Търсене в текстове за 'Положителна мисъл'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 836 резултата в 97 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_22 ) Някои правила на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Има един закон: щом човек не люби, мисълта му не може да бъде правилна.
Не отивайте на работа празни и бедни. Да речем, че има една нова песен; изсвири я на човека и, без да му казваш музикални термини, да разбере какво свириш. Такова нещо е Любовта. Ти разправяш за нея, но трябва да я изсвириш, т.е. да я изявиш. Има един закон: щом човек не люби, мисълта му не може да бъде правилна. Например, ако няма любов към някого, той ще го представи по-долен отколкото е, а ако го обича, ще бъде способен да вижда красивото и доброто в него. Щом нямаш любов към някого, той е на милиони километри далеч от теб, а щом имаш, той е близо. Като обичаш някого, той да не ти се сърди, но с години да държи в съзнанието си, че го обичаш. Когато обичаш някого, ще ти се отвори един филм, цял ред картини и ще видиш защо го обичаш. Ще видиш какви добрини ти е правил в миналото.
към текста >>

Трябва да имате една положителна философия.
Някой пита за някого: „Какво има в него? “ Той е семка, може да не е израснал, но в себе си има сила да израсне. Той е недовършена картина. В Любовта има 35 милиона форми и колко години трябват, за да ги опитате всички. Направете сметка, ако е по три пъти на ден. Трябва да имате една положителна философия. Търсете вашата Радост в дребните неща. Когато на Земята някои хора се обичат, това може да е тайна, но горе Ангелите знаят и гледат дали си играят правилно ролите. Любовта е специфична. Такава Любов, с каквато ти обичаш, никой друг не може да я има. Но и ти не можеш да обичаш като другите.
към текста >>

2. 3_02 ) Закони и методи на мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Силна е човешката мисъл в своето положително или отрицателно действие.
Има. Щом на известно място хората стават по-добри, то небето там се прояснява, дъждовете идват навреме, вятърът духа навреме. Щом хората стават по-лоши, то и времето заприличва на тях. Хората със своите неправилни мисли, чувства и постъпки създават анормални течения в Природата; та нали също така, ако се счупят прозорците на една къща, ще има течение? Човек, когато има разрушителни, отрицателни мисли, чувства и постъпки, изпраща навън в Природата разрушителни енергии, които нарушават правилните процеси в нея и създават неправилности. Тази промяна на времето сега – бури, циклони – се дължи на събитията в Европа. Силна е човешката мисъл в своето положително или отрицателно действие. И човек трябва да има усет, да влезе във връзка с Природата, да оценява какво нещо са светлината, въздухът, пролетния ден. Тъй че има неразривна връзка между нас и Природата. Развалянето на времето често зависи от нас. Ние мислим, че като сме поставени в света, можем да направим някому пакост. Не, това което направим, ще засегне преди всичко нас – индивидуално и общо.
към текста >>

Освен тези причини, може да влияе и човешката мисъл, особено ако е колективна и ако има отрицателен разрушителен характер.
Всичко в нея действа възпитателно. Един студент запита: „Има ли връзка между човека и земетресенията? “ За земетресенията има много причини. Някои от тях са чисто механични, тектонични, но зад тях има други разумни причини. Освен тези причини, може да влияе и човешката мисъл, особено ако е колективна и ако има отрицателен разрушителен характер. Тогава такава мисъл със своите радиовълни създава в атмосферата разрушителни електромагнитни енергии, които могат да повлияят върху земетресенията. Човешката мисъл може да произведе цяла катастрофа, може да се разруши равновесието, дишането на Земята. Има доста кухини в Земята и тогава могат да се срутят. Геолози днес разглеждат земетресенията предимно от механична страна, а Писанието казва на много места: „Да живеете добре, за да не ви избълва земята.“ Когато ще става земетресение, изпитваш безпокойство, не можеш да спиш, защото се развива много електричество.
към текста >>

Тогава такава мисъл със своите радиовълни създава в атмосферата разрушителни електромагнитни енергии, които могат да повлияят върху земетресенията.
Един студент запита: „Има ли връзка между човека и земетресенията? “ За земетресенията има много причини. Някои от тях са чисто механични, тектонични, но зад тях има други разумни причини. Освен тези причини, може да влияе и човешката мисъл, особено ако е колективна и ако има отрицателен разрушителен характер. Тогава такава мисъл със своите радиовълни създава в атмосферата разрушителни електромагнитни енергии, които могат да повлияят върху земетресенията. Човешката мисъл може да произведе цяла катастрофа, може да се разруши равновесието, дишането на Земята. Има доста кухини в Земята и тогава могат да се срутят. Геолози днес разглеждат земетресенията предимно от механична страна, а Писанието казва на много места: „Да живеете добре, за да не ви избълва земята.“ Когато ще става земетресение, изпитваш безпокойство, не можеш да спиш, защото се развива много електричество. Щом петлите престанат да пеят, това е признак.
към текста >>

Човешката мисъл може да произведе цяла катастрофа, може да се разруши равновесието, дишането на Земята.
“ За земетресенията има много причини. Някои от тях са чисто механични, тектонични, но зад тях има други разумни причини. Освен тези причини, може да влияе и човешката мисъл, особено ако е колективна и ако има отрицателен разрушителен характер. Тогава такава мисъл със своите радиовълни създава в атмосферата разрушителни електромагнитни енергии, които могат да повлияят върху земетресенията. Човешката мисъл може да произведе цяла катастрофа, може да се разруши равновесието, дишането на Земята. Има доста кухини в Земята и тогава могат да се срутят. Геолози днес разглеждат земетресенията предимно от механична страна, а Писанието казва на много места: „Да живеете добре, за да не ви избълва земята.“ Когато ще става земетресение, изпитваш безпокойство, не можеш да спиш, защото се развива много електричество. Щом петлите престанат да пеят, това е признак. Три-четири дни преди земетресението кучетата се събират на глутница вън от София.
към текста >>

Един студент запита: „Какво значение има положителната човешка мисъл?
Щом петлите престанат да пеят, това е признак. Три-четири дни преди земетресението кучетата се събират на глутница вън от София. Змиите излизат от дупките си и бягат. А онези хора, които имат силно обоняние, възприемат във въздуха миризма на сяра. Невидимият свят някой път отлага земетресенията. Един студент запита: „Какво значение има положителната човешка мисъл? “ Каквото вложиш в Природата, то се реализира. Празна дума да се избягва, трябва пълна дума. Забрави думи като не мога, беден съм, не го знам. Казваш: „Тази работа няма да я бъде“ и така става.
към текста >>

Като намислиш нещо или като извършиш нещо, твоята мисъл се предава на много други хора и те могат да направят същото; и ако твоята мисъл или постъпка са лоши, ти си отговорен.
Ние виждаме само опакото. Възмущаваш се, че една кола вдига прахоляк по пътя си, но че ще постигне нещо добро, това не виждаш. Истинска философия е: и в най-отрицателните неща да намираме все нещо добро. После, хората могат да си влияят един на друг със своите мисли и затова са отговорни. В това отношение те представляват скачени съдове. Като намислиш нещо или като извършиш нещо, твоята мисъл се предава на много други хора и те могат да направят същото; и ако твоята мисъл или постъпка са лоши, ти си отговорен. Като си научил урока си хубаво, ти в този ден си помогнал на хиляди хора. Ако не го научиш, то и много други няма да го научат. Всяка една постъпка в Природата има отношение към цялото. И цялото има отношение към своите части. Някой път наредите картите една до друга изправени.
към текста >>

След теб някой друг мине, но с по-слаба воля, приема твоята мисъл и открадва.
Някой път наредите картите една до друга изправени. Като бутнете една, налягат всичките. Та като направиш една погрешка, то много други ще паднат. Ти си свързан с мнозина други. Минаваш покрай някоя градина, обкичена с плодове, и казваш: „Да мога да си набера“, но се въздържаш. След теб някой друг мине, но с по-слаба воля, приема твоята мисъл и открадва. Така че когато някой извърши кражба, и другите са отговорни. Един човек ще направи престъпление, защото някой си негов длъжник не му се издължава. Ти дай парите на лицето, което има да взема, и спаси онзи човек. Защото като дадеш, ще повлияеш и на другите да направят добро. Искаш ли да имаш влияние в света, направи добро.
към текста >>

3. 5_29 ) Божественият живот е реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато дойде вътрешна криза, човек да бъде нащрек, да работи с мисълта си, да не допуща отрицателна мисъл в себе си и да я замени с положителна.
Учителя каза по този повод: Човек трябва да знае, че Божественият живот е реалност, която може да опита в живота си, тъй както опитва слънчевата топлина и светлина. Тези беседи трябва да имат приложение, т.е. да можеш чрез техните идеи да се справиш с известни мъчнотии и във време на изпит да опиташ силата на методите, изложени там. Има някои от младите, които намаляват температурата си, по-рано желязото им е било по-нагорещено, но днес постепенно изстива, без да забележат, това е един крив път. Когато дойде вътрешна криза, човек да бъде нащрек, да работи с мисълта си, да не допуща отрицателна мисъл в себе си и да я замени с положителна. Във време на кризата да работи с мисълта си, с нея да промени състоянието си. Човек като работи за Бога, трябва да е твърд, силен, каквото и да стане, да уповава на Бога, да знае, че има над него една сила, която бди и каквото дойде, да благодари. По някой път, когато дойдат вътрешни кризи на отчаяние, съмнение, страх и пр. – то е събуждане на стария живот в човека. Човек го е надраснал, но по някой път старият живот иска да се събуди.
към текста >>

Във време на кризата да работи с мисълта си, с нея да промени състоянието си.
Човек трябва да знае, че Божественият живот е реалност, която може да опита в живота си, тъй както опитва слънчевата топлина и светлина. Тези беседи трябва да имат приложение, т.е. да можеш чрез техните идеи да се справиш с известни мъчнотии и във време на изпит да опиташ силата на методите, изложени там. Има някои от младите, които намаляват температурата си, по-рано желязото им е било по-нагорещено, но днес постепенно изстива, без да забележат, това е един крив път. Когато дойде вътрешна криза, човек да бъде нащрек, да работи с мисълта си, да не допуща отрицателна мисъл в себе си и да я замени с положителна. Във време на кризата да работи с мисълта си, с нея да промени състоянието си. Човек като работи за Бога, трябва да е твърд, силен, каквото и да стане, да уповава на Бога, да знае, че има над него една сила, която бди и каквото дойде, да благодари. По някой път, когато дойдат вътрешни кризи на отчаяние, съмнение, страх и пр. – то е събуждане на стария живот в човека. Човек го е надраснал, но по някой път старият живот иска да се събуди. Така че човек да бди зорко, с вяра, с молитва и с постоянна вътрешна работа.
към текста >>

4. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

И още, това са центростремителното и центробежното движение, започнали от определен център, какъвто е сърцето в човешкото тяло, а в глобален смисъл – Божественият център или Слънцето на всички слънца.
ДИШАНЕТО И ПОЗНАНИЯТА, КОИТО УЧИТЕЛЯ ДАВА ЗА НЕГО74 Целта на настоящата студия е читателят да опознае основните принципи на дишането, както и няколко специални упражнения за дишане, изнесени в лекциите и беседите на Учителя Петър Дънов. Въпросът за дишането, изложен тук макар и накратко, е напълно достатъчен, за да може всеки да се ползва с успех от теоретичните познания и да се приучи на дихателни упражнения, съобразени със степента на развитие на съвременното човечество. Така всеки би могъл сам да си изработи дълбоко, плавно и ритмично дишане, което е и един от първостепенните фактори за физическото и духовното ни израстване. Дишането като всеобщ процес е изследвано от окултната наука, която изнася на преден план двойния му ритъм: издишване и вдишване, които символизират създаването и изчезването на света. И още, това са центростремителното и центробежното движение, започнали от определен център, какъвто е сърцето в човешкото тяло, а в глобален смисъл – Божественият център или Слънцето на всички слънца. Двете фази на дишането са отварянето и затварянето на Небесната врата. Планетата Земя също диша, нейните етерни сили ту проникват навътре в недрата ѝ, ту отчасти излизат извън нея, в околното пространство. От Христа насам хората се намират в епоха на възлизане или в цикъл на еволюция, затова е необходимо да се има предвид, че индуските методи за дишане, които са дадени тогава, когато народите са били в инволюционната си степен на развитие, днес вече не са подходящи за организма. Ето осветлението на Учителя по този въпрос, прочетено в „Хигиенични правила“ от томчето „Святото място“: „Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите, които не са приложими днес. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия.
към текста >>

Не го разбирайте в буквален смисъл – всяко дълбоко поемане на въздух означава отваряне на прозорците на дробовете.
Въздухът е средата, присъща на светлината, на извисяването, на аромата, на цвета, на междупланетните вибрации; той е пътят на общуването между Небето и Земята. Въздухът разнася вибрациите на Словото Божие и е наситен с прана – жизнена енергия. В „Къртица, славей и пчела“ от томчето „Закони на доброто“ четем следното: „Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозореца на стаята си да поеме чист въздух. Това значи съзерцание с дробовете. Той чувства нужда от чист въздух – да отвори прозореца на стаята си. Не го разбирайте в буквален смисъл – всяко дълбоко поемане на въздух означава отваряне на прозорците на дробовете. Като вървите, където въздухът е чист – по улиците или сред Природата, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух.“ I. Познание за строежа на белия дроб и за механизма на дишането Белите дробове представляват две крила, от които лявото има два дяла, а дясното – три. От носоглътката се спуща трахеята; тя се разделя на две бронхиални тръби, които преминават в множество разклонения, а те завършват с мехурчета – алвеолите, наброяващи 1700-1800 млн. и имащи предназначението да увеличат повърхнината, чрез която кислородът влиза в съприкосновение с кръвта.
към текста >>

В „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ може да се прочете следната мисъл от Учителя: „Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник.
Именно праната е архитект или строител на формите и от нейното количество в организма зависи до голяма степен съответно и здравето. Зависимостта между дишането и болезненото или здравословното състояние на органите се вижда ясно от следното: когато тялото или съответен орган обеднее откъм прана, то или той става податлив към болести и добива предразположение към такива. А при дълбоко и ритмично дишане, когато се влива богат приток от жизнена сила в даден орган, тогава той е в състояние да преодолее болестта. Праната или жизнената сила е важен фактор при лекуването. Например при парализа съответният орган анатомически е здрав, но е обезсилен нервният център, който го инервира; именно затова дълбокото дишане, обогатявайки всички части на тялото с прана, може да подейства на мозъчния център, който управлява чрез нерви съответния орган, а чрез съживяването на нервната система се възобновява и органът. В „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ може да се прочете следната мисъл от Учителя: „Човекът се нуждае от дишане не само за да приема въздух, но и за да храни своя етерен двойник. Въздухът съдържа особена енергия, наречена от индусите прана. Някои учени я наричат животворно електричество или животворен магнетизъм. Важното е, че дробовете приемат праната от въздуха най-добре сутрин и когато тя бъде усвоена, веднага се разпространява по цялото тяло и внася сила, живот, здраве и обнова.“ И така, силата иде чрез дишането не само защото чрез него се поема кислород, който е нужен за окислението в тъканите, но защото в организма навлиза и прана. По тези две причини са ясни и следните думи на Учителя, цитирани от „Функциите на човешкия организъм“ из книгата „Служене, почит и обич“: „Силата иде от белия дроб.
към текста >>

Като се храни правилно, човек диша правилно, а щом диша правилно, мисълта му е права.
По тези две причини са ясни и следните думи на Учителя, цитирани от „Функциите на човешкия организъм“ из книгата „Служене, почит и обич“: „Силата иде от белия дроб. Силен човек е този, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Здравите хора имат широки и дълбоки бели дробове; под дълбочина се разбира оста отпред назад. Има връзка между храносмилателната и дихателната система – щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек диша правилно, а щом диша правилно, мисълта му е права. Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните.
към текста >>

Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните.
Като се храни правилно, човек диша правилно, а щом диша правилно, мисълта му е права. Значи между храненето, дишането и мисленето има известно отношение. Каквито са процесите на храненето и дишането, такъв ще бъде и процесът на мисленето. Силата на човека не седи само в приемането на физическа храна – за да бъде силен, той трябва да знае и как да използва въздуха, който диша.“ За да изучим дишането във всичката му дълбочина, трябва да отбележим, че въздухът се прониква не само от прана, но и от психични сили и мисловни вълни. Мислите от по-нисш характер се предават чрез въздуха, а духовните мисли – чрез етерните вълни, които изпълват въздуха, докато някои възвишени мисли се пренасят чрез още по-фини среди в пространството; следователно въздухът е проникнат от Божествената мисъл, но само този може да я приеме, чиито трептения са в хармония с нейните. В Свещеното писание, Битие 2:7, това е загатнато така: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание за живот, и стана човекът жива душа.“ Чрез дълбоко и ритмично дишане вътрешният живот на човека става интензивен и хармоничен. Така се дава ход на дълбинното, което живее в ядката на човешката душа. Из нейните глъбини бликва извор от жизнени струи, които реорганизират материята на тялото и то напълно се преобразява – правят го устойчиво към болести, в него се влива мощна вълна на здраве и сила. Хармоничното дишане съдейства за развитието на дарби и заложби по следните причини: първо, чрез него се развива нервната система и се активизират мозъчните центрове; второ, човек се свързва с висшите психични сили, които проникват въздушната среда.
към текста >>

Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл.
Малцина знаят това. Обикновеният човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 дни – тогава ще видите колко разходи се правят за вас. Дишането на човека и животните се различава по темп. Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на животинското дишане, той придобива нещо животинско. Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. За да изучите темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете различните начини, по които хората дишат, и ако искате да бъдете добри, трябва да дишате като такива. Дишането е мярка за определяне степента на развитието. Правилното дишане зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му.
към текста >>

Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили.
Изпиват се една след друга няколко чаши гореща вода, в която може да се изстискат и няколко капки лимон. След настъпилото изпотяване тялото се изтрива с влажна кьрпа, после със суха се попива влагата и се преобличат чисти дрехи, след което може да се изпие още една чаша гореща вода, за да се възобнови изгубената топлина при изпотяването.“ ХIII. Психологични условия при дишането и важността им. Златното правило при дишането Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили. Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76
към текста >>

Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл.
След настъпилото изпотяване тялото се изтрива с влажна кьрпа, после със суха се попива влагата и се преобличат чисти дрехи, след което може да се изпие още една чаша гореща вода, за да се възобнови изгубената топлина при изпотяването.“ ХIII. Психологични условия при дишането и важността им. Златното правило при дишането Участието на съзнанието при дишането е златно правило, което трябва да се спазва. Съзнателното дишане означава участие на мисълта, чувствата, волята и любовта, или досег с духовните сили, които проникват въздуха, а именно – праната и различните видове психични сили. Чрез мисълта при дишане се възприема светлина, защото въздухът е среда на Божествената мисъл. Ако изпитваме хармонични и добродетелни чувства, това е важно условие за пълнота при възприемателния процес на дишането. Докато проявата на воля е една необходимост, която събужда активност у дишащия, и неговата самоувереност укрепва по естествен път. Напълно възможно е да се диша с любов; тогава съзнанието добива духовността си и става възприемчиво към благата, които въздухът съдържа – чрез Любовта ще се достигне до познанието за Бога. Законът на Хелмхолц76 Ако се закачи китара на стена и се изпее срещу нея тонът ла, то въздушните вълни, които се образуват при пеенето, ще ударят всички струни на китарата, но не всички ще затрептят, а главно струната ла и тези, които съдържат изпетия тон като свой обертон.
към текста >>

Ти казваш, че външните условия са много лоши: „Има вятър.“ – Нека си духа, той има свой смисъл.
За да станем възприемчиви не само към въздуха, но и към онези ценности, които го проникват – праната и разумните сили, необходимо е да спазваме психичните условия, които са изредени по-долу. Да се диша спокойно и с добро разположение Преди всичко, при дишане трябва да потърсим начин да се освободим от всякакви тревоги, безпокойства, страх, възбуда и смущения. В лекцията „За дишането“ от 29 август 1941 г. Учителя дава следните разяснения: „Когато диша, човек трябва да е спокоен и през това време да счита, че Земята е уредена. Ти казваш, че външните условия са много лоши: „Има вятър.“ – Нека си духа, той има свой смисъл. Казваш: „Буря има.“ – Нека си има буря, излез навън и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото вътрешно разположение и ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха. Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си – нездравословни постъпки. Преди да заспи, да подиша 15 мин. дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня.
към текста >>

Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си – нездравословни постъпки.
В лекцията „За дишането“ от 29 август 1941 г. Учителя дава следните разяснения: „Когато диша, човек трябва да е спокоен и през това време да счита, че Земята е уредена. Ти казваш, че външните условия са много лоши: „Има вятър.“ – Нека си духа, той има свой смисъл. Казваш: „Буря има.“ – Нека си има буря, излез навън и дишай. При дишането ще имаш съзнание, ще имаш най-хубавото вътрешно разположение и ще знаеш, че Великото разумно начало е във въздуха. Никога човек да не оставя в ума си нездравословна мисъл, в сърцето си – нездравословни постъпки. Преди да заспи, да подиша 15 мин. дълбоко и да благодари на Великата разумност в света, че го е запазила през деня. И след като се усети спокоен, да си легне. Така ще има здрав и укрепителен сън. Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора – при дишане не трябва да се занимаваш с погрешките на хората, но постави в ума си хубавото, което срещаш в живота.
към текста >>

Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно.
Правилното дишане изисква разположение на духа и ум, изпълнен с красиви мисли. Ако приемаш въздух, а в ума ти са се насадили отрицателни мисли, тровиш себе си. Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“ Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха. Будност на съзнанието относно процеса на дишане Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото.
към текста >>

При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни.
Като се безпокоиш за нищо и никакво, тогава не можеш да придобиеш праната.“ Всяко неразположение, всяко лошо чувство, желание или постъпка разстройват дишането, изгубва се интимният контакт с Божествените блага, които проникват въздуха. Будност на съзнанието относно процеса на дишане Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде.
към текста >>

Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото.
Когато при дишане човек осъзнава, че заедно с въздуха приема прана и Божествена мисъл, то той вече влиза в досег с тях и има нагласа да се отвори възприемателно. Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност
към текста >>

Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите.
Ако човек не спазва условието – будност на съзнанието при дишане, той ще приема предимно механичната смес от азот и кислород, а другите ценности – в по-малка степен. При вдишване трябва с ясна мисъл да си представим как праната прониква в организма ни и как достига до всички органи и системи на тялото ни. При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа.
към текста >>

Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов.
При задържане на въздуха необходима е представата, че вече приетата прана се усвоява от клетките и внася в тях сила, здраве, живот и обнова. А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил.
към текста >>

Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази.
А при издишване пак съзнателно да възприемем как органите, жизнените системи и клетките са вече напълно активни за дейност. Участието на съзнанието при дишането го улеснява, тъй като мисълта може да въздейства върху процесите на тялото. Редица научни изследвания доказват взаимовръзката между психичните и физиологичните процеси; наблюдава се как известна мисъл или чувство оказва влияние върху физиологичните процеси, а при по-дълговременно въздействие даже може да промени и анатомичния строеж на органите. Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил.
към текста >>

В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си.
Безграничният е навсякъде. Божията мисъл прониква въздуха и всичко е потопено в Божията Любов. Ако при дишане човек съзнава това, той ще бъде приобщен към живота – Божията мисъл ще внесе светлина в ума му, а той ще влезе в контакт с Божествената Любов, която ще го преобрази. Благодарност Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха.
към текста >>

Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов
Благодарността е едно необходимо условие за възприемане на това, което иде към нас като дар от Разумната Природа. В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха. Ако човек не е добър, той не ще има сродство и хармония с трептенията, които идват от високо духовно естество. Оттук следва, че този човек, който има добър характер, ще има и по-голям шанс да приеме от въздуха повече елементи, отколкото този, който не е добър. За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тези разрушителни сили и ще стане тяхна играчка.
към текста >>

Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха.
В лекцията „Връзка между Бога и човека“ от книгата „Божествен и човешки свят“ Учителя говори за благодарността и обмяната: „Не може да диша този, който не знае правилно да мисли, да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си, да намери Господа и да каже: „Господи, благодаря Ти, че си влязъл в мен.“ Щом каже така, той може да поеме въздуха, да приеме Божиите блага в себе си. Като издиша, пак да благодари: „Благодаря Ти, Господи, че остави Своето благословение в мен.“ Цял ден ще дишаш, ще викаш Господа, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това, на което те е научил. Ако те боли кракът, дишай за крака си и благодари на Бога, че те е посетил. Не преставай да дишаш дълбоко и да призоваваш Господа.“ Права мисъл, прави чувства - дишане с Любов Добротата на човека го свързва с жизнената сила и Божествената мисъл, проникващи въздуха. Ако човек не е добър, той не ще има сродство и хармония с трептенията, които идват от високо духовно естество. Оттук следва, че този човек, който има добър характер, ще има и по-голям шанс да приеме от въздуха повече елементи, отколкото този, който не е добър. За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тези разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не се случи това, той трябва да има вяра, надежда, Любов, знание, светлина и свобода.“
към текста >>

Причината е в това, че праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишане чрез правата мисъл, чрез правите чувства и чрез правите постъпки.
За връзката между психичния живот на човека и дишането Учителя изтъква в „Основни правила на хигиената“ от книгата „Езикът на Любовта“ следното: „Вярата, Надеждата, Любовта и Знанието са броня, която предпазва човека от разрушителните сили в Природата. Ако човек не се бронира с тях, той ще се поддаде на тези разрушителни сили и ще стане тяхна играчка. За да не се случи това, той трябва да има вяра, надежда, Любов, знание, светлина и свобода.“ А в лекцията „Дишането – най-важният процес в Природата“ четем: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, чувстване и постъпване. Когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причината е в това, че праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишане чрез правата мисъл, чрез правите чувства и чрез правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до праната и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането.“ „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане, и другите работи, които ще предприеме, ще станат безпредметни; те се прилагат, само че по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новите идеи, които днес се изявяват, за да обновят човечеството и да го повдигнат до настъпващата възвишена култура.“
към текста >>

Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н.
Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно; да задържа въздуха в дробовете си дълго време – даже и до половин час, този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява.
към текста >>

В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е.
Това тяло го слуша и изпълнява, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие.
към текста >>

Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш.
Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека.
към текста >>

Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно.
Такъв човек свободно може да се справи с тялото си.“ (пак там) Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“
към текста >>

Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там)
Връзката между психичното състояние и процеса на мислене е съществена. Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“)
към текста >>

Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява.
Правата мисъл се отразява върху ритъма на дишането, тя даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в сърдечната дейност и т.н. В „Дишането – най-важният процес в Природата“ Учителя дава следните разяснения: „Можеш да опиташ чрез дишането коя мисъл е права и коя не е. Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ето един съвет на Учителя: „Дишайте съзнателно и с Любов.
към текста >>

„Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека.
Прекарай през съзнанието си дадена мисъл и започни да дишаш. Ако дишането ти не е ритмично и сърцето ти не бие равномерно, то мисълта не е права.“ И още: „Дойде ли някоя права мисъл във вас, проверете веднага извършва ли се дишането ви правилно. Тази мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права.“ (пак там) Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и то дава условия за нейната проява. Между тях има взаимодействие. „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното – започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни.“ (“Дишането на човека и животните“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ето един съвет на Учителя: „Дишайте съзнателно и с Любов. Като станете от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки.“ (пак там) При дишане, за да влезе човек в хармония с всички същества, трябва да изпитва любов към тях.
към текста >>

При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка.
В лекциите си Учителя Петър Дънов изнася следния закон в света: „Човек не може да се ползва от това, което не обича. Той може да се ползва само от нещата, които обича.“ Ето защо при дишане нека се изпълним с най-престижни мисли и чувства и с едно неугасимо желание да постъпваме хармонично. Някои смятат, че като дишат по програма и механично, ще имат постижения, но това не е достатьчно. Преди всичко трябва да се съобразяваме със законите на Природата и да се приобщим към тях. За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит. При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете.
към текста >>

Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл.
Някои смятат, че като дишат по програма и механично, ще имат постижения, но това не е достатьчно. Преди всичко трябва да се съобразяваме със законите на Природата и да се приобщим към тях. За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит. При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“
към текста >>

Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание.
Преди всичко трябва да се съобразяваме със законите на Природата и да се приобщим към тях. За действителното прилагане на принципите на дишането се изисква известна философска подготовка и богат вътрешен опит. При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие.
към текста >>

Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете.
При дишането е необходимо съсредоточаване, да присъства в съзнанието Божествената мисъл – Учителя я нарича опорна точка. За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения.
към текста >>

Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви.
За необходимостта от психична активност при дишането Учителя се изразява в „Опити“, лекция от томчето „Добрите навици“, така: „За да приложите който и да е от методите на дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл или каква е разликата между Божествената и човешката мисъл. Божествената мисъл се отличава по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което докосват човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл – това означава да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я прозрете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живот тя ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения. По този въпрос използваме следния цитат от лекцията „Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора: „Дишането е двоен процес: физиологичен и психологичен.
към текста >>

Крайната цел на дишането като психологичен процес е пречистването на мисълта.
Мощно нещо е Божественото и който живее с Него, той всякога е силен.“ Изобщо, при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с Любов, ние ще имаме постижения. По този въпрос използваме следния цитат от лекцията „Предназначението на дихателната система“, МОК, година втора: „Дишането е двоен процес: физиологичен и психологичен. Крайната цел на дишането като психологичен процес е пречистването на мисълта. Кое е най-доброто дишане? – Пълното и дълбокото дишане. За пълното дишане помага главно Любовта – тя е необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като голямо благо – тогава той прониква и в най-отдалечените клетки на дробовете и им дарява своята прана – жизнената енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето.
към текста >>

Разбира се, необходимо е и съсредоточаване на мисълта.
Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да добие. Но щом придобие известна хармония, никакви външни условия и влияния не могат да го изкарат от релсите.“ XVII. Дишане и психичен подем Дълбокото дишане облагородява чувствата Когато човек се опечали, обезсърчи или усъмни, нека да направи няколко дълбоки вдишки – така той ще повдигне духа си. Разбира се, необходимо е и съсредоточаване на мисълта. Правилното дишане въздейства благоприятно и при възбуда, гняв или апатия, тъй като възвръща изгубеното спокойствие и увереност и при това състояние всички физиологични функции в организма възвръщат естествения си ритъм. При дълбоко и ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си и се освобождава от всяка апатия. В „Къртица, славей и пчела“, МОК, година девета, може да се прочете следното: „Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините някъде отвън и не ги намират. А това неразположение се дължи на самите тях и се крие в една от следните причини: в стомаха, в дробовете или в мозъка.
към текста >>

Дълбокото дишане възвисява мисълта
Когато се изпита голямо разочарование, например загуба на любов или някой друг крах в живота, това може да се отрази върху дишането и върху дихателната система. Ако не се трансформират отрицателните чувства, те действат разрушително върху белия дроб и това е една от причините за туберкулозата. В такъв случай, за да възстанови здравето си, болният трябва да внесе хармония в чувствата си – да ги повдигне и облагороди, а и същевременно да се приучи на правилно дишане. Добрите чувства зависят от това как е устроена дихателната система, но и обратното – ако дробовете са устроени добре, то човек ще има и добро разположение. Правилното дишане е основен фактор, който внася топлина и жизнерадост в чувствата и ги облагородява. Дълбокото дишане възвисява мисълта Белият дроб има връзка и с човешката мисъл, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум. В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух. Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането.
към текста >>

Белият дроб има връзка и с човешката мисъл, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум.
Ако не се трансформират отрицателните чувства, те действат разрушително върху белия дроб и това е една от причините за туберкулозата. В такъв случай, за да възстанови здравето си, болният трябва да внесе хармония в чувствата си – да ги повдигне и облагороди, а и същевременно да се приучи на правилно дишане. Добрите чувства зависят от това как е устроена дихателната система, но и обратното – ако дробовете са устроени добре, то човек ще има и добро разположение. Правилното дишане е основен фактор, който внася топлина и жизнерадост в чувствата и ги облагородява. Дълбокото дишане възвисява мисълта Белият дроб има връзка и с човешката мисъл, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум. В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух. Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие.
към текста >>

Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух.
Правилното дишане е основен фактор, който внася топлина и жизнерадост в чувствата и ги облагородява. Дълбокото дишане възвисява мисълта Белият дроб има връзка и с човешката мисъл, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум. В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух. Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл.
към текста >>

Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането.
Дълбокото дишане възвисява мисълта Белият дроб има връзка и с човешката мисъл, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум. В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух. Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта.
към текста >>

Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие.
Белият дроб има връзка и с човешката мисъл, а това се потвърждава от историята на развитие на човешкия ум. В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух. Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“
към текста >>

„Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си.
В атлантската или четвъртата раса човек е все още неразвит умствено, но тогава и въздухът не е така чист, проникнат е от водни пари. Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух. Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора)
към текста >>

И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си.
Чак когато Земното кълбо постепенно почва да изстива, водните пари се сгъстяват и падат във вид на дъжд. Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух. Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора) „Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там)
към текста >>

Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл.
Въздухът се пречиства и тогава за първи път се явява чистото синьо небе, свободно от мъгли; това става към края на атлантската епоха и е свързано с развитието на ума – има причинна връзка между тези две явления: мисъл – въздух. Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора) „Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там) „Способността на съсредоточаване на мисълта е в зависимост от дишането.
към текста >>

У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта.
Дишането зависи от мисълта, а мисълта – от дишането. Правилната мисъл създава условия за правилно дишане и обратно, между тях има взаимодействие. „Вие не можете да измените мисълта си, ако не измените дишането си. И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора) „Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там) „Способността на съсредоточаване на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава.“ („Хигиенични правила“ от книгата „Святото място“)
към текста >>

„Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там)
И обратното е вярно: вие не можете да измените дишането си, ако не измените мисълта си. Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора) „Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там) „Способността на съсредоточаване на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава.“ („Хигиенични правила“ от книгата „Святото място“) Дълбокото дишане усилва волята Човек, който диша бързо, има слаба воля, той не е в състояние да контролира този процес. Но чрез правилно дишане той може да развие волята си.
към текста >>

„Способността на съсредоточаване на мисълта е в зависимост от дишането.
Ако човек измени темпа на дишането си, той изгубва и своята права мисъл. У човека дишането трябва да е съзнателно, защото е свързано с мисълта. Животните дишат несъзнателно, те не знаят какво представлява дишането и защо дишат.“ (25-а лекция, ООК, година втора) „Мисълта и качествата на който и да е човек се определят от това как се трансформират енергиите чрез белите дробове, защото те са и трансформатори на енергиите, които отиват към нервната система.“ (пак там) „Способността на съсредоточаване на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава.“ („Хигиенични правила“ от книгата „Святото място“) Дълбокото дишане усилва волята Човек, който диша бързо, има слаба воля, той не е в състояние да контролира този процес. Но чрез правилно дишане той може да развие волята си. Като се правят всеки ден дихателни упражнения, човек проявява постоянство, волята му се калява от съпротивлението.
към текста >>

В 25-а лекция на ООК, година втора, проследяваме следната мисъл на Учителя: „Казах, че добротата прави човека способен да диша така, както трябва, или тя създава условие за правилно дишане.
Дълбокото дишане усилва волята Човек, който диша бързо, има слаба воля, той не е в състояние да контролира този процес. Но чрез правилно дишане той може да развие волята си. Като се правят всеки ден дихателни упражнения, човек проявява постоянство, волята му се калява от съпротивлението. Дишането развива и оформя характера. В 25-а лекция на ООК, година втора, проследяваме следната мисъл на Учителя: „Казах, че добротата прави човека способен да диша така, както трябва, или тя създава условие за правилно дишане. Обаче тук има известно взаимодействие: и преди да бъде добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което придава на човека известни добродетели.“ XVIII. Опити „Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината – така ще се свържете с нейните енергии, които се намират във въздуха и откъдето трябва да се извлекат. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии.
към текста >>

Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви.
„Лекувайте се, преди да сте се разболели. Някой се гневи, сърди се на този-онзи и после диша дълбоко. Не, преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с въздух и тогава да говори; не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат – нито той ще се ползва от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущения в сърцето си. Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Когато човек се сърди, когато има някаква отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно.“ „Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да се влезе в помещение, също е хубаво да се поеме дълбоко въздух. Преди да говориш – също. Добрите оратори дишат дълбоко, а които не дишат дълбоко, не говорят добре.
към текста >>

Когато човек се сърди, когато има някаква отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно.“
Някой се гневи, сърди се на този-онзи и после диша дълбоко. Не, преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с въздух и тогава да говори; не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат – нито той ще се ползва от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущения в сърцето си. Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Когато човек се сърди, когато има някаква отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно.“ „Преди да се ръкуваш с някого, поеми дълбоко въздух. Преди да се влезе в помещение, също е хубаво да се поеме дълбоко въздух. Преди да говориш – също. Добрите оратори дишат дълбоко, а които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ще се свържеш с Великото разумно начало, ще се тонираш, в теб ще настане хармония, сила, светлина.
към текста >>

Дишането и Божествената мисъл
(“Трансформиране на енергиите“, МОК, 1928 г., 33-та лекция) „Религиозните и научни разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането.“ (“Дишането – най-важният процес в Природата“) „Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи.“ (“За дишането“, лекция от 1940 г.) Дишането и Божествената мисъл Като диша и поема въздух с будно съзнание, човек ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм.
към текста >>

С мисълта идват и чувствата.
„Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи.“ (“За дишането“, лекция от 1940 г.) Дишането и Божествената мисъл Като диша и поема въздух с будно съзнание, човек ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази.
към текста >>

Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл.
Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази. Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него.
към текста >>

Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази.
С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: „Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш какво ще ти говоря.“ Въздухът е носител на електричество и магнетизъм. Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази. Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека.
към текста >>

При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов.
Тази енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това посочва пътя на човека към Божествената мисъл. Чрез дишането човек става възприемчив към Божествената мисъл, а тя като влезе в него, ще внесе нещо ново в мисълта му, ще му даде подтик, ще го преобрази. Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието.
към текста >>

за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н.
По този начин още от сутринта, с първото дихателно упражнение, човек ще се тонира, ще се акордира с Великата разумност в света и през целия ден ще бъде в светла, радостна атмосфера.“ (“За дишането“, лекция, изнесена на 29.08.1941 г.) Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения.
към текста >>

Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата.
Други насоки от Учителя: „Три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, по 10-15 мин. човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства.
към текста >>

Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“
човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото разумно начало в света за въздуха. А пък мнозина са заети с друго: мислят за тефтерите с пари, за личното си щастие, а на това, откъде иде истинското щастие, не обръщат внимание.“ Някои от въпросите, които могат да ни занимават по време на дишане, Учителя излага със следните думи: „Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10 -15 мин. за размишление, за да намери отговор на въпросите защо е дошъл на Земята, какъв е смисълът на живота му, как да предприеме вътрешните си дирения на познание, и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа.
към текста >>

Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства.
Чрез мисълта си човек черпи енергии от Природата – така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и мощното в Природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте, а постоянствайте дотогава, докато се свържете с мисълта на напредналите същества, които ще ви помогнат безрезервно.“ (“Микроскопически добрини“ от томчето „Добрите навици“, МОК, година втора) Изобщо, при дишане съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. При дишане можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода: при първия се прави дълбока вдишка и се задръжа и чак при издишване се произнасят мислите, докато при втория и при вдишване, и при задържане, и при издишване на въздуха мислено се произнасят мистични изречения – тези мисли оживяват за нас и ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства. При всяка вдишка човек приема един дар от Разумната Природа. Но този, който взема, трябва и да дава – така човек ще стане съучастник в изграждането на новия живот на Земята.“Приеми с Любов въздух, а после спри го за известно време и при издишване кажи бавно: „Искам да мисля добре, искам да чувствам добре, искам да постъпвам добре.“ И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Дишането може да се превърне в метод за свързване с Великата разумност в света. Добре е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един молитвен разговор с Живата Природа, в общение с Разумното начало в света.
към текста >>

През време на вдишване и издишване мисълта трябва да бъде концентрирана.
При това положение ръцете и поетият въздух се задържат, после при издишването ръцете се спускат отстрани надолу. 2. Въздухът се поема, като ръцете се поставят пред гърдите, после се изнасят настрани и хоризонтално и в това положение, като се обтегнат назад, поетият въздух се задържа. После при издишването се връщат пред гърдите, откъдето се спущат надолу. 3. Ръцете се вдигат настрани в хоризонтално положение, заедно с което се вдишва. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване и се брои до 20. През време на вдишване и издишване мисълта трябва да бъде концентрирана. (“Влияние на светлината и топлината“, МОК, пета година) 4. С вдишване ръцете се вдигат нагоре, успоредно една на друга. После се спущат хоризонтално настрани, като се задържа въздухът. След това с издишване ръцете се спущат надолу. (“За дишането“, лекция, държана на 29.08.1941г.)
към текста >>

При това положение на ръцете въздухът се задържа и мисълта се отправя нагоре към Безграничния.
При вдигането на ръцете тялото се навежда малко напред и се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са горе над главата, тялото се навежда малко назад, също – и ръцете, и за известно време се задържа вьздухът. След това при издишване ръцете правят полукръгово движение назад и надолу, като обливат тялото, в същото време тялото се изправя. Това упражнение се повтаря няколко пъти. 10. С вдишване ръцете се изнасят в хоризонтално положение настрани, после се издигат странично нагоре и се съединяват над главата във форма на триъгълник. При това положение на ръцете въздухът се задържа и мисълта се отправя нагоре към Безграничния. После с бавно издишване се отварят настрани, идват в хоризонтално положение и оттам се спущат надолу. 11. Изходно положение: двете ръце се протягат настрани хоризонтално с отворени длани, обърнати нагоре. С бавно вдишване пръстите се свиват, при което палецът се допира с показалеца и средния пръст. Задържането на въздуха трябва да бъде колкото се може по-дълго време, при което бавно се прибират пред гърди двете ръце, чиито пръсти се свиват, и се поставят на гърдите. При фазата издишване ръцете постепенно се протягат настрани хоризонтално и когато съвсем са протегнати, пръстите на ръцете бавно се изправят.
към текста >>

Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото.
„Ако човек не диша правилно, кожата на лицето и ръцете му преждевременно се набръчква. Когато ръцете се набръчкват от горната страна, това се дължи на разстройство на черния дроб и на неправилно дишане. Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Човек, който има връзка с Бога, става красив. Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото. XXVIII. Дишане и пеене Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане.
към текста >>

Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта.
Щом човек започне да диша правилно, бръчките от лицето и ръцете му постепенно изчезват.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Човек, който има връзка с Бога, става красив. Правилното дишане е важен метод, който засилва възприемчивостта към Божествената мисъл, свързва личността с Великата разумност в света, възвисява вътрешния живот и извайва новите форми и линии на тялото. XXVIII. Дишане и пеене Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане. Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се подобрява и гласът, а от друга страна, тези упражнения влияят и физиологически върху неговото развитие. Ето защо добрите певци правят дихателни упражнения.
към текста >>

Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се подобрява и гласът, а от друга страна, тези упражнения влияят и физиологически върху неговото развитие.
XXVIII. Дишане и пеене Между дишането и пеенето има взаимодействие така, както има и между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по този въпрос: „Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) И обратното е вярно, че дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. Също така за развитието на гласа влияе възвисяването на душевния живот, за което важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък, а за тази промяна допринася правилното дишане. Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се подобрява и гласът, а от друга страна, тези упражнения влияят и физиологически върху неговото развитие. Ето защо добрите певци правят дихателни упражнения. Те минават цяла школа за целта и тези, които са доловили тайната на правилното дишане, постигат развитие в гласа си, който става музикален и приятен не само при пеене, но и при говор. За развитието на гласа при едни дихателни упражнения трябва да се увеличи времето на задържане на въздуха, а при други – да се увеличи времето на издишване; така се постига изпяването на известна музикална фраза на един дъх. Има специални дихателни упражнения за развитието на гласа, които могат да се приложат резултатно само под ръководството на учител. Накрая нека да отбележим, че двадесет и седмото упражнение в Паневритмията е Дишане: там са свързани движения, пеене, дишане и мисъл.
към текста >>

Накрая нека да отбележим, че двадесет и седмото упражнение в Паневритмията е Дишане: там са свързани движения, пеене, дишане и мисъл.
Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се подобрява и гласът, а от друга страна, тези упражнения влияят и физиологически върху неговото развитие. Ето защо добрите певци правят дихателни упражнения. Те минават цяла школа за целта и тези, които са доловили тайната на правилното дишане, постигат развитие в гласа си, който става музикален и приятен не само при пеене, но и при говор. За развитието на гласа при едни дихателни упражнения трябва да се увеличи времето на задържане на въздуха, а при други – да се увеличи времето на издишване; така се постига изпяването на известна музикална фраза на един дъх. Има специални дихателни упражнения за развитието на гласа, които могат да се приложат резултатно само под ръководството на учител. Накрая нека да отбележим, че двадесет и седмото упражнение в Паневритмията е Дишане: там са свързани движения, пеене, дишане и мисъл. Най-напред ръцете са пред гърдите, поставени върху сърдечната чакра; поема се бавно въздух, като едновременно се разтварят ръцете встрани и хоризонтално. При вече изпълнени дробове, бавно се издишва и ръцете се прибират в изходното положение, като същевременно се изпява с вокала а във възходяща посока гама сол-мажор. По този начин се изпява гамата три пъти. Следват същите движения, но се изпява гамата три пъти в низходяща посока. Накрая със същите движения и с вокала а се изпява три пъти мелодия в гама сол-мажор, който има вълнообразен профил.
към текста >>

Ако всеки ден децата правят дихателни упражнения под ръководството на учител, те преди всичко ще бъдат здрави и устойчиви към зарази, с бодра и свежа мисъл, жизнерадостни и разположени както към учене, така и към игри.
Накрая със същите движения и с вокала а се изпява три пъти мелодия в гама сол-мажор, който има вълнообразен профил. XXIX. Дишане и възпитание Много може да се постигне в педагогическата област, ако правилното дишане се приложи в училищата. Учителя казва: „Без упражнения за правилно дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят и да чувстват правилно.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ако всеки ден децата правят дихателни упражнения под ръководството на учител, те преди всичко ще бъдат здрави и устойчиви към зарази, с бодра и свежа мисъл, жизнерадостни и разположени както към учене, така и към игри. Дишането в училище би трябвало да се прилага не само колективно, но и индивидуално. Дишането може да окаже положително въздействие на деца, изпаднали в апатия или безразличие, разсеяни или трудно запаметяващи, потиснати или подозрителни. С дишане се постига активност и работоспособност, бодрост и съсредоточеност. В бъдеще дихателните упражнения ще имат широко приложение в училищната програма. Паневритмията е много подходяща за училищна възраст.
към текста >>

5. 24) Достатъчна е една запалена свещ - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всички направления трябва да се създаде мощна мисъл.
ДОСТАТЪЧНА Е ЕДНА ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Един брат беше приет от Учителя и стана дума за работата на ученика върху себе си. Във всички направления трябва да се създаде мощна мисъл. Трябва да се засегне животът отблизо. Трябва да се пристъпи към онези методи, които не делят, но които помагат еднакво за растежа на всички. Хората трябва да се убедят от какво зависи човешкият прогрес. За Вътрешната школа се изисква стремеж за образуване на връзка с Първия Принцип в света. Тази връзка стои в едно – да изчезне съмнението; а първата ѝ проява е Любовта.
към текста >>

Да имаш положителна вяра – това е един от признаците, че човек е направил връзка.
Хората трябва да се убедят от какво зависи човешкият прогрес. За Вътрешната школа се изисква стремеж за образуване на връзка с Първия Принцип в света. Тази връзка стои в едно – да изчезне съмнението; а първата ѝ проява е Любовта. И понеже тази Първична Причина действа по закона на Всемирната Мъдрост, не можем да допуснем, че в нея има изключения и погрешки. В нея погрешки не стават, защото, за да се случи такава, това подразбира, че Божественото не схваща всички неща и че има неща извън Него. Да имаш положителна вяра – това е един от признаците, че човек е направил връзка. Тогава Любовта на Първичната Причина може да се проявява в теб: тя прониква съзнанието ти и осъзнаваш Божията Любов – така ти можеш да бъдеш неин носител. При втората стъпка се явява Божията Мъдрост и в Божествения свят тя носи Светлина в себе си. В нашето положение Божията Мъдрост е вече един път, по който можем да бъдем носители на Божията Любов и да я проявим към ближния. А Любовта към враговете – това е за съвършените, за светите. Да любиш врага си – това показва, че не си от обикновените хора.
към текста >>

6. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието.
После онзи разправил как го газила мечка, но казал, че в нея имало малко човещина. Усмихнал се човекът и попитал приятеля си така ли ревяла мечката – и заревал с пълно гърло. „Ти отгде знаеш? “ – смаял се пострадалият. – „Ами аз я чух.“ Преводът е такъв: при страданието мечката е преоблечен приятел. Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието. Тогава той разбира причините и последствията. Когато човек е благодарен за доброто, то остава, а когато е благодарен от злото, то си заминава. И когато е неблагодарен от доброто, то си заминава, а ако е неблагодарен от злото, то остава. Благодарността изпъжда страданието и задържа радостта, а неблагодарността изпъжда доброто и задържа скръбта. Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с радост.
към текста >>

Един наш млад приятел ми каза: „Има Промисъл!
Викът на падналите на бойното поле заглушавал рева на топовете, 50-60 000 души ревели – кому крак откъснат, кому – ръка, кому – промушено сърцето. Можеш ли, като слушаш тези хора да пищят, да бъдеш спокоен? Ще се покърти сърцето ти. Генерал Савов, 2-3 месеца преди да умре, всяка нощ е имал видения, в които идвали тези, които бил заповядал да убият. Човек трябва да се откаже да бъде генерал, да се откаже да води хората на бойното поле. Един наш млад приятел ми каза: „Има Промисъл! “ Цял ден го е стягала една мъка и горещо се молил да го отмине това, което усещал, че го грози. Действието се развило вечерта към девет часа. Връщал се през Борисовата градина. Спрял се вледенен и си помислил дали да върви напред, или да се върне. Наблизо се криел един агент, който причаквал един апаш да му тегли куршума.
към текста >>

Нашият приятел благодарил на добрия промисъл, а и на апаша му се разминало.
Наблизо се криел един агент, който причаквал един апаш да му тегли куршума. Той се заблудил, прицелил се в нашия приятел и щял да натисне спусъка, ако шапката му, без никакъв вятър, не била паднала пред очите му. След това агентът излязъл от сянката на своето прикритие и казал: „Ти си спаси живота. Аз мислех, че си апашът, и щях да гръмна по теб, но ми падна шапката.“ Случката разтърсила и двамата – имало намеса от Невидимия свят. Агентът се изплашил от постъпката си – насреща му стоял невинен човек. Нашият приятел благодарил на добрия промисъл, а и на апаша му се разминало. Човек трябва да бъде в постоянна връзка. Казано е: „Бдете и молете се.“ Човек трябва да бъде в контакт с Небето, защото не знае това, което има да му се случи. Ако някое злощастие е определено, молитвата може да го отмени. Може, може, и още как! В тези работи чудеса могат да станат, стига молитвата да е силна.
към текста >>

Да вижда в своята опитност и в опитността на другите Божия промисъл.
Може, може, и още как! В тези работи чудеса могат да станат, стига молитвата да е силна. Божията ръка не се е отменила да спасява. Всички имате опитност, но като дойде мъчнотията, пак се колебаете. Всякога човек да е готов, да има готовност да изпълни Волята Божия. Да вижда в своята опитност и в опитността на другите Божия промисъл. Щастието е във връзка с Божествения свят, с Божественото съзнание. Щастието зависи от единението с Бога. Истинското щастие е в Бога. Върнеш ли се в Дома си, със съзнанието си ще почувстваш единството или ще изпиташ Нирвана. Нирвана е мястото, дето се чувства единството на нещата.
към текста >>

7. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Смята се за баща на използването на положителната мисъл в научния свят като средство за лечение.
Считат го за баща на съвременната хипноза, като изследва използването на хипнотичното състояние за лечебни цели. 76. Херман фон Хелмхолц (1821–1894) – немски физик, физиолог и философ. В областта на физиологията е известен с теориите си за зрението и с експериментите върху мускулния метаболизъм и предаването на нервните импулси. Приносът му във физиката е свързан със закона за запазване на енергията, електродинамиката и механичните основи на термодинамиката. 77. Емил Куе (1857–1926) – френски психиатър, който изследва силата на самовнушението. Смята се за баща на използването на положителната мисъл в научния свят като средство за лечение. Допринася за развитие на автогенния тренинг, визуализацията, невро-лингвистичното програмиране, сугестологията и др. Най-известната му книга е „Съзнателно самовнушение”. 78. Общоевропейската война – става въпрос за Първата световна война (1914–1918) 79. Дължината на вълната е изчислена спрямо скоростта на звука във въздушна среда – 3.102 m/s. 80. Дължината на вълната е изчислена спрямо скоростта на светлината – 3.108 m/s.
към текста >>

8. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

От изследванията и научните заключения на Райхенбах4, Гастон Дюрвил5 и други се констатира, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна; горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна; предната страна на тялото е положителна, а задната – отрицателна.
Паневритмичните упражнения са израз на творческите и съграждащите сили в Природата, те свързват човека с тях и той ги приема в себе си. Дясната страна на човека – десен крак, ръка и прочее, е израз на творческите сили в Природата, а лявата страна – ляв крак, ръка и прочее – на съграждащите сили. Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията: съответно движението на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на човека с творческите сили, а движението на левите крайници или обръщане на тялото наляво изразява свързването със съграждащите сили. Паневритмията почва винаги с десния крак именно защото творческите сили действат първи, те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Човешкото естество има троен поляритет. От изследванията и научните заключения на Райхенбах4, Гастон Дюрвил5 и други се констатира, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна; горната част на тялото е положителна, а долната – отрицателна; предната страна на тялото е положителна, а задната – отрицателна. С научната си работа Александър Гурвич6, Жорж Лаковски7 и други учени доказват, че човешкият организъм, както и всички живи организми, имат радиации, т.е. организмът, намиращ се в състояние на живот, излъчва биоенергия, характеризираща се с особени лъчи. Паневритмията е основана на това познание за енергиите, проникващи човешкото естество. И когато човек насочи ръката си нагоре с будно съзнание, той се свързва със слънчевите сили, а когато по същия начин я насочи надолу – със земните сили. Така става обмяна, при която той приема слънчевите енергии, а и добрите енергии от Земята, като същевременно Ă предава непотребните и дисхармоничните.
към текста >>

Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд.
Например, когато пипа или разтрива някое място на главата или тялото си, той без да съзнава разнася насъбралата се там излишна енергия; или пък при недоимък от такава активира мястото с енергията, която излиза от пръстите му. Ако човек има знания да регулира известни енергийни течения, може да премахне главоболие, други болести и множество неразположения. Трябва да се ограничаваме от движения, които отнемат или изхарчват нужните енергии. Необходимо е движенията ни да са разумни. Те, и когато са несъзнателни, не са произволни и са във връзка не само с физиологичните процеси, но и с душевните. Енергията, която излъчва човек, е израз и на психичния му живот: всяко негово движение, било то и несъзнателно, носи вътрешен смисъл и заряд. Например ако човек поздравява с отворена и обърната навън длан, той е откровен и добронамерен – движенията и жестовете имат достатъчно красноречив език. Ние не сме откъснати от Всемира, напротив, имаме неразривна връзка: всеки телесен орган е свързан със съответни духовни процеси. Човекът на Новото ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот, ще се стреми да разшири кръга на своя съзнателен живот. За да се улеснят двата процеса – даване и също така приемане, които се извършват с паневритмичните движения, трябва да участва съзнанието, което е главно условие за целесъобразна обмяна между човек и Природа. Характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието му и от идеята, която го занимава при намиране на съответното движение.
към текста >>

На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя.
И само когато има такова съответствие, движенията ще са с мощно, магично действие и ще бъдат вече носители на светли идеи. Благодарение на съответствието между движение и идеи, движенията стават въплътена идея и проникват самия изпълнител, като внасят обнова и живот. Чрез правенето на паневритмичните движения съзнанието ни едновременно е концентрирано върху тях и върху определени идеи, така чрез този език ние изразяваме външно вътрешния живот – живота на душата. Има движение на Доброто, на Милосърдието, на Справедливостта, а и Любовта си има свои линии на движение. Няма добродетел, която да не може да се изрази, и човек трябва да прави опити веднъж, дваж, десет, сто пъти и прочее, додето намери кои линии на движения отговарят на дадена добродетел. На такава основа е изградена и Паневритмията, която е проникната от музикалната мисъл на Учителя. Известно е, че в мозъка има двигателни, моторни центрове. И за съзнателните движения центровете са в главния мозък. Например центровете на движение на краката и ръцете са по горната част на главния мозък. Когато движим крак или ръка, то центърът в мозъка се въвежда в дейност, в активност, а всеки мозъчен център е свързан с особен свят и със съществата, които живеят там. Чрез движенията ние правим врьзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, а това допринася за енергийна подкрепа, идваща от високо естество.
към текста >>

Всемирното Бяло Братство внася Новото в света не само чрез мисъл, чувства и постъпки, но и чрез движения.
Паневритмията е свещенодействие, чрез нея се творят духовни ценности, за да се влеят в общочовешката култура. Има нужда от духовни средища, чрез които Божественото да възлиза, да разбуди душата на света, да го обнови и да внесе Новата култура на Духа. Паневритмията е пригодена да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движения и думи, пробуждащи Божественото в човешкото естество. Паневритмията не е обикновен танц – в нейните движения са въплътени идеите, които днес строят и градят Новата култура. В нейните движения са скрити пружини с магическа мощ, чрез които ще се задействат творческите сили на човешката душа – сили, които чакат своето развитие. Всемирното Бяло Братство внася Новото в света не само чрез мисъл, чувства и постъпки, но и чрез движения. Та нали и вятърът, като духа, размърдва листата и с това улеснява движението на растителните сокове? Движенията на Паневритмията имат вътрешна сила и духовно влияние върху човечеството. Всяко място, където се правят паневритмични упражнения, става център за изпращане на светли идеи в света. На 22 март ние отваряме една нова красива страница в живота на Изгрева. Тогава, когато Слънцето позлатява челото на Витоша, когато цветята разтварят венчелистчетата си под животворните му лъчи, когато всичко наоколо е пълно със свежест, радост, хармония и музика, се правят паневритмичните упражнения.
към текста >>

Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение.
Човек трябва да се отзове с обич към тая животворна сила, която го обгръща, и да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.“ Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение. Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата. Тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които изграждат основата на Новата култура. А тя е култура на жертвата, на даването и на самоотричането в името на ближните. Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл. По-долу се изяснява вътрешният смисъл на всяко едно от тях, като се изтъква само общодостъпното им значение, докато сакралното не ще споменем, понеже разбирането му изисква по-голяма подготовка.
към текста >>

Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл.
Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение. Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата. Тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които изграждат основата на Новата култура. А тя е култура на жертвата, на даването и на самоотричането в името на ближните. Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл. По-долу се изяснява вътрешният смисъл на всяко едно от тях, като се изтъква само общодостъпното им значение, докато сакралното не ще споменем, понеже разбирането му изисква по-голяма подготовка. 1. Пробуждане: Това упражнение изразява процеса на събиране и процеса на проявяване навън. Ръцете, които са върху рамената, се разтварят настрани, най-първо даваме – това е мъжкият принцип. Винаги се започва с творческото начало, т.е. това, което имаме, трябва да го отдадем.
към текста >>

По-долу се изяснява вътрешният смисъл на всяко едно от тях, като се изтъква само общодостъпното им значение, докато сакралното не ще споменем, понеже разбирането му изисква по-голяма подготовка.
Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение. Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време на изпълняването Ă, е идеята за Бога, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането на душата. Тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които изграждат основата на Новата култура. А тя е култура на жертвата, на даването и на самоотричането в името на ближните. Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл. По-долу се изяснява вътрешният смисъл на всяко едно от тях, като се изтъква само общодостъпното им значение, докато сакралното не ще споменем, понеже разбирането му изисква по-голяма подготовка. 1. Пробуждане: Това упражнение изразява процеса на събиране и процеса на проявяване навън. Ръцете, които са върху рамената, се разтварят настрани, най-първо даваме – това е мъжкият принцип. Винаги се започва с творческото начало, т.е. това, което имаме, трябва да го отдадем. При следващите движения прибираме отново ръцете и докосваме с пръсти рамената, което означава възприемателен процес, приемаме от Природата даровете, които ни дава – това е женският принцип, възприемащото начало.
към текста >>

Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл.
Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса. Обаче и всяка материална частица има свои полюси, също така – и всеки орган, или енергийните и магнетичните енергии работят във всеки човек. Правилното изиграване на това упражнение, от една страна, ни води към осъзнаване на дейността на съграждащия принцип в Природата, и от друга, то е метод за внасяне на хармония и ритъм в тези процеси както в нас, така и в живота на човечеството. 14. Мисли: Бавното движение при вдигането на ръцете над главата от дясно на ляво и обратно, а и после тръгването напред със загребващите движения на ръцете и накрая движенията, като че ли се крепи нещо, ни свързват с Умствения свят – ние встъпваме в него. Чрез това упражнение внасяме в организма ритъм, който иде от областта на Разумния свят, от света на правата, възвишена мисъл. Първата част на упражнението е възприемане на това, що праща Умственият свят, а втората част – внедряване на възприетото в Живота или нашата обмислена дейност. 15. Аум: Има едно енергийно течение, което иде от Слънцето и минава през центъра на Земята. И друго енергийно течение, което иде от Земята и минава през Слънцето. Когато протегнем едната ръка нагоре с ъгъл 135 градуса наклон, то чрез нея възприемаме Божественото, а чрез крака, с който стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тази ръка и крак, които са протегнати надолу с ъгъл 135 градуса, изхвърляме нечистото, необработените и дисхармонични енергии към Земята.
към текста >>

А когато краката са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива кьм Слънцето.
Тези движения развиват у нас способност да оценяваме природните блага. 25. Стъпка по стъпка: Упражнението е за обмяна. На място и последователно ту единият, ту другият крак се изнасят встрани и напред, следва преместване напред. Когато единият крак се отделя встрани и напред, то слънчевата енергия навлиза в нас, а когато съберем крака, тогава става изпращане на земната енергия нагоре към Слънцето. При разтворени крака Слънцето и ние сме положителни към Земята – възприемаме от Слънцето и предаваме на Земята. А когато краката са събрани, тогава земната енергия е положителна и отива кьм Слънцето. С тези движения се развива усет към енергиите, които влизат и излизат от нас. Те са за придобиване на истинските методи, вложени в Природата. 26. На ранина: Трите фигури в това упражнение ни приучват кьм правилно използване на природните блага. При първата фигура се прави полукръг с единия крак пред другия и обратно – така се хармонизират силите в човешкия организъм. При втората фигура се залюляваме, като стъпваме ту на пети, ту на пръсти.
към текста >>

9. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

В този смисъл д-р Алекси Карел изтъква един случай от своята практика: „Една жена, която изпита смъртна уплаха при бомбардировка, се разболя от копривна треска, като при всяка следваща бомбардировка обривът се увеличаваше и засилваше червенината си.
Значи в тялото се създава верига от физико-химични и градивни процеси, които приспособяват организма към кръвозагубата.“ Никога не можем да вникнем в дълбоките причини на болестите и да разрешим правилно здравните проблеми, ако не ни е ясна връзката между психичните и физичните процеси, а тя днес е установена и чрез множество опити и наблюдения; именно чрез нея се отключва широк диапазон от възможности. На всекиго е известно разтуптяването на сърцето и зачервяването на лицето при гняв или пребледняването му при страх – това показва, че душевното състояние влияе върху кръвообращението. Нещо повече, доказано е, че при силни тревоги се намалява броят на белите кръвни телца – разрушават се. Неизбежно притесненията и душевните вълнения причиняват болести. В този смисъл д-р Алекси Карел изтъква един случай от своята практика: „Една жена, която изпита смъртна уплаха при бомбардировка, се разболя от копривна треска, като при всяка следваща бомбардировка обривът се увеличаваше и засилваше червенината си. Аз съм съгласен с д-р Жолтрен, който доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. Днес доста лекари отбелязват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак, а кръвните телца се разрушават при тревога. И възпалението на дебелото черво, и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са в резултат на душевни и морални смущения.“ Психологът Крепелин разказва за един затворник, който заболява тежко и лекарите му дават живот най-много ден-два. Обаче той нямал близки и знаел, че ако умре в затвора, съгласно законите тялото му ще бъде дадено за дисекция в университета, и точно това той не можел да приеме.
към текста >>

Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н.
От Духовния свят към физическия непрестанно се отпраща мощен поток на живот, който носи обнова и сила в Битието. Обаче този приток на Божествен живот може да бъде спънат в неговия път именно тогава, когато личността чрез неправилни мисли, чувства и постъпки образува около себе си облак от невежество или преграда и така изпада в неспособност да възприема блага; тогава органите обедняват откъм жизнена сила и стават податливи към заболяване. „Всеки орган във физическото тяло съответства на някое по-горно тяло – казва Учителя. – Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н. Във всичко, което се случва, има дълбока закономерност. Учителя казва: „Ако се подиграваш на хорските недъзи, те ще дойдат върху тялото ти.“ (“Здравословни условия“ из книгата „Светлина на мисълта“) И това е така, защото този, който осмива чужди недъзи, се свързва с разрушителните енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и те действат върху неговия организъм. Обаче според характера си психичният живот действа не само отрицателно, но и положително. И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване.
към текста >>

Учителя казва: „Ако се подиграваш на хорските недъзи, те ще дойдат върху тялото ти.“ (“Здравословни условия“ из книгата „Светлина на мисълта“) И това е така, защото този, който осмива чужди недъзи, се свързва с разрушителните енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и те действат върху неговия организъм.
„Всеки орган във физическото тяло съответства на някое по-горно тяло – казва Учителя. – Например мозъкът съответства на умственото тяло, а пък черният дроб е тясно свързан с астралното тяло.“ (“Черният дроб“, МОК, лекция от 2.10.1936 г.) Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н. Във всичко, което се случва, има дълбока закономерност. Учителя казва: „Ако се подиграваш на хорските недъзи, те ще дойдат върху тялото ти.“ (“Здравословни условия“ из книгата „Светлина на мисълта“) И това е така, защото този, който осмива чужди недъзи, се свързва с разрушителните енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и те действат върху неговия организъм. Обаче според характера си психичният живот действа не само отрицателно, но и положително. И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести.
към текста >>

И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно.
Както трептенията, които излизат от органите, са различни по характер, така и мислите и чувствата са най-разнообразни по дължината на своите вълни. Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н. Във всичко, което се случва, има дълбока закономерност. Учителя казва: „Ако се подиграваш на хорските недъзи, те ще дойдат върху тялото ти.“ (“Здравословни условия“ из книгата „Светлина на мисълта“) И това е така, защото този, който осмива чужди недъзи, се свързва с разрушителните енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и те действат върху неговия организъм. Обаче според характера си психичният живот действа не само отрицателно, но и положително. И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло.
към текста >>

Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване.
Ето защо всяка неправилна мисъл или чувство атакува този орган, с който е в съзвучие по трептения или по характера на своите вълни; по тази причина известен вид неправилни психични състояния нападат черния дроб, друг вид – сърцето, трети вид – белия дроб, и т.н. Във всичко, което се случва, има дълбока закономерност. Учителя казва: „Ако се подиграваш на хорските недъзи, те ще дойдат върху тялото ти.“ (“Здравословни условия“ из книгата „Светлина на мисълта“) И това е така, защото този, който осмива чужди недъзи, се свързва с разрушителните енергии, които са ги създали, привлича ги към себе си и те действат върху неговия организъм. Обаче според характера си психичният живот действа не само отрицателно, но и положително. И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили?
към текста >>

Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло.
И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? “ II. Условия и възможности за здравето Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация. Той го прегледал и му припомнил, че преди няколко години по неправеден, недостоен начин е отнел средствата на една вдовица в Германия и тя останала с децата си на улицата.
към текста >>

Но както има разлика между светлинните вълни на спектралните цветове, същото се наблюдава и за мисловните вълни, и колкото мисълта е от по-висш характер, по-близка до физическия свят, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли.
Нека предварително разгледаме вътрешните фактори за здравето. Долните редове ще послужат за разяснение на тези думи. Знае се, че червените лъчи имат трептения 4.1014 Нz, виолетовите – 7,5.1015 Нz – значи приблизително двойно повече трептения в секунда, ултравиолетовите лъчи имат трептения 9.1015 Нz, рентгеновите лъчи – 4.1019 Нz. Колкото по-голям брой трептения имаме в секунда, толкова вълните са по-къси; например дължината на светлинните вълни е от 0,76 до 0,4 µm, а ултравиолетовите лъчи – от 0,4 µm до 0,05 µm, рентгеновите лъчи – от 12 Å до 1/14 Å. Космичните лъчи са с още по-голям брой трептения в секунда и с по-къси вълни, а зад тях се нареждат мисловните или изобщо психичните вълни, които са още по-къси и чийто брой на трептенията в секунда е още по-голям. Но както има разлика между светлинните вълни на спектралните цветове, същото се наблюдава и за мисловните вълни, и колкото мисълта е от по-висш характер, по-близка до физическия свят, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли. Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни. Материята на цялото тяло трепти и изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло. Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални. Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия.
към текста >>

Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни.
Долните редове ще послужат за разяснение на тези думи. Знае се, че червените лъчи имат трептения 4.1014 Нz, виолетовите – 7,5.1015 Нz – значи приблизително двойно повече трептения в секунда, ултравиолетовите лъчи имат трептения 9.1015 Нz, рентгеновите лъчи – 4.1019 Нz. Колкото по-голям брой трептения имаме в секунда, толкова вълните са по-къси; например дължината на светлинните вълни е от 0,76 до 0,4 µm, а ултравиолетовите лъчи – от 0,4 µm до 0,05 µm, рентгеновите лъчи – от 12 Å до 1/14 Å. Космичните лъчи са с още по-голям брой трептения в секунда и с по-къси вълни, а зад тях се нареждат мисловните или изобщо психичните вълни, които са още по-къси и чийто брой на трептенията в секунда е още по-голям. Но както има разлика между светлинните вълни на спектралните цветове, същото се наблюдава и за мисловните вълни, и колкото мисълта е от по-висш характер, по-близка до физическия свят, толкова нейните вълни са по-дълги, а броят на трептенията в секунда е по-малък в сравнение с възвишените мисли. Една възвишена Божествена мисъл има сравнително най-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни. Материята на цялото тяло трепти и изпуща радиации с определен брой трептения в секунда. Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло. Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални. Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия. Изключително успешно е да се лекува с вътрешния психичен лечебен фактор, чието действие се основава на закона: колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова имат по-голяма проникваща сила и мощ.
към текста >>

– Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов.
Измерено е точно с каква дължина и какъв брой трептения в секунда са вълните, които изпуща всеки орган на човешкото тяло. Когато органите са здрави, имат нормални радиации и трептенията им са нормални. Тук е важно да се изтъкне следният закон, който гласи, че болестта е по-нисш живот в организма, затова всеки заболял орган има дълги и бавни вълни, сравнени с тези на здравия. Изключително успешно е да се лекува с вътрешния психичен лечебен фактор, чието действие се основава на закона: колкото вълните са по-бързи и по-къси, толкова имат по-голяма проникваща сила и мощ. Как се прилага при лечение действието на изтъкнатите два закона? – Чрез повишаване трептенията на организма, а това става чрез издигане на съзнанието до възвишените области на Духа, до Божествената мисъл, до Космичната Любов. Именно тогава човек възприема животворни вълни, много по-бързи и по-къси от тези на болестта; те преодоляват и премахват инертността и болезненото състояние; по този начин те внасят коренна обнова в организма и реорганизират материята на болния орган. Кои душевни състояния повишават трептенията на организма? Тук важат преди всичко Вярата и Любовта. И днес е позната древната истина, че вярата лекува. В нея има два елемента, които всъщност, от едно по-дълбоко гледище, идат от един и същ източник.
към текста >>

Тези примери доказват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието оказват влияние даже върху физиологичните процеси на тъканите и изменят техния строеж – именно на този закон се основава лечебното действие на положителната мисъл.
При някои вярващи при представата за раните и страданията Христови на кръста се появяват рани на същите места по тяхното тяло. Изследователят в тази област Имбер Курбе е записал 321 подобни случая. През 19 в. става известна стигмата на Катерина Емерих и Луиза Лато, през 1926 г. – случаят с Тереза Нойман. Тези примери доказват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието оказват влияние даже върху физиологичните процеси на тъканите и изменят техния строеж – именно на този закон се основава лечебното действие на положителната мисъл. Когато човек мисли, че е здрав, то тази мисъл почва да реорганизира материята в съгласие със своя положителен характер. Всякога тялото става такова, каквато е мисълта, в която човек твърдо и непоколебимо вярва. Учителя казва: „Болният, за да оздравее, трябва да има вяра.“ Тук под вяра се разбира не само описаната ѝ вече страна, но и нейната мистична връзка с Божественото. Вярата като връзка с Великото разумно начало повишава трептенията на организма и привлича към човека обновителни, творчески сили от целия Всемир. Това се основава на един закон, че във висшите Божествени светове има изобилие от животворни енергии и те непрекъснато създават живот.
към текста >>

Когато човек мисли, че е здрав, то тази мисъл почва да реорганизира материята в съгласие със своя положителен характер.
Изследователят в тази област Имбер Курбе е записал 321 подобни случая. През 19 в. става известна стигмата на Катерина Емерих и Луиза Лато, през 1926 г. – случаят с Тереза Нойман. Тези примери доказват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието оказват влияние даже върху физиологичните процеси на тъканите и изменят техния строеж – именно на този закон се основава лечебното действие на положителната мисъл. Когато човек мисли, че е здрав, то тази мисъл почва да реорганизира материята в съгласие със своя положителен характер. Всякога тялото става такова, каквато е мисълта, в която човек твърдо и непоколебимо вярва. Учителя казва: „Болният, за да оздравее, трябва да има вяра.“ Тук под вяра се разбира не само описаната ѝ вече страна, но и нейната мистична връзка с Божественото. Вярата като връзка с Великото разумно начало повишава трептенията на организма и привлича към човека обновителни, творчески сили от целия Всемир. Това се основава на един закон, че във висшите Божествени светове има изобилие от животворни енергии и те непрекъснато създават живот. Дойдем ли до тази мистична вяра, ние повишаваме трептенията на своя организъм, ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързите вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги, а те обновяват и преобразяват материята.
към текста >>

Всякога тялото става такова, каквато е мисълта, в която човек твърдо и непоколебимо вярва.
През 19 в. става известна стигмата на Катерина Емерих и Луиза Лато, през 1926 г. – случаят с Тереза Нойман. Тези примери доказват, че една мисъл, едно състояние на съзнанието оказват влияние даже върху физиологичните процеси на тъканите и изменят техния строеж – именно на този закон се основава лечебното действие на положителната мисъл. Когато човек мисли, че е здрав, то тази мисъл почва да реорганизира материята в съгласие със своя положителен характер. Всякога тялото става такова, каквато е мисълта, в която човек твърдо и непоколебимо вярва. Учителя казва: „Болният, за да оздравее, трябва да има вяра.“ Тук под вяра се разбира не само описаната ѝ вече страна, но и нейната мистична връзка с Божественото. Вярата като връзка с Великото разумно начало повишава трептенията на организма и привлича към човека обновителни, творчески сили от целия Всемир. Това се основава на един закон, че във висшите Божествени светове има изобилие от животворни енергии и те непрекъснато създават живот. Дойдем ли до тази мистична вяра, ние повишаваме трептенията на своя организъм, ставаме антена, която е вече в хармония с късите и бързите вълни на енергиите във висшите светове, привличаме ги, а те обновяват и преобразяват материята. Христос, когато е лекувал, е казвал: „Да бъде според твоята вяра.“ И от Христа като извор на Любовта и Живота е изтичала към болния животворна струя, която той е трябвало само да приеме.
към текста >>

На това се основават следните думи на Учителя: „Ако болният почувства Любовта на Бога, ако я познае и ако тя протече през него, той може да се излекува веднага.“ На друго място срещаме в беседите на Учителя и мисълта: „Любовта премахва всички болести в света, моментално ги премахва.“ Нещо повече – любещият има преизобилен живот и той влива тези струи в този, когото обича.
А Той ѝ рече: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.“ И Любовта повишава трептенията на организма. Тя има мощно лечебно действие и носи живот. Чрез нея човек привлича към себе си изобилни творчески енергии от Божествения свят. Те вливат в него живот, който коренно обновява и претворява организма. На това се основават следните думи на Учителя: „Ако болният почувства Любовта на Бога, ако я познае и ако тя протече през него, той може да се излекува веднага.“ На друго място срещаме в беседите на Учителя и мисълта: „Любовта премахва всички болести в света, моментално ги премахва.“ Нещо повече – любещият има преизобилен живот и той влива тези струи в този, когото обича. Именно затова, ако обичате някого, вие можете да го излекувате. Учителя е категоричен: „Не можете да помогнете на един болен, ако не го обичате. Никой не може да ти помогне, ако не те обича.“ И още: „Любовта прави човека здрав, добър и силен.“ Ето защо, докато човек обича, е неуязвим за болести. Разбира се, това зависи и от степента на неговата любов.
към текста >>

В този смисъл безлюбието е причина на страданията в света.
Учителя е категоричен: „Не можете да помогнете на един болен, ако не го обичате. Никой не може да ти помогне, ако не те обича.“ И още: „Любовта прави човека здрав, добър и силен.“ Ето защо, докато човек обича, е неуязвим за болести. Разбира се, това зависи и от степента на неговата любов. Но тук говорим за Космичната любов и когато изневерим на нея, когато слезем в по-долни области, ставаме и податливи и за болести. В този смисъл безлюбието е причина на страданията в света. Болестите идат, защото човек се лишава от досег с изворите на Живота – те не се вливат и не поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм. Обаче колкото човек е по-напреднал духовно, толкова по-бързо може да се излекува – той може да повиши трептенията на организма си чрез издигане към висините на Духа и така да привлече към себе си творческите вълни на Космичния живот. III. Зависимост между душевния и физическия живот при лекуване Външните и вътрешните причини за болестите са във взаимодействие. При задълбочен размисъл стигаме до убеждението, че вътрешните причини са твърде съществени – те дават поле за действие на външните.
към текста >>

При задълбочен размисъл стигаме до убеждението, че вътрешните причини са твърде съществени – те дават поле за действие на външните.
В този смисъл безлюбието е причина на страданията в света. Болестите идат, защото човек се лишава от досег с изворите на Живота – те не се вливат и не поддържат правилния жизнен ритъм на неговия организъм. Обаче колкото човек е по-напреднал духовно, толкова по-бързо може да се излекува – той може да повиши трептенията на организма си чрез издигане към висините на Духа и така да привлече към себе си творческите вълни на Космичния живот. III. Зависимост между душевния и физическия живот при лекуване Външните и вътрешните причини за болестите са във взаимодействие. При задълбочен размисъл стигаме до убеждението, че вътрешните причини са твърде съществени – те дават поле за действие на външните. На много места в беседите и лекциите си Учителя изтъква важността на вътрешните причини за болестите: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на песимизма.“ (лекция от Учителя, държана на 4.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира и потиснатото състояние на духа, всяко съмнение, недоволство, недоверие, страхове и тревоги. Същата идея е вложена и в следните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойството. Почнете ли да се дразните, склерозата идва.“ Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Човешките органи не са само физически форми – те са свързани с дадена категория психични сили и известен вид отрицателно психично състояние въздейства върху черния дроб, друг вид – върху сърцето, трети – върху белия дроб, четвърти – върху слуха или зрението, и т.н. Мога да посоча за пример това, което се случи с една моя позната.
към текста >>

Връзката на човека с Бога представлява силна динамична мисъл, която се отразява върху микробите като електрическа светкавица.
Външният и вътрешният метод трябва да се съчетаят, но как да стане това? „Чумата, от която хората се плашат – изтъква Учителя в една от беседите – се лекува с гореща вода. Болният трябва да се отдели от здравите и на всеки час да му се дава по чаша гореща вода – така серумът на кръвта, който е послужил за храна на микробите, се разредява и те постепенно престават размножаването си. По време на болестта не трябва да се употребява храна, изисква се пост. Чумата довежда болния до апатия, но с будно съзнание това състояние може да се преодолее. Връзката на човека с Бога представлява силна динамична мисъл, която се отразява върху микробите като електрическа светкавица. И така, атакувани от две страни – чрез обстрелване и чрез глад, те престават да се размножават. Достатъчна е 24-часова усилена война с микробите на чумата, за да ги заставите да излязат извън организма. Като воюва известно време, човек се калява и става по-здрав. Болестите предизвикват характер и допринасят особено много на женствените, мекушави натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени и смели по характер.
към текста >>

Според своя характер мисловните вълни коренно се различават една от друга; например ако сравним една обикновена и една възвишена мисъл, ще видим, че пьрвата има сравнително малък брой трептения в секунда и дълги вълни, докато при възвишената мисъл е обратно.
При петдесетата октава имаме химични лъчи; петдесет и първата и петдесет и втората октава са непознати. Трептенията на петдесет и осмата и петдесет и деветата октава са рентгеновите лъчи. При шестдесет и втората и при по-горните октави се проявяват космичните лъчи, а над тях са мисловните вълни. От втората таблица се вижда, че колкото се увеличава броят на трептенията в секунда, толкова вълните стават по-къси. Например космичните лъчи имат много по-голям брой трептения в секунда и най-къси вълни, но още по-къси са мисловните вьлни. Според своя характер мисловните вълни коренно се различават една от друга; например ако сравним една обикновена и една възвишена мисъл, ще видим, че пьрвата има сравнително малък брой трептения в секунда и дълги вълни, докато при възвишената мисъл е обратно. Как се обяснява обновителното действие на висшите психични състояния върху организма? – При висшите психични състояния човек се издига до състояние, сходно с висшите творчески сили в Природата и ги привлича към себе си. Природата разполага с всички видове сили, но ние претегляме към себе си този вид сили, които съответстват на нашето състояние. При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо Същество се образува връзка с космичното всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета. Това е областта на един вече осъзнат мистицизъм: силата на молитвата зависи от Любовта, от Мира и от силното творческо въодушевление да отдадеш сили за делото на Бога.
към текста >>

Трептенията на Божествената мисъл стоят над всички други трептения, които са само техни вариации или отражения.
– При висшите психични състояния човек се издига до състояние, сходно с висшите творчески сили в Природата и ги привлича към себе си. Природата разполага с всички видове сили, но ние претегляме към себе си този вид сили, които съответстват на нашето състояние. При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо Същество се образува връзка с космичното всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета. Това е областта на един вече осъзнат мистицизъм: силата на молитвата зависи от Любовта, от Мира и от силното творческо въодушевление да отдадеш сили за делото на Бога. Скоростта на трептенията на вярата надминава всички големи скорости, познати от физиката. Трептенията на Божествената мисъл стоят над всички други трептения, които са само техни вариации или отражения. Достатъчно е болният да възбуди в себе си трептенията на вярата, които ще се свържат с трептения от висшите духовни полета – така ще привлекат енергиите им и те ще реорганизират материята на физическото му тяло. Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли? “, т.е. „Можеш ли да възбудиш в себе си трептенията на оня лъч, който Бог е вложил в теб? “ Вярата и Любовта са най-голямата лечебна сила.
към текста >>

„Любовта е най-мощният трансформатор на човешките състояния и носи изобилния живот“ е мисъл, изразена от Учителя, която има обширно значение.
Когато човек люби и обича, той се свързва с висшите духовни полета и техните енергии внасят живот. А когато човек отклони или подпуши в себе си вълните на Любовта и обичта, тогава той не е в състояние да привлича висшите обновителни енергии към себе си и добива предразположение към болести. Думите на Учителя: „Ако не приемем най-малкия елемент на Божествената Любов, ще бъдем изложени на болести, не можем да бъдем здрави. Любовта е първият необходим елемент за здравословното състояние.“ V. Любовта като най-мощен трансформатор „Любовта е най-мощният трансформатор на човешките състояния и носи изобилния живот“ е мисъл, изразена от Учителя, която има обширно значение. Любовта трансформира не само физическото състояние на организма, но и психическото: тя изменя състоянията на ума, сърцето и волята, тя внася живот не само в организма, но и в духовното измерение на човека, и чрез нея разцъфтяват дарбите, а скръбното състояние се сменя с радостно; тук ние ще я разгледаме във връзка със здравните проблеми. Учителя изтъква следното: „Физическият свят има сравнително по-ниски трептения, т.е. той е с по-малка фреквенция. Трептенията на Духовния свят са по-силни, те са с по-голяма фреквенция, а Божественият свят има изключително силни трептения. Човек, за да бъде здрав, трябва да повиши трептенията на тялото си.
към текста >>

Същата мисъл Учителя изразява така: „Не дадем ли на Божественото да минава през нас, тогава спираме извора на Божествените блага.
– Разбира се, че Любовта, защото тя ни акордира с висшите светове. Учителя казва: „При болест издигни се нагоре до известно място и тя ще изчезне. На болния ще кажа да усили любовта си с два градуса и той ще оздравее. Иначе ще се забави оздравяването му.“ Любовта е висш израз на хармонията, при нея човек е клонче, заловено за Великото космично дърво и соковете от ствола се втичат, за да внасят живот. Докато при безлюбието човек е клонче, откъснато от дървото; така, лишен от притоците на Великия космичен живот, у него се създава предразположение към болест и смърт. Същата мисъл Учителя изразява така: „Не дадем ли на Божественото да минава през нас, тогава спираме извора на Божествените блага. Това наричам подпушване на Любовта и то води към болести. Съвременните хора ядат без любов, спят без любов, стават без любов, учат без любов, работят без любов и после казват, че работите не вървят. Ако не се научим да любим безкористно, здрави не можем да бъдем. Наричам Любовта път за всички Божествени блага. И кой е отличният живот?
към текста >>

Всяка мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на Любовта, създават предразположение към болести.
Любовта възстановява хармонията между ум, сърце и воля и с това премахва причините за предразположение към болести. Учителя ни напътства: „Имайте нов морал, който да внесе веселие и радост в умовете ви. Ако имате любов и плачете три пъти на ден, чудя се що за любов е това? “ Или: „Не можеш да имаш никаква хигиена без чистота – и не само физическа, но и чистота в мисли, чувства, желания. Ако Чистотата и Любовта не влязат във вас, вие здрави не можете да бъдете.“ Всяка мисъл, чувство или постъпка, които противоречат на Любовта, създават предразположение към болести. Даже всяко нетърпение може да предизвика болест, понеже нарушава ритъма на електромагнитните течения в организма, а това се отразява върху физиологичните процеси и довежда до болезнени състояния. Цитирам Учителя: „Търпението изключва болестите, но човек не може да бъде търпелив, ако няма Любов.“ Или: „Възприемайте нещата чрез обичта и ги предавайте чрез Любовта; тогава и материята, плазмата на човешкия организъм, ще се обнови и реорганизира. Ако в нас влезе Божественият ток на Любовта, никаква нечиста материя не може да остане в тялото ни. Ние трябва да възстановим първоначалното си състояние. Ако си на умиране и произнесеш името на Истината, ако премине през теб Любовта, ти ще възкръснеш.
към текста >>

10. БОЯН БОЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

В него ще срещнете отдавна забравени, но пълни със съдържание български думи, които говорят за една положителна мисъл, за едно дълбоко чувство на отговорност към бъдещето на децата.
БОЯН БОЕВ Боян Боев е гимназиален учител, живял дълги години в близост с Учителя. Неговата особена чувствителност към проблема за детското възпитание го е импулсирала за настоящото изследване. Езикът на автора е богат и вътрешно озарен. В него ще срещнете отдавна забравени, но пълни със съдържание български думи, които говорят за една положителна мисъл, за едно дълбоко чувство на отговорност към бъдещето на децата. „Този труд ни най-малко не изчерпва педагогическите идеи на Учителя П. Дънов. След време, всеки един от педагогическите въпроси, които се засягат тук, ще се разработят по-подробно. За всеки учебен предмет ще се разработят в подробности методите на Учителя. Но и това, което се дава тук е достатъчно, за да се поставят основите на едно ново училище, което да е напълно в съгласие с детската природа, а това е целта и идеалът на педагогията, която излага Учителят. За да се постави обучението и възпитанието в съгласие с детската природа, не е достатъчно само доброто желание, но конкретното познаване на законите, по които се развива детето.”
към текста >>

11. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима.
Един чувства това по-силно, а друг по-слабо. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея. И аз зная, че не мога да я прекрача, разбираш ли? Без да се гледа на всички наши опити, на всички наши старания, без да се гледа на всички пориви на сърцето, на устните, на поздравите и на обятията, ние винаги си оставаме самотни. Ние сме по-отдалечени един от друг, отколкото тия звезди. Главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима. Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни. Всички излияния - безполезни, обятията - безсилни, ласките - напразни.” Това се вижда и от статията на И. Горбунов - Посадов „Единното вечно”[1]:
към текста >>

Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото.
Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот.
към текста >>

За да се полива нежното цветенце на любовта в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата.
Хубаво е чрез приказки, разкази и пр. учителят да събуди тая идея у децата, и те по своя подбуда да почнат практикуването й. 12. Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват жестокост, грубост и пр. Например, има една такава игра, която действа отрицателно: децата са наредени около заек и му говорят много работи. Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека. За да се полива нежното цветенце на любовта в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата. Учителят А П. разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана. Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена и пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята.
към текста >>

Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята.
За да се полива нежното цветенце на любовта в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата. Учителят А П. разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана. Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена и пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Да не се употребява подигравателен хумор. Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен.
към текста >>

Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр.
При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа. Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа. Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе. Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон. Ако е влязъл в клас със своите тревоги, безпокойствие, смущение, ако е влязъл неразположен духом, ще събуди у децата също такова неразположение. Ако влезе в музикално състояние, ще създаде музикална атмосфера, при която може да се твори. Законът е: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си.
към текста >>

Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях.
Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас. Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му. А ако не говори искрено, то вътрешният говор на мислите му противоречи на думите му, и тогава последните остават без резултат. Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях. Мисли ли за греха, целта няма да бъде постигната. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото и малко да е то, в това най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното. Следователно, онзи, който иска да възпитава, трябва в даден момент да е много чист.” „Ние мислим, че децата са глупави. Не, детето, още като го учите, знае, разбира, говорите ли истината или не.
към текста >>

12. 14. Дишане и пеене, Дишане и възпитание - Боян Боев (1883 – 1963)

Между тях има взаимодействие, както има между дишането и мисълта.
Дишане и пеене Има връзка между дишането и пеенето. Между тях има взаимодействие, както има между дишането и мисълта. Учителя дава следното пояснение по това (8): "Ако не пеете, не можете да дишате правилно. Който пее, има възможност да подобри дишането си". И обратното е вярно: дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. За развитието на гласа влияе възвисяването в душевния живот на човека. Тук важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък.
към текста >>

Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се изменява и гласът; от друга страна, тия упражнения влияят и физиологически върху развитието на гласа.
Който пее, има възможност да подобри дишането си". И обратното е вярно: дишането развива гласа, прави го музикален, звучен и приятен. За развитието на гласа влияе възвисяването в душевния живот на човека. Тук важи преди всичко установяването на хармония между симпатичната нервна система и главния мозък. А за тая хармония допринася правилното дишане. Дихателните упражнения имат двойно действие върху развитието на гласа: от една страна, чрез положителна психична промяна в човека се изменява и гласът; от друга страна, тия упражнения влияят и физиологически върху развитието на гласа. Ето защо добрите певци винаги дълги години са правили дихателни упражнения. Те минават цяла школа за целта. Тия, които са доловили тайната на правилното дишане, правят чудни постижения в гласа си. Той става музикален и приятен не само при пеене, но и при говор. За развитието на гласа човек при едни дихателни упражнения ще увеличи времето на задържането на въздуха, а при други ще увеличи времето за издишване.
към текста >>

13. 013 МУЗИКАТА – ПЪТ НА ПОСТИЖЕНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И не само гласът, но и образът му, позата, дълбокото преживяване, единството на мисълта и чувството придаваха необикновена сила на песента.
„Добрият живот е музика” – казваше Учителят. И сам свиреше на цигулка и пееше. Той създаде много песни, които са образци на новата музика. Понякога Учителят ни показваше как трябва да се изпълняват някои песни. Неговият приятен, дълбок глас можеше да предаде всички нюанси. И не само гласът, но и образът му, позата, дълбокото преживяване, единството на мисълта и чувството придаваха необикновена сила на песента. Понякога той придружаваше пеенето с движения, тогава се разкриваше още по-пълно нейното съдържание.'' ''В своите лекции и беседи Учителят говореше много върху музиката, като разкриваше многостранното й приложение и дълбок смисъл. Тук привеждаме няколко разговора'': – Използвайте музиката за своето развитие, както това правят напредналите Същества в разумния живот горе. Новата раса, която иде, ще даде нов подтик на музиката.
към текста >>

''В своите лекции и беседи Учителят говореше много върху музиката, като разкриваше многостранното й приложение и дълбок смисъл.
Той създаде много песни, които са образци на новата музика. Понякога Учителят ни показваше как трябва да се изпълняват някои песни. Неговият приятен, дълбок глас можеше да предаде всички нюанси. И не само гласът, но и образът му, позата, дълбокото преживяване, единството на мисълта и чувството придаваха необикновена сила на песента. Понякога той придружаваше пеенето с движения, тогава се разкриваше още по-пълно нейното съдържание.'' ''В своите лекции и беседи Учителят говореше много върху музиката, като разкриваше многостранното й приложение и дълбок смисъл. Тук привеждаме няколко разговора'': – Използвайте музиката за своето развитие, както това правят напредналите Същества в разумния живот горе. Новата раса, която иде, ще даде нов подтик на музиката. Някой иска да направи нещо лошо. Свири му и той ще се откаже.
към текста >>

Добри музиканти са тези, които знаят да сменят положителната енергия в отрицателна и отрицателната – в положителна.
Щом си цигулар – свири и състоянието ти ще се смени! Даже, ако вземеш само един тон, може да се смени състоянието ти. Сега има много повече инструменти, отколкото в миналото. Може да си помагате с тях, да сменяте вашите състояния. Никога не е имало толкова много инструменти, както сега. Добри музиканти са тези, които знаят да сменят положителната енергия в отрицателна и отрицателната – в положителна. Ти свирил ли си, пял ли си на някое свое горчиво чувство, за да го превърнеш в сладко? Така ще опиташ силата на музиката. Добре е човек да употребява силата на музиката за трансформиране на състоянията си. Когато човек е уморен или тъжен, трябва да пее. ''При други случаи Учителят казва:''
към текста >>

14. 037 ПСИХИЧНИТЕ ПРИЧИНИ НА БОЛЕСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек внесе една нечиста мисъл в ума си или едно нечисто чувство в сърцето си, загубва се чистотата на кръвта.
Същото е и със сърцето. Когато в него има натрупвани, непостигнати желания, те не могат да се асимилират и се създават астрални токсини. Същото става и когато човек задържа в себе си мисли, които не може да реализира; те остават дълго време в мозъка и се образуват ментални токсини. Тези токсини в организма са първото условия за развитие на микробите - носители на разни болести. Законът е такъв: добрият живот прави кръвта чиста. Когато човек внесе една нечиста мисъл в ума си или едно нечисто чувство в сърцето си, загубва се чистотата на кръвта. Нечистите мисли и чувства създават болестите. Смущенията парализират ума, сърцето и тялото. Едни болести се дължат на умствени смущения, други - на смущения в чувствата. Когато смущенията са от чувствен характер, те засягат черния дроб, кръвоносните съдове, сърцето и др. Смущенията пък произтичат от безлюбието.
към текста >>

На всяка отрицателна мисъл или чувство в себе си постави една положителна мисъл или чувство, които да ги неутрализират и трансформират.
Едни болести се дължат на умствени смущения, други - на смущения в чувствата. Когато смущенията са от чувствен характер, те засягат черния дроб, кръвоносните съдове, сърцето и др. Смущенията пък произтичат от безлюбието. Изпадне ли човек в ревност, съмнение, подозрение, гняв и отрицателни състояния, той трябва да намери методи да ги трансформира. Иначе ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или чувство в себе си постави една положителна мисъл или чувство, които да ги неутрализират и трансформират. Всяко неразположение на духа се отразява върху здравето. Ученикът трябва да знае произхода на своята болест, дали тя има физически, духовен или умствен характер. Когато хората загубят Любовта си, хваща ги туберкулоза. Причините на всички болести, недъзи и несрети в живота са духовни. Ако искате да бъдете здрави, поддържайте в ума си положителни мисли и в сърцето си добри чувства.
към текста >>

От често повтаряне на мисълта за загубата зрението постепенно отслабва.
Ако искате да бъдете здрави, поддържайте в ума си положителни мисли и в сърцето си добри чувства. Причините на много болести се крият в подсъзнанието. Те са остатък от вашето минало, с което трябва да се справите. Очите не отслабват от плач, но от чрезмерна скръб. Някой изгуби богатството си, друг изгуби син или дъщеря и не може да забрави загубата. От често повтаряне на мисълта за загубата зрението постепенно отслабва. Стягането в гърдите се дължи на дисхармония в чувствата. Тежестта в стомаха се дължи на дисхармония в постъпките. Има болести, които се дължат на безлюбието. Други болести се дължат на невежеството, на неспазване елементарните хигиенични правила. Някои болести се дължат на това, че човек не обича Истината, служи на лъжата, а други са резултат на разни притеснения.
към текста >>

Тези причини се коренят в мисълта, чувствата и във волята.
В това време на врата ми излезе един цирей, с който се разправях дълго време. Едва се затвори, излезе друг. И така цели десет години се мъчех с тези циреи. Когато се освободих от тях, примирих се с родителите си." В случая енергията на омразата се е събрала в материята на цирея и е излязла навън. Ревматизмът, например, освен чисто физически причини, има и психически. Тези причини се коренят в мисълта, чувствата и във волята. Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка в живота се проявяват във вид на ревматизъм, на циреи или на други болести. Пазете се от страх, омраза, безпокойство, завист, ревност и други отрицателни състояния, които създават отрови и утайки в организма. Болестта може да се появи тогава, когато човек не се е примирил с някой заминал отвъд. Един свещеник дойде при мене болен. Беше много изплашен.
към текста >>

Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка в живота се проявяват във вид на ревматизъм, на циреи или на други болести.
Едва се затвори, излезе друг. И така цели десет години се мъчех с тези циреи. Когато се освободих от тях, примирих се с родителите си." В случая енергията на омразата се е събрала в материята на цирея и е излязла навън. Ревматизмът, например, освен чисто физически причини, има и психически. Тези причини се коренят в мисълта, чувствата и във волята. Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяка лоша постъпка в живота се проявяват във вид на ревматизъм, на циреи или на други болести. Пазете се от страх, омраза, безпокойство, завист, ревност и други отрицателни състояния, които създават отрови и утайки в организма. Болестта може да се появи тогава, когато човек не се е примирил с някой заминал отвъд. Един свещеник дойде при мене болен. Беше много изплашен. Казах му, че има близък умрял, с когото не са живели добре: "Тази болест се дължи именно на този твой близък." И той ми изповяда, че е бил майка си и тя умряла.
към текста >>

15. 092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА - Боян Боев (1883 – 1963)

ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА ''Веднъж се отвори въпрос за мисълта. Учителят каза: '' По вътрешното радио, можеш да възприемеш мислите на хората - телепатически. Те са обикновени мисли. Човешките мисли, в сравнение с Божествените, имат дълги вълни и по-малък брой трептения.
към текста >>

''Веднъж се отвори въпрос за мисълта.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА ''Веднъж се отвори въпрос за мисълта. Учителят каза: '' По вътрешното радио, можеш да възприемеш мислите на хората - телепатически. Те са обикновени мисли. Човешките мисли, в сравнение с Божествените, имат дълги вълни и по-малък брой трептения. Те не могат да проникват надалеч.
към текста >>

Понякога виждаме - мисълта на някой човек се е спряла на две педи над главата му и не може да отиде по-горе.
Човешките мисли, в сравнение с Божествените, имат дълги вълни и по-малък брой трептения. Те не могат да проникват надалеч. Божествените мисли, в сравнение с човешките, с обикновените мисли, имат къси вълни и голям брой трептения. Значи имат мощни трептения, затова проникват всички други мисли. Никой и нищо не може да им се противопостави. Понякога виждаме - мисълта на някой човек се е спряла на две педи над главата му и не може да отиде по-горе. А той казва, че се е молил. Никой не може да противодейства на Божествената мисъл. Тя отива до своето предназначение. Човек трябва да храни Божествени мисли. Това значи: започни да мислиш, както Бог мисли.
към текста >>

Никой не може да противодейства на Божествената мисъл.
Божествените мисли, в сравнение с човешките, с обикновените мисли, имат къси вълни и голям брой трептения. Значи имат мощни трептения, затова проникват всички други мисли. Никой и нищо не може да им се противопостави. Понякога виждаме - мисълта на някой човек се е спряла на две педи над главата му и не може да отиде по-горе. А той казва, че се е молил. Никой не може да противодейства на Божествената мисъл. Тя отива до своето предназначение. Човек трябва да храни Божествени мисли. Това значи: започни да мислиш, както Бог мисли. Да любиш, това значи, да мислиш. Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл.
към текста >>

Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл.
Никой не може да противодейства на Божествената мисъл. Тя отива до своето предназначение. Човек трябва да храни Божествени мисли. Това значи: започни да мислиш, както Бог мисли. Да любиш, това значи, да мислиш. Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл. Тъй както вие разбирате Любовта, както чувствате, това не е Любов. Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията. Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл.
към текста >>

Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията.
Човек трябва да храни Божествени мисли. Това значи: започни да мислиш, както Бог мисли. Да любиш, това значи, да мислиш. Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл. Тъй както вие разбирате Любовта, както чувствате, това не е Любов. Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията. Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие.
към текста >>

Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие.
Това значи: започни да мислиш, както Бог мисли. Да любиш, това значи, да мислиш. Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл. Тъй както вие разбирате Любовта, както чувствате, това не е Любов. Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията. Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие. Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл.
към текста >>

Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл.
Да любиш, това значи, да мислиш. Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл. Тъй както вие разбирате Любовта, както чувствате, това не е Любов. Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията. Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие. Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл. Защо страдате?
към текста >>

Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл.
Любовта съдържа в себе си Божествена мисъл. Тъй както вие разбирате Любовта, както чувствате, това не е Любов. Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията. Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие. Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл. Защо страдате? Защото нямате Божествена мисъл.
към текста >>

Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие.
Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията. Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие. Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл. Защо страдате? Защото нямате Божествена мисъл. Докога ще страдате? Докато я приемете.
към текста >>

Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл.
Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие. Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл. Защо страдате? Защото нямате Божествена мисъл. Докога ще страдате? Докато я приемете. Всички мъчнотии се разрешават с мисълта.
към текста >>

Защото нямате Божествена мисъл.
Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие. Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл. Защо страдате? Защото нямате Божествена мисъл. Докога ще страдате? Докато я приемете. Всички мъчнотии се разрешават с мисълта. Ако любите хората, вие имате Божествена мисъл. Ако ги мразите - нямате.
към текста >>

Всички мъчнотии се разрешават с мисълта.
Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл. Защо страдате? Защото нямате Божествена мисъл. Докога ще страдате? Докато я приемете. Всички мъчнотии се разрешават с мисълта. Ако любите хората, вие имате Божествена мисъл. Ако ги мразите - нямате. Всеки човек, който не мисли, е роб. Но тук под "мисъл" разбирам Божествената мисъл. Всеки човек, който мисли, е господар.
към текста >>

Ако любите хората, вие имате Божествена мисъл.
Защо страдате? Защото нямате Божествена мисъл. Докога ще страдате? Докато я приемете. Всички мъчнотии се разрешават с мисълта. Ако любите хората, вие имате Божествена мисъл. Ако ги мразите - нямате. Всеки човек, който не мисли, е роб. Но тук под "мисъл" разбирам Божествената мисъл. Всеки човек, който мисли, е господар. Ти казваш: "Искам да стана добър, искам да стана учен и пр." Започни да мислиш и това ще стане.
към текста >>

Но тук под "мисъл" разбирам Божествената мисъл.
Докато я приемете. Всички мъчнотии се разрешават с мисълта. Ако любите хората, вие имате Божествена мисъл. Ако ги мразите - нямате. Всеки човек, който не мисли, е роб. Но тук под "мисъл" разбирам Божествената мисъл. Всеки човек, който мисли, е господар. Ти казваш: "Искам да стана добър, искам да стана учен и пр." Започни да мислиш и това ще стане. Ние с мислите си можем да помогнем за повдигането на цял народ и на човечеството. Мисълта върви с грамадна бързина. Движението на светлината, в сравнение с нея, е като бързината на биволска кола.
към текста >>

Мисълта върви с грамадна бързина.
Всеки човек, който не мисли, е роб. Но тук под "мисъл" разбирам Божествената мисъл. Всеки човек, който мисли, е господар. Ти казваш: "Искам да стана добър, искам да стана учен и пр." Започни да мислиш и това ще стане. Ние с мислите си можем да помогнем за повдигането на цял народ и на човечеството. Мисълта върви с грамадна бързина. Движението на светлината, в сравнение с нея, е като бързината на биволска кола. Има един закон: когато има нишки, които те свързват, ти ги късай в началото, когато се появят, не чакай да се умножат, да станат въжета. Това значи: като дойде една отрицателна мисъл, например: "Ти ще заболееш", веднага тури положителната мисъл: "Ще бъда здрав". Когато дойде мисълта: " Ще остарееш", тури веднага мисълта: "Ще се подмладя". Като дойде мисълта: "Ти си лош", тури веднага другата мисъл: "Добър съм".
към текста >>

Това значи: като дойде една отрицателна мисъл, например: "Ти ще заболееш", веднага тури положителната мисъл: "Ще бъда здрав".
Ти казваш: "Искам да стана добър, искам да стана учен и пр." Започни да мислиш и това ще стане. Ние с мислите си можем да помогнем за повдигането на цял народ и на човечеството. Мисълта върви с грамадна бързина. Движението на светлината, в сравнение с нея, е като бързината на биволска кола. Има един закон: когато има нишки, които те свързват, ти ги късай в началото, когато се появят, не чакай да се умножат, да станат въжета. Това значи: като дойде една отрицателна мисъл, например: "Ти ще заболееш", веднага тури положителната мисъл: "Ще бъда здрав". Когато дойде мисълта: " Ще остарееш", тури веднага мисълта: "Ще се подмладя". Като дойде мисълта: "Ти си лош", тури веднага другата мисъл: "Добър съм". Когато ти дойдат отрицателни мисли, всяка една прилича на нишка. И като се съберат много такива нишки, става дебело въже, което не можеш да скъсаш и с което те връзват. А като късаш всяка нишка, не може да се изплете въжето.
към текста >>

Когато дойде мисълта: " Ще остарееш", тури веднага мисълта: "Ще се подмладя".
Ние с мислите си можем да помогнем за повдигането на цял народ и на човечеството. Мисълта върви с грамадна бързина. Движението на светлината, в сравнение с нея, е като бързината на биволска кола. Има един закон: когато има нишки, които те свързват, ти ги късай в началото, когато се появят, не чакай да се умножат, да станат въжета. Това значи: като дойде една отрицателна мисъл, например: "Ти ще заболееш", веднага тури положителната мисъл: "Ще бъда здрав". Когато дойде мисълта: " Ще остарееш", тури веднага мисълта: "Ще се подмладя". Като дойде мисълта: "Ти си лош", тури веднага другата мисъл: "Добър съм". Когато ти дойдат отрицателни мисли, всяка една прилича на нишка. И като се съберат много такива нишки, става дебело въже, което не можеш да скъсаш и с което те връзват. А като късаш всяка нишка, не може да се изплете въжето. Вие всякога сте жертва на чужди мисли.
към текста >>

Като дойде мисълта: "Ти си лош", тури веднага другата мисъл: "Добър съм".
Мисълта върви с грамадна бързина. Движението на светлината, в сравнение с нея, е като бързината на биволска кола. Има един закон: когато има нишки, които те свързват, ти ги късай в началото, когато се появят, не чакай да се умножат, да станат въжета. Това значи: като дойде една отрицателна мисъл, например: "Ти ще заболееш", веднага тури положителната мисъл: "Ще бъда здрав". Когато дойде мисълта: " Ще остарееш", тури веднага мисълта: "Ще се подмладя". Като дойде мисълта: "Ти си лош", тури веднага другата мисъл: "Добър съм". Когато ти дойдат отрицателни мисли, всяка една прилича на нишка. И като се съберат много такива нишки, става дебело въже, което не можеш да скъсаш и с което те връзват. А като късаш всяка нишка, не може да се изплете въжето. Вие всякога сте жертва на чужди мисли. Липсва ви знание.
към текста >>

Една отрицателна мисъл може да парализира човека, а положителната може да го освободи.
И като се съберат много такива нишки, става дебело въже, което не можеш да скъсаш и с което те връзват. А като късаш всяка нишка, не може да се изплете въжето. Вие всякога сте жертва на чужди мисли. Липсва ви знание. Някой път излизаш радостен, но минеш по улицата, по която е минал човек с лоши мисли, и ти станеш неразположен. Една отрицателна мисъл може да парализира човека, а положителната може да го освободи. Отрицателните мисли и желания са бомби, които, кога да е, ще избухнат. Стой далече от тях. Ако водните капки капят непрестанно, в продължение на много години върху камъка, ще видите, какво ще направи водата. Малко е нейното количество, но тя ще пробие камъка на мястото, дето е капала. На същото основание казвам: лошите мисли и желания, които са капали хиляди години върху вашия ум и сърце, са направили дупка в тях.
към текста >>

Всяка лоша мисъл и желание имат лоши последици.
Стой далече от тях. Ако водните капки капят непрестанно, в продължение на много години върху камъка, ще видите, какво ще направи водата. Малко е нейното количество, но тя ще пробие камъка на мястото, дето е капала. На същото основание казвам: лошите мисли и желания, които са капали хиляди години върху вашия ум и сърце, са направили дупка в тях. Тези дупки са причина за нещастията на сегашните хора. Всяка лоша мисъл и желание имат лоши последици. Ще дойде ден, когато лошите мисли и желания ще ни доведат такива резултати, които ще спрат всяко развитие. Могат да ви доведат до умствен упадък, до слепота и пр. Както усещате миризмата на лука в една къща, така чувствителният човек усеща миризмата на лошите мисли и чувства в един дом. Ако мислиш добре за другите, добре е за тебе. Ако мислиш зле за другите, лошо е за тебе.
към текста >>

Като казвам, че човек трябва да мисли, нямам предвид обикновената мисъл.
Ще дойде ден, когато лошите мисли и желания ще ни доведат такива резултати, които ще спрат всяко развитие. Могат да ви доведат до умствен упадък, до слепота и пр. Както усещате миризмата на лука в една къща, така чувствителният човек усеща миризмата на лошите мисли и чувства в един дом. Ако мислиш добре за другите, добре е за тебе. Ако мислиш зле за другите, лошо е за тебе. Като казвам, че човек трябва да мисли, нямам предвид обикновената мисъл. Човек трябва да се занимава с възвишени, Божествени мисли. Само те могат да го спасят. Красивите мисли идат от Великия Извор на Живота. Правата Божествена Мисъл показва присъствието на Бога. Когато човек се свърже с Бога, идат Божествените мисли, знание, Светлина.
към текста >>

Правата Божествена Мисъл показва присъствието на Бога.
Ако мислиш зле за другите, лошо е за тебе. Като казвам, че човек трябва да мисли, нямам предвид обикновената мисъл. Човек трябва да се занимава с възвишени, Божествени мисли. Само те могат да го спасят. Красивите мисли идат от Великия Извор на Живота. Правата Божествена Мисъл показва присъствието на Бога. Когато човек се свърже с Бога, идат Божествените мисли, знание, Светлина. Има едно знание, което не търпи да се говори за него. Аз го разбирам като Радост. Тогава цялата Вселена се разтваря за тебе. Това е нещо, което не се определя.
към текста >>

Напредналите Същества могат да лекуват, със своята силна мисъл, от далечно разстояние.
Има едно знание, което не търпи да се говори за него. Аз го разбирам като Радост. Тогава цялата Вселена се разтваря за тебе. Това е нещо, което не се определя. То е като музиката. Напредналите Същества могат да лекуват, със своята силна мисъл, от далечно разстояние. Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си силни Божествени мисли, които повдигат и ограждат човека. Достатъчно е да имате будно съзнание, за да възприемете Божествената мисъл на напредналите Същества. Работете върху своя ум, за да станете проводници на Божествената мисъл. Най-малката Божествена мисъл може да повдигне човека и да го постави на здрава основа. Приемайте и охранявайте малките Божествени мисли в себе си, както майката охранява децата си.
към текста >>

Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си силни Божествени мисли, които повдигат и ограждат човека.
Аз го разбирам като Радост. Тогава цялата Вселена се разтваря за тебе. Това е нещо, което не се определя. То е като музиката. Напредналите Същества могат да лекуват, със своята силна мисъл, от далечно разстояние. Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си силни Божествени мисли, които повдигат и ограждат човека. Достатъчно е да имате будно съзнание, за да възприемете Божествената мисъл на напредналите Същества. Работете върху своя ум, за да станете проводници на Божествената мисъл. Най-малката Божествена мисъл може да повдигне човека и да го постави на здрава основа. Приемайте и охранявайте малките Божествени мисли в себе си, както майката охранява децата си. Охранявайте ги, за да се радвате в бъдеще на големи идеи.
към текста >>

Достатъчно е да имате будно съзнание, за да възприемете Божествената мисъл на напредналите Същества.
Тогава цялата Вселена се разтваря за тебе. Това е нещо, което не се определя. То е като музиката. Напредналите Същества могат да лекуват, със своята силна мисъл, от далечно разстояние. Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си силни Божествени мисли, които повдигат и ограждат човека. Достатъчно е да имате будно съзнание, за да възприемете Божествената мисъл на напредналите Същества. Работете върху своя ум, за да станете проводници на Божествената мисъл. Най-малката Божествена мисъл може да повдигне човека и да го постави на здрава основа. Приемайте и охранявайте малките Божествени мисли в себе си, както майката охранява децата си. Охранявайте ги, за да се радвате в бъдеще на големи идеи. Малките идеи растат, цъфтят и връзват плод.
към текста >>

Работете върху своя ум, за да станете проводници на Божествената мисъл.
Това е нещо, което не се определя. То е като музиката. Напредналите Същества могат да лекуват, със своята силна мисъл, от далечно разстояние. Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си силни Божествени мисли, които повдигат и ограждат човека. Достатъчно е да имате будно съзнание, за да възприемете Божествената мисъл на напредналите Същества. Работете върху своя ум, за да станете проводници на Божествената мисъл. Най-малката Божествена мисъл може да повдигне човека и да го постави на здрава основа. Приемайте и охранявайте малките Божествени мисли в себе си, както майката охранява децата си. Охранявайте ги, за да се радвате в бъдеще на големи идеи. Малките идеи растат, цъфтят и връзват плод. Те правят хората велики.
към текста >>

Най-малката Божествена мисъл може да повдигне човека и да го постави на здрава основа.
То е като музиката. Напредналите Същества могат да лекуват, със своята силна мисъл, от далечно разстояние. Като знаете силата на мисълта, хранете в себе си силни Божествени мисли, които повдигат и ограждат човека. Достатъчно е да имате будно съзнание, за да възприемете Божествената мисъл на напредналите Същества. Работете върху своя ум, за да станете проводници на Божествената мисъл. Най-малката Божествена мисъл може да повдигне човека и да го постави на здрава основа. Приемайте и охранявайте малките Божествени мисли в себе си, както майката охранява децата си. Охранявайте ги, за да се радвате в бъдеще на големи идеи. Малките идеи растат, цъфтят и връзват плод. Те правят хората велики. Семката е малка, но от нея израства голямо дърво.
към текста >>

Божествената мисъл, колкото и да е малка, в нея се крие магическа сила.
Приемайте и охранявайте малките Божествени мисли в себе си, както майката охранява децата си. Охранявайте ги, за да се радвате в бъдеще на големи идеи. Малките идеи растат, цъфтят и връзват плод. Те правят хората велики. Семката е малка, но от нея израства голямо дърво. Божествената мисъл, колкото и да е малка, в нея се крие магическа сила. Слънцето на човешкия Живот не е изгряло още, но човек има ръководни нишки, които го упътват. Това са малките Божествени мисли. Те отварят пътя за нашето светло бъдеще. Великата Божествена мисъл е предшествала създаването на материалния свят. Мисълта е сила, която движи нещата.
към текста >>

Великата Божествена мисъл е предшествала създаването на материалния свят.
Семката е малка, но от нея израства голямо дърво. Божествената мисъл, колкото и да е малка, в нея се крие магическа сила. Слънцето на човешкия Живот не е изгряло още, но човек има ръководни нишки, които го упътват. Това са малките Божествени мисли. Те отварят пътя за нашето светло бъдеще. Великата Божествена мисъл е предшествала създаването на материалния свят. Мисълта е сила, която движи нещата. Щом мисълта на човека е непреривна, тя може да измени окръжаващата среда. Обаче, ако пет години мислите по един начин, а другите пет години по друг начин, нищо няма да постигнете. Скръбта е първият подтик, за да се появи мисълта. Скръбта е първото подбуждение към мисълта.
към текста >>

Мисълта е сила, която движи нещата.
Божествената мисъл, колкото и да е малка, в нея се крие магическа сила. Слънцето на човешкия Живот не е изгряло още, но човек има ръководни нишки, които го упътват. Това са малките Божествени мисли. Те отварят пътя за нашето светло бъдеще. Великата Божествена мисъл е предшествала създаването на материалния свят. Мисълта е сила, която движи нещата. Щом мисълта на човека е непреривна, тя може да измени окръжаващата среда. Обаче, ако пет години мислите по един начин, а другите пет години по друг начин, нищо няма да постигнете. Скръбта е първият подтик, за да се появи мисълта. Скръбта е първото подбуждение към мисълта. Тя е майката, която казва: "Ставай!
към текста >>

Щом мисълта на човека е непреривна, тя може да измени окръжаващата среда.
Слънцето на човешкия Живот не е изгряло още, но човек има ръководни нишки, които го упътват. Това са малките Божествени мисли. Те отварят пътя за нашето светло бъдеще. Великата Божествена мисъл е предшествала създаването на материалния свят. Мисълта е сила, която движи нещата. Щом мисълта на човека е непреривна, тя може да измени окръжаващата среда. Обаче, ако пет години мислите по един начин, а другите пет години по друг начин, нищо няма да постигнете. Скръбта е първият подтик, за да се появи мисълта. Скръбта е първото подбуждение към мисълта. Тя е майката, която казва: "Ставай! "
към текста >>

Скръбта е първият подтик, за да се появи мисълта.
Те отварят пътя за нашето светло бъдеще. Великата Божествена мисъл е предшествала създаването на материалния свят. Мисълта е сила, която движи нещата. Щом мисълта на човека е непреривна, тя може да измени окръжаващата среда. Обаче, ако пет години мислите по един начин, а другите пет години по друг начин, нищо няма да постигнете. Скръбта е първият подтик, за да се появи мисълта. Скръбта е първото подбуждение към мисълта. Тя е майката, която казва: "Ставай! " Ако човек има една свещена идея, тя ще се възприеме от хиляди хора. Ти я изкажи и не се безпокой, кой ще я възприеме и кой не.
към текста >>

Скръбта е първото подбуждение към мисълта.
Великата Божествена мисъл е предшествала създаването на материалния свят. Мисълта е сила, която движи нещата. Щом мисълта на човека е непреривна, тя може да измени окръжаващата среда. Обаче, ако пет години мислите по един начин, а другите пет години по друг начин, нищо няма да постигнете. Скръбта е първият подтик, за да се появи мисълта. Скръбта е първото подбуждение към мисълта. Тя е майката, която казва: "Ставай! " Ако човек има една свещена идея, тя ще се възприеме от хиляди хора. Ти я изкажи и не се безпокой, кой ще я възприеме и кой не. Хиляди хора ще чуят и ще възприемат изказаната от тебе идея.
към текста >>

Имате ли някаква мисъл, не се страхувайте, дали тя ще се реализира, или не.
Тя е майката, която казва: "Ставай! " Ако човек има една свещена идея, тя ще се възприеме от хиляди хора. Ти я изкажи и не се безпокой, кой ще я възприеме и кой не. Хиляди хора ще чуят и ще възприемат изказаната от тебе идея. Имате ли някаква мисъл, не се страхувайте, дали тя ще се реализира, или не. Вие я кажете и тя ще се разпространи.
към текста >>

16. Студенти при Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Освен тези причини на земетресенията може да влияе и човешката мисъл, особено ако е колективна от много хора и ако има отрицателен, разрушителен характер.
“ Учителя каза: За земетресенията има много причини. Някои от тях са чисто механични, тектонични. Но зад тях има други, разумни причини. Освен тези причини на земетресенията може да влияе и човешката мисъл, особено ако е колективна от много хора и ако има отрицателен, разрушителен характер. Тогава тази мисъл със своите мислителни радиовълни създава в атмосферата разрушителни електромагнитни енергии, които могат да повлияят върху земетресенията. Човешката мисъл може да произведе цяла катастрофа. Може да наруши равновесието, дишането на Земята. Има доста кухини в Земята и тогава те могат да се срутят. Днешните геолози разглеждат земетресенията предимно - от механичната страна.
към текста >>

Тогава тази мисъл със своите мислителни радиовълни създава в атмосферата разрушителни електромагнитни енергии, които могат да повлияят върху земетресенията.
Учителя каза: За земетресенията има много причини. Някои от тях са чисто механични, тектонични. Но зад тях има други, разумни причини. Освен тези причини на земетресенията може да влияе и човешката мисъл, особено ако е колективна от много хора и ако има отрицателен, разрушителен характер. Тогава тази мисъл със своите мислителни радиовълни създава в атмосферата разрушителни електромагнитни енергии, които могат да повлияят върху земетресенията. Човешката мисъл може да произведе цяла катастрофа. Може да наруши равновесието, дишането на Земята. Има доста кухини в Земята и тогава те могат да се срутят. Днешните геолози разглеждат земетресенията предимно - от механичната страна. Писанието казва на много места: „Да живеете добре, за да не ви избълва Земята“.
към текста >>

Човешката мисъл може да произведе цяла катастрофа.
За земетресенията има много причини. Някои от тях са чисто механични, тектонични. Но зад тях има други, разумни причини. Освен тези причини на земетресенията може да влияе и човешката мисъл, особено ако е колективна от много хора и ако има отрицателен, разрушителен характер. Тогава тази мисъл със своите мислителни радиовълни създава в атмосферата разрушителни електромагнитни енергии, които могат да повлияят върху земетресенията. Човешката мисъл може да произведе цяла катастрофа. Може да наруши равновесието, дишането на Земята. Има доста кухини в Земята и тогава те могат да се срутят. Днешните геолози разглеждат земетресенията предимно - от механичната страна. Писанието казва на много места: „Да живеете добре, за да не ви избълва Земята“. Когато ще става земетресение, ставаш неспокоен, не можеш да спиш, защото се развива много електричество; а още няма земетресение.
към текста >>

Един студент запита: „Какво значение има положителната човешка мисъл?
Три-четири дена преди земетресението кучетата се събират на стада вън от София. Змиите излизат от дупките си и бягат. После онези хора, които имат силно обоняние, възприемат във въздуха миризма на сяра. Невидимият свят някой път отлага земетресенията. Престанат ли да пеят петлите в някой град, в този град да не стоиш, понеже ще има голямо земетресение. Един студент запита: „Какво значение има положителната човешка мисъл? “ Учителя каза: Каквото вложиш в природата, то се реализира. Празната дума да се избягва. Казваш: „Не мога, беден съм, не го зная“.
към текста >>

Като намислиш нещо, или като направиш нещо, твоята мисъл се предава на много други хора по цялата земя.
Като видиш една кола да върви по пътя, ти виждаш само прахта, но колата върви, тя ще постигне нещо добро. Това ти не виждаш. Истинската философия е и в най-отрицателните неща да виждаш все нещо добро. После хората могат да си влияят един на друг със своите мисли и за това са отговорни. В това отношение всички хора представляват нещо като скачени съдове. Като намислиш нещо, или като направиш нещо, твоята мисъл се предава на много други хора по цялата земя. И те могат да направят същото. И ако твоята мисъл или постъпка са лоши, ти си отговорен. Като си научиш урока хубаво един ден, ти в този ден си помогнал на хиляди хора. Представете си следното: вие завъртате един кран някъде и като го завъртите, целият град се оцветява. Ако не научиш урока си, то и много хора няма да го научат.
към текста >>

И ако твоята мисъл или постъпка са лоши, ти си отговорен.
Истинската философия е и в най-отрицателните неща да виждаш все нещо добро. После хората могат да си влияят един на друг със своите мисли и за това са отговорни. В това отношение всички хора представляват нещо като скачени съдове. Като намислиш нещо, или като направиш нещо, твоята мисъл се предава на много други хора по цялата земя. И те могат да направят същото. И ако твоята мисъл или постъпка са лоши, ти си отговорен. Като си научиш урока хубаво един ден, ти в този ден си помогнал на хиляди хора. Представете си следното: вие завъртате един кран някъде и като го завъртите, целият град се оцветява. Ако не научиш урока си, то и много хора няма да го научат. Та всякога една постъпка в природата има отношение към цялото, и цялото има отношение към своите части. Някой път сте наредили картите една до друга изправени.
към текста >>

Минаваш покрай една градина, в която има плодове, и казваш: „Да мога да си набера.“ После минава друг с по-слаба воля, приема твоята мисъл и открадва.
Някой път сте наредили картите една до друга изправени. Като бутнете едната, налягат всичките. Та като направиш една погрешка, то много други ще паднат. И като направиш добро, то хиляди хора ще направят добро. Ти си свързан с много други. Минаваш покрай една градина, в която има плодове, и казваш: „Да мога да си набера.“ После минава друг с по-слаба воля, приема твоята мисъл и открадва. Така че когато някой извърши кражба, и другите са отговорни. Един човек иска да направи престъпление, защото друг човек има да му дава пари, а не му ги дава. Ти дай парите на лицето, което има да ги взема, и спаси онзи човек. Защото ти като дадеш, на хиляди или на милиони души ще повлияеш да направят добро. Искаш ли да имаш влияние в света, направи добро.
към текста >>

17. 64 УТРИНИТЕ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всичко е форма на Божествената мисъл, следователно и въздухът, също е проникнат от Божествената мисъл.
Като дишате дълбоко, трябва да усещате вдигането и спадането на диафрагмата, която леко масажира стомаха, червата и другите вътрешни органи, а това е здравословно. Човек трябва да привикне към дълбоко дишане, като прави всеки ден по няколко упражнения. С течение на времето белите дробове ще свикнат през цялото денонощие да дишат дълбоко. Въздухът не е само съвкупност от кислород, азот, малко количество въглероден двуокис, прах, а също и някои други химически елементи. Той е проникнат и от прана, която на научен език сг нарича Жизнена сила, а на мистичен език - Божествен живот. Всичко е форма на Божествената мисъл, следователно и въздухът, също е проникнат от Божествената мисъл. Когато човек не участва с будно съзнание при дишането, т.е. не участва с мисълта си, той приема от въздуха главно кислорода, а в много по-слаба степен приема духовната му сила Какво е значението на праната за организма? Тази жизнена сила прониква цялото физическо тяло и подхранва Етерния двойник. От количеството прана в организма зависи неговото здравословно състояние.
към текста >>

не участва с мисълта си, той приема от въздуха главно кислорода, а в много по-слаба степен приема духовната му сила
С течение на времето белите дробове ще свикнат през цялото денонощие да дишат дълбоко. Въздухът не е само съвкупност от кислород, азот, малко количество въглероден двуокис, прах, а също и някои други химически елементи. Той е проникнат и от прана, която на научен език сг нарича Жизнена сила, а на мистичен език - Божествен живот. Всичко е форма на Божествената мисъл, следователно и въздухът, също е проникнат от Божествената мисъл. Когато човек не участва с будно съзнание при дишането, т.е. не участва с мисълта си, той приема от въздуха главно кислорода, а в много по-слаба степен приема духовната му сила Какво е значението на праната за организма? Тази жизнена сила прониква цялото физическо тяло и подхранва Етерния двойник. От количеството прана в организма зависи неговото здравословно състояние. Беден ли е на прана някой орган на човешкото тяло, той заболява. Когато се влее допълнително прана в болния орган, той оздравява.
към текста >>

За тази цел се употребяват формули, с участието на мисълта.
Когато човек се удари на някое място и усети болка, той бърза да допре ръката си на това място. Прави го, за да се влее там от жизнения магнетизъм (или от праната), изтичаща от ръката, така болката се облекчава. Същото имаме и когато детето се удари, то заплаква от болка и тогава майката започва да милва удареното място, болката утихва, а детето се успокоява и млъква. Майката е пратила чрез ръката си жизнен магнетизъм (или прана) на удареното място. Учителя даде и методи за съзнателно приемане при-дишането на праната и духовните сили, които въздухът съдържа. За тази цел се употребяват формули, с участието на мисълта. При вдишване да се изговарят мислено следните думи: „Благодаря, Ти Господи, за Божествения живот, който прониква въздуха и който приемам заедно с този въздух“. При задържане на въздуха: „Тоя Божествен живот, който съм приел отива до всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве.“ При издишване: „Този Божествен живот проявявам навън в своята дейност. Той е израз на Твоята Любов към нас. Аз ще употребя тази сила, за да Ти служа.“
към текста >>

Участието на мисълта в случая ще стане по следния начин: при вдишване на въздуха живо си представяме, че заедно с него приемаме в белите си дробове праната или Божествения живот.
При вдишване да се изговарят мислено следните думи: „Благодаря, Ти Господи, за Божествения живот, който прониква въздуха и който приемам заедно с този въздух“. При задържане на въздуха: „Тоя Божествен живот, който съм приел отива до всичките ми органи и навсякъде внася сила, живот и здраве.“ При издишване: „Този Божествен живот проявявам навън в своята дейност. Той е израз на Твоята Любов към нас. Аз ще употребя тази сила, за да Ти служа.“ Участието на мисълта в случая ще стане по следния начин: при вдишване на въздуха живо си представяме, че заедно с него приемаме в белите си дробове праната или Божествения живот. Ще си представяме, че прониква от орган в орган и най-сетне достига до върха на пръстите на краката. Ако някой орган в тялото е болен, ние с мисълта си насочваме праната към него, за да се обогати и той с нея. Щом приеме достатъчно прана, той оздравява. Как трябва да става вдишването, задържането и издишването? Вдишването трябва да бъде бавно и дълбоко.
към текста >>

Ако някой орган в тялото е болен, ние с мисълта си насочваме праната към него, за да се обогати и той с нея.
При издишване: „Този Божествен живот проявявам навън в своята дейност. Той е израз на Твоята Любов към нас. Аз ще употребя тази сила, за да Ти служа.“ Участието на мисълта в случая ще стане по следния начин: при вдишване на въздуха живо си представяме, че заедно с него приемаме в белите си дробове праната или Божествения живот. Ще си представяме, че прониква от орган в орган и най-сетне достига до върха на пръстите на краката. Ако някой орган в тялото е болен, ние с мисълта си насочваме праната към него, за да се обогати и той с нея. Щом приеме достатъчно прана, той оздравява. Как трябва да става вдишването, задържането и издишването? Вдишването трябва да бъде бавно и дълбоко. Задържането трябва да трае колкото може повече време, за да имат възможност белите дробове да приемат от въздуха това, което той съдържа в себе си. Колкото повече човек задържа въздуха в дробовете си, толкова повече енергия се приема от него.
към текста >>

От полунощ до обед Земята (всъщност има се предвид дадено място от нея) е отрицателна и затова приема повече, а следобед до полунощ е положителна и затова дава повече.
А също така и при бързото окисляване на кръвта, част от горивните материали не могат да изгорят и се натрупват във вид на утайки в артериите и вените. Когато броят на вдишките намалява, животът се продължава, когато броят на вдишките се увеличава, животът се съкращава. Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща през положителния си. Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен - взима. Слънцето представлява извор от жива енергия за цялата Слънчева система. От полунощ до обед Земята (всъщност има се предвид дадено място от нея) е отрицателна и затова приема повече, а следобед до полунощ е положителна и затова дава повече. При залез Земята е най-положителна и затова дава най-много. Сутрин при изгрев тя е най-отрицателна и затова приема много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на слънчевия изгрев. Трябва да имаме предвид следния закон: ние сме част от Земята и затова, когато тя приема и човешкият организъм приема и обратно, когато Земята дава и човекът дава. Затова именно най-силнодействащи са първите слънчеви лъчи.
към текста >>

При залез Земята е най-положителна и затова дава най-много.
Когато броят на вдишките намалява, животът се продължава, когато броят на вдишките се увеличава, животът се съкращава. Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща през положителния си. Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен - взима. Слънцето представлява извор от жива енергия за цялата Слънчева система. От полунощ до обед Земята (всъщност има се предвид дадено място от нея) е отрицателна и затова приема повече, а следобед до полунощ е положителна и затова дава повече. При залез Земята е най-положителна и затова дава най-много. Сутрин при изгрев тя е най-отрицателна и затова приема много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на слънчевия изгрев. Трябва да имаме предвид следния закон: ние сме част от Земята и затова, когато тя приема и човешкият организъм приема и обратно, когато Земята дава и човекът дава. Затова именно най-силнодействащи са първите слънчеви лъчи. Сутрин имаме повече прана или жизнена енергия, отколкото на обяд.
към текста >>

От 22 март нататък Земята постепенно става положителна.
А следобед изобщо слънчевата енергия има малко лечебен резултат. Аналогично нещо става и в течение на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво. Земята (всъщност на дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова най-много приема. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. От 22 март нататък Земята постепенно става положителна. През лятото тя вече е доста положителна и за това приема по-малко, а и летните лъчи действат, но по-слабо. През лятото само топлината е повече, но не и онази жизнена енергия, която е в изобилие с идването на пролетта. През четирите годишни времена слънчевата енергия оказва и четири вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчева енергия към Земята, а есента и зимата - отлив. Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март.
към текста >>

През лятото тя вече е доста положителна и за това приема по-малко, а и летните лъчи действат, но по-слабо.
Аналогично нещо става и в течение на годината. През всички годишни времена слънчевите лъчи не действат еднакво. Земята (всъщност на дадено място) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова най-много приема. Ето защо от всички годишни времена през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно. От 22 март нататък Земята постепенно става положителна. През лятото тя вече е доста положителна и за това приема по-малко, а и летните лъчи действат, но по-слабо. През лятото само топлината е повече, но не и онази жизнена енергия, която е в изобилие с идването на пролетта. През четирите годишни времена слънчевата енергия оказва и четири вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчева енергия към Земята, а есента и зимата - отлив. Затова най-благотворното влияние на Слънцето започва от 22 март. Всички организми, които са здраво устроени се ползват от тази енергия, а слабите организми отслабват още повече.
към текста >>

Даже и в облачно време, като концентрирате мисълта си по посока на изгряващото Слънце, ще приемете неговата лечебна енергия.
Ние винаги трябва да бъдем в съгласие с нейните постановления и да разберем, че в тях се съдържат истинските методи за нашия живот. Ако ние вървим в съгласие с тях, всякога можем да бъдем уверени и умни, здрави и щастливи. Първото условие за поддържане на тялото е чистия въздух, слънце и разходки. Иска ли човек разумно да използва енергиите на Слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи, още преди изгряването на Слънцето. Енергиите, които се приемат по това време се равняват на енергиите, които би приел човек, ако се излага цял ден на Слънцето. Даже и в облачно време, като концентрирате мисълта си по посока на изгряващото Слънце, ще приемете неговата лечебна енергия. Облаците пречат да видим Слънцето, но неговите жизнени енергии минават през тях. Никаква външна сила не е в състояние да противодейства на Слънчевата енергия. Ето защо, на всички анемични и слаби хора трябва да им се препоръчва да излизат навън, независимо какво е времето, половин час преди изгрева, за да възприемат ранните слънчеви лъчи и после да отидат на работа. Зората дава на човека такава енергия, каквато никоя друга сила не е в състояние да му даде.
към текста >>

18. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

На едни чрез видения, на други чрез сънища, на трети е говорил, а на четвърти се проявявал чрез тяхната мисъл.
А за да бъде сърцето чисто, то трябва да бъде дадено на Господа, на Белите Братя. Второто необходимо условие за ученика е пълно самообладание на ума и сърцето, т.е. да владее ума и мислите си, да владее сърцето и желанията си. Тези две неща са абсолютно необходими за ученика на окултната школа." И еврейските пророци, като ученици на окултната школа, са притежавали тези качества и затова са били хора смирени, самоотвержени, смели и са стояли далеч от всякакви житейски удоволствия и наслаждения. Пророците са се намирали на различна степен на развитие и затова Бог по различни начини им се откривал. На едни чрез видения, на други чрез сънища, на трети е говорил, а на четвърти се проявявал чрез тяхната мисъл. Тези, които са имали видения, които са виждали картини и образи в невидимия свят, това в съвременната окултна наука се нарича имагинация. Други са били вдъхновявани и са чували Бог да им говори. Това се нарича инспирация или вдъхновение. А тези, на които Бог е говорил чрез мисълта, това се нарича интуиция. Така че, в школата на пророците учениците са влизали във връзка с невидимия свят чрез три вида методи, които се прилагат във всички окултни школи - видения, вдъхновения и интуиция.
към текста >>

А тези, на които Бог е говорил чрез мисълта, това се нарича интуиция.
Пророците са се намирали на различна степен на развитие и затова Бог по различни начини им се откривал. На едни чрез видения, на други чрез сънища, на трети е говорил, а на четвърти се проявявал чрез тяхната мисъл. Тези, които са имали видения, които са виждали картини и образи в невидимия свят, това в съвременната окултна наука се нарича имагинация. Други са били вдъхновявани и са чували Бог да им говори. Това се нарича инспирация или вдъхновение. А тези, на които Бог е говорил чрез мисълта, това се нарича интуиция. Така че, в школата на пророците учениците са влизали във връзка с невидимия свят чрез три вида методи, които се прилагат във всички окултни школи - видения, вдъхновения и интуиция. Но все пак има известна разлика между еврейските пророци и Посветените от древните мистерии. Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие. Този път се състоял в това, че се развива човешкият мозък като орган на мисълта и чрез пробуждане на мисълта ученикът влиза вече във връзка с духовния свят. Докато в по-ранни времена не е било така.
към текста >>

Този път се състоял в това, че се развива човешкият мозък като орган на мисълта и чрез пробуждане на мисълта ученикът влиза вече във връзка с духовния свят.
Това се нарича инспирация или вдъхновение. А тези, на които Бог е говорил чрез мисълта, това се нарича интуиция. Така че, в школата на пророците учениците са влизали във връзка с невидимия свят чрез три вида методи, които се прилагат във всички окултни школи - видения, вдъхновения и интуиция. Но все пак има известна разлика между еврейските пророци и Посветените от древните мистерии. Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие. Този път се състоял в това, че се развива човешкият мозък като орган на мисълта и чрез пробуждане на мисълта ученикът влиза вече във връзка с духовния свят. Докато в по-ранни времена не е било така. Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се обясни.
към текста >>

Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят.
Още в началото на тази книга, когато говорихме за мисията на еврейския народ и за Авраам казах, че чрез Авраам еврейският народ поема един специфичен път на развитие. Този път се състоял в това, че се развива човешкият мозък като орган на мисълта и чрез пробуждане на мисълта ученикът влиза вече във връзка с духовния свят. Докато в по-ранни времена не е било така. Затова виждаме, че сам Авраам има среща с Бога като с физическо същество. Това показва, че Азът е слязъл до физическото поле и на това поле се пробужда Бог в него, с Когото той е в общение. Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения. Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници. Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата.
към текста >>

Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата.
Това е отличително за всички еврейски пророци, че Бог се проявява чрез Аза, който е носител на мисълта на физическия свят. Това е една идея, която мъчно може да се обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения. Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници. Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата. Това са били хора с пробудена и ясна мисъл и на тях предава ключовете на своите книги. Те стават носители и наследници на окултното учение на Мойсей, което се предава устно в течение на много години, и чак във Вавилонското робство се записва от Ездра и Данаил. Това е окултното учение на евреите, което обикновено носи името Кабала, за което говорих в предната глава. Освен пророците, на които са дадени Писанията в Библията, спомена се и за други пророци, които са големи пророци, но от тях не са останали специални книги. Такива са Самуил, Натан.
към текста >>

Това са били хора с пробудена и ясна мисъл и на тях предава ключовете на своите книги.
Това е една идея, която мъчно може да се обясни. Затова и самите родоначалници на еврейския народ Авраам, Исаак и Яков са били пророци и Посветени от древните мистерии, защото те идват от Халдея, страната на мистериите. Но след срещата на Авраам с Мелхиседек, те минават през една нова форма на Посвещение, когато човек не изпада в магнетичен сън, но в будно съзнание получава Посвещение и след това и откровения. Също и Мойсей върви по този път, а след него и неговите приемници. Самият той учредява една окултна школа, в която е приемал за свои ученици онези, които са били готови и са разбирали вътрешния смисъл на нещата. Това са били хора с пробудена и ясна мисъл и на тях предава ключовете на своите книги. Те стават носители и наследници на окултното учение на Мойсей, което се предава устно в течение на много години, и чак във Вавилонското робство се записва от Ездра и Данаил. Това е окултното учение на евреите, което обикновено носи името Кабала, за което говорих в предната глава. Освен пророците, на които са дадени Писанията в Библията, спомена се и за други пророци, които са големи пророци, но от тях не са останали специални книги. Такива са Самуил, Натан. Ахия, Илия, Елисей и други.
към текста >>

За да изправим живота си, нам е потребна една положителна Божествена наука." При акта на Посвещението Учителят полага ръцете си на ученика и изменя теченията на неговите сили във възходяща посока, т.е.
Това е също един акт на Посвещение, защото тук не става въпрос за физическа гърбица. Ето какво казва Учителят: „С полагането на ръцете си Христос измени орбитата на тази жена. Тази жена като стана, намери се в един мъдър свят, започна да слави Бога, т.е. да учи и да разбира живота. Нейното положение е като положението на човек, изваден от затвора и поставен на най-хубавите места в природата, да се радва на чистите извори, да вкуси най- хубавите плодове и да се наслаждава на неизказаните й прелести. За да изправим живота си, нам е потребна една положителна Божествена наука." При акта на Посвещението Учителят полага ръцете си на ученика и изменя теченията на неговите сили във възходяща посока, т.е. изправя неговата гърбица и той започва нов живот, и започва да мисли по нов начин. В първата глава на книгата Исус Навин се казва:: „И след смъртта на Мойсей, раба Господен, Господ говори на Исус, Навиевия син, и му рече:..." Казва се какво му е говорил. Значи, и той е бил във връзка с Бога, бил е Посветен. И по-нататък, при завладяването на Обетованата земя се казва: „И рече Господ на Исуса..." В шеста глава се описва нареждането на Господа как да превземат града Йерихон. Там е казано: „Йерихон беше заключен и затворен от лицето на израиле- вите синове, никой не излизаше и никой не влизаше.
към текста >>

Това са различни положения и отношения между Бог и пророците, различни начини на изявление, както и той сам казва в по-горе цитираната мисъл, че на някои пророци Той се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като Мойсей говори лице в лице.
Едно от най-характерните и специфични положения, присъщи на Стария завет е фактът, че Бог, Божественото и други духовни същества се явяват пред хората като физически същества. Още на Авраам Бог се представи като човек, а също и в много други случаи Бог се явява като човек и говори на човека. На Мойсей Той говори от горящата къпина, но пак на физическия свят. На Синай Мойсей се срещна с Бога, от Когото получи десетте Божи заповеди. На пророците Бог говори, чуват гласа му без да Го виждат, а някои и Го виждат. Това са различни положения и отношения между Бог и пророците, различни начини на изявление, както и той сам казва в по-горе цитираната мисъл, че на някои пророци Той се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като Мойсей говори лице в лице. В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята. Азът се намира в различни светове. Така например, азът на минералите е в причинния свят, на растенията е в менталния свят, на животните азът е в астрал- ния свят, а азът на човека е във физическия свят. И затова човек има самосъзнание, а самосъзнанието се явява, когато азът слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло. И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този аз, който осъзнава Божественото присъствие в себе си.
към текста >>

Това е много дълбока мисъл, за която само загатвам.
Така например, азът на минералите е в причинния свят, на растенията е в менталния свят, на животните азът е в астрал- ния свят, а азът на човека е във физическия свят. И затова човек има самосъзнание, а самосъзнанието се явява, когато азът слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло. И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този аз, който осъзнава Божественото присъствие в себе си. Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се е пробудило или казано другояче, направена е връзка между висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който работи във физическия свят. Това отношение е скрито под формата, че Бог се явява в човешка форма и говори със своите избраници. Това е много дълбока мисъл, за която само загатвам. Това значи, че Бог е слязъл до физическото тяло на човека и се проявява чрез него, което значи, че физическото тяло е така одухотворено, че може да стане носител на Божественото начало, на висшето Аз, на Бога в човека. Ето какво казва Щайнер за характера на Стария завет и за пророците: „Това, което сме добили от духовната наука, ни позволява да разгледаме еврейските пророци по един твърде особен начин. Някои говорят за еврейските пророци като за Посветените от другите народи. По този начин те не могат да бъдат разбирани. Ако вземем Библията и разгледаме пророците, започвайки от Илия и стигнем до Малахия, минавайки през Исайя, Еремия, Иезекил, Данаил, спирайки се на това, което Библията казва за тези образи, тогава ще видим, че не можем да ги причислим към общата схема на Посвещенията.
към текста >>

Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове.
През тази кръв трябваше да мине психическият елемент на развитието на човечеството. Много важно е да вземем под внимание този окултен факт. защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет. Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина.
към текста >>

От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос.
защото само тогава ще разберем защо едно писание като Евангелието на Марко още от самото начало се основава на Стария завет. Но какво става при това събиране на елементите на Посвещението на различните народи в този единствен център? Ние ще видим защо става това. Когато вземем целия драматичен ход на Стария завет, ще забележим как чрез това приемане на елемента на Посвещението на различните народи, постепенно в развитието на Стария завет се изработва мисълта за безсмъртието, която се явява в своята върховна точка именно у Макавеевите синове. В хода на Стария завет ние виждаме едно пълно с драматичен развой развитие и върховната точка на този развой застава накрая пред нас в мъченическата смърт на Макавеевите синове, които из своята душа говорят за съединеността, даже и за възкресението на техните души в Божествения елемент." От тази мисъл се вижда, че пророците са Посветени от всички народи, събрани в Израел да обединят всички придобивки на човешкото развитие в едно цяло, което да се прояви в еврейския народ, в когото трябваше да слезе Христос. И те имаха именно за мисия да подготвят еврейския народ и оттам и цялото човечество, от което те идват, и с които народи те имаха една вътрешна връзка, за да приемат Христа. Както вече казах, и Авраам, и Исаак, и Яков бяха във връзка с Бога, били са Посветени. Но сега ще говоря за пророците след установяването на евреите в Палестина. Мойсей, както видяхме, е бил първият и най-голям пророк на Израел, за когото сам Бог казва, че говори лице с лице с него. След него идва неговият ученик и заместник Исус Навин, който също е Посветен и е във връзка с Бога.
към текста >>

19. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата.
"До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот.
към текста >>

Тя има форма, съдържание и смисъл.
Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога, като Проявен Бог. Христос не може да се отдели от Бога, не може да се разглежда вън от Него. И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като реално въплъщение на Любовта. А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа". "Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос. Изявен в Космоса като Проявен Бог, това е космичния Христос.
към текста >>

В допълнение на горната мисъл Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството, за да създадат човека".
Това показва, че Проявеният Бог работи както в Космоса, така и в човешката душа и в цялото човечество. Защото човечеството като цяло представя физическата страна на Христа. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа. Всички Ангели, събрани в Сърцето на Христа, представят Божествената му страна. Това е Космическият Христос, проявеният Бог в света". В допълнение на горната мисъл Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството, за да създадат човека". "Затова и мистиците виждат навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света, Началото на човешкия род, Началото на човешката еволюция, Първородният, Който е проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени Закони, Който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя." "Планини, полета, морета, реки, извори със всички природни богатства, които се крият в тях, всичко това е израз на този Велик Брат. Ала това е една дълбока Тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в Неговата широта. Един е Той, макар и да Го схващат ту като историческа личност, ту като космична Същност, ту като мистична Сила." Учителят казва още:
към текста >>

То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл.
От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме".
към текста >>

Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл.
Христос бе Сърцето на Бога, затова Той възкръсна. Защото Божието Сърце не може да умре. И Той се възвърна там, откъдето беше дошъл. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл. Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото". Това е един символичен език, който много говори. Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество". Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден подтик.
към текста >>

Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот.
Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души. Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове. Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога.
към текста >>

Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик.
Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове. Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си.
към текста >>

Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога.
Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада.
към текста >>

Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си.
По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота".
към текста >>

Ако се вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти, които ги водят към ада?
Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството. Това взето принципиално е вярно. Но какво се разбира под думата спасение? Ако се вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти, които ги водят към ада? Ясно е, че има нещо, което не е разбрано в това спасение. Според Учителя и въобще според Окултната Наука, спасението е един факт и той е следният: до идването на Христа човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше обърнато с гръб към Бога, отдалечаваше се от Него, вследствие на което беше изложено на много изкушения и съблазни. Христос обърна това движение в обратна посока, т. е. посока към Бога. Затова Учителят казва: "Идването на Христа на земята е най-великото, най-важното събитие в цялата човешка история.
към текста >>

В допълнение на тази мисъл Учителят казва още следното: "В миналото астралният свят, който в най-ниската си област представя ада, беше крепостта на падналите духове.
Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава". Учителят казва: "След свалянето на тялото на Христа от кръста и погребването му, след три деня той възкреси тялото си, защото то беше живо. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада. С влизането си в ада, Христос причини цяла революция - той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. В ада Христос не беше сам, а беше Вожд на цяло Войнство от Ангели, които очистиха ада и освободиха всички затворници". В допълнение на тази мисъл Учителят казва още следното: "В миналото астралният свят, който в най-ниската си област представя ада, беше крепостта на падналите духове. Но след преминаването на Христа през ада, той го разруши и пречисти и затова сега астралният свят е пречистен и не е такъв, какъвто е бил преди слизането на Христа на земята. А всички тъмни духове, които бяха в него преди идването на Христа на земята, сега са свалени на земята. Така Христос освободи човешките души, които бяха затворени в яда и им даде възможност за развитие". "След възкресението си Христос не отиде на Небето, а остана на земята. И Той каза на учениците си: "Идете и проповядвайте това Учение на всички народи и Аз ще бъда с вас до скончанието на века".
към текста >>

"Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа".
Причината за това предателство е много по-дълбока, отколкото хората си я представят. Когато разберем истинската причина, която застави Юда да предаде Христа, ние няма да съдим никого. Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпънат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството". "Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане". "Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа". "Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм. Христос е говорил много важни работи, които не са записани в Евангелието. Христос дойде да ви научи как да живеете в света. Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието. Да, за спасението е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете.
към текста >>

Това е в буквален смисъл вярно.
Той се нарича Верен и Истинен. За Него ви говоря Аз. Аз искам този Верен и Истинен да Го турите на Неговия Трон и да казвате навсякъде: "Верен и Истинен е Бог, Който живее в нас". "Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им казва: "Ако не ядете от плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате Живот в себе си". Това е един факт, месото на всички животни и всички растения, които употребяваме за храна, са тяло на Христа. Това е в буквален смисъл вярно. От осем хиляди години хората се хранят с плътта на Христа. Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте. Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е. ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот". "Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души.
към текста >>

Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е.
"Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им казва: "Ако не ядете от плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате Живот в себе си". Това е един факт, месото на всички животни и всички растения, които употребяваме за храна, са тяло на Христа. Това е в буквален смисъл вярно. От осем хиляди години хората се хранят с плътта на Христа. Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте. Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е. ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот". "Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа". "Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа.
към текста >>

"Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа.
Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е. ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот". "Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа". "Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият". "Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл".
към текста >>

Павел казва тази мисъл малко по-другояче.
"Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа". "Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият". "Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл". "Христос е навсякъде, в цялата Природа. И ние можем да влезем във връзка с Него, ако сме готови да приложим Неговото Учение.
към текста >>

"Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл".
"Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият". "Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл". "Христос е навсякъде, в цялата Природа. И ние можем да влезем във връзка с Него, ако сме готови да приложим Неговото Учение. И когато го приложим, ще станем силни и мощни". "Ако дойде днес Христос, Той ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство, защото еволюцията на човечеството това го изисква. Този Закон сега е необходим.
към текста >>

20. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

От тази мисъл се вижда, че Учителят е отдавал голямо значение на работата с Евангелието на Йоана като метод за духовно развитие и организиране на низшата природа, на низшето естество, както са работили всички християнски езотерични Братства.
Щом очистим нашите мисли и желания, Христос започва да се вселява в нас. На първо място трябва да се изхвърли съмнението. Учителят казва по-нататък: Всеки ден четете и размишлявайте върху Евангелието на Йоана и мислете за Христа, тогава ще можете да си представите, стига в това отношение да постоянствате. Възхищавайте се от търпението, което е имал Христос, за да понесе страданието на света. Когато се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас. От тази мисъл се вижда, че Учителят е отдавал голямо значение на работата с Евангелието на Йоана като метод за духовно развитие и организиране на низшата природа, на низшето естество, както са работили всички християнски езотерични Братства. Това показва, че всички, които са проникнали в Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като един от най-забележителните документи в духовния живот на човечеството. С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни. Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм. От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света. В него те са откривали това, което преживяват и с още по-голяма самоувереност са следвали Пътя на вътрешното преживяване Тайните на Битието.
към текста >>

Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл.
Следователно, при Своето слизане, за да се въплъти в човешка форма на земята, Христовото Същество търси онази точка на земята, където земното съществуване притежава най-голяма дълбочина и по отношение устройството на местността също е приела характер на падението, на космическото грехопадение. При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството. Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия. За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраама и Мойсея. Пророците са действали в същия смисъл.
към текста >>

В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество.
При Човекоставането на Христа се касае не само за това, Той да стигне някъде земята. Той трябва да достигне земята там, където има най-много нужда от спасение и от силите, които Той носи от мировите висини. И по същата причина, по която кръщението на Исус в Йордан е станало на най- дълбоката точка на земната повърхност, и Христовото Същество е намерило своето въплъщение в юдейството. Юдейският народ е бил онзи клон от човечеството, който се бил откъснал най-дълбоко и най-съзнателно от свръхсетивния свят. Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия. За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраама и Мойсея. Пророците са действали в същия смисъл. Така например, Бог казва на Исайя: "Иди и втвърди сърцето на този народ, щото да гледа и да не вижда, да слуша и да не чува".
към текста >>

Пророците са действали в същия смисъл.
Това изгубване на старото ясновидство и старата връзка с духовния свят не трябва да се тълкува в отрицателен смисъл. В него лежи положителната мисия, която юдейството е трябвало да мине в един по-ранен стадий, като представител на цялото човечество. В бъдеще цялото човечество е трябвало да мине по този път. Старата духовност дошла в упадък и се изродила в суеверия. За тази си мисия еврейският народ е бил подготвян още от времето на Авраама и Мойсея. Пророците са действали в същия смисъл. Така например, Бог казва на Исайя: "Иди и втвърди сърцето на този народ, щото да гледа и да не вижда, да слуша и да не чува". Благодарение на строгото спазване на расовата чистота, физическото тяло, което се било изработило в юдейството, е било достигнало в онова време най-голяма степен на втвърдяване сред човечеството. Докато гърците и още повече германските и славянските народи на север, благодарение на това, че тяхното тяло не е било така втвърдено, са били още напълно потопени в образния свят на митовете. Израилският народ отдавна бил навлязъл във фазата на "минаването през пустинята" по отношение на своето земно съществуване, както в материално, така и в интелектуално отношение. Ако Христос се беше въплътил тогава в някой друг народ, а не в юдейския, тогава донесените от Него духовни сили биха се примесили с остатъците от старите духовни сили.
към текста >>

21. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В този смисъл човек е същество, което е стъпило с краката си на Земята и е отправило погледа си към Висините".
Началото на Евангелието показва вече неумолимия, но също и величествен, сигурен реализъм на християнството. Началото на всеки Път е превъзмогване на отчуждаването от Земята, от света. Който не търси първо Земята, скалистата Основа на Живота, той не може да се стреми към Небето. Той трябва да застане на Земята като на основа и да отправи погледа си към Висините. Такова е и значението на гръцката дума антропос, която се превежда с нашата дума човек. В този смисъл човек е същество, което е стъпило с краката си на Земята и е отправило погледа си към Висините". Образът на съграждането къщата на скалата не е случаен. Това е съвсем ясно откриване на характера, който Евангелието на Матей има. Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът. Петър значи Скала.
към текста >>

Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът.
Такова е и значението на гръцката дума антропос, която се превежда с нашата дума човек. В този смисъл човек е същество, което е стъпило с краката си на Земята и е отправило погледа си към Висините". Образът на съграждането къщата на скалата не е случаен. Това е съвсем ясно откриване на характера, който Евангелието на Матей има. Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът. Петър значи Скала. Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой ученик. Планинската проповед довежда учениците до изживяването на скалистата основа. Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава скалата под нозете. Земната дейност на Христа е като съграждането на една къща, на един храм.
към текста >>

От горната мисъл се вижда, че под Скала Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот.
Планинската проповед е полагане основата на храм. И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква". С това основният камък е положен: скалата първо е подготвена, Симон първо е направен Петър и с него всички ученици. Това е първият раздел на възпитанието на учениците. Христос го осъществява в планинската проповед. От горната мисъл се вижда, че под Скала Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот. Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание. Върху тази скала Духът, проявен във физическото тяло - Христос - ще съгради Своята църква. Това е състоянието на всички ученици. Духът в тях се е пробудил, осъзнал се е, затова те са Скала, Канара.
към текста >>

Значи тук има скрит по-дълбок смисъл.
Прелюбодеянието е омърсяване на духа чрез низшия духовен елемент. Всяко смесване на низшето душевно с духовното, всяко въвличане на духа в нечистотата на низшето, е прелюбодеяние. Това става с примесването на нечистите чувства на удоволствия с духовните стремежи, невярност спрямо посятите и заченати в душата семена да Духа. Непосредствено след думите за прелюбодеянието стоят думите: "Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли..., ако дясната ръка те съблазни, отсечи я и я хвърли от себе си..." Интересно е защо става дума за дясното око и за дясната ръка. Човек гледа и с двете си очи и действа и с двете си ръце. Значи тук има скрит по-дълбок смисъл. Човешкото тяло е поляризирано на положително и отрицателно, на мъжко и женско. Дясната страна е положителна, мъжка, а лявата е отрицателна - женска. Дясната ръка е, която напада, а лявата (женската) е, която отстъпва. В дясната страна се изразява по-силно стремление към земното, докато в лявата страна се изразява бягството от земното, стремеж към психичното. Затова можем да кажем, че десните око и ръка, дясната страна въобще, увлича духовното твърде надолу в земното, както по отношение на познанието чрез окото, така и по отношение на действието чрез ръката.
към текста >>

Дясната страна е положителна, мъжка, а лявата е отрицателна - женска.
Това става с примесването на нечистите чувства на удоволствия с духовните стремежи, невярност спрямо посятите и заченати в душата семена да Духа. Непосредствено след думите за прелюбодеянието стоят думите: "Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли..., ако дясната ръка те съблазни, отсечи я и я хвърли от себе си..." Интересно е защо става дума за дясното око и за дясната ръка. Човек гледа и с двете си очи и действа и с двете си ръце. Значи тук има скрит по-дълбок смисъл. Човешкото тяло е поляризирано на положително и отрицателно, на мъжко и женско. Дясната страна е положителна, мъжка, а лявата е отрицателна - женска. Дясната ръка е, която напада, а лявата (женската) е, която отстъпва. В дясната страна се изразява по-силно стремление към земното, докато в лявата страна се изразява бягството от земното, стремеж към психичното. Затова можем да кажем, че десните око и ръка, дясната страна въобще, увлича духовното твърде надолу в земното, както по отношение на познанието чрез окото, така и по отношение на действието чрез ръката. Ето защо дясното око и дясната страна са прелю-бодействащите. И да се отсекат не подразбира физически, но се подразбира техният стремеж да бъде насочен нагоре, вместо надолу.
към текста >>

Следващата мисъл е за клетвата, за заклинанието, магьосничеството.
В дясната страна се изразява по-силно стремление към земното, докато в лявата страна се изразява бягството от земното, стремеж към психичното. Затова можем да кажем, че десните око и ръка, дясната страна въобще, увлича духовното твърде надолу в земното, както по отношение на познанието чрез окото, така и по отношение на действието чрез ръката. Ето защо дясното око и дясната страна са прелю-бодействащите. И да се отсекат не подразбира физически, но се подразбира техният стремеж да бъде насочен нагоре, вместо надолу. Тогава те ще издигнат духовното по-високо, вместо да го въвличат в земното. Следващата мисъл е за клетвата, за заклинанието, магьосничеството. Това е властване над духа на даден човек от страна на духа на друг човек. С клетвата, със заклинанието, се призовава един по-висш свят да вземе участие в нашите действия и отношения. Човек апелира към Бога, към възвишените същества, че това, което говори, е вярно. В този смисъл клетвата е била един съд на Бога. И когато човек се.
към текста >>

В този смисъл клетвата е била един съд на Бога.
Тогава те ще издигнат духовното по-високо, вместо да го въвличат в земното. Следващата мисъл е за клетвата, за заклинанието, магьосничеството. Това е властване над духа на даден човек от страна на духа на друг човек. С клетвата, със заклинанието, се призовава един по-висш свят да вземе участие в нашите действия и отношения. Човек апелира към Бога, към възвишените същества, че това, което говори, е вярно. В този смисъл клетвата е била един съд на Бога. И когато човек се. кълне лъжливо, той е пострадвал, защото е получавал удара на своята клетва. И сега Христос казва: Не се кълнете, не заклинайте. Отсега нататък човек няма да апелира към висшия свят на свидетелство, но в себе си, в своя дух той ще знае прав ли е или не е, и ще казва само да или не. Но отсега нататък прегрешението на клетвата не е само външно, но и вътрешно.
към текста >>

22. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Думата пол тук е употребена в смисъл на мъжко и женско начало.
ПРИНЦИП НА ПОЛА ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО В Кибалион този Принцип е изразен по следния начин: Пол има във всяко нещо. Всяко нещо има свой Мъжки и Женски принцип. Полът се проявява във всички полета. Думата пол тук е употребена в смисъл на мъжко и женско начало. За означаване на тази идея се употребяват също думите: е положително - за мъжкото начало и отрицателно - за женското начало. Но тези думи не изразяват правилно идеята, затова учените са въвели думите катод и анод, като катодът представлява Мъжкият принцип, а анодът Женският принцип. Този е един от най-неясните Принципи в Херметичната философия. Не че в самата доктрина той не е ясно формулиран, но като се предава на езика на съвременните хора, той губи своето значение и смисъл. При Принципа на полярността космичните енергии, които изтичат от космичния Ум и се предават чрез Принципа на вибрациите, са поляризирани на положителни и отрицателни енергии.
към текста >>

Не че в самата доктрина той не е ясно формулиран, но като се предава на езика на съвременните хора, той губи своето значение и смисъл.
Полът се проявява във всички полета. Думата пол тук е употребена в смисъл на мъжко и женско начало. За означаване на тази идея се употребяват също думите: е положително - за мъжкото начало и отрицателно - за женското начало. Но тези думи не изразяват правилно идеята, затова учените са въвели думите катод и анод, като катодът представлява Мъжкият принцип, а анодът Женският принцип. Този е един от най-неясните Принципи в Херметичната философия. Не че в самата доктрина той не е ясно формулиран, но като се предава на езика на съвременните хора, той губи своето значение и смисъл. При Принципа на полярността космичните енергии, които изтичат от космичния Ум и се предават чрез Принципа на вибрациите, са поляризирани на положителни и отрицателни енергии. При седмия Принцип тези енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. И затова се казва: двойнственост на активното и пасивното начало, т.е. те добиват възходящо и низходящо направление. Така че енергиите на активното начало биват възходящи и низходящи, а също и енергиите на пасивното начало биват възходящи и низходящи.
към текста >>

Едно малко размишление ще покаже, че думата има много по-широк и по-всеобхващащ смисъл и значение, отколкото понятието пол, както се разбира обикновено - до физическата разлика между мъжките и женските живи същества.
Така че енергиите на активното начало биват възходящи и низходящи, а също и енергиите на пасивното начало биват възходящи и низходящи. От взаимодействието на тези четири реда енергии се създават както всички форми в обективната Природа, така и всички психични състояния в живота на човека. Учителя много подробно е разгледал този въпрос в своите окултни лекции, но сега не разполагам с тях. Затова ще прибавя накратко това, което е предадено в коментарите на Кибалион по този въпрос. Думата пол (гендер) произлиза от латински корен, означаващ раждам, пресъздавам, възпроизвеждам. Едно малко размишление ще покаже, че думата има много по-широк и по-всеобхващащ смисъл и значение, отколкото понятието пол, както се разбира обикновено - до физическата разлика между мъжките и женските живи същества. Думата пол като секс е просто една проява на пола, гендер, като Принцип на възпроизвеждането и творчеството в полето на органическия живот. Това трябва добре да се разбере и запомни. Службата на пола е само да твори, да произвежда, да създава и неговите прояви са видими във всяко поле на явленията. В учението за строежа на материята съвременната наука ни дава един пример за изяснение Принципа на пола в учението за корпускулите (много мънички телца), йоните, електроните, които съставят основата на материята, които образуват атома. Атомът е съставен от едно множество от корпускули, електрони и йони.
към текста >>

От последните проучвания на науката се знае, че атомът се образува от групирането на негативни корпускули - електрони и прочее, около един положителен корпускул - ядрото, като тази положителна част упражнява известно влияние върху отрицателните части.
Думата пол като секс е просто една проява на пола, гендер, като Принцип на възпроизвеждането и творчеството в полето на органическия живот. Това трябва добре да се разбере и запомни. Службата на пола е само да твори, да произвежда, да създава и неговите прояви са видими във всяко поле на явленията. В учението за строежа на материята съвременната наука ни дава един пример за изяснение Принципа на пола в учението за корпускулите (много мънички телца), йоните, електроните, които съставят основата на материята, които образуват атома. Атомът е съставен от едно множество от корпускули, електрони и йони. От последните проучвания на науката се знае, че атомът се образува от групирането на негативни корпускули - електрони и прочее, около един положителен корпускул - ядрото, като тази положителна част упражнява известно влияние върху отрицателните части. Последните се подреждат в известни комбинации и по този начин създават, творят, изграждат, възпроизвеждат един атом. Точно това съвпада с древното Херемтично учение, което всякога е идентифицирало Мъжкия принцип на пола с положителното, а Женския — с отрицателното, така наречените положителен и отрицателен полюси на електричеството. Обаче термините положително и отрицателно понякога са погрешно прилагани към някои явления от науката. Думата положително означава нещо съществено и силно в сравнение с отрицателното, което се счита несъществено и слабо. Всъщност така нареченият отрицателен полюс на енергията е полюсът, в който и чрез който се проявяват и създават новите форми на енергията.
към текста >>

Катодният полюс е майката на всички онези чудни явления, които се описват като безполезни в старите книги и които са довели до това, много дълго време приемани теории да бъдат запратени на боклука на научната мисъл.
Няма нищо отрицателно в него и около него. По тази причина учените употребяват думата катод вместо думата отрицателно, като думата катод произлиза от гръцки корен, означаващ слизане, произхождане, т.е. път на произвеждането, на създаване и пр. От катодния полюс изскачат рояк електрони. От същия полюс излизат и онези чудни лъчи, които са създали революция в научните схващания и разбирания. Катодният полюс е майката на всички онези чудни явления, които се описват като безполезни в старите книги и които са довели до това, много дълго време приемани теории да бъдат запратени на боклука на научната мисъл. Катодът или отрицателният полюс е майката, принципът на електрическите явления, както и на най-фините форми на материята, известни вече на науката. На това основание ние продължаваме да употребяваме думата женски вместо отрицателен или негативен, което е в хармония с Херметичната философия. Защото думата Женско начало, както се обясни по-горе и както се употребява в херметичната философия, означава Принципът, който съгражда, който организира формите и ги отглежда. Според последните научни схващания случва се, че една женска частица корпускул се откъсва от мъжкия корпускул и тръгва към нова служба и нови комбинации. Тя дейно търси да си създаде връзка с някой друг мъжки корпускул, като е подтиквана към това от своя естествен импулс да създаде нова форма на материя или енергия.
към текста >>

Тези, които могат да посветят повече внимание и мисъл на даден предмет, те дейно използват и си служат и с двата умствени принципа - с Женския в работата на дейно умствено творчество, и с волята на Мъжкия принцип - в стимулиране, подтикване на творческата част на ума.
Стремежът на Женския принцип е бил всякога по направлението да получава влияние, докато стремежът на Мъжкият принцип е всякога по посока да дава, да подбужда, да подтиква. Женският принцип има много по-голямо и по-разнообразно поле на дейност, отколкото Мъжкият принцип. Женският принцип ръководи работата по зараждането на нови мисли, концепции и идеи, включително и дейността на въображението. Мъжкият принцип се задоволява с дейността на волята и нейните разнообразни форми. И все пак, без дейната помощ на волята на Мъжкия принцип, Женският принцип би останал доволен само от създаването на умствени образи, които са последица на влияния и впечатления, получени и дошли отвън, вместо да произвежда, да създава оригинални умствени творби. Тези, които могат да посветят повече внимание и мисъл на даден предмет, те дейно използват и си служат и с двата умствени принципа - с Женския в работата на дейно умствено творчество, и с волята на Мъжкия принцип - в стимулиране, подтикване на творческата част на ума. Повечето хора обаче много малко използват Мъжкия принцип, задоволявайки се да живеят с мисли и идеи, получени от други умове, а не от техния собствен Аз. При явлението, наречено телепатия, се вижда как вибриращата енергия на Мъжкия принцип се проектира, отправя се към Женския принцип на друго лице и последното възприема семето-мисъл и му дава условия да расте и узрее. По същия начин се действа и при внушението и хипнотизма - Мъжкият принцип на дадено лице, което дава внушението, отправя една струя вибрираща енергия или волева сила към Женския принцип на друго лице и последното, приемайки я, прави я своя собствена и действа и мисли съгласно с нея. Една идея, така загнездена в ума на друго лице, започва да се развива, да расте, да крепне и след време да бъде считана като законно чедо на другото лице, когато всъщност то е чуждо, дошло отвън, подобно на кукувиче яйце. Нормалният метод е, щото Мъжкият и Женският принцип на даден човешки ум да си сътрудничат и действат хармонично и винаги в разбирателство един с друг.
към текста >>

При явлението, наречено телепатия, се вижда как вибриращата енергия на Мъжкия принцип се проектира, отправя се към Женския принцип на друго лице и последното възприема семето-мисъл и му дава условия да расте и узрее.
Женският принцип ръководи работата по зараждането на нови мисли, концепции и идеи, включително и дейността на въображението. Мъжкият принцип се задоволява с дейността на волята и нейните разнообразни форми. И все пак, без дейната помощ на волята на Мъжкия принцип, Женският принцип би останал доволен само от създаването на умствени образи, които са последица на влияния и впечатления, получени и дошли отвън, вместо да произвежда, да създава оригинални умствени творби. Тези, които могат да посветят повече внимание и мисъл на даден предмет, те дейно използват и си служат и с двата умствени принципа - с Женския в работата на дейно умствено творчество, и с волята на Мъжкия принцип - в стимулиране, подтикване на творческата част на ума. Повечето хора обаче много малко използват Мъжкия принцип, задоволявайки се да живеят с мисли и идеи, получени от други умове, а не от техния собствен Аз. При явлението, наречено телепатия, се вижда как вибриращата енергия на Мъжкия принцип се проектира, отправя се към Женския принцип на друго лице и последното възприема семето-мисъл и му дава условия да расте и узрее. По същия начин се действа и при внушението и хипнотизма - Мъжкият принцип на дадено лице, което дава внушението, отправя една струя вибрираща енергия или волева сила към Женския принцип на друго лице и последното, приемайки я, прави я своя собствена и действа и мисли съгласно с нея. Една идея, така загнездена в ума на друго лице, започва да се развива, да расте, да крепне и след време да бъде считана като законно чедо на другото лице, когато всъщност то е чуждо, дошло отвън, подобно на кукувиче яйце. Нормалният метод е, щото Мъжкият и Женският принцип на даден човешки ум да си сътрудничат и действат хармонично и винаги в разбирателство един с друг. Но за нещастие Мъжкият принцип в средно развития човек се оказва много често мързелив и не действа както подобава. Дейността на волята му е доста слаба и в последствие се явява печалното нещо, че такава личност се ръководи и управлява изцяло от ума и волята на други лица.
към текста >>

23. 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА - Влад Пашов (1902- 1974)

По такъв начин ще видим, че първото действие на свръхсъзнателния Ум е мисълта, а мисълта подразбира вибрация или движение.
Чистият, Безформеният, Несътвореният, Съществуващият сам по Себе Си Безмълвният, Неподвижният свръхсъзна-телен Дух, обладаващ в Своята височайша част, единственият Божествен атрибут, който на човешки език може да се изрази тъй: Абсолютна и безусловна потенциалност. Такова е царството на Духа, наречен в окултизма Царството на Непроявеното Същество. Първата еманация на това непостижимо състояние в Кабалата се нарича Корона. Тя представя от себе си ключът на този небесен антифон творчески Логос, който е сътворен. Тази първа еманация, наречена Корона, или Венец означава деятелност или най-просто движение. По такъв начин ще видим, че първото действие на свръхсъзнателния Ум е мисълта, а мисълта подразбира вибрация или движение. В този момент, когато Божественият Ум е почнал да вибрира под силата на мисълта, от безкрайната Бездна на Божеството се появява Диадата или Двойката във всичкото величие на бъдещото пространство. Тази Диада, това са кабалистическите близнаци Любов и Мъдрост, които по ред получават свойствата на притегляне и отблъскване, сила и движение. Това са Мъжкият и Женският Принципи. Те са равни и са вечни и по външен вид се проявяват като движение и покой. По такъв начин получаваме Триадата или Троицата - Любов, Мъдрост и Корона.
към текста >>

В този момент, когато Божественият Ум е почнал да вибрира под силата на мисълта, от безкрайната Бездна на Божеството се появява Диадата или Двойката във всичкото величие на бъдещото пространство.
Такова е царството на Духа, наречен в окултизма Царството на Непроявеното Същество. Първата еманация на това непостижимо състояние в Кабалата се нарича Корона. Тя представя от себе си ключът на този небесен антифон творчески Логос, който е сътворен. Тази първа еманация, наречена Корона, или Венец означава деятелност или най-просто движение. По такъв начин ще видим, че първото действие на свръхсъзнателния Ум е мисълта, а мисълта подразбира вибрация или движение. В този момент, когато Божественият Ум е почнал да вибрира под силата на мисълта, от безкрайната Бездна на Божеството се появява Диадата или Двойката във всичкото величие на бъдещото пространство. Тази Диада, това са кабалистическите близнаци Любов и Мъдрост, които по ред получават свойствата на притегляне и отблъскване, сила и движение. Това са Мъжкият и Женският Принципи. Те са равни и са вечни и по външен вид се проявяват като движение и покой. По такъв начин получаваме Триадата или Троицата - Любов, Мъдрост и Корона. Или с други думи Единната творческа Сила съдържа в Себе Си безкрайните потенциалности.
към текста >>

Настава моментът, когато само първото творческо битие на Мисълта преминава във вибрация и тоз час цялата сфера на неподвижната и безформена Светлина започва да сияе с блясъка на живата енергия.
Божествените същества, безкрайно висшите и най-високите чинове от ангелската йерархия. Ние можем да си представим това като точки в безкрайния океан на Любовта, заобиколен с блясъка на неизречената Корона. Тази Божествена сфера в това състояние е пасивна. Нирвана царува в яснотата на нейното неподвижно лоно. Но ето че приближава времето, когато нейната мисия в творческите предначертания трябва да се започне. Настава моментът, когато само първото творческо битие на Мисълта преминава във вибрация и тоз час цялата сфера на неподвижната и безформена Светлина започва да сияе с блясъка на живата енергия. И ето какво изменение става: Тихата бяла Светлина престава да съществува и на нейно място по всички възможни направления се излъчват могъщи океани от сили, при което всяка се отличава от другата по скоростта, цвета и потенциалността. Пасивното става актвно, неподвижното преминава в движение, като раз-сича празнотата на пространството с крилете на Светлината, където Божеството се е отразило. Част от безкрайната Душа се разтваря и нейните потенциални възможности в начало безгранични, се разлагат на серия от активни свойства, но ограничени. Всичко това е изказано на мистическият език на Кабалата като еволюция на седемте активни Сефироти от първата Троица - Любов, Мъдрост, Корона. Това са тези седем активни Сефироти, които съставят седемте Принципа на Природата.
към текста >>

Едната част е положителна, другата отрицателна.
Това са тези седем активни Сефироти, които съставят седемте Принципа на Природата. Те образуват седемте точки или второстепенни центрове около своя фокус, духовното Слънце, което ги е родило, представящи от себе си седемте състояния на ангелския живот, седемте ангелски йерархии, откъдето Божественото лоно изхвърля атомите на Живота в света. От всичко досега казано се вижда, че когато се започне зарята на който и да е свят, то чистата, безформена, неопределена Есенция, преди да бъде увлечена от Божествената Воля на ангелските йерархии, обитава в Царството на Непроявено-то, т.е. своето Слънце - сферата на творческия Живот - под въздействието на тази Воля претърпява изменение.Тази Есенция не остава вечно безформена, но става атомическа и надарена с атрибут или качество, което по-рано не е притежавала, а именно - полярността. Тази полярност разделя безформената субстанция на две равни части и всяко от тях е необходимо допълнение на другата в проявеното съществуване. Едната част е положителна, другата отрицателна. Положителният лъч е този. който съставя живия духовен Огън на всички неща и неговите атоми са безкрайно прекрасни. Отрицателният лъч всякога се стреми към състояние на покой и инерция и неговите атоми, в сравнение с атомите на положителния лъч, са груби и безпорядъчни. Този отрицателен лъч дава началото на субстанцията, от която се образува всяка серия от материята, като започнем от непостижимо прекрасната ефирна субстанция, образуваща формите на Бо-жестевените архангелски слънца, ще стигнем до минералните жили на твърдата материя. И затова, когато ние говориме за духа и материята въобще, то тези думи нямат никакво значение в окултен смисъл, затова, което ние наричаме дух не е чист Дух, но само положителният или действащият атрибут на това, което наричаме материя.
към текста >>

И затова, когато ние говориме за духа и материята въобще, то тези думи нямат никакво значение в окултен смисъл, затова, което ние наричаме дух не е чист Дух, но само положителният или действащият атрибут на това, което наричаме материя.
Едната част е положителна, другата отрицателна. Положителният лъч е този. който съставя живия духовен Огън на всички неща и неговите атоми са безкрайно прекрасни. Отрицателният лъч всякога се стреми към състояние на покой и инерция и неговите атоми, в сравнение с атомите на положителния лъч, са груби и безпорядъчни. Този отрицателен лъч дава началото на субстанцията, от която се образува всяка серия от материята, като започнем от непостижимо прекрасната ефирна субстанция, образуваща формите на Бо-жестевените архангелски слънца, ще стигнем до минералните жили на твърдата материя. И затова, когато ние говориме за духа и материята въобще, то тези думи нямат никакво значение в окултен смисъл, затова, което ние наричаме дух не е чист Дух, но само положителният или действащият атрибут на това, което наричаме материя. А това показва, че материята е съвършено нереална, тя е само явление, произведено от отрицателните лъчи и това явление е резултат на полярността. Положителният лъч е прав и проникващ, а отрицателният лъч е огънат и извит. Да резюмираме накратко гореказаното: Със седемте ангелски състояния, седемте ангелски йерархии, седемте Сефироти, се започва духовната еволюция. Всяка от седемте сфери е отражение на един от седемте преломени Принципи, съставящи Божествения дух на ангелските творения.
към текста >>

24. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова трябва да разгледаме различните форми и фази на медиумичността не като духовна дарба, а като естествен атрибут на нашата вътрешна природа и като положителна потенциалност на човешката душа.
Тяхната магнетична аура придобива степен на сензитивност, позволяваща да бъде посредник на невидимите същества. Затова медиумът е, честно казано, лице и предмет, в които способността за възприемане и предаване е дотолкова развита, че те стават психическо оръдие да се произведат известни явления. Всички хора в естествено състояние са медиуми, едни повече други по-малко. И това не може да бъде друго яче поради това, че има установена естествена медиумичност особено между човечеството и Бога. Също така и цялата материална субстанция е способна да получава сили и да ги предава. Затова трябва да разгледаме различните форми и фази на медиумичността не като духовна дарба, а като естествен атрибут на нашата вътрешна природа и като положителна потенциалност на човешката душа. Ако разгледаме медиумичността от гледището на вътрешния свят, то трябва да и признаем чувствата на душата, които имат също такова отношение към духа, както нашите пет сетива към физическото ни тяло, както нашият обективен организъм се управлява от вечните абсолютни закони, строго приложими към външната природа, така и нашата вътрешна духовна организация се намира под управлението на съответстващите духовни закони, хармонично приложими към нашата чисто духовна природа. Тези духовни закони съставят науката за Душата и само чрез съвършеното знание на тази наука ние може да видим истинската реалност на медиумичността и да я разберем. И тогава не само че можем да предпазим себе си от ужасни опасности, но и безболезнено да се наслаждаваме от техните безчислени и безгарнични благодеяния. С помоща на тези чудесни знания, ние можем да наблюдаваме взаимодействието между двата свята и да наблюдаваме всеки ден с нова радост и наслаждение на манифестирането на духовния свят чрез физическия. Цветята като разпространяват във въздуха своя аромат, в едно и също време доставят наслаждение на сетивата и възбуждат нервите.
към текста >>

Някои медиуми се явяват на публична сцена, за да го проверят, че той се намира под управлението на духове, когато всъщност девет от десетте случая са само психическото влияние на аудиторията, и словото, представящо се като вдъхновение не е нищо друго освен произвеждане мисълта на болшинството участници в сеанса.
Главният опасен пункт в тази форма на медиумичност, това е разрушението на индивидуалността на медиума. Тези фази могат да бъдат достигнати само в пасивно състояние. Но процесът на развитието им се съпровожда с изгубване на волята, която медиумът е притежавал преди това. Това разрушение на волята е най-голямото нещастие в медиумизма. Управляващата сила може да изхожда от всяко същество или от всякакъв род същества според условията и обстоятелствата. Някои медиуми се явяват на публична сцена, за да го проверят, че той се намира под управлението на духове, когато всъщност девет от десетте случая са само психическото влияние на аудиторията, и словото, представящо се като вдъхновение не е нищо друго освен произвеждане мисълта на болшинството участници в сеанса. Правоверните спиритисти приемат такива слова като действителни вдъхновения, получени от медиума от света на духовете, които са завършили своето човешко развитие, но спиритистите са длъжни да знаят, че ако медиумът може да бъде управляван от дух, той също така може да бъде управляван от мисълта на въплътени човеци. Освен това те не трябва да изпускат изпредвид това обстоятелство, че публичната сцена е най-непригоден център за съсредоточаване на висши влияния, изхождащи от развити човешки души. Има две форми на медиумичност, които наричаме: първо - полупредаване на тъждествеността и второ - разпространение на мислите. Това са най-тънките форми на медиумичност и затова са почти неподозирани. Астралната светлина е пълна с мисли на силни умове, които са надарени с голяма интензивност и те се възприемат от чувствителните и силни хора като техните мисли и преживявание и от медиумите като проявление на високо издигнати хора.
към текста >>

Правоверните спиритисти приемат такива слова като действителни вдъхновения, получени от медиума от света на духовете, които са завършили своето човешко развитие, но спиритистите са длъжни да знаят, че ако медиумът може да бъде управляван от дух, той също така може да бъде управляван от мисълта на въплътени човеци.
Тези фази могат да бъдат достигнати само в пасивно състояние. Но процесът на развитието им се съпровожда с изгубване на волята, която медиумът е притежавал преди това. Това разрушение на волята е най-голямото нещастие в медиумизма. Управляващата сила може да изхожда от всяко същество или от всякакъв род същества според условията и обстоятелствата. Някои медиуми се явяват на публична сцена, за да го проверят, че той се намира под управлението на духове, когато всъщност девет от десетте случая са само психическото влияние на аудиторията, и словото, представящо се като вдъхновение не е нищо друго освен произвеждане мисълта на болшинството участници в сеанса. Правоверните спиритисти приемат такива слова като действителни вдъхновения, получени от медиума от света на духовете, които са завършили своето човешко развитие, но спиритистите са длъжни да знаят, че ако медиумът може да бъде управляван от дух, той също така може да бъде управляван от мисълта на въплътени човеци. Освен това те не трябва да изпускат изпредвид това обстоятелство, че публичната сцена е най-непригоден център за съсредоточаване на висши влияния, изхождащи от развити човешки души. Има две форми на медиумичност, които наричаме: първо - полупредаване на тъждествеността и второ - разпространение на мислите. Това са най-тънките форми на медиумичност и затова са почти неподозирани. Астралната светлина е пълна с мисли на силни умове, които са надарени с голяма интензивност и те се възприемат от чувствителните и силни хора като техните мисли и преживявание и от медиумите като проявление на високо издигнати хора. Полупредаването на тъждествеността се състои в това, че човек възприема мисли, преживявания и събития от астралния свят, които счита като свои преживявания и мисли от минало съществуване, а тe всъщност са мислите и идеите на някои силни в умствено отношение натури, които са напуснали земята.
към текста >>

25. 3. От смърт в живот, 1 юни 1932 г - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние можем да имаме съзнание за нещата, но ако нямаме органи, чрез които да се изявим, мисълта ще остане затворена в нас.
А трябва да се върнем към истинското търпение. Търпението подразбира да си силен и да носиш тежестите на слабите. За да бъдем силни, трябва да определим отношенията си към Реалността, към която се стремим. Реалността се изявява във всички форми; последните са органи за проява на Реалността. За да може по- пълно да се прояви Реалността чрез нас, трябва да създадем органи затова. Ние можем да имаме съзнание за нещата, но ако нямаме органи, чрез които да се изявим, мисълта ще остане затворена в нас. В нас има един вътрешен импулс да си създадем органи. А за създаването на тези органи е необходима материя. Но какво нещо е материята? Сегашната наука е дошла до положението да признае, че материята е съставена от атоми и електрони, а тези последните са само една проява на електричеството; това са известни силови центрове. Зад всеки елемент съществува една разумна сила.
към текста >>

А за да се справим с тия болезнени състояния, трябва да знаем законите на мисълта.
Специфични методи и начини има. Цялата природа - растения, минерали, животни и всички елементи са тясно свързани с човека и крият вечните сили, с които той трябва да работи. Сега използват силите на природата само за механични цели. В природата са скрити големи съкровища за нас, които ние трябва да използваме, защото само тогава ще дойдем във връзка с живата природа. Тази природа, която сега ни се открива, това са нейните отрицателни сили, които действат, и като не можем да ги впрегнем в работа, те ни създават ред нещастия и болести. А за да се справим с тия болезнени състояния, трябва да знаем законите на мисълта. Ако храним отрицателни мисли или омраза към когото и да е, не можем да бъдем излекувани, защото отрицателните мисли са лоши проводници на силите на живота. Затова за благото на своето тяло, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, ние трябва да отхвърлим всяка лоша мисъл. И когато не обичаме някого и го държим постоянно в ума си, той ще е причина за всичките ни нещастия. Не е въпросът да го обичаш, но не го дръж в ума си, не мисли постоянно за него, защото ще ти създава само нещастия. Остави го настрана и мисли за някого, когото обичаш, за да стане проводник на положителните сили на живота.
към текста >>

Затова за благото на своето тяло, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, ние трябва да отхвърлим всяка лоша мисъл.
Сега използват силите на природата само за механични цели. В природата са скрити големи съкровища за нас, които ние трябва да използваме, защото само тогава ще дойдем във връзка с живата природа. Тази природа, която сега ни се открива, това са нейните отрицателни сили, които действат, и като не можем да ги впрегнем в работа, те ни създават ред нещастия и болести. А за да се справим с тия болезнени състояния, трябва да знаем законите на мисълта. Ако храним отрицателни мисли или омраза към когото и да е, не можем да бъдем излекувани, защото отрицателните мисли са лоши проводници на силите на живота. Затова за благото на своето тяло, на своята душа, на своя ум и на своето сърце, ние трябва да отхвърлим всяка лоша мисъл. И когато не обичаме някого и го държим постоянно в ума си, той ще е причина за всичките ни нещастия. Не е въпросът да го обичаш, но не го дръж в ума си, не мисли постоянно за него, защото ще ти създава само нещастия. Остави го настрана и мисли за някого, когото обичаш, за да стане проводник на положителните сили на живота. Трябва да обичате някого, за да бъдете здрави и да се излекувате, ако сте болни. Вие може да обичате баща си, майка си, братята и сестрите си, роднините си, но това е само основа за живота ви.
към текста >>

И смисълът на знанието е да ни даде методи да се справим с негативните енергии, които пораждат негативните състояния.
И който те обича, той никога не може да мe разлюби. Човекът, който ви обича, може да ви разлюби само по ваша вина. Ако вие се съмнявате в неговата любов, това дава път на негативните сили в него и той, без да иска ще ви измени. По този начин ние скъсваме връзките си с Бога, като се съмняваме в Него. Причината и в двата случая е в нас. И смисълът на знанието е да ни даде методи да се справим с негативните енергии, които пораждат негативните състояния. Религията е наука за сърцето. Тя трябва да ни даде законите и методите, как да оперираме с тези динамични енергии, които наричаме „сърце“. А науката е наука за ума. Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека.
към текста >>

Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят.
Причината и в двата случая е в нас. И смисълът на знанието е да ни даде методи да се справим с негативните енергии, които пораждат негативните състояния. Религията е наука за сърцето. Тя трябва да ни даде законите и методите, как да оперираме с тези динамични енергии, които наричаме „сърце“. А науката е наука за ума. Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва да ни даде методите да придобием безсмъртния живот. А сега ни проповядват, че като умрем, Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот.
към текста >>

Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне.
Религията трябва да ни даде методите да придобием безсмъртния живот. А сега ни проповядват, че като умрем, Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото, между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата. Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне. Лошите мисли ще ги употребявате както учения химик - киселините. Тези мисли - киселини трябва да ги държите затворени в шишенца, за да не ви причинят пакост. За да образувате съединение, трябва да имате основа. Меките хора са основа, а тези които наричаме лоши, са киселини. Като съберете киселина и основа, ще получите съединение - сол.
към текста >>

И затова трябва да образуваме сол, за да може храната да мине 3 твоята мисъл и чувства.
Като съберете киселина и основа, ще получите съединение - сол. С този закон може да правите опити в себе си. Например, с храненето, ако сте нетърпеливи вземете такива храни, които съдържат киселини и такива, които съдържат основа, и така ще се образува сол - една материя, която ще ви послужи за изграждане на търпението. Който не знае този закон, той яде само кисело или само сладко и не може да образува сол, която да му послужи за градеж. Сладките храни създават меките хора, а киселите създават лошите хора. И затова трябва да образуваме сол, за да може храната да мине 3 твоята мисъл и чувства. Ако след като ядете, и не усещате, че енергиите са минали във вашата мисъл и чувства и са ги изменили, вие нямате никаква наука. Науката трябва да ни помогне да уравновесим своите мисли и чувства и да стане приятел на доброто и господар на злото. Това е философията на живота. Сега трябва да се въздадат нови тела и нови способности, нови дарби и лови отношения трябва да се образуват. Всички тези въпроси трябва да ги решим и всеки трябва да вземе участие.
към текста >>

Ако след като ядете, и не усещате, че енергиите са минали във вашата мисъл и чувства и са ги изменили, вие нямате никаква наука.
С този закон може да правите опити в себе си. Например, с храненето, ако сте нетърпеливи вземете такива храни, които съдържат киселини и такива, които съдържат основа, и така ще се образува сол - една материя, която ще ви послужи за изграждане на търпението. Който не знае този закон, той яде само кисело или само сладко и не може да образува сол, която да му послужи за градеж. Сладките храни създават меките хора, а киселите създават лошите хора. И затова трябва да образуваме сол, за да може храната да мине 3 твоята мисъл и чувства. Ако след като ядете, и не усещате, че енергиите са минали във вашата мисъл и чувства и са ги изменили, вие нямате никаква наука. Науката трябва да ни помогне да уравновесим своите мисли и чувства и да стане приятел на доброто и господар на злото. Това е философията на живота. Сега трябва да се въздадат нови тела и нови способности, нови дарби и лови отношения трябва да се образуват. Всички тези въпроси трябва да ги решим и всеки трябва да вземе участие. Аз като решавам тези въпроси за себе си, допринасям за разрешението им в света.
към текста >>

Само така ще дойдете до положителната наука, която може да ви послужи в живота.
Човек няколко пъти трябва да го освобождават. Най-напред трябва да се освободи тялото, после сърцето, умът, душата му и лай-после трябва да се освободи неговият дух. За да добие тази свобода, човек трябва да има знание. Така човек ще бъде господар на себе си и приятел на всички около него; ще бъде господар на всичко лошо вън и вътре в него. Затова ще се стремите да бъдете господари на вашите лоши мисли и желания и приятели на вашите добри мисли и желания. Само така ще дойдете до положителната наука, която може да ви послужи в живота. Само така ще се даде ход на Любовта, която е основа на живота. Ако така не схващате, вие не може да обхванете всичко. За да обичаш едно същество, трябва да го обхванеш със своето съзнание. А щом едно същество те обхване със своето съзнание, то се стреми да те ограничи. И който те мрази те ограничава.
към текста >>

Това е смисълът на живота.
За да излезете от това противоречие, представете си, че съществото, което мрази не сте вие и съществото, което люби във вас, пак не сте вие, вие сте само зрител и виждате последствията, вие сте ученикът, който се учи от двамата. Тези същества са вътре във вашия дом и не се месете в тяхната работа. Друго е съществото, което люби във вас, а вие само усещате любовта, която действа във вас. Трябва да се научите да се освобождавате, да не се вплитате в тези движения на доброто и злото. Сега ви пожелавам да преминете от смърт в живот, от омразата към любовта, от глупостта към знанието, от робството към свободата. Това е смисълът на живота. Липсва дата. Беседата е отпечатана в 47 бр. на в. "Братство" от 1 юни 1932 г. - бел.изд.
към текста >>

26. 16. Противоречията в живота и изхода от тях, 19 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Трети мислят, че човек може да живее само в света на мисъл- та.
Човек живее едновременно и в трите свята. Да живее само в един свят, това е абсолютно невъзможно. Някои искат да ни убедят пък, че човек живее само във физическия свят; това е една квадратна глупост. Други искат да ни убедят, че човек живее само в духовния свят. Това е втората квадратна глупост. Трети мислят, че човек може да живее само в света на мисъл- та. Това е третата квадратна глупост. Истината е, че ние живеем в трите свята едновременно. Всяко живо същество е сплетено от известни мисли, чувства и действия, живее едновременно в трите свята и е подчинено на влиянията и законите на тези три свята. И за да може човек да живее разумен живот, той трябва да познава законите на тези три свята и техните влияния и отношенията им към него, трябва да знае значението и отношението на всеки един елемент от този свят към него, за да може да се ползва от благата, които той носи. Например, във физическия свят има планини и долини.
към текста >>

Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени.
Затова човек трябва да даде простор на своите чувства, мисли и постъпки и да не реагира върху тях - защото мислите, чувствата и постъпките, това са подтици на самия живот в три направления. Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания. Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени. Всяка една мисъл, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира. Друго условие за постижение е човек да създаде в себе си една благоприятна атмосфера - да се освободи от всички криви мисли и горчиви чувства, които създават една атмосфера, която отблъсква. Ще създадете в себе си една светла атмосфера, от светли мисли и силни, благородни чувства. И после човек никога не трябва да насилва условията, в един ден да иска да свърши всичко, а трябва да знае времето на всяко нещо, за да го свърши, защото тогаз има условия за него. Например, за да бъде човек здрав, трябва да знае да използва навреме слънчевата енергия - здравето почива на един велик закон.
към текста >>

Всяка една мисъл, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира.
Всички мисли и желания ще се реализират,но всяко на своето време, затова е необходимо човек да има надежда - да знае, че всичките му копнежи ще се реализират на определеното за тях време. А основата на надеждата е мъдростта. Ако човек на земята няма надежда, нищо няма да постигне. Надеждата носи здраве в себе си, а без здраве, човек е изложен на непрекъснати страдания. Като внесе човек надеждата, той дава път на живота във физическия свят или както съвременните психолози и окултисти поддържат: - Внеси положителната мисъл – надеждата в ума си и всичко, каквото желаеш, ще го постигнеш, без да се съмняваш; - постижимо в рамките на възможността, а възможностите на всяка биологична форма са строго определени. Всяка една мисъл, за да се реализира, трябва да бъде придружена с едно силно чувство и една силна воля, ако няма това условие, не може да се реализира. Друго условие за постижение е човек да създаде в себе си една благоприятна атмосфера - да се освободи от всички криви мисли и горчиви чувства, които създават една атмосфера, която отблъсква. Ще създадете в себе си една светла атмосфера, от светли мисли и силни, благородни чувства. И после човек никога не трябва да насилва условията, в един ден да иска да свърши всичко, а трябва да знае времето на всяко нещо, за да го свърши, защото тогаз има условия за него. Например, за да бъде човек здрав, трябва да знае да използва навреме слънчевата енергия - здравето почива на един велик закон. Чисто физически то почива на една жлеза, която е поставена под лъжичката отдолу.
към текста >>

Мисълта, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл.
И мъжът е човек само тогаз, когато има силни чувства, светли мисли и благородна воля. А жената е човек, когато всичко туй, което го има, го туря в действие, за да създаде един свят и да го уреди вътре. Ако човек може да устрои нещата, жена е. Женският принцип в света е, който устройва нещата, а мъжкият принцип създава нещата. Ако можеш да създаваш нещата, мъж си; ако можеш да ги уреждаш, жена си. Мисълта, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл. Свобода наричам само това, което може да те освободи от несгодите на живота. Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.:
към текста >>

Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.:
Мисълта, която искам да ви оставя е следната: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл. Свобода наричам само това, което може да те освободи от несгодите на живота. Само тогаз си свободен. Ако една идея, която имате, не може да ви освободи, тя не ви трябва. Човек трябва да има една философия, която да го освободи от несгодите и противоречията на живота и да му обясни вътрешните закони на живота. Само една светла: мисъл, само едно силно сърце и благородна воля у човека са в състояние да го избавят от сегашното положение.: Има един разумен свят и ако знаем как да говорим! с този свят, той ще ни даде всичкото свое благословение. Ако мислим, чувстваме и имаме воля, ние живеем; ако не мислим, чувстваме, действаме, ние сме мъртви в света и ще ни погребат. Човек, който иска да се освободи от противоречията на живота, трябва да се роди в света, трябва да мисли, да чувства ида има воля, а който се роди, ще има майка си и баща си при себе си и ще се ползва от всички блага на живота, ще има всички условия, необходими му за живота и за него. Противоречията изчезват, задачите последователно се разрешават и той е свободен гражданин на великото царство на природата.
към текста >>

27. 23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Същият закон важи и за мисълта - щастливата мисъл носи придобивки, а не е фиктивна.
За да имаме правилно схващане за живота, в тази велика школа, земята, трябва да схващаме цялото битие, всички същества като едно цяло. Всички същества поотделно представляват отделни области на Битието, но всички са части на едно единство. Говоря за нещата, които са създадени от природата - от Бога - а не за човешките творби. Изучавайки живота на хората, ние виждаме, че има щастливи и нещастни дни в живота им. Щастливи дни са тези, които носят известни блага и придобивки за тях. Същият закон важи и за мисълта - щастливата мисъл носи придобивки, а не е фиктивна. Щастливият и нещастният човек се различават по строежа на техния организъм. Има известни мерки в природата, които определят щастливия и нещастния човек. Щастливия човек не можете да го съблазните с нищо в света. Той е винаги скрит под воал, за да не го познаят хората, че е щастлив. Има щастливи епохи в живота, но има и нещастни епохи.
към текста >>

Под думата Истина разбираме да благовествуваме и да внасяме новото вътре в света и да покажем положителната и светлата страна в живота, методите и пътищата, по които тя може да се постигне.
Така че когато говорим за дух, душа, ум, сърце, разбираме четири основни принципа, които действат в човека, които го определят като човек. Когато говорим за дух, разбираме творческия принцип в живота; когато говорим за душата, разбираме онзи принцип, който внася простор и свобода. Под ум разбираме онзи принцип, от който изтича светлината, а под сърце разбираме способността у човека да опитва от всички блага. Това е великата Истина вътре в света. Истината не седи в това да изнасяш дефектите на хората. Под думата Истина разбираме да благовествуваме и да внасяме новото вътре в света и да покажем положителната и светлата страна в живота, методите и пътищата, по които тя може да се постигне. Сегашните хора имат нужда от една велика наука, която да внесе новите разбирания за живота. Религиите в миналото са били такива науки за внасяне нови разбирания, но хората не са ги разбирали и са ги превърнали в култ и догма. И с това си свое разбиране, те са определили своята съдба. Човек сам твори съдбата си и човечеството колективно само определя своята съдба с начина на своето мислене. Ако човек държи в ума си отрицателните мисли, те ще привлекат негативните сили и енергии в природата и така ще се създаде една такава атмосфера, че даже и най-близките му няма да могат да го търпят.
към текста >>

А знанието има смисъл само тогава, когато може да ни покаже онези пътища и методи, по които да запазим младостта и жизнеността си, и да придобием вечния, безсмъртния живот, който не е само блян, а една велика реалност.
В лакомията човек бърза да придобие известно благо само за себе си, иска да израстне и да стане велик човек, та да го видят всички. Но в природата има един закон, който регулира растежа и развитието на организмите и когато човек със своята лакомил наруши този закон, причинява си страдания. Великата наука за живота си има своята практична страна, която искам да ви посоча. Защото тъй както мисли и живее съвременният човек, той е изложен на бързо остаряване, изгубване на силите и възможността да се ползва от всички блага на живота. Най-после го очаква смъртта. А знанието има смисъл само тогава, когато може да ни покаже онези пътища и методи, по които да запазим младостта и жизнеността си, и да придобием вечния, безсмъртния живот, който не е само блян, а една велика реалност. Защо остарява човек и какво представлява старостта? - Старостта не е нищо друго освен задръстване на кръвоносните съдове - артериалната и венозна системи - с кал. И ако човек може отвътре да почисти артериалната и венозната си системи от калта, която ги задръства, за да може кръвта да циркулира правилно, той ще се подмлади. А който знае да пази да не се задръстват кръвоносните му съдове, той няма да изгуби младостта и жизнеността си. За вас е необходимо най-първо да знаете да се чистите.
към текста >>

Като срещнете един здрав човек, той ще ви помогне със своята мисъл, като повиши вибрациите на вашия организъм, защото в старостта тялото изгубва своята еластичност, хармоничните трептения (вибрации) и бързината, с която се движат частиците на тялото.
За вас е необходимо най-първо да знаете да се чистите. За да се очисти вашата кръвоносна система, никога не дръжте в ума си болни, нехармонични, деформирани образи; всякога дръжте в ума си най-здравите и хармонични образи. Навсякъде търсете да намерите здравия човек. Здравият човек не е червендалестият. Той има друга краска на лицето. Като срещнете един здрав човек, той ще ви помогне със своята мисъл, като повиши вибрациите на вашия организъм, защото в старостта тялото изгубва своята еластичност, хармоничните трептения (вибрации) и бързината, с която се движат частиците на тялото. Човек остарява понеже нечистотиите не могат да се изхвърлят и задръстват кръвоносните съдове. Но ако се усили движението на кръвта, тя ще има сила да изхвърли тези нечистотии. Затова е необходимо да повишим вибрациите на организма. А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно дърво в гората. Има много методи за това във великата наука на живота.
към текста >>

А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно дърво в гората.
Той има друга краска на лицето. Като срещнете един здрав човек, той ще ви помогне със своята мисъл, като повиши вибрациите на вашия организъм, защото в старостта тялото изгубва своята еластичност, хармоничните трептения (вибрации) и бързината, с която се движат частиците на тялото. Човек остарява понеже нечистотиите не могат да се изхвърлят и задръстват кръвоносните съдове. Но ако се усили движението на кръвта, тя ще има сила да изхвърли тези нечистотии. Затова е необходимо да повишим вибрациите на организма. А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно дърво в гората. Има много методи за това във великата наука на живота. И религията е една наука, която ни учи как да опресним силата си, а оттам да обновим организма си, като чрез тази опреснена сила пречистим и обновим нашата кръвоносна и нервна системи. Ако нашите вярвания и нашата наука нямат тази обновителна сила, защо ни са? Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно. Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат.
към текста >>

Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно.
Затова е необходимо да повишим вибрациите на организма. А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно дърво в гората. Има много методи за това във великата наука на живота. И религията е една наука, която ни учи как да опресним силата си, а оттам да обновим организма си, като чрез тази опреснена сила пречистим и обновим нашата кръвоносна и нервна системи. Ако нашите вярвания и нашата наука нямат тази обновителна сила, защо ни са? Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно. Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат. Това е смисълът на човешкия живот. И затова казвам, че радостта е там, където има нещо да ни радва. Да намерим някое живо същество, което да ни обича, защото най-висшето благо в света е Любовта, а страданията, които имаме в живота си, са само една среда, през която благата на природата трябва да минат. И когато човек мине през страданията и опита Любовта, той почва да мисли не само за своето си благо, но и за благото на ближните си.
към текста >>

Това е смисълът на човешкия живот.
Има много методи за това във великата наука на живота. И религията е една наука, която ни учи как да опресним силата си, а оттам да обновим организма си, като чрез тази опреснена сила пречистим и обновим нашата кръвоносна и нервна системи. Ако нашите вярвания и нашата наука нямат тази обновителна сила, защо ни са? Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно. Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат. Това е смисълът на човешкия живот. И затова казвам, че радостта е там, където има нещо да ни радва. Да намерим някое живо същество, което да ни обича, защото най-висшето благо в света е Любовта, а страданията, които имаме в живота си, са само една среда, през която благата на природата трябва да минат. И когато човек мине през страданията и опита Любовта, той почва да мисли не само за своето си благо, но и за благото на ближните си. Това, казано на религиозен език, значи да служим на Бога. Да служим на Бога разбирам да служим на цялото Битие.
към текста >>

28. 25. Основите на новото общество, 5 ноември 1933г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега хората не се нуждаят от спекулативни философии, а имат нужда от една положителна наука, която да им покаже пътищата, по които като работят, да имат постижения.
ОСНОВИТЕ НА НОВОТО ОБЩЕСТВО За да разберем истината, която съществува в природата, трябва да разгледаме въпросите широко, от гледището на целокупния живот, а не от нашите частични гледища. Сега хората не се нуждаят от спекулативни философии, а имат нужда от една положителна наука, която да им покаже пътищата, по които като работят, да имат постижения. Тя не трябва да бъде една наука на отрицанието и спекулациите, а трябва да се стреми да обясни процесите и явленията в живота и природата, като не изпуска изпредвид, че зад разнообразието в природата стои едно вътрешно единство и всеки процес и явление си имат своя цел и смисъл. Всеки процес и всяко явление има смисъл на своето време и място. Да вземем за пример месоядството. Предполага се, че е било време, когато не е съществувало месоядство и природата като го е допуснала, е имала една крайна цел и една крайна замисъл.Чрез допущането на месната храна, тя е целяла нещо разумно. Така че, било е време, когато месоядството е имало свой смисъл и значение, но сега влизаме в една епоха, когато месоядството е станало едно зло.
към текста >>

Тя не трябва да бъде една наука на отрицанието и спекулациите, а трябва да се стреми да обясни процесите и явленията в живота и природата, като не изпуска изпредвид, че зад разнообразието в природата стои едно вътрешно единство и всеки процес и явление си имат своя цел и смисъл.
ОСНОВИТЕ НА НОВОТО ОБЩЕСТВО За да разберем истината, която съществува в природата, трябва да разгледаме въпросите широко, от гледището на целокупния живот, а не от нашите частични гледища. Сега хората не се нуждаят от спекулативни философии, а имат нужда от една положителна наука, която да им покаже пътищата, по които като работят, да имат постижения. Тя не трябва да бъде една наука на отрицанието и спекулациите, а трябва да се стреми да обясни процесите и явленията в живота и природата, като не изпуска изпредвид, че зад разнообразието в природата стои едно вътрешно единство и всеки процес и явление си имат своя цел и смисъл. Всеки процес и всяко явление има смисъл на своето време и място. Да вземем за пример месоядството. Предполага се, че е било време, когато не е съществувало месоядство и природата като го е допуснала, е имала една крайна цел и една крайна замисъл.Чрез допущането на месната храна, тя е целяла нещо разумно. Така че, било е време, когато месоядството е имало свой смисъл и значение, но сега влизаме в една епоха, когато месоядството е станало едно зло. Учените казват, че съвременните животни носят зараза в себе си.
към текста >>

Всеки процес и всяко явление има смисъл на своето време и място.
ОСНОВИТЕ НА НОВОТО ОБЩЕСТВО За да разберем истината, която съществува в природата, трябва да разгледаме въпросите широко, от гледището на целокупния живот, а не от нашите частични гледища. Сега хората не се нуждаят от спекулативни философии, а имат нужда от една положителна наука, която да им покаже пътищата, по които като работят, да имат постижения. Тя не трябва да бъде една наука на отрицанието и спекулациите, а трябва да се стреми да обясни процесите и явленията в живота и природата, като не изпуска изпредвид, че зад разнообразието в природата стои едно вътрешно единство и всеки процес и явление си имат своя цел и смисъл. Всеки процес и всяко явление има смисъл на своето време и място. Да вземем за пример месоядството. Предполага се, че е било време, когато не е съществувало месоядство и природата като го е допуснала, е имала една крайна цел и една крайна замисъл.Чрез допущането на месната храна, тя е целяла нещо разумно. Така че, било е време, когато месоядството е имало свой смисъл и значение, но сега влизаме в една епоха, когато месоядството е станало едно зло. Учените казват, че съвременните животни носят зараза в себе си. Аз ще изразя това в един друг образ: Когато се коли едно животно, този страх, който изпитва то, произвежда една от най-силните отрови, които остават в организма на животното.
към текста >>

Предполага се, че е било време, когато не е съществувало месоядство и природата като го е допуснала, е имала една крайна цел и една крайна замисъл.Чрез допущането на месната храна, тя е целяла нещо разумно.
За да разберем истината, която съществува в природата, трябва да разгледаме въпросите широко, от гледището на целокупния живот, а не от нашите частични гледища. Сега хората не се нуждаят от спекулативни философии, а имат нужда от една положителна наука, която да им покаже пътищата, по които като работят, да имат постижения. Тя не трябва да бъде една наука на отрицанието и спекулациите, а трябва да се стреми да обясни процесите и явленията в живота и природата, като не изпуска изпредвид, че зад разнообразието в природата стои едно вътрешно единство и всеки процес и явление си имат своя цел и смисъл. Всеки процес и всяко явление има смисъл на своето време и място. Да вземем за пример месоядството. Предполага се, че е било време, когато не е съществувало месоядство и природата като го е допуснала, е имала една крайна цел и една крайна замисъл.Чрез допущането на месната храна, тя е целяла нещо разумно. Така че, било е време, когато месоядството е имало свой смисъл и значение, но сега влизаме в една епоха, когато месоядството е станало едно зло. Учените казват, че съвременните животни носят зараза в себе си. Аз ще изразя това в един друг образ: Когато се коли едно животно, този страх, който изпитва то, произвежда една от най-силните отрови, които остават в организма на животното. И заедно с тази храна ние поглъщаме и отровата. Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си.
към текста >>

Така че, било е време, когато месоядството е имало свой смисъл и значение, но сега влизаме в една епоха, когато месоядството е станало едно зло.
Сега хората не се нуждаят от спекулативни философии, а имат нужда от една положителна наука, която да им покаже пътищата, по които като работят, да имат постижения. Тя не трябва да бъде една наука на отрицанието и спекулациите, а трябва да се стреми да обясни процесите и явленията в живота и природата, като не изпуска изпредвид, че зад разнообразието в природата стои едно вътрешно единство и всеки процес и явление си имат своя цел и смисъл. Всеки процес и всяко явление има смисъл на своето време и място. Да вземем за пример месоядството. Предполага се, че е било време, когато не е съществувало месоядство и природата като го е допуснала, е имала една крайна цел и една крайна замисъл.Чрез допущането на месната храна, тя е целяла нещо разумно. Така че, било е време, когато месоядството е имало свой смисъл и значение, но сега влизаме в една епоха, когато месоядството е станало едно зло. Учените казват, че съвременните животни носят зараза в себе си. Аз ще изразя това в един друг образ: Когато се коли едно животно, този страх, който изпитва то, произвежда една от най-силните отрови, които остават в организма на животното. И заедно с тази храна ние поглъщаме и отровата. Тази неврастения, която е обхванала бялата раса, се дължи на отровата, която месната храна съдържа в себе си. Ако бялата раса продължава да живее по този начин, очаква я ужасна съдба, израждане и унищожение.
към текста >>

И в този смисъл всеки има право и може да бъде господар, когато може да произведе в себе си от тази светлина.
Защото отрицателното не е живот, живот е само това, което е чисто, което не се цапа; живот е туй, което носи в себе си абсолютната чистота и абсолютната светлина. Казва Христос: „Там, където съм аз, ще бъде и слугата ми.“ Това са две положения, две състояния на живота. Под „господар“ разбираме онова състояние, при което човек приема нещата направо от Бога, а под думата слуга, разбираме онова състояние, при което приемаме нещата от този, който ги е приел от Бога. Аз уподобявам господаря на слънцето, а слугата на месечината. Но ако господарят не свети и не дава живот като Слънцето, той не е господар. И в този смисъл всеки има право и може да бъде господар, когато може да произведе в себе си от тази светлина. И всеки трябва да бъде едновременно и господар и слуга, понеже има ден и нощ, трябва една по-слаба светлина, за да може човек да си почине, защото при Слънцето не можем да си починем, а ще работим; само при по-малката светлина, месечината, човек може да си почине и да се обнови. Умният човек трябва да разбира своето място като слуга в света. При сегашното развитие на човечеството, ние трябва да определим психологически добрата страна на слугуването. Да знаем в какво седи силата на слугата. Природата, в която живеем, е най- голямата слугиня в света.
към текста >>

29. 4. Условия за разумния живот, 25 март 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако един престъпен човек ви даде да ядете, той ще ви предаде чрез яденето своята престъпна мисъл.
Тези пропорции в сегашния живот не са спазени. И туй зависи от наследствените черти. Майката със своя начин на живот по време на бременността определя до голяма степен формата на човешкия организъм и съдбата на човека. Сега хората са изложени на голяма опасност и когато спят нощно време. Сънят при днешното състояние на човека е доста опасно състояние, защото през време на съня вътре в човешкия организъм може да станат известни утайки, и като се събуди, човек се чувства неразположен и можете да направите един опит. Ако един престъпен човек ви даде да ядете, той ще ви предаде чрез яденето своята престъпна мисъл. Това е като проказа. Ако някой има скрита проказа и е шивач, той ще предаде проказата на дрехите и с това вие сте осъдени на страдание. Онези, които трябва да дойдат да възпитават човечеството, трябва да нямат никаква проказа, те трябва да бъдат цвета на човечеството, понеже от тях зависи благото на цялото човечество. Възпитателите на човечеството трябва да бъдат хора, които да мислят и да научат всички хора да мислят. Най-първо ще се стремите вашето чело да не бъде триъгълно, ще се стремите да разширите горната част на челото си поне с и половина см.
към текста >>

Най-първо молете невидимия свят да ви даде една светла мисъл да почнете да разбирате, какво се крие във вашата глава; да разберете, какво богатство се крие във вашия мозък, да разберете какво богатство се крие във вашия стомашен мозък - под лъжичката и какво богатство се крие във вашите ръце.
Някой път те заболи някой пръст или друг орган без видима причина - това е поличба, белег за нещо, което има да стане. Заболяването е свързано с нещо, което има да стане в твоя живот и ти трябва да вземеш мерки, не само да излекуваш болестта, но и да отстраниш или предотвратиш онзи психически процес, който е свързан с тази физическа болка. Бог се отличава с такова велико търпение, че нито едно живо същество в света - ангел, адепт или божество - няма туй търпение, което Бог има. След като гледа всички тези хора, които постоянно грешат, Той знае че ще се оправят. Няма да остане човешка глава, която да не разбере Божия закон. Най-първо молете невидимия свят да ви даде една светла мисъл да почнете да разбирате, какво се крие във вашата глава; да разберете, какво богатство се крие във вашия мозък, да разберете какво богатство се крие във вашия стомашен мозък - под лъжичката и какво богатство се крие във вашите ръце. И при туй богатство, което е вложено в човешката глава, в човешкото сърце и в човешките ръце, хората се оплакват и очакват своето спасение във второто пришествие, когато спасението на човека е в неговата глава, в неговото сърце и в неговите ръце - волята. Днес е денят, в който всички трябва да възкръснете и да се освободите от вътрешния тормоз и противоречия, а не да чакате за в бъдеще. Всички неща, които смущават ума, сърцето и волята, да се махнат. И това ще стане. Но необходимо е човек да вярва, защото когато човек изгуби вярата, не говоря за суеверието, а за вярата в Разумното Начало, Което работи в живота, когато човек изгуби вярата си в тази Разумност, той спъва живота си и осакатява органите си.
към текста >>

Положителната вяра е една мощна творческа сила.
Днес е денят, в който всички трябва да възкръснете и да се освободите от вътрешния тормоз и противоречия, а не да чакате за в бъдеще. Всички неща, които смущават ума, сърцето и волята, да се махнат. И това ще стане. Но необходимо е човек да вярва, защото когато човек изгуби вярата, не говоря за суеверието, а за вярата в Разумното Начало, Което работи в живота, когато човек изгуби вярата си в тази Разумност, той спъва живота си и осакатява органите си. С такова отрицателно внушение хората изгубват зрението си и спъват правилната дейност на всички органи. Положителната вяра е една мощна творческа сила. И когато искате да постигнете нещо, вечер като си лягате, кажете си - искам това и това - с пълна вяра, че ще стане, както го искаш - като само един път го кажеш и забравиш. Другата вечер като си лягаш, пак си кажи. Опитайте и ще се уверите в силата на вярата. В туй отношение вярата предшества знанието. В знанието човек трябва да бъде много по-силен, понеже има по-голяма тежест.
към текста >>

30. 9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато човек очаква да разбере истината и да направи добро, това очакване има смисъл.
В света се изявява доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и всичко онова, което е възвишено и чисто. Отрицателните неща в живота са второстепенни. Когато се очаква да се яви нещо в природата, има едно неприривно очакване. Всички с радост очакват пролетта, след това лятото, есента и най-после зимата. Очакването подразбира винаги една радост в душата. Когато човек очаква да разбере истината и да направи добро, това очакване има смисъл. Сега аз ще ви говоря за неща, които отдавна сте ги знаели и сте ги забравили и само от време навреме си спомняте за тях и ги сънувате понякога. Съвременните хора се намират на кръстопът в живота си. Всички имат високи идеали, всеки иска да постигне нещо възвишено, но всички си пречат едни на други в проявлението на възвишеното и благородното. Всеки иска да бъде пръв, и с това спъва и себе си, и другите. Дайте път на хората да проявят божественото в себе си и не се страхувайте, че не сте пръв.
към текста >>

Защото животът има смисъл само в Любовта.
Жената трябва да разбира мъжа, да не го мъчи. Този паралел може да се тегли и за цялото общество. Същото се отнася и до мъжа. Той трябва да разбира жена си и да не я измъчва, защото с това и той разпъва Христа. И когато хората почнат да се разбират, когато познаят, че са братя, деца на един Баща, тогава ще престанат да разпъват Христа, тогава Христос ще им се изяви и животът им ще се осмисли. Защото животът има смисъл само в Любовта. Затова всеки търси някого да го обича, но никой не иска променчива любов. Всеки иска този, който го обича, да бъде такъв спрямо него, че никога да няма фалш в неговата любов. Той да бъде за него като едно божество, да остава един и същ. А той е човека, който страда на кръста. Той не казва да хванат жената, но казва: Тя нека гледа.
към текста >>

При това състояние на развитието на човека, не може още и дума да става за положителна наука, защото положителната наука познава действителността такава, каквато си е.
Така седи въпросът. Сега философите ще почнат да критикуват откъде накъде тази работа да е така. Нямам нищо против тяхната критика, но за да критикува човек, той трябва да има 12 чувства в себе си, за да схваща ясно нещата, а не да има пет чувства както сегашните хора. Те нямат още седем чувства развити. Следователно, те не са дошли още на половината път на своето развитие. При това състояние на развитието на човека, не може още и дума да става за положителна наука, защото положителната наука познава действителността такава, каквато си е. Но тази наука е резултат на целокупното изследване на реалността с помощта на 12 чувства, а не на пет. С петте чувства можем да схванем един ограничен кръг от явления и процеси в Битието, а за целокупността ще трябва да си служим с хипотези. На тази основа се изгражда и съвременната наука. Например едва сега учените като разглеждат въпроса за създаването на Земята, съставят теории за произхода й. Но вие не знаете каква прекрасна история има за създаването на Земята.
към текста >>

Затова онзи, който иска да се развива и превъзмогне противоречията на живота, трябва преди всичко да има една светла мисъл, която да даде направление и насока на неговия живот, да му освети обстановката, в която се намира и изясни реалните отношения, в които е поставен.
Ако човек през живота си, не се научи да обича Бога, той нищо не е научил. Ако ние не предадем своето сърце в служене на Бога, нищо не можем да постигнем. Докато Бог не заживее в нашето сърце, ние ще живеем в света на противоречията и няма да разбираме живота. Защото едно сърце, в което не живее Бог, постоянно ще противодейства на светлината на ума, която е светлина на Божествената Мъдрост, която ръководи човешкото развитие. Затова днес е необходима една култура на превъзпитание на човешкото сърце, което да се съпостави в хармония с човешкия ум и тогава човек ще излезе от света на противоречията и ще влезе в света на истинския прогрес. Затова онзи, който иска да се развива и превъзмогне противоречията на живота, трябва преди всичко да има една светла мисъл, която да даде направление и насока на неговия живот, да му освети обстановката, в която се намира и изясни реалните отношения, в които е поставен. Само с мощната и светла мисъл човек може да се издигне над света на противоречията и да влезе в света на вечната хармония. Само когато мисли може да разреши правилно задачите на своя живот. Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни. Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от нисшите вибрации на злото и дисхармонията. Само човек, който мисли, може да си създаде правилни отношения.
към текста >>

Само с мощната и светла мисъл човек може да се издигне над света на противоречията и да влезе в света на вечната хармония.
Ако ние не предадем своето сърце в служене на Бога, нищо не можем да постигнем. Докато Бог не заживее в нашето сърце, ние ще живеем в света на противоречията и няма да разбираме живота. Защото едно сърце, в което не живее Бог, постоянно ще противодейства на светлината на ума, която е светлина на Божествената Мъдрост, която ръководи човешкото развитие. Затова днес е необходима една култура на превъзпитание на човешкото сърце, което да се съпостави в хармония с човешкия ум и тогава човек ще излезе от света на противоречията и ще влезе в света на истинския прогрес. Затова онзи, който иска да се развива и превъзмогне противоречията на живота, трябва преди всичко да има една светла мисъл, която да даде направление и насока на неговия живот, да му освети обстановката, в която се намира и изясни реалните отношения, в които е поставен. Само с мощната и светла мисъл човек може да се издигне над света на противоречията и да влезе в света на вечната хармония. Само когато мисли може да разреши правилно задачите на своя живот. Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни. Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от нисшите вибрации на злото и дисхармонията. Само човек, който мисли, може да си създаде правилни отношения. Само по пътя на мисълта човек може да намери своите приятели.
към текста >>

Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни.
Защото едно сърце, в което не живее Бог, постоянно ще противодейства на светлината на ума, която е светлина на Божествената Мъдрост, която ръководи човешкото развитие. Затова днес е необходима една култура на превъзпитание на човешкото сърце, което да се съпостави в хармония с човешкия ум и тогава човек ще излезе от света на противоречията и ще влезе в света на истинския прогрес. Затова онзи, който иска да се развива и превъзмогне противоречията на живота, трябва преди всичко да има една светла мисъл, която да даде направление и насока на неговия живот, да му освети обстановката, в която се намира и изясни реалните отношения, в които е поставен. Само с мощната и светла мисъл човек може да се издигне над света на противоречията и да влезе в света на вечната хармония. Само когато мисли може да разреши правилно задачите на своя живот. Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни. Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от нисшите вибрации на злото и дисхармонията. Само човек, който мисли, може да си създаде правилни отношения. Само по пътя на мисълта човек може да намери своите приятели. Ако дружите с един лош човек, за да не попаднете под неговото влияние, вашата мисъл трябва да бъде по-силна от неговата. Ако дружите с един лош човек, няма да прокопсате, от вас нищо няма да остане.
към текста >>

Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от нисшите вибрации на злото и дисхармонията.
Затова днес е необходима една култура на превъзпитание на човешкото сърце, което да се съпостави в хармония с човешкия ум и тогава човек ще излезе от света на противоречията и ще влезе в света на истинския прогрес. Затова онзи, който иска да се развива и превъзмогне противоречията на живота, трябва преди всичко да има една светла мисъл, която да даде направление и насока на неговия живот, да му освети обстановката, в която се намира и изясни реалните отношения, в които е поставен. Само с мощната и светла мисъл човек може да се издигне над света на противоречията и да влезе в света на вечната хармония. Само когато мисли може да разреши правилно задачите на своя живот. Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни. Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от нисшите вибрации на злото и дисхармонията. Само човек, който мисли, може да си създаде правилни отношения. Само по пътя на мисълта човек може да намери своите приятели. Ако дружите с един лош човек, за да не попаднете под неговото влияние, вашата мисъл трябва да бъде по-силна от неговата. Ако дружите с един лош човек, няма да прокопсате, от вас нищо няма да остане. За да дружите с един лош човек, вие трябва да бъдете непременно по-силен от него.
към текста >>

Само по пътя на мисълта човек може да намери своите приятели.
Само с мощната и светла мисъл човек може да се издигне над света на противоречията и да влезе в света на вечната хармония. Само когато мисли може да разреши правилно задачите на своя живот. Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни. Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от нисшите вибрации на злото и дисхармонията. Само човек, който мисли, може да си създаде правилни отношения. Само по пътя на мисълта човек може да намери своите приятели. Ако дружите с един лош човек, за да не попаднете под неговото влияние, вашата мисъл трябва да бъде по-силна от неговата. Ако дружите с един лош човек, няма да прокопсате, от вас нищо няма да остане. За да дружите с един лош човек, вие трябва да бъдете непременно по-силен от него. Човек не може лесно да се справи със силите, които излизат от лошия човек. Ако въпросът е да се справяте със силите на злото, справете се с онова, което е у вас и с което сами се борите.
към текста >>

Ако дружите с един лош човек, за да не попаднете под неговото влияние, вашата мисъл трябва да бъде по-силна от неговата.
Само когато мисли може да разреши правилно задачите на своя живот. Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни. Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от нисшите вибрации на злото и дисхармонията. Само човек, който мисли, може да си създаде правилни отношения. Само по пътя на мисълта човек може да намери своите приятели. Ако дружите с един лош човек, за да не попаднете под неговото влияние, вашата мисъл трябва да бъде по-силна от неговата. Ако дружите с един лош човек, няма да прокопсате, от вас нищо няма да остане. За да дружите с един лош човек, вие трябва да бъдете непременно по-силен от него. Човек не може лесно да се справи със силите, които излизат от лошия човек. Ако въпросът е да се справяте със силите на злото, справете се с онова, което е у вас и с което сами се борите. Няма защо да търсите лошия човек отвън, той е вътре у вас.
към текста >>

И ако искате да разберете смисъла и значението на тези страдания и изпитания, проучете в минералогията как са се образували скъпоценните камъни, които днес имат такава голяма цена.
Това да бъде изявлението на Бога за вас. Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание. Затова сега всички трябва да влезем в пътя на Мъдростта, за да придобием великото знание, което ни е необходимо за изпълнението на волята Божия. Светът е създаден като една школа, в която трябва да придобием знанието, което ще ни отвори вратите на вечния, на безсмъртния живот. За да дойде до днешното си положение, човек е минал през големи изпитания, през голяма школовка. И ако искате да разберете смисъла и значението на тези страдания и изпитания, проучете в минералогията как са се образували скъпоценните камъни, които днес имат такава голяма цена. За да дойдат до това състояние, те са минали през големи изпитания, през голям огън и налягане, докато кристализират, а след това им е правена голяма шлифовка. Така от обикновени камъни, като са минали през огън и голямо налягане, са се получили скъпоценни. А сегашните хора искат да добият вечния живот без изпитания. Ако искате да бъдете човеци, да се разбирате с Бога, трябва да сте минали през огън, през голямо налягане и тогава ще станете такъв скъпоценен камък, който да пречупва светлината и да дава хубави краски. Скъпоценните камъни са носители на живот.
към текста >>

31. 14. Основите на новото светоразбиране, 22 септември 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В херметичната философия този въпрос е разрешен в смисъл, че духът и материята са само две страни на единната Реалност, която се проявява в Битието.
ОСНОВИ НА НОВОТО СВЕТОРАЗБИРАНЕ Съществува един спор в света между хората върху въпроса: Духът, разумното ли е първично или материята? Това е един научен въпрос, който иска обстойно разглеждане, за да се изясни правилно, защото тъй както днес се разглежда, никога няма да се разреши. Защото и едните, които говорят за духа, и другите, които говорят за материята, нямат ясна представа за духа и материята. В херметичната философия този въпрос е разрешен в смисъл, че духът и материята са само две страни на единната Реалност, която се проявява в Битието. Духът и материята, това са два полюса на един и същ процес. Според розенкройцерската философия материята, това са спящи духове. Но каквото и да е отношението между духът и материята, факт е, че това са два елемента, които обуславят проявеното Битие. Материята, това е обективната, външната страна на Битието, а духът, това е силата, разумното начало, което прониква и организира материята и внася живота в нея. В проявения свят духът и материята не можем да ги намерим поотделно, понеже както казах, те са две страни на единната Реалност.
към текста >>

А както казах, човечеството едва е излязло от фазата на своето първо детство и е във фазата на своето юношество, а децата не са способни за дълбока и отвлечена мисъл.
Светът не може да се разбере вътрешно докато не се разбере външно, защото това са последователни фази в пътя на познанието. Защото обективният свят е един краен резултат на една усилена вътрешна деятелност на милиарди години. Какви са били условията на тази деятелност е един обширен и дълбок въпрос, който няма сега да разглеждам. Защо и за какво е създаден светът, ние положително не знаем, ние предполагаме на основание на известни данни, които имаме. Въпросът защо е създаден светът е един дълбок философски въпрос и изисква един гениален ум, за да се разреши. А както казах, човечеството едва е излязло от фазата на своето първо детство и е във фазата на своето юношество, а децата не са способни за дълбока и отвлечена мисъл. На тях трябва да се говори образно. Но образното говорене е символично и трябва да се разбира езикът на символите, за да се схване какво се крие зад тях. Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем пътищата и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление. В този смисъл, Природата е едно велико училище. И самият човек представлява един предмет за проучване в това училище.
към текста >>

Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем пътищата и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление.
Защо и за какво е създаден светът, ние положително не знаем, ние предполагаме на основание на известни данни, които имаме. Въпросът защо е създаден светът е един дълбок философски въпрос и изисква един гениален ум, за да се разреши. А както казах, човечеството едва е излязло от фазата на своето първо детство и е във фазата на своето юношество, а децата не са способни за дълбока и отвлечена мисъл. На тях трябва да се говори образно. Но образното говорене е символично и трябва да се разбира езикът на символите, за да се схване какво се крие зад тях. Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем пътищата и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление. В този смисъл, Природата е едно велико училище. И самият човек представлява един предмет за проучване в това училище. Не можете да проучвате света, ако не проучвате себе си, ако не разберете човека. Ако аз бих желал да изучавам устройството на Вселената и частно на нашата слънчева система, щях да изуча човешкото око и по него да открия строежа на слънчевата система и законите, които функционират в нея. Защото, както е създадено човешкото око, тъй е създадена и слънчевата система.
към текста >>

В този смисъл, Природата е едно велико училище.
Въпросът защо е създаден светът е един дълбок философски въпрос и изисква един гениален ум, за да се разреши. А както казах, човечеството едва е излязло от фазата на своето първо детство и е във фазата на своето юношество, а децата не са способни за дълбока и отвлечена мисъл. На тях трябва да се говори образно. Но образното говорене е символично и трябва да се разбира езикът на символите, за да се схване какво се крие зад тях. Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем пътищата и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление. В този смисъл, Природата е едно велико училище. И самият човек представлява един предмет за проучване в това училище. Не можете да проучвате света, ако не проучвате себе си, ако не разберете човека. Ако аз бих желал да изучавам устройството на Вселената и частно на нашата слънчева система, щях да изуча човешкото око и по него да открия строежа на слънчевата система и законите, които функционират в нея. Защото, както е създадено човешкото око, тъй е създадена и слънчевата система. И ако искам да зная какво е състоянието на слънцето, ще позная по окото.
към текста >>

Като изучаваме живота от всичките му най-разнообразни проявления, забелязваме една вътрешна връзка между всички привидно отделни процеси, забелязваме една поразителна целесъобразност, която ни навежда на мисълта, че животът в своята целокупност, е проникнат от една велика вътрешна разумност, върху която са обосновани всички жизнени функции и процеси.
Вие може да не знаете научните теории за яденето и пак да ядете отлично и да се ползвате от яденето. Вие може да не знаете научните теории за законите на мисленето и пак да мислите. Вие може да не знаете психологията на чувствата и пак да чувствате. Така че, някои неща можем да ги знаем, без да сме ги учили. Те се явяват като наследствени качества - едно знание придобито в ред последователни поколения. Като изучаваме живота от всичките му най-разнообразни проявления, забелязваме една вътрешна връзка между всички привидно отделни процеси, забелязваме една поразителна целесъобразност, която ни навежда на мисълта, че животът в своята целокупност, е проникнат от една велика вътрешна разумност, върху която са обосновани всички жизнени функции и процеси. Разгледан в тази светлина, животът и целесъобразността в него, стават понятни и разбираеми. Материалистите, които са още деца в познанието, твърдят, че животът произлиза от материята. В такъв случай, ако материята произвежда живота, тя не е мъртва, понеже мъртвото не може да произведе живо, няма такъв закон. Светлината от светлина излиза, силата от сила излиза. В такъв случай съвременното понятие за материята, коренно ще се измени.
към текста >>

Разбран в този смисъл, Бог е в основата на всички жизнени процеси и явления.
Светлината от светлина излиза, силата от сила излиза. В такъв случай съвременното понятие за материята, коренно ще се измени. Ако животът е складиран в материята, тогава материята се явява само като външна страна на живота и по такъв начин идваме до становището на херметичната философия, че материята и животът са две страни на единната Реалност. Заставайки на това гледище, че Разумността прониква живота, а животът прониква материята, тогава въпросът има ли Бог или няма, е излишен и абсурден. Когато говорим за Бога, ние разбираме Великата Разумност, която прониква живота, която е в самата същност на живота и е вътрешна връзка между всички очевидно отделни явления и процеси. Разбран в този смисъл, Бог е в основата на всички жизнени процеси и явления. Той е вътрешният стимул на всички наши идеи и стремежи. Тази е идеята за онзи жив Бог, който няма нищо общо с идолите и боговете на хората. Той прониква цялото Битие - въздуха, водата, светлината, земята - и когато ядем хляба, когато пием водата, когато възприемаме светлината и когато дишаме въздуха, ние сме в общение с този велик живот. Когато хората дойдат до това съзнание, да слушат гласа на този Бог в себе си, те ще разберат, че всички са братя и интересите им са общи. Тогава те ще започнат да ценят и живота на най-дребните животинки и растения като прояви на този Велик Живот.
към текста >>

В момент на такова раздвоение, човек трябва да впрегне мисълта си на работа и тя като един божествен процес ще приведе нещата в хармония.
От това гледище нещата не се ценят по тяхната големина, но се ценят като израз на Великата Разумност. Главата на човека не се цени по големината, но затова че е израз на Божественото начало. И всичкото щастие на човека зависи от неговата глава, където са поместени центровете на всички жизнени функции, откъдето излизат разпоредбите на всички действия. От многото факти и данни учените са дошли до заключение, че има едно вътрешно, разумно единение в човека, което има централното си седалище в главата и клетките в организма. Когато клетките работят в хармония със съзнанието на човека, той има успех и постижения в живота си, но когато те по някакви причини се индивидуализират и не са в хармония със съзнанието на човека, тогава се раждат всички болести. В момент на такова раздвоение, човек трябва да впрегне мисълта си на работа и тя като един божествен процес ще приведе нещата в хармония. Ще каже някой, че от мислене човек ще се побърка. Не, от мислене човек не се побърква. Човек се умопобърква, когато се намесят неговите чувства в ума му. И умопобъркването не засяга предната част на мозъка, а задната, където са локализирани чувствата. Това са данни, които науката изнася.
към текста >>

Като промени посоката на мисълта си, постепенно ще оздравее.
И умопобъркването не засяга предната част на мозъка, а задната, където са локализирани чувствата. Това са данни, които науката изнася. И охтиката е една болест на човешките чувства. Тя се ражда тогава, когато човек изпадне в най-голямо отчаяние и обезсърчение, изгуби любовта си и животът му се обезсмисли. За да излекувате такъв човек, трябва да го уплашите, да се стресне, да започне да мисли. Като промени посоката на мисълта си, постепенно ще оздравее. Когато човек внесе мисълта, че иска да бъде здрав и е уверен, че това ще стане като същевременно упражнява дълбокото дишане, той непременно ще оздравее. Има много такива факти. Затова никога не оставяйте в ума ви да залегне една отрицателна мисъл, защото тя ще има лоши последствия. Като държи положителната мисъл в ума си, човек е във връзка с Великата Разумност и с всички велики и съвършени същества. А всяка лоша мисъл прекъсва тази връзка и ни свързва с по-низши същества, което ще се отрази зле върху развоя на нашия живот и ще дойдат страданията.
към текста >>

Когато човек внесе мисълта, че иска да бъде здрав и е уверен, че това ще стане като същевременно упражнява дълбокото дишане, той непременно ще оздравее.
Това са данни, които науката изнася. И охтиката е една болест на човешките чувства. Тя се ражда тогава, когато човек изпадне в най-голямо отчаяние и обезсърчение, изгуби любовта си и животът му се обезсмисли. За да излекувате такъв човек, трябва да го уплашите, да се стресне, да започне да мисли. Като промени посоката на мисълта си, постепенно ще оздравее. Когато човек внесе мисълта, че иска да бъде здрав и е уверен, че това ще стане като същевременно упражнява дълбокото дишане, той непременно ще оздравее. Има много такива факти. Затова никога не оставяйте в ума ви да залегне една отрицателна мисъл, защото тя ще има лоши последствия. Като държи положителната мисъл в ума си, човек е във връзка с Великата Разумност и с всички велики и съвършени същества. А всяка лоша мисъл прекъсва тази връзка и ни свързва с по-низши същества, което ще се отрази зле върху развоя на нашия живот и ще дойдат страданията. Добрата страна на страданията е, че те каляват човешкия характер.
към текста >>

Затова никога не оставяйте в ума ви да залегне една отрицателна мисъл, защото тя ще има лоши последствия.
Тя се ражда тогава, когато човек изпадне в най-голямо отчаяние и обезсърчение, изгуби любовта си и животът му се обезсмисли. За да излекувате такъв човек, трябва да го уплашите, да се стресне, да започне да мисли. Като промени посоката на мисълта си, постепенно ще оздравее. Когато човек внесе мисълта, че иска да бъде здрав и е уверен, че това ще стане като същевременно упражнява дълбокото дишане, той непременно ще оздравее. Има много такива факти. Затова никога не оставяйте в ума ви да залегне една отрицателна мисъл, защото тя ще има лоши последствия. Като държи положителната мисъл в ума си, човек е във връзка с Великата Разумност и с всички велики и съвършени същества. А всяка лоша мисъл прекъсва тази връзка и ни свързва с по-низши същества, което ще се отрази зле върху развоя на нашия живот и ще дойдат страданията. Добрата страна на страданията е, че те каляват човешкия характер. А човешкият характер, това е външната страна на човека, зад която стои онази непреодолима воля, с която човек трябва да работи, за да реализира великия план, който природата е вложила в него. И съобразно с нашето вътрешно разположение човеците като колективност въздействат на природата и с това си създават или своето щастие, когато живеят с доброто, или своето нещастие, когато живеят със злото.
към текста >>

Като държи положителната мисъл в ума си, човек е във връзка с Великата Разумност и с всички велики и съвършени същества.
За да излекувате такъв човек, трябва да го уплашите, да се стресне, да започне да мисли. Като промени посоката на мисълта си, постепенно ще оздравее. Когато човек внесе мисълта, че иска да бъде здрав и е уверен, че това ще стане като същевременно упражнява дълбокото дишане, той непременно ще оздравее. Има много такива факти. Затова никога не оставяйте в ума ви да залегне една отрицателна мисъл, защото тя ще има лоши последствия. Като държи положителната мисъл в ума си, човек е във връзка с Великата Разумност и с всички велики и съвършени същества. А всяка лоша мисъл прекъсва тази връзка и ни свързва с по-низши същества, което ще се отрази зле върху развоя на нашия живот и ще дойдат страданията. Добрата страна на страданията е, че те каляват човешкия характер. А човешкият характер, това е външната страна на човека, зад която стои онази непреодолима воля, с която човек трябва да работи, за да реализира великия план, който природата е вложила в него. И съобразно с нашето вътрешно разположение човеците като колективност въздействат на природата и с това си създават или своето щастие, когато живеят с доброто, или своето нещастие, когато живеят със злото. В този смисъл, доброто е един метод и съществува само за материалния свят.
към текста >>

А всяка лоша мисъл прекъсва тази връзка и ни свързва с по-низши същества, което ще се отрази зле върху развоя на нашия живот и ще дойдат страданията.
Като промени посоката на мисълта си, постепенно ще оздравее. Когато човек внесе мисълта, че иска да бъде здрав и е уверен, че това ще стане като същевременно упражнява дълбокото дишане, той непременно ще оздравее. Има много такива факти. Затова никога не оставяйте в ума ви да залегне една отрицателна мисъл, защото тя ще има лоши последствия. Като държи положителната мисъл в ума си, човек е във връзка с Великата Разумност и с всички велики и съвършени същества. А всяка лоша мисъл прекъсва тази връзка и ни свързва с по-низши същества, което ще се отрази зле върху развоя на нашия живот и ще дойдат страданията. Добрата страна на страданията е, че те каляват човешкия характер. А човешкият характер, това е външната страна на човека, зад която стои онази непреодолима воля, с която човек трябва да работи, за да реализира великия план, който природата е вложила в него. И съобразно с нашето вътрешно разположение човеците като колективност въздействат на природата и с това си създават или своето щастие, когато живеят с доброто, или своето нещастие, когато живеят със злото. В този смисъл, доброто е един метод и съществува само за материалния свят. Човек не може да постигне нищо в материалния свят, ако не е добър.
към текста >>

В този смисъл, доброто е един метод и съществува само за материалния свят.
Като държи положителната мисъл в ума си, човек е във връзка с Великата Разумност и с всички велики и съвършени същества. А всяка лоша мисъл прекъсва тази връзка и ни свързва с по-низши същества, което ще се отрази зле върху развоя на нашия живот и ще дойдат страданията. Добрата страна на страданията е, че те каляват човешкия характер. А човешкият характер, това е външната страна на човека, зад която стои онази непреодолима воля, с която човек трябва да работи, за да реализира великия план, който природата е вложила в него. И съобразно с нашето вътрешно разположение човеците като колективност въздействат на природата и с това си създават или своето щастие, когато живеят с доброто, или своето нещастие, когато живеят със злото. В този смисъл, доброто е един метод и съществува само за материалния свят. Човек не може да постигне нищо в материалния свят, ако не е добър. Затова човек винаги трябва да поддържа добрата мисъл. А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота. Това ми е показала моята опитност. Аз не ви карам да вярвате в това, понеже моята опитност не може да бъде и ваша опитност.
към текста >>

Затова човек винаги трябва да поддържа добрата мисъл.
Добрата страна на страданията е, че те каляват човешкия характер. А човешкият характер, това е външната страна на човека, зад която стои онази непреодолима воля, с която човек трябва да работи, за да реализира великия план, който природата е вложила в него. И съобразно с нашето вътрешно разположение човеците като колективност въздействат на природата и с това си създават или своето щастие, когато живеят с доброто, или своето нещастие, когато живеят със злото. В този смисъл, доброто е един метод и съществува само за материалния свят. Човек не може да постигне нищо в материалния свят, ако не е добър. Затова човек винаги трябва да поддържа добрата мисъл. А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота. Това ми е показала моята опитност. Аз не ви карам да вярвате в това, понеже моята опитност не може да бъде и ваша опитност. Вие по собствен път, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение. Чрез добрата мисъл ние влизаме във връзка с един разумен свят, който обуславя и ръководи нашето развитие на Земята.
към текста >>

А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота.
А човешкият характер, това е външната страна на човека, зад която стои онази непреодолима воля, с която човек трябва да работи, за да реализира великия план, който природата е вложила в него. И съобразно с нашето вътрешно разположение човеците като колективност въздействат на природата и с това си създават или своето щастие, когато живеят с доброто, или своето нещастие, когато живеят със злото. В този смисъл, доброто е един метод и съществува само за материалния свят. Човек не може да постигне нищо в материалния свят, ако не е добър. Затова човек винаги трябва да поддържа добрата мисъл. А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота. Това ми е показала моята опитност. Аз не ви карам да вярвате в това, понеже моята опитност не може да бъде и ваша опитност. Вие по собствен път, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение. Чрез добрата мисъл ние влизаме във връзка с един разумен свят, който обуславя и ръководи нашето развитие на Земята. Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия път.
към текста >>

Чрез добрата мисъл ние влизаме във връзка с един разумен свят, който обуславя и ръководи нашето развитие на Земята.
Затова човек винаги трябва да поддържа добрата мисъл. А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота. Това ми е показала моята опитност. Аз не ви карам да вярвате в това, понеже моята опитност не може да бъде и ваша опитност. Вие по собствен път, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение. Чрез добрата мисъл ние влизаме във връзка с един разумен свят, който обуславя и ръководи нашето развитие на Земята. Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия път. Аз не говоря за духовете, но говоря за същества, които са завършили своето развитие, имат знание и сила и могат да вземат каквато искат форма на Земята. Някой път такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне. Много хора са имали тази опитност. Аз ги наричам гениите на човечеството и те са, които създават всички културни ценности.
към текста >>

Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия път.
А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота. Това ми е показала моята опитност. Аз не ви карам да вярвате в това, понеже моята опитност не може да бъде и ваша опитност. Вие по собствен път, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение. Чрез добрата мисъл ние влизаме във връзка с един разумен свят, който обуславя и ръководи нашето развитие на Земята. Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия път. Аз не говоря за духовете, но говоря за същества, които са завършили своето развитие, имат знание и сила и могат да вземат каквато искат форма на Земята. Някой път такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне. Много хора са имали тази опитност. Аз ги наричам гениите на човечеството и те са, които създават всички културни ценности. И всеки човек, всеки дом, общество и народ трябва да имат връзка с тях.
към текста >>

Любовта в този смисъл е опасна.
Затова, първата стъпка към разумния живот е послушанието към вътрешния глас, който е израз на великата разумност. Въпросът ни беше за обективния свят като обект на проучване. Обективно е всичко, което е вънка от нас. Обективно е да обичаш някого, но този, когото ще обичаш гледай да има красиво лице, да бъде здрав и краката му да не са деформирани. Защото всеки човек, когото обичате непременно ще ви предаде някои от своите качества. Любовта в този смисъл е опасна. И когато обичате разни животни като животни, вие придобивате техните характерни черти. Затова, като обичате животните, не ги обичайте като животни, а като проява на Великата Разумност. И когато обичаш човека, ще намериш една отличителна черта, която да обичаш и тази черта ще се предаде и на теб. Никога не обичайте един човек със стиснати устни. Никога не обичайте човек с много дебели вежди, понеже е краен сметкаджия.
към текста >>

Под обич разбирам където и да си, да намериш един предмет да го обичаш - човек, животно, растение, извор и като ги видиш, изпрати им по една хубава мисъл.
Обичайте хора, на които веждите са тънки, но гледайте пръстите им да не са конусообразни. Такива хора лесно се изскубват и имат съвсем фантастични схващания за живота. Ако пръстите са заострени, а главата е добре устроена, това е спасително положение. Три неща са необходими на човека, за да излезе от областта на противоречията: трябва да обича доброто; трябва да обича знанието; трябва да обича свободата. Човек трябва да обича в света. Под обич разбирам където и да си, да намериш един предмет да го обичаш - човек, животно, растение, извор и като ги видиш, изпрати им по една хубава мисъл. Това нищо няма да ви струва. Като живее по този начин, като праща навсякъде добри мисли и вижда на всичко добрата страна, той ще се свърже с великите разумни същества в Космоса, които ще му разкрият великото знание, а то ще му посочи всички пътища и методи на разумния живот. Тъй както земеделецът, за да има резултат, трябва да знае кога да сее, трябва да знае как да сее и трябва да познава естеството на почвата, в която сее. Същото е и в живота на човека. Преди всичко има определено време, когато трябва да бъде заченат човек, за да могат да потекат в него жизнените сокове и да даде плод в живота си.
към текста >>

32. Мисълта и работата с нея - Влад Пашов (1902- 1974)

• 194 • Мисълта и работата с нея.
• 194 • Мисълта и работата с нея. Мисълта е колективен процес. Поради способността да мисли човек минава за мислещо същество, а Ангелите – за Разумни същества, надарени с висока интелигентност. Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна. Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоша мисъл, но мисъл с отрицателна енергия. За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните – развлечение, празненство.
към текста >>

Мисълта е колективен процес.
• 194 • Мисълта и работата с нея. Мисълта е колективен процес. Поради способността да мисли човек минава за мислещо същество, а Ангелите – за Разумни същества, надарени с висока интелигентност. Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна. Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоша мисъл, но мисъл с отрицателна енергия. За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните – развлечение, празненство. Както посещението на някой беден дом от царя е празненство, така и всяка мисъл, попаднала в главата на някое животно, е велико царско посещение.
към текста >>

Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна.
• 194 • Мисълта и работата с нея. Мисълта е колективен процес. Поради способността да мисли човек минава за мислещо същество, а Ангелите – за Разумни същества, надарени с висока интелигентност. Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна. Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоша мисъл, но мисъл с отрицателна енергия. За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните – развлечение, празненство. Както посещението на някой беден дом от царя е празненство, така и всяка мисъл, попаднала в главата на някое животно, е велико царско посещение. Има мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, а има и такива, при които формата и съдържанието се разделят. Диамантът например може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи се пречупват и образуват спектъра.
към текста >>

Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоша мисъл, но мисъл с отрицателна енергия.
• 194 • Мисълта и работата с нея. Мисълта е колективен процес. Поради способността да мисли човек минава за мислещо същество, а Ангелите – за Разумни същества, надарени с висока интелигентност. Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна. Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоша мисъл, но мисъл с отрицателна енергия. За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните – развлечение, празненство. Както посещението на някой беден дом от царя е празненство, така и всяка мисъл, попаднала в главата на някое животно, е велико царско посещение. Има мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, а има и такива, при които формата и съдържанието се разделят. Диамантът например може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи се пречупват и образуват спектъра. Когато лъчите на Живота се пречупват в чистата човешка мисъл, заедно с това растат и чувствата на човека.
към текста >>

За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните – развлечение, празненство.
• 194 • Мисълта и работата с нея. Мисълта е колективен процес. Поради способността да мисли човек минава за мислещо същество, а Ангелите – за Разумни същества, надарени с висока интелигентност. Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна. Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоша мисъл, но мисъл с отрицателна енергия. За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните – развлечение, празненство. Както посещението на някой беден дом от царя е празненство, така и всяка мисъл, попаднала в главата на някое животно, е велико царско посещение. Има мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, а има и такива, при които формата и съдържанието се разделят. Диамантът например може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи се пречупват и образуват спектъра. Когато лъчите на Живота се пречупват в чистата човешка мисъл, заедно с това растат и чувствата на човека. За да не изгуби вяра както в себе си, така и в своите ближни, човек трябва да възпитава своите чувства.
към текста >>

Както посещението на някой беден дом от царя е празненство, така и всяка мисъл, попаднала в главата на някое животно, е велико царско посещение.
Мисълта е колективен процес. Поради способността да мисли човек минава за мислещо същество, а Ангелите – за Разумни същества, надарени с висока интелигентност. Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна. Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоша мисъл, но мисъл с отрицателна енергия. За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните – развлечение, празненство. Както посещението на някой беден дом от царя е празненство, така и всяка мисъл, попаднала в главата на някое животно, е велико царско посещение. Има мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, а има и такива, при които формата и съдържанието се разделят. Диамантът например може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи се пречупват и образуват спектъра. Когато лъчите на Живота се пречупват в чистата човешка мисъл, заедно с това растат и чувствата на човека. За да не изгуби вяра както в себе си, така и в своите ближни, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека именно за това, за да възпитава неговите чувства.
към текста >>

Диамантът например може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи се пречупват и образуват спектъра.
Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна. Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоша мисъл, но мисъл с отрицателна енергия. За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните – развлечение, празненство. Както посещението на някой беден дом от царя е празненство, така и всяка мисъл, попаднала в главата на някое животно, е велико царско посещение. Има мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, а има и такива, при които формата и съдържанието се разделят. Диамантът например може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи се пречупват и образуват спектъра. Когато лъчите на Живота се пречупват в чистата човешка мисъл, заедно с това растат и чувствата на човека. За да не изгуби вяра както в себе си, така и в своите ближни, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека именно за това, за да възпитава неговите чувства. Мисълта на човека определя посоката на неговото движение. Не е важно само човек да ражда мисли и чувства, но трябва да ги пази да не се губят.
към текста >>

Когато лъчите на Живота се пречупват в чистата човешка мисъл, заедно с това растат и чувствата на човека.
Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоша мисъл, но мисъл с отрицателна енергия. За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните – развлечение, празненство. Както посещението на някой беден дом от царя е празненство, така и всяка мисъл, попаднала в главата на някое животно, е велико царско посещение. Има мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, а има и такива, при които формата и съдържанието се разделят. Диамантът например може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи се пречупват и образуват спектъра. Когато лъчите на Живота се пречупват в чистата човешка мисъл, заедно с това растат и чувствата на човека. За да не изгуби вяра както в себе си, така и в своите ближни, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека именно за това, за да възпитава неговите чувства. Мисълта на човека определя посоката на неговото движение. Не е важно само човек да ражда мисли и чувства, но трябва да ги пази да не се губят. Мисълта и чувствата трябва непрестанно да текат и да пълнят коритото, от което хората, растенията и животните се ползват.
към текста >>

Мисълта е дадена на човека именно за това, за да възпитава неговите чувства.
Както посещението на някой беден дом от царя е празненство, така и всяка мисъл, попаднала в главата на някое животно, е велико царско посещение. Има мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, а има и такива, при които формата и съдържанието се разделят. Диамантът например може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи се пречупват и образуват спектъра. Когато лъчите на Живота се пречупват в чистата човешка мисъл, заедно с това растат и чувствата на човека. За да не изгуби вяра както в себе си, така и в своите ближни, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека именно за това, за да възпитава неговите чувства. Мисълта на човека определя посоката на неговото движение. Не е важно само човек да ражда мисли и чувства, но трябва да ги пази да не се губят. Мисълта и чувствата трябва непрестанно да текат и да пълнят коритото, от което хората, растенията и животните се ползват. Пазете се от влагата, която се отразява върху вашата мисъл и чувство и пречи да разсъждавате. Правилната мисъл определя вашето днешно състояние.
към текста >>

Мисълта на човека определя посоката на неговото движение.
Има мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, а има и такива, при които формата и съдържанието се разделят. Диамантът например може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи се пречупват и образуват спектъра. Когато лъчите на Живота се пречупват в чистата човешка мисъл, заедно с това растат и чувствата на човека. За да не изгуби вяра както в себе си, така и в своите ближни, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека именно за това, за да възпитава неговите чувства. Мисълта на човека определя посоката на неговото движение. Не е важно само човек да ражда мисли и чувства, но трябва да ги пази да не се губят. Мисълта и чувствата трябва непрестанно да текат и да пълнят коритото, от което хората, растенията и животните се ползват. Пазете се от влагата, която се отразява върху вашата мисъл и чувство и пречи да разсъждавате. Правилната мисъл определя вашето днешно състояние. Днешното състояние служи за основа на бъдещето.
към текста >>

Мисълта и чувствата трябва непрестанно да текат и да пълнят коритото, от което хората, растенията и животните се ползват.
Когато лъчите на Живота се пречупват в чистата човешка мисъл, заедно с това растат и чувствата на човека. За да не изгуби вяра както в себе си, така и в своите ближни, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека именно за това, за да възпитава неговите чувства. Мисълта на човека определя посоката на неговото движение. Не е важно само човек да ражда мисли и чувства, но трябва да ги пази да не се губят. Мисълта и чувствата трябва непрестанно да текат и да пълнят коритото, от което хората, растенията и животните се ползват. Пазете се от влагата, която се отразява върху вашата мисъл и чувство и пречи да разсъждавате. Правилната мисъл определя вашето днешно състояние. Днешното състояние служи за основа на бъдещето. Докато човек не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно. Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе нови положителни мисли, които могат да го подмладят.
към текста >>

Пазете се от влагата, която се отразява върху вашата мисъл и чувство и пречи да разсъждавате.
За да не изгуби вяра както в себе си, така и в своите ближни, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека именно за това, за да възпитава неговите чувства. Мисълта на човека определя посоката на неговото движение. Не е важно само човек да ражда мисли и чувства, но трябва да ги пази да не се губят. Мисълта и чувствата трябва непрестанно да текат и да пълнят коритото, от което хората, растенията и животните се ползват. Пазете се от влагата, която се отразява върху вашата мисъл и чувство и пречи да разсъждавате. Правилната мисъл определя вашето днешно състояние. Днешното състояние служи за основа на бъдещето. Докато човек не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно. Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе нови положителни мисли, които могат да го подмладят.
към текста >>

Правилната мисъл определя вашето днешно състояние.
Мисълта е дадена на човека именно за това, за да възпитава неговите чувства. Мисълта на човека определя посоката на неговото движение. Не е важно само човек да ражда мисли и чувства, но трябва да ги пази да не се губят. Мисълта и чувствата трябва непрестанно да текат и да пълнят коритото, от което хората, растенията и животните се ползват. Пазете се от влагата, която се отразява върху вашата мисъл и чувство и пречи да разсъждавате. Правилната мисъл определя вашето днешно състояние. Днешното състояние служи за основа на бъдещето. Докато човек не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно. Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе нови положителни мисли, които могат да го подмладят.
към текста >>

33. Пречки за контролиране на мозъка - Влад Пашов (1902- 1974)

За контролиране на мозъка ви пречи тази превзетост, също така тщеславието, гордостта, страхът, гневът и всички други отрицателни качества пречат на контролирането на мисълта; това са червеи, които разрушават плодовете на вашия ум.
• 249 • Пречки за контролиране на мозъка. За контролиране на мозъка ви пречи тази превзетост, също така тщеславието, гордостта, страхът, гневът и всички други отрицателни качества пречат на контролирането на мисълта; това са червеи, които разрушават плодовете на вашия ум. Първоначално тези отрицателни качества са имали зад себе си една положителна идея, която впоследствие се извратила. Например зад тщеславието първоначално е стояла идеята да има човек доброто мнение на своите приятели, ближни, на Бога. След като се извратило и превърнало в тщеславие, човек не иска да има само доброто мнение, но иска да се покаже, че като него няма, че това, което той има, никой го няма. Гордостта се проявява другояче: горделивият ще се покаже, че е скромен, но в себе си има идеята, че като него няма, той иска другите да го хвалят. Горделивият е скромен в обходата и в облеклото си, но ще го познаете като турите някого на неговото място – тогава неговата гордост ще се покаже.
към текста >>

Първоначално тези отрицателни качества са имали зад себе си една положителна идея, която впоследствие се извратила.
• 249 • Пречки за контролиране на мозъка. За контролиране на мозъка ви пречи тази превзетост, също така тщеславието, гордостта, страхът, гневът и всички други отрицателни качества пречат на контролирането на мисълта; това са червеи, които разрушават плодовете на вашия ум. Първоначално тези отрицателни качества са имали зад себе си една положителна идея, която впоследствие се извратила. Например зад тщеславието първоначално е стояла идеята да има човек доброто мнение на своите приятели, ближни, на Бога. След като се извратило и превърнало в тщеславие, човек не иска да има само доброто мнение, но иска да се покаже, че като него няма, че това, което той има, никой го няма. Гордостта се проявява другояче: горделивият ще се покаже, че е скромен, но в себе си има идеята, че като него няма, той иска другите да го хвалят. Горделивият е скромен в обходата и в облеклото си, но ще го познаете като турите някого на неговото място – тогава неговата гордост ще се покаже. Той не се хвали.
към текста >>

34. Два вида енергии през мозъка - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, като дойде една религиозна мисъл у човека, няма да се прояви в предната част на главата ви, а ще се прояви отгоре на темето.
От окултно гледище Истината е тъй необходима за Разумния живот, както светлината е необходима за физическия свят. Истината има два вида лъчи: бели и черни. И ако вие не сте подготвени, може да се заразите от отрицателната страна на Истината. Сега този факт, който ви привеждам, е тъмен за ума ви. Всички енергии, които идват от Космоса, тези две течения, тези два вида лъчи на Истината минават през човешкия мозък. Например, като дойде една религиозна мисъл у човека, няма да се прояви в предната част на главата ви, а ще се прояви отгоре на темето. Когато дойде една научна мисъл, няма да се прояви хоризонтално в главата, а ще върви под ъгъл в кръг. Ако вземете лъчите, които излизат от очите ви, и ги турите на една плоскост, всички тези сили, които падат под един наклон отгоре, действат в права посока, а всички други, които имат друг наклон, действат отрицателно – те са енергии на черните лъчи. Ако дойде гняв, той се проявява в областта на ушите ви. Ако много се гневите, ще започне нещо да ви стяга в областта на ушите. Ако гордостта се усили чрезмерно, ще чувствате отзад на главата си болезнено напрежение.
към текста >>

Когато дойде една научна мисъл, няма да се прояви хоризонтално в главата, а ще върви под ъгъл в кръг.
Истината има два вида лъчи: бели и черни. И ако вие не сте подготвени, може да се заразите от отрицателната страна на Истината. Сега този факт, който ви привеждам, е тъмен за ума ви. Всички енергии, които идват от Космоса, тези две течения, тези два вида лъчи на Истината минават през човешкия мозък. Например, като дойде една религиозна мисъл у човека, няма да се прояви в предната част на главата ви, а ще се прояви отгоре на темето. Когато дойде една научна мисъл, няма да се прояви хоризонтално в главата, а ще върви под ъгъл в кръг. Ако вземете лъчите, които излизат от очите ви, и ги турите на една плоскост, всички тези сили, които падат под един наклон отгоре, действат в права посока, а всички други, които имат друг наклон, действат отрицателно – те са енергии на черните лъчи. Ако дойде гняв, той се проявява в областта на ушите ви. Ако много се гневите, ще започне нещо да ви стяга в областта на ушите. Ако гордостта се усили чрезмерно, ще чувствате отзад на главата си болезнено напрежение. Природата не обича дисхармониите.
към текста >>

Когато един център стане положителен, той възприема белите лъчи на Светлината, положителната страна на Истината и тогава имате едно възходящо настроение, стремеж към Бога и умът ви се събужда.
Ако много се гневите, ще започне нещо да ви стяга в областта на ушите. Ако гордостта се усили чрезмерно, ще чувствате отзад на главата си болезнено напрежение. Природата не обича дисхармониите. Всички сили, които минават през мозъка, имат свое предназначение. Но центровете, през които минават енергиите, могат да станат положителни и отрицателни. Когато един център стане положителен, той възприема белите лъчи на Светлината, положителната страна на Истината и тогава имате едно възходящо настроение, стремеж към Бога и умът ви се събужда. Когато религиозното чувство е негативно, вие имате един вътрешен стремеж, без да си давате отчет защо трябва да служите на Бога. Тогава се явява религиозният фанатизъм и човек се придържа към формите и обредите. И такъв човек счита, че като извърши известни обреди, той служи на Бога, а че е откраднал, че лъже, това не го интересува. Окултната наука не приема този морал.
към текста >>

35. Работата на подсъзнанието в човека - Влад Пашов (1902- 1974)

Дръжте в себе си положителната мисъл, че има нещо във вас, което и при най-критичните ви състояния няма да ви напусне, няма да ви изостави.
• 333 • Работата на подсъзнанието в човека. Дръжте в себе си положителната мисъл, че има нещо във вас, което и при най-критичните ви състояния няма да ви напусне, няма да ви изостави. Когато изпаднете в безизходно положение и не знаете как да решите някоя задача, турете в подсъзнанието си мисълта, че тази задача ще се разреши. Като си кажете така, успокойте се. Няма да мине много време и задачата сама по себе си ще се разреши. Следователно когато съзнанието ви се раздвои, първата ви работа е да се успокоите и да вложите в подсъзнанието си положителна вяра и мисъл, че има във вас една връзка, която никога не може да се разкъса и на която всякога може да разчитате. Няма сила в света, която може да разкъса тази връзка.
към текста >>

Когато изпаднете в безизходно положение и не знаете как да решите някоя задача, турете в подсъзнанието си мисълта, че тази задача ще се разреши.
• 333 • Работата на подсъзнанието в човека. Дръжте в себе си положителната мисъл, че има нещо във вас, което и при най-критичните ви състояния няма да ви напусне, няма да ви изостави. Когато изпаднете в безизходно положение и не знаете как да решите някоя задача, турете в подсъзнанието си мисълта, че тази задача ще се разреши. Като си кажете така, успокойте се. Няма да мине много време и задачата сама по себе си ще се разреши. Следователно когато съзнанието ви се раздвои, първата ви работа е да се успокоите и да вложите в подсъзнанието си положителна вяра и мисъл, че има във вас една връзка, която никога не може да се разкъса и на която всякога може да разчитате. Няма сила в света, която може да разкъса тази връзка. Върху тази именно връзка вие може да градите вашия бъдещ живот.
към текста >>

Следователно когато съзнанието ви се раздвои, първата ви работа е да се успокоите и да вложите в подсъзнанието си положителна вяра и мисъл, че има във вас една връзка, която никога не може да се разкъса и на която всякога може да разчитате.
• 333 • Работата на подсъзнанието в човека. Дръжте в себе си положителната мисъл, че има нещо във вас, което и при най-критичните ви състояния няма да ви напусне, няма да ви изостави. Когато изпаднете в безизходно положение и не знаете как да решите някоя задача, турете в подсъзнанието си мисълта, че тази задача ще се разреши. Като си кажете така, успокойте се. Няма да мине много време и задачата сама по себе си ще се разреши. Следователно когато съзнанието ви се раздвои, първата ви работа е да се успокоите и да вложите в подсъзнанието си положителна вяра и мисъл, че има във вас една връзка, която никога не може да се разкъса и на която всякога може да разчитате. Няма сила в света, която може да разкъса тази връзка. Върху тази именно връзка вие може да градите вашия бъдещ живот. Без вяра в тази връзка вие не бихте могли да живеете, не бихте могли да издържите на постоянните промени, на които сте изложени всеки момент. Това е връзката с Божественото начало.
към текста >>

36. Силата на положителната мисъл - Влад Пашов (1902- 1974)

• 342 • Силата на положителната мисъл.
• 342 • Силата на положителната мисъл. Човек трябва да държи в съзнанието си положителната мисъл, че всичко е постижимо, когато работи в съгласие с великите закони на света. Значи всичко е възможно за човека, когато работи в съгласие с великите, с Божествените закони в Живота и Природата. Мнозина не разбират този закон и въпреки добрите си желания казват: “Ако иска Бог, ако е рекъл Бог, ще успея”. Това са човешки разбирания. Щом имате едно добро желание в себе си, Бог непременно иска неговото реали-зиране.
към текста >>

Човек трябва да държи в съзнанието си положителната мисъл, че всичко е постижимо, когато работи в съгласие с великите закони на света.
• 342 • Силата на положителната мисъл. Човек трябва да държи в съзнанието си положителната мисъл, че всичко е постижимо, когато работи в съгласие с великите закони на света. Значи всичко е възможно за човека, когато работи в съгласие с великите, с Божествените закони в Живота и Природата. Мнозина не разбират този закон и въпреки добрите си желания казват: “Ако иска Бог, ако е рекъл Бог, ще успея”. Това са човешки разбирания. Щом имате едно добро желание в себе си, Бог непременно иска неговото реали-зиране. Със своите криви разбирания човек сам разваля Бо-жествения план за нещата.
към текста >>

37. Метод за работа - Влад Пашов (1902- 1974)

Това значи да станете пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да може да възприемете една положителна мисъл от висшите светове.
• 351 • Метод за работа. За да решите някой въпрос правилно, вие трябва да престанете да мислите за него. Ако искате правилно да разрешите известен въпрос, абсолютно престанете да мислите за него. Това значи да станете пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да може да възприемете една положителна мисъл от висшите светове. Тази мисъл ще ти помогне да разрешиш правилно своя въпрос. Този е естествен начин за разрешаване на въпросите.
към текста >>

Тази мисъл ще ти помогне да разрешиш правилно своя въпрос.
• 351 • Метод за работа. За да решите някой въпрос правилно, вие трябва да престанете да мислите за него. Ако искате правилно да разрешите известен въпрос, абсолютно престанете да мислите за него. Това значи да станете пасивен за своята безпокойна, тревожна мисъл, за да може да възприемете една положителна мисъл от висшите светове. Тази мисъл ще ти помогне да разрешиш правилно своя въпрос. Този е естествен начин за разрешаване на въпросите.
към текста >>

38. Метод за трансформиране на състоянията - Влад Пашов (1902- 1974)

Понеже мисълта за богатството повдига духа на човека, добре е, когато е неразположен, да си представя, че е получил голямо богатство отнякъде и с част от получените пари е направил голям палат, цял изработен от мрамор, с красиви градини и шадравани в тях, както в приказките “Хиляда и една нощ”.
• 475 • Метод за трансформиране на състоянията. Понеже мисълта за богатството повдига духа на човека, добре е, когато е неразположен, да си представя, че е получил голямо богатство отнякъде и с част от получените пари е направил голям палат, цял изработен от мрамор, с красиви градини и шадравани в тях, както в приказките “Хиляда и една нощ”. Като прави такива упражнения в мисълта, във въображението си, човек сменя неразположението си в разположение. Ще кажете, че това е глупава работа. Значи да си представя човек светли, красиви картини е глупава работа, а да си представя мрачни работи, мрачни картини, не е глупаво. Например започне някой да си представя, че ще се разболее, че ще осиромашее и пада духом; според мен това е именно глупаво. Представянето на светлите и хубави картини развива въображението, което е основа на ясновидството.
към текста >>

Като прави такива упражнения в мисълта, във въображението си, човек сменя неразположението си в разположение.
• 475 • Метод за трансформиране на състоянията. Понеже мисълта за богатството повдига духа на човека, добре е, когато е неразположен, да си представя, че е получил голямо богатство отнякъде и с част от получените пари е направил голям палат, цял изработен от мрамор, с красиви градини и шадравани в тях, както в приказките “Хиляда и една нощ”. Като прави такива упражнения в мисълта, във въображението си, човек сменя неразположението си в разположение. Ще кажете, че това е глупава работа. Значи да си представя човек светли, красиви картини е глупава работа, а да си представя мрачни работи, мрачни картини, не е глупаво. Например започне някой да си представя, че ще се разболее, че ще осиромашее и пада духом; според мен това е именно глупаво. Представянето на светлите и хубави картини развива въображението, което е основа на ясновидството. Това също така е метод, с който човек може да работи за развиването на много дарби, способности и добродетели.
към текста >>

По този начин мисълта му ще слезе във физическия свят и ще почне да влияе върху музикалното му чувство.
Това също така е метод, с който човек може да работи за развиването на много дарби, способности и добродетели. Защото човек потенциално е богат, а кинетично – сиромах. За да подобри положението си, той трябва да превърне потенциалната енергия в кинетична. Въображението в човека е сила, която може да му помогне в това превръщане. Някой иска да стане музикант; нека си представя, че има хубава, скъпа цигулка, всеки ден свири по пет-шест часа, а след това излиза на сцената и започва да свири като виден музикант. По този начин мисълта му ще слезе във физическия свят и ще почне да влияе върху музикалното му чувство. Друг път човек иска да стане виден писател или лекар; и това може да постигне като си представя, че пише велики работи или че лекува болестта, за която съвременната медицина се оказва безсилна. Съвременните хора не успяват, защото гледат само на мрачната, на отрицателната страна в Живота. Но Животът има две страни – положителна и отрицателна. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да гледа на тях от двете страни. Така и Природата работи и си служи с Рая и с ада.
към текста >>

Но Животът има две страни – положителна и отрицателна.
Въображението в човека е сила, която може да му помогне в това превръщане. Някой иска да стане музикант; нека си представя, че има хубава, скъпа цигулка, всеки ден свири по пет-шест часа, а след това излиза на сцената и започва да свири като виден музикант. По този начин мисълта му ще слезе във физическия свят и ще почне да влияе върху музикалното му чувство. Друг път човек иска да стане виден писател или лекар; и това може да постигне като си представя, че пише велики работи или че лекува болестта, за която съвременната медицина се оказва безсилна. Съвременните хора не успяват, защото гледат само на мрачната, на отрицателната страна в Живота. Но Животът има две страни – положителна и отрицателна. За да има ясна представа за нещата, човек трябва да гледа на тях от двете страни. Така и Природата работи и си служи с Рая и с ада.
към текста >>

39. МЛАДЕЖКИЯТ /СПЕЦИАЛЕН/ КЛАС И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Трябва да разберете понятието Девственост в широк смисъл.
Много време ще мине докато стигнете на това пристанище. Каква е целта на Специалният клас ? – Да ви върне към първоначалната Чистота и Девственост. Всички имате елементарни понятия за Живота, но това не е достатъчно. Трябва да разберете понятието Девственост в широк смисъл. Това разбиране се постига чрез дълбока мисъл и възвишени чувства. Да живее човек, да се жени, да има деца, да пуши коминът му, това са елементарни работи, с които хората се занимават. Човек трябва да се издигне по-високо, да заживее по нов начин, да разбере вътрешната страна на Живота.
към текста >>

чрез дълбока мисъл и възвишени чувства.
– Да ви върне към първоначалната Чистота и Девственост. Всички имате елементарни понятия за Живота, но това не е достатъчно. Трябва да разберете понятието Девственост в широк смисъл. Това разбиране се постига чрез дълбока мисъл и възвишени чувства. Да живее човек, да се жени, да има деца, да пуши коминът му, това са елементарни работи, с които хората се занимават. Човек трябва да се издигне по-високо, да заживее по нов начин, да разбере вътрешната страна на Живота. Двама души се събират да живеят заедно, както при женитбата, за да придобият знания. Ако не придобият никакво знание, женитбата им не е на място.
към текста >>

положителната наука за Живота.
Едно нещо е да пипаш, съвсем друго нещо е да виждаш. Едно нещо е да изучаваш нещата чрез пипане, друго нещо е да изучаваш нещата чрез виждане, чрез четене и непосредствено откровение на законите и пътищата на Природата. Да се домогне човек до законите на своя ум, на своето сърце и на своята воля чрез очите си, по пътя на виждането, това значи да е придобил положителната наука за Живота. Докато не научи законите на ума, сърцето и волята си като сонди, чрез които да извлича вода от дълбочините на земята, човек не би могъл да пробие непреривния кръг на Живота, в който текат енергиите на Знанието. За да влезете в един затворен кръг, непременно трябва да направите някъде поне един процеп. Обаче само онзи може да прави процепи, който знае законите. Много работа е дадена на ученика от Специалния клас, която той трябва да свърши.
към текста >>

Като ученици на Специалния клас вие трябва да изучавате законите, с които да направите мисълта си пластична, а чувствата си
Който е придобил това знание, само той различава обик- новения учител от Великия Учител. Само той знае кой човек е талантлив, кой – гениален, кой – светия и кой – мистик. Разликата не е външна. Обикновеният и гениалният човек външно могат да си приличат, но вътрешно се различават по устройството на клетките, на тъканите, по състава на кръвта си и т. н. Като ученици на Специалния клас вие трябва да изучавате законите, с които да направите мисълта си пластична, а чувствата си – устойчиви. Това се постига чрез регулиране на нервната система и подобряване на кръвообращението. Ученикът трябва да работи върху себе си, да стане господар на своите мисли и чувства. Това значи да е придобил правата мисъл.
към текста >>

Това значи да е придобил правата мисъл.
Като ученици на Специалния клас вие трябва да изучавате законите, с които да направите мисълта си пластична, а чувствата си – устойчиви. Това се постига чрез регулиране на нервната система и подобряване на кръвообращението. Ученикът трябва да работи върху себе си, да стане господар на своите мисли и чувства. Това значи да е придобил правата мисъл. Когато мисълта на ученика е права, той може сам да проверява нещата. Иначе ще слуша да говорят много неща, които той не може да провери. Сега, като сте влезли в Специалния клас, вашата задача е да се научите да мислите и да чувствате правилно. Да мисли и да чувства
към текста >>

Когато мисълта на ученика
– устойчиви. Това се постига чрез регулиране на нервната система и подобряване на кръвообращението. Ученикът трябва да работи върху себе си, да стане господар на своите мисли и чувства. Това значи да е придобил правата мисъл. Когато мисълта на ученика е права, той може сам да проверява нещата. Иначе ще слуша да говорят много неща, които той не може да провери. Сега, като сте влезли в Специалния клас, вашата задача е да се научите да мислите и да чувствате правилно. Да мисли и да чувства право, това значи човек да живее добре.
към текста >>

В този смисъл всички хора са ученици на Специалния клас, който е в самия Живот.
Сега, като сте влезли в Специалния клас, вашата задача е да се научите да мислите и да чувствате правилно. Да мисли и да чувства право, това значи човек да живее добре. Следователно да живее човек добре, това е задача не само на учениците на Специалния клас, но на всички хора. В този смисъл всички хора са ученици на Специалния клас, който е в самия Живот. Животът учи човека да се изявява правилно. Човек се учи да живее правилно от самия Живот – неговия неразделен учител. За да живеете добре, пазете следното правило: никога не разваляйте отношенията си с Първата Причина, т. е. със Слънцето на
към текста >>

слушат. Човек трябва да знае законите на своята мисъл, на своите чувства и на своите действия.
и отношенията ви към Него не са правилни. Това не е обич. Когато обичате една песен, вие я пеете правилно. Когато казвате, че обичате някого, това подразбира пеенето на някаква класическа песен, от която се възхищавате не само вие, но и всички, които ви слушат. Човек трябва да знае законите на своята мисъл, на своите чувства и на своите действия. С други думи казано, човек тряб- ва да познава законите, които упражняват неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Всеки се стреми към това знание, но то не се постига лесно. Ако някой го придобие преждевременно, ще се натъкне на големи противоречия.
към текста >>

40. МЕТОД ЗА РАБОТА - НИКОГА НЕ ОТЛАГАЙ. - Влад Пашов (1902- 1974)

Не допускайте в ума си никаква отрицателна мисъл.
Ще си кажете: “Днес или никога! Щом съм започнал една работа, ще я свърша още днес! ” Бъдете като светията: той започва една работа при изгрев и я завършва при залез слънце – за един ден. Не допускайте в ума си никаква отрицателна мисъл. Светията започва работата и не мисли за неуспех. Той знае, че вечерта работата трябва да бъде свършена – нищо повече. Допуснете ли една отрицателна мисъл в ума си, вие не можете да бъдете светия.
към текста >>

Допуснете ли една отрицателна мисъл
и я завършва при залез слънце – за един ден. Не допускайте в ума си никаква отрицателна мисъл. Светията започва работата и не мисли за неуспех. Той знае, че вечерта работата трябва да бъде свършена – нищо повече. Допуснете ли една отрицателна мисъл в ума си, вие не можете да бъдете светия. Ако не допуснете нито една отрицателна мисъл в ума си, вие сте свързан със съзнанието на светията и ще свършите работата си така бързо като него – от изгрева до залеза на Слънцето. Правете опити в това направление, за да видите резултатите на положителната мисъл.
към текста >>

Ако не допуснете нито една отрицателна мисъл в ума си, вие сте свързан със съзнанието
Светията започва работата и не мисли за неуспех. Той знае, че вечерта работата трябва да бъде свършена – нищо повече. Допуснете ли една отрицателна мисъл в ума си, вие не можете да бъдете светия. Ако не допуснете нито една отрицателна мисъл в ума си, вие сте свързан със съзнанието на светията и ще свършите работата си така бързо като него – от изгрева до залеза на Слънцето. Правете опити в това направление, за да видите резултатите на положителната мисъл. Отличителната черта на светията е, че той абсолютно изключва съмнението от своя ум и от своето сърце. Това е причината, поради която работите му стават в един ден.
към текста >>

за да видите резултатите на положителната мисъл.
Допуснете ли една отрицателна мисъл в ума си, вие не можете да бъдете светия. Ако не допуснете нито една отрицателна мисъл в ума си, вие сте свързан със съзнанието на светията и ще свършите работата си така бързо като него – от изгрева до залеза на Слънцето. Правете опити в това направление, за да видите резултатите на положителната мисъл. Отличителната черта на светията е, че той абсолютно изключва съмнението от своя ум и от своето сърце. Това е причината, поради която работите му стават в един ден. Геният допуска поне една отрицателна мисъл в ума си, затова работите му се извършват за 24 години. Когато човек вярва в Бога, дългият период от време се съкращава и единият час става приятен и съдържателен. Увеличиш ли деня в години, ти сидопуснал съмнението в ума си.
към текста >>

Геният допуска поне една отрицателна мисъл в ума си, затова работите му се извършват за 24 години.
на светията и ще свършите работата си така бързо като него – от изгрева до залеза на Слънцето. Правете опити в това направление, за да видите резултатите на положителната мисъл. Отличителната черта на светията е, че той абсолютно изключва съмнението от своя ум и от своето сърце. Това е причината, поради която работите му стават в един ден. Геният допуска поне една отрицателна мисъл в ума си, затова работите му се извършват за 24 години. Когато човек вярва в Бога, дългият период от време се съкращава и единият час става приятен и съдържателен. Увеличиш ли деня в години, ти сидопуснал съмнението в ума си. Вярата е необходима за съкращаване на времето. Като вярвате, ще свършите работата си в един ден. Вярата подразбира съкращаване на процесите.
към текста >>

41. МЕТОДИ ЗА САМОНАСЪРЧАВАНЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

на мисълта.
• 636 • Методи за самонасърчаване. От съвременните хора се искат правилни отношения към себе си и към окръжаващите. Това значи да има човек свобода на мисълта. Човек не трябва да мисли, че е неспособен, защото тази мисъл ограничава човека. Човек сам трябва да се насърчава. Още със ставането си от сън си кажете: “Аз съм добър и способен човек. Не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги
към текста >>

тази мисъл ограничава човека.
От съвременните хора се искат правилни отношения към себе си и към окръжаващите. Това значи да има човек свобода на мисълта. Човек не трябва да мисли, че е неспособен, защото тази мисъл ограничава човека. Човек сам трябва да се насърчава. Още със ставането си от сън си кажете: “Аз съм добър и способен човек. Не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя”. Ако сами не се насърчавате, отвън никой не може да ви насърчи. Това е един от методите за самовъзпитание.
към текста >>

си. Природата е положителна и ние трябва да бъдем положителни.
Така че ако искате да се самовъзпитавате, дръжте в ума си положителни мисли и в сърцето си – положителни чувства както за себе си, така и за своите ближни. Всичко отрицателно турете настрана, далеч от себе си. Природата е положителна и ние трябва да бъдем положителни. Тя е вложила в човека ред дарби и способности и той трябва да работи, за да прояви своите дарби и способности и да се убеди, че е способен и даровит. Защо да не мислите, че някога ще станете гениален?
към текста >>

42. ВСЯКО НЕЩО ТРЯБВА ДА СТАВА НА СВОЕТО ВРЕМЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Достатъчно е човек да поддържа в ума си положителна мисъл за постигането на някоя своя цел без никакво съмнение и противо-
• 659 • ВСЯКО НЕЩО ТРЯБВА ДА СТАВА НА СВОЕТО ВРЕМЕ. Достатъчно е човек да поддържа в ума си положителна мисъл за постигането на някоя своя цел без никакво съмнение и противо- речие, за да я реализира както е намислил. Каквото мисли човек, това става. Каквото пожелае човек, сбъдва се, но гледайте да не се сбъдне преждевременно. Всяко желание, реализирано не навреме, причинява повече нещастия, отколкото радост.
към текста >>

43. Работа с чуждите присадки - Влад Пашов (1902- 1974)

Натъкнете ли се на някаква отрицателна мисъл, поставете срещу нея една положителна мисъл.
• 714 • Работа с чуждите присадки. Като ученици вие трябва да мислите право. Натъкнете ли се на някаква отрицателна мисъл, поставете срещу нея една положителна мисъл. За да се справите лесно с мъчнотиите си, не преставайте да учите, да придобивате знания. Не подценявайте силите на своя противник. Тръгнете ли на път, вземете всичко, което ви е необходимо. Каквито и мъчнотии да срещнете, не се обезсърчавайте. Съмнението, обезсърчаването, безверието са качества на лошите хора, на съществата, които живеят в тъмнина.
към текста >>

44. ЗА МОЛИТВАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително
• 888 • За молитвата. Всички хора трябва да дойдат до едно дълбоко, вътрешно разбиране на молитвата, да разберат, че тя съдържа три качества в себе си: истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство и в душата му – поне един малък подтик към възвишено и благородно действие. Ако молитвата остави в човека тия три неща едновременно, тази молитва е реализирана вече, тя е изминала целия кръг. Да се реализира една молитва, това подразбира да донесе
към текста >>

45. ИДЕАЛЪТ НА ЧОВЕКА - Влад Пашов (1902- 1974)

смисъл. Второто нещо, което трябва да разберем, това са Ангелите,
В живота на Земята има три важни неща. Ние живеем на Земята и затова на първо място трябва да разберем човека, ако искаме да разберем живота, който той прекарва. Без човека и Природата няма смисъл. Второто нещо, което трябва да разберем, това са Ангелите, които, преведени на обикновен език, представят човешкия ум, човешките мисли. Като се каже “Ангел”, разбираме Светло същество, а ние ще преведем Ангела със “светла мисъл”. Третото най-важно
към текста >>

а ние ще преведем Ангела със “светла мисъл”.
Без човека и Природата няма смисъл. Второто нещо, което трябва да разберем, това са Ангелите, които, преведени на обикновен език, представят човешкия ум, човешките мисли. Като се каже “Ангел”, разбираме Светло същество, а ние ще преведем Ангела със “светла мисъл”. Третото най-важно и неразбрано нещо за човека това е Бог. Тази дума, преведена на разбран език, представя Любовта, която носи Живот и безсмъртие за човешката душа.
към текста >>

изработи една положителна философия за Живота.
Ангелите, т. е. светлите и чисти мисли и най-после да разбере Бога, т. е. Любовта. Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за Живота.
към текста >>

46. ПОДБОР НА МИСЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Положителна, добра мисъл
• 905 • Подбор на мислите. За да не се разочаровате, първата ви задача е да отделяте положителните мисли от отрицателните. Положителна, добра мисъл е тази, която има отношение към твоя живот. Щом една мисъл няма отношение към тебе, към твоя живот, тя е лоша, отрицателна мисъл. Всяко чувство, всяка постъпка, които имат отношение към Цялото са добри, положителни.
към текста >>

Щом една мисъл
• 905 • Подбор на мислите. За да не се разочаровате, първата ви задача е да отделяте положителните мисли от отрицателните. Положителна, добра мисъл е тази, която има отношение към твоя живот. Щом една мисъл няма отношение към тебе, към твоя живот, тя е лоша, отрицателна мисъл. Всяко чувство, всяка постъпка, които имат отношение към Цялото са добри, положителни. Добрата мисъл, чувство и постъпка се различават от лошите по техните резултати.
към текста >>

мисъл. Всяко чувство, всяка постъпка, които имат отношение към
положителните мисли от отрицателните. Положителна, добра мисъл е тази, която има отношение към твоя живот. Щом една мисъл няма отношение към тебе, към твоя живот, тя е лоша, отрицателна мисъл. Всяко чувство, всяка постъпка, които имат отношение към Цялото са добри, положителни. Добрата мисъл, чувство и постъпка се различават от лошите по техните резултати. Ако мисълта внася радост в тебе, тя има отношение към Цялото, тя е добра мисъл.
към текста >>

Добрата мисъл, чувство и постъпка
е тази, която има отношение към твоя живот. Щом една мисъл няма отношение към тебе, към твоя живот, тя е лоша, отрицателна мисъл. Всяко чувство, всяка постъпка, които имат отношение към Цялото са добри, положителни. Добрата мисъл, чувство и постъпка се различават от лошите по техните резултати. Ако мисълта внася радост в тебе, тя има отношение към Цялото, тя е добра мисъл. Същото се отнася и до чувствата и постъпките на хората: не е добро едно чувство, ако не носи радост, то няма отношение към
към текста >>

Ако мисълта внася
няма отношение към тебе, към твоя живот, тя е лоша, отрицателна мисъл. Всяко чувство, всяка постъпка, които имат отношение към Цялото са добри, положителни. Добрата мисъл, чувство и постъпка се различават от лошите по техните резултати. Ако мисълта внася радост в тебе, тя има отношение към Цялото, тя е добра мисъл. Същото се отнася и до чувствата и постъпките на хората: не е добро едно чувство, ако не носи радост, то няма отношение към Цялото. Не можеш да работиш върху себе си, да съграждаш своето бъдеще, ако ти нямаш отношение към Цялото.
към текста >>

радост в тебе, тя има отношение към Цялото, тя е добра мисъл.
мисъл. Всяко чувство, всяка постъпка, които имат отношение към Цялото са добри, положителни. Добрата мисъл, чувство и постъпка се различават от лошите по техните резултати. Ако мисълта внася радост в тебе, тя има отношение към Цялото, тя е добра мисъл. Същото се отнася и до чувствата и постъпките на хората: не е добро едно чувство, ако не носи радост, то няма отношение към Цялото. Не можеш да работиш върху себе си, да съграждаш своето бъдеще, ако ти нямаш отношение към Цялото. Значи мислите имат
към текста >>

47. Смисълът на мъчнотиите - Влад Пашов (1902- 1974)

• 942 • Смисълът на мъчнотиите.
• 942 • Смисълът на мъчнотиите. Мнозина искат да живеят без мъчнотии и страдания, това е невъзможно. Мъчнотиите и препятствията в Живота са условия за развиване на енергиите. Ако не съществуваше тъмнината, светлината не би се появила. Достатъчно е да се тури едно препятствие на пътя на светлината, за да може тя да се прояви. Когато Животът, мисълта и волята срещнат препятствие на пътя си, те веднага се проявяват.
към текста >>

Когато Животът, мисълта и волята срещнат препятствие на пътя си, те веднага се проявяват.
• 942 • Смисълът на мъчнотиите. Мнозина искат да живеят без мъчнотии и страдания, това е невъзможно. Мъчнотиите и препятствията в Живота са условия за развиване на енергиите. Ако не съществуваше тъмнината, светлината не би се появила. Достатъчно е да се тури едно препятствие на пътя на светлината, за да може тя да се прояви. Когато Животът, мисълта и волята срещнат препятствие на пътя си, те веднага се проявяват. Важно е да знаеш откъде иде препятствието; като знаеш, можеш да го премахнеш. Мъчнотиите и препятствията са неразрешими задачи. Търпението е трансформатор. То превръща неразположението, недоволството в положителна сила.
към текста >>

То превръща неразположението, недоволството в положителна сила.
Достатъчно е да се тури едно препятствие на пътя на светлината, за да може тя да се прояви. Когато Животът, мисълта и волята срещнат препятствие на пътя си, те веднага се проявяват. Важно е да знаеш откъде иде препятствието; като знаеш, можеш да го премахнеш. Мъчнотиите и препятствията са неразрешими задачи. Търпението е трансформатор. То превръща неразположението, недоволството в положителна сила.
към текста >>

48. Храната като метод за развитие - Влад Пашов (1902- 1974)

Значи светията се храни със светлина, геният – с мисъл.
• 950 • Храната като метод за развитие. Обикновеният човек се храни с обикновена храна, талантливият – с талантлива храна, гениалният – с гениална храна, а светията – със светийска храна. Значи светията се храни със светлина, геният – с мисъл. Истинската, положителна мисъл храни човека. От тревоги и безпокойства човек отслабва. Талантливият се храни с красиви и благородни чувства, а обикновеният – с трици. Колкото по-възвишена е храната, толкова по-възвишени са мислите и чувствата. Грубата храна огрубява човека.
към текста >>

Истинската, положителна мисъл храни човека.
• 950 • Храната като метод за развитие. Обикновеният човек се храни с обикновена храна, талантливият – с талантлива храна, гениалният – с гениална храна, а светията – със светийска храна. Значи светията се храни със светлина, геният – с мисъл. Истинската, положителна мисъл храни човека. От тревоги и безпокойства човек отслабва. Талантливият се храни с красиви и благородни чувства, а обикновеният – с трици. Колкото по-възвишена е храната, толкова по-възвишени са мислите и чувствата. Грубата храна огрубява човека. Време е вече човек да живее и да се храни по нов начин.
към текста >>

Трябва да обичаш светлината като храна, мисълта като храна, чувствата и постъпките си също като храна.
От тревоги и безпокойства човек отслабва. Талантливият се храни с красиви и благородни чувства, а обикновеният – с трици. Колкото по-възвишена е храната, толкова по-възвишени са мислите и чувствата. Грубата храна огрубява човека. Време е вече човек да живее и да се храни по нов начин. Трябва да обичаш светлината като храна, мисълта като храна, чувствата и постъпките си също като храна. Да се храниш с мисълта, това значи да усилваш ума си; да се храниш с чувства, това значи да усилваш сърцето си; да се храниш с постъпките си, това значи да усилваш волята си.
към текста >>

Да се храниш с мисълта, това значи да усилваш ума си; да се храниш с чувства, това значи да усилваш сърцето си; да се храниш с постъпките си, това значи да усилваш волята си.
Талантливият се храни с красиви и благородни чувства, а обикновеният – с трици. Колкото по-възвишена е храната, толкова по-възвишени са мислите и чувствата. Грубата храна огрубява човека. Време е вече човек да живее и да се храни по нов начин. Трябва да обичаш светлината като храна, мисълта като храна, чувствата и постъпките си също като храна. Да се храниш с мисълта, това значи да усилваш ума си; да се храниш с чувства, това значи да усилваш сърцето си; да се храниш с постъпките си, това значи да усилваш волята си.
към текста >>

49. ВЛИЯНИЕТО НА ПОЛОЖИТЕЛНАТА МИСЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

• 988 • Влиянието на положителната мисъл.
• 988 • Влиянието на положителната мисъл. Като ученици поддържайте положителни мисли. Казвате: “Тъмно е в съзнанието ми”. Дръж мисълта, че ще ти просветне и ще видиш, че ще ти просветне. Правете опити в това отношение,
към текста >>

Дръж мисълта, че ще ти просветне и
• 988 • Влиянието на положителната мисъл. Като ученици поддържайте положителни мисли. Казвате: “Тъмно е в съзнанието ми”. Дръж мисълта, че ще ти просветне и ще видиш, че ще ти просветне. Правете опити в това отношение, за да се уверите в известни истини. Опитът има резултат, когато е лишен от егоизъм.
към текста >>

свири отлично; ако няма никаква корист в мисълта ви, той наистина
Само в даден случай опитът може да ви подтикне да вървите напред. Ако получите резултат, пазете се да се не възгордеете. Помислете например за някого, че може да свири отлично; ако няма никаква корист в мисълта ви, той наистина ще свири като виртуоз. Затова се иска вътрешна подготовка. Като направите опита, ще се уверите в скритите сили и възможности в човека. Като видиш някъде една капка вода, придобиваш вяра, че там тече повече вода.
към текста >>

50. РАБОТАТА НА УЧЕНИКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Днес от всички се иска здрава, положителна
формулите на съединенията. Без това знанието не се постига. Някога и другите хора могат да ви разрешат задачите, обаче има случаи, когато всеки сам трябва да решава задачите си, никой друг не може да му помогне. Днес от всички се иска здрава, положителна мисъл. Не съжалявайте, че всичко не разбирате. Това, което сега не разбирате, ще го разберете в бъдеще.
към текста >>

мисъл. Не съжалявайте, че всичко не разбирате.
Без това знанието не се постига. Някога и другите хора могат да ви разрешат задачите, обаче има случаи, когато всеки сам трябва да решава задачите си, никой друг не може да му помогне. Днес от всички се иска здрава, положителна мисъл. Не съжалявайте, че всичко не разбирате. Това, което сега не разбирате, ще го разберете в бъдеще.
към текста >>

51. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия.
На нея съвременната астрономия приписва приливите и отливите на моретата и океаните и колебанията на Земята в движението й по орбитата. Според окултната наука истината е по-друга. Както казах, планетите се движат по елипси в един от фокусите, на които се намира Слънцето. Когато планетите са най-близо до светилото, казва се, че са в перихелий, а когато са най-отдалечени са в афелий. Сега след тези кратки астрономически сведения ще изложа накратко характера на планетните течения, които са свързани с тези планети и действат като сили в аурата на Земята и в съзнанието на хората. Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия. Всяка планета е силов център със специфична функция в Космоса и в зависимост от тази си функция поглъща и съответната енергия от Слънцето, която асимилира и трансформира, приспособявайки я към своето естество, придавайки й собствените си качества и свойства. Всяка планета поглъща онзи лъч от спектъра на Слънцето, от който самата тя е направена. Слънцето е център на всички космични сили в нашата система. Понеже цялата система е един жив организъм, то енергиите, които функционират в този организъм, в своето проявление се диференцират и проявяват чрез различни органи в организма, но остават свързани и със Слънцето. Слънцето запазва за себе си една специфична енергия, един специфичен принцип на действие - запазва за себе си един тон, един цвят в космичната симфония.
към текста >>

Укрепва и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие.
В Скорпион прави човека заядлив. Болестите му са тези на мозъка и нервната система, на говора (заекване), на гърлото и пр. Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето, е жива, подвижна и интелектуална. Тя отговаря на жълтия цвят и на тона ми. Чистият жълт цвят внася вътрешно равновесие между мисли и чувства. Укрепва и подхранва мисълта, произвежда мир, тишина и спокойствие. Приет в нечист вид, произвежда болезнени телесни и душевни състояния. Родените под влиянието на тази енергия са активни, пъргави, делови, променливи, предприемчиви, способни за работа и обичащи труда, склонни към многобройни връзки и отношения. Това са хора, жадни за знание и винаги добре осведомени за нещата, изобретателни, остроумни, подвижни. ВЕНЕРА. В древността са я познавали като богиня на любовта. Гърците са я наричали Афродита, финикийците - Астарта, индусите - Лакшми и пр.
към текста >>

Понятията голямо и малко зло, дявол, Сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен.
Това е кръгът, който Сатурн държи. Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизиран от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го назовават още Ариман - название, взето от персийските мистерии, което има същите качества. Казват, че той ни дава лъжлива представа за всичко и не ни позволява да видим истинските форми на нещата. Понятията голямо и малко зло, дявол, Сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен. Ето един малък намек от Учителя: „Дяволът е един от главните членове на комисията, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие ще се озовете пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогава да ви пусне готови в живота.”
към текста >>

Новата мисъл, новата идея, във всичките им вариации, новите форми за изразяване и новите методи за приложение са резултат на тези планети.
УРАН, НЕПТУН и ПЛУТОН се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марс. Наричат се още транссатурнови планети. Това показва, че тези нови планети действат в същите области, но с по-високи трептения, иначе казано, те са проява на нови принципи и сили на човешкото съзнание и затова разкриват нови светове, разкриват пред личността друга, непозната страна на света и живота. Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като ексцентрични и ненормални за съвременните хора. Всички нови импулси, които се проявяват в различни области на живота, са свързани с тези три планети. Новата мисъл, новата идея, във всичките им вариации, новите форми за изразяване и новите методи за приложение са резултат на тези планети. Най-новите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се олицетворяват от тези планети. Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне, и нови на форми, в които да се прояви общественият живот, се дължат пак на тях. Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължи на новите импулси, които са в противоречие със старото бързо разрастване и разпространение на окултизма. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота - в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления, даже и техниката, са под влиянието на новите планети. Уран се разглежда като октава на Меркурий [3], а Меркурий е свързан с конкретния ум.
към текста >>

Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя.
Революциите във всички области са Ураново дело. Всички онези, които се занимават с хипноза, астрология, френология, хиромантия, парапсихология, психометрия, изследователи в новата физика и пр., действат все под импулса на Уран. Уран е принципът, който работи за пробуждане на космичното съзнание. Той прекрачва границите на личните интереси и става космополит. Той счупва оковите на всяко робство и търси свобода, както за индивида, така и за обществото. Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя. Той е противник на всеки догматизъм, формализъм, консерватизъм и традиции и щом му се изпречат на пътя, ги руши. Урановият тип има революционна мисъл. Но благодарение на това, че съвременните хора не могат да реагират правилно на Урановите вибрации, нямат още достатъчно оформени органи в мозъка, за да им дадат израз, когато Уран започне да се проявява в тях, те стават някак ексцентрични. Имат скитнически склонности, оригинални и изобретателни са. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки.
към текста >>

Урановият тип има революционна мисъл.
Уран е принципът, който работи за пробуждане на космичното съзнание. Той прекрачва границите на личните интереси и става космополит. Той счупва оковите на всяко робство и търси свобода, както за индивида, така и за обществото. Той е индивидуалист в най-благородния смисъл и като силна личност работи за освобождението на своите братя. Той е противник на всеки догматизъм, формализъм, консерватизъм и традиции и щом му се изпречат на пътя, ги руши. Урановият тип има революционна мисъл. Но благодарение на това, че съвременните хора не могат да реагират правилно на Урановите вибрации, нямат още достатъчно оформени органи в мозъка, за да им дадат израз, когато Уран започне да се проявява в тях, те стават някак ексцентрични. Имат скитнически склонности, оригинални и изобретателни са. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки. Болестите са сложни и неизцерими по пътищата на обикновената медицина, освен чрез новите методи на лечение. Болестите му са на нервна почва или от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства.
към текста >>

Защото в абсолютен смисъл добро и зло в природата не съществува, то е само по отношение на нас.
Електрични и положителни са Слънцето, Юпитер и Марс. Магнетични и отрицателни са Сатурн, Венера, Луната и Нептун. Уран е положителен и електромагнитен, а Меркурий е в зависимост от планетата, с която е в най-близък аспект. Планетите се делят също и на добри и лоши, или на благотворни и злотворни. Но тези понятия са само относителни и условни. Защото в абсолютен смисъл добро и зло в природата не съществува, то е само по отношение на нас. За благотворни планети се смятат: Юпитер, Венера и Слънцето. Някои наричат Слънцето синтетично, т.е., вън от класификацията добро и зло. Луната я наричат пасивна - ни добра, ни лоша, за злотворни планети са считат Сатурн, Марс и Уран, понякога и Нептун, а Меркурий е добър или лош в зависимост от това с какви планети е в най-близък аспект. *** Различните планети като сили действат в различни области на мозъка и с това развиват различни способности и чувства.
към текста >>

Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят проявява подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени.
Юпитер - в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета, а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти. Марс - в умствения свят напомня на възможността за ускорение на процесите; в духовния свят се проявява като храброст и решителност, облекчаващи във физическия свят всички поривисти и насилствени действия. Във физическия свят се проявява като гняв, насилие, разрушителност. Слънце. В умствения свят не се скъпи на всякакви активни импулси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането на всички негови форми в умствения свят, преминаващи в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят проявява подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителства всички промени. Луната е възприемчива към умствените импулси на Слънцето, в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като променливи настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата. [1] В известни моменти те ще бъдат отдясно, в други отляво на Слънцето - ще имат източна или западна елонгация. Другите планети, чиито орбити са по-големи от тези на Земята, ако си представим Земята като център, около който се движат планетите, ще ни се стори, че се движат около нея. париращи непрекъснато, както по отстояние, така и по скорост. В известни точки на орбитите им ще изглежда, че те спират, че остават стационарни.
към текста >>

52. 8-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото всяка наука има своя положителна и отрицателна страна.
От окултните ученици се иска едно важно качество - примирение, но разумно примирение. Примирение с условията, примирение с лишенията, изобщо примирение, което да почива на дълбоко разбиране на живота. 47. Ученикът и Школата. Трябва да знаете, че вие идвате в окултната школа да се научите да живеете разумно. Като се научите да живеете разумно, ще знаете как да използувате науката във всичките ѝ разклонения, във всички нейни положителни и отрицателни форми, ще знаете как да отстранявате всяка една лоша страна и да приемате само добрата страна. Защото всяка наука има своя положителна и отрицателна страна. Затова окултният ученик трябва да се научи да живее разумно и да използува разумно знанията, които човечеството е придобило досега. 46. За младежкия клас. Вие, Специалният, Младежкият клас, сте клас, който вечно да расте и да се подмладява и никога да не остарява. В скрита форма аз наричам младежкия клас, клас на вечната младост, на Божествената нежност. Аз бих желал вие да останете завинаги деца, не по ум, но душите ви да бъдат детски, или ще употребя един свой израз - душите ви да бъдат нежни.
към текста >>

Едни хора ще ви казват, че нямате мисъл, логика, че сте излезли от пътя на обикновения живот, други пък ще ви съжаляват, че млади сте тръгнали в този път, че трябва да си поживеете.
Първата година на постъпването си всеки нов ученик е бил поставян на присмеха и подигравките на по-големите ученици и ако е могъл да издържи, оставал е в Школата. Ако не е могъл да издържи на тези условия, той напущал Школата или оставал като служител или оглавен. Днес всички хора по естествен път са в Школата на Питагор. Докато постигне своя идеал, всеки човек ще бъде поставен на изпитания и на подигравки - да се види доколко ще издържи. И вие като ученици на окултната школа опитвате методите на Питагор върху гърба си. Едни хора ще ви казват, че нямате мисъл, логика, че сте излезли от пътя на обикновения живот, други пък ще ви съжаляват, че млади сте тръгнали в този път, че трябва да си поживеете. Ако хората мислят, че божественото учение е само за старите, то са на крив път. И за млади, и за стари, Божественото учение е крачка напред в техния живот. Разликата е само в степента на развитието. 51. Учениците на Школата. Сега като ви наблюдавам, виждам, че вие сте ученици с различни способности и дарби.
към текста >>

53. 39-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще извадите от ума си мисълта за големство над другите и ще знаете, че всеки човек има възможност да облагороди живота си и да бъде чист.
А аз казвам, че всички имат възможност да бъдат чисти, защото чистотата не зависи от вас, а от Бога, Който е един извор. От вас се иска да бъдете смели и решителни, да не се страхувате. Страхът може да дойде отвън, но вие няма да го приемате в себе си като гостенин. Ако сте чисти и ако имате самообладание, Белите Братя, Небето, ще пристъпят при вас и ще ви помагат. 2. Друго нещо, необходимо за Ученика, е следното: В Окултната Школа, в Бялото Братство, не се позволява да мислите, че вие сте нещо повече от другите хора, да мислите че другите са невежи, а вие сте по-високо от тях. Ще извадите от ума си мисълта за големство над другите и ще знаете, че всеки човек има възможност да облагороди живота си и да бъде чист. 3. При каквито условия и да се намирате, те не ви спъват. Щом сте готови, Белите Братя ще ви създадат добри условия за работа. Ако не вървите добре в Пътя, ще дойде някой да ви хване като ратай и ще ви впрегне в колата си. Щом искате да ви се създадат по-добри условия работете, а условията ще дойдат сами по себе си. 4. Сега вие казвате: Защо ме сполетя това зло?
към текста >>

Който иска да влезе като Ученик на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина.
Аз не искам днес да я разрешите, но вие като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като Ученици на Великата Окултна Школа. 10. От Ученика се иска да бъде твърд и решителен във всичките си постъпки, за да бъде Ученик на Христа. Велико нещо е да бъде човек Ученик на Христа! Затова трябва да има един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никакви сили на този свят. Той трябва да издържа всичко. Който иска да влезе като Ученик на Великата Окултна школа, трябва да разбира дълбокия смисъл на живота, трябва да облагороди своите мисли, чувства и желания и да действува не изведнъж, но постепенно, както художникът работи, когато рисува своята картина. 11. Първото условие за да стане някой Ученик на Окултната Школа е да стане брат, сестра и майка на Христа, за което Любовта Божия трябва да изпълни сърцето, душата и духът му. Който приложи този принцип, той ще бъде Ученик. Второто условие за Ученика на Окултната Школа е да заплаче. Говоря символично. И като заплаче, ще почувствува в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли.
към текста >>

Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл.
Смирението не е външно качество, но вътрешно. То е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешкото и Божественото. Следователно, докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първата Причина на нещата. Казано е в Писанието: "Бог към смирените благоволи, а на горделивите се противи". Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл. Щом се наруши паралелът на неговия живот, смирението губи своя смисъл. 16. Идеалът на Ученика е да добие безсмъртния, вечния живот. Но безсмъртието не се дава от вън. То е един вътрешен процес. За да станеш безсмъртен, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога.
към текста >>

Щом се наруши паралелът на неговия живот, смирението губи своя смисъл.
То е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е мярка, която определя правилните отношения между човешкото и Божественото. Следователно, докато не се смири, човек не може да има правилни отношения към Първата Причина на нещата. Казано е в Писанието: "Бог към смирените благоволи, а на горделивите се противи". Докато човек върви успоредно с Божествения свят, смирението има смисъл. Щом се наруши паралелът на неговия живот, смирението губи своя смисъл. 16. Идеалът на Ученика е да добие безсмъртния, вечния живот. Но безсмъртието не се дава от вън. То е един вътрешен процес. За да станеш безсмъртен, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение.
към текста >>

17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение.
16. Идеалът на Ученика е да добие безсмъртния, вечния живот. Но безсмъртието не се дава от вън. То е един вътрешен процес. За да станеш безсмъртен, трябва да повярваш в Божия Син, а Божият Син е израз на Великата Божествена Мъдрост, която е скрита в Бога. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение. 17. Когато Христос казва: "Да възлюбиш ближния си", Той подразбира, че в дълбокия смисъл на Окултната Наука, лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато човек придобие истинското знание, само тогава ще намери другия полюс на своя живот или Пътя на своето възлизане. Туй, което се нарича "посвещение", ще стане когато Ученикът намери Учителя си, а той - своите Ученици. Всичката тайна седи в това, да намери човек своята възлюблена, сродна душа. Не я ли намери, никой Учител няма да го вземе да му покаже онова дълбоко, тайно знание, да му покаже Пътя на неговото възлизане. Като намери човек тази сродна душа, ще тръгне напред.
към текста >>

Само тогава Христовите думи имат смисъл.
Този ближен, когото трябва да възлюби Ученика като себе си, той трябва да бъде опорна точка, на която Ученикът ще тури своя лост - Любовта. Тогава всички действия ще стават правилно. Тази Любов не е едно преходно чувство, а една разумна двигателна сила. Щом Ученикът намери своята сродна душа, той е разрешил половината от своята задача, намерил е правия Път на своето развитие. Тогава Учителят му ще го намери и Христос ще му заговори. Само тогава Христовите думи имат смисъл. И тук е Великият Закон: Дето са двама души събрани в Мое име, там съм и Аз. Тези двама, това са двете сродни души. Само при тези две сродни души Христос ще бъде третият. Това не е обикновен закон, да не си правите никакви илюзии, никаква измама. Двама или трима събрани в Мое име подразбира в Името на Любовта.
към текста >>

Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа.
За да се познаем взаимно, всеки трябва да намери своята сродна душа. В тези два полюса започва да действува Божественият принцип и да се проявява Бог. Това е Великото Начало, което трябва да турите като основа. Първо ще намерите методите в своето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свърхсъзнание и само като приложите тези методи в живота си, ще намерите своята сродна душа. И като я намерите, двамата мълком, тихо, ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света. Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Апостол Павел изказва тази мисъл, само че малко по-другояче: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни принципа - мъж и жена трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата своя сродна душа. Само тогава Христос ще бъде между тях третият. Само когато дойде онзи Велик Закон - да възлюбиш ближния си като себе си, вие ще бъдете в Пътя на същинското знание.
към текста >>

Апостол Павел изказва тази мисъл, само че малко по-другояче: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена".
Това е Великото Начало, което трябва да турите като основа. Първо ще намерите методите в своето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свърхсъзнание и само като приложите тези методи в живота си, ще намерите своята сродна душа. И като я намерите, двамата мълком, тихо, ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света. Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Апостол Павел изказва тази мисъл, само че малко по-другояче: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни принципа - мъж и жена трябва да се слеят в една душа и тази душа да намери другата своя сродна душа. Само тогава Христос ще бъде между тях третият. Само когато дойде онзи Велик Закон - да възлюбиш ближния си като себе си, вие ще бъдете в Пътя на същинското знание. Значи, човешкият дух и човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския Път на своето развитие. 18. Ученикът никога не трябва да приема жертва от когото и да е заради себе си.
към текста >>

54. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И по този закон аз мога да анализирам всяка ваша мисъл или желание откъде идват.
И понеже при влизането в една Окултна Школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемате мислите на по-нисшите същества от животинското царство. Затова има опасност всеки Ученик да се зарази от своите минали нисши състояния на Битието. Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тези състояния, докато Учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята и после да разпознават тези течения и ключовете на нисшото животинско царство. Всички отрицателни мисли и желания, които минават през ума на човека, идват от животинското царство. Всички тези мисли вие ще ги приемете и тогава вашият ум ще влезе в това течение и ще направите едно престъпление. И по този закон аз мога да анализирам всяка ваша мисъл или желание откъде идват. Ще кажете, че Господ е тъй наредил света. He, Господ е наредил всичко много хубаво в Битието. Великият Учител на Битието много добре е наредил всичко. Когато влезете в тази система, Великите Учители ще ви разправят точно и определено в каква посока ще трябва да се движите. 3. Разумните същества търсят само такива души, в които живее Истината.
към текста >>

Следователно, положителната вяра, за която говорим, подразбира съзнателно поддържане на вътрешната, разумна връзка между Първата Причина и вас.
Някои считат за голямо изкуство да развържат тези конци, да се освободят от тази връзка. Но докато живеете в лабиринта на материята не късайте тази връзка. Всяко преждевременно късане на тези конци води след себе си нещастия, страдания, катастрофи. Докато сте в лабиринта на материята, дръжте се здраво за тази връзка. Това значи вяра. Следователно, положителната вяра, за която говорим, подразбира съзнателно поддържане на вътрешната, разумна връзка между Първата Причина и вас. 5. Сега вие сте дошли до една област, наречена област на забавите. Ако останете повече време в тази област, съществата, които живеят там, ще спънат развитието ви. Те са същества изостанали в еволюцията си, те са същества без никакъв морал, без никаква култура. Когото видят, те започват да го хвалят, да казват че е герой, талантлив човек. Ще му разправят различния легенди, предания, докато го оплетат.
към текста >>

Щом минете през Ученичеството на трите свята, вие сте Ученик в абсолютен смисъл на думата.
Това се определя и от благоприятните съчетания на планетите. 6. Няма по-велико нещо от това да бъдеш "Ученик”. Сега и вие сте Ученици, не само на физическия свят. Значи, вие сте само една трета Ученици. За да станете истински Ученици, трябва да минете през Ученичествоте на духовния свят и от там - през Ученичеството на Божествения свят. Щом минете през Ученичеството на трите свята, вие сте Ученик в абсолютен смисъл на думата. Значи, вие трябва да минете от видимото, от физическия свят, към невидимото, към Безграничния свят, към Бога. Вие не можете да разберете Божествения свят докато не разберете физическия и духовния. 7. В настоящата епоха ние сме дошли до положение да приложим правилата на Окултната наука в действителния живот. Туй приложение ще определи нашия бъдещ живот. Сега се определя какво ще бъде бъдещото състояние.
към текста >>

Една мисъл да остане, но да знаете, че тя е Божествена и че можете да разчитате на нея.
Това, което сега извършваме, за самите себе си ще го извършим. И трябва да знаем как да го извършим. Трябва да живеем в Божествения живот, но трябва да разбираме отличителните черти на Божествения живот. Това е необходимо за самите вас. 8. Сега като влизате в Школата трябва да направите един анализ, да пресеете вашите мисли, да останат само съществените мисли. Една мисъл да остане, но да знаете, че тя е Божествена и че можете да разчитате на нея. Туй е възможно за всички. Всеки може да направи този опит. Трябва да приложите Божествените правила както се прилагат правилата в музиката и изкуството. Навсякъде те са определени и който ги знае и ги прилага, всякога ще има резултат, не материален. В това приложение на Божествените правила не се стремете да подобрите външната среда.
към текста >>

Във всички външни неща и стремежи не е смисълът на живота.
Сега вие вървите обратно и затова нямате резултат. 9. Същността на живота е хората да се обичат едни други. Всеки го радва едно общество, където има разумни хора. И в небето като отидем, пак разумното търсим. Когато ние говорим за Бога, разбираме туй Висшето, Разумното. Във всички външни неща и стремежи не е смисълът на живота. Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. Всички други неща са преходни илюзии. Тази обич ще мине от един свят в друг. Идеалното на земята е туй: Обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят и живот без тази обич губи смисъла си.
към текста >>

Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат.
9. Същността на живота е хората да се обичат едни други. Всеки го радва едно общество, където има разумни хора. И в небето като отидем, пак разумното търсим. Когато ние говорим за Бога, разбираме туй Висшето, Разумното. Във всички външни неща и стремежи не е смисълът на живота. Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. Всички други неща са преходни илюзии. Тази обич ще мине от един свят в друг. Идеалното на земята е туй: Обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят и живот без тази обич губи смисъла си. И човешката любов без Божествената губи смисъла си.
към текста >>

Физическият свят и живот без тази обич губи смисъла си.
Във всички външни неща и стремежи не е смисълът на живота. Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. Всички други неща са преходни илюзии. Тази обич ще мине от един свят в друг. Идеалното на земята е туй: Обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят и живот без тази обич губи смисъла си. И човешката любов без Божествената губи смисъла си. Нещата стават ценни заради приятеля, който ги дава. Като говорим, че физическото е илюзия, ние разбираме, че не трябва да правим яденето, условията на живота център. Ако ние приемем Любовта безкористно и я приложим, светът ще се оправи. 10. Научете се да живеете така, че като нямате закон да живеете по закон.
към текста >>

И човешката любов без Божествената губи смисъла си.
Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат. Всички други неща са преходни илюзии. Тази обич ще мине от един свят в друг. Идеалното на земята е туй: Обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят и живот без тази обич губи смисъла си. И човешката любов без Божествената губи смисъла си. Нещата стават ценни заради приятеля, който ги дава. Като говорим, че физическото е илюзия, ние разбираме, че не трябва да правим яденето, условията на живота център. Ако ние приемем Любовта безкористно и я приложим, светът ще се оправи. 10. Научете се да живеете така, че като нямате закон да живеете по закон. Сегашните хора имат закон, но живеят без закон.
към текста >>

17. Вложете мисълта, че основните Божествени мисли и идеи са вложени, написани в тази Божествена книга, душата.
Сега тези спорове, които често се явяват между вас, те произтичат от това, че има други същества в света, които чрез своите мисли затъмняват съзнанието на човека. Следствие на това, съзнанието на човека потъмнява и той не може да прави разлика между едни и други мисли, между едни и други чувства. Затова Ученикът трябва да наблюдава съзнанието си и да следи какви мисли и чувства минават през него и какви промени произвеждат в него. Вие като Ученици трябва да знаете, че само онези мисли, които внасят светлина в съзнанието, дават простор и полет на духа, идват от Божия Дух. А мисли, които носят тъмнина и ограничение, идват от изостанали духове. 17. Вложете мисълта, че основните Божествени мисли и идеи са вложени, написани в тази Божествена книга, душата. И всеки може да я чете, стига да слуша. Тъй както юрдечето знае да плава още с раждането си, тъй и човек знае да люби. И тъй както пилето не може да се отдели много от майка си, така и ние в нашето съзнание не можем да се отдалечим от Бога. В нашето съзнание ще бъдем на такава дистанция, на такова разстояние от света, че щом сме при тези Божествени условия, като чуем какво казва Духът, какво казва майка ни, веднага да чуем и изпълним какво казва, да изпълним волята ѝ. За последствията не мисли, защото в необходимостта всичко е за добро.
към текста >>

Затова ще държите мисълта, че паметта ви е добра, че сте добри, че сте способни.
Аз не искам да бързате, има време. После не се смущавайте от това, на каква възраст сте. 21. Ученикът трябва да работи с положителни мисли. Няма да казвате например, че паметта ви е слаба, а ще си казвате, че паметта ви е добра. Когато си казвате, че паметта ви е слаба, с това вие сами отслабвате паметта си. Затова ще държите мисълта, че паметта ви е добра, че сте добри, че сте способни. Ще вложите в ума си мисълта: всичко можем с Божията Любов, всичко можем с Божията Мъдрост, всичко можем с Божията Истина. 22. Придобиването на знанието е един процес като месенето на хляба. За да замесиш хляб, трябва ти брашно и топла вода. Ако нямаш брашно и вода, хляб не става. Любовта и Мъдростта трябва да се съберат, те ще ни покажат истинския път.
към текста >>

Ще вложите в ума си мисълта: всичко можем с Божията Любов, всичко можем с Божията Мъдрост, всичко можем с Божията Истина.
После не се смущавайте от това, на каква възраст сте. 21. Ученикът трябва да работи с положителни мисли. Няма да казвате например, че паметта ви е слаба, а ще си казвате, че паметта ви е добра. Когато си казвате, че паметта ви е слаба, с това вие сами отслабвате паметта си. Затова ще държите мисълта, че паметта ви е добра, че сте добри, че сте способни. Ще вложите в ума си мисълта: всичко можем с Божията Любов, всичко можем с Божията Мъдрост, всичко можем с Божията Истина. 22. Придобиването на знанието е един процес като месенето на хляба. За да замесиш хляб, трябва ти брашно и топла вода. Ако нямаш брашно и вода, хляб не става. Любовта и Мъдростта трябва да се съберат, те ще ни покажат истинския път. Любовта ще ни даде подтик да проучаваме нещата, а самото проучаване на нещата е процес на придобиване на знание.
към текста >>

Ако сутрин след като станеш в ума ти дойде една силна добра мисъл, направи я, не се спирай пред никаква философия, не яж, не пий, но направи това.
Защо и за какво, няма да го обяснявам. И ако ги използува съзнателно, то е за добро. И затова аз ви казах, че когато се намерим на Окултния Път, ние ще действаме и после ще мислим. Окултните Ученици трябва да действат и после да мислят. Вън в света първо ще мислите, после ще действате. Ако сутрин след като станеш в ума ти дойде една силна добра мисъл, направи я, не се спирай пред никаква философия, не яж, не пий, но направи това. И след като сте го направили, не отивайте да разправяте какво сте направили. 29. Когато Окултният Ученик говори или пише, трябва да говори или да пише идейно, образно. Научете се да говорите отривисто. Така например, Окултният Ученик трябва да каже: Гладен съм, а не твърде съм гладен, много съм гладен. 30. Пътят на Ученика минава през най-големи мъчнотии, които той трябва да преодолее.
към текста >>

55. 50-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вашият ум и вашето сърце могат само при едно такова правилно обучение да се развиват, само тогава може да схванете онази велика мисъл, която Бог е създал.
Трябват му още две чувства - сетива. Всяко сетиво отговаря на един свят. 188. За правилата в Школата. Аз не говоря индивидуално за никого, но от незнание, от невежество, вие вършите неща, които не е позволено. И аз сега искам да ви дам първите правила, тъй както в музиката се дават. Вашият ум и вашето сърце могат само при едно такова правилно обучение да се развиват, само тогава може да схванете онази велика мисъл, която Бог е създал. Само тогава ще се научите да мислите и чувствувате правилно. Наложете си воля. Вие имате воля, но тази воля ще я турите да работи за вашето усъвършенстване. 189. Хармонизиране на мислите и чувствата. Първото правило: Ще хармонизирате мислите и чувствата си поне за един час.
към текста >>

Ние се приближаваме към изучаването на една положителна наука, в която законите не мязат на законите на сегашната наука.
Те ще идват, вие ще им казвате: Ние сме Ученици на Любовта. И тогава победата ще бъде ваша. Това са живи същества, с които сте били свързани в минали съществувания. Но като постъпвате по закона на Любовта, те ще кажат: Понеже вие сте Ученици на Любовта, и ние ще станем. 193. Ученикът и съвременната и Окултната наука. Ние се приближаваме към изучаването на една положителна наука, в която законите не мязат на законите на сегашната наука. В тази наука, в която ви въвеждам, няма абсолютно никакво изключение, там всичко е точно определено. Като казвам, че е точно определено, не разбирам, че е ограничено. 194. Основно положение в Окултната наука. Две противоположни положения има в Окултната наука, в Окултната Школа. Безграничното включва в себе си граничното и граничното включва в себе си Безграничното.
към текста >>

Всички ще вложите в умовете си мисълта да бъдете силни, не да изнасилвате себе си, а да повдигнете себе си.
От вас искам да бъдете силни хора, а не слабодушни, разбирате ли? От вас се иска да бъдете най-силни Ученици, най-способни, най-даровити, най-талантливи. Който не е способен, да се труди да стане способен. Който не е даровит, не е талантлив, да се труди да стане даровит, да прояви талантите си, а неспособният да пробуди своята способност. Няма какво да се обезсърчавате. Всички ще вложите в умовете си мисълта да бъдете силни, не да изнасилвате себе си, а да повдигнете себе си. Следователно, всеки човек, който има сила да подигне себе си, може да подигне и ближния си, а който изнасилва себе си, изнасилва и ближния си. Тъй говорят законите на Бялото Братство. Те гледат как постъпваме спрямо себе си и от там знаят какво ще бъде поведението ни към другите. Ако аз изнасилвам себе си, може да говоря много приятно, много сладко, но нищо няма да излезе. Законът е такъв.
към текста >>

За да мисли човек, мисълта трябва да има два противоположни полюса.
Ние съдим по целта. Ако целта е постигната, погрешката се осмисля. Ако не е постигната, ние се произнасяме в края какви ще бъдат последствията. И аз искам от вас всички да бъдете много внимателни. 198. Процесът на мисленето в живота на Ученика. За да мисли човек, мисълта трябва да има два противоположни полюса. Но ако направите тези полюси обременени с една отрицателна енергия, във вас ще се зароди процес на оглупяване или процес на забравяне. Например, мразите някого. За да го мразите, трябва да има някаква причина. Ако мразите човека без причина, вие сте причина за тази омраза и тогава вредите сами на себе си. Всяка енергия се повръща към своя причинител.
към текста >>

От Ученика се иска единство в мисълта и чувствата, и в постъпките.
Както мравчената киселина не е в сила да изгаси пожара, който лупата на учения произвежда в мравуняка, така също няма сила в света, която може да изгаси Божествения огън в човека. Определен е моментът, когато този огън ще се запали във всеки човек. Той трябва да бъде внимателен, да не изпусне този момент. Веднъж запален, огънят трябва да се поддържа. 200. Правило за Ученика. От Ученика се иска единство в мисълта и чувствата, и в постъпките. Всеки трябва да има единство в мислите, единство в чувствата и единство в постъпките. Ако имате това единство, като идвате на езерата и в Природата, ще придобиете голямо богатство. Нямате ли единство в себе си, неприятелят ще бъде около вас и ще ви обстрелва с картечен огън. Искате ли неприятелят да не ви обстрелва, работете усилено и съзнателно върху чистенето, върху освобождаването на съзнанието от всички утайки и наслояване на миналото. 201. Ученикът трябва да бъде точен.
към текста >>

В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно могат да живеят и да израстват, не една педя пигмей, но като един Бог в своята мисъл и в своето величие.
Не, не, с тези астралци, невежи и профанни духове не искам да се занимавам. Ние знаем повече от тях. Нямам нужда от техните съвети. Нека си държат званията за себе си. Това не са проявления на Божествената Мъдрост. В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно могат да живеят и да израстват, не една педя пигмей, но като един Бог в своята мисъл и в своето величие. 217. Какво се иска от Ученика. От всички ви се иска да бъдете служители на абсолютната Истина, без никаква лъжа в себе си. Аз говоря не за вън да изповядате Истината, но като се изправите пред себе си, пред съвестта си, пред Бога, пред вашата душа, да съзнаете фактите, абсолютно никаква лъжа в душата ви да няма. Вашето небе трябва да бъде ясно, без никакъв облак. Сега аз не говоря за външния свят, но за вътрешния.
към текста >>

Най-първо ще си турите мисълта, че сте Ученици.
Сега аз не говоря за външния свят, но за вътрешния. Туй е едно състояние. Само тогава нашият ум може да бъде свободен. При такова едно състояние можем да мислим добре. Второто нещо: У всички трябва да има жажда да учите. Най-първо ще си турите мисълта, че сте Ученици. От всички ви искам да имате желание да учите, не само да чувствате, но да мислите. Вие искате да имате едно приятно настроение на духа. Има по-хубави неща от настроенията на духа. Те се предизвикват от онова, което човек може да си създаде чрез закона на Мъдростта. Без закона на Мъдростта вие не можете да служите на Бога.
към текста >>

- Мъдростта е целта, смисълът на човешкия живот, който сега се създава.
Без Мъдростта, и Любовта не може да я употребите. Трябва да знаете, че истинската Любов почва да се проявява само тогава, когато почва да действува великият закон на Мъдростта, когато дойде знанието. За да обичате някого, трябва да знаете отличителните му черти. 218. Трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина. Що е Мъдрост? - Мъдростта е целта, смисълът на човешкия живот, който сега се създава. Когато животът произведе всички свои плодове, т.е. завърши своето развитие, тогава човек ще разбере какво нещо е Мъдростта в пълния смисъл на думата. За сега ние пущаме листа, цъфтим, завързваме плодове и един ден когато напълно узреем, тогава ще разберем всички противоречия, които съществуват в живота. Значи Мъдростта е смисълът на живота. Любовта пък е закон, който помага за реализиране на великите задачи на Мъдростта.
към текста >>

завърши своето развитие, тогава човек ще разбере какво нещо е Мъдростта в пълния смисъл на думата.
За да обичате някого, трябва да знаете отличителните му черти. 218. Трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина. Що е Мъдрост? - Мъдростта е целта, смисълът на човешкия живот, който сега се създава. Когато животът произведе всички свои плодове, т.е. завърши своето развитие, тогава човек ще разбере какво нещо е Мъдростта в пълния смисъл на думата. За сега ние пущаме листа, цъфтим, завързваме плодове и един ден когато напълно узреем, тогава ще разберем всички противоречия, които съществуват в живота. Значи Мъдростта е смисълът на живота. Любовта пък е закон, който помага за реализиране на великите задачи на Мъдростта. Истината също така идва като велика помощница в този Път. Тя чертае Пътя, по който могат да се достигнат целите на Мъдростта.
към текста >>

Значи Мъдростта е смисълът на живота.
Що е Мъдрост? - Мъдростта е целта, смисълът на човешкия живот, който сега се създава. Когато животът произведе всички свои плодове, т.е. завърши своето развитие, тогава човек ще разбере какво нещо е Мъдростта в пълния смисъл на думата. За сега ние пущаме листа, цъфтим, завързваме плодове и един ден когато напълно узреем, тогава ще разберем всички противоречия, които съществуват в живота. Значи Мъдростта е смисълът на живота. Любовта пък е закон, който помага за реализиране на великите задачи на Мъдростта. Истината също така идва като велика помощница в този Път. Тя чертае Пътя, по който могат да се достигнат целите на Мъдростта. Следователно, Любовта и Истината помагат за реализиране на великите цели на божествената Мъдрост, която цари навсякъде във Вселената. Затова всички трябва да обичате Мъдростта с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.
към текста >>

Смисълът на живота седи именно в това - да възлюбите Мъдростта.
Истината също така идва като велика помощница в този Път. Тя чертае Пътя, по който могат да се достигнат целите на Мъдростта. Следователно, Любовта и Истината помагат за реализиране на великите цели на божествената Мъдрост, която цари навсякъде във Вселената. Затова всички трябва да обичате Мъдростта с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила. Такъв е законът. Смисълът на живота седи именно в това - да възлюбите Мъдростта. 219. Какво носи новото Учение. Туй, което ние носим в света, то е една необходимост, без която животът не може. Туй, което носим, то е една необходимост, тъй както водата и хлябът са необходими за живота. Хората, които са определени, когато и да е, те ще дойдат. И ще действувате абсолютно безкористно.
към текста >>

Носиш ли тази мисъл в ума си, твоите работи ще се нареждат по Божествен начин.
И като му даде необходимите знания, ще го остави свободен да прилага. 223. Работата на Ученика. Като Ученици, вие трябва да вложите всичките си дарби и способности на работа, да не очаквате нищо наготово. Не е достатъчно само вяра в думите ми, ще вярвате и ще работите. Имаш някаква мъчнотия или задача за разрешаване, свържи се с Бога, защото като душа ти представяш част от Божествения организъм. Носиш ли тази мисъл в ума си, твоите работи ще се нареждат по Божествен начин.
към текста >>

56. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

337. Мисълта на Ученика.
56 - то писмо XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 337. Мисълта на Ученика. Вие в Школата ще се стремите да имате една трезва мисъл, за да имате простор на мисълта, за да можете да се развивате. 338. Опасността за Ученика. Опасността за Окултните Ученици седи в това, че те като развиват своята чувствителност, пропорционално с това се увеличават и страданията им. 339. Разнообразие в мисълта. Както в живота, така и в мисълта си Ученикът трябва да се стреми към разнообразие и да избягва еднообразието.
към текста >>

Вие в Школата ще се стремите да имате една трезва мисъл, за да имате простор на мисълта, за да можете да се развивате.
56 - то писмо XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 337. Мисълта на Ученика. Вие в Школата ще се стремите да имате една трезва мисъл, за да имате простор на мисълта, за да можете да се развивате. 338. Опасността за Ученика. Опасността за Окултните Ученици седи в това, че те като развиват своята чувствителност, пропорционално с това се увеличават и страданията им. 339. Разнообразие в мисълта. Както в живота, така и в мисълта си Ученикът трябва да се стреми към разнообразие и да избягва еднообразието. Това се обосновава върху факта, че всяка мисъл е носител на известна енергия.
към текста >>

339. Разнообразие в мисълта.
XI. ЗАКОНИ И ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА (продължение) 337. Мисълта на Ученика. Вие в Школата ще се стремите да имате една трезва мисъл, за да имате простор на мисълта, за да можете да се развивате. 338. Опасността за Ученика. Опасността за Окултните Ученици седи в това, че те като развиват своята чувствителност, пропорционално с това се увеличават и страданията им. 339. Разнообразие в мисълта. Както в живота, така и в мисълта си Ученикът трябва да се стреми към разнообразие и да избягва еднообразието. Това се обосновава върху факта, че всяка мисъл е носител на известна енергия. И когато са разнообразни мислите, има прилив в организма на разнообразни енергии, които обновяват организма. 340. Въздържаност. Ученикът трябва в езика си и в мисълта си да бъде въздържан ако иска да се развива успешно.
към текста >>

Както в живота, така и в мисълта си Ученикът трябва да се стреми към разнообразие и да избягва еднообразието.
337. Мисълта на Ученика. Вие в Школата ще се стремите да имате една трезва мисъл, за да имате простор на мисълта, за да можете да се развивате. 338. Опасността за Ученика. Опасността за Окултните Ученици седи в това, че те като развиват своята чувствителност, пропорционално с това се увеличават и страданията им. 339. Разнообразие в мисълта. Както в живота, така и в мисълта си Ученикът трябва да се стреми към разнообразие и да избягва еднообразието. Това се обосновава върху факта, че всяка мисъл е носител на известна енергия. И когато са разнообразни мислите, има прилив в организма на разнообразни енергии, които обновяват организма. 340. Въздържаност. Ученикът трябва в езика си и в мисълта си да бъде въздържан ако иска да се развива успешно. 341. Влиянието на музиката.
към текста >>

Това се обосновава върху факта, че всяка мисъл е носител на известна енергия.
Вие в Школата ще се стремите да имате една трезва мисъл, за да имате простор на мисълта, за да можете да се развивате. 338. Опасността за Ученика. Опасността за Окултните Ученици седи в това, че те като развиват своята чувствителност, пропорционално с това се увеличават и страданията им. 339. Разнообразие в мисълта. Както в живота, така и в мисълта си Ученикът трябва да се стреми към разнообразие и да избягва еднообразието. Това се обосновава върху факта, че всяка мисъл е носител на известна енергия. И когато са разнообразни мислите, има прилив в организма на разнообразни енергии, които обновяват организма. 340. Въздържаност. Ученикът трябва в езика си и в мисълта си да бъде въздържан ако иска да се развива успешно. 341. Влиянието на музиката. У вас има такива кармически състояния, които по никой друг начин не може да смените, освен със силата на музиката.
към текста >>

Ученикът трябва в езика си и в мисълта си да бъде въздържан ако иска да се развива успешно.
339. Разнообразие в мисълта. Както в живота, така и в мисълта си Ученикът трябва да се стреми към разнообразие и да избягва еднообразието. Това се обосновава върху факта, че всяка мисъл е носител на известна енергия. И когато са разнообразни мислите, има прилив в организма на разнообразни енергии, които обновяват организма. 340. Въздържаност. Ученикът трябва в езика си и в мисълта си да бъде въздържан ако иска да се развива успешно. 341. Влиянието на музиката. У вас има такива кармически състояния, които по никой друг начин не може да смените, освен със силата на музиката. Или пък трябва да изучавате мистични стихове и да размишлявате върху тях, понеже те са музикални. 342. Тихото пеене. Трябва да се стремите да пеете тихо, загдето в тихото пеене вие ще можете да владеете гласа си.
към текста >>

Силното пеене е повече волево, когато искате да предадете нещо възвишено и благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо.
У вас има такива кармически състояния, които по никой друг начин не може да смените, освен със силата на музиката. Или пък трябва да изучавате мистични стихове и да размишлявате върху тях, понеже те са музикални. 342. Тихото пеене. Трябва да се стремите да пеете тихо, загдето в тихото пеене вие ще можете да владеете гласа си. Тихото пеене облагородява. Силното пеене е повече волево, когато искате да предадете нещо възвишено и благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо. 342*. Спънка за Учениците. Във всички времена Учениците от Окултните Школи са се спъвали в големите си очаквания. Ученикът не трябва да очаква големи резултати. Всички резултати са все микроскопически. Епохално рядко се случва това, което очаквате.
към текста >>

Една мисъл дошла веднъж и неизползувана, то е изгубен момент, втори път не се връща.
Оставиш ли за после, минава неизползувано. Туй, което можеш да извадиш за себе си в сегашния момент, то те ползува. 347. Важността на момента. Туй, което можеш да извадиш за себе си в сегашния момент, то ще те ползува. Трябва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху някоя тема става само веднъж, не може да се повтори вече. Една мисъл дошла веднъж и неизползувана, то е изгубен момент, втори път не се връща. Затова вие трябва да използувате моментите. Този момент втори път не се връща. Каквото си използувал, то ще ти остане. Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може да ги имаш. Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата земя.
към текста >>

И за бъдещия ви живот пак не се интересувам, но за тазвечерната ви мисъл се интересувам.
Други са законите, в които той може да се развива. 354. За какво говори Учителя на Ученика. Вашият живот сега се развива много правилно, но той е за дадения момент. Аз не искам да се занимавам с вашия минал живот. За вашия минал живот не се интересувам. И за бъдещия ви живот пак не се интересувам, но за тазвечерната ви мисъл се интересувам. За другото турям две междини, казвам: Вие сте отговорни за него. И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота си. Аз ви говоря за истини, за които много пъти ви се е говорило, но вие сте ги отлагали, отлагали. Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: Като дойда втори път на земята, ще работя, ще се уча. Е, хубаво, сега дойдохте.
към текста >>

358. Мисълта на Ученика.
Кажете в себе си: Ще бъда добър! И като решите да бъдете добри, трябва да почувствувате това добро разположение на духа. Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното решение. Щом решението е правилно, трябва да почувствувате един вътрешен мир. Ще бъдете весели, бодри! 358. Мисълта на Ученика. Ще мислите бързо! Ще живеете във времето и пространството, а възвишените решения ще правите извън времето и пространството. На туй всеки е способен. Това е Истината. 359. Условия за познаване на Божествения свят.
към текста >>

Когато ние се приближим към тази мисъл, ние ще бъдем Ученици на тази Велика Наука, на това Божествено Училище.
Вие не може да имате едно висше схващане за Божествения свят, докато не усетите онази пълна празнота, че нищо не знаете, но съзнателно да е това. Да съзнавате, че нищо нямате в себе си. 360. Същественото в живота. Единствената права философия в света е ние да се научим да мислим, както Бог мисли, да се радваме, както Той се радва, да се веселим, както Той се весели. Това е същественото! Когато ние се приближим към тази мисъл, ние ще бъдем Ученици на тази Велика Наука, на това Божествено Училище. 361. Ученикът и мъчнотиите. Аз искам като Ученици на тази Велика Школа да имате една мярка. Не е въпрос да се съкратят вашите страдания, но трябва да станете разумни. Кога изчезват мъчнотиите? За един способен ученик, за един способен математик мъчнотиите изчезват, когато изучи всички правила и според тях решава задачите си.
към текста >>

363. Положителната страна на Ученика.
362. Ученикът и Школата. Вие имате едно погрешно схващане за Школата. Веднъж решил в себе си да следваш Божествената Школа, трябва да имаш определени, неизменни отношения спрямо нейните закони и правила. Спрямо когото и да е отношенията ви трябва да бъдат коректни. Това са математически величини, без които вие не можете да функционирате. 363. Положителната страна на Ученика. Положителната страна на Ученика е следната: онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта. Съвременните религиозни хора казват: Не трябват много знания на човека. И Соломон казва, че много знание на човека не е потребно. Има едно знание само на любопитството, то не е знание, но има едно знание, което е необходимо, то е знанието за живота. Знанието за добродетелите също е потребно.
към текста >>

Положителната страна на Ученика е следната: онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта.
Вие имате едно погрешно схващане за Школата. Веднъж решил в себе си да следваш Божествената Школа, трябва да имаш определени, неизменни отношения спрямо нейните закони и правила. Спрямо когото и да е отношенията ви трябва да бъдат коректни. Това са математически величини, без които вие не можете да функционирате. 363. Положителната страна на Ученика. Положителната страна на Ученика е следната: онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта. Съвременните религиозни хора казват: Не трябват много знания на човека. И Соломон казва, че много знание на човека не е потребно. Има едно знание само на любопитството, то не е знание, но има едно знание, което е необходимо, то е знанието за живота. Знанието за добродетелите също е потребно. Сегашното знание върви в низходяща степен.
към текста >>

57. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Говорната реч пред децата всякога трябва да бъде: ясна, правилна и сочна — израз на творческа, прогресивна мисъл.
ГОВОРНАТА РЕЧ И ДЕТЕТО Първата връзка между детето и детската градина е разговорната реч. Чрез словото изобщо се установява първият контакт между възпитател и възпитаник. От друга страна, говорната реч е свързана с всички детски деятелности и ние трябва да я следим непрекъснато в нейното всестранно развитие. Говорната реч пред децата всякога трябва да бъде: ясна, правилна и сочна — израз на творческа, прогресивна мисъл. По пътя на беседата, разказа, приказката и пр. детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит към природата, с любов към труда. Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и вдъхновена. За да може словото ни да има творчески ефект върху слушателите, трябва преди всичко самите ние да бъдем дълбоко убедени в това, което разказваме. Всеки израз да бъде дълбоко мотивиран в съзнанието ни.
към текста >>

Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките към желаните области и ефекти.
По пътя на беседата, разказа, приказката и пр. детето трябва да бъде насочено да вижда и чува живота такъв, какъвто си е — в труд, радост и творчество; с почит към природата, с любов към труда. Нека отърсим речта си от излишен патос и да дадем възможност на детето да я слуша чиста и проста, но свежа и вдъхновена. За да може словото ни да има творчески ефект върху слушателите, трябва преди всичко самите ние да бъдем дълбоко убедени в това, което разказваме. Всеки израз да бъде дълбоко мотивиран в съзнанието ни. Възпитателят трябва да живее с хубавото ново, за да успее правилно да насочи мисълта и вниманието на малките към желаните области и ефекти. Средствата, с които си служи детската градина за развитие на говора, са; приказки, драматизация, стихотворения, книжовна реч, картини, разговор и игра. По отделно ще се спрем на всяко от горните средства. Приказката в говорната реч Всички деца обичат приказките. Те са отворена врата, през която минават герои и великани, победители и победени, джуджета и животни — с които заживяват децата.
към текста >>

Тя .трябва да раздвижи мисълта, да я насочи към добро, правда, трудолюбие и красота в живота.
Да подготви предварително децата, като се справи с всичко, което би го отвличало през време на разказването. Приказката трябва да се разказва високо и ясно, изразно, но не и превзето. Думите трябва да са познати, изреченията къси и пълни, по възможност с по-кратки описания и повече действие. Споменахме по-горе и за съдържанието във връзка с успеха на приказката. Не е достатъчно приказката да се слуша с интерес, за да изпълни своята образователна задача. Тя .трябва да раздвижи мисълта, да я насочи към добро, правда, трудолюбие и красота в живота. Тя трябва да сплоти групата и да я насочи към нова дейност и творчество. Приказката трябва да разшири познанията и обогати речника на децата. Тя трябва да бъде изискана и в художествено отношение, с правилен литературен говор. Видове приказки. Според вида приказките биват: полезни, вредни, реалистични или фантастични, дълги, къси, драматични, повеству-вателни, тъжни, весели, народни, лични, несъдържателни и др.
към текста >>

Полезните приказки са изпълнети с положителна мисъл, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа простота и със социален дух, възпитаващ в другарство и любов.
Тя трябва да сплоти групата и да я насочи към нова дейност и творчество. Приказката трябва да разшири познанията и обогати речника на децата. Тя трябва да бъде изискана и в художествено отношение, с правилен литературен говор. Видове приказки. Според вида приказките биват: полезни, вредни, реалистични или фантастични, дълги, къси, драматични, повеству-вателни, тъжни, весели, народни, лични, несъдържателни и др. Полезните приказки са изпълнети с положителна мисъл, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа простота и със социален дух, възпитаващ в другарство и любов. Трябва да се избягват приказките с груба и вредна тенденция, със страшни образи, безцелни е'фекти и непрогресивни "идеи. Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои. Колкото се отнася до реалните и фантастични приказки — и едните .и другите имат своето място и своя цена, стига да бъдат смислено подбрани. Животът е красив в своята реалност и в своята фантазия. Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме мисълта им към доброто и красивото.
към текста >>

Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме мисълта им към доброто и красивото.
Полезните приказки са изпълнети с положителна мисъл, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа простота и със социален дух, възпитаващ в другарство и любов. Трябва да се избягват приказките с груба и вредна тенденция, със страшни образи, безцелни е'фекти и непрогресивни "идеи. Вредни са приказките, в които се говори за ужаси, мъчения и отрицателни герои. Колкото се отнася до реалните и фантастични приказки — и едните .и другите имат своето място и своя цена, стига да бъдат смислено подбрани. Животът е красив в своята реалност и в своята фантазия. Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме мисълта им към доброто и красивото. Естествено е да преобладават в репертоара ни приказките, подчертаващи реалност, която се налага като двигател на живота. Фантазният елемент в приказката трябва да бъде използуван като средство за художествено засилване на убедителност и образност. От време на време по малко смях и фантазия действуват като почивка и ободряване. Не трябва да изпускаме из пред вид, че детето не живее в грубата действителност на възрастния, поради което и при реалната приказка ще държим сметка за душевния мир на детето, който вибрира между реалност и фантазия. Фантазията е свят на бляна и на хвъркатите желания, които ни отдалечават от грубите прояви и ни носят " свежест.
към текста >>

Само в такъв случай тя ще въздействува върху мисълта, вниманието, наблюдателността и любознателността на децата и ще допринесе за развитието на детския говор.
Наред с народните приказки имаме и лични. Някои от тях надживяват и обезсмъртяват автора си. Това са приказките, в които се разкриват природни закони за вечнат.1 истина: за достойнството и силата на труда; за безсмъртието на борците за свобода — приказки, които са пропити с дълбочина и светло прозрение за живота и неговите чудеса. Такива приказки са всякога желани от децата. Изкуство е да поднасяме на детето винаги подходяща за случая приказка. Само в такъв случай тя ще въздействува върху мисълта, вниманието, наблюдателността и любознателността на децата и ще допринесе за развитието на детския говор. Драматизация Драматизацията е изживяване чрез действие. Сцената всякога въздействува възпитателно над възрастните и над малките. Ако действието се извършва от самите деца, неговата сила над децата — действуващи лица е двойна. Драматизацията може да бъде изнесена: 1) групово или единично, пред публика или като домашно забавление; 2) може да бъде на сцената, е стая или на открито.
към текста >>

Тук не е мястото да се впускаме в подробности около драматизацията, освен да подчертаем ролята на драматичната импровизация, взета в широк смисъл на думата, като мощно педагогично средство в ръцете на учителя, с което може да се работи много резултатно върху детския характер, говор и пр.
Трудното и дълго съдържание, не по силите на децата, дава отрицателни резултати. Също така прибързаната подготовка изнервя децата и учителката. Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери. Същевременно пренебрегнатите се чувствуват потиснати, онеправдани и обезличени. На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият, непринуден детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива. Тук не е мястото да се впускаме в подробности около драматизацията, освен да подчертаем ролята на драматичната импровизация, взета в широк смисъл на думата, като мощно педагогично средство в ръцете на учителя, с което може да се работи много резултатно върху детския характер, говор и пр. Стихотворения, книжовна реч и картини Стихотворенията запознават детето с красотата на поезията и с ритмиката на скандираната реч. Те идват също да разнообразят работата ни с малките, развивайки паметта и говора. Естествено е да подбираме стихотворения, отговарящи на детската възраст както по съдържание, така и по обем. Започва се с римушките.
към текста >>

Художествената изразност действува като музика, изразена в слова, оцветени с живите багри на мисъл и идейност.
Един репертоар от няколко стихотворения, подбрани в духа на времето, сезона и интереса на децата, са всякога приятно и полезно упражнение на детската памет и говор. Книжовна реч. Обикновено децата предпочитат живата, говорна реч. Прочетената приказка обаче въвежда детето в света на книжовността, поради което по-късно добре е от време на време да прочитаме приказка или разказче. При тези случаи трябва да имаме пред вид следното: 1) изборът на четивото да отговаря на възрастта, интереса и духовния ръст на децата; 2) едно изкусно художествено четене може да затрогне слушателите много повече от простото ' разказване. Художествената изразност действува като музика, изразена в слова, оцветени с живите багри на мисъл и идейност. И ето защо една приказка, прочетена художествено, би изпълнила задачата си; 3) преди да започнем четенето, необходимо е да се справим с обстановката, групата и времето, с което разполагаме. Освен това, ще имаме пред вид, че четенето пред голяма група деца разсейва, поради което следва то да бъде кратко. Всички слушатели трябва да са седнали удобно, така че, слушайки, да виждат четеца. Картини. Хубава картина действува непосредствено. Тя успокоява, вдъхновява и възпитава.
към текста >>

58. Великото Всемирно Братство - Георги Радев (1900–1940)

Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и
който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от Висши същества, от велики души и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват Небето, са велики души, които постоянно изпращат Светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия Космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че Ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни духове. Те са Същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един Ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост, много по-голяма от
към текста >>

онази положителна, абсолютна, Божествена наука, която е съществувала още от
Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на Земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, Божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на Земята с хиляди години. Минали през процеса на Възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане. Тези човеци, наречени Синове Божии, в чиито духове и души Бог живее, които са
към текста >>

високите прояви в мисъл и дело – във всички направления.
Минали през процеса на Възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане. Тези човеци, наречени Синове Божии, в чиито духове и души Бог живее, които са свързани с целия разумен свят, с всички Напреднали същества във всички слънчеви системи, са онези именно велики души, Учители на човечеството, които са достигнали най- високите прояви в мисъл и дело – във всички направления. Те са онези мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на Земята, зад всяка духовна проява стоят тези Братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик
към текста >>

В този смисъл той е Глава
– Христос е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и Живот. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение – това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. И звездата, за която се говори в Евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо – тя е представлявала сбор от живи Същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само тримата мъдреци от Изток – Велики
към текста >>

свободни в пълния смисъл на думата.
Любовта. Други принадлежат на Мъдростта и се наричат Братя на Мъдростта – те поддържат науките и изкуствата и носят Знание на човечеството. Трети от тях се наричат Братя на Истината – те внасят Свобода в човешките умове и сърца; те внасят онази Свобода, която прави човешкия Дух, човешката душа, човешкият ум и сърце свободни – свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат Братя на Справедливостта – те носят Правда на човечеството и се разпореждат с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат Братя на Добродетелта, шести – Братя на Красотата, и най-после идват онези, които носят името Йеховисти.
към текста >>

показва, че те не разбират дълбокия смисъл, който се съдържа в понятието Бял Брат.
Всеки един от тях може да вдигне Земята на ръката си и да я метне като топка в пространството. А те могат да направят това, защото зад тях стои нещо още по-мощно, по-велико, на което те са служители. И когато някои мислят, че могат да се противопоставят на тези Братя, това показва, че те не разбират дълбокия смисъл, който се съдържа в понятието Бял Брат. Ако е въпрос за сила, тези Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават функциите на човешкия мозък, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представляват и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики Братя?
към текста >>

дълбокия смисъл на Живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те
закон и вършат Неговата воля. Няма да остане народ в света, който да не изпита силата и могъществото на тази правова държава. Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло Братство, работи друга една ложа от интелигентни Същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на Живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват т.нар. Черно братство. Черното братство е една йерархия от Същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна
към текста >>

отрицателните сили, със злото, в най-широк смисъл на думата.
корените на Живота. Докато Бялото Братство работи в главата и гърдите на Космичния човек, Черното братство работи в стомаха, черния дроб и червата. Бялото Братство следователно е свързано с положителните сили, с Доброто, а Черното братство – с отрицателните сили, със злото, в най-широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче са нужни засега за проявата на Живота. Службата им е строго разпределена. Освен тези две школи, има една трета школа – школата на Великите Учители, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две.
към текста >>

59. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Защото трябва да знаете, че всяка една мисъл е жива, тя съществува и мъчно може да се освободите от вашите мисли, от вашите желания и от вашите действия.
Ти трябва да се откажеш от това раждане. Ще кажеш: Отсега нататък не искам да раждам така". Нищо повече! Ако си един вълк и раждаш само вълчета, които ще ядат агънца, ще кажеш: „Пак ще се откажа, няма да раждам." Това правило ще го приложите във вашия умствен свят, във вашия сърдечен свят и във вашата воля. Защото трябва да знаете, че всяка една мисъл е жива, тя съществува и мъчно може да се освободите от вашите мисли, от вашите желания и от вашите действия. Някои окултисти казват, че мисълта е кратковременна. Не, ние виждаме в пространството всички мисли и желания, които от хиляди години живеят и мислят тъй, както хората. Мислите, желанията, това са живи същества. Те населяват особен свят. Трябва да имате една много правилна философия за живота.
към текста >>

Някои окултисти казват, че мисълта е кратковременна.
Ще кажеш: Отсега нататък не искам да раждам така". Нищо повече! Ако си един вълк и раждаш само вълчета, които ще ядат агънца, ще кажеш: „Пак ще се откажа, няма да раждам." Това правило ще го приложите във вашия умствен свят, във вашия сърдечен свят и във вашата воля. Защото трябва да знаете, че всяка една мисъл е жива, тя съществува и мъчно може да се освободите от вашите мисли, от вашите желания и от вашите действия. Някои окултисти казват, че мисълта е кратковременна. Не, ние виждаме в пространството всички мисли и желания, които от хиляди години живеят и мислят тъй, както хората. Мислите, желанията, това са живи същества. Те населяват особен свят. Трябва да имате една много правилна философия за живота. Сега например вие сте млади, във вас има една малка изкълченост: вие не говорите искрено, вие не смеете да изнесете истината, вие се боите да изкажете истината, вследствие на това се запъвате.
към текста >>

Само думата женитба няма да я разбирате в нейния буквален смисъл.
Това е само за съвършените. „Които се способяват с възкресението, нито се женят, нито за мъж отиват." Женят се само несъвършените хора. Питат: „Да се женим ли или да не се женим? " Щом сте несъвършени, ще се жените, а щом сте съвършени, вас женитба не ви трябва. Рязко и положително - съвършените хора нямат нужда от женитба! Само думата женитба няма да я разбирате в нейния буквален смисъл. Всеки, който се жени, трябва да има за цел, син му да бъде съвършен. Следователно той трябва да вложи в него най-възвишените свои идеи и синът да бъде израз на своя баща, дъщерята трябва да бъде израз на своята майка, на нейния най-съвършен идеал, божествен идеал и тогава ще престане старият начин на превъплътяване. В природата има нов начин, по който душата може да се усъвършенствува. Тъй че има и друг начин за самоусъвършенствуване, но не се самозаблуждавайте, не мислете, че само така може.
към текста >>

Може ли да съберете две отрицателни величини и да дадат една положителна?
Роденото от плът, плът е, а роденото от Дух, дух е". Онзи, който има плътски баща и плътска майка, от него духовен човек не може да стане. Ако майката е от плът, бащата не трябва да бъде от плът; ако бащата е от плът, майката не трябва да бъде от плът. Нищо повече! Вие сте чудни. Може ли да съберете две отрицателни величини и да дадат една положителна? Може ли две празнини да ви дадат една положителна реалност? Две празнини всякога ще дадат празнина, те трябва да се напълнят е нещо. Сега аз мисля, че списанието „Новият живот" няма да просъществува, понеже баща му и майка му, и двамата не бяха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнем нещо самобитно." Ами че кое е самобитно? Самобитно е само онова, което е Божествено.
към текста >>

Може ли две празнини да ви дадат една положителна реалност?
Онзи, който има плътски баща и плътска майка, от него духовен човек не може да стане. Ако майката е от плът, бащата не трябва да бъде от плът; ако бащата е от плът, майката не трябва да бъде от плът. Нищо повече! Вие сте чудни. Може ли да съберете две отрицателни величини и да дадат една положителна? Може ли две празнини да ви дадат една положителна реалност? Две празнини всякога ще дадат празнина, те трябва да се напълнят е нещо. Сега аз мисля, че списанието „Новият живот" няма да просъществува, понеже баща му и майка му, и двамата не бяха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнем нещо самобитно." Ами че кое е самобитно? Самобитно е само онова, което е Божествено. Вложихте ли в „Новият живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено?
към текста >>

В Америка има една зададена задача: дават 2500 долара на онзи, който каже една нова мисъл.
Самобитно е само онова, което е Божествено. Вложихте ли в „Новият живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено? Не, вие вложихте велики идеи. Кажете ми: Кое е новото в „Новия живот"? Това не е за упрек, но посочете ония пасажи, които са нови, които за пръв път се явяват и кое е новото нещо? В Америка има една зададена задача: дават 2500 долара на онзи, който каже една нова мисъл. Нова идея разбирам такава, която не е казана досега. Тази премия още не е дадена никому. Ако кажете една нова идея, която досега не е казана, 2500 долара ви очакват. Ами че сега, за да кажете новата идея, новото учение, вие ще трябва да прелистите литературата, да видите дали тия нови идеи не са казани в миналото. Когато захванете каквато и да е работа, не трябва да имате абсолютно никаква задна цел, да сте прями и откровени, всичко да е ясно като бял ден.
към текста >>

Ти, каквото пишеш, трябва да вложиш душата си, да вложиш своята мисъл, своето сърце, своята воля, да изкажеш истината.
С тази наука, която Бог е вложил, изпълниха ли те своята задача като учени хора? Всяка наука има своя отговорност. Ще кажете: „Опасна работа е." Да, опасна работа е. Като дойде Бялото Братство, то ще отмери всичко справедливо. Всеки трябва да знае какво нещо е право. Ти, каквото пишеш, трябва да вложиш душата си, да вложиш своята мисъл, своето сърце, своята воля, да изкажеш истината. Изкажи тази истина просто, с душата си, а не да я забулиш. Напишеш едно стихотворение за едно изворче, за едно цвете, ти трябва да преживееш живота на този извор, живота на това цвете. Не мислете, че тия извори са безжизнени. Те са живи, те страдат. Тия извори, тия цветя са живи, в тях има такъв един морален стремеж, какъвто едва ли долавят съвременните хора.
към текста >>

Тази мисъл ще имате в ума си, тя ще ви бъде като правило, като максима.
Тогава всички ние ще бъдем носители на Божественото. Сега не искам да ви гледам така омарлушени и да казвате: „Дали това е вярно, дали това е истина? " Не, вие вървите в този път, дето няма абсолютно никаква лъжа. Една стъпка назад може да ви провали. Поколебаете ли се, загубени сте. Тази мисъл ще имате в ума си, тя ще ви бъде като правило, като максима. Не бързайте! Десет дена още имате, докато се родите. Няма да скъсвате със старото. Аз ви казвам: Със старото няма да скъсвате, има още десет дена. Когато искате да скъсате с този свят, ще трябва да има един бял брат при вас, той ще скъса.
към текста >>

Затуй трябва да бъдете трезви във вашата мисъл.
Аз ви казвам: Със старото няма да скъсвате, има още десет дена. Когато искате да скъсате с този свят, ще трябва да има един бял брат при вас, той ще скъса. Когато вие изисквате, той ще ви покаже какви трябва да бъдат отношенията ви към това, старото. Преди да дойде той, по никой начин няма да скъсате. Работете, приготовлявайте се, но ще чакате. Затуй трябва да бъдете трезви във вашата мисъл. Много трезви ще бъдете, без страх и без тъмнина, със светлина и е любов. Туй трябва да имате предвид. Ние седим пред светлината на Божествения свят и знаем кое е погрешно и кое е право. Ние мислим, че съвременната наука е честна.
към текста >>

Няма желания, няма мисъл, в каквото и да е направление да пожелае или да помисли човек, и да не стане.
Кои са тия хора сега? Първото нещо, човек се съмнява, нали? Да кажем, че ти си един музикант. Усъмниш ли се, парализираш своята дарба в себе си. Такъв е Божественият закон. Няма желания, няма мисъл, в каквото и да е направление да пожелае или да помисли човек, и да не стане. Не в един живот, но в цялата вечност. Човек има време и условия всичко, каквото пожелае, всичко, каквото дойде до сърцето, до ума му, всичко туй да го постигне. Туй е великата истина. В цялата вечност имате всичката възможност да опитате всичко, каквото помислите, почувствате и пожелаете. Има такава перспектива на душата.
към текста >>

Тогава ще кажем: Разбираме сега, че животът ни има смисъл, има смисъл и цел, има и радост в живота ни.
Има такава перспектива на душата. За тази перспектива може да жертвувате всичко. Не в един живот, но в целокупността на цялото битие ще ви се дадат възможности да опитате всичко. И туй е красивото в живота, че имаме възможност за постигане всичко онова, за което копнее душата, ума, сърцето и волята. Всичко туй един ден ще може да се реализира. Тогава ще кажем: Разбираме сега, че животът ни има смисъл, има смисъл и цел, има и радост в живота ни. Тъй щото тази мисъл трябва да залегне като основа у нас. Тя ще ви повдигне и тогава няма да се усещате като странници, но ще усещате, че има нещо във вашата душа. И за това ние работим, а не за настоящето, нито за бъдещето. Сега това е противоречие, нали? Ние работим за Божественото настояще, а не за човешкото бъдеще.
към текста >>

Тъй щото тази мисъл трябва да залегне като основа у нас.
За тази перспектива може да жертвувате всичко. Не в един живот, но в целокупността на цялото битие ще ви се дадат възможности да опитате всичко. И туй е красивото в живота, че имаме възможност за постигане всичко онова, за което копнее душата, ума, сърцето и волята. Всичко туй един ден ще може да се реализира. Тогава ще кажем: Разбираме сега, че животът ни има смисъл, има смисъл и цел, има и радост в живота ни. Тъй щото тази мисъл трябва да залегне като основа у нас. Тя ще ви повдигне и тогава няма да се усещате като странници, но ще усещате, че има нещо във вашата душа. И за това ние работим, а не за настоящето, нито за бъдещето. Сега това е противоречие, нали? Ние работим за Божественото настояще, а не за човешкото бъдеще. Само по този начин душата ще може да се освободи от робството, което сега прекарва."
към текста >>

А слушателите оправяха своята мисъл, коригираха своите чувства и се питаха дали са в някаква земна школа или наистина са във великата Божествена школа, пред лицето на Великия Учител, когото са чакали и търсили от векове?
Сега това е противоречие, нали? Ние работим за Божественото настояще, а не за човешкото бъдеще. Само по този начин душата ще може да се освободи от робството, което сега прекарва." Своите скъпоценни думи Учителя изказа с голямо увлечение, е голяма любов и голяма вяра. Той отговаряше на всички младежки пориви и увлечения, насърчаваше едни, коригираше други и преследваше, както всякога, една и съща цел - освобождението на човека и човешката душа. А слушателите оправяха своята мисъл, коригираха своите чувства и се питаха дали са в някаква земна школа или наистина са във великата Божествена школа, пред лицето на Великия Учител, когото са чакали и търсили от векове? - Да, те са пред лицето на великия Учител, когото са търсили през всички векове. Техните души говорят това. И дават израз на своите нови чувства и нови отношения с песента „Бог е Любов". С „Добрата молитва" завършва вторият ден от първия младежки събор. Обогатихме се с нови мисли и с чудесни идеи за възможностите ни в живота, един нов живот, който вече се очертаваше на хоризонта.
към текста >>

60. 21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

- Думата „живот" е положителна.
Размишление. За следния път пишете върху темата: „Жабата като символ." - Напишете - започна лекцията Учителя, - едно изречение от 4 - 5 думи най-много. - Написа се изречението: Само истината води към живота. - Според вас кои думи в това изречение са положителни, кои - отрицателни? - Думата „живот" е положителна. Думата „води" също е положителна. Да, но животът носи и страдания. Глаголът „води" подразбира известно ограничение. Така написано, изречението представя костелив орех. За да извадите силата от това изречение, вие трябва да знаете закона за превръщане на енергиите, трябва да знаете как да нареждате думите.
към текста >>

Думата „води" също е положителна.
За следния път пишете върху темата: „Жабата като символ." - Напишете - започна лекцията Учителя, - едно изречение от 4 - 5 думи най-много. - Написа се изречението: Само истината води към живота. - Според вас кои думи в това изречение са положителни, кои - отрицателни? - Думата „живот" е положителна. Думата „води" също е положителна. Да, но животът носи и страдания. Глаголът „води" подразбира известно ограничение. Така написано, изречението представя костелив орех. За да извадите силата от това изречение, вие трябва да знаете закона за превръщане на енергиите, трябва да знаете как да нареждате думите. Думата „само", с която започва изречението, означава разнищване; знанието се
към текста >>

Следователно всяко изречение, всяка дума има смисъл, само когато е преживяна.
нуждае не от нищене, а от тъкане. Ако написаното изречение е съставено само от положителни думи, защо сутрин, когато ставате от сън или при случай на страдание, не го изговаряте в себе си? Когато е в страдание, в нужда или в лишения, човек прибягва към това, което му е необходимо. Гладният търси хляб, жадният - вода, ученикът - книга и т. н. Като намери хляб, гладният веднага започва да се разговаря с него, дава му добър прием, освежава се и след това написва няколко вдъхновени думи. Следователно всяко изречение, всяка дума има смисъл, само когато е преживяна. Ако напишем изречението „Животът носи истината", разбрано ли е? И то не е разбрано. Кой живот носи истината? Ще кажете, че Божественият живот носи истината. Животът е един, той не може да бъде човешки и Божествен.
към текста >>

Някой поет пише: „О, водице, красива моя другарко в живота." - Това е мисъл, поетично изказана, без да изразява истината.
Значи изречението „Животът носи истината" е непълно. Какво ще разберете, ако кажа думите „жива истина"? Може ли да става въпрос, че истината е жива? Това са разсъждения, с които целя да си съставите нов език, да съпоставяте нещата. Човек може да говори красноречиво, поетически или музикално, но във всеки говор все има някакъв дефект. Някой поет пише: „О, водице, красива моя другарко в живота." - Това е мисъл, поетично изказана, без да изразява истината. Водата не може да бъде другарка на човека, понеже не върви с него. Като стигне до някой извор, човек се навижда, пие от него, налива си едно шише и заминава - нито водата го следва, нито той върви с нея. Някой казва: „Миличка, много те обичам! " Щом каже тези думи, той изпитва срам, стеснение в себе си. Защо?
към текста >>

Думата „обич" включва в себе си три качества: съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие.
" Щом каже тези думи, той изпитва срам, стеснение в себе си. Защо? Разбира, че е пресилил факта. Той казал нещо, което не е абсолютна истина. Природата не обича лъжата. Когато човек каже нещо, което не е вярно, той изпитва известно стеснение, недоволство. Думата „обич" включва в себе си три качества: съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие. Само разумният човек може да има съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие. Когато човек придобие тези качества, само тогава изречението „Истината води към живота" придобива смисъл. И при това положение между думите на това изречение има известна празнина. Който се занимава с живата реч, той може да запълва празнините между думите в изреченията. Ученикът трябва да запълва празнините между думите, да прониква в тяхното съдържание и да извлича силите, които се крият в тях.
към текста >>

Само разумният човек може да има съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие.
Разбира, че е пресилил факта. Той казал нещо, което не е абсолютна истина. Природата не обича лъжата. Когато човек каже нещо, което не е вярно, той изпитва известно стеснение, недоволство. Думата „обич" включва в себе си три качества: съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие. Само разумният човек може да има съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие. Когато човек придобие тези качества, само тогава изречението „Истината води към живота" придобива смисъл. И при това положение между думите на това изречение има известна празнина. Който се занимава с живата реч, той може да запълва празнините между думите в изреченията. Ученикът трябва да запълва празнините между думите, да прониква в тяхното съдържание и да извлича силите, които се крият в тях. Тъй както се
към текста >>

Когато човек придобие тези качества, само тогава изречението „Истината води към живота" придобива смисъл.
Той казал нещо, което не е абсолютна истина. Природата не обича лъжата. Когато човек каже нещо, което не е вярно, той изпитва известно стеснение, недоволство. Думата „обич" включва в себе си три качества: съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие. Само разумният човек може да има съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие. Когато човек придобие тези качества, само тогава изречението „Истината води към живота" придобива смисъл. И при това положение между думите на това изречение има известна празнина. Който се занимава с живата реч, той може да запълва празнините между думите в изреченията. Ученикът трябва да запълва празнините между думите, да прониква в тяхното съдържание и да извлича силите, които се крият в тях. Тъй както се говори днес, това е език за обикновените хора, за масите.
към текста >>

За да израсте една мисъл и да се развива, тя трябва да черпи материали от „м" - закон на материята.
говори днес, това е език за обикновените хора, за масите. Буквата „с" в думата „само" означава закон за промени - пълнене и празнене на луната. Буквата „а" означава семе, което трябва да се посади в земята. Тя представя първия принцип в живата реч - посаждане. Буквата „м" представя материали, които семето извлича от почвата и започва да расте, да се развива. За да израсте една мисъл и да се развива, тя трябва да черпи материали от „м" - закон на материята. Буквата „м" представя първичната материя, от която живите същества черпят сокове за поддържане на своя физически живот. Буквата „о" означава възможностите, които семето може да реализира във всеки даден момент. Тъй щото, когато чуете думата „само", в ума ви трябва да изпъкнат всички познания за силите, които се крият в нея. Каквато дума и да чуете, вие трябва да разбирате нейния вътрешен смисъл. Това значи познаване на езика, с който си служите.
към текста >>

Каквато дума и да чуете, вие трябва да разбирате нейния вътрешен смисъл.
Буквата „м" представя материали, които семето извлича от почвата и започва да расте, да се развива. За да израсте една мисъл и да се развива, тя трябва да черпи материали от „м" - закон на материята. Буквата „м" представя първичната материя, от която живите същества черпят сокове за поддържане на своя физически живот. Буквата „о" означава възможностите, които семето може да реализира във всеки даден момент. Тъй щото, когато чуете думата „само", в ума ви трябва да изпъкнат всички познания за силите, които се крият в нея. Каквато дума и да чуете, вие трябва да разбирате нейния вътрешен смисъл. Това значи познаване на езика, с който си служите. Колкото по-сложно е изречението, толкова е по-неразбрано. Ученикът трябва да изучава буквата като символ. За пример буквата „и" - потвърждаване на реалността.
към текста >>

В ума му седи мисълта за десетгодишния затвор и десетте хиляди лева.
Лесно се пише буквата „н", но мъчно може човек да тегли една права линия между две противоречия и да ги примири. Ако може да направи това, той владее живия език, живата реч, е която разумната природа си служи. Който може лесно да се справя с противоречията на живота си, той може лесно да пише цели изречения, съставени от живи думи, от живи, подвижни букви. Седи един човек в затвора, осъден на десетгодишен затвор за 10 000 лева дълг. В ума му седи мисълта за десетгодишния затвор и десетте хиляди лева. Той не вижда никакъв изглед за освобождаване. В един момент вратата на затвора се отваря, един негов приятел влиза и му казва: „Има 10 000 лева! " Какво става със затворника? - Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен, със светнало лице. Изречението „Има 10 000 лева" не е изказано по правилата на граматиката, но съдържа живи думи.
към текста >>

- Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен, със светнало лице.
Седи един човек в затвора, осъден на десетгодишен затвор за 10 000 лева дълг. В ума му седи мисълта за десетгодишния затвор и десетте хиляди лева. Той не вижда никакъв изглед за освобождаване. В един момент вратата на затвора се отваря, един негов приятел влиза и му казва: „Има 10 000 лева! " Какво става със затворника? - Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен, със светнало лице. Изречението „Има 10 000 лева" не е изказано по правилата на граматиката, но съдържа живи думи. Това изречение е смислено. То произвежда по-голям ефект, отколкото, ако дойде някой в затвора и започне да говори: „Вашият високоуважаван, благороден приятел дойде и прояви необикновен жест. Той разпореди да ви се дадат 10 000 лева срещу дълга ви, за да го изплатите и излезете от затвора." - Това е една официална реч, която не може да произведе такова действие, каквото произвеждат думите: „Има десет хиляди лева! " Те са кратка, отривиста и смислена реч.
към текста >>

Сега, като ученици на окултната школа, от вас се иска всяка ваша дума, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и действие да произвеждат живот.
Това изречение е смислено. То произвежда по-голям ефект, отколкото, ако дойде някой в затвора и започне да говори: „Вашият високоуважаван, благороден приятел дойде и прояви необикновен жест. Той разпореди да ви се дадат 10 000 лева срещу дълга ви, за да го изплатите и излезете от затвора." - Това е една официална реч, която не може да произведе такова действие, каквото произвеждат думите: „Има десет хиляди лева! " Те са кратка, отривиста и смислена реч. Тя влива живот в човека. Сега, като ученици на окултната школа, от вас се иска всяка ваша дума, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и действие да произвеждат живот. За да произвеждат живот, те трябва да включват истината в себе си. Намираш се в затвор, осъден за 10 000 лева дълг. Ставаш една сутрин и Божественото в тебе ти казва: „Не се смущавай, има 10 000 лева." Истината в тебе ти подсказва това и те успокоява. - Коя истина? - Една е истината, която носи свобода, живот.
към текста >>

вас, да чувате неговите звуци, които се приближават и отдалечават от вас, за да понесат мисълта ви по вълните на живота тихо и спокойно.
Любовта е друг атрибут на Бога. Мъдростта е трети атрибут и т. н. Много атрибути има Бог. Кажете ли нещо за истината, ще знаете, че тя представя разумното начало, в което живеете и се движите, към което имате отношение. Казвате ли нещо за истината, разумният живот трябва да затрепти във вас, да чувате неговите звуци, които се приближават и отдалечават от вас, за да понесат мисълта ви по вълните на живота тихо и спокойно. В продължение на десет дена сутрин, на обед и вечер наблюдавайте мисълта си и вижте каква основна идея ви занимава. Щом се домогнете до тази идея, дръжте я в ума си да видите, как ще се развива. Същевременно нека всеки от вас си напише едно изречение и проследи какво дейстивие произвежда върху него. Ако е написано правилно, съобразно закона на живата реч, действието от изречението ще продължи дълго време.
към текста >>

В продължение на десет дена сутрин, на обед и вечер наблюдавайте мисълта си и вижте каква основна идея ви занимава.
Мъдростта е трети атрибут и т. н. Много атрибути има Бог. Кажете ли нещо за истината, ще знаете, че тя представя разумното начало, в което живеете и се движите, към което имате отношение. Казвате ли нещо за истината, разумният живот трябва да затрепти във вас, да чувате неговите звуци, които се приближават и отдалечават от вас, за да понесат мисълта ви по вълните на живота тихо и спокойно. В продължение на десет дена сутрин, на обед и вечер наблюдавайте мисълта си и вижте каква основна идея ви занимава. Щом се домогнете до тази идея, дръжте я в ума си да видите, как ще се развива. Същевременно нека всеки от вас си напише едно изречение и проследи какво дейстивие произвежда върху него. Ако е написано правилно, съобразно закона на живата реч, действието от изречението ще продължи дълго време. Обаче, ако не е написано според законите на живата реч, действието, което изречението ще произведе върху вас, скоро ще изчезне.
към текста >>

Всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви.
По азбуката на всеки народ се съди още и за неговата култура. В немския език първата буква на думата „истина" е „У", което показва, че за немеца истината е свързана с гъстата материя. Буквата „и", с която българите пишат истината, представя празна чаша. С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми сипете в чашата, и аз няма да ви дам." Едно нещо трябва да имате предвид. Всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума или във всяка дума - поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до живото Слово, което повдига и съживява. За обикновения човек е достатъчна официалната реч - речта на етикеции: високоуважаеми, високоблагородни и т. н. Като изучават различните отрасли на съвременната наука, хората се стремят да ги прилагат в живота си.
към текста >>

За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума или във всяка дума - поне по една положителна сричка.
В немския език първата буква на думата „истина" е „У", което показва, че за немеца истината е свързана с гъстата материя. Буквата „и", с която българите пишат истината, представя празна чаша. С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми сипете в чашата, и аз няма да ви дам." Едно нещо трябва да имате предвид. Всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума или във всяка дума - поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до живото Слово, което повдига и съживява. За обикновения човек е достатъчна официалната реч - речта на етикеции: високоуважаеми, високоблагородни и т. н. Като изучават различните отрасли на съвременната наука, хората се стремят да ги прилагат в живота си. Колкото по-голямо практическо приложение има дадена наука, толкова повече хората се интересуват от нея и я изучават.
към текста >>

Науката, в широк смисъл на думата, има за цел да приготви благоприятни условия за човека, при които да се проявят силите на ума, сърцето и волята му.
Днес те са в латентно, почиващо състояние, но ако се поставят в благоприятни условия, те могат да проявят живот. Такива зародиши съществуват и в човешката душа. Те чакат време и условия за своето развитие. Ако попаднат при добри условия, те започват да се развиват и да проявяват живот. Ето защо от човека зависи да развие ли своите дарби и способности, които като зародиш се крият в него, или за дълго време още да си остане в същото състояние. Науката, в широк смисъл на думата, има за цел да приготви благоприятни условия за човека, при които да се проявят силите на ума, сърцето и волята му. За да създаде тези условия в себе си, човек трябва постоянно да упражнява ума, сърцето и волята си, да им доставя нужния материал, с който да ги подхранва. За да се ползува правилно от този материал, в помощ на човека иде положителната наука. Тази наука може да му въздействува във всички направления. Коя е положителната наука? - Това е науката, която води към придобиване на истината.
към текста >>

да се ползува правилно от този материал, в помощ на човека иде положителната наука.
Те чакат време и условия за своето развитие. Ако попаднат при добри условия, те започват да се развиват и да проявяват живот. Ето защо от човека зависи да развие ли своите дарби и способности, които като зародиш се крият в него, или за дълго време още да си остане в същото състояние. Науката, в широк смисъл на думата, има за цел да приготви благоприятни условия за човека, при които да се проявят силите на ума, сърцето и волята му. За да създаде тези условия в себе си, човек трябва постоянно да упражнява ума, сърцето и волята си, да им доставя нужния материал, с който да ги подхранва. За да се ползува правилно от този материал, в помощ на човека иде положителната наука. Тази наука може да му въздействува във всички направления. Коя е положителната наука? - Това е науката, която води към придобиване на истината. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни." Тя ще освободи човека от мъчнотии и несгоди, от страдания и противоречия, от падания и ставания, от обезсърчавания. Тя ще въведе човека в Царството Божие.
към текста >>

Коя е положителната наука?
Ето защо от човека зависи да развие ли своите дарби и способности, които като зародиш се крият в него, или за дълго време още да си остане в същото състояние. Науката, в широк смисъл на думата, има за цел да приготви благоприятни условия за човека, при които да се проявят силите на ума, сърцето и волята му. За да създаде тези условия в себе си, човек трябва постоянно да упражнява ума, сърцето и волята си, да им доставя нужния материал, с който да ги подхранва. За да се ползува правилно от този материал, в помощ на човека иде положителната наука. Тази наука може да му въздействува във всички направления. Коя е положителната наука? - Това е науката, която води към придобиване на истината. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни." Тя ще освободи човека от мъчнотии и несгоди, от страдания и противоречия, от падания и ставания, от обезсърчавания. Тя ще въведе човека в Царството Божие. За да придобие човек тази наука, трябва да изучава и прилага Божиите закони. Вън от тези закони никаква свобода, никакви отношения не могат да съществуват между хората.
към текста >>

61. ГИМНАСТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ - Теофана Савова

Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощна положителна енергия.
Тези упражнения се правят малко преди или по време на изгрев слънце, защото: „Ние сме част от земния организъм и затова, когато земният организъм приема, и човешкият организъм приема. И обратно, когато земята дава, и човек дава. Затова именно най-силно действуващи са първите слънчеви лъчи. Тогава и човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевите енергии. Сутрин имаме повече прана, или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм поглъща най-много и най-мощна положителна енергия. Първите слънчеви лъчи са най-активни." Учителя - „Влияние на слънчевата енергия". I упражнение. Положение на тялото естествено. Образните А, Б, В, Г, Д, Е - от по 6 секунди.
към текста >>

Мисълта, която придружава упражнението, е:
Втората половина на упражнението повтаря същите образи със стъпка напред. И то, както следва: с десния, с левия и пак с десния крак. Завършване: Д - левият крак се прибира при десния. Е - ръцете се спущат свободно встрани. Мисълта, която придружава упражнението, е: Господи, да дойде Твоето благословение върху моята душа (мен). II упражнение. Положение на тялото - естествено. Образите А, Б, В, Г, Д, Е, Ж - от по 6 секунди. Ход на движението:
към текста >>

Мисълта, която придружава упражнението, е:
И то, както следва: с десния, с левия, пак с десния крак. Завършване: Д - левият крак се прибира при десния. Е - ръцете се отварят широко встрани. Ж - и се спущат свободно надолу. Мисълта, която придружава упражнението, е: Да се изпълни сърцето ми с Божията Любов. III упражнение. Положение на тялото - естествено. Образите А, Б, В, Г - от по 6 секунди. Ход на движението:
към текста >>

Мисълта, която придружава упражнението, е:
Б - левият крак - стъпка напред. Ръката продължава кръговото движение до над коляното, което се сгъва по същия начин. В - изправяне. Този образ - А, Б, В, се повтаря с дясната ръка и десния крак, след това пак с лявата ръка и левия крак. Десният крак се прибира при левия. Мисълта, която придружава упражнението, е: Да възрастне в мен Божията Правда. IV упражнение. Положение на тялото - естествено. Образите А, Б, В, Г - от по 6 секунди. Ход на движението:
към текста >>

Мисълта, която придружава упражнението, е:
Завършване: А - прибиране на левият крак при десния. Б - отнасяне на ръцете хоризонтално напред с длани надолу. В - разтваряне на ръцете широко встрани. Г - свободно отпущане на ръцете. Мисълта, която придружава упражнението, е: Ще служа на Господа с всичката си душа. V упражнение. Положение на тялото - естествено. Образи: А - 6 секунди, Б - 7 положения от по 6 секунди, В, Г, Д, Е, Ж - от по 6 секунди. Ход на движението:
към текста >>

Мисълта, която придружава упражнението, е:
Същото се повтаря с левия, след това с десния крак. Завършване. Д - левият крак се прибира при десния. Е - ръцете се отварят широко встрани. Ж - отпущат се свободно надолу - естествено положение. Мисълта, която придружава упражнението, е: Ще се радвам на Божиите блага. VI упражнение. Положение на тялото - естествено. Образите А, Б, В, Г, Д - от по 6 секунди. Ход на движението:
към текста >>

Мисълта, която придружава упражнението, е:
При втората половина ръцете се прибират пред устата, поемат като че ли нещо, с издишване го отнасят встрани. Това се повтаря също 6 пъти, като вдишването също става през носа, а издишването през устата. А - тялото се изправя. Б - десният крак се прибира при левия. В - ръцете се отпускат свободно. Мисълта, която придружава упражнението, е: Ще ходя в пътя на Истината. * Учителя: „Първото упражнение включва в себе си два принципа: единство и множество. Ръцете спуснати надолу, това представлява проявление на множеството.
към текста >>

62. ВРЪЗКА С БОГА - Теофана Савова

Истинска, положителна наука е тази, която създава условия за проява на живота, която е за подобрение на живота; истинска наука е тази, която внася в душата на човека Любов, Мъдрост, Истина и Правда.
Човек трябва да бъде учен, но каква наука трябва да владее? Каква наука има в лисиците. Каква наука има във вълците, змиите? Или каква наука е тази, науката за задушливите газове? Всичко това не е наука. Истинска, положителна наука е тази, която създава условия за проява на живота, която е за подобрение на живота; истинска наука е тази, която внася в душата на човека Любов, Мъдрост, Истина и Правда. Каква наука има в това, дето Мойсей хвърли плочите, на които били написани Божиите заповеди? Каква наука има в това, да знаят хората, че Мойсей изгори златното теле, на което евреите се кланяли. Той турил праха от изгореното теле във вода и накарал евреите да я изпият. Какво означава това? Истинската наука не седи в знанието на тези факти, но в разбирането на дълбокия смисъл на тези факти.
към текста >>

Истинската наука не седи в знанието на тези факти, но в разбирането на дълбокия смисъл на тези факти.
Истинска, положителна наука е тази, която създава условия за проява на живота, която е за подобрение на живота; истинска наука е тази, която внася в душата на човека Любов, Мъдрост, Истина и Правда. Каква наука има в това, дето Мойсей хвърли плочите, на които били написани Божиите заповеди? Каква наука има в това, да знаят хората, че Мойсей изгори златното теле, на което евреите се кланяли. Той турил праха от изгореното теле във вода и накарал евреите да я изпият. Какво означава това? Истинската наука не седи в знанието на тези факти, но в разбирането на дълбокия смисъл на тези факти. С тази постъпка Мойсей е искал да каже на евреите, че човек може да познае Бога само след като изпие, след като съвършено изгуби своето злато, т. е. своето богатство и осиромашее. Докато човек има златно теле, което държи като идеал на своята душа, той не може да познае Бога. Затова, който има пари, трябва да ги изяде и изпие, докато най-после каже: Наживях се вече. След това той ще започне да се учи, да се моли, да търси Бога.
към текста >>

Човек трябва да прави добро, но доброто в широк смисъл на думата не съществува на земята.
Всичко това е привидно така. Сегашният живот е преходен и това ни най-малко не трябва да ни обезсърчава. То е метод на възпитание. На земята още не е дошъл онзи истински идеален живот, към който се стремим. Често казват: „Човек трябва да прави добро" - Да. Човек трябва да прави добро, но доброто в широк смисъл на думата не съществува на земята. И Любовта в този смисъл не съществува на земята. На земята има прояви на Любовта, но конкретно като велика мощна сила тя не може постоянно да живее в човека. Ако Любовта би живяла постоянно на земята, нямаше да има затвори от единия до другия край на земята, щяха да се чуват само песни и веселби. Някой казва: „Аз обичам еди-кого си, любя го! " Това е само частична проява на Любовта, но самата Любов още не е дошла.
към текста >>

И Любовта в този смисъл не съществува на земята.
Сегашният живот е преходен и това ни най-малко не трябва да ни обезсърчава. То е метод на възпитание. На земята още не е дошъл онзи истински идеален живот, към който се стремим. Често казват: „Човек трябва да прави добро" - Да. Човек трябва да прави добро, но доброто в широк смисъл на думата не съществува на земята. И Любовта в този смисъл не съществува на земята. На земята има прояви на Любовта, но конкретно като велика мощна сила тя не може постоянно да живее в човека. Ако Любовта би живяла постоянно на земята, нямаше да има затвори от единия до другия край на земята, щяха да се чуват само песни и веселби. Някой казва: „Аз обичам еди-кого си, любя го! " Това е само частична проява на Любовта, но самата Любов още не е дошла. Ако това е наистина самата любов, питам: Как можеш днес да обичаш този човек, а утре да му измениш.
към текста >>

За изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример.
" - Да, разумен, любящ човек трябва да бъдеш, за да познаеш кой те обича. Мнозина казват: „Труден е духовният път! " Според мен най-лесният път е духовният, но ако го знаят, разбира се. Не го ли знаят, няма по-мъчен път от духовния. Духовният човек е прозорлив, той знае от кого да иска, той знае и как да иска. За изяснение на мисълта си ще ви приведа следния пример. Един цар в древността обичал често да се дегизира, като се обличал в прости, обикновени дрехи, а неговите слуги се обличали като генерали. И така се разхождал из града сам, без никакви слуги, да проучва живота на своите поданици. Един ден, тъй преоблечен, царят се разхождал със слугите из своя палат. В това време един просяк успял да се промъгне в палата на царя и започнал да проси милостиня от слугите му. Като погледнал към царя, отминал го и си рекъл: „Какво ще искам от тебе?
към текста >>

63. НАЙ ЖЕЛАНИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ - Теофана Савова

Трябва да държите в ума си една положителна мисъл.
За оная светлина, която е в неговия ум, и за ония сили, които са отвътре в неговото тяло. Силата - това е Пътят, Светлината - това е Истината. А Любовта, това е животът вътре. То е Божествената Любов, към която се стремите. Та казвам: Най-първо вие ще се стремите към благата, които Бог ви дава, да напишете нещо хубаво. Трябва да държите в ума си една положителна мисъл. Като направиш една погрешка, не се разкайвай, че си я направил. Защото, щом си направил погрешката, ти си направил приятелство с някого. Запознай се с него и изправи погрешката. Нима ако дойде при вас оня, който има да взема от вас, няма да направите погрешка? Вие ще се скриете в къщи и ще кажете: „Кажете му, че ме няма в къщи." Първата погрешка сте направили, че сте взели пари назаем, а втората погрешка е, че излъгахте, казвате, че ви няма.
към текста >>

Сега мисълта, която трябва да остане, е тая.
А пък снегът, който се вижда толкоз изобилен по планините, лятно време като дойдат топлините, се стопява и изчезва. А пък дървото от тая малка семка остава и с години расте. Та в нашия живот важното седи в малките работи. Една ябълчна семка, като я посадиш, може да ти причини хиляди благословения, по-големи, отколкото всички земни богатства. Последните могат да ти дадат един товар като снежната покривка горе на планината. Сега мисълта, която трябва да остане, е тая. Това не е за морал. Искам да кажа: Употребявайте ума си на място. Когато ви дойде едно страдание, вие имате една задача. Зад всяко страдание има нещо. Страданието е една врата, която може да ви даде нещо.
към текста >>

64. ДЕНЯТ НА ЗНАНИЕТО - Теофана Савова

Той беше потънал в дълбок размисъл, всяка черта на лицето му излъчваше мир и абсолютна хармония.
Това явление не беше ново за нея, защото тя го бе наблюдавала в течение на много години. И това не бе случайно, нито пък бе мотивирано от любопитство, защото тази звезда бе служител на светлината. Сега прозорецът отново светеше. В стаята пред отворената библия с масивни корици седеше възрастен човек с благородна осанка. За онези, които го познаваха и следваха в неговата мисия на земята, той бе Учителя, един светия от голяма величина, когото в духовния свят почитаха и зовяха с името Беинса Дуно. Той беше потънал в дълбок размисъл, всяка черта на лицето му излъчваше мир и абсолютна хармония. Особена светлина трептеше във всеки кът на стаята - духовна светлина -виделината на божествената мисъл, за която няма граници и препятствия. В два часа светлината на прозореца отново угасна, но само след десет минути отново се появи, и силуетът на Учителя се открои в рамката на прозореца. Звездата от зенита, привлечена от "Изгрева", стана по-ярка, за да вижда по-добре Земята. Тя се загледа и видя как Учителя отвори една врата и излезе върху полукръглия балкон над салона. Той се загледа по-продължително на изток, съзерцавайки далечния хоризонт.
към текста >>

Особена светлина трептеше във всеки кът на стаята - духовна светлина -виделината на божествената мисъл, за която няма граници и препятствия.
И това не бе случайно, нито пък бе мотивирано от любопитство, защото тази звезда бе служител на светлината. Сега прозорецът отново светеше. В стаята пред отворената библия с масивни корици седеше възрастен човек с благородна осанка. За онези, които го познаваха и следваха в неговата мисия на земята, той бе Учителя, един светия от голяма величина, когото в духовния свят почитаха и зовяха с името Беинса Дуно. Той беше потънал в дълбок размисъл, всяка черта на лицето му излъчваше мир и абсолютна хармония. Особена светлина трептеше във всеки кът на стаята - духовна светлина -виделината на божествената мисъл, за която няма граници и препятствия. В два часа светлината на прозореца отново угасна, но само след десет минути отново се появи, и силуетът на Учителя се открои в рамката на прозореца. Звездата от зенита, привлечена от "Изгрева", стана по-ярка, за да вижда по-добре Земята. Тя се загледа и видя как Учителя отвори една врата и излезе върху полукръглия балкон над салона. Той се загледа по-продължително на изток, съзерцавайки далечния хоризонт. Часът бе удобен, за да долови възхода на светлината далече зад планинските върхове.
към текста >>

Топлината в гласа му, здравият смисъл на думите и силата на идеите пренесоха слушателите в един далечен, но реален свят, който те не познаваха.
После Учителя каза: „Изпейте една песен! " Тихо, но с дълбок отзвук в душите, прозвуча песента "Махар Бену Аба". Учителя прочете една глава от Евангелието, след което започна словото си. Топлината в гласа му, здравият смисъл на думите и силата на идеите пренесоха слушателите в един далечен, но реален свят, който те не познаваха. Те поглъщаха жадно всяка негова дума - изправен пред тях духът говореше на душата. Небесният Отец бе излъчил от селенията си един светъл дух, един голям светия, облякъл го бе в човешка форма, за да приемат хората Любовта Му. „Звездата на Изгрева" знаеше това и в този миг се почувства безкрайно щастлива и благодарна за мисията, която изпълняваше на Земята. След беседата хората се раздвижиха. Учителя бе станал и чакаше.
към текста >>

Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл.
Паневритмичните упражнения завършиха с мотото: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите души." Живата огърлица от хора се движи в кръг с център, който символизира Божествената хармония, на която душата спонтанно откликва. Всяко звено в този кръг е претърпяло чудно преображение. Изпълнените с радост ученици, повече от петстотин души, се отправят към центъра на кръга, за да целунат ръка на Учителя. Един след друг те целуват ръката на духовния си баща и чрез този жест на благодарност и смирение благодарят на Бога за благата, които са получили. Учителя бе казал: „Не на мен, а на Бога се молете", което означава, че трябва да се благодари на Онзи, който всичко е сътворил и предвидил, за да запази във вечността творенията си. Защото, където любовта царува, всичко се превръща в добро, там няма условия дори за случайно изтървана зла помисъл. Благодарността е велика добродетел. Тя е естествен отклик на душата, когато след продължителни страдания смирена се завръща при своя Баща и Той, като я приема, й дава свято благословение. Хората около Учителя приличаха на цветя, които след знойна суша, освежени от благодатен дъжd и вече с изправени стъбла, се готвят да разцъфтят. Цветът е най-тихата и деликатна благодарност, образ и глас на ангелите небесни. Така и човешката душа, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота.
към текста >>

Тогава той е силно съсредоточен, сякаш мисълта му работи някъде.
Така и човешката душа, когато благодари на Бога след изживяна радост или страдание, разцъфтява и разкрива Божествената си красота. Без бързане и суетня много скоро хората се разпръснаха, за да се приберат по домовете си и да се подготвят за ежедневните си задачи. Някои ученици съпроводиха Учителя до входа на салона. Там две сестри му донесоха закуска с чай, след което се оттеглиха. Обикновено Учителя закусва сам. Тогава той е силно съсредоточен, сякаш мисълта му работи някъде. В десет часа той ще говори отново. * На „Изгрева" една майка разказваше приказка на своето момиченце. Приказката й започна с думите: „Когато едно време Дядо Господ ходеше по земята..." Захласнато в разказа, детето запита майка си: - А сега Дядо Господ слиза ли на земята?
към текста >>

Тези мисли предразположиха някои към размисъл, а други развеселиха.
За да им даде добър урок, да ги научи да не критикуват Великото, Бог, невидимият свят, ги заставя да се оженят. Като им се родят няколко деца, Той им казва: „Хайде сега, приложете вашето знание. Опитайте се да координирате децата си, да си създадете такъв дом, какъвто искате. " Вашият дом представя един малък свят, който ви е даден като задача, да го създадете, както намерите за добре. Като се налгерят в семейството си, в своя малък свят, критиците започват да се оплакват, че не могат да го оправят." Тези мисли предразположиха някои към размисъл, а други развеселиха. - Така е - засмя се една сестра. Затова Учителя каза: „ Едното дете вика на една страна, другото - на друга, жената - на трета." После тя добави: „Наистина вечно недоволните най-малко работят, а искат да подобрят живота си. Все в другите търсят вината, а не в себе си! " Сестрата, която все още държеше тетрадката в ръцете си, продължи:
към текста >>

- Да обичаме един човек ще рече да видим Божественото в него, като открием една положителна черта в характера му - каза друг.
- Какво ще спечелим, ако вместо да изучаваме доброто в света, по цял ден теглим с везни недостатъците на хората! - Ще спечелим горчивини, болести и недъзи. И тогава, ако нещастията дойдат, аз вземам цигулката и им свиря, докато си отидат. Тази реплика бе направена от един мъж на средна възраст, който винаги преживяваше нещо изключително. Известен беше като брат Гали, мистичният музикант на Братството. - Да обичаме един човек ще рече да видим Божественото в него, като открием една положителна черта в характера му - каза друг. Макар и с паузи, гостите похапваха не само духовно, но и физически, защото всичко пред тях на масата бе много вкусно. - Това учим сега всеки ден - да обичаме. Нали това ни преподава Учителя. Тетрадката отново беше прелистена. Всички очакваха с жив интерес новата мисъл, наградата от Божествената лотария.
към текста >>

Всички очакваха с жив интерес новата мисъл, наградата от Божествената лотария.
- Да обичаме един човек ще рече да видим Божественото в него, като открием една положителна черта в характера му - каза друг. Макар и с паузи, гостите похапваха не само духовно, но и физически, защото всичко пред тях на масата бе много вкусно. - Това учим сега всеки ден - да обичаме. Нали това ни преподава Учителя. Тетрадката отново беше прелистена. Всички очакваха с жив интерес новата мисъл, наградата от Божествената лотария. И тя не закъсня, една невидима ръка я поднесе, за да чуят и разберат, но вече по свой начин, мисълта на Учителя: „Когато отида при Господа, ще поискам да ме научи да обичам хората. И после ще му поискам: Господи, изпитай ме на това, което си ме научил! " - Добра алтернатива - за всяко знание да има и съответен изпит.
към текста >>

И тя не закъсня, една невидима ръка я поднесе, за да чуят и разберат, но вече по свой начин, мисълта на Учителя:
Макар и с паузи, гостите похапваха не само духовно, но и физически, защото всичко пред тях на масата бе много вкусно. - Това учим сега всеки ден - да обичаме. Нали това ни преподава Учителя. Тетрадката отново беше прелистена. Всички очакваха с жив интерес новата мисъл, наградата от Божествената лотария. И тя не закъсня, една невидима ръка я поднесе, за да чуят и разберат, но вече по свой начин, мисълта на Учителя: „Когато отида при Господа, ще поискам да ме научи да обичам хората. И после ще му поискам: Господи, изпитай ме на това, което си ме научил! " - Добра алтернатива - за всяко знание да има и съответен изпит. Когато не само знаеш, но и можеш, няма да се колебаеш в смисъла на постъпките си.
към текста >>

Когато не само знаеш, но и можеш, няма да се колебаеш в смисъла на постъпките си.
И тя не закъсня, една невидима ръка я поднесе, за да чуят и разберат, но вече по свой начин, мисълта на Учителя: „Когато отида при Господа, ще поискам да ме научи да обичам хората. И после ще му поискам: Господи, изпитай ме на това, което си ме научил! " - Добра алтернатива - за всяко знание да има и съответен изпит. Когато не само знаеш, но и можеш, няма да се колебаеш в смисъла на постъпките си. Това ли искаше да ни каже Учителя? - запита младият мъж, който проявяваше философска задълбоченост в своите разсъждения. - А защо да не искаме знания - възможен ли е напредъкът без наука? - запита най-младата между гостите. Георги Радев, мъж с деликатна физика, високо чело и чувствително изразен нос, за когото казваха, че е най-силният интелект на „Изгрева", отговори вместо младежа:
към текста >>

65. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Той веднага оправил Пентаграма с образа на Христос нагоре и от този ден животът му рязко се променил в положителна посока и страданията изчезнали от дома му.
Членовете на семейството му се разболяват, накрая се запалва къщата му и едва я спасяват от пълно изгаряне. Отива при Учителя и му казва за злощастията, които са го сполетели след като е занесъл Пентаграма в дома си, и Му иска обяснение. Учителя му казва: „Брат, иди да видиш как си поставил Пентаграма на стената. "Той отива в стаята си и вижда, че картината на Пентаграма е закачена с върха надолу. Чрез Пентаграма, обърнат с образа на Христос надолу, в неговия дом идват всички адови сили от центъра на Земята и изведнъж се събужда цялата му карма, събрана от вековете, за да я изплати в кратък срок. Той веднага оправил Пентаграма с образа на Христос нагоре и от този ден животът му рязко се променил в положителна посока и страданията изчезнали от дома му. На събора през 1922 г. Учителя поставя в горницата една цветна картина с изображение на Пентаграма, с размери 1,80 -1,38 м, изработен с бледи бои от художника Шлятер. Това е същият този ученик на Учителя, с когото Той е работил, когато е бил студент в Америка. През 1895 г. Шлятер, по професия обущар, започва изведнъж да лекува болни хора - до 15 000 души на ден, само с магнетизъм - докосване и милване на хората.
към текста >>

Във всичко пулсира живият Бог и хората рано или късно ще осъществят Божия замисъл - чрез силите на Пентаграма да намерят пътя към истинския живот.
Използването на Пентаграма датира от дълбока древност. Той е Соломонов знак и с този символ са си служили много окултни школи за своето духовно повдигане. Пентаграмът е символ на петте велики добродетели - петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Чрез ъгъла на Добродетелта - левия крак на човека, става повдигането. Това са петте качества, които трябва човек да изработи у себе си, за да стане съвършен. Във всичко пулсира живият Бог и хората рано или късно ще осъществят Божия замисъл - чрез силите на Пентаграма да намерят пътя към истинския живот. Пентаграмът представлява велики и разумни течения в живата природа - течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те се наричат още „движения на праната", или „течения на живота". Това са пет велики центъра, в които стават разумни процеси. Те представляват от себе си 5 положителни и 5 отрицателни сили. Възходящите или положителни сили се намират по върховете на Пентаграма, обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т.е отрицателните, се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу.
към текста >>

66. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

В тринадесета глава на Йоан, където се говори как Исус изми краката на учениците на Тайната вечеря, трябва да се дири дълбокият смисъл, вложен в тоя разказ.
Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа. Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос. Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос - Божият Син. Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното - любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила. В тринадесета глава на Йоан, където се говори как Исус изми краката на учениците на Тайната вечеря, трябва да се дири дълбокият смисъл, вложен в тоя разказ. Краката - това са добродетелите на човека и ученика. И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово.“ И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито.“ Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвършенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували човека, ако той няма чистота и преданост. Без тия добродетели ангел да си, ще сгрешиш. Христос не поиска от учениците си техните умове, да провери дали имат знания, а погледна сърцата им.
към текста >>

Но в конечното пространство не можем да поставим безконечна точка.“ Ние тълкуваме тази мисъл по следния начин: Конечното (ограниченото) може да съществува в безконечното (Божественото), но Божественото с безброй много измерения не можем изцяло да вместим в конечното (ограниченото).
Обратно - на една точка от равнината (повърхнината) съответствуват две координати (измерения). Аналогично - три числа определят положението на една точка в пространството и на една точка от пространството съответствуват три координати (измерения). Но може да се говори за пространство и точки от четири, пет шест и т. н. измерения, откъдето (граничен преход) съществува и точка с безкрайно много измерения. Учителят върху това даде следното обяснение: „В безконечното пространство (такова с безкрайно много измерения) можем да поставим конечна точка. Но в конечното пространство не можем да поставим безконечна точка.“ Ние тълкуваме тази мисъл по следния начин: Конечното (ограниченото) може да съществува в безконечното (Божественото), но Божественото с безброй много измерения не можем изцяло да вместим в конечното (ограниченото). По-нататък: „Сянката е следствие на светлината. Да отричаш великото, значи да отричаш причината, а да приемеш следствието - сянката. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина.“ С тези последни свои твърдения Учителят подчертава верността на тревожния сигнал, оставен от великия Платон, който казва: „Спасете явленията! “
към текста >>

Хората на философската мисъл винаги нагаждат нещата така, че подобни и безсмъртни сентенции да оправдаят техния светоглед.
Да отричаш великото, значи да отричаш причината, а да приемеш следствието - сянката. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина.“ С тези последни свои твърдения Учителят подчертава верността на тревожния сигнал, оставен от великия Платон, който казва: „Спасете явленията! “ Вероятно е мнозина от тези, които са прочели това забележително завещание на великия древен философ, да не могат да проумеят какво е искал да каже той с него. Хората на философската мисъл винаги нагаждат нещата така, че подобни и безсмъртни сентенции да оправдаят техния светоглед. Знае се, че Платон е философ идеалист. С диалектиката като познавателен метод, турната в обръщение през нашата епоха, някои обясняват и доказват вероятността на материалистическото учение. Платон - баща на диалектическия метод, доказваше с него съществуването на творческото начало. Как ние трябва да разчитаме неговия завет? В своите беседи Учителят даде много ценен материал за начина, по който трябва да разбираме ред истини или сентенции от мъдростта на миналите векове.
към текста >>

Пробудените души, които ние наричаме „синове на виделината“, ще проумеят, че други синове и дъщери човешки ще дадат такива тълкувания на законите, с които тълкувания ще отклонят човешката мисъл от първичната красота на творението и ще отрекат самия творец.
В своите беседи Учителят даде много ценен материал за начина, по който трябва да разбираме ред истини или сентенции от мъдростта на миналите векове. Между тях е и поменатата сентенция на Платон, която цитираме по-горе. „Спасете явленията! “ - е казал великият философ на ония идещи след него поколения, които пристъпват към явленията в природата и живата с пробудено съзнание. Те са, които ще разберат, че във всички времена ще се появяват такива, които са съзнателни или несъзнателни служители на тъмнината. Пробудените души, които ние наричаме „синове на виделината“, ще проумеят, че други синове и дъщери човешки ще дадат такива тълкувания на законите, с които тълкувания ще отклонят човешката мисъл от първичната красота на творението и ще отрекат самия творец. Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не към ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а към самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух. Пример за това в наше време е отговорът, който се дава на питането: „Как да си обясним разумната закономерност и мъдрост на природните закони? “ Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.“ Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в клетката, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“. А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде?
към текста >>

Учителят създаваше на учениците си малки на вид, но пълни със смисъл, символика и красота навици.
Развитието на човека е бавен процес. Както при лекаря отиват болни хора, жадуващи за здраве, така при учителите отиват несъвършените, но жадни за знание. Нещо повече, много от несъвършенствата и погрешките на някои приближени към Братството люде се приписват на учението на Учителя. Тези неща обаче са пръски от калта на човешкото невежество. Тези, които хвърлят кал по светлите извори на словото, приличат на децата, които хвърлят кал или прах нагоре, без да знаят, че всичко това пада на главата им. Учителят създаваше на учениците си малки на вид, но пълни със смисъл, символика и красота навици. Често устройваше общи вечери, преди почването на които се прочиташе молитва и някои текстове от Евангелието. В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един чудесен алхимизъм на взаимно опознаване. Храненето - този съществено важен за живота акт на приемане енергии от природата, е средство, което Учителят бе избрал като най-подходящо за братско общуване между учениците. Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава чудесен, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека. Учителят учеше своите ученици на чист и природен живот.
към текста >>

Учителят на Бялото Братство бе дошъл на земята с една положителна мисъл, която изявяваше неизменно както в своите беседи, така и в частните си разговори.
Храненето - този съществено важен за живота акт на приемане енергии от природата, е средство, което Учителят бе избрал като най-подходящо за братско общуване между учениците. Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава чудесен, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека. Учителят учеше своите ученици на чист и природен живот. Насърчаваше ги да ходят по планината, да се лекуват със слънце, чист въздух и да употребяват чиста безмесна храна. Той осъждаше леността и на много места в словото си е казал, че това, което религиозните хора наричат спасение, се добива така, както споменахме и по-горе - с усърдието на един музикант да овладее своя инструмент. Учителят на Бялото Братство бе дошъл на земята с една положителна мисъл, която изявяваше неизменно както в своите беседи, така и в частните си разговори. Каквото и да станеше с него или около него, с Братството или с далечните светове, той го трансформираше с гамата на един абсолютен оптимизъм. И за най-незначителните неща, с които го занимаваха неговите посетители и ученици, както и за големите събития, Той казваше, че всичко е станало за добро. Боледува ли някой, Учителят му помагаше, но му казваше, че тази болест е дошла за добро. Господ не оставя своите деца. „Никога не отминавайте един затлачен извор“ - казваше Той.
към текста >>

Мисълта е сила.
За да се създадат благоприятни условия за детското развитие и за да може жената в тоя свят да стане истински съсъд на мировата обич, Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот“. Това е необходимо, за да се предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развити нервна система и всички органи. Това се отнася и за бащата, защото родителите са тези, които създават телесната организация за духовния развой на монадата душа. Възпитанието на децата трябва да започне от периода на бременността. Животът на майката, нейните мисли, чувства, постъпки и настроения се отпечатват в развиващия се зародиш. Мисълта е сила. Един истински психолог може да прочете естеството на мислите, с които живее човек. Те се отпечатват на неговата физиономия. От майката зависи в голяма степен да създаде онова, което тя желае, в характера и в качествата на своето дете. Отрицателните мисли, завистта, жестокостта, коравосърдечието са състояния, които не може да не се отразят върху заченатия плод. Спасението на човечеството е в ръцете на майката.
към текста >>

67. Разговори с Учителя. Разговор седми - Георги Томалевски (1897-1988)

Материализмът, който е окачествен от много хора и философи като едно зло, все пак играе една положителна роля в живота.
Из пътя конят се подплашил от едни катунари, които дрънкали с тенекии, хукнал встрани от пътя и хвърлил на земята занаятчията с изкълчения крак. „Не ми ли стигаше първата беда - рекъл си той - та сега и втора? “ Когато обаче се опитал да стане, разбрал, че изкълченият крак се изправил. Това, че конят е хвърлил човека, е едно привидно зло, тъй като кракът се оправил. Затова, ако в живота си срещнете някакво препятствие, което ще изправи „изкълчения“ крак, не роптайте. Материализмът, който е окачествен от много хора и философи като едно зло, все пак играе една положителна роля в живота. Той изчиства много от паяжината, оставена от времето на схоластиката и грубото суеверие. Той сам ще стане причина хората да придобият едно ново съзнание, чрез което ще бъдат изтълкувани правилно фактите и явленията, от които материалистическата наука прави ново суеверие и нов фанатизъм. Ето защо истинският духовен човек не бива и не може да бъде сляп и фанатичен последовател на някоя научна теория. Ученикът: Кои желания на ученика заслужават да бъдат реализирани и дали е възможно и полезно всякога това? Учителят: Желанията не са произволни.
към текста >>

Ще знаете, че е мисъл, дошла някъде отвън.
В животинското царство страхът има място, но за човека, който е тръгнал по Божествения Път, страхът се явява като ненужна спънка. Трябва да правите разлика между благоразумие и страх. Благоразумието не бива де се превръща в страх, но страхът да се превръща в благоразумие. Човек може да знае много закони, но тези закони ще имат за него сила, когато направи с тях един малък опит. Един пример: може у вас да се породи обезсърчение. Ще знаете, че е мисъл, дошла някъде отвън. Вие не сте я родили. Човешкият мозък е градина, в която всеки може да посади един плевел. Изхвърлете го! Не се поддавайте на външни внушения. Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после природата, след нея - всички добри хора, а най-после себе си.
към текста >>

68. 11. МИСЪЛТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

МИСЪЛТА
МИСЪЛТА В градината на човека някога слязъл светъл гост от далечни светове и посял едно рядко ценно растение. То се отличавало от другите растения с възможностите си да израства до неизчислими размери. По него човек можел да възлиза до светове далеч отвъд земните предели. От този момент започнал неговият духовен възход. Всеки притежава семето на това растение, но всеки различно го отглежда.
към текста >>

Мисълта е това живо растение, с което е дарен човекът, за да изработи разумността и придобие мъдростта.
То се отличавало от другите растения с възможностите си да израства до неизчислими размери. По него човек можел да възлиза до светове далеч отвъд земните предели. От този момент започнал неговият духовен възход. Всеки притежава семето на това растение, но всеки различно го отглежда. За едни достига до покрива на къщата, а за други — далеч надхвърля известните граници. Мисълта е това живо растение, с което е дарен човекът, за да изработи разумността и придобие мъдростта. Чрез нея той се свързва с целия всемир. Проникновената мисъл те довежда до истините на живота, които се разкриват пред вътрешния ти взор и те изпълват с вдъхновение. Както светлината става видима и осъзната, когато се пречупи чрез някой предмет по пътя си, така и мисълта в пътя на търсенето си се пречупва в истините на живота, които осъзнати взимат форма и се изпълват със съдържание. Чрез мисълта, която е проекция на Божията Мъдрост, човек възлиза в своя дълъг път, затова тя трябва да бъде проникновена, светла, чиста и права. Подобна мисъл става ос на човешкия живот — негов духовен гръбнак.
към текста >>

Проникновената мисъл те довежда до истините на живота, които се разкриват пред вътрешния ти взор и те изпълват с вдъхновение.
От този момент започнал неговият духовен възход. Всеки притежава семето на това растение, но всеки различно го отглежда. За едни достига до покрива на къщата, а за други — далеч надхвърля известните граници. Мисълта е това живо растение, с което е дарен човекът, за да изработи разумността и придобие мъдростта. Чрез нея той се свързва с целия всемир. Проникновената мисъл те довежда до истините на живота, които се разкриват пред вътрешния ти взор и те изпълват с вдъхновение. Както светлината става видима и осъзната, когато се пречупи чрез някой предмет по пътя си, така и мисълта в пътя на търсенето си се пречупва в истините на живота, които осъзнати взимат форма и се изпълват със съдържание. Чрез мисълта, която е проекция на Божията Мъдрост, човек възлиза в своя дълъг път, затова тя трябва да бъде проникновена, светла, чиста и права. Подобна мисъл става ос на човешкия живот — негов духовен гръбнак. Голяма работа се изисква от човек да организира мисловния си свят. Той засега е най-слабо организираният ни свят.
към текста >>

Както светлината става видима и осъзната, когато се пречупи чрез някой предмет по пътя си, така и мисълта в пътя на търсенето си се пречупва в истините на живота, които осъзнати взимат форма и се изпълват със съдържание.
Всеки притежава семето на това растение, но всеки различно го отглежда. За едни достига до покрива на къщата, а за други — далеч надхвърля известните граници. Мисълта е това живо растение, с което е дарен човекът, за да изработи разумността и придобие мъдростта. Чрез нея той се свързва с целия всемир. Проникновената мисъл те довежда до истините на живота, които се разкриват пред вътрешния ти взор и те изпълват с вдъхновение. Както светлината става видима и осъзната, когато се пречупи чрез някой предмет по пътя си, така и мисълта в пътя на търсенето си се пречупва в истините на живота, които осъзнати взимат форма и се изпълват със съдържание. Чрез мисълта, която е проекция на Божията Мъдрост, човек възлиза в своя дълъг път, затова тя трябва да бъде проникновена, светла, чиста и права. Подобна мисъл става ос на човешкия живот — негов духовен гръбнак. Голяма работа се изисква от човек да организира мисловния си свят. Той засега е най-слабо организираният ни свят. Мисълта, която е светлина, трябва вечно да се усилва, за да вижда човек все по-ясно пътя към целта си.
към текста >>

Чрез мисълта, която е проекция на Божията Мъдрост, човек възлиза в своя дълъг път, затова тя трябва да бъде проникновена, светла, чиста и права.
За едни достига до покрива на къщата, а за други — далеч надхвърля известните граници. Мисълта е това живо растение, с което е дарен човекът, за да изработи разумността и придобие мъдростта. Чрез нея той се свързва с целия всемир. Проникновената мисъл те довежда до истините на живота, които се разкриват пред вътрешния ти взор и те изпълват с вдъхновение. Както светлината става видима и осъзната, когато се пречупи чрез някой предмет по пътя си, така и мисълта в пътя на търсенето си се пречупва в истините на живота, които осъзнати взимат форма и се изпълват със съдържание. Чрез мисълта, която е проекция на Божията Мъдрост, човек възлиза в своя дълъг път, затова тя трябва да бъде проникновена, светла, чиста и права. Подобна мисъл става ос на човешкия живот — негов духовен гръбнак. Голяма работа се изисква от човек да организира мисловния си свят. Той засега е най-слабо организираният ни свят. Мисълта, която е светлина, трябва вечно да се усилва, за да вижда човек все по-ясно пътя към целта си. Отрицателните мисли рушат човека както духовно, така и физически.
към текста >>

Подобна мисъл става ос на човешкия живот — негов духовен гръбнак.
Мисълта е това живо растение, с което е дарен човекът, за да изработи разумността и придобие мъдростта. Чрез нея той се свързва с целия всемир. Проникновената мисъл те довежда до истините на живота, които се разкриват пред вътрешния ти взор и те изпълват с вдъхновение. Както светлината става видима и осъзната, когато се пречупи чрез някой предмет по пътя си, така и мисълта в пътя на търсенето си се пречупва в истините на живота, които осъзнати взимат форма и се изпълват със съдържание. Чрез мисълта, която е проекция на Божията Мъдрост, човек възлиза в своя дълъг път, затова тя трябва да бъде проникновена, светла, чиста и права. Подобна мисъл става ос на човешкия живот — негов духовен гръбнак. Голяма работа се изисква от човек да организира мисловния си свят. Той засега е най-слабо организираният ни свят. Мисълта, която е светлина, трябва вечно да се усилва, за да вижда човек все по-ясно пътя към целта си. Отрицателните мисли рушат човека както духовно, така и физически. Велика сила е мисълта за оформянето на вътрешния човек, за правилното му функциониране, за напредъка и здравето му.
към текста >>

Мисълта, която е светлина, трябва вечно да се усилва, за да вижда човек все по-ясно пътя към целта си.
Както светлината става видима и осъзната, когато се пречупи чрез някой предмет по пътя си, така и мисълта в пътя на търсенето си се пречупва в истините на живота, които осъзнати взимат форма и се изпълват със съдържание. Чрез мисълта, която е проекция на Божията Мъдрост, човек възлиза в своя дълъг път, затова тя трябва да бъде проникновена, светла, чиста и права. Подобна мисъл става ос на човешкия живот — негов духовен гръбнак. Голяма работа се изисква от човек да организира мисловния си свят. Той засега е най-слабо организираният ни свят. Мисълта, която е светлина, трябва вечно да се усилва, за да вижда човек все по-ясно пътя към целта си. Отрицателните мисли рушат човека както духовно, така и физически. Велика сила е мисълта за оформянето на вътрешния човек, за правилното му функциониране, за напредъка и здравето му. Едно трябва да научим — да затваряме ума си за всичко отрицателно. А прозорците на ума са затворени, когато поддържаш една положителна мисъл — тогава няма място за нищо отрицателно в него. Свещено пази ума си само за положителното.
към текста >>

Велика сила е мисълта за оформянето на вътрешния човек, за правилното му функциониране, за напредъка и здравето му.
Подобна мисъл става ос на човешкия живот — негов духовен гръбнак. Голяма работа се изисква от човек да организира мисловния си свят. Той засега е най-слабо организираният ни свят. Мисълта, която е светлина, трябва вечно да се усилва, за да вижда човек все по-ясно пътя към целта си. Отрицателните мисли рушат човека както духовно, така и физически. Велика сила е мисълта за оформянето на вътрешния човек, за правилното му функциониране, за напредъка и здравето му. Едно трябва да научим — да затваряме ума си за всичко отрицателно. А прозорците на ума са затворени, когато поддържаш една положителна мисъл — тогава няма място за нищо отрицателно в него. Свещено пази ума си само за положителното. Една централна мисъл трябва да имаш, около която да се групират всички хармонични мисли, както пчелите около своята царица. Възраствай я и тя ще те възнагради.
към текста >>

А прозорците на ума са затворени, когато поддържаш една положителна мисъл — тогава няма място за нищо отрицателно в него.
Той засега е най-слабо организираният ни свят. Мисълта, която е светлина, трябва вечно да се усилва, за да вижда човек все по-ясно пътя към целта си. Отрицателните мисли рушат човека както духовно, така и физически. Велика сила е мисълта за оформянето на вътрешния човек, за правилното му функциониране, за напредъка и здравето му. Едно трябва да научим — да затваряме ума си за всичко отрицателно. А прозорците на ума са затворени, когато поддържаш една положителна мисъл — тогава няма място за нищо отрицателно в него. Свещено пази ума си само за положителното. Една централна мисъл трябва да имаш, около която да се групират всички хармонични мисли, както пчелите около своята царица. Възраствай я и тя ще те възнагради.
към текста >>

Една централна мисъл трябва да имаш, около която да се групират всички хармонични мисли, както пчелите около своята царица.
Отрицателните мисли рушат човека както духовно, така и физически. Велика сила е мисълта за оформянето на вътрешния човек, за правилното му функциониране, за напредъка и здравето му. Едно трябва да научим — да затваряме ума си за всичко отрицателно. А прозорците на ума са затворени, когато поддържаш една положителна мисъл — тогава няма място за нищо отрицателно в него. Свещено пази ума си само за положителното. Една централна мисъл трябва да имаш, около която да се групират всички хармонични мисли, както пчелите около своята царица. Възраствай я и тя ще те възнагради.
към текста >>

69. 39. ПЛАСТИЧНОСТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Добре ни е позната пластичността на човешкото тяло у спортистите и танцьорите, но едва ли си помисляме за други видове пластичност — в мисълта, в чувствата и в действията.
ПЛАСТИЧНОСТ Добре ни е позната пластичността на човешкото тяло у спортистите и танцьорите, но едва ли си помисляме за други видове пластичност — в мисълта, в чувствата и в действията. Какво удоволствие изпитва зрителят, когато наблюдава изящните движения на някое балерина. Движенията й сякаш пеят, музика се излъчва от тях. В леките грациозни движения виждаш полюшванията на цветята и дърветата от повея на вятъра, движенията на морските вълни, летенето на птиците, радостните изблици на свободния живот и гърчовете на скръбта и потиснатостта. Има последователност, ритъм и хармония във всичките движения, но човек се замисля и отнася тази външна пластичност към своя умствен* мир. Там така ли текат мислите, има ли последователност, ритъм и хармония в тях?
към текста >>

Нужна е ръководна мисъл, нужен е фар в тъмната нощ.
За умствената и душевна пластичност първо условие е разумността. А разумността е реална съобразителност с дадени явления и условия и даване правилна насока на изхода им. Но как ще вземе правилна насока един кораб в бурно море сред мъгли? Няма фар. Така човек в бурята и мъглите на мислите и чувствата си загубва всякаква правилна посока и разрешение на трудностите. Нужна е ръководна мисъл, нужен е фар в тъмната нощ. Нужна е една основна положителна идея, която да движи хода на мислите и потока на чувствата ни. Това е вътрешна организация. Чувства, лишени от директивите на разума, често пъти унищожават човека. Водовъртежите го удавят. Пластичност на мислите подразбира намиране на правилен изход от всички положения в живота.
към текста >>

Нужна е една основна положителна идея, която да движи хода на мислите и потока на чувствата ни.
А разумността е реална съобразителност с дадени явления и условия и даване правилна насока на изхода им. Но как ще вземе правилна насока един кораб в бурно море сред мъгли? Няма фар. Така човек в бурята и мъглите на мислите и чувствата си загубва всякаква правилна посока и разрешение на трудностите. Нужна е ръководна мисъл, нужен е фар в тъмната нощ. Нужна е една основна положителна идея, която да движи хода на мислите и потока на чувствата ни. Това е вътрешна организация. Чувства, лишени от директивите на разума, често пъти унищожават човека. Водовъртежите го удавят. Пластичност на мислите подразбира намиране на правилен изход от всички положения в живота. Мисловните стереотипи са пречка за пластичността.
към текста >>

Човек стои изправен, за разлика от животното, което има хоризонтален строеж, но мисълта на човека още не е свикнала да се движи по перпендикуляра.
Чувства, лишени от директивите на разума, често пъти унищожават човека. Водовъртежите го удавят. Пластичност на мислите подразбира намиране на правилен изход от всички положения в живота. Мисловните стереотипи са пречка за пластичността. То е движение в една посока, неспособност за изменение на единствената посока, в която си свикнал да мислиш. Човек стои изправен, за разлика от животното, което има хоризонтален строеж, но мисълта на човека още не е свикнала да се движи по перпендикуляра. Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота. Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра. А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта.
към текста >>

Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота.
Водовъртежите го удавят. Пластичност на мислите подразбира намиране на правилен изход от всички положения в живота. Мисловните стереотипи са пречка за пластичността. То е движение в една посока, неспособност за изменение на единствената посока, в която си свикнал да мислиш. Човек стои изправен, за разлика от животното, което има хоризонтален строеж, но мисълта на човека още не е свикнала да се движи по перпендикуляра. Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота. Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра. А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека.
към текста >>

А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра.
Мисловните стереотипи са пречка за пластичността. То е движение в една посока, неспособност за изменение на единствената посока, в която си свикнал да мислиш. Човек стои изправен, за разлика от животното, което има хоризонтален строеж, но мисълта на човека още не е свикнала да се движи по перпендикуляра. Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота. Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра. А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота.
към текста >>

За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта.
Човек стои изправен, за разлика от животното, което има хоризонтален строеж, но мисълта на човека още не е свикнала да се движи по перпендикуляра. Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота. Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра. А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота. И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината. Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни.
към текста >>

Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека.
Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота. Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра. А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота. И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината. Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни. Или преувеличаваме, или намаляваме нещата, когато ги описваме.
към текста >>

И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината.
Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота. И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината. Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни. Или преувеличаваме, или намаляваме нещата, когато ги описваме. Права мисъл и честни, благородни чувства е нужно да завладеят човека и да се проявят в красиви постъпки. Човек тепърва има да се възпитава и облагородява. Още много бурени никнат в ума и сърцето му и постъпките му са груби, егоистични и неетични.
към текста >>

Права мисъл и честни, благородни чувства е нужно да завладеят човека и да се проявят в красиви постъпки.
Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота. И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината. Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни. Или преувеличаваме, или намаляваме нещата, когато ги описваме. Права мисъл и честни, благородни чувства е нужно да завладеят човека и да се проявят в красиви постъпки. Човек тепърва има да се възпитава и облагородява. Още много бурени никнат в ума и сърцето му и постъпките му са груби, егоистични и неетични. Дълъг е пътят на самоусъвършенстването и той изисква висок идеал и силна воля, принципност, етичност и истинолюбивост при всички условия на живота. Бъдещата култура ще изгражда от човека-птица, проумял законите на живота и заживял съобразно тези закони, разумният човек, литнал на крилата на своята мощна, космическа по своите размери мисъл, която реализира нещата. Тепърва и въздушното пространство ще стане среда за новата дейност на израсналия човек.
към текста >>

Бъдещата култура ще изгражда от човека-птица, проумял законите на живота и заживял съобразно тези закони, разумният човек, литнал на крилата на своята мощна, космическа по своите размери мисъл, която реализира нещата.
Или преувеличаваме, или намаляваме нещата, когато ги описваме. Права мисъл и честни, благородни чувства е нужно да завладеят човека и да се проявят в красиви постъпки. Човек тепърва има да се възпитава и облагородява. Още много бурени никнат в ума и сърцето му и постъпките му са груби, егоистични и неетични. Дълъг е пътят на самоусъвършенстването и той изисква висок идеал и силна воля, принципност, етичност и истинолюбивост при всички условия на живота. Бъдещата култура ще изгражда от човека-птица, проумял законите на живота и заживял съобразно тези закони, разумният човек, литнал на крилата на своята мощна, космическа по своите размери мисъл, която реализира нещата. Тепърва и въздушното пространство ще стане среда за новата дейност на израсналия човек. Новата култура ще се вдигне във въздуха. 07.07.1983 г. 6,50 ч.
към текста >>

70. 55. КАКВА Е РЕАЛНОСТТА? - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Когато човек егоистично заживее за себе си, спира еволюцията си и изпуска смисъла на живота.
Пътят му полива растенията на земята и пои живите твари, поддържа живота — пътя, метода, целта. Щом Бог ни даде живота — израз на Любовта Му — тръгваме на път, служим на всичко живо, не живеем за себе си, защото сме създадени за Бога, Нему принадлежим, а Той крепи всичко, което е създал, това е и нашият път и метод на живота. Накрая изворът се влива в океана — общия живот. Човек е създаден да отрази като чисто огледало живота, Любовта и Мъдростта на Създателя и върши Волята Му. Той се проявява чрез човека. Когато човек егоистично заживее за себе си, спира еволюцията си и изпуска смисъла на живота. Той се отделя от общия живот и загубва силата. Силата е в общото, в Цялото, на което той е част. Цялото е реалността. Всяка част трябва да открие задачата си и да знае какво трябва да допринесе на Общото, Цялото. Това е Единството на човечеството, в което е отразен Божият живот — Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

Да съзнаем положителната страна на живота си.
Иван е експерименталното поле за мен, да проверя силата на любовта си, вярата си и превъзмогване на лошите условия. — А какво съм аз за Иван? Условие за развитие. Учителят казва: "Ако обичате един човек, ще му създадете условия за развитие и постижение." Да съзнаем положителната страна на живота си. 15.11.1997 г. 4 ч.
към текста >>

71. Школите на вокалното изкуство, Новото Битие — Четвърти Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Той трябва да има концентрирана и положителна мисъл!
Еволюционната школа се дели на три главни отдела: Първи отдел: физически, втори отдел: духовен и трети отдел: Божествен. Физическият отдел ще се предава на девет планетни типа, по девет, плюс един, различни начини, и на дванадесет зодиакални типа, по дванадесет различни начини. Значи, двадесет и един, плюс един различни начини, методи. Същото се отнася и за духовния отдел и за Божествения отдел. Ученикът на еволюционната школа, трябва да е роден с гласови богатства и да има постоянство и търпение. Той трябва да има концентрирана и положителна мисъл! Той трябва да притежава благородни чувства и добро сърце. Има три вида певци: гениални, талантливи и обикновени. Всеки човек може да стане обикновен певец. Ти трябва да изучаваш мускулите на главата и каква роля имат те при пеенето! – Учителю – казах аз – долната челюст играе много важна роля при пеенето, също и мускулчетата, които произвеждат движението на гръкляна и езика, играят съществена роля при пеенето.
към текста >>

72. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесени в концентриран вид) ни дават основание да направим един генерален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Божия Промисъл за Вселената.
Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят нещата са строго, математически определени. Няма нищо непредвидено, нищо случайно." Изнесените дотук становища и разсъждения (макар и поднесени в концентриран вид) ни дават основание да направим един генерален извод: Реалността е въплъщение на Истината според Божия Промисъл за Вселената. Със задължителното уточнение, че разглеждаме Истината като Космически Принцип, стоящ несравнимо по-високо от фактите и законите, от причините и последствията, от всеки неизбежен дуализъм в света на формите. Това е Истината, която неумолимо разкрива същността на всяка обективна реалност навред в творението. б) Истината като ядро на същността на всичко съществуващо Вече изтъкнахме, че Истината е иманентна (вътрешно присъща) на Създателя Бог. И тъй като Той присъства навсякъде и във всичко (понеже Бог е вездесъщ, което означава именно всеприсъстващ) посредством Своя Дух, следователно и Истината представлява жизнено важен компонент от същността на всичко съществуващо.
към текста >>

Тази закономерност има и своята положителна роля за невежите и заблудените - тя ги предпазва да изгорят в огъня на Истината, който е безпощадно унищожителен спрямо неподготвените да възприемат извънредно високите му вибрации.
И тъй като Той присъства навсякъде и във всичко (понеже Бог е вездесъщ, което означава именно всеприсъстващ) посредством Своя Дух, следователно и Истината представлява жизнено важен компонент от същността на всичко съществуващо. По този повод Учителят на ББ в България отбелязва: "Квасът, същината на всички неща е Истината. Тя е най-високото нещо в човешкия разумен живот." Истината упражнява мощно дисциплиниращо въздействие в хаоса на материалния живот. Нейните проявления пораждат непреодолими ограничения за онези, които все още не са проникнали в същността й. Тази закономерност има и своята положителна роля за невежите и заблудените - тя ги предпазва да изгорят в огъня на Истината, който е безпощадно унищожителен спрямо неподготвените да възприемат извънредно високите му вибрации. Затова пък към зрящите Истината проявява невиждана щедрост - дарява ги навеки със свобода. Пътуването към Истината - като Цел на разумния живот - притежава своето основно направление. Колкото и да се лутаме, да спираме, да падаме, да се връщаме и отново да продължаваме напред по този Път, някъде там, на духовния хоризонт, неизменно проблясва фарът на Истината. Той никога не угасва. Ако успеем веднъж завинаги да свалим булото на заблудите и илюзиите от вътрешния си взор, никога не ще загубим вярната посока.
към текста >>

В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност.
Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината "Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов) Обективното съдържание на Истината включва в себе си адекватното отражение на всичко съществуващо. В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност. Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота. Физическа, нравствена и духовна. Всяко присъствие на нечистота, дори и минимална, замъглява истинния образ и изкривява опасно изображението.
към текста >>

г) Мъдрост в мисъл, слово и дело
Истината е обект на Любовта. Без Истината като обект Любовта не може да се прояви." В процеса на своето колективно духовно съзряване, навлизайки в Новата Култура на VI раса, ние, земните хора, би трябвало да осъзнаем, че всеки от нас е част от вселенското Цяло. А благополучието на всяка съставна част е немислимо без благополучието на Цялото. И обратно - Цялото винаги страда с всяка болка на своите градивни елементи. г) Мъдрост в мисъл, слово и дело "Само разумният човек може да познае Истината и да е свободен. " "Истината и Свободата идат от разумния живот на човека. Разумната Природа дава само на разумните свои деца Истината и Свободата, а другите ограничава. Защо? Защото не са готови още." (Учителят П. Дънов) Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието.
към текста >>

Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл.
" "Истината и Свободата идат от разумния живот на човека. Разумната Природа дава само на разумните свои деца Истината и Свободата, а другите ограничава. Защо? Защото не са готови още." (Учителят П. Дънов) Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието. И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и Любовта и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати. Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл. Това задължително условие за върховно постижение по пътя към съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има Любов и Мъдрост. Истината носи два елемента: елемента на Любовта и елемента на Мъдростта. ... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен. Аз разбирам Твоята мисъл. Ти си Любовта в мен.
към текста >>

Аз разбирам Твоята мисъл.
И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и Любовта и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати. Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл. Това задължително условие за върховно постижение по пътя към съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има Любов и Мъдрост. Истината носи два елемента: елемента на Любовта и елемента на Мъдростта. ... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен. Аз разбирам Твоята мисъл. Ти си Любовта в мен. И аз проявявам тази Любов. Ти си Истината в мен. И аз проявявам тази Истина." д) служение на Бога
към текста >>

В този смисъл са и наставленията на Учителя П.
Логично е след всичко обрисувано дотук като следствие от използването на лъжа да подчертаем, че тя причинява израждане на духовната същност на човека. Триединната структура на личността - ум, воля, сърце - бива засегната в своята сърцевина и претърпява значителна деформация. Ако процесът не бъде прекъснат навреме, той може да стане необратим и да доведе до пълна деградация на личността. От така изнесените факти, хипотези и заключения става ясно, че лъжата спира духовната еволюция на човека. Затова всички видове лъжа са абсолютно изключени от мисленето и поведението на ученика на ББ. В този смисъл са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа - бяла и черна. В лъжата седят всички спънки. В нея седят всички условия за вашето робство." Робството на лъжата е робство на греха. Грехопадението на човешките прародители Адам и Ева стана действителност въз основа на една лъжа. От змията в Райската градина - пратеник на Лукавия - тази лъжа премина в съзнанието на първите хора и те си послужиха с нея при контакта с Бога.
към текста >>

Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление.
Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Като намери мъртви, Истината ги оживява. На страдащия отмахва страданието" (Учителят П. Дънов). Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на Бога, Който твори непрекъснато. Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца. Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление. Той вече разполага със свободата да твори до края на Вечността. Ето и поантата на тези размисли в учението на ББ, поднесено ни като небесен дар от Учителя П. Дънов: "Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода." Достоен финал на апологията за Истината като Божествен принцип във Вселената!
към текста >>

73. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец.
Досега човек е живял в хиляди малки къщички, хиляди форми. Никой още не е видял същинската форма на човека." Истинската същност на човека е неговата душа и духът му (ср. Бит. 2:7), затова целта на съществуването му е "човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта". Растенето (израстването) на човека се заключава в това, да освободи душата си от оковите на материята, като понесе всички страдания и научи всички уроци на физическото поле. Резултатът е положителна реализация на заложеното у него безсмъртие - вечен живот в Божието благодатно присъствие и сътворчество в безкрайните предели на Космоса наред с Небесния Отец. Ето разгърнатото обяснение в тази насока на Учителя П. Дънов: " Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот на Любовта.
към текста >>

Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно." На друго място в Словото си великият духовен Учител детайлизира смисъла от присъствието на човека върху материална планета като Земята: "Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи.
Природата прави с човека един от великите опити в света. В Битието човешката раса съществува, тя заема същото място, каквото белите дробове и сърцето в тялото. Какво нещо е човекът в Космоса? В Битието човекът сега е дробовете и сърцето. Такова е отношението. Следователно цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно." На друго място в Словото си великият духовен Учител детайлизира смисъла от присъствието на човека върху материална планета като Земята: "Земята е опитно училище, в което се дават трудни задачи. Каква по-трудна задача можете да намерите от тази, да изпратят един грешник на Земята и да го заставят да живее добре? Той трябва да намери при какви условия да се постави, как да измени живота си външно и вътрешно, да не греши. Ако този грешник не е надарен с някаква дарба, ще се намери в чудо. Най-после, като види, че не е решил задачата си, ще си каже: "Само смъртта може да ме изправи. " Смъртта обаче е случайно явление в живота.
към текста >>

И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш.
Зад човека нищо не съществува вече. Ако попитате "що е човек"? - Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как? " и "Защо?
към текста >>

Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава.
Ако попитате "що е човек"? - Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува.
към текста >>

Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе.
- Човек е това, зад което нищо не съществува. Той е пределът на деятелността на природата. Ако вие питате зад човешкия живот какво има - нищо няма. И ако разбираш умирането в смисъл, че търсиш зад човека нещо, нищо няма да намериш. Обаче, ако потърсиш във формата на човека, в духа на човека, в ума на човека, в сърцето на човека, в душата на човека - богат смисъл има тогава. Извън човешкия дух, извън човешката душа, извън човешкия живот няма нищо." Стараейки се да проникне в тайната на своето битие, в смисъла на своето съществуване, човек неизменно отправя поглед освен навътре в себе си - в дълбините на своята природа, и навън, включително нагоре - към осияното от слънчевата светлина или обсипано от меката звездна синева небе. Там, отвъд пределите на неизвестното, неизбродимото, зовящото за вечен полет извечно пространство - селенията на безсмъртния Дух, - той търси в горестен устрем отговорите на всички изгарящи като жива жарава въпроси за величественото "Какво? ", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост.
към текста >>

З.) свят, със същества от висока култура - светии, ангели, архангели, херувими и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство" (Учителят П. Дънов).
", "Как? " и "Защо? ". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост. Ето един от тях: "Човек е свързан с разумния (невидимия - бел. К. З.) свят, със същества от висока култура - светии, ангели, архангели, херувими и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство" (Учителят П. Дънов). Това, което отличава човека от всички останали, познати нам живи организми, е неговата мисъл. Каква е дълбоката окултна причина за тази разлика - вододел сред царствата на Живата Разумна Природа? Ето мнението на Учителя на ББ в България: " Човек мисли, защото е индивид, а не вид. Минералите, растенията, животните са видове, те си приличат. При човека един с друг не си приличат.
към текста >>

Това, което отличава човека от всички останали, познати нам живи организми, е неговата мисъл.
" и "Защо? ". Търси, откакто свят светува. И понякога открива отговори - бисери от блестящата броеница на космическата Божествена Премъдрост. Ето един от тях: "Човек е свързан с разумния (невидимия - бел. К. З.) свят, със същества от висока култура - светии, ангели, архангели, херувими и други, които държат сметка за всяка негова постъпка, дума, мисъл, чувство" (Учителят П. Дънов). Това, което отличава човека от всички останали, познати нам живи организми, е неговата мисъл. Каква е дълбоката окултна причина за тази разлика - вододел сред царствата на Живата Разумна Природа? Ето мнението на Учителя на ББ в България: " Човек мисли, защото е индивид, а не вид. Минералите, растенията, животните са видове, те си приличат. При човека един с друг не си приличат. Баща и син не си приличат.
към текста >>

Такъв е първоначалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото.
Всеки човек е нещо особено, специфично. Човеците са много разнообразни. При ангелите има едно външно еднообразие, а вътрешно неимоверно разнообразие." Казано с други думи: човекът е първото в йерархията на живите същества, което притежава индивидуален дух, частица обособена Божествена искра, монада. Според езотеричното познание представителите на по- нисшите царства - животни, растения и минерали, не са индивидуалности, като видове те биват направлявани от колективен разум - групова душа. " Човек се ръководи от свой личен вътрешен дух, докато животните са ръководени от техен групов дух, който работи върху тях отвън" (Учителят П. Дънов). Такъв е първоначалният замисъл на Твореца, в чието съдържание и проявления сме се устремили да прозрем извечния Смисъл на съществуващото. 2. Етика. Културата на Любовта Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие.
към текста >>

" В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П.
Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия.
към текста >>

Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.
Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване. В началото на ХХ век бележитият руски писател-реалист Максим Горки възкликна: "Човек - това звучи гордо! " В тази наглед простичка фраза учението на ББ влага определен смисъл, изразен по следния начин от Учителя П. Дънов: "За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава.
към текста >>

Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа.
Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето призвание, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа. Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението - всичко това са все животински състояния.
към текста >>

Смисълът на човешкия живот на земята през множеството превъплъщения е реализирането на една все по-висока степен на разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-извисен живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване.
Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне" (Учителят П. Дънов). В съответствие с учението на ББ човешкият живот, колективен и индивидуален, е в неразделно единство с живота на цялото Битие. Той се насочва и управлява от великата Божествена разумност и Любов. Последните се изразяват както в самото естество на човека, така и в истината, че за всекиго от нас са открити възможностите за неограничено развитие и духовно израстване, за постигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множеството превъплъщения е реализирането на една все по-висока степен на разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-извисен живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Залог за осъществяването на тази програма-максимум за земното битие на хомо сапиенс е вложеният у него Божествен потенциал, измеренията на духовната му същност - проекция на Божието върховно естество. Разгръщането на този негов безсмъртен компонент на личността и сблъсъкът с изпитанията на материалната действителност каляват характера на човека и избистрят до степен на блясък цветовете на аурата му. "Най- ценното у човека - това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее.
към текста >>

Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа.
Залог за осъществяването на тази програма-максимум за земното битие на хомо сапиенс е вложеният у него Божествен потенциал, измеренията на духовната му същност - проекция на Божието върховно естество. Разгръщането на този негов безсмъртен компонент на личността и сблъсъкът с изпитанията на материалната действителност каляват характера на човека и избистрят до степен на блясък цветовете на аурата му. "Най- ценното у човека - това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията и само когато мине през този огън и устои на всичко, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбок смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели" (Учителят П. Дънов). Очевидно - според това мнение на българския духовен Учител - добродетелите (култивирани, укрепнали, проявяващи се във всички области на живота) са червената нишка и основният отличителен белег на човешкия характер. С тях именно той свързва петия водещ, Божествен принцип на Новото учение. Разбира се, изтъквайки тази тяхна решителна роля в изграждането на характера и облика на пробудената душа, той има пред вид преди всичко ученика по духовния Път: "Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на Живата Природа.
към текста >>

Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер."
В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеността между Учителя от земната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предоставил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р. Щайнер, което е в съзвучие с езотеричното). За отбелязване е спецификата, която Учителят П. Дънов придава на това решаващо за еволюцията на земното човечество взаимодействие: "Исус" - това е едната опорна точка на човека. "Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека. Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер." Историята на човека е започнала със сътворяването му от Бога, но невинаги се е развивала при тези условия, невинаги човек е бил в земния си образ. Учителят П. Дънов подчертава, че развитието на човешката история е концентрирано в еволюцията на неговото съзнание. Механизмът на тази еволюция се състои в прераждането на душата. (На този проблем ще бъде посветена отделна тема от настоящия лекционен курс.) Съзнанието на човека, от тази гледна точка, е преминало през следните стадии: "първобитно колективно съзнание" (Лемурийска - III коренна раса), начало на личното съзнание (Атлантска - IV коренна раса), "индивидуално съзнание" (Бяла или Арийска - V коренна раса, в която живеем днес и на която сме представители ние, съвременните хора от биологическата бяла раса).
към текста >>

Какъв е смисълът на Любовта?
Всички ще бъдете носители на културата на радостта. Едвам сега хората почват да разбират, че светът ще се оправи само чрез Любовта. Нещастието на хората е, че те не разбират и не познават Любовта. Тя не иска нито господари, нито слуги. Светът страда от господари и слуги. Какъв е смисълът на Любовта? Да научи човека правилно да живее. Изисква се време, докато стане преврат в умовете на хората, за да разберат великите Божии замисли. Пътят, по който вървите, е добър, но трябва да направите още една стъпка. Любовта ще дойде от всякъде. Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата.
към текста >>

Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл.
Бог твори и създава, за да изяви Своята Любов. Тази именно Любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по-напреднали са те в своето духовно развитие. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи Божествения живот върху крилете си. Тя разпръсква навред светлина, радост, мир, хармония и красота. Затова имаме правото да я назовем висша космична творческа сила наред с Божията мисъл. Етическото учение на Учителя П. Дънов почива върху схващането, че Бог - поради Своята изконна същност - е в състояние на Любов към човека, което е неизменно. Той е Благост. Това означава, че "всички живеем в Бога" - това е иманентна даденост. Нужно е, като първенстваща по степен на значимост програма в живота ни, да постигнем обратната зависимост, корелацията - "Бог да живее в нас".
към текста >>

Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него.
Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него".
към текста >>

Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа.
Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога! Като условие Любовта се използва в смисъл на Божествената творческа същност; като средство - Любовта е нравственият закон, чието спазване води човешкото същество към Небесния Отец; като цел - Любовта е вечният живот на хармония и единство, в който човек ще влезе, когато Бог- Любов заживее в него. Служенето означава да се изпълнява Божията воля (върху надгробната плоча на Учителя П. Дънов в софийския квартал "Изгрев" се чете един от най-популярните му девизи: "В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа"), в смисъл да бъде постигната хармония с великите закони, които управляват Живата Разумна Природа. Човек служи на себе си, на другите, на всички живи същества в света, като по такъв начин в същност служи на Бога. Служенето не е задължение към Бога, а висша изява на свободната воля на човека._В служенето на Бога са включени служенето на другите хора и на себе си. Негова основа, израз на доброволността, е убеждението, че трябва да служим на Всевишния, понеже вярваме, че "всичко сме приели от Него". Какво означава човек да служи на себе си? Това значи да работи върху себе си.
към текста >>

Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл.
Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава" (курсивът мой - К. З.). Ето още едно солидно доказателство в полза на тезата, че моралното начало присъства и в закона на Любовта, който владее целокупния, многообразен и непрестанно променящ се живот. Справедливостта, даденото и взетото, проявяваща се във всички събития на действителността, макар и невинаги уловима от човека, космическата справедливост, лежи в сърцевината на Любовта: "Любовта почива на абсолютната справедливост на Духа. Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението.
към текста >>

(Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв.
Любовта е закон, който носи всички блага за обеднелите същества" (Учителят П. Дънов). Истинската справедливост в природата се намира у Бога и пътищата към нея остават скрити, но нейното проявление намира винаги реални форми на изказ. Тя обгръща човека в един неочакван миг и показва силата на Божия Промисъл. Според Учителя П. Дънов в настоящия етап от своето духовно развитие човек е подвластен на следните седем принципа на мислене и поведение: гордост, гняв, сладострастие, леност, скъперничество, завист, лакомия. (Може би тук е мястото да припомним кои - според древната индийска езотерична мисъл - са трите порока, които личността следва да преодолее, преди да поеме изцяло по духовния Път: похот, алчност и гняв. Съвпадението с току-що изнесеното е пълно, нали?) Крайно необходимо за съвременния човек е да култивира нови принципи в отношението му към ближния. Първият от тях изисква да не се върши насилие, защото всяка човешка душа трябва да бъде обичана - това е търпението. Вторият изисква да бъдат подтиснати гневът и яростта - това е кротостта. И най-накрая - заглушаване на алчността и гордостта, което е истинското смирение. По този повод Учителят на ББ в България подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява.
към текста >>

Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството.
Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството. Основен закон на нравствения живот е законът за дълга. Неговата същност е, че човек не се ръководи от грижата за себе си или от егоизма, а от чувството за дълг към общността, към Цялото. Спрямо Бога човек може да се издигне до положението на Син Божий, когато постигне своя идеал: "Сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога! " (фундаментални качества, които следва да притежава ученикът по духовния Път). Учителят П.
към текста >>

Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано " (Учителят П. Дънов).
Здравето е създало външността на тялото, неговата форма, а доброто е създало съдържанието на организма. Най-великият свят, най-чудното творение на Земята - това е човекът." За илюстриране мястото на здравословното състояние на човека в палитрата на всемирния Живот Учителят П. Дънов предлага още една градация: "Съдържанието на човешкия организъм е Животът; съдържанието на Живота е здравето, а здравето се обуславя от хармоничното съчетание между елементите и силите, които действат в човешкия организъм." Той не оставя без внимание и връзката между здравето и етиката на отделния човек, съсредоточена като изява в неговия разумен живот: "Здрав човек е само онзи, който оценява благата, които му са дадени, и разумно ги използва. ...Здравето на който и да е човек зависи от неговия разумен живот" (курсивът мой - К. З.). Особено важен фактор за здравето на човека е начинът, по който той усвоява и употребява силите и енергиите, които получава непрекъснато от Космоса: "Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано " (Учителят П. Дънов). Не на последно място - здравето ни зависи и от това, как общуваме с околните, нашите ближни: "Здравето е резултат на правилна обмяна на енергиите в организма на човека, от една страна, както и на правилна обмяна между душите, от друга страна. Дойде ли някаква болест, тя е нарушение на закона за правилната обмяна" (Учителят П. Дънов). На чисто органическо равнище от изключително значение е освобождаването на организма от всякакви процеси и огнища на разложение: "Абсолютно здрав човек е онзи, в организма на когото няма никакви утайки. Здрав е онзи човек, в организма на когото не става абсолютно никакво разлагане, никакво гниене" (Учителят П. Дънов). За погледа на ясновиждащия и за слуха на яснослушащия здравото тяло се отличава с хармонична вибрационна картина: "Здрав човек наричаме този, у когото всеки орган има свой определен тон и свои определени вибрации.
към текста >>

Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота.
Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си. Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната настройка към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота. Ти ако не си добър, не можеш да бъдеш здрав. ...Всеки може да бъде здрав. Кога? Когато дишаш правилно, когато ядеш правилно, когато се яде хубава храна, можеш да бъдеш здрав. Щом не яде правилно, човек не може да бъде здрав. Щом не диша правилно, не може да бъде здрав.
към текста >>

Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания.
Дънов за всички болести има духовни причини; човекът е нарушил някой от законите на Космоса и следва да заплати за това с разстройство на телесното си или душевно здраве: "Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят. Щом влязат в Правия път, болестите постепенно ще ги напуснат" (Учителят П. Дънов). На друго място в своето учение П. Дънов конкретизира този езотеричен факт, като посочва две главни причини за отклоненията в здравето на хората: "Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората е психическа - неправилно мислене и чувстване." И още: "Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве. Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота.
към текста >>

Всяка болест има свой духовен смисъл.
Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве. Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания. Каквито са мислите и желанията на човека, такова става тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. И обратно: ако човек измени пътя на своите криви мисли и чувства и влезе в правия път на Живота, той ще подобри състоянието на своя организъм." Всяка болест има свой духовен смисъл. Нейното предназначение не е да накаже човека за грешките му в живота. Те са неразделна част от него и от тях следва да се учим и най-вече - да не ги повтаряме. Задачата на болестите е да ни помогнат в този процес на усвояване уроците на живота. Първият и най-важен урок е убеждението, че съществува Великата Разумност във Вселената, която наричаме Бог: "Болестите идват с единствената цел човек да познае Бога" (Учителят П. Дънов). Той, Небесният Отец на всичко съществуващо, не е причината за болестите.
към текста >>

Дънов: "Добре е преди ядене да се съсредоточим и да поставим в съответна нагласа мисълта и целия си организъм.
Затова Учителят П. Дънов съветва: "Когато ученикът яде, трябва да е изпълнен с благодарност и обич." Понеже храненето е изключително важен процес, поддържащ физическото съществуване на индивида, то изисква пълна концентрация и благоговейно отношение. Човек следва да се храни, само когато е напълно спокоен. Препоръчително е преди всяко приемане на храна той да се помоли на Бога: за да изкаже признателността си към Него, че отново му предоставя нужните за живота му блага, и за да призове благо словението Му над храната. В тази насока са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Добре е преди ядене да се съсредоточим и да поставим в съответна нагласа мисълта и целия си организъм. Да благодарим за благата, които природата и работните хора са доставили за нас. Благодарността е разновидност на молитвата. ...Не е добре да яде човек, когато е разтревожен." Учителят на ББ дава и един съвсем конкретен съвет относно периода от време, когато е най-благоприятно за нас да приемаме храна: след изгрев и преди залез слънце. Според него най-добрата възможна храна са плодовете: "Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях.
към текста >>

Значи Любовта усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта.
Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: "Вътрешната връзка, която свързва клетките в организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон човек трябва да яде. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото. Любовта е вътрешна връзка между частите на Живота. Значи Любовта усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта. Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов). Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап. Павел в Рим. 14:21.
към текста >>

Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов).
Въз основа на този закон човек трябва да яде. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото. Любовта е вътрешна връзка между частите на Живота. Значи Любовта усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта. Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъда права" (Учителят П. Дънов). Както вече бе отбелязано по-горе, според учението на ББ в основата на здравословното хранене лежи вегетарианството. Обосновка за него откриваме и върху страниците на Библията: Бог сътворява първия човек именно като вегетарианец (Бит. 1:29)! В същия дух е и препоръката на ап. Павел в Рим. 14:21. Следователно вегетарианството е в съгласие със Свещеното Писание на християните, независимо че християнските църкви от всички изповедания толерират ме- соядството.
към текста >>

74. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

В крайна сметка, за да обхванем пълния мащаб на Проявеното Битие и да проникнем в дълбините на неговото естество, сме длъжни да го проучваме по форма, съдържание и смисъл.
Дънов от тази гледна точка, достигаме до някои важни заключения. Преди всичко той разглежда света и живота от две изходни позиции - динамична и статична, или, казано по друг начин, като сила и като форма. В езотеричното познание това са двете страни на проявяващата се реалност. Когато навлизаме в същността на тази реалност, изграждайки си цялостна картина за нея, следва да проучим както формата и силата, така и отношенията, които съществуват между тях. Освен това обект на нашето внимание трябва да бъде и Разумното Начало, което направлява силите - строители на формите. В крайна сметка, за да обхванем пълния мащаб на Проявеното Битие и да проникнем в дълбините на неговото естество, сме длъжни да го проучваме по форма, съдържание и смисъл. Съвременното познание - според равнището на своето развитие - все още не е преодоляло стадия на статичност. Тази е основната причина то да не е в състояние да отрази в пълнота действителната картина на Реалността в неспирната динамика на нейното проявление. От друга страна, динамичното знание е живо, проникновено, всеобемащо и диалектично. То все още остава недостъпно за представителите на статичната познавателна система. И това е така, понеже тази по-издигната степен на знанието изисква и съответно по- високо равнище на съзнанието.
към текста >>

Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази "вътрешния смисъл на самия живот".
То не е плод на външния механичен опит, а се ражда като резултат от живия вътрешен опит. Неговата лаборатория е самият човек - неговото съзнание и организмът му, тялото и душата му. Теорията на познанието на Учителя П.Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата - духовна и материална. Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т. е. в духовната същност на обектите. Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази "вътрешния смисъл на самия живот". Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резултатите й. Ако човешкото същество осъзнае себе си като проекция на Божественото Начало, то ще бъде в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот. Като инструмент на познанието в този смисъл в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов служи окултизмът, сиреч системата на тайното, скрито учение, предавано от Учител на ученик в езотеричните школи на всички времена.
към текста >>

Като инструмент на познанието в този смисъл в теоретичната концепция на Учителя П.
в духовната същност на обектите. Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази "вътрешния смисъл на самия живот". Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резултатите й. Ако човешкото същество осъзнае себе си като проекция на Божественото Начало, то ще бъде в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот. Като инструмент на познанието в този смисъл в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов служи окултизмът, сиреч системата на тайното, скрито учение, предавано от Учител на ученик в езотеричните школи на всички времена. Окултното знание включва богат конгломерат от непризнати от официалната наука области на знанието, каквито са астрологията, ка- балата, хиромантията, френологията, физиогномиката, номероло- гията и други. Всички те по свой начин, със собствени методи и средства рисуват картината на света и мястото на човека в него. След началото на демократичните преобразувания в България (10.11.1989 г.) на книжния пазар, както и чрез други информационни носители, този специфичен вид познание вече се разпространява свободно за всички, които проявяват интерес към него. За жалост - поради липса на точни критерии за преценка на качеството и стойността, както и поради чисто икономическия и финансов стимул на авторите и издателите - далеч не всичко, което бива предлагано на масовия потребител, отговаря на изискванията за автентичност и целесъобразност.
към текста >>

Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.
Дънов отбелязва следното: "Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В Божествения се учи духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т. е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта - "манас" (от санскрит - ум, разум; бел. К. З.). Разумът е дар на човека от ангелите (курсивът мой - К. З.). И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака - то е неговият разум.
към текста >>

Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта - "манас" (от санскрит - ум, разум; бел.
Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В Божествения се учи духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т. е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта - "манас" (от санскрит - ум, разум; бел. К. З.). Разумът е дар на човека от ангелите (курсивът мой - К. З.). И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака - то е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли." Учението на ББ в редакцията на Учителя П.
към текста >>

Измежду тях Бог - в съответствие със Своя План и Промисъл - изпраща на Земята Велики Учители, които поставят началото на всяка нова епоха и култура.
Зад Истината няма нищо. Тя не може да бъде изказана. "Тя се живее." Всички души, които са извървели докрай пътя на познанието и са завършили земната си еволюция, образуват Всемирното Бяло братство, начело на което стои Христос - Син Божий, непостижимият Божествен Логос. Те са висши същества, "невидими помагачи на хората". Измежду тях Бог - в съответствие със Своя План и Промисъл - изпраща на Земята Велики Учители, които поставят началото на всяка нова епоха и култура. Най-извисен сред тях е именно Христос, възвестил епохата на Любовта. Белите братя са помощници на Бога в осъществяването на всемирния Му План и на човека в пътя му към Бога. Под Велико Всемирно Братство Учителят П. Дънов разбира (както бе посочено и в първата лекция от настоящия лекционен курс) "... онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване, под прямото ръководство на великия Божий Дух".
към текста >>

В Новото учение, както наричаме още това Слово на планетар- ното обновление, биват проучвани едновременно законите и на трите свята - физическия (който отговаря на стомашната система у човека; физическите сили и закони са създали стомашната система); духовния (който отговаря на дихателната система; това е светът на силите) и Божествения (който отговаря на главата и мисълта; това е светът на светлината и хармонията).
Като цяло в учението на Учителя П. Дънов се отделя най-голямо място именно на познанието, защото се приема, че човек не е приложил Христовото учение, тъй като трябва да знае на практика как да го направи. Наставленията, които Учителят на ББ в нашата страна дава на своите ученици и последователи, биват възприемани като уроци за усвояване. Този основен акцент, който изиграва решаваща роля при дефинирането на цялостното учение като окултно, бива обусловен от приведените по-горе принципи за непознаваемост на същността на явленията, както и за възможността за мистично сливане с тях по пътя на интуицията, и обхваща главните етически направления. По този начин гносеологията (теорията на познанието), разбрана и осмислена като теория на познаване и прилагане на Любовта като творческа сила в Битието, е основно направление в теоретичната система на Учителя П. Дънов. В Новото учение, както наричаме още това Слово на планетар- ното обновление, биват проучвани едновременно законите и на трите свята - физическия (който отговаря на стомашната система у човека; физическите сили и закони са създали стомашната система); духовния (който отговаря на дихателната система; това е светът на силите) и Божествения (който отговаря на главата и мисълта; това е светът на светлината и хармонията). Изследвайки съвкупно тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, Новото учение има за задача да научи човешката личност как да живее в настоящето на тези три реалности (които тук назоваваме "светове"). Казано по друг начин, първата задача на учението на ББ е да научи човека как да се храни, за да бъдат отношенията му с физическия (материалния) свят правилни и той да изгради здрав организъм, в който и чрез който да живее разумно и щастливо; душата му да се чувства уютно в своята телесна обвивка. На второ място, това учение се стреми да научи човека как да диша правилно. Като резултат неговата кръвоносна и нервна система ще бъдат в изправност, той ще има чиста кръв и здрави нерви. От това пък следва и наличието на нормални, здрави и чисти чувства, което от своя страна определя отношенията на индивида към неговите близки и социалната среда.
към текста >>

Понеже мисълта е колективен космически процес и същност, извършвайки мисловна дейност, човек се свързва с всички същества, които мислят.
Като резултат неговата кръвоносна и нервна система ще бъдат в изправност, той ще има чиста кръв и здрави нерви. От това пък следва и наличието на нормални, здрави и чисти чувства, което от своя страна определя отношенията на индивида към неговите близки и социалната среда. Това е сферата на духовния свят, където човек влиза в контакти с всички същества и затова следва да проучва законите на разумните отношения. И най-накрая, на трето място Новото учение има за задача да научи човека да мисли. И причината е в това, че като мисли, той влиза във връзка със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие. Понеже мисълта е колективен космически процес и същност, извършвайки мисловна дейност, човек се свързва с всички същества, които мислят. Следователно всеки от нас е призван да изследва законите на тази всеобхватна космическа мисъл и да й даде ход в себе си. Заключението от изнесеното дотук е, че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за благоденствието на човечеството в настоящето, за да може то да живее разумно и щастливо тук и сега. Решаващ компонент от тази задача е да бъдат внесени светлината на Божествения и силите на духовния свят във всекидневния живот. В храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията с всички живи същества; в мислите, чувствата и постъпките - във всички тези процеси и действия да изгрее светлината на Божествената наука, на това прастаро и вечно актуално Учение, за да започне човек да живее като действително разумно същество в хармония с целия Космос. Тъй като никой не живее за себе си.
към текста >>

Следователно всеки от нас е призван да изследва законите на тази всеобхватна космическа мисъл и да й даде ход в себе си.
От това пък следва и наличието на нормални, здрави и чисти чувства, което от своя страна определя отношенията на индивида към неговите близки и социалната среда. Това е сферата на духовния свят, където човек влиза в контакти с всички същества и затова следва да проучва законите на разумните отношения. И най-накрая, на трето място Новото учение има за задача да научи човека да мисли. И причината е в това, че като мисли, той влиза във връзка със съществата от Божествения свят, които го ръководят в неговото развитие. Понеже мисълта е колективен космически процес и същност, извършвайки мисловна дейност, човек се свързва с всички същества, които мислят. Следователно всеки от нас е призван да изследва законите на тази всеобхватна космическа мисъл и да й даде ход в себе си. Заключението от изнесеното дотук е, че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за благоденствието на човечеството в настоящето, за да може то да живее разумно и щастливо тук и сега. Решаващ компонент от тази задача е да бъдат внесени светлината на Божествения и силите на духовния свят във всекидневния живот. В храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията с всички живи същества; в мислите, чувствата и постъпките - във всички тези процеси и действия да изгрее светлината на Божествената наука, на това прастаро и вечно актуално Учение, за да започне човек да живее като действително разумно същество в хармония с целия Космос. Тъй като никой не живее за себе си. В този смисъл учението на ББ има за цел да събуди в личността такава насоченост на мирогледа, че той - хомо сапиенс - да гледа на себе си като проявление на Великото Начало в живота, да се научи да се чувства като клетка или орган на Божия вселенски организъм и като съработник на Живата Разумна Природа, заедно с всички останали разумни и извисени духом същества.
към текста >>

В този смисъл учението на ББ има за цел да събуди в личността такава насоченост на мирогледа, че той - хомо сапиенс - да гледа на себе си като проявление на Великото Начало в живота, да се научи да се чувства като клетка или орган на Божия вселенски организъм и като съработник на Живата Разумна Природа, заедно с всички останали разумни и извисени духом същества.
Следователно всеки от нас е призван да изследва законите на тази всеобхватна космическа мисъл и да й даде ход в себе си. Заключението от изнесеното дотук е, че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за благоденствието на човечеството в настоящето, за да може то да живее разумно и щастливо тук и сега. Решаващ компонент от тази задача е да бъдат внесени светлината на Божествения и силите на духовния свят във всекидневния живот. В храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията с всички живи същества; в мислите, чувствата и постъпките - във всички тези процеси и действия да изгрее светлината на Божествената наука, на това прастаро и вечно актуално Учение, за да започне човек да живее като действително разумно същество в хармония с целия Космос. Тъй като никой не живее за себе си. В този смисъл учението на ББ има за цел да събуди в личността такава насоченост на мирогледа, че той - хомо сапиенс - да гледа на себе си като проявление на Великото Начало в живота, да се научи да се чувства като клетка или орган на Божия вселенски организъм и като съработник на Живата Разумна Природа, заедно с всички останали разумни и извисени духом същества. От позициите на тези разсъждения Новото учение не бива да бъде оценявано като теоретична база за онези духовни движения и течения, които изучават космическите истини откъснати от настоящето, от физическия живот във владенията на материята. То ни показва как да внесем духовните импулси във всекидневния ни живот и да го обновим по пътя на Доброто. И затова имаме всички основания да заявим, че Новото учение - учението на ББ в съвременната епоха - е за конкретното духовно познание и няма нищо общо с абстрактните философски системи, били те материалисти- чески или идеалистически. То има за главна задача да обнови живота, да внесе в него повече разбиране, разумност и светлина, за да предпазва хората от повтарянето на старите грешки.
към текста >>

Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в душата на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна настройка към битието си.
То има за главна задача да обнови живота, да внесе в него повече разбиране, разумност и светлина, за да предпазва хората от повтарянето на старите грешки. Така че най- важният апел, лозунгът на Новото учение - учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - е: Мисли добре, храни се добре и работи добре. Водещ тезис в това Учение е правилото, че ако знанията не се прилагат, те са безполезни и подлежат на унищожение. От друга страна, ако човек запазва възхищението си от живата природа и съвкупния живот само за себе си, ако го заключва единствено във въображението си, а не го споделя с други, той става егоист и постепенно загубва духовната си енергия. Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в душата на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна настройка към битието си. Великият сюрреалист Салвадор Дали казва на едно място: "Пейзажът - това е състояние на душата." Учителят П. Дънов изказва подобна мисъл - че от душата на човека зависи да намерим или да не намерим път към опознаването на природата. Тук възниква и друг любопитен въпрос. Когато се стремим да получим знание за природата, когато се спираме и се възхищаваме от звездите и слънцето, от цветята и дърветата, от птиците и облаците, от морето и полята, защо правим това? Какво търсим да постигнем чрез това знание?
към текста >>

Дънов изказва подобна мисъл - че от душата на човека зависи да намерим или да не намерим път към опознаването на природата.
Дънов - е: Мисли добре, храни се добре и работи добре. Водещ тезис в това Учение е правилото, че ако знанията не се прилагат, те са безполезни и подлежат на унищожение. От друга страна, ако човек запазва възхищението си от живата природа и съвкупния живот само за себе си, ако го заключва единствено във въображението си, а не го споделя с други, той става егоист и постепенно загубва духовната си енергия. Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в душата на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна настройка към битието си. Великият сюрреалист Салвадор Дали казва на едно място: "Пейзажът - това е състояние на душата." Учителят П. Дънов изказва подобна мисъл - че от душата на човека зависи да намерим или да не намерим път към опознаването на природата. Тук възниква и друг любопитен въпрос. Когато се стремим да получим знание за природата, когато се спираме и се възхищаваме от звездите и слънцето, от цветята и дърветата, от птиците и облаците, от морето и полята, защо правим това? Какво търсим да постигнем чрез това знание? Както вече посочихме по-горе, знанието се основава върху постоянното. Ние търсим постоянното.
към текста >>

Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: "Животът няма смисъл." - Не.
н."Реалното знание за вечността на природата, за красотата в нея се разкрива, само когато се получава вътрешна връзка между нея и нас, между това, което е пред човека и го окръжава, и това, което е у човека. Така се ражда диалектика, която не само култивира вкус към красивото, но и възвисява човешкия дух до идеала, до ценностите на Божественото, до Космическия Разум: "Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: "Това ти е достатъчно! " Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: "Животът няма смисъл." - Не. Животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране за нещата" (Учителят П. Дънов). И така, знанието обхваща външното и вътрешното, повърхностното и дълбокото, привидното и истинското. И едното, и другото са предмет на узнаване, на намиране, но същественото е скритото. Природата работи със скритите неща. Ние питаме за тях с езика на мълчанието.
към текста >>

Животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране за нещата" (Учителят П. Дънов).
Така се ражда диалектика, която не само култивира вкус към красивото, но и възвисява човешкия дух до идеала, до ценностите на Божественото, до Космическия Разум: "Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: "Това ти е достатъчно! " Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: "Животът няма смисъл." - Не. Животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране за нещата" (Учителят П. Дънов). И така, знанието обхваща външното и вътрешното, повърхностното и дълбокото, привидното и истинското. И едното, и другото са предмет на узнаване, на намиране, но същественото е скритото. Природата работи със скритите неща. Ние питаме за тях с езика на мълчанието. В тишината на планината (буквално и преносно - като връх в духовните търсения на личността) тайните се откриват най-лесно и най-точно.
към текста >>

75. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Те са в този смисъл форми, представящи съдържанието на идеи от висшите измерения на Битието, пречупени през потребностите на съответния исторически и космически момент.
Именно тези приземени форми на извечната Божия Премъдрост, пригодени към манталитета и степента на духовна зрелост на човека-съвременник, представляват познатите ни религии. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Всяко учение, всяка религия, всяка философска система е клон на Божественото дърво. Следователно всеки клон трябва да стои на дървото. ...Всички религии са методи за възпитание и облагородяване на човека." В качеството си на методи за духовно- нравствено израстване на хората отделните религии обладават преходен характер. Те са в този смисъл форми, представящи съдържанието на идеи от висшите измерения на Битието, пречупени през потребностите на съответния исторически и космически момент. От тази гледна точка те подлежат на развитие, разцвет и упадък, както и всичко останало в царството на относителността. Религиите в познатия ни образ удовлетворяват търсенията на значителна част от съвкупното човечество - най-вече на средно и под средното еволюционно и интелектуално равнище. За малцина напреднали по духовния Път те са остарели като естество и обредност, но при наложително съхраняване на толерантното отношение към тях. Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския духовен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пелени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пелените отпадат." В християнството основно понятие е "църква" (от гръцкия термин еклисия = общност от вярващи; в случая вярващи в Иисус Христос като Господ, въплътен Син Божий, Изкупител и Спасител на човешкия род).
към текста >>

Причината за огромното значение, което те отдават на музиката (вокална и инструментална), е съсредоточена в доказания факт, че чрез нея хората по- лесно и непринудено възприемат духовните истини, изпълват се с положителна енергия, извисяват нетленната си природа и се превръщат в проводници на идеите, спускани от високите сфери на невидимия свят.
Като се започне от там-тама на първобитните племена, на който те са пригласяли (и пригласят все още тук-там из белите петна в географията на планетата) около грамадния червен купол на огъня, и се стигне до най-съвършените образци на Моцартовата музика и прекрасните православни песнопения, винаги и навсякъде песента е изразявала най-ясно и проникновено копнежа на човешкото същество към красивото и неизвестното, допира му с многообразието на заобикалящия го свят и стремежа му да се докосне до невидимата реалност на духовното, до Бога. Автор на повечето песни е самият П. Дънов (той самият ги нарича "окултни упражнения"; на темата за музикалното творчество на Учителя П. Дънов ще се спрем в друго изложение от настоящия лекционен курс). Такава практика съществува в работата на повечето духовни Учители с техните последователи. Причината за огромното значение, което те отдават на музиката (вокална и инструментална), е съсредоточена в доказания факт, че чрез нея хората по- лесно и непринудено възприемат духовните истини, изпълват се с положителна енергия, извисяват нетленната си природа и се превръщат в проводници на идеите, спускани от високите сфери на невидимия свят. Учителят П. Дънов обръща внимание върху обстоятелството, че когато вярващият човек преувеличава значението на външната, обредна страна на религията, той се отдалечава от нейната дълбока, духовна същност. Култовата схема на избраната от него религиозна общност се превръща за него във фетиш, в спазване на поредица правила и обредни действия, чието съдържание в по-голяма или по- малка степен е чуждо за съзнанието му. Той ги извършва механично, уверен в тяхното спасително въздействие върху душата му. В същност подобно въздействие няма и не може да има без проникновено осмисляне и разбиране на извършваното.
към текста >>

В този смисъл Учителят на ББ в България поставя разграничителна линия между религиозен (външен) и духовен (вътрешен) живот: "Аз не препоръчвам на хората религиозен живот.
Учителят П. Дънов обръща внимание върху обстоятелството, че когато вярващият човек преувеличава значението на външната, обредна страна на религията, той се отдалечава от нейната дълбока, духовна същност. Култовата схема на избраната от него религиозна общност се превръща за него във фетиш, в спазване на поредица правила и обредни действия, чието съдържание в по-голяма или по- малка степен е чуждо за съзнанието му. Той ги извършва механично, уверен в тяхното спасително въздействие върху душата му. В същност подобно въздействие няма и не може да има без проникновено осмисляне и разбиране на извършваното. В този смисъл Учителят на ББ в България поставя разграничителна линия между религиозен (външен) и духовен (вътрешен) живот: "Аз не препоръчвам на хората религиозен живот. Под "религиозен живот " разбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А като говорим за духовния живот, то е същината на човека (курсивът мой - К. З.). Всяко едно същество е духовно по същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява.
към текста >>

Ако обвържем съзнанието си единствено с формата, ще изгубим връзката със съдържанието и ще останем твърде далеч от смисъла: "Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията.
Ние трябва да бъдем избавени." Предупреждавайки строго всички търсещи в Духа да не се привързват излишно и вредоносно към външната страна на религията, Учителят П. Дънов предлага същевременно интересни и извънредно дълбоки съждения за нейната вътрешна страна. За него религията е преходна форма на вечното Божествено учение, извиращо пряко от вечния Първоизвор на всичко съществуващо - Бога. Тя отразява по свой начин - повече или по-малко адекватно, но никога цялостно - Истината за сътворения от Създателя свят. Ако обвържем съзнанието си единствено с формата, ще изгубим връзката със съдържанието и ще останем твърде далеч от смисъла: "Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религията е наука за формата (курсивът мой - К. З.). Когато говорим за физическото поле, ние се намираме в областта на науката за формата на туй поле. Еволюцията в човека и в природата представлява едно видоизменение на тази форма. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, доколкото тя я въплътява, толкова тя е по-силна."
към текста >>

Първите се наричат "ангели" (в тесния смисъл на понятието; на гръцки език терминът означава "вестител"), а вторите - "дяволи" (от гр.
3. Ангелология и демонология а) учение за ангелите За същества, населяващи духовния свят, говорят всички световни религии. В християнството и юдаизма ги назовават "ангели", в индийските религиозно-философски системи - "деви", в исляма - "джинове", и т. н. Едни от тях са се самоопределили по пътя на доброто, а други - съответно по пътя на злото. Първите се наричат "ангели" (в тесния смисъл на понятието; на гръцки език терминът означава "вестител"), а вторите - "дяволи" (от гр. - "клеветник", "измамник"). Езотеричното познание и, в частност, учението на ББ са възприели термините "ангели" и "дяволи" (заимствани от християнската Църква), но влагат в тях твърде различно съдържание от това, характерно за църковната лексика. Християнското учение традиционно обрисува ангелите - носителите на доброто, верните служители на Всевишния - като духовни, безплътни същества, надарени с ум, воля и чувство, както и човекът. Но те са по-издигнати от него в еволюционно отношение. Бог ги е натоварил с мисията да бъдат служебни духове (ср.
към текста >>

"Животът няма никакъв смисъл." Как да няма смисъл?
Той владее това изкуство до съвършенство. Ала народната мъдрост гласи, че "който е предупреден, е наполовина спасен". Затова и в своето Слово Учителят П. Дънов издига ярко червен предупредителен знак за този вид умение на служителите на злото: "Като обикаляте скалата на радиото си и търсите различни станции, попадате и на станцията на дявола. Какво ще ви каже той? "Животът няма никакъв смисъл." Как да няма смисъл? "Празна работа е. И знанието няма никакъв смисъл, всичко е празно." Каквото и да кажеш, той ще го отрече. Най-после ще те запита: "Ти, като си станал учен, какво си спечелил? Твоите прадеди, които също бяха учени, какво направиха? Не измряха ли?
към текста >>

И знанието няма никакъв смисъл, всичко е празно." Каквото и да кажеш, той ще го отрече.
Затова и в своето Слово Учителят П. Дънов издига ярко червен предупредителен знак за този вид умение на служителите на злото: "Като обикаляте скалата на радиото си и търсите различни станции, попадате и на станцията на дявола. Какво ще ви каже той? "Животът няма никакъв смисъл." Как да няма смисъл? "Празна работа е. И знанието няма никакъв смисъл, всичко е празно." Каквото и да кажеш, той ще го отрече. Най-после ще те запита: "Ти, като си станал учен, какво си спечелил? Твоите прадеди, които също бяха учени, какво направиха? Не измряха ли? Не е ли заблуждение вашето знание? " Какво ще му кажете тогава?
към текста >>

76. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот.
"Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според въртенето на Земята." "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен." (Учителят П. Дънов)
към текста >>

Дънов, както и да бъде осъзнат вътрешният, духовен смисъл на упражненията.
При изпълнението й се осъществява пълноценен обмен между силите на човека и Живата Разумна Природа. Отначало Учителят П. Дънов създава упражнения с мелодия, движения и текстове. По-късно разработва "Пентаграма", а впоследствие - и "Слънчеви лъчи". От особена важност за изпълнителите на Паневритмията е да бъдат спазвани автентичните указания на Учителя П. Дънов, както и да бъде осъзнат вътрешният, духовен смисъл на упражненията. Поднесените дотук факти и разсъждения ни дават право да се опитаме да изведем и кратка дефиниция на Паневритмията: Паневритмията е висш синтез на духовните принципи и методи на работа в Школата на Учителя П. Дънов, на тяхното приложение и развитие. Тя е такава игра или космичен танц, чиито форми са пригодени да изразят чрез музика, движение и думи новите идеи на живота, които съставляват Учението на Учителя на ББ в България, и да ги предадат както на отделния човек, така и на живота за Цялото. 1. Философско-езотерични основи на Паневритмията Философско-езотеричните основи на Паневритмията са неразделна част от теоретическия фундамент и неизчерпаемото богатство от Мъдрост и познание в Словото на Учителя П. Дънов.
към текста >>

В този смисъл те представляват твърде важен елемент от цялостната фи- лософско-езотерична концепция на Новото учение - онази актуална редакция на учението на ББ, предадена на българския народ от Учителя П.
Поднесените дотук факти и разсъждения ни дават право да се опитаме да изведем и кратка дефиниция на Паневритмията: Паневритмията е висш синтез на духовните принципи и методи на работа в Школата на Учителя П. Дънов, на тяхното приложение и развитие. Тя е такава игра или космичен танц, чиито форми са пригодени да изразят чрез музика, движение и думи новите идеи на живота, които съставляват Учението на Учителя на ББ в България, и да ги предадат както на отделния човек, така и на живота за Цялото. 1. Философско-езотерични основи на Паневритмията Философско-езотеричните основи на Паневритмията са неразделна част от теоретическия фундамент и неизчерпаемото богатство от Мъдрост и познание в Словото на Учителя П. Дънов. В този смисъл те представляват твърде важен елемент от цялостната фи- лософско-езотерична концепция на Новото учение - онази актуална редакция на учението на ББ, предадена на българския народ от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ век. а) наименование Етимологическият анализ на понятието "Паневритмия" води до следните заключения: Понятието е трисъставно: Пан - ев - ритъм, където отделните съставни части притежават значение, както следва: 1) "Пан" - все, всичко, всеобщ, космически ("пан" в случая означава, че ритъмът и изпълнението на Паневритмията стои в основата на цялата Жива Разумна Природа, на цялото Проявено Битие);
към текста >>

на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог.
Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е. на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог. Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов: Бог Дух Любов Мисъл
към текста >>

Мисъл
на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог. Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов: Бог Дух Любов Мисъл Светлина Енергия Материя Учителят на ББ в нашата страна остави след себе си универсални идеи и методи, с които да работят неговите последователи. Нещо повече, тяхната универсалност се разпростира и върху невидимия свят.
към текста >>

Структурата й е трисъставна: Паневритмия (в тесния смисъл на понятието), Слънчеви лъчи и Пентаграм.
Неповторимото съчетание на текст, музика и движения в Паневритмията разкрива нейната непостижима красота. Това съчетание е в пълен унисон със силите, които изграждат формите в Проявеното Битие. Следователно текстът, музиката и движенията на Паневритмията могат да бъдат разглеждани и като кодиран образ на езика на вселенския Живот. б) структура Паневритмията се изпълнява в утринните часове в периода между 22 март (деня на пролетното равноденствие) и 22 септември (съответно деня на есенното равноденствие). Структурата й е трисъставна: Паневритмия (в тесния смисъл на понятието), Слънчеви лъчи и Пентаграм. Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневрит- мията (в широкия смисъл на понятието). Изпълнението им е непосредствено един след друг, с малки паузи. Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения. Представлява танц в кръг по двойки - обикновено от двата пола. Движенията са съпроводени с музика и текст.
към текста >>

Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневрит- мията (в широкия смисъл на понятието).
Това съчетание е в пълен унисон със силите, които изграждат формите в Проявеното Битие. Следователно текстът, музиката и движенията на Паневритмията могат да бъдат разглеждани и като кодиран образ на езика на вселенския Живот. б) структура Паневритмията се изпълнява в утринните часове в периода между 22 март (деня на пролетното равноденствие) и 22 септември (съответно деня на есенното равноденствие). Структурата й е трисъставна: Паневритмия (в тесния смисъл на понятието), Слънчеви лъчи и Пентаграм. Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневрит- мията (в широкия смисъл на понятието). Изпълнението им е непосредствено един след друг, с малки паузи. Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения. Представлява танц в кръг по двойки - обикновено от двата пола. Движенията са съпроводени с музика и текст. Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване).
към текста >>

Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения.
б) структура Паневритмията се изпълнява в утринните часове в периода между 22 март (деня на пролетното равноденствие) и 22 септември (съответно деня на есенното равноденствие). Структурата й е трисъставна: Паневритмия (в тесния смисъл на понятието), Слънчеви лъчи и Пентаграм. Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневрит- мията (в широкия смисъл на понятието). Изпълнението им е непосредствено един след друг, с малки паузи. Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения. Представлява танц в кръг по двойки - обикновено от двата пола. Движенията са съпроводени с музика и текст. Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Даване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слизане и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "Отваряне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване). В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло.
към текста >>

Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл".
Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние. Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот. Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане. От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в служение на ближния, на човечеството, на Цялото. Слънчевите лъчи се изпълняват след първите 28 упражнения на Паневритмията (в тесния смисъл).
към текста >>

Слънчевите лъчи се изпълняват след първите 28 упражнения на Паневритмията (в тесния смисъл).
Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане. От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в служение на ближния, на човечеството, на Цялото. Слънчевите лъчи се изпълняват след първите 28 упражнения на Паневритмията (в тесния смисъл). Играят се също от двойки, наредени в по шест редици с лице към центъра на кръга. Музикалният съпровод е в такт 7/16, характерен за българската ръченица. Малко преди края на този цикъл присъства една възвишена и твърде мелодична песен, притежаваща достойнствата на химн - т. нар. "Българска идилия". Пентаграмът е последният от трите малки цикъла.
към текста >>

3) Съответствието между идея, мисъл и движение, което придава на всяко упражнение определен и ясен вътрешен смисъл.
в) принципи Принципите, върху които се изгражда Паневритмията, произтичат от вложените в нея идеи, от първообразите на основните видове движения, както и от главните изобразителни форми. Паневритмията има за своя основа: 1) Взаимодействието между човешкото същество и Живата Разумна Природа. 2) Взаимозависимостта и обвързаността между физиологическите и психическите процеси в човешката личност. 3) Съответствието между идея, мисъл и движение, което придава на всяко упражнение определен и ясен вътрешен смисъл. 4) Стремежа на съзнателния човек към съвършенство, който намира опора и подкрепа в плавния, последователен процес на изпълнение на паневритмичните упражнения. 5) Идеята за Бога - т. е. за Великия Първоизточник на космическия Живот, Висшата Разумност, Вечната Любов, - която изпълва съзнанието на участниците в завладяващия танц на Паневритмията. 6) Три опорни точки: Природата, животворните лъчи на Слънцето, пробуждането на душата. Принципите на Паневритмията могат да бъдат разделени условно на две групи: херметически (фундаментални) и собствени.
към текста >>

В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определена като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух).
От друга страна, цялата Вселена, както и нейните съставни елементи, съществуват в ума на Цялото, което наричаме Бог. За Него в Библията е казано: "В Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28). Разумността в проявленията на Цялото, т. е. на Бога, са свързани с Неговата природа на Дух ("Бог е Дух" - казва Иисус Христос на самарянката в разговора Си с нея до извора; Йоан 4:24). Следователно, ако сме в непосредствен контакт с ума на Цялото - с Духа, - ще вникваме и осъзнаваме мотивите и същността на Неговите изяви. В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определена като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух). До нас са достигнали думите на Учителя на ББ у нас относно упражнението от Паневритмията "Аум": "Аум е дума на Духа." Понятието "аум" е съставено от две срички: 1) "А" - това е първата буква във всички азбуки навред по земното кълбо; тя е символ на Бога в ролята Му на Творец, Носител и Създател на всемирния живот; буквата "а" изразява и самосъзнанието като степен от еволюцията на съзнанието; 2) "ум" - втората сричка от думата "Аум" разкрива универсалната истина, която осветляваме в момента - че първият принцип, стоящ в основата на всяка творческа или разумна дейност, е именно умът; включително и вече подчертания езотеричен факт, че Бог се проявява чрез ума. II. Принцип на съответствието (аналогията) Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното. И обратното - създаденото в нашата преходна, тленна реалност също оказва влияние върху субектите и взаимоотношенията във фините области на Вселената.
към текста >>

Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл.
(Учителят П. Дънов) I. Физическа (пространствена) и духовна обусловеност на паневритмичните движения Всички паневритмични движения са разположени в пространството. Те биват извършвани - условно погледнато - в рамките на една въображаема елипса, която очертаваме с ръце около тялото си. От гледна точка на езотеричното познание тази елипса съвпада с аурата на човешкото същество. Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл. По своята същност те са многоцелеви, многоизмерни. Ако осъзнаваме тяхната насоченост, ще бъдем в състояние да влезем във връзка с богата гама енергии, както и със зоните на Битието, от които те се излъчват. В долната част на така очертаната елипса действат физическите енергии, които възприемаме предимно с краката. От диагфрагмата нагоре в белите дробове и гръдния кош се проявяват енергиите на душевния свят, а в главата - енергиите на духовния свят. Когато ръцете се движат под равнището на диафрагмата, те осъществяват контакт с полето на физическите енергии; когато се движат над диафрагмата - с енергиите, действащи в душевния свят; а когато ръцете се издигат на височината на главата и над главата, тогава контактът е с енергиите на духовния свят.
към текста >>

Казано по друг начин: ние успяваме да съединим земното с небесното, когато сме познали вътрешния, духовния смисъл на паневритмичните движения.
В нея са елементите на езика на Природата." (Учителят П. Дънов) Участието в Танца на светлината - едно от най-сполучливите определения за Паневритмията, - влизането в този кръг на вълшебна трансформация, само по себе си представлява трансцендентално преживяване, т. е. своеобразен мистичен досег до сфери на Битието, недостъпни за обикновеното будно съзнание. Последното става възможно, ако е изпълнено условието, разгледано в предишния принцип - осмисляне, проникване във взаимовръзката между формите и силите, които се изразяват чрез тях. Казано по друг начин: ние успяваме да съединим земното с небесното, когато сме познали вътрешния, духовния смисъл на паневритмичните движения. Тогава, изпълнявайки дадени фигури в пространството, се свързваме със съответни сили и идеи, чиито посредници в материалната вселена сме станали. Така се осъществява връзката между пространствеността на познатия ни свят и мощната мисъл на съществата, направляващи еволюцията на нашата разумна планетарна общност. А това е по същността си връзка между измеримото и неизмеримото. В този смисъл са и следните думи на Учителя П. Дънов: "Сега, когато говоря за точката, за правата линия, за плоскостите, за телата, това показва, че някои проблеми се решават с неизмерими величини, други - с прави линии, но не с геометричните, а с живите линии в природата." Освен всичко останало Учителят на ББ в България има пред вид една проста, но дълбока истина - линиите оживяват, когато се движат.
към текста >>

Така се осъществява връзката между пространствеността на познатия ни свят и мощната мисъл на съществата, направляващи еволюцията на нашата разумна планетарна общност.
Участието в Танца на светлината - едно от най-сполучливите определения за Паневритмията, - влизането в този кръг на вълшебна трансформация, само по себе си представлява трансцендентално преживяване, т. е. своеобразен мистичен досег до сфери на Битието, недостъпни за обикновеното будно съзнание. Последното става възможно, ако е изпълнено условието, разгледано в предишния принцип - осмисляне, проникване във взаимовръзката между формите и силите, които се изразяват чрез тях. Казано по друг начин: ние успяваме да съединим земното с небесното, когато сме познали вътрешния, духовния смисъл на паневритмичните движения. Тогава, изпълнявайки дадени фигури в пространството, се свързваме със съответни сили и идеи, чиито посредници в материалната вселена сме станали. Така се осъществява връзката между пространствеността на познатия ни свят и мощната мисъл на съществата, направляващи еволюцията на нашата разумна планетарна общност. А това е по същността си връзка между измеримото и неизмеримото. В този смисъл са и следните думи на Учителя П. Дънов: "Сега, когато говоря за точката, за правата линия, за плоскостите, за телата, това показва, че някои проблеми се решават с неизмерими величини, други - с прави линии, но не с геометричните, а с живите линии в природата." Освен всичко останало Учителят на ББ в България има пред вид една проста, но дълбока истина - линиите оживяват, когато се движат. От тази гледна точка можем да прибавим още една дефиниция за Паневритмията - като подвижна геометрична структура. Нормално е изследването на числовите съответствия да започне с нулата.
към текста >>

В този смисъл са и следните думи на Учителя П.
Последното става възможно, ако е изпълнено условието, разгледано в предишния принцип - осмисляне, проникване във взаимовръзката между формите и силите, които се изразяват чрез тях. Казано по друг начин: ние успяваме да съединим земното с небесното, когато сме познали вътрешния, духовния смисъл на паневритмичните движения. Тогава, изпълнявайки дадени фигури в пространството, се свързваме със съответни сили и идеи, чиито посредници в материалната вселена сме станали. Така се осъществява връзката между пространствеността на познатия ни свят и мощната мисъл на съществата, направляващи еволюцията на нашата разумна планетарна общност. А това е по същността си връзка между измеримото и неизмеримото. В този смисъл са и следните думи на Учителя П. Дънов: "Сега, когато говоря за точката, за правата линия, за плоскостите, за телата, това показва, че някои проблеми се решават с неизмерими величини, други - с прави линии, но не с геометричните, а с живите линии в природата." Освен всичко останало Учителят на ББ в България има пред вид една проста, но дълбока истина - линиите оживяват, когато се движат. От тази гледна точка можем да прибавим още една дефиниция за Паневритмията - като подвижна геометрична структура. Нормално е изследването на числовите съответствия да започне с нулата. Нейният геометричен еквивалент е окръжността. В тази насока предлагаме следните разсъждения на Учителя П.
към текста >>

Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права.
Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е моментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта. Тя има две измерения - числото 22=4. За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четириъгълникът е основа на Битието.
към текста >>

Прекарвайте мисълта си в предната ръка, която е насочена нагоре, и в задната лява ръка, която е насочена надолу.
Космическите влияния заемат достойно място в системата от фактори, оказващи въздействие при изпълнението на паневрит- мичните упражнения. Както е известно, езотеричната наука, изследваща този род въздействия в цялото им многообразие и богатство от взаимоотношения, е астрологията, родителката на модерната астрономия. Отчитането на влиянията от сфери и обекти, външни за планетата Земя, както и връзката им с движенията и формите в танца на Паневритмията, е от принципно значение в изследователския процес, разкриващ дълбините на философско- езотеричното й съдържание. Тук ще приведем един цитат от учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов, където са разкрити някои от общите положения, кореспондиращи по съдържание с разглеждания тук принцип: "Като играете Паневритмията, движенията трябва да бъдат нито много бързи, нито много бавни. Прекарвайте мисълта си в предната ръка, която е насочена нагоре, и в задната лява ръка, която е насочена надолу. И като снемате ръцете си надолу, прекарвайте мисълта си към ръцете, тогава енергията ще мине през центъра на Земята. А когато ръцете са насочени нагоре, тя ще мине през центъра на Слънцето. " Естествено е да концентрираме интереса си върху Слънчевата система. Да започнем с планетата Венера. Ако наблюдаваме движението й за период от 3 години и 9 месеца, ще установим, че чрез съвпадите си със Слънцето за това време тя очертава небесен Пен- таграм.
към текста >>

И като снемате ръцете си надолу, прекарвайте мисълта си към ръцете, тогава енергията ще мине през центъра на Земята.
Както е известно, езотеричната наука, изследваща този род въздействия в цялото им многообразие и богатство от взаимоотношения, е астрологията, родителката на модерната астрономия. Отчитането на влиянията от сфери и обекти, външни за планетата Земя, както и връзката им с движенията и формите в танца на Паневритмията, е от принципно значение в изследователския процес, разкриващ дълбините на философско- езотеричното й съдържание. Тук ще приведем един цитат от учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов, където са разкрити някои от общите положения, кореспондиращи по съдържание с разглеждания тук принцип: "Като играете Паневритмията, движенията трябва да бъдат нито много бързи, нито много бавни. Прекарвайте мисълта си в предната ръка, която е насочена нагоре, и в задната лява ръка, която е насочена надолу. И като снемате ръцете си надолу, прекарвайте мисълта си към ръцете, тогава енергията ще мине през центъра на Земята. А когато ръцете са насочени нагоре, тя ще мине през центъра на Слънцето. " Естествено е да концентрираме интереса си върху Слънчевата система. Да започнем с планетата Венера. Ако наблюдаваме движението й за период от 3 години и 9 месеца, ще установим, че чрез съвпадите си със Слънцето за това време тя очертава небесен Пен- таграм. Очевидна е, следователно, връзката между този езотеричен символ - водещ за учението на ББ в редакцията на Учителя П.
към текста >>

Прекарайте мисълта си през ръцете и през краката си.
Езотеричното познание нарича тези четири тела "смъртни", понеже те биват изграждани последователно преди всяко конкретно въплъщение на човешката духовна същност и съответно се разграждат последователно след физическата смърт на въплътения човек. Ъгълът от 45 градуса ни помага да придобием ясна представа за същността на дадена личност, за нейния произход и бъдещото й развитие. IV. Универсален характер на въздействието, оказвано от паневритмичните движения "Аз ви казвам само общите принципи. Във време на упражненията ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и през краката си. Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас." (Учителят П. Дънов) Кръгът на Паневритмията представлява умален образ на вселената на великия Космически Човек. Тя е обективна реалност, съизмерима единствено с Вечността. Субективната реалност е съсредоточена в личния живот на всеки човек.
към текста >>

Всички движения притежават определено значение и смисъл.
Тя е обективна реалност, съизмерима единствено с Вечността. Субективната реалност е съсредоточена в личния живот на всеки човек. Този личен живот може да бъде открит във всяка точка от окръжността, заграждаща кръга на паневритмичния танц. Движенията на подобна точка са ограничени от аурата на участника в Паневритмията. Неговите ръце, крака и тяло описват различни фигури, дъги, ъгли, геометрични и стерео- метрични съотношения. Всички движения притежават определено значение и смисъл. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "В третото измерение всичко е статично. Движението, растенето, времето са четвъртото измерение." Аурата на отделната личност - това е малкият кръг на живота. Можем да си го представим проектиран в две равнини: вертикална - защото това е положението на тялото по време на игра, и хоризонтална.
към текста >>

Там именно паневритмични- те движения откриват своя истински смисъл.
Дънов подчертава: "В третото измерение всичко е статично. Движението, растенето, времето са четвъртото измерение." Аурата на отделната личност - това е малкият кръг на живота. Можем да си го представим проектиран в две равнини: вертикална - защото това е положението на тялото по време на игра, и хоризонтална. При хоризонталния кръг следва да се съобразяваме с представата, че сме стъпили в неговия център, което означава, че се намираме вътре в собствената си душа. Там именно паневритмични- те движения откриват своя истински смисъл. Движенията, извършвани от участниците в малкия кръг, се проектират и в големия. По този начин всички изпълнители на Паневримията осъществяват контакт помежду си. Участниците в Паневритмията изпълняват няколко основни видове движения: по окръжността, около центъра на кръга, както и движения, свързани със завъртане на тялото около собствената му ос. Тъй като всички движения са обвързани с Големия или Малкия кръг, именно те двата - и по отделно, и в своята взаимовръзка - се явяват ключ за проникване в същността на Паневритмията. За взаимодействието между двата кръга е в сила вторият херметически принцип - за съответствието (аналогията).
към текста >>

В Паневритмията (в тесния смисъл на понятието или т.нар.
Когато говорим за точки от кръга, следва да имаме пред вид начина, по който силите и енергиите от духовните зони на Битието се проектират в човешката аура. Оттам те проникват в съзнанието, където оказват своето същинско въздействие. А когато изследваме движения, образуващи точни ъгли, имаме пред вид влиянието на планетните съчетания, аспектите и начина, по който те вземат участие в изграждането на духовната реалност на човешкото същество - именно посредством динамизиране и катализиране на психическите процеси. V. Позиции на участниците и партньорите при изпълнението на Паневритмията и взаимодействия със зоните и йерархиите на невидимия свят При изпълнението на паневритмичните упражнения космическите течения въздействат оптимално при наличието на две важни условия: 1) съзнанието на човека-проводник трябва да бъде събудено; 2) неговият инструмент в лицето на тялото следва да е заел оптималната позиция, за да могат теченията да текат свободно; така се създават максимално добри предпоставки за приемане и предаване на космическите енергии. В Паневритмията (в тесния смисъл на понятието или т.нар. Малък цикъл от 28 упражнения), както и при изпълнението на Слънчевите лъчи, двамата партньори се движат паралелно, разположени един спрямо друг по хоризонталната ос. Това взаимно разположение свидетелства, че в посочените два цикъла от цялостната Паневритмия (Големия цикъл) участниците оперират преди всичко със силите и енергиите на физическото, етерното и астралното поле. В Пентаграма двойките са разположени по меридиана или по линията на вертикалната ос - т. е. връзката подсъзнание-свръхсъз- нание. Партньорите в двойките играят и се движат един зад друг.
към текста >>

Когато правите упражненията, мисълта ви да бъде концентрирана (курсивът мой - К. З.).
Вниманието ни трябва да бъде съсредоточено не само върху правилното изпълнение на конкретното упражнение, но и върху мускулните усещания и чувствата, които го придружават. Затова нека се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията влизате в досег със силите на природата. После, когато правите упражненията, вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията, мисълта ви да бъде концентрирана (курсивът мой - К. З.). Движението е живот. Без движение животът не може да се прояви. Движението трябва да бъде разумно. И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел, някакво постижение." На друго място в Словото си Учителят П. Дънов отново подчертава значението на будността при изпълнението на паневритмичните упражнения: "В движенията вие бързате - изведнъж искате да свършите упражненията.
към текста >>

Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла.
Според закона за еволюцията ние започваме с тялото." (Учителят П. Дънов) Всичко изнесено дотук в рамките на настоящата тема има пряко или косвено отношение към философско-езотеричното съдържание на Паневритмията. Не бихме могли да отделим от него нито наименованието, нито структурата й, нито - още по-малко - принципите, според които тя би трябвало да бъде изпълнявана. Обособяването на разглежданата тук подтема има за основна цел добавянето на допълнителна и съществена по значението си информация, както и по-задълбоченото изследване на проблеми от принципно естество. Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа.
към текста >>

Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения.
Всичко изнесено дотук в рамките на настоящата тема има пряко или косвено отношение към философско-езотеричното съдържание на Паневритмията. Не бихме могли да отделим от него нито наименованието, нито структурата й, нито - още по-малко - принципите, според които тя би трябвало да бъде изпълнявана. Обособяването на разглежданата тук подтема има за основна цел добавянето на допълнителна и съществена по значението си информация, както и по-задълбоченото изследване на проблеми от принципно естество. Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията.
към текста >>

Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения.
Не бихме могли да отделим от него нито наименованието, нито структурата й, нито - още по-малко - принципите, според които тя би трябвало да бъде изпълнявана. Обособяването на разглежданата тук подтема има за основна цел добавянето на допълнителна и съществена по значението си информация, както и по-задълбоченото изследване на проблеми от принципно естество. Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване.
към текста >>

Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл.
Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност.
към текста >>

В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора.
Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното.
към текста >>

Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се.
Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания. Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса. Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - заимствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов.
към текста >>

Органични са онези, при които взема участие вътрешният живот, но не като ясна, съзнателна мисъл.
И по-точно - движенията на този уникален вселенски танц на пресътворението притежават чудодейното свойство да трансформират видимото в невидимо, земното в небесно. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да подчертае: "Движенията на Паневритмията са едновременно механични, органични и психични. ...Те имат голямо влияние върху човешкото съзнание. Тези движения се превръщат във вътрешни, психически процеси." Механични движения са тези, при които разумността действа отвън, а не отвътре. Органични са онези, при които взема участие вътрешният живот, но не като ясна, съзнателна мисъл. А психични са движенията, свързани с определена мисъл. Мащабът на въздействието на паневритмичните упражнения далеч надхвърля отделната човешка личност или дори кръга на конкретните изпълнители. Той бележи разширение до пределите на цялото човечество, на цялата планета. В случая лаиците - незапознати със скритите за физическото зрение обекти и явления на целокупния Живот - биха запитали: какво значение може да има една такава игра за съществуването на Цялото? И би следвало да им простим невежеството, понеже те все още живеят с погрешното убеждение за реалност на отделността, на разделението между частите и Цялото.
към текста >>

А психични са движенията, свързани с определена мисъл.
Затова Учителят П. Дънов е в правото си да подчертае: "Движенията на Паневритмията са едновременно механични, органични и психични. ...Те имат голямо влияние върху човешкото съзнание. Тези движения се превръщат във вътрешни, психически процеси." Механични движения са тези, при които разумността действа отвън, а не отвътре. Органични са онези, при които взема участие вътрешният живот, но не като ясна, съзнателна мисъл. А психични са движенията, свързани с определена мисъл. Мащабът на въздействието на паневритмичните упражнения далеч надхвърля отделната човешка личност или дори кръга на конкретните изпълнители. Той бележи разширение до пределите на цялото човечество, на цялата планета. В случая лаиците - незапознати със скритите за физическото зрение обекти и явления на целокупния Живот - биха запитали: какво значение може да има една такава игра за съществуването на Цялото? И би следвало да им простим невежеството, понеже те все още живеят с погрешното убеждение за реалност на отделността, на разделението между частите и Цялото. Те все още не знаят, че всяко събитие в битието на частите неминуемо се отразява върху общия живот, че мислите, чувствата и действията на човека се проектират по невидим начин в духовните зони на Космоса и оставят своите следи върху фината тъкан на тяхната субстанциалност.
към текста >>

В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност.
А това съответствие от своя страна е основано върху всеобщото Единство, лежащо в корените на всичко съществуващо, на целия Космос. Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума. Не на последно място - отчитайки действието на петия херметически принцип (за ритъма), следва да допълним, че формите на паневритмичните движения, които са съобразени с някои периоди от ритъма на всемирния Космичен Живот, оказват силно и благотворно въздействие върху организма и психиката на човека. Действието на движенията в Паневритмията може да бъде разглеждано в три насоки: 1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участникът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните сили на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност. 2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието. 3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благотворни енергии, мисли и идеи в ефира и оттам те продължават своето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна към по-добро. От друга страна, не бива да смесваме паневритмичните движения с физкултурата (в широкия смисъл на понятието), гимнастиката или балета. Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието действие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за неговата индивидуална еволюция. Panta rei ("Всичко тече, всичко се променя!
към текста >>

От друга страна, не бива да смесваме паневритмичните движения с физкултурата (в широкия смисъл на понятието), гимнастиката или балета.
Действието на движенията в Паневритмията може да бъде разглеждано в три насоки: 1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участникът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните сили на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност. 2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието. 3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благотворни енергии, мисли и идеи в ефира и оттам те продължават своето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна към по-добро. От друга страна, не бива да смесваме паневритмичните движения с физкултурата (в широкия смисъл на понятието), гимнастиката или балета. Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието действие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за неговата индивидуална еволюция. Panta rei ("Всичко тече, всичко се променя! ") - възкликва Хераклит преди около две хилядолетия и половина. Движението е всемирен закон, се произнасяме важно и сериозно ние, придавайки нюанс на науч- ност на това твърдение. Да, всичко се движи и подлежи на промяна.
към текста >>

В този смисъл дясната страна на човека (десният му крак, дясната ръка и т.
Ала когато в тези движения влагаме разумност, тогава получаваме придобивка. И тя може да бъде изразена по следния начин: при изпълнението на паневритмичните упражнения влизаме в активен и взаимно полезен обмен с живите сили на Природата. Тези живи сили и енергии са поляризирани, както и всички останали обективни реалности в природната среда. Така гласи и третият херметически принцип, залегнал в основите на философско- езотеричното съдържание на Паневритмията - принципът на полярността (двойнствеността, пола). Излъчванията на човешкия организъм не правят изключение от действието на този принцип - те също са поляризирани. В този смисъл дясната страна на човека (десният му крак, дясната ръка и т. н.) е израз на творческите сили в природата, а лявата му страна (левият крак, лявата ръка и т. н.) - съответно на съграждащите сили. Затова при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взима участие в движенията. Движенията на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на изпълнителя с творческите сили в Космоса, а движението на левите крайници или обръщане наляво - със съграждащите сили. Това е причината Паневритмията винаги да започва с десния крак.
към текста >>

Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена и ясна, толкова тя е по-музикална.
Казано с други думи, Паневритмията е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. Известно е от какво огромно значение за Паневритмията е музиката. Тя оказва влияние както върху физическата същност на човека - неговото тяло, така и върху душевността му, върху мисловната му дейност. По своето естество музиката представлява материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човешкото същество и на неговите мисли, чувства и постъпки. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена и ясна, толкова тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се изграждат не само нашите физически органи, но и психическата надстройка на личността; чрез нея се влива живителна струя в човешкия душевен и духовен мир. Затова музиката може да бъде дефинирана като проводник на истинския живот. Тя е началото на всяка култура. Тя е в основата на всяка позитивна реализация. Творецът е вложил в Космоса закон за връзката между музиката и движението.
към текста >>

Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията.
По този повод Учителят П. Дънов казва: "Силата на песента зависи от цвета, който се получава след нея." И на друго място в Словото му: "Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия. Червените, портокаловите, жълтите и прочие лъчи на светлината имат свои движения, своя музика." Специално във връзка с двата вида тоналности - мажор и минор, Учителят на ББ изтъква следното: "Духовните мотиви обикновено са в мажорни гами. В природната музика няма минорни гами. Тях ги е създал човекът, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията. Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията. При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези идеи, които съответстват на движенията. Така именно движенията се превръщат във външен израз на идеите, на които са рожба. По този начин достигаме до още едно, донякъде поетично определение на Паневритмията - мисъл, изразена чрез движения. Всяко упражнение е свързано с един процес на съзнанието.
към текста >>

Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията.
Дънов казва: "Силата на песента зависи от цвета, който се получава след нея." И на друго място в Словото му: "Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия. Червените, портокаловите, жълтите и прочие лъчи на светлината имат свои движения, своя музика." Специално във връзка с двата вида тоналности - мажор и минор, Учителят на ББ изтъква следното: "Духовните мотиви обикновено са в мажорни гами. В природната музика няма минорни гами. Тях ги е създал човекът, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията. Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията. При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези идеи, които съответстват на движенията. Така именно движенията се превръщат във външен израз на идеите, на които са рожба. По този начин достигаме до още едно, донякъде поетично определение на Паневритмията - мисъл, изразена чрез движения. Всяко упражнение е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение оказва въздействие върху определени сили на човешкото духовно начало.
към текста >>

Всяко движение тук без мисъл няма смисъл.
Понеже характерът на енергиите, които изпраща и приема участникът в паневритмичния танц, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която е завладяла изпълнителя на съответното движение. Тази е причината да нямаме право да отъждествяваме паневритмичните движения с механичното изпълняване на гимнастическите упражнения. За разлика от вторите първите се явяват дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и Божествени. Всички тези сили при Паневритмията са в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при паневритмичните упражнения трябва да се мисли. Всяко движение тук без мисъл няма смисъл. Нужна е пълна вътрешна концентрация, която необходимост обособихме като шести собствен принцип на Паневритмията. Ръцете на човека са силови линии, по които протича жива енергия. Щом сме в будно съзнание, възниква връзка между ръката и Живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия - праната. Ако сме свързани с Божественото начало у себе си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност. Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили и заложби на човешката същност.
към текста >>

Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята.
Ако сме свързани с Божественото начало у себе си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност. Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили и заложби на човешката същност. Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за постигане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог.
към текста >>

Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение.
Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен метод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот.
към текста >>

Под хоризонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (материална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл).
Кръгът е жив, в неговите сектори пулсират различни сили и енергии. Казано по друг начин: чрез кръга всемирният живот се проявява в многобройните измерения на времето и пространството. Хоризонталната ос разделя кръга на две половини. Долната половина, под хоризонта, е свързана с изявата на живота в най-нисшите в субстанциално отношение полета (светове) - физическо и астрално. Горната половина е Небето, светът на Духа. Под хоризонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (материална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл). Над хоризонта, във владенията, зоните на Духа - ментална (умствена) и каузална (причинна), поставяме упражненията на Слънчеви лъчи и Пентаграм. Вертикалната ос внася още едно разделение (диференциация) на паневриттмичните упражнения. Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма. Към първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическото поле (материалния свят). Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека.
към текста >>

Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма.
Долната половина, под хоризонта, е свързана с изявата на живота в най-нисшите в субстанциално отношение полета (светове) - физическо и астрално. Горната половина е Небето, светът на Духа. Под хоризонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (материална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл). Над хоризонта, във владенията, зоните на Духа - ментална (умствена) и каузална (причинна), поставяме упражненията на Слънчеви лъчи и Пентаграм. Вертикалната ос внася още едно разделение (диференциация) на паневриттмичните упражнения. Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма. Към първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическото поле (материалния свят). Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека. В първата четвърт поставяме началните 10 упражнения. Към втората четвърт на кръга отнасяме проявите на астралното поле. Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека.
към текста >>

Във втората четвърт поставяме останалите 18 упражнения от Паневритмията (в тесния смисъл).
Към първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическото поле (материалния свят). Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека. В първата четвърт поставяме началните 10 упражнения. Към втората четвърт на кръга отнасяме проявите на астралното поле. Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека. Във втората четвърт поставяме останалите 18 упражнения от Паневритмията (в тесния смисъл). Към третата четвърт на кръга отнасяме проявите на умственото поле. Тук действат силите, свързани с живота на праведния. В третата четвърт поставяме упражненията "Слънчеви лъчи". И на последно място, четвъртата четвърт на кръга е свързана с причинното поле. Тук се проявява животът на ученика.
към текста >>

И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията?
Някои от движенията на Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно." Следователно Учителят на ББ в България е разграничавал упражненията. Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божествения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия. В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, която започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие.
към текста >>

2. Смисъл на Паневритмията; енергийни взаимодействия
Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот. Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзнателно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на протичащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния. Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния. 2. Смисъл на Паневритмията; енергийни взаимодействия а) смисъл "Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия (курсивът мой - К. З.). Когато човек прави тези движения, той е в хармония с цялото Битие. Тогава възприема Божието благословение, понеже всичко е Божие. Когато при паневритмичните движения стъпваме на единия или другия крак, това стимулира чакрите, става смяна на положителните и отрицателни течения, на творческите и съграждащи течения.
към текста >>

а) смисъл
Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзнателно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на протичащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния. Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния. 2. Смисъл на Паневритмията; енергийни взаимодействия а) смисъл "Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия (курсивът мой - К. З.). Когато човек прави тези движения, той е в хармония с цялото Битие. Тогава възприема Божието благословение, понеже всичко е Божие. Когато при паневритмичните движения стъпваме на единия или другия крак, това стимулира чакрите, става смяна на положителните и отрицателни течения, на творческите и съграждащи течения. При Паневритмията мисълта се свързва с музиката и с движението.
към текста >>

При Паневритмията мисълта се свързва с музиката и с движението.
а) смисъл "Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия (курсивът мой - К. З.). Когато човек прави тези движения, той е в хармония с цялото Битие. Тогава възприема Божието благословение, понеже всичко е Божие. Когато при паневритмичните движения стъпваме на единия или другия крак, това стимулира чакрите, става смяна на положителните и отрицателни течения, на творческите и съграждащи течения. При Паневритмията мисълта се свързва с музиката и с движението. Трябва да играете, за да се подмладите. С Паневритмията човек постепенно придобива мекота. Тези движения на Паневритмията са разумни. Те са подготвителни движения. Те имат магическа мощ и влияят върху целия свят, а не само върху нас.
към текста >>

Зависи от вас къде ще го насочите - дали против нисшите души (прояви), или против оная Велика Огромна Божествена Сила, която само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята."
Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ." "Бог изпрати Великия Си Дух на Земята, а вие сте назначени на служба при Него като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжие в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т. е. да пазите мира и хармонията в човешките души, а не да насочвате даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. ...Внимавайте! Оръжието ви е дадено. Зависи от вас къде ще го насочите - дали против нисшите души (прояви), или против оная Велика Огромна Божествена Сила, която само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята." (Учителят П. Дънов) Учителят П. Дънов е изяснил същинския смисъл на понятието "Паневритмия" от духовна гледна точка посредством следното изчерпателно и изпълнено с дълбок смисъл изречение (което същевременно се явява и поредната дефиниция на понятието): "Паневритмията е разумна обмяна със силите на Живата Природа." На друго място в своето Слово той допълва картината на това космическо по мащабите си взаимодействие, конкретизирайки формите и амплитудата му, както и проявлението на вселенския принцип за съответствието (аналогията) при изпълнението на паневритмич- ните упражнения: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Може да се правят и други упражнения, но ще видите разликата.
към текста >>

Дънов е изяснил същинския смисъл на понятието "Паневритмия" от духовна гледна точка посредством следното изчерпателно и изпълнено с дълбок смисъл изречение (което същевременно се явява и поредната дефиниция на понятието): "Паневритмията е разумна обмяна със силите на Живата Природа." На друго място в своето Слово той допълва картината на това космическо по мащабите си взаимодействие, конкретизирайки формите и амплитудата му, както и проявлението на вселенския принцип за съответствието (аналогията) при изпълнението на паневритмич- ните упражнения: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят.
да пазите мира и хармонията в човешките души, а не да насочвате даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. ...Внимавайте! Оръжието ви е дадено. Зависи от вас къде ще го насочите - дали против нисшите души (прояви), или против оная Велика Огромна Божествена Сила, която само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята." (Учителят П. Дънов) Учителят П. Дънов е изяснил същинския смисъл на понятието "Паневритмия" от духовна гледна точка посредством следното изчерпателно и изпълнено с дълбок смисъл изречение (което същевременно се явява и поредната дефиниция на понятието): "Паневритмията е разумна обмяна със силите на Живата Природа." На друго място в своето Слово той допълва картината на това космическо по мащабите си взаимодействие, конкретизирайки формите и амплитудата му, както и проявлението на вселенския принцип за съответствието (аналогията) при изпълнението на паневритмич- ните упражнения: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Може да се правят и други упражнения, но ще видите разликата. Защото в тези упражнения са свързани физическият, духовният и Божественият свят (курсивът мой - К. З.). Има преливане от един свят в друг. Във физическо отношение светът е виртуоз, а в духовно отношение - не.
към текста >>

Смисълът на тази съществена подробност е съсредоточен в обстоятелството, че сутрин, при изгрев слънце, Земята притежава отрицателна полярност.
Чрез Паневритмията изпълнителят придобива възприемчивост към животворните сили и енергии, пронизващи целия Космос. Тя допринася за постигане на резонанс с тях. Кои са най-важните измежду тези сили? Учителят на ББ в нашата страна отговаря: Доброто, Справедливостта, Разумността, Хармонията, Братството, Свободата, както и докосването до Космичната Любов. Мнозина сигурно се питат: защо паневритмичните упражнения започват всяка година на 22 март и защо се играят рано сутринта? Смисълът на тази съществена подробност е съсредоточен в обстоятелството, че сутрин, при изгрев слънце, Земята притежава отрицателна полярност. Тогава именно тя приема най-голямо количество енергия от Космоса. Този факт е от извънредна важност, за да бъде оценено значението на изгрева. По тази причина при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевата енергия. Винаги сутрин има повече прана или жизнена енергия в атмосферата и в природата като цяло, отколкото през другите фази на денонощието. Точно в ранната утрин организмът поглъща най-много положителна енергия, така да се каже - зарежда се с нея за свое и за всеобщо благо.
към текста >>

Точно в ранната утрин организмът поглъща най-много положителна енергия, така да се каже - зарежда се с нея за свое и за всеобщо благо.
Смисълът на тази съществена подробност е съсредоточен в обстоятелството, че сутрин, при изгрев слънце, Земята притежава отрицателна полярност. Тогава именно тя приема най-голямо количество енергия от Космоса. Този факт е от извънредна важност, за да бъде оценено значението на изгрева. По тази причина при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевата енергия. Винаги сутрин има повече прана или жизнена енергия в атмосферата и в природата като цяло, отколкото през другите фази на денонощието. Точно в ранната утрин организмът поглъща най-много положителна енергия, така да се каже - зарежда се с нея за свое и за всеобщо благо. От друга страна, планетата Земя в началото на пролетта е повече отрицателна в енергийно отношение, отколкото през другите годишни времена, и именно тогава приема най-крупно количество съзидателна енергия. Тази е причината слънчевите лъчи през пролетта да оказват най-мощно лечебно въздействие. Най-подходящите за жизнено обновление месеци (период от годината) са между 22 март и 22 юни. В този отрязък от време - три месеца - човек следва да разтвори съзнанието си, цялата си същност и с Любов да възприеме животворната сила, в която така благодатно е потопен. Както вече нееднократно бе изтъкнато, действието на Паневрит- мията върху човека е всестранно, мащабно и с могъща трансформационна сила.
към текста >>

В този смисъл тя би могла да бъде дефинирана и като визуален образ на Словото.
За да бъде положено едно ново начало... И така - до края на Вечността... Цялото вселенско пространство е проникнато от всеобщ космичен ритъм, на който е подчинен животът. Можем да го наречем пан-ритъм. Същевременно пространството е изпълнено повсеместно и от силата и творческата мощ на Божественото Слово, чрез което Великият Космически Разум е сътворил основите на явлението "живот". Отражение на това Слово именно е Паневритмията. В този смисъл тя би могла да бъде дефинирана и като визуален образ на Словото. В тази си роля Паневритмията изпълнява функциите на обмен и връзка между световете на Проявеното Битие. Основополагащите принципи на нейните движения са еднакви за цялото жизнено космично пространство, за цялата Вселена. Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определено в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца. В подобен контекст са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Колелото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот.
към текста >>

Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определено в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца.
Същевременно пространството е изпълнено повсеместно и от силата и творческата мощ на Божественото Слово, чрез което Великият Космически Разум е сътворил основите на явлението "живот". Отражение на това Слово именно е Паневритмията. В този смисъл тя би могла да бъде дефинирана и като визуален образ на Словото. В тази си роля Паневритмията изпълнява функциите на обмен и връзка между световете на Проявеното Битие. Основополагащите принципи на нейните движения са еднакви за цялото жизнено космично пространство, за цялата Вселена. Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определено в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца. В подобен контекст са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Колелото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество. Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възможна награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия.
към текста >>

Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя.
Дънов: "Колелото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество. Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възможна награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно" (Учителят П. Дънов). Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя. Упражненията въздействат едновременно и върху телесното, и върху психическото естество на участника. Посоката на въздействие е отгоре надолу. Това е посоката на протичане на фините енергии от духовната вселена към физическата. А посоката на иницииране протичането на тези енергии е отдолу нагоре. По-точно - чрез правилното изпълнение на отделните паневритмични упражнения.
към текста >>

Всяка мисъл, всяка енергия трябва да се въплъти, за да има израз.
Това е посоката на протичане на фините енергии от духовната вселена към физическата. А посоката на иницииране протичането на тези енергии е отдолу нагоре. По-точно - чрез правилното изпълнение на отделните паневритмични упражнения. В този ред на разсъждения нека отново цитираме Словото на Учителя П. Дънов: "Всяко упражнение е един психо-физиологически акт. Всяка мисъл, всяка енергия трябва да се въплъти, за да има израз. Ако вие може да владеете вашата ръка във всички направления, това показва, че вашата воля е нормална. Иначе имате дефект умствен, сърдечен или волев(и). Затова ще правите упражненията ден след ден, за да изправите дефектите." Не на последно място - правилното изпълняване на всички движения притежава стойността на коректив по отношение умствения и емоционалния живот на личността: "С тези упражнения ще коригирате вашите мисли и чувства" (Учителят П. Дънов). Когато е предавал Паневритмията на своите последователи - а чрез тях и на българския народ и цялото човечество, - Учителят П. Дънов е разчитал на духовната зрелост на пробудените души.
към текста >>

Разчитал е на това, че те ще проумеят дълбокия смисъл на тази система за психическо и физиологическо израстване и усъвършенстване и ще бъдат годни да я разпространяват за лично и обществено благо.
Ако вие може да владеете вашата ръка във всички направления, това показва, че вашата воля е нормална. Иначе имате дефект умствен, сърдечен или волев(и). Затова ще правите упражненията ден след ден, за да изправите дефектите." Не на последно място - правилното изпълняване на всички движения притежава стойността на коректив по отношение умствения и емоционалния живот на личността: "С тези упражнения ще коригирате вашите мисли и чувства" (Учителят П. Дънов). Когато е предавал Паневритмията на своите последователи - а чрез тях и на българския народ и цялото човечество, - Учителят П. Дънов е разчитал на духовната зрелост на пробудените души. Разчитал е на това, че те ще проумеят дълбокия смисъл на тази система за психическо и физиологическо израстване и усъвършенстване и ще бъдат годни да я разпространяват за лично и обществено благо. Освен по този начин - преподаването на Паневритмията в основаната от него Школа, той е направил опит да я популяризира, насочвайки вниманието си и към върха на държавната пирамида. Посредством своя предан ученик Любомир Лулчев (който, както е известно, е имал трайни контакти в дворцовите среди и лично с цар Борис III) Учителят на ББ в България многократно е настоявал да бъде съобщено на царя, че за спасението на страната и на народа е необходимо да бъде възприета и разпространена Паневритмията. Дори само този факт (засвидетелстван в спомените на последователи - съвременници на Учителя П. Дънов, например Милка Переклиева) показва огромното значение, което Учителят П. Дънов е придавал на Паневритмията като същност и практическо приложение.
към текста >>

И в заключение - по няколко думи за конкретизация на смисъла на втория и третия от малките цикли на Паневритмията, съответно "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм".
VI раса е и ще бъде на Любовта. Числото шест (поредният номер на расата, която разглеждаме) от номерологическа гледна точка е свързано с Любовта. Силите и идеите, вложени в Паневритмията, ще се превърнат в действителност именно в VI раса. Учителят П. Дънов е загатнал, че има и по-извисени форми на Паневритмията, които ще бъдат дадени на човечеството в следващите етапи от неговото еволюционно израстване. И в заключение - по няколко думи за конкретизация на смисъла на втория и третия от малките цикли на Паневритмията, съответно "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм". Учителят П. Дънов казва: "Съществата от Божествения свят имат формата на кръг и живеят в центъра на този кръг." Следователно кръгът е проекция или проява на космическия Разум в определена форма. Всеки кръг - независимо каква степен на разумност отразява - е ориентиран в пространството чрез момента на своето проявление, има четири опорни точки, свързани с четирите посоки на света. Те визират четирите свята на мировата еволюция. Всеки свят от своя страна се разделя на три сектора, свързани с трите Божествени принципа: Истина, Любов, Мъдрост - съответно воля, сърце, ум (триадата на човешката духовност).
към текста >>

В този смисъл "Слънчевите лъчи" са израз на въздействието на 12-те силови полета върху Слънчевата система, а оттам - и върху живота на Земята и на всяко живо същество върху планетата.
Целият кръг има, следователно, 12 сектора. Това са 12 потока от сили и енергии, притежаващи центрове в пространството и вътре в човека. 12-те сектора в пространството наричаме зодиакални знаци, а на Земята - слънчеви домове. Те имат собствена характеристика, обуславяща значението им. Всеки лъч е свързан с един зодиакален знак, съответно - слънчев дом. В този смисъл "Слънчевите лъчи" са израз на въздействието на 12-те силови полета върху Слънчевата система, а оттам - и върху живота на Земята и на всяко живо същество върху планетата. Нашата звезда - Слънцето, възприема енергия от Космоса и я разпраща до всички планети. Навлизайки в по-гъстите от субстанциално гледище планетни сфери, вибрацията й намалява своята интензивност. От планетите тази енергия - претърпяла метаморфоза - се връща обратно към Слънцето, което я препраща в открития Космос. В този енергиен кръговрат Слънцето и Земята представляват два мощни трансформатора. По този въпрос Учителят П.
към текста >>

Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм.
Тази енергия се движи радиално през космическото пространство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез радиуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество. Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле.
към текста >>

Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса).
Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов.
към текста >>

По лъча на Мъдростта всеки пилигрим развива права, светла и логична мисъл.
От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов. Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука. По лъча на Мъдростта всеки пилигрим развива права, светла и логична мисъл. Движейки се по лъча на Добродетелта, ученикът се свързва със силите на третия период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на волята, които ще дойдат от планетата Плутон и ще помогнат на човека да уравновеси в пълна степен силите на ума и сърцето. Когато говорим за степента Посвещение, която съответства на преминаването по лъчите на Любовта, Мъдростта и Добродетелта, както и на трите декади от епохата на Водолея, нямаме пред вид върховните прояви на тези Божествени принципи, а проекцията им в човешкото съзнание, свързването по време на изпълнението на Паневритмията с техните сили, които следва да изградят новата енергийна структура на човека, за да може той да сформира тялото, което ще му е необходимо за живота през времето на VI раса. Нужно е всеки ученик да преминава съзнателно по петте лъча на Пентаграма, за да може в момента на игра да усети единството на минало, настояще и бъдеще във всемирния Живот. Двойките във всеки лъч на Пентаграма са пет. Петицата е число на човека.
към текста >>

Този истински човек вече е развил петте основни добродетели (в широкия смисъл на понятието): Истина, Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел.
Нужно е всеки ученик да преминава съзнателно по петте лъча на Пентаграма, за да може в момента на игра да усети единството на минало, настояще и бъдеще във всемирния Живот. Двойките във всеки лъч на Пентаграма са пет. Петицата е число на човека. Истинският човек начева да се проявява, едва когато влезе в стъпката Посвещение, в пътя на окултното ученичество - стъпка, която е свързана именно с Пентаграма. Само пред очите на ученика може постепенно да се разкрие великата Мъдрост на Твореца. Този истински човек вече е развил петте основни добродетели (в широкия смисъл на понятието): Истина, Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел. Мъжът, който в лъча заема предна позиция спрямо своята партньорка, е носителят на тези пет принципа, а жената - на тяхната трансформация, като проява в световете на гъстата материя. Пентаграмът се състои от 12 лъча. Броят на участниците в кръга е 120. Числото 120 представя проявената Мъдрост във всички светове на материалната вселена. Във всеки лъч участват пет двойки или 10 души.
към текста >>

Когато играем Паневритмия, е необходимо да насочим сетивата си към душата, за да открием там съвършената форма и смисъл на всяко движение.
"Каквито и да са упражненията (на Паневритмията - бел. К. З.) щом те могат да координират в човека енергиите на Земята и Слънцето, те са добри. А упражненията, които не могат да направят това, са ненужни. Когато срещнете човек, който е координиран със слънчевите и земни енергии, той прилича на цъфнал цвят, на узрял плод." (Учителят П. Дънов) Когато играем Паневритмия, е необходимо да насочим сетивата си към душата, за да открием там съвършената форма и смисъл на всяко движение. По този начин светлината в съзнанието ни ще нарасне и ще се превърне в мека, пулсираща виделина (по-високата октава на светлината в духовната вселена). За да постигнем подобна трансформация, е нужно цялото ни внимание, мислите и чувствата ни да бъдат концентрирани. Тогава именно ще успеем да осъществим връзка с онази зона на Битието, от която Паневритмията слиза сред нас. Телата ни ще се превърнат в проводници на мощните и съзидателни природни енергии и космически сили, които са закодирани с паневритмичната трансцендентна същност. Тази перспектива дава основание на Учителя П.
към текста >>

Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва.
Тогава именно ще успеем да осъществим връзка с онази зона на Битието, от която Паневритмията слиза сред нас. Телата ни ще се превърнат в проводници на мощните и съзидателни природни енергии и космически сили, които са закодирани с паневритмичната трансцендентна същност. Тази перспектива дава основание на Учителя П. Дънов да бъде твърде прям в препоръката си: "Упражненията се играят съсредоточено. Когато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисълта, чувството и движението са важни неща. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса. Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения.
към текста >>

Мисълта, чувството и движението са важни неща.
Телата ни ще се превърнат в проводници на мощните и съзидателни природни енергии и космически сили, които са закодирани с паневритмичната трансцендентна същност. Тази перспектива дава основание на Учителя П. Дънов да бъде твърде прям в препоръката си: "Упражненията се играят съсредоточено. Когато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисълта, чувството и движението са важни неща. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса. Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения. Само тогава колективната медитация (каквато в същност е нашето участие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латентните (непроявените) ни духовни способности.
към текста >>

Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят.
Тази перспектива дава основание на Учителя П. Дънов да бъде твърде прям в препоръката си: "Упражненията се играят съсредоточено. Когато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисълта, чувството и движението са важни неща. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса. Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения. Само тогава колективната медитация (каквато в същност е нашето участие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латентните (непроявените) ни духовни способности. Както е известно, колективната динамична медитация представлява съвместно преживяване.
към текста >>

Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса.
Дънов да бъде твърде прям в препоръката си: "Упражненията се играят съсредоточено. Когато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисълта, чувството и движението са важни неща. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса. Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения. Само тогава колективната медитация (каквато в същност е нашето участие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латентните (непроявените) ни духовни способности. Както е известно, колективната динамична медитация представлява съвместно преживяване. Участниците в него обединяват духовните си стремления и усилия, за да може всеки от тях да проникне в царството на Живата Разумна Природа, което е царство на Духа.
към текста >>

Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения.
Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисълта, чувството и движението са важни неща. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не може те да се изразят. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе рисува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса. Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения. Само тогава колективната медитация (каквато в същност е нашето участие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латентните (непроявените) ни духовни способности. Както е известно, колективната динамична медитация представлява съвместно преживяване. Участниците в него обединяват духовните си стремления и усилия, за да може всеки от тях да проникне в царството на Живата Разумна Природа, което е царство на Духа. Този процес адекватно отразява действието на Божия Промисъл в нашата епоха, характеризираща се с победоносното настъпление на новия тип човек от VI раса. Понеже Духът на Времето винаги и неизменно е проява на Божия Дух във всеки исторически отрязък на еволюцията, във всеки космически момент от вездесъщото, неспирно Развитие...
към текста >>

Този процес адекватно отразява действието на Божия Промисъл в нашата епоха, характеризираща се с победоносното настъпление на новия тип човек от VI раса.
Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йога от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения. Само тогава колективната медитация (каквато в същност е нашето участие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латентните (непроявените) ни духовни способности. Както е известно, колективната динамична медитация представлява съвместно преживяване. Участниците в него обединяват духовните си стремления и усилия, за да може всеки от тях да проникне в царството на Живата Разумна Природа, което е царство на Духа. Този процес адекватно отразява действието на Божия Промисъл в нашата епоха, характеризираща се с победоносното настъпление на новия тип човек от VI раса. Понеже Духът на Времето винаги и неизменно е проява на Божия Дух във всеки исторически отрязък на еволюцията, във всеки космически момент от вездесъщото, неспирно Развитие... Паневритмията играем рано сутрин, след изгрева на Слънцето. Тогава енергиите на Земята, както вече бе посочено по-горе, са отрицателни. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: "В красивия свещен час, когато цялата природа тръпне от радост, при изгрев слънце се образува живият кръг на Паневритмията." Както всеки човек се пробужда сутрин при изгрева на Слънцето, така и нашата космическа люлка и пътешественица - Земята, се пробужда всяка година, когато нашата звезда - Слънцето, преминава екватора и поема пътя си към полюсите. За северното полукълбо това пробуждане става на 22 март.
към текста >>

Който изпълнява нейните упражнения точно и проникновено, с мисъл и пълна концентрация, редовно, систематично - той може да се излекува от всички болести!
На това се основава и нейното лечебно въздействие. Музиката лекува и сама по себе си, без движения. Но целебната й сила нараства още повече, когато е придружена с подходящи движения. Тогава тя прониква по-лесно в тялото, във всички клетки, във всички органи. Ето защо Паневритмията обладава мощно лечебно действие. Който изпълнява нейните упражнения точно и проникновено, с мисъл и пълна концентрация, редовно, систематично - той може да се излекува от всички болести! По този начин Паневритмията изпъква като могъщо средство за поддържане и подобряване здравословното състояние на организма. При изпълнение на паневритмичните упражнения - когато ъгълът на ръцете е 45 градуса, налице е кръгообразно движение на електромагнитните енергии. Около участника в космичния танц се оформя енергийна сфера. За специфичното значение на този геометричен (и същевременно природен) ъгъл Учителят П. Дънов казва следното: "Като вдигнете ръката си нагоре, тя да образува 45 градуса ъгъл.
към текста >>

Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие.
Движенията при паневритмичния космичен танц следва да бъдат плавни и красиви, което също крие енергиен подтекст: "Разучавайте упражненията стъпка по стъпка, капка по капка, да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро. В резките движения се губи много енергия, те имат съвсем друг характер" (Учителят П. Дънов). Важен елемент от концентрираното изпълнение на Паневритмията е осъзнаването на ролята на движенията й за духовно-нравственото повдигане на участника: "Като правите упражненията, трябва да имате съзнанието, че те са за ваша полза." И, както вече бе отбелязано, правилното им изпълнение крие магическия ефект да се отблагодарява на човека, като подмладява тялото му и го изпълва с бодрост и жизнерадост: " Упражненията играят важна роля в подмладяването на човека. Ако ги правите добре, правилно, бръчките по лицето си поне ще премахнете." А какво точно би трябвало да осъзнаваме, когато играем Паневритмия? Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Паневритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преминава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие. 3. Заключение "Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между вас, но и в света." "Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритми- ята, положителните сили в Природата ще текат през вас и Божествената Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче правите ли грешки в паневритмичните упражнения, вие насочвате оръжието си против Великото, към Бога, и съответно спъвате собственото си развитие.
към текста >>

Освен външната си форма - физическия израз на замисъла му, то е неизчерпаем конгломерат от идеи, проникновения, енергийни взаимодействия и духовни извисявания.
При тези хармонични движения (на Паневритмията - бел. К. З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на висша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Паневритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия. Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата). Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слънцето, ангелските йерархии във Вселената... Учителят Петър Дънов - в лицето на всеобщия космичен танц, наречен от самия него "Паневритмия" - остави на своите последователи и на всички хора по планетата едно неоценимо богатство. Освен външната си форма - физическия израз на замисъла му, то е неизчерпаем конгломерат от идеи, проникновения, енергийни взаимодействия и духовни извисявания. Тепърва предстои това скъпоценно наследство да бъде в пълнота изследвано, проучено и научнообосновано. Практическият опит вече несъмнено е доказал неговата стойност. За съвременниците ни остава главната задача - да разпространят Паневритмията, наред със Словото и музиката на Учителя П. Дънов, по всички краища на планетата Земя, за да могат всички желаещи да се докоснат до този бисер на българската духовност. Прекрачили прага на една нова, съдбоносна за човечеството епоха, ние имаме дълбокото основание да отбележим: Паневритмията - това е новото, което трябва да бъде внесено в българската и световната култура!
към текста >>

77. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

В този смисъл често се среща изискването „без недостатък“ (ср.
Писмените паметници от древния Угарит (ок. 1400 г.пр.Хр.) свидетелстват недвусмислено за разгърната ритуалност на жертвоприношения, носещи названия, сходни с тези в Стария Завет на Библията. Съдържанието на жертвата предполага заместителен характер – изкупление за греховете на хората чрез принасяне в жертва на животни, птици, храни или културни растения. Има и жертви за възхвала или благодарност към Бога заради Неговата доброта и любов към хората. Основният принцип е, че най-доброто трябва да се посвещава на Бога. В този смисъл често се среща изискването „без недостатък“ (ср. Лев. 1:3). В старозаветната епоха различаваме четири основни вида жертвоприношения: - жертвоприношение чрез изгаряне (всесъжение, всеизгаряне); - хлебен принос (принасяне на храна); - приноси за мир (примирителни приноси, мирна жертва) и благодарствени приноси;
към текста >>

– Най-хубавата мисъл, най-хубавото чувство, най-хубавата постъпка.“ Очевидно – в смисъла на казаното от българския духовен Учител – жертвата не е задължително да има материален, веществен външен израз.
Ако си припомним един от водещите постулати на езотеричното познание: „Всичко е енергия! “, и го отнесем към разгледаната ситуация, бихме могли да заключим, че след триумфа на Своята земна мисия, на Първото Си пришествие (идване) в познатия ни материален свят, Христос предлага шанса на всички, които приемат Неговото учение и го следват в живота си, да се присъединят към Неговата извисена енергийна сфера, сиреч – към Неговия егрегор. За връзката и приемствеността между жертвоприношението в старозаветната и новозаветната епоха говори и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Той разкрива качествената разлика между естеството, съдържанието и резултатите от тази човешка изява в двете ери от планетарната история, разграничени от рождението на Спасителя Иисус Христос: „В Стария Завет хората са принасяли жертвоприношения пред Господа. Ние, съвременните хора, като се явим пред Господа, какво ще принесем? – Най-хубавата мисъл, най-хубавото чувство, най-хубавата постъпка.“ Очевидно – в смисъла на казаното от българския духовен Учител – жертвата не е задължително да има материален, веществен външен израз. Всяка положителна мисъл и благородно чувство по свой начин представляват жертвоприношение пред олтара на Божественото съвършенство. 2. Жертвата на великите духовни Учители: Жертвата на великите духовни Учители на човечеството е съсредоточена в четири направления: а) въплъщението: За да може духовната същност на великите Учители на човечеството да се прояви посредством материално тяло, те трябва да се „смалят“ (както се изразява Учителят П.
към текста >>

Всяка положителна мисъл и благородно чувство по свой начин представляват жертвоприношение пред олтара на Божественото съвършенство.
“, и го отнесем към разгледаната ситуация, бихме могли да заключим, че след триумфа на Своята земна мисия, на Първото Си пришествие (идване) в познатия ни материален свят, Христос предлага шанса на всички, които приемат Неговото учение и го следват в живота си, да се присъединят към Неговата извисена енергийна сфера, сиреч – към Неговия егрегор. За връзката и приемствеността между жертвоприношението в старозаветната и новозаветната епоха говори и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Той разкрива качествената разлика между естеството, съдържанието и резултатите от тази човешка изява в двете ери от планетарната история, разграничени от рождението на Спасителя Иисус Христос: „В Стария Завет хората са принасяли жертвоприношения пред Господа. Ние, съвременните хора, като се явим пред Господа, какво ще принесем? – Най-хубавата мисъл, най-хубавото чувство, най-хубавата постъпка.“ Очевидно – в смисъла на казаното от българския духовен Учител – жертвата не е задължително да има материален, веществен външен израз. Всяка положителна мисъл и благородно чувство по свой начин представляват жертвоприношение пред олтара на Божественото съвършенство. 2. Жертвата на великите духовни Учители: Жертвата на великите духовни Учители на човечеството е съсредоточена в четири направления: а) въплъщението: За да може духовната същност на великите Учители на човечеството да се прояви посредством материално тяло, те трябва да се „смалят“ (както се изразява Учителят П. Дънов) хиляди или милиони пъти.
към текста >>

И едните, и другите съдействат по свой начин за изпълнението на Божия Промисъл за Вселената.
Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност. Някои от тях обладават в изискуемата степен таланта да полагат основите на една подобна Школа и да работят за нейното укрепване и разширение. Други, напротив, предпочитат да продължат служението си спрямо великия Божий план за Космоса в самота или с шепа най-приближени ученици. И те също създават Школа, но в ограничени размери и с преобладаваща духовно-мистична насоченост. Докато първият вид Учители се чувстват по-уютно в непрестанно секуларизиращото се общество и с готовност наливат основите на своите Школи в една нерядко враждебна за тях атмосфера. И едните, и другите съдействат по свой начин за изпълнението на Божия Промисъл за Вселената. г) земната мисия: Този компонент от жертвоприношението на духовните Учители на човечеството включва като съдържание първите три, посочени по-горе аспекта на тяхната жертва, плюс духовно-мистичния елемент от изявата им в плът. Мащабите и значимостта на земната мисия на един велик Учител определя неговия ранг в стълбицата на еволюционното израстване. Когато мисията на някого от тях обхваща земните хора като цяло, тогава именно говорим за „Миров“ или „Световен“ Учител. Мисията на всеки автентичен Учител има външна (явна, открита) и вътрешна (съкровена, мистична, скрита) страна.
към текста >>

Когато поднася най-доброто от себе си пред олтара на Божия Промисъл, то този му акт следва да бъде напълно осмислен и доброволен: „Туй, което доброволно се дава, то е само жертва (курсивът мой – К.З.).
„Каквото горе, такова и долу! “ – заявява великият Посветен на Египет Хермес Трисмегист, обосновавайки взаимодействието между различните области и светове на Проявеното Битие. Взаимодействие, което протича както отгоре-надолу, така и в обратната посока. Жертвата на окултния ученик трябва да бъде плод от неговото съзнателно самоопределение по Пътя към Истината – Истината за самия него и за света, в който живее. Той не може и не бива да върши нищо по принуда, понеже в такъв случай не би постигнал резултата, към който се стреми. Когато поднася най-доброто от себе си пред олтара на Божия Промисъл, то този му акт следва да бъде напълно осмислен и доброволен: „Туй, което доброволно се дава, то е само жертва (курсивът мой – К.З.). Под думата „жертва“ разбирам най-разумното, което човек може в дадения случай да направи“ (Учителят П. Дънов). Очевидно жертвата на ученика се ражда от обединените усилия на неговата разумност и неизтощимото му стремление да трупа все повече нетленни богатства в съкровищницата на своята душа. в) следване на своя духовен Учител: Да вървиш по стъпките на разпознатия от теб духовен Учител – наставник, изпратен ти от Бога; да изпълняваш безпрекословно волята му, тъй като знаеш, че тя е израз на Божията воля за теб; да служиш на делото на своя Учител с пълното съзнание, че то е Божие дело на тази планета – всичко това също е изражение на жертвата, която ученикът по духовния Път полага пред лицето на Всевишния. Окултният ученик следва своя Учител с пълно и безусловно послушание.
към текста >>

Вътрешният смисъл на живота се заключава в Любовта и нейното приложение като динамическа сила чрез самопожертвувание, жертва за висок идеал.“ Да даваш неизменно най-доброто от себе си и, ако е нужно, да се пожертваш заради триумфа на безсмъртната Любов – това наистина е духовен подвиг, възможно най-достоен образец на жизнена изява.
Да вървиш по стъпките на разпознатия от теб духовен Учител – наставник, изпратен ти от Бога; да изпълняваш безпрекословно волята му, тъй като знаеш, че тя е израз на Божията воля за теб; да служиш на делото на своя Учител с пълното съзнание, че то е Божие дело на тази планета – всичко това също е изражение на жертвата, която ученикът по духовния Път полага пред лицето на Всевишния. Окултният ученик следва своя Учител с пълно и безусловно послушание. То не е породено от страх или единствено от уважение, а произтича от великата Любов между Учителя и ученика, както и от Божествената Мъдрост, която вече покълва в съзнанието на последния. Служение и готовност за саможертва в името на Божествената Любов – това е ядрото на жизнената мотивация на ученика. По този повод Учителят на Бялото братство в България отбелязва: „Любовта изисква себеотричане и подвиг. Вътрешният смисъл на живота се заключава в Любовта и нейното приложение като динамическа сила чрез самопожертвувание, жертва за висок идеал.“ Да даваш неизменно най-доброто от себе си и, ако е нужно, да се пожертваш заради триумфа на безсмъртната Любов – това наистина е духовен подвиг, възможно най-достоен образец на жизнена изява. Окултният ученик знае, че всичко, каквото се случва в живота, е по Божие допущение и за добро. Принципът на вселенското Добро е неразделна част от неговото мислене и поведение. Затова и жертвата на неговия житейски път е достойно преодоляно стъпало по стълбата към храма на вечното Добро. Въоръжен с огъня на Любовта и факела на Мъдростта, ученикът достига заветната цел на поредицата въплъщения в материалния свят – тоталната свобода в Духа. А това е свободата да твориш не просто в сянката на Бога, а заедно с Него!
към текста >>

78. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Смисълът на живота именно в щастието ли е или в нещо друго?
„Ние наричаме истинско щастие само онова, което остава с човека при всички условия на живота му.“ (Учителят Петър Дънов) Какво е щастието? Реална същност ли е то или само плод на нашите илюзии и мечти? Ако все пак е реално, то как да го постигнем? Смисълът на живота именно в щастието ли е или в нещо друго? Кой би могъл да ни посочи най-вярната и най-кратка пътека към щастието? Колко много въпроси, на които търсим отговор през нашите земни дни... Повечето от нас продължават това търсене до последния си дъх. Малцината, които откриват или вече са открили точните отговори, ние назоваваме „духовни Учители“. Очевидно те са онези велики Същества, които притежават способността и Мъдростта да ни отведат до пътеката на щастието. И ако не се съпротивляваме, ако ги следваме в послушание и неотклонна самодисциплина, ще ни помогнат да достигнем целта.
към текста >>

Аз употребявам думата „постижимо“ в широк смисъл.
С една твърде съществена забележка – трябва да се стремим да постигаме само реални неща. Всичко останало е плащане данък на опасни илюзии и заблуди или пък поклон пред неутолимата паст на егото: „Няма човек в света, който не търси щастието. Кой не търси щастието? Обаче кой е законът за постигане на щастието? Преди всичко човек трябва да вярва в постижимото. Аз употребявам думата „постижимо“ в широк смисъл. Само постижимото е реално (курсивът мой – К.З.). Когато някой казва, че има непостижими неща, това показва, че този човек е неразумен. За неразумния човек има непостижими неща, за разумния всички неща са постижими. За онзи, който обича знанието, нещата са постижими. Ето защо, рече ли човек, че има непостижими неща, значи на него му липсва нещо.
към текста >>

Човек трябва да търси своето щастие в мисълта.
Щастието не отрича доброто, нито злото – това са условия за един по-добър живот. Когато щастието дойде, ти примиряваш всичко. Ти впрегни положителните и отрицателните черти в човека и ги примири.“ Той конкретизира и посоката на търсене на щастието – в духовното естество на човека, в неговия вътрешен, интимен свят, и най-вече – в неизчерпаемите възможности на мисловната му дейност: „Вие грешите в следното: търсите вашето щастие там, дето никога няма да го намерите. Едно растение търси своето щастие в почвата; рибата търси своето щастие във водата; птицата търси своето щастие във въздуха. Човек къде търси своето щастие? Човек трябва да търси своето щастие в мисълта. Той живее в един широк мисловен свят, а ние търсим щастието тук и там. То ще дойде като едно течение в нашия живот и ние трябва да го предадем на хората. Първото нещо – човек трябва да се уповава на мисълта. Както рибата се уповава на водата – на хубавата вода, както птицата търси чистия въздух, както растенията търсят хубавата почва, така и човек трябва да търси мисловния свят, в който той живее.“ Не е никак лесно да откриеш човек, който да е напълно удовлетворен от живота си.
към текста >>

Първото нещо – човек трябва да се уповава на мисълта.
Едно растение търси своето щастие в почвата; рибата търси своето щастие във водата; птицата търси своето щастие във въздуха. Човек къде търси своето щастие? Човек трябва да търси своето щастие в мисълта. Той живее в един широк мисловен свят, а ние търсим щастието тук и там. То ще дойде като едно течение в нашия живот и ние трябва да го предадем на хората. Първото нещо – човек трябва да се уповава на мисълта. Както рибата се уповава на водата – на хубавата вода, както птицата търси чистия въздух, както растенията търсят хубавата почва, така и човек трябва да търси мисловния свят, в който той живее.“ Не е никак лесно да откриеш човек, който да е напълно удовлетворен от живота си. На практика всеки има от какво да се оплаче и от нещо да е недоволен, т.е. нещастен. В случая разликата между пробудените и непробудените души е тази, че първите търсят причините за неудовлетворението си (сиреч за това, да не бъдат щастливи) първо и преди всичко у самите себе си, а вторите – винаги извън себе си. Заслужава си да се запознаем с една от възможните трактовки на вечната човешка неудовлетвореност, предложена от истински Мъдрец: „Всички искат да знаят защо са нещастни.
към текста >>

Този е правият път в живота.“ Една от най-трудно изкоренимите причини за човешката неудовлетвореност е честата ни неспособност да задържим порива към доброто и красивото и да го превърнем от възможност в реалност: „Всички нещастия идат по единствената причина, че всякога след една възвишена мисъл, след едно възвишено чувство, които са ви сочили, вие се отказвате от тях.
Любовта е основа на живота, обаче началото на живота започва от момента, в който ти проявяваш своята Любов. Краят на живота настъпва в момента, когато хората проявяват Любовта си към тебе. Тъй щото не желайте хората да ви обичат, (за) да не дойде преждевременно краят на вашия живот. Ако двама души се обичат отвън, те никога не могат да бъдат щастливи. Следователно, искате ли да бъдете щастливи, търсете вътрешната, а не външната Любов. Този е правият път в живота.“ Една от най-трудно изкоренимите причини за човешката неудовлетвореност е честата ни неспособност да задържим порива към доброто и красивото и да го превърнем от възможност в реалност: „Всички нещастия идат по единствената причина, че всякога след една възвишена мисъл, след едно възвишено чувство, които са ви сочили, вие се отказвате от тях. И след това как да не дойде голямото нещастие? Затова единственото нещо, което може да спаси хората, е да се дава ход на хубавите мисли, на хубавите чувства и да се прави всичко възможно те да се реализират. Не се отказвайте от доброто, което ръката ви иска да направи“ (Учителят П. Дънов). Най-кратката и съдържателна рецепта, която предлагат всички автентични духовни учения, е: „Няма щастие извън Любовта! “ Любовта, която извира непрестанно от сърцето на Бога, ражда живота, изобилието и пълнотата на всяко индивидуално битие.
към текста >>

Ако си здрав, ако имаш светъл ум, чисто сърце, благородно, силна воля, ти си щастлив.“ Доброто разположение е синоним на постоянната положителна вътрешна нагласа, на мъдростта да посрещаме ведро и с разбиране всички ситуации в живота – и радостните, и скръбните.
Дънов разкриват могъщата сила на Божествената Любов, извън която никога не ще можем да познаем щастието и да го изживеем като свой жребий във Вечността. В преддверието на двореца на Божията Любов смирено ни очакват качества и добродетели, които – ако ги овладеем, съхраним и прилагаме разумно – сами ще ни отворят златните порти, водещи към нейните покои. Ето как ги подрежда и описва българският Учител на Бялото братство (ББ): „Щастието ти е в доброто разположение, в светлината на съзнанието ти. Не търси щастието отвън. Който се е събудил веднъж, търси щастието вътре у себе си. Ако си здрав, ако имаш светъл ум, чисто сърце, благородно, силна воля, ти си щастлив.“ Доброто разположение е синоним на постоянната положителна вътрешна нагласа, на мъдростта да посрещаме ведро и с разбиране всички ситуации в живота – и радостните, и скръбните. Светлината на съзнанието произтича от импулса на пробудената душа да изяви най-доброто от себе си и от неугасващата будност на „аз“-а. Здраво е тялото, ако е ръководено в действията си от просветлен ум, изчистено от низши желания и страсти сърце и желязна воля, която не познава прегради по пътя към Доброто. Понеже, както казва Учителят П. Дънов: „Като е дошъл на Земята, човек носи със себе си всички условия и възможности да бъде щастлив. Въпреки това той казва, че е нещастен.
към текста >>

На друго място в Словото си Учителят на ББ у нас ни разкрива една простичка, но извънредно ефективна рецепта за постигане на щастието – в безкористната и всеотдайна Божествена Любов: „Смисълът на живота се заключава в това, да обичаш, а не да те обичат (курсивът мой – К.З.).
За после не мисля...“ А това „после“ е ни повече, ни по-малко, а Вечността. Въпросът е: заслужава ли си да жертваме нетленната награда заради илюзорните придобивки на Мамона? Ето отговора на Великия Посветен: „Щастието на човека не е на Земята. Елементите на щастието са на Земята, но самото щастие, като нещо цяло, не съществува на Земята.“ Кои са тези тайнствени елементи на щастието, сред които живеем, но които очевидно не разпознаваме и не използваме, за да изградим храма на своята личностна пълнота? – Според нас те са два вида: 1) вътрешни – споменатият вече нееднократно жизнен потенциал на всеки човек (телесен, емоционален, умствен и духовен); и 2) външни – условията на нашия земен живот, които от първия миг, в който си поемем дъх след излизането от майчината утроба, до последния миг, в който напуснем тялото, за да се завърнем в истинската си родина – царството на Духа, ни предлагат безчетни възможности да научим уроците, за които сме изпратени на Земята, и да направим още една крачка напред по пътя към Бога. На друго място в Словото си Учителят на ББ у нас ни разкрива една простичка, но извънредно ефективна рецепта за постигане на щастието – в безкористната и всеотдайна Божествена Любов: „Смисълът на живота се заключава в това, да обичаш, а не да те обичат (курсивът мой – К.З.). Добре е да те обичат, но още по-добре е да обичаш. Който обича, той е щастлив, той е господар. В това отношение пръв Бог е дал пример. Той обича всички, затова е Господар на света. Какво се иска тогава от нас?
към текста >>

който разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл“ (Учителят П. Дънов).
Колкото по-чиста, по-безкористна и по-възвишена става вашата Любов, толкова по-голяма е възможността да познаете Онзи, Който ви обича. Той постепенно ще ви се открива и вие ще започнете да виждате еднакво ясно както отвън, така и отвътре“ (Учителят П. Дънов). Следователно – да познаеш Бога в Любовта е най-значимото постижение по духовния Път, което те пренася завинаги в нетленните обители на върховното щастие. А си щастлив, защото Той е оживял в теб и ти си станал едно с Него. Така неусетно ти си се превърнал в жител на Божествения свят: „Само онзи човек може да бъде щастлив, който живее в Божествения свят, т.е. който разбира живота по форма, по съдържание и по смисъл“ (Учителят П. Дънов). За мъдрия щастието не е в онова, което може да бъде измерено и претеглено, а в постепенното изграждане на невидимата нишка на великата Любов, която съединява сърцето на Бога със сърцата на всички живи същества: „Ти не мисли, че с богатството можеш да бъдеш щастлив, не мисли, че с многото знание можеш да бъдеш щастлив, нито че със силата си можеш да бъдеш щастлив. Щастието се крие в ония благородни отношения, които трябва да имаш със своите братя, в онова дълбоко вътрешно разбирателство с тях. Ти можеш да бъдеш щастлив, само ако всички те разбират и те обичат. Под думата „щастлив“ разбирам само едно: ако Бог те обича чрез всичките хора – само така можеш да бъдеш щастлив. Или, другояче казано: Бог чрез всички разумни хора изпитва богатите, изпитва учените, изпитва и простите.
към текста >>

А да разбираш живота – при това и по форма, и по съдържание, и по смисъл, – това е цяла наука.
Щастието се крие в ония благородни отношения, които трябва да имаш със своите братя, в онова дълбоко вътрешно разбирателство с тях. Ти можеш да бъдеш щастлив, само ако всички те разбират и те обичат. Под думата „щастлив“ разбирам само едно: ако Бог те обича чрез всичките хора – само така можеш да бъдеш щастлив. Или, другояче казано: Бог чрез всички разумни хора изпитва богатите, изпитва учените, изпитва и простите. Всички онези, на които съзнанието е пробудено, те се изпитват, понеже са в един клас – тъй както се изпитват учениците в училището“ (Учителят П. Дънов). А да разбираш живота – при това и по форма, и по съдържание, и по смисъл, – това е цяла наука. Да откриеш у себе си силите и волята, за да се разделиш навеки със старото и да поемеш всички рискове и неизвестности на Новото – тази съдбоносна стъпка е подвластна само на ученика с разширено съзнание, който е израснал до висотата на строител на утрешния ден. Той не се е борил за щастие, той го е изстрадал и заслужил: „Какво представя щастието? От научна гледна точка щастието не е нищо друго освен повдигане на съзнанието на по-високо стъпало, при което човек излиза от старите традиции и разбирания за живота“ (Учителят П. Дънов). Тази именно форма на дълбока вътрешна удовлетвореност и ненарушим душевен мир, която наричаме „щастие“, предполага и вяра в самия себе си – вяра в това, което Бог е вложил у теб. Включително и необходимостта да простиш на самия себе си неизбежните грешки по пътя към съвършенството и да се обикнеш, понеже и ти си чедо на Всевишния и си достоен за Неговата Любов: „Само онези хора ще бъдат щастливи и ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си, които обичат душата си, вярват в светлината на своя ум, които се греят на пламъка на своето слънце“ (Учителят П. Дънов).
към текста >>

Включително и необходимостта да простиш на самия себе си неизбежните грешки по пътя към съвършенството и да се обикнеш, понеже и ти си чедо на Всевишния и си достоен за Неговата Любов: „Само онези хора ще бъдат щастливи и ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си, които обичат душата си, вярват в светлината на своя ум, които се греят на пламъка на своето слънце“ (Учителят П. Дънов).
А да разбираш живота – при това и по форма, и по съдържание, и по смисъл, – това е цяла наука. Да откриеш у себе си силите и волята, за да се разделиш навеки със старото и да поемеш всички рискове и неизвестности на Новото – тази съдбоносна стъпка е подвластна само на ученика с разширено съзнание, който е израснал до висотата на строител на утрешния ден. Той не се е борил за щастие, той го е изстрадал и заслужил: „Какво представя щастието? От научна гледна точка щастието не е нищо друго освен повдигане на съзнанието на по-високо стъпало, при което човек излиза от старите традиции и разбирания за живота“ (Учителят П. Дънов). Тази именно форма на дълбока вътрешна удовлетвореност и ненарушим душевен мир, която наричаме „щастие“, предполага и вяра в самия себе си – вяра в това, което Бог е вложил у теб. Включително и необходимостта да простиш на самия себе си неизбежните грешки по пътя към съвършенството и да се обикнеш, понеже и ти си чедо на Всевишния и си достоен за Неговата Любов: „Само онези хора ще бъдат щастливи и ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си, които обичат душата си, вярват в светлината на своя ум, които се греят на пламъка на своето слънце“ (Учителят П. Дънов). Бог не ни е създал, за да бъдем нещастни. Според думите на същия велик Учител това, което ни прави щастливи, е от Бога, а това, което ни прави нещастни, не е от Него. Той би желал всички да бъдем щастливи и да изпълним назначението си и на тази планета, и в Космоса въобще. Един от главните методи в тази насока (както и впрочем във всяка творческа изява на човека) е концентрираната мисъл: „Първата задача на болния е да оздравее. Щом почнете да се безпокоите, вие сте остарели.
към текста >>

Един от главните методи в тази насока (както и впрочем във всяка творческа изява на човека) е концентрираната мисъл: „Първата задача на болния е да оздравее.
Тази именно форма на дълбока вътрешна удовлетвореност и ненарушим душевен мир, която наричаме „щастие“, предполага и вяра в самия себе си – вяра в това, което Бог е вложил у теб. Включително и необходимостта да простиш на самия себе си неизбежните грешки по пътя към съвършенството и да се обикнеш, понеже и ти си чедо на Всевишния и си достоен за Неговата Любов: „Само онези хора ще бъдат щастливи и ще разберат смисъла на живота, които обичат духа си, които обичат душата си, вярват в светлината на своя ум, които се греят на пламъка на своето слънце“ (Учителят П. Дънов). Бог не ни е създал, за да бъдем нещастни. Според думите на същия велик Учител това, което ни прави щастливи, е от Бога, а това, което ни прави нещастни, не е от Него. Той би желал всички да бъдем щастливи и да изпълним назначението си и на тази планета, и в Космоса въобще. Един от главните методи в тази насока (както и впрочем във всяка творческа изява на човека) е концентрираната мисъл: „Първата задача на болния е да оздравее. Щом почнете да се безпокоите, вие сте остарели. Искате да бъдете щастливи – трябва да мислите за щастието. Нещастие има само за богатите хора. Дойде ли при тебе нещастие, ти си богат човек. Само сиромахът може да се радва.
към текста >>

Примерът на онези, които вече са постигнали щастие, може да бъде заразителен в най-добрия смисъл на думата.
Тогава цялата Вселена ще бъде училище – място за радост и веселие“ (Учителят П. Дънов). Отчитайки наличието на изконна и безусловна разумност в Природата, ученикът от духовната Школа се стреми винаги да бъде в хармония с нея и да предоставя възможност на нейната разумност, на нейните енергии да се проявят чрез него: „Човек страда главно по две причини: когато не иска да даде път на силите на природата да се проявят и когато природата не му дава това, което желае. Тя поставя до устата му това, което желае, и щом отвори уста да го приеме, тя веднага го дръпва. Желанието на природата не е да застави човека да страда, но да го направи щастлив. Той не може да бъде щастлив, докато не стане проводник на енергиите в природата“ (Учителят П. Дънов). Примерът на онези, които вече са постигнали щастие, може да бъде заразителен в най-добрия смисъл на думата. Ако съчетаваме следването на този пример (разбира се, съобразено със собствените, неповторими условия на живот) с пълноценния контакт с духовния и Божествения свят, тогава не просто ще докоснем щастието, а то ще се превърне в неразделна част от битието ни: „Ако в продължение на една година държите в съзнанието си някой наистина щастлив човек, силите, които работят в него, ще потекат и към вас. Задачата на всеки човек е най-напред да се свърже с Бога и Божията Любов да потече чрез него. Вдъхновението на хората иде от посещението на ангелите, на възвишените същества“ (Учителят П. Дънов). Българският духовен Учител подлага на изследване и връзката между графичното, буквено изражение на думата „щастие“ – и по-точно, началната ў буква „щ“, и реалното придобиване на щастието: „Правият ъгъл, който се образува в буквата „щ“, показва пътя, по който се движи щастието.“ Всеки човек има някаква мисия на този свят.
към текста >>

Такъв е смисълът на следната реплика на Учителя П.
Всеки човек има някаква мисия на този свят. И тя е неповторима, както е неповторим самият човек. Това, обаче, което свързва всички хора на Земята, е необходимостта да изпълнят Божията воля за самите себе си, а с това – и Неговата воля за света като цяло. Изпълнението волята на Всевишния е равносилно на това, да разнесеш Неговата светлина, топлина и сила навсякъде и на всички. И тогава ще бъдеш истински щастлив. Такъв е смисълът на следната реплика на Учителя П. Дънов: „Питате защо Господ ви е създал. Да ви кажа защо. Той ви е създал, за да разнесете светлината Му по света. И не само светлината, но да разнесете и топлината и силата Му. Значи, задачата на човека е да разнесе Божията светлина, Божията топлина и Божията сила по света.
към текста >>

В основата на жизнения му успех лежи неговата правилна, безкористна и съзидателна мисъл.
Без добро човек не може да бъде здрав и щастлив. Човешкото сърце се развива и усъвършенства само чрез доброто. Животът минава през доброто. Без сърце живот не съществува“ (Учителят П. Дънов). Вървейки неотклонно по този път, търсещият в Духа развива все нови и нови добродетели и ги разгръща като пълноводна река на Общото благо. В основата на жизнения му успех лежи неговата правилна, безкористна и съзидателна мисъл. Такъв човек, според Учителя на Новата Култура, е образец за сбъднато щастие: „Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее. Следователно, който може да бъде щастлив, той трябва да бъде облечен с красива и мощна мисъл.“ Ако вече си постигнал щастието, една от най-важните предпоставки да го съхраниш е чистотата. Учителят П.
към текста >>

Следователно, който може да бъде щастлив, той трябва да бъде облечен с красива и мощна мисъл.“
Без сърце живот не съществува“ (Учителят П. Дънов). Вървейки неотклонно по този път, търсещият в Духа развива все нови и нови добродетели и ги разгръща като пълноводна река на Общото благо. В основата на жизнения му успех лежи неговата правилна, безкористна и съзидателна мисъл. Такъв човек, според Учителя на Новата Култура, е образец за сбъднато щастие: „Добродетелите са дреха, облекло на щастието. Правите мисли пък са къщата, в която щастието живее. Следователно, който може да бъде щастлив, той трябва да бъде облечен с красива и мощна мисъл.“ Ако вече си постигнал щастието, една от най-важните предпоставки да го съхраниш е чистотата. Учителят П. Дънов препоръчва тя да бъде разпростряна и върху физическия компонент на човека – неговата телесност, и върху емоционалния и мисловния му живот: „За да запази щастието си, преди всичко човек трябва да знае как да възпитава тялото си, а също така мислите и чувствата си. Това е задачата на новото възпитание. Какви нови методи предлагат психологията и етиката за възпитанието на човека?
към текста >>

Един от методите на новата етика за възпитанието е приложение на чистотата в широк смисъл: чистота на тялото, на ума и на сърцето.“
Ако вече си постигнал щастието, една от най-важните предпоставки да го съхраниш е чистотата. Учителят П. Дънов препоръчва тя да бъде разпростряна и върху физическия компонент на човека – неговата телесност, и върху емоционалния и мисловния му живот: „За да запази щастието си, преди всичко човек трябва да знае как да възпитава тялото си, а също така мислите и чувствата си. Това е задачата на новото възпитание. Какви нови методи предлагат психологията и етиката за възпитанието на човека? Един от методите на новата етика за възпитанието е приложение на чистотата в широк смисъл: чистота на тялото, на ума и на сърцето.“ В една от своите беседи Учителят П. Дънов изтъква пред своите ученици, че те не са дошли на този свят, за да бъдат щастливи, а да се учат. Той набляга върху начина, по който всеки човек използва своята свободна воля, като доразвива и допълва разсъжденията си по следния начин: „Човек е дошъл на Земята да учи. Като ученик на живота той трябва да се стреми към положителни знания, които могат да внесат в него дълбок вътрешен мир. Ето защо ние казваме, че задачата на човека е да познае първо себе си, а после – окръжаващите; да почне да работи първо със себе си, а после с ближния си.
към текста >>

Започвайки от себе си и променяйки в положителна посока собственото „аз“, ние променяме и света към по-добро.
Тази трансформация не е и няма да бъде безболезнена. Освен цялостната структура на човешкото общество тя вече засяга и тепърва ще засяга планетата като цяло и нейните основни градивни компоненти, в частност, които ще претърпят глобални изменения. Екологическата криза, която вече се превръща в неотвратима катастрофа, разширяването на озоновата дупка над Земята, повишаването на средната годишна температура по цялото земно кълбо, топенето на ледниците, изсичането на тропическите гори, замърсяването на световния океан, пренаселеността на нашата малка планета (годишният прираст на човечеството вече надхвърля 100 млн. души!), изключително вредните последствия от промишлената дейност на човека и други подобни явления, взети заедно, надвисват като Дамоклев меч над нашия съвременник. Затова ние, които сме изпратени за въплъщение именно в това решаващо за съдбините на Земята време, не бива да очакваме в живота си безоблачни дни и незалязващо щастие, а трябва да се превърнем в бойци за утвърждаване на един нов морал, на ново отношение на човека към Майката Природа, както и на нови взаимоотношения между самите хора. Започвайки от себе си и променяйки в положителна посока собственото „аз“, ние променяме и света към по-добро. Дори и да не получим тук и сега своята награда, това не е фатално. Важното е да изпълним дълга си към Божия план за нашата планета и човечеството. А когато един ден преминем отвъд, там ни очаква това, за което сме жадували винаги. И на първо място, блаженство в Божието присъствие. Българският велик Посветен ни отправя сериозно предупреждение да престанем да се борим за лично щастие, а да помислим за благото на цялата земна общност, като внесем и своя дял за неговото постигане.
към текста >>

79. Съдържание - Павел Желязков

Силата на мисълта
СЪДЪРЖАНИЕ Предговор Произход и същност на влиянията и внушенията Лъжата не е от вчера Грехопадение на съзнанието Силата на мисълта Работа на съзнанието и психическо чистене Податливост и устойчивост на влияния и внушения Двете природи на човека Шаманът и старата магьосница Етика и законност на влиянията и внушенията
към текста >>

Възпитание на мисълта.
Двете природи на човека Шаманът и старата магьосница Етика и законност на влиянията и внушенията Стари и нови похвати Астрални мъгли и екрани на внушението Възпитание на мисълта. Емоционални капани Природа и антиприрода Колективни и глобални влияния и манипулации Заразни фантасмагории Уравновесени и неуравновесени общества
към текста >>

Свободната мисъл
Здраве и сила на характера Цел и посока на движението Концентрация и познаване на истината Разумна работа и почивка Модерни влияния Свободната мисъл Мислещ човек или хамстер в клетка Основи на духовното и емоционалното здраве Божествената дистанция Психотерапия на уязвимата психика Съветите на Учителя
към текста >>

Дръжте в ума си положителната мисъл, че каквото и да ви се случи през деня, всичко е за добро.
Слънце, луна, звезди всички оказват влияние върху човека. Следователно ще знаете, че всичко, което творецът е създал, има отношение към всички живи същества и се отразява благоприятно върху тяхното развитие. Като знаете това, вие трябва да се освободите от вътрешния страх. Някой се страхува да не заболее, да не се зарази от някаква болест. Няма защо да се страхувате. Дръжте в ума си положителната мисъл, че каквото и да ви се случи през деня, всичко е за добро. От Божествено гледище, каквото и да става в света, всичко е за добро." Учителя
към текста >>

80. Силата на мисълта - Павел Желязков

Силата на мисълта
ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА Силата на мисълта Много са тълкуванията относно мистерията на грехопадението, за да бъде тя окончателно изяснена във философски план. И понеже всеки индивид може да реши най-големите проблеми на човешкото битие едва след като ги осъзнае в целокупността на живота, тази мистерея ще остане за неопределено време един личен проблем за решаване. В своите размисли човек дълго ще се връща към онова време, когато съдбата му е поела по пътя на един фатален обрат, на отклонението му от Истината. Някои от въпросите, които възникват в този ред на мисли, преследват всеки човек в ежедневието му, когато е претърпял лошо влияние или когато вследствие на силно внушение е бил обсебен и измамен. Първият въпрос, който си задаваме в такъв случай, е: „Защо не помислих?
към текста >>

Когато Учителят Беинса Дуно казва, че същественото отличие на човека от животното е способността му да мисли, той има предвид, че мисълта е проява на Божественото в човека.
Когато първият окултен ученик се почувствал самотен, нещо съществено станало в съзнанието му. Той наблюдавал животните и забелязал, че всяко живее с другар, а той е сам, и това го натъжило. В този момент се проявява самосъзнанието на Адам. Той осъзнава своята голота и попада във властта на личните чувства. Въпросът, който съвсем естествено възниква в случая, е: правилно ли е мислил първият ученик между човеците и дали въобще е мислил, след като е бил под влияние, чуждо на природата му. Когато Учителят Беинса Дуно казва, че същественото отличие на човека от животното е способността му да мисли, той има предвид, че мисълта е проява на Божественото в човека. Тя е средство за поддържане на жива връзка с възвишените светове, понеже чрез нея съзнанието на човека се повдига. Правата и положителна мисъл повдига и разширява съзнанието, докато отрицателната го откъсва от реалността на Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността. Колкото по-мощно е едно средство, толкова по-внимателно трябва да се борави с него. Затова, за да се предпазим от влияния и внушения, трябва да бъдем особено будни за качеството на мислите възникнали спонтанно в нас или адресирани отвън до нас при известни обстоятелства. Има низходящи мисли и други, които са възходящи.
към текста >>

Правата и положителна мисъл повдига и разширява съзнанието, докато отрицателната го откъсва от реалността на Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността.
В този момент се проявява самосъзнанието на Адам. Той осъзнава своята голота и попада във властта на личните чувства. Въпросът, който съвсем естествено възниква в случая, е: правилно ли е мислил първият ученик между човеците и дали въобще е мислил, след като е бил под влияние, чуждо на природата му. Когато Учителят Беинса Дуно казва, че същественото отличие на човека от животното е способността му да мисли, той има предвид, че мисълта е проява на Божественото в човека. Тя е средство за поддържане на жива връзка с възвишените светове, понеже чрез нея съзнанието на човека се повдига. Правата и положителна мисъл повдига и разширява съзнанието, докато отрицателната го откъсва от реалността на Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността. Колкото по-мощно е едно средство, толкова по-внимателно трябва да се борави с него. Затова, за да се предпазим от влияния и внушения, трябва да бъдем особено будни за качеството на мислите възникнали спонтанно в нас или адресирани отвън до нас при известни обстоятелства. Има низходящи мисли и други, които са възходящи. Има и мисли, които бързо гаснат, и мисли на реалния живот, пълни със сила и разнообразие, които са безсмъртни и носят живот. Отговорът на първия съществен въпрос мислил ли е Адам при грехопадението е, че той не е мислил, не е упражнил самостоятелната си мисъл във верна посока.
към текста >>

Отговорът на първия съществен въпрос мислил ли е Адам при грехопадението е, че той не е мислил, не е упражнил самостоятелната си мисъл във верна посока.
Правата и положителна мисъл повдига и разширява съзнанието, докато отрицателната го откъсва от реалността на Божествения свят и го ограничава в рамките на индивидуалността. Колкото по-мощно е едно средство, толкова по-внимателно трябва да се борави с него. Затова, за да се предпазим от влияния и внушения, трябва да бъдем особено будни за качеството на мислите възникнали спонтанно в нас или адресирани отвън до нас при известни обстоятелства. Има низходящи мисли и други, които са възходящи. Има и мисли, които бързо гаснат, и мисли на реалния живот, пълни със сила и разнообразие, които са безсмъртни и носят живот. Отговорът на първия съществен въпрос мислил ли е Адам при грехопадението е, че той не е мислил, не е упражнил самостоятелната си мисъл във верна посока. И тогава се е случило неизбежното в такива случаи. Той е попаднал в онази сфера на влияния, където властват законите на растителното и на животинското царства. Там мисълта му загубила своята свобода, своя простор и силата си. Този процес на падение е класически и всеки може да го наблюдава в своето ежедневие с типичните му симптоми угасване на мисълта, помрачаване и изстиване на чувствата, отслабване и отпадналост на волята. Това са все състояния на обреченост и безпътие в живота.
към текста >>

Там мисълта му загубила своята свобода, своя простор и силата си.
Има низходящи мисли и други, които са възходящи. Има и мисли, които бързо гаснат, и мисли на реалния живот, пълни със сила и разнообразие, които са безсмъртни и носят живот. Отговорът на първия съществен въпрос мислил ли е Адам при грехопадението е, че той не е мислил, не е упражнил самостоятелната си мисъл във верна посока. И тогава се е случило неизбежното в такива случаи. Той е попаднал в онази сфера на влияния, където властват законите на растителното и на животинското царства. Там мисълта му загубила своята свобода, своя простор и силата си. Този процес на падение е класически и всеки може да го наблюдава в своето ежедневие с типичните му симптоми угасване на мисълта, помрачаване и изстиване на чувствата, отслабване и отпадналост на волята. Това са все състояния на обреченост и безпътие в живота. Адам би могъл да мисли по-задълбочено преди да бъде подложен на изкусителното влияние, би могъл да има будна мисъл и когато е търпял пагубното влияние, а също така и непосредствено след грехопадението. Една активна и систематично развивана мисъл открива нови хоризонти и нови светове. Тя има силата да расте и виталността да подхранва и обновява непрекъснато съзнанието, което при тези условия притежава необходимия капацитет да устоява на низши влияния.
към текста >>

Този процес на падение е класически и всеки може да го наблюдава в своето ежедневие с типичните му симптоми угасване на мисълта, помрачаване и изстиване на чувствата, отслабване и отпадналост на волята.
Има и мисли, които бързо гаснат, и мисли на реалния живот, пълни със сила и разнообразие, които са безсмъртни и носят живот. Отговорът на първия съществен въпрос мислил ли е Адам при грехопадението е, че той не е мислил, не е упражнил самостоятелната си мисъл във верна посока. И тогава се е случило неизбежното в такива случаи. Той е попаднал в онази сфера на влияния, където властват законите на растителното и на животинското царства. Там мисълта му загубила своята свобода, своя простор и силата си. Този процес на падение е класически и всеки може да го наблюдава в своето ежедневие с типичните му симптоми угасване на мисълта, помрачаване и изстиване на чувствата, отслабване и отпадналост на волята. Това са все състояния на обреченост и безпътие в живота. Адам би могъл да мисли по-задълбочено преди да бъде подложен на изкусителното влияние, би могъл да има будна мисъл и когато е търпял пагубното влияние, а също така и непосредствено след грехопадението. Една активна и систематично развивана мисъл открива нови хоризонти и нови светове. Тя има силата да расте и виталността да подхранва и обновява непрекъснато съзнанието, което при тези условия притежава необходимия капацитет да устоява на низши влияния.
към текста >>

Адам би могъл да мисли по-задълбочено преди да бъде подложен на изкусителното влияние, би могъл да има будна мисъл и когато е търпял пагубното влияние, а също така и непосредствено след грехопадението.
И тогава се е случило неизбежното в такива случаи. Той е попаднал в онази сфера на влияния, където властват законите на растителното и на животинското царства. Там мисълта му загубила своята свобода, своя простор и силата си. Този процес на падение е класически и всеки може да го наблюдава в своето ежедневие с типичните му симптоми угасване на мисълта, помрачаване и изстиване на чувствата, отслабване и отпадналост на волята. Това са все състояния на обреченост и безпътие в живота. Адам би могъл да мисли по-задълбочено преди да бъде подложен на изкусителното влияние, би могъл да има будна мисъл и когато е търпял пагубното влияние, а също така и непосредствено след грехопадението. Една активна и систематично развивана мисъл открива нови хоризонти и нови светове. Тя има силата да расте и виталността да подхранва и обновява непрекъснато съзнанието, което при тези условия притежава необходимия капацитет да устоява на низши влияния.
към текста >>

Една активна и систематично развивана мисъл открива нови хоризонти и нови светове.
Той е попаднал в онази сфера на влияния, където властват законите на растителното и на животинското царства. Там мисълта му загубила своята свобода, своя простор и силата си. Този процес на падение е класически и всеки може да го наблюдава в своето ежедневие с типичните му симптоми угасване на мисълта, помрачаване и изстиване на чувствата, отслабване и отпадналост на волята. Това са все състояния на обреченост и безпътие в живота. Адам би могъл да мисли по-задълбочено преди да бъде подложен на изкусителното влияние, би могъл да има будна мисъл и когато е търпял пагубното влияние, а също така и непосредствено след грехопадението. Една активна и систематично развивана мисъл открива нови хоризонти и нови светове. Тя има силата да расте и виталността да подхранва и обновява непрекъснато съзнанието, което при тези условия притежава необходимия капацитет да устоява на низши влияния.
към текста >>

81. Работа на съзнанието и психическо чистене - Павел Желязков

Следователно, предварителната размисъл освобождава поле за свободно действие на интуицията.
ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА Работа на съзнанието и психическо чистене Предвиждането и анализът на различните трудности и проблеми, преди да сме се натъкнали на тях, се практикува от всички разумни хора. То позволява да реагираме бързо и адекватно в моменти на сложни и опасни ситуации, да избегнем драматичния конфликт и от губещ да превърнем проблема в печеливш. Следователно, предварителната размисъл освобождава поле за свободно действие на интуицията. Това е наистина така, защото интуицията се проявява като резултат от абсолютния синтез на една права положителна мисъл. В нея съзнанието има онази гъвкавост, бързина и подвижност, които са присъщи на свръхсъзнанието. Това състояние на съзнанието е резултат на една интензивна вътрешна работа. То е присъщо на малцина, защото обикновено доминантата в поведението се определя от разнообразието, което подбуждат външните условия. Тогава, поради липса на богато вътрешно разнообразие на идеи, на мисли и образи, както и поради отсъствието на силен обединяващ елемент в духовния живот, липсва мобилизираност и целева насоченост на силите в тяхната работа.
към текста >>

Това е наистина така, защото интуицията се проявява като резултат от абсолютния синтез на една права положителна мисъл.
ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА Работа на съзнанието и психическо чистене Предвиждането и анализът на различните трудности и проблеми, преди да сме се натъкнали на тях, се практикува от всички разумни хора. То позволява да реагираме бързо и адекватно в моменти на сложни и опасни ситуации, да избегнем драматичния конфликт и от губещ да превърнем проблема в печеливш. Следователно, предварителната размисъл освобождава поле за свободно действие на интуицията. Това е наистина така, защото интуицията се проявява като резултат от абсолютния синтез на една права положителна мисъл. В нея съзнанието има онази гъвкавост, бързина и подвижност, които са присъщи на свръхсъзнанието. Това състояние на съзнанието е резултат на една интензивна вътрешна работа. То е присъщо на малцина, защото обикновено доминантата в поведението се определя от разнообразието, което подбуждат външните условия. Тогава, поради липса на богато вътрешно разнообразие на идеи, на мисли и образи, както и поради отсъствието на силен обединяващ елемент в духовния живот, липсва мобилизираност и целева насоченост на силите в тяхната работа. Ритъмът на емоционалната и на мисловната дейност в този случай е нарушен.
към текста >>

Защото може да бъде свободен само онзи, който има самостоятелна творческа мисъл.
При тези обстоятелства човек се товари интензивно с всякакъв вид впечатления, но не се чисти от всичко онова, което те носят. И вместо да има движение и обновление, в подсъзнанието се натрупват образи и състояния в застой. Това са сили, които, като не се обменят правилно, блокират горните раздели на симпатиковата нервна система в областта на тила. Когато вътрешният живот е обременен и е стигнал до застой, човек става жертва на случайни или преднамерени влияния. Ако можехме да проследим с по-голяма точност каква част от мислите, които ни занимават, са наши и произтичат от активността на оригиналната ни умствена дейност и каква чужди, резултат на външни внушения, бихме загубили самочувствието си на свободно мислещи хора. Защото може да бъде свободен само онзи, който има самостоятелна творческа мисъл. Според Учителя Бейнса Дуно мислите, които занимават ума ни, идват предимно от външния свят и са чужди, а не наши мисли. Докато това е така, вътрешният живот, т. е. животът в реалния свят, що се отнася До процесите в нашето съзнание, търпи влиянието на нереалния свят светът на механическите незавършени процеси. Докато не постигне вътрешно единство и не заживее в хармония с органическите процеси, присъщи на природата, човек носи върху плещите си съдбата на изгонения от Райската градина Адам, понася влиянията на злото и му слугува. Втората възможност на ученика е да мисли, когато е подложен на изпитание.
към текста >>

Две условия са необходими за проявлението на мисълта наличие на път (посока) и присъствие на духа.
Според Учителя Бейнса Дуно мислите, които занимават ума ни, идват предимно от външния свят и са чужди, а не наши мисли. Докато това е така, вътрешният живот, т. е. животът в реалния свят, що се отнася До процесите в нашето съзнание, търпи влиянието на нереалния свят светът на механическите незавършени процеси. Докато не постигне вътрешно единство и не заживее в хармония с органическите процеси, присъщи на природата, човек носи върху плещите си съдбата на изгонения от Райската градина Адам, понася влиянията на злото и му слугува. Втората възможност на ученика е да мисли, когато е подложен на изпитание. Две условия са необходими за проявлението на мисълта наличие на път (посока) и присъствие на духа. Предварителният размисъл проправя път за мисълта. Пътят, на който краят се вижда, не е път на правата и възвишената мисъл. Когато пътят е безграничен, мисълта е осенена от Божественото присъствие, което е и присъствие на духа. В резултат на това мисълта може да се прояви в своята пълнота и да бъде интуитивна. Именно интуитивната мисъл е свободна и бърза.
към текста >>

Предварителният размисъл проправя път за мисълта.
Докато това е така, вътрешният живот, т. е. животът в реалния свят, що се отнася До процесите в нашето съзнание, търпи влиянието на нереалния свят светът на механическите незавършени процеси. Докато не постигне вътрешно единство и не заживее в хармония с органическите процеси, присъщи на природата, човек носи върху плещите си съдбата на изгонения от Райската градина Адам, понася влиянията на злото и му слугува. Втората възможност на ученика е да мисли, когато е подложен на изпитание. Две условия са необходими за проявлението на мисълта наличие на път (посока) и присъствие на духа. Предварителният размисъл проправя път за мисълта. Пътят, на който краят се вижда, не е път на правата и възвишената мисъл. Когато пътят е безграничен, мисълта е осенена от Божественото присъствие, което е и присъствие на духа. В резултат на това мисълта може да се прояви в своята пълнота и да бъде интуитивна. Именно интуитивната мисъл е свободна и бърза. На нея Божественото ще подаде ръка, за да ни помогне, когато сме в беда.
към текста >>

Пътят, на който краят се вижда, не е път на правата и възвишената мисъл.
животът в реалния свят, що се отнася До процесите в нашето съзнание, търпи влиянието на нереалния свят светът на механическите незавършени процеси. Докато не постигне вътрешно единство и не заживее в хармония с органическите процеси, присъщи на природата, човек носи върху плещите си съдбата на изгонения от Райската градина Адам, понася влиянията на злото и му слугува. Втората възможност на ученика е да мисли, когато е подложен на изпитание. Две условия са необходими за проявлението на мисълта наличие на път (посока) и присъствие на духа. Предварителният размисъл проправя път за мисълта. Пътят, на който краят се вижда, не е път на правата и възвишената мисъл. Когато пътят е безграничен, мисълта е осенена от Божественото присъствие, което е и присъствие на духа. В резултат на това мисълта може да се прояви в своята пълнота и да бъде интуитивна. Именно интуитивната мисъл е свободна и бърза. На нея Божественото ще подаде ръка, за да ни помогне, когато сме в беда. Тя позволява да се проявят универсалните сили на един висш морал и справедливост.
към текста >>

Когато пътят е безграничен, мисълта е осенена от Божественото присъствие, което е и присъствие на духа.
Докато не постигне вътрешно единство и не заживее в хармония с органическите процеси, присъщи на природата, човек носи върху плещите си съдбата на изгонения от Райската градина Адам, понася влиянията на злото и му слугува. Втората възможност на ученика е да мисли, когато е подложен на изпитание. Две условия са необходими за проявлението на мисълта наличие на път (посока) и присъствие на духа. Предварителният размисъл проправя път за мисълта. Пътят, на който краят се вижда, не е път на правата и възвишената мисъл. Когато пътят е безграничен, мисълта е осенена от Божественото присъствие, което е и присъствие на духа. В резултат на това мисълта може да се прояви в своята пълнота и да бъде интуитивна. Именно интуитивната мисъл е свободна и бърза. На нея Божественото ще подаде ръка, за да ни помогне, когато сме в беда. Тя позволява да се проявят универсалните сили на един висш морал и справедливост. При интуицията синтезът е толкова силен, че осветява и най-далечните хоризонти на съзнанието.
към текста >>

В резултат на това мисълта може да се прояви в своята пълнота и да бъде интуитивна.
Втората възможност на ученика е да мисли, когато е подложен на изпитание. Две условия са необходими за проявлението на мисълта наличие на път (посока) и присъствие на духа. Предварителният размисъл проправя път за мисълта. Пътят, на който краят се вижда, не е път на правата и възвишената мисъл. Когато пътят е безграничен, мисълта е осенена от Божественото присъствие, което е и присъствие на духа. В резултат на това мисълта може да се прояви в своята пълнота и да бъде интуитивна. Именно интуитивната мисъл е свободна и бърза. На нея Божественото ще подаде ръка, за да ни помогне, когато сме в беда. Тя позволява да се проявят универсалните сили на един висш морал и справедливост. При интуицията синтезът е толкова силен, че осветява и най-далечните хоризонти на съзнанието. Тези възможности, обсъждани с лекота, изглеждат невероятни и фантастични.
към текста >>

Именно интуитивната мисъл е свободна и бърза.
Две условия са необходими за проявлението на мисълта наличие на път (посока) и присъствие на духа. Предварителният размисъл проправя път за мисълта. Пътят, на който краят се вижда, не е път на правата и възвишената мисъл. Когато пътят е безграничен, мисълта е осенена от Божественото присъствие, което е и присъствие на духа. В резултат на това мисълта може да се прояви в своята пълнота и да бъде интуитивна. Именно интуитивната мисъл е свободна и бърза. На нея Божественото ще подаде ръка, за да ни помогне, когато сме в беда. Тя позволява да се проявят универсалните сили на един висш морал и справедливост. При интуицията синтезът е толкова силен, че осветява и най-далечните хоризонти на съзнанието. Тези възможности, обсъждани с лекота, изглеждат невероятни и фантастични. Но те са реални, когато са резултат на една продължителна и упорита работа.
към текста >>

Когато мисълта и интуицията се проявяват на едно високо ниво на съзнанието, те освобождават мигновено волята за действие.
Тя позволява да се проявят универсалните сили на един висш морал и справедливост. При интуицията синтезът е толкова силен, че осветява и най-далечните хоризонти на съзнанието. Тези възможности, обсъждани с лекота, изглеждат невероятни и фантастични. Но те са реални, когато са резултат на една продължителна и упорита работа. Тяхното голямо предимство за добрия човек е, че, когато се намира с лице към опасност или внушение, той нито за миг не се заблуждава относно тяхната същност. Когато мисълта и интуицията се проявяват на едно високо ниво на съзнанието, те освобождават мигновено волята за действие. За окултния ученик има само една Воля и тя е Волята Божия. Защото, когато тя се проявява, не ние се проявяваме, а сме се оставили в нейните ръце да бъдем едно с нея. Тогава можем да разберем и изпитаме казаното в стиха да ни пази Бог от „всяко зло и лукаво помишление". Бог промисля за теб, когато си в беда, ако си с лице към него. Един друг силен и убедителен начин да се изрази тази идея намираме в лекцията на Учителя „Разумното сърце".
към текста >>

Който е схванал смисъла на идеята да следва импулсите на разумното сърце, нито за миг няма да се усъмни в неговата правдивост, а ще приеме внушението му гласа на истината.
За окултния ученик има само една Воля и тя е Волята Божия. Защото, когато тя се проявява, не ние се проявяваме, а сме се оставили в нейните ръце да бъдем едно с нея. Тогава можем да разберем и изпитаме казаното в стиха да ни пази Бог от „всяко зло и лукаво помишление". Бог промисля за теб, когато си в беда, ако си с лице към него. Един друг силен и убедителен начин да се изрази тази идея намираме в лекцията на Учителя „Разумното сърце". Който е схванал смисъла на идеята да следва импулсите на разумното сърце, нито за миг няма да се усъмни в неговата правдивост, а ще приеме внушението му гласа на истината. Внушенията на разумното сърце идват от разумния свят, с който то е свързано. Като се вслушваме в гласа на разумното сърце, ние изпълняваме внушенията на интуицията или на светлите сили, които са винаги готови да ни предпазят от злото и да ни насърчат в доброто. Съществата в този свят се подчиняват на закона на Любовта, те изпълняват волята на Бога. Ако сме във връзка с тях, те ще имат по-добри възможности да ни ръководят в пътя на живота, да ни учат и покровителстват. В словата на Учителя ние намираме редица практически напътствия за съзнателна работа в съгласие с разумните сили, които оперират в по-високите светове:
към текста >>

Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не я чопли.
Ако сме във връзка с тях, те ще имат по-добри възможности да ни ръководят в пътя на живота, да ни учат и покровителстват. В словата на Учителя ние намираме редица практически напътствия за съзнателна работа в съгласие с разумните сили, които оперират в по-високите светове: „В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в живота. То е Божествената страна на живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не я чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано. Ще ви приведа един факт за проява на подсъзнателния живот у човека. Имате един добър приятел, срещате го един ден на улицата и си казвате: „Сега ще спра приятеля си, ще го поздравя любезно, ще си поговоря малко с него, но и той ще ми отговори по същия начин." Какво става в същност? Приятелят ви възприема вашата мисъл, но подсъзнанието му, което изобщо не се подчинява на чужда воля, веднага оказва обратно действие върху възприетата мисъл и той веднага обръща гърба си към вас и завива в друга улица. Вие се чудите защо става така.
към текста >>

Приятелят ви възприема вашата мисъл, но подсъзнанието му, което изобщо не се подчинява на чужда воля, веднага оказва обратно действие върху възприетата мисъл и той веднага обръща гърба си към вас и завива в друга улица.
Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не я чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано. Ще ви приведа един факт за проява на подсъзнателния живот у човека. Имате един добър приятел, срещате го един ден на улицата и си казвате: „Сега ще спра приятеля си, ще го поздравя любезно, ще си поговоря малко с него, но и той ще ми отговори по същия начин." Какво става в същност? Приятелят ви възприема вашата мисъл, но подсъзнанието му, което изобщо не се подчинява на чужда воля, веднага оказва обратно действие върху възприетата мисъл и той веднага обръща гърба си към вас и завива в друга улица. Вие се чудите защо става така. Причината седи в това, че вашият приятел има свой господар, на когото се подчинява, а не на някакъв господар отвън, който иска да му внуши една или друга мисъл. Много хора се плашат от внушения и казват: „Ние не искаме да бъдем под влиянието на други хора." Действително те са прави. Има внушения, от влиянията на които хората трябва да се пазят, но не всяко влияние е зло. Добро и неизбежно е влиянието в света. Защо?
към текста >>

Причината седи в това, че вашият приятел има свой господар, на когото се подчинява, а не на някакъв господар отвън, който иска да му внуши една или друга мисъл.
Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано. Ще ви приведа един факт за проява на подсъзнателния живот у човека. Имате един добър приятел, срещате го един ден на улицата и си казвате: „Сега ще спра приятеля си, ще го поздравя любезно, ще си поговоря малко с него, но и той ще ми отговори по същия начин." Какво става в същност? Приятелят ви възприема вашата мисъл, но подсъзнанието му, което изобщо не се подчинява на чужда воля, веднага оказва обратно действие върху възприетата мисъл и той веднага обръща гърба си към вас и завива в друга улица. Вие се чудите защо става така. Причината седи в това, че вашият приятел има свой господар, на когото се подчинява, а не на някакъв господар отвън, който иска да му внуши една или друга мисъл. Много хора се плашат от внушения и казват: „Ние не искаме да бъдем под влиянието на други хора." Действително те са прави. Има внушения, от влиянията на които хората трябва да се пазят, но не всяко влияние е зло. Добро и неизбежно е влиянието в света. Защо? Какво щеше да бъде нашето положение, ако слънцето не ни влияеше? Какво щеше да е нашето положение, ако ангелите не ни влияеха?
към текста >>

Ако сме в ситуация, при която външните внушения са хвърлили сянка върху пътя на мисълта ни, загубили сме този път и сме станали жертва на нечисти духове, които са посегнали на ценни за душата ни идеали, тогава не ни остава друго, освен да анализираме случилото се.
Те са сили в природата, които трябва да се използуват разумно. Ние не трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него. Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение? Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат, да придобият нещо от тия изкушения." Ако сме в ситуация, при която външните внушения са хвърлили сянка върху пътя на мисълта ни, загубили сме този път и сме станали жертва на нечисти духове, които са посегнали на ценни за душата ни идеали, тогава не ни остава друго, освен да анализираме случилото се. Когато сме се върнали назад и сме слезнали до ниско ниво на съзнанието, размисълът за смисъла на преживяното през деня (ретроспекцията) се налага съвсем естествено. Той може да ни помогне при условие, че подлагаме събитията на обективен анализ, без да се самоосъждаме. При ретроспекцията, благодарение на дистанцията във време и пространство между нас и събитието, съзнанието възстановява нормалното си състояние; усещането за по-голямо пространство и свобода позволява на ума да извърши обективен анализ на всички обстоятелства, свързани със събитията, които са го разтърсили и извели от равновесие. Ако се практикува периодично и в подходящо време, размисълът е едно добро средство за поддържане както на тонуса и възходящия път на мисълта, така и на будността на съзнанието. Тогава отрицателните внушения и влияния, които идват от външния свят, са минимални.
към текста >>

Когато сме се върнали назад и сме слезнали до ниско ниво на съзнанието, размисълът за смисъла на преживяното през деня (ретроспекцията) се налага съвсем естествено.
Ние не трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него. Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение? Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат, да придобият нещо от тия изкушения." Ако сме в ситуация, при която външните внушения са хвърлили сянка върху пътя на мисълта ни, загубили сме този път и сме станали жертва на нечисти духове, които са посегнали на ценни за душата ни идеали, тогава не ни остава друго, освен да анализираме случилото се. Когато сме се върнали назад и сме слезнали до ниско ниво на съзнанието, размисълът за смисъла на преживяното през деня (ретроспекцията) се налага съвсем естествено. Той може да ни помогне при условие, че подлагаме събитията на обективен анализ, без да се самоосъждаме. При ретроспекцията, благодарение на дистанцията във време и пространство между нас и събитието, съзнанието възстановява нормалното си състояние; усещането за по-голямо пространство и свобода позволява на ума да извърши обективен анализ на всички обстоятелства, свързани със събитията, които са го разтърсили и извели от равновесие. Ако се практикува периодично и в подходящо време, размисълът е едно добро средство за поддържане както на тонуса и възходящия път на мисълта, така и на будността на съзнанието. Тогава отрицателните внушения и влияния, които идват от външния свят, са минимални. Същевременно размисълът отваря широк хоризонт за положителни влияния, поле за действие на градивните творчески сили; съзнанието излиза от затворения цикъл на сън и будност и разширява възможностите си в хармония с естествените природни ритми.
към текста >>

Ако се практикува периодично и в подходящо време, размисълът е едно добро средство за поддържане както на тонуса и възходящия път на мисълта, така и на будността на съзнанието.
Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат, да придобият нещо от тия изкушения." Ако сме в ситуация, при която външните внушения са хвърлили сянка върху пътя на мисълта ни, загубили сме този път и сме станали жертва на нечисти духове, които са посегнали на ценни за душата ни идеали, тогава не ни остава друго, освен да анализираме случилото се. Когато сме се върнали назад и сме слезнали до ниско ниво на съзнанието, размисълът за смисъла на преживяното през деня (ретроспекцията) се налага съвсем естествено. Той може да ни помогне при условие, че подлагаме събитията на обективен анализ, без да се самоосъждаме. При ретроспекцията, благодарение на дистанцията във време и пространство между нас и събитието, съзнанието възстановява нормалното си състояние; усещането за по-голямо пространство и свобода позволява на ума да извърши обективен анализ на всички обстоятелства, свързани със събитията, които са го разтърсили и извели от равновесие. Ако се практикува периодично и в подходящо време, размисълът е едно добро средство за поддържане както на тонуса и възходящия път на мисълта, така и на будността на съзнанието. Тогава отрицателните внушения и влияния, които идват от външния свят, са минимални. Същевременно размисълът отваря широк хоризонт за положителни влияния, поле за действие на градивните творчески сили; съзнанието излиза от затворения цикъл на сън и будност и разширява възможностите си в хармония с естествените природни ритми. Учителя казва: „Всяка вечер ученикът трябва да се чисти психично чистене като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня."
към текста >>

Същевременно размисълът отваря широк хоризонт за положителни влияния, поле за действие на градивните творчески сили; съзнанието излиза от затворения цикъл на сън и будност и разширява възможностите си в хармония с естествените природни ритми.
Когато сме се върнали назад и сме слезнали до ниско ниво на съзнанието, размисълът за смисъла на преживяното през деня (ретроспекцията) се налага съвсем естествено. Той може да ни помогне при условие, че подлагаме събитията на обективен анализ, без да се самоосъждаме. При ретроспекцията, благодарение на дистанцията във време и пространство между нас и събитието, съзнанието възстановява нормалното си състояние; усещането за по-голямо пространство и свобода позволява на ума да извърши обективен анализ на всички обстоятелства, свързани със събитията, които са го разтърсили и извели от равновесие. Ако се практикува периодично и в подходящо време, размисълът е едно добро средство за поддържане както на тонуса и възходящия път на мисълта, така и на будността на съзнанието. Тогава отрицателните внушения и влияния, които идват от външния свят, са минимални. Същевременно размисълът отваря широк хоризонт за положителни влияния, поле за действие на градивните творчески сили; съзнанието излиза от затворения цикъл на сън и будност и разширява възможностите си в хармония с естествените природни ритми. Учителя казва: „Всяка вечер ученикът трябва да се чисти психично чистене като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня."
към текста >>

82. ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА - Павел Желязков

Мисълта е една от най-висшите прояви на разумността на природата.
Тогава ги виждаме в ролята на много строги и изобретателни тирани. За да оправдаят тази си слабост, те се кичат с най-различни звания и титли, приписват си благородство и привилегии. Интелектуалецът се характеризира с едно твърде високо ниво на мисловните си способности и силно изразен индивидуализъм. Той е съвършен индивидуалист и технократ, краен, но несъвършен продукт на развитието, което човечеството е претърпяло от възхода на римската империя до наши дни. Това е инволюционният път на навлизане в материалния свят, на изследвания върху строежа на материята и законите, които я управляват, и на осъзнаване на човека като индивид. Мисълта е една от най-висшите прояви на разумността на природата. У човека тя се е развила като способност да се правят анализ, синтез, философски абстракции, като творческа сила и редица други възможности, които човешкият ум е придобил в резултат от работата на природните сили. Когато сме осенени от Божествено присъствие и мисълта ни е свободна, тя е в състояние да твори. Когато пък е подчинена на чувствата, тя е способна да руши и следователно Божественото творческо начало не се проявява чрез нея. Мисъл, която е в упадък, не твори, а руши. Ако не е свободна, тя гасне бързо и в падането си увлича и руши всичко, което положителната права мисъл е сътворила.
към текста >>

Когато сме осенени от Божествено присъствие и мисълта ни е свободна, тя е в състояние да твори.
Интелектуалецът се характеризира с едно твърде високо ниво на мисловните си способности и силно изразен индивидуализъм. Той е съвършен индивидуалист и технократ, краен, но несъвършен продукт на развитието, което човечеството е претърпяло от възхода на римската империя до наши дни. Това е инволюционният път на навлизане в материалния свят, на изследвания върху строежа на материята и законите, които я управляват, и на осъзнаване на човека като индивид. Мисълта е една от най-висшите прояви на разумността на природата. У човека тя се е развила като способност да се правят анализ, синтез, философски абстракции, като творческа сила и редица други възможности, които човешкият ум е придобил в резултат от работата на природните сили. Когато сме осенени от Божествено присъствие и мисълта ни е свободна, тя е в състояние да твори. Когато пък е подчинена на чувствата, тя е способна да руши и следователно Божественото творческо начало не се проявява чрез нея. Мисъл, която е в упадък, не твори, а руши. Ако не е свободна, тя гасне бързо и в падането си увлича и руши всичко, което положителната права мисъл е сътворила. За да се прояви творческата мисъл, са необходими няколко условия: на първо място много любов и светлина, след това свобода, мир т. е. спокойствие, среда на фини фреквенции с висока проводимост, активност на творческите положителни сили и пр., за да дойде накрая радостта от творческото освобождение.
към текста >>

Мисъл, която е в упадък, не твори, а руши.
Това е инволюционният път на навлизане в материалния свят, на изследвания върху строежа на материята и законите, които я управляват, и на осъзнаване на човека като индивид. Мисълта е една от най-висшите прояви на разумността на природата. У човека тя се е развила като способност да се правят анализ, синтез, философски абстракции, като творческа сила и редица други възможности, които човешкият ум е придобил в резултат от работата на природните сили. Когато сме осенени от Божествено присъствие и мисълта ни е свободна, тя е в състояние да твори. Когато пък е подчинена на чувствата, тя е способна да руши и следователно Божественото творческо начало не се проявява чрез нея. Мисъл, която е в упадък, не твори, а руши. Ако не е свободна, тя гасне бързо и в падането си увлича и руши всичко, което положителната права мисъл е сътворила. За да се прояви творческата мисъл, са необходими няколко условия: на първо място много любов и светлина, след това свобода, мир т. е. спокойствие, среда на фини фреквенции с висока проводимост, активност на творческите положителни сили и пр., за да дойде накрая радостта от творческото освобождение. Липсва ли любов обаче, животът не може да се прояви и всички останали условия за градивно творчество са компрометирани. Именно поради тази причина, когато интелектът не се вслушва в гласа на сърцето, творческата активност може да се манифестира като разрушителна сила.
към текста >>

Ако не е свободна, тя гасне бързо и в падането си увлича и руши всичко, което положителната права мисъл е сътворила.
Мисълта е една от най-висшите прояви на разумността на природата. У човека тя се е развила като способност да се правят анализ, синтез, философски абстракции, като творческа сила и редица други възможности, които човешкият ум е придобил в резултат от работата на природните сили. Когато сме осенени от Божествено присъствие и мисълта ни е свободна, тя е в състояние да твори. Когато пък е подчинена на чувствата, тя е способна да руши и следователно Божественото творческо начало не се проявява чрез нея. Мисъл, която е в упадък, не твори, а руши. Ако не е свободна, тя гасне бързо и в падането си увлича и руши всичко, което положителната права мисъл е сътворила. За да се прояви творческата мисъл, са необходими няколко условия: на първо място много любов и светлина, след това свобода, мир т. е. спокойствие, среда на фини фреквенции с висока проводимост, активност на творческите положителни сили и пр., за да дойде накрая радостта от творческото освобождение. Липсва ли любов обаче, животът не може да се прояви и всички останали условия за градивно творчество са компрометирани. Именно поради тази причина, когато интелектът не се вслушва в гласа на сърцето, творческата активност може да се манифестира като разрушителна сила. Понеже притежава силно развита индивидуалност, то от двете възможности да бъде управляван или да управлява интелектуалецът с охота избира втората, защото счита, че му е дар от природата.
към текста >>

За да се прояви творческата мисъл, са необходими няколко условия: на първо място много любов и светлина, след това свобода, мир т. е.
У човека тя се е развила като способност да се правят анализ, синтез, философски абстракции, като творческа сила и редица други възможности, които човешкият ум е придобил в резултат от работата на природните сили. Когато сме осенени от Божествено присъствие и мисълта ни е свободна, тя е в състояние да твори. Когато пък е подчинена на чувствата, тя е способна да руши и следователно Божественото творческо начало не се проявява чрез нея. Мисъл, която е в упадък, не твори, а руши. Ако не е свободна, тя гасне бързо и в падането си увлича и руши всичко, което положителната права мисъл е сътворила. За да се прояви творческата мисъл, са необходими няколко условия: на първо място много любов и светлина, след това свобода, мир т. е. спокойствие, среда на фини фреквенции с висока проводимост, активност на творческите положителни сили и пр., за да дойде накрая радостта от творческото освобождение. Липсва ли любов обаче, животът не може да се прояви и всички останали условия за градивно творчество са компрометирани. Именно поради тази причина, когато интелектът не се вслушва в гласа на сърцето, творческата активност може да се манифестира като разрушителна сила. Понеже притежава силно развита индивидуалност, то от двете възможности да бъде управляван или да управлява интелектуалецът с охота избира втората, защото счита, че му е дар от природата. Ако по-грубият човек управлява с тояга в ръка, интелектуалецът си служи със строгия и остър поглед, който не търпи възражения, често и с острия си като бръснач език.
към текста >>

Самосъзнанието, като една ограничена проява на неизмеримо по-богатата човешка същност, поражда едностранчивостта, а оттук и ограничените възможности за обективност в мисълта и поведението на интелектуалеца.
По същия начин и интелектуалецът е склонен да покаже цялото блестящо великолепие на перата си, което разцъфтява, когато например интелектуалната му сила се проявява в една полемика. Знанията са предпочитаното блюдо в менюто на интелектуалеца. Стремежът да ги разширява и обогатява е едно от добрите му качества. Човекът е развил своя интелект в процеса на своята индивидуализация, т. е. когато е излязъл от колективното съзнание и е започнал да се идентифицира със своето самосъзнание. Самосъзнанието, като една ограничена проява на неизмеримо по-богатата човешка същност, поражда едностранчивостта, а оттук и ограничените възможности за обективност в мисълта и поведението на интелектуалеца. Поради това интересите му са насочени предимно към материалния и чувствения свят, т. е. развитието на силите у него върви все още в низходяща линия. Това е съвсем нормално, като се вземе под внимание, че този тип човек, когото често определяме като образец за Homo sapiens, е продукт на инволюцията, т. е. на навлизането и дълбокото потапяне на човека в материята. Когато индивидуалността се утвърждава, тя търси и дори изисква признание.
към текста >>

83. ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА - Павел Желязков

За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има известна насока.
Ако загубите любовта, казва Учителя, дръжте се за вярата и тя ще ви помогне, а ако загубите вярата, то надеждата е, която ще ви подкрепи и окуражи. Ако търсите истината и сте поели във вярната посока, следвайки своя висок идеал, Божието Слово ще бъде светлината, която ще ви ръководи и ще ви изведе при истината. В лекцията „Не го приеха" четем: „Христос казва: „Глава на словото е истината." Значи истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим. За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има известна насока. С други думи казано, за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си. Тази идея не трябва да бъде близка. Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и лесно достъпни. Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито лесно постижими. Далечните, мъчно постижимите идеи са красиви. Защо?
към текста >>

Този процес може да се благоприятства от една атмосфера на приятелство, на любов и внимание от страна на хора, които имат положителна мисъл и морална сила.
В този пример балонът символизира истината. Ако не я потискаме, ако не я задържаме със силата на сляпото отрицание в подсъзнанието си, истината ще излезе наяве, т. е. от неосъзнатото ще извърви своя цикъл на преображение и ще изгрее в съзнанието. Човек трябва да види красотата на истината, да я приеме с любов и да я приложи в живота си. За да успее в тази вътрешна борба на пречистване и успешно да отхвърли робуването на своите слабости, човек трябва да осъзнае своето психическо състояние и сам, по свой път, да признае истината за своята житейска драма. Този процес може да се благоприятства от една атмосфера на приятелство, на любов и внимание от страна на хора, които имат положителна мисъл и морална сила. Тогава в съзнанието на човека, който се се пробужда от своя терапевтичен сън, започват да се проявяват нови сили и нови възможности. Поради това Учителя казва: „Истината ще ви направи свободни! " В неговото слово тези думи са още по-силни, защото той обича Истината като основен Божествен принцип и закон и строго осъжда лъжата. Той казва: „Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва.
към текста >>

84. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Когато постоянстваме в своя позитивизъм, когато сме в състояние да вярваме без колебание в силата на една светла мисъл или едно благородно чувство, ние се упражняваме в концентрация.
Усвояването на концентрацията и прилагането й като средство за преодоляване на препятствията и за духовно израстване, е една от целите на еволюцията. Способността да се концентрираме е резултат не само от познаване на нейната същност като състояние на ума и на съзнанието, но и от придобиването на това качество в резултат на целенасочена работа и постоянство в хармония със силите на природата. Постоянството в добродетелност например е естественият път за постигане будност на съзнанието. Ако постоянстваме в предаността си към една благородна идея, съзнанието ни се извисява и разширява, а ние израстваме и укрепваме духовно. Кроткият и обичлив човек е отстъпчив, той се огъва като млада фиданка под силния напор на вятъра, но не се пречупва, постоянства в благостта си и по-лесно устоява на всички трудности и превратности на съдбата. Когато постоянстваме в своя позитивизъм, когато сме в състояние да вярваме без колебание в силата на една светла мисъл или едно благородно чувство, ние се упражняваме в концентрация. Тогава с лекота избягваме всяка опасност от раздвояване на съзнанието в живота си, имаме определена цел, а същевременно и посоката, която ще ни отведе до целта. Когато концентрираме съзнанието си върху посоката на нашата цел, която е угодна на Бога, трансформирането на енергиите, с които боравим, се извършва правилно, в хармония с целите на природата. Ученикът трябва да има будно съзнание, да бъде буден за настоящия момент, а не да мечтае. Яснота по този въпрос намираме в „Свещени думи на Учителя" (1938): „Когато ученикът се съсредоточава, той не трябва да заспива, а да е буден.
към текста >>

Това значи да концентрирате мисълта си само в едно направление, да намерите отнякъде хляб, да задоволите глада си.
„Законът за трансформиране на енергиите е свързан със закона за необходимостта. Ето защо, когато прилагате закона за превръщането, първо ще започнете със закона за необходимостта. Например гладен сте, изпитвате вътрешно безпокойство. Как ще трансформирате състоянието си? Като приложите закона за необходимостта. Това значи да концентрирате мисълта си само в едно направление, да намерите отнякъде хляб, да задоволите глада си. Щом успокоите организма си, ще започнете да мислите къде ще пренощувате. Като разрешите и този въпрос, постепенно ще задоволявате и останалите си нужди според степента на необходимостта. Който спазва закона за последователността, той получава отговор на молитвите си. Поставите ли всичките си желания за реализиране в един момент, нищо няма да постигнете. Всяко желание се реализира на своето време.
към текста >>

Той умее да се концентрира върху доброто, върху красивата и положителната страна на живота, без да прави преднамерени усилия, и има един свещен идеал да следва своя път и да пази своя вътрешен мир.
Едно добро качество на характера е условие за развитието на редица други качества и способности, защото между тях има органическа връзка. Добрият човек обикновено е и прилежен. Той е взискателен повече към себе си и не критикува поведението на другите. За да бъде наистина добър и да остане верен на своята духовна същност, той разчита на своя устойчив характер. Затова добродетелният човек никога не изменя на здравия морал в поведението си, в случай че обстоятелствата в живота се обърнат против личните му материални или емоционални интереси. Той умее да се концентрира върху доброто, върху красивата и положителната страна на живота, без да прави преднамерени усилия, и има един свещен идеал да следва своя път и да пази своя вътрешен мир. Който умее добре да кара велосипед, като всеки човек с идеал, постоянства в усилията си да върти педалите, да пази своето равновесие и да преследва своята цел. Велосипедистът, който се движи, без да знае своята цел, не следва определена посока. Без цел и без посока той загубва контрола върху движението на велосипеда и пада. Когато целите са материални и за лично облагодетелстване, след като се реализират, те изчерпват бързо своя мобилизиращ и насочващ ефект върху енергиите на индивида. Ето защо те не могат да бъдат идеал в пътя на ученика.
към текста >>

85. СВОБОДНАТА МИСЪЛ - Павел Желязков

СВОБОДНАТА МИСЪЛ
СВОБОДНАТА МИСЪЛ Положителната мисъл е като ангел пазител. Тя носи в себе си всички добродетели на мисловния свят. И понеже добродетелта е милосърдна, нейното послание, мисълта, посвещава своята творческа сила на по-малките братя на човека минералите, растенията и животните. Като се проектира в този свят и помага, тя слиза нодолу и оттам расте. Една незавършена мисъл не е постигнала целта си, не е помогнала за подема на някое от тези по-малки същества, а е пропиляла Божествена енергия.
към текста >>

Положителната мисъл е като ангел пазител.
СВОБОДНАТА МИСЪЛ Положителната мисъл е като ангел пазител. Тя носи в себе си всички добродетели на мисловния свят. И понеже добродетелта е милосърдна, нейното послание, мисълта, посвещава своята творческа сила на по-малките братя на човека минералите, растенията и животните. Като се проектира в този свят и помага, тя слиза нодолу и оттам расте. Една незавършена мисъл не е постигнала целта си, не е помогнала за подема на някое от тези по-малки същества, а е пропиляла Божествена енергия. Затова никога не трябва да оставяме незавършени мислите си.
към текста >>

И понеже добродетелта е милосърдна, нейното послание, мисълта, посвещава своята творческа сила на по-малките братя на човека минералите, растенията и животните.
СВОБОДНАТА МИСЪЛ Положителната мисъл е като ангел пазител. Тя носи в себе си всички добродетели на мисловния свят. И понеже добродетелта е милосърдна, нейното послание, мисълта, посвещава своята творческа сила на по-малките братя на човека минералите, растенията и животните. Като се проектира в този свят и помага, тя слиза нодолу и оттам расте. Една незавършена мисъл не е постигнала целта си, не е помогнала за подема на някое от тези по-малки същества, а е пропиляла Божествена енергия. Затова никога не трябва да оставяме незавършени мислите си. Повърхностната мисъл е обременена, на нея й липсва онази свобода, която е условие за развитието на ума. Свободната мисъл върви по Божествени пътища.
към текста >>

Една незавършена мисъл не е постигнала целта си, не е помогнала за подема на някое от тези по-малки същества, а е пропиляла Божествена енергия.
СВОБОДНАТА МИСЪЛ Положителната мисъл е като ангел пазител. Тя носи в себе си всички добродетели на мисловния свят. И понеже добродетелта е милосърдна, нейното послание, мисълта, посвещава своята творческа сила на по-малките братя на човека минералите, растенията и животните. Като се проектира в този свят и помага, тя слиза нодолу и оттам расте. Една незавършена мисъл не е постигнала целта си, не е помогнала за подема на някое от тези по-малки същества, а е пропиляла Божествена енергия. Затова никога не трябва да оставяме незавършени мислите си. Повърхностната мисъл е обременена, на нея й липсва онази свобода, която е условие за развитието на ума. Свободната мисъл върви по Божествени пътища. Резултатът на една последователна в своето развитие и аналитична мисъл е плод на реално преживян и волеви акт, който се вписва органически в природата на мислещия човек. Когато произлиза от целокупния живот на органическите процеси, плодът на мисълта е полезен в по-широк смисъл.
към текста >>

Повърхностната мисъл е обременена, на нея й липсва онази свобода, която е условие за развитието на ума.
Тя носи в себе си всички добродетели на мисловния свят. И понеже добродетелта е милосърдна, нейното послание, мисълта, посвещава своята творческа сила на по-малките братя на човека минералите, растенията и животните. Като се проектира в този свят и помага, тя слиза нодолу и оттам расте. Една незавършена мисъл не е постигнала целта си, не е помогнала за подема на някое от тези по-малки същества, а е пропиляла Божествена енергия. Затова никога не трябва да оставяме незавършени мислите си. Повърхностната мисъл е обременена, на нея й липсва онази свобода, която е условие за развитието на ума. Свободната мисъл върви по Божествени пътища. Резултатът на една последователна в своето развитие и аналитична мисъл е плод на реално преживян и волеви акт, който се вписва органически в природата на мислещия човек. Когато произлиза от целокупния живот на органическите процеси, плодът на мисълта е полезен в по-широк смисъл. Като резултат на един завършен процес в хода на мисълта, той се интегрира и осмисля в цялото и по този начин се преобразява и приема отново качествата на незавършен процес с нови възможности за развитие. Учителя казва: „Всяка мисъл, която влиза в нас, трябва да излезе от нас.
към текста >>

Свободната мисъл върви по Божествени пътища.
И понеже добродетелта е милосърдна, нейното послание, мисълта, посвещава своята творческа сила на по-малките братя на човека минералите, растенията и животните. Като се проектира в този свят и помага, тя слиза нодолу и оттам расте. Една незавършена мисъл не е постигнала целта си, не е помогнала за подема на някое от тези по-малки същества, а е пропиляла Божествена енергия. Затова никога не трябва да оставяме незавършени мислите си. Повърхностната мисъл е обременена, на нея й липсва онази свобода, която е условие за развитието на ума. Свободната мисъл върви по Божествени пътища. Резултатът на една последователна в своето развитие и аналитична мисъл е плод на реално преживян и волеви акт, който се вписва органически в природата на мислещия човек. Когато произлиза от целокупния живот на органическите процеси, плодът на мисълта е полезен в по-широк смисъл. Като резултат на един завършен процес в хода на мисълта, той се интегрира и осмисля в цялото и по този начин се преобразява и приема отново качествата на незавършен процес с нови възможности за развитие. Учителя казва: „Всяка мисъл, която влиза в нас, трябва да излезе от нас. Такъв е законът.
към текста >>

Резултатът на една последователна в своето развитие и аналитична мисъл е плод на реално преживян и волеви акт, който се вписва органически в природата на мислещия човек.
Като се проектира в този свят и помага, тя слиза нодолу и оттам расте. Една незавършена мисъл не е постигнала целта си, не е помогнала за подема на някое от тези по-малки същества, а е пропиляла Божествена енергия. Затова никога не трябва да оставяме незавършени мислите си. Повърхностната мисъл е обременена, на нея й липсва онази свобода, която е условие за развитието на ума. Свободната мисъл върви по Божествени пътища. Резултатът на една последователна в своето развитие и аналитична мисъл е плод на реално преживян и волеви акт, който се вписва органически в природата на мислещия човек. Когато произлиза от целокупния живот на органическите процеси, плодът на мисълта е полезен в по-широк смисъл. Като резултат на един завършен процес в хода на мисълта, той се интегрира и осмисля в цялото и по този начин се преобразява и приема отново качествата на незавършен процес с нови възможности за развитие. Учителя казва: „Всяка мисъл, която влиза в нас, трябва да излезе от нас. Такъв е законът. Така е и с чувствата.
към текста >>

Когато произлиза от целокупния живот на органическите процеси, плодът на мисълта е полезен в по-широк смисъл.
Една незавършена мисъл не е постигнала целта си, не е помогнала за подема на някое от тези по-малки същества, а е пропиляла Божествена енергия. Затова никога не трябва да оставяме незавършени мислите си. Повърхностната мисъл е обременена, на нея й липсва онази свобода, която е условие за развитието на ума. Свободната мисъл върви по Божествени пътища. Резултатът на една последователна в своето развитие и аналитична мисъл е плод на реално преживян и волеви акт, който се вписва органически в природата на мислещия човек. Когато произлиза от целокупния живот на органическите процеси, плодът на мисълта е полезен в по-широк смисъл. Като резултат на един завършен процес в хода на мисълта, той се интегрира и осмисля в цялото и по този начин се преобразява и приема отново качествата на незавършен процес с нови възможности за развитие. Учителя казва: „Всяка мисъл, която влиза в нас, трябва да излезе от нас. Такъв е законът. Така е и с чувствата. Трябва да влезе и да излезе това чувство.
към текста >>

Като резултат на един завършен процес в хода на мисълта, той се интегрира и осмисля в цялото и по този начин се преобразява и приема отново качествата на незавършен процес с нови възможности за развитие.
Затова никога не трябва да оставяме незавършени мислите си. Повърхностната мисъл е обременена, на нея й липсва онази свобода, която е условие за развитието на ума. Свободната мисъл върви по Божествени пътища. Резултатът на една последователна в своето развитие и аналитична мисъл е плод на реално преживян и волеви акт, който се вписва органически в природата на мислещия човек. Когато произлиза от целокупния живот на органическите процеси, плодът на мисълта е полезен в по-широк смисъл. Като резултат на един завършен процес в хода на мисълта, той се интегрира и осмисля в цялото и по този начин се преобразява и приема отново качествата на незавършен процес с нови възможности за развитие. Учителя казва: „Всяка мисъл, която влиза в нас, трябва да излезе от нас. Такъв е законът. Така е и с чувствата. Трябва да влезе и да излезе това чувство. Оплождането е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото.
към текста >>

Учителя казва: „Всяка мисъл, която влиза в нас, трябва да излезе от нас.
Повърхностната мисъл е обременена, на нея й липсва онази свобода, която е условие за развитието на ума. Свободната мисъл върви по Божествени пътища. Резултатът на една последователна в своето развитие и аналитична мисъл е плод на реално преживян и волеви акт, който се вписва органически в природата на мислещия човек. Когато произлиза от целокупния живот на органическите процеси, плодът на мисълта е полезен в по-широк смисъл. Като резултат на един завършен процес в хода на мисълта, той се интегрира и осмисля в цялото и по този начин се преобразява и приема отново качествата на незавършен процес с нови възможности за развитие. Учителя казва: „Всяка мисъл, която влиза в нас, трябва да излезе от нас. Такъв е законът. Така е и с чувствата. Трябва да влезе и да излезе това чувство. Оплождането е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото. " Така мисълта може да се развива, без да влиза в така наречените мъртви точки, в които се явяват неасоциираните идеи и зародишите на безсмислието.
към текста >>

" Така мисълта може да се развива, без да влиза в така наречените мъртви точки, в които се явяват неасоциираните идеи и зародишите на безсмислието.
Учителя казва: „Всяка мисъл, която влиза в нас, трябва да излезе от нас. Такъв е законът. Така е и с чувствата. Трябва да влезе и да излезе това чувство. Оплождането е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото. " Така мисълта може да се развива, без да влиза в така наречените мъртви точки, в които се явяват неасоциираните идеи и зародишите на безсмислието. Съществено качество на такава мисъл е именно нейната свобода, а известно е, че само свободната мисъл е силна и ефикасна. Тя не се поддава на внушения, а носителят й е извън действието на всякакъв род манипулации. Манипулацията на мисълта може да промени съдбата не само на индивида, но и на цели нации и народи. Да вземем за пример факта, че днес хиляди хора у нас се поддадоха на внушението, че България е бедна страна и че за да оцелее, се нуждае от външна помощ, т. е. от подаяния.
към текста >>

Съществено качество на такава мисъл е именно нейната свобода, а известно е, че само свободната мисъл е силна и ефикасна.
Такъв е законът. Така е и с чувствата. Трябва да влезе и да излезе това чувство. Оплождането е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото. " Така мисълта може да се развива, без да влиза в така наречените мъртви точки, в които се явяват неасоциираните идеи и зародишите на безсмислието. Съществено качество на такава мисъл е именно нейната свобода, а известно е, че само свободната мисъл е силна и ефикасна. Тя не се поддава на внушения, а носителят й е извън действието на всякакъв род манипулации. Манипулацията на мисълта може да промени съдбата не само на индивида, но и на цели нации и народи. Да вземем за пример факта, че днес хиляди хора у нас се поддадоха на внушението, че България е бедна страна и че за да оцелее, се нуждае от външна помощ, т. е. от подаяния. Мисълта, че България е бедна страна, е повърхностна, незавършена и емоционално обременена.
към текста >>

Манипулацията на мисълта може да промени съдбата не само на индивида, но и на цели нации и народи.
Трябва да влезе и да излезе това чувство. Оплождането е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото. " Така мисълта може да се развива, без да влиза в така наречените мъртви точки, в които се явяват неасоциираните идеи и зародишите на безсмислието. Съществено качество на такава мисъл е именно нейната свобода, а известно е, че само свободната мисъл е силна и ефикасна. Тя не се поддава на внушения, а носителят й е извън действието на всякакъв род манипулации. Манипулацията на мисълта може да промени съдбата не само на индивида, но и на цели нации и народи. Да вземем за пример факта, че днес хиляди хора у нас се поддадоха на внушението, че България е бедна страна и че за да оцелее, се нуждае от външна помощ, т. е. от подаяния. Мисълта, че България е бедна страна, е повърхностна, незавършена и емоционално обременена. Освен това като идея тя е и безсмислена, защото Бог е дал необходимите природни богатства на всеки народ, за да не живее в бедност, а да просперира. Ако в Божествения план е България да бъде средище на новата култура на Любовта, нима Бог ще я остави в бедност и нищета!
към текста >>

Мисълта, че България е бедна страна, е повърхностна, незавършена и емоционално обременена.
Съществено качество на такава мисъл е именно нейната свобода, а известно е, че само свободната мисъл е силна и ефикасна. Тя не се поддава на внушения, а носителят й е извън действието на всякакъв род манипулации. Манипулацията на мисълта може да промени съдбата не само на индивида, но и на цели нации и народи. Да вземем за пример факта, че днес хиляди хора у нас се поддадоха на внушението, че България е бедна страна и че за да оцелее, се нуждае от външна помощ, т. е. от подаяния. Мисълта, че България е бедна страна, е повърхностна, незавършена и емоционално обременена. Освен това като идея тя е и безсмислена, защото Бог е дал необходимите природни богатства на всеки народ, за да не живее в бедност, а да просперира. Ако в Божествения план е България да бъде средище на новата култура на Любовта, нима Бог ще я остави в бедност и нищета! Напротив, когато е пожелал българите да бъдат културна и духовна нация, да бъдат пример за миролюбие и толерантност, освен национална идентичност той им е дал и всички необходими материални условия, т. е. базата, върху която да развият своята култура. По-богата и разнообразна природа в една страна, толкова плодовита и силна земя едва ли ще се намери другаде по света.
към текста >>

86. Силата на доброто - Павел Желязков

Който изучава природата и сътрудничи в нейните лаборатории, много по-лесно разбира смисъла на отрицателните явления в обществото и съдейства за трансформирането и осмислянето на силите в тях за полезна дейност.
Той, като влезе, нищо не дава. Джобовете му са празни, но, дето мине, той оставя нещо. Той е като слънцето. Като мине някъде, там всичко расте, дава живот навсякъде." Учителя Който изучава природата и сътрудничи в нейните лаборатории, много по-лесно разбира смисъла на отрицателните явления в обществото и съдейства за трансформирането и осмислянето на силите в тях за полезна дейност. Ако е положителен в мисълта си и може да трансформира отрицателните си състояния в положителни, той е разумен човек. Когато пък един човек желае да получи повече в живота и не е разположен да даде в замяна, той е неразумен, отрицателен е в мисълта си и не съумява да трансформира състоянията си. Затова скептикът, вечният критик, онзи, който се съмнява във всичко и подозира всички, дълбае ями на недоволството. Така той попада под влиянието на примитивния свят, чиято основна дейност е да консумира и обработва материята. Оптимистът, положително настроеният човек дава спонтанно.
към текста >>

Ако е положителен в мисълта си и може да трансформира отрицателните си състояния в положителни, той е разумен човек.
Джобовете му са празни, но, дето мине, той оставя нещо. Той е като слънцето. Като мине някъде, там всичко расте, дава живот навсякъде." Учителя Който изучава природата и сътрудничи в нейните лаборатории, много по-лесно разбира смисъла на отрицателните явления в обществото и съдейства за трансформирането и осмислянето на силите в тях за полезна дейност. Ако е положителен в мисълта си и може да трансформира отрицателните си състояния в положителни, той е разумен човек. Когато пък един човек желае да получи повече в живота и не е разположен да даде в замяна, той е неразумен, отрицателен е в мисълта си и не съумява да трансформира състоянията си. Затова скептикът, вечният критик, онзи, който се съмнява във всичко и подозира всички, дълбае ями на недоволството. Така той попада под влиянието на примитивния свят, чиято основна дейност е да консумира и обработва материята. Оптимистът, положително настроеният човек дава спонтанно. Да дава от себе си, това за него е една естествена необходимост.
към текста >>

Когато пък един човек желае да получи повече в живота и не е разположен да даде в замяна, той е неразумен, отрицателен е в мисълта си и не съумява да трансформира състоянията си.
Той е като слънцето. Като мине някъде, там всичко расте, дава живот навсякъде." Учителя Който изучава природата и сътрудничи в нейните лаборатории, много по-лесно разбира смисъла на отрицателните явления в обществото и съдейства за трансформирането и осмислянето на силите в тях за полезна дейност. Ако е положителен в мисълта си и може да трансформира отрицателните си състояния в положителни, той е разумен човек. Когато пък един човек желае да получи повече в живота и не е разположен да даде в замяна, той е неразумен, отрицателен е в мисълта си и не съумява да трансформира състоянията си. Затова скептикът, вечният критик, онзи, който се съмнява във всичко и подозира всички, дълбае ями на недоволството. Така той попада под влиянието на примитивния свят, чиято основна дейност е да консумира и обработва материята. Оптимистът, положително настроеният човек дава спонтанно. Да дава от себе си, това за него е една естествена необходимост. За да трансформираме отрицателните си състояния в положителни, трябва да мислим положително.
към текста >>

Учителя ни съветва на мястото на всяка една отрицателна мисъл, да поставяме положителна мисъл.
Затова скептикът, вечният критик, онзи, който се съмнява във всичко и подозира всички, дълбае ями на недоволството. Така той попада под влиянието на примитивния свят, чиято основна дейност е да консумира и обработва материята. Оптимистът, положително настроеният човек дава спонтанно. Да дава от себе си, това за него е една естествена необходимост. За да трансформираме отрицателните си състояния в положителни, трябва да мислим положително. Учителя ни съветва на мястото на всяка една отрицателна мисъл, да поставяме положителна мисъл. Ако укрепнем като позитивисти, бихме могли в течение на цял ден да не допуснем отрицателна мисъл в съзнанието си. Позитивизмът има и друго съвсем конкретно приложение, например когато нашата добронамереност е станала явна и е подразнила някоя суетна личност. От словото на Учителя знаем, че добродетелният човек не демонстрира пред света своите дела и когато трябва да помогне, той го прави незабелязано. Въпреки това един богат на добродетели човек може да предизвика неприязън у някоя личност, белязана от недоволството. Поради духовната си незавършеност, човекът на недоволството е винаги неспокоен.
към текста >>

Ако укрепнем като позитивисти, бихме могли в течение на цял ден да не допуснем отрицателна мисъл в съзнанието си.
Така той попада под влиянието на примитивния свят, чиято основна дейност е да консумира и обработва материята. Оптимистът, положително настроеният човек дава спонтанно. Да дава от себе си, това за него е една естествена необходимост. За да трансформираме отрицателните си състояния в положителни, трябва да мислим положително. Учителя ни съветва на мястото на всяка една отрицателна мисъл, да поставяме положителна мисъл. Ако укрепнем като позитивисти, бихме могли в течение на цял ден да не допуснем отрицателна мисъл в съзнанието си. Позитивизмът има и друго съвсем конкретно приложение, например когато нашата добронамереност е станала явна и е подразнила някоя суетна личност. От словото на Учителя знаем, че добродетелният човек не демонстрира пред света своите дела и когато трябва да помогне, той го прави незабелязано. Въпреки това един богат на добродетели човек може да предизвика неприязън у някоя личност, белязана от недоволството. Поради духовната си незавършеност, човекът на недоволството е винаги неспокоен. За да запълни с нещо духовния си вакуум, инстинктивно той се насочва там, където има в изобилие духовни блага към благородството и добродетелта.
към текста >>

Влиянието на доброто не е панацея в буквалния смисъл на думата, но когато действа продължително време, смекчава сърцето и облагородява чувствата на обезверения човек.
После години наред той ги носи и им слугува, преди да се освободи от тях. Когато хора със слабости на характера ни обичат, те са в състояние да ни предат своите слабости. Затова Учителя казва, че ако сме носители на любовта и доброто, по-добре е тези хора да не ни обичат, а ние да ги разбираме и обичаме. Тяхната обич и благодарност няма особено да помогне за нашето духовно издигане. Онова, което може да даде духовно богатият човек обаче, е манна небесна, която могат да вкусят и слабите духом. Влиянието на доброто не е панацея в буквалния смисъл на думата, но когато действа продължително време, смекчава сърцето и облагородява чувствата на обезверения човек. Затова опитай да му подадеш ръка, да го извадиш от състоянието, в което се намира. Събудиш ли в него желание да тръгне нагоре, той сам ще извърши останалото. Когато вярваш, че Бог живее в човека и призоваваш Божественото да се прояви в него, това е тихият глас, на който душата откликва. Намери едно положително качество, нещо добро в характера на този човек. То е вратата към доброто в него.
към текста >>

Такива творения причиняват астрални мъгли, в които, като се озовем, губим яснота за смисъла и целта на нашите мисли, преживявания и действия.
Те са склонни да описват външната светска страна на живота, т. е. резултатите от взаимните отношения между хората, без да вникват в причините, които са ги породили. Те са слаби проводници на творческите сили в природата. Като пишат, те отразяват действителни или въображаеми драматични събития. Този реализъм най-често е сляп за Божественото, за доброто, което всъщност присъства навсякъде в живота. Такива творения причиняват астрални мъгли, в които, като се озовем, губим яснота за смисъла и целта на нашите мисли, преживявания и действия. Благоразумието съветва да стоим по-далече от техните влияния. За да научиш изкуството да пишеш добре, отправяй мисълта си към гениалните писатели, свързвай се с тях чрез мисълта си. За да станеш музикант или поет, мисли за великите музиканти и вдъхновените поети. Творчеството е колективен процес, при който ние ставаме проводници на идеи и мисли, които идват от високо издигнатите представители на човешкия род. Ако чиста изворна вода мине през една канализация, водопроводът ще остане чист.
към текста >>

За да научиш изкуството да пишеш добре, отправяй мисълта си към гениалните писатели, свързвай се с тях чрез мисълта си.
Те са слаби проводници на творческите сили в природата. Като пишат, те отразяват действителни или въображаеми драматични събития. Този реализъм най-често е сляп за Божественото, за доброто, което всъщност присъства навсякъде в живота. Такива творения причиняват астрални мъгли, в които, като се озовем, губим яснота за смисъла и целта на нашите мисли, преживявания и действия. Благоразумието съветва да стоим по-далече от техните влияния. За да научиш изкуството да пишеш добре, отправяй мисълта си към гениалните писатели, свързвай се с тях чрез мисълта си. За да станеш музикант или поет, мисли за великите музиканти и вдъхновените поети. Творчеството е колективен процес, при който ние ставаме проводници на идеи и мисли, които идват от високо издигнатите представители на човешкия род. Ако чиста изворна вода мине през една канализация, водопроводът ще остане чист. Ако пък водата е силно замърсена, тя ще остави утайки в него. На какви води и на какви влияния ще бъдем проводници, това зависи от нас.
към текста >>

87. Положителното - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той винаги за всичко отправяше само положителна мисъл и не допускаше отрицателното, не му даваше ход.
„Защото замисляш големи работи. “ „Тогава да замислям по-малки? “ - отговаря Крум. Учителят му казва: „Не, ще замисляш големи неща, но ще подхранваш вярата и надеждата.“ Тогава Учителят си слага ръката върху главата на Крум, там, където са центровете на вярата и надеждата. Това, изглежда, беше оставило голям отпечатък върху целия му живот. Той винаги за всичко отправяше само положителна мисъл и не допускаше отрицателното, не му даваше ход. Изкуството е да видиш всички отрицателни неща и въпреки това да надделее положителното. Да владееш тази магия, да превърнеш отрицателното в положително, да изградиш качества, които липсват, да насочиш и да дадеш тласък за това. Според Учителя: „Ученикът не трябва да се занимава с погрешните на хората, нито с техните отрицателни качества. Видиш ли една погрешка, изправи я; ако не можеш да я изправиш, мини напред и продължи пътя си.“[71] „Дръж положителното“ - бяха любимите думи на Крум.
към текста >>

Той казваше: „Намирам една положителна черта във всеки независимо от нивото му и се спирам на нея.
Изкуството е да видиш всички отрицателни неща и въпреки това да надделее положителното. Да владееш тази магия, да превърнеш отрицателното в положително, да изградиш качества, които липсват, да насочиш и да дадеш тласък за това. Според Учителя: „Ученикът не трябва да се занимава с погрешните на хората, нито с техните отрицателни качества. Видиш ли една погрешка, изправи я; ако не можеш да я изправиш, мини напред и продължи пътя си.“[71] „Дръж положителното“ - бяха любимите думи на Крум. Той казваше: „Намирам една положителна черта във всеки независимо от нивото му и се спирам на нея. Обиквам човека и той се преобразява, и той ме обиква.“ Учителят ни учеше: „За да погледнеш един човек, както трябва, намери в него една отличителна, Божествена черта, която никога не се мени. Всеки човек има поне една Божествена черта. Като намериш тая черта, той ще ти стане приятел. Ако не можеш да я намериш, той никога няма да ти стане приятел.“[72] „Кое е Божествено?
към текста >>

Ясно виждаше проблемите на хората, разбираше и осъзнаваше недостатъците и отрицателните качества, но винаги се свързваше с доброто в човека, намираше една положителна черта във всеки, свързваше се с нея, подхранваше я и я стимулираше.
Всички ония неща, които се изменят, имат друг произход — не са от Бога.“[73] Конярят Кольо, който беше стриктен да оставя багажа на средата на лагера на Седемте езера, на Крум Въжаров, когото много обичаше, качваше денковете до горната скала, близо до неговата палатка, и не му вземаше повече пари. За Крум Въжаров любовта между душите беше разменната монета, а не парите. Не съм чула Крум Въжаров да каже лошо нещо за някой човек. Той никога не критикуваше. Ясно виждаше проблемите на хората, разбираше и осъзнаваше недостатъците и отрицателните качества, но винаги се свързваше с доброто в човека, намираше една положителна черта във всеки, свързваше се с нея, подхранваше я и я стимулираше. По този начин той помагаше. Веднъж Крум ми каза: „Можеш да помогнеш само на този, който желае. Ако човек не иска да му помогнеш, ти не можеш да го сториш насила. Насила можеш да вземеш нещо, но насила не можеш да дадеш.“ Той казваше: „Не се бори със злото. Просто, когато е тъмно в стаята, отвори широко прозорците, пусни светлината - и тъмнината ще изчезне.“ Крум Въжаров често казваше: „Бъдете умни като змиите и незлобливи като гълъбите.“ Тези прости истини, дадени от Учителя, той прилагаше в живота си, живееше според тях.
към текста >>

88. Методи на внушението - Влад Пашов (1902- 1974)

При каквито условия и да се намерите, дръжте в ума си положителната мисъл, че все пак можете да намерите благоприятна почва за работа.
• 505 • Методи на внушението. Дойдете ли до еднообразие в Живота, което действа приспивателно, започнете да си внушавате такива мисли, които да внасят известно разнообразие. По-добре вие сами да си внушавате и сами да си влияете, отколкото други да ви внушават и влияят. Човек може да си служи с внушението за укрепване на своето здраве, за развиване на своите способности, за усилване на паметта и т. н. При каквито условия и да се намерите, дръжте в ума си положителната мисъл, че все пак можете да намерите благоприятна почва за работа.
към текста >>

89. Концентрация - Влад Пашов (1902- 1974)

Влияние на мисълта 3 5 2
Буквите като методи за трансформиране на състоянията 4 5 6 Важността на концентрацията 3 2 3 Владеене на мозъчната енергия 3 4 8 Владеенето на мозъка 2 5 0 Влияние на името 4 3 Влияние на мисълта 3 5 2 Влияние на мисълта 3 9 9 Влияние на посоката на мисълта 4 0 0 Дисциплина на тялото 4 3 2 Дисциплината на ума 3 2 5 Енергиите на Слънцето 1 6 5
към текста >>

Влияние на мисълта 3 9 9
Важността на концентрацията 3 2 3 Владеене на мозъчната енергия 3 4 8 Владеенето на мозъка 2 5 0 Влияние на името 4 3 Влияние на мисълта 3 5 2 Влияние на мисълта 3 9 9 Влияние на посоката на мисълта 4 0 0 Дисциплина на тялото 4 3 2 Дисциплината на ума 3 2 5 Енергиите на Слънцето 1 6 5 За концентрацията 3 0 5
към текста >>

Влияние на посоката на мисълта 4 0 0
Владеене на мозъчната енергия 3 4 8 Владеенето на мозъка 2 5 0 Влияние на името 4 3 Влияние на мисълта 3 5 2 Влияние на мисълта 3 9 9 Влияние на посоката на мисълта 4 0 0 Дисциплина на тялото 4 3 2 Дисциплината на ума 3 2 5 Енергиите на Слънцето 1 6 5 За концентрацията 3 0 5 За концентрацията и размишлението 2 0 7
към текста >>

Контрол на мисълта 3 6 0
Задача-метод 466 Законът за концентрирането 3 8 4 Законът за концентрирането в живота на ученика 4 7 1 Законът на внушението 4 2 4 Значението на концентрацията 2 0 4 Контрол на мисълта 3 6 0 Контролиране на мисълта 2 4 8 Контролиране на мисълта 36 3 Концентрация 245 Концентрация и самообладание 3 4 9 Концентрация на мисълта 5 3 0
към текста >>

Контролиране на мисълта 2 4 8
Законът за концентрирането 3 8 4 Законът за концентрирането в живота на ученика 4 7 1 Законът на внушението 4 2 4 Значението на концентрацията 2 0 4 Контрол на мисълта 3 6 0 Контролиране на мисълта 2 4 8 Контролиране на мисълта 36 3 Концентрация 245 Концентрация и самообладание 3 4 9 Концентрация на мисълта 5 3 0 Концентрирането като метод за справяне със съмнението 499
към текста >>

Контролиране на мисълта 36 3
Законът за концентрирането в живота на ученика 4 7 1 Законът на внушението 4 2 4 Значението на концентрацията 2 0 4 Контрол на мисълта 3 6 0 Контролиране на мисълта 2 4 8 Контролиране на мисълта 36 3 Концентрация 245 Концентрация и самообладание 3 4 9 Концентрация на мисълта 5 3 0 Концентрирането като метод за справяне със съмнението 499 Концентрирането на ученика 4 7 3
към текста >>

Концентрация на мисълта 5 3 0
Контрол на мисълта 3 6 0 Контролиране на мисълта 2 4 8 Контролиране на мисълта 36 3 Концентрация 245 Концентрация и самообладание 3 4 9 Концентрация на мисълта 5 3 0 Концентрирането като метод за справяне със съмнението 499 Концентрирането на ученика 4 7 3 Математиката като метод за работа на ученика 4 2 8 Метод за концентриране 2 9 4 Метод за концентриране 3 3 5
към текста >>

Метод за концентриране на мисълта 5 1 8
Концентрирането като метод за справяне със съмнението 499 Концентрирането на ученика 4 7 3 Математиката като метод за работа на ученика 4 2 8 Метод за концентриране 2 9 4 Метод за концентриране 3 3 5 Метод за концентриране на мисълта 5 1 8 Метод за намиране на светлата точка в съзнанието 3 9 3 Метод за постижение 4 9 0 Метод за предаване на мисълта 3 9 8 Метод за премахване на лошите мисли 4 2 2 Метод за придобиване на търпението 50 3
към текста >>

Метод за предаване на мисълта 3 9 8
Метод за концентриране 2 9 4 Метод за концентриране 3 3 5 Метод за концентриране на мисълта 5 1 8 Метод за намиране на светлата точка в съзнанието 3 9 3 Метод за постижение 4 9 0 Метод за предаване на мисълта 3 9 8 Метод за премахване на лошите мисли 4 2 2 Метод за придобиване на търпението 50 3 Метод за работа 351 Метод за работа на ученика 5 0 2 Метод за развиване на милосърдието 199
към текста >>

Мисълта на ученика 3 1 5
Методи за премахване подпушването на мислите и чувствата 513 Методи за развиване на различните мозъчни центрове 3 4 5 Методи на внушението 5 0 5 Методите в Окултната школа 3 9 0 Методите, дадени в лекциите 4 8 1 Мисълта на ученика 3 1 5 Музиката като метод за концентрация 1 6 7 Наблюдение върху себе си 509 Напреженията на Духа 1 1 7 Образът на Христос 1 3 2 Опит за влияние на мисълта 4 0 3
към текста >>

Опит за влияние на мисълта 4 0 3
Мисълта на ученика 3 1 5 Музиката като метод за концентрация 1 6 7 Наблюдение върху себе си 509 Напреженията на Духа 1 1 7 Образът на Христос 1 3 2 Опит за влияние на мисълта 4 0 3 Опит за връзка с Космичния ритъм 514 Опит за концентриране 3 4 3 Опит за концентриране - мълчание 4 8 4 Опит за мисленна екскурзия 3 8 6 Опит с честност, справедливост, интелигентност и благородство 435
към текста >>

Отбелязване на първата мисъл след събуждането 4 8 0
Опит с честност, справедливост, интелигентност и благородство 435 Опит с цветовете на спектъра 4 3 1 Опити за концентрация 2 4 6 Опити и наблюдения на ученика 504 Основният закон за ученика е концентрирането 4 16 Отбелязване на първата мисъл след събуждането 4 8 0 Пинеална жлеза 10 5 Повторението като метод за реализиране 296 Положение на главата на ученика 2 9 5 Пред Великото 138 Предаване на Знанието 209
към текста >>

Пътят на мисълта 44 3
Положение на главата на ученика 2 9 5 Пред Великото 138 Предаване на Знанието 209 Пречки за контролиране на мозъка 249 Просветление 137 Пътят на мисълта 44 3 Пътят на щастието 136 Работа на ученика върху неговата мисъл 362 Работа на ученика с мислите и чувствата 508 Развиване на свръхсъзнанието 1 2 9 Различните науки като метод за работа 4 6 7
към текста >>

Работа на ученика върху неговата мисъл 362
Предаване на Знанието 209 Пречки за контролиране на мозъка 249 Просветление 137 Пътят на мисълта 44 3 Пътят на щастието 136 Работа на ученика върху неговата мисъл 362 Работа на ученика с мислите и чувствата 508 Развиване на свръхсъзнанието 1 2 9 Различните науки като метод за работа 4 6 7 Ритъмът като път за реализиране на идеите 4 3 9 Ръководството на ума и на сърцето 425
към текста >>

Силата на положителната мисъл 3 4 2
Самообладанието на ученика 4 7 2 Светлата точка в съзнанието 3 9 1 Светлина, Топлина и Доброта в концентрацията 3 4 Свещеният час 189 Себеконтрол 474 Силата на положителната мисъл 3 4 2 Силата на самообладанието 500 Специален трансформатор и специална светлина за всеки човек 440 Сутрешна концентрация 13 5 Съвършенство 183 Съзнателно направляване движението на кръвта 3 4 6
към текста >>

90. Размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Благородна мисъл 4 1 8
Размишление Анализ на мислите 270 Анализиране на мислите и чувствата на ученика 347 Баланс за направеното през деня 4 0 6 Беседите на Учителя 1 4 4 Благородна мисъл 4 1 8 Важност и сила на размишлението 2 3 1 Влияние на мисълта 3 5 1 Влияние на мисълта 3 9 9 Влияние на мисълта на ученика 4 1 2 Влияние на посоката на мисълта 4 0 0
към текста >>

Влияние на мисълта 3 5 1
Анализиране на мислите и чувствата на ученика 347 Баланс за направеното през деня 4 0 6 Беседите на Учителя 1 4 4 Благородна мисъл 4 1 8 Важност и сила на размишлението 2 3 1 Влияние на мисълта 3 5 1 Влияние на мисълта 3 9 9 Влияние на мисълта на ученика 4 1 2 Влияние на посоката на мисълта 4 0 0 Влияние на размишлението 3 1 9 Влиянието на правата мисъл 2 2 4
към текста >>

Влияние на мисълта 3 9 9
Баланс за направеното през деня 4 0 6 Беседите на Учителя 1 4 4 Благородна мисъл 4 1 8 Важност и сила на размишлението 2 3 1 Влияние на мисълта 3 5 1 Влияние на мисълта 3 9 9 Влияние на мисълта на ученика 4 1 2 Влияние на посоката на мисълта 4 0 0 Влияние на размишлението 3 1 9 Влиянието на правата мисъл 2 2 4 Влиянието на чистите мисли и чувства 218
към текста >>

Влияние на мисълта на ученика 4 1 2
Беседите на Учителя 1 4 4 Благородна мисъл 4 1 8 Важност и сила на размишлението 2 3 1 Влияние на мисълта 3 5 1 Влияние на мисълта 3 9 9 Влияние на мисълта на ученика 4 1 2 Влияние на посоката на мисълта 4 0 0 Влияние на размишлението 3 1 9 Влиянието на правата мисъл 2 2 4 Влиянието на чистите мисли и чувства 218 Всичко е за добро 12 4
към текста >>

Влияние на посоката на мисълта 4 0 0
Благородна мисъл 4 1 8 Важност и сила на размишлението 2 3 1 Влияние на мисълта 3 5 1 Влияние на мисълта 3 9 9 Влияние на мисълта на ученика 4 1 2 Влияние на посоката на мисълта 4 0 0 Влияние на размишлението 3 1 9 Влиянието на правата мисъл 2 2 4 Влиянието на чистите мисли и чувства 218 Всичко е за добро 12 4 Възвишеното и идеалното 4 0 7
към текста >>

Влиянието на правата мисъл 2 2 4
Влияние на мисълта 3 5 1 Влияние на мисълта 3 9 9 Влияние на мисълта на ученика 4 1 2 Влияние на посоката на мисълта 4 0 0 Влияние на размишлението 3 1 9 Влиянието на правата мисъл 2 2 4 Влиянието на чистите мисли и чувства 218 Всичко е за добро 12 4 Възвишеното и идеалното 4 0 7 Вярата като метод 437 Движение на мисълта 4 0 2
към текста >>

Движение на мисълта 4 0 2
Влиянието на правата мисъл 2 2 4 Влиянието на чистите мисли и чувства 218 Всичко е за добро 12 4 Възвишеното и идеалното 4 0 7 Вярата като метод 437 Движение на мисълта 4 0 2 Дисциплината на ума 3 2 5 Дяволска мисъл 176 Евангелие от Йоана и Свещени думи на Учителя 3 0 За “Пътят на ученика” 2 2 6 За концентрацията и размишлението 2 0 7
към текста >>

Дяволска мисъл 176
Всичко е за добро 12 4 Възвишеното и идеалното 4 0 7 Вярата като метод 437 Движение на мисълта 4 0 2 Дисциплината на ума 3 2 5 Дяволска мисъл 176 Евангелие от Йоана и Свещени думи на Учителя 3 0 За “Пътят на ученика” 2 2 6 За концентрацията и размишлението 2 0 7 Задача за размишление 30 9 Задача за размишление 5 1 5
към текста >>

Значението и ролята на човешката мисъл 2 3 2
За концентрацията и размишлението 2 0 7 Задача за размишление 30 9 Задача за размишление 5 1 5 Задача-метод 466 Значение на размишлението 1 6 2 Значението и ролята на човешката мисъл 2 3 2 Изкушения при приложението 2 5 6 Квадратът като метод за изправяне на погрешките 4 2 9 Магическата сила на мисълта 1 6 6 Математиката като метод за работа на ученика 42 8 Математическите действия като методи за работа 4 1 9
към текста >>

Магическата сила на мисълта 1 6 6
Задача-метод 466 Значение на размишлението 1 6 2 Значението и ролята на човешката мисъл 2 3 2 Изкушения при приложението 2 5 6 Квадратът като метод за изправяне на погрешките 4 2 9 Магическата сила на мисълта 1 6 6 Математиката като метод за работа на ученика 42 8 Математическите действия като методи за работа 4 1 9 Медитацията и размишлението за връзка с Разумните същества 213 Метод за запазване равновесието на силите 1 8 6 Метод за обновяване 1 9 0
към текста >>

Метод за предаване на мисълта 3 9 8
Математиката като метод за работа на ученика 42 8 Математическите действия като методи за работа 4 1 9 Медитацията и размишлението за връзка с Разумните същества 213 Метод за запазване равновесието на силите 1 8 6 Метод за обновяване 1 9 0 Метод за предаване на мисълта 3 9 8 Метод за развиване на милосърдието 444 Метод за развиване на различни центрове и способности 361 Метод за размишление 198 Метод за размишление 235 Метод за размишление 280
към текста >>

Мисъл в душата 14 2
Метод за смяна на състоянията 4 5 9 Метод за трансформиране на енергиите 3 4 0 Методи за контролиране на мозъка 2 5 1 Мисленето като метод за справяне със страха 487 Мислете за тялото си 3 9 5 Мисъл в душата 14 2 Мисълта и жизненото електричество 4 0 1 Мисълта и работата с нея 1 9 4 Мисълта на ученика 3 1 5 Наблюдение върху себе си 509 Най-безопасният метод за работа на ученика 2 5 3
към текста >>

Мисълта и жизненото електричество 4 0 1
Метод за трансформиране на енергиите 3 4 0 Методи за контролиране на мозъка 2 5 1 Мисленето като метод за справяне със страха 487 Мислете за тялото си 3 9 5 Мисъл в душата 14 2 Мисълта и жизненото електричество 4 0 1 Мисълта и работата с нея 1 9 4 Мисълта на ученика 3 1 5 Наблюдение върху себе си 509 Най-безопасният метод за работа на ученика 2 5 3 Опит за концентриране - мълчание 4 8 4
към текста >>

Мисълта и работата с нея 1 9 4
Методи за контролиране на мозъка 2 5 1 Мисленето като метод за справяне със страха 487 Мислете за тялото си 3 9 5 Мисъл в душата 14 2 Мисълта и жизненото електричество 4 0 1 Мисълта и работата с нея 1 9 4 Мисълта на ученика 3 1 5 Наблюдение върху себе си 509 Най-безопасният метод за работа на ученика 2 5 3 Опит за концентриране - мълчание 4 8 4 Опит за размишление 3 2 2
към текста >>

Мисълта на ученика 3 1 5
Мисленето като метод за справяне със страха 487 Мислете за тялото си 3 9 5 Мисъл в душата 14 2 Мисълта и жизненото електричество 4 0 1 Мисълта и работата с нея 1 9 4 Мисълта на ученика 3 1 5 Наблюдение върху себе си 509 Най-безопасният метод за работа на ученика 2 5 3 Опит за концентриране - мълчание 4 8 4 Опит за размишление 3 2 2 Опит за размишление за доброто у другите 3 8 0
към текста >>

Основната мисъл в живота на ученика 151
Най-безопасният метод за работа на ученика 2 5 3 Опит за концентриране - мълчание 4 8 4 Опит за размишление 3 2 2 Опит за размишление за доброто у другите 3 8 0 Опити, наблюдения и размишление върху промяната на състоянията 312 Основната мисъл в живота на ученика 151 Отчет за прекараното през деня 4 5 8 Петнадесета глава от Евангелието от Йоана 2 2 7 Планината - място за молитва, размишление и съзерцание 139 Поза за размишление 4 7 7 Положение на главата на ученика 2 9 5
към текста >>

Правата мисъл като основа на Живота 413
Планината - място за молитва, размишление и съзерцание 139 Поза за размишление 4 7 7 Положение на главата на ученика 2 9 5 Посаждане на Божествените мисли и добродетели 7 7 Последователност и постепенност 1 4 3 Правата мисъл като основа на Живота 413 Приложение на метода “размишление за Бога” 2 5 4 Проектиране на добри мисли 1 2 5 Просветление 137 Пътят на мисълта 44 3 Работа на ученика върху неговата мисъл 3 6 2
към текста >>

Пътят на мисълта 44 3
Последователност и постепенност 1 4 3 Правата мисъл като основа на Живота 413 Приложение на метода “размишление за Бога” 2 5 4 Проектиране на добри мисли 1 2 5 Просветление 137 Пътят на мисълта 44 3 Работа на ученика върху неговата мисъл 3 6 2 Работа със скъпоценните камъни 321 Работата на ученика с мисълта - размишление 462 Развиване на въображението 2 0 0 Развиване на свръхсъзнанието 1 2 8
към текста >>

Работа на ученика върху неговата мисъл 3 6 2
Правата мисъл като основа на Живота 413 Приложение на метода “размишление за Бога” 2 5 4 Проектиране на добри мисли 1 2 5 Просветление 137 Пътят на мисълта 44 3 Работа на ученика върху неговата мисъл 3 6 2 Работа със скъпоценните камъни 321 Работата на ученика с мисълта - размишление 462 Развиване на въображението 2 0 0 Развиване на свръхсъзнанието 1 2 8 Размишление в трите свята 1 3 2
към текста >>

Работата на ученика с мисълта - размишление 462
Проектиране на добри мисли 1 2 5 Просветление 137 Пътят на мисълта 44 3 Работа на ученика върху неговата мисъл 3 6 2 Работа със скъпоценните камъни 321 Работата на ученика с мисълта - размишление 462 Развиване на въображението 2 0 0 Развиване на свръхсъзнанието 1 2 8 Размишление в трите свята 1 3 2 Размишление върху кармичния закон като метод за самообладание 404 Размишление върху послушанието 3 2 0
към текста >>

Силата на положителната мисъл 3 4 1
Регулиране на чувствата 1 2 1 Резултатът от размишлението за Бога 2 5 5 Самовъзпитание - самовглъбяване, съзерцание, размишление 507 Светът на Великите души 1 3 1 Силата на думата и фразата 1 0 3 Силата на положителната мисъл 3 4 1 Смисълът на движенията отгоре надолу и отдолу нагоре 3 2 4 Теми за размишление 1 6 1 Три метода за чистене 3 1 6 Упражнение за връзка 2 3 4 Упражнение за работа с Евангелието от Йоана 52 3
към текста >>

Смисълът на движенията отгоре надолу и отдолу нагоре 3 2 4
Резултатът от размишлението за Бога 2 5 5 Самовъзпитание - самовглъбяване, съзерцание, размишление 507 Светът на Великите души 1 3 1 Силата на думата и фразата 1 0 3 Силата на положителната мисъл 3 4 1 Смисълът на движенията отгоре надолу и отдолу нагоре 3 2 4 Теми за размишление 1 6 1 Три метода за чистене 3 1 6 Упражнение за връзка 2 3 4 Упражнение за работа с Евангелието от Йоана 52 3 Упражнение за размишление 3 4 4
към текста >>

91. Размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Влиянието на положителната мисъл 988
Размишление Анализиране на мислите и желанията 575 Важността на мисленето 620 Важността на размишлението 853 Влияние на отрицателното 880 Влиянието на положителната мисъл 988 Влиянието на Слънцето 542 Вярата като стимул в Живота 928 Двата пътя в Живота 931 Две свещени положения 831 Добродетелите и цветовете 802
към текста >>

Каква трябва да бъде мисълта на ученика 539
Доброто разположение като условие за размишление 803 Екскурзиите - метод за усилване на дихателната система 569 За човешките желания 992 Задача за десет дена 537 Кабалистични методи за работа 929 Каква трябва да бъде мисълта на ученика 539 Контролиране на мисълта 560 Критика на живота 907 Ликвидиране със старото 671 Магическа формула срещу врагове 764 Метод за анализ 885
към текста >>

Контролиране на мисълта 560
Екскурзиите - метод за усилване на дихателната система 569 За човешките желания 992 Задача за десет дена 537 Кабалистични методи за работа 929 Каква трябва да бъде мисълта на ученика 539 Контролиране на мисълта 560 Критика на живота 907 Ликвидиране със старото 671 Магическа формула срещу врагове 764 Метод за анализ 885 Метод за работа за подобрение на кръвообращението 568
към текста >>

Мисълта и разсъжденията като път към Истината 706
Метод за уравновесяване на енергиите 633 Метод за усилване на паметта 903 Методи за самонасърчаване 636 Методите на Луната и на Слънцето 554 Мислене за идеалния човек 562 Мисълта и разсъжденията като път към Истината 706 Мисълта като метод за работа 654 Мисълта като път за постижения 660 Мисълта като фактор 567 Окултна гледна точка на темите 1157 Опит и метод на Доброто 629
към текста >>

Мисълта като метод за работа 654
Метод за усилване на паметта 903 Методи за самонасърчаване 636 Методите на Луната и на Слънцето 554 Мислене за идеалния човек 562 Мисълта и разсъжденията като път към Истината 706 Мисълта като метод за работа 654 Мисълта като път за постижения 660 Мисълта като фактор 567 Окултна гледна точка на темите 1157 Опит и метод на Доброто 629 Оценка на темите 1155
към текста >>

Мисълта като път за постижения 660
Методи за самонасърчаване 636 Методите на Луната и на Слънцето 554 Мислене за идеалния човек 562 Мисълта и разсъжденията като път към Истината 706 Мисълта като метод за работа 654 Мисълта като път за постижения 660 Мисълта като фактор 567 Окултна гледна точка на темите 1157 Опит и метод на Доброто 629 Оценка на темите 1155 Пентаграмът 813
към текста >>

Мисълта като фактор 567
Методите на Луната и на Слънцето 554 Мислене за идеалния човек 562 Мисълта и разсъжденията като път към Истината 706 Мисълта като метод за работа 654 Мисълта като път за постижения 660 Мисълта като фактор 567 Окултна гледна точка на темите 1157 Опит и метод на Доброто 629 Оценка на темите 1155 Пентаграмът 813 Подбор на мислите 905
към текста >>

Пътят към силната мисъл 970
Правилното разбиране като метод за работа 943 Превръщането на енергиите като метод за работа 725 Приложение и анализиране на мислите 553 Пробуждане на съзнанието 723 Път към истинското знание 939 Пътят към силната мисъл 970 Пътят на правата мисъл 715 Работа с мисълта 991 Работа с чуждите присадки 714 Работа със закона на внушението 878 Размишление върху благодарността 752
към текста >>

Пътят на правата мисъл 715
Превръщането на енергиите като метод за работа 725 Приложение и анализиране на мислите 553 Пробуждане на съзнанието 723 Път към истинското знание 939 Пътят към силната мисъл 970 Пътят на правата мисъл 715 Работа с мисълта 991 Работа с чуждите присадки 714 Работа със закона на внушението 878 Размишление върху благодарността 752 Размишление върху Божествената хармония 763
към текста >>

Работа с мисълта 991
Приложение и анализиране на мислите 553 Пробуждане на съзнанието 723 Път към истинското знание 939 Пътят към силната мисъл 970 Пътят на правата мисъл 715 Работа с мисълта 991 Работа с чуждите присадки 714 Работа със закона на внушението 878 Размишление върху благодарността 752 Размишление върху Божествената хармония 763 Размишление върху Божествената чистота 765
към текста >>

Темите - метод за самостоятелна и трезва мисъл 1154
Съчетание на темите 1156 Тема за размишление 961 Теми за размишление и развиване 766 Теми на Младежкия окултен клас 1160 Теми на Общия окултен клас 1159 Темите - метод за самостоятелна и трезва мисъл 1154 Темите - наблюдавани от Белите Братя 1158 Темите като музикална пиеса 1151 Темите като собствена опитност 1152 Три правила-методи 1105 Трите течения в човека - събуждане на Божественото 791
към текста >>

Упражнение с първата мисъл 688
Темите - наблюдавани от Белите Братя 1158 Темите като музикална пиеса 1151 Темите като собствена опитност 1152 Три правила-методи 1105 Трите течения в човека - събуждане на Божественото 791 Упражнение с първата мисъл 688 Условия за правилно мислене 737 Условия за развиване на мисълта 691 Условия за реализиране на идеалите 711 Ученикът и противоречията 904 Формула-размишление за Духа Божи 796
към текста >>

Условия за развиване на мисълта 691
Темите като собствена опитност 1152 Три правила-методи 1105 Трите течения в човека - събуждане на Божественото 791 Упражнение с първата мисъл 688 Условия за правилно мислене 737 Условия за развиване на мисълта 691 Условия за реализиране на идеалите 711 Ученикът и противоречията 904 Формула-размишление за Духа Божи 796 Формула-размишление за Мира 879 Формула-размишление за Силата 788
към текста >>

Що е мисъл 705
Формула-размишление за Силата 788 Формули за изпращане до приятелите 773 Формули-размишления за Любовта, Мъдростта и Истината 804 Числата, значенията им и работата с тях 932 Щастието и умът 914 Що е мисъл 705
към текста >>

92. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Твърде малък бях тогава, въпреки туй аз целият се отдадох на тази мисъл.
И от редица други руски писатели. Този професор беше подбрал най-хубавото, понеже цялата руска литература за него беше от начало до край позната. Това го давам като един етап от моето развитие. Като започнах да чета революционната литература, аз се увлякох. Така се увлякох, че за мен не съществуваше абсолютно нищо друго съществено и важно, никакъв личен живот, нито мой, нито на близки, нито на далечни, освен туй, което е делото на революцията. Твърде малък бях тогава, въпреки туй аз целият се отдадох на тази мисъл. И денем, и нощем мислех за революцията. Литературата, която четях, беше главно руска. Много бързо схванах руския език. Извънредно бързо. Само с едно прочитане на Евгений Онегин и почнах вече да разбирам напълно руския език.
към текста >>

Моята мисъл, моето съзнание, моите действия бяха отдадени само на туй.
В 5 клас, когато всичко туй учение за мене стана безразлично, защото смятах, че то е нещо ненавременно, че то е нещо, което не е важно за сегашното време, че най-важно е именно революцията, тогава изоставих учението. Изключиха ме в VI клас на гимназията. Не съм завършил никакво образование. Вървяха ми езиците, френски научих в гимназията. Мислех, че от революцията по-важно няма и че е напразно губене на време да се занимавам с каквото и да е. Моята мисъл, моето съзнание, моите действия бяха отдадени само на туй. И тогава се яви една група ученици, които също така се заинтересуваха и също така се бяха увлекли в тази насока главно под действието на някои съученици, дошли от троянския край, като Хасъмски и др. Стефан Табаков също беше възприел революцията. Васил Беязов само се интересуваше, но no-настрана стоеше. Георги Доламов и той така . Имаше няколко групи ученици.
към текста >>

Няма да казвам как, но има една глава „Бог“, в която идеята за Бог се приема някак си отвлечено, В смисъл, че всичко съществуващо се стреми нагоре, към нещо по-високо, нещо велико, съвършено и тоя стремеж именно отбелязва посоката към Бога.
Старата каза: „Сава, да ти донеса Библията“. Викам си наум: „Какъв ти е акълът да ми носиш Библията!“ Обаче устно нищо не казах. Другата рече: „Сава, да ти донеса една книга от Толстой - „Пътят на живота“. Викам, донеси, и тя я донесе. Тази книга на Толстой беше подготовка да приема Бог. Няма да казвам как, но има една глава „Бог“, в която идеята за Бог се приема някак си отвлечено, В смисъл, че всичко съществуващо се стреми нагоре, към нещо по-високо, нещо велико, съвършено и тоя стремеж именно отбелязва посоката към Бога. И аз тогава викам: „Ако е тъй, може да го приема относително това нещо като БОГ“. Добре обаче тая наша сестра, която е дошла при мене в затвора, която е идвала някога и у дома, ми донесе след това една огромна книга под заглавие „Безсмъртна любов“. В този роман се описваше надълго и нашироко, и то много надълго в близо 1000 страници, преражданията на няколко души, които в различните свои прераждания контактуват и продължават тази връзка. Връзката съществува като дълбоко истинска вечна връзка и всичко това открехна пред мен една завеса. И аз всичко това прочетено като че ли съм го знаел от 1000 години, че то е дълбоко в мене и само се дига тази тъмна завеса и вече живея само с тия разбирания, съществува една разумна сила в света, че човек е безсмъртно същество, че животът му върви чрез последователни прераждания, т.е.
към текста >>

Изобщо моето положение се разреши в много благоприятен смисъл.
Участъкът беше на същото място, където е и сега, само че в друга постройка. Можех да излизам покрай реката да си лежа. Никой не ме спираше. Идваха ми даже и гости от Братството. Иван Киримов идваше при мен. Изобщо моето положение се разреши в много благоприятен смисъл. След това всичко тръгна по пътя на моите желания - да работя за делото на Бялото братство, с което постоянно се свързах. - Разкажи нещо за печатарската и книгоиздателската си дейност. - Баща ми беше печатар и книжар същевременно. След Освобождението отначало е почнал с чирачество на разни места и чиновник е бил. Малко по-късно се съюзява с Атанас Сърбенов.
към текста >>

Първото нещо е да мислиш за него, да мислиш... Когато мислиш за него, все едно, че му даваш храна, А то фактически в какво се изразява тази мисъл?
Но постепенно ще бъдат засегнати повече хора - когато станат доволни от вестника, той няма да бъде изоставен, ще расте. Сега вестникът е само семенце. Ние нямаме капитали, толкова години ни държаха с вързани ръце. Капитал нямаме и каквото можем ще правим, а то ще расте. Виж какво, има един закон за развитие на нещата. Първото нещо е да мислиш за него, да мислиш... Когато мислиш за него, все едно, че му даваш храна, А то фактически в какво се изразява тази мисъл? Постепенно прибавя към него нещо, нещо се прави и то расте. Говоря ти от лична опитност - както съм живял, както съм разбирал и както съм почвал нещата. Учителят казваше: „Трябва да се почне от малкото“. Както в природата семенцето, жълъдчето, гледаш го нищо и никакво семенце и постепенно става нещо огромно. Аз бях направил доста голямо издателство тука, но те разсипаха всичко.
към текста >>

И на него, и на Кую Куев им дадох път, в смисъл, че първите техни книги аз ги издадох.
И затуй ще трябва да се работи. - Колко заглавия сте издали от издателство „Братство“? - Туй не мога да определя, защото не съм изчислявал точно. Гледам Николай Ковачев, нали го знаеш кой е той, се пенсионира вече - на село ли или в Търново, не зная. Той идва веднъж тука. И на него, и на Кую Куев им дадох път, в смисъл, че първите техни книги аз ги издадох. Той и Куев са от Балкана. Та тук, при мене аз им напечатах първите книги. Те им послужиха като трамплин и станаха професори. Виж, Куев по-високо седи, но и Ковачев е добър. На Ковачев му издадох преводи от полски.
към текста >>

В какъв смисъл чужди ли?
На Куев му издадох една доста голяма книга „Чувство за природата у Иван Вазов“, на Ковачев печатах и „Адам Мицкевич - живот и творчество“. Ковачев написа доста голяма статия 8 един от сборниците за Севлиево. Разбираш ли, аз не съм ги чел колко са. Множко са, ако се вземат не само наши издания. Но ние сме печатали и чужди. В какъв смисъл чужди ли? Други ги издават, ние само ги печатаме. Като сметнем и тези, сигурно ще бъдат около тази цифра. - Имаш ли ги Всички тези издания събрани на едно място? - Аз не мога да възстановя всички имена. Стана ми една голяма беля в Горна баня.
към текста >>

Спиритизмът изигра известна положителна роля.
Теософите отричат спиритизма като опасна работа. Които правят сеанси, не знаят кои духове се явяват. Често пъти се явяват лъжливи духове. Лоши духове се явяват, могат да лъжат. То става несъзнателно. Спиритизмът изигра известна положителна роля. Въпреки туй теософията не го препоръчва, защото могат всякакви грешки да станат. До края на XVIII и началото на XIX век материализмът беше завладял умовете на цялата световна интелигенция. Най-издигнатите умове и безпристрастни учени особено в Англия, се занимават със спиритизъм. Спиритизмът се разпространява и в Америка. Много от нашите хора, по-възрастните, които вече не са на този свят, минават най-напред през спиритизма.
към текста >>

93. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Георги Радев (1900–1940)

Само този опит вече е достатъчен, за да ни наведе на мисълта, че и човешкото тяло ще да е анимистично поляризирано.
Намагнитизирана по същия начин с лявата ръка, водата добива за вкуса на сензитива алкален, лугав, блудкав вкус, дотолкова противен, че предизвиква повдигане. Знайно е от друга страна, че положителният електричен полюс на един елемент, както и южният полюс на магнита предизвикват - подобно излъчванията на дясната ръка - кисел вкус. тъй както пък отрицателният полюс на един елемент и северният полюс на магнита пораждат - подобно флуида, що изтича от лявата ръка - алкален вкус. Макар че при анимистичното действие на магнита и на ръката не става никакво химично разлагане, както при електрическия ток, аналогията е очебийна. Ето защо, въз основа тъкмо на тази аналогия, анимизмът на дясната ръка е наречен положителен, а този на лявата - отрицателен. Само този опит вече е достатъчен, за да ни наведе на мисълта, че и човешкото тяло ще да е анимистично поляризирано. Ето накъсо някои от опитите за установяване на тази полярност. 1. Експериментаторът насочва дланта на дясната си ръка или върховете на пръстите си на няколко сантиметра, срещу лявата половина на гърдите на един силно-чувствителен и добре трениран медиум. Последният чувствува приятна свежест и въобще благотворно влияние, като същевременно дишането му се усилва. Насочи ли се дясната ръка на същото разстояние към дясната половина на гърдите медиумът ще почувствува, напротив, едно общо неразположение, възбуда и безпокойствие, като при това дишането става по-тежко. Същите въздействия се получавате, ако се оперира в противоположно направление с лявата ръка. 2.
към текста >>

Без да се спирам на тия подробности - за да дам една представа за вторичната полярност – ще помена, че дясната ръка запример, откъм дланта е положителна, а откъм горната страна - слабо отрицателна (при лявата е обратно); после, половината откъм палеца е отрицателна, а другата половина, откъм кутрето - положителна.
Големият магнит представя страничната поляризация (лява и дясна страна на тялото). Малкият магнит представя сравнително по-слабата предно-задна поляризация. фиг. 2 Това представя, както подчертах, общата и главна анимистична поляризация на човешкото тяло. Съществува обаче и второстепенно поляризиране. Именно, оказва се, че ръцете, краката, китките на ръцете и ходилата на краката, а също и пръстите притежават една друга, вторична полярност. Без да се спирам на тия подробности - за да дам една представа за вторичната полярност – ще помена, че дясната ръка запример, откъм дланта е положителна, а откъм горната страна - слабо отрицателна (при лявата е обратно); после, половината откъм палеца е отрицателна, а другата половина, откъм кутрето - положителна. Накрай ще предам накъсо - според Дюрвил - физиологичните действия на жизнения магнетизъм или анимизма, който - както многобройните, отлично поставени опити на ред експериментатори са безспорно установили - се отличава съществено от всички останали природни агенти: електричество, магнетизъм, топлина, светлина. Едноименният анимизъм, отдето и да произхожда - от човек, магнит, светлина, топлина или звук - предизвиква у слабите е или средни сензитиви усещане на топлина. Наблюдава се същевременно повишение на органичната дейност, на телесната температура, на чувствителността и мускулната сила. Едноименното действие е почти винаги възбудително, раздразващо; то е съпроводено с едно чувство на неразположение и тежест в главата. У високо-чувствителни субекти действието настъпва много по-бързо и по-интензивно.
към текста >>

Всичките тия физиологични действия на жизнения магнетизъм ясно показват както основните му свойства, тъй и полярността на човешкото тяло - нещо, което е позволило на Дюрвил да формулира следните основни и общи закони на тази полярност: Човешкото тяло е анимистично поляризирано: дясната част е положителна, лявата - отрицателна.
Дори и слаби сензитиви, било в будно състояние - в тъмна стая - било в сомнамбулно състояние, виждат предметите светещи с бяла или възсива светлина. Средните сензитиви виждате човешкото тяло, да речем, много по-светещо. При това дясната му страна им изглежда синкава, а лавата - червеникава или оранжева. Положителният полюс на магнита свети със същата светлина, както дясната половина на тялото, а отрицателният - като лявата. Високо-чувствителни субекти виждат още по-подробно светещата аура на човека. Всичките тия физиологични действия на жизнения магнетизъм ясно показват както основните му свойства, тъй и полярността на човешкото тяло - нещо, което е позволило на Дюрвил да формулира следните основни и общи закони на тази полярност: Човешкото тяло е анимистично поляризирано: дясната част е положителна, лявата - отрицателна. У левичарите полярността е обратна. Едноименните полюси действувате възбудително, разноименните - успокоително. _____________________________________ *) Тряба да споменем,че днес са изнамерени по-други и по-съвършени инструменти за чисто физично установяване на тия излъчвания: магнетометър, био- метър (д-р Барадюк), стенометър (д-р Жоар), махалото на Тор и т. н., за да не споменаваме нищо за способите, които се употребяват при биологичните изследвания от тоя характер в наши дни. **) Както ще видим по-нататък човешкото тяло е поляризирано: дясната му страна е анимистично-положителна, лявата — отрицателна.
към текста >>

**) Както ще видим по-нататък човешкото тяло е поляризирано: дясната му страна е анимистично-положителна, лявата — отрицателна.
Всичките тия физиологични действия на жизнения магнетизъм ясно показват както основните му свойства, тъй и полярността на човешкото тяло - нещо, което е позволило на Дюрвил да формулира следните основни и общи закони на тази полярност: Човешкото тяло е анимистично поляризирано: дясната част е положителна, лявата - отрицателна. У левичарите полярността е обратна. Едноименните полюси действувате възбудително, разноименните - успокоително. _____________________________________ *) Тряба да споменем,че днес са изнамерени по-други и по-съвършени инструменти за чисто физично установяване на тия излъчвания: магнетометър, био- метър (д-р Барадюк), стенометър (д-р Жоар), махалото на Тор и т. н., за да не споменаваме нищо за способите, които се употребяват при биологичните изследвания от тоя характер в наши дни. **) Както ще видим по-нататък човешкото тяло е поляризирано: дясната му страна е анимистично-положителна, лявата — отрицателна. Също и ръката: половината откъм малкия пръст е положителна, другата половина, откъм палеца, е отрицателна.
към текста >>

Също и ръката: половината откъм малкия пръст е положителна, другата половина, откъм палеца, е отрицателна.
У левичарите полярността е обратна. Едноименните полюси действувате възбудително, разноименните - успокоително. _____________________________________ *) Тряба да споменем,че днес са изнамерени по-други и по-съвършени инструменти за чисто физично установяване на тия излъчвания: магнетометър, био- метър (д-р Барадюк), стенометър (д-р Жоар), махалото на Тор и т. н., за да не споменаваме нищо за способите, които се употребяват при биологичните изследвания от тоя характер в наши дни. **) Както ще видим по-нататък човешкото тяло е поляризирано: дясната му страна е анимистично-положителна, лявата — отрицателна. Също и ръката: половината откъм малкия пръст е положителна, другата половина, откъм палеца, е отрицателна.
към текста >>

94. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл?
Темпераменти Преди да пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека. Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид. Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин. Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване. И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип. Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както споменахме това при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване. При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа.
към текста >>

Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента.
Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури). Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват.
към текста >>

Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен.
На това мнение са френският философ-характеролог Алфред Фуйе[1], а също и Вундт. До този извод идва и светският учен М. Я. Басов, цитирайки Кречмер в своя увод към книгата на проф. Ф. А. Лазурскiй - Класификацiя личностей (Госиздат, Ленинград, 1924 г.). Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните!" Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен. Все пак не ще е безинтересно да приведа накратко някои съвременни разпределения на темпераментите, за да се види онова смешение на понятията темперамент и натюрел, за което вече неведнъж споменах. Така запример, някои приемат три основни темперамента: жизнен, двигателен и умствен, отговарящи на трите основни системи: 1. жизнена (сърце и кръвоносни съдове, дробове, стомах и жлези); 2. двигателна (кости, мускули и лигамети); 3. нервна (централен мозък, гръбначен мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения.
към текста >>

Поменавам тия неща, за да наведа мисълта на някои крайни черти на лимфатичния темперамент, когато той вземе изключително надмощие.
Много-много не обичат да развалят своя „рахат" - да употребим тази изразителна турска дума, която сама има лимфатичен темперамент. Такава е и думата „кеф", която си остава непреводима. Думите „кеф" и „рахат" добре определят господствуващия темперамент у ориенталците турци, които се намират под знака на полумесеца, под който грее звезда - Луната и Венера. А пътем ще помена, че лимфатичният темперамент е характерен за лунните типове, както лимфатично-сангвиничният - за венерините. Освен това, у не отколешните турци нали е съществувало някакво особено заведение - тембелхане, с което са свързани сума анекдоти? Поменавам тия неща, за да наведа мисълта на някои крайни черти на лимфатичния темперамент, когато той вземе изключително надмощие. Ясно е, че лимфатиците, които изобщо слабо реагират на външни подбуди, са повече склонни към тих и спокоен живот. Мнозина лимфатици с по-развита нервна система, проявяват силна склонност към мечтание, съзерцание и сантименталност. Не обичащи напреженията и борбите, те предпочитат да останат тихи наблюдатели, отколкото да бъдат дейци. Затова изглеждат понякога детски-боязливи, плахи и нерешителни. От това произтича, може би и тяхното миролюбив и скромност - инстинктивни прояви по-скоро на един темперамент, отколкото добродетели на един изработен характер.
към текста >>

Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент.
Походката на холерика е твърда, крачките - едри. Говорът - отривист, авторитетен. Холерикът натъртва думите, когато говори. В звука на неговия говор, както и в цялата му фигура, жестове и обноски, личи неговия страстен, невъздържан, сприхав и честолюбив нрав. Развит до крайност, холеричният темперамент предразполага към деспотизъм и тирания. Динамична енергия, бърза работа, дух на решителност, инициатива и командуване, положителна и отривиста мисъл, пренебрегваща подробностите за сметка на едрите линии - ето положителните качества на този мъжествен темперамент. Меланхоликът има землисто-жълт цвят на кожата - суха и мършава. Същинска кожа на старец! Като погледне човек това печално лице, с неговите хлътнали очи, неговите тънки устни с повиснали краища, неговите безцветни бузи; като докосне неговата студена, суха и костелива ръка, струва му се, че вижда и се докосва до студената кора на земята, под която все пак бушува скрит огън, избухващ от време навреме през кратерите на неугаснали вулкани. Така и в меланхолика бушува скрит огън. Затова той вечно страда от вътрешни безпокойства, от скрити и силни желания, от тайни амбиции, които не могат да се осъществят. Затова, негли, е печален.
към текста >>

95. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Не мислете, че съм напуснал мисълта за богатството.
Така и аз ако река колко ще стоя, ще бъде такова едно предположение. Разбира се, аз не искам да бягам от този свят толкова скоро, едва съм се родил в него, аз съм едно бебе в него. За мене тук се грижат така, както за вас се грижат на земята. Трябва да порастна, да уякна, да усвоя тукашния език и начин на живеене. Да позабогатея малко. Не мислете, че съм напуснал мисълта за богатството. Не може да мислите, че тук съм в някой манастир на изправление. Колко сте заблудени. Действително, аз съм тук на изправление, но така както хората се изправляват на земята. Сега ни хранят, после ще почнат да ме учат и като ме възпитат ще ме пуснат да вървя нагоре, или надолу. Приятно ми е, че това е една работа, която трябва да върша, защото научих добрия урок - че послушанието е живота.
към текста >>

Истината, тя е положителната наука.
Ний тук се срещаме с вашия доктор. Той е още по-малко бебе отколкото мене. Но не тъжете за него. Има кой да се грижи. Вие гледайте да посветите своя останал живот в доброто дело, което Бог вие е дал; да посветите вашия ум на истината. Истината, тя е положителната наука. Видите, аз не съм изменил своите чувства спрямо вас: аз ви обичам така добре както когато бях на земята. Вие да се не боите, за вас ще се отвори широко поле, много плодовита деятелност. Общата Промисъл, която има всичките неща предвид, е предвидила и вашето бъдеще. Имайте търпение и добра воля и всичко добре ще се свърши. И вие от опит ще познаете, че бъдещето, Провидението е винаги по-добро отколкото вашето бъдеще.
към текста >>

Общата Промисъл, която има всичките неща предвид, е предвидила и вашето бъдеще.
Има кой да се грижи. Вие гледайте да посветите своя останал живот в доброто дело, което Бог вие е дал; да посветите вашия ум на истината. Истината, тя е положителната наука. Видите, аз не съм изменил своите чувства спрямо вас: аз ви обичам така добре както когато бях на земята. Вие да се не боите, за вас ще се отвори широко поле, много плодовита деятелност. Общата Промисъл, която има всичките неща предвид, е предвидила и вашето бъдеще. Имайте търпение и добра воля и всичко добре ще се свърши. И вие от опит ще познаете, че бъдещето, Провидението е винаги по-добро отколкото вашето бъдеще. Знаете ли, че вчера аз присъствах във вашия дом? Вчера аз бях материализиран. Онзи ваш първия гост с госпожата си, как го наричате: Доктор ли?
към текста >>

На теб ще дам един съвет: на умни хора акъл не давай, на силни мост не поставяй, за хляб не се продавай ето смисъла на живота.
Дали тъпанът гърми или мълчи, все едно само прах по него може да се дига. Изостри езика си и го насочи на Божественото точило и се научи да правиш операциите. Резни само там, дето има нужда. Ти ще намериш много циреи да пробиваш. И когато пробиеш цирей, изцеди го добре, превържи го и пусни човека да си върви. На теб ще дам един съвет: на умни хора акъл не давай, на силни мост не поставяй, за хляб не се продавай ето смисъла на живота. Сега ако говоря повече на тебе, ще бъде глаголствуване. Защото и аз не съм по-умен от тебе. Моите благопожелания. Сега ти ще попиташ, дали трябва да отиваш или не. Това не е моя работа да решавам.
към текста >>

96. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Положителна, щом стане дума за отношението им към народно бедствие.
„Дунавска зора“ от 31 март 1879: „... свищовските учители напуснаха училищата и училищата стоят понастоящем затворени и децата се разхождат по улиците. Учителите прибягнали до тази крайност, защото общината не им плащала, и имали да земат от нея по пет месечни...“ На общинарите парите за образованието, с една дума, им се заклещват между пръстите, когато трябва да платят заплати на учителите - същите общинари, които имат проблеми да дадат път на училища, учителите на които няма да напуснат каквото и да става. Моралът на православните водачи в полето на образованието? Без коментар - в същия брой: „... гръцкий владика посетил девическото училище в Анхиало и играл хоро с учителката. Учениците избягали ... владиката бил пиян.“ Оценката им за морала и стамината на протестантските мисионери? Положителна, щом стане дума за отношението им към народно бедствие. Броят от 23 октомври същата година на в. „Турция“: „Господата Лонг и Тробридж и доктор Хамлен през сичкото време на холерата, като бяха напуснали сичките си други занимания, посветили бяха времето си само на служение на бедните в столицата. С опасност за живота си, те не само тичаха на сяка страна в Цариград по ханищата, посещаваха болните от холерата и ги церяха сами без заплата, но и плащаха от себе си още да помагат на тези сиромаси, които нямаха кой да им пристои. Мнозина от нашите тука съотечественици, само на тяхното пригодяване и пристояване са длъжни днес живота си, за което ни помолиха да заявим и публично признателността към тяхна милост.“ По този повод вестникът благодари в друга статия и на уж „умразното“ правителство отпреди Освобождението „чи то зе навреме строги мерки както за чистотата на улиците, тъй и за продажбата на вредителните зарзавати. Това прави голяма почест на благоразумието и на просветливите чувства на мюдюринът ни“.
към текста >>

И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш.
Точно техни имоти купили ръководителите на мисията преди местните вестници да успеят да ги заръфат, и върху тях построили евангелската църква, пансиона и училището. Но докато турците се изтеглят, минава време. Докато се изнесат напълно, в кафенетата им полека-лека почват да се примъкват по-беднички хора, защото тежките мюсюлмани са се изтеглили първи, и броениците там вече не са бисерни, и дори не са кехлибарени, а стъклени - какво да правим! Но гледката горе, гледката от Чифте кафене си остава такава гледка, каквато само мюсюлманина, и то от старите мюсюлмани, за които не можеш да кажеш „каквито българите, таквиз им турците“ - само истинският последовател на Мохамед може да забележи такова чудо, да осъзнае красотата му и да усвои и насели място, от което да му се наслаждава. Защото ви казах, че да гледаш е едно, и всеки гледа. Но да виждаш е по-друго. И като седнеш там, и като заброиш зърната на броеницата, и като ти донесат кафето, дето три пъти си е играл кафеджията да го дига и да го сваля над пясъка връз печката, в който е било заровено джезвенцето, за да дигне истински гъст каймак, и като се загледаш над тази сребърна лъснала пустота над Дунава, и като заспуска леките си кърмъзени пердета залеза над западната врата на света, за да успокои душата ти и да ти даде да се доближиш до Твореца си и да се приготвиш за сън, за мириса на пускащите влагата си фунийки в горната махала, зюмбюлите, гюловете, и като запотъва душата ти, трябва да оставиш в нея открехната една тясна цепнатина само и да чакаш без думи оттам да се вмъкне като последна твоя мисъл, преди да заседнеш в пълната си медитация, четирийсе и шестия стих на „Паяка“ от Корана: „Това, което е дадено на нас, е дадено и на вас; нашият Бог и вашият Бог са един, и на него се кланяме.“ И тогава гледането ти на тази красота магически се превръща в съзерцание на Божието величие, и ти провиждаш. Виждаш. Обикновено този е мигът, в който вдигаш филджанчето и сърбаш звучно (макар и тихичко) глътката кафе да чуе вечерта, че си провидял... и въздишаш блажено след глътката, и посягаш, и хапваш локума на клечка от чинийката пред себе си, защото трябва да се върнеш тук долу - не трябва да се прекалява. Атестат на Петър Дънов за завършване на Богословското училище, Свищов Има десетки свищовски скици от това време, които се примъкват на опразнените от тежките турци столове. Сетне малко по малко започват да идват и други свищовлии. Тук, по времето на Петровото учене, се случва да хапнат по локумче и учениците от методисткото духовно училище и да чуят какво имат да кажат местните философи: Точо, Мавруди Гойо... Чешити, но чешити ли само наистина? Може би - донякъде - залутани души като тези, за които пишем, дето никога не успяват да разберат защо не могат да лъжат себе си, защо не им се говорят неверни неща, защо виждат всичко толкова ясно, че не им се скача в боричкането за чиновнически места, и хапането, и дращенето, и наместването с рамена и къч по-напред в глутницата.
към текста >>

Старите методистки архиви виждат нещата в същата положителна светлина.
Две беш лястовици кръстосаш небе над жълтото море на Добруджа. Тя не знаеше, но русенските писатели и журналисти ровят миналото на Петър Дънов и пишат по нещо за пребиваването му в Хотанца след евангелисткото училище в Свищов. Според тези събирачи на местни спомени хотанчани вече били подготвени за евангелисткото слово. Неговото идване тук през есента на 1887 предхожда само с година и половина откриването на основното евангелистко училище в барачката на мястото на сегашната евангелска църква, за което отговаря брат Захария Димитров. Тогава село от шейсе къщи само, след заминаването на Дънов, когато започва училището, мисията тук вече има 14 редовни члена. Старите методистки архиви виждат нещата в същата положителна светлина. Това място е благодатно с либералните отношения сред селяните, се казва в доклада на Дейвис на годишното събрание в Свищов. Така че местните хора посрещат младия, елегантен учител с голяма радост и не остават разочаровани. Петър Дънов „идва с благородната си осанка (както казват); и с благото си слово, и с цигулката си, и открива на млади и стари непознати духовни хоризонти“. От това, което намираме в бележките на неговите първи ученици, се вижда какво е споделял Петър Дънов за учителстването си в Хотанца. Не става дума за кой знае каква философия или знание, но това, което е внесъл там, е било наистина нов, свеж дух, различен от тогавашното официално първоначално образование.
към текста >>

Всъщност Големите му уроци идели извън академичната програма - той бил Учител в истинския смисъл на думата.
Така че местните хора посрещат младия, елегантен учител с голяма радост и не остават разочаровани. Петър Дънов „идва с благородната си осанка (както казват); и с благото си слово, и с цигулката си, и открива на млади и стари непознати духовни хоризонти“. От това, което намираме в бележките на неговите първи ученици, се вижда какво е споделял Петър Дънов за учителстването си в Хотанца. Не става дума за кой знае каква философия или знание, но това, което е внесъл там, е било наистина нов, свеж дух, различен от тогавашното официално първоначално образование. Децата и той непрекъснато били извън класната стая, ученето било в жив контакт с природата, с пътя, нивата, градините, гората. Всъщност Големите му уроци идели извън академичната програма - той бил Учител в истинския смисъл на думата. Като във всяко тогавашно село, не всичко било спретнато и чисто (за да сме снизходителни). Той учи децата на чистота; и след месец-два само те стават млади ратници на хигиената в Хотанца. Особено нетърпим бил за Петър придобитият в семействата им навик да се клеветят. Това било единственото, което го изваждало от ведрото му настроение. Изслушвал търпеливо какво имат да кажат и след това сърдито настоявал от тях да му докажат, че те са по-добри от съученика, който са клеветили, за да имат правото да го упрекват.
към текста >>

97. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност.
* Бостън от него време е нещо, което заслужава да се види. Пренаселен е като Багдад по времето на Харун ал Рашид, само дето хората не си живеят над дюкяна, а в къщи с градинки по на пет-шест километра от канцелариите си и всеки ден трябва да ходят и да се връщат от работа в центъра. Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария дъб и боричкащите се ловни кучета. Само че главата на семейството не ходи един път в седмицата в града да види как са му акциите, а е чиновник всеки ден от девет до пет и ливадата е три педи на две крачки и ако има куче, трябва да се извади на улицата, когато се внася новият бюфет, че няма как да се разминат хамалите. Но ще се справят, защото това са дебелоглави хора, които лягат и стават със запретнати ръкави. Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност. Милионерът Уитни вече е купил повечето от тролейните линии в града и се готви да прокара в най-гъстото на центъра „елове“, т.е. вдигнатите на нивото на втория етаж железни пътища с техния апокалиптичен трясък и тръскане. Изглежда че няма друг изход с тези експлодиращи американски градове, и навсякъде постъпват точно така. Това е то спасението за претъпканите им центрове! Уитни дори има подкрепата на губернатора Ръсел, който казва: „Направи превоза до предградията лесен, бърз и евтин, а пък невзрачните сгради за даване под наем в града и тъй и тъй не могат да се сравняват, както показва опитът, с предимствата на извънградските резиденции.“ Така че лозунгът на Уитни е: „Шумът на бесилото! Мръсотията по дяволите!“ Не ви трябват коне от кол и въже да ви теглят по 303 каруци на час по Парк стрийт към центъра! Само елове! И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било. Единият квадратен хектар терен на центъра има 24 километра релсов път, 80 км тролейни маршрути с железните им пръчки и преградите им, 714 стълба, 195 кръстовища, 257 превключвания и 149 спирки.
към текста >>

- Доктор Боун - подхваща разговора той, - чувствам, че не съм кой знае какъв философ... И преди да успее да завърши мисълта си, Боун слага край на дискусията: - Не съм наклонен да споря с вас по този въпрос! И отминава.
Далече напред в годините, съзнателно или не - той щеше да държи приближените си и учениците си на дистанция. Самота или не - като техен учител, той щеше да издържи и да ги стимулира да вървят напред, а не да почиват на коляното му! Боун винаги оставяше учениците си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той бе високо изправен, не премълчаваше и не приемаше леко глупащината. Отношението му излъчваше: „Ето това е! Проумей го колкото можеш сам!“ Или: „Приеми го или забрави цялата работа!“ Петър присъства на разменянето на реплики в коридора между Боун и един студент, което особено го впечатлява. Материята, която изучават, е тежка и студентът иска да е откровен. - Доктор Боун - подхваща разговора той, - чувствам, че не съм кой знае какъв философ... И преди да успее да завърши мисълта си, Боун слага край на дискусията: - Не съм наклонен да споря с вас по този въпрос! И отминава. Остротата на отговора, Дънов я наясно по това, идва от предишната поза на откровеност на същия студент в един общ разговор, в който той изтърсва (за да се прави на интересен), че не мисли, че повече трябва да остава свързан с такава проста деноминация като методизма. Колко по-точен, по-истински „учителски“ е този чист и прям отговор на Боун на кокетника от примиренческия отговор на любимия му Шишков от варненската реалка на ироничните кривеници на Васил Коларов; измъкването му встрани с контраирония, с пресилено капитулиране, което само някак зад пердето намеква, че той може би не се предава и не се признава за по-прост от Вазов, но е тъжен и неуверен в тази объркана следосвобожденска обстановка. При това някои студенти са започнали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. Боун обаче е учител и е непоклатим: Ако не ти харесва, отивай си! Ако ти се струва сложно да се вглъбиш във философията на етиката и теизма, то ти е от главата, а не от сложността на материята, както я преподавам аз! На Дънов му харесва, че учителят трябва, обича или не обича ученика, да е строг и да го води напред, да не се огъва от умиление, да не предлага емоционални патерици, когато трябва да го научи бодро и уверено да крачи напред. А че материята е сложна, сложна е, в това няма съмнение.
към текста >>

Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е.
Бостън! Стегнатият, точен, пуритански Бостън, който сега вече има лъснати пиринчени дръжки на външните си врати, вносни стъкла от Лондон и махагон от островите, но на всеки ъгъл стърчи църковна или библиотечна, или друга някаква кула. Дали това е за да си по-близо до небето, или да гледаш големия градски часовник на нея и да не закъсняваш за работа, за началото на учебния час, или за бизнес-срещата си - това вече не се знае. * Часовникът на Петър Дънов тук бе настроен също съвсем точно. Той отново идваше като специален студент. Когато двете запланувани години в семинарията Дрю не му стигнаха, за да се почувства сигурен, че ще бъде такъв проповедник на Словото, какъвто сърцето му река, записа още две, но и това не се оказа достатъчно. Той вече се беше вдъхновил не само от близкия на сърцето му Юфам, но и от идеите на професор Милей, че знанието и науката не отдалечават християнина от вярата му, защото знанието и науката са част от божествената промисъл, т.е. те са чистата Божа истина за същността на божественото и затова само разширяват нейния обхват. Президентът на Дрю доктор Бъц също бе дал тази насока на работата си, защото и той чувстваше необходимостта да не се изостава от съвременната експлозия на знанието, науката и техниката, което щеше да направи преподавателското тяло старомодно,-ако не влезеше в крак с времето си. Не след дълго той щеше да излезе с прочутата си реч на една от годишнините на семинарията за „Проповедникът и Новата епоха“, която правеше явна концесия на идеите на Емерсън против обръщането на погледа на верующия към уж духовното превъзходство на миналото. Основната теза на тази реч той формулира буквално така: „Проповедникът на новата епоха трябва да бъде човек на собственото си време. Пророците и апостолите бяха запознати с епохата, в която живееха.
към текста >>

Искаше да направи сериозно научно изследване в тази насока, да изясни за себе си този въпрос във формата на богословска теза, която щеше да избистри мисълта му, да му даде опора за бъдещата му работа, пък и богословско бакалавърско звание, което също да се обсъди с професора по практическа теология и като се уточни, пак той щеше да я приеме до 15 април идната година.
Как беше насадено вечното, иманентното на християнското учение в главите на тези, които изцяло живееха с ефимерното и преходното, които от дъските на външния клозет на двора ковяха курник, като паднеше клозетът, и после от дъските на курника, като паднеше, цепеха трески за огъня в баджата, в която си опушваха сланината. Точното знание за това! Не общите красиви приказки. Точните знания за това, което бе съборило огромния дух на баща му на колене в селската прах на варненския край. И защо в Западна Европа, където варваринът е бил по-варварин откъдето и да било другаде, вечните ценности на божието слово бяха пуснали дълбок корен и то бе родило по-тежък плод? А не в родината му? Искаше да направи сериозно научно изследване в тази насока, да изясни за себе си този въпрос във формата на богословска теза, която щеше да избистри мисълта му, да му даде опора за бъдещата му работа, пък и богословско бакалавърско звание, което също да се обсъди с професора по практическа теология и като се уточни, пак той щеше да я приеме до 15 април идната година. По него време професор по практическа теология бе Лутер Таунсенд. Най-плодовитият автор от преподавателското тяло, той бе як, но късичък мъж, винаги изрядно облечен и навсякъде се набиваше в очи с дългата си черна брада. Беше истински син на Нова Англия, където бе започнал като проповедник в годината, в която Петър се бе родил. Беше останал без баща рано в живота си и на шестнайсетгодишна възраст се бе хванал на работа по железопътните линии, за да храни семейството си. Недоволен от лошото си образование, положил неимоверни усилия да прогресира от колеж на колеж и от семинария на семинария, докато стигнал до Бостън, където изкарал 25 години като преподавател.
към текста >>

Бил се уединил в един дърварски лагер в лесовете на щата Мейн, за да се възстанови след изтощително боледуване, и както обядвали най-проста храна на скованите дървени пейки в лагера, изведнъж бил озарен от мисълта, че трябва да стане учител, да просвещава хора като тези около него.
Беше истински син на Нова Англия, където бе започнал като проповедник в годината, в която Петър се бе родил. Беше останал без баща рано в живота си и на шестнайсетгодишна възраст се бе хванал на работа по железопътните линии, за да храни семейството си. Недоволен от лошото си образование, положил неимоверни усилия да прогресира от колеж на колеж и от семинария на семинария, докато стигнал до Бостън, където изкарал 25 години като преподавател. Петър Дънов всъщност се оказа един от последните му дипломанти и в разговорите си с него се случваше Таунсенд да се отпусне и да му разправя най-различни неща от живота си. Измежду тези неща силно впечатление на Петър направи историята как получил просветлението си да стане учител, което сподели и на прощалния банкет на следващата година, след като вече бе приел тезата на Петър. Бил се уединил в един дърварски лагер в лесовете на щата Мейн, за да се възстанови след изтощително боледуване, и както обядвали най-проста храна на скованите дървени пейки в лагера, изведнъж бил озарен от мисълта, че трябва да стане учител, да просвещава хора като тези около него. Получил призванието си от небето. С една дума, той беше плодовит, духовен и вдъхновен мъж, но краката му бяха на земята, по която бе крачил с железничари и дървари. Таунсенд с внимание и симпатия се отнесе към - кажи го – последния си студент, при това пратен от провидението от толкова далеч. Те подробно разговаряха по това, което Петър искаше да направи. Таунсенд смяташе, че студентът му се нагърбва с ненужно тежка задача.
към текста >>

Нямаше смисъл това усилие в област, в която няма какво повече да се каже, но как да отклони една искрена душа, която искаше да направи точно каквото е предназначението на науката, към която се стреми.
Така нравеха всички. Петър обаче бе упорит. Искаше сам да разчепка проблема в работата си и сам да научи нещо. Таунсенд замълча, гледа го, мисли и накрая реши, че няма как - този странен българин очевидно беше искрен. Искаше да се опита да напише сериозен труд, искаше наистина да изследва нещо, което не знаеше. Нямаше смисъл това усилие в област, в която няма какво повече да се каже, но как да отклони една искрена душа, която искаше да направи точно каквото е предназначението на науката, към която се стреми. И се съгласи. Темата, която му възложи, беше „Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството“. Посочи му литературата, която имаше по въпроса в институтската библиотека, и му стисна ръката. На добър час! И така Петър пое дълбоко дъх, усмихна се в себе си на малкото духче, което взе по детски радостно да подскача в сърцето му, и тръгна да си нарежда стаята с мисълта за тетрадки, моливчета, гуми, листи за чернова... Оооо! Имаше време и щеше да е чудно. Имаше време и докато изчовъркаше книгите и напишеше тезата, щеше да научи сто още неща, дето ще са за цял живот! Близо две години.
към текста >>

На добър час! И така Петър пое дълбоко дъх, усмихна се в себе си на малкото духче, което взе по детски радостно да подскача в сърцето му, и тръгна да си нарежда стаята с мисълта за тетрадки, моливчета, гуми, листи за чернова... Оооо! Имаше време и щеше да е чудно.
Искаше да се опита да напише сериозен труд, искаше наистина да изследва нещо, което не знаеше. Нямаше смисъл това усилие в област, в която няма какво повече да се каже, но как да отклони една искрена душа, която искаше да направи точно каквото е предназначението на науката, към която се стреми. И се съгласи. Темата, която му възложи, беше „Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството“. Посочи му литературата, която имаше по въпроса в институтската библиотека, и му стисна ръката. На добър час! И така Петър пое дълбоко дъх, усмихна се в себе си на малкото духче, което взе по детски радостно да подскача в сърцето му, и тръгна да си нарежда стаята с мисълта за тетрадки, моливчета, гуми, листи за чернова... Оооо! Имаше време и щеше да е чудно. Имаше време и докато изчовъркаше книгите и напишеше тезата, щеше да научи сто още неща, дето ще са за цял живот! Близо две години. Всъщност една година и седем месеца до 15 април другата година. * Писането на тезата в Института по теология бе само част от школуването на Петър в Бостън. Далече не най-важната част. Двете му години тук и следващата в Медицинския факултет бяха едни от най-интересните в интелектуалния живот на стария град, тъй като бяха на границата между стария пуританизъм, консерватизма в теологията и философията, ксенофобията на фамилиите създатели на Бостън и модерните времена.
към текста >>

Тя е логика на философската мисъл и съзерцание и е неизбежна за философията, била тя в църквата или вън от нея.
Не много приятна картина за едва добралия се до семинарията простоват бъдещ пастор или за ограничения стар остарял пастор, който иска да го оставят на мира, да знае, че горе на небето на трон, скован от добър дърводелец, от чист махагон стои Бог, англосаксонец със сини очи и бяла брада, сангвиничен по темперамент - т.е. със здрава розова кожа на лицето, умен, справедлив, загрижен за тези, които са добри и са си чели Библията, и техен верен покровител. И той - пасторът - само да изпълнява, което е научил с добросъвестен труд и четене в семинарията, и да учи другите на всички тези неща, и да си получава скромното пасторско възнаграждение, ограден с уважение и почит. Но, уви! - може би има нещо вярно в персонализма, защото умът не стои на едно място, не научава една гаванка със знание и да заспи, а зобе всяко ново нещо, меле го, изгражда отношение към него, подрежда го в ядрото на душата и търси, и търси, и търси сливане с Всемирното съзнание напред ли, нагоре ли, накъде - не е ясно! - но че няма да спре на едно място - това е ясно като бял ден. Тази логика на разсъжденията, разбира се, не е привилегия на християнството. Тя е логика на философската мисъл и съзерцание и е неизбежна за философията, била тя в църквата или вън от нея. Ще я видите в индуския теист на дванадесети век Рамануя, ще я видите във великия немски математик от 17 век Готфрид Лайбниц, ще я видите в консервативния англо-ирландски теолог Джордж Бъркли през осемнадесети век, ще я видите в мистика интуитивист Анри Бергсон през деветнадесети век. Ще я видите като огромна, съвсем непредвидена вълна в уж най- консервативната от всички деноминации на протестантската църква зад океана - методизма. В края на деветнадесети век! В Бостън! В училите в Германия при завършилия медицина метафизик Херман Лоце преподаватели на Петър Дънов. Тежката артилерия между тези ерудити е човекът, който спечелва цялата адмирация на Дънов от първия ден в института - Бордън Паркър Боун, човекът, който превръща Бостънския университет в крепост на персонализма в Съединените щати. Така както Боун рисува нещата в съчиненията си, а и пред студентите си, картината не изглежда сложна: просто човеците са създания, креатури на Бога с много измерения: морални, религиозни, емоционални, логични - и всяко от тези измерения е достойно за отделна оценка и отделен анализ, като всяко от тях отразява рационалността (ултимативната персоналност) на техния Създател.
към текста >>

В „Атлантик Мънтли“, което си бе извоювало авторитета на списание, без което нито един културен американец не можеше да се смята, че е в крак с времето и последните тенденции на американската мисъл, се появиха отзиви за трудове на Мадам Блаватска, която бе починала едва миналата година; имаше и бележки за теософското движение.
Техни стари статии, както и статии и спомени за тях цяла година вече се появяваха в големите местни списания и докато работеше по тезата си в Бостънската обществена библиотека, Дънов все повече взе да се зачита в новите броеве на „Атлантик Мънтли“. * В Бостънската библиотека бе тихо като в люпилня. Книгите идваха по лифтовете между етажите на хранилищата, по пневматичните шлаухове се носеха обратно фишове с нови поръчки: зрееха идеи и знание в „машината за информация“. Дънов четеше и четеше, и колкото повече неща овладяваше, на толкова нови неща се натъкваше. Те привличаха интереса му и с това се откриваха и нови пътеки за проучване. В „Атлантик Мънтли“, което си бе извоювало авторитета на списание, без което нито един културен американец не можеше да се смята, че е в крак с времето и последните тенденции на американската мисъл, се появиха отзиви за трудове на Мадам Блаватска, която бе починала едва миналата година; имаше и бележки за теософското движение. Не можеше да не се зачита в тях, защото теософията бе модна и привлекателна с предлаганото разкриване на мистичните мъдрости на големите източни цивилизации, макар че Петър не беше сигурен, че теософите са прави в това, че отговорите са налице, че трябва само да се приемат такива, каквито ги предлагат те, и нещата „раз-два!“ и ще се променят коренно за добро. Имаше големи студии за древната индийска книжнина: за Ведите, за Упанишадите. Неотдавнашният превод на серията от томове „Свещените книги на Изтока“ на професор Макс Мюлер, които повдигаха интереса към тази област, бе неотшумяло събитие. Още повече че тук, във Ведите, в „Бхагават Гита“ лежаха основите на това, което в момента най-много го привличаше - трансцендентализма на Емерсън и Торо. В тези води в края на краищата бе плувал редакторът на нюйоркския вестник „Сън“, който толкова много бе направил за преодоляване на мизерията, с която се бе борил и той в методистките миеш в Ню Йорк.
към текста >>

Това не са дори дипломни работи в днешния смисъл на думата.
Виждаш истинското лице на творческата си амбиция; дотук си имал идея да напишеш нещо, но сега изведнъж виждаш вътре в себе си, искал ли си всъщност да го напишеш, или си се виждал в ролята на автор на съчинение на такава тема; виждаш какви са били мотивите ти, виждаш кого си искал да впечатлиш, виждаш кой ще го чете и какво ще си помисли за цялата работа, виждаш ще даде ли нещо на някого и на кого, и ще даде ли нещо на теб и какво. Виждаш дали ръководителят ти Питър Таунсенд е бил прав, като се е мъчил да те убеди да не се нагърбваш с широкообхватна тема. На тезите в Теологическия факултет не се гледа като на нещо особено важно, не се иска в тях да имат какъвто и да било научен принос. Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията и написването на тезата е своего рода форма, под която студентът още да се повърти в своята Алма матер, да се поочука в отношенията си с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете, да може съсредоточено да пише, да знае как да излага системно мислите си. Ако видите тезите от онова време, ще се учудите. Това не са дори дипломни работи в днешния смисъл на думата. По качество всъщност те не са повече от една обикновена семестриална работа, която преподавателят я прочете, я не! През всичкото време, през което Петър Дънов се готви и събира материал, той е имал предостатъчно време да се убеди в това, като сравнява какво правят другите дипломанти и чете приети вече тези. Няма да отстъпи, разбира се, и да не направи оптималното, което може, по темата, но просто му става ясно, че Таунсенд е бил прав: ще положи много усилия и време за доста ограничен резултат. И така той цитира съвестно огромната литература по темата: римски автори, гръцки автори, основните исторически съчинения по въпроса, издадени по-късно. Описва задоволително динамиката на миг рацията на различните племена и това описание надминава четиридесет краснописни страници. Работата е написана с внимание и безспорно с удоволствие.
към текста >>

чрез Божията промисъл божественото влиза в човека.
Важното е, че тук в капсула е това, което Петър Дънов е научил от медисънския си учител и което след години ще стане кълнът на неговото собствено учение. Християнството не е учение, спуснато Отгоре, от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните и тъпи тълпи как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред. Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми такива, каквито са, така както хората си живеят днес и както са живели преди и както ще живеят утре, винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония. Въпросът е, че за приемането му, за сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности има две вървящи една срещу друга сили, които привличат божественото и практичното. От една страна е Божията сила, Бог, който е агентът, посредникът за пренасяне на ценностите на християнството в човека. Т.е. чрез Божията промисъл божественото влиза в човека. Бог се въплъщава в човека, влиза в своя Син Божи на земята. Веднъж това станало, веднъж божественият дух, веднъж „Божественото“ влязло в човека, той от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на Милей; че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог става по-близо до него, а с това и Човекът става по-близо до Бог и божественото. Така че движението е както от Бога към Човека, така и от Човека към Бога; имаме сливане на Всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила.
към текста >>

Какво е методистката църква без мисълта й да върви напред с хора като тях?
По методистката пътека остава да се задоми и да намери пасторско място в Ню Джърси, където все още се числи, или да се върне в България и - пак това! - да стане пастор и да чака с годините вътрешните механизми на методистката йерархия да го направят учител в Свищов или Ловеч, или ръководител на някое паство от стотина души. Скромно и всеотдайно да служиш на поста си? Разбира се, но този пост кой го определя? Гласът вътре в него като личност ли, който, ако го чуеш правилно, е гласът на Божественото, или гласът на старейшините? На тези, които сега съдят такива духовни великани като Мичел, като Боун? Какво е методистката църква без мисълта й да върви напред с хора като тях? Ако е да учиш някого - той вече беше учител в Хотанца и когато заминаваше, децата му целуваха ръка! Тези седем години в църквите на Ню Джърси, в мисията в Ню Йорк, на лекциите на Голямата петорка, класовете по литература и история, сред книгите на Бостънската обществена библиотека, тезата му - това, което е придобил, къде ще го приложи? Ще го остави да закърнее, да се похаби; така както е сега на тридесет години- вече ще забрави всичко, което е придобил, и ще свири „Когато бях овчарче“ на малките синеоки дечица още - колко? - четиридесет години? Петдесет? Това няма ли да е бягство от поста си и призванието си - да пропилее всичко, което методистката наука му е дала, дори по-скоро Америка му е дала, и да не го осмисли и предаде нататък на тези, които имат нужда от него?
към текста >>

Може би трябваше да се заеме с някоя положителна наука и да остане в Америка, както не един от съучениците му в Дрю.
Периферните американски области на развитие той също не може да прегърне. Той премного е чел, премного се е готвил и разбира, че в тях са инкорпорирани много ценни неща, много последни постижения в областта на медицината, техниката, физиката, философията и социологията, но те си остават втора ръка неща; лека кавалерия. Нещо като арабския цар в каляската по Бродуей с перото на чалмата и трещящите фанфари и барабани, който се оказва, че е рекламирал току-що пуснатото на пазара кафе „Максуел - добро до последната капка!“ Какво тогава! Къде да се дене? Не може да пропилее всичко и да се върне. Не може да пропилее себе си и да поевтинее. Може би трябваше да се заеме с някоя положителна наука и да остане в Америка, както не един от съучениците му в Дрю. Или дори да се върне в България, където истински ще тежи на мястото си с такава диплома. Ето, неговият приятел Георги Чакалов ще стане лекар и всички врати ще му бъдат отворени. Понякога му завижда, макар че гледането назад не помага. И все пак все по-често му идва наум, че може би някоя от тези новооткрити области встрани от официалната църква позволяват да се надникне в тях по строго научен начин и да се види дали науката няма да потвърди теоретическите предположения, върху които се градят. Астрологията например.
към текста >>

НАГОРЕ

0.94904899597168