Търсене в текстове за 'Познаване на Христос'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1342 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Когато човек обикне Бога, когато човек запали Свещения огън в себе си, като магнит ще привлича хората, всички ще го обичат.
При Любовта човек е проводник на Любовта на Бога. Любовта е атрибут на Бога. Бог е, Който люби чрез нас. Как ще познаеш, че Бог те обича? Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Когато човек обикне Бога, когато човек запали Свещения огън в себе си, като магнит ще привлича хората, всички ще го обичат. Това са два закона. Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледалото, защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш. Като обичаш хората, ти обичаш себе си. Като обичаш другите, ти обичаш Бога в тях. Та Любовта е огледало.
към текста >>

Познаването на Бога е условие за Вечния живот.
Тя може да се представи в каквато и да е форма, но самата тя е необяснима, понеже Любовта е Бог. Любовта в човека иде от Бога, човек е само проводник и той не може да обясни нещо, което е над него. Човек само трябва да ѝ даде ход, да не я ограничава. Щом се говори за Любовта, тя не трябва да се разбира по човешки. След като пихме чай, пак се подхвана разговор. Познаването на Бога е условие за Вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на Живота е в познанието на Бога. Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере.
към текста >>

Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци.“ Духовният свят ще покаже на човека къде ще отиде и къде трябва да работи.
Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога. Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци.“ Духовният свят ще покаже на човека къде ще отиде и къде трябва да работи. Невидимият свят ще ни изпрати при онези, които е предопределил и подготвил. Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото или с други думи, да познае Бога. Това значи да познаем условията, при които можем да растем. Онези, които ти обичаш, ги познаваш. Един човек не можеш да го познаеш, докато не го обичаш.
към текста >>

2. 6_01 ) Свещеният час - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос е казал: „Чакайте в Ерусалим, докато дойде Духът.“
За влизане в общение с Невидимия свят човек трябва да проучва опитността на хората, които са минали по този път. Това не е нещо, което човек изкуствено може да добие. По механически път това е недостъпно. Човек, като проучва тяхната опитност, постепенно ще се събуди и сам ще добие опитност. Човек трябва да работи и опитността ще дойде. Христос е казал: „Чакайте в Ерусалим, докато дойде Духът.“ У човека трябва да има дълбоко желание, дълбоко просветление, да бъде усърден и да бъде готов, когато дойде благоприятното време. Често хората изгубват благоприятното време, когато то е дошло, защото не са готови. Благоприятното време не идва често. Ако е пропуснал благоприятното време, човек трябва да чака друго благоприятно време. Може да минат 10-15-20 години и пр.
към текста >>

Един обикновен гражданин не може да има това запознаване; превод: общението, което един светия може да има с Невидимия свят, един праведник не може да го има.
За сношение с Ангелската йерархия може да се каже следното: частният закон е във връзка с общия. Първо трябва да се приложи общият закон и после – частният. Това значи, че ако човек не може да влезе във връзка с Бога, с никого друг не може да влезе. Влезе ли във връзка с Бога, тогава ще влезе във връзка с йерархията. Дипломатът, като се прати в Англия, запознава се с английския крал. Един обикновен гражданин не може да има това запознаване; превод: общението, което един светия може да има с Невидимия свят, един праведник не може да го има. Докато не изучиш езика на Небето, как ще влезеш във връзка с Невидимия свят? Само неколцина окултисти са чели от източника, а другите имат каша, взели са оттук-оттам. Да допуснем, че идваш при мен и ми заявяваш, че искаш да се запознаеш с англичаните. Какъв метод ще употребя аз? Ще ти кажа, че трябва да изучиш английския език и ще ти го преподавам.
към текста >>

Защо Христос избра апостол Павел?
Това зависи от желанието му. Най-първо трябва да си създадем едно духовно тяло, чрез което да се съобщаваме с Невидимия свят. Насочете усилията си към това, всичко зависи от усърдието. И сега човек има връзка с Невидимия свят, защото всяка негова мисъл и всяко негово желание са все усилия от Невидимия свят. Ако някой път Невидимият свят изпраща скромни посланици, които носят малки записки на човека, и той ги изхвърля, за да очаква големи записки, човек остава на сухо. Защо Христос избра апостол Павел? Понеже имаше възможност да се пробуди, затова го избра. Павел беше ревностен. Вие ще живеете едновременно два живота, ще държите два метода. С хората ще работите както се работи със светските хора-доколкото може, ще им се предаде Истината на светски език. А и вие ще си имате свещен час, всеки ден ще се уединявате, ще съзерцавате, ще размишлявате върху най-възвишеното.
към текста >>

Така, както е мислил Христос, това е Христос.
Намерете във всяка глава най-важното, намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идват като допълнение едно към друго. Съществуват неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети – към душата и четвърти – към Духа. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора. Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата. Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с Бога и е погълнато съвършено от изпълнение Волята на Отца. Така, както е мислил Христос, това е Христос. За втория етап на упражнението през следващите десет дни прочетете първите десет глави от Исайя и от всяка глава си изберете по три стиха за размишление. Същевременно размишлявайте как би постъпил Христос, ако беше на ваше място. Вие сте пред един обширен свят, който трябва да се проучва много добре и то не в светлината на старото, а в светлината на Новото. Старите неща са окапали листа.
към текста >>

Същевременно размишлявайте как би постъпил Христос, ако беше на ваше място.
Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора. Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата. Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с Бога и е погълнато съвършено от изпълнение Волята на Отца. Така, както е мислил Христос, това е Христос. За втория етап на упражнението през следващите десет дни прочетете първите десет глави от Исайя и от всяка глава си изберете по три стиха за размишление. Същевременно размишлявайте как би постъпил Христос, ако беше на ваше място. Вие сте пред един обширен свят, който трябва да се проучва много добре и то не в светлината на старото, а в светлината на Новото. Старите неща са окапали листа.
към текста >>

3. 7_15 ) Страданието е път към Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданието представлява път за познаване на великото, красивото, възвишеното в света.
Защо хората трябва да страдат? – За да се научат да любят. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е Любовта Страданието е почва, върху която Любовта расте. А Радостта е плод на страданието. Колкото повече страда човек, толкова по-сладки плодове ще има. Страданието представлява път за познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Човек хиляди години страда, за да опита един момент от Любовта. Дойде ли Любовта, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете. Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония. Христос издържа страданията. Това е Любов, когато страдаш, да повдигаш другите и със своите страдания да помагаш на човечеството.
към текста >>

Христос издържа страданията.
Колкото повече страда човек, толкова по-сладки плодове ще има. Страданието представлява път за познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Човек хиляди години страда, за да опита един момент от Любовта. Дойде ли Любовта, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете. Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония. Христос издържа страданията. Това е Любов, когато страдаш, да повдигаш другите и със своите страдания да помагаш на човечеството.
към текста >>

4. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

“ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска.
Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли, освен това е нужно и едно вътрешно концентриране. Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала до дрехата на Христа. „Кой се допря до дрехите Ми? “ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него. Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите. Друг библейски пример: когато Мойсей вдигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията – от ръцете му излизала сила. Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната.
към текста >>

Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него.
Учителя казва: „Когато правим упражненията, Живата Природа взема участие в движенията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание: забележи ли, че няма, не взема участие; а щом е така, то всичката работа на човека отива напразно – тя е механична.“ В това отношение – доколко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на Природата в човешкия организъм, е интересен евангелският разказ за жената, която страдала дванадесет години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала до дрехата на Христа. „Кой се допря до дрехите Ми? “ – запитал Христос и учениците казали, че народът Го притиска. Христос се обърнал, за да види кой е сторил това, защото усетил, че сила излиза из Него. Мнозина се допрели до Христа механически, докато тази жена се е допряла с участието на съзнанието си, с дълбока вяра, излизаща от Умствения свят, и получила оздравяване или хармонизиране на енергиите. Друг библейски пример: когато Мойсей вдигал ръцете си, евреите побеждавали в сраженията – от ръцете му излизала сила. Ръцете са силови линии, от които протича живата енергия. С будно съзнание се образува връзка между ръката и Живата Природа; по всеки пръст протича жива енергия – праната. Ако повярваш, ако туриш волята си в действие, веднага токове ще протекат.
към текста >>

22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки.
21. Радостта на Земята (Люлеене): Люлеем ръце и ту сме с лице към центъра, ту сме гърбом. Дошло е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили, и с такива движения се изразява радостта от плодовете. Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство. 22. Запознаване: Паневритмията се играе в кръг и по двойки. И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат. Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея двете половини символизират човека раздвоен, създаването на полюсите – мъжа и жената.
към текста >>

5. 65) Писма - Боян Боев (1883 – 1963)

Външното сближение между мистичните братства може и трябва да има взаимно опознаване, да си ходят на гости, да имат деликатни, приятелски отношения едно към друго, да се види кому какво се е дало от Горе.
Мистичните братства трябва да съдържат Любов, да бъдат носители на Божественото и тогава те ще бъдат съединени вътрешно. Вече съществува една организация на духовните работници, на която хората трябва да дадат израз, и няма защо да я създават сега. Тази организация е Великото Всемирно Бяло Братство. На едно място в Библията много ясно се говори за Всемирното Бяло Братство, а именно в Посланието на апостол Павел към евреите, 12-а глава, 22-24 стих: „...но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога – Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса – Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ Мистичните братства ще имат подкрепата на горната организация, ако са носители на Божествените принципи, и тогава чрез Всемирното Бяло Братство те ще са обединени. Външното сближение между мистичните братства може и трябва да има взаимно опознаване, да си ходят на гости, да имат деликатни, приятелски отношения едно към друго, да се види кому какво се е дало от Горе. Нали всеки пророк казва това, което му е открито? В това няма да има еднообразие. При такава вътрешна обмяна циркулират соковете на всяко едно от тях в другите, без никакво препятствие, както жизнените сокове в организма. От друга страна, могат да се свикват международни събори на всички мистични братства и мистични души в света, и то на планина – Алпите или Рила. Но съборите да бъдат само за взаимно опознаване.
към текста >>

Но съборите да бъдат само за взаимно опознаване.
Външното сближение между мистичните братства може и трябва да има взаимно опознаване, да си ходят на гости, да имат деликатни, приятелски отношения едно към друго, да се види кому какво се е дало от Горе. Нали всеки пророк казва това, което му е открито? В това няма да има еднообразие. При такава вътрешна обмяна циркулират соковете на всяко едно от тях в другите, без никакво препятствие, както жизнените сокове в организма. От друга страна, могат да се свикват международни събори на всички мистични братства и мистични души в света, и то на планина – Алпите или Рила. Но съборите да бъдат само за взаимно опознаване. ПИСМО № 2 Пристигна писмо от един французин и Учителя ми продиктува следния отговор: Не трябва да правите разлика между умствена, духовна и физическа работа – съединете трите в едно. Направете физическия свят условие, духовния свят – съдържание, а Божствения свят – смисъл. Като работите каквото и да е, считайте, че за Бога работите.
към текста >>

Когато дойде Христос за грешните, това не беше ли Божествена работа?
Пристигна писмо от един французин и Учителя ми продиктува следния отговор: Не трябва да правите разлика между умствена, духовна и физическа работа – съединете трите в едно. Направете физическия свят условие, духовния свят – съдържание, а Божствения свят – смисъл. Като работите каквото и да е, считайте, че за Бога работите. Вие намирате една работа за светска, а друга – за Божествена, а това не е вярно. Когато дойде Христос за грешните, това не беше ли Божествена работа? Каквато и работа да вършите, съзнавайте, че е за Бога, че тя е Божествена. ПИСМО № 3 Французинът Л. Г. писа, че има дар да лекува с жизнен магнетизъм и помоли Учителя да му помогне мислено. Учителя му писа следното:
към текста >>

Постъпете както Христос на кръста – Той прости и Вие простете на всички.
Учителя му отговори така: Най-първо Ви трябва чистота на мисълта, после – благородна дейност на чувствата, и накрая – здравословна физическа работа. Радвайте се на всяка работа, колкото и малка да е тя. Бъдете доволен в недоволството си. Знайте, че това, което ще дойде, когато сте доволен от него, то ще бъде едно благо за вас. Постъпете както Христос на кръста – Той прости и Вие простете на всички. Бъдете доволен от това, което имате, и в дадения случай бъдете доволен от това, което постигате. Препоръчвам Ви да пиете топла вода, носете я в един термос и никак да не употребявате студена. Вечерно време измивайте краката си с топла вода. Употребявайте сурово зеле, като го дъвчете бавно, също така – моркови, ряпа, варени картофи с малко сол и масло. По възможност избягвайте месната храна.
към текста >>

6. 73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос, щом слезна, и почна да говори за новите времена.
Които разбират, трябва да търпят малко – красивото е в бъдещето. Божественото иде отвсякъде и слиза между всички народи. Достатьчно е да сте готови за работа. Правото сега е на страната на добрите хора и всички духовни братства оказват влияние. Разумните същества ръководят света и трябва да вървим по техните стьпки. Христос, щом слезна, и почна да говори за новите времена. И вие говорете за новите времена. Виждам, че вие сте все още в болницата, не сте се освободили от нея, но хвърлете халатите. Казано е: „Които чуят гласа, ще станат и ще възкръснат.“ Новият живот иде. Който разбира, трябва да се радва, че се е родил в сегашните времена, когато новият ред се налага. Ако хората виждат духовно, ще схванат, че пространството е пълно с Разумни същества, които постоянно изливат светлина в човешките умове и преустройват нещата.
към текста >>

Това ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата, ще го направи възприемчиво към новите идеи.
Изменението на Земята няма да стане катастрофално, но планетата ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза в по-висша връзка. Много бързо стават нещата, изменят се умовете на хората, политиците не могат да се ориентират в своята политика, а става промяна. От милиони години насам Слънчевата система минава през една област в пространството, пълна с отрови. Сега тя излиза оттам и навлиза в една духовна област, в която живеят напрeднали същества. Това ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата, ще го направи възприемчиво към новите идеи. Ако се каже на мравките, че ще дойде нещо по-хубаво за тях, че ще могат да свирят и пеят, те ще кажат – „Невъзможно! “ А то е възможно, но не в тяхната форма, а в някоя друга. И сега, като се говори за нещо хубаво, то ще бъде възможно, но не при тези разбирания. Които не могат да се издигнат нагоре, ще останат долу. Когато Земята излезе в новата сфера, ще даде банкет, ще каже: „Деца, избавих се вече.“ Новият живот – това е закон за пробуждане на съзнанието.
към текста >>

7. 92) Словото ще даде живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето защо в нивата трябва да се вложи нещо хубаво, което да принесе добър плод, а това съответства на запознаването на народа с новите идеи.
Той бе запознат до известна степен с идеите на Бялото Братство, бе прочел доста нещо от литературата и попита как да се работи за повдигането на селото и изобщо на народа. Нека си послужим с една аналогия. На земеделеца е нужна земя, която е едно от условията за плодородие. И след като изнесе житото от хамбара и го засее – второто условие, той ще разчита на процес, който е Божествен: възрастването на посятото чрез Слънце, влага, топлина и вложените в семето сили. Същото е и по отношение на работата между хората – те са изорана земя, в която каквото се засее, такова ще израсте. Ето защо в нивата трябва да се вложи нещо хубаво, което да принесе добър плод, а това съответства на запознаването на народа с новите идеи. А когато посятото поникне чрез Божествените сили на човешката душа и даде добрия плод, това вече е Божественият процес. Някой път хората искат да приложат Божествения закон за постигане на човешки цели и това е погрешно. Ако хората могат да научат какво нещо е Любовта и могат да я приложат, тя ще оправи всичко, понеже е единствената сила в света, която преобръща от основи живота ни. Тя е, която ще научи хората как да работят безкористно. Майката, която обича детето си, работи добре за него.
към текста >>

За вторите Христос казва: „Вам е дадено.“ Не бива да се проповядва с насилие, а едно учение трябва да се опита, да се сравни и човек да се самоопредели за него.
Божествено Учение е това, което ще влезе, за да даде живот на хората. Една къща е добра за обитаване, когато коминът Ă тегли отлично, ала когато тя се изпълва с дим, тогава очите се дразнят. Така е и с едно учение, което не може да даде мир на човешката душа – има дим вътре в него. По възможност трябва да има най-малко дим. Някои хора са останали назад в своето организиране, а за други малко се изисква, за да приемат новите идеи. За вторите Христос казва: „Вам е дадено.“ Не бива да се проповядва с насилие, а едно учение трябва да се опита, да се сравни и човек да се самоопредели за него. Едно учение трябва да има приложение за ума, сърцето и тялото. Линиите и строежът на тялото показват каква е вътрешната култура. У славянина набожността, религиозното чувство е развито, докато у българите то е сравнително по-слабо. Българинът е претърпял криза и у него трябва да се усили Любовта към Бога. Българинът е съвестен, това е черта и на славянина.
към текста >>

8. 11. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос възкреси Лазаря с любов.
Това, което става в природата, е символ на това, което става в човешката душа. Един пример за Божествените процеси е възкресяването на Лазаря. Този факт е едно чудо, но по кой начин е станал? Този процес не е механичен, а един дълбок, Божествен процес. Веднъж в един разговор Учителят разясни как е станало възкресението на Лазаря. Христос възкреси Лазаря с любов. Когато Той казал „Лазаре, стани! ", едновременно изпратил любов към него. Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е възкресила.
към текста >>

За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята.
В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта." Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин? Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията. Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен.
към текста >>

Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството.
Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта." Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин? Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията. Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен. Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си." Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот. В това се състои тайната на спасението на човечеството от Христа.
към текста >>

Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията.
Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта." Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин? Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията. Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен. Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си." Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот. В това се състои тайната на спасението на човечеството от Христа. Няма същество, което да не е огряно от лъчите на Любовта. Щом живееш на Земята, значи Бог те обича.
към текста >>

Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си." Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот.
Той е пълнотата на Любовта." Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин? Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията. Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен. Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си." Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот. В това се състои тайната на спасението на човечеството от Христа. Няма същество, което да не е огряно от лъчите на Любовта. Щом живееш на Земята, значи Бог те обича. Христос помага за повдигането на човечеството не само със Своето Слово, но и направо, чрез самата Любов, чрез тази сила, която изпраща към цялото човечество. Някой ще запита защо не казвам, че Божията мъдрост е фактор за еволюцията.
към текста >>

Христос помага за повдигането на човечеството не само със Своето Слово, но и направо, чрез самата Любов, чрез тази сила, която изпраща към цялото човечество.
Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен. Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си." Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот. В това се състои тайната на спасението на човечеството от Христа. Няма същество, което да не е огряно от лъчите на Любовта. Щом живееш на Земята, значи Бог те обича. Христос помага за повдигането на човечеството не само със Своето Слово, но и направо, чрез самата Любов, чрез тази сила, която изпраща към цялото човечество. Някой ще запита защо не казвам, че Божията мъдрост е фактор за еволюцията. Тези условия, които ние имаме - земя, вода, въздух, цветята, реките, те не са ли плод на Божията мъдрост? Главният фактор за еволюцията е Божията Любов, която действува направо върху човешката душа, а мъдростта дава само условия, за да се пробуди душата. Някой ще каже: „Докажи това! " Много лесно може да се докаже.
към текста >>

Познаването на Бога продължава през цялата вечност.
Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем Бога. Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог." Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни.
към текста >>

9. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството.
Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал.
към текста >>

Обаче Христос не е от човешката еволюция.
Те допринасят за развитието на душевните сили на човека. Но те имат микроскопически и бавен резултат. Обаче, който иска да ускори своята еволюция, който иска да направи голяма крачка в духовния път, който иска да вземе няколко стъпала в пътя на своето повдигане, той трябва да размишлява върху Христа, да проучава евангелията и по този начин да направи вътрешна, интимна връзка с Христа. Такава работа има силно, дълбоко действие върху човешката душа." Другите основатели на религии са достигнали до по-висока степен на развитие чрез работа върху себе си в миналите прераждания. Обаче Христос не е от човешката еволюция. Той е Божествено същество. Всички религии преди Христа са имали за мисия да подготвят човешкото съзнание, за да разбере Христа, когато Той дойде на земята. Великите посветени още от времето на атлантската раса са знаели за Неговото идване и са говорили за Него, знаели са Неговата мисия. Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята.
към текста >>

Това не е вярно, защото Христос на много места цитира Мойсея, Данаила, Исайя и други.
Аз съм вратата на овцете. Ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери." Какво значение имат тия думи? Някой ще помисли, че според тия думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Така може да помисли онзи, който разсъждава повърхностно. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа. Това не е вярно, защото Христос на много места цитира Мойсея, Данаила, Исайя и други. Тия думи имат по-дълбоко тълкуване. Те се разбират така: Низшите духове, които са господствували в човешката душа досега, са крадци и разбойници. Те не са водили човека до истинския правилен път, а по един крив път. Затова човечеството е слизало надолу. Свързването с Христа ще освободи човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешката душа, и човек ще почне своя възход.
към текста >>

Щом очистите низшите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява във вас.
Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. "Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека. Човек става поради това нежен към вас, обича ви. Той може би няма да говори с вас, но в душата си ще се моли за вас и ще желае всячески да ви помогне. Щом очистите низшите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява във вас. На първо място изхвърлете вашето съмнение. Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят
към текста >>

Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света.
Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека. Човек става поради това нежен към вас, обича ви. Той може би няма да говори с вас, но в душата си ще се моли за вас и ще желае всячески да ви помогне. Щом очистите низшите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява във вас. На първо място изхвърлете вашето съмнение. Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго.
към текста >>

Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят
Щом очистите низшите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява във вас. На първо място изхвърлете вашето съмнение. Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас." Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа. Това е влизане във връзка с Неговото съзнание.
към текста >>

Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите.
Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: "Не живея аз, но Христос живее в мене." Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: "Човек каквото мисли, такъв става." При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика.
към текста >>

Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни.
Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана."
към текста >>

При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа.
Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: "Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света." При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: "И Словото стана плът и всели се между нас." При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.
към текста >>

При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.
При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: "И Словото стана плът и всели се между нас." При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос. "И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина." При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството.
към текста >>

При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия.
Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: "И Словото стана плът и всели се между нас." При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос. "И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина." При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека. Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите богатства, скрити в тях.
към текста >>

В Гетсиманската градина Христос е казал: "Прескръбна е душата ми до смърт." Потта му станала като капки кръв, които падали на земята.
Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите богатства, скрити в тях. Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на ученика. Чрез размишление върху тях, Божественото естество на човека се проявява. И колкото повече ученикът размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие. Човек може да направи опит, за да види тяхното мощно действие върху човешката душа. В Гетсиманската градина Христос е казал: "Прескръбна е душата ми до смърт." Потта му станала като капки кръв, които падали на земята. Той е имал такова страдание, което никой не е имал, понеже на никого не е капала от страдание потта като кръв от челото. Коя е причината на тия страдания? Той е преживял тия страдания, понеже приел да плати кармата на човечеството. Ако не беше сторил това, човечеството само не можеше да се издигне над егоизма и щеше да се изроди и загине. Любовта на Христа е толкоз велика, че човек при сегашната степен на своето развитие не би могъл да я преживее.
към текста >>

Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели.
Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на Божествената любов. Друг метод за това е размишлението върху Христа и идеите, изложени в Словото на Учителя. Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: "Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? " Христос казал: "Вие на кой сте дух, не знаете. Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси." От този пример се вижда милосърдието на Христа. Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: "Да не кажете това никому."
към текста >>

" Христос казал: "Вие на кой сте дух, не знаете.
Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: "Отче, прости им, защото не знаят какво правят." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: "Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? " Христос казал: "Вие на кой сте дух, не знаете. Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси." От този пример се вижда милосърдието на Христа. Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: "Да не кажете това никому." Като друг пример нека вземем възкресението на Лазаря. От този пример се вижда колко е могъща Неговата любов, че тя да има сила да възкресява мъртви.
към текста >>

Казва се в Евангелието, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаря.
Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси." От този пример се вижда милосърдието на Христа. Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: "Да не кажете това никому." Като друг пример нека вземем възкресението на Лазаря. От този пример се вижда колко е могъща Неговата любов, че тя да има сила да възкресява мъртви. Казва се в Евангелието, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаря. Когато отива към гроба на Лазаря, Той се просълзил. Околните казали: "Виж колко го е обичал! " С коя сила е възкресил Лазаря? Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: "Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния.
към текста >>

Той ми каза веднъж в частен разговор: "Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния.
Казва се в Евангелието, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаря. Когато отива към гроба на Лазаря, Той се просълзил. Околните казали: "Виж колко го е обичал! " С коя сила е възкресил Лазаря? Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: "Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда. И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила." В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия.
към текста >>

Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия?
За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас.
към текста >>

" Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича.
Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина.
към текста >>

Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира.
От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
към текста >>

Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода.
Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта.
към текста >>

Значи познаването на Христа е път към свобода.
После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение.
към текста >>

Христос иска свободни души.
Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери. Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление. Има периодичност в живота на човечеството.
към текста >>

Христос посочва пътя към освобождение.
Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери. Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление. Има периодичност в живота на човечеството. Има закон, според който това, което става, после се повтаря в по-горна октава. Ние видяхме в статията "На третия ден", че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството.
към текста >>

Христос е излекувал слепородения.
Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление. Има периодичност в живота на човечеството. Има закон, според който това, което става, после се повтаря в по-горна октава. Ние видяхме в статията "На третия ден", че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството. Ще дам още няколко примера за това. Христос е излекувал слепородения. В бъдеще това ще се повтори с цялото човечество. Както слепороденият е прогледнал, тъй и в бъдеще и цялото човечество ще прогледне, ще се пробуди в него по-високо съзнание. При раждането на това съзнание човек е сляп, не съзнава разумните основи на Битието. Друг пример. Христос след възкресението се яви най-първо на Мария.
към текста >>

Христос след възкресението се яви най-първо на Мария.
Христос е излекувал слепородения. В бъдеще това ще се повтори с цялото човечество. Както слепороденият е прогледнал, тъй и в бъдеще и цялото човечество ще прогледне, ще се пробуди в него по-високо съзнание. При раждането на това съзнание човек е сляп, не съзнава разумните основи на Битието. Друг пример. Христос след възкресението се яви най-първо на Мария. Мария, като представителка на жената, представлява Любовта. Това може да се повтори в по-горна октава по следния начин. Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви. Ще дадем още един пример. Възкресението на Лазаря може да се повтори в по-горна октава с човечеството.
към текста >>

10. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих".
Любовта е атрибут на Бога, Бог е, Който люби чрез нас. Бог ти е зашлевил две плесници - ако ти се радваш, разбрал си Любовта Му, ако не се радваш, не си я разбрал. Това е единството на Любовта! Как ще познаеш, че Бог те обича? - Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих". Когато човек обича Бога, когато запали свещения огън в себе си, този огън привлича като магнит хората и Всички го обичат. Това са два закона. Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледало. Защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш. Като обичаш хората, ти обичаш себе си.
към текста >>

- Познаването на Бога е условие за вечния живот.
И човек не може да обясни нещо, което е над него. Когато се говори за Любовта, тя не трябва да се разбира по човешки. След като пихме чай, пак започна разговор. Задаваха на Учителя разни въпроси. Той каза между другото: - Познаването на Бога е условие за вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е непознаваем! Може да изучаваш делата Му и все ще се ползуваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на живота е в познаването на Бога. Това учение мъчно се усвоява.
към текста >>

Смисълът на живота е в познаването на Бога.
Той каза между другото: - Познаването на Бога е условие за вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е непознаваем! Може да изучаваш делата Му и все ще се ползуваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на живота е в познаването на Бога. Това учение мъчно се усвоява. Ако човек не страда, трудно е да разбере това. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако във всичко си задоволен. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Познаваш онези, които обичаш.
към текста >>

Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци".
А като го обикнеш, ще видиш, че той крие една велика душа, по-голяма от Вселената, и ти с хиляди години ще трябва да изучаваш какви красоти се крият в нея. Като заминеш за онзи свят ще видиш доколко те обичат другите. Обикновената любов е за Земята. Човек трябва да се занимава с тези, които имат нужда от помощ. Това значи да се показва на хората Пътя към Бога. Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци". Духовният свят ще покаже на човека къде да отиде и къде трябва да работи. Невидимият свят ще ни изпрати при онези, които е предопределил, а тях ще ги предупреди и подготви. Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото, или с други думи, да познае Бога. Това значи да познаем условията, при които можем да растем. *
към текста >>

11. Даровете на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога.
- Два вида възкресение няма. Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога. Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Да познаеш Бога-това е възкресение. А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога. Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога. Христос как възкреси Лазара? Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазар, преобрази го, събуди и у него любовта. И тогава тази любов, събудена у Лазара, го възкреси и физически.
към текста >>

Христос как възкреси Лазара?
То е свързване с Бога, познание на Бога. Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Да познаеш Бога-това е възкресение. А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога. Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога. Христос как възкреси Лазара? Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазар, преобрази го, събуди и у него любовта. И тогава тази любов, събудена у Лазара, го възкреси и физически. В съзнанието му стана промяна и тогава тялото му оживя. Мисъл, която е минала през Любовта, е възвишена.
към текста >>

12. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички велики Учители на миналото - Хермес, Орфей, Буда, Мойсей, самият Христос и апостолите - и сега работят, сега най-много работят.
Ако един ден представлява хиляда години, то и хиляда години могат да се съберат в един ден. Когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не му е запалена свещта, трябват му хиляда години. Сега е една епоха, когато нещата са кондензирани. Това, което за хиляда години може да се ликвидира, сега само за десет години може да се ликвидира. Затова идат тези големи напрежения и противоречия в сегашната епоха. Всички велики Учители на миналото - Хермес, Орфей, Буда, Мойсей, самият Христос и апостолите - и сега работят, сега най-много работят. Настанали са такива благоприятни времена за духовни постижения, че за една година можете да добиете това, което по-рано не бихте могли да добиете за сто и за хиляда години. Един брат попита: - Учителю, в склада има много беседи непродадени. Какво ще ги правим? - Няма нищо.
към текста >>

И Христос казва: „Идете и известете на моите ученици да учат хората на това учение на Любовта!
Коренно ще се изменят и отношенията между тях. Любовта е потребна за спасението на света. Любовта ще спаси света. Това е новото учение. Последното учение е : приложение на Любовта в живота! И Христос казва: „Идете и известете на моите ученици да учат хората на това учение на Любовта! " Знание без Любов никога не може да се приложи. А пък, ако нямаш знание, тогава Любовта какво ще приложи? * Цялото пространство е живо.
към текста >>

Влизането в тази по-висша, по-духовна сфера ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат на Земята.
Сега иде това изключение, но във възходяща посока, в благоприятен смисъл. Това изменение сега, това изключение няма да стане катастрофално, Земята ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза във връзка с нещо по-висше. Изменят се на хората. Новият живот - това е пробуждане на съзнанието. Влизането в тази по-висша, по-духовна сфера ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат на Земята. От няколко години ние сме навлезли във Водолей. Това е една мистична епоха. Всички снегове и ледове са започнали да се топят. Главното качество на Водолей е чистотата. Който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен.
към текста >>

Христос като дойде, започна да говори за новите времена.
Но тогава ще има голяма промяна В живота на човечеството. След 2100 години ще има много по-малко хора, които ще Вървят в крива посока. Няма да гладуват, да се изкушават. Сегашният ред на нещата ще се измени. Ние искаме той да се измени в наше време и той в наше време ще се измени. Христос като дойде, започна да говори за новите времена. И вие говорете за новите Времена. Поражда се ново съзнание у хората. Ония, които са готови се радват, а тези, които не са готови треперят от страх. Вие питате какво ще стане. От старото нищо няма да остане.
към текста >>

- Преди 2000 години дойде Христос и сега Той расте в хората.
- Щом слушате, ще има гевречета. Ако не слушате, няма да има гевречета. Една сестра запита: - Учителю, как ще дойде новият порядък, Царството Божие на Земята? Учителя отговори: - Преди 2000 години дойде Христос и сега Той расте в хората. 2000 години вие все растете. Ще дойде време, когато Христос ще израсне в хората, ще се прояви чрез тях, и тогава ще дойде Царството Божие на Земята. Новата епоха ще бъде епоха на обнова. Обновата сега започва. Ако някои мислят, че могат да тласнат света в път, в който Божественото не иска, те много се лъжат, защото има един център, откъдето се регулират нещата.
към текста >>

Ще дойде време, когато Христос ще израсне в хората, ще се прояви чрез тях, и тогава ще дойде Царството Божие на Земята.
Една сестра запита: - Учителю, как ще дойде новият порядък, Царството Божие на Земята? Учителя отговори: - Преди 2000 години дойде Христос и сега Той расте в хората. 2000 години вие все растете. Ще дойде време, когато Христос ще израсне в хората, ще се прояви чрез тях, и тогава ще дойде Царството Божие на Земята. Новата епоха ще бъде епоха на обнова. Обновата сега започва. Ако някои мислят, че могат да тласнат света в път, в който Божественото не иска, те много се лъжат, защото има един център, откъдето се регулират нещата. Бъдещата култура трябва да се отличава с три неща: Първо, повдигане на жената; второ, повдигане на бедните, на слабите в света,- трето, застъпване за правата на човека - човещина, свобода и никакво насилие. Майката, ако не е одарена, не може да роди гений.
към текста >>

13. 28. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Също, представяйте си съзнанието на Христос, което е съвършено погълнато в изпълнение волята на Бога.
да сте работили и в миналото и да свържете настоящето с миналото — само така може да направите тази връзка. Вие трябва да научите езика на Небето, а този Божествен език, отвътре ще си го спомните. Усилия трябват за това и усърдие. Всеки ден ще имате по един свещен час, за да се уединявате и да размишлявате върху най-възвишеното. Ще обръщате умът си към това откъдето идва живота и благата на всички хора — към Бога, като извор. Също, представяйте си съзнанието на Христос, което е съвършено погълнато в изпълнение волята на Бога. Всякога размишлявайте върху следното в постъпките си: "Ако Христос беше на мое място как би постъпил? " Защото вие трябва да вървите по пътя на Христос. Размишлявайте върху Евангелието на Йоан и после се стремете да служите на Бога, чрез Любовта и учене. Този е пътят за постигане общение с висшите Същества, които са завършили своето земно развитие. Мислете за тях и тяхното съзнание.
към текста >>

Всякога размишлявайте върху следното в постъпките си: "Ако Христос беше на мое място как би постъпил?
Вие трябва да научите езика на Небето, а този Божествен език, отвътре ще си го спомните. Усилия трябват за това и усърдие. Всеки ден ще имате по един свещен час, за да се уединявате и да размишлявате върху най-възвишеното. Ще обръщате умът си към това откъдето идва живота и благата на всички хора — към Бога, като извор. Също, представяйте си съзнанието на Христос, което е съвършено погълнато в изпълнение волята на Бога. Всякога размишлявайте върху следното в постъпките си: "Ако Христос беше на мое място как би постъпил? " Защото вие трябва да вървите по пътя на Христос. Размишлявайте върху Евангелието на Йоан и после се стремете да служите на Бога, чрез Любовта и учене. Този е пътят за постигане общение с висшите Същества, които са завършили своето земно развитие. Мислете за тях и тяхното съзнание. Изобщо, имайте Любов към тях и те ще ви се изявят.
към текста >>

" Защото вие трябва да вървите по пътя на Христос.
Усилия трябват за това и усърдие. Всеки ден ще имате по един свещен час, за да се уединявате и да размишлявате върху най-възвишеното. Ще обръщате умът си към това откъдето идва живота и благата на всички хора — към Бога, като извор. Също, представяйте си съзнанието на Христос, което е съвършено погълнато в изпълнение волята на Бога. Всякога размишлявайте върху следното в постъпките си: "Ако Христос беше на мое място как би постъпил? " Защото вие трябва да вървите по пътя на Христос. Размишлявайте върху Евангелието на Йоан и после се стремете да служите на Бога, чрез Любовта и учене. Този е пътят за постигане общение с висшите Същества, които са завършили своето земно развитие. Мислете за тях и тяхното съзнание. Изобщо, имайте Любов към тях и те ще ви се изявят. Те търсят общото благо, мислете за тяхната интелигентност, чистота и идеи.
към текста >>

Тъй че големите мъчнотии са мястото, където става запознаването с ангелите.
Този е пътят за постигане общение с висшите Същества, които са завършили своето земно развитие. Мислете за тях и тяхното съзнание. Изобщо, имайте Любов към тях и те ще ви се изявят. Те търсят общото благо, мислете за тяхната интелигентност, чистота и идеи. Когато човек има много големи противоречия, тогава ангелите отиват на земята да му помагат и тези, които му се притичват на помощ, се запознават с ангела, който е отишъл там. Тъй че големите мъчнотии са мястото, където става запознаването с ангелите. Трябва да се молите, значи, да размишлявате и да се просветите отвътре. А за тази цел са добри нощните часове, когато хората спят, защото, щом има голям шум отвън, тогава вие нищо не можете да разберете, какво ви говори Духът. Хубави часове за тази цел са от 2 до 5 часа сутринта, тогава висшите Същества ни посещават и ни остават своите светли мисли, като подарък от Бога и хубавите чувства също. Чрез тях Бог се изявява. Молете се, работете, побеждавайте мъчнотиите си, за да можете да минете напред и примирявайте противоречията на живота си — очистете се.
към текста >>

14. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството.
Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал.
към текста >>

Обаче Христос не е от човешката еволюция.
Те допринасят за развитието на душевните сили на човека. Но те имат микроскопически и бавен резултат. Обаче, който иска да ускори своята еволюция, който иска да направи голяма крачка в духовния път, който иска да вземе няколко стъпала в пътя на своето повдигане, той трябва да размишлява върху Христа, да проучава евангелията и по този начин да направи вътрешна, интимна връзка с Христа. Такава работа има силно, дълбоко действие върху човешката душа.” Другите основатели на религии са достигнали до по-висока степен на развитие чрез работа върху себе си в миналите прераждания. Обаче Христос не е от човешката еволюция. Той е Божествено същество. Всички религии преди Христа са имали за мисия да подготвят човешкото съзнание, за да разбере Христа, когато Той дойде на земята. Великите посветени още от времето на атлантската раса са знаели за Неговото идване и са говорили за Него, знаели са Неговата мисия. Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята.
към текста >>

Това не е вярно, защото Христос на много места цитира Мойсея, Данаила, Исайя и други.
Аз съм вратата на овцете. Ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.” Какво значение имат тия думи? Някой ще помисли, че според тия думи всички, които са проповядвали преди Христа, са крадци и разбойници. Така може да помисли онзи, който разсъждава повърхностно. Защото, ако беше вярно това разбиране, ще излезе, че тия думи се отнасят до всички пророци и велики посветени, които дошли преди Христа. Това не е вярно, защото Христос на много места цитира Мойсея, Данаила, Исайя и други. Тия думи имат по-дълбоко тълкуване. Те се разбират така: Низшите духове, които са господствували в човешката душа досега, са крадци и разбойници. Те не са водили човека до истинския правилен път, а по един крив път. Затова човечеството е слизало надолу. Свързването с Христа ще освободи човека от влиянието на низшите същества, които са владеели човешката душа, и човек ще почне своя възход.
към текста >>

Щом очистите низшите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява във вас.
Тия сцени ще минават пред мисловния поглед на ученика като живи картини и ще въздействуват върху душата на ученика. “Вселяването на Христа е един процес. Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека. Човек става поради това нежен към вас, обича ви. Той може би няма да говори с вас, но в душата си ще се моли за вас и ще желае всячески да ви помогне. Щом очистите низшите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява във вас. На първо място изхвърлете вашето съмнение. Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас.”
към текста >>

Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света.
Тогава чертите на Христа започват да се отразяват върху чертите на човека. Човек става поради това нежен към вас, обича ви. Той може би няма да говори с вас, но в душата си ще се моли за вас и ще желае всячески да ви помогне. Щом очистите низшите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява във вас. На първо място изхвърлете вашето съмнение. Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас.” Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието.
към текста >>

Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас.”
Щом очистите низшите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява във вас. На първо място изхвърлете вашето съмнение. Когато Христос се докосне до вас, вие ще почнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Всеки ден четете Евангелието и размишлявайте върху него, мислете за Христа, Когото уверявам ви, че ще можете да си Го представите, стига в това отношение да постоянствувате. Възхищавайте се от търпението, което е имал, за да изнесе страданията на света. Като се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас.” Учителят Тия думи на Учителя показват какво значение дава Той на размишлението върху Христа и Евангелието. При размишлението на отделни стихове от Евангелието на Иоана, освен че живо трябва да си представим сцени от живота на Христа, но трябва да направим нещо друго. За да се образува по-силна връзка с Христа, ученикът съсредоточава своята мисъл върху качествата на Христа: Неговата любов, милосърдие, търпение, смирение, готовност да върши волята Божия, готовност за жертва и самоотричане, безстрашие и пр. Разбирането на вътрешния живот на Христа е най-важното средство за интимно свързване с Христа.
към текста >>

Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите.
Това е влизане във връзка с Неговото съзнание. Една от най-важните цели на размишлението върху Евангелието на Иоана е да се укрепява все повече връзката на ученика с Христа, за да почне Христовият дух да работи върху него. По този начин Христовият дух ще почне да се вселява в него. Това е най-великото постижение, даже е необходимо условие за напредъка на ученика. Това е и главната цел на заниманието с Евангелието на Иоана. Щом се образува такава връзка, ученикът ще може да каже: “Не живея аз, но Христос живее в мене.” Като размишлява ученикът върху Христа във връзка с Евангелието на Иоана, чертите на лицето на ученика ще почнат да се префиняват и ще почнат да наподобяват на Христовите. Има закон: “Човек каквото мисли, такъв става.” При такава работа върху Евангелието на Иоана, като размишлява ученикът върху любовта, милосърдието, търпението и пр., тия добродетели ще почнат да се проявяват у него въз основа на този закон. Но, независимо от това, в случая действува по-важен фактор. Ученикът като мисли върху Христа, качествата на Христа ще преминават в ученика. Постепенно, чрез такава работа върху Евангелието, ученикът ще си измени характера, ще стане все по-добър проводник на любовта. Любовта на Христа ще почне да се прелива в ученика.
към текста >>

Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни.
Така ученикът ще се издигне до висшата проява на любовта. Чрез работа върху Евангелието на Иоана и свързването с Христа, умът и сърцето на човека се пречистват. Това създава условие за духовни постижения. Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: “В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана.”
към текста >>

При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа.
Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата. Той ще има нов поглед върху нещата. Природата ще се яви пред него с нова красота и величие. По-долу в същата глава се казва за Христа: “Той е истинската виделина, която осветява всекиго човека, който иде в света.” При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: “И Словото стана плът и всели се между нас.” При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.
към текста >>

При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос.
При размишление върху тия думи ученикът живо ще почувствува какво значение има Христос за човешката душа. Всичко красиво, чисто, светло и разумно в човека иде от Христа. От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: “И Словото стана плът и всели се между нас.” При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос. “И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина.” При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството.
към текста >>

При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия.
От тия думи ученикът разбира от каква голяма важност е връзката на човешката душа с Христа. Колкото по-интимни са връзките между нея и Христа, толкоз по-голяма мощ и сила получава човек. Още по-долу в същата глава се казва: “И Словото стана плът и всели се между нас.” При размишление върху тия думи ученикът идва до прозрение, че Христос е изявление на Великото Разумно Начало, което е в основата на света, почва да разбира естеството на Христа, почва да разбира кой е Христос. “И видяхме Славата Негова, Слава на Единородния на Отца, пълен с благодат и истина.” При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека. Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите богатства, скрити в тях.
към текста >>

В Гетсиманската градина Христос е казал: “Прескръбна е душата ми до смърт.” Потта му станала като капки кръв, които падали на земята.
Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите богатства, скрити в тях. Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на ученика. Чрез размишление върху тях, Божественото естество на човека се проявява. И колкото повече ученикът размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие. Човек може да направи опит, за да види тяхното мощно действие върху човешката душа. В Гетсиманската градина Христос е казал: “Прескръбна е душата ми до смърт.” Потта му станала като капки кръв, които падали на земята. Той е имал такова страдание, което никой не е имал, понеже на никого не е капала от страдание потта като кръв от челото. Коя е причината на тия страдания? Той е преживял тия страдания, понеже приел да плати кармата на човечеството. Ако не беше сторил това, човечеството само не можеше да се издигне над егоизма и щеше да се изроди и загине. Любовта на Христа е толкоз велика, че човек при сегашната степен на своето развитие не би могъл да я преживее.
към текста >>

Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели.
Страданията са метод на разумната природа, чрез които човек префинява своята нервна система, за да стане тя издръжлива на силните вибрации на Божествената любов. Друг метод за това е размишлението върху Христа и идеите, изложени в Словото на Учителя. Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: “Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? ” Христос казал: “Вие на кой сте дух, не знаете. Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси.” От този пример се вижда милосърдието на Христа. Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: “Да не кажете това никому.”
към текста >>

” Христос казал: “Вие на кой сте дух, не знаете.
Ще вземем друг пример, за да се види какъв е вътрешният живот на Христа. Величието на Христа се вижда от думите, казани от Него на кръста: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще се опита да вникне в съзнанието на Христа. Друг пример. Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно село не ги приели. Тогава двама от учениците Му казали: “Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби? ” Христос казал: “Вие на кой сте дух, не знаете. Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси.” От този пример се вижда милосърдието на Христа. Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: “Да не кажете това никому.” Като друг пример нека вземем възкресението на Лазаря. От този пример се вижда колко е могъща Неговата любов, че тя да има сила да възкресява мъртви.
към текста >>

Казва се в Евангелието, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаpя.
Защото Син человечески не е дошъл да погуби души човешки, но да ги спаси.” От този пример се вижда милосърдието на Христа. Той никога не е правил Своите чудеса освен да помогне на страдащите, а не за слава и пр. Даже на мнозина, които излекувал, казвал: “Да не кажете това никому.” Като друг пример нека вземем възкресението на Лазаря. От този пример се вижда колко е могъща Неговата любов, че тя да има сила да възкресява мъртви. Казва се в Евангелието, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаpя. Когато отива към гроба на Лазаря, Той се просълзил. Околните казали: “Виж колко го е обичал! ” С коя сила е възкресил Лазаря? Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: “Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния.
към текста >>

Той ми каза веднъж в частен разговор: “Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния.
Казва се в Евангелието, че Христос е обичал Марта, Мария и Лазаpя. Когато отива към гроба на Лазаря, Той се просълзил. Околните казали: “Виж колко го е обичал! ” С коя сила е възкресил Лазаря? Учителят обяснява за пръв път в историята на човечеството как е станало това. Той ми каза веднъж в частен разговор: “Когато Христос отишъл на гроба на Лазаря, изпратил Своята любов към последния. Любовта на Христа, пратена към Лазаря, събудила в самия Лазар любов, защото любовта любов ражда. И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила.” В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: “Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил.” Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия.
към текста >>

Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия?
За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? ” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас.
към текста >>

” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича.
Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа! Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? ” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина.
към текста >>

Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира.
От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? ” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
към текста >>

Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода.
Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта.
към текста >>

Значи познаването на Христа е път към свобода.
После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение.
към текста >>

Христос иска свободни души.
Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери. Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление. Има периодичност в живота на човечеството.
към текста >>

Христос посочва пътя към освобождение.
Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение. Стиховете за размишление, които споменахме, са дадени, както казахме, само като примери. Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление. Има периодичност в живота на човечеството. Има закон, според който това, което става, после се повтаря в по-горна октава. Ние видяхме в статията “На третия ден”, че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството.
към текста >>

Христос е излекувал слепородения.
Обаче ученикът, като работи върху Евангелието на Иоана, ще намери във всеки стих голям материал за размишление. Има периодичност в живота на човечеството. Има закон, според който това, което става, после се повтаря в по-горна октава. Ние видяхме в статията “На третия ден”, че сватбата в Кана Галилейска ще се повтори в бъдеще в по-горна октава и ще се прояви в повдигане на славянството. Ще дам още няколко примера за това. Христос е излекувал слепородения. В бъдеще това ще се повтори с цялото човечество. Както слепороденият е прогледнал, тъй и в бъдеще и цялото човечество ще прогледне, ще се пробуди в него по-високо съзнание. При раждането на това съзнание човек е сляп, не съзнава разумните основи на Битието. Друг пример. Христос след възкресението се яви най-първо на Мария.
към текста >>

Христос след възкресението се яви най-първо на Мария.
Христос е излекувал слепородения. В бъдеще това ще се повтори с цялото човечество. Както слепороденият е прогледнал, тъй и в бъдеще и цялото човечество ще прогледне, ще се пробуди в него по-високо съзнание. При раждането на това съзнание човек е сляп, не съзнава разумните основи на Битието. Друг пример. Христос след възкресението се яви най-първо на Мария. Мария, като представителка на жената, представлява Любовта. Това може да се повтори в по-горна октава по следния начин. Тия човешки души, у които е пробудена любовта, първи ще влязат в общение с Христа, Той ще им се изяви. Ще дадем още един пример. Възкресението на Лазаря може да се повтори в по-горна октава с човечеството.
към текста >>

15. Основният фактор на еволюцията - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос възкреси Лазаря с любов.
Това, което става в природата, е символ на това, което става в човешката душа. Един пример за Божествените процеси е възкресяването на Лазаря. Този факт е едно чудо, но по кой начин е станал? Този процес не е механичен, а един дълбок, Божествен процес. Веднъж в един разговор Учителят разясни как е станало възкресението на Лазаря. Христос възкреси Лазаря с любов. Когато Той казал „Лазаре, стани! ”, едновременно изпратил любов към него. Но не тази любов го е възкресила. Тази любов прилича на топлината и светлината, която слънцето изпраща към растенията. Под влиянието на тази любов в Лазаря станало едно пробуждане на любовта и тази любов, която се пробудила в него, го е възкресила.
към текста >>

За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята.
В ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта.” Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин? Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията. Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен.
към текста >>

Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството.
Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ние ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действува и събужда монадата на разните същества. Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта.” Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин? Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията. Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен. Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си.” Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот. В това се състои тайната на спасението на човечеството от Христа.
към текста >>

Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията.
Същото нещо можем да кажем и за Христа. За него Учителят казва така: „Христос е донесъл Любовта на Земята. Той е пълнотата на Любовта.” Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин? Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията. Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен. Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си.” Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот. В това се състои тайната на спасението на човечеството от Христа. Няма същество, което да не е огряно от лъчите на Любовта. Щом живееш на Земята, значи Бог те обича.
към текста >>

Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си.” Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот.
Той е пълнотата на Любовта.” Словото на Христа е било най-много за Любовта. Нали е казано, че Христос е дошъл да спаси човечеството. Но по кой начин? Чрез Любовта на Христа към всички хора, към цялото човечество и всичко живо, Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията. Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен. Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си.” Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот. В това се състои тайната на спасението на човечеството от Христа. Няма същество, което да не е огряно от лъчите на Любовта. Щом живееш на Земята, значи Бог те обича. Христос помага за повдигането на човечеството не само със Своето Слово, но и направо, чрез самата Любов, чрез тази сила, която изпраща към цялото човечество. Някой ще запита защо не казвам, че Божията мъдрост е фактор за еволюцията.
към текста >>

Христос помага за повдигането на човечеството не само със Своето Слово, но и направо, чрез самата Любов, чрез тази сила, която изпраща към цялото човечество.
Този процес е много мистичен, но вярвам, че ви е ясен. Това се потвърждава от един стих в Новия завет: „Господ привлича душите към Себе Си с нишките на Любовта Си.” Значи, когато Христос възлюбил човечеството, изпращал към него своята любов, душите на хората се разцъфтявали и повдигали към съвършения живот. В това се състои тайната на спасението на човечеството от Христа. Няма същество, което да не е огряно от лъчите на Любовта. Щом живееш на Земята, значи Бог те обича. Христос помага за повдигането на човечеството не само със Своето Слово, но и направо, чрез самата Любов, чрез тази сила, която изпраща към цялото човечество. Някой ще запита защо не казвам, че Божията мъдрост е фактор за еволюцията. Тези условия, които ние имаме - земя, вода, въздух, цветята, реките, те не са ли плод на Божията мъдрост? Главният фактор за еволюцията е Божията Любов, която действува направо върху човешката душа, а мъдростта дава само условия, за да се пробуди душата. Някой ще каже: „Докажи това! ” Много лесно може да се докаже.
към текста >>

Познаването на Бога продължава през цялата вечност.
Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем Бога. Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог.” Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни.
към текста >>

16. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология.
От висотата на какво говори той своето Слово? Издателите не са в състояние да дадат дефиниция. Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение. Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от Евангелието. В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията.
към текста >>

Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю).
Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от Евангелието. В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ.
към текста >>

Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог.
В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция. В акта на това посвещение Исус става Христос - човешка монада (Син Човечески), любовна субстанция за всечовешката психична феноменология. Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система.
към текста >>

Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество.
Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията. Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система. Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения. Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове.
към текста >>

Субстанцията е любещ субект или с други думи, тя е Христос, който може да се опита.
Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез. В този смисъл може да дефинираме Словото като трансцедентна система, която чрез идейно разгръщане и методологично приложение възвръща първичната чистота на християнството. В тази философия се изповядва субстанциалната същност на Любовта, която съживява абстрактната отвъдност на Абсолюта, на Бога, привнася им екзистенциални измерения. Любовта е, която придава на Абсолюта непосредственост, противно на неговата спекулативна опосредственост като резултат. Ако си послужим с хегелови перифрази, Любовта е трансцедентно тъждество - непомрачена еднаквост на субекта в себе си и ставането му като потенция. Субстанцията е любещ субект или с други думи, тя е Христос, който може да се опита. Между Абсолюта в себе си и крайния резултат от неговото ставане стои Христос като методологично основание на това ставане. Христос е посредникът, който примирява човешкото и Божественото. Той е човешкото познание за Бога, следователно Любовта е гносеологичен метод. С друг, по-рационален прочит на Словото могат да се намерят евристични аналогии със съвременната астрофизика, психология и биология. Те не се нуждаят от обяснения.
към текста >>

Между Абсолюта в себе си и крайния резултат от неговото ставане стои Христос като методологично основание на това ставане.
В този смисъл може да дефинираме Словото като трансцедентна система, която чрез идейно разгръщане и методологично приложение възвръща първичната чистота на християнството. В тази философия се изповядва субстанциалната същност на Любовта, която съживява абстрактната отвъдност на Абсолюта, на Бога, привнася им екзистенциални измерения. Любовта е, която придава на Абсолюта непосредственост, противно на неговата спекулативна опосредственост като резултат. Ако си послужим с хегелови перифрази, Любовта е трансцедентно тъждество - непомрачена еднаквост на субекта в себе си и ставането му като потенция. Субстанцията е любещ субект или с други думи, тя е Христос, който може да се опита. Между Абсолюта в себе си и крайния резултат от неговото ставане стои Христос като методологично основание на това ставане. Христос е посредникът, който примирява човешкото и Божественото. Той е човешкото познание за Бога, следователно Любовта е гносеологичен метод. С друг, по-рационален прочит на Словото могат да се намерят евристични аналогии със съвременната астрофизика, психология и биология. Те не се нуждаят от обяснения. Само тази компрометирана от всекидневна употреба думичка "любов" заслужи рицарската ни защита.
към текста >>

Христос е посредникът, който примирява човешкото и Божественото.
В тази философия се изповядва субстанциалната същност на Любовта, която съживява абстрактната отвъдност на Абсолюта, на Бога, привнася им екзистенциални измерения. Любовта е, която придава на Абсолюта непосредственост, противно на неговата спекулативна опосредственост като резултат. Ако си послужим с хегелови перифрази, Любовта е трансцедентно тъждество - непомрачена еднаквост на субекта в себе си и ставането му като потенция. Субстанцията е любещ субект или с други думи, тя е Христос, който може да се опита. Между Абсолюта в себе си и крайния резултат от неговото ставане стои Христос като методологично основание на това ставане. Христос е посредникът, който примирява човешкото и Божественото. Той е човешкото познание за Бога, следователно Любовта е гносеологичен метод. С друг, по-рационален прочит на Словото могат да се намерят евристични аналогии със съвременната астрофизика, психология и биология. Те не се нуждаят от обяснения. Само тази компрометирана от всекидневна употреба думичка "любов" заслужи рицарската ни защита. ЗА ОКУЛТНОТО В СЛОВОТО.
към текста >>

17. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

“Христос се качва на лодката и изведнъж се намира на брега.
То пак иде от закона на вярата. Един ми разправяше: “Нямах хляб. Седях на едно място и си казвах: Да има топла пита! А пък къде ще дойде топлата пита горе на планината? Заспивам и като се събудих, виждам топлата пита до себе си. “Христос се качва на лодката и изведнъж се намира на брега. Ако човек наблюдава вътре в себе си, ще почувствува, че има неща, които могат да станат, и има неща, които не могат да станат в дадения случай. Вярата е нещо разумно. Щом говорите за вярата, трябва да разбирате един крайно разумен свят. Например завъртиш един ключ, и лампите се запалват. Но ако няма връзка ключът с електричеството, ти завъртиш и нищо не става.
към текста >>

Германците, убити от англичаните, ще бъдат преродени в английския народ, а англичаните, убити от германците, ще бъдат преродени в германския народ, та ще има едно опознаване.
В дадения случай това, което не можеш да постигнеш, някой го е постигнал. А пък след време той ще бъде тил, а ти ще бъдеш на негово място. За събитията каза: Всичко ще се превърне в добро. Няма погрешка, която да не е поправима. Германците, убити от англичаните, ще бъдат преродени в английския народ, а англичаните, убити от германците, ще бъдат преродени в германския народ, та ще има едно опознаване. И така се предават хубавите характерни черти. Германците ще научат хубавото от англичаните и англичаните ще научат хубавото от германците. И едните, и другите ще си изменят мнението за другия народ. Законът на Любовта изисква това. В Англия, в Германия, във Франция има доста черни, преродени, които са били убити от тях в колониите.
към текста >>

18. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

Страданието представлява път за познаване на великото, красивото, възвишеното в света.
Защо идат страданията? Защо хората трябва да страдат? За да се научат да любят. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Любовта се проявява само чрез страдание. Страданието представлява път за познаване на великото, красивото, възвишеното в света. Човек хиляди години страда, за да опита един момент от любовта. Дойде ли любовта в човека, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете. Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония. Трябва да правим разлика между мъчение и страдание. Каква е разликата между тях?
към текста >>

За това Христос споменава в следния стих:“Аз пак ще ви видя и ще имате радост и радостта ви никой не може да отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме.
“ Когато почнем да разбираме страданията, те ще се превърнат в радост. Когато след скръбта дойде радостта, ще се компенсира десет пъти. Скръбта и радостта се сменят една друга, но трябва да се издигнем до един живот, който да е над скръбта и радостта. Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-висше поле. Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих:“Аз пак ще ви видя и ще имате радост и радостта ви никой не може да отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме. И след нея ще дойде пак скръбта. Но когато се повдигнеш до по-високо съзнание, ще имаш радост, която никой не може да отнеме. Именно тази висша категория радост е над обикновените скърби и радости. Тази висша категория радост ще бъде постоянно състояние на твоето съзнание. Тя ще дойде в човека, когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до любовта.
към текста >>

19. Силата на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Да познаеш Бога, това значи да възкръснеш, а пък познаването на Бога става чрез любовта към Бога.
“ Учителя каза: Два вида възкресение няма. Има само едно в човека. То е свързано с Бога. То е познание на Бога. Да познаеш Бога, това значи да възкръснеш, а пък познаването на Бога става чрез любовта към Бога. А пък физическото възкресение е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание. То е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазара.
към текста >>

Как Христос възкреси Лазара?
То е свързано с Бога. То е познание на Бога. Да познаеш Бога, това значи да възкръснеш, а пък познаването на Бога става чрез любовта към Бога. А пък физическото възкресение е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание. То е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазара. Преобрази съзнанието му. Събуди любов у Лазара. И тогава тази любов, събудена в Лазара, го възкреси и физически.
към текста >>

Христос при всички престъпления в света ни най-малко не се поколеба в своята любов към човечеството.
Любовта поставя правилни отношения между хората. Няма друг закон, който да сближи хората. Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне. Не любиш ли, ще изчезне. Да обичаш, това е по-голямо богатство, отколкото всички съкровища на света. Христос при всички престъпления в света ни най-малко не се поколеба в своята любов към човечеството. Когато обичаш, Бог е доволен, понеже даваш ход на това, което Той прави. Като обичаш, ти искаш да правиш това, което Бог иска. Ти обичаш, за да се прослави Бог. Ти обичаш, за да се прояви Бог чрез тебе. Когато ти обичаш, Бог, цялото небе съзнава, че ти вършиш с това волята Божия.
към текста >>

20. Езотеричният път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Същевременно през тези 10 дена размишлявайте върху следното: „Ако Христос беше на мое място, как бих постъпил?
Има неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети към душата и четвърти - към духа. Друга работа през тези 10 дена ще бъде тази: да гледате, да си представите съзнанието на Христа - как е гледал на нещата. Ще си представите едно същество, чийто живот и чието съзнание е свързано с Бога, съвършено е погълнато в своя живот в изпълнение волята на Отца. Второ упражнение. Задруги 10 дена прочетете първите 10 глави от Йоана и от всяка глава си избирайте по 3 стиха за размишление. Същевременно през тези 10 дена размишлявайте върху следното: „Ако Христос беше на мое място, как бих постъпил? “ Вие трябва да вървите по пътя на Христа. Друг път освен пътя на Христа няма. Изобщо в тази област трябва да се започне с Христа. Трето упражнение.
към текста >>

Аз мога да дам някому метод за запознаване с един ангел, понеже ангелите идват на Земята да помагат, когато някой човек има много големи противоречия.
Така ти се свързваш с тях. И като ги видиш, ще им кажеш: ,Аз съм чел твоите книги. “ И ако не си ги чел, той не иска да говори с тебе. Превод: Природата е произведение на разумните същества. Проучвайте сега природата, за да влезете във връзка с разумните същества, които са зад този порядък на нещата. Аз мога да дам някому метод за запознаване с един ангел, понеже ангелите идват на Земята да помагат, когато някой човек има много големи противоречия. Ти, като отидеш да помагаш, запознаваш се с ангела на мястото, дето той е отишъл. Големите мъчнотии са мястото за запознаване с ангелите. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

Големите мъчнотии са мястото за запознаване с ангелите.
“ И ако не си ги чел, той не иска да говори с тебе. Превод: Природата е произведение на разумните същества. Проучвайте сега природата, за да влезете във връзка с разумните същества, които са зад този порядък на нещата. Аз мога да дам някому метод за запознаване с един ангел, понеже ангелите идват на Земята да помагат, когато някой човек има много големи противоречия. Ти, като отидеш да помагаш, запознаваш се с ангела на мястото, дето той е отишъл. Големите мъчнотии са мястото за запознаване с ангелите. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

21. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане.
Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая." Учителят От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане. И че християнството е учението, което е съпътствувало човека в целия път на неговото развитие. С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие. Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз".
към текста >>

С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие.
Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая." Учителят От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане. И че християнството е учението, което е съпътствувало човека в целия път на неговото развитие. С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие. Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е.
към текста >>

Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството.
Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая." Учителят От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане. И че християнството е учението, което е съпътствувало човека в целия път на неговото развитие. С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие. Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот.
към текста >>

Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие.
И че християнството е учението, което е съпътствувало човека в целия път на неговото развитие. С това учение Христос, Божественият Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, е ръководил и хранил човешките души в пътя на тяхното развитие. Но до преди две хиляди години Христос е бил по особен начин в контакт с човечеството. От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи.
към текста >>

Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството.
От преди две хиляди години той слезе на Земята, той постепенно прониква в душите на хората и пробужда „Аза" в човешките души. И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството.
към текста >>

Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството.
И човек се осъзна като самостоятелно същество, което може да калже „Аз". Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството.
към текста >>

Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи.
Затова според западното езотерично учение Христос е централният двигател на човешкото развитие. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т.е. организиран и устроен свят, без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот. Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес.
към текста >>

А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството.
Христос е, който е движил, движи и ще движи космичния, историческия и мистичния живот на човека и човечеството. Следователно и традицията, в резултат на Христовия импулс, е която носи великото знание, което Христос е предал на човечеството. Защото Учителят казва още: Христос е Великият вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време.
към текста >>

И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание.
Това значи, че всички Посветени на миналото, които са имали откровения за тайните на Битието, са били вдъхновявани и ръководени от Христа, който е Върховният просветител в мистериите на Битието. Това е ясно показано в Откровението на Йоан, който в началото на своето Откровение казва: „Откровението на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на служителите си онова, което има да стане скоро. А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене.
към текста >>

Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е.
Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време. Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме.
към текста >>

Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце.
Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме. Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е. при Мъдростта, ако не е привлечен чрез Любовта. После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога.
към текста >>

Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена.
Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме. Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е. при Мъдростта, ако не е привлечен чрез Любовта. После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме привлечени от Христа?
към текста >>

Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е.
победих княза на този свят. А светът, казва Учителят, това е черната ложа, която досега е владяла и управлявала физическия свят и е заблудила човешките души. Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме. Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е. при Мъдростта, ако не е привлечен чрез Любовта. После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме привлечени от Христа? Аз обяснявам този стих много естествено. Житното зърно, което не е посято в земята, на което не е дадено Светлина, топлина и влага, може ли да се прояви?
към текста >>

После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога.
Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме. Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е. при Мъдростта, ако не е привлечен чрез Любовта. После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим Бога. Защо трябва да сме привлечени от Христа? Аз обяснявам този стих много естествено. Житното зърно, което не е посято в земята, на което не е дадено Светлина, топлина и влага, може ли да се прояви? Не може то само да влезе в земята, ако няма кой да го посади. Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условия да види онова, към което се стреми.
към текста >>

Следователно, за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, Светлината и топлината, т.е.
Житното зърно, което не е посято в земята, на което не е дадено Светлина, топлина и влага, може ли да се прояви? Не може то само да влезе в земята, ако няма кой да го посади. Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условия да види онова, към което се стреми. Кое ще види? - Слънцето. Следователно, за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, Светлината и топлината, т.е. Истината и Любовта. Христос е почвата, необходимостта, без която разумният живот не може да се прояви. Ако не сте привлечени от Бога, т.е., ако Божията Любов не слезе отгоре и не дава влага и топлина, вие не можете да растете. Във връзка с този въпрос Учителят повдига въпроса за кармата и казва: Някои ме питат какви методи има за освобождаване от лошата карма? - Да си платиш дълга.
към текста >>

Христос е почвата, необходимостта, без която разумният живот не може да се прояви.
Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условия да види онова, към което се стреми. Кое ще види? - Слънцето. Следователно, за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, Светлината и топлината, т.е. Истината и Любовта. Христос е почвата, необходимостта, без която разумният живот не може да се прояви. Ако не сте привлечени от Бога, т.е., ако Божията Любов не слезе отгоре и не дава влага и топлина, вие не можете да растете. Във връзка с този въпрос Учителят повдига въпроса за кармата и казва: Някои ме питат какви методи има за освобождаване от лошата карма? - Да си платиш дълга. Този въпрос евангелистите го разрешават като казват: Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти. Аз казвам: Повярвай в Господа Исуса Христа и твоята карма ще бъде ликвидирана.
към текста >>

Но този стих за повярването има отношение към спасението само в този смисъл, че Христос само те връща от една посока в друга, но не ти изплаща кармата.
Ако не сте привлечени от Бога, т.е., ако Божията Любов не слезе отгоре и не дава влага и топлина, вие не можете да растете. Във връзка с този въпрос Учителят повдига въпроса за кармата и казва: Някои ме питат какви методи има за освобождаване от лошата карма? - Да си платиш дълга. Този въпрос евангелистите го разрешават като казват: Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти. Аз казвам: Повярвай в Господа Исуса Христа и твоята карма ще бъде ликвидирана. Но този стих за повярването има отношение към спасението само в този смисъл, че Христос само те връща от една посока в друга, но не ти изплаща кармата. Паднал си долу в ямата, Той те хваща и те избавя, изважда те от потъване, но с това изваждане ти не си станал изведнъж благороден, а си оставаш същия човек. За да станеш благороден, трябва да работиш върху себе си. Само чрез работа и страдание може да изплатиш кармата си. Най-добрите и бързи методи за ликвидиране на кармата са безкористието и самопожертвуването. По-бързи от тях няма.
към текста >>

Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството.
Само чрез работа и страдание може да изплатиш кармата си. Най-добрите и бързи методи за ликвидиране на кармата са безкористието и самопожертвуването. По-бързи от тях няма. А тези качества човек може да придобие най- лесно, когато е свързан с Христа, Който е безкористие и самопожертвуване. Когато човек бъде посаден в Христа като почва, той ще поникне и израсте като човек на безкористието и самопожертвуването. Понеже Христос е главният фактор на духовния живот на човека и човечеството, затова с право заема централното място в християнския езотеризъм, който от своя страна представя онзи жив канал, по който непрекъснато се предава знанието и импулсите, които идват от Христа към човечеството. В този смисъл, като говорим за християнската езотерична традиция, подразбираме едно живо тяло, през което протичат животът и Любовта на Христа към човешките души. Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения.
към текста >>

Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос.
Под християнска езотерична традиция разбираме всички онези души, които са в съзнателна връзка с Христа и са проводници на Неговото Слово, на Неговия живот, па Неговата Любов и за благото и подигането на човечеството. В този смисъл християнската езотерична традиция е един жив извор, който непрекъснато извира и дава свежи и пресни живи води на изжаднелите човешки души. Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството. Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход.
към текста >>

Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие.
Щайнер, един от носителите на западната езотерична християнска традиция, изразява тази идея по следния начин: „В ръководството на развитието на човечеството, за което ние говорим като за едно ръководство чрез Учители, имаме сменяващи се един с друг Велики Посветени. Ние трябва да схващаме тези Велики Посветени като Велики Учители в развитието на човечеството, но не бива да ги смесваме с това, което е Източник на това учение, от който Източник Посветените черпят онова, което имат да дадат на човечеството като редуващи се учения. Ние трябва да си представим, така да се каже, един колегиум от Посветени и сред този колегиум трябва да си представим онзи Източник, онзи жив Източник на ученията на Посветените. Този жив източник не е никой друг, освен Онзи, който на най-обикновен език наричаме Христос. Така, щото всички Посветени приемат от Христа онова, което трябва да дадат на човечеството в течение на развитието на епохата." Не без значение за християнския езотеризъм е и фактът, че Христос още след раждането си отиде в Египет, центъра на окултната Мъдрост от където излязоха много импулси за човешкото развитие. И Учителят казва: В древен Египет се изнесоха принципите на Божествената наука. Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството. Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход. Учителят казва, че няма съществена разлика между ученията на източната и западната традиция. Разликата е само в задачите, които има да изпълняват, методите, които прилагат за изпълнение на тези задачи и във формата, в която се излагат ученията, и в някои допълнителни учения, които са зле разбрани в източната традиция, поне в нейната популярна форма.
към текста >>

Докато западната традиция, която както казах, е жива и е във връзка с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и двигател на човешкия прогрес и развитие, източната традиция, изразена понастоящем в теософското общество, не му отдава никакво значение.
Както видяхме, тези принципи са изнесени от Хермес, който беше във връзка с Христа и той му предаде принципите на Божествената наука, понеже Египет щеше да стане изходна точка за развитието на западноевропейската култура, в която именно се разпространи и християнството. Та, когато говорим за християнската езотерична традиция, ние я разбираме в широк смисъл и тя се покрива с понятието западна окултна традиция, която изхожда от Египет, за разлика от източната традиция, която има друг произход. Учителят казва, че няма съществена разлика между ученията на източната и западната традиция. Разликата е само в задачите, които има да изпълняват, методите, които прилагат за изпълнение на тези задачи и във формата, в която се излагат ученията, и в някои допълнителни учения, които са зле разбрани в източната традиция, поне в нейната популярна форма. Главната разлика между източната и западната традиция е в разбирането на Христовия импулс. Докато западната традиция, която както казах, е жива и е във връзка с Христа, поддържа, че Христос е главният фактор и двигател на човешкия прогрес и развитие, източната традиция, изразена понастоящем в теософското общество, не му отдава никакво значение. Това изпъква особено в трудовете на Блаватска, която съвсем го обезличава като фактор в човешкото развитие. Тя говори за Христа като принцип, но не го познава като въплотен човек в тялото на Исуса. Тя казва приблизително следното: Исус може да е някакъв адепт, когото ние не познаваме и затова не го признаваме. В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност. За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую.
към текста >>

Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос.
Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта.
към текста >>

Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе.
Но понеже всички хора не са еднакво готови да приемат новия импулс и освен това, както казах, намесват се тъмните сили, които използуват неподготвеността на хората и отбиват до известна степен течението на импулса, като го вкарват в известни рамки, в известни форми и канализации и по такъв начин създават външната, екзотерична традиция, която се явява на историческата сцена като законен представител на Новото учение, родено от езотеричния център. Но с това дейността на езотеричния център не се прекратява. Неговата дейност продължава в нова посока. Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света. Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе. Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата. Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни.
към текста >>

Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи.
Но с това дейността на езотеричния център не се прекратява. Неговата дейност продължава в нова посока. Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света. Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе. Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата. Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали.
към текста >>

И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква.
Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света. Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе. Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата. Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали. Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е.
към текста >>

Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше.
Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление. След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше. Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много. И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно.
към текста >>

Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път.
Затова се казва, че той е ученикът, когото Исус обичаше най-много. И той отрази най-пълно и най-дълбоко в своето Евангелие и Откровението вътрешната страна на учението. Те послужиха като основа на бъдещите езотерични школи, които носеха и продължаваха да развиват импулса, даден от Христа. Има едно поверие, в което трябва да има Истина, че кръвта, която капела от Христа на кръста, била събрана в една чаша от Йосиф Ариматейски или от Йоан и съхранявана от учениците на Йоан, и после предадена на бъдещите поколения. По тази линия се явява Братството на Светия Граал, от средата на което пък изхождат розенкройцерите, както ще видим по-късно. Когато Христос каза на Петра за Йоана: Тебе що ти е, ако той остане, докато Аз дойда втори път. Това подразбира, че езотеричната традиция, представител на която е Йоан, ще продължи съществуването си до второто идване на Христа и ще се обновява постоянно от все нови и нови импулси, които идват от Христа. Един от тези импулси се изрази чрез манихейството, което, както казах, остана неразбрано. След манихеите дойдоха богомилите в България, които също се развиха под влиянието на третия импулс на Бялото Братство, което идваше да подсили отслабналия първоначален христов импулс. Основа на богомилското учение бяха Евангелието на Йоана и Откровението. Но и богомилите бяха жестоко преследвани от църквата, която влезе в съюз с държавата.
към текста >>

Във всички езотерични християнски школи централно място заема Христос като въплотено Слово, като Учител на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител на човечеството и на окултните школи, като Учител на Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която трябвада преобрази както Земята, така и човека и човечеството.
Но впоследствие Блаватска се подаде на друго влияние и се отклони от първоначалния си път и заедно с това отклони и теософското общество, което по такъв начин не можа да изпълни възложената му задача. Но тази задача се поде от други окултни Братства, които стояха на основата на западната, т.е. на християнската езотерична традиция. Такива Братства са антропо- софското движение на Щайнер, розенкройцерското общество на Макс Хайндел и други розенкройцерски школи в Европа и Америка. Под този импулс се развиха и обществото на Седир във Франция, а също и приятелите на Сент Ив д'Алвейдър, Папюс и др. Във всички езотерични християнски школи централно място заема Христос като въплотено Слово, като Учител на Бялото Братство, като Велик Учител и ръководител на човечеството и на окултните школи, като Учител на Любовта, който внесе Любовта като мощна сила, която трябвада преобрази както Земята, така и човека и човечеството. Езотеричната традиция не се предава по външни пътища, но по вътрешни пътища, защото носителите на тази традиция са винаги във връзка с Христа и от Него получават допълнителни импулси и енергии за работата, която имат да извършат. Общността и връзката между отделните етапи и фази се изразява в единството на идеите и принципите, които лежат в тяхната основа. Обединяващ център, който свързва и обединява всички, имаме в лицето на онзи център, от който дойдоха тримата Мъдреци при раждането на Христа, които по духовен път поддържат всеки един външен импулс и движение, които се пращат в света. Затова Учителят казва: Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия.
към текста >>

Глава на това Братство е Христос.
Обединяващ център, който свързва и обединява всички, имаме в лицето на онзи център, от който дойдоха тримата Мъдреци при раждането на Христа, които по духовен път поддържат всеки един външен импулс и движение, които се пращат в света. Затова Учителят казва: Има едно Братство, което пътува в света и носи културата. То е било в Индия, Персия, Египет, Халдея, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. Сега то постепенно се премества у славяните и в България. И там, където то действува, има култура, всичко се движи, расте и развива. Глава на това Братство е Христос. Така че, християнският езотеризъм не е плод на едно историческо явление, а е резултат на един космичен факт, на един космичен импулс. От центъра на космоса едно Същество слиза на Земята и носи в себе си мощните творчески сили и енергии на Любовта, които поставя в действие, за да преобрази Земята и да я превърне в слънце, и също да даде обратно направление на силите, които работят в човешкото развитие, за да излезе човек от животинското състояние, в което е изпаднал при грехопадането. Както казах в началото, човешкото развитие се извършва под влиянието на ред импулси, като всеки импулс е носител на нови творчески сили, които се включват в развитието и дават направление на човешкия живот. Така, когато започна еволюционният процес, бе даден един мощен импулс от Божествения Дух, който имаше за задача да облече човека във все по-плътни облекла, за да може да се прояви в по-гъстата материя. Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили.
към текста >>

И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс.
Но понеже в по-гъстите области на материята действуват силите на злото, човек попадна под влиянието на тези сили. А всяка сила има тенденцията да създава форма в зависимост от средата, от която излиза. Така силите, породени от Божествения Дух дадоха образ на човека, който беше образ на Божия Дух и човек стана същество по образ и подобие Божие. Но когато изпадна под влияние на силите на злото, те имаха тенденция да създават други образи, образи на животни. И понеже материята беше още пластична, под влиянието на тези сили човек, който вътрешно имаше образа на Божествения Дух, външно доби животински образ. И със слизането си на Земята Христос даде нов импулс на Божественото в човека да се прояви и да разчупи черупката на животното, в което е облечен, и да излезе от него човешкия образ, който е роден от първоначалния Божествен импулс. Тази идея от древните мистерии е символизирана от сфинкса, който има човешка глава, тяло на бик, крака и гърди на лъв и крила на орел. Това са животински образи, присъщи на четирите вида групови души, които човек приема под влиянието на импулсите назлото. С Христовия импулс човек трябва да се освободи от това животинско влияние и да придобие първоначалния човешки образ. Тези четири животински форми, респективно сили, които стоят зад тях, оформят постепенно човешкото тяло с неговите четири главни системи: мозъчната, белодробната, сърдечно-съдовата и храносмилателната. Така груповата душа в образа на човек създава човешкия мозък.
към текста >>

В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи.
Там бяха изнесени принципите на Божественото учение. Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса. В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта.
към текста >>

Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството.
Вторият импулс се породи преди идването на Христа и имаше задача да подготви идването на Христа и да разнесе Словото по света. Най- забележителна школа от тази епоха е школата на есеите в Палестина, която имаше пряка задача да подготви идването на Христа. Третият импулс роди манихейството, богомилството и розенкройцерството. Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса. В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието.
към текста >>

Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип.
Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса. В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга.
към текста >>

А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос.
Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници." Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството. В една от книгите на това учение, които носят подписа на Мория, самият Мория казва като говори, че той се разхождал с Христа под ръка по Хималаите. А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос. Това са неговите думи. А за западната традиция Христос е Бог, въплотен в тялото на Исуса от Назарет, който е ръководил, ръководи и ще ръководи целия развой на човека и човечеството. Разликата между двете схващания ясно изпъква без коментарии. Също така като проява на източната традиция е една книга, която на руски носи заглавието Чаша востока. Тя се състои от писма на някакви си махатми до някой европеец.
към текста >>

А за западната традиция Христос е Бог, въплотен в тялото на Исуса от Назарет, който е ръководил, ръководи и ще ръководи целия развой на човека и човечеството.
С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството. В една от книгите на това учение, които носят подписа на Мория, самият Мория казва като говори, че той се разхождал с Христа под ръка по Хималаите. А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос. Това са неговите думи. А за западната традиция Христос е Бог, въплотен в тялото на Исуса от Назарет, който е ръководил, ръководи и ще ръководи целия развой на човека и човечеството. Разликата между двете схващания ясно изпъква без коментарии. Също така като проява на източната традиция е една книга, която на руски носи заглавието Чаша востока. Тя се състои от писма на някакви си махатми до някой европеец. Между другото в нея се казва: Ние сме будисти, ние сме материалисти. Спиритуализмът е най- голямото зло и най-голямото заблуждение в света.
към текста >>

Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята.
И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа.
към текста >>

Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек.
Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно.
към текста >>

Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна.
Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства.
към текста >>

Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог.
Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение. То е Свръхсъзнание в най-висша степен, но съзнание ясно и будно. Между Христа като проява на Абсолютното в нашата проявена вселена и самия Абсолютен Дух има още ред йерархии над серафимите, към които висши йерархии принадлежи и Христос и те са, които приемат импулсите от Великия център, които се изявяват в нашата изявена вселена чрез проявения Бог. Те образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм, злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и живота. Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е.
към текста >>

Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта.
Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл. Без Христа човешката душа не може да намери пътя към Бога, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период. Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа. Без христовия импулс човек не би могъл да поеме възходящия път на своето развитие, защото развитието не е механическо, а разумен процес.
към текста >>

Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът.
Това не значи поощрение на греха, но това показва факта, че и двата принципа работят едновременно в живота както корените и клоните. Колкото по-силен е коренът, толкова по-мощно ще расте дървото и ще даде по-добри плодове. Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете. И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът. Онези сили, които работят в корените и клоните, това са силите на Отца, които са поляризирани и са причина за растенето и развитието. Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането на Бога е нещастие за човешката душа. Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката душа. Отричането на Светия Дух е болезнено състояние на човешкия ум или по-право отсъствие на ум. Казах, че Учителят е последна проява на християнския езотеризъм и че той напълно и ясно е изнесъл християнското езотерично учение.
към текста >>

Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението.
То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде тънко и майсторски, ще даде много прежда. Така, че в беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм в най-пълна форма от досега съществуващите изложения. Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр. Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата. Учителят също така разкрива много неща от езотеризма на Стария завет. И той води началото си от Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам е имал някои откровения.
към текста >>

22. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този стих му дава само повод да каже това, което Христос на времето не е казал, понеже хората не са били готови или пък го е казал и не е записано.
Това е верно, както е верно, че две плюс две е равно на четири." Учителят В беседите и лекциите Учителят много обширно и задълбочено разглежда вътрешната страна на християнството. Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек. В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията. Този стих му дава само повод да каже това, което Христос на времето не е казал, понеже хората не са били готови или пък го е казал и не е записано. Защото Учителят казва, че много малко от това, което Христос е говорил, е записано в Евангелието. Христос цели три години говори непрекъснато и всичко това, казва Учителят, е записано със златни букви в книгата на природата, и оттам Посветените и напредналите ученици четат и научават вътрешната страна на християнството. При разкриването и изяснението на християнските тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина, колкото е позволено да се каже на съвременните хора, защото те ще се съблазнят и още защото окултното знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да убие неподготвения човек. Така например, като говори Учителят в един разговор за изкушението на Ева от змията, като дава известни обяснение по този въпрос, казва: По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни (по-нататък ще предам целия разговор по този въпрос). В следващото изложение ще дам ред мисли от Учителя върху вътрешната страна на някои текстове от Евангелието и въобще върху вътрешната страна на християнството.
към текста >>

Защото Учителят казва, че много малко от това, което Христос е говорил, е записано в Евангелието.
Учителят В беседите и лекциите Учителят много обширно и задълбочено разглежда вътрешната страна на християнството. Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек. В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията. Този стих му дава само повод да каже това, което Христос на времето не е казал, понеже хората не са били готови или пък го е казал и не е записано. Защото Учителят казва, че много малко от това, което Христос е говорил, е записано в Евангелието. Христос цели три години говори непрекъснато и всичко това, казва Учителят, е записано със златни букви в книгата на природата, и оттам Посветените и напредналите ученици четат и научават вътрешната страна на християнството. При разкриването и изяснението на християнските тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина, колкото е позволено да се каже на съвременните хора, защото те ще се съблазнят и още защото окултното знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да убие неподготвения човек. Така например, като говори Учителят в един разговор за изкушението на Ева от змията, като дава известни обяснение по този въпрос, казва: По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни (по-нататък ще предам целия разговор по този въпрос). В следващото изложение ще дам ред мисли от Учителя върху вътрешната страна на някои текстове от Евангелието и въобще върху вътрешната страна на християнството. Така например Учителят казва на едно място в беседите:
към текста >>

Христос цели три години говори непрекъснато и всичко това, казва Учителят, е записано със златни букви в книгата на природата, и оттам Посветените и напредналите ученици четат и научават вътрешната страна на християнството.
В беседите и лекциите Учителят много обширно и задълбочено разглежда вътрешната страна на християнството. Неговото Слово е продължение на Словото на Христа, то разширява и повдига малко булото, което скрива Реалността от очите на обикновения човек. В неделните си беседи Учителят винаги говори върху някой евангелски текст или въобще върху някой текст от Новия завет или изобщо от Библията. Този стих му дава само повод да каже това, което Христос на времето не е казал, понеже хората не са били готови или пък го е казал и не е записано. Защото Учителят казва, че много малко от това, което Христос е говорил, е записано в Евангелието. Христос цели три години говори непрекъснато и всичко това, казва Учителят, е записано със златни букви в книгата на природата, и оттам Посветените и напредналите ученици четат и научават вътрешната страна на християнството. При разкриването и изяснението на християнските тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина, колкото е позволено да се каже на съвременните хора, защото те ще се съблазнят и още защото окултното знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да убие неподготвения човек. Така например, като говори Учителят в един разговор за изкушението на Ева от змията, като дава известни обяснение по този въпрос, казва: По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни (по-нататък ще предам целия разговор по този въпрос). В следващото изложение ще дам ред мисли от Учителя върху вътрешната страна на някои текстове от Евангелието и въобще върху вътрешната страна на християнството. Така например Учителят казва на едно място в беседите: „Хората говорят за ада и рая, без да имат ясна представа за тях.
към текста >>

Казано е в Писанието, че Христос държи ключовете на ада, а апостол Петър - ключовете на рая.
При разкриването и изяснението на християнските тайни Учителят се спира преди всичко на мистичната страна на въпроса, върху нея хвърля известна Светлина, колкото е позволено да се каже на съвременните хора, защото те ще се съблазнят и още защото окултното знание е голяма сила, голяма Светлина, която може да убие неподготвения човек. Така например, като говори Учителят в един разговор за изкушението на Ева от змията, като дава известни обяснение по този въпрос, казва: По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни (по-нататък ще предам целия разговор по този въпрос). В следващото изложение ще дам ред мисли от Учителя върху вътрешната страна на някои текстове от Евангелието и въобще върху вътрешната страна на християнството. Така например Учителят казва на едно място в беседите: „Хората говорят за ада и рая, без да имат ясна представа за тях. Казано е в Писанието, че Христос държи ключовете на ада, а апостол Петър - ключовете на рая. Учителят обяснява това по следния начин: Адът - това е пътят, през който всички човешки души трябва да минат. Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес. А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение.
към текста >>

Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес.
В следващото изложение ще дам ред мисли от Учителя върху вътрешната страна на някои текстове от Евангелието и въобще върху вътрешната страна на християнството. Така например Учителят казва на едно място в беседите: „Хората говорят за ада и рая, без да имат ясна представа за тях. Казано е в Писанието, че Христос държи ключовете на ада, а апостол Петър - ключовете на рая. Учителят обяснява това по следния начин: Адът - това е пътят, през който всички човешки души трябва да минат. Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес. А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение.
към текста >>

В блаженствата Христос е дал най-елементарните правила, които човек трябва да познава, за да влезе във връзка с разумния свят.
Кротките ще наследят Земята. За да бъде човек наследник на Земята, трябва да бъде кротък. Кротък човек е този, който не влиза в стълкновение със своите ближни и със своите приятели и с всички има добра обхода, а не само да не прави зло. Не е въпрос човек само да не прави зло, но е въпрос да прави добро. Който не прави зло, но не прави и добро, не е кротък. В блаженствата Христос е дал най-елементарните правила, които човек трябва да познава, за да влезе във връзка с разумния свят. Хубаво е да размишлявате върху блаженствата, за да се ползувате от тяхната Светлина. Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно. Значи те имат условия да направят всичко, каквото пожелаят. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. Утехата е Божествено качество.
към текста >>

Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.
Остане ли затворена тази книга, тя няма никакъв смисъл. Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива.
към текста >>

Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи.
Такова е отношението на съвременните хора към християнството. За да започне човек да чете тази Велика Книга и да разбира написаното в нея, той трябва да има пробудено съзнание, което подразбира да е в контакт с Божествения Дух, който ще му бъде като Светлина, на която ще може да чете. Ако Духът, който беше в Христа, не ви предаде своята мисъл, която е Светлина, вие никога не може да разберете Свещената Книга. Духът се е проявявал и чрез пророците, и чрез Христа, но продължава да се проявява и днес. Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си. Който познава тази Любов и обича Бога, всеки момент расте и се развива. Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа.
към текста >>

Има доказателства за това, което Христос е говорил.
Такива книги са Евангелията и всички Свещени Книги. Затова трябва да изучавате Свещените Писания, защото в тях ще намерите методите за разрешаване на всички противоречия, ще намерите методите за лекуване на всички болести. Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга.
към текста >>

Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал.
Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа. Защото и всяка дума, изказана от Духа, която действува в космоса и когато ние я прочетем в Свещените Писания, това ни свързва с тези космични сили, които почват да работят в нас. Има доказателства за това, което Христос е говорил. Има една архива, в която се пази Свещената Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички Посветени ученици на Божествената школа четат от това Велико Евангелие, което Христос е проповядвал. Всички беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума и могат да се възпроизведат, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи и колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Свещена Книга. В тази Свещена Книга се крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове.
към текста >>

Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.
Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от Бога за човечеството още от създаването на света. Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие. За онези, които не са запознати с дълбоката мистична философия, водата не означава нищо особено. По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот.
към текста >>

Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие.
Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от Бога, а роденият от Бога не умира. Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие. Този човек, който се роди по този начин от вода и Дух, майка му няма да живее вън от него. Неговата майка живее вътре в него и неговият баща живее вътре в него. Следователно той ще бъде самороден. Роденият от Дух и вода може да е в тялото, може да е извън тялото. Аз мога да бъда в тялото и извън тялото.
към текста >>

От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е.
Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения свят, който е извън материалната вселена. Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде.
към текста >>

извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е.
Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда. В света иде един друг свят, други хора идват, друга култура иде. Сега като казвам, че идат други хора, да не мислите, че те са като сегашните.
към текста >>

Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е.
Под влиянието на тези, родени от вода и Дух, сегашните хора ще се изменят, ще се пробуди тяхното висше съзнание, което им е дал Бог при тяхното раждане в Божествения свят. Всеки човек има едно Свещено име, което Бог му е турил. И когато се родим от вода и Дух, ние ще знаем това Свещено име, което Бог ни е дал и което сме носили първоначално, когато сме живели в Божествения свят. Тогава ще дойде това вътрешно просветление в човека и той ще е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Той ще бъде силен, понеже цялото небе ще бъде с него. Така че, единственото нещо, което трябва да разберем, това е свещеното име, което Бог ни е дал, което ще стане когато се родим от Дух и вода, когато се родим от Любовта и Мъдростта, когато се изпълни това, за което Христос казва: Аз и Отец Ми, т.е. Любовта и Мъдростта, ще дойдем и ще направим жилище у вас. В човешката душа при днешното й развитие има два стремежа. Единият стремеж е към центъра на Земята, това е стремежът на корените. Другият стремеж е към центъра на Слънцето - това е стремежът на клоните. Задачата на човека е да разреши това противоречие.
към текста >>

Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота.
По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
към текста >>

Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека.
Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота. Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>

То е дървото за познаване на доброто и злото.
Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система.
към текста >>

Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото.
Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система. Така, че четирите реки са богатството на човека. Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това дърво за познаване на доброто и злото. Когато човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от него. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая.
към текста >>

Те имаха право да ядат от това дърво за познаване на доброто и злото.
Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система. Така, че четирите реки са богатството на човека. Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това дърво за познаване на доброто и злото. Когато човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от него. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая. Когато Господ казва на първите човеци да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета на рая ще ядете, но от дървото, където се иска един отличен ум, където се изисква Учител, да не ядете от това дърво. Тогава дойде змията, която беше учител на черното братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм учител, който може да ви научи как да живеете. И те го послушаха и започнаха с неговото учение, и образуваха първата лъжа в света.
към текста >>

Когато Господ казва на първите човеци да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета на рая ще ядете, но от дървото, където се иска един отличен ум, където се изисква Учител, да не ядете от това дърво.
В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това дърво за познаване на доброто и злото. Когато човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от него. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая. Когато Господ казва на първите човеци да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета на рая ще ядете, но от дървото, където се иска един отличен ум, където се изисква Учител, да не ядете от това дърво. Тогава дойде змията, която беше учител на черното братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм учител, който може да ви научи как да живеете. И те го послушаха и започнаха с неговото учение, и образуваха първата лъжа в света. Раят, това беше една Велика окултна школа. И двамата първи човеци бяха ученици в тази окултна школа. И единственото престъпление, за което ги изгониха из школата, беше лъжата.
към текста >>

На тях беше казано да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото.
Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят. Така че Адам живее на северния полюс, умствения свят, а Ева живее на южния полюс, астралния свят. Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. За първия Адам е казано, че е създаден от Бога по образ и подобие Божие. А работите на Бога са величествени, а не като човешките. Затова първият Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в Божествения свят.
към текста >>

Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха.
Но това е външно разбиране. Всъщност, погледнато вътрешно, езотерично, христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си и с нея да работи. Без тази кръв човек не може да нарисува картината си, не може да се спаси. Любовта е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си.
към текста >>

Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е.
От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос казва на учениците си: Който не яде от плътта Ми и не пие кръвта Ми, не може да бъде спасен, няма живот вечен, от това някои се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи, а ги разбраха буквално. Както водата е необходима за растенията, така и кръвта е необходима за живота на човека. Кръвта е носителка на живота, а животът произтича от Любовта. Затова Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвтя Ми, т.е. ако не се храните с Любовта Ми, нямате живот в себе си. В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята.
към текста >>

Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица.
Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа.
към текста >>

Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят.
Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е.
към текста >>

И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим.
Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири деви: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло.
към текста >>

Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух.
Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Казва се в Евангелието, че Христос влязъл в Ерусалим, възседнал ослица. Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът. Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето.
към текста >>

Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо.
Тогава са създадени и човешкият ум и човешкото сърце. Четвъртият ден е страшен ден, страшно число. Като говорим за ученика, ние разбираме живот на творчество, а не живот на благодат, която му се дава. Всеки, който стане ученик, шест дни, т.е. шест периода трябва да твори, да създава в себе си, докато дойде до пробуждане на своето съзнание. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигнете кръста си, не можете да се наречете мои ученици." Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. Това значи да туриш на гърба си доброто и злото и да ги носиш, и да последваш Христа, т.е. Любовта. Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним. Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си.
към текста >>

Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души.
Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш. Това подразбира връщане към Бога, това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всички ви. Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено. Христос ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде първия урок. Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и Стария завет. Дава известни ключове, повдига малко завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже Реалността такава, каквато я съзерцава един Посветен. Учителят никога не дава нещата наготово, но той само посочва пътя, по който ученикът може да отиде до Реалността.
към текста >>

Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено.
Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш. Това подразбира връщане към Бога, това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всички ви. Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено. Христос ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде първия урок. Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и Стария завет. Дава известни ключове, повдига малко завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже Реалността такава, каквато я съзерцава един Посветен. Учителят никога не дава нещата наготово, но той само посочва пътя, по който ученикът може да отиде до Реалността. Той никога не дава сдъвкана храна, както на малки деца, но ни оставя сами да си дъвчем нещата, като ни дава Светлината и посоката, в която трябва да работим.
към текста >>

Христос ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде първия урок.
Ти ще ме водиш. Това подразбира връщане към Бога, това подразбира знание и приложение на законите. Този процес става сега у всички ви. Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено. Христос ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде първия урок. Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и Стария завет. Дава известни ключове, повдига малко завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже Реалността такава, каквато я съзерцава един Посветен. Учителят никога не дава нещата наготово, но той само посочва пътя, по който ученикът може да отиде до Реалността. Той никога не дава сдъвкана храна, както на малки деца, но ни оставя сами да си дъвчем нещата, като ни дава Светлината и посоката, в която трябва да работим.
към текста >>

23. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Исус Христос, казва по-нататък Порфирий, е мъж благочестив, достоен за небето.
От него са останали само откъслеци, запазени в съчиненията на християнските писатели. В това си съчинение той въстава против рационализирането на християнството и изгубването на мистичния елемент в него. Но всъщност той, както и всички неоплатоници, се намирали под силното влияние на християнството, неговия мистичен смисъл, но изглежда, че не са могли да схванат неговото историческо значение и неговия космичен произход. Те са считали Христа за един Велик Посветен, за един Велик Учител, без да са виждали в него въплотения Логос, станал плът, както го е бил схванал Дионисий Аеропагит и гностиците. Това се вижда от следната мисъл на Порфирий, изказана в книгата му За философията и оракулите, като в устата на един оракул той влага следните думи, отнасящи се до Исуса Христа: „Украсеният с Мъдрост знае, че душата след раздялата с тялото остава безсмъртна, а душата на онзи мъж (отнася се за Христа), има най-висока степен на благочестие. Исус Христос, казва по-нататък Порфирий, е мъж благочестив, достоен за небето. Невъзможно е да го порицае човек. Не можем да не съжаляваме за безумството на хората, почитащи го като бог. Тази благочестива и достойна за небето душа, невинно станала предмет на ослепяване за онези хора, на които от природата не е съдено да познаят Предвечния Бог." Че е бил под силното влияние на християнството се вижда и от следното писмо до жена му Марцела, която някои считат за християнка. То е изпълнено с мисли, които са взети от Свещените книги на християните.
към текста >>

В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща.
Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща. Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове. Те са невидими и макар, че притежават противна на хората сила, но биват усещани от техните сетива, но са облечени в твърде различни тела и всички нямат една и съща форма, но имат различни облици. Формите, които обгръщат духа им, понякога се виждат , понякога са невидими. Понякога най-злите променят формата си.
към текста >>

24. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ Като говорим за братството на Есеите, в духа на изложеното в тази книга ще ги разглеждаме в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата под Братство на Есеите разбираме цялата дейност на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам, минава през Мойсей, пророците, Братството на Есеите в тесен смисъл на думата и най-после преминава през християнството, с което се завършва втория клон на Бялото Братство. А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина. В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори Йосиф Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот". За него говорят и други писатели. Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство - учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в по-раншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа. Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство.
към текста >>

Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни.
Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват. Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир - Йосиф, син Пандиров. Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, Великият Божествен Дух ще слезе на Земята, към която иде вече. Затова му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни. Затова и отнасят раждането на Исус сто години по-рано, отколкото е. Това са две различни исторически личности, проявили се в два различни исторически момента, следващи един след друг. Един век преди Христос да слезе на Земята, Есеите са били единственото окултно общество, поне в Палестина, което е имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи, но и на дело Великата тайна на Царството Божие. То е имало два главни центъра: единият е в Египет, а другият - в Палестина, на брега на Мъртво море. Там е бил центърът, но техните общества са били пръснати по цяла Палестина и Египет.
към текста >>

Един век преди Христос да слезе на Земята, Есеите са били единственото окултно общество, поне в Палестина, което е имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи, но и на дело Великата тайна на Царството Божие.
ще слезе на Земята, към която иде вече. Затова му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни. Затова и отнасят раждането на Исус сто години по-рано, отколкото е. Това са две различни исторически личности, проявили се в два различни исторически момента, следващи един след друг. Един век преди Христос да слезе на Земята, Есеите са били единственото окултно общество, поне в Палестина, което е имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи, но и на дело Великата тайна на Царството Божие. То е имало два главни центъра: единият е в Египет, а другият - в Палестина, на брега на Мъртво море. Там е бил центърът, но техните общества са били пръснати по цяла Палестина и Египет. Името есеи произлиза от сирийската дума есеи, която означава лекар, защото тяхната открита дейност сред народа се е състояла в лекуване на физическите и духовните недъзи на хората. И затова те са известни и познати на историята и под името терапевти или церители. Според някои думата есеи произлиза от арабската дума хасан, която означава чист или еврейската дума аса, която значи изцерявам.
към текста >>

Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца.
Животът им е много щастлив. Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично призвание, отколкото от роднинските връзки." „Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население." Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца." Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца. Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца. Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с пи- тагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа.
към текста >>

Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството.
И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите. Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши. Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание.
към текста >>

В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово.
Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите.
към текста >>

Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат.
Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи.
към текста >>

Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово.
Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се отнася и за Йоан Кръстител.
към текста >>

Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос.
Същото се отнася и за Йоан Кръстител. Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите. Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите. Настойчивото му искане да се кръщават, за да се очистят, съответствува на учението на есеите, които държали най-много на необходимостта от очищението. Той проповядвал идването на Месия, което е било едно от основните учения на есеите. Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос. Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса. Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое". Същото са учили и първите християни. Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса. И когато един искал да излъже, той платил с живота си.
към текста >>

Също така Христос казал на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите.
Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса. Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое". Същото са учили и първите християни. Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса. И когато един искал да излъже, той платил с живота си. Също така Христос казал на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите. Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния 2 и др.) Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка. Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух.
към текста >>

Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка.
И когато един искал да излъже, той платил с живота си. Също така Христос казал на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите. Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния 2 и др.) Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка. Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос. Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо е учил и Христос своите ученици.
към текста >>

Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос.
Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния 2 и др.) Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка. Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос. Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо е учил и Христос своите ученици. Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дрехи и обуща.
към текста >>

Същото нещо е учил и Христос своите ученици.
Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка. Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос. Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо е учил и Христос своите ученици. Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дрехи и обуща. Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо. Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи. Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е.
към текста >>

Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите.
Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос. Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо е учил и Христос своите ученици. Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дрехи и обуща. Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо. Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи. Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго.
към текста >>

Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим.
Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо. Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи. Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго. Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим. Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт. Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата", на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий." Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня. Те са символи на двата пътя. за които се говори в „Книгата на мъртвите", ръководство, следвано приВеликите египетски Посвещения. Лозата съответствувала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посветяване във великите, Големите Мистерии.
към текста >>

Ние видяхме по- горе, че смоковницата е символ на малките Мистерии и когато Христос проклина, че не дава плодове, се подразбира, че онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават духовни плодове, се изключвали от школата.
Неговият отговор е тъй естествен, както в наше време всеки един поданик се обръща към своя цар или държавен глава с думите „Да, Ваше величество". Съвсем недопустимо е, щото благочестивият Натанаил да назове с името Син Божий чужд човек само затова, че проявил малко прозорливост, качество присъщо на много хора. Това духовно тълкуване обяснява също проклинането на смоковницата, която не давала плодове - случай, който смущава не малко християни. Кроткият Исус никога не бил осъдил дървото затова, че не е дало плод в определеното време. Той не може да бъде обвинен в такова безразсъдство и не би злоупотребил със своите свръхчовешки сили, за да излее гнева си там, където не намира физическа храна. Ние видяхме по- горе, че смоковницата е символ на малките Мистерии и когато Христос проклина, че не дава плодове, се подразбира, че онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават духовни плодове, се изключвали от школата. Също така и членовете на есейските общини, които не давали достатъчно плодове, за които говори Филон, се отсичали, за да изсъхнат. В притчата за безплодната смоковница също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал. Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата.
към текста >>

В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата.
Ние видяхме по- горе, че смоковницата е символ на малките Мистерии и когато Христос проклина, че не дава плодове, се подразбира, че онези, които следват пътя на малките Мистерии, ако не дават духовни плодове, се изключвали от школата. Също така и членовете на есейските общини, които не давали достатъчно плодове, за които говори Филон, се отсичали, за да изсъхнат. В притчата за безплодната смоковница също е казано, че градинарят е търсил три години плодове по нея и такива не е намирал. Учениците, които се посвещавали в малките мистерии само след три години от тяхното ученичество, ако те не принасяли плодове в течение на тези три годишни изпитания, изключвали ги от общината и те били обречени на духовно изсъхване. Това е смисълът на притчата за смоковницата. В друга притча Христос говори, че Царството Божие ще настъпи, когато се разлисти смоковницата. Това е една Велика Истина, която се отнася до раждането на Христа в нашите сърца. Тогава човешките души ще станат отново девствени, ще прорастне смоковницата и в нас ще се прояви Божествената майка. Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия.
към текста >>

Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа.
Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм.
към текста >>

Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло.
Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна. Това Посвещение, за което е говорил Ешуа Бен Пандир, че ще бъде донесено от Един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло. Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола. Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят.
към текста >>

Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела.
Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като най-голямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна. Това Посвещение, за което е говорил Ешуа Бен Пандир, че ще бъде донесено от Един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички древни Посвещения. Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло. Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола. Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астрал- ното тяло и да ги обуздаят. Същото се отнася и до събуждането на вредните сили на етерното тяло и на физическото тяло.
към текста >>

Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него.
Това е разликата между древното и християнското Посвещение, много бегло очертана. Такова е в бегли черти учението на есеите, което впоследствие се прелива в християнството. Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите. Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството. Те бяха християни преди Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него. Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа", пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито.
към текста >>

В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос.
Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшествуваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно. В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет. За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи. Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него.
към текста >>

Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите.
И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша." Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно. В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител - Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет. За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи. Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него. То е много по-всеобемащо и по-велико. Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна Божествена сила. която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност и също така спря ин- волюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода. Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката душа безсмъртна и гражданка на небесното Царство.
към текста >>

която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност и също така спря ин- волюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода.
За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи. Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него. То е много по-всеобемащо и по-велико. Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна Божествена сила. която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност и също така спря ин- волюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода. Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката душа безсмъртна и гражданка на небесното Царство. Ако християнството беше идентично с учението на есеите. нямаше нужда да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи. Те бяха само почвата, върху която израсна християнството.
към текста >>

нямаше нужда да слиза Христос.
То е много по-всеобемащо и по-велико. Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна Божествена сила. която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност и също така спря ин- волюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода. Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката душа безсмъртна и гражданка на небесното Царство. Ако християнството беше идентично с учението на есеите. нямаше нужда да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи. Те бяха само почвата, върху която израсна християнството. Християнството е Божественото учение, което под различни форми е съпътствувало човечеството в пътя на неговото развитие. Учителят казва: „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение.
към текста >>

Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет.
Този човек и до днес живее още в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая." Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят към физическия. Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие. Под християнство в тесен смисъл на думата разбираме учението, което сам Христос донесе на земята, като слезе в тялото на Исус от Назарет. И противоречие между християнството в широк смисъл на думата и християнството в тесен смисъл на думата няма. Те са двете страни на една и съща реалност. Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа.
към текста >>

Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила.
Затова в учението на Христа, дадено преди две хиляди години, ние не трябва да търсим само някакви нови учения, които да ги няма в предишните времена. Много от ученията на християнството ги има и в предишните учения, защото идват от един източник - Божествения Дух. Но с всяко учение, което се дава на човечеството, се внасят нови сили в човешкото развитие, дават се нови импулси за развитие на човешката душа. Така и с учението, дадено преди две хиляди години, се внесоха в развитието нови сили, които не бяха дадени по-рано. По-рано Учителите говореха за Любовта, но тя не беше влязла като сила в човешкото развитие. Със слизането си на земята Христос именно тури в деиствие Любовта като една космическа сила. която да обедини както психичния живот на човека, така да обедини и човечеството като едно цяло. С това се даде импулса на възхода. До времето на Христа силите на земното и човешкото развитие се движеха от центъра към периферията и се слизаше във все по-гъста материя, вследствие на което ставаше все по-голямо раздробяване на психическия живот на човека и човек стана краен индивидуалист и краен егоист. С даване на новия импулс на Любовта, който беше даден от Христа, се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие. До това време земята и човекът, така да се каже, слизаха все по-дълбоко в материята.
към текста >>

Тези сили се вляха в земното развитие от факта на смъртта и възкресението, през които Христос премина.
С даване на новия импулс на Любовта, който беше даден от Христа, се даде точно обратно направление на силите на земното и човешкото развитие. До това време земята и човекът, така да се каже, слизаха все по-дълбоко в материята. След импулса, даден от Христа, Земята както и човекът постепенно почнали да излизат от гъстата материя и да се издигат в по-ефирните области на Битието. Учителят уподобява този процес на един грамаден винт, който като се върти отляво надясно, слиза надолу, а като се върти отдясно наляво, се качва нагоре. В това е силата и същината на християнството, донесено преди две хиляди години. Тези сили се вляха в земното развитие от факта на смъртта и възкресението, през които Христос премина. Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа.
към текста >>

За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението.
След импулса, даден от Христа, Земята както и човекът постепенно почнали да излизат от гъстата материя и да се издигат в по-ефирните области на Битието. Учителят уподобява този процес на един грамаден винт, който като се върти отляво надясно, слиза надолу, а като се върти отдясно наляво, се качва нагоре. В това е силата и същината на християнството, донесено преди две хиляди години. Тези сили се вляха в земното развитие от факта на смъртта и възкресението, през които Христос премина. Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание.
към текста >>

Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си.
Никой от Учителите на миналото не е минал през този процес. За Буда се казва, че стигнал до преображението - да може да се преобрази и да свети като Христос при преображението. Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога.
към текста >>

Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна.
Но той не възкръсна след своята смърт. И той говорел за Любовта и състраданието, но не е в говоренето, а в онази сила, която се излива от този, който говори към душата. Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците.
към текста >>

Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас.
За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха. Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога. А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии. Те са онези, които вярват в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други учения, например будизма, бра- манизма и пр. Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си. Които са родили Христа в себе си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества.
към текста >>

Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си.
Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други учения, например будизма, бра- манизма и пр. Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си. Които са родили Христа в себе си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества. Това Име се разкрива на онези, които приемат Христа в себе си. То е Великото Божествено Име, върху което е съграден светът и животът, и което съдържа в себе си всички принципи на Божественото учение. Повече за християнството ще кажа по-нататък, когато ще разгледам християнството като окултно учение.
към текста >>

Които са родили Христа в себе си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества.
Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други учения, например будизма, бра- манизма и пр. Но това, което е същината на християнството, то е силата на Любовта, която Христос внася в човешката душа и я оплодява, за да може да роди Сина Божи в себе си, за да стане човек Син Божи, да приеме Христа в себе си. Които са родили Христа в себе си, те са, които вярват в Неговото Име, което е Великото Божествено Име, с което Христос е познат на небето и между съвършените същества. Това Име се разкрива на онези, които приемат Христа в себе си. То е Великото Божествено Име, върху което е съграден светът и животът, и което съдържа в себе си всички принципи на Божественото учение. Повече за християнството ще кажа по-нататък, когато ще разгледам християнството като окултно учение.
към текста >>

25. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Централно лице в Библията, обаче, е Христос.
ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука „Главен обект в Библията е животът на Проявения Бог в света или проявлението на Христа. Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения живот в тях. Централно лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере животът на Христа в най-широк смисъл, затова се изисква един възвишен ум. Защото според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога." „Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на земята, а пророците са имали духовно съприкосновение с него. Те са виждали по духовен начин, духовно са се съобщавали с Христа, с невидимия свят." „В Писанието някъде един пророк казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ." Туй е едно изречение на окултната школа.
към текста >>

Защото тази вълна не е един механичен процес, а един разумен процес, съвкупност от разумни духовни същества, които идват от духовния свят, за да дадат подтик за развиване на човешката мисъл, която трябва да се пробуди, за да може човечеството да приеме учението, което Духът на Слънцето - Христос - ще донесе на човечеството.
Учителят Учителят казва, че шестотин-седемстотин години преди Христа, една велика духовна вълна е дошла от северния полюс през Великия океан, като преминава от Изток на Запад. Под нейно влияние в Китай са работили Лао Дзъ и Конфуций; в Индия по това време е работил Буда; минавайки по на запад в Персия, Сирия и Вавилон е работил Зороатос, превъплътен Зороастър. Под влияние на тази вълна в Палестина, в Израел са работили еврейските пророци. Преминавайки още по на запад, в Гърция под влияние на тази вълна е работил Питагор и след него Сократ, Платон, Хераклит и редица други философи, които дадоха израз на духовното съдържание в тази вълна. Защото тази вълна не е един механичен процес, а един разумен процес, съвкупност от разумни духовни същества, които идват от духовния свят, за да дадат подтик за развиване на човешката мисъл, която трябва да се пробуди, за да може човечеството да приеме учението, което Духът на Слънцето - Христос - ще донесе на човечеството. Така че, еврейските пророци не са изолирано и случайно явление, израснало на местна почва, но те са резултат на един голям духовен импулс, който иде от Слънцето и преминава по цялата Земя. Затова и те, както и всички, които са засегнати от тази вълна, са проводници на мислите и идеите на Слънчевия Дух, който чрез тази вълна прониква на земята и създава условия за развиване на човешката мисъл. Всичките пророци в техните минали животи са минали през различни окултни школи, през ред Посвещения и сега те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвестят идването на Божия Син на Земята, да възвестят духовната пролет на човечеството. Затова те са готови и когато вълната, която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагласени антени възприемат Божествените мислиш ги предават на народите и човечеството. Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей.
към текста >>

„Четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината, а четвъртата точка е познаването на доброто и злото.
Какво представят тези точки? - Онези, които не са изучавали астрология мъчно могат да ги разберат." „Като изучавате пророците виждате, че всеки е говорил по особен начин. Исая говорил по един начин, Иезекил - по друг, Йеремия - по трети начин, Данаил - по четвърти начин. Като четете малките пророци виждате, че всеки от тях отговаря на една от зодиите." „Четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината, а четвъртата точка е познаването на доброто и злото. Грешката на хората е, че те не започват с първите три точки, а с последната, залезът на живота. Те започват с учението, което иде най-после. Научете първо Любовта. Мъдростта и Истината и после доброто и злото. Ако не изучите първите три точки, последната ще ви донесе голямо нещастие.
към текста >>

Глава на това Братство е Христос."
Турете всички ваши смущения под краката си, след това се качете горе при Мъдростта, откъдето ще ги изучите с ума, сърцето и силата си." Тук ще повторя мисълта на Учителя, която изнесох като мото в първата част на тази книга: „Има едно Велико Братство, което пътува по света. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция. Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава в славянството. И там, където се явява това Братство, цъфти и се развива култура. Глава на това Братство е Христос." Ако проследим историческото развитие на човечеството ще видим, че културите се местят от едно място на друго. Съвременните историци обясняват това по различен начин, но то се дължи на преместването на учениците на Бялото Братство от едно място на друго. Това движение на Бялото Братство не е случайно и произволно, а следва един вътрешен план за развитие на човечеството. Белите братя носят онези духовни сили и енергии, които са необходими за развиване на зародишите, които са вложени в човешките души. Както влагата, светлината и топлината на Слънцето са необходими за развиване на зародишите на различните растения, така и светлината и топлината, които Белите братя носят, са необходими за развиване на добродетелите и способностите, вложени в човешката душа.
към текста >>

Затова Учителят казва: „Христос е вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи." Значи пророците са били ученици на вътрешната окултна школа, като същевременно те са открили и външна школа, подготвителна, в която са подготвяли будните души, за да бъдат носители на Божественото Слово.
Това се отнася до всички пророци, но най-вече за Илия. И това, което говорят неговите уста, което вършат неговите ръце, не се дължи на въплотената личност, но това са били откровения на Божествено-духовни същества, с които той е бил свързан. Това не трябва да се смесва с медиумичните прояви, при които медиумът не знае нищо за това, което говори, а пророкът съзнава, че е вдъхновен отгоре, че е ръководен отгоре да каже едно или друго нещо. Чрез тази връзка, която са имали с духовните същества, те са получавали от тях Божественото знание, с което са правили неща, които обикновеният човек не може да направи. Те са получавали духовната, Божествената, окултната наука, която им е била преподавана направо от Божествения Дух, който ги ръководил и се е проявявал чрез тях. Затова Учителят казва: „Христос е вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи." Значи пророците са били ученици на вътрешната окултна школа, като същевременно те са открили и външна школа, подготвителна, в която са подготвяли будните души, за да бъдат носители на Божественото Слово.
към текста >>

26. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

" Това са думите, които Христос изрече на кръста и които всеки Посветен, когато минава през този стадий на Посвещение, изрича.
Господ ще ги погълне с яростта Си и огън ще ги изпояде. Ще изтребиш от земята плода им и семето им от человеческите синове." Двадесет и втори псалом е един много дълбок псалом. В него е посочен пътя на Великите Посветени, които минават последния изпит и през последното си Посвещение. Той започва със силни думи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? " Това са думите, които Христос изрече на кръста и които всеки Посветен, когато минава през този стадий на Посвещение, изрича. Това е най-страшният изпит, казва Учителят. По-нататък псаломът продължава: „Защо стоиш далеч от спасението ми? Боже мой, викам ден и не отговаряш, и нощ и не премълкнувам. Но Ти Си Свят... " И по-нататък описва вътрешното състояние на онзи, който минава през този страшен изпит. В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля".
към текста >>

А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста.
По-нататък псаломът продължава: „Защо стоиш далеч от спасението ми? Боже мой, викам ден и не отговаряш, и нощ и не премълкнувам. Но Ти Си Свят... " И по-нататък описва вътрешното състояние на онзи, който минава през този страшен изпит. В 16-ти стих казва: „Защото псетата ме обиколиха, събрание на лукави ме окръжи, продупчиха нозете и ръцете ми... , разделиха си дрехите ми за одеждата ми хвърлиха жребие." И по-нататък описва молбата си и надеждата си на Господа и казва, че като го избави, в което не се съмнява, ще проповядва Името Му между братята си, и „всред събранието ще Те хваля". Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми. води ме в пътеки на правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството на душата от Бога в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя на нейното развитие и след това се казва, че и в дола на смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото. И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива.
към текста >>

92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни.
„Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи. По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието. 92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ." 93-ти псалом е също славословие за великолепието и силата на Господа. Започва с думите: „Господ царува, облечен е с великолепие, облечен е Господ с крепост и опасан. И вселената е утвърдена и няма да се поклати." В 94-ти псалом, в началото псалмопевецът се обръща към Бога на отмъщението и пита: „Докога нечестивите ще тържествуват и ще тормозят бедните, сирачетата и вдовиците, и ще казват: Господ няма да ни види и чуе." И псаломът завършва с думите: „И ще обърне върху тях беззаконието им и в лу- кавството им ще ги погуби."
към текста >>

27. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото Христос е, който се проявява в течение на всички древни Мистерии.
Някой ще каже, че това не е специално християнско разбиране, че то съществува във всички езотерични древни учения. Това е така. Всички езотерични учения са говорили за Словото като начало на света, като Творец на света. Но Учителят казва още: "Всички Откровения, във всички времена и епохи са дадени от Христа". Значи, всичко това, което познаваме като Тайна на проявлението на Словото, на Логоса, през всички времена, е дадено от Христа. Защото Христос е, който се проявява в течение на всички древни Мистерии. Той е онзи Велик Посветител, през когото са минавали за посвещение всички истински посветени. Но тогава той се е изявявал като един Велик Дух, който е имал седалището си на Слънцето и оттам се е изявявал в Мистериите при посвещаването на посветените. На тях Той се е откривал като Азът на човечеството, като Висшето Аз на всеки човек, който се пробужда, когато човек минава през окултното развитие и стигне до Посвещението. И Окултната Наука твърди, че за осъществяването на ръководството на човечеството, около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща периодически на Земята като велики Учители, да внесат известен импулс в човешкото развитие, да внесат известна енергия, която да събуди известни способности и чувства и да развие определена страна на човешкото естество. Всяко едно от тези Същества е получавало от Христа това, което има да даде на човечеството, било като учение, било като жива сила, която се влива в човешкото развитие.
към текста >>

Докато, както казах, за организиране на Вселената Христос си служи с творческите йерархии, а за ръководството на човечеството си служи с 12-те Възвишени Същества.
На тях Той се е откривал като Азът на човечеството, като Висшето Аз на всеки човек, който се пробужда, когато човек минава през окултното развитие и стигне до Посвещението. И Окултната Наука твърди, че за осъществяването на ръководството на човечеството, около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща периодически на Земята като велики Учители, да внесат известен импулс в човешкото развитие, да внесат известна енергия, която да събуди известни способности и чувства и да развие определена страна на човешкото естество. Всяко едно от тези Същества е получавало от Христа това, което има да даде на човечеството, било като учение, било като жива сила, която се влива в човешкото развитие. Затова Учителят казва, че всички Откроения във всички времена и епохи, са дадени от Христа. Така се осъществява ръководството и развитието на човечеството под ръководството на Христа. Докато, както казах, за организиране на Вселената Христос си служи с творческите йерархии, а за ръководството на човечеството си служи с 12-те Възвишени Същества. Затова Учителят казва: "Без Христа няма история, без Христа няма мистичен живот, без Христа няма космос, т. е. организиран и устроен свят". Така стои този въпрос според християнския езотеризъм. И в допълнение на това, за изяснение на въпроса за ръководството на човечеството Учителят казва: "Има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където се яви то, се разкрива и цъфти културата.
към текста >>

Глава на това Братство е Христос".
Така стои този въпрос според християнския езотеризъм. И в допълнение на това, за изяснение на въпроса за ръководството на човечеството Учителят казва: "Има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където се яви то, се разкрива и цъфти културата. То е било в Египет, Индия, Персия, Халдея, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия. И сега постепенно преминава в славянството. Глава на това Братство е Христос". Това е същата идея, която по-рано казах, че около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща като Учители на човечеството. Те слизат периодически по един, като водят със себе си свои помощници, които образуват това Велико невидимо Братство, което пътува по света и създава всички култури, течения на човешкото развитие. Това, което казах до тук, е общото езотерично схващане на ръководството на човечеството, облечено във формата на християнския езотеризъм. Следователно, то не е нещо ново, присъщо само на християнския езотеризъм. За да разберем същността и характера на християнския езотеризъм, трябва да разберем в какво се състои същността и мисията на християнството.
към текста >>

Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането.
Това е същината и тайната на Християнския езотеризъм. Какво значи то? То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката душа. Логосът се пожертва, за да спаси човечеството. За характера на това спасение говоря и на друго място. Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането. До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт. До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса. От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа.
към текста >>

Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт.
То значи, че Логосът, проявеният Бог, пожертва своето величие и всемогъщество и се вселява в едно човешко тяло, за да донесе на Земята една нова сила, която да се влее както в земното развитие, така и в човешката душа. Логосът се пожертва, за да спаси човечеството. За характера на това спасение говоря и на друго място. Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането. До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт. До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса. От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа. Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души.
към текста >>

От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа.
Но тук ще спомена накратко, че по отношение на Земята като цяло спасението се състои в това, че Христос донесе онези сили, с които спря слизането на Земята като живо същество в гъстата материя, спря инволюционния процес и даде импулса на обратния процес, на процеса на възхода, на възлизането. До времето на Христа, казва Учителят, Земята като един голям винт слизаше все по-дълбоко в материята. Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт. До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса. От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа. Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство.
към текста >>

Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души.
Христос, със своето слизане на Земята спря този процес и даде обратно движение на този голям винт. До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса. От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа. Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство. Това е в мистичен смисъл. В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души.
към текста >>

Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе.
До идването на Христа Земята се движеше отгоре надолу, отдясно наляво, а сега почна едно движение отдолу нагоре и от ляво надясно. С това Земята навлиза във все по-рядка среда и ще влезе във връзка с все девствени сили и материи на Космоса. От друга страна Христос въздейства на човешката душа, която под влиянието на съществата на първия принцип беше се пробудило самосъзнанието и заедно с него съзнанието за себе си като една отделност, със свои собствени интереси, което породи егоизма в човешката душа. Хората все повече се отдалечаваха един от друг. Христос, със слизането си на Земята донесе силата на Любовта, не само Учението на Любовта, което беше донасяно и в миналото, но донесе силата на Любовта, която се вля в процеса на земното развитие и по такъв начин въздейства и на човешките души. Всички души, които приемат Любовта като една сила, под нейното влияние почват да съзнават, че всички имат общ произход и общ интерес и по такъв начин се образува една общност, която няма за основа вече кръвното родство, както е било в миналото, но се образува една общност на основата на Духовната любов, която Христос донесе. И когато евангелистът казва: "И Словото стана плът и всели се между нас", подразбираме това, че Словото като Любов се е вселило в човешките души, да образува основата на общочовешкото братство. Това е в мистичен смисъл. В исторически смисъл Словото се въплъти в тялото на Исуса от Назарет и прие човешки образ, и ходеше по Земята в течение на три години и проповядваше новото благовестие, че Любовта, която като сила обединява душите, е прониквала в света и действа за общото благо на всички души. Словото, един път въплътено в едно човешко тяло, то предава тази сила на всички човешки тела и души, като един мощен космичен импулс.
към текста >>

И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма.
Защото хората са като скачени съдове, в които като се налива вода, тя стои на едно равнище. Това, което се изля в тялото на Исуса от Назарет, прониква постепенно във всички хора, които приемат този импулс. Така че, същността на християнския езотеризъм е, че Словото т. е. Любовта стана плът и се всели между нас. Древните посветени са знаели, че Словото идва към Земята и единично те са влизали във връзка с Него и са приемали Неговото благословение, но сега вече това Слово се всели в едно човешко тяло и прониква със силата си цялата Земя и потопи в Любовта си всички души, които са готови да се отворят за Него. И затова, когато Христос беше на кръста се каза, че се раздрала завесата на храма. Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи.
към текста >>

И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението.
Това е завесата, която скрива, от една страна Тайните на Храма, Тайните на Древните Мистерии на Посвещението, а същевременно се подразбира и раздиране на Завесата, която скрива Духовния свят от земния човек. Това е едно и също нещо. Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск. Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят.
към текста >>

Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори.
Защото при Посвещението, именно, се раздира тази Завеса и посветеният влиза във връзка с Духовния свят. Че Християнството е езотерично учение показват и думите на Христа, когато се обръща към учениците и казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на народа се говори с притчи". Значи, за учениците има едно учение, което в открита форма им разкрива Тайните на Битието и живота, а на народа се говори в забулена форма, в притчи. И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск. Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят. Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост.
към текста >>

Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят.
И там, където Христос казва: "Който има уши да слуша, нека слуша", това е пак намек за вътрешната страна на учението. Защото кой няма уши? Само онзи, който има отворени духовните очи и уши, той ще разбере това, което Христос говори. А който няма, ще разбере само външната страна. Друго положение, което ни разкрива Християнството като езотерично учение, са посланията на апостол Павел и неговото посвещение в Дамаск. Той не беше от апостолите на Христа, той даже беше враг на Християнството и когато отиваше да гони християните, пред Дамаск му се отварят очите и той вижда възкръсналия Христос с духовните си очи и от Него приема учението, което той разнася после по целия свят. Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост. Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите. Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии".
към текста >>

Той е бил един египетски посветен ОТ Хелиополис и когато Христос бил на кръста и Слънцето потъмняло, той познал, че Бог е въплътен в човешко тяло и минава през големи страдания.
Значи, той е получил учението направо от Духовния свят, а не по физически начин. И той от своя страна казва: Които са деца в учението, ще ги храним със словесно мляко, а между съвършените говорим Мъдрост. Той открил окултна школа на Атина, където имал много ученици. Между тях са запазени спомени за Дионисий Аеропагит, за когото се говори в Деянията на апостолите. Той е написал около десетина книги за вътрешната страна на Християнството, най-забележителна от които е книгата "За духовните йерархии". Той е бил един египетски посветен ОТ Хелиополис и когато Христос бил на кръста и Слънцето потъмняло, той познал, че Бог е въплътен в човешко тяло и минава през големи страдания. След това се срещнал с апостол Павел в Атина и приема Християнството. Учителят казва: "Когато четете Свещените книги, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно, по буква, или вътрешно, по дух. Следователно, цялото Писание може да се разглежда двояко: ако го разгледате външно, ще имате един резултат; ако го разгледате вътрешно, ще имате дълбоко разбиране". На друго място Учителят казва, че Писанието има троен смисъл. Казва още, че вследствие на неправилния превод, който има Писанието на европейските езици, се губи неговия вътрешен смисъл.
към текста >>

За да преведеш нещо правилно, ти грябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тези времена, когато Христос е живял, за да разбереш духа в Павла, в Петра, в Христа.
Учителят казва: "Когато четете Свещените книги, трябва да знаете на какво гледище заставате: външно, по буква, или вътрешно, по дух. Следователно, цялото Писание може да се разглежда двояко: ако го разгледате външно, ще имате един резултат; ако го разгледате вътрешно, ще имате дълбоко разбиране". На друго място Учителят казва, че Писанието има троен смисъл. Казва още, че вследствие на неправилния превод, който има Писанието на европейските езици, се губи неговия вътрешен смисъл. Ето буквално какво казва Учителят: "Евангелието, както е преведено, не е правилно преведено. За да преведеш нещо правилно, ти грябва да го преживееш, да се прехвърлиш в тези времена, когато Христос е живял, за да разбереш духа в Павла, в Петра, в Христа. А днес както превеждат, дават един буквален превод, вследствие на това хората, като четат Евангелието, не вярват в него. Не вярват, защото преводът не е верен. Духът го няма там". Съвременният превод на Библията и Евангелието е направен към 400-та година след Христа от един монах на име Йероним, който е работил 40 години върху този превод. Той е направил латинския превод на Библията, така наречен Вулгата.
към текста >>

Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка.
То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих.
към текста >>

Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих.
Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие.
към текста >>

И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие".
Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление. Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек. Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание.
към текста >>

А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял.
Откровението на Йоана, както по своя произход, така и със своето съдържание е най-доброто доказателство за езотеричния характер на Християнството. Самото му заглавие показва, че то е плод на Откровение. А какво значи Откровение? Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история.
към текста >>

Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия.
А какво значи Откровение? Това е съзнателна връзка на едно земно същество с едно възвишено духовно Същество, което му разкрива Тайните на космоса. Откровението на Йоана почва по следния начин: "Откровението на Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите си онова, което има да стане скоро. А Христос го прати та го яви чрез Ангела си на своя слуга Йоан, който възвести божието Слово и свидетелството Исус Христово и всичко, що е видял. Блажен, който прочита и онези, които слушат думите на това пророчество, и пазят Истината в него, защото времето е близо". Самият факт, че Евангелията описват манифестацията на Логоса на земята, който е господар на цялата Слънчева система и същевременно на най-съкровената човешка природа, то всичко, което се описва в Евангелията, е подчинено на великите вътрешни Закони на Битието и говори за вътрешните Закони на Живота, които Христос разкрива със своите мисли и действия. Всяка мисъл и всяко действие на Христа имат трояко значение: това е най-първо един физически свят, след това има отношение към дълбоките сили на човешката природа и също така има отношение към известни процеси и отношения в космоса. Следователно, действията на Логоса, макар и в човешко тяло, не са обикновени явления, а са дълбоки мистични и космически процеси. От това следва, че Евангелието е дълбоко езотерично, а не само една обикновена история. Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята.
към текста >>

Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е.
Външната история е само дрехата, в която е облечена една дълбока Истина, която е душата на Евангелието. А моралното поучение е, така да се каже, тялото, което е облечено в дрехата на разказа или историята. Следователно, зад всяка случка или явление, които се описват в Евангелията, трябва да се погледне от такова гледище, че всяко действие има отношение както към човека, на когото е извършено, също и към цялото човечество, към всички хора. И не само към всички хора, но има отношение и към космичните същества. Защото Херметичната Мъдрост казва: Туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изхождайки от това гледище Учителят казва: "До времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на земята се отвори, т. е. се пробуди и те прогледнаха. Очите на всички хора са помазани, за да разбират това, което им се говори". Щайнер, който също изнася езотеричното Християнство, казва в една своя сказка: "Езотеричното Християнство винаги е съществувало наред с външното християнско учение. Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи.
към текста >>

Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни.
Аз често съм обръщал внимание на факта, че великият апостол в Християнството, Павел, е употребил своята мощна и пламенна словесна дарба, за да учи народите на Християнството. Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове.
към текста >>

Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос.
Но редом с основаването на църквите той е основавал и езотерични Школи. Като спомен за една такава Школа е запазен за Школата в Атина, чийто ръководител е бил Дионисий Аеропагит, за когото се споменава в Деянията на апостолите. В тази християнска езотерична Школа в Атина, която била основана направо от самия апостол Павел, се е предавало най-чистото вътрешно знание. Като говорим за християнския езотеризъм имаме предвид, че в Християнството, още от самото му начало са съществували хора, които са били в съзнателна връзка с Духовния свят, като са преминали през специална за целта школовка под ръководството на Христа, и после под ръководството на апостолите. Исторически факт е, за който се споменава и в Деянията на апостолите, че след възкресението си Христос 40 дни се явявал на учениците и ги учил, посвещавал ги е във вътрешните тайни. Разкривал им е пътя, по който всеки човек може да влезе във връзка с Духовния свят, с духовните Същества от този свят и преди всичко със самия Христос. Затова ученикът в своята ученическа работа трябва да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организирани, с което той завладява и онези духовни светове, които стоят зад тях. Защото всички сили в Природата и живота са свързани с известна категория същества, които са техни господари. И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното:
към текста >>

И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече.
Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки.
към текста >>

Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви.
То иде след Възраждането. При Новораждането човек се освобождава от кармичния закон на причини и последствия. Тогава той става свободен гражданин на Природата и господар на своя живот, и никой не може да владее над него. Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Новораждането е от Бога. При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. Затова при петата степен стават големи промени с човека.
към текста >>

Но както растението израства от почвата, така и Христос израства от дванадесетте и казва: На вас дължа Аз Моето съществуване или по-право Моето проявление.
И ако растението би могло да превърне това в чувство, то би трябвало да се преклони пред почвата и да каже: Пред тебе се покланям аз, която си по-нисше същество от мене, защото на тебе дължа аз моето съществуване. И когато се издигнем до животното, по същият начин и животното трябва да се отнесе към растението и да каже: Наистина, аз стоя по-високо от тебе, но аз дължа моето съществуване на тебе. И когато се издигнем по такъв начин и стигнем до човека, всеки, който стои по-високо на социалната стълба би трябвало да преклони глава пред по-ниската степен и да каже: На по-ниската степен аз дължа моето съществуване. И това върви така нагоре до Исуса Христа. 12-те, които Го заобикаляха, са с една степен по-ниски от Него. Но както растението израства от почвата, така и Христос израства от дванадесетте и казва: На вас дължа Аз Моето съществуване или по-право Моето проявление. След като Учителят изяснил това на ученика, той му казва: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на това космическо чувство, как висшето трябва да се преклони пред нисшето. И когато си изработил основно това чувство, ти ще изпиташ един вътрешен и един външен симптом. Обаче тези симптоми не са съществени. Те само показват че ученикът се упражнявал достатъчно. Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му.
към текста >>

Логосът е вселен в едно човешко тяло, което е пречистено до най-висша степен и Христос е проникнал със силите си цялото това тяло, до костната система и до кръво-носната система.
В течение на трите години той изнася на историческата сцена това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението. Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение. След това следва Тайната вечеря, омиването на краката, предателството на Юда, съденето на Христа, разпятието, възкресението и най-после възнесението. Това са, както видяхме, степени, през които минава ученикът. Това не са случайни явления, но явления, пълни със смисъл и значение. Логосът е вселен в едно човешко тяло, което е пречистено до най-висша степен и Христос е проникнал със силите си цялото това тяло, до костната система и до кръво-носната система. Да се мисли, че предаването на Христа, съденето и разпятието са случайни явления, това говори за повърхностно разбиране. Когато на Тайната вечеря питат Христа, кой ще го предаде, той казва: "На когото подам затопения залък". И след като Юда взема залъка, Христос му казва: "Хайде, каквото има да вършиш, върши го". После, когато Петър иска да го възпре да не се предава и подлага на страдание и разпятие, той казва: Махни се от Мене, Сатана, защото Аз за този час съм дошъл.
към текста >>

И след като Юда взема залъка, Христос му казва: "Хайде, каквото има да вършиш, върши го".
Това са, както видяхме, степени, през които минава ученикът. Това не са случайни явления, но явления, пълни със смисъл и значение. Логосът е вселен в едно човешко тяло, което е пречистено до най-висша степен и Христос е проникнал със силите си цялото това тяло, до костната система и до кръво-носната система. Да се мисли, че предаването на Христа, съденето и разпятието са случайни явления, това говори за повърхностно разбиране. Когато на Тайната вечеря питат Христа, кой ще го предаде, той казва: "На когото подам затопения залък". И след като Юда взема залъка, Христос му казва: "Хайде, каквото има да вършиш, върши го". После, когато Петър иска да го възпре да не се предава и подлага на страдание и разпятие, той казва: Махни се от Мене, Сатана, защото Аз за този час съм дошъл. И Учителят казва някъде, че когато Пилат му казва, че има власт да го разпне или да го пусне, Учителят казва, че Христос му казал: Аз ти заповядвам да Ме разпънеш. Това е казано в Евангелието с думите: Ако не ти е дадено отгоре, ти не би имал власт. Значи, Волята на Бога, Волята на Логоса е била да бъде разпънат.
към текста >>

И Учителят казва някъде, че когато Пилат му казва, че има власт да го разпне или да го пусне, Учителят казва, че Христос му казал: Аз ти заповядвам да Ме разпънеш.
Да се мисли, че предаването на Христа, съденето и разпятието са случайни явления, това говори за повърхностно разбиране. Когато на Тайната вечеря питат Христа, кой ще го предаде, той казва: "На когото подам затопения залък". И след като Юда взема залъка, Христос му казва: "Хайде, каквото има да вършиш, върши го". После, когато Петър иска да го възпре да не се предава и подлага на страдание и разпятие, той казва: Махни се от Мене, Сатана, защото Аз за този час съм дошъл. И Учителят казва някъде, че когато Пилат му казва, че има власт да го разпне или да го пусне, Учителят казва, че Христос му казал: Аз ти заповядвам да Ме разпънеш. Това е казано в Евангелието с думите: Ако не ти е дадено отгоре, ти не би имал власт. Значи, Волята на Бога, Волята на Логоса е била да бъде разпънат. Разпъването на Христа е свързано с много Тайни, за които сега няма да говоря. Само споменавам, че тези явления не са случайни, а са в плана на човешкото развитие. Силите на Христа трябваше да проникнат както в земята, за да спрат инволюционния процес, така и в човешките души, да им даде сила да се издигнат до Духа, да се съединят с Духа, да получат безсмъртие.
към текста >>

Това, именно, направи Христос като премина през Голгота и победи смъртта, и възкръсна.
Разпъването на Христа е свързано с много Тайни, за които сега няма да говоря. Само споменавам, че тези явления не са случайни, а са в плана на човешкото развитие. Силите на Христа трябваше да проникнат както в земята, за да спрат инволюционния процес, така и в човешките души, да им даде сила да се издигнат до Духа, да се съединят с Духа, да получат безсмъртие. Без Христа човешките души не биха могли да се освободят от греха, от егоизма, от злото, което не е тяхна природа, но им е присадено. Тази присадка трябваше да се отстрани. Това, именно, направи Христос като премина през Голгота и победи смъртта, и възкръсна. И след възкресението Христос се явява на учениците си в течение на 40 дена, и ги е поучавал, и им е предал вътрешната страна на Учението, предал им е вътрешното езотерично разбиране на Учението и ги е прекарал през Посвещение. Той е, така да се каже, събудил тяхните минали Посвещения, това, което те са придобили в миналото, за да ги приготви за работата, която им възлага. Такъв е в общи линии характерът на вътрешното Християнство, което е съществувало редом с официалната църква и е било ръководено от Учителя Исус, който е Духът на Исус от Назарет, и който е в непрекъсната връзка с Христа. В древните Посвещения седемте степени, през които минава ученикът, са кръщавани с различни имена. Първата степен се е наричала ВРАНА, втората - ОКУЛТНИЯТ, третата - ВОЮВАЩИЯТ, четвъртата - ЛЪВ.
към текста >>

И след възкресението Христос се явява на учениците си в течение на 40 дена, и ги е поучавал, и им е предал вътрешната страна на Учението, предал им е вътрешното езотерично разбиране на Учението и ги е прекарал през Посвещение.
Само споменавам, че тези явления не са случайни, а са в плана на човешкото развитие. Силите на Христа трябваше да проникнат както в земята, за да спрат инволюционния процес, така и в човешките души, да им даде сила да се издигнат до Духа, да се съединят с Духа, да получат безсмъртие. Без Христа човешките души не биха могли да се освободят от греха, от егоизма, от злото, което не е тяхна природа, но им е присадено. Тази присадка трябваше да се отстрани. Това, именно, направи Христос като премина през Голгота и победи смъртта, и възкръсна. И след възкресението Христос се явява на учениците си в течение на 40 дена, и ги е поучавал, и им е предал вътрешната страна на Учението, предал им е вътрешното езотерично разбиране на Учението и ги е прекарал през Посвещение. Той е, така да се каже, събудил тяхните минали Посвещения, това, което те са придобили в миналото, за да ги приготви за работата, която им възлага. Такъв е в общи линии характерът на вътрешното Християнство, което е съществувало редом с официалната църква и е било ръководено от Учителя Исус, който е Духът на Исус от Назарет, и който е в непрекъсната връзка с Христа. В древните Посвещения седемте степени, през които минава ученикът, са кръщавани с различни имена. Първата степен се е наричала ВРАНА, втората - ОКУЛТНИЯТ, третата - ВОЮВАЩИЯТ, четвъртата - ЛЪВ. Петата степен е наричана с името на народа, към който принадлежи кандидатът за Посвещение.
към текста >>

И затова Христос, като вижда Натанаил че идва при него, казва: "Ето един истински израилтянин, в когото няма лукавщина".
Такъв е в общи линии характерът на вътрешното Християнство, което е съществувало редом с официалната църква и е било ръководено от Учителя Исус, който е Духът на Исус от Назарет, и който е в непрекъсната връзка с Христа. В древните Посвещения седемте степени, през които минава ученикът, са кръщавани с различни имена. Първата степен се е наричала ВРАНА, втората - ОКУЛТНИЯТ, третата - ВОЮВАЩИЯТ, четвъртата - ЛЪВ. Петата степен е наричана с името на народа, към който принадлежи кандидатът за Посвещение. Така например у юдеите той е наричан ИЗРАИЛТЯНИН. И затова Христос, като вижда Натанаил че идва при него, казва: "Ето един истински израилтянин, в когото няма лукавщина". Значи, той е бил в петата степен на своето развитие. И когато Христос му казва: "Аз те видях под смоковницата преди Филип да те повика", също е важно, защото смоковницата е символ на Малките Мистерии, значи той го е виждал в Школата на Малките Мистерии. И понеже външен човек не е могъл да проникне в тези кръгове, а само един висш посветен, който е принадлежал на Големите Мистерии, е могъл да знае това. Затова той му казва: "Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". У персийците тази степен е наричана ПЕРСИЕЦ, у гърците - ЕЛИН, у халдейците - ХАЛДЕЕЦ.
към текста >>

И когато Христос му казва: "Аз те видях под смоковницата преди Филип да те повика", също е важно, защото смоковницата е символ на Малките Мистерии, значи той го е виждал в Школата на Малките Мистерии.
Първата степен се е наричала ВРАНА, втората - ОКУЛТНИЯТ, третата - ВОЮВАЩИЯТ, четвъртата - ЛЪВ. Петата степен е наричана с името на народа, към който принадлежи кандидатът за Посвещение. Така например у юдеите той е наричан ИЗРАИЛТЯНИН. И затова Христос, като вижда Натанаил че идва при него, казва: "Ето един истински израилтянин, в когото няма лукавщина". Значи, той е бил в петата степен на своето развитие. И когато Христос му казва: "Аз те видях под смоковницата преди Филип да те повика", също е важно, защото смоковницата е символ на Малките Мистерии, значи той го е виждал в Школата на Малките Мистерии. И понеже външен човек не е могъл да проникне в тези кръгове, а само един висш посветен, който е принадлежал на Големите Мистерии, е могъл да знае това. Затова той му казва: "Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". У персийците тази степен е наричана ПЕРСИЕЦ, у гърците - ЕЛИН, у халдейците - ХАЛДЕЕЦ. Шестата степен е наричана СЛЪНЧЕВ ГЕРОЙ и седмата - ОТЕЦ Посветен в първата степен е онзи, който е станал посредник между окултния и външния живот, който е изпращан от Светилището да работи в света и се е връщал обратно в Светилището.
към текста >>

Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки.
организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа. Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат.
към текста >>

В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат.
Както Слънцето изпълва целия физически свят, така Христос като духовно слънце изпълва и прониква целия Духовен свят като една Светлина без сенки. И Той казва: "Аз съм Светлината на света". Това ученикът преживява като влезе в Духовния свят. И апостол Павел, когато му се отвориха духовните очи, той видя една Светлина и от Светлината чу Глас, който му говори. За да влезе ученикът във връзка с този свят, проникнат от Христа, трябва да премине през така нареченото Посвещение. В миналото, преди Христос да слезе на земята, са съществували различни методи за Посвещение, които в общи линии се съвпадат. Ученикът, след като е преминал през фазата на пречистване на астралното тяло или на християнски език на пречистване на сърцето, той е прекарвал три и половина дни един вид в транс, при който заедно с астралното тяло се излъчва и част от етерното тяло и той остава като мъртъв. В това време душата му преминава в Духовния свят и там има връзка с различни възвишени Същества. Понеже етерното тяло е излъчено, то преживяванията на душата, отпечатани в астралното тяло, се предават на етерното тяло и човек може да пренесе преживяванията си във физическо поле след като го събудят. Но в настоящата епоха след Христа, понеже етерното тяло много плътно е проникнало във физическото тяло, този начин е опасен и даже невъзможен. Затова след Христа се практикува друг метод, при който в будно съзнание ученикът въздейства на етерното тяло чрез четене на мистични слова като стихове от Евангелието на Йоан, а в наши дни също и четене на беседите на Учителя.
към текста >>

Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
И когато човек чете тези слова и се концентрира и размишлява върху тях, те действуват мощно върху човешката душа и по този начин могат да се отпечатат върху етерното тяло органите на астралното тяло и човек се свързва с Невидимия свят. Но затова, както вече казах, ученикът трябва да премине през фазата на пречистването и да влезе във фазата на озарението, да бъде озарен отвътре, Светлината на Духа да проникне чрез душата чак до физическото съзнание. Това става, когато ученикът мине последователно през горепосочените седем степени в пътя на окултното развитие. За да разберем правилно Християнството като окултно езотерично учение, за да разберем неговата мисия и задача в развитието на човечеството, за да разберем неговото влияние и работа, която то извърши, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа, доколкото това е възможно при днешната степен на човешкото развитие. Защото при днешното състояние на развитието ние не можем да имаме пълно разбиране на Христа, защото Той е нещо велико. Ще изнеса по този въпрос някои мисли от Учителя, за да си съставим поне приблизителна представа за това, какво е Христос и каква е неговата мисия и задача на земята.
към текста >>

28. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ За да разберем Християнството като окултно учение, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа. Но понеже Христос е най-великото Същество, което някога е посетило земята, затова с нашия човешки ум ние не можем да го обгърнем и разберем. Затова, за да добием известна представа за това велико Космическо Същество, ще приведа някои мисли от Учителя, които имам под ръка. Защото Учителят много е говорил и осветлил Христос и Християнството от всички страни. Едва ли някой е разгледал въпроса за Христа с по-голяма дълбочина и по- голяма светлина от Учителя.
към текста >>

Но понеже Христос е най-великото Същество, което някога е посетило земята, затова с нашия човешки ум ние не можем да го обгърнем и разберем.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ За да разберем Християнството като окултно учение, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа. Но понеже Христос е най-великото Същество, което някога е посетило земята, затова с нашия човешки ум ние не можем да го обгърнем и разберем. Затова, за да добием известна представа за това велико Космическо Същество, ще приведа някои мисли от Учителя, които имам под ръка. Защото Учителят много е говорил и осветлил Христос и Християнството от всички страни. Едва ли някой е разгледал въпроса за Христа с по-голяма дълбочина и по- голяма светлина от Учителя. Всички истински посветени са виждали в Лицето на Христа Проявения Бог, Божия Дух. А онези, които минават за посветени без да са такива, имат различни теории за Христа.
към текста >>

Защото Учителят много е говорил и осветлил Христос и Християнството от всички страни.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ За да разберем Християнството като окултно учение, трябва да имаме поне елементарни понятия за Христа. Но понеже Христос е най-великото Същество, което някога е посетило земята, затова с нашия човешки ум ние не можем да го обгърнем и разберем. Затова, за да добием известна представа за това велико Космическо Същество, ще приведа някои мисли от Учителя, които имам под ръка. Защото Учителят много е говорил и осветлил Христос и Християнството от всички страни. Едва ли някой е разгледал въпроса за Христа с по-голяма дълбочина и по- голяма светлина от Учителя. Всички истински посветени са виждали в Лицето на Христа Проявения Бог, Божия Дух. А онези, които минават за посветени без да са такива, имат различни теории за Христа. От това, което Учителят е говорил за Христа ще изнеса някои мисли, които характеризират Христос като Проявен Бог, като Духът Божий, като Глава на Бялото Братство, като Велик Учител на човечеството. В момента не разполагам с всичко, което Учителят е казал за Христа, затова ще изнеса това, което имам под ръка засега.
към текста >>

От това, което Учителят е говорил за Христа ще изнеса някои мисли, които характеризират Христос като Проявен Бог, като Духът Божий, като Глава на Бялото Братство, като Велик Учител на човечеството.
Затова, за да добием известна представа за това велико Космическо Същество, ще приведа някои мисли от Учителя, които имам под ръка. Защото Учителят много е говорил и осветлил Христос и Християнството от всички страни. Едва ли някой е разгледал въпроса за Христа с по-голяма дълбочина и по- голяма светлина от Учителя. Всички истински посветени са виждали в Лицето на Христа Проявения Бог, Божия Дух. А онези, които минават за посветени без да са такива, имат различни теории за Христа. От това, което Учителят е говорил за Христа ще изнеса някои мисли, които характеризират Христос като Проявен Бог, като Духът Божий, като Глава на Бялото Братство, като Велик Учител на човечеството. В момента не разполагам с всичко, което Учителят е казал за Христа, затова ще изнеса това, което имам под ръка засега. То все пак хвърля една светлина върху проблема за Христа. "Христос е първото изявление на Бога. Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ. Той е Първородният, Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове".
към текста >>

"Христос е първото изявление на Бога.
Всички истински посветени са виждали в Лицето на Христа Проявения Бог, Божия Дух. А онези, които минават за посветени без да са такива, имат различни теории за Христа. От това, което Учителят е говорил за Христа ще изнеса някои мисли, които характеризират Христос като Проявен Бог, като Духът Божий, като Глава на Бялото Братство, като Велик Учител на човечеството. В момента не разполагам с всичко, което Учителят е казал за Христа, затова ще изнеса това, което имам под ръка засега. То все пак хвърля една светлина върху проблема за Христа. "Христос е първото изявление на Бога. Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ. Той е Първородният, Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове". В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва: "Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

"Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието.
То все пак хвърля една светлина върху проблема за Христа. "Христос е първото изявление на Бога. Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ. Той е Първородният, Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове". В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва: "Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот.
към текста >>

И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово".
Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ. Той е Първородният, Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове". В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва: "Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството".
към текста >>

"Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството.
В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва: "Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството". "Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа".
към текста >>

"Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа.
В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството". "Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога.
към текста >>

"Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот. Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството". "Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода.
към текста >>

"До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята.
Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството". "Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата.
към текста >>

Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога.
"Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа.
към текста >>

"Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието".
С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа". "Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата. Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е.
към текста >>

Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината".
"Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа". "Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата. Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим. Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога, като Проявен Бог. Христос не може да се отдели от Бога, не може да се разглежда вън от Него.
към текста >>

Но Христос сам по себе си е неделим.
И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа". "Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата. Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим. Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога, като Проявен Бог. Христос не може да се отдели от Бога, не може да се разглежда вън от Него. И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като реално въплъщение на Любовта. А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено.
към текста >>

Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта.
"Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата. Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим. Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога, като Проявен Бог. Христос не може да се отдели от Бога, не може да се разглежда вън от Него. И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като реално въплъщение на Любовта. А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.
към текста >>

Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога, като Проявен Бог.
Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим. Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога, като Проявен Бог. Христос не може да се отдели от Бога, не може да се разглежда вън от Него. И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като реално въплъщение на Любовта. А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос.
към текста >>

Христос не може да се отдели от Бога, не може да се разглежда вън от Него.
Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим. Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога, като Проявен Бог. Христос не може да се отдели от Бога, не може да се разглежда вън от Него. И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като реално въплъщение на Любовта. А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него.
към текста >>

А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос.
Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога, като Проявен Бог. Христос не може да се отдели от Бога, не може да се разглежда вън от Него. И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като реално въплъщение на Любовта. А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа". "Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос. Изявен в Космоса като Проявен Бог, това е космичния Христос. Но като историческа личност, като мистична сила и като космическа същност Христос е един и същ - Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на Битието - Космос, човечество и човек".
към текста >>

"Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос.
А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа". "Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос. Изявен в Космоса като Проявен Бог, това е космичния Христос. Но като историческа личност, като мистична сила и като космическа същност Христос е един и същ - Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на Битието - Космос, човечество и човек". "Проявен на земята в даден исторически момент като отделен човек, като образец на истински човек, Той е историческият Христос. За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага". Познат вътрешно, Той става мистичен, а схванат и познат като проявен Бог, като Разумна организираща Сила в Космоса, Той е космичен.
към текста >>

Изявен в Космоса като Проявен Бог, това е космичния Христос.
Тя има форма, съдържание и смисъл. А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа". "Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос. Изявен в Космоса като Проявен Бог, това е космичния Христос. Но като историческа личност, като мистична сила и като космическа същност Христос е един и същ - Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на Битието - Космос, човечество и човек". "Проявен на земята в даден исторически момент като отделен човек, като образец на истински човек, Той е историческият Христос. За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага". Познат вътрешно, Той става мистичен, а схванат и познат като проявен Бог, като Разумна организираща Сила в Космоса, Той е космичен. Това показва, че Проявеният Бог работи както в Космоса, така и в човешката душа и в цялото човечество.
към текста >>

Но като историческа личност, като мистична сила и като космическа същност Христос е един и същ - Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на Битието - Космос, човечество и човек".
А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа". "Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос. Изявен в Космоса като Проявен Бог, това е космичния Христос. Но като историческа личност, като мистична сила и като космическа същност Христос е един и същ - Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на Битието - Космос, човечество и човек". "Проявен на земята в даден исторически момент като отделен човек, като образец на истински човек, Той е историческият Христос. За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага". Познат вътрешно, Той става мистичен, а схванат и познат като проявен Бог, като Разумна организираща Сила в Космоса, Той е космичен. Това показва, че Проявеният Бог работи както в Космоса, така и в човешката душа и в цялото човечество. Защото човечеството като цяло представя физическата страна на Христа.
към текста >>

"Проявен на земята в даден исторически момент като отделен човек, като образец на истински човек, Той е историческият Христос.
И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа". "Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос. Изявен в Космоса като Проявен Бог, това е космичния Христос. Но като историческа личност, като мистична сила и като космическа същност Христос е един и същ - Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на Битието - Космос, човечество и човек". "Проявен на земята в даден исторически момент като отделен човек, като образец на истински човек, Той е историческият Христос. За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага". Познат вътрешно, Той става мистичен, а схванат и познат като проявен Бог, като Разумна организираща Сила в Космоса, Той е космичен. Това показва, че Проявеният Бог работи както в Космоса, така и в човешката душа и в цялото човечество. Защото човечеството като цяло представя физическата страна на Христа. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа.
към текста >>

Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа.
"Проявен на земята в даден исторически момент като отделен човек, като образец на истински човек, Той е историческият Христос. За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага". Познат вътрешно, Той става мистичен, а схванат и познат като проявен Бог, като Разумна организираща Сила в Космоса, Той е космичен. Това показва, че Проявеният Бог работи както в Космоса, така и в човешката душа и в цялото човечество. Защото човечеството като цяло представя физическата страна на Христа. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа. Всички Ангели, събрани в Сърцето на Христа, представят Божествената му страна. Това е Космическият Христос, проявеният Бог в света". В допълнение на горната мисъл Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството, за да създадат човека". "Затова и мистиците виждат навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света, Началото на човешкия род, Началото на човешката еволюция, Първородният, Който е проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени Закони, Който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя." "Планини, полета, морета, реки, извори със всички природни богатства, които се крият в тях, всичко това е израз на този Велик Брат.
към текста >>

Това е Космическият Христос, проявеният Бог в света".
Познат вътрешно, Той става мистичен, а схванат и познат като проявен Бог, като Разумна организираща Сила в Космоса, Той е космичен. Това показва, че Проявеният Бог работи както в Космоса, така и в човешката душа и в цялото човечество. Защото човечеството като цяло представя физическата страна на Христа. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа. Всички Ангели, събрани в Сърцето на Христа, представят Божествената му страна. Това е Космическият Христос, проявеният Бог в света". В допълнение на горната мисъл Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството, за да създадат човека". "Затова и мистиците виждат навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света, Началото на човешкия род, Началото на човешката еволюция, Първородният, Който е проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени Закони, Който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя." "Планини, полета, морета, реки, извори със всички природни богатства, които се крият в тях, всичко това е израз на този Велик Брат. Ала това е една дълбока Тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в Неговата широта.
към текста >>

Така трябва да се схваща Христос в Неговата широта.
Това е Космическият Христос, проявеният Бог в света". В допълнение на горната мисъл Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството, за да създадат човека". "Затова и мистиците виждат навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света, Началото на човешкия род, Началото на човешката еволюция, Първородният, Който е проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени Закони, Който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя." "Планини, полета, морета, реки, извори със всички природни богатства, които се крият в тях, всичко това е израз на този Велик Брат. Ала това е една дълбока Тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в Неговата широта. Един е Той, макар и да Го схващат ту като историческа личност, ту като космична Същност, ту като мистична Сила." Учителят казва още: "Когато говорим за Христа, ние разбираме девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на Ангелите. Той се проявява и като историческа личност, и като космична Същност и като мистична Сила, в зависимост от това къде се проявява. Но Той е Един." Христос е Първият Образ, който се явил в света, който изявил Великата Реалност.
към текста >>

Христос е Първият Образ, който се явил в света, който изявил Великата Реалност.
Така трябва да се схваща Христос в Неговата широта. Един е Той, макар и да Го схващат ту като историческа личност, ту като космична Същност, ту като мистична Сила." Учителят казва още: "Когато говорим за Христа, ние разбираме девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на Ангелите. Той се проявява и като историческа личност, и като космична Същност и като мистична Сила, в зависимост от това къде се проявява. Но Той е Един." Христос е Първият Образ, който се явил в света, който изявил Великата Реалност. И Учителят казва: "Този Бог, за Когото ви говоря, не е без форма. Той е най-красивото Същество. Ако бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили. И ако Христос казва, че е Бог, то е защото Бог се изявява в човешка форма. Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света.
към текста >>

И ако Христос казва, че е Бог, то е защото Бог се изявява в човешка форма.
Но Той е Един." Христос е Първият Образ, който се явил в света, който изявил Великата Реалност. И Учителят казва: "Този Бог, за Когото ви говоря, не е без форма. Той е най-красивото Същество. Ако бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили. И ако Христос казва, че е Бог, то е защото Бог се изявява в човешка форма. Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло".
към текста >>

Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло".
И ако Христос казва, че е Бог, то е защото Бог се изявява в човешка форма. Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух.
към текста >>

От това гледище Христос е колективен Дух.
Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл.
към текста >>

Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света.
В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа.
към текста >>

Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството.
Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността.
към текста >>

А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа.
Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог.
към текста >>

Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността.
Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него.
към текста >>

Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме".
То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец ми не го привлече".
към текста >>

И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря".
С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец ми не го привлече". Това значи, никой не може да намери Великия Учител на Любовта, Мъдростта и Истината, ако Отец отвътре не го подтикне към това.
към текста >>

Христос е връзката между Бога и човешките души.
И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец ми не го привлече". Това значи, никой не може да намери Великия Учител на Любовта, Мъдростта и Истината, ако Отец отвътре не го подтикне към това. И продължава Христос: "Никой не може да отиде при Отца, ако аз, Учителят на Любовта, Мъдростта и Истината не му покажа Пътя".
към текста >>

Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог.
А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец ми не го привлече". Това значи, никой не може да намери Великия Учител на Любовта, Мъдростта и Истината, ако Отец отвътре не го подтикне към това. И продължава Христос: "Никой не може да отиде при Отца, ако аз, Учителят на Любовта, Мъдростта и Истината не му покажа Пътя". Това значи, никой не може да намери Бога и да влезе във връзка с Него, ако преди това не е влязъл във връзка с Христа, Проявеният Бог, който ще го заведе при Отца.
към текста >>

Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец ми не го привлече".
Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец ми не го привлече". Това значи, никой не може да намери Великия Учител на Любовта, Мъдростта и Истината, ако Отец отвътре не го подтикне към това. И продължава Христос: "Никой не може да отиде при Отца, ако аз, Учителят на Любовта, Мъдростта и Истината не му покажа Пътя". Това значи, никой не може да намери Бога и да влезе във връзка с Него, ако преди това не е влязъл във връзка с Христа, Проявеният Бог, който ще го заведе при Отца. Такова е отношението, което съществува между тези двама Велики вътрешни Принципа. Христос, който е изявление на Бога, нямаше нужда да се учи в човешките училища.
към текста >>

И продължава Христос: "Никой не може да отиде при Отца, ако аз, Учителят на Любовта, Мъдростта и Истината не му покажа Пътя".
Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец ми не го привлече". Това значи, никой не може да намери Великия Учител на Любовта, Мъдростта и Истината, ако Отец отвътре не го подтикне към това. И продължава Христос: "Никой не може да отиде при Отца, ако аз, Учителят на Любовта, Мъдростта и Истината не му покажа Пътя". Това значи, никой не може да намери Бога и да влезе във връзка с Него, ако преди това не е влязъл във връзка с Христа, Проявеният Бог, който ще го заведе при Отца. Такова е отношението, което съществува между тези двама Велики вътрешни Принципа. Христос, който е изявление на Бога, нямаше нужда да се учи в човешките училища. Защото Той сам казва: "Каквото Отец ми каже, това ви говоря". Значи, Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в съзнателно общение.
към текста >>

Христос, който е изявление на Бога, нямаше нужда да се учи в човешките училища.
Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец ми не го привлече". Това значи, никой не може да намери Великия Учител на Любовта, Мъдростта и Истината, ако Отец отвътре не го подтикне към това. И продължава Христос: "Никой не може да отиде при Отца, ако аз, Учителят на Любовта, Мъдростта и Истината не му покажа Пътя". Това значи, никой не може да намери Бога и да влезе във връзка с Него, ако преди това не е влязъл във връзка с Христа, Проявеният Бог, който ще го заведе при Отца. Такова е отношението, което съществува между тези двама Велики вътрешни Принципа. Христос, който е изявление на Бога, нямаше нужда да се учи в човешките училища. Защото Той сам казва: "Каквото Отец ми каже, това ви говоря". Значи, Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в съзнателно общение. Това се отнася до Христа и великият Божи Дух. Но Исус, макар и много напреднала човешка душа, една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята. Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи.
към текста >>

Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос.
Защото Той сам казва: "Каквото Отец ми каже, това ви говоря". Значи, Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в съзнателно общение. Това се отнася до Христа и великият Божи Дух. Но Исус, макар и много напреднала човешка душа, една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята. Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната. А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните?
към текста >>

Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната.
Това се отнася до Христа и великият Божи Дух. Но Исус, макар и много напреднала човешка душа, една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята. Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната. А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е.
към текста >>

Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство.
Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет, за да премине известна тренировка и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение, за да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос. Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната. А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток. Но Той не преповтаря в Словото си Мъдростта на тези Мистерии, както искат да ни убедят някои, чиято мъдрост принадлежи към областта на Малките Мистерии, с малки проблясъци на Мъдростта на Великите Мистерии на Слънцето.
към текста >>

" Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята.
Евреите не познаха Христа и го мислеха за прост дърводелец. Но Христос, Който слезе от света на Истината, е притежавал великата Божествена Мъдрост в нейната пълнота, защото Той слезе с една определена мисия и задача на земята - да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока на досегашната. А това не може да направи един обикновен човек, даже и човек с високо Посвещение. Това може да направи само едно Велико космично Същество като Христос, който беше във връзка с Абсолютния Дух и притежаваше пълнотата на Божествената Мъдрост и Божественото съвършенство. И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток. Но Той не преповтаря в Словото си Мъдростта на тези Мистерии, както искат да ни убедят някои, чиято мъдрост принадлежи към областта на Малките Мистерии, с малки проблясъци на Мъдростта на Великите Мистерии на Слънцето. Но Христос със Словото си донесе новата Мъдрост на Слънцето, която за пръв път слиза на земята от Божествените висини на Слънцето. Затова се казва, че когато Той бил на кръста, Завесата на Храма се раздрала.
към текста >>

Но Христос със Словото си донесе новата Мъдрост на Слънцето, която за пръв път слиза на земята от Божествените висини на Слънцето.
И Той, обръщайки се към евреите, им каза: "Ако не разбирате земните работи, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за небесните работи, Христос подразбира Великата Мистерия на Слънцето, откъдето Той е слязъл на земята. Той, обаче, е разбирал и земните неща, т. е. познавал е и е владеел и Малките Мистерии, които проучват всички Тайни, свързани със земята като едно цяло и с развиващия се живот в нея, познавал е основно Кабалата и древните Мистерии на целия Изток. Но Той не преповтаря в Словото си Мъдростта на тези Мистерии, както искат да ни убедят някои, чиято мъдрост принадлежи към областта на Малките Мистерии, с малки проблясъци на Мъдростта на Великите Мистерии на Слънцето. Но Христос със Словото си донесе новата Мъдрост на Слънцето, която за пръв път слиза на земята от Божествените висини на Слънцето. Затова се казва, че когато Той бил на кръста, Завесата на Храма се раздрала. Това е символично казано, че това, което дотогава е било казано на малцина, се прави достояние на цялото човечество, макар и в забулена форма. И Той казва на учениците си: "На вас е дадено да познаете Царството Небесно, т. е. Великите Мистерии, а на народа се говори с притчи". Учителят казва, че Христос е едно велико космично Същество, което стои над цялата Ангелска йерархия, от Ангелите до Серафимите.
към текста >>

Учителят казва, че Христос е едно велико космично Същество, което стои над цялата Ангелска йерархия, от Ангелите до Серафимите.
Но Христос със Словото си донесе новата Мъдрост на Слънцето, която за пръв път слиза на земята от Божествените висини на Слънцето. Затова се казва, че когато Той бил на кръста, Завесата на Храма се раздрала. Това е символично казано, че това, което дотогава е било казано на малцина, се прави достояние на цялото човечество, макар и в забулена форма. И Той казва на учениците си: "На вас е дадено да познаете Царството Небесно, т. е. Великите Мистерии, а на народа се говори с притчи". Учителят казва, че Христос е едно велико космично Същество, което стои над цялата Ангелска йерархия, от Ангелите до Серафимите. И Той е дошъл в нашата слънчева система от централното слънце на нашата галак-тика, което Учителят нарича Алфиола, където е центърът на Великото Всемирно Братство, когато Слънцето е център на Всемирното Бяло Братство. Затова Учителят казва още: "Ние сме едно Братство, което има клонове по цялата вселена. Христос е Глава на Всемирното Бяло Братство, в което влизат всички Ангелски йерархии, от Ангелите до Серафимите, а Абсолютният Дух е Глава на Великото Всемирно Братство, което ръководи и направлява както Бялото, така и Черното Братство. Той държи в ръцете си и двата Принципа, чрез които се проявява в света. Те са двете Негови ръце".
към текста >>

Христос е Глава на Всемирното Бяло Братство, в което влизат всички Ангелски йерархии, от Ангелите до Серафимите, а Абсолютният Дух е Глава на Великото Всемирно Братство, което ръководи и направлява както Бялото, така и Черното Братство.
И Той казва на учениците си: "На вас е дадено да познаете Царството Небесно, т. е. Великите Мистерии, а на народа се говори с притчи". Учителят казва, че Христос е едно велико космично Същество, което стои над цялата Ангелска йерархия, от Ангелите до Серафимите. И Той е дошъл в нашата слънчева система от централното слънце на нашата галак-тика, което Учителят нарича Алфиола, където е центърът на Великото Всемирно Братство, когато Слънцето е център на Всемирното Бяло Братство. Затова Учителят казва още: "Ние сме едно Братство, което има клонове по цялата вселена. Христос е Глава на Всемирното Бяло Братство, в което влизат всички Ангелски йерархии, от Ангелите до Серафимите, а Абсолютният Дух е Глава на Великото Всемирно Братство, което ръководи и направлява както Бялото, така и Черното Братство. Той държи в ръцете си и двата Принципа, чрез които се проявява в света. Те са двете Негови ръце". На едно място Учителят, отговаряйки на въпроса за отношението между Исус и Христос, казва: Отношението между Исус и Христос е такова, каквото е отношението между нашето Слънце и централното Слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце. Така и Христос е 75 милиона пъти по-велик от Исус. Това е едно сравнение, което изяснява какво е отношението между Исус и Христос.
към текста >>

На едно място Учителят, отговаряйки на въпроса за отношението между Исус и Христос, казва: Отношението между Исус и Христос е такова, каквото е отношението между нашето Слънце и централното Слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце.
И Той е дошъл в нашата слънчева система от централното слънце на нашата галак-тика, което Учителят нарича Алфиола, където е центърът на Великото Всемирно Братство, когато Слънцето е център на Всемирното Бяло Братство. Затова Учителят казва още: "Ние сме едно Братство, което има клонове по цялата вселена. Христос е Глава на Всемирното Бяло Братство, в което влизат всички Ангелски йерархии, от Ангелите до Серафимите, а Абсолютният Дух е Глава на Великото Всемирно Братство, което ръководи и направлява както Бялото, така и Черното Братство. Той държи в ръцете си и двата Принципа, чрез които се проявява в света. Те са двете Негови ръце". На едно място Учителят, отговаряйки на въпроса за отношението между Исус и Христос, казва: Отношението между Исус и Христос е такова, каквото е отношението между нашето Слънце и централното Слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце. Така и Христос е 75 милиона пъти по-велик от Исус. Това е едно сравнение, което изяснява какво е отношението между Исус и Христос. Слизайки на земята, дошъл от безкрайните глъбини на космоса, Христос, както казах, е имал специалната задача и мисия да приобщи земята към великата хармония на космоса. Защото, както по-рано споменах, Христос е, който организира космоса като едно хармонично цяло. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т. е.
към текста >>

Така и Христос е 75 милиона пъти по-велик от Исус.
Затова Учителят казва още: "Ние сме едно Братство, което има клонове по цялата вселена. Христос е Глава на Всемирното Бяло Братство, в което влизат всички Ангелски йерархии, от Ангелите до Серафимите, а Абсолютният Дух е Глава на Великото Всемирно Братство, което ръководи и направлява както Бялото, така и Черното Братство. Той държи в ръцете си и двата Принципа, чрез които се проявява в света. Те са двете Негови ръце". На едно място Учителят, отговаряйки на въпроса за отношението между Исус и Христос, казва: Отношението между Исус и Христос е такова, каквото е отношението между нашето Слънце и централното Слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце. Така и Христос е 75 милиона пъти по-велик от Исус. Това е едно сравнение, което изяснява какво е отношението между Исус и Христос. Слизайки на земята, дошъл от безкрайните глъбини на космоса, Христос, както казах, е имал специалната задача и мисия да приобщи земята към великата хармония на космоса. Защото, както по-рано споменах, Христос е, който организира космоса като едно хармонично цяло. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т. е. организиран свят.
към текста >>

Това е едно сравнение, което изяснява какво е отношението между Исус и Христос.
Христос е Глава на Всемирното Бяло Братство, в което влизат всички Ангелски йерархии, от Ангелите до Серафимите, а Абсолютният Дух е Глава на Великото Всемирно Братство, което ръководи и направлява както Бялото, така и Черното Братство. Той държи в ръцете си и двата Принципа, чрез които се проявява в света. Те са двете Негови ръце". На едно място Учителят, отговаряйки на въпроса за отношението между Исус и Христос, казва: Отношението между Исус и Христос е такова, каквото е отношението между нашето Слънце и централното Слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце. Така и Христос е 75 милиона пъти по-велик от Исус. Това е едно сравнение, което изяснява какво е отношението между Исус и Христос. Слизайки на земята, дошъл от безкрайните глъбини на космоса, Христос, както казах, е имал специалната задача и мисия да приобщи земята към великата хармония на космоса. Защото, както по-рано споменах, Христос е, който организира космоса като едно хармонично цяло. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т. е. организиран свят. Понеже всеки първоначален импулс в Битието, казва Учителят, е дисхармоничен и земята, заедно с човечеството, поемайки своя път в космоса, първоначално приема импулса на Първия Принцип, чрез който Бог създава световете.
към текста >>

Слизайки на земята, дошъл от безкрайните глъбини на космоса, Христос, както казах, е имал специалната задача и мисия да приобщи земята към великата хармония на космоса.
Той държи в ръцете си и двата Принципа, чрез които се проявява в света. Те са двете Негови ръце". На едно място Учителят, отговаряйки на въпроса за отношението между Исус и Христос, казва: Отношението между Исус и Христос е такова, каквото е отношението между нашето Слънце и централното Слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце. Така и Христос е 75 милиона пъти по-велик от Исус. Това е едно сравнение, което изяснява какво е отношението между Исус и Христос. Слизайки на земята, дошъл от безкрайните глъбини на космоса, Христос, както казах, е имал специалната задача и мисия да приобщи земята към великата хармония на космоса. Защото, както по-рано споменах, Христос е, който организира космоса като едно хармонично цяло. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т. е. организиран свят. Понеже всеки първоначален импулс в Битието, казва Учителят, е дисхармоничен и земята, заедно с човечеството, поемайки своя път в космоса, първоначално приема импулса на Първия Принцип, чрез който Бог създава световете. Слизайки на земята, Христос има за задача и мисия да организира, да превърне този импулс на Първия Принцип, като му даде възходящо направление и да използва неговите енергии за повдигане на човечеството.
към текста >>

Защото, както по-рано споменах, Христос е, който организира космоса като едно хармонично цяло.
Те са двете Негови ръце". На едно място Учителят, отговаряйки на въпроса за отношението между Исус и Христос, казва: Отношението между Исус и Христос е такова, каквото е отношението между нашето Слънце и централното Слънце на нашата галактика, което е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце. Така и Христос е 75 милиона пъти по-велик от Исус. Това е едно сравнение, което изяснява какво е отношението между Исус и Христос. Слизайки на земята, дошъл от безкрайните глъбини на космоса, Христос, както казах, е имал специалната задача и мисия да приобщи земята към великата хармония на космоса. Защото, както по-рано споменах, Христос е, който организира космоса като едно хармонично цяло. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т. е. организиран свят. Понеже всеки първоначален импулс в Битието, казва Учителят, е дисхармоничен и земята, заедно с човечеството, поемайки своя път в космоса, първоначално приема импулса на Първия Принцип, чрез който Бог създава световете. Слизайки на земята, Христос има за задача и мисия да организира, да превърне този импулс на Първия Принцип, като му даде възходящо направление и да използва неговите енергии за повдигане на човечеството. Когато Христос казва: "Иде Князът на този свят, който няма нищо общо с Мене", Той подразбира Първия Принцип, който няма нищо общо с Втория Принцип, който се изявява чрез Христа.
към текста >>

Слизайки на земята, Христос има за задача и мисия да организира, да превърне този импулс на Първия Принцип, като му даде възходящо направление и да използва неговите енергии за повдигане на човечеството.
Слизайки на земята, дошъл от безкрайните глъбини на космоса, Христос, както казах, е имал специалната задача и мисия да приобщи земята към великата хармония на космоса. Защото, както по-рано споменах, Христос е, който организира космоса като едно хармонично цяло. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т. е. организиран свят. Понеже всеки първоначален импулс в Битието, казва Учителят, е дисхармоничен и земята, заедно с човечеството, поемайки своя път в космоса, първоначално приема импулса на Първия Принцип, чрез който Бог създава световете. Слизайки на земята, Христос има за задача и мисия да организира, да превърне този импулс на Първия Принцип, като му даде възходящо направление и да използва неговите енергии за повдигане на човечеството. Когато Христос казва: "Иде Князът на този свят, който няма нищо общо с Мене", Той подразбира Първия Принцип, който няма нищо общо с Втория Принцип, който се изявява чрез Христа. Христос казва: "Аз съм Виделината на света". А Първият Принцип е Принцип на тъмнината. Значи, Христос е дошъл на земята да превърне тъмнината в Светлина. Казано е в Писанието: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе".
към текста >>

Когато Христос казва: "Иде Князът на този свят, който няма нищо общо с Мене", Той подразбира Първия Принцип, който няма нищо общо с Втория Принцип, който се изявява чрез Христа.
Защото, както по-рано споменах, Христос е, който организира космоса като едно хармонично цяло. Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т. е. организиран свят. Понеже всеки първоначален импулс в Битието, казва Учителят, е дисхармоничен и земята, заедно с човечеството, поемайки своя път в космоса, първоначално приема импулса на Първия Принцип, чрез който Бог създава световете. Слизайки на земята, Христос има за задача и мисия да организира, да превърне този импулс на Първия Принцип, като му даде възходящо направление и да използва неговите енергии за повдигане на човечеството. Когато Христос казва: "Иде Князът на този свят, който няма нищо общо с Мене", Той подразбира Първия Принцип, който няма нищо общо с Втория Принцип, който се изявява чрез Христа. Христос казва: "Аз съм Виделината на света". А Първият Принцип е Принцип на тъмнината. Значи, Христос е дошъл на земята да превърне тъмнината в Светлина. Казано е в Писанието: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". И още се казва в Писанието, че когато Христос издъхнал на кръста, настанала тъмнина по цялата земя, т.е.
към текста >>

Христос казва: "Аз съм Виделината на света".
Затова Учителят казва: Без Христа няма космос, т. е. организиран свят. Понеже всеки първоначален импулс в Битието, казва Учителят, е дисхармоничен и земята, заедно с човечеството, поемайки своя път в космоса, първоначално приема импулса на Първия Принцип, чрез който Бог създава световете. Слизайки на земята, Христос има за задача и мисия да организира, да превърне този импулс на Първия Принцип, като му даде възходящо направление и да използва неговите енергии за повдигане на човечеството. Когато Христос казва: "Иде Князът на този свят, който няма нищо общо с Мене", Той подразбира Първия Принцип, който няма нищо общо с Втория Принцип, който се изявява чрез Христа. Христос казва: "Аз съм Виделината на света". А Първият Принцип е Принцип на тъмнината. Значи, Христос е дошъл на земята да превърне тъмнината в Светлина. Казано е в Писанието: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". И още се казва в Писанието, че когато Христос издъхнал на кръста, настанала тъмнина по цялата земя, т.е. цялата земя била обхваната от Първия Принцип, който предаде Христа на разпятието.
към текста >>

Значи, Христос е дошъл на земята да превърне тъмнината в Светлина.
Понеже всеки първоначален импулс в Битието, казва Учителят, е дисхармоничен и земята, заедно с човечеството, поемайки своя път в космоса, първоначално приема импулса на Първия Принцип, чрез който Бог създава световете. Слизайки на земята, Христос има за задача и мисия да организира, да превърне този импулс на Първия Принцип, като му даде възходящо направление и да използва неговите енергии за повдигане на човечеството. Когато Христос казва: "Иде Князът на този свят, който няма нищо общо с Мене", Той подразбира Първия Принцип, който няма нищо общо с Втория Принцип, който се изявява чрез Христа. Христос казва: "Аз съм Виделината на света". А Първият Принцип е Принцип на тъмнината. Значи, Христос е дошъл на земята да превърне тъмнината в Светлина. Казано е в Писанието: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". И още се казва в Писанието, че когато Христос издъхнал на кръста, настанала тъмнина по цялата земя, т.е. цялата земя била обхваната от Първия Принцип, който предаде Христа на разпятието. Случайно ли беше това явление? Не, това не беше случайно, това не беше и победа на тъмнината, защото, както казах по-горе, Писанието казва: Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.
към текста >>

И още се казва в Писанието, че когато Христос издъхнал на кръста, настанала тъмнина по цялата земя, т.е.
Когато Христос казва: "Иде Князът на този свят, който няма нищо общо с Мене", Той подразбира Първия Принцип, който няма нищо общо с Втория Принцип, който се изявява чрез Христа. Христос казва: "Аз съм Виделината на света". А Първият Принцип е Принцип на тъмнината. Значи, Христос е дошъл на земята да превърне тъмнината в Светлина. Казано е в Писанието: "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". И още се казва в Писанието, че когато Христос издъхнал на кръста, настанала тъмнина по цялата земя, т.е. цялата земя била обхваната от Първия Принцип, който предаде Христа на разпятието. Случайно ли беше това явление? Не, това не беше случайно, това не беше и победа на тъмнината, защото, както казах по-горе, Писанието казва: Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. В живота, както и в развитието и организирането на света няма нищо случайно. И когато Петър съветва Христа да избегне изпиването на тази чаша, Той му казва: Махни се от мен, Сатана, защото Аз за този час дойдох.
към текста >>

Учителят пита: "Защо Христос, най-великата душа, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
Случайно ли беше това явление? Не, това не беше случайно, това не беше и победа на тъмнината, защото, както казах по-горе, Писанието казва: Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. В живота, както и в развитието и организирането на света няма нищо случайно. И когато Петър съветва Христа да избегне изпиването на тази чаша, Той му казва: Махни се от мен, Сатана, защото Аз за този час дойдох. Учителят казва: "Хората, каквото и да приказват за страданията на Христа, Неговото разпятие и позорната смърт, те си остават едни от най-големите загадки". Учителят пита: "Защо Христос, най-великата душа, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече. Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото.
към текста >>

А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината.
И когато Петър съветва Христа да избегне изпиването на тази чаша, Той му казва: Махни се от мен, Сатана, защото Аз за този час дойдох. Учителят казва: "Хората, каквото и да приказват за страданията на Христа, Неговото разпятие и позорната смърт, те си остават едни от най-големите загадки". Учителят пита: "Защо Христос, най-великата душа, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече. Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието.
към текста >>

На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
Учителят казва: "Хората, каквото и да приказват за страданията на Христа, Неговото разпятие и позорната смърт, те си остават едни от най-големите загадки". Учителят пита: "Защо Христос, най-великата душа, която е посещавала някога земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, учен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва само, че така е било писано и нищо повече. Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души.
към текста >>

И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох".
Други казват, че това е трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души. На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за които беше дошъл. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението.
към текста >>

Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието.
А сам Христос казва, че е дошъл да свидетелства за Истината. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души. На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за които беше дошъл. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта.
към текста >>

Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души.
На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания, най-дълбоките и интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души. На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за които беше дошъл. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И както в страданията му се разкриха Тайните на миналото, във възкресението Той получи Откровение за бъдещето.
към текста >>

На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество.
Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези интензивни кондензирани страдания Нему се разкриха всички Тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час Аз дойдох". Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души. На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за които беше дошъл. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И както в страданията му се разкриха Тайните на миналото, във възкресението Той получи Откровение за бъдещето. Христос бе Сърцето на Бога, затова Той възкръсна.
към текста >>

Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта.
Чрез могъщата алхимия на Любовта Христос претвори отровите, събрани в тази чаша от миналото и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. Ако Христос се беше уплашил от страданията на кръста, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигането на човешките души. На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за които беше дошъл. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И както в страданията му се разкриха Тайните на миналото, във възкресението Той получи Откровение за бъдещето. Христос бе Сърцето на Бога, затова Той възкръсна. Защото Божието Сърце не може да умре. И Той се възвърна там, откъдето беше дошъл. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота".
към текста >>

Христос бе Сърцето на Бога, затова Той възкръсна.
На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за които беше дошъл. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И както в страданията му се разкриха Тайните на миналото, във възкресението Той получи Откровение за бъдещето. Христос бе Сърцето на Бога, затова Той възкръсна. Защото Божието Сърце не може да умре. И Той се възвърна там, откъдето беше дошъл. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл.
към текста >>

Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото".
Защото Божието Сърце не може да умре. И Той се възвърна там, откъдето беше дошъл. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл. Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото". Това е един символичен език, който много говори. Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество". Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души.
към текста >>

Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество".
Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл. Учителят казва: "Христос изпи чашата, в която бяха събрани всички утайки на отровите в миналото". Това е един символичен език, който много говори. Учителят продължава: "Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество". Чашата с отровите, това е цялата карма на човечеството, събрана от милиони години, която се беше надвесила като един страхотен тъмен облак на хоризонта на човешкото развитие и пречеше на човешкия прогрес. Тя задушаваше всеки благороден подтик. Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души. Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове.
към текста >>

Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога.
Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада.
към текста >>

По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството.
И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си.
към текста >>

Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото.
Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот.
към текста >>

Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада.
Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души.
към текста >>

Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си.
По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота".
към текста >>

Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога.
Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството.
към текста >>

И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила.
Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си. Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството. Това взето принципиално е вярно.
към текста >>

Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството.
Със Своето слизане на земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса на възхода, на възлизането към Бога. И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството. Това взето принципиално е вярно. Но какво се разбира под думата спасение? Ако се вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти, които ги водят към ада? Ясно е, че има нещо, което не е разбрано в това спасение. Според Учителя и въобще според Окултната Наука, спасението е един факт и той е следният: до идването на Христа човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше обърнато с гръб към Бога, отдалечаваше се от Него, вследствие на което беше изложено на много изкушения и съблазни.
към текста >>

Христос обърна това движение в обратна посока, т. е.
Това взето принципиално е вярно. Но какво се разбира под думата спасение? Ако се вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти, които ги водят към ада? Ясно е, че има нещо, което не е разбрано в това спасение. Според Учителя и въобще според Окултната Наука, спасението е един факт и той е следният: до идването на Христа човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше обърнато с гръб към Бога, отдалечаваше се от Него, вследствие на което беше изложено на много изкушения и съблазни. Христос обърна това движение в обратна посока, т. е. посока към Бога. Затова Учителят казва: "Идването на Христа на земята е най-великото, най-важното събитие в цялата човешка история. Това е един кардинален пункт в развитието на човечеството. Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока към Бога, към Слънцето на живота. Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души към Бога.
към текста >>

Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души.
посока към Бога. Затова Учителят казва: "Идването на Христа на земята е най-великото, най-важното събитие в цялата човешка история. Това е един кардинален пункт в развитието на човечеството. Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока към Бога, към Слънцето на живота. Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души към Бога. Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души. В тези два факта от космично значение се състои спасението на човечеството. А онзи дял от кармата която е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си понесе последствията. И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот. Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб. Учителят дава и следния пример за спасението.
към текста >>

Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб.
Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души към Бога. Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души. В тези два факта от космично значение се състои спасението на човечеството. А онзи дял от кармата която е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си понесе последствията. И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот. Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб. Учителят дава и следния пример за спасението. Той казва: "Ти си паднал в една кална яма, Христос те изважда от тази кална яма и ти дава възможност да продължиш своя живот. Това е спасението. Но Христос няма да учи за тебе. Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава".
към текста >>

Той казва: "Ти си паднал в една кална яма, Христос те изважда от тази кална яма и ти дава възможност да продължиш своя живот.
В тези два факта от космично значение се състои спасението на човечеството. А онзи дял от кармата която е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си понесе последствията. И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот. Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб. Учителят дава и следния пример за спасението. Той казва: "Ти си паднал в една кална яма, Христос те изважда от тази кална яма и ти дава възможност да продължиш своя живот. Това е спасението. Но Христос няма да учи за тебе. Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава". Учителят казва: "След свалянето на тялото на Христа от кръста и погребването му, след три деня той възкреси тялото си, защото то беше живо. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада.
към текста >>

Но Христос няма да учи за тебе.
И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот. Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб. Учителят дава и следния пример за спасението. Той казва: "Ти си паднал в една кална яма, Христос те изважда от тази кална яма и ти дава възможност да продължиш своя живот. Това е спасението. Но Христос няма да учи за тебе. Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава". Учителят казва: "След свалянето на тялото на Христа от кръста и погребването му, след три деня той възкреси тялото си, защото то беше живо. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада. С влизането си в ада, Христос причини цяла революция - той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. В ада Христос не беше сам, а беше Вожд на цяло Войнство от Ангели, които очистиха ада и освободиха всички затворници".
към текста >>

Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава".
Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб. Учителят дава и следния пример за спасението. Той казва: "Ти си паднал в една кална яма, Христос те изважда от тази кална яма и ти дава възможност да продължиш своя живот. Това е спасението. Но Христос няма да учи за тебе. Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава". Учителят казва: "След свалянето на тялото на Христа от кръста и погребването му, след три деня той възкреси тялото си, защото то беше живо. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада. С влизането си в ада, Христос причини цяла революция - той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. В ада Христос не беше сам, а беше Вожд на цяло Войнство от Ангели, които очистиха ада и освободиха всички затворници". В допълнение на тази мисъл Учителят казва още следното: "В миналото астралният свят, който в най-ниската си област представя ада, беше крепостта на падналите духове.
към текста >>

С влизането си в ада, Христос причини цяла революция - той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода.
Това е спасението. Но Христос няма да учи за тебе. Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава". Учителят казва: "След свалянето на тялото на Христа от кръста и погребването му, след три деня той възкреси тялото си, защото то беше живо. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада. С влизането си в ада, Христос причини цяла революция - той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. В ада Христос не беше сам, а беше Вожд на цяло Войнство от Ангели, които очистиха ада и освободиха всички затворници". В допълнение на тази мисъл Учителят казва още следното: "В миналото астралният свят, който в най-ниската си област представя ада, беше крепостта на падналите духове. Но след преминаването на Христа през ада, той го разруши и пречисти и затова сега астралният свят е пречистен и не е такъв, какъвто е бил преди слизането на Христа на земята. А всички тъмни духове, които бяха в него преди идването на Христа на земята, сега са свалени на земята. Така Христос освободи човешките души, които бяха затворени в яда и им даде възможност за развитие".
към текста >>

В ада Христос не беше сам, а беше Вожд на цяло Войнство от Ангели, които очистиха ада и освободиха всички затворници".
Но Христос няма да учи за тебе. Ти като човек сам трябва да разрешаваш задачите, които животът ти дава със Светлината, която Христос ти дава". Учителят казва: "След свалянето на тялото на Христа от кръста и погребването му, след три деня той възкреси тялото си, защото то беше живо. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада. С влизането си в ада, Христос причини цяла революция - той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. В ада Христос не беше сам, а беше Вожд на цяло Войнство от Ангели, които очистиха ада и освободиха всички затворници". В допълнение на тази мисъл Учителят казва още следното: "В миналото астралният свят, който в най-ниската си област представя ада, беше крепостта на падналите духове. Но след преминаването на Христа през ада, той го разруши и пречисти и затова сега астралният свят е пречистен и не е такъв, какъвто е бил преди слизането на Христа на земята. А всички тъмни духове, които бяха в него преди идването на Христа на земята, сега са свалени на земята. Така Христос освободи човешките души, които бяха затворени в яда и им даде възможност за развитие". "След възкресението си Христос не отиде на Небето, а остана на земята.
към текста >>

Така Христос освободи човешките души, които бяха затворени в яда и им даде възможност за развитие".
С влизането си в ада, Христос причини цяла революция - той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. В ада Христос не беше сам, а беше Вожд на цяло Войнство от Ангели, които очистиха ада и освободиха всички затворници". В допълнение на тази мисъл Учителят казва още следното: "В миналото астралният свят, който в най-ниската си област представя ада, беше крепостта на падналите духове. Но след преминаването на Христа през ада, той го разруши и пречисти и затова сега астралният свят е пречистен и не е такъв, какъвто е бил преди слизането на Христа на земята. А всички тъмни духове, които бяха в него преди идването на Христа на земята, сега са свалени на земята. Така Христос освободи човешките души, които бяха затворени в яда и им даде възможност за развитие". "След възкресението си Христос не отиде на Небето, а остана на земята. И Той каза на учениците си: "Идете и проповядвайте това Учение на всички народи и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Въпросът за идването на Христа на земята е един от най-дълбоките въпроси в Окултната Наука и крие в себе си много Тайни, свързани с човешкото развитие, въздигане и възкресението на човешките души. "Хората не познават Христа в Неговата Слава, в Неговото Божествено могъщество и сила. Силен и мощен е Христос.
към текста >>

"След възкресението си Христос не отиде на Небето, а остана на земята.
В ада Христос не беше сам, а беше Вожд на цяло Войнство от Ангели, които очистиха ада и освободиха всички затворници". В допълнение на тази мисъл Учителят казва още следното: "В миналото астралният свят, който в най-ниската си област представя ада, беше крепостта на падналите духове. Но след преминаването на Христа през ада, той го разруши и пречисти и затова сега астралният свят е пречистен и не е такъв, какъвто е бил преди слизането на Христа на земята. А всички тъмни духове, които бяха в него преди идването на Христа на земята, сега са свалени на земята. Така Христос освободи човешките души, които бяха затворени в яда и им даде възможност за развитие". "След възкресението си Христос не отиде на Небето, а остана на земята. И Той каза на учениците си: "Идете и проповядвайте това Учение на всички народи и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Въпросът за идването на Христа на земята е един от най-дълбоките въпроси в Окултната Наука и крие в себе си много Тайни, свързани с човешкото развитие, въздигане и възкресението на човешките души. "Хората не познават Христа в Неговата Слава, в Неговото Божествено могъщество и сила. Силен и мощен е Христос. Това хората ще познаят постепенно в течение на своето възлизане към Бога, когато постепенно влязат в контакт с Христа.
към текста >>

Силен и мощен е Христос.
Така Христос освободи човешките души, които бяха затворени в яда и им даде възможност за развитие". "След възкресението си Христос не отиде на Небето, а остана на земята. И Той каза на учениците си: "Идете и проповядвайте това Учение на всички народи и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Въпросът за идването на Христа на земята е един от най-дълбоките въпроси в Окултната Наука и крие в себе си много Тайни, свързани с човешкото развитие, въздигане и възкресението на човешките души. "Хората не познават Христа в Неговата Слава, в Неговото Божествено могъщество и сила. Силен и мощен е Христос. Това хората ще познаят постепенно в течение на своето възлизане към Бога, когато постепенно влязат в контакт с Христа. Защото в Пътя на възхода неизбежно всяка душа, за да получи възкресение и безсмъртие, трябва да дойде в съзнателна връзка с Христа. Тогава тя ще познае Неговата Слава, Неговата сила и мощ". Християнските народи очакват да дойде Христос втори път на земята да съди живите и мъртвите. Но как ще дойде Той, не знаят.
към текста >>

Християнските народи очакват да дойде Христос втори път на земята да съди живите и мъртвите.
"Хората не познават Христа в Неговата Слава, в Неговото Божествено могъщество и сила. Силен и мощен е Христос. Това хората ще познаят постепенно в течение на своето възлизане към Бога, когато постепенно влязат в контакт с Христа. Защото в Пътя на възхода неизбежно всяка душа, за да получи възкресение и безсмъртие, трябва да дойде в съзнателна връзка с Христа. Тогава тя ще познае Неговата Слава, Неговата сила и мощ". Християнските народи очакват да дойде Христос втори път на земята да съди живите и мъртвите. Но как ще дойде Той, не знаят. Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него. Теософите го очакваха да се всели в тялото на индуса Кришнамурти, но се разочароваха от тази идея, понеже сам Кришнамурти се отказа от тази мисия. А Писанието казва: "Христос ще дойде на облаците заедно със своите Ангели и там ще го посрещнат праведните". А Учителят казва: "Христос иде сега да посети човешките умове и сърца.
към текста >>

Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него.
Това хората ще познаят постепенно в течение на своето възлизане към Бога, когато постепенно влязат в контакт с Христа. Защото в Пътя на възхода неизбежно всяка душа, за да получи възкресение и безсмъртие, трябва да дойде в съзнателна връзка с Христа. Тогава тя ще познае Неговата Слава, Неговата сила и мощ". Християнските народи очакват да дойде Христос втори път на земята да съди живите и мъртвите. Но как ще дойде Той, не знаят. Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него. Теософите го очакваха да се всели в тялото на индуса Кришнамурти, но се разочароваха от тази идея, понеже сам Кришнамурти се отказа от тази мисия. А Писанието казва: "Христос ще дойде на облаците заедно със своите Ангели и там ще го посрещнат праведните". А Учителят казва: "Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения, всичко онова, което разрушава човешките умове и сърца, което всява смърт в човешките души, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за всички човешки души, като събужда и повдига в тях Любов към всичко живо".
към текста >>

А Писанието казва: "Христос ще дойде на облаците заедно със своите Ангели и там ще го посрещнат праведните".
Тогава тя ще познае Неговата Слава, Неговата сила и мощ". Християнските народи очакват да дойде Христос втори път на земята да съди живите и мъртвите. Но как ще дойде Той, не знаят. Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него. Теософите го очакваха да се всели в тялото на индуса Кришнамурти, но се разочароваха от тази идея, понеже сам Кришнамурти се отказа от тази мисия. А Писанието казва: "Христос ще дойде на облаците заедно със своите Ангели и там ще го посрещнат праведните". А Учителят казва: "Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения, всичко онова, което разрушава човешките умове и сърца, което всява смърт в човешките души, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за всички човешки души, като събужда и повдига в тях Любов към всичко живо". "Като казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде човешки, нито в каквато и да е друга форма.
към текста >>

А Учителят казва: "Христос иде сега да посети човешките умове и сърца.
Християнските народи очакват да дойде Христос втори път на земята да съди живите и мъртвите. Но как ще дойде Той, не знаят. Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него. Теософите го очакваха да се всели в тялото на индуса Кришнамурти, но се разочароваха от тази идея, понеже сам Кришнамурти се отказа от тази мисия. А Писанието казва: "Христос ще дойде на облаците заедно със своите Ангели и там ще го посрещнат праведните". А Учителят казва: "Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения, всичко онова, което разрушава човешките умове и сърца, което всява смърт в човешките души, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за всички човешки души, като събужда и повдига в тях Любов към всичко живо". "Като казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде човешки, нито в каквато и да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило?
към текста >>

Той е живият Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за всички човешки души, като събужда и повдига в тях Любов към всичко живо".
Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него. Теософите го очакваха да се всели в тялото на индуса Кришнамурти, но се разочароваха от тази идея, понеже сам Кришнамурти се отказа от тази мисия. А Писанието казва: "Христос ще дойде на облаците заедно със своите Ангели и там ще го посрещнат праведните". А Учителят казва: "Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения, всичко онова, което разрушава човешките умове и сърца, което всява смърт в човешките души, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за всички човешки души, като събужда и повдига в тях Любов към всичко живо". "Като казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде човешки, нито в каквато и да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Христос е проява на Божията Любов и Мъдрост, и Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички хора около Христа като около велик Център.
към текста >>

"Като казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън.
Теософите го очакваха да се всели в тялото на индуса Кришнамурти, но се разочароваха от тази идея, понеже сам Кришнамурти се отказа от тази мисия. А Писанието казва: "Христос ще дойде на облаците заедно със своите Ангели и там ще го посрещнат праведните". А Учителят казва: "Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения, всичко онова, което разрушава човешките умове и сърца, което всява смърт в човешките души, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за всички човешки души, като събужда и повдига в тях Любов към всичко живо". "Като казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде човешки, нито в каквато и да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Христос е проява на Божията Любов и Мъдрост, и Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички хора около Христа като около велик Център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това ще бъде Второто идване на Христа на земята.
към текста >>

Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде човешки, нито в каквато и да е друга форма.
А Писанието казва: "Христос ще дойде на облаците заедно със своите Ангели и там ще го посрещнат праведните". А Учителят казва: "Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения, всичко онова, което разрушава човешките умове и сърца, което всява смърт в човешките души, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за всички човешки души, като събужда и повдига в тях Любов към всичко живо". "Като казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде човешки, нито в каквато и да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Христос е проява на Божията Любов и Мъдрост, и Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички хора около Христа като около велик Център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това ще бъде Второто идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин, хората ще продължават този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди".
към текста >>

Христос е проява на Божията Любов и Мъдрост, и Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората.
Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения, всичко онова, което разрушава човешките умове и сърца, което всява смърт в човешките души, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който носи Живот, Светлина и Свобода за всички човешки души, като събужда и повдига в тях Любов към всичко живо". "Като казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде човешки, нито в каквато и да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Христос е проява на Божията Любов и Мъдрост, и Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички хора около Христа като около велик Център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това ще бъде Второто идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин, хората ще продължават този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди". Христос е Глава на Бялото Братство, в състава на което влизат всички пробудени души, всички Велики Посветени и всички Ангелски чинове от Ангелите до Серафимите. Учителят дава и следната класификация на Великите души, които съставят Бялото Братство.
към текста >>

Христос е Глава на Бялото Братство, в състава на което влизат всички пробудени души, всички Велики Посветени и всички Ангелски чинове от Ангелите до Серафимите.
Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Христос е проява на Божията Любов и Мъдрост, и Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички хора около Христа като около велик Център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това ще бъде Второто идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин, хората ще продължават този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди". Христос е Глава на Бялото Братство, в състава на което влизат всички пробудени души, всички Велики Посветени и всички Ангелски чинове от Ангелите до Серафимите. Учителят дава и следната класификация на Великите души, които съставят Бялото Братство. Той казва: "Всички Велики Братя, които работят в духовната сфера на земята са йерархии от седем категории. Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат Братя на Любовта. Други принадлежат на Мъдростта и се наричат Братя на Мъдростта.
към текста >>

"В самопожертванието се крие познаването на Христа, Проявеният Бог на Любовта.
Други се наричат Братя на Справедливостта. Те внасят Правда в човечеството и се разпореждат с всички онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат Братя на Добродетелта, шести - Братя на Красотата и най-после идват онези, които се наричат Йеховисти. Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да произнеса същинските им имена, защото са свещени". "В самопожертванието се крие познаването на Христа, Проявеният Бог на Любовта. Само онзи може да отиде при Христа, който прилага Закона на самопожертвуванието. Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята".
към текста >>

"Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек".
Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да произнеса същинските им имена, защото са свещени". "В самопожертванието се крие познаването на Христа, Проявеният Бог на Любовта. Само онзи може да отиде при Христа, който прилага Закона на самопожертвуванието. Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух".
към текста >>

Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята".
"В самопожертванието се крие познаването на Христа, Проявеният Бог на Любовта. Само онзи може да отиде при Христа, който прилага Закона на самопожертвуванието. Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
към текста >>

Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята". "Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва. Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело". "Христос е най-пълното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина". "Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души. Сега Той е при нас.
към текста >>

Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело".
Такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва. Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело". "Христос е най-пълното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина". "Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души. Сега Той е при нас. По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излизаме от този затвор и как да победим смъртта и злото. Христос сега е отвън, в Онзи свят при Отца на Светлината.
към текста >>

"Христос е най-пълното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина".
В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва. Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело". "Христос е най-пълното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина". "Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души. Сега Той е при нас. По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излизаме от този затвор и как да победим смъртта и злото. Христос сега е отвън, в Онзи свят при Отца на Светлината. Той идва да посети нашите умове, нашите сърца.
към текста >>

"Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души.
"Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва. Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело". "Христос е най-пълното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина". "Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души. Сега Той е при нас. По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излизаме от този затвор и как да победим смъртта и злото. Христос сега е отвън, в Онзи свят при Отца на Светлината. Той идва да посети нашите умове, нашите сърца. Той ще срути всички лъжливи учения.
към текста >>

Христос сега е отвън, в Онзи свят при Отца на Светлината.
Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело". "Христос е най-пълното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина". "Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души. Сега Той е при нас. По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излизаме от този затвор и как да победим смъртта и злото. Христос сега е отвън, в Онзи свят при Отца на Светлината. Той идва да посети нашите умове, нашите сърца. Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тези лъжливи учения? Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца, човешките души, човешкият дух, които всяват смърт, безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот. А кое е Учението на Живота?
към текста >>

То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос.
Той идва да посети нашите умове, нашите сърца. Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тези лъжливи учения? Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца, човешките души, човешкият дух, които всяват смърт, безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот. А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота.
към текста >>

Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух".
А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек".
към текста >>

"Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота.
То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек". "Всички чакат да дойде Христос от Небето.
към текста >>

Дървото на Живота, това е Христос".
И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек". "Всички чакат да дойде Христос от Небето. Но Той един път е слязъл вече.
към текста >>

Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек".
Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек". "Всички чакат да дойде Христос от Небето. Но Той един път е слязъл вече. Втори път няма да слезе на земята. Бог слезе на земята, когато я създаде, когато направи света. Той и до днес работи върху света и ще стои тук, докато всичко уреди.
към текста >>

"Всички чакат да дойде Христос от Небето.
"Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек". "Всички чакат да дойде Христос от Небето. Но Той един път е слязъл вече. Втори път няма да слезе на земята. Бог слезе на земята, когато я създаде, когато направи света. Той и до днес работи върху света и ще стои тук, докато всичко уреди. След това Той ще се върне на Небето, заедно със всички свои чеда.
към текста >>

"Христос слезе на земята за да отнеме товара на хората и затова казва: Възложете товара си на Господа.
След това Той ще се върне на Небето, заедно със всички свои чеда. Този Бог е винаги с нас и работи заедно с нас. Той ще ни събере и от нас ще образува Царство на Живота, на което ще съставяме коренчета, клончета, листа, цветове и плодове. Всеки лист ще бъде за изцеление и всеки плод - жива храна. Тогава ние ще бъдем Едно с Господа, тъй както всяка клетка, всяко клонче, всяко коренче и всеки лист съставят част от дървото". "Христос слезе на земята за да отнеме товара на хората и затова казва: Възложете товара си на Господа. Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания и ще ви даде радост. Като е слязъл на земята, Той е пожелал да ви направи щастливи". "Във всяка душа и във всяко сърце трябва да се роди Христос. Но всяко раждане е придружено със страдание. За да се роди, следователно, Христос в човешките души, непременно трябва да се премине това страдание".
към текста >>

"Във всяка душа и във всяко сърце трябва да се роди Христос.
Всеки лист ще бъде за изцеление и всеки плод - жива храна. Тогава ние ще бъдем Едно с Господа, тъй както всяка клетка, всяко клонче, всяко коренче и всеки лист съставят част от дървото". "Христос слезе на земята за да отнеме товара на хората и затова казва: Възложете товара си на Господа. Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания и ще ви даде радост. Като е слязъл на земята, Той е пожелал да ви направи щастливи". "Във всяка душа и във всяко сърце трябва да се роди Христос. Но всяко раждане е придружено със страдание. За да се роди, следователно, Христос в човешките души, непременно трябва да се премине това страдание". "С раждането на Христа се отбелязва една Велика епоха в света - явяването на Божия Син. Затова ние трябва да тържествуваме". "Когато се очистите и станете умни, постепенно когато се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в него.
към текста >>

За да се роди, следователно, Христос в човешките души, непременно трябва да се премине това страдание".
"Христос слезе на земята за да отнеме товара на хората и затова казва: Възложете товара си на Господа. Ще направите една обмяна: Господ ще вземе вашите страдания и ще ви даде радост. Като е слязъл на земята, Той е пожелал да ви направи щастливи". "Във всяка душа и във всяко сърце трябва да се роди Христос. Но всяко раждане е придружено със страдание. За да се роди, следователно, Христос в човешките души, непременно трябва да се премине това страдание". "С раждането на Христа се отбелязва една Велика епоха в света - явяването на Божия Син. Затова ние трябва да тържествуваме". "Когато се очистите и станете умни, постепенно когато се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в него. А това, че се родил Исус Христос преди две хиляди години в Палестина, ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още четири хиляди години, тя няма да ви помогне.
към текста >>

А това, че се родил Исус Христос преди две хиляди години в Палестина, ни най-малко няма да ви ползва.
Но всяко раждане е придружено със страдание. За да се роди, следователно, Христос в човешките души, непременно трябва да се премине това страдание". "С раждането на Христа се отбелязва една Велика епоха в света - явяването на Божия Син. Затова ние трябва да тържествуваме". "Когато се очистите и станете умни, постепенно когато се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в него. А това, че се родил Исус Христос преди две хиляди години в Палестина, ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още четири хиляди години, тя няма да ви помогне. Ще се издигнете само когато Ангелите влязат във вашата душа и кажат: Днес се роди в дома Давидов Спасителят. И когато се роди Христос за вас, тогаз ще бъдат там и Ирод, и Пилат, и първосвещеника Кайяфа". "Христос е израз на Втория Принцип на Бога, Той има стремеж да обедини всички същества. Това е стремежът на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка душа.
към текста >>

И когато се роди Христос за вас, тогаз ще бъдат там и Ирод, и Пилат, и първосвещеника Кайяфа".
Затова ние трябва да тържествуваме". "Когато се очистите и станете умни, постепенно когато се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в него. А това, че се родил Исус Христос преди две хиляди години в Палестина, ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още четири хиляди години, тя няма да ви помогне. Ще се издигнете само когато Ангелите влязат във вашата душа и кажат: Днес се роди в дома Давидов Спасителят. И когато се роди Христос за вас, тогаз ще бъдат там и Ирод, и Пилат, и първосвещеника Кайяфа". "Христос е израз на Втория Принцип на Бога, Той има стремеж да обедини всички същества. Това е стремежът на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Желанието на Христа, желанието на Втория Принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното.
към текста >>

"Христос е израз на Втория Принцип на Бога, Той има стремеж да обедини всички същества.
"Когато се очистите и станете умни, постепенно когато се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в него. А това, че се родил Исус Христос преди две хиляди години в Палестина, ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още четири хиляди години, тя няма да ви помогне. Ще се издигнете само когато Ангелите влязат във вашата душа и кажат: Днес се роди в дома Давидов Спасителят. И когато се роди Христос за вас, тогаз ще бъдат там и Ирод, и Пилат, и първосвещеника Кайяфа". "Христос е израз на Втория Принцип на Бога, Той има стремеж да обедини всички същества. Това е стремежът на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Желанието на Христа, желанието на Втория Принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното. Ще влезем в областта на вечното съединение, вечната Божествена хармония.
към текста >>

"Аз не ви говоря за историческия Христос, но за този живия Христос, Който е у вас и между вас.
Процесът е отляво надясно. За да бъдем щастливи, трябва да се съединим с Христа, иначе пътят ни е изгубен". "Всеки трябва да съедини двата Принципа в себе си с Христа. Само така ще бъдете полезни на обществото, на народа и на самите себе си". "За да избегнете лошите последствия от Първия Принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа". "Аз не ви говоря за историческия Христос, но за този живия Христос, Който е у вас и между вас. Избийте този клин от ума си да мислите, че Христос е вън от вас. Христос е Духът и когато хората разберат, ще го видят във всеки човек. Докато търсите Христа само в един човек, никога няма да Го намерите". "Да вярваме в Христа не значи да се изправим в църквата и да стоим благоговейно, но да бъдем в такова разположение, в такова състояние, каквото има Христос в душата си". "Казват, че Юда е предал Христа за тридесет сребърника.
към текста >>

Избийте този клин от ума си да мислите, че Христос е вън от вас.
За да бъдем щастливи, трябва да се съединим с Христа, иначе пътят ни е изгубен". "Всеки трябва да съедини двата Принципа в себе си с Христа. Само така ще бъдете полезни на обществото, на народа и на самите себе си". "За да избегнете лошите последствия от Първия Принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа". "Аз не ви говоря за историческия Христос, но за този живия Христос, Който е у вас и между вас. Избийте този клин от ума си да мислите, че Христос е вън от вас. Христос е Духът и когато хората разберат, ще го видят във всеки човек. Докато търсите Христа само в един човек, никога няма да Го намерите". "Да вярваме в Христа не значи да се изправим в църквата и да стоим благоговейно, но да бъдем в такова разположение, в такова състояние, каквото има Христос в душата си". "Казват, че Юда е предал Христа за тридесет сребърника. Това не е още всичко, важно е коя е причината, която го застави да Го предаде.
към текста >>

Христос е Духът и когато хората разберат, ще го видят във всеки човек.
"Всеки трябва да съедини двата Принципа в себе си с Христа. Само така ще бъдете полезни на обществото, на народа и на самите себе си". "За да избегнете лошите последствия от Първия Принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа". "Аз не ви говоря за историческия Христос, но за този живия Христос, Който е у вас и между вас. Избийте този клин от ума си да мислите, че Христос е вън от вас. Христос е Духът и когато хората разберат, ще го видят във всеки човек. Докато търсите Христа само в един човек, никога няма да Го намерите". "Да вярваме в Христа не значи да се изправим в църквата и да стоим благоговейно, но да бъдем в такова разположение, в такова състояние, каквото има Христос в душата си". "Казват, че Юда е предал Христа за тридесет сребърника. Това не е още всичко, важно е коя е причината, която го застави да Го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока, отколкото хората си я представят.
към текста >>

"Да вярваме в Христа не значи да се изправим в църквата и да стоим благоговейно, но да бъдем в такова разположение, в такова състояние, каквото има Христос в душата си".
"За да избегнете лошите последствия от Първия Принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа". "Аз не ви говоря за историческия Христос, но за този живия Христос, Който е у вас и между вас. Избийте този клин от ума си да мислите, че Христос е вън от вас. Христос е Духът и когато хората разберат, ще го видят във всеки човек. Докато търсите Христа само в един човек, никога няма да Го намерите". "Да вярваме в Христа не значи да се изправим в църквата и да стоим благоговейно, но да бъдем в такова разположение, в такова състояние, каквото има Христос в душата си". "Казват, че Юда е предал Христа за тридесет сребърника. Това не е още всичко, важно е коя е причината, която го застави да Го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока, отколкото хората си я представят. Когато разберем истинската причина, която застави Юда да предаде Христа, ние няма да съдим никого. Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство.
към текста >>

Ако Христос не беше разпънат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството".
"Казват, че Юда е предал Христа за тридесет сребърника. Това не е още всичко, важно е коя е причината, която го застави да Го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока, отколкото хората си я представят. Когато разберем истинската причина, която застави Юда да предаде Христа, ние няма да съдим никого. Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпънат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството". "Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане". "Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа". "Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм. Христос е говорил много важни работи, които не са записани в Евангелието. Христос дойде да ви научи как да живеете в света.
към текста >>

"Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане".
Това не е още всичко, важно е коя е причината, която го застави да Го предаде. Причината за това предателство е много по-дълбока, отколкото хората си я представят. Когато разберем истинската причина, която застави Юда да предаде Христа, ние няма да съдим никого. Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпънат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството". "Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане". "Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа". "Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм. Христос е говорил много важни работи, които не са записани в Евангелието. Христос дойде да ви научи как да живеете в света. Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието.
към текста >>

"Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа".
Причината за това предателство е много по-дълбока, отколкото хората си я представят. Когато разберем истинската причина, която застави Юда да предаде Христа, ние няма да съдим никого. Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпънат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството". "Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане". "Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа". "Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм. Христос е говорил много важни работи, които не са записани в Евангелието. Христос дойде да ви научи как да живеете в света. Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието. Да, за спасението е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете.
към текста >>

"Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм.
Когато разберем истинската причина, която застави Юда да предаде Христа, ние няма да съдим никого. Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпънат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството". "Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане". "Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа". "Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм. Христос е говорил много важни работи, които не са записани в Евангелието. Христос дойде да ви научи как да живеете в света. Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието. Да, за спасението е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. И Йоан казва, че Христос толкова много е говорил, че ако би се написало всичко, то и книгите на целия свят, т. е.
към текста >>

Христос е говорил много важни работи, които не са записани в Евангелието.
Благодарете на този Юда, който изпълни тази незавидна роля на предателство. Ако Христос не беше разпънат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството". "Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане". "Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа". "Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм. Христос е говорил много важни работи, които не са записани в Евангелието. Христос дойде да ви научи как да живеете в света. Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието. Да, за спасението е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. И Йоан казва, че Христос толкова много е говорил, че ако би се написало всичко, то и книгите на целия свят, т. е. всички книги не са в състояние да поберат това, което Господ е казал.
към текста >>

Христос дойде да ви научи как да живеете в света.
Ако Христос не беше разпънат на кръста, нямаше да дойде и спасението на човечеството". "Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане". "Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа". "Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм. Христос е говорил много важни работи, които не са записани в Евангелието. Христос дойде да ви научи как да живеете в света. Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието. Да, за спасението е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. И Йоан казва, че Христос толкова много е говорил, че ако би се написало всичко, то и книгите на целия свят, т. е. всички книги не са в състояние да поберат това, което Господ е казал. Това е вярно, защото Аз зная, че това, което Господ е говорил, в никоя книга не може да се предаде.
към текста >>

Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието.
"Христос иде сега и ще разпростре ръцете си върху цялата Бяла раса и тогава ще имаме един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане". "Христос, този Разумен Принцип, простира ръцете си от слънцето, и ако вие възприемете Неговата мисъл, желание и воля, и ако всичко това произведе промяна вътре във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едното е щастие на всичките, вие сте намерили Христа". "Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм. Христос е говорил много важни работи, които не са записани в Евангелието. Христос дойде да ви научи как да живеете в света. Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието. Да, за спасението е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. И Йоан казва, че Христос толкова много е говорил, че ако би се написало всичко, то и книгите на целия свят, т. е. всички книги не са в състояние да поберат това, което Господ е казал. Това е вярно, защото Аз зная, че това, което Господ е говорил, в никоя книга не може да се предаде. Но и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част".
към текста >>

И Йоан казва, че Христос толкова много е говорил, че ако би се написало всичко, то и книгите на целия свят, т. е.
"Христос казва: Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре правите, защото съм. Христос е говорил много важни работи, които не са записани в Евангелието. Христос дойде да ви научи как да живеете в света. Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието. Да, за спасението е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. И Йоан казва, че Христос толкова много е говорил, че ако би се написало всичко, то и книгите на целия свят, т. е. всички книги не са в състояние да поберат това, което Господ е казал. Това е вярно, защото Аз зная, че това, което Господ е говорил, в никоя книга не може да се предаде. Но и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част". "В Своите мисли, които изказал в Евангелието, Христос е утаил, скрил нещо. Той е казал: Много неща има да ви кажа, но сега не може да носите.
към текста >>

Но и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част".
Някои казват: Достатъчно ни е това, което Христос е говорил и което е записано в Евангелието. Да, за спасението е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. И Йоан казва, че Христос толкова много е говорил, че ако би се написало всичко, то и книгите на целия свят, т. е. всички книги не са в състояние да поберат това, което Господ е казал. Това е вярно, защото Аз зная, че това, което Господ е говорил, в никоя книга не може да се предаде. Но и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част". "В Своите мисли, които изказал в Евангелието, Христос е утаил, скрил нещо. Той е казал: Много неща има да ви кажа, но сега не може да носите. То е това, което ще представя зародиша на бъдещето, когато хората ще станат културни, за да могат да го разберат". "Любовта като един Велик Принцип трябва да проникне в човешките души. Само тогава може да се съединим с Христа и да станем братя, сестри и майки на Христа".
към текста >>

"В Своите мисли, които изказал в Евангелието, Христос е утаил, скрил нещо.
Да, за спасението е достатъчно, но не и да ви научи как да живеете. И Йоан казва, че Христос толкова много е говорил, че ако би се написало всичко, то и книгите на целия свят, т. е. всички книги не са в състояние да поберат това, което Господ е казал. Това е вярно, защото Аз зная, че това, което Господ е говорил, в никоя книга не може да се предаде. Но и от това, което Христос е говорил, е предадена една много малка част". "В Своите мисли, които изказал в Евангелието, Христос е утаил, скрил нещо. Той е казал: Много неща има да ви кажа, но сега не може да носите. То е това, което ще представя зародиша на бъдещето, когато хората ще станат културни, за да могат да го разберат". "Любовта като един Велик Принцип трябва да проникне в човешките души. Само тогава може да се съединим с Христа и да станем братя, сестри и майки на Христа". "Преди две хиляди години Христос е дошъл, обаче тогава имаше едно злокобно съчетание на планетите.
към текста >>

"Преди две хиляди години Христос е дошъл, обаче тогава имаше едно злокобно съчетание на планетите.
"В Своите мисли, които изказал в Евангелието, Христос е утаил, скрил нещо. Той е казал: Много неща има да ви кажа, но сега не може да носите. То е това, което ще представя зародиша на бъдещето, когато хората ще станат културни, за да могат да го разберат". "Любовта като един Велик Принцип трябва да проникне в човешките души. Само тогава може да се съединим с Христа и да станем братя, сестри и майки на Христа". "Преди две хиляди години Христос е дошъл, обаче тогава имаше едно злокобно съчетание на планетите. Това бе един кармичен закон, дето евреите не бяха в състояние да разберат Христа. Някои се сърдят, че евреите не са разбрали Христа. Много по-добре е, че не са го разбрали, защото ако биха го разбрали, светът щеше да бъде сто пъти по-лош, отколкото е сега". "Нашият Господ, на Когото ние служим, Той е верен, тъй се нарича. "Верен и Истинен", тъй го знаем ние, тъй се казва в Библията.
към текста >>

И бих желал всички да знаят кой е Христос.
Това бе един кармичен закон, дето евреите не бяха в състояние да разберат Христа. Някои се сърдят, че евреите не са разбрали Христа. Много по-добре е, че не са го разбрали, защото ако биха го разбрали, светът щеше да бъде сто пъти по-лош, отколкото е сега". "Нашият Господ, на Когото ние служим, Той е верен, тъй се нарича. "Верен и Истинен", тъй го знаем ние, тъй се казва в Библията. И бих желал всички да знаят кой е Христос. Той се нарича Верен и Истинен. За Него ви говоря Аз. Аз искам този Верен и Истинен да Го турите на Неговия Трон и да казвате навсякъде: "Верен и Истинен е Бог, Който живее в нас". "Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им казва: "Ако не ядете от плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате Живот в себе си". Това е един факт, месото на всички животни и всички растения, които употребяваме за храна, са тяло на Христа.
към текста >>

"Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им казва: "Ако не ядете от плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате Живот в себе си".
"Верен и Истинен", тъй го знаем ние, тъй се казва в Библията. И бих желал всички да знаят кой е Христос. Той се нарича Верен и Истинен. За Него ви говоря Аз. Аз искам този Верен и Истинен да Го турите на Неговия Трон и да казвате навсякъде: "Верен и Истинен е Бог, Който живее в нас". "Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им казва: "Ако не ядете от плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате Живот в себе си". Това е един факт, месото на всички животни и всички растения, които употребяваме за храна, са тяло на Христа. Това е в буквален смисъл вярно. От осем хиляди години хората се хранят с плътта на Христа. Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте. Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е.
към текста >>

Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте.
Аз искам този Верен и Истинен да Го турите на Неговия Трон и да казвате навсякъде: "Верен и Истинен е Бог, Който живее в нас". "Някои от учениците на Христа, макар и ученици, се съблазниха, когато Христос им казва: "Ако не ядете от плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате Живот в себе си". Това е един факт, месото на всички животни и всички растения, които употребяваме за храна, са тяло на Христа. Това е в буквален смисъл вярно. От осем хиляди години хората се хранят с плътта на Христа. Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте. Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е. ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот". "Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа".
към текста >>

"Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души.
Това е в буквален смисъл вярно. От осем хиляди години хората се хранят с плътта на Христа. Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте. Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е. ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот". "Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа". "Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче.
към текста >>

Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас.
От осем хиляди години хората се хранят с плътта на Христа. Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте. Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е. ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот". "Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа". "Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена".
към текста >>

Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа".
Христос им каза: Вие ядохте от плътта ми и пихте от кръвта ми, но Вечен Живот не придобихте. Това е по форма в буквален смисъл, но по отношение на неговото Учение има нещо по-съществено: "Ако вие не ядете от плътта ми и не пиете от кръвта ми няма да имате Вечен Живот", т. е. ако вие не приемете моето Учение и не го приложите, не ще можете да живеете Вечен Живот". "Аз не говоря за историческия или за космическия, но за Живия Христос на Любовта, който сега живее в нашите души. Всяко благородно побуждение вътре в нашите души е резултат на Живия Христос, който живее в нас. Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа". "Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият".
към текста >>

С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият".
Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но засега ви говоря за мистичния Христос, за Христа, който се проявява в човешката душа". "Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият". "Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл". "Христос е навсякъде, в цялата Природа. И ние можем да влезем във връзка с Него, ако сме готови да приложим Неговото Учение. И когато го приложим, ще станем силни и мощни". "Ако дойде днес Христос, Той ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство, защото еволюцията на човечеството това го изисква.
към текста >>

"Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл".
"Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият". "Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл". "Христос е навсякъде, в цялата Природа. И ние можем да влезем във връзка с Него, ако сме готови да приложим Неговото Учение. И когато го приложим, ще станем силни и мощни". "Ако дойде днес Христос, Той ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство, защото еволюцията на човечеството това го изисква. Този Закон сега е необходим.
към текста >>

"Христос е навсякъде, в цялата Природа.
Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но затова трябва да намерите своята сродна душа от Небето. Павел казва тази мисъл малко по-другояче. Той казва: "Нито жена без мъж, нито мъж без жена". С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият". "Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл". "Христос е навсякъде, в цялата Природа. И ние можем да влезем във връзка с Него, ако сме готови да приложим Неговото Учение. И когато го приложим, ще станем силни и мощни". "Ако дойде днес Христос, Той ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство, защото еволюцията на човечеството това го изисква. Този Закон сега е необходим. Няма друга сила в света, която да може да свързва хората, не да ги съединява, но да ги сдружи, да ги примири, както Любовта".
към текста >>

"Ако дойде днес Христос, Той ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство, защото еволюцията на човечеството това го изисква.
С това той подразбира, че двата сегашни Принципа Мъж и Жена трябва да се слеят в една Душа и тази Душа да намери другата своя Сродна Душа от Небето, само тогаз Христос ще бъде между тях Третият". "Христос е един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята, най-чистият човек, който някога се е явявал на земята, най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят, най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл". "Христос е навсякъде, в цялата Природа. И ние можем да влезем във връзка с Него, ако сме готови да приложим Неговото Учение. И когато го приложим, ще станем силни и мощни". "Ако дойде днес Христос, Той ще проповядва на първо място Любов, братство и равенство, защото еволюцията на човечеството това го изисква. Този Закон сега е необходим. Няма друга сила в света, която да може да свързва хората, не да ги съединява, но да ги сдружи, да ги примири, както Любовта".
към текста >>

29. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Бог се проявява в Битието чрез два Разумни Принципа, които Окултната Наука нарича Първи и Втори. Чрез тези два Принципа Първата Причина строи света и внася Живота в него. Учителят казва, че Първият Принцип е силен, мощен, груб и страхотен в своите проявления. Той динамизира и изважда света от състоянието на покой и го подготвя за нов живот. Според Учителя Първият Принцип е създал всички материални светове със всички сили и енергии, които строят формите.
към текста >>

Това Същество е известно в окултната наука под името Христос.
Но то нямало гордостта и самозабравата на първото Същество, а е било проникнато от велико Смирение. Това второ Същество вече съзнава, че то е само проводник, проявление на тази Реалност на Битието и отдава себе си напълно в служба на тази Реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви Великото в света. И с него се случва обратното явление. Това Същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно и Светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това Същество е известно в окултната наука под името Христос. Тази легенда, която отговаря на един космичен факт, ни показва основните черти и методите на двете Школи, на двете Братства, Бялото и Черното. Докато в Школите на Бялото Братство на пръв план стои въпросът за служенето на Великото в света, то в другата Школа на пръв план стои въпросът за личното съвършенство. Велика е Мистерията, която забулва Пътя на човека, неговото слизане в материята и неговото възлизане. Един факт от космично естество, предаден под формата на легенда ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал, изгубил е богатството си. Или казано на друг език, изгубил е безсмъртието си.
към текста >>

Чрез импулса, който Христос даде на човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна на човека тази възможност да намери Път към Бога в себе си".
Но по една или друга причина той изгубва своето безсмъртие. И тогава се почна дългият процес на раждане и прераждане, в които той се учи и търси път да възвърне изгубеното наследство, да възвърне безсмъртието. С грехопадането си човек изгубва и Пътя към Бога в себе си и сега тръгва отново да намери този Път. Той изгубил връзката с Висшето в себе си. Щайнер казва на едно място: "След грехопадането човешката душа изгуби силата да почувствува своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да намери Бога в себе си. Чрез импулса, който Христос даде на човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна на човека тази възможност да намери Път към Бога в себе си". В тези няколко думи се крие дълбокият смисъл на мисията на Христа и Неговата роля и значение за развитието на човешката душа. Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което представя единственият Път, по който може да се възвърне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот. Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно.
към текста >>

Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно.
Чрез импулса, който Христос даде на човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна на човека тази възможност да намери Път към Бога в себе си". В тези няколко думи се крие дълбокият смисъл на мисията на Христа и Неговата роля и значение за развитието на човешката душа. Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което представя единственият Път, по който може да се възвърне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот. Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно. Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта. Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си. Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство.
към текста >>

Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта.
В тези няколко думи се крие дълбокият смисъл на мисията на Христа и Неговата роля и значение за развитието на човешката душа. Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което представя единственият Път, по който може да се възвърне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот. Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно. Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта. Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си. Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа.
към текста >>

Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта.
Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което представя единственият Път, по който може да се възвърне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот. Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно. Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта. Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си. Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата.
към текста >>

Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си.
На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот. Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно. Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта. Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си. Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим.
към текста >>

Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство.
Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно. Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта. Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си. Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем.
към текста >>

А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим.
Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си. Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем. А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми. А щом една душа не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение.
към текста >>

Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем.
Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем. А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми. А щом една душа не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога.
към текста >>

А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми.
И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем. А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми. А щом една душа не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога. След грехопадането си човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия не би могло да се отърве.
към текста >>

Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение.
А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем. А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми. А щом една душа не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога. След грехопадането си човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството да си изплати дълговете". Христос казва на учениците си: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века".
към текста >>

Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството да си изплати дълговете".
А щом една душа не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога. След грехопадането си човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството да си изплати дълговете". Христос казва на учениците си: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". И Христос от началото на човешкото битие до днес ръководи човечеството. Той е главният фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, Който стимулира човека към всичко възвишено и благородно. Той е, който даде на човека възможност да възвърне изгубеното си богатство.
към текста >>

Христос казва на учениците си: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века".
Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога. След грехопадането си човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството да си изплати дълговете". Христос казва на учениците си: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". И Христос от началото на човешкото битие до днес ръководи човечеството. Той е главният фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, Който стимулира човека към всичко възвишено и благородно. Той е, който даде на човека възможност да възвърне изгубеното си богатство. Той е Вдъхновител и Ръководител на всички Велики Учители на човечеството, всички те са говорили от Негово Име.
към текста >>

И Христос от началото на човешкото битие до днес ръководи човечеството.
Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога. След грехопадането си човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството да си изплати дълговете". Христос казва на учениците си: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". И Христос от началото на човешкото битие до днес ръководи човечеството. Той е главният фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, Който стимулира човека към всичко възвишено и благородно. Той е, който даде на човека възможност да възвърне изгубеното си богатство. Той е Вдъхновител и Ръководител на всички Велики Учители на човечеството, всички те са говорили от Негово Име. Затова Учителят казва"Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи".
към текста >>

Затова Учителят казва"Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи".
И Христос от началото на човешкото битие до днес ръководи човечеството. Той е главният фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, Който стимулира човека към всичко възвишено и благородно. Той е, който даде на човека възможност да възвърне изгубеното си богатство. Той е Вдъхновител и Ръководител на всички Велики Учители на човечеството, всички те са говорили от Негово Име. Затова Учителят казва"Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи". Учителят казва още: "Главен обект на Библията е животът на Проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения Живот в тях. Централно лице в Библията обаче е Христос. За да се разбере живота на Христа в широк смисъл на думата се изисква един гениален ум". Христос е онзи Бог, който под различни Имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото.
към текста >>

Централно лице в Библията обаче е Христос.
Той е, който даде на човека възможност да възвърне изгубеното си богатство. Той е Вдъхновител и Ръководител на всички Велики Учители на човечеството, всички те са говорили от Негово Име. Затова Учителят казва"Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи". Учителят казва още: "Главен обект на Библията е животът на Проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения Живот в тях. Централно лице в Библията обаче е Христос. За да се разбере живота на Христа в широк смисъл на думата се изисква един гениален ум". Христос е онзи Бог, който под различни Имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото. Той е Онзи, който е говорил чрез устата на всички пророци и Учители. Той е, Който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Учителят казва: "Онзи Бог, който говореше на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос, Проявеният Бог.
към текста >>

Христос е онзи Бог, който под различни Имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото.
Затова Учителят казва"Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи". Учителят казва още: "Главен обект на Библията е животът на Проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения Живот в тях. Централно лице в Библията обаче е Христос. За да се разбере живота на Христа в широк смисъл на думата се изисква един гениален ум". Христос е онзи Бог, който под различни Имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото. Той е Онзи, който е говорил чрез устата на всички пророци и Учители. Той е, Който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Учителят казва: "Онзи Бог, който говореше на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос, Проявеният Бог. Един е Той, който се проявява във всички религии под различни Имена: Кришна, Ехова, Брама и прочие. Така че, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени все от Христа".
към текста >>

Учителят казва: "Онзи Бог, който говореше на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос, Проявеният Бог.
Централно лице в Библията обаче е Христос. За да се разбере живота на Христа в широк смисъл на думата се изисква един гениален ум". Христос е онзи Бог, който под различни Имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото. Той е Онзи, който е говорил чрез устата на всички пророци и Учители. Той е, Който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Учителят казва: "Онзи Бог, който говореше на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос, Проявеният Бог. Един е Той, който се проявява във всички религии под различни Имена: Кришна, Ехова, Брама и прочие. Така че, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени все от Христа". По този въпрос Блаженият Августин казва: "Във всички религии има нещо истинско и това, което в тях е истинско, това е Християнството в тях, преди да е бил Христос на земята". А Учителят казва: "Съвременните хора мислят, че Християнството е ново Учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това Учение.
към текста >>

По този въпрос Блаженият Августин казва: "Във всички религии има нещо истинско и това, което в тях е истинско, това е Християнството в тях, преди да е бил Христос на земята".
Той е Онзи, който е говорил чрез устата на всички пророци и Учители. Той е, Който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Учителят казва: "Онзи Бог, който говореше на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос, Проявеният Бог. Един е Той, който се проявява във всички религии под различни Имена: Кришна, Ехова, Брама и прочие. Така че, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени все от Христа". По този въпрос Блаженият Августин казва: "Във всички религии има нещо истинско и това, което в тях е истинско, това е Християнството в тях, преди да е бил Христос на земята". А Учителят казва: "Съвременните хора мислят, че Християнството е ново Учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това Учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по Образ и Пподобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рая.
към текста >>

Защото само Христос е, Който работи за повдигането на човечеството, защото Той е гарантът, както казва Учителят, на човечеството пред Бога.
Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая". Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа и са били под Негово ръководство. Всички те са знаели, че всичко възвишено, благородно и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него. В днешно време всеки, който иска да работи за благото и повдигането на човечеството, няма какво да основава нови Школи, но да се присъедини към Великото дело на Христа. Защото само Христос е, Който работи за повдигането на човечеството, защото Той е гарантът, както казва Учителят, на човечеството пред Бога. Когато човечеството е слизало от Невидимия свят към гъстата материя и изпаднало под влияние на тъмните сили, Той непрекъснато е водил борба с тъмните сили, за да не бъде заличено човечеството на земята. Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет под председателството на Господа Исуса Христа, за да създадат човека". Значи, Христос е взел инициативата за създаването на човека. Той е станал гарант пред Бога за раждането на човека в света. И затова Той винаги се грижил за правилния ход на неговото развитие.
към текста >>

Значи, Христос е взел инициативата за създаването на човека.
Всички те са знаели, че всичко възвишено, благородно и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него. В днешно време всеки, който иска да работи за благото и повдигането на човечеството, няма какво да основава нови Школи, но да се присъедини към Великото дело на Христа. Защото само Христос е, Който работи за повдигането на човечеството, защото Той е гарантът, както казва Учителят, на човечеството пред Бога. Когато човечеството е слизало от Невидимия свят към гъстата материя и изпаднало под влияние на тъмните сили, Той непрекъснато е водил борба с тъмните сили, за да не бъде заличено човечеството на земята. Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет под председателството на Господа Исуса Христа, за да създадат човека". Значи, Христос е взел инициативата за създаването на човека. Той е станал гарант пред Бога за раждането на човека в света. И затова Той винаги се грижил за правилния ход на неговото развитие. Защото, както споменах и в началото на това изложение, в проявлението на Битието вземат участие два Принципа, Първи и Втори. Христос е изявление на Втория Принцип. Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия живот.
към текста >>

Христос е изявление на Втория Принцип.
Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет под председателството на Господа Исуса Христа, за да създадат човека". Значи, Христос е взел инициативата за създаването на човека. Той е станал гарант пред Бога за раждането на човека в света. И затова Той винаги се грижил за правилния ход на неговото развитие. Защото, както споменах и в началото на това изложение, в проявлението на Битието вземат участие два Принципа, Първи и Втори. Христос е изявление на Втория Принцип. Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия живот. Първата голяма намеса в подкрепа на правилното развитие на човечеството е станало през Лемурийската епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е била намесата на Христа да противодейства на тъмните сили, органите в човешкото тяло щели да се развият деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния смисъл на думата, а само изрод на човек. Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката душа. Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа. Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът.
към текста >>

Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа.
Защото, както споменах и в началото на това изложение, в проявлението на Битието вземат участие два Принципа, Първи и Втори. Христос е изявление на Втория Принцип. Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия живот. Първата голяма намеса в подкрепа на правилното развитие на човечеството е станало през Лемурийската епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е била намесата на Христа да противодейства на тъмните сили, органите в човешкото тяло щели да се развият деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния смисъл на думата, а само изрод на човек. Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката душа. Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа. Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът. Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството. Христос и днес работи и не е престанал да работи за организирането на човека и човечеството. Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята. Едни Го очакват да дойде на облаците, а други Го чакат да дойде във физическо тяло като човек.
към текста >>

Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът.
Христос е изявление на Втория Принцип. Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия живот. Първата голяма намеса в подкрепа на правилното развитие на човечеството е станало през Лемурийската епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е била намесата на Христа да противодейства на тъмните сили, органите в човешкото тяло щели да се развият деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния смисъл на думата, а само изрод на човек. Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката душа. Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа. Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът. Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството. Христос и днес работи и не е престанал да работи за организирането на човека и човечеството. Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята. Едни Го очакват да дойде на облаците, а други Го чакат да дойде във физическо тяло като човек. Но Христос не е напускал земята и не е престанал да работи и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи.
към текста >>

Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството.
Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия живот. Първата голяма намеса в подкрепа на правилното развитие на човечеството е станало през Лемурийската епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е била намесата на Христа да противодейства на тъмните сили, органите в човешкото тяло щели да се развият деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния смисъл на думата, а само изрод на човек. Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката душа. Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа. Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът. Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството. Христос и днес работи и не е престанал да работи за организирането на човека и човечеството. Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята. Едни Го очакват да дойде на облаците, а други Го чакат да дойде във физическо тяло като човек. Но Христос не е напускал земята и не е престанал да работи и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века" и още: "Където са събрани двама или трима в Мое Име, там съм и Аз".
към текста >>

Христос и днес работи и не е престанал да работи за организирането на човека и човечеството.
Първата голяма намеса в подкрепа на правилното развитие на човечеството е станало през Лемурийската епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е била намесата на Христа да противодейства на тъмните сили, органите в човешкото тяло щели да се развият деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния смисъл на думата, а само изрод на човек. Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката душа. Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа. Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът. Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството. Христос и днес работи и не е престанал да работи за организирането на човека и човечеството. Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята. Едни Го очакват да дойде на облаците, а други Го чакат да дойде във физическо тяло като човек. Но Христос не е напускал земята и не е престанал да работи и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века" и още: "Където са събрани двама или трима в Мое Име, там съм и Аз". Така че онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях.
към текста >>

Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята.
Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката душа. Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа. Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът. Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството. Христос и днес работи и не е престанал да работи за организирането на човека и човечеството. Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята. Едни Го очакват да дойде на облаците, а други Го чакат да дойде във физическо тяло като човек. Но Христос не е напускал земята и не е престанал да работи и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века" и още: "Където са събрани двама или трима в Мое Име, там съм и Аз". Така че онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, на всички учени, на всички работници за благото и повдигането на човечеството.
към текста >>

Но Христос не е напускал земята и не е престанал да работи и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи.
Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът. Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството. Христос и днес работи и не е престанал да работи за организирането на човека и човечеството. Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята. Едни Го очакват да дойде на облаците, а други Го чакат да дойде във физическо тяло като човек. Но Христос не е напускал земята и не е престанал да работи и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века" и още: "Където са събрани двама или трима в Мое Име, там съм и Аз". Така че онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, на всички учени, на всички работници за благото и повдигането на човечеството. Няма днес дело, което да е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете и сърцата на всички хора, тогава в света ще има един нов ред и порядък.
към текста >>

Така че онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях.
Христос и днес работи и не е престанал да работи за организирането на човека и човечеството. Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята. Едни Го очакват да дойде на облаците, а други Го чакат да дойде във физическо тяло като човек. Но Христос не е напускал земята и не е престанал да работи и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века" и още: "Където са събрани двама или трима в Мое Име, там съм и Аз". Така че онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, на всички учени, на всички работници за благото и повдигането на човечеството. Няма днес дело, което да е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете и сърцата на всички хора, тогава в света ще има един нов ред и порядък. А онези, които очакват Христа като личност в едно тяло, те не очакват този велик Дух, за Който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях Миров Учител. Учителят казва: "Христос това е Бог, Който се разкрива в света.
към текста >>

Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, на всички учени, на всички работници за благото и повдигането на човечеството.
Онези, които не познават Христа и които имат невярна представа за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята. Едни Го очакват да дойде на облаците, а други Го чакат да дойде във физическо тяло като човек. Но Христос не е напускал земята и не е престанал да работи и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века" и още: "Където са събрани двама или трима в Мое Име, там съм и Аз". Така че онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, на всички учени, на всички работници за благото и повдигането на човечеството. Няма днес дело, което да е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете и сърцата на всички хора, тогава в света ще има един нов ред и порядък. А онези, които очакват Христа като личност в едно тяло, те не очакват този велик Дух, за Който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях Миров Учител. Учителят казва: "Христос това е Бог, Който се разкрива в света. Христос, това е Любовта, която хлопа на всяка врата".
към текста >>

И когато Христос заговори чрез умовете и сърцата на всички хора, тогава в света ще има един нов ред и порядък.
Но Христос не е напускал земята и не е престанал да работи и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века" и още: "Където са събрани двама или трима в Мое Име, там съм и Аз". Така че онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, на всички учени, на всички работници за благото и повдигането на човечеството. Няма днес дело, което да е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете и сърцата на всички хора, тогава в света ще има един нов ред и порядък. А онези, които очакват Христа като личност в едно тяло, те не очакват този велик Дух, за Който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях Миров Учител. Учителят казва: "Христос това е Бог, Който се разкрива в света. Христос, това е Любовта, която хлопа на всяка врата". И онзи, който отвори на Любовта, който се отдаде в служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си и ще може да работи за благото и повдигането на човечеството. И както казва Учителят, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими.
към текста >>

Учителят казва: "Христос това е Бог, Който се разкрива в света.
Така че онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, на всички учени, на всички работници за благото и повдигането на човечеството. Няма днес дело, което да е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете и сърцата на всички хора, тогава в света ще има един нов ред и порядък. А онези, които очакват Христа като личност в едно тяло, те не очакват този велик Дух, за Който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях Миров Учител. Учителят казва: "Христос това е Бог, Който се разкрива в света. Христос, това е Любовта, която хлопа на всяка врата". И онзи, който отвори на Любовта, който се отдаде в служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си и ще може да работи за благото и повдигането на човечеството. И както казва Учителят, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогава ще намери Пътя към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртен Живот, който той е изгубил. Когато човек пристъпва към проучването на Окултната Наука под импулса на Христа, той приема едно благо, което не е благо само за него, но за цялото човечество.
към текста >>

Христос, това е Любовта, която хлопа на всяка врата".
Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, на всички учени, на всички работници за благото и повдигането на човечеството. Няма днес дело, което да е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете и сърцата на всички хора, тогава в света ще има един нов ред и порядък. А онези, които очакват Христа като личност в едно тяло, те не очакват този велик Дух, за Който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях Миров Учител. Учителят казва: "Христос това е Бог, Който се разкрива в света. Христос, това е Любовта, която хлопа на всяка врата". И онзи, който отвори на Любовта, който се отдаде в служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си и ще може да работи за благото и повдигането на човечеството. И както казва Учителят, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогава ще намери Пътя към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртен Живот, който той е изгубил. Когато човек пристъпва към проучването на Окултната Наука под импулса на Христа, той приема едно благо, което не е благо само за него, но за цялото човечество. Защото Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на Него нашия живот добива цена.
към текста >>

Защото Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на Него нашия живот добива цена.
Христос, това е Любовта, която хлопа на всяка врата". И онзи, който отвори на Любовта, който се отдаде в служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си и ще може да работи за благото и повдигането на човечеството. И както казва Учителят, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогава ще намери Пътя към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртен Живот, който той е изгубил. Когато човек пристъпва към проучването на Окултната Наука под импулса на Христа, той приема едно благо, което не е благо само за него, но за цялото човечество. Защото Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на Него нашия живот добива цена. Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши на една бъдеща действителност, казва Щайнер. А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние.
към текста >>

Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни.
Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши на една бъдеща действителност, казва Щайнер. А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея. Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души.
към текста >>

А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея.
А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея. Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света.
към текста >>

Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят.
вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея. Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство. Всички благородни стремежи и копнежи както в отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат на импулса на Христа.
към текста >>

А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие.
Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея. Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство. Всички благородни стремежи и копнежи както в отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат на импулса на Христа. Всички постижения в науката и културата, всички духовни културни ценности и постижения са резултат на този импулс.
към текста >>

Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света.
А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея. Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство. Всички благородни стремежи и копнежи както в отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат на импулса на Христа. Всички постижения в науката и културата, всички духовни културни ценности и постижения са резултат на този импулс. Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството с ясно съзнание са изпълнявали ролята си като служители и проводници на този импулс.
към текста >>

И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство.
Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство. Всички благородни стремежи и копнежи както в отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат на импулса на Христа. Всички постижения в науката и културата, всички духовни културни ценности и постижения са резултат на този импулс. Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството с ясно съзнание са изпълнявали ролята си като служители и проводници на този импулс. Затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи".
към текста >>

Затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи".
И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство. Всички благородни стремежи и копнежи както в отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат на импулса на Христа. Всички постижения в науката и културата, всички духовни културни ценности и постижения са резултат на този импулс. Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството с ясно съзнание са изпълнявали ролята си като служители и проводници на този импулс. Затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи". И никой да не си прави илюзии, че вън от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура. Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови души заработват в унисон с него. И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс ще могат да се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са общи за всички братя на Христа. Учителят казва: "Христос всеки ден идва при нас и ни казва: Направи това заради Мен, направи онова заради Мен.
към текста >>

Учителят казва: "Христос всеки ден идва при нас и ни казва: Направи това заради Мен, направи онова заради Мен.
Затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи". И никой да не си прави илюзии, че вън от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура. Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови души заработват в унисон с него. И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс ще могат да се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са общи за всички братя на Христа. Учителят казва: "Христос всеки ден идва при нас и ни казва: Направи това заради Мен, направи онова заради Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде пръв при тебе и ще ти каже: Прости му заради Мен. Кажеш ли, че не можеш, че ти е мъчно, ти не си изпълнил Волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: Дай новата си дреха на този бедняк. Кажеш ли, че ще дадеш старата, ти пак не си изпълнил Волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е и сам Христос".
към текста >>

Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде пръв при тебе и ще ти каже: Прости му заради Мен.
И никой да не си прави илюзии, че вън от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура. Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови души заработват в унисон с него. И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс ще могат да се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са общи за всички братя на Христа. Учителят казва: "Христос всеки ден идва при нас и ни казва: Направи това заради Мен, направи онова заради Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде пръв при тебе и ще ти каже: Прости му заради Мен. Кажеш ли, че не можеш, че ти е мъчно, ти не си изпълнил Волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: Дай новата си дреха на този бедняк. Кажеш ли, че ще дадеш старата, ти пак не си изпълнил Волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е и сам Христос". "Тъй че когато говорим за Христа, всякога трябва да разбираме Първия Образ в света, Първото Начало па човешката еволюция и на човешкия род".
към текста >>

При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: Дай новата си дреха на този бедняк.
И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс ще могат да се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са общи за всички братя на Христа. Учителят казва: "Христос всеки ден идва при нас и ни казва: Направи това заради Мен, направи онова заради Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде пръв при тебе и ще ти каже: Прости му заради Мен. Кажеш ли, че не можеш, че ти е мъчно, ти не си изпълнил Волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: Дай новата си дреха на този бедняк. Кажеш ли, че ще дадеш старата, ти пак не си изпълнил Волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е и сам Христос". "Тъй че когато говорим за Христа, всякога трябва да разбираме Първия Образ в света, Първото Начало па човешката еволюция и на човешкия род". Така седи великият въпрос, казва Учителят. А Щайнер казва: "Цялото земно съществуване не би имало никакъв смисъл във вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла Мистерията на Голгота.
към текста >>

Този беден може да е някой светия, може да е и сам Христос".
Учителят казва: "Христос всеки ден идва при нас и ни казва: Направи това заради Мен, направи онова заради Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде пръв при тебе и ще ти каже: Прости му заради Мен. Кажеш ли, че не можеш, че ти е мъчно, ти не си изпълнил Волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: Дай новата си дреха на този бедняк. Кажеш ли, че ще дадеш старата, ти пак не си изпълнил Волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е и сам Христос". "Тъй че когато говорим за Христа, всякога трябва да разбираме Първия Образ в света, Първото Начало па човешката еволюция и на човешкия род". Така седи великият въпрос, казва Учителят. А Щайнер казва: "Цялото земно съществуване не би имало никакъв смисъл във вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла Мистерията на Голгота. И ако някой от обитателите на далечните светове биха могли да видят какво представлява от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие животът на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената".
към текста >>

И ако някой от обитателите на далечните светове биха могли да видят какво представлява от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше живял, умрял и възкръснал Христос.
Кажеш ли, че ще дадеш старата, ти пак не си изпълнил Волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е и сам Христос". "Тъй че когато говорим за Христа, всякога трябва да разбираме Първия Образ в света, Първото Начало па човешката еволюция и на човешкия род". Така седи великият въпрос, казва Учителят. А Щайнер казва: "Цялото земно съществуване не би имало никакъв смисъл във вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла Мистерията на Голгота. И ако някой от обитателите на далечните светове биха могли да видят какво представлява от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие животът на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената". А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята. Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота.
към текста >>

А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество.
"Тъй че когато говорим за Христа, всякога трябва да разбираме Първия Образ в света, Първото Начало па човешката еволюция и на човешкия род". Така седи великият въпрос, казва Учителят. А Щайнер казва: "Цялото земно съществуване не би имало никакъв смисъл във вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла Мистерията на Голгота. И ако някой от обитателите на далечните светове биха могли да видят какво представлява от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие животът на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената". А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята. Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата.
към текста >>

Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света".
Така седи великият въпрос, казва Учителят. А Щайнер казва: "Цялото земно съществуване не би имало никакъв смисъл във вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла Мистерията на Голгота. И ако някой от обитателите на далечните светове биха могли да видят какво представлява от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие животът на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената". А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята. Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят.
към текста >>

Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота.
И ако някой от обитателите на далечните светове биха могли да видят какво представлява от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие животът на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената". А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята. Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното.
към текста >>

И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен.
Благодарение на Голготското събитие животът на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената". А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята. Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден.
към текста >>

И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата.
А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята. Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден. Защото всеки, който е проникнат от Любовта и е просветен от Мъдростта, той е непременно в Пътя на Христа.
към текста >>

Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога.
От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята. Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден. Защото всеки, който е проникнат от Любовта и е просветен от Мъдростта, той е непременно в Пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на Неговия Път. И Христос сам казва на учениците си: "Вие не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя".
към текста >>

Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното.
Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден. Защото всеки, който е проникнат от Любовта и е просветен от Мъдростта, той е непременно в Пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на Неговия Път. И Христос сам казва на учениците си: "Вие не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя". Христос от две хиляди години е все между хората и ако Християнството се крепи, това се дължи на факта, че Христос и сега живее между хората и ще продължава вечно да живее, докато проникне във всички души и ги направи безсмъртни, и обедини човечеството в едно велико Братство.
към текста >>

И Христос сам казва на учениците си: "Вие не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя".
Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден. Защото всеки, който е проникнат от Любовта и е просветен от Мъдростта, той е непременно в Пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на Неговия Път. И Христос сам казва на учениците си: "Вие не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя". Христос от две хиляди години е все между хората и ако Християнството се крепи, това се дължи на факта, че Христос и сега живее между хората и ще продължава вечно да живее, докато проникне във всички души и ги направи безсмъртни, и обедини човечеството в едно велико Братство. И тъй, Христос е онзи мощен Дух, Който е ръководил човечеството в течение на милиони години, Който продължава и днес да го ръководи и за бъдеще ще го ръководи. И когато говорим за Христа като Ръководител на човечеството, не разбираме под това име само една титла, но едно реално Същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-рано, Той е, Който е вдъхновявал всички Учители и пророци в миналата история на човечеството. Той е, Който е стимулирал всички религии и култури, той е, Който вдъхновява и ръководи и днес човечеството и неговия възходящ път.
към текста >>

Христос от две хиляди години е все между хората и ако Християнството се крепи, това се дължи на факта, че Христос и сега живее между хората и ще продължава вечно да живее, докато проникне във всички души и ги направи безсмъртни, и обедини човечеството в едно велико Братство.
Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден. Защото всеки, който е проникнат от Любовта и е просветен от Мъдростта, той е непременно в Пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на Неговия Път. И Христос сам казва на учениците си: "Вие не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя". Христос от две хиляди години е все между хората и ако Християнството се крепи, това се дължи на факта, че Христос и сега живее между хората и ще продължава вечно да живее, докато проникне във всички души и ги направи безсмъртни, и обедини човечеството в едно велико Братство. И тъй, Христос е онзи мощен Дух, Който е ръководил човечеството в течение на милиони години, Който продължава и днес да го ръководи и за бъдеще ще го ръководи. И когато говорим за Христа като Ръководител на човечеството, не разбираме под това име само една титла, но едно реално Същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-рано, Той е, Който е вдъхновявал всички Учители и пророци в миналата история на човечеството. Той е, Който е стимулирал всички религии и култури, той е, Който вдъхновява и ръководи и днес човечеството и неговия възходящ път. В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света.
към текста >>

И тъй, Христос е онзи мощен Дух, Който е ръководил човечеството в течение на милиони години, Който продължава и днес да го ръководи и за бъдеще ще го ръководи.
Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден. Защото всеки, който е проникнат от Любовта и е просветен от Мъдростта, той е непременно в Пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на Неговия Път. И Христос сам казва на учениците си: "Вие не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя". Христос от две хиляди години е все между хората и ако Християнството се крепи, това се дължи на факта, че Христос и сега живее между хората и ще продължава вечно да живее, докато проникне във всички души и ги направи безсмъртни, и обедини човечеството в едно велико Братство. И тъй, Христос е онзи мощен Дух, Който е ръководил човечеството в течение на милиони години, Който продължава и днес да го ръководи и за бъдеще ще го ръководи. И когато говорим за Христа като Ръководител на човечеството, не разбираме под това име само една титла, но едно реално Същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-рано, Той е, Който е вдъхновявал всички Учители и пророци в миналата история на човечеството. Той е, Който е стимулирал всички религии и култури, той е, Който вдъхновява и ръководи и днес човечеството и неговия възходящ път. В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за Великото Учение на Любовта, което сам Великият Учител възвести.
към текста >>

В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света.
Христос от две хиляди години е все между хората и ако Християнството се крепи, това се дължи на факта, че Христос и сега живее между хората и ще продължава вечно да живее, докато проникне във всички души и ги направи безсмъртни, и обедини човечеството в едно велико Братство. И тъй, Христос е онзи мощен Дух, Който е ръководил човечеството в течение на милиони години, Който продължава и днес да го ръководи и за бъдеще ще го ръководи. И когато говорим за Христа като Ръководител на човечеството, не разбираме под това име само една титла, но едно реално Същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-рано, Той е, Който е вдъхновявал всички Учители и пророци в миналата история на човечеството. Той е, Който е стимулирал всички религии и култури, той е, Който вдъхновява и ръководи и днес човечеството и неговия възходящ път. В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за Великото Учение на Любовта, което сам Великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл Християнството като Религия на Любовта е в началото на своя възход и е бъдещата Мирова Религия. В това отношение безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си Мирова Религия, непонятна за самите тях. Учителят казва: "Дейността на Бялото Братство в Египет, Халдея, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото Учение. Клонът на Бялото Братство, който работеше в Палестина създаде Есейската Школа, от която излязоха всички пророци на Израиля и имаше за задача да подготви хората, които да разпространят Християнството по лицето на цялата земя.
към текста >>

Хората ще познаят, че са братя и всички ще имат само един Учител - Христос, който ще царува за вечни времена в човешките души и ще въдвори Царството Божие на земята".
Клонът на Бялото Братство, който работеше в Палестина създаде Есейската Школа, от която излязоха всички пророци на Израиля и имаше за задача да подготви хората, които да разпространят Християнството по лицето на цялата земя. Клоновете, които създадоха богомилството и розенкройцерското движение имаха за задача да дадат методи и приложение на Християнството. Всички тези клонове са ръководени от Велики Посветени, които са били във връзка с Христа. Центърът на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи Християнството в славянството и да даде методи за приложение на Учението и да подготви човечеството за Новата раса, за Новата епоха, която иде вече в света и в която ще се приложи Учението на Любовта в неговата пълнота и съвършенство. И върху тази Основа на Любовта ще се изгради Новата култура и новите обществени форми. Хората ще познаят, че са братя и всички ще имат само един Учител - Христос, който ще царува за вечни времена в човешките души и ще въдвори Царството Божие на земята".
към текста >>

30. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

От това се вижда, че Христос има един екзотеричен, външен кръг, който е народът, на който говори с притчи, с образи и един по-вътрешен, езотеричен кръг - кръгът на 12-те ученици, на които говори по-ясно.
Съдържанието на Учението е едно, но по различен начин се предава. На народа Учението се предава в образи, а на учениците се предава под формата на мисъл или като Слово. Оттук виждаме, че в Учението има външна, екзотерична страна, която се предава под формата на образи и езотерична страна, която се предава под формата на мисъл, на Слово. На народа Той дава притчата за Сеятеля, а на учениците дава обяснението на същата притча. Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на душата, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши. От това се вижда, че Христос има един екзотеричен, външен кръг, който е народът, на който говори с притчи, с образи и един по-вътрешен, езотеричен кръг - кръгът на 12-те ученици, на които говори по-ясно. Той има и друг един кръг между народа и 12-те - това са 72 ученици, който кръг е по средата между народа и 12-те . Естествено, може да се запитаме, защо Христос прави тази разлика между екзотеричното и езотеричното в Своето Учение. В същата глава на Матей се дава отговор на този въпрос, като се казва: "Учениците пристъпиха при Него и рекоха: Защо им говориш чрез притчи? Той отговори: На вас е дадено да разбирате Тайните на Царството Небесно, но на тези не е дадено. Защото, който има, ще му се придаде, за да има в изобилие, а който няма, ще му се отнеме и това, което има.
към текста >>

Естествено, може да се запитаме, защо Христос прави тази разлика между екзотеричното и езотеричното в Своето Учение.
Оттук виждаме, че в Учението има външна, екзотерична страна, която се предава под формата на образи и езотерична страна, която се предава под формата на мисъл, на Слово. На народа Той дава притчата за Сеятеля, а на учениците дава обяснението на същата притча. Може да се каже, че народът приема Учението за Царството Небесно чрез образи в едно състояние на душата, подобно на сън, затова слушат и не чуват, а учениците могат да знаят Тайните на Царството Божие и да ги приемат в будно състояние на мисълта, защото те имат будно съзнание, имат отворени очи и уши. От това се вижда, че Христос има един екзотеричен, външен кръг, който е народът, на който говори с притчи, с образи и един по-вътрешен, езотеричен кръг - кръгът на 12-те ученици, на които говори по-ясно. Той има и друг един кръг между народа и 12-те - това са 72 ученици, който кръг е по средата между народа и 12-те . Естествено, може да се запитаме, защо Христос прави тази разлика между екзотеричното и езотеричното в Своето Учение. В същата глава на Матей се дава отговор на този въпрос, като се казва: "Учениците пристъпиха при Него и рекоха: Защо им говориш чрез притчи? Той отговори: На вас е дадено да разбирате Тайните на Царството Небесно, но на тези не е дадено. Защото, който има, ще му се придаде, за да има в изобилие, а който няма, ще му се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи". Ако тази мисъл се вземе буквално и се отнесе към социалните отношения, ясно е, че едно такова Учение е много жестоко.
към текста >>

Но ние знаем, че Христос е носител на Учението за Любовта и братството, и застъпник за сиромасите и онеправданите.
В същата глава на Матей се дава отговор на този въпрос, като се казва: "Учениците пристъпиха при Него и рекоха: Защо им говориш чрез притчи? Той отговори: На вас е дадено да разбирате Тайните на Царството Небесно, но на тези не е дадено. Защото, който има, ще му се придаде, за да има в изобилие, а който няма, ще му се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи". Ако тази мисъл се вземе буквално и се отнесе към социалните отношения, ясно е, че едно такова Учение е много жестоко. Но ние знаем, че Христос е носител на Учението за Любовта и братството, и застъпник за сиромасите и онеправданите. Следователно, тази мисъл има друг, по-дълбок смисъл, който се отнася до разбирането на Учението за Царството Небесно. Учениците се различават от народа, защото имат нещо, което народът го няма. Затова Тайната за Царството им се дава под формата на мисли, под формата на знание. Но ако това знание се даде на народа, който е в едно полусънно състояние, то ще му навреди, защото ще му отнеме и това, което има. Народът живее с известни схващания и разбирания, които благодарение на степента на развитието, на което се намират, ги задоволява, ги хранят.
към текста >>

За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици.
И забележително е, че при призоваването на учениците Той най-първо тях призовава плюс Андрей, който е четвъртият от този тесен кръг на ученици. Първо виждаме тримата с Христа при възкресението на момичето в къщата на Яир, след това при Преображението на Христа на планината и най-после при борбата на Христа със Смъртта в Гетсиманската градина. Има сцени, където към тримата се прибавя и Андрей. Тогаз имаме кръга на двете двойки братя: Петър и Андрей. Яков и Йоан. За пръв път виждаме четиримата на брега на Галилейското езеро, тогава Христос ги призовава за ученици. След това те са свидетели на първото дело на изцелението на тъщата на Петър. В първата глава, 29 стих на Марко е казано: "Щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симона и Андрея и тъщата на Петър лежеше болна от огница". Третият път срещаме четиримата на маслинената гора преди Гетсимания. В 13 глава на Марко, от 3 до 8 стих е казано: "И когато седеше на маслиновата планина срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей го запитаха насаме: Кажи ни кога ще стане всичко това? И кое ще бъде знамението, ако всичко това трябва да се изпълни.
към текста >>

Две от тях стават в къщи, две на планината, където Христос дава известно Откровение на учениците.
А Исус им отговори... " Той им говореше преди своята смърт за свършека на стария свят и началото на новия. Сцените, на които присъстват тримата и тези, на които присъствуват четиримата не са нещо случайно, а ни се показва, че има един по-тесен кръг от ученици, на които се разкриват по-дълбоките Тайни на Учението, докато най-после кръгът се стеснява до един, до "ученика, когото Господ любеше", който единствен присъстваше под кръста при разпъването и на когото Исус казва: "Ето майка ти, като посочва майка Си и обръщайки се към майка Си, казва: Жено, ето син ти." А на друго място видяхме какво значи майката Исусова - Тя е Дева София. Ако направим тези шест сцени като таблица ще видим, че три пъти имаме среща с четиримата ученици и три пъти с тримата. И тези неща не са случайни. Също не е без значение и това, къде стават тези събития. Две от тях стават в къщи, две на планината, където Христос дава известно Откровение на учениците. Къщата и планината, освен че са реално съществуващи, са същевременно и символи. В този смисъл планината е символ на Духовния свят, на едно издигане на съзнанието във Висшите светове, а къщата е символ на физическия свят. И както е показано в Евангелието от къщата се отива към планината. Така че, имаме три кръга от ученици, на които Христос говори. Най-голям е кръгът на народа, вторият е кръгът на 12-те и третият е кръгът на тримата или четиримата ученици, които са свързани по особен начин с отиването от къщи на планината.
към текста >>

Така че, имаме три кръга от ученици, на които Христос говори.
Също не е без значение и това, къде стават тези събития. Две от тях стават в къщи, две на планината, където Христос дава известно Откровение на учениците. Къщата и планината, освен че са реално съществуващи, са същевременно и символи. В този смисъл планината е символ на Духовния свят, на едно издигане на съзнанието във Висшите светове, а къщата е символ на физическия свят. И както е показано в Евангелието от къщата се отива към планината. Така че, имаме три кръга от ученици, на които Христос говори. Най-голям е кръгът на народа, вторият е кръгът на 12-те и третият е кръгът на тримата или четиримата ученици, които са свързани по особен начин с отиването от къщи на планината. В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят на трите метода, на трите начина на предаване на окултното знание, на трите степени на окултното познаване. Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи. При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който ученикът слуша Учителя да говори за Тайните на Битието. При третата степен ученикът влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива.
към текста >>

В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят на трите метода, на трите начина на предаване на окултното знание, на трите степени на окултното познаване.
Къщата и планината, освен че са реално съществуващи, са същевременно и символи. В този смисъл планината е символ на Духовния свят, на едно издигане на съзнанието във Висшите светове, а къщата е символ на физическия свят. И както е показано в Евангелието от къщата се отива към планината. Така че, имаме три кръга от ученици, на които Христос говори. Най-голям е кръгът на народа, вторият е кръгът на 12-те и третият е кръгът на тримата или четиримата ученици, които са свързани по особен начин с отиването от къщи на планината. В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят на трите метода, на трите начина на предаване на окултното знание, на трите степени на окултното познаване. Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи. При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който ученикът слуша Учителя да говори за Тайните на Битието. При третата степен ученикът влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива. При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа.
към текста >>

При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците.
Най-голям е кръгът на народа, вторият е кръгът на 12-те и третият е кръгът на тримата или четиримата ученици, които са свързани по особен начин с отиването от къщи на планината. В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят на трите метода, на трите начина на предаване на окултното знание, на трите степени на окултното познаване. Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи. При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който ученикът слуша Учителя да говори за Тайните на Битието. При третата степен ученикът влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива. При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа. Народът е вън, най-външният кръг, където Учението Му се разкрива в образи, които се явяват като семена, които са посадени в тяхното подсъзнание и които като поникнат, ще предизвикат силите, които ще разчупят кората, която обгръща тяхното съзнание и ги привежда в спящо състояние. Защото тези образи са живи и са свързани с мощните сили на Христа, които работят върху човешката душа. А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух.
към текста >>

В средата на тримата Христос действа по един начин, а в средата на четиримата той действа по друг начин.
Затова квадратът е близо до земята. Числото три се изразява в триъгълник, който със своя връх сочи Небето и той самият е знак на Небето, когато четирите е знак на земята. Трите и четирите също така ни разкриват полярността на проявяващия се живот - вътрешното и външното проявление на живота. Имаме четири посоки на света в макрокосмоса, които определят външния свят - пространството. Ако се обърнем към вътрешната страна на човешкото естество виждаме, че там царува числото 3 - мисъл, чувство и воля, която троичност се изразява и във физическото тяло - глава, гърди и стомах или крайници. В средата на тримата Христос действа по един начин, а в средата на четиримата той действа по друг начин. Пред тримата той се разкрива като вътрешна Същност на човешкото същество, а пред четиримата се разкрива като космична Същност, която действа на човека отвън, от космоса. Това са двете страни на едно и също явление, на един и същ процес. Кръгът на тримата се явява при възкресението на дъщерята на Яир, при Преображението и в Гетсимания. Първата сцена е символ на пробуждането, на възкресението на човешката душа. Втората ни показва състоянието на душата при сливането й с Духа, когато става пълно преобразяване.
към текста >>

Кръгът на четиримата се явява при призоваването на учениците, при изцелението на Петровата тъща и при Словото, с което Христос им разкрива свършека на стария свят и началото на новия.
Това са двете страни на едно и също явление, на един и същ процес. Кръгът на тримата се явява при възкресението на дъщерята на Яир, при Преображението и в Гетсимания. Първата сцена е символ на пробуждането, на възкресението на човешката душа. Втората ни показва състоянието на душата при сливането й с Духа, когато става пълно преобразяване. Третата степен ни показва състоянието на душата, когато трябва да пожертва всичко, каквото е придобила за благото и повдигането на своите по-малки братя. Кръгът на четиримата се явява при призоваването на учениците, при изцелението на Петровата тъща и при Словото, с което Христос им разкрива свършека на стария свят и началото на новия. При призоваването Христос е вече слязъл от космоса в едно човешко тяло и извършва първото действие на физическия свят - призовава четиримата - символ на четирите природни стихии и ги поставя в служба на работата, която иде да извърши. При изцелението на тъщата на Петър четиримата присъстват на едно събитие от историческо значение, което се извършва също във външния свят. За тъщата на Петър се казва, че страдала от огница. Тук трябва да кажа, че както думата тъща, така и думата огница не трябва да се разбират в буквален смисъл. Известно е, че в духовните и специално в окултните Братства понятията брат, баща, отец се употребяват не за да означат кръвно родство, а духовно отношение.
към текста >>

При призоваването Христос е вече слязъл от космоса в едно човешко тяло и извършва първото действие на физическия свят - призовава четиримата - символ на четирите природни стихии и ги поставя в служба на работата, която иде да извърши.
Кръгът на тримата се явява при възкресението на дъщерята на Яир, при Преображението и в Гетсимания. Първата сцена е символ на пробуждането, на възкресението на човешката душа. Втората ни показва състоянието на душата при сливането й с Духа, когато става пълно преобразяване. Третата степен ни показва състоянието на душата, когато трябва да пожертва всичко, каквото е придобила за благото и повдигането на своите по-малки братя. Кръгът на четиримата се явява при призоваването на учениците, при изцелението на Петровата тъща и при Словото, с което Христос им разкрива свършека на стария свят и началото на новия. При призоваването Христос е вече слязъл от космоса в едно човешко тяло и извършва първото действие на физическия свят - призовава четиримата - символ на четирите природни стихии и ги поставя в служба на работата, която иде да извърши. При изцелението на тъщата на Петър четиримата присъстват на едно събитие от историческо значение, което се извършва също във външния свят. За тъщата на Петър се казва, че страдала от огница. Тук трябва да кажа, че както думата тъща, така и думата огница не трябва да се разбират в буквален смисъл. Известно е, че в духовните и специално в окултните Братства понятията брат, баща, отец се употребяват не за да означат кръвно родство, а духовно отношение. Същото се отнася и за думата тъща.
към текста >>

А че Христос е излекувал тъщата от огница, това ни показва един окултен исторически процес.
Тук трябва да кажа, че както думата тъща, така и думата огница не трябва да се разбират в буквален смисъл. Известно е, че в духовните и специално в окултните Братства понятията брат, баща, отец се употребяват не за да означат кръвно родство, а духовно отношение. Същото се отнася и за думата тъща. Споменаването на тази дума намираме при разказа за Мойсей, когато бил при Мадианския първосвещеник Йетро, който му бил тъст, когато се оженил за една от неговите седем дъщери. Това е пак едно духовно отношение, един акт на Посвещение, при който Йетро става тъст в смисъл на духовен баща на Мойсей, който го въвежда във Висшите духовни светове. А че Христос е излекувал тъщата от огница, това ни показва един окултен исторически процес. Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност. Пророците се различават от сибилите по това, че те говорят от своя вътрешна духовна опитност - Духът при тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно на треска. Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии. И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят.
към текста >>

Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност.
Известно е, че в духовните и специално в окултните Братства понятията брат, баща, отец се употребяват не за да означат кръвно родство, а духовно отношение. Същото се отнася и за думата тъща. Споменаването на тази дума намираме при разказа за Мойсей, когато бил при Мадианския първосвещеник Йетро, който му бил тъст, когато се оженил за една от неговите седем дъщери. Това е пак едно духовно отношение, един акт на Посвещение, при който Йетро става тъст в смисъл на духовен баща на Мойсей, който го въвежда във Висшите духовни светове. А че Христос е излекувал тъщата от огница, това ни показва един окултен исторически процес. Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност. Пророците се различават от сибилите по това, че те говорят от своя вътрешна духовна опитност - Духът при тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно на треска. Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии. И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество.
към текста >>

И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят.
А че Христос е излекувал тъщата от огница, това ни показва един окултен исторически процес. Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност. Пророците се различават от сибилите по това, че те говорят от своя вътрешна духовна опитност - Духът при тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно на треска. Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии. И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа.
към текста >>

Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество.
Христос със своето слизане от Космоса на земята и с това, че призовава четиримата за свои ученици, които са свързани с четирите стихии на Природата, с което поставя под своя власт стихиите на Природата, се показва, че Христос прекъсва дейността на древните оракули, на древните друидеси, на древните сибили, които са пророчествали и вършили предсказания под влиянието на природните сили, а не по своя вътрешна духовност. Пророците се различават от сибилите по това, че те говорят от своя вътрешна духовна опитност - Духът при тях говори отвътре, а при сибилите духовете говорят отвън и привеждат своите проводници в едно състояние, подобно на треска. Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии. И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа. Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята.
към текста >>

И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност.
Такива са медиумите и всички, които говорят чужди езици. Такива са били и делфийските питии. И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа. Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята. Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия.
към текста >>

С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа.
И когато се казва, че Христос излекувал тъщата на Петър, това показва, че Христос прекратил по този начин връзката с Духовния свят. Това се потвърждава и от мисълта на Учителя, където казва, че това, което Христос извършва с едного, се отразява на цялото човечество. Петър вероятно е бил в някакъв духовен кръг, където неговата "тъща", неговата духовна ръководителка е била ръководителка на този кръжок. И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа. Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята. Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия. Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил своето Евангелие, Откровението и три послания. От Петър имаме две послания и под негово ръководство евангелист
към текста >>

И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия.
И сега Христос я излекувал от тази духовна треска и я въвежда в новия път, да дойде чрез събуждането на своята вътрешна духовна природа във връзка с Духовния свят, който е проникнат от Христовата Същност. И това става пред присъствието на четиримата, които са представители на четирите природни стихии, чрез които са действали сибилите - обхванатите от огница. С този акт Христос въздейства и на четиримата ученици и специално на Петър, като укротява стихиите в него, които играят голяма роля в неговия живот, и ги насочва към развиване на вътрешните духовни сили, които като бъдат правилно развити, ще го поставят в контакт с Духовния свят и във вътрешно общение с Христа. Казах, че тримата имаха отношение към вътрешния духовен живот на човека - мисълта, чувството и волята. Тогава можем да кажем, че Йоан е представител на мисълта, Петър е представител на чувството, а Яков е представител на волята, на делото. И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия. Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил своето Евангелие, Откровението и три послания. От Петър имаме две послания и под негово ръководство евангелист Марко е написал своето Евангелие. От Яков имаме едно послание и той като представител на волята държи на делото и казва: "Вяра без дела е мъртва". Друго едно забележително положение е призоваването на четиримата - те всички са били рибари - и Христос ги извежда от морето на сушата.
към текста >>

Друго едно забележително положение е призоваването на четиримата - те всички са били рибари - и Христос ги извежда от морето на сушата.
И въздействайки върху тях, Христос въздейства върху всички човешки души, върху техните мисли, чувства и действия. Тримата са оставили и писмени документи, в които са отразили себе си: Йоан ни е оставил своето Евангелие, Откровението и три послания. От Петър имаме две послания и под негово ръководство евангелист Марко е написал своето Евангелие. От Яков имаме едно послание и той като представител на волята държи на делото и казва: "Вяра без дела е мъртва". Друго едно забележително положение е призоваването на четиримата - те всички са били рибари - и Христос ги извежда от морето на сушата. Понеже заставаме на положението, че всичко преходно е символ, то и тази сцена, макар да отговаря на един исторически факт, е същевременно символ. Морето в случая символизира света на природните стихии, под влияние на които са работили четиримата ученици. Христос ги извежда от това море на стихиите и както видяхме по-горе, прекъсва връзките с тези стихии и насочва тяхната дейност навътре. Това е символизирано с отиването на сушата, на която се излиза при отиване към къщи. От морето към сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание.
към текста >>

Христос ги извежда от това море на стихиите и както видяхме по-горе, прекъсва връзките с тези стихии и насочва тяхната дейност навътре.
Марко е написал своето Евангелие. От Яков имаме едно послание и той като представител на волята държи на делото и казва: "Вяра без дела е мъртва". Друго едно забележително положение е призоваването на четиримата - те всички са били рибари - и Христос ги извежда от морето на сушата. Понеже заставаме на положението, че всичко преходно е символ, то и тази сцена, макар да отговаря на един исторически факт, е същевременно символ. Морето в случая символизира света на природните стихии, под влияние на които са работили четиримата ученици. Христос ги извежда от това море на стихиите и както видяхме по-горе, прекъсва връзките с тези стихии и насочва тяхната дейност навътре. Това е символизирано с отиването на сушата, на която се излиза при отиване към къщи. От морето към сушата означава, че учениците излизат от макрокосмичното изживяване на Природата и отиват към трезвото, будно земно съзнание. И непосредствено след това тези четирима ученици са свидетели на сцената в къщата на Петър. Това показва, че пътят води от морето на сушата и от сушата вкъщи. Тук имаме постепенно преминаване от външното, макро- космичното изживяване към вътрешното, психичното; от космичното съзнание към личното съзнание.
към текста >>

Това събитие става на открито пред целия народ и пред всички ученици и показва, че Христос повелява стихиите на Природата и предава устойчивост на човешката душа.
Това възкресение не е станало пред целия народ, не е станало и пред 12-те, а само пред тримата, което показва, че то е едно езотерично събитие. Във връзка с разказа за възкресението на дъщерята на Яир е включен и разказът за изцелението на жената, която страда от кръвотечение. Това изцеление е освобождаване на жената от излишъка на старите женски сили. То е причинено от прилива на стихиите или на Природата, вливането и втичането на които се пресича само с докосването на жената до дрехата на Христа. Докосването до дрехата на Христа предава сплотеност и форма на нейните безформено изливащи се сили. Това събитие става на открито пред целия народ и пред всички ученици и показва, че Христос повелява стихиите на Природата и предава устойчивост на човешката душа. Това, което прелива в организма на жената с кръвотечение като стихиен, болестен излишък, то липсва толкова много на дъщерята на Яир, че тя изгубва своята жизнена сила и умира. Момичето страда от друга крайност на жената с кръвотечението. Елементарните сили с техните периоди на приливи и отливи не могат да намерят никакъв достъп до нейния организъм. Тук имаме работа с една душа, която е тъй силно отведена отвън навътре, че настъпва безплодие до пресушаване на собствените жизнени сили. Можем да кажем, че в кръга на четиримата в Петровата къща става притъпяването на макрокосмичните сили.
към текста >>

Христос им се изявява като семе на Новия живот.
Сибилата занемява, Девата възкръсва. Остарелият земноженствен елемент отива към своя край, вечноженственото, което не е вече свързано с пола, започва да действа. Тесният кръг от тримата ученици приема семето на новия живот. Изцелението на Петровата тъща става физически над старата жена, душевно над Петра и над тримата ученици. Възкресението на момичето, на девицата стана физически над дъщерята на Яир, душевно над душите на тримата ученици и те приемат нещо от самото Христово Същество. Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици.
към текста >>

Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици.
Христос им се изявява като семе на Новия живот. Посятото в къщата на Яир семе се превръща на планината Тавор при Преображението в цвят на виждане. Петър, Яков и Йоан бяха изживели при одъра на момичето разливащите се от Христа навън нови жизнени сили. Сега на планината Тавор те проникват със своя духовен поглед в лъчезрящото Откровение на Христовото Същество. Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия.
към текста >>

Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан.
Сцената на Преображението е една сцена, която разкрива много Тайни за онзи, който може да чете. Христос отива на планината Тавор със всичките си ученици. В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия. Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий. Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото. Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух.
към текста >>

Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий.
В подножието на планината Той оставя деветимата и взима със Себе Си само тримата Петър, Яков и Йоан, тези, които бяха при възкресението на дъщерята на Яир. Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия. Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий. Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото. Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух. И сега в тримата ученици трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица.
към текста >>

Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте".
техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия. Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий. Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото. Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух. И сега в тримата ученици трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица. Той извършва едно дело на Откровение, на самопожертване, за да бъде обожествена вътрешността на човека, на микрокосмоса. Небето трябва да бъде потопено в човешката душа в неговата троична същина.
към текста >>

Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица.
Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий. Мойсей представя Бога Отец, Който носи в Себе Си лоното на миналото. Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух. И сега в тримата ученици трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица. Той извършва едно дело на Откровение, на самопожертване, за да бъде обожествена вътрешността на човека, на микрокосмоса. Небето трябва да бъде потопено в човешката душа в неговата троична същина. Учениците долавят смътно намерението на Христа и затова Петър казва: Да направим три шатри. Но Христос иска тримата ученици да бъдат тези три шатри, в които да се отрази Небесната Троица. Докато тримата са с Христа горе на планината, долу останалите се натъкват на една несполука.
към текста >>

Но Христос иска тримата ученици да бъдат тези три шатри, в които да се отрази Небесната Троица.
И сега в тримата ученици трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица. Той извършва едно дело на Откровение, на самопожертване, за да бъде обожествена вътрешността на човека, на микрокосмоса. Небето трябва да бъде потопено в човешката душа в неговата троична същина. Учениците долавят смътно намерението на Христа и затова Петър казва: Да направим три шатри. Но Христос иска тримата ученици да бъдат тези три шатри, в които да се отрази Небесната Троица. Докато тримата са с Христа горе на планината, долу останалите се натъкват на една несполука. Дохожда при тях някакъв болен и те се опитват да го излекуват, но не могат. Преди това те са вършили това нещо, а сега не могат. Това показва, че силата, която е вършила това, се е оттеглила от тях. Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава.
към текста >>

Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава.
Но Христос иска тримата ученици да бъдат тези три шатри, в които да се отрази Небесната Троица. Докато тримата са с Христа горе на планината, долу останалите се натъкват на една несполука. Дохожда при тях някакъв болен и те се опитват да го излекуват, но не могат. Преди това те са вършили това нещо, а сега не могат. Това показва, че силата, която е вършила това, се е оттеглила от тях. Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава. Това, погледнато повърхностно, показва известна гордост от страна на тези ученици. Но ако се погледне по-дълбоко и се свърже с изживяването при Преображението, ще дойдем до друго заключение. Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята. На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя.
към текста >>

Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята.
Преди това те са вършили това нещо, а сега не могат. Това показва, че силата, която е вършила това, се е оттеглила от тях. Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава. Това, погледнато повърхностно, показва известна гордост от страна на тези ученици. Но ако се погледне по-дълбоко и се свърже с изживяването при Преображението, ще дойдем до друго заключение. Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята. На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя. Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13-та глава на Марко, в 24~та глава на Матей и в 21-та глава на Лука. Тук се загатва за много възвишени космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в Храма.
към текста >>

На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание.
Това показва, че силата, която е вършила това, се е оттеглила от тях. Не много след изживяването на тримата на планината, в следващата глава Евангелието на Марко ни разказва, че двамата Заведееви синове, Яков и Йоан, казват на Христос: Направи за нас да седнем един отляво, един от дясната ти страна на Твоята Слава. Това, погледнато повърхностно, показва известна гордост от страна на тези ученици. Но ако се погледне по-дълбоко и се свърже с изживяването при Преображението, ще дойдем до друго заключение. Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята. На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя. Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13-та глава на Марко, в 24~та глава на Матей и в 21-та глава на Лука. Тук се загатва за много възвишени космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в Храма. Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на Бога, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм на Бога.
към текста >>

Христос е заедно с учениците Си в Храма.
Ще разберем, че тези двамата са доловили мисълта на Христа да станат носители на Висшата Троица, върху които Христос да може да се опре в Своята дейност на земята. На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя. Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13-та глава на Марко, в 24~та глава на Матей и в 21-та глава на Лука. Тук се загатва за много възвишени космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в Храма. Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на Бога, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм на Бога. И така, имаме малкият Храм и големият Храм. Тогава един от учениците, който чувства Божествеността на Христос, която прониква с аурата си целия Храм, казва: "Учителю, виж какви камъни, какъв Храм". Този ученик е Йоан. Отговорът на Христа е като съд над света.
към текста >>

Тогава един от учениците, който чувства Божествеността на Христос, която прониква с аурата си целия Храм, казва: "Учителю, виж какви камъни, какъв Храм".
Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13-та глава на Марко, в 24~та глава на Матей и в 21-та глава на Лука. Тук се загатва за много възвишени космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в Храма. Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото на Бога, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм на Бога. И така, имаме малкият Храм и големият Храм. Тогава един от учениците, който чувства Божествеността на Христос, която прониква с аурата си целия Храм, казва: "Учителю, виж какви камъни, какъв Храм". Този ученик е Йоан. Отговорът на Христа е като съд над света. Той казва: Виждате ли цялата тази голяма сграда? Камък на камък няма да остане, който да не бъде разрушен. След това Христос се качва с учениците на маслинената планина, на която се намира маслиновата градина Гетсимания.
към текста >>

След това Христос се качва с учениците на маслинената планина, на която се намира маслиновата градина Гетсимания.
Тогава един от учениците, който чувства Божествеността на Христос, която прониква с аурата си целия Храм, казва: "Учителю, виж какви камъни, какъв Храм". Този ученик е Йоан. Отговорът на Христа е като съд над света. Той казва: Виждате ли цялата тази голяма сграда? Камък на камък няма да остане, който да не бъде разрушен. След това Христос се качва с учениците на маслинената планина, на която се намира маслиновата градина Гетсимания. Тук Христос заделя четиримата ученици настрана на върха на маслинената планина, както беше взел при преображението тримата. В Евангелието е казано: Като седеше на маслинената планина срещу Храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей. Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света. Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят. Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят.
към текста >>

Тук Христос заделя четиримата ученици настрана на върха на маслинената планина, както беше взел при преображението тримата.
Този ученик е Йоан. Отговорът на Христа е като съд над света. Той казва: Виждате ли цялата тази голяма сграда? Камък на камък няма да остане, който да не бъде разрушен. След това Христос се качва с учениците на маслинената планина, на която се намира маслиновата градина Гетсимания. Тук Христос заделя четиримата ученици настрана на върха на маслинената планина, както беше взел при преображението тримата. В Евангелието е казано: Като седеше на маслинената планина срещу Храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей. Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света. Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят. Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе.
към текста >>

Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света.
Той казва: Виждате ли цялата тази голяма сграда? Камък на камък няма да остане, който да не бъде разрушен. След това Христос се качва с учениците на маслинената планина, на която се намира маслиновата градина Гетсимания. Тук Христос заделя четиримата ученици настрана на върха на маслинената планина, както беше взел при преображението тримата. В Евангелието е казано: Като седеше на маслинената планина срещу Храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей. Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света. Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят. Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина. От това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура.
към текста >>

Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят.
Камък на камък няма да остане, който да не бъде разрушен. След това Христос се качва с учениците на маслинената планина, на която се намира маслиновата градина Гетсимания. Тук Христос заделя четиримата ученици настрана на върха на маслинената планина, както беше взел при преображението тримата. В Евангелието е казано: Като седеше на маслинената планина срещу Храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей. Тук Христос дава на четиримата ученици духовния образ върху съдбата на света. Тук Христос показва на учениците загиването на стария свят. Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина. От това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура. И затова Той казва за това време: Тогаз ще видите Сина Человечески да идва на облаците с голяма сила и Слава.
към текста >>

Емил Бог, ученик на Щайнер казва: "Христос дойде от космическото в човешкото, той премина от четирите към трите.
Но Той им показва и началото на новия свят, семето, което е посято в разораните бразди на разорания свят. Той е едновременно и Сеятел и семе. Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина. От това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура. И затова Той казва за това време: Тогаз ще видите Сина Человечески да идва на облаците с голяма сила и Слава. Емил Бог, ученик на Щайнер казва: "Христос дойде от космическото в човешкото, той премина от четирите към трите. С това старите космически сили на света станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с кръвотечението) и във вътрешността на човека се пробужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир), в човешкото същество почва да свети Божествената Светлина на новия еон (Преображението). Но сега, пренасяйки Себе Си във велика жертва, Христос се връща от човешкото към космическото. Неговото човекоставане е последвано от неговото светоставане. От трите той отново се връща към четирите. Тогаз на маслинената планина около него са събрани четиримата ученици като представители на четирите светове, на четирите стихии, на четирите небесни посоки.
към текста >>

Но сега, пренасяйки Себе Си във велика жертва, Христос се връща от човешкото към космическото.
Той посява самия Себе Си в земния свят в една велика картина. От това семе, което е Христовата сила, ще израстне новият свят, обгърнат от Христовата аура. И затова Той казва за това време: Тогаз ще видите Сина Человечески да идва на облаците с голяма сила и Слава. Емил Бог, ученик на Щайнер казва: "Христос дойде от космическото в човешкото, той премина от четирите към трите. С това старите космически сили на света станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с кръвотечението) и във вътрешността на човека се пробужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир), в човешкото същество почва да свети Божествената Светлина на новия еон (Преображението). Но сега, пренасяйки Себе Си във велика жертва, Христос се връща от човешкото към космическото. Неговото човекоставане е последвано от неговото светоставане. От трите той отново се връща към четирите. Тогаз на маслинената планина около него са събрани четиримата ученици като представители на четирите светове, на четирите стихии, на четирите небесни посоки. Христос се пренася в жертва във всичките ширини в земния пространствен свят, за да може, когато семето поникне, целият космос да бъде потопен в новото сияние на Светлината. "Тогава Той ще разпрати Своите Ангели и ще събере Своите избрани от четирите ветрове, от края на земята до края на Небето." (Марко, 13 глава, 27 стих).
към текста >>

Христос се пренася в жертва във всичките ширини в земния пространствен свят, за да може, когато семето поникне, целият космос да бъде потопен в новото сияние на Светлината.
С това старите космически сили на света станаха неизползваеми (Петровата тъща, жената с кръвотечението) и във вътрешността на човека се пробужда семето на новото плодородие (дъщерята на Яир), в човешкото същество почва да свети Божествената Светлина на новия еон (Преображението). Но сега, пренасяйки Себе Си във велика жертва, Христос се връща от човешкото към космическото. Неговото човекоставане е последвано от неговото светоставане. От трите той отново се връща към четирите. Тогаз на маслинената планина около него са събрани четиримата ученици като представители на четирите светове, на четирите стихии, на четирите небесни посоки. Христос се пренася в жертва във всичките ширини в земния пространствен свят, за да може, когато семето поникне, целият космос да бъде потопен в новото сияние на Светлината. "Тогава Той ще разпрати Своите Ангели и ще събере Своите избрани от четирите ветрове, от края на земята до края на Небето." (Марко, 13 глава, 27 стих). "Това, което се изразява в четиримата ученици, то е записано в мълчаливата монументалност на книгата на историята чрез знака на кръста. Там четворката е напълно осъществена. Христос умира на кръста, съединявайки своята душа с пространството на земята. Затова е казано: "Ето Агнецът Божий, Който носи греха на света".
към текста >>

Христос умира на кръста, съединявайки своята душа с пространството на земята.
Тогаз на маслинената планина около него са събрани четиримата ученици като представители на четирите светове, на четирите стихии, на четирите небесни посоки. Христос се пренася в жертва във всичките ширини в земния пространствен свят, за да може, когато семето поникне, целият космос да бъде потопен в новото сияние на Светлината. "Тогава Той ще разпрати Своите Ангели и ще събере Своите избрани от четирите ветрове, от края на земята до края на Небето." (Марко, 13 глава, 27 стих). "Това, което се изразява в четиримата ученици, то е записано в мълчаливата монументалност на книгата на историята чрез знака на кръста. Там четворката е напълно осъществена. Христос умира на кръста, съединявайки своята душа с пространството на земята. Затова е казано: "Ето Агнецът Божий, Който носи греха на света". Така, че пътят към света, към космоса, води през човека". При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса.
към текста >>

В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан.
Там четворката е напълно осъществена. Христос умира на кръста, съединявайки своята душа с пространството на земята. Затова е казано: "Ето Агнецът Божий, Който носи греха на света". Така, че пътят към света, към космоса, води през човека". При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса. Така че всичко в Евангелието, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение. При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус.
към текста >>

При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици.
Така, че пътят към света, към космоса, води през човека". При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса. Така че всичко в Евангелието, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение. При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус. "Може би ще можем да си изясним изживяването на учениците на планината на Възнесението като един велик синтез, обгръщане на това, което тримата видяха на планината на Преображението и което четиримата чуха на маслинената планина. А планината на Възнесението е именно маслинената планина. Но вместо светлия образ на Христа, който е закрит от облак, те виждат двама мъже в бели дрехи (Деяния, 1 глава, 10 стих).
към текста >>

След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи.
При призоваването на учениците се извършва чове- коставането на Логоса, Той е съединен с едно земно тяло и овладява стихиите на Природата, символизирани чрез четиримата ученици. В Гетсиманската градина, когато Христос е между живота и смъртта и води борба със смъртта, когато Логосът е на път да се освободи от човека, като премине през смъртта и я победи, присъстват тримата ученици Петър, Яков и Йоан. Триъгълникът е път към Небето, към космоса. Така че всичко в Евангелието, до буквата и до числото е пълно със смисъл и значение. При Преображението, където Христос се явява в своята небесна Слава, присъстват тримата; при Възнесението, което е едно още по-мощно преображение, присъстват всички ученици. След като 40 деня Христос ги е поучавал в Тайните на Царството Небесно, след Възкресението Той се възнася, като облак го закрива от техните очи. Също се казва, че облак ги е закрил и при Преображението изчезват Илия и Мойсей, и остава само Исус. "Може би ще можем да си изясним изживяването на учениците на планината на Възнесението като един велик синтез, обгръщане на това, което тримата видяха на планината на Преображението и което четиримата чуха на маслинената планина. А планината на Възнесението е именно маслинената планина. Но вместо светлия образ на Христа, който е закрит от облак, те виждат двама мъже в бели дрехи (Деяния, 1 глава, 10 стих). "И като се взираха към Небето, когато възлизаше, ето двама человека в бели дрехи, застанаха пред тях".
към текста >>

Тук говори Петър, за когото е казано, че е канара и на него Христос ще основе своята църква.
И всички сцени, събития и явления, които се описват около Възкресението и Възнесението са пълни със смисъл и значение, а не са случайно станали неща. Това показва дълбоката езотерична композиция на Евангелията, а не на случайно написани биографии или истории. След Възнесението следват Петдесетницата, изливането на Святия Дух върху апостолите. Но преди това, по предложение на Петър, е избран 12-я апостол, за да попълнят кръга на 12-те. След това Петър от името на 12-те говори на народа на различни чужди езици. Тук говори Петър, за когото е казано, че е канара и на него Христос ще основе своята църква. В този смисъл Петър се явява като основател и ръководител на църквата, а Йоан се явява като ръководител на езотеричното течение в кръга на 12-те. Оттук всички ученици се пръскат като апостоли на Новото учение на Христа, което беше припомнено от Светия Дух. Защото и Христос им казва: Аз ще ви изпратя Светия Дух, който ще ви напомни всичко, което Аз ви говорих. А по времето на Гетсимания и около разпятието всички ученици, с изключение на Йоан, бяха изпаднали в едно полусънно състояние на съзнанието. Те бяха, така да се каже, забравили кои и какви са и се движеха като сомнамбули.
към текста >>

Защото и Христос им казва: Аз ще ви изпратя Светия Дух, който ще ви напомни всичко, което Аз ви говорих.
Но преди това, по предложение на Петър, е избран 12-я апостол, за да попълнят кръга на 12-те. След това Петър от името на 12-те говори на народа на различни чужди езици. Тук говори Петър, за когото е казано, че е канара и на него Христос ще основе своята църква. В този смисъл Петър се явява като основател и ръководител на църквата, а Йоан се явява като ръководител на езотеричното течение в кръга на 12-те. Оттук всички ученици се пръскат като апостоли на Новото учение на Христа, което беше припомнено от Светия Дух. Защото и Христос им казва: Аз ще ви изпратя Светия Дух, който ще ви напомни всичко, което Аз ви говорих. А по времето на Гетсимания и около разпятието всички ученици, с изключение на Йоан, бяха изпаднали в едно полусънно състояние на съзнанието. Те бяха, така да се каже, забравили кои и какви са и се движеха като сомнамбули. На Петдесетница те се пробуждат от този кошмарен сън и застават всеки на своето място като носители на Христовото Слово и сила, които трябва да проникнат в света.
към текста >>

31. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Посветените от различните Школи на миналото са знаели за идването на Христос на земята.
Четирите Евангелия ни описват именно това съчетание на две такива Същества - едно слизащо отгоре и друго, възлизащо от земята нагоре. В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет. Но за едно такова възвишено Същество, каквото е слизащият към земята Божествен Дух в лицето на Христа, е било необходимо да се подготви едно специално за целта тяло, което да го приеме в себе си. И е било необходимо не само едно физическо тяло, но едно специално етерно и астрално тяло. За подготовката на тези носители ни говорят Евангелията на Матей и Лука, докато Марко и Йоан почват да говорят направо за дейността на Христа, който се вселява в тези обвивки. Посветените от различните Школи на миналото са знаели за идването на Христос на земята. Но не всички Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те са на степени. Съществували са различни светове, различни родове посветени. Имало е такива, на които е било ясно през какви степени трябва да мине едно човешко същество, за да израсте в развитието си нагоре, за да може да послужи като посредник на едно слизащо отгоре възвишено Същество. А имало други, на които било известно как се проявява едно възвишено Същество, когато то се изявява в един човек. Това е необходимо да знаем, за да разберем Писанията на различните евангелисти за Христа.
към текста >>

При Христос имаме едно слизане отгоре надолу.
Но не всички Посветени са били посветени във всички Тайни, защото и те са на степени. Съществували са различни светове, различни родове посветени. Имало е такива, на които е било ясно през какви степени трябва да мине едно човешко същество, за да израсте в развитието си нагоре, за да може да послужи като посредник на едно слизащо отгоре възвишено Същество. А имало други, на които било известно как се проявява едно възвишено Същество, когато то се изявява в един човек. Това е необходимо да знаем, за да разберем Писанията на различните евангелисти за Христа. При Христос имаме едно слизане отгоре надолу. И никак не трябва да се учудваме, ако за разбирането на това велико събитие биха били необходими не само четирима евангелисти, но много повече. Двама от евангелистите - Матей и Лука - се спират да опишат каква е била личността, която е приела в себе си Божественото Същество. Матей ни описва подготвянето на физическото и етерното тяло, а Лука ни описва подготвянето на астралното тяло. Марко не се интересува от това, как се е развил този, който е послужил за посредник на Христовото Същество. Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб.
към текста >>

Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество.
Той започва веднага с Йоановото кръщение, когато над Исус слиза Божествения Дух във вид на гълъб. А в Евангелието на Йоан, още от самото начало ни се описва Същината на този Божествен Дух, на Слънчевото Слово, на Логоса, Който е бил в Началото и Който слиза към земята да се въплъти в човешко тяло. Затова Евангелието на Йоан е най-дълбоко. Така че, четирите Евангелия описват Христовото Същество от четири страни, от четири гледища. В описанието всеки се придържа към своята изходна точка, за която се е подготвил от степента на своето ясновидство и посвещение. Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло.
към текста >>

За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло.
Защото четирите евангелисти описват Христос като ясновидци, като посветени на различна степен и са схващали отделните страни от сложното Христово Същество. Матей насочва своя поглед към раждането на Исус по Соломоновата линия и предава как са подготвени физическото и етерното тела. Той ни представя Христа като човек, който води началото си от Авраама и съдържа в себе си в съвършенство това, което е вложено в Авраам като зародиш и е проникнато от Божествения Дух, който в течение на човешкото развитие трябва да проникне всички човешки души. Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус.
към текста >>

Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората.
Марко още отначалото насочва своя поглед върху слизащия от Небето Слънчев Дух. Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос. И той проследява това физическо тяло до разпъването и полагането в гроба.
към текста >>

Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност.
Той не проследява никакво земно същество. За него физическото тяло, в което беше слязъл Христос, е само едно средство, един проводник, чрез който се проявява Христос на земята и той описва действието на Христос като Слънчев Дух, проявен чрез това тяло. Затова той обръща вниманието ни върху това, как действат силите на Слънчевия Дух, проявени чрез едно физическо тяло. Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос. И той проследява това физическо тяло до разпъването и полагането в гроба. Неговият поглед е насочен към това, как Божественото се вселява в тялото на Исус и след това как го напуска.
към текста >>

Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос.
Лука, който описва родословието на Исус, не държи за това, което Христовото Същество изживява като физическа личност, но държи на това, какво изживява той като душа, какви чувства и усещания има, какви творчески способности проявява. Той ни описва Любовта, милостта, състраданието, които Христос проявява към хората. Понеже всички тези неща са израз на едно организирано астрално тяло, затова казваме, че Лука се интересува повече от това, да ни опише астралното тяло на Христос, докато Матей описва физическото и етерното тела, чрез които се проявява физическата личност. Авторът на Евангелието на Йоан насочва погледа си върху това, че най-възвишеното, което може да действа на земята, Слънчевият Дух, слиза на земята в тялото на Исус. За него физическото тяло е само средство, за да посочи как се проявява Слънчевия Логос в човечеството чрез едно физическо тяло. Казах по-рано, че Матей насочва своя поглед преди всичко към физическото тяло на Исус, в което се въплъщава Христос. И той проследява това физическо тяло до разпъването и полагането в гроба. Неговият поглед е насочен към това, как Божественото се вселява в тялото на Исус и след това как го напуска. И затова при него имаме израза: "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? " Това е онзи момент, когато Логосът напуска тялото на Исус и в него остава само душата на Адам, за която казах, че е вселена също в тялото на Исус. И тя е, която вика сега: "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
към текста >>

Описва ни как в Христос в този момент изживява най-високото проявление на милост, на Любов.
За Марко казахме, че той описва, как слънчевите сили със слизането на Христа на земята се вливат в земята и в тялото на Исус. А при смъртта тези сили се оттеглят с напускането на физическото тяло на Логоса, който е носител на тези сили. Затова същите думи, които бяха казани при Матей, са казани и в това Евангелие. Защото душата, която е още в тялото след напущането на Логоса, с което се изтеглят неговите животворни сили, чувства, че тези сили сега я напускат. Лука и при смъртта насочва своя поглед върху астралното тяло и ни описва това, което Христовото Същество изживява в този момент. Описва ни как в Христос в този момент изживява най-високото проявление на милост, на Любов. Ето защо той отбелязва думите: "Отче, прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло. Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си". Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло. Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
към текста >>

По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на Христовия импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка.
Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло. Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето син ти". После каза на ученика: "Ето майка ти". И от онзи час ученикът я прибра у дома си". По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на Христовия импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка. Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство. Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки. Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове. И всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват.
към текста >>

Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство.
Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: 'Жено, ето син ти". После каза на ученика: "Ето майка ти". И от онзи час ученикът я прибра у дома си". По този начин Христос установява духовното братство - това, което е цел и смисъл на земния живот, което е и смисълът на Христовия импулс - основаването на новото духовно братство, основано на духовна, а не на кръвна връзка. Така че, Йоан ни описва как, когато беше на кръста Христос установява едно по-висше братство от това, което се основава на кръвното родство. Четирите евангелисти разглеждат Христа от четири различни гледни точки. Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове. И всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват. По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото събитие в неговата целокупност.
към текста >>

Така например в Евангелието на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си Син Божи, ти си Христос".
Този въпрос ще разгледаме по- подробно в следващите редове. И всеки един от тях насочва своя поглед към тази страна, за която той е подготвен и нея описва, а другото той го изпуска. Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват. По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото събитие в неговата целокупност. На това се дължи фактът, че неща, които ги има в едно Евангелие, ги няма в други. Така например в Евангелието на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си Син Божи, ти си Христос". Също се срещат и думите: "Ти си Петър, което значи камък, канара, и върху тази канара Аз ще съградя Моята църква, Моята общност". Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог се проявява. Тези думи ги няма в другите Евангелия. Марко ни рисува Христос като проявена Слънчева сила, като Всемирна космична сила, която изпраща Своите действия на земята, само че по един нов начин. Той рисува проявите на Слънчевата сила в нейното елементарно действие в даване живот на болните и възкресяване на мъртвите.
към текста >>

Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог се проявява.
Затова описанията на четирите Евангелия не си противоречат, но взаимно се допълват. По такъв начин ние можем да обгърнем Христовото събитие в неговата целокупност. На това се дължи фактът, че неща, които ги има в едно Евангелие, ги няма в други. Така например в Евангелието на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си Син Божи, ти си Христос". Също се срещат и думите: "Ти си Петър, което значи камък, канара, и върху тази канара Аз ще съградя Моята църква, Моята общност". Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог се проявява. Тези думи ги няма в другите Евангелия. Марко ни рисува Христос като проявена Слънчева сила, като Всемирна космична сила, която изпраща Своите действия на земята, само че по един нов начин. Той рисува проявите на Слънчевата сила в нейното елементарно действие в даване живот на болните и възкресяване на мъртвите. Още в първата глава, след като споменава за изкушението, той почва да описва знаменията на Христос и се казва: "Той поучаваше като един, Който има власт", т.е. разполага със сила.
към текста >>

Марко ни рисува Христос като проявена Слънчева сила, като Всемирна космична сила, която изпраща Своите действия на земята, само че по един нов начин.
На това се дължи фактът, че неща, които ги има в едно Евангелие, ги няма в други. Така например в Евангелието на Матей се срещат вдъхновените думи на Петър: "Ти си Син Божи, ти си Христос". Също се срещат и думите: "Ти си Петър, което значи камък, канара, и върху тази канара Аз ще съградя Моята църква, Моята общност". Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог се проявява. Тези думи ги няма в другите Евангелия. Марко ни рисува Христос като проявена Слънчева сила, като Всемирна космична сила, която изпраща Своите действия на земята, само че по един нов начин. Той рисува проявите на Слънчевата сила в нейното елементарно действие в даване живот на болните и възкресяване на мъртвите. Още в първата глава, след като споменава за изкушението, той почва да описва знаменията на Христос и се казва: "Той поучаваше като един, Който има власт", т.е. разполага със сила. И тази сила, която е сила на космоса, която се струи през Него, Той употребява, за да помага на хората - изгонва бесове, лекува прокажени, парализирани и всички болести. В това се изразява космичната сила чрез Него.
към текста >>

Още в първата глава, след като споменава за изкушението, той почва да описва знаменията на Христос и се казва: "Той поучаваше като един, Който има власт", т.е.
Също се срещат и думите: "Ти си Петър, което значи камък, канара, и върху тази канара Аз ще съградя Моята църква, Моята общност". Матей ни описва Христос като човек, в Когото Бог се проявява. Тези думи ги няма в другите Евангелия. Марко ни рисува Христос като проявена Слънчева сила, като Всемирна космична сила, която изпраща Своите действия на земята, само че по един нов начин. Той рисува проявите на Слънчевата сила в нейното елементарно действие в даване живот на болните и възкресяване на мъртвите. Още в първата глава, след като споменава за изкушението, той почва да описва знаменията на Христос и се казва: "Той поучаваше като един, Който има власт", т.е. разполага със сила. И тази сила, която е сила на космоса, която се струи през Него, Той употребява, за да помага на хората - изгонва бесове, лекува прокажени, парализирани и всички болести. В това се изразява космичната сила чрез Него. Евангелието на Лука ни рисува как се проявява душевния принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло. Затова той Го описва като милосърден, състрадателен, смирен, кротък и пр.
към текста >>

Евангелието на Лука ни рисува как се проявява душевния принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло.
Той рисува проявите на Слънчевата сила в нейното елементарно действие в даване живот на болните и възкресяване на мъртвите. Още в първата глава, след като споменава за изкушението, той почва да описва знаменията на Христос и се казва: "Той поучаваше като един, Който има власт", т.е. разполага със сила. И тази сила, която е сила на космоса, която се струи през Него, Той употребява, за да помага на хората - изгонва бесове, лекува прокажени, парализирани и всички болести. В това се изразява космичната сила чрез Него. Евангелието на Лука ни рисува как се проявява душевния принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло. Затова той Го описва като милосърден, състрадателен, смирен, кротък и пр. - всичко, с което може да помогне на човека и да влезе в неговото положение. Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на космоса. Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа Христов, като преминава през дванадесетте зодиакални знаци в своето видимо движение през небесната сфера, има различно влияние или се проявява по различен начин. Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно на това, което е долу, като под долу разбираме външната страна на явленията, а под горе - вътрешната, духовната страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и Христовата сила, Христовото Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно.
към текста >>

Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на космоса.
И тази сила, която е сила на космоса, която се струи през Него, Той употребява, за да помага на хората - изгонва бесове, лекува прокажени, парализирани и всички болести. В това се изразява космичната сила чрез Него. Евангелието на Лука ни рисува как се проявява душевния принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло. Затова той Го описва като милосърден, състрадателен, смирен, кротък и пр. - всичко, с което може да помогне на човека и да влезе в неговото положение. Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на космоса. Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа Христов, като преминава през дванадесетте зодиакални знаци в своето видимо движение през небесната сфера, има различно влияние или се проявява по различен начин. Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно на това, което е долу, като под долу разбираме външната страна на явленията, а под горе - вътрешната, духовната страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и Христовата сила, Христовото Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно. То е една и съща сила, но поляризирана по 12 различни начина. Тъй както светлината е една, но като премине през призмата, се разлага на седем или дванадесет цвята. Сега познаваме седем, но те всъщност са дванадесет, което отговаря на дванадесетте знака на зодиака.
към текста >>

Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа Христов, като преминава през дванадесетте зодиакални знаци в своето видимо движение през небесната сфера, има различно влияние или се проявява по различен начин.
В това се изразява космичната сила чрез Него. Евангелието на Лука ни рисува как се проявява душевния принцип в Христос, който се изразява чрез астралното тяло. Затова той Го описва като милосърден, състрадателен, смирен, кротък и пр. - всичко, с което може да помогне на човека и да влезе в неговото положение. Йоан ни описва духа на Христос, който е Духът на космоса. Видяхме, че Христос е проявеният Бог, Божественият Дух, Духът на Слънцето, което е външен израз на Духа Христов, като преминава през дванадесетте зодиакални знаци в своето видимо движение през небесната сфера, има различно влияние или се проявява по различен начин. Понеже според Херметичната Мъдрост туй, което е долу е подобно на това, което е горе и това, което е горе у подобно на това, което е долу, като под долу разбираме външната страна на явленията, а под горе - вътрешната, духовната страна на явленията, то можем да кажем: Както влиянието на Слънцето през дванадесетте зодиакални знака е различно, също така и Христовата сила, Христовото Слово, проявено чрез дванадесетте апостоли, ще бъде различно. То е една и съща сила, но поляризирана по 12 различни начина. Тъй както светлината е една, но като премине през призмата, се разлага на седем или дванадесет цвята. Сега познаваме седем, но те всъщност са дванадесет, което отговаря на дванадесетте знака на зодиака. Също и апостолите отговарят на дванадесетте зодиакални знака.
към текста >>

Понеже Христос е Слънцето и то в своето проявление трябва да се прояви чрез дванадесетте знаци, затова имаме дванадесет апостола, които са дванадесетте знака на зодиака, чрез които се поляризира Христовата сила.
То е една и съща сила, но поляризирана по 12 различни начина. Тъй както светлината е една, но като премине през призмата, се разлага на седем или дванадесет цвята. Сега познаваме седем, но те всъщност са дванадесет, което отговаря на дванадесетте знака на зодиака. Също и апостолите отговарят на дванадесетте зодиакални знака. Затова можем смело да кажем, че апостолите не са случайно дванадесет. Понеже Христос е Слънцето и то в своето проявление трябва да се прояви чрез дванадесетте знаци, затова имаме дванадесет апостола, които са дванадесетте знака на зодиака, чрез които се поляризира Христовата сила. Можем конкретно да определим кой апостол на кой зодиакален знак отговаря. Това показва, че има съответствие между космичната мисъл, отразена в зодиака и човешката мисъл, проявена чрез дванадесетте различни типове хора, които представят знаците на земния зодиак или зодиака на Християнството, ако можем така да се изразим. Имената на апостолите са следните и отговарят на следните знаци: 1. Петър - Телец ..........................................7. Тома - Близнаци
към текста >>

От факта, че Христос свърза себе си с един кръг от 12 ученици по един особен начин, не е случайно.
Симон Канонит - Козирог 5. Симон Петър - Лъв.................................. 11. Матей - Водолей 6. Йоан - Дева...............................................12. Яков Заведеев - Риби От факта, че Христос свърза себе си с един кръг от 12 ученици по един особен начин, не е случайно. Естествено, както ни съобщава и Евангелието, броят на тези, които се намираха в отношение с него като ученици беше значително по-голям. Така имаме кръгът на седемдесетте и след това още по-големия кръг на народа. Дванадесет са един избран кръг. В тяхната цялост те са един велик реален символ. Чрез това, че около Христос се събират именно тези дванадесет, се изразяват мирови Тайни.
към текста >>

Чрез това, че около Христос се събират именно тези дванадесет, се изразяват мирови Тайни.
От факта, че Христос свърза себе си с един кръг от 12 ученици по един особен начин, не е случайно. Естествено, както ни съобщава и Евангелието, броят на тези, които се намираха в отношение с него като ученици беше значително по-голям. Така имаме кръгът на седемдесетте и след това още по-големия кръг на народа. Дванадесет са един избран кръг. В тяхната цялост те са един велик реален символ. Чрез това, че около Христос се събират именно тези дванадесет, се изразяват мирови Тайни. Дванадесетте са представители на човечеството. Всеки един от тях е въплъщение на един особен вид човеци. Кръгът е като едно Откровение на едно дванадесеторно устройство, което е вродено в човечеството. Не съществува душевна форма в човечеството, която да няма свой представител в лицето на един от дванадесетте апостоли, както слънцето се движи всред звездите на небето, което е опасано от разделения на 12 части Зодиак, така и Христос се движи сред човечеството, което е представено чрез дванадесетте апостоли. Зад всеки един от дванадесетте апостоли стои една човешка група, която принадлежи на един от дванадесетте знака на Зодиака, осъществява една от дванадесетте звездни възможности на човечеството.
към текста >>

Не съществува душевна форма в човечеството, която да няма свой представител в лицето на един от дванадесетте апостоли, както слънцето се движи всред звездите на небето, което е опасано от разделения на 12 части Зодиак, така и Христос се движи сред човечеството, което е представено чрез дванадесетте апостоли.
В тяхната цялост те са един велик реален символ. Чрез това, че около Христос се събират именно тези дванадесет, се изразяват мирови Тайни. Дванадесетте са представители на човечеството. Всеки един от тях е въплъщение на един особен вид човеци. Кръгът е като едно Откровение на едно дванадесеторно устройство, което е вродено в човечеството. Не съществува душевна форма в човечеството, която да няма свой представител в лицето на един от дванадесетте апостоли, както слънцето се движи всред звездите на небето, което е опасано от разделения на 12 части Зодиак, така и Христос се движи сред човечеството, което е представено чрез дванадесетте апостоли. Зад всеки един от дванадесетте апостоли стои една човешка група, която принадлежи на един от дванадесетте знака на Зодиака, осъществява една от дванадесетте звездни възможности на човечеството. Самото Евангелие назовава веднъж звездното име на един от учениците. Тома е наречен Близнак. Съзвездието Близнаци, както и знакът Близнаци на небето е същото, каквото е в човечеството човекът Тома. Ако Евангелието би назовало звездното име на Юда Искариотски, то би го нарекло Скорпион.
към текста >>

Да се чудим на това, че предателят Юда бе взет от Христос между учениците, би било все едно, че имаме съзвездието Скорпион на небето и месец ноември през годината.
Самото Евангелие назовава веднъж звездното име на един от учениците. Тома е наречен Близнак. Съзвездието Близнаци, както и знакът Близнаци на небето е същото, каквото е в човечеството човекът Тома. Ако Евангелието би назовало звездното име на Юда Искариотски, то би го нарекло Скорпион. Както между съзвездията на небето има един Скорпион, така и между учениците трябва да има един Юда. Да се чудим на това, че предателят Юда бе взет от Христос между учениците, би било все едно, че имаме съзвездието Скорпион на небето и месец ноември през годината. Какво би бил кръгът на годината без смъртното потръпване на ноември? Какво би бил кръгът на учениците без фигурата на Юда? Не трябваше ли и лишените от Светлина и мир човешки души да имат свой пратеник и представител в кръга на Христа? В Евангелието на Марко, 3 глава, от 4 до 17 стих е казано: "Той (Христос) нареди дванадесетте да бъдат при него и ги разпроводи... И даде на Симона името Петър. На Яков, сина Заведеев и Йоан, брата на Яков даде името Бенехарген, което значи Синове на гърба или на бурята, и Андрей и т.н.
към текста >>

В Евангелието на Марко, 3 глава, от 4 до 17 стих е казано: "Той (Христос) нареди дванадесетте да бъдат при него и ги разпроводи... И даде на Симона името Петър.
Както между съзвездията на небето има един Скорпион, така и между учениците трябва да има един Юда. Да се чудим на това, че предателят Юда бе взет от Христос между учениците, би било все едно, че имаме съзвездието Скорпион на небето и месец ноември през годината. Какво би бил кръгът на годината без смъртното потръпване на ноември? Какво би бил кръгът на учениците без фигурата на Юда? Не трябваше ли и лишените от Светлина и мир човешки души да имат свой пратеник и представител в кръга на Христа? В Евангелието на Марко, 3 глава, от 4 до 17 стих е казано: "Той (Христос) нареди дванадесетте да бъдат при него и ги разпроводи... И даде на Симона името Петър. На Яков, сина Заведеев и Йоан, брата на Яков даде името Бенехарген, което значи Синове на гърба или на бурята, и Андрей и т.н. Следователно, в самото Евангелие, където се говори за подреждането на кръга на учениците, което е също реда на призоваването, както и изпращането в света са назовани имена, които Христос прибавя на тримата ученици, които след това постепенно образуват най-тесния и най-интимния кръг около Него. Следователно, тези имена се отнасят и за диференцирането на отделните образи на учениците, и на техните задачи. Имената показват, че това е едно космично подреждане, един космически ред, който събира кръга на дванадесетте около Христа. Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно:
към текста >>

Следователно, в самото Евангелие, където се говори за подреждането на кръга на учениците, което е също реда на призоваването, както и изпращането в света са назовани имена, които Христос прибавя на тримата ученици, които след това постепенно образуват най-тесния и най-интимния кръг около Него.
Какво би бил кръгът на годината без смъртното потръпване на ноември? Какво би бил кръгът на учениците без фигурата на Юда? Не трябваше ли и лишените от Светлина и мир човешки души да имат свой пратеник и представител в кръга на Христа? В Евангелието на Марко, 3 глава, от 4 до 17 стих е казано: "Той (Христос) нареди дванадесетте да бъдат при него и ги разпроводи... И даде на Симона името Петър. На Яков, сина Заведеев и Йоан, брата на Яков даде името Бенехарген, което значи Синове на гърба или на бурята, и Андрей и т.н. Следователно, в самото Евангелие, където се говори за подреждането на кръга на учениците, което е също реда на призоваването, както и изпращането в света са назовани имена, които Христос прибавя на тримата ученици, които след това постепенно образуват най-тесния и най-интимния кръг около Него. Следователно, тези имена се отнасят и за диференцирането на отделните образи на учениците, и на техните задачи. Имената показват, че това е едно космично подреждане, един космически ред, който събира кръга на дванадесетте около Христа. Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно: Петър с елемента земя. Бенехаргем с елемента вода и въздух.
към текста >>

В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата.
Следователно, тези имена се отнасят и за диференцирането на отделните образи на учениците, и на техните задачи. Имената показват, че това е едно космично подреждане, един космически ред, който събира кръга на дванадесетте около Христа. Зашото при старите схващания на света е било нещо естествено имена като Кифа - Петър, Бенехаргем, да бъдат свързани с царството на елементите, а именно: Петър с елемента земя. Бенехаргем с елемента вода и въздух. В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата. Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните.
към текста >>

Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос.
Бенехаргем с елемента вода и въздух. В лицето на тримата ученици Симон, Яков и Йоан, Христос призовава представителите на елементите /стихиите/ на Природата. Петър е представител на твърдия, минералния елемент земя. Яков е представител на течния елемент вода. Йоан е представител на въздушния елемент. Четвъртият елемент огън, който е носител на духа, живее в самия Христос. Често думата Бенехаргем се превежда с думите "Синове на гърба" /светкавицата/ и се мисли, че означава бушуващият холеричен темперамент, който се прояви, когато Яков и Йоан искаха да направят да падне гръм от Небето върху самаряните. Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата.
към текста >>

С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи.
Обаче точният смисъл на думата е "Синове на бурята", а бурята обитава в облаците, където елементите вода и въздух са съединени. Древните християнски легенди потвърждават това. Те рисуват Яков като апостол на морето, патронът, пазителят на мореплавателите и като такъв е играл през цялото Средновековие важна роля. Така, че Яков е Синът на водата. А колко тясно е бил свързан Йоан с елемента въздух, носител на мисълта, на умствения елемент, това може да се види от Евангелието на Йоан и от Откровението. С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи. Петър, скалата, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти. Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята. Петър е земята, скалата. И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите.
към текста >>

И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите.
С космическите значения на дадените от Христос имена на учениците, се изявяват елементите на човечеството, които всеки един от тримата ученици има да носи. Петър, скалата, получава своята същност от глъбините на земята, които царуват в неговата воля с вулканична сила и жар, като дълбоко несъзнателни първични инстинкти. Яков носи в своята същност мировите ширини като вълните на морето. А Йоан разгръща от безкрайните висини на съществуването душевната мантия над всяко създание, както атмосферата обгръща земята. Петър е земята, скалата. И Христос, който гради Небесния Храм на земята, като добър зидар започва не от покрива, а от основите. Той слага основният камък, като поставя човека-камък, човека Петър за основа на земното Християнство. Ако Християнството трябваше да бъде основано здраво в човечеството като Храм, който е поставен на здрава, скалиста основа, той трябваше да бъде потопен първо във волевите глъбини в човека, макар и често тези глъбини да са несъзнателни, движени от вулканични инстинкти, непречистени. Във волята на човека са скрити земните сили. В чувството са отразени силите на водата, а в мисълта се проявяват силите на въздуха. Петър е човек на волята, затова той получава името Петър и е определен да бъде първият апостол, първият ръководител на Християнството.
към текста >>

Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа.
Сега искам само да посоча основния характер на всяко едно от Евангелията. За да можем да дадем една обща характеристика на всяко едно от Евангелията, трябва да открием централната Мисъл, централната Идея, около която се движат всички идеи, мисли и събития. И после трябва да знаем, че Христовото Същество не може да бъде разбрано от човешкия ум и това, което е описано в Евангелията, е само бегъл опит да се опише това Велико космично Същество. Четирите Евангелия Го описват от четири различни страни. По този въпрос Щайнер казва следното: "Това, което наричаме Същност на Христа, е доколкото е въобще възможно в нашата съвременна епоха едно човешко разбиране на тази Същност. Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление".
към текста >>

Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света".
Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си.
към текста >>

С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света.
Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си. Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот. Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество.
към текста >>

Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество.
С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си. Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот. Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота.
към текста >>

В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота.
Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество. Той принася най-великата жертва на преданост, която може да обедини всичко в себе си, без да изгуби себе си. Той показва, че е Същество, което включва в Себе Си способността за най-великата жертва, за най-голямата преданост и чрез това се явява като Извор на състрадание и Любов, Извор, който разлива топлина през целия човешки и земен живот. Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
към текста >>

В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет.
Ако се обърнем към Евангелието на Марко, той ни разкрива вече друга страна на Христовото Същество. Той ни разкрива силата и мощта на Христа, чрез която Той осъществява Любовта и Мъдростта. В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света".
към текста >>

После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света".
В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество.
към текста >>

От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света.
Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество. Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост. И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си".
към текста >>

Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост.
Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество. Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост. И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си. Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа.
към текста >>

Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си.
Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан. И който мисли, че е разбрал и обхванал Христа само от тази мисъл, той мисли, че е разбрал това светещо Същество само от една Негова жизнена проява. Другите Евангелия ни дават други страни на това Велико Същество. Докато Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Светлина на света, като Същество, което съдържа в себе си космичната Мъдрост, която осветява света, то Евангелието на Лука ни разкрива друга страна на това Велико Същество: Неговата всеобхватна Любов, Неговата готовност за жертва и преданост. И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си. Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа.
към текста >>

Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество.
И затова на кръста Той казва: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Сега вече Христос ни се представя не само като Светлина на света, но като Същество, което принася най-великата жертва на преданост, което може да обедини в себе си всичко, без да загуби Себе Си. Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване.
към текста >>

Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях.
Същество, което включва в себе си способността за най-великата жертва, за най-великата преданост и чрез това е Извор на състрадание и Любов. Извор, от който се разлива топлина през целия човешки и земен живот. Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса.
към текста >>

Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще.
Всичко, което може да бъде обхванато от тези думи, ни показва една втора страна на това, което наричаме Същност на Христа. Така че можем да кажем, че Христос е Същество, което в Своето състрадание може да осъществи великата жертва и който чрез своята Светлина озарява всяко човешко същество. Мъдростта и Любовта, това са първите и основни качества, по които познаваме Христа. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като духовната Светлина на света, която като предвечна Мъдрост се влива във всички неща, за да живее и тъче в тях. И няма Мъдрост, която човек може да постигне, която да не се съдържа по някакъв начин в Евангелието на Йоан. Цялата Мъдрост на света се съдържа в това Евангелие на Йоан, защото онзи, който съзерцава Мъдростта на света, изявена в Христос я разглежда не само като Мъдрост, която е била осъществена в прадалечно минало, но и такава, която ще се осъществи и в най-далечното бъдеще. Ето защо изучавайки Евангелието на Йоан, човек се носи високо във въздуха, както орелът се носи над човешкото съществуване. Затова още първичният християнски езотеризъм символизира Евангелието на Йоан с Орела. Така е означен и в Антиминса. Така се носи във висините човек, когато трябва да разгърне великите идеи, които ни разкрива Евангелието на Йоан. Той се носи във висините с обгръщащите всичко идеи на това, което става в отделната човешка душа.
към текста >>

Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че Любовта е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят една към друга и взаимно се допълват.
Той вижда тогава как най-великите жертви всред човечеството са произлезли от любовта към това или онова същество, към един или друг въпрос. Човек вижда тогава как тази любов произвежда най-великото в човешките сърца, най-възвишеното, но и как тя същевременно е и като двуостър меч. Всеобщо известно е, че майките, от прекалена любов към децата ги развалят и правят негодни за живота. Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост. Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта. Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че Любовта е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят една към друга и взаимно се допълват. Затова Учителят казва: Отличителното качество на Любовта е, че тя има непреодолим стремеж към Знанието, към Мъдростта. А отличителното качество на Мъдростта е, че тя се стреми да изяви Любовта, която раздава от благата, които има, на другите. Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание. И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави. А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце.
към текста >>

Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание.
Затова Учителят казва, че Любовта извършва най-велики дела, когато е проникната от Божествената Мъдрост. Това беше именно и значението на онази Любов, която се разля от Голгота в света, че тя беше съединена в едно Същество със Светлината на света, с Мъдростта. Така че, насочвайки погледа си върху Христос, като вземем предвид тези две качества, ние познаваме, че Любовта е най-висшето нещо в света, но същевременно познаваме, че Любовта и Мъдростта взаимно се стремят една към друга и взаимно се допълват. Затова Учителят казва: Отличителното качество на Любовта е, че тя има непреодолим стремеж към Знанието, към Мъдростта. А отличителното качество на Мъдростта е, че тя се стреми да изяви Любовта, която раздава от благата, които има, на другите. Следователно, всемирната Светлина на Мъдростта и всемирната топлина на Любовта се сливат в Христос като в никое друго същество в света и които не могат да бъдат достъпни за никакво човешко познание. И затова, изучавайки и размишлявайки върху Евангелието на Йоан, ние се вдъхновяваме и можем да говорим за великите мощни идеи, които се носят в орлови висини над човешките глави. А като изучаваме и размишляваме върху Евангелието на Лука, ние намираме това, което всеки миг говори във всяко отделно човешко сърце. Това е важно в Евангелието на Лука, че то ни изпълва с такава топлина, която е израз на Любовта. То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини.
към текста >>

Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос.
То ни изпълва с разбирането на онази Любов, която е готова да отдаде самата себе си и не иска нищо друго, освен да се отдаде. Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта. Той не беше само херувимския и серафимския елемент всред земното съществуване, но когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в нашето земно съществуване това, което може да се нарече Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да изпълни това, което са начертали Любовта и Мъдростта. Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови висини. От царството на Херувимите лъчезари Мъдростта. Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва.
към текста >>

Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта.
Щайнер ни описва по следния начин тези две страни на Христовото Същество: "Когато ние описваме Христа от Йоановото Евангелие, ние го описваме както Той действа, като едно висше Същество, като едно Ссъщество, което си служи с царството на пълните с Мъдрост Херувими, които се носят в орлови висини. Когато го описваме в смисъла на Евангелието на Лука, тогава ние описваме това, което блика от Христовото сърце като топлия Огън на Любовта. То е описано, че действа в онези висини, в които се намират Серафимите. Огънят на Любовта на Серафимите струи през света и този Огън бе предаден на земята чрез Христос. Но Христос не беше само Светлината на Мъдростта и топлината на Любовта. Той не беше само херувимския и серафимския елемент всред земното съществуване, но когато го разглеждаме в неговата пълнота, Той бе и е в нашето земно съществуване това, което може да се нарече Същност, действаща чрез царството на Престолите, чрез които на земята идва пълната мощ и пълната сила, за да изпълни това, което са начертали Любовта и Мъдростта. Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови висини. От царството на Херувимите лъчезари Мъдростта. Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва. Това е символизирано в древността чрез жертвения Бик.
към текста >>

Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко.
Със своята Любов Серафимите ни потопяват в глъбините на човешкото сърце, а със своята Мъдрост Херувимите ни издигат до орлови висини. От царството на Херувимите лъчезари Мъдростта. Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва. Това е символизирано в древността чрез жертвения Бик. Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос.
към текста >>

Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ.
Пълната с преданост Любов, която се струи от Серафимите, се превръща в Жертва. Това е символизирано в древността чрез жертвения Бик. Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека.
към текста >>

Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос.
Мощта, която пулсира през света, която развива силата да осъществи всичко, творческата сила, която пулсира в света, това е символизирано в древната окултна символика с Лъва. Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява.
към текста >>

В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос.
Онази мощ, която навлиза в нашата земя чрез Христос, онази мощ, която подрежда, управлява и насочва всичко, която е най-висшата сила, която се проявява в света, това ни рисува като трето качество на Христа Евангелието на Марко. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява.
към текста >>

Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос
Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Лъва, докато Йоан е символизиран с Орела, а Лука с Телеца, символ на Любовта, и Матей с Човека. Ако в смисъла на Евангелието на Йоан говорим за Висшето слънчево Същество, което наричаме Христос и говорим за Него като Светлина на света, ако в смисъла на Евангелието на Лука говорим за Христа като Същество на Любовта, като Същество, от което блика топлината на Любовта, то в смисъла на Евангелието на Марко ние говорим за Него като носител на сила и мощ. Всичко, което съществува като сили на земята, всички земни сили, които тайнствено действат навсякъде, всичко това би застанало пред нас, когато правилно разберем Евангелието на Марко. Ако в Евангелието на Йоан можем да предчувстваме мисълта на Христа, която се проектира през цялата слънчева система, Евангелието на Лука ни предава чувството на Любовта на Христос, която пулсира във всичко, що живее, то в Евангелието на Марко ние се запознаваме с волята на Христос. В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява. Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно.
към текста >>

И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява.
В това Евангелие ние се запознаваме със силата, чрез която Христос осъществява Любовта и Мъдростта, ние се запознаваме с всички природни и духовни сили, които действат в света, които са концентрирани в Христос. Евангелието на Марко ни разкрива Тайните на мировата Воля, която действа в света, която е фокусирана в Христос Когато разглеждаме мисленето, чувстването и волята в тяхното взаимодействие, тогава получаваме приблизително един цялостен образ на човека. Когато описваме поотделно качествата на човека, било мисъл, било чувство или воля, те по-силно изпъкват. Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява. Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно. Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство. Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей.
към текста >>

В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек.
Но когато ги обединим в един образ, тези качества като че избледняват, общият образ избледнява. И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява. Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно. Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство. Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия.
към текста >>

Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей.
И когато се опитаме да обхванем целокупно трите качества, които определихме като качества на Христос, да ги обединим в един цялостен образ, тогава този цялостен образ става по-неясен и избледнява. Защото никаква човешка сила не е достатъчна да обгърне целокупно това, което ние можем да разглеждаме само по отделно. Понеже в съществото има единство, а не разделение, затова накрая трябва да съединим отделните качества, да ги доведем до тяхното единство. Но тогава това единство избледнява пред нас. В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос.
към текста >>

В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия.
В замяна на това пред нас накрая ще стои това, което Христос е бил като земен човек. Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука.
към текста >>

Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос.
Съзерцанието на това, което Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в течение на 33-те години на Своето земно съществуване, ни разкрива Евангелието на Матей. Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ.
към текста >>

Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей.
Това, което се съдържа в Евангелието на Матей, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека Исус. Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ.
към текста >>

Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек.
Докато в Евангелието на Йоан ни е описано един принадлежащ на целия всемир Богочовек, в Евангелието на Лука ни е предоставено едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко ни е обрисувана мировата Воля, съсредоточена в една отделна индивидуалност, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на човека Исус от Назарет, който живя 33 години на земята, в който се намира като единство всичко, което можем да добием чрез съзерцанието на другите три Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не сме разбрали и другите Евангелия. Ако и тогава отделния човек и да избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите Евангелия като качества на Христос. Така че, един образ за личността на Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матей. Евангелието на Йоан ни разкрива Христос като Богочовек. А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят.
към текста >>

Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина.
А разглеждайки Евангелието на Лука, пред нас застава онова Същество, което обединява в Себе Си теченията, които са се развили на земята в миналото като зороастризъм, будизъм и прочие, в Учението на състраданието и Любовта. Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен.
към текста >>

Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей.
Всичко, което е съществувало по-рано като духовни течения, застава пред нас, когато разглеждаме Евангелието на Лука. Когато разглеждаме Евангелието на Матей, пред нашия поглед изпъква онова, което се ражда от древноеврейския народ, човека Исус, как Той се корени в своя народ и какво трябваше да бъде всред древния еврейски народ. Така че, при разглеждането на Евангелието на Матей пред нас застава същността на еврейския народ. И не само същността на този народ, но и неговата мисия за целия свят, раждането на Новото време, раждането на Християнството от древноеврейския свят. Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй.
към текста >>

Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен.
Ако чрез Евангелието на Йоан можем да познаем велики, пълни със значение всеобхватни идеи, ако чрез Евангелието на Лука можем да добием едно чувство за най-топлата жертвена Любов, ако чрез разглеждането Евангелието на Марко можем да добием познание за силите на всички същества и царства, то чрез Евангелието на Матей добиваме познание и чувство за това, което живя всред човечеството и чрез човешкото развитие на земята, чрез Исус Христос в Палестина. Това, което Исус Христос беше като човек и всички Тайни на човешката история, и на човешкото развитие се съдържат в Евангелието на Матей. Ако в Евангелието на Марко се съдържат Тайните на всички царства и същества на земята и на космоса, то в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята". Сега ще предам с мои думи известни мисли и идеи, които Щайнер изказал при различни случаи върху четирите Евангелия. "Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци."
към текста >>

Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята".
Ако чрез Евангелието на Йоан научаваме идеите на Божествената Мъдрост, ако чрез Евангелието на Лука научаваме Тайните на Жертвата и Любовта, ако чрез Евангелието на Марко научаваме за силите на земята и за света, то чрез разглеждане на Евангелието на Матей ние се запознаваме с човешката история, с човешкия живот, с човешката съдба". Учителят казва: "Онези, които са писали Евангелията, са били много мъдри хора. Някои мислят, че евангелистите са били като рибари, прости и неуки хора, и че Исус Христос е бил прост и неучен. Обаче това не е съвсем тъй. Евангелистите, както и апостолите са били много мъдри и учени хора. Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята". Сега ще предам с мои думи известни мисли и идеи, които Щайнер изказал при различни случаи върху четирите Евангелия. "Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци." Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите Евангелия са написани от посветени и ясновидци на различни степени на развитие, които по различен начин са проникнали в Духовния свят. Защото според Окултната Наука има главно три степени, три метода за придобиване на знания от Висшите светове. Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване.
към текста >>

Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване.
Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята". Сега ще предам с мои думи известни мисли и идеи, които Щайнер изказал при различни случаи върху четирите Евангелия. "Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци." Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите Евангелия са написани от посветени и ясновидци на различни степени на развитие, които по различен начин са проникнали в Духовния свят. Защото според Окултната Наука има главно три степени, три метода за придобиване на знания от Висшите светове. Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно познаване. При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни.
към текста >>

Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос.
Това, което срещаме в другите Евангелия, се основава на съобщенията на хора ясновидци, на хора, притежаващи имагинативно познание. Те почиват, следователно, на съобщенията на онези хора, които сами се издигат до образния свят и виждат нещата, но не могат да се издигнат до инспиратив- ния и интуитивния свят и да влязат във връзка с възвишените Същества. Така че, Евангелието на Йоан е плод на посвещение, а другите три Евангелия са резултат на ясновидство, особено що се отнася до Евангелието на Лука, според думите на самия негов автор. Понеже то е резултат от ясновидство и понеже на помощ се призовава всичко, което опитният ясновидец може да вижда, то ни представя един точен образ на това, което в Евангелието на Йоан е описано само в избледнели образи. През различните времена на развитие на Християнството Евангелието на Йоан е било един от онези документи, които винаги е правил най-дълбоко впечатление на всички онези, които са търсили едно по-задълбочено, едно по-вътрешно вглъбяване в християнските Тайни. Ето защо Евангелието на Йоан е било Писание на всички християнски мистици, които са се стремили да изживеят това, което е описано в Евангелието на Йоан относно личността и Същността на Христос. То е било настолна книга на богомилите и на техните приемници розенкройцерите, и на всички мистици от западния свят. По друг начин се отнасяло християнското човечество през различните столетия спрямо Евангелието на Лука. Ако в известно отношение Евангелието на Йоан е било едно Писание за малцина, то Евангелието на Лука е било винаги една назидателна книга за мнозинството, за онези, които можеха да се потопят в сферата на християнското чувстване на нещата, изхождайки от наивността, от простотата на своето сърце. Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка.
към текста >>

И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните.
Като една назидателна книга преминава Евангелието на Лука през вековете. То е било винаги източник на вътрешна утеха за всички онези, които са били обременени със страдания и болка. Защото в Евангелието на Лука толкова много се говори за Великия Утешител, за Великия благодетел на човечеството, за Спасителя на обременените и потиснатите. Евангелието на Лука е било една книга, към която са обръщали своето чувство особено онези, които са искали да се проникнат от християнската Любов. Защото в Евангелието на Лука е разгърнато могъществото и убедителността на Любовта повече от който и да е друг християнски документ. И онези, които осъзнават по някакъв начин, че са обременили сърцето си с някои грехове, винаги са намирали назидание и утеха на обременените си души, когато са обръщали поглед към Евангелието на Лука, към това, което то благославя и са могли да си кажат: Христос не е дошъл за праведните, но и за грешните. Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал.
към текста >>

Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука.
Той е седял на трапезата с грешниците и митарите. Ако за да се почувства въздействието на Евангелието на Йоан е била необходима една висока подготовка, за Евангелието на Лука можем да кажем, че никоя човешка душа не стои толкова ниско, за да не може да почувства пълното въздействие на топлината, която се струи от Евангелието на Лука. Така че, Евангелието на Лука е било винаги една книга за мнозинството, в която може да намери назидание и най-детската душа. Всички онези човешки души, които остават детски от най-ранната възраст до дълбока старост, са се чувствали винаги привлечен от Евангелието на Лука. Онези от християнските Истини, които са били представяни образно от изкуството, особено от живописта, които говорят най-убедително на човешкото сърце, ние ги намираме дадени в Евангелието на Лука, откъдето хо-рата на изкуството са вземали своите теми, въпреки че в това отношение другите Евангелия са доставяли много материал. Всички дълбоки отношения между Христос и Йоан Кръстител, които са били изобразявани толкова много пъти, имат своя източник в тази вечна книга, в Евангелието на Лука. Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи.
към текста >>

В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята.
Който остави да действа върху него това Писание от тази гледна точка ще открие, че отначало до край то е потопено в Принципа на Любовта, на състраданието, на простотата и даже до известна степен детинското. Евангелието на Лука е, което ни дава детския живот на Исус от Назарет. Евангелието на Лука е Евангелие на образите, на картините, защото то е плод на едно имагинативно или образно познание. Такъв един прекрасен образ е явяването на Ангелите пред овчарите на полето, където Невидимият свят се разкрива пред тези пастири. И не само това, но цялото Евангелие е изградено от образи. В старите времена Евангелието на Йоан е било почитано като един от най-дълбоките и пълни със значение документи, който човечеството е притежавало върху Същността и значението на делото на Христос на земята. В по-старите времена на Християнството никому не би хрумнало на ум да не счита Евангелието на Йоан като един исторически паметник за събитията в Палестина. Но в по-нови времена нещата са се изменили и точно тези, които считат, че стоят на здравата почва на историческото изследване, най-силно са подкопали основата, на която е стоял един такъв възглед върху Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия, са започнали да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелието. И след дълги разисквания и колебания тези научни изследователи са се установили на следното: че в Евангелието се намират много противоречия и човек не би могъл да си състави някакво ясно понятие за събитията в Палестина, като съпоставя четирите Евангелия, които по различен начин описват събитията. Като вземем, казват те, Писанията, които се дават според Матей, Марко, Лука и Йоан, ние имаме толкова различни данни върху това или онова, щото е невъзможно да считаме, че всички те съвпадат с историческите факти.
към текста >>

Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос.
Тези първи три Евангелия са искали само да разкажат това, което се е случило в Палестина, обаче авторът на Йоановото Евангелие никак не е имал това намерение, а имал съвсем друга цел. И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос.
към текста >>

И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение.
И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет.
към текста >>

От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция.
Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието. Интересът на евангелистите е бил да докажат, че това именно е самият Бог. Ако Евангелията се четат повърхностно, в тях ще се намерят много противоречия.
към текста >>

Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог.
Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието. Интересът на евангелистите е бил да докажат, че това именно е самият Бог. Ако Евангелията се четат повърхностно, в тях ще се намерят много противоречия. Но и при повърхностно четене можем да открием, че по отношение на съществените събития, фактите се съгласуват по един забележителен начин помежду си.
към текста >>

Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос.
Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието. Интересът на евангелистите е бил да докажат, че това именно е самият Бог. Ако Евангелията се четат повърхностно, в тях ще се намерят много противоречия. Но и при повърхностно четене можем да открием, че по отношение на съществените събития, фактите се съгласуват по един забележителен начин помежду си. Например, когато говорят за Кръщението в река Йордан, всички евангелисти го описват почти по един и същ начин, от което се вижда, че те са придавали голяма важност на Кръщението.
към текста >>

Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос.
Но и при повърхностно четене можем да открием, че по отношение на съществените събития, фактите се съгласуват по един забележителен начин помежду си. Например, когато говорят за Кръщението в река Йордан, всички евангелисти го описват почти по един и същ начин, от което се вижда, че те са придавали голяма важност на Кръщението. Те се съгласуват също и върху въпросите за разпятието и Възкресението. А това са събитията, които в действителност са най-важни. Що се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от различни становища. Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус.
към текста >>

Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос.
Например, когато говорят за Кръщението в река Йордан, всички евангелисти го описват почти по един и същ начин, от което се вижда, че те са придавали голяма важност на Кръщението. Те се съгласуват също и върху въпросите за разпятието и Възкресението. А това са събитията, които в действителност са най-важни. Що се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от различни становища. Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма.
към текста >>

Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела.
Те се съгласуват също и върху въпросите за разпятието и Възкресението. А това са събитията, които в действителност са най-важни. Що се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от различни становища. Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет.
към текста >>

Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират.
А това са събитията, които в действителност са най-важни. Що се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от различни становища. Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират. Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до Бога. Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет. Всичко това би могло да изглежда като противоречие, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието.
към текста >>

Евангелист Марко описва най-вече дейността на Христос в тялото на Исус през тези три години, а оставя настрана всички предварителни въпроси.
И като се знае също, че авторът на Евангелието на Лука е човек, който е познавал египетското Посвещение, където също е царувал култът на Бика, тогава разбираме защо езотеричната традиция поставя Лука в отношение със символа на Бика. Въпреки, че той е бил свързан с египетските Мистерии, той по свои съображения не прави никакво описание за бягството в Египет. Но от друга страна той дава характерни факти, които само един човек, който е познавал египетското Посвещение, би могъл да ги оцени в истинската им стойност. Авторът на Евангелието на Матей посочва тези факти по един повече външен начин, в описание бягството в Египет. Авторът на Евангелието на Лука е имал духовно виждане на тези факти под форма, която му е давало египетското Посвещение. Евангелист Марко описва най-вече дейността на Христос в тялото на Исус през тези три години, а оставя настрана всички предварителни въпроси. Този евангелист е преминал през едно Посвещение, което прилича на Посвещенията в Мала Азия и даже на Посвещенията в Гърция. Това Посвещение било най-съвременно за епохата, когато са писани Евангелията и то би могло да бъде наречено европейско Посвещение. Той не се интересувал от физическия произход на Исус от Назарет, от Неговия външен произход, но се интересувал преди всичко от Духа, който е живял в това тяло. Това е една практика, която е практикувана във всички Посвещения. Така например учениците на Платон, които са искали да разберат своя Учител и неговата същност, не са търсили да узнаят кой е бил неговият физически баща.
към текста >>

Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв.
Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот. Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии. Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв. И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс. И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие.
към текста >>

А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос.
Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии. Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан. Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до познаването в Духовния свят под образа на Духа - Лъв. И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс. И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие. В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава. Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела.
към текста >>

В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава.
И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс. И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие. В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава. Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела. Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание. Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение. Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление.
към текста >>

Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение.
И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие. В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава. Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела. Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание. Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение. Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление. Евангелията, най-дълбокото от които е Евангелието на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина. Евангелията ни разкриват целия план на човешката еволюция и отношението на тази еволюция към вселената. Те ни дават възможност да разберем по-добре Духовния свят и духовния живот.
към текста >>

Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите.
Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие. В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава. Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела. Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание. Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение. Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление. Евангелията, най-дълбокото от които е Евангелието на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина. Евангелията ни разкриват целия план на човешката еволюция и отношението на тази еволюция към вселената. Те ни дават възможност да разберем по-добре Духовния свят и духовния живот. Думата Евангелие съдържа в себе си думата Ангел.
към текста >>

Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление.
В Евангелието на Марко ние намираме това, което отговаря на нормалното за епохата развитие, а в Евангелието на Йоан ни се показва как Христос ще действа в бъдещите епохи: това, което се издига над настоящото земно развитие и го надминава. Ето защо древната езотерична традиция отдава на Йоан символа на Орела. Така че, тази древна езотерична традиция, която свързва евангелистите с това, какво е самото естество на тяхното Посвещение, съвсем не почива на никаква фантазия, но че то произлиза от най-дълбокото християнско познание. Ние трябва да навлезем дълбоко в нещата, за да разберем, че събитията, които доминират в живота на Христос, се дават по един и същ начин от четирите Евангелия, но че всеки от евангелистите рисува Христа такъв, какъвто той го е разбирал според вида на своето Посвещение. Така ние виждаме, че Христос е разгледан от четири различни страни от евангелистите. Това ни показва, че Христос е едно многостранно явление. Евангелията, най-дълбокото от които е Евангелието на Йоан, са документи, изпълнени с безкрайна дълбочина. Евангелията ни разкриват целия план на човешката еволюция и отношението на тази еволюция към вселената. Те ни дават възможност да разберем по-добре Духовния свят и духовния живот. Думата Евангелие съдържа в себе си думата Ангел. Тогава думата Евангелие би могло да се преведе като спасително действие от царството на Ангелите.
към текста >>

Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите.
Тогава думата Евангелие би могло да се преведе като спасително действие от царството на Ангелите. За човечеството Ангелите действат по два начина в човешкото битие. Първата форма наблюдаваме у децата. У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения. Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите. Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си. Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество. При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно.
към текста >>

При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел.
У тях азът още не е пробуден и Ангелите витаят над тях и ги изпълват със светли мисли и видения. Когато човек стане напълно човек-аз, човек с напълно пробудено самосъзнание, той не може вече да се върне в детското си състояние. Въпреки това с думите "станете като децата" Христос призовава хората да отворят своя живот за действието на Ангелите. Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си. Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество. При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни. Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни.
към текста >>

Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос.
Когато човек направи от своя аз съсъд, чаша за Божественото, отваряйки се за Христовия висш Аз, той реално приема Евангелието в себе си. Тогава Христовият Аз слиза над него под формата на Ангелско същество. При своето слизане във вътрешността на човека, Христос изпраща пред себе си своя Ангел. Това е "Евангелието на Царството". Царството е нещо вътрешно. Вътрешният владетел и Цар на това Царство е висшият Аз, Христос. Историческите сведения относно различните евангелисти и произходът на Евангелията са доста оскъдни. Така за Евангелието на Матей се знае, че е написано най-напред и то е единственото Евангелие, което е написано на еврейски език, за да ползва и юдеите-християни. Предполага се, че то е написано към 38-та година след Рождество Христово, т. е. 5-6 години след Голгота. Матей е галилянин по рождение, евреин по вяра, митар по професия.
към текста >>

И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните".
И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар. Той отиде между римляните, подбуждан от това, което живееше в него като есей, за да помогне сега, след като беше направена втората стъпка за подготвяне на третата стъпка на Христовото въплъщение. Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство.
към текста >>

И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно.
Матей не се смущаваше от демоничния образ на Рим, той предчувстваше неговото бъдеще като център на Християнството и затова отиде на служба при римляните, за да проправи пътя на бъдещото Християнство. И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин.
към текста >>

Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство.
И Христос, когато Го упрекват фарисеите, че дружи с митари и грешници, казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните". Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва.
към текста >>

Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг.
Това е предчувствал и Матей, като отива в Рим. И затова той е станал митар, изхождайки от неговата принадлежност към ордена на терапевтите. Матей беше събрал около себе си цял кръг от митари, върху които действаше в смисъла, в който той беше убеден. И когато Христос го призовава, той въвежда всичките си приятели, митари в кръга на Христос, като даде угощение на Христа, на което са поканени всички митари, с Христа и учениците Му заедно. Но това угощение, на което присъства Христос с учениците Си, не е един обикновен банкет, а извършване на едно Тайнство. Чрез раздаването на хляба и виното Христос включва митарите, които са били римляни и юдеи на римска служба, в своя кръг. Това е едно велико предсказание за формата, която Християнството щеше да приеме в първата епоха на неговото развитие. Този окултен исторически анализ ни довежда до идеята, че Матей, който по рождение принадлежал на юдейския народ, в своята душа се издигнал до една човечност, обгръщаща цялото човечество. Освен юдейската същност, той носеше в себе си и египетската и римската същност, всяка една от тях по свой начин. Затова в християнския езотеризъм той е символизиран с Човека, докато Йоан е символизиран с Орела, Лука с Телеца, а Марко с Лъва. От юдейството той има мисленето като левит.
към текста >>

32. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО Когато се говори за Същността на нещо, подразбира се Душата. Същината на човека е неговата Душа. Същината на Християнството е неговата Душа. А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина.
към текста >>

Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора.
Когато се говори за Същността на нещо, подразбира се Душата. Същината на човека е неговата Душа. Същината на Християнството е неговата Душа. А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот.
към текста >>

Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа.
Същината на човека е неговата Душа. Същината на Християнството е неговата Душа. А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия.
към текста >>

Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той.
Същината на Християнството е неговата Душа. А Душата на Християнството е самият Христос, който положи основите на християнската общност. До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални.
към текста >>

Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност.
До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството.
към текста >>

До времето на Христос всички религии бяха народни и национални.
Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството. Християнството има за задача да научи всички хора, че са братя и деца на един Баща. Те имат един Учител - Христос. Християнството има за задача да научи хората, че като братя имат общи интереси и трябва да живеят като братя, а не да враждуват.
към текста >>

Те имат един Учител - Христос.
Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството. Християнството има за задача да научи всички хора, че са братя и деца на един Баща. Те имат един Учител - Христос. Християнството има за задача да научи хората, че като братя имат общи интереси и трябва да живеят като братя, а не да враждуват. Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души.
към текста >>

Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце.
Това е основната идея и мисия на Християнството. Християнството има за задача да научи всички хора, че са братя и деца на един Баща. Те имат един Учител - Христос. Християнството има за задача да научи хората, че като братя имат общи интереси и трябва да живеят като братя, а не да враждуват. Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата. И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя.
към текста >>

Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души.
Те имат един Учител - Христос. Християнството има за задача да научи хората, че като братя имат общи интереси и трябва да живеят като братя, а не да враждуват. Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата. И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е.
към текста >>

Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях.
Християнството има за задача да научи хората, че като братя имат общи интереси и трябва да живеят като братя, а не да враждуват. Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата. И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак.
към текста >>

Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата.
Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата. И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина.
към текста >>

И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя.
Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата. И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света".
към текста >>

Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света".
И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни. Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът."
към текста >>

Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни.
когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни. Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички.
към текста >>

И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът."
Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни. Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може.
към текста >>

Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички.
Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни. Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея.
към текста >>

Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици.
Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята.
към текста >>

Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята.
Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас.
към текста >>

Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема.
А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас. А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка душа. И тогава това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето Царство - безграничния Божествен свят.
към текста >>

Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас.
Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие. Защото Христос казва още: Царството Божие е вътре във вас. А Царството Божие, това е Божественото Начало, което трябва да се пробуди във всяка душа. И тогава това пробудено Божествено Начало ще го въведе в своето Царство - безграничния Божествен свят. За да разберем мисията на християнството, трябва да познаваме състоянието на епохата, в която то се яви. Тази епоха се характеризира с пълен упадък - морален, духовен, а също и политически, и стопански. Това положение на нещата било резултат на направлението на силите, които действали по това време в човешките души.
към текста >>

За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята.
Това положение на нещата било резултат на направлението на силите, които действали по това време в човешките души. В тази епоха на всеобщ упадък и древните Мистерии били вече изгубили своето значение. Те били станали жертва на тъмните сили и бяха се превърнали в култове. Също така и народните религии бяха изгубили своето значение за възпитанието на широките народни маси. И ако така продължавали нещата, рискувало се да се дойде до голяма духовна катастрофа - да се изгуби едва зараждащата се човешка индивидуалност. За да се избегне тази духовна катастрофа, духовното ръководство на човечеството решило да вземе мерки и Христос, най-възвишеният в йерархията на Ангелите, Първородният Божи Син, Логосът, Божественото Слово, слезе на земята. Със слизането Си на земята Той имал за задача първо да спре инволюционния процес, който бил извършил своята мисия и се превръщал в едно зло. С това Той обърна посоката на духовните сили, които действали в сферата на земята от низходящо във възходящо направление. След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят.
към текста >>

Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена.
След това Той трябваше да проникне в човешките души като една творческа сила, която да организира човешкия душевен живот и да даде условия за развиване на Аза в човека, на човешкото самосъзнание, за да може човек в бъдеще да осъзнае своя Божествен произход и своето достойнство като човек. Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение. Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството.
към текста >>

Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят.
Казано с други думи, в това време развитието на човечеството преминавало от колективното подсъзнание към развитие на самосъзнанието и след това се насочва към развиване на колективното съзнание. По такъв начин човешкото развитие върви от несъзнателното към съзнателното, в която фаза се заражда и развива човешкият ум, който има стремеж да проучи външния свят. Следващата фаза в развитието е космичното съзнание, когато в човека ще се развие интуицията и разумното сърце. Човек ще може да проучи обективно Духовния свят, в който навлиза развитието. Целият този процес на развитие не би могъл да се осъществи, ако Христос не беше слязъл на земята, ако не беше се явило Християнството на историческата сцена. Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение. Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие.
към текста >>

Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие.
Със слизането Си на земята Христос вля в остарялото тяло на човечеството нови Божествени сили, които са в състояние да го обновят и подмладят. Така стана възможно по-нататъшното развитие на човечеството в духовно и културно отношение. Целият прогрес на човечеството в духовно, културно и обществено отношение се дължи на Христовия импулс. Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс.
към текста >>

До времето на Христос жената е била роб в семейството.
Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс. До времето на Христос жената е била роб в семейството. Христос освободи жената и човека и ги направи равноправни. В миналото Христос действал повече отвън върху човечеството, както слънцето действа върху земята. След слизането Си на земята, Той проникна цялата земя и се стреми да проникне във всички души и същества, да действа като една вътрешна сила. Затова Учителят казва: Трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила проникне във всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество.
към текста >>

Христос освободи жената и човека и ги направи равноправни.
Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс. До времето на Христос жената е била роб в семейството. Христос освободи жената и човека и ги направи равноправни. В миналото Христос действал повече отвън върху човечеството, както слънцето действа върху земята. След слизането Си на земята, Той проникна цялата земя и се стреми да проникне във всички души и същества, да действа като една вътрешна сила. Затова Учителят казва: Трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила проникне във всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави.
към текста >>

В миналото Христос действал повече отвън върху човечеството, както слънцето действа върху земята.
На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс. До времето на Христос жената е била роб в семейството. Христос освободи жената и човека и ги направи равноправни. В миналото Христос действал повече отвън върху човечеството, както слънцето действа върху земята. След слизането Си на земята, Той проникна цялата земя и се стреми да проникне във всички души и същества, да действа като една вътрешна сила. Затова Учителят казва: Трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила проникне във всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави. И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на Христовата сила.
към текста >>

Затова Учителят казва: Трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя.
Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс. До времето на Христос жената е била роб в семейството. Христос освободи жената и човека и ги направи равноправни. В миналото Христос действал повече отвън върху човечеството, както слънцето действа върху земята. След слизането Си на земята, Той проникна цялата земя и се стреми да проникне във всички души и същества, да действа като една вътрешна сила. Затова Учителят казва: Трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила проникне във всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави. И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на Христовата сила. Както снеговете и ледовете в началото на пролетта се разтопяват под въздействието на слънцето, така и ледовете, които сковават човешките души ще се стопят под въздействието на Божественото Слънце, което е Христос, представен в цялото човечество. Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде.
към текста >>

И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави.
Христос освободи жената и човека и ги направи равноправни. В миналото Христос действал повече отвън върху човечеството, както слънцето действа върху земята. След слизането Си на земята, Той проникна цялата земя и се стреми да проникне във всички души и същества, да действа като една вътрешна сила. Затова Учителят казва: Трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила проникне във всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави. И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на Христовата сила. Както снеговете и ледовете в началото на пролетта се разтопяват под въздействието на слънцето, така и ледовете, които сковават човешките души ще се стопят под въздействието на Божественото Слънце, което е Христос, представен в цялото човечество. Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде. Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие. Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности.
към текста >>

Както снеговете и ледовете в началото на пролетта се разтопяват под въздействието на слънцето, така и ледовете, които сковават човешките души ще се стопят под въздействието на Божественото Слънце, което е Христос, представен в цялото човечество.
След слизането Си на земята, Той проникна цялата земя и се стреми да проникне във всички души и същества, да действа като една вътрешна сила. Затова Учителят казва: Трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила проникне във всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави. И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на Христовата сила. Както снеговете и ледовете в началото на пролетта се разтопяват под въздействието на слънцето, така и ледовете, които сковават човешките души ще се стопят под въздействието на Божественото Слънце, което е Христос, представен в цялото човечество. Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде. Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие. Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности. Някои учени-недоучени отричат историческото съществуване на Исус, основател на Християнството. По този въпрос Жан Жак Русо казва: "По-лесно е да си представя, че Исус е съществувал, отколкото да търся обяснение за основаването и развитието на Християнството без Неговото съществуване".
към текста >>

Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде.
Затова Учителят казва: Трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила проникне във всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави. И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на Христовата сила. Както снеговете и ледовете в началото на пролетта се разтопяват под въздействието на слънцето, така и ледовете, които сковават човешките души ще се стопят под въздействието на Божественото Слънце, което е Христос, представен в цялото човечество. Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде. Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие. Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности. Някои учени-недоучени отричат историческото съществуване на Исус, основател на Християнството. По този въпрос Жан Жак Русо казва: "По-лесно е да си представя, че Исус е съществувал, отколкото да търся обяснение за основаването и развитието на Християнството без Неговото съществуване". А други окултисти и "посветени" твърдят, че Христос, проявеният Бог, не се е въплътил в Исус и че Той не е очаквания Месия, както твърдят еврейските фарисеи.
към текста >>

Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие.
Когато тази сила проникне във всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави. И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на Христовата сила. Както снеговете и ледовете в началото на пролетта се разтопяват под въздействието на слънцето, така и ледовете, които сковават човешките души ще се стопят под въздействието на Божественото Слънце, което е Христос, представен в цялото човечество. Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде. Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие. Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности. Някои учени-недоучени отричат историческото съществуване на Исус, основател на Християнството. По този въпрос Жан Жак Русо казва: "По-лесно е да си представя, че Исус е съществувал, отколкото да търся обяснение за основаването и развитието на Християнството без Неговото съществуване". А други окултисти и "посветени" твърдят, че Христос, проявеният Бог, не се е въплътил в Исус и че Той не е очаквания Месия, както твърдят еврейските фарисеи. Тези окултисти "твърдят", че в някои древни индуски писания било определено кога ще дойде Месия, които дати съвпадат с живота на Исус.
към текста >>

Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности.
И по-нататък Учителят казва: Христос е вече на земята и е решил да избави човечеството, и ще го избави. И няма сила в света, колкото и мощна да е, която да може да противодейства на Христовата сила. Както снеговете и ледовете в началото на пролетта се разтопяват под въздействието на слънцето, така и ледовете, които сковават човешките души ще се стопят под въздействието на Божественото Слънце, което е Христос, представен в цялото човечество. Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде. Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие. Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности. Някои учени-недоучени отричат историческото съществуване на Исус, основател на Християнството. По този въпрос Жан Жак Русо казва: "По-лесно е да си представя, че Исус е съществувал, отколкото да търся обяснение за основаването и развитието на Християнството без Неговото съществуване". А други окултисти и "посветени" твърдят, че Христос, проявеният Бог, не се е въплътил в Исус и че Той не е очаквания Месия, както твърдят еврейските фарисеи. Тези окултисти "твърдят", че в някои древни индуски писания било определено кога ще дойде Месия, които дати съвпадат с живота на Исус. Това са хора слепци, които са надянали мантията на водители на човечеството, без да имат нужния ценз за това.
към текста >>

А други окултисти и "посветени" твърдят, че Христос, проявеният Бог, не се е въплътил в Исус и че Той не е очаквания Месия, както твърдят еврейските фарисеи.
Затова мистиците казват, че докато Христос не се роди във всеки човек поотделно, спасението на човека не може да дойде. Външното слънце, външното явяване на Христос трябва да събуди вътрешното Слънце в човека, което ще стопи ледовете и ще даде условия за неговото развитие. Стремежът на хората и народите към свобода, към братство и равенство, към по-добър живот, се дължи на импулса на Христос, на тази Жива разумна сила, която прониква в човешките души и събужда техните Божествени възможности. Някои учени-недоучени отричат историческото съществуване на Исус, основател на Християнството. По този въпрос Жан Жак Русо казва: "По-лесно е да си представя, че Исус е съществувал, отколкото да търся обяснение за основаването и развитието на Християнството без Неговото съществуване". А други окултисти и "посветени" твърдят, че Христос, проявеният Бог, не се е въплътил в Исус и че Той не е очаквания Месия, както твърдят еврейските фарисеи. Тези окултисти "твърдят", че в някои древни индуски писания било определено кога ще дойде Месия, които дати съвпадат с живота на Исус. Това са хора слепци, които са надянали мантията на водители на човечеството, без да имат нужния ценз за това. За такива Учителят казва: "Има някои, които или са изключени от Школата, или са завършили Школата с тройка и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството, и да заместят Христа. Това е смешна работа. Това са самозванци, амбициозни хора, които са жертва на тъмните сили".
към текста >>

След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен.
Тук е мястото да посоча една от най-дълбоките и съществени черти, която характеризира същността на Християнството. И в миналото, в Храмовете на Мистериите посветените са се стремели да влязат във връзка с Божествения Дух, който бил Върховният Посветител в Мистериите. Те се стремели да Го видят, да придобият известни познания от Него, според степента на своето развитие. Те се стремели чрез познание да влязат във връзка с Реалността. Били такива, които виждали Духовната реалност. След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен. И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели". И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек.
към текста >>

Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек.
След Възкресението, когато Христос се яви на учениците Си, каза на Тома: "Ела, тури пръстта си в раните ми и бъди верен, а не неверен. И ти повярва, защото видя, но по-блажени, които вярват, без да са видели". И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек. След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта. И понеже всички следващи последователи не са видели Бога, въплътен в тяло, а вярват на тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали. По такъв начин вярата във въплътения във физическо тяло Бог е втората основна черта на Християнството. И затова апостолите казват някъде: Господи, придай ни Вяра. Но тук става въпрос за Вяра, а не за вярване.
към текста >>

"Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот.
Но отсега То става познато на всички, които имат очи да Го видят. И затова То помаза очите на слепия, с което той прогледна и Го прослави. И Учителят казва: "От този момент духовните очи на цялото човечество се отвориха, човешкото съзнание се пробуди и хората почват да виждат, че Бог, Който се проявявал в техните души е и в цялата Природа". За изяснение същността и мисията на Християнството ще приведа някои мисли от Учителя, които следват по- долу: "Християнството е Божествена музика, Божествено пеене, понеже то възстановява вътрешната Хармония в човешката душа, която сама по себе си е Музика". "Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот. Той казва: Аз съм Животът, а Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа. Животът е целта, към която се стремим. Затова казваме, че Християнството е Учение за Живота, а познанието е метод за постигане на тази цел. Бог е средата или условие, от които можем да черпим този Живот. Човекът-християнин, който иска да придобие Вечния Живот, трябва да познава Основата на този Живот, да прилага законите, по които той се добива.
към текста >>

И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи.
Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим". "Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити". "Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества". Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога.
към текста >>

Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества".
"Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества". Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог.
към текста >>

Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос.
Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот.
към текста >>

И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем.
Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта.
към текста >>

И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота.
Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради.
към текста >>

И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот.
Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем. И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради. "Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е.
към текста >>

Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение.
Който научи тази Наука, той може да гради. "Според Християнството животът се проявява чрез два процеса - слизане и възлизане. Денят, в който човек хапна от плода на забраненото Дърво, той влезе в отлива на живота, т.е. в течението, което върви отгоре надолу към центъра на земята. Само Бог е в състояние да избави човека от това течение. Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството.
към текста >>

Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството.
Затова, именно, Христос дойде на земята, да извади хората от това течение и да ги постави на обратното течение, в прилива на живота, което наричаме Възкресение. За да възприемем живота, който води към Възкресение, трябва да разбираме Учението на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението. И затова, именно, трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас. Животът е един велик процес, чрез който Бог възстановява първоначалната Хармония".
към текста >>

С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението.
Под Отец разбираме Учението на Божествената Любов, под Син - Учението на Божествената Мъдрост, а под Дух Святий - Учението за въздигането, за еволюцията на човека". "Възкресението е една от основите на Християнството. И апостол Павел, който е познавал този въпрос, казва: "Без Възкресението Христово суетна е нашата вяра". Това показва, че той е поставял Възкресението на Христос като Основа, като Същина на Християнството. Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички действия. С тази нова енергия, която Христос внесе в света със Своето Възкресение, Той показа Пътя на това Божествено изкуство - Спасението. И затова, именно, трябва да изучаваме усърдно Евангелието. Възкресението е един процес, който Духът Божий извършва в нас. Животът е един велик процес, чрез който Бог възстановява първоначалната Хармония". Учителят казва още: "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за Висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите и теософите го наричат тъй.
към текста >>

Това е Пътят за познаване на Истината.
"Някои хора казват, че са слушали Господа да говори. Кой Господ? Казано е в Писанието: Рече Господ на Господа моего. Значи има един малък Господ вътре в нас и един голям Господ в света, който говори на нашия малък Господ. Големият Господ ще проговори на малкия Господ в нас, пък Той ще проговори на нас и Той ще ни каже, и ще знаем Истината. Това е Пътят за познаване на Истината. Това в Окултната Наука го наричат висшето Аз в човека, пробуждането на висшето Аз, а християните го наричат Ангел-хранител. Има едно Божествено Начало, с което ние сме свързани. Това Божествено Начало ние го наричаме Христос, То е вътре в нас. То е малкият Господ в нас. Христос е Началото, в което Бог се изразява най-добре.
към текста >>

Това Божествено Начало ние го наричаме Христос, То е вътре в нас.
Значи има един малък Господ вътре в нас и един голям Господ в света, който говори на нашия малък Господ. Големият Господ ще проговори на малкия Господ в нас, пък Той ще проговори на нас и Той ще ни каже, и ще знаем Истината. Това е Пътят за познаване на Истината. Това в Окултната Наука го наричат висшето Аз в човека, пробуждането на висшето Аз, а християните го наричат Ангел-хранител. Има едно Божествено Начало, с което ние сме свързани. Това Божествено Начало ние го наричаме Христос, То е вътре в нас. То е малкият Господ в нас. Христос е Началото, в което Бог се изразява най-добре. Той много добре казва: Никой не може да дойде при Мене, ако Отец, Великото Начало, не го привлече. И в познаването на Христа има степени. Тома три години ходи с него, но го познаваше само външно.
към текста >>

Христос е Началото, в което Бог се изразява най-добре.
Това е Пътят за познаване на Истината. Това в Окултната Наука го наричат висшето Аз в човека, пробуждането на висшето Аз, а християните го наричат Ангел-хранител. Има едно Божествено Начало, с което ние сме свързани. Това Божествено Начало ние го наричаме Христос, То е вътре в нас. То е малкият Господ в нас. Христос е Началото, в което Бог се изразява най-добре. Той много добре казва: Никой не може да дойде при Мене, ако Отец, Великото Начало, не го привлече. И в познаването на Христа има степени. Тома три години ходи с него, но го познаваше само външно. Но когато го позна вътрешно, каза: "Господ мой и Бог мой". Не е въпрос да познаваме само историческия Христос, но да познаваме този Христос, Който сега се проявява, Христос на Великата Любов, която действа вътре в нас и в света".
към текста >>

И в познаването на Христа има степени.
Има едно Божествено Начало, с което ние сме свързани. Това Божествено Начало ние го наричаме Христос, То е вътре в нас. То е малкият Господ в нас. Христос е Началото, в което Бог се изразява най-добре. Той много добре казва: Никой не може да дойде при Мене, ако Отец, Великото Начало, не го привлече. И в познаването на Христа има степени. Тома три години ходи с него, но го познаваше само външно. Но когато го позна вътрешно, каза: "Господ мой и Бог мой". Не е въпрос да познаваме само историческия Христос, но да познаваме този Христос, Който сега се проявява, Христос на Великата Любов, която действа вътре в нас и в света". Учителят казва още: "Три важни неща, три важни думи има в учението на Христа: Отец, Син и Свети Дух. Ако можете да произнесете тези думи в техния дълбок смисъл и в тяхната пълнота, вие сте влезли вече в Учението на Христа.
към текста >>

Не е въпрос да познаваме само историческия Христос, но да познаваме този Христос, Който сега се проявява, Христос на Великата Любов, която действа вътре в нас и в света".
Христос е Началото, в което Бог се изразява най-добре. Той много добре казва: Никой не може да дойде при Мене, ако Отец, Великото Начало, не го привлече. И в познаването на Христа има степени. Тома три години ходи с него, но го познаваше само външно. Но когато го позна вътрешно, каза: "Господ мой и Бог мой". Не е въпрос да познаваме само историческия Христос, но да познаваме този Христос, Който сега се проявява, Христос на Великата Любов, която действа вътре в нас и в света". Учителят казва още: "Три важни неща, три важни думи има в учението на Христа: Отец, Син и Свети Дух. Ако можете да произнесете тези думи в техния дълбок смисъл и в тяхната пълнота, вие сте влезли вече в Учението на Христа. Когато произнесете думата Отец, вие трябва да почувствате пулса на вашето сърце, което движи света. Вие трябва да го почувствате така, както майката чувства пулса на своето дете. Да чувствате Божията Мисъл, това значи да я разбирате и познавате.
към текста >>

"В Своето Учение Христос иска да покаже на хората основните закони, чрез които могат да изменят реда на нещата, установен от самите тях.
Да чувствате Божията Мисъл, това значи да я разбирате и познавате. Ако всички това сте придобили, вие ще разберете стиха, в който се казва: Преди да сте пожелали нещо от Отца, Той ще изпълни вашето желание. Всички трябва да имате синовно отношение към Бога, да изпълнявате длъжността си към Него като към свой Баща. Той не слезе на земята, но прати Своя Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него. На същото основание и ние , веднъж дошли на земята, трябва да се пожертваме". "В Своето Учение Христос иска да покаже на хората основните закони, чрез които могат да изменят реда на нещата, установен от самите тях. За да се измени този рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за основа на живота си и след това да се стреми да постигне тази Идея. Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за себе си, желае да бъде пръв". "Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. Защото, ако човек неподготвен повдигне булото на Истината, той ще умре. Затова е необходимо да разберем кой живот води към спасение.
към текста >>

"Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината.
Той не слезе на земята, но прати Своя Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него. На същото основание и ние , веднъж дошли на земята, трябва да се пожертваме". "В Своето Учение Христос иска да покаже на хората основните закони, чрез които могат да изменят реда на нещата, установен от самите тях. За да се измени този рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за основа на живота си и след това да се стреми да постигне тази Идея. Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за себе си, желае да бъде пръв". "Христос е дошъл на земята да ни приготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. Защото, ако човек неподготвен повдигне булото на Истината, той ще умре. Затова е необходимо да разберем кой живот води към спасение. След това трябва да минем през друг един процес, за който е казано: Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие. Законът на новораждането подразбира изпълнение на Волята Божия". Въпросът за новораждането, за раждането от Дух и Вода, е един от основните проблеми на Християнството.
към текста >>

А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът.
Законът на новораждането подразбира изпълнение на Волята Божия". Въпросът за новораждането, за раждането от Дух и Вода, е един от основните проблеми на Християнството. За да бъде истински християнин, човек трябва да се роди от Дух, т.е. да мине през Посвещение. В Пътя на това Посвещение той трябва да се приготви, защото ще срещне Истината и ако не е готов, ще умре. А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було. Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот.
към текста >>

Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було.
Въпросът за новораждането, за раждането от Дух и Вода, е един от основните проблеми на Християнството. За да бъде истински християнин, човек трябва да се роди от Дух, т.е. да мине през Посвещение. В Пътя на това Посвещение той трябва да се приготви, защото ще срещне Истината и ако не е готов, ще умре. А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до познаването на Истината, която е покрита с було. Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света.
към текста >>

Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината.
Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението. А Христос изнесе това Учение публично, за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца. Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне към това. По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение. Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" и който ръководи целия процес на новораждането, на духовното раждане.
към текста >>

А Христос изнесе това Учение публично, за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца.
Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението. А Христос изнесе това Учение публично, за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца. Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне към това. По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение. Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" и който ръководи целия процес на новораждането, на духовното раждане. Той е. Който е ръководил учениците в древните Мистерии чрез посветените, но сега Той сам слезе на земята и това, което някога се учеше и проповядваше скрито, Той го изнесе на открито.
към текста >>

По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение.
А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света. Затова Учителят казва, че Христос, чрез Своето Учение иска да ни подготви без страх да посрещнем момента, когато ще се вдигне булото, което закрива Истината. В миналото, в Храмовете за Посвещение това подготвяне се е извършвало в самите Храмове, под ръководството на Учителите и ръководителите на Посвещението. А Христос изнесе това Учение публично, за да се ползват от него всички, които са призвани от Отца. Защото Той казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Никой не може да тръгне в Пътя на Посвещението, в Пътя на придобиването на Вечния Живот, ако Отец в него не се пробуди и го подтикне към това. По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение. Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" и който ръководи целия процес на новораждането, на духовното раждане. Той е. Който е ръководил учениците в древните Мистерии чрез посветените, но сега Той сам слезе на земята и това, което някога се учеше и проповядваше скрито, Той го изнесе на открито. Затова Той казва някъде на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете го открито, за да свети на всички. Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от нищо не трябва да се плаши.
към текста >>

Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от нищо не трябва да се плаши.
По-нататък Христос казва: "И никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." Това е второто положение. Под "Аз" тук се разбира Духът, Който живее в Христа и Който казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" и който ръководи целия процес на новораждането, на духовното раждане. Той е. Който е ръководил учениците в древните Мистерии чрез посветените, но сега Той сам слезе на земята и това, което някога се учеше и проповядваше скрито, Той го изнесе на открито. Затова Той казва някъде на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете го открито, за да свети на всички. Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от нищо не трябва да се плаши. Който се плаши, той не е готов да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на Истината. Христос със Своето Учение полага основите на едно ново общество, на едно ново човечество. Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството. А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към Бога. А Любовта е Закон на служене.
към текста >>

Христос със Своето Учение полага основите на едно ново общество, на едно ново човечество.
Той е. Който е ръководил учениците в древните Мистерии чрез посветените, но сега Той сам слезе на земята и това, което някога се учеше и проповядваше скрито, Той го изнесе на открито. Затова Той казва някъде на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете го открито, за да свети на всички. Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от нищо не трябва да се плаши. Който се плаши, той не е готов да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на Истината. Христос със Своето Учение полага основите на едно ново общество, на едно ново човечество. Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството. А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към Бога. А Любовта е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите.
към текста >>

Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон.
Който се плаши, той не е готов да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на Истината. Христос със Своето Учение полага основите на едно ново общество, на едно ново човечество. Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството. А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към Бога. А Любовта е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите. Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си. Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа. И отношението към дадена душа е отношение към Христос. Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте".
към текста >>

Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си.
Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството. А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към Бога. А Любовта е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите. Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си. Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа. И отношението към дадена душа е отношение към Христос. Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете.
към текста >>

Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа.
А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към Бога. А Любовта е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите. Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си. Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа. И отношението към дадена душа е отношение към Христос. Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят.
към текста >>

И отношението към дадена душа е отношение към Христос.
А Любовта е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите. Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си. Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа. И отношението към дадена душа е отношение към Христос. Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка.
към текста >>

Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете.
Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си. Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа. И отношението към дадена душа е отношение към Христос. Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка. И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни.
към текста >>

Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят.
Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа. И отношението към дадена душа е отношение към Христос. Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка. И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството.
към текста >>

Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи.
И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност. Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е.
към текста >>

С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е.
Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност. Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е. материалната, видимата, физическата страна. Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения. Необходимо е Любовта като един Велик Принцип да проникне в човешките души. Само тогава можем да се съединим с Христа, да влезем във връзка с Него и да станем брат, сестра и майка на Христа. Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата душа и в нашето сърце.
към текста >>

Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата душа и в нашето сърце.
С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е. материалната, видимата, физическата страна. Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения. Необходимо е Любовта като един Велик Принцип да проникне в човешките души. Само тогава можем да се съединим с Христа, да влезем във връзка с Него и да станем брат, сестра и майка на Христа. Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата душа и в нашето сърце. Но всяко раждане се придружава със страдания. За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание. С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот. Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца.
към текста >>

За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание.
Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения. Необходимо е Любовта като един Велик Принцип да проникне в човешките души. Само тогава можем да се съединим с Христа, да влезем във връзка с Него и да станем брат, сестра и майка на Христа. Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата душа и в нашето сърце. Но всяко раждане се придружава със страдания. За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание. С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот. Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца. Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка душа. Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим".
към текста >>

С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий.
Необходимо е Любовта като един Велик Принцип да проникне в човешките души. Само тогава можем да се съединим с Христа, да влезем във връзка с Него и да станем брат, сестра и майка на Христа. Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата душа и в нашето сърце. Но всяко раждане се придружава със страдания. За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание. С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот. Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца. Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка душа. Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим". Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие.
към текста >>

Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот.
Само тогава можем да се съединим с Христа, да влезем във връзка с Него и да станем брат, сестра и майка на Христа. Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата душа и в нашето сърце. Но всяко раждане се придружава със страдания. За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание. С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот. Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца. Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка душа. Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим". Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път.
към текста >>

Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца.
Само тогава Христос може да се роди в нас, в нашата душа и в нашето сърце. Но всяко раждане се придружава със страдания. За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание. С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот. Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца. Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка душа. Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим". Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия.
към текста >>

Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим".
За да се роди Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине през страдание. С раждането на Христос се отбелязва една велика епоха в света - явяването на Сина Божий. Когато в човека се роди Христос, това е един велик момент в неговия живот. Раждането на Христос преди две хиляди години има малко значение за нас, ако Христос не се роди в нашите души и сърца. Затова можем да кажем, че една от основните идеи на Християнството е раждането на Христа във всяка душа. Това е изразено с думите на Христос: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз и Отец Ми ще ви се изявим". Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно.
към текста >>

Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата.
Друга една идея на християнството е идеята за Царството Божие. Термините "Името Божие", "Царството Божие" и "Волята Божия", това са степени на един вътрешен Път. Който не познава името Божие, той не може да намери Царството Божие и да изпъли Волята Божия. Който не познава Името Божие, а иска да изпълни Волята Божия, прилича на онази майка, която шие дрешки на детето си, което още не е дошло на света. В процеса на осветяване на Името Божие, въдворяване на Царството Божие и изпълнение на Волята Божия ще дойде Царството Небесно. Под "Царство Божие" Христос в широк смисъл подразбира всички онези велики закони, които направляват човешкия живот, защото всичко в Природата е тясно свързано с човека и човек е свързан с Природата. А този Велик Закон, който обуславя Божието Царство, това е Мъдростта, която твори в света и е основа на всички закони. Царството Божие за нас е един велик обект. В туй Царство Божие е вложено Разумното, разумния живот. В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим. То е основата, върху която можем да градим.
към текста >>

Христос казва: "Освети ги чрез Своята Истина, Твоето Слово е Истина." Този стих е един от най-дълбоките, един от най-великите стихове в Евангелието.
В туй Царство Божие са вложени всички сили, с които ние можем да работим. То е основата, върху която можем да градим. И затова е казано: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи". Търсете Мъдростта и всичко друго ще ви се приложи. Тя ще ви заведе при Любовта и Истината. Христос казва: "Освети ги чрез Своята Истина, Твоето Слово е Истина." Този стих е един от най-дълбоките, един от най-великите стихове в Евангелието. Той съдържа такава грандиозна Истина, която мъчно може да се опише. Освети ги чрез Твоята Истина, значи хвърли Светлина в техните умове да мислят, за да може да познаят Истината. Понеже Истината е Глава на Твоето Слово и Твоето Слово е Истина, само тогава ще разберат Истината. Учителят казва още: "Когато човек осветява Името Божие, въдворява Царството Божие в себе си и изпълнява Волята Божия, той може да влезе във връзка с Христос като проявен Бог. Тогава той ще бъде истински християнин.
към текста >>

Учителят казва още: "Когато човек осветява Името Божие, въдворява Царството Божие в себе си и изпълнява Волята Божия, той може да влезе във връзка с Христос като проявен Бог.
Тя ще ви заведе при Любовта и Истината. Христос казва: "Освети ги чрез Своята Истина, Твоето Слово е Истина." Този стих е един от най-дълбоките, един от най-великите стихове в Евангелието. Той съдържа такава грандиозна Истина, която мъчно може да се опише. Освети ги чрез Твоята Истина, значи хвърли Светлина в техните умове да мислят, за да може да познаят Истината. Понеже Истината е Глава на Твоето Слово и Твоето Слово е Истина, само тогава ще разберат Истината. Учителят казва още: "Когато човек осветява Името Божие, въдворява Царството Божие в себе си и изпълнява Волята Божия, той може да влезе във връзка с Христос като проявен Бог. Тогава той ще бъде истински християнин. Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христос, можем да бъдем истински християни. Това е едно лъжливо учение. Аз поддържам едно Учение, според което човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват, че трябва да вярваме.
към текста >>

Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христос, можем да бъдем истински християни.
Той съдържа такава грандиозна Истина, която мъчно може да се опише. Освети ги чрез Твоята Истина, значи хвърли Светлина в техните умове да мислят, за да може да познаят Истината. Понеже Истината е Глава на Твоето Слово и Твоето Слово е Истина, само тогава ще разберат Истината. Учителят казва още: "Когато човек осветява Името Божие, въдворява Царството Божие в себе си и изпълнява Волята Божия, той може да влезе във връзка с Христос като проявен Бог. Тогава той ще бъде истински християнин. Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христос, можем да бъдем истински християни. Това е едно лъжливо учение. Аз поддържам едно Учение, според което човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват, че трябва да вярваме. Тук не е въпрос до вяра, но човек трябва да види. Но не да види от любопитство, това не е виждане.
към текста >>

Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот.
Някои казват, че трябва да вярваме. Тук не е въпрос до вяра, но човек трябва да види. Но не да види от любопитство, това не е виждане. Под виждане Аз подразбирам да видиш своя приятел. Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел, за такова виждане на Христа говоря". Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот.
към текста >>

Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние.
Тук не е въпрос до вяра, но човек трябва да види. Но не да види от любопитство, това не е виждане. Под виждане Аз подразбирам да видиш своя приятел. Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел, за такова виждане на Христа говоря". Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот.
към текста >>

Това значи да види човек Христос.
Но не да види от любопитство, това не е виждане. Под виждане Аз подразбирам да видиш своя приятел. Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел, за такова виждане на Христа говоря". Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот".
към текста >>

Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота.
Сърцето ти да трепне, когато видиш своя приятел, за такова виждане на Христа говоря". Да види човек Христос в този смисъл, за който говори Учителят, това значи да види Духовното слънце, което излъчва духовна Светлина, Топлина и Живот. Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот.
към текста >>

Христос е носител на Вечния Живот.
Както когато видим физическото слънце, ние възприемаме неговата светлина и топлина, и всичко започва да расте, да се развива, така, когато видим Христос като Духовно слънце, Той излъчва Светлина и Живот, които ние като възприемем, ще започне да расте в нас всичко, което до този момент е било в спящо състояние. Това значи да види човек Христос. И оттам и дълбокото разбиране, че Християнството не е една спекулативна философия, а е Живот. Защото онзи, който влезе във връзка с Христос, който види Христа, той ще приеме от Него Живота. Не става въпрос за обикновен живот, но за Вечния Живот. Христос е носител на Вечния Живот. Затова Той казва на самарянката: "Водата, която ще му дам, ще стане в него Извор на Вода, която извира за Вечен Живот". Също така Той казва: "Аз дойдох да им дам Живот". Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание.
към текста >>

А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас.
Той не казва, че е дошъл да даде някакво учение, някаква философия, а да даде Живот. Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е.
към текста >>

Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа.
Също така е казано: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на човеците." Значи Виделината, която разкрива света и носи знание, е в Живота. И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е.
към текста >>

И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос.
И който има Живот, има условия да придобие всичкото знание. Разумността прониква Живота или Животът носи в себе си Разумността, която се изявява навън като Светлина. Значи Животът е първичната Реалност, която трябва да приемем в себе си. А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта.
към текста >>

И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е.
А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот.
към текста >>

на Любовта и на Исус Христос, т.е.
Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас.
към текста >>

Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа.
Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота.
към текста >>

Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот.
И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество.
към текста >>

И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас.
на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем.
към текста >>

Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това.
на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса.
към текста >>

Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за бялата раса.
Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса. Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за бялата раса. Това трябва да се разбере в този смисъл, че понеже бялата раса е била в началото на своето проявление и понеже тя застава начело на човешкото развитие, на нея трябва да се даде подтик, за да може да изпълни своята мисия. И когато тя се повдигне една стъпка по-високо по пътя на своето развитие, ще се повдигне и цялото човечество. Бялата раса има за задача да развие човешкия ум, за да може да проучи видимата Природа, в която е проявено Словото като велики закони на Битието и като живот, проявен във всички форми. Човешкият ум трябва да открие това Слово и да стане Негов служител. Този бил първоначалният подтик, който се е дал за развитието на съвременната наука и който бил даден от онзи клон на Бялото Братство, известен на историята като розенкройцерство.
към текста >>

А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор.
Трябва да дойде Ариадна, която да му подаде кълбото и да го изведе от този лабиринт. А тази Ариадна е Божествената Мъдрост, която ще изведе човешкия ум от омагьосания лабиринт на материята. Може да се види чудно, като кажа, че причините за това отклонение на човешкия ум от първоначалния импулс, който му е бил даден, е кривото разбиране на Християнството. Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне.
към текста >>

Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота.
Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос. И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата.
към текста >>

Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос.
То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране. Впоследствие на това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача - познаване на Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота. Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос. И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха. Християнството даде подтик за развитие на човешкия ум, който роди и разви съвременната западноевропейска култура. Но Християнството е в началото на своето проявление и развитие.
към текста >>

Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха.
Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос. И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха. Християнството даде подтик за развитие на човешкия ум, който роди и разви съвременната западноевропейска култура. Но Християнството е в началото на своето проявление и развитие. В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура. Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса.
към текста >>

Христос и Християнството са носители на бъдещето.
Преминаването на развитието на съзнанието от една форма в друга, се нарича в окултната наука "вихър", при който става преминаването на една степен на съзнанието в друга. В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието.
към текста >>

На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека.
В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта
към текста >>

Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието.
Христос и Християнството са носители на бъдещето. На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството. И всеки човек, ако иска да бъде истински християнин, трябва да даде кръвта на своето сърце, т.е. да пожертва своето себелюбие, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на съзнанието. В сегашно време ние вече стоим лице с лице пред един нов вихър в процеса на световното развитие.
към текста >>

Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта
На Христос е бил ясен целият път на човешкия развой, пътят на човечеството още от излизането му от Бога и постепенното му преминаване през духовните сфери на съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието на самосъзнанието в човека. Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта Си за спасението на човечеството. И всеки човек, ако иска да бъде истински християнин, трябва да даде кръвта на своето сърце, т.е. да пожертва своето себелюбие, своята отделност, за да се повдигне до една нова степен на съзнанието. В сегашно време ние вече стоим лице с лице пред един нов вихър в процеса на световното развитие. Предишният вихър е започнал, както казах, когато у семитите са положили началото на нашата пета арийска раса.
към текста >>

Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света.
Защото в миналото човешкият Аз се опирал на колективния Аз на народа, а сега трябва да се опре на себе си. Така че, мисията на Християнството е да укрепи човешкия Аз. И този укрепнал Аз трябва така да се развие, че да изяви Любовта като свободен дар. До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро. Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел.
към текста >>

Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов.
До края на земното развитие хората ще стигнат дотам, че Азът, станал вече самостоятелен, ще прояви всеотдайно от своите глъбини да върши това, което е правилно и добро. Понеже Азът има импулса на Любовта, импулса на Христа, затова той ще върши това, което е право и добро. Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество.
към текста >>

Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел.
Когато Любовта така се одухотвори, че никой не ще иска нищо друго, освен да следва този импулс, тогава ще се изпълни това, което е искал да донесе Христос в света. Защото тази е една от Тайните на Християнството, че то учи: гледайте Христа, изпълнете се със силата на Неговия образ, стремете се да бъдете като Него, да следвате Него. Тогава вашият свободен Аз ще стане такъв, че той не ще има нужда от никакъв закон, а ще върши онова, което е по-добро, което е право, като едно свободно същество. Така че, Христос е носител на импулса за освобождението от закона - доброто ще се върши не поради закона, а като импулс на живеещата вътре в душата Любов. Обаче, за своето развитие този импулс има нужда още от цялото останало време на съществуването на земята. Началото на този процес е бил положен от Христос и образът' на Христа ще бъде непрестанно силата, която ще възпитава човеците за тази цел. Докато хората нямаха един самостоятелен, укрепнал в себе си Аз, техният обществен живот трябваше да се урежда чрез един външно проявен закон. И днес още в много неща хората не са се издигнали над груповия Аз. В много неща днешният човек още не е индивидуален човек, а едно групово същество. Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон.
към текста >>

Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос.
Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон. В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона. И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва.
към текста >>

"Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство.
В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона. И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията.
към текста >>

Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има.
Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията. Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения към семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят. Това е идеята, дадена от Христос на човечеството".
към текста >>

Това е идеята, дадена от Христос на човечеството".
Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията. Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения към семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят. Това е идеята, дадена от Христос на човечеството".
към текста >>

33. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е, защото е написано от един посветен, който е бил посветен от самия Христос и е проникнал най-дълбоко в същината и мисията на Христа.
Книга на Мъдростта "Любовта има непреодолим стремеж към Мъдростта." Учителят 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН Евангелието на Йоана е най-дълбокото, най-окултно- мистичното от всички книги на Новия Завет. Това е, защото е написано от един посветен, който е бил посветен от самия Христос и е проникнал най-дълбоко в същината и мисията на Христа. Защото той Го е познавал не само външно, но и вътрешно. Това е показано от израза: "Ученикът, когото Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на Исуса". Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител. Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше. Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни.
към текста >>

Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни.
Това е, защото е написано от един посветен, който е бил посветен от самия Христос и е проникнал най-дълбоко в същината и мисията на Христа. Защото той Го е познавал не само външно, но и вътрешно. Това е показано от израза: "Ученикът, когото Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на Исуса". Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител. Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше. Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното познаване на две същества, които се чувстват близки и сродни. Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество.
към текста >>

Учителят казва, че вселяването на Христос е един процес.
Така се прави, докато се стигне до края на главата. След това се взема втората глава и пак по същия начин се размишлява върху всеки десет стиха в продължение на десет дни. Така се размишлява последователно върху цялото Евангелие, докато се стигне до края. Затова е необходимо повече от една година. Учителят казва, че като размишляваме върху Евангелието на Йоана, ние се свързваме със самия евангелист и той ще хвърли светлина върху писаното, а се свързваме също и с Христа, Който постепенно се вселява в нас и ни дава още по-голяма светлина. Учителят казва, че вселяването на Христос е един процес. Тогава чертите на Христа почват да се отразяват върху човека и човек става по-нежен и любвеобилен. Щом очистим нашите мисли и желания, Христос започва да се вселява в нас. На първо място трябва да се изхвърли съмнението. Учителят казва по-нататък: Всеки ден четете и размишлявайте върху Евангелието на Йоана и мислете за Христа, тогава ще можете да си представите, стига в това отношение да постоянствате. Възхищавайте се от търпението, което е имал Христос, за да понесе страданието на света.
към текста >>

Щом очистим нашите мисли и желания, Христос започва да се вселява в нас.
Така се размишлява последователно върху цялото Евангелие, докато се стигне до края. Затова е необходимо повече от една година. Учителят казва, че като размишляваме върху Евангелието на Йоана, ние се свързваме със самия евангелист и той ще хвърли светлина върху писаното, а се свързваме също и с Христа, Който постепенно се вселява в нас и ни дава още по-голяма светлина. Учителят казва, че вселяването на Христос е един процес. Тогава чертите на Христа почват да се отразяват върху човека и човек става по-нежен и любвеобилен. Щом очистим нашите мисли и желания, Христос започва да се вселява в нас. На първо място трябва да се изхвърли съмнението. Учителят казва по-нататък: Всеки ден четете и размишлявайте върху Евангелието на Йоана и мислете за Христа, тогава ще можете да си представите, стига в това отношение да постоянствате. Възхищавайте се от търпението, което е имал Христос, за да понесе страданието на света. Когато се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас. От тази мисъл се вижда, че Учителят е отдавал голямо значение на работата с Евангелието на Йоана като метод за духовно развитие и организиране на низшата природа, на низшето естество, както са работили всички християнски езотерични Братства.
към текста >>

Възхищавайте се от търпението, което е имал Христос, за да понесе страданието на света.
Учителят казва, че вселяването на Христос е един процес. Тогава чертите на Христа почват да се отразяват върху човека и човек става по-нежен и любвеобилен. Щом очистим нашите мисли и желания, Христос започва да се вселява в нас. На първо място трябва да се изхвърли съмнението. Учителят казва по-нататък: Всеки ден четете и размишлявайте върху Евангелието на Йоана и мислете за Христа, тогава ще можете да си представите, стига в това отношение да постоянствате. Възхищавайте се от търпението, което е имал Христос, за да понесе страданието на света. Когато се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас. От тази мисъл се вижда, че Учителят е отдавал голямо значение на работата с Евангелието на Йоана като метод за духовно развитие и организиране на низшата природа, на низшето естество, както са работили всички християнски езотерични Братства. Това показва, че всички, които са проникнали в Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като един от най-забележителните документи в духовния живот на човечеството. С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни. Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм.
към текста >>

Когато се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас.
Тогава чертите на Христа почват да се отразяват върху човека и човек става по-нежен и любвеобилен. Щом очистим нашите мисли и желания, Христос започва да се вселява в нас. На първо място трябва да се изхвърли съмнението. Учителят казва по-нататък: Всеки ден четете и размишлявайте върху Евангелието на Йоана и мислете за Христа, тогава ще можете да си представите, стига в това отношение да постоянствате. Възхищавайте се от търпението, което е имал Христос, за да понесе страданието на света. Когато се въодушевявате от всичко това, Христос ще почне да се вселява във вас. От тази мисъл се вижда, че Учителят е отдавал голямо значение на работата с Евангелието на Йоана като метод за духовно развитие и организиране на низшата природа, на низшето естество, както са работили всички християнски езотерични Братства. Това показва, че всички, които са проникнали в Тайните на Битието, считат Евангелието на Йоана като един от най-забележителните документи в духовния живот на човечеството. С такова уважение се е ползвало това Евангелие не само през Средновековието, както споменах, но още в течение на развитието на първото християнство то е било настолна книга на всички мистици посветени, като започнем от Климент Александрийски и Ориген, та чак до наши дни. Евангелието на Йоана е основа на християнския езотеризъм. От него са черпили всички мистици и посветени, които са били проникнали в Тайните на света.
към текста >>

Христос изнесе това Посвещение, във всичките му фази, открито пред света.
На третия ден неговият Учител го извиквал по име и той е слизал от пределите на Вселената и се е връщал в тялото си. С пробуждането си той е бил вече преобразен и новороден, бил е нов човек, бил е истински човек. Най- великите гръцки философи са говорили с благоговение и ентусиазъм за Мистериите. Платон даже казва, че само посветеният заслужава името Човек. Но това Посвещение е ставало в скрити места, далеч от света. Христос изнесе това Посвещение, във всичките му фази, открито пред света. Това, което са виждали и преживявали учениците в древните Мистерии, се осъществило исторически от Христа във физическия свят. Смъртта на посветените в Мистериите е била само частична смърт. Смъртта на Христа е била пълна смърт на физическото поле. Така че това, което ставало в древните Мистерии, скрито и далеч от погледите на хората, Христос го направи исторически, като премина през всички фази на това Посвещение, за да изнесе това, което беше скрито, пред лицето на всички хора, за да могат всички да намерят сили в себе си да тръгнат в този Път.
към текста >>

Така че това, което ставало в древните Мистерии, скрито и далеч от погледите на хората, Христос го направи исторически, като премина през всички фази на това Посвещение, за да изнесе това, което беше скрито,
Но това Посвещение е ставало в скрити места, далеч от света. Христос изнесе това Посвещение, във всичките му фази, открито пред света. Това, което са виждали и преживявали учениците в древните Мистерии, се осъществило исторически от Христа във физическия свят. Смъртта на посветените в Мистериите е била само частична смърт. Смъртта на Христа е била пълна смърт на физическото поле. Така че това, което ставало в древните Мистерии, скрито и далеч от погледите на хората, Христос го направи исторически, като премина през всички фази на това Посвещение, за да изнесе това, което беше скрито, пред лицето на всички хора, за да могат всички да намерят сили в себе си да тръгнат в този Път. И затова се казва, че при смъртта на Христа на кръста, завесата на Храма се раздрала. Тази е завесата, която е скривала древните Мистерии. Раздирането на завесата показва, че Мистериите се изнасят вече открито пред света, за да може всеки, който намери сили в себе си, да премине през този Път. Според "научното" изследване и според съвременните богослови, Евангелието на Йоана е най-неисторическото, а е повече философско и поетическо произведение.
към текста >>

Човеко- ставането на Бога, това е единствената тема на Евангелието на Йоана когато погледнем в описания от него исторически живот на Исус Христос.
В пролога Йоан казва, че Словото станало плът и се вселило между нас, и видяхме Славата Му като на Едино- роден от Отца. И тук Небето и земята, Божественото и човешкото са дадени паралелно. Йоан, както и Марко, ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан, когато Христовото Същество се вселява в Него. Затова в него напълно липсва стремящия се към висините човешки живот. То е изпълнено изключително с Това, Което слиза от Божествените висини в човешките глъбини. Човеко- ставането на Бога, това е единствената тема на Евангелието на Йоана когато погледнем в описания от него исторически живот на Исус Христос. Животът на Исуса Христа протича в чести пътувания от Галилея в Юдея, като за това трябва да минава често през Самария. Това са три области на Палестина, съвършено различни в географско отношение. Галилея е страна с богата природа и е населена с различни народности, с различни религиозни схващания, затова тя е наречена езическа Галилея. Но, както видяхме, повечето от учениците на Христа са от Галилея. Юдея е повече мрачна, пустинна област.
към текста >>

Забележително е, че Христос отива в Юдея, в Ерусалим по време на празници, особено на пасхата и говори на народа в храма.
Галилея е страна с богата природа и е населена с различни народности, с различни религиозни схващания, затова тя е наречена езическа Галилея. Но, както видяхме, повечето от учениците на Христа са от Галилея. Юдея е повече мрачна, пустинна област. И докато в първите три Евангелия само един път се споменава, че Исус преминал от Галилея в Юдея, то в Евангелието на Йоана се споменава три или четири пъти, че е преминавал от Галилея в Юдея. И това става в течение на три години. Забележително е, че Христос отива в Юдея, в Ерусалим по време на празници, особено на пасхата и говори на народа в храма. Не е безинтересен въпросът, защо Исус трябваше да се роди в Юдея. Това не е случайно явление. Но това не се дължи на нейната религиозност или духовност. Има по- дълбоки причини за това. Отговорът на този въпрос е свързан с въпроса, защо Исус беше кръстен от Йоан в река Йордан, близо до нейното вливане в Мъртво море.
към текста >>

Ако Христос се беше въплътил тогава в някой друг народ, а не в юдейския, тогава донесените от Него духовни сили биха се примесили с остатъците от старите духовни сили.
Пророците са действали в същия смисъл. Така например, Бог казва на Исайя: "Иди и втвърди сърцето на този народ, щото да гледа и да не вижда, да слуша и да не чува". Благодарение на строгото спазване на расовата чистота, физическото тяло, което се било изработило в юдейството, е било достигнало в онова време най-голяма степен на втвърдяване сред човечеството. Докато гърците и още повече германските и славянските народи на север, благодарение на това, че тяхното тяло не е било така втвърдено, са били още напълно потопени в образния свят на митовете. Израилският народ отдавна бил навлязъл във фазата на "минаването през пустинята" по отношение на своето земно съществуване, както в материално, така и в интелектуално отношение. Ако Христос се беше въплътил тогава в някой друг народ, а не в юдейския, тогава донесените от Него духовни сили биха се примесили с остатъците от старите духовни сили. Затова Той потърси онзи народ от човечеството, който е бил скъсал напълно връзката си с духовния свят и е бил слязъл най-дълбоко в земната материя, и чието тяло било най-много втвърдено. По такъв начин най- висшето духовно Същество се свързва с най-втвърдената земна глъбина. Това велико мирово отношение се изразява във факта, че Евангелието на Йоана, като най-духовното Евангелие, има за арена почти изключително най-умъртвения, най- втвърдения свят на Юдея. Макар, че Исус е живял повече в Галилея и по- голяма част от учениците Му били от Галилея, в нея Той е бил като на гости, а повече клонял към Юдея, макар, че там Го гонили. Малко неща описва Йоан, които са станали в Галилея.
към текста >>

Даже може да се видят и четири такива празника и пътувания, защото Христос на празниците е отивал от Галилея в Юдея.
По-голяма част от дейността на Христа е описана в Юдея, където става Голгота и където апостолите остават след Възнесението. Интересен е фактът, че първите три Евангелия само един път споменават за празника пасха и за преминаването от Галилея в Юдея. Това значи, че животът на Христа е протекъл само в течение на една година. Съвсем другояче е представен въпросът в Евангелието на Йоана. Той с голяма точност говори за три празника пасха, за три пътувания от Галилея в Юдея. Даже може да се видят и четири такива празника и пътувания, защото Христос на празниците е отивал от Галилея в Юдея. Първият път отива след сватбата в Кана Галилейска, след това преди нахранването на петте хиляди и след възкресението на Лазар. Също така, в началото на пета глава се казва: Беше празникът на юдеите. Това е, когато идва в Ерусалим и изцелява болния в къпалнята, който беше лежал 38 години. Така че, Евангелието на Йоана ни показва, че между кръщението в Йордан и Голгота стоят действително три години, защото празникът на пасха е ставал един път в годината, в началото на пролетта.
към текста >>

През март на 31-та година на Исус Христос, в началото на пролетта, е станала сватбата в Кана Галилейска и непосредствено след това възлизането в Ерусалим на празника на пасхата, където става очистването на храма - изгонването на търговците от храма.
Така че, Евангелието на Йоана ни показва, че между кръщението в Йордан и Голгота стоят действително три години, защото празникът на пасха е ставал един път в годината, в началото на пролетта. Ако не се вземе предвид празника, за който се споменава в пета глава, тогава няма пълни три години, но ако се вземе и той, то имаме повече от три години - три години и няколко месеца. Тъй като раждането на Исус е станало на 25 декември и през декември 30-та година от раждането, Исус е бил на 30 години, както се казва и в Евангелието на Лука. В началото на 31-та година, през месец януари е станало кръщението в река Йордан, според преданието - на 6 януари. След това, до началото на март, следва оттеглянето в пустинята, което според първите три Евангелия е траело 40 дни. През март на 31-та година на Исус Христос, в началото на пролетта, е станала сватбата в Кана Галилейска и непосредствено след това възлизането в Ерусалим на празника на пасхата, където става очистването на храма - изгонването на търговците от храма. Една година след това, в началото на пролетта става нахранването на петте хиляди, което е описано в шеста глава. През есента на същата година, на празника на шатрите в Ерусалим, става това, което се описва в 7, 8 и 9 глава, до изцелението на сляпородения. През зимата на 32-та година, на празника на освещаването на храма, става това, за което се разказва в края на десета глава. Преди празника на пасхата, на 33-та година, става възкресението на Лазар и разпъването на Христос на Голгота. Така че, Йоан ни описва в своето Евангелие дейността на Христа в течение на три години и няколко месеца.
към текста >>

Преди празника на пасхата, на 33-та година, става възкресението на Лазар и разпъването на Христос на Голгота.
След това, до началото на март, следва оттеглянето в пустинята, което според първите три Евангелия е траело 40 дни. През март на 31-та година на Исус Христос, в началото на пролетта, е станала сватбата в Кана Галилейска и непосредствено след това възлизането в Ерусалим на празника на пасхата, където става очистването на храма - изгонването на търговците от храма. Една година след това, в началото на пролетта става нахранването на петте хиляди, което е описано в шеста глава. През есента на същата година, на празника на шатрите в Ерусалим, става това, което се описва в 7, 8 и 9 глава, до изцелението на сляпородения. През зимата на 32-та година, на празника на освещаването на храма, става това, за което се разказва в края на десета глава. Преди празника на пасхата, на 33-та година, става възкресението на Лазар и разпъването на Христос на Голгота. Така че, Йоан ни описва в своето Евангелие дейността на Христа в течение на три години и няколко месеца. Тези три години и няколко месеца от живота на Христа на земята не са случайно явление, а отговарят на един космичен факт, а именно на три и половина периода, през които минава земното развитие и в течение на които в космичен мащаб се манифестира проявлението на Логоса. За тези периоди ще спомена по-нататък. Накрая Евангелието на Йоана ни казва, че са станали още безкрайно много неща, които не са записани в Евангелието. В Евангелието на Йоана отсъства разказът за Преображението, а също и сцената в Гетсимания.
към текста >>

34. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име".
Тогаз казва на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми и тури ръката си в ребрата Ми и не бъди неверен, но верен. Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой. Исус му каза: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва. Блажени, които без да видят, са повярвали". "Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала.
към текста >>

Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора.
"Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са написани в тази книга. А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот. Човек е слязъл на Земята, предприел е едно дълго пътешествие в лаберинта на материята, за да я организира и да победи смъртта и да възкръсне.
към текста >>

И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала.
А тези са написани, за да повярват, че Исус е Христос, Божият Син и като вярват, да имат Живот в Неговто име". В тази глава е загатнато за много важни и дълбоки Тайни. Защото въпросът за Възкресението е най-голямата Тайна, свързана с човешкото Битие. То е последният етап от голямата Христова драма на историческата сцена на Палестина. Със Своя тригодишен живот в Палестина Христос изнесе на историческата сцена това, което в древността се извършваше в Храмовете на Посвещение пред ограничено число хора. И затова в едно от Евангелията се казва, че когато Христос бил на кръста, завесата на Храма се раздрала. Това е завесата, която е скривала Тайните, скрити в Храмовете. А там е скрита Тайната на смъртта и Възкресението на ученика на Тесния Път. Възкресението е целта и смисълът на човешкия живот. Човек е слязъл на Земята, предприел е едно дълго пътешествие в лаберинта на материята, за да я организира и да победи смъртта и да възкръсне. Той е като заровено житно зърно в земята, което оживява земята около себе си и пониква нагоре и връзва плод.
към текста >>

И в допълнение на тази мисъл Учителят казва: И Христос владееше това изкуство.
Това също се отнася още повече за един Учител от ранга на Христа, в Когото е бил вселен Логосът. И Учителят казва по-нататък: Можем да направим опит, да Ме заровите в гроба и ако след време Ме намерите в гроба, Аз не съм никакъв Учител. А ако не Ме намерите в гроба, Аз съм Учител. И Аз, ако ви заровя в гроба и след време ви намеря в гроба, и вие не сте никакъв ученик. Следователно, и ученикът, и Учителят на окултната, на Божествената Школа, са господари на живота и на смъртта и не оставят тялото си в гроба. И в допълнение на тази мисъл Учителят казва: И Христос владееше това изкуство. Той можеше да разглобява тялото Си и да става невидим и пак да го сглоби и да стане видим. Той можеше да дематериализира тялото Си и да го материализира когато поиска. За да разберем този процес, трябва да знаем как се е родила и образувала материята. Според Окултната Наука материята не е първично явление в Битието. Тя е резултат на нещо.
към текста >>

И когато се говори за Възкресението в смисъла, описан от Евангелието на Йоана, фактически Възкресението предполага познаването на вътрешните закони за образуването на формите, за да може дадена форма да се материализира и дематериализира.
И Учителят казва: Ако това налягане се вдигне, вашите тела моментално ще се разпръснат и изчезнат. Това налягане е, което е причина за образуването на формите. За образуването на формите е необходимо действието на две противоположни сили - едната действа като вътрешно напрежение, а другата - като външно налягане. На този принцип са образувани всички форми по лицето на Земята, на този принцип са образувани и всички небесни тела в пространството от първичната материя - Етера, който е една енергия. И съвременната наука, в лицето на някои свои представители, е дошла до идеята, че материята е кондензирата енергия. И когато се говори за Възкресението в смисъла, описан от Евангелието на Йоана, фактически Възкресението предполага познаването на вътрешните закони за образуването на формите, за да може дадена форма да се материализира и дематериализира. За изяснение на този въпрос трябва да знаем следното: В човешкото Битие съществуват две троичности - материална троичност и духовно-Божествена троичност. Материалната троичност образува трите тела, в които се облича човешката душа при слизането си на земята - астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. А духовната троичност се състои от трите първични Божествени Начала, които се проектират в трите обвивки, като най-висшия духовен Принцип на човешкия Дух се проектира в най- грубото тяло - физическото. Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-нисшият, който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло. В обикновения човек тези Божествени Принципи са в спящо състояние, когато в един посветен, според степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в него е възкръснал и преобразява и завладява съответната материя, разполага с нея.
към текста >>

Защото смъртта е победена преди да е настъпила, затова и Христос, още преди да премине през смъртта, казва на учениците си: "Дерзайте, Аз победих света".
В обикновения човек тези Божествени Принципи са в спящо състояние, когато в един посветен, според степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в него е възкръснал и преобразява и завладява съответната материя, разполага с нея. По такъв начин най-първо се организира астралното тяло, след това етерното и най- после - физическото. Тогава тези тела, така да се каже, стават безсмъртни и човешкият Дух е пълен господар на тези тела. Те не са вече мъртви, а само проникнати и одухотворени от троичния живот на Духа. При едно такова положение на нещата, Възкресението е един естествен процес. Защото смъртта е победена преди да е настъпила, затова и Христос, още преди да премине през смъртта, казва на учениците си: "Дерзайте, Аз победих света". Това значи: Аз победих смъртта, защото Аз съм Пътят, Истината и Животът. Аз нося в Себе Си Вечния Живот. Но когато физическото тяло се проникне от духовния Принцип, който го оживява и този Принцип даде външен израз на формата, той дава на тази форма образа на Първообраза, от Който произлиза тази форма. Затова и след възкресението Христос така е преобразил Своето тяло, че Мария Магдалина не можала да Го познае, но по гласа, който не се променя, тя Го познала. Такава в няколко думи е Мистерията на Възкресението.
към текста >>

Затова и след възкресението Христос така е преобразил Своето тяло, че Мария Магдалина не можала да Го познае, но по гласа, който не се променя, тя Го познала.
При едно такова положение на нещата, Възкресението е един естествен процес. Защото смъртта е победена преди да е настъпила, затова и Христос, още преди да премине през смъртта, казва на учениците си: "Дерзайте, Аз победих света". Това значи: Аз победих смъртта, защото Аз съм Пътят, Истината и Животът. Аз нося в Себе Си Вечния Живот. Но когато физическото тяло се проникне от духовния Принцип, който го оживява и този Принцип даде външен израз на формата, той дава на тази форма образа на Първообраза, от Който произлиза тази форма. Затова и след възкресението Христос така е преобразил Своето тяло, че Мария Магдалина не можала да Го познае, но по гласа, който не се променя, тя Го познала. Такава в няколко думи е Мистерията на Възкресението. И понеже всичко преходно е символ, това физическо възкресение е резултат на едно духовно Възкресение - на Възкресението на Божественото, скрито във физическото. Това е идеалът на всички души - да дойдат до духовното Възкресение, да събудят Божественото в себе си. И Христос им показва Пътя. Учителят много е говорил за Възкресението, но от това, което в момента имам под ръка, ще цитирам следното: "Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия".
към текста >>

И Христос им показва Пътя.
Но когато физическото тяло се проникне от духовния Принцип, който го оживява и този Принцип даде външен израз на формата, той дава на тази форма образа на Първообраза, от Който произлиза тази форма. Затова и след възкресението Христос така е преобразил Своето тяло, че Мария Магдалина не можала да Го познае, но по гласа, който не се променя, тя Го познала. Такава в няколко думи е Мистерията на Възкресението. И понеже всичко преходно е символ, това физическо възкресение е резултат на едно духовно Възкресение - на Възкресението на Божественото, скрито във физическото. Това е идеалът на всички души - да дойдат до духовното Възкресение, да събудят Божественото в себе си. И Христос им показва Пътя. Учителят много е говорил за Възкресението, но от това, което в момента имам под ръка, ще цитирам следното: "Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия". "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа на Сина Человеческаго, той ще възкръсне. А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост. Когато човек чуе гласа на Мъдростта вътре в себе си, той ще възкръсне".
към текста >>

"Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат".
Такава в няколко думи е Мистерията на Възкресението. И понеже всичко преходно е символ, това физическо възкресение е резултат на едно духовно Възкресение - на Възкресението на Божественото, скрито във физическото. Това е идеалът на всички души - да дойдат до духовното Възкресение, да събудят Божественото в себе си. И Христос им показва Пътя. Учителят много е говорил за Възкресението, но от това, което в момента имам под ръка, ще цитирам следното: "Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия". "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че който чуе гласа на Бога, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа на Сина Человеческаго, той ще възкръсне. А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост. Когато човек чуе гласа на Мъдростта вътре в себе си, той ще възкръсне". "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите тъй го наричат.
към текста >>

Важното тук е, че Христос среща учениците в етерния свят и ги връща на сушата, на физическото поле.
Езерото, в случая, представя етерния свят, където учениците са се събрали през нощта. На разсъмване Исус стои на брега и им казва да хвърлят вдясно и се улавят 153 риби. И при това виждат, че Исус вече е наклал огън и турнал риби да се пекат. Това е една от многото Мистерии от Евангелието на Йоана и аз няма да се опитвам да я разкривам, защото първо не е по моите сили и възможности, и второ, тя не трябва да се разкрива още на света. Защото, ако трябваше открито да бъде написано това, то би било написано, но щом е запечатано, нека си стои запечатано, защото съвременното човечество не е много по-готово от човечеството по времето на Христа. Важното тук е, че Христос среща учениците в етерния свят и ги връща на сушата, на физическото поле. И там говори с тях. В Евангелието е казано: Идва тогаз Исус и взема хляба и дава им, така и рибата. Това беше третият път, дето се яви Исус на учениците Си, откак възкръсна от мъртвите. Това е като една Тайна Вечеря. Като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Сине Йонов, обичаш ли Ме повече от тия?
към текста >>

При всяко казване Христос му казва: Паси агънцата Ми, паси овцете Ми.
Това беше третият път, дето се яви Исус на учениците Си, откак възкръсна от мъртвите. Това е като една Тайна Вечеря. Като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Сине Йонов, обичаш ли Ме повече от тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш. Това се повтаря три пъти, което също не е случайно. При всяко казване Христос му казва: Паси агънцата Ми, паси овцете Ми. Това е едно поръчение за ръководене на тези, които ще повярват в Него. С това Той назначаваше на служба Петър да бъде ръководител на новообразуваната общност, на новосъздадената църква. След като му казва с каква смърт има да прослави Бога, казва му: "Върви след Мене". Петър, обръщайки се вижда, че иде подире му ученика, когото Исус обичаше и който на Тайната Вечеря Го попита кой ще Го предаде. Него, прочее, като видя Петър, каза на Исуса: Господи, а на този какво ще стане?
към текста >>

Ще завърша със следната мисъл на Учителя: "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята.
С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път. Както казах, всеки образ, всяка сцена, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката душа, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е. да укрепи в тях самосъзнанието, че са отделни Божествени центрове на проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката душа, които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до тези велики Тайни. Ако това се постигне, то изложението е изпълнило своята цел. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внесе ново гледище и засегна този въпрос от окултно гледище. Та, като дойдем да проучаваме Евангелието, ще го проучаваме по един окултен начин". Специално за Евангелието на Йоан Учителят казва следното: "Казва се, че Йоан е любимият ученик на Христа. Коя е онази черта в характера на Йоан, заради която Христос го е обичал? Все е имало нещо, за което Христос е обичал Йоан.
към текста >>

Коя е онази черта в характера на Йоан, заради която Христос го е обичал?
Ако това се постигне, то изложението е изпълнило своята цел. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внесе ново гледище и засегна този въпрос от окултно гледище. Та, като дойдем да проучаваме Евангелието, ще го проучаваме по един окултен начин". Специално за Евангелието на Йоан Учителят казва следното: "Казва се, че Йоан е любимият ученик на Христа. Коя е онази черта в характера на Йоан, заради която Христос го е обичал? Все е имало нещо, за което Христос е обичал Йоан. Сам Йоан е обичал Христа. Той е бил готов да се жертва за Него. Неговото Евангелие е проникнато от идеи, каквито другите Евангелия не са изнесли. Останалите Евангелия са писани в притчи и поговорки, които имат отношение повече към физическия живот, отколкото към духовния.
към текста >>

Все е имало нещо, за което Христос е обичал Йоан.
Ще завърша със следната мисъл на Учителя: "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внесе ново гледище и засегна този въпрос от окултно гледище. Та, като дойдем да проучаваме Евангелието, ще го проучаваме по един окултен начин". Специално за Евангелието на Йоан Учителят казва следното: "Казва се, че Йоан е любимият ученик на Христа. Коя е онази черта в характера на Йоан, заради която Христос го е обичал? Все е имало нещо, за което Христос е обичал Йоан. Сам Йоан е обичал Христа. Той е бил готов да се жертва за Него. Неговото Евангелие е проникнато от идеи, каквито другите Евангелия не са изнесли. Останалите Евангелия са писани в притчи и поговорки, които имат отношение повече към физическия живот, отколкото към духовния. Йоан, обаче, е писал в мистичен дух.
към текста >>

35. 2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на Дамаск не е случайно явление, но има връзка с окултните сили, които действат в тази област. Според Окултната Наука, Дамаск е изграден в една местност, където се намира един важен етерен център на Земята. Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин. Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа. Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос.
към текста >>

Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на Дамаск не е случайно явление, но има връзка с окултните сили, които действат в тази област.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на Дамаск не е случайно явление, но има връзка с окултните сили, които действат в тази област. Според Окултната Наука, Дамаск е изграден в една местност, където се намира един важен етерен център на Земята. Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин. Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа. Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос.
към текста >>

Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос.
2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на Дамаск не е случайно явление, но има връзка с окултните сили, които действат в тази област. Според Окултната Наука, Дамаск е изграден в една местност, където се намира един важен етерен център на Земята. Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин. Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа. Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос. Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество. Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса. Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия.
към текста >>

Там той се е срещнал с етерния Христос.
Срещата на апостол Павел с Христос пред вратата на Дамаск не е случайно явление, но има връзка с окултните сили, които действат в тази област. Според Окултната Наука, Дамаск е изграден в една местност, където се намира един важен етерен център на Земята. Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин. Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа. Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос. Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество. Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса. Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия. Той направи от него също учител на Лука.
към текста >>

Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия.
Там силите на Природата са били олицетворявани от гърците, в лицето на Аполон и Артемида, и от финикийците - от Адонис и Астарта, където силите на райското първично състояние на Земята са се изявявали по особен начин. Дамаск е бил, така да се каже, обиталище на Богинята-Природа. Като знаем това, можем да разберем защо Павел е имал там своята среща с Христос. Там той се е срещнал с етерния Христос. Там на Павел се разкрива етерния свят, изпълнен с безпределен блясък от Славата на една духовна слънчева сила, на едно Божествено слънчево Същество. Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса. Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия. Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука. И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала Богинята-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя.
към текста >>

И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала Богинята-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя.
Така Павел намира възкръсналия Христос и чрез това разпънатия. От Христа той намира Исуса. Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия. Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука. И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала Богинята-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя. Евангелието на Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от Павел върху Лука - срещата на Павел с етерния Христос. Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие. Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос.
към текста >>

Евангелието на Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от Павел върху Лука - срещата на Павел с етерния Христос.
От Христа той намира Исуса. Изживяването на Павел пред Дамаск направи от него ръководител на гръцкото християнство в Антиохия. Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука. И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала Богинята-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя. Евангелието на Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от Павел върху Лука - срещата на Павел с етерния Христос. Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие. Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена в Природата.
към текста >>

Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е.
Той направи от него също учител на Лука. Чрез Павел бе внесена Светлината на етерния свят, с която той запознал Лука. И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала Богинята-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя. Евангелието на Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от Павел върху Лука - срещата на Павел с етерния Христос. Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие. Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена в Природата. На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария. В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта.
към текста >>

Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос.
И Лука разбра, че там, където някога я обитавали Аполон и Артемида, където някога е царувала Богинята-Природа, там действа сега възкръсналия Христос, прониквайки със силата Си цялата Земя. Евангелието на Лука навсякъде предполага елемента, който е преминал от Павел върху Лука - срещата на Павел с етерния Христос. Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие. Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена в Природата. На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария. В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта. Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е.
към текста >>

На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария.
Под влияние на това изживяване на Павел, Лука е написал своето Евангелие. Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена в Природата. На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария. В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта. Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод.
към текста >>

В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта.
Затова можем да наречем Евангелието на Лука още евангелие на етерния Христос, който за в бъдеще, при Второто пришествие, ще дойде в облаците, т.е. в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена в Природата. На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария. В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта. Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод. Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия.
към текста >>

Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят.
в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена в Природата. На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария. В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта. Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод. Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се много уплашиха.
към текста >>

Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е.
Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена в Природата. На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария. В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта. Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод. Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се много уплашиха. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ".
към текста >>

В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод.
На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария. В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта. Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод. Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се много уплашиха. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ". В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите. Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина.
към текста >>

Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ".
Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод. Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се много уплашиха. Но ангелът им рече: Не бойте се, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички люде, защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ". В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите. Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите. Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ".
към текста >>

Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините.
В израза: "Ангел Господен застана пред тях", "Господната Слава ги осия", е представянето, разкриването на етерния свят пред душевния поглед на овчарите. Господната Слава изпълва етерния свят и се разкрива като Светлина. Славата, това е лъчезарността на етерния свят. Пастирите виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите. Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ". Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините. Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред Дамаск на Земята. Обаче, Небесното се изявява на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята. Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно. Пастирите приеха Неговите първи лъчи от Светлина. Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото.
към текста >>

Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно.
Пастирите виждат в нощта със своето сърце изпълнената със Светлина слънчева етерна сфера, в която обитават ангелите. Сърдечната ясновидска сила на пастирите води до това, което в историята на религиите се нарича "виждане на Слънцето в полунощ". Те виждат Христос, духовното Слънце, но те още не могат да Го видят в земната област, виждат Го още във висините. Те виждат на небето това, което по-късно Павел вижда пред Дамаск на Земята. Обаче, Небесното се изявява на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята. Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно. Пастирите приеха Неговите първи лъчи от Светлина. Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото. Но преди това Лука ни показва една сцена, която другите Евангелия не съобщават. Другите Евангелия ни показват Христос в пурпурна мантия и с трънен венец пред Пилат. Лука ни показва Христос в бяла дреха пред Ирод.
към текста >>

Другите Евангелия ни показват Христос в пурпурна мантия и с трънен венец пред Пилат.
Обаче, Небесното се изявява на пастирите така, че те го виждат да слиза на Земята и могат да Го търсят и да Му се поклонят на Земята. Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно. Пастирите приеха Неговите първи лъчи от Светлина. Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото. Но преди това Лука ни показва една сцена, която другите Евангелия не съобщават. Другите Евангелия ни показват Христос в пурпурна мантия и с трънен венец пред Пилат. Лука ни показва Христос в бяла дреха пред Ирод. Ирод, който е жаден за сензации, е разочарован от Христос и като знак, че Христос не е някакъв маг, а един невинен, религиозен човек, го облича с бяла дреха. В Евангелието тази сцена е предадена по следния начин: "Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо желаеше да Го види. Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо.
към текста >>

Лука ни показва Христос в бяла дреха пред Ирод.
Тук темата на етерния Христос е третирана образно, живописно. Пастирите приеха Неговите първи лъчи от Светлина. Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото. Но преди това Лука ни показва една сцена, която другите Евангелия не съобщават. Другите Евангелия ни показват Христос в пурпурна мантия и с трънен венец пред Пилат. Лука ни показва Христос в бяла дреха пред Ирод. Ирод, който е жаден за сензации, е разочарован от Христос и като знак, че Христос не е някакъв маг, а един невинен, религиозен човек, го облича с бяла дреха. В Евангелието тази сцена е предадена по следния начин: "Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо желаеше да Го види. Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо. И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11).
към текста >>

Ирод, който е жаден за сензации, е разочарован от Христос и като знак, че Христос не е някакъв маг, а един невинен, религиозен човек, го облича с бяла дреха.
Пастирите приеха Неговите първи лъчи от Светлина. Така темата преминава през цялото Евангелие, за да се разгърне накрая с явяването на Възкръсналия, когато учениците ядат с Христа на брега на езерото. Но преди това Лука ни показва една сцена, която другите Евангелия не съобщават. Другите Евангелия ни показват Христос в пурпурна мантия и с трънен венец пред Пилат. Лука ни показва Христос в бяла дреха пред Ирод. Ирод, който е жаден за сензации, е разочарован от Христос и като знак, че Христос не е някакъв маг, а един невинен, религиозен човек, го облича с бяла дреха. В Евангелието тази сцена е предадена по следния начин: "Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо желаеше да Го види. Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо. И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11). Тук Ирод, без да знае, разкрива не с думи, а символично една от най-важните Тайни.
към текста >>

Както Христос с трънения венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина.
В Евангелието тази сцена е предадена по следния начин: "Когато Ирод видя Исуса, той много се зарадва, защото отдавна горещо желаеше да Го види. Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо. И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11). Тук Ирод, без да знае, разкрива не с думи, а символично една от най-важните Тайни. Както Христос с трънения венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина. Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят. Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43). И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа.
към текста >>

Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят.
Той беше слушал за Него и се надяваше, че ще види едно знамение от Него. И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо. И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11). Тук Ирод, без да знае, разкрива не с думи, а символично една от най-важните Тайни. Както Христос с трънения венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина. Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят. Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43). И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос.
към текста >>

Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник.
И разпита Го за някои неща, но Той не му отговори нищо. И Ирод Го презря и се подигра облече Го в бяла дреха и отново Го изпрати на Пилата" (23;8-11). Тук Ирод, без да знае, разкрива не с думи, а символично една от най-важните Тайни. Както Христос с трънения венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина. Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят. Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43). И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос. Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което пастирите изживявали в свещената нощ.
към текста >>

За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа.
Както Христос с трънения венец и пурпурната мантия е изявление на душевните Тайни на Христа, Христос, страдащ в човешката душа, така Христос с бялата дреха е символ и изявление на етерните Тайни на Христос, Христос, изявяващ се в етерната Светлина. Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят. Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43). И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос. Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което пастирите изживявали в свещената нощ. Можем да кажем, то произлиза от вярата, защото в смисъла на Новия Завет и особено за Евангелието на Лука, вярата не е нищо друго, освен виждане на сърцето. Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника се разкрива духовното Слънце - Христос. При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си.
към текста >>

За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос.
Това, което тримата ученици видяха на планината на Преображението духом, това, което по-късно ще стане откровение на човечеството като изживяване на апостол Павел пред Дамаск, Ирод го поставя в историята като физически образ - Христос, облечен в бяла дреха, символ на Чистота, светлата сила на етерния свят. Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43). И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос. Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което пастирите изживявали в свещената нощ. Можем да кажем, то произлиза от вярата, защото в смисъла на Новия Завет и особено за Евангелието на Лука, вярата не е нищо друго, освен виждане на сърцето. Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника се разкрива духовното Слънце - Христос. При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си. Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата душа.
към текста >>

Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което пастирите изживявали в свещената нощ.
Друга, особено характерна за Евангелието на Лука сцена, една от най-важните части на Евангелието за етерния Христос, е разговора на Христос на кръста с единия разбойник. Единият от разбойниците се противопоставя на хуленето на другия и казва на Исус: "Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Твоето Царство" (23:39-43). И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос. Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което пастирите изживявали в свещената нощ. Можем да кажем, то произлиза от вярата, защото в смисъла на Новия Завет и особено за Евангелието на Лука, вярата не е нищо друго, освен виждане на сърцето. Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника се разкрива духовното Слънце - Христос. При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си. Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата душа. Така, че разбойникът, като позна Христа, беше в рая.
към текста >>

Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника се разкрива духовното Слънце - Христос.
И Евангелието продължава по-нататък, като казва, че било обеден час и че тъкмо сега, когато Слънцето стои най- високо на небосвода, се затъмнило и завесата на Храма се раздрала (23:44-45). За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос. Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което пастирите изживявали в свещената нощ. Можем да кажем, то произлиза от вярата, защото в смисъла на Новия Завет и особено за Евангелието на Лука, вярата не е нищо друго, освен виждане на сърцето. Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника се разкрива духовното Слънце - Христос. При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си. Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата душа. Така, че разбойникът, като позна Христа, беше в рая. Познаването на Христос внася Светлина в човешкото съзнание и човек се намира в рая. Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в Светлина.
към текста >>

При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си.
За да може разбойникът да каже на Христос "Господи, приеми ме в Царството Ти", той трябва да е възприел по някакъв начин истинската същност на Христа. За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос. Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което пастирите изживявали в свещената нощ. Можем да кажем, то произлиза от вярата, защото в смисъла на Новия Завет и особено за Евангелието на Лука, вярата не е нищо друго, освен виждане на сърцето. Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника се разкрива духовното Слънце - Христос. При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си. Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата душа. Така, че разбойникът, като позна Христа, беше в рая. Познаването на Христос внася Светлина в човешкото съзнание и човек се намира в рая. Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в Светлина. А който не намери Христа преди смъртта си, той след смъртта си се намира в тъмнина, защото Христос е Светлината на света, която осветява пътя на душите и в този, и в онзи свят.
към текста >>

Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата душа.
За него се е раздрала земната завеса и той познава в Исус Христос. Неговото познаване не е работа на ума, то произлиза от виждане на сърцето, подобно на това, което пастирите изживявали в свещената нощ. Можем да кажем, то произлиза от вярата, защото в смисъла на Новия Завет и особено за Евангелието на Лука, вярата не е нищо друго, освен виждане на сърцето. Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника се разкрива духовното Слънце - Христос. При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си. Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата душа. Така, че разбойникът, като позна Христа, беше в рая. Познаването на Христос внася Светлина в човешкото съзнание и човек се намира в рая. Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в Светлина. А който не намери Христа преди смъртта си, той след смъртта си се намира в тъмнина, защото Христос е Светлината на света, която осветява пътя на душите и в този, и в онзи свят.
към текста >>

Познаването на Христос внася Светлина в човешкото съзнание и човек се намира в рая.
Можем да кажем, то произлиза от вярата, защото в смисъла на Новия Завет и особено за Евангелието на Лука, вярата не е нищо друго, освен виждане на сърцето. Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника се разкрива духовното Слънце - Христос. При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си. Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата душа. Така, че разбойникът, като позна Христа, беше в рая. Познаването на Христос внася Светлина в човешкото съзнание и човек се намира в рая. Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в Светлина. А който не намери Христа преди смъртта си, той след смъртта си се намира в тъмнина, защото Христос е Светлината на света, която осветява пътя на душите и в този, и в онзи свят.
към текста >>

Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в Светлина.
Когато на небето външното слънце затъмнява, за сърцето на разбойника се разкрива духовното Слънце - Христос. При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си. Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата душа. Така, че разбойникът, като позна Христа, беше в рая. Познаването на Христос внася Светлина в човешкото съзнание и човек се намира в рая. Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в Светлина. А който не намери Христа преди смъртта си, той след смъртта си се намира в тъмнина, защото Христос е Светлината на света, която осветява пътя на душите и в този, и в онзи свят.
към текста >>

А който не намери Христа преди смъртта си, той след смъртта си се намира в тъмнина, защото Христос е Светлината на света, която осветява пътя на душите и в този, и в онзи свят.
При този нов свят, който се разкрива пред него, който е изпълнен с Христос, той Го приема в себе си. Думите на Христос към разбойника са признание и потвърждение на това, което вече съществува в сърцето на разбойника, в неговата душа. Така, че разбойникът, като позна Христа, беше в рая. Познаването на Христос внася Светлина в човешкото съзнание и човек се намира в рая. Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в Светлина. А който не намери Христа преди смъртта си, той след смъртта си се намира в тъмнина, защото Христос е Светлината на света, която осветява пътя на душите и в този, и в онзи свят.
към текста >>

36. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова носителите на тези импулси на миналото, както и самите течения, породени от тях, вземат по различен начин участие във великия импулс, който Христос дава на човешкото развитие.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ За да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина, трябва да знаем, че в развитието на човечеството са дадени много духовни импулси. Те са породени от много духовни течения, от които са произлезли учения, ръководили човешките души в Пътя на тяхното развитие. Така в Персия е работил Заратустра, в Индия - Кришна и Буда, в Египет - Хермес, но всички тези течения са били подготвителни стъпки, за да подготвят човечеството да приеме Христовия импулс, който е централен импулс в човешкото развитие. Затова носителите на тези импулси на миналото, както и самите течения, породени от тях, вземат по различен начин участие във великия импулс, който Христос дава на човешкото развитие. Те, така да се каже, създават условията, в които Христос да се прояви. Защото, за да се изяви на Земята едно Божествено Същество, трябва да се създадат подходящи условия. Затова, именно, тези велики водители от миналото на човечеството, сега, когато Христос слиза на земята, за да даде мощния импулс на възхода, подготвят условията за Неговото слизане на Земята. Както вече споменах, когато говорих за Исус от Назарет, според Окултната Наука в тялото на Исус се въплъщава духът на Заратустра, за да подготви това тяло, за да може да приеме Христа в себе си. Защото Той беше един от първите Синове на човечеството, който е бил в съзнателна връзка с Христос, преди Той да слезе на Земята.
към текста >>

Те, така да се каже, създават условията, в които Христос да се прояви.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ За да разберем Евангелието на Лука в неговата дълбочина, трябва да знаем, че в развитието на човечеството са дадени много духовни импулси. Те са породени от много духовни течения, от които са произлезли учения, ръководили човешките души в Пътя на тяхното развитие. Така в Персия е работил Заратустра, в Индия - Кришна и Буда, в Египет - Хермес, но всички тези течения са били подготвителни стъпки, за да подготвят човечеството да приеме Христовия импулс, който е централен импулс в човешкото развитие. Затова носителите на тези импулси на миналото, както и самите течения, породени от тях, вземат по различен начин участие във великия импулс, който Христос дава на човешкото развитие. Те, така да се каже, създават условията, в които Христос да се прояви. Защото, за да се изяви на Земята едно Божествено Същество, трябва да се създадат подходящи условия. Затова, именно, тези велики водители от миналото на човечеството, сега, когато Христос слиза на земята, за да даде мощния импулс на възхода, подготвят условията за Неговото слизане на Земята. Както вече споменах, когато говорих за Исус от Назарет, според Окултната Наука в тялото на Исус се въплъщава духът на Заратустра, за да подготви това тяло, за да може да приеме Христа в себе си. Защото Той беше един от първите Синове на човечеството, който е бил в съзнателна връзка с Христос, преди Той да слезе на Земята. От друга страна Буда, Който е завършил своето човешко развитие и е станал едно равноангелско същество, присъединява своето усилие чрез вливане на своето преобразено астрално тяло в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>

Затова, именно, тези велики водители от миналото на човечеството, сега, когато Христос слиза на земята, за да даде мощния импулс на възхода, подготвят условията за Неговото слизане на Земята.
Те са породени от много духовни течения, от които са произлезли учения, ръководили човешките души в Пътя на тяхното развитие. Така в Персия е работил Заратустра, в Индия - Кришна и Буда, в Египет - Хермес, но всички тези течения са били подготвителни стъпки, за да подготвят човечеството да приеме Христовия импулс, който е централен импулс в човешкото развитие. Затова носителите на тези импулси на миналото, както и самите течения, породени от тях, вземат по различен начин участие във великия импулс, който Христос дава на човешкото развитие. Те, така да се каже, създават условията, в които Христос да се прояви. Защото, за да се изяви на Земята едно Божествено Същество, трябва да се създадат подходящи условия. Затова, именно, тези велики водители от миналото на човечеството, сега, когато Христос слиза на земята, за да даде мощния импулс на възхода, подготвят условията за Неговото слизане на Земята. Както вече споменах, когато говорих за Исус от Назарет, според Окултната Наука в тялото на Исус се въплъщава духът на Заратустра, за да подготви това тяло, за да може да приеме Христа в себе си. Защото Той беше един от първите Синове на човечеството, който е бил в съзнателна връзка с Христос, преди Той да слезе на Земята. От друга страна Буда, Който е завършил своето човешко развитие и е станал едно равноангелско същество, присъединява своето усилие чрез вливане на своето преобразено астрално тяло в тялото на Исус от Назарет. По такъв начин Той подготвя астралното тяло, в което Христос ще се всели. Също така Заратустра, заедно с физическото тяло подготвя и етерното тяло.
към текста >>

Защото Той беше един от първите Синове на човечеството, който е бил в съзнателна връзка с Христос, преди Той да слезе на Земята.
Затова носителите на тези импулси на миналото, както и самите течения, породени от тях, вземат по различен начин участие във великия импулс, който Христос дава на човешкото развитие. Те, така да се каже, създават условията, в които Христос да се прояви. Защото, за да се изяви на Земята едно Божествено Същество, трябва да се създадат подходящи условия. Затова, именно, тези велики водители от миналото на човечеството, сега, когато Христос слиза на земята, за да даде мощния импулс на възхода, подготвят условията за Неговото слизане на Земята. Както вече споменах, когато говорих за Исус от Назарет, според Окултната Наука в тялото на Исус се въплъщава духът на Заратустра, за да подготви това тяло, за да може да приеме Христа в себе си. Защото Той беше един от първите Синове на човечеството, който е бил в съзнателна връзка с Христос, преди Той да слезе на Земята. От друга страна Буда, Който е завършил своето човешко развитие и е станал едно равноангелско същество, присъединява своето усилие чрез вливане на своето преобразено астрално тяло в тялото на Исус от Назарет. По такъв начин Той подготвя астралното тяло, в което Христос ще се всели. Също така Заратустра, заедно с физическото тяло подготвя и етерното тяло. По такъв начин става сливане на течението на Заратустра с течението на Буда, които се вливат в импулса, който Христос носи. Така всички духовни течения в миналото се сливат като в един център в Палестина с идването на Христа.
към текста >>

По такъв начин Той подготвя астралното тяло, в което Христос ще се всели.
Защото, за да се изяви на Земята едно Божествено Същество, трябва да се създадат подходящи условия. Затова, именно, тези велики водители от миналото на човечеството, сега, когато Христос слиза на земята, за да даде мощния импулс на възхода, подготвят условията за Неговото слизане на Земята. Както вече споменах, когато говорих за Исус от Назарет, според Окултната Наука в тялото на Исус се въплъщава духът на Заратустра, за да подготви това тяло, за да може да приеме Христа в себе си. Защото Той беше един от първите Синове на човечеството, който е бил в съзнателна връзка с Христос, преди Той да слезе на Земята. От друга страна Буда, Който е завършил своето човешко развитие и е станал едно равноангелско същество, присъединява своето усилие чрез вливане на своето преобразено астрално тяло в тялото на Исус от Назарет. По такъв начин Той подготвя астралното тяло, в което Христос ще се всели. Също така Заратустра, заедно с физическото тяло подготвя и етерното тяло. По такъв начин става сливане на течението на Заратустра с течението на Буда, които се вливат в импулса, който Христос носи. Така всички духовни течения в миналото се сливат като в един център в Палестина с идването на Христа. Буда даде на света религията на състраданието и Любовта, което учение той разви в така наречения осмо- членен път. Това учение, предадено във форма, за да бъде разбрано и от най-простите човешки души, ни е предадено от Евангелието на Лука.
към текста >>

По такъв начин става сливане на течението на Заратустра с течението на Буда, които се вливат в импулса, който Христос носи.
Както вече споменах, когато говорих за Исус от Назарет, според Окултната Наука в тялото на Исус се въплъщава духът на Заратустра, за да подготви това тяло, за да може да приеме Христа в себе си. Защото Той беше един от първите Синове на човечеството, който е бил в съзнателна връзка с Христос, преди Той да слезе на Земята. От друга страна Буда, Който е завършил своето човешко развитие и е станал едно равноангелско същество, присъединява своето усилие чрез вливане на своето преобразено астрално тяло в тялото на Исус от Назарет. По такъв начин Той подготвя астралното тяло, в което Христос ще се всели. Също така Заратустра, заедно с физическото тяло подготвя и етерното тяло. По такъв начин става сливане на течението на Заратустра с течението на Буда, които се вливат в импулса, който Христос носи. Така всички духовни течения в миналото се сливат като в един център в Палестина с идването на Христа. Буда даде на света религията на състраданието и Любовта, което учение той разви в така наречения осмо- членен път. Това учение, предадено във форма, за да бъде разбрано и от най-простите човешки души, ни е предадено от Евангелието на Лука. Защото това учение е предадено на Буда от Христа, когато го е пратил на Земята като Учител и сега то се влива във великото Христово течение. Тук ще се отклоня малко, за да кажа няколко думи за развитието на човечеството във връзка с мисията на Великите Учители.
към текста >>

Този 13-ти е Онзи, Когото индуските риши наричаха Вишна Карман, Когото Заратустра нарече Ахура Мазда, Когото Мойсей позна като Йехова и Когото ние познаваме като Христос.
Ето защо, ако искаме да представим този факт правилно, трябва да кажем: 12-те будисатви стоят във великата духовна ложа, заобикалящи своя Център. Те са вглъбени в съзерцание на това Велико Същество, което влива в тях всичко, което те трябва да внедрят като своя мисия в земното развитие. Така от този 13-ти се излива онова, което другите трябва да предадат като Учение всред Човечеството. Те са учители и ръководители на Човечеството, но приемат Учението и мисията си от това 13-то същество, те се вдъхновяват от Него. Те говорят на човеците за това Същество постоянно от епоха в епоха. Този 13-ти е Онзи, Когото индуските риши наричаха Вишна Карман, Когото Заратустра нарече Ахура Мазда, Когото Мойсей позна като Йехова и Когото ние познаваме като Христос. Той е ръководител и създател на великата ложа на будисатвите. Това е Великото Бяло Братство, за което говори Учителят, глава на което е Христос. Така че, Учението на всички будисатви, което те са носили на човечеството, е Учението на Христа. И индуската легенда разказва, че и Буда е бил украсен, бил надарен със Силата на Вишна Карман, т.е. със Силата на Христос.
към текста >>

Това е Великото Бяло Братство, за което говори Учителят, глава на което е Христос.
Така от този 13-ти се излива онова, което другите трябва да предадат като Учение всред Човечеството. Те са учители и ръководители на Човечеството, но приемат Учението и мисията си от това 13-то същество, те се вдъхновяват от Него. Те говорят на човеците за това Същество постоянно от епоха в епоха. Този 13-ти е Онзи, Когото индуските риши наричаха Вишна Карман, Когото Заратустра нарече Ахура Мазда, Когото Мойсей позна като Йехова и Когото ние познаваме като Христос. Той е ръководител и създател на великата ложа на будисатвите. Това е Великото Бяло Братство, за което говори Учителят, глава на което е Христос. Така че, Учението на всички будисатви, което те са носили на човечеството, е Учението на Христа. И индуската легенда разказва, че и Буда е бил украсен, бил надарен със Силата на Вишна Карман, т.е. със Силата на Христос. Онзи, Който в лицето на Натановия Исус прие Христос в себе си, Той не бе само украсен, не бе само надарен, а помазан, проникнат, пропит от Христа. Тази Тайна на будисатвите като едно Велико Братство е била позната на всички, които са били свързани с Древните Мистерии.
към текста >>

със Силата на Христос.
Този 13-ти е Онзи, Когото индуските риши наричаха Вишна Карман, Когото Заратустра нарече Ахура Мазда, Когото Мойсей позна като Йехова и Когото ние познаваме като Христос. Той е ръководител и създател на великата ложа на будисатвите. Това е Великото Бяло Братство, за което говори Учителят, глава на което е Христос. Така че, Учението на всички будисатви, което те са носили на човечеството, е Учението на Христа. И индуската легенда разказва, че и Буда е бил украсен, бил надарен със Силата на Вишна Карман, т.е. със Силата на Христос. Онзи, Който в лицето на Натановия Исус прие Христос в себе си, Той не бе само украсен, не бе само надарен, а помазан, проникнат, пропит от Христа. Тази Тайна на будисатвите като едно Велико Братство е била позната на всички, които са били свързани с Древните Мистерии. Така в една по-малко известна и пълна с тайнственост местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са съществували преди идването на Христос, е бил създаден един земен символ на този духовен факт - ложата на 12-те будисатви. В средата на троптите в Древни Времена в Европа, всред онези, които бяха учители и духовни ръководители винаги е имало една общност от 12 души. Те имали за задача да възвестяват Духовните Истини на хората.
към текста >>

Онзи, Който в лицето на Натановия Исус прие Христос в себе си, Той не бе само украсен, не бе само надарен, а помазан, проникнат, пропит от Христа.
Той е ръководител и създател на великата ложа на будисатвите. Това е Великото Бяло Братство, за което говори Учителят, глава на което е Христос. Така че, Учението на всички будисатви, което те са носили на човечеството, е Учението на Христа. И индуската легенда разказва, че и Буда е бил украсен, бил надарен със Силата на Вишна Карман, т.е. със Силата на Христос. Онзи, Който в лицето на Натановия Исус прие Христос в себе си, Той не бе само украсен, не бе само надарен, а помазан, проникнат, пропит от Христа. Тази Тайна на будисатвите като едно Велико Братство е била позната на всички, които са били свързани с Древните Мистерии. Така в една по-малко известна и пълна с тайнственост местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са съществували преди идването на Христос, е бил създаден един земен символ на този духовен факт - ложата на 12-те будисатви. В средата на троптите в Древни Времена в Европа, всред онези, които бяха учители и духовни ръководители винаги е имало една общност от 12 души. Те имали за задача да възвестяват Духовните Истини на хората. А всред тези 12 е имало Един тринадесети, Който не винаги е поучавал, а чрез Своето собствено присъствие е излъчвал Мъдрост, която другите са приемали и предавали на хората.
към текста >>

Така в една по-малко известна и пълна с тайнственост местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са съществували преди идването на Христос, е бил създаден един земен символ на този духовен факт - ложата на 12-те будисатви.
Така че, Учението на всички будисатви, което те са носили на човечеството, е Учението на Христа. И индуската легенда разказва, че и Буда е бил украсен, бил надарен със Силата на Вишна Карман, т.е. със Силата на Христос. Онзи, Който в лицето на Натановия Исус прие Христос в себе си, Той не бе само украсен, не бе само надарен, а помазан, проникнат, пропит от Христа. Тази Тайна на будисатвите като едно Велико Братство е била позната на всички, които са били свързани с Древните Мистерии. Така в една по-малко известна и пълна с тайнственост местност в Северна Европа, в местността на Троптите, които са съществували преди идването на Христос, е бил създаден един земен символ на този духовен факт - ложата на 12-те будисатви. В средата на троптите в Древни Времена в Европа, всред онези, които бяха учители и духовни ръководители винаги е имало една общност от 12 души. Те имали за задача да възвестяват Духовните Истини на хората. А всред тези 12 е имало Един тринадесети, Който не винаги е поучавал, а чрез Своето собствено присъствие е излъчвал Мъдрост, която другите са приемали и предавали на хората. Това е един образ на Земята за онзи небесен духовен факт. Подобен образ е даден в стихотворението "Тайни" от Гьоте, в което той загатва за своето розенкройцерско вдъхновение и ни показва как 12 са наредени в кръг около един тринадесети, и как този последният не е било необходимо да бъде един Велик Учител.
към текста >>

Учениците на Христа също бяха 12 и Той беше тринадесетият, което отговаря на 12-те будисатви, в средата на които е Христос.
Това е един образ на Земята за онзи небесен духовен факт. Подобен образ е даден в стихотворението "Тайни" от Гьоте, в което той загатва за своето розенкройцерско вдъхновение и ни показва как 12 са наредени в кръг около един тринадесети, и как този последният не е било необходимо да бъде един Велик Учител. Защото след заминаването на 13-тия, дванадесетте считат като тринадесети брат Маркус в неговото простодушие. Той не трябва да бъде носител на едно учение, а самата духовна субстанция на Мъдростта. Също така първоначалният розенкройцерски орден, който се учредил на един събор към средата на 13-ти век, се е състоял от 12 велики посветени и един тринадесети, който е бил самият Християн Розенкройц. Учениците на Христа също бяха 12 и Той беше тринадесетият, което отговаря на 12-те будисатви, в средата на които е Христос. Според Херметическата Мъдрост, "туй, което е долу, е подобно на това, което е горе". И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или познаване на този възвишен духовен факт. Учителят казва на едно място: "Има едно Велико Братство, което пътува по света и носи Културата. Където се яви това Братство, там се ражда и развива Култура. То е било в Египет, Персия, Индия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава между Славянството.
към текста >>

И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или познаване на този възвишен духовен факт.
Защото след заминаването на 13-тия, дванадесетте считат като тринадесети брат Маркус в неговото простодушие. Той не трябва да бъде носител на едно учение, а самата духовна субстанция на Мъдростта. Също така първоначалният розенкройцерски орден, който се учредил на един събор към средата на 13-ти век, се е състоял от 12 велики посветени и един тринадесети, който е бил самият Християн Розенкройц. Учениците на Христа също бяха 12 и Той беше тринадесетият, което отговаря на 12-те будисатви, в средата на които е Христос. Според Херметическата Мъдрост, "туй, което е долу, е подобно на това, което е горе". И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или познаване на този възвишен духовен факт. Учителят казва на едно място: "Има едно Велико Братство, което пътува по света и носи Културата. Където се яви това Братство, там се ражда и развива Култура. То е било в Египет, Персия, Индия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава между Славянството. Глава на това Братство е Христос". С това Учителят загатва за същия Духовен факт.
към текста >>

Глава на това Братство е Христос".
Според Херметическата Мъдрост, "туй, което е долу, е подобно на това, което е горе". И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или познаване на този възвишен духовен факт. Учителят казва на едно място: "Има едно Велико Братство, което пътува по света и носи Културата. Където се яви това Братство, там се ражда и развива Култура. То е било в Египет, Персия, Индия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава между Славянството. Глава на това Братство е Христос". С това Учителят загатва за същия Духовен факт. Тези 12 учители около Христа имат отношение към това, което в Кабала наричат 12 Сефироти, а също така има отношение и към 12-те зодиакални знаци. Следователно с Кръщението, извършено от Йоан в Йордан, беше настъпил онзи момент в развитието на Човечеството, когато този 13-ти се яви на Земята в плът, от Когото всички други будисатви и Буди бяха приели в миналото своите мисии и учения. Казах, че в Соломоновия Исус беше се преродил Зара- тустра, който е бил ученик на Хермес и беше му отдал своето астрално тяло със всички сили в него, с помощта на което организира Египетската култура. И сега Евангелието на Матей ни описва, че Исус с родителите си бяга в Египет.
към текста >>

Но то растеше така, че развиваше много бавно обикновените човешки способности, които се отнасят към разбирането и познаването на външния свят.
Детето, което носи в себе си духа на Заратустра, развива постепенно, с голяма бързина зрелостта на онези Сили, които той трябва да развие. Индивидуалността, която действа в другото дете Исус, е от друго естество. В него действа преобразеното астрално тяло на Буда, което в Източния окултизъм наричат Нирманикая. Ето защо се казва, че когато родителите се връщат от Витлеем в Назарет, детето е пълно с Мъдрост (т.е. Неговото етерно тяло е проникнато от Мъдростта)" и Божията благодат беше над Него" (2;51-52). Но то растеше така, че развиваше много бавно обикновените човешки способности, които се отнасят към разбирането и познаването на външния свят. В замяна на това в него се развива именно онова, което се изливаше от небето, от осияващото Духовно тяло на Буда. То развива такава дълбочина на вътрешния живот, която не може да се сравни с нищо друго по рода си в света. В детето се развива такава дълбочина на чувствата, която действа по един чудотворен начин на окръжаващата го среда. Така ние виждаме в детето Исус от Натановата линия да расте едно същество с дълбока чувствителност, а в Соломоновия Исус виждаме да расте една индивидуалност с невиждана зрялост, с дълбоко разбиране за света. Когато детето Исус е занесено в Храма и го вижда Мъдрецът Симеон, той казва на майка му Мария, че меч ще прониже нейното сърце.
към текста >>

които изпълняват волята Божия и слушат Словото Божие" (8;21) Тази задача имаше Исус, да подготви тялото си за Великото същество - Христос.
живее едновременно в Духовното и физическо тяло и сваля на Земята Духовни Истини като Откровения. Каквато и индивидуалност да слезе на Земята, тя може да се изяви в зависимост от способностите, които идват от тялото, в което се въплъщава. Но едно Възвишено Същество може постепенно да изработи своето тяло или да го преобрази. Така и Исус от Назарет трябваше да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на Великото Същество, Което слизаше на Земята, за да възвести всеобщата Любов между душите, независимо от кръвното родство. И затова, когато казват на Христа, че братята и майка Му искат да Го видят, Той посочва към учениците Си и казва: "Моите братя и моята майка са тези. които изпълняват волята Божия и слушат Словото Божие" (8;21) Тази задача имаше Исус, да подготви тялото си за Великото същество - Христос. Според Окултната Наука, след напускането на тялото на Исус от Назарет, Духът на Заратустра се съединява с етерното тяло на Соломоновия Исус, което Той е преработил и организирал, докато бил още в неговото физическо тяло и с него си изгражда ново физическо тяло. Оттогава Той се преражда многократно в нови тела и се движи в света като Ръководител на Християнството, познат под името Учителят Исус. Той е вдъхновител на всички онези, които са работили в полето на християнството. Той ръководи Езотеричните и Окултни Християнски Школи. След като Духът на Заратустра напуска тялото на Ната- новия Исус, след кръщението в това тяло се вселява Христовия Дух.
към текста >>

Това значи, че в този момент е роден Синът на небето - Христос.
Оттогава Той се преражда многократно в нови тела и се движи в света като Ръководител на Християнството, познат под името Учителят Исус. Той е вдъхновител на всички онези, които са работили в полето на християнството. Той ръководи Езотеричните и Окултни Християнски Школи. След като Духът на Заратустра напуска тялото на Ната- новия Исус, след кръщението в това тяло се вселява Христовия Дух. В по-старите ръкописи на Евангелието е казано: "Този е моят обичен Син, Когото родих днес". Това значи, че в този момент е роден Синът на небето - Христос.
към текста >>

37. 15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва.
У него всичко външно, всичко преходно е символ на нещо духовно. От средата на 9-та глава започва да се говори за пътуването на Исус от Галилея за Ерусалим, като пътят минава през Самария. Исус отива в Ерусалим с пълното съзнание за принасянето Си в жертва, за изнасянето на историческата сцена на това, което в Древността е ставало в Храмовете на Посвещението. Нима Той, Който знаеше какво има да стане, ако трябваше да го избегне, можеше да не отива в Ерусалим, където бяха Неговите врагове. Но Той, отивайки към Ерусалим, казва: "Никой пророк не е загинал вън от Ерусалим", затова и Той отива там, да се принесе в жертва на олтара на човечеството, за неговото спасение. Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва. В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в душата на народа и на учениците. И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота. Това е било практикувано и в Древните Храмове за Посвещение. След като ученикът е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на душата, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението. В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота.
към текста >>

В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в душата на народа и на учениците.
От средата на 9-та глава започва да се говори за пътуването на Исус от Галилея за Ерусалим, като пътят минава през Самария. Исус отива в Ерусалим с пълното съзнание за принасянето Си в жертва, за изнасянето на историческата сцена на това, което в Древността е ставало в Храмовете на Посвещението. Нима Той, Който знаеше какво има да стане, ако трябваше да го избегне, можеше да не отива в Ерусалим, където бяха Неговите врагове. Но Той, отивайки към Ерусалим, казва: "Никой пророк не е загинал вън от Ерусалим", затова и Той отива там, да се принесе в жертва на олтара на човечеството, за неговото спасение. Велика е Тайната на Голгота, за нея сега няма да говоря, но само споменавам, че Христос предприема едно дълго пътуване, за да дойде в Ерусалим, да Се принесе в жертва. В течение на целия този път Христос почти само говори и посява семето в душата на народа и на учениците. И накрая на този път на посяване на учението е жертвата, принесена на Голгота. Това е било практикувано и в Древните Храмове за Посвещение. След като ученикът е преминал първия етап на школата, където е изработил морален устой и придобил морална чистота в пречистването на душата, той пристъпва към придобиването на знанието, изминава Пътя на учението. В процеса на пречистването той придобива вярата, а в Пътя на учението той придобива теоретично знание, което, след като мине през Мистичната смърт, ще провери това теоретично познание на опит, ще има изживяването на Духовния свят и ще получи откровение от него за Тайните на Битието и Живота. Затова Евангелието на Лука е в пълния смисъл на думата Евангелие на вътрешния Път, на Пътя на учението.
към текста >>

При изпращането на 12-те и 70-те, Христос казва думите за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя... и не поздравявайте никого по пътя".
Това е животът на пъпката, която иска да се разцъфти. Така вярата е била началото на виждането за двамата ученици на път за Емаус. Без да знаят, те са били във вътрешния Път, когато постепенно се осъзнали. Между тези два знака за Пътя се простират много други, върху които ще се хвърли светлина, когато ги познаем като знаци на Пътя в Евангелието на Лука. Те от своя страна хвърлят светлина върху вътрешния Път, описан от Евангелието на Лука. При изпращането на 12-те и 70-те, Христос казва думите за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя... и не поздравявайте никого по пътя". Ако тези наставления биха се отнасяли до външния живот, до външния път, те водят до егоизъм, до безлюбие, до голямо самомнение. Те се отнасят до вътрешния Път, където човек трябва да бъде концентриран в себе си, върху своя вътрешен живот и да не обръща никакво внимание на външните неща в живота. С все по-ясно познаване на Пътя, както го описва Лука, пред погледа ни се разкрива какво голямо богатство на вътрешно съдържание се намира там, където често пъти се виждат само външни правила и закони. В устата на свещеника Захария, Евангелист Лука назовава Пътя "Път на мира". В случая, мирът не е само едно възвишено настроение, което прониква цялото Евангелие на Лука, като една топла душевност.
към текста >>

С все по-ясно познаване на Пътя, както го описва Лука, пред погледа ни се разкрива какво голямо богатство на вътрешно съдържание се намира там, където често пъти се виждат само външни правила и закони.
Между тези два знака за Пътя се простират много други, върху които ще се хвърли светлина, когато ги познаем като знаци на Пътя в Евангелието на Лука. Те от своя страна хвърлят светлина върху вътрешния Път, описан от Евангелието на Лука. При изпращането на 12-те и 70-те, Христос казва думите за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя... и не поздравявайте никого по пътя". Ако тези наставления биха се отнасяли до външния живот, до външния път, те водят до егоизъм, до безлюбие, до голямо самомнение. Те се отнасят до вътрешния Път, където човек трябва да бъде концентриран в себе си, върху своя вътрешен живот и да не обръща никакво внимание на външните неща в живота. С все по-ясно познаване на Пътя, както го описва Лука, пред погледа ни се разкрива какво голямо богатство на вътрешно съдържание се намира там, където често пъти се виждат само външни правила и закони. В устата на свещеника Захария, Евангелист Лука назовава Пътя "Път на мира". В случая, мирът не е само едно възвишено настроение, което прониква цялото Евангелие на Лука, като една топла душевност. То е едно вътрешно състояние на онзи, който е укротил бурите на морето и неговото съзнание е добило повърхността на успокоено море. "Мир на человеците на земята, които имат добра воля", говори ангелският хор в нощта на Рождеството към пастирите (2;14). "Мир вам", "Мирът да бъде с вас".
към текста >>

В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм.
Ето защо в блаженствата се казва: "Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии". Мирът, това е първият член на висшата човешка троица, който в Окултната Наука се нарича духовно Себе, или по източната терминология Манас. Този мирен резултат на пречистването е организирането на астралното тяло от Духа. Също така Духът работи и върху етерното тяло и го превръща в Дух на Живота или Будхи. Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството.
към текста >>

Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата.
Духът работи и над преобразяването на физическото тяло, което се нарича човешки Дух или Атма. В Новия Завет е загатнато за Духа на Живота, когато се говори за правдата, а за човешкия Дух се загатва, когато Христос казва: Аз съм. Учителят означава тези три члена на висшата човешка троица с думите: тяло на Любовта, (висшето Себе), тяло на Мъдростта (Духът на Живота) и тяло на Истината (човешкият Дух или Атма). Така, че встъпването в Пътя на мира е, от една страна, една от най-висшите дейности и работи на пречистване и трансформиране, които Духът извършва над душата. От друга страна той е едно разцъфтяване, пробуждане на душата в духовния свят. Работата на пречистването, която проникнатия от Христа аз, или Христос в човешкия аз произвежда, намира своя образен израз в редуващите се образи на Евангелието на Лука, за които споменах по- рано, а именно: успокояването на бурята, изгонването на бесовете от обсебения, с които ни се говори за пречистването на душата. С изцелението на жената с кръвотечението и възкресението на дъщерята на Яир, се загатва за възстановяването на душевното равновесие между силите на майчинството и силите на девичеството. Чрез пречистването се създава възможност за пробуждане на висшата душа, която можем да си представим образно като пъпка, която постепенно се разцъфтява. Когато пъпката има подходящи условия, тя все повече и повече се разтваря под напора на вътрешните сили и стига до разцъфтяване. Вътрешният напор на силите прониква цялото човешко същество, като укрепващо чувстване на близостта на Божествения свят - това е вярата. А според напора на силите отвътре, като благословение слиза отгоре проникващата в човека благодат, която първо се въплътява в човека като мир.
към текста >>

Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията.
Чрез вярата човек възприема мира и с това го реализира в себе си. Пътят на Лука, Пътят на мира има като съдържание развитието на това, което вярата съдържа като пъпка, което води до разцъфтяването на човешката душа в Духовния свят. Така че мирът е един непрестанен плод на най- висшата духовна активност. Мирът не е едно временно успокояване, а задоволство, идващо не отвън, а отвътре. Непосредствено след като Евангелието ни обрисува образа на Мария и Марта, и във връзка с това идеала на душата станала Мария, на душата, станала способна за медитация и молитва, ние виждаме ученците да пристъпват към Христа с молба: Учителю, научи ни да се молим (11;1). Тогава Христос дава на учениците "Отче наш", прибавя към него едно общо наставление за моленето и медитацията. Молитвата и медитацията, това е силата на вървенето в Пътя, това е силата, която прави пъпката да се разпукне, да се разцъфти отвътре. Вътрешната молитва, молитвата, превърната в медитация, е работа на душата над себе си, тя е подготовка за приемането на Божествената сила на благодатта. А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата.
към текста >>

В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр.
А цялото наставление може да бъде разбрано, като вземем неговия край: "Щом вие, които сте лоши, можете да давате добри дарове на своите чада, колко повече Отец ваш, Който е на небето, ще даде Дух Святий на онези, които Го помолят" (11;13). Духът Святий е това, за което човек се моли. Той е единственият истински достоен обем на молитвата. Той е това, за което душата трябва да се разтвори във всяко молитвено съсредоточаване, във всяка молитва, превърната в медитация. Всяка истинска молитва е насочена, в крайна сметка, не към една земна цел, а към една небесна цел, за вселяването на Божествената сила на благодатта, на мира, на правдата в човешката душа. В поучението за молитвата Христос споменава думите "хляб, риба, яйце, камък, змия, скорпия" и пр. Това са символи, които изразяват определени сили на живота. Така хлябът е всичко, което нахранва душевно човека и което той получава отвън. Риба е това, което оживява човешкото етерно тяло със силите, които извират отвътре. Яйце е това, чрез което човек действа творчески отвътре навън, чрез което той създава нещо ново като духовно произведение. Камък става в човека всичко, което външният свят дава като сетивни впечатления и външни дарове, когато човек не може да го приеме одушевено и да го преработи вътрешно.
към текста >>

Така в обясненията, които Христос дава на учениците във връзка с молитвата, в гръцкия текст се среща думата "анаилия", която в европейските преводи е преведена различно, но при всички преводи така е предадена, че си губи значението, което думата има в гръцкия език.
Змия стават жизнените сили, когато човек вместо да ги използва за вътрешно оживяване, ги използува само за изработване на мозъчна интелигентност. Скорпион стават в човека пробуждащите се в него творчески сили, когато вместо за творчество те се използват само за задоволяване на неговото тщеславие и на неговата чувственост. Това, което може да направи човека производителен, може също да се прояви като отровно жило, което причинява парализиране и душевно умиране. Наставленията на Христа за молитвата крие в себе си дълбок смисъл. Ако се разбира буквално, това е материалистично схващане, което е дошло от неправилните преводи и от степента, на която се намира човешкото съзнание, да схваща и разбира само сетивната страна на даден въпрос. Така в обясненията, които Христос дава на учениците във връзка с молитвата, в гръцкия текст се среща думата "анаилия", която в европейските преводи е преведена различно, но при всички преводи така е предадена, че си губи значението, което думата има в гръцкия език. В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост". А истинският смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване на боязливостта. Това са неща, които трябва да бъдат преодоляни от онзи, който иска да се учи да се моли. Страхът Божий изпълва душата на този, който се чувства като раб, слуга на Бога. Но Евангелието на Лука, както то самото показва, се обръща към "приятеля на Бога".
към текста >>

В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се благовества и всеки прониква със сила в него".
Ето защо в християнската наука трябва да царува побеждаването на страха и боязливостта, с които се отличава рабът Божий. Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва. Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си Божията благодат, Божието Присъствие. Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата. Чрез тази вътрешна молитва човек добива вътрешна смелост, Божествена сила, чрез която Небето бива пренесено на Земята. В 16 глава, 16 стих Христос казва, че "законът и пророците бяха до Йоана, оттогава Царството Божие се благовества и всеки прониква със сила в него". А Матей предава тази мисъл със следните думи: "От дните на Йоана Кръстителя насам, Царството Божие насила се взема. И които се насилят, те го грабват" (11;12). Изразът на Лука води до едно преобразяване на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието. Законът говори на раба Божий, а Евангелието на приятеля Божий. По-рано цялата деятелност е принадлежала на отдалечения от човека Бог, сега човек трябва да събуди в самия себе си Божествената деятелност.
към текста >>

Загадъчно е, че в заключение на тази притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята?
Изразът на Лука води до едно преобразяване на отношението на човека към Божествения свят, да премине от закона към благовестието, към Евангелието. Законът говори на раба Божий, а Евангелието на приятеля Божий. По-рано цялата деятелност е принадлежала на отдалечения от човека Бог, сега човек трябва да събуди в самия себе си Божествената деятелност. Сега благодатта действа по-различно от по-рано, тя не действа вече отвън, а отвътре в човешката воля. Евангелието на Лука ни е показало прилагането на този закон, за побеждаването на боязливостта, с притчата за молещата се вдовица и несправедливия съдия, дадена в началото на 18 глава. Загадъчно е, че в заключение на тази притча Христос казва: "Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на Земята? " В смисъла на Евангелието на Лука, идването на Човешкия Син не е едно физическо, а едно свръхсетивно събитие, което ще стане в етерния свят и в умовете на хората. И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин. Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око.
към текста >>

Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде.
" В смисъла на Евангелието на Лука, идването на Човешкия Син не е едно физическо, а едно свръхсетивно събитие, което ще стане в етерния свят и в умовете на хората. И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин. Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде. Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос. Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери вяра? " може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа, или всички ще проспят това събитие? За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е вътрешна работа за надделяване на човешката инертност. Човек трябва да намери сила в себе си да работи за развиване на своите вътрешни възможности.
към текста >>

Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос.
И тогава разделянето на хората и на духовете няма да стане по физически начин, а по духовен начин. Всички онези, които са приели в себе си Христа като Светлина, ще отидат от дясната Му страна и ще Го видят в етерния свят в Неговата Слава. А които не са приели тази Светлина, те ще отидат отляво, ще отпаднат от еволюцията, ще останат назад в своето развитие. Това зависи от развитието на душевното око. Казах, че според това разбиране вярата е органът на човека, за да проникне той в етерния свят, в който Христос отново ще дойде. Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос. Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери вяра? " може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа, или всички ще проспят това събитие? За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е вътрешна работа за надделяване на човешката инертност. Човек трябва да намери сила в себе си да работи за развиване на своите вътрешни възможности. За тази цел човек трябва да се научи да се моли вътрешно, винаги да отправя мисълта си и съзнанието си в посоката към Бога.
към текста >>

Тогава Христос ще намери вяра на Земята и за онези, които Го видят.
Молитвата трябва да бъде изпълнена с вяра, а вярата трябва да бъде придружена с молитвена активност, чрез която Божията Воля се събужда в човека. Това е ключът на сърцето и ключът на Небето. На отварящото се око за сърцето отговаря отварящото се Небе. По този път вярата се превръща в знание. Тази е връзката на притчата за молещата се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както постъпва молещата се вдовица, така трябва да постъпват всички човешки души, които искат да се подготвят за идването на Човешкия Син. Тогава Христос ще намери вяра на Земята и за онези, които Го видят. Неговото идване ще бъде в най-висока степен това, което за молещата се вдовица е отдаването на правдата накрая. След голямата поредица от притчи: Изгубената овца, изгубеният динар, изгубеният син, нечестният домоуправител, богатият и бедният Лазар, се казва: "И апостолите рекоха на Господа: Укрепи вярата ни" (17,5). Както по-рано бяха помолили: Господи, научи ни да се молим, така сега те се обръщат с молба: Укрепи вярата ни. И двете молби стоят във вътрешна връзка една с друга. В молитвата се ражда вярата.
към текста >>

Първият отговор на Христос на молбата на учениците е: "Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тази смоковница - изтръгни се и се насади в морето, тя би ви се подчинила" (17;6).
Обаче, вярата е нещо развиващо се, затова не може да се каже: Аз имам вече вяра. Именно този, който има действително вяра, не може да стои на едно място. Както пъпката набъбва от вътрешния напор на соковете и се изменя, така на вярата е присъща воля за развитие, която иска да превърне пробудената вяра в едно ново, по-ясно и по-обхватно изживяване. Учениците в Пътя на своето развитие са добили вярата и с това и мира. Сега те искат да бъдат доведени до следващата степен. Първият отговор на Христос на молбата на учениците е: "Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тази смоковница - изтръгни се и се насади в морето, тя би ви се подчинила" (17;6). Тези думи не трябва да се разбират буквално. С това Христос обръща вниманието на учениците върху това, че вярата е една вълшебна сила, че тя съдържа в себе си силата за преобразяване на света, показа им магията на вярата образно. Фактически, вярата е отвореността на човешкото същество за влиянието на духовните сили, които принадлежат на един по-висш ред от този, в който царуват природните закони. За магията на вярата Христос на два пъти говори у Матея. Първият път за преместването на планината и втори път, за смоковницата.
към текста >>

С това Христос обръща вниманието на учениците върху това, че вярата е една вълшебна сила, че тя съдържа в себе си силата за преобразяване на света, показа им магията на вярата образно.
Както пъпката набъбва от вътрешния напор на соковете и се изменя, така на вярата е присъща воля за развитие, която иска да превърне пробудената вяра в едно ново, по-ясно и по-обхватно изживяване. Учениците в Пътя на своето развитие са добили вярата и с това и мира. Сега те искат да бъдат доведени до следващата степен. Първият отговор на Христос на молбата на учениците е: "Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тази смоковница - изтръгни се и се насади в морето, тя би ви се подчинила" (17;6). Тези думи не трябва да се разбират буквално. С това Христос обръща вниманието на учениците върху това, че вярата е една вълшебна сила, че тя съдържа в себе си силата за преобразяване на света, показа им магията на вярата образно. Фактически, вярата е отвореността на човешкото същество за влиянието на духовните сили, които принадлежат на един по-висш ред от този, в който царуват природните закони. За магията на вярата Христос на два пъти говори у Матея. Първият път за преместването на планината и втори път, за смоковницата. Фарисеите запитват: "Кога ще дойде Царството Божие? " (17;9).
към текста >>

За магията на вярата Христос на два пъти говори у Матея.
Сега те искат да бъдат доведени до следващата степен. Първият отговор на Христос на молбата на учениците е: "Ако имате вяра, колкото синапово зърно, бихте казали на тази смоковница - изтръгни се и се насади в морето, тя би ви се подчинила" (17;6). Тези думи не трябва да се разбират буквално. С това Христос обръща вниманието на учениците върху това, че вярата е една вълшебна сила, че тя съдържа в себе си силата за преобразяване на света, показа им магията на вярата образно. Фактически, вярата е отвореността на човешкото същество за влиянието на духовните сили, които принадлежат на един по-висш ред от този, в който царуват природните закони. За магията на вярата Христос на два пъти говори у Матея. Първият път за преместването на планината и втори път, за смоковницата. Фарисеите запитват: "Кога ще дойде Царството Божие? " (17;9). Христос им отговаря: "Царството Божие не ще дойде с външни жестове и не може да се каже: Ето тука е или ето там е. Защото, ето Царството Божие е вътре във вас" (17;20-21).
към текста >>

Христос им отговаря: "Царството Божие не ще дойде с външни жестове и не може да се каже: Ето тука е или ето там е.
Фактически, вярата е отвореността на човешкото същество за влиянието на духовните сили, които принадлежат на един по-висш ред от този, в който царуват природните закони. За магията на вярата Христос на два пъти говори у Матея. Първият път за преместването на планината и втори път, за смоковницата. Фарисеите запитват: "Кога ще дойде Царството Божие? " (17;9). Христос им отговаря: "Царството Божие не ще дойде с външни жестове и не може да се каже: Ето тука е или ето там е. Защото, ето Царството Божие е вътре във вас" (17;20-21). Царството Божие е една духовна сфера, сферата на духовното Слънце, от която се ражда Светлината, Словото и Животът. Минало е вече това време, когато това Царство можеше да се търси вън, както в някаква форма на екстаз, когато човешката душа, излъчвайки се, се потопява в него. Сега на мястото на екстаза за човека идва вселяването на благодатта на Небето, етерната пълнота на Светлината, Любовта и Живота. Царството Божие трябва да се събуди вътре в човека, трябва да стане събуждане на човешката душа.
към текста >>

След като отговаря на фарисеите, Христос по-нататък продължава наставленията към учениците.
Сега на мястото на екстаза за човека идва вселяването на благодатта на Небето, етерната пълнота на Светлината, Любовта и Живота. Царството Божие трябва да се събуди вътре в човека, трябва да стане събуждане на човешката душа. Вярващото сърце е вратата, чрез която Царството, Силата и Славата могат да се влеят в човешкото същество. Човешкото сърце вижда Славата във висините и приема Мира на Земята. Пропастта между Бога и човека е свързана с мост чрез това, че Царството Божие е вече вътре в човека. След като отговаря на фарисеите, Христос по-нататък продължава наставленията към учениците. На чуждите, на външните, Той говори за идването на Царството Божие, а на приятелите, на учениците Той говори за идването на Човешкия Син. Той показва, че тези две понятия са идентични. Царството Божие е сферата на етерната Светлина, а Син Человечески е образ от Светлина, Която царува и ръководи в тази сфера. Да възприеме човек Царството Божие, това значи той да вижда и да се потопи в едно море от Светлина. Да вижда Сина Человечески, това значи да може да различи в морето от Светлина образа на Съществото, Което е извор на всяка Светлина, която е Светлината на света.
към текста >>

И както външното слънце става видимо, когато настъпи неговият ден, така и Христос, когато изгрее един ден на Сина человечески.
Той показва, че тези две понятия са идентични. Царството Божие е сферата на етерната Светлина, а Син Человечески е образ от Светлина, Която царува и ръководи в тази сфера. Да възприеме човек Царството Божие, това значи той да вижда и да се потопи в едно море от Светлина. Да вижда Сина Человечески, това значи да може да различи в морето от Светлина образа на Съществото, Което е извор на всяка Светлина, която е Светлината на света. Както външната светлина идва от външното слънце, така Славата на Царството идва от Христа, Който е духовното Слънце. И както външното слънце става видимо, когато настъпи неговият ден, така и Христос, когато изгрее един ден на Сина человечески. Казано е: "Ще дойде време, когато ще копнеете да видите един ден на Сина человечески и не ще Го видите. И ще ви казват: Ето тук е, ето там е, не отивайте и не Го следвайте. Защото, както светкавицата блесва горе на небето и осветява всичко, което е долу под небето, така ще бъде и Син человечески в Своя ден" (17;22-24). Колкото повече навлизаме в Евангелието на Лука, толкова повече в неговата вътрешна задушевност се явява друг един елемент на космическа строгост. Той проблесва като пронизан от духовни мечове.
към текста >>

Христос не ще дойде като съдия, но въпреки това, Неговото идване ще бъде съдба, защото Той ще дойде в Светлина, която тъмнината не ще може да разбере.
Когато окото ти е чисто и отворено, цялото ти тяло е светло. Ако окото ти е затворено или нечисто, цялото ти тяло ще бъде в тъмнина. И така, гледай светлината в тебе да не бъде тъмнина. Когато цялото ти тяло е осветено, така щото да няма в него никаква тъмнина, тогава тялото ти ще бъде така светло, като че ли светлина го озарява с ярка светкавица" (11;34-36). Идването на Сина Человечески е съдба на света. Христос не ще дойде като съдия, но въпреки това, Неговото идване ще бъде съдба, защото Той ще дойде в Светлина, която тъмнината не ще може да разбере. И тези, които приемат Христа като Светлина, ще имат условия за развитие и прогрес, а другите ще останат в своето развитие и ще отпаднат от еволюционния процес. Това е съдбата на света. Тези, които приемат Христа като Светлина, ще просветнат, а другите, които не приемат Христа като Светлина в умовете си, тъмнината им ще стане още по-голяма. Това е съдбата на света, че Светлината на Христа ще разкрие съдържанието на всяка душа и според съдържанието ще заеме и мястото си в света, ще бъде или в клоните, цветовете и плодовете на Дървото на живота, или в корените. На молбата на учениците "Господи, укрепи вярата ни", Христос отговаря с описването на върховната цел, която е поставена на вярата - възприемането на Новото идване на Христа.
към текста >>

На молбата на учениците "Господи, укрепи вярата ни", Христос отговаря с описването на върховната цел, която е поставена на вярата - възприемането на Новото идване на Христа.
Христос не ще дойде като съдия, но въпреки това, Неговото идване ще бъде съдба, защото Той ще дойде в Светлина, която тъмнината не ще може да разбере. И тези, които приемат Христа като Светлина, ще имат условия за развитие и прогрес, а другите ще останат в своето развитие и ще отпаднат от еволюционния процес. Това е съдбата на света. Тези, които приемат Христа като Светлина, ще просветнат, а другите, които не приемат Христа като Светлина в умовете си, тъмнината им ще стане още по-голяма. Това е съдбата на света, че Светлината на Христа ще разкрие съдържанието на всяка душа и според съдържанието ще заеме и мястото си в света, ще бъде или в клоните, цветовете и плодовете на Дървото на живота, или в корените. На молбата на учениците "Господи, укрепи вярата ни", Христос отговаря с описването на върховната цел, която е поставена на вярата - възприемането на Новото идване на Христа. След това се задават още въпроси, целещи се далеч. Учениците вече питат: Господи, къде? Те искат да знаят накъде да насочат погледа на виждащото сърце, за да не пропуснат проблясването на светкавицата. Отговорът е една Тайна. В официалния превод отговорът гласи: "Където е трупът, там ще се съберат и орлите" (17;37).
към текста >>

С това Христос обръща вниманието на учениците върху по-тънката организация на човека.
Там, където в превода е поставена думата "труп", в гръцкия текст стои думата "сома", която означава тяло. Но с това не се разбира физическото тяло, което след смъртта остава мъртъв труп, защото на това понятие в гръцкия език отговаря думата "саркс". Думата "сома", преведена правилно, значи живото тяло, което в окултизма се нарича етерно тяло. Ако искаме да преведем на съвременен език загадъчният отговор на Христа, тогава можем да кажем така: Насочете вниманието си навътре към вашето собствено същество, обърнете внимание на тънките строителни сили, които проникват вашето тяло. Там вие ще имате етерните сили и етерната сфера, където се образува органът на възприемането на слънчевите орли (ангелите, които слизат). С това Христос обръща вниманието на учениците върху по-тънката организация на човека. Той не се задоволява с това, да каже както на фарисеите: Царството Божие е вътре във вас. На учениците Той казва с интимна, образна яснота и с точност, къде във вътрешността може да бъде доловена сферата на слънчевите орли. Чрез притчата за молещата се вдовица и въпроса: Дали Син Человечески ще намери при Своето идване на земята вяра, Христос обръща след това вниманието на учениците върху силите на смелото искане, което прави вярата да узрее във виждане на Сина человечески. Едно символично събитие, една неизговорена, а извършена притча, утвърждава тържествено поучението за виждащата сила на вярата. По пътя за Ерихон Христос изцелява слепия.
към текста >>

Чрез притчата за молещата се вдовица и въпроса: Дали Син Человечески ще намери при Своето идване на земята вяра, Христос обръща след това вниманието на учениците върху силите на смелото искане, което прави вярата да узрее във виждане на Сина человечески.
Ако искаме да преведем на съвременен език загадъчният отговор на Христа, тогава можем да кажем така: Насочете вниманието си навътре към вашето собствено същество, обърнете внимание на тънките строителни сили, които проникват вашето тяло. Там вие ще имате етерните сили и етерната сфера, където се образува органът на възприемането на слънчевите орли (ангелите, които слизат). С това Христос обръща вниманието на учениците върху по-тънката организация на човека. Той не се задоволява с това, да каже както на фарисеите: Царството Божие е вътре във вас. На учениците Той казва с интимна, образна яснота и с точност, къде във вътрешността може да бъде доловена сферата на слънчевите орли. Чрез притчата за молещата се вдовица и въпроса: Дали Син Человечески ще намери при Своето идване на земята вяра, Христос обръща след това вниманието на учениците върху силите на смелото искане, което прави вярата да узрее във виждане на Сина человечески. Едно символично събитие, една неизговорена, а извършена притча, утвърждава тържествено поучението за виждащата сила на вярата. По пътя за Ерихон Христос изцелява слепия. "И когато го направи да прогледне, рече му: Твоята вяра ти помогна" (18;42). Всички, които се намират в пътя, ще бъдат изцелени от слепотата си и ще станат виждащи. Така вярата ще се превърне във виждане.
към текста >>

По пътя за Ерихон Христос изцелява слепия.
С това Христос обръща вниманието на учениците върху по-тънката организация на човека. Той не се задоволява с това, да каже както на фарисеите: Царството Божие е вътре във вас. На учениците Той казва с интимна, образна яснота и с точност, къде във вътрешността може да бъде доловена сферата на слънчевите орли. Чрез притчата за молещата се вдовица и въпроса: Дали Син Человечески ще намери при Своето идване на земята вяра, Христос обръща след това вниманието на учениците върху силите на смелото искане, което прави вярата да узрее във виждане на Сина человечески. Едно символично събитие, една неизговорена, а извършена притча, утвърждава тържествено поучението за виждащата сила на вярата. По пътя за Ерихон Христос изцелява слепия. "И когато го направи да прогледне, рече му: Твоята вяра ти помогна" (18;42). Всички, които се намират в пътя, ще бъдат изцелени от слепотата си и ще станат виждащи. Така вярата ще се превърне във виждане. Христос наближава с учениците си Ерусалим, с което и целта на пътуването е постигната. С влизането в Ерусалим започва нещо ново.
към текста >>

Христос наближава с учениците си Ерусалим, с което и целта на пътуването е постигната.
Едно символично събитие, една неизговорена, а извършена притча, утвърждава тържествено поучението за виждащата сила на вярата. По пътя за Ерихон Христос изцелява слепия. "И когато го направи да прогледне, рече му: Твоята вяра ти помогна" (18;42). Всички, които се намират в пътя, ще бъдат изцелени от слепотата си и ще станат виждащи. Така вярата ще се превърне във виждане. Христос наближава с учениците си Ерусалим, с което и целта на пътуването е постигната. С влизането в Ерусалим започва нещо ново. Като увенчаване и завършек на учението за пътя, Лука дава притчата за поверените таланти. Той изрично огражда притчата с думи, които говорят най-ярко да изпъкне увенчаващото значение на тази притча. "Каза им една притча за това, че е наближил Ерусалим и те си мислеха, че Царството Божие веднага ще се изяви... И като каза това, продължи да върви нагоре към Ерусалим" (19:1128). Съдържанието на притчата е, че благороден човек отива в странство и поверява на слугите си да пазят богатството му, като на всеки дава различно.
към текста >>

Отпътуването и завръщането на царя сочат непосредствено заминаването и новото идване на Христос.
"Каза им една притча за това, че е наближил Ерусалим и те си мислеха, че Царството Божие веднага ще се изяви... И като каза това, продължи да върви нагоре към Ерусалим" (19:1128). Съдържанието на притчата е, че благороден човек отива в странство и поверява на слугите си да пазят богатството му, като на всеки дава различно. И като се връща, тези, които са удвоили богатството, похвалява, а този, който само го е запазил, порицава. Тази притча не трябва да се разбира в материален смисъл. Тя има отношение към заминаването и завръщането на Христа. Отпътуването и завръщането на царя сочат непосредствено заминаването и новото идване на Христос. И самото Евангелие казва, че Христос дава притчата във връзка със скорошното идване на Царството. Изявлението на Царството е, следователно, едно и също със второто пришествие на Христа. Обаче, идването на Царството на Сина человечески е едно строго даване на сметка за хората. На всеки човек е поверено по един талант. Онзи, който умножава талантите, ще устои при второто пришествие на Господа, а който само запазва дадените му таланти, не ще издържи.
към текста >>

И самото Евангелие казва, че Христос дава притчата във връзка със скорошното идване на Царството.
Съдържанието на притчата е, че благороден човек отива в странство и поверява на слугите си да пазят богатството му, като на всеки дава различно. И като се връща, тези, които са удвоили богатството, похвалява, а този, който само го е запазил, порицава. Тази притча не трябва да се разбира в материален смисъл. Тя има отношение към заминаването и завръщането на Христа. Отпътуването и завръщането на царя сочат непосредствено заминаването и новото идване на Христос. И самото Евангелие казва, че Христос дава притчата във връзка със скорошното идване на Царството. Изявлението на Царството е, следователно, едно и също със второто пришествие на Христа. Обаче, идването на Царството на Сина человечески е едно строго даване на сметка за хората. На всеки човек е поверено по един талант. Онзи, който умножава талантите, ще устои при второто пришествие на Господа, а който само запазва дадените му таланти, не ще издържи. От самия разказ в Евангелието се вижда, че повереният талант е спящият духовен орган на сърцето, вложен във всеки човек.
към текста >>

38. 6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА - Влад Пашов (1902- 1974)

От всичко, което се описва в 11-та глава се вижда, че Христос се приготовлява за Голгота, като обявява война на силните на деня и ги предизвиква.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА От всичко, което се описва в 11-та глава се вижда, че Христос се приготовлява за Голгота, като обявява война на силните на деня и ги предизвиква. В началото на главата се описва тържественото влизане на Христа в Ерусалим, възседнал на осле и народът Го посреща с думите: "Осанна, благословен, който иде в Името Господне", като постилаха пътя Му с дрехи и вейки. Учителят, като разглежда тази сцена, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята. Учениците представят душата, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос. А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята. Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос слиза.
към текста >>

Учителят, като разглежда тази сцена, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА От всичко, което се описва в 11-та глава се вижда, че Христос се приготовлява за Голгота, като обявява война на силните на деня и ги предизвиква. В началото на главата се описва тържественото влизане на Христа в Ерусалим, възседнал на осле и народът Го посреща с думите: "Осанна, благословен, който иде в Името Господне", като постилаха пътя Му с дрехи и вейки. Учителят, като разглежда тази сцена, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята. Учениците представят душата, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос. А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята. Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос слиза. На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да влезе във физическия свят. От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този свят, към княза на този свят.
към текста >>

Учениците представят душата, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА От всичко, което се описва в 11-та глава се вижда, че Христос се приготовлява за Голгота, като обявява война на силните на деня и ги предизвиква. В началото на главата се описва тържественото влизане на Христа в Ерусалим, възседнал на осле и народът Го посреща с думите: "Осанна, благословен, който иде в Името Господне", като постилаха пътя Му с дрехи и вейки. Учителят, като разглежда тази сцена, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята. Учениците представят душата, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос. А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята. Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос слиза. На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да влезе във физическия свят. От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този свят, към княза на този свят. Христос влезе тържествено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска да го направи цар.
към текста >>

А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА От всичко, което се описва в 11-та глава се вижда, че Христос се приготовлява за Голгота, като обявява война на силните на деня и ги предизвиква. В началото на главата се описва тържественото влизане на Христа в Ерусалим, възседнал на осле и народът Го посреща с думите: "Осанна, благословен, който иде в Името Господне", като постилаха пътя Му с дрехи и вейки. Учителят, като разглежда тази сцена, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята. Учениците представят душата, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос. А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята. Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос слиза. На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да влезе във физическия свят. От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този свят, към княза на този свят. Христос влезе тържествено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска да го направи цар. По-нататък се разправя, че като влязъл в храма и намерил продавачите и купувачите на различни неща - и на гълъби, и среброменители - ги изпъжда, като прекатурва масите им.
към текста >>

Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос слиза.
От всичко, което се описва в 11-та глава се вижда, че Христос се приготовлява за Голгота, като обявява война на силните на деня и ги предизвиква. В началото на главата се описва тържественото влизане на Христа в Ерусалим, възседнал на осле и народът Го посреща с думите: "Осанна, благословен, който иде в Името Господне", като постилаха пътя Му с дрехи и вейки. Учителят, като разглежда тази сцена, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята. Учениците представят душата, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос. А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята. Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос слиза. На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да влезе във физическия свят. От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този свят, към княза на този свят. Христос влезе тържествено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска да го направи цар. По-нататък се разправя, че като влязъл в храма и намерил продавачите и купувачите на различни неща - и на гълъби, и среброменители - ги изпъжда, като прекатурва масите им. Това е също предизвикателство против силните на деня, против цезаровия култ, който е устроил тази търговия в храма.
към текста >>

На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да влезе във физическия свят.
В началото на главата се описва тържественото влизане на Христа в Ерусалим, възседнал на осле и народът Го посреща с думите: "Осанна, благословен, който иде в Името Господне", като постилаха пътя Му с дрехи и вейки. Учителят, като разглежда тази сцена, казва, че ослето, което Христос възсяда и което Му е доведено от учениците по Негово поръчение, представя физическото тяло, с което Христос слиза на Земята. Учениците представят душата, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос. А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята. Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос слиза. На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да влезе във физическия свят. От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този свят, към княза на този свят. Христос влезе тържествено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска да го направи цар. По-нататък се разправя, че като влязъл в храма и намерил продавачите и купувачите на различни неща - и на гълъби, и среброменители - ги изпъжда, като прекатурва масите им. Това е също предизвикателство против силните на деня, против цезаровия култ, който е устроил тази търговия в храма. С това Христос ни показва, че всеки трябва да очисти своя храм, своето тяло от всички нечистотии, които препятстват на Божественото.
към текста >>

Христос влезе тържествено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска да го направи цар.
Учениците представят душата, която служи като посредник между тялото и Духа, който е Христос. А самият Христос е Логосът, Който слиза на Земята. Ерусалим, това е физическият свят, в който Христос слиза. На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да влезе във физическия свят. От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този свят, към княза на този свят. Христос влезе тържествено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска да го направи цар. По-нататък се разправя, че като влязъл в храма и намерил продавачите и купувачите на различни неща - и на гълъби, и среброменители - ги изпъжда, като прекатурва масите им. Това е също предизвикателство против силните на деня, против цезаровия култ, който е устроил тази търговия в храма. С това Христос ни показва, че всеки трябва да очисти своя храм, своето тяло от всички нечистотии, които препятстват на Божественото. Той казва: "Домът Ми е дом на молитва, а вие го направихте разбойнически вертеп". Човешкото тяло е храм, в който Христос влиза.
към текста >>

С това Христос ни показва, че всеки трябва да очисти своя храм, своето тяло от всички нечистотии, които препятстват на Божественото.
На Земята Христос пристига така да се каже инкогнито, незабелязано, но при слизането си от духовния свят Той е тържествено изпратен; посрещащите с вейките, това са жителите на етерния свят, които го посрещат преди да влезе във физическия свят. От друга страна самото това тържествено влизане на Христа в Ерусалим е едно предизвикателство към силните на този свят, към княза на този свят. Христос влезе тържествено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска да го направи цар. По-нататък се разправя, че като влязъл в храма и намерил продавачите и купувачите на различни неща - и на гълъби, и среброменители - ги изпъжда, като прекатурва масите им. Това е също предизвикателство против силните на деня, против цезаровия култ, който е устроил тази търговия в храма. С това Христос ни показва, че всеки трябва да очисти своя храм, своето тяло от всички нечистотии, които препятстват на Божественото. Той казва: "Домът Ми е дом на молитва, а вие го направихте разбойнически вертеп". Човешкото тяло е храм, в който Христос влиза. С това очистване на Ерусалимския храм Христос дава импулс на хората да очистят своя храм. Преди очистването на храма от Христа се описва, че Христос вижда една смоковница и се приближава към нея, за да търси плод. Но, като стига при нея, не намира никакъв плод, защото не било време за плод.
към текста >>

Човешкото тяло е храм, в който Христос влиза.
Христос влезе тържествено в неговото царство, посрещнат от народа, който иска да го направи цар. По-нататък се разправя, че като влязъл в храма и намерил продавачите и купувачите на различни неща - и на гълъби, и среброменители - ги изпъжда, като прекатурва масите им. Това е също предизвикателство против силните на деня, против цезаровия култ, който е устроил тази търговия в храма. С това Христос ни показва, че всеки трябва да очисти своя храм, своето тяло от всички нечистотии, които препятстват на Божественото. Той казва: "Домът Ми е дом на молитва, а вие го направихте разбойнически вертеп". Човешкото тяло е храм, в който Христос влиза. С това очистване на Ерусалимския храм Христос дава импулс на хората да очистят своя храм. Преди очистването на храма от Христа се описва, че Христос вижда една смоковница и се приближава към нея, за да търси плод. Но, като стига при нея, не намира никакъв плод, защото не било време за плод. "И Той проговори, думайки: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това".
към текста >>

С това очистване на Ерусалимския храм Христос дава импулс на хората да очистят своя храм.
По-нататък се разправя, че като влязъл в храма и намерил продавачите и купувачите на различни неща - и на гълъби, и среброменители - ги изпъжда, като прекатурва масите им. Това е също предизвикателство против силните на деня, против цезаровия култ, който е устроил тази търговия в храма. С това Христос ни показва, че всеки трябва да очисти своя храм, своето тяло от всички нечистотии, които препятстват на Божественото. Той казва: "Домът Ми е дом на молитва, а вие го направихте разбойнически вертеп". Човешкото тяло е храм, в който Христос влиза. С това очистване на Ерусалимския храм Христос дава импулс на хората да очистят своя храм. Преди очистването на храма от Христа се описва, че Христос вижда една смоковница и се приближава към нея, за да търси плод. Но, като стига при нея, не намира никакъв плод, защото не било време за плод. "И Той проговори, думайки: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това". Ако се анализира този разказ, ще се види, че това не е едно физическо явление, а един символ.
към текста >>

Преди очистването на храма от Христа се описва, че Христос вижда една смоковница и се приближава към нея, за да търси плод.
Това е също предизвикателство против силните на деня, против цезаровия култ, който е устроил тази търговия в храма. С това Христос ни показва, че всеки трябва да очисти своя храм, своето тяло от всички нечистотии, които препятстват на Божественото. Той казва: "Домът Ми е дом на молитва, а вие го направихте разбойнически вертеп". Човешкото тяло е храм, в който Христос влиза. С това очистване на Ерусалимския храм Христос дава импулс на хората да очистят своя храм. Преди очистването на храма от Христа се описва, че Христос вижда една смоковница и се приближава към нея, за да търси плод. Но, като стига при нея, не намира никакъв плод, защото не било време за плод. "И Той проговори, думайки: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това". Ако се анализира този разказ, ще се види, че това не е едно физическо явление, а един символ. В Свещените Писания на много места се говори за дърветата като символи.
към текста >>

Така и в началото на Библията се казва, че Бог насадил градина с разни дървета, между които и Дървото на Живота, и Дървото за познаване на доброто и злото.
Но, като стига при нея, не намира никакъв плод, защото не било време за плод. "И Той проговори, думайки: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това". Ако се анализира този разказ, ще се види, че това не е едно физическо явление, а един символ. В Свещените Писания на много места се говори за дърветата като символи. Така и в началото на Библията се казва, че Бог насадил градина с разни дървета, между които и Дървото на Живота, и Дървото за познаване на доброто и злото. И на други места се споменава за дървета. Исус, Който се отличава с голяма разумност и голяма Любов към всичко живо, не може да прокълне една смоковница, че няма плод и то когато не му е времето за плодове. Това също показва, че тук не се отнася до едно физическо дърво, но дървото тук е взето като символ на нещо духовно, както и в други случаи в Писанието. Тогава какво е значението на този разказ? Тук смоковницата е взета като символ на древните Мистерии, времето на които е вече изтекло и затова на тях няма никакъв плод.
към текста >>

И затова Христос, като Върховен Посветител и Ръководител на Мистериите, с думите " отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века", прекратява дейността на древните Мистерии, защото е изтекло времето им.
И на други места се споменава за дървета. Исус, Който се отличава с голяма разумност и голяма Любов към всичко живо, не може да прокълне една смоковница, че няма плод и то когато не му е времето за плодове. Това също показва, че тук не се отнася до едно физическо дърво, но дървото тук е взето като символ на нещо духовно, както и в други случаи в Писанието. Тогава какво е значението на този разказ? Тук смоковницата е взета като символ на древните Мистерии, времето на които е вече изтекло и затова на тях няма никакъв плод. И затова Христос, като Върховен Посветител и Ръководител на Мистериите, с думите " отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века", прекратява дейността на древните Мистерии, защото е изтекло времето им. Това е посочено с изсъхването на смоковницата. Че това е символ, който се отнася до древните Мистерии, се вижда и от примера, когато Христос казва на Натанаил, че го видял под смоковницата, т.е. видял го е в Школите на древните Мистерии. Между тържественото влизане на Исус в Ерусалим и виждането на смоковницата, нейното изсъхване и обръщане на състоянието на народа от " осанна" в " разпни Го", има една вътрешна връзка. Когато на другата сутрин Христос се връща с учениците от Витания и Ерусалим, и минава край смоковницата, Петър казва: "Учителю, виж смоковницата, която Ти прокле, е изсъхнала" А Христос, без да отговори нищо на въпроса, му казва: "Имайте вяра в Бога.
към текста >>

Че това е символ, който се отнася до древните Мистерии, се вижда и от примера, когато Христос казва на Натанаил, че го видял под смоковницата, т.е.
Това също показва, че тук не се отнася до едно физическо дърво, но дървото тук е взето като символ на нещо духовно, както и в други случаи в Писанието. Тогава какво е значението на този разказ? Тук смоковницата е взета като символ на древните Мистерии, времето на които е вече изтекло и затова на тях няма никакъв плод. И затова Христос, като Върховен Посветител и Ръководител на Мистериите, с думите " отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века", прекратява дейността на древните Мистерии, защото е изтекло времето им. Това е посочено с изсъхването на смоковницата. Че това е символ, който се отнася до древните Мистерии, се вижда и от примера, когато Христос казва на Натанаил, че го видял под смоковницата, т.е. видял го е в Школите на древните Мистерии. Между тържественото влизане на Исус в Ерусалим и виждането на смоковницата, нейното изсъхване и обръщане на състоянието на народа от " осанна" в " разпни Го", има една вътрешна връзка. Когато на другата сутрин Христос се връща с учениците от Витания и Ерусалим, и минава край смоковницата, Петър казва: "Учителю, виж смоковницата, която Ти прокле, е изсъхнала" А Христос, без да отговори нищо на въпроса, му казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." Между всички тези неща има една вътрешна връзка. Те са елементи на един сложен духовен процес.
към текста >>

Когато на другата сутрин Христос се връща с учениците от Витания и Ерусалим, и минава край смоковницата, Петър казва: "Учителю, виж смоковницата, която Ти прокле, е изсъхнала" А Христос, без да отговори нищо на въпроса, му казва: "Имайте вяра в Бога.
И затова Христос, като Върховен Посветител и Ръководител на Мистериите, с думите " отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века", прекратява дейността на древните Мистерии, защото е изтекло времето им. Това е посочено с изсъхването на смоковницата. Че това е символ, който се отнася до древните Мистерии, се вижда и от примера, когато Христос казва на Натанаил, че го видял под смоковницата, т.е. видял го е в Школите на древните Мистерии. Между тържественото влизане на Исус в Ерусалим и виждането на смоковницата, нейното изсъхване и обръщане на състоянието на народа от " осанна" в " разпни Го", има една вътрешна връзка. Когато на другата сутрин Христос се връща с учениците от Витания и Ерусалим, и минава край смоковницата, Петър казва: "Учителю, виж смоковницата, която Ти прокле, е изсъхнала" А Христос, без да отговори нищо на въпроса, му казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." Между всички тези неща има една вътрешна връзка. Те са елементи на един сложен духовен процес. Тук не става въпрос за физически явления, а за духовни. Вече казах, че смоковницата е символ на Големите Мистерии, на древното ясновидство. Че това е така, се вижда и от онова място от Евангелието на Йоан, когато Филип завежда Натанаил при Исус и Той му казва, че го е видял под смоковницата.
към текста >>

Това, което Христос направи при влизането в града, беше едно физическо действие, което е свързано с четенето на Свещеното Писание.
на осле, рожба на ослица" (9,9), живееха в душите. Когато тези думи прозвучаваха при култовото четене в храма, при слушането се запалваше Огънят. Народът виждаше това, което слушаше. Видението на Месия просияваше. Същото видение се запалило сега при физическото събитие, при виждането на Човека, на Чието чело отсега нататък сияеше непобедимата царствена воля. Това, което Христос направи при влизането в града, беше едно физическо действие, което е свързано с четенето на Свещеното Писание. И това, което се е изживяло в храма при четенето на това място от пророк Захария, бликва във възклицанията и псалмите " осанна във вишних" от душата на народа. По такъв начин народът бере тези плодове от смоковницата на старото виждане. Но времето на старото виждане беше изтекло. И волята на Христа е то да е изтекло. Още не е стихнало ликуването на народа, в следващия стих се казва, че Исус се връщал от Витания с учениците, където пренощували и се казва, че Той огладнял и пристъпил при смоковницата да намери нещо за ядене.
към текста >>

Така че самият Христос е Този, Който желае и произвежда този обрат в настроението на народа.
Една нова епоха започва. Тук е турена в действие новата Мирова Воля на Христа. Тя е неумолима. Той иска в душата на народа да изсъхне това, което още живее от дървото на старото ясновиждане. Обаче с изсъхването на смоковницата викът " осанна" се превръща в " разпни Го". Така че самият Христос е Този, Който желае и произвежда този обрат в настроението на народа. Тази е Тайната на проклятието на смоковницата. Обаче Христос никога не събаря старото, без да посади новото. Когато на следващия ден Петър казва: "Учителю, ето смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос му казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." За да разберем защо Христос казва това на учениците, трябва да го свържем с Тайната на смоковницата.
към текста >>

Обаче Христос никога не събаря старото, без да посади новото.
Тя е неумолима. Той иска в душата на народа да изсъхне това, което още живее от дървото на старото ясновиждане. Обаче с изсъхването на смоковницата викът " осанна" се превръща в " разпни Го". Така че самият Христос е Този, Който желае и произвежда този обрат в настроението на народа. Тази е Тайната на проклятието на смоковницата. Обаче Христос никога не събаря старото, без да посади новото. Когато на следващия ден Петър казва: "Учителю, ето смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос му казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." За да разберем защо Христос казва това на учениците, трябва да го свържем с Тайната на смоковницата. Смоковницата е дървото на старото ясновиждане, на древните Мистерии, а Вярата е семето на новото ясновиждане. Епохата на Вярата започва, когато е изтекла епохата на смоковницата.
към текста >>

Когато на следващия ден Петър казва: "Учителю, ето смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос му казва: "Имайте вяра в Бога.
Той иска в душата на народа да изсъхне това, което още живее от дървото на старото ясновиждане. Обаче с изсъхването на смоковницата викът " осанна" се превръща в " разпни Го". Така че самият Христос е Този, Който желае и произвежда този обрат в настроението на народа. Тази е Тайната на проклятието на смоковницата. Обаче Христос никога не събаря старото, без да посади новото. Когато на следващия ден Петър казва: "Учителю, ето смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос му казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." За да разберем защо Христос казва това на учениците, трябва да го свържем с Тайната на смоковницата. Смоковницата е дървото на старото ясновиждане, на древните Мистерии, а Вярата е семето на новото ясновиждане. Епохата на Вярата започва, когато е изтекла епохата на смоковницата. Но както за смоковницата хората си съставили една груба материалистична представа, така и за Вярата те са си съставили една сантиментално-душевна, вместо духовна представа.
към текста >>

За да разберем защо Христос казва това на учениците, трябва да го свържем с Тайната на смоковницата.
Така че самият Христос е Този, Който желае и произвежда този обрат в настроението на народа. Тази е Тайната на проклятието на смоковницата. Обаче Христос никога не събаря старото, без да посади новото. Когато на следващия ден Петър казва: "Учителю, ето смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос му казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." За да разберем защо Христос казва това на учениците, трябва да го свържем с Тайната на смоковницата. Смоковницата е дървото на старото ясновиждане, на древните Мистерии, а Вярата е семето на новото ясновиждане. Епохата на Вярата започва, когато е изтекла епохата на смоковницата. Но както за смоковницата хората си съставили една груба материалистична представа, така и за Вярата те са си съставили една сантиментално-душевна, вместо духовна представа. Вярата е едно семе в човешката душа, от което израства едно дърво, дървото на новото ясновидство. Затова Той казва: "Ако бихте имали вяра колкото синапово зърно, бихте могли да кажете на тази планина премести с оттук и тя би се преместила".
към текста >>

В заключение на тази мисъл Христос казва: "Когато се изправяте за молитва, прощавайте ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на Небесата, вашите прегрешения".
И когато Петър Му посочва на влизане в града, че смоковницата е изсъхнала, когато сутринта минават покрай нея, Исус в отговор им казва: "Имайте вяра в Бога. Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне". Това е важен окултен закон, който Учителят нарича закон на Опуленс, закон за реализиране на желанията на човека или още закон за всемирното изобилие. За да се реализира една молба на човека, той трябва да си създаде една ясна и конкретна форма в съзнанието за това, което желае да постигне и да вярва, че го е постигнал вече, и ще го получи. В заключение на тази мисъл Христос казва: "Когато се изправяте за молитва, прощавайте ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на Небесата, вашите прегрешения". След това до края на главата се разправя за спора на книжниците и фарисеите с Исус, които Го питат с каква власт върши всичко това, което прави в храма. Той ги пита - учението на Йоана от Бога ли е или не. Те мълчат, затова Той им казва: "Нито Аз ви казвам с каква власт върша това". Тук все повече събитията напредват и отиват към Голгота. И с всичко, което върши и говори оттук нататък, Христос предизвиква книжниците, фарисеите и свещениците, защото знае, че трябва да мине през Голгота.
към текста >>

И с всичко, което върши и говори оттук нататък, Христос предизвиква книжниците, фарисеите и свещениците, защото знае, че трябва да мине през Голгота.
В заключение на тази мисъл Христос казва: "Когато се изправяте за молитва, прощавайте ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на Небесата, вашите прегрешения". След това до края на главата се разправя за спора на книжниците и фарисеите с Исус, които Го питат с каква власт върши всичко това, което прави в храма. Той ги пита - учението на Йоана от Бога ли е или не. Те мълчат, затова Той им казва: "Нито Аз ви казвам с каква власт върша това". Тук все повече събитията напредват и отиват към Голгота. И с всичко, което върши и говори оттук нататък, Христос предизвиква книжниците, фарисеите и свещениците, защото знае, че трябва да мине през Голгота. Той не избягва Голгота, но се стреми с всички сили към нея. В началото на 12-та глава дава притчата за лозето и наемниците и в заключение на притчата цитира Исайя, който казва: "Не сте ли прочели нито това писание: камъкът, който отхвърлиха зидарите, той става глава на ъгъла. От Господ биде това. И чудно е във вашите очи". Първенците разбрали, че за тях говори и искали да Го хванат, но се побояли от народа.
към текста >>

От една страна имаме човекът -Исус, който носи в себе си Бога-Христос, а на друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител на Бога.
Значи на тялото трябва да отдадем дължимото му и на Бога - дължимото. След това идват при Него садукеите, които повдигат въпроса за Възкресението, като Му казват, че седем братя имали една жена, понеже един след друг умирали и го питат - на кого ще бъде жената във Възкресението. Исус им казва: "Вие се заблуждавате, защото когато възкръснат мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангелите небесни те." Сцената с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на княза на света, представен от цезар. За да се разбере тази сцена, трябва да се разгледа на историческия фон на епохата. От една страна имаме човекът -Исус, който носи в себе си Бога-Христос, а на друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител на Бога. По този въпрос говорих малко в предната глава, сега ще направя едно допълнение. За да разберем този въпрос трябва да знаем, че евреите били успели, чрез договори с Рим, да запазят Соломоновия храм в Ерусалим непокътнат. Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм към своя култ. Затова те имали голяма грижа и страх, особено у ръководителите на народа, че един ден римските властници ще нахлуят в Светая Светих, ще обсебят Тайната на храма им и ще поставят образа на цезаря на мястото на свещения ковчег на Мойсей. За да избегнат тази голяма опасност, еврейските ръководители са били готови на неограничени компромиси.
към текста >>

Чрез думите, които произнесе пред смоковницата, Христос сам накара народа да премине от състоянието на " осанна" към състоянието на " разпни Го".
Евангелието на Матей разказва за очистването на храма, че става между влизането в Ерусалим и проклятието на смоковницата. Марко огражда същото събитие с две сцени - с проклятието на смоковницата и с очистването на храма. Връзката е вътрешна. И тя е явна в решителната воля на Христа. Чрез думите, които произнесе пред смоковницата, Христос сам накара народа да премине от състоянието на " осанна" към състоянието на " разпни Го". С това Той предава стария душевен свят на умиране. Чрез Своето действие в храма Христос довежда събитията до решителна борба. И затова Той казва, че не е дошъл да донесе мир, а меч - Той предава старите храмове на разрушение. Старият свят трябва да замине и ще загине.
към текста >>

Чрез Своето действие в храма Христос довежда събитията до решителна борба.
- с проклятието на смоковницата и с очистването на храма. Връзката е вътрешна. И тя е явна в решителната воля на Христа. Чрез думите, които произнесе пред смоковницата, Христос сам накара народа да премине от състоянието на " осанна" към състоянието на " разпни Го". С това Той предава стария душевен свят на умиране. Чрез Своето действие в храма Христос довежда събитията до решителна борба. И затова Той казва, че не е дошъл да донесе мир, а меч - Той предава старите храмове на разрушение. Старият свят трябва да замине и ще загине. След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина. Той казва, че камък върху камък няма да остане от стария свят.
към текста >>

След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина.
С това Той предава стария душевен свят на умиране. Чрез Своето действие в храма Христос довежда събитията до решителна борба. И затова Той казва, че не е дошъл да донесе мир, а меч - Той предава старите храмове на разрушение. Старият свят трябва да замине и ще загине. След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина. Той казва, че камък върху камък няма да остане от стария свят. Той предварително вижда накъде ще се търколи лавината, която Той трябваше да приведе в движение. След това идва при Него един книжник и Го пита коя е най-голямата заповед. Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила. И втора подобна заповед е да възлюбиш ближния както себе си.
към текста >>

След като видели как Христос отговорил мъдро на всички, престанали да Му задават въпроси.
Той казва, че камък върху камък няма да остане от стария свят. Той предварително вижда накъде ще се търколи лавината, която Той трябваше да приведе в движение. След това идва при Него един книжник и Го пита коя е най-голямата заповед. Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила. И втора подобна заповед е да възлюбиш ближния както себе си. След като видели как Христос отговорил мъдро на всички, престанали да Му задават въпроси. След това сам Исус, като говори на народа в храма, казва: "Как думат книжниците, че Христос е Давидов син? Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ, седни от дясно Ми, докле положа враговете Ти в Твое подножие. Сам Давид Го нарича Господ. Тогаз как е негов син? " След това Христос говори против книжниците и фарисеите, и ги изобличава.
към текста >>

След това сам Исус, като говори на народа в храма, казва: "Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?
Той предварително вижда накъде ще се търколи лавината, която Той трябваше да приведе в движение. След това идва при Него един книжник и Го пита коя е най-голямата заповед. Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила. И втора подобна заповед е да възлюбиш ближния както себе си. След като видели как Христос отговорил мъдро на всички, престанали да Му задават въпроси. След това сам Исус, като говори на народа в храма, казва: "Как думат книжниците, че Христос е Давидов син? Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ, седни от дясно Ми, докле положа враговете Ти в Твое подножие. Сам Давид Го нарича Господ. Тогаз как е негов син? " След това Христос говори против книжниците и фарисеите, и ги изобличава. И като наблюдава кой какво пуска в
към текста >>

" След това Христос говори против книжниците и фарисеите, и ги изобличава.
След като видели как Христос отговорил мъдро на всички, престанали да Му задават въпроси. След това сам Исус, като говори на народа в храма, казва: "Как думат книжниците, че Христос е Давидов син? Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ, седни от дясно Ми, докле положа враговете Ти в Твое подножие. Сам Давид Го нарича Господ. Тогаз как е негов син? " След това Христос говори против книжниците и фарисеите, и ги изобличава. И като наблюдава кой какво пуска в съкровищницата, гледа една бедна вдовица, че е пуснала две лепти, което било всичкото й съкровище, докато другите давали много, но от изобилието. И Той казва на учениците Си: "Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата, защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, що имаше, пусна целия си имот".
към текста >>

39. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея.
В този история на еврейския народ са разкрити законите на това развитие, както и въобще законите на всяко историческо развитие, на развитието на човечеството, както и тайната на тази история, на това развитие. Матей показва, че това развитие на еврейския народ е минало през три по четиринадесет поколения, което прави четиридесет и две поколения. Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея.
към текста >>

Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия.
Но това разделяне на историята на еврейския народ на три периода по четиринадесет поколения не е случайно, а има дълбок смисъл. По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа.
към текста >>

В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него.
По нататък ще спомена накратко какъв е смисълът на това троично разпределение и какъв е смисълът на тези четиридесет и две поколения. Тук само ще кажа, че крайният резултат, крайният плод на цялото това развитие на еврейския народ е Исус, чието раждане е описано като завършек на развитието на еврейския народ; Той е плод на цялото развитие на еврейския народ. Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа. При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят.
към текста >>

Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея.
Говорейки за Евангелието на Матей, във връзка с Тайната на историята на човешкото развитие, Щайнер казва следното: "Това, което Исус Христос е бил като човек, как Той е действал като човек в тридесет и трите години на Своето земно съществуване, ни е разкрито в Евангелието на Матея. Това, което се съдържа в Евангелието на Матея, ни дава един хармоничен в себе си образ на човека. Ако в Евангелието на Йоан ни е описан един принадлежащ на целия Всемир космически Богочовек; ако в Евангелието на Лука Христос ни е представен като едно пожертващо се Същество на Любовта, а в Евангелието на Марко Христос ни е представен като въплъщение на Мировата воля, то в Евангелието на Матей ние имаме истинския образ на идеалния човек Исус от Палестина; на Онзи човек, Който живя тридесет и три години, в Който се намира като единство всичко, което можем да добием при разглеждането на другите Евангелия. В Евангелието на Матей образът на Исус Христос застава пред нас напълно човешки, като отделен земен човек, Когото обаче не можем да разберем, ако предварително не познаваме това, което ни дават другите Евангелия за Него. Ако и тогава отделният човек избледнява, то в този избледнял образ ни е предадено това, което ни разкриват другите три Евангелия. Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа. При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея."
към текста >>

Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея."
Един образ за личността на Исус Христос може да ни даде разглеждането на Евангелието на Матея. "Когато разглеждаме Евангелието на Матея, пред нашия поглед ще изпъкне интимно и прецизно онова, което се ражда от древноеврейския народ: човекът Исус, как Той се корени в Своя народ. И ние ще познаем защо кръвта на древноеврейския народ трябваше да бъде използвана по съвършено определен начин, за да допринесе за земното човечество именно тази кръв на Исуса Христа. При разглеждане на Евангелието на Матея пред нас застава същността на древноеврейския народ и мисията на този народ за цялото човечество, раждането на новото време, раждането на християнството от древноеврейския свят. Чрез Евангелието на Матея ние добиваме познания и чувство за Това, Което живя всред човечеството, всред човешкото развитие на Земята, чрез Исуса Христа от Палестина. Това, което Исус Христос бе като човек, това, което е, докато бе човек, всички Тайни на човешката история и на човешкото развитие, се съдържат в Евангелието на Матея." Така че, в Евангелието на Матей трябва да търсим Тайните на човешката история. Чрез разглеждането на това Евангелие ние се запознаваме със законите, по които се развива човешката история, човешкият живот, човешката съдба. За да разберем мисията на еврейския народ за общото човешко развитие, трябва да знаем характера на епохата, в която протича развитието на еврейския народ. По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно съзнание, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят. Това било епохата, когато трябвало да се развие човешкият аз и заедно с него човешкият ум, което било мисията на Петата следатлантска култура
към текста >>

Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума.
За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят - да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си. Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога. В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят.
към текста >>

Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство.
С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал.
към текста >>

Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене.
Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене. Йосиф бил този, който направил връзката на еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между познаването на външния свят по пътя на логичното мислене. Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните.
към текста >>

И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество.
Това царство на езика на Библията се нарича Царство Небесно или Царство Божие. А в смисъла, в който тук говорим, това Царство Небесно не е нищо друго, освен перифраза на израза човешко царство - царство, чрез което се проявява или въплътява Небето чрез аза, който живее в човека. Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята. И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество. С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение.
към текста >>

Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята.
Във времената, когато азът не е бил още пробуден в човека, той не е бил истински човек, а същество на път да стане човек. С раждането на аза човек става човек и може да каже за себе си аз: аз съм човек, аз съм онова същество, в което Бог живее. С това е настъпил моментът, когато Царството Небесно слиза на Земята. И когато Йоан Кръстител и сам Исус Христос е казал: Наближило е Царството Небесно, разбирали са, че сме в епохата, когато се пробужда азът в човека и той се осъзнава като едно Божествено същество. С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно.
към текста >>

И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас".
С това те са охарактеризирали най-дълбоко своята епоха. Затова именно в този епоха е трябвало да се роди Христос на Земята. Той трябвало да донесе на човечеството онези сили, чрез които азът да развие посочените по-горе качества. Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти. Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън.
към текста >>

Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог.
Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти. Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи. Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята.
към текста >>

Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята.
Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до познаването на духовния свят, в който се изявява Бог. В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи. Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята. Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум. Чрез размесването на кръвта е било изгубено това, което в древни времена е имало голямо значение, но в замяна на това е настъпило пълно проявление на човешкия аз. Така наред с другите природни царства се ражда същинското човешко царство, или Царството Небесно на Земята. За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие.
към текста >>

Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън.
Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум. Чрез размесването на кръвта е било изгубено това, което в древни времена е имало голямо значение, но в замяна на това е настъпило пълно проявление на човешкия аз. Така наред с другите природни царства се ражда същинското човешко царство, или Царството Небесно на Земята. За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е трябвало да бъдат подготвени отделни хора. И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие. Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка душа. Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи. Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран.
към текста >>

Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи.
Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е трябвало да бъдат подготвени отделни хора. И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие. Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка душа. Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи. Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран. Назареите принадлежали към окултната школа на есеите и са имали много строги правила за живот, за да се подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа. Йоан Кръстител е бил последният велик назарей. Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума.
към текста >>

Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран.
Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е трябвало да бъдат подготвени отделни хора. И такива хора са били подготвяни в течение на цялата еврейска история, за да подготвят Христовото събитие. Тези хора са били само малцина сред еврейския народ, които са знаели за идването на Христа на Земята, Който представя-висшия Аз на човечеството, Който роден веднъж сред човечеството, трябвало да се роди във всяка една отделна човешка душа. Хората, които са били подготвени да могат да знаят и познават ясновидски, какво е всъщност Христос, са се наричали на-зареи. Чрез ясновиждане тези назареи са могли да прозрат това, което се подготвяло в древния еврейски народ, за да се роди Христос в този народ и да бъде разбран. Назареите принадлежали към окултната школа на есеите и са имали много строги правила за живот, за да се подготвят за своята мисия. През време на своята подготовка назареецът е трябвало да бъде доведен до определена ясновидска опитност, която е трябвало да му даде представа колко близо е било човечеството до идването на Христа. Йоан Кръстител е бил последният велик назарей. Той изживял края на назарейството не само за себе си, но е правил да изживеят това и тези, които той искал да направи човеци в пълния смисъл на тази дума. Този завършек на назарейството е бил това, което познаваме като извършване на кръщението от Йоан в реката Йордан.
към текста >>

Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос.
И това е иносказание, защото тези жени представят двата Завета, единият от Синайската планина, който ражда чеда в робство, и той е Агар. А този Агар представя планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с чедата си. А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос.
А горният Ерусалим е свободен, който е майка на всички". Йоан като казваше покайте се, тези думи означават: произведете във вас едно изменение на чувствата, на разбирането. И когато се казва, че Йоан кръщавал с вода за покаяние, подразбира се кръщение с вода за изменение на разбиранията на хората. Когато кръстеният излезе из водата, той трябва да измени своето схващане, не трябва вече да гледа назад към старото, към старите предания, а напред към това, което притежава освободеният Аз, който бе даден чрез Исус Христос. Така че, целта на Йоановото кръщение е била да измени схващането на хората. Йоан кръщавал с вода затова, да събуди в отделните хора силата, позволяваща им да познаят, че е наближило Царството Небесно и с това да могат да разберат кой е Исус Христос. Мисълта на апостол Павел за Авраам и за двете негови жени, които отговарят на двата Завета ясно показва, че в легендата за Авраам, който е бил една действителна историческа личност, един посветен със специално посвещение и мисия, е скрита Тайната на историята на бялата раса, която именно се развива по този път, по който се посочва, че се развива еврейският народ от Авраам. В разказа на Авраам ни се разкрива историята на човечеството, която се простира между четвъртата и петата следатлантски култури и Тайната, свързана с това развитие, а също и законите на това развитие.
към текста >>

40. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос постепенно се вселява в телата - астрално, етерно и физическо, на Исус.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА При кръщението на Исус от Йоан Кръстител в реката Йордан, в тялото на Исус се вселява Христовият Дух, вселява се Логосът, Господарят на Слънчевата система. Но това не е един прост и еднократен процес. Христос постепенно се вселява в телата - астрално, етерно и физическо, на Исус. А всяко от тези три тела е свързано с определени сили на Природата, които пораждат и съответни способности, и възможности на тези тела. Така че, в човека Исус от Назарет се въплътява Христовото Същество. Телесно-душевната част на най-великия човек стана носител на слизащото от духовното царство Христово Същество. Това въплъщение, това човекоставане е една от най-великите Тайни. В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото.
към текста >>

Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос.
Това въплъщение, това човекоставане е една от най-великите Тайни. В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране. Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни. Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос. След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка душа. обаче един Божествен Дух. Така че, в Исус от Назарет е живял най-зрелият, най-всеобхватният дух на човечеството, който при кръщението в Йордан напуска тяло на Исус, което се заема от Христовия Дух. В Евангелието се казва, че след кръщението Исус бил отведен от Духа в пустинята. Ще приведа буквално целия този пасаж, защото е пълен със съдържание и значение.
към текста >>

След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка душа.
В това въплътяване е скрита Тайната за отношението между тялото, душата и Духа, за проникването на земночовешкото от Небеснобожественото. Първичното християнство е познавало това отношение, но в по-късни времена се забравя тази Тайна. Аполикарис от Лаодикия, който е поддържал това учение за троичността на човешкото същество и за Тайните на Божественото въплътяване, на втория Вселенски събор, станал в Константинопол в 381 г., е бил обявен за еретик заради това си разбиране. Той учел, че човек се състои от тяло, душа и Дух, както са учили и първите християни. Същото имаме и при Исус от Назарет, но после при кръщението в Йордан, на мястото на Духа на Исус се вселява Духът на Христос. След кръщението в Йордан, Исус Христос е имал едно човешко тяло и човешка душа. обаче един Божествен Дух. Така че, в Исус от Назарет е живял най-зрелият, най-всеобхватният дух на човечеството, който при кръщението в Йордан напуска тяло на Исус, което се заема от Христовия Дух. В Евангелието се казва, че след кръщението Исус бил отведен от Духа в пустинята. Ще приведа буквално целия този пасаж, защото е пълен със съдържание и значение. Това е дадено в началото на 4-та глава.
към текста >>

Важно е също кой е знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, когато никой не е бил там.
Възможно е Исус, след кръщението, да се е оттеглил в пустинята, за да се приготви за Своята работа. Но в случая с изкушението не се касае за тази пустиня. Също забележително е, че изкушенията са три. което не е случайно, а отговаря на един факт, който е свързан с човешкото естество. Интересно е също така, че Христовото Същество, като се вселява в тялото на Исус, първата Му среща е с дявола, който Го изкушава. Важно е също кой е знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, когато никой не е бил там. Никъде не се казва, че Христос е разказал на учениците Си, за да я запишат. Следователно и това е едно основание, че Евангелията са окултни съчинения и са написани по откровение от духовния свят. Преди да разгледам накратко сцената на изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения. Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии. И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията.
към текста >>

Никъде не се казва, че Христос е разказал на учениците Си, за да я запишат.
Но в случая с изкушението не се касае за тази пустиня. Също забележително е, че изкушенията са три. което не е случайно, а отговаря на един факт, който е свързан с човешкото естество. Интересно е също така, че Христовото Същество, като се вселява в тялото на Исус, първата Му среща е с дявола, който Го изкушава. Важно е също кой е знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, когато никой не е бил там. Никъде не се казва, че Христос е разказал на учениците Си, за да я запишат. Следователно и това е едно основание, че Евангелията са окултни съчинения и са написани по откровение от духовния свят. Преди да разгледам накратко сцената на изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения. Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии. И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията. И затова е казано, че когато Христос бил на кръста и напускал физическото Си тяло, завесата на храма се раздрала.
към текста >>

И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията.
Важно е също кой е знаел за тази среща на Христос с дявола в пустинята, когато никой не е бил там. Никъде не се казва, че Христос е разказал на учениците Си, за да я запишат. Следователно и това е едно основание, че Евангелията са окултни съчинения и са написани по откровение от духовния свят. Преди да разгледам накратко сцената на изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения. Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии. И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията. И затова е казано, че когато Христос бил на кръста и напускал физическото Си тяло, завесата на храма се раздрала. С това е показано, че това, което в древността е ставало в храмовете за Посвещение пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа е достояние на цялото човечество. При древните Посвещения е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено същество и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни. Накратко ще опиша и единия, и другия процес, за да можем да разберем както изкушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота, на която по-нататък ще се спра подробно в отделна глава. Човешкият дух и човешката душа са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят.
към текста >>

И затова е казано, че когато Христос бил на кръста и напускал физическото Си тяло, завесата на храма се раздрала.
Никъде не се казва, че Христос е разказал на учениците Си, за да я запишат. Следователно и това е едно основание, че Евангелията са окултни съчинения и са написани по откровение от духовния свят. Преди да разгледам накратко сцената на изкушението, ще кажа това, което вече съм казал: че Евангелията не са обикновени книги, а са окултни, езотерични, мистични съчинения. Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии. И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията. И затова е казано, че когато Христос бил на кръста и напускал физическото Си тяло, завесата на храма се раздрала. С това е показано, че това, което в древността е ставало в храмовете за Посвещение пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа е достояние на цялото човечество. При древните Посвещения е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено същество и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни. Накратко ще опиша и единия, и другия процес, за да можем да разберем както изкушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота, на която по-нататък ще се спра подробно в отделна глава. Човешкият дух и човешката душа са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят. Това са така наречените три тела, които не са тела, но обвивки - ас-трално тяло, етерно тяло и физическо тяло.
към текста >>

Накратко ще опиша и единия, и другия процес, за да можем да разберем както изкушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота, на която по-нататък ще се спра подробно в отделна глава.
Те са, така да се каже, мистерийни книги, които изнасят на забулен език това, което е ставало в древните Мистерии. И Христос с целия Си живот - от Кръщението в реката Йордан и Изкушението, до Голгота и Възкресението, изнася на голямата историческа сцена това, което се е извършвало в древните Мистерии, когато даден човек минавал през процеса на Посвещенията. И затова е казано, че когато Христос бил на кръста и напускал физическото Си тяло, завесата на храма се раздрала. С това е показано, че това, което в древността е ставало в храмовете за Посвещение пред ограничен кръг от хора, сега чрез Христа е достояние на цялото човечество. При древните Посвещения е имало два момента: първо, навлизане в собствената вътрешност, където на човека се разкривали Тайните на неговото собствено същество и човек ги е преживявал; вторият момент е проникването на човека в Космоса, където му се разкривали духовните основи на Космоса и свързаните с това Тайни. Накратко ще опиша и единия, и другия процес, за да можем да разберем както изкушението на Христос от дявола, така и Тайната на Голгота, на която по-нататък ще се спра подробно в отделна глава. Човешкият дух и човешката душа са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят. Това са така наречените три тела, които не са тела, но обвивки - ас-трално тяло, етерно тяло и физическо тяло. При процеса на Посвещението на ученика се дава възможност да преживее същината на тези три свои обвивки, които поначало имат чисто Божествен произход. Но в процеса на слизането, след така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите на съществата на първия принцип, които ние обикновено наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича луциферически и ариманически същества, по имената на техните ръководители - Луцифер и Ариман. Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия свят, в най-гъстата материя, а Луцифер работи в астралния свят и в астралното тяло на човека.
към текста >>

Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества.
Човешкият дух и човешката душа са облечени в три обвивки или тела, за да се изявят в проявения свят. Това са така наречените три тела, които не са тела, но обвивки - ас-трално тяло, етерно тяло и физическо тяло. При процеса на Посвещението на ученика се дава възможност да преживее същината на тези три свои обвивки, които поначало имат чисто Божествен произход. Но в процеса на слизането, след така нареченото грехопадение, в тях се вливат и силите на съществата на първия принцип, които ние обикновено наричаме тъмни сили, а Щайнер ги нарича луциферически и ариманически същества, по имената на техните ръководители - Луцифер и Ариман. Това са двата полюса на тъмните сили, от които Ариман работи във физическия свят, в най-гъстата материя, а Луцифер работи в астралния свят и в астралното тяло на човека. Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества. Това е един окултен факт, който се разкрива на човека в неговата същина само при Посвещението. Посвещението така се води, че ученикът последователно трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във всяка една от тези обвивки. Първо ученикът се потопява в своето астрално тяло и там се среща първо със силите на тъмните същества, които пораждат желанията и страстите в човека; след това преминава в етерното поле и най-после във физическото тяло, където първо има среща със силите на тъмнината, а след това прониква до дълбоката основа на тези обвивки, която е чисто Божествена. Ако ученикът се поддаде на внушенията и изкушенията на тъмните сили. които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не може да дойде до познаване до чисто Божествените сили на своето естество - той безвъзвратно попада в бездните на ада.
към текста >>

които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не може да дойде до познаване до чисто Божествените сили на своето естество - той безвъзвратно попада в бездните на ада.
Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества. Това е един окултен факт, който се разкрива на човека в неговата същина само при Посвещението. Посвещението така се води, че ученикът последователно трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във всяка една от тези обвивки. Първо ученикът се потопява в своето астрално тяло и там се среща първо със силите на тъмните същества, които пораждат желанията и страстите в човека; след това преминава в етерното поле и най-после във физическото тяло, където първо има среща със силите на тъмнината, а след това прониква до дълбоката основа на тези обвивки, която е чисто Божествена. Ако ученикът се поддаде на внушенията и изкушенията на тъмните сили. които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не може да дойде до познаване до чисто Божествените сили на своето естество - той безвъзвратно попада в бездните на ада. Но за да не стане това. понеже в миналото човек не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът. който извършва Посвещението, е имал дванадесет души посветени като помощници, които са неутрализирали, така да се каже. тъмните сили, с които е влизал ученикът в контакт и са ги обезвреждали, за да не дойде ученикът до катастрофа. Когато човек слиза неподготвен в своето физическо и етерно тяло, те го обхващат така, че вътрешните преживявания, които настъпват тогава, изключват познаването на вътрешната Истина и пред човека застават лъжливи, измамни образи.
към текста >>

Когато човек слиза неподготвен в своето физическо и етерно тяло, те го обхващат така, че вътрешните преживявания, които настъпват тогава, изключват познаването на вътрешната Истина и пред човека застават лъжливи, измамни образи.
които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не може да дойде до познаване до чисто Божествените сили на своето естество - той безвъзвратно попада в бездните на ада. Но за да не стане това. понеже в миналото човек не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът. който извършва Посвещението, е имал дванадесет души посветени като помощници, които са неутрализирали, така да се каже. тъмните сили, с които е влизал ученикът в контакт и са ги обезвреждали, за да не дойде ученикът до катастрофа. Когато човек слиза неподготвен в своето физическо и етерно тяло, те го обхващат така, че вътрешните преживявания, които настъпват тогава, изключват познаването на вътрешната Истина и пред човека застават лъжливи, измамни образи. Така той се свързва с всичко онова, което живее в него като егоистични желания, лоши наклонности и егоистични инстинкти, и т.н. Това, което очаква човека, когато той може да проникне неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да действам, усещам и чувствам само от моята егоистична същност. Следователно тази е опасността, че човек чрез такова потопяване в своята вътрешност достига до най-високата степен на егоизма, и в него се проявяват най-различни форми на егоизъм. И когато те се проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е жертва на тези форми на егоизъм. Той вярва във всичко друго, но не и в това, че е станал свръхегоист.
към текста >>

Но след слизането на Христос на Земята се установява едно ново християнско Посвещение, за което също ще кажа няколко думи.
Когато човек иска да проникне в Макрокосмоса чрез Посвещението и мисли, че всички неща трябва да съвпаднат с неговата гледна точка, той никога не би могъл да се справи и оправи там. За да може да се ориентира в този нов обширен свят, той трябва да развие известна гъвкавост на своето съзнание, трябва да добие възможност да разглежда света всестранно и никога от лично гледище. Според окултната наука човек се нуждае от дванадесет гледища, от дванадесет становища, за да се ориентира в лабиринта на Космоса. Това са, казано с няколко думи, двете страни на древните Посвещения. Това е обширна област, за която би могло да се напише цял том, но аз само споменавам за нея за изяснение на изкушението и Голготската Мистерия. Но след слизането на Христос на Земята се установява едно ново християнско Посвещение, за което също ще кажа няколко думи. При древните Посвещения човек не е бил напълно самостоятелно същество. Той се намирал под влиянието на своя посветител, който обезвреждал излизащите от него демони. Но след Христос това е трябвало да отстъпи място на друго Посвещение, при което човек да може да се справи сам със себе си, със силите и съществата, с които влиза в контакт. При това Посвещение онзи, който извършва Посвещението, казва само: това и това трябва да се направи, като дава правила и методи как да се работи, а човек сам се справя по-нататък. Така човек, без една външна помощ, може да се издигне в Макрокосмоса и да слезе в Микрокосмоса като едно свободно и самостоятелно същество, като му са посочени методите и пътищата за това.
към текста >>

Но след Христос това е трябвало да отстъпи място на друго Посвещение, при което човек да може да се справи сам със себе си, със силите и съществата, с които влиза в контакт.
Това са, казано с няколко думи, двете страни на древните Посвещения. Това е обширна област, за която би могло да се напише цял том, но аз само споменавам за нея за изяснение на изкушението и Голготската Мистерия. Но след слизането на Христос на Земята се установява едно ново християнско Посвещение, за което също ще кажа няколко думи. При древните Посвещения човек не е бил напълно самостоятелно същество. Той се намирал под влиянието на своя посветител, който обезвреждал излизащите от него демони. Но след Христос това е трябвало да отстъпи място на друго Посвещение, при което човек да може да се справи сам със себе си, със силите и съществата, с които влиза в контакт. При това Посвещение онзи, който извършва Посвещението, казва само: това и това трябва да се направи, като дава правила и методи как да се работи, а човек сам се справя по-нататък. Така човек, без една външна помощ, може да се издигне в Макрокосмоса и да слезе в Микрокосмоса като едно свободно и самостоятелно същество, като му са посочени методите и пътищата за това. Но за да може да стане това, трябвало Христос да слезе на Земята. За човека, който иска да мине през Посвещение. Христос е изходната точка за свободно слизане в Микрокосмоса и за свободно влизане в Макрокосмоса, във Великия свят.
към текста >>

Но за да може да стане това, трябвало Христос да слезе на Земята.
При древните Посвещения човек не е бил напълно самостоятелно същество. Той се намирал под влиянието на своя посветител, който обезвреждал излизащите от него демони. Но след Христос това е трябвало да отстъпи място на друго Посвещение, при което човек да може да се справи сам със себе си, със силите и съществата, с които влиза в контакт. При това Посвещение онзи, който извършва Посвещението, казва само: това и това трябва да се направи, като дава правила и методи как да се работи, а човек сам се справя по-нататък. Така човек, без една външна помощ, може да се издигне в Макрокосмоса и да слезе в Микрокосмоса като едно свободно и самостоятелно същество, като му са посочени методите и пътищата за това. Но за да може да стане това, трябвало Христос да слезе на Земята. За човека, който иска да мине през Посвещение. Христос е изходната точка за свободно слизане в Микрокосмоса и за свободно влизане в Макрокосмоса, във Великия свят. Това слизане в Микрокосмоса и въз-лизане, разширяване в Макрокосмоса трябваше да стане веднъж по един всеобхватен начин от Христос, слязъл във физическото тяло. Христос един вид извършва като образец пред цялото човечество това, което с течение на развитието на човечеството ще могат да постигнат много хора. Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си прониква през трите тела-обвивки на човека Исус.
към текста >>

Христос е изходната точка за свободно слизане в Микрокосмоса и за свободно влизане в Макрокосмоса, във Великия свят.
Но след Христос това е трябвало да отстъпи място на друго Посвещение, при което човек да може да се справи сам със себе си, със силите и съществата, с които влиза в контакт. При това Посвещение онзи, който извършва Посвещението, казва само: това и това трябва да се направи, като дава правила и методи как да се работи, а човек сам се справя по-нататък. Така човек, без една външна помощ, може да се издигне в Макрокосмоса и да слезе в Микрокосмоса като едно свободно и самостоятелно същество, като му са посочени методите и пътищата за това. Но за да може да стане това, трябвало Христос да слезе на Земята. За човека, който иска да мине през Посвещение. Христос е изходната точка за свободно слизане в Микрокосмоса и за свободно влизане в Макрокосмоса, във Великия свят. Това слизане в Микрокосмоса и въз-лизане, разширяване в Макрокосмоса трябваше да стане веднъж по един всеобхватен начин от Христос, слязъл във физическото тяло. Христос един вид извършва като образец пред цялото човечество това, което с течение на развитието на човечеството ще могат да постигнат много хора. Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си прониква през трите тела-обвивки на човека Исус. В течение на това слизане Той се срещна последователно със силите, които действат в тези тела. С това Той дава един импулс, благодарение на който всеки човек, който търси Посвещение, може да изживее по свободен начин слизането в Микрокосмоса - във физическото и етерното тяло.
към текста >>

Това слизане в Микрокосмоса и въз-лизане, разширяване в Макрокосмоса трябваше да стане веднъж по един всеобхватен начин от Христос, слязъл във физическото тяло.
При това Посвещение онзи, който извършва Посвещението, казва само: това и това трябва да се направи, като дава правила и методи как да се работи, а човек сам се справя по-нататък. Така човек, без една външна помощ, може да се издигне в Макрокосмоса и да слезе в Микрокосмоса като едно свободно и самостоятелно същество, като му са посочени методите и пътищата за това. Но за да може да стане това, трябвало Христос да слезе на Земята. За човека, който иска да мине през Посвещение. Христос е изходната точка за свободно слизане в Микрокосмоса и за свободно влизане в Макрокосмоса, във Великия свят. Това слизане в Микрокосмоса и въз-лизане, разширяване в Макрокосмоса трябваше да стане веднъж по един всеобхватен начин от Христос, слязъл във физическото тяло. Христос един вид извършва като образец пред цялото човечество това, което с течение на развитието на човечеството ще могат да постигнат много хора. Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си прониква през трите тела-обвивки на човека Исус. В течение на това слизане Той се срещна последователно със силите, които действат в тези тела. С това Той дава един импулс, благодарение на който всеки човек, който търси Посвещение, може да изживее по свободен начин слизането в Микрокосмоса - във физическото и етерното тяло. и да възлезе в Макрокосмоса, в Божествено-духовния свръхсетивен свят.
към текста >>

Христос един вид извършва като образец пред цялото човечество това, което с течение на развитието на човечеството ще могат да постигнат много хора.
Така човек, без една външна помощ, може да се издигне в Макрокосмоса и да слезе в Микрокосмоса като едно свободно и самостоятелно същество, като му са посочени методите и пътищата за това. Но за да може да стане това, трябвало Христос да слезе на Земята. За човека, който иска да мине през Посвещение. Христос е изходната точка за свободно слизане в Микрокосмоса и за свободно влизане в Макрокосмоса, във Великия свят. Това слизане в Микрокосмоса и въз-лизане, разширяване в Макрокосмоса трябваше да стане веднъж по един всеобхватен начин от Христос, слязъл във физическото тяло. Христос един вид извършва като образец пред цялото човечество това, което с течение на развитието на човечеството ще могат да постигнат много хора. Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си прониква през трите тела-обвивки на човека Исус. В течение на това слизане Той се срещна последователно със силите, които действат в тези тела. С това Той дава един импулс, благодарение на който всеки човек, който търси Посвещение, може да изживее по свободен начин слизането в Микрокосмоса - във физическото и етерното тяло. и да възлезе в Макрокосмоса, в Божествено-духовния свръхсетивен свят. При древните Посвещения ученикът е прониквал в Тайните на Микрокосмоса, но ненамирайки се в тялото си.
към текста >>

Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си прониква през трите тела-обвивки на човека Исус.
Но за да може да стане това, трябвало Христос да слезе на Земята. За човека, който иска да мине през Посвещение. Христос е изходната точка за свободно слизане в Микрокосмоса и за свободно влизане в Макрокосмоса, във Великия свят. Това слизане в Микрокосмоса и въз-лизане, разширяване в Макрокосмоса трябваше да стане веднъж по един всеобхватен начин от Христос, слязъл във физическото тяло. Христос един вид извършва като образец пред цялото човечество това, което с течение на развитието на човечеството ще могат да постигнат много хора. Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си прониква през трите тела-обвивки на човека Исус. В течение на това слизане Той се срещна последователно със силите, които действат в тези тела. С това Той дава един импулс, благодарение на който всеки човек, който търси Посвещение, може да изживее по свободен начин слизането в Микрокосмоса - във физическото и етерното тяло. и да възлезе в Макрокосмоса, в Божествено-духовния свръхсетивен свят. При древните Посвещения ученикът е прониквал в Тайните на Микрокосмоса, но ненамирайки се в тялото си. Той бил, така да се каже, напълно свободен от физическото си тяло и когато се връщал назад, той можел да си спомни за преживяното в духовните сфери, но не е могъл да пренесе тези преживявания във физическото тяло.
към текста >>

Това положение на нещата е било коренно променено чрез слизането на Христос в едно физическо тяло.
С това Той дава един импулс, благодарение на който всеки човек, който търси Посвещение, може да изживее по свободен начин слизането в Микрокосмоса - във физическото и етерното тяло. и да възлезе в Макрокосмоса, в Божествено-духовния свръхсетивен свят. При древните Посвещения ученикът е прониквал в Тайните на Микрокосмоса, но ненамирайки се в тялото си. Той бил, така да се каже, напълно свободен от физическото си тяло и когато се връщал назад, той можел да си спомни за преживяното в духовните сфери, но не е могъл да пренесе тези преживявания във физическото тяло. Това е било само един спомен, но не и едно пренасяне на преживяното вътре във физическото тяло. Това положение на нещата е било коренно променено чрез слизането на Христос в едно физическо тяло. Преди слизането на Христос на Земята не е съществувало едно физическо и етерно тяло. което да е било способно на гореописаното преживяване - Азът да проникне цялата човешка вътрешност чак да етерното и физическото тяло. По-рано положението е било такова, че никой човек не е могъл със своя аз, със своя дух да проникне до физическото и етерното тяло. Това станало за пръв път при слизането на Христос в тялото на Исус. Христос също се е разлял в Макрокосмоса без чужда помощ, а чрез собствените сили на Своя Дух.
към текста >>

Преди слизането на Христос на Земята не е съществувало едно физическо и етерно тяло.
и да възлезе в Макрокосмоса, в Божествено-духовния свръхсетивен свят. При древните Посвещения ученикът е прониквал в Тайните на Микрокосмоса, но ненамирайки се в тялото си. Той бил, така да се каже, напълно свободен от физическото си тяло и когато се връщал назад, той можел да си спомни за преживяното в духовните сфери, но не е могъл да пренесе тези преживявания във физическото тяло. Това е било само един спомен, но не и едно пренасяне на преживяното вътре във физическото тяло. Това положение на нещата е било коренно променено чрез слизането на Христос в едно физическо тяло. Преди слизането на Христос на Земята не е съществувало едно физическо и етерно тяло. което да е било способно на гореописаното преживяване - Азът да проникне цялата човешка вътрешност чак да етерното и физическото тяло. По-рано положението е било такова, че никой човек не е могъл със своя аз, със своя дух да проникне до физическото и етерното тяло. Това станало за пръв път при слизането на Христос в тялото на Исус. Христос също се е разлял в Макрокосмоса без чужда помощ, а чрез собствените сили на Своя Дух. Благодарение на това човек добил възможността и способността да прониква постепенно както в Микрокосмоса, така и в Макрокосмоса.
към текста >>

Това станало за пръв път при слизането на Христос в тялото на Исус.
Това е било само един спомен, но не и едно пренасяне на преживяното вътре във физическото тяло. Това положение на нещата е било коренно променено чрез слизането на Христос в едно физическо тяло. Преди слизането на Христос на Земята не е съществувало едно физическо и етерно тяло. което да е било способно на гореописаното преживяване - Азът да проникне цялата човешка вътрешност чак да етерното и физическото тяло. По-рано положението е било такова, че никой човек не е могъл със своя аз, със своя дух да проникне до физическото и етерното тяло. Това станало за пръв път при слизането на Христос в тялото на Исус. Христос също се е разлял в Макрокосмоса без чужда помощ, а чрез собствените сили на Своя Дух. Благодарение на това човек добил възможността и способността да прониква постепенно както в Микрокосмоса, така и в Макрокосмоса. Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос - най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса.
към текста >>

Христос също се е разлял в Макрокосмоса без чужда помощ, а чрез собствените сили на Своя Дух.
Това положение на нещата е било коренно променено чрез слизането на Христос в едно физическо тяло. Преди слизането на Христос на Земята не е съществувало едно физическо и етерно тяло. което да е било способно на гореописаното преживяване - Азът да проникне цялата човешка вътрешност чак да етерното и физическото тяло. По-рано положението е било такова, че никой човек не е могъл със своя аз, със своя дух да проникне до физическото и етерното тяло. Това станало за пръв път при слизането на Христос в тялото на Исус. Христос също се е разлял в Макрокосмоса без чужда помощ, а чрез собствените сили на Своя Дух. Благодарение на това човек добил възможността и способността да прониква постепенно както в Микрокосмоса, така и в Макрокосмоса. Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос - най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати.
към текста >>

Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос
което да е било способно на гореописаното преживяване - Азът да проникне цялата човешка вътрешност чак да етерното и физическото тяло. По-рано положението е било такова, че никой човек не е могъл със своя аз, със своя дух да проникне до физическото и етерното тяло. Това станало за пръв път при слизането на Христос в тялото на Исус. Христос също се е разлял в Макрокосмоса без чужда помощ, а чрез собствените сили на Своя Дух. Благодарение на това човек добил възможността и способността да прониква постепенно както в Микрокосмоса, така и в Макрокосмоса. Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос - най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса. В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус.
към текста >>

При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати.
Христос също се е разлял в Макрокосмоса без чужда помощ, а чрез собствените сили на Своя Дух. Благодарение на това човек добил възможността и способността да прониква постепенно както в Микрокосмоса, така и в Макрокосмоса. Това са двата основни стълба, които се изправят в двете Евангелия - това на Матей и това на Лука. Христос - най-висшата индивидуалност, свързана със Земята, е въплътен в човешко тяло. И Той със Своя живот на Земята показал на хората двете страни на Посвещението - слизането в Микрокосмоса и възлизането в Макрокосмоса. При слизането във физическото и етерното тяло Христос остава неуязвим за всички съблазни и изкушения, които наистина идват към Него, но са отблъснати. Също така Той е защитен и против онези опасности, с които човек се среща при възлизане в Космоса. В Евангелието на Матей е описано как след кръщението, извършено от Йоан, Христовото Същество действително е слязло във физическото и етерното тяло на Исус. Описанието на това събитие е разказът за изкушението. Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло. Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението.
към текста >>

- разширяването в Макрокосмоса - е също описано в това Евангелие по един твърде забележителен начин, как Христос предприема това разширение, това възлизане в Макрокосмоса с човешката природа.
Описанието на това събитие е разказът за изкушението. Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло. Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението - разширяването в Макрокосмоса - е също описано в това Евангелие по един твърде забележителен начин, как Христос предприема това разширение, това възлизане в Макрокосмоса с човешката природа. Христос направи това не за Себе Си, Той не се нуждаеше от това, но Той го извърши за хората. До идването на Христос този процес не е бил извършван в едно човешко физическо и етерно тяло. Дотогава не е съществувало човешко тяло, което да е било проникнато от Христа. Дотогава в пространството е излизала и се е разширявала Божествената същност на човека, но това, което живее в човека, не е излизало в пространството.
към текста >>

Христос направи това не за Себе Си, Той не се нуждаеше от това, но Той го извърши за хората.
Тази сцена на изкушението предава с всички подробности изживяванията, които човек въобще има, когато слезе по същия начин във физическото и етерното тяло. Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението - разширяването в Макрокосмоса - е също описано в това Евангелие по един твърде забележителен начин, как Христос предприема това разширение, това възлизане в Макрокосмоса с човешката природа. Христос направи това не за Себе Си, Той не се нуждаеше от това, но Той го извърши за хората. До идването на Христос този процес не е бил извършван в едно човешко физическо и етерно тяло. Дотогава не е съществувало човешко тяло, което да е било проникнато от Христа. Дотогава в пространството е излизала и се е разширявала Божествената същност на човека, но това, което живее в човека, не е излизало в пространството. Това можа да направи само Христос.
към текста >>

До идването на Христос този процес не е бил извършван в едно човешко физическо и етерно тяло.
Това първо забележително събитие в Евангелието на Матей е сцената с изкушението. Тя предава едната страна и на Посвещението - слизането във физическото и етерното тяло, в Микрокосмоса. Другата страна на Посвещението - разширяването в Макрокосмоса - е също описано в това Евангелие по един твърде забележителен начин, как Христос предприема това разширение, това възлизане в Макрокосмоса с човешката природа. Христос направи това не за Себе Си, Той не се нуждаеше от това, но Той го извърши за хората. До идването на Христос този процес не е бил извършван в едно човешко физическо и етерно тяло. Дотогава не е съществувало човешко тяло, което да е било проникнато от Христа. Дотогава в пространството е излизала и се е разширявала Божествената същност на човека, но това, което живее в човека, не е излизало в пространството. Това можа да направи само Христос. Той взе със Себе Си това, което живее в човека и го изнесе и разля в пространството.
към текста >>

Това можа да направи само Христос.
Христос направи това не за Себе Си, Той не се нуждаеше от това, но Той го извърши за хората. До идването на Христос този процес не е бил извършван в едно човешко физическо и етерно тяло. Дотогава не е съществувало човешко тяло, което да е било проникнато от Христа. Дотогава в пространството е излизала и се е разширявала Божествената същност на човека, но това, което живее в човека, не е излизало в пространството. Това можа да направи само Христос. Той взе със Себе Си това, което живее в човека и го изнесе и разля в пространството. Това можеше да извърши в човешката природа само един Бог. И това второ събитие ни е описано, с което ни се показва, че втората страна на Посвещението, излизането в Космоса, е било действително извършено от Христос в човешката природа. Той бе помазан като всеки друг човек, за да стане чист, за да стане неуязвим против това, което би могло да дойде към Него от физическия свят. Така ние виждаме как помазването, което е играло роля в древните Мистерии, ни се явява отново на по-висока степен на историческия път, докато то е било само в храмовете.
към текста >>

И това второ събитие ни е описано, с което ни се показва, че втората страна на Посвещението, излизането в Космоса, е било действително извършено от Христос в човешката природа.
Дотогава в пространството е излизала и се е разширявала Божествената същност на човека, но това, което живее в човека, не е излизало в пространството. Това можа да направи само Христос. Той взе със Себе Си това, което живее в човека и го изнесе и разля в пространството. Това можеше да извърши в човешката природа само един Бог. И това второ събитие ни е описано, с което ни се показва, че втората страна на Посвещението, излизането в Космоса, е било действително извършено от Христос в човешката природа. Той бе помазан като всеки друг човек, за да стане чист, за да стане неуязвим против това, което би могло да дойде към Него от физическия свят. Така ние виждаме как помазването, което е играло роля в древните Мистерии, ни се явява отново на по-висока степен на историческия път, докато то е било само в храмовете. И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята. Това съзнателно излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня. И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт".
към текста >>

И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята.
Той взе със Себе Си това, което живее в човека и го изнесе и разля в пространството. Това можеше да извърши в човешката природа само един Бог. И това второ събитие ни е описано, с което ни се показва, че втората страна на Посвещението, излизането в Космоса, е било действително извършено от Христос в човешката природа. Той бе помазан като всеки друг човек, за да стане чист, за да стане неуязвим против това, което би могло да дойде към Него от физическия свят. Така ние виждаме как помазването, което е играло роля в древните Мистерии, ни се явява отново на по-висока степен на историческия път, докато то е било само в храмовете. И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята. Това съзнателно излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня. И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт". Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване. В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх. Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато.
към текста >>

И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт".
И това второ събитие ни е описано, с което ни се показва, че втората страна на Посвещението, излизането в Космоса, е било действително извършено от Христос в човешката природа. Той бе помазан като всеки друг човек, за да стане чист, за да стане неуязвим против това, което би могло да дойде към Него от физическия свят. Така ние виждаме как помазването, което е играло роля в древните Мистерии, ни се явява отново на по-висока степен на историческия път, докато то е било само в храмовете. И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята. Това съзнателно излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня. И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт". Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване. В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх. Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато. И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей.
към текста >>

Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване.
Той бе помазан като всеки друг човек, за да стане чист, за да стане неуязвим против това, което би могло да дойде към Него от физическия свят. Така ние виждаме как помазването, което е играло роля в древните Мистерии, ни се явява отново на по-висока степен на историческия път, докато то е било само в храмовете. И ние виждаме как сега Христос изразява израстването и разливането в целия свят при Тайната Вечеря, когато Той обяснява на учениците, че се чувства във всичко, което съставя твърдата част на Земята, което е изразено с думите " Аз съм Хлябът на Живота", а също така и в течния елемент на Земята. Това съзнателно излизане във великия свят е показано при Тайната Вечеря, така както и човек излиза несъзнателно през време на съня. И онова чувство, което човек трябва да изпита при приближаващото се заслепяване, ние го виждаме изразено от Христос с думите "Душата Ми е смутена до смърт". Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване. В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх. Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато. И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос.
към текста >>

И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос.
Христос изразява фактически това, което иначе човеците изживяват като едно умъртвяване, като едно парализиране, като едно ослепяване. В сцената от Гетсиманската градина Той изживява това, което може да се нарече напуснатото от душата физическо тяло проявява своето собствено състояние на страх. Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато. И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина. След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство. Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението. С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с една страна на Посвещението - слизането във физическо и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението.
към текста >>

След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство.
Това, което е изживяно в тази сцена, ни показва, как душата се разширява в света и как тялото е напуснато. И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина. След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство. Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението. С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с една страна на Посвещението - слизането във физическо и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението. Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на трънения венец. Разпятието и Възкресението.
към текста >>

Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението.
И всичко, което следва след това, действително ни рисува проникването навън в Макрокосмоса - Разпятието и полагането в гроба и всичко, което се е извършвало в древността само в Мистериите. Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина. След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство. Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението. С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с една страна на Посвещението - слизането във физическо и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението. Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на трънения венец. Разпятието и Възкресението. Това са двете точки, между които се развиват събитията в Евангелието на Матей.
към текста >>

С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение.
Това е разширяването в Макрокосмоса, което е описано по този начин в Евангелието на Матей. И Евангелието ни показва ясно, че досега Христос е живял в едно физическо тяло, но сега Той се разширява в целия Космос. И който иска да Го търси, не би Го видял в това физическо тяло, а би трябвало да Го търси като такъв, Който е проникнал цялото пространство като Светлина. След като Христос действително извърши това, което по-рано се е извършвало в Мистериите в течение на три и половина дни с чужда помощ, сега Христос го извършва сам, за което загатва, като казва: "Съборете този храм и Аз в три дни ще го издигна." С това Той загатва още, че след тази сцена хората не трябва да Го търсят в едно физическо тяло, а в Духа, който прониква цялото пространство. Той казва: "Отсега нататък ще трябва да търсите Сина Человечески отдясно на Силата и Той ще ви се яви в облаците." Там трябва да търсим Христос, разлят в света, като образец на Великото Посвещение, което човек изживява, когато напусне тялото си и се разширява в Макрокосмоса посредством Посвещението. С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с една страна на Посвещението - слизането във физическо и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението. Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на трънения венец. Разпятието и Възкресението. Това са двете точки, между които се развиват събитията в Евангелието на Матей. Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието като исторически живот на Христос - от Кръщението до Възкресението - е действително такъв, както го описват.
към текста >>

Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието като исторически живот на Христос - от Кръщението до Възкресението - е действително такъв, както го описват.
С това ние имаме началото и края на същинския живот на Христос, който започва с раждането на Христа в тялото, при Йоановото кръщение. Там животът започва с една страна на Посвещението - слизането във физическо и етерно тяло, което е описано в разказа за изкушението. Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на трънения венец. Разпятието и Възкресението. Това са двете точки, между които се развиват събитията в Евангелието на Матей. Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието като исторически живот на Христос - от Кръщението до Възкресението - е действително такъв, както го описват. Но всичко това е ставало и в древните Мистерии при Посвещението. Сега Христос изнесе това, което е ставало в храмовете за Посвещение на световноисторическата сцена. След като човек победи тъмните сили, с които се среща първо при слизането в своята вътрешност, той се среща със светлите Божествени сили, които са създали човешкото тяло. Той вижда как над физическото и етерното тяло работят Божествените сили и Божествените същества. Тогава човек е вече готов да стане вестител, свидетел на Тайните на духовния свят.
към текста >>

Сега Христос изнесе това, което е ставало в храмовете за Посвещение на световноисторическата сцена.
Евангелието ни разкрива и втората страна на Посвещението с разширението в Макрокосмоса, със сцената на Тайната Вечеря и представените по-нататък процеси - бичуването, слагането на трънения венец. Разпятието и Възкресението. Това са двете точки, между които се развиват събитията в Евангелието на Матей. Пак повтарям, че всичко, което е описано в Евангелието като исторически живот на Христос - от Кръщението до Възкресението - е действително такъв, както го описват. Но всичко това е ставало и в древните Мистерии при Посвещението. Сега Христос изнесе това, което е ставало в храмовете за Посвещение на световноисторическата сцена. След като човек победи тъмните сили, с които се среща първо при слизането в своята вътрешност, той се среща със светлите Божествени сили, които са създали човешкото тяло. Той вижда как над физическото и етерното тяло работят Божествените сили и Божествените същества. Тогава човек е вече готов да стане вестител, свидетел на Тайните на духовния свят. Такъв един човек, който е минал през този процес на Посвещение и е проникнал в духовните светове, минавайки през себе си, той може да каже: "Аз проникнах в духовните светове, но затова бях подпомогнат. Помощниците на Посветителя направиха за мене възможно да издържа победа, без която иначе демоните от моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали".
към текста >>

Както казах и по-рано, това трябваше да се измени и се измени със слизането на Христос на Земята в едно човешко тяло.
Тогава човек е вече готов да стане вестител, свидетел на Тайните на духовния свят. Такъв един човек, който е минал през този процес на Посвещение и е проникнал в духовните светове, минавайки през себе си, той може да каже: "Аз проникнах в духовните светове, но затова бях подпомогнат. Помощниците на Посветителя направиха за мене възможно да издържа победа, без която иначе демоните от моята собствена природа биха ме разкъсали и смазали". Но чрез това той остава зависим от колегиума от посветени през целия си останал живот, зависим от онези, които го бяха подпомогнали. Силите, които го бяха подпомогнали, оставаха с него в света. Както казах и по-рано, това трябваше да се измени и се измени със слизането на Христос на Земята в едно човешко тяло. При днешното състояние на човешкото развитие азът на човека не е буден за другия свят както е буден за физическия свят. Но едно истинско християнско Посвещение се състои именно в това, да подготви човешкия аз да стане така буден в духовните светове, както той е буден във външния свят. Външният свят, в който азът е буден, в древноеврейския езотеризъм е наречен Царство или Малхут. При слизането на човека в своята вътрешност, преди човек да слезе в своето етерно тяло и да проникне в него, да възприеме неговите Тайни, той трябва да проникне съзнателно със своя поглед своето астрално тяло. Това е вратата, през която човек трябва да слезе в своите етерно и физическо тела.
към текста >>

И Христос, минавайки през изкушението и побеждавайки тъмните сили, показа на хората Пътя, по който и те могат да постигнат това.
Превежда се обикновено с думата Венец или Корона и е израз на най-възвишените Божествени същества. Така че, с това слизане на човека в своята вътрешност - астралното, етерното и физическото тела, човек се среща със съществата, които са работили над него. Затова всъщност това е едно издигане нагоре, едно възлизане, за да влезе във връзка с тези същества. Но, както вече казах, преди човек да дойде във връзка с тези Божествени същества, които са работили и работят над него, той влиза в контакт със съществата на тъмнината, които трябва да победи, за да може, преминавайки през тях, да влезе във връзка с Божествените същества. Защото всичко в проявения свят е поляризирано. И Христос, минавайки през изкушението и побеждавайки тъмните сили, показа на хората Пътя, по който и те могат да постигнат това. Той мина през изкушенията чрез силата на Своето вътрешно Същество, чрез силата на Своя Аз, на Своя Дух. Той победи всички нападки и изкушения на тъмните сили, които идват към човека, които човек среща, когато слиза в своите астрално, етерно и физическо тела. Това е ясно описано в Евангелието на Матей. Представени са всички форми на егоизъм и то така, че ни се обръща до най-висока степен внимание върху тях. Това, на което се натъква човек, който се стреми към едно езотерично развитие, това, което застава срещу него като пречка при неговото потопяване в своята вътрешност, то е, че в неговото същество възниква лошата склонност винаги да се занимава само със своята личност.
към текста >>

Христос знаеше това и отговори на изкусителя, като със Своята собствена сила побеждава изправения срещу него, като казва: "Не трябва да изкушаваш Господа Бога твоего".
Втората степен на изкушението се явява, когато посвещаваният се потопи в своето астрално тяло и се вижда изправен пред всички вълнения и страсти, които могат да направят човек най-голям егоист. Когато се намери изправен пред това, той би искал, без да го преодолява, без да се бори срещу него, да се потопи направо в етерното и физическо тяло. Това е в действителност едно положение, което може да бъде описано като хвърляне в пропастта. И така е описано то в Евангелието на Матей - хвърляне от крилото на храма долу, хвърляне долу в това, което човек досега не е могъл да преброди - в етерното и физическото тяло. Но човек не трябва да прави това, преди да е победил страстите и вълненията, които идват от астралното тяло. Христос знаеше това и отговори на изкусителя, като със Своята собствена сила побеждава изправения срещу него, като казва: "Не трябва да изкушаваш Господа Бога твоего". След това идва третата степен на изпитанието. Изкусителят Го издига на една висока планина, откъдето Му показва всички земни царства и иска да му се поклони, за да Му даде всичките тези царства. Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия свят - Луцифер или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си. Тогава той му обещава това, което застава срещу самия него, но което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето собствено въображение. Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един свят, но един свят на илюзии и лъжа.
към текста >>

Тези три степени на изкушението изживява Христос като един образец пред човечеството.
Изкусителят Го издига на една висока планина, откъдето Му показва всички земни царства и иска да му се поклони, за да Му даде всичките тези царства. Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия свят - Луцифер или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си. Тогава той му обещава това, което застава срещу самия него, но което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето собствено въображение. Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един свят, но един свят на илюзии и лъжа. И този дух на лъжата ни обещава този свят, но ние не трябва да вярваме, че това е светът на Истината, реалният Божествен свят. Тези три степени на изкушението изживява Христос като един образец пред човечеството. И веднъж това изживяно вън от древните Мистерии, изживяно чрез силата на едно същество, което живее в трите човешки тела - даден е импулс, за да може човечеството да постигне това в течение на развитието. Даден е импулс, за да може човек с аза, който се намира в Малкут, в Царството, в сетивния свят, да възлезе с този аз в духовния свят. Трябваше да бъде достигнато това състояние, щото това, което разделя двата свята да не съществува вече и човек да може да възлиза в духовните светове с аза, който живее в сетивния свят. Това бе постигнато за човечеството чрез побеждаване на изкушението от Христа така, както е описано от Евангелието на Матей. С това бе даден образец как живеещият в сетивния свят аз може да влезе във висшите светове, като превъзмогне изпитанията, изкушенията, които му поставят тъмните сили.
към текста >>

Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята.
Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня. За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в пустинята от Духа. И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество. Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната. И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето".
към текста >>

Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове.
И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество. Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната. И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето". Тези тъмни сили бяха свалени на Земята. Сега Христос слезе на Земята в царството на Сатаната. С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях.
към текста >>

И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето".
Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята. Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната. И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето". Тези тъмни сили бяха свалени на Земята. Сега Христос слезе на Земята в царството на Сатаната. С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната.
към текста >>

Сега Христос слезе на Земята в царството на Сатаната.
Трите сцени на разказа за изкушението трябва да се схващат на първо място вътрешно, като три степени на слизането, на въплъщението, на завладяване на тялото, в което слиза. Още от най-древни времена Христос е бил победител на силите на изкушението в духовните светове. Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната. И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето". Тези тъмни сили бяха свалени на Земята. Сега Христос слезе на Земята в царството на Сатаната. С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната. Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича. Самият Христос е като идващ от Небето Огън.
към текста >>

Те са първите същества, които Христос срещна на Земята.
Отдавна войнствата на Христа бяха победили на Небето Сатана и неговите пълчища и ги бяха свалили в Бездната. И затова в Евангелието на Лука в 10-та глава, 18-ти стих, Христос казва: "Видях Сатана да пада като мълния от Небето". Тези тъмни сили бяха свалени на Земята. Сега Христос слезе на Земята в царството на Сатаната. С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната. Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича. Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното. При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб.
към текста >>

Самият Христос е като идващ от Небето Огън.
Сега Христос слезе на Земята в царството на Сатаната. С това Той срещна отново противниковите сили и неизбежно трябваше да влезе във война с тях. Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната. Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича. Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното. При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма. При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света. Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз.
към текста >>

При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб.
Те са първите същества, които Христос срещна на Земята. Той слезе в човешките глъбини и там срещна силите на Бездната. Той ги срещна в съставните членове на човешкото същество, в които се облича. Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното. При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма. При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света. Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила. Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до неимоверност слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат.
към текста >>

Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз.
Самият Христос е като идващ от Небето Огън. Този Огън-Дух се потопява в трите члена на човешкото същество, които отговарят на елементите земя, вода и въздух във физическото тяло, в етерното или жизненото, и душевното или астралното. При слизането във физическото тяло Христос среща съществото, което иска да Го изкуси да превърне камъните в хляб. При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма. При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света. Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила. Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до неимоверност слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат. Но Христос имаше друго разбиране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек. Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване.
към текста >>

Но Христос имаше друго разбиране за тези неща.
При слизането в жизненото тяло Той среща съществото, което иска да Го изкуси да си играе със жизнените сили, като се хвърли от крилото на храма. При слизането в душевното тяло той среща съществото, което иска да Го изкуси да стане владетел на света, вместо спасител на света. Христос, като едно Велико и мощно космическо Същество, разполагащо с власт и сила, слиза в света на земните човешки принципи - тяло, живот и душа, в които обикновено царува човешкият аз. Той много превъзхожда тези земни човешки обвивки, благодарение на присъщата Му космическа власт и сила. Затова Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да се хвърли от крилото на храма и като умре докато пада, да почерпи от съкровищницата на космичните жизнени сили и веднага да оживее; Той можеше също така да повиши до неимоверност слабите човешки сили, че да принуди всички човешки души да Му се подчинят и да Му служат. Но Христос имаше друго разбиране за тези неща. Като отхвърли троичното изкушение, Той съзнателно се отрече от Своето космическо превъзходство и влезе в човешките обвивки действително като човек. Той не бе слязъл от чисто Духовните висини на Земята да си играе магически със силите на Земята, но да посее в гнилия свят на Земята семето на едно ново човечество, на едно ново съществуване. В троичното изкушение се изпълнява човекоставането на Христа. В битието на физическото тяло Той изтръгва човешкото битие от властта на Ариман, който сграбчва с нокти и задържа към себе си всичко мъртво, иска да му предаде привиден живот, да превърне камъните в хляб. В битието на човешката душа той изтръгва човешкото същество от властта на луциферическите сили, които с егоистична алчност искат да обвият цялото човешко същество в мъгла, за да го владеят това са земните царства, които Сатана обещава на Христа.
към текста >>

С това Христос обявява война на тъмните сили, които е победил в духовните светове, и сега слиза на Земята, за да воюва с тях и да ги победи, за да освободи както земния свят, така и човека от тяхното влияние, да пренесе Царството Небесно, Своето Царство на Земята и в човека.
И след очистването на храма, като изгонва от него продавачите, Той казва: "Разрушете този храм и Аз в три дни ще го съградя". И по-нататък се казва: "Той говореше за храма на своето тяло". Така че, влизането в храма е вселяване в храма на тялото на Исус, откъдето Той е изгонил с бич всички тъмни сили, които са обърнали храма на тялото във вертеп. По такъв начин и Йоан е описал въплътяването на Христа в тялото на Исус и борбата с тъмните сили, които среща по пътя на това вселяване. Такъв е дълбокият окултен смисъл на разказа за изкушението и, паралелно с него, за очистването на храма. С това Христос обявява война на тъмните сили, които е победил в духовните светове, и сега слиза на Земята, за да воюва с тях и да ги победи, за да освободи както земния свят, така и човека от тяхното влияние, да пренесе Царството Небесно, Своето Царство на Земята и в човека. В неговите обвивки и в неговия аз ще царуват и владеят отсега нататък силите на Христа, силите на Съществата на Светлината. Това е смисълът на слизането на Христа на Земята, това е Неговата мисия.
към текста >>

41. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя.
видимо се повдига от Земята и отива нагоре в пространството, след което облак Го закрива, т.е. след което окончателно се дема- териализира и преминава в духовно състояние, преминава в етерния свят, откъдето после се явява на Павел. За разговорите, които Исус е имал с учениците в течение на 40 дни, е казано само: "А им говореше за Божието Царство." Това е един окултен израз, в който е казано много за онзи, който знае да чете окултните текстове. Преди това е казано: "Когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал." Значи, преди Възнесението Исус е дал нареждания на апостолите, посветил ги е в Тайните и Законите на духовния свят. В течение на тези 40 деня Той ги е прекарал през едно ново Посвещение, което се извършва за пръв път в света - подготвя ги да могат в будно съзнание да приемат Светия Дух, да влязат в съзнателна връзка с духовните същества. Това е новото Посвещение, което Христос завеща на бъдещото човечество, с което се отменя досегашната форма на Посвещение, която е била добра за времето си, но сега е изгубила своето значение, защото след новия импулс, който Той даде на човешкото развитие, развитието минава в друга фаза, с което и формата на Посвещението се изменя. Затова Той загатна още, когато говори за новото вино и новите мехове. С това загатва за новата форма на Посвещение, през която за в бъдеще ще преминават учениците, след като приемат правилата и нарежданията, дадени им от Учителя, който ги ръководи. Аз само загатвам за тези неща, без да се впускам в подробности, за които съм споменавал на друго място в тази книга. 2. Следващият голям окултен факт, за който ни говори книгата Деянията на апостолите, е слизането на Огнените езици и изливането на Светия Дух над апостолите. Този факт е описан по следния начин в началото на втора глава:
към текста >>

Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа.
А Белите Братя, които живеят в свръх- съзнанието, имат способността да говорят и разбират всички езици, защото те са във връзка с духовете на народите, които ръководят народите и им дават техния език. Но човек може да бъде обсебен и от нисши, тъмни духове и тогава той говори на неразбран език. И дето има сега някои, които в транс говорят чужди езици, неразбрани от никого, това са обсебени от нисши духове. Апостолите не изгубиха своето съзнание, те не изпаднаха в транс, но с будно съзнание приеха Белите Братя в себе си, за което бяха подготвени. Това, както вече казах, е новата форма на Посвещение, без човек да минава през мистичната смърт, както е било в древните Мистерии, и така влизаха във връзка с разумните същества от духовния свят. Тази нова форма на Посвещение внесе Христос и с това преустрои Окултните Школи и ги постави на нова основа. Старото време изтече и заедно с него и старото Посвещение се прекратява и се провъзгласява нова форма на Посвещение, което може да наречем Християнско посвещение. То също си има своите Принципи и методи, които не са дадени в книгата Деянията на апостолите, но за тях е загатнато в скрита форма в Евангелията. Те се преподават в Християнските окултни Школи, които се ръководят от великия Учител Исус. При това Посвещение ученикът добива друго съзнание и заедно с това се облича в сила, с която може да извършва изцеления и други знамения, което се потвърждава от фактите и живота на апостолите и техните дела. Това е потвърдено с казаното в 43-ти стих на 2-ра глава: "И много чудеса и знамения станаха чрез апостолите."
към текста >>

И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Христос - Божият Син.
И тука има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име. А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд, избран да разгласява Моето Име пред народите и пред царете и пред израилтяните; защото Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за Името Ми. И тъй, Ананий отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати - същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идеше - за да прогледнеш и да се изпълниш със Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледна; и стана та се кръсти. А като похапна, доби сила и поседе няколко дни с учениците в Дамаск. И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Христос - Божият Син. И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това Име и дошъл тука, за да закара такива вързани при главните свещеници? А Савел се засилваше още повече и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Исус е Христос. И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият..." /9;1-23/. Но учениците тайно го препращат в неговия роден град Tapс, където престоява известно време, където го намира Варнава, който го представя на апостолите в Ерусалим. В Посланието към галатяните /1;15-20/ се казва: "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.
към текста >>

А Савел се засилваше още повече и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Исус е Христос.
И тъй, Ананий отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати - същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идеше - за да прогледнеш и да се изпълниш със Светия Дух. И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледна; и стана та се кръсти. А като похапна, доби сила и поседе няколко дни с учениците в Дамаск. И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Христос - Божият Син. И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това Име и дошъл тука, за да закара такива вързани при главните свещеници? А Савел се засилваше още повече и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Исус е Христос. И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият..." /9;1-23/. Но учениците тайно го препращат в неговия роден град Tapс, където престоява известно време, където го намира Варнава, който го представя на апостолите в Ерусалим. В Посланието към галатяните /1;15-20/ се казва: "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години възлязох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа /Петра/ и останах при него петнадесет деня; а други от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен. После дойдох в сирийските и кили- кийските страни.
към текста >>

На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците.
В Посланието към галатяните /1;15-20/ се казва: "А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат, благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв, нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск. Тогава, след три години възлязох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа /Петра/ и останах при него петнадесет деня; а други от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен. После дойдох в сирийските и кили- кийските страни. И лично още не бях познат на христовите църкви в Юдея." Павловият случай е един окултен факт от голяма величина. На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците. И затова той казва в Посланието към галатяните: "... от същия час не се допитах до плът и кръв", т. е. той не е получил Учението от човек, а направо от Христа, Който му Се открива от етерния свят. След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в Дамаск и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло. Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа. Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал.
към текста >>

Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа.
Павловият случай е един окултен факт от голяма величина. На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците. И затова той казва в Посланието към галатяните: "... от същия час не се допитах до плът и кръв", т. е. той не е получил Учението от човек, а направо от Христа, Който му Се открива от етерния свят. След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в Дамаск и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло. Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа. Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал. Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си.
към текста >>

Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал.
На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците. И затова той казва в Посланието към галатяните: "... от същия час не се допитах до плът и кръв", т. е. той не е получил Учението от човек, а направо от Христа, Който му Се открива от етерния свят. След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в Дамаск и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло. Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа. Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал. Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си. Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри.
към текста >>

Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос.
След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в Дамаск и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло. Павел от Христа дойде до познаването на Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа. Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал. Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си. Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри. С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят. Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие. Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа.
към текста >>

Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри.
Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал. Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си. Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри. С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят. Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие. Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа. 10. По-нататък, в 9-та глава от 32-ри стих до края, се говори за две знамения на Петър, които той извършва вече сам, без Йоан. Това са изцелението на болния Еней и възкресението на девицата Тавита.
към текста >>

Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие.
Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си. Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри. С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят. Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие. Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа. 10. По-нататък, в 9-та глава от 32-ри стих до края, се говори за две знамения на Петър, които той извършва вече сам, без Йоан. Това са изцелението на болния Еней и възкресението на девицата Тавита. Те са описани по следния начин в книгата Деяния на апостолите: "И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида. И там намери един човек на име Еней, който беше прекарал на легло 8 години, понеже беше парализиран.
към текста >>

Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа.
Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си. Това, което стана с другите апостоли на Петдесетница, когато бяха свързани с Белите Братя, със Светия Дух чрез огнените езици, това стана с Павел пред вратата на Дамаск, където има един етерен окултен център, от който Христос му се откри. С това се поставя началото на една нова форма на Посвещение, когато човек, без да минава през мистичната смърт, съзнанието му се пробужда и той влиза във връзка с Великите същества на духовния свят. Но това е възможно само след новия импулс, който Христос даде на човешкото развитие. Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа. 10. По-нататък, в 9-та глава от 32-ри стих до края, се говори за две знамения на Петър, които той извършва вече сам, без Йоан. Това са изцелението на болния Еней и възкресението на девицата Тавита. Те са описани по следния начин в книгата Деяния на апостолите: "И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида. И там намери един човек на име Еней, който беше прекарал на легло 8 години, понеже беше парализиран. И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си.
към текста >>

И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си.
Под влияние на силите на Любовта, която Христос изпрати на Земята и към човечеството, е възможно това пробуждане на готовите души, които се пробуждат и могат да бъдат във връзка с Възвишените същества и с Христа. 10. По-нататък, в 9-та глава от 32-ри стих до края, се говори за две знамения на Петър, които той извършва вече сам, без Йоан. Това са изцелението на болния Еней и възкресението на девицата Тавита. Те са описани по следния начин в книгата Деяния на апостолите: "И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида. И там намери един човек на име Еней, който беше прекарал на легло 8 години, понеже беше парализиран. И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си. И веднага той стана. И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа. А в Иония имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния. И през тия дни тя се разболе и умре; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.
към текста >>

Затова Христос казва за Павла: той ми е избран, т.е.
А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаон- ски: Боговете, оприличени на человеци, са слезли при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, понеже той беше главният говорител." /14;8-12/. И искали да им принесат жертва, по Павел едва успял да ги убеди да не правят това, защото и те са человеци като тях. Тази случка, както и всички други, показват, че Павел, както и Петър и другите апостоли, са имали знания и са разполагали със сили, за да могат да извършват изцеления и възкресения. Те в случая са проводници на Светия Дух, на Възвишените същества, но за да бъде човек проводник на Възвишените същества, трябва да бъде подготвен. Затова Христос казва за Павла: той ми е избран, т.е. подготвен е, за да може да стане добър проводник на Духа. След това Павел бил бит с камъни до смърт по подстрекаваме на юдеите, след което напуща този град. 15. В 15-та глава се разказва, че някои фарисеи, които били приели учението, казвали, че човек не може да се спаси, докато не приеме Мойсеевото учение и след това да стане ученик на Христа. И братята изпращат Павел и Варнава в Ерусалим да разрешат този спорен въпрос. Апостолите се събират на събор, Първият апостолски събор, и след каго разискват, Петър им разправя своята опитност с Корнилий, където Светият Дух слиза и над езичниците и решават въпроса, че всеки от езичниците може да стане ученик на Новото учение, без да е приел преди това Мойсеевото учение.
към текста >>

42. 4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР - Влад Пашов (1902- 1974)

"Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята Слава и Сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите раз- тление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си Любов.
4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР "Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята Слава и Сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите раз- тление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си Любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос." /1;3-8/. "Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете."/1;10/. "И мисля, че е право докато съм в тая плътска хижа, да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос. Даже ще се постарая, щото вие и след смъртта ми да можете всякога да помните тия работи. Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.
към текста >>

Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос." /1;3-8/.
4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР "Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята Слава и Сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите раз- тление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си Любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос." /1;3-8/. "Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете."/1;10/. "И мисля, че е право докато съм в тая плътска хижа, да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос. Даже ще се постарая, щото вие и след смъртта ми да можете всякога да помните тия работи. Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната Слава дойде до Него такъв Глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
към текста >>

"И мисля, че е право докато съм в тая плътска хижа, да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос.
4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР "Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята Слава и Сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите раз- тление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си Любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос." /1;3-8/. "Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете."/1;10/. "И мисля, че е право докато съм в тая плътска хижа, да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос. Даже ще се постарая, щото вие и след смъртта ми да можете всякога да помните тия работи. Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната Слава дойде до Него такъв Глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя Глас чухме сами ние, че дойде от Небето, когато бяхме с Него на светата планина." /1;13-18/.
към текста >>

Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.
"Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята Слава и Сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите раз- тление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си Любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос." /1;3-8/. "Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете."/1;10/. "И мисля, че е право докато съм в тая плътска хижа, да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос. Даже ще се постарая, щото вие и след смъртта ми да можете всякога да помните тия работи. Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната Слава дойде до Него такъв Глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя Глас чухме сами ние, че дойде от Небето, когато бяхме с Него на светата планина." /1;13-18/.
към текста >>

43. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е Учението, за което Христос казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях (т.е.
А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение ea обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /Послание към евреите 5; 11-14/. "Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщение и за ръкополагане, за възкресяване на мъртвите и за вечния съд. И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. Млякото, за което говори Павел, това е екзотерична- та страна на Учението, което той проповядва в църквите и което е написано на книга и се проповядва и до днес във всички църкви. А твърдата храна, това е езотеричната страна на Учението, което той проповядва в окултната Школа. Това е Учението, за което Христос казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях (т.е. на широките народни маси), се говори с притчи". На цьрквите, които са младенци в учението, той дава млечна храна, говори им за вярата, а на пълнолетните, на съвършените говори им Мъдрост и знание. Вярата е подготвителна стъпка към знанието. За да дойде до знанието, човек трябва първо да повярва в това, което иска да знае. Това в съвременната наука го наричат допущане, хипотеза, която трябва да се доказва, да стане очевидна, за да стане знание.
към текста >>

5-ти ст.: "Защото има само Един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички."
16-ти ст., казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна Светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, комуто да бъде чест и вечна Слава." А Йоан казва: "Той е познат на Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие." Павел казва също: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. Затова Павел казва в Първото послание към Тимотея, 2-ра гл. 5-ти ст.: "Защото има само Един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички." "И без противоречие, велика е Тайната на благочестието. Тоя, "Който биде явен в плът, доказан чрез Духа, виден от ангелите,
към текста >>

"Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков".
посветени от Христа и които Той нарича братя. "Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/.
към текста >>

Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/.
"Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/. "Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/
към текста >>

В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е.
Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата.
към текста >>

"И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава.
В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда." "И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава. И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек. Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място. Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.
към текста >>

44. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции.
"Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." /1;20/. "Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/. "И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/. Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл. Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции. "Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според Истината." /2;1-2/. Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв. И продължава: "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/.
към текста >>

"И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава.
"И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /3;28/. "А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си.
към текста >>

Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос.
Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса.
към текста >>

Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога.
По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата. Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/. Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи. Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от Бога, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт. И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога. А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията. Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра. Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта. Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот. Това значи спасение чрез вярата, т.е.
към текста >>

Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот.
И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога. А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията. Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра. Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта. Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот. Това значи спасение чрез вярата, т.е. спасение чрез познаване Законите на Живота, които ни разкрива Мъдростта. Защото вярата е принцип на Мъдростта. Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/.
към текста >>

спасение чрез познаване Законите на Живота, които ни разкрива Мъдростта.
А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията. Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра. Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта. Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот. Това значи спасение чрез вярата, т.е. спасение чрез познаване Законите на Живота, които ни разкрива Мъдростта. Защото вярата е принцип на Мъдростта. Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/. След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.
към текста >>

Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него." /6;5-9/.
Защото вярата е принцип на Мъдростта. Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/. След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него." /6;5-9/. "Но сега, като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която Истината е Вечен Живот. Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е Вечен Живот в Христа Исуса, нашия ГОСПОД." /6;22-23/. В 7-ма глава Павел развива идеята за двойното човешко естество по следния начин: "Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
към текста >>

Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради Правдата.
Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога. Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради Правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще възкреси и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас... Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии Синове. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него." /8;3-17/.
към текста >>

Защото Христос затова умря и оживе да господства и над мъртвите, и над живите." /14;7-9/.
"Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто." /12;21/. "Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта. Не оставяйте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другиго, изпълнява закона... Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона." /13;7-8,10/. "Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме. Защото Христос затова умря и оживе да господства и над мъртвите, и над живите." /14;7-9/. "Защото Божието Царство не е ядене и пиене, но Правда, Мир и радост в Светия Дух. Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците." /14;17-18/. "И тъй, нека търсим това, което служи на мир и за взаимно назидание." /14;19/. "Заради ядене и пиене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето
към текста >>

45. 13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"А още всичко считам за загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия." /3;8/.
13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ "А още всичко считам за загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия." /3;8/. "И да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра." /3;9/. "За да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му."/3;10/. "Дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си, да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/.
към текста >>

46. II. ХАРАКТЕР И МЕТОДИ НА ДРЕВНОТО И СЪВРЕМЕННОТО ПОСВЕЩЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота.
Един духовен светилник се образува в недрата на цялостния мрак, в който той се е потопявал по-рано. Това, което може да възприеме тогава, са чудноватите картини на растителния живот. Това са първите стъпки на едно начеване на ясновидство. Там, където бе царувал пълен мрак на съзнанието, се появяват като в сън реалностите, които вземат растителни форми. Много от образите и картините, описвани от митологиите на народите от древността, са били съзерцавани по този начин. Така се е зародило и описанието на Рая с Дървото за познаването на Доброто и Злото и Дървото на Живота. Това е резултат на едно астрално виждане. В Мистериите, представящи Християнската ера, кандидатът, в течение на доста дълго време, е получавал наставления за организиране на духовния си живот, в течение на което време той е придобивал знания, които съответстват на това, което днес наричаме Окултна наука. След това той е бил готов да получи античното Посвещение, което се е състояло в отпечатване на изработените астрални органи върху неговото етерно тяло. За тази цел Ученикът е бил приспиван в продължение на три и половина дни в сън, подобен на смъртта. Ученикът е бил поставян в едно тясно помещение, подобно на гробница, и потопяван в дълбок смъртен сън.
към текста >>

"Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.
След като посветеният вижда четирите животни и дъгата на Зодиака, който ги обкръжава, той вижда един подобен на Сина Человечески, опасан със златен пояс, нозете Му като разтопен метал, косите Му бели като вълна, бляскав огнен меч излиза от устата Му и Той държи в ръцете Си седемте звезди (планети): Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луната. Фигурата на Агнето посред четирите животни съответства в античното Посвещение на петата групова душа. Тя е, която трябва да дойде. Тя е съществувала само в зародишно състояние в древните времена и ще се прояви в истинския си вид по-късно, под името Син Человечески, Който управлява звездите. Този процес на Посвещение, който скицирах много накратко по-горе, е представен в Апокалипсиса по следния начин: "Откровение от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан... В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши го на книга и прати го до седемте Църкви: до Ефес, до Смирна, до Бергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като глас на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети Слънцето в силата си. И като Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм Първият и Последният, и Живият; бях мъртъв, и, ето живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. Напиши прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, Тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте Църкви; и седемте светилника са седемте Църкви." /1;1,10-20/. Това е първото видение на ясновидеца, който прониква във висшите светове.
към текста >>

47. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са двете дървета на Рая - Дървото за познаване Доброто и Злото и Дървото на Живота.
Той е Принципът, който е създал материалните светове и човешкото тяло. Този Принцип сам по себе си не е лош, но от неговата дейност, от неговото проявление произлиза това, което наричаме зло. Вторият Принцип е така нареченият мек Принцип, който организира света, който внася живот в света и в когото сам Бог пребъдва. Първият Принцип се страхува от Втория, понеже Вторият има тенденция и възможност да го погълне. На страната на Втория Принцип се явява Доброто, а на страната на Първия Принцип се явява Злото. Това са двете дървета на Рая - Дървото за познаване Доброто и Злото и Дървото на Живота. В Апокалипсиса Първият Принцип е представен от Змея със 7-те глави и 10-те рога и от Звяра с двата рога. А Вторият Принцип е представен от Агнето, което стои на хълма Сион, заедно със своите избранници, които са 144 000, което число е символ на всички съвършени същества, които в своята целокупност образуват Бялото Братство. И Учителя казва още, че по силата на този Принцип на Полярността, толкова същества има в Ада, в Бездната, които са на страната на Първия Принцип, колкото същества има на Небето, на страната на Втория Принцип. Силите и съществата на Първия Принцип работят в гъстата материя, те са в корените на Дървото на Живота. А силите и Съществата на Втория Принцип работят в рядката материя, те са в клоните, листата, цветовете и плодовете на Дървото на Живота.
към текста >>

Учителя казва, че и Христос има свещено име, с което е известен на Небето.
И на всяко същество от Небето отговаря едно същество от Бездната. И понеже в символичната картина горният образ, който е светъл и жизнерадостен, представя Абсолютният Дух, на Него в Бездната отговаря отразеният образ, който има същата форма, но е мрачен, тъмен. Затова Учителя казва някъде: Не се борете със Злото, защото там ще срещнете силите на Непроявения Бог. На Христа, Който е Проявеният Бог, отговаря едно същество от Бездната. И всяко от тези същества си има име, според характера си, мисията си и мястото, което заема във Великия Космичен организъм. Учителя казва, че и Христос има свещено име, с което е известен на Небето. Също така и това същество, което е антипод на Христа и му противодейства в развоя на Всемирната еволюция, има свое име. И както едното, така и другото са известни на Посветените в Тайните на Окултната наука. Също така всяко същество има един символичен знак, с който се изразява, който знак изразява неговото естество, по силата на закона, че всяка енергия, всяка сила, във външното си проявление се изразява чрез известна форма. В Окултната наука, в езотеричните съчинения, когато искат да представят някое същество от Небето или от Бездната, за да не бъде разбираемо за непосветените, служат си с неговия символ и с числения израз на името му. Защото в древните азбуки всяка буква отговаря на едно число.
към текста >>

Затова Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." И този, който ги учеше в това училище по негативен път, беше именно този Демон, символизиран с двата рога.
Както видяхме, Йоан казва: „Който е разумен, нека сметне числото на Звяра, защото е число на човек; а числото му е 666." Като се казва: Нека се сметне, подразбира се, нека по това число се открие името, което е скрито зад него. Окултната Мъдрост открива, както видяхме, името, стоящо зад това число, което е Сорадт, а оттам и съществото, което е носител на това име, което е противник на Агнето, на Христа, затова има за символ агнешките рога, но със стрелата към центъра на Земята. Ясно е от това, че това същество е носител на Злото и е влязло във връзка с човешката еволюция още от началото на човешкото слизане на Земята. Защото то е, което изкуси Адам и Ева. Изкушението се състоеше в това, че то откри преждевременно пред първите човеци външния свят и ги свърза в неговите сили, които сили бяха свързани, именно, с това същество и хората се обвързаха с тези сили и заради това те трябваше да напуснат Небесния Рай и да отидат в света, където управляваше това същество, да се учат в земното училище на света. Затова Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." И този, който ги учеше в това училище по негативен път, беше именно този Демон, символизиран с двата рога. Затова цялата човешка история е изпълнена с борби, със страдания, защото хората не послушаха Гласа на Бога, Който им говореше и ги учеше в Райската градина, а послушаха гласа са адепта на Черната Ложа, който е именно това същество с двата рога, изявено и чрез червения Змей и Звяра със 7-те глави и 10-те рога. За да разберем неговата връзка с човешката еволюция, трябва да кажа следното: Учителя обяснява някъде стиха: „И Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над нея". Учителя казва: Под Земя в случая се разбира нисшата природа на човека, в която влизат: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и нисшето Аз. Те представят Земята, която Божественият Дух трябва да организира. А под Небе се разбира висшата Божествена природа на човека, която е организирана.
към текста >>

48. I. ОБЩО ЗА ИДЕЯТА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Познаването на Мистерията или Тайната на Голгота ще ни разкрие какво е извършил Христос за човечеството и какво е значението на Неговото идване на Земята.
МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА И МИСТЕРИЯТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО I. ОБЩО ЗА ИДЕЯТА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА Целият живот на Исуса - раждането, детството, юношеството, кръщението в Йордан, проповядването в течение на три години и, най-после, разпъването, смъртта, погребението, възкресението и възнесението, е една Велика Мистерия, най-великата в историята на човечеството, Мистерия от Космичен характер. Във всички тези моменти, които са части от един цялостен процес, са свързани много Тайни и загадки, които обхващаме под общото понятие Мистерията на Голгота. Познаването на Мистерията или Тайната на Голгота ще ни разкрие какво е извършил Христос за човечеството и какво е значението на Неговото идване на Земята. Ние, с нашия човешки ум, мъчно можем да проникнем в дълбочината на Гол-готската Мистерия и да я изчерпим в нейната пълнота, защото Мистерията на Голгота е Мистерия на Битието и включва в себе си разглеждането на всички Тайни, свързани с развитието на Битието и Живота. Но моята цел е само да посоча, че съществува такъв един проблем, който е от епохално значение за развитието на човечеството и еволюцията на Земята. От гледището на Мистерията на Голгота, Христос не е само един Окултен Учител, макар и най-великият, Той е нещо много повече, както по своята същност, така и по мисията и задачата, която изпълни на Земята. Христовата дейност не се изчерпва само с проповедите и учението, което донесе. Смисълът на Неговото идване на Земята е съвсем друг и в това се състои именно Мистерията, Тайната на Голгота.
към текста >>

От гледището на Мистерията на Голгота, Христос не е само един Окултен Учител, макар и най-великият, Той е нещо много повече, както по своята същност, така и по мисията и задачата, която изпълни на Земята.
Целият живот на Исуса - раждането, детството, юношеството, кръщението в Йордан, проповядването в течение на три години и, най-после, разпъването, смъртта, погребението, възкресението и възнесението, е една Велика Мистерия, най-великата в историята на човечеството, Мистерия от Космичен характер. Във всички тези моменти, които са части от един цялостен процес, са свързани много Тайни и загадки, които обхващаме под общото понятие Мистерията на Голгота. Познаването на Мистерията или Тайната на Голгота ще ни разкрие какво е извършил Христос за човечеството и какво е значението на Неговото идване на Земята. Ние, с нашия човешки ум, мъчно можем да проникнем в дълбочината на Гол-готската Мистерия и да я изчерпим в нейната пълнота, защото Мистерията на Голгота е Мистерия на Битието и включва в себе си разглеждането на всички Тайни, свързани с развитието на Битието и Живота. Но моята цел е само да посоча, че съществува такъв един проблем, който е от епохално значение за развитието на човечеството и еволюцията на Земята. От гледището на Мистерията на Голгота, Христос не е само един Окултен Учител, макар и най-великият, Той е нещо много повече, както по своята същност, така и по мисията и задачата, която изпълни на Земята. Христовата дейност не се изчерпва само с проповедите и учението, което донесе. Смисълът на Неговото идване на Земята е съвсем друг и в това се състои именно Мистерията, Тайната на Голгота. Ако е въпрос за донасяне на Ново Учение на човечеството, такива учения са донасяни и преди Него от Великите Учители, които са вземали ученията си от Него. Защото Учителя казва: „Христос е вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи." Значи, ученията, които са дадени на човечеството преди слизането на Христа на Земята, са дадени пак от Христа. Затова Учителя казва: „Съвременните хора мислят, че Християнството е Ново Учение отпреди 2 000 години.
към текста >>

Защото Учителя казва: „Христос е вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи." Значи, ученията, които са дадени на човечеството преди слизането на Христа на Земята, са дадени пак от
Но моята цел е само да посоча, че съществува такъв един проблем, който е от епохално значение за развитието на човечеството и еволюцията на Земята. От гледището на Мистерията на Голгота, Христос не е само един Окултен Учител, макар и най-великият, Той е нещо много повече, както по своята същност, така и по мисията и задачата, която изпълни на Земята. Христовата дейност не се изчерпва само с проповедите и учението, което донесе. Смисълът на Неговото идване на Земята е съвсем друг и в това се състои именно Мистерията, Тайната на Голгота. Ако е въпрос за донасяне на Ново Учение на човечеството, такива учения са донасяни и преди Него от Великите Учители, които са вземали ученията си от Него. Защото Учителя казва: „Христос е вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи." Значи, ученията, които са дадени на човечеството преди слизането на Христа на Земята, са дадени пак от Христа. Затова Учителя казва: „Съвременните хора мислят, че Християнството е Ново Учение отпреди 2 000 години. Не, не е ново това Учение. То е минало през три епохи. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в Рая.
към текста >>

Така че, същественото, което Христос донесе на Земята, не е Учението, което Той проповядва в Палестина.
Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в Рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от Рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, което се доби вън от Рая." От тази мисъл на Учителя ясно се вижда, че Той разглежда Християнството като Божествено Учение, което е съпътствало човека в целия път на неговото развитие и е било носено от различни Учители, които са били проводници на Христовата мисъл. Така че, същественото, което Христос донесе на Земята, не е Учението, което Той проповядва в Палестина. Друга е Неговата мисия и задача със слизането Му на Земята. До идването на Христа на Земята човечеството, както и цялата Земя, се намираше в своя инволюционен стадий, който се отличаваше по това, че човечеството, както и Земята, постепенно слизаха от Божествените висини във все по-гъста материя и се свързваха с все по-низши същества и сили. От това дойде и падението на човечеството, което е един от елементите на Голготската Мистерия. С две думи можем да кажем, че Христос дойде на Земята да спре инволюционния процес и да обърне земните сили и силите на човешкия живот в обратна посока - от посока към центъра на Земята, към центъра на Слънцето; от низходяща посока към възходяща посока, като същевременно вля нови сили в земното развитие на човечеството, с което стана едно обновяване както на Земята и нейните сили, така и на човечеството. Оттогава човечеството навлезе в нова фаза на своето развитие.
към текста >>

С две думи можем да кажем, че Христос дойде на Земята да спре инволюционния процес и да обърне земните сили и силите на човешкия живот в обратна посока - от посока към центъра на Земята, към центъра на Слънцето; от низходяща посока към възходяща посока, като същевременно вля нови сили в земното развитие на човечеството, с което стана едно обновяване както на Земята и нейните сили, така и на човечеството.
От тази мисъл на Учителя ясно се вижда, че Той разглежда Християнството като Божествено Учение, което е съпътствало човека в целия път на неговото развитие и е било носено от различни Учители, които са били проводници на Христовата мисъл. Така че, същественото, което Христос донесе на Земята, не е Учението, което Той проповядва в Палестина. Друга е Неговата мисия и задача със слизането Му на Земята. До идването на Христа на Земята човечеството, както и цялата Земя, се намираше в своя инволюционен стадий, който се отличаваше по това, че човечеството, както и Земята, постепенно слизаха от Божествените висини във все по-гъста материя и се свързваха с все по-низши същества и сили. От това дойде и падението на човечеството, което е един от елементите на Голготската Мистерия. С две думи можем да кажем, че Христос дойде на Земята да спре инволюционния процес и да обърне земните сили и силите на човешкия живот в обратна посока - от посока към центъра на Земята, към центъра на Слънцето; от низходяща посока към възходяща посока, като същевременно вля нови сили в земното развитие на човечеството, с което стана едно обновяване както на Земята и нейните сили, така и на човечеството. Оттогава човечеството навлезе в нова фаза на своето развитие. Дотогава то беше обърнато с гръб към Бога и Божествената Светлина, така да се каже, го огряваше в гърба и хвърляше сянка напред. След слизането на Христа на Земята човечеството постепенно поема обратния път към Бога, към центъра на Слънцето и се обръща с лице към Бога и, като следствие на това, се събужда неговата мисъл, защото Божествената Светлина действа на предната част на неговата глава, на челото. Същевременно се изменя и съзнанието на човечеството, то навлиза постепенно във фазата на самосъзнанието, в душата му се пробужда съзнанието за Аза. Със спирането на инволюционния процес и даване импулс на еволюционния, възходящия процес, се извършва спасението на човечеството.
към текста >>

49. IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

С думите, които Христос казва на кръста на разбойника, ние навлизаме в Храма на Словата, които Христос изговаря на кръста.
IV. СЛОВАТА, ИЗКАЗАНИ ОТ ХРИСТА НА КРЪСТА С думите, които Христос казва на кръста на разбойника, ние навлизаме в Храма на Словата, които Христос изговаря на кръста. Евангелията ни предават седем Слова, произнесени на кръста. Матей и Марко съобщават само суровите загадъчни думи: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? " Лука и Йоан ни предават по три Слова от Кръста. Лука: „Отче, прости им, защото не знаят що вършат." „Истина, Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в Рая."
към текста >>

Христос казва пълни е доброта думи, към трите течения на човечеството, на които Той е предаден.
", а „Как Ти Ме прослави." Между двата израза няма противоречие, но се взаимно допълват. Първите са казани от човешкото начало, което е напуснато от Христовото Същество, а вторите са казани от Христовото Същество, от Божественото, което гледа отгоре надолу към преобразената телесна обвивка на Исуса. Така средното от седемте Слова, изречени на Кръст, са същински смъртни думи, когато от тяхната двойственост ние можем да видим също и двойствеността на Смъртта и Възкресението. Трите Слова на Кръста, предадени от Лука, излъчват безкрайна доброта. Те са източник на спасението на човечеството. Христос казва пълни е доброта думи, към трите течения на човечеството, на които Той е предаден. Обръщайки се към хората на Кайяфа, Той качва опрощаващите мъдри думи: „Отче, прости им, защото не знаят що вършат." Хората са оръдия на Ариман, затова те не трябва да бъдат погубени в техните души. Само че сега тяхното съзнание е затъмнено и не разбират що вършат. Обръщайки се към хората на Пилат, към които принадлежи разбойникът, който е познал Христа, Христос казва: „Днес ще бъдеш с Мене в Рая." Това са хората, в които, макар и заглушени от трънения гъсталак, прониква един лъч на предчувстващо познаване на Христа. А към хората на Ирод Христос казва думите, които разкриват Тайната на Жертвата, защото Жертвата е това, което човекът - Ирод трябва да научи: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си." Тези думи не трябва да се схващат по човешки като че изразяват зов за помощ и закрила пред страха от смъртта. Тези думи трябва да се схванат по един велик и кос-мичен начин.
към текста >>

Обръщайки се към хората на Пилат, към които принадлежи разбойникът, който е познал Христа, Христос казва: „Днес ще бъдеш с Мене в Рая." Това са хората, в които, макар и заглушени от трънения гъсталак, прониква един лъч на предчувстващо познаване на Христа.
Трите Слова на Кръста, предадени от Лука, излъчват безкрайна доброта. Те са източник на спасението на човечеството. Христос казва пълни е доброта думи, към трите течения на човечеството, на които Той е предаден. Обръщайки се към хората на Кайяфа, Той качва опрощаващите мъдри думи: „Отче, прости им, защото не знаят що вършат." Хората са оръдия на Ариман, затова те не трябва да бъдат погубени в техните души. Само че сега тяхното съзнание е затъмнено и не разбират що вършат. Обръщайки се към хората на Пилат, към които принадлежи разбойникът, който е познал Христа, Христос казва: „Днес ще бъдеш с Мене в Рая." Това са хората, в които, макар и заглушени от трънения гъсталак, прониква един лъч на предчувстващо познаване на Христа. А към хората на Ирод Христос казва думите, които разкриват Тайната на Жертвата, защото Жертвата е това, което човекът - Ирод трябва да научи: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си." Тези думи не трябва да се схващат по човешки като че изразяват зов за помощ и закрила пред страха от смъртта. Тези думи трябва да се схванат по един велик и кос-мичен начин. Ръцете на Отца, това е сътвореното на Земята, заедно с човечеството. И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството. Когато един човек умира, неговата душа се връща в духовния свят, от който е слязла.
към текста >>

А към хората на Ирод Христос казва думите, които разкриват Тайната на Жертвата, защото Жертвата е това, което човекът - Ирод трябва да научи: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си." Тези думи не трябва да се схващат по човешки като че изразяват зов за помощ и закрила пред страха от смъртта.
Те са източник на спасението на човечеството. Христос казва пълни е доброта думи, към трите течения на човечеството, на които Той е предаден. Обръщайки се към хората на Кайяфа, Той качва опрощаващите мъдри думи: „Отче, прости им, защото не знаят що вършат." Хората са оръдия на Ариман, затова те не трябва да бъдат погубени в техните души. Само че сега тяхното съзнание е затъмнено и не разбират що вършат. Обръщайки се към хората на Пилат, към които принадлежи разбойникът, който е познал Христа, Христос казва: „Днес ще бъдеш с Мене в Рая." Това са хората, в които, макар и заглушени от трънения гъсталак, прониква един лъч на предчувстващо познаване на Христа. А към хората на Ирод Христос казва думите, които разкриват Тайната на Жертвата, защото Жертвата е това, което човекът - Ирод трябва да научи: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си." Тези думи не трябва да се схващат по човешки като че изразяват зов за помощ и закрила пред страха от смъртта. Тези думи трябва да се схванат по един велик и кос-мичен начин. Ръцете на Отца, това е сътвореното на Земята, заедно с човечеството. И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството. Когато един човек умира, неговата душа се връща в духовния свят, от който е слязла. Когато Христос умря, Той разшири Своето човекоставане чрез Своето Земноставане, разливайки се в света на Творението.
към текста >>

И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството.
Само че сега тяхното съзнание е затъмнено и не разбират що вършат. Обръщайки се към хората на Пилат, към които принадлежи разбойникът, който е познал Христа, Христос казва: „Днес ще бъдеш с Мене в Рая." Това са хората, в които, макар и заглушени от трънения гъсталак, прониква един лъч на предчувстващо познаване на Христа. А към хората на Ирод Христос казва думите, които разкриват Тайната на Жертвата, защото Жертвата е това, което човекът - Ирод трябва да научи: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си." Тези думи не трябва да се схващат по човешки като че изразяват зов за помощ и закрила пред страха от смъртта. Тези думи трябва да се схванат по един велик и кос-мичен начин. Ръцете на Отца, това е сътвореното на Земята, заедно с човечеството. И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството. Когато един човек умира, неговата душа се връща в духовния свят, от който е слязла. Когато Христос умря, Той разшири Своето човекоставане чрез Своето Земноставане, разливайки се в света на Творението. Христос беше казал на учениците Си: „Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на човеците." От горното виждаме как Христос бе предаден в ръцете на трите течения на човечеството: Кайяфа, Пилат и Ирод. Дълбоко погледнато, ръцете на Отца и ръцете на човеците са едно и също нещо, защото и човеците са творение на Отца, както и целият останал свят. С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света.
към текста >>

Когато Христос умря, Той разшири Своето човекоставане чрез Своето Земноставане, разливайки се в света на Творението.
А към хората на Ирод Христос казва думите, които разкриват Тайната на Жертвата, защото Жертвата е това, което човекът - Ирод трябва да научи: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си." Тези думи не трябва да се схващат по човешки като че изразяват зов за помощ и закрила пред страха от смъртта. Тези думи трябва да се схванат по един велик и кос-мичен начин. Ръцете на Отца, това е сътвореното на Земята, заедно с човечеството. И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството. Когато един човек умира, неговата душа се връща в духовния свят, от който е слязла. Когато Христос умря, Той разшири Своето човекоставане чрез Своето Земноставане, разливайки се в света на Творението. Христос беше казал на учениците Си: „Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на човеците." От горното виждаме как Христос бе предаден в ръцете на трите течения на човечеството: Кайяфа, Пилат и Ирод. Дълбоко погледнато, ръцете на Отца и ръцете на човеците са едно и също нещо, защото и човеците са творение на Отца, както и целият останал свят. С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света. С думите, казани от кръста, според Евангелието на Йоана, Христос се обръща към Мария и Йоан, с което извършва нещо като духовно венчаване на човечеството. Той дава на потъналото в двойствеността на половете човечество, образа и силата на висшето единство.
към текста >>

Христос беше казал на учениците Си: „Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на човеците." От горното виждаме как Христос бе предаден в ръцете на трите течения на човечеството: Кайяфа, Пилат и Ирод.
Тези думи трябва да се схванат по един велик и кос-мичен начин. Ръцете на Отца, това е сътвореното на Земята, заедно с човечеството. И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството. Когато един човек умира, неговата душа се връща в духовния свят, от който е слязла. Когато Христос умря, Той разшири Своето човекоставане чрез Своето Земноставане, разливайки се в света на Творението. Христос беше казал на учениците Си: „Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на човеците." От горното виждаме как Христос бе предаден в ръцете на трите течения на човечеството: Кайяфа, Пилат и Ирод. Дълбоко погледнато, ръцете на Отца и ръцете на човеците са едно и също нещо, защото и човеците са творение на Отца, както и целият останал свят. С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света. С думите, казани от кръста, според Евангелието на Йоана, Христос се обръща към Мария и Йоан, с което извършва нещо като духовно венчаване на човечеството. Той дава на потъналото в двойствеността на половете човечество, образа и силата на висшето единство. Осветена е духовната сватба, при която душата на човека може да се съедини с духа.
към текста >>

С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света.
И Христос се жертва с тези последни думи на кръста в света на Земята и човечеството. Когато един човек умира, неговата душа се връща в духовния свят, от който е слязла. Когато Христос умря, Той разшири Своето човекоставане чрез Своето Земноставане, разливайки се в света на Творението. Христос беше казал на учениците Си: „Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на човеците." От горното виждаме как Христос бе предаден в ръцете на трите течения на човечеството: Кайяфа, Пилат и Ирод. Дълбоко погледнато, ръцете на Отца и ръцете на човеците са едно и също нещо, защото и човеците са творение на Отца, както и целият останал свят. С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света. С думите, казани от кръста, според Евангелието на Йоана, Христос се обръща към Мария и Йоан, с което извършва нещо като духовно венчаване на човечеството. Той дава на потъналото в двойствеността на половете човечество, образа и силата на висшето единство. Осветена е духовната сватба, при която душата на човека може да се съедини с духа. Мария намира Йоан, при който духът на човека може да проникне в мировото Майчинство, а Йоан намира Мария-София - Духът на Божествената Мъдрост. След това Христос изговаря привидно обикновените човешки слова: „Жаден съм." Тези думи придобиват значение за онзи, който познава, че в случая ние се намираме при изпълнението на едно велико култово действие.
към текста >>

С думите, казани от кръста, според Евангелието на Йоана, Христос се обръща към Мария и Йоан, с което извършва нещо като духовно венчаване на човечеството.
Когато един човек умира, неговата душа се връща в духовния свят, от който е слязла. Когато Христос умря, Той разшири Своето човекоставане чрез Своето Земноставане, разливайки се в света на Творението. Христос беше казал на учениците Си: „Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на човеците." От горното виждаме как Христос бе предаден в ръцете на трите течения на човечеството: Кайяфа, Пилат и Ирод. Дълбоко погледнато, ръцете на Отца и ръцете на човеците са едно и също нещо, защото и човеците са творение на Отца, както и целият останал свят. С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света. С думите, казани от кръста, според Евангелието на Йоана, Христос се обръща към Мария и Йоан, с което извършва нещо като духовно венчаване на човечеството. Той дава на потъналото в двойствеността на половете човечество, образа и силата на висшето единство. Осветена е духовната сватба, при която душата на човека може да се съедини с духа. Мария намира Йоан, при който духът на човека може да проникне в мировото Майчинство, а Йоан намира Мария-София - Духът на Божествената Мъдрост. След това Христос изговаря привидно обикновените човешки слова: „Жаден съм." Тези думи придобиват значение за онзи, който познава, че в случая ние се намираме при изпълнението на едно велико култово действие. Лобното място е станало олтар.
към текста >>

След това Христос изговаря привидно обикновените човешки слова: „Жаден съм." Тези думи придобиват значение за онзи, който познава, че в случая ние се намираме при изпълнението на едно велико култово действие.
С тези думи Христос изговори думите на победа над света на Луцифер, който иска да бъде господар на този свят, но който трябва да отстъпи господството на Този, който става душа на света, приемайки върху Себе Си греха на света. С думите, казани от кръста, според Евангелието на Йоана, Христос се обръща към Мария и Йоан, с което извършва нещо като духовно венчаване на човечеството. Той дава на потъналото в двойствеността на половете човечество, образа и силата на висшето единство. Осветена е духовната сватба, при която душата на човека може да се съедини с духа. Мария намира Йоан, при който духът на човека може да проникне в мировото Майчинство, а Йоан намира Мария-София - Духът на Божествената Мъдрост. След това Христос изговаря привидно обикновените човешки слова: „Жаден съм." Тези думи придобиват значение за онзи, който познава, че в случая ние се намираме при изпълнението на едно велико култово действие. Лобното място е станало олтар. Ние сме като пред причастие. Когато пристъпва към олатра, човек приема с хляба и виното Божественото тяло, Божествената кръв. Божественото Христово Същество, изпълнявайки великото Тайнство на Олтара на Голгота, приема още веднъж Земята като причастие, за да бъде сега във вечно причастие свързан с нея. Оцетът е преобразено вино.
към текста >>

След като Христос приема оцета, Той казва запечатващото Слово: Свърши се.
Оцетът е преобразено вино. Причестяващият се човек приема Небето в себе си, а причестяващото се Божествено Същество приема Земята. Думите Жаден съм са предшествани от думите: „След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, рече: Жаден съм." Това е неправилен превод на думи, които са били казвани в Мистериите, когато се е завършвало Посвещението. Като се казва, че всичко е свършено, подразбира се, че е постигната крайната цел на Посвещението, тържественото завършване на Посвещението. Затова по-правилно преведено изречението гласи приблизително така: „След това Исус, виждайки, че всички степени на Пътя на Посвещението са изминати, за да открие целта на Посвещението, рече: Жаден съм, за да се сбъдне Писанието." След като Христос приема оцета, Той казва запечатващото Слово: Свърши се. Това Слово не трябва да се схваща по човешки. То трябва да се разбира като Слово на Мистериите. Всички култови действия, които се извършват в Мистериите, завършват с тези думи, които в основата си, са останали същите в течение на хилядолетията, макар и да са изменили своята външна форма.
към текста >>

50. X. АКАШОВАТА ХРОНИКА -ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

След Възкресението Христос им се явява и им говори за Тайните на Царството Божие и техните духовни очи се отварят, особено след Петдесетница, и те тогава познават това, което не можеха да видят е физическите си очи.
X. АКАШОВАТА ХРОНИКА -ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА Понеже знаем, че когато хванаха Исуса в Гетсимания, учениците се разбягаха и не присъстваха на това, което наричаме Тайната на Голгота - Съденето, Кръста, Смъртта и Възкресението, те не знаеха за тези неща от лично наблюдение. След Възкресението Христос им се явява и им говори за Тайните на Царството Божие и техните духовни очи се отварят, особено след Петдесетница, и те тогава познават това, което не можеха да видят е физическите си очи. Така те можаха да видят ясновидски Тайната на Голгота. Така че, към Тайната на Голгота съществува само един път: пътя на ясновидството, въпреки че тази Тайна бе извършена на физическото поле. И това те предадоха на своите ученици и последователи. След Възкресението Христос се явява първо на жените, което показва, че те са по-възприемчиви за духовните явления, понеже у тях духът е по-малко потънал в материята и техният мозък е по-гъвкав и възприемчив към духовното. След като се яви на жените, тогава се яви на учениците от мъжки пол.
към текста >>

След Възкресението Христос се явява първо на жените, което показва, че те са по-възприемчиви за духовните явления, понеже у тях духът е по-малко потънал в материята и техният мозък е по-гъвкав и възприемчив към духовното.
Понеже знаем, че когато хванаха Исуса в Гетсимания, учениците се разбягаха и не присъстваха на това, което наричаме Тайната на Голгота - Съденето, Кръста, Смъртта и Възкресението, те не знаеха за тези неща от лично наблюдение. След Възкресението Христос им се явява и им говори за Тайните на Царството Божие и техните духовни очи се отварят, особено след Петдесетница, и те тогава познават това, което не можеха да видят е физическите си очи. Така те можаха да видят ясновидски Тайната на Голгота. Така че, към Тайната на Голгота съществува само един път: пътя на ясновидството, въпреки че тази Тайна бе извършена на физическото поле. И това те предадоха на своите ученици и последователи. След Възкресението Христос се явява първо на жените, което показва, че те са по-възприемчиви за духовните явления, понеже у тях духът е по-малко потънал в материята и техният мозък е по-гъвкав и възприемчив към духовното. След като се яви на жените, тогава се яви на учениците от мъжки пол. Така ние виждаме, че Окултната наука ни се показва и в най-малките подробности в Евангелието. Когато така чувстваме и разбираме това, което ни говорят Евангелията и ставаме подбуждани от това, което чувстваме, само тогава ще намерим Пътя към Тайната на Голгота. И когато така чувстваме Евангелията, ние няма да се питаме дали са исторически, дали са верни или не. Ние ще знаем от вътрешна опитност, че това, което ни говорят; Евангелията, е самата Истина.
към текста >>

Тогава хората ще разберат, че Земята е свързана с духовните светове, едва тогава, когато схванат, че Христос, Великото Космическо Същество, е живял в тялото на Исус от Назарет.
Така ние виждаме, че Окултната наука ни се показва и в най-малките подробности в Евангелието. Когато така чувстваме и разбираме това, което ни говорят Евангелията и ставаме подбуждани от това, което чувстваме, само тогава ще намерим Пътя към Тайната на Голгота. И когато така чувстваме Евангелията, ние няма да се питаме дали са исторически, дали са верни или не. Ние ще знаем от вътрешна опитност, че това, което ни говорят; Евангелията, е самата Истина. И тогава от това чувство ще излезе най-висшата сила, която ще ни позволи да се издигнем до своя най-висш идеал чрез едно мъдро себепознание, и ще познаем в Христа своя идеал, своя Първообраз, истинският Син Человечески, за Когото Пилат казва: Ето Човекът! Тогава хората ще разберат, че Земята е свързана с духовните светове, едва тогава, когато схванат, че Христос, Великото Космическо Същество, е живял в тялото на Исус от Назарет. И след Голгота, когато кръвта на Христа е изтекла от Неговото тяло, Неговата сила е проникнала в аурата на Земята и е внесла нов импулс, нова сила в земното развитие. С тази сила човек ще може да преобрази своето астрално и етерно тяло, а също и Земята ще може да се преобрази в духовно небесно тяло. Тогава хората ще разберат, че всички Учители преди Христа, са били изпратени от Него да подготвят пътя Му, за да може Той да бъде познат и разбран. Йоан Кръстител, за когото се казва, че е Предтеча, е образ на всички, които са работили преди това в това направление. Той е последният от тези, които са били изпратени да подготвят Пътя на Христа.
към текста >>

Така че, Окултната наука разполага с друго средство за познаването и разбирането на Тайната на Голгота и на Евангелията въобще.
Йоан Кръстител, за когото се казва, че е Предтеча, е образ на всички, които са работили преди това в това направление. Той е последният от тези, които са били изпратени да подготвят Пътя на Христа. Чрез Тайната на Голгота на човечеството е била дадена възможност да приеме импулса на Христа, за да стигне до самото себе си, да намери себе си. Учителя казва, че когато човек намери себе си, той ще намери и Бога, и когато намери Бога, той ще намери и себе си. И в бъдеще, разбирайки правилно себе си, всички религии ще съдействат постепенно да бъде разбрано това, което се съдържа в Тайната на Голгота, за да го направят достояние на хората като импулс, който даде нова насока на земното и човешко развитие. Така че, Окултната наука разполага с друго средство за познаването и разбирането на Тайната на Голгота и на Евангелията въобще. Тя се ползва от Хрониката на Природата, от т.нар. Акашова хроника, където се записва всичко, каквото става в света. В тази Хроника е записан целият живот на Исуса Христа, както и всички Негови Слова. От тази Велика Книга на Природата Посветените четат за живота и Учението на Христа. Учителя изразява тази идея по следния начин:
към текста >>

Ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една Архива, в която всички думи на Христа са написани със златни букви.
Акашова хроника, където се записва всичко, каквото става в света. В тази Хроника е записан целият живот на Исуса Христа, както и всички Негови Слова. От тази Велика Книга на Природата Посветените четат за живота и Учението на Христа. Учителя изразява тази идея по следния начин: „Ние не се основаваме само на историческите документи за Словото на Христа. Ние имаме други доказателства за онова, което Христос е говорил, ние имаме една Архива, в която всички думи на Христа са написани със златни букви. Всички Посветени Ученици на Окултната Школа четат това Велико Евангелие."
към текста >>

51. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според повечето от тях Христос не е бил роден от Дева Мария, а имал призрачно тяло, чрез което се е проявявал.
Той искал да я очисти от заблуди и извратености и да я пред-на ухо. Това, което е дошло до нас като гностическо учение, е само външната страна, това, което е било достояние на по-широк кръг хора и което макар и в изопачена форма е стигнало до нас. Гностиците, които се явяват във втори век, се стремят също като неоплатониците да съединят християнството с древните мистерии. Искат да разберат християнството в неговата вътрешна страна, но в светлината на древните мистерии. Но понеже древните мистреии са били изгубили своята първоначална чистота още във времето на Христа и преди него, те не са могли да се доберат до истинското знание и мистериите в следствие на което във външните, популярни изложения на гностицизма, поне от някои са допуснати много груби грешки, особено в разбирането на Христа. Според повечето от тях Христос не е бил роден от Дева Мария, а имал призрачно тяло, чрез което се е проявявал. Те са доловили някои окултни идеи, които не са могли да ги разберат в тяхната дълбочина и същина. Гностиците се делят на сирийски и александрийски. Между сирийските гностици най-забележителни са: 1. САТУРНИН или САТУРНИЛ - от 117 до 138 година 2. ТАЦИН - ученик на мъченик Юстин.
към текста >>

Според разбирането на сирийските гностици материята е вечно творческо зло начало, царство на Сатаната и Исус Христос е имал призрачно тяло.
Учението на Манес е следното: В света съществува едно предвечно начало, великата Божествена мъдрост, която в своето проявление се проявява чрез два принципа, чрез две сили, които на обикновен език се наричат добро и зло, светлина и тъмнина. Дух и материя. Доброто начало се проявява чрез 12 принципа, наречени еони, които организират царството на светлината. Злото със своите 12 зли духове се явява владетел на царството на тъмнината, което е царството на матери- СИРИЙСКИ ГНОСТИЦИ Според разбирането на сирийските гностици материята е вечно творческо зло начало, царство на Сатаната и Исус Христос е имал призрачно тяло. Това учение е развито от антиохиеца Сатурнин. Според него от Бога наречен Непознатият Отец, произтекъл духовният свят, а видимият свят бил образуван от материята от седемте нисши еони (духове), управители на планетите, възглавявани от еврейския Бог Яве. Човеците по своя произход се делят на два рода: духовни и веществени или добри и зли. Едните били създадени от нисши духове и отначало те били духовно и телесно слаби, та не могли да ходят прави и пълзели по земята като червеи. Обаче Бог се съжалил над тях и им дал Божествена искра и те се изправили на краката си.
към текста >>

Той също приемал, че Христос се явил в призрачно тяло.
Тогава Бог изпратил на духовните люде спасител, и именно своя най-близък еон Разум Логос, който се явил в привидно човешко тяло. Той научил духовните люде, че обладаването на висшето знание и чист живот са средства за това спасение. Сатурнин забранявал яденето на месо и пиенето на вино. Сирийски гностик е бил и Кердон, който проповядвал към 130-та година учение подобно на сатурновото. Негов най-бележит ученик бил умереният гностик Маркион от Синоп, който умрял между 220 и 240 година. Той също приемал, че Христос се явил в призрачно тяло. Той считал Новият и Старият Завет за откровения на два различни Бога. Новият Завет бил откровение на благия Бог на любовта и благостта, а Старият - на Бога на правдата Яве. Тациан, ученик на Юстин, мъченик. Той бил голям християнски апологет, но след 170-та година възприел валентиновото гностично учение и основал обществото на така наречените енкратити (въздържатели). Те не употребявали вино дори и за причастие и не ядяли месо.
към текста >>

Той според своите гностически схващания разделял Исуса Христа на две същества: Исус, който бил обикновен човек, роден естествено от Дева Мария и Йосиф и еона Христос, който слязъл над Исуса при кръщенето му и чрез него се открил на хората, Незнайният Отец.
Тациан, ученик на Юстин, мъченик. Той бил голям християнски апологет, но след 170-та година възприел валентиновото гностично учение и основал обществото на така наречените енкратити (въздържатели). Те не употребявали вино дори и за причастие и не ядяли месо. В третия век в Източна Месопотамия (Вавилон) действали евиониски гностици, а също и Манес най-напред там разпространил своето учение. Родоначалник на евионитите бил Керинт, евреин, родом от Александрия, където усвоил религиозната философия на Филон Александрийски. Той според своите гностически схващания разделял Исуса Христа на две същества: Исус, който бил обикновен човек, роден естествено от Дева Мария и Йосиф и еона Христос, който слязъл над Исуса при кръщенето му и чрез него се открил на хората, Незнайният Отец. Разпнат бил само Исус, когото тогава Христос напуснал и се върнал на Небето. Той учил, че материята е вечна и от нея един нисш еон образувал света. Той се явява като родоначалник на третия вид юдейско християнство, еовинотски гностииизъм, който се развил във втория век в няколко вида. По тези области в Сирия, Мала Азия и Месопотамия са се развили ред гностически братства и учения като реакция на официалното братство, което се било отклонило от учението на евангелието. По това време работил и Арий.
към текста >>

Разпнат бил само Исус, когото тогава Христос напуснал и се върнал на Небето.
Той бил голям християнски апологет, но след 170-та година възприел валентиновото гностично учение и основал обществото на така наречените енкратити (въздържатели). Те не употребявали вино дори и за причастие и не ядяли месо. В третия век в Източна Месопотамия (Вавилон) действали евиониски гностици, а също и Манес най-напред там разпространил своето учение. Родоначалник на евионитите бил Керинт, евреин, родом от Александрия, където усвоил религиозната философия на Филон Александрийски. Той според своите гностически схващания разделял Исуса Христа на две същества: Исус, който бил обикновен човек, роден естествено от Дева Мария и Йосиф и еона Христос, който слязъл над Исуса при кръщенето му и чрез него се открил на хората, Незнайният Отец. Разпнат бил само Исус, когото тогава Христос напуснал и се върнал на Небето. Той учил, че материята е вечна и от нея един нисш еон образувал света. Той се явява като родоначалник на третия вид юдейско християнство, еовинотски гностииизъм, който се развил във втория век в няколко вида. По тези области в Сирия, Мала Азия и Месопотамия са се развили ред гностически братства и учения като реакция на официалното братство, което се било отклонило от учението на евангелието. По това време работил и Арий. Сирийските гностици са били свързани със сирохалдей-ската или персийска религия, докато александрийските гностици били повлияни от гръцката философия, предимно от Платон.
към текста >>

Но те измъчвали хората и затова Неродения Отец от милост към човеците изпратил на Земята своя най-горен еон (Ум) - Логос и Христос в призрачно тяло.
Ирени Илионски умрял в 202 година и Политримски умрял в 235 година излагат не еднакво учението на Василит. Според Ирени Илионски Василит учил, че от Нероденият Отец, (Бог) еманирал 365 духовни светове или царства едно след друго. Те образували 365 Небеса. Най-долу стои небето на планетите, което се управлява от 7 духове, на чело с Ехова. Тези духове създали Земята и човешкия род. Но те измъчвали хората и затова Неродения Отец от милост към човеците изпратил на Земята своя най-горен еон (Ум) - Логос и Христос в призрачно тяло. Христос спасил света само със своето учение и се върнал при Отца. Евреите искали да го разпнат, но в дейтвителност разпнали Симон Кириеца. В изложението на Иполит Римски Василидовата система има еволюционен характер. В основата на всичко стои Не-изреченото Битие. То създало от нищо семето на света.
към текста >>

Христос спасил света само със своето учение и се върнал при Отца.
Според Ирени Илионски Василит учил, че от Нероденият Отец, (Бог) еманирал 365 духовни светове или царства едно след друго. Те образували 365 Небеса. Най-долу стои небето на планетите, което се управлява от 7 духове, на чело с Ехова. Тези духове създали Земята и човешкия род. Но те измъчвали хората и затова Неродения Отец от милост към човеците изпратил на Земята своя най-горен еон (Ум) - Логос и Христос в призрачно тяло. Христос спасил света само със своето учение и се върнал при Отца. Евреите искали да го разпнат, но в дейтвителност разпнали Симон Кириеца. В изложението на Иполит Римски Василидовата система има еволюционен характер. В основата на всичко стои Не-изреченото Битие. То създало от нищо семето на света. От това семе както пиле от яйцето се образува висшия свят, а от този свят - ефирният или звездният свят.
към текста >>

Великият архонт отначало се смятал за върховен Бог, докато синът на истинския Бог еонът Разум или Христос го довел до познаване па истинския духовен Бог.
В основата на всичко стои Не-изреченото Битие. То създало от нищо семето на света. От това семе както пиле от яйцето се образува висшия свят, а от този свят - ефирният или звездният свят. От същото световно семе произлезли два еона, вледетели на света, велик архонт и малък архонт. Единият и другият архонти създали свое небе Окдоада или Небето на осемте еони и Евдомада или Небето па седемте еони, което е небето на планетите. Великият архонт отначало се смятал за върховен Бог, докато синът на истинския Бог еонът Разум или Христос го довел до познаване па истинския духовен Бог. Така двата духовни свята Окдоада и Евдомада, чрез Христа дошли до ясно Богопознание. Човечеството дълго време смятало за Бог малкия архонт, който се открил на света чрез Мойсей, духовните люде били освободени от тази заблуда от човека Исус, роден от Дева Мария чрез Святия Дух. Той бил определен при кръщението си в реката Йордан да приеме в себе си Христа, в Божественото слово и да научи хората на истинското богопознание. Неговата смърт няма спасително значение. Един от най-видните василидови ученици бил неговия син Исидор, който написал между другото и етически съчинения.
към текста >>

Той бил посветен в Египет в древните мистерии, посещавал александрийската школа изучавал с жар Питагор и Платон и от всички учения, които добил съставил тайно учение, доста сложно и подробно, което множество окултни идеи и учения се преподават чрез устата на един въображаем Христос.
Той бил определен при кръщението си в реката Йордан да приеме в себе си Христа, в Божественото слово и да научи хората на истинското богопознание. Неговата смърт няма спасително значение. Един от най-видните василидови ученици бил неговия син Исидор, който написал между другото и етически съчинения. Нравственото учение на Василит било строго, но по-късните привърженици го изменили. Валентин е следващият от големите александрийски гностици. Той бил посветен в Египет в древните мистерии, посещавал александрийската школа изучавал с жар Питагор и Платон и от всички учения, които добил съставил тайно учение, доста сложно и подробно, което множество окултни идеи и учения се преподават чрез устата на един въображаем Христос. Гностическото богословие било твърде сложно за да може да стане общоприето. Гностицизмът обаче имал разклонения, които преживели средните векове и в наши дни е бил направен опит от французина Жул Дуален да възстанови гностическата църква обаче без голям успех. На Валентин се приписва книгата "Пистис София" или Вяра-Мъдрост. Ще предам някои мисли и идеи от нея, за да се види как е мислил Валентин. '"Мои драги ученици, изслушайте това, което ще ви кажа върху познаването на Тайната на Неизразимия.
към текста >>

'"Мои драги ученици, изслушайте това, което ще ви кажа върху познаването на Тайната на Неизразимия.
Той бил посветен в Египет в древните мистерии, посещавал александрийската школа изучавал с жар Питагор и Платон и от всички учения, които добил съставил тайно учение, доста сложно и подробно, което множество окултни идеи и учения се преподават чрез устата на един въображаем Христос. Гностическото богословие било твърде сложно за да може да стане общоприето. Гностицизмът обаче имал разклонения, които преживели средните векове и в наши дни е бил направен опит от французина Жул Дуален да възстанови гностическата църква обаче без голям успех. На Валентин се приписва книгата "Пистис София" или Вяра-Мъдрост. Ще предам някои мисли и идеи от нея, за да се види как е мислил Валентин. '"Мои драги ученици, изслушайте това, което ще ви кажа върху познаването на Тайната на Неизразимия. Тайната на Неизразимия знае причината на Строгостта и онази на Милосърдието; тази Тайна знае причината на гибелта и онази на вечното съществуване на вековете. И тази Тайна знае защо съществуват влечуги и защо те трябва да бъдат унищожавани; и тази Тайна знае защо съществуват животни и защо трябва да бъдат унищожавани; и тази Тайна знае защо има стада и защо има птици; и тази Тайна знае защо има планини и защо те съдържат свещенни камъни; и тази Тайна знае защо съществува веществото на златото и онова на среброто; и тази Тайна знае защо има вещество на медта и защо има вещество на желязото и защо има вещество на оловото. И тази Тайна знае защо има стъклено вещество и защо восъчно; и тази Тайна знае защо съществуват водите на земята и всички неща, които се намират в тях и защо Земята съществува. И тази Тайна знае защо съществуват животните, които се намират в морето. И тази Тайна защо съществува веществото в света и защо то ще трябва напълно да се разложи.
към текста >>

Нарушеното от Мъдростта единство в Мирома било възстановено от новата двойка еони, Христос и Руах (еврейско име на св. Дух).
Всички тези висши същества разделени на 15 брачни двойки образуват заедно Плирема или царството на светлината, духовното царство. Неговото най-нисше същество е женският еон Мъдрост. Тя била обзета от силно желание да се съедини с Отца и с това паднала в грях. Ще рече, първоначалният грях е бил извършен в духовния свят. Еонът Мъдрост родил недоносчето - нисшата мъдрост или Ахамот по еврейски. Нарушеното от Мъдростта единство в Мирома било възстановено от новата двойка еони, Христос и Руах (еврейско име на св. Дух). Мъдростта отново била съединена със своя предишен съпруг еона Воля. Обаче нейната рожба Ахамот била изхвърлена от Плиром. В своята радост, че единството в природата било възстановено, нейните 30 еона произвели еона Исус или Спасител на множество ангели - негови слуги, като му възложили да спаси блуждаещата в хаоса Ахамот. От своя страна Ахамот вдъхнал живот в хаоса и се съединил с него, като родил два сина - Десен, който седял от дясно на нея и Ляв, който стоял от ляво на нея. Десният син е психичният Демиург, който е вседържител.
към текста >>

Според Ару в горепосочената му книга катарите са имали през XII век знаци за разпознаване, думи за преминаване (пароли), и една астрологична доктрина.
В центъра на този кръст има една роза и виждаме да се явява за първи път изложен публично и почти категорично обяснен символа на розенкройцерите". От съвестната работа на Е. Ару "Комедията на Данте е преведена по буква и коментирана по дух с ключа на символичния език на верните в любовта се вижда, че Данте имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От тяхното учение той е почерпил омразата си към папите и римската черква както и окултните теории, които намираме във всеки ред на съчинението му". Според Ару адът представя обикновения свят, чистилището - изпитанията при посвещението, а Небето е обиталището на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта. Според Ару в горепосочената му книга катарите са имали през XII век знаци за разпознаване, думи за преминаване (пароли), и една астрологична доктрина. Те са правили своите посвещения в деня на пролетното равноденствие. При посвещението те употребявали три светлини. Научната им система била основана на доктрината на съотношенията на аналогията. Така според тяхната доктрина: На Луната отговаря граматиката, на Меркурий отговаря диалектиката, на Венера отговаря риториката, на Марс отговаря музиката, на Юпитер отговаря геометрията, на Сатурн отговаря астрономията, на Слънцита отговаря опростеният разум или аритметиката.
към текста >>

52. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е учението, за което Христос казва на учениците: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях, /т.е.
А твърдата храна е за пълнолетните, които са упражнявали чувствата си да познават доброто и злото." /Послание към евреите 5,11-14 cm./ От тези няколко мисли се вижда, че апостол Павел, който е един от видните апостоли на Християнството и който е получил Учението чрез откровение от Христа, говори две учения — пред младенци говори учението на млечната храна, която е за деца, а пред съвършените говори Мъдрост, която е твърда храна. Млякото, за което говори Павел, това е екзотеричната, външната страна на учението, което той преподава с църквите, а твърдата храна — това е езотеричната страна на учението, която той изнася в окултната школа, за което само загатва в посланията си, без да го излага. Това е учението, за което Христос казва на учениците: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях, /т.е. на широките народни маси/ се говори с притчи." И богомилите, които са наследници на езотеричното християнство, са именно тези, специално съвършените, които се хранят с твърда храна, с Божествената Мъдрост, с езотеричното учение. А каква е основата на това учение, каква е неговата същност? Апостол Павел, като посветен, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи, според него целият свят, с всичко съществуващо в него, е проявление на Бога и съществува в Бога. Вън от Бога няма нищо.
към текста >>

Тази идея за Бога и за Неговото познаване, изявен чрез Сина, е основа на християнското езотерично учение и следователно и на богомилите, които се наричали християни и приемали изцяло Новия Завет.
Понеже от създанието, това, което е невидимо у нас, т.е. Вечната Му Сила и Божественост, се вижда ясно разбираемо чрез творенията. Така щото, хората остават без извинение, щото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи" А Посланието към Тимотея, 6-та глава, 16-ти стих казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, Комуто да бъде чест и вечна сила." Йоан казва: "Той е познат от Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие", сиреч на посветените, на съвършените. Павел също казва: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Тази идея за Бога и за Неговото познаване, изявен чрез Сина, е основа на християнското езотерично учение и следователно и на богомилите, които се наричали християни и приемали изцяло Новия Завет. Този Бог, за Когото Павел говори и Който е познат на посветените, е скрит дълбоко във всяка душа и езотеричното християнство и богомилите посочват Път, по който човек може да стигне до Него и да Го познае. И който Го е открил у себе си, той ще Го намери и във Вселената, изявен чрез Сина. Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. За това Павел говори в Първото послание към Тимотея, 2-ра глава, 5-ти стих. "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, Христос Иисус, който като своевременно свидетелства за това и даде себе си откуп за всички.
към текста >>

"Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, Христос Иисус, който като своевременно свидетелства за това и даде себе си откуп за всички.
Тази идея за Бога и за Неговото познаване, изявен чрез Сина, е основа на християнското езотерично учение и следователно и на богомилите, които се наричали християни и приемали изцяло Новия Завет. Този Бог, за Когото Павел говори и Който е познат на посветените, е скрит дълбоко във всяка душа и езотеричното християнство и богомилите посочват Път, по който човек може да стигне до Него и да Го познае. И който Го е открил у себе си, той ще Го намери и във Вселената, изявен чрез Сина. Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. За това Павел говори в Първото послание към Тимотея, 2-ра глава, 5-ти стих. "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, Христос Иисус, който като своевременно свидетелства за това и даде себе си откуп за всички. И без противоречие велика е Тайната на благочестието. Той, който биде явен по плът, доказан чрез Духа, виден от ангелите, проповядван между народите, повярван в света, възвишен в Слава." В Посланието към евреите 1-ва глава, 1-2 стих, Павел много говори върху Тайната на Христа, като казва: "Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в старите времена на бащите ни чрез пророците, в края на този век говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи и световете" "Който бидейки Сияние на Неговата Слава и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо Слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието на всичко и стана по-горен от ангелите, колкото името, което наследи, е по-горно от тяхното. Защото кому от ангелите е рекъл Бог някому: "Ти си Мой Син, Аз днес те родих", и още: "И Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде Син." А когато пък въвежда Първородния във Вселената, казва: "И поклонете се нему, всички Божии ангели." И за ангелите Си казва: "Който прави ангелите си силни като ветрове и служители си като огнен пламък." А за Сина Си казва: "Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове.
към текста >>

И сам Христос казва: "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене." Значи и сам Христос признава, че съществува един княз, който управлява този свят, но който няма нищо общо с Христа, със Словото, което създава и организира света.
Думата Сатана произлиза от санскритския корен cam, което значи проява. Значи, Сатана е отрицателният полюс на Проявения Бог, на проявяващата се творческа сила на Битието, на Божественото Слово, чрез когото Бог е създал видимия свят. Защото Той е една сила, която сгъстява материята, за да стане способна за образуване на формите. Той е една сила, която има центробежно движение, която излиза от центъра на Битието и се движи към периферията, вследствие на което сгъстява материята. И ако богомилите са говорили за Сатана като творец на видимия свят, те са го правили именно в горния смисъл, без да го боготворят и да му придават самостоятелно съществуване като противник на Бога. И сам Христос казва: "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене." Значи и сам Христос признава, че съществува един княз, който управлява този свят, но който няма нищо общо с Христа, със Словото, което създава и организира света. По-нататък Христос казва: "Аз победих света, даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и кръщавайте народите в Името на Отца, и Сина, и Светаго Духа." Това са езотерични, мистични идеи, които трябва правилно да се разберат. Това е учението, което са проповядвали богомилите, което е учението на всички езотерични школи. Значи, богомилите са признавали съществуването на три основни Принципа в Битието — Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. Но те са ги разбирали в техния езотеричен смисъл.
към текста >>

По-нататък Христос казва: "Аз победих света, даде ми се всяка власт на небето и на земята.
Значи, Сатана е отрицателният полюс на Проявения Бог, на проявяващата се творческа сила на Битието, на Божественото Слово, чрез когото Бог е създал видимия свят. Защото Той е една сила, която сгъстява материята, за да стане способна за образуване на формите. Той е една сила, която има центробежно движение, която излиза от центъра на Битието и се движи към периферията, вследствие на което сгъстява материята. И ако богомилите са говорили за Сатана като творец на видимия свят, те са го правили именно в горния смисъл, без да го боготворят и да му придават самостоятелно съществуване като противник на Бога. И сам Христос казва: "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене." Значи и сам Христос признава, че съществува един княз, който управлява този свят, но който няма нищо общо с Христа, със Словото, което създава и организира света. По-нататък Христос казва: "Аз победих света, даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете и кръщавайте народите в Името на Отца, и Сина, и Светаго Духа." Това са езотерични, мистични идеи, които трябва правилно да се разберат. Това е учението, което са проповядвали богомилите, което е учението на всички езотерични школи. Значи, богомилите са признавали съществуването на три основни Принципа в Битието — Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. Но те са ги разбирали в техния езотеричен смисъл. Според съвременната окултна наука, предадена ни от Учителя, тези три Принципа, това са Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

От друга страна сам Христос, като говори, на много места се позовава на Стария Завет, което е показано най-вече в Евангелието на Матея.
Редом с учението за прераждането в християнството се приема и учението за Кармата, което е изразено с думите: "На всекиму ще бъде отдадено според делата му." И "Кой каквото посее, това ще и да пожъне." Такова е в общи линии учението на езотеричното християнство за човека и неговото развитие, което се приема и от богомилите, като наследници на езотеричното християнство. А колкото до версията, че богомилите отричали Стария Завет като даден от Сатанаил, това е едно твърдение, което не отговаря на истината. Защото те, като езотерици, са знаели много добре кой е Мойсей и къде е учил той, както и Кой му е говорил. Едно езотерично учение не може да даде такова твърдение. От друга страна сам Христос, като говори, на много места се позовава на Стария Завет, което е показано най-вече в Евангелието на Матея. Според професор Димитър Ангелов учението на богомилите в общи линии е следното: Първата особеност на богомилската религиозна философия е нейният идеалистичен характер. Богомилите са поддържали гледището, че първоначално е съществувал само Един Творчески Дух, добрият Бог, а материята, с нейните 4-ри елемента, е била създадена в резултат на Неговата дейност. От него са били създадени и хилядите ангели. Това е била тезата и на официалната църква. За разлика от православните теолози, богомилите приемали, че освен Небесния Отец, като един допълнителен създател, се явява Неговият син Сатанаил, който не е работил самостоятелно, но под контрола на Отца; той е бил изпълнител на идеите и Волята на Отца и по Негово нареждане е създал растенията, животните и човешкото тяло /видяхме по-горе как богомилите са разбирали тази идея/.
към текста >>

По такъв начин дуализмът на богомилите се приближава до монотеизма на официалното християнство." /И сам Христос казва някъде — "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене" Значи, сам Христос — доброто начало, признава, че князът на този свят е Сатана, той го управлява.
/Това е един факт, който се наблюдава навсякъде в Природата и човека. И Гьоте е казал: "В мене се борят две души — едната ме тегли нагоре, а другата — надолу." Тази борба се вижда във всеки човек./ Този възглед бил свойствен на различните гностически учения от първия и втория век на нашата ера и по-късно бил възприет и проповядван и от манихеите. /Това показва, че те са наблюдавали живота и Природата, наблюдавали са тази борба в себе си и са дошли до извода, че в Битието работят две начала — добро и зло./ И богомилите, които са били най-будни и издигнати в духовно отношение за епохата си, са схванали борбата на тия две начала в Природата, а и в живота и върху това знание са изградили своята Космогония и есхатология /учение за второто идване на Христа/. "Според съвременните изследователи на Богомилството богомилите са били уверени идеалисти, според които злото начало е създадено от Бога, но се е отклонило и един ден ще бъде разгромено и ще остане да съществува само доброто начало. По такъв начин дуализмът на богомилите се приближава до монотеизма на официалното християнство." /И сам Христос казва някъде — "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене" Значи, сам Христос — доброто начало, признава, че князът на този свят е Сатана, той го управлява. Това са учили и богомилите, изхождайки от своето дълбоко окултно учение на закона на полярността. В такъв случай трябва да считаме и официалното християнство, и самия Христос за дуалисти, понеже признават, че злото съществува като един факт в Битието и играе известна роля. Дуализмът е едно смешно изобретение на хора, които нямат никакво понятие за силите, които действат във Вселената./ "Богомилите признавали като извор на Християнството, както и на своето учение, понеже те се наричали християни, четирите Евангелия, но отдавали най-голямо значение на Йоановото Евангелие, тъй като в него се съдържа спиритуалистично-гностичната тенденция, свойствена на тяхното учение. В това Евангелие се възхвалява по-отчетливо нематериалната, духовната страна на Битието и на човешкия живот.
към текста >>

В такъв случай трябва да считаме и официалното християнство, и самия Христос за дуалисти, понеже признават, че злото съществува като един факт в Битието и играе известна роля.
Този възглед бил свойствен на различните гностически учения от първия и втория век на нашата ера и по-късно бил възприет и проповядван и от манихеите. /Това показва, че те са наблюдавали живота и Природата, наблюдавали са тази борба в себе си и са дошли до извода, че в Битието работят две начала — добро и зло./ И богомилите, които са били най-будни и издигнати в духовно отношение за епохата си, са схванали борбата на тия две начала в Природата, а и в живота и върху това знание са изградили своята Космогония и есхатология /учение за второто идване на Христа/. "Според съвременните изследователи на Богомилството богомилите са били уверени идеалисти, според които злото начало е създадено от Бога, но се е отклонило и един ден ще бъде разгромено и ще остане да съществува само доброто начало. По такъв начин дуализмът на богомилите се приближава до монотеизма на официалното християнство." /И сам Христос казва някъде — "Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене" Значи, сам Христос — доброто начало, признава, че князът на този свят е Сатана, той го управлява. Това са учили и богомилите, изхождайки от своето дълбоко окултно учение на закона на полярността. В такъв случай трябва да считаме и официалното християнство, и самия Христос за дуалисти, понеже признават, че злото съществува като един факт в Битието и играе известна роля. Дуализмът е едно смешно изобретение на хора, които нямат никакво понятие за силите, които действат във Вселената./ "Богомилите признавали като извор на Християнството, както и на своето учение, понеже те се наричали християни, четирите Евангелия, но отдавали най-голямо значение на Йоановото Евангелие, тъй като в него се съдържа спиритуалистично-гностичната тенденция, свойствена на тяхното учение. В това Евангелие се възхвалява по-отчетливо нематериалната, духовната страна на Битието и на човешкия живот. Христос се явява там не като богочовек, а като Божие Слово, като Логос, като Бог. Поради това Евангелието на Йоана им е служило за настолна книга при изпълнение на обредите в техните религиозни общини и по-специално при извършване на посвещение, при приемане от една степен в друга.
към текста >>

Христос се явява там не като богочовек, а като Божие Слово, като Логос, като Бог.
Това са учили и богомилите, изхождайки от своето дълбоко окултно учение на закона на полярността. В такъв случай трябва да считаме и официалното християнство, и самия Христос за дуалисти, понеже признават, че злото съществува като един факт в Битието и играе известна роля. Дуализмът е едно смешно изобретение на хора, които нямат никакво понятие за силите, които действат във Вселената./ "Богомилите признавали като извор на Християнството, както и на своето учение, понеже те се наричали християни, четирите Евангелия, но отдавали най-голямо значение на Йоановото Евангелие, тъй като в него се съдържа спиритуалистично-гностичната тенденция, свойствена на тяхното учение. В това Евангелие се възхвалява по-отчетливо нематериалната, духовната страна на Битието и на човешкия живот. Христос се явява там не като богочовек, а като Божие Слово, като Логос, като Бог. Поради това Евангелието на Йоана им е служило за настолна книга при изпълнение на обредите в техните религиозни общини и по-специално при извършване на посвещение, при приемане от една степен в друга. Изобщо, образът на апостол Йоан е много близък на богомилите. Те го почитали и като автор на Апокалипсиса, от който черпели вдъхновение и основа за своите есхатологични възгледи. При своите проповеди, с Евангелие в ръка, богомилите имали обичай да тълкуват новозаветните текстове не в техния буквален смисъл, а символично, с оглед да разкрият зад конкретните разкази и случки по-друго съдържание. Освен с каноничните Евангелия, богомилите си служили и с три апокрифни: Евангелието на Яков, Евангелието на Тома, известно под наслов Детство Иисусово, и Никодимовото Евангелие.
към текста >>

53. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос се пожертва за една велика идея — повдигането на човечеството.
Кое е онова в богомилското учение, което така ревностно се възприемало от средновековния човек и което го е подтиквало да умира с радост за това, което е по-ценно от живота му? — Това е въпрос, който трябва да си зададе всеки изследовател на Богомилството. Защото ако учението на богомилите било една заблуда и лъжа, както го изкарват съвременните му критици, или ако то е било преповторение на павликянството или манихейството, или на кое да е друго учение, то хората не биха били толкова глупави да приемат една лъжа за истина и да са готови за нея да жертват живота си. Ако това учение е било заимствано от други учения, то самите тези учения би трябвало да имат същия дух и разпространение, както Богомилството. Всеки знае от опита на вековете, че човек е готов да жертва живота си за един висок идеал, за една велика идея. Христос се пожертва за една велика идея — повдигането на човечеството. Мъчениците на християнството се пожертваха също за тази велика идея, а не за някаква заблуда и лъжа. В по-ново време Джордано Бруно, Ян Хус и още много други пожертваха живота си за една велика идея. Тогава и жертвите, дадени от богомилите, трябва да са стимулирани от една висока идея, от един висок идеал, който ги е вдъхновявал и им е давал сила да пожертват живота си и да останат верни на идеала си. Коя е тази идея, за която богомилите бяха готови да жертват живота си? — Това не може да бъде дуализмът, който се приписва на богомилите, защото това е една изопачена идея, която им се приписва, което се споделя от почти всички съвременни изследователи на Богомилството.
към текста >>

Но това говори за непознаването й и за повърхностност в изследването.
Мъчениците на християнството се пожертваха също за тази велика идея, а не за някаква заблуда и лъжа. В по-ново време Джордано Бруно, Ян Хус и още много други пожертваха живота си за една велика идея. Тогава и жертвите, дадени от богомилите, трябва да са стимулирани от една висока идея, от един висок идеал, който ги е вдъхновявал и им е давал сила да пожертват живота си и да останат верни на идеала си. Коя е тази идея, за която богомилите бяха готови да жертват живота си? — Това не може да бъде дуализмът, който се приписва на богомилите, защото това е една изопачена идея, която им се приписва, което се споделя от почти всички съвременни изследователи на Богомилството. Но това говори за непознаването й и за повърхностност в изследването. Французинът Морис Maгр издава в 1930 година една книга, в която разглежда Богомилството в нова светлина, базирайки се върху новооткрити документи и факти. В своя предговор с трогателни думи той излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той пише: „Скромни хора, които живели в 13-ти век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал — любовта към своите ближни, били убивани до последния и тържествуващата клевета заличила даже спомена за тях. И тази клевета е била толкова активна и остра, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучават, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." А Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал.
към текста >>

Те имали за задача да подтикнат човешкия ум към мисъл, за да може да проучва природата и живота и да сложи началото на една обективна наука, осветена и подкрепена от връзката с духовния свят, за да доведат хората до познаване на великата Истина, която ще ги освободи от всички заблуждения и ще ги постави в правилния път на тяхното развитие.
С други думи, те са работили за одухотворяването на живота на Земята, за да стане израз на високата Божествена идея, с което са живели. Те са притежавали едно знание, което е било достояние на всички окултни братства на миналото, с помощта на което са могли да извършват трансформация на своя живот, да го превърнат от човешки в Божествен. Морис Магр в своята книга казва: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания." И немският историк Гьорингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и са проповядвали учението за прераждането като закон за човешката еволюция. От всичко изложено дотук се вижда, че Богомилството е едно окултно учение, пратено всред българския народ да го повдигне в неговото развитие, за да стане авангард на европейската култура. Богомилите имали за задача да пробудят съзнанието у българите, че зад този сетивен свят има друг, духовен свят, с който трябва да влязат във връзка, за да черпят сили и енергии да обновят и одухотворят живота на Земята и с това да дадат един нов подтик на европейската култура. Те имали за задача да подтикнат човешкия ум към мисъл, за да може да проучва природата и живота и да сложи началото на една обективна наука, осветена и подкрепена от връзката с духовния свят, за да доведат хората до познаване на великата Истина, която ще ги освободи от всички заблуждения и ще ги постави в правилния път на тяхното развитие. Но тъмнината била голяма, реакцията била силна и богомилите водили героична борба в течение на три-четири века и привидно бяха победени, но само привидно, защото от жертвите, които те дадоха, избликна светлина, която озари Запада и породи Ренесанса и Възраждането и положи основите на Западноевропейската наука и култура. По такъв начин Богомилството като феникс възкръсна от пепелищата на кладите в нова форма още по-мощно и по-крепко, за да бъде факлоносец на пробуждащото се човечество, което ще потърси Светлината и Истината. Богомилството се прероди в Розенкройцерството, което стана център, от който излязоха всички подтици за развитието на Западноевропейската култура За да имат пози висок идеал и да разполагат с това знание и сила, които притежавали, богомилите имали пробудено едно по-друго съзнание от обикновеното — те имали връзка с разумните същества на духовния свят и същевременно тяхното съзнание било надхвърлило границите на обикновеното самосъзнание, в което живее съвременният човек в своя буден живот. За да разберем по-добре състоянието на тяхното съзнание, ще цитирам един пасаж от Щайнер, в който той обяснява състоянието на тяхното съзнание от окултно гледище.
към текста >>

След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос.
Това усещане е било леко, интимно, деликатно, но то все пак е съществувало. Това състояние продължило до началото на 14-ти век, когато това състояние напълно се прекратява у цивилизованото човечество. Когато човекът от онези времена е заспивал, астралното му тяло не е било веднага абсорбирано от Аза. При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане. След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори. След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос. Тогава човек е знаел, че дотогава докато трябва да се връща на земята Христос не ще го изостави, защото Христос е бил в неговото астрално тяло. Друго последствие на всичко това е било, че човек е гледал на природата като на проява на Славата на Бога Отца. И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него. Това била нуждата Христос да бъде приет в субстанцията на Земята за благото на човечеството. По отношение на всички процеси на Природата и на цялото царство на Природата човек все е имал чувството за живия Христов Принцип.
към текста >>

Тогава човек е знаел, че дотогава докато трябва да се връща на земята Христос не ще го изостави, защото Христос е бил в неговото астрално тяло.
Това състояние продължило до началото на 14-ти век, когато това състояние напълно се прекратява у цивилизованото човечество. Когато човекът от онези времена е заспивал, астралното му тяло не е било веднага абсорбирано от Аза. При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане. След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори. След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос. Тогава човек е знаел, че дотогава докато трябва да се връща на земята Христос не ще го изостави, защото Христос е бил в неговото астрално тяло. Друго последствие на всичко това е било, че човек е гледал на природата като на проява на Славата на Бога Отца. И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него. Това била нуждата Христос да бъде приет в субстанцията на Земята за благото на човечеството. По отношение на всички процеси на Природата и на цялото царство на Природата човек все е имал чувството за живия Христов Принцип. Но това, което той е могъл по този духовен начин да види, е било вземано за истина.
към текста >>

И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него.
При такова състояние самото астрално тяло се е изпълвало със звуци и при събуждането човек е имал твърде реалното усещане: тези звуци сa езикът на духовните същества в изпълненото със светлина пространство на Космоса, в което и аз бях между моето заспиване и моето събуждане. След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори. След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос. Тогава човек е знаел, че дотогава докато трябва да се връща на земята Христос не ще го изостави, защото Христос е бил в неговото астрално тяло. Друго последствие на всичко това е било, че човек е гледал на природата като на проява на Славата на Бога Отца. И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него. Това била нуждата Христос да бъде приет в субстанцията на Земята за благото на човечеството. По отношение на всички процеси на Природата и на цялото царство на Природата човек все е имал чувството за живия Христов Принцип. Но това, което той е могъл по този духовен начин да види, е било вземано за истина. И тази истина е, че невинността царува в царството на Природата. Но друго нещо, което той е чувствал вътрешно — чувство, което имал след събуждането — че в съня си той е бил в един свят на светлина и на звучащи духовни същества — той е имал чувството, че там са могли да обитават добри или зли същества.
към текста >>

Това била нуждата Христос да бъде приет в субстанцията на Земята за благото на човечеството.
След като са минавали през вратата на смъртта и докато са били още в етерното тяло, те са имали чувството, че в целия духовен свят, който обгръща нещата и процесите в Природата, Словото на Бога Отца говори. След няколко деня, когато етерното тяло вече бъде изоставено и човек започва да живее в астралното тяло, той е усещал онова, което астралното тяло е изпитвало всяка нощ през време на земния си живот и си казва: Ето в това мое астрално тяло живее Христос. Тогава човек е знаел, че дотогава докато трябва да се връща на земята Христос не ще го изостави, защото Христос е бил в неговото астрално тяло. Друго последствие на всичко това е било, че човек е гледал на природата като на проява на Славата на Бога Отца. И той е чувствал: този свят по времето, когато се явил Христос на Земята, е имал належаща нужда от Него. Това била нуждата Христос да бъде приет в субстанцията на Земята за благото на човечеството. По отношение на всички процеси на Природата и на цялото царство на Природата човек все е имал чувството за живия Христов Принцип. Но това, което той е могъл по този духовен начин да види, е било вземано за истина. И тази истина е, че невинността царува в царството на Природата. Но друго нещо, което той е чувствал вътрешно — чувство, което имал след събуждането — че в съня си той е бил в един свят на светлина и на звучащи духовни същества — той е имал чувството, че там са могли да обитават добри или зли същества. Той е чувствал, че когато звуците са излизали от дълбочината на духовните същества, говорили са добрите духове, но и лошите духове също са говорили.
към текста >>

Християнството се подготвяше да говори за духовния свят, без да бъде вече в състояние да има конкретно познаване за него.
Като че ли те по друг начин са били свързани с Божественото, поради факта, че са възприемали състоянието на сън по друг начин, отколкото хората, всред които са живели. Защото тези другите отдавна са били загубили тази си способност и са били съвсем близо до душевното състояние, което станало всеобщо в Европа през 14-ти век. Когато тези човешки същества, които са имали ясни възприятия за астралното и етерното тяло, са преминавали през вратата на смъртта, и тогава те били по-различни от другите хора. Така, както ние оттук гледаме на небето, така между смъртта и новото раждане човек гледа надолу от този свят към Земята. След времето, което току-що описахме, християнският свят в Европа поддържаше своето съществуване при предположението, че човек вече няма никакво знание за своето астрално и етерно тяло. Християнството се подготвяше да говори за духовния свят, без да бъде вече в състояние да има конкретно познаване за него. Когато душите, на които все още е могло да се говори с живото слово, минавали през вратата на смъртта, те гледали отново надолу към Земята и виждали вечерния здрач на Живото Слово долу. След техния живот в седмото, осмото и деветото столетие или може би по-рано, когато отново са преминавали през вратата на смъртта и са поглеждали надолу към Земята, те са чувствали: там долу на Земята е вечерен здрач на Живия Логос и в техните души е живяло Словото: И Словото стана плът и живя между нас. Но човешките души все по-малко и по-малко са били в състояние да предложат дом на Словото, което трябва да живее в плътта, което трябва да живее на Земята. Това е било доминиращото чувство всред тези души, когато са живели в духовния свят между седмото и деветото столетие. Те, които са били дамгосани като еретици през земния си живот, това чувство оставало у тях и през време на пребиваването им в духовния свят след смъртта на тялото и тези човешки души виждали от духовния свят, че на земята е бил загубен...* ( * в оригинала не се чете ) Дух."
към текста >>

54. 3. От смърт в живот, 1 юни 1932 г - Влад Пашов (1902- 1974)

То е дървото на познаване доброто и злото.
Там където има живот, всичко е постижимо. Но човек трябва да разбира, че за всяко нещо си има определено време. От неразбирането на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия свят. На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Бог му казва: „Няма да ядеш от това дърво. То е дървото на познаване доброто и злото. Няма да ядеш, докато Аз не ти позволя и не ти покажа, как да ядеш плодовете на това дърво.“ Той трябваше да слуша и търпи. Но идва друг един учител, от външния свят, един от черните адепти. Раят беше едно велико училище. Но и учениците на тъмнината, на черната ложа, и те можеха да влизат в рая. И един от адептите на черната ложа отива в рая и казва на Адама: „Знаеш ли ти какво се крие в това дърво?
към текста >>

Христос казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно“ - и да научи хората, как да живеят.
Всъщност светът е един, но нашите сетива го разделят на видим и невидим. Това са области в природата, в които има различно отношение на енергиите. Силата на човека седи в мозъка му, а животът му седи в сърцето. И затова трябва да се заемем да освободим нашия живот. Знанието нищо няма да ни ползва, ако не можем да освободим и придобием живота си. Христос казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно“ - и да научи хората, как да живеят. Затова се иска цяла наука. Специфични методи и начини има. Цялата природа - растения, минерали, животни и всички елементи са тясно свързани с човека и крият вечните сили, с които той трябва да работи. Сега използват силите на природата само за механични цели. В природата са скрити големи съкровища за нас, които ние трябва да използваме, защото само тогава ще дойдем във връзка с живата природа.
към текста >>

А сега ни проповядват, че като умрем, Христос ще ни даде живот.
Тя трябва да ни даде законите и методите, как да оперираме с тези динамични енергии, които наричаме „сърце“. А науката е наука за ума. Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва да ни даде методите да придобием безсмъртния живот. А сега ни проповядват, че като умрем, Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото, между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата. Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне. Лошите мисли ще ги употребявате както учения химик - киселините.
към текста >>

55. 11. Общочовешкото братство, 15 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Съвременните християни чакат Христос да дойде да реши въпроса.
Това е пътят за излизане от съвременната криза, която задушава бялата раса. Не е въпрос за търпение. Ако е въпрос за търпение, всички трябва да търпим. Бог еднакво гледана бедни и богати, на силни и слаби. Ние проповядваме един Бог, чиито отношения към всички същества са еднакви и благата Му са еднакви за всички. Съвременните християни чакат Христос да дойде да реши въпроса. А ние защо сме дошли? Да не сме дошли да си играем на национализъм? Или сме дошли на земята да си уредим своите лични, дребнави работи? Всеки трябва да гледа на другите като на братя, и благата, които има трябва да бъдат общи. Сега ще кажат, че това не е съгласно със съвременния ред, със съвременния строй и със законите на държавата.
към текста >>

Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички.
Ние искаме хора, които мислят и които имат сърце, които да считат нуждите на всички хора за свои. Може да не можем да помогнем, но трябва да дадем импулс в това направление. В нашия век трябва да бъдат задоволени нуждите на всички хора, които живеят по лицето на земята. Животните са разрешили въпроса за храната, а хората които мислят, не могат да го решат. Днес в християнския свят хората умират от глад - и отгоре на това верующите казват, че такава била волята Божия. Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички. И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа. В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса.
към текста >>

В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване.
В нашия век трябва да бъдат задоволени нуждите на всички хора, които живеят по лицето на земята. Животните са разрешили въпроса за храната, а хората които мислят, не могат да го решат. Днес в християнския свят хората умират от глад - и отгоре на това верующите казват, че такава била волята Божия. Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички. И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа. В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса. Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството. Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат.
към текста >>

А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса.
Това е престъпление, ужасно престъпление и богохулство, защото Христос проповядваше любов между хората, а любовта иска благата да бъдат за всички. И първите християни живееха в свободни комуни, в братски общежития по завета на Христа. В нашата епоха всички хора трябва да станат проводници и изразители на разумното в себе си; трябва да станат носители на великите общочовешки идеи, идеите на човещината, братството и взаимопомощта; идеите за общочовешкото опознаване. И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса. Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството. Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат. Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Новата религия трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието се е пробудило. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпросът е, че братство трябва между хората.
към текста >>

56. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна.
РОЛЯТА НА КРАСОТАТА И ЧИСТОТАТА В ЖИВОТА За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия. И сега обикновените хора почти никакви закони не познават. Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват. И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце. В природата няма пристрастие в отношения спрямо хората, затова човек не може да се избави от робство, ако не стане мен и добър.
към текста >>

Съвсем друго е разбирал Христос, когато е говорил за бедността.
А може ли едно мъртво тяло да бъде красиво? Красивият и чист човек е богат, а богатият не могат да го държат в затвора за дълг, понеже той има пари и ще плати, но бедният, като няма пари, държат го в затвора. Не, по такъв начин светът не се оправя. Религиозните проповедници сега проповядват, че трябва да бъдем бедни на земята, за да бъдем угодни на Бога, а богати да сме на небето. Не, това е една крива философия, която само профанира идеите на великите учители и служи за заробване на хората. Съвсем друго е разбирал Христос, когато е говорил за бедността. Нито аз ви проповядвам, нито Христос е препоръчал сиромашията в този буквален, физически смисъл. Да бъдем сиромаси от болести, от престъпления, разбирам, но да няма човек пари да си купи дрехи и хляб и да няма какво да яде - това не разбирам. И отгоре на това съвременната религия заблуждава хората, че такава била волята Божия. Според мене, това е едно петно върху Божието Име, една хула против Бога. Каква нужда има Бог от нашата сиромашия?
към текста >>

Нито аз ви проповядвам, нито Христос е препоръчал сиромашията в този буквален, физически смисъл.
Красивият и чист човек е богат, а богатият не могат да го държат в затвора за дълг, понеже той има пари и ще плати, но бедният, като няма пари, държат го в затвора. Не, по такъв начин светът не се оправя. Религиозните проповедници сега проповядват, че трябва да бъдем бедни на земята, за да бъдем угодни на Бога, а богати да сме на небето. Не, това е една крива философия, която само профанира идеите на великите учители и служи за заробване на хората. Съвсем друго е разбирал Христос, когато е говорил за бедността. Нито аз ви проповядвам, нито Христос е препоръчал сиромашията в този буквален, физически смисъл. Да бъдем сиромаси от болести, от престъпления, разбирам, но да няма човек пари да си купи дрехи и хляб и да няма какво да яде - това не разбирам. И отгоре на това съвременната религия заблуждава хората, че такава била волята Божия. Според мене, това е едно петно върху Божието Име, една хула против Бога. Каква нужда има Бог от нашата сиромашия? Христос гладува 40 дни и като огладня, почна да мисли, откъде да вземе храна.
към текста >>

Христос гладува 40 дни и като огладня, почна да мисли, откъде да вземе храна.
Нито аз ви проповядвам, нито Христос е препоръчал сиромашията в този буквален, физически смисъл. Да бъдем сиромаси от болести, от престъпления, разбирам, но да няма човек пари да си купи дрехи и хляб и да няма какво да яде - това не разбирам. И отгоре на това съвременната религия заблуждава хората, че такава била волята Божия. Според мене, това е едно петно върху Божието Име, една хула против Бога. Каква нужда има Бог от нашата сиромашия? Христос гладува 40 дни и като огладня, почна да мисли, откъде да вземе храна. И тогаз при Него се явява един от черните адепти, който Му напомня, че от камъните може да направи хляб и да нахрани себе си и другите. Но Христос отхвърли това предложение. Той каза: Аз не искам хляб от камъни. И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни.
към текста >>

Но Христос отхвърли това предложение.
И отгоре на това съвременната религия заблуждава хората, че такава била волята Божия. Според мене, това е едно петно върху Божието Име, една хула против Бога. Каква нужда има Бог от нашата сиромашия? Христос гладува 40 дни и като огладня, почна да мисли, откъде да вземе храна. И тогаз при Него се явява един от черните адепти, който Му напомня, че от камъните може да направи хляб и да нахрани себе си и другите. Но Христос отхвърли това предложение. Той каза: Аз не искам хляб от камъни. И сега учените хора искат да направят изкуствени яйца и мляко. Благодарим за тези изкуствени храни. Тези изкуствени яйца може химически да са по-добри от естествените, но на тях ще им липсва жизненият елемент, който е истинската храна, необходима за поддържане на живота ни. С изкуствените храни животът на хората ще се влоши десет пъти повече.
към текста >>

57. 13. Трите прояви на Любов, 22 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос казва: „Ако имате любов“.
Целият прогрес и благоденствието в света зависят от разбирането и прилагането на Любовта в нейните малки и големи размери. Тя трябва да се прояви в отношенията на двама души, десет души, сто, хиляда, милион и пр. И когато се устройва едно общество, трябва да се разбира законът на Любовта. Хората се свободни да си създават каквито искат „закони“, но щом тези „закони“ имат отрицателни резултати, трябва да се знае, че те не са направени, както трябва, т.е. в противоречия са със закона на любовта. Христос казва: „Ако имате любов“. Но към кого трябва да имаме любов? - към дома, т.е. към Царството Божие. Хората трябва да са готови да жертват нещо от себе си; но ако у тях няма послушание, няма да има никаква жертва. Без послушание и жертва любовта не можем да я разберем.
към текста >>

Теорията на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на действителността.
Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро. Злото не е в порядъка, а в самите хора, които употребяват този порядък. Един закон ако се прилага от някой добър и разумен човек, ще има един резултат, а ако се прилага от някой неразумен и глупав човек, ще има друг резултат. С това не искам да кажа, че съвременният порядък е идеалният и желаният, а само изтъквам, че всеки порядък в света е напълно обусловен от хората, които живеят в него. И затова според нас, най-първо трябва да се изменят хората, да станат разумни и любящи и тогаз само по себе си ще имаме нов, идеален порядък на нещата. Теорията на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на действителността. Не са условията, които създават нещата и явленията. Това може да се види от всеки, като проследи развитието на обществата в широк мащаб, а може да се провери и като се наблюдава живота в семействата. Има много семейства, които имат всички външни условия, но живеят като в ад - в раздори и недоразумения, а има семейства, които живеят в оскъдица в материално отношение, но имат любов и разумност и живеят отлично - в мир и веселие. Ревността, недоразуменията и половата разюзданост, които разстройваш съвременното семейство, в зависимост от условията ли са? Днешните ненормални отношения в семейството, са резултат на онова криво разбиране, което хората имат за мъжа и жената, и въобще за човека.
към текста >>

Сега някой чака второто пришествие, като дойде Христос да направи хората щастливи.
Човек не трябва да бъде роб и да работи по цял ден. По малко трябва да работи човек. От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да чувстваме повече, а по-малко да работим физически. А днес е обратното. Необходимо е правилно разпределение на човешката дейност в трите свята, за да бъде животът ни разумен и смислен. Сега някой чака второто пришествие, като дойде Христос да направи хората щастливи. Но Христос казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие и аз ще бъде с Вас до окончанието на века.“ И още: „Ако ме любите, ще опазите заповедите ми.“ Това показва, че Той не е никога бил далеч от нас. Но всякога когато не разбираме един човек, ние сме далеч от него; и когато не ни разбира някой, той е далеч от нас. Единственото нещо, което ни отдалечава от Бога и Христа, това е нашето неразбиране. Сега ни трябва едно правилно разбиране на живота, за да сме близо до Христа и да приложим любовта в живота си, за да победим греха и смъртта ида можем да служим на Бога, да живеем за Бога. Човек никога не трябва да живее за себе си, ако иска да прогресира.
към текста >>

Но Христос казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие и аз ще бъде с Вас до окончанието на века.“ И още: „Ако ме любите, ще опазите заповедите ми.“ Това показва, че Той не е никога бил далеч от нас.
По малко трябва да работи човек. От невидимия свят искат от нас да мислим повече и да чувстваме повече, а по-малко да работим физически. А днес е обратното. Необходимо е правилно разпределение на човешката дейност в трите свята, за да бъде животът ни разумен и смислен. Сега някой чака второто пришествие, като дойде Христос да направи хората щастливи. Но Христос казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие и аз ще бъде с Вас до окончанието на века.“ И още: „Ако ме любите, ще опазите заповедите ми.“ Това показва, че Той не е никога бил далеч от нас. Но всякога когато не разбираме един човек, ние сме далеч от него; и когато не ни разбира някой, той е далеч от нас. Единственото нещо, което ни отдалечава от Бога и Христа, това е нашето неразбиране. Сега ни трябва едно правилно разбиране на живота, за да сме близо до Христа и да приложим любовта в живота си, за да победим греха и смъртта ида можем да служим на Бога, да живеем за Бога. Човек никога не трябва да живее за себе си, ако иска да прогресира. Бог ще живее за нас, а ние ще живеем за Бога.
към текста >>

58. 9. Трите пътя в живота на човека, 8 април 1934 г - Влад Пашов (1902- 1974)

Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността.
То ще ви подмлади - ще урегулира отношенията в домовете ви и навсякъде може да се приложи. Аз проповядвам учение на любовта, което има приложение още сега, а не за в бъдеще. Внесете във всяка работа любовта - това е новото учение. И като работите, да ви е приятно, че работите. Когато любовта проникне в човешкото сърце, животът се променя и взема най-красиви органически форми, a в отношенията се създава хармония, взаимно доверие и разбирателство. Съмнението на интелекта, който иска всичко да види и пипне, се надделява, защото се събуждат по-висши сили и способности за познаване на реалността. Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света.
към текста >>

Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там.
Външните сетива са само едно средство, органи, чрез които се проявява човешкият дух. Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички. И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна.
към текста >>

Навсякъде е Христос.
Но има и по-висше виждане - виждане с очите на духа. Тогава човек може да влезе във връзка с по- напреднали същества, може да влезе във връзка с Христа. Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички. И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна. Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени.
към текста >>

Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички.
Но за да влезем във връзка с Христа, трябва да имаме любов. Любовта, която имаме, показва връзката ни с Христа, защото Той е Великият Принцип на Любовта в света. Навсякъде, където се проявява Любовта, Христос е там. Навсякъде е Христос. И Той казва: „Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Това подразбира, че ще бъде в човешкия ум, сърце и воля и там ще има всичката сила и власт. Христос действа сега със своята любов и наближава денят, когато ще се стопят всички прегради, които разделят човек от човека и народ от народа и ще потекат всички блага към долините, за доброто на всички. И сега дори, тези, които разбират, при каквото и положение да се намират, ако направят връзка с Христа, с Любовта, животът им ще се осмисли. Като направят връзката, ако са хилави, те ще се поправят, ако са в лоши материални условия, положението им ще се подобри; във всяко отношение ще стане промяна. Щом направите връзка с Христа, вашето обществено и индивидуално положение ще се измени. А ако от невидимия свят ни обичат, какво има да ни смущава? Така мислят всички добри хора на земята, така мисля и аз.
към текста >>

59. 6. Пътят на човешкия възход, 30 март 1935г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но погледнато строго обективно и научно на въпроса, животът не е лош, но нашето непознаване на условията, при които живеем, ни създава всичкото нещастие, създава всичкото зло в живота ни.
Когато нашето съзнание се пробуди и схванем и разберем цялата обстановка, в която живеем, когато започнем да използваме условията разумно, животът ни ще добие друг облик. После, когато става въпрос за знание и опитност, на нас не ни трябва една опитност, която не можем да използваме. Ние не трябва да бъдем само пътници, да обходим едно място и да го видим, но трябва да се ползваме от това място. Живота трябва да се разбира и да се ползваме от неговите блага. А сега хората като не разбират условията, при които живеят, като не искат да се учат, казват, че животът е лош. Но погледнато строго обективно и научно на въпроса, животът не е лош, но нашето непознаване на условията, при които живеем, ни създава всичкото нещастие, създава всичкото зло в живота ни. Тогава хората започват да разправят, че условията били лоши, че социалният строй не бил както трябва и пр. Съгласен съм, че условията при които сега живеят хората са лоши, че строят не е такъв какъвто би трябвало да бъде, за да има свобода, блага и щастие за всички, но питам: къде е причината за всичко това? Ако причината беше извън нас, в обективните условия, то нашата работа е изгубена. Според мене причината за нашето нещастие е в самите нас, в нашето непознаване на условията, в които живеем. Сега не искам да засягам социалния въпрос, понеже при днешното съзнание на хората социална правда не може да има.
към текста >>

Според мене причината за нашето нещастие е в самите нас, в нашето непознаване на условията, в които живеем.
А сега хората като не разбират условията, при които живеят, като не искат да се учат, казват, че животът е лош. Но погледнато строго обективно и научно на въпроса, животът не е лош, но нашето непознаване на условията, при които живеем, ни създава всичкото нещастие, създава всичкото зло в живота ни. Тогава хората започват да разправят, че условията били лоши, че социалният строй не бил както трябва и пр. Съгласен съм, че условията при които сега живеят хората са лоши, че строят не е такъв какъвто би трябвало да бъде, за да има свобода, блага и щастие за всички, но питам: къде е причината за всичко това? Ако причината беше извън нас, в обективните условия, то нашата работа е изгубена. Според мене причината за нашето нещастие е в самите нас, в нашето непознаване на условията, в които живеем. Сега не искам да засягам социалния въпрос, понеже при днешното съзнание на хората социална правда не може да има. Днес всеки иска правда и свобода само за себе си. А каква социална правда е това, че хората избиват непрестанно милиарди животни? А взаимните войни и убийства? Докато съществува това съзнание и тази култура у хората, никаква социална правда не може да има.
към текста >>

от знанието и познаването на законите на живота и условията, при които животът се проявява.
Затова, ако хората искат чиста и здравословна храна, пълна с жизнена енергия, ще я добият от плодовете. Казвам: хората тук, на Земята, са на училище и след като завършат училището ще бъдат пренесени на друго място. Тук вие трябва да изучите всички правила и закони на разумния живот, защото когато напуснете Земята ще ви поставят на подходящото за вас място. Знанието и учението, което имате, ще определят формата, която ще ви бъде дадена. Всички животни, които съществуват, това са разумни същества, чиято форма е определена в зависимост от тяхната степен на развитие, т.е. от знанието и познаването на законите на живота и условията, при които животът се проявява. Вашето съзнание според степента, на която се намира, определя формата, която ще имате. Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота. Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим. Който отрича реалността е един първокласен глупак. А който твърди неща, които не съществуват, е още по-голям глупак.
към текста >>

Христос се отличава по това, че даде всичките правила и методи, по които трябва да се живее, според степента, на която хората се намират.
Затова, най-напред трябва да се научим да не си препятстваме в живота. След това ще дойде второто положение - да си помагаме в живота и в проявата на нашите способности. Ако реша да ви покажа как да не живеете, това значи да ви покажа как трябва да живеете. Но за да ви покажа как трябва да живеете, трябва да ви дам един образец. И всички Учители, които са идвали в света, се отличават по това, че са дали образец. Христос се отличава по това, че даде всичките правила и методи, по които трябва да се живее, според степента, на която хората се намират. Той посочи пътя, по който, ако вървят, могат да дойдат до освобождение от страданията и противоречията. Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот. Само по пътя на Любовта хората могат да влязат във връзка помежду си. За да си бъдат полезни те трябва да се интересуват едни от други. При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат go Божествения език - езика на Любовта.
към текста >>

Христос казва: Обичай ближния си като себе си и раздели благата си с него.
При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат go Божествения език - езика на Любовта. Тогава ще се разберем. Всички трябва да се заемете да изучавате езика на Любовта. Аз съм правил много опити с Любовта и съм намерил, че всяка услуга направена с Любов ще ни послужи да образуваме една връзка. Ако ви срещне един човек и му помогнете, ако сте готов да разделите с него благата, които имате, ще образувате вече една естествена връзка. Христос казва: Обичай ближния си като себе си и раздели благата си с него. Половината от благата дай на ближния си, за да влезеш във връзка с него. Тогава другият закон, който Христос изнася, гласи: Където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз. А където е Бог, там всичко тръгва напред. Това е първият закон, който съвременните хора трябва да учат. Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин.
към текста >>

Тогава другият закон, който Христос изнася, гласи: Където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз.
Всички трябва да се заемете да изучавате езика на Любовта. Аз съм правил много опити с Любовта и съм намерил, че всяка услуга направена с Любов ще ни послужи да образуваме една връзка. Ако ви срещне един човек и му помогнете, ако сте готов да разделите с него благата, които имате, ще образувате вече една естествена връзка. Христос казва: Обичай ближния си като себе си и раздели благата си с него. Половината от благата дай на ближния си, за да влезеш във връзка с него. Тогава другият закон, който Христос изнася, гласи: Където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз. А където е Бог, там всичко тръгва напред. Това е първият закон, който съвременните хора трябва да учат. Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин. Навсякъде се иска Любов. Навсякъде Любовта трябва да влезе като фактор, понеже Любовта е, която приравнява съществата.
към текста >>

60. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Нима мислите, че Христос не беше щастлив?
Чрез човека се поправят известни грешки в света. И ако Бог създаде този свят, Той го създаде за известни души, които са направили грешки, за да ги изправят. Раждането и прераждането това са пътища и възможности за поправяне на грешките и повдигане на душите. Хората, преди да дойдат на Земята, бяха щастливи. Но в щастието има един закон, че щастливият човек от своето щастие трябва да слезе да даде на нещастните. Нима мислите, че Христос не беше щастлив? Той беше най-богатият и най-съвършеният от съвършените и слезе при страдащите хора, за да им покаже пътя, по който трябва да се развиват. Сега искам да схващате реално нещата. Не искам да ви занимавам с неща, които не зная. Аз ви говоря неща, които зная, неща, които съм опитал 99 пъти и неща, в които и сега живея и ги виждам. Има неща, които за мен не са съществени, а са временни сенки.
към текста >>

Любовта е опознаване на Бога и ако ние опознаем тази същина, ние ще имаме реална Любов.
Когато Бог иска да се разкрие на две души, Той ги кара да се обичат. Когато хората се обичат, те в себе си проявяват Бога. Любовта в света е един процес да познаем Бога. И ако познаем Бога ще бъдем близки, ако не Го познаем, ще бъдем чужди. Когато хората са чужди, те не познават Бога. Любовта е опознаване на Бога и ако ние опознаем тази същина, ние ще имаме реална Любов. Който познае Бога по този начин, неговата любов не може да се мени. Онези, които не познават реалността в света, проявяваща се във всеки един човек, не познават любовта. Всеки един човек, който изказва каквато и да е любов към нас, е проява на Бога, а човек съзнава, че Бог се проявява и се учи. Аз в дадения случай съзнавам, че Бог чрез мен обича някой, и аз го обичам. Тук имаме две страни на любовта.
към текста >>

Първата заповед за онези, които са опитали реалността, Христос я формулира така: Ако ме любите, ще опазите моята заповед „да имате любов един към друг“.
Това не е суеверие, а една истина, която сега няма да ви доказвам, но всеки от вас може да провери и опита. Бог е Любов за себе си, но Той иска и ние да бъдем Любов. Той е справедлив, но иска и ние да бъдем справедливи и милостиви, иска и ние да бъдем като Него. И когато ние не сме като Него, идва нашето нещастие. Желая на всички да бъдете реалисти като Тома пред Христа, да искате да опитате реалността, но като я опитате да бъдете готови да направите всичко за великото дело. Първата заповед за онези, които са опитали реалността, Христос я формулира така: Ако ме любите, ще опазите моята заповед „да имате любов един към друг“. И ако дойде Христос в света, ще проповядва учението за приложение на Любовта. Всеки да бъде искрен и справедлив и да прояви Любовта така, както я разбира. Любовта носи радост, веселие, знание - всичко в света носи Любовта. Където влезе Любовта, оправя умовете на хората и всичко слага в ред и порядък. Сега иде в света великата Любов, която ще сложи ред и порядък в света.
към текста >>

И ако дойде Христос в света, ще проповядва учението за приложение на Любовта.
Бог е Любов за себе си, но Той иска и ние да бъдем Любов. Той е справедлив, но иска и ние да бъдем справедливи и милостиви, иска и ние да бъдем като Него. И когато ние не сме като Него, идва нашето нещастие. Желая на всички да бъдете реалисти като Тома пред Христа, да искате да опитате реалността, но като я опитате да бъдете готови да направите всичко за великото дело. Първата заповед за онези, които са опитали реалността, Христос я формулира така: Ако ме любите, ще опазите моята заповед „да имате любов един към друг“. И ако дойде Христос в света, ще проповядва учението за приложение на Любовта. Всеки да бъде искрен и справедлив и да прояви Любовта така, както я разбира. Любовта носи радост, веселие, знание - всичко в света носи Любовта. Където влезе Любовта, оправя умовете на хората и всичко слага в ред и порядък. Сега иде в света великата Любов, която ще сложи ред и порядък в света. Тя е Любовта на възкресението, в нея хората ще се познаят, че са братя и сестри и ще заживеят в единство.
към текста >>

61. ПОСТИЖИМОТО И НЕПОСТИЖИМОТО КАТО МЕТОДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек се стреми към познаването на Бога като
мисли, че нещо е възможно и може да го постигне, а всъщност не успява. Като мисли така, той страда и се мъчи, прави усилия да го постигне. Значи страданията и мъчнотиите са предвестници за идването на непостижимото. Всички дарби и способности се дължат на стремежа на човека към невъзможното. Човек се стреми към познаването на Бога като Велика реалност. Значи Бог, който минава за непостижим, е Абсолютна Реалност. Откъде идват благата на Живота? – От Онзи, който е непостижим, неизвестен, далечен.
към текста >>

Христос изказва същата идея в следната форма: “Ако не се отречеш от майка си и от баща си, от брата и сестрата си, от приятеля и
Като ученици вие трябва да се освободите от стария начин на мислене, който сте наследили от миналото. Дайте нова насока на мисълта си и вярвайте в невъзможното и недостижимото. Вярвайте в непостижимото, за да бъдете радостни и весели. За да се освободи от мъчнотиите и страданията, човек трябва да се отрече от всичко нереално, от всичко възможно и постижимо. Христос изказва същата идея в следната форма: “Ако не се отречеш от майка си и от баща си, от брата и сестрата си, от приятеля и най-после от своя живот, ти не можеш да разбереш Реалността на Живота”. Съзнава или не, всеки човек търси Реалността в Живота, търси непостижимото и невъзможното. Задача: за десет дена мислете върху непостижимото и невъзможното в Живота като ново верую, което трябва да възприемете и приложите.
към текста >>

62. 14-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Но туй познаване не може да стане чрез научно изследване.
Мъчно ли е да ядеш? Необходимо е да пиеш вода и пр. 29. На вас като ученици ви трябва едно основно правило. Без туй правило не може да направите никакъв успех. То е следното: Вие трябва да се познавате добре. Но туй познаване не може да стане чрез научно изследване. Вие трябва да употребите Любовта като едно средство, вие трябва да възлюбите един човек, за да го познаете. Бога чрез Любовта ние трябва да го познаем, за да добием вечния живот. Същият закон трябва да се приложи и в Школата. Вие трябва да вложите любовта един към друг, като велик закон, за да се познавате. Само ако се познаваме, можем да работим.
към текста >>

Затова Христос казва: "Аз съм вратата".
Там всяка погрешка е изключена. Първото нещо, което искам от учениците е да станат бодри, весели и свободни. Като влезете в окултната школа искам всички да оставите вън раниците си. Един час в Школата ще прекарате без раници, ще се чувствувате свободни. Като влезете в Школата ще свалите раниците си, ще извадите книжките си и ще започнете да учите. Затова Христос казва: "Аз съм вратата". Като влезете през нея, всички трябва да учите. Защото, казва Христос, Мъдрост, знание слизат всякога отгоре. За да имаме знание, непременно трябва да имаме светлина в нашите умове. А Христос казва: "Аз съм светлината на света. Щом имате светлина, туй знание ще дойде.
към текста >>

Защото, казва Христос, Мъдрост, знание слизат всякога отгоре.
Като влезете в окултната школа искам всички да оставите вън раниците си. Един час в Школата ще прекарате без раници, ще се чувствувате свободни. Като влезете в Школата ще свалите раниците си, ще извадите книжките си и ще започнете да учите. Затова Христос казва: "Аз съм вратата". Като влезете през нея, всички трябва да учите. Защото, казва Христос, Мъдрост, знание слизат всякога отгоре. За да имаме знание, непременно трябва да имаме светлина в нашите умове. А Христос казва: "Аз съм светлината на света. Щом имате светлина, туй знание ще дойде. Но затова трябва да държите връзка с Христа. Туй, което ви се дава в Школата, ще го проучвате.
към текста >>

А Христос казва: "Аз съм светлината на света.
Като влезете в Школата ще свалите раниците си, ще извадите книжките си и ще започнете да учите. Затова Христос казва: "Аз съм вратата". Като влезете през нея, всички трябва да учите. Защото, казва Христос, Мъдрост, знание слизат всякога отгоре. За да имаме знание, непременно трябва да имаме светлина в нашите умове. А Христос казва: "Аз съм светлината на света. Щом имате светлина, туй знание ще дойде. Но затова трябва да държите връзка с Христа. Туй, което ви се дава в Школата, ще го проучвате. И тогаз един на друг можете да си проверявате знанията. Правете опити и ще бъдете полезни и за себе си, и за другите.
към текста >>

63. 15-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Окултистите наричат това дърво "Дърво за познаване на доброто и злото".
Който се опита да изнесе навън нещо от това, което става в Школата, той се отстранява от класа. Има неща, които не трябва да се изнасят вън от Школата. 37. Двата живота на ученика. Вие трябва да имате предвид, че старият човек, който живее във вас, както и всички стари вярвания и разбирания за науката, за религията, за живота, представят голямо дърво, подобно на дъб. И ако вие не се отдалечите от корените на това дърво, каквато работа и да започнете, няма да успеете, защото това дърво изсмуква соковете на вашия живот. Окултистите наричат това дърво "Дърво за познаване на доброто и злото". Ето защо, човек трябва да стои далеч от това дърво, за да може свободно и правилно да се развива. Това значи да ликвидира човек със своята карма. Кармата е дърво, което има свои нужди и желания - да расте и да се развива. Това дърво, което представя миналия живот на човека, трябва да се изкорени, да се замести с ново. Който се е опитал да корени това дърво, той е разбрал какво значи да изтръгва дяволския нокът от себе си.
към текста >>

Христос, Великият Учител на човечеството, се подложи на най-големите страдания, каквито са съществували някога в света, без да му се даде отговор защо страда.
Всяко страдание е на мястото си. То крие в себе си дълбок смисъл. Защо страда човек, това е една от тайните на Битието. Като дойдат страдания, всеки трябва да ги понася, без да пита защо са дошли. Щом минат, тогаз ще ги разберете. Христос, Великият Учител на човечеството, се подложи на най-големите страдания, каквито са съществували някога в света, без да му се даде отговор защо страда. Сега вие искате, като ви се даде някакво страдание, веднага след това да дойде и обяснението на това страдание. Не, обясненията на страданията идват след като ги прекарате, като минете през изпита. До това време ще мислите. Щом се натъкнете на известно страдание, дълбоко в себе си ще си кажете: Такава е разумната воля Божия. Такава е великата воля Божия.
към текста >>

64. 25-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато Христос казва на учениците си: "Един е нашият Отец", Той подразбира Великия, Единния Учител.
Както в обикновения живот не всеки, който е завършил средно или висше образование, е учител, а само онзи, който е назначен от министерството на просветата и неговите поделения. Същото се отнася и за духовните, окултните Учители. Не всеки посветен, не всеки, който е завършил Висшата Окултна Школа, е Учител, а само онзи, който е назначен за това от Върховното Духовно Ръководство на човечеството, от Бога, от Христа, Който е глава на Бялото Братство и Ръководител на всички Окултни Школи във всички времена и епохи. В Посланието към българския народ Учителя казва: "Аз ида от горе, по Висше разпореждане на Бога, на нашия небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия, да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината на Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина, да просвети всеки ум, да възроди всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото човечество, на което славянското семейство, коляно Юдино, ще стане огнище". 40. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците си: "Един е нашият Отец", Той подразбира Великия, Единния Учител. Учителят - това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взема известно отношение към нас. Ето защо под Учител, в окултен смисъл на думата, ние подразбираме Великата Божия Мъдрост, която носи истинското знание в света, което внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, един е Великият Учител в света, макар и много да са неговите проявления. 41. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име.
към текста >>

Затова Христос казва: "Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, Който ме е проводил".
Бог се превръща в Баща и взема известно отношение към нас. Ето защо под Учител, в окултен смисъл на думата, ние подразбираме Великата Божия Мъдрост, която носи истинското знание в света, което внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, един е Великият Учител в света, макар и много да са неговите проявления. 41. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единния Учител. Затова Христос казва: "Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, Който ме е проводил". 42. Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика.
към текста >>

42. Познаването на Учителя е чисто духовен процес.
Ето защо под Учител, в окултен смисъл на думата, ние подразбираме Великата Божия Мъдрост, която носи истинското знание в света, което внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, един е Великият Учител в света, макар и много да са неговите проявления. 41. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единния Учител. Затова Христос казва: "Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, Който ме е проводил". 42. Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният Учител, който им говори отвътре.
към текста >>

Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика.
Затова Христос казва: "Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, Който ме е проводил". 42. Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Има обаче грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт. И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява.
към текста >>

Само един е Учителя - Христос, Проявеният Бог, който е проява на Абсолютното, Безграничното в проявения свят.
И затова, когато Учителят говори отвътре, ученикът се вдъхновява. 43. Ще повторя накратко това, което съм казал за Учителя в сказките. Мисията на Учителя и Учителя, Братството и Школата, които са направени, и с мисли от Учителя, предадени с мои думи. Идването на Учителя в света, не е случайно явление, а едно космично явление, което е във връзка с развитието на човечеството и се подчинява на закона на космичния ритъм. В Школата на Бялото Братство, понятието Учител е строго определено. Само един е Учителя - Христос, Проявеният Бог, който е проява на Абсолютното, Безграничното в проявения свят. Учителя има много проявления в света, но по същество Той е един - Божествената Мъдрост, която има най-пълно изявление в Христос, в Логоса, в Космичното Слово. И когато някой човек носи името Учител, той или трябва да е проявление на Христа, или да е самозванец. И едното, и другото съществуват в света, което става по закона на полярността - сянката винаги придружава предмета. Самозванецът винаги като сянка придружава Учителя и задачата на ученика е да познае кой е Учителя и кой е самозванецът. Най-същественото, което отличава Учителя на Бялото Братство от самозванците, които са оръдия на тъмните сили, е смирението.
към текста >>

Учителя има много проявления в света, но по същество Той е един - Божествената Мъдрост, която има най-пълно изявление в Христос, в Логоса, в Космичното Слово.
43. Ще повторя накратко това, което съм казал за Учителя в сказките. Мисията на Учителя и Учителя, Братството и Школата, които са направени, и с мисли от Учителя, предадени с мои думи. Идването на Учителя в света, не е случайно явление, а едно космично явление, което е във връзка с развитието на човечеството и се подчинява на закона на космичния ритъм. В Школата на Бялото Братство, понятието Учител е строго определено. Само един е Учителя - Христос, Проявеният Бог, който е проява на Абсолютното, Безграничното в проявения свят. Учителя има много проявления в света, но по същество Той е един - Божествената Мъдрост, която има най-пълно изявление в Христос, в Логоса, в Космичното Слово. И когато някой човек носи името Учител, той или трябва да е проявление на Христа, или да е самозванец. И едното, и другото съществуват в света, което става по закона на полярността - сянката винаги придружава предмета. Самозванецът винаги като сянка придружава Учителя и задачата на ученика е да познае кой е Учителя и кой е самозванецът. Най-същественото, което отличава Учителя на Бялото Братство от самозванците, които са оръдия на тъмните сили, е смирението. И Христос казва: "Елате при мене, защото съм кротък и смирен по сърце".
към текста >>

И Христос казва: "Елате при мене, защото съм кротък и смирен по сърце".
Учителя има много проявления в света, но по същество Той е един - Божествената Мъдрост, която има най-пълно изявление в Христос, в Логоса, в Космичното Слово. И когато някой човек носи името Учител, той или трябва да е проявление на Христа, или да е самозванец. И едното, и другото съществуват в света, което става по закона на полярността - сянката винаги придружава предмета. Самозванецът винаги като сянка придружава Учителя и задачата на ученика е да познае кой е Учителя и кой е самозванецът. Най-същественото, което отличава Учителя на Бялото Братство от самозванците, които са оръдия на тъмните сили, е смирението. И Христос казва: "Елате при мене, защото съм кротък и смирен по сърце". Смирението подразбира пълно отсъствие на личен елемент, на личен интерес в работата. Такова същество съзнава, че то е проводник на Великото в света и няма никаква друга грижа, освен да бъде добър проводник, а останалото оставя на Великото, което се проявява. И Учителя казва: Аз не съм дошъл в България по свое желание, а по нареждане на Бога, на Невидимия свят. Това, което върша, е Божия работа. Затова всяко препятствие, което се поставя на пътя на това движение, ще се помете.
към текста >>

Затова и Христос казва: "Аз съм живата вода и живият хляб, слязъл от небето".
Не, то е живот и носи живот в себе си. Онзи, който го приеме и приложи, придобива живот в себе си. Защото словото, чрез което Учителя предава своето знание, е живо и дава живот, тъй както водата, която извира от извора, дава живот на всички същества, покрай които минава и които я приемат. Същото е и със словото на Учителя. Защото Учителя е един извор, от който извира живата вода, която носи безсмъртния живот. Затова и Христос казва: "Аз съм живата вода и живият хляб, слязъл от небето". Христос казва още: "Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно". Така че знанието, което Учителя ни дава чрез словото си, е живо и носи живот, светлина, свобода и сила. По това се познава знанието на Учителя на Бялото братство, че е жива вода и жив хляб, което носи живот, светлина, свобода и сила. Всяко знание, което не носи тези неща, не идва от Бялото Братство, не идва от Учителя на Бялото Братство. 46, Учителя се явява периодически в света за да даде нов импулс на човешкото развитие, да даде нова, по-изобилна светлина, да даде нови методи за работа.
към текста >>

Христос казва още: "Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно".
Онзи, който го приеме и приложи, придобива живот в себе си. Защото словото, чрез което Учителя предава своето знание, е живо и дава живот, тъй както водата, която извира от извора, дава живот на всички същества, покрай които минава и които я приемат. Същото е и със словото на Учителя. Защото Учителя е един извор, от който извира живата вода, която носи безсмъртния живот. Затова и Христос казва: "Аз съм живата вода и живият хляб, слязъл от небето". Христос казва още: "Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно". Така че знанието, което Учителя ни дава чрез словото си, е живо и носи живот, светлина, свобода и сила. По това се познава знанието на Учителя на Бялото братство, че е жива вода и жив хляб, което носи живот, светлина, свобода и сила. Всяко знание, което не носи тези неща, не идва от Бялото Братство, не идва от Учителя на Бялото Братство. 46, Учителя се явява периодически в света за да даде нов импулс на човешкото развитие, да даде нова, по-изобилна светлина, да даде нови методи за работа. Защото във всяка културна епоха Учителя дава нови методи, както за духовен и природосъобразен живот, така и за окултно обучение и развитие.
към текста >>

Затова Учителя казва: Не си правете илюзии да мислите, че Христос, Великият Учител на Бялото Братство, може да се прояви чрез когото и да е.
Всяко знание, което не носи тези неща, не идва от Бялото Братство, не идва от Учителя на Бялото Братство. 46, Учителя се явява периодически в света за да даде нов импулс на човешкото развитие, да даде нова, по-изобилна светлина, да даде нови методи за работа. Защото във всяка културна епоха Учителя дава нови методи, както за духовен и природосъобразен живот, така и за окултно обучение и развитие. Защото във всяка епоха се развиват специфични страни от сложното човешко естество, които изискват специфични методи. 47. Когато идва в света, Учителя се проявява чрез някой велик посветен, който е минал през всички фази на окултното ученичество и е издържал всички изпити, решил е всички задачи, които Учителя му дава. Затова Учителя казва: Не си правете илюзии да мислите, че Христос, Великият Учител на Бялото Братство, може да се прояви чрез когото и да е. Това е тъй невъзможно, както е невъзможно един гениален цигулар да свири на една дъска, на която са опънати четири струни, и да изпълни нещо велико, и то да го изпълни хубаво. За да се прояви Учителя чрез известен човек, той трябва да е постигнал високо просвещение, да се е издигнал много високо в своето духовно развитие, да е придобил морална чистота и святост. Само чрез такъв човек може да се прояви Христос - Великият Учител на Бялото Братство. Такъв човек е организирал своето духовно тяло и го е направил безсмъртно и е префинил своето физическо тяло, за да може да стане добър проводник на най-висшия живот. 48. Учителя прави контакт на космичните енергии със земята.
към текста >>

Само чрез такъв човек може да се прояви Христос - Великият Учител на Бялото Братство.
Защото във всяка епоха се развиват специфични страни от сложното човешко естество, които изискват специфични методи. 47. Когато идва в света, Учителя се проявява чрез някой велик посветен, който е минал през всички фази на окултното ученичество и е издържал всички изпити, решил е всички задачи, които Учителя му дава. Затова Учителя казва: Не си правете илюзии да мислите, че Христос, Великият Учител на Бялото Братство, може да се прояви чрез когото и да е. Това е тъй невъзможно, както е невъзможно един гениален цигулар да свири на една дъска, на която са опънати четири струни, и да изпълни нещо велико, и то да го изпълни хубаво. За да се прояви Учителя чрез известен човек, той трябва да е постигнал високо просвещение, да се е издигнал много високо в своето духовно развитие, да е придобил морална чистота и святост. Само чрез такъв човек може да се прояви Христос - Великият Учител на Бялото Братство. Такъв човек е организирал своето духовно тяло и го е направил безсмъртно и е префинил своето физическо тяло, за да може да стане добър проводник на най-висшия живот. 48. Учителя прави контакт на космичните енергии със земята. Така че чрез Учителя се изливат космичните енергии на Любовта, Мъдростта и Истината, които създават условия за пробуждане на човешката душа. Под влиянието на топлината на Любовта и светлината на Мъдростта, които се изливат чрез словото на Учителя, човешките души ще се пробудят от дългия сън, който са прекарали в лабораторията на материята, и ще заживеят нов живот. Мисията на Учителя е да даде всички методи и начини и да създаде условия с привличането на съответни космически сили за пробуждане на човешката душа.
към текста >>

65. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос казва: Вие, които сте минали през тези три Пътища, трябва да се отречете от живота на миналото.
11. Какъв трябва да бъде животът на Ученика? Ученикът не очаква другите да му донесат хляб. Той има реална опитност. Той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минавал през трите етапа на живота: През Старозаветния живот, през Новозаветния живот, през живота на Праведния. Сега вече той влиза в Пътя на Ученика, в който Път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: Вие, които сте минали през тези три Пътища, трябва да се отречете от живота на миналото. Старозаветен ли е човекът, ще се ожесточава. Новозаветен ли е, ще се съмнява. Праведен ли е, ще се наскърбява. Това са грехове, това са състояния, които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото.
към текста >>

Христос казва: Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идват.
Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е Старозаветният живот, който тече във вашите жили. Като говорим за Новозаветния живот, пак разбираме течения, които протичат във вас. Същото нещо е и с живота на Праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора на миналото. Христос казва: Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идват. Горкото седи в това, че този човек неизбежно ще страда. Колкото се отнася до Ученика, Христос казва: Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в новата епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате мир и радост в душите си. Учениците ще носят радост в душите си, като разрешават своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, но за Радостта на Ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада.
към текста >>

Колкото се отнася до Ученика, Христос казва: Ако имате Любов, т.е.
Същото нещо е и с живота на Праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора на миналото. Христос казва: Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идват. Горкото седи в това, че този човек неизбежно ще страда. Колкото се отнася до Ученика, Христос казва: Ако имате Любов, т.е. ако сте влезли в новата епоха като ученици и ме любите, ще опазите моя закон и ще имате мир и радост в душите си. Учениците ще носят радост в душите си, като разрешават своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, но за Радостта на Ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да достигне до този връх.
към текста >>

Той им показа всички дървета на Рая и Дървото за познаване на Доброто и Злото, и Дървото на Живота, като им каза, че само от Дървото за познаване на Доброто и Злото няма да ядат, защото то съдържа отровни сили, които не са за тях и в който ден ядат от неговите плодове, ще умрат.
Имате ли две идеи за едно и също нещо, вие ще се раздвоите. Ще ви приведа един пример за това от Свещеното Писание. Всемирната Бяла Школа започна с двама ученика. След тях дойдоха други двама - Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите. Те бяха вторите инициирани /посветени/ Ученици на тази Школа, които Бог въведе в Рая и им даде първата задача за разрешение. Той им показа всички дървета на Рая и Дървото за познаване на Доброто и Злото, и Дървото на Живота, като им каза, че само от Дървото за познаване на Доброто и Злото няма да ядат, защото то съдържа отровни сили, които не са за тях и в който ден ядат от неговите плодове, ще умрат. Дойде след това адептът от Черната ложа и им каза, че ако ядат от плодовете на това Дърво, ще станат като Учителя си и по-горни от Него. Те повярваха, ядоха и съгрешиха. Тези кандидати за Ученици имаха две идеи за Дървото на познаване на Доброто и Злото. И излезе вярна първата мисъл - да не ядат от Дървото на познаване на Доброто и Злото. Първата мисъл, първият лъч в света е Божествен лъч.
към текста >>

Тези кандидати за Ученици имаха две идеи за Дървото на познаване на Доброто и Злото.
След тях дойдоха други двама - Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите. Те бяха вторите инициирани /посветени/ Ученици на тази Школа, които Бог въведе в Рая и им даде първата задача за разрешение. Той им показа всички дървета на Рая и Дървото за познаване на Доброто и Злото, и Дървото на Живота, като им каза, че само от Дървото за познаване на Доброто и Злото няма да ядат, защото то съдържа отровни сили, които не са за тях и в който ден ядат от неговите плодове, ще умрат. Дойде след това адептът от Черната ложа и им каза, че ако ядат от плодовете на това Дърво, ще станат като Учителя си и по-горни от Него. Те повярваха, ядоха и съгрешиха. Тези кандидати за Ученици имаха две идеи за Дървото на познаване на Доброто и Злото. И излезе вярна първата мисъл - да не ядат от Дървото на познаване на Доброто и Злото. Първата мисъл, първият лъч в света е Божествен лъч. Вторият е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате реалността, а имате само отражение. Онези от вас, които искат да бъдат Ученици, ще имат само едно схващане за нещата.
към текста >>

И излезе вярна първата мисъл - да не ядат от Дървото на познаване на Доброто и Злото.
Те бяха вторите инициирани /посветени/ Ученици на тази Школа, които Бог въведе в Рая и им даде първата задача за разрешение. Той им показа всички дървета на Рая и Дървото за познаване на Доброто и Злото, и Дървото на Живота, като им каза, че само от Дървото за познаване на Доброто и Злото няма да ядат, защото то съдържа отровни сили, които не са за тях и в който ден ядат от неговите плодове, ще умрат. Дойде след това адептът от Черната ложа и им каза, че ако ядат от плодовете на това Дърво, ще станат като Учителя си и по-горни от Него. Те повярваха, ядоха и съгрешиха. Тези кандидати за Ученици имаха две идеи за Дървото на познаване на Доброто и Злото. И излезе вярна първата мисъл - да не ядат от Дървото на познаване на Доброто и Злото. Първата мисъл, първият лъч в света е Божествен лъч. Вторият е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате реалността, а имате само отражение. Онези от вас, които искат да бъдат Ученици, ще имат само едно схващане за нещата. Вие може да имате само един Учител в света.
към текста >>

66. 30–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега се искат Ученици, които трябва да се върнат при Дървото за познаване на Живота, защото Животът произтича от Любовта.
Ако искаш да подпушиш Любовта, която Бог внася в тебе, ще си създадеш най-големите нещастия. Остави Любовта де тече върху тебе. Онова, което Бог е намислил за тебе, е велико нещо. Твоят Велик Учител ще ти определи един другар, с когото да учиш. Този твой другар ще бъде един от умните Ученици, а не като онзи адепт, който изкуси Адам и Ева. Сега се искат Ученици, които трябва да се върнат при Дървото за познаване на Живота, защото Животът произтича от Любовта. Затова, който иска да намери този живот, трябва да влезе в Пътя на Ученика. 26. Сега като Ученици, ще държите строго в себе си мисълта, че Ученикът е свободен да слуша когото и да е, независимо от това дали говори право или криво, но като дойде до приложението, ще кажете: Братко, аз трябва да започна първо с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта. Това е вътрешната връзка на Ученика с Бога. 27. Аз не съм от тези, които искат да напуснете света. Аз не съм от тези, които искат да напуснете Училището, а аз искам вие да разрешите всички мъчни задачи, турени в програмата на Училището.
към текста >>

31. Христос казва: Аз съм Пътя, Истината и Живота.
Трябва да знаете, че за всеки от вас се харчи милиарди лева жива енергия. Тази енергия не се намира така лесно. Когато човек загуби тази енергия, тази жизненост, вследствие на това става пропукване на нервната система. Тогава животворният магнетизъм и електричеството у човека изтичат и той усеща една вътрешна слабост в себе си, едно вътрешно отмаляване. Такъв човек вече от нищо не се интересува. 31. Христос казва: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Аз съм Пътя - един е Пътят, но Той има три разклонения. Аз съм Истината. За да има човек Истината в себе си, трябва да има мир в душата си. А мирен може да бъде само онзи човек, който има Мъдростта на своя страна. Един е животът и той изтича от Любовта.
към текста >>

67. 45-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос е който се явява като адвокат, да защищава обвиняемия.
/"Нашето място", 196-7 стр./ Ден на Божието изявление 7 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера 106. Световният съд. Искате ли да разглеждате едно дело, непременно трябва да има на лице четири фактора: Прокурорa, който да произнася обвинителната реч - той е Дяволът. Христос е който се явява като адвокат, да защищава обвиняемия. Третият фактор е човекa, когото съдят, т.е. обвиняват, четвъртият фактор е Бог, който се произнася за края на делото. Той дава окончателната резолюция. Без тези четири фактора всяка присъда е невалидна. И когато одумвате някого, пак трябва да спазвате същото нещо.
към текста >>

От една страна на обвиняемия ще бъде Христос, от другата страна - дяволът, а обвиняемият ще бъде зрител и слушател.
Третият фактор е човекa, когото съдят, т.е. обвиняват, четвъртият фактор е Бог, който се произнася за края на делото. Той дава окончателната резолюция. Без тези четири фактора всяка присъда е невалидна. И когато одумвате някого, пак трябва да спазвате същото нещо. От една страна на обвиняемия ще бъде Христос, от другата страна - дяволът, а обвиняемият ще бъде зрител и слушател. Зад Истината всякога стоят четири фактора, искате ли да обвинявате когото и да е в нещо, извикайте Бог като върховен съдия, Христа - като защитник на обвиняемия, а Дявола — като обвинител. Дяволът започва: Вие считате този човек за светия, но аз имам съвсем други данни, други факти - и изрежда тези факти един след друг. Подсъдимият слуша, но няма право да се защищава. Христос ще го защищава. Ако Христос го оправдае, той ще бъде спасен.
към текста >>

Христос ще го защищава.
И когато одумвате някого, пак трябва да спазвате същото нещо. От една страна на обвиняемия ще бъде Христос, от другата страна - дяволът, а обвиняемият ще бъде зрител и слушател. Зад Истината всякога стоят четири фактора, искате ли да обвинявате когото и да е в нещо, извикайте Бог като върховен съдия, Христа - като защитник на обвиняемия, а Дявола — като обвинител. Дяволът започва: Вие считате този човек за светия, но аз имам съвсем други данни, други факти - и изрежда тези факти един след друг. Подсъдимият слуша, но няма право да се защищава. Христос ще го защищава. Ако Христос го оправдае, той ще бъде спасен. Ако речта на Христа не е напълно в полза на обвиняемия, той ще бъде осъден, като му се наложи едно или друго наказание. Та да знаете: Искате ли да не ви съдят, трябва да живеете по законите на Любовта, Мъдростта и Истината, чрез които Бог се изявява. /"Нашето място" - 199-200 стр./ Ден на Божието изявление
към текста >>

Ако Христос го оправдае, той ще бъде спасен.
От една страна на обвиняемия ще бъде Христос, от другата страна - дяволът, а обвиняемият ще бъде зрител и слушател. Зад Истината всякога стоят четири фактора, искате ли да обвинявате когото и да е в нещо, извикайте Бог като върховен съдия, Христа - като защитник на обвиняемия, а Дявола — като обвинител. Дяволът започва: Вие считате този човек за светия, но аз имам съвсем други данни, други факти - и изрежда тези факти един след друг. Подсъдимият слуша, но няма право да се защищава. Христос ще го защищава. Ако Христос го оправдае, той ще бъде спасен. Ако речта на Христа не е напълно в полза на обвиняемия, той ще бъде осъден, като му се наложи едно или друго наказание. Та да знаете: Искате ли да не ви съдят, трябва да живеете по законите на Любовта, Мъдростта и Истината, чрез които Бог се изявява. /"Нашето място" - 199-200 стр./ Ден на Божието изявление 7 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера
към текста >>

114. Познаване на Истината.
113. Правило: Каже ли човек нещо, той трябва да го направи. В това седи Божественото. Всички желания и обещания, които не се изпълняват на определеното за тях време, те са крадци и разбойници. Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината 9 август 1931 г., Съборни беседи , Рилски беседи, Рила, Седемте езера 114. Познаване на Истината. Някои казват: Като умрем, ще отидем в онзи свят и тогава ще познаем Истината. Това е заблуждение. Искате ли да намерите и познаете Истината, търсете я докато сте още на земята. Да мислите, че след като отидете на онзи свят ще намерите Истината, то е все едно окования в окови затворник да мисли, че по този начин ще намери свободата. Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината
към текста >>

68. 55-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Туй е новораждането, за което Христос проповядваше: "Ако не се родите наново".
Всички ваши постъпки като Ученици на една Окултна Школа трябва да бъдат поставени на място. Трябва да знаете, че като Ученици всичко, каквото ви се случи, то е предопределено, нищо не е случайно и вие не можете да го избегнете. Програма има вътре в тази Школа, която се спазва най-строго. 316. Новораждане. Като Ученици, вие трябва да желаете да бъдете заченати от Духа. Туй е новораждането, за което Христос проповядваше: "Ако не се родите наново". Той не говори за раждане в грях. Роденото от плът - плът е, а новораждането от Духа - Дух ще бъде. Като сте родени в Дух, Дух ще бъдете. 317. Волята Божия. Волята Божия е този акт, който в даден момент включва благото на всички същества.
към текста >>

319. Познаване на себе си.
Във всичките си постъпки Ученикът трябва да помни следните четири правила: 1. Да бъде честен - да знае, че е човек. 2. Да бъде добър - да знае, че има основа, на която да се крепи. 3. Да бъде абсолютно умен - да знае, че име капитан, който ръководи кораба му. 4. Да бъде великодушен - да знае, че има средства, с които може да разполага. 319. Познаване на себе си. Да познае човек себе си значи да познава своя морален устой. Ученикът трябва де има умствен усет за доброто и за злото, злото - това са тия неща, които действуват в ущърб на твоето развитие. Доброто, това са тия неща, които действуват в полза на твоето развитие 320. Вътрешната свобода на Ученика. Най-голямото изкуство за Ученика е да се научи да бъде вътрешно свободен, да не се притеснява.
към текста >>

69. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос не се съмняваше в работата, която имаше да върши.
На мястото на съмнението турете надеждата, на мястото на подозрението турете вярата, на мястото на докачението турете любовта. 429. Ученикът и изпитанията в живота. В характера на Христа имаше самообладание. Той имаше власт, но като го биха не се защищаваше. Той знаеше, че е от високо произхождение, но при все това не се защити. Христос не се съмняваше в работата, която имаше да върши. Той понесе всичко с търпение. Вие не можете да бъдете по-търпеливи от Христа. Когато дойде плесницата на вашата карма, на съдбата ви, ще трябва да издържите без колебание, без страх. Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние. Само хора без честолюбие, без гордост се отчайват.
към текста >>

431. Борба със себе си и познаване на себе си.
И слизането, и качването е в Бога. И падането, и ставането е в Бога. И едното, и другото са от Бога. Всички ония хора, които не са искали да слизат по правия път, са паднали; и всички онези, които не са искали да възлизат нагоре по правия път, са криволичели много. Не се спъвайте с кривите си възгледи, които са внесени във вас по закона на наследствеността, или по закона на прераждането, или във време на странстването на човешката душа. 431. Борба със себе си и познаване на себе си. Има много противоречия в света, които ние няма да оправим. Тия неща не са само отвън, но това са противоречия, които съществуват в нашата плът. Някой път ние се борим със себе си. Там е най-голямото зло. Човек никога не трябва да се бори със себе си, защото ако се бори със себе си, ще се унищожи.
към текста >>

70. 61-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си, Той разбира Живота, който иде от Слънцето.
Енергията може да се превръща. 478. Пътят към безсмъртие. Само когато възприемаме храната си направо от Слънцето, ще имаме възможност да бъдем безсмъртни. И сега можем да бъдем безсмъртни, само че се иска голямо усилие. Човек след като е приел един обед, трябва да знае методите, чрез които да превърне в тялото си различните енергии, които е получил от храната. И когато Христос казва: Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си, Той разбира Живота, който иде от Слънцето. Ако от Слънцето не възприемете живота, вие не може да имате вечния живот. 479. Закон за приятелството. Ако искате приятел, трябва да изберете човек, на когото силите на сърцето са насочени към центъра на Слънцето. Ако усещате, че вашите сили на сърцето са насочени към центъра на земята, търсете приятел, на когото силите на сърцето са насочени към центъра на Слънцето. В човека има два центъра, които съответстват на центъра на Слънцето и центъра на Земята.
към текста >>

Затова ще се стремите към познаване на законите на Природата.
Когато говорим за Добродетелта, подразбираме също така едно велико течение. Когато говорим за Милосърдието, подразбираме същото. Това са символи, които означават известна среда, в която действат определени закони. Щом влезеш в тази среда, ти имаш вече всичко. Ти ще влезеш в туй течение и ще вървиш спокойно, тъй както не се безпокоиш къде ще те заведе параходът или тренът, в който си влязъл. Затова ще се стремите към познаване на законите на Природата. 483. Ученикът и старият живот. Няма да отхвърляте сегашния живот. Злото в него ви е потребно дотогава, докато придобиете новото. Вие трябва да държите стария си живот до тогава, докато опитате, че новите методи наистина дават по-добри резултати. Тогава ще заместите старото с новото.
към текста >>

71. Добро - Георги Радев (1900–1940)

И когато Христос говори да не се бутат плевелите, докато не настъпи време за
Ето защо всеки човек, който закъснява в пътя на своето развитие, става лош. В този смисъл казваме, че злото е неизползвано Добро. Злото не може да се изкорени от света. И когато Христос говори да не се бутат плевелите, докато не настъпи време за жътва – свършека на света, Той подразбира, че ще дойде в бъдеще една нова вълна и тогава това, което сега е зло в света, ще мине в една нова фаза на развитие. Когато говорим за Добро, за добра постъпка, ние всякога подразбираме здрав човек. Болният човек не може да прави Добро. Очевидно, тук не става въпрос за обикновените
към текста >>

И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на
Доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно Добро в света, когато извърши един разумен акт, в Невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на Небето, той подразбира Доброто. Съкровището – това е Доброто, което човек е извършил на Земята. Да направиш Добро – това ще рече да призовеш Бога да действа чрез теб. А щом Бог
към текста >>

С познаването на Доброто
единствената материална връзка, която истински свързва хората. Нещо повече – Доброто е първата истинска връзка между душите на всички хора, все едно дали са те на Земята, или на Небето. Без Добро, вие не можете да добиете никакво Знание. С познаването на Доброто започва Знанието. Едно направено добро никога не се забравя. То е записано в Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена. Всеки, който прави Добро, става идеал за другите.
към текста >>

72. Учител - Георги Радев (1900–1940)

И когато Христос казва на учениците Си: “Един е вашият Отец”, той подразбира Великия, Единия Учител.
Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си. Закон е: като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в Живота. За този именно момент човек живее. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците Си: “Един е вашият Отец”, той подразбира Великия, Единия Учител. Учителят – това е Бащата. Бог се превръща в Баща и взема известно отношение към нас по закона на Мъдростта. Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското Знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в Живота. И така, един е Великият Учител в света, макар и много да са неговите проявления.
към текста >>

Затова Христос казва: “Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, който Ме е проводил.” Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на Земята.
Едно е Знанието, една е Светлината. Но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: “Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, който Ме е проводил.” Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на Земята. И тъй както човешките закони, които са, в края на краищата, отражения на законите в Духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в Духовния свят. Може да бъде Учител само онзи, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон.
към текста >>

” Познаването на Учителя е
на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават онези строго определени отношения между неговия Дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: “Как можем да познаем един Учител? ” Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителя идва като вътрешна, разумна проява в човека.
към текста >>

Затова отвътре става познаването на Учителя – в
чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителя идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя – в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Има обаче грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението.
към текста >>

Христос се обръща към своите ученици и им казва: “Не се наричайте Учители!
И първото нещо, което трябва да направи Учителят, е да разкрие на ученика Духовния, невидим дотогава за него свят, така както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: “Не се наричайте Учители! ” Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия закон. Великият закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват
към текста >>

Затова Христос с такава предупредителност
учи и изкупва цели четиридесет години. Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена грешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат онези самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците Си: ”Не се наричайте Учители! ” Ще ме попитате сега как се познават истинските Учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Бялото Братство от тези на Черното. Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността.
към текста >>

73. Ученик - Георги Радев (1900–1940)

За този извор загатва Христос, когато казва: “Когато дойде Духът на
четири вида Живот. Различни са изворите на тези четири живота и различни са условията, при които те се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тези четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи Живот и Сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: “Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи на всичко.” Влязъл в Пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за Живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото.
към текста >>

Христос определя в един стих какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в
Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царството Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от Знанието и Мъдростта на ученика, а не от неговата Любов. В Царството Божие по благодат на се влиза. Христос определя в един стих какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царството Божие, за да придобие Вечния живот: “Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истинаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа.” Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на Вечния живот. Само чрез него се придобива Животът. Ако чрез
към текста >>

единаго истинаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа.” Познаването на Бога и Христа е
За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от Знанието и Мъдростта на ученика, а не от неговата Любов. В Царството Божие по благодат на се влиза. Христос определя в един стих какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царството Божие, за да придобие Вечния живот: “Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго истинаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа.” Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на Вечния живот. Само чрез него се придобива Животът. Ако чрез Знанието не може да се придобие Животът, то е безполезно. Но за да достигне това,
към текста >>

74. Христос - Георги Радев (1900–1940)

Христос
Христос Днес хората делят Христа на историчен, космичен, мистичен и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос – живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос – това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.
към текста >>

Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим.
Христос Днес хората делят Христа на историчен, космичен, мистичен и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос – живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос – това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено.
към текста >>

Има само един Христос – живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта.
Христос Днес хората делят Христа на историчен, космичен, мистичен и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос – живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос – това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.
към текста >>

Христос – това е Бог, който се разкрива на света.
Христос Днес хората делят Христа на историчен, космичен, мистичен и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос – живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос – това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос, все едно как Го схващат хората – като историчен, като космичен или мистичен.
към текста >>

Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.
Христос Днес хората делят Христа на историчен, космичен, мистичен и т.н. Ала Христос сам по Себе Си е един и неделим. Има само един Христос – живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос – това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос, все едно как Го схващат хората – като историчен, като космичен или мистичен. Защото и като историческа личност, и като космическа същина, и като мистично преживяване, Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта.
към текста >>

Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос, все едно как Го схващат хората – като историчен, като космичен или мистичен.
Христос – това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос, все едно как Го схващат хората – като историчен, като космичен или мистичен. Защото и като историческа личност, и като космическа същина, и като мистично преживяване, Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на Земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на душата вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава как трябва да се схващат думите историчен, космичен и мистичен Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент като идеален човек, като образец на истински човек, Той е историчен.
към текста >>

Защото и като историческа личност, и като космическа същина, и като мистично преживяване, Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта.
Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос, все едно как Го схващат хората – като историчен, като космичен или мистичен. Защото и като историческа личност, и като космическа същина, и като мистично преживяване, Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на Земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на душата вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава как трябва да се схващат думите историчен, космичен и мистичен Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент като идеален човек, като образец на истински човек, Той е историчен. И времето тогава хроникира и свидетелства за Него: “Ето човека!
към текста >>

И тогава как трябва да се схващат думите историчен, космичен и мистичен Христос?
Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на Земята Христос, все едно как Го схващат хората – като историчен, като космичен или мистичен. Защото и като историческа личност, и като космическа същина, и като мистично преживяване, Христос е и си остава най-съвършеният израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на Земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на душата вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава как трябва да се схващат думите историчен, космичен и мистичен Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент като идеален човек, като образец на истински човек, Той е историчен. И времето тогава хроникира и свидетелства за Него: “Ето човека! Ето истинският човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината, и който ги прилага.” Познат вътрешно, Той става мистичен, а схващан и познаван като проявения Бог в света, той става космичен. И тогава физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа.
към текста >>

Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа.
И тогава как трябва да се схващат думите историчен, космичен и мистичен Христос? Проявен на Земята в даден исторически момент като идеален човек, като образец на истински човек, Той е историчен. И времето тогава хроникира и свидетелства за Него: “Ето човека! Ето истинският човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината, и който ги прилага.” Познат вътрешно, Той става мистичен, а схващан и познаван като проявения Бог в света, той става космичен. И тогава физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа. Всички Ангели, събрани в сърцето на Христа, представляват духовната Му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представляват Божествената Му страна. Това е Космичният Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа – Великия брат на човечеството, Първия образ на човека, Първородния в света – начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, Който е развил и проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени закони.
към текста >>

Това е Космичният Христос – проявеният Бог в света.
Ето истинският човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината, и който ги прилага.” Познат вътрешно, Той става мистичен, а схващан и познаван като проявения Бог в света, той става космичен. И тогава физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа. Всички Ангели, събрани в сърцето на Христа, представляват духовната Му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представляват Божествената Му страна. Това е Космичният Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа – Великия брат на човечеството, Първия образ на човека, Първородния в света – начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, Който е развил и проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени закони. Първородният, Който е издържал сполуч- ливо всички изпити и е пожертвал всичко за Своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях – всичко това е израз на този Велик брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа.
към текста >>

Така трябва да се схваща Христос в неговата широта.
И затова мистикът вижда навсякъде Христа – Великия брат на човечеството, Първия образ на човека, Първородния в света – начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, Който е развил и проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени закони. Първородният, Който е издържал сполуч- ливо всички изпити и е пожертвал всичко за Своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях – всичко това е израз на този Велик брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е Той, макар и да Го схващат хората ту като историчен, ту като космичен, ту като мистичен. Всички тези думи трябва да оживят в истинското познаване на Христа като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни историческият Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди две хиляди години за Себе Си като за историческа личност? Той говори за Себе Си като Дух, който ще пребъдва на Земята до скончание на века, т.е.
към текста >>

Всички тези думи трябва да оживят в истинското познаване на Христа като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл.
Първородният, Който е издържал сполуч- ливо всички изпити и е пожертвал всичко за Своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях – всичко това е израз на този Велик брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е Той, макар и да Го схващат хората ту като историчен, ту като космичен, ту като мистичен. Всички тези думи трябва да оживят в истинското познаване на Христа като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни историческият Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди две хиляди години за Себе Си като за историческа личност? Той говори за Себе Си като Дух, който ще пребъдва на Земята до скончание на века, т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. “Идете и проповядвайте – казва Той на учениците Си, – и Аз ще бъда с вас до скончание века.”
към текста >>

И наистина, не е ли за мнозина християни историческият Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум?
Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях – всичко това е израз на този Велик брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е Той, макар и да Го схващат хората ту като историчен, ту като космичен, ту като мистичен. Всички тези думи трябва да оживят в истинското познаване на Христа като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни историческият Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди две хиляди години за Себе Си като за историческа личност? Той говори за Себе Си като Дух, който ще пребъдва на Земята до скончание на века, т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. “Идете и проповядвайте – казва Той на учениците Си, – и Аз ще бъда с вас до скончание века.” Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака Второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите.
към текста >>

Къде е говорил Христос преди две хиляди години за Себе Си като за историческа личност?
Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е Той, макар и да Го схващат хората ту като историчен, ту като космичен, ту като мистичен. Всички тези думи трябва да оживят в истинското познаване на Христа като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни историческият Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди две хиляди години за Себе Си като за историческа личност? Той говори за Себе Си като Дух, който ще пребъдва на Земята до скончание на века, т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. “Идете и проповядвайте – казва Той на учениците Си, – и Аз ще бъда с вас до скончание века.” Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака Второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята.
към текста >>

Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака Второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите.
И наистина, не е ли за мнозина християни историческият Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди две хиляди години за Себе Си като за историческа личност? Той говори за Себе Си като Дух, който ще пребъдва на Земята до скончание на века, т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. “Идете и проповядвайте – казва Той на учениците Си, – и Аз ще бъда с вас до скончание века.” Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака Второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. Спомнете си неговите думи: “Даде ми се всяка власт на небето и на земята”. Христос е, Който е движил, движи и ще движи и историчния, и космичния, и мистичния живот на Земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят.
към текста >>

Истината е, че Христос никога не е напускал Земята.
Къде е говорил Христос преди две хиляди години за Себе Си като за историческа личност? Той говори за Себе Си като Дух, който ще пребъдва на Земята до скончание на века, т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. “Идете и проповядвайте – казва Той на учениците Си, – и Аз ще бъда с вас до скончание века.” Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака Второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. Спомнете си неговите думи: “Даде ми се всяка власт на небето и на земята”. Христос е, Който е движил, движи и ще движи и историчния, и космичния, и мистичния живот на Земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма мистичен живот.
към текста >>

Христос е, Който е движил, движи и ще движи и историчния, и космичния, и мистичния живот на Земята и човечеството.
до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. “Идете и проповядвайте – казва Той на учениците Си, – и Аз ще бъда с вас до скончание века.” Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на Небето, че седи и чака Второто пришествие, за да започне да съди живите и мъртвите. Истината е, че Христос никога не е напускал Земята. Спомнете си неговите думи: “Даде ми се всяка власт на небето и на земята”. Христос е, Който е движил, движи и ще движи и историчния, и космичния, и мистичния живот на Земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма мистичен живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството.
към текста >>

За това свидетелства и Свещеното писание, в което Христос се явява централно лице.
Без Христа няма история. Без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма мистичен живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството. За това свидетелства и Свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. За това загатва и сам Христос в думите: “За Мене писаха Мойсей и пророците.” Мойсей, в широк смисъл, представлява всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един всемирен закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци следователно са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците.
към текста >>

За това загатва и сам Христос в думите: “За Мене писаха Мойсей и пророците.”
Без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма мистичен живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот на човечеството. За това свидетелства и Свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. За това загатва и сам Христос в думите: “За Мене писаха Мойсей и пророците.” Мойсей, в широк смисъл, представлява всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един всемирен закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци следователно са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях.
към текста >>

Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях.
За това загатва и сам Христос в думите: “За Мене писаха Мойсей и пророците.” Мойсей, в широк смисъл, представлява всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на Божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един всемирен закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци следователно са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата.
към текста >>

Ала със своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един всемирен закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци следователно са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са пътя за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината – това е проява на Единия Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества.
към текста >>

Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, където се крият великите цели на всяко битие.
Той очерта Пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината – това е проява на Единия Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, където се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази нишка – да съедини човеците с Бога. Защото Той, който слезе от Божествения свят, носейки Живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта Пътя, който води от временния живот към Вечния. “А вечен живот е – казва Христос – да познаят Тебе, единаго истинаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа.” Да познаят Бога – зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа – Разумното Начало, което излиза от Единия Бог, носи Живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с Първичния център на всичко, което е.
към текста >>

Само Христос е, който може да прокара тази нишка – да съедини човеците с Бога.
Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Животът – това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината – това е проява на Единия Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, където се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази нишка – да съедини човеците с Бога. Защото Той, който слезе от Божествения свят, носейки Живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта Пътя, който води от временния живот към Вечния. “А вечен живот е – казва Христос – да познаят Тебе, единаго истинаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа.” Да познаят Бога – зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа – Разумното Начало, което излиза от Единия Бог, носи Живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с Първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа защо е дошъл на Земята, той отговаря: “Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината.” Тези думи обаче са една математическа формула.
към текста >>

“А вечен живот е – казва Христос – да познаят Тебе, единаго истинаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа.” Да познаят Бога – зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
Истината – това е проява на Единия Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, където се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази нишка – да съедини човеците с Бога. Защото Той, който слезе от Божествения свят, носейки Живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта Пътя, който води от временния живот към Вечния. “А вечен живот е – казва Христос – да познаят Тебе, единаго истинаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа.” Да познаят Бога – зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа – Разумното Начало, което излиза от Единия Бог, носи Живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с Първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа защо е дошъл на Земята, той отговаря: “Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината.” Тези думи обаче са една математическа формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос.
към текста >>

Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния живот в Истината.
Трябва да има една нишка, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази нишка – да съедини човеците с Бога. Защото Той, който слезе от Божествения свят, носейки Живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта Пътя, който води от временния живот към Вечния. “А вечен живот е – казва Христос – да познаят Тебе, единаго истинаго Бога, и пратения от Тебе Исуса Христа.” Да познаят Бога – зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа – Разумното Начало, което излиза от Единия Бог, носи Живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с Първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа защо е дошъл на Земята, той отговаря: “Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината.” Тези думи обаче са една математическа формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на Земята, за да пострада и да спаси човечеството. Но идването на Христа на Земята не е въпрос на страдание.
към текста >>

Те казват, че Христос дошъл на Земята, за да пострада и да спаси човечеството.
И Христа – Разумното Начало, което излиза от Единия Бог, носи Живот на всички същества, направлява ги и ги съхранява, като ги свързва с Първичния център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа защо е дошъл на Земята, той отговаря: “Аз затова се родих и затова дойдох в света, за да свидетелствам за Истината.” Тези думи обаче са една математическа формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на Земята, за да пострада и да спаси човечеството. Но идването на Христа на Земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа – то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие. Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на Земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по онзи механически начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение.
към текста >>

Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на Земята, за да спаси хората.
Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на Земята, за да пострада и да спаси човечеството. Но идването на Христа на Земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа – то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие. Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на Земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по онзи механически начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за Спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механично, както те си мислят. Христос донесе на Земята науката за душата. Той показа Пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият Вечния живот.
към текста >>

Ако Христос бе спасил света по онзи механически начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение.
Те казват, че Христос дошъл на Земята, за да пострада и да спаси човечеството. Но идването на Христа на Земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа – то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие. Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на Земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по онзи механически начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за Спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механично, както те си мислят. Христос донесе на Земята науката за душата. Той показа Пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият Вечния живот. Врата на този път е Любовта.
към текста >>

Христос донесе на Земята науката за душата.
Спасението, така както го схващат хората, също е едно частично разбиране на това велико събитие. Днес обаче всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на Земята, за да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по онзи механически начин, както хората го разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно съвсем друг смисъл има идеята за Спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механично, както те си мислят. Христос донесе на Земята науката за душата. Той показа Пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият Вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на Земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
към текста >>

Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
Христос донесе на Земята науката за душата. Той показа Пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият Вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на Земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на Своята нива слугите Си – пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, Синът Божи, слезе на Земята, работниците от цялото Небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело. В Евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот вечен. Синът – това е Словото, разумното, Божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощно Цяло.
към текста >>

Когато Христос, Синът Божи, слезе на Земята, работниците от цялото Небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело.
Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на Земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на Своята нива слугите Си – пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, Синът Божи, слезе на Земята, работниците от цялото Небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело. В Евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот вечен. Синът – това е Словото, разумното, Божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на Земята. Защото такъв е законът на Земята – за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето.
към текста >>

Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощно Цяло.
Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на Своята нива слугите Си – пророци, светии, но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, Синът Божи, слезе на Земята, работниците от цялото Небе се съединиха в Неговото име, за да довършат започнатото дело. В Евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот вечен. Синът – това е Словото, разумното, Божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на Земята. Защото такъв е законът на Земята – за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. От това гледище, Христос е колективен Дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух.
към текста >>

От това гледище, Христос е колективен Дух.
Синът – това е Словото, разумното, Божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, подразбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на Земята. Защото такъв е законът на Земята – за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. От това гледище, Христос е колективен Дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл.
към текста >>

Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос.
Защото такъв е законът на Земята – за да се върши Божието дело, трябва един човек на Земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. От това гледище, Христос е колективен Дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Живот и Любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот – идеята за безсмъртието, идеята за Вечния живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това – да се постигне безсмъртието, да се влезе във Вечния живот. “А вечен живот е – казва Христос – да познаят Тебе, единаго истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа.” Да познаят Бога, да познаят Христа.
към текста >>

“А вечен живот е – казва Христос – да познаят Тебе, единаго истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа.” Да познаят Бога, да познаят Христа.
Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот – идеята за безсмъртието, идеята за Вечния живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това – да се постигне безсмъртието, да се влезе във Вечния живот. “А вечен живот е – казва Христос – да познаят Тебе, единаго истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа.” Да познаят Бога, да познаят Христа. Познаха ли хората Христа, когато Той се яви преди две хиляди години? Познават ли Го и днес? Когато Истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в скромна премяна. Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да Го познаят. Ала такива са законите на този свят.
към текста >>

Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да Го познаят.
И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това – да се постигне безсмъртието, да се влезе във Вечния живот. “А вечен живот е – казва Христос – да познаят Тебе, единаго истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа.” Да познаят Бога, да познаят Христа. Познаха ли хората Христа, когато Той се яви преди две хиляди години? Познават ли Го и днес? Когато Истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в скромна премяна. Така и Христос се яви преди две хиляди години в проста форма, в която хората не можаха да Го познаят. Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха – привидно човек като всички други хора, дори и учениците Му не Го познаваха напълно. Само трима от тях видяха при преображението на Христа Неговото лице, т.е. Неговата вътрешна страна. В тази вътрешна Светлина те Го видяха и познаха такъв, какъвто беше между Ангелите.
към текста >>

За евреите Христос беше синът на Йосифа, синът на дърводелеца.
Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха – привидно човек като всички други хора, дори и учениците Му не Го познаваха напълно. Само трима от тях видяха при преображението на Христа Неговото лице, т.е. Неговата вътрешна страна. В тази вътрешна Светлина те Го видяха и познаха такъв, какъвто беше между Ангелите. За евреите Христос беше синът на Йосифа, синът на дърводелеца. За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам Себе Си нарича син Божи. Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което Той е направил, свидетелства за Неговите обширни знания. И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек.
към текста >>

Къде се беше учил Христос?
Неговата вътрешна страна. В тази вътрешна Светлина те Го видяха и познаха такъв, какъвто беше между Ангелите. За евреите Христос беше синът на Йосифа, синът на дърводелеца. За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам Себе Си нарича син Божи. Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което Той е направил, свидетелства за Неговите обширни знания. И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това обаче съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: “Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? ” Като говори за небесните неща, Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето.
към текста >>

И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек.
За евреите Христос беше синът на Йосифа, синът на дърводелеца. За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам Себе Си нарича син Божи. Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което Той е направил, свидетелства за Неговите обширни знания. И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това обаче съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: “Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? ” Като говори за небесните неща, Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той обаче е разбирал и земните неща – бил е запознат с тогавашната Кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища.
към текста >>

Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: “Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?
Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което Той е направил, свидетелства за Неговите обширни знания. И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това обаче съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: “Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? ” Като говори за небесните неща, Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той обаче е разбирал и земните неща – бил е запознат с тогавашната Кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият Му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за Него. Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на онези велики принципи и закони, които Той е познавал в тяхното действие в Невидимия свят.
към текста >>

” Като говори за небесните неща, Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето.
Къде се беше учил Христос? Защото всичко, което Той е направил, свидетелства за Неговите обширни знания. И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това обаче съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: “Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? ” Като говори за небесните неща, Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той обаче е разбирал и земните неща – бил е запознат с тогавашната Кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият Му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за Него. Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на онези велики принципи и закони, които Той е познавал в тяхното действие в Невидимия свят. Благодарение на Своето пробудено съзнание и на връзката Си с Невидимия свят, Той винаги е могъл да черпи познания направо от него.
към текста >>

Наистина Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища.
И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това обаче съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: “Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? ” Като говори за небесните неща, Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той обаче е разбирал и земните неща – бил е запознат с тогавашната Кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият Му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за Него. Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на онези велики принципи и закони, които Той е познавал в тяхното действие в Невидимия свят. Благодарение на Своето пробудено съзнание и на връзката Си с Невидимия свят, Той винаги е могъл да черпи познания направо от него. И когато Христос се е молел, молитвата за Него е била разговор с Разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с Невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
към текста >>

И когато Христос се е молел, молитвата за Него е била разговор с Разумния свят.
Той обаче е разбирал и земните неща – бил е запознат с тогавашната Кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият Му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за Него. Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на онези велики принципи и закони, които Той е познавал в тяхното действие в Невидимия свят. Благодарение на Своето пробудено съзнание и на връзката Си с Невидимия свят, Той винаги е могъл да черпи познания направо от него. И когато Христос се е молел, молитвата за Него е била разговор с Разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с Невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата Невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешаването на своята трудна задача Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания. За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, Неговото разпятие и позорна смърт си остават една от най-големите загадки.
към текста >>

Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с Невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
Наистина Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият Му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за Него. Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на онези велики принципи и закони, които Той е познавал в тяхното действие в Невидимия свят. Благодарение на Своето пробудено съзнание и на връзката Си с Невидимия свят, Той винаги е могъл да черпи познания направо от него. И когато Христос се е молел, молитвата за Него е била разговор с Разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с Невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата Невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешаването на своята трудна задача Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания. За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, Неговото разпятие и позорна смърт си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
към текста >>

Едва след разрешаването на своята трудна задача Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта.
Той е бил извор на нов опит, поле за прилагане на онези велики принципи и закони, които Той е познавал в тяхното действие в Невидимия свят. Благодарение на Своето пробудено съзнание и на връзката Си с Невидимия свят, Той винаги е могъл да черпи познания направо от него. И когато Христос се е молел, молитвата за Него е била разговор с Разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с Невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата Невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешаването на своята трудна задача Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания. За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, Неговото разпятие и позорна смърт си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било писано – и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света.
към текста >>

Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с Невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата Невидимият свят предаде на Христа онзи велик урок, който Той имаше да учи на Земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешаването на своята трудна задача Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания. За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, Неговото разпятие и позорна смърт си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било писано – и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че дошъл в света да свидетелства за Истината. Едно обаче може да се каже с увереност – Христос беше разпънат, защото Любовта не взе участие в Неговия живот отвън. А там, където Любовта не вземе участие, се явяват най- големите страдания, най-големите драми и трагедии.
към текста >>

А сам Христос казва, че дошъл в света да свидетелства за Истината.
Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките Си страдания. За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, Неговото разпятие и позорна смърт си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било писано – и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че дошъл в света да свидетелства за Истината. Едно обаче може да се каже с увереност – Христос беше разпънат, защото Любовта не взе участие в Неговия живот отвън. А там, където Любовта не вземе участие, се явяват най- големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не Любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде Светлина, Мир и Радост. Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат.
към текста >>

Едно обаче може да се каже с увереност – Христос беше разпънат, защото Любовта не взе участие в Неговия живот отвън.
За хората обаче, каквото и да приказват, страданията на Христа, Неговото разпятие и позорна смърт си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала Земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било писано – и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. А сам Христос казва, че дошъл в света да свидетелства за Истината. Едно обаче може да се каже с увереност – Христос беше разпънат, защото Любовта не взе участие в Неговия живот отвън. А там, където Любовта не вземе участие, се явяват най- големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не Любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде Светлина, Мир и Радост. Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания – най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
към текста >>

Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат.
А сам Христос казва, че дошъл в света да свидетелства за Истината. Едно обаче може да се каже с увереност – Христос беше разпънат, защото Любовта не взе участие в Неговия живот отвън. А там, където Любовта не вземе участие, се явяват най- големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не Любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде Светлина, Мир и Радост. Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания – най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията – онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали?
към текста >>

На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания – най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
Едно обаче може да се каже с увереност – Христос беше разпънат, защото Любовта не взе участие в Неговия живот отвън. А там, където Любовта не вземе участие, се явяват най- големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не Любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде Светлина, Мир и Радост. Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания – най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията – онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали? Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта.
към текста >>

И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието.
Любовта сама по себе си носи навсякъде Светлина, Мир и Радост. Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания – най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията – онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали? Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието.
към текста >>

И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали?
Както и да е, но ние виждаме, че беше допуснато Христос да бъде разпънат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания – най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията – онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали? Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив.
към текста >>

Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята.
Той трябваше да изпие да дъно чашата на страданията – онази чаша, в която бяха събрани всички горчиви утайки на миналото. Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали? Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътя за спасението на онези страдащи души, за които бе дошъл.
към текста >>

И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа.
Ала в тези кондензирани, интензивни страдания, Нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: “За този час Аз дойдох.” Чрез могъщата алхимия на Любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел Своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не можеше ли Той да предотврати страданията, които са Го чакали? Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътя за спасението на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в Него – не за учените, силните, религиозните хора на своя век – Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде.
към текста >>

Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество.
Пред Него е стояла алтернативата – или да призове Ангелските легиони, с помощта на които да унищожи и еврейския народ, и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото, с Мойсеевско- Илиевския метод на силата и меча, с методите на древните магове и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра второто и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътя за спасението на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в Него – не за учените, силните, религиозните хора на своя век – Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представляват скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват две велики качества на Христа – Неговото безподобно търпение и Неговото смирение.
към текста >>

За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в Него – не за учените, силните, религиозните хора на своя век – Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде.
И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако се бе уплашил от кръста, на който отпосле Го разпънаха, от гвоздеите, с които Го приковаха, от копието, с което Го пронизаха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача за повдигане на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удари на бич, и кръст, и гвоздеи, и копия с огъня на Любовта – едничкият Огън, който може да разтопи оръжията на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътя за спасението на онези страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в Него – не за учените, силните, религиозните хора на своя век – Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представляват скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват две велики качества на Христа – Неговото безподобно търпение и Неговото смирение. Благодарение на тях Той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората Му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става.
към текста >>

Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става.
За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в Него – не за учените, силните, религиозните хора на своя век – Христос положи живота Си, за да живеят те в онази Любов, която Той им даде. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представляват скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват две велики качества на Христа – Неговото безподобно търпение и Неговото смирение. Благодарение на тях Той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората Му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите Му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е Любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – Възкресението. Христос възкръсна и чрез Възкресението Си победи смъртта.
към текста >>

Христос възкръсна и чрез Възкресението Си победи смъртта.
Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите Му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е Любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – Възкресението. Христос възкръсна и чрез Възкресението Си победи смъртта. И тъй, както в страданията Нему се разкриха тайните на миналото, така във Възкресението Той получи откровение за бъдещето. В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен Дух, един герой. Той всичко преодоля – и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята.
към текста >>

Христос не носи докрай дървения кръст.
Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – Възкресението. Христос възкръсна и чрез Възкресението Си победи смъртта. И тъй, както в страданията Нему се разкриха тайните на миналото, така във Възкресението Той получи откровение за бъдещето. В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен Дух, един герой. Той всичко преодоля – и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството какво го очаква. Той искаше да каже: “Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам!
към текста >>

Не, Христос не беше слаб човек.
В лицето на Христа ние имаме един истински силен човек, един мощен Дух, един герой. Той всичко преодоля – и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството какво го очаква. Той искаше да каже: “Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам! ” Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав Своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста.
към текста >>

” Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!
Той го носи само до известно място и после го хвърли на Земята. Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството какво го очаква. Той искаше да каже: “Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам! ” Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав Своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той Сам се откова. Как? – Като излезе из тялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски.
към текста >>

Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав Своя път към Голгота.
Хората мислят, че Той го е хвърлил, защото изнемогвал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството какво го очаква. Той искаше да каже: “Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървен кръст не искам! ” Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на Земята, Христос се изправи и пое прав Своя път към Голгота. Приковаха Го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той Сам се откова. Как? – Като излезе из тялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха Го и запечатаха гроба.
към текста >>

Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго.
– Като излезе из тялото Си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха Го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото Си в гроба, защото то беше живо. Той Сам го възкреси. Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането Си в ада Той причини цяла революция – Той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след Възкресението Си Христос беше сам – в ада Той беше вожд на цяло войнство от Ангели, които очистиха ада от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира – той възкръсва и дава Живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова Той възкръсна.
към текста >>

Не мислете, че след Възкресението Си Христос беше сам – в ада Той беше вожд на цяло войнство от Ангели, които очистиха ада от всички затворници.
Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото Си в гроба, защото то беше живо. Той Сам го възкреси. Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането Си в ада Той причини цяла революция – Той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след Възкресението Си Христос беше сам – в ада Той беше вожд на цяло войнство от Ангели, които очистиха ада от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира – той възкръсва и дава Живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло.
към текста >>

С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб.
Той не искаше да остави тялото Си в гроба, защото то беше живо. Той Сам го възкреси. Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането Си в ада Той причини цяла революция – Той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след Възкресението Си Христос беше сам – в ада Той беше вожд на цяло войнство от Ангели, които очистиха ада от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира – той възкръсва и дава Живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на Живота.
към текста >>

Христос бе сърцето на Бога, и затова Той възкръсна.
Ангелът, който причини смъртта Му, занесе душата Му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането Си в ада Той причини цяла революция – Той раздвижи всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след Възкресението Си Христос беше сам – в ада Той беше вожд на цяло войнство от Ангели, които очистиха ада от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира – той възкръсва и дава Живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на Живота. При своето идване преди две хиляди години на Земята Христос ни показа само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания.
към текста >>

При своето идване преди две хиляди години на Земята Христос ни показа само едната страна на своя образ.
Силният не умира – той възкръсва и дава Живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова Той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на Живота. При своето идване преди две хиляди години на Земята Христос ни показа само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние Го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата Божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи.
към текста >>

Силен и мощен е сега Христос!
Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на Божественото кръвообращение на Живота. При своето идване преди две хиляди години на Земята Христос ни показа само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние Го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата Божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи – те мигом ще се разтопят. В миналото разпънаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпънат. Христос не може да бъде разпънат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца.
към текста >>

Христос не може да бъде разпънат втори път!
Хората не познават още Христа в Неговата слава, в Неговата Божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи – те мигом ще се разтопят. В миналото разпънаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпънат. Христос не може да бъде разпънат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения – всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, който повдига и събужда у тях Любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.
към текста >>

Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца.
Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи – те мигом ще се разтопят. В миналото разпънаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпънат. Христос не може да бъде разпънат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения – всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, който повдига и събужда у тях Любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило?
към текста >>

Той е живият Христос, който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, който повдига и събужда у тях Любов към всичко.
Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи – те мигом ще се разтопят. В миналото разпънаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпънат. Христос не може да бъде разпънат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения – всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, който повдига и събужда у тях Любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило? Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората.
към текста >>

Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън.
В миналото разпънаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да Го разпънат. Христос не може да бъде разпънат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения – всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, който повдига и събужда у тях Любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило? Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички около Христа като около велик център.
към текста >>

Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.
Христос не може да бъде разпънат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения – всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, който повдига и събужда у тях Любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило? Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре – това ще бъде Повторното идване на Христа на Земята.
към текста >>

Помнете: Христос е проява на Божията Любов.
Той ще срути всички затвори, ще заличи всички лъжливи учения – всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие, което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася Живот, Светлина и Свобода за всички души, който повдига и събужда у тях Любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че Той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, Той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото Слънце ви е посетило? Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре – това ще бъде Повторното идване на Христа на Земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тези външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: “Христос е благовествал преди две хиляди години.
към текста >>

Пленени от тези външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: “Христос е благовествал преди две хиляди години.
Помнете: Христос е проява на Божията Любов. И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре – това ще бъде Повторното идване на Христа на Земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тези външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: “Христос е благовествал преди две хиляди години. Той е казал каквото е имал да каже и сега е възлязъл на Небето, докато настъпи Второто пришествие, когато ще дойде пак да съди живите и мъртвите.” Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествал. Ние не гледаме на Христа и Неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и Неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Ето защо не само през време на своята три-годишна проповед, но и в течение на две хиляди години, Христос не е престанал да говори.
към текста >>

Той е казал каквото е имал да каже и сега е възлязъл на Небето, докато настъпи Второто пришествие, когато ще дойде пак да съди живите и мъртвите.” Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествал.
И Той ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре – това ще бъде Повторното идване на Христа на Земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тези външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: “Христос е благовествал преди две хиляди години. Той е казал каквото е имал да каже и сега е възлязъл на Небето, докато настъпи Второто пришествие, когато ще дойде пак да съди живите и мъртвите.” Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествал. Ние не гледаме на Христа и Неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и Неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Ето защо не само през време на своята три-годишна проповед, но и в течение на две хиляди години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което Той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което Той е говорил в течение на тези две хиляди години, хората щяха да имат едно ценно знание.
към текста >>

Ето защо не само през време на своята три-годишна проповед, но и в течение на две хиляди години, Христос не е престанал да говори.
Пленени от тези външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: “Христос е благовествал преди две хиляди години. Той е казал каквото е имал да каже и сега е възлязъл на Небето, докато настъпи Второто пришествие, когато ще дойде пак да съди живите и мъртвите.” Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествал. Ние не гледаме на Христа и Неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и Неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Ето защо не само през време на своята три-годишна проповед, но и в течение на две хиляди години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което Той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което Той е говорил в течение на тези две хиляди години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено – само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици.
към текста >>

Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено – само откъслеци.
Ние не гледаме на Христа и Неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и Неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Ето защо не само през време на своята три-годишна проповед, но и в течение на две хиляди години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което Той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което Той е говорил в течение на тези две хиляди години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено – само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото Си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, Той даде много малко на тогавашните хора.
към текста >>

Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото Си учение?
И ако можеше да се възстанови всичко онова, което Той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което Той е говорил в течение на тези две хиляди години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено – само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото Си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, Той даде много малко на тогавашните хора. Хората по онова време не бяха готови за наука. Ето защо Той им говореше с притчи. Христос не искаше да даде оръжието Си в ръцете на невежите, за да го обърнат против Него. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори тъй, както е говорил преди две хиляди години?
към текста >>

В сравнение с това, което Христос носеше, Той даде много малко на тогавашните хора.
Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено – само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те обаче някога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото Си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, Той даде много малко на тогавашните хора. Хората по онова време не бяха готови за наука. Ето защо Той им говореше с притчи. Христос не искаше да даде оръжието Си в ръцете на невежите, за да го обърнат против Него. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори тъй, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос.
към текста >>

Христос не искаше да даде оръжието Си в ръцете на невежите, за да го обърнат против Него.
Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото Си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, Той даде много малко на тогавашните хора. Хората по онова време не бяха готови за наука. Ето защо Той им говореше с притчи. Христос не искаше да даде оръжието Си в ръцете на невежите, за да го обърнат против Него. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори тъй, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това.
към текста >>

Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори тъй, както е говорил преди две хиляди години?
Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото Си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, Той даде много малко на тогавашните хора. Хората по онова време не бяха готови за наука. Ето защо Той им говореше с притчи. Христос не искаше да даде оръжието Си в ръцете на невежите, за да го обърнат против Него. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори тъй, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. И сега Великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: “Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители!
към текста >>

Другояче ще говори днес Христос.
В сравнение с това, което Христос носеше, Той даде много малко на тогавашните хора. Хората по онова време не бяха готови за наука. Ето защо Той им говореше с притчи. Христос не искаше да даде оръжието Си в ръцете на невежите, за да го обърнат против Него. Мислите ли, че ако днес дойде Христос, Той ще говори тъй, както е говорил преди две хиляди години? Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. И сега Великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: “Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители! ” Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на Новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора.
към текста >>

” Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на Новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора.
Другояче ще говори днес Христос. Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. И сега Великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: “Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители! ” Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на Новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора. Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци – творци на новото, ученици, братя и служители. Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него. Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на Възкресението. Защото ние видяхме какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпънаха Христа. Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци- братя, в които живее възкръсналият Христос – живият Христос на Любовта.
към текста >>

Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци – творци на новото, ученици, братя и служители.
Той ще проповядва преди всичко великата наука на Любовта и методите за нейното прилагане. Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. И сега Великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: “Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители! ” Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на Новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора. Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци – творци на новото, ученици, братя и служители. Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него. Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на Възкресението. Защото ние видяхме какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпънаха Христа. Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци- братя, в които живее възкръсналият Христос – живият Христос на Любовта. Основата на тази култура ще бъде Любовта.
към текста >>

Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него.
Той ще проповядва пътя на ученичеството, братството и служението. Защото законът на еволюцията изисква днес това. И сега Великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: “Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители! ” Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на Новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора. Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци – творци на новото, ученици, братя и служители. Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него. Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на Възкресението. Защото ние видяхме какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпънаха Христа. Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци- братя, в които живее възкръсналият Христос – живият Христос на Любовта. Основата на тази култура ще бъде Любовта. Защото Любовта е единствената Сила, която може да направи човеците прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители, творци на Новия живот.
към текста >>

Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на Възкресението.
Защото законът на еволюцията изисква днес това. И сега Великият Учител се обръща към всички пробудени души, възвестявайки им основите на новото благовестие: “Да бъдат всички прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители! ” Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на Новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора. Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци – творци на новото, ученици, братя и служители. Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него. Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на Възкресението. Защото ние видяхме какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпънаха Христа. Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци- братя, в които живее възкръсналият Христос – живият Христос на Любовта. Основата на тази култура ще бъде Любовта. Защото Любовта е единствената Сила, която може да направи човеците прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители, творци на Новия живот. Това е новото, което Христос носи днес на човечеството.
към текста >>

Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци- братя, в които живее възкръсналият Христос – живият Христос на Любовта.
” Защото само онези, които са прилежни ученици, добри братя и истински служители, могат да бъдат творци на Новата култура, в която Христос ще живее във всеки човек и между всички хора. Не обикновени вярващи иска днес Христос, не хора, които воюват един против друг, не господари и жреци, а истински човеци – творци на новото, ученици, братя и служители. Не хора, които постоянно Го разпъват вътре в себе си, иска днес Христос, а човеци, които Го приемат да живее с тях и между тях, които да бъдат едно с Него. Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на Възкресението. Защото ние видяхме какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпънаха Христа. Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци- братя, в които живее възкръсналият Христос – живият Христос на Любовта. Основата на тази култура ще бъде Любовта. Защото Любовта е единствената Сила, която може да направи човеците прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители, творци на Новия живот. Това е новото, което Христос носи днес на човечеството. Това е Словото на Великото Всемирно Братство, това е, което Учителят говори. Но няма ли тогава много вярващи, които се наричат християни, да се съблазнят от Неговото Слово?
към текста >>

Това е новото, което Христос носи днес на човечеството.
Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на Възкресението. Защото ние видяхме какви са резултатите на съвременната култура, създадена от хора, които разпънаха Христа. Дошло е време да се положат основите на една нова култура, която да бъде изградена не от хора, които се кланят на разпънатия Христос, а от човеци- братя, в които живее възкръсналият Христос – живият Христос на Любовта. Основата на тази култура ще бъде Любовта. Защото Любовта е единствената Сила, която може да направи човеците прилежни ученици, добри братя, верни и истинни служители, творци на Новия живот. Това е новото, което Христос носи днес на човечеството. Това е Словото на Великото Всемирно Братство, това е, което Учителят говори. Но няма ли тогава много вярващи, които се наричат християни, да се съблазнят от Неговото Слово? И ще го познаят ли? Те ще продължават да спорят за разпънатия, за духът на Неговото живо Слово ще им остава чужд. Затова ви казвам: оставете тези определения и разграничения на Христа!
към текста >>

Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа в душите на човеците.
Това е Словото на Великото Всемирно Братство, това е, което Учителят говори. Но няма ли тогава много вярващи, които се наричат християни, да се съблазнят от Неговото Слово? И ще го познаят ли? Те ще продължават да спорят за разпънатия, за духът на Неговото живо Слово ще им остава чужд. Затова ви казвам: оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа в душите на човеците. За този Христос ви говора аз – не за историческия или разпънат Христос. Най-сетне, като историческа личност, хората достатъчно Го познават, но като жива Любов те не Го познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.
към текста >>

За този Христос ви говора аз – не за историческия или разпънат Христос.
Но няма ли тогава много вярващи, които се наричат християни, да се съблазнят от Неговото Слово? И ще го познаят ли? Те ще продължават да спорят за разпънатия, за духът на Неговото живо Слово ще им остава чужд. Затова ви казвам: оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа в душите на човеците. За този Христос ви говора аз – не за историческия или разпънат Христос. Най-сетне, като историческа личност, хората достатъчно Го познават, но като жива Любов те не Го познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души и между тях не съществува никакъв спор кой и какъв е Той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в йерархията на учителите и прочее.
към текста >>

За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата.
Те ще продължават да спорят за разпънатия, за духът на Неговото живо Слово ще им остава чужд. Затова ви казвам: оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа в душите на човеците. За този Христос ви говора аз – не за историческия или разпънат Христос. Най-сетне, като историческа личност, хората достатъчно Го познават, но като жива Любов те не Го познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души и между тях не съществува никакъв спор кой и какъв е Той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в йерархията на учителите и прочее. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, така както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес.
към текста >>

За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот.
Затова ви казвам: оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа в душите на човеците. За този Христос ви говора аз – не за историческия или разпънат Христос. Най-сетне, като историческа личност, хората достатъчно Го познават, но като жива Любов те не Го познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души и между тях не съществува никакъв спор кой и какъв е Той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в йерархията на учителите и прочее. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, така както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес. Него трябва да видят те – да Го видят и познаят.
към текста >>

Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.
Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действа в света, който действа в душите на човеците. За този Христос ви говора аз – не за историческия или разпънат Христос. Най-сетне, като историческа личност, хората достатъчно Го познават, но като жива Любов те не Го познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души и между тях не съществува никакъв спор кой и какъв е Той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в йерархията на учителите и прочее. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, така както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес. Него трябва да видят те – да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни.
към текста >>

Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, така както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света.
Най-сетне, като историческа личност, хората достатъчно Го познават, но като жива Любов те не Го познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души и между тях не съществува никакъв спор кой и какъв е Той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в йерархията на учителите и прочее. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, така както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес. Него трябва да видят те – да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз обаче поддържам, че ако човек не види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и Дух като Неговите.
към текста >>

Този Христос трябва да познаят човеците днес.
За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в Себе Си Живот, който носи живото Знание и Светлина, който носи Истината и Свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на Разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души и между тях не съществува никакъв спор кой и какъв е Той, какъв е бил, къде е сега, какво място заема в йерархията на учителите и прочее. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, така както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явили и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес. Него трябва да видят те – да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз обаче поддържам, че ако човек не види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и Дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал, преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята.
към текста >>

Всички, на които Христос се е явявал, преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята.
Този Христос трябва да познаят човеците днес. Него трябва да видят те – да Го видят и познаят. Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да Го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз обаче поддържам, че ако човек не види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и Дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал, преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек? Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други примеси. Тръгни по пътя, който води към този извор – пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш от самия извор жива вода, която ще освежи завинаги твоя ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, където блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога.
към текста >>

75. Михаил Иванов - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А ние знаем, че Глава на това Братство е Христос.
Хората излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отмина махараджата, гледат отзад на гърба му закачена една табела -реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." Значи Учителят ми показа каква роля има да играе. Аз казах, че когато един човек търси обожатели или последователи, или приятели, от от това ще си извадите заключение от коя ложа излизат тези хора. Той дойде до това положение, да са покаже, че голям човек и дори пред българския пълномощен министър в Париж Владимир Топен-чаров бе заявил, че той е учител на Великото Бяло Братство. А ние знаем, че Глава на това Братство е Христос. Има един частен разговор с Учителя с Добрев, Иларионов и Лазар Ко-тев и Учителят там е посочил много точно кой е Михаил и каква е неговата роля. През 1937 г. Михаил заминава за Париж с две писма на Боян Боев до приятелите там, които фактически са били заинтересовани от Учението на Учителя посредством Бертоли. Бертоли спада към втората категория, който търси последователи. Бертоли е успял да заинтересова най-напред онези привърженици на Михаил, които му дават условията той да се прояви.
към текста >>

Беше написал: „Христос е дал принципите.
Просто няма покритие. На времето Михаил Стоицев от Пловдив бе написал една книжка за храненето и аз написах към нея предговор. Така се свързахме. Един ден идва при мене и ми чете едно писмо до Михаил. Аз го накарах да го коригира, Това писмо стана причина да излезе Михаил от кожата си и да напише едно писмо до София, което го компрометира и хора, които го уважаваха се отдръпнаха. Беше написал: „Христос е дал принципите. Учителят е дал методите. А аз изнасям сега законите като действително съм призван да ги изнеса на човечеството." Беше написал такива глупости, че като го прочетоха писмото, онези които бяха негови поддръжници се засрамиха и не желаеха повече да имат нещо общо с него. Стоицев написа писмото с хубаво чувство. Но аз успях да туря друг елемент в писмото, който го предизвика и написа онова, което го компрометира. Един ден пристигна една книга на Михаил, където е написан предговор на някой си Маха Чохан.
към текста >>

Необходимо е голямо знание и отлично познаване Словото на Учителя, за да се отървете от религиозни заблуди и лъжи.
бяха дошли французите начело със Стела, която се стараеше да докаже, че българския народ не е в състояние да изнесе Учението на Учителя и че за това е призван френския народ и че чрез него ще се разпространи по целия свят. Това беше тяхно твърдение. И мнозина заблудени у нас мислеха така. Но Учителят много пъти бе заявявал, че българския народ представлява черния дроб в общия организъм на човечеството. Е, как ще премахнете черния дроб и с какво ще го замените, когато българския народ е устроен да изпълнява неговата роля? Необходимо е голямо знание и отлично познаване Словото на Учителя, за да се отървете от религиозни заблуди и лъжи. Това е отговора днес и отговора за утре на онези българи, които искат да влезнат във френската палатка. Трябва да знаят, че Учителят не влезна в нея, а влезна в палатката направена от български ръце. Това е същественото.
към текста >>

76. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

Христос дойде между един народ, но Го разпнаха.
И оттам другите нарекли хората от това царство „Богхари." От нея е произлязла думата „българи". Това царство е съществувало още преди потопа. * България се нуждае от искрени хора, които говорят истината. Само така ще се повдигне българският народ. Христос дойде между един народ, но Го разпнаха. Българите имат за задача да предадат това учение на другите народи. Какво искат те? Да станат велик народ? Вашата земя е толкова голяма, колкото беше земята на евреите. Ако не слушате Господа, и от вас нищо няма да остане.
към текста >>

Какво донесе Христос на човечеството?
18януари, 1920 г. Горко на тия, които не се подчиняват на Духа, Който иде. Не мислете, че Слънцето може да измени нещата. Не мислете, че аз правя нещо. Божията Воля прави всичко в света... За българите настанаха най-благоприятните условия. Какво донесе Христос на човечеството? - Той донесе едно учение на любов и свобода, да направи всички хора вътрешно свободни. * Какво означава думата „българин"? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбоката древност.
към текста >>

Сега Христос се обръща към онези, които приемат християнството по форма.
Българинът страда от преяждане. Ако яде по-малко, всичко ще се оправи. Като яде, човек трябва да изяде 20 хапки и там да спре. Всяка хапка трябва да се дъвче 30 пъти. 21 януари 1923 г., София Сега Христос се обръща към онези, които приемат християнството по форма. Това не е достатъчно. При това християнство липсва нещо на човека. Какво липсва на българския народ да стане умен? Какво липсва на българския държавник да стане умен? Българите трябва да повярват в Бога на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
към текста >>

Само тогава може да стане истинско опознаване на народите.
Онзи, който казва на Добруджа да се върне и тя се връща, той е българин. Ако каже, и Добруджа не дойде, той е Израил. Аз взимам думата „българин" в смисъл на човек, роден от любовта. Всички европейски народи трябва да се родят от любовта. Моето почитание към всички народи, но те трябва да повярват в онова, което Бог е вложил в тях. Само тогава може да стане истинско опознаване на народите. * Всеки българин, който е познал Бога, може да влезе в рая. Всеки българин, който може да вързва нещата на земята и на небето, и който ги развързва на земята и на небето, живее в рая - него можете да слушате. Защо? - Защото Бог го е кръстил. Името „българин" не е произволно дадено.
към текста >>

77. БЕЛИ ГОСТИ - Теофана Савова

Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов.
- Да им прочета нещо от отворената книга пред мене? Но искам и свидетели да има, да чуе и друг някой. Нека свидетел ми бъдеш ти, Мери! „Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. От Божествено гледище душата може да се уподоби на пъпка, която очаква своето разпукване. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любов. Туй е изразил Христос със стиха: „ Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Богаи От този стих стават ясни думите Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последваш." Пробуждането на човешката душа е велико явление в битието. То не е произволен процес.
към текста >>

Туй е изразил Христос със стиха: „ Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Богаи От този стих стават ясни думите Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последваш."
„Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. От Божествено гледище душата може да се уподоби на пъпка, която очаква своето разпукване. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любов. Туй е изразил Христос със стиха: „ Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Богаи От този стих стават ясни думите Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последваш." Пробуждането на човешката душа е велико явление в битието. То не е произволен процес. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие е Божествения свят. Всички ангели, всички възвишени същества се радват на това събитие. Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаването на Божественото в човека."
към текста >>

78. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

Има начини за познаване в коя област на Земята ще станат най-големите сътресения.
Той преглежда сметките на всички народи и въздава на всеки народ заслуженото. Ще станат големи промени в света." (23, с.414) „Сега цялата Земя минава през голямо преобразование, атомите се преустройват. Това ще продължи, докато силите на Земята се уравновесят. Земята ще мине през големи сътресения. Има начини за познаване в коя област на Земята ще станат най-големите сътресения. Това на вас не може да се каже, защото ще се уплашите." (26, с. 207) „Целият свят се бълника и лъкатуши. Не се плашете. В тия трудни времена ще познаем Бога, ще разберем, че Той е велика, разумна сила, която превръща всичко на добро. Само така хората ще разберат, че съществува жив математически закон, в изчисленията на който нищо не е пропуснато." (26, с. 207)
към текста >>

Учителя казва: „Христос дойде, но какво уреди?
Вие не можете да си представите какво би станало с Европа, ако ледовете на Северния полюс биха се стопили изведнъж. Цялата европейска култура би била пометена." (34, с. 52) През 1918 г. Учителя казва, че Първата световна война свършва, а след нея ще дойде още по-опустошителна война, след която, ако не се вразуми човечеството, ще има трета опустошителна война, която ще разреди значително населението на Земята. През 1933 г. Учителя казва: „Христос дойде, но какво уреди? Тъй, както хората разбират уреждането на нещата, той нищо не уреди. Той дойде и Римската империя го разпна. После Христос дойде в 1914 г., но шест хиляди души измряха. Той им каза: „Не се бийте", а те не го послушаха. Той ще дойде и в следващата война.
към текста >>

После Христос дойде в 1914 г., но шест хиляди души измряха.
Учителя казва, че Първата световна война свършва, а след нея ще дойде още по-опустошителна война, след която, ако не се вразуми човечеството, ще има трета опустошителна война, която ще разреди значително населението на Земята. През 1933 г. Учителя казва: „Христос дойде, но какво уреди? Тъй, както хората разбират уреждането на нещата, той нищо не уреди. Той дойде и Римската империя го разпна. После Христос дойде в 1914 г., но шест хиляди души измряха. Той им каза: „Не се бийте", а те не го послушаха. Той ще дойде и в следващата война. Хората сега се приготовляват и ако се отвори една война, ще измрат около 50 милиони души. Ако и тогава не поумнеят, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, в която ще умрат 550 милиона души. Това не го искам аз, но казвам, че човешките мисли, чувства и постъпки определят тази война, в която ще измрат по-малко от 50 милиона души.
към текста >>

След Него дойде Христос.
Няма да остане глава в света, която да не разбере, че Законът на Бога е всякога един и същ и неизменен." (26, 283) „Когато новият живот проникне във вас, старият живот ще му отстъпи мястото си и вие ще слезете от мистическия кръст на страданието. След това ще слезе ангел от небето, ще отвали каменната плоча от гроба ви и вие ще влезете в свободата на новия живот — във възкресението." (35, с. 46) „Да благодарим, че сме на Земята. Пръв Бог беше на Земята. След Него дойде Христос. Да благодарим, че сме дошли на Земята, защото от нея ще научим много неща." (60, с. 113) „Нова епоха иде, нова култура, нови условия. Новата епоха се ознаменува с това, че Бог иде в света да тури ред и порядък, да отдели смъртните от безсмъртните, грешните от праведните. Всеки сам ще определи категорията, в която ще живее." (22, с. 14) „Как ще се познае свършването на света?
към текста >>

79. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

7) „От две хиляди години насам Христос царува и на небето, и на Земята.
Той ще я постигне само след като завърши своето развитие на Земята. Завърши ли човек развитието си на Земята, живата природа, която владее всички слънца и системи, ще го вдигне на крилата си и ще го занесе в друга система, на друго някое слънце, дето ще може да постигне всички блага и богатства, каквито душата му желае. Той ще се храни там само с плодове. Осмели ли се да убие най-малката мушица, отново ще се намери на Земята." (8, с. 8 — б. 7) „От две хиляди години насам Христос царува и на небето, и на Земята. Това, че много народи очакват Христа втори път да дойде на Земята, показва, че старият ред и порядък в света ще се замести с нов. Светът ще се преустрои по разумен начин. Всички напреднали хора от Бялата раса ще станат носители на новата култура, ще вземат участие в създаването й. Пръв Христос ще вземе участие във въвеждане на нов ред и порядък в света. Тия, които работят за идване на новата култура, ще имат големи постижения.
към текста >>

Пръв Христос ще вземе участие във въвеждане на нов ред и порядък в света.
8 — б. 7) „От две хиляди години насам Христос царува и на небето, и на Земята. Това, че много народи очакват Христа втори път да дойде на Земята, показва, че старият ред и порядък в света ще се замести с нов. Светът ще се преустрои по разумен начин. Всички напреднали хора от Бялата раса ще станат носители на новата култура, ще вземат участие в създаването й. Пръв Христос ще вземе участие във въвеждане на нов ред и порядък в света. Тия, които работят за идване на новата култура, ще имат големи постижения. Те ще посещават различните планети, както богатите хора на Земята имат възможност да пътуват от една държава в друга. Бедните, обикновените хора не могат да пътуват по света и затова живеят с надеждата, че като умрат, тогава ще имат възможност да посетят рая, място на блаженство и покой. Те и тук се заблуждават. Раят е място за ония, които са завършили своето развитие на Земята." (20, с.
към текста >>

Ще ядем и ще пием соковете на природата, няма да ходим да вкусваме от стария начин на познаването.
Ще има тогава увеселения — те ще донесат правото. И тогава всички живи и мъртви ще излязат от гробовете. Всички хора ще се променят: грозните ще станат хубави и хубавите ще станат още по-хубави. Глупавите умни ще станат, а умните още по-умни ще станат, за хиляди години ще има веселие на Земята! Земята ще бъде като райска градина. Ще ядем и ще пием соковете на природата, няма да ходим да вкусваме от стария начин на познаването. Съберете си багажите от железния век, раздайте всичко и се гответе за новия век, за златния век. Това е новото, това е възвишеното, това е благородното — когато всяка омраза изчезне от земята и хората заживеят тъй, както Христос искаше." (77, с. 339) „Когато Царството Божие дойде на Земята в пълнота и сила, хората ще бъдат носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализират Христовите идеи. Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие.
към текста >>

Това е новото, това е възвишеното, това е благородното — когато всяка омраза изчезне от земята и хората заживеят тъй, както Христос искаше." (77, с. 339)
Всички хора ще се променят: грозните ще станат хубави и хубавите ще станат още по-хубави. Глупавите умни ще станат, а умните още по-умни ще станат, за хиляди години ще има веселие на Земята! Земята ще бъде като райска градина. Ще ядем и ще пием соковете на природата, няма да ходим да вкусваме от стария начин на познаването. Съберете си багажите от железния век, раздайте всичко и се гответе за новия век, за златния век. Това е новото, това е възвишеното, това е благородното — когато всяка омраза изчезне от земята и хората заживеят тъй, както Христос искаше." (77, с. 339) „Когато Царството Божие дойде на Земята в пълнота и сила, хората ще бъдат носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализират Христовите идеи. Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие. Има хора в света, готови за тези идеи." (21, с. 143) „Комунизмът е религия, защото има мъченици.
към текста >>

Не след дълго хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред природата, на групи от по няколко семейства, в зависимост от хармонията, която имат помежду си." (64) „Христос ще дойде на Земята само когато раните Му съвършено изчезнат.
Само така ще се реализират Христовите идеи. Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие. Има хора в света, готови за тези идеи." (21, с. 143) „Комунизмът е религия, защото има мъченици. Християнският комунизъм ще управлява света още 5000 години." (64) „Истинска комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята. Не след дълго хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред природата, на групи от по няколко семейства, в зависимост от хармонията, която имат помежду си." (64) „Христос ще дойде на Земята само когато раните Му съвършено изчезнат. Това ще стане във времето на шестата раса. Значи, докато хората не изправят живота си, Христос няма да слезе на земята. Със слизането на Христа Земята ще се запали и изгори. Огън ще слезе на Земята, да изгори всички нечистотии. Всички лоши и нечисти мисли и чувства на хората ще изгорят и ще остане само идейното, красивото в тях.
към текста >>

Значи, докато хората не изправят живота си, Христос няма да слезе на земята.
Има хора в света, готови за тези идеи." (21, с. 143) „Комунизмът е религия, защото има мъченици. Християнският комунизъм ще управлява света още 5000 години." (64) „Истинска комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята. Не след дълго хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред природата, на групи от по няколко семейства, в зависимост от хармонията, която имат помежду си." (64) „Христос ще дойде на Земята само когато раните Му съвършено изчезнат. Това ще стане във времето на шестата раса. Значи, докато хората не изправят живота си, Христос няма да слезе на земята. Със слизането на Христа Земята ще се запали и изгори. Огън ще слезе на Земята, да изгори всички нечистотии. Всички лоши и нечисти мисли и чувства на хората ще изгорят и ще остане само идейното, красивото в тях. Те ще започнат нов живот — живот на любов и знание, на истинска свобода." (37, с. 223 — б.
към текста >>

80. II ВЪТРЕШНИЯТ КРЪГ - Светозар Няголов ( -2013)

Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина.
Всичко се дава според силите му и ученикът върви по удобна стълба, което показва, че изпитите са леки, но необходими. Ако при някоя неприятност - малка или голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие човек губи кураж, своя вътрешен мир, изгубва самообладание и отпада духом - той е пропаднал на изпита. Ако ученикът мине покрай едно страдащо същество и в неговата душа се яви желание да му помогне, но в последния момент се откаже от това добро и реши да продължи пътя и си отиде - той не издържа изпита. Като се събуди нощем и в него се яви желание да се помоли, но си каже : „Студено ми е, уморен съм", и не стане, той не издържа изпита. В тази фаза от развитието на ученика започва зазоряването на Истината -1. Това е началото на познаване на Бога - Бог е Истина. В ученика се ражда подтик да върви в Божия път, да изпълнява Господните закони и волята Божия. 2-ра картина: ХРИСТОВИЯТ ДУХ (Правдата /1 —> 5/—по зеления лъч) „ГЛАВА НА ТВОЕТО СЛОВО Е ИСТИНАТА" - това е Христовият Дух, до който неизбежно достига ученикът в своето развитие.
към текста >>

Той става ученик на Всемирното Бяло Братство, глава на което е Христос.
Всяко същество, което слиза на Земята, има известен кредит, то има право на благоприятни условия за своето развитие. Никой няма право да му отнеме тези условия. Ученикът прави първите стъпки в това направление, докато в бъдеще разбере правдата в нейната дълбочина и велика същина. В цветния Пентаграм на върха е изобразен Учителя с разтворени ръце, които благославят всички. Много векове душата на ученика търси да срещне своя Учител, да го познае и да влезе в неговата школа да учи. Той става ученик на Всемирното Бяло Братство, глава на което е Христос. З-а картина: СТРЪМЕН ПЪТ, ВОДЕЩ ДО ТЯСНА ВРАТА (Любовта /5—>2/- по розовия лъч) Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине. Там той започва да търси страдащите за да им помогне.
към текста >>

Христос казва: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика.
Като мине строгия закон на Правдата, човек върви по стръмен път и стига до тясна врата - много по-тясна от първата, през която трябва да мине. Там той започва да търси страдащите за да им помогне. Тази врата символизира отказване от светския живот. Ученикът желае вече да работи, както Бог иска. Труден и тесен е пътят на ученика - но славен. Христос казва: „Влезте през тесните врата, защото просторни са вратите и широк е пътят, който води към погибел." Тук започват вече вътрешните, мистични изпити на ученика. Тук е изпитът - да възлюбиш врага си, който ти е направил много пакости, без да се озлобяваш, да му простиш и да го възлюбиш. Това е една от най-трудните задачи за ученика. Истинско прощаване има, когато е придружено с любов. Велики хора са тези, които имат любов към врага си. Друг голям изпит е този - на праведния Йов.
към текста >>

81. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Христос чрез великия принцип на любовта доказва правотата на Хермесовото учение.
Няма нито един мислител или школа, които да не са повлияни по един или друг начин от идеите на Хермес. Като се започне от Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и се стигне до класиците - основатели на съвременната наука, като Галилей, Кеплер, Нютон и до наши дни. Под влиянието на херметизма са се появили манихейството, неоплатонизмът, гностицизмът, арабската култура, богомилството, розенкройцерското духовно движение, антропософията. Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъдрост. Известно е, че обществото на есеите не е друго освен херметическата школа на Израил. Христос чрез великия принцип на любовта доказва правотата на Хермесовото учение. В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в себе си, дарена му от Отца. Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа. Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос.
към текста >>

Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос.
Христос чрез великия принцип на любовта доказва правотата на Хермесовото учение. В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в себе си, дарена му от Отца. Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа. Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос. Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос - Божият Син. Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното - любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила. В тринадесета глава на Йоан, където се говори как Исус изми краката на учениците на Тайната вечеря, трябва да се дири дълбокият смисъл, вложен в тоя разказ. Краката - това са добродетелите на човека и ученика. И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово.“ И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито.“
към текста >>

Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос - Божият Син.
В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в себе си, дарена му от Отца. Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа. Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос. Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос - Божият Син. Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното - любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила. В тринадесета глава на Йоан, където се говори как Исус изми краката на учениците на Тайната вечеря, трябва да се дири дълбокият смисъл, вложен в тоя разказ. Краката - това са добродетелите на човека и ученика. И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово.“ И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито.“ Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвършенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували човека, ако той няма чистота и преданост.
към текста >>

Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното - любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила.
Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа. Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос. Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос - Божият Син. Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното - любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила. В тринадесета глава на Йоан, където се говори как Исус изми краката на учениците на Тайната вечеря, трябва да се дири дълбокият смисъл, вложен в тоя разказ. Краката - това са добродетелите на човека и ученика. И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово.“ И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито.“ Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвършенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували човека, ако той няма чистота и преданост. Без тия добродетели ангел да си, ще сгрешиш.
към текста >>

Христос не поиска от учениците си техните умове, да провери дали имат знания, а погледна сърцата им.
В тринадесета глава на Йоан, където се говори как Исус изми краката на учениците на Тайната вечеря, трябва да се дири дълбокият смисъл, вложен в тоя разказ. Краката - това са добродетелите на човека и ученика. И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово.“ И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито.“ Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвършенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували човека, ако той няма чистота и преданост. Без тия добродетели ангел да си, ще сгрешиш. Христос не поиска от учениците си техните умове, да провери дали имат знания, а погледна сърцата им. Три пъти се обърна той към своя ученик Петър, който символизира нашата епоха, и го запита: „Симоне, сине Йонин, любиш ли ме? “ „Любя те, Господи! “ - отвърна Симон Петър.
към текста >>

„Тогава паси агънцата ми“ - рече Христос.
Три пъти се обърна той към своя ученик Петър, който символизира нашата епоха, и го запита: „Симоне, сине Йонин, любиш ли ме? “ „Любя те, Господи! “ - отвърна Симон Петър. „Тогава паси агънцата ми“ - рече Христос. И това се повтори и потрети, за да се запечата в ума и сърцата на всички Христови последователи. Ето защо учението на Бялото Братство може да се нарече преведено, разпространено в един по-широк регистър и осъвременено учение на Христа. Тези от учениците на Бялото Братство, които се заловиха със съставянето на настоящата книга, си позволиха да подчертаят едно важно обстоятелство и да го препоръчат горещо на всички, тръгнали в духовния път. За него е ставало дума и на друго място в настоящата книга за Учителя Беинса Дуно, но тук отново то се подчертава като основно начало в учението. Става дума за опасността, която дебне всеки един от учениците или духовните хора, които чрез упражнения и настойчивост работят за придобиване на психични сили, преди да са им „измити краката“, т. е.
към текста >>

Тъкмо за да ни покаже тия закони, се яви Христос.
Ако научим и приложим първото правило на Божествения свят - любовта, ние вече сме в училището на природата и познаваме нейните правила и закони. Без любов няма никакво постижение. Без мъдрост няма никаква светлина, без истина няма никаква свобода. Колкото и труден да изглежда човешкият живот, той е един свещен дар, даден от Бога. Величието на този дар ще се разбере, когато се научим да изпълняваме законите на битието. Тъкмо за да ни покаже тия закони, се яви Христос. Учениците трябва да знаят, че в света съществува един велик план, който постепенно се осъществява. Не винаги нещата стават според мислите и желанията на хората. И затова каквото и да се случи, човек трябва да съдействува за изпълнението на този план. Новият човек носи в себе си осъществен един велик космически синтез. Той не е човек, който има само сърце и чувства, не е такъв, който има само сух аналитичен разум, не е безволев и мекушав.
към текста >>

В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един чудесен алхимизъм на взаимно опознаване.
Нещо повече, много от несъвършенствата и погрешките на някои приближени към Братството люде се приписват на учението на Учителя. Тези неща обаче са пръски от калта на човешкото невежество. Тези, които хвърлят кал по светлите извори на словото, приличат на децата, които хвърлят кал или прах нагоре, без да знаят, че всичко това пада на главата им. Учителят създаваше на учениците си малки на вид, но пълни със смисъл, символика и красота навици. Често устройваше общи вечери, преди почването на които се прочиташе молитва и някои текстове от Евангелието. В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един чудесен алхимизъм на взаимно опознаване. Храненето - този съществено важен за живота акт на приемане енергии от природата, е средство, което Учителят бе избрал като най-подходящо за братско общуване между учениците. Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава чудесен, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека. Учителят учеше своите ученици на чист и природен живот. Насърчаваше ги да ходят по планината, да се лекуват със слънце, чист въздух и да употребяват чиста безмесна храна. Той осъждаше леността и на много места в словото си е казал, че това, което религиозните хора наричат спасение, се добива така, както споменахме и по-горе - с усърдието на един музикант да овладее своя инструмент.
към текста >>

82. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Преди това лично запознаване с Учителя, аз се бях осведомил за учението му от доста източници - близки на мен хора, които са го познавали както от родното му място, така и през периода на неговото следване в Америка.
Щом влязохме през широката дървена врата в двора пред салона, ние видяхме Учителя, който имаше светло плетено кепе на главата си. Той даваше указания на дюлгерите, които поправяха един навес до салона. Погледът и вниманието му бяха все към работниците. Когато приближихме към него, той ни посрещна много любезно, но при тази среща разменихме с него много малко думи, защото един друг червендалест посетител бързо и енергично говореше с него и като ръкомахаше темпераментно, искаше да го убеждава за нещо и така отнемаше възможността на другите да поведат разговор с Учителя. От тази първа и важна за мене среща, аз запазих и до днес учудването си от изключителното търпение на Учителя, който можа цял час при ръмящия дъжд, без ни най-малък жест на отегчение да изслуша жаркия събеседник. Преди това лично запознаване с Учителя, аз се бях осведомил за учението му от доста източници - близки на мен хора, които са го познавали както от родното му място, така и през периода на неговото следване в Америка. Някои от тях го познаваха и като увлекателен сказчик и като оригинален изследвач на френологията в много градове и села на България. По-късно, след този пръв и личен контакт с него, както и след първите ми разговори и изслушани от мен негови беседи, у мен се запечати един образ за него, който остана завинаги с релефна яснота в съзнанието ми. Този образ не се промени и аз го пазя все такъв в себе си. Той съдържа всичко, което е той като личност и като идеен и духовен извор. В настоящето писмо аз бих могъл да дам само някои откъси от това, което съм проумял за него.
към текста >>

„Христос, това е Бог, Който се разкрива на света.
Та самият аз не зная кой съм. Това обаче, което мога да спомена тук, е, че не съм срещал по-забележителен човек от него. Познавам доста добре делата и идеите на големите древни и нови философи и учени. Срещал съм и някои от нобеловите лауреати, но пред мен не е блесвала по-мощна духовна виделина от тази, която носи словото на Учителя, за никой друг не мога да изрека това, което мога да кажа за него. Що се отнася до отношението му към Христа, ще ти цитирам изрази, дословно взети от беседите му, за да направиш сам преценката по този противоречиво схващан въпрос. „Христос, това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отдели от Него. Христос е дал най-пълен израз на любовта на земята, все едно как различните хора Го разглеждат: като исторически, като космичен, като мистичен.“ В словото на Учителя Христос е най-възвишеният и най-чист образ на богочовека. Но, драги X., трябва да спра дотук. Мисълта между другото е и страстен композитор. За да не стигна дотам, искам да привърша своето писмо.
към текста >>

Като проява на Бога Христос не може да се отдели от Него.
Това обаче, което мога да спомена тук, е, че не съм срещал по-забележителен човек от него. Познавам доста добре делата и идеите на големите древни и нови философи и учени. Срещал съм и някои от нобеловите лауреати, но пред мен не е блесвала по-мощна духовна виделина от тази, която носи словото на Учителя, за никой друг не мога да изрека това, което мога да кажа за него. Що се отнася до отношението му към Христа, ще ти цитирам изрази, дословно взети от беседите му, за да направиш сам преценката по този противоречиво схващан въпрос. „Христос, това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отдели от Него. Христос е дал най-пълен израз на любовта на земята, все едно как различните хора Го разглеждат: като исторически, като космичен, като мистичен.“ В словото на Учителя Христос е най-възвишеният и най-чист образ на богочовека. Но, драги X., трябва да спра дотук. Мисълта между другото е и страстен композитор. За да не стигна дотам, искам да привърша своето писмо. Ще ти кажа накрая, че само личният контакт с него и със словото му може да ти донесе истинско запознанство с него и неговото дело.
към текста >>

Христос е дал най-пълен израз на любовта на земята, все едно как различните хора Го разглеждат: като исторически, като космичен, като мистичен.“ В словото на Учителя Христос е най-възвишеният и най-чист образ на богочовека.
Познавам доста добре делата и идеите на големите древни и нови философи и учени. Срещал съм и някои от нобеловите лауреати, но пред мен не е блесвала по-мощна духовна виделина от тази, която носи словото на Учителя, за никой друг не мога да изрека това, което мога да кажа за него. Що се отнася до отношението му към Христа, ще ти цитирам изрази, дословно взети от беседите му, за да направиш сам преценката по този противоречиво схващан въпрос. „Христос, това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отдели от Него. Христос е дал най-пълен израз на любовта на земята, все едно как различните хора Го разглеждат: като исторически, като космичен, като мистичен.“ В словото на Учителя Христос е най-възвишеният и най-чист образ на богочовека. Но, драги X., трябва да спра дотук. Мисълта между другото е и страстен композитор. За да не стигна дотам, искам да привърша своето писмо. Ще ти кажа накрая, че само личният контакт с него и със словото му може да ти донесе истинско запознанство с него и неговото дело. Сърдечно твой Д. К.“
към текста >>

Разбира се, косвеното запознаване с каква да е действителност, особено с едно духовно дело, е само щриховане както на делото, така и на образа на този, който го е създал.
Друг слушател на Учителя и последовател на Учението на Бялото Братство пише следното: „Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише „Бъдещето хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство“, ние пък имаме не по-малко основания да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идейни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България. Ортодоксалните християнски дейци заклеймиха богомилството като ерес и разкол, но след едно хилядолетие всички сериозни и обективни историци оцениха това движение като един от най-ранните и мощни тласъци в развитието и тържеството на реформацията в Европа. Разбира се, подобни сложни въпроси из областта на философията и духовната история на народите не могат да се третират нито с прости и евтини аналогии, нито с леки шаблонни прогнози. Ако смелостта на Шпенглер се крие в познанието и оценката, която дава на Достоевската диалектика, нашата увереност е в големия духовен зрителен обсег на Учителя на Бялото Братство както в широчината, така и във философската задълбоченост. Разбира се, косвеното запознаване с каква да е действителност, особено с едно духовно дело, е само щриховане както на делото, така и на образа на този, който го е създал. То е годно да спре вниманието на такъв, който се интересува от него, а не и да даде цялостна представа за съдържанието му и неговата духовна сила. Ако тези мои редове успеят да отправят взора на търсещите към един импозантен духовен планински масив, за който говоря тук, тяхното усилие не ще е напразно. Всяка епоха има свой идеен двигател и всеки идеен лост - своя опорна точка и сфера на приложение. Дали идеите движат живота и битието или обратното, битието и историята определят идеите - това е стар и все пак спорен въпрос за конвенционалната философия. В книгите, които разглеждат систематичната философия, не се споменава името на Гьоте, но Гьоте беше философ.
към текста >>

Някои проповедници мислят, че трябва да се прави разлика между един „исторически“ Христос и „космически“ или пък „мистически“.
И ако той не разбира времето, животът ще загуби своя музикален ритъм и ще бъде серия от неблагополучни състояния, които ще го направят твърде нещастен.“ „За да може човек да разбере живота и да бъде полезен за себе си и за другите, трябва да сложи в хармония физическия живот, след което да върви постепенно към духовния и Божествен живот. Който не обича физическия живот, не може да има никакво отношение към целокупния живот и светлината.“ „Колко сме далече - обяснява Фериер - от изкуствения аскетизъм на средните векове, който за така наречената любов към небето презираше земята, който за благото на чистия дух пренебрегваше тялото.“ „Учителят Дънов остроумно осмива различните определения, които хората дават на Христа. Някои проповедници мислят, че трябва да се прави разлика между един „исторически“ Христос и „космически“ или пък „мистически“. Те говорят обаче за различни противоречиви светове, както се говори за „светски“ или за „вечен“ живот. От живота и делата на човека зависи в кой живот е той. Сам по себе си животът е един. физическият, Духовният и Божественият живот са три прояви на един и същ живот.“ 1 Първо послание към Коринтяните, 13:12 (б. р.).
към текста >>

83. Проблемът за здравето - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако Христос беше само проповядвал, а не беше лекувал немощни, то Неговата слава за непосветените би била по-бледа.
Другите пък никой не би могъл да отклони от чувството им, че светът е изтъкан от чудни великолепни помисли, от ведри пориви, от премъдрост, любов и светлина, които са предвечни стълбове на един безкраен и вечен живот! Миньорно или мажорно протича нашият живот? Мрачен или светъл ни се види светът, това на първо място зависи от онези състояния, които наричаме болест или здраве. Изходът на всички драматични или обществени конфликти се определя в последна сметка от духовните и физическите сили у индивида. Здраве или болест, сила или немощ, възход или упадък - това са основните и решителни насоки в развитието на всеки жизнен процес. Ако Христос беше само проповядвал, а не беше лекувал немощни, то Неговата слава за непосветените би била по-бледа. Силата и величието на Исуса седи в методите, които Той даде на човеците за превръщане слабостта в сила, грозотата в прелест, страха и унинието в надежди и радости, което е равнозначно на това, че болезнените и отрицателните състояния са превърнати в положителни, възходящи и здравословни. Всяко зло и всяко смущение в живота е свързано с някаква дисхармония, а всяко благо и всяка радост са продукт на някое изработено съвършенство. Със здравни и медицински въпроси се сблъскват повечето от нас. Ето защо лечебни концепции се изработват в зависимост от преживяни опитности не само от медицински работници, но и от неспециалисти - прости и учени люде, селяни или граждани, занаятчии или професори и дейци от всяка категория. С математика се занимават школувани математици, с атомистика - физици атомисти.
към текста >>

Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото устройство и функция.
Интересно е това, че в много случаи лечителите са люде от народа, а не лекари професионалисти, те получават известност поради по-добрите си и по-многобройни успешни лекувания. С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта на хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто биологична област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки на медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм на човека. Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика. Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на биологичните проблеми. Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса. Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото устройство и функция. Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска теория, както и със специфични концепции в тази област. Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и душа. Той е следователно съставен от груба, фина и свръхфина субстанция, а тези три състояния стоят в определени сложни и взаимозависими отношения, при които доминираща е най-фината компонента, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. Мисълта на Учителя за взаимоотношенията на материя, душа и дух ще изразим със следното сравнение: да си представим, че човек се намира в едно превозно средство - автомобил, самолет или кораб. Той си служи с него, пътува.
към текста >>

Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система наричаме слизане към гъстата субстанция, опознаването на която особено в медицината е от значение, тъй като човешкото тяло и тялото на всяко живо същество е изградено с интелектуалността и чудесните направляващи фактори пак в разумната и жива лаборатория на природата.
Ако вникнем в този пример без предубеждение, ще разберем, че нито без духа, нито без разума и волята на човека, нито без върховната и изначална идея превозното средство би имало някакво значение и съществуванието - никакъв смисъл. Машината не може да се самоизгражда. Тя е продукт на разума, на познанията и сръчността на човека. Тя е продукт на една интелектуалност. И човешкото тяло и всички организми са продукт на една творческа интелигентност в огромната и тайна лаборатория на природата. Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система наричаме слизане към гъстата субстанция, опознаването на която особено в медицината е от значение, тъй като човешкото тяло и тялото на всяко живо същество е изградено с интелектуалността и чудесните направляващи фактори пак в разумната и жива лаборатория на природата. Учителят, който познаваше съвременната медицина, тъй като той е следвал и медицина, имаше положително отношение към много от лечебните методи на съвременността, особено към хирургията, но той предимно наблягаше на природолечението. Изходното начало тук е схващането, че лечителният процес не е предимно във външното физико-химическо въздействие на определен медикамент или химотерапевтикум, а във възможностите да се стимулира организма към повишена деятелност, от което вече ще последва естественото възстановяване. Учителят беше един изключително богат източник на природолечителни методи, в които се включват водолечението, слънцелечението, лечението с дихателни и гимнастически упражнения, в които влиза и Паневритмията, за която се казаха вече някои основни неща. Трябва да се знае, че когато в България нямаше нито наченки от тези природолечителни методи, когато учениците на Бялото Братство излизаха сутрин на слънце и играеха гимнастика, невежественото общество приемаше това като някакъв езически култ. По него се изливаше уличната мълва, но днес всичко това, което беше материал за ирония и насмешка, се практикува масово.
към текста >>

84. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Тези народи, които са служили на друг Бог, който ги е учил да вършат престъпления, а не на оня Бог, Когото Христос наричаше моя Отец, не може да се нарекат християнски.
Ученикът: Учителю, ние понякога сме затруднени да отговорим на възражения като например следното: Какво направиха християнските народи през двадесет столетия? Нали вървяха по учението на Христа? Учителят се обърна към запитващия и подчертано, с известна строгост в гласа отговори. Учителят: Народите, които са живели в омраза и воини, не са вървили по Христовия път. В това отношение трябва да бъдем абсолютни и да не се самоизмамваме. Тези народи, които са служили на друг Бог, който ги е учил да вършат престъпления, а не на оня Бог, Когото Христос наричаше моя Отец, не може да се нарекат християнски. Христовото учение е още в зародиш в съзнанието на хората. То още не е приложено. Бог, за Когото ни говори Христос, Той никога не е променил Своето отношение към човека. Той винаги се притичва на помощ към оня, който Го е призовал с всичката си душа, сърце и ум. Той ще му изпрати утешител.
към текста >>

Бог, за Когото ни говори Христос, Той никога не е променил Своето отношение към човека.
Учителят: Народите, които са живели в омраза и воини, не са вървили по Христовия път. В това отношение трябва да бъдем абсолютни и да не се самоизмамваме. Тези народи, които са служили на друг Бог, който ги е учил да вършат престъпления, а не на оня Бог, Когото Христос наричаше моя Отец, не може да се нарекат християнски. Христовото учение е още в зародиш в съзнанието на хората. То още не е приложено. Бог, за Когото ни говори Христос, Той никога не е променил Своето отношение към човека. Той винаги се притичва на помощ към оня, който Го е призовал с всичката си душа, сърце и ум. Той ще му изпрати утешител. Под утешител ние разбираме светящия човек. Когато ни посети такъв човек, всичко става ясно и разбрано. Противоречията изчезват и ние заживяваме в хармонията на Всемира.
към текста >>

Най-надареният е небесна благодат е Христос, който страда най-мъченически на кръста.
За един човек, който счита яденето и пиенето за най-блаженого състояние, благодатта за него е пълната трапеза. За славолюбивия благодатта е славата, а за трети някоя друга земна наслада. Благодатта обаче не е нито едно от тези състояния. Благодатта е непозната радост, изворите на която се намират в Царството на Божия Дух. Благодатта не освобождава от страданията, но прави човека годен да ги понася съзнателно, а дори и с радост. Най-надареният е небесна благодат е Христос, който страда най-мъченически на кръста. Христос обаче знаеше защо става всичко това и не се разколеба в пътя си. Мнозина ще се запитат: „Къде с благодатта, щом трябва да си носим кръста? “ Благодатта е в това. че когато поемем съзнателно и с любов своя кръст, ние ще имаме възможност да познаем истината, а истината ще ни направи свободни. Благодатта е в това, че небето ще ни включи като свои поданици и душите ни ще се възвисят до места, до които не бихме стигнали по пътя на себичното земно щастие.
към текста >>

Христос обаче знаеше защо става всичко това и не се разколеба в пътя си.
За славолюбивия благодатта е славата, а за трети някоя друга земна наслада. Благодатта обаче не е нито едно от тези състояния. Благодатта е непозната радост, изворите на която се намират в Царството на Божия Дух. Благодатта не освобождава от страданията, но прави човека годен да ги понася съзнателно, а дори и с радост. Най-надареният е небесна благодат е Христос, който страда най-мъченически на кръста. Христос обаче знаеше защо става всичко това и не се разколеба в пътя си. Мнозина ще се запитат: „Къде с благодатта, щом трябва да си носим кръста? “ Благодатта е в това. че когато поемем съзнателно и с любов своя кръст, ние ще имаме възможност да познаем истината, а истината ще ни направи свободни. Благодатта е в това, че небето ще ни включи като свои поданици и душите ни ще се възвисят до места, до които не бихме стигнали по пътя на себичното земно щастие. Не е достатъчно само това дали сме вярващи и се обявяваме официално за такива.
към текста >>

И за Христос има спор.
Къде е Господ? - Така се запитвате вие. Нашият отговор е: не Той е навсякъде и никъде. Пол дилемата „навсякъде“ ние разбираме цялото пространство и всички измерения на всички светове. Под „никъде“ разбираме, че не е на определено място. И за Христос има спор. Как ще дойде Христос, откъде ще дойде? Има едни, които казват, че Христос живее в тази или онази страна. Не, Христос ще дойде като светлина. Той ще говори чрез всичките хора, които са разтворили сърцата си и душите си за Него. Търсете Христа в себе си.
към текста >>

Как ще дойде Христос, откъде ще дойде?
- Така се запитвате вие. Нашият отговор е: не Той е навсякъде и никъде. Пол дилемата „навсякъде“ ние разбираме цялото пространство и всички измерения на всички светове. Под „никъде“ разбираме, че не е на определено място. И за Христос има спор. Как ще дойде Христос, откъде ще дойде? Има едни, които казват, че Христос живее в тази или онази страна. Не, Христос ще дойде като светлина. Той ще говори чрез всичките хора, които са разтворили сърцата си и душите си за Него. Търсете Христа в себе си. Търсете благодатта и истината и не се занимавайте с това, че има добри и лоши хора по света.
към текста >>

Има едни, които казват, че Христос живее в тази или онази страна.
Нашият отговор е: не Той е навсякъде и никъде. Пол дилемата „навсякъде“ ние разбираме цялото пространство и всички измерения на всички светове. Под „никъде“ разбираме, че не е на определено място. И за Христос има спор. Как ще дойде Христос, откъде ще дойде? Има едни, които казват, че Христос живее в тази или онази страна. Не, Христос ще дойде като светлина. Той ще говори чрез всичките хора, които са разтворили сърцата си и душите си за Него. Търсете Христа в себе си. Търсете благодатта и истината и не се занимавайте с това, че има добри и лоши хора по света. Всеки е на своето място.
към текста >>

Не, Христос ще дойде като светлина.
Пол дилемата „навсякъде“ ние разбираме цялото пространство и всички измерения на всички светове. Под „никъде“ разбираме, че не е на определено място. И за Христос има спор. Как ще дойде Христос, откъде ще дойде? Има едни, които казват, че Христос живее в тази или онази страна. Не, Христос ще дойде като светлина. Той ще говори чрез всичките хора, които са разтворили сърцата си и душите си за Него. Търсете Христа в себе си. Търсете благодатта и истината и не се занимавайте с това, че има добри и лоши хора по света. Всеки е на своето място. И мъчнотиите, и противоречията са на своето място.
към текста >>

Адът са нашите страдания, които идат неминуемо от неправилното себепознаване.
Те са задачи, разрешението на които ще ни помогне да познаем Бога в себе си. На земята има състояния на ад и рай. Кога сме в рая? Когато живеем с Бога в себе си. А кога е ад? Адът са нашите страдания, които идат неминуемо от неправилното себепознаване. Древните философи са казали: „Познай себе си“. В тази повеля не е казано кое себе да познаем. Да познаваш Божественото себе и да му служиш е рай. А да познаеш себето, ограничено в материалния свят. води в ада. Това.
към текста >>

дето земята е покрита с кости, кръв, сълзи и безчестия, е пак от неправилното себепознаване.
Древните философи са казали: „Познай себе си“. В тази повеля не е казано кое себе да познаем. Да познаваш Божественото себе и да му служиш е рай. А да познаеш себето, ограничено в материалния свят. води в ада. Това. дето земята е покрита с кости, кръв, сълзи и безчестия, е пак от неправилното себепознаване. Истинското себепознаване се крие в думите: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога Исуса Христа. Когото Си проводил на земята.“ Истинското себепознаване е да познаеш в себе си Господа на Любовта. Само този, който е познал себе си по този начин, се е истински познал. Само такъв знае що е благодат и истина.
към текста >>

Истинското себепознаване се крие в думите: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога Исуса Христа.
В тази повеля не е казано кое себе да познаем. Да познаваш Божественото себе и да му служиш е рай. А да познаеш себето, ограничено в материалния свят. води в ада. Това. дето земята е покрита с кости, кръв, сълзи и безчестия, е пак от неправилното себепознаване. Истинското себепознаване се крие в думите: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога Исуса Христа. Когото Си проводил на земята.“ Истинското себепознаване е да познаеш в себе си Господа на Любовта. Само този, който е познал себе си по този начин, се е истински познал. Само такъв знае що е благодат и истина. С тези думи щеше да завърши разговорът на слънчевата полянка, но изведнъж прокопаха дошли от запад едри капки и един облак се носеше зад тях.
към текста >>

Истинското себепознаване е да познаеш в себе си Господа на Любовта.
А да познаеш себето, ограничено в материалния свят. води в ада. Това. дето земята е покрита с кости, кръв, сълзи и безчестия, е пак от неправилното себепознаване. Истинското себепознаване се крие в думите: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога Исуса Христа. Когото Си проводил на земята.“ Истинското себепознаване е да познаеш в себе си Господа на Любовта. Само този, който е познал себе си по този начин, се е истински познал. Само такъв знае що е благодат и истина. С тези думи щеше да завърши разговорът на слънчевата полянка, но изведнъж прокопаха дошли от запад едри капки и един облак се носеше зад тях. Ученикът: Да идем в салона, Учителю! - каза той с енергичен, но все пак молящ глас.
към текста >>

85. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“.
Как може човек да познае Бога и да долови нещо от безкрайната Му същност? Това не е по силите на човешкия разум. Единственото, което е възможно, е да Го любим. Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на любовта - единственият за вас достъпен път? Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието. Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат. Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа.
към текста >>

Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта.
Какво можете да познаете от Великата Разумна Причина, ако не сте в пътя на любовта - единственият за вас достъпен път? Чрез любовта вие сте в процеса на развитието, превъзмогнали застоя на небитието. Вие помните онова място, където Христос - въплътената в човешки образ Божествена любов, каза: „Аз Съм Пътя, Истината и Живота“. Всеки, който иска да придобие любовта - Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това да прости на ония, които не Го обичат и Му причиняват пакости. Не може ли да извърши този доста труден, но спасителен героизъм, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никаква магия, никаква школа, никакви заклинания и формули не могат да му помогнат. Ето как Любовта - най-достъпният път за възхождане на душата, идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа. Понякога чуваме да се казва: Оня, който ме обичаше, не ме обича вече. Такова нещо е непонятно за Божествената любов. Тя никого не отминава.
към текста >>

86. 56. ТРИТЕ СТЕПЕНИ НА ПОЗНАНИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Първичният стадий на познанието е автоматичното опознаване на обкръжаващите ни вещи и хора.
ТРИТЕ СТЕПЕНИ НА ПОЗНАНИЕТО Първичният стадий на познанието е автоматичното опознаване на обкръжаващите ни вещи и хора. Детето любопитно изучава езика на живота, за него всяко нещо е достатъчно за себе си. Но то постепенно започва да мисли за какво е всичко това. Тогава започва процес на познанието — на отношенията между нещата. Проучването на отношенията е сложен и дълъг процес. След придобиване на голям опит в това отношение човек идва до състоянието, че знае, че познава нещата и отношенията им.
към текста >>

Истината е проявената Божия Любов и Мъдрост, а Христос ни каза, че когато я познаем, ще бъдем истински свободни, защото Божията Любов и Мъдрост ще се проявяват безпрепятствено чрез нас в пълнота.
В това състояние той е най-близо до всемирния Дух на знанието — Този, който е самата Мъдрост, която е създала ума и ръководи процеса на познанието. Този всезнаещ, могъщ, всепроникващ Дух изпълва цялата вселена и прониква всички живи, видими и невидими същества. Той е Начало на творението, което непрестанно възраства и усъвършенства. Приближава човешката мисъл, която е негова еманация, към Своята мисъл на най-възвишена Мъдрост и Любов, която непрестанно твори във вселената. Великите Учители, които слизат на Земята в човешка форма, са представители на тази висша Любов и Мъдрост, жив огън и жива светлина, в която сме потопени, но още не сме я осъзнали и заживели с нея. Истината е проявената Божия Любов и Мъдрост, а Христос ни каза, че когато я познаем, ще бъдем истински свободни, защото Божията Любов и Мъдрост ще се проявяват безпрепятствено чрез нас в пълнота. Това е един висш стадий на живот, в който човек не живее вече само за себе си, а е осъзнал величието на Духа, живее за Неговата проява и изпълнява Неговата воля. Възлизането към това състояние изисква непрестанно будност на съзнанието чрез мисълта "Зная какво мисля, чувствам и върша", отговорност пред Висшия Закон на живота. Това е новият, порасналият духовно човек — човекът с високо, пробудено съзнание. За този процес слезе Мировият Учител при нас, да ни разкрие великите всемирни Закони на Живота и ни постави на пътя към тяхното опознаване и приложение в земния ни живот. Един е великият Път на живота, водещ към Единния, Твореца на вселената.
към текста >>

За този процес слезе Мировият Учител при нас, да ни разкрие великите всемирни Закони на Живота и ни постави на пътя към тяхното опознаване и приложение в земния ни живот.
Великите Учители, които слизат на Земята в човешка форма, са представители на тази висша Любов и Мъдрост, жив огън и жива светлина, в която сме потопени, но още не сме я осъзнали и заживели с нея. Истината е проявената Божия Любов и Мъдрост, а Христос ни каза, че когато я познаем, ще бъдем истински свободни, защото Божията Любов и Мъдрост ще се проявяват безпрепятствено чрез нас в пълнота. Това е един висш стадий на живот, в който човек не живее вече само за себе си, а е осъзнал величието на Духа, живее за Неговата проява и изпълнява Неговата воля. Възлизането към това състояние изисква непрестанно будност на съзнанието чрез мисълта "Зная какво мисля, чувствам и върша", отговорност пред Висшия Закон на живота. Това е новият, порасналият духовно човек — човекът с високо, пробудено съзнание. За този процес слезе Мировият Учител при нас, да ни разкрие великите всемирни Закони на Живота и ни постави на пътя към тяхното опознаване и приложение в земния ни живот. Един е великият Път на живота, водещ към Единния, Твореца на вселената. Човекът е надарен със способността да Го познае и тръгне към Него с чисто и предано сърце като към своята истинска майка. Значи след опознаването на вещите и отношенията между всичко човек изучава причината на нещата или източника на всички творения, техните и своето отношение към първопричината, което ни отвежда към Божествения свят на принципите или реалния свят на Отца. Навлизането в законите на живота е влизането в духовния свят — четвъртото измерение, света на динамиката, която движи живота. Днес всички сме тръгнали към този нов свят, който е светът на душата ни.
към текста >>

Значи след опознаването на вещите и отношенията между всичко човек изучава причината на нещата или източника на всички творения, техните и своето отношение към първопричината, което ни отвежда към Божествения свят на принципите или реалния свят на Отца.
Възлизането към това състояние изисква непрестанно будност на съзнанието чрез мисълта "Зная какво мисля, чувствам и върша", отговорност пред Висшия Закон на живота. Това е новият, порасналият духовно човек — човекът с високо, пробудено съзнание. За този процес слезе Мировият Учител при нас, да ни разкрие великите всемирни Закони на Живота и ни постави на пътя към тяхното опознаване и приложение в земния ни живот. Един е великият Път на живота, водещ към Единния, Твореца на вселената. Човекът е надарен със способността да Го познае и тръгне към Него с чисто и предано сърце като към своята истинска майка. Значи след опознаването на вещите и отношенията между всичко човек изучава причината на нещата или източника на всички творения, техните и своето отношение към първопричината, което ни отвежда към Божествения свят на принципите или реалния свят на Отца. Навлизането в законите на живота е влизането в духовния свят — четвъртото измерение, света на динамиката, която движи живота. Днес всички сме тръгнали към този нов свят, който е светът на душата ни. Новият призив на Бога е да заживеем в душата си, която е съкровищницата на Духа Му и живата искра, излязла от океана на Живата Светлина, която е Той. Душата може да се прояви само в едно пречистено сърце и един духовно озарен ум. Ето и дефиницията на Учителя за това състояние: "Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно в душата, великото, Бог.
към текста >>

87. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Тази върховна вселенска разумна структура има за свой Глава Христос - като Космически Принцип, или по-точно - Христовия Дух.
I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО 1. Същност на Бялото братство (ББ), съдържание на понятието; структура на ББ Духовната еволюция на Вселената като цяло се контролира и направлява от институция, условно назовавана в Божественото учение като "Велико Всемирно Братство" или "Всемирна Комическа ложа". Тази върховна вселенска разумна структура има за свой Глава Христос - като Космически Принцип, или по-точно - Христовия Дух. Великото Всемирно Братство притежава два основни клона на проявление - Бялото Братство (Бялата ложа) и Черното Братство (Черната ложа). Първият клон е център на дясното посвещение и работи в Космоса с методите на доброто. Тази ложа има своите структури, учители и адепти, чрез които се изявява в глобален и локален мащаб. Вторият клон - Черната ложа, е център на лявото посвещение и си служи с методите на злото. В християнската свещена Книга - Библията, тя е наречена "князът на този свят".
към текста >>

... Христос.
В Словото на Учителя Петър Дънов Великото Всемирно Братство (ВВБ) е характеризирано като "велик всемирен организъм от съвършени, високо напреднали същества." "Когато ние говорим за ВВБ, подразбираме онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване, под прямото ръководство на великия Божий Дух. ...Всички вкупом представят великия Космичен Човек....В своята велика самоотверженост тия любящи служители на Бога сами слизат на земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на ВВБ. ... Христос. се нарича Глава на ВВБ." Учителят П. Дънов нарича членовете на ВВБ "съвършени същества" и продължава разкриването на същността им по следния начин: "(Те) са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират." "Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае кога, как и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи."
към текста >>

2 Лъч - Мъдрост, Любов (Лъчът на Христос и на Учителя Петър Дънов)
- ноосфера - сфера на разума; създаденото от разумната, творческа дейност на човека. Структурата на ББ, представена от Учителя П. Дънов по-горе, притежава точен паралел с концепцията на теософията за земната Йерархия или Светоначалие - общността от велики духовни Учители на човечеството, които направляват еволюцията на планетата Земя и на хората на глобално и индивидуално равнище. Членовете на Йерархията, духовните Учители - носители на 5, 6 и 7 велики посвети (посвещения), са разпределени по седем (енергийни) Лъча: три основни и четири спомагателни: 1 Лъч - Воля, Мощ 2 Лъч - Мъдрост, Любов (Лъчът на Христос и на Учителя Петър Дънов) 3 Лъч - творческа, разумна дейност ... 4 Лъч - красота, изкуство, 6 Лъч - преданост, идеализъм, хармония (вкл. религия (Лъчът на Учителя Иисус) хармония чрез сблъсък)
към текста >>

Първият грях на човешките прародители Адам и Ева в райската градина се явява също насочване на тяхната свободна воля и избор срещу Божията заповед да не ядат от дървото за познаване на добро и зло.
В езотеричната литература от най-древни времена до днес не се споменава почти нищо за антипода, отрицателния полюс и противостояща на ББ структура от интелигентни същества - а именно Черната ложа. Нейният произход остава забулен в дълбока тайна и крие корените си в онова незапомнено старо събитие, което назоваваме "Космическо грехопадение" или онзи момент в историята на Проявеното Битие, когато възниква злото. В християнското богословие се приема тезата, че злото няма собствен генезис, собствено съществуване, а то представлява единствено отсъствие на добро. Окултното познание, както и езотеричното християнство, свързва произхода на злото с проявата на свободната воля на някои от първите сътворени същества. Първият грях на човешките прародители Адам и Ева в райската градина се явява също насочване на тяхната свободна воля и избор срещу Божията заповед да не ядат от дървото за познаване на добро и зло. Но разположено хронологически във времето, човешкото грехопадение е свързано с настоящия цикъл от планетарната еволюция на Земята (трансформацията или съответно инкарнацията й именно като планетата Земя, която познаваме), докато Космическото грехопадение отстои несравнимо по-далеч в миналото. Тук се налага да направим пояснение за планетарните трансформации (инкарнации, въплъщения) на Земята (вж. фиг. 1): Сатурн - Слънце - Луна - Земя (Марс, Меркурий) - Юпитер - Венера - Вулкан Фиг. 1.
към текста >>

Както е известно, тя е свързана с появата в плът на Учителя на Учителите, великото Космическо Същество ХРИСТОС.
Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и прочие." Второто масирано колективно въплъщение на членове и адепти на ББ бива осъществено в най-важния за еволюцията на планетата Земя и на човечеството момент - прехода от старозаветна към ново- заветна епоха, от инволюционно към еволюционно развитие. (Инволюцията е процес на низхождане на духа в материята, в рамките на който той постепенно овладява света на формите и се индивидуализира. След като достигне най-ниското стъпало на навлизането си в материалната среда, той започва своята еволюция - период на постепенно освобождаване от веригите на материалното с цел завръщане в Първоизточника - Бога, с утвърден неповторим индивидуален облик.) Това е повратната точка в духовната еволюция на земния човек. Както е известно, тя е свързана с появата в плът на Учителя на Учителите, великото Космическо Същество ХРИСТОС. (Според Словото на Учителя П. Дънов Христос е бил принуден да се "смали" 78 млн. пъти, за да се въплъти в човешко тяло, пък макар и на Учител от земната Йерархия - Иисус; по-подробно ще говорим за това в една от следващите лекции, посветена на учението на българския духовен Учител за Христос.) Ето как Учителят П. Дънов дефинира задачата на II клон на ББ: "Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи."
към текста >>

Дънов Христос е бил принуден да се "смали" 78 млн.
(Инволюцията е процес на низхождане на духа в материята, в рамките на който той постепенно овладява света на формите и се индивидуализира. След като достигне най-ниското стъпало на навлизането си в материалната среда, той започва своята еволюция - период на постепенно освобождаване от веригите на материалното с цел завръщане в Първоизточника - Бога, с утвърден неповторим индивидуален облик.) Това е повратната точка в духовната еволюция на земния човек. Както е известно, тя е свързана с появата в плът на Учителя на Учителите, великото Космическо Същество ХРИСТОС. (Според Словото на Учителя П. Дънов Христос е бил принуден да се "смали" 78 млн. пъти, за да се въплъти в човешко тяло, пък макар и на Учител от земната Йерархия - Иисус; по-подробно ще говорим за това в една от следващите лекции, посветена на учението на българския духовен Учител за Христос.) Ето как Учителят П. Дънов дефинира задачата на II клон на ББ: "Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи." Почвата - т. е. душите на хората - е подготвена от I клон на ББ, Египетския.
към текста >>

пъти, за да се въплъти в човешко тяло, пък макар и на Учител от земната Йерархия - Иисус; по-подробно ще говорим за това в една от следващите лекции, посветена на учението на българския духовен Учител за Христос.)
След като достигне най-ниското стъпало на навлизането си в материалната среда, той започва своята еволюция - период на постепенно освобождаване от веригите на материалното с цел завръщане в Първоизточника - Бога, с утвърден неповторим индивидуален облик.) Това е повратната точка в духовната еволюция на земния човек. Както е известно, тя е свързана с появата в плът на Учителя на Учителите, великото Космическо Същество ХРИСТОС. (Според Словото на Учителя П. Дънов Христос е бил принуден да се "смали" 78 млн. пъти, за да се въплъти в човешко тяло, пък макар и на Учител от земната Йерархия - Иисус; по-подробно ще говорим за това в една от следващите лекции, посветена на учението на българския духовен Учител за Христос.) Ето как Учителят П. Дънов дефинира задачата на II клон на ББ: "Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи." Почвата - т. е. душите на хората - е подготвена от I клон на ББ, Египетския. Преди въплъщаването на Христос в тялото на Иисус кипи трескава работа от страна на няколко земни проекции на ББ, водеща от които е общността на есеите.
към текста >>

Преди въплъщаването на Христос в тялото на Иисус кипи трескава работа от страна на няколко земни проекции на ББ, водеща от които е общността на есеите.
пъти, за да се въплъти в човешко тяло, пък макар и на Учител от земната Йерархия - Иисус; по-подробно ще говорим за това в една от следващите лекции, посветена на учението на българския духовен Учител за Христос.) Ето как Учителят П. Дънов дефинира задачата на II клон на ББ: "Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи." Почвата - т. е. душите на хората - е подготвена от I клон на ББ, Египетския. Преди въплъщаването на Христос в тялото на Иисус кипи трескава работа от страна на няколко земни проекции на ББ, водеща от които е общността на есеите. Те предлагат необходимите условия за подготовката на мисията и на св. Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното служение на Спасителя). Всеки Миров Учител се въплъщава заедно с група подготвени окултни ученици с по-високи посвещения, които от по-древни времена са свързани или с конкретния велик Учител, или с линията на духовна реализация, на която Той се явява представител. Езотеричното познание приема, че техният брой обикновено е 12. В християнството ги наричат "апостоли".
към текста >>

Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното служение на Спасителя).
Дънов дефинира задачата на II клон на ББ: "Вторият клон имал за цел да внесе християнството в света, да го разпространи." Почвата - т. е. душите на хората - е подготвена от I клон на ББ, Египетския. Преди въплъщаването на Христос в тялото на Иисус кипи трескава работа от страна на няколко земни проекции на ББ, водеща от които е общността на есеите. Те предлагат необходимите условия за подготовката на мисията и на св. Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното служение на Спасителя). Всеки Миров Учител се въплъщава заедно с група подготвени окултни ученици с по-високи посвещения, които от по-древни времена са свързани или с конкретния велик Учител, или с линията на духовна реализация, на която Той се явява представител. Езотеричното познание приема, че техният брой обикновено е 12. В християнството ги наричат "апостоли". 12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот. След отпадането на предателя Юда апостолите избират на негово място чрез жребий Матия.
към текста >>

12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот.
Те предлагат необходимите условия за подготовката на мисията и на св. Йоан Кръстител и Предтеча, и на самия Иисус (за да може последният да издигне съзнанието Си до такава степен, че да бъде в състояние да предложи психофизическата Си същност на Христос - за период от три години, колкото продължава земното служение на Спасителя). Всеки Миров Учител се въплъщава заедно с група подготвени окултни ученици с по-високи посвещения, които от по-древни времена са свързани или с конкретния велик Учител, или с линията на духовна реализация, на която Той се явява представител. Езотеричното познание приема, че техният брой обикновено е 12. В християнството ги наричат "апостоли". 12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот. След отпадането на предателя Юда апостолите избират на негово място чрез жребий Матия. Ала далеч по-голяма роля изиграва друг юдеин, от Вениаминовото коляно, който не влизал в числото на 12-те първоначално избрани апостоли - Савел, по-късно преименуван на Павел, най-великия апологет и разпространител на християнското учение. Автор е на 14 новозаветни послания, изиграли решаваща роля за изграждането на догматическата система на християнството. Ап. Павел е призован лично и по безпрецедентен начин от Христос към служение (Деян. Ап., 9 гл.).
към текста >>

Павел е призован лично и по безпрецедентен начин от Христос към служение (Деян.
В християнството ги наричат "апостоли". 12-те най-приближени ученици на Иисус Христос са: Петър и Андрей Първозвани (братя), Яков и Йоан Зеведееви (също братя), Филип и Вартоломей, Матей и Тома Неверни, Яков Алфеев и Симон Зилот, Юда Яковов и Юда Искариот. След отпадането на предателя Юда апостолите избират на негово място чрез жребий Матия. Ала далеч по-голяма роля изиграва друг юдеин, от Вениаминовото коляно, който не влизал в числото на 12-те първоначално избрани апостоли - Савел, по-късно преименуван на Павел, най-великия апологет и разпространител на християнското учение. Автор е на 14 новозаветни послания, изиграли решаваща роля за изграждането на догматическата система на християнството. Ап. Павел е призован лично и по безпрецедентен начин от Христос към служение (Деян. Ап., 9 гл.). За рожден ден на християнската Църква се смята празникът Петдесетница, на който Св. Дух се спуснал във вид на огнени езици над апостолите. Тогава те проповядвали на различни езици и три хиляди души едновременно приели християнството. Последвал период на гонения срещу Църквата от страна на римските власти, продължил до обнародването на Миланския едикт от император Константин Велики (313 г.), с който християнството било провъзгласено за официална религия в пределите на Римската империя (т. е.
към текста >>

88. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

Ето как самият Петър Дънов определя учението си: "Моето учение е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за Бога науката за Любовта." "Това, което аз казвам, няма разлика от това, което е казал Христос.
("Едно учение има смисъл, когато може да се приложи.") Ядро на това изумително по дълбочината и въздействието си Слово са взаимоотношенията между Божественото и човешкото. ("Бог е дал на човека четири неща, които грижливо да пази: свобода на душата, сила на духа, светлина на ума и доброта на сърцето.") В течение на около половин век, до самото му заминаване от този свят, Учителят П. Дънов изнася между 7 и 8 000 беседи и лекции. Те могат да бъдат класифицирани по следния начин: Неделни беседи, Съборни беседи, Рилски беседи, беседи пред Общия окултен клас, беседи пред Младежкия окултен клас, Утринни слова, беседи пред сестрите, извънредни беседи, други беседи, последни Слова. Ето как самият Петър Дънов определя учението си: "Моето учение е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за Бога науката за Любовта." "Това, което аз казвам, няма разлика от това, което е казал Христос. Моето учение е само едно продължение. " "Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили." Идеите на П. Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани.
към текста >>

Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план.
Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света. Ако търсите в неговото Слово стройната систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани. Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо към най-съществените, към вечните въпроси на човешкото съществуване. С това именно може да бъде обяснено присъствието на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за нашия балкански бит. В този аспект на разсъждение след движението на богомилите идеите на П. Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план. Това негово наследство е водещо между не малкото най-стойностни неща, които България е дала на света. На мнозина подобна оценка би се сторила твърде преувеличена, но ние знаем, че това е истина. Учението на П. Дънов по своята същност е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че благовестието на Xристос в неговата първична неподправеност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек, човека на новата (окултна) раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон. Може би тук е мястото отново да дадем думата на самия П. Дънов.
към текста >>

Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма).
възгледът за еманация на света от Бога, Който е трансцендентно и творческо Едно); египетския херметизъм (идеята за вечното възкресение и неразривната връзка между Бог, природа и човек; принципът, че Бог обича човека и затова му прощава всичко). Могат да бъдат открити сходства между учението на ББ и други теоретични източници, които по същността си са близки до християнството: гностицизмът също окултна система, която набляга на знанието за начина, по който Божествената искра в човека ще се реинтегрира (т. е. ще се съедини отново) с източника си Бога; бележитите учители на Църквата от първите векове на християнството, представители на Александрийската богословска школа Ориген и Климент Александрийски: те разглеждат цялото Битие като одухотворена същност (елементи на хилозоизъм философско учение за универсалната одушевеност на материята и на света като цяло); според тези двама християнски богослови и мислители човешките души се пречистват и извисяват и постъпателно се завръщат към целта си Бога; в края на времената всички ще се спасят (учението на Ориген за т.нар. апокатастасис, което е било отхвърлено от християнската Църква като еретично) и старият материален свят ще изчерпи съдържанието си; център на съвършенството на човека е познанието на Бога; единственото средство за проникване в Божията Същност е Любовта. Не е трудно да бъдат установени някои прилики в схващанията на П. Дънов и тези на Лев Толстой (идеята за познаване на Бога като Любов и вярата в безсмъртието на душата, както и етическата концепция за отказ от егоизма). Но П. Дънов критикува разбиранията на Толстой, че държавата, науката и изкуството са пагубни, тъй като били творения на предхристиянската култура, както и неговото отношение към окултизма като към суеверие. Учителят П. Дънов оценява високо теорията за интуицията на Анри Бергсон и я приема като основна в своята гносеология (вкл. твърдението, че интуицията е едно от най-важните качества на формиращата се VI раса).
към текста >>

Дънов в САЩ, както и неговото изрядно познаване на практическите въпроси, изграждат в съзнанието му критична позиция спрямо доктриналното мислене.
Трябва ви една школа." И по-нататък той им е обяснявал как да се избавят от заблудата, че знаят твърде много, а същевременно остават пасивни към използването на придобитото знание. То би могло да се оприличи на изумително красив диамант, който ленивият духом държи в джоба си. Така никой а най-вече той самият не е в състояние да се порадва на блясъка и прекрасните му форми. Философското, богословско и медицинско образование, получено от П. Дънов в САЩ, както и неговото изрядно познаване на практическите въпроси, изграждат в съзнанието му критична позиция спрямо доктриналното мислене. За всекиго е ясно, че научното, рационално познание не може да обхване в категории и интелектуални рамки безкрайното многообразие на живота и да подчини практиката на логически построения. Много рядко хората се интересуват от разсъжденията на професионалните философи, теолози, психолози и пр. Той, редовият човек, иска да познава живота в неговата непосредствена реалност, да познава онова, което става пред него и със самия него. В това отношение П. Дънов изпреварва значително традиционното философско мислене.
към текста >>

Казват: "Едно време Христос е казал това." Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете." Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови."
Дънов си служи в беседите, са заимствани от Природата. В това отношение той споделя: "Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония. Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което сега е в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години беше друго. Казват: "Едно време Христос е казал това." Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете." Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови." Прилагането на усвоеното знание е първа и неотменна задача на окултния ученик. В същност той знае реално само онова, което вече е опитал на дело в своя живот. Останалото е теоретично богатство без покритие до момента на приложението. Затова си заслужава да се вслушаме в съвета на П. Дънов: "Туй, което ученикът знае, трябва да го приложи в живота си!
към текста >>

89. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога.
Дънов, както следва: "За Бога ние имаме две понятия. Когато излизаме от Него, ние Го разбираме като нещо, което се ограничава само в себе си. А като започнем развитието си, изхождайки от крайното, граничното и отивайки към онова, което е без начало и без край, схващаме Бога като безграничен, безначален. Истината, която е излязла от безграничното, е направила нещата гранични. Тя е, която е изявила безграничното. Бог като Истина ни привлича, а Христос ни показва истинския път на нашето вътрешно движение към Бога. И затова Истината е насока към безграничното и безначал- ното, което има връзка с ограниченото." 2. Истината цел на космическата еволюция Според Словото на Учителя П. Дънов Истината е висшата цел, върховното постижение по Пътя на окултния ученик. И тъй като безкрайното пътуване към съвършенството на търсещия в Духа човек има за крайна точка Бога (Цялото), а Истината е компонент от глъбинната Същност на Бога (неизменна част от Цялото), следователно това е пътуване и към Истината.
към текста >>

Всяко отделно равнище на еволюционно развитие на живите същества във Вселената отговаря на определено ниво на познаване, овладяване и прилагане на Истината.
А на своите неустрашими покорители тя дарява безгранична свобода. За да изградим триада от тези фундаментални категории (при цялата условност на подобна хипотетична, мисловна конструкция), нека да прибавим още едно понятие - отговорност. Ето какво се получава: Истина - свобода - отговорност Ако се опитаме да изразим съдържанието на тази схема на достъпен език, то резултатът би изглеждал така: Постигането на Истината носи пълна и безгранична свобода, която трябва да бъде използвана с максимална отговорност. Всяко отделно равнище на еволюционно развитие на живите същества във Вселената отговаря на определено ниво на познаване, овладяване и прилагане на Истината. Прилагането се осъществява чрез действието на космическите принципи и закони. Всяка област (зона, сфера, свят) на Битието се характеризира със собствена система от принципи и закони. Има и такива, чието действие е универсално, т. е. обхваща Космоса в неговата цялост. Колкото повече се издигаме отдолу нагоре в мировата Реалност (от по-грубите към по-фините полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите.
към текста >>

Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос.
Любовта всякога се стреми към Истината. Истината е най-чистият образ на Любовта (курсивът мой - К.З.)." И още: "Пътят на Любовта е път на Истината. Ако думите ви са пълни с Любов, вие се приближавате до Истината. Ако душите ви не се разгарят от Любовта, вие се отдалечавате от Истината" (Учителят П. Дънов). а) Любов към Бога Да възлюбим нашия Небесен Баща - Бога, това е първата и най- важна заповед в благовестието на Господ Иисус Христос. Универсалният й характер обхваща и постигането на Истината. Затова и Учителят на ББ в България ни съветва: "За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната Реалност. Само този, който живее в Абсолютната Реалност, може да познае Истината. ...Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него.
към текста >>

Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието.
г) Мъдрост в мисъл, слово и дело "Само разумният човек може да познае Истината и да е свободен. " "Истината и Свободата идат от разумния живот на човека. Разумната Природа дава само на разумните свои деца Истината и Свободата, а другите ограничава. Защо? Защото не са готови още." (Учителят П. Дънов) Чрез познаване и прилагане на Мъдростта се постига Истината за всяка обективна реалност в Битието. И в случая двата Божествени принципа - Мъдростта и Истината (както и Любовта и Истината, както установихме по-горе), в своето хармонично взаимодействие пораждат максимално благоприятни резултати. Една от най-съществените и мащабни задачи, пред които е изправен окултният ученик, е да развие у себе си стремеж за издигане равнището на мисленето си до непостижимата висота на Божията всеобхватна мисъл. Това задължително условие за върховно постижение по пътя към съвършенството е изяснено от Учителя на ББ у нас, както следва: "Истината казва: Аз мога да живея само в един дом, гдето има Любов и Мъдрост. Истината носи два елемента: елемента на Любовта и елемента на Мъдростта. ... Човек трябва да каже : Господи, Ти си, Който мислиш в мен.
към текста >>

Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос.
Тя се проявява в действие." Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината. Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото служение. Висшата изява на слу- жението е саможертвата. Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности. Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П. Дънов: "Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко любов към Истината! "
към текста >>

Вие живеете в Любовта, в Мъдростта, в Истината - в Бога." И нищо чудно - понеже според словата на Спасителя Иисус Христос Царството Божие е също вътре в нас (Лука 17:21).
Само тогава би било в сила и заключението на Учителя П. Дънов: "Истината подразбира висшето в човека" (курсивът мой - К. З.). А къде да я открием - тази мирова вълшебница, приковала в себе си погледите на всички живи същества? Ето отговора на Учителя на ББ у нас, на който напълно можем да се доверим: "Къде ще намерите Истината? Понеже Божественото образува същината на човешката природа, затова Истината е вътре във вас (курсивът мой - К. З.). Вие живеете в Любовта, в Мъдростта, в Истината - в Бога." И нищо чудно - понеже според словата на Спасителя Иисус Христос Царството Божие е също вътре в нас (Лука 17:21). Каква по-възхитителна и блестяща в достолепието си Владетелка на това Царство от Истината!? Постигането на Истината, вложена извечно във висшия Аз на човека, е свидетелство за върховно духовно извисяване. За такава личност вече няма тайни в Битието! И навярно не по-малко важно е това, че този човек е съвършено наясно с главната посока на своя живот. Един от най-мощните двигатели на неговата целеустреме- ност по вечния Път на Духа е именно неустоимата красавица - Истината!
към текста >>

От друга страна, познаването на Истината е задължителен стадий по пътя към духовното съвършенство.
Защото не вървят в този истински път. Един отива на една страна, друг - на друга, и пътищата им се кръстосват. Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." Ние знаем, че всички движения вървят все към главата. Главата е, която ни показва насоката. Пътят, по който се движат всички същества, е път към Истината." От друга страна, познаването на Истината е задължителен стадий по пътя към духовното съвършенство. Категоричното разграничаване на Истината от нейните умели дубльори - полуистината и откровената лъжа, е атестат за духовна зрелост, който окултният ученик следва да придобие още в началната фаза на своето придвижване по Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване. А действителното познаване на Истината, сиреч тоталното сливане с нейната брилянтна същност, е вече постижение от най- висок ранг. То бива достояние единствено на Учителите. Това е причината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6). В този стих на Свещеното Писание (един от т.нар.
към текста >>

А действителното познаване на Истината, сиреч тоталното сливане с нейната брилянтна същност, е вече постижение от най- висок ранг.
Казано е: "Глава на Твоето Слово е Истината." Ние знаем, че всички движения вървят все към главата. Главата е, която ни показва насоката. Пътят, по който се движат всички същества, е път към Истината." От друга страна, познаването на Истината е задължителен стадий по пътя към духовното съвършенство. Категоричното разграничаване на Истината от нейните умели дубльори - полуистината и откровената лъжа, е атестат за духовна зрелост, който окултният ученик следва да придобие още в началната фаза на своето придвижване по Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване. А действителното познаване на Истината, сиреч тоталното сливане с нейната брилянтна същност, е вече постижение от най- висок ранг. То бива достояние единствено на Учителите. Това е причината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6). В този стих на Свещеното Писание (един от т.нар. "златни стихове" в Библията) по най-краткия и достъпен начин е изразено онова върховно състояние на съзнанието, в което всеобхватно и безусловно господства вибрацията на Божествената Истина. Това именно е състоянието на свръхсъзнание.
към текста >>

Това е причината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6).
Пътят, по който се движат всички същества, е път към Истината." От друга страна, познаването на Истината е задължителен стадий по пътя към духовното съвършенство. Категоричното разграничаване на Истината от нейните умели дубльори - полуистината и откровената лъжа, е атестат за духовна зрелост, който окултният ученик следва да придобие още в началната фаза на своето придвижване по Пътя на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване. А действителното познаване на Истината, сиреч тоталното сливане с нейната брилянтна същност, е вече постижение от най- висок ранг. То бива достояние единствено на Учителите. Това е причината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6). В този стих на Свещеното Писание (един от т.нар. "златни стихове" в Библията) по най-краткия и достъпен начин е изразено онова върховно състояние на съзнанието, в което всеобхватно и безусловно господства вибрацията на Божествената Истина. Това именно е състоянието на свръхсъзнание. Преходът от тленно към нетленно, от временно към вечно, от земно към небесно съответства в най-висока степен на процеса на познаване на Истината. Този полет на Духа би могъл да се илюстрира сполучливо с картината на едно устремно и в същото време плавно и красиво движение към висините на Божествения свят.
към текста >>

Преходът от тленно към нетленно, от временно към вечно, от земно към небесно съответства в най-висока степен на процеса на познаване на Истината.
То бива достояние единствено на Учителите. Това е причината Иисус Христос - Първият между Тях - да има всички необходими основания да заяви: "Аз съм Пътят, Истината и Животът" (Йоан 14:6). В този стих на Свещеното Писание (един от т.нар. "златни стихове" в Библията) по най-краткия и достъпен начин е изразено онова върховно състояние на съзнанието, в което всеобхватно и безусловно господства вибрацията на Божествената Истина. Това именно е състоянието на свръхсъзнание. Преходът от тленно към нетленно, от временно към вечно, от земно към небесно съответства в най-висока степен на процеса на познаване на Истината. Този полет на Духа би могъл да се илюстрира сполучливо с картината на едно устремно и в същото време плавно и красиво движение към висините на Божествения свят. Нещо повече - траекторията на полета не се осъществява произволно, а е в пряка зависимост от законите, действащи в невидимия свят. В това направление на логическа взаимообусловеност е и заключението на Учителя П. Дънов: "Познаването на Истината е закон на движението - човек да видоизменя положението си и да преминава от временното към Вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината." 7. Лъжата пълно отрицание на Истината
към текста >>

Дънов: "Познаването на Истината е закон на движението - човек да видоизменя положението си и да преминава от временното към Вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината."
Това именно е състоянието на свръхсъзнание. Преходът от тленно към нетленно, от временно към вечно, от земно към небесно съответства в най-висока степен на процеса на познаване на Истината. Този полет на Духа би могъл да се илюстрира сполучливо с картината на едно устремно и в същото време плавно и красиво движение към висините на Божествения свят. Нещо повече - траекторията на полета не се осъществява произволно, а е в пряка зависимост от законите, действащи в невидимия свят. В това направление на логическа взаимообусловеност е и заключението на Учителя П. Дънов: "Познаването на Истината е закон на движението - човек да видоизменя положението си и да преминава от временното към Вечното, за да разбере неизменяемата същина на Истината." 7. Лъжата пълно отрицание на Истината Една от Десетте Божии заповеди (т.нар. "Декалог" в християнското богословие) гласи: "Не лъжесвидетелствай против ближния си! " (Изх. 20:16). Казано по-кратко, това звучи просто: "Не лъжи!
към текста >>

90. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

" В новозаветните времена тази максима - формулирана по пътя на отрицанието - бе заменена от Спасителя Иисус Христос с друга, утвърждаваща позитивното начало: "Постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас!
Нищо, сътворено със и от Любов, не може да загине! Не само споменът за него, а и самото то - като акт на Божественост, превърната от потенциал в зрима реалност - продължава да живее във Вечността! в) "Това, което Бог прави на вас, правете го на другите! " Златното правило за отношенията между хората в Стария Завет гласеше: "Не правете на другите това, което не искате да правят на вас! " В новозаветните времена тази максима - формулирана по пътя на отрицанието - бе заменена от Спасителя Иисус Христос с друга, утвърждаваща позитивното начало: "Постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас! " В Словото на Учителя П. Дънов този закон на Доброто вече придобива форма, в която решаваща роля играе Божието присъствие. За да можем, обаче, да оценим правилно благодатната намеса на Всевишния в нашия живот, следва да бъдем максимално будни и наблюдателни. Така и само така бихме могли да изпълним на практика съвета, който ни отправя езотеричното познание на Агни-йога - да откриваме знаците на съдбата около себе си и в нас самите. Това е и начинът да приложим в ежедневието един от главните девизи в учението на ББ, предадено ни от Учителя П.
към текста >>

Затова и Господ Иисус Христос уверява Своите слушатели и последователи, че ако са сторили някакво добро на нуждаещ се човек (нахранили са го или са го напоили, облекли са го или са го посетили, когато е бил болен, и пр.), все едно че са го сторили за Самия Него.
Ако дадем две, ще получим четири." Когато даваме от сърце, помагаме и на онзи, комуто даваме, и на себе си. От една страна, удовлетворяваме конкретна потребност на онзи, който получава от нас нужно за него благо. Нещо повече - с благородния си и безкористен жест (понеже не мислим за това, даденото да ни бъде върнато) ние съдействаме в съзнанието на получилия благото да се роди малка искра на Божественото. След време тя би могла да разцъфти и да даде добри плодове. От друга страна, подпомагаме собствената си духовна еволюция, тъй като когато служим на ближния, в същност служим и на Бога. Затова и Господ Иисус Христос уверява Своите слушатели и последователи, че ако са сторили някакво добро на нуждаещ се човек (нахранили са го или са го напоили, облекли са го или са го посетили, когато е бил болен, и пр.), все едно че са го сторили за Самия Него. ж) Чрез Доброто се подмладяваме, усилваме способностите си, укрепваме здравето си, повишаваме ефективността на са- мовъзпитанието си За този разгърнат и мащабен закон на Доброто Учителят на ББ у нас съобщава следното: "Добро е онова, което дава условия на човека да расте. Добро е онова, което дава простор на човешкия ум да се развива. Доброто внася светлина в човешкия ум. Добро е онова, което дава условия на човешкия ум да се прояви.
към текста >>

Дънов интерпретира напътствието на Сина Божий: "И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето (ср. Мат.
И все пак - как да разгадаем каква точно е Божията воля? Дали има универсална рецепта да бъдем точни в преценката си? И тук на помощ отново ни идва Словото - този път Христовото благовестие. Спасителят ни помага да проумеем най-ясно каква е волята на Бога относно Доброто в нашия земен живот. Ето как Учителят П. Дънов интерпретира напътствието на Сина Божий: "И когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето (ср. Мат. 6:19-21; бел. К. З.), Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята." И още нещо, твърде съществено - изпълнявайки волята Божия да вършим Добро, ние предоставяме своето "аз", за да се прояви Бог чрез него, и то в пълнота. От този акт на съработничество с Твореца полза има не само извършителят на даденото Добро, но и всички останали.
към текста >>

С познаването на Доброто започва знанието."
Във връзка с изследваната роля на Доброто Учителят П. Дънов споделя следното: "Едно направено добро никога не се забравя. То е записано в Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв той се помни в Божествения свят за вечни времена." Ако не сме осъзнали жизнената потребност от извършване и умножаване на Доброто, не бихме могли да придобием знание за живота и мировата Реалност. По този повод Учителят на ББ в нашата страна подчертава: "Без Добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на Доброто започва знанието." Чрез Доброто неговите обекти (тези, спрямо които е извършено то) и субекти (онези, които са го извършили) изграждат помежду си неразкъсваеми връзки. По каналите на тези връзки започват да протичат съзидателни енергии. При съответно равнище на осъзнаване благоприятните последствия от правенето на Добро обектите му са в състояние да се превърнат сами в субекти, тоест - от консуматори в извършители на Добро. Повторяемостта на реализираното на дело Добро повишава интензивността във функционирането на изградените връзки. Такава е всемирната логика на пълноценния обмен - понятие, използвано твърде често от Учителя П.
към текста >>

Висша изява на принципа е теорията и практиката на християнството и най-вече - благовестието и личният пример на Господ Иисус Христос.
То е един свят на произвол" (Учителят П. Дънов). г) "Не се бори със злото! " Непротивенето на злото е основен принцип в не една световни религии. За първи път го срещаме в будизма. Висша изява на принципа е теорията и практиката на християнството и най-вече - благовестието и личният пример на Господ Иисус Христос. Езотерич- ното знание ни съветва категорично да не се борим със злото. По този начин - напътства ни то - ние само увеличаваме неговата енергия. В същия дух са издържани и съответните поучения на Учителя П. Дънов. Той казва: "Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва.
към текста >>

Според повелята на Христос съвършеното смирение изисква, когато ни ударят по едната страна, да обърнем и другата, без да реагираме, без да се съпротивляваме.
Казаното само по себе си е достатъчно красноречиво. И все пак остават открити множество въпроси. Един от тях е: "Абсолютно ли е изискването да не се борим със злото? " Пишещият тези редове е на мнение, че това изискване не носи абсолютен характер. Представете си, че злосторник посегне на живота ви. Според повелята на Христос съвършеното смирение изисква, когато ни ударят по едната страна, да обърнем и другата, без да реагираме, без да се съпротивляваме. Следователно не бива да се борим и с потенциалния убиец, който е на път да ни отнеме най-скъпото - живота. В подобен случай (да не забравяме, че това е само казус, макар и толкова съществен) мнозина биха побягнали, забравяйки чест и достойнство, действайки под диктовката на инстинкта за самосъхранение. Може би те постъпват правилно. Най-малкото - не отговарят на насилието (в случая - заплахата от насилие) с насилие. Не е наша работа да ги съдим.
към текста >>

Понеже и самият Иисус Христос - най-яркото въплъщение на принципа да не се противим на злото - подгони с бича търговците в Йерусалимския храм и здравата ги наложи с него, тъй като бяха осквернили с присъствието и действията си святото място, дома на Неговия Отец.
на въоръжената борба?! В различни периоди от живота си той, освен това, е воювал срещу поробителите с оръжие в ръка. Как да съотнесем тези факти от биографията му с изискването да не се противим на злото? Всичко казано дотук по темата ни мотивира за един основен извод: изискването за непротивене на злото е духовен закон, принципна позиция на изповядващия учението на ББ като свое житейско верую. Ала в същото време всеки отделен случай притежава конкретни характеристики, неповторим е и изисква адекватен подход. Понеже и самият Иисус Христос - най-яркото въплъщение на принципа да не се противим на злото - подгони с бича търговците в Йерусалимския храм и здравата ги наложи с него, тъй като бяха осквернили с присъствието и действията си святото място, дома на Неговия Отец. В този конкретен случай постъпката на Спасителя е предизвикана от т.нар. Божествен гняв - когато биват поругани духовни ценности. Едва ли някой от нас би дръзнал да осъди Богочо- века за стореното. Смисълът на Неговата реакция, освен всичко останало, е да ни даде още един образец за поведение. Нека всеки го осмисли по своему.
към текста >>

91. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Дънов за Бога се преплитат елементи на модерен пантеизъм ("В познаването на Бога се крие разрешаването на въпроса за безсмъртието.") и възвишен монотеизъм ("Казва Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единия, Истинния Бог" (Йоан 17:3 - бел. К.
Същевременно Той е проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричината на всички неща, на всичко съществуващо. Той съдържа в Себе Си единството на всички души, затова е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Бог е единното и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или съзнанието на Цялото. Очевидно в учението на П. Дънов за Бога се преплитат елементи на модерен пантеизъм ("В познаването на Бога се крие разрешаването на въпроса за безсмъртието.") и възвишен монотеизъм ("Казва Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единия, Истинния Бог" (Йоан 17:3 - бел. К. З.) - значи, да пробудим онзи принцип, който Бог е внесъл в нас. Всичко онова, чуждото, трябва да го отхвърлим. Всеки от вас трябва да знае кое е Божественото. Туй, което носи радост, е Божествено; туй, което носи скръб, не е Божествено. Туй, което носи мир, е Божествено; туй, което носи размирие, не е Божествено.
към текста >>

Дънов, е Христос.
Затова Творението е плод на Неговата Любов. Бог е в състояние на съвършена благост. Всички същества живеят в Него. Чрез Своята изява като Любов Бог се разкрива като вечно даващ и никога не вземащ. Най-съвършеният израз на тази Любов, според учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е Христос. Господ е първият принцип в света, който е вътре във всяко същество; Христос е вторият принцип, който определя взаимоотношенията между хората. Христос като най-висша изява на Бога е Неговото първо доброволно ограничение като проявление на нивото на Битието. Изявата на Божията Любов чрез Христос е Духът на Христос. Бог е непознаваем, защото опитвайки се да Го дефинираме и опредметим, ние Го ограничаваме, но Той е непознаваем в битието Си на Дух-Абсолют. Той обаче подлежи на познаване чрез Своята изява като Любов.
към текста >>

Господ е първият принцип в света, който е вътре във всяко същество; Христос е вторият принцип, който определя взаимоотношенията между хората.
Бог е в състояние на съвършена благост. Всички същества живеят в Него. Чрез Своята изява като Любов Бог се разкрива като вечно даващ и никога не вземащ. Най-съвършеният израз на тази Любов, според учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е Христос. Господ е първият принцип в света, който е вътре във всяко същество; Христос е вторият принцип, който определя взаимоотношенията между хората. Христос като най-висша изява на Бога е Неговото първо доброволно ограничение като проявление на нивото на Битието. Изявата на Божията Любов чрез Христос е Духът на Христос. Бог е непознаваем, защото опитвайки се да Го дефинираме и опредметим, ние Го ограничаваме, но Той е непознаваем в битието Си на Дух-Абсолют. Той обаче подлежи на познаване чрез Своята изява като Любов. Бог е Едното, ала Той е и Цялото в същото време, доколкото е навсякъде.
към текста >>

Христос като най-висша изява на Бога е Неговото първо доброволно ограничение като проявление на нивото на Битието.
Всички същества живеят в Него. Чрез Своята изява като Любов Бог се разкрива като вечно даващ и никога не вземащ. Най-съвършеният израз на тази Любов, според учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е Христос. Господ е първият принцип в света, който е вътре във всяко същество; Христос е вторият принцип, който определя взаимоотношенията между хората. Христос като най-висша изява на Бога е Неговото първо доброволно ограничение като проявление на нивото на Битието. Изявата на Божията Любов чрез Христос е Духът на Христос. Бог е непознаваем, защото опитвайки се да Го дефинираме и опредметим, ние Го ограничаваме, но Той е непознаваем в битието Си на Дух-Абсолют. Той обаче подлежи на познаване чрез Своята изява като Любов. Бог е Едното, ала Той е и Цялото в същото време, доколкото е навсякъде. Затова целият свят, сътворен от Него, е в същност огромен Божествен организъм, в който всяка обективна реалност има своето точно определено място и предназначение.
към текста >>

Изявата на Божията Любов чрез Христос е Духът на Христос.
Чрез Своята изява като Любов Бог се разкрива като вечно даващ и никога не вземащ. Най-съвършеният израз на тази Любов, според учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е Христос. Господ е първият принцип в света, който е вътре във всяко същество; Христос е вторият принцип, който определя взаимоотношенията между хората. Христос като най-висша изява на Бога е Неговото първо доброволно ограничение като проявление на нивото на Битието. Изявата на Божията Любов чрез Христос е Духът на Христос. Бог е непознаваем, защото опитвайки се да Го дефинираме и опредметим, ние Го ограничаваме, но Той е непознаваем в битието Си на Дух-Абсолют. Той обаче подлежи на познаване чрез Своята изява като Любов. Бог е Едното, ала Той е и Цялото в същото време, доколкото е навсякъде. Затова целият свят, сътворен от Него, е в същност огромен Божествен организъм, в който всяка обективна реалност има своето точно определено място и предназначение. Бог е Дух, защото Абсолютът и съвършенството са нещо нематериално.
към текста >>

Той обаче подлежи на познаване чрез Своята изява като Любов.
Дънов, е Христос. Господ е първият принцип в света, който е вътре във всяко същество; Христос е вторият принцип, който определя взаимоотношенията между хората. Христос като най-висша изява на Бога е Неговото първо доброволно ограничение като проявление на нивото на Битието. Изявата на Божията Любов чрез Христос е Духът на Христос. Бог е непознаваем, защото опитвайки се да Го дефинираме и опредметим, ние Го ограничаваме, но Той е непознаваем в битието Си на Дух-Абсолют. Той обаче подлежи на познаване чрез Своята изява като Любов. Бог е Едното, ала Той е и Цялото в същото време, доколкото е навсякъде. Затова целият свят, сътворен от Него, е в същност огромен Божествен организъм, в който всяка обективна реалност има своето точно определено място и предназначение. Бог е Дух, защото Абсолютът и съвършенството са нещо нематериално. Битието има само един Създател - Бог, макар че то бива управлявано и съграждано от силите на Всемирното ББ. Великите Посветени (членовете на ББ) от своя страна са подчинени на Бога, на този трансцендентален Дух, Който е първичен Извор на живота и висша разумност.
към текста >>

З.); елементът, който носи живота в себе си - това е Христос (Бог Син - бел. К.
"мирова държава"). Бог не наказва човека, отклонил се от този ред, а подкрепя излизането му отново на правия път. На друго място Учителят П. Дънов представя друга трактовка на проблема за Св. Троица: "... Средата на всички същества и за душата - това е Бог (Отец - бел. К. З.); елементът, който носи живота в себе си - това е Христос (Бог Син - бел. К. З.), а условието, което спомага за проявяването на живота - Св. Дух." На много места в своето учение П. Дънов свързва водещите понятия (Божествени принципи) Любов, Мъдрост и Истина съответно с: живота; светлината и знанието; свободата. Третирайки проблема за троичността на Върховното Божество, той разгръща своето виждане, обогатявайки го с тези - по своеобразен начин - вторични категории, плод на проявлението на главните Космически принципи: "Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като Любов, чийто резултат е животът. Бог се изявява в света като Мъдрост, чийто резултат са светлината и знанието.
към текста >>

92. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на Реалността.
Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни Същества са с вас. Те ще оправят вашия път. ...Космичната Мъдрост ръководи и направлява хората. И всички нещастия идат от това, че те не вярват и не слушат това Вътрешно Ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на нисшите сили. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на Реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта." 3) Раждането в човешката душа на идеите, спускащи се от Божествения свят За нашата епоха е в сила правилото, че водещ път към Мъдростта е този на страданието. Ние страдаме от грешките си в областта на мисленето, чувствата и поведението. Страданието ни помага да заличим погрешните си мисли, възгледи и желания и да не се връщаме повече към тях.
към текста >>

Поемеш ли надолу, пътища много... Според Господ Иисус Христос царството Божие е крепост, която трябва да бъде превзета с щурм.
6) Възлизане По духовния Път има само две посоки - нагоре и надолу. Нещо повече - той не позволява нито миг застой! Ако не се качваш непрестанно (дори и скоростта ти да не е от най-високите; по-важно е да е равномерна), значи неизбежно започваш да слизаш. При изкачването нагоре откриваш пред себе си само един път. Поемеш ли надолу, пътища много... Според Господ Иисус Христос царството Божие е крепост, която трябва да бъде превзета с щурм. Победата не е никак лесна, но за нея си заслужава да направиш всички възможни жертви. Разбира се, всеки от нас има собствена скорост на изкачване. Всички сме индивидуалности с неповторим облик. Ала твърде много си приличаме в пропадането. Там действа със страшна сила земното (сиреч материалното - зовът на плътското начало) притегляне.
към текста >>

Познаването на нейните закони и прилагането им в ежедневния живот е дълг на всеки мислещ човек.
Навсякъде природата ни учи как да работим. Изследвайте методите на природата, начините, с които тя си служи." (Учителят П. Дънов) Неизчерпаемо е знанието, което щедро и изобилно ни предлага великата учителка - Живата Разумна Природа! Всичко в нея говори на ясен, логичен език. Познаването на нейните закони и прилагането им в ежедневния живот е дълг на всеки мислещ човек. Неспазването на тези закони - дори и да не ги познаваме - е източник на неизбежно страдание. Според Учителя на ББ няма по-велика учителка и възпитателка от Майката-Природа: "Изучавайте езика на природата, защото в този език ще намерите скрити ония велики закони, които трябва да приложите и в своя живот." 13) Цикличност За Живата Разумна Природа ритъмът, цикличността е универсален, т. е. всеобщ закон.
към текста >>

93. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеността между Учителя от земната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предоставил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р.
Разбира се, изтъквайки тази тяхна решителна роля в изграждането на характера и облика на пробудената душа, той има пред вид преди всичко ученика по духовния Път: "Едно помнете: онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите - това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на Живата Природа. Ето защо под думата "човек" се разбира сбор от всички добродетели." Допълвайки своите разсъждения по темата, Учителят П. Дънов заявява: "... Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен Човек. " Тази изходна теза дава възможност за редица интересни и ценни тълкувания. В пряка връзка с нея са и размислите на Учителя на ББ у нас относно взаимообусловеността между Учителя от земната Йерархия Иисус (според теософската класификация), предоставил доброволно за период от три години тялото си на върховното Космическо Същество Христос, за да може То да изпълни Своята мисия (според антропософското разбиране на д-р Р. Щайнер, което е в съзвучие с езотеричното). За отбелязване е спецификата, която Учителят П. Дънов придава на това решаващо за еволюцията на земното човечество взаимодействие: "Исус" - това е едната опорна точка на човека. "Христос" - сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите - това е другата опорна точка на човека. Човекът, като "Исус", научава дълбокия смисъл на страданията - оня Божествен процес, чрез който той изработва своя характер."
към текста >>

Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот.
Пътят, по който вървите, е добър, но трябва да направите още една стъпка. Любовта ще дойде от всякъде. Ще дойде от животните, от дърветата, от камъните, от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос.
към текста >>

Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение".
Няма да остане място, отдето да не дойде и да не проговори на хората." С настъпването на културата на Любовта е свързана и тезата на Учителя П. Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе.
към текста >>

Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос.
Дънов за идването на Христос на земята: "... И наистина, заради това дойде Христос - да ни даде живот. Той проповядва и осъществи любовта към ближния..." Човечеството не е приложило Неговото учение и затова не е влязло "в реалността на живота, където няма смърт и нещата са непреривни". Преди да настъпи това царство на мир и хармония, човекът трябва да стане господар на материалното, което е индивидуално, преходно и нетрайно и ограничава човешкия дух в стремежа му към безсмъртие. Затова "Христос дойде на земята, за да постави хората в прилива на живота, който наричаме възкресение". Така Синът Божий дава израз и изпълва с неповторимо съдържание величествената жертва, която Бог прави за хората - Своите деца. Само Той - Творецът на Вселената и на всички живи същества - е в състояние да предложи висшия пример на жертвоготовност в лицето на Богочовека Иисус Христос. За да се съединят, обаче, хората с плодовете на това космическо жертвоприношение, те следва да преодолеят веднъж завинаги низшата природа у себе си. Такава е насоката и на разсъжденията на Учителя на ББ: "Човек на човека никога не може да даде това, което иска. Той може да стане проводник на водата, но не може да я създаде, не може да я произведе. Защото Бог е, Който дава. Когато даваш, Бог е, Който дава чрез теб.
към текста >>

Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6).
Истинското човешко в човека е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото, на Духа, който има Божественото начало на безсмъртието. Под плътта се разбира не тялото, но животинското естество у човека." Истината за това, че Божията глъбинна Същност е Любовта, е скрита за човека с низше съзнание. Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П.
към текста >>

От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос.
Само ако следва Божия закон, той може да просветли съзнанието си и да открие пътя към Истината. "Христовото чисто учение, учението за доброто и любовта е вратата на пътя" - казва Учителят на ББ. Да си припомним и думите на Спасителя Иисус Христос за самия Себе Си: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" (Йоан 14:6). Учителят П. Дънов, независимо от окултния дух на своята доктрина, не се отделя от евангелските истини и макар да влиза в противоречие с църковните канони, се придържа към идеалите на християнската общност. От позициите на неговите виждания това е общност на духовно равнище - между човешките души и сърца, обединени от търсенето на царството на Космическия Христос. Поантата на това търсене е съсредоточена в убеждението, че духовното извисяване е ключът към разгадаването на природата, съчетано с прилагането на придобитото по Пътя към Бога познание. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - при разглеждането на проблема за Новата култура - разкрива още една твърде важна за човека истина. А тя гласи, че посредством Божествения живот, Божественото творчество, Божествената разумност се проявява една върховна Любов: "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Висшата Божествена Любов е създала света, тя го съхранява и поддържа, издига го към красота, хармония и съвършенство.
към текста >>

И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас.
И не е важно какво ще си мислят другите хора за вас. Важното е да изпълните Божията воля докрай! Затова: "Ако си дошъл на Земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на Земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже Своята Любов към тебе. И Христос е казал: "Както Отец Ми Ме възлюби, така и Аз ви възлюбих." Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта Си към вас. Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов). За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото.
към текста >>

Те образуват два велики полюса на Битието." Като допълнение към изложеното Учителят на ББ в нашата страна предлага и една оригинална теза: "Адът" е място, дето злото е и отвътре, и отвън; "небето " е място, дето доброто е и отвътре, и отвън." Според него когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, Той подразбира доброто.
Зад доброто и злото седи великата Разумност, която всичко използва. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя добро (курсивът мой - К. З.). Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши." И още: "... Съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието." Като допълнение към изложеното Учителят на ББ в нашата страна предлага и една оригинална теза: "Адът" е място, дето злото е и отвътре, и отвън; "небето " е място, дето доброто е и отвътре, и отвън." Според него когато Христос препоръчва на хората да си събират съкровище на небето, Той подразбира доброто. Съкровището - това е доброто, което човек е извършил на земята. Главният метод в етическата система на Учителя П. Дънов по отношение на Любовта като нравствен принцип е "служенето" - понятие, което обобщава всички дейности на човека, насочени към неговото усъвършенстване или "повдигане". Тази извънредно важна стъпка към съвършенството е задължително условие, защото Любовта се придобива, когато човек завърши духовното си развитие. С други думи, Любовта - това е едновременно условие, средство и цел на човешкия път към Бога!
към текста >>

Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на Истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане към гъстата субстанция, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа.
Начална база за успешното решаване на проблемите на здравето е преди всичко становището на Учителя на ББ у нас за естеството на човека. Според него човешкото същество представлява единство от тяло и душа. Цялостният човек е съставен от груба, фина и свръх- фина субстанция. Тези три компоненти от своя страна се намират в сложни взаимоотношения помежду си, при които доминираща е най-фината съставна част, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. И човешкото тяло, и всички организми в природата са резултат от творческата дейност на интелигентни сили и същества в необятната и мистична лаборатория на Космоса. Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на Истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система назоваваме слизане към гъстата субстанция, чието опознаване - особено в медицината - е от огромно значение, тъй като телата на всички живи същества (включително човека) са изградени от интелигентността и чудодейните направляващи фактори в разумната и жива лаборатория на Разумната Природа. Според Учителя П. Дънов човечеството преди всичко следва да се освободи от механическото разбиране за човешкия организъм и за Природата въобще. И това е така, понеже човек не е само физическо тяло. В съгласие с редица авторитетни езотерични концепции Учителят на ББ в нашата страна приема, че човек притежава освен материално още и астрално (чувствено, емоционално), ментално (умствено) и каузално (причинно) тяло. Всяко от тези фини тела изпълнява специални функции и притежава свои специфични енергии.
към текста >>

94. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

Според него опознаването на човека води до опознаване на Космоса и обратно.
Мистичната вяра в условията на разумността води към Истината. Истината може да бъде постигната чрез мистичната интуиция и вяра, да се "изживее" посредством вътрешно прозрение и свързване с висшите светове. Бог е непознаваем, а Истината е проявление на Бога. Затова тя не може да се опише и възприеме в категориите на човешкото съзнание, защото това означава да я ограничим в нейната безкрайност и вечност. Гносеологическите моменти в учението на ББ, представено от Учителя П.Дънов, се преплитат с антропологиче ските схващания на същия. Според него опознаването на човека води до опознаване на Космоса и обратно. Светът е единен. Каквото е горе, това е и долу (II принцип на херметизма - за съответствието /аналогията). Това познание не е плод на кабинетни занимания, на интелектуални конструкции - то обгръща живия живот в неговата вселенска всеобхватност. Това е вид познание, постигано чрез действието, а не чрез категории. "Трябва ли музикантът да ви говори много за теорията на музиката?
към текста >>

Всички души, които са извървели докрай пътя на познанието и са завършили земната си еволюция, образуват Всемирното Бяло братство, начело на което стои Христос - Син Божий, непостижимият Божествен Логос.
Според Учителя П. Дънов Истината (като извечен Божествен принцип на всичко съществуващо) е крайният предел на Битието, върховната му цел. Зад Истината няма нищо. Тя не може да бъде изказана. "Тя се живее." Всички души, които са извървели докрай пътя на познанието и са завършили земната си еволюция, образуват Всемирното Бяло братство, начело на което стои Христос - Син Божий, непостижимият Божествен Логос. Те са висши същества, "невидими помагачи на хората". Измежду тях Бог - в съответствие със Своя План и Промисъл - изпраща на Земята Велики Учители, които поставят началото на всяка нова епоха и култура. Най-извисен сред тях е именно Христос, възвестил епохата на Любовта. Белите братя са помощници на Бога в осъществяването на всемирния Му План и на човека в пътя му към Бога. Под Велико Всемирно Братство Учителят П.
към текста >>

Най-извисен сред тях е именно Христос, възвестил епохата на Любовта.
Тя не може да бъде изказана. "Тя се живее." Всички души, които са извървели докрай пътя на познанието и са завършили земната си еволюция, образуват Всемирното Бяло братство, начело на което стои Христос - Син Божий, непостижимият Божествен Логос. Те са висши същества, "невидими помагачи на хората". Измежду тях Бог - в съответствие със Своя План и Промисъл - изпраща на Земята Велики Учители, които поставят началото на всяка нова епоха и култура. Най-извисен сред тях е именно Христос, възвестил епохата на Любовта. Белите братя са помощници на Бога в осъществяването на всемирния Му План и на човека в пътя му към Бога. Под Велико Всемирно Братство Учителят П. Дънов разбира (както бе посочено и в първата лекция от настоящия лекционен курс) "... онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване, под прямото ръководство на великия Божий Дух". Налице е връзка на приемственост между древното и съвременното знание.
към текста >>

По този начин гносеологията (теорията на познанието), разбрана и осмислена като теория на познаване и прилагане на Любовта като творческа сила в Битието, е основно направление в теоретичната система на Учителя П. Дънов.
Истината - като проява на Бога - носи пълна хармония и свобода, изразена в примиря- ването на всички противоречия. Като цяло в учението на Учителя П. Дънов се отделя най-голямо място именно на познанието, защото се приема, че човек не е приложил Христовото учение, тъй като трябва да знае на практика как да го направи. Наставленията, които Учителят на ББ в нашата страна дава на своите ученици и последователи, биват възприемани като уроци за усвояване. Този основен акцент, който изиграва решаваща роля при дефинирането на цялостното учение като окултно, бива обусловен от приведените по-горе принципи за непознаваемост на същността на явленията, както и за възможността за мистично сливане с тях по пътя на интуицията, и обхваща главните етически направления. По този начин гносеологията (теорията на познанието), разбрана и осмислена като теория на познаване и прилагане на Любовта като творческа сила в Битието, е основно направление в теоретичната система на Учителя П. Дънов. В Новото учение, както наричаме още това Слово на планетар- ното обновление, биват проучвани едновременно законите и на трите свята - физическия (който отговаря на стомашната система у човека; физическите сили и закони са създали стомашната система); духовния (който отговаря на дихателната система; това е светът на силите) и Божествения (който отговаря на главата и мисълта; това е светът на светлината и хармонията). Изследвайки съвкупно тези три свята в човека и природата, с техните закони и сили, Новото учение има за задача да научи човешката личност как да живее в настоящето на тези три реалности (които тук назоваваме "светове"). Казано по друг начин, първата задача на учението на ББ е да научи човека как да се храни, за да бъдат отношенията му с физическия (материалния) свят правилни и той да изгради здрав организъм, в който и чрез който да живее разумно и щастливо; душата му да се чувства уютно в своята телесна обвивка. На второ място, това учение се стреми да научи човека как да диша правилно. Като резултат неговата кръвоносна и нервна система ще бъдат в изправност, той ще има чиста кръв и здрави нерви.
към текста >>

Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в душата на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна настройка към битието си.
То има за главна задача да обнови живота, да внесе в него повече разбиране, разумност и светлина, за да предпазва хората от повтарянето на старите грешки. Така че най- важният апел, лозунгът на Новото учение - учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - е: Мисли добре, храни се добре и работи добре. Водещ тезис в това Учение е правилото, че ако знанията не се прилагат, те са безполезни и подлежат на унищожение. От друга страна, ако човек запазва възхищението си от живата природа и съвкупния живот само за себе си, ако го заключва единствено във въображението си, а не го споделя с други, той става егоист и постепенно загубва духовната си енергия. Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в душата на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна настройка към битието си. Великият сюрреалист Салвадор Дали казва на едно място: "Пейзажът - това е състояние на душата." Учителят П. Дънов изказва подобна мисъл - че от душата на човека зависи да намерим или да не намерим път към опознаването на природата. Тук възниква и друг любопитен въпрос. Когато се стремим да получим знание за природата, когато се спираме и се възхищаваме от звездите и слънцето, от цветята и дърветата, от птиците и облаците, от морето и полята, защо правим това? Какво търсим да постигнем чрез това знание?
към текста >>

Дънов изказва подобна мисъл - че от душата на човека зависи да намерим или да не намерим път към опознаването на природата.
Дънов - е: Мисли добре, храни се добре и работи добре. Водещ тезис в това Учение е правилото, че ако знанията не се прилагат, те са безполезни и подлежат на унищожение. От друга страна, ако човек запазва възхищението си от живата природа и съвкупния живот само за себе си, ако го заключва единствено във въображението си, а не го споделя с други, той става егоист и постепенно загубва духовната си енергия. Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в душата на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна настройка към битието си. Великият сюрреалист Салвадор Дали казва на едно място: "Пейзажът - това е състояние на душата." Учителят П. Дънов изказва подобна мисъл - че от душата на човека зависи да намерим или да не намерим път към опознаването на природата. Тук възниква и друг любопитен въпрос. Когато се стремим да получим знание за природата, когато се спираме и се възхищаваме от звездите и слънцето, от цветята и дърветата, от птиците и облаците, от морето и полята, защо правим това? Какво търсим да постигнем чрез това знание? Както вече посочихме по-горе, знанието се основава върху постоянното. Ние търсим постоянното.
към текста >>

95. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното.
В този контекст българският духовен Учител достига до едно завършено окултно разбиране за мисията на човека като строител на новия живот, като носител на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. В светлината на живота той - ученикът по духовния Път - съзира именно действието, съзиданието, извисяването, а не философските спекулативни заключения, сухата теоретичност. Той знае, че именно Любовта е стаена като най-дълбока същност на Безначалния, Непостижимия Творец на Вселената. Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си. Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него! Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта.
към текста >>

Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него!
Тя е, която ни е извадила от небитието и ни възвръща към разтворените обятия на Небето и преизпълненото със светлина сърце на Бога. В редица окултни школи на древността пътят на посвещението е бил този на Мъдростта. Но посвещението в Любовта или, както го наричат, посвещението в Христос е най-извисеното. Затова и Школата на Учителя на ББ в България може да бъде наречена Школа на Любовта. Червената нишка в дейността й утвърждава великата задача на всеки човек - да разбере Любовта, която е родила и движи всичко съществуващо, да проникне в нейната същност и проявления и да я приложи в живота си. Ако успеем да постигнем това, значи вече сме на път към единение с Небесния ни Баща, Който от памтивека ни очаква с безкрайно търпение и Любов и за Когото Христос споделя: "Аз и Отец Ми едно сме." Именно Любовта е най-краткият път към Него! Всички останали пътища в същата посока са осеяни с опасности. И най-главното: никой друг път освен този на Любовта не ни предпазва от най-страшната заплаха - гордостта. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да възкликне: "Знайте, че Любовта е по-велика от всичко, което ще измислите. Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества.
към текста >>

Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта.
Понятията от вашия катадневен живот не покриват нито едно от нейните качества. Знайте само едно, че тя е над всичко, ражда живота и управлява световете от мравките до великите йерархии на ангелския свят." Макар и толкова достъпна на пръв поглед, за мнозина Любовта си остава непристъпна крепост за цял живот. Има едно изключително важно условие, което следва да изпълним, за да влезем като победители в тази твърдина на личностното пресътворяване. Ето как го характеризира Учителят на ББ в нашата страна: "Всеки, който иска да придобие Любовта, Божествената Любов, за която говорим, трябва да извърши един вътрешен подвиг. Подвигът се състои в това - да прости на ония, които не го обичат и му причиняват пакост. Не може ли да извърши това, той трябва да знае, че още нищо не е постигнал в познаването на Любовта. Никаква наука, никакви формули не могат да му помогнат. Ето как любовта - най- достъпният път за възхождане на душата (курсивът мой - К. З.), идва, след като е възможно осъществяването на тази вътрешна победа." В нейното човешко измерение Любовта предполага предоставянето на пълна свобода на нейния обект. За жалост малцина достигат до подобна зрелост на нейното разбиране и прилагане.
към текста >>

...Любовта е път за познаване на Бога.
Колкото си по- добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство." Богопознанието притежава единствено, ала най-сигурно средство - отново и отново Любовта! Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта. ...Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете. Дето има Любов, там има познаване." За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П. Дънов казва следното: "Страстите са чувства. Те не са Божествената Любов.
към текста >>

Дето има Любов, там има познаване."
Този принцип на сближаване и единение е в сила и за общуването с всички останали природни и свръхприродни царства. Нека отново цитираме Словото на великия духовен Учител: "Бога можем да познаем само чрез Любовта. Бог е достъпен само чрез Любовта. ...Любовта е път за познаване на Бога. Само чрез Любовта може да Го познаете. Дето има Любов, там има познаване." За градацията на Любовта - от човешка, през ангелска, до Божествена - Учителят П. Дънов казва следното: "Страстите са чувства. Те не са Божествената Любов. Човешката любов е суров, необработен материал, а Божествената любов е изработен материал. Корените на Божествената Любов са в човешката.
към текста >>

При "Б" има кръг, разделен на две." В опознаването и прилагането на Любовта според него се наблюдава логическа градация: "Любовта е, която създава човека, която внася живот, светлина, радост, знание, богатство.
Ю - е условията. Б - е посятото семе. О - са външните условия. В - е вечността. При буквата "О" има един кръг. При "Б" има кръг, разделен на две." В опознаването и прилагането на Любовта според него се наблюдава логическа градация: "Любовта е, която създава човека, която внася живот, светлина, радост, знание, богатство. Вие трябва да преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижимата Любов. Първо човек трябва да започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов." На този свят няма по-голямо богатство от споделената Любов! Тя няма и не може да има еквивалент в света на материята. Дори и в най-нищожната си проява тя остава ненадмината по стойност и дълбочина на преживяването. Затова Учителят П.
към текста >>

Христос е изявление на тази Велика Любов."
Отричат категорично употребата на насилие във всички негови разновидности. Признават правото на мнозинството и приемат като критерий за порядъчност реда, законността и справедливостта на всички равнища. Те са хора на дълга. г) Любовта като принцип "Любовта е първият велик Принцип на Бога, чрез който Той се проявява. Христос е изявление на тази Велика Любов." "Физическата любов се изразява чрез външни движения. Например, майката взема детето си, подхвърля го нагоре, милва го, целува го и прочие. Духовната Любов се изразява чрез хубави думи. А Божествената Любов - в мълчание, понеже няма думи, с които тя да се изрази на човешки език. И затова там се мълчи!
към текста >>

96. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Познаването на закона за кармата би трябвало да ни помогне да възприемаме всичко, което се случва около нас и със самите нас, с разбиране и смирение.
Съдържанието на кармичния закон обуславя окултния факт, че човек в настоящия си живот си създава условията за следващия (или следващите). В този смисъл кармата бива разглеждана като предопределение на съдбата, което обаче не е абсолютно и неизменно. То може постепенно да бъде изменено в зависимост от мислите и делата на личността. Според Учителя П. Дънов кармата би могла да бъде коренно променена върху основата на дълбоко и искрено покаяние, последвано от конкретни дела на прогресиралото и пречистено съзнание. Познаването на закона за кармата би трябвало да ни помогне да възприемаме всичко, което се случва около нас и със самите нас, с разбиране и смирение. Ако се противим на обективното действие на кармичния закон, това само би влошило нашата собствена ситуация - и в настоящето, и в бъдещето: "Онова, което има да става, всичко е предвидено, ти не може да се избавиш от него. Ако се избавиш от едно зло, ще ти дойде друго, по-голямо. Ако приемеш едно зло разумно, с благодарност, след него идва едно добро" (Учителят П. Дънов). По тази причина всички велики духовни Учители на човечеството ни съветват да приемаме живота си с цялото му съдържание с благодарност и осмисляне на ставащото. Според своето действие кармата се явява жива връзка между миналото, настоящето и бъдещето.
към текста >>

Понеже, както е известно и от човешката правораздавателна система, непознаването на даден закон не отменя необходимостта от спазването му!
Някой ученик пропаднал на изпит, кажи му една насърчителна дума. Друг някой счупил крака си, притечи се на помощ, услужи му в нещо. Добрите думи, доброто представят благоприятните условия в живота." От особено значение за целите на това изследване е да подчертаем, че кармата възниква не само вследствие на човешките постъпки, но и на мислите, чувствата и думите. Този езотеричен факт обуславя огромната отговорност на всекиго от нас на всички равнища в нашата изява - видима и невидима. Понеже, както е известно и от човешката правораздавателна система, непознаването на даден закон не отменя необходимостта от спазването му! Учителят на ББ в България споделя, че има човешки закони, които не сме длъжни да следваме, но Божествените - винаги! "Кармата се създава - изтъква той, - когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Те се отклоняват от правия път и вървят по крива вълнообразна линия, наречена "път на астралната змия"." Брилянтно кратка и точна дефиниция на кармичния закон ни е предоставена в Библията (Новия Завет) от ап. Павел: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7). Кармата съществува в редица разновидности и класификационни схеми.
към текста >>

На друго място в Словото му срещаме репликата: "Законът на прераждането е закон на Христос.
(Учителят П. Дънов) Законът на прераждането произтича от петия херметически принцип - този за ритъма, и, както вече бе изтъкнато, действа успоредно и в съчетание със закона на кармата. Принципът за ритъма обуславя цикличността на всички явления и процеси в Космоса, включително и на прераждането (превъплъщението) на индивидуалностите, сътворени от Бога. В съответствие с твърдението на Учителя П. Дънов, приведено по-горе в първия цитат към тази подтема, духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на съществата е немислимо без наличието и функционирането на закона за прераждането. На друго място в Словото му срещаме репликата: "Законът на прераждането е закон на Христос. Прераждането е закон за усъвършенстването на човешката душа." Убеждението, че прераждането е факт, неизменно съпътстващ пътя на човека през измеренията и владенията на Духа, е съществувало от най-дълбока древност. Всички велики източни религиозно- философски учения го съдържат иманентно в теоретичната си схема. По времето на проповедническата мисия на Иисус Христос в Палестина това убеждение е било неотделима част от мирогледа на Неговите съвременници. След утвърждаването на християнството сред цивилизования свят Църквата го е отстранила механично от своето канонично учение.
към текста >>

По времето на проповедническата мисия на Иисус Христос в Палестина това убеждение е било неотделима част от мирогледа на Неговите съвременници.
Дънов, приведено по-горе в първия цитат към тази подтема, духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на съществата е немислимо без наличието и функционирането на закона за прераждането. На друго място в Словото му срещаме репликата: "Законът на прераждането е закон на Христос. Прераждането е закон за усъвършенстването на човешката душа." Убеждението, че прераждането е факт, неизменно съпътстващ пътя на човека през измеренията и владенията на Духа, е съществувало от най-дълбока древност. Всички велики източни религиозно- философски учения го съдържат иманентно в теоретичната си схема. По времето на проповедническата мисия на Иисус Христос в Палестина това убеждение е било неотделима част от мирогледа на Неговите съвременници. След утвърждаването на християнството сред цивилизования свят Църквата го е отстранила механично от своето канонично учение. Това е станало през IV век, на I и II вселенски събори (проведени съответно в Никея и Цариград през 325 и 381 г.). Независимо от строгите мерки, предприети от църковните отци за заличаване на всички следи от присъствието на идеята за прераждането в съзнанието на човечеството, те не са успели да го изтрият окончателно от страниците на свещената книга на християнството - Библията. Текстове, които недвусмислено говорят за прераждането като мирогледен елемент на границата между старозаветната и новозаветната ера, са, например: Матей 11:12-15; Лука 9:18-20; Йоан 9:1-3 и др. Класическото християнско богословие не е в състояние да обясни един очевиден факт - неравенството между хората.
към текста >>

След като Бог е въплъщение на върховната справедливост, след като всички хора са Негови деца и Той ги обича еднакво (нали Христос казва, че слънцето грее еднакво и за праведници, и за грешници?!), как да приемем обстоятелството, че всички сме различни?!?
След утвърждаването на християнството сред цивилизования свят Църквата го е отстранила механично от своето канонично учение. Това е станало през IV век, на I и II вселенски събори (проведени съответно в Никея и Цариград през 325 и 381 г.). Независимо от строгите мерки, предприети от църковните отци за заличаване на всички следи от присъствието на идеята за прераждането в съзнанието на човечеството, те не са успели да го изтрият окончателно от страниците на свещената книга на християнството - Библията. Текстове, които недвусмислено говорят за прераждането като мирогледен елемент на границата между старозаветната и новозаветната ера, са, например: Матей 11:12-15; Лука 9:18-20; Йоан 9:1-3 и др. Класическото християнско богословие не е в състояние да обясни един очевиден факт - неравенството между хората. След като Бог е въплъщение на върховната справедливост, след като всички хора са Негови деца и Той ги обича еднакво (нали Христос казва, че слънцето грее еднакво и за праведници, и за грешници?!), как да приемем обстоятелството, че всички сме различни?!? Че всички се раждаме при различни условия, при това - някои се раждат инвалиди, слепи, сакати, тежко или неизлечимо болни и пр., и пр. Може ли един вселюбящ и всесправедлив Родител да допусне това, ако действително всичките Му деца са еднакво скъпи за Него?!? Със сигурност - не! Фактът, че всички хора са различни и няма дори двама измежду тях, които да са съвършено еднакви и като телесна структура, и като душевност, и като условия на живот, има само едно логично обяснение - прераждането! Различията между хората, за които говорим тук, се дължат единствено на различната степен на духовната им еволюция, достигната от всеки един от тях.
към текста >>

Ако вие принадлежите на една група от 10 хиляди или от 100 хиляди души, пръснати по цялата Земя, вие сте свързани като един организъм." Именно по този начин могат да бъдат изяснени редица случаи на "разпознаване" между хора, които се срещат за първи път в дадения земен живот, но очевидно са свързани духовно в една група от невидимия свят.
Никой не е сам. Всички души слизат групово (курсивът мой - К. З.). Най-малката група се състои от 10 хиляди, 20 хиляди, 30 хиляди, а може да е от 100 хиляди, 200 хиляди, други - от 5 милиона, 100 милиона. Колкото групата е по-голяма, толкова е по-разумна. Гениите са голяма група. Ако вие принадлежите на една група от 10 хиляди или от 100 хиляди души, пръснати по цялата Земя, вие сте свързани като един организъм." Именно по този начин могат да бъдат изяснени редица случаи на "разпознаване" между хора, които се срещат за първи път в дадения земен живот, но очевидно са свързани духовно в една група от невидимия свят. Що се отнася до броя на душите, които се въплъщават (прераждат) периодически на Земята, Учителят на ББ у нас посочва число, потвърдено и от други авторитетни духовни учения - 60 милиарда: "60 милиарди души са пуснати в света." Има се пред вид обстоятелството, че в орбита около нашата планета "кръжат" 60 милиарда души, които се прераждат периодично в зависимост от своята кармична програма и тенденциите на планетарното развитие. Изключителен интерес за търсещите по духовния Път представлява броят на преражданията на една материална планета като Земята, необходими, за да приключи цикълът на раждане и смърт, т. е. индивидуалната душа да се освободи от кармичните си задължения и да се превърне в свободен дух. Тази проблематика е тясно свързана и с тезата за т.нар. "сродни души".
към текста >>

97. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл".
Посредством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (споменати по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние. Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посредством тази втора група упражнения човекът по духовния Път изминава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот. Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме доволни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зима". Тези осем упражнения символизират възраждането на човешката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане. От този момент нататък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчинява изцяло своя личен живот в служение на ближния, на човечеството, на Цялото. Слънчевите лъчи се изпълняват след първите 28 упражнения на Паневритмията (в тесния смисъл).
към текста >>

на Бога, са свързани с Неговата природа на Дух ("Бог е Дух" - казва Иисус Христос на самарянката в разговора Си с нея до извора; Йоан 4:24).
Затова и Учителят П. Дънов въвежда фундаменталното понятие "Живата Разумна Природа", което на практика обхваща всичко съществуващо. От друга страна, цялата Вселена, както и нейните съставни елементи, съществуват в ума на Цялото, което наричаме Бог. За Него в Библията е казано: "В Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28). Разумността в проявленията на Цялото, т. е. на Бога, са свързани с Неговата природа на Дух ("Бог е Дух" - казва Иисус Христос на самарянката в разговора Си с нея до извора; Йоан 4:24). Следователно, ако сме в непосредствен контакт с ума на Цялото - с Духа, - ще вникваме и осъзнаваме мотивите и същността на Неговите изяви. В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определена като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух). До нас са достигнали думите на Учителя на ББ у нас относно упражнението от Паневритмията "Аум": "Аум е дума на Духа." Понятието "аум" е съставено от две срички: 1) "А" - това е първата буква във всички азбуки навред по земното кълбо; тя е символ на Бога в ролята Му на Творец, Носител и Създател на всемирния живот; буквата "а" изразява и самосъзнанието като степен от еволюцията на съзнанието; 2) "ум" - втората сричка от думата "Аум" разкрива универсалната истина, която осветляваме в момента - че първият принцип, стоящ в основата на всяка творческа или разумна дейност, е именно умът; включително и вече подчертания езотеричен факт, че Бог се проявява чрез ума. II. Принцип на съответствието (аналогията) Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия.
към текста >>

Главният урок от осмислянето и прилагането на този принцип в практиката е разкриването на логическите връзки между обектите и явленията на действителността, разпознаването на подобията и съответствията между силите, енергиите и техните трансформации в полетата и световете на космическата необятност, обикновено тръгвайки от вече известното с посока към неизвестното.
II. Принцип на съответствието (аналогията) Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното. И обратното - създаденото в нашата преходна, тленна реалност също оказва влияние върху субектите и взаимоотношенията във фините области на Вселената. Принципът има всеобхватно действие във всички сфери и зони на Космоса - видимия и невидимия. Главният урок от осмислянето и прилагането на този принцип в практиката е разкриването на логическите връзки между обектите и явленията на действителността, разпознаването на подобията и съответствията между силите, енергиите и техните трансформации в полетата и световете на космическата необятност, обикновено тръгвайки от вече известното с посока към неизвестното. Конкретно за Паневритмията от особено значение е съответствието между идея, тон, форма, движение, цвят и число. Тяхното хармонично съчетание извайва външната прелест на паневритмичните движения и същевременно обуславя дълбочината на вътрешното им въздействие. III. Принцип на трептенията (вибрациите) Този принцип гласи: "Всичко е в движение, всичко трепти (вибрира)." Нищо в Космоса не е в покой. Следователно - движението е абсолютно, покоят е относителен.
към текста >>

5:48), така както тази цел е формулирана от самия Господ Иисус Христос, най- великия Космически Дух, слизал някога в плът на нашата планета.
Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на човека според изначалния Божествен План за предназначението на човешкото същество. От своя страна творчеството - само по себе си - представлява процес на създаване на ново качество. Тези две изходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават основание да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия себе си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Твореца. Не на последно място - Паневритмията допринася за установяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда. А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие - съвършенството (Мат. 5:48), така както тази цел е формулирана от самия Господ Иисус Христос, най- великия Космически Дух, слизал някога в плът на нашата планета. Именно Паневритмията като творчески процес свързва неделимо висшата с нисшата природа у човека, неговото духовно и материално естество. И по-точно - движенията на този уникален вселенски танц на пресътворението притежават чудодейното свойство да трансформират видимото в невидимо, земното в небесно. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да подчертае: "Движенията на Паневритмията са едновременно механични, органични и психични. ...Те имат голямо влияние върху човешкото съзнание.
към текста >>

Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати.
Тази е причината слънчевите лъчи през пролетта да оказват най-мощно лечебно въздействие. Най-подходящите за жизнено обновление месеци (период от годината) са между 22 март и 22 юни. В този отрязък от време - три месеца - човек следва да разтвори съзнанието си, цялата си същност и с Любов да възприеме животворната сила, в която така благодатно е потопен. Както вече нееднократно бе изтъкнато, действието на Паневрит- мията върху човека е всестранно, мащабно и с могъща трансформационна сила. То е от значение преди всичко за развитието и обновата на организма (тялото) и психиката (душата, безсмъртното духовно начало). Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават възхитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са придружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съчетанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса. Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган четири пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удостояването му с това най-високо признание е осуетено от управляващата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превърне в дух!
към текста >>

98. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

И така както никой пророк не е чут в отечеството си, както с болка въздъхва Спасителят Иисус Христос, така и великият български духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) все още не е получил заслужено признание в собствената си родина.
Ние, българите, може и да не сме оценили в достатъчна степен някого от своите или нещо свое. Но ако някой в чужбина се провикне на висок глас, че той или това е величина с планетарно измерение, че това е истинско богатство и принос към духовно-културната съкровищница на човечеството, ние сякаш мигновено отрезвяваме. И също в един глас започваме да хвалим и превъзнасяме човека или продукта на собствената си творческа гениалност. Излиза, че освен стоки с всякакво предназначение ние внасяме отвън и градивните частици на собствения си национален авторитет. И това ако не е парадокс, здраве му кажи! И така както никой пророк не е чут в отечеството си, както с болка въздъхва Спасителят Иисус Христос, така и великият български духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) все още не е получил заслужено признание в собствената си родина. Затова нека се вслушаме в отзивите за него от бележити личности зад граница, някои от които не се нуждаят от представяне. Забележителният реформатор на Римо-католическата църква папа Йоан XXIII (свиква II Ватикански събор - 1960-1965 г., който радикално променя облика на католицизма и прогласява инициативата за обединение на християнските църкви) преди да бъде избран на папския престол през 1958 г. е бил представител (папски нунций, т. е. посланик) на Ватикана в България. Тогава, преди Втората световна война, той е още кардинал Анджело Ронкалий.
към текста >>

Дънов, най-високопоставеният духовник на Англиканската църква, Кентърберийският архиепископ Хюлет Джонсън, след посещението си в България с цел запознаване с всички църкви, религиозни и духовни общности и течения у нас (включително ББ), заявява пред група бели братя и сестри в квартал "Изгрева": "Живот намерих само тук!
Тогава, преди Втората световна война, той е още кардинал Анджело Ронкалий. У нас се запознава основно с беседите на Учителя П. Дънов. Във встъпителната си реч след избора му за папа той излага на църковен език множество от идеите, прогласени от българския духовен Учител. На него принадлежат думите: "В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов." Един друг съвременник на Учителя П. Дънов, най-високопоставеният духовник на Англиканската църква, Кентърберийският архиепископ Хюлет Джонсън, след посещението си в България с цел запознаване с всички църкви, религиозни и духовни общности и течения у нас (включително ББ), заявява пред група бели братя и сестри в квартал "Изгрева": "Живот намерих само тук! " На тръгване той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по отношение масовото разпространение Словото на Учителя П. Дънов. През същия период от време главен еврейски равин в България е Даниел Цион. Известно е, че той е бил един от най-преданите и ревностни ученици на българския духовен Учител. Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на мисълта, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока. Като резултат от идейното въздействие на Учителя П.
към текста >>

Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на мисълта, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока.
Един друг съвременник на Учителя П. Дънов, най-високопоставеният духовник на Англиканската църква, Кентърберийският архиепископ Хюлет Джонсън, след посещението си в България с цел запознаване с всички църкви, религиозни и духовни общности и течения у нас (включително ББ), заявява пред група бели братя и сестри в квартал "Изгрева": "Живот намерих само тук! " На тръгване той взема със себе си значително количество литература на ББ, преведена на английски и френски език, изпълнен с намерение в Англия да надминат французите по отношение масовото разпространение Словото на Учителя П. Дънов. През същия период от време главен еврейски равин в България е Даниел Цион. Известно е, че той е бил един от най-преданите и ревностни ученици на българския духовен Учител. Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на мисълта, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока. Като резултат от идейното въздействие на Учителя П. Дънов равин Д. Цион действително приема Христос по дух, при това напълно и безрезервно. В една от своите книги духовникът дори издига революционната от гледна точка на традиционния юдаизъм теза: "Един Бог, една религия, един народ! " Разбира се, той има пред вид не богоизбрания през старозаветната епоха израилски народ, а една планетарна общочовешка общност, обединена под знамето на едни и същи духовни принципи, на една общосветовна религия, съчетаваща хармонично вяра и знание, наука и мистицизъм.
към текста >>

Цион действително приема Христос по дух, при това напълно и безрезервно.
През същия период от време главен еврейски равин в България е Даниел Цион. Известно е, че той е бил един от най-преданите и ревностни ученици на българския духовен Учител. Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на мисълта, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока. Като резултат от идейното въздействие на Учителя П. Дънов равин Д. Цион действително приема Христос по дух, при това напълно и безрезервно. В една от своите книги духовникът дори издига революционната от гледна точка на традиционния юдаизъм теза: "Един Бог, една религия, един народ! " Разбира се, той има пред вид не богоизбрания през старозаветната епоха израилски народ, а една планетарна общочовешка общност, обединена под знамето на едни и същи духовни принципи, на една общосветовна религия, съчетаваща хармонично вяра и знание, наука и мистицизъм. В тази своя книга авторът препоръчва на читателите вегетарианството и се старае да ги приобщи към новото, към идеите на Новата Култура на VI раса, прогласени от Учителя на ББ в нашата страна. През май 1939 г. един френски професор - Алфред Ломони от Тулузкия университет, изнася лекция пред двадесет свои колеги професори, на която представя идеите на Учителя П. Дънов.
към текста >>

99. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

По наше мнение крайната цел на човешкото съществувание е Божественото съвършенство, така както е формулирана от Учителя на Учителите, Христос, в Неговата Проповед на планината (Мат. 5:48).
Всеки точен и осмислен отговор на така поставения въпрос предопределя до най-висока степен жизнения път на този, който е съзрял за него. За да вникнем в същността на Божественото проявление на българския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), е необходимо да почерпим жива вода от изворите на вселенската Мъдрост, да синтезираме целия хилядолетен опит, концентриран във философията, историята и духовното познание на човешкия род. Само тогава бихме придобили смелостта да разкрием поне край- чеца от завесата на всемирната драма, в която изпълнител на главната роля е поредният пълномощен Пратеник на Всевишния, а ние, простосмъртните, сме зрители или участници според възможностите си и в съответствие със степента, в която успяваме да проникнем в мистериите на Духа. А колко още остава неразкрито за нашите очи - физически и нетленни... Цяла бездна от познанието за Истината, която отвека променя света към добро. Ала дори и в шепа да гребнем от нея, би ни стигнало за цял един живот. По наше мнение крайната цел на човешкото съществувание е Божественото съвършенство, така както е формулирана от Учителя на Учителите, Христос, в Неговата Проповед на планината (Мат. 5:48). Смисълът на нашия живот е в непрекъснатото духов- но-нравствено развитие и усъвършенстване, наречено богоупо- добяване в християнството. А съдържанието на земната ни житейска изява е в неуморното, непрестанно и всеотдайно отдаване и приемане на Любов. Любовта е и свързващата нишка между смисъла и целта на живота. Тя е най-скъпата и най-достойната награда пред олтара на безсмъртието. Докосването до жизнения подвиг на един истински духовен Учител - какъвто е този, на когото е посветен настоящият лекционен курс - понякога е достатъчно дори само за миг да проумеем всичко това.
към текста >>

Даже и най-великите хора като Буда, Кришна, а дори и Христос, не са огрели целия свят така, както Слънцето го огрява.
Докосването до жизнения подвиг на един истински духовен Учител - какъвто е този, на когото е посветен настоящият лекционен курс - понякога е достатъчно дори само за миг да проумеем всичко това. А най-сигурният начин да се съединим с него във Вечността е да го последваме по неговите стъпки. 2. Мисията на великите духовни Учители на човечеството "Може ли човек да блесне повече от Слънцето ? Кой гениален човек е успял да завладее и огрее целия свят? Даже и най-великите хора като Буда, Кришна, а дори и Христос, не са огрели целия свят така, както Слънцето го огрява. Те не са имали друга задача, а са проповядвали Любов към Бога (курсивът мой - К. З.)." (Учителят П. Дънов) Съвсем наскоро се разделихме с ХХ век. Едва ли друго столетие от човешката история е било такава бурна арена на сблъсък на толкова ярки и същевременно разнопосочни духовни учения и школи, социално-политически доктрини, религиозно-философски и мистични концепции, културни феномени и течения в областта на изкуството. Научно-техническият прогрес прерасна по степен на интензивност в революция и значително допринесе за утвърждаване на рационално-потребителски мироглед сред мнозина наши съвременници.
към текста >>

притчата на Христос за сеяча - Мат.
Рангът на един духовен Учител се определя от величината на неговата мисия, от мащабите на Промяната, която той е призван да реализира. Когато кълновете на обновлението, което той носи със себе си, поникват навред по планетата и засягат духовната еволюция на цялото човечество, тогава говорим за Миров (Световен) Учител. Той винаги е въплъщение на Христовия Космически Принцип - Словото, което от възникването на човешкия род се излива изобилно върху умове, сърца и души, за да ги просветли и да им вдъхне живеца на силата за пресътворение. Той неизменно съчетава в себе си по неповторим начин Божествената Мъдрост и Любов и е готов да ги раздава безвъзмездно на всички, съзрели да ги приемат в съзнанието си. Учителят е Сеячът (ср. притчата на Христос за сеяча - Мат. 13:3-9), а учениците му са тружениците на Божията нива, чиито дълг е да отгледат плодовете от посятото и да ги раздадат на устремените по духовния Път. Поради тази причина Учителят винаги създава своя Школа, в която предава драгоценния бисер на знанието на определен кръг последователи. Те са живата връзка между него и обществото, проводниците на величавите му идеи - вестители на Новото Учение, апостоли (а нерядко и мъченици) на прехода от по-ниското към по-високото стъпало на мировата еволюция. Световните Учители идват периодически на планетата Земя като Пратеници на една висша Общност, която съществува и функционира в духовната вселена, имайки проекции във всички материални светове (галактики, звездни системи, отделни планети). Едно от имената, с които е известна тази Общност, е Великото Всемирно Братство (Всемирна Ложа).
към текста >>

В нашия случай това предполага опознаването, осмислянето и въвеждането в ежедневния живот на Словото, Паневритмията и музиката на Учителя П. Дънов.
Този път ще се опитаме да го разгледаме пречупен през повече ъгли на изследване. Ще дадем думата и на самия Петър Дънов, за да чуем собственото му мнение в тази насока, което без съмнение представлява интерес както за хилядите му последователи по цялата планета, така и за множество хора извън системата на ББ. По принцип стремежът за проникване в дълбините на личността на един духовен Учител се сблъсква със сериозни, често непреодолими затруднения. Мащабите на това Същество са толкова огромни, ръстът му дотолкова надвишава средните човешки мащаби, че пълната обективност на оценката остава на практика непостижима. Най-сигурният път към този род познание е концентриран в проучването на духовно-културното наследство и прилагането на Учението, оставено от всеки подобен Пратеник на Небето. В нашия случай това предполага опознаването, осмислянето и въвеждането в ежедневния живот на Словото, Паневритмията и музиката на Учителя П. Дънов. Това, което прави неизгладимо впечатление при характеризирането на личността на българския Учител на Любовта, е неговата безспорна универсалност. Едва ли има област на науката и изкуството, в която той да не се е проявил като вещ познавач и ценител. Нещо повече, безброй са примерите, свидетелстващи за приносното естество на новото по качество познание, добавено от него към вече известни сфери и параметри на съвременната система от възгледи на човечеството. Самият той се изявява като великолепен музикант - майстор на цигулката и пианото, ненадминат специалист и интерпретатор на редица езотерични науки: астрология, френология и физиогномика, графология, хиромантия, ясновидец от най-висока класа, лечител от ранга на Христос, владеещ до съвършенство телепатията, бялата магия и телепортацията, пророческата дарба и способността да въздейства върху природните стихии. Личният му живот е образец на безкомпромисна нравственост и безупречно служение за благото на земните хора.
към текста >>

Самият той се изявява като великолепен музикант - майстор на цигулката и пианото, ненадминат специалист и интерпретатор на редица езотерични науки: астрология, френология и физиогномика, графология, хиромантия, ясновидец от най-висока класа, лечител от ранга на Христос, владеещ до съвършенство телепатията, бялата магия и телепортацията, пророческата дарба и способността да въздейства върху природните стихии.
Най-сигурният път към този род познание е концентриран в проучването на духовно-културното наследство и прилагането на Учението, оставено от всеки подобен Пратеник на Небето. В нашия случай това предполага опознаването, осмислянето и въвеждането в ежедневния живот на Словото, Паневритмията и музиката на Учителя П. Дънов. Това, което прави неизгладимо впечатление при характеризирането на личността на българския Учител на Любовта, е неговата безспорна универсалност. Едва ли има област на науката и изкуството, в която той да не се е проявил като вещ познавач и ценител. Нещо повече, безброй са примерите, свидетелстващи за приносното естество на новото по качество познание, добавено от него към вече известни сфери и параметри на съвременната система от възгледи на човечеството. Самият той се изявява като великолепен музикант - майстор на цигулката и пианото, ненадминат специалист и интерпретатор на редица езотерични науки: астрология, френология и физиогномика, графология, хиромантия, ясновидец от най-висока класа, лечител от ранга на Христос, владеещ до съвършенство телепатията, бялата магия и телепортацията, пророческата дарба и способността да въздейства върху природните стихии. Личният му живот е образец на безкомпромисна нравственост и безупречно служение за благото на земните хора. Нямат чет обстоятелствата, при които той е проявил завидно търпение, ненадмината духовна сила, велика по съдържание и действеност Любов и доброта, Божествена Мъдрост и разумност, стоманена воля и чувство за собствено достойнство. Заслугата за спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта, която бива приписвана на мнозина - от цар Борис III, през депутата Димитър Пешев, до архиереите на Българската православна църква, принадлежи именно нему. Само че той никога и по никакъв повод не я е изтъквал. Понеже великият в Духа неизменно е велик и в скромността си.
към текста >>

Дънов с Христос.
Нямат чет обстоятелствата, при които той е проявил завидно търпение, ненадмината духовна сила, велика по съдържание и действеност Любов и доброта, Божествена Мъдрост и разумност, стоманена воля и чувство за собствено достойнство. Заслугата за спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта, която бива приписвана на мнозина - от цар Борис III, през депутата Димитър Пешев, до архиереите на Българската православна църква, принадлежи именно нему. Само че той никога и по никакъв повод не я е изтъквал. Понеже великият в Духа неизменно е велик и в скромността си. Неведнъж са сравнявали Учителя П. Дънов с Христос. По този повод той заявява: "Ще тръгнат за мене да говорят: Христос съм бил. Дръж го за себе си. Аз съм това, което съм, а ти си това, което си. Тъй седи великата философия. ...Христос не съм, но Христос е в мене (курсивът мой - К.
към текста >>

По този повод той заявява: "Ще тръгнат за мене да говорят: Христос съм бил.
Заслугата за спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта, която бива приписвана на мнозина - от цар Борис III, през депутата Димитър Пешев, до архиереите на Българската православна църква, принадлежи именно нему. Само че той никога и по никакъв повод не я е изтъквал. Понеже великият в Духа неизменно е велик и в скромността си. Неведнъж са сравнявали Учителя П. Дънов с Христос. По този повод той заявява: "Ще тръгнат за мене да говорят: Христос съм бил. Дръж го за себе си. Аз съм това, което съм, а ти си това, което си. Тъй седи великата философия. ...Христос не съм, но Христос е в мене (курсивът мой - К. З.)." Осъзнавайки невъзможността да представи пред съвременниците си действителната си същност, той споделя: "Аз не се боря да оставя име между хората.
към текста >>

...Христос не съм, но Христос е в мене (курсивът мой - К.
Дънов с Христос. По този повод той заявява: "Ще тръгнат за мене да говорят: Христос съм бил. Дръж го за себе си. Аз съм това, което съм, а ти си това, което си. Тъй седи великата философия. ...Христос не съм, но Христос е в мене (курсивът мой - К. З.)." Осъзнавайки невъзможността да представи пред съвременниците си действителната си същност, той споделя: "Аз не се боря да оставя име между хората. Какво ме интересува това име ? Хората и без това не знаят истинското ми име." Немаловажно за целите на настоящото изследване е да се опитаме да узнаем за какъв са смятали Учителя П. Дънов неговите ученици и последователи.
към текста >>

" Както подчертава многократно и Спасителят Иисус Христос - който има уши да слуша, нека слуша.
Дънов е достатъчно откровен към своите ученици и последователи, за да им заяви право в очите: "Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпросът да ги направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие (курсивът мой - К. З.). Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Единственото, което не обичам, е измамата. " Както подчертава многократно и Спасителят Иисус Христос - който има уши да слуша, нека слуша. И не само да слуша, но и да осмисля казаното. И не на последно място - да го прилага. Слушане - осмисляне - прилагане. Това е вълшебната стълбица на успеха по духовния Път. Към осмислянето със сигурност спада и осъзнаването на факта, че Словото на Учителя П.
към текста >>

И Христос не дойде за праведните, а за страдащите, за болните, слабите и бедните.
Родена е тя преди вековете - още преди създаването на света. Тя е проява на Бога, Който живее в нас и ни говори отвътре. И най-малкият подтик към добро е език на Бога (курсивът мой - К. З.)." Размишлявайки на глас пред група свои последователи, великият духовен Учител преценява параметрите на евентуална своя бъдеща изява сред земните хора: "У мене има един стремеж да се приближавам повече към слабите, безразлично дали са бедни или богати. Имам съчувствие към слабите и искам да им помогна. И Христос не дойде за праведните, а за страдащите, за болните, слабите и бедните. При болните ще ида с аптеката си, а при другите ще нося своята цигулка. Ако с цигулката не ще мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. До такъв извод съм дошъл. Ако още веднъж дойда на този свят, ще дойда или като музикант, или като поет. Това са двете неща, които ще оправят света (курсивът мой - К. З.).
към текста >>

За начина, по който хармонизира своята воля с тази на Бога, той свидетелства: "Христос казва: "Говори!
Този, който служи с цялата си душа на Бога, е гражданин на това велико Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Аз ви казвам: Станете ученици на това Братство! " Като отговор на обвиненията в сектантство той казва простичко, но с изумителна сила на въздействието: "Ние не сме секта. Ние сме Цялото, в което живеят всички секти." Пропускът за достъп до великия Учител на ББ е степента, в която хората изразяват Божията Любов: "Който няма Любов и идва при мене, той ми отнема времето, а за този, който има Любов, за него имам винаги време." За начина, по който хармонизира своята воля с тази на Бога, той свидетелства: "Христос казва: "Говори! " И аз говоря. Аз не правя, каквото искам. Каквото ми каже Господ, това правя, там отивам. И Господ прави за мене всичко, каквото аз искам. Бог ми казва да посетя някого, да повдигна някого. .
към текста >>

Кой е Христос?
Аз правя същото с вас." Понякога си позволява да въздъхне: "Ако има някой, който да има най-големите противоречия и мъчнотии в света, това съм аз." С което категорично опровергава помислите на онези негови последователи, които си въобразяват, че външното му спокойствие и невъзмутимост са огледално отражение на вътрешния му душевен живот. Един от най-кратките и съдържателни негови завети към тях е: "Ако искате да живеете, трябва да живеете, както аз живея." Защото: "Това, което с мен ще научите за десет години, без мен ще го научите за хиляди години." Той не заобикаля въпроса за изконната си същност. Но го интерпретира така, че отговорът му да стане достояние само на зрящите: "Кой е Учителят? Кой е Христос? Това са въпроси на невидимия свят. Невидимият свят - светът на Истината горе - той ще разкрие отвътре Истината на човека." Именно в невидимия свят се крият критериите за потвърждаване истинността на Учителевото Слово. И тъй като Царството Божие е вътре в самия човек (ср. Лука 17:21), то всеки негов ученик е длъжен да потърси това потвърждение дълбоко в духовната си природа: "Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят. Важно е дали от невидимия свят поддържат това, което аз изнасям.
към текста >>

Защото Христос казва: "Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси." Новото, което говоря, ще се завери от друго място." А последната дума има, разбира се, личната опитност на търсещия по духовния Път.
Това са въпроси на невидимия свят. Невидимият свят - светът на Истината горе - той ще разкрие отвътре Истината на човека." Именно в невидимия свят се крият критериите за потвърждаване истинността на Учителевото Слово. И тъй като Царството Божие е вътре в самия човек (ср. Лука 17:21), то всеки негов ученик е длъжен да потърси това потвърждение дълбоко в духовната си природа: "Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят. Важно е дали от невидимия свят поддържат това, което аз изнасям. Защото Христос казва: "Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси." Новото, което говоря, ще се завери от друго място." А последната дума има, разбира се, личната опитност на търсещия по духовния Път. Приложеното в живота, в ежедневието езотерично знание поражда най-непоклатимата увереност в достоверността на изнесеното от Учителя на ББ словесно богатство: "Аз ви давам жито. Вие казвате: "Дали е хубаво? " Посейте го и ще видите." А той самият нито за миг не се отклонява от убедеността, че мисията, с която Бог го е пратил в света, е да предаде на всички Неговото вечно, обновително и възраждащо Слово. Зарядът на това свято Дело го издига над всички условности на средата, над всички спънки и препятствия, изникващи на всяка крачка по пътя на Великия Посветен: "Божественото Слово има сила да расте при всички условия. По това се познава: ако има сила да расте при всички условия.
към текста >>

100. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

В съвременната действителност при среща на двама непознати, особено в деловите взаимоотношения, вместо да се изразходва дълго време за опознаване, хората си разменят визитни картички.
Дънов обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание“, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка. Разбира се, този наш избор с нищо не променя съдържанието и стойността на обръщението. Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е. последователно проучване и тълкуване на Възванието. Ще подложим съдържанието на текста на аналитично разглеждане, подкрепено с цитати от него. В съвременната действителност при среща на двама непознати, особено в деловите взаимоотношения, вместо да се изразходва дълго време за опознаване, хората си разменят визитни картички. На тях фигурира името на притежателя, неговият адрес и телефон, професионална квалификация и длъжност в съответна организация, напоследък – и номер на факс и/или код на електронна поща. На минимална площ (една визитка е само няколко квадратни сантиметра) бива разположена оптимална по обем информация. Позволяваме си да твърдим, че на практика Възванието е визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на Бялото братство (ББ) у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието ў – публична лекция в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Възванието – село Николаевка (бившето село Хадърча).
към текста >>

За Второто пришествие на Христос?
Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“ От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“ Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието: „Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждущите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.“ За кого става дума тук? – За Месията? За Второто пришествие на Христос? Или за самия Учител Беинса Дуно? Към настоящето ли е насочено това изявление или към бъдещето? Въпросът остава открит за дискусия. Във всеки случай четирите определения „Вождът на спасението“, „Помазаникът Сионов“, „Царят Господен“ и „братът на страждущите“ свидетелстват, че Учителят П. Дънов има пред вид Божествен Пратеник, притежаващ всички пълномощия от ВББ да проведе неговото предначертание за нашата планета.
към текста >>

Използваните тук изрази с библейски контекст, визиращ очаквания Месия, ни дават основания да идентифицираме Личността, призвана да „промени вида на този свят“ като Христос.
Или за самия Учител Беинса Дуно? Към настоящето ли е насочено това изявление или към бъдещето? Въпросът остава открит за дискусия. Във всеки случай четирите определения „Вождът на спасението“, „Помазаникът Сионов“, „Царят Господен“ и „братът на страждущите“ свидетелстват, че Учителят П. Дънов има пред вид Божествен Пратеник, притежаващ всички пълномощия от ВББ да проведе неговото предначертание за нашата планета. Използваните тук изрази с библейски контекст, визиращ очаквания Месия, ни дават основания да идентифицираме Личността, призвана да „промени вида на този свят“ като Христос. Най-дълбокият духовно-мистичен аспект на мисията на Учителя П. Дънов е бил да подготви Земята и човечеството за Второто идване на Христос – в етерния свят. След успешното приключване на тази негова задача всички земни хора, притежаващи етерно зрение, биха могли да общуват непосредствено с Христовото Същество на етерно равнище. „... тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка“, казва по-нататък авторът на текста. Тук той визира ново качествено състояние на човешкото съзнание, отговарящо на нови условия върху Земята, на прилив от нови енергии с космически произход.
към текста >>

Дънов е бил да подготви Земята и човечеството за Второто идване на Христос – в етерния свят.
Въпросът остава открит за дискусия. Във всеки случай четирите определения „Вождът на спасението“, „Помазаникът Сионов“, „Царят Господен“ и „братът на страждущите“ свидетелстват, че Учителят П. Дънов има пред вид Божествен Пратеник, притежаващ всички пълномощия от ВББ да проведе неговото предначертание за нашата планета. Използваните тук изрази с библейски контекст, визиращ очаквания Месия, ни дават основания да идентифицираме Личността, призвана да „промени вида на този свят“ като Христос. Най-дълбокият духовно-мистичен аспект на мисията на Учителя П. Дънов е бил да подготви Земята и човечеството за Второто идване на Христос – в етерния свят. След успешното приключване на тази негова задача всички земни хора, притежаващи етерно зрение, биха могли да общуват непосредствено с Христовото Същество на етерно равнище. „... тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка“, казва по-нататък авторът на текста. Тук той визира ново качествено състояние на човешкото съзнание, отговарящо на нови условия върху Земята, на прилив от нови енергии с космически произход. Учителят П. Дънов нарича това предстоящо, вече актуално в наше време, състояние на земната ноосфера „тринадесетата сфера“.
към текста >>

3:13) – в широк смисъл; в тесен смисъл този израз се отнася до състоянието на нашата планета и на човечеството след Второто пришествие на Иисус Христос и Страшния съд.
„... тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка“, казва по-нататък авторът на текста. Тук той визира ново качествено състояние на човешкото съзнание, отговарящо на нови условия върху Земята, на прилив от нови енергии с космически произход. Учителят П. Дънов нарича това предстоящо, вече актуално в наше време, състояние на земната ноосфера „тринадесетата сфера“. В Библията (Новия Завет) е използван за същото изразът „ново небе и нова земя“ (II Петр. 3:13) – в широк смисъл; в тесен смисъл този израз се отнася до състоянието на нашата планета и на човечеството след Второто пришествие на Иисус Христос и Страшния съд. Със следващите си думи Учителят на ББ подчертава, че е нужна специална вътрешна настройка на човешката личност, за да приеме Новото, което завладява света: „Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.“ Това е призив на Учителя Беинса Дуно да се преборим със старото у себе си и да дадем път на новите импулси, носещи пресътворение на всичко съществуващо. На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание – прехода в планетарен мащаб към Новата Култура на VI раса? – „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага.
към текста >>

Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция.
И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България. Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция. Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл). По-долу в текста на Възванието са представени и нови свидетелства за прякото участие на Учителя Беинса Дуно в историческите съдбини на българския народ: „Но в тогавашното ваше падение (османското иго – б.К.З.) аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа, Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието. И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.
към текста >>

Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл).
Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция. Както вече бе отбелязано по-горе, според някои източници Второто пришествие (идване) на Христос на Земята е било осъществено през изтеклия ХХ век на етерно ниво (в етерния свят – неделима част от физическия в широк смисъл). По-долу в текста на Възванието са представени и нови свидетелства за прякото участие на Учителя Беинса Дуно в историческите съдбини на българския народ: „Но в тогавашното ваше падение (османското иго – б.К.З.) аз ви подкрепих с любовта си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, Който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учех да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа, Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити аз ви подкрепях с моята ръка и ви предавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на живота и отчаянието. И с всички сили, с които разполагам, заех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговечен изпит, когато Небето реши по висше усмотрение на Божията Промисъл да ви избави от тежкото робство, аз бях първият, който се явих, да се застъпя да ви освободя (курсивът мой – К.З.), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат, да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.“ От изнесеното тук следва, че Учителят Беинса Дуно се е застъпил лично в духовния свят за освобождението на България от турските поробители с помощта на братска Русия.
към текста >>

НАГОРЕ

0.62767815589905