присъства на утринната беседа на Учителя. За да отиде на Изгрева, трябва да мине по пътеки, които пресичат ливадите и синурите в подножието на Витоша. Много проблеми го вълнуват и той старателно обмисля въпросите, на които в днешния ден трябва да получи отговор.
към текста >>

Връзката на младия човек с Учителя е една свещена, жива идея, която го преобразява.
Тогава той решава да прекрати посещенията си при внушителния господин. Резултатът от това решение бил, че състоянието на скръб и безпокойствие много скоро го напущат, а радостта и високият смисъл на живота го осеняват с присъствието си. Навярно още тогава Крум разбира, че критерият за истината е вътрешната радост, която изпитваме. Когато сподели с нас тази мисъл, в резултат от продължителната му духовна работа и силната му връзка с Учителя, която той свято пазеше, тя се бе превърнала в идея и смисъл на неговия живот. Концентрацията в една идея, когато човек я носи продължително в съзнанието си, е в състояние да промени коренно живота му. Връзката на младия човек с Учителя е една свещена, жива идея, която го преобразява. Той става възприемчив за влиянията и мислите на своя учител. В ранната утрин, далече преди изгрева на слънцето, Крум потегля от бащиния си дом в Павлово, за да присъства на утринната беседа на Учителя. За да отиде на Изгрева, трябва да мине по пътеки, които пресичат ливадите и синурите в подножието на Витоша. Много проблеми го вълнуват и той старателно обмисля въпросите, на които в днешния ден трябва да получи отговор. Дали ще има възможност да се приближи до мъдреца и да получи необходимия отговор?
към текста >>

Провидението обаче бе решило младият човек да учи няколко години в чужбина.
Заедно със Славчо Славянски в края на пролетта и началото на лятото те обикалят маковите полета в Софийско и предлагат услугите си да събират маковото млечице. За да успеят в това нелеко начинание, те усърдно изучават къде и как се правят разрезите върху стъблото и как се събира скъпоценната течност. Предприятието приключва успешно и те разполагат с достатъчно средства. Сега могат да отидат на Рила, да се установят край първото езеро и заедно с приятелите там да подготвят лагера, който ще започне след около месец. Така се оформя една група от интусиазирани млади хора, готови да откликнат на всяка нужда в Братството и да следват Учителя. Провидението обаче бе решило младият човек да учи няколко години в чужбина. Навярно желанието му да отиде в Америка е било много безкористно и искрено, за да остане без последствия. Вместо да отиде далече зад океана обаче, Америка сама идва при него в лицето на един англосаксонец. Кой е подготвил срещата му с този човек и защо тя се е състояла по толкова мистериозен начин, никой от нас не успя да разбере. „Срещнахме се на улицата каза Крум и разговаряхме десетина минути. В резултат на това той ми предложи да уча в американски институт по теология в Гърция.
към текста >>

Кой е подготвил срещата му с този човек и защо тя се е състояла по толкова мистериозен начин, никой от нас не успя да разбере.
Сега могат да отидат на Рила, да се установят край първото езеро и заедно с приятелите там да подготвят лагера, който ще започне след около месец. Така се оформя една група от интусиазирани млади хора, готови да откликнат на всяка нужда в Братството и да следват Учителя. Провидението обаче бе решило младият човек да учи няколко години в чужбина. Навярно желанието му да отиде в Америка е било много безкористно и искрено, за да остане без последствия. Вместо да отиде далече зад океана обаче, Америка сама идва при него в лицето на един англосаксонец. Кой е подготвил срещата му с този човек и защо тя се е състояла по толкова мистериозен начин, никой от нас не успя да разбере. „Срещнахме се на улицата каза Крум и разговаряхме десетина минути. В резултат на това той ми предложи да уча в американски институт по теология в Гърция. И на всичко отгоре ме увери, че няма да имам материални проблеми, защото ще получавам стипендия." Учителя съветва младите хора да учат, за да се запознаят с културата и науката на своето време. Верен на своя учител, Крум приема предложението и отива да учи по специалността Служба на обществото Social service.
към текста >>

Въпреки това има нещо, което не задоволява младия човек.
Верен на своя учител, Крум приема предложението и отива да учи по специалността Служба на обществото Social service. В Гърция той има възможно най-добрите условия за учение и всестранно развитие: време за свободни занимания и спорт, богата библиотека, за да чете произведенията на философите и учените на всички времена, възможности за усамотение и медитация. Междувременно Крум успява да конструира и изработи лодка. С това скромно средство за навигация той посещава близките живописни местности. Животът в института е приятен, а той е ангажиран в най-различни дейности. Въпреки това има нещо, което не задоволява младия човек. Той се въздържаше от обширни обяснения по този въпрос, но от думите му разбирахме, че му липсвали близостта на Учителя, приятелите от „Изгрева", екскурзиите на Рила и още много други неща, които институтът не можел да му даде. Всички около него са месоядци, а той е вегетарианец. И въпреки усърдието му да убеждава състудентите си, че не е етично да се убиват и ядат животни, дори и най-будните между приятелите му проявяват слаб интерес към вегетарианството и етиката на храненето. Това противоречие между добрите условия за учение и резултатите от него, които той не е виждал да се осмислят в своето ежедневие, го довеждат до решението да прекрати следването си. Когато преподавателите му го запитват кои са мотивите му за това решение, той отговаря: „Тук няма какво да науча." По късно Крум разбира, че ученикът трябва да учи и да се реализира при всички условия на живота.
към текста >>

Свободният човек се отличава с три особени качества: силна интуиция, свободна мисъл и непрекъсната връзка с разумния свят.
„Завръщам се вечерта и сядам да медитирам." разказва Вено. „Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя." Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в душата на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева". Останалото е било устояване на духовните идеи, изпитване и затвърждаване на знанията чрез приложението им в живота. Свободният човек се отличава с три особени качества: силна интуиция, свободна мисъл и непрекъсната връзка с разумния свят. Човекът на третото хилядолетие, за който вече се говори в будните научни среди, ще бъде много по-интуитивен и разумен в отношенията си със силите на природата. Мисълта му ще се освободи, той ще добие ново съзнание с по-големи творчески възможности. Вено притежаваше в голяма степен тези паранормални качества. Поведението му изненадваше и дори шокираше със спонтанната импулсивност и бързите, често изненадващи и абсурдни реакции. То се тълкуваше от мнозина като своенравие.
към текста >>

Човекът на третото хилядолетие, за който вече се говори в будните научни среди, ще бъде много по-интуитивен и разумен в отношенията си със силите на природата.
„Умората обаче бързо надделява и неусетно заспивам. Така разбрах какво е медитацията при Учителя." Живот за цялото, шлифоване на скъпоценния камък в душата на ученика и събуждане на съзнанието му за възприемане на Божието слово такъв по същество се оказал животът на Крум в духовната школа на „Изгрева". Останалото е било устояване на духовните идеи, изпитване и затвърждаване на знанията чрез приложението им в живота. Свободният човек се отличава с три особени качества: силна интуиция, свободна мисъл и непрекъсната връзка с разумния свят. Човекът на третото хилядолетие, за който вече се говори в будните научни среди, ще бъде много по-интуитивен и разумен в отношенията си със силите на природата. Мисълта му ще се освободи, той ще добие ново съзнание с по-големи творчески възможности. Вено притежаваше в голяма степен тези паранормални качества. Поведението му изненадваше и дори шокираше със спонтанната импулсивност и бързите, често изненадващи и абсурдни реакции. То се тълкуваше от мнозина като своенравие. Независимостта на характера дразни и предизвиква конфликт със света.
към текста >>

Очевидно съдбата му е била такава на човек, който изповядва истината чрез всяко свое действие.
Вено знаеше добре това и приемаше спокойно конфликта като естествен и неизбежен. Затова веднаж каза: „Не ме защитавайте, ако говорят лошо за мен! " Впечатляващо беше, че в поведението му не се забелязваше нагаждане към случайно стечение на обстоятелствата в живота. Които го познаваха по-отблизо обаче знаеха, че в своите решения и действия той беше изключително благоразумен. Това се потвърждаваше от много събития в живота му. Очевидно съдбата му е била такава на човек, който изповядва истината чрез всяко свое действие. Очевидци разправят една забавна случка на „Изгрева". Учителя и няколко изгревчани седят на дървена пейка и разговарят. Времето е приятно, а всичко наоколо предразполага и унася в мечтания, подтиква те да споделиш с ближния своите радости и тревоги. В един момент се чува пукот на чупеща се дъска и насядалите падат на земята, но без Учителя, който спокойно се изправя сред тях. Урокът е добър във всеки момент ученикът трябва да има будност на съзнанието.
към текста >>

Свободният човек не пада той е независим от обстоятелствата в живота.
Очевидци разправят една забавна случка на „Изгрева". Учителя и няколко изгревчани седят на дървена пейка и разговарят. Времето е приятно, а всичко наоколо предразполага и унася в мечтания, подтиква те да споделиш с ближния своите радости и тревоги. В един момент се чува пукот на чупеща се дъска и насядалите падат на земята, но без Учителя, който спокойно се изправя сред тях. Урокът е добър във всеки момент ученикът трябва да има будност на съзнанието. Свободният човек не пада той е независим от обстоятелствата в живота. Вено бе ученикът, който винаги стоеше изправен между нас. Той никога не падна, не претърпя провал в прекия смисъл на думата. Ако нещо не вървеше, както трябва, това се дължеше на неуместна чужда намеса. Но и тя не определяше финалния резултат, защото вярата в успеха винаги надделяваше. Затова на Вено не липсваха нито воля, нито умение.
към текста >>

Той вярваше, че духовният човек, ученикът на Любовта не трябва да се оставя да бъде измамен и победен.
Залутани в настъпващата нощ, те попадат сред гъсти клекови храсталаци, но продължават да вървят все нагоре и нагоре. Късно през нощта, изподрани от клека и плувнали в пот, те се появяват в рилския лагер. Удовлетворението е огромно лагеруващите братя и сестри са осигурени с хляб за няколко дни. Тази воля за борба и успех не изоставя Крум през целия му живот. Трудностите предизвикваха у него едно особено състояние на възбуда, което предвещаваше успех. Той вярваше, че духовният човек, ученикът на Любовта не трябва да се оставя да бъде измамен и победен. Та нали доброто е по-силно от злото! Да си добър не е слабост, то е сила, която побеждава. Затова Вено обичаше да казва: „Ако Бог е с нас, кой може да е против нас! " Той искаше да даде живот на тази истина, да види нейното потвърждение в живота. Защото да си идеалист това означава да бъдеш човек, който побеждава със силата на духа.
към текста >>

Защото да си идеалист това означава да бъдеш човек, който побеждава със силата на духа.
Той вярваше, че духовният човек, ученикът на Любовта не трябва да се оставя да бъде измамен и победен. Та нали доброто е по-силно от злото! Да си добър не е слабост, то е сила, която побеждава. Затова Вено обичаше да казва: „Ако Бог е с нас, кой може да е против нас! " Той искаше да даде живот на тази истина, да види нейното потвърждение в живота. Защото да си идеалист това означава да бъдеш човек, който побеждава със силата на духа. Слабостта, безусловното отстъпничество, липсата на вяра в успеха служат на онези сили, които са изневерили на Духа на истината. По-късно, когато отива в Англия, за да занесе там идеите на Бялото Братство, той дефинира в една-единствена фраза своята позиция. Поводът е следният. Англичаните със своята непоправима воля на властни благодетели предлагат на Крум да участва в подготовката на едно предаване на Би Би Си, което да разобличи властите в България за това, че преследват адептите на Бялото Братство. На това предложение той отговаря: „Ние ще водим нашата собствена борба!
към текста >>

" Тази е позицията на силния, на свободния човек и на идеалиста, който знае, че ако сам не постигне свободата си, никой няма да му я поднесе на тепсия.
Слабостта, безусловното отстъпничество, липсата на вяра в успеха служат на онези сили, които са изневерили на Духа на истината. По-късно, когато отива в Англия, за да занесе там идеите на Бялото Братство, той дефинира в една-единствена фраза своята позиция. Поводът е следният. Англичаните със своята непоправима воля на властни благодетели предлагат на Крум да участва в подготовката на едно предаване на Би Би Си, което да разобличи властите в България за това, че преследват адептите на Бялото Братство. На това предложение той отговаря: „Ние ще водим нашата собствена борба! " Тази е позицията на силния, на свободния човек и на идеалиста, който знае, че ако сам не постигне свободата си, никой няма да му я поднесе на тепсия. А свободата е едно Божествено право на съществувание, естествено състояние на душата. За Вено духът на свободата е Дух и на величествената Рила, където космическият пулс на живота се долавя по високите върхове и плата на планината. И Крум е често горе, там са мечтите му, там е и силата неговата връзка с Разумния свят, с чиято помощ той ще ги реализира. Често му се налага да минава по заледени хребети, където под отблясъците на слънчевите лъчи зеят дълбоки пропасти, а снежни козирки надвисват бездни. Там само една погрешна стъпка може да сложи край на мечтите му.
към текста >>

Ако животните не могат да направят зло на посланика на Любовта, как е възможно тогава човекът да допуска насилие над подобните си?
Пламъкът в жълтеникавите им очи угасва, те се разколебават и миг след това се оттеглят по своя път. Коя бе тази сила, която въплъти индианеца в сърцето му? Учуден от неочакваното си преображение, изникнало из дебрите на неосъзнатото, Крум наблюдава отдалечаването на вълците, които с отмерен и плавен ход изчезват зад близкото възвишение. Походката на вълците го впечатлява повече от тяхното странно поведение. „Вълците ми дадоха един добър урок" завърши разказа си Вено. Ако животните не могат да направят зло на посланика на Любовта, как е възможно тогава човекът да допуска насилие над подобните си? За онзи, който живее в противоречията на днешния свят, то е естествено, както са естествени студът през зимата и горещините през лятото. Той не може да примири доброто и злото в живота си. В борбата за живот само Божията любов може да сближи хората въпреки различията между тях. Универсалната Любов владее над всички живи същества. Ако сме нейни носители и искрено я изповядваме, чрез нас тя ще говори на животните и растенията.
към текста >>

За тяхна най-голяма изненада, вместо да отстъпи бързо на безопасно място, човекът отсреща се настанява на един дънер, неподвижен в очакване кучетата да връхлетят върху него.
Овчарските кучета са едри и обикновено нападат всеки непознат, който дръзва да се приближи до стадото. Когато Крум се появява, десетина от тези кучета се втурват с бесен лай към него. Пред тях тича бяла кучка, а другите устремно я следват. Във внезапно възникналата ситуация овчарите нямат време да реагират и стъписани очакват да се случи неизбежното, т. е. най-лошото. За тяхна най-голяма изненада, вместо да отстъпи бързо на безопасно място, човекът отсреща се настанява на един дънер, неподвижен в очакване кучетата да връхлетят върху него. Крум съсредоточава цялото си внимание върху бялата кучка. „Ако я спечеля на моя страна мисли си той другите сигурно ще я последват." И той й изпраща цялата си любов, обгръща я със светлината на своя мир. Същевременно описва светъл кръг около себе си, в който само приятел може да проникне. И чудото става. Когато влиза в този кръг, кучката престава да лае, спира своя бяг, започва да върти опашка и вече по-бавно се отправя към него.
към текста >>

Компанията ни впечатляваше със своето добро настроение, а сигурно и с присъствието на един по-възрастен човек.
Всичко ще е всуе, ако описвайки кръга, държиш камък в джоба си." Законът е силен, но и много строг. Млекарката тръгва и, без нови приключения, безпрепятствено го откарва в града. Понякога Вено ни изненадваше с дела, които не се побират в стандартното въображение. Бяхме на зимна екскурзия над хижа „Алеко". Между нас имаше и две по-млади сестри. Компанията ни впечатляваше със своето добро настроение, а сигурно и с присъствието на един по-възрастен човек. Някои мъже имат поведение, по-комично от това на петел върху бунище. За тях появата на друг мъж край бунището е обида и накърняване на мъжкото им достойнство. Ние възлизахме бавно по тясната пъртина, унесени в интересен разговор. Внезапно пред нас се появиха два петела от рода на описаните по-горе. Като забелязаха възрастния мъж между двете госпожици, те веднага изпънаха шии.
към текста >>

Въпросите обаче останаха без отговор и до днес, защото силата, която повали арогантния мъж, бе леко положената върху рамото му ръка на един възрастен човек.
При тези му думи мъжът се свлече на земята с подкосени крака, като ударен от мълния. Той бе така изненадан, че, надигайки се от снега, едва смотолеви: „Хей, внимавай какво правиш! " После, без повече коментари, с подвити опашки „петлите" бързо се отдалечиха зад нас. Тази случка ни развесели. Ние я отминахме без коментар, като че ли всичко беше съвсем естествено и в реда на нещата. Въпросите обаче останаха без отговор и до днес, защото силата, която повали арогантния мъж, бе леко положената върху рамото му ръка на един възрастен човек. Някой ще каже, че хлъзгавият път е изненадал присмехулника. Но не е ясно защо при хлъзгането не бе отнесен встрани, а се сгъна и безсилен се свлече намясто. Като разказвам тези случки из живота на Вено, неусетно влизам в противоречие с убежденията си, както и с позицията на свободния човек. Защото, като човек изключително чувствителен към истината и психолог, той избягваше външния ефект от своите паранормални способности. Случваше се някой, като заговори за Учителя, да изтъква неговата магическа сила.
към текста >>

Като разказвам тези случки из живота на Вено, неусетно влизам в противоречие с убежденията си, както и с позицията на свободния човек.
Тази случка ни развесели. Ние я отминахме без коментар, като че ли всичко беше съвсем естествено и в реда на нещата. Въпросите обаче останаха без отговор и до днес, защото силата, която повали арогантния мъж, бе леко положената върху рамото му ръка на един възрастен човек. Някой ще каже, че хлъзгавият път е изненадал присмехулника. Но не е ясно защо при хлъзгането не бе отнесен встрани, а се сгъна и безсилен се свлече намясто. Като разказвам тези случки из живота на Вено, неусетно влизам в противоречие с убежденията си, както и с позицията на свободния човек. Защото, като човек изключително чувствителен към истината и психолог, той избягваше външния ефект от своите паранормални способности. Случваше се някой, като заговори за Учителя, да изтъква неговата магическа сила. Вено отклоняваше разговорите на тази тема; не искаше да стимулира слабости, които водят към фанатизъм. А и Учителя съзнателно бе показал много малко от онова, което знаеше и можеше. По този повод Крум каза: „Не това е същността, то е външната страна, която допада на хора с повърхностни схващания." То е вече внушаване на сила, на власт и страх, изместване на любовта в заден план и отклоняване от същността на проблемите.
към текста >>

Защото, като човек изключително чувствителен към истината и психолог, той избягваше външния ефект от своите паранормални способности.
Ние я отминахме без коментар, като че ли всичко беше съвсем естествено и в реда на нещата. Въпросите обаче останаха без отговор и до днес, защото силата, която повали арогантния мъж, бе леко положената върху рамото му ръка на един възрастен човек. Някой ще каже, че хлъзгавият път е изненадал присмехулника. Но не е ясно защо при хлъзгането не бе отнесен встрани, а се сгъна и безсилен се свлече намясто. Като разказвам тези случки из живота на Вено, неусетно влизам в противоречие с убежденията си, както и с позицията на свободния човек. Защото, като човек изключително чувствителен към истината и психолог, той избягваше външния ефект от своите паранормални способности. Случваше се някой, като заговори за Учителя, да изтъква неговата магическа сила. Вено отклоняваше разговорите на тази тема; не искаше да стимулира слабости, които водят към фанатизъм. А и Учителя съзнателно бе показал много малко от онова, което знаеше и можеше. По този повод Крум каза: „Не това е същността, то е външната страна, която допада на хора с повърхностни схващания." То е вече внушаване на сила, на власт и страх, изместване на любовта в заден план и отклоняване от същността на проблемите. Подобна е позицията на материалиста, който се осигурява добре отвън, преди да заговори за хуманизъм и мир между човеците.
към текста >>

Поради тази причина не съм се заел да браня свободния човек, понеже той не се нуждае от това; нито пък имам амбицията да правя ретуш на образа, който той сам си създаде.
А и Учителя съзнателно бе показал много малко от онова, което знаеше и можеше. По този повод Крум каза: „Не това е същността, то е външната страна, която допада на хора с повърхностни схващания." То е вече внушаване на сила, на власт и страх, изместване на любовта в заден план и отклоняване от същността на проблемите. Подобна е позицията на материалиста, който се осигурява добре отвън, преди да заговори за хуманизъм и мир между човеците. Така или иначе мнозина не харесваха Вено или явно се настройваха срещу него. Навярно, ако прочетат тези редове, те ще се настроят още повече срещу нашия приятел. Поради тази причина не съм се заел да браня свободния човек, понеже той не се нуждае от това; нито пък имам амбицията да правя ретуш на образа, който той сам си създаде. Приживе Вено бе приел съдбата си и бе извинил онези, които не можаха да го приемат. Ако пиша тези редове, то е, защото живият пример на този забележителен българин ни е нужен, защото болезнено се нуждаем от такива примери. Затова, без да отивам в крайности, ще споделя с читателите още няколко интересни случки. Те са разказани лично от Вено с единствения мотив поуката от тях. Вено имаше едно забележително качество той знаеше безпогрешно докъде може да отиде в действията си и в кой момент да спре.
към текста >>

Едно от златните му правила бе: „Не искай от човека повече от онова, което е способен да даде." От по-способните той изискваше сериозна работа дотолкова, доколкото в тях имаше естествена вътрешна готовност.
Приживе Вено бе приел съдбата си и бе извинил онези, които не можаха да го приемат. Ако пиша тези редове, то е, защото живият пример на този забележителен българин ни е нужен, защото болезнено се нуждаем от такива примери. Затова, без да отивам в крайности, ще споделя с читателите още няколко интересни случки. Те са разказани лично от Вено с единствения мотив поуката от тях. Вено имаше едно забележително качество той знаеше безпогрешно докъде може да отиде в действията си и в кой момент да спре. Едно от златните му правила бе: „Не искай от човека повече от онова, което е способен да даде." От по-способните той изискваше сериозна работа дотолкова, доколкото в тях имаше естествена вътрешна готовност. Самият той беше пример за безкористност, всеотдайност и прилежна работа за Божието дело. Млади хора от три поколения години наред учеха при него английски език. За тази си дейност той не взе нито лев. Беше изключително добър астролог, физиогномист и хиромант. В това се убедихме от срещите ни с него, посветени на тези науки.
към текста >>

Девизът на свободния човек Вено беше: „Ученикът върви в своя път и пази своя мир." Този мир той носеше винаги в себе си.
Беше изключително добър астролог, физиогномист и хиромант. В това се убедихме от срещите ни с него, посветени на тези науки. „Най-опасното нещо са парите! " казваше той. „Винаги е за предпочитане да дадеш от себе си, отколкото да оставиш съмнението, че вършиш нещо за лично облагодетелстване." Девизът на свободния човек Вено беше: „Ученикът върви в своя път и пази своя мир." Този мир той носеше винаги в себе си. Лицето му бе открито и чувствително, лице на изключително активен човек. Погледът му чист и проницателен. Този вътрешен мир, чистотата и проницателността му позволяваха да вижда по-далече и да предвижда събитията. Самият той наблюдаваше редовно лицето си. Ако сянка от нездраво чуждо влияние се появеше по него, той търсеше причината, за да я отстрани навреме.
към текста >>

Лицето му бе открито и чувствително, лице на изключително активен човек.
В това се убедихме от срещите ни с него, посветени на тези науки. „Най-опасното нещо са парите! " казваше той. „Винаги е за предпочитане да дадеш от себе си, отколкото да оставиш съмнението, че вършиш нещо за лично облагодетелстване." Девизът на свободния човек Вено беше: „Ученикът върви в своя път и пази своя мир." Този мир той носеше винаги в себе си. Лицето му бе открито и чувствително, лице на изключително активен човек. Погледът му чист и проницателен. Този вътрешен мир, чистотата и проницателността му позволяваха да вижда по-далече и да предвижда събитията. Самият той наблюдаваше редовно лицето си. Ако сянка от нездраво чуждо влияние се появеше по него, той търсеше причината, за да я отстрани навреме. Кожата на тялото му бе фина и витална.
към текста >>

Интуицията на свободния човек му позволява да работи с радост и да жъне успехи.
" Мирът и спокойствието на Вено възбуждаха нервите и дразнеха някои хора. Други пък напротив успокояваха. Неговото присъствие беше тест за възможна взаимност в действията, изпитание, след което идва спокойна увереност, радост и подем на духа. Когато едно благородно дело е добре обмислено и подготвено, добрият му завършек зрее като плод под лъчите на слънцето и идва като божи дар. Интуицията на свободния човек му позволява да работи с радост и да жъне успехи. Хоризонтът му е открит и той вижда далече пред себе си. През 1943 година започват бомбардировките над София, а през пролетта на 1944 година Учителя отива в Мърчаево. По това време Крум е секретар в Института по рационализации, основан по негова инициатива. Той ръководи основни дейности на института. Същевременно е винаги близо до Учителя и Братството.
към текста >>

То надига яростни вълни на гняв и ги стоварва върху човека, дръзнал да пренебрегне неговата личност и авторитета му.
Освен това той държи да бъде близо до Учителя и да участва в живота на Братството. Затова решава да вземе в свои ръце инициативата и без знанието на директора, който по това време отсъства няколко дни, успява да премести института. Всички са доволни, но конфликтът с директора е неизбежен. Вено е в кабинета на възпламенения от недоволство началник. Възмущението на директора е голямо. То надига яростни вълни на гняв и ги стоварва върху човека, дръзнал да пренебрегне неговата личност и авторитета му. Нашият приятел обаче е убеден в разумността на постъпката си и спокойно посреща необузданите изблици на началника си. Гневът на обезумелия в безсилието си директор расте, а човекът срещу него е тих и невъзмутим в своя свещен унес. Двете сили стоят изправени една срещу друга, но по всичко се вижда, че изходът от сблъсъка е вече предрешен. Крум бързо долавя приближаването на критичната точка. Не свали ли високото напрежение, грубият проводник очевидно няма да издържи и ще прегори пред очите му.
към текста >>

Гневът на обезумелия в безсилието си директор расте, а човекът срещу него е тих и невъзмутим в своя свещен унес.
Всички са доволни, но конфликтът с директора е неизбежен. Вено е в кабинета на възпламенения от недоволство началник. Възмущението на директора е голямо. То надига яростни вълни на гняв и ги стоварва върху човека, дръзнал да пренебрегне неговата личност и авторитета му. Нашият приятел обаче е убеден в разумността на постъпката си и спокойно посреща необузданите изблици на началника си. Гневът на обезумелия в безсилието си директор расте, а човекът срещу него е тих и невъзмутим в своя свещен унес. Двете сили стоят изправени една срещу друга, но по всичко се вижда, че изходът от сблъсъка е вече предрешен. Крум бързо долавя приближаването на критичната точка. Не свали ли високото напрежение, грубият проводник очевидно няма да издържи и ще прегори пред очите му. За да не се случи това, той се включва в мрежата и отвежда излишния заряд. Любовта е мощен трансформатор на напрежението, което възниква в човешките отношения.
към текста >>

Изведнъж той спира, както се спира човек на оживен кръстопът.
Ето и един друг случай. Вено е на зимна екскурзия в Рила с двама приятели. Те напредват със ските си върху леко нагънатия склон, под висок хребет на планината. Снегът е хрупкав и улегнал. Вено е напред, а приятелите му следват ледените следи, оставени от ските му. Изведнъж той спира, както се спира човек на оживен кръстопът. В следния миг, само на пет стъпки пред него, снегът се отцепва и снежна лавина потича надолу с глух грохот на триещи се късове заледен сняг. „Вълнуващо е да я наблюдаваш от такава близост." сподели Вено с нас. „Видях я малко преди да тръгне и това ни спаси. Ние продължихме пътя си, силно впечатлени от това природно явление." В 1969 година изобилен сняг през месец август събаря палатките в лагера на Братството при Седемте езера.
към текста >>

Новите управници виждат в негово лице подходящия човек, способен да оглави Централната комисия по трудови норми към профсъюзите.
По-възрастните хора от онова поколение, което израстна непосредствено след 1944 година, наверно не са забравили двете намаления на цените в периода около 1952 1955 година. Но едва ли днес някой знае, че те се дължат на Общия работнически професионален съюз. По това време Крум е поканен да работи като секретар в българските профсъюзи. На комунистичесското правителство в първите години след войната липсват специалисти в областта на науката, образованието и организацията на производството. Тогава някой от върховете на властта си спомня за онзи дързък младеж, който приема риска да бъде преводач на американката Ада Рай при една неофициална среща в Борисовата градина. Новите управници виждат в негово лице подходящия човек, способен да оглави Централната комисия по трудови норми към профсъюзите. Крум приема тази длъжност и много скоро, благодарение на неговите умения и настойчивост, в страната ни се изграждат професионалните училища. Не е лесно да убедиш материалисти, че всеки млад човек има своеобразни качества и дарби, с които трябва да бъде съобразена неговата професионална ориентация. В онези години властва теорията, че от един младеж с математически наклонности чрез обучение при подходящи условия е възможно да се създаде прекрасен поет или журналист. Музикално надареният пък може да бъде преобразен и да стане ентусиазиран строителен работник. Тази теория впоследствие се наложи и даде удивителни, но и парадоксални резултати всестранно надарени личности, които дадоха облика на нашето общество под званието „специалист по всичко." Кой от нас не се е възхищавал от образоваността и високата култура на бояджиите например?
към текста >>

Не е лесно да убедиш материалисти, че всеки млад човек има своеобразни качества и дарби, с които трябва да бъде съобразена неговата професионална ориентация.
По това време Крум е поканен да работи като секретар в българските профсъюзи. На комунистичесското правителство в първите години след войната липсват специалисти в областта на науката, образованието и организацията на производството. Тогава някой от върховете на властта си спомня за онзи дързък младеж, който приема риска да бъде преводач на американката Ада Рай при една неофициална среща в Борисовата градина. Новите управници виждат в негово лице подходящия човек, способен да оглави Централната комисия по трудови норми към профсъюзите. Крум приема тази длъжност и много скоро, благодарение на неговите умения и настойчивост, в страната ни се изграждат професионалните училища. Не е лесно да убедиш материалисти, че всеки млад човек има своеобразни качества и дарби, с които трябва да бъде съобразена неговата професионална ориентация. В онези години властва теорията, че от един младеж с математически наклонности чрез обучение при подходящи условия е възможно да се създаде прекрасен поет или журналист. Музикално надареният пък може да бъде преобразен и да стане ентусиазиран строителен работник. Тази теория впоследствие се наложи и даде удивителни, но и парадоксални резултати всестранно надарени личности, които дадоха облика на нашето общество под званието „специалист по всичко." Кой от нас не се е възхищавал от образоваността и високата култура на бояджиите например? Крум обаче не е адепт на Лисенковата теория. Като психолог, добър астролог и френолог той има други схващания.
към текста >>

Той знае, че ако един орган, респективно дадени качества в човека, са по-силно развити, те изискват съответно и по-голяма активност.
В онези години властва теорията, че от един младеж с математически наклонности чрез обучение при подходящи условия е възможно да се създаде прекрасен поет или журналист. Музикално надареният пък може да бъде преобразен и да стане ентусиазиран строителен работник. Тази теория впоследствие се наложи и даде удивителни, но и парадоксални резултати всестранно надарени личности, които дадоха облика на нашето общество под званието „специалист по всичко." Кой от нас не се е възхищавал от образоваността и високата култура на бояджиите например? Крум обаче не е адепт на Лисенковата теория. Като психолог, добър астролог и френолог той има други схващания. Той знае, че ако един орган, респективно дадени качества в човека, са по-силно развити, те изискват съответно и по-голяма активност. От Учителя знаем, че дългите ръце обичат да се протягат и да пипат, понякога и в чуждите джобове. Интелектуалците с по-тясна длан и дълги пръсти пък имат по-крехко физическо здраве. Широките и силни ръце с големи пръсти подтикват към физическа дейност; те изискват активна ръчна работа. Вено, който притежаваше високо чело и съразмерно развит нос, имаше активна мисъл и бързи интуитивни реакции в отношенията с хората. Дланите му бяха широки и силни, а ръката му бе дарена с пръсти на интелектуалец.
към текста >>

Той въплътяваше характера на човек на делото.
От Учителя знаем, че дългите ръце обичат да се протягат и да пипат, понякога и в чуждите джобове. Интелектуалците с по-тясна длан и дълги пръсти пък имат по-крехко физическо здраве. Широките и силни ръце с големи пръсти подтикват към физическа дейност; те изискват активна ръчна работа. Вено, който притежаваше високо чело и съразмерно развит нос, имаше активна мисъл и бързи интуитивни реакции в отношенията с хората. Дланите му бяха широки и силни, а ръката му бе дарена с пръсти на интелектуалец. Той въплътяваше характера на човек на делото. С тези си качества и благодарение на натрупания вече житейски опит, той успява да подобри значително условията за обучение, както и да даде добра професионална ориентация на много млади хора в България. Комунистите са доволни и му предлагат още по-висок пост с ранг на министър. Смущава ги само фактът, че Крум принадлежи към общността „Бяло братство". Един ден го питат: „Какви връзка има между Бялото братство и белогвардейците? " Вено отговаря по следния начин: „Белият цвят отразява пълния спектър на слънчевите лъчи, без да ги задържа в себе си.
към текста >>

Величествена Рила ми каза, че съм платил един свой дълг." Пред възможността да получи министерски пост или да стане обикновен строителен работник, той ще избере свободата на човека между обикновените хора.
" Вено отговаря по следния начин: „Белият цвят отразява пълния спектър на слънчевите лъчи, без да ги задържа в себе си. Белите братя са като белия цвят не задържат материалните блага за себе си, а ги отразяват в света за обща полза." „След това обяснение, не ми зададоха повече въпроси относно принадлежността ми към Братството." завърши разказа си Вено. Когато профсъюзите загубват независимостта си от държавата, той разбира, че неговата дейност, колкото и да е висок постът, който заема, няма да бъде вече ефикасна и полезна за обществото. Затова отказва да приеме направеното му предложение, напуска работата си в профсъюзите и заминава за Рила. При Седемте езера си наранява крака: „Кръвта, която изтече, сне от мен една тежест каза той. Величествена Рила ми каза, че съм платил един свой дълг." Пред възможността да получи министерски пост или да стане обикновен строителен работник, той ще избере свободата на човека между обикновените хора. В строителната бригада започва работа като подчинен на шестнадесетгодишно момче и смирено изпълнява нарежданията му. Оръжията, с които ще пази свободата си сега, са чукът, лопатата и мистрията. И той внимателно ги избира и подготвя. „Мистрията трябва да е от добра стомана и абсолютно гладка. Иначе лепи и завлича цимента." Той я купува на старо и внимателно я почиства, та да блести.
към текста >>

Освен това някой с основание може да запита: „Какво е отношението на свободния човек към светските власти?
По-късно, когато цивилни полицаи правят обиск в дома му, ще открият под леглото му тежко дървено сандъче. „Аха, ето го оръжието" мислят си те. Когато го отварят, за тяхна най-голяма изненада откриват инструментите на строителя Вено. „Взеха ми окултната литература, но за щастие не се заинтересуваха особено от „Астрология на личността." Не пожелал да се раздели с ръкописа на тази книга, която лично бе превел. Естествено възниква въпросът: Можем ли да бъдем свободни в един свят, в който се упражнява власт на влияние и насилие. Освен това някой с основание може да запита: „Какво е отношението на свободния човек към светските власти? " Мисля, че то е сходно на отношението на възпитателя към децата. Уверен съм, че Вено би казал: „Властта осмисля живота на тези хора така, както игрите детството." Той ги разбираше и приемаше такива, каквито бяха в момента. Знаеше, че един ден и те ще оставят оръжията на властта, за да опитат силата на Любовта. Днес обаче Бог ги учи на бдителност, да наблюдават добре и да анализират явленията в живота. Като скромен и потаен човек, Вено беше привлекателен обект за тяхното внимание.
към текста >>

Като скромен и потаен човек, Вено беше привлекателен обект за тяхното внимание.
Освен това някой с основание може да запита: „Какво е отношението на свободния човек към светските власти? " Мисля, че то е сходно на отношението на възпитателя към децата. Уверен съм, че Вено би казал: „Властта осмисля живота на тези хора така, както игрите детството." Той ги разбираше и приемаше такива, каквито бяха в момента. Знаеше, че един ден и те ще оставят оръжията на властта, за да опитат силата на Любовта. Днес обаче Бог ги учи на бдителност, да наблюдават добре и да анализират явленията в живота. Като скромен и потаен човек, Вено беше привлекателен обект за тяхното внимание. Това обстоятелство обаче не е повод нашият приятел да промени естествения ритъм на своя живот. Той си е купил приятно ухаещ ръчен хляб. В хляба са вкусът и силата на живота, който лъха от него, когато е пресен. В една слънчева алея на парка „Заимов" Вено наблюдава игрите на светлината, която трепти в короните на дърветата. После отчупва къс от хрупкавата кора на топлия хляб.
към текста >>

Ако работят, няма да ги закачаме." В гласа му има колебание и странна нотка на уважение към този човек „Ще работят казва Вено.
Уви, не му остава време да вкуси сладкия къшей хляб, защото в този миг откъм гърба му внезапно се появява неговият стар познат, сянката, която иска да знае всичко за него. Вено спокойно поднася отчупения къшей на цивилния полицай: „Заповядайте топъл е! " И го кани да седне до него. Докато техният разговор тече, наблизо двама униформени милиционери крачат напред и назад, внушават авторитета на властта. Цивилният полицай запазва добър тон, но не е доволен: „Младежите да работят. Ако работят, няма да ги закачаме." В гласа му има колебание и странна нотка на уважение към този човек „Ще работят казва Вено. „Така е по-добре." Представителят на властта става. Той е малко смутен и не съвсем уверен, че е изпълнил мисията си. Защо неволно изпита уважение към Крум? Мъчителен въпрос, отговорът на който отлага за утре, за новите си срещи с човека, който върви по свой път. По друг повод той отново ще го потърси.
към текста >>

Мъчителен въпрос, отговорът на който отлага за утре, за новите си срещи с човека, който върви по свой път.
Цивилният полицай запазва добър тон, но не е доволен: „Младежите да работят. Ако работят, няма да ги закачаме." В гласа му има колебание и странна нотка на уважение към този човек „Ще работят казва Вено. „Така е по-добре." Представителят на властта става. Той е малко смутен и не съвсем уверен, че е изпълнил мисията си. Защо неволно изпита уважение към Крум? Мъчителен въпрос, отговорът на който отлага за утре, за новите си срещи с човека, който върви по свой път. По друг повод той отново ще го потърси. Защото Вено олицетворява духа на Братството, завещан от Учителя, авторитета и спонтанната сила на ученика на Любовта. При друг случай, благодарение на своите феноменални качества, той спаси нашия малък палатков лагер под „Сфинкса" на Рила. Събуждам се от сутришния хлад в палатката, надигам се и започвам приготовлението си за изгрева на слънцето, което скоро ще озари „Благословената долина" пред „Сфинкса" горе, на половин час от лагера ни. Вън е все още тихо.
към текста >>

Онзи човек, който иска да добие истинския смисъл на живота, само той ще намери тесния път."
После се установихме край хижа „Ястребец" и накрая лагерувахме под „Свинкса", срещу хижа „Мусала". След няколко години интензивен живот, отново опънахме палатките си при Седемте езера, с които ни свързват толкова много спомени за Учителя и неговия ученик Вено. * „Христос казва: „Тесен е пътят към живота! " То значи: само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинският живот. Онзи човек, който иска да добие истинския смисъл на живота, само той ще намери тесния път." „Майка, която не може да вложи Божествена идея в своята дъщеря, не е майка; и баща, който не може да вложи една Божествена идея в своя син, не е баща. И всички майки, чийто дъщери не ходят по техните пътища, нямат дъщери; и всички бащи, чийто синове не ходят по техните пътища, нямат синове; и всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици нищо повече." „Аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на учителя си. Ако учениците не ходят в пътя на своя учител, какъв учител е той? "
към текста >>

83. Спомени за бате Крум от Миша Левин - Крум Въжаров (1908- 1991)

Почувствах, че той е много конкретен човек, на първо място, ориентиран към конкретната организация на конкретното действие.
Ние сме се срещали много пъти след това, но още тогава, по време на неговото пребиваване в Москва, аз обърнах внимание на особеностите на неговото мислене и характер. Разбира се, и тогава, и по-късно, и досега аз виждам в него по-големия брат, който и със самия си начин на живот, и със своите думи и постъпки формира у мен представата за това, какъв трябва да бъде ученикът. Но тогава, през 1975 г., аз бях съвсем новак, неофит, който само две години преди това се беше запознал с Учителя и Братството. Трябва да кажа, че представите ми за Школата тогава бяха романтични и полуфантастични, извлечени преди всичко от художествената литература. Поради това съм запомнил впечатлението, което ми направи бате Крум. Почувствах, че той е много конкретен човек, на първо място, ориентиран към конкретната организация на конкретното действие. И едва много по-късно разбрах колко целеустременост и воля стои зад тази конкретност. У бате Крум имаше тънко разбиране какво трябва да се направи при неговото идване и той спокойно, но много целеустремено реализираше този план, като се стараеше при това да вземе под внимание и най-малките детайли и нюанси. Много силно впечатление ми направи един епизод. Бяхме на вила извън града, която бяха наели за лятото семейство Папуш - Миша Папуш и Роза Пронина с децата. Ние пристигнахме при тях вечерта след работния ден, за да останем през нощта и да обсъдим детайлите на нашето съвместно пътешествие в Кавказ.
към текста >>

Бяхме пет човека: бате Крум, Марта Александрова Переклиева, Саша Белтюков, Таня Савицкая и аз.
И едва много по-късно разбрах колко целеустременост и воля стои зад тази конкретност. У бате Крум имаше тънко разбиране какво трябва да се направи при неговото идване и той спокойно, но много целеустремено реализираше този план, като се стараеше при това да вземе под внимание и най-малките детайли и нюанси. Много силно впечатление ми направи един епизод. Бяхме на вила извън града, която бяха наели за лятото семейство Папуш - Миша Папуш и Роза Пронина с децата. Ние пристигнахме при тях вечерта след работния ден, за да останем през нощта и да обсъдим детайлите на нашето съвместно пътешествие в Кавказ. Бяхме пет човека: бате Крум, Марта Александрова Переклиева, Саша Белтюков, Таня Савицкая и аз. Беседата ни се състоя основно късно вечерта, когато децата бяха сложени да спят. Ние се събрахме на верандата край масата. Бате Крум подробно ни обясняваше как трябва да организираме изнасянето на продуктите и оборудването в планината, как да изберем мястото и как да установим лагера и прочие много конкретни детайли. Тук искам да се отклоня и да разкажа за това, как беше избрано мястото за лагера. Работата е в това, че нито един от тези, които представляваха ядката на формиращата се московска група, не беше ходил досега в Кавказките планини и струва ми се, никой от нас не беше стъпвал в планина, та дори и в предпланина.
към текста >>

Първоначално на мястото на бъдещия лагер излезе група от четири човека.
В онези години в Кавказ беше тихо, можеше да се отиде на което и да е място, но нито един от нас нямаше представа къде да се направи нашият първи братски лагер. Мястото избра бате Крум. Както самият той ни разказа, намерил това място на картата на Кавказ. Погледнал картата и видял: „Ето го, това е мястото! “ Удивителното е, че той избра не само района, но и практически точната точка в планината, където трябваше да установим лагера. Първоначално на мястото на бъдещия лагер излезе група от четири човека. Ние доста бързо намерихме точното място и опънахме палатките. Мястото беше напълно подходящо за нашия лагер. Това беше планинският масив София. Изясни се, че на него (както разказваха местните жители) се намират седем езера и ние се установихме на най-долното, а после почнахме да обхождаме целия масив, за да узнаем дали няма по-хубаво място. Обходихме целия район на София, но по-добро не намерихме.
към текста >>

Само няколко човека бяха определили за себе си, че Братството - това е техният път.
А един от най-известните тогава в Москва свещеници, отец Дмитрий Дуцко, присъствал на едно от четенията на неделните беседи на Учителя и при завършването обявил: „Богомилска ерес! “ Това създаваше противоречия както вътре в групата, така и в умовете на нейните членове. Всички ние бяхме възпитани в дух на най-непримирим материализъм и едва съвсем наскоро бяхме се обърнали към нов възглед за света. Част от членовете на групата бяха дошли от Изтока - от йогата и будизма, а друга част я влечеше християнството. Но ние не познавахме никакво друго християнство освен православието. Само няколко човека бяха определили за себе си, че Братството - това е техният път. Останалите стояха на кръстопът. Освен това имаше и просто интересуващи се, почти незапознати с Братството, имаше и ортодоксални православни с враждебно и дори подозрително отношение към Учителя и Братството. Част от тях също искаха да дойдат с нас на Кавказ. Защо - не знам, но искаха. Мненията на присъстващите се разделиха.
към текста >>

Нека четящите тези редове да бъдат снизходителни - ние едва се бяхме запознали с Школата и все още бяхме целите пропити от светския тип мислене.
Проблемът беше възникнал по-рано, но ние се опитвахме да го разрешим днес. Надявахме се, че по-възрастните братя ще решат проблема. Чакахме окончателното решение от бате Крум и Марта. А бате Крум сякаш дори не чуваше и продължаваше упорито да ни разказва за това, как трябва да се направи лагерът. Аз забелязах, че за най-разгорещените от нас това започна да предизвиква раздразнение. Нека четящите тези редове да бъдат снизходителни - ние едва се бяхме запознали с Школата и все още бяхме целите пропити от светския тип мислене. Естествено, напрежението растеше, ние искахме да определим бъдещия състав на лагера именно днес. Първоначалният спокоен разговор започна да прераства в скандал. Марта се опитваше някак си да намали напрежението, аз виждах, че й беше криво. А бате Крум все си продължаваше своята линия, без да обръща внимание на нашия спор: ние чакаме от него решението, а той не обръща внимание на тази тема. Аз започнах да си мисля, че му пречи недоброто познаване на руския език.
към текста >>

Създадоха я няколко човека от Конго - последователи на френския клон на Братството.
При това, когато се отнасяше за материални или организационни въпроси, не се скъпеше на думи, обяснявайки всичко до най-големи подробности... Когато ставаше дума за Учението, за въпроси, отнасящи се към духовния и Божествения свят, той говореше само най-същественото, пропускайки всичко второстепенно. И за най-важните неща той не говореше от себе си. Аз винаги имах чувството, че когато бате Крум говори за главното, зад него стои Учителят. Помня, когато ние с Галя за първи път пристигнахме в България през 1981 година и отидохме на гости на бате Крум, аз започнах да говоря за това, което много ме вълнуваше в този момент - за френското Братство и за Михаил Иванов. През 1980 година в Ленинград (така се казваше тогава, сега е Санкт Петербург) се образува братска група. Създадоха я няколко човека от Конго - последователи на френския клон на Братството. Скоро тази група се свърза с московчани. Ние лесно намерихме общ език и между нас веднага се установиха много тесни и топли отношения. Но естествено, възникна въпросът за отношението към Михаил Иванов. Тази тема много ме безпокоеше и аз, идвайки на гости на бате Крум, засегнах този въпрос. Обаче Крум нищо не каза и започна да говори за друго.
към текста >>

Пусть читающие эти строка будут к нам снисходительны - мы только-только познакомились со школой и еще насквозь были пропитаны светским типом мышления.
Проблема возникла раньше, но мы хотели решить ее сегодня. Mы надеялись, что старшие братья решат эту проблему. Мы ждали окончательного решения от бате Крума и Марта. А бате Крум как будто даже не слышал и продолжал упорно рассказвыать нам, о том, что нужно для лагеря. Я заметил, что у наиболее горячих из нас это начало вызывать раздражение. Пусть читающие эти строка будут к нам снисходительны - мы только-только познакомились со школой и еще насквозь были пропитаны светским типом мышления. Естественно, что напряжение росло, мы хотели определить будущий состав лагеря именно сегодня. Первоначальннй спокойннй разговор начал перерастать в скандал. Марта как-то пыталась уменьшить напряжение, я видел, что ей не по себе. А бате Крум все продолжал свою линию, не обращая внимания на наш спор: мы ждем от него решения, а он не обращает на эту тему внимания. Я было подумал, что ему мешает плохое знание русского языка.
към текста >>

84. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

Темпераменти Преди да пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека.
Темпераменти Преди да пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека. Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид. Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин. Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване.
към текста >>

Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид.
Темпераменти Преди да пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека. Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид. Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин. Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване. И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип.
към текста >>

Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин.
Темпераменти Преди да пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека. Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид. Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин. Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване. И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип. Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както споменахме това при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване.
към текста >>

При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола.
Темпераменти Преди да пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека. Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид. Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин. Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване. И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип. Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както споменахме това при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване. При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса.
към текста >>

Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер.
Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както споменахме това при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване. При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът.
към текста >>

До този извод идва и светският учен М. Я.
Да пристъпим сега към разглеждане на темпераментите. Споменах по-горе, че у много съвременни физиогномисти и френолози се среща едно нежелателно смесване на понятията темперамент и натюрел. Това се дължи, може би, на обстоятелството, че повечето от тях изоставиха древната класификация на темпераментите, като негодна или остаряла. Но трябва изрично да се подчертае, че след всички опити и лутания за едно ново разделяне на темпераментите, повечето сериозни изследователи - характеролози, психолози и биолози, пак се повръщат на древното, четворно разпределяне на темпераментите, което си остава, в края на краищата, най-добро. На това мнение са френският философ-характеролог Алфред Фуйе[1], а също и Вундт. До този извод идва и светският учен М. Я. Басов, цитирайки Кречмер в своя увод към книгата на проф. Ф. А. Лазурскiй - Класификацiя личностей (Госиздат, Ленинград, 1924 г.). Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен. Все пак не ще е безинтересно да приведа накратко някои съвременни разпределения на темпераментите, за да се види онова смешение на понятията темперамент и натюрел, за което вече неведнъж споменах.
към текста >>

Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека.
нервна (централен мозък, гръбначен мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения. Други автори приемат седем темперамента, които отговарят седемте системи: мозъчна, дихателна, мускулна, кръвоносна, храносмилателна, отделителна и чувствителна. Оставям на читателите, които се интересуват от теоретични въпроси, сами да преценят приведените тук разпределения на темпераментите, в които ясно личи преплитането на понятията темперамент и натюрел. И тъй, що е темперамента? Думата темперамент е означавала първоначално смес. Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека. Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност.
към текста >>

Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология.
Други автори приемат седем темперамента, които отговарят седемте системи: мозъчна, дихателна, мускулна, кръвоносна, храносмилателна, отделителна и чувствителна. Оставям на читателите, които се интересуват от теоретични въпроси, сами да преценят приведените тук разпределения на темпераментите, в които ясно личи преплитането на понятията темперамент и натюрел. И тъй, що е темперамента? Думата темперамент е означавала първоначално смес. Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека. Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество.
към текста >>

От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е.
Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина. От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е. как изразява той чрез движения своите душевни преживявания, какъв е изобщо темпът и характерът на неговите движения. Отнесени тия определения в редуциран вид, към четирите отделни темперамента, последните биха могли да се формулират най-общо така (по Фуйе): 1. Сангвиничен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бърза, но слабо интензивна. 2. Меланхоличен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бавна, но интензивна. 3. Холеричен темперамент - свойствен на двигателни натури с реакция бърза и интензивна. 4.
към текста >>

Има един сигурен белег, по който се познава темперамента на човека.
Лимфатичен темперамент - свойствен на двигателни натури, с реакция бавна и слабо-интензивна. Всичко изложено до тук представя обща теория на темпераментите. Самите определения на темпераментите, които дадохме в последните редове, са твърде отвлечени и схематични. Това са формули, които трябва да се оживят, скелети, които трябва да се облекат в плът и кръв, да заговорят и да разнесат своя жизнен трепет. Нека се опитаме да направим това. Има един сигурен белег, по който се познава темперамента на човека. Това е цветът на кожата. Бял цвят има кожата на лимфатика. Свежо-розов до румен цвят има кожата на сангвиника. Матово-жълт до мургав цвят има кожата на холерика. А меланхоликcт има жълто-землист цвят.
към текста >>

Същинска кожа на старец! Като погледне човек това печално лице, с неговите хлътнали очи, неговите тънки устни с повиснали краища, неговите безцветни бузи; като докосне неговата студена, суха и костелива ръка, струва му се, че вижда и се докосва до студената кора на земята, под която все пак бушува скрит огън, избухващ от време навреме през кратерите на неугаснали вулкани.
Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания. Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент. Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава. Същинска кожа на старец! Като погледне човек това печално лице, с неговите хлътнали очи, неговите тънки устни с повиснали краища, неговите безцветни бузи; като докосне неговата студена, суха и костелива ръка, струва му се, че вижда и се докосва до студената кора на земята, под която все пак бушува скрит огън, избухващ от време навреме през кратерите на неугаснали вулкани. Така и в меланхолика бушува скрит огън. Затова той вечно страда от вътрешни безпокойства, от скрити и силни желания, от тайни амбиции, които не могат да се осъществят. Затова, негли, е печален. Зад застиналия, землист цвят на меланхолика гори централния огън на една стара, но незастинала още планета, в която всичко още функционира, но мудно, вяло и нестройно. У меланхолика е ценна неговата дълбочина.
към текста >>

Но винаги почти един от тях господствува и удря по-мощно своя отпечатък върху външния вид на човека, Накрай ще кажа, че колкото и да са отчетливи белезите, които характеризират отделните темпераменти, тяхното разчитане - особено при съчетания, които могат да бъдат и хармонични и дисхармонични, изисква голяма психологична проницателност и вещина.
Затова той вечно страда от вътрешни безпокойства, от скрити и силни желания, от тайни амбиции, които не могат да се осъществят. Затова, негли, е печален. Зад застиналия, землист цвят на меланхолика гори централния огън на една стара, но незастинала още планета, в която всичко още функционира, но мудно, вяло и нестройно. У меланхолика е ценна неговата дълбочина. Чисти темпераменти, като току-що описаните, на практика рядко се срещат. Но винаги почти един от тях господствува и удря по-мощно своя отпечатък върху външния вид на човека, Накрай ще кажа, че колкото и да са отчетливи белезите, които характеризират отделните темпераменти, тяхното разчитане - особено при съчетания, които могат да бъдат и хармонични и дисхармонични, изисква голяма психологична проницателност и вещина. ------------------------------------------- [1] Вж. книгата му „Temperament et caractere selon les individus, les sexes at les races", 7-е ed., където той дава една великолепна биопсихична обосновка на темпераментите.
към текста >>

85. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие.
Все едно здрава, жизнерадостна, бликаща от живот и сила, присъщи на младостта, метнала на яки рамене кобилица с едри гроздове, обилно налени със слънчев сок, тя сама е сякаш една бликаща струя на живота. И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците". За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата.
към текста >>

За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата.
Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците". За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата. Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище.
към текста >>

Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба.
Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците". За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата. Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва".
към текста >>

Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир.
имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството.
към текста >>

низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека.
Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството. Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила.
към текста >>

няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек.
А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране. няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек. Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили.
към текста >>

Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека.
Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране. няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек. Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили. От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа.
към текста >>

От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа.
Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили. От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа. Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота.
към текста >>

86. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

27 ноември 1900 - Дава „Добрата молитва.“ 1901 - Започва научно-просветната си дейност със сказка в Нови Пазар на тема науката за човека и неговите скрити възможности.
6 април 1900 - Прави неуспешен опит за широко общо начало на духовна дейност. 25 юни 9 юли 1900 - Приема по духовен път „Седем разговора с духа“ - съвети и наставления за предстоящата му духовна мисия. Юли 1900 - Прави нов опит за началото на обща духовна дейност с първата годишна среща на Веригата във Варна. Присъстват Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович. 20 юли 1900 - В река Девня, край Варна, Дънов извършва водно кръщение на Пеню Киров, като с това го приема за свой пръв ученик. 27 ноември 1900 - Дава „Добрата молитва.“ 1901 - Започва научно-просветната си дейност със сказка в Нови Пазар на тема науката за човека и неговите скрити възможности. Издава в сп. „Родинна“ пет статии по френология. Юли-септемрри 1901 Предприема първата си обиколка в южна България със сказки по френология и хиромантия, като прави френологически изследвания: Варна, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, София. На 15 август в Сливен държи сказка в читалище „Зора“ и изнася вечерна проповед в Евангелската църква в присъствието на пастор Ватралски. Август 1901 - Втора годишна среща на Веригата в Бургас.
към текста >>

Има до рамото си близък човек, в който може да намери всичкия нужен уют и спокойствие, и веднаж завинаги да надскочи досегашните си цели.
Септември-октомври 1903 Обиколка от Варна през Добрич, Балчик и Каварна с по две сказки във всеки град. Октомври 1903 юни 1904 - Обиколка из Северна и Южна България: Варна, Разград, Добрич, Силистра, Русе, Търново, Габрово, Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Сливен и Варна. Август 1904 - Пета годишна среща на Веригата във Варна. * * * В края на века Петър се приютява при баща си в Нови пазар. Тук наистина е спокойно. Има до рамото си близък човек, в който може да намери всичкия нужен уют и спокойствие, и веднаж завинаги да надскочи досегашните си цели. Под дърветата в двора на бащината си църква, в провинциалното спокойствие, изчистено от всичката разсейваща суета на дребните илюзии, че може да бъде истински полезен с едно пасторско поприще, той протяга ръце към поразителния елит на предосвобожденска България, който също се лута за твърда почва в хаоса на промяната. Това са синовете и дъщерите на тежки асове в стопанския живот на краевековна България покрили терена от петролните извори на север от Дунав, до търговията в северна Африка. Трябва да си на малко, голо място, за да можеш да се протегнеш надалеч, надалеч в пространството без да те препънат, или разсеят натуриите на ежедневието и врявата на скупчването. Но - да вървим нататък стъпка по стъпка. На 14 февруари 1899 година Петър отново има просветление.
към текста >>

Така например намира за неправилно това, че Анастасия Желязкова се разсейва с много странични светски работи, и пише на д-р Миркович, че Господ не одобрява неговото сближване с Колесников, с който угажда повече на човешката си суета отколкото да слушат Бога.
Пеша, с кон, с кон да им носи багажа, докато пердашат пеша, с пощенски коли, с трен, с параход, с каик през придошлите реки... През сняг и студ, и побои, и просълзени прегръдки, и приютяване от стари сърдечни приятели по пътя... Видения на сън и наяве. Земетресения... За колко време бихме направили тази обиколка ние? С вас? От кореспонденцията на Дънов с членовете на Веригата личи, че по това време той вече е поел отговорността на духовен ръководител (т.е. пълен „небесен вестител“): Определено изисква какво трябва да се направи по нареждане на отвъдните сили, дава конкретни оценки на задачите, с които съратниците му трябва да се нагърбят, и сочи недостатъците на работата им. Така например намира за неправилно това, че Анастасия Желязкова се разсейва с много странични светски работи, и пише на д-р Миркович, че Господ не одобрява неговото сближване с Колесников, с който угажда повече на човешката си суета отколкото да слушат Бога. Тук трябва да обясня, че Дънов не харесва увлечението на доктора по спиритизма: викането на духове, контактуване с отвъдния свят и пр., макар че след смъртта на Миркович той сам го извиква да се свърже с членовете на Веригата. Дънов по своему постепенно „овладява“ последователите си. Понеже са духовни, търсещи личности, той им казва какво иска от тях Бог и как ги оценява. Дори да не виждат Дънов като човек издигнат над тях, той ги оставя сами да преценят дали нямат недостатъците, които им сочи от името на Бог. Последователите му, като духовни хора, виждат, че критиката е основателна.
към текста >>

Дори да не виждат Дънов като човек издигнат над тях, той ги оставя сами да преценят дали нямат недостатъците, които им сочи от името на Бог.
пълен „небесен вестител“): Определено изисква какво трябва да се направи по нареждане на отвъдните сили, дава конкретни оценки на задачите, с които съратниците му трябва да се нагърбят, и сочи недостатъците на работата им. Така например намира за неправилно това, че Анастасия Желязкова се разсейва с много странични светски работи, и пише на д-р Миркович, че Господ не одобрява неговото сближване с Колесников, с който угажда повече на човешката си суета отколкото да слушат Бога. Тук трябва да обясня, че Дънов не харесва увлечението на доктора по спиритизма: викането на духове, контактуване с отвъдния свят и пр., макар че след смъртта на Миркович той сам го извиква да се свърже с членовете на Веригата. Дънов по своему постепенно „овладява“ последователите си. Понеже са духовни, търсещи личности, той им казва какво иска от тях Бог и как ги оценява. Дори да не виждат Дънов като човек издигнат над тях, той ги оставя сами да преценят дали нямат недостатъците, които им сочи от името на Бог. Последователите му, като духовни хора, виждат, че критиката е основателна. Приемат, че може и да е вярно, че Той, Избранникът, „Назначеният“ от Бога може и трябва да се приеме като Учител, и го следват надмогнали колебанията си. Ето един пример. Казахме, че Дънов критикува Желязкова - Узунова, задето се занимава със светски работи (издаване, преподаване, превеждане, просвещавне на цялото общество т.е. на терен, който е, и ще бъде, дълго извън контрола му) вместо всецяло да се съсредоточи и интелектуално (с непостожимия си за него заряд) и материално (с богаташеството си) само на контролираната от него Верига.
към текста >>

Казахме, че Дънов критикува Желязкова - Узунова, задето се занимава със светски работи (издаване, преподаване, превеждане, просвещавне на цялото общество т.е.
Понеже са духовни, търсещи личности, той им казва какво иска от тях Бог и как ги оценява. Дори да не виждат Дънов като човек издигнат над тях, той ги оставя сами да преценят дали нямат недостатъците, които им сочи от името на Бог. Последователите му, като духовни хора, виждат, че критиката е основателна. Приемат, че може и да е вярно, че Той, Избранникът, „Назначеният“ от Бога може и трябва да се приеме като Учител, и го следват надмогнали колебанията си. Ето един пример. Казахме, че Дънов критикува Желязкова - Узунова, задето се занимава със светски работи (издаване, преподаване, превеждане, просвещавне на цялото общество т.е. на терен, който е, и ще бъде, дълго извън контрола му) вместо всецяло да се съсредоточи и интелектуално (с непостожимия си за него заряд) и материално (с богаташеството си) само на контролираната от него Верига. След време, в периода на „Изгрева“, когато вече изградената от него структура си е извоювала непоклатим престиж, той иска от учениците си обратното: да се свържат с широките респектирани обществени структури и терени да са бизнесмени, търговци, преподаватели, светски писатели, обществени и политически авторитетни фигури. Недоволен е (негласно) от биолога Боев, от полския възпитаник дипломат Методи Константинов, от брата на търговеца Дойнов, от издателя Атанасов, че за тях Изгрева е място на което да загърбят напрежението на активния обществен терен, за да се разтоварват с Паневритмията на избилата пролетна трева на Поляната и на Седемте Рилски езера. Това най-ярко и най-добре е документирано в отношението му към Миркович. На един от началните събори на веригата виждаме, че Миркович е особено щедър.
към текста >>

След време, в периода на „Изгрева“, когато вече изградената от него структура си е извоювала непоклатим престиж, той иска от учениците си обратното: да се свържат с широките респектирани обществени структури и терени да са бизнесмени, търговци, преподаватели, светски писатели, обществени и политически авторитетни фигури.
Последователите му, като духовни хора, виждат, че критиката е основателна. Приемат, че може и да е вярно, че Той, Избранникът, „Назначеният“ от Бога може и трябва да се приеме като Учител, и го следват надмогнали колебанията си. Ето един пример. Казахме, че Дънов критикува Желязкова - Узунова, задето се занимава със светски работи (издаване, преподаване, превеждане, просвещавне на цялото общество т.е. на терен, който е, и ще бъде, дълго извън контрола му) вместо всецяло да се съсредоточи и интелектуално (с непостожимия си за него заряд) и материално (с богаташеството си) само на контролираната от него Верига. След време, в периода на „Изгрева“, когато вече изградената от него структура си е извоювала непоклатим престиж, той иска от учениците си обратното: да се свържат с широките респектирани обществени структури и терени да са бизнесмени, търговци, преподаватели, светски писатели, обществени и политически авторитетни фигури. Недоволен е (негласно) от биолога Боев, от полския възпитаник дипломат Методи Константинов, от брата на търговеца Дойнов, от издателя Атанасов, че за тях Изгрева е място на което да загърбят напрежението на активния обществен терен, за да се разтоварват с Паневритмията на избилата пролетна трева на Поляната и на Седемте Рилски езера. Това най-ярко и най-добре е документирано в отношението му към Миркович. На един от началните събори на веригата виждаме, че Миркович е особено щедър. Той дава за Веригата 150 лв., а Дънов 50. Дънов му пише топли писма, в които паралелно с извисеността на тона си, иска настоятелно да му изпрати по-скоро обещания дюшек, който още не е получил.
към текста >>

От година на година протоколите от срещите показват, че събиранията стават по-малко претенциозни; по светски.
След учредителната във Варна през 1900 год., следват втората среща в Бургас през 1901, третата пак в Бургас през 1902, и четвъртата във Варна през 1904. Интересно тук е да се спомене, че всяка следваща година, срещите променят малко или много характера си. Официалните вечери на срещите отначало имат доста ритуален характер. Пие се по чаша червено вино за специална наздравица и пр. и пр. От година на година протоколите от срещите показват, че събиранията стават по-малко претенциозни; по светски. И с това се изправяме пред дверите на София! Снимки към глава втора: Веригата
към текста >>

87. Заключение - Атанас Славов

Салонът беше там физически, това е така! Но Салонът такъв какъвто беше изграден десетилетия назад, беше мястото, където Учителят осъществяваше своята духовна дейност, и братята и сестрите сега трябваше да съхранят духът му на чист и непокварен молитвен дом! Беше място, където човек да има желанието да влезе в досег с извисеното му над ежедневието смирение, благоговение и почитание.
А Изгревът? Салонът беше там. Кухнята, поляната, където се играеше Паневритмията, и братската чешма, и масите за братските обяди пред Салона бяха там. Братята и сестрите и те се върнаха по алеите между къщичките си. Учителят беше заместен от братски съвет, за да може нещата да продължат както винаги. Салонът беше там физически, това е така! Но Салонът такъв какъвто беше изграден десетилетия назад, беше мястото, където Учителят осъществяваше своята духовна дейност, и братята и сестрите сега трябваше да съхранят духът му на чист и непокварен молитвен дом! Беше място, където човек да има желанието да влезе в досег с извисеното му над ежедневието смирение, благоговение и почитание. За обикновени, делнични изяви тук нямаше място. Такива прояви съвсем очевидно щяха да разстроят и принизят атмосферата, за който беше предназначен. За съжаление след Девети септември 1944 година стана точно това. Още когато Учителят се прибра от Мърчево, Отечественофронтовската организация на квартала ръководена от брат Антов, запретна ръкави да подчини Салона на новата политическа обстановка. Както казахме инсталира се прожекционния апарат, за който споменах, и продължиха да се показват документални филми от войната, детски и забавни филми, и всичко което можеше да помогне на политизирането на обитателите на Изгрева.
към текста >>

„В коя черква, в коя джамия, или който и да е салон на верски общности“ пита Дойнов, „се правят съобщения от съвсем светски характер?
Духовната атмосфера, която от толкова време тук беше пълен господар, също се беше изпарила. Там, където в неделя сутрин безплатно бяха пяли и давали концерти световни светила пред надошлия от града столичен хайлайф, сега можеше да се видят всякакви дивотии. В спомените си Николай Дойнов разказва, как на сцената се качва един от живеещите на Изгрева младежи от братски произход, за да усмее и да се погаври с изискания говор и държание на харесвания от всички братя Петко Епитропов. Хулиганът е свален от сцената, разбира се, но това не променя нещата. Просто един някогашен изряден молитвен дом все повече се превръща в площадно свърталище. „В коя черква, в коя джамия, или който и да е салон на верски общности“ пита Дойнов, „се правят съобщения от съвсем светски характер? В този именно молитвен дом нашият салон Антов става и започва да прави всевъзможни съобщения, да чете наредби на Отечествено-фронтовската власт, засягащи делничното. Това беше в пълен дисонанс с отдавна създадената атмосфера. Задачата му явно беше да потъпче, да измете това благородно чувство, да се насади и втълпи идеята, че Салонът не е нищо друго освен партиен клуб... Глас в пустиня!“ Вън на стената на Салона, между другото, вече е окачено голямо табло, на което се поставят съобщения на ОФето; инструкции на „Отечественофронтовската власт.“ Следват усилията за цялостното ликвидиране на Братското общество. Антов иска от Братския съвет да отпусне 400 000 лева за да се направи партиен клуб на мястото на бившата Виларова фабрика. Това е само началото.
към текста >>

88. От издателя - Атанас Славов

За да разберат хората, които квалифицират Учителя с река ръка, и го принизяват или пък въздигат, че Учителя, може да стане близък до всеки човек.
Петър Дънов или Беинса Дуно! Кой е Беинса Дуно! Какво значи Беинса Дуно! Някой слязъл от високо, от същият този План, който наричаме Бог Отец. Но в същото време и Този, който започва всяка своя беседа и лекция с Новият Завет. Отецът и Спасителят се кръстосват у него. Само от беседите и лекциите му, това е трудно да се проумее. Затуй и опита да се напише светска биография на Учителя, който очевидно не е възможен за всеки писател, е благословен. За да разберат хората, които квалифицират Учителя с река ръка, и го принизяват или пък въздигат, че Учителя, може да стане близък до всеки човек. Светската част от биографията го прави разбираем И няма нужда от верски общности, религиозности, братски общества, организации, а само от едно - от жив пример. Тъй както и Христос дойде за онеправданите, страдащите, тъй и Школата на Учителя е отворена за всички, най-много за хората от народа. Светските хора когато разберат Учителя, тогава ще изгрее усмивката на неговото лице. Учението, което имаме оставено в неговите беседи не е за избраници, нито за посветени, а за абсолютно всички, като настолна книга за преодоляване на изпитите в живота. Името на Учителя Петър Дънов, всъщност Беинса Дуно, е време да се реабилитира в днешното общество.
към текста >>

Светските хора когато разберат Учителя, тогава ще изгрее усмивката на неговото лице.
Само от беседите и лекциите му, това е трудно да се проумее. Затуй и опита да се напише светска биография на Учителя, който очевидно не е възможен за всеки писател, е благословен. За да разберат хората, които квалифицират Учителя с река ръка, и го принизяват или пък въздигат, че Учителя, може да стане близък до всеки човек. Светската част от биографията го прави разбираем И няма нужда от верски общности, религиозности, братски общества, организации, а само от едно - от жив пример. Тъй както и Христос дойде за онеправданите, страдащите, тъй и Школата на Учителя е отворена за всички, най-много за хората от народа. Светските хора когато разберат Учителя, тогава ще изгрее усмивката на неговото лице. Учението, което имаме оставено в неговите беседи не е за избраници, нито за посветени, а за абсолютно всички, като настолна книга за преодоляване на изпитите в живота. Името на Учителя Петър Дънов, всъщност Беинса Дуно, е време да се реабилитира в днешното общество. Без усукване и лицемерие, че всъщност било известно, че името било популярно в пет континента. Фарисейщината в това поле, е време да се оттегли! Защото въпросът виси отгоре със страшна сила! Изучава ли се в българското училище това културно наследство! Българите използват ли това съкровище за да преодоляват своите трудности! И предадено ли е Учението на другите народи! А най-вече това, че българските дечица в училище трябва да знаят това име и да познават неговото културно национално наследство, съвкупност от беседи, лекции, паневритмия, примери от личния живот. Никакви дирекции по вероизповедания не могат да обяснят онова, което представлява това наследство.
към текста >>

89. И така ... - Атанас Славов

Но престори се, че нямаш крак или си сляп, и седни на пазара в Багдад и чувството за взаимопомощ - харесват те или не, имат пари или нямат - ще ти докара някой петак дори от човек, който едва свързва двата края.
Неизлечима е като инстинкта за възпроизвеждане. Неизлечима - като инстинкта за самосъхранение и инстинкта за взаимопомощ. И всичките тези вродени неща, които клокочат в нас с по-голяма или по-малка сила и ни мотивират непреодолимо - независимо от това радостни ли сме, тъжни ли сме, богати ли сме, бедни ли сме, силни ли сме, слаби ли сме - са такъв неизчерпаем източник на енергия, на бушуваща топлина, на адреналин, на саможертва, че откак свят светува са били най- желаният обект за експлоатация от страна на тези, които имат нужда от подвластна енергия. Ще обидя чувството ви за интелигентност, ако взема да обяснявам подробностите тук. Заради прехраната си нарисувай Мона Лиза и ако някой я хареса и има пари, ще я купи, и това е добре. Но престори се, че нямаш крак или си сляп, и седни на пазара в Багдад и чувството за взаимопомощ - харесват те или не, имат пари или нямат - ще ти докара някой петак дори от човек, който едва свързва двата края. Запретни си поличката и застани зад някой джам на „Абанос Сокак“ или „Дее Гроосе Юмпенен анд Циицен“ в Амстердам и беден или богат, виещият от самота моряк ще ти даде последното си петаче, за да влезе между краката ти. Но ние от този аспект на нещата не се интересуваме, а от верското чувство - най-силният източник на човешка мотивация! Кажи на гладуващите европейски тълпи, на които си изсмукал гръцмуля в настървението си да ги експлоатираш, че всичко е от греховете на неверниците и богомразците, които нямат любов към ближния: тези евреи, тези негри, тези цигани, тези мръсни турци, тези гадни гяури и така нататък - и ще те последват. Ще колят католици в Англия. Ще колят протестанти в Чехия. Мюсюлмани в Палестина.
към текста >>

Сега! Превръща се в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък, но работата е там, че - и нали с това почнахме! - верското чувство на човека е вродено и неизлечимо.
Ще колят протестанти в Чехия. Мюсюлмани в Палестина. Православни, будисти, всякакви там уж божемразци, земята на които, жените на които, стоката и нивите на които искаш да заграбиш в идиотската си алчност. Разбира се, че е лошо, и разбира се, че всеки го знае. Но точно тук е тънкостта, от която ще започнем, защото както занаятът на проституцията се превръща в същинска индустрия, както занаятът на експлоатиране на благотворителността се превръща в истинско изкуство - и разбира се, също в индустрия, така и занаятът на експлоатиране на верското чувство и вкарването му в услуга на политически и икономически цели се превръща в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък. Сега! Превръща се в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък, но работата е там, че - и нали с това почнахме! - верското чувство на човека е вродено и неизлечимо. Това, че попове и проповедници осигуряват на владетели и тарикати служенето на вярващите, това, че са научили как да го канализират в пусти, неверски, изгодни на царе и патриарси области, не значи, че верското чувство на обикновените хора е задоволено, нахранено, напоено. Напротив. Понеже всичко, което пречи на вкарването на това чувство да работи за държава и политици и патриарси, трябва да се унищожи, за да няма верското чувство алтернативи, да не избива встрани, всеки стар начин, всеки метод на някогашното общение с Бога, бил той молитва, бил той благоговеене към природата, бил той каквато и да е пътечка към небесното - се запушва, прекъсва се, смазват се адептите му, заличава се като диващина, като пантеизъм, езичество, варваризъм, диаболизъм, вещерство и скърцат чекръците на инквизицията в мазетата на Рим, смърдят на скара кладите на Франция, висят билкарки и народни акушерки, заковани с вериги на вълнолома на Бостонското пристанище, да им кълват очите гларусите! Накратко, машината за впрягане на верското чувство в служба на силните и алчните е така гладко смазана, така жестоко и свирепо поддържана, че - и това го подчертавам с две линии - цивилизованото човечество, Европа, е лишена от отдушник на истинска, искрена, отправена директно към Всевишния пиета и това оставя душата ненахранена, болна и празна. Сълзите в очите пред изгрева на слънцето се заменят с нарисуваните сълзи по иконите на плачещите Богородици, медитацията се измества от упояването с тамян, смирна, воня на дървеници и пушек на свещи, молитвата се изражда в зверски химни по на сто и двеста гласа, на военни хорове по площадите на столиците на Европа, концертните зали, катедралите, които събират колкото цял олимпийски стадион, за да реват всички в един глас и да свикват да стъпват в крак и подчинение. Чудно ли е тогава, че векове наред верското чувство търси отдушник, че се лута за изблик. Че се стреми да пробие, да разкърти преградите по прекия си път към Бога, че търси свободата за отлюляването на тези деликатни чувства на пиета, боготворене, любов към отвъдното и универсалното, без които се превръщаме на болни, нещастни, осакатени, генетически обременени, деформирани животни.
към текста >>

Както в най-европейския град на Америка - Бостън - свещеникът Емерсън зарязва униятската църква и започва да проповядва, че нищо не трябва да застава между човека и Бога и че в природността на човека се крие неговата идентичност с Божественото.
Върховете на тази вълна на стремеж за пряк контакт с божественото се знаят. Аз не съм ги видял, колкото и да съм чел за тях, за техните учители и вдъхновители: американските трансценденталисти, теософите на Блаватска и Олкот, френските масони, Гурджиев в Турция, бахайците в Иран, стотиците простовати хорица и просветени светила, които биват споходени от вадения, от прозрения, които чуват гласове и усещат странни неща, без да знаят какво става с тях... и отчаяно се хвърлят в обятията на Бога. Но нещичко от това бях късметлия да зърна в последните му дни... Методистката Барбара Хек живее с мъжа си в най-хубавата част на Ню Йорк. И ето че един спокоен и приятен празничен ден - какво я прихваща! - и взима, че в дома на сънародници ирландци в Манхатън грабва картите от масата, на която играят, хвърля ги пред ужасените им очи в камината; друсва им една реч срещу опасностите от „прекарването на свободното време по безбожен начин“ и начаса заставя домакина Ембъри да събере хора от квартала и „да престане да мълчи, а да им проповядва Божието слово“. И вмъква четири души от улицата, и запяват, и Ембъри им дава първата методистка проповед на първата методистка група в най-големия град на Новия свят - Ню Йорк. Както в най-европейския град на Америка - Бостън - свещеникът Емерсън зарязва униятската църква и започва да проповядва, че нищо не трябва да застава между човека и Бога и че в природността на човека се крие неговата идентичност с Божественото. Както Франсис Ашбъри от оная страна на Океана в продължение на 20 години преминава 5000 мили (8047 км) на кон с Библия в едната дисага и самун хляб в другата да проповядва на висок глас под канадски дъбове и чинари, по сеновали и на открито поле, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога. Точно както от тази страна на Океана бургаският търговски посредник Пеню Киров две години обикаля България надлъж и шир да проповядва по пътни кантони и гари, по пазари и селски дворове, на който иска да слуша, да отворят сърцата си за Бога, и яде бой под път и над път от кой ли не всезнайко, дето ще ти каже, че тука трябва църква да вкара хората в крак, а не да им се мътят главите с бабини деветини за вярване там в Бога и в дрън-дрън ярина. Както - да вземем само планетарната тръпка на тази странна 1854 година. Излиза книгата на писателя Хенри Торо за това, как обръща гръб на динамичния, просветен, благоустроен, църковен Конкорд и се забива вдън горите на Уолденското езеро да построи сам една барака, дълга колкото от темето до пръстите на краката му, като се протегне, за да спи, да лови риба, да медитира, да се вслушва в гласовете на дърветата и животните и в тях да чува гласа на Бога. Да докаже, че Емерсън е прав.
към текста >>

На дълго отбиваното встрани вярващо човечество от манипулациите на църквата да впрегне религиозното му чувство в преследването на светски цели.
Както точно по това време устовецът поп Константин - вече изпълнил мечтата си да стане учител, задомен, покровителстван от богаташите на деня, които се борят за строежа на църкви и училища в пребогата Варна, усеща ужасната празнота на тези политически и етнически препирни и кавги, на тези интриги и това злословене, в които няма нищо ни божествено, ни свято, и тласнат от импулса да намери Бог, се мята в една гемия в бурното Черно море да търси лек за душата си в Атон, загърбил пари, спокойствие, кариера, годеница, мечтаеща за щерка от него. Да се освободи от вината на народа си, че е изоставил чистата си вяра. Както Гурджиев в Кавказ. Както Щайнер в Швейцария... Както учителя на бахаите в Персия... Както вдовицата на Аугустус Гарет, точно през същата тази 1854 г., хвърля цялото си имущество за подпомагане на методизма, който единствен от всички християнски деноминации по онова време не признава никаква друга мотивация, никакво друго образование или подготовка за един проповедник освен вътрешния мистичен импулс, освен стимула „да е чул зова на Бог да се впусне в проповядване в негово име“. * Така че държите в ръцете си страничка от историята на универсалния порив към Бога на човечеството. На дълго отбиваното встрани вярващо човечество от манипулациите на църквата да впрегне религиозното му чувство в преследването на светски цели. Защото, нека да добавя само тези последни думи, Европа - обърнете внимание на това - е опитна работа, добре пресмятаща, точно мислеща; европейският буржоа с тънките си германски крака и романския си спасителен пояс от мазнини около кръста умее да прави бизнес както никой до неговото издигане на върха на света. Той превръща продаването на женското тяло в такава индустрия, дотам изцяло комерсиализирана проституция, че успява да създаде за пръв път откакто свят светува промишлено съвокупляване без капка еротизъм дори - нещо, което на шумните търговски улици на Близкия изток с техните гюбеци и звънтящи дзилове никога не липсва изцяло. По същия начин Европа успява да използва верското чувство така безпощадно, така сметкаджийски, че никъде в света дотогава не е имало такива изстъпления на тотално безбожни (уж Бодени в името на Бога!) религиозни войни. Кога до издигането на Европа на върха вярата или цветът на кожата са значели каквото и да е? Когато Азия и Мала Азия водеше, кой когато и да е на багдадския, или самаркандския, или лахорския, или шанхайския пазар е обръщал внимание кой от каква религия е и какъв цвят на кожата има, ако може и знае, и ако стоката му е добра и на добра цена! И ако можете да си представите колко чудовищно и колко дълго е било потискано в европейската цивилизация естественото верско чувство, естественото стремление на човека към Бога, стремежа към братството и единението, към сливането с всемирното съзнание, може би ще можете да си представите какво нещо е избликнало във втората половина на миналия век в Европа.
към текста >>

Когато Азия и Мала Азия водеше, кой когато и да е на багдадския, или самаркандския, или лахорския, или шанхайския пазар е обръщал внимание кой от каква религия е и какъв цвят на кожата има, ако може и знае, и ако стоката му е добра и на добра цена! И ако можете да си представите колко чудовищно и колко дълго е било потискано в европейската цивилизация естественото верско чувство, естественото стремление на човека към Бога, стремежа към братството и единението, към сливането с всемирното съзнание, може би ще можете да си представите какво нещо е избликнало във втората половина на миналия век в Европа.
На дълго отбиваното встрани вярващо човечество от манипулациите на църквата да впрегне религиозното му чувство в преследването на светски цели. Защото, нека да добавя само тези последни думи, Европа - обърнете внимание на това - е опитна работа, добре пресмятаща, точно мислеща; европейският буржоа с тънките си германски крака и романския си спасителен пояс от мазнини около кръста умее да прави бизнес както никой до неговото издигане на върха на света. Той превръща продаването на женското тяло в такава индустрия, дотам изцяло комерсиализирана проституция, че успява да създаде за пръв път откакто свят светува промишлено съвокупляване без капка еротизъм дори - нещо, което на шумните търговски улици на Близкия изток с техните гюбеци и звънтящи дзилове никога не липсва изцяло. По същия начин Европа успява да използва верското чувство така безпощадно, така сметкаджийски, че никъде в света дотогава не е имало такива изстъпления на тотално безбожни (уж Бодени в името на Бога!) религиозни войни. Кога до издигането на Европа на върха вярата или цветът на кожата са значели каквото и да е? Когато Азия и Мала Азия водеше, кой когато и да е на багдадския, или самаркандския, или лахорския, или шанхайския пазар е обръщал внимание кой от каква религия е и какъв цвят на кожата има, ако може и знае, и ако стоката му е добра и на добра цена! И ако можете да си представите колко чудовищно и колко дълго е било потискано в европейската цивилизация естественото верско чувство, естественото стремление на човека към Бога, стремежа към братството и единението, към сливането с всемирното съзнание, може би ще можете да си представите какво нещо е избликнало във втората половина на миналия век в Европа. И пак казвам, че не зная всичките форми и всички връзки на този изблик. Но на избликването на една от тези синхронни връзки, на едно такова хармонично съпътстване в стремежа към сливане с божественото, без посредничеството на каквото и да било светско начало, съм бил неволен свидетел. И все ми се е искало да си помисля за него. Да го поразровя, да го поогледам след толкова години. Така че да се обърнем към началото на тази история.
към текста >>

90. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Защото аз видях доброто, и даването в името на доброто, и ученето на добро там, където ме насочи най-вярващият човек, когото знам - баща ми; и това бе Американското основно училище в София, за което и учителите ми, и аз, и съучениците ми, и всичко, докоснало се до него, е обвинявано в сто смъртни гряха: в предателство, вражеско грабителство, империализъм на чужденци изедници и какво ли не.
Защо да зависим от прозрения на миналото? Взрете се в собствените си сърца за пресни прозрения, подходящи за днешния ден... Направените от хората книги са за празните часове, и трябва да се хвърлят настрана, когато може да се изправите лице в лице с природата.“ Телескопичен блик В късното средновековие в края на Дънсинанската гора някой Литъл Джон, или Биг Джон е на пост и вижда как петдесет конника на шерифа на Нотингьм водят пленник (или шпионин някакъв), който ще им покаже къде е скрита бандата, дето сега вече ще й видят сметката, и слага знак на парче плат (или пергамент) да бягат да се крият, и го промушва на върха на стрелата, която опъва на тетивата на дългия си лък, и я пуска и тя бръмва над короните на буковите дървета, и лети и лети, и пада на помпата, където е на пост Биг Бен (или Литъл Бен), и той опъва своя дълъг лък и пуска сигнала нататък, и стрелата лети, лети и пада на поляната на Литъл Сам (или Биг Са.н, или Мидъл Сам), и той опъва дългия си лък - и така след три минути белегът се забива В подножието на дъба, където е определено да се забиват съобщенията, пращани с дългите лъкове на съгледвачите, а Робин Худ (или който там е главатарят на бандата) прочита белега и дава знак на бандата, и всички прибират това- онова, каквото трябва да се прибере, и тръгват - без да бързат, защото време много, докато конницата дотрополи до сегашния им лагер - и хайде, лека-полека, преместват се на ново скришно място, а конницата на шерифа на Нотингьм и шпионинът му се чудят къде отидоха тези хора, да му се не види! - как така разбраха, че идем, нали препускахме като луди по целия път? Началото на тази история всъщност е началото на моето писане на тази история. Защото тази история е за християнски работи, за божи работи, и аз трябва да поема пътя си в тази книга, мотивиран единствено от силата на любовта. Трябва да изчистя от себе си онова, което е било в пътя на любовта ми към божите работи. Защото аз видях доброто, и даването в името на доброто, и ученето на добро там, където ме насочи най-вярващият човек, когото знам - баща ми; и това бе Американското основно училище в София, за което и учителите ми, и аз, и съучениците ми, и всичко, докоснало се до него, е обвинявано в сто смъртни гряха: в предателство, вражеско грабителство, империализъм на чужденци изедници и какво ли не. А това се изпречва в пътя на любовта и е трудно да се изчисти напълно от душата ми, за да не пречи на написването на тази история. Всъщност никога не съм имал чувството, че моите американски учители от конгрегашката мисия в България са нещо различно от мен, и те никога не са смятали, че са различни от своите ученици, и дойдоха през океана с любов - да дадат, което те имат, а ние нямаме, а ние отидохме към тях и им дадохме със същото чувство на любов това, което те не са и очаквали от нас - ученици, каквито досега не бяха имали. И когато през злобата, с която българските нацисти забраняваха тази ни любов, и злобата, с която българските комунисти забраняваха тази ни любов, моят съученик Михаил, вече на четиридесет години и световноизвестен скулптор, четвърт век след раздялата ни отиде да живее в Америка и писа на учителката ни по английски мис Дъглас - вече над осемдесетгодишна, че ето - живее в САЩ и я обича, тя му отговори с писмо, пълно с радостна изненада и, представете си! - с неговото писмо, върнато в плика с правописните му грешки, поправени с червено мастило, и сълзите му рукнаха, защото любовта преля; те - учителката и ученикът - никога не бяха се разделяли. И това е такава любов, такава любов през океани, през ужаси и време, и мъки, и десетилетия съвършено загубена надежда някога да се видят, и отчаяние, че си ограбен от миналото си... И не е това изблик на емоция от туй, че ето - някой не те е забравил, значи сладък си, сладко е! И не е това, че става дума за американски работи някакви (или каракачански). Не! Това е, че си част от това тотално взаимно привличане, тотално проникване, тотално сливане, към което не можем да не се стремим и не можем да не се жертваме за него, както не може да се изкорени в човека верското чувство - това дълбоко съзнание под всичко и над всички условия и превратности в нас, че има нещо над този тук живот и това ни тук съществование, от което сме част и което е хармонично, и което никога няма да ни изостави и ние никога няма да изоставим.
към текста >>

Не! Това е, че си част от това тотално взаимно привличане, тотално проникване, тотално сливане, към което не можем да не се стремим и не можем да не се жертваме за него, както не може да се изкорени в човека верското чувство - това дълбоко съзнание под всичко и над всички условия и превратности в нас, че има нещо над този тук живот и това ни тук съществование, от което сме част и което е хармонично, и което никога няма да ни изостави и ние никога няма да изоставим.
Защото аз видях доброто, и даването в името на доброто, и ученето на добро там, където ме насочи най-вярващият човек, когото знам - баща ми; и това бе Американското основно училище в София, за което и учителите ми, и аз, и съучениците ми, и всичко, докоснало се до него, е обвинявано в сто смъртни гряха: в предателство, вражеско грабителство, империализъм на чужденци изедници и какво ли не. А това се изпречва в пътя на любовта и е трудно да се изчисти напълно от душата ми, за да не пречи на написването на тази история. Всъщност никога не съм имал чувството, че моите американски учители от конгрегашката мисия в България са нещо различно от мен, и те никога не са смятали, че са различни от своите ученици, и дойдоха през океана с любов - да дадат, което те имат, а ние нямаме, а ние отидохме към тях и им дадохме със същото чувство на любов това, което те не са и очаквали от нас - ученици, каквито досега не бяха имали. И когато през злобата, с която българските нацисти забраняваха тази ни любов, и злобата, с която българските комунисти забраняваха тази ни любов, моят съученик Михаил, вече на четиридесет години и световноизвестен скулптор, четвърт век след раздялата ни отиде да живее в Америка и писа на учителката ни по английски мис Дъглас - вече над осемдесетгодишна, че ето - живее в САЩ и я обича, тя му отговори с писмо, пълно с радостна изненада и, представете си! - с неговото писмо, върнато в плика с правописните му грешки, поправени с червено мастило, и сълзите му рукнаха, защото любовта преля; те - учителката и ученикът - никога не бяха се разделяли. И това е такава любов, такава любов през океани, през ужаси и време, и мъки, и десетилетия съвършено загубена надежда някога да се видят, и отчаяние, че си ограбен от миналото си... И не е това изблик на емоция от туй, че ето - някой не те е забравил, значи сладък си, сладко е! И не е това, че става дума за американски работи някакви (или каракачански). Не! Това е, че си част от това тотално взаимно привличане, тотално проникване, тотално сливане, към което не можем да не се стремим и не можем да не се жертваме за него, както не може да се изкорени в човека верското чувство - това дълбоко съзнание под всичко и над всички условия и превратности в нас, че има нещо над този тук живот и това ни тук съществование, от което сме част и което е хармонично, и което никога няма да ни изостави и ние никога няма да изоставим. И не е работата в това, че някой, който е по-голям и има, ти е дал нещо на тебе, бедния, и... колко хубаво! Голям или малък, умен или глупав, любовта е тотална сила, универсална, всепроникваща и еднакво величествена във всичките си форми. Сила като всяка сила. Проста като земното привличане, което - виж какъв урок ни дава с това, че един килограм злато тежи колкото един килограм суха кравешка тор! Пеперудата излита и крилцата й са пъстри и викат, повети от топлия ветрец: „Ела, ела, ела, ела, оплоди ме...“ И това е толкова пълно с любов, колкото поезията на Петрарка. И вятърът, който носи прашеца. И магарето, което реве толкоз влюбено, толкоз влюбено! И циганката, която обича семейството си с такава гордост, че не дава на кмета да гледа на децата й и на мъжа й като на „цигани“.
към текста >>

Истинското животоописание не започва с раждането на човека, чийто живот се описва, и не свършва със свършването на живота му.
Някога някой от нас го прекъсва, като не го предава в нова плът от плътта си - като не оставя поколение. Някога на някого му се дава да прочете съобщението на върха на стрелата си в полет и Той се случва да не остави поколение, а да стане - както ние го разбираме - всемирен учител и да го предаде, това космическо съобщение, на което е носител, вместо на някой син или дъщеря - слепи носители, - на учениците си - дванадесет, да речем, както са на Исус Христос. И не настръхвайте и не казвайте: „Ха, значи Дънов сега Христос ще го изкараш, тъй ли? “, защото мнозина са разчитали съобщението в себе си, без да оставят дванадесет ученици-апостоли, без да създадат школа и да споделят знанието си - поети, учени, прости хорица дори - като Уолт Уитман, стоят си, постоят, постоят загледани, усмихнати в залеза си, и си отидат с широко отворени очи. „Тукъ беши, пи кахве, 'злези.” Какъв смисъл да говоря дълго? Истинското животоописание не започва с раждането на човека, чийто живот се описва, и не свършва със свършването на живота му. Когато стрелата със сияйното съобщение на върха си префучи пред прозореца ти, за да си не само видял, но и провидял полета й, трябва да прозреш това, което е преди прозореца: чия е ръката и коя е тетивата. Коя е ръката, опънала тетивата, и накъде е насочила лъка, и къде е целта, към която отпраща стрелата. Това го няма в теория на литературата, не е урок по жанрове. С истинското животоописание се сблъсках по житейски на един гол баир край Търново. Лозята. Бях там на някакъв запас, на едномесечен сбор на студенти в школата за запасни офицери и бяха ни дръннали в някакви окопи, изчоплени от нас самите, и лежахме с часове - май чакахме някой да се учи да подава храна на позиция - пек неистов и вкретенясващо търкаляне в пръста.
към текста >>

Ами това, дето е нямало защо да го е страх да не се ядоса турчинът, че му стана смешно как го върти магарето, защото човекът хич не гледа на българите като на по- ниски от него си и даже май не ги знае какви са - българи, мългари - кой знае колко народи всякакви има във Варна от кол и въже.
Турски приказва или нещо като турски поне. Това иди-дойди. Ами дето прекръсти яденето; ами дето себе си прекръсти? И това остави. Ами дето приказва на вуйчо му като на равен, въпреки че вуйчо му е българин? Ами това, дето е нямало защо да го е страх да не се ядоса турчинът, че му стана смешно как го върти магарето, защото човекът хич не гледа на българите като на по- ниски от него си и даже май не ги знае какви са - българи, мългари - кой знае колко народи всякакви има във Варна от кол и въже. Вуйчо му му беше казал, че освен турците и гагаузите, арменци имало, татари имало, българи, евреи, гърци... А на пазара и на пристанището се говорели езици доксан докуз, защото не само търговци идели отвсякъде на трите скели на пристанището, ами имало и чужди консули от Европа да защитават търговците си - английски, френски, руски, гръцки, италиански, белгийски, много - десет парчета, петнайсет даже да не са! Когато поеха отново, облаците така бяха нагрочили пътя, че сякаш от ранен следобед започна да се свечерява. Хлуйна и студен вятър от север, а гората като се разреди и взеха да превалят последния баир, се донесе с полъха далечно глухо бучене, което сви сърцето на Константин. Беше морето! Пътят изви и започна да се спуска; отминаха последните храсти и вече нищо не се изпречваше между тях и дълбоката котловина на Варна и Варненския залив. Вуйчо му поспря, защото знаеше, че племенникът му няма да може да върви нататък, докато не се нагледа. Огромно хлътнало пространство под краката им - цяло изпразнено море между тях и сивите нагрочени от облаци далечни отсрещни хълмове! Вляво, додето ти поглед стигне, езеро, което лъщеше като стопено олово в падащия здрач.
към текста >>

Човек да се чуди как може това живо място, това препълнено със стока място, с каруци, скари, бозаджии и симидчии със закуските си на рамо, място, дето и когато се заоблачи, сякаш сияе отвътре от скрита вътрешна светлина, сега да изглежда като че светът се е свършил и се е върнала пустинята, за да се възцари върху пясъци, мътни води, тиня и изпочупени камънаци.
И тътен. Ритмичен като глухо бумкане по полупразен кадоз. Какъв град! Какво бъдеще? ! * Варна от дни я блъскаше буря, каквато варненци не помнеха. Откак е почнала, пристанището е мъртво. Човек да се чуди как може това живо място, това препълнено със стока място, с каруци, скари, бозаджии и симидчии със закуските си на рамо, място, дето и когато се заоблачи, сякаш сияе отвътре от скрита вътрешна светлина, сега да изглежда като че светът се е свършил и се е върнала пустинята, за да се възцари върху пясъци, мътни води, тиня и изпочупени камънаци. Беше ли това най- човешкото място от този най-цветущ черноморски град след столицата на империята? Можеха ли отново да се върнат към живот калдъръмът пред градската стена, скелетата, повалените навеси и наводнените бараки? Не. изглеждаше така. От сутрин до вечер на крепостната стена над пристанището се събираха любопитни да гледат дали подивялата стихия няма да събори скелите. Константин също бе тук на сутринта след пристигането си да чака, докато дойде вуйчо му за молебена.
към текста >>

Тоз човек не мирясва ли?
И колкото и да се стискаха да останат сдържани и намусени, додето стигнат до мегданчето долу до извора, дето се събираха, като не са на полето, вече се хилеха до уши и клатеха глави. - Абе тъй тя, чорбаджи Атанас май прав излезе. Глупави селяни сме си, ей! Чорбаджията ги остави първи те да му кажат каквото имат да казват. Още преди Коледа се домъкнаха трима-четирима в дома му да повъртят капи в ръка, без да казват какво има, додето най-старият не изтърси: - Ами, направо да си кажем, чорбаджи Атанасе, сгрешихме, че не тръгнахме с теб за училището, и таквоз; ако не си се разколебал заради нас, дай да направим едно истинско училище, да не се врат децата в килера, че тъмно, и срамота! - Училище да е! - протегна две ръце чорбаджи Атанас, а очите му се смееха. - Само че училище беше есенес, сега ще стиснем ръце за училище и църква! Огледаха се като втрещени селяните. Тоз човек не мирясва ли? - Ами - старият не дигаше очи от протегнатата към него ръка на Атанас, - че то нашите варненски българи нямат църква, че ние... - Варненци си е тяхна работа - проби път един едряга отзад и сграбчи ръката на чорбаджията с две ръце. - Училище и църква да е! - Варненци си е тяхна работа - повтори чорбаджи Атанас и стисна и той ръцете му с две ръце, а после взе да изрежда ръкостискания с останалите. Но наум си каза: „Сега тук, после и във Върна ще дигнем. Гърците имат, гагаузите, арменците, всички християни ще имаме училища и църкви.“ И повтори на глас - Училище и църква да е! Това всичкото става в едно село с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър. Баири и жита.
към текста >>

Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята.
Но наум си каза: „Сега тук, после и във Върна ще дигнем. Гърците имат, гагаузите, арменците, всички християни ще имаме училища и църкви.“ И повтори на глас - Училище и църква да е! Това всичкото става в едно село с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър. Баири и жита. Качиш се горе на баира да видиш божия свят и пак то - хоризонтът ти пак на един километър: жита, черни пътища, по някой болван бигор от морето тук, дето се е оттеглило на изток преди пет милиона години, и толкоз. Изкукурига петел, затока мисирка, грухне прасе! Но - не знам тук ли му е мястото да ви кажа, но щом ми дойде точно сега наум - ще ви кажа. Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята. Така че и на мен ми иде да клекна като борец по сумо и да сведа глава, като си мисля за Хадърча от 1847, и да разсека вляво с длан, вдясно с длан и сетне по средата, защото така е - вляво: небето, хоризонтът ти ограничен на хиляда, две хиляди крачки, вдясно: земята, камънак, тор и пърхане на нелетящи кокоши крила. Но в средата е човекът, който трансформира тази тясна черупка, оградена със заключен хоризонт и кал - висок, рус, синеок, правокос, с тесни рамена и дълбок гръден кош на балканджия, - и в тази тясна черупка зида каменен зид да отгради едно сакрално пространство от нейната кал и теснотия, и като влезеш зад тази каменна ограда на хълма, вътре ще има църква, ще има икони, ще влезе словото на Голямата книга, ще влезе Бог, ще има училище, ще се просветлят млади умове и сърца, ще растат светли деца, ще се дигне насред полегатия двор камбанарийна кула и като се качиш горе, ще виждаш далеч над заключените хоризонти на околните баири - още небе! - ще удариш камбана и гласът й ще звънне над грухкането, над гюбретата и кудкудякането и ще зове: „Светлина има тук, зад каменната ограда на светия храм!“ И духът ви ще бъде свободен. О, те не знаят, но той ще дигне такива огради и ще насади вътре такива църкви и училища във Варна, и къде ли не, и той не знае къде - но нищо! Сега няма да им казва, да не се изплашат от пътя, по който е тръгнал, но във всеки от тези дворове ще има камбанария - да заглушава грухтенето на ежедневието и да надвишава кривите керемидени покриви на дребните залисии и баирите там, за да се носи погледът, да лети. А този тук храм, няма какво да се преструваме - ще се казва „Св. Атанас“. Е, селяните искат да е на неговия светия.
към текста >>

Но в средата е човекът, който трансформира тази тясна черупка, оградена със заключен хоризонт и кал - висок, рус, синеок, правокос, с тесни рамена и дълбок гръден кош на балканджия, - и в тази тясна черупка зида каменен зид да отгради едно сакрално пространство от нейната кал и теснотия, и като влезеш зад тази каменна ограда на хълма, вътре ще има църква, ще има икони, ще влезе словото на Голямата книга, ще влезе Бог, ще има училище, ще се просветлят млади умове и сърца, ще растат светли деца, ще се дигне насред полегатия двор камбанарийна кула и като се качиш горе, ще виждаш далеч над заключените хоризонти на околните баири - още небе! - ще удариш камбана и гласът й ще звънне над грухкането, над гюбретата и кудкудякането и ще зове: „Светлина има тук, зад каменната ограда на светия храм!“ И духът ви ще бъде свободен.
Баири и жита. Качиш се горе на баира да видиш божия свят и пак то - хоризонтът ти пак на един километър: жита, черни пътища, по някой болван бигор от морето тук, дето се е оттеглило на изток преди пет милиона години, и толкоз. Изкукурига петел, затока мисирка, грухне прасе! Но - не знам тук ли му е мястото да ви кажа, но щом ми дойде точно сега наум - ще ви кажа. Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята. Така че и на мен ми иде да клекна като борец по сумо и да сведа глава, като си мисля за Хадърча от 1847, и да разсека вляво с длан, вдясно с длан и сетне по средата, защото така е - вляво: небето, хоризонтът ти ограничен на хиляда, две хиляди крачки, вдясно: земята, камънак, тор и пърхане на нелетящи кокоши крила. Но в средата е човекът, който трансформира тази тясна черупка, оградена със заключен хоризонт и кал - висок, рус, синеок, правокос, с тесни рамена и дълбок гръден кош на балканджия, - и в тази тясна черупка зида каменен зид да отгради едно сакрално пространство от нейната кал и теснотия, и като влезеш зад тази каменна ограда на хълма, вътре ще има църква, ще има икони, ще влезе словото на Голямата книга, ще влезе Бог, ще има училище, ще се просветлят млади умове и сърца, ще растат светли деца, ще се дигне насред полегатия двор камбанарийна кула и като се качиш горе, ще виждаш далеч над заключените хоризонти на околните баири - още небе! - ще удариш камбана и гласът й ще звънне над грухкането, над гюбретата и кудкудякането и ще зове: „Светлина има тук, зад каменната ограда на светия храм!“ И духът ви ще бъде свободен. О, те не знаят, но той ще дигне такива огради и ще насади вътре такива църкви и училища във Варна, и къде ли не, и той не знае къде - но нищо! Сега няма да им казва, да не се изплашат от пътя, по който е тръгнал, но във всеки от тези дворове ще има камбанария - да заглушава грухтенето на ежедневието и да надвишава кривите керемидени покриви на дребните залисии и баирите там, за да се носи погледът, да лети. А този тук храм, няма какво да се преструваме - ще се казва „Св. Атанас“. Е, селяните искат да е на неговия светия. Да бъде! Тоя е само първият, другите ще видим как ще ги кръстим! Но още строежът доникъде не е стигнал, кажи го, и идва вест от Варна, че се нарежда от властите да се спре тая работа. Чорбаджи Атанас ще трябва по неравния път да стигне до истината, че реалността е малко по-друга от чистите му мечти.
към текста >>

Знаело се, че чорбаджи Атанас е руски човек още отпреди двайсет години, като по време на Дибичовия поход не се отделял от руската войска и шпионирал за русите.
Пари и търговски връзки има колкото всеки друг първенец във Варна. Него го познават всички градски големци - не само българи, гагаузи и гърци, но и арменци и турци. Че той лично помага с ходатайството си и добрите си думи да заеме поста си сегашният кмет на Варна. Не му трябва много време да разбере каква е интригата; тя е съвсем плитко скроена от някои тукашни гърци, които смятат, че българите са безпомощни селяндури. Строяла се според техните сплетни голяма сграда в Хадърча с руско злато, дето такава сграда нямало и по градовете; там щели да се събират български деца от цялата кааза да се учат за врагове на султана. Знаело се, че чорбаджи Атанас е руски човек още отпреди двайсет години, като по време на Дибичовия поход не се отделял от руската войска и шпионирал за русите. Хубаво е тук да се разбере, че чорбаджи Атанас е чорбаджия не защото е „народен изедник“, както е в много объркани в името на чужди интереси български глави. Чорбаджия - това е турско прозвище, което по-скоро е титла. Чорбаджията не е кмет на селото, няма административна длъжност, но все пак всяко по-голямо и важно селище е трябвало да има чорбаджия. За нуждите на империята (между другото, империя, организирана с желязна логика, затова е владяла половината цивилизован свят толкова векове) - та за нуждите на империята на всяко място, където се пътува, където се спира, където се пренощува, е трябвало да има дом, в който пътници, бирници, търговци, пратеници на Султана и на вилаета могат да отседнат, да преспят и да получат нещо за ядене. Не става дума за хан, не става дума за кмет - става дума просто за един заможен, стабилен човек със сигурна къща, където може да намериш легло и една паница супа. Чорбаджия.
към текста >>

Не става дума за хан, не става дума за кмет - става дума просто за един заможен, стабилен човек със сигурна къща, където може да намериш легло и една паница супа. Чорбаджия.
Знаело се, че чорбаджи Атанас е руски човек още отпреди двайсет години, като по време на Дибичовия поход не се отделял от руската войска и шпионирал за русите. Хубаво е тук да се разбере, че чорбаджи Атанас е чорбаджия не защото е „народен изедник“, както е в много объркани в името на чужди интереси български глави. Чорбаджия - това е турско прозвище, което по-скоро е титла. Чорбаджията не е кмет на селото, няма административна длъжност, но все пак всяко по-голямо и важно селище е трябвало да има чорбаджия. За нуждите на империята (между другото, империя, организирана с желязна логика, затова е владяла половината цивилизован свят толкова векове) - та за нуждите на империята на всяко място, където се пътува, където се спира, където се пренощува, е трябвало да има дом, в който пътници, бирници, търговци, пратеници на Султана и на вилаета могат да отседнат, да преспят и да получат нещо за ядене. Не става дума за хан, не става дума за кмет - става дума просто за един заможен, стабилен човек със сигурна къща, където може да намериш легло и една паница супа. Чорбаджия. Оня, дето чорбата му винаги клока на печката. Такъв в Хадърча е бил Атанас Георгиев. И като такъв отива във Варна. И говори с турските чиновници и първенци на чист турски. И като са го питали отде го знае толкова добре - той им е казвал и сега знаят - учил го е при месемврийския молла като малък.
към текста >>

Само един човек загина, като изгуби равновесие при опасен скок.
1849 (17 октомври) във Варна гръцкият консул Андреас Пападопулос Вретос е свидетел на опустошителна буря в пристанището, което приема по това време средно по един търговски кораб на ден от общо девет страни и два редовни рейса от Триест и Истанбул за Галац. „В четвъртък призори мимо всички очаквания, защото предният есенен ден бе великолепен, завилия ужасна буря с южен и югоизточен вятър. Четири кораба (от които двата руски, един гръцки и един сардински) бяха изхвърлени върху пясъчния бряг, където е провлакът Дере, от беса на споменатите ветрове, без да може да им се даде и най-малката помощ нито от чуждите и тукашните власти, нито от населението. То бе едно страшно зрелище. Екипажите обаче успяха да се спасят с плаване или като скочиха върху натоварени и хвърлили всичките си котви кораби, поради което и по-спокойни. Само един човек загина, като изгуби равновесие при опасен скок. Тази вихрена буря трая цели три дни, докато от съседното пристанище Балчик корабите се намираха в пълна безопасност. 1850 (10 април) в Котел се ражда Стефан Томов, сътрудникът на методистката преса в САЩ и учител на Петър Дънов. 1851 в Ню Йорк се заселва заедно с родителите си деветгодишната Аделина Пати. 1851 (септември) напуска Варна гръцкият венециански и варненски консул и член на италиански, руски и гръцки академии А. Ветрос. 1852 на Лонг Айланд Джеймс Стронг завършва организирания от него строеж на железницата на Флъшинг, чието трасе и до днес обслужва метрополията на Ню Йорк.
към текста >>

Но този тук човек в този миг отвътре е кристално чист като сияйния диамант на Зорницата пред вдигнатия му поглед над развелите от бриза десетки червено-сини знамена на Казак-алая тук на върха - с турски полумесец в червеното и полски католически кръст в синьото.
Строен, възрастен, с развени вълнисти коси, орлов нос - самото въплъщение на Бурята и Натиска на европейската романтика. Има ли по-голям поет на планетата от него по това време? От Адам Мицкевич? Ще възразите, като кажете тук името на някой руски поет, на някой английски поет, и аз няма да споря - може да сте прави за себе си, и за мен може да е било така в някой час на литературни препирни - но те сега, в този миг, в това утро са блокирали от абсент, от опиум, от коняк, от сифилис в някоя петербургска спалня с чужда жена или със сестра си в някоя швейцарска вила, дето са отишли да видят, но не виждат Матерхорн, на някое високопланинско езеро от алкохол и разврат, в някоя гръцка таверна, отдадеш! на дългогодишните си упражнения по сакрална безпринципност. Преситени от празното пресищане на империите си. Но този тук човек в този миг отвътре е кристално чист като сияйния диамант на Зорницата пред вдигнатия му поглед над развелите от бриза десетки червено-сини знамена на Казак-алая тук на върха - с турски полумесец в червеното и полски католически кръст в синьото. В него са десетките хиляди поляци, пръснати по света вече половин век, загубили родните си домове от Днепър до Одер, и се бият и ще се бият с всяка тирания в надеждата да върнат свободата на родината си: в Испания по Наполеоновите походи, в Америка по революцията срещу Англия, и срещу руси, и срещу австрийци, и срещу пруси. Сега в Турция срещу император Николай. Той - поетът - не знае, че цялата тази работа сега едва започва и ще има да продължава - с полски пилоти срещу самолетите на Гьоринг рамо до рамо с кралските въздушни сили над Англия и в Италия през Втората световна война, на Монте Касино рамо до рамо с японоезичните щурмови формации на Съединените щати чак след цели деветдесет години. Оная ранна утрин на късното лято на 1855 година тук, на височината над Големия залив с далечинннте планини на юг, с шепата рибарски колиби долу - петдесетте ли там, шейсетте ли паянтови къщи на Бургас, дето нямат едно свястно скеле за лодките си дори - той иска да вярва, че мизерията на Полша е останала в миналото. Те са спечелиш Кримската война заедно с Турция срещу омразна Русия и сега Полша ще е свободна.
към текста >>

Неговият „Пан Тадеуш“, простоватият поляк от народа, ще стане символ на обикновените човешки добродетели на обикновения човек.
Сега в Турция срещу император Николай. Той - поетът - не знае, че цялата тази работа сега едва започва и ще има да продължава - с полски пилоти срещу самолетите на Гьоринг рамо до рамо с кралските въздушни сили над Англия и в Италия през Втората световна война, на Монте Касино рамо до рамо с японоезичните щурмови формации на Съединените щати чак след цели деветдесет години. Оная ранна утрин на късното лято на 1855 година тук, на височината над Големия залив с далечинннте планини на юг, с шепата рибарски колиби долу - петдесетте ли там, шейсетте ли паянтови къщи на Бургас, дето нямат едно свястно скеле за лодките си дори - той иска да вярва, че мизерията на Полша е останала в миналото. Те са спечелиш Кримската война заедно с Турция срещу омразна Русия и сега Полша ще е свободна. И неговата мечта за мисията на Полша като освободител на народите от великодържавно потисничество ще се сбъдне. Неговият „Пан Тадеуш“, простоватият поляк от народа, ще стане символ на обикновените човешки добродетели на обикновения човек. Тъй миеш. Тъй ще е! Сто години по-късно на това място, където сега стои той, ще бъде дигнат бронзов паметник, на който ще се казва, че е живял в Бургас. Вятър и облаци! Той е тук както стотици още поляци - войници, офицери, писатеш, свещеници, ватикански и католически дипломати в Истанбул; какви ли не емигранти по този западен бряг на Черно море, събрани тук по средата между Сливен, Варна и Цариград - всеки, който е могъл да се добере - на многодневен полски събор за победата над Русия и бъдещето на Полша. Дошъл е от Цариград, където живее, специално за случая. И с идването на деня палатките, шатрите, навесите ще се раздвижат.
към текста >>

Хъдзън мохи- канският вожд Джон Куини припомня какво значи името на племето му - „тези, дето са като водите на земята си вечно неспокойни“, припомня, че Всемирното съзнание е всеобхватно и цитира Библията на белите си приятели, че когато времето спре в деня на страшния съд, всеки човек и всеки народ ще плати кармата си, ако не е текъл в хармония с Него (Великия дух) 1854 (същия ден - 4 юли) в Конкорд излиза „Уолдън“ - книгата на Хенри Торо за природосъобразния живот.
Село, в което се говори турски, полски, български, гагаузки, арабски, гръцки... Селото на чорбаджи Атанас - бъдещия дядо на Петър Дънов, и неговите свикнали да шарят от Шумен до Дорбич, до Варна и Нови пазар забогатели съселяни. * Автоматнчна фотокамера 1854 в Скалистите планини между Айдахо и Орегон уанапумският вожд Смохала произнася класическата си проповед срещу нарушаването на природните закони от белите и за възвръщане към божествения естествен ред на природосъобразното. 1854 (март) по Черно море поп Константин поема за Света гора, огорчен от липсата на божествено вдъхновение в православна- та среда, в която живее. 1854 (март) в Ню Йорк борбата на доктор Стронг за обновяване на методисткото духовно образование достига апогея си. 1854 (тържествата по случай 4 юли) в Редсвил на р. Хъдзън мохи- канският вожд Джон Куини припомня какво значи името на племето му - „тези, дето са като водите на земята си вечно неспокойни“, припомня, че Всемирното съзнание е всеобхватно и цитира Библията на белите си приятели, че когато времето спре в деня на страшния съд, всеки човек и всеки народ ще плати кармата си, ако не е текъл в хармония с Него (Великия дух) 1854 (същия ден - 4 юли) в Конкорд излиза „Уолдън“ - книгата на Хенри Торо за природосъобразния живот. 1854 (есента) в Теологическата семинария на Конкорд, Нюхейвън, постъпва 22-годишният бъдещ преводач на Библията на български език Алберт Лонг. 1854 (есента) в Персия Мизра Хусаин Али (известен като Баха Аллах) е признат за пророк от бахаите; задвижва се нова вълна на идеите му за единството на вяра, Бог и човечество; за холистичната хармония между човеците; за ненужността на свещеници и ръкоположени проповедници; за ненужността на джамии и храмове, и за свободното събиране в неосветени помещения за свободни дискусии. Телескопичен блик Но какво й е на тази 1854 година? Ако бях познавач на астрологията, нямаше да се поколебая да погледна в таблиците на планетарните движения. Подобни пробивания на „нормалния ход на нещата “ с нахлуване на потоци от провидения на отвъдното са резултат, според тази прастара наука, на някои особено силни аспекти на планетата Нептун.
към текста >>

Богът на белия човек не може да обича нашия народ, иначе щеше да го защити.
Тогава всъщност той ще стане наш баща, а ние негови деца. Но това може ли да стане? Вашият Бог не е нашият Бог. Той прегръща със силните си покровителствени ръце бледоликите с любов и ги води за ръка, както бащата води малкия си син, но той е изоставил червените си деца - ако наистина са негови... Вашият Бог прави мъзгата на вашия народ все по-силна всеки следващ ден и скоро народът ви ще изпълни цялата земя. Нашият народ се оттича като бързо отдръпващ се отлив, който никога няма да се върне. Богът на белия човек не може да обича нашия народ, иначе щеше да го защити. Моите сънародници изглеждат като сираци, които няма накъде да се обърнат за помощ. Как тогава можем да сме братя? Как може вашият Бог да стане наш Бог и да върне благоденствието ни и да събуди в нас мечтите за величието ни. Ако имаме общ небесен баща, той, изглежда, има предпочитание, защото гледа към бледоликите си деца. Ние никога не сме го виждали.
към текста >>

Червеният човек никога не може да я разбере и да я запомни.
Ние никога не сме го виждали. Той ви е дал закони, но няма думи за червените си деца, дружните множества на които запълваха този просторен континент, както звездите изпълват небето. Не. Ние сме две различни раси с отделен произход и отделни съдби. Малко общо имаме. Вашата религия беше написана на каменни плочи от железния пръст на вашия Бог, така че да не я забравяте. Червеният човек никога не може да я разбере и да я запомни. Нашата религия е в традициите на дедите ни, в сънищата на нашите старци, които им се дават в тържествените часове на нощта от Великия дух; както и във виденията на нашите шамани, и е написана в сърцата на народа ни. Вашите мъртви престават да ви обичат и вас, и родната си земя веднага след като прекрачат дверите на гроба и отминат нататък под звездите. Те скоро са забравени и никога не се връщат. Нашите мъртви никога не забравят красивия свят, който им даде съществованието им. Те още обичат неговите тучни ливади, неговите мърморещи реки, царствените му планини, закътаните му долини и опасаните с растителност езера и заливи, и винаги жадуват нежно и влюбено усамотения живот и често се връщат от Щастливите ловни полета да погостуват, да напътстват, да утешат и успокоят.
към текста >>

Червеният човек винаги е бягал от доближаването на белия човек, както утринната мъгла бяга от изгряващото слънце... Така или иначе, вашето предложение изглежда справедливо и ще го обмислим.
Вашите мъртви престават да ви обичат и вас, и родната си земя веднага след като прекрачат дверите на гроба и отминат нататък под звездите. Те скоро са забравени и никога не се връщат. Нашите мъртви никога не забравят красивия свят, който им даде съществованието им. Те още обичат неговите тучни ливади, неговите мърморещи реки, царствените му планини, закътаните му долини и опасаните с растителност езера и заливи, и винаги жадуват нежно и влюбено усамотения живот и често се връщат от Щастливите ловни полета да погостуват, да напътстват, да утешат и успокоят. Ценят и нощта не могат да населяват света заедно. Червеният човек винаги е бягал от доближаването на белия човек, както утринната мъгла бяга от изгряващото слънце... Така или иначе, вашето предложение изглежда справедливо и ще го обмислим. Ако го приемем, то ще бъде при едно условие - че няма да ни се отказва правото да посещаваме по всяко време гробниците на нашите деди, приятели и деца. Всяка част от тази земя е свещена в очите на моя народ. Всеки склон, всяка долина, всяко поле и гора са обитавани от някое тъжно или радостно събитие от отдавна изчезналите дни. Даже скалите, които изглеждат така неми, както се пекат на слънцето край безмълвните брегове, са пропити със спомени на вълнуващи случки от живота на народа ми и даже прахът, върху който стоите сега, откликва с повече любов на техните стъпки отколкото на вашите, защото е обогатен с праха на нашите деди, и босите ни ходила усещат неговото пълно с обич докосване. Отишлите си храбреци, чудесните майки, радостните весели девици и дори малките деца, които са живели тук и са се радвали тук през краткия си сезон, още обичат тези тържествено усамотени места и по време на отливите се покриват със сенките на Връщащите се духове.
към текста >>

Белият човек никога няма да е сам.
Даже скалите, които изглеждат така неми, както се пекат на слънцето край безмълвните брегове, са пропити със спомени на вълнуващи случки от живота на народа ми и даже прахът, върху който стоите сега, откликва с повече любов на техните стъпки отколкото на вашите, защото е обогатен с праха на нашите деди, и босите ни ходила усещат неговото пълно с обич докосване. Отишлите си храбреци, чудесните майки, радостните весели девици и дори малките деца, които са живели тук и са се радвали тук през краткия си сезон, още обичат тези тържествено усамотени места и по време на отливите се покриват със сенките на Връщащите се духове. И когато последният червенокож умре и споменът за моето племе ще е станал мит сред белите хора, тези брегове ще гъмжат с невидимите мъртъвци на племето ми и когато децата на децата Ви си мислят, че са сами В полето или в магазина, или в дюкяна, или на пътя, или в тишината на лишената от пътека гора, те няма да са сами. По целия свят няма ни едно-едничко място, оставено за самота. През нощта, когато улиците на Вашите градове и села са мълчаливи и вие си мислите, че са пусти, те ще са препълнени с връщащите се множества, дето някога са ги изпълвали и които още ще обичат тази красива земя. Белият човек никога няма да е сам. Нека да бъде справедлив и да е добър с моя народ, защото мъртвите не са безсилни. Мъртви ли казах? Няма смърт. Само преминаване от един свят в друг.“ Поп Константин е особен човек. Успява, в което е започнал досега, но не го интересува, защото най-напред правилното нещо ли е започнал, че да е доволен?
към текста >>

Само преминаване от един свят в друг.“ Поп Константин е особен човек.
През нощта, когато улиците на Вашите градове и села са мълчаливи и вие си мислите, че са пусти, те ще са препълнени с връщащите се множества, дето някога са ги изпълвали и които още ще обичат тази красива земя. Белият човек никога няма да е сам. Нека да бъде справедлив и да е добър с моя народ, защото мъртвите не са безсилни. Мъртви ли казах? Няма смърт. Само преминаване от един свят в друг.“ Поп Константин е особен човек. Успява, в което е започнал досега, но не го интересува, защото най-напред правилното нещо ли е започнал, че да е доволен? Силен е. Иска отвътре да ликува, не само всички там отвън да клатят глава и да кимат и да повтарят в един глас колко е успял; и какво като е успял, като не му е хубаво. Не му стига. Търси той - как да го кажеш - голям въздух, голямо небе, голям вятър и слънце в душата си.
към текста >>

Покровител му е най-богатият човек в Хадърча, чак във Варна го признават.
Иска отвътре да ликува, не само всички там отвън да клатят глава и да кимат и да повтарят в един глас колко е успял; и какво като е успял, като не му е хубаво. Не му стига. Търси той - как да го кажеш - голям въздух, голямо небе, голям вятър и слънце в душата си. От село е дошъл в град, голям град, хубав. Учител става. Покровител му е най-богатият човек в Хадърча, чак във Варна го признават. Около него сега се въртят турски чиновници, гръцки владици, варненски кмет, военни - поляци и арапи, доктори, развръщат се военни болници. И тоя човек му намеква, че е избрал него за зет (и каква хубава, духовна мома е избраницата му). Утре поп ще го прави. Защо му е пусто отвътре тогава? Защото това значи - край! На тридесет години му свършва животът и стига тавана на това, което е тук около него, и край.
към текста >>

И тоя човек му намеква, че е избрал него за зет (и каква хубава, духовна мома е избраницата му).
Търси той - как да го кажеш - голям въздух, голямо небе, голям вятър и слънце в душата си. От село е дошъл в град, голям град, хубав. Учител става. Покровител му е най-богатият човек в Хадърча, чак във Варна го признават. Около него сега се въртят турски чиновници, гръцки владици, варненски кмет, военни - поляци и арапи, доктори, развръщат се военни болници. И тоя човек му намеква, че е избрал него за зет (и каква хубава, духовна мома е избраницата му). Утре поп ще го прави. Защо му е пусто отвътре тогава? Защото това значи - край! На тридесет години му свършва животът и стига тавана на това, което е тук около него, и край. Нищо повече! А само дотука ли беше - тази мечта за знание, тази мечта за безбрежни небеса, за Бога, за божата любов, за любовта към всички и всичко. Това, което виждаше наоколо, съвсем не му стигаше и съвсем не искаше да е стигнал края на живота си.
към текста >>

Да го отвлекат шестгодишен руснаците от баща му, въпреки че не го дава, за да го възпитат като свой човек, че бил най-умното дете между гагаузите, и двадесет години да не го види майка му, ни да го чуе! Това какво е?
Това, което виждаше наоколо, съвсем не му стигаше и съвсем не искаше да е стигнал края на живота си. Забързани строители, войскови обози, сто езика, триста цвята на кожата, нови чираци и калфи в града, нови занаятчии, нови попове, нови борби дали да е гагаузка черквата, как да се спре училището на другите, как да се подмажеш на тези, които могат да ти помогнат от властите, от Патриаршията, че да си свършиш и училището, и църквата, и тъй, и тъй... А Бог, Бог къде остава сред тази врява? Небето! Къде е то? Любовта към целия свят, към всички човеци, към братята во Христе тук на земята. Само кавги! И уж сме славяни, и уж си помагаме, и уж сме най- най-... А Фотий, а Филарет? Да го отвлекат шестгодишен руснаците от баща му, въпреки че не го дава, за да го възпитат като свой човек, че бил най-умното дете между гагаузите, и двадесет години да не го види майка му, ни да го чуе! Това какво е? !?... Братя християни, братя православни, братя славяни, нали!... И пустотата не го оставя и не го оставя и става така, че някъде тук в Хадърча, в няколкото му разговора с тукашните „Инат алаи“, лъскавите горди поляци, идва преломът! Като всички в село, турци и българи, и на него му беше интересно кой е този техен крал Владислав, който хем се е бил с мюсюлманите, хем са им позволили паметник да му дигнат край Варна. И къде на турски, де на славянски бе разбрал неразбираемата за чистата си душа истина. Техният крал Владислав, който бе носил както рицарите си кръста Исусов на щита си - бе нарушил божата заповед. Бе излъгал, и то в името на Бога. Бе се кръстил, бе свиквал църковни събори, бе правил литургии, като събира армията си от цяла Европа, бе тръгнал с цял обоз свещеници в името на християнския Бог да завладее Палестина.
към текста >>

И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа.
Той ги благославя, поговорват за Варна и старецът поканва Константин утре да дойде на същото място, защото иска да му поговори насаме. Другия ден, на Велика събота, Константин отива в черквата и запалва свещ там, дето е бил гробът на св. Димитър, за да се помоли (след години архимандрит Инокентий оспорва възможността да се знае къде е бил гробът, но ние предаваме разказа на самия Константин). И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и душата му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил? И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа.
към текста >>

Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре.
Другия ден, на Велика събота, Константин отива в черквата и запалва свещ там, дето е бил гробът на св. Димитър, за да се помоли (след години архимандрит Инокентий оспорва възможността да се знае къде е бил гробът, но ние предаваме разказа на самия Константин). И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и душата му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил? И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа. Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове.
към текста >>

Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“.
Димитър, за да се помоли (след години архимандрит Инокентий оспорва възможността да се знае къде е бил гробът, но ние предаваме разказа на самия Константин). И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и душата му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил? И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа. Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край.
към текста >>

Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия.
И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и душата му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил? И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа. Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край. Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество.
към текста >>

И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята.
И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа. Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край. Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество. В историята, която му разправя, чудният старец казва защо е така: християните са наказани, защото са окаян народ - отвърнал очи от Бога за сметка на светски амбиции.
към текста >>

В историята, която му разправя, чудният старец казва защо е така: християните са наказани, защото са окаян народ - отвърнал очи от Бога за сметка на светски амбиции.
И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа. Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край. Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество. В историята, която му разправя, чудният старец казва защо е така: християните са наказани, защото са окаян народ - отвърнал очи от Бога за сметка на светски амбиции. „...За умножение греховете на християните, дьлготърпеливий Бог бил прогневен, а триста и три години преди клането от 1747 г. (датата, отбелязана на антиминса, т.е. 1444 г. или походът на Владислав до Варна вместо до Божи гроб), когато християнските водители до град Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съд между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието (т.е. да укрепи десницата им, защото целта им е уж святото освобождение на Божи гроб и нищо друго)... И тогава, о тогава препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изляха от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на осман- лиите се укрепила, та освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... О, прав си, Господи, и право е твоето отсъждане!” Антиминс от началото на този век.
към текста >>

Защото - както казва светият старец от откровението му - трябва да идеш на мястото, дето ти е определено от Божия промисъл, и трябва да търсиш искрено единението си с Него, да издигаш вярата си - което е твоето спасение, - а не да дигаш църкви, да развяваш кръстове и хоругви, да говориш големи думи и шумно да пееш химни за Него, за да измъкнеш от хорските души, които ще подведеш, силицата и волята им, за да ти помогнат в светските ти, материални домогвания.
1444 г. или походът на Владислав до Варна вместо до Божи гроб), когато християнските водители до град Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съд между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието (т.е. да укрепи десницата им, защото целта им е уж святото освобождение на Божи гроб и нищо друго)... И тогава, о тогава препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изляха от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на осман- лиите се укрепила, та освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... О, прав си, Господи, и право е твоето отсъждане!” Антиминс от началото на този век. Константин няма да се покалугери. Ще стане божата воля да се върне, да се ожени за щерката на чорбаджи Атанас и да им се роди син - Петър Дънов. Защото - както казва светият старец от откровението му - трябва да идеш на мястото, дето ти е определено от Божия промисъл, и трябва да търсиш искрено единението си с Него, да издигаш вярата си - което е твоето спасение, - а не да дигаш църкви, да развяваш кръстове и хоругви, да говориш големи думи и шумно да пееш химни за Него, за да измъкнеш от хорските души, които ще подведеш, силицата и волята им, за да ти помогнат в светските ти, материални домогвания. И ще остане празно и смъдящо сърцето на отец Константин до последния му ден - за спасение в единението с чистия Бог, не в нашите църкви срещу вашите църкви, не в нашите молитви срещу вашите молитви, не в нашите политики срещу вашите политики - а чистото, свято, лъчезарно слово на единия Бог, на нашия Бог, който е и вашият Бог. Странен човек е този лъвски човек Константин. Смъдящата му душа го понася на двадесет и три годишна възраст към светите места, че му липсва Бог сред тези църкви и селски семейства и училища. Но пък как да преодолее чувството си на дълг към своите, на обичните си, на утрешната си съпруга, на утрешните си деца и приятели този вечно седемнадесетгодишен сладкодумник? Връща се в Хадърча. Домът?
към текста >>

Странен човек е този лъвски човек Константин.
да укрепи десницата им, защото целта им е уж святото освобождение на Божи гроб и нищо друго)... И тогава, о тогава препълнената чаша на Божий гняв и проклятия се изляха от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на осман- лиите се укрепила, та освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!... О, прав си, Господи, и право е твоето отсъждане!” Антиминс от началото на този век. Константин няма да се покалугери. Ще стане божата воля да се върне, да се ожени за щерката на чорбаджи Атанас и да им се роди син - Петър Дънов. Защото - както казва светият старец от откровението му - трябва да идеш на мястото, дето ти е определено от Божия промисъл, и трябва да търсиш искрено единението си с Него, да издигаш вярата си - което е твоето спасение, - а не да дигаш църкви, да развяваш кръстове и хоругви, да говориш големи думи и шумно да пееш химни за Него, за да измъкнеш от хорските души, които ще подведеш, силицата и волята им, за да ти помогнат в светските ти, материални домогвания. И ще остане празно и смъдящо сърцето на отец Константин до последния му ден - за спасение в единението с чистия Бог, не в нашите църкви срещу вашите църкви, не в нашите молитви срещу вашите молитви, не в нашите политики срещу вашите политики - а чистото, свято, лъчезарно слово на единия Бог, на нашия Бог, който е и вашият Бог. Странен човек е този лъвски човек Константин. Смъдящата му душа го понася на двадесет и три годишна възраст към светите места, че му липсва Бог сред тези църкви и селски семейства и училища. Но пък как да преодолее чувството си на дълг към своите, на обичните си, на утрешната си съпруга, на утрешните си деца и приятели този вечно седемнадесетгодишен сладкодумник? Връща се в Хадърча. Домът? Е, домът е омърсен от турци и татари, побегнали от руското настъпление връз Силистра. И хайде в Балчик! Но това дома ли е, свои ли са, балчиклии, колкото и да са добри хорица?
към текста >>

Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее...” По някое си време владиката Симеон ще го потърси при идването си по някакво си честване и - „...как сте го оставили така!“.
Всички, които си спомнят за него, включително архимандрит Инокентий (въпреки скептицизма си към някои от неговите истории), разказват какъв чаровник е... Т. Бъчваров обаче, който се сприятелява с него в самия край на века, според мен най-точно го е видял. Под ведростта, под забавността и толерантността му Бъчваров вижда истинската му царствена Същност. „Припомням си и днес първите си впечатления от срещата ми с дядо попа. Едроръст с холеричен темперамент старец, в очите на когото още блестеше огънят на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става на две“. Винаги наблюдателен, с тиха външност, той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее...” По някое си време владиката Симеон ще го потърси при идването си по някакво си честване и - „...как сте го оставили така!“. Ще се скара! Такова слънце! Медал му дава, улица урежда да се кръсти на негово име (но никога не й закачат табелата). Чест голяма! А той - смее се в собичката си и разправя врели-некипели на младите лапета да пълни душата им със смях и слънце. * Само че отхвърчахме напред, а 1854 г. няма да мине без още едно подсещане, че е времето на търсене на Бога извън пробитите кратунки на духовна лен и директно лицемерие, с които от векове вече Той е поднасян на вярващите. Пак от другата страна на океана, този път в Бостън, този път от Хенри Торо.
към текста >>

На другия ден след излизането от затвора Торо купува торба пирони и брадва, връзка тетрадки, взима запас от моливи, произведени в собствената му работилница, и е готов да проведе опита си дали човек може „да живее природо- съобразно“.
А когато божественият глас на християнина в него му казва, че да се води империалистическа война и да се убива за това е грях, и когато християнската му любов му казва, че робството е грях, той публично отказва да плати данъците си за 1843 година на държава, която нарушава най-светите принципи на християнството, и разстроеният шериф на Конкорд е принуден да го заключи зад решетките на градския затвор. В килията черноокият, строен младеж със странното френско име и мъжествения гърбав нос написва безсмъртното си есе „Съпротивата срещу Гражданските власти“ (в по-късни издания известно като „Гражданско неподчинение“ и „За дългът към гражданско неподчинение”). Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост. Есето, което става програма на гражданските стълкновения за човешки права в САЩ срещу Маккарти и по-късно, по времето на Мартин Лутер Кинг. Дотук добре, но още дори не сме започнали да разправяме за него, защото този вулкан от духовна сила, който винаги остава външно кротък и тих, още не се е заизлъчвал с пълния си капацитет. На другия ден след излизането от затвора Торо купува торба пирони и брадва, връзка тетрадки, взима запас от моливи, произведени в собствената му работилница, и е готов да проведе опита си дали човек може „да живее природо- съобразно“. Космическите проекции на този зов за влизане във вътрешна хармония с Всемирното съзнание и при него са така очевидни, както при Стронг и при Дъновски. Докато Стронг пуска статията си да се чете на Бъдни вечер, докато Константин Дъновски получава провидението си на Великата събота преди Великден, Хенри Дейвид чака „деня“ на Америка, на бащите на нацията, на Джеферсън, който вписа в основния й документ вярата си, че е очевидно от само себе си, че човек е сътворен добър и носи в себе си иманентното чувство за истина и справедливост. На 4 юли той е под вековните дървета на брега на езерото Уолдън. Стоварва си багажа на тревата, вдъхва дълбоко, докато се вслушва в гласовете на птиците и стъпките на животните по съчките под ланшната дъбова шума, и започва да сече материал за колибата, в която ще живее. Непосредствената цел е да види дали може да поддържа живота си на минимално ниво с лек ръчен труд и по този начин да му остане максимум време за писане.
към текста >>

Докато Стронг пуска статията си да се чете на Бъдни вечер, докато Константин Дъновски получава провидението си на Великата събота преди Великден, Хенри Дейвид чака „деня“ на Америка, на бащите на нацията, на Джеферсън, който вписа в основния й документ вярата си, че е очевидно от само себе си, че човек е сътворен добър и носи в себе си иманентното чувство за истина и справедливост.
Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост. Есето, което става програма на гражданските стълкновения за човешки права в САЩ срещу Маккарти и по-късно, по времето на Мартин Лутер Кинг. Дотук добре, но още дори не сме започнали да разправяме за него, защото този вулкан от духовна сила, който винаги остава външно кротък и тих, още не се е заизлъчвал с пълния си капацитет. На другия ден след излизането от затвора Торо купува торба пирони и брадва, връзка тетрадки, взима запас от моливи, произведени в собствената му работилница, и е готов да проведе опита си дали човек може „да живее природо- съобразно“. Космическите проекции на този зов за влизане във вътрешна хармония с Всемирното съзнание и при него са така очевидни, както при Стронг и при Дъновски. Докато Стронг пуска статията си да се чете на Бъдни вечер, докато Константин Дъновски получава провидението си на Великата събота преди Великден, Хенри Дейвид чака „деня“ на Америка, на бащите на нацията, на Джеферсън, който вписа в основния й документ вярата си, че е очевидно от само себе си, че човек е сътворен добър и носи в себе си иманентното чувство за истина и справедливост. На 4 юли той е под вековните дървета на брега на езерото Уолдън. Стоварва си багажа на тревата, вдъхва дълбоко, докато се вслушва в гласовете на птиците и стъпките на животните по съчките под ланшната дъбова шума, и започва да сече материал за колибата, в която ще живее. Непосредствената цел е да види дали може да поддържа живота си на минимално ниво с лек ръчен труд и по този начин да му остане максимум време за писане. Идеята е чрез природата и природосъобразното да открие параметрите на живота на духа. Строен, тънък, само двадесет и осем годишен него лято, той е поразително як - свикнал е да се изхранва с ръчен труд.
към текста >>

Неудържим човек е хаджи Стамат, толкова неудържим, че едва след 18 години го спират в препускането му! Обесват го по Освободителната война турците, че бил руски шпионин.
И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за училище или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на манастира поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на манастира. Поп Константин и йеромонах Теодоси извън службата пеят патриотични песни! Теодоси започва подписката за пари за училище. Само че в протокола не му тургат името, че не бива да разберат за това гърците - дава цели триста лири! Груеви дават. В общината на града е хаджи Стамат Сидеров от Горна Оряховица, и той е тук и дава 400 лири с брат си. На следващата година те ще дадат 13 750 гроша да се купи място във Варна за училищната сграда. Неудържим човек е хаджи Стамат, толкова неудържим, че едва след 18 години го спират в препускането му! Обесват го по Освободителната война турците, че бил руски шпионин. Както и да е. Рачински под забележката „от добри хора“ в протокола дава 6402 гроша. Други еснафи дават по сто. Това е градско начинание, в духа на чорбаджи-Атанасовия начин на работа, не е зъбене срещу гърци или срещу гагаузи, или срещу турци. Българите са се посъбудили.
към текста >>

Мястото - пак в нея махала, е малко втора класа, малко е с кръчми, в които цяла нощ гагаузите се ръгат с ножове, до сутринта шибат конете на файтоните и пеят пунгашки песни с дамаджани в ръка, ама какво да направим - мястото за училището е купено и външно то може да е втора ръка, но отвътре душите светят, защото децата им на тези хора ще бъдат просветени на български език от български учители и няма връщане назад! Купуват мястото на името на кюркчията Коста Димитров - забравих да кажа, - защото, като се върви напред, да не мислите, че пътят е чист! Още няма законно разрешение за българско училище, така че няма настоятелство, няма учредено юридическо лице, което да поеме имота, и трябва надежден човек да се грижи за мястото да не се губи време и да се направи покупката на добри цени.
Будните граждани на Варна помагат тука. Това се казва то работа - дипломатично да се пипа. Четирима гръцки търговци дават по сто лири и дори турският мюфтия дава от вакъфските пари - т.е. от касата на мюсюлманските духовни имоти в града - 400 л. Съгражданите българи нека имат училище, обяснява той! За възхода на Варна става дума тука! След две седмици децата вече се записват - двадесет и пет момчета и петнадесет момичета, и на първи септември учебните занятия се откриват в дома на занаятчията Балтаджи Петко в махалата Ченгене пазар. Мястото - пак в нея махала, е малко втора класа, малко е с кръчми, в които цяла нощ гагаузите се ръгат с ножове, до сутринта шибат конете на файтоните и пеят пунгашки песни с дамаджани в ръка, ама какво да направим - мястото за училището е купено и външно то може да е втора ръка, но отвътре душите светят, защото децата им на тези хора ще бъдат просветени на български език от български учители и няма връщане назад! Купуват мястото на името на кюркчията Коста Димитров - забравих да кажа, - защото, като се върви напред, да не мислите, че пътят е чист! Още няма законно разрешение за българско училище, така че няма настоятелство, няма учредено юридическо лице, което да поеме имота, и трябва надежден човек да се грижи за мястото да не се губи време и да се направи покупката на добри цени. И за да е още по-ясно, трябва тук да вмъкнем още един бамбашка епизод, хем да се види, че гръцките простаци от кафенетата и кръчмите не спят и че не е мъчно да подпишат българомразците гагаузи оплакване срещу начинанията на българската община, хем да се разбере как не му мига окото на чорбаджи Атанас, когато урежда работите да вървят напред и да не се отбиват по пътя. Първият български поп на независимата църква тука - отец Димитър - него го чукват. Попува си в Балчик той, но ето че му скрояват номер и обвинението, че бил руски шпионин, хваща дикиш далече от Варна и идва нареждане, че ще го пращат на заточение в Анадола. Ти кажи какво ще направиш сега! За хаджи Атанас е ясно! Има две неща. Ще отстъпим сега, за да спечелим накрая.
към текста >>

Няма да им дадем да се окуражат с успех, че са пратили наш човек на заточение.
И за да е още по-ясно, трябва тук да вмъкнем още един бамбашка епизод, хем да се види, че гръцките простаци от кафенетата и кръчмите не спят и че не е мъчно да подпишат българомразците гагаузи оплакване срещу начинанията на българската община, хем да се разбере как не му мига окото на чорбаджи Атанас, когато урежда работите да вървят напред и да не се отбиват по пътя. Първият български поп на независимата църква тука - отец Димитър - него го чукват. Попува си в Балчик той, но ето че му скрояват номер и обвинението, че бил руски шпионин, хваща дикиш далече от Варна и идва нареждане, че ще го пращат на заточение в Анадола. Ти кажи какво ще направиш сега! За хаджи Атанас е ясно! Има две неща. Ще отстъпим сега, за да спечелим накрая. Няма да им дадем да се окуражат с успех, че са пратили наш човек на заточение. Няма да им дадем да се гордеят с това, че са изкъртили от мястото му наш човек. Другото е вятър! И ето сега какво става. Щом обвинението е, че е руски шпионин, значи русите няма да помогнат; Рачински не става. Мисли, мисли той! Константин нали беше излязло, че познавал свещеника на католическата църква Демяни ди Ауригио! Дето в Пловдив като деца учили заедно в гръцкото училище и се имат с него? И ето ти връзката с папския викар господин Брюнони в Истанбул, таман като вече ще се открива голямата униятска работа, дето Рим ще защитава наши християни, и така нататък, и турците сега уж позволяват да стане това заради техни си там интереси.
към текста >>

Няма да им дадем да се гордеят с това, че са изкъртили от мястото му наш човек.
Първият български поп на независимата църква тука - отец Димитър - него го чукват. Попува си в Балчик той, но ето че му скрояват номер и обвинението, че бил руски шпионин, хваща дикиш далече от Варна и идва нареждане, че ще го пращат на заточение в Анадола. Ти кажи какво ще направиш сега! За хаджи Атанас е ясно! Има две неща. Ще отстъпим сега, за да спечелим накрая. Няма да им дадем да се окуражат с успех, че са пратили наш човек на заточение. Няма да им дадем да се гордеят с това, че са изкъртили от мястото му наш човек. Другото е вятър! И ето сега какво става. Щом обвинението е, че е руски шпионин, значи русите няма да помогнат; Рачински не става. Мисли, мисли той! Константин нали беше излязло, че познавал свещеника на католическата църква Демяни ди Ауригио! Дето в Пловдив като деца учили заедно в гръцкото училище и се имат с него? И ето ти връзката с папския викар господин Брюнони в Истанбул, таман като вече ще се открива голямата униятска работа, дето Рим ще защитава наши християни, и така нататък, и турците сега уж позволяват да стане това заради техни си там интереси. Както и да е - хайде при Брюнони, и Демян обяснява на папския представител, че спънките са големи срещу унията и Ватикана, защото ето на - един поп от Балчик станал униатски пастор и те, за да спрат работата, взели, че го обвинили в измяна и го пращат на заточение, и е свършен нашият човек, а и останалите, дето искаме да спечелим на наша страна, ще се изплашат.
към текста >>

Както и да е - хайде при Брюнони, и Демян обяснява на папския представител, че спънките са големи срещу унията и Ватикана, защото ето на - един поп от Балчик станал униатски пастор и те, за да спрат работата, взели, че го обвинили в измяна и го пращат на заточение, и е свършен нашият човек, а и останалите, дето искаме да спечелим на наша страна, ще се изплашат.
Няма да им дадем да се гордеят с това, че са изкъртили от мястото му наш човек. Другото е вятър! И ето сега какво става. Щом обвинението е, че е руски шпионин, значи русите няма да помогнат; Рачински не става. Мисли, мисли той! Константин нали беше излязло, че познавал свещеника на католическата църква Демяни ди Ауригио! Дето в Пловдив като деца учили заедно в гръцкото училище и се имат с него? И ето ти връзката с папския викар господин Брюнони в Истанбул, таман като вече ще се открива голямата униятска работа, дето Рим ще защитава наши християни, и така нататък, и турците сега уж позволяват да стане това заради техни си там интереси. Както и да е - хайде при Брюнони, и Демян обяснява на папския представител, че спънките са големи срещу унията и Ватикана, защото ето на - един поп от Балчик станал униатски пастор и те, за да спрат работата, взели, че го обвинили в измяна и го пращат на заточение, и е свършен нашият човек, а и останалите, дето искаме да спечелим на наша страна, ще се изплашат. И Брюнони седи на големия стол и малко е прашасало и позастоял е въздухът тука, в папското наместничество, като всичко друго в Истанбул, но той да не е пасал крави - изпечен дипломат като него - и вижда: лъже тоя българин сигурно, само че каква загуба, като се покаже малко там на север, че Ватиканът може да спасява глави. Стига балчишкият поп да покаже на цял свят, че е усърден. И се съгласява да се застъпи. На 20 декември, все едно че нищо общо няма с Иларион и патриотичните песни на евксиноградския манастир „Св. Димитър“, поп Димитър отслужва една чудесна служба в униатската църква в Пера - да му се ненагледаш.
към текста >>

Да върви да лази... Да лази, но балчишките пияници видяха ли, че не можаха да го пратят в Диарбекир нашия човек! Голяма работа станало, една свещ да запали в християнска българска църква.
И се съгласява да се застъпи. На 20 декември, все едно че нищо общо няма с Иларион и патриотичните песни на евксиноградския манастир „Св. Димитър“, поп Димитър отслужва една чудесна служба в униатската църква в Пера - да му се ненагледаш. Запалва в нея, дето се вика, първата свещ, защото това е на откриването й тука, в Истанбул! И турците - какво толкоз - не щат сега разправия с папата; отърва се българинът, карай, няма да ходи на заточение, щом си е овесил вирнатия нос и запълзява пред Брюнони. Спаднала му е парата значи. Да върви да лази... Да лази, но балчишките пияници видяха ли, че не можаха да го пратят в Диарбекир нашия човек! Голяма работа станало, една свещ да запали в християнска българска църква. Ако ще да е католишка. А пиесата има и второ действие. Много скоро униятската работа се поразкалва и какво да правим - Демяни научава, че нещо поп Димитър го гложде сърцето, не се чувства добре в Цариград, много голям град, много шумно таквоз - и тая работа с унията не е за селски човек като него, объркал се е нещо... Брюнони се разсмива в големия стол. Тия българи и те взели да душат първите стъпки на дипломацията; ама че смешна работа! Да върви там... Да се маха. Така че през юни 1861 година ухилен до уши, след една-две вечери прегръдки и бъбрене с поп Константин и чорбаджи Атанас във Варна, ей го де е на! - поп Димитър пристига в Балчик.
към текста >>

Много скоро униятската работа се поразкалва и какво да правим - Демяни научава, че нещо поп Димитър го гложде сърцето, не се чувства добре в Цариград, много голям град, много шумно таквоз - и тая работа с унията не е за селски човек като него, объркал се е нещо... Брюнони се разсмива в големия стол.
Запалва в нея, дето се вика, първата свещ, защото това е на откриването й тука, в Истанбул! И турците - какво толкоз - не щат сега разправия с папата; отърва се българинът, карай, няма да ходи на заточение, щом си е овесил вирнатия нос и запълзява пред Брюнони. Спаднала му е парата значи. Да върви да лази... Да лази, но балчишките пияници видяха ли, че не можаха да го пратят в Диарбекир нашия човек! Голяма работа станало, една свещ да запали в християнска българска църква. Ако ще да е католишка. А пиесата има и второ действие. Много скоро униятската работа се поразкалва и какво да правим - Демяни научава, че нещо поп Димитър го гложде сърцето, не се чувства добре в Цариград, много голям град, много шумно таквоз - и тая работа с унията не е за селски човек като него, объркал се е нещо... Брюнони се разсмива в големия стол. Тия българи и те взели да душат първите стъпки на дипломацията; ама че смешна работа! Да върви там... Да се маха. Така че през юни 1861 година ухилен до уши, след една-две вечери прегръдки и бъбрене с поп Константин и чорбаджи Атанас във Варна, ей го де е на! - поп Димитър пристига в Балчик. Гагаузите и гърците с протритите потури от столовете на кафенетата горе на главната не могат да повярват на очите си - вместо кюрдите жив да го изядат в Диарбекир, ето ти го няма и година да е минала, и пак тука ни лук ял, ни лук мирисал! За чорбаджи Атанас ви разправях какъв човек е! Какъв водач! * Нея 1861-ва година хаджи Атанас се стяга за църковния събор в Цариград, където е избран да представлява българските духовни интереси във варненския край. Вече започва строежът на българското училище и той е спокоен, че ще остави всичко наред като тръгне. На 11 март е издадено разрешение в дома на руския консул Рачински да се открие параклис - това е в наетата къща на богатия варненец Залъмоолу Коста.
към текста >>

Гагаузите и гърците с протритите потури от столовете на кафенетата горе на главната не могат да повярват на очите си - вместо кюрдите жив да го изядат в Диарбекир, ето ти го няма и година да е минала, и пак тука ни лук ял, ни лук мирисал! За чорбаджи Атанас ви разправях какъв човек е! Какъв водач! * Нея 1861-ва година хаджи Атанас се стяга за църковния събор в Цариград, където е избран да представлява българските духовни интереси във варненския край.
Ако ще да е католишка. А пиесата има и второ действие. Много скоро униятската работа се поразкалва и какво да правим - Демяни научава, че нещо поп Димитър го гложде сърцето, не се чувства добре в Цариград, много голям град, много шумно таквоз - и тая работа с унията не е за селски човек като него, объркал се е нещо... Брюнони се разсмива в големия стол. Тия българи и те взели да душат първите стъпки на дипломацията; ама че смешна работа! Да върви там... Да се маха. Така че през юни 1861 година ухилен до уши, след една-две вечери прегръдки и бъбрене с поп Константин и чорбаджи Атанас във Варна, ей го де е на! - поп Димитър пристига в Балчик. Гагаузите и гърците с протритите потури от столовете на кафенетата горе на главната не могат да повярват на очите си - вместо кюрдите жив да го изядат в Диарбекир, ето ти го няма и година да е минала, и пак тука ни лук ял, ни лук мирисал! За чорбаджи Атанас ви разправях какъв човек е! Какъв водач! * Нея 1861-ва година хаджи Атанас се стяга за църковния събор в Цариград, където е избран да представлява българските духовни интереси във варненския край. Вече започва строежът на българското училище и той е спокоен, че ще остави всичко наред като тръгне. На 11 март е издадено разрешение в дома на руския консул Рачински да се открие параклис - това е в наетата къща на богатия варненец Залъмоолу Коста. За строежа му са отпуснати 5000 рубли от вдовицата на княз Воронцов, същия, който през 1828 г. обсажда Варна и я срива със земята. За да стане това, Рачински лично заминава есента на предната година в Петроград да се бори от канцелария на канцелария и да търси ходатайства.
към текста >>

И за Сава Доброплодни, който идва тука с такава заплата, че после да се чудиш наистина какъв даскал е той и наистина отначало как не си вярвал, ама наистина си я заслужава цялата заплата този човек, до последния грош! Само че не ми се разправя.
!! Беше ли видял, че 55 години още ще се върти тука из прахоляците, дето са сега на Ченгене пазар, дето нямаше и помен да остане от него; той - детето на небесата и простора? Беше, беше видял някак си по неговия си начин - без образ може би в момента и ако го попиташ, щеше да ти го преведе в образ, но никой не го питаше и не му трябваше да знае какво ще стане. Мъчно му беше сега за балтаджиевата къща, ама много!) Първото българско училище в балтаджи-Петковата къща, Варна Щях да ви разказвам как чудно е уредено това българско училище и какво чудо е тази Бел-Ланкастерска система на самообучение, дето малките и големите вървят в знанието ръка за ръка и дето всеки ред в класната стая си има старши, и дето всеки ден се дават медали и значки и за добри, и за лоши, и трябва да си идеш с тях дома, да те види целият град и утре да се върнеш пак с тях - така че това училище си беше лична работа на гражданите и те се грижеха, и децата им се отчитаха пред всички. И за таблиците. И за песните. И за Сава Доброплодни, който идва тука с такава заплата, че после да се чудиш наистина какъв даскал е той и наистина отначало как не си вярвал, ама наистина си я заслужава цялата заплата този човек, до последния грош! Само че не ми се разправя. И мене ми домъчня за балтаджи-Петковото училище. И за - какво му стана на този поп Константин сега? На 11 юли 1864 година в село Хадърча, в къщата на чорбаджи Атанас дъщеря му Добра Атанасова Георгиева ражда на съпруга си поп Константин Дъновски рожба от мъжки пол и ще я кръстят Петър. _____________________________________ * Петко Славейков редактира американския протестантски превод на Библията на съвременен български езнк по поръчка и заплащане от Протестантската методистка мисия в България. ** мютесарифин (тур.) - окръжен управител
към текста >>

91. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Телескопичен блик Чийф Джоузеф: „Можете да очаквате по-скоро реките да потекат обратно, отколкото роден на свобода човек да се примири с това да живее зад решетки, лишен от свобода... Оставете ме да съм свободен човек; свободен да пътувам, свободен да се спра, свободен да работя, свободен да вървя, свободен да търгувам, където аз си избера... свободен да мисля, да действам и да говоря сам за себе си!“ * Това, че дойде Петър на пръв поглед не измени нищо в живота на поп Константин.
Това, което досега (по време на турското законодателство) е частна работа на българските граждани, на техните първенци и училищни благодетели, ще стане по закон държавно дело. Практически подчинено на чиновниците от министерствата на менящите се като през вихрушка правителства, покрай положителния тласък на общото образование, особено в научните дисциплини, започва период на 110-годишна податливост към политическа индоктринация на младите българи. 1878 (есента) в Ню Йорк бива завършена на ъгъла на Медисън авеню и 23 улица първата на това място гигантска сграда за увеселение и забава, известна под името Медисън Скуеър Гардън. 1879 (януари) в столицата Вашингтон Чийф Джоузеф, когото вече наричат „Индианския Наполеон“, говори пред конгресмени, членове на правителството и други големци за правото на свобода. 1879 в Ню Йорк умира бизнесменът благотворител Дрю. Телескопичен блик Чийф Джоузеф: „Можете да очаквате по-скоро реките да потекат обратно, отколкото роден на свобода човек да се примири с това да живее зад решетки, лишен от свобода... Оставете ме да съм свободен човек; свободен да пътувам, свободен да се спра, свободен да работя, свободен да вървя, свободен да търгувам, където аз си избера... свободен да мисля, да действам и да говоря сам за себе си!“ * Това, че дойде Петър на пръв поглед не измени нищо в живота на поп Константин. Детето и майка му бяха в Хадърча. Малкият бе здрав и всичко вървеше наред. Не й бе за пръв път. Когато се роди предишното му чедо - дъщеря му Мария, - беше по-друго, защото тя бе едра и майка й видя зор, но сега раждането мина по мед и масло. Константин повечето време прекарваше във Варна, защото точно сега бе големият зор; трябваше да имат своя църковна сграда.
към текста >>

Историята в края на краищата завършва катастрофално за Дрю, но така или иначе, тук става дума само за характера на този човек.
Целта им е да смажат Вандербилд, който още се мъчи да си върне контрола над железницата за Ейри. Съдът официално е забранил на Дрю да издава повече акции за фирмата на Ейри, но заедно с партньорите си той тайно отпечатва още 100 000 дяла и ги пуска за разпродажба точно когато Вандербилд е наредил на брокерите си да купят каквото могат. Твърде мудни да загреят какво става, брокерите на Вандербилд изкупуват всичко и Дрю, Фиск и Голд прибират седем милиона долара в брой за един ден срещу една бяла хартия. Само Вандербилд загрява какво става в момента, но съдът е вече затворен поради края на работното време, когато се опитва да извади заповед за задържането на тримата съдружници. В това време те вече са набутали пачките със седемте милиона в три стари куфара и прекосяват река Хъдзън с вечерния ферибот, а на другия ден, когато се отварят съдилищата, тримата вече са в щата Ню Джърси, където съдът на Ню Йорк е безсилен да действа. Историята в края на краищата завършва катастрофално за Дрю, но така или иначе, тук става дума само за характера на този човек. Макклинтък е пастор в църквата „Св. Павел“, където се черкува Дрю. Като пастор го помнят болнав, понякога нервен и неспокоен, но иначе поразително духовен и начетен човек. Започва като книгопродавец в една методистка книжарница на Крозби стрийт в Ню Йорк, учи в прочутия Уеслиянски университет, завършва в университета на Пенсилвания с всички възможни отличия, става професор по математика в Карлайл, пътува из средните щати да проповядва - какво ли не! Накрая, в средата на века, става известен с блестящите си статии срещу робството в методисткото списание „Кришчън Адвокейт“ и с това, че дори активно помага на „каналите“ за прехвърляне на роби на север. Така или иначе, Макклинтък е четиридесетгодишен, когато става президент на университета в Трой и вероятно там се запознава с Дрю, който по това време вече има отношение към благотворителността и дава помощи на този университет.
към текста >>

Като пастор го помнят болнав, понякога нервен и неспокоен, но иначе поразително духовен и начетен човек.
Само Вандербилд загрява какво става в момента, но съдът е вече затворен поради края на работното време, когато се опитва да извади заповед за задържането на тримата съдружници. В това време те вече са набутали пачките със седемте милиона в три стари куфара и прекосяват река Хъдзън с вечерния ферибот, а на другия ден, когато се отварят съдилищата, тримата вече са в щата Ню Джърси, където съдът на Ню Йорк е безсилен да действа. Историята в края на краищата завършва катастрофално за Дрю, но така или иначе, тук става дума само за характера на този човек. Макклинтък е пастор в църквата „Св. Павел“, където се черкува Дрю. Като пастор го помнят болнав, понякога нервен и неспокоен, но иначе поразително духовен и начетен човек. Започва като книгопродавец в една методистка книжарница на Крозби стрийт в Ню Йорк, учи в прочутия Уеслиянски университет, завършва в университета на Пенсилвания с всички възможни отличия, става професор по математика в Карлайл, пътува из средните щати да проповядва - какво ли не! Накрая, в средата на века, става известен с блестящите си статии срещу робството в методисткото списание „Кришчън Адвокейт“ и с това, че дори активно помага на „каналите“ за прехвърляне на роби на север. Така или иначе, Макклинтък е четиридесетгодишен, когато става президент на университета в Трой и вероятно там се запознава с Дрю, който по това време вече има отношение към благотворителността и дава помощи на този университет. Истинската им дружба обаче започва едва след 1857, когато професорът от Трой става пастор в „Свети Павел“ в Ню Йорк. В църквата има много столове, запазени от богати нюйоркчани като Дрю, и на Макклинтък му харесва тежката атмосфера тук, и в църквата, и в квартала, и в Манхатън. Интелектуалните му, убедителни проповеди, от друга страна, също пленяват сърцата на богатите богомолци.
към текста >>

По ли ще успее с тях?) В търсенето си на изход общинските съветници решават да извикат по-авторитетен и по-суров външен човек, за да стегне положението, и докарват архимандрит Панарет.
Йоаким вече не вижда резерви за съпротива. Но, разбира се - както винаги - българите сами си отрязват квитанцията! Селяните, като вече си знаят, че църковната община е българска - просто не си плащат владищината, не внасят таксите - и край! Ура, да живей! Защо ще дават пари на българи като тях - било то за кръщенета, за погребения, за сватби, за панихиди! И уви, тези 50 000 гроша, дето Йоаким се оплаква, че е събрал по-малко нея година, не влизат в българската църква; просто повечето от тях не са събрани. Телескопичен блик - Бог да те благослови, отче Константине, че ни отърва от тези кърлежи гърците, изсмукаха селската кръв - да плащаш ти, че баща си на земята ще го даваш... Гръцки хитруши, мо!... - Чи зъ ко сь боряами тугас, ааа!... Жътва, жътва да мине, ша дам нещу там... - Нали по български щеше да е бе, попе?... Нимой то тъй... - Ела де, ела да ти развия раната на детето да видиш, дето падна, каква са е зачернила, че християни ли сме, к’во сме... И ръцете им големи, напукани, с лишеи и спори от бъркане в пръстта; и очите им светят на телешки пържоли, на планини златно сено, на слънца от плаващо жито, пращящи хамбари; тупуркат тези очи и играят хитро с тупуркането, мученето и праха на чардите вечер, като се прибират; и ръцете им нагоре бели изпод ризата, жилави, алчни... , Гледат силно и право тези очи; с гърка се оправиха, сега лека- полека - с него. (След петдесет години синът му ще каже на членовете на своето Бяло братство кой колкото иска само да дава... Не знае ли, не помни ли той мъките на баща си с тези хора? По ли ще успее с тях?) В търсенето си на изход общинските съветници решават да извикат по-авторитетен и по-суров външен човек, за да стегне положението, и докарват архимандрит Панарет. За жалост той пък съвсем оцапва работите, защото подкопава огромния политически авторитет на българската община пред правителството с това, че взема да праща четници в Балкана. На върха на победата! На върха на българския триумф! На една ръка разстояние от просветлението и Божия престол всичко рухва в сметкаджийство, ревност и - изпълнението на задачи на чуждестранни агенти. Покрусен, отчаян, поп Константин обръща гръб на всичко и напуска варненската община. Връща се в Хадърча и този негов посърнал нос вкъщи се посреща с усмивката на лицето на тригодишния Петър. Нещата вкъщи бързо се оправят.
към текста >>

Константин е сърдечен човек, сърцето му е пъргаво и слънчево; муси се не муси, с тригодишния Петър в прегръдката му, при това за пръв път излязъл от тригодишното си мълчание, и баща му засиява.
За жалост той пък съвсем оцапва работите, защото подкопава огромния политически авторитет на българската община пред правителството с това, че взема да праща четници в Балкана. На върха на победата! На върха на българския триумф! На една ръка разстояние от просветлението и Божия престол всичко рухва в сметкаджийство, ревност и - изпълнението на задачи на чуждестранни агенти. Покрусен, отчаян, поп Константин обръща гръб на всичко и напуска варненската община. Връща се в Хадърча и този негов посърнал нос вкъщи се посреща с усмивката на лицето на тригодишния Петър. Нещата вкъщи бързо се оправят. Константин е сърдечен човек, сърцето му е пъргаво и слънчево; муси се не муси, с тригодишния Петър в прегръдката му, при това за пръв път излязъл от тригодишното си мълчание, и баща му засиява. Добре става. От Коледа 1867 сред снеговете на Добруджа, че пролетта на 1868, че 1869 - малкият Дъновски има семейство, има любов, има сигурност и духът му расте бързо като гъба в топла влажна гора. С 1870 идва нова промяна. Вярно, че поп Константин обръща гръб на историята, но тя не му обръща гръб. В Цариград независимостта на църквата е на прага.
към текста >>

Спасява го това, че като човек с чар е приятел на всички хубави хора и като възпитаник на тъст си в дипломацията знае, че успехът е по-важен от патетичната поза.
Ще бъде пресилено, разбира се, да се каже, че нещата текат по мед и масло. С поп Константин това никога не може да се очаква. Нека кажа само, че когато през 1876 г. се съгласява отново да служи в параклиса на руското консулство, това става претекст властите да го арестуват като руски агент веднага щом руско-турската война започва. Седем месеца лежи в затвора и изправен пред военен съд, го чака бесилката. Спасява го това, че като човек с чар е приятел на всички хубави хора и като възпитаник на тъст си в дипломацията знае, че успехът е по-важен от патетичната поза. Когато гръцките градски плямпала се стремят да го очернят, холандският консул - пак грък, но негов приятел - му отървава кожата, като измисля подписването на някаква декларация, че се отказва от всички лошотии, дето ги е направил. Константин смирено подписва - какво от това? Руските войски вече са пред вратите на Варна и започва коренно нов живот. С една дума, не е живот по мед и масло с баща като него, но годините до идването на руските войски в града минават за Петър и сестра му между баща и майка, в българска среда, с училище, поставено на стабилна основа от най-добрия учител на България по това време - самия Сава Доброплодни. А неговите утрешни учители - минали през Париж, Прага и Америка - вече се готвят да го поемат нататък.
към текста >>

Светски човек между духовниците, именно той преди две десетилетия разклати из основи методистката традиция да се чака божия повик за проповядване с идеята си за учебно заведение, което да подготвя проповедници.
Огледайте се отстрани как и защо сме се събрали тука седмината откъде ли не и вижте как звучим... - Стронг поспря, за да хване по-добре вниманието им. - Това ще оставим, преди снегът на живота ни да се стопи. Не стълпотворение! Не чувате ли съзвучието на гласовете си? Това е то Дрю, събрали сме се да славим Бога на колкото може повече различни езици. Доктор Стронг беше едър, набит мъж с огромна сребърна брада на древен патриарх и все пак внушителният му вид не разкриваше докрай какъв лъв беше всъщност. Светски човек между духовниците, именно той преди две десетилетия разклати из основи методистката традиция да се чака божия повик за проповядване с идеята си за учебно заведение, което да подготвя проповедници. Точно това беше довело накрая до семинарията, така че всичко тук бе част от него, макар и да се държеше като че ли още не е започнал. Сега издаваше монументалния си многотомник „Библейска енциклопедия“, над който работеше денонощно, а между другото, като всепризнат полиглот с четири древни и седем модерни езици тази година се бе посветил на организирането на Дружество на полиглотите в Дрю и това бе темата, на която се върна, щом запердашиха отново през снега. - Всеки от университета или отвън, който знае поне два езика, ще може да влезе в дружеството - обясни той на цветните си спътници, за да ги увери, че тяхното членство поне е осигурено. След това се обърна към скулестия брюнет, който не бе обелил дума от сутринта, въпреки че проницателните му очи играеха на четири. - А вие колко съвременни езици знаете?
към текста >>

Доктор Стронг беше във възторг, че такъв млад човек знае повече съвременни езици от него и Томов обясни някак съвсем просто кое как е.
Младият мъж сякаш още повече се самовглъби и забави отговора си. - Кажете ни, няма защо да се стеснявате! - Осем - каза младежът. - Не се стеснявам, мъчех се да ги преброя. Помитащият всичко „лъв“ (доктор Стронг беше роден на 14 август) беше срещнал стоманорогия „овен“ (студентът беше роден на 29 март). Записването на Йордан Икономов в университета Дрю, Медисън Новият студент, също като проповедника него ден, беше българин - Стефан Томов. Доктор Стронг беше във възторг, че такъв млад човек знае повече съвременни езици от него и Томов обясни някак съвсем просто кое как е. Беше роден някъде в Балкана, каза той, в род на овчари и търговци на вълна. Майчиният му език е български, официалният език на Османската империя е турски, а добрите училища, в които българите получават начално образование, са гръцки. Летните пасбища на балканджиите и пристанищата за износ на вълна са на север, където се говори румънски, и това беше четвъртият му език. На дванадесет години го изпратили да учи на остров Малта, отдето идвали италианският и арабският му, както и английският, който усъвършенствал в Робърт колеж в столицата Цариград. В колежа научил и осмия си език, на който четели почти всички интелигентни българи в столицата - руския.
към текста >>

Казваха за доктор Стронг, че е „човек, който знае всичко за това, на което се е посветил, и по нещичко за всичко останало“ и може би точно това наистина го въодушеви, защото пътят му тук пресичаше нещо съвсем ново: излизаше, че на земята има места, където не е въпрос на преднамерено зубрене, за да може Бог да се слави на различни езици; неговата космополитична мечта за Дрю вече бе осъществена нейде из Балкана и Източното Средиземноморие и не беше довела до кошмара на Вавилон, а до светлината и простора на многообразието.
Беше роден някъде в Балкана, каза той, в род на овчари и търговци на вълна. Майчиният му език е български, официалният език на Османската империя е турски, а добрите училища, в които българите получават начално образование, са гръцки. Летните пасбища на балканджиите и пристанищата за износ на вълна са на север, където се говори румънски, и това беше четвъртият му език. На дванадесет години го изпратили да учи на остров Малта, отдето идвали италианският и арабският му, както и английският, който усъвършенствал в Робърт колеж в столицата Цариград. В колежа научил и осмия си език, на който четели почти всички интелигентни българи в столицата - руския. Казваха за доктор Стронг, че е „човек, който знае всичко за това, на което се е посветил, и по нещичко за всичко останало“ и може би точно това наистина го въодушеви, защото пътят му тук пресичаше нещо съвсем ново: излизаше, че на земята има места, където не е въпрос на преднамерено зубрене, за да може Бог да се слави на различни езици; неговата космополитична мечта за Дрю вече бе осъществена нейде из Балкана и Източното Средиземноморие и не беше довела до кошмара на Вавилон, а до светлината и простора на многообразието. * Стронг се случи дежурен в приемната на Мийд Хол по време на регистрирането на няколкото нови студенти. Между тях беше и Томов и докторът хвърляше косо поглед да види как ще се справи младият полиглот. А той, макар и да забеляза любопитството му, не се смути. Леко наведената му краснописна латиница забяга по редовете на подвързания с кожа регистър: „16 март 1875. Стефан Томов - роден в Котел, България - Турция в Европа - на 29 март 1850.
към текста >>

Той е роден и е живял като човек, на когото винаги е било постлано, в добрия смисъл на думата - винаги е бил от първите, и в повечето случаи всъщност направо първия.
Роден е в Хадърча, но ще го срещнете в някой регистър като роден във Варна. Баща му се казва Дъновски, но ето че вие го знаете като Дънов. А в първия курс на варненската реалка ще видите, че се е записал като Петър Попов - на занаята на баща си, т.е. Петър поповия син. И като споменаваме реалката, докосваме още нещо, което вероятно е от значение, за да разберем наслагванията в психиката му от най-млада възраст. Той е роден и е живял като човек, на когото винаги е било постлано, в добрия смисъл на думата - винаги е бил от първите, и в повечето случаи всъщност направо първия. Първите три години от живота си прекарва без баща в Хадърча, или по-скоро с баща, който се мярка само понякога - красив, усмихнат, с царствена брада, като че препуска на висок кон. Петър го чака и когато Константин идва, всъщност идва най-голямата духовна фигура на българите във варненския край - това е той, баща му, когато се вестне при него и майка му, човек, на когото не само кметът сваля калпак, но и всеки големец, който се случи да мине през село. На това отгоре в двора на църквата лежи, и той е ходил колко пъти да я гледа, гигантска украсена плоча с името на дядо му. Голям, голям човек в Цариград! Истанбул - Босфора там, Златния рог, корабите, джамиите, италианските банки и павираните улици на Пера, островите с дворците - това е бил той, светът на дядо му. Колко пъти е гледал Петър една-двете останали протрити стереоснимки през стереоочилата с дръжките! Дядо му е бил там... и там е бил,... и там; а тука всички са го чакали да свърши работата на българите... Една портретна снимка е имало останала от чорбаджи Атанас при майка му - стара, кафява снимка, щракната в Цариград и тя.
към текста >>

Петър го чака и когато Константин идва, всъщност идва най-голямата духовна фигура на българите във варненския край - това е той, баща му, когато се вестне при него и майка му, човек, на когото не само кметът сваля калпак, но и всеки големец, който се случи да мине през село.
А в първия курс на варненската реалка ще видите, че се е записал като Петър Попов - на занаята на баща си, т.е. Петър поповия син. И като споменаваме реалката, докосваме още нещо, което вероятно е от значение, за да разберем наслагванията в психиката му от най-млада възраст. Той е роден и е живял като човек, на когото винаги е било постлано, в добрия смисъл на думата - винаги е бил от първите, и в повечето случаи всъщност направо първия. Първите три години от живота си прекарва без баща в Хадърча, или по-скоро с баща, който се мярка само понякога - красив, усмихнат, с царствена брада, като че препуска на висок кон. Петър го чака и когато Константин идва, всъщност идва най-голямата духовна фигура на българите във варненския край - това е той, баща му, когато се вестне при него и майка му, човек, на когото не само кметът сваля калпак, но и всеки големец, който се случи да мине през село. На това отгоре в двора на църквата лежи, и той е ходил колко пъти да я гледа, гигантска украсена плоча с името на дядо му. Голям, голям човек в Цариград! Истанбул - Босфора там, Златния рог, корабите, джамиите, италианските банки и павираните улици на Пера, островите с дворците - това е бил той, светът на дядо му. Колко пъти е гледал Петър една-двете останали протрити стереоснимки през стереоочилата с дръжките! Дядо му е бил там... и там е бил,... и там; а тука всички са го чакали да свърши работата на българите... Една портретна снимка е имало останала от чорбаджи Атанас при майка му - стара, кафява снимка, щракната в Цариград и тя. На нея дядо му седи на стол. Много висок.
към текста >>

Голям, голям човек в Цариград! Истанбул - Босфора там, Златния рог, корабите, джамиите, италианските банки и павираните улици на Пера, островите с дворците - това е бил той, светът на дядо му.
И като споменаваме реалката, докосваме още нещо, което вероятно е от значение, за да разберем наслагванията в психиката му от най-млада възраст. Той е роден и е живял като човек, на когото винаги е било постлано, в добрия смисъл на думата - винаги е бил от първите, и в повечето случаи всъщност направо първия. Първите три години от живота си прекарва без баща в Хадърча, или по-скоро с баща, който се мярка само понякога - красив, усмихнат, с царствена брада, като че препуска на висок кон. Петър го чака и когато Константин идва, всъщност идва най-голямата духовна фигура на българите във варненския край - това е той, баща му, когато се вестне при него и майка му, човек, на когото не само кметът сваля калпак, но и всеки големец, който се случи да мине през село. На това отгоре в двора на църквата лежи, и той е ходил колко пъти да я гледа, гигантска украсена плоча с името на дядо му. Голям, голям човек в Цариград! Истанбул - Босфора там, Златния рог, корабите, джамиите, италианските банки и павираните улици на Пера, островите с дворците - това е бил той, светът на дядо му. Колко пъти е гледал Петър една-двете останали протрити стереоснимки през стереоочилата с дръжките! Дядо му е бил там... и там е бил,... и там; а тука всички са го чакали да свърши работата на българите... Една портретна снимка е имало останала от чорбаджи Атанас при майка му - стара, кафява снимка, щракната в Цариград и тя. На нея дядо му седи на стол. Много висок. Много як; с дълги тънки ръце и крака, със стройни кости в елегантния френски костюм. Голямо чело, кичур коса, самоуверено паднал встрани.
към текста >>

Станчев е забележителен човек, тъй като с идването си (и идването на малкия Петър, разбира се) му хрумва една умна работа и с Дерибеев основават българското ученическо дружество „Просвещение“, като постепенно го превръщат в център на българския дух в града.
синът на поп Константин от Хадьрча - Петър Дънов. * Образованието във Варна по онова време наистина не е за пренебрегване. В училището при църквата освен Сава Доброплодни през 1862-1863 преподава Петко Р. Славейков (1864-1865). През следващите години там преподават престижните просветни дейци Никола Бацаров, Стефан Дерибеев и при постъпването на Петър в училището тук вече е и шуменецът Димитър Станчев. Станчев е забележителен човек, тъй като с идването си (и идването на малкия Петър, разбира се) му хрумва една умна работа и с Дерибеев основават българското ученическо дружество „Просвещение“, като постепенно го превръщат в център на българския дух в града. Мъжката гимназия, Варна По същото време съпругата на Бацаров - Мария Бацарова - вече открила отделно девическо училище в къщата на видния варненец Д. Провадалиев, така че това е второ варненско българско училище след Освобождението, наред със седемте гръцки и тринадесетте турски училища. Напълно очевидно е, че оттук нататък, по време на ученическите години на Петър във Варна, се разгръща едно огромно училищно строителство - нови сгради, нови оформления и преустройства на старите здания, от които е останала само дигнатата през 1883 г. сграда на „Св. Климент“. С реалката не е много лесно.
към текста >>

И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков.
валчесто черно нещо. И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз. И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков. Председателят на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства. Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива. Всички онези поети от онова време знаят, че не са поети и че просто в този романтичен период има „места“ за поети, и ги заемат, но им треперят гащите, че не им е там мястото и утре може да изхвръкнат. И е естествено, че не си гледат работата с облаците и самодивите в бяла премена, ами току захапят някой колега, да го пооцапат, да не им мъти водата.
към текста >>

И не става тук дума за това, че е ясновидец или светец, или човек от другия свят, или Исус и затова не може да лъже.
Като познавач. Коментира американската литература. Говори за конкретни музиканти. За Аделина Пати например, която слуша на прощалния й концерт в Ню Йорк, и точно сочи кое е божественото в нея и кое е ефимерното. Той не може да взима отношение към нещо, което е за пренебрегване дори под микроскоп и с което няма да свърши работата на българската литература. И не става тук дума за това, че е ясновидец или светец, или човек от другия свят, или Исус и затова не може да лъже. Не е така. Има десетки други като него. Баща му е като него и му е мъчно. Но баща му има приятели с неговата участ и има с кого да споделя това, за което му е мъчно, защото ц на тях им е мъчно. Петър няма такива приятели и е сам.
към текста >>

92. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Като се задъниш в дупката, отде да знае човек! Ти хубаво си си тичал, ще си кажеш, ама я оня там те е спънал, я дяволът те е насадил на пачи яйца.
- всяко съзнание на всяко човешко същество е различно. Общо взето, това няма кой знае какво голямо значение - разликата не е много голяма. Там, в гъстата част е все то. Картината на непосредственото обкръжение е приблизително ясна и без поглед в далечина; кръгът, открит за късогледството, е лесно обхватен и бързо се усвоява; и преди да си проходил - успешно не само тичаш, но и надбягваш кого ли не. Нищо че тичаш в грешната посока. Като се задъниш в дупката, отде да знае човек! Ти хубаво си си тичал, ще си кажеш, ама я оня там те е спънал, я дяволът те е насадил на пачи яйца. Ако си далекоглед, е съвсем друго! Накъдето и да се обърнеш, и в тази, и в онази, и в сто още посоки, ясно ти е като бял ден - водят в дупката. Грешни посоки са. Не стават. И стоиш, и въртиш глава, и се чудиш как да прозреш накъде; тенекеджията на кьошето вече е дигнал екстра къща и си е купил и лозе, и две каруци. И те гледа, и с право си вика: „Гледай гу туй как’о умно беши и как’о съубъркъ ут четяни.
към текста >>

На колко години казва и „изрича“ това, което има да каже Исус (И тука говорим като светски хора!) На колко години казва и „изрича“ това, което има да каже Мохамед?
Чудят се дали ще може да му помогне психиатър, защото на всичкото отгоре има и дисплексия. Вижда буквите накуп, в пълна пространствена едновременност, без какъвто и да било ред между тях, без горе и долу, без ляво и дясно, а така като не е ясно коя буква след коя идва, не може да се правят думи, не може да се говори; не може и да се чете. Айнщайн не може да проговори, не може да пропише, само съзерцава разрастващия се като експлозив свят, в който е попаднал и в който няма кажи-речи нищо от света, какъвто го виждат и както го живеят хората около него, и мисли как да намери начин да контактува с тези късогледо-плоскогледи роднини и съграждани около себе си. Докато едва на 28 годишна възраст не написва третата статийка на тринадесетгодишните си незабелязани от никого усилия в „Анален дер физик“, Die Grundlage der allgemeinen Relativitatstheorie* от страница и половина, където доразвива простата си на вид формула от три величини само. Формулата, която променя из корен научната представа за начина на съществуването на нашата вселена. На колко години казва и „изрича“ това, което има да каже Исус (И тука говорим като светски хора!) На колко години казва и „изрича“ това, което има да каже Мохамед? Буда? Лао Це? И така, ако трябва да опиша само фактите на прекосяването на Атлантическия океан от Дънов през 1888 година, картината ще бъде добре известна за всеки българин от популярния пътепис на любимия на всички хуморист от края на миналия век Алеко Константинов за екскурзията му до световното изложение в Чикаго от 1891 година, т.е. само три години по-късно. Когато тръгнат на Запад по онова време пътниците от България, се тъпчат със смях и врява в пътническите вагони на трена, мъкнат дисаги, стари куфари и нови кошници, пълни с люти луканки, солено сирене и баят хляб на тукмаци; случайно да не умрат от глад по пътя.
към текста >>

И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб.
Защото той е при елегантните повръщания. И смеха. И пак смеха и веселието... И колкото и малко или много подробности да съберем за прекосяването на онова време от разказа на Алеко, параходът накрая пристига в пристанището на Ню Йорк ... и пътищата за вътрешна Америка се отварят, кой както и накъдето! Световното изложение в Чикаго през 1892-1893 г. Но друго ни интересува нас. Така или иначе в тази първа класа на богат свищовлия, родният градски бит, старото детско ежедневие на кристалните чаши в столовата, на водния простор на Дунава като открит път към света, а не преграда за орящите волове - не се губят при каквото и да било пътуване, а само го съпътстват. И в Чикаго Алеко си остава в своето си слънчево, свищовско „ха-ха-хи-хи!“ Той си е пак сред своите и на баща си байганювски интерпреньори, великосветски студенти, турски гюбеци, парижки и кючукпарижки фльорци, арменски сарафи и ... самочувствието на лесно празнещия се, но винаги пълен с колкото трябва туна-вилаети джоб. С Петър Дънов не е така. Плоските голи баири на Хадърча, които ти крещят от люлката още: „Това е нищо! Тук е нищо, ние не сме света, тук нас никакви ни няма за нищо!“ - това е то! Ако си се пръкнал там, ти си просто от „прелелите отпадъци на отвъдния бряг“, ти си в безтегловност. И не блести в душата ти кристала на веселия смях, а духа и вее нищото на неосмисленото пространство. Не си от пътниците в първа класа. Изринеш ли се оттук, не носиш със себе си бита си, разлита се плявата на детството ти и политаш гол и без посока, безцелен като комета нощем, безтегловен като доган по икиндия над Сините камъни.
към текста >>

Методизмът няма свое време, знае той, а е част от вълната, и той го обича като човек, но го и знае що е то.
На емиграцията, бягството от европейската родина, на вълна подир вълна, което е събиране на планетарното семейство през раззиващите дълбини на Атлантическия щит, описани от Платон в легендата за Атлантида. То е и емиграцията, бягството от Православието, на вълна след вълна (от страна на богомили, павликяни, унияти, протестанти), което в пълното развиване на вълната на камшика ще видим, че на друга дължина и час е бягство от протестантските мисии нататък и все нататък към събирането на планетарната енергия на разпиляното всемирно съзнание над раззиващите дълбини на верския фанатизъм и сектантство. Докато не изплющи върхът. Вълните на емиграцията и разселването, и опразването отзад! Бразилия, Аржентина. И Петър е част на една от тях и го знае, и знае, че това е повече от учене да стане методистки пастор. Методизмът няма свое време, знае той, а е част от вълната, и той го обича като човек, но го и знае що е то. И така е и с България - знае както жалкостта й, така и абсолютното й неизбежно място. Но не сега. Не с тези думи. Постепенно ще осъзнае нещата, ще дойде провидение. Сега само усеща огромността на всичко това и очите му понякога се пълнят със сълзи, и той знае, че е част от много повече и повече от което го учат, и ще разбере всичко това, и ще е сладко, и трагично, и неизбежно.
към текста >>

Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев.
Когато започна втората" вълна от осемдесетте години (пак от политически терор и глад), ирландците вече бяха една четвърт от всичките жители на Ню Йорк, а забогателите немци се бяха преселили към подобрите квартали на север. Мизерните им жилища на долния Ийст Сайд щяха да се залеят с евреите на втората вълна: един милион и половина души там, където в така наречената Малка Германия бе имало 200 000 германци. Най-наблъсканото население на планетата. Двеста и петдесет души на един декар! Италианците щяха да се настанят на запад от тях, в това, което щеше да се нарича Малка Италия, а украинци, поляци, българи и пр. - като съседи от север. Всичко това трябва да се знае, преди човек да може дори бегло да си представи нечовешкия мащаб на прекосяването на океана, от което Петър Дънов бе станал неразчленна частица, и благословената размяна на първия му наполеон от пунгията и първата му закуска с ябълков пай в пристанището на Ню Йорк вг компанията на бившия му съученик от Свищов и бъдещ съквартирант в Семинарията в Медисън - Марин Делчев. * И така.. Параходът просто беше препълнен с хора, и то толкова объркани, че ти се надуваше главата да ги гледаш. Не че имаше каквото и да било значение. Емигрантската вълна от осемдесетте годиш вече беше докарала повече от един милион души само през пристанището на Ню Йорк, така че това си беше, и така щеше да си е! Членовете на екипажа изглеждаха добре подготвени да прехвърлят хилядите и хиляди торбаланковци през Атлантика; бяха отривисти и звучаха абсолютно делово, а пасажерите, зашеметени от това, че поемат пътешествието на живота си без дори педя твърда почва на хоризонта, върху която да стъпят, изцяло се подчиняваха на всяко нареждане, което им се даваше. Моряците и офицерите ги гонеха като стадо насам-натам, и те изпитваха известно облекчение, че не трябва да поемат каквато и да било инициатива в това абсолютно непознато за тях обкръжение. Тук бяха равни помежду си, независимо от това дали бяха италиански селяни, изкоренени от слънчевите склонове, надвиснали над Соренто и Капри, когато лозята им се стопиха в гърчове под нападението на филоксерата, или варшавски собственици на магазини и занаятчии, прогонени от кинкалериите и шивачниците си от пожарищата, запалени от побеснелите тълпи на православните в управляваната от руснаците столица на полските крале; никой не ги знаеше, те не знаеха никого и за пръв път в живота им от мизерията им не извираше чувството на срам и самопрезрение.
към текста >>

- Нося само двадесет и пет долара - казваше мъжът на гладко обръснатия човек в черно до него.
И това щеше да е голямо напрежение да бъде до тях, но винаги да е пределно ясно, че не е един от тях. И тогава чу някакъв мъж да говори разтревожено, но с равен глас, на някакъв славянски език, дето не знаеше какъв е, но който донякъде разбираше. И точно това беше то! Тези хора бяха вглъбени в себе си и несигурни, но не саможиви, очите им бяха широко отворени като очите на италианците, но едновременно с това излъчваха ясния сигнал, че нямат намерение да заемат центъра на сцената при каквито и да било обстоятелства. Изглеждаха като хора, които са пострадали може би по-лошо от варшавските евреи, но държаха чувствата си в себе си и нямаха намерение да обременяват когото и да било с проблемите си. И едновременно с това очите им не бяха забити в пода пред краката им; гледаха наоколо, виждаха какво става, и се чувстваха като у дома си; ако доближиш, ще се отдръпнат, ако се отдалечиш, техният зрял човешки интерес щеше да те проследи от разстояние. - Нося само двадесет и пет долара - казваше мъжът на гладко обръснатия човек в черно до него. - Какво ще стане, ако трябва да похарча част от тях, докато преплуваме, отче? Ако нямам на ръка двадесет и пет долара, като слезем в Ню Йорк, ще ме върнат обратно, така ми казаха. - Господ ще се погрижи за това, Гаврило, момчето ми, ако е трябвало да се заселиш в Америка - човекът в черно отговори на спътника си, но очите му вече кацнаха върху Петър да разберат дали дава ухо към разговора им и кой ли може да е. - Господ си е Господ, но и законите са си закони, отче! - младият мъж сериозно беше разтревожен. - Виж сега, ако не вярваш в Бог, той ще ти даде урок; ще се разболееш и ще трябва да похарчиш част от парите за лекарство, и тогава ще се научиш какво значи да не довериш съдбата си в ръцете му.
към текста >>

- Господ ще се погрижи за това, Гаврило, момчето ми, ако е трябвало да се заселиш в Америка - човекът в черно отговори на спътника си, но очите му вече кацнаха върху Петър да разберат дали дава ухо към разговора им и кой ли може да е.
Изглеждаха като хора, които са пострадали може би по-лошо от варшавските евреи, но държаха чувствата си в себе си и нямаха намерение да обременяват когото и да било с проблемите си. И едновременно с това очите им не бяха забити в пода пред краката им; гледаха наоколо, виждаха какво става, и се чувстваха като у дома си; ако доближиш, ще се отдръпнат, ако се отдалечиш, техният зрял човешки интерес щеше да те проследи от разстояние. - Нося само двадесет и пет долара - казваше мъжът на гладко обръснатия човек в черно до него. - Какво ще стане, ако трябва да похарча част от тях, докато преплуваме, отче? Ако нямам на ръка двадесет и пет долара, като слезем в Ню Йорк, ще ме върнат обратно, така ми казаха. - Господ ще се погрижи за това, Гаврило, момчето ми, ако е трябвало да се заселиш в Америка - човекът в черно отговори на спътника си, но очите му вече кацнаха върху Петър да разберат дали дава ухо към разговора им и кой ли може да е. - Господ си е Господ, но и законите са си закони, отче! - младият мъж сериозно беше разтревожен. - Виж сега, ако не вярваш в Бог, той ще ти даде урок; ще се разболееш и ще трябва да похарчиш част от парите за лекарство, и тогава ще се научиш какво значи да не довериш съдбата си в ръцете му. - Свещеникът, защото това очевидно бе свещеник, въпреки че черният му костюм нямаше нищо общо с расата, които носеха православните попове, продължаваше с теорията си полу на шега, за да разведри спътника си, но още гледаше Петър с половин око. - Нали четеш Библията? - Зная аз Библията, отче Куцак, знаеш, че я знам.
към текста >>

Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на Давидовия псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия.
- Свещеникът, защото това очевидно бе свещеник, въпреки че черният му костюм нямаше нищо общо с расата, които носеха православните попове, продължаваше с теорията си полу на шега, за да разведри спътника си, но още гледаше Петър с половин око. - Нали четеш Библията? - Зная аз Библията, отче Куцак, знаеш, че я знам. - Ами не съм ли ти я цитирал на село? „В твои ръце се оставям, и отляво врагът ще ме замеря с копието си, но то няма да ме достигне, и отдясно лъвът ще реве, но ще извърне глава и ще се отдръпне, и никой няма да ме спре.“ Петър спонтанно пое дълбоко дъх: Псалом 91!2 Каква сила, каква мощ носеше Давидовият псалм! Най-любимият му от всички, само че истинският му смисъл озари съзнанието му едва сега, в сумрака около селянчето, защото това си бе млад селянин в цялата си несигурност, все още стиснал торбата си с две ръце, с огромната си шапка от груба вълна, паднала на носа му. Как наистина можеше този човек да се съмнява, че ще успее, след като е бил озарен от просветлението да върви! И преди да разбере, че го прави, той се чу да цитира на глас на старобългарски стиховете на Давидовия псалм, които свещеникът бе поизкривил да подхождат за случая: Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия. ... Той е мое убежище, на Него ще се надявам. ... Няма да се боиш от нощни ужаси и от стрелата, която лети денем ... Хиляди ще падат до теб и десет хиляди от дясната ти страна, но теб няма да те засегне ... Защото ще заповяда на ангелите си да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те подигнат да не препънеш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и аспид, ще премажеш млад лъв и ламя.3 Момчето се сви засрамено, но не и свещеникът, който възбудено се обърна към донякъде смутения Петър на собствения си език: - Я да видим кой се е спрял при нас! Семинарист, който си знае светото писание на старославянски? Откъде си, млади момко?
към текста >>

Ръгна с лакът хълбока на мъжа си и продължи радостно на висок глас: - Събудих се седемнадесетгодишно момиче; като седемнадесетгодишна мома, след първата брачна нощ с момчето си тука! - И още веднъж ръгна нещастния човек.
Щом му станеше лошо, изсмукваше една-две капки лимонов сок и преставаше да му се повдига. Нея нощ беше първата, в която спа, и при това като мъртъв. - Казах ти, не му трябва лимон. Събуди го триумфалният глас на еврейската му приятелка. Тя цялата сияеше. Ръгна с лакът хълбока на мъжа си и продължи радостно на висок глас: - Събудих се седемнадесетгодишно момиче; като седемнадесетгодишна мома, след първата брачна нощ с момчето си тука! - И още веднъж ръгна нещастния човек. - По-тихо, жено! Италианците се разсмяха, тя се разсмя, отец Куцак се разсмя. Мъжът, който беше продал лимона на Гаврило, започна да разправя нещо на приятелите си със звучния си баритон, и последва нова вълна от веселие. - Какво каза, какво каза той? - Еврейката задърпа ръкава на мъжа си и първата му реакция беше да я накара да млъкне, но Петър усети, че е мъж, който не може нищо да откаже на жена си. - Глупости! - каза той.
към текста >>

- Казва: Точо, мой човек, виж сутрешното слънце как се плъзга над Дунава, колко красиво съм го направил да му се радваш! Не защото си го заслужил, мой човек, но защото съм Създателя и обичам работата, дето съм си я избрал за себе си, и я върша с кеф, с любов и споделяне - безплатно, и не чакам бакшиш ни от теб, ни от когото и да било за това, което правя.
Аз пък да не знам. Искаш да кажеш, че го е казал на църковнославянски или може би на гръцки, или на еврейски - грък ли беше той или евреин, как завърши тая кавга не помня! И сетне се е погрижил учениците му да го турят дума по дума на книга, точно както го е казал, и после се е погрижил думите му да се преведат точно както трябва от еврейски на български, и вие сега и учителите ви всичко ви е ясно и знаете цялата работа от игла до конец! Защо не ми каза навреме, да не се тревожа? - Винаги казваш, че си вярващ, а ги приказваш като богохулник! - О, само че съм! Наистина вярвам в Него! - Очите на чичо Точо уловиха погледа на Петър и той почувствува както винаги в такъв случай, че потъва в бездънната им синева; и това беше още по-странно поради това, че старият салджия бе измежду най-тъмнокожите брюнети в града. И той знаеше, че когато тези сини очи го задърпаха навътре, вече се започваше; идеше излиянието на тези чудни негови изречения, за които всички на пристанището му се радваха: - Вярвам в Него, само че Той никога не ми е говорил с мрънкането на гръцки поп от онова време, нито пък с думите на старобългарското евангелие, от които дума не разбирам, нито пък от бабешките химни на твоите учители. Бог не е градски билюкбашия да маршируваш пред него с думкане на даули и надуване на зурли! Чувствам го в костите си - цялото му свещено мълчание - мойто момче! Той ми говори... - И какво ти каза? - Казва: Точо, мой човек, виж сутрешното слънце как се плъзга над Дунава, колко красиво съм го направил да му се радваш! Не защото си го заслужил, мой човек, но защото съм Създателя и обичам работата, дето съм си я избрал за себе си, и я върша с кеф, с любов и споделяне - безплатно, и не чакам бакшиш ни от теб, ни от когото и да било за това, което правя. И виж птиците в небето. И виж върбите, дето се оглеждат във водите откъм румънския бряг. И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко врабче на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като врабче до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта. Чичо Точо беше замлъкнал, очите му се топяха в сребърнооловната повърхност на реката, светли и празни, сякаш бе ослепял, а Петър бе продължил да гледа тази безмерна красота на Реката от малкото площадче пред Чифте кафене, а сърцето му биеше като птиче в клетка: „О, просто да можех да се науча как да споделям какво ми е в сърцето за Него, както Точо умее, о, само да можех да се науча как!“ Но тихо сега! Слушай и гледай и учи как да разбереш цялата работа. А проповядването само ще дойде след всичко това.
към текста >>

И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко врабче на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като врабче до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта.
И той знаеше, че когато тези сини очи го задърпаха навътре, вече се започваше; идеше излиянието на тези чудни негови изречения, за които всички на пристанището му се радваха: - Вярвам в Него, само че Той никога не ми е говорил с мрънкането на гръцки поп от онова време, нито пък с думите на старобългарското евангелие, от които дума не разбирам, нито пък от бабешките химни на твоите учители. Бог не е градски билюкбашия да маршируваш пред него с думкане на даули и надуване на зурли! Чувствам го в костите си - цялото му свещено мълчание - мойто момче! Той ми говори... - И какво ти каза? - Казва: Точо, мой човек, виж сутрешното слънце как се плъзга над Дунава, колко красиво съм го направил да му се радваш! Не защото си го заслужил, мой човек, но защото съм Създателя и обичам работата, дето съм си я избрал за себе си, и я върша с кеф, с любов и споделяне - безплатно, и не чакам бакшиш ни от теб, ни от когото и да било за това, което правя. И виж птиците в небето. И виж върбите, дето се оглеждат във водите откъм румънския бряг. И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко врабче на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като врабче до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта. Чичо Точо беше замлъкнал, очите му се топяха в сребърнооловната повърхност на реката, светли и празни, сякаш бе ослепял, а Петър бе продължил да гледа тази безмерна красота на Реката от малкото площадче пред Чифте кафене, а сърцето му биеше като птиче в клетка: „О, просто да можех да се науча как да споделям какво ми е в сърцето за Него, както Точо умее, о, само да можех да се науча как!“ Но тихо сега! Слушай и гледай и учи как да разбереш цялата работа. А проповядването само ще дойде след всичко това. Дай Боже! * През дните, последваш произшествието с лимона, тримата говориха много помежду си: Петър, отец Куцак и Гаврило. Оказа се, че Петър има много общи теми с отец Куцак, и едно от нещата, за които бе най- любопитен, бе защо униатският свещеник е оставил църквата си, за да върви в Америка, където се искаха предимно работници. Отецът бе щастлив да отговори на този въпрос и отговорът донякъде изненада Петър.
към текста >>

Не беше слуга на камъка и кръста отгоре му, но на душата и духа на човека; той не се мъчеше да дърпа назад който и да беше решил да върви нататък, но се стремеше да го следва и да му помага в стъпките, които предприема, тъй като хората бяха неговото царство, не църковния двор.
Емигрантите в Америка имат нужда от духовно наставничество от страна на някой, който ги познава, каза той. Колко различно беше това от традицията у дома! Т.е. дори търговците, които се връщаха в България от Запад, ги караха да ходят на църква, да ги пречистяват от католическата чума - както казваха. Сякаш всичко извън православната църква бе мръсно - дори да беше християнско. А ето че униатският свещеник се придържаше към паството си, не към църквата си. Не беше слуга на камъка и кръста отгоре му, но на душата и духа на човека; той не се мъчеше да дърпа назад който и да беше решил да върви нататък, но се стремеше да го следва и да му помага в стъпките, които предприема, тъй като хората бяха неговото царство, не църковния двор. Толкова много още щеше да има да се учи! * February 8, 1996. New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните сгради на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред. ... Но сега ми е празно отвътре. Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам? Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе.
към текста >>

И точно насреща, врязани в хоризонта - двайсе-трийсеетажните сгради на долен Манхатън с кулите, орнаментите от дялан бял пясъчник, зелените медни обшивки на покривите... След няколко години това щеше да е най-натовареното пристанище в света, но и сега не се обхващаше с поглед, и Петър само промълви: - Вие моряците тук сте абсолютните царе! Морският офицер знаеше, че това не е забележка непременно отправена към него, но дръпна от лулата и отвърна, без да погледне младия човек на въжетата: - Не знаеш колко си прав, приятелю.
След броени минути се чу огромна дружна въздишка от носа, хората там бяха успели да уловят по едно око от Инър Харбър - Вътрешния залив. Петър се взираше напред и въпреки че не издаде и звук, сърцето му бясно заби. Величествената гледка на залива започна да се разгъва пред него, все по-широка и по-огромна наляво, и надясно, докато корабът бързаше нататък, и точно в средата на всичко това беше Статуята на свободата, която бяха открили само преди - не миналата, а по-миналата година. И четиристишието, което Ема Лазаръс бе написала в началото на чудовищните погроми в Русия за тогавашните бежанци, му дойде наум: Дайте ми вашите уморени, и вашите бедни, вашите свити маси, мечтаещи да дишат свободно, злощастните штергнати на прелялите си брегове. Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери! Тази факла в ръката й... ... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със сгради брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на път за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове. И точно насреща, врязани в хоризонта - двайсе-трийсеетажните сгради на долен Манхатън с кулите, орнаментите от дялан бял пясъчник, зелените медни обшивки на покривите... След няколко години това щеше да е най-натовареното пристанище в света, но и сега не се обхващаше с поглед, и Петър само промълви: - Вие моряците тук сте абсолютните царе! Морският офицер знаеше, че това не е забележка непременно отправена към него, но дръпна от лулата и отвърна, без да погледне младия човек на въжетата: - Не знаеш колко си прав, приятелю. Но все пак сме си само моряци, не комодори - и той посочи наляво с глава. - Виж! Зеленчуковите градини на Статън Айлънд. Холандски селяни живеят там. И някои едва се изхранват, така че едно хлапе от тях, юноша, семейството му взе, че му даде малко пари да се маха, а той купи едно евтино корито и отвори първата фериботна връзка с тоя селски остров. Комодора. Вандербилт.
към текста >>

Човекът долу ги въведе в един апартамент, дето направо от вратата имаше нещо като кухня, претъпкана с джунджурии, тенджери, голям леген с натопено пране, столове и три деца, дето ядяха с шапки на главата, и жената с тях каза нещо, и мъжа отговори, но явно бе, че можеше да мине и без това.
Нищо! Делчев по-късно му обясни, че това, дето са учили в Свищов, е английски на образованите, първа ръка американци, които живеят в Бостън. А това тука в Ню Йорк е кой както му дойде - немец, италианец, евреин - кривят го както им е удобно, според родните си езици и важното е да се разбират. Коридорът на партера беше тесен, но можеше да се каже, че има претенции да е елегантен, ако не беше толкова занемарен. На пода - мозайка от дребни камъчета, тавана - покрит с метални пресовани листове с някакви орнаменти. По стените - дебели електрически кабели в тръби и току пред каменното стълбище с железните перила няколко големи елипсовидни гипсови щита, в които като в рамка имаше някакви пейзажи - дървета, плачещи върби като че ли, планини, нещо си там, но така окадено от цигари ли, от дим ли, че не беше ясно точно какво е. Човекът долу ги въведе в един апартамент, дето направо от вратата имаше нещо като кухня, претъпкана с джунджурии, тенджери, голям леген с натопено пране, столове и три деца, дето ядяха с шапки на главата, и жената с тях каза нещо, и мъжа отговори, но явно бе, че можеше да мине и без това. Вкара ги в една вътрешна стая без прозорец, кажи- речи изпълнена с двойното легло, и пак каза нещо, но за Петър това не значеше повече освен това, че пепелта от цигарата му падна на пода. Лека нощ! Оправиха се на свещта. Тук вътре нямаше електрическа крушка. Легнаха. Тъмно. Бедно. Можеше да е по-лошо - мислеше Петър.
към текста >>

Нека си се хили! Това тука не можеше да бъде! Това тука беше построено от един човек.
Това не бе един блок, това не бе една улица - тази Малка Германия, това бе море от хора, повече от голям български град; ей такава работа, дето е ни риба ни рак! Знаеше, че тука идват тълпи, идват реки от хора и тези дето са, сега започваха. И все пак бе учуден. Очакваше при тези възможности дори започващите да са по- добре. Мийд Хол - главната сграда на университета Дрю, Медисън На другия ден следобед, когато влязоха в „Гората“ на семинарията Дрю, учудването му бе два пъти по-голямо. Стоеше пред голямото централно здание с огромните колони и просторното стълбище и не обръщаше внимание на Делчев, който се бе ухилил от ухо до ухо, като го гледаше колко е поразен. Нека си се хили! Това тука не можеше да бъде! Това тука беше построено от един човек. Четири пъти по-голямо от свищовския конак. А останалите сгради в гората? Едно общежитие, друго общежитие, трето общежитие, библиотека, пет двуетажни къщи за петимата професори, обори, работилница - всичкото това построено от едно семейство и преди няколко години купено за семинарията. Не можеше да бъде! Толкова бедни и толкова богати! Само че бедните - кажи ги като приличните българи, а богатите - десет, двайсе пъти по-богати от богатите хора в България. Със собствени, не държавни железници.
към текста >>

Не ти стъпваха на палците на краката, не се мъчеха да те всмучат като „техен човек“ или „техен подчинен“, нито отваряха под носа ти торбички с проблемите си и какво според тях ще те сполети и как час по-скоро трябва да им скочиш в обятията да те спасят.
Ненадминати духовници и учени! Тук бяха всичките: патриархалният на вид Джеймс Стронг, който пръв бе дал тласъка да се построи тази семинария - с острите му скули, покрити с голяма бяла брада; красноречивият дебатист Самуел Юфам с рунтавите вежди над усмихнатите дълбоки очи и елегантно сресана коса; стабилният като скала, макар и не много едър доктор Джон Милей; доктор Крукс, сякаш отпуснат и надебелял, но пълен с идеи, с начинания, с готовност да оправи всичко, което има да се оправя по всяко време - безбрежен по обхват и прецизен в изпълнението. И разбира се, стройният като генерал доктор Бъц - красив и причесан - за когото при първа среща не ти трябваха никакви впечатления освен това, че доминира напълно над всички. Колко интересни бяха за Петър тези хора! Не само учителите, но и гостите (няколкото настоятели от Борда на директорите), администраторите, дори самите по-възрастни семинаристи. Бяха едновременно безкрайно прозрачни, близки, достъпни, очакваха да ги потърсиш, за да откликнат; сами го казваха на „новобранците“, и личеше, че не са празни приказки. И едновременно между теб и тях имаше дистанция - достатъчно дистанция, да те оставят да се движиш свободно, да разкършиш ръце, да се скриеш в себе си за малко, ако не си сигурен накъде да поемеш в разговора, да не доминират над тебе. Не ти стъпваха на палците на краката, не се мъчеха да те всмучат като „техен човек“ или „техен подчинен“, нито отваряха под носа ти торбички с проблемите си и какво според тях ще те сполети и как час по-скоро трябва да им скочиш в обятията да те спасят. Бяха учители, духовници, зрели граждани - не „бай Бъц“ и „бате Милей“, които имат право като бате и чичо да ти залепят шамар, без да обясняват, да ти кажат да идеш да нахраниш прасето, вместо да седиш и да гледаш, или да те облепят с прегръдки и целувки, защото си „наш Петър“. Това чичовско интимничене през целия му живот в България му беше нетърпимо и едва сега видя колко нетърпимо му е било и защо; и за пръв път през живота си тук се почувства така както трябва! Погледна към Марин да види дали е усетил колко е доволен, и Марин му се усмихна, но някак странно. Сякаш и той се беше променил. Вчерашното му близко, „свищовско“ държане трябва да е било изблик на спомен. Сега той пак беше до него, хубав, жив и весел - но без тупане по рамото и палешки ухапваници.
към текста >>

Да размениш с такъв човек по няколко шегаджийски лафа на турски в студентската кафетерия е не само весело, но и сладко отвътре.
Чужденците са още повече, което прави нашия хадърчанец също да не се чувства, че стърчи в очите на другите. Освен втория българин, който е донякъде на почит като абсолвент тази гадина, тук има един студент от Турция - арменеца Бедрос Крикорян, Джон Нюлсън идва от Бремен, Германия. Джордж Филис, Джордж Патън и Едмънд Истърбрук са от Англия, Уилям Сиърс е от Бахамските острови, Доан е от Нова Скотия, а Джордж Хартуел от Онтарио, Канада, и дори има един мексиканец - Франциско Кордоба. Продължава традицията след идващите от Англия най-много да са чуждите студенти от България. Особено близък на българите е отвореният и жив Бедрос, който вече е учил в Аинтабския колеж в Турция и е блестящ студент. Да размениш с такъв човек по няколко шегаджийски лафа на турски в студентската кафетерия е не само весело, но и сладко отвътре. По това време заселилият се тук още през 1870 г. сливналия - журналистът Илия Йовчев, пише дописка за петдесетина български студенти в Америка в „Цариградски вестник“. И казва ето какво за това чувство и на най-космополитните между тях: „Ний, българите, обикновено обичаме бащиното си огнище повече от съседните нам народи и сме уединени от света.То ни е лишило от себепознание.“ Космополит по дух, Йовчев не харесва това вечно българско сгушване около корените, дори да си стигнал на върха на света. Има го, разбира се. И дали е лишило Дънов и Делчев, пък и нашенско-арменския Бедрос от самопознание, не е ясно.
към текста >>

Мнозина от тях си спомнят с дяволита усмивка дълго след като се разделят с Дрю, колко лесно е било човек да отклони Стронг: подхвърлиш му засукан въпрос и неудържимият поток на знанията му потича, а урокът за деня бива забравен.
Един от студентите иска разрешение да провери уравненията на проф. Стронг и успява да докаже къде е извършен трикът и откъде, ако се тръгне по алтернативен път, може да се избегне резултатът, че едно е равно на три. И часът хвръква! Доктор Стронг се съгласява, че е тръгнал по грешен път, но и някои студенти признават, че са били напълно убедени, че изводите*му са точни. И започва възвишена дискусия по простата истина, че в края на краищата животът е по-голям от чистата логика и поради това духовното прозрение на проповедника е по-ценно от логическата прецизност. Тази бравурност на Стронг, разбира се, е и негова слабост и с време учениците се възползват от нея. Мнозина от тях си спомнят с дяволита усмивка дълго след като се разделят с Дрю, колко лесно е било човек да отклони Стронг: подхвърлиш му засукан въпрос и неудържимият поток на знанията му потича, а урокът за деня бива забравен. Може би затова, съзнавайки еруптивната си енергия, доктор Стронг в свободното си време и през ваканциите се заема с водене на експедиция до Светите земи, с което полага основите на дълго запазилата се традиция на семинарията да провежда проучвания и изследвания в Близкия изток. Що се отнася до научната му дейност, няма в Дрю човек, който да не се гордее с постиженията му. Стронг лично публикува дванадесет тома от Голямата библейска енциклопедия, започната от Клинтък. Към тях трябва да се прибави големият Конкордантен библейски речник. Едно върху друго тридесетгодишен труд! Рошав патриарх с огромна брада, с очи винаги живи, играещи със сиянието на неизличима младост, весел, мил, с детински дух, той сам обича да признава, че като всички от Голямата петорка е консервативен.
към текста >>

Що се отнася до научната му дейност, няма в Дрю човек, който да не се гордее с постиженията му.
И часът хвръква! Доктор Стронг се съгласява, че е тръгнал по грешен път, но и някои студенти признават, че са били напълно убедени, че изводите*му са точни. И започва възвишена дискусия по простата истина, че в края на краищата животът е по-голям от чистата логика и поради това духовното прозрение на проповедника е по-ценно от логическата прецизност. Тази бравурност на Стронг, разбира се, е и негова слабост и с време учениците се възползват от нея. Мнозина от тях си спомнят с дяволита усмивка дълго след като се разделят с Дрю, колко лесно е било човек да отклони Стронг: подхвърлиш му засукан въпрос и неудържимият поток на знанията му потича, а урокът за деня бива забравен. Може би затова, съзнавайки еруптивната си енергия, доктор Стронг в свободното си време и през ваканциите се заема с водене на експедиция до Светите земи, с което полага основите на дълго запазилата се традиция на семинарията да провежда проучвания и изследвания в Близкия изток. Що се отнася до научната му дейност, няма в Дрю човек, който да не се гордее с постиженията му. Стронг лично публикува дванадесет тома от Голямата библейска енциклопедия, започната от Клинтък. Към тях трябва да се прибави големият Конкордантен библейски речник. Едно върху друго тридесетгодишен труд! Рошав патриарх с огромна брада, с очи винаги живи, играещи със сиянието на неизличима младост, весел, мил, с детински дух, той сам обича да признава, че като всички от Голямата петорка е консервативен. Но добавя, че като светски методист той е „консервативен в принципите си и прогресивен в действията си, и това е напълно вярно за оня методизъм, който е способен да се приспособи по форма към различните житейски трансформации във времето и пространството“. Колко хубаво казано! И как наистина би трябвало да е така.
към текста >>

Но добавя, че като светски методист той е „консервативен в принципите си и прогресивен в действията си, и това е напълно вярно за оня методизъм, който е способен да се приспособи по форма към различните житейски трансформации във времето и пространството“.
Може би затова, съзнавайки еруптивната си енергия, доктор Стронг в свободното си време и през ваканциите се заема с водене на експедиция до Светите земи, с което полага основите на дълго запазилата се традиция на семинарията да провежда проучвания и изследвания в Близкия изток. Що се отнася до научната му дейност, няма в Дрю човек, който да не се гордее с постиженията му. Стронг лично публикува дванадесет тома от Голямата библейска енциклопедия, започната от Клинтък. Към тях трябва да се прибави големият Конкордантен библейски речник. Едно върху друго тридесетгодишен труд! Рошав патриарх с огромна брада, с очи винаги живи, играещи със сиянието на неизличима младост, весел, мил, с детински дух, той сам обича да признава, че като всички от Голямата петорка е консервативен. Но добавя, че като светски методист той е „консервативен в принципите си и прогресивен в действията си, и това е напълно вярно за оня методизъм, който е способен да се приспособи по форма към различните житейски трансформации във времето и пространството“. Колко хубаво казано! И как наистина би трябвало да е така. И колко - уви! - невярно е за практиката на методистките мисии на Балканите - ще си каже след две десетилетия Петър. Но сега - той е само дълбоко и отчаяно респектирай от този гигант и го адмирира, и... стои настрани от него. Петровият човек е доктор Юфам. Генерал Клшггьн Фиск, една от финансовите опори на Дрю, често разправя как пътувал във влака в Нова Англия и в разговора със спътника си го попитал познава ли доктор Юфам.
към текста >>

Петровият човек е доктор Юфам.
Едно върху друго тридесетгодишен труд! Рошав патриарх с огромна брада, с очи винаги живи, играещи със сиянието на неизличима младост, весел, мил, с детински дух, той сам обича да признава, че като всички от Голямата петорка е консервативен. Но добавя, че като светски методист той е „консервативен в принципите си и прогресивен в действията си, и това е напълно вярно за оня методизъм, който е способен да се приспособи по форма към различните житейски трансформации във времето и пространството“. Колко хубаво казано! И как наистина би трябвало да е така. И колко - уви! - невярно е за практиката на методистките мисии на Балканите - ще си каже след две десетилетия Петър. Но сега - той е само дълбоко и отчаяно респектирай от този гигант и го адмирира, и... стои настрани от него. Петровият човек е доктор Юфам. Генерал Клшггьн Фиск, една от финансовите опори на Дрю, често разправя как пътувал във влака в Нова Англия и в разговора със спътника си го попитал познава ли доктор Юфам. „Юфам, Юфам? - сбърчил чело човекът и след това му просветнало. - Искаш да кажеш Сам. Зная го.
към текста >>

- сбърчил чело човекът и след това му просветнало.
И колко - уви! - невярно е за практиката на методистките мисии на Балканите - ще си каже след две десетилетия Петър. Но сега - той е само дълбоко и отчаяно респектирай от този гигант и го адмирира, и... стои настрани от него. Петровият човек е доктор Юфам. Генерал Клшггьн Фиск, една от финансовите опори на Дрю, често разправя как пътувал във влака в Нова Англия и в разговора със спътника си го попитал познава ли доктор Юфам. „Юфам, Юфам? - сбърчил чело човекът и след това му просветнало. - Искаш да кажеш Сам. Зная го. Сам е темел човек, може да се облегнеш на него.“ Историята е добра, защото показва двете най-характерни черти на професора по практическа теология. Първо, никой никога, ни ученици, ни неговите колеги, не го нарича Юфам. За всички той е или „Сам“ или „Чичо Сам“.
към текста >>

Сам е темел човек, може да се облегнеш на него.“ Историята е добра, защото показва двете най-характерни черти на професора по практическа теология.
Генерал Клшггьн Фиск, една от финансовите опори на Дрю, често разправя как пътувал във влака в Нова Англия и в разговора със спътника си го попитал познава ли доктор Юфам. „Юфам, Юфам? - сбърчил чело човекът и след това му просветнало. - Искаш да кажеш Сам. Зная го. Сам е темел човек, може да се облегнеш на него.“ Историята е добра, защото показва двете най-характерни черти на професора по практическа теология. Първо, никой никога, ни ученици, ни неговите колеги, не го нарича Юфам. За всички той е или „Сам“ или „Чичо Сам“. Това си спомнят всички, които са били близки с него: че характерът му просто те предразполага към непосредствена, интимна, човешка връзка. С това върви и хуморът му, суровата му нужда нещата да правят смисъл, проникновената му мъдрост, съчетана с пиперлии примери и някаква едва ли не домашна атмосфера около всичко духовно и съществено важно. Човек убежище! Човекът, от когото Петър е имал нужда, за да започне да отваря душата си и тя да започне да се разлиства.
към текста >>

Човек убежище! Човекът, от когото Петър е имал нужда, за да започне да отваря душата си и тя да започне да се разлиства.
Сам е темел човек, може да се облегнеш на него.“ Историята е добра, защото показва двете най-характерни черти на професора по практическа теология. Първо, никой никога, ни ученици, ни неговите колеги, не го нарича Юфам. За всички той е или „Сам“ или „Чичо Сам“. Това си спомнят всички, които са били близки с него: че характерът му просто те предразполага към непосредствена, интимна, човешка връзка. С това върви и хуморът му, суровата му нужда нещата да правят смисъл, проникновената му мъдрост, съчетана с пиперлии примери и някаква едва ли не домашна атмосфера около всичко духовно и съществено важно. Човек убежище! Човекът, от когото Петър е имал нужда, за да започне да отваря душата си и тя да започне да се разлиства. Повечето спомени за Юфам са свързани с обичта му към шегите. И това е толкова по-очарователно поради факта, че на пръв поглед не личи. Единствен от всички учители тук той носи твърда пасторска бяла права яка и козята му брадичка и дългият му прав нос стърчат предизвикателно. Да, но дълбоките му очи се смеят под рунтавите вежди и на устата му потръпва вечна усмивка. Повтаря нови вицове, разказва стари вицове в час, но в устата му те не са стари, защото ги кара да блеснат с интелектуалните искри на словото си.
към текста >>

Обича приятели, обича да се влачат подир него почитатели и въпреки че идва от Нова Англия, където хората уж били по-сдържани, не вярва на Емерсън, че „човек е и си остава центробежна орбита и съхранява индивидуалността си на тази основа“.
Повечето спомени за Юфам са свързани с обичта му към шегите. И това е толкова по-очарователно поради факта, че на пръв поглед не личи. Единствен от всички учители тук той носи твърда пасторска бяла права яка и козята му брадичка и дългият му прав нос стърчат предизвикателно. Да, но дълбоките му очи се смеят под рунтавите вежди и на устата му потръпва вечна усмивка. Повтаря нови вицове, разказва стари вицове в час, но в устата му те не са стари, защото ги кара да блеснат с интелектуалните искри на словото си. Обича приятели, обича да се влачат подир него почитатели и въпреки че идва от Нова Англия, където хората уж били по-сдържани, не вярва на Емерсън, че „човек е и си остава центробежна орбита и съхранява индивидуалността си на тази основа“. За него индивидуалността не е пълна без приятелство и той лесно се сближава чрез онова, което е привлекателно в хората, без да вижда отблъскващото в тях. Когато се обърне към някого с протестантското „брат“ - „брат Димитриус“, „брат Бедрос“, „брат Петър“, това звучи като обръщение към кръвен брат, не само като „брат во Христе“. В неговата орбита всеки бива възприет с интерес и очакване, така че можеш да го видиш навсякъде и с всички по всяко време. С двадесет и пет годишната си кариера на блестящ проповедник и тук той е най-търсеният за амвона, не само в Дрю - което изискват задълженията му, - но и в околните градски църкви. В сряда сутринта и четвъртък вечер подтиква дискусиите и укротява разпалването на страстите при обсъжданията на изнесените учебни проповеди.
към текста >>

Една от основните мисли на Милей е, че ако Бог идва при човека, за да му се разкрие като Бог, той трябва да приеме човека такъв, какъвто го намери.
Това е времето на теологическите дискусии, когато се смята, че колкото и остри да са - те са от полза, и не се иска извинение за разпалените думи, които са произнесени от амвона. Милей дълбае, проверява фактите, критично преосмисля старите интерпретации на словото и смята, че без това не може. Така че ако подклаждането на вярата е основното в проповедта за него, критическият процес при анализа на текстовете също е задължителен, защото анализите са от хората и искат непрекъснато подобряване и осъвременяване. Религиозното чувство е основното - но не може и без човешкия разум, тъй като моралното съзнание не е достатъчно, за да се достигне до теологичната истина. Така според Милей теологията никога не трябва да остарява, да става догматична, променливият слой в нея винаги трябва да върви към по-добро. Една от основните мисли на Милей е, че ако Бог идва при човека, за да му се разкрие като Бог, той трябва да приеме човека такъв, какъвто го намери. Ако човек е неспособен да приеме и повтори това, което Бог иска да предаде, тогава той е ненужен както на Бог, така и на човечеството. Още повече - казва той - че ако именно природата и откровенията са единствените източници на теологията, духовните инстинкти на човека и духовното съзнание на човека трябва да се търсят точно там - в природата и в откровенията, които ни се дават по естествен начин, а не в буквата, не в етиката на времето, законите, културата и всичко човешко, колкото и относително трайно да е. Макар и интелектуално натоварена, неговата програма много пъти включва лекцията му за „Теантропичната личност“ и открехва една малка вратичка към лъчезарната дискусия след години, в центъра на която ще се озове Петър Дънов в Бостън. В тази лекция доктор Милей заключава, че божественото съзнание на Христос е организиращата тайна на човешката личност, че фактът, че Бог се въплътява в Човека, води до нещо ново в знанието на самия Бог за човека; разбира се, не нещо, което е повече отпреди, но определено, което е различно отпреди. Една малка искрица от безбройните искрици на теологичните дебати навремето в Америка: на персонализма, на унитарианството, на трансцендентализма.
към текста >>

Ако човек е неспособен да приеме и повтори това, което Бог иска да предаде, тогава той е ненужен както на Бог, така и на човечеството.
Милей дълбае, проверява фактите, критично преосмисля старите интерпретации на словото и смята, че без това не може. Така че ако подклаждането на вярата е основното в проповедта за него, критическият процес при анализа на текстовете също е задължителен, защото анализите са от хората и искат непрекъснато подобряване и осъвременяване. Религиозното чувство е основното - но не може и без човешкия разум, тъй като моралното съзнание не е достатъчно, за да се достигне до теологичната истина. Така според Милей теологията никога не трябва да остарява, да става догматична, променливият слой в нея винаги трябва да върви към по-добро. Една от основните мисли на Милей е, че ако Бог идва при човека, за да му се разкрие като Бог, той трябва да приеме човека такъв, какъвто го намери. Ако човек е неспособен да приеме и повтори това, което Бог иска да предаде, тогава той е ненужен както на Бог, така и на човечеството. Още повече - казва той - че ако именно природата и откровенията са единствените източници на теологията, духовните инстинкти на човека и духовното съзнание на човека трябва да се търсят точно там - в природата и в откровенията, които ни се дават по естествен начин, а не в буквата, не в етиката на времето, законите, културата и всичко човешко, колкото и относително трайно да е. Макар и интелектуално натоварена, неговата програма много пъти включва лекцията му за „Теантропичната личност“ и открехва една малка вратичка към лъчезарната дискусия след години, в центъра на която ще се озове Петър Дънов в Бостън. В тази лекция доктор Милей заключава, че божественото съзнание на Христос е организиращата тайна на човешката личност, че фактът, че Бог се въплътява в Човека, води до нещо ново в знанието на самия Бог за човека; разбира се, не нещо, което е повече отпреди, но определено, което е различно отпреди. Една малка искрица от безбройните искрици на теологичните дебати навремето в Америка: на персонализма, на унитарианството, на трансцендентализма. За Петър Дънов мащабът на тези теологични дискусии още не е ясен.
към текста >>

Още повече - казва той - че ако именно природата и откровенията са единствените източници на теологията, духовните инстинкти на човека и духовното съзнание на човека трябва да се търсят точно там - в природата и в откровенията, които ни се дават по естествен начин, а не в буквата, не в етиката на времето, законите, културата и всичко човешко, колкото и относително трайно да е.
Така че ако подклаждането на вярата е основното в проповедта за него, критическият процес при анализа на текстовете също е задължителен, защото анализите са от хората и искат непрекъснато подобряване и осъвременяване. Религиозното чувство е основното - но не може и без човешкия разум, тъй като моралното съзнание не е достатъчно, за да се достигне до теологичната истина. Така според Милей теологията никога не трябва да остарява, да става догматична, променливият слой в нея винаги трябва да върви към по-добро. Една от основните мисли на Милей е, че ако Бог идва при човека, за да му се разкрие като Бог, той трябва да приеме човека такъв, какъвто го намери. Ако човек е неспособен да приеме и повтори това, което Бог иска да предаде, тогава той е ненужен както на Бог, така и на човечеството. Още повече - казва той - че ако именно природата и откровенията са единствените източници на теологията, духовните инстинкти на човека и духовното съзнание на човека трябва да се търсят точно там - в природата и в откровенията, които ни се дават по естествен начин, а не в буквата, не в етиката на времето, законите, културата и всичко човешко, колкото и относително трайно да е. Макар и интелектуално натоварена, неговата програма много пъти включва лекцията му за „Теантропичната личност“ и открехва една малка вратичка към лъчезарната дискусия след години, в центъра на която ще се озове Петър Дънов в Бостън. В тази лекция доктор Милей заключава, че божественото съзнание на Христос е организиращата тайна на човешката личност, че фактът, че Бог се въплътява в Човека, води до нещо ново в знанието на самия Бог за човека; разбира се, не нещо, което е повече отпреди, но определено, което е различно отпреди. Една малка искрица от безбройните искрици на теологичните дебати навремето в Америка: на персонализма, на унитарианството, на трансцендентализма. За Петър Дънов мащабът на тези теологични дискусии още не е ясен. Чрез систематичната теология на проф.
към текста >>

В тази лекция доктор Милей заключава, че божественото съзнание на Христос е организиращата тайна на човешката личност, че фактът, че Бог се въплътява в Човека, води до нещо ново в знанието на самия Бог за човека; разбира се, не нещо, което е повече отпреди, но определено, което е различно отпреди.
Така според Милей теологията никога не трябва да остарява, да става догматична, променливият слой в нея винаги трябва да върви към по-добро. Една от основните мисли на Милей е, че ако Бог идва при човека, за да му се разкрие като Бог, той трябва да приеме човека такъв, какъвто го намери. Ако човек е неспособен да приеме и повтори това, което Бог иска да предаде, тогава той е ненужен както на Бог, така и на човечеството. Още повече - казва той - че ако именно природата и откровенията са единствените източници на теологията, духовните инстинкти на човека и духовното съзнание на човека трябва да се търсят точно там - в природата и в откровенията, които ни се дават по естествен начин, а не в буквата, не в етиката на времето, законите, културата и всичко човешко, колкото и относително трайно да е. Макар и интелектуално натоварена, неговата програма много пъти включва лекцията му за „Теантропичната личност“ и открехва една малка вратичка към лъчезарната дискусия след години, в центъра на която ще се озове Петър Дънов в Бостън. В тази лекция доктор Милей заключава, че божественото съзнание на Христос е организиращата тайна на човешката личност, че фактът, че Бог се въплътява в Човека, води до нещо ново в знанието на самия Бог за човека; разбира се, не нещо, което е повече отпреди, но определено, което е различно отпреди. Една малка искрица от безбройните искрици на теологичните дебати навремето в Америка: на персонализма, на унитарианството, на трансцендентализма. За Петър Дънов мащабът на тези теологични дискусии още не е ясен. Чрез систематичната теология на проф. Милей обаче е посадено зрънцето: Бог и Човешката личност се сближават. Бог влиза в Човека, когато се въплъщава в Исус и се доближава с това до Човека, и започва да го разбира по нов начин.
към текста >>

Бог влиза в Човека, когато се въплъщава в Исус и се доближава с това до Човека, и започва да го разбира по нов начин.
В тази лекция доктор Милей заключава, че божественото съзнание на Христос е организиращата тайна на човешката личност, че фактът, че Бог се въплътява в Човека, води до нещо ново в знанието на самия Бог за човека; разбира се, не нещо, което е повече отпреди, но определено, което е различно отпреди. Една малка искрица от безбройните искрици на теологичните дебати навремето в Америка: на персонализма, на унитарианството, на трансцендентализма. За Петър Дънов мащабът на тези теологични дискусии още не е ясен. Чрез систематичната теология на проф. Милей обаче е посадено зрънцето: Бог и Човешката личност се сближават. Бог влиза в Човека, когато се въплъщава в Исус и се доближава с това до Човека, и започва да го разбира по нов начин. С изграждането на личностното в човека обаче се издига на по-високо ниво онова, което е посадено в човека - а именно Божественото, което е вложено в него. Има едно всемирно съзнание сякаш. Едно всемирно съзнание, което ни се разкрива в природата, спонтанно, и като растем като личности, в нас всъщност расте семето, посадено в Исус, и като растем като личности, ние се доближаваме към Бога, ние се сливаме с Всемирното съзнание. Но теорията не е силата на Петър. По-късно това, че не е негова сила, може и да го накара да иска да навлезе в нея, да проникне там по-дълбоко, за да закръгли образованието си както трябва.
към текста >>

С изграждането на личностното в човека обаче се издига на по-високо ниво онова, което е посадено в човека - а именно Божественото, което е вложено в него.
Една малка искрица от безбройните искрици на теологичните дебати навремето в Америка: на персонализма, на унитарианството, на трансцендентализма. За Петър Дънов мащабът на тези теологични дискусии още не е ясен. Чрез систематичната теология на проф. Милей обаче е посадено зрънцето: Бог и Човешката личност се сближават. Бог влиза в Човека, когато се въплъщава в Исус и се доближава с това до Човека, и започва да го разбира по нов начин. С изграждането на личностното в човека обаче се издига на по-високо ниво онова, което е посадено в човека - а именно Божественото, което е вложено в него. Има едно всемирно съзнание сякаш. Едно всемирно съзнание, което ни се разкрива в природата, спонтанно, и като растем като личности, в нас всъщност расте семето, посадено в Исус, и като растем като личности, ние се доближаваме към Бога, ние се сливаме с Всемирното съзнание. Но теорията не е силата на Петър. По-късно това, че не е негова сила, може и да го накара да иска да навлезе в нея, да проникне там по-дълбоко, за да закръгли образованието си както трябва. Но сега Милей му открехва вратата да разбере защо така го вълнува природата, защо лъчи от нея така силно душата му.
към текста >>

Човек, който навсякъде се вре, всичко прави, участва навсякъде - стълб на методистката църква, но не като „чичо“, а като стара леля, като приветлив барман, като... - всъщност с това голо топ- често теме, с това бръснато лице, декорирано отстрани само с чифт огромни бакенбарди, с големите торбички под очите и юпитерианския приятелски поглед над отпуснатото валчесто тяло - та той е направо герой от романите на Чарлз Дикенс.
Петър е бил дълго интелектуално самотен и сега за пръв път получава отговори за въпросите, които е крил в душата си. Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от близост, от човешка топлота. Чичо Сам затова му е по-скъп. По човешки. И като става дума за човешка близост - другият му любимец е доктор Джордж Крукс. Човек, който навсякъде се вре, всичко прави, участва навсякъде - стълб на методистката църква, но не като „чичо“, а като стара леля, като приветлив барман, като... - всъщност с това голо топ- често теме, с това бръснато лице, декорирано отстрани само с чифт огромни бакенбарди, с големите торбички под очите и юпитерианския приятелски поглед над отпуснатото валчесто тяло - та той е направо герой от романите на Чарлз Дикенс. С тези старомодни високи гети на обущата на това отгоре! Добър, топъл човек. От старата гвардия. Винаги можеш да отидеш при него и ще те приеме. Винаги можеш да се отдалечиш от него и няма да забележи. Седи си на стола.
към текста >>

С тези старомодни високи гети на обущата на това отгоре! Добър, топъл човек.
Отговорите са добре дошли, разбира се, но дългата самота си е дълга самота и има нужда от близост, от човешка топлота. Чичо Сам затова му е по-скъп. По човешки. И като става дума за човешка близост - другият му любимец е доктор Джордж Крукс. Човек, който навсякъде се вре, всичко прави, участва навсякъде - стълб на методистката църква, но не като „чичо“, а като стара леля, като приветлив барман, като... - всъщност с това голо топ- често теме, с това бръснато лице, декорирано отстрани само с чифт огромни бакенбарди, с големите торбички под очите и юпитерианския приятелски поглед над отпуснатото валчесто тяло - та той е направо герой от романите на Чарлз Дикенс. С тези старомодни високи гети на обущата на това отгоре! Добър, топъл човек. От старата гвардия. Винаги можеш да отидеш при него и ще те приеме. Винаги можеш да се отдалечиш от него и няма да забележи. Седи си на стола. Работи. Пише. Редактира.
към текста >>

Толкова години е бил редактор на най-голямото списание на тези хора „Методист“! Книжен човек.
От старата гвардия. Винаги можеш да отидеш при него и ще те приеме. Винаги можеш да се отдалечиш от него и няма да забележи. Седи си на стола. Работи. Пише. Редактира. Толкова години е бил редактор на най-голямото списание на тези хора „Методист“! Книжен човек. Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички легенди, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест. Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше.
към текста >>

Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше.
Толкова години е бил редактор на най-голямото списание на тези хора „Методист“! Книжен човек. Но зад тези юпитериански очи е скрито книжното съкровище на света - всички златни истории, всички легенди, всички писатели, мотиви, теми, герои и злодеи, безкрайните истории, които пълнят човешката глава, човешкото въображение, човешката съвест. Та този Дикенсов вид на Крукс няма да е чудно да иде от това, че се е вживял в Дикенс, в неговата тъжно-мрачна, остроумна, осветена от християнски пориви картина на света. Даже много е възможно да е точно така, защото през 1842 г. като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред. Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място. Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този път. Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти. Когато постъпва в Дрю през 1888 г., този низ от съвпадения става толкова очевиден, че наистина е смущаващ за рационалното съзнание.
към текста >>

Природата за него е стоте му научни библиотеки, хилядите му антични ръкописи - стари с милиони и милиони години; по-стари от човека.
* Науката, това да заковеш истината за най-сложните неща на стената на знанието, винаги е имала огромна притегателна сила за Петър след идването му в Дрю. Това е било нова, всъщност непозната досега страница в образованието му. Години наред след връщането му в България ние ще го виждаме да подхваща различни начинания в областта на свързването на мистичното с точните знания и той ще ги следва с невероятно постоянство: наука, образование и вяра; цветове и тяхната мистична символика; анатомия, антропология и френелогия; астрономия и астрология. Всичко това е съзнателно усилие у него да проникне в една важна сфера, която смята, че е добре да се овладее. Там, където е сърцето му обаче, там, където е мистичният прилив на знанието, което го прави духовника и учителя какъвто е, ще открием в поразителната му способност да наблюдава, да съзерцава, да умее да отваря душата си и да медитира. Природата за него е стоте му научни библиотеки, хилядите му антични ръкописи - стари с милиони и милиони години; по-стари от човека. В Дрю има толкова много неща за съзерцаване, за които не е и помислял, толкова много неща, от които черпят вдъхновение дори учителите му (особено чичо Сам и чичо Джон, разбира се), които окуражават семинаристите за подобно съзерцание, че може безрезервно да се каже, че медитацията сред великолепното обкръжение на Дрю е втората, но не по-маловажна част от неговото образование тук. Разбира се, ако искаме да надникнем в тази страна на нещата, сегашния пейзаж, сегашното обкръжение - колкото и живописно и внушително, дори старите снимки, - няма да имаме представа какво се е виждало през очите на придружителите на Юфам, Милей и Стронг в леса, така млади и така впечатлителни. Няма, защото ще видим само това, което са външните очертания на източника на вдъхновението. А в медитиращото съзнание влизат не само очертанията, а и перцепцията, първичната интерпретация, духът на сетивно възприетото според културата на времето, според стила на съзерцаването, според тезауруса на текста на божественото в природата. Когато стана за пръв път дума за библиотеката, на която Петър се любува, това, което най-много го поразява и от което не може да отклони погледа си, е витражът - цветният прозорец над голямата зала, който не може да се сравни с нищо видяно в иначе богато украсените православни църкви на детството му; нещо божествено, отворило се под този устремен между върховете на смърчовете готически връх на каменната сграда.
към текста >>

Сега вече е зрял човек.
Вторият извънреден курс, с който се нагърбва, естествено е с каквото и да преподава „чичо Сам“. И това се оказва извънпрограмният му курс по обща история, в който той дели чичо Сами с още двадесет и трима колеги. Понеже закъснява, докато уреди новата си учебна година, загубва стаята си в Ешбъри Хол. Вместо неговата стая номер 70 му дават съседната - номер 71, и той остава там през следващите две години. Тези следващи две години са различни. Сега вече е зрял човек. Снимките му го показват красив, елегантен, със самочувствие. Съзерцанието в Дрю се заменя с кипежа на Ню Йорк, с истинската мисионерска работа, тъй като сега там се откриват две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в Манхатън. Там може да се вземе работа, свързана със семинарията, което е и добър стаж, и добър актив, и се плаща по-добре. Така че сега ще прехвърлим фокуса на вниманието си през река Хъдзън в Манхатън. * Това вече е съвсем друга работа! Ритъмът е друг; не на методистката академичност, но - макар и мисиите на Дрю в Манхатън да са методистки - ритъмът на работещите в тях е ритъмът на химните на негрите баптисти! Ритъмът на дишането.
към текста >>

В хотел „Норманди“ на Бродуей го впечатлява електрическото осветление в стаите, но... сякаш гледа на това не той, а друг човек.
Брат му Модест крие от него, че сестра му Саша е умряла, за да не рухне преди историческото си турне в Новия свят, но Чайковски, без да казва, се връща в Париж, отива в Кабинет де Лектюр край Операта да пие чай, както често прави, и прочита в „Новое время“ за смъртта на Саша... Не може, не, не може да замине!... Но е взел 2500 долара аванс и ги е похарчил... Трябва да замине... Боже мой! Ще се провали! Елегантният „Ле Бретон“ оптлава с него от Хавър на 17 април 1891 г. за десетдневното си прекосяване на океана и настъпва истински кошмар. Спътницата му пропуска парахода. През цялото време го мъчи морска болест. Един германец се самоубива и Чайковски се оказва единственият, който знае немски на кораба, и капитанът иска от него да прочете прощалното писмо на нещастника за смъртния протокол... „Не го извърших аз, не съм виновен! Той знае...“ Задигат му портфейла с 460 франка - последните му пари! И няма нищо, нищо, нищо, което да го държи на крака освен да съзерцава от някой ъгъл на палубата вълшебните залези на океана. В хотел „Норманди“ на Бродуей го впечатлява електрическото осветление в стаите, но... сякаш гледа на това не той, а друг човек. В деня на тържественото откриване на Карнеги Хол стои скрит в ложата си и слуша Берлиоз, който му се вижда безумно досаден. На рождения си ден на другия ден - 7 май - ни жив, ни умрял дирижира своята „Божа молитва“ от Седемте си свети етюда. И след това - на 8 май 1891 е първият му личен концерт, на който ще дирижира „Третата си сюита“. Той е изцяло изцеден... пуст... мъртъв... И излиза, но има чувството, че не излиза, а като че ли бавно пада на сцената и вътре в него няма нищо, нищо... * Ню Йорк не е само този ужасен трясък и това бучене, разбира се. Този гигантски град в новите концертни зали и салони вече е тръгнал по пътя да стане една от музикалните столици не само на Америка, но и на света.
към текста >>

Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от диригентската му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия! Вестник „Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май.
Този гигантски град в новите концертни зали и салони вече е тръгнал по пътя да стане една от музикалните столици не само на Америка, но и на света. Заменил дъбовата гора на Дрю с каменната гора на метрополията, на Дънов му липсват разходките сред природата, които е толкова лесно да предприемеш с приятелите си в Медисън, и той ги заменя сега с музиката на Ню Йорк. Предстоящото откриване на великолепната концертна зала Карнеги Хол съвпада с шокиращите новини за глада в Русия и усилията на благотворителна протестантска Америка да намери начин да помогне. Чайковски е поканен на голямо диригентско турне и началото му се решава да бъде ознаменувано с не по-малко забележителното откриване на Карнеги Хол, където той ще започне турнето си с първото махане на диригентската си палка. Методистката църква, която също подпомага контрибуциите, има билети за концерта, някои от които отиват за отличилите се бъдещи пастори от Нюйоркските мисии. Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от диригентската му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия! Вестник „Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май. Ученичката на Франц Лист - Одел Аустерохе - помита партитурата. Чайковски вече е стъпил на краката си и след концерта казва: „Не съм постигал такъв възторжен от- глас на работата си дори в Русия.“ Става дума -уви! - само за отзвука на публиката към този концерт. Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче. А това е отдавна, отдавна минало и той е много, много тъжен и самотен. ...Отзвукът е невъобразим.
към текста >>

Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче.
Чайковски е поканен на голямо диригентско турне и началото му се решава да бъде ознаменувано с не по-малко забележителното откриване на Карнеги Хол, където той ще започне турнето си с първото махане на диригентската си палка. Методистката църква, която също подпомага контрибуциите, има билети за концерта, някои от които отиват за отличилите се бъдещи пастори от Нюйоркските мисии. Виждам Петър Дънов на този концерт... Телескопичен блик Чайковски е потънал в сияйна, бяла музика и това е всичко, което усеща, и вижда, че тя изтича от диригентската му палка - тази светлина - с такова чувство на любов, с такова пълно даване на всичко, което е в него, с такова пълно прощаване със себе си, защото го раздира вина; вина, че не е достатъчно чист, вина, че е умряла Cauia, а не той, вина, че светът трябва да е красив, красив, красив и пълен с любов, но той нищо не може да направи, за да стане така; човек е така неспособен още... Източният бряг е в истерия! Вестник „Морнинг Хералд“: - Великолепно... сила, която веднага ви поглъща и омагьосва... „Ню Йорк Дейли Трибюн“: - Гений! „Прес“ - ...Между шестте най-велики композитори на всички времена! „Ивнинг Поуст“: - Третата сюита е богата... царствена... Вече побелял, огънят в очите на Чайковски... „Ню Йорк Уърлд“: - Всепокоряващо! „Ивнинг Телеграм“: - Възбуди публиката до възторг, какъвто не сме виждали... Държи музикантите на върха на палката си с емоционалната си мощ... Истинският триумф обаче е четвъртият му концерт в Ню Йорк на 9 май. Ученичката на Франц Лист - Одел Аустерохе - помита партитурата. Чайковски вече е стъпил на краката си и след концерта казва: „Не съм постигал такъв възторжен от- глас на работата си дори в Русия.“ Става дума -уви! - само за отзвука на публиката към този концерт. Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче. А това е отдавна, отдавна минало и той е много, много тъжен и самотен. ...Отзвукът е невъобразим. Чисто музикалното майсторство далече надраства вълнението от светското значение на събитието. Петър Дънов, който е виждал отрупани с декорации руски княжески и графски, и генералски величия под златния кошер на медалите си да водят бъдещия български княз за ръката, преди да го сгромолясат има-няма след пет години, тук се среща с божествената чистота на руския дух - най-романтичната музика на романтичния век, най-поразителната оркестровка на един гений - „Третата сюита“. Чайковски дирижира, побелял, красив, сияен, строен, с младежко саксонско телосложение и нежно къдрави коси и брада (да не казваме женствени!) - и нещо става в сърцето му, нещо заплаква от щастие и когато след два часа Петър стъпва на тротоара на великолепно осветената петдесет и седма улица - стъпва един младеж, който до края на живота си ще бъде сигурен,-че бъдещето принадлежи на славянството, водено от Руската I душа.
към текста >>

Идват писатели, фотографи, художници, скулптори и му се повдига от думи: „Ако срещна човек, дето не е написал ни една книга, ще го прегърна... Всички пишат, пишат, пишат, пишат - казва той - и което е най-лошото, пишат поезия.“ Но - той също е в този кюп, той го знае.
„...защото виждам това старо име сгушено в гнезда от водни заливи, превъзходно, богато, гъсто обшито отвсякъде с платноходки и параходи, шестнайсет мили дълъг остров на каменна основа, безчетни претъпкани улици, високи израстъци от желязо, тънки, силни, леки, прелестно издигащи се към чистите небеса приливи, бързи и точни, дето ги обичам, към залеза на слънцето, течащите морски приливи, малките острови, по-големите острови до тях, височините, вилите, безбройните мачти, белите прибрежни параходи, бързоходките, фериботите, черните морски параходи, така чудесно конструирани, улиците долу в центъра, канцеларските сгради на бизнесмените, офисите на параходните компании, на брокерите, крайбрежните улици, пристигащите емигранти по петнайсет-двайсет хиляди на седмица, каруците, тътрещи стока, мъжествените лица на кочияшите, изгорелите лица на моряците, летния въздух, пекналото ярко слънце и тръгналите попътни облаци, зимните снегове, звънчетата на шейните, разтрошения лед в реката, търговците, господарите с добре оформените красиви лица, които те гледат право в очите, пълните тротоари, транспорта, Бродуей, жените, магазините, представленията, милиони хора, свободни превъзходни маниери, отворени гласове, гостоприемство, най- смелите и приятелски настроени млади мъже, град на забързаните бълбукащи води...“ Уолт Уитман, Филаделфия, 1890 г. Уитман, далече в провинциалния Кемдън, в къщата на сестра си и мъжа й, с майка си, която не разбира особено новото издание на неговите „Стръкчета трева“, както не разбираше и досегашните, и поклаща глава озадачена, и слага ръка в неговата, и я стиска, и го гледа, сякаш иска да каже просто, че е окей, въпреки че не може да го обясни. Уолт Уитман, вече седемдесет и една годишен, търси дума и така замлъква в стола си. Рови в морето от хартия в стаята си с върха на бастуна, но забравя какво е търсил. На другия ден отваря и затваря едно джобно ножче, докато седи и слуша какво му говорят, за да не се разбере, че е потънал. Идват писатели, фотографи, художници, скулптори и му се повдига от думи: „Ако срещна човек, дето не е написал ни една книга, ще го прегърна... Всички пишат, пишат, пишат, пишат - казва той - и което е най-лошото, пишат поезия.“ Но - той също е в този кюп, той го знае. Понякога взима молива и стои и гледа през прозореца. И задрямва над белия лист. Буди се и дреме. Спи. И в купа хартия, решен, че ще рови, докато се сети какво търси, се показва някакво стихотворение. Стаята му, „дупката“, както й вика, където работи, има само едно прозорче, тясна е, трябва да извие листа да хване светлината, както е седнал на стола на малката маса: Довиждане, Душице моя!... (Свободен стих ли е; не е дотук, но звучи добре.
към текста >>

Не можеше да овладее, да си изясни тази самота, извираща от любовта на този човек към хората, към Вселената.
И попита дали го помни. Смяташе, че това не е поезия, но чувстваше, че е все пак словото на една голяма личност, и приемаше цялата работа такава, каквато бе - за добро или за лошо. Та, помни ли го? Дънов мълчеше. После каза, че помни, но не му се говореше и дълго се затвори в себе си. Мислеше. Не можеше да овладее, да си изясни тази самота, извираща от любовта на този човек към хората, към Вселената. Защото това стихотворение бе нещо като писмо до живата природа - нали? , - когато умре, когато умрат сетивата, ще умре и тя. Природата, която наричаше „Душице моя“, мое въображение, моя радост, мой човешки каприз, мое хрумване... Помнеше стихотворението, но за него всичко това просто бе много голямо, далечно; не можеше да каже, че го харесва. Такава самота! А може би уединение? - Започваше да мисли на английски и нещата губеха ясните си очертания, макар че за пръв път се виждаха в дълбочина, в перспектива.
към текста >>

Но може би беше за конкретен човек.
...Дълго живяхме, радвахме се, милвахме се; Прелестно! - сега раздяла. - Довиждане, Душице моя. ...дълго наистина живяхме заедно, спахме, процеждахме се, наистина се сляхме в едно; И ако умрем, умираме заедно (да, ще останеме едно) Ако отидем където и да е, ще идем заедно да срещнем каквото стане... Беше уединение, беше сливане с Вселената, с Природата в себе си, на която се е наслаждавал така пълно с истински живот и истинска любов. Беше за Бога. Така поне му се струваше. Но може би беше за конкретен човек. Или... имаше ли разлика за Уитман между Бога и конкретния човек? Всеки конкретен човек? Толкова голямо бе чувството, мисълта на този космически поет или мислител, все едно, че опъваше знанията му на английски до скъсване. За пръв път му се струваше, че ето след три години вече не бе сигурен дали ще овладее този тук свят; щеше може би да остане отвън. Присъстващ, но отвън.
към текста >>

Или... имаше ли разлика за Уитман между Бога и конкретния човек?
- Довиждане, Душице моя. ...дълго наистина живяхме заедно, спахме, процеждахме се, наистина се сляхме в едно; И ако умрем, умираме заедно (да, ще останеме едно) Ако отидем където и да е, ще идем заедно да срещнем каквото стане... Беше уединение, беше сливане с Вселената, с Природата в себе си, на която се е наслаждавал така пълно с истински живот и истинска любов. Беше за Бога. Така поне му се струваше. Но може би беше за конкретен човек. Или... имаше ли разлика за Уитман между Бога и конкретния човек? Всеки конкретен човек? Толкова голямо бе чувството, мисълта на този космически поет или мислител, все едно, че опъваше знанията му на английски до скъсване. За пръв път му се струваше, че ето след три години вече не бе сигурен дали ще овладее този тук свят; щеше може би да остане отвън. Присъстващ, но отвън. И къде тогава ще е неговият свят?
към текста >>

Всеки конкретен човек?
...дълго наистина живяхме заедно, спахме, процеждахме се, наистина се сляхме в едно; И ако умрем, умираме заедно (да, ще останеме едно) Ако отидем където и да е, ще идем заедно да срещнем каквото стане... Беше уединение, беше сливане с Вселената, с Природата в себе си, на която се е наслаждавал така пълно с истински живот и истинска любов. Беше за Бога. Така поне му се струваше. Но може би беше за конкретен човек. Или... имаше ли разлика за Уитман между Бога и конкретния човек? Всеки конкретен човек? Толкова голямо бе чувството, мисълта на този космически поет или мислител, все едно, че опъваше знанията му на английски до скъсване. За пръв път му се струваше, че ето след три години вече не бе сигурен дали ще овладее този тук свят; щеше може би да остане отвън. Присъстващ, но отвън. И къде тогава ще е неговият свят? Ако не Америка?
към текста >>

93. 1.9. Основни опасности при работата на съветите - Георги Христов

Един човек на физическия труд, който не е изразходвал своята физическа енергия, и влиза в духовния свят тъй неподготвен, той ще произведе цяла анархия.
вие имате разположението на петела, на пауна - само пъстрите му пера - тр-тр-тр. Той казва: „Я вижте какво съм направил!“ • У вас може да се зароди желание кой да бъде пръв. Трябва да избягвате тази погрешка, • Щом в една работа се внесат дребнавости, тя се разваля, а това може да се направи от всеки, бил той мъж или жена, щом си служи с дребнавостите. • Сега има и друга опасност. Ония наши духовни братя, които се занимават с физическа работа, не трябва да ги оставяме да се погълне всичката им енергия само от физическото, а да заговори в тях и духовното. Един човек на физическия труд, който не е изразходвал своята физическа енергия, и влиза в духовния свят тъй неподготвен, той ще произведе цяла анархия. Вие ще проучвате този въпрос. • Да допуснем сега, че няколко млади братя образуват една малка комуна, искат да живеят един идеален живот. Сега защо ги обвиняват? Влизат те в тази комуна и заработват. След време някоя сестра се обърнала към Бога и казва: „И аз искам да работя“, и влиза вътре.
към текста >>

Но щом тя се оженила, в нея изчезнал духовният стремеж и тя казала: „Омръзна ми вече този живот, искам светски живот, искам да ходя на концерти, театри, балове.“ И след десет години проповедникът заспива - не се чуват вече проповеди.
Ще ви разкажа за един такъв случай, станал в Германия. При един виден млад германски проповедник се явила една красива графиня, тя се покаяла и той я кръстил. В продължение на десет години тя станала най-ревностна последователка на този проповедник. Всички се чудели как станало това. Най- после проповедникът казал: „Тази е моята другарка, която ще може да ми помага да работя с успех.“ И той се оженил за нея. Но щом тя се оженила, в нея изчезнал духовният стремеж и тя казала: „Омръзна ми вече този живот, искам светски живот, искам да ходя на концерти, театри, балове.“ И след десет години проповедникът заспива - не се чуват вече проповеди. Значи Христос, Когото тази красива мома търсила, бил в ума и, а сега, като Го добила, тя казала: „Повече няма какво да търся.“ Следователно, ако у вас има духовен стремеж, а целта ви е материална, ще има подхлъзване. Затова крайната ви цел трябва да бъде чисто духов- на, а методите, средствата, нека бъдат материални. Не трябва да имате абсолютно никакви користолюбиви желания за целта, към която се стремите. • Има ученици, които вървят няколко години добре, а после се съблазнят. Защо? Те идват тук да придобият знания, да станат учители, а после да им плащат.
към текста >>

Ние трябва навсякъде да изучаваме света обективно, но като нямаме такова обективно схващане, спираме се и се питаме дали еди-кой си човек говори Истината, или не.
Ако аз стана учител, за да ми плащат, целта ми е материална; ако аз стана учител, за да имам влияние, целта ми е материална. Но ако моята цел е чиста, ако искам да подобря живота на тези хора и душите им да се повдигнат за Славата Божия и да оставят своите стари стремежи на заден план, целта ми е чисто Божествена. • Друго заблуждение, което се явява и между младите, и между старите, е кой от тях знае повече. Знанието зависи от пробуждането на Божествените способности, които имате в душата си. Те трябва да се пробудят и чрез тях ние ще изучаваме света по един обективен начин. Ние трябва навсякъде да изучаваме света обективно, но като нямаме такова обективно схващане, спираме се и се питаме дали еди-кой си човек говори Истината, или не. За мен този въпрос е решен. Аз ще ви дам един метод да познавате дали даден човек говори Истината, или не. И вас, когато говорите, също ще ви познаят дали говорите Истината. Така че ние сега ще се стремим да събудим у нас тези възвишени чувства, които са още в спящо състояние. У вас са събудени засега обикновените чувства, обикновената Любов, която от време на време се примесва с духовната Любов, но самата духовна Любов още не е започнала да се проявява.
към текста >>

Аз ще ви дам един метод да познавате дали даден човек говори Истината, или не.
• Друго заблуждение, което се явява и между младите, и между старите, е кой от тях знае повече. Знанието зависи от пробуждането на Божествените способности, които имате в душата си. Те трябва да се пробудят и чрез тях ние ще изучаваме света по един обективен начин. Ние трябва навсякъде да изучаваме света обективно, но като нямаме такова обективно схващане, спираме се и се питаме дали еди-кой си човек говори Истината, или не. За мен този въпрос е решен. Аз ще ви дам един метод да познавате дали даден човек говори Истината, или не. И вас, когато говорите, също ще ви познаят дали говорите Истината. Така че ние сега ще се стремим да събудим у нас тези възвишени чувства, които са още в спящо състояние. У вас са събудени засега обикновените чувства, обикновената Любов, която от време на време се примесва с духовната Любов, но самата духовна Любов още не е започнала да се проявява. Че тя не е пробудена, се забелязва по тази ревност между вас, забелязва се по това, че не може да се търпите едни други. Духовни хора, пък не могат да се търпят! Те са с духовна табела, а съдържанието им не е духовно.
към текста >>

94. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

С други думи, принципът на макрокосмичната азовост, самият Аз на човечеството има подобна структура, както Аз-ът на човека.
Неговата мисия започва приблизително шестотин години преди Обрата на времената. В поредица лекции Рудолф Щайнер говори и за Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей, който има специална мисия за развитие на човешката душа чрез музика.16 Според Елизабет Фрееде17 и според архитектурната имагинация, вложена от Рудолф Щайнер в интериора на малкия купол на първия Гьотеанум, може да се твърди, че шест от Бодхисатвите се проявяват преди Мистерията на Голгота и шест - след нея.18 И така, можем да очертаем следната идея*: Бялата ложа от Учителите на човечеството е едно единство. Този единен духовен организъм е подобен по структура на човешкия Аз, защото тази Ложа е по същество самият принцип на азовостга на човечеството19. Така Цялото проектира своя модел фрактално в своите части, като оформя т.нар. златна (слънчева) пропорция. С други думи, принципът на макрокосмичната азовост, самият Аз на човечеството има подобна структура, както Аз-ът на човека. Ако човешкият Аз има двойна дванадесетичност в себе си, изразена в дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни душевни функции, то Аз-ът на човечеството има двойна дванадесетичност, изразена съответно в Ложата на дванадесетте Учители - Махатми и Ложата на дванадесетте Велики Учители - Бодхисатви. Аз-ът на човека има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество. Какъв е аналогът на този център в Аз-а на човечеството? Съкровеният център в Аз-а на човечеството е Натановата душа20, която е отделена и спасена от луциферичното изкушение по време на Лемурия. Тя е сродната душа на цялото човечество, сродната душа на първичния Адам.
към текста >>

Аз-ът на човека има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество.
Този единен духовен организъм е подобен по структура на човешкия Аз, защото тази Ложа е по същество самият принцип на азовостга на човечеството19. Така Цялото проектира своя модел фрактално в своите части, като оформя т.нар. златна (слънчева) пропорция. С други думи, принципът на макрокосмичната азовост, самият Аз на човечеството има подобна структура, както Аз-ът на човека. Ако човешкият Аз има двойна дванадесетичност в себе си, изразена в дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни душевни функции, то Аз-ът на човечеството има двойна дванадесетичност, изразена съответно в Ложата на дванадесетте Учители - Махатми и Ложата на дванадесетте Велики Учители - Бодхисатви. Аз-ът на човека има свой съкровен център, който има пряка връзка с Христовото същество. Какъв е аналогът на този център в Аз-а на човечеството? Съкровеният център в Аз-а на човечеството е Натановата душа20, която е отделена и спасена от луциферичното изкушение по време на Лемурия. Тя е сродната душа на цялото човечество, сродната душа на първичния Адам. Прониквайки я, Христос извърши Своите жертвени дела в името на спасението и повдигането на човешката раса. Когато говорим за Ложата на Бодхисатвите, ние можем да я съзерцаваме като съкровена част от Аз-а на човечеството - един по-вътрешен организъм в Бялата ложа.
към текста >>

Тук трябва да се спомене, че би било груба грешка да се уеднаквява Ложата на дванадесетте Учители - Махатми (Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Християн Розенкройц и т.н.)22 с Ложата на дванадесетте Бодхисатви (Скитианус, Заратустра, Гаутама, Аполон, Майтрея и т.н.).23 Ако се прави подобна грешка, то е все едно да се твърди, че дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни функции на Аз-а на човека са едно и също нещо, което е крайно неправилно.
Тя е сродната душа на цялото човечество, сродната душа на първичния Адам. Прониквайки я, Христос извърши Своите жертвени дела в името на спасението и повдигането на човешката раса. Когато говорим за Ложата на Бодхисатвите, ние можем да я съзерцаваме като съкровена част от Аз-а на човечеството - един по-вътрешен организъм в Бялата ложа. Ложата на Бодхисатвите е самата Душа на човечеството - живият зодиак, който обгражда и повдига човешката йерархия, зодиак, проникнат от Светия Дух21 и центриран около жертвеното дело на Христос чрез сродната душа на първичния Адам. Душата на Натановия Исус и дванадесетте Бодхисатви са едно цяло по същия начин, както центърът и периферията на кръга са неделими. Тук трябва да се спомене, че би било груба грешка да се уеднаквява Ложата на дванадесетте Учители - Махатми (Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Християн Розенкройц и т.н.)22 с Ложата на дванадесетте Бодхисатви (Скитианус, Заратустра, Гаутама, Аполон, Майтрея и т.н.).23 Ако се прави подобна грешка, то е все едно да се твърди, че дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни функции на Аз-а на човека са едно и също нещо, което е крайно неправилно. Може да се каже, че първоизточникът на подобна неправилна концепция се намира в интерпретацията на Хела Визбергер (Hella Wiesberger, GA 264), която приема, че Учителят Исус (Учителят Заратустра) е Бодхисатвата, който е завършил своята мисия и се е издигнал в Буда преди мисията на Гаутама Буда. По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството. Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз. Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел. За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите на Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи на Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието на човека.
към текста >>

За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите на Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи на Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието на човека.
Тук трябва да се спомене, че би било груба грешка да се уеднаквява Ложата на дванадесетте Учители - Махатми (Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Християн Розенкройц и т.н.)22 с Ложата на дванадесетте Бодхисатви (Скитианус, Заратустра, Гаутама, Аполон, Майтрея и т.н.).23 Ако се прави подобна грешка, то е все едно да се твърди, че дванадесетте сетива и дванадесетте вътрешни функции на Аз-а на човека са едно и също нещо, което е крайно неправилно. Може да се каже, че първоизточникът на подобна неправилна концепция се намира в интерпретацията на Хела Визбергер (Hella Wiesberger, GA 264), която приема, че Учителят Исус (Учителят Заратустра) е Бодхисатвата, който е завършил своята мисия и се е издигнал в Буда преди мисията на Гаутама Буда. По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството. Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз. Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел. За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите на Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи на Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието на човека. Рудолф Щайнер уточнява: „Когато такова същество става Бодхисатва, Буда или Учител [-Махатма], то това означава, че вътрешното развитие е изключително високо, но все пак е такова, което може да се измине от всеки човек. Езотеричното обучение на човека е начало на това, което води към [степен на развитие] Буда,"28 Правилното разбиране на мисията на Бодхисатвите изисква изясняване на основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса. Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури.
към текста >>

Рудолф Щайнер уточнява: „Когато такова същество става Бодхисатва, Буда или Учител [-Махатма], то това означава, че вътрешното развитие е изключително високо, но все пак е такова, което може да се измине от всеки човек.
Може да се каже, че първоизточникът на подобна неправилна концепция се намира в интерпретацията на Хела Визбергер (Hella Wiesberger, GA 264), която приема, че Учителят Исус (Учителят Заратустра) е Бодхисатвата, който е завършил своята мисия и се е издигнал в Буда преди мисията на Гаутама Буда. По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството. Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз. Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел. За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите на Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи на Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието на човека. Рудолф Щайнер уточнява: „Когато такова същество става Бодхисатва, Буда или Учител [-Махатма], то това означава, че вътрешното развитие е изключително високо, но все пак е такова, което може да се измине от всеки човек. Езотеричното обучение на човека е начало на това, което води към [степен на развитие] Буда,"28 Правилното разбиране на мисията на Бодхисатвите изисква изясняване на основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса. Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности.
към текста >>

Езотеричното обучение на човека е начало на това, което води към [степен на развитие] Буда,"28 Правилното разбиране на мисията на Бодхисатвите изисква изясняване на основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса.
По този начин тя слага знак за равенство между ранговете учители (Учител-Махатма, Бодхисатва и Буда) в смисъл, че те всички са Учители на Човечеството. Но така Хела Визбергер пропуска факта, че тези Учители са от различно ниво на развитие и техните рангове не би трябвало да се уеднаквяват.24 Разглеждайки въпроса за същността на съществото Бодхисатва, може да се изпадне в друго специфично заблуждение, произлизащо от източната гледна точка, която не акцентира на развитието на човешкия Аз. Така, базирайки се на интерпретации върху GA 110 (17.04.1909), се слага знак за равенство и еднаквост между съществото Бодхисатва и съществото Архангел. За да избегнем каквото и да е недоразумение в тази посока, трябва отново да цитираме думите на Рудолф Щайнер: „Бодхисатвата, това е човешко същество, силно свързано с Духовния свят и само частично живеещо във физическия свят."25 „Бодхисатва се нарича онзи човек, който в определена степен е възприел достатъчно в себе си [принципа]26 Будхи на Земята".27 Ето защо понятието Бодхисатва означава определен стадий в развитието на човека. Рудолф Щайнер уточнява: „Когато такова същество става Бодхисатва, Буда или Учител [-Махатма], то това означава, че вътрешното развитие е изключително високо, но все пак е такова, което може да се измине от всеки човек. Езотеричното обучение на човека е начало на това, което води към [степен на развитие] Буда,"28 Правилното разбиране на мисията на Бодхисатвите изисква изясняване на основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса. Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности. Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години.
към текста >>

Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години.
Езотеричното обучение на човека е начало на това, което води към [степен на развитие] Буда,"28 Правилното разбиране на мисията на Бодхисатвите изисква изясняване на основните закономерности в проявите им сред Петата коренна раса. Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности. Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години. Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество. Този процес на обмен с човешките същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодхисатвата отработи способността сам да изгражда човешко тяло и по този начин да се роди като човек. Това е и последният път, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на завършване на конкретната му мисия към човечеството. Тогава се казва, че съответният Бодхисатва се е издигнал до степента на развитие Буда. Най-общо, мисията на един Бодхисатва е насочена да подпомогне изработването на специални качества, добродетели и сили в човечеството, които съответстват на самото естество на дадения Велик Учител-Бодхисатва.
към текста >>

Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество.
Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности. Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години. Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество. Този процес на обмен с човешките същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодхисатвата отработи способността сам да изгражда човешко тяло и по този начин да се роди като човек. Това е и последният път, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на завършване на конкретната му мисия към човечеството. Тогава се казва, че съответният Бодхисатва се е издигнал до степента на развитие Буда. Най-общо, мисията на един Бодхисатва е насочена да подпомогне изработването на специални качества, добродетели и сили в човечеството, които съответстват на самото естество на дадения Велик Учител-Бодхисатва. Само част от въплъщенията на Учителите-Бодхисатви имат историческа известност.
към текста >>

Този процес на обмен с човешките същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодхисатвата отработи способността сам да изгражда човешко тяло и по този начин да се роди като човек.
Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности. Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години. Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество. Този процес на обмен с човешките същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодхисатвата отработи способността сам да изгражда човешко тяло и по този начин да се роди като човек. Това е и последният път, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на завършване на конкретната му мисия към човечеството. Тогава се казва, че съответният Бодхисатва се е издигнал до степента на развитие Буда. Най-общо, мисията на един Бодхисатва е насочена да подпомогне изработването на специални качества, добродетели и сили в човечеството, които съответстват на самото естество на дадения Велик Учител-Бодхисатва. Само част от въплъщенията на Учителите-Бодхисатви имат историческа известност. Когато един Бодхисатва завърши своята мисия, в последното си прераждане той преминава от степен Бодхисатва в степен Буда и предава водачеството на нов пратеник от Ложата на Светия Дух - Ложата на дванадесетте Бодхисатви".
към текста >>

Така и други велики същества могат косвено да бъдат наречени Бодхисатви, но при тях не е налице пълният процес на изява, както при основния човек-носител.
Обсъждането на въпроса за процеса на контакт между Христовото същество и дванадесетте Бодхисатви, за оформянето на тази най-висша Ложа в духовната история на Слънчевата система и по специално - в окултната история на Земята е тема на друга статия.35 Бодхисатвите могат да бъдат наречени Учители на Божествената Мъдрост - проводници на Виделината, която струи от Христовото същество. Тяхната Божествена мисия е да донесат Христовата Мъдрост. Това става чрез тяхното учение, чрез което хората могат да познаят Христовото същество на нова, по-висока степен. Онова, което може да се каже за Будите, е, че те вече не са носители на дадено учение, а стават един вид извори на Христов Живот36 и разливат своята мисия в цялата Слънчева система. Една друга особеност при Бодхисатвите е, че те не винаги действат само чрез един човешки носител, но имат един основен. Така и други велики същества могат косвено да бъдат наречени Бодхисатви, но при тях не е налице пълният процес на изява, както при основния човек-носител. Например Рудолф Щайнер обяснява, че Хермес също в известен смисъл може да се нарече Бодхисатва.37 Нещо повече, дори по времето на една конкретна физическа изява, когато даденият Бодхисатва вече се е инкорпорирал в определена човешка индивидуалност, той може да инспирира и да ръководи и други достатъчно напреднали в посвещението си хора.38 Това е изява на духовното могъщество на Великите Учители на Мъдростта. Ако се концентрираме към настоящия етап от дейността на Ложата на Бодхисатвите, трябва да се каже, че след издигането на Бодхисатва Гаутама до степен Буда идва времето на един друг Бодхисатва да поеме мисията към човечеството. Това е Бодхисатва Майтрея, който след около 3000 години ще стане, така да се каже, първия Християнски Буда. Тогава, според думите на Рудолф Щайнер, той ще се изяви в човечеството като най-великият Учител на импулса на Христос, които ще действа чрез моралната сила на Словото39. Рудолф Щайнер изтъква, че името Майтрея се превежда като онзи, който носи Доброто чрез Словото40.
към текста >>

Той недвусмислено казва: „Бодхисатвата е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Когато един човек е проповедник в Името Христово, нещо повече - когато този проповедник работи за Второто етерно пришествие на Христовото същество, е невъзможно той да остане исторически неизвестен.
Но от друга страна, посредством многобройните ясновидски откровения, знаци и напътствия от окултната история на човечеството и някои, така да се каже, духовно-научни теореми, Рудолф Щайнер сякаш е щрихирал образа на Христовия пратеник, оставяйки на нас да довършим тази духовно-историческа картина и по този начин да направим първи стъпки в езотеричното християнство. Според нас чрез този метод по същество е дадена една нова Граалова задача, която се състои в търсенето и откриването на Словото на Бодхисатва Майтрея -посланика на Светия Дух в XX век. За да навлезем в дълбочината на това езотерично търсене, е необходимо да разгледаме изминатия дотук духовен път към тази заветна цел. Ето защо ние ще представим преглед на изложените до момента възможни отговори на вече споменатия нов Граалов въпрос на нашето време. Преглед на вече изложени до момента хипотези по въпроса чрез коя исторически известна личност се е проявил в XX век Бодхисатва Майтрея.44 (1)Чрез изложения по-горе цитат от книгата „Езотерично християнство" става ясно, че Бодхисатва Майтрея е въплътен (по-точно - инкорпориран) в XX век и то по времето на Рудолф Щайнер. Той недвусмислено казва: „Бодхисатвата е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха." Когато един човек е проповедник в Името Христово, нещо повече - когато този проповедник работи за Второто етерно пришествие на Христовото същество, е невъзможно той да остане исторически неизвестен. Освен това, за новата изява на Великия Учител на човечеството, наследил Гаутама Буда, е имало отдавна известни пророчества. Може би това довежда и до първия, явно неуспешен, опит за откриването на физическата изява на Бодхисатвата на настоящето. Ани Безант и Ледбитер смятат, че Божественото същество Христос и човешкото същество Майтрея са едно и също нещо. Освен това те провъзгласяват, че новият Миров Учител (които според тях е едновременно Христос и Майтрея) се е проявил чрез индийския младеж Кришнамурти. Срещу това грубо недомислие работят разумните и светли сили в лицето например на Рудолф Щайнер и Духовния Учител, проявил се в България чрез Петър Дънов (Беинса Дуно).
към текста >>

Човеци, които говорят: „Бодхисатва Майтрея ще се прояви точно там и именно чрез този човек, защото ние го видяхме и избрахме", явно са изкушени от „ясновидска гордост" и не разбират принципите на Свободата и Окултната хигиена, работещи в съвременните условия.
Срещу това грубо недомислие работят разумните и светли сили в лицето например на Рудолф Щайнер и Духовния Учител, проявил се в България чрез Петър Дънов (Беинса Дуно). Ако Рудолф Щайнер ликвидира нечистите изкушаващи сили в редица свои лекции и по време на теософски конференции, то Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) изпраща чрез личен пратеник (Магдалена Попова) писмо до Кришнамурти45. Скоро след това последният публично се отказва от натрапената му задача да бъде „новия Миров Учител". По същество желанието на Ледбитер и Ани Безант да „изберат тяло" за идващия Миров Учител е насилие към Духовния свят. Бодхисатва Майтрея, ръководен от Христос, сам избира къде и чрез кого ще се прояви в XX век. Човеци, които говорят: „Бодхисатва Майтрея ще се прояви точно там и именно чрез този човек, защото ние го видяхме и избрахме", явно са изкушени от „ясновидска гордост" и не разбират принципите на Свободата и Окултната хигиена, работещи в съвременните условия. За да се намери Граала е необходимо Смирение! (2) В съвременната културна епоха човечеството прави реални стъпки към азовата си зрялост. След Голготските мистерии Христос промени завинаги методите на посвещение. Той трансформира йерархичното отношение Учител-ученик в братски отношения между приятели. Дори нещо повече - Христос, като център на човешкия Аз, въвежда и изпраща Утешителните лъчи на Духа на Истината в нашия микрокосмос - Учителя, обещан ни от Господ, вече не е само нещо външно, а нещо вътрешно. Но за да се разбере тази нова мистерийна истина на езотеричното християнство, е необходима духовна зрялост.
към текста >>

Този метод нарушава окултната хигиена на азовостта и превръща човека в лесна плячка за тъмни окултни сили.
Но за да се разбере тази нова мистерийна истина на езотеричното християнство, е необходима духовна зрялост. Ако липсва такава, ще се стига до опасни изкушаващи състояния на човешката мисъл. Например друг, чисто психологичен аспект на фундаменталния проблем при деянията на теософските водачи е неспособността да се различи вътрешната структура на Бялата Ложа: те не познават Ложата на дванадесетте Бодхисатви, която пряко съзерцава Божествената природа на Христовия Дух, като неин център. Те смесват и уеднаквяват в своите представи центъра с периферията на Бялата Ложа. Това най-вероятно става поради чисто методологични причини: в настоящата Михаелична епоха, в която духовната свобода на човешкия Аз е от жизнено значение, медиумизмът е напълно неадекватен и дори крайно опасен подход към Духовния свят. Този метод нарушава окултната хигиена на азовостта и превръща човека в лесна плячка за тъмни окултни сили. Попадайки в капана на медиумизма и окултната диктовка на псевдо-махатми, семейство Рьорих прави следващия неуспешен опит за познаване на Мировия Учител Майтрея. Елена Рьорих изразява идеята, че има трима Владици на Света: Буда, Христос и Майтрея, като Майтрея е Старшият, Първият и Последният сред тях, и освен това той е Цар на Царете и Учител на Учителите.46 Елена Рьорих обяснява, че Бодхисатва Майтрея отдавна е постигнал Озарението, станал е Буда и не му е необходимо физическо въплъщение, като естествено се проявява като Владика на Хималайска Шамбала47. Явно тук отново става въпрос за същия, описан по-горе, проблем, но в друг ракурс, който ще се опитаме да обясним чрез една аналогия: възможно е неподготвеният изследовател на светлината да се обърка и когато изследва за първи път призма, която разделя бялата светлина на цветни лъчи, да помисли, че призмата е по-старша, по-съществена и по-важна от самата светлина. В подобна ситуация са изпаднали създателите на Агни Йога: те прекомерно са хиперболизирали образа на Учителя Майтрея, като не могат да различат, че той е изключително чист и свят проводник на Христовите Сила и Живот. Поради тази причина и поради факта, че са попаднали под влиянието на източни окултисти, които явно не разбират дълбочината на Христовото същество, те стигат до такава степен на заблуждение, че влизат в цялостен конфликт както с класическите будистки предсказания за дейността на Бодхисатва Майтрея, така и с откровенията на антропософската наука по същата тема.
към текста >>

Изпитанието се състои във факта, че на пръв и не много прецизен поглед сякаш се наблюдават споменатите от Рудолф Щайнер феномени, характерни за Бодхисатвата на XX век: човек, роден точно в началото на века, с някаква дейност, насочена в езотерико-мистична посока, променя коренно своите убеждения.
Още едно допълнително доказателство в тази посока на разсъждения е идеята, че Рудолф Щайнер пише собствен биографичен труд, в който се вижда плавността и непрекъснатостта на процесите в неговия живот, което недвусмислено показва, че коренна трансформация не е настъпила около 30-та година от живота му и явно е крайно неадекватно да се мисли, че той, прокламирайки мисията на Бодхисатвата на XX век, всъщност говори за себе си. Въпреки че тези цялостни и сериозни аргументи напълно оборват подобна идея, това не пречи и днес да съществуват хора, които продължават да подкрепят тази опасна теза51. Търсачът на Граала има нужда от чиста мисъл! (4) Изказването на Рудолф Щайнер през август 1921 г. относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието подлага търсещото Антропософско общество на друго сериозно изпитание. То е свързано с личността на Валентин Томберг (1900-1973), който в младежките си години е антропософ, работещ с изследователски подход, но около своята 40-а годишнина напуска Антропософската общност и придобива сериозна католико-йезуитска ориентация. Изпитанието се състои във факта, че на пръв и не много прецизен поглед сякаш се наблюдават споменатите от Рудолф Щайнер феномени, характерни за Бодхисатвата на XX век: човек, роден точно в началото на века, с някаква дейност, насочена в езотерико-мистична посока, променя коренно своите убеждения. В доста голям период от време и в доста широки среди с езотерични интереси се заражда твърдението, че именно роденият през 1900 г. Томберг е очакваният Бодхисатва. В разсъждения от този род прозира особен род материализъм относно духовни и езотерични теми, защото се търси т.нар. раждане на Бодхисатвата по конвенционално-човешки начин. Рудолф Щайнер съвсем ясно е изказал езотеричния знак, че Бодхисатвата на XX век няма да се роди, както се раждат човешките души с по-обикновено развитие, а ще се всели52 в извисена индивидуалност около нейната 30-35-та годишнина, като тази индивидуалност ще претърпи коренна промяна в тъканта на своето съзнание.
към текста >>

Напротив, трябва да се търси човек, който около 1900 г.
В разсъждения от този род прозира особен род материализъм относно духовни и езотерични теми, защото се търси т.нар. раждане на Бодхисатвата по конвенционално-човешки начин. Рудолф Щайнер съвсем ясно е изказал езотеричния знак, че Бодхисатвата на XX век няма да се роди, както се раждат човешките души с по-обикновено развитие, а ще се всели52 в извисена индивидуалност около нейната 30-35-та годишнина, като тази индивидуалност ще претърпи коренна промяна в тъканта на своето съзнание. От това твърдение веднага става ясно, че ако се търси т.нар. раждане на Бодхисатвата в началото на XX век, то в никакъв случай не трябва да се очаква, че става въпрос за раждане на дете около 1900 г. Напротив, трябва да се търси човек, който около 1900 г. е вече на около 33 години, т.е. роден е приблизително в периода 1864-70 г. и освен това е човек, при който именно се наблюдава рязка промяна в духовните основи на неговото съзнание и начин на живот около началото на XX век53. Явно грубото и неадекватно отъждествяване на индивидуалността на вселяващия се Духовен Учител със степен на развитие Бодхисатва с човешката индивидуалност, която се явява негов носител и проводник, довежда до материалистичната хипотеза, че Бодхисатвата на XX век ще е на 33 години именно през 1933 г. Ако се твърди, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието и следваме логически тезите на Рудолф ГЦайнер, трябва да се разбира, че вселяването на Бодхисатвата в човека-носител е протекло около началото на столетието.
към текста >>

и освен това е човек, при който именно се наблюдава рязка промяна в духовните основи на неговото съзнание и начин на живот около началото на XX век53.
От това твърдение веднага става ясно, че ако се търси т.нар. раждане на Бодхисатвата в началото на XX век, то в никакъв случай не трябва да се очаква, че става въпрос за раждане на дете около 1900 г. Напротив, трябва да се търси човек, който около 1900 г. е вече на около 33 години, т.е. роден е приблизително в периода 1864-70 г. и освен това е човек, при който именно се наблюдава рязка промяна в духовните основи на неговото съзнание и начин на живот около началото на XX век53. Явно грубото и неадекватно отъждествяване на индивидуалността на вселяващия се Духовен Учител със степен на развитие Бодхисатва с човешката индивидуалност, която се явява негов носител и проводник, довежда до материалистичната хипотеза, че Бодхисатвата на XX век ще е на 33 години именно през 1933 г. Ако се твърди, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието и следваме логически тезите на Рудолф ГЦайнер, трябва да се разбира, че вселяването на Бодхисатвата в човека-носител е протекло около началото на столетието. Да, Валентин Томберг има особен раздвоен живот, но промяната в неговите духовни разбирания и ориентации настъпва едва около неговата 40-а годишнина, като двата полюса на неговия живот на практика се самоизключват. Безусловно антропософията и нейните идеи нямат нищо общо с екзотеричната дейност на католическата църква и още по-малко - със създателя на йезуитското течение Игнатий Лойола, един от вдъхновителите на Валентин Томберг. Изказват се дори твърдения, че всъщност тази личност е попаднала под окултното въздействие на тайните католически среди54.
към текста >>

Ако се твърди, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието и следваме логически тезите на Рудолф ГЦайнер, трябва да се разбира, че вселяването на Бодхисатвата в човека-носител е протекло около началото на столетието.
Напротив, трябва да се търси човек, който около 1900 г. е вече на около 33 години, т.е. роден е приблизително в периода 1864-70 г. и освен това е човек, при който именно се наблюдава рязка промяна в духовните основи на неговото съзнание и начин на живот около началото на XX век53. Явно грубото и неадекватно отъждествяване на индивидуалността на вселяващия се Духовен Учител със степен на развитие Бодхисатва с човешката индивидуалност, която се явява негов носител и проводник, довежда до материалистичната хипотеза, че Бодхисатвата на XX век ще е на 33 години именно през 1933 г. Ако се твърди, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието и следваме логически тезите на Рудолф ГЦайнер, трябва да се разбира, че вселяването на Бодхисатвата в човека-носител е протекло около началото на столетието. Да, Валентин Томберг има особен раздвоен живот, но промяната в неговите духовни разбирания и ориентации настъпва едва около неговата 40-а годишнина, като двата полюса на неговия живот на практика се самоизключват. Безусловно антропософията и нейните идеи нямат нищо общо с екзотеричната дейност на католическата църква и още по-малко - със създателя на йезуитското течение Игнатий Лойола, един от вдъхновителите на Валентин Томберг. Изказват се дори твърдения, че всъщност тази личност е попаднала под окултното въздействие на тайните католически среди54. От друга страна, чисто косвено можем да поставим въпроса: щом Рудолф Щайнер е оставил няколкостотин тома духовна литература и почти неизброими методи за истинско християнизиране на човешката култура, то каква ли ще е дейността на Бодхисатвата на XX век? Можем ли да намерим някаква поне далечна аналогия при припознавания за Бодхисатва Валентин Томберг?
към текста >>

Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността на човека-проводник и индивидуалността на човека-бодхисатва, но вече относно друга личност.
в Бонфен той учредява Fraternite Blanche Universelle, което по своята идейна и социална структура е подобие на създадената от Учителя Петър Дънов в България духовна братска верига, имаща за свой идеал десетте Христови йерархии (от разумните човешки души до Братята на Любовта - Серафими), които Беинса Дуно нарича Всемирно Бяло Братство. Глава на този жив организъм от Йерархии на Виделината е Христос.56 През 1959 г. Михаил Йванов посещава Индия, среща се с Бабаджи и независимо че приема санскритски звучащото духовно име Омраам Микаел Айванхов, остава верен на импулса, приет от Учителя Петър Дънов. До края на земния си път през 1986 г. той интензивно работи като лектор, придобива хиляди последователи, а езотерико-християнският метод Паневритмия, дадена от неговия Учител Беинса Дуно, се изпълнява в десетки страни.57 Навлизайки в конкретните детайли, веднага става ясно, че хората, които виждат в лицето на Михаил Иванов Бодхисатвата на XX век, а дори и коментаторите на тази теза, които приемат позицията, че Бодхисатвата трябва да се е родил по обикновен човешки начин в началото на века, отново правят груба грешка поради непознаване на духовните ориентири, дадени съвсем конкретно от Рудолф Щайнер. Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността на човека-проводник и индивидуалността на човека-бодхисатва, но вече относно друга личност. Интересен е фактът, че и Валентин Томберг, и Михаил Иванов са родени все през 1900 г., което явно обърква доста хора, които не познават в дълбочина духовно-научните дадености на антропософията. Но в случая с Михаил Иванов е много по-съществен друг факт: през цялото време на своята дейност и на много места в своето слово той постоянно и многократно е изтъквал, че има свой духовен Учител и това е Учителя Петър Дънов. Нещо повече, един по-задълбочен прочит на неговите лекции веднага констатира, че по същество те представляват частна интерпретативна и творческа гледна точка към Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Много елементи и идеи са взети от Словото на Беинса Дуно, разработени са и са представени на един изключително ясен, достъпен и конкретен език (за разлика от езика на Учителя Петър Дънов, който се характеризира с неимоверна мистична дълбочина и многопластовост). А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално копие на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее.
към текста >>

След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява.
Но в случая с Михаил Иванов е много по-съществен друг факт: през цялото време на своята дейност и на много места в своето слово той постоянно и многократно е изтъквал, че има свой духовен Учител и това е Учителя Петър Дънов. Нещо повече, един по-задълбочен прочит на неговите лекции веднага констатира, че по същество те представляват частна интерпретативна и творческа гледна точка към Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). Много елементи и идеи са взети от Словото на Беинса Дуно, разработени са и са представени на един изключително ясен, достъпен и конкретен език (за разлика от езика на Учителя Петър Дънов, който се характеризира с неимоверна мистична дълбочина и многопластовост). А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално копие на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее. От всичко това може да се направи решителен извод, използвайки един друг знак за Бодхисатва Майтрея, даден от Рудолф Щайнер. След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява. И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза. Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов. За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със свещено отношение - разумно и безкритично. (6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие.
към текста >>

(6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие.
След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява. И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза. Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен идеен разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно идейно-контрастни социални импулси, отричане на основни идеи на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов. За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със свещено отношение - разумно и безкритично. (6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие. Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на Божествена Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж. Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие -достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя. Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител. Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва. За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си.59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния път.
към текста >>

Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва.
За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със свещено отношение - разумно и безкритично. (6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие. Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на Божествена Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж. Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие -достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя. Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител. Обикновено такъв човек постъпва по следния начин: или прави недвусмислени намеци, че той именно е Бодхисатва Майтрея, или дори нещо повече - около своята 33-та годишнина такъв псевдоокултист обявява на всеуслушание, че вече не е старата личност, а е самият Бодхисатва. За да предпази от подобни изкушения всеки искрено търсещ последовател на езотеричното християнство, Рудолф Щайнер изказва окултната мярка, че Бодхисатва Майтрея, изявяващ се XX век, няма да прокламира сам себе си.59 Това се прави не само, за да се спазят законите на чистота и смирението в окултния път. Ако Бодхисатва Майтрея директно заяви кой е конкретно, той ще прекъсне неправилно свободните условия за духовно израстване на съвременния езотеричен ученик, което се постига чрез самото му търсене и Грааловия стремеж към Словото на Посланика на Светия Дух на Земята, обещан от Христос. Бодхисатвата, който един ден ще стане първия Христов Просветлен - най-великия Учител в Христовите Сила и Живот, няма да обявява пред света своята същност и изява. Неговата Божествена индивидуалност интензивно ще работи за Второто пришествие на Христос в човешките души-това е най-същественото, това е най-важната цел на Бодхисатва Майтрея. А дали човешките индивидуалности, които ще слушат на живо неговите проповеди и беседи, ще имат будността да го разберат съвсем конкретно и да го познаят в дълбочина, или това ще стане, след като той завърши своята конкретна физическа изява, е второстепенен въпрос, пряко зависещ от настоящата степен на развитие на човечеството и от наличието на достатъчно напреднали в Духовната наука души.
към текста >>

случай в Кения през 1988 г., когато мъж, обявил се за Майтрея и появил се пред шест хиляди човека в Африка, е заснет в момент на своята изява.
в Шотландия артист и окултист Бенджамин Креме, основател на организацията Share International. Видял, че езотеричните изследвания по темата за Бодхисатва Майтрея са в своеобразна криза, Бенджамин Креме не се съобразява с описаната от Рудолф Щайнер ритмичност на изявата на Великия Учител61. Той започва да говори от 1975 г. за това, че чаканият от мнозина Майтрея е на Земята и се проявява на редица места по планетата. Дори Бенджамин Креме демонстрира снимка на Майтрея, направена при т.нар. случай в Кения през 1988 г., когато мъж, обявил се за Майтрея и появил се пред шест хиляди човека в Африка, е заснет в момент на своята изява. Бенджамин Креме започва да изготвя нещо като програма или прогноза-предсказание къде отново ще се появи Учителят Майтрея, но се оказва, че неговите прогнози са или зле скалъпени инсинуации и театрални постановки, или въобще не се случват. Още по-красноречив и поучителен пример е животът на родения в Централна Америка (Богота, Колумбия) Виктор Мануел Гомез Родригес, известен повече с името Самаел Аун Веор (1917-1977)62. Той има трудна младост, през която не само минава през крайна бедност, странстване сред племената на американските континенти и попадане на няколко пъти в затвор, но и през лекторски изяви в теософска обстановка, дълбоко запознаване с текстове на окултното общество F.R.A. (Fraternitas Rosicruciana Antiqua), включително и с достъпните в Централна Америка по негово време трудове на Елена Блаватска и Рудолф Щайнер. Той не само открито говори за т.нар.
към текста >>

Възможно да е имало временна астрална инкорпорация [а не описаната инкорпорация, пронизваща етерното тяло], при това - без заместване на личността, което е било възможно в резултат на придобитото от Рудолф Щайнер розенкройцерско посвещение..."63 Човек, четящ задълбочено тези интересни предположения и разсъждения, констатира и директно вижда как те влизат в конкретен и сериозен концептуален и логически сблъсък с редица изказвания по темата, изречени от Посветения Рудолф Щайнер.
Трети са омаяни от някоя от вече споменатите фалшиви хипотези и цял живот сеят в душите на хората илюзии и заблуждения. А четвърти казват: „Мисията на Бодхисатвата е била напълно блокирана от лидерите на тогавашното Теософско общество [Ани Безант и Чарлс Ледбитер] и някой друг е трябвало да му помогне за нейното изпълнение. Не е място сега да се занимаваме със спекулациите за това чрез коя личност в друг случай [при условие, че няма противодействия от ложите на левия път] е можело да действа Бодхисатвата. В това време (1910-1913) Рудолф Щайнер е бил непосредствено инспириран от пребиваващия в духовните светове Бодхисатва. [И благодарение на това в XX век] Бодхисатвата е имал възможност да изпълни своята мисия чрез него, без каквато и да е замяна в личността на Рудолф Щайнер или описаното по-горе внезапно превръщане на неговото същество. Възможно да е имало временна астрална инкорпорация [а не описаната инкорпорация, пронизваща етерното тяло], при това - без заместване на личността, което е било възможно в резултат на придобитото от Рудолф Щайнер розенкройцерско посвещение..."63 Човек, четящ задълбочено тези интересни предположения и разсъждения, констатира и директно вижда как те влизат в конкретен и сериозен концептуален и логически сблъсък с редица изказвания по темата, изречени от Посветения Рудолф Щайнер. Ние ще посочим поне четири: (i) „Бодхисатва Мамрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло..., той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха..."64; (ii) изказването на Рудолф Щайнер през август 1921 г. относно раждането на Бодхисатвата около началото на столетието; (iii) „Също в нашата епоха, сега в XX век, от този Бодхисатва, който някога ще стане Майтрея Буда, изхождат най-важните учения върху Христовото същество и върху Синовете на Огъня на индийците..."65; (iv) „Всеки Бодхисатва, който се издига до степента Буда, има свой приемник, свой последовател. Тази източна традиция е в пълно съответствие с окултните изследвания. А онзи Бодхисатва, който тогава искаше да се включи в подготовката на Христовото събитие, продължи да се инкарнира отново и отново. Едно от тези прераждания се пада в XX век."66 Всеки, който допусне в съзнанието си този логически сблъсък, без да има опитност със Словото на Рудолф Щайнер и поне скромна и първоначална езотерична подготовка, лесно ще изпадне в опасно съмнение за духовните възможности на Рудолф Щайнер и истинността на антропософията.
към текста >>

че именно Рудолф Щайнер, като един от Великите посветени на нашето време, е прав, а вече цитираните разсъждения на някои негови последователи са концептуално погрешни, ще достигнем до идеята, че е напълно възможно Рудолф Щайнер да описва съвсем прецизно реалната ситуация как Бодхисатвата на съвремието се проявява физически чрез човек-носител в XX век и проповядва Етерното пришествие на Христос.
За да не изпаднем в такава ситуация, нека с безпристрастна и трезва мисъл разгледаме възможните варианти в съотношението между цитираните предположения на по-късни антропософски изследователи и изказванията на Рудолф Щайнер. Независимо колко са опасни някои от тези варианти, чрез самото им спокойно разглеждане ще отпаднат явно неверните и безмислените, и естествено ще остане онова, което е вярно и разумно. И така, според авторите вариантите са следните: (i) Рудолф Щайнер се обърква за определен период от време и говори неадекватно и противоречиво относно вече изразената цялостна структура на Духовната наука и съответно е необходимо да бъде поправен от друга духовни изследователи; (ii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговата велика мисия в бъдеще и за неговата настояща проповед за Етерния Христос, не преценява добре атаките на тъмните сили и се оказва в опасно тщеславната ситуация да говори окултно нехигиенично за един настоящ Бодхисатва, а да разбира всъщност себе си; (iii) Рудолф Щайнер, говорейки за Бодхисатва Майтрея, за неговото инкорпориране в XX век и за факта, че той ще е „истинският проповедник на Христа в етерна дреха", просто откровено казва неверни и неистинни неща, които естествено не намират своя реализация, както нещо подобно се случва при Ани Безант, Елена Рьорих, Алис Бейли и др. Току-що формулираните три варианта се появяват, ако приемем, че съвременнитеантропософскиавторинацитиранитепо-горе предположения са прави, а основателят на антропософското общество е сгрешил в нещо. (iv) Ако допуснем обаче обратното, т.е. че именно Рудолф Щайнер, като един от Великите посветени на нашето време, е прав, а вече цитираните разсъждения на някои негови последователи са концептуално погрешни, ще достигнем до идеята, че е напълно възможно Рудолф Щайнер да описва съвсем прецизно реалната ситуация как Бодхисатвата на съвремието се проявява физически чрез човек-носител в XX век и проповядва Етерното пришествие на Христос. Едновременно с това, независимо от атаките на тъмните сили, самият Рудолф Щайнер (под инспирационното въздействие на този Бодхисатва и поради личната си езотерична мощ) също изнася истината за Новото проявление на Христовия Дух. По този начин се осигуряват два фронта за Благата вест на нашето съвремие. Според авторите на тази разработка, твърденията, че Посветеният Рудолф Щайнер говори противоречиво, скрито тщеславно или явно невярно, са безусловно неистинни и категорично безсмислени и всеки, който има естествен и пълноценен контакт с антропософията и подхожда с осветени от Христовия идеал чиста мисъл и разумно сърце, ще достигне до същата констатация. Така стигаме до извода, че само четвъртият от формулираните варианти има разумни основания. Но тогава остава въпросът поради какви причини се стига до ситуацията да се изтъкват цитираните противоречиви разсъждения и предположения от някои по-късни антропософски изследователи.
към текста >>

Ако трябва да потърсим достъпната за всеки човек конкретна проповед на един вестител на Второто етерно пришествие на Христос, който не се назовава Рудолф Щайнер, едва ли трябва да допуснем, че това физическо и историческо проявление ще се е реализирало в една нехристиянизирана културна среда или среда, отдалечена и сравнително културно изолирана от основния еволюционен център на съвременната културна епоха - Европа.
Ние утвърждаваме, че изказвайки тези думи, Рудолф ГЦайнер е бил не просто в ясно съзнание, но в космическо разширено съзнание на един истински Посветен, който обхваща с мисълта си развитието на цялото човечество. При това той е говорил самата конкретна истина и когато е казвал името Бодхисатва Майтрея, не е разбирал своята собствена индивидуалност. С други думи, Рудолф Щайнер всъщност е обявил конкретно, че успоредно с него в първите няколко десетилетия на XX век се проявява друг Христов пратеник, от когото извира мощен езотерико-християнски импулс, насочен в служба на Етерното пришествие на Христос. Тръгвайки от тази предварителна форма на нашата теза, нека се опитаме да приложим един от най-слабите доводи. Ще използваме формална логика, метаанализ на вече съществуващи обзори и размишление чрез методите на съвременната наука, прилагани при изследване на някакъв културен процес с историко-географски средства. Ако трябва да потърсим достъпната за всеки човек конкретна проповед на един вестител на Второто етерно пришествие на Христос, който не се назовава Рудолф Щайнер, едва ли трябва да допуснем, че това физическо и историческо проявление ще се е реализирало в една нехристиянизирана културна среда или среда, отдалечена и сравнително културно изолирана от основния еволюционен център на съвременната културна епоха - Европа. С други думи, ако търсим някакво широко известно историческо събитие на духовна тема, свързана със самия център на християнството, едва ли трябва да го търсим в джунглите на Африка или в суровите пустини на Азия, където християнството е слабо разпространено в тамошните култури. Едва ли трябва да го търсим и в още младата културна обстановка на Южноамериканския континент, която е все още твърде зависима от европейската духовна култура и не проявява активно самородни импулси в строгия духовно-научен смисъл на съвременното езотерично християнство. От друга страна, през разглеждания период от време съществуват множество християнски движения в Северноамериканския континент: мормони, квакери, методисти, последователите на Елена Вайт и др. Това са главно духовни течения, основани на протестантска концепция. Макар някой от тях да достигат голямо влияние, съществува един общ белег за тях, който ги различава от потенциална връзка с Бодхисатва Майтреа.
към текста >>

(за раждането на Бодхисатвата около началото на столетието) явно показват, че специфичната инкорпорация на Бодхисатва Майтрея в някой човек-носител трябва да е станала вече преди 1911 г.
Това са главно духовни течения, основани на протестантска концепция. Макар някой от тях да достигат голямо влияние, съществува един общ белег за тях, който ги различава от потенциална връзка с Бодхисатва Майтреа. Това е фактът, че всички те или не търсят въобще Второто пришествие на Христос в XX век, или го търсят на физически план, във физическо тяло, или най-малкото физически осезаем и видим. Стигаме до извода, че най-вероятно трябва да потърсим мощния културен импулс на Бодхисатва Майтрея в първите десетилетия на XX век, преди ужасите на Втората световна война, някъде из европейското духовно пространство. Също така едва ли трябва да търсим този импулс в областите, където е работил самият Рудолф Щайнер, защото горецитираните думи и неговото изказване от август 1921 г. (за раждането на Бодхисатвата около началото на столетието) явно показват, че специфичната инкорпорация на Бодхисатва Майтрея в някой човек-носител трябва да е станала вече преди 1911 г. (защото именно през 1911 г. РЩайнер ясно изразява идеята, че Бодхисатва е въплатен) и най-вероятно - около началото на века. Явно е, че човекът-носител е трябвало широко да изяви в културното пространство на някой народ една коренна промяна в духовната тъкан на съзнанието си през своите 30-35 години. Тук ние се различаваме сериозно от неадекватния спрямо тезите на Духовната наука материалистичен уклон на някои досегашни изследователи, които смятат, че трябва да търсят буквално раждане на човек в началото на века, който ще бъде на 33 години през 1933 г. Напротив, според нас трябва да се търси човек, роден някъде в периода 1864-70 г., който, успоредно с победата на Архангел Михаел и края на Кали Юга, започва около началото на века, т.е.
към текста >>

Явно е, че човекът-носител е трябвало широко да изяви в културното пространство на някой народ една коренна промяна в духовната тъкан на съзнанието си през своите 30-35 години.
Стигаме до извода, че най-вероятно трябва да потърсим мощния културен импулс на Бодхисатва Майтрея в първите десетилетия на XX век, преди ужасите на Втората световна война, някъде из европейското духовно пространство. Също така едва ли трябва да търсим този импулс в областите, където е работил самият Рудолф Щайнер, защото горецитираните думи и неговото изказване от август 1921 г. (за раждането на Бодхисатвата около началото на столетието) явно показват, че специфичната инкорпорация на Бодхисатва Майтрея в някой човек-носител трябва да е станала вече преди 1911 г. (защото именно през 1911 г. РЩайнер ясно изразява идеята, че Бодхисатва е въплатен) и най-вероятно - около началото на века. Явно е, че човекът-носител е трябвало широко да изяви в културното пространство на някой народ една коренна промяна в духовната тъкан на съзнанието си през своите 30-35 години. Тук ние се различаваме сериозно от неадекватния спрямо тезите на Духовната наука материалистичен уклон на някои досегашни изследователи, които смятат, че трябва да търсят буквално раждане на човек в началото на века, който ще бъде на 33 години през 1933 г. Напротив, според нас трябва да се търси човек, роден някъде в периода 1864-70 г., който, успоредно с победата на Архангел Михаел и края на Кали Юга, започва около началото на века, т.е. около своята 30-33 годишнина, мощна духовно-морална дейност и през особения и важен период 1933-36-39 г. би трябвало да бъде приблизително на 66-75 години. Ако приемем тези доводи, ще стигнем до извода, че по времето на интензивната лекторска дейност на Рудолф Щайнер в Западна и Централна Европа вече е имало друг мощен езотерико-християнски импулс.
към текста >>

Тук ние се различаваме сериозно от неадекватния спрямо тезите на Духовната наука материалистичен уклон на някои досегашни изследователи, които смятат, че трябва да търсят буквално раждане на човек в началото на века, който ще бъде на 33 години през 1933 г.
Също така едва ли трябва да търсим този импулс в областите, където е работил самият Рудолф Щайнер, защото горецитираните думи и неговото изказване от август 1921 г. (за раждането на Бодхисатвата около началото на столетието) явно показват, че специфичната инкорпорация на Бодхисатва Майтрея в някой човек-носител трябва да е станала вече преди 1911 г. (защото именно през 1911 г. РЩайнер ясно изразява идеята, че Бодхисатва е въплатен) и най-вероятно - около началото на века. Явно е, че човекът-носител е трябвало широко да изяви в културното пространство на някой народ една коренна промяна в духовната тъкан на съзнанието си през своите 30-35 години. Тук ние се различаваме сериозно от неадекватния спрямо тезите на Духовната наука материалистичен уклон на някои досегашни изследователи, които смятат, че трябва да търсят буквално раждане на човек в началото на века, който ще бъде на 33 години през 1933 г. Напротив, според нас трябва да се търси човек, роден някъде в периода 1864-70 г., който, успоредно с победата на Архангел Михаел и края на Кали Юга, започва около началото на века, т.е. около своята 30-33 годишнина, мощна духовно-морална дейност и през особения и важен период 1933-36-39 г. би трябвало да бъде приблизително на 66-75 години. Ако приемем тези доводи, ще стигнем до извода, че по времето на интензивната лекторска дейност на Рудолф Щайнер в Западна и Централна Европа вече е имало друг мощен езотерико-християнски импулс. Той обаче не е функционирал на територията на току-що споменатите европейски области, защото ако беше там, щеше да се наложи Рудолф Щайнер съвсем конкретно до го коментира и изследва, както е правил с други духовни импулси, проявени в тези части на Европа.
към текста >>

Напротив, според нас трябва да се търси човек, роден някъде в периода 1864-70 г., който, успоредно с победата на Архангел Михаел и края на Кали Юга, започва около началото на века, т.е.
(за раждането на Бодхисатвата около началото на столетието) явно показват, че специфичната инкорпорация на Бодхисатва Майтрея в някой човек-носител трябва да е станала вече преди 1911 г. (защото именно през 1911 г. РЩайнер ясно изразява идеята, че Бодхисатва е въплатен) и най-вероятно - около началото на века. Явно е, че човекът-носител е трябвало широко да изяви в културното пространство на някой народ една коренна промяна в духовната тъкан на съзнанието си през своите 30-35 години. Тук ние се различаваме сериозно от неадекватния спрямо тезите на Духовната наука материалистичен уклон на някои досегашни изследователи, които смятат, че трябва да търсят буквално раждане на човек в началото на века, който ще бъде на 33 години през 1933 г. Напротив, според нас трябва да се търси човек, роден някъде в периода 1864-70 г., който, успоредно с победата на Архангел Михаел и края на Кали Юга, започва около началото на века, т.е. около своята 30-33 годишнина, мощна духовно-морална дейност и през особения и важен период 1933-36-39 г. би трябвало да бъде приблизително на 66-75 години. Ако приемем тези доводи, ще стигнем до извода, че по времето на интензивната лекторска дейност на Рудолф Щайнер в Западна и Централна Европа вече е имало друг мощен езотерико-християнски импулс. Той обаче не е функционирал на територията на току-що споменатите европейски области, защото ако беше там, щеше да се наложи Рудолф Щайнер съвсем конкретно до го коментира и изследва, както е правил с други духовни импулси, проявени в тези части на Европа. С други думи, ние трябва да търсим импулса на Бодхисатвата някъде в Източна Европа.
към текста >>

Теософският импулс, тръгващ още от Блаватска и развит по-късно от Ледбитер и Ани Безант, явно използва медиумична методология, която влиза в разрез със свободното и духовно-хигиеничното развитие на съвременния човек и явно няма нищо общо със същинското езотерично християнство.
То би трябвало да се разгръща в стотици книги (поне по подобие на лекторската дейност на Рудолф Щайнер) и да излага богата езотерико-християнска методология, основана на типичните за древността духовни традиции, изявени чрез братски начин на живот. И така, стъпвайки на тази опорна точка за нашите размишления, можем да продължим напред, като поставим други също елементарни въпроси: Колко саразличните духовни течения в Европа в първата половина на XX век, кои са те и какви са техните характерни черти? Имат ли нещо общо с езотеричното християнство? Работят ли тези духовни течения със съвременна и правилна методология, съобразена с необходимата свобода и окултна хигиена в настоящата епоха на Съзнаващата душа? Безспорно Антропософското общество е един от най-важните фактори в духовното развитие на човечеството по принцип, но по вече обяснени причини не е възможно физически проявеният Бодхисатва да се търси сред него. Теософският импулс, тръгващ още от Блаватска и развит по-късно от Ледбитер и Ани Безант, явно използва медиумична методология, която влиза в разрез със свободното и духовно-хигиеничното развитие на съвременния човек и явно няма нищо общо със същинското езотерично християнство. Освен това този импулс се противопоставя открито на идеите, изразени от Рудолф Щайнер по въпросите за Бодхисатвата на XX век, чрез дейността си около личността на Кришнамурти. Други, подобни на току-що визирания импулс, са направлението Агни Йога и материалите, изнесени от Алис Бейли. Книгите, писани от Патос и Елифас Леви, нямат нищо общо с идеята за Бодхисатвата. Розенкройцерският импулс, възникнал от дейността на Макс Хайндел, има други цели и задачи, проявява се главно извън Европа и не може да бъде отнесен към една изява на Бодхисатва. Християнските общности на духоборите и толстоистите в Русия, наследниците на хусистите, т.нар.
към текста >>

Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези Същества са наредени в една йерархична стълба...: Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили, Власти, Началства, Архангели, Ангели и напредналите човешки души... Всички вкупом представят Великия космичен човек.78 Христос... е едно Божествено космично същество.
- Христос е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и Живот. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. ...И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от Разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези Същества са наредени в една йерархична стълба...: Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили, Власти, Началства, Архангели, Ангели и напредналите човешки души... Всички вкупом представят Великия космичен човек.78 Христос... е едно Божествено космично същество. Божествено същество, което иде от Централното слънце на Вселената, около което нашето Слънце се върти и за двадесет милиона години извършва един кръг79. От това Вселенско слънце иде Христос. Христос е най-великото Същество.80 Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на душата вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. ...Днес хората делят Христа на „истеричен", „космичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим.
към текста >>

Ще станат две велики неща: първо, ще почне вселяването на Христовия Дух в човека, разбира се отначало в готовите души.
...И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.81 2. Учителя Петър Дънов говорил ли е по свой уникален начин за Второто пришествие на Христос в Астралния план в настоящата епоха, както е предсказано от Рудолф Щайнер, че ще прави Бодхисатва Майтрея, изявен в XX век? Следват само някои от цитатите на тази тема: Няма епоха в човешката история, когато Христос да е работил така. Сега Христос работи най-много. Преди няколко века Христос е бил горе, в най-висшите светове, а сега е слязъл по-ниско, в Астралния и Етерния свят, по-близо до материалния свят. Ще станат две велики неща: първо, ще почне вселяването на Христовия Дух в човека, разбира се отначало в готовите души. Когато ти изпитваш в себе си едно хубаво, безкористно чувство, проявяваш милосърдие, любов, милост, това показва, че Христовият Дух те е озарил и започва да работи в теб. И апостол Павел нали казва на едно място: „Не аз живея, а Христовият Дух се е вселил в мен. "82 Христос ще дойде, това е безспорно; и скоро ще дойде... Под думата Второ пришествие не бива да се разбира свършекът на света, а то е Второто идване на Христа.83 Христос е близо на физическото поле и Той присъства тази година. ...Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде.
към текста >>

Те искат да Го видят като човек, да Го пипнат, да Го усетят физически.
"...Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи.85 3. Рудолф Щайнер съвсем конкретно казва, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва за ново физическо проявление на Христос, като този е един от най-важните признаци, по които ще можем да различим Бодхисатвата на XX век. Проповядва ли Беинса Дуно за второ физическо въплъщение на Христос, или не? Учителя Петър Дънов категорично отхвърля второ физическо въплъщение на Христос. Привеждаме един от многото красноречиви цитати по въпроса: Христос работи в света, но трата не го виждат. Те искат да Го видят като човек, да Го пипнат, да Го усетят физически. Ако Той пълни сърцата на хората с красиви и възвишени чувства, какво искате повече от това? Искате да Го галите, да Го целувате, да Го носите на ръце? Това не е идея. Какво печели детето, ако цял ден го носите на ръце? Крив е възгледът на хората, дето очакват Христос да се роди отново, като малко дете.
към текста >>

Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация на съзнанието на човека Петър Дънов?
Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за окръжаващите. Това е Възкресение, това значи пробуждане на човешката душа. Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.86 4. От данните, които предоставя Рудолф Щайнер, се знае, че изявата на Бодхисатва Майтрея няма да е известна до навършването на 50-55 години от човешката индивидуалност, която е неин конкретен физически носител. Проявил ли е широко социално своята мисия Петър Дънов преди своята 30-33-годишна възраст, или не? Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация на съзнанието на човека Петър Дънов? Има ли Петър Дънов свой конкретен физически учител, който да му предаде по веригата учител-ученик някаква духовна традиция, или напротив, той разгръща своята дейност изцяло самостоятелно? Въпросът за преобразяването на човека Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция на Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои на това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията на човешката душа - ключ на саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов. Всеки задълбочен изследовател на езотеризма в България знае, че около 33-та година на Петър Дънов в съзнанието му е настъпила мистична жертва. Тази трансформация на индивидуалността на будния син на възрожденския български род Дънови протича на няколко етапа, като пронизва и завинаги променя живота му. Ако дотогава Петър Дънов се е стремял към усамотение и усилена работа върху себе си, то след неговата 33-годишна възраст се разгръща мащабна лекторска и духовно-организаторска дейност, която има за цел излъчването на един мощен езотеричен импулс.
към текста >>

Въпросът за преобразяването на човека Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция на Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои на това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията на човешката душа - ключ на саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов.
Когато Христос живее в душите на хората, всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя.86 4. От данните, които предоставя Рудолф Щайнер, се знае, че изявата на Бодхисатва Майтрея няма да е известна до навършването на 50-55 години от човешката индивидуалност, която е неин конкретен физически носител. Проявил ли е широко социално своята мисия Петър Дънов преди своята 30-33-годишна възраст, или не? Има ли данни за вселяване, инкорпорация или рязка трансформация на съзнанието на човека Петър Дънов? Има ли Петър Дънов свой конкретен физически учител, който да му предаде по веригата учител-ученик някаква духовна традиция, или напротив, той разгръща своята дейност изцяло самостоятелно? Въпросът за преобразяването на човека Петър Дънов в Учителя Беинса Дуно е един от фундаменталните въпроси в духовната традиция на Бялото Братство в България, защото той характеризира самите устои на това Учение и едновременно с това е и ключът за еволюцията на човешката душа - ключ на саможертва, безкрайно смирение и неизразима Любов. Всеки задълбочен изследовател на езотеризма в България знае, че около 33-та година на Петър Дънов в съзнанието му е настъпила мистична жертва. Тази трансформация на индивидуалността на будния син на възрожденския български род Дънови протича на няколко етапа, като пронизва и завинаги променя живота му. Ако дотогава Петър Дънов се е стремял към усамотение и усилена работа върху себе си, то след неговата 33-годишна възраст се разгръща мащабна лекторска и духовно-организаторска дейност, която има за цел излъчването на един мощен езотеричен импулс. Ето какво е описал Боян Боев, един от неговите най-близки ученици, присъствал на множество разговори между последователи и Учителя Беинса Дуно: Една сестра беше приета от Учителя и Той и каза: „Аз съм вселен и това стана на 19 март 1897г. Тогава получих мисия от Небето.
към текста >>

От тази гледна точка, когато говорим за Петър Дънов, ние разбираме една издигната човешка индивидуалност, която се е превърнала в един вид Граал за Принципа на Учителя, а когато говорим за Учителя Петър Дънов или за Учителя Беинса Дуно, ние всъщност съзерцаваме дейността на Учителя посредством човека Петър Дънов.
Учителя ми е разказвал, че когато бил в пост и молитва и се е изкачил на един връх край с. Арбанаси, Търновско, тогава му се явил Христос и му казал: „Предай Ми тялото си, ума си, сърцето си и работи за Мене. " Учителя рекъл: „Господи, да бъде Волята Твоя, готов съм!" (Това е било... през месец септември 1914 г.)87 Важно е да се обърне внимание, че през 1897 г. Петър Дънов е вече на 33 години, защото е роден на 11 юли 1864 г. Освен това сред неговите последователи се е утвърдило мнението (от редица изказвания на Учителя Беинса Дуно и от многобройни конкретни опитности), че личността на Петър Дънов, неговият индивидуален поток на живота е жертван в името на Принципа на Учителя, който се проявява след 33-та годишнина от живота му. От тази гледна точка, когато говорим за Петър Дънов, ние разбираме една издигната човешка индивидуалност, която се е превърнала в един вид Граал за Принципа на Учителя, а когато говорим за Учителя Петър Дънов или за Учителя Беинса Дуно, ние всъщност съзерцаваме дейността на Учителя посредством човека Петър Дънов. Но преди всичко трябва категорично да се каже, че Учителя Беинса Дуно не е проводник на някаква духовна традиция по стандартния път на физически проявено обучение по веригата учител-ученик. Думите на Рудолф Щайнер много добре описват ситуацията: Учителя Беинса Дуно, проявил се чрез Петър Дънов, „уповава на силата на своето собствено слово и стои като човек сам в света."88 5. Ако има проявления на твърде опасни и тъмни тенденции в различни псевдодуховни учения, които отъждествяват Христос с очаквания Майтрея, какво е казал Учителя Петър Дънов на тази тема? Отъждествява ли той своята индивидуалност с Христос? Тази тема не е просто опасна и тъмна, тя е създадена от демонични сили, които искат цялостно да възпрепятстват дейността на езотеричното християнство в нашето съвремие.
към текста >>

Думите на Рудолф Щайнер много добре описват ситуацията: Учителя Беинса Дуно, проявил се чрез Петър Дънов, „уповава на силата на своето собствено слово и стои като човек сам в света."88 5.
" Учителя рекъл: „Господи, да бъде Волята Твоя, готов съм!" (Това е било... през месец септември 1914 г.)87 Важно е да се обърне внимание, че през 1897 г. Петър Дънов е вече на 33 години, защото е роден на 11 юли 1864 г. Освен това сред неговите последователи се е утвърдило мнението (от редица изказвания на Учителя Беинса Дуно и от многобройни конкретни опитности), че личността на Петър Дънов, неговият индивидуален поток на живота е жертван в името на Принципа на Учителя, който се проявява след 33-та годишнина от живота му. От тази гледна точка, когато говорим за Петър Дънов, ние разбираме една издигната човешка индивидуалност, която се е превърнала в един вид Граал за Принципа на Учителя, а когато говорим за Учителя Петър Дънов или за Учителя Беинса Дуно, ние всъщност съзерцаваме дейността на Учителя посредством човека Петър Дънов. Но преди всичко трябва категорично да се каже, че Учителя Беинса Дуно не е проводник на някаква духовна традиция по стандартния път на физически проявено обучение по веригата учител-ученик. Думите на Рудолф Щайнер много добре описват ситуацията: Учителя Беинса Дуно, проявил се чрез Петър Дънов, „уповава на силата на своето собствено слово и стои като човек сам в света."88 5. Ако има проявления на твърде опасни и тъмни тенденции в различни псевдодуховни учения, които отъждествяват Христос с очаквания Майтрея, какво е казал Учителя Петър Дънов на тази тема? Отъждествява ли той своята индивидуалност с Христос? Тази тема не е просто опасна и тъмна, тя е създадена от демонични сили, които искат цялостно да възпрепятстват дейността на езотеричното християнство в нашето съвремие. Тенденцията да се уеднаквява и отъждествява Христос с Майтрея се проявява сред теософските среди и ние вече коментирахме този въпрос. Както вече споменахме, Учителя Беинса Дуно работи конкретно за справянето със заблуждението на Теософското общество относно проявата на Мировия Учител през Кришнамурти.
към текста >>

Не Го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора.
Мойсеевото учение е Божествено, както е Божествено и Христовото учение, и моето. Онзи Христос, който беше в Исуса, е същият, който е в мен - един е Духът. Едно от тия учения в Пълнотата му трябва да изпълните точно. Аз бих желал да изпълните и трите. Според степента на искреността ви ще бъде и благословението на Бога... Не търсете Христа на физическото поле. Не Го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се проявява Христос, там ще видите интензивна светлина. Христос е Един и много. Понякога казвате: „Господин Дънов дали е Христос, или Христос е в него? " Ще ви кажа: Христос не съм. Но Христос е в мен.
към текста >>

Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек, не съм и Христос.
Само че там, където се проявява Христос, там ще видите интензивна светлина. Христос е Един и много. Понякога казвате: „Господин Дънов дали е Христос, или Христос е в него? " Ще ви кажа: Христос не съм. Но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.90 Ако приемем новата теза за проявлението на Бодхисатвата на XX век и разгледаме обстойно току-що цитираните думи, ще констатираме точността на казаното от Рудолф Щайнер, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва второ физическо проявление на Христос. Освен това, пратеникът на Ложата на Бодхисатвите няма да се самоизтьква за отново дошлия Христос и никой не бива да го отъждествява с едно ново физическо проявление на Христос. Бодхисатвата пряко съзерцава Христовото същество и е един свят извор, от който изтичат Христовите Сила и Живот. От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6. Има ли данни за конкретно отношение на Рудолф Щайнер към дейността на Петър Дънов и съответно какво е отношението на Учителя Беинса Дуно към Рудолф Щайнер?
към текста >>

От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6.
Но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.90 Ако приемем новата теза за проявлението на Бодхисатвата на XX век и разгледаме обстойно току-що цитираните думи, ще констатираме точността на казаното от Рудолф Щайнер, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва второ физическо проявление на Христос. Освен това, пратеникът на Ложата на Бодхисатвите няма да се самоизтьква за отново дошлия Христос и никой не бива да го отъждествява с едно ново физическо проявление на Христос. Бодхисатвата пряко съзерцава Христовото същество и е един свят извор, от който изтичат Христовите Сила и Живот. От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6. Има ли данни за конкретно отношение на Рудолф Щайнер към дейността на Петър Дънов и съответно какво е отношението на Учителя Беинса Дуно към Рудолф Щайнер? От конкретни изказвания на Рудолф Щайнер знаем, че е имало духовна връзка между него и Бодхисатвата на XX век. В някои мемоари на най-близки последователи на Учителя Беинса Дуно присъстват и някои допълнителни подробности. Интересен е фактът как Боян Боев намира учението на Беинса Дуно. Известен е като човекът, който е бил толкова близко до Учителя Петър Дънов, че е можел да записва много негови лични разговори с последователи; освен това е съставител на едни от най-важните книги за Учението (Учителя, Акордиране на човешката душа, Изворът на Доброто и др.) и след заминаването на Учителя участва в организационния съвет на Общество Бяло Братство.
към текста >>

Известен е като човекът, който е бил толкова близко до Учителя Петър Дънов, че е можел да записва много негови лични разговори с последователи; освен това е съставител на едни от най-важните книги за Учението (Учителя, Акордиране на човешката душа, Изворът на Доброто и др.) и след заминаването на Учителя участва в организационния съвет на Общество Бяло Братство.
От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските идеи, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6. Има ли данни за конкретно отношение на Рудолф Щайнер към дейността на Петър Дънов и съответно какво е отношението на Учителя Беинса Дуно към Рудолф Щайнер? От конкретни изказвания на Рудолф Щайнер знаем, че е имало духовна връзка между него и Бодхисатвата на XX век. В някои мемоари на най-близки последователи на Учителя Беинса Дуно присъстват и някои допълнителни подробности. Интересен е фактът как Боян Боев намира учението на Беинса Дуно. Известен е като човекът, който е бил толкова близко до Учителя Петър Дънов, че е можел да записва много негови лични разговори с последователи; освен това е съставител на едни от най-важните книги за Учението (Учителя, Акордиране на човешката душа, Изворът на Доброто и др.) и след заминаването на Учителя участва в организационния съвет на Общество Бяло Братство. Боян Боев бил студент по естествени науки в Мюнхен и веднъж посетил лекционен цикъл на Рудолф Щайнер. При един личен разговор, от който са запазени спомени и стенографски бележки, Щайнер запитал Боев откъде идва. На отговорът му, че е българин, създателят на антропософията му казал, че България е много важна страна и го упътил да се върне и да намери Петър Дънов. След този съдбоносен разговор Боев изпълнил съвета и по-късно станал един от най-ревностните последователи на Учителя Беинса Дуно. Когато споменът за тази случка е разказан на Паша Тодорова, една от трите стенографки, работеща по записването на Словото на Учителя Петър Дънов, тя го запитала: „Вие, Учителю, познавате ли Рудолф Щайнер?
към текста >>

Едно от доказателствата за реалната и същностна връзка между Учението на Учителя Беинса Дуно и антропософията е и фактът, че човекът, създал условията за проявлението ii в България чрез редица преводи на трудове на Рудолф Щайнер, е Димо Даскалов, един от последователите на Учителя Петър Дънов.
В резултат на това най-близките ученици на Учителя Петър Дънов не само са изключително дълбоко запознати с идеите на антропософията, но и извършват една първа крачка за мощен синтез между двете най-сродни езотерико-християнски традиции на нашето съвремие. Естествено последствие и продължение на този първичен синтез е и настоящата монография. Визираният синтез между двете европейски езотерико-християнски течения има и свой методологичен смисъл, защото в усилните условия на XX век ученикът не трябва да разпилява своята енергия и време. Оказва се, че когато Учителя Петър Дънов насочва своите последователи да изучават духовните традиции на човечеството, за да са подготвени най-правилно за Новото Божествено учение, възпитаващо живот в Христовата Любов, образованието им протича най-ефективно и цялостно чрез дълбоко навлизане в океана на Христова Мъдрост, наречен Антропософия. Това е така, защото Рудолф Щайнер духовно-научно анализира и представя в Христова светлина почти всички духовни традиции. Едно от доказателствата за реалната и същностна връзка между Учението на Учителя Беинса Дуно и антропософията е и фактът, че човекът, създал условията за проявлението ii в България чрез редица преводи на трудове на Рудолф Щайнер, е Димо Даскалов, един от последователите на Учителя Петър Дънов. Той има лични срещи с Учителя Беинса Дуно, изпълнява на цигулка негови песни и често общува на духовни теми с един от най-близките ученици на Учителя Беинса Дуно - Боян Боев; Димо Даскалов е изнасял антропософски лекции пред последователи на Учителя Петър Дънов, а днес антропософското издателство в България носи неговото име. Има и друг методологичен план на подобие между дейността на духовния лидер Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов. В течение на разгръщането на антропософската доктрина Рудолф Щайнер обяснява, че първата стъпка на антропософа в духовния път е систематичното изучаване и съпреживяване на езотеричните истини, описани от Духовната наука. По този начин ученикът импрегнира в своите духовни структури възвишената Мъдрост и живите идеи на Архангел Михаел. Те, от своя страна, развиват необходимите духовни органи и сетива, без които съзнателното развитие и напредък в Духовната наука са невъзможни.
към текста >>

Той има за цел да съчетае всички опитности - от най-малките, изявени в ежедневието, до най-грандиозните и преобразяващи завинаги преживявания, до които може да се докосне духовно устременият човек.
Това е естествено правило, произлизащо от принципите на т.нар. крос-културни изследвания. Учителя Беинса Дуно използва различен метод, който изявява и втъкава в своето Слово, спрямо метода, използван от Рудолф Щайнер, разгърнат в неговите книги и лекции. Ако методът, използван от Рудолф Щайнер, може да се нарече описателно-съпреживяващ и цели да импрегнира Михаеличните живи идеи в мисловния микрокосмос на духовния изследовател, то методът, който използва Учителя Беинса Дуно в своето Слово, може да се нарече метод на синтез на най-широк спектър от преживявания в единната тъкан на Христос-съзнанието. Това не е случайно избран метод. Той има за цел да съчетае всички опитности - от най-малките, изявени в ежедневието, до най-грандиозните и преобразяващи завинаги преживявания, до които може да се докосне духовно устременият човек. Учителя Беинса Дуно се изявява в своето Слово като любяща майка, която учи своето дете-ученик чрез метода на съзнателното подреждане на мозайка или пъзел - голям брой разноцветни и с различна форма парченца трябва да се съчетаят в единна и цялостна картина. Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно демонстриран от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя. И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика. На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието. И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно.
Той има за цел да съчетае всички опитности - от най-малките, изявени в ежедневието, до най-грандиозните и преобразяващи завинаги преживявания, до които може да се докосне духовно устременият човек. Учителя Беинса Дуно се изявява в своето Слово като любяща майка, която учи своето дете-ученик чрез метода на съзнателното подреждане на мозайка или пъзел - голям брой разноцветни и с различна форма парченца трябва да се съчетаят в единна и цялостна картина. Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно демонстриран от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя. И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика. На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието. И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически. Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост. Двете школи на съвременното езотерично християнство и по-специално - двата словесни потока на техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи на една единствена и свещена цел - Второто пришествие на Христос в душата на човека, в Душата на човечеството.
към текста >>

Двете школи на съвременното езотерично християнство и по-специално - двата словесни потока на техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи на една единствена и свещена цел - Второто пришествие на Христос в душата на човека, в Душата на човечеството.
И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически. Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост. Двете школи на съвременното езотерично християнство и по-специално - двата словесни потока на техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи на една единствена и свещена цел - Второто пришествие на Христос в душата на човека, в Душата на човечеството. Това естествено отношение между двете езотерико-християнски традиции на XX век има и дълбоки исторически корени. Според Учителя Беинса Дуно Великите посветени на човечеството, Великите Учители и пратеници на Всемирното Бяло Братство са оформили в процеса на своята работа през вековете три клона на Езотеричната школа на Бялото Братство96. Първият клон се нарича египетски: той се проявил през Египет, после - в Персия и Гърция и има за цел да подготви духовните условия в Бялата раса за идващото християнство. Вторият клон може да се нарече палестински: той произлиза от египетския, разгръща се при есеите в Палестина, през християнската епоха отива в Рим, Англия и Германия и има за цел да внесе християнството в света и да го разпространи. Третият клон можем да се нарече богомилски: тръгвайки от Египет, той отива в Индия, от там - към Персия, Сирия, Арабия, Мала Азия и славянска България; този клон има за цел да реализира Божествено учение, т.е.
към текста >>

Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер.
Под плавното ръководство на Учителя Петър Дънов се прилага идейно вегетарианство - от любов и състрадание към по-малките братя-животни се ликвидира всяко консумиране на храна, получена след убийство. Освен този подход към храненето, заедно с въздържанието от алкохолни питиета се прилагат и много други методи за пречистване на кръвта и тялото. Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на животинското царство. 7.4. Рудолф Щайнер уточнява, че съвременното човечество преминава през един вид посвещение, насочено към полусъзнателно или съзнателно овладяване на функциите на Астралното тяло, т.е. човечеството работи за придобиването на принципа Дух-Себе. Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер. Съзнателното хармонизиране на характера и навиците всъщност е съзнателно хармонизиране и овладяване на Етерното тяло, което довежда до разгръщането на втория принцип на Духа в нас - Дух-Жиеот. Оказва се, както и предсказва Рудолф Щайнер, че Бодхисатвата на XX век - Учителя Петър Дънов -акцентира в създадената от него Езотерична школа главно върху тази дейност. Едни от най-първите цели, поставени пред ученика на Бялото Братство, са насочени към съзнателно овладяване на всички онези функции на втората природа (подходи при мислене, чувстване и действие; процеси в съзнанието при хранене, дишане, спане и пр.) и цялостното им пронизване от Христовото присъствие. Поставят се задачи за придобиване на добри навици, благороден и балансиран характер, изпълнен с Христовите добродетели. Цялото Учение на Бодхисатвата на Доброто, цялата методология на Учителя Беинса Дуно възпитава плодоносно преобразяваш в ученическата душа чрез Мъдростта на Осемстепенния път (правилно мнение, правилно съждение, правилно слово, правилно дело и т.н.) в преливащата и неудържима сила на Любовта, чрез капките Христова кръв в Светата чаша.
към текста >>

Аз-ът на човечеството, Христос, чрез Своите свята органи на Мъдростта, дванадесетте Бодхисатви, най-интензивно работа за образуването на Съзнаващата душа в човека.
Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта."102 7.5. Свещената цел, за която работи Учителя Беинса Дуно, се постига с най-разнообразни методи на езотеричното християнство, но един от най-важните сред тях е музикалният подход на Учителя Петър Дънов. Няма друг Духовен учител в XX век, който да е разгърнал своята проява чрез такава богата музикална дейност и работа. Той дарява на човечеството около сто музикални произведения, които смирено нарича окултни музикални упражнения. Това не е случаен факт, а важен детайл от съвременната активна работа на Бялата ложа. Аз-ът на човечеството, Христос, чрез Своите свята органи на Мъдростта, дванадесетте Бодхисатви, най-интензивно работа за образуването на Съзнаващата душа в човека. Както знаем от Рудолф Щайнер, душата се развива преди всичко чрез окултната мощ на музиката - чрез този метод е работил Бодхисатва Аполон, проявил се чрез Орфей в тракийските области на Балканския полуостров. Той е облъчвал хората чрез своята музика, за да се разгърне в тях Разсъдъчно-логическия аспект на душите им. Почти три хиляди и петстотин години след изявата на индивидуалната мисия на Бодхисатва Аполон отново на Балканския полуостров се проявява нов импулс, излъчен от Ложата на Бодхисатвите отново чрез музикален подход. Този път Бодхисатва Майтрея работа чрез своите оригинални музикални цигулкови произведения и песни, проявени вече в условията на една езотерико-християнска школа. И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата душа.
към текста >>

Според Рудолф Щайнер източноевропейският човек и конкретно славянинът продължава да има възможност за получаване на етерно-сетивни импулси от Живата разумна природа и това го прави твърде различен от западния тип.
И ако дейността на Бодхисатва Аполон е била методологически насочена преди всичко към Разсъдьчната душа с цел да се подготвят дневно-будните мисловни способности на човечеството, за да приеме то правилно импулса на предстоящото физическо проявление на Христовия Дух, то работата на Бодхисатва Майтрея, проявил се чрез Петър Дънов в първата половина на XX век, е отново музикално-методологически центрирана, но този път вече към Съзнаващата душа. Новата цел е конкретната реализация на Второто етерно пришествие на Христос в микрокосмоса на човешкото същество. 7.6. От изворите на Духовната наука знаем, че Бодхисатва Майтрея ще реализира своята мисия и ще стане Буда Майтрея в кулминацията на Шестата, Славянската културна епоха. Това косвено ни насочи и ни позволи да открием импулса на Бодхисатвата на XX век в една славянска страна с богата езотерична култура. Освен това, според собствените думи на Бодхисатвата, неговата „мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса." Всичко това ни дава основание да мислим, че специфичните характеристики на славянството и Шестата раса могат да бъдат опорни точки за по-дълбокото разбиране на дейността на Бодхисатвата на XX век. Според Рудолф Щайнер източноевропейският човек и конкретно славянинът продължава да има възможност за получаване на етерно-сетивни импулси от Живата разумна природа и това го прави твърде различен от западния тип. Славянинът е, така да се каже, „изостанал"103 в своето слизане в материята и все още може да съзерцава Живия Господ в Природата. Според нас именно това изоставане използва Бодхисатвата на XX век за опорна точка към едно ускорение в славянския организъм на българина в името на Второто етерно пришествие на Христос. Този, така да се каже, отново „музикален", но напълно различен от конвенционалното разбиране, метод104 намира своите практико-приложни форми в дейността на Учителя Петър Дънов, насочена към ритмичните, продължили много години братски събори и идейни екскурзии сред живописната българска природа. Чрез магическите жестове на Учителя Беинса Дуно Братството е учено да съзерцава дейността на Живата разумна природа, да работи заедно с нея и да ii помага. Така етерните тела на славяните се подготвят по един природен начин за случващото се Етерно пришествие на Христос.
към текста >>

Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека.
Според нас именно това изоставане използва Бодхисатвата на XX век за опорна точка към едно ускорение в славянския организъм на българина в името на Второто етерно пришествие на Христос. Този, така да се каже, отново „музикален", но напълно различен от конвенционалното разбиране, метод104 намира своите практико-приложни форми в дейността на Учителя Петър Дънов, насочена към ритмичните, продължили много години братски събори и идейни екскурзии сред живописната българска природа. Чрез магическите жестове на Учителя Беинса Дуно Братството е учено да съзерцава дейността на Живата разумна природа, да работи заедно с нея и да ii помага. Така етерните тела на славяните се подготвят по един природен начин за случващото се Етерно пришествие на Христос. Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа. Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека. Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа. Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик.
към текста >>

Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота.
Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа. Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека. Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа. Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух.
към текста >>

Това е човекът Ученик.
Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека. Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа. Чрез методологията на живот в братски общества душите могат конкретно да опитват и прилагат живота на първите християни, вдъхновени от Христовите Сила и Живот. Така те се подготвят да станат зародиша на Шестата корена раса и като живи съзнателни клетки да оформят тялото и душевния организъм на Етерния Христос. 7.7. Ако в мисията на Гаутама Буда не се е включвало развитието на цялостната Съзнаваща душа, а само на част от нея - етиката на Любовта и Състраданието105, то Учението на Учителя Беинса Дуно е преди всичко учение за Пътя на един нов тип човек - човека, живеещ с ясната съзнателна идея, че се учи във Великото училище на Живота. Това е човекът Ученик. Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими.
към текста >>

Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек.
Този термин не е нищо друго, а един вид езотерична аналогия или синоним на понятието Съзнаваща душа. Разбирайки този паралел, можем да осъзнаем един друг факт от дейността на Бодхисатвата на XX век: според всеки непредубеден изследовател на Учението на Учителя Петър Дънов може да се каже, че не е известен друг Учител, който да е говорил толкова детайлно и последователно, толкова грандиозно и цялостно за принципа на Божествената Любов. Едновременно с това Учителя Беинса Дуно изтъква, че хилядите лекции и беседи, изнесени на тази тема, са само встъпление във Великата Божествена наука за Любовта. Това, от една страна, е поради реалността, че Христос е принципът на Любовта и разбирайки Любовта, ние ще разберем настоящата и извечна дейност на Христовия Дух. Но от друга страна, именно днес, в епохата на Съзнаващата душа, се проявява един макрокосмичен импулс, идващ от Братята на Любовта - Серафими. Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107. От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа. Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека.
към текста >>

Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека.
Освен като най-висш принцип сред Ангелските йерархии, те се явяват едновременно и макрокосмичен принцип на Съзнаващата душа в душевно-космическия организъм106 на Небесния Христос - Великия космичен човек. Именно с цел резонанс със Съществата на Мировата Любов, които организират социалния живот на слънчевите системи в нашата Галактика, посланикът на Святия Дух съдейства за зазоряването и разгръщането на една Нова епоха - Епохата на съзнателно-душевния ученик на Божествената Любов, което по същество е самата микрокосмична същина на Второто пришествие на Христовото същество. И точно тук искаме да изтъкнем една нова гледна точка*. Известно е, че Бодхисатвите са дълбоко вътрешно свързани с Йерархиите на Архангелите и Силите107. От друга страна се знае, че мисията на Бодхисатва Майтрея започва от епохата на Разсъдъчната душа, ще завърши в епохата на пророческото развитие на Духът-Себе, а в настоящето тя протича в епохата на Съзнаващата душа. Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека. Например, за да може един наблюдател да различава триизмерни обекти в разстояние и дълбочина, е необходимо бинокулярно зрение, т.е. едновременно и синхронизирано наблюдение от две различни гледни точки. Прилагайки именно този метод в нашите духовно-научни търсения за мисията на Бодхисатвата в XX век, ние можем да разберем обемно и в дълбочина ключови детайли от настоящите духовни условия. Само синхронизирайки Михаелично гледните точки на двата импулса на съвременното езотерично християнство, можем да се докоснем реално до Второто пришествие на Христовото същество. Една от най-важните допълнителни идеи, получена чрез такъв подход, е, че дейността на Бодхисатва Майтрея няма да е насочена само към проповед за новото проявление на Христос, но заедно с това ще е и методология за реализацията на Второто пришествие в азовото пространство на ученика, и то в условията на един братски колективен живот.
към текста >>

И наистина Пан-ев-ритмия е тотален-жизнен-ритъм, който е насочен към задвижването и еволюцията на всичките седем духовни нива в целостта на човека.
От друга страна, Паневритмията би трябвало да се осъзнае като един от първите лъчи на изгрева, наречен Второ, етерно пришествие на Христос, не само защото започва да се проявява именно в описания от Рудолф Щайнер изключително важен период за човечеството, но това защото в този метод могат да се наблюдават типичните характеристики на нов тип колективно съзнание, проникнато от Христовия Дух. За конкретно доказателство на тази тема, ще цитираме малка част от красивия поетичен текст, изпълняван по време на 23-то упражнение от първата част на Паневритмията: Всеки хубав Божи ден дишам Радост и Живот. И ликът ми е засмян, че обича мен Господ. Слънчицето със Любов милва моето лице и гласът любим Христов шепне в моето сърце: „Крепко, смело ти живей и помагай на света. С песни радостни възпей ти на Бога Любовта, наш Баща любим и свят и на вси души познат.“ Самото име на този фундаментален метод на източното езотерично християнство подсказва, че тук става въпрос за цялостен и мащабно разгърнат метод за евритмизация. И наистина Пан-ев-ритмия е тотален-жизнен-ритъм, който е насочен към задвижването и еволюцията на всичките седем духовни нива в целостта на човека. Изящните геометрически форми, описвани от движенията на изпълнителите, сякаш повдигат и благославят по специален начин физическото тяло; силовите потоци, задвижени от ритмичната групова работа на хиляди хора, синхронизирани с дейността на ларинкса и с движенията на крайниците, пронизват и структурират Етерното тяло. Изпълнителите съзнателно работят със своето въображение като възприемат, свободно изграждат и подържат красиви образи в своето съзнание и така повдигат своето Астрално тяло. Мистичната, нежна мелодика хармонизира менталната дейност на човешката индивидуалност, а живописните поетични слова носят виделината на манастичното зазоряване на нашия Дух-Себе. Играейки Паневритмия, човек започва да отглежда и дарява плодовете на своите добродетели от етерна градина, наречена Дух-Живот. Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата реалност на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци.
към текста >>

Играейки Паневритмия, човек започва да отглежда и дарява плодовете на своите добродетели от етерна градина, наречена Дух-Живот.
С песни радостни възпей ти на Бога Любовта, наш Баща любим и свят и на вси души познат.“ Самото име на този фундаментален метод на източното езотерично християнство подсказва, че тук става въпрос за цялостен и мащабно разгърнат метод за евритмизация. И наистина Пан-ев-ритмия е тотален-жизнен-ритъм, който е насочен към задвижването и еволюцията на всичките седем духовни нива в целостта на човека. Изящните геометрически форми, описвани от движенията на изпълнителите, сякаш повдигат и благославят по специален начин физическото тяло; силовите потоци, задвижени от ритмичната групова работа на хиляди хора, синхронизирани с дейността на ларинкса и с движенията на крайниците, пронизват и структурират Етерното тяло. Изпълнителите съзнателно работят със своето въображение като възприемат, свободно изграждат и подържат красиви образи в своето съзнание и така повдигат своето Астрално тяло. Мистичната, нежна мелодика хармонизира менталната дейност на човешката индивидуалност, а живописните поетични слова носят виделината на манастичното зазоряване на нашия Дух-Себе. Играейки Паневритмия, човек започва да отглежда и дарява плодовете на своите добродетели от етерна градина, наречена Дух-Живот. Накрая всеобщият-жизнен-ритъм може да ни помогне тук, на физичния план, интуитивно да преживеем космическата реалност на Христовото същество и така пророчески да работим за нашето превръщане в Духочовеци. Паневритмията е нещо изключително древно и едновременно с това е само начало на принципно нов тип явления в човешката култура, които тепърва ще се разгръщат в далечното бъдеще. Специалистите хореографи знаят, че в определени области на света от дълбока древност се е запазил определен тип метод на съхраняване на човешки опит и познания: чрез целостта на последователни, точно определени движения се записва например историята на един народ или легендата за живота на дадено Възвишено същество. Пример за тези древни практики на такава хореографска писменост има все още сред народа на остров Тайга и в традицията на индийския танц. Рудолф Щайнер дава духовно-научните аналогии във форма на движения, които съответстват на определени фонеми, музикални тонове, астрологични знаци и прочее.
към текста >>

Чрез трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите структурни нива в човека: волева област на крайниците, ритмична област и глава.
На практика духовно търсещият, които играе Паневритмия, чрез този конкретен смислов ключ съзнателно инициира в себе си един вид космическо разширение на съзнанието. По този начин душата придобива една полезна подготовка за процесите, които настъпват едва след смъртта - процеси описани подробно в трудовете на Рудолф Щайнер. Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка. Към нея може да се подходи и от микрокосмична, дори от физиологична гледна точка. Чрез трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите структурни нива в човека: волева област на крайниците, ритмична област и глава. Ако се използват окултните описания, които Рудолф Щайнер дава за процесите на образуване на гръбначния и главния мозък, може да се достигне и до реалността, че Първата част на Паневритмията с нейните двадесет и осем упражнения е пряко свързана с описаните от него двадесет и осем (плюс три) двойки нервни пътища, излизащи от гръбначния мозък.119 В дванадесетте лъча на втората част на Паневритмията може да се съзерцават дванадесетте двойки нервни пътища на черепно-мозъчната нервна система. И както цялостният организъм на човешкото тяло се използва от Аз-а на човека, за да се прояви съвкупността от добродетели на неговата душа, така след първите две, така да се каже, физиологични части на Паневритмията следва третата част Пентаграм, която демонстрира сумарното действие на петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел. Ето защо може да се каже, че чрез Паневритмията духовният изследовател може да навлезе в свещените мистерии на своя физиологически микрокосмос. Нещо повече, чрез Паневритмията може да се постигне едно интимно преживяване на космофизиологичната структура на Великия космичен човек - Христос. (iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието.
към текста >>

И както цялостният организъм на човешкото тяло се използва от Аз-а на човека, за да се прояви съвкупността от добродетели на неговата душа, така след първите две, така да се каже, физиологични части на Паневритмията следва третата част Пентаграм, която демонстрира сумарното действие на петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел.
Ето защо Паневритмията може да се нарече социално-космогонично явление, разгърнало се в условията на съвременното езотерично християнство. (iii) Паневритмията може да се съзерцава не само от макрокосмична гледна точка. Към нея може да се подходи и от микрокосмична, дори от физиологична гледна точка. Чрез трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите структурни нива в човека: волева област на крайниците, ритмична област и глава. Ако се използват окултните описания, които Рудолф Щайнер дава за процесите на образуване на гръбначния и главния мозък, може да се достигне и до реалността, че Първата част на Паневритмията с нейните двадесет и осем упражнения е пряко свързана с описаните от него двадесет и осем (плюс три) двойки нервни пътища, излизащи от гръбначния мозък.119 В дванадесетте лъча на втората част на Паневритмията може да се съзерцават дванадесетте двойки нервни пътища на черепно-мозъчната нервна система. И както цялостният организъм на човешкото тяло се използва от Аз-а на човека, за да се прояви съвкупността от добродетели на неговата душа, така след първите две, така да се каже, физиологични части на Паневритмията следва третата част Пентаграм, която демонстрира сумарното действие на петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел. Ето защо може да се каже, че чрез Паневритмията духовният изследовател може да навлезе в свещените мистерии на своя физиологически микрокосмос. Нещо повече, чрез Паневритмията може да се постигне едно интимно преживяване на космофизиологичната структура на Великия космичен човек - Христос. (iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието. От антропософията е известно, че освен физическият, има и астрален план, който Рудолф Щайнер нарича още Свят на душите; освен това има Свят на духовете и още по-висш Свят на Провидението, който е известен още с името План Будхи. Физическият свят има седморна структура (земна, водна и въздушна стихии, топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер).
към текста >>

Нещо повече, чрез Паневритмията може да се постигне едно интимно преживяване на космофизиологичната структура на Великия космичен човек - Христос.
Към нея може да се подходи и от микрокосмична, дори от физиологична гледна точка. Чрез трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите структурни нива в човека: волева област на крайниците, ритмична област и глава. Ако се използват окултните описания, които Рудолф Щайнер дава за процесите на образуване на гръбначния и главния мозък, може да се достигне и до реалността, че Първата част на Паневритмията с нейните двадесет и осем упражнения е пряко свързана с описаните от него двадесет и осем (плюс три) двойки нервни пътища, излизащи от гръбначния мозък.119 В дванадесетте лъча на втората част на Паневритмията може да се съзерцават дванадесетте двойки нервни пътища на черепно-мозъчната нервна система. И както цялостният организъм на човешкото тяло се използва от Аз-а на човека, за да се прояви съвкупността от добродетели на неговата душа, така след първите две, така да се каже, физиологични части на Паневритмията следва третата част Пентаграм, която демонстрира сумарното действие на петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел. Ето защо може да се каже, че чрез Паневритмията духовният изследовател може да навлезе в свещените мистерии на своя физиологически микрокосмос. Нещо повече, чрез Паневритмията може да се постигне едно интимно преживяване на космофизиологичната структура на Великия космичен човек - Христос. (iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието. От антропософията е известно, че освен физическият, има и астрален план, който Рудолф Щайнер нарича още Свят на душите; освен това има Свят на духовете и още по-висш Свят на Провидението, който е известен още с името План Будхи. Физическият свят има седморна структура (земна, водна и въздушна стихии, топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер). Сферата на душите или Астралният свят има също седем поднива, а Светът на духовете се разделя на два плана - Низш и Висш Девакхан, но като цяло също има седем поднива. Същото се отнася и за Света на Провидението: той също има свои седем поднива и освен че може да се нарече План на Провидението, може да се съзерцава и като Царство на Бодхисатвите, където тези дванадесет Велики Учители на Мъдростта в своята неповторима индивидуалност стават смирени ученици на Христовия Дух, слизащ от необятните висини на Макрокосмоса120.
към текста >>

(iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието.
Чрез трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите структурни нива в човека: волева област на крайниците, ритмична област и глава. Ако се използват окултните описания, които Рудолф Щайнер дава за процесите на образуване на гръбначния и главния мозък, може да се достигне и до реалността, че Първата част на Паневритмията с нейните двадесет и осем упражнения е пряко свързана с описаните от него двадесет и осем (плюс три) двойки нервни пътища, излизащи от гръбначния мозък.119 В дванадесетте лъча на втората част на Паневритмията може да се съзерцават дванадесетте двойки нервни пътища на черепно-мозъчната нервна система. И както цялостният организъм на човешкото тяло се използва от Аз-а на човека, за да се прояви съвкупността от добродетели на неговата душа, така след първите две, така да се каже, физиологични части на Паневритмията следва третата част Пентаграм, която демонстрира сумарното действие на петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел. Ето защо може да се каже, че чрез Паневритмията духовният изследовател може да навлезе в свещените мистерии на своя физиологически микрокосмос. Нещо повече, чрез Паневритмията може да се постигне едно интимно преживяване на космофизиологичната структура на Великия космичен човек - Христос. (iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието. От антропософията е известно, че освен физическият, има и астрален план, който Рудолф Щайнер нарича още Свят на душите; освен това има Свят на духовете и още по-висш Свят на Провидението, който е известен още с името План Будхи. Физическият свят има седморна структура (земна, водна и въздушна стихии, топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер). Сферата на душите или Астралният свят има също седем поднива, а Светът на духовете се разделя на два плана - Низш и Висш Девакхан, но като цяло също има седем поднива. Същото се отнася и за Света на Провидението: той също има свои седем поднива и освен че може да се нарече План на Провидението, може да се съзерцава и като Царство на Бодхисатвите, където тези дванадесет Велики Учители на Мъдростта в своята неповторима индивидуалност стават смирени ученици на Христовия Дух, слизащ от необятните висини на Макрокосмоса120. Точно тази грандиозна картина на Битието, описана от Рудолф Щайнер, можем да преживеем чрез изиграването и прочитането на Свещената книга, наречена Паневритмия.
към текста >>

Не само до Христа, но и след Христа нямаше човек с по-голяма Любов от Неговата.
В момента се подготвя за печат и английски превод на основополагащата панорамна книга „Учителя", която е съставена и издадена от най-близките ученици на Учителя Петър Дънов. Ще завършим тази шава с два оригинални цитата от Словото на Учителя Беинса Дуно на тема Второ пришествие на Христос, като поздравяваме със светъл братски поздрав в Христа всеки антропософ, искрено търсещ Словото и мистериите на Бодхисатва Майтрея! Живият Христос е изявление на Бога, изявление на Любовта. Няма и в Космоса навън, и вътре в мистичните дълбочини на душата по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. Христос със Своето идване на Земята искаше да даде образ на Божията Любов. Той не можеше да я изкаже с думи. Не само до Христа, но и след Христа нямаше човек с по-голяма Любов от Неговата. Това искаше Христос - да изрази Божията Любов и да я донесе на Земята. Христос внесе Любовта в света. Христос е дошъл на Земята, за да донесе Любовта. Той е Любов. Като казвам Христос, разбирам Същество, което има непреодолима Любов към човечеството и иска да му предаде ценното, което има в Себе Си - това е целта на Христа.
към текста >>

Христос ще посети всеки човек.
В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи, но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят. В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път. Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения -всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия Живот. Христос ще посети всеки човек. Той е живият Христос, който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, който повдига и събужда у тях Любов към всичко. Когато казваме, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън. Той не ще дойде нито в човешка, нито в каквато и да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило?
към текста >>

Подтикът на Христа постепенно ще прониква в човека и ще поеме ръководството при по-нататъшното развитие на човечеството.
Облечете се в новите дрехи. За едни Христос ще дойде още днес, за други - утре, за трети - след години. Кой когато е готов, тогава ще Го види. Приемете Христа в сърцето си като приятел, а в ума си - като Учител. Христос сега работи. Подтикът на Христа постепенно ще прониква в човека и ще поеме ръководството при по-нататъшното развитие на човечеството. Сега ние се намираме още в началото на това. В бъдеще християнството - но не външното, официално християнство, но мистичното, езотеричното християнство - ще бъде мирова религия за цялото човечество. Христос ще се постави в центъра на Новата култура. Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката душа и само тогава можем да се съединим с Христа. Едно се иска от всички хора - да се свържат с Христа.
към текста >>

Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта.
В бъдеще християнството - но не външното, официално християнство, но мистичното, езотеричното християнство - ще бъде мирова религия за цялото човечество. Христос ще се постави в центъра на Новата култура. Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката душа и само тогава можем да се съединим с Христа. Едно се иска от всички хора - да се свържат с Христа. Свържете ли се с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века. Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към Любовта. Когато почувствате Неговата Любов, земният ви живот ще се осмисли. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. Само при това положение ще разберете връзката, която съществува между Любовта и Живота, между Мъдростта и Светлината и между Истината и Свободата. Докато хората не станат едно с Христа, т.е. докато не станат по мисли, чувства и дела едно с Него, светът няма да се оправи.
към текста >>

Аз обаче поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него.
За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е Великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Този Христос трябва да знаят човеците днес, Него трябва да видят те - да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз обаче поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ако вие влезете в хармония с Христа, вашето съзнание ще се събуди, вие ще Го видите. Христос иде в света със Своята Разумност и Любов. Христос иде вече на Земята да донесе Божията Любов за всички хора. Той ще учи хората на самопожертване и Любов. Той носи Любов, Мъдрост, Знание, Свобода.
към текста >>

Относно дванадесетичностга на земното Аз-съзнание и въобще за факга, че Аз-ът на човека е структуриран дванадесетично, виж G4 170, 12.08.1916. 6.
Виж GA 130, бележки от сказка, изнесена на 28.11.1911, Щутгарт. 3. Виж GA 93а, 27.10.1905. 4. Виж на много места в GA 45 („Антропософия. Фрагмент от 1910 година", Дорнах, 1970) и по-специално стр. 45. 5. Относно дванадесетичностга на земното Аз-съзнание и въобще за факга, че Аз-ът на човека е структуриран дванадесетично, виж G4 170, 12.08.1916. 6. Този процес е изключително сложен и многостепенен. За него може да се прочете на много места в лекции на Р. Щайнер. Някои от тях в подходяща последователност са: (1) GA 122, 22.08.1910.; (2) GA 130, бележки от сказка, изнесена на 28.11.1911, Щутгарт; (3) GA 102, 29.02.1908. 7. Виж G4 93а, две лекции, изнесени на 9 и 10.10.1905. 8. Виж G4 93, бележки и писмени отговори към г-жа А.
към текста >>

Светските среди са свикнали да наричат човешката общност от хора, последователи на Учителя Петър Дънов, с думите Бяло Братство.
Повече на тази тема виж Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-Петербург, 1999. 5 5. Виж „Оккултьное замещение бодисаттвм" (стр. 84-85) в Лазаридес, Прокофьиев, „Трагедия Валентина Томберга", Страсбург - Санкг-Петербург, 1999. 56. Име на Учението, движещо и вдъхновяващо тази езотерико-християнска общност от хиляди българи, е Учение на Всемирното Бяло Братство. Светските среди са свикнали да наричат човешката общност от хора, последователи на Учителя Петър Дънов, с думите Бяло Братство. Това не е тайно окултно братство, а мощно социално движение с езотерико-християнски корени, проявило се първоначално в Източна Европа, а после и по цял свят. Тук категорично трябва да се каже, че това течение започва да съществува от началото на XX век първо в България, по-късно - във Франция (движението, създадено от ученика на Учителя Беинса Дуно - Михаил Иванов), а след това от тези два центъра в България и Франция се създават редица центрове по цял свят. Тази духовна традиция безусловно няма нищо общо (нито на методологично, нито исторически, нито традиционно-организаторски) с теософията на Блаватска, Безант, Летбитер, с писанията на Алис Бейли, семейство Рьорих и т.нар. Тибетец, както и с каквито и да било западни расистки организации, или проявили се в бившия Съветски съюз (или негови бивши републики) местни религиозно-псевдотеософски организации и секти. Подобни организации, които нямат нищо общо с произлизащото от България езотерико-християнско учение, могат да бъдат директно изследвани от читателя на адреси: украинска апокалиптична секта с теософско еклектични корени, довела до самоубийствени прояви - http:// www.usmalos.com/; пореден случай на самообявил се Месия-Христос, слязъл физически на3emTa-http://visarion.da.ru/; расистка организация, прокламираща надмощие и богоизбраност на Бялата раса - http://churchoftrueisrael.com/.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0441710948944