Търсене в текстове за 'Р. Искър'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя погледна оттатък Мусала към боровите гори, отвъд долината на река Бели Искър, и каза:
Дърветата също трептят да дойде някой човек да вземе от плодовете им, а пък казвате, че няма кой да ви обича. След този разговор влязохме в наблюдателницата, за да пием чай. Като излязохме пак на открито, Учителя продължи: Енергиите от планините слизат долу в полето, за да го направят плодородно. В бъдеще планините ще се снишат, а полетата ще се издигнат на планини. Учителя погледна оттатък Мусала към боровите гори, отвъд долината на река Бели Искър, и каза: Ето чисти места, там живеят Същества. Изобщо Съществата обичат места, където не стъпва човешки крак, за да не ги безпокоят. Те знаят изкуството да стават видими и невидими. Тук имат жилища и живеят полуфизически и полуастрален живот. Тези същества са били някога хора.
към текста >>

2. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

летувахме при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща от връх Мусала надолу като било и разделя долините на Бели и Черни Искър.
В 1922 г. Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар. Горско училище. През време на летуването Учителя организираше излети из околността, особено до красивата поляна Шумнатица, а често и до връх Мусала. През 1924 г. летувахме при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща от връх Мусала надолу като било и разделя долините на Бели и Черни Искър. Тази местност Учителя нарече „Незнайният връх А-Б и Б-А.“ Там беше с малка група ученици от Специалния клас и държа няколко беседи. От 1925 г. започнаха редовните летувания на Мусала. Бивакът се установяваше край долните две Мусаленски езера и редовно се излизаше за изгрев на връх Мусала. Пребиванието там продължаваше 3-5-7 до 10 дни.
към текста >>

3. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:
Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен начин, европейците го долавят по еволюционен начин. Например радиото. Много адепти, махатми от Индия са се пренесли, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходеха с чалми, а сега, преродени като професори в Европа, ходят с цилиндри. Адептът си знае кой е, но не казва. Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза: Там няма хора, но живеят Разумни същества, които са с ореол. Отсрещният масив е бил 7 000 метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били езера и после са започнали да се издигат. Скакавците е Островът на блажените. Който иска да изпита блаженство, трябва да иде там.
към текста >>

4. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Искър в с.
Опознаване с живота на пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда. От работата в училищните градини ние минавахме и към полето: пролет почиствахме ливадите от суха горска шума, нивите - от плевели, дръвчетата в градините от сухи клони, гъсенични семена и гнезда, а горските извори изчиствахме от нападалата шума, тиня и настилахме с камъчета. Направихме и един извор на чешма край многолюден път. Дадохме начало за залесяване на цяла местност с борчета и смесен лес. Изравнихме място - поляна за детско игрище край р. Искър в с. Ребърково и го залесихме с канадска топола за украса и запазване от ветровете и направихме пейка за сядане. Училищната градина даваше нагледи и по смятане, измерване на геометричните фигури на цветната градина, изчисляване на доходите от зеленчуковата и овощна градини, на употребеното в трапезарията. Изброяването на лехи, дръвчета, клончета, цветни листа са естествените обекти за начеващите по смятане. Тегленето на плодове и зеленчуци и измерването на дължини и лица е нагледност при запознаване и опериране с мерки и теглилки, както и обзавеждането на малко сметководство при домакинството на трапезарията дава възможност за приложение на смятане и аритметика. Обилието на природни обекти в така разнообразната околност и училищния двор дават възможност за подбиране на подходящи комплекси при обучението и възпитанието.
към текста >>

Там бях сам учител в селото, приютено в Искърското дефиле, далеч от др. селища.
Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно опознаване на учениците от учителите и взаимното опознаване на учениците; правилно развиване на детските заложби, желан успех, и училище без простъпки, сбиване, скараване и немирства. Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат. В с. Оплетня при 4 слети отделения за 4 години учениците не дадоха никаква отрицателна проява. Отсъствах 3 дни наред, без да мога да уведомя училището. Там бях сам учител в селото, приютено в Искърското дефиле, далеч от др. селища. Децата идвали ежедневно на училище. Пролет. Те надничали до скалата да видят, идвам ли. Биели сами училищния звънец. Сядали по отделения на своите дворни пейки. Разправяли си уроците, почвайки от най-силните по отделения ученици до най-последния.
към текста >>

5. 080 НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Мястото от Бели Искър до Рупите - местността "Скакавците" е светилището на Рила.
Рупите са красиви. Те приличат на голям град. Рупите са най-свещените места на Рила. Думата "Рупи" в корена си има "рух" - "място на Духа". В Рупите има Школа. Мястото от Бели Искър до Рупите - местността "Скакавците" е светилището на Рила. Там има непристъпни места. В Рила са складирани знанията. Културата за Египет, за Индия - от Рила е отивала и се е разпространявала. Има какво да се учи за в бъдеще. Какво е значението на тези свещени центрове?
към текста >>

6. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя погледна оттатък Мусала боровите гори, отвъд долината на Бели Искър, и каза:
Някой казва:“Няма кой да ме обича.“ Слънцето и звездите всеки ден трептят да видят някого. Дърветата трептят да дойдат някои и да вземат от плодовете им, а човек казва, че няма кой да го обича. След този разговор влязохме в наблюдателницата, за да пием чай, и после излязохме пак на открито и Учителя каза: Енергиите от планините слизат надолу в полето, за да го направят плодотворно. За в бъдеще планините ще се снишават, а полетата ще се издигат на планини. Учителя погледна оттатък Мусала боровите гори, отвъд долината на Бели Искър, и каза: Те са чисти места. Там живеят напреднали същества. Те изобщо обичат да живеят там, дето не стъпва човешки крак. Дето няма да ги безпокоят. Те знаят изкуството да стават видими и невидими.
към текста >>

7. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:
Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна. Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр. Много адепти, махатми от Индия, са се преселили, родили са се в Европа и работят тук. Едно време адептите ходели с чалми, а сега един прероден адепт като професор в Европа ходи с цилиндър. Той се знае кой е, но не казва. Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината на река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза: Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол. Този, срещният масив е бил 7 хиляди метра и после се е снишил. Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат. Този, средният масив Скакавците е островът на блажените. Той и сега е островът на блажените.
към текста >>

8. Летуване и екскурзии на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината на Бели и Черни Искър.
Циговия чарк. През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността. В 1922 г. Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията. През време на летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала. През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината на Бели и Черни Искър. Местността, на която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“. Тук той е бил с малка група ученици от специалния клас, пред които е държал няколко беседи. От 1925 г. започват редовни летувания на Мусала. Бивакът се установяваше при долните две Мусаленски езера и всяка сутрин се излизаше за слънчев изгрев на връх Мусала.
към текста >>

9. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

А в полите на планината, из зелени кичури, надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският манастир, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево.
В миг се намерихме в една от Природата украсена, а от хората твърде оживена местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен откъм юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и югоизток се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината, из зелени кичури, надзъртаха селата Драгалевци, Драгалевският манастир, по-нататък Симеоново, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора – дъновистите. А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора имало 1460 души. Едни седяха по пейките или под дърветата на сянка – четяха, други с молив в ръка пишеха, трети спокойно разговаряха.
към текста >>

10. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре.
Учителя участваше в работата и в най-малките й подробности. И когато няколко братя донесоха два големи камъка от млечен кварц, Той посочи мястото къде да се поставят. Големият камък нарече „царят”, а по-малкият – „царицата”. Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”. И наистина, това събитие стана скоро, не след много време. По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване. Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот.
към текста >>

11. 82 10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Учителя застана всред поляната, като гледаше мрачната картина, с прискърбие каза: „Тук няма вече условия да се поддържа връзка с Бога.
По това време Учителя е бил в дома на моя брат Борис, намиращ се в дясно от пътя за Симеоново, на около 200 метра зад боровата гора. „До тогава - разказваше брат ми, - ако понякога биваше у нас по време на бомбардировките, Учителя не излизаше. Обаче, този път Той излезе и дълго гледа града. На сутринта отидохме на Изгрева. София продължаваше да гори, градът беше напуснат, а над него тегнеше тъмен облак от пушеци. Учителя застана всред поляната, като гледаше мрачната картина, с прискърбие каза: „Тук няма вече условия да се поддържа връзка с Бога. Да излезем! “ Тогава дойде поканата от село Мърчаево. Брат Темелко предлагаше къщата си на Учителя.“
към текста >>

12. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

„Искър“, срещу Евангелистката църква, попита ме дали съм ходила в такава църква, отговорих ѝ, че не съм ходила.
По-късно братята и сестрите ми разказаха всичко за живота на Никола Антов, аз пресях някои неща и записах само това, заради което Учителя го е закрилял и държал при себе си. Следващата неделя, след беседата, както се бяхме уговорили, Радка Давидова дойде у нас на обяд. Майка ми беше направила постна супа, основното ядене беше със сини сливи и за гарнитура разни туршийки, а накрая баница. След като приключихме обяда, Радка ме помоли да я изпратя до тях, за да ми даде беседи, които да чета вкъщи. Тръгнах с нея, тя живееше на ул. „Искър“, срещу Евангелистката църква, попита ме дали съм ходила в такава църква, отговорих ѝ, че не съм ходила. Тя ми каза, че в тази църква има познати, които са нейни пациенти, и ми предложи да влезем при тях, за да ме запознае. Съгласих се, влязохме в църквата, на вратата ни дадоха книжки с песните и молитвите, които върнахме на излизане. Вътре беше пълно, но имаше няколко свободни места и ние седнахме. Оставаха 10 минути до идването на пастора, но присъстващите започнаха без него да четат дълги молитви. Като дойде пасторът, изпяха няколко песни, след това той чете молитви сам, а имаше и общи молитви.
към текста >>

13. 74. Срещата ми с Николай Дойнов - Радка Левордашка (1920-2014)

Да, вярно е, станах богат - 9 милиона имах, купувах места във Варна, във Витоша, в Искърското дефиле.
Третият брат бил Николай, Учителя го попитал: „Ти, Николай, какво е желанието ти? ". - „Искам, Учителю, пари, пари, много пари! " ( Като казвал това, издигнал ръце високо над главата си.) Аз казах: „И Крез да станете." Николай ми отговори: „И това ли ви казаха? Да, вярно е, станах богат - 9 милиона имах, купувах места във Варна, във Витоша, в Искърското дефиле. Ами млади бяхме, сестра, и хвърчахме... Но като дойде 9-ти септември 1944 година, първо ни взеха всичките пари, после ни вкараха в затворите. Един ден ни изкараха с два камиона от затвора, всички бяхме вързани по двойки с вериги, аз бях във втория камион. Заведоха ни на едно място, където да ни разстрелят, застреляха всички затворници от първия камион. От нашия камион свалиха първите двама и ги застреляха, следващата двойка бяхме аз и друг затворник. В този момент обърнах поглед към небето и казах: „Моля те, Учителю, спаси ме!
към текста >>

14. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Драгалевци и Драгалевския манастир; още по към изток - селата Симеоново, Дървеница, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево.
Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен от към юг, с иглолистна гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток-югоизток прозираха из гората множество палатки. Далече откъм юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината иззад зелени кичури надзъртаха с. Драгалевци и Драгалевския манастир; още по към изток - селата Симеоново, Дървеница, Горубляне, Герман и Искърският пролом при Панчарево. Но кой ти гледа сега тия природни омайности. Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни или страшни хора, дъновистите. А те бяха пред нас и около нас. Казаха ни, че на събора им имало 1460 души. Някои седяха по пейките или под дърветата на сянка.
към текста >>

15. 5.8 Рилските екскурзии с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Водите на Чистотата, Съзерцанието и Урдините езера чрез Черни Искър се вливат в Черно море.
За посрещане изгрева на Слънцето приятелите използват стария молитвен връх, който се намира между второто и третото езеро. Постепенно се изсича клекът и се прави пътека към сегашния молитвен връх. От 6 август 1931 година — четвъртък, той започва да изпълнява своята функция. Този молитвен връх, заедно с цялото било до Езерото на Чистотата, представляват граница между Черно и Бяло море. Водите на седемте езера се събират и се втичат в река Струма, а тя — в Бяло море. Водите на Чистотата, Съзерцанието и Урдините езера чрез Черни Искър се вливат в Черно море. Един ден след паневритмията на петото езеро — Махабур, братята и сестрите слизат заедно с Учителя до езерото и сядат на брега му. Провеждат интересен разговор. Наблизо до тях има неголям камък. Учителя става, качва се на камъка и изпява песента „Синът Божий" („Имаше человек") с такъв хубав, мек, тих й приятен глас, че всички се захласват в чудната мелодия. Навсякъде в лагерите по планините Учителя търси и намира вода — символ на живота.
към текста >>

16. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Тази връзка се усилва още повече, след като го предупреждава за покушението, което се готви срещу него, в Искърското дефиле.
През 1925 г. той иска среща с царя и дръзко му казва: „Ако вие сте цар на българите, вие сте цар и на комунистите. Защо ги убивате? " След разговора връзката им се прекъсва. През 1936 година Лулчев обикаля 12 пъти двореца със съответни формули и така успява да възстанови връзката си с цар Борис. Тази връзка се усилва още повече, след като го предупреждава за покушението, което се готви срещу него, в Искърското дефиле. Царят се спасява благодарение на това, че кара колата, а шофьорът седи до него. Похитителите стрелят по предполагаемото място на царя и убиват шофьора. Така Лулчев става постоянен съветник на цар Борис. Изпълнявайки тази служба, той създава много неприятности на Учителя със своето независимо поведение и с невярното предаване на някои нареждания на Учителя. През 1932 г., по време на лагеруването на Учителя на Седемте рилски езера, Лулчев пред всички предсказва, че на Рила ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера.
към текста >>

17. 7.34 Катя Грива - Светозар Няголов ( -2013)

Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива.
На Катя й става лошо и припада до стълбата пред горницата. Викат Учителя, който е наблизо. Той идва и казва: „Дядо Благо, не я стискай за гърлото! Катя ще се оправи! Ще я пратим да работи като учителка в провинцията." Катя идва на себе си и скоро я назначават учителка по музика в Трън, където се пенсионира. Като пенсионерка тя живее в един блок към гара Искър и често се тревожи за своя Димитър Грива. От тревогите и трудния живот й излиза бучка на гърдата. При направения медицински преглед лекарите й предлагат да направят операция. Тя категорично отказва, като иска да си замине, без да нарушава целостта на тялото си — това, което Учителя съветва в Словото си. Катя с голямо вдъхновение и благодарност си спомня за най-важната част от живота си — присъствието около Учителя на Изгрева и неговото слънчево влияние върху чувствителната й душа. „Всичко, каквото преживях в Италия, в Рим, в академията „Санта Чечилия" и в Пловдив, е смет пред великия живот, който прекарах при Учителя на Изгрева." Катя си заминава с просветено съзнание и благодарност от Земята.
към текста >>

18. 1. Планината - избор на сила - Светозар Няголов ( -2013)

Появили са се и буйни потоци, които образуват много реки, като Марица, Искър, Джумайска Бистрица, Джерман, Рилска река, Елийна и др.
Обикновено коритните долини са със загладени корита и доста стръмни скатове. Най-красивият циркус е този при 7-те Рилски езера. Други подобни са Урдините езера, Бистришките езера, езерата при Мусала, Рибните езера и други. Те придават на планината типичен алпийски характер. През последните 10 000 години на Рила е протекла интензивна мразова дейност, в резултат на която са се образували много скални венци и плочници, каменни ивици, подкови и др. Появили са се и буйни потоци, които образуват много реки, като Марица, Искър, Джумайска Бистрица, Джерман, Рилска река, Елийна и др. Постепенно снежната граница на Рила спада и се установява на 2100 метра. Сега по-големи промени стават по високите била на планината, главно от лавините, които изкъртват и пренасят големи скални маси към долините и често унищожават дървесната растителност. Топенето на снеговете често се забавя и снежната покривка присъства по планината до средата на май и най-топлото време не е през месец юли, а по средата на август и първата половина на септември. Броят на дните със снежна покривка на билата над 1800 метра е 250. Обикновено снегът се топи бързо под въздействието на фьона - бурните южни ветрове и обилните пролетни дъждове.
към текста >>

19. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Бели Искър, а оттам с линейка я закарват в Самоков в болницата.
Обувките й бяха паднали, раницата й - на една страна, а тя си беше заминала. Емилия отиде на върха и съобщи за случая на спасителите от хижата. Те дойдоха бързо при заслона, взехме няколко одеяла и отидохме при Кичка. Обвихме я в одеялата, сложихме я на носилката и я изнесохме на върха, като се сменяхме в носенето. Поставиха я на платформата на въжената линя и я пуснаха в с. Бели Искър, а оттам с линейка я закарват в Самоков в болницата. Викаха ни в милицията и дадохме показания. Така се изпълни желанието на сестра Кичка да си замине на Мусала. Това е единственият случай в живота ми да си замине някой от групата. Една година малка група от няколко души се качихме на Мусала на 22 юни да посрещнем изгрева на слънцето. Беше доста студено.
към текста >>

20. 3. Скакавците и Рупите - Светозар Няголов ( -2013)

Местността Скакавците е вододайна зона за язовир Бели Искър, от който водата по тръби отива в София.
Скакавците и Рупите Местността Скакавците е вододайна зона за язовир Бели Искър, от който водата по тръби отива в София. Тя е забранена зона и там обитават множество разумни същества в етерни тела, необезпокоявани от човешкото присъствие. Скатовете на Големия и Малък Скакавец са стръмни и стремително слизат надолу, към река Бели Искър. Обрасли са с клек, в който се въдят много мечки. По протежение на билата, над Кобилино Бранище те са свързани с Попова шапка и Купена, който е най-високият връх в Мальовишкия дял. Той е 2730 метра, а Мальовица - 2729 метра.
към текста >>

Скатовете на Големия и Малък Скакавец са стръмни и стремително слизат надолу, към река Бели Искър.
Скакавците и Рупите Местността Скакавците е вододайна зона за язовир Бели Искър, от който водата по тръби отива в София. Тя е забранена зона и там обитават множество разумни същества в етерни тела, необезпокоявани от човешкото присъствие. Скатовете на Големия и Малък Скакавец са стръмни и стремително слизат надолу, към река Бели Искър. Обрасли са с клек, в който се въдят много мечки. По протежение на билата, над Кобилино Бранище те са свързани с Попова шапка и Купена, който е най-високият връх в Мальовишкия дял. Той е 2730 метра, а Мальовица - 2729 метра. Купенът е най-важният център на Бялото братство в тази част на Рила. Тук при разгрома на Септемврийското въстание през 1923 г.
към текста >>

21. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Новият молитвен връх се намира на вододела между Бяло и Черно море: водите от езерата по река Джерман и Струма отиват в Бяло море, а тези на Чанаците - Чистотата и Съзерцанието, по река Черни Искър - в Черно море.
От 6 август 1931 г. започва да функционира сегашният молитвен връх, който продължава и досега. „Утре сутринта ще се качим на новия молитвен връх, дето изчистихме пътя. Там да се помолим и благодарим на Бога. След това ще отидем на Бъбрека (V езеро), за да измием ръцете и краката си от дългия път." („Нашето място", стр. 155) Новият молитвен връх се намира на вододела между Бяло и Черно море: водите от езерата по река Джерман и Струма отиват в Бяло море, а тези на Чанаците - Чистотата и Съзерцанието, по река Черни Искър - в Черно море. Молитвеният връх е важен център в тази местност, на който присъстват светли разумни същества, които работят за доброто не само на България, но и за целия свят. Там има дежурни същества, които работят постоянно и се сменят през два часа и като по радиопредавател изпращат светли мисли, чувства и висши идеи за изправяне живота на човечеството. Над него винаги има едно светло сияние. Друг важен център е Вътрешният Близнак, където човек може да направи връзка с възвишените същества и да види множество картини от миналите си инкарнации (прераждания). Друг духовен център е върхът Острец - Върхът на светиите.
към текста >>

22. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Татко беше на работа във фабрика "Искър" и вечер спеше в София.
Там щели да ни разквартируват във вили. Хорът и балетът да заминат за Берковица, в студентския дом, а оркестърът в град Фердинанд*. С брат Христо заминахме за Вършец. Не след дълго време дойде и мама. С нея живеех в една стая. Татко беше на работа във фабрика "Искър" и вечер спеше в София. Министърът на просветата веднага нареди да се донесат пиана в стаите на тукашния театър. Започнаха и репетициите. Аз най-често отивах там да свиря и пея. Независимо от това, взех под наем хармониума на г-н Горянски, за 700 лева месечно и работех и в стаята си. Артистите отвориха стол във Вършец.
към текста >>

23. Трите съня - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Часовникарят с прискърбие ни каза, че утре постъпва в болница.
Брат Христо, вървейки с мен, ми обясни, че Учителят го помолил да му купи един уред, който много трудно се намирал (иригатор за клизма). Досега той тичал, ходил и в Подуяне, и най-после го намерил и го занесъл на Учителя. Освен това Учителят му дал три златни джобни часовника, да ги занесе при един арменец – майстор. Показа ми ги и аз му предложих, да ги скрие в стаята ми. "Не – каза той – след репетицията ние заедно ще ги занесем на майстора." След репетицията пак се срещнахме и ги занесохме. Часовникарят с прискърбие ни каза, че утре постъпва в болница. Щели да му правят операция, имал е апендицит. Брат Христо му каза да не се оперира. Той доста се разколеба, казваше, че не иска и да чуе за операция, но така му казвали лекарите. Днес е 17, неделя. Отидох сама на Изгрева.
към текста >>

24. Мусаленският лагер - Крум Въжаров (1908- 1991)

Бели Искър и идваше на точно уговорения час, за да го качи до Мусала.
“ Тогава опаковах около 15-20 пакета, защото пощата имаше лимит до 15-20 кг. Изпратих багажа до пощата в Боровец до поискване. Същото направиха и другите приятели. По това време така си пращахме багажа за Рила и когато го освобождавахме от пощата, беше огромна камара пакети за около 10-15 коня. Конярят беше от с. Бели Искър и идваше на точно уговорения час, за да го качи до Мусала. След това уговаряхме ден и час кога да дойде след около 3-4 седмици, да го свали надолу. Качихме се на Рила и започнахме да опъваме палатките. Изведнъж се появи един едър, снажен мъж и каза: „Аз съм Кънчо - комендантът на Рила.“ Аз изтръпнах и си казах: „Ами сега, как ще сваляме багажа! “ Този мъж ни погледна и като видя Крум Въжаров, изведнъж се втурна към него, дълбоко трогнат, започна да го прегръща и вика: „Бай Круме, ти си най-добрият приятел на баща ми. Мило ми е да те видя.
към текста >>

25. Има ли безработица въ Природата? - Георги Радев (1900–1940)

Тѣ не искатъ да се раздѣлятъ съ стария редъ на нѣщата, и съ прискърбие гледатъ какъ се рушатъ „старитѣ истини“.
Защото чрезъ тия малки потици, така тихи като слънчевитѣ лѫчи, но и така мощни като тѣхъ, човѣкъ получава най-голѣмитѣ блага въ живота. Тия импулси на Духа, тия мисли и чувства, това е новото, което постоянно се влива въ живота. На него се дължи всѣки растежъ и развитие. Него трѣбва да бѫде човѣкъ готовъ да възприеме всѣки мигъ, защото то е работата, която Духътъ му дава. Хората, обаче, твърде често пренебрѣгватъ тия малки импулси на разумното, тия лѫчи на новото. Тѣ не искатъ да се раздѣлятъ съ стария редъ на нѣщата, и съ прискърбие гледатъ какъ се рушатъ „старитѣ истини“. Стари истини въ свѣта нѣма. Ако истината може да остарява, тя, значи, подлежи на промѣни. А Истината е абсолютна, тя нито се мѣни, нито се промѣня. Истината е онова начало, което рѫководи вѣчния процесъ на растежъ и го насочва къмъ неговитѣ заветни цели. Истината е, която осмисля всѣко битие.
към текста >>

26. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях.
Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране. няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек.
към текста >>

27. Енергията на атома - Георги Радев (1900–1940)

Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд.
каменни въглища може да развие цели 20,000,000,000,000,000 калории. От това огромно количество днес могат да се използуват едва 7,000 калории! Явно е, че ако един ден човечеството сполучи да разтвори тоя грамаден резервоар от енергия, какъвто представя материята, ако то успее да развърже интраатомната енергия, която поддържа устойчивостта и равновесието на онова, що наричаме материя, пред него ще се разкрият перспективите на необикновени постижения. Но като се има пред вид умственото и нравствено ниво на съвременното човечество, едва ли може да се каже, че тия перспективи ще бъдат светли. При тия материалистични разбирания, които хората имат за природата и човека, при тия груби схващания за живота и неговите цели, обладаването на подобни неизчерпаеми източници на енергия би било гибелно за тях. Ако те днес се разпореждат така безогледно и безотговорно с всички блага на природата, защото я смятат за бездушна, мъртва, управлявана от слепи механични закони, ако те с такова остървение пробиват земята, за да изсмучат и последната капчица петрол, ако те с такова къртичено усърдие се ровят в почвата, за да оберат нейните руди, каменни въглища, скъпоценни камъни, ако те така безпощадно използуват нейната растителност, нейните води, нейните станали прословути днес „сурови вещества" от всички природни царства – и то с главната цел да се въоръжат до зъби – какво биха сторили, ако притежаваха огромните запаси на скритата атомна енергия? Те надали биха се замислили да дигнат във въздуха и цялата земя! С прискърбие трябва да се констатира, че голяма част от днешните хора, които в дълбочината на душата си са останали езичници, са готови да оберат „майката-земя", както с умиление я наричат техните поети, за да принесат скъпите ù дарове в жертва на Молох, така както във време на война принасят на тоя най-древен от всички човешки богове скъпоценната кръв на милиони хора и плодовете на техния труд. Не мислете, че като споменавам думата Молох, си служа с нея като с метафора. Защото Молох и днес е жив и си богува. Дори той е много по-мощен отколкото в миналото. И наистина, какво представят десятките деца и юноши, принасяни от неговите някогашни жреци като кървава жертва пред страшния му истукан, в сравнение с милионите човешки жертви, които вземат днешните опустошителни войни? Днес Молох пак съществува, но така преобразен, че съвременните хора, които се отвръщат с ужас от тоя кървав езически култ на „далечното минало", не съзнават, че са пак негови служители.
към текста >>

28. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

А в полите на планината из зелени кичури надзъртаха селата Драгалевци и Драгалевския Монастир, още по на изток селата Симеоново, Горубляне, Герман и Искърския пролом при Панчарево.
В миг се намерихме в една от Природата украсена, а от хората твърде оживена, местност. Бяхме на широка поляна, заобиколена, освен откъм Юг, с иглолистни гора. Из бориките имаше пътеки и скамейки за сядане. Близо откъм изток и юго-изток се прозираха през гората множество палатки. Далеч откъм Юг теглеха погледа величествените върхове на Витоша, дето се белееше последната останка от сняг. А в полите на планината из зелени кичури надзъртаха селата Драгалевци и Драгалевския Монастир, още по на изток селата Симеоново, Горубляне, Герман и Искърския пролом при Панчарево. Но кой ти гледа тия природни омайности? Ние сме дошли да видим тия приказни хора, тия странни, или страшни хора - Дъновистите. А те бяха пред нас. Казаха ни, че на Съборна имало 1460 души. Едни седяха на пейките или под дърветата на сянка четяха, други с молив в ръка пишеха, трети спокойно разговаряха.
към текста >>

0.32292485237122