НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1024
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_04 ) Единството в света
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато ни обичат някои, обичат
Бога
в нас и затова ние не трябва да протестираме защо ни обичат.
Кого обичаш? Този, когото обичаш, не е в тялото. Когато нашето съзнание е будно в този момент, там е Бог. Когато съзнанието ни не е будно, Бог не е там. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас.
Когато ни обичат някои, обичат
Бога
в нас и затова ние не трябва да протестираме защо ни обичат.
Нали като дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за къщата, а за царя. Бог, като се проявява в един човек, хората го обичат, защото Бог се е проявил в него. Тази идея трябва да я имаме. Когато те обичат, ти всякога ще се ползваш и когато ти обичаш, също ще се ползваш. Та в Любовта всякога (дали си обичан или обичаш) все печелиш.
към текста >>
Истинската Любов е, когато отсрещният вижда
Бога
в мен и аз виждам
Бога
в него.
Нали като дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за къщата, а за царя. Бог, като се проявява в един човек, хората го обичат, защото Бог се е проявил в него. Тази идея трябва да я имаме. Когато те обичат, ти всякога ще се ползваш и когато ти обичаш, също ще се ползваш. Та в Любовта всякога (дали си обичан или обичаш) все печелиш.
Истинската Любов е, когато отсрещният вижда
Бога
в мен и аз виждам
Бога
в него.
Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте! “ Това се отнася за Любовта. Когато обичаш някого, то Бог в него ти е проговорил, безразлично дали той Го познава или не. Ти се радвай, че си видял Бога в него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек. Щом не можеш да обичаш някого, ти значи имаш слепота, не можеш да видиш Истината.
към текста >>
Ти се радвай, че си видял
Бога
в него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек.
Та в Любовта всякога (дали си обичан или обичаш) все печелиш. Истинската Любов е, когато отсрещният вижда Бога в мен и аз виждам Бога в него. Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте! “ Това се отнася за Любовта. Когато обичаш някого, то Бог в него ти е проговорил, безразлично дали той Го познава или не.
Ти се радвай, че си видял
Бога
в него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек.
Щом не можеш да обичаш някого, ти значи имаш слепота, не можеш да видиш Истината. Бог е в тях, тази Истина съществува в тях. При Любовта човек е проводник на Любовта на Бога. Любовта е атрибут на Бога. Бог е, Който люби чрез нас.
към текста >>
При Любовта човек е проводник
на
Любовта
на
Бога
.
“ Това се отнася за Любовта. Когато обичаш някого, то Бог в него ти е проговорил, безразлично дали той Го познава или не. Ти се радвай, че си видял Бога в него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек. Щом не можеш да обичаш някого, ти значи имаш слепота, не можеш да видиш Истината. Бог е в тях, тази Истина съществува в тях.
При Любовта човек е проводник
на
Любовта
на
Бога
.
Любовта е атрибут на Бога. Бог е, Който люби чрез нас. Как ще познаеш, че Бог те обича? Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Когато човек обикне Бога, когато човек запали Свещения огън в себе си, като магнит ще привлича хората, всички ще го обичат.
към текста >>
Любовта е атрибут
на
Бога
.
Когато обичаш някого, то Бог в него ти е проговорил, безразлично дали той Го познава или не. Ти се радвай, че си видял Бога в него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек. Щом не можеш да обичаш някого, ти значи имаш слепота, не можеш да видиш Истината. Бог е в тях, тази Истина съществува в тях. При Любовта човек е проводник на Любовта на Бога.
Любовта е атрибут
на
Бога
.
Бог е, Който люби чрез нас. Как ще познаеш, че Бог те обича? Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Когато човек обикне Бога, когато човек запали Свещения огън в себе си, като магнит ще привлича хората, всички ще го обичат. Това са два закона.
към текста >>
Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Когато човек обикне
Бога
, когато човек запали Свещения огън в себе си, като магнит ще привлича хората, всички ще го обичат.
При Любовта човек е проводник на Любовта на Бога. Любовта е атрибут на Бога. Бог е, Който люби чрез нас. Как ще познаеш, че Бог те обича? Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича.
Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Когато човек обикне
Бога
, когато човек запали Свещения огън в себе си, като магнит ще привлича хората, всички ще го обичат.
Това са два закона. Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледалото, защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш. Като обичаш хората, ти обичаш себе си. Като обичаш другите, ти обичаш Бога в тях. Та Любовта е огледало.
към текста >>
Като обичаш другите, ти обичаш
Бога
в тях.
Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Когато човек обикне Бога, когато човек запали Свещения огън в себе си, като магнит ще привлича хората, всички ще го обичат. Това са два закона. Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледалото, защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш. Като обичаш хората, ти обичаш себе си.
Като обичаш другите, ти обичаш
Бога
в тях.
Та Любовта е огледало. Щом аз проявявам Любов към другите, то имам одобрението на Бога, че извършвам Неговата Воля. Любовта е изпълнение на Волята Божия, на Божия закон. Не е лесно да се обясни Любовта. Това е най-великият закон в света.
към текста >>
Щом аз проявявам Любов към другите, то имам одобрението
на
Бога
, че извършвам Неговата Воля.
Това са два закона. Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледалото, защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш. Като обичаш хората, ти обичаш себе си. Като обичаш другите, ти обичаш Бога в тях. Та Любовта е огледало.
Щом аз проявявам Любов към другите, то имам одобрението
на
Бога
, че извършвам Неговата Воля.
Любовта е изпълнение на Волята Божия, на Божия закон. Не е лесно да се обясни Любовта. Това е най-великият закон в света. Любовта е необяснима. Тя може да се представи в каквато и да е форма, но самата тя е необяснима, понеже Любовта е Бог.
към текста >>
Любовта в човека иде от
Бога
, човек е само проводник и той не може да обясни нещо, което е над него.
Любовта е изпълнение на Волята Божия, на Божия закон. Не е лесно да се обясни Любовта. Това е най-великият закон в света. Любовта е необяснима. Тя може да се представи в каквато и да е форма, но самата тя е необяснима, понеже Любовта е Бог.
Любовта в човека иде от
Бога
, човек е само проводник и той не може да обясни нещо, което е над него.
Човек само трябва да ѝ даде ход, да не я ограничава. Щом се говори за Любовта, тя не трябва да се разбира по човешки. След като пихме чай, пак се подхвана разговор. Познаването на Бога е условие за Вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш.
към текста >>
Познаването
на
Бога
е условие за Вечния живот.
Тя може да се представи в каквато и да е форма, но самата тя е необяснима, понеже Любовта е Бог. Любовта в човека иде от Бога, човек е само проводник и той не може да обясни нещо, което е над него. Човек само трябва да ѝ даде ход, да не я ограничава. Щом се говори за Любовта, тя не трябва да се разбира по човешки. След като пихме чай, пак се подхвана разговор.
Познаването
на
Бога
е условие за Вечния живот.
Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на Живота е в познанието на Бога. Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере.
към текста >>
Смисълът
на
Живота е в познанието
на
Бога
.
След като пихме чай, пак се подхвана разговор. Познаването на Бога е условие за Вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта.
Смисълът
на
Живота е в познанието
на
Бога
.
Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога.
към текста >>
Не можеш да познаеш
Бога
, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено.
Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на Живота е в познанието на Бога. Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере.
Не можеш да познаеш
Бога
, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено.
Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога. Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци.“ Духовният свят ще покаже на човека къде ще отиде и къде трябва да работи. Невидимият свят ще ни изпрати при онези, които е предопределил и подготвил.
към текста >>
Това значи да се показва
на
хората пътя към
Бога
.
Смисълът на Живота е в познанието на Бога. Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ.
Това значи да се показва
на
хората пътя към
Бога
.
Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци.“ Духовният свят ще покаже на човека къде ще отиде и къде трябва да работи. Невидимият свят ще ни изпрати при онези, които е предопределил и подготвил. Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото или с други думи, да познае Бога. Това значи да познаем условията, при които можем да растем. Онези, които ти обичаш, ги познаваш.
към текста >>
Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото или с други думи, да познае
Бога
.
Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога. Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци.“ Духовният свят ще покаже на човека къде ще отиде и къде трябва да работи. Невидимият свят ще ни изпрати при онези, които е предопределил и подготвил.
Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото или с други думи, да познае
Бога
.
Това значи да познаем условията, при които можем да растем. Онези, които ти обичаш, ги познаваш. Един човек не можеш да го познаеш, докато не го обичаш. Имаш един приятел, а не се познаваш с него. Щом не обичаш някого, той е маска за теб.
към текста >>
2.
2_13 ) Четири портокала
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А да познаеш онова, което Бог с вложил в него, това значи да познаеш
Бога
.
Една сестра попита: „Вие казахте, че когато обичаме едно същество, трябва да знаем защо го обичаме? Как да знаем защо го обичаме? “ Ще търсиш съществените качества, за които обичаш това същество. Да познаваш онова, което Бог е вложил в него.
А да познаеш онова, което Бог с вложил в него, това значи да познаеш
Бога
.
А с познаването на Бога ще добиеш Живота, защото е писано: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, когото Си изпратил.“ Когато обичаш някого, ти пращаш към него сноп Светлина и виждаш, че лицето му има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в неговата душевност. Един брат каза на Учителя: „Много неща ми станаха ясни от беседата в неделя, когато казахте, че човек не трябва да бъде нито мъж, нито жена, а човек! Както е казано в Писанието: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие.“
към текста >>
А с
познаването
на
Бога
ще добиеш Живота, защото е писано: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго
Бога
и Христа, когото Си изпратил.“
Как да знаем защо го обичаме? “ Ще търсиш съществените качества, за които обичаш това същество. Да познаваш онова, което Бог е вложил в него. А да познаеш онова, което Бог с вложил в него, това значи да познаеш Бога.
А с
познаването
на
Бога
ще добиеш Живота, защото е писано: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго Истиннаго
Бога
и Христа, когото Си изпратил.“
Когато обичаш някого, ти пращаш към него сноп Светлина и виждаш, че лицето му има красиви черти. И всеки път намираш все нови и нови красиви черти в неговата душевност. Един брат каза на Учителя: „Много неща ми станаха ясни от беседата в неделя, когато казахте, че човек не трябва да бъде нито мъж, нито жена, а човек! Както е казано в Писанието: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие.“ При Любовта човек трябва да бъде крайно досетлив.
към текста >>
3.
6_01 ) Свещеният час
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл са все дар от тези Същества и от
Бога
.
и 30 мин., или между 3 и 4 ч. Някои искат да се запознаят с Ангелите и това е добро, ала трябва да бъдем едно с тях, да се учим от тях, да работим с тях. Но понеже хората ги критикуват, затова Ангелите са далеч от тях и не могат да се запознаят. Когато дойде светла мисъл в теб, едно Висше същество те е посетило и ти е оставило едно благословение. Тази мисъл ти е подарък.
Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл са все дар от тези Същества и от
Бога
.
Ако обръщаме внимание на тези мисли и чувства, то вече ние правим връзка с тях. Най-добрият път за да се свържем с Разумните същества е свързване с Бога – да мислим за тях и да ги съзнаваме като Същества, чрез които се изявява Бог. Трябва да се изучава Природата. Всички нейни прояви са все резултат от дейността на Разумните същества. Ние трябва да разгледаме цялата Природа като проява на дейността на Разумните същества и по този начин да влизаме в мистично общение с нейния вътрешен живот, който е живот на тези Напреднали същества и в тях да виждаме изявление на Бога.
към текста >>
Най-добрият път за да се свържем с Разумните същества е свързване с
Бога
– да мислим за тях и да ги съзнаваме като Същества, чрез които се изявява Бог.
Но понеже хората ги критикуват, затова Ангелите са далеч от тях и не могат да се запознаят. Когато дойде светла мисъл в теб, едно Висше същество те е посетило и ти е оставило едно благословение. Тази мисъл ти е подарък. Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл са все дар от тези Същества и от Бога. Ако обръщаме внимание на тези мисли и чувства, то вече ние правим връзка с тях.
Най-добрият път за да се свържем с Разумните същества е свързване с
Бога
– да мислим за тях и да ги съзнаваме като Същества, чрез които се изявява Бог.
Трябва да се изучава Природата. Всички нейни прояви са все резултат от дейността на Разумните същества. Ние трябва да разгледаме цялата Природа като проява на дейността на Разумните същества и по този начин да влизаме в мистично общение с нейния вътрешен живот, който е живот на тези Напреднали същества и в тях да виждаме изявление на Бога. Друг начин за влизане във връзка с Напредналите същества е четене на Евангелието, четене „Деяния на апостолите“ и на други хубави свещени книги. За Напредналите същества Писанието казва: „Те са служебни духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие.“ Четете и опитността на тези, които са влезли във връзка с Напредналите същества.
към текста >>
Ние трябва да разгледаме цялата Природа като проява
на
дейността
на
Разумните същества и по този начин да влизаме в мистично общение с нейния вътрешен живот, който е живот
на
тези Напреднали същества и в тях да виждаме изявление
на
Бога
.
Всяко хубаво чувство, всяка хубава мисъл са все дар от тези Същества и от Бога. Ако обръщаме внимание на тези мисли и чувства, то вече ние правим връзка с тях. Най-добрият път за да се свържем с Разумните същества е свързване с Бога – да мислим за тях и да ги съзнаваме като Същества, чрез които се изявява Бог. Трябва да се изучава Природата. Всички нейни прояви са все резултат от дейността на Разумните същества.
Ние трябва да разгледаме цялата Природа като проява
на
дейността
на
Разумните същества и по този начин да влизаме в мистично общение с нейния вътрешен живот, който е живот
на
тези Напреднали същества и в тях да виждаме изявление
на
Бога
.
Друг начин за влизане във връзка с Напредналите същества е четене на Евангелието, четене „Деяния на апостолите“ и на други хубави свещени книги. За Напредналите същества Писанието казва: „Те са служебни духове, които са пратени да служат на тези, които ще наследят Царството Божие.“ Четете и опитността на тези, които са влезли във връзка с Напредналите същества. Какъвто е бил Духовният свят едно време, такъв е и сега изобщо. Той се е изменил, но има връзка между миналото и настоящето. Ние сме се изменили и ни се струва, че Духовният свят се е изменил.
към текста >>
Когато
на
Йоана се яви един Ангел, той падна, остана без сила и се поклони, а Ангелът му каза: „Не
на
мен да се поклониш, а
на
Бога
.“ С липса
на
благоговение, по човешки начин и с човешки похвати не може да се влезе в общение с Духовния свят.
Ние сме се изменили и ни се струва, че Духовният свят се е изменил. Съществата имат вече друго отношение към нас, понеже ние сме се изменили. Бащата изменя своите отношения спрямо детето си, когато то порасне. Когато детето стане по-умно, бащата другояче му говори. Промяната, която правим в нас, такава ще я видим и отвън.
Когато
на
Йоана се яви един Ангел, той падна, остана без сила и се поклони, а Ангелът му каза: „Не
на
мен да се поклониш, а
на
Бога
.“ С липса
на
благоговение, по човешки начин и с човешки похвати не може да се влезе в общение с Духовния свят.
За влизане в общение с Невидимия свят човек трябва да проучва опитността на хората, които са минали по този път. Това не е нещо, което човек изкуствено може да добие. По механически път това е недостъпно. Човек, като проучва тяхната опитност, постепенно ще се събуди и сам ще добие опитност. Човек трябва да работи и опитността ще дойде.
към текста >>
служене
на
Бога
.
Това трябва да произтича от съзнанието му и от вътрешната Светлина. Който няма Светлина, ако му разправиш за нея, твоите думи ще бъдат мъртви за него. За влизане във връзка с Ангелите, трябва да се изследват Стария и Новия завет и ще се види, че най-важното условие е Чистотата. После е важен и стремежът на човека. Стремежите на човека да бъдат от същото поле, в което се намират и стремежите на Ангелите, т.е.
служене
на
Бога
.
Светлите същества желаят да влязат във връзка с други същества, за да може да се работи. Чистотата на Витоша спомага за по-лесно влизане във връзка с Ангелската йерархия, но тя не живее на Витоша. Същото се отнася и за много места в Рила, където не живеят, но чистотата там спомага да влезе човек във връзка с тях. Изключение от това правят само най-недостъпните места на Рила, където те живеят постоянно. За да влезе човек във връзка с Висшите напреднали същества, трябва да работи.
към текста >>
Ако направиш услуга някому
на
Земята, ти ще имаш благоволението
на
Висшите същества горе и ще можеш да влезеш в общение е тях, а това значи да работиш за разпространение
на
новите идеи, да обръщаш души към
Бога
, да ги водиш към
Бога
, да помагаш за тяхното пробуждане.
И колкото повече знаеш, толкова повече неща ще видиш, че не знаеш. В езотеричната страна на Живота човек трябва да влезе тогава, когато е готов. Когато не е готов, например, ако има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство, е опасно. Влезе ли там, тогава ще се сближи с много Същества, а всяко сближение е опасно, ако човек още не е готов и изпраща отрицателни мисли и чувства. Висши невидими Същества ръководят съществата на Земята и ако не влезеш във връзка с тези ръководни Същества, не можеш да влезеш във връзка и с Невидимите същества.
Ако направиш услуга някому
на
Земята, ти ще имаш благоволението
на
Висшите същества горе и ще можеш да влезеш в общение е тях, а това значи да работиш за разпространение
на
новите идеи, да обръщаш души към
Бога
, да ги водиш към
Бога
, да помагаш за тяхното пробуждане.
В такъв случай ще имаш благоволението на Висшите същества. И тъй, за влизане в общение с Висшите същества и с Реалния свят ученикът трябва да има най-чисти мисли и да се свърже с умовете на всички добри хора. Като предадеш една силна мисъл във въздуха, тя ще дойде до всички добри хора по лицето на Земята. По този начин ти умствено ще се запознаеш с тях. Има закони, по които мисълта се праща.
към текста >>
Това значи, че ако човек не може да влезе във връзка с
Бога
, с никого друг не може да влезе.
Човек да не мисли, че ако само сега направи нещо, ще може; трябва да е работил в миналото, значи да има условие и от миналото. Когато човек влиза в общение с Ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която да ги занимае. Той и те трябва да имат еднакъв интерес, като някой търговец, който извършва операция от интерес. За сношение с Ангелската йерархия може да се каже следното: частният закон е във връзка с общия. Първо трябва да се приложи общият закон и после – частният.
Това значи, че ако човек не може да влезе във връзка с
Бога
, с никого друг не може да влезе.
Влезе ли във връзка с Бога, тогава ще влезе във връзка с йерархията. Дипломатът, като се прати в Англия, запознава се с английския крал. Един обикновен гражданин не може да има това запознаване; превод: общението, което един светия може да има с Невидимия свят, един праведник не може да го има. Докато не изучиш езика на Небето, как ще влезеш във връзка с Невидимия свят? Само неколцина окултисти са чели от източника, а другите имат каша, взели са оттук-оттам.
към текста >>
Влезе ли във връзка с
Бога
, тогава ще влезе във връзка с йерархията.
Когато човек влиза в общение с Ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която да ги занимае. Той и те трябва да имат еднакъв интерес, като някой търговец, който извършва операция от интерес. За сношение с Ангелската йерархия може да се каже следното: частният закон е във връзка с общия. Първо трябва да се приложи общият закон и после – частният. Това значи, че ако човек не може да влезе във връзка с Бога, с никого друг не може да влезе.
Влезе ли във връзка с
Бога
, тогава ще влезе във връзка с йерархията.
Дипломатът, като се прати в Англия, запознава се с английския крал. Един обикновен гражданин не може да има това запознаване; превод: общението, което един светия може да има с Невидимия свят, един праведник не може да го има. Докато не изучиш езика на Небето, как ще влезеш във връзка с Невидимия свят? Само неколцина окултисти са чели от източника, а другите имат каша, взели са оттук-оттам. Да допуснем, че идваш при мен и ми заявяваш, че искаш да се запознаеш с англичаните.
към текста >>
Един обикновен гражданин не може да има това
запознаване
; превод: общението, което един светия може да има с Невидимия свят, един праведник не може да го има.
За сношение с Ангелската йерархия може да се каже следното: частният закон е във връзка с общия. Първо трябва да се приложи общият закон и после – частният. Това значи, че ако човек не може да влезе във връзка с Бога, с никого друг не може да влезе. Влезе ли във връзка с Бога, тогава ще влезе във връзка с йерархията. Дипломатът, като се прати в Англия, запознава се с английския крал.
Един обикновен гражданин не може да има това
запознаване
; превод: общението, което един светия може да има с Невидимия свят, един праведник не може да го има.
Докато не изучиш езика на Небето, как ще влезеш във връзка с Невидимия свят? Само неколцина окултисти са чели от източника, а другите имат каша, взели са оттук-оттам. Да допуснем, че идваш при мен и ми заявяваш, че искаш да се запознаеш с англичаните. Какъв метод ще употребя аз? Ще ти кажа, че трябва да изучиш английския език и ще ти го преподавам.
към текста >>
Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към
Бога
като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът
на
всички хора и благата
на
всички хора.
“ То ще разреши задачата. В Божествената наука има една вътрешна страна, която е за посветените. Ще ви дам едно упражнение: за десет дни прочетете Евангелието от Йоана. Намерете във всяка глава най-важното, намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идват като допълнение едно към друго. Съществуват неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети – към душата и четвърти – към Духа.
Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към
Бога
като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът
на
всички хора и благата
на
всички хора.
Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата. Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с Бога и е погълнато съвършено от изпълнение Волята на Отца. Така, както е мислил Христос, това е Христос. За втория етап на упражнението през следващите десет дни прочетете първите десет глави от Исайя и от всяка глава си изберете по три стиха за размишление. Същевременно размишлявайте как би постъпил Христос, ако беше на ваше място.
към текста >>
Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с
Бога
и е погълнато съвършено от изпълнение Волята
на
Отца.
Ще ви дам едно упражнение: за десет дни прочетете Евангелието от Йоана. Намерете във всяка глава най-важното, намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идват като допълнение едно към друго. Съществуват неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети – към душата и четвърти – към Духа. Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи той обръща ума си към Онова, от което иде Животът на всички хора и благата на всички хора. Освен това, през тези десет дни ще си представите съзнанието на Христа – как Той е гледал на нещата.
Ще си представите едно Същество, което е живо и чието съзнание е свързано с
Бога
и е погълнато съвършено от изпълнение Волята
на
Отца.
Така, както е мислил Христос, това е Христос. За втория етап на упражнението през следващите десет дни прочетете първите десет глави от Исайя и от всяка глава си изберете по три стиха за размишление. Същевременно размишлявайте как би постъпил Христос, ако беше на ваше място. Вие сте пред един обширен свят, който трябва да се проучва много добре и то не в светлината на старото, а в светлината на Новото. Старите неща са окапали листа.
към текста >>
4.
6_02 ) Изуй си обущата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако една Божествена идея е излязла от
Бога
и влязла в мен, то Бог ще ѝ помогне.
Трябва да вървите по Божия път и по Волята Божия трябва да станат нещата във вашия живот. Вие не можете да се занимавате с предмети на друг клас, а на този клас, към който принадлежите. Посторонно можете, но най-важно е това, което ви е дадено да учите. Най-първо хората на Земята трябва да бъдат чисти и свети. Бог няма да направи това, което ние искаме, а ще го направи дотолкова, доколкото е съгласен с това, което искаме и само ако то е излязло от Него.
Ако една Божествена идея е излязла от
Бога
и влязла в мен, то Бог ще ѝ помогне.
Всичко, което е излязло от Бога и е влязло в нас, то ще бъде; няма нищо, което да спъне Божествената идея. Човек има две естества – низше и Божествено. Човек, като влезе в злото, погрознява. За влизане във връзка с Висшите разумни същества най-добрият начин е човек да се стреми да служи на Бога. Като Му служи, това е единственият начин да дойдат при него Съществата и да му помагат.
към текста >>
Всичко, което е излязло от
Бога
и е влязло в нас, то ще бъде; няма нищо, което да спъне Божествената идея.
Вие не можете да се занимавате с предмети на друг клас, а на този клас, към който принадлежите. Посторонно можете, но най-важно е това, което ви е дадено да учите. Най-първо хората на Земята трябва да бъдат чисти и свети. Бог няма да направи това, което ние искаме, а ще го направи дотолкова, доколкото е съгласен с това, което искаме и само ако то е излязло от Него. Ако една Божествена идея е излязла от Бога и влязла в мен, то Бог ще ѝ помогне.
Всичко, което е излязло от
Бога
и е влязло в нас, то ще бъде; няма нищо, което да спъне Божествената идея.
Човек има две естества – низше и Божествено. Човек, като влезе в злото, погрознява. За влизане във връзка с Висшите разумни същества най-добрият начин е човек да се стреми да служи на Бога. Като Му служи, това е единственият начин да дойдат при него Съществата и да му помагат. Човек трябва да развие в себе си известни сили, за да борави с една тънка материя.
към текста >>
За влизане във връзка с Висшите разумни същества най-добрият начин е човек да се стреми да служи
на
Бога
.
Бог няма да направи това, което ние искаме, а ще го направи дотолкова, доколкото е съгласен с това, което искаме и само ако то е излязло от Него. Ако една Божествена идея е излязла от Бога и влязла в мен, то Бог ще ѝ помогне. Всичко, което е излязло от Бога и е влязло в нас, то ще бъде; няма нищо, което да спъне Божествената идея. Човек има две естества – низше и Божествено. Човек, като влезе в злото, погрознява.
За влизане във връзка с Висшите разумни същества най-добрият начин е човек да се стреми да служи
на
Бога
.
Като Му служи, това е единственият начин да дойдат при него Съществата и да му помагат. Човек трябва да развие в себе си известни сили, за да борави с една тънка материя. То не е лесна работа. Братът попита: „Как да стане човек проводник на тези сили? “
към текста >>
Когато човек се вглъбява в себе си и когато работи между другите, влагайки личен елемент, не се ползва, но ако го прави за
Бога
, тогава се ползва.
Една сестра запита: „Кое време е най-благоприятно, за да практикуваме свещения час? “ Най-благоприятните часове са от 24 ч. до изгрева на Слънцето. Когато сте при Рилските езера, не се молете в палатките, а за целта излизайте на Молитвения връх след полунощ.
Когато човек се вглъбява в себе си и когато работи между другите, влагайки личен елемент, не се ползва, но ако го прави за
Бога
, тогава се ползва.
Щом човек оставя еднакво благодарен, когато го хокат и когато го хвалят, той е по-близо до разбирането на Истината. Подаването на заявление за влизане във Вътрешната школа е вътрешен процес. За да се сближи човек с Висшите същества, трябва да мисли така, както те мислят. По въпроса за влизане в общение с тези Същества, ще ви кажа, че вие трябва да вървите по пътя на Христа. Друг път, освен пътя на Христа, няма.
към текста >>
Човек трябва да отправя ума си към
Бога
и тогава ще се уредят работите, ще дойде едно велико разбиране, вътрешно прояснение.
Щом човек оставя еднакво благодарен, когато го хокат и когато го хвалят, той е по-близо до разбирането на Истината. Подаването на заявление за влизане във Вътрешната школа е вътрешен процес. За да се сближи човек с Висшите същества, трябва да мисли така, както те мислят. По въпроса за влизане в общение с тези Същества, ще ви кажа, че вие трябва да вървите по пътя на Христа. Друг път, освен пътя на Христа, няма.
Човек трябва да отправя ума си към
Бога
и тогава ще се уредят работите, ще дойде едно велико разбиране, вътрешно прояснение.
Когато човек възлюби Бога и тръгне ли към Ангелите, то те ще го посрещнат. Но ако не възлюби Бога, няма какво да го посрещат. Човек, като отиде при ангелите, трябва двадесет години да учи техния език, после трябва да посещава техните училища, за да разбере културата им. Когато човек е на Земята и възлюби Бога, той ще намери Съществата горе, които го обичат. Едно условие за влизане във връзка с Белите Братя е да работиш, както те работят и да работиш заедно с тях.
към текста >>
Когато човек възлюби
Бога
и тръгне ли към Ангелите, то те ще го посрещнат.
Подаването на заявление за влизане във Вътрешната школа е вътрешен процес. За да се сближи човек с Висшите същества, трябва да мисли така, както те мислят. По въпроса за влизане в общение с тези Същества, ще ви кажа, че вие трябва да вървите по пътя на Христа. Друг път, освен пътя на Христа, няма. Човек трябва да отправя ума си към Бога и тогава ще се уредят работите, ще дойде едно велико разбиране, вътрешно прояснение.
Когато човек възлюби
Бога
и тръгне ли към Ангелите, то те ще го посрещнат.
Но ако не възлюби Бога, няма какво да го посрещат. Човек, като отиде при ангелите, трябва двадесет години да учи техния език, после трябва да посещава техните училища, за да разбере културата им. Когато човек е на Земята и възлюби Бога, той ще намери Съществата горе, които го обичат. Едно условие за влизане във връзка с Белите Братя е да работиш, както те работят и да работиш заедно с тях. Те работят при създаването на тревите, при движението на реките, вземат участие при идването на светлината, помагат в живота и навсякъде, в най-низките служби, вземат участие.
към текста >>
Но ако не възлюби
Бога
, няма какво да го посрещат.
За да се сближи човек с Висшите същества, трябва да мисли така, както те мислят. По въпроса за влизане в общение с тези Същества, ще ви кажа, че вие трябва да вървите по пътя на Христа. Друг път, освен пътя на Христа, няма. Човек трябва да отправя ума си към Бога и тогава ще се уредят работите, ще дойде едно велико разбиране, вътрешно прояснение. Когато човек възлюби Бога и тръгне ли към Ангелите, то те ще го посрещнат.
Но ако не възлюби
Бога
, няма какво да го посрещат.
Човек, като отиде при ангелите, трябва двадесет години да учи техния език, после трябва да посещава техните училища, за да разбере културата им. Когато човек е на Земята и възлюби Бога, той ще намери Съществата горе, които го обичат. Едно условие за влизане във връзка с Белите Братя е да работиш, както те работят и да работиш заедно с тях. Те работят при създаването на тревите, при движението на реките, вземат участие при идването на светлината, помагат в живота и навсякъде, в най-низките служби, вземат участие. Ние сме изгубили вътрешната връзка с растенията и затова животът се е скъсил.
към текста >>
Когато човек е
на
Земята и възлюби
Бога
, той ще намери Съществата горе, които го обичат.
Друг път, освен пътя на Христа, няма. Човек трябва да отправя ума си към Бога и тогава ще се уредят работите, ще дойде едно велико разбиране, вътрешно прояснение. Когато човек възлюби Бога и тръгне ли към Ангелите, то те ще го посрещнат. Но ако не възлюби Бога, няма какво да го посрещат. Човек, като отиде при ангелите, трябва двадесет години да учи техния език, после трябва да посещава техните училища, за да разбере културата им.
Когато човек е
на
Земята и възлюби
Бога
, той ще намери Съществата горе, които го обичат.
Едно условие за влизане във връзка с Белите Братя е да работиш, както те работят и да работиш заедно с тях. Те работят при създаването на тревите, при движението на реките, вземат участие при идването на светлината, помагат в живота и навсякъде, в най-низките служби, вземат участие. Ние сме изгубили вътрешната връзка с растенията и затова животът се е скъсил. Като намерите лечебните им свойства, вие ще дойдете във връзка с Белите Братя. Вие се молите някъде и искате Белите Братя да ви посетят.
към текста >>
Превод: ако работите
на
Земята и обръщате душите към
Бога
, които са малките деца, може да влезете във връзка с Възвишените същества.
Например искаш да се запознаеш с Гьоте или с Кант, или с Дарвин. Нали трябва да се запознаеш с това, което са писали; така ти се свързваш с тях. Един превод: Природата е произведение на Разумните същества и сега я проучвайте, за да влезете във връзка с Разумните същества, които са зад този порядък на нещата. Ако искате да се запознаете с един дом, запознайте се с децата на фамилията. И като ги обикнете и завържете приятелство с тях, може да се запознаете и с другите.
Превод: ако работите
на
Земята и обръщате душите към
Бога
, които са малките деца, може да влезете във връзка с Възвишените същества.
Мога да дам някому и друг метод за запознаване е един Ангел: идете да направите добро на някой беден, страдащ. Понеже Ангелите идват на Земята да помагат, когато някой човек има много големи противоречия, ти, като отидеш да помогнеш от своя страна, ще се запознаеш с Ангела на мястото, дето е дошъл. Големите мъчнотии са място за запознаване с Ангелите. У вас може да проблесне проявата на Висшите същества при един красив ден, при едно красиво време, при слизането на тих ветрец, при ромоленето на планински ручей, при прехвръкването на пойна птичка. Техният живот е толкова възвишен!
към текста >>
Мога да дам някому и друг метод за
запознаване
е един Ангел: идете да направите добро
на
някой беден, страдащ.
Нали трябва да се запознаеш с това, което са писали; така ти се свързваш с тях. Един превод: Природата е произведение на Разумните същества и сега я проучвайте, за да влезете във връзка с Разумните същества, които са зад този порядък на нещата. Ако искате да се запознаете с един дом, запознайте се с децата на фамилията. И като ги обикнете и завържете приятелство с тях, може да се запознаете и с другите. Превод: ако работите на Земята и обръщате душите към Бога, които са малките деца, може да влезете във връзка с Възвишените същества.
Мога да дам някому и друг метод за
запознаване
е един Ангел: идете да направите добро
на
някой беден, страдащ.
Понеже Ангелите идват на Земята да помагат, когато някой човек има много големи противоречия, ти, като отидеш да помогнеш от своя страна, ще се запознаеш с Ангела на мястото, дето е дошъл. Големите мъчнотии са място за запознаване с Ангелите. У вас може да проблесне проявата на Висшите същества при един красив ден, при едно красиво време, при слизането на тих ветрец, при ромоленето на планински ручей, при прехвръкването на пойна птичка. Техният живот е толкова възвишен! Висшите същества десетки пъти са ви срещали и някои от тях са ви говорили.
към текста >>
Големите мъчнотии са място за
запознаване
с Ангелите.
Ако искате да се запознаете с един дом, запознайте се с децата на фамилията. И като ги обикнете и завържете приятелство с тях, може да се запознаете и с другите. Превод: ако работите на Земята и обръщате душите към Бога, които са малките деца, може да влезете във връзка с Възвишените същества. Мога да дам някому и друг метод за запознаване е един Ангел: идете да направите добро на някой беден, страдащ. Понеже Ангелите идват на Земята да помагат, когато някой човек има много големи противоречия, ти, като отидеш да помогнеш от своя страна, ще се запознаеш с Ангела на мястото, дето е дошъл.
Големите мъчнотии са място за
запознаване
с Ангелите.
У вас може да проблесне проявата на Висшите същества при един красив ден, при едно красиво време, при слизането на тих ветрец, при ромоленето на планински ручей, при прехвръкването на пойна птичка. Техният живот е толкова възвишен! Висшите същества десетки пъти са ви срещали и някои от тях са ви говорили. Те могат доста време да стоят в една и съща физическа форма. А когато искаш да се запознаеш с тях по вътрешен начин, ти ще се вдълбочиш и с години ще чакаш.
към текста >>
Това е вече
запознаване
с едно от тези Висши същества.
Те могат доста време да стоят в една и съща физическа форма. А когато искаш да се запознаеш с тях по вътрешен начин, ти ще се вдълбочиш и с години ще чакаш. Може това да ти вземе една година, десет, двадесет, тридесет години, но те ще дойдат и ще те посетят. Не знаеш кой ден ще дойде това Същество. Представи си, че едно Същество образува пред теб светла топка и ти я виждаш.
Това е вече
запознаване
с едно от тези Висши същества.
А ако иска Съществото да слезе по-долу до твоето съзнание, то може да вземе човешка форма. Упражнението, което ви дадох за проучване на някои глави от Йоана, прилагайте десет дни. След свършването му почнете второ упражнение за десет дни. Вземете за размишление и концентрация първия стих от 15-та глава на Евангелието от Йоан: „Аз съм истинната лоза, вие сте пръчките, а Отец Ми е земледелецът.“ През тези десет дни вземете за проучване Посланието на апостол Павел към Колосяните и си изберете някои стихове за размишление.
към текста >>
5.
7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Страданията са език
на
Бога
.
ЧРЕЗ СТРАДАНИЯТА ЧОВЕК СЕ УСЪВЪРШЕНСТВА Цигулката е направена от дърво, което е пострадало. Но си струва да се промени, за да бъде добър инструмент в ръцете на цигуларя. Та и вие, както страда дървото, ще приемете да станете добър инструмент в ръцете на един цигулар.
Страданията са език
на
Бога
.
Господ ти говори да се поправиш. Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към Бога и ти усещаш тежките последствия на своите грешки. Поправяш се и ставаш радостен, пред Бога се реабилитираш. Страданията се дават в пътя на човека за изправление. Ако искате те да се отстранят, трябва да премахнете погрешките.
към текста >>
Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към
Бога
и ти усещаш тежките последствия
на
своите грешки.
Цигулката е направена от дърво, което е пострадало. Но си струва да се промени, за да бъде добър инструмент в ръцете на цигуларя. Та и вие, както страда дървото, ще приемете да станете добър инструмент в ръцете на един цигулар. Страданията са език на Бога. Господ ти говори да се поправиш.
Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към
Бога
и ти усещаш тежките последствия
на
своите грешки.
Поправяш се и ставаш радостен, пред Бога се реабилитираш. Страданията се дават в пътя на човека за изправление. Ако искате те да се отстранят, трябва да премахнете погрешките. Иначе, който наруши нещо и не може да се изправи, турят го в затвора – един вид в ограничение, в страдание, за да се повдигне. Но има начин, по който той може да съкрати своето престояване в този затвор, наречен страдание.
към текста >>
Поправяш се и ставаш радостен, пред
Бога
се реабилитираш.
Но си струва да се промени, за да бъде добър инструмент в ръцете на цигуларя. Та и вие, както страда дървото, ще приемете да станете добър инструмент в ръцете на един цигулар. Страданията са език на Бога. Господ ти говори да се поправиш. Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към Бога и ти усещаш тежките последствия на своите грешки.
Поправяш се и ставаш радостен, пред
Бога
се реабилитираш.
Страданията се дават в пътя на човека за изправление. Ако искате те да се отстранят, трябва да премахнете погрешките. Иначе, който наруши нещо и не може да се изправи, турят го в затвора – един вид в ограничение, в страдание, за да се повдигне. Но има начин, по който той може да съкрати своето престояване в този затвор, наречен страдание. Ако материалът, който е предвиден за петнадесет години, той мине успешно за три години и го научи, освобождава се за три, съкращава се срокът.
към текста >>
Някой може да се оплаква от живота
на
Земята, но тези опитности, тези
богатства
на
друго място не може да ги добие.
Като влезете в Духовния свят, ще разберете, че всички неприятности на Земята са били все за добро и ще се коригирате. Някой път човек пада духом, обаче страданията му не са толкова големи, колкото той си мисли. Във всеки по-низш свят има много по-големи страдания. Страданието не е толкова съществено, защото когато страдаш, мислиш, че няма да го забравиш, обаче щом мине, намираш го като някой далечен сън. Но който е страдал, той може да цени нещата, а който не е, няма оценка за тях.
Някой може да се оплаква от живота
на
Земята, но тези опитности, тези
богатства
на
друго място не може да ги добие.
В Небето, в Астралния свят ще добие това, което е свойствено на съответните светове, но онова, което е характерно за Земята, там не може да го добие. За това, което знаете, благодарете на Бога. Сега пътят на човешката душа е такъв. Мнозина от вас имате убеждение, че трябва да бъдете гледани внимателно, дъжд да не ви навали, никой да не каже нищо лошо за вас. Трябва да знаеш, че има една друга страна: не можеш да добиеш една опитност, докато нямаш външни противоречия.
към текста >>
За това, което знаете, благодарете
на
Бога
.
Във всеки по-низш свят има много по-големи страдания. Страданието не е толкова съществено, защото когато страдаш, мислиш, че няма да го забравиш, обаче щом мине, намираш го като някой далечен сън. Но който е страдал, той може да цени нещата, а който не е, няма оценка за тях. Някой може да се оплаква от живота на Земята, но тези опитности, тези богатства на друго място не може да ги добие. В Небето, в Астралния свят ще добие това, което е свойствено на съответните светове, но онова, което е характерно за Земята, там не може да го добие.
За това, което знаете, благодарете
на
Бога
.
Сега пътят на човешката душа е такъв. Мнозина от вас имате убеждение, че трябва да бъдете гледани внимателно, дъжд да не ви навали, никой да не каже нищо лошо за вас. Трябва да знаеш, че има една друга страна: не можеш да добиеш една опитност, докато нямаш външни противоречия. Ако пък имаш външни благоприятни условия, ще имаш вътрешни противоречия. Ние не разбираме и мислим, че страданията са безпредметни.
към текста >>
Всички несгоди в живота са все за
опознаване
на
хората, другояче не биха се сближили.
Ако пък имаш външни благоприятни условия, ще имаш вътрешни противоречия. Ние не разбираме и мислим, че страданията са безпредметни. Те изграждат света. При радостите ние се намираме вече в един уреден свят. Някоя опечена пита е сложена пред теб; питай я през какви страдания е минала, за да дойде на трапезата.
Всички несгоди в живота са все за
опознаване
на
хората, другояче не биха се сближили.
Някой падне и си счупи крака; ти минаваш, помагаш му и се сближаваш. При скръбта става разтоварване на парахода, разтоварва се ден, два, три. Когато една сестра е тъжна, нека друга да отиде да ѝ попее, да ѝ занесе подарък. После да я посети втора, трета, десет сестри и тя ще се промени. Така ще стане едно сближаване.
към текста >>
Вие благодарете
на
Бога
.
Който страда, се калява, а който стои в покой, става крехък. Разбира се, тези, които насила искат да станат мъченици, правят погрешка. Горе, в Невидимия свят, човек ще даде угощение на тези разтърсвания, които са му правили на Земята. Страданията са задачи. Нашите страдания са много малки, те са сто пъти повече преувеличени.
Вие благодарете
на
Бога
.
Колко пъти сте спасявани от Невидимия свят от големи нещастия. Уповавай на Бога, а не на хората. В мъчнотиите вървиш отгоре на косъм; ако знаеш да пазиш равновесие, тогава си майстор. Ние разбираме човек да страда, но да разреши един велик въпрос в света. Бог, като е допуснал всички мъчнотии, дал е и тяхното разрешение.
към текста >>
Уповавай
на
Бога
, а не
на
хората.
Горе, в Невидимия свят, човек ще даде угощение на тези разтърсвания, които са му правили на Земята. Страданията са задачи. Нашите страдания са много малки, те са сто пъти повече преувеличени. Вие благодарете на Бога. Колко пъти сте спасявани от Невидимия свят от големи нещастия.
Уповавай
на
Бога
, а не
на
хората.
В мъчнотиите вървиш отгоре на косъм; ако знаеш да пазиш равновесие, тогава си майстор. Ние разбираме човек да страда, но да разреши един велик въпрос в света. Бог, като е допуснал всички мъчнотии, дал е и тяхното разрешение. Няма мъчнотия, която да няма разрешение. Бог е дал на човека сили да се справи с всички мъчнотии, но човек трябва да изучава по кой начин.
към текста >>
6.
50) Общи и местни условия за възпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Децата знаят за
Бога
повече, отколкото големите.
Например двама ученици се карат, но той да им даде орехи и да им каже: „Вие нямате работа. Чукайте орехите и ги яжте“. Ще им даде ябълки и ще им каже: „Вие нямате работа и затова се биете”; после ще ги пита дали са ги харесали. Учителите ще развият у децата религиозното чувство и вярата, като ги подтикват да се помолят за нещо, към което се стремят и което силно желаят. А то когато се реализира, те ще осъзнаят, че е плод на тяхната вяра.
Децата знаят за
Бога
повече, отколкото големите.
На тях най-първо трябва да се даде образ на Бога от физическото поле – физическото изявление на Бога. Четири години ми трябват, за да приложа това в днешното училище. Въпрос: „Как да се приучат децата на молитва? ” След като детето е направило някое добро, вечер да благодари, че е могло да го стори; така ще се свърже с Бога, с Доброто.
към текста >>
На
тях най-първо трябва да се даде образ
на
Бога
от физическото поле – физическото изявление
на
Бога
.
Чукайте орехите и ги яжте“. Ще им даде ябълки и ще им каже: „Вие нямате работа и затова се биете”; после ще ги пита дали са ги харесали. Учителите ще развият у децата религиозното чувство и вярата, като ги подтикват да се помолят за нещо, към което се стремят и което силно желаят. А то когато се реализира, те ще осъзнаят, че е плод на тяхната вяра. Децата знаят за Бога повече, отколкото големите.
На
тях най-първо трябва да се даде образ
на
Бога
от физическото поле – физическото изявление
на
Бога
.
Четири години ми трябват, за да приложа това в днешното училище. Въпрос: „Как да се приучат децата на молитва? ” След като детето е направило някое добро, вечер да благодари, че е могло да го стори; така ще се свърже с Бога, с Доброто. Идеята за Бога детето носи в себе си.
към текста >>
След като детето е направило някое добро, вечер да благодари, че е могло да го стори; така ще се свърже с
Бога
, с Доброто.
Децата знаят за Бога повече, отколкото големите. На тях най-първо трябва да се даде образ на Бога от физическото поле – физическото изявление на Бога. Четири години ми трябват, за да приложа това в днешното училище. Въпрос: „Как да се приучат децата на молитва? ”
След като детето е направило някое добро, вечер да благодари, че е могло да го стори; така ще се свърже с
Бога
, с Доброто.
Идеята за Бога детето носи в себе си. Децата могат да се възпитават, докато спят. Денем душата им е затворена, но когато заспят, душата им се отваря и тогава те слушат това, което им говориш. Как ще възпитате грубото, неразбрано и недоразвито дете на добри и правилни отношения? Каквото днес го научите, утре то ще го забрави.
към текста >>
Идеята за
Бога
детето носи в себе си.
На тях най-първо трябва да се даде образ на Бога от физическото поле – физическото изявление на Бога. Четири години ми трябват, за да приложа това в днешното училище. Въпрос: „Как да се приучат децата на молитва? ” След като детето е направило някое добро, вечер да благодари, че е могло да го стори; така ще се свърже с Бога, с Доброто.
Идеята за
Бога
детето носи в себе си.
Децата могат да се възпитават, докато спят. Денем душата им е затворена, но когато заспят, душата им се отваря и тогава те слушат това, което им говориш. Как ще възпитате грубото, неразбрано и недоразвито дете на добри и правилни отношения? Каквото днес го научите, утре то ще го забрави. Такова възпитание е дресировка, нищо повече.
към текста >>
Майката трябва да научи детето си да обича
Бога
.
Денем душата им е затворена, но когато заспят, душата им се отваря и тогава те слушат това, което им говориш. Как ще възпитате грубото, неразбрано и недоразвито дете на добри и правилни отношения? Каквото днес го научите, утре то ще го забрави. Такова възпитание е дресировка, нищо повече. При възпитанието на детето нещата трябва да пуснат дълбоки корени в съзнанието му.
Майката трябва да научи детето си да обича
Бога
.
Щом детето обича Бога, ще се самовъзпитава. Духовният си живот детето трябва да започне с помощ към по-слабите. Така у него ще се яви готовност на самопожертвователност. Това трябва да стане като религиозно възпитание и когато детето срещне по пътя си бедно или болно дете, то няма да ги отмине, но ще помогне. У него ще се събуди религиозното чувство.
към текста >>
Щом детето обича
Бога
, ще се самовъзпитава.
Как ще възпитате грубото, неразбрано и недоразвито дете на добри и правилни отношения? Каквото днес го научите, утре то ще го забрави. Такова възпитание е дресировка, нищо повече. При възпитанието на детето нещата трябва да пуснат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича Бога.
Щом детето обича
Бога
, ще се самовъзпитава.
Духовният си живот детето трябва да започне с помощ към по-слабите. Така у него ще се яви готовност на самопожертвователност. Това трябва да стане като религиозно възпитание и когато детето срещне по пътя си бедно или болно дете, то няма да ги отмине, но ще помогне. У него ще се събуди религиозното чувство. Това, което обичаме, не се забравя, а това, което не обичаме, лесно се забравя.
към текста >>
Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието
на
това
богатство
ще имат плодотворен живот.
Вие можете да му пишете двойка, но не за да не минава в по-горен клас, а за да се учи повече, и му създайте условия да се поправи, да държи изпит и да премине в по-горен клас. В часовете по химия, физика, география, биология и математика трябва да се дават нови научни факти, които да говорят за духовните основи на Битието и да водят към духовен мироглед. Чрез тези науки да се дойде до духовната страна на Природата, до целесъобразността и съобразителността ѝ. Да се види, че в Природата съществува велика разумност. Учителят да не подтиква учениците си да блеснат външно, но да насочи вниманието им навътре.
Да оцени техните заложби и дарби и те сами да се убедят, че чрез развитието
на
това
богатство
ще имат плодотворен живот.
Учителят е за това – да насочи учениците си към едно правилно разбиране на Живота. Учителят да наблюдава по какво се отличават даровитите деца от обикновените, каква е стойката им, жестът и поривите. Онези, които не са способни за задълбочено учение, от една дадена възраст трябва да усвоят професия, занаят. На някои Природата е дала по-широк кръг на дейност, условия за общо образование, и който е даровит, макар и беден, обществото трябва да му даде възможност да продължи своето образование. Въпрос: „Едни родители имат дете, физически добре развито, но психически недоразвито – не може да учи, лениво е, упорито е, своенравно е.
към текста >>
При
запознаване
с въздуха ще се изучава лекия зефир, южния и северен вятър, бурята и урагана, значението
на
въздуха при дишането.
Когато вземете за изходна точка четири неща – земя, вода, въздух и светлина, ето ви един начин, който ще ви даде нескончаем занимателен материал. Ще изучите Земята в нейните форми, в нейното разнообразие – гори, полета, планини, растения и животни. Запознайте ги и с почвата, с нейните видове и с това в коя почва какво расте. Ще изучите водата в разните годишни времена – като лед, сняг, дъжд, градушка. Ще се спрете на изворите, реките, езерата, водопадите, моретата и океаните.
При
запознаване
с въздуха ще се изучава лекия зефир, южния и северен вятър, бурята и урагана, значението
на
въздуха при дишането.
Също ще изучите въздуха и светлината в разните им прояви. Това ще бъде придружено с екскурзии, описание, с изготвяне на дневници и рисунки от децата. С това ще започнете. За да се изработят нови програми за възпитание и обучение, е необходимо да се образува една група от братя и сестри. Отначало групата може да бъде съвсем малка, от трима души, после – от девет и така да се разшири.
към текста >>
7.
63) Паневритмия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време
на
изпълняването Ă, е идеята за
Бога
, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането
на
душата.
Паневритмичните упражнения се основават на космичните закони за контакт на човека с енергиите на Природата и за използването им за нейния духовен растеж. Всяко нещо трябва да се движи – това е природен закон и когато движенията са разумни, човек придобива достатъчно. При паневритмичните упражнения той влиза в обмяна с живите сили на Природата, но ако не прокара своята мисьл и воля през ръцете, краката, мускулите и прочее, не би могьл да се ползва. Може да се каже, че човешкото същество е един жив радиоапарат, който приема и предава едновременно, а и движенията при Паневритмията са от такъв характер, че човек е способен да черпи изобилно сили от безграничния резервоар на Природата и с това да повдигне своите мисли, чувства и постъпки, а от друга страна, да праща в света творчески импулси и идеи, които ще съдействат за неговата обнова и преобразяване. Паневритмията се основава на взаимодействието между Природата и човека, на зависимостта между физиологичните и психологични процеси в човека и на съответствието между идея, мисъл, музика и движение.
Основната идея, с която трябва да се занимава съзнанието по време
на
изпълняването Ă, е идеята за
Бога
, за Вечния Разум, за Живата Природа, за изгряващото Слънце и за пробуждането
на
душата.
Тези упражнения са високо идейни и събуждат в човека качества, които изграждат основата на Новата култура. А тя е култура на жертвата, на даването и на самоотричането в името на ближните. Всичките 28 паневритмични упражнения представят един непрекъснат процес на съзнанието кьм съвършенство и си имат свой вътрешен смисъл. По-долу се изяснява вътрешният смисъл на всяко едно от тях, като се изтъква само общодостъпното им значение, докато сакралното не ще споменем, понеже разбирането му изисква по-голяма подготовка. 1. Пробуждане: Това упражнение изразява процеса на събиране и процеса на проявяване навън.
към текста >>
Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина,
богатството
– връх.
Този процес е процес на освежаване, на обнова, на растеж, на радост и на сила. Ако изворът не дава постоянно, то той няма да е в състояние да получава нови струи. В какво състояние е застоялата вода на едно блато и каква е разликата между нея и един жив извор: при застоялата вода имаме процес на разложение, на смърт, а при чистия извор – на движение и на живот. 4. Възлизане: Последователното вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре е израз на вечния път на Живота. То говори за слизането и възлизането като два процеса в Природата, които взаимно се сменят.
Страданието е долина, а радостта е връх; сиромашията – долина,
богатството
– връх.
Нали и в обикновения вървеж, когато кракът се отлепва от земята, е възлизане, и когато той отново стъпва, е слизане. Това упражнение улеснява човека да разбере вечния път на Живота и да има правилно отношение към него и към посоката. 5. Дигане: Двете ръце се вдигат едновременно нагоре, след което се снемат и насочват назад. Вдигането на ръцете символизира приемане на Новото, изгряващото, що иде от Божествения свят, а поставянето ръцете надолу и назад – щом си приел новото, старото ще туриш отзад. Нали и лодката се движи напред чрез вдигане на лопатите и движението им назад?
към текста >>
22.
Запознаване
: Паневритмията се играе в кръг и по двойки.
21. Радостта на Земята (Люлеене): Люлеем ръце и ту сме с лице към центъра, ту сме гърбом. Дошло е възнаграждението чрез всичко, що сме придобили, и с такива движения се изразява радостта от плодовете. Движенията са дъгообразни, магнетични. Ръцете през цялото упражнение се движат заедно, успоредно една на друга, и с това изразяват единството, което трябва да съществува в нашия вътрешен живот – единство между ум и сърце. Това упражнение съдейства за придобиване на вътрешно единство.
22.
Запознаване
: Паневритмията се играе в кръг и по двойки.
И при това упражнение двамата участници се обръщат един срещу друг и си хващат ръцете, като се описва един общ венец, после ръцете се пускат и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение развива самосъзнанието: човек трябва духовно да приема ближния, да вижда хубавите страни, които другите имат в себе си; и те взаимно да се оценяват, подкрепят и обичат. Обърнати един срещу друг, играещите образуват елипса, а обърнати гърбом един към друг и с движенията на ръцете, образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея двете половини символизират човека раздвоен, създаването на полюсите – мъжа и жената.
към текста >>
8.
65) Писма
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На
едно място в Библията много ясно се говори за Всемирното Бяло Братство, а именно в Посланието
на
апостол Павел към евреите, 12-а глава, 22-24 стих: „...но пристъпихте до хълма Сион, до града
на
живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора
на
първородните, които са записани в небесата, при
Бога
– Съдията
на
всички, при духовете
на
усъвършенстваните праведници, при Исуса – Посредник
на
нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“
Всяко мистично братство трябва да има пряк контакт с Небето. Ако получава външни нареждания от другаде, тогава къде остава прекият и жив контакт с Небето? Мистичните братства трябва да съдържат Любов, да бъдат носители на Божественото и тогава те ще бъдат съединени вътрешно. Вече съществува една организация на духовните работници, на която хората трябва да дадат израз, и няма защо да я създават сега. Тази организация е Великото Всемирно Бяло Братство.
На
едно място в Библията много ясно се говори за Всемирното Бяло Братство, а именно в Посланието
на
апостол Павел към евреите, 12-а глава, 22-24 стих: „...но пристъпихте до хълма Сион, до града
на
живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора
на
първородните, които са записани в небесата, при
Бога
– Съдията
на
всички, при духовете
на
усъвършенстваните праведници, при Исуса – Посредник
на
нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“
Мистичните братства ще имат подкрепата на горната организация, ако са носители на Божествените принципи, и тогава чрез Всемирното Бяло Братство те ще са обединени. Външното сближение между мистичните братства може и трябва да има взаимно опознаване, да си ходят на гости, да имат деликатни, приятелски отношения едно към друго, да се види кому какво се е дало от Горе. Нали всеки пророк казва това, което му е открито? В това няма да има еднообразие. При такава вътрешна обмяна циркулират соковете на всяко едно от тях в другите, без никакво препятствие, както жизнените сокове в организма.
към текста >>
Външното сближение между мистичните братства може и трябва да има взаимно
опознаване
, да си ходят
на
гости, да имат деликатни, приятелски отношения едно към друго, да се види кому какво се е дало от Горе.
Мистичните братства трябва да съдържат Любов, да бъдат носители на Божественото и тогава те ще бъдат съединени вътрешно. Вече съществува една организация на духовните работници, на която хората трябва да дадат израз, и няма защо да я създават сега. Тази организация е Великото Всемирно Бяло Братство. На едно място в Библията много ясно се говори за Всемирното Бяло Братство, а именно в Посланието на апостол Павел към евреите, 12-а глава, 22-24 стих: „...но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани в небесата, при Бога – Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса – Посредник на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото говори Авеловата.“ Мистичните братства ще имат подкрепата на горната организация, ако са носители на Божествените принципи, и тогава чрез Всемирното Бяло Братство те ще са обединени.
Външното сближение между мистичните братства може и трябва да има взаимно
опознаване
, да си ходят
на
гости, да имат деликатни, приятелски отношения едно към друго, да се види кому какво се е дало от Горе.
Нали всеки пророк казва това, което му е открито? В това няма да има еднообразие. При такава вътрешна обмяна циркулират соковете на всяко едно от тях в другите, без никакво препятствие, както жизнените сокове в организма. От друга страна, могат да се свикват международни събори на всички мистични братства и мистични души в света, и то на планина – Алпите или Рила. Но съборите да бъдат само за взаимно опознаване.
към текста >>
Но съборите да бъдат само за взаимно
опознаване
.
Външното сближение между мистичните братства може и трябва да има взаимно опознаване, да си ходят на гости, да имат деликатни, приятелски отношения едно към друго, да се види кому какво се е дало от Горе. Нали всеки пророк казва това, което му е открито? В това няма да има еднообразие. При такава вътрешна обмяна циркулират соковете на всяко едно от тях в другите, без никакво препятствие, както жизнените сокове в организма. От друга страна, могат да се свикват международни събори на всички мистични братства и мистични души в света, и то на планина – Алпите или Рила.
Но съборите да бъдат само за взаимно
опознаване
.
ПИСМО № 2 Пристигна писмо от един французин и Учителя ми продиктува следния отговор: Не трябва да правите разлика между умствена, духовна и физическа работа – съединете трите в едно. Направете физическия свят условие, духовния свят – съдържание, а Божствения свят – смисъл. Като работите каквото и да е, считайте, че за Бога работите.
към текста >>
Като работите каквото и да е, считайте, че за
Бога
работите.
Но съборите да бъдат само за взаимно опознаване. ПИСМО № 2 Пристигна писмо от един французин и Учителя ми продиктува следния отговор: Не трябва да правите разлика между умствена, духовна и физическа работа – съединете трите в едно. Направете физическия свят условие, духовния свят – съдържание, а Божствения свят – смисъл.
Като работите каквото и да е, считайте, че за
Бога
работите.
Вие намирате една работа за светска, а друга – за Божествена, а това не е вярно. Когато дойде Христос за грешните, това не беше ли Божествена работа? Каквато и работа да вършите, съзнавайте, че е за Бога, че тя е Божествена. ПИСМО № 3 Французинът Л. Г.
към текста >>
Каквато и работа да вършите, съзнавайте, че е за
Бога
, че тя е Божествена.
Не трябва да правите разлика между умствена, духовна и физическа работа – съединете трите в едно. Направете физическия свят условие, духовния свят – съдържание, а Божствения свят – смисъл. Като работите каквото и да е, считайте, че за Бога работите. Вие намирате една работа за светска, а друга – за Божествена, а това не е вярно. Когато дойде Христос за грешните, това не беше ли Божествена работа?
Каквато и работа да вършите, съзнавайте, че е за
Бога
, че тя е Божествена.
ПИСМО № 3 Французинът Л. Г. писа, че има дар да лекува с жизнен магнетизъм и помоли Учителя да му помогне мислено. Учителя му писа следното: Като работите безкористно от Любов, за Слава Божия, за Царството Божие и за изпълнение Волята Божия, ще имате подкрепата на Небето.
към текста >>
Стремете се към непостижимото и невъзможното, защото чрез
Бога
всичко е постижимо.
Учителя ¢ отговори веднага, кратко и лаконично. Любовта е, която държи учениците с Учителя. Имате ли Любов, вие сте в пътя на ученика и светлината на Учителя ви озарява и ръководи. ПИСМО № 11 Ето още едно кратко писмо, изпратено в отговор на една сестра.
Стремете се към непостижимото и невъзможното, защото чрез
Бога
всичко е постижимо.
Бог се занимава с постижение само на непостижимото. ПИСМО № 12 Учителя ми продиктува следното писмо до един болен брат: Силите, които ще Ви излекуват, са вътре във Вас. Отслабнахте, понеже много давахте, без да се зареждате.
към текста >>
Всеки ден се концентрирайте върху светлото и красивото и върху
Бога
, за да протекат през Вас животворните енергии
на
Любовта.
Освободете се от тях. Най-силните лечебни фактори са светлата Любов и хармонията. Всеки ден се вслушвайте в това, което Бог Ви говори отвътре. Свържете се с животворната Любов и с всичко светло и красиво. Отстранете тъмното от своето съзнание.
Всеки ден се концентрирайте върху светлото и красивото и върху
Бога
, за да протекат през Вас животворните енергии
на
Любовта.
ПИСМО № 13 Писмото бе отговор до една сестра. Вяра непреодолима! Физическите пречиствания са Божии благословения. А когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва.
към текста >>
Когато
богатството
се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е
на
правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си.
Писмото бе отговор до една сестра. Вяра непреодолима! Физическите пречиствания са Божии благословения. А когато благословенията дойдат, човек трябва да се радва. Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва.
Когато
богатството
се превърне в знание, скръбта – в радост, слабостите – в сила, двоумението – в трезва мисъл, бързината – в търпение, надеждата – в мир, човек е
на
правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си.
Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Само Любовта обединява великото и малкото. А когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, Дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва всички празнини – и на временния, и на вечния живот.
към текста >>
Молете се и благодарете
на
Бога
.
Светът днес се нуждае от любящи души. Не отлагайте доброто. ПИСМО № 16 На един брат, чийто син скоро си беше заминал от този свят, Учителя писа следното: Син Ви е добре сега, не се смущавайте.
Молете се и благодарете
на
Бога
.
Такава е Волята Божия. Да бъдем винаги благодарни за всичко, което става. Ние гледаме на нещата от съвсем ограничено, егоистично гледище. Божественият свят всякога разглежда нещата широко и във връзка с далечни хоризонти.
към текста >>
9.
73) Послушай моята воля и ще бъдеш щастлив
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега, когато се подготвя Шестата раса, трябва Любов към
Бога
, спасението
на
света е там.
ПОСЛУШАЙ МОЯТА ВОЛЯ И ЩЕ БЪДЕШ ЩАСТЛИВ Учителя беше поканен на братска вечеря в едно изгревско семейство. След вечерята една сестра седна зад пианото, изпяхме няколко песни, после стана дума за Новото, което иде. Учителя каза:
Сега, когато се подготвя Шестата раса, трябва Любов към
Бога
, спасението
на
света е там.
Друго средство вече няма – светът механически не може да се подобри. Иде една разумна Божествена вълна и го преустройва. Няма друга мощна сила, която да може да подтикне хората, разумното действа в хората и изменя вътрешния строеж на техните мисли. Стига да излязат от избите си, и светлината ще ги намери. Една сестра попита: Кога ще дойде тази вълна в по-силен размер?
към текста >>
Това ще разшири кръгозора
на
човечеството за
познаване
на
Природата, ще го направи възприемчиво към новите идеи.
Изменението на Земята няма да стане катастрофално, но планетата ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза в по-висша връзка. Много бързо стават нещата, изменят се умовете на хората, политиците не могат да се ориентират в своята политика, а става промяна. От милиони години насам Слънчевата система минава през една област в пространството, пълна с отрови. Сега тя излиза оттам и навлиза в една духовна област, в която живеят напрeднали същества.
Това ще разшири кръгозора
на
човечеството за
познаване
на
Природата, ще го направи възприемчиво към новите идеи.
Ако се каже на мравките, че ще дойде нещо по-хубаво за тях, че ще могат да свирят и пеят, те ще кажат – „Невъзможно! “ А то е възможно, но не в тяхната форма, а в някоя друга. И сега, като се говори за нещо хубаво, то ще бъде възможно, но не при тези разбирания. Които не могат да се издигнат нагоре, ще останат долу. Когато Земята излезе в новата сфера, ще даде банкет, ще каже: „Деца, избавих се вече.“ Новият живот – това е закон за пробуждане на съзнанието.
към текста >>
Хората не вършат Волята
на
Бога
, а престъпления, и после питат защо Господ е направил така.
Той минаваше от Стария Завет в Новия, а ние – от Новия Завет – в Завета на Синовете Божии. Под „Завета на Синовете Божии“ някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. А светът ще се оправи, когато Бог се всели и почне да живее във всички хора. Така, както е сега, не може да се оправи светът, понеже Бог не е във всички хора. Той работи във всички хора, но не живее във всички, понеже не са Го възприели отвътре.
Хората не вършат Волята
на
Бога
, а престъпления, и после питат защо Господ е направил така.
А Той напомня: „Послушай Моята Воля и ще бъдеш щастлив.“ Той те насърчава да даваш, а ти се плашиш какво ще остане за теб. Казва ти: „Дай и ще ти се даде! “, а пък ти се съмняваш, че може и да не ти се даде. Когато думите от Писанието: „Ще дойда и ще се вселя в тях и ще направя жилище в тях“ се сбъднат, тогава за всички ще има. Тогава хората ще бъдат разумни, всички ще работят, всичко ще бъде общо и на всички ще се дава, и от всички ще се взема.
към текста >>
Благодарете
на
Бога
, че за събуждане и приемане
на
Новото съзнание сега сте по-близко, отколкото преди 2000 години.
По следния начин: влизам в една къща, в която всички треперят от студ, но запалвам печката. Тогава и аз ще се стопля, и околните ще се стоплят. Царството на тъмните сили си отива, властта от техните ръце минава в други. Астралният свят е вече очистен, тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под Земята. И Земята ще се очисти.
Благодарете
на
Бога
, че за събуждане и приемане
на
Новото съзнание сега сте по-близко, отколкото преди 2000 години.
Някой път хиляда години могат да се съберат в един момент; когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не е запалена, трябват му хиляда години. Хората, като се лутат и като обикалят, ще видят, че друг път няма, и ще тръгнат по този път за спасение на живота си. Ако ли останат, чака ги явна смърт. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Много хора има, които са автомати, но нека да носят десет години новите идеи и ще израснат.
към текста >>
10.
92) Словото ще даде живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето защо в нивата трябва да се вложи нещо хубаво, което да принесе добър плод, а това съответства
на
запознаването
на
народа с новите идеи.
Той бе запознат до известна степен с идеите на Бялото Братство, бе прочел доста нещо от литературата и попита как да се работи за повдигането на селото и изобщо на народа. Нека си послужим с една аналогия. На земеделеца е нужна земя, която е едно от условията за плодородие. И след като изнесе житото от хамбара и го засее – второто условие, той ще разчита на процес, който е Божествен: възрастването на посятото чрез Слънце, влага, топлина и вложените в семето сили. Същото е и по отношение на работата между хората – те са изорана земя, в която каквото се засее, такова ще израсте.
Ето защо в нивата трябва да се вложи нещо хубаво, което да принесе добър плод, а това съответства
на
запознаването
на
народа с новите идеи.
А когато посятото поникне чрез Божествените сили на човешката душа и даде добрия плод, това вече е Божественият процес. Някой път хората искат да приложат Божествения закон за постигане на човешки цели и това е погрешно. Ако хората могат да научат какво нещо е Любовта и могат да я приложат, тя ще оправи всичко, понеже е единствената сила в света, която преобръща от основи живота ни. Тя е, която ще научи хората как да работят безкористно. Майката, която обича детето си, работи добре за него.
към текста >>
Българинът е претърпял криза и у него трябва да се усили Любовта към
Бога
.
Някои хора са останали назад в своето организиране, а за други малко се изисква, за да приемат новите идеи. За вторите Христос казва: „Вам е дадено.“ Не бива да се проповядва с насилие, а едно учение трябва да се опита, да се сравни и човек да се самоопредели за него. Едно учение трябва да има приложение за ума, сърцето и тялото. Линиите и строежът на тялото показват каква е вътрешната култура. У славянина набожността, религиозното чувство е развито, докато у българите то е сравнително по-слабо.
Българинът е претърпял криза и у него трябва да се усили Любовта към
Бога
.
Българинът е съвестен, това е черта и на славянина. Българинът има всичко, но му трябва Любов. В сравнение с миналото днес българите са повече вегетарианци. И житото, царевицата и други растения ще заместят месната храна. Учителя се обърна към общественика:
към текста >>
11.
7.II.1951 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя се зарадвала и вътрешно благодарила
на
Бога
, че Той чул молитвата й.
След малко на катедрата се качило едно лице и почнало да говори. Той за пръв път чувал думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнува и трогва. След събранието той тайно се измъкнал и се прибира на село. Когато се върнала сестра Еленка той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание.
Тя се зарадвала и вътрешно благодарила
на
Бога
, че Той чул молитвата й.
Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които участвал често в пиене. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и почват проучването на тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях станали вегетарианци. Цялото село се изненадало от големия преврат в тези хора.
към текста >>
Има по-висша идея: смисълът
на
живота е в служене
на
Бога
.”
През голяма част от деня Учителя беше зает с частни разговори с гостите. Но често имаше и общи разговори. В един разговор Учителя каза: „Гьоте във „Фауст” е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст”? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото.
Има по-висша идея: смисълът
на
живота е в служене
на
Бога
.”
В друг разговор Учителя каза: „Някой казва, че не е виждал Бога. Не е вярно това. Напротив, едничкото Същество, което вижда човек, е само Бог. Защото всичко в света е израз, тяло на Бога. Сега живеем в една епоха на всичко старо, на хилядолетна карма на човечеството.
към текста >>
В друг разговор Учителя каза: „Някой казва, че не е виждал
Бога
.
Но често имаше и общи разговори. В един разговор Учителя каза: „Гьоте във „Фауст” е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст”? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Има по-висша идея: смисълът на живота е в служене на Бога.”
В друг разговор Учителя каза: „Някой казва, че не е виждал
Бога
.
Не е вярно това. Напротив, едничкото Същество, което вижда човек, е само Бог. Защото всичко в света е израз, тяло на Бога. Сега живеем в една епоха на всичко старо, на хилядолетна карма на човечеството. Тази епоха започна от 1944 г.
към текста >>
Защото всичко в света е израз, тяло
на
Бога
.
След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Има по-висша идея: смисълът на живота е в служене на Бога.” В друг разговор Учителя каза: „Някой казва, че не е виждал Бога. Не е вярно това. Напротив, едничкото Същество, което вижда човек, е само Бог.
Защото всичко в света е израз, тяло
на
Бога
.
Сега живеем в една епоха на всичко старо, на хилядолетна карма на човечеството. Тази епоха започна от 1944 г. и ще продължава известен брой десетилетия. Ние сме още в тази епоха. Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март.
към текста >>
Да търсиш
Бога
се подразбира да търсиш смисъла, същността
на
нещата.
На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс”, където също прекарахме два дни. На 28 август се върнахме в село. На 24 септември тържествено се отпразнува в селото и цялата страна съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнахме в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:
Да търсиш
Бога
се подразбира да търсиш смисъла, същността
на
нещата.
Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека.
към текста >>
Когато човек дойде до съприкосновение с
Бога
, той ще намери същността и смисъла
на
нещата.
На 28 август се върнахме в село. На 24 септември тържествено се отпразнува в селото и цялата страна съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнахме в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога се подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата.
Когато човек дойде до съприкосновение с
Бога
, той ще намери същността и смисъла
на
нещата.
Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат.
към текста >>
Защо трябва да обичаме
Бога
?
На 24 септември тържествено се отпразнува в селото и цялата страна съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнахме в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога се подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата.
Защо трябва да обичаме
Бога
?
За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога.
към текста >>
Любовта към
Бога
подразбира вливане, прииждане
на
новия живот в човека.
Да търсиш Бога се подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека.
Любовта към
Бога
подразбира вливане, прииждане
на
новия живот в човека.
Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от Бога.
към текста >>
Ако имате пълна вяра и Любов към
Бога
, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат.
Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека.
Ако имате пълна вяра и Любов към
Бога
, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат.
Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от Бога. Какво иска Бог от нас?
към текста >>
Велика сила се крие в човека, който има Любов към
Бога
.
Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат.
Велика сила се крие в човека, който има Любов към
Бога
.
Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от Бога. Какво иска Бог от нас? - Той иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна.
към текста >>
Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до
Бога
.
За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога.
Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до
Бога
.
Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от Бога. Какво иска Бог от нас? - Той иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога.
към текста >>
Не седите ли близо до
Бога
, по-малко ще ви обичат.
Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога.
Не седите ли близо до
Бога
, по-малко ще ви обичат.
Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от Бога. Какво иска Бог от нас? - Той иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бога пък подразбира служене.
към текста >>
Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от
Бога
.
Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и Любов към Бога, без никакви колебания и съмнения каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има Любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат.
Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от
Бога
.
Какво иска Бог от нас? - Той иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бога пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява.
към текста >>
Животът се придобива чрез
познаване
на
Бога
.
Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от Бога. Какво иска Бог от нас? - Той иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна.
Животът се придобива чрез
познаване
на
Бога
.
Познаването на Бога пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява. В който момент се прояви Божественото в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят. Когато човекът на правата Божествена мисъл влезе в един дом всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие.
към текста >>
Познаването
на
Бога
пък подразбира служене.
Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от Бога. Какво иска Бог от нас? - Той иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога.
Познаването
на
Бога
пък подразбира служене.
Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява. В който момент се прояви Божественото в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят. Когато човекът на правата Божествена мисъл влезе в един дом всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат.
към текста >>
Във всяка форма има частица от
Бога
, където Той се проявява.
Правата, възвишената, идеалната мисъл иде само от Бога. Какво иска Бог от нас? - Той иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бога пък подразбира служене.
Във всяка форма има частица от
Бога
, където Той се проявява.
В който момент се прояви Божественото в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят. Когато човекът на правата Божествена мисъл влезе в един дом всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
към текста >>
Когато ученикът обича учителя си, последният е готов да отвори душата си за него, да му даде от своето
богатство
, от своето знание.
Само Божията Любов може да освободи човека от това бреме. Когато се обичат хората, които живеят на земята, чрез тях те обичат съществата, които живеят на другите планети. Постави в ума си мисълта: „Аз трябва да живея, както ангелът живее. Аз трябва да живея като ангел, да познавам Божията воля. Направо да приемам Божията мисъл и да я предавам на света.”
Когато ученикът обича учителя си, последният е готов да отвори душата си за него, да му даде от своето
богатство
, от своето знание.
Така постъпват нашите напреднали братя спрямо нас. Те са готови повече да дават, да ни помагат, ако и от наша страна има разположение към тях. Когато искате да придобиете щастието, вие трябва да влезете във връзка с напредналите същества, които да ви помагат. Един ден ще ви се дадат условия да развиете вашата гениалност, да разработите вложените във вас способности и добродетели. За всяка душа ще дойдат добри условия.
към текста >>
12.
БОЯН БОЕВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Езикът
на
автора е
богат
и вътрешно озарен.
БОЯН БОЕВ Боян Боев е гимназиален учител, живял дълги години в близост с Учителя. Неговата особена чувствителност към проблема за детското възпитание го е импулсирала за настоящото изследване.
Езикът
на
автора е
богат
и вътрешно озарен.
В него ще срещнете отдавна забравени, но пълни със съдържание български думи, които говорят за една положителна мисъл, за едно дълбоко чувство на отговорност към бъдещето на децата. „Този труд ни най-малко не изчерпва педагогическите идеи на Учителя П. Дънов. След време, всеки един от педагогическите въпроси, които се засягат тук, ще се разработят по-подробно. За всеки учебен предмет ще се разработят в подробности методите на Учителя. Но и това, което се дава тук е достатъчно, за да се поставят основите на едно ново училище, което да е напълно в съгласие с детската природа, а това е целта и идеалът на педагогията, която излага Учителят.
към текста >>
За да се постави обучението и възпитанието в съгласие с детската природа, не е достатъчно само доброто желание, но конкретното
познаване
на
законите, по които се развива детето.”
В него ще срещнете отдавна забравени, но пълни със съдържание български думи, които говорят за една положителна мисъл, за едно дълбоко чувство на отговорност към бъдещето на децата. „Този труд ни най-малко не изчерпва педагогическите идеи на Учителя П. Дънов. След време, всеки един от педагогическите въпроси, които се засягат тук, ще се разработят по-подробно. За всеки учебен предмет ще се разработят в подробности методите на Учителя. Но и това, което се дава тук е достатъчно, за да се поставят основите на едно ново училище, което да е напълно в съгласие с детската природа, а това е целта и идеалът на педагогията, която излага Учителят.
За да се постави обучението и възпитанието в съгласие с детската природа, не е достатъчно само доброто желание, но конкретното
познаване
на
законите, по които се развива детето.”
Боян Боев 1943 год.
към текста >>
13.
ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бекон е казал: „Малкото философия, малкото наука отдалечава човека от
Бога
, а по-дълбоката наука отново го приближава при Него.” Едничкият изход е следният: въвеждане в гимназиите
на
новите научни факти,
на
най-новите опити и наблюдения, които довеждат до духовните основи
на
битието.
ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА Кой е изходът от това положение, което изложихме по-горе?
Бекон е казал: „Малкото философия, малкото наука отдалечава човека от
Бога
, а по-дълбоката наука отново го приближава при Него.” Едничкият изход е следният: въвеждане в гимназиите
на
новите научни факти,
на
най-новите опити и наблюдения, които довеждат до духовните основи
на
битието.
Ако един вярващ, който не владее най-новите научни изследвания, влезе в разискване с един материалист, последният ще победи, понеже вярващият не може да отговори на доводите на материалиста. Последният изхожда от фактите на естествените науки. Но ако един, който владее най-новите изследвания в науката, разисква с материалиста, първият ще приведе научни изследвания, които водят към духовния мироглед и които не се поддават на материалистично обяснение. Обучението и възпитанието през третия образователен период - гимназиалният - зависи от състоянието, в което се намира човек през този период, зависи от силите, които тогава са в подем. Тук също така трябва да се приложи споменатият вече по-горе закон, че всеки период трябва да работи с тия сили, които тогава са в подем.
към текста >>
На
това може да се отговори следното: Преди всичко, това е
запознаване
с известни научни факти, а тия факти трябва да бъдат направени достояние
на
младежа.
Това е ясно за ония, които могат да четат по симптомите на днешното време. Това е еволюционният период в историята на човечеството. Ето защо днешният човек при изграждане на своя мироглед трябва да започне с изучаването на материалния свят. Някой би могъл да каже: „Не е ли хубаво да се остави свободен юношата, когато порасне, сам да си образува мироглед, а не да го подтикваме към това, към което може би няма желание? ”
На
това може да се отговори следното: Преди всичко, това е
запознаване
с известни научни факти, а тия факти трябва да бъдат направени достояние
на
младежа.
С тяхното познаване той по-лесно ще се ориентира в днешното състояние на науката и по-лесно ще може да си образува мироглед. Защото един научен мироглед трябва да има за основа известни факти. Че наистина това е и най-голямото желание на юношата и младежа, е ясно за всички, които са влизали в досег с гимназиалната младеж. Това личи много ясно и от въпросите, които са задали на Цвятко Петков ученици от софийските гимназии. Главните техни въпроси са: различни обяснения на живота, цел на битието и на човека в частност; за това, което лежи в основата на Битието; идеален живот; идейна насока; културен път и пр.
към текста >>
С тяхното
познаване
той по-лесно ще се ориентира в днешното състояние
на
науката и по-лесно ще може да си образува мироглед.
Това е еволюционният период в историята на човечеството. Ето защо днешният човек при изграждане на своя мироглед трябва да започне с изучаването на материалния свят. Някой би могъл да каже: „Не е ли хубаво да се остави свободен юношата, когато порасне, сам да си образува мироглед, а не да го подтикваме към това, към което може би няма желание? ” На това може да се отговори следното: Преди всичко, това е запознаване с известни научни факти, а тия факти трябва да бъдат направени достояние на младежа.
С тяхното
познаване
той по-лесно ще се ориентира в днешното състояние
на
науката и по-лесно ще може да си образува мироглед.
Защото един научен мироглед трябва да има за основа известни факти. Че наистина това е и най-голямото желание на юношата и младежа, е ясно за всички, които са влизали в досег с гимназиалната младеж. Това личи много ясно и от въпросите, които са задали на Цвятко Петков ученици от софийските гимназии. Главните техни въпроси са: различни обяснения на живота, цел на битието и на човека в частност; за това, което лежи в основата на Битието; идеален живот; идейна насока; културен път и пр. Следователно, запознаването с най-новите постижения в науката не само че не е нещо чуждо на младежката душа, но напротив, то е удовлетворение именно на нуждата, която тя чувства, - една нужда на младежката природа, нужда, която произтича от характера на периода, през който минава младежът.
към текста >>
Следователно,
запознаването
с най-новите постижения в науката не само че не е нещо чуждо
на
младежката душа, но напротив, то е удовлетворение именно
на
нуждата, която тя чувства, - една нужда
на
младежката природа, нужда, която произтича от характера
на
периода, през който минава младежът.
С тяхното познаване той по-лесно ще се ориентира в днешното състояние на науката и по-лесно ще може да си образува мироглед. Защото един научен мироглед трябва да има за основа известни факти. Че наистина това е и най-голямото желание на юношата и младежа, е ясно за всички, които са влизали в досег с гимназиалната младеж. Това личи много ясно и от въпросите, които са задали на Цвятко Петков ученици от софийските гимназии. Главните техни въпроси са: различни обяснения на живота, цел на битието и на човека в частност; за това, което лежи в основата на Битието; идеален живот; идейна насока; културен път и пр.
Следователно,
запознаването
с най-новите постижения в науката не само че не е нещо чуждо
на
младежката душа, но напротив, то е удовлетворение именно
на
нуждата, която тя чувства, - една нужда
на
младежката природа, нужда, която произтича от характера
на
периода, през който минава младежът.
Именно, разглеждането на тия нови факти в науката ще запълни една празнота, която констатирал осмокласникът в своя лист, връчен на Цвятко Петков. Основният образователен принцип трябва да бъде свободно възпитание. Трябва да се спазва и тук, в средните училища, както и в основното училище, правилото: заниманието на ученика с известни въпроси да не бъде натрапено отвън, но да иде от вътрешния интерес на ученика, от вътрешни подбуди. Във всяка гимназия учениците от горните класове се вълнуват от въпроси, подобни на тия, които са били зададени на Цвятко Петков. Те ще бъдат поставени като един проблем за разрешение.
към текста >>
И тогава
запознаването
с новите факти в науката ще дойде като отговор
на
въпросите, които вълнуват юношата.
Основният образователен принцип трябва да бъде свободно възпитание. Трябва да се спазва и тук, в средните училища, както и в основното училище, правилото: заниманието на ученика с известни въпроси да не бъде натрапено отвън, но да иде от вътрешния интерес на ученика, от вътрешни подбуди. Във всяка гимназия учениците от горните класове се вълнуват от въпроси, подобни на тия, които са били зададени на Цвятко Петков. Те ще бъдат поставени като един проблем за разрешение. Те ще бъдат подтик за търсене, за наблюдение, проучване на новите научни изследвания.
И тогава
запознаването
с новите факти в науката ще дойде като отговор
на
въпросите, които вълнуват юношата.
Тъй че въпросите, които възникват в душата на юношата, ще бъдат изходна точка за образователна работа. И тогава самите ученици ще пожелаят да проучат най-новите факти, които ще ги улеснят в отговора на възникналите въпроси. По-долу ще спомена само няколко от новите научни факти, които могат да се изучат в средните училища във връзка с останалия материал на съответните учебни предмети и то по горния метод. Хубаво е тия факти да бъдат предимно из областта на природните науки: физика, химия, биология и др. Електромагнитна скала на
към текста >>
14.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Смелият полет
на
мисълта, голямата решителност и изобилието
на
широки планове през тая възраст откриват един
богат
духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила.
Подобно на Фауст той иска да обгърне и опознае изведнъж цялата вселена. Нищо не го задоволява. Постоянно търси, интересува се от всичко; затова е вечно неспокоен. Подобно на Ибсеновите герои погледът му е непрестанно отправен към висините. Ясно е, че този период от живота на човека – младенчеството - е период на едно непознато дотогава вътрешно лутане и търсене.
Смелият полет
на
мисълта, голямата решителност и изобилието
на
широки планове през тая възраст откриват един
богат
духовен живот, една неизчерпаема морална и интелектуална сила.
Целта на възпитанието би трябвало да бъде насочена към това: да се открие тая сила и да и се даде правилна насока. В младежката душа има много красота, много светлина и много благородни чувства.”[6] През този период младежта бленува за един свят на красота, светлина и хармония. Това е защото във всеки човек живее и работи една възвишена природа - Божественото. През този период по-ясно се чува гласа му.
към текста >>
Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане
на
детската личност с всичкото й
богатство
и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане
на
вкус и интерес към знанието,
на
естетичните и морални чувства.
Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма и защото това най-добре съдейства за неговото развитие. Това е необходимо, защото задоволява нуждите на неговата природа. А от друга страна този начин на възпитание ще формира характери, които ще бъдат най-полезни и на околните. Само ако се подкрепи и насочи правилно идеализмът на младежта през третия период, ще се създадат работници за висша духовна култура. Професор Д.
Кацаров казва: „Средното образование е насочено главно към живота, но от една по-висша гледна точка - не практическата, а интелектуално-моралната: разгръщане
на
детската личност с всичкото й
богатство
и мечти чрез нейното всестранно общо развитие - събуждане
на
вкус и интерес към знанието,
на
естетичните и морални чувства.
То трябва да приучи младежта към търсене и мислене и да им помогне да се изработят здрави елементи за изграждане на техния мироглед. Обща култура значи цялостно духовно развитие на личността. Капитална грешка, следователно, е от образователно гледище, да се поставя това развитие в зависимост само от известни учебни дисциплини. Всяка учебна дисциплина може и трябва да носи всички елементи на хуманизма и да води към него. Всички учебни предмети, не само класическите, литературните и философските, но и естествено-научните, така и техническите, са неразделна част от едно хуманитарно образование в добрия и истинския смисъл на това понятие, така както го изяснява съвременната педагогична мисъл, и те ще съдействат за това в степента, в каквато всеки от тях развива способностите да се мисли, чувства и действа правилно.”[9]
към текста >>
Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря
на
реалното
познаване
на
природата.
Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга. А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря
на
реалното
познаване
на
природата.
Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила! Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички идеи и идеали, които са пасивни във всяко отношение. Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати.
към текста >>
През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново
богата
възможност, като ръководители
на
гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието
на
младите един от друг по-ценни от образователно гледище.
Идейна насока. Културен път. Ценности в живота. Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12] Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях.
През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново
богата
възможност, като ръководители
на
гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието
на
младите един от друг по-ценни от образователно гледище.
Така например, нека посочим само по памет учениците от VI „б” клас. Те ни поставиха такива въпроси, като работиха успешно и сами за научното им разрешение. Каква е разликата между гения и обикновения човек? Може ли паметта да се засилва? Имат ли животните разсъдък или се ръководят само от инстинкта?
към текста >>
15.
МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
А
обогатяването
на
детето с факти, това е основата за по-нататъшния градеж.
Детският труд сам по себе си има вече голямо образователно значение. Детето при работата си в градината трябва да има поле за свободно творчество и почин, например при подбора на растенията, които трябва да се сеят, при чертането на лехите, изобщо при организирането на труда. Детският труд ще развие преди всичко у детето воля, дух на инициатива, разумност, съобразителност, търпение, ще развие сетивата, наблюдателността и пр. От друга страна, този труд ще го запознае с качествата на почвите, със семената, с условията, които всяко растение изисква и пр. Така детето ще се запознае с много факти.
А
обогатяването
на
детето с факти, това е основата за по-нататъшния градеж.
Казахме, че детето ще записва всичко, което наблюдава в специална тетрадка. Освен това, то ще рисува това, което наблюдава, ще рисува всички фази, през които минава растението; ще нарисува явяването на семеделите над земята при поникване, младия стрък с първите листа, цялото растение с листа, с цветове и после с плодове Същевременно ще моделира по-важните части на растението. Въпросите, които могат да възникнат у детето при неговия труд сред природата, могат да бъдат от различен характер: 1. Чисто научни, имащи за цел запознаването с природните обекти, с история, география и пр.; 2. Въпроси, свързани с нуждите на материалния живот на човека;
към текста >>
1. Чисто научни, имащи за цел
запознаването
с природните обекти, с история, география и пр.;
Така детето ще се запознае с много факти. А обогатяването на детето с факти, това е основата за по-нататъшния градеж. Казахме, че детето ще записва всичко, което наблюдава в специална тетрадка. Освен това, то ще рисува това, което наблюдава, ще рисува всички фази, през които минава растението; ще нарисува явяването на семеделите над земята при поникване, младия стрък с първите листа, цялото растение с листа, с цветове и после с плодове Същевременно ще моделира по-важните части на растението. Въпросите, които могат да възникнат у детето при неговия труд сред природата, могат да бъдат от различен характер:
1. Чисто научни, имащи за цел
запознаването
с природните обекти, с история, география и пр.;
2. Въпроси, свързани с нуждите на материалния живот на човека; 3. Здравни въпроси и пр. Например може да се повдигне въпроса за стопанското значение на известно растение като храна, като суров материал за занаятите и индустрията, през какви преработки трябва да мине едно растение за тази цел. Практическо използване на някои природни обекти и сили в човешкия живот. Например значението на водата като питие, като средство за чистене; за напояване; като средство за добиване на електрическа енергия, която се употребява за индустриални цели, за осветление, отопление и пр.
към текста >>
16.
МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
” Вторият период е период
на
въображението, а каква
богата
храна му дават такива художествени образи.
Отива при цветята и им отваря пъпките. Отива при клонковите пъпки и ги отваря, за да покарат листата.” Даже учителката В. сама е съчинила по този случай едно стихотворение, предназначено за децата. Ще приведа само един стих от стихотворението й за царица Пролет: „Пристъпва с чудни стъпки, невидима за нас. Разтваря всяка пъпка в уречения час!
” Вторият период е период
на
въображението, а каква
богата
храна му дават такива художествени образи.
С голям успех може да се приложи този метод при всички условия в първоначалното училище. Например първоначалната учителка Д.А.- с художествен усет си е служила с него при запознаване на децата с опрашването на цветята от пчелите, поникването на житното зърно, зимния живот на пъпките, листопада и пр. Учителят трябва да умее да си служи във всеки момент с метода на съпоставянето. И той не трябва да работи по шаблони в това отношение. Известен урок, конкретните условия, създадената атмосфера ще му пошепнат, с какви съпоставяния да си послужи, ще му пошепнат художествените образи.
към текста >>
Например първоначалната учителка Д.А.- с художествен усет си е служила с него при
запознаване
на
децата с опрашването
на
цветята от пчелите, поникването
на
житното зърно, зимния живот
на
пъпките, листопада и пр.
сама е съчинила по този случай едно стихотворение, предназначено за децата. Ще приведа само един стих от стихотворението й за царица Пролет: „Пристъпва с чудни стъпки, невидима за нас. Разтваря всяка пъпка в уречения час! ” Вторият период е период на въображението, а каква богата храна му дават такива художествени образи. С голям успех може да се приложи този метод при всички условия в първоначалното училище.
Например първоначалната учителка Д.А.- с художествен усет си е служила с него при
запознаване
на
децата с опрашването
на
цветята от пчелите, поникването
на
житното зърно, зимния живот
на
пъпките, листопада и пр.
Учителят трябва да умее да си служи във всеки момент с метода на съпоставянето. И той не трябва да работи по шаблони в това отношение. Известен урок, конкретните условия, създадената атмосфера ще му пошепнат, с какви съпоставяния да си послужи, ще му пошепнат художествените образи. Този метод има приложение за всеки учебен час и по всички учебни предмети в първоначалните училища. Той трябва да се прилага едновременно с всички други целесъобразни методи: трудов принцип, самодейност, творчество, природосъобразност, нагледност и пр.
към текста >>
Освен това той може да се използва и за
запознаване
на
детето с висшите духовни и морални принципи и закони.
Известен урок, конкретните условия, създадената атмосфера ще му пошепнат, с какви съпоставяния да си послужи, ще му пошепнат художествените образи. Този метод има приложение за всеки учебен час и по всички учебни предмети в първоначалните училища. Той трябва да се прилага едновременно с всички други целесъобразни методи: трудов принцип, самодейност, творчество, природосъобразност, нагледност и пр. * * * Казахме, че методът на съпоставянето може да се приложи при обучението по всички учебни предмети.
Освен това той може да се използва и за
запознаване
на
детето с висшите духовни и морални принципи и закони.
В гимназията по научен път, чрез изучаване новите научни факти ще се дойде до изграждане на мирогледа. Но във втория образователен период това е невъзможно, понеже детето през този период няма развито логично мислене, и от друга страна не разполага и с необходимите научни данни. А трябва и то да влезе във връзка с висшите духовни и морални принципи и закони, понеже те помагат за правилното му развитие. И тъй като това не може да стане по пътя на логичното мислене, трябва да се употребят други методи. Знае се от детската психология, че през този период детето мисли не чрез отвлечени идеи, а образно, картинно.
към текста >>
Някой би могъл да каже: „Не може ли и не трябва ли да се отложи
запознаването
на
детето с тия духовни и морални принципи и закони за по-после, когато то ще има развито логично мислене?
А трябва и то да влезе във връзка с висшите духовни и морални принципи и закони, понеже те помагат за правилното му развитие. И тъй като това не може да стане по пътя на логичното мислене, трябва да се употребят други методи. Знае се от детската психология, че през този период детето мисли не чрез отвлечени идеи, а образно, картинно. Ще се използва именно това качество на детската психика. За да бъдат разбираеми за детето духовните и морални принципи и закони, те ще му се изложат не в научна логична форма, а във вид на художествени символи и алегории.
Някой би могъл да каже: „Не може ли и не трябва ли да се отложи
запознаването
на
детето с тия духовни и морални принципи и закони за по-после, когато то ще има развито логично мислене?
” Не, ако това се пропусне през втория период, много е загубено, и пропуснатото после мъчно може да се навакса. Запознаването на детето с висшите духовни и морални закони под формата на символи и алегории е необходимо въз основа на следния психичен закон: Ако детето усвои известни духовни или морални принципи и закони под формата на символи, алегории, притчи, приказки и пр., изобщо във вид на образи и картини, то тези образи ще работят в неговото подсъзнание и след време то ще стане способно да усвои същите принципи и закони в научна форма. Ако се пропусне вторият период, после духовните и моралните закони по-мъчно ще бъдат разбрани от него, по-мъчно ще станат живи сили в неговата душа! Великите възпитатели на човечеството не са ли действали по същия начин в миналото?
към текста >>
Запознаването
на
детето с висшите духовни и морални закони под формата
на
символи и алегории е необходимо въз основа
на
следния психичен закон:
Знае се от детската психология, че през този период детето мисли не чрез отвлечени идеи, а образно, картинно. Ще се използва именно това качество на детската психика. За да бъдат разбираеми за детето духовните и морални принципи и закони, те ще му се изложат не в научна логична форма, а във вид на художествени символи и алегории. Някой би могъл да каже: „Не може ли и не трябва ли да се отложи запознаването на детето с тия духовни и морални принципи и закони за по-после, когато то ще има развито логично мислене? ” Не, ако това се пропусне през втория период, много е загубено, и пропуснатото после мъчно може да се навакса.
Запознаването
на
детето с висшите духовни и морални закони под формата
на
символи и алегории е необходимо въз основа
на
следния психичен закон:
Ако детето усвои известни духовни или морални принципи и закони под формата на символи, алегории, притчи, приказки и пр., изобщо във вид на образи и картини, то тези образи ще работят в неговото подсъзнание и след време то ще стане способно да усвои същите принципи и закони в научна форма. Ако се пропусне вторият период, после духовните и моралните закони по-мъчно ще бъдат разбрани от него, по-мъчно ще станат живи сили в неговата душа! Великите възпитатели на човечеството не са ли действали по същия начин в миналото? Кое прави възможно, щото висшите духовни принципи и закони да могат да се излагат под форма на символи и алегории? Гьоте казва: „Всичко преходно е само символ.” Значи материалните явления могат да се вземат като символи на духовните закони.
към текста >>
Какво грамадно поле за творчество има учителят в неизчерпаемото
богатство
и разнообразие
на
природата!
Учителят трябва да намери символи, алегории, приказки за съответствието между външните и вътрешните явления. И тия съответствия не трябва да бъдат произволни, а реални, истинни, т.е трябва да отговарят на съответствията, които съществуват в природата. Природните явления трябва да се употребят като символи на висши истини. И ако символите са правдиви, те ще имат дълбоко действие върху детската душа. Учителят може да намери готови примери в литературата, но може и сам да твори такива.
Какво грамадно поле за творчество има учителят в неизчерпаемото
богатство
и разнообразие
на
природата!
По този начин ще се изхожда от физичното, нагледното, конкретното, близкото до детето явление и от него то ще се издигне до разбиране на духовните и морални закони. Някой би могъл да каже: „Ние нямаме право да всаждаме нашето верую, нашия мироглед на детето.” Но тия идеи, които то трябва да усвои, са в хармония с природата му и са писани в неговия дух. От друга страна, това са факти и закони в природата, и ние просто го запознаваме с тях. От гореказаното се вижда тенденцията на новия метод: от физичното към духовното. Не е достатъчно само да се работи сред природата, но изхождайки от нея човек да се издигне до духовните висоти, да изгради нещо в своя дух!
към текста >>
След този разговор ябълковата семка казва
на
детето: „Аз съм много
богата
.
Посочените тук примери са представени в проста форма, но те могат да се разбият като разкази или приказки с действащи лица, разговори и др. Ябълковата семка В една приказка действащо лице ще бъде ябълковата семка. Между нея и детето се води дълъг разговор. Всеки от тях излага своя живот, трудностите, през които минава, скърбите и радостите си, условията, при които живее.
След този разговор ябълковата семка казва
на
детето: „Аз съм много
богата
.
Ако ме посадят, от мене ще израсне цяло дърво. То със своите корени, листа, цветове и плодове е скрито сега в мене. Но не мисля, че и ти си беден. Също и в тебе има големи богатства, и един ден ще разкриеш богатствата, които се крият в теб. Но колко трябва да работя аз, за да разкрия богатствата си!
към текста >>
Също и в тебе има големи
богатства
, и един ден ще разкриеш
богатствата
, които се крият в теб.
Всеки от тях излага своя живот, трудностите, през които минава, скърбите и радостите си, условията, при които живее. След този разговор ябълковата семка казва на детето: „Аз съм много богата. Ако ме посадят, от мене ще израсне цяло дърво. То със своите корени, листа, цветове и плодове е скрито сега в мене. Но не мисля, че и ти си беден.
Също и в тебе има големи
богатства
, и един ден ще разкриеш
богатствата
, които се крият в теб.
Но колко трябва да работя аз, за да разкрия богатствата си! Трябва да пусна хиляди корени в земята и хиляди листа във въздуха.” Кукувича прежда /Cuscita europaes/ По време на излет може да се намери това растение. В една далечна, минала епоха, то е било зелено, после постепенно се е приспособило към паразитен живот върху бъза, копривата и пр., около чиито стъбла се забива спирално, пуща смукалца в тях и смуче сока им.
към текста >>
Но колко трябва да работя аз, за да разкрия
богатствата
си!
След този разговор ябълковата семка казва на детето: „Аз съм много богата. Ако ме посадят, от мене ще израсне цяло дърво. То със своите корени, листа, цветове и плодове е скрито сега в мене. Но не мисля, че и ти си беден. Също и в тебе има големи богатства, и един ден ще разкриеш богатствата, които се крият в теб.
Но колко трябва да работя аз, за да разкрия
богатствата
си!
Трябва да пусна хиляди корени в земята и хиляди листа във въздуха.” Кукувича прежда /Cuscita europaes/ По време на излет може да се намери това растение. В една далечна, минала епоха, то е било зелено, после постепенно се е приспособило към паразитен живот върху бъза, копривата и пр., около чиито стъбла се забива спирално, пуща смукалца в тях и смуче сока им. Знае се, че зелената боя, хлорофилът на растенията служи при храненето им.
към текста >>
17.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава
запознаването
на
детето с тия предмети ще бъде вече във връзка с неговите нужди.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който ще се върти цялото обучение. При работата на детето сред природата ще се повдигнат много въпроси от разни области: смятане, геометрия, история, география, природознание и пр.
Тогава
запознаването
на
детето с тия предмети ще бъде вече във връзка с неговите нужди.
То ще чувства нужда от тези предмети, понеже те имат връзка с неговата дейност. Тогава то с интерес и с любов ще ги учи. А тъкмо това е нужно от педагогическо гледище. То ще ги учи с интерес, понеже ще търси в тях отговор на въпросите, които изпъкват в него и които са необходими, може би за разрешение на някои практически задачи и за задоволяване на някои реални нужди във връзка с труда му в градината. А някой път интересът му ще бъде поради любознателност, породена в него от наблюденията и дейността му.
към текста >>
Запознаването
с тия символи
на
геометрията упражнява отлично влияние върху човека.
Изкуството, художественият елемент трябва да се преплита най-тясно в обучението по математика: това обучение ще се свърже с рисуване, приказки, песни, игри, игри-приказки, драматизации и пр. В това отношение е ценна опитността на Виолино Примо с децата, изложена в неговите съчинения. Той запознава децата със смятане чрез игри, приказки и пр. Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства. Геометричните фигури са символи на живите сили в природата.
Запознаването
с тия символи
на
геометрията упражнява отлично влияние върху човека.
Чрез геометрията едно неразположение може да се превърне в разположение. Всяка права линия упражнява психично влияние върху човека. Затова, когато човек е неразположен, нека да се занимава с геометрия. Това има приложение във възпитанието. Ако детето е неразположено, има дисхармония в ума си, нека чертае успоредни прави линии, и ще се промени състоянието му.
към текста >>
Ето добър случай за
запознаване
с чертане.
Ако детето е неразположено, има дисхармония в ума си, нека чертае успоредни прави линии, и ще се промени състоянието му. Ако има дисхармонични чувства, нека чертае концентрични криви линии и пак ще се промени разположението му. Рисуване, чертане и моделиране Рисуването много естествено може да се свърже с детския труд сред природата. Детето ще приготви скици на лехите, план на цялата градина.
Ето добър случай за
запознаване
с чертане.
После ще рисува цветя, дървета, изворите, които наблюдава. Разбира се, рисуването отначало ще бъде илюстративно - в първите две отделения, в третото - паметно, а от четвъртото може да се почне с натурното рисуване. Учителят казва: „Децата най-първо ще бъдат подбудени да наблюдават цветята, венечните листа, тичинките; ще видят, как са поставени в цвета и пр. След това нека детето да се заинтересува да нарисува формата на цвета в най-прост вид.” Рисуването на природни обекти - цветя, плодове, дървета - има също психично въздействие върху детето. Така то ще се свърже със силите, които работят в тях.
към текста >>
Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват
на
цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата
на
цветята, чуват шума
на
листата и песните
на
пойните птички или наблюдават есенното
богатство
на
превитите клони от едри и тежки плодове или златото
на
есенната горска премяна.
Оплетня, Врачанско. Какъв по-голям и жив комплекс за цялостно обучение и възпитание би се замислил и приложил вън от замисляне, организиране и стопанисване на един училищен двор - игрище, градина, парк? Учителят и децата размерват, насипват, нивелират, разпределят, ограждат, засаждат дивачки, цветя, билки, зеленчуци и варива, настилат пътечки, облагородяват дръвчета, сеят семена, прокопават чистят, поливат; работят през всеки сезон, пипат, наблюдават, измерват, броят, описват, изчисляват, берат, консервират, готвят, сервират и на общи обеди с песен и молитва сладко и радостно ядат плодовете на собствения си труд. Жива работа през всички годишни времена! По този начин училището е поставено в една красива естествена обстановка.
Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват
на
цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата
на
цветята, чуват шума
на
листата и песните
на
пойните птички или наблюдават есенното
богатство
на
превитите клони от едри и тежки плодове или златото
на
есенната горска премяна.
Детската работа в градините - цветен парк и зеленчуковата като опитно поле с общообразователна цел - е нагледно обучение, и трудово-стопанско възпитание, където всички усетни органи вземат участие. Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в училището да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и устройство на собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство. Училището-дом - палат по архитектура, уредба, хигиена и външна обстановка - трябва да кондензира в себе си идеално малко домакинство и семейство за дадено селище и време. Това беше нашата цел. Децата с радост садяха и култивираха цветята, зеленчуците и плодните дървета.
към текста >>
Опознаване
с живота
на
пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда.
Нашата градина не би била пълна, ако не поставихме и пчелин. Пчелите и оплождането на овощните дървета са неразделни. Пчелният кошер и училището-кошер си приличат. Примерът, който дава животът на кошера, се използва нагледно. Училището прояви грижи със засаждане на горски поройни места с медоносна акация, детелина и еспарзет.
Опознаване
с живота
на
пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда.
От работата в училищните градини ние минавахме и към полето: пролет почиствахме ливадите от суха горска шума, нивите - от плевели, дръвчетата в градините от сухи клони, гъсенични семена и гнезда, а горските извори изчиствахме от нападалата шума, тиня и настилахме с камъчета. Направихме и един извор на чешма край многолюден път. Дадохме начало за залесяване на цяла местност с борчета и смесен лес. Изравнихме място - поляна за детско игрище край р. Искър в с.
към текста >>
Тегленето
на
плодове и зеленчуци и измерването
на
дължини и лица е нагледност при
запознаване
и опериране с мерки и теглилки, както и обзавеждането
на
малко сметководство при домакинството
на
трапезарията дава възможност за приложение
на
смятане и аритметика.
Изравнихме място - поляна за детско игрище край р. Искър в с. Ребърково и го залесихме с канадска топола за украса и запазване от ветровете и направихме пейка за сядане. Училищната градина даваше нагледи и по смятане, измерване на геометричните фигури на цветната градина, изчисляване на доходите от зеленчуковата и овощна градини, на употребеното в трапезарията. Изброяването на лехи, дръвчета, клончета, цветни листа са естествените обекти за начеващите по смятане.
Тегленето
на
плодове и зеленчуци и измерването
на
дължини и лица е нагледност при
запознаване
и опериране с мерки и теглилки, както и обзавеждането
на
малко сметководство при домакинството
на
трапезарията дава възможност за приложение
на
смятане и аритметика.
Обилието на природни обекти в така разнообразната околност и училищния двор дават възможност за подбиране на подходящи комплекси при обучението и възпитанието. Ето някои: 1. Изкопаване на гнездо за посаждане на круша-дивачка, която заедно с много други, е донесена от гората. Ученикът трябва да я намери сред гората, да я разпознае между многото видове в широколистния лес, между многото едновидови да подбере най-хубавия екземпляр по стебло и коренна система, което заключава по терена, дето расте, клончетата и разположението им и тяхното развитие /на всяко клонче съответства коренче/. Отбелязва положението на дръвчето по посоките на хоризонта, та при посаждането да се спази това разположение /особено северната посока, откъдето дървото се развива по-слабо/, което е необходимо за правилното поставяне на новото посаждане, за да се прихване и вегетира правилно.
към текста >>
Каква възможност за наблюдение, за
опознаване
на
един природен обект, който оживява в съзнанието
на
ученика.
Рисува се дървото разлистено и цъфнало, с отделен лист и цвят. Рисува се с превити клони от плодове, с отделен най-правилно развит плод. Стилизират се голи клончета с пъпки, клончета с листа, с цветчета, клончета с плодове. Рисува се перспектива - алея от дръвчета, перспектива от плодове и пр. Моделират се клончета, цветчета, листа, плодове и комбинации.
Каква възможност за наблюдение, за
опознаване
на
един природен обект, който оживява в съзнанието
на
ученика.
После запознаване с обекта при естествознание и теми за описание, илюстрации, разкази. Беритба на плодовете, запазването им за през зимата: сортиране, опаковки, приготвяне на компоти или поднасяне на десерт в трапезарията при общите обеди. Събиране на семки от употребените плодове; произвеждане на нови плодни дръвчета, някои от които се засаждат в разширена училищна градина, други се раздават на учениците за домашно засаждане и използване. Цял образователно - стопански цикъл. По същия начин се култивират и другите стопански училищни отрасли: цветя, зеленчуци, семена и варива, лози и декоративни - виещи се дървета и храсти.
към текста >>
После
запознаване
с обекта при естествознание и теми за описание, илюстрации, разкази.
Рисува се с превити клони от плодове, с отделен най-правилно развит плод. Стилизират се голи клончета с пъпки, клончета с листа, с цветчета, клончета с плодове. Рисува се перспектива - алея от дръвчета, перспектива от плодове и пр. Моделират се клончета, цветчета, листа, плодове и комбинации. Каква възможност за наблюдение, за опознаване на един природен обект, който оживява в съзнанието на ученика.
После
запознаване
с обекта при естествознание и теми за описание, илюстрации, разкази.
Беритба на плодовете, запазването им за през зимата: сортиране, опаковки, приготвяне на компоти или поднасяне на десерт в трапезарията при общите обеди. Събиране на семки от употребените плодове; произвеждане на нови плодни дръвчета, някои от които се засаждат в разширена училищна градина, други се раздават на учениците за домашно засаждане и използване. Цял образователно - стопански цикъл. По същия начин се култивират и другите стопански училищни отрасли: цветя, зеленчуци, семена и варива, лози и декоративни - виещи се дървета и храсти. 2. Излет до близката гора в околността.
към текста >>
Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или
разпознаване
на
видовете по кората, клончетата, листата, откриване
на
главни посоки
на
хоризонта по дънерите
на
дърветата /по мъховете/,
разпознаване
на
птиците и др.
2. Излет до близката гора в околността. Излизане в строй и маршови песни из селото. Ход-движение по неравен терен, по склон: бавно, на пръсти, с широки крачки; провиране под нависналите клони, прескачане през урвички, катерене по стръмни склонове и скали. В подножието на гората се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява. Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из гората със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят.
Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или
разпознаване
на
видовете по кората, клончетата, листата, откриване
на
главни посоки
на
хоризонта по дънерите
на
дърветата /по мъховете/,
разпознаване
на
птиците и др.
горски животни по техните гласове; по стъпките да се определи миналото животно или по оставения тор; да се съберат интересни минерали и др. находки; при сигнал всички на общ сбор на посочена поляна. Какъв разнообразен интерес, колко катерене, лутане, пробиране, търсене, събиране и как връзките на групите тичат, донасят, отнасят намереното, откритото и предават нареждания за по-дълбокото навлизане в гората за интересна находка. А там и тогава всичко е интересно като в приказките. По едно време се надават викове от една група, и връзката донася, че е открита катеричка.
към текста >>
Подобни комплекси за наблюдение,
опознаване
и обучение здравият усет
на
учителя винаги намира и в зеленчуковата градина, полето и реката.
„Тя е затворница, другари” - заляга в съзнанието на учениците. „Да я пуснем на свобода! ” И едно междучасие в присъствието на цялото училище, ученикът, който я улови, я освобождава. Тя бавно излиза от шкафа, запрескача по раменете и главите на спокойно - присъстващите ученици, застава на най-близката круша, изчиства се, оглежда учениците и по дървета, през стобори, покриви на къщи отива в гората на свобода. В обща беседа извличаме поука от катеричката: тя е весела, игрива, добра домакиня и много обичаща свободата, полезна и безвредна горска обитателка, много трудолюбива и пестелива.
Подобни комплекси за наблюдение,
опознаване
и обучение здравият усет
на
учителя винаги намира и в зеленчуковата градина, полето и реката.
В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти.
към текста >>
Паметта е хранилище
на
детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир
на
окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се
обогатява
и то расте умствено и духовно.
Тя бавно излиза от шкафа, запрескача по раменете и главите на спокойно - присъстващите ученици, застава на най-близката круша, изчиства се, оглежда учениците и по дървета, през стобори, покриви на къщи отива в гората на свобода. В обща беседа извличаме поука от катеричката: тя е весела, игрива, добра домакиня и много обичаща свободата, полезна и безвредна горска обитателка, много трудолюбива и пестелива. Подобни комплекси за наблюдение, опознаване и обучение здравият усет на учителя винаги намира и в зеленчуковата градина, полето и реката. В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет.
Паметта е хранилище
на
детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир
на
окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се
обогатява
и то расте умствено и духовно.
Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти. Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни.
към текста >>
Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване
на
това живо вътрешно
богатство
от представи и понятия.
В обща беседа извличаме поука от катеричката: тя е весела, игрива, добра домакиня и много обичаща свободата, полезна и безвредна горска обитателка, много трудолюбива и пестелива. Подобни комплекси за наблюдение, опознаване и обучение здравият усет на учителя винаги намира и в зеленчуковата градина, полето и реката. В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно.
Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване
на
това живо вътрешно
богатство
от представи и понятия.
За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти. Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората.
към текста >>
Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета,
опознаване
на
горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила
на
полезните и запазване от вредните, както и
опознаване
водния спорт и
богатството
на
реките е тясно съчетано със стопанския бит
на
селото и училището, и при горната дейност
на
групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска,
на
по-стария и можещия към по-слабия.
В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти.
Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета,
опознаване
на
горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила
на
полезните и запазване от вредните, както и
опознаване
водния спорт и
богатството
на
реките е тясно съчетано със стопанския бит
на
селото и училището, и при горната дейност
на
групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска,
на
по-стария и можещия към по-слабия.
И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства.
към текста >>
Идеята за
Бога
е всеобхватна.
Статиите се пишеха от всеки саморъчно на осминка лист, нареждаха се залепени на цветен тънък амбалажен лист. Поставяше се цветна рисунка - името на вестника. Първата статия се написваше винаги от учител, а междините се попълваха от картинки, ребуси, гатанки и поговорки. Излагаше се на определено място на стената. Прочиташе се от добри четци в другарския час.
Идеята за
Бога
е всеобхватна.
Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото. Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда.
към текста >>
Детето
на
бедния и
богатия
,
на
учения и простия, силното и слабото рамо до рамо работят, събират, готвят, сервират, пеят, молят се и се хранят.
Така не остава нито една паралелка без общ обяд в трапезарията, а по някой път се хранят всички. Всяко дете си носи хляба. В трапезарията идват и събраните суми от коледуване, лазаруване и пр. начинания: суми от продадени кошници от училищния върбалак и пр. С каква радост и охота децата остават на общите обеди!
Детето
на
бедния и
богатия
,
на
учения и простия, силното и слабото рамо до рамо работят, събират, готвят, сервират, пеят, молят се и се хранят.
По-пълна общност ние не можем да постигнем! Училище-живот! Какъв простор за опознаване, услуги, взаимност, помощ, взаимодействие, другарство, допир - дейна любов, лаборатория, в която детето влиза цяло, шлифова, оглажда и изработва себе си, своя характер като член на детското общество. Така дойдохме до едно училище без кражба и лъжа, понеже изключихме условията за тяхната проява. Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно опознаване на учениците от учителите и взаимното опознаване на учениците; правилно развиване на детските заложби, желан успех, и училище без простъпки, сбиване, скараване и немирства.
към текста >>
Какъв простор за
опознаване
, услуги, взаимност, помощ, взаимодействие, другарство, допир - дейна любов, лаборатория, в която детето влиза цяло, шлифова, оглажда и изработва себе си, своя характер като член
на
детското общество.
начинания: суми от продадени кошници от училищния върбалак и пр. С каква радост и охота децата остават на общите обеди! Детето на бедния и богатия, на учения и простия, силното и слабото рамо до рамо работят, събират, готвят, сервират, пеят, молят се и се хранят. По-пълна общност ние не можем да постигнем! Училище-живот!
Какъв простор за
опознаване
, услуги, взаимност, помощ, взаимодействие, другарство, допир - дейна любов, лаборатория, в която детето влиза цяло, шлифова, оглажда и изработва себе си, своя характер като член
на
детското общество.
Така дойдохме до едно училище без кражба и лъжа, понеже изключихме условията за тяхната проява. Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно опознаване на учениците от учителите и взаимното опознаване на учениците; правилно развиване на детските заложби, желан успех, и училище без простъпки, сбиване, скараване и немирства. Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат. В с. Оплетня при 4 слети отделения за 4 години учениците не дадоха никаква отрицателна проява.
към текста >>
Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно
опознаване
на
учениците от учителите и взаимното
опознаване
на
учениците; правилно развиване
на
детските заложби, желан успех, и училище без простъпки, сбиване, скараване и немирства.
Детето на бедния и богатия, на учения и простия, силното и слабото рамо до рамо работят, събират, готвят, сервират, пеят, молят се и се хранят. По-пълна общност ние не можем да постигнем! Училище-живот! Какъв простор за опознаване, услуги, взаимност, помощ, взаимодействие, другарство, допир - дейна любов, лаборатория, в която детето влиза цяло, шлифова, оглажда и изработва себе си, своя характер като член на детското общество. Така дойдохме до едно училище без кражба и лъжа, понеже изключихме условията за тяхната проява.
Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно
опознаване
на
учениците от учителите и взаимното
опознаване
на
учениците; правилно развиване
на
детските заложби, желан успех, и училище без простъпки, сбиване, скараване и немирства.
Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат. В с. Оплетня при 4 слети отделения за 4 години учениците не дадоха никаква отрицателна проява. Отсъствах 3 дни наред, без да мога да уведомя училището. Там бях сам учител в селото, приютено в Искърското дефиле, далеч от др. селища.
към текста >>
18.
Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това ще даде повод за
запознаване
с известни природни закони и може да се свърже с обучението по разни учебни предмети.
Декоративни растения, които могат да се посадят в училищната градина са: дивата американска лоза, хмел, хвойна, борчета, пирамидална топола, трепетлика. Пирамидалната топола със своя стремеж към висините действа благотворно върху съзнанието. Трепетликата с вечната музика на своите листа приучва детето да се вслушва в музиката, която пълни цялата природа. Облагородяване на плодни дръвчета Това има не само практическо значение, но и общообразователно.
Това ще даде повод за
запознаване
с известни природни закони и може да се свърже с обучението по разни учебни предмети.
От друга страна това може да даде и голям подем на овощарството в България, понеже днешните ученици са утрешни граждани. Ще се облагородяват дръвчета не само в училищната градина, но и в гората. Там ще се облагородяват главно киселици и круши. Децата с радост продължават това и след като излязат от училище. Пчеларство
към текста >>
На
общите обеди ще идват учениците от паралелката без разлика - бедните и
богатите
.
*** Продуктите от училищната зеленчукова градина могат да се използват за общи обеди в училището. Паралелките могат да се редуват, тъй че за няколко седмици всяка паралелка да е обядвала поне веднъж в училищната трапезария. Общото хранене сближава, както и общата работа. Храната ще се приготовлява от прислужниците, а децата ще помагат при сервирането.
На
общите обеди ще идват учениците от паралелката без разлика - бедните и
богатите
.
Така ще се развият у децата социални чувства. Общите обеди имат образователно значение. Всяка паралелка не обядва непрекъснато – всеки ден, за да не се откъсне детето от семейството. Децата непременно трябва да се хранят и с домашните си, за да не се лишават от семейния образователен фактор. Да има разнообразие в това отношение.
към текста >>
19.
ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
„Училищна практика”/ Изкуството, художественият елемент дава
богат
материал
на
въображението, подбужда го към активност.
Детските лица светват. Поради самият характер на втория образователен период, детето през този период възприема нещата в образи и картина. Ето защо, за да бъде обучението и възпитанието в този период в съгласие с детската природа, материалът трябва да се поднася на детето не толкова чрез логическо мислене, което се разцъфтява след 14-а година, но главно в образи, картини. Образите и картините - това е начин, чрез който художественият елемент може да се свърже с обучението. Виолино Примо много правилно схваща значението на художествения елемент във втория период, като казва: "”Детето гледа на света като поет и говори в образи, картини и фигури.” /сп.
„Училищна практика”/ Изкуството, художественият елемент дава
богат
материал
на
въображението, подбужда го към активност.
Художественият елемент има връзка и с нравствените чувства. Има тясна връзка между моралното и естетично възпитание. Голяма е зависимостта между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогичната литература, но малко се прилага. Шилър в "”Писма за естетичното възпитание на човечеството” казва, че свободата ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетичното възпитание.
към текста >>
При обучението по родния език художественият елемент може да се приложи много добре при
запознаване
с буквите чрез т.нар.
Художественият елемент може да влезе в детската дейност и чрез чертане на лехи във вид на красиви фигури, чрез отглеждане и подреждане с вкус на цветя и плодни дървета. 2. Поради характера на детския труд и чрез разходки и излети на полето, в гората, на планината, детето ще влезе в близък досег с природата и това е пак един от начините за развитие на художествения вкус у детето. Природата ще възпитава детето чрез красотата на цветята, тревите, зелените полянки, дърветата, изворите, скалите и пр. 3. Художествен елемент може да се внесе в обучението по родния и чужди езици. Тук ще се прилагат художествените разкази, игри, песни и декламации на съответния език.
При обучението по родния език художественият елемент може да се приложи много добре при
запознаване
с буквите чрез т.нар.
игри-приказки, после със свободни съчинения и пр. Чужд език се учи много лесно, като се свърже с музиката, защото езикът и музиката имат една и съща основа: човешкият глас е тон. 4. Художественият елемент при смятане и геометрия влиза чрез т.нар. игри-приказки. 5. Художественият елемент при история и география се вмъква чрез използване на художествения разказ, на легенди, художествено описание на исторични събития и на чужди страни във форма на пътни бележки и пр. 6. Методът на съпоставянето или уподобяването е красив начин за свързване на обучението и възпитанието с художествения елемент.
към текста >>
20.
Навременност
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако е събрал през първите три периода
богата
, красива опитност, ценни преживявания, то те постепенно ще възрастнат, ще се разцъфтят в него и ще го доведат в зрялата възраст и в старостта до вътрешно просветление, мъдрост, духовност, велика любов.
До установяване на тия периоди се идва чрез изследване на психо-физичното развитие на детето от раждането нататък. За по-нататъшните периоди след 21 години Учителят казва следното: „От 21 години нататък тия фази се повтарят, но разбира се с друг оттенък и с все по-нови постижения и с нови придобивки на познания.” Поради преповтарянето на тия периоди и след 21 години, макар и с малко по-друг характер, то каквото посеем в детето през първите 7 години, после дава своите плодове, и предимно в съответния следващ период. Опитностите, преживяванията, придобивките на детето, юношата и младежа от раждането до 21 година определят в голяма степен цялото му бъдеще. Ще вземем един пример: нека кажем, че детето в първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов, възторг от идеала, естетични чувства и пр. Всичко това ще определи, какъв ще бъде той в следващите периоди, до дълбока старост.
Ако е събрал през първите три периода
богата
, красива опитност, ценни преживявания, то те постепенно ще възрастнат, ще се разцъфтят в него и ще го доведат в зрялата възраст и в старостта до вътрешно просветление, мъдрост, духовност, велика любов.
Ако не е посято нищо в душата му през първите три периода, то в старостта ще дойде залез, отслабване на духовните му сили. Това се отнася даже и до здравето. Който през първите три периода е имал положителни, прави мисли, чувства, желания и действия, той дава условия и възможност за здраво тяло в зряла и напреднала възраст. А който е имал отрицателни, криви мисли, чувства, желания и постъпки през първите три периода, той посява в себе си сили, които в бъдеще, в зряла и напреднала възраст, ще се проявят като предразположение към болест. За педагогиката от значение са първите три периода.
към текста >>
Тяхното
познаване
е необходимо.
Ако не е посято нищо в душата му през първите три периода, то в старостта ще дойде залез, отслабване на духовните му сили. Това се отнася даже и до здравето. Който през първите три периода е имал положителни, прави мисли, чувства, желания и действия, той дава условия и възможност за здраво тяло в зряла и напреднала възраст. А който е имал отрицателни, криви мисли, чувства, желания и постъпки през първите три периода, той посява в себе си сили, които в бъдеще, в зряла и напреднала възраст, ще се проявят като предразположение към болест. За педагогиката от значение са първите три периода.
Тяхното
познаване
е необходимо.
Нужно е педагогът да знае състоянието на физичните и психични сили през разните периоди, за да знае през кой период кои сили трябва да възпитава и по кой начин. Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в досег с външния свят. То трябва да се постави през всеки период в допир с тая област на външния свят, която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работа, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тия енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тия сили, способности, дарби и добродетели, които съответстват на дадената възраст.
към текста >>
21.
Основни образователни принципи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта, само любовта е в състояние да помогне
на
нашия ум да разберем
Бога
”.
Любовта е стълба, по която ние се издигаме до богоподобие. О, Мъдрост, велика богиньо с ясен поглед, отстъпи и поклони се пред любовта! Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път към престола на Божественото? Не показва ли тя рая през дупката на гроба? Тя ни пита, искаме ли да бъдем безсмъртни.
Любовта, само любовта е в състояние да помогне
на
нашия ум да разберем
Бога
”.
„Кой е начинът, по който можете да се свържете с Великото Разумно Начало в света? Единственият път към това е любовта! Който люби, само той може да Го познае.” „Всяко същество е прозорец, през който виждате Разумното, което работи в природата. Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнете един човек, прочетете това, което Той е писал в него.
към текста >>
Живот вечен е
познаването
на
любовта.
Тя е майката на света. Тя е създала всички същества. Тя е родила и слънцата. Учителят казва: „Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта.
Живот вечен е
познаването
на
любовта.
Тя е първата подбудителна причина. Щастието на човека зависи от любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовния живот. Тая любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния.
към текста >>
22.
ВЪВЕДЕНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да се постави обучението и възпитанието в съгласие с детската природа, не е достатъчно само доброто желание, но конкретното
познаване
на
законите, по които се развива детето.
Тук ще се опитаме да разгледаме накратко педагогическите възгледи на Учителя. Този труд ни най-малко не изчерпва педагогическите му идеи. По-късно, всеки един от педагогическите въпроси, които се засягат тук, ще се разработят по-подробно. За всеки учебен предмет ще се разработят в подробности методите на Учителя. Но и това, което се дава тук, е достатъчно, за да се поставят основите на едно ново училище, което да е напълно в съгласие с детската природа, а това е целта и идеалът на педагогията, която излага Учителят.
За да се постави обучението и възпитанието в съгласие с детската природа, не е достатъчно само доброто желание, но конкретното
познаване
на
законите, по които се развива детето.
Днешното училище противоречи на детската природа. Преди всичко противоречи на детските периоди. В един образователен период не се развива у детето това, което е подходящо за този период. После, днешното училище противоречи на принципа на активността, творчеството. За дисциплината в училището се употребяват наказания, заплашвания, намаление на поведението и пр.
към текста >>
Първото има връзка повече с развитието
на
ума и
обогатяването
му със знания, а второто има връзка повече с облагородяването
на
чувствата и волята.
Педагогическите принципи на Учителя не са само нещо теоретично, а и нещо живо и опитано. Това, което Учителят е учил, той го е прилагал и опитвал много пъти с ценни резултати. То е опитано и от мнозина наши учители и то с голям успех. Под думата „образование” ще разбираме това, което напоследък е прието в нашата педагогическа литература, а именно, оформяне на целия човек, изработване пълния и съвършен душевен образ на човека. В този смисъл понятието „образование” включва в себе си обучението и възпитанието.
Първото има връзка повече с развитието
на
ума и
обогатяването
му със знания, а второто има връзка повече с облагородяването
на
чувствата и волята.
Ето думите на Учителя към младото поколение: „Аз поздравявам младото поколение. Те ще възкръснат. На младото поколение ще дадем всичкото си съдействие. Едно съм с тях.
към текста >>
23.
11. Основният фактор на еволюцията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта
на
Бога
." Бог прилича
на
едно слънце, от което излизат лъчите
на
Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта
на
Бога
.
Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата. Процеса на растенето ще сравним с природните царства. Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов.
Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта
на
Бога
." Бог прилича
на
едно слънце, от което излизат лъчите
на
Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта
на
Бога
.
Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога. Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха. Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ.
към текста >>
Водата, светлината, всичко е Любовта
на
Бога
.
Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога." Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога. Този въздух между нас е Любов.
Водата, светлината, всичко е Любовта
на
Бога
.
Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха. Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина.
към текста >>
Ние сме потопени в Любовта
на
Бога
, както рибите във водата и птиците във въздуха.
Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога." Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога. Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога.
Ние сме потопени в Любовта
на
Бога
, както рибите във водата и птиците във въздуха.
Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство.
към текста >>
Любовта
на
Бога
е навсякъде.
Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога." Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога. Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога. Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха.
Любовта
на
Бога
е навсякъде.
Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство.
към текста >>
В Любовта
на
Бога
живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели.
Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога. Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха. Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ.
В Любовта
на
Бога
живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели.
Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа.
към текста >>
Милиони години действува Любовта
на
Бога
в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена
на
слънчевата светлина и топлина.
Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога. Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха. Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели.
Милиони години действува Любовта
на
Бога
в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена
на
слънчевата светлина и топлина.
Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца.
към текста >>
Любовта
на
Бога
действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство.
Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха. Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина.
Любовта
на
Бога
действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство.
Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа.
към текста >>
Любовта
на
Бога
продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство.
Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство.
Любовта
на
Бога
продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство.
След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове.
към текста >>
Веднъж Учителят каза така: Каква е целта
на
Бога
с нас?
Възлюби няколко души и виж какво ще стане с тях. Ще видиш, че с тези хора ще станат известни промени. Ако са били болни, ще оздравеят; ако са лоши, ще станат добри; ако са били бездарни, ще станат даровити; ако не вървят по Божия път, ще тръгнат по него. Когато ние обичаме хората в малък размер, им помагаме, а в голям мащаб това прави Бог към всички същества. Когато ние обичаме, пак Бог се проявява и повдига съществата чрез нас.
Веднъж Учителят каза така: Каква е целта
на
Бога
с нас?
- Да се научим ние, хората, да вършим това, което върши Бог. Какво върши Бог? - Той със Своята Любов изпраща топлина и светлина, за да се разцъфтят всички души както растенията. За да правим и ние това, през нас трябва да мине мировата любов, любов към всички същества - тогава ние ще станем център, от който Бог ще повдига и възкресява душите. Еволюционният процес засяга ли всички животни?
към текста >>
Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем
Бога
.
- Той със Своята Любов изпраща топлина и светлина, за да се разцъфтят всички души както растенията. За да правим и ние това, през нас трябва да мине мировата любов, любов към всички същества - тогава ние ще станем център, от който Бог ще повдига и възкресява душите. Еволюционният процес засяга ли всички животни? - Разбира се. Бог обича еднакво и червея, и вълците, и мечките, и всичко живо.
Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем
Бога
.
Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог." Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност.
към текста >>
Следователно ние все повече ще познаваме
Бога
.
- Разбира се. Бог обича еднакво и червея, и вълците, и мечките, и всичко живо. Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем Бога. Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог." Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта.
Следователно ние все повече ще познаваме
Бога
.
Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога.
към текста >>
Познаването
на
Бога
продължава през цялата вечност.
Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем Бога. Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог." Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес.
Познаването
на
Бога
продължава през цялата вечност.
Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни.
към текста >>
Вечно ще учиш, за да познаеш
Бога
и това ще бъде ръстът
на
твоята [душа].
Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог." Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност.
Вечно ще учиш, за да познаеш
Бога
и това ще бъде ръстът
на
твоята [душа].
Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта.
към текста >>
Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем
Бога
.
Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа].
Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем
Бога
.
Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.
към текста >>
Основният фактор
на
еволюцията
на
всички природни царства е Любовта
на
Бога
.
Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога.
Основният фактор
на
еволюцията
на
всички природни царства е Любовта
на
Бога
.
Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити?
към текста >>
В душата
на
човека, в тази монада - Божествената искра
на
живота - в минерали, растения и животни са скрити големи
богатства
, заложби, дарби, капитали.
Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта.
В душата
на
човека, в тази монада - Божествената искра
на
живота - в минерали, растения и животни са скрити големи
богатства
, заложби, дарби, капитали.
Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб.
към текста >>
През целия земен живот
на
човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от
Бога
.
Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб.
През целия земен живот
на
човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от
Бога
.
Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен. И ще чакаш друго прераждане. Всичко друго в твоя живот е само приготовление за този велик момент, когато Бог те посети. Тогава ти ще възлюбиш всички същества."
към текста >>
24.
22. Ученик (Продължение)
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Човек, който се стреми да трупа
богатства
и то за лични цели.
Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен?
- Човек, който се стреми да трупа
богатства
и то за лични цели.
Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й.
към текста >>
Ученикът се отличава със следното: не се стреми към
богатство
, не се озлобява, при страдание не се обезсърчава и съблазнява.
Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи. Той търси винаги почит и уважение и се наскърбява, когато не му се отдаде нужното внимание. В днешната епоха има много праведни. Сега обаче се ражда нов тип човек, типът на ученика.
Ученикът се отличава със следното: не се стреми към
богатство
, не се озлобява, при страдание не се обезсърчава и съблазнява.
Той търси да приложи правдата, но знае методите за това. Не търси уважение от хората, защото ученикът е човек на самоотричането. Ученикът никога не критикува и не мисли за погрешките на хората. Дотук казахме какво ученикът няма. Сега да кажем какво той има.
към текста >>
Ученикът, който почва с любовта, непременно идва до
познаването
на
Бога
.
Такъв човек е над всяка форма. Ако ученикът търси формата в любовта, той ще пропадне. Например той обича някого заради красотата му, обаче формата се променя и след време красотата изчезва. Ученикът трябва да търси в човека възвишеното, Божественото. Такава любов никога не изчезва.
Ученикът, който почва с любовта, непременно идва до
познаването
на
Бога
.
В него се появява стремеж към Бога. Той знае реално какво е Бог. По два начина идва той до познаването на Бога. Понеже се намира в състояние на любовта, той познава Бога, тъй като Бог е Любов. От друга страна, обиква Божественото в човека.
към текста >>
В него се появява стремеж към
Бога
.
Ако ученикът търси формата в любовта, той ще пропадне. Например той обича някого заради красотата му, обаче формата се променя и след време красотата изчезва. Ученикът трябва да търси в човека възвишеното, Божественото. Такава любов никога не изчезва. Ученикът, който почва с любовта, непременно идва до познаването на Бога.
В него се появява стремеж към
Бога
.
Той знае реално какво е Бог. По два начина идва той до познаването на Бога. Понеже се намира в състояние на любовта, той познава Бога, тъй като Бог е Любов. От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това.
към текста >>
По два начина идва той до
познаването
на
Бога
.
Ученикът трябва да търси в човека възвишеното, Божественото. Такава любов никога не изчезва. Ученикът, който почва с любовта, непременно идва до познаването на Бога. В него се появява стремеж към Бога. Той знае реално какво е Бог.
По два начина идва той до
познаването
на
Бога
.
Понеже се намира в състояние на любовта, той познава Бога, тъй като Бог е Любов. От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога.
към текста >>
Понеже се намира в състояние
на
любовта, той познава
Бога
, тъй като Бог е Любов.
Такава любов никога не изчезва. Ученикът, който почва с любовта, непременно идва до познаването на Бога. В него се появява стремеж към Бога. Той знае реално какво е Бог. По два начина идва той до познаването на Бога.
Понеже се намира в състояние
на
любовта, той познава
Бога
, тъй като Бог е Любов.
От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога. Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик.
към текста >>
Той има вечен стремеж към
Бога
.
По два начина идва той до познаването на Бога. Понеже се намира в състояние на любовта, той познава Бога, тъй като Бог е Любов. От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества.
Той има вечен стремеж към
Бога
.
Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик. Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта.
към текста >>
Когато Учителят забележи в ученика стремеж към
Бога
, той получава отплата за положените грижи над този ученик.
Понеже се намира в състояние на любовта, той познава Бога, тъй като Бог е Любов. От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога.
Когато Учителят забележи в ученика стремеж към
Бога
, той получава отплата за положените грижи над този ученик.
Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта. Също следствие на любовта са нежността и мекотата.
към текста >>
Мирът
на
ученика произтича от съзнанието, че във всеки момент той е в съгласие с
Бога
.
Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта. Също следствие на любовта са нежността и мекотата.
Мирът
на
ученика произтича от съзнанието, че във всеки момент той е в съгласие с
Бога
.
Ученикът има много интензивни и силни преживявания. Обаче най-съкровените си и мистични преживявания той не трябва на никого да казва. В човека съществуват енергии, които могат да имат възходяща или низходяща посока. Ако ги насочим нагоре, ще развием висшите качества и обратно - ако ги насочим надолу, ще развием низшите качества. Ако не се даде ход на енергиите в горната част на главата, те ще отидат към страничните части на главата и ще засилят центровете на разрушителността.
към текста >>
Всичко, което има, ще му се отнеме:
богатство
, уважение, приятели.
Ученикът не трябва да трепне пред никаква опасност. Той трябва да има безстрашие, защото ще мине през големи изпитания, обикновено по-големи от тези на другите хора. Закон: „На никой човек не се дава изпит, който е по-горе от силата му." Това е наредено от разумната природа. Ученикът ще мине през много изпити. Един от тях е изпитът на Иова.
Всичко, което има, ще му се отнеме:
богатство
, уважение, приятели.
Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота". Ще му се отнеме и животът.
към текста >>
Той търси славата
на
Бога
.
Тогава той ще оздравее и ще стане от леглото. Важни качества на ученика са кротост, търпение и милосърдие. Защо е смирен ученикът? Който има силен дух, само той може да бъде смирен. Той не е слабоволев, а напротив - ученикът служи на една висша сила.
Той търси славата
на
Бога
.
От друга страна, смирението е един фактор за неговото развитие. При смирението човек става възприемчив за това, което иде от Бога. Който няма смирение, сам се затваря и не може да напредва. Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си.
към текста >>
При смирението човек става възприемчив за това, което иде от
Бога
.
Защо е смирен ученикът? Който има силен дух, само той може да бъде смирен. Той не е слабоволев, а напротив - ученикът служи на една висша сила. Той търси славата на Бога. От друга страна, смирението е един фактор за неговото развитие.
При смирението човек става възприемчив за това, което иде от
Бога
.
Който няма смирение, сам се затваря и не може да напредва. Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си. Ученикът трябва да изпълни три задачи: да просвети и укрепи ума си, да огради и очисти сърцето си и да уякчи волята си. Душата на ученика е изпълнена само с една идея - какво да направи за делото Божие, какво да направи за цялото, за другите.
към текста >>
Сутрин, когато се събуди, първата мисъл
на
ученика трябва да бъде за
Бога
.
То е висша проява на любовта. Ученикът трябва да спазва следното правило: Преди да си легне да спи, да прегледа преживяното през деня и да види къде е постъпил добре и къде - зле. Трябва да си направи, значи, равносметка и да извлече поука от нея. След това да се освободи от всички тревоги, с които се е натоварил през деня и като една раница да ги остави настрана. Чак когато дойде в едно състояние на мир, да заспи спокойно.
Сутрин, когато се събуди, първата мисъл
на
ученика трябва да бъде за
Бога
.
Например: „Господи, кажи ми какво да направя днес заради Тебе? " Той трябва да се вслуша в себе си и да чуе това, което Бог ще му каже. Това ще бъде програмата му за деня. 13.03.1948 г., Изгрев
към текста >>
25.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
До Христа човечеството е слизало от
Бога
към материалния свят.
Той е Божествено същество. Всички религии преди Христа са имали за мисия да подготвят човешкото съзнание, за да разбере Христа, когато Той дойде на земята. Великите посветени още от времето на атлантската раса са знаели за Неговото идване и са говорили за Него, знаели са Неговата мисия. Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята.
До Христа човечеството е слизало от
Бога
към материалния свят.
Този период се нарича инволюция. А от Христа почва еволюцията, т.е. възлизането отново на човешката душа към Бога. Инволюцията е заменена с еволюцията. Разбира се, във време на Христа малък брой хора почнали своята еволюция, а голяма част от тях още продължават своята инволюция.
към текста >>
възлизането отново
на
човешката душа към
Бога
.
Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята. До Христа човечеството е слизало от Бога към материалния свят. Този период се нарича инволюция. А от Христа почва еволюцията, т.е.
възлизането отново
на
човешката душа към
Бога
.
Инволюцията е заменена с еволюцията. Разбира се, във време на Христа малък брой хора почнали своята еволюция, а голяма част от тях още продължават своята инволюция. По какво се познава кои са още в своята инволюция? Който се стреми към лични цели, той е още в пътя на инволюцията. Един виден учен може да е писал дебели томове книги, но ако прави това, за да добие лична слава, лични изгоди и пр., той е още в инволюцията, а един метач, ако върши своята работа от любов към другите, като жертва, той е почнал своята еволюция.
към текста >>
Първата глава от Евангелието
на
Иоана почва с тия думи: "В начало бе Словото и Словото бе у
Бога
, и Словото бе Бог.
Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението.
Първата глава от Евангелието
на
Иоана почва с тия думи: "В начало бе Словото и Словото бе у
Бога
, и Словото бе Бог.
То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана." При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата.
към текста >>
То в начало бе у
Бога
.
Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
То в начало бе у
Бога
.
Всичко чрез Него стана." При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата.
към текста >>
Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите
богатства
, скрити в тях.
При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека.
Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите
богатства
, скрити в тях.
Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на ученика. Чрез размишление върху тях, Божественото естество на човека се проявява. И колкото повече ученикът размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие. Човек може да направи опит, за да види тяхното мощно действие върху човешката душа. В Гетсиманската градина Христос е казал: "Прескръбна е душата ми до смърт." Потта му станала като капки кръв, които падали на земята.
към текста >>
Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето
на
Бога
над всичко в живота.
И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила." В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: "Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил." Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа!
Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето
на
Бога
над всичко в живота.
Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов.
към текста >>
От въпроса
на
Христа се вижда, че който иска да служи
на
Бога
, трябва да има любов.
Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича.
От въпроса
на
Христа се вижда, че който иска да служи
на
Бога
, трябва да има любов.
Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите.
към текста >>
Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа
на
чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в
Бога
; тая връзка е отпреди създание мира.
От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: "Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? " Казва му Петър: "Господи, Ти знаеш, че Те обичам." Христос му казва: "Паси агънцата ми." Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.
Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа
на
чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в
Бога
; тая връзка е отпреди създание мира.
Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
към текста >>
Човек трябва да излезе от робството
на
старите форми, които го оковават, и да служи
на
Бога
с Любов, Мъдрост и Истина.
Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): "Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите.
Човек трябва да излезе от робството
на
старите форми, които го оковават, и да служи
на
Бога
с Любов, Мъдрост и Истина.
Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата.
към текста >>
Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез
познаване
на
Христа,
на
Бога
, човек ще добие своята свобода.
Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез
познаване
на
Христа,
на
Бога
, човек ще добие своята свобода.
Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта.
към текста >>
Значи
познаването
на
Христа е път към свобода.
После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му." Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: "И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни", много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода.
Значи
познаването
на
Христа е път към свобода.
От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение.
към текста >>
26.
Единството в живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж един брат ме попита: „Учителю, по кой начин Вие намерихте
Бога
?
Улицата, дето живее, са ангелите, а пък номерът - това са добрите хора. Превеждайте, това трябва да се преведе. Ако не намерите този, когото търсите, ще видите, дали името сте сгрешили, дали улицата сте сбъркали или номера. Тогава ще откриете, че Бог живее в сърцата на хората, че Бог живее в умовете на хората. Това е трудна наука, но като я научите, ще се оправят всичките ви работи.
Веднъж един брат ме попита: „Учителю, по кой начин Вие намерихте
Бога
?
" Той мисли, че това е нещо механично. Как да му обясня? Приведох му един пример. Един човек се оплаквал, че няма добри хора в света, че всички хора са лоши. Добре, ама един ден го нападнали и го набили хубаво.
към текста >>
Бог като се проявява в един човек, обичат го хората - заради
Бога
, Който се проявява.
Когато не е будно съзнанието ни, там не е Бог. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обича някой, обича Бог в нас. Ето защо не трябва да протестираме, когато ни обичат. Когато дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за нея, а за царя.
Бог като се проявява в един човек, обичат го хората - заради
Бога
, Който се проявява.
Тази идея трябва да имате! Когато ви обичат, всякога се ползвате. И когато вие обичате - също. Когато някой ви обича, и вие, и той печелите. Дали сте обичани или обичате - в Любовта всякога печелите!
към текста >>
Един човек, който не уважава другите, не обича
Бога
в себе си.
Тази идея трябва да имате! Когато ви обичат, всякога се ползвате. И когато вие обичате - също. Когато някой ви обича, и вие, и той печелите. Дали сте обичани или обичате - в Любовта всякога печелите!
Един човек, който не уважава другите, не обича
Бога
в себе си.
Тогава не могат да го обичат, понеже няма кого да обичат в него. Истинската Любов е, когато той вижда Бога в мен и аз виждам Бога в него. Когато обичаш - даваш. Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте! " Това се отнася за любовта.
към текста >>
Истинската Любов е, когато той вижда
Бога
в мен и аз виждам
Бога
в него.
И когато вие обичате - също. Когато някой ви обича, и вие, и той печелите. Дали сте обичани или обичате - в Любовта всякога печелите! Един човек, който не уважава другите, не обича Бога в себе си. Тогава не могат да го обичат, понеже няма кого да обичат в него.
Истинската Любов е, когато той вижда
Бога
в мен и аз виждам
Бога
в него.
Когато обичаш - даваш. Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте! " Това се отнася за любовта. Когато обичаш някого, значи Бог в него ти е проговорил, независимо дали той Го познава или не. Радвай се, че си Видял Бога В него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек.
към текста >>
Радвай се, че си Видял
Бога
В него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек.
Истинската Любов е, когато той вижда Бога в мен и аз виждам Бога в него. Когато обичаш - даваш. Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте! " Това се отнася за любовта. Когато обичаш някого, значи Бог в него ти е проговорил, независимо дали той Го познава или не.
Радвай се, че си Видял
Бога
В него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек.
Щом не можеш да обичаш, ти си сляп - не можеш да видиш Истината, Бога в хората. А тази Истина съществува. При Любовта човек всъщност е проводник на Божията Любов - Бог е, Който обича чрез човека. Любовта е атрибут на Бога, Бог е, Който люби чрез нас. Бог ти е зашлевил две плесници - ако ти се радваш, разбрал си Любовта Му, ако не се радваш, не си я разбрал.
към текста >>
Щом не можеш да обичаш, ти си сляп - не можеш да видиш Истината,
Бога
в хората.
Когато обичаш - даваш. Казва се в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте! " Това се отнася за любовта. Когато обичаш някого, значи Бог в него ти е проговорил, независимо дали той Го познава или не. Радвай се, че си Видял Бога В него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек.
Щом не можеш да обичаш, ти си сляп - не можеш да видиш Истината,
Бога
в хората.
А тази Истина съществува. При Любовта човек всъщност е проводник на Божията Любов - Бог е, Който обича чрез човека. Любовта е атрибут на Бога, Бог е, Който люби чрез нас. Бог ти е зашлевил две плесници - ако ти се радваш, разбрал си Любовта Му, ако не се радваш, не си я разбрал. Това е единството на Любовта!
към текста >>
Любовта е атрибут
на
Бога
, Бог е, Който люби чрез нас.
Когато обичаш някого, значи Бог в него ти е проговорил, независимо дали той Го познава или не. Радвай се, че си Видял Бога В него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек. Щом не можеш да обичаш, ти си сляп - не можеш да видиш Истината, Бога в хората. А тази Истина съществува. При Любовта човек всъщност е проводник на Божията Любов - Бог е, Който обича чрез човека.
Любовта е атрибут
на
Бога
, Бог е, Който люби чрез нас.
Бог ти е зашлевил две плесници - ако ти се радваш, разбрал си Любовта Му, ако не се радваш, не си я разбрал. Това е единството на Любовта! Как ще познаеш, че Бог те обича? - Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих".
към текста >>
Когато човек обича
Бога
, когато запали свещения огън в себе си, този огън привлича като магнит хората и Всички го обичат.
Бог ти е зашлевил две плесници - ако ти се радваш, разбрал си Любовта Му, ако не се радваш, не си я разбрал. Това е единството на Любовта! Как ще познаеш, че Бог те обича? - Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих".
Когато човек обича
Бога
, когато запали свещения огън в себе си, този огън привлича като магнит хората и Всички го обичат.
Това са два закона. Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледало. Защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш. Като обичаш хората, ти обичаш себе си. Любовта е огледало.
към текста >>
Когато проявявам любов към хората, аз имам одобрението
на
Бога
, че извършвам Неговата Воля.
Това са два закона. Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледало. Защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш. Като обичаш хората, ти обичаш себе си. Любовта е огледало.
Когато проявявам любов към хората, аз имам одобрението
на
Бога
, че извършвам Неговата Воля.
Любовта е изпълнение на Волята Божия, на Божия Закон. Без Любов не може да изпълни човек Божията Воля! Не е лесно да се обясни Любовта. Тя е най-великият закон в света! Любовта е необяснима.
към текста >>
Любовта в човека иде от
Бога
, човек е само неин проводник.
Без Любов не може да изпълни човек Божията Воля! Не е лесно да се обясни Любовта. Тя е най-великият закон в света! Любовта е необяснима. Тя може да се представи в една или друга форма, но самата тя е необяснима, понеже Любовта - това е Бог.
Любовта в човека иде от
Бога
, човек е само неин проводник.
Той трябва само да й даде ход, да не я ограничава. И човек не може да обясни нещо, което е над него. Когато се говори за Любовта, тя не трябва да се разбира по човешки. След като пихме чай, пак започна разговор. Задаваха на Учителя разни въпроси.
към текста >>
-
Познаването
на
Бога
е условие за вечния живот.
И човек не може да обясни нещо, което е над него. Когато се говори за Любовта, тя не трябва да се разбира по човешки. След като пихме чай, пак започна разговор. Задаваха на Учителя разни въпроси. Той каза между другото:
-
Познаването
на
Бога
е условие за вечния живот.
Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е непознаваем! Може да изучаваш делата Му и все ще се ползуваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на живота е в познаването на Бога. Това учение мъчно се усвоява.
към текста >>
Смисълът
на
живота е в
познаването
на
Бога
.
Той каза между другото: - Познаването на Бога е условие за вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е непознаваем! Може да изучаваш делата Му и все ще се ползуваш нещо, но главното е Любовта.
Смисълът
на
живота е в
познаването
на
Бога
.
Това учение мъчно се усвоява. Ако човек не страда, трудно е да разбере това. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако във всичко си задоволен. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Познаваш онези, които обичаш.
към текста >>
Не можеш да познаеш
Бога
, ако отвън си щастлив, ако във всичко си задоволен.
Извън Любовта Бог е непознаваем! Може да изучаваш делата Му и все ще се ползуваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на живота е в познаването на Бога. Това учение мъчно се усвоява. Ако човек не страда, трудно е да разбере това.
Не можеш да познаеш
Бога
, ако отвън си щастлив, ако във всичко си задоволен.
Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Познаваш онези, които обичаш. Не можеш да познаеш човека, докато не го обикнеш. Вие още не се познавате. Казваш, че имаш един приятел, но всъщност не се познаваш с него.
към текста >>
Това значи да се показва
на
хората Пътя към
Бога
.
Когато не обичаш някого, той е като маска за тебе. А като го обикнеш, ще видиш, че той крие една велика душа, по-голяма от Вселената, и ти с хиляди години ще трябва да изучаваш какви красоти се крият в нея. Като заминеш за онзи свят ще видиш доколко те обичат другите. Обикновената любов е за Земята. Човек трябва да се занимава с тези, които имат нужда от помощ.
Това значи да се показва
на
хората Пътя към
Бога
.
Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци". Духовният свят ще покаже на човека къде да отиде и къде трябва да работи. Невидимият свят ще ни изпрати при онези, които е предопределил, а тях ще ги предупреди и подготви. Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото, или с други думи, да познае Бога. Това значи да познаем условията, при които можем да растем.
към текста >>
Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото, или с други думи, да познае
Бога
.
Човек трябва да се занимава с тези, които имат нужда от помощ. Това значи да се показва на хората Пътя към Бога. Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци". Духовният свят ще покаже на човека къде да отиде и къде трябва да работи. Невидимият свят ще ни изпрати при онези, които е предопределил, а тях ще ги предупреди и подготви.
Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото, или с други думи, да познае
Бога
.
Това значи да познаем условията, при които можем да растем. * Тук на Резньовете прекарахме няколко часа. На връщане минахме през Самодивската поляна.
към текста >>
27.
Даровете на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
То е свързване с
Бога
, познание
на
Бога
.
Любовта прави безсмъртен онзи, когото обичаш. Един брат попита: - Когато се каже, че Любовта възкресява, нали това възкресение се разбира и духовно, и физически? - Два вида възкресение няма. Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека.
То е свързване с
Бога
, познание
на
Бога
.
Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Да познаеш Бога-това е възкресение. А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога. Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога. Христос как възкреси Лазара?
към текста >>
Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго
Бога
и Христа, Когото си проводил".
Един брат попита: - Когато се каже, че Любовта възкресява, нали това възкресение се разбира и духовно, и физически? - Два вида възкресение няма. Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога.
Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго
Бога
и Христа, Когото си проводил".
Да познаеш Бога-това е възкресение. А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога. Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога. Христос как възкреси Лазара? Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него.
към текста >>
Да познаеш
Бога
-това е възкресение.
- Когато се каже, че Любовта възкресява, нали това възкресение се разбира и духовно, и физически? - Два вида възкресение няма. Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога. Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил".
Да познаеш
Бога
-това е възкресение.
А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога. Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога. Христос как възкреси Лазара? Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазар, преобрази го, събуди и у него любовта.
към текста >>
А
познаването
на
Бога
става чрез Любовта към
Бога
.
- Два вида възкресение няма. Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога. Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Да познаеш Бога-това е възкресение.
А
познаването
на
Бога
става чрез Любовта към
Бога
.
Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с Бога. Христос как възкреси Лазара? Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазар, преобрази го, събуди и у него любовта. И тогава тази любов, събудена у Лазара, го възкреси и физически.
към текста >>
Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение
на
онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с
Бога
.
Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога. Казано е: „Това е живот вечен - да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Да познаеш Бога-това е възкресение. А познаването на Бога става чрез Любовта към Бога.
Другото възкресение - физическото - то е сянката, то е отражение
на
онзи процес, който става в човешкото съзнание; то е последствие от тази връзка с
Бога
.
Христос как възкреси Лазара? Той го обичаше и изпрати мощна струя любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазар, преобрази го, събуди и у него любовта. И тогава тази любов, събудена у Лазара, го възкреси и физически. В съзнанието му стана промяна и тогава тялото му оживя.
към текста >>
Ние имаме
богатство
, материал, трябва ни само запалка.
Ако знаеш как се придобива тази храна, всичко ще имаш. Ако не можеш да я придобиваш, всичко губиш. Приближавайте се до същинската храна. Като любиш, ти се храниш. Онзи, който е ухапан от змията на безлюбието, и като ти говори само, с думите си ще ти предаде отровата й.
Ние имаме
богатство
, материал, трябва ни само запалка.
Онзи, който ни обича, носи запалката. На този, когото обичаме, ние носим най-хубавата запалка. При Любовта нещата стават лесно, тя те прави досетлив, подсказва ти как да постъпиш и ти се радваш. Законът на Любовта гласи: дето е Любовта, всички препятствия се превъзмогват, всичко, което е невъзможно, става възможно. Законът на Любовта те пази и освобождава.
към текста >>
Чрез своята Любов ти добиваш представа за
Бога
.
Зад всички поети, писатели, музиканти, художници седи някой, който ги обича. Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо не можеше да се очаква. Тъй щото, ако някой музикант е Велик, причината за това е в онази душа, която го обича и вдъхновява. Когато обичаш, се ползуваш, и когато те обичат, пак се ползуваш, та в Любовта всякога печелиш. Ако благодарение на твоята любов порастват цветята, тогава твоята любов е Любов.
Чрез своята Любов ти добиваш представа за
Бога
.
към текста >>
28.
Незнайното, което иде
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да познаеш онова, което Бог е вложил в него, това значи да познаваш
Бога
.
- Вие казвате, че когато обичаме едно същество, трябва да знаем защо го обичаме. Как ще знаем това? Учителя отговори: - Ще търсиш съществените качества, за които обичаш това същество, т. е. онова, което Бог е вложил в него.
Да познаеш онова, което Бог е вложил в него, това значи да познаваш
Бога
.
А с познаването на Бога ще добиеш живота, защото писано е: „Това е живот вечен - да познаят Тебе Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Когато обичаш някой човек, нещо излиза от теб. Ти пращаш към него светлина и в тази светлина виждаш красиво лицето му. Всеки път намираш все нови и нови красиви черти в него. Един брат каза на Учителя:
към текста >>
А с
познаването
на
Бога
ще добиеш живота, защото писано е: „Това е живот вечен - да познаят Тебе Единаго Истиннаго
Бога
и Христа, Когото си проводил".
Как ще знаем това? Учителя отговори: - Ще търсиш съществените качества, за които обичаш това същество, т. е. онова, което Бог е вложил в него. Да познаеш онова, което Бог е вложил в него, това значи да познаваш Бога.
А с
познаването
на
Бога
ще добиеш живота, защото писано е: „Това е живот вечен - да познаят Тебе Единаго Истиннаго
Бога
и Христа, Когото си проводил".
Когато обичаш някой човек, нещо излиза от теб. Ти пращаш към него светлина и в тази светлина виждаш красиво лицето му. Всеки път намираш все нови и нови красиви черти в него. Един брат каза на Учителя: - Много неща ни станаха ясни от беседата в неделя, когато казахте, че човек не трябва да бъде нито мъж, нито жена, а човек!
към текста >>
29.
Зазоряване на новата култура
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега е нужна Любов към
Бога
.
От всички народи ще влязат в новия Израил. Тридесет хиляди обещания е дал Бог на избрания народ. И те ще се изпълнят. Но ще се изпълнят спрямо новия Израил. Сега се подготвя шестата раса.
Сега е нужна Любов към
Бога
.
Спасението на света е там. Друго средство вече няма. Няма друга мощна сила, която да може да подтикне хората. Законът казва: Примирете се с Бога, нищо повече. Ние не говорим за примирение, а казваме: Възлюбете Бога!
към текста >>
Законът казва: Примирете се с
Бога
, нищо повече.
Сега се подготвя шестата раса. Сега е нужна Любов към Бога. Спасението на света е там. Друго средство вече няма. Няма друга мощна сила, която да може да подтикне хората.
Законът казва: Примирете се с
Бога
, нищо повече.
Ние не говорим за примирение, а казваме: Възлюбете Бога! Там е сега спасението. Възлюбете Бога! Светът механически не може да се подобри. Днешното положение не може да се оправи чрез война.
към текста >>
Ние не говорим за примирение, а казваме: Възлюбете
Бога
!
Сега е нужна Любов към Бога. Спасението на света е там. Друго средство вече няма. Няма друга мощна сила, която да може да подтикне хората. Законът казва: Примирете се с Бога, нищо повече.
Ние не говорим за примирение, а казваме: Възлюбете
Бога
!
Там е сега спасението. Възлюбете Бога! Светът механически не може да се подобри. Днешното положение не може да се оправи чрез война. Сега трябва да дойде нещо разумно.
към текста >>
Възлюбете
Бога
!
Друго средство вече няма. Няма друга мощна сила, която да може да подтикне хората. Законът казва: Примирете се с Бога, нищо повече. Ние не говорим за примирение, а казваме: Възлюбете Бога! Там е сега спасението.
Възлюбете
Бога
!
Светът механически не може да се подобри. Днешното положение не може да се оправи чрез война. Сега трябва да дойде нещо разумно. Една разумна Божествена вълна иде и преустройва света. Разумното действа у хората, изменя вътрешния строеж на техните мисли.
към текста >>
ТрябВа постоянно да познаваме
Бога
, Все повече и повече.
Колко е ограничена мисълта на съвременните хора! Те нямат правилна мисъл. Утвърждаването в Истината трябва да бъде постоянно, в мисълта трябва да има едно вечно развитие, вечно утвърждаване В Истината. Хората Вечно трябва да учат. Те казват: „Познахме Христа".
ТрябВа постоянно да познаваме
Бога
, Все повече и повече.
То е многократен процес. Това е крайното, към което се стремим. Също така и изразът „Бъдете съвършени" обозначава многократен процес. Съвременните хора още не живеят, те сега се мъчат. Ние желаем да излезем от мъчението и да почнем да се трудим, а после ще дойдем и до работата.
към текста >>
Благодарете
на
Бога
.
Човек трябва да ги използва. Това е едно преходно състояние. Ние се намираме в период, когато Земята коренно ще се преустрои. Затова казваме, че най-хубавите времена са сегашните. До събуждане и приемане на новото съзнание сега сте по-близо, отколкото сте били преди 2000 години.
Благодарете
на
Бога
.
Понякога хиляда години могат да се съберат в един момент. Ако един ден представлява хиляда години, то и хиляда години могат да се съберат в един ден. Когато свещта на човека е запалена, един ден му трябва, а когато не му е запалена свещта, трябват му хиляда години. Сега е една епоха, когато нещата са кондензирани. Това, което за хиляда години може да се ликвидира, сега само за десет години може да се ликвидира.
към текста >>
Хората не вършат Волята
на
Бога
.
И В двата случая те не са В пътя на Истината - не се радват за Истината, която трябва да дойде да освободи Всички хора, а се радват на това, което е преходно. Онзи народ, който е алчен, губи и това, което има. Светът ще се оправи, когато Бог се всели и заживее Във Всички хора. Така, както е сега, светът не може да се оправи, защото Бог не е във всички хора. Той работи във всички, но не живее Във Всички, не са Го Възприели Всички.
Хората не вършат Волята
на
Бога
.
Те вършат престъпления, а казват: „Защо Господ направи така? " Господ ви казва: „Дай", а вие питате: „За мене какво ще остане? " Казват ви: „Ще ти се даде", а вие питате: ,Ами ако не ми се даде? " Господ казва: „Послушайте Моята Воля и ще бъдете щастливи". Писано е: „Ще дойда и ще се Вселя В тях, и ще направя жилище В тях".
към текста >>
Влизането в тази по-висша, по-духовна сфера ще разшири кръгозора
на
човечеството за
познаване
на
Природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат
на
Земята.
Сега иде това изключение, но във възходяща посока, в благоприятен смисъл. Това изменение сега, това изключение няма да стане катастрофално, Земята ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза във връзка с нещо по-висше. Изменят се на хората. Новият живот - това е пробуждане на съзнанието.
Влизането в тази по-висша, по-духовна сфера ще разшири кръгозора
на
човечеството за
познаване
на
Природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат
на
Земята.
От няколко години ние сме навлезли във Водолей. Това е една мистична епоха. Всички снегове и ледове са започнали да се топят. Главното качество на Водолей е чистотата. Който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен.
към текста >>
Тъй, както е писано от
Бога
в човешкото сърце, така човекът ще се прояви, а не чрез външни закони.
И да не се мамят, че то ще дойде от тези закони, които правят. Ние трябва да се съобразяваме с новите влияния, с новите закони, които Бог внася в света. Този порядък, който сега кове законите против евреите например, е стар порядък. Когато дойде новият порядък, ще бъде друго. Истинските закони са писани в човешките сърца.
Тъй, както е писано от
Бога
в човешкото сърце, така човекът ще се прояви, а не чрез външни закони.
Новото ще дойде от чистосърдечните, в чиито сърца са писани законите на Бога. Ако се каже на мравките, че ще дойде нещо по-хубаво за тях, че ще дойде време да свирят например, те ще кажат: „Невъзможно! " То е възможно, но не в тяхната форма, а в друга форма. И сега, като се каже за нещо хубаво, то ще бъде възможно, но не при сегашните разбирания. Няма нещо невъзможно.
към текста >>
Новото ще дойде от чистосърдечните, в чиито сърца са писани законите
на
Бога
.
Ние трябва да се съобразяваме с новите влияния, с новите закони, които Бог внася в света. Този порядък, който сега кове законите против евреите например, е стар порядък. Когато дойде новият порядък, ще бъде друго. Истинските закони са писани в човешките сърца. Тъй, както е писано от Бога в човешкото сърце, така човекът ще се прояви, а не чрез външни закони.
Новото ще дойде от чистосърдечните, в чиито сърца са писани законите
на
Бога
.
Ако се каже на мравките, че ще дойде нещо по-хубаво за тях, че ще дойде време да свирят например, те ще кажат: „Невъзможно! " То е възможно, но не в тяхната форма, а в друга форма. И сега, като се каже за нещо хубаво, то ще бъде възможно, но не при сегашните разбирания. Няма нещо невъзможно. Да не се смущава човек, че не разбира някои неща.
към текста >>
Сега ще признавате само един Господ -
Бога
, а другите - само слуги.
За да се родят светии, трябва да се повдигне жената. Ще има взаимопомощ и братство. Както в тялото няма господар и слуга - например ръцете работят за теб, но на масата сядаш заедно с тях - така ще бъде и с хората през новата епоха, няма да сложиш на другите вън да ядат, но ще седнете заедно на трапезата. Занапред хората могат да бъдат само слуги. На никого не е позволено да бъде господар.
Сега ще признавате само един Господ -
Бога
, а другите - само слуги.
Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Докато човешкият ум, сърце и воля служат на Бога, човек е в правото. А щом те не служат на Бога, ще имаме това, което съществува сега, тогава могат да се извършват престъпления. Не е важно само какво е говорил Господ едно време, важно е какво говори сега. На нас не ни дават детски колички, а нови коли за възрастни.
към текста >>
Докато човешкият ум, сърце и воля служат
на
Бога
, човек е в правото.
Както в тялото няма господар и слуга - например ръцете работят за теб, но на масата сядаш заедно с тях - така ще бъде и с хората през новата епоха, няма да сложиш на другите вън да ядат, но ще седнете заедно на трапезата. Занапред хората могат да бъдат само слуги. На никого не е позволено да бъде господар. Сега ще признавате само един Господ - Бога, а другите - само слуги. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат.
Докато човешкият ум, сърце и воля служат
на
Бога
, човек е в правото.
А щом те не служат на Бога, ще имаме това, което съществува сега, тогава могат да се извършват престъпления. Не е важно само какво е говорил Господ едно време, важно е какво говори сега. На нас не ни дават детски колички, а нови коли за възрастни. Детската количка е хубава, но е овехтяла. Този, който не приеме новото, ще има старо тяло, стари условия, нищо няма да се измени за него, ще бъде изложен на болести и страдания.
към текста >>
А щом те не служат
на
Бога
, ще имаме това, което съществува сега, тогава могат да се извършват престъпления.
Занапред хората могат да бъдат само слуги. На никого не е позволено да бъде господар. Сега ще признавате само един Господ - Бога, а другите - само слуги. Скръбта ще мине, когато хората се научат да не грешат. Докато човешкият ум, сърце и воля служат на Бога, човек е в правото.
А щом те не служат
на
Бога
, ще имаме това, което съществува сега, тогава могат да се извършват престъпления.
Не е важно само какво е говорил Господ едно време, важно е какво говори сега. На нас не ни дават детски колички, а нови коли за възрастни. Детската количка е хубава, но е овехтяла. Този, който не приеме новото, ще има старо тяло, стари условия, нищо няма да се измени за него, ще бъде изложен на болести и страдания. А ако приеме новото, ще бъде пеперуда, няма да лази, ще има летяща мисъл.
към текста >>
Един стар
богат
човек казал
на
сина си: „Така не се живее!
Ако имаш усет, ти ще ги схванеш. В невидимия свят има работници, които работят, за да се разберат новите идеи. Някоя идея дойде при теб, тя не минава за пръв път само през теб, но е минала през милиони проводници. Затова се казва, че петдесет учени хора едновременно намират една и съща идея и работят върху нея. Новата епоха като дойде, ще ликвидира всички сметки, няма да има взимане и даване.
Един стар
богат
човек казал
на
сина си: „Така не се живее!
" - поискал всички тефтери, в които имало писано кой колко има да му дава, и ги изгорил. Идват сега нови поколения, аз ги виждам. Те ще осъществят новото. Аз с тях се занимавам, с миналите поколения нямам нищо общо. Нас ни интересуват сегашните пъпки, които сега се развиват, а с окапалите листа не се занимаваме.
към текста >>
Дошло е време, когато всички трябва да кажат: „По
Бога
трябва да живеем." Срамота е за един културен, просветен човек да живее без Божията любов.
Душевна сплотеност трябва да има. Всички вярващи в света трябва да се сплотят. Всички трябва да се сплотят. Всички трябва да се съгласят в един принцип: от каквото и верую да са, да турят любовта като основа, да се съгласят, че трябва да има любов и братство. Това е общата основа.
Дошло е време, когато всички трябва да кажат: „По
Бога
трябва да живеем." Срамота е за един културен, просветен човек да живее без Божията любов.
Апостолите имаха любов и се радваха, че са се удостоили да страдат. Те казват: „Кой ще ни отдалечи от любовта Христова? " Любовта е новото. Някой ще каже: „Ние досега не сме ли имали любов?
към текста >>
Пътуваш през лятото и есента - всички
богатства
са Вън, по дърветата.
Някой ще каже: „Ние досега не сме ли имали любов? " Аз говоря за тази любов, която разтопява всички препятствия, отваря всички сърца. Няма трудност, която тя да не може да премахне. Ако обичаш едно животно, то не те напада. И индусите като си концентрират ума и обичат животното, то не ги напада, минава и си заминава.
Пътуваш през лятото и есента - всички
богатства
са Вън, по дърветата.
Ще гладуваш ли? Където минеш, ще имаш прехрана. Ти ще вярваш, че където и да си, Все ще те нахранят. Такова е състоянието на човека, ако той живее с любов към Бога. От 10 километра като отива към едно село с любов, ще го чакат вън от селото да го посрещнат.
към текста >>
Такова е състоянието
на
човека, ако той живее с любов към
Бога
.
И индусите като си концентрират ума и обичат животното, то не ги напада, минава и си заминава. Пътуваш през лятото и есента - всички богатства са Вън, по дърветата. Ще гладуваш ли? Където минеш, ще имаш прехрана. Ти ще вярваш, че където и да си, Все ще те нахранят.
Такова е състоянието
на
човека, ако той живее с любов към
Бога
.
От 10 километра като отива към едно село с любов, ще го чакат вън от селото да го посрещнат. Ако влезе в селото със скъсани дрехи, ще го чакат да му дадат нови дрехи. Това иде на Земята. Любовта - това е нещо като динамо, или като радио, което разпространява Божиите мисли. Любовта е единствената сила, която може да примири народите, защото различните народи изпълняват различни длъжности в света, всеки народ си има своя мисия.
към текста >>
А пък самата Земя, самото Слънце, те са направени от
Бога
, те са си добри.
- Някои могат, но някои страдания не могат. Камъкът, който пада, трябва да падне. Двадесет години аз говоря на българите: Иде голямо зло, идат големи нещастия. Приемете тези работи. Когато се казва: „Ще дойде ново Небе и нова Земя", се разбира следното: Под ново Небе се разбира света, който ангелите са наредили, а под нова Земя се разбира света, който хората са наредили - човешкият външен ред.
А пък самата Земя, самото Слънце, те са направени от
Бога
, те са си добри.
По какво се различава Божественото от човешкото? Божественото отначало дава малко и слабо, но към края дава най-хубавото и най-силното. Човешкото отначало те посреща като принц, всичко ти обещава, на втория ден - по-малко, докато най-после се намериш като вол, завързан, да ядеш само плява. Новите хора трябва да имат сила, не да бъдат слаби. Те трябва да разполагат с нещо, за да могат да помагат, да дават.
към текста >>
30.
03. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
"Да търси човек
Бога
, това значи да търси смисъла, същността
на
нещата.
МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ
"Да търси човек
Бога
, това значи да търси смисъла, същността
на
нещата.
И когато човек е в съприкосновение с Бога, той ще го намери. Ние обичаме Бога, за да се влее новия живот в нас. Ако не, ще останем със стария живот, който е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Ако имаме пълна вяра и Любов към Бога, без никакво съмнение и колебание, всичките ни страдания и противоречия ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога.
към текста >>
И когато човек е в съприкосновение с
Бога
, той ще го намери.
МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ "Да търси човек Бога, това значи да търси смисъла, същността на нещата.
И когато човек е в съприкосновение с
Бога
, той ще го намери.
Ние обичаме Бога, за да се влее новия живот в нас. Ако не, ще останем със стария живот, който е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Ако имаме пълна вяра и Любов към Бога, без никакво съмнение и колебание, всичките ни страдания и противоречия ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога.
към текста >>
Ние обичаме
Бога
, за да се влее новия живот в нас.
МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ "Да търси човек Бога, това значи да търси смисъла, същността на нещата. И когато човек е в съприкосновение с Бога, той ще го намери.
Ние обичаме
Бога
, за да се влее новия живот в нас.
Ако не, ще останем със стария живот, който е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Ако имаме пълна вяра и Любов към Бога, без никакво съмнение и колебание, всичките ни страдания и противоречия ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Бог иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна.
към текста >>
Ако имаме пълна вяра и Любов към
Бога
, без никакво съмнение и колебание, всичките ни страдания и противоречия ще изчезнат.
МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ "Да търси човек Бога, това значи да търси смисъла, същността на нещата. И когато човек е в съприкосновение с Бога, той ще го намери. Ние обичаме Бога, за да се влее новия живот в нас. Ако не, ще останем със стария живот, който е носител на злото, страданията и нещастията на човека.
Ако имаме пълна вяра и Любов към
Бога
, без никакво съмнение и колебание, всичките ни страдания и противоречия ще изчезнат.
Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Бог иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна. Правата, възвишената, идеалната мисъл идва само от Бога. Познаването на Бога подразбира служене във всяка форма, където Той се проявява.
към текста >>
Велика сила се крие в човека, който има любов към
Бога
.
"Да търси човек Бога, това значи да търси смисъла, същността на нещата. И когато човек е в съприкосновение с Бога, той ще го намери. Ние обичаме Бога, за да се влее новия живот в нас. Ако не, ще останем със стария живот, който е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Ако имаме пълна вяра и Любов към Бога, без никакво съмнение и колебание, всичките ни страдания и противоречия ще изчезнат.
Велика сила се крие в човека, който има любов към
Бога
.
Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Бог иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна. Правата, възвишената, идеалната мисъл идва само от Бога. Познаването на Бога подразбира служене във всяка форма, където Той се проявява. В който момент Божественото се проявява във вас, тогава хората отново ви стават мили.
към текста >>
Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до
Бога
.
И когато човек е в съприкосновение с Бога, той ще го намери. Ние обичаме Бога, за да се влее новия живот в нас. Ако не, ще останем със стария живот, който е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Ако имаме пълна вяра и Любов към Бога, без никакво съмнение и колебание, всичките ни страдания и противоречия ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога.
Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до
Бога
.
Бог иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна. Правата, възвишената, идеалната мисъл идва само от Бога. Познаването на Бога подразбира служене във всяка форма, където Той се проявява. В който момент Божественото се проявява във вас, тогава хората отново ви стават мили. Когато човекът на Божествената мисъл и правда влезе в един дом, всякакви недоразумения изчезват, защото Той носи в себе си мир, светлина, любов, знание, радост и веселие.
към текста >>
Правата, възвишената, идеалната мисъл идва само от
Бога
.
Ако не, ще останем със стария живот, който е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Ако имаме пълна вяра и Любов към Бога, без никакво съмнение и колебание, всичките ни страдания и противоречия ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Бог иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна.
Правата, възвишената, идеалната мисъл идва само от
Бога
.
Познаването на Бога подразбира служене във всяка форма, където Той се проявява. В който момент Божественото се проявява във вас, тогава хората отново ви стават мили. Когато човекът на Божествената мисъл и правда влезе в един дом, всякакви недоразумения изчезват, защото Той носи в себе си мир, светлина, любов, знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат, когато Божественото вземе връх в човека. Само Божията Любов може да освободи човека от кармата (това бреме) и това е благодат за него.
към текста >>
Познаването
на
Бога
подразбира служене във всяка форма, където Той се проявява.
Ако имаме пълна вяра и Любов към Бога, без никакво съмнение и колебание, всичките ни страдания и противоречия ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Бог иска да ни убеди, че Неговата Любов към нас е вечна и постоянна. Правата, възвишената, идеалната мисъл идва само от Бога.
Познаването
на
Бога
подразбира служене във всяка форма, където Той се проявява.
В който момент Божественото се проявява във вас, тогава хората отново ви стават мили. Когато човекът на Божествената мисъл и правда влезе в един дом, всякакви недоразумения изчезват, защото Той носи в себе си мир, светлина, любов, знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат, когато Божественото вземе връх в човека. Само Божията Любов може да освободи човека от кармата (това бреме) и това е благодат за него. Поставете в ума си мисълта, че трябва да живеете като ангелите и да познавате Божията воля — направо да приемете Неговите мисли и да ги предавате на света.
към текста >>
31.
28. ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За да влезете във връзка с напредналите Същества, трябва да имате голям стремеж да служите
на
Бога
, после да изследвате Стария и Новия завет, да работите и всеки ден да пречиствате себе си от безполезните мисли, които като мухи хвъркат наоколо и от всички отрицателни мисли, недоверие, съмнение, колебание и пр.
ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
За да влезете във връзка с напредналите Същества, трябва да имате голям стремеж да служите
на
Бога
, после да изследвате Стария и Новия завет, да работите и всеки ден да пречиствате себе си от безполезните мисли, които като мухи хвъркат наоколо и от всички отрицателни мисли, недоверие, съмнение, колебание и пр.
Да прилагате новите идеи и да помагате на другите за пробуждане на тяхното съзнание и да обърнете душите им към Бога. Също вие трябва да имате и условия от миналото, т.е. да сте работили и в миналото и да свържете настоящето с миналото — само така може да направите тази връзка. Вие трябва да научите езика на Небето, а този Божествен език, отвътре ще си го спомните. Усилия трябват за това и усърдие.
към текста >>
Да прилагате новите идеи и да помагате
на
другите за пробуждане
на
тяхното съзнание и да обърнете душите им към
Бога
.
ДРУГ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ За да влезете във връзка с напредналите Същества, трябва да имате голям стремеж да служите на Бога, после да изследвате Стария и Новия завет, да работите и всеки ден да пречиствате себе си от безполезните мисли, които като мухи хвъркат наоколо и от всички отрицателни мисли, недоверие, съмнение, колебание и пр.
Да прилагате новите идеи и да помагате
на
другите за пробуждане
на
тяхното съзнание и да обърнете душите им към
Бога
.
Също вие трябва да имате и условия от миналото, т.е. да сте работили и в миналото и да свържете настоящето с миналото — само така може да направите тази връзка. Вие трябва да научите езика на Небето, а този Божествен език, отвътре ще си го спомните. Усилия трябват за това и усърдие. Всеки ден ще имате по един свещен час, за да се уединявате и да размишлявате върху най-възвишеното.
към текста >>
Ще обръщате умът си към това откъдето идва живота и благата
на
всички хора — към
Бога
, като извор.
Също вие трябва да имате и условия от миналото, т.е. да сте работили и в миналото и да свържете настоящето с миналото — само така може да направите тази връзка. Вие трябва да научите езика на Небето, а този Божествен език, отвътре ще си го спомните. Усилия трябват за това и усърдие. Всеки ден ще имате по един свещен час, за да се уединявате и да размишлявате върху най-възвишеното.
Ще обръщате умът си към това откъдето идва живота и благата
на
всички хора — към
Бога
, като извор.
Също, представяйте си съзнанието на Христос, което е съвършено погълнато в изпълнение волята на Бога. Всякога размишлявайте върху следното в постъпките си: "Ако Христос беше на мое място как би постъпил? " Защото вие трябва да вървите по пътя на Христос. Размишлявайте върху Евангелието на Йоан и после се стремете да служите на Бога, чрез Любовта и учене. Този е пътят за постигане общение с висшите Същества, които са завършили своето земно развитие.
към текста >>
Също, представяйте си съзнанието
на
Христос, което е съвършено погълнато в изпълнение волята
на
Бога
.
да сте работили и в миналото и да свържете настоящето с миналото — само така може да направите тази връзка. Вие трябва да научите езика на Небето, а този Божествен език, отвътре ще си го спомните. Усилия трябват за това и усърдие. Всеки ден ще имате по един свещен час, за да се уединявате и да размишлявате върху най-възвишеното. Ще обръщате умът си към това откъдето идва живота и благата на всички хора — към Бога, като извор.
Също, представяйте си съзнанието
на
Христос, което е съвършено погълнато в изпълнение волята
на
Бога
.
Всякога размишлявайте върху следното в постъпките си: "Ако Христос беше на мое място как би постъпил? " Защото вие трябва да вървите по пътя на Христос. Размишлявайте върху Евангелието на Йоан и после се стремете да служите на Бога, чрез Любовта и учене. Този е пътят за постигане общение с висшите Същества, които са завършили своето земно развитие. Мислете за тях и тяхното съзнание.
към текста >>
Размишлявайте върху Евангелието
на
Йоан и после се стремете да служите
на
Бога
, чрез Любовта и учене.
Всеки ден ще имате по един свещен час, за да се уединявате и да размишлявате върху най-възвишеното. Ще обръщате умът си към това откъдето идва живота и благата на всички хора — към Бога, като извор. Също, представяйте си съзнанието на Христос, което е съвършено погълнато в изпълнение волята на Бога. Всякога размишлявайте върху следното в постъпките си: "Ако Христос беше на мое място как би постъпил? " Защото вие трябва да вървите по пътя на Христос.
Размишлявайте върху Евангелието
на
Йоан и после се стремете да служите
на
Бога
, чрез Любовта и учене.
Този е пътят за постигане общение с висшите Същества, които са завършили своето земно развитие. Мислете за тях и тяхното съзнание. Изобщо, имайте Любов към тях и те ще ви се изявят. Те търсят общото благо, мислете за тяхната интелигентност, чистота и идеи. Когато човек има много големи противоречия, тогава ангелите отиват на земята да му помагат и тези, които му се притичват на помощ, се запознават с ангела, който е отишъл там.
към текста >>
Тъй че големите мъчнотии са мястото, където става
запознаването
с ангелите.
Този е пътят за постигане общение с висшите Същества, които са завършили своето земно развитие. Мислете за тях и тяхното съзнание. Изобщо, имайте Любов към тях и те ще ви се изявят. Те търсят общото благо, мислете за тяхната интелигентност, чистота и идеи. Когато човек има много големи противоречия, тогава ангелите отиват на земята да му помагат и тези, които му се притичват на помощ, се запознават с ангела, който е отишъл там.
Тъй че големите мъчнотии са мястото, където става
запознаването
с ангелите.
Трябва да се молите, значи, да размишлявате и да се просветите отвътре. А за тази цел са добри нощните часове, когато хората спят, защото, щом има голям шум отвън, тогава вие нищо не можете да разберете, какво ви говори Духът. Хубави часове за тази цел са от 2 до 5 часа сутринта, тогава висшите Същества ни посещават и ни остават своите светли мисли, като подарък от Бога и хубавите чувства също. Чрез тях Бог се изявява. Молете се, работете, побеждавайте мъчнотиите си, за да можете да минете напред и примирявайте противоречията на живота си — очистете се.
към текста >>
Хубави часове за тази цел са от 2 до 5 часа сутринта, тогава висшите Същества ни посещават и ни остават своите светли мисли, като подарък от
Бога
и хубавите чувства също.
Те търсят общото благо, мислете за тяхната интелигентност, чистота и идеи. Когато човек има много големи противоречия, тогава ангелите отиват на земята да му помагат и тези, които му се притичват на помощ, се запознават с ангела, който е отишъл там. Тъй че големите мъчнотии са мястото, където става запознаването с ангелите. Трябва да се молите, значи, да размишлявате и да се просветите отвътре. А за тази цел са добри нощните часове, когато хората спят, защото, щом има голям шум отвън, тогава вие нищо не можете да разберете, какво ви говори Духът.
Хубави часове за тази цел са от 2 до 5 часа сутринта, тогава висшите Същества ни посещават и ни остават своите светли мисли, като подарък от
Бога
и хубавите чувства също.
Чрез тях Бог се изявява. Молете се, работете, побеждавайте мъчнотиите си, за да можете да минете напред и примирявайте противоречията на живота си — очистете се. Трябва да нямате лични пречки и да водите идеен живот. Да се примирите с всичко в природата и с хората, и с всичко друго. Да нямате ни най-малка лоша мисъл и чувство, към когото и да било.
към текста >>
32.
01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Целият живот не е нищо друго освен процес
на
взаимно
опознаване
.
Човешката душа трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! Какви сили крие тя в себе си! Какъв олтар съществува в нейните глъбини! Друго от упражненията е зов за примирение! Нека всички души да се прегърнат, да си простят и да се опознаят.
Целият живот не е нищо друго освен процес
на
взаимно
опознаване
.
Щом опознаеш едного, ти го обикваш! Но що значи опознаване? Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването! Това е зов за влизане в живота на даването! Влез в живота на даването, за да влезеш в живота на радостта.
към текста >>
Но що значи
опознаване
?
Какъв олтар съществува в нейните глъбини! Друго от упражненията е зов за примирение! Нека всички души да се прегърнат, да си простят и да се опознаят. Целият живот не е нищо друго освен процес на взаимно опознаване. Щом опознаеш едного, ти го обикваш!
Но що значи
опознаване
?
Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването! Това е зов за влизане в живота на даването! Влез в живота на даването, за да влезеш в живота на радостта. Не питай, какво ще стане с тебе, след като раздадеш всичко. Тогаз ще влезеш в съприкосновение със сили, които не подозираш, тогаз ще дойдеш в живота на изобилието!
към текста >>
Той има всичкото
богатство
на
света.
И като отиде да служи на другите, ще бъде щастлив. Докато не служи на другите, той не може да бъде щастлив. Човек, който е почнал да мисли за Безграничния, трябва да има желание да се промени животът му и да е готов на всички услуги в света. Човек, който обича, той е готов. Той не мисли вече за себе си.
Той има всичкото
богатство
на
света.
Той е щедър. Той е като един извор, който тече. Не мисли, как ще мине животът му, какво ще стане с него на старини. Занимават го други въпроси. Любовта винаги се отличава със закона на изобилието и примирието.
към текста >>
Тя е тъй
богата
и се прави
на
бедна.
Всеки ден, преди да се впуснеш в лабиринта на света, за да работиш, помисли за нашите върхове и езера и постарай се да доловиш поздрава от ледения зефир, който иде от областта на Чистотата - от вечните снегове! Всеки ден получавай писма от твоите далечни приятели и им пиши! Научи се да долавяш и в най-нежния ветрец гласа на хиляди твои приятели, които те обичат! Научи се да виждаш у всекиго туй, което никой друг не вижда. Душата днес е дегизирана.
Тя е тъй
богата
и се прави
на
бедна.
Тя е тъй мъдра, а се прави на незнаеща, за да мине през долината на смирението и да се научи на нещо. Тъй и царският син някой път се облича с дрехите на овчар и пътува из света, за да се учи. Отвори изворите, които имаш в градината си и им дай път да протекат. Колко им е мъчно, че с векове са стояли затрупани и затворени! Всеки ден чети поне по един лист от свещената книга на своя приятел.
към текста >>
33.
04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ'
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя именно гради вътре в тях чудния строеж
на
тъканите им и се изявява с
богатото
разнообразие
на
техните форми и краски.
Какъв красив план имат тия същества и с най-дребните създания! Едни невидими крила ги осияват със своето присъствие! Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци! Те долавят музиката, която иде от слънцето, от звездния мир, от планинските върхове, от езерата и канарите, и тя им разбулва загадките на мирозданието!
Тя именно гради вътре в тях чудния строеж
на
тъканите им и се изявява с
богатото
разнообразие
на
техните форми и краски.
Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свят, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща? Преди малко сме слезли от Изгревния връх. Колко красиво почна и тоя ден от наниза на чудните ни дни в Рила! Сега ще отидем при третото езеро „Балдер- Дару" за ритмични упражнения.
към текста >>
Всички тия движения заедно с вложеното в тях не ни ли говорят за
богатствата
на
бъдния ден?
Когато мислите и светите копнежи на дълбокия си вътрешен живот вложиш в красиви движения, ти пускаш в пространството живи сили, които работят и градят. Живият кръг споява душите в едно цяло. Те се сливат. Рухват преградите по между им и те чувствуват вечните връзки, които ги свързват и обединяват. Тоя живият кръг не е ли знамение за красотата на единството, което иде?
Всички тия движения заедно с вложеното в тях не ни ли говорят за
богатствата
на
бъдния ден?
Всички са преобразени! Те чувствуват, че тая музика и тия движения ги свързват с висши сфери, с творчески извори, из които бликат изобилни струи на живот и проникват до всички кътове на тяхното естество. Контактът с тия извори е установен! Една светлина озарява техните лица и ги прави по-красиви! И в сиянието на тая светлина ти виждаш в тях нещо повече, отколкото друг път - ти почваш да ги познаваш!
към текста >>
Ето защо, любовта е
опознаване
на
Безграничния!
Щастието е възможно само при великата любов. Щастието седи в обмяната, във вътрешната връзка между душите. Любовта е един акт на божественото в човека. Всеки човек е един извор, от който трябва да изтича божественото. При любовта Безграничният е, който действува в тебе.
Ето защо, любовта е
опознаване
на
Безграничния!
Ако ние в любовта Го опознаем, тогаз ние имаме реалната любов. Единственият път, по който Безграничният се открива на човешкия ум, сърце, душа и сила, това е пътят на любовта. Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния. Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия.
към текста >>
Любовта, която имаш, е едно
богатство
.
За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек. Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите.
Любовта, която имаш, е едно
богатство
.
До толкоз, доколкото ставаме проводници на божествената любов, до толкоз нашата цена се увеличава Оня човек, когото вие обичате, мислите ли, че е сиромах? Той е една ценност вътре в природата, която с нищо не може да се купи. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения.
към текста >>
Отгоре тя ще е покрита с големи плочи, с които са тъй
богати
тия места!
Ти, нежни ветрец, отнеси го долу до всички души, които жадуват и очакват изгрева на слънцето. * * * Сега нека отидем към шестото езеро за плочи! Те са тъй потребни за каменната хижа, която строим край второто езеро!
Отгоре тя ще е покрита с големи плочи, с които са тъй
богати
тия места!
Всички с радост поемат нагоре към „Сърцето", Ето горе на оня склон чешмичката при „Махабур". Ето, показва се и самото езеро „Махабур". Изкачваме се вече по склона към „Сърцето" и минаваме край третата чешмичка, направена тук! Всички вземаме големи плочи. Някои от тях са тъй големи, че някои ги носят на гръб, а други са носени от неколцина.
към текста >>
34.
08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта е път за
познаване
на
Безграничния.
Някой казва: „Животът е празна работа". Без любовта е празен, а пък с любовта е пълен. Празнотата е в безлюбието, а пък пълнотата е в любовта. Спасението на човека става само като обича човек Безграничния. Не може човек да има постижения в света, ако не познава Великото, и ако Великото не го познава.
Любовта е път за
познаване
на
Безграничния.
Човек трябва да даде на своите чувства направлението на любовта. И тогава неестествените чувства ще се стопят, като ледовете и снеговете, и ще си заминат. Всичкият живот седи в това, да се запалва човек от любовта. Първият божествен обяд е обедът на любовта. Като ядеш на тая маса на любовта, ти ще усетиш едно разположение, и ще разбереш, че цялото битие, че всичко в света е любов.
към текста >>
Тъй е
богат
днешният ден с впечатления.
Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща. Как новият живот подмладява.
Тъй е
богат
днешният ден с впечатления.
Той е един от интензивните дни. Надвечер поемаме в разни направления, за да отнесем във всички посоки светлината, която тук сме получили. Още веднъж поглеждам цветята, тревите и гората, за да запазя техният образ в мен за винаги. сп. „Житно зърно”, бр. 10, кн. 4-5
към текста >>
35.
12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта е един закон за
опознаване
на
другите.
Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Като те напусне любовта, какво ще стане от тебе? Щом не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено.
Любовта е един закон за
опознаване
на
другите.
Без любовта ще бъдете нещастни, несретни, нищо няма да постигнете. За да влезеш в Царството Божие, трябва да бъдеш човек на любовта. В тебе да има само една идея: ти да обичаш, без да мислиш, дали другите те обичат или не. Там, дето влезе любовта, там се разрешава всичко изведнъж. Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи.
към текста >>
Нейният поздрав ни направи
богати
!
Всички вериги са паднали от тебе! Разбирам: Това е поздравът на планината! Разбирам планината! Тя ни поздрави! И оттам тая радост в нас, този мир, тая любов, това просветление.
Нейният поздрав ни направи
богати
!
Нейният поздрав е любовен! Светли Същества, това е поздрав от вас! Разбираме, че това е вашият език! Той е тъй възвишен! Научете ни да говорим на него.
към текста >>
36.
49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато човек влезе в любовта, трябва да благодари
на
Бога
, че обича.
– Щастието не може да бъде нито физическо, нито духовно. Щастието е винаги нещо божествено. Щастието е в любовта. Любовта е един общ принцип. Любовта е колектив.
Когато човек влезе в любовта, трябва да благодари
на
Бога
, че обича.
– Кой е встъпителният момент на любовта? – Когато срещнете някой човек, какъвто и да е той, да се постараете да намерите в него някоя от най-добрите му черти, И като намерите тая черта, тогава законът на любовта работи вече. Съществува закон: Когато вярвате в доброто у човека, това добро у него се проявява. Когато срещнеш някой добър човек, най-първо ще изпъкнат някои лоши черти. Нищо не значи.
към текста >>
Направо човек получава любовта само от
Бога
!
Те са наследствени. Те показват какъв е бил човек в миналото, а не какъв е сега. Вие да не мислите, че те са същинският човек, но да потърсите добрата черта. Всички хора само отразяват любовта. Когато чрез отражение приемеш светлината, е едно, а пък когато направо я приемеш, е друго.
Направо човек получава любовта само от
Бога
!
Всеки човек е една възможност за вас да познаете Бога. Когато човек поради стечение на обстоятелствата се случи да живее известно време сам, той да не се чувствува сам, но да чувствува, че е с Бога и че всички същества живеят в него и той в тях. Любовта прониква всичко. Въздухът е дихание на Бога. Въздухът е проникнат от любовта на Бога!
към текста >>
Всеки човек е една възможност за вас да познаете
Бога
.
Те показват какъв е бил човек в миналото, а не какъв е сега. Вие да не мислите, че те са същинският човек, но да потърсите добрата черта. Всички хора само отразяват любовта. Когато чрез отражение приемеш светлината, е едно, а пък когато направо я приемеш, е друго. Направо човек получава любовта само от Бога!
Всеки човек е една възможност за вас да познаете
Бога
.
Когато човек поради стечение на обстоятелствата се случи да живее известно време сам, той да не се чувствува сам, но да чувствува, че е с Бога и че всички същества живеят в него и той в тях. Любовта прониква всичко. Въздухът е дихание на Бога. Въздухът е проникнат от любовта на Бога! – Как да побеждаваме препятствията?
към текста >>
Когато човек поради стечение
на
обстоятелствата се случи да живее известно време сам, той да не се чувствува сам, но да чувствува, че е с
Бога
и че всички същества живеят в него и той в тях.
Вие да не мислите, че те са същинският човек, но да потърсите добрата черта. Всички хора само отразяват любовта. Когато чрез отражение приемеш светлината, е едно, а пък когато направо я приемеш, е друго. Направо човек получава любовта само от Бога! Всеки човек е една възможност за вас да познаете Бога.
Когато човек поради стечение
на
обстоятелствата се случи да живее известно време сам, той да не се чувствува сам, но да чувствува, че е с
Бога
и че всички същества живеят в него и той в тях.
Любовта прониква всичко. Въздухът е дихание на Бога. Въздухът е проникнат от любовта на Бога! – Как да побеждаваме препятствията? – Има един анекдот: Едно дете отишло при един голям юнак, почнало да го бие с пръчка и му казало: „Знаеш ли, какво мога да направя?
към текста >>
Въздухът е дихание
на
Бога
.
Когато чрез отражение приемеш светлината, е едно, а пък когато направо я приемеш, е друго. Направо човек получава любовта само от Бога! Всеки човек е една възможност за вас да познаете Бога. Когато човек поради стечение на обстоятелствата се случи да живее известно време сам, той да не се чувствува сам, но да чувствува, че е с Бога и че всички същества живеят в него и той в тях. Любовта прониква всичко.
Въздухът е дихание
на
Бога
.
Въздухът е проникнат от любовта на Бога! – Как да побеждаваме препятствията? – Има един анекдот: Едно дете отишло при един голям юнак, почнало да го бие с пръчка и му казало: „Знаеш ли, какво мога да направя? Смазвам те от бой! " Юнакът го хваща, издига го, обръща го с главата надолу и след това го слага на земята.
към текста >>
Въздухът е проникнат от любовта
на
Бога
!
Направо човек получава любовта само от Бога! Всеки човек е една възможност за вас да познаете Бога. Когато човек поради стечение на обстоятелствата се случи да живее известно време сам, той да не се чувствува сам, но да чувствува, че е с Бога и че всички същества живеят в него и той в тях. Любовта прониква всичко. Въздухът е дихание на Бога.
Въздухът е проникнат от любовта
на
Бога
!
– Как да побеждаваме препятствията? – Има един анекдот: Едно дете отишло при един голям юнак, почнало да го бие с пръчка и му казало: „Знаеш ли, какво мога да направя? Смазвам те от бой! " Юнакът го хваща, издига го, обръща го с главата надолу и след това го слага на земята. Тогава детето казало: „Искам да станем приятели".
към текста >>
Вие ще обичате
Бога
, който се отразява във всички!
Понеже Бог се проявява чрез всички души, затова всички души са интересни, значи всички души са достойни за любовта. Достойни са за тая любов, която показваме към тях. Някой казва: „Как ще обичам всички? " Вие виждате всички неща, понеже слънчевата светлина се отразява в тях. Също така и божествената любов се отразява във всички същества и идва при вас.
Вие ще обичате
Бога
, който се отразява във всички!
Ще обикнете Бога, който се проявява чрез тях. Ще оставим Божията любов да мине през нас такава, каквато е. Няма да я преиначаваме в нищо. Всяко преиначаване зле се отразява. Да обичате по божественому, това значи да сте във връзка с всички души и да ги обичате.
към текста >>
Ще обикнете
Бога
, който се проявява чрез тях.
Достойни са за тая любов, която показваме към тях. Някой казва: „Как ще обичам всички? " Вие виждате всички неща, понеже слънчевата светлина се отразява в тях. Също така и божествената любов се отразява във всички същества и идва при вас. Вие ще обичате Бога, който се отразява във всички!
Ще обикнете
Бога
, който се проявява чрез тях.
Ще оставим Божията любов да мине през нас такава, каквато е. Няма да я преиначаваме в нищо. Всяко преиначаване зле се отразява. Да обичате по божественому, това значи да сте във връзка с всички души и да ги обичате. Благото на една душа е благо на всички души и благото на всички души е благо на една душа.
към текста >>
Когато човек стане съвършен проводник
на
Божията любов, тогава той е едно с
Бога
.
Няма да я преиначаваме в нищо. Всяко преиначаване зле се отразява. Да обичате по божественому, това значи да сте във връзка с всички души и да ги обичате. Благото на една душа е благо на всички души и благото на всички души е благо на една душа. Тъй седи законът.
Когато човек стане съвършен проводник
на
Божията любов, тогава той е едно с
Бога
.
Това, чрез което светията лекува, е Божията любов. Един светия чрез любовта, която има, има такова изобилие на живот, че само като се приближи някой до него, оздравява. Всички блага: мир, радост, здраве, дългоденствие, безсмъртие ги добива любещият. Но ги добива и любимият, понеже и в него се преливат. Оня човек, който изпраща любовта, колкото по-добре я приема и изпраща на другите, толкова повече се ползува.
към текста >>
В любовта става
познаване
на
Бога
!
Но ги добива и любимият, понеже и в него се преливат. Оня човек, който изпраща любовта, колкото по-добре я приема и изпраща на другите, толкова повече се ползува. И оня човек, който възприема любовта, колкото по-добре я възприема, толкова повече се ползува. Като обичаш един човек, ти продължаваш неговия живот. Божията любов да бъде като мярка на всичко.
В любовта става
познаване
на
Бога
!
сп. „Житно зърно”, бр. 16, кн. 3
към текста >>
37.
Работа върху Евангелието на Иоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
До Христа човечеството е слизало от
Бога
към материалния свят.
Той е Божествено същество. Всички религии преди Христа са имали за мисия да подготвят човешкото съзнание, за да разбере Христа, когато Той дойде на земята. Великите посветени още от времето на атлантската раса са знаели за Неговото идване и са говорили за Него, знаели са Неговата мисия. Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята.
До Христа човечеството е слизало от
Бога
към материалния свят.
Този период се нарича инволюция. А от Христа почва еволюцията, т.е. възлизането отново на човешката душа към Бога. Инволюцията е заменена с еволюцията. Разбира се, във време на Христа малък брой хора почнали своята еволюция, а голяма част от тях още продължават своята инволюция.
към текста >>
възлизането отново
на
човешката душа към
Бога
.
Идването на Христа е от първостепенна важност в историята на човечеството. Идването Му е повратна точка в историята. До Христа човечеството е слизало от Бога към материалния свят. Този период се нарича инволюция. А от Христа почва еволюцията, т.е.
възлизането отново
на
човешката душа към
Бога
.
Инволюцията е заменена с еволюцията. Разбира се, във време на Христа малък брой хора почнали своята еволюция, а голяма част от тях още продължават своята инволюция. По какво се познава кои са още в своята инволюция? Който се стреми към лични цели, той е още в пътя на инволюцията. Един виден учен може да е писал дебели томове книги, но ако прави това, за да добие лична слава, лични изгоди и пр., той е още в инволюцията, а един метач, ако върши своята работа от любов към другите, като жертва, той е почнал своята еволюция.
към текста >>
Първата глава от Евангелието
на
Иоана почва с тия думи: “В начало бе Словото и Словото бе у
Бога
, и Словото бе Бог.
Въздействието на Христа е не само върху ума, сърцето, душата и духа на ученика, но достига и до физическото му тяло и действува като лечебна сила. Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението.
Първата глава от Евангелието
на
Иоана почва с тия думи: “В начало бе Словото и Словото бе у
Бога
, и Словото бе Бог.
То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана.” При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата.
към текста >>
То в начало бе у
Бога
.
Не само човек ще се освободи по този начин от своите слабости, от низшите мисли и чувства, но ще се укрепи и физически. Христос само с едно допиране или само с една дума лекуваше болни. Щом човек чрез размишление върху Христа приема Христовата сила, няма ли да помогне и за физическото укрепване? Ще дам няколко примера, взети от Евангелието на Иоана, за да се види в какъв дух може да става размишлението. Първата глава от Евангелието на Иоана почва с тия думи: “В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
То в начало бе у
Бога
.
Всичко чрез Него стана.” При размишление върху тия думи ученикът ще схване, че Великото Разумно Начало е в основата на цялото Битие. Зад всичко, което виждаме около нас, действуват разумни сили. Те ръководят всички явления в природата. Подобно размишление ще роди у ученика ново отношение към природата.
към текста >>
Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите
богатства
, скрити в тях.
При размишление върху тия думи ученикът почва да разбира какво носи Христос на човека, почва да оценява великото значение на идването Му на земята, почва да разбира важността на Неговата мисия. Споменатите по-горе стихове имат мистична дълбочина. Те принадлежат към най-великите истини, казани някога в света. Те спадат към най-свещените мисли, дадени на човечеството. Те събуждат благоговение в човека.
Стига да размишлява търпеливо върху тях, човек ще разкрие големите
богатства
, скрити в тях.
Тия стихове имат силата да събуждат мистичната природа на ученика. Чрез размишление върху тях, Божественото естество на човека се проявява. И колкото повече ученикът размишлява върху тях, толкоз е по-силно тяхното действие. Човек може да направи опит, за да види тяхното мощно действие върху човешката душа. В Гетсиманската градина Христос е казал: “Прескръбна е душата ми до смърт.” Потта му станала като капки кръв, които падали на земята.
към текста >>
Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето
на
Бога
над всичко в живота.
И тая любов, събудена в Лазаря, го е възкресила.” В пета глава от Евангелието на Иоана е казано: “Не искам моята воля, но волята на Отца, Който ме е пратил.” Като размишлява върху тия думи на Христа, пред ученика се отварят обширни хоризонти. От тия думи се вижда величието на света, в който живее съзнанието на Христа. За Него е важно да върши Волята Божия. Нали човек трябва да върви по стъпките на Христа!
Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето
на
Бога
над всичко в живота.
Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? ” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов.
към текста >>
От въпроса
на
Христа се вижда, че който иска да служи
на
Бога
, трябва да има любов.
Значи новият човек ще се отличава със следното главно качество - той туря служенето на Бога над всичко в живота. Размишлението върху тия думи на Христа ще роди у ученика много други идеи: ще му стане ясно, че това е едничкият път, по който човечеството ще се издигне до истинския живот - живот на хармония, чистота, красота, разумност, братство, любов; ще се освободи от всички страдания, противоречия, ще строши всичките вериги на ограничението, тъмнината, невежеството. От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? ” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича.
От въпроса
на
Христа се вижда, че който иска да служи
на
Бога
, трябва да има любов.
Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите.
към текста >>
Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа
на
чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в
Бога
; тая връзка е отпреди създание мира.
От този пример виждаме как от размишлението върху коя да е дума на Христа безброй идеи ще се нанизват една след друга в съзнанието на ученика. Христос след възкресението казва на Петра: “Симоне Ионов, любиш ли ме повече, отколкото ме любят тия? ” Казва му Петър: “Господи, Ти знаеш, че Те обичам.” Христос му казва: “Паси агънцата ми.” Христос му казва да пасе овцете Му, когато Петър Му казва, че Го обича. От въпроса на Христа се вижда, че който иска да служи на Бога, трябва да има любов. Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна.
Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа
на
чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в
Бога
; тая връзка е отпреди създание мира.
Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
към текста >>
Човек трябва да излезе от робството
на
старите форми, които го оковават, и да служи
на
Бога
с Любов, Мъдрост и Истина.
Само тогава ученикът ще има съдействието на небето, само тогава ще му се дадат всички условия за работа и неговата работа ще бъде резултатна. Христос казва (10-та глава от Иоана): “Моите овце познават моя глас, а подир чужд човек няма да следват, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждия.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще схване, че връзката между Христа и човешката душа не е от сега, а датира от времето, когато човешките души са били в Бога; тая връзка е отпреди създание мира. Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите.
Човек трябва да излезе от робството
на
старите форми, които го оковават, и да служи
на
Бога
с Любов, Мъдрост и Истина.
Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода. Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата.
към текста >>
Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез
познаване
на
Христа,
на
Бога
, човек ще добие своята свобода.
Затова гласът на Христа е познат на човешката душа и когато тя се пробуди, следва този глас. После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му.
Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез
познаване
на
Христа,
на
Бога
, човек ще добие своята свобода.
Значи познаването на Христа е път към свобода. От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта.
към текста >>
Значи
познаването
на
Христа е път към свобода.
После, ученикът може да разсъждава и върху думите на Христа, казани на самарянката: “Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и Истина. Защото таквиз иска Отец да бъдат поклонниците Му.” Чрез размишление върху тия думи ученикът ще дойде до идеята, че Духът е, Който създава формите. Човек трябва да излезе от робството на старите форми, които го оковават, и да служи на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Като размишлява ученикът върху думите на Христа в осма глава на Евангелието на Иоана: “И ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”, много нови идеи ще се родят в съзнанието му. Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Значи Христос е Истината, затова чрез познаване на Христа, на Бога, човек ще добие своята свобода.
Значи
познаването
на
Христа е път към свобода.
От тия думи на Христа идат други идеи в съзнанието на ученика. Значи целта на Христа е да влезе човек в живота на свободата. Христос иска свободни души. Защото само свободният човек може да прояви любовта. Христос посочва пътя към освобождение.
към текста >>
38.
Ученик
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Човек, който се стреми да трупа
богатства
и то за лични цели.
Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен?
- Човек, който се стреми да трупа
богатства
и то за лични цели.
Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни. Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й.
към текста >>
Ученикът се отличава със следното: не се стреми към
богатство
, не се озлобява, при страдание не се обезсърчава и съблазнява.
Праведен е пък онзи човек, който се стреми към правдата, но не знае метода за постигането й. От друга страна, той не се е освободил от известни лични елементи. Той търси винаги почит и уважение и се наскърбява, когато не му се отдаде нужното внимание. В днешната епоха има много праведни. Сега обаче се ражда нов тип човек, типът на ученика.
Ученикът се отличава със следното: не се стреми към
богатство
, не се озлобява, при страдание не се обезсърчава и съблазнява.
Той търси да приложи правдата, но знае методите за това. Не търси уважение от хората, защото ученикът е човек на самоотричането. Ученикът никога не критикува и не мисли за погрешките на хората. Дотук казахме какво ученикът няма. Сега да кажем какво той има.
към текста >>
Ученикът, който почва с любовта, непременно идва до
познаването
на
Бога
.
Такъв човек е над всяка форма. Ако ученикът търси формата в любовта, той ще пропадне. Например той обича някого заради красотата му, обаче формата се променя и след време красотата изчезва. Ученикът трябва да търси в човека възвишеното, Божественото. Такава любов никога не изчезва.
Ученикът, който почва с любовта, непременно идва до
познаването
на
Бога
.
В него се появява стремеж към Бога. Той знае реално какво е Бог. По два начина идва той до познаването на Бога. Понеже се намира в състояние на любовта, той познава Бога, тъй като Бог е Любов. От друга страна, обиква Божественото в човека.
към текста >>
В него се появява стремеж към
Бога
.
Ако ученикът търси формата в любовта, той ще пропадне. Например той обича някого заради красотата му, обаче формата се променя и след време красотата изчезва. Ученикът трябва да търси в човека възвишеното, Божественото. Такава любов никога не изчезва. Ученикът, който почва с любовта, непременно идва до познаването на Бога.
В него се появява стремеж към
Бога
.
Той знае реално какво е Бог. По два начина идва той до познаването на Бога. Понеже се намира в състояние на любовта, той познава Бога, тъй като Бог е Любов. От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това.
към текста >>
По два начина идва той до
познаването
на
Бога
.
Ученикът трябва да търси в човека възвишеното, Божественото. Такава любов никога не изчезва. Ученикът, който почва с любовта, непременно идва до познаването на Бога. В него се появява стремеж към Бога. Той знае реално какво е Бог.
По два начина идва той до
познаването
на
Бога
.
Понеже се намира в състояние на любовта, той познава Бога, тъй като Бог е Любов. От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога.
към текста >>
Понеже се намира в състояние
на
любовта, той познава
Бога
, тъй като Бог е Любов.
Такава любов никога не изчезва. Ученикът, който почва с любовта, непременно идва до познаването на Бога. В него се появява стремеж към Бога. Той знае реално какво е Бог. По два начина идва той до познаването на Бога.
Понеже се намира в състояние
на
любовта, той познава
Бога
, тъй като Бог е Любов.
От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога. Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик.
към текста >>
Той има вечен стремеж към
Бога
.
По два начина идва той до познаването на Бога. Понеже се намира в състояние на любовта, той познава Бога, тъй като Бог е Любов. От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества.
Той има вечен стремеж към
Бога
.
Когато Учителят забележи в ученика стремеж към Бога, той получава отплата за положените грижи над този ученик. Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта.
към текста >>
Когато Учителят забележи в ученика стремеж към
Бога
, той получава отплата за положените грижи над този ученик.
Понеже се намира в състояние на любовта, той познава Бога, тъй като Бог е Любов. От друга страна, обиква Божественото в човека. Това, възвишеното, красивото, което вижда в душата на всеки човек, е самият Бог и той съзнава това. Ученикът се отличава още и с други качества. Той има вечен стремеж към Бога.
Когато Учителят забележи в ученика стремеж към
Бога
, той получава отплата за положените грижи над този ученик.
Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта. Също следствие на любовта са нежността и мекотата.
към текста >>
Мирът
на
ученика произтича от съзнанието, че във всеки момент той е в съгласие с
Бога
.
Понеже ученикът се отличава главно с любовта си, той може лесно изпитите си да издържи в живота. Повечето от хората пропадат на изпитите си, понеже нямат любовта. Друго качество на ученика е мирът, който е следствие на любовта. Който няма вътрешен мир, той още не е познал любовта. Също следствие на любовта са нежността и мекотата.
Мирът
на
ученика произтича от съзнанието, че във всеки момент той е в съгласие с
Бога
.
Ученикът има много интензивни и силни преживявания. Обаче най-съкровените си и мистични преживявания той не трябва на никого да казва. В човека съществуват енергии, които могат да имат възходяща или низходяща посока. Ако ги насочим нагоре, ще развием висшите качества и обратно - ако ги насочим надолу, ще развием низшите качества. Ако не се даде ход на енергиите в горната част на главата, те ще отидат към страничните части на главата и ще засилят центровете на разрушителността.
към текста >>
Всичко, което има, ще му се отнеме:
богатство
, уважение, приятели.
Ученикът не трябва да трепне пред никаква опасност. Той трябва да има безстрашие, защото ще мине през големи изпитания, обикновено по-големи от тези на другите хора. Закон: „На никой човек не се дава изпит, който е по-горе от силата му.” Това е наредено от разумната природа. Ученикът ще мине през много изпити. Един от тях е изпитът на Иова.
Всичко, което има, ще му се отнеме:
богатство
, уважение, приятели.
Ще бъде поставен при най- лоши условия. Ако издържи добре на този изпит, той добива посвещение. Колкото повече човек напредва, толкова изпитите му са по-големи. Накрая последен е „изпитът на Голгота”. Ще му се отнеме и животът.
към текста >>
Той търси славата
на
Бога
.
Тогава той ще оздравее и ще стане от леглото. Важни качества на ученика са кротост, търпение и милосърдие. Защо е смирен ученикът? Който има силен дух, само той може да бъде смирен. Той не е слабоволев, а напротив - ученикът служи на една висша сила.
Той търси славата
на
Бога
.
От друга страна, смирението е един фактор за неговото развитие. При смирението човек става възприемчив за това, което иде от Бога. Който няма смирение, сам се затваря и не може да напредва. Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си.
към текста >>
При смирението човек става възприемчив за това, което иде от
Бога
.
Защо е смирен ученикът? Който има силен дух, само той може да бъде смирен. Той не е слабоволев, а напротив - ученикът служи на една висша сила. Той търси славата на Бога. От друга страна, смирението е един фактор за неговото развитие.
При смирението човек става възприемчив за това, което иде от
Бога
.
Който няма смирение, сам се затваря и не може да напредва. Ученикът се отличава още по чистотата - чистота в мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли чистотата си, ученикът изгубва и любовта си. Ученикът трябва да изпълни три задачи: да просвети и укрепи ума си, да огради и очисти сърцето си и да уякчи волята си. Душата на ученика е изпълнена само с една идея - какво да направи за делото Божие, какво да направи за цялото, за другите.
към текста >>
Сутрин, когато се събуди, първата мисъл
на
ученика трябва да бъде за
Бога
.
То е висша проява на любовта. Ученикът трябва да спазва следното правило: Преди да си легне да спи, да прегледа преживяното през деня и да види къде е постъпил добре и къде - зле. Трябва да си направи, значи, равносметка и да извлече поука от нея. След това да се освободи от всички тревоги, с които се е натоварил през деня и като една раница да ги остави настрана. Чак когато дойде в едно състояние на мир, да заспи спокойно.
Сутрин, когато се събуди, първата мисъл
на
ученика трябва да бъде за
Бога
.
Например: „Господи, кажи ми какво да направя днес заради Тебе? ” Той трябва да се вслуша в себе си и да чуе това, което Бог ще му каже. Това ще бъде програмата му за деня. 13.03.1948 г., Изгрев
към текста >>
39.
Основният фактор на еволюцията
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта
на
Бога
.” Бог прилича
на
едно слънце, от което излизат лъчите
на
Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта
на
Бога
.
Когато се изпраща любов към хората, към когото и да е, нейното действие прилича на слънчевата топлина и светлина, която пробужда живота, проявяват се Божествените сили в душата. Процеса на растенето ще сравним с природните царства. Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов.
Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта
на
Бога
.” Бог прилича
на
едно слънце, от което излизат лъчите
на
Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта
на
Бога
.
Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога. Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха. Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ.
към текста >>
Водата, светлината, всичко е Любовта
на
Бога
.
Божествената искра, която живее във всяко същество, нека я наречем монада, има я в минералите, растенията, животните, човека и ангелите. Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога.” Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога. Този въздух между нас е Любов.
Водата, светлината, всичко е Любовта
на
Бога
.
Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха. Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина.
към текста >>
Ние сме потопени в Любовта
на
Бога
, както рибите във водата и птиците във въздуха.
Тази монада прилича на една семка. Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога.” Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога. Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога.
Ние сме потопени в Любовта
на
Бога
, както рибите във водата и птиците във въздуха.
Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство.
към текста >>
Любовта
на
Бога
е навсякъде.
Казано е, че Бог е Любов. Учителят веднъж каза така: „Цялата природа е потопена в Любовта на Бога.” Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта, проникват цялата природа и всички сме потопени и живеем в Любовта на Бога. Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога. Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха.
Любовта
на
Бога
е навсякъде.
Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство.
към текста >>
В Любовта
на
Бога
живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели.
Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога. Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха. Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ.
В Любовта
на
Бога
живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели.
Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа.
към текста >>
Милиони години действува Любовта
на
Бога
в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена
на
слънчевата светлина и топлина.
Водата, светлината, всичко е Любовта на Бога. Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха. Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели.
Милиони години действува Любовта
на
Бога
в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена
на
слънчевата светлина и топлина.
Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца.
към текста >>
Любовта
на
Бога
действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство.
Ние сме потопени в Любовта на Бога, както рибите във водата и птиците във въздуха. Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина.
Любовта
на
Бога
действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство.
Любовта на Бога продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа.
към текста >>
Любовта
на
Бога
продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство.
Любовта на Бога е навсякъде. Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и ангели. Милиони години действува Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действува във всички същества и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство.
Любовта
на
Бога
продължава да действува върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство.
След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам - в ангелската йерархия. Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листца. Животинското царство, това е третата фаза - с клонки и много листа. При човешкото царство имаме цветове.
към текста >>
Веднъж Учителят каза така: Каква е целта
на
Бога
с нас?
Възлюби няколко души и виж какво ще стане с тях. Ще видиш, че с тези хора ще станат известни промени. Ако са били болни, ще оздравеят; ако са лоши, ще станат добри; ако са били бездарни, ще станат даровити; ако не вървят по Божия път, ще тръгнат по него. Когато ние обичаме хората в малък размер, им помагаме, а в голям мащаб това прави Бог към всички същества. Когато ние обичаме, пак Бог се проявява и повдига съществата чрез нас.
Веднъж Учителят каза така: Каква е целта
на
Бога
с нас?
- Да се научим ние, хората, да вършим това, което върши Бог. Какво върши Бог? - Той със Своята Любов изпраща топлина и светлина, за да се разцъфтят всички души както растенията. За да правим и ние това, през нас трябва да мине мировата любов, любов към всички същества - тогава ние ще станем център, от който Бог ще повдига и възкресява душите. Еволюционният процес засяга ли всички животни?
към текста >>
Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем
Бога
.
- Той със Своята Любов изпраща топлина и светлина, за да се разцъфтят всички души както растенията. За да правим и ние това, през нас трябва да мине мировата любов, любов към всички същества - тогава ние ще станем център, от който Бог ще повдига и възкресява душите. Еволюционният процес засяга ли всички животни? - Разбира се. Бог обича еднакво и червея, и вълците, и мечките, и всичко живо.
Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем
Бога
.
Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог.” Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност.
към текста >>
Следователно ние все повече ще познаваме
Бога
.
- Разбира се. Бог обича еднакво и червея, и вълците, и мечките, и всичко живо. Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем Бога. Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог.” Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта.
Следователно ние все повече ще познаваме
Бога
.
Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога.
към текста >>
Познаването
на
Бога
продължава през цялата вечност.
Когато мине мировата любов през нас, тогава ще познаем Бога. Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог.” Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес.
Познаването
на
Бога
продължава през цялата вечност.
Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни.
към текста >>
Вечно ще учиш, за да познаеш
Бога
и това ще бъде ръстът
на
твоята [душа].
Сама, нашата любов е много слаба, но когато станем проводници на мировата, космическата любов, тогава ще кажем така: „Сега почвам да разбирам как обича Бог.” Любовта в нас ще расте от век на век, от хилядолетие на хилядолетие. Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност.
Вечно ще учиш, за да познаеш
Бога
и това ще бъде ръстът
на
твоята [душа].
Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта.
към текста >>
Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем
Бога
.
Това е един непреривен процес, ние никога няма да дойдем до края на Любовта. Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа].
Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем
Бога
.
Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали.
към текста >>
Основният фактор
на
еволюцията
на
всички природни царства е Любовта
на
Бога
.
Следователно ние все повече ще познаваме Бога. Това е един вечен, многократен процес. Познаването на Бога продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш Бога и това ще бъде ръстът на твоята [душа]. Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога.
Основният фактор
на
еволюцията
на
всички природни царства е Любовта
на
Бога
.
Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта. В душата на човека, в тази монада - Божествената искра на живота - в минерали, растения и животни са скрити големи богатства, заложби, дарби, капитали. Как са скрити?
към текста >>
В душата
на
човека, в тази монада - Божествената искра
на
живота - в минерали, растения и животни са скрити големи
богатства
, заложби, дарби, капитали.
Значи, когато Любовта стане опитност, жива действителност, живот в нас, а не само една фраза, само тогава ще познаем Бога. Основният фактор на еволюцията на всички природни царства е Любовта на Бога. Тя отива до всяко същество, било камък, растение, животно, тя влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Всички други фактори за развитието, за които учи днес науката, са второстепенни. Те са верни, но главният фактор е Любовта.
В душата
на
човека, в тази монада - Божествената искра
на
живота - в минерали, растения и животни са скрити големи
богатства
, заложби, дарби, капитали.
Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб.
към текста >>
През целия земен живот
на
човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от
Бога
.
Как са скрити? Така, както са скрити качествата на бъдещия дъб в жълъда. Под влиянието на Божията Любов тези качества се пробуждат и животът се изявява в по-голяма пълнота. Ще завърша с едно изречение от Учителя: „Не пропущайте момента, когато отвътре Бог ви посети и вие почувствувате Любовта към всичко живо. Не пренебрегвайте това чувство, дайте път на това космично течение на Божествената Любов, която минава през теб.
През целия земен живот
на
човека е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, час, минута, секунда, когато може да се говори за Любовта, когато човек е посетен от
Бога
.
Ако използуваш това време, ще имаш всички постижения, ако не - целият ти живот е изгубен. И ще чакаш друго прераждане. Всичко друго в твоя живот е само приготовление за този велик момент, когато Бог те посети. Тогава ти ще възлюбиш всички същества.” 24.01.1948 г., Изгрев
към текста >>
40.
000 СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
6. Животът е музикално изявление
на
Бога
1. Предговор от издателите 2. Изворът на доброто 3. Дом Темелков - Последната Пасха 4. Великото Разумно Начало 5. Смисълът на Живота
6. Животът е музикално изявление
на
Бога
7. Бъдете съвършени 8. Любовта на Единния 9. Чистата и нечиста храна 10. Изворът 11. Единство в Любовта
към текста >>
30. Посвещение
на
Бога
25. Пътят на ученика 26. Ученикът 27. Здравето 28. Вяра и знание 29. Божественият промисъл
30. Посвещение
на
Бога
31. Паневритмията 32. Първият цигулар 33. Вътрешната работа на ученика 34. Общение с Природата 35. Великата среда
към текста >>
97.
Познаване
на
Бога
92. Закони на мисълта 93. Собствеността 94. Новият Човек 95. Правила за ученика 96. Възлюбленият на човешката душа
97.
Познаване
на
Бога
98. Ликвидация на старото 99. Пред новата епоха 100. Зазоряване 101. Разумността на Природата 102. Законът на Справедливостта
към текста >>
109.
Опознаване
104. Интуицията 105. Културата на ангелите 106. Песните на Учителя 107. Краските 108. Радостта
109.
Опознаване
110. Пътят на постиженията 111. Музиката в Природата 112. Красотата 113. Безкористие 114. Мъчение, труд, работа
към текста >>
131. Съработници
на
Бога
126. Славянството 127. Любов без външен стимул 128. Мерки в Природата 129. Мисли върху музиката 130. Доброто
131. Съработници
на
Бога
132. Служенето 133. Небето 134. Законите на човешкото развитие 135. Благодарността 136. Трите стъпала на Новата Култура
към текста >>
41.
001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Разпознаването
на
собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество.
Личността на Исус се претопява, а физическото му тяло се използва като триизмерен инструмент на Абсолюта. Гласът на Исус започва да говори от името на непонятни за обикновеното съзнание категории: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Петър го идентифицира като Христос, а последователите се обръщат към него с "Рави" (Учителю). Исус Христос е абсурдното за интелектуалното мислене тъждество между дух и плът, фантастичното примирение между човек и Бог. Тези евангелски аналогии предлагаме на читателя, ако все пак той се опита да разграничи личността на Петър Дънов от Духа на Учителя, нещо, което други правя г чрез инструмента на вярата и интуицията.
Разпознаването
на
собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество.
Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система. Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения. Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове.
към текста >>
В тази философия се изповядва субстанциалната същност
на
Любовта, която съживява абстрактната отвъдност
на
Абсолюта,
на
Бога
, привнася им екзистенциални измерения.
Това вече ни приближава до представата за езика като "психична вибрация". И докато за нея все още нямаме ясна перцепция, не бива да виним езика на Словото в немодерност и архаичност. ЗА СЛОВОТО КАТО ФИЛОСОФСКА СИСТЕМА. Такова едно възприемане би било твърде едностранчиво, но съвсем обичайно като интелектуален разрез. В този смисъл може да дефинираме Словото като трансцедентна система, която чрез идейно разгръщане и методологично приложение възвръща първичната чистота на християнството.
В тази философия се изповядва субстанциалната същност
на
Любовта, която съживява абстрактната отвъдност
на
Абсолюта,
на
Бога
, привнася им екзистенциални измерения.
Любовта е, която придава на Абсолюта непосредственост, противно на неговата спекулативна опосредственост като резултат. Ако си послужим с хегелови перифрази, Любовта е трансцедентно тъждество - непомрачена еднаквост на субекта в себе си и ставането му като потенция. Субстанцията е любещ субект или с други думи, тя е Христос, който може да се опита. Между Абсолюта в себе си и крайния резултат от неговото ставане стои Христос като методологично основание на това ставане. Христос е посредникът, който примирява човешкото и Божественото.
към текста >>
Той е човешкото познание за
Бога
, следователно Любовта е гносеологичен метод.
Любовта е, която придава на Абсолюта непосредственост, противно на неговата спекулативна опосредственост като резултат. Ако си послужим с хегелови перифрази, Любовта е трансцедентно тъждество - непомрачена еднаквост на субекта в себе си и ставането му като потенция. Субстанцията е любещ субект или с други думи, тя е Христос, който може да се опита. Между Абсолюта в себе си и крайния резултат от неговото ставане стои Христос като методологично основание на това ставане. Христос е посредникът, който примирява човешкото и Божественото.
Той е човешкото познание за
Бога
, следователно Любовта е гносеологичен метод.
С друг, по-рационален прочит на Словото могат да се намерят евристични аналогии със съвременната астрофизика, психология и биология. Те не се нуждаят от обяснения. Само тази компрометирана от всекидневна употреба думичка "любов" заслужи рицарската ни защита. ЗА ОКУЛТНОТО В СЛОВОТО. Ще избавим ли интелекта от спиритични изкушения, ако определим окултното като несетивно и нерационално?
към текста >>
42.
018 КРАЙНИЯТ ПРЕДЕЛ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяко страдание е отворена врата за
познаване
на
Бога
.
Трябва да минете през две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост. След това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на Живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, дето всички неща са хармонични. То не може да се изрази на човешки език. Един велик закон владее в Природата: човешките души се развиват чрез страданията, в тях те научават великите загадки на живота.
Всяко страдание е отворена врата за
познаване
на
Бога
.
Без страданията хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на Земята. Ангелите се доближават до Бога чрез радостта. Страданията са път, който човек върви, за да развие Божественото в себе си. В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога.
към текста >>
Без страданията хората не могат да се приближат до
Бога
.
След това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на Живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, дето всички неща са хармонични. То не може да се изрази на човешки език. Един велик закон владее в Природата: човешките души се развиват чрез страданията, в тях те научават великите загадки на живота. Всяко страдание е отворена врата за познаване на Бога.
Без страданията хората не могат да се приближат до
Бога
.
Такъв е пътят на Земята. Ангелите се доближават до Бога чрез радостта. Страданията са път, който човек върви, за да развие Божественото в себе си. В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само тогава може да видиш Неговото величие.
към текста >>
Ангелите се доближават до
Бога
чрез радостта.
То не може да се изрази на човешки език. Един велик закон владее в Природата: човешките души се развиват чрез страданията, в тях те научават великите загадки на живота. Всяко страдание е отворена врата за познаване на Бога. Без страданията хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на Земята.
Ангелите се доближават до
Бога
чрез радостта.
Страданията са път, който човек върви, за да развие Божественото в себе си. В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само тогава може да видиш Неговото величие. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да се учи. Слугата трябва да мине през лош господар, за да оцени добрия господар, когато отиде при него.
към текста >>
В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш
Бога
.
Всяко страдание е отворена врата за познаване на Бога. Без страданията хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на Земята. Ангелите се доближават до Бога чрез радостта. Страданията са път, който човек върви, за да развие Божественото в себе си.
В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш
Бога
.
Само тогава може да видиш Неговото величие. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да се учи. Слугата трябва да мине през лош господар, за да оцени добрия господар, когато отиде при него. Трябва да дойдат бури при вас, за да разгонят мъглите; тогава ще изгрее Слънцето. Дойдат ли страданията, превърнете ги в добродетели.
към текста >>
43.
025 ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едно е важно за ученика - да има правилни отношения към
Бога
.
Вашата работа за през цялата година е – да се научите да обичате. Второто нещо - да намерите начин да изявите тази Любов. Трето - да знаете при какви условия да изявите Любовта си. Ако учениците в един клас се обичат, те взаимно се стимулират. Между вас трябва да се образува една вътрешна връзка на Любовта.
Едно е важно за ученика - да има правилни отношения към
Бога
.
Формите на Любовта са много, а смисълът е един: познаване на Бога. Да познае Бога, т.е. Любовта в нейната целокупност - това е задачата на ученика. Ученикът трябва да опита и да познае Бога. Казано е: "Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие.
към текста >>
Формите
на
Любовта са много, а смисълът е един:
познаване
на
Бога
.
Второто нещо - да намерите начин да изявите тази Любов. Трето - да знаете при какви условия да изявите Любовта си. Ако учениците в един клас се обичат, те взаимно се стимулират. Между вас трябва да се образува една вътрешна връзка на Любовта. Едно е важно за ученика - да има правилни отношения към Бога.
Формите
на
Любовта са много, а смисълът е един:
познаване
на
Бога
.
Да познае Бога, т.е. Любовта в нейната целокупност - това е задачата на ученика. Ученикът трябва да опита и да познае Бога. Казано е: "Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие. Тук под "деца" се разбира чисти по сърце.
към текста >>
Да познае
Бога
, т.е.
Трето - да знаете при какви условия да изявите Любовта си. Ако учениците в един клас се обичат, те взаимно се стимулират. Между вас трябва да се образува една вътрешна връзка на Любовта. Едно е важно за ученика - да има правилни отношения към Бога. Формите на Любовта са много, а смисълът е един: познаване на Бога.
Да познае
Бога
, т.е.
Любовта в нейната целокупност - това е задачата на ученика. Ученикът трябва да опита и да познае Бога. Казано е: "Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие. Тук под "деца" се разбира чисти по сърце. Човек трябва да носи в себе си качеството на детето - Божествената Чистота.
към текста >>
Ученикът трябва да опита и да познае
Бога
.
Между вас трябва да се образува една вътрешна връзка на Любовта. Едно е важно за ученика - да има правилни отношения към Бога. Формите на Любовта са много, а смисълът е един: познаване на Бога. Да познае Бога, т.е. Любовта в нейната целокупност - това е задачата на ученика.
Ученикът трябва да опита и да познае
Бога
.
Казано е: "Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: ако не станете чисти, не можете да влезете в Царството Божие. Тук под "деца" се разбира чисти по сърце. Човек трябва да носи в себе си качеството на детето - Божествената Чистота. Пътят на Царството Божие е Чистотата.
към текста >>
44.
059 ЩАСТИЕ И БЛАЖЕНСТВО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Сега всички търсят щастието вън от
Бога
.
Хората търсят лично щастие, там е заблуждението. Ако целият свят страда, а само един е щастлив, питам, Животът осмисля ли се? Въпросът е, дали този човек, който търси лично щастие, ще бъде щастлив? С други думи, човек става щастлив, не когато той гони щастието, а когато щастието го гони. Не търсете щастието в условията.
Сега всички търсят щастието вън от
Бога
.
Там е погрешката им. Не търсете щастието в този или онзи човек. Търсете го в Бога. Между Бога и твоята душа трябва да има вътрешна връзка. Възстанови тази връзка и всичко ще се оправи.
към текста >>
Търсете го в
Бога
.
С други думи, човек става щастлив, не когато той гони щастието, а когато щастието го гони. Не търсете щастието в условията. Сега всички търсят щастието вън от Бога. Там е погрешката им. Не търсете щастието в този или онзи човек.
Търсете го в
Бога
.
Между Бога и твоята душа трябва да има вътрешна връзка. Възстанови тази връзка и всичко ще се оправи. Съвременните хора искат да внесат в живота щастието, без да разбират законите му. Щастието съдържа следните елементи: вяра, разумност, въображение, чувство, познаване законите на земята, на твърдата, течната и въздухообразната материя, както и законите на светлината, електричеството и магнетизма. Щастието не е единствен начин, по който могат да се разрешат задачите на Живота.
към текста >>
Между
Бога
и твоята душа трябва да има вътрешна връзка.
Не търсете щастието в условията. Сега всички търсят щастието вън от Бога. Там е погрешката им. Не търсете щастието в този или онзи човек. Търсете го в Бога.
Между
Бога
и твоята душа трябва да има вътрешна връзка.
Възстанови тази връзка и всичко ще се оправи. Съвременните хора искат да внесат в живота щастието, без да разбират законите му. Щастието съдържа следните елементи: вяра, разумност, въображение, чувство, познаване законите на земята, на твърдата, течната и въздухообразната материя, както и законите на светлината, електричеството и магнетизма. Щастието не е единствен начин, по който могат да се разрешат задачите на Живота. И животните могат да имат блага в живота си, и те могат да бъдат щастливи, без обаче да разрешат задачите на своя живот.
към текста >>
Щастието съдържа следните елементи: вяра, разумност, въображение, чувство,
познаване
законите
на
земята,
на
твърдата, течната и въздухообразната материя, както и законите
на
светлината, електричеството и магнетизма.
Не търсете щастието в този или онзи човек. Търсете го в Бога. Между Бога и твоята душа трябва да има вътрешна връзка. Възстанови тази връзка и всичко ще се оправи. Съвременните хора искат да внесат в живота щастието, без да разбират законите му.
Щастието съдържа следните елементи: вяра, разумност, въображение, чувство,
познаване
законите
на
земята,
на
твърдата, течната и въздухообразната материя, както и законите
на
светлината, електричеството и магнетизма.
Щастието не е единствен начин, по който могат да се разрешат задачите на Живота. И животните могат да имат блага в живота си, и те могат да бъдат щастливи, без обаче да разрешат задачите на своя живот. Не търсете щастието на земята, но търсете Блаженството. То подразбира един велик процес на усъвършенстване. Човек не е дошъл на земята, за да бъде щастлив, но да се учи.
към текста >>
45.
072 ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Едва ли има по-хубав метод за
опознаване
, сближаване и хармонизиране
на
хората от работата.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ЛЮБОВТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА НОВАТА КУЛТУРА Учителят спазваше един закон на Живота: където и да се намираше, той подобряваше условията не изведнъж, по някакъв голям предварителен план, но постепенно, естествено, като че случайно, а всъщност всичко имаше отношение към вътрешния Живот. При това Той използваше общата работа, за да предаде някой урок на учениците.
Едва ли има по-хубав метод за
опознаване
, сближаване и хармонизиране
на
хората от работата.
Всяка хубава инициатива Учителят насърчаваше и всички я подкрепяха. Беше му приятно, когато учениците проявяваха съобразителност, досетливост и внимание. Постепенно дворът и малкото стопанство бяха почистени и подредени. Пооправени бяха пътеките. На стръмния склон, където пътечката слизаше до къщата, беше направена една подпорна стена.
към текста >>
Някой казва, че Бог е създал едни хора господари, а други - слуги, едни -
богаташи
, други - бедни.
-Как ще се организира Новата Култура. Учителят отговори: -Сега в света съществува човешки порядък. Той ще се разруши. По този начин, както досега са работили хората в миналото и както днес работят, светът не може да се поправи.
Някой казва, че Бог е създал едни хора господари, а други - слуги, едни -
богаташи
, други - бедни.
Това е заблуждение. Този свят, този строй, в който едни гладуват, а други ядат изобилно, не е създаден от Бога. Друг казва: "Защо Господ е допуснал тези злини в света, тези социални неправди? " Всичко това хората го направиха, а го приписват на Бога. Стихът: "Всичко чрез Него стана" се отнася за вечните, великите работи в света, а временните, преходните неща не са от Бога.
към текста >>
Този свят, този строй, в който едни гладуват, а други ядат изобилно, не е създаден от
Бога
.
-Сега в света съществува човешки порядък. Той ще се разруши. По този начин, както досега са работили хората в миналото и както днес работят, светът не може да се поправи. Някой казва, че Бог е създал едни хора господари, а други - слуги, едни - богаташи, други - бедни. Това е заблуждение.
Този свят, този строй, в който едни гладуват, а други ядат изобилно, не е създаден от
Бога
.
Друг казва: "Защо Господ е допуснал тези злини в света, тези социални неправди? " Всичко това хората го направиха, а го приписват на Бога. Стихът: "Всичко чрез Него стана" се отнася за вечните, великите работи в света, а временните, преходните неща не са от Бога. Всичко, което човек върши на своя глава, не е от Бога. Цитират ни стиха, че всяка власт е от Бога дадена.
към текста >>
" Всичко това хората го направиха, а го приписват
на
Бога
.
По този начин, както досега са работили хората в миналото и както днес работят, светът не може да се поправи. Някой казва, че Бог е създал едни хора господари, а други - слуги, едни - богаташи, други - бедни. Това е заблуждение. Този свят, този строй, в който едни гладуват, а други ядат изобилно, не е създаден от Бога. Друг казва: "Защо Господ е допуснал тези злини в света, тези социални неправди?
" Всичко това хората го направиха, а го приписват
на
Бога
.
Стихът: "Всичко чрез Него стана" се отнася за вечните, великите работи в света, а временните, преходните неща не са от Бога. Всичко, което човек върши на своя глава, не е от Бога. Цитират ни стиха, че всяка власт е от Бога дадена. Но има нещо пропуснато в този стих. Трябва да се каже: всяка праведна власт е от Бога дадена.
към текста >>
Стихът: "Всичко чрез Него стана" се отнася за вечните, великите работи в света, а временните, преходните неща не са от
Бога
.
Някой казва, че Бог е създал едни хора господари, а други - слуги, едни - богаташи, други - бедни. Това е заблуждение. Този свят, този строй, в който едни гладуват, а други ядат изобилно, не е създаден от Бога. Друг казва: "Защо Господ е допуснал тези злини в света, тези социални неправди? " Всичко това хората го направиха, а го приписват на Бога.
Стихът: "Всичко чрез Него стана" се отнася за вечните, великите работи в света, а временните, преходните неща не са от
Бога
.
Всичко, което човек върши на своя глава, не е от Бога. Цитират ни стиха, че всяка власт е от Бога дадена. Но има нещо пропуснато в този стих. Трябва да се каже: всяка праведна власт е от Бога дадена. А във всяка праведна власт влиза законът на Любовта.
към текста >>
Всичко, което човек върши
на
своя глава, не е от
Бога
.
Това е заблуждение. Този свят, този строй, в който едни гладуват, а други ядат изобилно, не е създаден от Бога. Друг казва: "Защо Господ е допуснал тези злини в света, тези социални неправди? " Всичко това хората го направиха, а го приписват на Бога. Стихът: "Всичко чрез Него стана" се отнася за вечните, великите работи в света, а временните, преходните неща не са от Бога.
Всичко, което човек върши
на
своя глава, не е от
Бога
.
Цитират ни стиха, че всяка власт е от Бога дадена. Но има нещо пропуснато в този стих. Трябва да се каже: всяка праведна власт е от Бога дадена. А във всяка праведна власт влиза законът на Любовта. Днешната култура е сложена на изпитание.
към текста >>
Цитират ни стиха, че всяка власт е от
Бога
дадена.
Този свят, този строй, в който едни гладуват, а други ядат изобилно, не е създаден от Бога. Друг казва: "Защо Господ е допуснал тези злини в света, тези социални неправди? " Всичко това хората го направиха, а го приписват на Бога. Стихът: "Всичко чрез Него стана" се отнася за вечните, великите работи в света, а временните, преходните неща не са от Бога. Всичко, което човек върши на своя глава, не е от Бога.
Цитират ни стиха, че всяка власт е от
Бога
дадена.
Но има нещо пропуснато в този стих. Трябва да се каже: всяка праведна власт е от Бога дадена. А във всяка праведна власт влиза законът на Любовта. Днешната култура е сложена на изпитание. Култура, която е построена на пясък, не може да бъде устойчива.
към текста >>
Трябва да се каже: всяка праведна власт е от
Бога
дадена.
" Всичко това хората го направиха, а го приписват на Бога. Стихът: "Всичко чрез Него стана" се отнася за вечните, великите работи в света, а временните, преходните неща не са от Бога. Всичко, което човек върши на своя глава, не е от Бога. Цитират ни стиха, че всяка власт е от Бога дадена. Но има нещо пропуснато в този стих.
Трябва да се каже: всяка праведна власт е от
Бога
дадена.
А във всяка праведна власт влиза законът на Любовта. Днешната култура е сложена на изпитание. Култура, която е построена на пясък, не може да бъде устойчива. Хората не знаят да живеят, не знаят как да се хранят, не знаят да си строят жилища и пр. Какво искате от такъв свят?.
към текста >>
46.
096 ВЪЗЛЮБЕНИЯТ НА ЧОВЕШКАТА ДУША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бога
, Великото Начало
на
Живота.
'' ''Учителят каза:'' – Бог е обектът на Живота, който търсим. Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят?
Бога
, Великото Начало
на
Живота.
Животът излиза от Бога. Всеки, който живее, в него е Бог. Ти мислиш - в твоята мисъл е Бог. Има нещо, което човек търси. Един идеал има той; тук го търси, там го търси, в един живот го търси, в друг живот - все него търси.
към текста >>
Животът излиза от
Бога
.
''Учителят каза:'' – Бог е обектът на Живота, който търсим. Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят? Бога, Великото Начало на Живота.
Животът излиза от
Бога
.
Всеки, който живее, в него е Бог. Ти мислиш - в твоята мисъл е Бог. Има нещо, което човек търси. Един идеал има той; тук го търси, там го търси, в един живот го търси, в друг живот - все него търси. Човек търси Бога.
към текста >>
Човек търси
Бога
.
Животът излиза от Бога. Всеки, който живее, в него е Бог. Ти мислиш - в твоята мисъл е Бог. Има нещо, което човек търси. Един идеал има той; тук го търси, там го търси, в един живот го търси, в друг живот - все него търси.
Човек търси
Бога
.
Възлюбеният на човешката душа е само Бог. Бог - това е вътрешният копнеж на човешката душа. Когато имаш страдания, скърби, неволи - това е един напор на душата да се отвори и да види Бога. И когато тя го види, готова е на всички жертви. ''Учителят се беше облегнал на една канара; той продължи:''
към текста >>
Когато имаш страдания, скърби, неволи - това е един напор
на
душата да се отвори и да види
Бога
.
Има нещо, което човек търси. Един идеал има той; тук го търси, там го търси, в един живот го търси, в друг живот - все него търси. Човек търси Бога. Възлюбеният на човешката душа е само Бог. Бог - това е вътрешният копнеж на човешката душа.
Когато имаш страдания, скърби, неволи - това е един напор
на
душата да се отвори и да види
Бога
.
И когато тя го види, готова е на всички жертви. ''Учителят се беше облегнал на една канара; той продължи:'' – Тази канара, на която се опрях сега, с хиляди години е чакала този момент. Също и човек –години чака, за да го посети Бог. Какво търси човек в света?
към текста >>
Мислите ли, че ако образът
на
Бога
влезе във вашата душа, няма да произведе великата промяна във вас?
– Тази канара, на която се опрях сега, с хиляди години е чакала този момент. Също и човек –години чака, за да го посети Бог. Какво търси човек в света? Господа. Дали съзнава това или не, това е друг въпрос. Щом го търсиш, ще се качиш горе в главата си, ще отвориш радиото си и ще влезеш във връзка с Възвишения Свят.
Мислите ли, че ако образът
на
Бога
влезе във вашата душа, няма да произведе великата промяна във вас?
Когато някой търси Любовта, всъщност той търси свещения образ на Бога, той се стреми към Бога. Всички хора търсят този свещен образ. Вие казвате: "Защо съществува Любовта между хората? " Любовта между двама души е израз на първичната Любов, която съществува между Бога и човешката душа. Обаче като слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което, проявява любовта си към когото и да е.
към текста >>
Когато някой търси Любовта, всъщност той търси свещения образ
на
Бога
, той се стреми към
Бога
.
Също и човек –години чака, за да го посети Бог. Какво търси човек в света? Господа. Дали съзнава това или не, това е друг въпрос. Щом го търсиш, ще се качиш горе в главата си, ще отвориш радиото си и ще влезеш във връзка с Възвишения Свят. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе великата промяна във вас?
Когато някой търси Любовта, всъщност той търси свещения образ
на
Бога
, той се стреми към
Бога
.
Всички хора търсят този свещен образ. Вие казвате: "Защо съществува Любовта между хората? " Любовта между двама души е израз на първичната Любов, която съществува между Бога и човешката душа. Обаче като слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което, проявява любовта си към когото и да е. Човек може да обича когото и да е, но резултатът от тази любов ще бъде различен.
към текста >>
" Любовта между двама души е израз
на
първичната Любов, която съществува между
Бога
и човешката душа.
Щом го търсиш, ще се качиш горе в главата си, ще отвориш радиото си и ще влезеш във връзка с Възвишения Свят. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе великата промяна във вас? Когато някой търси Любовта, всъщност той търси свещения образ на Бога, той се стреми към Бога. Всички хора търсят този свещен образ. Вие казвате: "Защо съществува Любовта между хората?
" Любовта между двама души е израз
на
първичната Любов, която съществува между
Бога
и човешката душа.
Обаче като слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което, проявява любовта си към когото и да е. Човек може да обича когото и да е, но резултатът от тази любов ще бъде различен. Ако обичаш кон, любовта ще има резултат. Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат. Обаче обичаш ли Бога, резултатите на твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия, на другите видове любов.
към текста >>
Обаче обичаш ли
Бога
, резултатите
на
твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия,
на
другите видове любов.
" Любовта между двама души е израз на първичната Любов, която съществува между Бога и човешката душа. Обаче като слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което, проявява любовта си към когото и да е. Човек може да обича когото и да е, но резултатът от тази любов ще бъде различен. Ако обичаш кон, любовта ще има резултат. Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат.
Обаче обичаш ли
Бога
, резултатите
на
твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия,
на
другите видове любов.
Човек трябва да използва всяко свое желание, за да намери Бога. Казваш: "Искам да ям." Значи, с яденето трябва да намериш Бога. Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога. Любовта на Бога към нас е влагата, която иде от океана, а нашата Любов към Бога е водата, която трябва да се втече обратно в океана. Ако тая влага не иде от океана, реките ще пресъхнат.
към текста >>
Човек трябва да използва всяко свое желание, за да намери
Бога
.
Обаче като слезе на земята, душата не може веднага да се пробуди, да разбере своето първо отношение в света, вследствие на което, проявява любовта си към когото и да е. Човек може да обича когото и да е, но резултатът от тази любов ще бъде различен. Ако обичаш кон, любовта ще има резултат. Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат. Обаче обичаш ли Бога, резултатите на твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия, на другите видове любов.
Човек трябва да използва всяко свое желание, за да намери
Бога
.
Казваш: "Искам да ям." Значи, с яденето трябва да намериш Бога. Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога. Любовта на Бога към нас е влагата, която иде от океана, а нашата Любов към Бога е водата, която трябва да се втече обратно в океана. Ако тая влага не иде от океана, реките ще пресъхнат. И всяка река трябва да иде в океана, за да се осоли.
към текста >>
Казваш: "Искам да ям." Значи, с яденето трябва да намериш
Бога
.
Човек може да обича когото и да е, но резултатът от тази любов ще бъде различен. Ако обичаш кон, любовта ще има резултат. Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат. Обаче обичаш ли Бога, резултатите на твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия, на другите видове любов. Човек трябва да използва всяко свое желание, за да намери Бога.
Казваш: "Искам да ям." Значи, с яденето трябва да намериш
Бога
.
Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога. Любовта на Бога към нас е влагата, която иде от океана, а нашата Любов към Бога е водата, която трябва да се втече обратно в океана. Ако тая влага не иде от океана, реките ще пресъхнат. И всяка река трябва да иде в океана, за да се осоли. Под "осоляване" разбирам вътрешно хармонизиране в човека.
към текста >>
Половин час, прекаран с
Бога
, струва повече от милион години, прекарани без
Бога
.
Ако обичаш кон, любовта ще има резултат. Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат. Обаче обичаш ли Бога, резултатите на твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия, на другите видове любов. Човек трябва да използва всяко свое желание, за да намери Бога. Казваш: "Искам да ям." Значи, с яденето трябва да намериш Бога.
Половин час, прекаран с
Бога
, струва повече от милион години, прекарани без
Бога
.
Любовта на Бога към нас е влагата, която иде от океана, а нашата Любов към Бога е водата, която трябва да се втече обратно в океана. Ако тая влага не иде от океана, реките ще пресъхнат. И всяка река трябва да иде в океана, за да се осоли. Под "осоляване" разбирам вътрешно хармонизиране в човека. Най-първо човек трябва да се научи да пие от чистия извор.
към текста >>
Любовта
на
Бога
към нас е влагата, която иде от океана, а нашата Любов към
Бога
е водата, която трябва да се втече обратно в океана.
Ако обичаш някое плодно дърво, любовта ти ще има един съвсем друг резултат. Обаче обичаш ли Бога, резултатите на твоята Любов ще бъдат съвършено различни от тия, на другите видове любов. Човек трябва да използва всяко свое желание, за да намери Бога. Казваш: "Искам да ям." Значи, с яденето трябва да намериш Бога. Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милион години, прекарани без Бога.
Любовта
на
Бога
към нас е влагата, която иде от океана, а нашата Любов към
Бога
е водата, която трябва да се втече обратно в океана.
Ако тая влага не иде от океана, реките ще пресъхнат. И всяка река трябва да иде в океана, за да се осоли. Под "осоляване" разбирам вътрешно хармонизиране в човека. Най-първо човек трябва да се научи да пие от чистия извор. Пияницата, като придобие един навик, мисли, че без вино не може.
към текста >>
За
Бога
ще мислите като за най-красивото, най-великото нещо в света.
Под "осоляване" разбирам вътрешно хармонизиране в човека. Най-първо човек трябва да се научи да пие от чистия извор. Пияницата, като придобие един навик, мисли, че без вино не може. Без вино може, а без вода не може. Без човешка любов може, а без Божествена Любов не може.
За
Бога
ще мислите като за най-красивото, най-великото нещо в света.
И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Разрешението на въпроса е в Любовта. Фауст отчасти е дал разрешение на този въпрос. Фауст е намерил щастието в правене добро на човечеството. Той не е дошъл до идеала да работи за Бога.
към текста >>
Той не е дошъл до идеала да работи за
Бога
.
За Бога ще мислите като за най-красивото, най-великото нещо в света. И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Разрешението на въпроса е в Любовта. Фауст отчасти е дал разрешение на този въпрос. Фауст е намерил щастието в правене добро на човечеството.
Той не е дошъл до идеала да работи за
Бога
.
При общественото разбиране, човек работи за благото на обществото, на човечеството, а при Божественото - той работи от Любов към Бога. До това схващане Фауст не е дошъл. Любовта към Бога е наука за Възвишените души. Това е Великият Път, по който те сами са минали. Който люби Великия, Великото творческо Начало и Битието, като отиде в Невидимия Свят, ще има достъп навсякъде.
към текста >>
При общественото разбиране, човек работи за благото
на
обществото,
на
човечеството, а при Божественото - той работи от Любов към
Бога
.
И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. Разрешението на въпроса е в Любовта. Фауст отчасти е дал разрешение на този въпрос. Фауст е намерил щастието в правене добро на човечеството. Той не е дошъл до идеала да работи за Бога.
При общественото разбиране, човек работи за благото
на
обществото,
на
човечеството, а при Божественото - той работи от Любов към
Бога
.
До това схващане Фауст не е дошъл. Любовта към Бога е наука за Възвишените души. Това е Великият Път, по който те сами са минали. Който люби Великия, Великото творческо Начало и Битието, като отиде в Невидимия Свят, ще има достъп навсякъде. Искам всички да се влюбите в Господа и то така, че къщите ви да се запазят от четири страни и сърцата ви да трептят от любов.
към текста >>
Любовта към
Бога
е наука за Възвишените души.
Фауст отчасти е дал разрешение на този въпрос. Фауст е намерил щастието в правене добро на човечеството. Той не е дошъл до идеала да работи за Бога. При общественото разбиране, човек работи за благото на обществото, на човечеството, а при Божественото - той работи от Любов към Бога. До това схващане Фауст не е дошъл.
Любовта към
Бога
е наука за Възвишените души.
Това е Великият Път, по който те сами са минали. Който люби Великия, Великото творческо Начало и Битието, като отиде в Невидимия Свят, ще има достъп навсякъде. Искам всички да се влюбите в Господа и то така, че къщите ви да се запазят от четири страни и сърцата ви да трептят от любов. Цветята, изворите, звездите знаят къде е твоят Възлюбен. Обикни ги и само тогава те ще ти покажат къде е Той.
към текста >>
Любовта към
Бога
, това е вътрешната мистична опитност, която едни ще разрешават по един начин, други по друг начин.
Искам всички да се влюбите в Господа и то така, че къщите ви да се запазят от четири страни и сърцата ви да трептят от любов. Цветята, изворите, звездите знаят къде е твоят Възлюбен. Обикни ги и само тогава те ще ти покажат къде е Той. Те знаят. Обикни ги!
Любовта към
Бога
, това е вътрешната мистична опитност, която едни ще разрешават по един начин, други по друг начин.
Животът на земята има само един смисъл - познаване на Бога. Тогава душата на човека е в Него. Той живее в Божествената Любов, в Любовта към Безграничния, който се проявява навсякъде по света. Не мислите, че извън Бога ще придобиете Великото. То се добива само в Бога.
към текста >>
Животът
на
земята има само един смисъл -
познаване
на
Бога
.
Цветята, изворите, звездите знаят къде е твоят Възлюбен. Обикни ги и само тогава те ще ти покажат къде е Той. Те знаят. Обикни ги! Любовта към Бога, това е вътрешната мистична опитност, която едни ще разрешават по един начин, други по друг начин.
Животът
на
земята има само един смисъл -
познаване
на
Бога
.
Тогава душата на човека е в Него. Той живее в Божествената Любов, в Любовта към Безграничния, който се проявява навсякъде по света. Не мислите, че извън Бога ще придобиете Великото. То се добива само в Бога. Като възлюбите Бога, лицето ви ще придобие една хубава светлина.
към текста >>
Не мислите, че извън
Бога
ще придобиете Великото.
Обикни ги! Любовта към Бога, това е вътрешната мистична опитност, която едни ще разрешават по един начин, други по друг начин. Животът на земята има само един смисъл - познаване на Бога. Тогава душата на човека е в Него. Той живее в Божествената Любов, в Любовта към Безграничния, който се проявява навсякъде по света.
Не мислите, че извън
Бога
ще придобиете Великото.
То се добива само в Бога. Като възлюбите Бога, лицето ви ще придобие една хубава светлина. Докато любим Бога, ние сме на Небето - в рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада - там е мястото на страданието, тъмнината, ожесточаването; страданията ви преследват на всяка стъпка. Сега вие сте в рая.
към текста >>
То се добива само в
Бога
.
Любовта към Бога, това е вътрешната мистична опитност, която едни ще разрешават по един начин, други по друг начин. Животът на земята има само един смисъл - познаване на Бога. Тогава душата на човека е в Него. Той живее в Божествената Любов, в Любовта към Безграничния, който се проявява навсякъде по света. Не мислите, че извън Бога ще придобиете Великото.
То се добива само в
Бога
.
Като възлюбите Бога, лицето ви ще придобие една хубава светлина. Докато любим Бога, ние сме на Небето - в рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада - там е мястото на страданието, тъмнината, ожесточаването; страданията ви преследват на всяка стъпка. Сега вие сте в рая. Гледайте да не направите прегрешения, за да не излезете от него.
към текста >>
Като възлюбите
Бога
, лицето ви ще придобие една хубава светлина.
Животът на земята има само един смисъл - познаване на Бога. Тогава душата на човека е в Него. Той живее в Божествената Любов, в Любовта към Безграничния, който се проявява навсякъде по света. Не мислите, че извън Бога ще придобиете Великото. То се добива само в Бога.
Като възлюбите
Бога
, лицето ви ще придобие една хубава светлина.
Докато любим Бога, ние сме на Небето - в рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада - там е мястото на страданието, тъмнината, ожесточаването; страданията ви преследват на всяка стъпка. Сега вие сте в рая. Гледайте да не направите прегрешения, за да не излезете от него. Щом отречете Бога, страданията идат.
към текста >>
Докато любим
Бога
, ние сме
на
Небето - в рая.
Тогава душата на човека е в Него. Той живее в Божествената Любов, в Любовта към Безграничния, който се проявява навсякъде по света. Не мислите, че извън Бога ще придобиете Великото. То се добива само в Бога. Като възлюбите Бога, лицето ви ще придобие една хубава светлина.
Докато любим
Бога
, ние сме
на
Небето - в рая.
Щом се усъмним в Него, ние сме в ада - там е мястото на страданието, тъмнината, ожесточаването; страданията ви преследват на всяка стъпка. Сега вие сте в рая. Гледайте да не направите прегрешения, за да не излезете от него. Щом отречете Бога, страданията идат. Щом повярвате в Него, те изчезват.
към текста >>
Щом отречете
Бога
, страданията идат.
Като възлюбите Бога, лицето ви ще придобие една хубава светлина. Докато любим Бога, ние сме на Небето - в рая. Щом се усъмним в Него, ние сме в ада - там е мястото на страданието, тъмнината, ожесточаването; страданията ви преследват на всяка стъпка. Сега вие сте в рая. Гледайте да не направите прегрешения, за да не излезете от него.
Щом отречете
Бога
, страданията идат.
Щом повярвате в Него, те изчезват. Може без страдания. Кога? Когато човек възлюби Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сили, и работи съзнателно, да превърне страданията в радости. Иначе, вие ще се намерите в преходния, временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Ще остареете преждевременно.
към текста >>
Когато човек възлюби
Бога
с всичкия си ум, сърце, душа и сили, и работи съзнателно, да превърне страданията в радости.
Сега вие сте в рая. Гледайте да не направите прегрешения, за да не излезете от него. Щом отречете Бога, страданията идат. Щом повярвате в Него, те изчезват. Може без страдания. Кога?
Когато човек възлюби
Бога
с всичкия си ум, сърце, душа и сили, и работи съзнателно, да превърне страданията в радости.
Иначе, вие ще се намерите в преходния, временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Ще остареете преждевременно. Казано е: "Няма да оставя да видите изтление." Това е опитността на онзи, който обича Бога. Щом обичате Бога, Той ще ви посети и тогава животът ви ще се подобри. Ако сте били болни – ще оздравеете, ако сте били в лишения, всичко ще се достави.
към текста >>
Казано е: "Няма да оставя да видите изтление." Това е опитността
на
онзи, който обича
Бога
.
Щом повярвате в Него, те изчезват. Може без страдания. Кога? Когато човек възлюби Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сили, и работи съзнателно, да превърне страданията в радости. Иначе, вие ще се намерите в преходния, временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Ще остареете преждевременно.
Казано е: "Няма да оставя да видите изтление." Това е опитността
на
онзи, който обича
Бога
.
Щом обичате Бога, Той ще ви посети и тогава животът ви ще се подобри. Ако сте били болни – ще оздравеете, ако сте били в лишения, всичко ще се достави. Ще живеете в изобилие. И в огъня да влезете, няма да изгорите. Всички врати ще се отворят за вас.
към текста >>
Щом обичате
Бога
, Той ще ви посети и тогава животът ви ще се подобри.
Може без страдания. Кога? Когато човек възлюби Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сили, и работи съзнателно, да превърне страданията в радости. Иначе, вие ще се намерите в преходния, временния живот и няма да постигнете това, което желаете. Ще остареете преждевременно. Казано е: "Няма да оставя да видите изтление." Това е опитността на онзи, който обича Бога.
Щом обичате
Бога
, Той ще ви посети и тогава животът ви ще се подобри.
Ако сте били болни – ще оздравеете, ако сте били в лишения, всичко ще се достави. Ще живеете в изобилие. И в огъня да влезете, няма да изгорите. Всички врати ще се отворят за вас. Някой казва: "Не искам да страдам." Възлюби Господа и тогава всичко ще дойде.
към текста >>
Един закон гласи: когато любиш
Бога
с всичкия си ум, сърце, душа и сила, ти си в съзвучие с целия Всемир и затова привличаш енергиите от целия Космос: те ще те обновят и повдигнат.
Някой казва: "Не искам да страдам." Възлюби Господа и тогава всичко ще дойде. Слепотата и глухотата изчезват, работите се уреждат по магически начин. Докато Любовта е у вас, всички ще ви услужват. Дето е Любовта, там Майката присъства. И обратното - дето не е Любовта и Майката я няма.
Един закон гласи: когато любиш
Бога
с всичкия си ум, сърце, душа и сила, ти си в съзвучие с целия Всемир и затова привличаш енергиите от целия Космос: те ще те обновят и повдигнат.
Който люби Великия, ще има всичко, ще бъде заобиколен с добри хора, всички ще бъдат внимателни с него. Ако е земеделец, плодородието на земята му ще се увеличи. Той ще получи всички блага. А който няма Любов към Великия, не получава никакви блага, т.е. не може да ги възприеме.
към текста >>
Искате ли да бъдете разбирани и обичани, първо трябва да обичате
Бога
.
Той ще получи всички блага. А който няма Любов към Великия, не получава никакви блага, т.е. не може да ги възприеме. Всички искат да бъдат разбрани и обичани от хората. Докато искат това, ще страдат.
Искате ли да бъдете разбирани и обичани, първо трябва да обичате
Бога
.
Личност има само онзи човек, който обича Бога. Само той е личен. Истински човек наричам онзи, който люби Безграничния. Това го определя като човек. Тогава ще цъфтите и ще издавате благоухание.
към текста >>
Личност има само онзи човек, който обича
Бога
.
А който няма Любов към Великия, не получава никакви блага, т.е. не може да ги възприеме. Всички искат да бъдат разбрани и обичани от хората. Докато искат това, ще страдат. Искате ли да бъдете разбирани и обичани, първо трябва да обичате Бога.
Личност има само онзи човек, който обича
Бога
.
Само той е личен. Истински човек наричам онзи, който люби Безграничния. Това го определя като човек. Тогава ще цъфтите и ще издавате благоухание. Тогава ще бъдете извор, който постоянно блика.
към текста >>
Любовта към
Бога
има своя център в горната част
на
главата.
Истински човек наричам онзи, който люби Безграничния. Това го определя като човек. Тогава ще цъфтите и ще издавате благоухание. Тогава ще бъдете извор, който постоянно блика. Като любите Безграничния, влизате в Свободата.
Любовта към
Бога
има своя център в горната част
на
главата.
Този център се нарича "хилядолистник". Той още не е цъфнал. Докато не цъфне, не можете да разберете Живота. Отправете мисълта си към този център, за да се разцъфне. Ако не любите Бога, оставате кисели, сърдити и вечно недоволни, докосвате се до грубия принцип на живота.
към текста >>
Ако не любите
Бога
, оставате кисели, сърдити и вечно недоволни, докосвате се до грубия принцип
на
живота.
Любовта към Бога има своя център в горната част на главата. Този център се нарича "хилядолистник". Той още не е цъфнал. Докато не цъфне, не можете да разберете Живота. Отправете мисълта си към този център, за да се разцъфне.
Ако не любите
Бога
, оставате кисели, сърдити и вечно недоволни, докосвате се до грубия принцип
на
живота.
При любовта към Бога привличате космическите енергии към себе си. Това дава условия да проявите дарбите си. Обичат ли се съвременните хора? Любовта им е фиктивна, т.е. преходна. Аз говоря за множеството.
към текста >>
При любовта към
Бога
привличате космическите енергии към себе си.
Този център се нарича "хилядолистник". Той още не е цъфнал. Докато не цъфне, не можете да разберете Живота. Отправете мисълта си към този център, за да се разцъфне. Ако не любите Бога, оставате кисели, сърдити и вечно недоволни, докосвате се до грубия принцип на живота.
При любовта към
Бога
привличате космическите енергии към себе си.
Това дава условия да проявите дарбите си. Обичат ли се съвременните хора? Любовта им е фиктивна, т.е. преходна. Аз говоря за множеството. Тяхната любов се основава на чувствата, но те не са израснали още да обичат Бога.
към текста >>
Тяхната любов се основава
на
чувствата, но те не са израснали още да обичат
Бога
.
При любовта към Бога привличате космическите енергии към себе си. Това дава условия да проявите дарбите си. Обичат ли се съвременните хора? Любовта им е фиктивна, т.е. преходна. Аз говоря за множеството.
Тяхната любов се основава
на
чувствата, но те не са израснали още да обичат
Бога
.
Любовта към Бога - това е ново схващане. Тая идея е почнала да прониква в човечеството от времето на пророците, но е още в първите си стъпки. Любовта към Бога не е дадена наготово. Тя постепенно ще се придобива. Трябва да се образуват следните четири връзки:
към текста >>
Любовта към
Бога
- това е ново схващане.
Това дава условия да проявите дарбите си. Обичат ли се съвременните хора? Любовта им е фиктивна, т.е. преходна. Аз говоря за множеството. Тяхната любов се основава на чувствата, но те не са израснали още да обичат Бога.
Любовта към
Бога
- това е ново схващане.
Тая идея е почнала да прониква в човечеството от времето на пророците, но е още в първите си стъпки. Любовта към Бога не е дадена наготово. Тя постепенно ще се придобива. Трябва да се образуват следните четири връзки: Първата връзка е от Бога към хората.
към текста >>
Любовта към
Бога
не е дадена наготово.
Любовта им е фиктивна, т.е. преходна. Аз говоря за множеството. Тяхната любов се основава на чувствата, но те не са израснали още да обичат Бога. Любовта към Бога - това е ново схващане. Тая идея е почнала да прониква в човечеството от времето на пророците, но е още в първите си стъпки.
Любовта към
Бога
не е дадена наготово.
Тя постепенно ще се придобива. Трябва да се образуват следните четири връзки: Първата връзка е от Бога към хората. Втората връзка е от нас към Бога, т.е. от създаденото към Бога.
към текста >>
Първата връзка е от
Бога
към хората.
Любовта към Бога - това е ново схващане. Тая идея е почнала да прониква в човечеството от времето на пророците, но е още в първите си стъпки. Любовта към Бога не е дадена наготово. Тя постепенно ще се придобива. Трябва да се образуват следните четири връзки:
Първата връзка е от
Бога
към хората.
Втората връзка е от нас към Бога, т.е. от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. Четвъртата връзка, най-възвишената, е от Бога към Бога. Какво значи четвъртата връзка?
към текста >>
Втората връзка е от нас към
Бога
, т.е.
Тая идея е почнала да прониква в човечеството от времето на пророците, но е още в първите си стъпки. Любовта към Бога не е дадена наготово. Тя постепенно ще се придобива. Трябва да се образуват следните четири връзки: Първата връзка е от Бога към хората.
Втората връзка е от нас към
Бога
, т.е.
от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. Четвъртата връзка, най-възвишената, е от Бога към Бога. Какво значи четвъртата връзка? Тя значи следното: да виждам Бога в своето лице, да Го виждам и във вашето.
към текста >>
от създаденото към
Бога
.
Любовта към Бога не е дадена наготово. Тя постепенно ще се придобива. Трябва да се образуват следните четири връзки: Първата връзка е от Бога към хората. Втората връзка е от нас към Бога, т.е.
от създаденото към
Бога
.
Третата връзка е от човека към човека. Четвъртата връзка, най-възвишената, е от Бога към Бога. Какво значи четвъртата връзка? Тя значи следното: да виждам Бога в своето лице, да Го виждам и във вашето. Намерите ли Бога, ще намерите и всички хора.
към текста >>
Четвъртата връзка, най-възвишената, е от
Бога
към
Бога
.
Трябва да се образуват следните четири връзки: Първата връзка е от Бога към хората. Втората връзка е от нас към Бога, т.е. от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека.
Четвъртата връзка, най-възвишената, е от
Бога
към
Бога
.
Какво значи четвъртата връзка? Тя значи следното: да виждам Бога в своето лице, да Го виждам и във вашето. Намерите ли Бога, ще намерите и всички хора. Трябва да любим Бога, за да се научим да любим и другите Същества. Щом се домогнете до Любовта към Безграничният, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност.
към текста >>
Тя значи следното: да виждам
Бога
в своето лице, да Го виждам и във вашето.
Втората връзка е от нас към Бога, т.е. от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. Четвъртата връзка, най-възвишената, е от Бога към Бога. Какво значи четвъртата връзка?
Тя значи следното: да виждам
Бога
в своето лице, да Го виждам и във вашето.
Намерите ли Бога, ще намерите и всички хора. Трябва да любим Бога, за да се научим да любим и другите Същества. Щом се домогнете до Любовта към Безграничният, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност. Любовта към Бога е капиталът, който трябва да обработим. Това е Новата Култура.
към текста >>
Намерите ли
Бога
, ще намерите и всички хора.
от създаденото към Бога. Третата връзка е от човека към човека. Четвъртата връзка, най-възвишената, е от Бога към Бога. Какво значи четвъртата връзка? Тя значи следното: да виждам Бога в своето лице, да Го виждам и във вашето.
Намерите ли
Бога
, ще намерите и всички хора.
Трябва да любим Бога, за да се научим да любим и другите Същества. Щом се домогнете до Любовта към Безграничният, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност. Любовта към Бога е капиталът, който трябва да обработим. Това е Новата Култура. Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате Бога.
към текста >>
Трябва да любим
Бога
, за да се научим да любим и другите Същества.
Третата връзка е от човека към човека. Четвъртата връзка, най-възвишената, е от Бога към Бога. Какво значи четвъртата връзка? Тя значи следното: да виждам Бога в своето лице, да Го виждам и във вашето. Намерите ли Бога, ще намерите и всички хора.
Трябва да любим
Бога
, за да се научим да любим и другите Същества.
Щом се домогнете до Любовта към Безграничният, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност. Любовта към Бога е капиталът, който трябва да обработим. Това е Новата Култура. Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате Бога. Това значи, да обичате целия свят, всичко живо.
към текста >>
Любовта към
Бога
е капиталът, който трябва да обработим.
Какво значи четвъртата връзка? Тя значи следното: да виждам Бога в своето лице, да Го виждам и във вашето. Намерите ли Бога, ще намерите и всички хора. Трябва да любим Бога, за да се научим да любим и другите Същества. Щом се домогнете до Любовта към Безграничният, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност.
Любовта към
Бога
е капиталът, който трябва да обработим.
Това е Новата Култура. Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате Бога. Това значи, да обичате целия свят, всичко живо.
към текста >>
Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате
Бога
.
Намерите ли Бога, ще намерите и всички хора. Трябва да любим Бога, за да се научим да любим и другите Същества. Щом се домогнете до Любовта към Безграничният, което и Същество да погледнете, в него ще виждате най-красивото лице, което не сте виждали, в него ще видите израз на благост и интелигентност. Любовта към Бога е капиталът, който трябва да обработим. Това е Новата Култура.
Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате
Бога
.
Това значи, да обичате целия свят, всичко живо.
към текста >>
47.
097 ПОЗНАВАНЕ НА БОГА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ПОЗНАВАНЕ
НА
БОГА
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]]
ПОЗНАВАНЕ
НА
БОГА
''Понякога човек трябва да излезе от гъстата аура на големия град, да се изкачи на високо, да се потопи в чистия свят на планината. Само тук могат да възникнат и да бъдат осветлени някои въпроси.'' ''“Острица” е скромен връх, самотен, чист, едва забележим в пояса на високите поляни, заобиколен с планински ливади, със сочни треви, цветя и ароматни смрики. Наоколо са пръснати малки горички от ели и бели брези. Тук често идвахме с нашия обичан Учител и насядали между скалите на самия връх, съзерцавахме планинския мир и разговаряхме.''
към текста >>
– Идеята за
Бога
трябва да бъде ръководна идея за всички хора.
Само тук могат да възникнат и да бъдат осветлени някои въпроси.'' ''“Острица” е скромен връх, самотен, чист, едва забележим в пояса на високите поляни, заобиколен с планински ливади, със сочни треви, цветя и ароматни смрики. Наоколо са пръснати малки горички от ели и бели брези. Тук често идвахме с нашия обичан Учител и насядали между скалите на самия връх, съзерцавахме планинския мир и разговаряхме.'' ''Учителят каза:''
– Идеята за
Бога
трябва да бъде ръководна идея за всички хора.
Като дойдем до тази идея, всички трябва да имаме една мисъл, а като дойдем до човешкото, нека всеки мисли, каквото иска. Поне веднъж в живота си трябва да имате тази опитност - познаване на Бога. Всъщност, Бог е най-познатото и най-непознатото Същество в света. Хлябът, който ядете - в него Бог е скрит. Водата, която пиете - в нея Бог е скрит.
към текста >>
Поне веднъж в живота си трябва да имате тази опитност -
познаване
на
Бога
.
Наоколо са пръснати малки горички от ели и бели брези. Тук често идвахме с нашия обичан Учител и насядали между скалите на самия връх, съзерцавахме планинския мир и разговаряхме.'' ''Учителят каза:'' – Идеята за Бога трябва да бъде ръководна идея за всички хора. Като дойдем до тази идея, всички трябва да имаме една мисъл, а като дойдем до човешкото, нека всеки мисли, каквото иска.
Поне веднъж в живота си трябва да имате тази опитност -
познаване
на
Бога
.
Всъщност, Бог е най-познатото и най-непознатото Същество в света. Хлябът, който ядете - в него Бог е скрит. Водата, която пиете - в нея Бог е скрит. Във въздуха, в светлината - също. Пред нас стои великата задача - да познаем Бога.
към текста >>
Пред нас стои великата задача - да познаем
Бога
.
Поне веднъж в живота си трябва да имате тази опитност - познаване на Бога. Всъщност, Бог е най-познатото и най-непознатото Същество в света. Хлябът, който ядете - в него Бог е скрит. Водата, която пиете - в нея Бог е скрит. Във въздуха, в светлината - също.
Пред нас стои великата задача - да познаем
Бога
.
Когато човек познае Бога, той се озарява от такава Светлина, че е готов да направи истинска жертва. Ако мислите, че за няколко хиляди години ще намерите и познаете Бога, вие се заблуждавате; още повече, ако мислите, че в 10 - 20 години можете да намерете и да познаете Бога. Ангелите, които са толкова интелигентни, още не Го познават. Познаването на Бога е вечен, непреривен процес. Всички ще се учим и вечно ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>
Когато човек познае
Бога
, той се озарява от такава Светлина, че е готов да направи истинска жертва.
Всъщност, Бог е най-познатото и най-непознатото Същество в света. Хлябът, който ядете - в него Бог е скрит. Водата, която пиете - в нея Бог е скрит. Във въздуха, в светлината - също. Пред нас стои великата задача - да познаем Бога.
Когато човек познае
Бога
, той се озарява от такава Светлина, че е готов да направи истинска жертва.
Ако мислите, че за няколко хиляди години ще намерите и познаете Бога, вие се заблуждавате; още повече, ако мислите, че в 10 - 20 години можете да намерете и да познаете Бога. Ангелите, които са толкова интелигентни, още не Го познават. Познаването на Бога е вечен, непреривен процес. Всички ще се учим и вечно ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, Мъдрост и Истина. Даже и боговете, като се приближават към Бога, се чувствуват като деца, като че нищо не знаят.
към текста >>
Ако мислите, че за няколко хиляди години ще намерите и познаете
Бога
, вие се заблуждавате; още повече, ако мислите, че в 10 - 20 години можете да намерете и да познаете
Бога
.
Хлябът, който ядете - в него Бог е скрит. Водата, която пиете - в нея Бог е скрит. Във въздуха, в светлината - също. Пред нас стои великата задача - да познаем Бога. Когато човек познае Бога, той се озарява от такава Светлина, че е готов да направи истинска жертва.
Ако мислите, че за няколко хиляди години ще намерите и познаете
Бога
, вие се заблуждавате; още повече, ако мислите, че в 10 - 20 години можете да намерете и да познаете
Бога
.
Ангелите, които са толкова интелигентни, още не Го познават. Познаването на Бога е вечен, непреривен процес. Всички ще се учим и вечно ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, Мъдрост и Истина. Даже и боговете, като се приближават към Бога, се чувствуват като деца, като че нищо не знаят. Красотата на Живота се заключава в неразбраните неща.
към текста >>
Познаването
на
Бога
е вечен, непреривен процес.
Във въздуха, в светлината - също. Пред нас стои великата задача - да познаем Бога. Когато човек познае Бога, той се озарява от такава Светлина, че е готов да направи истинска жертва. Ако мислите, че за няколко хиляди години ще намерите и познаете Бога, вие се заблуждавате; още повече, ако мислите, че в 10 - 20 години можете да намерете и да познаете Бога. Ангелите, които са толкова интелигентни, още не Го познават.
Познаването
на
Бога
е вечен, непреривен процес.
Всички ще се учим и вечно ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, Мъдрост и Истина. Даже и боговете, като се приближават към Бога, се чувствуват като деца, като че нищо не знаят. Красотата на Живота се заключава в неразбраните неща. Кои са неразбраните неща? Великите.
към текста >>
Всички ще се учим и вечно ще се учим да познаваме
Бога
в Неговата безгранична Любов, Мъдрост и Истина.
Пред нас стои великата задача - да познаем Бога. Когато човек познае Бога, той се озарява от такава Светлина, че е готов да направи истинска жертва. Ако мислите, че за няколко хиляди години ще намерите и познаете Бога, вие се заблуждавате; още повече, ако мислите, че в 10 - 20 години можете да намерете и да познаете Бога. Ангелите, които са толкова интелигентни, още не Го познават. Познаването на Бога е вечен, непреривен процес.
Всички ще се учим и вечно ще се учим да познаваме
Бога
в Неговата безгранична Любов, Мъдрост и Истина.
Даже и боговете, като се приближават към Бога, се чувствуват като деца, като че нищо не знаят. Красотата на Живота се заключава в неразбраните неща. Кои са неразбраните неща? Великите. За да познаем Бога, трябва да пожертваме всичко за Него.
към текста >>
Даже и боговете, като се приближават към
Бога
, се чувствуват като деца, като че нищо не знаят.
Когато човек познае Бога, той се озарява от такава Светлина, че е готов да направи истинска жертва. Ако мислите, че за няколко хиляди години ще намерите и познаете Бога, вие се заблуждавате; още повече, ако мислите, че в 10 - 20 години можете да намерете и да познаете Бога. Ангелите, които са толкова интелигентни, още не Го познават. Познаването на Бога е вечен, непреривен процес. Всички ще се учим и вечно ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, Мъдрост и Истина.
Даже и боговете, като се приближават към
Бога
, се чувствуват като деца, като че нищо не знаят.
Красотата на Живота се заключава в неразбраните неща. Кои са неразбраните неща? Великите. За да познаем Бога, трябва да пожертваме всичко за Него. Онзи, който познава Бога, ще започне с една нова наука, с нова просвета и култура, каквито светът не е сънувал.
към текста >>
За да познаем
Бога
, трябва да пожертваме всичко за Него.
Всички ще се учим и вечно ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, Мъдрост и Истина. Даже и боговете, като се приближават към Бога, се чувствуват като деца, като че нищо не знаят. Красотата на Живота се заключава в неразбраните неща. Кои са неразбраните неща? Великите.
За да познаем
Бога
, трябва да пожертваме всичко за Него.
Онзи, който познава Бога, ще започне с една нова наука, с нова просвета и култура, каквито светът не е сънувал. За да познае Бога, на човека са нужни не една, а няколко вечности. Да не се интересуваш от Бога, това значи да не се интересуваш от уроците, които ти преподават. Това значи да бягаш от училището. Всеки, който не се приближава до Великото в света, губи.
към текста >>
Онзи, който познава
Бога
, ще започне с една нова наука, с нова просвета и култура, каквито светът не е сънувал.
Даже и боговете, като се приближават към Бога, се чувствуват като деца, като че нищо не знаят. Красотата на Живота се заключава в неразбраните неща. Кои са неразбраните неща? Великите. За да познаем Бога, трябва да пожертваме всичко за Него.
Онзи, който познава
Бога
, ще започне с една нова наука, с нова просвета и култура, каквито светът не е сънувал.
За да познае Бога, на човека са нужни не една, а няколко вечности. Да не се интересуваш от Бога, това значи да не се интересуваш от уроците, които ти преподават. Това значи да бягаш от училището. Всеки, който не се приближава до Великото в света, губи. А който губи, се излага на големи страдания.
към текста >>
За да познае
Бога
,
на
човека са нужни не една, а няколко вечности.
Красотата на Живота се заключава в неразбраните неща. Кои са неразбраните неща? Великите. За да познаем Бога, трябва да пожертваме всичко за Него. Онзи, който познава Бога, ще започне с една нова наука, с нова просвета и култура, каквито светът не е сънувал.
За да познае
Бога
,
на
човека са нужни не една, а няколко вечности.
Да не се интересуваш от Бога, това значи да не се интересуваш от уроците, които ти преподават. Това значи да бягаш от училището. Всеки, който не се приближава до Великото в света, губи. А който губи, се излага на големи страдания. Законът гласи: не можете да познаете Бога, ако не Го обичате.
към текста >>
Да не се интересуваш от
Бога
, това значи да не се интересуваш от уроците, които ти преподават.
Кои са неразбраните неща? Великите. За да познаем Бога, трябва да пожертваме всичко за Него. Онзи, който познава Бога, ще започне с една нова наука, с нова просвета и култура, каквито светът не е сънувал. За да познае Бога, на човека са нужни не една, а няколко вечности.
Да не се интересуваш от
Бога
, това значи да не се интересуваш от уроците, които ти преподават.
Това значи да бягаш от училището. Всеки, който не се приближава до Великото в света, губи. А който губи, се излага на големи страдания. Законът гласи: не можете да познаете Бога, ако не Го обичате.
към текста >>
Законът гласи: не можете да познаете
Бога
, ако не Го обичате.
За да познае Бога, на човека са нужни не една, а няколко вечности. Да не се интересуваш от Бога, това значи да не се интересуваш от уроците, които ти преподават. Това значи да бягаш от училището. Всеки, който не се приближава до Великото в света, губи. А който губи, се излага на големи страдания.
Законът гласи: не можете да познаете
Бога
, ако не Го обичате.
към текста >>
48.
118 СЛУЖЕНЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
– Радостта е много
богата
.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] СЛУЖЕНЕ ''На една сутринна разходка, в разговор, Учителят каза:''
– Радостта е много
богата
.
Тя трябва да се обърне на милост. В Радостта вземаш нещо, а в милостта даваш нещо от себе си. Който не познава жертвата, не разбира още Любовта. За жертвата важи следният закон: който жертва, всякога жив остава, той расте. Жертвата подразбира дълбоко познаване на Любовта.
към текста >>
Жертвата подразбира дълбоко
познаване
на
Любовта.
– Радостта е много богата. Тя трябва да се обърне на милост. В Радостта вземаш нещо, а в милостта даваш нещо от себе си. Който не познава жертвата, не разбира още Любовта. За жертвата важи следният закон: който жертва, всякога жив остава, той расте.
Жертвата подразбира дълбоко
познаване
на
Любовта.
Любовта включва две неща: жертва и разумност. Онзи, който има Божествена Любов, е най-силен и най-разумен. Един закон гласи: или ще се самоотречеш, или ще те накарат да се отречеш; или ще се саможертваш, или ще те накарат да се пожертваш. Служението седи по-високо от учението, понеже този, който служи, има знание, а който учи, сега придобива знанието. Като придобиеш едно благо, вложи го в небесната банка.
към текста >>
Онзи, който полива едно цвете, може да се обърне към
Бога
.
Не мислете, че ако някой види милосърден човек и пожелае да стане такъв, ще стане изведнъж. За един живот се придобива много малко. Мнозина от вас ми казват: „Не зная какво да правя, не ми върви.” Ако съм на ваше място, ще намеря две хубави стомни, ще изляза там, дето се разхождат хората и ще ги черпя с вода. С тези хора ще се сприятелите и ще ви потръгне. Ние трябва да почнем от малките неща в света.
Онзи, който полива едно цвете, може да се обърне към
Бога
.
Той има добро сърце, благороден човек е, той е в правата посока. Според мен, любовта към хората трябва да се изразява тъй, както изворите, които текат в Природата. Като отидете на някое планинско място, наблюдавайте как текат изворите. И Любовта на хората, подобно на изворите, трябва да се разнася във вид на дълга, непреривна струя и дето срещне сухо, кораво място, да го смекчи. Да обичаш другите, значи да работиш за тях.
към текста >>
49.
В село Мърчаево
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя се зарадвала и вътрешно благодарила
на
Бога
, че Той чул молитвата й.
След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание.
Тя се зарадвала и вътрешно благодарила
на
Бога
, че Той чул молитвата й.
Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият. Той разказал веднага на другарите си за това учение, за книгите, говорил им за събранието в София. Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора.
към текста >>
Има по-висша идея: Смисълът
на
живота е в служене
на
Бога
.
В един разговор той каза: Гьоте във „ Фауст “ е изложил съдбата на германския народ. Каква е идеята на „Фауст “? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е частично разбиране на живота.
Има по-висша идея: Смисълът
на
живота е в служене
на
Бога
.
В друг разговор Учителя отбеляза: Някой казва, че не е виждал Бога. Не е вярно това. Напротив, едничкото същество, което вижда човек, е само Бог. Защото всичко в света е израз, тяло на Бога.
към текста >>
Някой казва, че не е виждал
Бога
.
Каква е идеята на „Фауст “? След много лутания и опитности Фауст намира смисъла на живота в служене на обществото. Но това е частично разбиране на живота. Има по-висша идея: Смисълът на живота е в служене на Бога. В друг разговор Учителя отбеляза:
Някой казва, че не е виждал
Бога
.
Не е вярно това. Напротив, едничкото същество, което вижда човек, е само Бог. Защото всичко в света е израз, тяло на Бога. Сега живеем в една епоха на всичко старо, на хилядолетна карма на човечеството. Тая епоха започва от 1944 г.
към текста >>
Защото всичко в света е израз, тяло
на
Бога
.
Има по-висша идея: Смисълът на живота е в служене на Бога. В друг разговор Учителя отбеляза: Някой казва, че не е виждал Бога. Не е вярно това. Напротив, едничкото същество, което вижда човек, е само Бог.
Защото всичко в света е израз, тяло
на
Бога
.
Сега живеем в една епоха на всичко старо, на хилядолетна карма на човечеството. Тая епоха започва от 1944 г. и ще продължава още известен брой десетилетия. Ние сме още в тази епоха. Особено тържествено се отпразнува празникът на пролетта - 22 март.
към текста >>
Да търсиш
Бога
подразбира да търсиш смисъла, същността
на
нещата.
На третия ден се прехвърлихме на близката хижа „Еделвайс“, дето също прекарахме два дена. На 28 август се върнахме в селото. На 24 септември в селото и в цялата страна тържествено се отпразнува съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнаха в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:
Да търсиш
Бога
подразбира да търсиш смисъла, същността
на
нещата.
Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека.
към текста >>
Когато човек дойде до съприкосновение с
Бога
, той ще намери същността и смисъла
на
нещата.
На 28 август се върнахме в селото. На 24 септември в селото и в цялата страна тържествено се отпразнува съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнаха в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата.
Когато човек дойде до съприкосновение с
Бога
, той ще намери същността и смисъла
на
нещата.
Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат.
към текста >>
Защо трябва да обичаме
Бога
?
На 24 септември в селото и в цялата страна тържествено се отпразнува съборът. На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнаха в София. Ще завърша с няколко мисли от Учителя: Да търсиш Бога подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата.
Защо трябва да обичаме
Бога
?
За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога.
към текста >>
Любовта към
Бога
подразбира вливане, прииждане
на
новия живот в човека.
Да търсиш Бога подразбира да търсиш смисъла, същността на нещата. Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека.
Любовта към
Бога
подразбира вливане, прииждане
на
новия живот в човека.
Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Ако ви обичат малко, значи вие седите далеч от Бога.
към текста >>
Ако имате пълна вяра и любов към
Бога
, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат.
Когато човек дойде до съприкосновение с Бога, той ще намери същността и смисъла на нещата. Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека.
Ако имате пълна вяра и любов към
Бога
, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат.
Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Ако ви обичат малко, значи вие седите далеч от Бога. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде от Бога.
към текста >>
Велика сила се крие в човека, който има любов към
Бога
.
Защо трябва да обичаме Бога? За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат.
Велика сила се крие в човека, който има любов към
Бога
.
Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Ако ви обичат малко, значи вие седите далеч от Бога. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде от Бога. Какво иска Бог от нас?
към текста >>
Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до
Бога
.
За да се влее в нас новият живот. Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога.
Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до
Бога
.
Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Ако ви обичат малко, значи вие седите далеч от Бога. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде от Бога. Какво иска Бог от нас? Той иска да.
към текста >>
Не седите ли близо до
Бога
, по-малко ще ви обичат.
Ако не Го обичаме, ние ще останем със стария живот в нас, а старият живот е носител на злото, страданията и нещастията на човека. Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога.
Не седите ли близо до
Бога
, по-малко ще ви обичат.
Ако ви обичат малко, значи вие седите далеч от Бога. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде от Бога. Какво иска Бог от нас? Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна.
към текста >>
Ако ви обичат малко, значи вие седите далеч от
Бога
.
Любовта към Бога подразбира вливане, прииждане на новия живот в човека. Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат.
Ако ви обичат малко, значи вие седите далеч от
Бога
.
Правата, възвишената, идеалната мисъл иде от Бога. Какво иска Бог от нас? Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога.
към текста >>
Правата, възвишената, идеалната мисъл иде от
Бога
.
Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки и страдания, и противоречия да имате в живота си, моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Ако искате да ви обичат, трябва да седите близо до Бога. Не седите ли близо до Бога, по-малко ще ви обичат. Ако ви обичат малко, значи вие седите далеч от Бога.
Правата, възвишената, идеалната мисъл иде от
Бога
.
Какво иска Бог от нас? Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бог пък подразбира служене.
към текста >>
Животът се придобива чрез
познаване
на
Бога
.
Ако ви обичат малко, значи вие седите далеч от Бога. Правата, възвишената, идеалната мисъл иде от Бога. Какво иска Бог от нас? Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна.
Животът се придобива чрез
познаване
на
Бога
.
Познаването на Бог пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява. В който момент се прояви Божественото в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят. Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом.
към текста >>
Познаването
на
Бог пък подразбира служене.
Правата, възвишената, идеалната мисъл иде от Бога. Какво иска Бог от нас? Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога.
Познаването
на
Бог пък подразбира служене.
Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява. В който момент се прояви Божественото в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят. Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие.
към текста >>
Във всяка форма има частица от
Бога
, където Той се проявява.
Какво иска Бог от нас? Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бог пък подразбира служене.
Във всяка форма има частица от
Бога
, където Той се проявява.
В който момент се прояви Божественото в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят. Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат.
към текста >>
Когато ученикът обича Учителя си, последният е готов да отвори душата си за него, да му даде от своето
богатство
, от своето знание.
Само Божията любов може да освободи човека от това бреме. Когато се обичат хората, които живеят на земята, чрез тях те обичат съществата, които живеят на другите планети. Постави в ума си мисълта: Аз трябва да живея, както ангелът живее. Аз трябва да живея като ангел, да познавам Божията воля. Направо да приемаш Божията мисъл идая предаваш на света.
Когато ученикът обича Учителя си, последният е готов да отвори душата си за него, да му даде от своето
богатство
, от своето знание.
Така постъпват и нашите напреднали братя спрямо нас. Те са готови повече да дават, да ни помагат, ако и от наша страна има разположение към тях. Когато искате да придобиете щастието, вие трябва да влезете във връзка с напредналите същества, които да ви помогнат. Един ден ще ви се дадат условия да развиете вашата гениалност, да разработите вложените във вас способности и добродетели. За всяка душа ще дойдат добри условия.
към текста >>
50.
Пролетна екскурзия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Псалмопевецът казва: “Като видя лицето Ти, ще се развесели сърцето ми.“ Радостта и веселието идват от присъствието
на
Бога
.
Защото, ако е далеч, тогава е мъчно. Бог казва:“Търсете ме, докато сте близо.“ Когато дойде радост, която не знаеш защо е, то е, защото тази радост е от един висш порядък. Причинното тяло не е още развито. И затова вие само я чувствувате, без да знаете източника.
Псалмопевецът казва: “Като видя лицето Ти, ще се развесели сърцето ми.“ Радостта и веселието идват от присъствието
на
Бога
.
Когато човек стане като дете, тогава е свободен. Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато е готов да извърши волята Божия, тогава иде радостта. Един брат каза на Учителя, че преди известно време в салона, в 5 часа сутринта в неделя, имал едно Божествено състояние. Учителя каза:
към текста >>
То иде от Духа, който изхожда от
Бога
.
Когато Духът Господен посети човека, тогава човек е радостен. Когато е готов да извърши волята Божия, тогава иде радостта. Един брат каза на Учителя, че преди известно време в салона, в 5 часа сутринта в неделя, имал едно Божествено състояние. Учителя каза: Човек може да влезе в пътя на вечното обновяване.
То иде от Духа, който изхожда от
Бога
.
Бъди благодарен и признателен в дадения момент на онова състояние, което имаш, понеже то няма да бъде с часове. В следващия момент ще бъде друго. Може да имаш някаква болка, то е само един момент. Както и да разглеждаш света, ако го разглеждаш като едно представление, той е най-хубавото представление, което може да има. Ако го разглеждаш като картина, той е най-хубавата картина.
към текста >>
Да работиш за
Бога
от любов.
Изберете си едно число. Една сестра каза:“Четиринадесет.“ Учителя прочете страница четиринадесета от книгата“Божият глас“. Друга каза:“Петнадесета.“ Учителя прочете страница петнадесета. Там пише: „Обичаш ли някого, ще работиш за него.
Да работиш за
Бога
от любов.
Ще премахнете препятствията, които спъват любовта. Аз виждам в бъдещето, че във вашите лотарийни билети има нещо за вас. Днешният ден е облачен, за да сте събрани, за да се учите от Любовта, като говорим за нея. Онези хора, които ви обичат, са много умни. Най-първо Той ще дойде с вощеница, ще има дим, да види дали оценяваш дима.
към текста >>
Германците, убити от англичаните, ще бъдат преродени в английския народ, а англичаните, убити от германците, ще бъдат преродени в германския народ, та ще има едно
опознаване
.
В дадения случай това, което не можеш да постигнеш, някой го е постигнал. А пък след време той ще бъде тил, а ти ще бъдеш на негово място. За събитията каза: Всичко ще се превърне в добро. Няма погрешка, която да не е поправима.
Германците, убити от англичаните, ще бъдат преродени в английския народ, а англичаните, убити от германците, ще бъдат преродени в германския народ, та ще има едно
опознаване
.
И така се предават хубавите характерни черти. Германците ще научат хубавото от англичаните и англичаните ще научат хубавото от германците. И едните, и другите ще си изменят мнението за другия народ. Законът на Любовта изисква това. В Англия, в Германия, във Франция има доста черни, преродени, които са били убити от тях в колониите.
към текста >>
51.
Когато хората страдат
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Аз съм готов
на
всички изпити по пътя към Христа, към
Бога
.“
“ Казах му: Докато се стопи всичко човешко и остане само Божественото. Една мома, като се оженила и я водели към дома на младоженеца, плакала по пътя. Нейните родители и роднини се чудели какво да правят и се спрели. Но тя им казала: “Аз макар и да плача, вие ме водете“. Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: “Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите.
Аз съм готов
на
всички изпити по пътя към Христа, към
Бога
.“
Страданията са граници, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа. Погледнете сливите, покарали сред боровете в горичката край полянката. Те са на сянка и са израсли тънки и високи до върха на боровете. Понеже са в стеснително положение, бягат нагоре, за да излязат на светлина и свобода. Като излязат над боровете, тези сливи ще се разширят, ще се освободят.
към текста >>
Двете плесници
на
момата са страданията, чрез които човек ще вдигне булото и ще види лицето
на
Бога
.
Един момък върви подир забулена мома и иска да види лицето й. Като вървял известно време подир нея, тя се обърнала и му зашлевила две плесници. Но през това време тя трябвало да направи движение с ръката си, с това булото й се отдръпнало и той видял лицето й. Но той останал така удивен от красотата на нейното лице, че когато един негов приятел му казал:“Такава голяма обида ти е нанесена“, той казал, че е много доволен. Това се тълкува така: Момата символизира Божественото.
Двете плесници
на
момата са страданията, чрез които човек ще вдигне булото и ще види лицето
на
Бога
.
Страданията правят човека пo-чувствителен, а чувствителността е необходима за възпитание и разбиране на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта клоните на любовта. Като дойде любовта, тя чисти човека от нечистотиите. Това го наричаме страдание. Това е обективната страна на любовта, за да се изяви отвътре.
към текста >>
Страданието представлява път за
познаване
на
великото, красивото, възвишеното в света.
Защо идат страданията? Защо хората трябва да страдат? За да се научат да любят. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Любовта се проявява само чрез страдание.
Страданието представлява път за
познаване
на
великото, красивото, възвишеното в света.
Човек хиляди години страда, за да опита един момент от любовта. Дойде ли любовта в човека, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете. Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония. Трябва да правим разлика между мъчение и страдание. Каква е разликата между тях?
към текста >>
1. Противоречията в живота не са от
Бога
, а от хората.
Тази висша категория радост ще бъде постоянно състояние на твоето съзнание. Тя ще дойде в човека, когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до любовта. Една сестра запита:“Кои са причините за страданието? “ Учителя каза: Ще изброя някои от причините:
1. Противоречията в живота не са от
Бога
, а от хората.
Всичко е от Бога, но не всичко е такова, каквото е излязло от Бога. Енергията излиза от Бога, но като минава през съществата се изменя, добива примес и поради това идат противоречията и страданията. 2. Друга причина за страданието е нарушаването на Божествените закони. Страдаш, когато не изпълняваш волята на Бога. Страдаш поради своите погрешки от миналото.
към текста >>
Всичко е от
Бога
, но не всичко е такова, каквото е излязло от
Бога
.
Тя ще дойде в човека, когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до любовта. Една сестра запита:“Кои са причините за страданието? “ Учителя каза: Ще изброя някои от причините: 1. Противоречията в живота не са от Бога, а от хората.
Всичко е от
Бога
, но не всичко е такова, каквото е излязло от
Бога
.
Енергията излиза от Бога, но като минава през съществата се изменя, добива примес и поради това идат противоречията и страданията. 2. Друга причина за страданието е нарушаването на Божествените закони. Страдаш, когато не изпълняваш волята на Бога. Страдаш поради своите погрешки от миналото. Страданията не са от Бога.
към текста >>
Енергията излиза от
Бога
, но като минава през съществата се изменя, добива примес и поради това идат противоречията и страданията.
Една сестра запита:“Кои са причините за страданието? “ Учителя каза: Ще изброя някои от причините: 1. Противоречията в живота не са от Бога, а от хората. Всичко е от Бога, но не всичко е такова, каквото е излязло от Бога.
Енергията излиза от
Бога
, но като минава през съществата се изменя, добива примес и поради това идат противоречията и страданията.
2. Друга причина за страданието е нарушаването на Божествените закони. Страдаш, когато не изпълняваш волята на Бога. Страдаш поради своите погрешки от миналото. Страданията не са от Бога. Щом хората изпълняват Божиите закони, страданията престават.
към текста >>
Страдаш, когато не изпълняваш волята
на
Бога
.
Ще изброя някои от причините: 1. Противоречията в живота не са от Бога, а от хората. Всичко е от Бога, но не всичко е такова, каквото е излязло от Бога. Енергията излиза от Бога, но като минава през съществата се изменя, добива примес и поради това идат противоречията и страданията. 2. Друга причина за страданието е нарушаването на Божествените закони.
Страдаш, когато не изпълняваш волята
на
Бога
.
Страдаш поради своите погрешки от миналото. Страданията не са от Бога. Щом хората изпълняват Божиите закони, страданията престават. Неразумният живот води към страдания. Един човек ме попита:“Защо страдам?
към текста >>
Страданията не са от
Бога
.
Всичко е от Бога, но не всичко е такова, каквото е излязло от Бога. Енергията излиза от Бога, но като минава през съществата се изменя, добива примес и поради това идат противоречията и страданията. 2. Друга причина за страданието е нарушаването на Божествените закони. Страдаш, когато не изпълняваш волята на Бога. Страдаш поради своите погрешки от миналото.
Страданията не са от
Бога
.
Щом хората изпълняват Божиите закони, страданията престават. Неразумният живот води към страдания. Един човек ме попита:“Защо страдам? “ Казах му: Ти в миналото си бил вълк и си разкъсал 10 000 овце. 3. Понеже страданията са изпити.
към текста >>
52.
Силата на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
То е свързано с
Бога
.
Който обича по-малко, по-малко живее. Един брат попита: “Дали когато се каже, че любовта дава възкресение, се разбира и духовно, и физически? “ Учителя каза: Два вида възкресение няма. Има само едно в човека.
То е свързано с
Бога
.
То е познание на Бога. Да познаеш Бога, това значи да възкръснеш, а пък познаването на Бога става чрез любовта към Бога. А пък физическото възкресение е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание. То е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара?
към текста >>
То е познание
на
Бога
.
Един брат попита: “Дали когато се каже, че любовта дава възкресение, се разбира и духовно, и физически? “ Учителя каза: Два вида възкресение няма. Има само едно в човека. То е свързано с Бога.
То е познание
на
Бога
.
Да познаеш Бога, това значи да възкръснеш, а пък познаването на Бога става чрез любовта към Бога. А пък физическото възкресение е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание. То е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от любов към него.
към текста >>
Да познаеш
Бога
, това значи да възкръснеш, а пък
познаването
на
Бога
става чрез любовта към
Бога
.
“ Учителя каза: Два вида възкресение няма. Има само едно в човека. То е свързано с Бога. То е познание на Бога.
Да познаеш
Бога
, това значи да възкръснеш, а пък
познаването
на
Бога
става чрез любовта към
Бога
.
А пък физическото възкресение е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание. То е последствие на тази връзка с Бога. Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазара.
към текста >>
То е последствие
на
тази връзка с
Бога
.
Има само едно в човека. То е свързано с Бога. То е познание на Бога. Да познаеш Бога, това значи да възкръснеш, а пък познаването на Бога става чрез любовта към Бога. А пък физическото възкресение е отражение на онзи процес, който става в човешкото съзнание.
То е последствие
на
тази връзка с
Бога
.
Как Христос възкреси Лазара? Той обичаше Лазара и изпрати мощна струя от любов към него. Тази любов на Христа пробуди съзнанието на Лазара. Преобрази съзнанието му. Събуди любов у Лазара.
към текста >>
Ние имаме
богатства
, трябва само запалка.
Първата храна, с която човек може да се храни, е любовта. Ако знаеш как да си добиеш храната, всичко ще имаш. Ако не можеш губиш. Приближавайте се до същинската храна. Щом любиш, храниш се.
Ние имаме
богатства
, трябва само запалка.
Всеки, който ви обича, той ви носи запалка. Една сестра попита:“Учителю, нали любовта побеждава всички пречки? “ Учителя каза: Любовта не побеждава пречките, но щом я видят, те плюят на петите си и бягат. Не я чакат да дойде.
към текста >>
Любовта е светлина, която излиза от
Бога
.
В онзи свят, в който отиваме, там искат да бъдете приготвени. Там ще отидете като ученици, които са завършили отделенията и ще ви преподават по-нататък. Иначе ще ви върнат назад. Те са толкова благородни. Там ще стоите като слушатели, но ще кажете:“Не разбирам.“
Любовта е светлина, която излиза от
Бога
.
Като слезе, тя преминава през тебе и в същия момент трябва да я употребиш. Всяко нещо, направено без любов, е осъдено на смърт и се разрушава. Любовта е път, който води към всички постижения, за които човешката душа копнее. Същественото е любовта главно любовта към Бога. В любовта е Бог.
към текста >>
Същественото е любовта главно любовта към
Бога
.
Там ще стоите като слушатели, но ще кажете:“Не разбирам.“ Любовта е светлина, която излиза от Бога. Като слезе, тя преминава през тебе и в същия момент трябва да я употребиш. Всяко нещо, направено без любов, е осъдено на смърт и се разрушава. Любовта е път, който води към всички постижения, за които човешката душа копнее.
Същественото е любовта главно любовта към
Бога
.
В любовта е Бог. А там, дето е Бог, всичко може да стане. За любовта няма мъчни работи. Идва един човек при мене и ми казва:“Условията, при които живея, са лоши.“ Казвам му: При условията, при които живееш, никой не може да ти помогне, защото не се учиш. Някой казва:“Няма условия.“ Нямаш условия, значи не обичаш.
към текста >>
Да обичаш, това е по-голямо
богатство
, отколкото всички съкровища
на
света.
Любовта ни, вярата ни, трябва да имат практическо приложение. Любовта поставя правилни отношения между хората. Няма друг закон, който да сближи хората. Ако любиш, твоят престиж ще се повдигне. Не любиш ли, ще изчезне.
Да обичаш, това е по-голямо
богатство
, отколкото всички съкровища
на
света.
Христос при всички престъпления в света ни най-малко не се поколеба в своята любов към човечеството. Когато обичаш, Бог е доволен, понеже даваш ход на това, което Той прави. Като обичаш, ти искаш да правиш това, което Бог иска. Ти обичаш, за да се прослави Бог. Ти обичаш, за да се прояви Бог чрез тебе.
към текста >>
И цялото небе съзнава, че ти вършиш нещо, което е угодно
на
Бога
.
Когато обичаш, Бог е доволен, понеже даваш ход на това, което Той прави. Като обичаш, ти искаш да правиш това, което Бог иска. Ти обичаш, за да се прослави Бог. Ти обичаш, за да се прояви Бог чрез тебе. Когато ти обичаш, Бог, цялото небе съзнава, че ти вършиш с това волята Божия.
И цялото небе съзнава, че ти вършиш нещо, което е угодно
на
Бога
.
Хората са механизирали света. Те са напуснали Божествения порядък и са дошли до света на механиката. Само през вратата на любовта може да се влезе при Бога, но не тази човешка любов, която днес я има, а утре я няма, а Божията Любов. Като обичаме, Бог ще ни се отплати. В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човекът ще диша етер.
към текста >>
Само през вратата
на
любовта може да се влезе при
Бога
, но не тази човешка любов, която днес я има, а утре я няма, а Божията Любов.
Ти обичаш, за да се прояви Бог чрез тебе. Когато ти обичаш, Бог, цялото небе съзнава, че ти вършиш с това волята Божия. И цялото небе съзнава, че ти вършиш нещо, което е угодно на Бога. Хората са механизирали света. Те са напуснали Божествения порядък и са дошли до света на механиката.
Само през вратата
на
любовта може да се влезе при
Бога
, но не тази човешка любов, която днес я има, а утре я няма, а Божията Любов.
Като обичаме, Бог ще ни се отплати. В бъдеще човешкият организъм ще се измени и човекът ще диша етер. Как ще се образуват бъдещите органи за дишане на етер? Който обича, образува си бъдещите органи за дишане. В дишането ще участвува симпатичната нервна система.
към текста >>
53.
Езотеричният път на ученика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
служене
на
Бога
.
Сега ще продължим разговора с Учителя за вътрешната, мистичната работа на ученика, почната в предидущото писмо. За влизане във връзка с напредналите същества трябва да се използуват Старият и Новият завет. И ще се види, че най-важното условие е чистотата. После е важен и стремежът на ученика. Стремежите на човека да бъдат от същото поле, в което се намират и стремежите на ангелите, т. е.
служене
на
Бога
.
И тези напреднали същества желаят да влязат във връзка с другите същества, за да може да се работи. Чистотата на Витоша спомага за влизане на човека по-лесно във връзка с ангелската йерархия. Но те не живеят на Витоша. Същото се отнася и за Рила, т. е. В много места на Рила те не живеят, но въпреки това тамошната чистота спомага да влезе човек във връзка с тях.
към текста >>
А това значи да работиш за разпространение
на
новите идеи, да обръщаш души към
Бога
, да ги водиш към
Бога
, да помагаш за тяхното събуждане, тогава ще имаш благоволението
на
висшите същества.
Само тогава е готов да влезе в общение с напредналите същества. В езотеричната страна човек трябва да влезе, когато е готов, понеже когато не е готов, е опасно, като има някоя отрицателна мисъл или отрицателно чувство. Всички напреднали същества ръководят съществата на Земята. И ако не влезем във връзка с тези ръководещи същества, не можем да влезем във връзка с напредналите същества. Ако направиш, услуга някому на Земята, ти ще имаш благоволението на тези висши същества горе и ще можеш да влезеш в общение с тях.
А това значи да работиш за разпространение
на
новите идеи, да обръщаш души към
Бога
, да ги водиш към
Бога
, да помагаш за тяхното събуждане, тогава ще имаш благоволението
на
висшите същества.
За да може човек да влезе в общение с тези възвишени същества и с реалния свят, той трябва да е подготвен от миналото. Миналото и настоящето трябва да се свържат. Трябва да е работил в миналото, да не мисли, че ще може да влезе в общение, ако само сега направи нещо. Значи да има условия и от миналото. Когато човек влиза в общение с ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която трябва да влезе в общение.
към текста >>
Това значи: Ако човек не може да влезе във връзка с
Бога
, с никого не може да влезе във връзка.
Значи да има условия и от миналото. Когато човек влиза в общение с ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която трябва да влезе в общение. Той и те трябва да имат еднакъв интерес от това, както когато търговецът извършва операция от интерес. За сношение с ангелската йерархия може да се каже следното: Частичният закон е във връзка с общия закон. Трябва по-рано да се приложи общият закон и тогава частичният.
Това значи: Ако човек не може да влезе във връзка с
Бога
, с никого не може да влезе във връзка.
Като влезе във връзка с Бога, тогава ще влезе във връзка и с йерархията. Преди да влезеш във връзка с френския народ, ти предварително ще изучиш външната страна на този народ: езика, нравите и пр. Докато не изучиш езика на Небето, как ще влезеш във връзка с невидимия свят? Песните, които съм дал с чужди думи, са все от този език на Бялото братство ( Махар Бену, Венир Бенир и пр.) Един брат попита как може да се научи на Божествения език.
към текста >>
Като влезе във връзка с
Бога
, тогава ще влезе във връзка и с йерархията.
Когато човек влиза в общение с ангелската йерархия, той трябва да има някоя работа, поради която трябва да влезе в общение. Той и те трябва да имат еднакъв интерес от това, както когато търговецът извършва операция от интерес. За сношение с ангелската йерархия може да се каже следното: Частичният закон е във връзка с общия закон. Трябва по-рано да се приложи общият закон и тогава частичният. Това значи: Ако човек не може да влезе във връзка с Бога, с никого не може да влезе във връзка.
Като влезе във връзка с
Бога
, тогава ще влезе във връзка и с йерархията.
Преди да влезеш във връзка с френския народ, ти предварително ще изучиш външната страна на този народ: езика, нравите и пр. Докато не изучиш езика на Небето, как ще влезеш във връзка с невидимия свят? Песните, които съм дал с чужди думи, са все от този език на Бялото братство ( Махар Бену, Венир Бенир и пр.) Един брат попита как може да се научи на Божествения език. Учителя каза:
към текста >>
Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към
Бога
като извор; значи обръща ума си към това, отдето иде животът
на
всички хора, отдето идват благата
на
всички хора.
Човек никак да не се безпокои за резултатите. Той ще има постижения. Защото безпокойството е голяма спънка, голям недостатък. Например някой често казва: „Толкова години съм се занимавал и нищо не съм постигнал.“ Това е спънка. Ти ще направиш молитва, концентрация, съзерцание, ще посееш семената и няма да се безпокоиш за по-нататък.
Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към
Бога
като извор; значи обръща ума си към това, отдето иде животът
на
всички хора, отдето идват благата
на
всички хора.
Ще ви дам няколко упражнения. Най-първо ще ви дам едно упражнение за 10 дена. За 10 дена прочетете цялото Евангелие на Йоана, намерете във всяка глава най-важното положение - намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идат като допълнение едно на друго. Има неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети към душата и четвърти - към духа. Друга работа през тези 10 дена ще бъде тази: да гледате, да си представите съзнанието на Христа - как е гледал на нещата.
към текста >>
Ще си представите едно същество, чийто живот и чието съзнание е свързано с
Бога
, съвършено е погълнато в своя живот в изпълнение волята
на
Отца.
Ще ви дам няколко упражнения. Най-първо ще ви дам едно упражнение за 10 дена. За 10 дена прочетете цялото Евангелие на Йоана, намерете във всяка глава най-важното положение - намерете такива положения, които да са скачени едно с друго и да идат като допълнение едно на друго. Има неща, които имат отношение към живота на Земята, други имат отношение към сърцето, трети към душата и четвърти - към духа. Друга работа през тези 10 дена ще бъде тази: да гледате, да си представите съзнанието на Христа - как е гледал на нещата.
Ще си представите едно същество, чийто живот и чието съзнание е свързано с
Бога
, съвършено е погълнато в своя живот в изпълнение волята
на
Отца.
Второ упражнение. Задруги 10 дена прочетете първите 10 глави от Йоана и от всяка глава си избирайте по 3 стиха за размишление. Същевременно през тези 10 дена размишлявайте върху следното: „Ако Христос беше на мое място, как бих постъпил? “ Вие трябва да вървите по пътя на Христа.
към текста >>
За влизане във връзка с висшите разумни същества най-добрият начин е следният: човек да се стреми да служи
на
Бога
.
За следващите 10 дена проучвайте 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19 глава от Йоана и размишлявайте върху тях. Да влезете вътре в този Дух, докато дойдете да разбирате нещата. Сега сте по-близо до Царството Божие. По-лесно можете да придобиете нещо, отколкото по-рано. Ще ви дам четвърто упражнение за десет дена, а именно: вземете за размишление и концентрация първия стих от 15 глава от Евангелието на Йоана: „Аз съм истинната лоза, вие сте пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ През тези 10 дена вземете за проучване Посланието към колосяните и си изберете някои стихове от това послание за размишление.
За влизане във връзка с висшите разумни същества най-добрият начин е следният: човек да се стреми да служи
на
Бога
.
И тогава ще влезе във връзка с тези същества. Това е единственият начин да дойдат тези същества при човека и да му помагат. Човек трябва да работи, да развива в себе си известни сили, за да борави с една тънка материя. Това не е лесна работа. Една сестра попита: „Как да стане човек проводник на тези сили?
към текста >>
Аз мога да дам някому метод за
запознаване
с един ангел, понеже ангелите идват
на
Земята да помагат, когато някой човек има много големи противоречия.
Така ти се свързваш с тях. И като ги видиш, ще им кажеш: ,Аз съм чел твоите книги. “ И ако не си ги чел, той не иска да говори с тебе. Превод: Природата е произведение на разумните същества. Проучвайте сега природата, за да влезете във връзка с разумните същества, които са зад този порядък на нещата.
Аз мога да дам някому метод за
запознаване
с един ангел, понеже ангелите идват
на
Земята да помагат, когато някой човек има много големи противоречия.
Ти, като отидеш да помагаш, запознаваш се с ангела на мястото, дето той е отишъл. Големите мъчнотии са мястото за запознаване с ангелите. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
Големите мъчнотии са мястото за
запознаване
с ангелите.
“ И ако не си ги чел, той не иска да говори с тебе. Превод: Природата е произведение на разумните същества. Проучвайте сега природата, за да влезете във връзка с разумните същества, които са зад този порядък на нещата. Аз мога да дам някому метод за запознаване с един ангел, понеже ангелите идват на Земята да помагат, когато някой човек има много големи противоречия. Ти, като отидеш да помагаш, запознаваш се с ангела на мястото, дето той е отишъл.
Големите мъчнотии са мястото за
запознаване
с ангелите.
Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>
54.
40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Макар да нямах пари и да знаех,че за такава дейност те са важно условие, аз имах другите три по-важни елемента - личните ми качества, извора
на
стоките и
познаването
на
пазарите.
Един ден, след като се прибрах от обиколка и предадох големите поръчки на моя господар, ангросист в Габрово, останах изненадан, че той ги прие равнодушно, без какъвто и да е възторг, както правеше по-рано, и с навъсен тон ми каза: "Няма смисъл вече да пътувате, да харчите пари и да правите разноски, защото аз тук без усилия продавам всички стоки, които мога да закупя на много по-изгодни условия, веднага в брой, отколкото вие с вашите поръчки." Явно беше, че с тази моя кариера е свършено и аз съм на улицата. Не за първи път изпадах в такова положение, затова не се разтревожих много. Нещо ме успокояваше отвътре. При такива повратни точки в живота ми, моята мисъл особено трескаво работеше и още същия час, реших да стана търговец, и то не какъв да е, а търговец на едро.
Макар да нямах пари и да знаех,че за такава дейност те са важно условие, аз имах другите три по-важни елемента - личните ми качества, извора
на
стоките и
познаването
на
пазарите.
Идеята си споделих с близки и познати, но всички ми се изсмяха. Само моят по-голям брат и баща ми ме насърчиха и подкрепиха. От Габрово взех влака и право при Учителя, за да Му кажа и на Него за решението си. Когато стигам на Изгрева, гледам Той излиза от стаичката и се отправя към поляната, където играехме гимнастическите упражнения. Не обичах да хлопам на вратата Му, когато имах сериозни възли в живота си, сметнах, че е много удобно да Го настигна, веднага Му разказах за своя проект.
към текста >>
Изпратих работниците и каруцарите, като им платих
богато
за свършената работа.
Намерих го там и най-настоятелно го помолих да направи всичко възможно вагонът с въглищата да дойде час по-скоро. Лицето му имаше чертите на честен човек и направи всичко възможно, за да удовлетвори молбата ми. След няколко дни получих известие, че вагонът е пристигнал на гара Перловец. Отидох с документите още сутринта на гарата, приех вагона и ангажирах всички каруцари и работници, които имаше там, с поръчението да закарат и разтоварят въглищата на Изгрева, а и да ги наслагат в бараката, която имахме за тази цел. При тази идеална организация всичко приключи някъде към обед.
Изпратих работниците и каруцарите, като им платих
богато
за свършената работа.
Напуснах бараката и гледам, че братята и сестрите се бяха наредили на масите за обед. Насочих се към Учителя, за да Му кажа, че задачата с въглищата е разрешена. Той се надигна от мястото си и ме погледна със същия, вече познат за мен, поглед. Аз се спрях и само за миг можах да си дам отчет, че цялата работа свърших по високия идеал, и защо ли така Учителя ме гледа, къде ли имам грешка? Знаех добре, че Той не обича при братски работи да се направи и най-малкия пропуск или да има някаква лична изгода.
към текста >>
Всичко това внасяше в мен бодрост, но и осъзната мъка, че ние разбираме великите творби
на
Бога
, едва тогава, когато изгубим възможността да се ползваме от тях.
Те пък от своя страна имаха задължението, като новак да ме запознаят с режима и порядките на този специален институт на човешкото общество. Между затворниците в залата имаше и такива, лежали години наред, които така вещо познаваха наказателните закони, че всеки адвокат би им завидял. Те именно, като съдии разгледаха моя случай и определиха тежкото ми наказание, което би трябвало да ми се даде. И така, заредиха се дългите и монотонни дни и нощи. За голяма моя радост мястото на нара беше до тесен прозорец, откъдето можех да гледам някаква гора, възвишения и небето със своите промени.
Всичко това внасяше в мен бодрост, но и осъзната мъка, че ние разбираме великите творби
на
Бога
, едва тогава, когато изгубим възможността да се ползваме от тях.
След около 40 дни бях предупреден, че ще трябва да замина отново за Севлиево, където ще се гледа делото ми. Опитните по съдебните процеси затворници, намериха, че моето дело се движи много бързо, щом за толкова кратко време е насрочено. Много от тях седяха с месеци, без да бъдат потърсени. В определения ден, по същия начин бях закарай в Севлиево и се озовах в съдебната зала. Влязоха и съдиите.
към текста >>
55.
ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първата епоха датира от създаването
на
човека по образ и подобие
на
Бога
.
Други различия между източните и западните школи е в схващането за Христа и за неговата роля в развитието на човечеството. Има и други различия." „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи.
Първата епоха датира от създаването
на
човека по образ и подобие
на
Бога
.
Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая." Учителят От горните мисли на Учителя се вижда, че Христос е онова същество, което е причина за явяването на човека в света и е под Негово ръководство; той се е развивал както в течение на слизането си, така и в течение на своето възлизане.
към текста >>
Стремежът
на
Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към
Бога
, да ги свърже отново с
Бога
, както са били свързани едно време.
А Христос прати та го яви чрез ангела си на своя слуга Йоан." От това се вижда, че Христос е главният вдъхновител и фактор на човешкия прогрес, на развитието на човека и човечеството. Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него.
Стремежът
на
Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към
Бога
, да ги свърже отново с
Бога
, както са били свързани едно време.
Така че мисията на Христа е да освободи човешките души от пленничеството на тъмните сили и да ги свърже с Бога, за да ги направи безсмъртни. Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е.
към текста >>
Така че мисията
на
Христа е да освободи човешките души от пленничеството
на
тъмните сили и да ги свърже с
Бога
, за да ги направи безсмъртни.
Следователно Той заема централно място в духовното ръководство на човека и човечеството. Той е онази ос, около която се движи целият човешки прогрес. И едно учение, и една традиция, в които няма място за Христа, сами по себе си са осъдени на безплодие, защото Христос е, Който оплодява човешката душа, за да може да се роди висшето Аз, който води човека до висшето познание. Висшето познание не се разкрива на обикновеното човешко аз, което трябва да превъзмогне себе си, за да даде път на Божественото, което е вложено в самия него. Стремежът на Христа е да пробуди Божественото в човешките души, да ги обърне към Бога, да ги свърже отново с Бога, както са били свързани едно време.
Така че мисията
на
Христа е да освободи човешките души от пленничеството
на
тъмните сили и да ги свърже с
Бога
, за да ги направи безсмъртни.
Затова той казва: Моето Царство не е от този свят. Казва още: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене. Князът на този свят са именно тези сили, които са дали първият импулс за пробуждане на човешката личност и са внесли в човека егоизма и стремежа към материята. Но след възкресението Христос казва: Дерзайте, аз победих света, т.е. победих княза на този свят.
към текста >>
После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим
Бога
.
Но след Голготската мистерия, след разпъването и възкресението на Христос, Бялото Братство постепенно побеждава черното братство и поема управлението на света в своите ръце. Така че онзи, който воюва в света за освобождението на човешките души от робството на тъмните сили е Христос, който е изявеното Слово, проява на Абсолютния Дух в нашата вселена. Затова Той казва: Аз и Отец Ми - едно сме. Учителят казва: Има два стиха в Евангелието, в които Христос казва: „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече." Това значи, никой не може да дойде при Сина человечески, т.е. при Мъдростта, ако не е привлечен чрез Любовта.
После Христос казва: „Никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му Го изявя." Това показва, че Христос е вратата, през която трябва да минем, за да видим
Бога
.
Защо трябва да сме привлечени от Христа? Аз обяснявам този стих много естествено. Житното зърно, което не е посято в земята, на което не е дадено Светлина, топлина и влага, може ли да се прояви? Не може то само да влезе в земята, ако няма кой да го посади. Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условия да види онова, към което се стреми.
към текста >>
Следователно, за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме
Бога
, Светлината и топлината, т.е.
Житното зърно, което не е посято в земята, на което не е дадено Светлина, топлина и влага, може ли да се прояви? Не може то само да влезе в земята, ако няма кой да го посади. Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условия да види онова, към което се стреми. Кое ще види? - Слънцето.
Следователно, за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме
Бога
, Светлината и топлината, т.е.
Истината и Любовта. Христос е почвата, необходимостта, без която разумният живот не може да се прояви. Ако не сте привлечени от Бога, т.е., ако Божията Любов не слезе отгоре и не дава влага и топлина, вие не можете да растете. Във връзка с този въпрос Учителят повдига въпроса за кармата и казва: Някои ме питат какви методи има за освобождаване от лошата карма? - Да си платиш дълга.
към текста >>
Ако не сте привлечени от
Бога
, т.е., ако Божията Любов не слезе отгоре и не дава влага и топлина, вие не можете да растете.
Кое ще види? - Слънцето. Следователно, за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, Светлината и топлината, т.е. Истината и Любовта. Христос е почвата, необходимостта, без която разумният живот не може да се прояви.
Ако не сте привлечени от
Бога
, т.е., ако Божията Любов не слезе отгоре и не дава влага и топлина, вие не можете да растете.
Във връзка с този въпрос Учителят повдига въпроса за кармата и казва: Някои ме питат какви методи има за освобождаване от лошата карма? - Да си платиш дълга. Този въпрос евангелистите го разрешават като казват: Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти. Аз казвам: Повярвай в Господа Исуса Христа и твоята карма ще бъде ликвидирана. Но този стих за повярването има отношение към спасението само в този смисъл, че Христос само те връща от една посока в друга, но не ти изплаща кармата.
към текста >>
Друга разлика е учението за класификацията
на
човешките обвивки и
на
трето място, както вече изтъкнах, отношението и
познаването
на
Христа и Христовия принцип.
Четвъртият импулс, израз на което е учението на Учителя, синтезира в себе си всичко дадено в предишните импулси плюс новото, което сега се внася в живота от Космоса. В беседите и лекциите Учителят даде най-пълно изложение на езотеричното Християнско учение, като изнесе дълбокото знание за Битието, живота и Любовта, като постави в центъра на световното развитие Христос, за когото казва: Христос е Върховният вдъхновител на всички откровения през всички времена и епохи. Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението.
Друга разлика е учението за класификацията
на
човешките обвивки и
на
трето място, както вече изтъкнах, отношението и
познаването
на
Христа и Христовия принцип.
Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга.
към текста >>
Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от
Бога
, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното
на
Духа.
Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм. „Претендираха, казва той в една от най-забележителните си беседи, че теософията целяла да установи някакви догми и че се домогвала до унищожаването на тялото чрез аскетизъм. Разпространили идеята, че физическата реалност е илюзия и че трябва да бъде победена и унищожена. Това са неща, повече от преувеличени, това са теоретически грешки, опровергани от науката и практиката на истинския окултизъм. Много по-верен е гръцкият образ, който сравнява душата с една пчела.
Както пчелата излиза от кошера и събира сок от цветята, за да го дестилира и да направи от него своя мед, така и душата, произлязла от
Бога
, прониква във физическата реалност и извлича от нея сока, за да го отнесе в лоното
на
Духа.
Окултната наука не е наука, която иска унищожение на тялото, тя е наука, която учи как да си служим с него за по-висши цели. Онзи, който гледа един магнит, без да разбира природата му, може да каже, че това е един къс желязо под формата на подкова. Не, но ще го разбере този, който казва, че това е къс желязо, който крие в себе си сила да привлича към себе си други частици желязо. Както магнитът, така и физическата реалност, е проникната цялата от една по-висша реалност, която душата трябва да проникне, зa да я овладее." След гореказаното аз идвам до разликата между източното Посвещение, което произлиза от Индия и западното Посвещение, което произлиза от Исуса Христа.
към текста >>
Без Христа човешката душа не може да намери пътя към
Бога
, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период.
Така че, стремежът на Христа е да проникне в човешките души и да ги направи безсмъртни. Затова Той казва: Аз и Отец Ми ще дойдем и направим жилище във вас. Това жилище е духовното тяло, което човек трябва да изгради и това духовно тяло се гради с помощта на принципа на Христа и на Отца - т.е. на Любовта и Мъдростта, които действуват заедно. С това духовно тяло човек е живял някога в Божествения свят и при съгрешаването го е изгубил, и сега с помощта на Христа трябва отново да го придобие, за да стане гражданин на Божествения свят, откъдето е излязъл.
Без Христа човешката душа не може да намери пътя към
Бога
, не може да придобие безсмъртието, не може да продължи своето развитие и ще се върне към животинското царство, през което е минавала през инволюционния период.
Затова, когато се казва в окултната наука, че мисията на нашата Земя е да развие и прояви Любовта, това подразбира, че на Земята ще слезе Христос, Божественият Дух, Който е носител на Любовта. И под влияние на Неговата Любов постепенно цялата Земя ще се проникне от силите на Любовта и ще оживее. Импулсът на Любовта е внесен още със слизането на човека на Земята, още с разделянето на половете. Но той минава през различни фази. Сега се дава импулс за духовната Любов, която ще събуди Висшето Аз в човека и ще съедини душата с Духа.
към текста >>
Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането
на
Бога
е нещастие за човешката душа.
Значи, злото е в корените, а доброто е в клоните, цветовете и плодовете. И когато силите на злото искат да излязат да работят в клоните, цветовете и плодовете, тогава се явява аномалия и дисхармония в живота. Любовта представлява цялото дърво. Затова Христос казва: Аз съм лозата, вие сте пръчките, а Отец Ми е земеделецът. Онези сили, които работят в корените и клоните, това са силите на Отца, които са поляризирани и са причина за растенето и развитието.
Затова в Християнския езотеризъм се казва, че отричането
на
Бога
е нещастие за човешката душа.
Отричането на Христа е болезнено състояние на човешката душа. Отричането на Светия Дух е болезнено състояние на човешкия ум или по-право отсъствие на ум. Казах, че Учителят е последна проява на християнския езотеризъм и че той напълно и ясно е изнесъл християнското езотерично учение. В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него.
към текста >>
Която и беседа
на
Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи
на
живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието
на
човешката душа, за
Бога
, за Христа, за Неговата мисия и пр.
В своите неделни беседи Учителят винаги говори върху известен стих от Евангелието или въобще от Новия завет и изнася по такъв начин разработено това, което само е загатнато в Евангелието. Той казва на едно място: Като взема един стих, не мислете, че всичко се съдържа в него. То е само като прозорец, през който може да се види един широк хоризонт. То е като малкото вълна, която като се изпреде тънко и майсторски, ще даде много прежда. Така, че в беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм в най-пълна форма от досега съществуващите изложения.
Която и беседа
на
Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи
на
живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието
на
човешката душа, за
Бога
, за Христа, за Неговата мисия и пр.
Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата.
към текста >>
56.
ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първата епоха датира от създаването
на
първия човек по образ и подобие
на
Бога
.
С блаженствата ние ще открием тайната да се пречистим. Християнството иде да спаси човечеството от лошите и изопачени мисли и желания, напластени в съзнанието на хората от хиляди години. Ще кажете, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. Християнството е минало през три епохи.
Първата епоха датира от създаването
на
първия човек по образ и подобие
на
Бога
.
Той и до днес живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се роди вън от рая. Той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството.
към текста >>
Който познава тази Любов и обича
Бога
, всеки момент расте и се развива.
Защото сам Христос казва: Идете и проповядвайте това Евангелие и Аз ще бъда с вас до скончанието на века. Христос внесе едно ново гледище в разбирането на живота, но за да се схване, трябва да се проникне до вътрешния смисъл на Евангелията, трябва да се разбират символите, с които Христос си служи. Всеки стих от Евангелието има отношение към специален орган в човешкото тяло. Затова изучавайте Писанието, за да се ползувате от силите, които са вложени в него. Запример стиха: Бог е Любов, съдържа творчески сили в себе си.
Който познава тази Любов и обича
Бога
, всеки момент расте и се развива.
Мощни сили се крият в книгите, написани под диктовката на Духа. Такива книги са Евангелията и всички Свещени Книги. Затова трябва да изучавате Свещените Писания, защото в тях ще намерите методите за разрешаване на всички противоречия, ще намерите методите за лекуване на всички болести. Защото тези Писания са свързани с Духа, който ги е продиктувал и неговите сили действуват чрез тях. Те са свързани със силите на космоса, които са също сили на Духа.
към текста >>
Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от
Бога
за човечеството още от създаването
на
света.
Той съдържа в себе си и онази формативна сила, която сглобява, която съгражда туй Велико съзнание, което ражда хармонията и туря ред и порядък във всичко. Това е силата на Любовта. Най- после Той съдържа в себе си онези сили, които дават направление на живота, дават му простор и свобода да се развива и проявява. Всички тези сили са подчинени на този Висш принцип. Така че, Ешуа, Исус, съдържа в себе си творчески и позитивни сили, които творят и създават, формативни сили, които организират нещата и козативни сили и воятивни сили, които внасят хармония и дават направление на живота да се прояви и да добие свобода и простор.
Така че, Ешуа е онзи Учител, Който е определен от
Бога
за човечеството още от създаването
на
света.
Говорейки за тези сили, Учителят казва още следното: Силата, която образува връзката между две същества, която ги свързва и обединява, наричаме Любов. Условията, които поддържат и продължават този живот, наричаме разумност. Пътят, по който този живот се изявява, наричаме Истина. Един от централните мотиви на християнството е повораждането от вода и Дух. Христос казва: Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.
към текста >>
Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от
Бога
, а роденият от
Бога
не умира.
По ако се погледне по-дълбоко, фактите показват, че водата е носителка на живота. В чисто физически смисъл тя носи живот, защото където няма вода, никакъв живот не може да се прояви. А в духовен смисъл тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен възвишения живот, в което е вложено безсмъртието. Значи, водата означава будическото състояние, будическото тяло на човека, което е тялото на Любовта, а Духът е онова разумно начало, което носи този живот. Следователно, ако човек не се издигне до онова будическо състояние, при което в него се пробужда космичното съзнание, не може да има безсмъртния живот в себе си, не може да влезе в Царството Божие.
Значи, в родения от Дух и вода се пробужда будическото, космичното съзнание и той е роден от
Бога
, а роденият от
Бога
не умира.
Той е съградил безсмъртното тяло на Любовта в себе си, в което са обединени Духът и душата да живеят заедно. Така че, само роденият от Дух и вода, т.е. този, в когото Духът и душата са обединени да живеят в едно тяло, ражда Висшето съзнание в себе си и се издига да живее в будическото поле, в будическото тяло, което е тяло на Любовта. Будическото поле е поле на Любовта. Следователно на мой език преведено Христос казва: Всеки, който не е роден от Любовта и Мъдростта, не може да влезе в Царството Божие.
към текста >>
Всички
богатства
, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят.
Ние вече не сме в корените, излязохме от тях и влязохме в света на клоните. И нашето Царство не е от този свят на корените. Всеки един ще стане клон на Великото Дърво на живота и така ще разреши задачите на живота си. Иначе не може да ги разреши. Защото и Земята е приела всичкия живот от Слънцето.
Всички
богатства
, които Земята притежава, са дошли от Слънцето, от невидимия свят.
Всички наши мисли и чувства са дошли от невидимия свят, от възвишените разумни същества на Космоса, които живеят в клоните, цветовете и плодовете на Великото Дърво на живота. Дървото на живота представя целокупния космически живот, на който всички същества от най-малките до най-големите представят части. По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот.
към текста >>
Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено
на
Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за
познаване
на
доброто и злото и от дървото
на
живота.
По-нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите - в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот.
Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено
на
Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за
познаване
на
доброто и злото и от дървото
на
живота.
Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
към текста >>
Дървото за
познаване
на
доброто и злото е Свещеното място в човека.
Думата дърво произтича от един стар корен, не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата дева. Тъй че дърво означава първоначално Божествения живот. Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които беше позволено на Адама да яде, но беше му забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото и от дървото на живота.
Дървото за
познаване
на
доброто и злото е Свещеното място в човека.
Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>
То е дървото за
познаване
на
доброто и злото.
Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
То е дървото за
познаване
на
доброто и злото.
То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система.
към текста >>
Така, че четирите реки са
богатството
на
човека.
То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система.
Така, че четирите реки са
богатството
на
човека.
Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това дърво за познаване на доброто и злото. Когато човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от него.
към текста >>
Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото
на
живота и дървото за
познаване
на
доброто и злото.
Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система. Така, че четирите реки са богатството на човека.
Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото
на
живота и дървото за
познаване
на
доброто и злото.
В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това дърво за познаване на доброто и злото. Когато човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от него. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая.
към текста >>
Те имаха право да ядат от това дърво за
познаване
на
доброто и злото.
Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система. Така, че четирите реки са богатството на човека. Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото. В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост.
Те имаха право да ядат от това дърво за
познаване
на
доброто и злото.
Когато човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от него. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая. Когато Господ казва на първите човеци да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета на рая ще ядете, но от дървото, където се иска един отличен ум, където се изисква Учител, да не ядете от това дърво. Тогава дойде змията, която беше учител на черното братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм учител, който може да ви научи как да живеете. И те го послушаха и започнаха с неговото учение, и образуваха първата лъжа в света.
към текста >>
Когато Господ казва
на
първите човеци да не ядат от дървото за
познаване
на
доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета
на
рая ще ядете, но от дървото, където се иска един отличен ум, където се изисква Учител, да не ядете от това дърво.
В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. Това дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това дърво за познаване на доброто и злото. Когато човек стане възрастен и на него ще дадат да яде от него. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая.
Когато Господ казва
на
първите човеци да не ядат от дървото за
познаване
на
доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета
на
рая ще ядете, но от дървото, където се иска един отличен ум, където се изисква Учител, да не ядете от това дърво.
Тогава дойде змията, която беше учител на черното братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм учител, който може да ви научи как да живеете. И те го послушаха и започнаха с неговото учение, и образуваха първата лъжа в света. Раят, това беше една Велика окултна школа. И двамата първи човеци бяха ученици в тази окултна школа. И единственото престъпление, за което ги изгониха из школата, беше лъжата.
към текста >>
Първият Адам, който беше създаден по образ и подобие
на
Бога
, беше добър и праведен.
Смелост и доблест се иска от ученика, че като направи една погрешка, да се изповяда, че я е направил, а не да казва, че други са виновни за неговата погрешка. Така че, Адам и Ева бяха ученици на първата окултна школа, но те бяха лениви и не учеха. И всички наши нещастия сега се дължат на онази леност, която хората са проявили, когато са минавали през школата на сърцето и не са учили. Когато хората са минавали през школата на сърцето, са се учили през куп за грош. И сега хората трябва да слушат със сърцето си, за да проверят какво не са научили, за да го изправят.
Първият Адам, който беше създаден по образ и подобие
на
Бога
, беше добър и праведен.
Той и до днес живее в Божествения свят. Обаче вторият Адам, направен от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И Ева, направена от пръст, носеше греха в себе си и затова съгреши. И Ева, направена от реброто на Адама, също съгреши. Вторият Адам не беше направен от кал, но беше от най-хубавата пръст.
към текста >>
Ева беше кръстена
на
името
на
Бога
Йехова - Еве - Ева.
Някои го тълкуват, че Адам е направен от червена пръст. Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на Земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в Любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност.
Ева беше кръстена
на
името
на
Бога
Йехова - Еве - Ева.
Това е онази Свещена идея, която всеки човек има в душата си. Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата.
към текста >>
Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но ще станете като
Бога
.
Вие предполагате, че ако не бяха излезли от рая, положението им щеше да бъде по-добро, отколкото сега. Преди да беше ял от забранения плод Адам не знаеше, че е гол. Като яде от забранения плод, в него се пробуди съзнанието и той видя, че е гол. Бог каза на Адама: Ако ядеш от това дърво, непременно ще умреш. След това дойде другият учител и каза на Ева: вие криво сте разбрали Божията мисъл.
Ако ядете от това дърво, освен че няма да умрете, но ще станете като
Бога
.
От тези думи се раздвои тяхното сърце - в кого да вярват и в кого да не вярват. Така се роди първото противоречие в живота на човека. Те трябваше да опитат и започнаха с негативната страна. Вие ще кажете, че нищо не става без Волята Божия. Стана ли Божията Воля в рая?
към текста >>
И първият човек, който искаше да стане като
Бога
, умря.
Бог им каза да не ядат, а те ядоха. Може ли да ми дадете един отговор защо стана така? Бог искаше да докаже на хората, че Неговата Воля е станала и тогава, когато хората не я изпълняват. В края на краищата Той ще направи така, че те да изпълнят Неговата Воля. Сега вие се намирате в тази епоха, когато Бог доказва на света, че това, което Той е казал, ще стане.
И първият човек, който искаше да стане като
Бога
, умря.
Тогава Бог го взе при себе си и му каза: Ела да ти кажа как ще станеш като Мене. Бог взе този човек при Себе Си и го нарече Исус. След това Той го прати на Земята. Като дойде до най-големите страдания, Исус се обърна към Бога с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да ме отмине. Защо Бог не изпълни и не чу молитвата?
към текста >>
Като дойде до най-големите страдания, Исус се обърна към
Бога
с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да ме отмине.
Сега вие се намирате в тази епоха, когато Бог доказва на света, че това, което Той е казал, ще стане. И първият човек, който искаше да стане като Бога, умря. Тогава Бог го взе при себе си и му каза: Ела да ти кажа как ще станеш като Мене. Бог взе този човек при Себе Си и го нарече Исус. След това Той го прати на Земята.
Като дойде до най-големите страдания, Исус се обърна към
Бога
с думите: Отче, ако е възможно тази чаша да ме отмине.
Защо Бог не изпълни и не чу молитвата? - Защото и Адам, който беше Исус не изпълни Волята Божия. Когато беше в рая, Бог му каза да не яде от забраненото дърво. Той не послуша и яде. И като се молеше Исус да се отмени тази чаша, Бог му отговори: Понеже ти яде от забраненото дърво и не ме послуша, сега ще видиш, че и твоята молитва няма да бъде чута.
към текста >>
Той съзнаваше, че не е готов още да живее в рая, да живее с
Бога
и пожела другарка, с която да се разговаря.
И оттам Адам и Ева, облечени в кожени дрехи трябваше да слязат на Земята. Кожената дреха представя плътта, в която астралният човек се облече, за да стане жител на Земята. Красив е бил първият човек, но след съгрешаването му се изопачил. Адам съгреши, защото не беше се определил. Той живееше в рая, но не се ползуваше от условията, които му бяха дадени.
Той съзнаваше, че не е готов още да живее в рая, да живее с
Бога
и пожела другарка, с която да се разговаря.
В желанието му да има около себе си същество, подобно на него, стана причина да излезе от рая. И сегашните хора са вън от рая. След излизането на Адам из рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първите хора из рая? - Изкусителят.
към текста >>
Отношенията
на
Адам към
Бога
бяха такива, каквито бяха отношенията
на
Ева към Адама.
Пак задават въпрос: Нали Ева беше създадена от реброто на Адама? Учителят отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на Адама и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше да не злоупотреби с него. Като остана Ева без него, дойде змията и й предложи ума си, който го искаше от Адама и й рече: Аз съм този, когото търсиш. Адам и Ева не представят нещо цяло.
Отношенията
на
Адам към
Бога
бяха такива, каквито бяха отношенията
на
Ева към Адама.
Адам не искаше повече да се разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: ти се отказваш от мене, но и тази, която искаш ще се откаже от тебе. И наистина Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете.
към текста >>
Адам не искаше повече да се разговаря с
Бога
, дотегнаха му разговорите с
Бога
и той се отказа от Него.
Учителят отговаря: Наистина Ева беше направена от реброто на Адама и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден и разумен и знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше да не злоупотреби с него. Като остана Ева без него, дойде змията и й предложи ума си, който го искаше от Адама и й рече: Аз съм този, когото търсиш. Адам и Ева не представят нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адама.
Адам не искаше повече да се разговаря с
Бога
, дотегнаха му разговорите с
Бога
и той се отказа от Него.
Господ тогава му рече: ти се отказваш от мене, но и тази, която искаш ще се откаже от тебе. И наистина Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, почувствува се свободен, тогава и Ева поиска да бъде свободна.
към текста >>
Когато мъжете поправят отношенията си към
Бога
, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете.
Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито бяха отношенията на Ева към Адама. Адам не искаше повече да се разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: ти се отказваш от мене, но и тази, която искаш ще се откаже от тебе. И наистина Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си.
Когато мъжете поправят отношенията си към
Бога
, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете.
Щом Адам пожела да се индивидуализира, почувствува се свободен, тогава и Ева поиска да бъде свободна. Тъй стои въпросът. По-ясно не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни. Погрешката на Ева седи в това, че искаше да обича и други освен Адам - този, когото Бог й беше определил. Тя искаше да обича и черния адепт, който влезе в рая и тя завърза отношение с него.
към текста >>
На
тях беше казано да не ядат от дървото за
познаване
на
доброто и злото.
Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят. Така че Адам живее на северния полюс, умствения свят, а Ева живее на южния полюс, астралния свят. Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи и се засрамиха.
На
тях беше казано да не ядат от дървото за
познаване
на
доброто и злото.
Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. За първия Адам е казано, че е създаден от Бога по образ и подобие Божие. А работите на Бога са величествени, а не като човешките. Затова първият Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в Божествения свят.
към текста >>
За първия Адам е казано, че е създаден от
Бога
по образ и подобие Божие.
Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото.
За първия Адам е казано, че е създаден от
Бога
по образ и подобие Божие.
А работите на Бога са величествени, а не като човешките. Затова първият Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци.
към текста >>
А работите
на
Бога
са величествени, а не като човешките.
Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. За първия Адам е казано, че е създаден от Бога по образ и подобие Божие.
А работите
на
Бога
са величествени, а не като човешките.
Затова първият Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци. Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед.
към текста >>
Те не обичаха
Бога
и затова не изпълниха Неговата заповед.
А работите на Бога са величествени, а не като човешките. Затова първият Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци.
Те не обичаха
Бога
и затова не изпълниха Неговата заповед.
За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога.
към текста >>
За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне
Бога
и да изпълнява Неговата Воля.
Затова първият Адам беше нещо величествено и той и до днес живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци. Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед.
За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне
Бога
и да изпълнява Неговата Воля.
Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля.
към текста >>
Значи,
на
първо място е Любовта към
Бога
.
Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Сина Божий. Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци. Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед. За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля.
Значи,
на
първо място е Любовта към
Бога
.
Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно.
към текста >>
Как ще намериш
Бога
?
Страданието влезе в света след непослушанието на първите човеци. А непослушанието беше резултат на безлюбието на първите човеци. Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед. За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място е Любовта към Бога.
Как ще намериш
Бога
?
Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния.
към текста >>
Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери
Бога
.
Те не обичаха Бога и затова не изпълниха Неговата заповед. За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш.
Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери
Бога
.
Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно. Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива.
към текста >>
Само роденият от
Бога
има Любов към
Бога
и изпълнява Неговата Воля.
За да влезе човек отново в рая, трябва да обикне Бога и да изпълнява Неговата Воля. Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога.
Само роденият от
Бога
има Любов към
Бога
и изпълнява Неговата Воля.
Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно. Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива. Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа.
към текста >>
Роденият от
Бога
расте и се развива правилно.
Значи, на първо място е Любовта към Бога. Как ще намериш Бога? Като се новородиш. Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля.
Роденият от
Бога
расте и се развива правилно.
Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно. Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива. Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш.
към текста >>
Така че, чрез Любовта към
Бога
човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива.
Ако човек не се новороди, или ако не се роди от вода и Дух, не може да намери Бога. Само роденият от Бога има Любов към Бога и изпълнява Неговата Воля. Роденият от Бога расте и се развива правилно. Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно.
Така че, чрез Любовта към
Бога
човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива.
Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш. Когато човек обикне Бога, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите. Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата.
към текста >>
Когато човек обикне
Бога
, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите.
Растенето е непреривен процес, който има отношение към Любовта към ближния. Ако Любовта на човека към ближния е правилна, и растенето му ще бъде правилно. Така че, чрез Любовта към Бога човек се ражда, а чрез Любовта към ближния той расте и се развива. Това са двата главни фактора за развитието на човешката душа. Ако не се родиш и не растеш, не можеш да се проявиш.
Когато човек обикне
Бога
, той ще се роди, когато обикне ближния си, той ще расте и ще се развива и така неговото съзнание ще се пробуди и той ще възкръсне от мъртвите.
Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена.
към текста >>
Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм
на
Бога
живаго.
Когато съвременните религиозни хора питат с кое тяло ще възкръснат, те не разбират въпроса. Възкресението е въпрос само на душата. То подразбира събуждане на съзнанието. Не се ли пробуди съзнанието у човека, няма възкресение. Тялото, в което сега живее човек, е един гроб, в който душата е затворена.
Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм
на
Бога
живаго.
Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух.
към текста >>
Роденият от Дух и вода, роденият от
Бога
е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира.
Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух.
Роденият от Дух и вода, роденият от
Бога
е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира.
Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв. Но това е външно разбиране.
към текста >>
Когато човек изпадне под влиянието
на
живота
на
страстите, той прилича от една страна
на
блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си
богатство
.
В Любовта няма никакво противоречие, но в живота, който произлиза от Любовта, действува законът на полярността и той има две страни. В живота има радости и скърби, страдания и блаженство. Защо в живота има две тенденции? - Едната тенденция издига живота към Слънцето, а другата го тегли към центъра на Земята. Първият живот е възвишеният, духовният живот, идейният живот, а вторият е плътският живот, нисшият живот, изпълнен с различни нисши желания и страсти.
Когато човек изпадне под влиянието
на
живота
на
страстите, той прилича от една страна
на
блудния син, който напусна баща си и разпилява в гуляи с приятели всичкото си
богатство
.
Той е подобен още на Данаила, хвърлен в рова на лъвовете. Лъвовете, това са човешките страсти. Няма по-груби сили от страстите. Няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи.
към текста >>
Видите ли Свещта
на
Бога
, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта
на
живота и за вас настава ясен, светъл ден.
Петте чифта волове, това са петте сетива, силите, които работят за изработването в нивата, тялото. Често в Евангелието се говори за нощта. Под нощ, както и за всички други символи има най-малко три значения. Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек е сам и когато освен Бог никой друг не може да му помогне.
Видите ли Свещта
на
Бога
, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта
на
живота и за вас настава ясен, светъл ден.
Тогава човек разбира, че има кой да мисли за него и да му помага. Днес Бог е запалил Свещта Си, за да отидем при Него. Нощта е време за почивка, за обновление. Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в себе си, с висшите разумни същества в Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса.
към текста >>
Слънцето символизира
Бога
на
физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот.
Звездите пък представят Великите хора на Земята. И когато се казва, че звездите ще паднат от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие. Писанието казва, че това ще бъде денят на страшния съд, в деня на второто пришествие. Учителят даде и следното значение на слънцето, луната и звездите.
Слънцето символизира
Бога
на
физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот.
Слънцето означава Любовта на човека към Бога, луната представя самия човек, а звездите - Любовта на човека към ближния. Следователно, слънцето е емблема на Бога, луната - на човека, а звездите - на неговите ближни. Затова за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната.
към текста >>
Слънцето означава Любовта
на
човека към
Бога
, луната представя самия човек, а звездите - Любовта
на
човека към ближния.
И когато се казва, че звездите ще паднат от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие. Писанието казва, че това ще бъде денят на страшния съд, в деня на второто пришествие. Учителят даде и следното значение на слънцето, луната и звездите. Слънцето символизира Бога на физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот.
Слънцето означава Любовта
на
човека към
Бога
, луната представя самия човек, а звездите - Любовта
на
човека към ближния.
Следователно, слънцето е емблема на Бога, луната - на човека, а звездите - на неговите ближни. Затова за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас.
към текста >>
Следователно, слънцето е емблема
на
Бога
, луната -
на
човека, а звездите -
на
неговите ближни.
Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие. Писанието казва, че това ще бъде денят на страшния съд, в деня на второто пришествие. Учителят даде и следното значение на слънцето, луната и звездите. Слънцето символизира Бога на физическия свят, то представя великият принцип, който дава живот. Слънцето означава Любовта на човека към Бога, луната представя самия човек, а звездите - Любовта на човека към ближния.
Следователно, слънцето е емблема
на
Бога
, луната -
на
човека, а звездите -
на
неговите ближни.
Затова за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас. Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите.
към текста >>
Михаил е емблема
на
Бога
, т.е.
Сега ще ви дам един пример от символизма на Откровението. В Откровението се говори за борбата на архангел Михаил със змея. Това е емблема на двете сили в света, които наричаме добро и зло. Теософите ги наричат висш и нисш манас. Тези две сили се борят в света.
Михаил е емблема
на
Бога
, т.е.
на Великото, Разумното в света, което се бори с неразумното. В змея има известна интелигентност, но няма разум, няма разбиране на великите закони, по които върви развитието на цялото битие и на цялото човечество. Там се казва, че змеят паднал на Земята. Това подразбира, че условията на Земята са се изменили след падането на змея. Казва се също, че жената избягала в пустинята.
към текста >>
Ако ученикът може да призове
Бога
с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност ще призове онзи Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко. Няма друг, освен Теб.
Ако ученикът може да призове
Бога
с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа Светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да Ме познаеш, нали искаш да Ме опиташ, приготви се за работа. Настана първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнина бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог, Той е Страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог да бъде виделина.
към текста >>
Това подразбира връщане към
Бога
, това подразбира знание и приложение
на
законите.
Ученикът няма да чака да свърши борбата между доброто и злото, но ще ги вдигне на гърба си и ще си гледа работата, защото тяхната борба ще продължи дълго време. Като вдигнете кръста на гърба си, ще разрешите противоречието, което се крие в него и ще кажете: Не моята воля, но Волята на Отца ще изпълним. Това е най-страшната, но същевременно най-великата задача, която трябва да разрешите. Ученикът трябва да каже: В Твоите ръце предавам духа си. Ти ще ме водиш.
Това подразбира връщане към
Бога
, това подразбира знание и приложение
на
законите.
Този процес става сега у всички ви. Христос казва: „Ето, хлопам на вратата ви." Този стих се отнася до учениците, до пробудените души. Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено. Христос ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде първия урок. Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и Стария завет.
към текста >>
57.
ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той имал красива осанка, с широко чело и
богата
реч.
И Учителят казва, че след Платон до наши дни философите не са казали нищо ново, а само са преповтаряли това, което Платон е казал. За онзи, който познава езотеричната доктрина, Платон безсъмнено е езотерик и мистик, което най-ясно се вижда от неговия Федон или За душата и от Тимей. Платон е роден в Атина през 429 година преди Христа и е бил от прочут държавнически род. Той получил солидно образование от най-прочутите учители на онова време. В семейството му го наричали Аристокъл и по-късно получил името Платон от Учителя си.
Той имал красива осанка, с широко чело и
богата
реч.
На младини той се занимавал с поезия и пишел трагедии и песни. На младини той не мислел за друга кариера, освен да се посвети на държавните работи. Баща му, който бил познат на Сократ, го завел при него. Платон се отличавал със спокойно величие, като някой бог и се отличавал с голяма естественост и любезност. Той общувал осем години със Сократ, до смъртта на последния, но Мъдростта на Сократ не могла да го задоволи.
към текста >>
За Платон човешкият разум, който ни разкрива Истината за света, е близък и едно с
Бога
.
Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества. Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки. А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки. И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения, а сенките са истинската реалност. И дори ако някой би ги измъкнал от тяхната тъмница на Светлина, те биха били ослепени от Светлината, не биха виждали нищо и биха намразили онзи, който ги е извадил на Светлината като човек, който им е отнел Истината и в замяна на това им е причинил болка и вреда.
За Платон човешкият разум, който ни разкрива Истината за света, е близък и едно с
Бога
.
Той е Божественото в нас. Според Платон Божественото ние го осъзнаваме чрез нашия дух. Духът съдържа в себе си същественото. За да опознаем Божественото, ние трябва да го осъзнаем в себе си. А Божественото носи в себе си всичкото знание.
към текста >>
А мисленето е дейност
на
общото,
на
цялото,
на
Бога
.
Онова, което се движи само е принцип, защото има произхода, началото си в самото себе си, а не го получава от друго нещо. Също така Духът не може да престане да се движи, защото престава да се движи онова, което е получило движението си от нещо друго. По такъв начин истинският живот на Духа в и за себе си е съзнанието за Абсолютността и свободата на самото Аз. Безсмъртното не подлежи на изменение. За Платон мисълта не е свойство на душата, а нейна субстанция, нейна същина, така че душата е самото мислене.
А мисленето е дейност
на
общото,
на
цялото,
на
Бога
.
Според Платон душата е съществувала сама за себе си преди да живее в тялото и след това се спуска в материята, съединява се с нея, осквернява се от нея и е предопределено отново да напусне материята, преминавайки през процеса на прераждането. Във Федон или За душата Платон казва: „Както тялото, така и всичко, което се отнася до него, е пречка за стремежа към Мъдростта, което е единственото занимание на философа, тъй като сетивата не показват нещата в техния чист вид, тъй както те са сами по себе си и онова, което е истинно се познава чрез отделянето на душата от тялото. Защото справедливостта, красотата, доброто и други подобни на тях са единственото, което е истинското съществуващо, онова, на което е чужда всяка измяна и гибел. И те се съзерцават не чрез тялото, а единствено в душата.
към текста >>
Там тя живее останалото време наистина с
Бога
, както казват Посветените."
Когато душата е сама в себе си, тогава тя може да намери Вечните Истини. Душата е роднина на Вечното, а не на кратковременното. Душата прилича най-много на Божественото, на безсмъртното, на разумното, на единственото, на нерушимото, но вечно равно на себе си същество и прочие. Ако е така, душата по своя воля отива към това, което й прилича, което е Божествено, безсмъртно и разумно. Там тя достига щастие и се освобождава от грешките, невежеството, страха, необузданите страсти и от всички други човешки злини.
Там тя живее останалото време наистина с
Бога
, както казват Посветените."
В целия разговор на Сократ с учениците, той иска да ги наведе на мисълта, че те имат в себе си една душа, която е вечна и безсмъртна и той така води разговора, че те да почувствуват и преживеят това безсмъртие на душата, а не да се убедят по логически път. И Платон не случайно е избрал формата на диалога, чрез която излага своите идеи. Това е една форма, която е съществувала между ученика и Учителя във всички школи. Платон му е дал една литературно-философска форма, но тя има същата задача както при мистериите, да събуди у ученика чувството на безсмъртие, да го преживее и той. В Тимей той още по-ясно показва, че чрез диалозите той иска да води своите ученици по пътя на мистериите.
към текста >>
Там се казва още, че даже и този, който се приближи при
Бога
, той не се явява лично при Него.
В Тимей също така, като се говори за създаването на световете, се казва следното: „Мъчно е да се намери Създателят и Бащата на вселената. И когато той бъде намерен, невъзможно е да го направим ясноразбираем за всички." Това ясно показва, че Платон е бил Посветен в мистериите и е водил и учениците си в този път. И учениците му са знаели какво значи тази невъзможност. Бог се проявява чрез природата и само онзи може да се приближи до него, който може да събуди Божественото в себе си. Затова не може да се направи изведнъж всички да го разберат.
Там се казва още, че даже и този, който се приближи при
Бога
, той не се явява лично при Него.
Бащата е построил вселената с тяло и душа. Отказвайки се от собствения си живот, той се е разпространил във всички неща. Най-първо Той създава елементите и ги смесва хармонично в съвършени размери. Така се ражда тялото на света. А душата на света се разстила върху него във формата на кръст.
към текста >>
Възкресението, освобождаването
на
Бога
- ето истинското познание.
Тя е Божественото във вселената. Тя е умряла върху кръста, за да може да съществува света. И човек може да види природата под истинското осветление само когато се помъчи да освободи душата на света, разпъната в природата. Тази душа трябва да възкръсне от смъртта. Тя трябва да бъде освободена, а това може да стане само в Посветения.
Възкресението, освобождаването
на
Бога
- ето истинското познание.
В Тимей развитието на света върви от съвършеното към несъвършеното. Въображението си представя този развой като възходящ. Съществата се развиват. Бог се развива в тях. Развитието е възкресението на Бога от гроба, в който се намира.
към текста >>
Развитието е възкресението
на
Бога
от гроба, в който се намира.
Възкресението, освобождаването на Бога - ето истинското познание. В Тимей развитието на света върви от съвършеното към несъвършеното. Въображението си представя този развой като възходящ. Съществата се развиват. Бог се развива в тях.
Развитието е възкресението
на
Бога
от гроба, в който се намира.
Накрая се явява човекът. С явяването на човека на сцената излиза нещо ново. Вярно е, че цялата вселена с всички същества е Божествена, защото е проникната от Божествената душа. Но у другите същества Бог съществува в скрито състояние, докато у човека той се явява на бял свят. И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си.
към текста >>
Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от
Бога
, който живее в душата и който е подобен
на
Бащата, ето
Бога
, когото човек може да роди.
И Платон продължава в Тимей: „И сега ние ще си позволим да твърдим, че нашето изучаване на Великото Всичко е достигнало целта си. Ние виждаме света да се снабдява и изпълва със смъртни и безсмъртни същества и да се превръща сам в едно същество от този род, което обгръща всички видими неща, един образец на Създателя и на възприетия от сетивата Бог. Така той става най-великият, най-добрият, най-хубавият и най-съвършеният свят, произлязъл от първоначалното единство на вселената." Но този свят на единството, роден единствен, не би бил никак съвършен, ако между множеството образи, що съдържа, не се намираше и образа на самия Създател. Но този образ може да бъде роден само от човешката душа.
Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от
Бога
, който живее в душата и който е подобен
на
Бащата, ето
Бога
, когото човек може да роди.
Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа. Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други. Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите.
към текста >>
Преди още ясната искра
на
Мъдростта - Светлината - да озари човешката душа, в нея трябва да се пробуди един стремеж, едно влечение, един устрем към
Бога
, това е Любовта.
Същият принцип на управление е провеждал и Питагор в управлението на Кротона. В различните диалози Платон разглежда различните страни от своята философия. В Пир Платон разглежда въпроса за Любовта. Тук той разглежда Любовта като вестител на Мъдростта. Ако Мъдростта е Словото (Логосът), Синът на Вечния Създател на световете, то Любовта е в материнското отношение с Логоса.
Преди още ясната искра
на
Мъдростта - Светлината - да озари човешката душа, в нея трябва да се пробуди един стремеж, едно влечение, един устрем към
Бога
, това е Любовта.
Човешката душа трябва да се чувствува привлечена към Вечната Светлина, която като се прояви чрез съзнанието й, донася върховното щастие. Любовта се съюзява с духа на човека, за да пробуди в душата стремеж към Вечното Начало. Любовта е първият подтик, без който човек не може да намери пътя към Мъдростта. По този въпрос и Учителят казва следното: Любовта има непреодолим стремеж към Мъдростта, а Мъдростта има стремеж да изяви Любовта. В Пир Платон дава думата на различни хора да се изкажат върху Любовта.
към текста >>
След като всички присъстващи
на
пира се изказват, най-после взел думата Сократ, който разглежда Любовта като връзка между човешката душа и
Бога
.
Начинът, по който те я разбират показва на каква степен на развитие се намира техният дух. Любовта привлича едно същество към друго. Разностранността, многобройността на нещата, в които Бог се е излял и разпространил, се стреми да се възвърне чрез Любовта към единството, към хармонията. Следователно, Любовта е Божественото. Но всеки може да разбере и прояви Божественото според степента на своето развитие.
След като всички присъстващи
на
пира се изказват, най-после взел думата Сократ, който разглежда Любовта като връзка между човешката душа и
Бога
.
Сократ като говори за Любовта не изказва своето мнение, но казва това, което „една изпълнена с Мъдрост жена" му казала за Любовта като откровение. Тази Мъдра жена е символизирана от Жрицата Диотима. Тя събудила у Сократ духовната сила на Любовта, която трябва да го води към небесната Мъдрост. С други думи тя го посветила. Тя е събудила спящите духовни сили в духа на Сократ.
към текста >>
Затова Платон схваща
познаването
на
света като
познаване
на
Истината, като религия.
Тя събудила у Сократ духовната сила на Любовта, която трябва да го води към небесната Мъдрост. С други думи тя го посветила. Тя е събудила спящите духовни сили в духа на Сократ. Душевната сила, която събужда стремежа на човека към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена. Това е материнското начало, което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса.
Затова Платон схваща
познаването
на
света като
познаване
на
Истината, като религия.
Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си. За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота. То е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката душа. В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек.
към текста >>
58.
ПОРФИРИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Ние се възвишаваме към
Бога
по пътя
на
вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна.
Не можем да не съжаляваме за безумството на хората, почитащи го като бог. Тази благочестива и достойна за небето душа, невинно станала предмет на ослепяване за онези хора, на които от природата не е съдено да познаят Предвечния Бог." Че е бил под силното влияние на християнството се вижда и от следното писмо до жена му Марцела, която някои считат за християнка. То е изпълнено с мисли, които са взети от Свещените книги на християните. Такива са например следните: „Роденото от плътта плът е.
Ние се възвишаваме към
Бога
по пътя
на
вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна.
Бог е Свят, затова ние сме длъжни да бъдем святи. На Бога е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце. Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите. Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок.
към текста >>
На
Бога
е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце.
Че е бил под силното влияние на християнството се вижда и от следното писмо до жена му Марцела, която някои считат за християнка. То е изпълнено с мисли, които са взети от Свещените книги на християните. Такива са например следните: „Роденото от плътта плът е. Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна. Бог е Свят, затова ние сме длъжни да бъдем святи.
На
Бога
е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце.
Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите. Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа." Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение.
към текста >>
Невъзможно е да служим
на
Бога
и в същото време да угаждаме
на
страстите.
То е изпълнено с мисли, които са взети от Свещените книги на християните. Такива са например следните: „Роденото от плътта плът е. Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна. Бог е Свят, затова ние сме длъжни да бъдем святи. На Бога е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце.
Невъзможно е да служим
на
Бога
и в същото време да угаждаме
на
страстите.
Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа." Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение. Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор.
към текста >>
Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за
Бога
и природата
на
нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение.
На Бога е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце. Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите. Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа."
Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за
Бога
и природата
на
нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение.
Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит. Това съчинение през всички времена е било учебник, по който са предавали аристотеловата логика и източник, от който са черпили формата на тази логика. Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод.
към текста >>
В реда
на
добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните
на
хората предупреждения, поучения и
познаване
на
бъдещите неща.
Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят.
В реда
на
добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните
на
хората предупреждения, поучения и
познаване
на
бъдещите неща.
Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове. Те са невидими и макар, че притежават противна на хората сила, но биват усещани от техните сетива, но са облечени в твърде различни тела и всички нямат една и съща форма, но имат различни облици. Формите, които обгръщат духа им, понякога се виждат , понякога са невидими. Понякога най-злите променят формата си.
към текста >>
Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест
на
бога
Митра, Създател и Баща
на
всички неща.
В Пещерата на нимфите Порфирий развива следната идея: Светът в своята външна страна е създаден от материята, от веществото, което по природа е тъмно и мрачно. Но формата му, която му е дадена от душата на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен. Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици.
Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест
на
бога
Митра, Създател и Баща
на
всички неща.
Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери. И пещерата била считана не само за символ на сетивния свят, но също и на всички невидими сили, защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само себе си и символ на същността на тези невидими сили. Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в нимфите - които действуват в него. Затова и заглавието на книгата е Пещерата на нимфите, т.е.
към текста >>
59.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Докато у туранците още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид- ство у този народ, който се роди от смешението
на
известни турански племена с известни преселници, минали през Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в душата
на
този народ и почнаха да организират както тялото, така и душата
на
хората от този народ, за да организират един физически мозък, за да може човек по пътя
на
мисълта, чрез мозъка, да дойде до познанието
на
Бога
както вътре в себе си, така и вън от себе си.
Така че на север имаме туранците, на юг иранците и там. където се срещат тези две народности, пристига от Африка трета народност, която стига чак до областта на туранците. Там се получава едно смешение на преселниците, които идват от Африка, с известни турански племена. Така се образува една народност, от която се роди по-късно еврейството. Тази народност имаше нещо особено в себе си.
Докато у туранците още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид- ство у този народ, който се роди от смешението
на
известни турански племена с известни преселници, минали през Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в душата
на
този народ и почнаха да организират както тялото, така и душата
на
хората от този народ, за да организират един физически мозък, за да може човек по пътя
на
мисълта, чрез мозъка, да дойде до познанието
на
Бога
както вътре в себе си, така и вън от себе си.
Защото в предишни времена това познание за Бога както вътре в душата, така и вън в природата се постигаше по пътя на ясновидството. Но сега трябваше по пътя на мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до познаването на Бога както в душата, така и в природата. Затова беше необходимо нова организация на човешкото тяло, за да се създаде един мозък, чрез който да се прояви мисълта на човешкия дух. Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим.
към текста >>
Защото в предишни времена това познание за
Бога
както вътре в душата, така и вън в природата се постигаше по пътя
на
ясновидството.
където се срещат тези две народности, пристига от Африка трета народност, която стига чак до областта на туранците. Там се получава едно смешение на преселниците, които идват от Африка, с известни турански племена. Така се образува една народност, от която се роди по-късно еврейството. Тази народност имаше нещо особено в себе си. Докато у туранците още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид- ство у този народ, който се роди от смешението на известни турански племена с известни преселници, минали през Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в душата на този народ и почнаха да организират както тялото, така и душата на хората от този народ, за да организират един физически мозък, за да може човек по пътя на мисълта, чрез мозъка, да дойде до познанието на Бога както вътре в себе си, така и вън от себе си.
Защото в предишни времена това познание за
Бога
както вътре в душата, така и вън в природата се постигаше по пътя
на
ясновидството.
Но сега трябваше по пътя на мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до познаването на Бога както в душата, така и в природата. Затова беше необходимо нова организация на човешкото тяло, за да се създаде един мозък, чрез който да се прояви мисълта на човешкия дух. Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим. Тара, бащата на Авраам, излезе из Ур халдейски.
към текста >>
Но сега трябваше по пътя
на
мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до
познаването
на
Бога
както в душата, така и в природата.
Там се получава едно смешение на преселниците, които идват от Африка, с известни турански племена. Така се образува една народност, от която се роди по-късно еврейството. Тази народност имаше нещо особено в себе си. Докато у туранците още съществуваха упадъчното ясновидство като наследство от атлантско време, тези сили, които пораждаха това ясновид- ство у този народ, който се роди от смешението на известни турански племена с известни преселници, минали през Северна Африка, се насочиха навътре в тялото, навътре в душата на този народ и почнаха да организират както тялото, така и душата на хората от този народ, за да организират един физически мозък, за да може човек по пътя на мисълта, чрез мозъка, да дойде до познанието на Бога както вътре в себе си, така и вън от себе си. Защото в предишни времена това познание за Бога както вътре в душата, така и вън в природата се постигаше по пътя на ясновидството.
Но сега трябваше по пътя
на
мисълта, проявена чрез мозъка, да се дойде до
познаването
на
Бога
както в душата, така и в природата.
Затова беше необходимо нова организация на човешкото тяло, за да се създаде един мозък, чрез който да се прояви мисълта на човешкия дух. Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим. Тара, бащата на Авраам, излезе из Ур халдейски. Той умря в Харак.
към текста >>
Тя започва с един обет
на
Бога
, за който е казано в Битието: „И рече Господ Аврааму, излез из земята си и из народа си, из дома бащин си и иди в земята, която ще ти покажа.
Такава нова организация имаше в Авраам, който изхождаше от този народ, който се образува от смешението на двата клона. Авраам върви по линията на Ноевия син Сим. Тара, бащата на Авраам, излезе из Ур халдейски. Той умря в Харак. Оттогава започва самостоятелната история на Авраам.
Тя започва с един обет
на
Бога
, за който е казано в Битието: „И рече Господ Аврааму, излез из земята си и из народа си, из дома бащин си и иди в земята, която ще ти покажа.
И ще направя народ голям. Ще те благословя и ще възвеличая името ти и ще бъдеш в благословение. И ще благословя онези, които те благославят, а онези, които те кълнят, ще прокълна. И ще се благословят в тебе всички племена на Земята." Авраам се среща с Мелхиседек - цар на правда и мир, който е един от безсмъртните предци на човечеството, без начало на дни, нито край на живот, без родословие.
към текста >>
Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма
на
Посвещение и е бил способен по пътя
на
мисълта да познае
Бога
, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта
на
поколенията.
Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени. И тази глава на ордена на неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на „избрания народ" се покланя благоговейно пред Мелхиседек, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото Благословение - Посвещение. Тази е връзката, която свързва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла на Рама и със социалното учение на древната синархия. Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство.
Така че Авраам не е бил един обикновен човек, но един Велик Посветен, който е бил минал през една съвсем нова форма
на
Посвещение и е бил способен по пътя
на
мисълта да познае
Бога
, както в природата, така и в човешката душа, Който пулсира и се проявява и чрез кръвта
на
поколенията.
По този път на мисълта Авраам открива, че Бог, Който прониква цялата природа, живее в неговата душа, живее в неговото аз. И той казва за себе си: „Аз съм". Така Авраам открива, че Бог има свой център в неговия Аз и го чувствува в кръвта, която тече през поколенията. Легендата разказва, че Авраам е получил тази нова вътрешна организация по един особен начин. Както видяхме, той е една действителна историческа личност.
към текста >>
И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за
Бога
.
В една легенда от Талмуда се разказва, че бащата на Авраам е бил пълководец, на онази легендарна, но действителна личност, която в Библията се нарича Нимрод. Той сънува сън и жреците му казали, че според този сън синът на неговия пълководец ще стане велик човек и ще свали от престола много царе и владетели. Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан.
И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за
Бога
.
Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст. Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето.
към текста >>
Така че Авраам е може би първият, в който под влияние
на
Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за
Бога
в него.
Нимрод се уплашил от това и заповядал да убият сина на пълководеца. Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога. Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст.
Така че Авраам е може би първият, в който под влияние
на
Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за
Бога
в него.
Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка. Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение.
към текста >>
Той е преживял
Бога
вън от себе си.
Бащата на Авраам прибегнал до хитрост и показал на Нимрод едно чуждо дете, а неговото собствено, именно Авраам, скрил в една пещера, където бил гледан. И фактът, че Авраам е първият, който насочва старите ясновидски сили навътре и развива в себе си онази организираща сила, която го довежда до вътрешното съзнание за Бога. Това обръщане на целия сбор от душевни сили е показано в легендата, която разказва, че в течение на три години, през което време детето е било отглеждано в пещерата, то е бозаело мляко чрез Божията благодат от свой собствен пръст на дясната ръка. Това хранене чрез самия себе си, това преминаване навътре на силите, които по-рано са произвеждали ясновидството, легендата го показва по един чуден начин с родоначалника на еврейския народ Авраам, който се е хранил чрез своя собствен пръст. Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него.
Той е преживял
Бога
вън от себе си.
Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка. Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение. В това развитие на физическото поле, естествено то не е могло да бъде изолирано от развитието на етерното и астралното тяло, които заедно образуват истинското тяло на човека.
към текста >>
Първоначално еврейският народ познавал
Бога
, изявен в духа
на
народа, като отделния човек се чувствувал като член
на
целия народ, а не като отделна индивидуалност.
Това развитие, което в индивида се извършва в течение на седем години, в развитието на един народ и на човечеството се извършва в течение на седем поколения. И понеже наследствеността се предава не от баща на син, а от дядо на внук, то в такъв случай са необходими не седем поколения, за развиване и оформяне на едно тяло, но четиринадесет поколения. Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения.
Първоначално еврейският народ познавал
Бога
, изявен в духа
на
народа, като отделния човек се чувствувал като член
на
целия народ, а не като отделна индивидуалност.
Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството.
към текста >>
Така евреите познавали
Бога
, който се изявявал в духа
на
народа, от който всеки отделен човек е част.
Така това, което е било вложено в Авраам, за да се развие в своята пълнота, е трябвало да мине през три пъти по четиринадесет поколения, така че да може да обхване както физическото, така и етерното и астралното тяло. По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков.
Така евреите познавали
Бога
, който се изявявал в духа
на
народа, от който всеки отделен човек е част.
Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа.
към текста >>
Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за
Бога
, който живее в душата
на
човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа
на
народа, в онзи дух.
По такъв начин се стига до едно тяло, което е напълно проникнато, пропито от това, което е било вложено у Адам като първоначална заложба. Това ни е показано от евангелието на Матея, което посочва, че от Авраама до Давида има четиринадесет поколения, от Давида до вавилонското преселение четиринадесет поколения и от вавилонското преселение до Христа, четиринадесет поколения. Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част.
Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за
Бога
, който живее в душата
на
човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа
на
народа, в онзи дух.
който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството.
към текста >>
В заключение
на
гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за
познаване
на
Бога
и без силата
на
ясновидството.
Първоначално еврейският народ познавал Бога, изявен в духа на народа, като отделния човек се чувствувал като член на целия народ, а не като отделна индивидуалност. Затова се казва, че Бог е Бог на Авраам, на Исак, на Яков. Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията.
В заключение
на
гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за
познаване
на
Бога
и без силата
на
ясновидството.
Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят.
към текста >>
Както се е водило развитието
на
човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае
Бога
, проявен както във външния свят, така и в човешката душа.
Така евреите познавали Бога, който се изявявал в духа на народа, от който всеки отделен човек е част. Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията.
Както се е водило развитието
на
човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае
Бога
, проявен както във външния свят, така и в човешката душа.
Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика.
към текста >>
Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието
на
света и
на
Бога
без влиянието
на
ясновидството.
Когато в християнското познание отделната човешка индивидуалност постига същото познание за Бога, който живее в душата на човека, когото древноеврейс- кото познание постига чрез вглъбяване в духа на народа, в онзи дух. който тече в кръвта на поколенията. В заключение на гореказаното можем да кажем, че чрез древноеврейския народ е развита логичната мисъл за познаване на Бога и без силата на ясновидството. Но за тази цел особеното устройство на Авраамовия организъм е трябвало да бъде предаден по-нататък по пътя на наследствеността на поколенията. Както се е водило развитието на човечеството след атлан- тско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа.
Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието
на
света и
на
Бога
без влиянието
на
ясновидството.
Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение.
към текста >>
Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен
Бога
, с Когото той е бил във връзка, в общение.
Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика.
Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен
Бога
, с Когото той е бил във връзка, в общение.
В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог
към текста >>
В такъв случай Авраам познава
Бога
първо вън от себе си, изявен в природата.
Тази била мисията на еврейския народ.. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене. По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение.
В такъв случай Авраам познава
Бога
първо вън от себе си, изявен в природата.
Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва.
към текста >>
Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието
на
Бога
проявен в природата.
По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата.
Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието
на
Бога
проявен в природата.
И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ.
към текста >>
И след като познае
Бога
вън от себе си, той го намира в душата си.
По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноевропейската култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата.
И след като познае
Бога
вън от себе си, той го намира в душата си.
Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него.
към текста >>
Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото
на
едно ново познание за
Бога
и света.
Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си.
Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото
на
едно ново познание за
Бога
и света.
И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си.
към текста >>
И това познание
на
Бога
у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов
на
всички жертви за своя Бог
Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света.
И това познание
на
Бога
у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов
на
всички жертви за своя Бог
Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия.
към текста >>
Това е показано в Библията с факта,
на
готовността
на
Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието
на
Бога
пред Авраам, че ще го направи велик народ.
Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближава до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога и света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва.
Това е показано в Библията с факта,
на
готовността
на
Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието
на
Бога
пред Авраам, че ще го направи велик народ.
С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека.
към текста >>
С това той получил от
Бога
Йехова цялата своя мисия.
И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог Той се отличавал с такава преданост, която достигала до саможертва. Това е показано в Библията с факта, на готовността на Авраама да принесе в жертва единствения си син, чрез когото трябваше да осъществи обещанието на Бога пред Авраам, че ще го направи велик народ. С това той бил готов да пожертва целия еврейски народ и всичко, което бил той самият и което трябвало да се внесе в света чрез него. Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си.
С това той получил от
Бога
Йехова цялата своя мисия.
Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека. За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл на Авраам в лицето на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена. По такъв начин се изпълнява обещанието на Бога, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод на Библията ще бъде многоброен като звездите на небето и пясъка на морския бряг. Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето.
към текста >>
По такъв начин се изпълнява обещанието
на
Бога
, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод
на
Библията ще бъде многоброен като звездите
на
небето и пясъка
на
морския бряг.
Но когато бил готов да принесе Исак в жертва, Бог го възпрял и той получил обратно сина си. С това той получил от Бога Йехова цялата своя мисия. Принасянето на Исак в жертва значело, че Авраам се отказва от мисията си, значело принасяне в жертва логическото мислене, което беше вложено в Авраам и трябваше да се предаде чрез Исак на поколенията. На мястото на Исак, на мястото на логическото мислене той принесе в жертва един овен или агне, което е символ на последната ясно- видска дарба на човека. За да бъде запазена за бъдещите поколения логично-математичната мисъл на Авраам в лицето на Исак, в човешкото устройство е трябвало да бъде пожертвана последната възможност за ясновидска връзка с духовния свят, което се постига чрез двулистния лотосов цвят, който се намира между веждите, символизиран от овена.
По такъв начин се изпълнява обещанието
на
Бога
, че ще направи от Авраам да произлезе велик народ, който според официалния превод
на
Библията ще бъде многоброен като звездите
на
небето и пясъка
на
морския бряг.
Но според окултната наука това е крив превод, а оригиналния превод значи, че Бог иска да направи да царуват в размножаването и разпространението на евреите по земята онези отношения на числата, които царуват и в звездите на небето. В своето развитие еврейският народ е трябвало да бъде устроен според хармонията и порядъка на звездите. И виждаме, че това става точно така. Исак имаше двама синове - Яков и Исав. Яков имаше дванадесет сина, което съответства на дванадесетте зодиакални знаци, през които минава Слънцето в своето движение по небето.
към текста >>
Оттам е пастирът, Израилевий камък, чрез
Бога
на
отците ни, който ще ти помага и чрез Всесилния, който ще благославя с небесни благословения отгоре, с благословения
на
бездната отдолу.
За него е казано много, а именно: „Йосиф е плодоносна ветва. Плодоносна ветва, близо при източник. Летораслите се простират по стената. Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха с него. Но лъкът му стана крепък и мишцата на ръцете му се укрепи чрез ръцете на силния Яков.
Оттам е пастирът, Израилевий камък, чрез
Бога
на
отците ни, който ще ти помага и чрез Всесилния, който ще благославя с небесни благословения отгоре, с благословения
на
бездната отдолу.
Благословенията на Отците ти се преукрепиха повече от бла- гословенията на Праотците ми, до високите върхове на вечните планини: ще бъдат на йосифовата глава и на върха на превъзходния между братята си." 11. Следващият знак Водолей отговаря на Рувим, за когото Яков казва: „Рувиме, ти си първороден мой, крепост моя и начатък на силата ми, преимуществен в достойнство и преимуществен в сила. Изврел си като вода: не ще да има преимущество, защото си възлязъл на одъра на баща си: тогава си го оскърбил. На одъра ми е възлязъл! "
към текста >>
Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя
на
мисълта идвали до идеята за
Бога
.
На одъра ми е възлязъл! " 12. Дванадесетият знак Риби отговаря на Ефраил и Манасия, синове на Йосифа. От изложеното в 49-та глава на Битието се вижда, че Господ е казал на Авраам, че неговият народ ще се развива според законите на звездите, което се вижда от това, че дванадесетте синове на Якова, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, стават родоначалници на 12-те племена израилеви, от които е съставен целия еврейски народ. Тези дванадесет синове на Яков носят в себе си заложбата, която беше вродена в Авраам и която беше мисията на еврейския народ, която трябваше да се предава по наследство от поколение на поколение.
Така се формирал един народ, в когото и ясновидството било вече изчезнало и те по пътя
на
мисълта идвали до идеята за
Бога
.
Но случило се едно явление между синовете на Яков, а именно, един от тях, Йосиф, по атавизъм имал пророчески сънища, озарени от духовния свят. Тази негова способност на ясновидство била противна на основната тенденция на еврейския народ, предадена от Авраам по наследство и това породило известна антипатия и враждебност на братята му към него. Това е предадено в Библията с разказа за продаването на Йосиф на египтянина. По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба. Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ.
към текста >>
Еврейският народ е бил така устроен, че чрез своята логична мисъл схващал външния свят като проява
на
Бога
Йехова.
По този начин той е бил отхвърлен от своите братя, защото в него отново се проявява едно наследство от старата ясновидска дарба. Затова той трябвало да отиде в Египет, защото той отпадал от мисията на еврейския народ. Но чрез отиването си в Египет Йосиф направил връзка на еврейския народ с египетската Мъдрост. Това било необходимо за еврейския народ за изпълнение на неговата мисия. И Учителят казва някъде, че евреите трябвало да отидат в Египет, да се възпитат и облагородят под влияние на египетската Мъдрост и култура.
Еврейският народ е бил така устроен, че чрез своята логична мисъл схващал външния свят като проява
на
Бога
Йехова.
Но те знаели още, че това, което те познавали като Йехова, Творец на явленията във външния свят е бил еднакъв със същността на човека, с неговото Аз. Но затова те нямали никакви собствени вътрешни преживявания (опитности), ето защо те трябвало да бъдат научени от друг народ, който имал тези изживявания, тази опитност. И Йосиф е бил човекът, който е направил връзката между древно-еврейския народ и египтяните, от които евреите могли да научат това, за което нямаха собствена опитност - да съединят познанията на външния свят, добити по пътя на логичната мисъл и вътрешните преживявания на духовния свят. Йосиф могъл да направи това, защото той притежавал яс- новидската дарба, имал вътрешна опитност както египтяните и същевременно притежавал и математично логичната мисъл. По такъв начин той могъл да услужи както на евреите, така и на египтяните, които не притежавали в такава степен както евреите логично математичната мисъл.
към текста >>
Израз
на
тази връзка е хармонията между древно- египетската Мъдрост, която почивала
на
вътрешни преживявания и опитности и външното
познаване
на
света, присъщо
на
евреите, която даде Мойсей.
И затова назначаването на Йосиф за ръководител на Египет не е било случайно. Той имал в себе си способностите за организиране на външния живот, които липсвали на египтяните. Затова той бил в състояние да даде правилни съвети на египетския фараон. По такъв начин той станал истинско звено между египетския и еврейския народ. С това той допринесе за еврейския народ, щото учението за Йехова като Творец на външния свят и на явленията в него, да получи вътрешното съдържание на египетската Мъдрост.
Израз
на
тази връзка е хармонията между древно- египетската Мъдрост, която почивала
на
вътрешни преживявания и опитности и външното
познаване
на
света, присъщо
на
евреите, която даде Мойсей.
Когато това било вече постигнато, еврейският народ е трябвало да бъде изведен от Египет, да може да преработи по свой собствен начин египетската Мъдрост. Мойсей е бил Посветен в египетската Мъдрост, но същевременно е притежавал и математично логичната мисъл на еврейския народ, затова той е могъл да направи синтез между двете схващания за света. След като усвоили, като се запознали с египетската Мъдрост, с техните духовни преживявания, евреите е трябвало да бъдат изолирани, откъснати от Египет, за да могат да доразвият това, което носели от Авраам като наследство в светлината на египетската Мъдрост. Както в животът на отделния човек, така и в живота на народите няма нищо случайно, а всичко каквото става с тях има за задача да им придаде нещо. Същото се случи и с евреите.
към текста >>
60.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За тази цел най-напред бил създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специална организация, където при
познаването
на
Бога
не се апелира към ясновидството, но по пътя
на
логичната мисъл се идва до това познание.
МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО Мойсей стои на изходната точка на втория импулс на Бялото Братство. Мисията на този втори клон била да подготви хората, които да приемат Божественото Слово и да го разпространят по целия свят.
За тази цел най-напред бил създаден, както видяхме, еврейският народ с неговата специална организация, където при
познаването
на
Бога
не се апелира към ясновидството, но по пътя
на
логичната мисъл се идва до това познание.
Затова и писанията на носителите на втория клон се различават от тези на носителите на първия клон. Носителите на първия клон винаги апелирали към ясновидството, когато във втория клон апелирали към мисълта. И понеже във втория клон със слизането на Духа на Слънцето на Земята в тялото на Исус от Назарет бил спрян инволюционният процес и бил даден импулса на възхода, в началото на който трябвало да се развие и оформи човешката мисъл, за да може да познае Словото, въплотено в цялата природа и в човешката душа. Началото на това познание дал още Хермес, но във втория клон то е вече по-конкретно дадено. Това било необходимо, защото Словото на Христа щяло да се разпространи между народите на петата подраса на Петата раса, която имала за задача развитието на човешкия ум.
към текста >>
И Мойсей закрил лицето си, защото се боял да погледне към
Бога
.
След това се казва, че той се върнал да види защо къпината не изгаря. В това време от горящата къпина го повикал сам Бог, като му казал: „Мойсее, Мойсее! " Той рекъл: Ето ме. Бог му казал: Не приближавай тук, изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. И рече му Бог: Аз съм Бог на Отците ти, Бог на Авраама, на Исака и Якова.
И Мойсей закрил лицето си, защото се боял да погледне към
Бога
.
Тогава Бог му казал, че го натоварва с мисията да освободи евреите от египетското робство и да ги изведе от Египет, и да ги заведе в земята, която Бог е обещал на Авраам, Ханаанската земя. Мойсей не искал да поеме тази задача, защото му се струвало, че не е по силите му, но Бог му показал да направи разни чудеса, които като направи пред евреите, ще повярват в него. Също така Мойсей пита Бога, ако евреите го питат какво е името на Бога, какво да каже. Бог му казва: Аз Сий, така кажи на евреите. Бог Сий ме изпраща при вас.
към текста >>
Също така Мойсей пита
Бога
, ако евреите го питат какво е името
на
Бога
, какво да каже.
Бог му казал: Не приближавай тук, изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. И рече му Бог: Аз съм Бог на Отците ти, Бог на Авраама, на Исака и Якова. И Мойсей закрил лицето си, защото се боял да погледне към Бога. Тогава Бог му казал, че го натоварва с мисията да освободи евреите от египетското робство и да ги изведе от Египет, и да ги заведе в земята, която Бог е обещал на Авраам, Ханаанската земя. Мойсей не искал да поеме тази задача, защото му се струвало, че не е по силите му, но Бог му показал да направи разни чудеса, които като направи пред евреите, ще повярват в него.
Също така Мойсей пита
Бога
, ако евреите го питат какво е името
на
Бога
, какво да каже.
Бог му казва: Аз Сий, така кажи на евреите. Бог Сий ме изпраща при вас. Окултното предание превежда тази легенда в следния смисъл: След като минал през смъртта и възкръснал, Мойсей се пречистил отново и минал през едно ново Посвещение, което по-рано не бил минал, при което имал среща със самия Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския народ от Египет. От този ден египетският Посветен Хозарзив се нарекъл Мойсей, което значи спасен. Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята.
към текста >>
Библейската легенда казва, че той срещнал
Бога
на
планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата къпина.
Бог му казва: Аз Сий, така кажи на евреите. Бог Сий ме изпраща при вас. Окултното предание превежда тази легенда в следния смисъл: След като минал през смъртта и възкръснал, Мойсей се пречистил отново и минал през едно ново Посвещение, което по-рано не бил минал, при което имал среща със самия Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския народ от Египет. От този ден египетският Посветен Хозарзив се нарекъл Мойсей, което значи спасен. Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята.
Библейската легенда казва, че той срещнал
Бога
на
планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата къпина.
Когато в окултните писания се говори за планина, подразбира се невидимия свят. В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят. Значи Слънчевият Дух е слязъл до етерния свят и дава мисия на Мойсей да изведе евреите от Египет, за да се изпълни обещанието, дадено на Авраам и да може този народ да си създаде с течение на времето подходящо тяло. в което да се въплоти Заратустра, който да стане проводник на Слънчевия Дух, на Божествения Дух. И този Слънчев Дух се явил на Мойсей, което е едно ново Посвещение за него, и му разкрива кой е той, като казва: „Аз съм СИЙ", т.е.
към текста >>
В своите две книги той представя
Бога
не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път.
След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години. Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал- дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайната наука и специално по магията. Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на Адама", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение. Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието. Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал.
В своите две книги той представя
Бога
не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път.
На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята. Затова е било нужно една здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се намирал още в началото на своето формиране. Затова Мойсей написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на принципите, в която в много сбита форма изложил тайната наука, науката за развитието на света и човечеството с течение на времето. Затова и Щайнер казва по този въпрос следното: „Мойсей е бил приел от Заратустра онези тайни, които се отнасят до хода на времето и заедно с тях трябвало да приеме и това. което стои в еволюцията като едно препречване на старото и новото, действуващи като два противоположни полюси.
към текста >>
Първото ни разкрива във формата
на
легенда развитието
на
човечеството и света: второто ни разкрива пораждането и развитието
на
космоса от лоното
на
Бога
, като космичното строителство се извършва с помощта
на
боговете, които са като проявление или органи
на
Бога
и най-после мистичното или окултното ни разкрива дълбоката мистерия
на
битието и човека, които се разкриват само при Посвещение.
Такъв е гръцкият превод на седемдесетте или латинският превод на свети Жерона. Френският окултист от 18-ти век Фабр д'Оливие, след като проучил всички древни езици: санскритски, халдейски, финикийски, еврейски, египетски и др., е направил един превод на първите десет глави на Битието, в който се съдържа космогонията на Мойсей. Той е повдигнал малко булото, но само малко. Той е направил, така да се каже, вторият, космогоничният превод. Защото всеки един текст има най-малко три значения: историческо, космогонич- но и мистично или окултно.
Първото ни разкрива във формата
на
легенда развитието
на
човечеството и света: второто ни разкрива пораждането и развитието
на
космоса от лоното
на
Бога
, като космичното строителство се извършва с помощта
на
боговете, които са като проявление или органи
на
Бога
и най-после мистичното или окултното ни разкрива дълбоката мистерия
на
битието и човека, които се разкриват само при Посвещение.
Само в тази Светлина трябва да се разглежда Петокнижието на Мойсей, за да бъде правилно разбрано. Ако се вземе само буквалният превод, то действително е една детска приказка с много противоречия. Но разгледана по-дълбоко ще се види, че това е една много дълбока книга, която ни разкрива както еволюцията на човека и човечеството, така и образуването на Космоса и развитието на човешката душа. И всички малко или много Посветени в окултната наука са схващали въпроса по този начин. Маймонид, еврейски кабалист казва по този въпрос следното: „Онзи, който разкрие истинския смисъл на книгата Битие, трябва много да внимава да не го прави достояние на широката публика.
към текста >>
Ориген, един християнски мистик от 3-4 век казва: „Ако държим
на
буквата и че трябва да тълкуваме онова, което е написано в Библията, по начина
на
евреите и
на
хората от общината, само по буква, аз се червя да призная, че Бог ни е дал този закон, защото законите
на
човеците тогаз изглеждат по-добри от тези, които приписват
на
Бога
." Той казва още: „Кой смислен човек ще приеме, че първият, вторият и третият ден
на
творението, във връзка с които се намеква за вечер и утро, когато още няма Слънце и звезди и че в първия ден няма и небе.
Но разгледана по-дълбоко ще се види, че това е една много дълбока книга, която ни разкрива както еволюцията на човека и човечеството, така и образуването на Космоса и развитието на човешката душа. И всички малко или много Посветени в окултната наука са схващали въпроса по този начин. Маймонид, еврейски кабалист казва по този въпрос следното: „Онзи, който разкрие истинския смисъл на книгата Битие, трябва много да внимава да не го прави достояние на широката публика. Това е Истина, която всички наши Мъдреци ни повтарят, особено що се отнася до делото на шестте дни. Ако някой открие истинския смисъл сам, или с помощта на други, длъжен е да мълчи или ако говори, трябва да го направи с тъмни образи и загадки, както аз го правя, като остави на онзи, който е способен да разбере, да направи останалото."
Ориген, един християнски мистик от 3-4 век казва: „Ако държим
на
буквата и че трябва да тълкуваме онова, което е написано в Библията, по начина
на
евреите и
на
хората от общината, само по буква, аз се червя да призная, че Бог ни е дал този закон, защото законите
на
човеците тогаз изглеждат по-добри от тези, които приписват
на
Бога
." Той казва още: „Кой смислен човек ще приеме, че първият, вторият и третият ден
на
творението, във връзка с които се намеква за вечер и утро, когато още няма Слънце и звезди и че в първия ден няма и небе.
Кой човек е такъв идиот да допусне, че Бог насажда дървета в рая, в Едем, сякаш е градинар и пр. Аз съм на мнение, че хората трябва да разглеждат тези неща като образи, в които е скри по-дълбок смисъл." Апостол Павел, който е бил Посветен, в посланието си към галатяните (4:22-25) казва: „Защото е писано, че Авраам имаше двама синове, един от слугинята и един от свободната. И това е иносказание, защото тези жени представят двата завета - един е от Синайската планина, който ражда чеда за робство, и той е Агар. Тази Агар представя планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чедата си."
към текста >>
61.
Учителят за „Битието'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние
на
света, когато се явява Светлината като последствие
на
самоограничението
на
Бога
,
на
безграничното съзнание и начало
на
един световен период.
И затова Мойсей, който е бил много учен и много по-добре от съвременните учени е познавал тайните на битието, говори за Светлината преди появяването на Слънцето. И след като се явила виделината, за която се казва "ирече Бог да бъде светлина", се явяват всички други сили и форми, които произхождат от Светлината. След като се явила виделината, явява се законът за разграничаване на виделината от тъмнината. Това са две състояния на битието." Казва се по-нататък, че Бог нарекъл виделината ден, а тъмнината нощ.
Под ден и нощ в окултната наука се разбират две неща: Денят, това е проявеното състояние
на
света, когато се явява Светлината като последствие
на
самоограничението
на
Бога
,
на
безграничното съзнание и начало
на
един световен период.
А под нощ се разбира, когато Бог поема в себе си цялата вселена и престава всяка активна външна дейност. Другото разбиране е. че под ден се разбира духовната страна на битието, а под нощ, под тъмнина, се разбира материалното състояние на света. Това е ясно показано в превода на Фабр д'Оливие. Там се казва: „И нарече Елохим тази виделина, тази разумна оживяваща елементална есенция ден.
към текста >>
В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото
на
съществата видя, че те
на
свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение
на
шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума
на
Бога
, създадени са първообразите
на
всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми.
по груповата си душа. И най-после като венец на творението се явява човекът. В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим Адама, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя сянка той го сътвори. И стана Адам колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип." В заключение на творението Бог казва, че е дал както на човека, така и на всички живи същества за храна зелената трева и плодовете.
В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото
на
съществата видя, че те
на
свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение
на
шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума
на
Бога
, създадени са първообразите
на
всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми.
В първия стих на втората глава се казва, че всичко, което трябваше да се прояви като действително обективно съществувание, се извършило първоначално потенциално, т.е. в Ума на Бога. Така са създадени небето и земята и действу- ващите в тях закони. И казва се по-нататък, че в седмия период си почина. Във втората глава се описва как този сътворен в Ума на Бога свят постепенно се реализира най-първо в по-висшите полета и най-после се явява физическата земя с изгонения от рая Адам.
към текста >>
в Ума
на
Бога
.
В 26-ти стих се казва: „Като продължава да изявява своята воля, Елохим рече: Да направим Адама, всемирния човек, по образ и подобие наше, щото той, колективното могъщество, да прояви неограничена власт, да владее над всички същества на сушата, водата и въздуха." В 27 стих е казано още по-ясно: „И създаде Елохим потенциалното съществуване на Адам, универсалния човек, като своя сянка той го сътвори. И стана Адам колективно могъщество, универсално съществуване на мъжкия и женския принцип." В заключение на творението Бог казва, че е дал както на човека, така и на всички живи същества за храна зелената трева и плодовете. В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение на шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума на Бога, създадени са първообразите на всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми. В първия стих на втората глава се казва, че всичко, което трябваше да се прояви като действително обективно съществувание, се извършило първоначално потенциално, т.е.
в Ума
на
Бога
.
Така са създадени небето и земята и действу- ващите в тях закони. И казва се по-нататък, че в седмия период си почина. Във втората глава се описва как този сътворен в Ума на Бога свят постепенно се реализира най-първо в по-висшите полета и най-после се явява физическата земя с изгонения от рая Адам. В тази втора глава Бог се явява вече под името Йехова Елохим, което има своето дълбоко значение, за което няма да се спирам. В седмия стих се казва: И образува Йехова-Елохим субстанцията на Адам от есенцията на най-тънките частици на адамическия елемент и вдъхна в него интелектуалното битие на есенцията (Нешама) от излъчващия се живот, и стана Адам жива, универсална душа.
към текста >>
Във втората глава се описва как този сътворен в Ума
на
Бога
свят постепенно се реализира най-първо в по-висшите полета и най-после се явява физическата земя с изгонения от рая Адам.
В 31-ви стих казва: „Тогава, като разгледа всички тези неща, които сътвори Той в потенциално състояние и като съществуващи пред лицето Му, Той, Съществото на съществата видя, че те на свой ред са добри." С това се подчертава, че цялото това творение на шестте дни е станало в Божия Ум -вселената с най-малките подробности, с всички сили, същества и форми е създадена в Ума на Бога, създадени са първообразите на всичко съществуващо, което впоследствие се проявява в обективни форми. В първия стих на втората глава се казва, че всичко, което трябваше да се прояви като действително обективно съществувание, се извършило първоначално потенциално, т.е. в Ума на Бога. Така са създадени небето и земята и действу- ващите в тях закони. И казва се по-нататък, че в седмия период си почина.
Във втората глава се описва как този сътворен в Ума
на
Бога
свят постепенно се реализира най-първо в по-висшите полета и най-после се явява физическата земя с изгонения от рая Адам.
В тази втора глава Бог се явява вече под името Йехова Елохим, което има своето дълбоко значение, за което няма да се спирам. В седмия стих се казва: И образува Йехова-Елохим субстанцията на Адам от есенцията на най-тънките частици на адамическия елемент и вдъхна в него интелектуалното битие на есенцията (Нешама) от излъчващия се живот, и стана Адам жива, универсална душа. Тук трябва да кажа, че според тайното учение на Мойсей, духовната природа на човека се състои от три части, които той нарича съответно Нефеш, Руах и Нешама. Това са трите елемента на човешката душа, които в съвременната окултна наука се наричат сетивна душа, разумна душа и съзнателна душа. Сетивната душа е свързана с астралното тяло; разумната душа е свързана с менталното тяло, а съзнателната душа е свързана с причинното тяло.
към текста >>
След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото
на
живота и Дървото за
познаване
на
доброто и злото.
В обикновения превод е казано: „И насади Господ Бог рай в Едем на изток и постави там човека, когото създаде." А в превода на Фабр д'Оливие е казано: „И начерта Йехова-Елохим границата на органическото пространство, сферата на временните чувствувания, придобита от предшествуващата вечност и постави в нея Адам, когото създаде за бъдещата вечност." Тук много ясно е показано, че Бог е начертал и определил границите на чувствения свят, които в окултната наука наричат астрален свят, придобит от предшествуващата вечност, т.е. от предшествуващия космичен период - Лунния, когато се е създало астралното тяло на човека, който период е имал за задача да организира астралния свят. В този свят е бил поставен Адам да живее, който е бил създаден за бъдещата вечност, т.е. за следващия космичен период, Земния.
След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото
на
живота и Дървото за
познаване
на
доброто и злото.
От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален свят става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е. на желанията, което е Дървото на живота и растителната субстанция на доброто и злото. В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят, който огражда астралния свят. След като постави Адам в рая, Бог му казва от какво да се храни - да се храни с растителна храна, а от Дървото за познаване на доброто и злото да не яде. В обикновения превод е казано, че Бог каза на Адама, че в който ден яде от това дърво, ще умре.
към текста >>
След като постави Адам в рая, Бог му казва от какво да се храни - да се храни с растителна храна, а от Дървото за
познаване
на
доброто и злото да не яде.
за следващия космичен период, Земния. След това се говори, че Бог насадил в рая различни дървета, между които и Дървото на живота и Дървото за познаване на доброто и злото. От превода на Фабр д'Оливие се вижда, че в този астрален свят става известно диференциране на силата на материята и се явява принципът на живота, т.е. на желанията, което е Дървото на живота и растителната субстанция на доброто и злото. В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят, който огражда астралния свят.
След като постави Адам в рая, Бог му казва от какво да се храни - да се храни с растителна храна, а от Дървото за
познаване
на
доброто и злото да не яде.
В обикновения превод е казано, че Бог каза на Адама, че в който ден яде от това дърво, ще умре. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „Но от произрастващото Могъщество на физическото знание на добро и зло да не вкусваш, защото в този ден, когато ти вкусиш от него, ти ще преминеш в друго състояние и ще умреш за сегашното си състояние." От този превод се вижда, че Дървото за познаване на доброто и злото е един принцип, с който човек ако се свърже, ще промени начина на своето съществуване - ще трябва да напусне астралния свят и да слезе във физическия свят. Познаването на доброто и злото е насочване на човешките желания за познаване на физическия свят, където съществуват доброто и злото едновременно. След това се казва, че Бог създал различните животни, за да бъдат като другари на Адам и ги превел пред него, за да им даде имена.
към текста >>
От този превод се вижда, че Дървото за
познаване
на
доброто и злото е един принцип, с който човек ако се свърже, ще промени начина
на
своето съществуване - ще трябва да напусне астралния свят и да слезе във физическия свят.
на желанията, което е Дървото на живота и растителната субстанция на доброто и злото. В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят, който огражда астралния свят. След като постави Адам в рая, Бог му казва от какво да се храни - да се храни с растителна храна, а от Дървото за познаване на доброто и злото да не яде. В обикновения превод е казано, че Бог каза на Адама, че в който ден яде от това дърво, ще умре. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „Но от произрастващото Могъщество на физическото знание на добро и зло да не вкусваш, защото в този ден, когато ти вкусиш от него, ти ще преминеш в друго състояние и ще умреш за сегашното си състояние."
От този превод се вижда, че Дървото за
познаване
на
доброто и злото е един принцип, с който човек ако се свърже, ще промени начина
на
своето съществуване - ще трябва да напусне астралния свят и да слезе във физическия свят.
Познаването на доброто и злото е насочване на човешките желания за познаване на физическия свят, където съществуват доброто и злото едновременно. След това се казва, че Бог създал различните животни, за да бъдат като другари на Адам и ги превел пред него, за да им даде имена. Но в тях той не намерил другар за себе си. В първата глава растенията и животните бяха създадени преди Адам, а тук, в астралния свят те са създадени след него. И тогава Бог го поставил в магнетичен сън и в обикновения превод се казва, че Бог извадил едно ребро от Адам и от него направил Ева.
към текста >>
Познаването
на
доброто и злото е насочване
на
човешките желания за
познаване
на
физическия свят, където съществуват доброто и злото едновременно.
В десетия стих се казва: „И изтичаше светлинна еманация като широка река из тази чувствена сфера, за да оживява това органическо пространство, която светлинна еманация се разделяше на четири течения, които са четирите елементарни стихии или сили, които ограждат астралния свят." Това са четирите стихии на етерния свят, който огражда астралния свят. След като постави Адам в рая, Бог му казва от какво да се храни - да се храни с растителна храна, а от Дървото за познаване на доброто и злото да не яде. В обикновения превод е казано, че Бог каза на Адама, че в който ден яде от това дърво, ще умре. В превода на Фабр д'Оливие е казано: „Но от произрастващото Могъщество на физическото знание на добро и зло да не вкусваш, защото в този ден, когато ти вкусиш от него, ти ще преминеш в друго състояние и ще умреш за сегашното си състояние." От този превод се вижда, че Дървото за познаване на доброто и злото е един принцип, с който човек ако се свърже, ще промени начина на своето съществуване - ще трябва да напусне астралния свят и да слезе във физическия свят.
Познаването
на
доброто и злото е насочване
на
човешките желания за
познаване
на
физическия свят, където съществуват доброто и злото едновременно.
След това се казва, че Бог създал различните животни, за да бъдат като другари на Адам и ги превел пред него, за да им даде имена. Но в тях той не намерил другар за себе си. В първата глава растенията и животните бяха създадени преди Адам, а тук, в астралния свят те са създадени след него. И тогава Бог го поставил в магнетичен сън и в обикновения превод се казва, че Бог извадил едно ребро от Адам и от него направил Ева. Това е много дълбок окултен символ.
към текста >>
62.
Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
на
Бога
, беше добър и праведен.
За първата глава на Битието Учителят казва: „Много трябва да учи човек, за да разбере вътрешния смисъл на тази глава. Разбере ли Битието, човек ще дойде до абсолютната вяра, с помощта на която ще съгради своя живот. Следователно, в нея е събрано много знание в малко думи." „Първият Адам. който беше създаден но образ и подобие
на
Бога
, беше добър и праведен.
Обаче вторият Адам. направен от пръст, носеше греха в себе си, затова съгреши. И Ева, направена от реброто на Адам, също съгреши. Вторият Адам не беше направен от кал, но беше направен от най-хубавата пръст. Частиците на тази пръст бяха издръжливи и трайни.
към текста >>
„Ева беше кръстена
на
името
на
Бога
- Йехова - Еве - Ева.
Така се създадоха различните болести, от които днес хората страдат." „Погрешката на Адам и Ева се състоеше в това, че не знаеха какво нещо е Любовта. Те дойдоха за първи път на земята и не знаеха какво нещо е Любовта. Те се оплетоха в любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адам се роди ревност."
„Ева беше кръстена
на
името
на
Бога
- Йехова - Еве - Ева.
Това е онази Свещена идея, която всеки човек носи в душата си." „Две идеи има в света - едната е Ева - Йехова, която съдържа всичко в себе си. Адам е символ на Духа, на това начало, което създава нещата. Адам подразбира разумната душа - духа в нас. Това е Адам, а душата в нас, това е Ева.
към текста >>
На
тях беше казано да не ядат от Дървото за
познаване
на
доброто и злото.
Оттук започва началото на човешката карма, когато човек се е поляризирал и се е почнала борба за надмощие и власт между двата полюса." „Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинско знание, да придобият безсмъртие. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи. и се засрамиха.
На
тях беше казано да не ядат от Дървото за
познаване
на
доброто и злото.
Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото." „За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога. А работите на Бога са величествени, а не като човешките. И затова първият Адам беше нещо величествено и Той и до днес още живее в Божествения свят.
към текста >>
„За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие
на
Бога
.
Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи. и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото."
„За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие
на
Бога
.
А работите на Бога са величествени, а не като човешките. И затова първият Адам беше нещо величествено и Той и до днес още живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Синът Божий." „Казано е в Писанието, че Адам и Ева бяха поставени да живеят в рая. Според окултистите раят е бил в астралния свят и там е станало грехопадането.
към текста >>
А работите
на
Бога
са величествени, а не като човешките.
и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото." „За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога.
А работите
на
Бога
са величествени, а не като човешките.
И затова първият Адам беше нещо величествено и Той и до днес още живее в Божествения свят. Вие сте деца на втория Адам, а не на първия Адам, Синът Божий." „Казано е в Писанието, че Адам и Ева бяха поставени да живеят в рая. Според окултистите раят е бил в астралния свят и там е станало грехопадането. Оттам Адам и Ева, облечени в кожени дрехи, трябваше да слязат на Земята.
към текста >>
Така че четирите реки са
богатството
на
човека.
Съвременните хора търсят тези четири реки към Тигър и Ефрат. Но окултистите поддържат, че четирите реки са в самия човек. Това са четирите системи в човека: венозната, артериалната, симпатичната и главно-мозъчната. Тези четири реки, които днес функционират в човешкия организъм ограждат рая, за който се говори в Писанието. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозната системи, а другите две реки са главно-мозъчната и симпатичната системи.
Така че четирите реки са
богатството
на
човека.
Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и Дървото за познаване на доброто и злото. В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. В една от реките е имало злато. Това е слънчевото течение, което тече в нервната система. Защото златото е емблема на Слънцето в света.
към текста >>
Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и Дървото за
познаване
на
доброто и злото.
Но окултистите поддържат, че четирите реки са в самия човек. Това са четирите системи в човека: венозната, артериалната, симпатичната и главно-мозъчната. Тези четири реки, които днес функционират в човешкия организъм ограждат рая, за който се говори в Писанието. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозната системи, а другите две реки са главно-мозъчната и симпатичната системи. Така че четирите реки са богатството на човека.
Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и Дървото за
познаване
на
доброто и злото.
В този рай беше поставен да живее първият човек Адам. В една от реките е имало злато. Това е слънчевото течение, което тече в нервната система. Защото златото е емблема на Слънцето в света. Всички тези енергии, които слизат от Слънцето във вид на една река минават през организма на човека.
към текста >>
И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено
на
Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за
познаване
на
доброто и злото, и от Дървото
на
живота.
По- нисшите същества са в основата, в корените, а по-висшите в стъблото и клоните, а най-висшите - в цветовете и плодовете. Думата дърво произтича от един стар корен, тя не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата „дева". Тъй че дървото представя първоначалния, Божествения живот.
И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено
на
Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за
познаване
на
доброто и злото, и от Дървото
на
живота.
Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място, е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
към текста >>
Дървото за
познаване
на
доброто и злото е Свещеното място в човека.
Думата дърво произтича от един стар корен, тя не е славянска дума. Дървото представя онзи първичен Божествен живот. Коренът на думата дърво произтича от думата „дева". Тъй че дървото представя първоначалния, Божествения живот. И Казано е в Писанието, че в рая имало много дървета, от които било позволено на Адам да яде, но му било забранено да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, и от Дървото на живота.
Дървото за
познаване
на
доброто и злото е Свещеното място в човека.
Който е запазил чистотата на своето Свещено място, е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>
То е дървото за
познаване
на
доброто и злото.
Дървото за познаване на доброто и злото е Свещеното място в човека. Който е запазил чистотата на своето Свещено място, е добре. Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот.
То е дървото за
познаване
на
доброто и злото.
То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво." Туй дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това Дърво за познаване на доброто и злото. Като станеше възрастен човекът и на него щяха да дадат да яде от това дърво.
към текста >>
Те имаха право да ядат от това Дърво за
познаване
на
доброто и злото.
Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво." Туй дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост.
Те имаха право да ядат от това Дърво за
познаване
на
доброто и злото.
Като станеше възрастен човекът и на него щяха да дадат да яде от това дърво. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая. Когато Господ каза на първите човеци да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета на рая ще ядете, но от дървото, където се изисква отличен ум, където се изисква учител, да не ядете от това дърво. И тогаз дойде змията, която беше учител на Черното Братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм този учител, който може да ви научи как да живеете. И те го послушаха и започнаха неговото учение, и затова ги изгониха от рая - окултната школа, за да отидат в широкия свят, за да се учат от собствените си опитности и страдания."
към текста >>
Когато Господ каза
на
първите човеци да не ядат от Дървото за
познаване
на
доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета
на
рая ще ядете, но от дървото, където се изисква отличен ум, където се изисква учител, да не ядете от това дърво.
Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво." Туй дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това Дърво за познаване на доброто и злото. Като станеше възрастен човекът и на него щяха да дадат да яде от това дърво. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая.
Когато Господ каза
на
първите човеци да не ядат от Дървото за
познаване
на
доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета
на
рая ще ядете, но от дървото, където се изисква отличен ум, където се изисква учител, да не ядете от това дърво.
И тогаз дойде змията, която беше учител на Черното Братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и им каза: Аз съм този учител, който може да ви научи как да живеете. И те го послушаха и започнаха неговото учение, и затова ги изгониха от рая - окултната школа, за да отидат в широкия свят, за да се учат от собствените си опитности и страдания." „Така че причината за излизането на първите хора из рая беше изкусителят - змията - адептът на черната ложа. Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни. Обаче те не знаеха как да излязат от рая.
към текста >>
Отношенията
на
Адам към
Бога
бяха такива, каквито отношенията
на
Ева към Адам.
Пак питат: Нали Ева беше създадена от реброто на Адам? Учителят отговаря: Наистина жената беше създадена от реброто на Адам и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден, разумен, знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше, че ще злоупотреби с него. Когато Ева остана сама, без Адам, дойде змията и й предложи ума си, който Ева искаше от Адам и й рече: Аз съм, когото търсиш. Адам и Ева не представляват нещо цяло.
Отношенията
на
Адам към
Бога
бяха такива, каквито отношенията
на
Ева към Адам.
Адам не искаше повече да разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: Ти се отказваш от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе. И наистина, Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете.
към текста >>
Адам не искаше повече да разговаря с
Бога
, дотегнаха му разговорите с
Бога
и той се отказа от Него.
Учителят отговаря: Наистина жената беше създадена от реброто на Адам и той й даде всичко, но не и своя ум. Той беше благороден, разумен, знаеше каква сила е умът, но не й го даваше, защото се опасяваше, че ще злоупотреби с него. Когато Ева остана сама, без Адам, дойде змията и й предложи ума си, който Ева искаше от Адам и й рече: Аз съм, когото търсиш. Адам и Ева не представляват нещо цяло. Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито отношенията на Ева към Адам.
Адам не искаше повече да разговаря с
Бога
, дотегнаха му разговорите с
Бога
и той се отказа от Него.
Господ тогава му рече: Ти се отказваш от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе. И наистина, Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си. Когато мъжете поправят отношенията си към Бога, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете. Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувствува свободен, тогава и Ева поиска да се освободи.
към текста >>
Когато мъжете поправят отношенията си към
Бога
, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете.
Отношенията на Адам към Бога бяха такива, каквито отношенията на Ева към Адам. Адам не искаше повече да разговаря с Бога, дотегнаха му разговорите с Бога и той се отказа от Него. Господ тогава му рече: Ти се отказваш от Мене, но и тази, която искаш, ще се откаже от тебе. И наистина, Ева се отказа от Адама. Затова в сегашните времена всички жени се отказват от мъжете си.
Когато мъжете поправят отношенията си към
Бога
, тогава жените ще поправят своите отношения към мъжете.
Щом Адам пожела да се индивидуализира, да се почувствува свободен, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросът. По-ясно по него не може да се говори, защото който е слаб, ще се съблазни." Учителят отнася първата глава на Битието към живота на ученика. Той казва: „Като четете първата глава на Битието, в която се говори за създаването на света, там можете да видите пътя, през който човешката душа трябва да мине.
към текста >>
Ако ученикът може да призове
Бога
с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
Никаква Светлина няма да има около него и той от дълбочината на душата си, от своята опитност, той ще призове Онзи Невидим, Незнаен Бог на вечността, Създателя на всичко в света. Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце. И ще каже: Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създател на всичко в света. Няма друг освен Теб.
Ако ученикът може да призове
Бога
с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания.
Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Господа, гласа на своя Учител: Нали искаш да ме познаеш, нали искаш да ме опиташ, приготви се за работа. Настава първият ден на твоя живот. Досега твоята земя бе неустроена и пуста и тъмнината бе върху бездната. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е Незнайният Бог. Той е страшният Бог, който твори формите, Който се носи над бездната и над неустроената земя, която сега се строи.
към текста >>
Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име
на
Бога
- Йехова.
„Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма.
Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име
на
Бога
- Йехова.
Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си.
към текста >>
Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име
на
Бога
.
Всяко име съдържа в себе си дълбок вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова.
Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име
на
Бога
.
Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си. Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си."
към текста >>
Погрешката
на
Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име
на
Бога
.
Същевременно трябва да се изучава и характера на всяко лице, за което се пише." „Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си - Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, а Ева е първото същество, което е носило Свещеното Име на Бога - Йехова. Силен е само онзи човек, който носи Свещеното Име на Бога.
Погрешката
на
Ева се заключава в това, че опетни Свещеното Име
на
Бога
.
Погрешката на Адам пък се заключава в това. че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Божия Дух в себе си. Кажат ли му "евист", той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Името Божие в себе си." От приведените мисли на Учителя се вижда, че той повдига малко булото, което закрива тайната на творението.
към текста >>
63.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Есеите давали обещания: първо: да любят
Бога
от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; и трето: да водят непорочен живот.
След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа.
Есеите давали обещания: първо: да любят
Бога
от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; и трето: да водят непорочен живот.
Тези три обета включват в себе си всички обязаности на човека към Бога, към ближния и към самия себе си. В колективния си живот те представяли една свободна организация на природосъобразен живот. В градовете и селата те обикновено се заселвали близко един до друг като в кръг, където извършвали и своите религиозни обряди, като в един от главните домове била общата трапеза - светата вечеря. Те са били строги вегетарианци. Както казах, у тях не е съществувала частната собственост.
към текста >>
Тези три обета включват в себе си всички обязаности
на
човека към
Бога
, към ближния и към самия себе си.
Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство - обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Есеите давали обещания: първо: да любят Бога от всичко най-много; второ: да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; и трето: да водят непорочен живот.
Тези три обета включват в себе си всички обязаности
на
човека към
Бога
, към ближния и към самия себе си.
В колективния си живот те представяли една свободна организация на природосъобразен живот. В градовете и селата те обикновено се заселвали близко един до друг като в кръг, където извършвали и своите религиозни обряди, като в един от главните домове била общата трапеза - светата вечеря. Те са били строги вегетарианци. Както казах, у тях не е съществувала частната собственост. Кой каквото изработвал, отивало за общи цели.
към текста >>
Те презирали
богатството
и никога нищо не купували и не продавали.
В градовете и селата те обикновено се заселвали близко един до друг като в кръг, където извършвали и своите религиозни обряди, като в един от главните домове била общата трапеза - светата вечеря. Те са били строги вегетарианци. Както казах, у тях не е съществувала частната собственост. Кой каквото изработвал, отивало за общи цели. Между тях не е имало лентяи.
Те презирали
богатството
и никога нищо не купували и не продавали.
Всеки давал всичко, що му е било излишно, а получавал в замяна на него всичко, което му е било необходимо. Почти в цяла Палестина у тях имало домове, където приемали всички членове на братството, където те получавали всичко, от което имали нужда и предавали всичко, което им било излишно. Членовете на братството се разделяли на две групи - практици и теоретици. Първите посвещавали времето си в правене на милосърдия, а последните живели уединено в молитви, размишления и съзерцания. Филон Александрийски ги описва по следния начин:
към текста >>
Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко
богати
от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба.
Почти в цяла Палестина у тях имало домове, където приемали всички членове на братството, където те получавали всичко, от което имали нужда и предавали всичко, което им било излишно. Членовете на братството се разделяли на две групи - практици и теоретици. Първите посвещавали времето си в правене на милосърдия, а последните живели уединено в молитви, размишления и съзерцания. Филон Александрийски ги описва по следния начин: „Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си.
Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко
богати
от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба.
Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя. Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има позн"ания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания.
към текста >>
Те обръщат всичкото свое внимание
на
нравствените задачи, следвайки указанията
на
Божествения Дух, без откровението
на
който човешкият ум не може да има позн"ания за
Бога
, за Началото
на
всичко самосъществуващо.
„Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба. Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвай- ки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя.
Те обръщат всичкото свое внимание
на
нравствените задачи, следвайки указанията
на
Божествения Дух, без откровението
на
който човешкият ум не може да има позн"ания за
Бога
, за Началото
на
всичко самосъществуващо.
Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания. Техните домове са открити за всички последователи на учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието.
към текста >>
Така например и двете общества са почитали като свещени символите
на
равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството
на
Бога
и учението
на
завръзката
на
девствените души с
Бога
.
5) Комунален живот. 6) Дълги изпитания преди да влезе човек в ордена. 7) Три степени на посвещение. Също така и науката при едните и при другите е разделена на три части: 1) Наука за всемирните принципи или теология; 2) Физика или космогония; 3) Етика, в която се давали всички правила и методи за поведението на човека. Има още много прилики и аналогии между техните учения.
Така например и двете общества са почитали като свещени символите
на
равностранния триъгълник, също така и двете общества са признавали троеличността и единството
на
Бога
и учението
на
завръзката
на
девствените души с
Бога
.
И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света.
към текста >>
Познаване
на
Неизразимото Име се предоставяло
на
личните усилия и развитието
на
членовете
на
Братството.
И едните, и другите са изучавали Божествените Имена, Свещения Тетраграматон, преведен в последствие с думата Йехова, защото се състои от четирите еврейски букви йод-хе- вау-хе, които съдържат всички принципи на Божествената наука. За тях, както и за всички окултни школи, Името Божие не е било само една проста дума. То съдържа в себе си всички принципи на Божествената наука, всички разбирания на еврейските Посветени за Божеството. Отделните букви на това Име съответствували на различни качества и принципи на Божеството. Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света.
Познаване
на
Неизразимото Име се предоставяло
на
личните усилия и развитието
на
членовете
на
Братството.
Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите. Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши. Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание.
към текста >>
Само първосвещеникът е изговарял името
на
Бога
в деня
на
изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето
на
свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши.
Особеното нареждане на Свещените букви, съставящи Божественото Име е било средство и метод, употребен за създаването на света. Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите.
Само първосвещеникът е изговарял името
на
Бога
в деня
на
изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето
на
свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши.
Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии. Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии. Тези избрани от Мойсей, именно, са началото на Есейското Братство, което е съществувало от хиляди години. Мъдростта, която Мойсей предал на своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които са били Посветени на различни степени в Братството на есеите.
към текста >>
Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в
Бога
, от всички националности, без разлика
на
външното им вероизповедание.
Познаване на Неизразимото Име се предоставяло на личните усилия и развитието на членовете на Братството. Ключът на това Свещено Име се е съобщавал на ученика с голяма тържественост. Това е същото Свещено Име, което е било открито от Мойсей във видението на планината Хорив. Неговото произнасяне е било забранено у евреите. Само първосвещеникът е изговарял името на Бога в деня на изкуплението, като гласът му се заглушавал от пеенето на свещенослужителите, за да не достигне до недостойни уши.
Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в
Бога
, от всички националности, без разлика
на
външното им вероизповедание.
Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии. Филон казва в своя трактат „За разкаянието", че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии. Тези избрани от Мойсей, именно, са началото на Есейското Братство, което е съществувало от хиляди години. Мъдростта, която Мойсей предал на своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които са били Посветени на различни степени в Братството на есеите. Известно е, че Ахей, Великият Учител на Илия.
към текста >>
Също така Христос казал
на
богатия
момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде
на
сиромасите.
Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса. Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое". Същото са учили и първите християни. Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса. И когато един искал да излъже, той платил с живота си.
Също така Христос казал
на
богатия
момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде
на
сиромасите.
Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния 2 и др.) Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка. Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух.
към текста >>
Ето защо есеецът си казвал: Аз се издигам нагоре до
Бога
, който е моята цел, като преминавам през тези 42 степени.
Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа. Това били 42 степени, през които трябвало да мине есеецът вътрешно. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено- духовния принцип.
Ето защо есеецът си казвал: Аз се издигам нагоре до
Бога
, който е моята цел, като преминавам през тези 42 степени.
Така есеецът е имал едно добро разбиране затова, как човек може да се издигне до едно Божествено Същество, което още не е слязло на Земята. Той познавал този път нагоре. Той знаел това от собствената си опитност. Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията.
към текста >>
Те знаели, че ако човек иска да се издигне до
Бога
, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят
на
42 поколения.
Така есеецът е имал едно добро разбиране затова, как човек може да се издигне до едно Божествено Същество, което още не е слязло на Земята. Той познавал този път нагоре. Той знаел това от собствената си опитност. Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията.
Те знаели, че ако човек иска да се издигне до
Бога
, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят
на
42 поколения.
Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е. да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството.
към текста >>
Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват
на
42 поколения, за да стигне до
Бога
, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е.
Той познавал този път нагоре. Той знаел това от собствената си опитност. Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията. Те знаели, че ако човек иска да се издигне до Бога, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят на 42 поколения.
Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват
на
42 поколения, за да стигне до
Бога
, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е.
да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството. Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей.
към текста >>
Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до
Бога
, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците.
Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията. Те знаели, че ако човек иска да се издигне до Бога, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят на 42 поколения. Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е. да измине обратния път.
Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до
Бога
, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците.
Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството. Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения исторически щяло да стане след един век.
към текста >>
Затова се загатва в евангелието
на
Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от
Бога
насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието
на
Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал.
В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет - Нацарет - е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство. И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по- подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите.
Затова се загатва в евангелието
на
Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от
Бога
насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей." (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието
на
Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал.
Есеите са имали и свое Посвещение. Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение. „В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането по такъв начин, че при потопяването в неговото ас- трално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло. Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е.
към текста >>
Следователно, такова Посвещение е имало за цел
познаването
на
вътрешната страна
на
човешката природа.
Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло." „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есе- ите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество.
Следователно, такова Посвещение е имало за цел
познаването
на
вътрешната страна
на
човешката природа.
Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с моя Аз и които не искат да знаят нищо за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да чувствувам, усещам и действувам само от моята егоистична вътрешност. Следователно, тази е опасността, че човек израства чрез такова потопяване в своята вътрешност до най-високата точка на егоизма. Това е същото онова, което обхваща като особен род илюзия всички онези, които и днес се стремят да постигнат едно езотерично развитие чрез такова слизане в своята собствена вътрешност. В такъв случай в човека се проявяват множество форми на егоизъм. И когато те се проявяват така, те съвсем не вярват, че те са жертва на тази форма на егоизъм.
към текста >>
Първата епоха датира от създаването
на
човека по образ и подобие
на
Бога
.
Те бяха само почвата, върху която израсна християнството. Християнството е Божественото учение, което под различни форми е съпътствувало човечеството в пътя на неговото развитие. Учителят казва: „Съвременните хора мислят, че християнството е ново учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това учение. То е минало през три епохи.
Първата епоха датира от създаването
на
човека по образ и подобие
на
Бога
.
Този човек и до днес живее още в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослу- шание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая." Така че под християнство в широк смисъл на думата разбираме Божественото учение, което е съпътствувало човечеството в пътя на неговото слизане от Божествения свят към физическия. Това Божествено учение е предавано на човечеството от различни Учители, както видяхме това в първата част на тази книга, като тези Учители са получавали указанията си от Христа, който е Великият Божествен Дух, Който ръководи цялото световно и човешко развитие.
към текста >>
Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у
Бога
, и Словото бе Бог.
Така че същността на християнството не е в някакви нови учения, които то донесе, но във внасянето на силата на Любовта в живота на земята и на силите на човешката душа. Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан.
Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у
Бога
, и Словото бе Бог.
То в началото бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И ви- делината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе... Истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на света. Той бе в света и светът чрез Него стана и светът Го не позна.
към текста >>
То в началото бе у
Бога
.
Затова Учителят казва: „Християнството не е някаква философия, но е живот." И сам Христос казва: „Аз дадох преизобилно живот на онези, които го нямат." Той не казва, че им е дал някаква нова философия, а им е дал живот, а този живот носи виделината в себе си. която носи истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи - възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
То в началото бе у
Бога
.
Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И ви- делината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе... Истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на света. Той бе в света и светът чрез Него стана и светът Го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха.
към текста >>
Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от
Бога
се родиха.
В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И ви- делината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе... Истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на света. Той бе в света и светът чрез Него стана и светът Го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха. А онези, които Го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име.
Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от
Бога
се родиха.
И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му, като Слава на единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха. Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога. А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии.
към текста >>
За същината
на
християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч
на
тези, които вярват в Неговото Име, които от
Бога
се родиха.
У своите си дойде, но своите му го не приеха. А онези, които Го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име. Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха. И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му, като Слава на единороден от Отца, пълен с благодат и Истина."
За същината
на
християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч
на
тези, които вярват в Неговото Име, които от
Бога
се родиха.
Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога. А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии. Те са онези, които вярват в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас.
към текста >>
Значи истински християнин е онзи, който е роден от
Бога
.
А онези, които Го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име. Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха. И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му, като Слава на единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха.
Значи истински християнин е онзи, който е роден от
Бога
.
А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии. Те са онези, които вярват в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини.
към текста >>
А родените от
Бога
са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии.
Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха. И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му, като Слава на единороден от Отца, пълен с благодат и Истина." За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха. Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога.
А родените от
Бога
са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии.
Те са онези, които вярват в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения.
към текста >>
64.
Учението за душата според Кабала
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Неговата същност се състои в
познаване
на
вътрешните висши умствени сили.
Подобно на това, както Нефеш и Руах включват в себе си три различни елемента на съществуване или възможности на одухотвореност, така че всяка представя умалено изображение на човешкото същество, също така Кабала открива три подразделения и в Нешама. Така че и в Нешама имаме три части, обединени в едно. Това е чистият човешки Дух, казано в най-широк смисъл на думата. В тесен смисъл на думата, с понятието Нешама се означава най-нисшият елемент на Духа, който има връзка с най-висшия елемент на Руах и се получава едно вътрешно и активно познание на качествата и количествата на същностите, намиращи се по-ниско от него. Второто подразделение на Нешама представя осмият елемент в състава на човешкото същество, който в Кабала се нарича Хайя.
Неговата същност се състои в
познаване
на
вътрешните висши умствени сили.
служещи за основа на проявеното същество и затова е непостижимо за Руах и Нефеш и не може да бъде под знака на висшата част на Духа, която специално наричаме Нешама. Третото подразделение е деветият, най-висшият елемент на човешкото същество и се нарича от Кабала Йехида, т.е. „единицата сама за себе си". Неговото свойство се заключава в познаването на основното, Абсолютното Единство и Абсолютното Първоначално ЕДНО. По такъв начин човешкото същество се състои от девет члена: тялото е троично, душата е троична и Духът е троичен.
към текста >>
Неговото свойство се заключава в
познаването
на
основното, Абсолютното Единство и Абсолютното Първоначално ЕДНО.
Второто подразделение на Нешама представя осмият елемент в състава на човешкото същество, който в Кабала се нарича Хайя. Неговата същност се състои в познаване на вътрешните висши умствени сили. служещи за основа на проявеното същество и затова е непостижимо за Руах и Нефеш и не може да бъде под знака на висшата част на Духа, която специално наричаме Нешама. Третото подразделение е деветият, най-висшият елемент на човешкото същество и се нарича от Кабала Йехида, т.е. „единицата сама за себе си".
Неговото свойство се заключава в
познаването
на
основното, Абсолютното Единство и Абсолютното Първоначално ЕДНО.
По такъв начин човешкото същество се състои от девет члена: тялото е троично, душата е троична и Духът е троичен. Душата има, без съмнение, собствено съществуване, но в същото време тя е неспособна да достигне независимо развитие без участието на телесния живот (Нефеш); същото може да се каже и за Нешама. От друга страна Руах се намира в двояко отношение с Нефеш. Под негово влияние той се проявява навън, за да може свободно да действува. По такъв начин конкретният, телесен живот участвува в развитието на душата.
към текста >>
По същия начин Нешама се намира в двойно отношение с Божественото, тъй като неговата жизнена деятелност, сама по себе си е възвание към
Бога
за поддръжка и за доставяне
на
всичко необходимо за неговото съществуване.
Под негово влияние той се проявява навън, за да може свободно да действува. По такъв начин конкретният, телесен живот участвува в развитието на душата. Същото става и с Духа по отношение на душата, както тялото по отношение на душата. Чрез Руах Духът се намира в двояко отношение с Нефеш. Във всеки случай Нешама е сам източник на всички свои действия, докато действията на Руах и Нефеш се стимулират от Нешама.
По същия начин Нешама се намира в двойно отношение с Божественото, тъй като неговата жизнена деятелност, сама по себе си е възвание към
Бога
за поддръжка и за доставяне
на
всичко необходимо за неговото съществуване.
Така че Духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеш черпи своя живот от Божествения, Вечния Източник. Божественото непрекъснато прониква в Нешама и неговата сфера, за да достави както на него, така също и на Руах и на Нефеш живот и съществувание във времето. Но човек, вместо да живее Божествено и да получава от Бога необходимата духовност, от която се нуждае, все повече и повече потъва в себелюбие и в греховния свят. Това грехопадане и все по-голямата отдалеченост от Божеството произвеждат упадък в способностите на човека и в цялото човечество. Божествената искра все повече се скрива от човека и Нешама прекъсва непосредственото си сношение с Бога.
към текста >>
Но човек, вместо да живее Божествено и да получава от
Бога
необходимата духовност, от която се нуждае, все повече и повече потъва в себелюбие и в греховния свят.
Чрез Руах Духът се намира в двояко отношение с Нефеш. Във всеки случай Нешама е сам източник на всички свои действия, докато действията на Руах и Нефеш се стимулират от Нешама. По същия начин Нешама се намира в двойно отношение с Божественото, тъй като неговата жизнена деятелност, сама по себе си е възвание към Бога за поддръжка и за доставяне на всичко необходимо за неговото съществуване. Така че Духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеш черпи своя живот от Божествения, Вечния Източник. Божественото непрекъснато прониква в Нешама и неговата сфера, за да достави както на него, така също и на Руах и на Нефеш живот и съществувание във времето.
Но човек, вместо да живее Божествено и да получава от
Бога
необходимата духовност, от която се нуждае, все повече и повече потъва в себелюбие и в греховния свят.
Това грехопадане и все по-голямата отдалеченост от Божеството произвеждат упадък в способностите на човека и в цялото човечество. Божествената искра все повече се скрива от човека и Нешама прекъсва непосредственото си сношение с Бога. По същият начин Руах се е откъснал от Нешама, а Нефеш е изгубил своята тясна връзка с Руах. Чрез този всеобщ упадък и отслабване на връзките между елементите на нисшите части на Нефеш, който отначало е бил ефирно и светещо тяло на човека, се е превърнал в настоящето материално тяло, вследствие на което подлежат на разпадане трите нисши части на човешкото същество.
към текста >>
Божествената искра все повече се скрива от човека и Нешама прекъсва непосредственото си сношение с
Бога
.
По същия начин Нешама се намира в двойно отношение с Божественото, тъй като неговата жизнена деятелност, сама по себе си е възвание към Бога за поддръжка и за доставяне на всичко необходимо за неговото съществуване. Така че Духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеш черпи своя живот от Божествения, Вечния Източник. Божественото непрекъснато прониква в Нешама и неговата сфера, за да достави както на него, така също и на Руах и на Нефеш живот и съществувание във времето. Но човек, вместо да живее Божествено и да получава от Бога необходимата духовност, от която се нуждае, все повече и повече потъва в себелюбие и в греховния свят. Това грехопадане и все по-голямата отдалеченост от Божеството произвеждат упадък в способностите на човека и в цялото човечество.
Божествената искра все повече се скрива от човека и Нешама прекъсва непосредственото си сношение с
Бога
.
По същият начин Руах се е откъснал от Нешама, а Нефеш е изгубил своята тясна връзка с Руах. Чрез този всеобщ упадък и отслабване на връзките между елементите на нисшите части на Нефеш, който отначало е бил ефирно и светещо тяло на човека, се е превърнал в настоящето материално тяло, вследствие на което подлежат на разпадане трите нисши части на човешкото същество.
към текста >>
65.
Божествените имена и седемдесет и двамата гении
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Употребява се против душевни мъки и
разпознаване
на
измамниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 6, стих 5: „Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме заради Твоята милост."
Третият гений е наречен Ситаел, на когото отговаря Божественото Име Шонтакре, което значи Бог надежда на всички създания. Управлява от 11 -ти до 15-ти градус на зодиака. Употребява се против превратностите на съдбата, като се произнасят Божествените Имена и псалом 91, стих 2: „Аз казвам за Господа, Ти Си прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на когото се надея." Четвъртият гений е наречен Елимиах, който отговаря на Божественото има Алах, което значи Бог тайни. Управлява от 16-ти до 20-ти градус на зодиака.
Употребява се против душевни мъки и
разпознаване
на
измамниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 6, стих 5: „Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме заради Твоята милост."
Петият гений е наречен Махазиах, който отговаря на Божественото Име Техут, което значи Бог спасител. Управлява от 21-ви до 25-ти градус на зодиака. Употребява се за да живее човек в мир с всички, като се произнасят Божествените Имена и псалом 34, 4 стих: „Потърсих Господа и Той ме послуша и от всички опасности ме избави." Шестият гений е наречен Делахел, който отговаря на Божественото Име Абид, което значи Бог възхваляем. Управлява от 26-ти до 30-ти градус на зодиака.
към текста >>
Двадесет и вторият гений е наречен Йеиаиел, което съответства
на
Божественото Име Гоод, което значи дясната страна
на
Бога
.
Управлява от 96-ти до 100-ят градус на зодиака. Употребява се против врагове на религията, за обръщане на народите в християнството с произнасяне на Божествените Имена и пса- лом 120, втори стих: „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език." Двадесет и първият гений е наречен Нелкаел, което съответства на Божественото Име Буек, което значи Бог един и неразделен. Управлява от 101-ви до 105-ти градус на зодиака. Употребява се против клеветниците и за отстранение на злите духове с произнасяне на Божествените Имена и на пса- лом 30, 18 стих: „Аз на Тебе възлагам надеждата си, о Господи, и казах аз:Ти си Бог мой, в твоите ръце е съдбата ми."
Двадесет и вторият гений е наречен Йеиаиел, което съответства
на
Божественото Име Гоод, което значи дясната страна
на
Бога
.
Управлява от 106-ти до 110-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване на щастие и добро име, като се произнасят Божествените Имена и псалом 121,5 стих: „Господ е пазач, Господ е твой покров отдясно ти." Двадесет и третият гений е наречен Мелахел, което съответства на Божественото Име Диех, което значи Бог освобождаващ от страдание. Управлява от 111 -ти до 115-ти градус на зодиака. Употребява се като оръжие, за да се пътува в безопасност, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 121,8 стих: „Господ ще пази излизането ти и влизането ти отсега и до века."
към текста >>
Употребява се за придобиване
на
милостта и милосърдието
на
Бога
, като се произнасят Божествените Имена и псалом 33, 18 стих: „Ето, окото
на
Бога
е върху ония, които Му се боят, върху ония, които се надяват
на
Неговата милост."
Двадесет и третият гений е наречен Мелахел, което съответства на Божественото Име Диех, което значи Бог освобождаващ от страдание. Управлява от 111 -ти до 115-ти градус на зодиака. Употребява се като оръжие, за да се пътува в безопасност, като се произнасят Божествените Имена и пса- лом 121,8 стих: „Господ ще пази излизането ти и влизането ти отсега и до века." Двадесет и четвъртият гений е наречен Хахюиах, което съответства на Божественото Име Езар, което значи Бог добър сам по себе си. Управлява от 116-ти до 120-ти градус на зодиака.
Употребява се за придобиване
на
милостта и милосърдието
на
Бога
, като се произнасят Божествените Имена и псалом 33, 18 стих: „Ето, окото
на
Бога
е върху ония, които Му се боят, върху ония, които се надяват
на
Неговата милост."
Двадесет и петият гений е наречен Ниткахиах, което съответства на Божественото Име Орзи, което значи Бог даващ Мъдрост. Управлява от 121-ви до 125-ти градус на зодиака. Употребява се за придобиване на Мъдрост и разкриване на скритите тайни, като се произнасят Божествените Имена с пса- лом 9, първи стих: „Ще те славословя, Господи, с цялото си сърце, ще разкажа всички твои чудни дела." Двадесет и шестият гений е наречен Хазиах, съответстващ на Божествените Имена Агди и Абди, което значи Бог скрит, таен. Управлява от 126-ти до 130-ти градус на зодиака.
към текста >>
Четиридесет и вторият гений е наречен Микаел, което съответства
на
Божественото Име Виюд, което значи свойство
на
Бога
, дом Божи, подобие Божие.
Служи за освобождаване на пленници, утеснения и избавяне от врагове. Помага книгоиздателството и печата, хората на науката и артистите. Четиридесет и първият гений е наречен Хахахел, съответства на Божественото Име Гуди, което значи Бог в три лица. Управлява от 201 -ви до 205-ти градус на зодиака. Употребява се против нечестивите и клеветниците, като се произнасят Божествените Имена и псалом 120, втори стих: „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език."
Четиридесет и вторият гений е наречен Микаел, което съответства
на
Божественото Име Виюд, което значи свойство
на
Бога
, дом Божи, подобие Божие.
Управлява от 206-ти до 210-ти градус на зодиака. Употребява се за безопасно пътуване и разкриване на заговори, като се произнасят Божествените Имена и псалом 121,7 стих: „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти." Четиридесет и третият гений е наречен Вевалиях, съответстващ на Божественото Име Солу, което значи покровител. Управлява от 211 -ти до 215-ти градуса на зодиака. Употребява се за унищожение на враговете и освобождение от робство, като се произнасят Божествените Имена и псалом 88, 13 стих: „Но аз към Тебе, Господи, извиках и на ранина молитвата ми Те превари."
към текста >>
Употребява се за прославяне
на
Бога
и подем към Него във време, когато ни изпраща озарение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 104, 24 стих: „Колко многочислени са Твоите дела, Господи!
Четиридесет и шестият гений е наречен Ариел, което съответства на Божественото Име Пино, което значи Бог, който даде откровение. Управлява от 226-ти до 230-ти градус на зодиака. Употребява се за получаване на откровения, като се произнасят Божествените Имена и псалом 145, 9 стих: „Благ е Господ към всички; и благите Му милости са върху всичките Му творения." Четиридесет и седмият гений е наречен Асалиях, което съответства на Божественото Име Хана, което значи Бог праведен, показващ Истината. Управлява от 231-ви до 235- ти градус на зодиака.
Употребява се за прославяне
на
Бога
и подем към Него във време, когато ни изпраща озарение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 104, 24 стих: „Колко многочислени са Твоите дела, Господи!
С Мъдрост си направил всичко. Земята е пълна с Твоите творения." Четиридесет и осмият гений е наречен Михаел, което съответства на Божественото Име Цока, което значи Бог Отец помагащ. Управлява от 236-ти до 240-ти градус на зодиака. Употребява се за запазването на мира и съгласието между съпрузите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 98, 2 стих: „Господ изяви победата си, откри правдата си пред народите."
към текста >>
Употребява се за да се съсредоточи за благословението и прославянето
на
Бога
, като се произнасят Божествените имена и псалом 145, стих 3: „Велик е Господ и твърде достохвален.
Четиридесет и осмият гений е наречен Михаел, което съответства на Божественото Име Цока, което значи Бог Отец помагащ. Управлява от 236-ти до 240-ти градус на зодиака. Употребява се за запазването на мира и съгласието между съпрузите, като се произнасят Божествените Имена и псалом 98, 2 стих: „Господ изяви победата си, откри правдата си пред народите." Четиридесет и деветият гений е наречен Вехюел, което съответства на Божественото Име Мара, което значи Бог велик и възвишен. Управлява от 241 -ви до 245-ти градус на зодиака.
Употребява се за да се съсредоточи за благословението и прославянето
на
Бога
, като се произнасят Божествените имена и псалом 145, стих 3: „Велик е Господ и твърде достохвален.
И величието Му е неизследимо." Петдесетият гений е наречен Даниел, което съответства на Божественото Име Пола, което значи Бог на милосърдие, ангел на изповед. Управлява от 246-ти до 250-ти градус на зодиака. Употребява се за измолване на Божието милосърдие и получаване утешение, като се произнасят Божествените Имена и псалом 103, 8 стих: „Милосърд е благ Господ, дъл- готърпелив и многомилостив." Петдесет и първият гений е наречен Хахасиах, което отговаря на Божественото Име Била, което значи Бог съкровен.
към текста >>
За изложение учението
на
Кабала - науката за
Бога
, вселената и човека, използвах главно съчинението
на
френския окултист и кабалист Папюс, носещо заглавието „Кабала или наука за
Бога
, вселената и човека".
Употребява се за покровителство на окултни операции. Дава сила за успешно завършване на всички неща, като се произнасят Божествените Имена и псалом 116, 7 стих: „Върни се, душо моя, в успокоението си, защото Господ постъпи щедро към теб." Извикването на гениите трябва да се извършва във времето, съответстващо на техните свойства и особено в частта на света, където те присъстват, т.е. магът произвеждащ об- ряда на извикването, трябва да обърне в тази посока лицето си. Ще дам една таблица, която показва точно времето, кога да се извикват гениите.
За изложение учението
на
Кабала - науката за
Бога
, вселената и човека, използвах главно съчинението
на
френския окултист и кабалист Папюс, носещо заглавието „Кабала или наука за
Бога
, вселената и човека".
За написването на това съчинение той е използвал всички древни, средновековни и по- съвременни кабалистични книги и автори. От древността е използвал Сефер Йецира и Зохар, от средните векове е използвал Агрипа, а от по-новите времена е използвал трудовете на Хенрих Кунрат, Елифас Леви, Сент Ив д'Алвейдър, Ленан, Кирхер, Франк, Станислав де Гуайт и други. Изложението не е много схематизирано, понеже аз следвах неговия план на изложение. Моята цел е да дам само една бегла представа за ученията на Кабала, които са главната съставка на западната окултна традиция, която имам именно за цел да изнеса, както се е развивала в течение на времената. ТАБЛИЦА НА АСТРОЛОГИЧНИТЕ ВЛИЯНИЯ
към текста >>
66.
ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото според степента
на
нашето съзнание е и схващането ни за
Бога
."
и тяхната окултно-мистична наука „Главен обект в Библията е животът на Проявения Бог в света или проявлението на Христа. Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения живот в тях. Централно лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере животът на Христа в най-широк смисъл, затова се изисква един възвишен ум.
Защото според степента
на
нашето съзнание е и схващането ни за
Бога
."
„Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на земята, а пророците са имали духовно съприкосновение с него. Те са виждали по духовен начин, духовно са се съобщавали с Христа, с невидимия свят." „В Писанието някъде един пророк казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ." Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старите пророци, които са учили тези правила и още по-високи правила в окултната школа." „Като четете живота на пророците виждате, че те са свързани с невидимия свят.
към текста >>
Основата
на
окултната наука е съзнателната връзка
на
човека с
Бога
и с Възвишените Същества
на
Космоса.
Затова и те, както и всички, които са засегнати от тази вълна, са проводници на мислите и идеите на Слънчевия Дух, който чрез тази вълна прониква на земята и създава условия за развиване на човешката мисъл. Всичките пророци в техните минали животи са минали през различни окултни школи, през ред Посвещения и сега те като едно ято прелетни птици кацват в Израел, да възвестят идването на Божия Син на Земята, да възвестят духовната пролет на човечеството. Затова те са готови и когато вълната, която носи новата вест на Слънцето ги засяга, те като нагласени антени възприемат Божествените мислиш ги предават на народите и човечеството. Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам да дешифрирам.
Основата
на
окултната наука е съзнателната връзка
на
човека с
Бога
и с Възвишените Същества
на
Космоса.
Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми. Еврейските пророци представят ученици на втория клон на Бялото Братство, което идва сред еврейския народ, за да подготви идването на Христа. И понеже тайното знание е загубено за официалната религия, те са вън от официалната религия, като образуват своя тайна школа, която не е нищо друго, освен есейската школа, която е носител на втория импулс на Бялото Братство. В тази светлина ще разгледам накратко тяхната дейност и учения. Преди да пристъпя към по-нататъшно изучаване на пророците, ще цитирам една мисъл от Учителя, която е като основа на това, което ще разгледам.
към текста >>
„Четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината, а четвъртата точка е
познаването
на
доброто и злото.
Какво представят тези точки? - Онези, които не са изучавали астрология мъчно могат да ги разберат." „Като изучавате пророците виждате, че всеки е говорил по особен начин. Исая говорил по един начин, Иезекил - по друг, Йеремия - по трети начин, Данаил - по четвърти начин. Като четете малките пророци виждате, че всеки от тях отговаря на една от зодиите."
„Четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината, а четвъртата точка е
познаването
на
доброто и злото.
Грешката на хората е, че те не започват с първите три точки, а с последната, залезът на живота. Те започват с учението, което иде най-после. Научете първо Любовта. Мъдростта и Истината и после доброто и злото. Ако не изучите първите три точки, последната ще ви донесе голямо нещастие.
към текста >>
И затова
на
евреите беше даден законът
на
десетте Божии заповеди отвън - от
Бога
, но не от
Бога
, който е в човека, но от
Бога
, който е в Космоса.
Еврейските пророци са изнесли духовната наука в популярна форма пред народа, а в школата на пророците, на своите ученици те са изнасяли по-открито окултните истини. Учителят казва някъде: „Науката на Бялото Братство е разпръсната във всичките религии и във всички окултни школи." Пророците изнасят известни положения от окултната наука и известни закони, които имат отношение към ежедневния живот и ги свързват с историята и съдбата на еврейския народ. Характерното в цялата еврейска история е това. че от самото начало на своето съществуване, от Авраам и чрез Мойсей, Бог говорил на този народ като едно Същество отвън.
И затова
на
евреите беше даден законът
на
десетте Божии заповеди отвън - от
Бога
, но не от
Бога
, който е в човека, но от
Бога
, който е в Космоса.
Древноеврейският народ бил така развит, че се подчинявал на закона, който му бил даден отвън. По този начин на развитие и възприемане на Божественото откровение отвън, той се явява като едно допълнение на онова, което направи Зороастър. Зороастър, както е известно от неговото учение, също е бил Насочил своя поглед към външния свят. Затова при него имаме едно велико учение за Космоса, учение, което може да даде изяснение върху света, в който ние се намираме. В своето учение той говори за великите духовни закони на Космоса и за възвишените същества на Космоса.
към текста >>
Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от
Бога
, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение
на
Божия закон.
Така че, моралният закон е бил даден на еврейския народ отвън, както другите откровения върху царствата на природата. Древният еврейски народ живеел така, че той носил в себе си това, което можем да наречем послушание и подчинение на закона. Но за да стигне до това състояние, било възможно само чрез озарение отвън, а не се раждал в собствената душа на човека. За еврейския народ не било възможно да роди закона из собственото си сърце, затова той му бил даден отвън чрез Мойсей в десетте Божии заповеди. Обаче, делото на Мойсей е трябвало да бъде продължено, за да донесе подходящи плодове.
Ето защо всред еврейския народ е трябвало да се явят личности като пророците, които приемали своите откровения направо от
Бога
, които да настояват пред еврейския народ за изпълнение
на
Божия закон.
Един от най-забележителните пророци е пророк Илия и той е бил един от най-ревностните застъпници всред еврейския народ на това, което е било въведено от Мойсей. Характерното за Илия, както и за другите пророци е това, че отношението между тяхното тяло, между тяхната въплотена личност и техния дух е особена. Техният дух не е напълно въплотен в тялото и затова в техния живот се намесват духовните сили на света, които им въздействат отвън. Затова такива хора се явяват като вдъхновени, движени от Духа. Те се явяват като вдъхновени личности, които далеч надхвърлят онова, което техният ум може да каже.
към текста >>
67.
Пророк Авакум
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
в което пророкът ревностно и топло моли
Бога
да помогне
на
народа му.
Книгата му се състои от три глави. В първата глава предрича тежки беди. които халдейците ще донесат на евреите. Във втората глава предсказва поражението на халдейците от персите. Третата глава е едно възвание.
в което пророкът ревностно и топло моли
Бога
да помогне
на
народа му.
Първата глава започва с думите: ..Видението, което видя пророк Авакум." И после изрежда какво е видял: неправди, несправедливости, жестокости и грабежи. След това говори за Господ и казва: „Вижте между народите, погледнете и се зачудете много, защото ето, аз ще повдигна халдейците, народ лют и устремителен... Всички ще дойдат за грабеж и взора на лицата им е напред, и ще съберат пленници като пясък." След това пророкът казва: „Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Свети мой, няма да умрем. Ти, Господи, си ги разпоредил за съдба. И Ти, крепкий, турил си ги за наказание нам." Във втора глава описва друго видение, за което Господ му казва: „Пиши видението и изложи го на таблички, щото да тича, който го чете.
към текста >>
Защото земята ще е пълна с
познаването
на
Славата Господня, както водите покриват морето... Чашата
на
десницата Господня ще се върне към тебе.
И Ти, крепкий, турил си ги за наказание нам." Във втора глава описва друго видение, за което Господ му казва: „Пиши видението и изложи го на таблички, щото да тича, който го чете. Защото видението е още за определено време, но бърза към свършека и няма да излъже, ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее." След това описва халдейците и тяхното състояние, „които събират при себе си всички народи, изкупват при себе си всички люде... Не ще ли станат внезапно онези, които те хапят, и да се повдигнат онези, които те правят окаяни, и ти да си им в разграбване. Понеже ти обра много народи, всичкият остатък на людете ще те оберат, заради кръвта на человеците и заради неправдата ти на земята, на града и на всички живущи в него... Ето, не е ли това от Господа на силите, да се турят людете за огъня и народите да се мъчат за суетата?
Защото земята ще е пълна с
познаването
на
Славата Господня, както водите покриват морето... Чашата
на
десницата Господня ще се върне към тебе.
От приведените пасажи се вижда, че пророкът вижда бъдещето и изтъква идеята, че това, което става на световната историческа сцена не е случайно и произволно, но е обусловено от закона за причини и последствия. И че двигател, фактор на историческите събития е Господ, разумният духовен свят. великите разумни същества, които управляват и ръководят както цялата вселена, така и историческия живот на народите и човечеството. Третата глава е озаглавена: Молитвата на пророка Авакум. В нея се прави опит да се даде идея и представа за величието и могъществото на Бога, за Неговата сила и Неговия гняв.
към текста >>
В нея се прави опит да се даде идея и представа за величието и могъществото
на
Бога
, за Неговата сила и Неговия гняв.
Защото земята ще е пълна с познаването на Славата Господня, както водите покриват морето... Чашата на десницата Господня ще се върне към тебе. От приведените пасажи се вижда, че пророкът вижда бъдещето и изтъква идеята, че това, което става на световната историческа сцена не е случайно и произволно, но е обусловено от закона за причини и последствия. И че двигател, фактор на историческите събития е Господ, разумният духовен свят. великите разумни същества, които управляват и ръководят както цялата вселена, така и историческия живот на народите и човечеството. Третата глава е озаглавена: Молитвата на пророка Авакум.
В нея се прави опит да се даде идея и представа за величието и могъществото
на
Бога
, за Неговата сила и Неговия гняв.
„Славата Му покрива небесата и земята е пълна с хвалата Му." Сиянието му бе като виделината, лъчи излизат из ръката му и там бе скришницата на крепостта Му. Застана, измери земята, погледна и направи да трептят народите... С негодувание си прошъл през земята, с яростта си стъпкал народите. Излязъл си за избавление на людете си, за избавление на помазаните." След това описва запустението, което ще настъпи на земята от гнева Господен, и казва: Аз, обаче, ще се веселя в Господа, ще се радвам за Бога на спасението си. И Иеова Господ и силата ми, и ще направи нозете ми като на елените и ще направи да ходя по високите си места."
към текста >>
Излязъл си за избавление
на
людете си, за избавление
на
помазаните." След това описва запустението, което ще настъпи
на
земята от гнева Господен, и казва: Аз, обаче, ще се веселя в Господа, ще се радвам за
Бога
на
спасението си.
великите разумни същества, които управляват и ръководят както цялата вселена, така и историческия живот на народите и човечеството. Третата глава е озаглавена: Молитвата на пророка Авакум. В нея се прави опит да се даде идея и представа за величието и могъществото на Бога, за Неговата сила и Неговия гняв. „Славата Му покрива небесата и земята е пълна с хвалата Му." Сиянието му бе като виделината, лъчи излизат из ръката му и там бе скришницата на крепостта Му. Застана, измери земята, погледна и направи да трептят народите... С негодувание си прошъл през земята, с яростта си стъпкал народите.
Излязъл си за избавление
на
людете си, за избавление
на
помазаните." След това описва запустението, което ще настъпи
на
земята от гнева Господен, и казва: Аз, обаче, ще се веселя в Господа, ще се радвам за
Бога
на
спасението си.
И Иеова Господ и силата ми, и ще направи нозете ми като на елените и ще направи да ходя по високите си места."
към текста >>
68.
Псалмите на Давид
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Господи,
на
ранина ще чуеш гласа ми,
на
ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид
на
ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето
на
Бога
.
Върху твоите люде е бла- гословението ти." В четвъртия псалом се дават ред магически формули, с които Посветеният се обръща към Господа. Той започва с думите: „Когато викам, послушай ме, Боже, на правдата ми" и завършва: „Мирно ще легна да спя, защото само Ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност." В началото на петия псалом се дава една кратка молитва на Посветения към Господа. Започва така: „Послушай, Господи, думите ми, разумей стенанието ми, внимавай на гласа на викането ми, царю мой и Боже мой, защото на Тебе ще се помоля.
Господи,
на
ранина ще чуеш гласа ми,
на
ранина ще застана пред Тебе и ще чакам." Значи Давид
на
ранина, преди изгрев слънце си е правил молитвата и е виждал в Слънцето лицето
на
Бога
.
И по-нататък дава ред формули за призоваване на Божието благословение и за отстраняване на влиянията на тъмните сили. Псаломът завършва с формулата: „Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, ще го покриеш с благоволение като с щит." В 6-ия псалом Давид се обръща с голямо смирение към Господа, да го избави от неприятелите. В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми. Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид.
към текста >>
Псаломът започва с думите: „Рече безумният в сърцето си: няма Бог." И по-нататък описва, че всички тези, които отричат
Бога
са се развратили и няма кой да прави добро.
И казва се: „Сега ще стана, говори Господ, ще туря в безопасност оногоз, срещу когото духа нечестивият." В 13-ти псалом Давид се обръща към Господа да не го забравя и да не крие лицето Си от него, и да го подкрепя, за да не би враговете да речат „Надвихме му". Но аз уповах на милостта Ти, сърцето ми ще се радва на спасението Ти. Ще пея Господу, защото ми стори благодеяние." В 14-ти псалом се говори за състоянието на тези, които отричат Господа и за техните дела, че са нечестиви.
Псаломът започва с думите: „Рече безумният в сърцето си: няма Бог." И по-нататък описва, че всички тези, които отричат
Бога
са се развратили и няма кой да прави добро.
И Господ казва: „Нямат ли разум всички, които правят беззаконие, които изпояждат людете Ми, като че ядат хляб." От целия псалом се вижда, че онези, които нямат разум, в които умът не работи, те казват, че няма Бог. Защото който има ум в главата си, той знае, че има Бог. В 15-ти псалом се описва душевното състояние на праведния, на добрия, на святия човек. Псаломът започва с думите: „Господи, кой ще обитава в Твоята скиния? Кой ще живее в светата Твоя гора?
към текста >>
Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат
на
всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с
Бога
, т.е.
В 15-ти псалом се описва душевното състояние на праведния, на добрия, на святия човек. Псаломът започва с думите: „Господи, кой ще обитава в Твоята скиния? Кой ще живее в светата Твоя гора? " И отговаря: „Който ходи в незло- бие и прави правда, и който говори Истината от сърцето си", и по-нататък изрежда всичките му качества. Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота.
Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат
на
всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с
Бога
, т.е.
съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони. Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи Бога в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е. да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят.
към текста >>
Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи
Бога
в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е.
Кой ще живее в светата Твоя гора? " И отговаря: „Който ходи в незло- бие и прави правда, и който говори Истината от сърцето си", и по-нататък изрежда всичките му качества. Шестнадесетият псалом е молба на Давид да го опази Бог, защото на Него възлага надеждите си и да го води в пътя на живота. Защото всеки, който е тръгнал в пътя знае и съзнава, че опасности го дебнат на всяка крачка и трябва да държи винаги връзката си с Бога, т.е. съзнанието му да е винаги будно, за да не се отклони.
Казва: „Ще благославям Господа, Който ме вразуми, още и в нощно време учат ме вътрешностите ми." „Винаги имам Господа пред себе си, понеже е отдясно ми, да не се поколебая." Значи, Посветеният знае, че за да не се отклони, винаги трябва да държи
Бога
в съзнанието си пред себе си, отдясно, т.е.
да бъде светлина в ума му. И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят. Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения. От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора.
към текста >>
Началото
на
18-ти псалом е славословие към Господа, в заключение
на
което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго, и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от нападението
на
вътрешните врагове и като се обърнал към
Бога
за помощ, помощта дошла и в заключение
на
това казва: „Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води.
И после казва: „Ще ми изявиш пътя на живота." В 17-ти псалом пак продължава молбата да го пази Господ, като казва: „Изпитал си сърцето ми, посетил си го в нощно време, опитал си ме и не си намерил нищо в него... Утвърди стъпките ми в пътищата си, за да не се подхлъзнат нозете ми." И защото враговете го дебнат да го нападнат, затова казва: „Стани, Господи, предвари го, свали го, извади душата му от нечестие с твоя меч." Тук не става въпрос за физически врагове и неприятели, но за духовни врагове, които дебнат човека да го отклонят от правия път и да го вплетат в мрежите си, и да го погубят. Тук му е мястото да кажа, че онзи, който е тръгнал в духовния път, е изложен на два вида опасности, на два вида изкушения. От една страна има духове, които го съветват да се откаже от живота и събуждат в него гордост и тщеславие, че не е като другите хора. А от друга страна има други, които за да го спънат, го вплитат в материалния живот и по този начин той незабелязано се откъсва от връзката с духовния свят.
Началото
на
18-ти псалом е славословие към Господа, в заключение
на
което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго, и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от нападението
на
вътрешните врагове и като се обърнал към
Бога
за помощ, помощта дошла и в заключение
на
това казва: „Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води.
Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене. Стигнаха ме в деня на скръбта ми, но Господ ми стана подпорка и изведе ме на ширина, избави ме. защото благоволи над мене. Въздаде ми Господ според правдата ми. според чистотата на ръцете ми възмезди ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови Господа и казва: „А на Бога пътят Му е непорочен, Словото Господне е опитано, той е щит на всички, които се надеят на Него." В този псалом се изнася паралелно учението за кар- мата и за дихармата.
към текста >>
според чистотата
на
ръцете ми възмезди ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови Господа и казва: „А
на
Бога
пътят Му е непорочен, Словото Господне е опитано, той е щит
на
всички, които се надеят
на
Него." В този псалом се изнася паралелно учението за кар- мата и за дихармата.
Началото на 18-ти псалом е славословие към Господа, в заключение на което се казва: „Ще призова Господа хвалимаго, и ще се избавя от враговете си." След това се оплаква пак от нападението на вътрешните врагове и като се обърнал към Бога за помощ, помощта дошла и в заключение на това казва: „Проводи от височината, взе ме, извлече ме от много води. Избави ме от силния ми враг, и от онези, които ме ненавидят, защото бяха по-силни от мене. Стигнаха ме в деня на скръбта ми, но Господ ми стана подпорка и изведе ме на ширина, избави ме. защото благоволи над мене. Въздаде ми Господ според правдата ми.
според чистотата
на
ръцете ми възмезди ме, защото опазих пътищата Господни." След това славослови Господа и казва: „А
на
Бога
пътят Му е непорочен, Словото Господне е опитано, той е щит
на
всички, които се надеят
на
Него." В този псалом се изнася паралелно учението за кар- мата и за дихармата.
Деветнадесетият псалом е славословие към Господа и започва много тържествено: „Небесата разказват Славата Божия, и твърдта възвещава делата на ръцете Му. Ден на ден казва Слово, и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им по всичката земя излезе веща- нието и до краищата на вселената словесата им." И след като говори за Слънцето и неговия път, казва: „Законът Господен е непорочен, възвръща душата. Свидетелството Господне е верно, умъдрява простия, Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господня е светла, просвещава очите.
към текста >>
Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името
на
Бога
Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи."
Заповедта Господня е светла, просвещава очите. Страхът Господен е чист, пребивава във век. Съдбите Господни са истинни, купно праведни, желателни повече от злато, повече от множество чисто злато и по-сладки от мед и от капките на меден сок. Слугата ти ще се вразумява чрез тях." Това са ред окултни правила и формули, чрез които се разкриват пътеките, по които ако върви човек, ще дойде до освобождение и пречистване. В 20-ти псалом се дават ред окултни формули, чрез които човек може да получи Божията помощ и Божието благословение.
Псаломът започва с думите: „Господ да те послуша в скръбен ден, Името
на
Бога
Яковов да те защити и да изпроводи помощ от Светилището, и от Сион да те подкрепи."
Двадесет и първи псалом в качалото е благодарствена песен и молитва, че Господ му е дал всичко, каквото е пожелал и го е послушал във всички молби, и молитвата завършва с думите: „Защото царят уповава на Господа и чрез милостта на Вишнаго няма да се поклати." По-нататък изнася закона за кармата, при какви условия се поражда и как се проявява. Кармата се поражда, когато човек се противи на Божията воля. В 11-ти стих се казва: „Защото ухитриха злоба срещу Тебе, намислиха кроеж, който не можаха да извършат." Така се поражда кармата, а как се изявява кармата е показано в следния стих: „Десницата Ти ще намери неприятелите Ти. Във времето на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ. Господ ще ги погълне с яростта Си и огън ще ги изпояде.
към текста >>
води ме в пътеки
на
правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството
на
душата от
Бога
в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя
на
нейното развитие и след това се казва, че и в дола
на
смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото.
Този псалом има известно отношение и подобие с 22-ия аркан от книгата на арканите на Хермес. А същите думи, които той отправя към Господ, ги отправя и Христос, когато беше на кръста. Двадесет и трети псалом е благодарствена молитва на пробудената душа, която познава Господа като пастир и ръководител на душите в пътя на тяхното развитие. Във втори и трети стих се казва: „На зелени пасища ме успокоява, при тихи води ме води. Възвръща душата ми.
води ме в пътеки
на
правда заради Името Си." Тези няколко стиха посочват ръководството
на
душата от
Бога
в трите свята - физическия, духовния и Божествения в пътя
на
нейното развитие и след това се казва, че и в дола
на
смъртна сянка ако ходя, пак няма да се уплаша от злото.
И достига до Посвещението на душата, която казва: „Помазал си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще следват през всичките дни на живота ми и живея в дома Господен на дълги дни." Целият този псалом описва пътя на ученика, който постепенно преминава през трите свята и получава Посвещение. И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие.
към текста >>
" И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал
на
суетата душата си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от
Бога
на
спасението си."
И завършва, че ще живее в дома Господен на дълги дни. Това е състоянието на Посветения ученик. Двадесет и четвърти псалом описва състоянието на ученика, след като е преминал Посвещението и добил вътрешното просветление, може да проникне в тайните на земята и вселената, които са проникнати от Божието присъствие. След това казва: „Кой ще възлезе на гората Господня? - Божественйя свят - И кой ще застане на святото Негово място?
" И отговаря: „Който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е дал
на
суетата душата си и не се е клел с лъст, той ще приема благословение от Господа и правда от
Бога
на
спасението си."
Двадесет и петият псалом пак описва състоянието на посветената душа, която уповава на Господа и от четвърти стих нататък се казва: „Покажи ми, Господи, пътищата Си, научи ме на стъпките Си, води ме в пътя на Истината Си и научи ме, защото Ти Си Бог на спасението ми, Тебе чакам всеки ден." В 26-ти псалом ученикът, след като е придобил вътрешна Светлина, казва: „Съди ме, Господи, защото ходих в незлобието си, уповавах на Господа и няма да се поклатя. Изпитай ме, Господи, и изкуси ме, опитай утробата и сърцето ми, защото Твоята милост е пред очите ми и ходих в Истината." Двадесет и седми псалом описва по-нататъшното състояние на осветения ученик, който казва: „Господ е виделина моя и спасение мое, от кого ще се боя? Господ е силата на живота ми, от кого ще се устраша?...
към текста >>
След като описва величието, силата и творческата мощ
на
Бога
, казва: „С милостта Господня е пълна земята.
В 32-ри псалом описва състоянието на онзи човек, на когото е простено престъплението. Казва се: „Блажен е онзи человек, на когото Господ не вменява беззаконие и на когото в духа няма лъст... Рекох: Господу ще изповядам престъпленията си, и Ти си простил беззаконията на греха ми." За да се простят прегрешенията на човека, той трябва да се изповяда пред Господа и да не скрива греховете си. И тогава Господ се обръща към такъв човек и казва: „Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш. Ще те съветвам, връх тебе ще бъде окото ми." Тридесет и трети псалом е славословие към Господа за големите Му милости.
След като описва величието, силата и творческата мощ
на
Бога
, казва: „С милостта Господня е пълна земята.
Със Словото Господне станаха небесата и с дигани- ето на устата Му всичкото им войнство. Да се убои от Господа всичката земя, да потреперят от Него всички жители на вселената, защото Той рече и стана, Той повеле и утвърди всичко." В 34-ти псалом се описва състоянието на онези, които ходят в пътя Господен и състоянието на онези, които не вървят в този път и вършат зло. Казва се: „Потърсих Господа и послуша ме, и от всичките ми страдания ме избави. Бойте се Господу светии Негови, защото за онези, които Му се боят, няма лишение, които търсят Господа не ще бъдат лишени от никое добро.
към текста >>
В 38-ми псалом се описва състоянието
на
праведен човек, който съзнава погрешките си и се мъчи заради това, че е направил погрешки и моли
Бога
да не го оставя в това изпитание, което е допуснато, за да не се радват враговете му.
Населявай земята и нрави се на Истината, и весели се в Господа и ще ти даде прошенията на сърцето ти. Предай на Господа пътя си и уповай на Него и Той ще извърши... кротките ще наследят земята и ще се наслаждават с много мир... праведните ще наследят земята и ще живеят във век..." Законът на неговия Бог е в сърцето му. Това е пътят на доброто. А за пътя на злите казва: „Нечестивите изтръгнаха меч и запнаха лъка си, за да свалят сиромаха и нисшия, да заколят ходещите в правота. Мечът им ще влезе в сърцето им и лъковете им ще се строшат."
В 38-ми псалом се описва състоянието
на
праведен човек, който съзнава погрешките си и се мъчи заради това, че е направил погрешки и моли
Бога
да не го оставя в това изпитание, което е допуснато, за да не се радват враговете му.
Казва се: „И онези, които въздават зло за добро, противят ми се. понеже следвам доброто. Да ме не оставиш. Господи Боже мой. да се не отдалечиш от мене.
към текста >>
ще имам уза
на
устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето
на
живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата
на
обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли
на
Бога
да послуша молитвата му и казва: „Остави ме
на
отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата
на
обикновения живот
на
човек без идея и идеал.
да се не отдалечиш от мене. побързай да ми помогнеш. Господи, спасение мое." В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си.
ще имам уза
на
устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето
на
живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата
на
обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли
на
Бога
да послуша молитвата му и казва: „Остави ме
на
отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата
на
обикновения живот
на
човек без идея и идеал.
40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ.
към текста >>
И възведе ме из рова
на
погибелта, из тинята и калта, и постави
на
камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си
на
Бога
, Бог винаги ще го изведе
на
спасителния бряг.
В 39-ти псалом се описва състоянието на човек, който има съзнание, че трябва да върви по Божествен път и прави усилие в това направление. Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми.
И възведе ме из рова
на
погибелта, из тинята и калта, и постави
на
камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си
на
Бога
, Бог винаги ще го изведе
на
спасителния бряг.
Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му.
към текста >>
Но затова трябва да събуди
Бога
в себе си и Той ще го изведе
на
спасителния бряг.
Псаломът започва с думите: „Рекох, ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. ще имам уза на устата си, когато е нечестивият пред мене." След това говори за скръбта си, че се е увеличила и идва до идеята, че човешкият живот е кратък и мимолетен, и казва: „Ето, направил си дните ми като педя, и времето на живота ми е нищо пред Тебе." И след това говори за суетата на обикновения човешки живот и казва: „Наистина, всеки человек е суета." И се моли на Бога да послуша молитвата му и казва: „Остави ме на отряда, за да се съвзема преди да отида и да ме няма вече." Целият псалом е композиран така, че показва празнотата и суетата на обикновения живот на човек без идея и идеал. 40-ти псалом започва с думите: „Очаквах с нетърпение Господа. И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг.
Но затова трябва да събуди
Бога
в себе си и Той ще го изведе
на
спасителния бряг.
41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му. 42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога.
към текста >>
Когато човек прави добро, с това той събужда
Бога
в себе си.
И Той се приклони към мене и чу вика ми. И възведе ме из рова на погибелта, из тинята и калта, и постави на камък нозете ми, утвърди стъпките ми и тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему... " Който възлага надеждата си на Бога, Бог винаги ще го изведе на спасителния бряг. Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто.
Когато човек прави добро, с това той събужда
Бога
в себе си.
който ще го варди и опазва живота му. 42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога. Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже. Жадна е душата AMI за Бога, за Бога живаго." В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на Божията правда, на Божията сила и милост.
към текста >>
42-ри псалом е славословие към
Бога
и в много поетична форма описва стремежа та душата към
Бога
.
Но затова трябва да събуди Бога в себе си и Той ще го изведе на спасителния бряг. 41-ви псалом започва с думите: „Блажен, който приглеж- да сиромаха, в скръбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му.
42-ри псалом е славословие към
Бога
и в много поетична форма описва стремежа та душата към
Бога
.
Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже. Жадна е душата AMI за Бога, за Бога живаго." В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на Божията правда, на Божията сила и милост. Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти." В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим."
към текста >>
Жадна е душата AMI за
Бога
, за
Бога
живаго."
Господ ще го варди и ще опази живота му, блажен ще бъде той на земята." Това е пътят на доброто. Когато човек прави добро, с това той събужда Бога в себе си. който ще го варди и опазва живота му. 42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога. Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже.
Жадна е душата AMI за
Бога
, за
Бога
живаго."
В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на Божията правда, на Божията сила и милост. Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти." В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата на един човек и на един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С Бога ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим." 45-ти псалол1 е дълбоко мистичен и ни разкрива вътрешния стремеж и живот на онзи, в когото Бог живее. Този, в когото Бог живее, казва: „Из сърцето ми извира Слово благо.
към текста >>
В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата
на
един човек и
на
един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С
Бога
ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим."
42-ри псалом е славословие към Бога и в много поетична форма описва стремежа та душата към Бога. Казано е: „Както еленът желае водните извори, така душата ми желае Тебе, Боже. Жадна е душата AMI за Бога, за Бога живаго." В 43-ти псалом са дадени ред формули за призоваване на Божията правда, на Божията сила и милост. Псаломът започва с думите: „Съди ме, Боже, и отсъди съдбата ми, против неп- реподобен народ, избави ме от лъст и беззаконен човек." И после казва: „Провиди виделината Си и Истината Си, те да ме водят, да ме заведат в гора на светинята Ти и селенията Ти."
В 44-ти псалом се прокарва идеята, че силата
на
един човек и
на
един народ не е в неговия меч и неговата сила, но в Божието благоволение, и казва: „С
Бога
ще хвалим всеки ден и Името Ти во век ще песнословим."
45-ти псалол1 е дълбоко мистичен и ни разкрива вътрешния стремеж и живот на онзи, в когото Бог живее. Този, в когото Бог живее, казва: „Из сърцето ми извира Слово благо. Аз казвам делото си на царя, езикът ми е тръст на словописец." Онзи, в когото Бог живее, е силен. За него е казано: „Препаши меча си на бедрото си, силний, със славата и с великолепието си. И успявай във величеството си, езди за Истина и кротост, и правда.
към текста >>
След това говори за
Бога
, който живее в него и казва: „Твоят престол, Боже во век века, скиптъра
на
Твоето Царство е скиптър
на
правота.
Този, в когото Бог живее, казва: „Из сърцето ми извира Слово благо. Аз казвам делото си на царя, езикът ми е тръст на словописец." Онзи, в когото Бог живее, е силен. За него е казано: „Препаши меча си на бедрото си, силний, със славата и с великолепието си. И успявай във величеството си, езди за Истина и кротост, и правда. И десницата ти ще покаже страшни неща."
След това говори за
Бога
, който живее в него и казва: „Твоят престол, Боже во век века, скиптъра
на
Твоето Царство е скиптър
на
правота.
Възлюбил си правда и възневидил си неправда, затова те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници. На смирна и алой, и кайсия благоухаят всичките ти дрехи." Посветеният се обръща към Бога в себе си, който е събуден, помазан от великия Бог на вселената. Висшата природа на човека е троична - Бога в човека, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух. А изразът „повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и манас, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно Син Божи и Син Человечески.
към текста >>
Посветеният се обръща към
Бога
в себе си, който е събуден, помазан от великия Бог
на
вселената.
И успявай във величеството си, езди за Истина и кротост, и правда. И десницата ти ще покаже страшни неща." След това говори за Бога, който живее в него и казва: „Твоят престол, Боже во век века, скиптъра на Твоето Царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и възневидил си неправда, затова те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници. На смирна и алой, и кайсия благоухаят всичките ти дрехи."
Посветеният се обръща към
Бога
в себе си, който е събуден, помазан от великия Бог
на
вселената.
Висшата природа на човека е троична - Бога в човека, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух. А изразът „повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и манас, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно Син Божи и Син Человечески. В западната окултна наука им дават следните имена: Духовното себе. Духът на живота и човекът - Дух. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
към текста >>
Висшата природа
на
човека е троична -
Бога
в човека, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух.
И десницата ти ще покаже страшни неща." След това говори за Бога, който живее в него и казва: „Твоят престол, Боже во век века, скиптъра на Твоето Царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и възневидил си неправда, затова те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници. На смирна и алой, и кайсия благоухаят всичките ти дрехи." Посветеният се обръща към Бога в себе си, който е събуден, помазан от великия Бог на вселената.
Висшата природа
на
човека е троична -
Бога
в човека, който е помазан, е това, което в индуската езотерична философия се нарича атма, а в християнския езотеризъм е наречено Божествен Дух.
А изразът „повече от твоите съучастници" подразбира другите два принципа на висшата човешка троичност, които индус- кият езотеризъм нарича будхи и манас, а християнския езо- теризъм ги нарича съответно Син Божи и Син Человечески. В западната окултна наука им дават следните имена: Духовното себе. Духът на живота и човекът - Дух. Учителят ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Във връзка с това Учителят казва: „Никой човек не може да научи Божествените закони, докато не освети Божието Име." Като осветите Божието Име, мислите ви ще бъдат чисти и святи.
към текста >>
множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира нисшата човешка природа, която не познава
Бога
, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа
на
Божественото.
С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така именно ще познаете Христа и Той ще. ви познае." 46-ти псалом е преживяване на един Посветен, в когото Бог живее и затова казва: „Бог е нам прибежище и сила, винаги готова помощ в скърби. Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в човека, се обръща към нисшата човешка природа, която е сложна, т.е.
множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира нисшата човешка природа, която не познава
Бога
, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа
на
Божественото.
47-ми псалом е славословие към Бога като Велик Цар и Господар на цялата земя и на цялата вселена, и затова апелира към всички да пеят на Господа. Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога. 48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар.
към текста >>
47-ми псалом е славословие към
Бога
като Велик Цар и Господар
на
цялата земя и
на
цялата вселена, и затова апелира към всички да пеят
на
Господа.
Така именно ще познаете Христа и Той ще. ви познае." 46-ти псалом е преживяване на един Посветен, в когото Бог живее и затова казва: „Бог е нам прибежище и сила, винаги готова помощ в скърби. Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в човека, се обръща към нисшата човешка природа, която е сложна, т.е. множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира нисшата човешка природа, която не познава Бога, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа на Божественото.
47-ми псалом е славословие към
Бога
като Велик Цар и Господар
на
цялата земя и
на
цялата вселена, и затова апелира към всички да пеят
на
Господа.
Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога. 48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно.
към текста >>
Това е пак едно мистично преживяване
на
един Посветен, който преживява величието
на
Бога
в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави
Бога
.
ви познае." 46-ти псалом е преживяване на един Посветен, в когото Бог живее и затова казва: „Бог е нам прибежище и сила, винаги готова помощ в скърби. Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в човека, се обръща към нисшата човешка природа, която е сложна, т.е. множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира нисшата човешка природа, която не познава Бога, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа на Божественото. 47-ми псалом е славословие към Бога като Велик Цар и Господар на цялата земя и на цялата вселена, и затова апелира към всички да пеят на Господа.
Това е пак едно мистично преживяване
на
един Посветен, който преживява величието
на
Бога
в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави
Бога
.
48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях.
към текста >>
48-ми псалод1 е славословие към
Бога
, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна
на
възвишението, радост
на
всичката земя е гората Сион
на
северните страни, градът
на
Великия Цар."
46-ти псалом е преживяване на един Посветен, в когото Бог живее и затова казва: „Бог е нам прибежище и сила, винаги готова помощ в скърби. Затова не ще се убои, ако би се и земята поклатила и горите преместили сред моретата." И този Бог, който е пробуден в човека, се обръща към нисшата човешка природа, която е сложна, т.е. множество и казва: „Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог, ще се възвиша между езичниците, ще се възвиша над земята." Под езичници се подразбира нисшата човешка природа, която не познава Бога, а под земя в случая се подразбира това, което е проявено, което е основа на Божественото. 47-ми псалом е славословие към Бога като Велик Цар и Господар на цялата земя и на цялата вселена, и затова апелира към всички да пеят на Господа. Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога.
48-ми псалод1 е славословие към
Бога
, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна
на
възвишението, радост
на
всичката земя е гората Сион
на
северните страни, градът
на
Великия Цар."
Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях. Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога.
към текста >>
49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители
на
вселената, и малки и големи,
богати
и сиромаси купно.
47-ми псалом е славословие към Бога като Велик Цар и Господар на цялата земя и на цялата вселена, и затова апелира към всички да пеят на Господа. Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога. 48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар.
49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители
на
вселената, и малки и големи,
богати
и сиромаси купно.
Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях. Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога. Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище. Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява.
към текста >>
Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето
на
сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към
богатство
, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях.
Това е пак едно мистично преживяване на един Посветен, който преживява величието на Бога в себе си и апелира към цялата си природа да пее и слави Бога. 48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно.
Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето
на
сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към
богатство
, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях.
Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога. Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище. Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от юнци?
към текста >>
Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя
на
правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят
на
материалния живот,
на
материалните придобивки и грижи, и пътят
на
високия идеал, който води към
Бога
.
48-ми псалод1 е славословие към Бога, който живее в Светия Си град, в Светата Своя гора, „красна на възвишението, радост на всичката земя е гората Сион на северните страни, градът на Великия Цар." Под Сион в мистичен смисъл се разбира най-възвишеното в човека, където живее Бо, но тук както е дадено „Сион на северните страни, градът па Великия Цар", се подразбира централната ложа на Бялото Братство, която има седалището си на северния полюс. Там е градът на Великия Цар. 49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях.
Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя
на
правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят
на
материалния живот,
на
материалните придобивки и грижи, и пътят
на
високия идеал, който води към
Бога
.
Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище. Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от ярци?
към текста >>
Първо описва величието и съвършенството
на
Бога
, като казва: „Бог
на
боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство
на
красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява.
49-ти псалом започва много тържествено: „Чуйте това, всички народи, слушайте всички жители на вселената, и малки и големи, богати и сиромаси купно. Устата ви ще говорят Мъдрост и преговарянето на сърцето - разум." И по-нататък развива мисълта си, че тъй както живее човек, като се стреми само към богатство, слава и тем подобни, той нищо не печели в живота си и ... .този техен път е лудост за тях. Като овци се турят в ада и смъртта да ги пасе." Но за онзи, който следва пътя на правдата и Истината, за него казва: „Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме." Това са двата пътя в живота - пътят на материалния живот, на материалните придобивки и грижи, и пътят на високия идеал, който води към Бога. Това е Мъдростта, която Посветеният възвестява на всички същества на вселената - Мъдростта за двата пътя и техните резултати. В 50-ти псалом пак са посочени двата пътя в живота в друга светлина, от друго гледище.
Първо описва величието и съвършенството
на
Бога
, като казва: „Бог
на
боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство
на
красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява.
Ще ям ли аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от ярци? Пожертвувайте Богу жертва на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления и да вземяш завета Ми в устата си? А сам ти ненавидиш поучение и хвърляш зад себе си Моите думи... Ще те облича и ще представя всичко пред очите ти. Разумейте, прочее, това вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам, и не ще се намери никой да ви избави.
към текста >>
Разумейте, прочее, това вие, които забравяте
Бога
, да не би да ви разкъсам, и не ще се намери никой да ви избави.
Първо описва величието и съвършенството на Бога, като казва: „Бог на боговете, Господ говори и призовава земята от Сион, който е съвършенство на красота, възсия Бог... ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си." И след това им казва, че той не иска да му принасят жертви, каквито и да било животни или каквито и да е неща, защото всичко е негово, като казва: „Защото моя е вселената и всичко, което я населява. Ще ям ли аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от ярци? Пожертвувайте Богу жертва на хвала, и отдайте Вишному обричанията си, и призови ме в скръбен ден, ще ти се изявя и ще ме прославиш." Но на нечестивия рече Бог: Що имаш ти да казваш Моите повеления и да вземяш завета Ми в устата си? А сам ти ненавидиш поучение и хвърляш зад себе си Моите думи... Ще те облича и ще представя всичко пред очите ти.
Разумейте, прочее, това вие, които забравяте
Бога
, да не би да ви разкъсам, и не ще се намери никой да ви избави.
Който принася жертва на хвала, той Ме слави. И на оногоз, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение." 51-ви псалом е изповед на Давид, след като взема Витсавия, жената на Урия. Той съзнава грешката си и моли Бога да измие греха му. Казва: „Помилвай ме, Боже, според милостта си, според множеството на милосърдието си изглади беззаконията ми.
към текста >>
Той съзнава грешката си и моли
Бога
да измие греха му.
А сам ти ненавидиш поучение и хвърляш зад себе си Моите думи... Ще те облича и ще представя всичко пред очите ти. Разумейте, прочее, това вие, които забравяте Бога, да не би да ви разкъсам, и не ще се намери никой да ви избави. Който принася жертва на хвала, той Ме слави. И на оногоз, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение." 51-ви псалом е изповед на Давид, след като взема Витсавия, жената на Урия.
Той съзнава грешката си и моли
Бога
да измие греха му.
Казва: „Помилвай ме, Боже, според милостта си, според множеството на милосърдието си изглади беззаконията ми. Най-вече омий ме от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми. Ето, възлюбил си Истината в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на Мъдрост. Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене."
към текста >>
Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред себе си като грешка и да помоли
Бога
да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне.
Казва: „Помилвай ме, Боже, според милостта си, според множеството на милосърдието си изглади беззаконията ми. Най-вече омий ме от беззаконието ми и очисти ме от греха ми. Защото беззаконията си аз зная и грехът ми е винаги пред мене." И по-нататък казва: „Ето, родих се в беззаконие, и в грях ме зачена майка ми. Ето, възлюбил си Истината в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на Мъдрост. Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене."
Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред себе си като грешка и да помоли
Бога
да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне.
В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите. Това са хората, които уповават на богатството и на силата си. А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в Божия дом, надея се на Божията милост във век века. Ще те славословя всякога, защото си направил така и ще се надея на Твоето Име, защото е благо пред твоите преподобни."
към текста >>
Това са хората, които уповават
на
богатството
и
на
силата си.
Ето, възлюбил си Истината в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на Мъдрост. Поръси ме с исоп и ще бъда чист, омий ме и ще бъда по-бял от сняг... Сърце чисто сътвори, Боже, в мене и дух прав обнови вътре в мене." Тук се изнася един много важен окултен закон, че когато човек направи погрешка, да не я крие, но да я признае пред себе си като грешка и да помоли Бога да му помогне да я изправи, като има пълна вяра, че Бог ще чуе молбата му и ще му помогне. В 52-ри псалом се изнасят двата пътя на живота в друга светлина. От една страна се представя човека на греха, на злото, за когото се казва, че Бог ще го съсипе и ще го изкорени от земята на живите.
Това са хората, които уповават
на
богатството
и
на
силата си.
А пътят на праведния е описан по следния начин: „А аз съм като маслина цъфтяща в Божия дом, надея се на Божията милост във век века. Ще те славословя всякога, защото си направил така и ще се надея на Твоето Име, защото е благо пред твоите преподобни." 53-ти псалом започва със знаменитите думи: „Рече безумният в сърцето си няма Бог." И по-нататък разсъждава, че всички хора са се отклонили от Божия път и няма кой да прави добро. И Бог пита: „Нямат ли разум, които правят беззаконие? Които изпояждат людете Ми като че ядат хляб?
към текста >>
Говорейки за Божието Име, Учителят казва: „Първият човек, който е назовал
Бога
с истинското Му Име, той изгубил тази дума.
за да изнесе известни принципи, легнали в живота, за да изнесе известни закони и правила, по които трябва да се ръководи живота на човека, за да успява в живота си. Такъв е случаят с 54-ти псалом, където като че говори за себе си, но това са общи положения, формули, с които може да си служи всеки, който върви в пътя на съвършенството. Псаломът започва с думите: „Боже, спаси ме с Името Си и със Силата Си съди ме." Името Божие е сила, с която си служат всички Посветени. Затова и Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие. И после казва: „Господ е с онези, които подкрепят душата ми." Онези, които подкрепват човешката душа в пътя на нейното развитие, това са светлите Божии духове и Господ е с тях.
Говорейки за Божието Име, Учителят казва: „Първият човек, който е назовал
Бога
с истинското Му Име, той изгубил тази дума.
Коя е тази дума? - На български е Бог, на турски е Аллах, обаче това са преводи на Истинското Име на Бога. Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име."
към текста >>
-
На
български е Бог,
на
турски е Аллах, обаче това са преводи
на
Истинското Име
на
Бога
.
Псаломът започва с думите: „Боже, спаси ме с Името Си и със Силата Си съди ме." Името Божие е сила, с която си служат всички Посветени. Затова и Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие. И после казва: „Господ е с онези, които подкрепят душата ми." Онези, които подкрепват човешката душа в пътя на нейното развитие, това са светлите Божии духове и Господ е с тях. Говорейки за Божието Име, Учителят казва: „Първият човек, който е назовал Бога с истинското Му Име, той изгубил тази дума. Коя е тази дума?
-
На
български е Бог,
на
турски е Аллах, обаче това са преводи
на
Истинското Име
на
Бога
.
Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано. Говориш на Бога, но Той не те слуша. Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие.
към текста >>
Говориш
на
Бога
, но Той не те слуша.
И после казва: „Господ е с онези, които подкрепят душата ми." Онези, които подкрепват човешката душа в пътя на нейното развитие, това са светлите Божии духове и Господ е с тях. Говорейки за Божието Име, Учителят казва: „Първият човек, който е назовал Бога с истинското Му Име, той изгубил тази дума. Коя е тази дума? - На български е Бог, на турски е Аллах, обаче това са преводи на Истинското Име на Бога. Понеже тази дума е изгубена, хората и до днес говорят неразбрано.
Говориш
на
Бога
, но Той не те слуша.
Бог ще те слуша само тогаз, когато произнесеш истинското Му Име." В 55-ти псалом Давид като че описва външни събития и явления, но всъщност той описва вътрешни мистични преживявания и събития, през които преминават душите на различна степен на развитие. Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ.
към текста >>
" Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред
Бога
във виделината
на
живите." Това са заключителни думи
на
триумф
на
един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
Този псалом започва с думите: „Боже, чуй молитвата ми и не се крий от молението ми." В този псалом се описва състоянието на една душа, която в пътя на живота си е нападната от врагове, което е обикновено явление в пътя на окултното развитие. Но за тази борба, която душата води, Посветеният казва: „Възложи на Господа товара си и Той ще те подпре." Това е един закон, който се спазва от всички Посветени и от всички окултни ученици - да възлагат товара си на Господа, в смисъл техният поглед, тяхното съзнание винаги да е отправено и свързано с Божественото съзнание, т.е. съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът?
" Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред
Бога
във виделината
на
живите." Това са заключителни думи
на
триумф
на
един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи.
Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята."
към текста >>
57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото
на
Тебе уповава душата ми, и
на
сянката
на
Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава
на
Бога
, тя превъзмогва всичко.
съзнанието им да е будно, за да могат всякога да получават Божията помощ. Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата.
57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото
на
Тебе уповава душата ми, и
на
сянката
на
Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава
на
Бога
, тя превъзмогва всичко.
Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята." 59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците.
към текста >>
Псаломът завършва със славословие към
Бога
на
победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина."
Защото в пътя на развитието си, както всеки човек, така и окултния ученик е изложен на нападения от много страни. 56-ти псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, защото человек е зинал да ме погълне." И после казва: „Какво ще ми стори плът? " Псаломът завършва с думите: „Ще ти отдам славословие, понеже си избавил душата ми от смърт, дали не и нозете ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога във виделината на живите." Това са заключителни думи на триумф на един Посветен, който е минал през големи борби и изпитания, но с Божия помощ е преодолял всичко и казва горните, пълни със значение думи. Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко.
Псаломът завършва със славословие към
Бога
на
победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина."
В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята." 59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти.
към текста >>
59-ти псалом описва състоянието
на
една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си
на
Бога
.
Всеки псалом има специфичен строеж и представя специфично откровение, и е специфичен ключ към тайните на природата. 57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята."
59-ти псалом описва състоянието
на
една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си
на
Бога
.
В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми."
към текста >>
В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже
на
силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към
Бога
, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците.
57-ми псалом започва с думите: „Помилвай ме, Боже, помилвай ме, защото на Тебе уповава душата ми, и на сянката на Твоите крила ще се надея, доде заминат злощастията." И по-нататък описва различните изпитания, през които минава душата, но щом уповава на Бога, тя превъзмогва всичко. Псаломът завършва със славословие към Бога на победилата и превъзмогнала душа: „Ще Те похваля, Господи, между народите, ще Ти пея между племената, защото се възвеличи до небесата Твоята милост и до облаците Твоята Истина." В 58-ми псалом се описва състоянието на нечестивите, които ще понесат плодовете на делата си. И псаломът завършва с думите: „Наистина, има плод за праведния, наистина има Бог, който съди на земята." 59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога.
В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже
на
силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към
Бога
, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците.
Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден."
към текста >>
Това е положението
на
душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез
Бога
ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми."
59-ти псалом описва състоянието на една душа, която се намира в утеснение и възлага надеждата си на Бога. В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление.
Това е положението
на
душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез
Бога
ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми."
61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището."
към текста >>
61 -ви псалом е молитва
на
пробудилата се душа, която отправя благодарност към
Бога
за подкрепата, която й е дал в дългия път
на
нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред
Бога
, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден."
В 5-ти стих се казва: „Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, събуди се, за да посетиш всичките езичници." От израза „събуди се" ясно се вижда, че душата апелира към Бога, който спи дълбоко в нея, да се събуди и да я спаси от езичниците. Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми."
61 -ви псалом е молитва
на
пробудилата се душа, която отправя благодарност към
Бога
за подкрепата, която й е дал в дългия път
на
нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред
Бога
, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден."
62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава.
към текста >>
62-ри псалом говори за увереността
на
победилата и превъзмогнала душа, която уповава
на
Бога
.
Под езичници тук се разбира нисшият душевен живот - страсти, инстинкти. И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден."
62-ри псалом говори за увереността
на
победилата и превъзмогнала душа, която уповава
на
Бога
.
Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце."
към текста >>
Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование
на
Бога
,
на
Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя
на
нейното развитие, но когато тя се надее
на
Бога
, всички ще бъдат победени.
И към края казва: „Аз ще пея на Твоята сила, и на ранина с радост ще песнословя Твоята милост, защото си ми станал крепост и прибежище в деня на скръбта." 60-ти псалом като че описва физически събития, но това са вътрешни събития, на които външните са само уподобление. Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога.
Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование
на
Бога
,
на
Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя
на
нейното развитие, но когато тя се надее
на
Бога
, всички ще бъдат победени.
И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога.
към текста >>
63-ти псалом описва състоянието
на
душата
на
един Посветен, когато минава през пустинята
на
живота и там уповава и намира
Бога
в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището."
Това е положението на душата, когато се чувствува отхвърлена, но най-после просветва в съзнанието и тя казва: „Чрез Бога ще направя юначество и Той ще стъпче враговете ми." 61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му."
63-ти псалом описва състоянието
на
душата
на
един Посветен, когато минава през пустинята
на
живота и там уповава и намира
Бога
в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището."
64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я.
към текста >>
64-ти псалом описва състоянието
на
една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява
на
Бога
и побеждава.
61 -ви псалом е молитва на пробудилата се душа, която отправя благодарност към Бога за подкрепата, която й е дал в дългия път на нейните борби и изпитания, и псаломът завършва с думите: „Ще пребъде во век пред Бога, и повели да го пазят милостта и Истината, така ще песнопея винаги Твоето Име, за да изпълнявам обричанията си всеки ден." 62-ри псалом говори за увереността на победилата и превъзмогнала душа, която уповава на Бога. Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището."
64-ти псалом описва състоянието
на
една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява
на
Бога
и побеждава.
Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я. Развеселяваш изходите на зората и на вечерта."
към текста >>
65-ти псалом е славословие към
Бога
.
Псаломът започва с думите: „Наистина, душата ми има тихо упование на Бога, на Него е спасението ми." След това говори за враговете, които нападат душата в пътя на нейното развитие, но когато тя се надее на Бога, всички ще бъдат победени. И псаломът завършва с думите: „Веднъж казва Бог, два пъти чух това, че силата е Божия, и Твоя е, Господи, милостта, защото Ти ще отдадеш на всекиго според делата му." 63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце."
65-ти псалом е славословие към
Бога
.
Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я. Развеселяваш изходите на зората и на вечерта." 66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост. Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене."
към текста >>
Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш,
преобогатяваш
я.
63-ти псалом описва състоянието на душата на един Посветен, когато минава през пустинята на живота и там уповава и намира Бога в себе си, и казва: „Душата ми е жадна за Тебе, желае Те плътта ми, в една пуста, суха и безводна земя, за да гледам Твоята Сила и Твоята Слава, както Те видях в Светилището." 64-ти псалом описва състоянието на една праведна душа, която се намира в утеснение от вътрешни врагове, които я окръжават, но тя се надява на Бога и побеждава. Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите.
Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш,
преобогатяваш
я.
Развеселяваш изходите на зората и на вечерта." 66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост. Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене." 67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам."
към текста >>
66-ти псалом е славословие към
Бога
за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост.
Псаломът завършва с думите: „Праведният ще се развесели в Господа и ще се надее на Него, и ще се хвалят всичките прави в сърце." 65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я. Развеселяваш изходите на зората и на вечерта."
66-ти псалом е славословие към
Бога
за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост.
Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене." 67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата.
към текста >>
Псаломът започва с думите: „Възкликнете към
Бога
, всичката земя, възпейте славата
на
Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към
Бога
: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене."
65-ти псалом е славословие към Бога. Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я. Развеселяваш изходите на зората и на вечерта." 66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост.
Псаломът започва с думите: „Възкликнете към
Бога
, всичката земя, възпейте славата
на
Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към
Бога
: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене."
67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие."
към текста >>
67-ми псалом е също славословие към
Бога
и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение.
Който прониква цялата земя и цялата вселена със сила и могъщество, и дава всички блага на живеещите в нея същества, от хората до тревите. Казва се в псалома: „Посещаваш земята и я напояваш, преобогатяваш я. Развеселяваш изходите на зората и на вечерта." 66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост. Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене."
67-ми псалом е също славословие към
Бога
и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение.
Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие." 69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост.
към текста >>
68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете
на
Бога
,
на
онези, които не вървят в Божествения път.
Развеселяваш изходите на зората и на вечерта." 66-ти псалом е славословие към Бога за Неговата сила, за Неговото величие и могъщество, за Неговото милосърдие и справедливост. Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене." 67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам."
68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете
на
Бога
,
на
онези, които не вървят в Божествения път.
Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие." 69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост. 70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен.
към текста >>
„А праведните да се веселят, да се радват пред
Бога
и да се наслаждават с веселие."
Псаломът започва с думите: „Възкликнете към Бога, всичката земя, възпейте славата на Името Му, направете славно хвалението Му." И завършва с благодарност към Бога: „Благословен Бог, Който не отстрани молитвата ми и милостта Си от мене." 67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата.
„А праведните да се веселят, да се радват пред
Бога
и да се наслаждават с веселие."
69-ти псалом е изповедта на страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли Бога да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината на Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване на враговете на душата, а също и формули за призоваване на Божието благословение и милост. 70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой.
към текста >>
69-ти псалом е изповедта
на
страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли
Бога
да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината
на
Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване
на
враговете
на
душата, а също и формули за призоваване
на
Божието благословение и милост.
67-ми псалом е също славословие към Бога и същевременно окултна формула, с която Посветеният извиква Божието благословение. Псаломът започва с думите: „Бог да ни помилва и благослови, да яви лицето Си нам." 68-ми псалом е съставен от много формули за разпръс- ване враговете на Бога, на онези, които не вървят в Божествения път. Псаломът започва с една такава формула: „Да стане Бог и да се разпръснат враговете Му, и да бягат от лицето Му, които го мразят." Също така състои се и от формули, с които се призовава Божието благословение от онези, които вървят в пътя на Светлината и Правдата. „А праведните да се веселят, да се радват пред Бога и да се наслаждават с веселие."
69-ти псалом е изповедта
на
страдащата душа, която съзнава прегрешенията си и дюли
Бога
да й помогне да излезе из трудните положения в живота, като казва: „Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, във време благоприятно, Боже, според голямата Твоя милост, послушай ме според Истината
на
Твоето спасение." След това има формули за раз- пръсване
на
враговете
на
душата, а също и формули за призоваване
на
Божието благословение и милост.
70-ти псалом е съставен също от формули за призоваване на Божията помощ. Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш."
към текста >>
72-ри псалом е молитва и хваление за
Бога
, „
на
когото се покланят всички царе и всичките народи ще му бъдат раби.
Но за да дойде Божията помощ, човек трябва да бъде смирен. И псаломът завършва с думите: „Но аз съм сиромах и нищ, Боже, побързай при мене. Ти си моя помощ, избавителю мой. Господи, да не закъснееш." 71-ви псалом също е съставен от ред формули за призоваване на Божията помощ и за разпръсване на враговете.
72-ри псалом е молитва и хваление за
Бога
, „
на
когото се покланят всички царе и всичките народи ще му бъдат раби.
Защото ще избави сиромаха, който вика, и угнетения, и безпомощния. Ще помилва сиромаха и убогия, и ще спаси душите на убогите. От угнетение и насилие ще изкупи душите им. И драгоценна ще бъде кръвта им пред очите Му. И ще става всякога моление за Него, всеки ден ще Го благославят.
към текста >>
А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието
на
нечестивите, които винаги са благополучни и умножават
богатството
." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран.
Изобилие от жито ще има на земята по върховете на горите. Плодът му ще се люлее като ливан в гора, и жителите на градовете ще цъфтят като земната трева. Името Му ще пребъдва във век." В 73-ти псалом се изнасят контрастите, които съществуват на земята между онези, които имат всичко на земята и са изпълнени с гордост, сила и власт, и като гледат това онези, които вървят в Божествения път, привидно като че се съблазняват от това положение. Псаломът започва с думите: „Благ е наистина Бог към Израиля, към чистите в сърце.
А мене нозете ми почти помръднаха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми; защото поревнувах гордите, като гледах благополучието
на
нечестивите, които винаги са благополучни и умножават
богатството
." И като гледа това положение без да го разбира, човек си казва: „Истина, аз напразно очистих сърцето си и омих в неповинност ръцете си, защото съм порязван всеки ден и се наказвам всяка заран.
Помислих да разу- мея това, но беше мъчно през очите ми, додето влязох в Божието Светилище и разумях сетнините им... защото ето тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат." В този псалом е даден пътя на стремящата се душа и съб- лазняването е от привидното благополучие на нечестивите. Но когато влезе в Божието Светилище, т.е. когато влезе в пътя на ученика, в пътя на Посвещението, тя разбира, че всичко това е привидно и че те са изложени на погибел. Тук е изнесена идеята за тесния път и идеята за широкия път, който води към погибел.
към текста >>
По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към
Бога
, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят
Бога
и живеят най-обикновен живот.
74-ти псалом описва едно състояние, когато неправдата, беззаконието и злото се ширят по земята, и унищожават всичко свято, и притесняват и унищожават Светилищата. И Бог мълчи и не им въздава, макар и да е силен и мощен. Псалмопевецът пита: „Докога, Боже, неприятелят ще те хули? " Движението на живота напред върви по вълнообразна линия, по която има височини и долини.
По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към
Бога
, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят
Бога
и живеят най-обикновен живот.
В този пса- лом псалмопевецът описва именно такъв един живот, когато хората са се отдалечили от Бога и са Го забравили, и похули- ли Името Му. В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините на творческата вълна на живота, животът на Светлината, живот на близост с Бога, живот на хваление на Името Божие. И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята."
към текста >>
В този пса- лом псалмопевецът описва именно такъв един живот, когато хората са се отдалечили от
Бога
и са Го забравили, и похули- ли Името Му.
И Бог мълчи и не им въздава, макар и да е силен и мощен. Псалмопевецът пита: „Докога, Боже, неприятелят ще те хули? " Движението на живота напред върви по вълнообразна линия, по която има височини и долини. По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към Бога, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят Бога и живеят най-обикновен живот.
В този пса- лом псалмопевецът описва именно такъв един живот, когато хората са се отдалечили от
Бога
и са Го забравили, и похули- ли Името Му.
В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините на творческата вълна на живота, животът на Светлината, живот на близост с Бога, живот на хваление на Името Божие. И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята." В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда?
към текста >>
В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините
на
творческата вълна
на
живота, животът
на
Светлината, живот
на
близост с
Бога
, живот
на
хваление
на
Името Божие.
Псалмопевецът пита: „Докога, Боже, неприятелят ще те хули? " Движението на живота напред върви по вълнообразна линия, по която има височини и долини. По височините се развива възвишен духовен живот, устремен към Бога, а в долините се развива живот, свързан с гъстата материя, където хората забравят Бога и живеят най-обикновен живот. В този пса- лом псалмопевецът описва именно такъв един живот, когато хората са се отдалечили от Бога и са Го забравили, и похули- ли Името Му.
В 75-ти псалом се описва точно противоположно състояние, когато животът се проявява по височините
на
творческата вълна
на
живота, животът
на
Светлината, живот
на
близост с
Бога
, живот
на
хваление
на
Името Божие.
И псалмът завършва с думите: „Всички рогове на нечестивите ще съкруша, а роговете на праведните ще се възвисят." В 76-ти псалом се говори, че Бог ще съкруши насилието и гордостта в каквато и форма да се проявяват. И ще се проведе съдба на земята, „за да спаси всички кротки на земята." В 77-ми псалом отначало се описва смущението на псал- мопевеца от това, че Бог ни е забравил и казва: „Дали престана милостта Му за всегда? Дали забрави да помилва Бог?
към текста >>
И като вижда това видение
на
бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към
Бога
с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията
на
народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал
на
народа Си, а го е оставил.
78-ми псалом започва с думите: „Слушайте, люде мои, закона ми, приклонете очите си към словата на устата ми. Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа.
И като вижда това видение
на
бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към
Бога
с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията
на
народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал
на
народа Си, а го е оставил.
80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим." Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома. 81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си."
към текста >>
80-ти псалом е молитва към
Бога
да избави Израил и да не го оставя
на
поругание и грабеж
на
езичниците.
Ще отворя устата си за притчи, ще произнеса гадания от древността, които чухме и познахме, и нашите отци казаха нам." И след това разказва историята на еврейския народ от излизането му от Египет и всички чудеса, които Бог е направил за Него и как те всякога са недоволни и непризнателни. И се отклоняват от Божия път, което предизвиква Божия гняв, но Бог се въздържа, като от време на време ги наказва, но пак се грижи за тях. И накрая казва: „Тогаз се събуди Господ като от сън, като силен, който изтрезва от вино и порази неприятелите си изотзад." И казва, че избрал юдиното племе на лицето на Давида да пасе овцете Му, „...и пасех ги според нез- лобието на сърцето си и изкуството на ръцете си ги води." 79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил.
80-ти псалом е молитва към
Бога
да избави Израил и да не го оставя
на
поругание и грабеж
на
езичниците.
Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим." Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома. 81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си." 82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" -
към текста >>
81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към
Бога
за всичко, което ни е дал.
79-ти псалом в началото е едно пророчество за бъдещото заробване на Израил от езичниците, които оскверняват храма и развращават Ерусалим, и избиват народа. И като вижда това видение на бъдещето, пророкът псалмопевец се обръща към Бога с молба, докога ще бъде това и моли да прости Господ прегрешенията на народа му, за да не се петни Името Му пред езичниците, че Бог не е помогнал на народа Си, а го е оставил. 80-ти псалом е молитва към Бога да избави Израил и да не го оставя на поругание и грабеж на езичниците. Псаломът завършва с думите: „Върни ни, Господи Боже на силите, направи да просветне лицето Ти и ще се избавим." Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома.
81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към
Бога
за всичко, което ни е дал.
След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си." 82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете." 83-ти псалом е молитва към Бога против неприятелите на Израил, които са неприятели и на Бога.
към текста >>
83-ти псалом е молитва към
Бога
против неприятелите
на
Израил, които са неприятели и
на
Бога
.
81-ви псалом в началото е много оптимистичен и е едно славословие към Бога за всичко, което ни е дал. След това Господ се обръща към еврейския народ, че е народ непослушен и Бог казва: „Ако бяха Ме слушали людете ми, тутакси бих свалил враговете им и против оскърбителите им бих обърнал ръката Си." 82-ри псалом е дълбоко окултен и започва по следния начин: "Бог стои в събора Божи, сред боговете ще съди" - Кого? - Народите, заради беззаконията и неправдите им и казва: „Съдете право сиромаха и сирачето, правете правда на оскърбения и бедния, избавяйте сиромаха и нищия, отървавайте от ръката на нечестивите." След това казва знаменитите думи: „Аз рекох: Богове сте вие и Синове на Вишнаго сте всички, но вие като человеци ще умрете, и като един от кня- зовете ще паднете."
83-ти псалом е молитва към
Бога
против неприятелите
на
Израил, които са неприятели и
на
Бога
.
И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение. Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е. създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите. Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе."
към текста >>
85-ти псалом започва с една благодарност към
Бога
, че е върнал Яков от плен.
И които искат да унищожат Израил, „да познаят, че Ти, Комуто Името е Иеова, един си Вишний и на цялата земя." Както този псалом, така и всички имат освен историческо, още и мистично значение. Израил в случая е човешката душа, с която Бог е направил договор, но душата в пътя си често се отклонява и предизвиква Божия гняв, т.е. създава си карма и носи последствията на своето беззаконие. В 84-ти псалом е описан копнежът на душата по Божествения свят, към Божествения живот и започва с думите: „Колко са любезни Твоите селения, Господи на силите. Желае и даже примира душата ми за дворовете Господни... " и завършва с думите: „Блажен онзи человек, който се надее на Тебе."
85-ти псалом започва с една благодарност към
Бога
, че е върнал Яков от плен.
„Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си. Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си. Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си." 86-ти псалом е молитва на Давид, молитва на душата, която търси и се надява на Бога.
към текста >>
86-ти псалом е молитва
на
Давид, молитва
на
душата, която търси и се надява
на
Бога
.
85-ти псалом започва с една благодарност към Бога, че е върнал Яков от плен. „Яви ни, Господи, милостта Си и дай ни спасението Си. Наистина, Неговото спасение е близко при онези, които му се боят, за да обитава слава в нашата земя." И след това следва окултната формула: „Милост и Истина се срещнаха, правда и мир се целунаха, Истината от земята ще прозябне и правда от небето ще надникне. И Господ ще даде доброто и земята ще даде плода си. Правдата пред Него ще предиде и ще тури на път стъпките си."
86-ти псалом е молитва
на
Давид, молитва
на
душата, която търси и се надява
на
Бога
.
Псаломът започва по следния начин: „Приклони, Господи, ухото Си. послушай ме, защото сиромах и нищ съм аз. Опази душата дай, защото съм богобоязлив. Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе... Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа на моленията ми. В деня на скръбта си призовавам Те, защото ще ме послушаш."
към текста >>
Това е центърът
на
Бялото Братство
на
земята, където живеят Синовете Божии, онези, които са родени от
Бога
.
Опази душата дай, защото съм богобоязлив. Ти, Боже, спаси раба Си, който се надее на тебе... Послушай, Господи, молитвата ми и дай внимание на гласа на моленията ми. В деня на скръбта си призовавам Те, защото ще ме послушаш." 87-ми псалом говори за Сион като град Божи. Това е градът на Посветените на земята.
Това е центърът
на
Бялото Братство
на
земята, където живеят Синовете Божии, онези, които са родени от
Бога
.
И хората, които са вън от този Божествен град, ще казват: „Този се е родил там. И за Сион ще рекат: Този и онзи са се родили в него. И сам Вишният ще го утвърди. Господ, като напише людете, ще счете, че този се е родил там." 88-ми псалом описва състоянието на душата, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери Бога в себе си, за да опре силата си на Него.
към текста >>
88-ми псалом описва състоянието
на
душата, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери
Бога
в себе си, за да опре силата си
на
Него.
Това е центърът на Бялото Братство на земята, където живеят Синовете Божии, онези, които са родени от Бога. И хората, които са вън от този Божествен град, ще казват: „Този се е родил там. И за Сион ще рекат: Този и онзи са се родили в него. И сам Вишният ще го утвърди. Господ, като напише людете, ще счете, че този се е родил там."
88-ми псалом описва състоянието
на
душата, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери
Бога
в себе си, за да опре силата си
на
Него.
89-ти псалом има много сложна композиция, както повечето от псалмите. Започва със славословие към Бога и припомня обещанието на Бога към Давид и неговия род. В третия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на Давида, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси- дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с Господа, който е събуден в него и поема ръководството на неговия живот. След това говори за величието и чудесата на Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на светиите и страшен между всички, които са около Него. Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе."
към текста >>
Започва със славословие към
Бога
и припомня обещанието
на
Бога
към Давид и неговия род.
И за Сион ще рекат: Този и онзи са се родили в него. И сам Вишният ще го утвърди. Господ, като напише людете, ще счете, че този се е родил там." 88-ми псалом описва състоянието на душата, която минава през изпитание, когато Бог се скрива външно от нея и е обиколена от врагове, и трябва да намери Бога в себе си, за да опре силата си на Него. 89-ти псалом има много сложна композиция, както повечето от псалмите.
Започва със славословие към
Бога
и припомня обещанието
на
Бога
към Давид и неговия род.
В третия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на Давида, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси- дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с Господа, който е събуден в него и поема ръководството на неговия живот. След това говори за величието и чудесата на Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на светиите и страшен между всички, които са около Него. Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе." Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях.
към текста >>
По-нататък говори за силата и величието
на
Бога
и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си
на
преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете.
В третия стих се казва: „Направих завет с избрания Си, клех се на Давида, моя раб, за всякога ще утвърдя семето ти и ще съси- дя престола ти от род в род." Това е завет на Посветения с Господа, който е събуден в него и поема ръководството на неговия живот. След това говори за величието и чудесата на Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на светиите и страшен между всички, които са около Него. Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе." Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях.
По-нататък говори за силата и величието
на
Бога
и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си
на
преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете.
А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара на спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано отношението на Бога към Посветения и неговите възможности. 90-ти псалом е наречен молитва на Мойсей, Божия человек. Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва.
към текста >>
А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара
на
спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано отношението
на
Бога
към Посветения и неговите възможности.
След това говори за величието и чудесата на Господа и казва: Бог е твърде ужасителен в съвета на светиите и страшен между всички, които са около Него. Силен си, Господи, и Истината Ти е около Тебе." Това са окултни изречения, които са напълно ясни само за Посветените. Това показва, че Бог е взискателен към светиите и боговете и най-малкото нарушение на закона Му, който е Любов, е катастрофален за тях. По-нататък говори за силата и величието на Бога и казва: „Правдата и съдът Ти са основание за престола Ти, милост и Истина ще предходят пред Твоето лице." В 19-ти стих казва: „Говорил си на преподобния Ти чрез видение и си рекъл: Турих помощ върху силния, възвисих избрания измежду людете.
А Истината и милостта Му ще бъдат с него и с Моето Име ще се възвиси рогът му... Той ще викне към Мене: Отец ми си, Бог мой, и канара
на
спасението ми, и аз ще го направя първороден Мой, по-висок от земните царе." Тук е описано отношението
на
Бога
към Посветения и неговите възможности.
90-ти псалом е наречен молитва на Мойсей, Божия человек. Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека.
към текста >>
„Който живее под покрива
на
Всевишнаго, ще пребивае под сянката
на
Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът
на
Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой,
на
Него ще се надея." Това е утвърждението
на
ученика, който е познал
Бога
и възлага
на
Него живота си.
Това е молитва на Посветения, който познава Господа и когото Господ познава. Започва с думите: „Господи, Ти си бил нам прибежище на род в род." 91-ви псалом е също молитва на Посветения, която Учителят е дал за молитва. Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог.
„Който живее под покрива
на
Всевишнаго, ще пребивае под сянката
на
Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът
на
Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой,
на
Него ще се надея." Това е утвърждението
на
ученика, който е познал
Бога
и възлага
на
Него живота си.
В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи.
към текста >>
И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам
на
ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа
на
човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име
на
Бога
.
Той е много силен псалом и неговата композиция е много особена и е в зависимост от тройния строеж на човека. Първият стих е, така да се каже, пролог. „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." От втория стих започва да говори въплотеният човек, който е с пробудено съзнание или ученикът на Бялото Братство, и казва: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое, крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея." Това е утвърждението на ученика, който е познал Бога и възлага на Него живота си. В следващия стих, третият, започва да говори друг, това е духовният ръководител на въплотения човек, това е висшето Аз на човека, което го ръководи и обяснява защо е горното утвърждение. „Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него.
И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам
на
ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа
на
човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име
на
Бога
.
за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи. По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието. 92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ."
към текста >>
92-ри псалом е едно славословие за величието и силата
на
Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в
познаване
на
Божиите тайни.
„Защото той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор... " и изрежда всичко, каквото Бог прави за онези, които се надеят на Него. И в 9-ти стих казва: „Понеже си направил Господа моето упование, Вишнаго свое прибежище, няма да ти се случи никакво зло... защото ще заповядам на ангела си за тебе да те пазят във всичките твои пътища." И като изрежда всичко, от което ще го пазят, в 14-ти стих се обажда третият индивид, който участвува в този разговор, самият Бог, който живее в духа на човека и казва: „Понеже положи в Мене Любовта си, за това ще го избавя, ще туря в безопасност, защото позна Името Ми." Тук става въпрос за Свещеното Име на Бога. за което Мойсей казва: Не произнасяй напразно Името Божие, и продължава: „Ще ме прикове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си." В този псалом са посочени трите начала в човека - човешката личност, която е влязла в пътя на окултното развитие, въп- лотеният човек; душата и духът на човека и техните взаимоотношения, и Бог, който живее в духа на човека и го ръководи. По дълбочина този псалом е един от най- дълбоките, който загатва и разкрива отчасти най-възвишените и дълбоки тайни на битието.
92-ри псалом е едно славословие за величието и силата
на
Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в
познаване
на
Божиите тайни.
Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ." 93-ти псалом е също славословие за великолепието и силата на Господа. Започва с думите: „Господ царува, облечен е с великолепие, облечен е Господ с крепост и опасан. И вселената е утвърдена и няма да се поклати." В 94-ти псалом, в началото псалмопевецът се обръща към Бога на отмъщението и пита: „Докога нечестивите ще тържествуват и ще тормозят бедните, сирачетата и вдовиците, и ще казват: Господ няма да ни види и чуе." И псаломът завършва с думите: „И ще обърне върху тях беззаконието им и в лу- кавството им ще ги погуби."
към текста >>
В 94-ти псалом, в началото псалмопевецът се обръща към
Бога
на
отмъщението и пита: „Докога нечестивите ще тържествуват и ще тормозят бедните, сирачетата и вдовиците, и ще казват: Господ няма да ни види и чуе." И псаломът завършва с думите: „И ще обърне върху тях беззаконието им и в лу- кавството им ще ги погуби."
92-ри псалом е едно славословие за величието и силата на Господа, Който подкрепя своите помазаници и ги води от Светлина в Светлина, все по-високо в познаване на Божиите тайни. Започва с думите: „Добро е да славословим Господа и да песнопеем Името Ти, Всевишний, да възвещаваме на ранина милостта Ти и Истината Ти всяка нощ." 93-ти псалом е също славословие за великолепието и силата на Господа. Започва с думите: „Господ царува, облечен е с великолепие, облечен е Господ с крепост и опасан. И вселената е утвърдена и няма да се поклати."
В 94-ти псалом, в началото псалмопевецът се обръща към
Бога
на
отмъщението и пита: „Докога нечестивите ще тържествуват и ще тормозят бедните, сирачетата и вдовиците, и ще казват: Господ няма да ни види и чуе." И псаломът завършва с думите: „И ще обърне върху тях беззаконието им и в лу- кавството им ще ги погуби."
95-ти псалом в началото е славословие към Господа за Неговите Велики дела. След това Господ се обръща към евреите, да не бъдат като отците си неблагодарни, при все, че Бог им е давал изобилно Своите милости и блага, и затова Той се закле, че няма да влязат в упокоението Ми. 96-ти псалом е славословие към Господ и след като излага всичките Му дела и величието Му. и Славата Му, казва: „Господ иде да съди земята. Ще съди вселената с правда и народите с Истината си."
към текста >>
защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата
на
човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли
Бога
да го послуша и помилва.
Стотният псалом е славословие към Господа и започва с думите: „Възкликнете към Господа всичката земя, работете Господу с веселие, идете пред Него с радост" и завършва с думите: „Славословете Го, благославяйте Името Му, защото Господ е благ, милостта Му е във век и до род и род Истината Му." Този стих, както и всички подобни, са формули, методи, с които Посветените и учениците на Бялото Братство призовават Божието благословение. 101-ви псалом е един мистичен псалом, който Посветеният псалмопевец казва: „Ще постъпвам разумно в път непорочен... , ще ходя с незлобие в сърцето си... , всяка заран ще погубвам всички нечестиви на земята, за да изтребя от гнева Господен всички делатели на беззаконие." Този псалом показва работата, която ученикът върши. Всяка сутрин той преглежда мислите и чувствата си и изхвърля от главата и сърцето си всички нечисти мисли и чувства. Това е смисълът на гореказаното. 102-ри псалом е озаглавен: „Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа." Псаломът започва с думите: „Господи, послушай молитвата ми и викането ми да дойде при Тебе." И по-нататък описва страданията на скърбящата душа: „Поради гнева Ти и раздразнението Ти.
защото си ме дигнал и хвърлил долу." Това са моментите, когато кармата
на
човека действа и той минава през големи страдания и изпитания, и моли
Бога
да го послуша и помилва.
103-ти псалом е благодарност на избавената душа, която е минала през страданията, изплатила си е кармата и сега живее в дихармата, в благодатта Божия. Също изяснява как действува кармата и ако в кармата не би се намесила Божията милост, никой не би могъл да се спаси. Псалмът започва с думите: „Благославяй, душе моя Господа, и не забравяй всичките Му благодеяния, който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести... жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив, не ще е противен за всякога, нито ще държи гняв във век. Не ни е сторил според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни. Защото, колкото е високо небето от земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят; колкото отстои изток от запад, толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни." Последните три стиха се отнасят до ангелите и светиите и до всички, които изпълняват Божията воля.
към текста >>
ви- делината е външна страна
на
Бога
.
„Благославяйте Господа вси ангели негови, силни с крепост, които изпълняват Словото Му, които слушат гласа на Словото Му. Благославяйте Господа всички сили Негови, слуги Негови, които изпълнявате Волята Му. Благославяйте Господа всички дела Негови, във всяко място на владичеството Му. Благославяй, душе моя, Господа." 104-ти псалом е славословие към Господа за Неговото Величие и за всичките Му чудни дела и се казва за Господа: „Ти, Който се обличаш във виделината като с дреха", т.е.
ви- делината е външна страна
на
Бога
.
„Колко са многочислени Твоите дела, Господи, всичките си с Мъдрост направил" и Завършва с думите: „Моето за него размишление ще е сладко. Аз ще се веселя в Господа. Да изчезнат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя. Господа. Алилуйя." Този псалом ни показва Бог като Бог на цялата природа, на всички същества, за които Той се грижи и ги храни.
към текста >>
105-ти псалом е славословие към
Бога
, след което в поетична форма изнася историята
на
еврейския народ от отиването
на
Яков в Египет, до излизането им от Египет.
Аз ще се веселя в Господа. Да изчезнат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя. Господа. Алилуйя." Този псалом ни показва Бог като Бог на цялата природа, на всички същества, за които Той се грижи и ги храни. И казва псаломът: „Всички тези от Тебе очакват да дадеш навреме храната им."
105-ти псалом е славословие към
Бога
, след което в поетична форма изнася историята
на
еврейския народ от отиването
на
Яков в Египет, до излизането им от Египет.
106-ти псалом е славословие към Господ. Започва с думите: „Алилуйя. Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е от век във век." След това пак повтаря историята на евреите от излизането им от Египет и тяхното непослу- шание. 107 псалом започва с думите: „Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е във век. Така да говорят избавените чрез Господа, които избави от ръката на неприятеля и ги събра от страните." След това излага ред окултни закони, които действат в живота на онези, които изпадат в известни противоречия и като се обърнат към Господа, Той ги избавя.
към текста >>
108-ми слалом е славословие към
Бога
.
106-ти псалом е славословие към Господ. Започва с думите: „Алилуйя. Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е от век във век." След това пак повтаря историята на евреите от излизането им от Египет и тяхното непослу- шание. 107 псалом започва с думите: „Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е във век. Така да говорят избавените чрез Господа, които избави от ръката на неприятеля и ги събра от страните." След това излага ред окултни закони, които действат в живота на онези, които изпадат в известни противоречия и като се обърнат към Господа, Той ги избавя.
108-ми слалом е славословие към
Бога
.
Започва с думите: „Утвърдено е сърцето ми, Боже, ще пея и ще песнопея и със славата си" и завършва: „Защото е суетно спасение от человек. Чрез Бога ние ще направим юначество. И Той ще стъпче враговете ни." 109-ти псалом описва състоянието на душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил, за да я изпита. Душата се моли и страда, като гледа как тържествуват враговете й.
към текста >>
Чрез
Бога
ние ще направим юначество.
Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е от век във век." След това пак повтаря историята на евреите от излизането им от Египет и тяхното непослу- шание. 107 псалом започва с думите: „Славете Господа, защото е Благ, защото милостта Му е във век. Така да говорят избавените чрез Господа, които избави от ръката на неприятеля и ги събра от страните." След това излага ред окултни закони, които действат в живота на онези, които изпадат в известни противоречия и като се обърнат към Господа, Той ги избавя. 108-ми слалом е славословие към Бога. Започва с думите: „Утвърдено е сърцето ми, Боже, ще пея и ще песнопея и със славата си" и завършва: „Защото е суетно спасение от человек.
Чрез
Бога
ние ще направим юначество.
И Той ще стъпче враговете ни." 109-ти псалом описва състоянието на душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил, за да я изпита. Душата се моли и страда, като гледа как тържествуват враговете й. Но тя не изгубва вярата и надеждата си в Бога, Който ще я избави. И псаломът завършва с думите: „Защото стои отдясно на сиромаха, за да го избавя от онези, които осъждат душата му."
към текста >>
109-ти псалом описва състоянието
на
душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с
Бога
или Бог се е скрил, за да я изпита.
Така да говорят избавените чрез Господа, които избави от ръката на неприятеля и ги събра от страните." След това излага ред окултни закони, които действат в живота на онези, които изпадат в известни противоречия и като се обърнат към Господа, Той ги избавя. 108-ми слалом е славословие към Бога. Започва с думите: „Утвърдено е сърцето ми, Боже, ще пея и ще песнопея и със славата си" и завършва: „Защото е суетно спасение от человек. Чрез Бога ние ще направим юначество. И Той ще стъпче враговете ни."
109-ти псалом описва състоянието
на
душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с
Бога
или Бог се е скрил, за да я изпита.
Душата се моли и страда, като гледа как тържествуват враговете й. Но тя не изгубва вярата и надеждата си в Бога, Който ще я избави. И псаломът завършва с думите: „Защото стои отдясно на сиромаха, за да го избавя от онези, които осъждат душата му." 110-ти псалом е много дълбок и има и историческо, и мистично значение. Исторически се отнася до Христа, Който иде на земята, а мистично се отнася до раждането на Божественото в човешката душа.
към текста >>
Но тя не изгубва вярата и надеждата си в
Бога
, Който ще я избави.
Започва с думите: „Утвърдено е сърцето ми, Боже, ще пея и ще песнопея и със славата си" и завършва: „Защото е суетно спасение от человек. Чрез Бога ние ще направим юначество. И Той ще стъпче враговете ни." 109-ти псалом описва състоянието на душата, когато е в утеснение и е прекъснала връзката с Бога или Бог се е скрил, за да я изпита. Душата се моли и страда, като гледа как тържествуват враговете й.
Но тя не изгубва вярата и надеждата си в
Бога
, Който ще я избави.
И псаломът завършва с думите: „Защото стои отдясно на сиромаха, за да го избавя от онези, които осъждат душата му." 110-ти псалом е много дълбок и има и историческо, и мистично значение. Исторически се отнася до Христа, Който иде на земята, а мистично се отнася до раждането на Божественото в човешката душа. Псаломът започва тържествено с думите: „Рече Иеова, Господу моему: седни от дясно ми. доде положа враговете ти в подножието на нозете ти.
към текста >>
Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името
на
Господа." Фразата „начало
на
Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване
на
Божествените тайни, трябва да има или благоговение към
Бога
и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си."
„Делата на ръцете Му са Истина и правосъдие. Истинни са всичките Му заповеди... Свято и Страшно е Името Му. Начало на Мъдрост е страх Господен. Всички, които ги правят, имат добър разум, Неговата хвала пребъдва до век." Вече на няколко места казах за Името Божие, защо е Свято и Страшно, и че то е голяма сила.
Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името
на
Господа." Фразата „начало
на
Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване
на
Божествените тайни, трябва да има или благоговение към
Бога
и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си."
В 112-ти псалом продължава мисълта и казва: „Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много на заповедите Му..., изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век. Виделината изгрява в тъмнината за праведните." И по-нататък описва състоянието на благочестивия и праведен човек и на нечестивия. 113-ти псалом е славословие към Господа, славословие на Името Господне, което въздига смирените и им дава благодат. Започва с думите: „Алилуйя! Хвалете, раби Господни, хвалете Името Господне.
към текста >>
В 112-ти псалом продължава мисълта и казва: „Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много
на
заповедите Му..., изобилие и
богатство
ще има в дома му и правдата му остава във век.
Истинни са всичките Му заповеди... Свято и Страшно е Името Му. Начало на Мъдрост е страх Господен. Всички, които ги правят, имат добър разум, Неговата хвала пребъдва до век." Вече на няколко места казах за Името Божие, защо е Свято и Страшно, и че то е голяма сила. Затова е казал Мойсей: „Не произнасяй напразно Името на Господа." Фразата „начало на Мъдростта е страх Господен" е една дълбока мисъл и за нея Учителят казва: „Онзи, който пристъпва към проуча- ване на Божествените тайни, трябва да има или благоговение към Бога и Неговото Име, което крие всички тайни, или да има страх, защото ако не спазва законите, ще плати с живота си."
В 112-ти псалом продължава мисълта и казва: „Блажен онзи человек, който се бои от Господа и благоволи много
на
заповедите Му..., изобилие и
богатство
ще има в дома му и правдата му остава във век.
Виделината изгрява в тъмнината за праведните." И по-нататък описва състоянието на благочестивия и праведен човек и на нечестивия. 113-ти псалом е славословие към Господа, славословие на Името Господне, което въздига смирените и им дава благодат. Започва с думите: „Алилуйя! Хвалете, раби Господни, хвалете Името Господне. Да бъде Името Господне благословено от нине и до века.
към текста >>
114-ти псалом е славословие за Величието и Силата
на
жБога
.
113-ти псалом е славословие към Господа, славословие на Името Господне, което въздига смирените и им дава благодат. Започва с думите: „Алилуйя! Хвалете, раби Господни, хвалете Името Господне. Да бъде Името Господне благословено от нине и до века. От изток на слънцето до запада му да се хвали Името Господне."
114-ти псалом е славословие за Величието и Силата
на
жБога
.
115-ти псалом е продължение на предишния и е славословие към Господа, като прави паралел между Бога и идолите на езичниците. И псаломът завършва с думите:....................... не ще хвалят Господа мъртвите, нито всичките, които слизат в мястото на мълчанието, но ние ще благославяме Господа от сега и до века. Алилуйя." 116-ти псалом е благодарност на душата, която е била в скръб и утеснение и е получила помощ, като е призовала Името Господне. Псаломът завършва с думите: „върни се, душо моя, в покоя си, защото Господ ти стори добро. Защото си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи, нозете ми от подплъзване.
към текста >>
115-ти псалом е продължение
на
предишния и е славословие към Господа, като прави паралел между
Бога
и идолите
на
езичниците.
Започва с думите: „Алилуйя! Хвалете, раби Господни, хвалете Името Господне. Да бъде Името Господне благословено от нине и до века. От изток на слънцето до запада му да се хвали Името Господне." 114-ти псалом е славословие за Величието и Силата на жБога.
115-ти псалом е продължение
на
предишния и е славословие към Господа, като прави паралел между
Бога
и идолите
на
езичниците.
И псаломът завършва с думите:....................... не ще хвалят Господа мъртвите, нито всичките, които слизат в мястото на мълчанието, но ние ще благославяме Господа от сега и до века. Алилуйя." 116-ти псалом е благодарност на душата, която е била в скръб и утеснение и е получила помощ, като е призовала Името Господне. Псаломът завършва с думите: „върни се, душо моя, в покоя си, защото Господ ти стори добро. Защото си избавил душата ми от смърт, очите ми от сълзи, нозете ми от подплъзване. Ще ходя пред Господа в земята на живите."
към текста >>
В пътя
на
Твоите свидетелства се развеселих, като за всичкото
богатство
.
В Таро той е символизиран от един Посветен в тайните маг, съвършен човек. Давид го описва по следния начин: „Блажени, които са непорочни в пътя си, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят свидетелствата Му и търсят Го със все сърце." Под раздела на буквата бет е описан втория аркан, който е наречен „вратата на окултното светилище." Псаломът го описва по следния начин: „Как ще очисти младият пътя си? - Като го пази според Словото Ти... Благословен си, Господи, научи ме на повеленията Си.
В пътя
на
Твоите свидетелства се развеселих, като за всичкото
богатство
.
В завещанията Ти ще се поучавам и ще гледам Твоите пътища. В повеленията Ти ще се наслаждавам, не ще да забравя Твоето Слово." Това са пътищата, по които се стига до окултното знание. Третият аркан, който отговаря на буквата гимел, носи името Изис - Урания. Символът й е една жена, седнала посред лъчезарното слънце, коронясана с 12 звезди, и единия крак почива върху Луната. Псалмопевецът го описва по следния начин: „Стори добро на раба ти, за да живее и да опази Словото Ти.
към текста >>
121-ви псалом говори за пълно упование в
Бога
, който се грижи за онези души, които уповават
на
Него.
Анализът, който направих на арканите във връзка с 119- ти псалом е много общ и повърхностен. Понеже всеки аркан има отношение към трите свята - физически, духовен и Божествен, то в псалома има стихове, които се отнасят за всеки един от тези светове, с което се характеризират проявите на аркана в тези светове. Но това е предмет на друга специална работа. Засега това е достатъчно. 120-ти псалом говори за характера на лъжливите хора и моли Господа да го избави от тях.
121-ви псалом говори за пълно упование в
Бога
, който се грижи за онези души, които уповават
на
Него.
„Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти." 122-ри псалом е славословие на Ерусалим като място на дома Господен, което е място на мир. 123-ти псалом е славословие към Бога, за да помилва душата и да я избави от презрението на гордите. 124-ти псалом разкрива тайната на Божията помощ към онези, които му се надеят. „Помощта ни е в Името на Господа, който направи небето и земята." "
към текста >>
123-ти псалом е славословие към
Бога
, за да помилва душата и да я избави от презрението
на
гордите.
Засега това е достатъчно. 120-ти псалом говори за характера на лъжливите хора и моли Господа да го избави от тях. 121-ви псалом говори за пълно упование в Бога, който се грижи за онези души, които уповават на Него. „Господ ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти." 122-ри псалом е славословие на Ерусалим като място на дома Господен, което е място на мир.
123-ти псалом е славословие към
Бога
, за да помилва душата и да я избави от презрението
на
гордите.
124-ти псалом разкрива тайната на Божията помощ към онези, които му се надеят. „Помощта ни е в Името на Господа, който направи небето и земята." " 125-ти псалом говори за пътя на онези, които се надяват на Господа и за пътя на онези, които вършат беззаконие и неправда. 126-ти псалом говори за радостта на онези, които се надяват на Господа и казват: „Тези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. Който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне и ще носи сноповете си." Тук говори за светлата страна на закона на причина и последствие.
към текста >>
139-ти псалом е един много дълбок псалом и ни показва отношението
на
Посветения към
Бога
и
на
Бога
към Посветения, и ни разкрива големите окултни познания, които притежава един Посветен.
Той е композиран от ред окултни формули, като е спазен закона на ритъма, който е закон за реализиране на нещата. 137-ми псалом е пророческо видение за вавилонското пленничество, което се изпълни. Това ни потвърждава, че Давид е Посветен или ясновидец, който вижда далечното бъдеще - вавилонското пленничество е станало след повече от 500 години след Давид и той го описва, а говори също и за въз- даянието на Вавилон, който развали Ерусалим. 138-ми псалом ни посочва състоянието на Посветения, който казва: „Ще те славя от всичкото си сърце, ще те песно- пея пред боговете (възвишените разумни същества, с които той е във връзка), ще се поклоня към Святия Твой храм и ще славя Твоето Име заради Милостта Ти и заради Истината Ти. В който ден викнах, Ти си ме послушал, укрепил си ме със сила в душата ми.
139-ти псалом е един много дълбок псалом и ни показва отношението
на
Посветения към
Бога
и
на
Бога
към Посветения, и ни разкрива големите окултни познания, които притежава един Посветен.
Посветеният казва: „Господи, опитал си ме и познал си ме... Разумяваш помишленията ми отдалеч... Окръжил си ме отзад и отпред, и турил си върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене, високо е, не мога да стигна до него. Къде да отида от Твоя Дух?... Ако възляза на небето, там си Ти; ако си постеля в ада, ето Те там. Ако взема крилата на зората и се населя в най-отдалечените краища на морето и там ще ме настави ръката Ти и Твоята десница ще ме държи.
към текста >>
142-ри псалом е молитва
на
скръбната душа, която моли
Бога
да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти.
Това се отнася както до външния, така и до вътрешния свят. И към края на псалома говори за съдбата на нечестивите и казва: „Лукавството на устните на онези, които ме окръжават, ще покрие главите им. Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата. 141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим.
142-ри псалом е молитва
на
скръбната душа, която моли
Бога
да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти.
Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние." 143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към Бога да помогне на онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя. Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си. Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които човек може да се огражда и привлича Божието благословение. Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми."
към текста >>
143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към
Бога
да помогне
на
онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя.
Въглища разпалени ще паднат върху тях, ще бъдат хвърлени в огъня." Този пасаж ни показва действието на закона на кармата. 141 -ви псалом е молитва на стремящата се към чист и свят живот душа, да я пази Господ да не се поддаде на греха и казва: „Нека ме удари праведния, то е милост, и нека ме обличава, то е миро за главата. Главата ми да не го отхвърля, защото още и в злощастието ми ще се моля за тях." И казва по-нататък, че тези, които правят примки за другите, сами ще паднат в тях, а праведният, добрият ще премине неповредим. 142-ри псалом е молитва на скръбната душа, която моли Бога да й помогне да я избави от враговете й, като казва: „Изведи из тъмница душата ми, за да славя Името Ти. Праведните ще се съберат около мене, когато ми сториш благодеяние."
143-ти псалом в целостта си е молитва, зов към
Бога
да помогне
на
онзи, който го търси и казва: „Не влизай в сън с раба си, защото няма да се оправдае пред Тебе нито един жив човек... Душата ми е жадна за Тебе като безводна земя.
Покажи ми пътя, по който трябва да ходя, защото към Тебе възнесох душата си. Научи ме да правя волята Ти, защото Ти си Бог мои." След това следват ред окултни формули, с които човек може да се огражда и привлича Божието благословение. Такава е например следната: „Заради Името Ти, Господи, оживи ме, заради правдата Си, изведи душата ми из утеснението, и заради милостта Си изтреби враговете ми." 144-ти псалом отначало е славословие към Господа, Който е опора на душата. След това казва: „Що е человек, та да го познаваш?
към текста >>
Хвалете
Бога
в Светилището Му хвалете Го в твърдта
на
силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали.
Пейте Господу песен нова, хвалението Му в събранието на преподобните... Преподобните ще тържествуват в слава, Божиите пения ще бъдат в устата им и меч от двете страни остър, в ръката им, за да правят отмъщение на езичниците, наказание на народите За да направят връх тях написания съд, тая част принадлежи на всички Негови преподобни." Тук под преподобни се разбира възвишените същества, които ръководят човешката карма, индивидуална и колективна, затова се казва: „Тази част, т.е. съдбата, принадлежи на всички Негови преподобни." 150-ти псалом е хваление към Господа. Ще го предам изцяло: „Алилуйя!
Хвалете
Бога
в Светилището Му хвалете Го в твърдта
на
силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали.
Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! " Този анализ, който направих на псалмите не е пълен, защото всеки псалом съдържа още много идеи и истини, за които не съм споменал нищо. Защото, както казах, псалмите са диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота. Аз исках само да посоча, че псалмите не са само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрасни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозрение в тайните, битието и живота и представят, както вече казах, магически формули, с които може да си служи само онзи, който намери ключовете им.
към текста >>
69.
Притчи Соломонови
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към
Бога
.
Притчи Соломонови В първата глава на притчите Соломон говори за Мъдростта и казва: „Начало на Мъдростта е страх Господен.
Безумният презира Мъдростта и учението." Под страх Господен в езотеричен смисъл се разбира благоговение към
Бога
.
След това определя каква е съдбата на тези, които се стремят към Мъдростта и се ръководят от нея и на тези, които отхвърлят Мъдростта и завършва с думите: „Защото глупавите ще ги умъртви престъплението им и безумните ще ги погуби надеждата им, но тези, които Ме слушат (Мъдростта), ще живеят в безопасност, ще живеят в тишина, без да се боят от злото." С тези думи се изразява законът за причини и последствия. В началото на втора глава казва: „Ако имаш ухото си внимателно към Мъдростта, сърцето си склонно към разум, и ако призоваваш благоразумието и възвишиш гласа си към разума, тогаз ще разумееш страх Господен и ще намериш Божието познание. Защото Господ дава Мъдрост и от устата му излизат знание и разум." Оттук ясно се вижда, че не става въпрос за безпричинен страх, а за благоговение, едно състояние, при което човек става възприемчив към Божествените сили и знание. И по-нататък описва състоянието на тези, които вървят в пътя на Мъдростта и състоянието на тези, които презират Мъдростта и завършва: „Защото праведните ще се населят на земята и непорочните ще останат на нея, а нечестивите ще се откъснат от земята и законопрестъпниците ще се изкоренят от нея." В третата глава, както и в другите глави дава ред правила за разумен живот, които следват пътя на Мъдростта.
към текста >>
Учи праведния и ще настои в учение." И после казва: „Начало
на
Мъдростта е страх Господен, и
познаването
на
Святаго е разум.
„Който учи присмивател, взема на себе си безчестие. И който обличава нечестивия, взема на себе си порок. Не обли- чавай присмивател, за да не те намрази. Обличавай мъдър и ще те възлюби. Давай наставление на мъдър, и ще бъде по- мъдър.
Учи праведния и ще настои в учение." И после казва: „Начало
на
Мъдростта е страх Господен, и
познаването
на
Святаго е разум.
Защото чрез мене ще се умножат дните ти и ще се притурят години на живот." В 10-та глава са очертани двата пътя на живота - пътят на Мъдрия и пътят на нечестивия, и в последователни контрастни стихове изнася единия и другия път. Например казва: „Господ не ще остави да гладува душата на праведния, но отхвърля желанието на нечестивите." И така цялата глава съпоставя пътя на праведния и пътя на нечестивия и казва: „Омразата повдига раздори, а Любовта покрива всичките погрешки." „Страхът на нечестивия ще го постигне, а желанието на праведните ще се изпълни." „Надеждата на праведните ще е радост.
към текста >>
„По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо
богатство
."
„Всички пътища на человека са прави в очите му, но Господ претегля сърцата." „Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да се послуша." „Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите." „Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота.
„По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо
богатство
."
„Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия. Който пази душата си, ще бъде далеч от тях." „Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника."
към текста >>
„Следствие
на
смирението и
на
страха Господен е
богатство
и слава и живот.
„Който затуля очите си от вика на сиромаха, ще викне и той, и няма да се послуша." „Человек, който свърне от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите." „Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и слава." В 22-ра глава пак дава мъдри мисли и съвети за живота. „По-предпочитателно е доброто име, нежели голямо богатство."
„Следствие
на
смирението и
на
страха Господен е
богатство
и слава и живот.
Тръне и сетима има в пътя на строптивия. Който пази душата си, ще бъде далеч от тях." „Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника." „Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си и който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост."
към текста >>
„Който угнетява сиромаха, за да умножи
богатството
си и който дава
на
богатия
, непременно ще дойде в скудост."
„Следствие на смирението и на страха Господен е богатство и слава и живот. Тръне и сетима има в пътя на строптивия. Който пази душата си, ще бъде далеч от тях." „Който има добро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха." „Очите на Господа пазят знанието, а съсипва Той думите на законопрестъпника."
„Който угнетява сиромаха, за да умножи
богатството
си и който дава
на
богатия
, непременно ще дойде в скудост."
„Не прави приятелство с яростен човек и с гневлив човек не ходи заедно, за да не научиш пътищата му и да не поставиш сет на душата си." 23-та глава дава правила и мисли за разумен живот. „Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той. Говори ти: "Яж и пий, но сърцето му не е с тебе. Уломъкът, що си изял, ще избълваш и ще изгубиш сладките си думи."
към текста >>
„Не ревнувай
на
злите человеци, нито желай да си с тях." „С Мъдростта се гради дом, и с разума се утвърждава и чрез знание клетове ще се напълнят с всяко многоценно и благоприятно
богатство
."
„Не яж хляба на оногоз, който има лошо око, нито желай вкусните му ястия, защото както мъдрува в душата си, такъв е той. Говори ти: "Яж и пий, но сърцето му не е с тебе. Уломъкът, що си изял, ще избълваш и ще изгубиш сладките си думи." "Купувай Истината и не продавай Мъдростта, поучението и разума." 24-та глава също дава мъдри съвети за разумен живот.
„Не ревнувай
на
злите человеци, нито желай да си с тях." „С Мъдростта се гради дом, и с разума се утвърждава и чрез знание клетове ще се напълнят с всяко многоценно и благоприятно
богатство
."
„Мъдрият човек се укрепява, и человек със знание расте в сила." „Избавяй влачените на смърт и не се оттегляй от онези, които са докарани до клане." „Когато падне неприятелят ти, не се радвай, и да се не весели сърцето ти, когато се той подплъзне, да не би да съгледа Господ и да се яви това зло пред очите Му и обърне яростта Си от него към тебе." „Не казвай: Както ми направи, така ще му направя. Ще направя на человека по делата му."
към текста >>
„Две неща прося от Тебе, не ми ги отричай преди да умра: Суета и лъжливо слово отдалечи от тебе; сиромашия и
богатство
не ми давай; храни ме с нужната ми храна, да не би да се преситя и да се отрека от Тебе и да река: Кой е Господ, или да не би да се намеря сиромах, та да открадна и взема в Името
на
Бога
моего всуе."
30-та глава е съставена от умни и мъдри гатанки, но бисерът на главата е от 5-ти до 10-ти стих. Ще го предадем: „Всяко Божие Слово е опитано. Той е щит за тези, които уповават на Него. Не притуряй на Неговите думи, за да не те обличи и се покажеш лъжец."
„Две неща прося от Тебе, не ми ги отричай преди да умра: Суета и лъжливо слово отдалечи от тебе; сиромашия и
богатство
не ми давай; храни ме с нужната ми храна, да не би да се преситя и да се отрека от Тебе и да река: Кой е Господ, или да не би да се намеря сиромах, та да открадна и взема в Името
на
Бога
моего всуе."
31-ва глава говори за добродетелната жена и нейните качества и пътища. „Кой може да намери добродетелна жена, защото такава е много по-скъпа от скъпоценни камъни. Сърцето на мъжа й уповава на нея и не ще бъде лишен от изобилие. Ще му донесе добро, а не зло през всичките дни на живота си... Отваря ръката си на сиромасите, и простира ръцете си към оскудените... Отваря устата си с Мъдрост и закон на благосклонност има в езика й. Внимава за управлението на дома и хляб на леност не яде... "
към текста >>
70.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там е казано: "В начало бе Словото, и Словото бе у
Бога
, и Словото бе Бог.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ Обикновено се мисли, че Християнството е само екзотерично, външно учение и няма никакъв езотеризъм, никакъв вътрешен смисъл. Това можем да кажем направо, че е едно материалистично схващане на Християнството. Защото ако се погледне по-дълбоко на Християнството ще се види, че то е преди всичко езотерично и мистично учение, а това, което се схваща като външно Християнство, е само форма, само дрехата на това Велико учение. За да се разбере, че Християнството е езотерично учение, достатъчно е да се прочете внимателно началото на първата глава на Евангелието на Йоана.
Там е казано: "В начало бе Словото, и Словото бе у
Бога
, и Словото бе Бог.
То в началото бе у Бога, всичко чрез Него стана и което е станало, нищо без Него не стана". И по-нататък: "И Словото стана плът и всели се между нас". Какво по-езотерично, по-дълбоко от това, че в началото на Битието стои Словото, Логосът, чрез когото всичко е станало и което Слово се въплъти в човешко тяло, стана човек и живя между човеците. Това са все велики тайни, за които само се загатва и за онзи, който има уши да слуша, те са Велики Тайни, а за онези, които нямат уши, те са обикновени думи. В тази първа глава на Йоана се разкрива цялата окултна космогония за онзи, който знае да чете, защото всяка една дума тук има смисъл и значение и означава нещо точно определено.
към текста >>
То в началото бе у
Бога
, всичко чрез Него стана и което е станало, нищо без Него не стана".
Обикновено се мисли, че Християнството е само екзотерично, външно учение и няма никакъв езотеризъм, никакъв вътрешен смисъл. Това можем да кажем направо, че е едно материалистично схващане на Християнството. Защото ако се погледне по-дълбоко на Християнството ще се види, че то е преди всичко езотерично и мистично учение, а това, което се схваща като външно Християнство, е само форма, само дрехата на това Велико учение. За да се разбере, че Християнството е езотерично учение, достатъчно е да се прочете внимателно началото на първата глава на Евангелието на Йоана. Там е казано: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
То в началото бе у
Бога
, всичко чрез Него стана и което е станало, нищо без Него не стана".
И по-нататък: "И Словото стана плът и всели се между нас". Какво по-езотерично, по-дълбоко от това, че в началото на Битието стои Словото, Логосът, чрез когото всичко е станало и което Слово се въплъти в човешко тяло, стана човек и живя между човеците. Това са все велики тайни, за които само се загатва и за онзи, който има уши да слуша, те са Велики Тайни, а за онези, които нямат уши, те са обикновени думи. В тази първа глава на Йоана се разкрива цялата окултна космогония за онзи, който знае да чете, защото всяка една дума тук има смисъл и значение и означава нещо точно определено. Така в началото на проявлението стои Логосът, той е проявеният Бог, чрез него се изявява Великата Първопричина на света и се казва, че всичко чрез Него стана.
към текста >>
И християнският езотеризъм казва: "Всички ние живеем и движим в
Бога
".
И Учителят казва: "Всички хора в тяхната целокупност образуват физическото тяло на Христа. Всички Ангели образуват сърцето или духовното тяло на Христа, а всички богове заедно образуват умственото или Божественото тяло на Христа". Значи, в този смисъл проявеният Бог е един колектив, в центъра на който стои Словото, което се проявява чрез всички творчески йерархии. Учителят казва още: "Бог е едно Велико Единство, което се проявява като множество. Така се осъществява единството и хармонията на Вселената".
И християнският езотеризъм казва: "Всички ние живеем и движим в
Бога
".
Бог е онази Абсолютно разумна среда, в която е потопено цялото Битие и всички същества. Тази Абсолютно разумна среда Учителят нарича Любов. Писанието казва: "Бог е Любов", а Учителят допълва и казва: "Любовта работи по Законите на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и единството в цялото Битие. Някой ще каже, че това не е специално християнско разбиране, че то съществува във всички езотерични древни учения. Това е така.
към текста >>
Това са "опиращите се
на
гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено
на
Бога
.
Климент, който е бил проникнат от света на Мистериите, притежаваше един ключ за Свещени Писания. Той познаваше прадревната Мъдрост на Светилищата за троичния смисъл на вдъхновените Книги. Ето какво говори той за троичния смисъл на египетската писменост и за троичния смисъл на самата Библия: "Египтяните бяха изпълнени с чувство на тайнственост чрез техните скрити устои на храмовете; евреите - чрез свещената завеса на храма. Единствено на посветените беше позволено да влизат в тях.
Това са "опиращите се
на
гърдите Господни", които са пречистили техните желания и страсти, и чиято любов принадлежи единствено
на
Бога
.
Гака се получава, че думите на пророците и изреченията на оракулите се даваха в загадъчна форма и не се разкриваха направо на всеки един, а само след редица преминати степени на пречистване и наставления... " "Който иска да мине през училището на египтяните, трябва постепенно да научи египетските писмени знаци: първо знаците на писмовната писменост (епистологра- фията), втората храмовата писменост (йерархическата), с която си служат завеждащите Свещените Писания и най- после писмеността на посветените - йероглифите. Символичната писменост, подражавайки на нещата на външния свят, остава още подобна на тези неща, но тя се издига над тези неща, като изразява един духовен смисъл и на края приемайки вид на притчи, приема в себе си загадъчни форми". "Следователно всички, които бяха в притежание на Божествената Мъдрост, не гърците, а също и гърците, скриваха последните Първооснови на нещата и предаваха Истината в дрехата на загадки и символи, в образи и притчи и други подобни форми на говорене, каквито се използваха и при гръцките оракули. Затова и Питийският Аполон е наречен "тъмният".
към текста >>
Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към
Бога
, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила.
"Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението.
Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към
Бога
, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила.
Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7).
към текста >>
Стана възможно само едно частично
познаване
на
Светая Светих.
Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани.
Стана възможно само едно частично
познаване
на
Светая Светих.
Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие.
към текста >>
Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство
на
Бога
и биват приспани, подобно
на
това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни".
Сега Светлината, която при Моисеевия закон беше скрита под було, разпростря своите лъчи при снемането на това було е явяването на Христа и така съвършенството, чиято сянка съдържаше буквата, стои открито за познанието". И по- нататък Ориген казва: "И ако върху човешката душа не действа нищо, освен външната обвивка от думите на Свещеното Писание, от него излизат лечителни действия, които укрепват доброто, което се намира във всеки човек. Както магическите изречения имат една вродена сила в себе си и омагьосаният, макар и да не разбира нищо от това, долавя едно въздействие, така и още по-силно действуват наименованията и имената в Свещеното Писание. В нас има сили, най-добрите от които се хранят и укрепват от тази свещена буква.
Враждебните и злите от тези сили биват победени от магическото средство
на
Бога
и биват приспани, подобно
на
това, както вълшебните средства приспиват змиите и други отровни животни".
С тази мисъл на Ориген ни се разкрива, че макар и да не разбираме вътрешния смисъл на известни изречения в Писанието, те сами по себе си като слова, изказани от Духа, носят сила в себе си и въздействуват на онези, които ги четат. Затова се препоръчва четенето на Писанието, макар и да не се разбира. И Учителят казва, че в мислите на Христа се крие магическа сила, която се влива в човека и го преобразява, когато чете словата на Христа. Учителят казва още: "В Евангелието има цяр за всички болести - физически и психически, който се съдържа в известни стихове, които имат отношение към определени органи в човека". Ориген продължава: "Лечебна сила действа във всяка йота на Писанието.
към текста >>
От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват
Бога
на
Стария завет за един демон.
Единият вид е юдейската грешка, по онова време е продължавало да съществува и да печели почва едно движение, което е държало на буквата на Писанието, което се е състояло в едно твърде буквално и земно схващане. Другото е гностич- ното погрешно разбиране, което бързо и непосредствено отнася твърде по човешки библейските изказвания към свръхестествения свят. Той казва: "Закоравелите и фанатични юдеи не повярваха в Спасителя, защото се придържаха твърде много в буквата на предсказанията, които говореха за Него. Те вярваха, че предсказанието на Исайя какво вълкът ще пасе с агнето, пантерата с козите, че вълкът ще яде сено заедно с бика, че с всичко това се разбират действително четириноги животни. Понеже при явяването на Христа, в Когото ние вярваме, те не виждат осъществено нищо от това, поради което Господ Исус не беше по угодата им и го разпънаха".
От друга страна Ориген обръща погледа си към крайните си гностични учения, които разбират твърде по човешки това, което в Стария завет се казва за "Гнева Божий" и обвиняват
Бога
на
Стария завет за един демон.
Ориген взема средно място между едно историческо и едно надисторическо разбиране, едно телесно и едно духовно схващане на Писанието. Обаче предвид на застрашаващото загрубяване на християнската мисъл за него трябва да е изглеждало като най-важно да прокара с цялата му яснота пътя на едно духовно разбиране на Писанието. Той казва: "Причината за всички тези погрешни, безбожни и прости учения изглежда че не е някой друг, освен липсата на духовно разбиране на Писанието и неговото схващане според голата буква. Най-същественият предмет остава скрит за хората отчасти поради липсата на подходящо настроение на чувството, отчасти поради прибързани, а понякога също и когато въпреки наличието на настроение и внимание поради голямата трудност на хората да намерят духовните образи". Според Ориген хората искат лесно да стигнат до разбирането на Свещеното Писание и затова стигат само до неговата повърхност.
към текста >>
Също и Каин, когато побягна от Лицето
на
Бога
, трябва да обърне вниманието
на
читателя за момент, да разбере що е Лицето
на
Бога
и що значи да се обърне към него.
Където напротив, в течение на развитието на свръхсетивните неща не отговарят никакви външни събития, тогава в историята се вмъква нещо, което не е станало, било че то въобще е невъзможно, било пък макар и възможно, то не е действително". Ориген изброява множество такива противоречия и казва: "Колко безсмислено е да си представим седемте дни на сътворението като обикновени дни, понеже едвам на четвъртия ден се говори за създаването на Слънцето. Следователно, би трябвало първите три дни да протекат без Слънце, Луна и звезди, а първият даже и без небе. По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин. Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се загатва образно за един скрит смисъл.
Също и Каин, когато побягна от Лицето
на
Бога
, трябва да обърне вниманието
на
читателя за момент, да разбере що е Лицето
на
Бога
и що значи да се обърне към него.
Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу. Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно". "Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване на Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за Бога. За пример на това служат множество места в Стария завет. Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли.
към текста >>
"Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване
на
Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за
Бога
.
По- нататък, колко безсмислено е да си представим Рая, Дървото на Живота и яденето от ябълката по физически начин. Когато се казва, че надвечер Бог е ходил из градината, че Адам се е скрил зад дърветата, вярвам, че никой не ще се усъмни, че тук под един недействителен телесен факт, се загатва образно за един скрит смисъл. Също и Каин, когато побягна от Лицето на Бога, трябва да обърне вниманието на читателя за момент, да разбере що е Лицето на Бога и що значи да се обърне към него. Когато дяволът отведе Исуса на високата планина, за да му покаже оттам царствата на целия свят и тяхното величие, кой внимателен читател не ще осмива онези, които вярват, че дяволът показва на Исус царствата на персите, индийците, скитите и партите, и той ги вижда с телесните си очи, и за целта е необходимо да се изкачи на високо, за да вижда това, което се намира долу. Подобно на тези неща и много други ни убеждават, че в Евангелието, в буквалната истинска история са втъкани много други външни недействителни неща, но действителни духовно".
"Понякога, за да се накара читателят да размишлява, невъзможното се прави закон, за да могат читателите да навлязат в едно по-точно изследване
на
Писанията и да достигнат до убеждението, че тук трябва да се търси един смисъл, достоен за
Бога
.
За пример на това служат множество места в Стария завет. Ако преминем в Евангелието, какво по-нелепо би имало от това, "не поздравявайте никого по пътя", което, както вярват пророците, Спасителят е заповядал на своите апостоли. Също и това, че някой може да бъде ударен от дясната страна, както се казва, е твърде вероятно, защото всеки, който удря, ако няма телесен дефект, върши това с дясната ръка върху лявата страна. По-нататък, невъзможно е според Евангелието, да се извади дясното око, което съблазнява човека. Защото даже ако допуснем, че някой може да се съблазни с гледането, как може да се прехвърли вината само върху дясното око, тъй като и двете гледат?
към текста >>
И докато човек е обърнат с гръб към
Бога
, той няма Светлина, защото Светлината идва от
Бога
.
И за да стане човек господар на своя живот, трябва да се научи да управлява онези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината.
И докато човек е обърнат с гръб към
Бога
, той няма Светлина, защото Светлината идва от
Бога
.
Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА. Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях.
към текста >>
Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ
БОГА
.
Учителят казва, че в Християнството има седем степени, през които ученикът трябва да мине, за да стане господар на лошите духове. Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога.
Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ
БОГА
.
Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога.
към текста >>
Вие сега сте обърнати с гръб към
Бога
и затова във вашия свят има тъмнина.
Той казва буквално следното: "Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА.
Вие сега сте обърнати с гръб към
Бога
и затова във вашия свят има тъмнина.
Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре.
към текста >>
Трябва да се обърнете с лице към
Бога
.
"Седем стъпки има, които трябва да извървите, преди да можете да властвате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА. Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина.
Трябва да се обърнете с лице към
Бога
.
Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече.
към текста >>
Без обръщане към
Бога
не може.
Нечистите духове ги е страх от Светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА. Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога.
Без обръщане към
Бога
не може.
В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е.
към текста >>
В процеса
на
обръщането си към
Бога
, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях.
И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма Светлина, защото Светлината идва от Бога. Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА. Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може.
В процеса
на
обръщането си към
Бога
, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях.
Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя".
към текста >>
Обръщането е от
Бога
.
Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е ДА СЕ ОБЪРНЕ КЪМ БОГА. Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях.
Обръщането е от
Бога
.
Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека.
към текста >>
Човек не може да се обърне към
Бога
, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре.
Вие сега сте обърнати с гръб към Бога и затова във вашия свят има тъмнина. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога.
Човек не може да се обърне към
Бога
, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре.
И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т. е. Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО.
към текста >>
И никой не може да отиде при
Бога
, ако Аз, т. е.
Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовния живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, подразбирайки никой не може да влезе в духовния Път, ако Отец не го привлече.
И никой не може да отиде при
Бога
, ако Аз, т. е.
Мъдростта, не му покажа Пътя". При Обръщението се образува правилна връзка между физическото и астралното тяло, и Светлината от Духовния свят може по-правилно да осветява пътя на човека. Второто необходимо нещо е ПОКАЯНИЕТО. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки. Човек си прави равносметка на досегашния живот и намира, че така, както е живял досега, е задлъжнял и не може да излезе от това положение.
към текста >>
Спасението е от
Бога
.
Покаянието е от самия човек. Третата степен е СПАСЕНИЕТО. Прощението и Спасението са две неща свързани. Спасението настъпва, след като човек е минал Обръщението и Покаянието. Спасението седи в това, че Бог дава на човека нов кредит и го праща в света да учи и да работи.
Спасението е от
Бога
.
При Спасението се образува правилна връзка между астралното и умственото тяло, хармонизират се умът и сърцето. Четвъртата степен е ВЪЗРАЖДАНЕТО. Възраждането е процес, подобен на цъфтенето и завързването на плодовете. След като човек се спаси, той е посаден като семе в земята, пониква, израства, разцъфтява се и дава плод. Той се възражда за нов живот.
към текста >>
Новораждането е от
Бога
.
Само като влезе в петата степен, човек може да владее над лошите духове; само тогава човек може да бъде в истинския смисъл на думата ученик на Христа. А това е високо нещо, да бъдеш ученик на Христа. Христос даде на своите ученици власт над лошите духове и ги изпрати в света да изцеляват болни и да възкресяват мъртви. Това показва, че учениците Христови са били изминали първите четири степени и са се намирали в петата степен на своето духовно развитие, били са новородени. Тази власт над лошите духове не може да бъде дадена преди Новораждането.
Новораждането е от
Бога
.
При Новораждането се образува правилна връзка между умственото и причинното тяло, умът и душата се хармонизират и душата почва един нов път на развитие. Затова при петата степен стават големи промени с човека. Стават такива промени, които не стават при другите степени. Като наближава петата степен, наближава една буря за човека. Става вихрушка в него.
към текста >>
След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар
на
лошите духове и
на
силите, свързани с тях, той се посвещава да служи
на
Бога
.
Това скъсване на връзките с миналото е ликвидиране на кармата. След Новораждането човек отива във висшите светове и затова трябва да се разплати със всички, на които дължи, за да бъде свободен. Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата. Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО. То е от човека.
След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар
на
лошите духове и
на
силите, свързани с тях, той се посвещава да служи
на
Бога
.
До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието.
към текста >>
До тук човек е ученик, а оттук вече става служител
на
Бога
.
След Новораждането човек отива във висшите светове и затова трябва да се разплати със всички, на които дължи, за да бъде свободен. Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата. Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО. То е от човека. След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога.
До тук човек е ученик, а оттук вече става служител
на
Бога
.
А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония.
към текста >>
А
на
Бога
може да служи само този, който е намерил методи за приложение
на
Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение.
Преди Новораждането човек може да прекара и тежки физически болести, които са също признаци за ликвидиране на кармата. Шестата степен е ПОСВЕЩЕНИЕТО. То е от човека. След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога.
А
на
Бога
може да служи само този, който е намерил методи за приложение
на
Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение.
Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога. Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания.
към текста >>
Велико нещо е служенето
на
Бога
.
То е от човека. След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг.
Велико нещо е служенето
на
Бога
.
Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии на Природата, той се свързва с възвишените Същества и с Бога и му се разкриват велики Тайни на Битието. При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
към текста >>
Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии
на
Природата, той се свързва с възвишените Същества и с
Бога
и му се разкриват велики Тайни
на
Битието.
След като човек е добил Новораждане, след като е станал господар на лошите духове и на силите, свързани с тях, той се посвещава да служи на Бога. До тук човек е ученик, а оттук вече става служител на Бога. А на Бога може да служи само този, който е намерил методи за приложение на Божествените Истини в живота си и работи за тяхното приложение. Велико нещо е Посвещението, защото при него на човека се разкриват ключовете на Тайните на Природата и той става Мъдрец, Адепт, Посветен, Маг. Велико нещо е служенето на Бога.
Тук човек, след като е добил власт над лошите духове, след като е завладял всички стихии
на
Природата, той се свързва с възвишените Същества и с
Бога
и му се разкриват велики Тайни
на
Битието.
При тази фаза става голяма трансформация на съзнанието и човек влиза във фазата на свръхсъзнанието, което е вечна светлина и хармония. Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО.
към текста >>
Възкресението е от
Бога
.
Но между тази фаза и следващата ученикът трябва да премине пак през много големи страдания. Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен.
Възкресението е от
Бога
.
Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При Възкресението долните тела - физическо, етерно, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен свят и всички тела почват да действуват в унисон. Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях.
към текста >>
Това е пълно пробуждане
на
Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник
на
Природата и служител
на
Бога
в истинския смисъл
на
думата.
Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога.
Това е пълно пробуждане
на
Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник
на
Природата и служител
на
Бога
в истинския смисъл
на
думата.
При Възкресението долните тела - физическо, етерно, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен свят и всички тела почват да действуват в унисон. Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела.
към текста >>
Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх
на
съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене
на
Бога
".
Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела. Затова трябва да се хармонизират енергиите, които функционират в нашия организъм. Защото всичките тези тела се изразяват като сили и енергии във физическия организъм на човека.
Такъв е великият Път, който ученикът трябва да измине, докато дойде до високия връх
на
съвършенството, където ще получи своята свобода и ще поеме съдбините си в свои ръце, и се посвещава в служене
на
Бога
".
Това е много бегло и кратко описание на пътя на ученика през седемте степени. Учителят в един разговор много обширно е разгледал този въпрос, но този разговор се изгуби и остана само това бегло описание, което изнасям тука. Всички тези седем степени, през които е минавал и минава ученикът на езотеричните християнски Школи, са съпроводени със съответните методи, чрез които се извършвало постепенно пречистване на сърцето, контролиране на ума и тяхното хармонизиране, което води до създаването на съответните духовни органи, чрез които ученикът влиза във връзка с Духовния свят, с възвишените духовни Същества. Паралелно с този Път на духовно обучение и развитие в християнските езотерични Школи е практикуван и друг един път от седем степени, който отговаря на седемте момента от живота на Христа. Защото животът на Христа е изнасяне на историческата сцена на Пътя на Ученика, който в миналото се извървяваше в Мистерийните Храмове, далеч от погледа на хората.
към текста >>
Значи, Волята
на
Бога
, Волята
на
Логоса е била да бъде разпънат.
И след като Юда взема залъка, Христос му казва: "Хайде, каквото има да вършиш, върши го". После, когато Петър иска да го възпре да не се предава и подлага на страдание и разпятие, той казва: Махни се от Мене, Сатана, защото Аз за този час съм дошъл. И Учителят казва някъде, че когато Пилат му казва, че има власт да го разпне или да го пусне, Учителят казва, че Христос му казал: Аз ти заповядвам да Ме разпънеш. Това е казано в Евангелието с думите: Ако не ти е дадено отгоре, ти не би имал власт.
Значи, Волята
на
Бога
, Волята
на
Логоса е била да бъде разпънат.
Разпъването на Христа е свързано с много Тайни, за които сега няма да говоря. Само споменавам, че тези явления не са случайни, а са в плана на човешкото развитие. Силите на Христа трябваше да проникнат както в земята, за да спрат инволюционния процес, така и в човешките души, да им даде сила да се издигнат до Духа, да се съединят с Духа, да получат безсмъртие. Без Христа човешките души не биха могли да се освободят от греха, от егоизма, от злото, което не е тяхна природа, но им е присадено. Тази присадка трябваше да се отстрани.
към текста >>
71.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Христос е първото изявление
на
Бога
.
Всички истински посветени са виждали в Лицето на Христа Проявения Бог, Божия Дух. А онези, които минават за посветени без да са такива, имат различни теории за Христа. От това, което Учителят е говорил за Христа ще изнеса някои мисли, които характеризират Христос като Проявен Бог, като Духът Божий, като Глава на Бялото Братство, като Велик Учител на човечеството. В момента не разполагам с всичко, което Учителят е казал за Христа, затова ще изнеса това, което имам под ръка засега. То все пак хвърля една светлина върху проблема за Христа.
"Христос е първото изявление
на
Бога
.
Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ. Той е Първородният, Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове". В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва: "Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>
Той е Първородният, Единородният Син
на
Бога
, роден преди всичките векове".
От това, което Учителят е говорил за Христа ще изнеса някои мисли, които характеризират Христос като Проявен Бог, като Духът Божий, като Глава на Бялото Братство, като Велик Учител на човечеството. В момента не разполагам с всичко, което Учителят е казал за Христа, затова ще изнеса това, което имам под ръка засега. То все пак хвърля една светлина върху проблема за Христа. "Христос е първото изявление на Бога. Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ.
Той е Първородният, Единородният Син
на
Бога
, роден преди всичките векове".
В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва: "Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие на Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце на Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда, обогатява и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието. Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва:
към текста >>
"Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие
на
Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце
на
Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда,
обогатява
и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието.
То все пак хвърля една светлина върху проблема за Христа. "Христос е първото изявление на Бога. Той е Първият Образ, който се явява в света, от когото произтичат всички същества, които имат човешки образ. Той е Първородният, Единородният Син на Бога, роден преди всичките векове". В "Завета на цветните лъчи", в началото на главата Духът Христов, Учителят изнася мисли от Писанието, подредени и допълнени от него и се казва:
"Христос е, който развързва седемте печата, отваря седемте очи, прораства седемте рогове, държи седемте църкви в ръцете си, образува седемте звезди, запалва седемте светилника, освещава седемте дни, разпровожда седемте духове, съединява всичко в едно Цяло, образува Божественото съзвучие
на
Големите и Малките светове, разпределя отредените блага, води към Божественото Сърце
на
Любовта, оживява, създава, произвежда и ражда,
обогатява
и украсява, милва и утешава, благославя и озарява, весели всичко живо, осветява, умъд- рява, събира знанието.
Прави да прозябе всичката Божия Любов, Мъдрост и Истина. И апостол Павел казва: "Христос е Сияние на Неговата Слава и Образ на Неговото Същество и държи всичко със силата на Своето Слово". В допълнение на горните мисли Учителят казва: "Христос е, който е движил, движи и ще движи историческия, космическия и мистичния живот на човека и човечеството. Без Христа няма история, без Христа няма Космос, сиреч организиран и устроен свят, без Христа няма мистичен живот.
към текста >>
Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към
Бога
".
Той е Великият вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи. Той е невидимият двигател на целокупния духовен живот на човечеството". "Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към
Бога
".
"До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът".
към текста >>
Христос, със слизането Си
на
земята, с Мистерията
на
Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса
на
възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението
на
човечеството в обратна посока - към
Бога
.
"Христос се е проявявал чрез всички Учители на миналото, чрез всички учени и гениални хора, за да подготви човешките умове за разбирането на Христа. Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята.
Христос, със слизането Си
на
земята, с Мистерията
на
Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса
на
възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението
на
човечеството в обратна посока - към
Бога
.
До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа.
към текста >>
До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра
на
земята, отдалечавало се е от
Бога
, било е с гръб към
Бога
.
Те са подготвили пътя за идването на Христа". "Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога.
До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра
на
земята, отдалечавало се е от
Бога
, било е с гръб към
Бога
.
С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества".
към текста >>
С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към
Бога
, поемат пътя
на
възхода.
"Със Своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта Пътя, по който единствено могат да възлязат човешките души към Бога". "До идването на Христос на земята човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше стигнало, така да се каже, до дъното на материята. Христос, със слизането Си на земята, с Мистерията на Голгота, със смъртта и възкресението си даде импулса на възхода, вля в земното развитие нови сили, които обръщат движението на човечеството в обратна посока - към Бога. До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога.
С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към
Бога
, поемат пътя
на
възхода.
Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието".
към текста >>
И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго
Бога
и изпратения от Тебе Исуса Христа".
Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот.
И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго
Бога
и изпратения от Тебе Исуса Христа".
"Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата. Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим.
към текста >>
"Да познаем
Бога
, това означава да познаем зародишите
на
Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред
на
нещата.
Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа".
"Да познаем
Бога
, това означава да познаем зародишите
на
Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред
на
нещата.
Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим. Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта.
към текста >>
Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление
на
Бога
, изявление
на
Любовта.
"Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата. Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим.
Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление
на
Бога
, изявление
на
Любовта.
Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога, като Проявен Бог. Христос не може да се отдели от Бога, не може да се разглежда вън от Него. И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като реално въплъщение на Любовта. А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.
към текста >>
Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява
на
Бога
, като Проявен Бог.
Да познаем Христа, значи да познаем Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и което носи живот на всички същества, направлява ги, съхранява ги, като ги свързва с първичния Център на всичко, което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим. Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта.
Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява
на
Бога
, като Проявен Бог.
Христос не може да се отдели от Бога, не може да се разглежда вън от Него. И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като реално въплъщение на Любовта. А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос.
към текста >>
Христос не може да се отдели от
Бога
, не може да се разглежда вън от Него.
Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към Вечния Живот на Истината". Съвременните хора и специално онези, които се занимават с Окултната Наука, но не са проникнали в нейните дълбочини, делят Христа на исторически, космичен, мистичен и т. н. Но Христос сам по себе си е неделим. Учителят казва: "Има само един Христос, живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос, това е Бог, който се разкрива в света като проява на Бога, като Проявен Бог.
Христос не може да се отдели от
Бога
, не може да се разглежда вън от Него.
И когато Аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, но като реално въплъщение на Любовта. А Любовта, това е най- великата Реалност, тя не е нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него.
към текста >>
"Планини, полета, морета, реки, извори със всички природни
богатства
, които се крият в тях, всичко това е израз
на
този Велик Брат.
Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа. Всички Ангели, събрани в Сърцето на Христа, представят Божествената му страна. Това е Космическият Христос, проявеният Бог в света". В допълнение на горната мисъл Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството, за да създадат човека". "Затова и мистиците виждат навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света, Началото на човешкия род, Началото на човешката еволюция, Първородният, Който е проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени Закони, Който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя."
"Планини, полета, морета, реки, извори със всички природни
богатства
, които се крият в тях, всичко това е израз
на
този Велик Брат.
Ала това е една дълбока Тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в Неговата широта. Един е Той, макар и да Го схващат ту като историческа личност, ту като космична Същност, ту като мистична Сила." Учителят казва още: "Когато говорим за Христа, ние разбираме девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на Ангелите. Той се проявява и като историческа личност, и като космична Същност и като мистична Сила, в зависимост от това къде се проявява.
към текста >>
Ако бихте видели
Бога
в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили.
Той се проявява и като историческа личност, и като космична Същност и като мистична Сила, в зависимост от това къде се проявява. Но Той е Един." Христос е Първият Образ, който се явил в света, който изявил Великата Реалност. И Учителят казва: "Този Бог, за Когото ви говоря, не е без форма. Той е най-красивото Същество.
Ако бихте видели
Бога
в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили.
И ако Христос казва, че е Бог, то е защото Бог се изявява в човешка форма. Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен. Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешката душа с Бога.
към текста >>
Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката
на
човешката душа с
Бога
.
Ако бихте видели Бога в Неговото тяло, само тогаз бихте си Го представили. И ако Христос казва, че е Бог, то е защото Бог се изявява в човешка форма. Значи, човешката форма има известна роля, известна мисия в света. И действително, целият космос е създаден по образ на Човека." "В Евангелието се казва, че Бог толкова люби света, че изпрати своя Единороден Син за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот Вечен.
Синът, това е Словото, Разумното Божествено Начало, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката
на
човешката душа с
Бога
.
Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам Той беше свързан с великото, мощното Цяло". Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество.
към текста >>
А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго
Бога
и пратеният от Тебе Исуса Христа.
Всички Синове Божии, съединени в Едно, всички Разумни възвишени души, които живеят в Божествено Единство, това е Христос, проявеният Бог в света. Идването на Христос на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие както по съдържание, така и по смисъл. С него се свързва основната идея на човешкия живот, идеята за безсмъртието, идеята за Вечния Живот. И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот.
А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго
Бога
и пратеният от Тебе Исуса Христа.
Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря". Христос е връзката между Бога и човешките души. Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог.
към текста >>
Христос е връзката между
Бога
и човешките души.
И усилията на цялото човешко съществуване се свежда към това да се постигне безсмъртие, да се влезе във Вечния Живот. А Вечният Живот, казва Христос, е да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратеният от Тебе Исуса Христа. Значи, за да добие безсмъртие, Вечния Живот, човек, ученикът, който влиза в пътя на съзнателното развитие, трябва да познае вътре в себе си двата Велики Принципа, които са Основата и Същината както на космоса, така и на човешкото битие - Бог, Абсолютния Дух, който е Корен, Основа на всичко съществуващо, оттам и на човешкото битие, Христос, Проявеният Бог, който организира както космоса, така и човешкия душевен живот и свързва човека с Великия Бог на Вечността. Затова и Христос казва: "Аз и Отец ми Едно сме". И каза още Христос: "Аз не говоря от само себе си, но каквото Отец ми каже, това ви говоря".
Христос е връзката между
Бога
и човешките души.
Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец ми не го привлече". Това значи, никой не може да намери Великия Учител на Любовта, Мъдростта и Истината, ако Отец отвътре не го подтикне към това. И продължава Христос: "Никой не може да отиде при Отца, ако аз, Учителят на Любовта, Мъдростта и Истината не му покажа Пътя".
към текста >>
Това значи, никой не може да намери
Бога
и да влезе във връзка с Него, ако преди това не е влязъл във връзка с Христа, Проявеният Бог, който ще го заведе при Отца.
Човешките души не могат направо да приемат Божествения импулс и енергия, а чрез Христос - Проявения Бог. Бог живее дълбоко в човешките души и всички дълбоки и възвишени импулси идват от Него. Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец ми не го привлече". Това значи, никой не може да намери Великия Учител на Любовта, Мъдростта и Истината, ако Отец отвътре не го подтикне към това. И продължава Христос: "Никой не може да отиде при Отца, ако аз, Учителят на Любовта, Мъдростта и Истината не му покажа Пътя".
Това значи, никой не може да намери
Бога
и да влезе във връзка с Него, ако преди това не е влязъл във връзка с Христа, Проявеният Бог, който ще го заведе при Отца.
Такова е отношението, което съществува между тези двама Велики вътрешни Принципа. Христос, който е изявление на Бога, нямаше нужда да се учи в човешките училища. Защото Той сам казва: "Каквото Отец ми каже, това ви говоря". Значи, Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в съзнателно общение. Това се отнася до Христа и великият Божи Дух.
към текста >>
Христос, който е изявление
на
Бога
, нямаше нужда да се учи в човешките училища.
Затова Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец ми не го привлече". Това значи, никой не може да намери Великия Учител на Любовта, Мъдростта и Истината, ако Отец отвътре не го подтикне към това. И продължава Христос: "Никой не може да отиде при Отца, ако аз, Учителят на Любовта, Мъдростта и Истината не му покажа Пътя". Това значи, никой не може да намери Бога и да влезе във връзка с Него, ако преди това не е влязъл във връзка с Христа, Проявеният Бог, който ще го заведе при Отца. Такова е отношението, което съществува между тези двама Велики вътрешни Принципа.
Христос, който е изявление
на
Бога
, нямаше нужда да се учи в човешките училища.
Защото Той сам казва: "Каквото Отец ми каже, това ви говоря". Значи, Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в съзнателно общение. Това се отнася до Христа и великият Божи Дух. Но Исус, макар и много напреднала човешка душа, една от най- напредналите между човешките души, имаше нужда да се учи на земята. Той беше един Велик посветен от минали епохи, който беше във връзка с тях преди да слезе Той на земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи.
към текста >>
Христос бе Сърцето
на
Бога
, затова Той възкръсна.
На кръста, въоръжен с Любовта, Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри Пътя за спасението на онези страдащи души, за които беше дошъл. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение - възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта. И както в страданията му се разкриха Тайните на миналото, във възкресението Той получи Откровение за бъдещето.
Христос бе Сърцето
на
Бога
, затова Той възкръсна.
Защото Божието Сърце не може да умре. И Той се възвърна там, откъдето беше дошъл. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота се вля нова кръв, нови сили в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". В горните мисли Учителят повдига малко завесата, която скрива Тайната на Голгота. Това събитие не беше случайно и имаше, и има свой дълбок смисъл.
към текста >>
Със слизането си
на
земята и с Голготската Мистерия, с изпиването
на
горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя
на
човешките души към Възвишените светове, към
Бога
.
Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат.
Със слизането си
на
земята и с Голготската Мистерия, с изпиването
на
горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя
на
човешките души към Възвишените светове, към
Бога
.
По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада.
към текста >>
Със Своето слизане
на
земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса
на
възхода,
на
възлизането към
Бога
.
Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото". Защото Той го погълна и преживя в Себе Си. Затова след Христа ясновидец, който иска да проникне в миналото на човечеството, трябваше да е свързан с Христос, за да може да прозре в миналото. Затова се казва, че Христос държи в ръцете си ключовете на ада. Адът, в този смисъл, е пътят на слизането, пътят на миналото, който Христос абсорбира в себе си.
Със Своето слизане
на
земята и с Голготската Мистерия Христос спря по-нататъшното слизане в гъстата материя и даде обратен импулс, импулса
на
възхода,
на
възлизането към
Бога
.
И когато Христос на кръста беше прободен и потече кръвта му към земята, заедно с тези капки кръв, които паднаха на земята, се вля в земята, в земното развитие Христовата сила. Защото кръвта е носител на живот. Тези сили, които се вляха в земното развитие, са в състояние да извадят земята и човечеството от тринадесетата сфера, от ада, и да го въздигнат в светлите Небесни висини, където е Вечна Светлина, където има простор и свобода за човешките души. Затова Учителят казва: "С цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, се вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и се даде нов импулс на Божественото кръвообращение на живота". Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството.
към текста >>
Според Учителя и въобще според Окултната Наука, спасението е един факт и той е следният: до идването
на
Христа човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше обърнато с гръб към
Бога
, отдалечаваше се от Него, вследствие
на
което беше изложено
на
много изкушения и съблазни.
Общо е убеждението у християнските народи, че Христос е спасил човечеството. Това взето принципиално е вярно. Но какво се разбира под думата спасение? Ако се вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти, които ги водят към ада? Ясно е, че има нещо, което не е разбрано в това спасение.
Според Учителя и въобще според Окултната Наука, спасението е един факт и той е следният: до идването
на
Христа човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше обърнато с гръб към
Бога
, отдалечаваше се от Него, вследствие
на
което беше изложено
на
много изкушения и съблазни.
Христос обърна това движение в обратна посока, т. е. посока към Бога. Затова Учителят казва: "Идването на Христа на земята е най-великото, най-важното събитие в цялата човешка история. Това е един кардинален пункт в развитието на човечеството. Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока към Бога, към Слънцето на живота.
към текста >>
посока към
Бога
.
Но какво се разбира под думата спасение? Ако се вземе в буквален смисъл, то защо хората пак страдат, пак грешат и са изложени на всякакви изкушения и страсти, които ги водят към ада? Ясно е, че има нещо, което не е разбрано в това спасение. Според Учителя и въобще според Окултната Наука, спасението е един факт и той е следният: до идването на Христа човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше обърнато с гръб към Бога, отдалечаваше се от Него, вследствие на което беше изложено на много изкушения и съблазни. Христос обърна това движение в обратна посока, т. е.
посока към
Бога
.
Затова Учителят казва: "Идването на Христа на земята е най-великото, най-важното събитие в цялата човешка история. Това е един кардинален пункт в развитието на човечеството. Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока към Бога, към Слънцето на живота. Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души към Бога. Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души.
към текста >>
Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението
на
човешкото развитие, движението
на
човешките енергии е обърнато в обратна посока
на
досегашната, обърнато е в посока към
Бога
, към Слънцето
на
живота.
Според Учителя и въобще според Окултната Наука, спасението е един факт и той е следният: до идването на Христа човечеството слизаше все по-дълбоко в гъстата материя и беше обърнато с гръб към Бога, отдалечаваше се от Него, вследствие на което беше изложено на много изкушения и съблазни. Христос обърна това движение в обратна посока, т. е. посока към Бога. Затова Учителят казва: "Идването на Христа на земята е най-великото, най-важното събитие в цялата човешка история. Това е един кардинален пункт в развитието на човечеството.
Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението
на
човешкото развитие, движението
на
човешките енергии е обърнато в обратна посока
на
досегашната, обърнато е в посока към
Бога
, към Слънцето
на
живота.
Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души към Бога. Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души. В тези два факта от космично значение се състои спасението на човечеството. А онзи дял от кармата която е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си понесе последствията. И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот.
към текста >>
Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя
на
човешките души към
Бога
.
Христос обърна това движение в обратна посока, т. е. посока към Бога. Затова Учителят казва: "Идването на Христа на земята е най-великото, най-важното събитие в цялата човешка история. Това е един кардинален пункт в развитието на човечеството. Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока към Бога, към Слънцето на живота.
Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя
на
човешките души към
Бога
.
Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя на човешките души към Бога, разчисти хоризонта и даде възможност на слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено на човешките души. В тези два факта от космично значение се състои спасението на човечеството. А онзи дял от кармата която е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си понесе последствията. И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот. Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб.
към текста >>
Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя
на
човешките души към
Бога
, разчисти хоризонта и даде възможност
на
слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено
на
човешките души.
посока към Бога. Затова Учителят казва: "Идването на Христа на земята е най-великото, най-важното събитие в цялата човешка история. Това е един кардинален пункт в развитието на човечеството. Това е първият факт, който влиза в понятието за спасението - движението на човешкото развитие, движението на човешките енергии е обърнато в обратна посока на досегашната, обърнато е в посока към Бога, към Слънцето на живота. Вторият факт, който се отнася към понятието за спасението, това е фактът, който споменах, че от човешките престъпления и грехове се беше образувал един тъмен облак, който преграждаше пътя на човешките души към Бога.
Христос абсорбира, погълна в себе си този тъмен облак и с това разчисти пътя
на
човешките души към
Бога
, разчисти хоризонта и даде възможност
на
слънчевите лъчи и енергии да въздействуват непосредствено
на
човешките души.
В тези два факта от космично значение се състои спасението на човечеството. А онзи дял от кармата която е оставила своя отпечатък в самия човек, човек ще си понесе последствията. И от това вече идват страданията и изпитанията, паданията и ставанията в човешкия живот. Но тези страдания са вече очистителни, те извършват в човека онова, което Христос извърши в космичен мащаб. Учителят дава и следния пример за спасението.
към текста >>
Това хората ще познаят постепенно в течение
на
своето възлизане към
Бога
, когато постепенно влязат в контакт с Христа.
"След възкресението си Христос не отиде на Небето, а остана на земята. И Той каза на учениците си: "Идете и проповядвайте това Учение на всички народи и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Въпросът за идването на Христа на земята е един от най-дълбоките въпроси в Окултната Наука и крие в себе си много Тайни, свързани с човешкото развитие, въздигане и възкресението на човешките души. "Хората не познават Христа в Неговата Слава, в Неговото Божествено могъщество и сила. Силен и мощен е Христос.
Това хората ще познаят постепенно в течение
на
своето възлизане към
Бога
, когато постепенно влязат в контакт с Христа.
Защото в Пътя на възхода неизбежно всяка душа, за да получи възкресение и безсмъртие, трябва да дойде в съзнателна връзка с Христа. Тогава тя ще познае Неговата Слава, Неговата сила и мощ". Християнските народи очакват да дойде Христос втори път на земята да съди живите и мъртвите. Но как ще дойде Той, не знаят. Антропософите, розенкройцерите учат, че Христос ще слезе до етерния свят и по-пробудените души ще могат да влязат във връзка и общение с Него.
към текста >>
"В самопожертванието се крие
познаването
на
Христа, Проявеният Бог
на
Любовта.
Други се наричат Братя на Справедливостта. Те внасят Правда в човечеството и се разпореждат с всички онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат Братя на Добродетелта, шести - Братя на Красотата и най-после идват онези, които се наричат Йеховисти. Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да произнеса същинските им имена, защото са свещени".
"В самопожертванието се крие
познаването
на
Христа, Проявеният Бог
на
Любовта.
Само онзи може да отиде при Христа, който прилага Закона на самопожертвуванието. Вие може да познаете Христа, Божия Дух, само когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите". "Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек, тъй както и най-гениалният музикант не може да свири на една дъска, на която са опънати четири струни и да изсвири нещо хубаво; тъй и Христос не може да се прояви чрез един обикновен човек". "За да може да види и познае Христа, човек трябва да има ум, сърце, душа и дух като Неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да стигнат до това състояние, са падали с лицето си към земята".
към текста >>
"Христос е бил съединен с
Бога
, познавал е
Бога
и чрез това
познаване
на
Бога
Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души.
"Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва. Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело". "Христос е най-пълното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина".
"Христос е бил съединен с
Бога
, познавал е
Бога
и чрез това
познаване
на
Бога
Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души.
Сега Той е при нас. По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излизаме от този затвор и как да победим смъртта и злото. Христос сега е отвън, в Онзи свят при Отца на Светлината. Той идва да посети нашите умове, нашите сърца. Той ще срути всички лъжливи учения.
към текста >>
И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате
Бога
".
Той ще срути всички лъжливи учения. Кои са тези лъжливи учения? Те са онези елементи, мисли, желания и действия, които разрушават човешкото щастие, човешките умове и сърца, човешките души, човешкият дух, които всяват смърт, безредие и робство навсякъде и сковават нашия живот. А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос.
И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате
Бога
".
"Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос".
към текста >>
"Христос дойде
на
земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за
познаване
на
доброто и злото, което течение излиза от центъра
на
Битието и отива към периферията, към центъра
на
земята и да ги постави в обратното течение, в прилива
на
живота, което наричаме възкресение или Дърво
на
Живота.
То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух".
"Христос дойде
на
земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за
познаване
на
доброто и злото, което течение излиза от центъра
на
Битието и отива към периферията, към центъра
на
земята и да ги постави в обратното течение, в прилива
на
живота, което наричаме възкресение или Дърво
на
Живота.
Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек". "Всички чакат да дойде Христос от Небето.
към текста >>
"Христос е израз
на
Втория Принцип
на
Бога
, Той има стремеж да обедини всички същества.
"Когато се очистите и станете умни, постепенно когато се съгради вашия Храм, ще дойде и ще се роди Господ в него. А това, че се родил Исус Христос преди две хиляди години в Палестина, ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още четири хиляди години, тя няма да ви помогне. Ще се издигнете само когато Ангелите влязат във вашата душа и кажат: Днес се роди в дома Давидов Спасителят. И когато се роди Христос за вас, тогаз ще бъдат там и Ирод, и Пилат, и първосвещеника Кайяфа".
"Христос е израз
на
Втория Принцип
на
Бога
, Той има стремеж да обедини всички същества.
Това е стремежът на Христа да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Желанието на Христа, желанието на Втория Принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното. Ще влезем в областта на вечното съединение, вечната Божествена хармония.
към текста >>
72.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Един факт от космично естество, предаден под формата
на
легенда ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал, изгубил е
богатството
си.
Това Същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно и Светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това Същество е известно в окултната наука под името Христос. Тази легенда, която отговаря на един космичен факт, ни показва основните черти и методите на двете Школи, на двете Братства, Бялото и Черното. Докато в Школите на Бялото Братство на пръв план стои въпросът за служенето на Великото в света, то в другата Школа на пръв план стои въпросът за личното съвършенство. Велика е Мистерията, която забулва Пътя на човека, неговото слизане в материята и неговото възлизане.
Един факт от космично естество, предаден под формата
на
легенда ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал, изгубил е
богатството
си.
Или казано на друг език, изгубил е безсмъртието си. Човек по естество е безсмъртен и дотогава, докато е живял по Закона на Любовта, той е имал това Божествено благо. Но по една или друга причина той изгубва своето безсмъртие. И тогава се почна дългият процес на раждане и прераждане, в които той се учи и търси път да възвърне изгубеното наследство, да възвърне безсмъртието. С грехопадането си човек изгубва и Пътя към Бога в себе си и сега тръгва отново да намери този Път.
към текста >>
С грехопадането си човек изгубва и Пътя към
Бога
в себе си и сега тръгва отново да намери този Път.
Един факт от космично естество, предаден под формата на легенда ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал, изгубил е богатството си. Или казано на друг език, изгубил е безсмъртието си. Човек по естество е безсмъртен и дотогава, докато е живял по Закона на Любовта, той е имал това Божествено благо. Но по една или друга причина той изгубва своето безсмъртие. И тогава се почна дългият процес на раждане и прераждане, в които той се учи и търси път да възвърне изгубеното наследство, да възвърне безсмъртието.
С грехопадането си човек изгубва и Пътя към
Бога
в себе си и сега тръгва отново да намери този Път.
Той изгубил връзката с Висшето в себе си. Щайнер казва на едно място: "След грехопадането човешката душа изгуби силата да почувствува своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да намери Бога в себе си. Чрез импулса, който Христос даде на човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна на човека тази възможност да намери Път към Бога в себе си". В тези няколко думи се крие дълбокият смисъл на мисията на Христа и Неговата роля и значение за развитието на човешката душа. Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което представя единственият Път, по който може да се възвърне безсмъртието на човека.
към текста >>
Щайнер казва
на
едно място: "След грехопадането човешката душа изгуби силата да почувствува своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да намери
Бога
в себе си.
Човек по естество е безсмъртен и дотогава, докато е живял по Закона на Любовта, той е имал това Божествено благо. Но по една или друга причина той изгубва своето безсмъртие. И тогава се почна дългият процес на раждане и прераждане, в които той се учи и търси път да възвърне изгубеното наследство, да възвърне безсмъртието. С грехопадането си човек изгубва и Пътя към Бога в себе си и сега тръгва отново да намери този Път. Той изгубил връзката с Висшето в себе си.
Щайнер казва
на
едно място: "След грехопадането човешката душа изгуби силата да почувствува своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да намери
Бога
в себе си.
Чрез импулса, който Христос даде на човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна на човека тази възможност да намери Път към Бога в себе си". В тези няколко думи се крие дълбокият смисъл на мисията на Христа и Неговата роля и значение за развитието на човешката душа. Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което представя единственият Път, по който може да се възвърне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот.
към текста >>
Чрез импулса, който Христос даде
на
човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна
на
човека тази възможност да намери Път към
Бога
в себе си".
Но по една или друга причина той изгубва своето безсмъртие. И тогава се почна дългият процес на раждане и прераждане, в които той се учи и търси път да възвърне изгубеното наследство, да възвърне безсмъртието. С грехопадането си човек изгубва и Пътя към Бога в себе си и сега тръгва отново да намери този Път. Той изгубил връзката с Висшето в себе си. Щайнер казва на едно място: "След грехопадането човешката душа изгуби силата да почувствува своята дълбока вътрешна природа, изгуби способността да намери Бога в себе си.
Чрез импулса, който Христос даде
на
човечеството, чрез Голготската Мистерия, Той възвърна
на
човека тази възможност да намери Път към
Бога
в себе си".
В тези няколко думи се крие дълбокият смисъл на мисията на Христа и Неговата роля и значение за развитието на човешката душа. Това е една Велика Тайна, която се знае само в Школата на Бялото Братство, което представя единственият Път, по който може да се възвърне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот. Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно.
към текста >>
Христос е онзи Път, по който човек може да намери
Бога
в себе си.
На друго място Щайнер казва: "Само Любовта може да възвърне безсмъртието на човека". А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот. Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно. Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта. Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта.
Христос е онзи Път, по който човек може да намери
Бога
в себе си.
Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим.
към текста >>
Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към
Бога
.
А Учителят постоянно говори за Любовта, че тя е единственият Път, по който човек може да придобие безсмъртния Живот. Христос казва: "Аз дойдох да ви дам Живот и то преизобилно. Като казва "Аз", Христос подразбира Великия Принцип на Любовта. Защото според Окултната Наука на Бялото Братство, Христос е изявление на Любовта. Христос е онзи Път, по който човек може да намери Бога в себе си.
Без Христа, без Любовта човек не може да намери Пътя към
Бога
.
Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене".
към текста >>
А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към
Бога
, не може да намери безсмъртието, към което се стреми.
И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа. Който не Го намери, не може да намери онази Сила, Любовта, която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христос само когато Му служим. И Шри Кришна казва на Арджуна: "Само с преданост се стига до Мене". Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем.
А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към
Бога
, не може да намери безсмъртието, към което се стреми.
А щом една душа не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към Бога. След грехопадането си човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия не би могло да се отърве.
към текста >>
Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към
Бога
.
Без работа за Великото дело, за което работи Христос, ние не можем да Го познаем. А душата, която не може да познае Христос, това е едно нещастие за нея, защото тя без Него не може да намери Пътя към Бога, не може да намери безсмъртието, към което се стреми. А щом една душа не може да намери безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Учителят казва: "Христос е това Същество, което дава на земния живот Смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земята името Човек, ако не беше Христовия импулс.
Без Христа земното човечество не би могло да намери Пътя към
Бога
.
След грехопадането си човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството да си изплати дълговете". Христос казва на учениците си: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". И Христос от началото на човешкото битие до днес ръководи човечеството. Той е главният фактор в процеса на човешкото развитие.
към текста >>
Той е, който даде
на
човека възможност да възвърне изгубеното си
богатство
.
Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството да си изплати дълговете". Христос казва на учениците си: "Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и Аз ще бъда с вас до скончанието на века". И Христос от началото на човешкото битие до днес ръководи човечеството. Той е главният фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, Който стимулира човека към всичко възвишено и благородно.
Той е, който даде
на
човека възможност да възвърне изгубеното си
богатство
.
Той е Вдъхновител и Ръководител на всички Велики Учители на човечеството, всички те са говорили от Негово Име. Затова Учителят казва"Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи". Учителят казва още: "Главен обект на Библията е животът на Проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения Живот в тях. Централно лице в Библията обаче е Христос.
към текста >>
Първата епоха датира от създаването
на
човека по Образ и Пподобие
на
Бога
.
Така че, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени все от Христа". По този въпрос Блаженият Августин казва: "Във всички религии има нещо истинско и това, което в тях е истинско, това е Християнството в тях, преди да е бил Христос на земята". А Учителят казва: "Съвременните хора мислят, че Християнството е ново Учение от преди две хиляди години. Не, не е ново това Учение. То е минало през три епохи.
Първата епоха датира от създаването
на
човека по Образ и Пподобие
на
Бога
.
Този човек и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая". Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа и са били под Негово ръководство. Всички те са знаели, че всичко възвишено, благородно и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него.
към текста >>
Защото само Христос е, Който работи за повдигането
на
човечеството, защото Той е гарантът, както казва Учителят,
на
човечеството пред
Бога
.
Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая". Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа и са били под Негово ръководство. Всички те са знаели, че всичко възвишено, благородно и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него. В днешно време всеки, който иска да работи за благото и повдигането на човечеството, няма какво да основава нови Школи, но да се присъедини към Великото дело на Христа.
Защото само Христос е, Който работи за повдигането
на
човечеството, защото Той е гарантът, както казва Учителят,
на
човечеството пред
Бога
.
Когато човечеството е слизало от Невидимия свят към гъстата материя и изпаднало под влияние на тъмните сили, Той непрекъснато е водил борба с тъмните сили, за да не бъде заличено човечеството на земята. Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет под председателството на Господа Исуса Христа, за да създадат човека". Значи, Христос е взел инициативата за създаването на човека. Той е станал гарант пред Бога за раждането на човека в света. И затова Той винаги се грижил за правилния ход на неговото развитие.
към текста >>
Той е станал гарант пред
Бога
за раждането
на
човека в света.
В днешно време всеки, който иска да работи за благото и повдигането на човечеството, няма какво да основава нови Школи, но да се присъедини към Великото дело на Христа. Защото само Христос е, Който работи за повдигането на човечеството, защото Той е гарантът, както казва Учителят, на човечеството пред Бога. Когато човечеството е слизало от Невидимия свят към гъстата материя и изпаднало под влияние на тъмните сили, Той непрекъснато е водил борба с тъмните сили, за да не бъде заличено човечеството на земята. Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет под председателството на Господа Исуса Христа, за да създадат човека". Значи, Христос е взел инициативата за създаването на човека.
Той е станал гарант пред
Бога
за раждането
на
човека в света.
И затова Той винаги се грижил за правилния ход на неговото развитие. Защото, както споменах и в началото на това изложение, в проявлението на Битието вземат участие два Принципа, Първи и Втори. Христос е изявление на Втория Принцип. Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия живот. Първата голяма намеса в подкрепа на правилното развитие на човечеството е станало през Лемурийската епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е била намесата на Христа да противодейства на тъмните сили, органите в човешкото тяло щели да се развият деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния смисъл на думата, а само изрод на човек.
към текста >>
И онзи, който отвори
на
Любовта, който се отдаде в служба
на
Любовта, ще намери Христа, ще познае
Бога
в себе си и ще може да работи за благото и повдигането
на
човечеството.
Няма днес дело, което да е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете и сърцата на всички хора, тогава в света ще има един нов ред и порядък. А онези, които очакват Христа като личност в едно тяло, те не очакват този велик Дух, за Който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях Миров Учител. Учителят казва: "Христос това е Бог, Който се разкрива в света. Христос, това е Любовта, която хлопа на всяка врата".
И онзи, който отвори
на
Любовта, който се отдаде в служба
на
Любовта, ще намери Христа, ще познае
Бога
в себе си и ще може да работи за благото и повдигането
на
човечеството.
И както казва Учителят, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички живи клетки, които образуват телата на хората и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогава ще намери Пътя към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртен Живот, който той е изгубил. Когато човек пристъпва към проучването на Окултната Наука под импулса на Христа, той приема едно благо, което не е благо само за него, но за цялото човечество. Защото Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на Него нашия живот добива цена. Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши на една бъдеща действителност, казва Щайнер.
към текста >>
Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това
познаване
не може да намери Пътя към
Бога
в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни.
Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши на една бъдеща действителност, казва Щайнер. А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние.
Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това
познаване
не може да намери Пътя към
Бога
в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни.
А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея. Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души.
към текста >>
А пък
познаването
на
Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея.
А идеите, които не са проникнати от Христа, те са осъдени да увехнат като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вън от Христа, т. е. вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни.
А пък
познаването
на
Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея.
Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота на щастието, които дойдат до познаването на Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света.
към текста >>
Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота
на
щастието, които дойдат до
познаването
на
Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят.
вън от Великата Божия Любов, която работи по Законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и са безплодие. Всеки, който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под негово влияние. Затова Щайнер казва, че е нещастие за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познаване не може да намери Пътя към Бога в себе си и идеите и стремежите ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо ще оплодотвори идеите им, ще осмисли стремежите им и ще отвори вратите към Висшите светове, които сега са недостъпни за нея. Това познание води към придобиването на щастието, което е копнеж на всяка душа.
Всички души, всички хора се стремят към щастие, но само онези могат да се доберат до живота
на
щастието, които дойдат до
познаването
на
Христа, защото щастието подразбира живот в един уреден свят.
А само Христос, само Любовта организира света и може да възвърне изгубеното щастие. Стремежът на Христа е да подигне и спаси всички паднали души. Защото, както казах отначало, когато приведох легендата за Христос и Луцифер, Той Се отдаде в служба на Великото, на Любовта, която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в Пътя на окултното познание без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, Който организира света, че Той е, Който води развоя на цялото човечество и го води към спасение и съвършенство. Всички благородни стремежи и копнежи както в отделния индивид, така и в цялото човечество са резултат на импулса на Христа.
към текста >>
Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото
познаване
човек би изгубил пътя си в живота.
И ако някой от обитателите на далечните светове биха могли да видят какво представлява от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие животът на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената". А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята.
Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото
познаване
човек би изгубил пътя си в живота.
И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното.
към текста >>
И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без
познаването
на
Христа е безплоден и същевременно опасен.
Благодарение на Голготското събитие животът на земята придобива смисъл и съдържание за Вселената". А Учителят казва: "В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голямата задача, от която зависеше благоденствието на цялото човечество. Затова Христос казва: За този час дойдох Аз в света". От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята. Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота.
И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без
познаването
на
Христа е безплоден и същевременно опасен.
И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят. Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод на хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител на човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление на Бога, да има ясно съзнание, че е във връзка с Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден.
към текста >>
Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод
на
хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител
на
човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление
на
Бога
, да има ясно съзнание, че е във връзка с
Бога
.
От тези думи проличава голямата важност на Голготската Мистерия, а от нея ролята и значението на Христа за развитието на човечеството на земята. Имайки предвид всичко казано дотук ни става ясно, че без Христовия импулс, без Христа и Неговото познаване човек би изгубил пътя си в живота. И следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познаването на Христа е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за Единството на Оокултните Школи като разсадници и носители на Светлината и огнища за ръководството на човечеството, трябва да имаме предвид, че всички Школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят на тази вълна, в която Христос работи, тогава може да се говори за Единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и още не са почувствали Неговия мощен импулс и говорят за Бялото Братство, за ръководство на човечеството, всъщност сами не разбират какво говорят и правят.
Всеки, който дойде в света и претендира да даде Път и метод
на
хората как да живеят, който претендира за Учител и Ръководител
на
човечеството, трябва да познава Христос, да е във връзка с Него и да е едно изявление
на
Бога
, да има ясно съзнание, че е във връзка с
Бога
.
Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит вън от Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден. Защото всеки, който е проникнат от Любовта и е просветен от Мъдростта, той е непременно в Пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на Неговия Път. И Христос сам казва на учениците си: "Вие не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя".
към текста >>
73.
10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят
на
трите метода,
на
трите начина
на
предаване
на
окултното знание,
на
трите степени
на
окултното
познаване
.
Къщата и планината, освен че са реално съществуващи, са същевременно и символи. В този смисъл планината е символ на Духовния свят, на едно издигане на съзнанието във Висшите светове, а къщата е символ на физическия свят. И както е показано в Евангелието от къщата се отива към планината. Така че, имаме три кръга от ученици, на които Христос говори. Най-голям е кръгът на народа, вторият е кръгът на 12-те и третият е кръгът на тримата или четиримата ученици, които са свързани по особен начин с отиването от къщи на планината.
В тези три кръга Христос предава Учението по три различни начина, които отговарят
на
трите метода,
на
трите начина
на
предаване
на
окултното знание,
на
трите степени
на
окултното
познаване
.
Първият начин е така нареченият образен начин, когато Духовният свят се разкрива в образи. При втория начин учението, знанието се разкрива чрез Словото, при който ученикът слуша Учителя да говори за Тайните на Битието. При третата степен ученикът влиза във вътрешна връзка със самата Същност на нещата и Тя му се разкрива. При тази степен ние навлизаме, така да се каже, в най-вътрешното помещение на Храма на Мистериите, Светая Светих, където Христос сам се изявява в Своята Същност на учениците. В тези три степени на висшето познание ние виждаме едно точно разграничение на екзотеричната и езотеричната дейност на Христа.
към текста >>
Мойсей представя
Бога
Отец, Който носи в Себе Си лоното
на
миналото.
Пред тях се преобразува, т.е. техните духовни очи се отварят и те виждат Неговата Слава, виждат Христа в етерния свят и от двете Му страни са Мойсей и Илия. Значи, имаме три небесни фигури - Христос, между Мойсей и Илия и трима земни човеци - Петър, Яков и Йоан. Учениците са като замаяни от това, което виждат и Петър казва: Учителю, добре е да направим три шатри - една за Тебе, друга за Мойсей и трета за Илия. Ако вникнем по-добре в образите на Мойсей, Илия и Христос, между тях, можем да видим в тях представа за Небесната Троица - Отец, Син и Дух Святий.
Мойсей представя
Бога
Отец, Който носи в Себе Си лоното
на
миналото.
Христос е Синът - "Този е Моят обичен Син, Него слушайте". В лицето на Илия е представена създаващата бъдещето сила на Светия Дух. И сега в тримата ученици трябва да се отрази живо Небесната Троица. Христос иска да направи от този кръг на тримата ученици земни носители на Небесната Троица. Той извършва едно дело на Откровение, на самопожертване, за да бъде обожествена вътрешността на човека, на микрокосмоса.
към текста >>
Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото
на
Бога
, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм
на
Бога
.
На планината Тавор Христос наистина отпечатва Висшата Троица в душите на тримата ученици, но това, което Христос им дава не стига до тяхното земно съзнание. Йоан и Яков смътно го схващат и го изразяват с горния въпрос, а Петър съвсем не го долавя. Както изцелението на Петровата тъща е свързано с изцелението на дъщерята на Яир, така и Преображението на Христа на планината Тавор е свързано с апокалиптичното поучение на Христа на маслинената планина, което е описано в 13-та глава на Марко, в 24~та глава на Матей и в 21-та глава на Лука. Тук се загатва за много възвишени космически Тайни. Христос е заедно с учениците Си в Храма.
Храмът е Бог в Своето тяло, Храмът е тялото
на
Бога
, Който сега е въплътен в едно човешко тяло, което е също така Храм
на
Бога
.
И така, имаме малкият Храм и големият Храм. Тогава един от учениците, който чувства Божествеността на Христос, която прониква с аурата си целия Храм, казва: "Учителю, виж какви камъни, какъв Храм". Този ученик е Йоан. Отговорът на Христа е като съд над света. Той казва: Виждате ли цялата тази голяма сграда?
към текста >>
74.
11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Словото бе у
Бога
и Словото бе Бог.
В Евангелието на Матей, Христос е представен като идеален земен човек, в когото Божественото е проявено в Своята пълнота. Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и
Словото бе у
Бога
и Словото бе Бог.
То в начало бе у Бога". И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света.
към текста >>
То в начало бе у
Бога
".
Понеже аз не излагам тук някакво мое лично разбиране или схващане, а излагам християнското езотерично учение, то ще предам по този случай с мои думи някои мисли на Щайнер, който по един гениален начин характеризира езотеричната страна на четирите Евангелия. Ще започна с Евангелието на Йоан, което е и най-дълбокото Евангелие. В Евангелието Йоан ни разкрива Христос като Логос, Божествен Дух, слязъл в тялото на Исус от Назарет. И затова той започва с думите: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
То в начало бе у
Бога
".
И после казва: "И Словото стана плът и всели се между нас, и видяхме Славата Му като на Единороден от Отца". После, в Евангелието на Йоан Христос сам казва за Себе Си: "Аз съм Светлината на света". Това е централният мотив в Евангелието на Йоан, около който се групират всички останали мисли, идеи и събития. От тази мисъл разбираме, че Христос е Съществото, което съдържа в себе си мировата Мъдрост и е Светлина на света. Но това Същество е нещо много повече от казаното за него в Евангелието на Йоан.
към текста >>
Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно
познаване
.
Христос се е учил в Небесното училище, затова Той нямаше нужда да учи на земята". Сега ще предам с мои думи известни мисли и идеи, които Щайнер изказал при различни случаи върху четирите Евангелия. "Така че, Евангелията са били създадени от хора, които са имали едно по-дълбоко схващане за живота и са проникнали по-дълбоко в същността на живота, и са изследвали нещата като посветени и ясновидци." Като изхождаме от това гледище ще видим, че четирите Евангелия са написани от посветени и ясновидци на различни степени на развитие, които по различен начин са проникнали в Духовния свят. Защото според Окултната Наука има главно три степени, три метода за придобиване на знания от Висшите светове.
Първият от тези начини се нарича имагинативо или образно
познаване
.
При него Духовния свят се разкрива в образи. Вторият начин се нарича инспиративо познание, познание, добито чрез свързване с някое висше Същество, което чрез вдъхновение разкрива на посветения Тайните на света. Това е познание чрез Словото, чрез разговора. Посветеният чува да му говорят висшите Същества и му разкриват Тайните на света. Третият начин е наречен интуитивно познание, при което посветеният дохожда до вътрешен контакт със Същината на съществата и нещата, въобще със Същината на Битието и то му разкрива своите Тайни.
към текста >>
Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък
на
дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до
Бога
.
Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан.
Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък
на
дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до
Бога
.
В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието.
към текста >>
Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до
Бога
.
Що се отнася до привидните противоречия, те се обясняват с това, че различните евангелисти са разглеждали въпроса от различни становища. Две от Евангелията, това на Марко и на Йоан, започват с разказа за Кръщението на Христос. Те описват след това трите последни години от дейността на Исус Христос. Значи, те се интересуват от това, което е станало, след като Духът на Христос влиза във владение на телата, изградени от Исус от Назарет - физическото, етерното и астралното тела. Евангелията на Матей и Лука описват до известна степен и онова, което е предхождало вселяването на Христос, това, което е било историята на Исус от Назарет, преди Той да приеме Христос в себе си и там се намират местата, където тези, които търсят противоречия, ги намират.
Така Матей поставя в началото едно родословие, възлизащо до Авраам, докато Лука дава едно родословие, възлизащо чак до Адам и от Адам до
Бога
.
Едно друго противоречие е, че Матей разказва, че тримата Мъдреци са дошли от Изток, водени от звездата, за да поздравят новородения Исус. Лука от своя страна разправя за явяването на Ангелите на овчарите, после за представянето в Храма. В замяна на това Матей споменава за преследването на Ирод, за бягството в Египет и за възвръщането в Назарет. Всичко това би могло да изглежда като противоречие, но всички тези противоречия са такива, когато се гледа на буквата на Писанието. Ако се погледне по-дълбоко на въпроса, ще се види, че така наречените противоречия взаимно се допълват в описанието на цялостното Христово събитие.
към текста >>
Така те са отдавали раждането
на
Платон,
на
духовния Платон,
на
бога
Аполон.
Той не се интересувал от физическия произход на Исус от Назарет, от Неговия външен произход, но се интересувал преди всичко от Духа, който е живял в това тяло. Това е една практика, която е практикувана във всички Посвещения. Така например учениците на Платон, които са искали да разберат своя Учител и неговата същност, не са търсили да узнаят кой е бил неговият физически баща. За тях е имало значение произхода на духа на Платон. Те са смятали, че душата, която живее в това тяло, е била породена от едно Върховно Същество.
Така те са отдавали раждането
на
Платон,
на
духовния Платон,
на
бога
Аполон.
За тях Платон е бил Син на Аполон. Във всички Посвещения съществува обичай, при описание живота на един посветен да не се занимават с онази част от живота му, която предшествала Посвещението, а са се интересували само от живота след Посвещението. Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот. Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии.
към текста >>
Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до
познаването
в Духовния свят под образа
на
Духа - Лъв.
Същият обичай са спазвали евангелистите, когато са описвали живота на Исус и затова те са се интересували преди всичко от Онзи, Който според израза на Евангелието, е Син Божи за своите поклонници, за своите напреднали ученици. По времето, когато са писани Евангелията, човечеството е стигнало една такава степен на своето развитие, че хората са се привързвали все повече и повече към физическия, към сетивния свят, обиквали са все повече земния живот. Те са обичали боговете на древността, понеже са виждали, ме Синовете на Земята са били някога Синове Божии. Това е, което е чувствал и авторът на Евангелието на Марко, когато говори за Христа, който от Син Божи става Син Человечески. И затова той започва с описанието на онова, което се е случило след кръщението в Йордан.
Посвещението, добито от този евангелист, го е довело до
познаването
в Духовния свят под образа
на
Духа - Лъв.
И ето защо древната езотерична традиция дава на автора на Евангелието на Марко символа на Лъва. А този, който е написал Евангелието на Йоан, е бил посветен от самия Христос. Затова той е могъл да даде това, което се съдържа в неговото Евангелие, така да се каже, зародишът на сегашната сила, която се излъчва от Христовия импулс. И то не само силата, която действа в сегашните времена, но и за най-далечни бъдещи времена. Той е принадлежал към групата на посветените Орли, които са се издигали над нормалното развитие.
към текста >>
Юдеите бяха като съюзници
на
римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове
на
храма, дарове
на
бога
-цезар.
Името Леви ни показва, че евангелист Матей е принадлежал на Левиевото коляно, което беше определено като род на Свещеници още от времето на Мойсей. Матей е Леви и с това съносител на юдейското Свещенство. Как той като левит е влязъл в средата на презрените и грешните митари? За да си изясним това, трябва да знаем, че в Римската империя римските цезари са добили с насилие Посвещение и са се свързали с демонични същества от Духовния свят, и са установили култа на цезарите - да ги почитат като богове. Във всички страни, където римляните са били проникнали като завоеватели, са били подчинени боговете на страните, които са завладявали на цезаревия култ и цезарят се обявявал за върховен свещенослужител.
Юдеите бяха като съюзници
на
римляните, но и от тях изискваха данъци и ги вземаха като дарове
на
храма, дарове
на
бога
-цезар.
Така като плащаха данък на цезаря, юдеите бяха членове на култа на цезарите. Митнически чиновници, които бяха на римска служба, отчасти и римляни, отчасти юдеи, постъпили на римска служба, според разбирането на римляните те били фактически един по- нисш клир, по-нисши свещеници. Защото това, което имаше да събират, бяха храмови данъци, жертвени дарове. Причината за презрението на митарите беше тази, че те служеха на култа на чуждия, на демоничния бог. И още по-голямо беше презрението към един принадлежащ към свещенически род, преминал в редовете на цезаровите служители.
към текста >>
75.
14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това е истинската мисия
на
Християнството - да посочи
на
хората Пътя към
Бога
, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за
познаване
и събуждане
на
този Бог, Който е вътре в душата.
Християнството разширява идеята за братството зад границите на кръвното родство и създава братство на духовна основа, където обединително звено са идеите. Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях.
Това е истинската мисия
на
Християнството - да посочи
на
хората Пътя към
Бога
, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за
познаване
и събуждане
на
този Бог, Който е вътре в душата.
И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина.
към текста >>
И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно
на
Бога
, но трябва да гледате
на
Христос като
на
сила, която прониква цялата земя.
Тези идеи, както казах, идват от Христос, Великото духовно Слънце. При Възкресението си Той каза на учениците Си: Идете и проповядвайте това Евангелие между всички народи и Аз ще бъда с вас до окончанието на века. Значи, този Дух, това вътрешно сцепление и сила на християнските идеи иде от самия Дух на Христос, който сам работи за проникването на Неговите идеи в човешките души. Христос иска да проникне във всички души, за да ги направи безсмъртни, да събуди Божественото Начало в тях. Това е истинската мисия на Християнството - да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в техните души и да даде методи за познаване и събуждане на този Бог, Който е вътре в душата.
И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно
на
Бога
, но трябва да гледате
на
Христос като
на
сила, която прониква цялата земя.
Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света".
към текста >>
Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи
на
хората Пътя към
Бога
, който е скрит дълбоко в тяхната душа.
Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни.
Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи
на
хората Пътя към
Бога
, който е скрит дълбоко в тяхната душа.
И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Някои ще кажат, че търсенето на Пътя към Бога е била целта и на древните Мистерии в Храмовете на Посвещение. Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици.
към текста >>
Някои ще кажат, че търсенето
на
Пътя към
Бога
е била целта и
на
древните Мистерии в Храмовете
на
Посвещение.
И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни. Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът."
Някои ще кажат, че търсенето
на
Пътя към
Бога
е била целта и
на
древните Мистерии в Храмовете
на
Посвещение.
Това е вярно. Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне.
към текста >>
И понеже всички следващи последователи не са видели
Бога
, въплътен в тяло, а вярват
на
тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали.
И в първа глава на Евангелието на Йоан се казва: "И Словото стана плът и видяхме Неговата Слава като на Единороден от Отца". В тези два стиха се състои същността на Християнството и разликата му от древните Мистерии. Древните Мистерии виждали Христа като Дух, а учениците на Христа и техните последователи го видяха въплътен във физическо тяло. Въплъщението на Христос в тялото на Исус, това е най-отличителната черта на Християнството: че Бог се всели в едно човешко тяло и се прояви на земята като Богочовек. След това премина през смъртта и я победи, показа тържеството на живота над смъртта.
И понеже всички следващи последователи не са видели
Бога
, въплътен в тяло, а вярват
на
тези, които са Го видели, затова Той казва: По-блажени са тези, които не са видели, но са повярвали.
По такъв начин вярата във въплътения във физическо тяло Бог е втората основна черта на Християнството. И затова апостолите казват някъде: Господи, придай ни Вяра. Но тук става въпрос за Вяра, а не за вярване. Защото Вярата е едно качество на човешкия ум. Само умният човек има Вяра, а глупавият човек има вярване.
към текста >>
И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго
Бога
и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи.
Бог е една вътрешна среда, едно вътрешно условие, една вътрешна сила, от която постоянно трябва да черпим". "Християнството е онази философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити". "Ние трябва да разбираме дълбокия смисъл на Христовото учение, а не да го разбираме само повърхностно, по буква. Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот.
И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго
Бога
и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи.
Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества". Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога.
към текста >>
Едно от основните учения
на
Християнството и
на
всички религии в миналото, е идеята за троичността
на
Бога
.
Християнството има една вътрешна, дълбока страна, до която за да се добере човек, трябва да има просветен ум и разумно сърце. В това е дълбоката същност на Християнството, че то има за задача да научи хората как да придобият Вечния Живот. И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества".
Едно от основните учения
на
Християнството и
на
всички религии в миналото, е идеята за троичността
на
Бога
.
Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване. Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос.
към текста >>
Това е троичността
на
Бога
.
И Христос казва: Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Бог и Исус Христос, това са двете Начала, от Които произтича Вечния Живот или двете Опори, два Стълба, върху които той се крепи. Думите "Вечен Живот" подразбират разумно движение на душите, а думата "Бог" в случая означава зародишът на Духа, условията, силите, законите на Природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата. Исус Христос, това е Разумното Начало, което излиза от Единния Бог и Което насочва и съхранява всички живи същества". Едно от основните учения на Християнството и на всички религии в миналото, е идеята за троичността на Бога. Тази троичност Учителят я превежда с думите: среда, условие, елемент за съществуване.
Това е троичността
на
Бога
.
Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем.
към текста >>
И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго
Бога
", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем.
Това е троичността на Бога. Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух.
И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго
Бога
", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем.
И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята на Бога." Това е първата опорна точка на живота. После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта.
към текста >>
И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята
на
Бога
." Това е първата опорна точка
на
живота.
Това значи три същества различни, които имат една мисъл, една воля, един стремеж. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог. Елементът, Принципът, който носи Живота в Себе Си, е Христос. А условията, които спомагат за проявяването на Живота, седят в Светия Дух. И когато Христос казва: "Това е Живот Вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога", Той разбира Онази върховна сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи Живот в Себе Си, създава условията, чрез които можем да Я познаем.
И Христос казва още: "Не дойдох да сторя Своята воля, а Волята
на
Бога
." Това е първата опорна точка
на
живота.
После Той казва: "Не дойдох да взема живота на хората, а дойдох да им дам Своя живот." Това е втората опорна точка. И наистина, заради това дойде Христос, да ни даде Живот. Той проповядва и осъществи Любовта към ближния, защото Християнството е Любов към ближния. То е Наука за Любовта. Който научи тази Наука, той може да гради.
към текста >>
Това е Пътят за
познаване
на
Истината.
"Някои хора казват, че са слушали Господа да говори. Кой Господ? Казано е в Писанието: Рече Господ на Господа моего. Значи има един малък Господ вътре в нас и един голям Господ в света, който говори на нашия малък Господ. Големият Господ ще проговори на малкия Господ в нас, пък Той ще проговори на нас и Той ще ни каже, и ще знаем Истината.
Това е Пътят за
познаване
на
Истината.
Това в Окултната Наука го наричат висшето Аз в човека, пробуждането на висшето Аз, а християните го наричат Ангел-хранител. Има едно Божествено Начало, с което ние сме свързани. Това Божествено Начало ние го наричаме Христос, То е вътре в нас. То е малкият Господ в нас. Христос е Началото, в което Бог се изразява най-добре.
към текста >>
И в
познаването
на
Христа има степени.
Има едно Божествено Начало, с което ние сме свързани. Това Божествено Начало ние го наричаме Христос, То е вътре в нас. То е малкият Господ в нас. Христос е Началото, в което Бог се изразява най-добре. Той много добре казва: Никой не може да дойде при Мене, ако Отец, Великото Начало, не го привлече.
И в
познаването
на
Христа има степени.
Тома три години ходи с него, но го познаваше само външно. Но когато го позна вътрешно, каза: "Господ мой и Бог мой". Не е въпрос да познаваме само историческия Христос, но да познаваме този Христос, Който сега се проявява, Христос на Великата Любов, която действа вътре в нас и в света". Учителят казва още: "Три важни неща, три важни думи има в учението на Христа: Отец, Син и Свети Дух. Ако можете да произнесете тези думи в техния дълбок смисъл и в тяхната пълнота, вие сте влезли вече в Учението на Христа.
към текста >>
Всички трябва да имате синовно отношение към
Бога
, да изпълнявате длъжността си към Него като към свой Баща.
Ако можете да произнесете тези думи в техния дълбок смисъл и в тяхната пълнота, вие сте влезли вече в Учението на Христа. Когато произнесете думата Отец, вие трябва да почувствате пулса на вашето сърце, което движи света. Вие трябва да го почувствате така, както майката чувства пулса на своето дете. Да чувствате Божията Мисъл, това значи да я разбирате и познавате. Ако всички това сте придобили, вие ще разберете стиха, в който се казва: Преди да сте пожелали нещо от Отца, Той ще изпълни вашето желание.
Всички трябва да имате синовно отношение към
Бога
, да изпълнявате длъжността си към Него като към свой Баща.
Той не слезе на земята, но прати Своя Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него. На същото основание и ние , веднъж дошли на земята, трябва да се пожертваме". "В Своето Учение Христос иска да покаже на хората основните закони, чрез които могат да изменят реда на нещата, установен от самите тях. За да се измени този рад, човек първо трябва да има Идея, която да постави за основа на живота си и след това да се стреми да постигне тази Идея. Съвременните хора не могат да постигнат своята идея по простата причина, че те са жертва на неумолимия егоизъм, всеки мисли само за себе си, желае да бъде пръв".
към текста >>
Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до
познаването
на
Истината, която е покрита с було.
Въпросът за новораждането, за раждането от Дух и Вода, е един от основните проблеми на Християнството. За да бъде истински християнин, човек трябва да се роди от Дух, т.е. да мине през Посвещение. В Пътя на това Посвещение той трябва да се приготви, защото ще срещне Истината и ако не е готов, ще умре. А Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът.
Който тръгне в този Път, като приеме Христа в себе си, ще дойде до
познаването
на
Истината, която е покрита с було.
Това було се вдига при Посвещение и ако човек не е готов, ще плати с живота си. Ако е готов, ще придобие Вечния Живот. Това е практикувано във всички древи Мистерии. И който е пристъпил подготвен към Истината, той е придобивал Вечния Живот. А който е пристъпвал неподготвен, той ще плати с живота си и ще изчезне от света.
към текста >>
А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към
Бога
.
Затова Той казва някъде на учениците Си: Това, което чуете скрито, в тайно, изнесете го открито, за да свети на всички. Затова Учителят казва, което е подчертано и от Христос, че който иска да се подвизава в Христовия Път, от нищо не трябва да се плаши. Който се плаши, той не е готов да познае Истината, той не е готов да повдигне булото на Истината. Христос със Своето Учение полага основите на едно ново общество, на едно ново човечество. Той полага Любовта като основа на целокупния живот на човека и човечеството.
А Любовта изисква да имаме братски отношения помежду си и да имаме синовни отношения към
Бога
.
А Любовта е Закон на служене. Затова Христос казва на учениците си: "Който от вас иска да бъде пръв, нека бъде слуга на всички." И "Аз не дойдох да Ми служат, но да послужа." Христос казва също: "Не прави на другите това, което не искаш и на тебе да правят." Всеки трябва да постави това правило в себе си като вътрешен закон. Човек трябва да говори и върши онова, което дава свобода на другите. Христос иска да имаме отношение към другите като към себе си. Защото Бог, Христос живее във всяка човешка душа.
към текста >>
Ние сме постоянно свързани с
Бога
, но не съзнаваме тази връзка.
И отношението към дадена душа е отношение към Христос. Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят.
Ние сме постоянно свързани с
Бога
, но не съзнаваме тази връзка.
И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем.
към текста >>
И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята
на
Бога
, се грижат за нас.
Затова Той казва: "Гладен бях и не Ме нахранихте, жаден бях и не Ме напоихте, страдащ бях и не Ме прибрахте, гол бях и не Ме облякохте, в тъмница бях и не Ме посетихте". И заключава: "Това, което направите на моите братя, на Мене сте го направили." Ако не изпълним това Учение, казва Учителят, затова Господ ще съди света. Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка.
И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята
на
Бога
, се грижат за нас.
И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи.
към текста >>
Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към
Бога
, така и към своите ближни.
Ако не изпълните това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете. Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка. И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество.
Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към
Бога
, така и към своите ближни.
А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност.
към текста >>
А Любовта към
Бога
и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството.
Христос иска да внесе Светлина и бодрост в нашите умове, да ни даде подтик към права мисъл, за да можем да влезем във връзка с Божествения свят. Ние сме постоянно свързани с Бога, но не съзнаваме тази връзка. И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни.
А Любовта към
Бога
и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството.
Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност. Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството.
към текста >>
Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с
Бога
, а то значи да имаме отворени духовни очи.
И понеже не съзнаваме тази връзка, ние не знаем, че имаме много приятели от Духовния свят, които, изпълнявайки Волята на Бога, се грижат за нас. И ако някой път тези приятели се показват безчувствени, това е по причина на нашите отношения, дължими на невежество. Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем.
Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с
Бога
, а то значи да имаме отворени духовни очи.
И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето. Те са се разговаряли с Бога, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност. Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е.
към текста >>
Те са се разговаряли с
Бога
, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност.
Затова ни трябва Светлина, за да разбираме отношенията си както към Бога, така и към своите ближни. А Любовта към Бога и Любовта към ближните са двата основни Принципа, върху които е изградено Християнството. Така че, Християнството е една Наука, която ни учи как да живеем. Но за да се разбере Християнството като Наука за Живота, трябва да имаме връзка с Христос и с Бога, а то значи да имаме отворени духовни очи. И Учителят казва: "Доколкото зная, старите християни са имали пряко общение с Небето.
Те са се разговаряли с
Бога
, със светиите и затова са имали такава готовност и самопожертвователност.
Затова само когато вътрешният Духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на Християнството. Християнството има за цел да оправи семейството, да тури хармония между мъжете и жените, между братята и сестрите и въобще между всички хора и народи. С това Христос полага един Принцип, върху който съгражда основата на Своето Учение, т.е. материалната, видимата, физическата страна. Когато Той говори за братя, сестри и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както сега светът е изявен, а не говори за Небето, защото в Божествения свят няма такива отношения.
към текста >>
И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго
Бога
и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от
познаването
на
Бога
, т.е.
А този Живот можем до приемем, когато видим, когато възприемем в себе си Христос, когато Христос се роди в нас. Христос казва някъде: "Всичките Писания говорят за Мене." Това не трябва да се разбира само в тесния и буквален смисъл, но в широк смисъл, а именно, че всички учения на древността говорят за Христа. И като се проследят всички древни Свещени Писания ще се види, че под различни форми и имена те говорят за Христос. Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота.
И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго
Бога
и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от
познаването
на
Бога
, т.е.
на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот.
към текста >>
Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае
Бога
в Христа.
Затова не трябва да се противопоставят старите учения на Християнството, а трябва да се разбере, че те са подготвителна фаза в разбирането на Християнството. Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта.
Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае
Бога
в Христа.
Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота.
към текста >>
Впоследствие
на
това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача -
познаване
на
Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота.
Материалистичното разбиране на Християнството се установи след Никейския събор. Християнството се спря само върху буквата на Учението и отхвърли Духа на Учението, който носи Живот. А Христос казва: "Духът е, който носи Живот, а плътта, външните форми нищо не ползуват." А точно това направи християнството след Никейския събор. То се хвана за буквата на Учението и изгуби Живота и Духа, след което се започнаха нескончаеми спорове, вследствие на което се появи разделение и разединение. Християнството започна да се разбира само външно, по буква, което е материалистично разбиране.
Впоследствие
на
това материализмът проникна в науката и отклони човешкия ум от неговата пряка задача -
познаване
на
Живота и Разумността, които проникват цялата Природа и всички форми, чрез които се проявява Живота.
Затова сега трябва да се дойде отново до едно вътрешно, духовно разбиране на Християнството, като се проникне в Духа на Учението и се разбере, че Християнството е Дух и Живот, а не плът и буква. Да се разбере, че Християнството е Учение на братство, Хармония и Единство, а не учение за разединение и разделяне. Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос. И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата.
към текста >>
На
Христос е бил ясен целият път
на
човешкия развой, пътят
на
човечеството още от излизането му от
Бога
и постепенното му преминаване през духовните сфери
на
съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието
на
самосъзнанието в човека.
В началото на арийската раса е имало един такъв вихър, когато постепенно се развива индивидуалното съзнание на човечеството. То достига своя краен предел в петата културна епоха, западноевропейската, в която се разви Християнството в своя първи период. В Християнството човешкото съзнание преминава в една по-висока степен на развитие. Крайната степен на Християнството е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, да предизвика към живот нов световен вихър. Христос и Християнството са носители на бъдещето.
На
Христос е бил ясен целият път
на
човешкия развой, пътят
на
човечеството още от излизането му от
Бога
и постепенното му преминаване през духовните сфери
на
съществуване, докато дойде до физическото въплъщение, необходимо за развитието
на
самосъзнанието в човека.
Тук е повратната точка в развитието на човешкото съзнание. Със слизането на Христа на земята се отбелязва началото на възхода на човешкото съзнание от лабиритнта на материята. Човешкото съзнание постепенно се освобождава от физическите ограничения и се насочва към Любов, Свобода, Мъдрост и безусловно Добро. Целият този Път е бил ясен за Христос и Той, в предвиждането на бъдещето е установил Тайната вечеря като вътрешен символ на бъдещото развитие на съзнанието. Този символ сочи на необходимостта от жертва - Христос даде плътта и кръвта
към текста >>
Благодатта и вътрешното
познаване
на
Истината са се родили чрез Христос.
Свободният човек днес е още един идеал. Който доброволно работи за всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон. В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона. И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик.
Благодатта и вътрешното
познаване
на
Истината са се родили чрез Христос.
Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва.
към текста >>
76.
1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното
познаване
на
две същества, които се чувстват близки и сродни.
Това е, защото е написано от един посветен, който е бил посветен от самия Христос и е проникнал най-дълбоко в същината и мисията на Христа. Защото той Го е познавал не само външно, но и вътрешно. Това е показано от израза: "Ученикът, когото Исус обичаше" и още: "Йоан се облегна на гърдите на Исуса". Това не са физически отношения, но те изразяват онова вътрешно отношение, което съществува между ученик и Учител. Йоан най-добре и най-дълбоко разбирал Учителя си, затова той е ученикът, когото Исус любеше.
Любовта в случая се обуславя от вътрешната близост, от вътрешното
познаване
на
две същества, които се чувстват близки и сродни.
Йоан се е издигнал тъй високо в своето съзнание, че неговото съзнание е било в единение с висшето съзнание на Христа, което му е разкрило Своите Тайни, законите на Своето Битие. Това не е външен процес, а един дълбок, вътрешен процес на отношение. Защото в случая, Учителят е дълбоката вътрешна Същина на ученика. И когато тази дълбока, вътрешна Същина на ученика се пробуди, той е в непосредствена вътрешна връзка с Учителя. Защото Бог е едно велико Единство, което в проявленията Си се изразява като множество.
към текста >>
Човеко- ставането
на
Бога
, това е единствената тема
на
Евангелието
на
Йоана когато погледнем в описания от него исторически живот
на
Исус Христос.
В пролога Йоан казва, че Словото станало плът и се вселило между нас, и видяхме Славата Му като на Едино- роден от Отца. И тук Небето и земята, Божественото и човешкото са дадени паралелно. Йоан, както и Марко, ни предава живота на Исус след кръщенето в Йордан, когато Христовото Същество се вселява в Него. Затова в него напълно липсва стремящия се към висините човешки живот. То е изпълнено изключително с Това, Което слиза от Божествените висини в човешките глъбини.
Човеко- ставането
на
Бога
, това е единствената тема
на
Евангелието
на
Йоана когато погледнем в описания от него исторически живот
на
Исус Христос.
Животът на Исуса Христа протича в чести пътувания от Галилея в Юдея, като за това трябва да минава често през Самария. Това са три области на Палестина, съвършено различни в географско отношение. Галилея е страна с богата природа и е населена с различни народности, с различни религиозни схващания, затова тя е наречена езическа Галилея. Но, както видяхме, повечето от учениците на Христа са от Галилея. Юдея е повече мрачна, пустинна област.
към текста >>
Галилея е страна с
богата
природа и е населена с различни народности, с различни религиозни схващания, затова тя е наречена езическа Галилея.
Затова в него напълно липсва стремящия се към висините човешки живот. То е изпълнено изключително с Това, Което слиза от Божествените висини в човешките глъбини. Човеко- ставането на Бога, това е единствената тема на Евангелието на Йоана когато погледнем в описания от него исторически живот на Исус Христос. Животът на Исуса Христа протича в чести пътувания от Галилея в Юдея, като за това трябва да минава често през Самария. Това са три области на Палестина, съвършено различни в географско отношение.
Галилея е страна с
богата
природа и е населена с различни народности, с различни религиозни схващания, затова тя е наречена езическа Галилея.
Но, както видяхме, повечето от учениците на Христа са от Галилея. Юдея е повече мрачна, пустинна област. И докато в първите три Евангелия само един път се споменава, че Исус преминал от Галилея в Юдея, то в Евангелието на Йоана се споменава три или четири пъти, че е преминавал от Галилея в Юдея. И това става в течение на три години. Забележително е, че Христос отива в Юдея, в Ерусалим по време на празници, особено на пасхата и говори на народа в храма.
към текста >>
77.
7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И когато се говори за Възкресението в смисъла, описан от Евангелието
на
Йоана, фактически Възкресението предполага
познаването
на
вътрешните закони за образуването
на
формите, за да може дадена форма да се материализира и дематериализира.
И Учителят казва: Ако това налягане се вдигне, вашите тела моментално ще се разпръснат и изчезнат. Това налягане е, което е причина за образуването на формите. За образуването на формите е необходимо действието на две противоположни сили - едната действа като вътрешно напрежение, а другата - като външно налягане. На този принцип са образувани всички форми по лицето на Земята, на този принцип са образувани и всички небесни тела в пространството от първичната материя - Етера, който е една енергия. И съвременната наука, в лицето на някои свои представители, е дошла до идеята, че материята е кондензирата енергия.
И когато се говори за Възкресението в смисъла, описан от Евангелието
на
Йоана, фактически Възкресението предполага
познаването
на
вътрешните закони за образуването
на
формите, за да може дадена форма да се материализира и дематериализира.
За изяснение на този въпрос трябва да знаем следното: В човешкото Битие съществуват две троичности - материална троичност и духовно-Божествена троичност. Материалната троичност образува трите тела, в които се облича човешката душа при слизането си на земята - астрално тяло, етерно тяло и физическо тяло. А духовната троичност се състои от трите първични Божествени Начала, които се проектират в трите обвивки, като най-висшия духовен Принцип на човешкия Дух се проектира в най- грубото тяло - физическото. Вторият Принцип се проектира в етерното тяло и третият, така да се каже, най-нисшият, който е връзка между човешката душа и човешкия Дух, се проектира в астралното тяло. В обикновения човек тези Божествени Принципи са в спящо състояние, когато в един посветен, според степента на неговото посвещение, те са пробудени, Бог в него е възкръснал и преобразява и завладява съответната материя, разполага с нея.
към текста >>
Може да ви се види чудно, че не е казано, че който чуе гласа
на
Бога
, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа
на
Сина Человеческаго, той ще възкръсне.
И понеже всичко преходно е символ, това физическо възкресение е резултат на едно духовно Възкресение - на Възкресението на Божественото, скрито във физическото. Това е идеалът на всички души - да дойдат до духовното Възкресение, да събудят Божественото в себе си. И Христос им показва Пътя. Учителят много е говорил за Възкресението, но от това, което в момента имам под ръка, ще цитирам следното: "Да възкръснеш, това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия". "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат".
Може да ви се види чудно, че не е казано, че който чуе гласа
на
Бога
, той ще възкръсне, а се казва, който чуе гласа
на
Сина Человеческаго, той ще възкръсне.
А Син Человечески, това е Божествената Мъдрост. Когато човек чуе гласа на Мъдростта вътре в себе си, той ще възкръсне". "Възкресението ще бъде моментът, когато във вас се яви съзнанието за висшето, Божественото, когато във вас се яви новият Божествен Живот, онзи индивид, който се нарича Божествено Аз. Окултистите тъй го наричат. Тогаз ще започне новият Божествен Живот, а той седи в разбирането на великите Закони, които съществуват в Битието".
към текста >>
След като му казва с каква смърт има да прослави
Бога
, казва му: "Върви след Мене".
Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш. Това се повтаря три пъти, което също не е случайно. При всяко казване Христос му казва: Паси агънцата Ми, паси овцете Ми. Това е едно поръчение за ръководене на тези, които ще повярват в Него. С това Той назначаваше на служба Петър да бъде ръководител на новообразуваната общност, на новосъздадената църква.
След като му казва с каква смърт има да прослави
Бога
, казва му: "Върви след Мене".
Петър, обръщайки се вижда, че иде подире му ученика, когото Исус обичаше и който на Тайната Вечеря Го попита кой ще Го предаде. Него, прочее, като видя Петър, каза на Исуса: Господи, а на този какво ще стане? Исус му казва: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене. И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик няма да умре.
към текста >>
78.
3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Затова Учителят казва, че субективният човешки свят е обективен за
Бога
, а обективният Божествен свят е субективен за човека.
Окото е създадено от светлината и за светлината, казва Гьоте. Това е една дълбока истина. И всички духовни сили в света съграждат различните органи в човека. Това, което е в човека вътрешно, в неговата душа, то е организирано първоначално от Божествено-духовните сили на Космоса. Ето защо на всичко вътрешно в човека отговаря нещо външно във Вселената.
Затова Учителят казва, че субективният човешки свят е обективен за
Бога
, а обективният Божествен свят е субективен за човека.
Така че, отвън се вливат в човека силите, които след това работят вътре в неговата душа. И Заратустра е имал задача да обърне внимание на това, което е външно, което се намира около човека и влияе както върху неговата душа, така и върху неговото тяло. Затова той говори за великите духовни същества, които той нарича Амшаспанди, които са 12 на брой, шест изявени и шест скрити. Тези възвишени духове действат отвън организиращо като строители на човека, те дават форма на неговите органи. Заратустра показвал, как зад тези сетивни органи на човека стоят духовните същества, които създават и организират човека.
към текста >>
И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или
познаване
на
този възвишен духовен факт.
Защото след заминаването на 13-тия, дванадесетте считат като тринадесети брат Маркус в неговото простодушие. Той не трябва да бъде носител на едно учение, а самата духовна субстанция на Мъдростта. Също така първоначалният розенкройцерски орден, който се учредил на един събор към средата на 13-ти век, се е състоял от 12 велики посветени и един тринадесети, който е бил самият Християн Розенкройц. Учениците на Христа също бяха 12 и Той беше тринадесетият, което отговаря на 12-те будисатви, в средата на които е Христос. Според Херметическата Мъдрост, "туй, което е долу, е подобно на това, което е горе".
И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или
познаване
на
този възвишен духовен факт.
Учителят казва на едно място: "Има едно Велико Братство, което пътува по света и носи Културата. Където се яви това Братство, там се ражда и развива Култура. То е било в Египет, Персия, Индия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава между Славянството. Глава на това Братство е Христос". С това Учителят загатва за същия Духовен факт.
към текста >>
Но то растеше така, че развиваше много бавно обикновените човешки способности, които се отнасят към разбирането и
познаването
на
външния свят.
Детето, което носи в себе си духа на Заратустра, развива постепенно, с голяма бързина зрелостта на онези Сили, които той трябва да развие. Индивидуалността, която действа в другото дете Исус, е от друго естество. В него действа преобразеното астрално тяло на Буда, което в Източния окултизъм наричат Нирманикая. Ето защо се казва, че когато родителите се връщат от Витлеем в Назарет, детето е пълно с Мъдрост (т.е. Неговото етерно тяло е проникнато от Мъдростта)" и Божията благодат беше над Него" (2;51-52).
Но то растеше така, че развиваше много бавно обикновените човешки способности, които се отнасят към разбирането и
познаването
на
външния свят.
В замяна на това в него се развива именно онова, което се изливаше от небето, от осияващото Духовно тяло на Буда. То развива такава дълбочина на вътрешния живот, която не може да се сравни с нищо друго по рода си в света. В детето се развива такава дълбочина на чувствата, която действа по един чудотворен начин на окръжаващата го среда. Така ние виждаме в детето Исус от Натановата линия да расте едно същество с дълбока чувствителност, а в Соломоновия Исус виждаме да расте една индивидуалност с невиждана зрялост, с дълбоко разбиране за света. Когато детето Исус е занесено в Храма и го вижда Мъдрецът Симеон, той казва на майка му Мария, че меч ще прониже нейното сърце.
към текста >>
79.
15. ПЪТУВАНЕТО ЗА ЕРУСАЛИМ - ПЪТЯТ НА УЧЕНИЕТО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С все по-ясно
познаване
на
Пътя, както го описва Лука, пред погледа ни се разкрива какво голямо
богатство
на
вътрешно съдържание се намира там, където често пъти се виждат само външни правила и закони.
Между тези два знака за Пътя се простират много други, върху които ще се хвърли светлина, когато ги познаем като знаци на Пътя в Евангелието на Лука. Те от своя страна хвърлят светлина върху вътрешния Път, описан от Евангелието на Лука. При изпращането на 12-те и 70-те, Христос казва думите за Пътя: "Не вземайте нищо със себе си по пътя... и не поздравявайте никого по пътя". Ако тези наставления биха се отнасяли до външния живот, до външния път, те водят до егоизъм, до безлюбие, до голямо самомнение. Те се отнасят до вътрешния Път, където човек трябва да бъде концентриран в себе си, върху своя вътрешен живот и да не обръща никакво внимание на външните неща в живота.
С все по-ясно
познаване
на
Пътя, както го описва Лука, пред погледа ни се разкрива какво голямо
богатство
на
вътрешно съдържание се намира там, където често пъти се виждат само външни правила и закони.
В устата на свещеника Захария, Евангелист Лука назовава Пътя "Път на мира". В случая, мирът не е само едно възвишено настроение, което прониква цялото Евангелие на Лука, като една топла душевност. То е едно вътрешно състояние на онзи, който е укротил бурите на морето и неговото съзнание е добило повърхността на успокоено море. "Мир на человеците на земята, които имат добра воля", говори ангелският хор в нощта на Рождеството към пастирите (2;14). "Мир вам", "Мирът да бъде с вас".
към текста >>
Страхът Божий изпълва душата
на
този, който се чувства като раб, слуга
на
Бога
.
Ако се разбира буквално, това е материалистично схващане, което е дошло от неправилните преводи и от степента, на която се намира човешкото съзнание, да схваща и разбира само сетивната страна на даден въпрос. Така в обясненията, които Христос дава на учениците във връзка с молитвата, в гръцкия текст се среща думата "анаилия", която в европейските преводи е преведена различно, но при всички преводи така е предадена, че си губи значението, което думата има в гръцкия език. В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост". А истинският смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване на боязливостта. Това са неща, които трябва да бъдат преодоляни от онзи, който иска да се учи да се моли.
Страхът Божий изпълва душата
на
този, който се чувства като раб, слуга
на
Бога
.
Но Евангелието на Лука, както то самото показва, се обръща към "приятеля на Бога". Това е човекът, който от раб е станал приятел на Бога, който от изживяването на непреодолимото разстояние между него и Бога е стигнал до изживяването, че Бог може да живее и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта. Побеждаването на боязливостта е силата, чрез която "рабът Божий" е превърнат в приятел на Бога. Рабът Божий чака да му се даде заповед и закон. Той се подчинява чрез напрежението на своята морална воля.
към текста >>
Но Евангелието
на
Лука, както то самото показва, се обръща към "приятеля
на
Бога
".
Така в обясненията, които Христос дава на учениците във връзка с молитвата, в гръцкия текст се среща думата "анаилия", която в европейските преводи е преведена различно, но при всички преводи така е предадена, че си губи значението, което думата има в гръцкия език. В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост". А истинският смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване на боязливостта. Това са неща, които трябва да бъдат преодоляни от онзи, който иска да се учи да се моли. Страхът Божий изпълва душата на този, който се чувства като раб, слуга на Бога.
Но Евангелието
на
Лука, както то самото показва, се обръща към "приятеля
на
Бога
".
Това е човекът, който от раб е станал приятел на Бога, който от изживяването на непреодолимото разстояние между него и Бога е стигнал до изживяването, че Бог може да живее и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта. Побеждаването на боязливостта е силата, чрез която "рабът Божий" е превърнат в приятел на Бога. Рабът Божий чака да му се даде заповед и закон. Той се подчинява чрез напрежението на своята морална воля. Но моралната воля е нещо човешко.
към текста >>
Това е човекът, който от раб е станал приятел
на
Бога
, който от изживяването
на
непреодолимото разстояние между него и
Бога
е стигнал до изживяването, че Бог може да живее и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта.
В българските преводи е преведена с две различни думи: "безочливост" и "настойчивост", а Лютер го превежда с думите "безсрамна похотливост". А истинският смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване на боязливостта. Това са неща, които трябва да бъдат преодоляни от онзи, който иска да се учи да се моли. Страхът Божий изпълва душата на този, който се чувства като раб, слуга на Бога. Но Евангелието на Лука, както то самото показва, се обръща към "приятеля на Бога".
Това е човекът, който от раб е станал приятел
на
Бога
, който от изживяването
на
непреодолимото разстояние между него и
Бога
е стигнал до изживяването, че Бог може да живее и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта.
Побеждаването на боязливостта е силата, чрез която "рабът Божий" е превърнат в приятел на Бога. Рабът Божий чака да му се даде заповед и закон. Той се подчинява чрез напрежението на своята морална воля. Но моралната воля е нещо човешко. Приятелят на Бога изучава Божията Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата.
към текста >>
Побеждаването
на
боязливостта е силата, чрез която "рабът Божий" е превърнат в приятел
на
Бога
.
А истинският смисъл на думата е побеждаване на страха, побеждаване на боязливостта. Това са неща, които трябва да бъдат преодоляни от онзи, който иска да се учи да се моли. Страхът Божий изпълва душата на този, който се чувства като раб, слуга на Бога. Но Евангелието на Лука, както то самото показва, се обръща към "приятеля на Бога". Това е човекът, който от раб е станал приятел на Бога, който от изживяването на непреодолимото разстояние между него и Бога е стигнал до изживяването, че Бог може да живее и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта.
Побеждаването
на
боязливостта е силата, чрез която "рабът Божий" е превърнат в приятел
на
Бога
.
Рабът Божий чака да му се даде заповед и закон. Той се подчинява чрез напрежението на своята морална воля. Но моралната воля е нещо човешко. Приятелят на Бога изучава Божията Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата. При тази молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно вселяване на Бога в човека.
към текста >>
Приятелят
на
Бога
изучава Божията Воля чрез вътрешната деятелност
на
молитвата.
Това е човекът, който от раб е станал приятел на Бога, който от изживяването на непреодолимото разстояние между него и Бога е стигнал до изживяването, че Бог може да живее и в човека, и който към смирението е прибавил смелостта. Побеждаването на боязливостта е силата, чрез която "рабът Божий" е превърнат в приятел на Бога. Рабът Божий чака да му се даде заповед и закон. Той се подчинява чрез напрежението на своята морална воля. Но моралната воля е нещо човешко.
Приятелят
на
Бога
изучава Божията Воля чрез вътрешната деятелност
на
молитвата.
При тази молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно вселяване на Бога в човека. Ето защо в християнската наука трябва да царува побеждаването на страха и боязливостта, с които се отличава рабът Божий. Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва. Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си Божията благодат, Божието Присъствие. Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата.
към текста >>
При тази молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно вселяване
на
Бога
в човека.
Побеждаването на боязливостта е силата, чрез която "рабът Божий" е превърнат в приятел на Бога. Рабът Божий чака да му се даде заповед и закон. Той се подчинява чрез напрежението на своята морална воля. Но моралната воля е нещо човешко. Приятелят на Бога изучава Божията Воля чрез вътрешната деятелност на молитвата.
При тази молитва дейността не е вече човешка, а благодат, деятелно вселяване
на
Бога
в човека.
Ето защо в християнската наука трябва да царува побеждаването на страха и боязливостта, с които се отличава рабът Божий. Когато учениците помолват Христа "Учителю, научи ни да се молим", Той ги научава чрез побеждаване на боязливостта да добият смелост и воля да пристъпят към вътрешната молитва. Така молещият се се разтваря вътрешно, за да може да приеме в себе си Божията благодат, Божието Присъствие. Тогава молитвата и чуването на молитвата взаимно се проникват, в молещия се човек просветва нещо от Духа Святий, което е истинският обект на молитвата. Чрез тази вътрешна молитва човек добива вътрешна смелост, Божествена сила, чрез която Небето бива пренесено на Земята.
към текста >>
За тази цел човек трябва да се научи да се моли вътрешно, винаги да отправя мисълта си и съзнанието си в посоката към
Бога
.
Вярата е виждащата сила на сърцето за Възкръсналия и отново идващия на Земята Христос. Когато пъпката се разтвори в цвят, когато от вярата се роди ясновидството, тогава въпросът на Христа: "Дали Син Человечески, когато дойде на Земята, ще намери вяра? " може да бъде изразен по следния начин: Ще има ли хора, които ще могат да изживеят Новото идване на Христа, или всички ще проспят това събитие? За да се превърне вярата в ясновидство, необходимо е вътрешна работа за надделяване на човешката инертност. Човек трябва да намери сила в себе си да работи за развиване на своите вътрешни възможности.
За тази цел човек трябва да се научи да се моли вътрешно, винаги да отправя мисълта си и съзнанието си в посоката към
Бога
.
Молитвата трябва да бъде изпълнена с вяра, а вярата трябва да бъде придружена с молитвена активност, чрез която Божията Воля се събужда в човека. Това е ключът на сърцето и ключът на Небето. На отварящото се око за сърцето отговаря отварящото се Небе. По този път вярата се превръща в знание. Тази е връзката на притчата за молещата се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както постъпва молещата се вдовица, така трябва да постъпват всички човешки души, които искат да се подготвят за идването на Човешкия Син.
към текста >>
След голямата поредица от притчи: Изгубената овца, изгубеният динар, изгубеният син, нечестният домоуправител,
богатият
и бедният Лазар, се казва: "И апостолите рекоха
на
Господа: Укрепи вярата ни" (17,5).
На отварящото се око за сърцето отговаря отварящото се Небе. По този път вярата се превръща в знание. Тази е връзката на притчата за молещата се вдовица със следващия въпрос за вярата: Както постъпва молещата се вдовица, така трябва да постъпват всички човешки души, които искат да се подготвят за идването на Човешкия Син. Тогава Христос ще намери вяра на Земята и за онези, които Го видят. Неговото идване ще бъде в най-висока степен това, което за молещата се вдовица е отдаването на правдата накрая.
След голямата поредица от притчи: Изгубената овца, изгубеният динар, изгубеният син, нечестният домоуправител,
богатият
и бедният Лазар, се казва: "И апостолите рекоха
на
Господа: Укрепи вярата ни" (17,5).
Както по-рано бяха помолили: Господи, научи ни да се молим, така сега те се обръщат с молба: Укрепи вярата ни. И двете молби стоят във вътрешна връзка една с друга. В молитвата се ражда вярата. Силата на вярата е плод на молитвата. Обаче, вярата е нещо развиващо се, затова не може да се каже: Аз имам вече вяра.
към текста >>
Пропастта между
Бога
и човека е свързана с мост чрез това, че Царството Божие е вече вътре в човека.
Минало е вече това време, когато това Царство можеше да се търси вън, както в някаква форма на екстаз, когато човешката душа, излъчвайки се, се потопява в него. Сега на мястото на екстаза за човека идва вселяването на благодатта на Небето, етерната пълнота на Светлината, Любовта и Живота. Царството Божие трябва да се събуди вътре в човека, трябва да стане събуждане на човешката душа. Вярващото сърце е вратата, чрез която Царството, Силата и Славата могат да се влеят в човешкото същество. Човешкото сърце вижда Славата във висините и приема Мира на Земята.
Пропастта между
Бога
и човека е свързана с мост чрез това, че Царството Божие е вече вътре в човека.
След като отговаря на фарисеите, Христос по-нататък продължава наставленията към учениците. На чуждите, на външните, Той говори за идването на Царството Божие, а на приятелите, на учениците Той говори за идването на Човешкия Син. Той показва, че тези две понятия са идентични. Царството Божие е сферата на етерната Светлина, а Син Человечески е образ от Светлина, Която царува и ръководи в тази сфера. Да възприеме човек Царството Божие, това значи той да вижда и да се потопи в едно море от Светлина.
към текста >>
Съдържанието
на
притчата е, че благороден човек отива в странство и поверява
на
слугите си да пазят
богатството
му, като
на
всеки дава различно.
Христос наближава с учениците си Ерусалим, с което и целта на пътуването е постигната. С влизането в Ерусалим започва нещо ново. Като увенчаване и завършек на учението за пътя, Лука дава притчата за поверените таланти. Той изрично огражда притчата с думи, които говорят най-ярко да изпъкне увенчаващото значение на тази притча. "Каза им една притча за това, че е наближил Ерусалим и те си мислеха, че Царството Божие веднага ще се изяви... И като каза това, продължи да върви нагоре към Ерусалим" (19:1128).
Съдържанието
на
притчата е, че благороден човек отива в странство и поверява
на
слугите си да пазят
богатството
му, като
на
всеки дава различно.
И като се връща, тези, които са удвоили богатството, похвалява, а този, който само го е запазил, порицава. Тази притча не трябва да се разбира в материален смисъл. Тя има отношение към заминаването и завръщането на Христа. Отпътуването и завръщането на царя сочат непосредствено заминаването и новото идване на Христос. И самото Евангелие казва, че Христос дава притчата във връзка със скорошното идване на Царството.
към текста >>
И като се връща, тези, които са удвоили
богатството
, похвалява, а този, който само го е запазил, порицава.
С влизането в Ерусалим започва нещо ново. Като увенчаване и завършек на учението за пътя, Лука дава притчата за поверените таланти. Той изрично огражда притчата с думи, които говорят най-ярко да изпъкне увенчаващото значение на тази притча. "Каза им една притча за това, че е наближил Ерусалим и те си мислеха, че Царството Божие веднага ще се изяви... И като каза това, продължи да върви нагоре към Ерусалим" (19:1128). Съдържанието на притчата е, че благороден човек отива в странство и поверява на слугите си да пазят богатството му, като на всеки дава различно.
И като се връща, тези, които са удвоили
богатството
, похвалява, а този, който само го е запазил, порицава.
Тази притча не трябва да се разбира в материален смисъл. Тя има отношение към заминаването и завръщането на Христа. Отпътуването и завръщането на царя сочат непосредствено заминаването и новото идване на Христос. И самото Евангелие казва, че Христос дава притчата във връзка със скорошното идване на Царството. Изявлението на Царството е, следователно, едно и също със второто пришествие на Христа.
към текста >>
Негодният слуга е онзи, който е само благочестив, но се държи далеч от
Бога
.
Онзи, който умножава талантите, ще устои при второто пришествие на Господа, а който само запазва дадените му таланти, не ще издържи. От самия разказ в Евангелието се вижда, че повереният талант е спящият духовен орган на сърцето, вложен във всеки човек. Който само съхранява този орган, може би от страх, че иначе би вършил дело на самоспасяване, той ще проспи второто идване на Христа. Само когато е пробудил спящия орган, превърнал е вярата във виждане и я е умножил, ще може да устои пред завръщащия се господар. Така притчата за талантите е увенчаващото резюме на пътя, описан от Лука, великият призив за вътрешно активно молитвено обучение, за молитвено преобразяване, което води от вярата към виждането.
Негодният слуга е онзи, който е само благочестив, но се държи далеч от
Бога
.
Похвални слуги са онези, които към благочестието прибавят смелостта да работят за духовно развитие, за да станат съсъдове, носители на Божественото.
към текста >>
80.
6. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ВЛИЗАНЕ В ЕРУСАЛИМ И ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Така и в началото
на
Библията се казва, че Бог насадил градина с разни дървета, между които и Дървото
на
Живота, и Дървото за
познаване
на
доброто и злото.
Но, като стига при нея, не намира никакъв плод, защото не било време за плод. "И Той проговори, думайки: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това". Ако се анализира този разказ, ще се види, че това не е едно физическо явление, а един символ. В Свещените Писания на много места се говори за дърветата като символи.
Така и в началото
на
Библията се казва, че Бог насадил градина с разни дървета, между които и Дървото
на
Живота, и Дървото за
познаване
на
доброто и злото.
И на други места се споменава за дървета. Исус, Който се отличава с голяма разумност и голяма Любов към всичко живо, не може да прокълне една смоковница, че няма плод и то когато не му е времето за плодове. Това също показва, че тук не се отнася до едно физическо дърво, но дървото тук е взето като символ на нещо духовно, както и в други случаи в Писанието. Тогава какво е значението на този разказ? Тук смоковницата е взета като символ на древните Мистерии, времето на които е вече изтекло и затова на тях няма никакъв плод.
към текста >>
Когато
на
другата сутрин Христос се връща с учениците от Витания и Ерусалим, и минава край смоковницата, Петър казва: "Учителю, виж смоковницата, която Ти прокле, е изсъхнала" А Христос, без да отговори нищо
на
въпроса, му казва: "Имайте вяра в
Бога
.
И затова Христос, като Върховен Посветител и Ръководител на Мистериите, с думите " отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века", прекратява дейността на древните Мистерии, защото е изтекло времето им. Това е посочено с изсъхването на смоковницата. Че това е символ, който се отнася до древните Мистерии, се вижда и от примера, когато Христос казва на Натанаил, че го видял под смоковницата, т.е. видял го е в Школите на древните Мистерии. Между тържественото влизане на Исус в Ерусалим и виждането на смоковницата, нейното изсъхване и обръщане на състоянието на народа от " осанна" в " разпни Го", има една вътрешна връзка.
Когато
на
другата сутрин Христос се връща с учениците от Витания и Ерусалим, и минава край смоковницата, Петър казва: "Учителю, виж смоковницата, която Ти прокле, е изсъхнала" А Христос, без да отговори нищо
на
въпроса, му казва: "Имайте вяра в
Бога
.
Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." Между всички тези неща има една вътрешна връзка. Те са елементи на един сложен духовен процес. Тук не става въпрос за физически явления, а за духовни. Вече казах, че смоковницата е символ на Големите Мистерии, на древното ясновидство. Че това е така, се вижда и от онова място от Евангелието на Йоан, когато Филип завежда Натанаил при Исус и Той му казва, че го е видял под смоковницата.
към текста >>
Когато
на
следващия ден Петър казва: "Учителю, ето смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос му казва: "Имайте вяра в
Бога
.
Той иска в душата на народа да изсъхне това, което още живее от дървото на старото ясновиждане. Обаче с изсъхването на смоковницата викът " осанна" се превръща в " разпни Го". Така че самият Христос е Този, Който желае и произвежда този обрат в настроението на народа. Тази е Тайната на проклятието на смоковницата. Обаче Христос никога не събаря старото, без да посади новото.
Когато
на
следващия ден Петър казва: "Учителю, ето смоковницата, която ти прокле е изсъхнала", тогаз Христос му казва: "Имайте вяра в
Бога
.
Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане." За да разберем защо Христос казва това на учениците, трябва да го свържем с Тайната на смоковницата. Смоковницата е дървото на старото ясновиждане, на древните Мистерии, а Вярата е семето на новото ясновиждане. Епохата на Вярата започва, когато е изтекла епохата на смоковницата. Но както за смоковницата хората си съставили една груба материалистична представа, така и за Вярата те са си съставили една сантиментално-душевна, вместо духовна представа.
към текста >>
И когато Петър Му посочва
на
влизане в града, че смоковницата е изсъхнала, когато сутринта минават покрай нея, Исус в отговор им казва: "Имайте вяра в
Бога
.
Физическият свят представлява планината, която разделя човека от духовния свят. Започне ли в сърцето да расте семето на вярата, разпръсне ли то с растежа си силата на вкамененото сърце, тогава планината - физическият свят - се отстранява от погледа на човека, хвърля се в морето и духовният свят е открит за човека, той вижда в духовния свят. По такъв начин и в човешкото сърце израства едно ново сетиво, което може да го доведе в духовната област отвъд планината на физическия свят. На много места в Евангелието е казано: "А всякога на мръкване Той излизаше вън от града". Също е посочено, че когато е в населено място, сутрин рано излиза на хълма да се помоли.
И когато Петър Му посочва
на
влизане в града, че смоковницата е изсъхнала, когато сутринта минават покрай нея, Исус в отговор им казва: "Имайте вяра в
Бога
.
Истина ви казвам: Който рече на тази планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане. Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне". Това е важен окултен закон, който Учителят нарича закон на Опуленс, закон за реализиране на желанията на човека или още закон за всемирното изобилие. За да се реализира една молба на човека, той трябва да си създаде една ясна и конкретна форма в съзнанието за това, което желае да постигне и да вярва, че го е постигнал вече, и ще го получи. В заключение на тази мисъл Христос казва: "Когато се изправяте за молитва, прощавайте ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на Небесата, вашите прегрешения".
към текста >>
Той ги пита - учението
на
Йоана от
Бога
ли е или не.
Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне". Това е важен окултен закон, който Учителят нарича закон на Опуленс, закон за реализиране на желанията на човека или още закон за всемирното изобилие. За да се реализира една молба на човека, той трябва да си създаде една ясна и конкретна форма в съзнанието за това, което желае да постигне и да вярва, че го е постигнал вече, и ще го получи. В заключение на тази мисъл Христос казва: "Когато се изправяте за молитва, прощавайте ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на Небесата, вашите прегрешения". След това до края на главата се разправя за спора на книжниците и фарисеите с Исус, които Го питат с каква власт върши всичко това, което прави в храма.
Той ги пита - учението
на
Йоана от
Бога
ли е или не.
Те мълчат, затова Той им казва: "Нито Аз ви казвам с каква власт върша това". Тук все повече събитията напредват и отиват към Голгота. И с всичко, което върши и говори оттук нататък, Христос предизвиква книжниците, фарисеите и свещениците, защото знае, че трябва да мине през Голгота. Той не избягва Голгота, но се стреми с всички сили към нея. В началото на 12-та глава дава притчата за лозето и наемниците и в заключение на притчата цитира Исайя, който казва: "Не сте ли прочели нито това писание: камъкът, който отхвърлиха зидарите, той става глава на ъгъла.
към текста >>
Значи
на
тялото трябва да отдадем дължимото му и
на
Бога
- дължимото.
" Той иска да Му покажат една монета, с която плащат данък. Те Му подават монетата и Той им казва: "Чий е този образ и този надпис? " Те отговарят: "На кесаря". Тогава Той им отговаря: "Отдайте кесаревото кесарю и Божието Богу." Това е вярно и в буквален смисъл, но то има и свой преносен смисъл. Кесарят в човека е нисшата природа, тялото.
Значи
на
тялото трябва да отдадем дължимото му и
на
Бога
- дължимото.
След това идват при Него садукеите, които повдигат въпроса за Възкресението, като Му казват, че седем братя имали една жена, понеже един след друг умирали и го питат - на кого ще бъде жената във Възкресението. Исус им казва: "Вие се заблуждавате, защото когато възкръснат мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангелите небесни те." Сцената с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на княза на света, представен от цезар. За да се разбере тази сцена, трябва да се разгледа на историческия фон на епохата. От една страна имаме човекът -Исус, който носи в себе си Бога-Христос, а на друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител на Бога.
към текста >>
От една страна имаме човекът -Исус, който носи в себе си
Бога
-Христос, а
на
друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител
на
Бога
.
Значи на тялото трябва да отдадем дължимото му и на Бога - дължимото. След това идват при Него садукеите, които повдигат въпроса за Възкресението, като Му казват, че седем братя имали една жена, понеже един след друг умирали и го питат - на кого ще бъде жената във Възкресението. Исус им казва: "Вие се заблуждавате, защото когато възкръснат мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангелите небесни те." Сцената с очистването на храма, с прекатурването на масите, на среброменителите, продавачите и въпросът трябва ли да се плаща данък на кесаря, са тясно свързани помежду си и ни разкриват мисията на Христа, Който обявява война на света, на княза на света, представен от цезар. За да се разбере тази сцена, трябва да се разгледа на историческия фон на епохата.
От една страна имаме човекът -Исус, който носи в себе си
Бога
-Христос, а
на
друга страна цезарят с неговото самомнение, че е носител
на
Бога
.
По този въпрос говорих малко в предната глава, сега ще направя едно допълнение. За да разберем този въпрос трябва да знаем, че евреите били успели, чрез договори с Рим, да запазят Соломоновия храм в Ерусалим непокътнат. Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм към своя култ. Затова те имали голяма грижа и страх, особено у ръководителите на народа, че един ден римските властници ще нахлуят в Светая Светих, ще обсебят Тайната на храма им и ще поставят образа на цезаря на мястото на свещения ковчег на Мойсей. За да избегнат тази голяма опасност, еврейските ръководители са били готови на неограничени компромиси.
към текста >>
С това храмът станал обиталище
на
два
бога
- Йехова и цезар.
За да разберем този въпрос трябва да знаем, че евреите били успели, чрез договори с Рим, да запазят Соломоновия храм в Ерусалим непокътнат. Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм към своя култ. Затова те имали голяма грижа и страх, особено у ръководителите на народа, че един ден римските властници ще нахлуят в Светая Светих, ще обсебят Тайната на храма им и ще поставят образа на цезаря на мястото на свещения ковчег на Мойсей. За да избегнат тази голяма опасност, еврейските ръководители са били готови на неограничени компромиси. Те не само приели да плащат данък на цезаря, но позволили на функционерите на цезаря, събирачите на данъка, среброменителите, търговците, да поставят своите маси в двора на храма, даже и в преддверието на храма.
С това храмът станал обиталище
на
два
бога
- Йехова и цезар.
Но никой не може да служи едновременно на два бога - на Йехова и на Мамона. Като обитава цезар в храма, който е дом на молитва, той е превърнат във вертеп на разбойници. Със своята постъпка Исус обявява война на цезаря. А това създава адски страх у юдеите, защото те считат, че цезарят ще отговори на това деяние срещу неговите функционери, на това оскърбление към него, като окупира напълно храма. За да запазят храма от цезаря, първосвещениците и фарисеите решават да пожертват Христа, за да спечелят благоволението на цезаря.
към текста >>
Но никой не може да служи едновременно
на
два
бога
-
на
Йехова и
на
Мамона.
Обаче на тях им е било ясно, че Рим винаги е търсел и най-малко нарушение на договора, за да присъедини този храм към своя култ. Затова те имали голяма грижа и страх, особено у ръководителите на народа, че един ден римските властници ще нахлуят в Светая Светих, ще обсебят Тайната на храма им и ще поставят образа на цезаря на мястото на свещения ковчег на Мойсей. За да избегнат тази голяма опасност, еврейските ръководители са били готови на неограничени компромиси. Те не само приели да плащат данък на цезаря, но позволили на функционерите на цезаря, събирачите на данъка, среброменителите, търговците, да поставят своите маси в двора на храма, даже и в преддверието на храма. С това храмът станал обиталище на два бога - Йехова и цезар.
Но никой не може да служи едновременно
на
два
бога
-
на
Йехова и
на
Мамона.
Като обитава цезар в храма, който е дом на молитва, той е превърнат във вертеп на разбойници. Със своята постъпка Исус обявява война на цезаря. А това създава адски страх у юдеите, защото те считат, че цезарят ще отговори на това деяние срещу неговите функционери, на това оскърбление към него, като окупира напълно храма. За да запазят храма от цезаря, първосвещениците и фарисеите решават да пожертват Христа, за да спечелят благоволението на цезаря. Те мислили, че чрез екзекутирането на Исус ще укротят гнева на цезаря и затова, когато Пилат иска да Го пусне, те му казват: "Ако Го освободиш, тогаз ти не си приятел на цезаря".
към текста >>
Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек
Бога
с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила.
Старият свят трябва да замине и ще загине. След тази сцена в храма, където премина в нападение, Христос говори за разрушението на храма, за гибелта на стария свят на един кръг от доверени ученици, гледайки храма заедно с тях от маслинената планина. Той казва, че камък върху камък няма да остане от стария свят. Той предварително вижда накъде ще се търколи лавината, която Той трябваше да приведе в движение. След това идва при Него един книжник и Го пита коя е най-голямата заповед.
Исус му отговори, че най-голямата заповед е да възлюби човек
Бога
с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си разум и с всичката си сила.
И втора подобна заповед е да възлюбиш ближния както себе си. След като видели как Христос отговорил мъдро на всички, престанали да Му задават въпроси. След това сам Исус, като говори на народа в храма, казва: "Как думат книжниците, че Христос е Давидов син? Сам Давид казва чрез Светия Дух: Рече Господ на моя Господ, седни от дясно Ми, докле положа враговете Ти в Твое подножие. Сам Давид Го нарича Господ.
към текста >>
81.
3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение
на
развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие
Бога
в себе си.
По това време човек трябваше да се оформи като едно чисто земно същество, да прекъсне връзката си с духовните светове, с които е бил във връзка до тогава и да изработи едно чисто земно съзнание, което да получава своите въздействия от окръжаващия го материален свят. Това било епохата, когато трябвало да се развие човешкият аз и заедно с него човешкият ум, което било мисията на Петата следатлантска култура - западноевропейската. За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят - да го проучва обективно с ума си.
С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение
на
развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие
Бога
в себе си.
Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога. В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация.
към текста >>
Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм
на
Бога
.
Това било епохата, когато трябвало да се развие човешкият аз и заедно с него човешкият ум, което било мисията на Петата следатлантска култура - западноевропейската. За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят - да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си.
Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм
на
Бога
.
В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа.
към текста >>
Той трябвало да дойде до
познаване
Тайните
на
света по пътя
на
ума.
За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят - да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си. Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога. В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл.
Той трябвало да дойде до
познаване
Тайните
на
света по пътя
на
ума.
За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят.
към текста >>
Авраам бил така устроен, че той откривал
Бога
и Йехова, проявен в цялата Природа.
Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога. В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация.
Авраам бил така устроен, че той откривал
Бога
и Йехова, проявен в цялата Природа.
И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници.
към текста >>
И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към
Бога
, Който е изявен в тези числови отношения.
В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа.
И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към
Бога
, Който е изявен в тези числови отношения.
В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан.
към текста >>
В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали
Бога
първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят.
Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения.
В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали
Бога
първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят.
Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство.
към текста >>
Тук процесът е обратен - посветените намирали
Бога
първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа.
За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят.
Тук процесът е обратен - посветените намирали
Бога
първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа.
Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще.
към текста >>
Но за да се развие тази способност
на
Авраам за
познаване
на
Бога
във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде
на
поколенията по закона
на
наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство.
С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа.
Но за да се развие тази способност
на
Авраам за
познаване
на
Бога
във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде
на
поколенията по закона
на
наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство.
Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал.
към текста >>
Авраам се е отличавал с голяма преданост към
Бога
, с Когото е бил свързан.
И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен - посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен - посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници.
Авраам се е отличавал с голяма преданост към
Бога
, с Когото е бил свързан.
Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина.
към текста >>
За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието
на
Бога
да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал.
Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще.
За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието
на
Бога
да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал.
И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят.
към текста >>
По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин
на
връзка и разбиране
на
Бога
.
Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина.
По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си - новият начин
на
връзка и разбиране
на
Бога
.
Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от Авраам насам. В древноеврейския народ всичко трябвало да бъде така устроено, че да тече по-нататък потокът на закономерността, която е устроила от Всемира физическото тяло според числото, мярката и теглото в смисъла на реда, съществуващ в звездния свят.
към текста >>
да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава
Бога
не по пътя
на
откровенията, а по пътя
на
мисълта и проучване
на
външната Природа, в замяна
на
Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен.
Легендата ни разказва, че между дванадесетте синове на Яков имало един Йосиф, когото братята му не обичали и го продали на египтяните. Това не е случайно явление. Йосиф имал ясновидска дарба, което противоречало на основната способност на Авраам и в следствие на това е била тази омраза от страна на братята, които вървят по основната линия на Авраам. Той, така да се каже, отпада от общата мисия. Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е.
да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава
Бога
не по пътя
на
откровенията, а по пътя
на
мисълта и проучване
на
външната Природа, в замяна
на
Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен.
Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен. За да се развива по линията на основната способност на Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява на Бога. Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух.
към текста >>
За да се развива по линията
на
основната способност
на
Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява
на
Бога
.
Легендата също разправя, че когато Авраам бил готов да принесе Исак в жертва, т.е. да се откаже от мисията си да създаде един народ, който да познава Бога не по пътя на откровенията, а по пътя на мисълта и проучване на външната Природа, в замяна на Исак, който символизира логичната мисъл, бил принесен в жертва един овен. Това е последната ясновидска способност, която се обуславя от двулистния лотосов цвят, който се намира между очите. Способността на Авраам за логично мислене е трябвало да се предаде по-нататък по наследство. Но в синовете на Яков, Йосиф имал запазена тази ясновидска дарба и затова той е трябвало да бъде отхвърлен.
За да се развива по линията
на
основната способност
на
Авраам - логичната мисъл - еврейският народ е трябвало да развива тази способност, като насочва погледа си към външния свят и в закономерността и единството, което царува в този свят, той виждал външната проява
на
Бога
.
Те знаели също, че това, което се проявява във външния свят като Творец на явленията в света, е едно и също със Същността на човека, с неговия Дух. Еврейският народ, който отправял своя поглед към външния свят, нямал никакви собствени преживявания за духовния свят, нямал никакви откровения за този духовен свят. Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност.
към текста >>
Йосиф бил този, който направил връзката
на
еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между
познаването
на
външния свят по пътя
на
логичното мислене.
Това евреите трябвало да научат от друг народ, който имал такива преживявания. Този народ били египтяните. И така Йосиф, който бил продаден на египтяните, образува връзката между древния еврейски народ и египтяните, народ, при който можело да бъде научено това, което древ-ноеврейският народ не притежавал като собствена опитност. Това, което днес човек може сам да съедини - своите собствени вътрешни преживявания с познанията, добити от външния свят, еврейският народ трябвало да го направи като отиде при египтяните, които притежавали във висока степен тази духовна опитност. Тази вътрешна способност за преживяване на духовни откровения той трябвало да постави в хармония с ума, който бил добил в пътя на логичното мислене.
Йосиф бил този, който направил връзката
на
еврейския народ с египтяните, а Мойсей, който беше египетски посветен, а същевременно притежаваше и логичната мисъл, осъществи тази връзка, тази хармония между древ-ноегипетските преживявания и опитности, и между
познаването
на
външния свят по пътя
на
логичното мислене.
Когато това е било постигнато, еврейският народ трябвало да бъде изведен от Египет, за да преработи по свой начин изпитаното, но неизживяно в Египет. Заложбата, дадена на еврейския народ от Авраам, трябвало да бъде запазена чиста от другите народи; качеството, предадено на кръвта, трябвало да бъде запазено непокварено. Но от друга страна трябвало да бъде спасено и това, което древните народи били придобили. Това, което египетският народ притежавал като благо на Мъдростта, било въплътено чрез Мойсей в древноеврейския народ, притежаващ логичното мислене. След това този народ трябвало отново да бъде изолиран, откъснат от Египет, за да култивира наследеното от Авраам, като го свързва с това, което е придобил от Мъдростта на египтяните.
към текста >>
Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до
познаването
на
духовния свят, в който се изявява Бог.
Учителят нарича това разцъфтяване или пробуждане на човешката душа. Така цялото развитие на човечеството е разделено на две части: времето преди идването на Христа, когато Царството Небесно не е било още дошло на Земята и времето след идването на Христа, когато Царството Небесно е дошло на Земята, когато човешкото царство добива своето най-високо значение. И затова Христос казва още: "Царството Божие е вътре във вас". Древноеврейският народ е бил предназначен да даде тяло в плът, телесна обвивка, която била узряла, за да приеме Носителя на Царството Небесно. Такива са Тайните, които се разкриват, когато вникнем в дълбокия смисъл в Евангелието на Матей и обгърнем с поглед историческите факти.
Така че, еврейският народ е бил предназначен да развие един такъв човешки организъм, в който имало заложба да може да схваща и разбира външния свят посредством логическото мислене и така да се издигне постепенно от физическия свят до
познаването
на
духовния свят, в който се изявява Бог.
В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи. Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята.
към текста >>
82.
5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не може да дойде до
познаване
до чисто Божествените сили
на
своето естество - той безвъзвратно попада в бездните
на
ада.
Така че, в трите човешки обвивки действат едновременно два вида сили - чисто Божествени сили, които са свързани с Христос и с Белите Братя, и силите на тъмните същества. Това е един окултен факт, който се разкрива на човека в неговата същина само при Посвещението. Посвещението така се води, че ученикът последователно трябва да се потопи, да преживее своето пребиваване във всяка една от тези обвивки. Първо ученикът се потопява в своето астрално тяло и там се среща първо със силите на тъмните същества, които пораждат желанията и страстите в човека; след това преминава в етерното поле и най-после във физическото тяло, където първо има среща със силите на тъмнината, а след това прониква до дълбоката основа на тези обвивки, която е чисто Божествена. Ако ученикът се поддаде на внушенията и изкушенията на тъмните сили.
които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не може да дойде до
познаване
до чисто Божествените сили
на
своето естество - той безвъзвратно попада в бездните
на
ада.
Но за да не стане това. понеже в миналото човек не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът. който извършва Посвещението, е имал дванадесет души посветени като помощници, които са неутрализирали, така да се каже. тъмните сили, с които е влизал ученикът в контакт и са ги обезвреждали, за да не дойде ученикът до катастрофа. Когато човек слиза неподготвен в своето физическо и етерно тяло, те го обхващат така, че вътрешните преживявания, които настъпват тогава, изключват познаването на вътрешната Истина и пред човека застават лъжливи, измамни образи.
към текста >>
Когато човек слиза неподготвен в своето физическо и етерно тяло, те го обхващат така, че вътрешните преживявания, които настъпват тогава, изключват
познаването
на
вътрешната Истина и пред човека застават лъжливи, измамни образи.
които действат в неговата вътрешност, той е загубен и не може да дойде до познаване до чисто Божествените сили на своето естество - той безвъзвратно попада в бездните на ада. Но за да не стане това. понеже в миналото човек не е бил укрепнал духовно, за това йерофантът. който извършва Посвещението, е имал дванадесет души посветени като помощници, които са неутрализирали, така да се каже. тъмните сили, с които е влизал ученикът в контакт и са ги обезвреждали, за да не дойде ученикът до катастрофа.
Когато човек слиза неподготвен в своето физическо и етерно тяло, те го обхващат така, че вътрешните преживявания, които настъпват тогава, изключват
познаването
на
вътрешната Истина и пред човека застават лъжливи, измамни образи.
Така той се свързва с всичко онова, което живее в него като егоистични желания, лоши наклонности и егоистични инстинкти, и т.н. Това, което очаква човека, когато той може да проникне неподготвен в своята вътрешност, е това, че тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека дотам, да си каже: Всички сили, които съществуват в мене, всички страсти и вълнения, които са свързани с мене, с моя аз, с моята личност и които не искат да знаят за духовния свят, аз искам да ги имам така, че да мога да се свържа с тях и да действам, усещам и чувствам само от моята егоистична същност. Следователно тази е опасността, че човек чрез такова потопяване в своята вътрешност достига до най-високата степен на егоизма, и в него се проявяват най-различни форми на егоизъм. И когато те се проявяват, човек съвсем не вярва и не подозира, че той е жертва на тези форми на егоизъм. Той вярва във всичко друго, но не и в това, че е станал свръхегоист.
към текста >>
Христос знаеше това и отговори
на
изкусителя, като със Своята собствена сила побеждава изправения срещу него, като казва: "Не трябва да изкушаваш Господа
Бога
твоего".
Втората степен на изкушението се явява, когато посвещаваният се потопи в своето астрално тяло и се вижда изправен пред всички вълнения и страсти, които могат да направят човек най-голям егоист. Когато се намери изправен пред това, той би искал, без да го преодолява, без да се бори срещу него, да се потопи направо в етерното и физическо тяло. Това е в действителност едно положение, което може да бъде описано като хвърляне в пропастта. И така е описано то в Евангелието на Матей - хвърляне от крилото на храма долу, хвърляне долу в това, което човек досега не е могъл да преброди - в етерното и физическото тяло. Но човек не трябва да прави това, преди да е победил страстите и вълненията, които идват от астралното тяло.
Христос знаеше това и отговори
на
изкусителя, като със Своята собствена сила побеждава изправения срещу него, като казва: "Не трябва да изкушаваш Господа
Бога
твоего".
След това идва третата степен на изпитанието. Изкусителят Го издига на една висока планина, откъдето Му показва всички земни царства и иска да му се поклони, за да Му даде всичките тези царства. Когато човек се потопява в своето физическо тяло и не се освободи от своя егоизъм, тогава винаги изкусителят на физическия свят - Луцифер или дяволът - е този, който кара човека да се мами относно самия себе си. Тогава той му обещава това, което застава срещу самия него, но което не е нищо друго, освен илюзия, създадена от нашето собствено въображение. Когато този дух на егоистичността е в нас, тогава ние виждаме цял един свят, но един свят на илюзии и лъжа.
към текста >>
83.
4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред
Бога
, в името
на
Когото се извършва това дело.
Там се казва: "И като се помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово. А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко беше общо и апостолите с голяма сила свидетелстваха за Възкресението на Господа Исуса и голяма благодат почиваше на всички тях. Но и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха ги при нозете на апостолите и раздаваше се на всекиго, колкото имаше нужда. Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите." След това в началото на петата глава се разказва за случката с Анания и Сапфира, които също продали имота си, като задържали една част от парите, а другата слагат пред апостолите, като излъгват, че са продали имота за толкова, колкото предават на апостолите.
Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред
Бога
, в името
на
Когото се извършва това дело.
И Анания, като слушал изобличаването на Петра, пада и издъхва. Същото се случва и с жена му. Тук ни се изнася един велик окултен Закон, че когато човек обещае нещо на Бога и след това не го изпълни, той плаща с живота си. Защото Бог е Огън Всепояждащ за онези, които не изпълняват дадените обещания. 4. В началото на третата глава се разказва, че Петър и Йоан, отивайки в храма, видели пред вратата на храма един куц човек, който просел.
към текста >>
Тук ни се изнася един велик окултен Закон, че когато човек обещае нещо
на
Бога
и след това не го изпълни, той плаща с живота си.
Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което значи Син на увещание, левит, родом кипря- нин, който имаше земя, продаде я и донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите." След това в началото на петата глава се разказва за случката с Анания и Сапфира, които също продали имота си, като задържали една част от парите, а другата слагат пред апостолите, като излъгват, че са продали имота за толкова, колкото предават на апостолите. Но Петър с ясновидски поглед вижда, че те лъжат като говорят така пред Бога, в името на Когото се извършва това дело. И Анания, като слушал изобличаването на Петра, пада и издъхва. Същото се случва и с жена му.
Тук ни се изнася един велик окултен Закон, че когато човек обещае нещо
на
Бога
и след това не го изпълни, той плаща с живота си.
Защото Бог е Огън Всепояждащ за онези, които не изпълняват дадените обещания. 4. В началото на третата глава се разказва, че Петър и Йоан, отивайки в храма, видели пред вратата на храма един куц човек, който просел. Той се надявал да му дадат пари. "Но Петър, с Йоана, се взре в него и рече: Погледни ни. И гой внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.
към текста >>
И той скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, та ходеше и скачаше и славеше
Бога
." /3;4-8/.
Той се надявал да му дадат пари. "Но Петър, с Йоана, се взре в него и рече: Погледни ни. И гой внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях. Но Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в Името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи! И като го хвана за дясната ръка, дигна го; и на часа нозете и глезените му добиха сила.
И той скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, та ходеше и скачаше и славеше
Бога
." /3;4-8/.
Този факт ни показва, че Петър и Йоан са притежавали сила с една дума да изцеляват болни и да възкресяват мъртви, както ще видим това по-нататък. Това показва, че те са Посветени от висок ранг, които разполагат със знание и сила. Или най-малкото те са били съзнателни проводници на Възвишени духовни същества, на Светия Дух, който чрез тях извършва тези работи. Но и в единия, и в другия случай това показва, че те имат връзка с Разумни духовни същества и то съзнателна връзка, което показва, че те са Посветени. След това ги хващат, затварят ги и ги изпитват пред си- недриона, като им забраняват да говорят за Исуса и Неговото учение, но те дързостно казват: Бога ли ще слушаме или вас?
към текста >>
След това ги хващат, затварят ги и ги изпитват пред си- недриона, като им забраняват да говорят за Исуса и Неговото учение, но те дързостно казват:
Бога
ли ще слушаме или вас?
И той скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, та ходеше и скачаше и славеше Бога." /3;4-8/. Този факт ни показва, че Петър и Йоан са притежавали сила с една дума да изцеляват болни и да възкресяват мъртви, както ще видим това по-нататък. Това показва, че те са Посветени от висок ранг, които разполагат със знание и сила. Или най-малкото те са били съзнателни проводници на Възвишени духовни същества, на Светия Дух, който чрез тях извършва тези работи. Но и в единия, и в другия случай това показва, че те имат връзка с Разумни духовни същества и то съзнателна връзка, което показва, че те са Посветени.
След това ги хващат, затварят ги и ги изпитват пред си- недриона, като им забраняват да говорят за Исуса и Неговото учение, но те дързостно казват:
Бога
ли ще слушаме или вас?
И като ги заплашили, ги пуснали. 5. В пета глава се разказва, че Петър и Йоан са пак в храма, където изцеляват болни от различни болести. В 12-ти стих е казано: "И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете... и още по-голямо множество повярвали в Господа - мъже и жени си прибавяха, така щото даже изнасяха болни по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните ог нечисти духове; и всички се изцеляваха."/5;12-16/. Вследствие на всичко това, което вършили апостолите, предизвикали свещениците и началствата на храма, които ги хванали и турили в обща тъмница.
към текста >>
А апостолите в отговор им рекли: "Подобава да се покоряваме
на
Бога
, а не
на
човеци." /5;29/.
А първосвещеникът дойде, и ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшенство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите. Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се, та известиха, казвайки: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре. А началникът на храмовата стража и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това. Но дойде някой си, та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете." /5:19-25/. След това ги изкарват пред синедриона да ги съдят и да им забранят да говорят за Исуса.
А апостолите в отговор им рекли: "Подобава да се покоряваме
на
Бога
, а не
на
човеци." /5;29/.
И им говорили цяло слово за Исуса Христа, как е разпънат и възкръснал. "А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият. Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде,... и рече на събора: ... Оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се провали; но ако е от Бога, не ще можете да го повалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници. И те го послушаха..." /5:34,38-40/.
към текста >>
Но един фарисей,
на
име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде,... и рече
на
събора: ... Оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се провали; но ако е от
Бога
, не ще можете да го повалите.
Но дойде някой си, та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете." /5:19-25/. След това ги изкарват пред синедриона да ги съдят и да им забранят да говорят за Исуса. А апостолите в отговор им рекли: "Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеци." /5;29/. И им говорили цяло слово за Исуса Христа, как е разпънат и възкръснал. "А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.
Но един фарисей,
на
име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде,... и рече
на
събора: ... Оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се провали; но ако е от
Бога
, не ще можете да го повалите.
Пазете се да не би да се намерите и богопротивници. И те го послушаха..." /5:34,38-40/. И те били апостолите и ги заплашили да не говорят за Исуса Христа и ги пуснали. 6. В шеста и седма глава се говори за обвинението и убийството на Стефан, който с голяма сила и мъдрост проповядвал за Исуса Христа. След като го задържали, изправили го пред синедриона и в 15-ти стих на шеста глава се казва: "И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха и него, видяха лицето му като че беше лице на ангел." След това Стефан държи голяма реч пред синедриона.
към текста >>
А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна
на
Небето и видя Божията Слава и Исуса, стоящ отдясно
на
Бога
.
И те го послушаха..." /5:34,38-40/. И те били апостолите и ги заплашили да не говорят за Исуса Христа и ги пуснали. 6. В шеста и седма глава се говори за обвинението и убийството на Стефан, който с голяма сила и мъдрост проповядвал за Исуса Христа. След като го задържали, изправили го пред синедриона и в 15-ти стих на шеста глава се казва: "И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха и него, видяха лицето му като че беше лице на ангел." След това Стефан държи голяма реч пред синедриона. "А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби на него.
А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна
на
Небето и видя Божията Слава и Исуса, стоящ отдясно
на
Бога
.
И рече: Ето, виждам Небесата отворени и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога." След това го изкарват навън от града и го убиват с камъни. И Савел, бъдещият Павел, е присъствал на това убийство, като е пазил дрехите на убийците. Тази сцена завършва с думите: "И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа." И Савел одобрявал това убийство.
към текста >>
И рече: Ето, виждам Небесата отворени и Човешкият Син стоящ отдясно
на
Бога
." След това го изкарват навън от града и го убиват с камъни.
И те били апостолите и ги заплашили да не говорят за Исуса Христа и ги пуснали. 6. В шеста и седма глава се говори за обвинението и убийството на Стефан, който с голяма сила и мъдрост проповядвал за Исуса Христа. След като го задържали, изправили го пред синедриона и в 15-ти стих на шеста глава се казва: "И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха и него, видяха лицето му като че беше лице на ангел." След това Стефан държи голяма реч пред синедриона. "А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби на него. А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на Небето и видя Божията Слава и Исуса, стоящ отдясно на Бога.
И рече: Ето, виждам Небесата отворени и Човешкият Син стоящ отдясно
на
Бога
." След това го изкарват навън от града и го убиват с камъни.
И Савел, бъдещият Павел, е присъствал на това убийство, като е пазил дрехите на убийците. Тази сцена завършва с думите: "И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа." И Савел одобрявал това убийство. 7. След убийството на Стефан се повдига голямо гонение против учениците и те всички напускат Ерусалим и отиват в други градове на Юдея и Самария и проповядват Учението по тези места, където отишли.
към текста >>
Павел от Христа дойде до
познаването
на
Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа.
Павловият случай е един окултен факт от голяма величина. На него посред бял ден му се явява Христос в голяма светлина от етерния свят, от която светлина той ослепява фи- зически, но в духовно отношение неговото съзнание се пробужда и той влиза във връзка с Духа на Христа, от Когото получава откровение за Учението, което трябва да проповядва между езичниците. И затова той казва в Посланието към галатяните: "... от същия час не се допитах до плът и кръв", т. е. той не е получил Учението от човек, а направо от Христа, Който му Се открива от етерния свят. След това, както казва пак в Посланието към галатяните, отива в Арабия, където прекарва три години и след това се връща в Дамаск и оттам отива в Ерусалим да влезе във връзка с апостолите, които са били във връзка с Христа, когато е бил още във физическо тяло.
Павел от Христа дойде до
познаването
на
Исуса, когато другите по-рано познаха Исуса и в него откриха по откровение Христа.
Той не казва какво е правил в Арабия, но е сигурно, че там той се е подготвял за мисията си, като е бил в духовна връзка с Христа, Който му Се яви пред Дамаск и сигурно Той го е препратил в Арабия да се подготвя за мисията си, като сам Христос го е ръководил и напътствал. Вероятно е и друго, че там е имало център на Бялото Братство, където е бил пратен Павел, за да се подготви за мисията си. Неговото отиване в Арабия не е само за една разходка или за смяна на обстановката. Както и Йоан беше в пустинята, преди да почне да кръщава, където също е бил във връзка е окултното Братство на Белите Братя, защото сам той казва: Онзи, Който ме прати да кръщавам, ми каза: На когото видиш, че слиза Духът във форма на гълъб, Той е, който кръщава със Светия Дух, Той е Христос. И Исус беше в пустинята 40 деня, където се подготви за мисията Си, също така и Павел прекара три години в Арабия, за да се подготви за мисията си.
към текста >>
11. След това в 10-та глава се говори за видението
на
Корнилий,
на
когото се явява ангелът, понеже се молил
на
Бога
да го упъти, който му казва да извика Петра.
А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! Тя отвори очите си, и като видя Петра, седна. И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи им я жива. И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа. А Петър преседе дълго време в Иопия у някой си кожар Симон."
11. След това в 10-та глава се говори за видението
на
Корнилий,
на
когото се явява ангелът, понеже се молил
на
Бога
да го упъти, който му казва да извика Петра.
В това време Петър вижда видение, в което от Небето му спускат една пла- щеница с различни животни и му се казва: Вземи и яж. Но той казва, че не яде такива неща, които са нечисти. Тогава му се казва: Това, което Бог е очистил, не е нечисто. И в това време идват пратеници от Корнилий, които го канят да отиде с тях при Корнилий, който искал да го упъти в Новото учение и да го кръсти. Той разбрал, че това видение, което видял, се отнася до срещата му с Корнилий.
към текста >>
Корнилий е римлянин, но благочестив човек, който се моли непрестанно
на
Бога
и правил милостиня.
В това време Петър вижда видение, в което от Небето му спускат една пла- щеница с различни животни и му се казва: Вземи и яж. Но той казва, че не яде такива неща, които са нечисти. Тогава му се казва: Това, което Бог е очистил, не е нечисто. И в това време идват пратеници от Корнилий, които го канят да отиде с тях при Корнилий, който искал да го упъти в Новото учение и да го кръсти. Той разбрал, че това видение, което видял, се отнася до срещата му с Корнилий.
Корнилий е римлянин, но благочестив човек, който се моли непрестанно
на
Бога
и правил милостиня.
"Около деветия час през деня той виде ясно във видение ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие! А той, като се взре в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен. И сега изпрати человеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър. Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето.
към текста >>
"Около деветия час през деня той виде ясно във видение ангел от
Бога
, който влезе при него и му рече: Корнилие!
Но той казва, че не яде такива неща, които са нечисти. Тогава му се казва: Това, което Бог е очистил, не е нечисто. И в това време идват пратеници от Корнилий, които го канят да отиде с тях при Корнилий, който искал да го упъти в Новото учение и да го кръсти. Той разбрал, че това видение, което видял, се отнася до срещата му с Корнилий. Корнилий е римлянин, но благочестив човек, който се моли непрестанно на Бога и правил милостиня.
"Около деветия час през деня той виде ясно във видение ангел от
Бога
, който влезе при него и му рече: Корнилие!
А той, като се взре в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен. И сега изпрати человеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър. Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето. Той ще ти каже, що трябва да правиш." /10;3-6/.
към текста >>
И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред
Бога
за спомен.
И в това време идват пратеници от Корнилий, които го канят да отиде с тях при Корнилий, който искал да го упъти в Новото учение и да го кръсти. Той разбрал, че това видение, което видял, се отнася до срещата му с Корнилий. Корнилий е римлянин, но благочестив човек, който се моли непрестанно на Бога и правил милостиня. "Около деветия час през деня той виде ясно във видение ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие! А той, като се взре в него, уплашен рече: Що е, Господи?
И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред
Бога
за спомен.
И сега изпрати человеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър. Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето. Той ще ти каже, що трябва да правиш." /10;3-6/. Интересно е, че ангелите само посочват на хората към кого да се отнесат, за да ги упътят в живота и в Новото учение, но те сами не говорят нищо. Това е интересен закон.
към текста >>
Те се явяват като пратеници
на
Бога
и насочват човека към определено лице, без да му кажат какво трябва да нрави.
И сега изпрати человеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър. Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето. Той ще ти каже, що трябва да правиш." /10;3-6/. Интересно е, че ангелите само посочват на хората към кого да се отнесат, за да ги упътят в живота и в Новото учение, но те сами не говорят нищо. Това е интересен закон.
Те се явяват като пратеници
на
Бога
и насочват човека към определено лице, без да му кажат какво трябва да нрави.
Това има своите окултни причини, на които сега няма да се спирам. След това следва първото видение, след което иде срещата с Корнилий, когото Петър кръщава с целия му дом. "И докато Петър още размишляваше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят. Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил." /10;19-20/. След това се разправя за срещата на Петър с Корнилий, където Петър му говори за Исуса Христа, за Неговата проповед и за Неговата смърт и възкресение.
към текста >>
И обрязаните вярващи, дошли с Петра, се смаяха загдето дарът
на
Светия Дух се изле и
на
езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят
Бога
." /10;44-46/.
След това следва първото видение, след което иде срещата с Корнилий, когото Петър кръщава с целия му дом. "И докато Петър още размишляваше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят. Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил." /10;19-20/. След това се разправя за срещата на Петър с Корнилий, където Петър му говори за Исуса Христа, за Неговата проповед и за Неговата смърт и възкресение. "И докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха Словото.
И обрязаните вярващи, дошли с Петра, се смаяха загдето дарът
на
Светия Дух се изле и
на
езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят
Бога
." /10;44-46/.
След това Петър кръщава цялото семейство на Корнилий и всички негови хора. След това, както вече казах, самият Петър разрешава за себе си един важен въпрос, а именно, че Християнството трябва да се освободи от оковите на юдейството и да добие своята широта. Дотогава апостолите считаха, че който иска да приеме кръщението на Христа, трябва да мине през юда- изма. Този въпрос впоследствие се повдига и от Павел и Варнава, и от християните в Антиохия и се разрешава в Първия събор на апостолите в смисъл, че езичниците няма нужда да приемат юдейската религия, за да станат християни. 12. В 12-та глава се говори за убиването на Якова, брата на Йоана, и затварянето на Петра в тъмница, откъдето ангелът го извежда.
към текста >>
И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше усърдни молитви пред
Бога
за него.
След това, както вече казах, самият Петър разрешава за себе си един важен въпрос, а именно, че Християнството трябва да се освободи от оковите на юдейството и да добие своята широта. Дотогава апостолите считаха, че който иска да приеме кръщението на Христа, трябва да мине през юда- изма. Този въпрос впоследствие се повдига и от Павел и Варнава, и от християните в Антиохия и се разрешава в Първия събор на апостолите в смисъл, че езичниците няма нужда да приемат юдейската религия, за да станат християни. 12. В 12-та глава се говори за убиването на Якова, брата на Йоана, и затварянето на Петра в тъмница, откъдето ангелът го извежда. Това е описано по следния начин: "И като го хвана [Ирод], хвърли го в тъмница и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.
И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше усърдни молитви пред
Бога
за него.
И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му. И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така.
към текста >>
Нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Той сам дава
на
всички и живот, и дишане, и всичко; и направил е от една кръв всички народи да живеят по лицето
на
Земята, като им е определил предназначени времена и предели
на
заселищата им; за да търсят
Бога
, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме, както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме" /17;22-28/.
18. Оттам Павел заминава за Солун и след това за Атина, където в Аеропага държал една знаменита реч, с която обръща мнозина. "И тъй, Павел застана всред Аеропага и каза: Атиняни, но всичко виждам, че сте много набожни. Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих един жертвеник, на който бе написано: На Незнайния Бог. Онова прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. Бог, Който е направил света и всичко, 1цо е в него, като е господар на Небето и на Земята, не обитава в ръкотворни храмове.
Нито му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Той сам дава
на
всички и живот, и дишане, и всичко; и направил е от една кръв всички народи да живеят по лицето
на
Земята, като им е определил предназначени времена и предели
на
заселищата им; за да търсят
Бога
, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме, както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме" /17;22-28/.
"А някои мъже се прилепиха при него и повярваха, между които беше и Дионисий Аеропагит, още и една жена на име Дамар и други с тях. /17;34/. 19. Oт Атина Павел отива в Коринт, където началникът на синагогата с целия си дом повярвал. "И мнозина ог коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха. И Господ каза на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай, защото Аз съм с тебе и никой няма да те нападне, та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град. И той преседе там година и шест месеца, та ги поучаваше в Божието Слово."/18;8-11/.
към текста >>
Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от
Бога
, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
След речта на Павел Фест и Агрипа се съвещават и казват, че този човек можеше да бъде пуснат, ако не се беше отнесъл до Кесаря. 23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени. "И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да не се дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и загуба.
Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от
Бога
, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано. Обаче, ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров." /27;20-26/. 24. И действително, бурята ги докарва до остров Малта. Туземците ги посрещат много добре. Понеже валяло дъжд, наклали огън и Павел взел един куп храсти и ги хвърлил в огъня.
към текста >>
Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в
Бога
, че ще бъде тъй, както ми бе казано.
23. В 27-ма глава след това се описва пътуването по море от Палестина до Рим, по време на коего имало няколко инцидента, при които Павел предупреждава за опасността, но не го послушват. Действително, корабът се разбива, но те са спасени. "И понеже за много дни не се виждаше слънце, ни звезди, и силна буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени. А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да не се дигаме от Крит, та да не ни постигнеше тая повреда и загуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и Комуто служа, застана до мене тая нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в
Бога
, че ще бъде тъй, както ми бе казано.
Обаче, ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров." /27;20-26/. 24. И действително, бурята ги докарва до остров Малта. Туземците ги посрещат много добре. Понеже валяло дъжд, наклали огън и Павел взел един куп храсти и ги хвърлил в огъня. И една змия ехидна излязла от топлината и се залепила на ръката му.
към текста >>
84.
4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез
познаването
на
Този, Който ни е призовал чрез Своята Слава и Сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници
на
Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите раз- тление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете
на
вярата си добродетел,
на
добродетелта си благоразумие,
на
благоразумието си себеобуздание,
на
себеобузданието си твърдост,
на
твърдостта си благочестие,
на
благочестието си братолюбие и
на
братолюбието си Любов.
4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР
"Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез
познаването
на
Този, Който ни е призовал чрез Своята Слава и Сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници
на
Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите раз- тление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете
на
вярата си добродетел,
на
добродетелта си благоразумие,
на
благоразумието си себеобуздание,
на
себеобузданието си твърдост,
на
твърдостта си благочестие,
на
благочестието си братолюбие и
на
братолюбието си Любов.
Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос." /1;3-8/. "Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете."/1;10/. "И мисля, че е право докато съм в тая плътска хижа, да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос. Даже ще се постарая, щото вие и след смъртта ми да можете всякога да помните тия работи. Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.
към текста >>
Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в
познаването
на
нашия Господ Исус Христос." /1;3-8/.
4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР "Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята Слава и Сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите раз- тление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си Любов.
Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в
познаването
на
нашия Господ Исус Христос." /1;3-8/.
"Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете."/1;10/. "И мисля, че е право докато съм в тая плътска хижа, да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос. Даже ще се постарая, щото вие и след смъртта ми да можете всякога да помните тия работи. Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната Слава дойде до Него такъв Глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
към текста >>
Защото Той прие от
Бога
Отца почест и слава, когато от великолепната Слава дойде до Него такъв Глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос." /1;3-8/. "Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето призвание и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете."/1;10/. "И мисля, че е право докато съм в тая плътска хижа, да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос. Даже ще се постарая, щото вие и след смъртта ми да можете всякога да помните тия работи. Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.
Защото Той прие от
Бога
Отца почест и слава, когато от великолепната Слава дойде до Него такъв Глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.
Тоя Глас чухме сами ние, че дойде от Небето, когато бяхме с Него на светата планина." /1;13-18/.
към текста >>
85.
6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това се потвърждава от следните негови думи: "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не Мъдростта
на
този век, нито от властите
на
този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която била предопределена от
Бога
преди векове, да ни докарва Слава.
защото думите в Писанията са магически. " Учителя Думата гносис е гръцка и значи знание. Но не става въпрос за обикновено знание, а за Божествена Мъдрост, предадена като откровение на посветените. По-рано казах, че апостол Павел, редом със създаването на църквите, е образувал и окултни Школи там, където имало условия за това.
Това се потвърждава от следните негови думи: "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не Мъдростта
на
този век, нито от властите
на
този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която била предопределена от
Бога
преди векове, да ни докарва Слава.
Никой от властниците на този век не я е познал, защото ако бяха я познали, не биха раз- пнали Господа на Славата. А според както е писано: Каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." "А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае, що има у човека, освен Духът на човека, който е в него? Така и никой не знае, що има у Бога, освен Божият Дух.
към текста >>
Така и никой не знае, що има у
Бога
, освен Божият Дух.
Това се потвърждава от следните негови думи: "Обаче, ние поучаваме Мъдрост между съвършените, ала не Мъдростта на този век, нито от властите на този век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена Премъдрост, която е била скрита, която била предопределена от Бога преди векове, да ни докарва Слава. Никой от властниците на този век не я е познал, защото ако бяха я познали, не биха раз- пнали Господа на Славата. А според както е писано: Каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." "А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае, що има у човека, освен Духът на човека, който е в него?
Така и никой не знае, що има у
Бога
, освен Божият Дух.
А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е роден от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари." "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовни неща на духовните човеци." От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка.
към текста >>
А ние получихме не духа
на
света, но Духа, Който е роден от
Бога
, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари."
Никой от властниците на този век не я е познал, защото ако бяха я познали, не биха раз- пнали Господа на Славата. А според както е писано: Каквото око не е видяло, ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят." "А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбини. Защото кой човек знае, що има у човека, освен Духът на човека, който е в него? Така и никой не знае, що има у Бога, освен Божият Дух.
А ние получихме не духа
на
света, но Духа, Който е роден от
Бога
, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари."
"Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовни неща на духовните човеци." От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие. На тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от Бога чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка. Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора.
към текста >>
На
тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от
Бога
чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка.
Така и никой не знае, що има у Бога, освен Божият Дух. А ние получихме не духа на света, но Духа, Който е роден от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари." "Което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовни неща на духовните човеци." От тези мисли ясно се вижда, че Павел е говорил не само пред обикновени слушатели, с които образувал църквата, а и пред съвършени. А съвършени са тези, които с работа над себе си са достигнали до състояние да разбират по-дълбоките Тайни на Битието и Живота - които са влезли в Пътя на окултното развитие.
На
тях той разкрива Божествената Мъдрост, Божественото знание, което както той сам казва, е получил направо от
Бога
чрез Божия Дух, с когото е бил във връзка.
Това е Мъдростта, която се разкрива във вътрешните окултни Школи на подготвени хора. Тази Мъдрост им разкрива Тайните на Битието и Живота, вътрешните закони, по които е създаден и се развива светът, вътрешните закони на Живота и на човешкото битие. Това е тази Мъдрост, която частично сега ни се разкрива чрез Окултната наука. По-нататък Павел казва: "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
към текста >>
"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в
Бога
, учение за кръщение и за ръкополагане, за възкресяване
на
мъртвите и за вечния съд.
" И казва още следното: "Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушането. Понеже докато вие трябваше досега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой най-елементарните начала на Божието Слово, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за Правдата, понеже е младенец. А твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение ea обучили чувствата си да разпознават доброто и злото." /Послание към евреите 5; 11-14/.
"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа, и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в
Бога
, учение за кръщение и за ръкополагане, за възкресяване
на
мъртвите и за вечния съд.
И това ще сторим, ако Бог позволи." /6;1-3/. Млякото, за което говори Павел, това е екзотерична- та страна на Учението, което той проповядва в църквите и което е написано на книга и се проповядва и до днес във всички църкви. А твърдата храна, това е езотеричната страна на Учението, което той проповядва в окултната Школа. Това е Учението, за което Христос казва: "На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на тях (т.е. на широките народни маси), се говори с притчи".
към текста >>
Основната идея, фундаментът
на
всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за
Бога
като Основа
на
света и Живота.
Това в съвременната наука го наричат допущане, хипотеза, която трябва да се доказва, да стане очевидна, за да стане знание. И Павел казва още: "Докато сме в тяло, с вярване ходим, а не с виждане. Вярата е даване твърда увереност за онези неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат, но които знаем, че ще станат. А виждането е знание за това, за което вярата ни е говорила. Това, което Павел е говорил пред съвършените, в Школата, за него само се загатва тук-там в Посланията, и ние по това, което се загатва, трябва да възстановим поне отчасти езотеричното учение на Павел, гносиса, за който той само загатва.
Основната идея, фундаментът
на
всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за
Бога
като Основа
на
света и Живота.
И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление на Бога. На друго място, в беседата си пред атиняните, той казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис на един от вашите храмове." А в Посланието към римляните /1;20/ казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването това, което е невидимо у Него, т.е. Вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията. Така щото хората остават без извинение, защото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи."
към текста >>
И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в
Бога
." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление
на
Бога
.
И Павел казва още: "Докато сме в тяло, с вярване ходим, а не с виждане. Вярата е даване твърда увереност за онези неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат, но които знаем, че ще станат. А виждането е знание за това, за което вярата ни е говорила. Това, което Павел е говорил пред съвършените, в Школата, за него само се загатва тук-там в Посланията, и ние по това, което се загатва, трябва да възстановим поне отчасти езотеричното учение на Павел, гносиса, за който той само загатва. Основната идея, фундаментът на всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за Бога като Основа на света и Живота.
И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в
Бога
." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление
на
Бога
.
На друго място, в беседата си пред атиняните, той казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис на един от вашите храмове." А в Посланието към римляните /1;20/ казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването това, което е невидимо у Него, т.е. Вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията. Така щото хората остават без извинение, защото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи." А в Посланието към Тимотея, 6-та гл.
към текста >>
На
друго място, в беседата си пред атиняните, той казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис
на
един от вашите храмове." А в Посланието към римляните /1;20/ казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за
Бога
на
тях е известно, защото Бог им го изяви.
Вярата е даване твърда увереност за онези неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат, но които знаем, че ще станат. А виждането е знание за това, за което вярата ни е говорила. Това, което Павел е говорил пред съвършените, в Школата, за него само се загатва тук-там в Посланията, и ние по това, което се загатва, трябва да възстановим поне отчасти езотеричното учение на Павел, гносиса, за който той само загатва. Основната идея, фундаментът на всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за Бога като Основа на света и Живота. И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление на Бога.
На
друго място, в беседата си пред атиняните, той казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис
на
един от вашите храмове." А в Посланието към римляните /1;20/ казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за
Бога
на
тях е известно, защото Бог им го изяви.
Понеже от създаването това, което е невидимо у Него, т.е. Вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията. Така щото хората остават без извинение, защото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи." А в Посланието към Тимотея, 6-та гл. 16-ти ст., казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна Светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, комуто да бъде чест и вечна Слава."
към текста >>
Така щото хората остават без извинение, защото като познаха
Бога
, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи."
Основната идея, фундаментът на всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за Бога като Основа на света и Живота. И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление на Бога. На друго място, в беседата си пред атиняните, той казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис на един от вашите храмове." А в Посланието към римляните /1;20/ казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването това, което е невидимо у Него, т.е. Вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията.
Така щото хората остават без извинение, защото като познаха
Бога
, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи."
А в Посланието към Тимотея, 6-та гл. 16-ти ст., казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна Светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, комуто да бъде чест и вечна Слава." А Йоан казва: "Той е познат на Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие." Павел казва също: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството.
към текста >>
5-ти ст.: "Защото има само Един Бог и един ходатай между
Бога
и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички."
16-ти ст., казва: "Бог, Който сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна Светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, комуто да бъде чест и вечна Слава." А Йоан казва: "Той е познат на Сина и на тези, на които Синът благоволи да Го открие." Павел казва също: "Бог е Огън всепояждащ за онези, които не Му се покоряват." Втората основна идея, и всъщност най-важната в Павловото благовестие, е идеята за Христа и Неговото изкупително дело за човечеството. Затова Павел казва в Първото послание към Тимотея, 2-ра гл.
5-ти ст.: "Защото има само Един Бог и един ходатай между
Бога
и човеците, човекът Христос Исус, който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички."
"И без противоречие, велика е Тайната на благочестието. Тоя, "Който биде явен в плът, доказан чрез Духа, виден от ангелите,
към текста >>
"Църквата е тяло
на
Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло
на
Христа/,
на
която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото
на
Бога
."
И Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." "И Глава от тялото, т.е. църквата, е Той, Който е началникът, Първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко." "Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота." "И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори Мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст."
"Църквата е тяло
на
Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло
на
Христа/,
на
която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото
на
Бога
."
"Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри на Неговите светии, на които Божията Воля беше да я яви, какво е между езичниците богатството на Славата на тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и знанието." "Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството. И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти." В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието."
към текста >>
"Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри
на
Неговите светии,
на
които Божията Воля беше да я яви, какво е между езичниците
богатството
на
Славата
на
тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища
на
Премъдростта и знанието."
"И Глава от тялото, т.е. църквата, е Той, Който е началникът, Първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко." "Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота." "И чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори Мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." "Църквата е тяло на Христа, /тук, както и навсякъде, където се говори за църквата, Павел подразбира Бялото Братство, което е тяло на Христа/, на която аз станах служител по Божия наредба, която ми бе възложена поради вас да проповядвам напълно Словото на Бога."
"Сиреч тайната, която е била скрита за векове и поколения, тя сега се откри
на
Неговите светии,
на
които Божията Воля беше да я яви, какво е между езичниците
богатството
на
Славата
на
тая Тайна, сиреч Христа, з Когото са скрити всички съкровища
на
Премъдростта и знанието."
"Защото в Него обитава телесно всичката пълнота иа Божеството. И вие имате пълнотата в Него, която е глава на всяко началство и власти." В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието." Тук Павел пак говори за Бялото Братство.
към текста >>
"Затова трябваше да се оприличи във всичко
на
братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към
Бога
, за да извърши омилостивение за греховете
на
людете." /2;17/.
В Посланието към евреите казва: "Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, Който привежда много Синове в Слава, да усъвършенства чрез страдания Начинате- ля на тяхното спасение. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които се освещават, всички са от Едного, за която причина Той не се срамува да ги нарече братя, казвайки: Ще възвестя Името Ти на братята Си, ще Те хваля пред събранието." Тук Павел пак говори за Бялото Братство. Те са тези, които са осветени, т.е. посветени от Христа и които Той нарича братя.
"Затова трябваше да се оприличи във всичко
на
братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към
Бога
, за да извърши омилостивение за греховете
на
людете." /2;17/.
"И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков". Тоя Христос, в дните на плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи на послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/.
към текста >>
Тоя Христос, в дните
на
плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби
на
Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи
на
послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от
Бога
Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/.
"Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши омилостивение за греховете на людете." /2;17/. "И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божият Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немо- щи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушаван като нас, но пак без грях. Затова, нека пристъпим с дръзновение към Престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно." /4;14-16/. "Така и Христос не присвои на Себе Си Славата да стане Първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих"; както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков".
Тоя Христос, в дните
на
плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби
на
Този, Който можеше да Го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си, ако и да беше Син, пак се научи
на
послушание oт това, което пострада, и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни, наречен от
Бога
Първосвещеник според Мелхиседековия чин." /5;5-10/.
"Защото тоя Мелхиседек, Салимски Цар, Свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десятък от всичката плячка - Тоя, който е първо, по значение на името му, Цар на Правда, а после и Салимски Цар, Цар на Мир - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги Свещеник." /7;1-3/. "Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издигна друг свещеник, Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на Безконечен живот; защото за Него свидетелства: "Ти си Свещеник до века Според чина Мелхиседеков." /7;15-17/. "Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от Небесата."/7;26/
към текста >>
В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от
Бога
; не чрез дела, за да не се похвали някой.
"И тъй, братя, като имаме, чрез кръвта на Исуса, дръз- новение да влезем в Светилището, през новия и живия Път, който Той е открил за нас през Завесата, сиреч плътта Си. И като имаме велик Първосвещеник над Божия дом, нека пристъпим с искрено сърце, в пълна вяра, със сърце, очистено от лукава съвест и с тяло, измито с чиста вода, и нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който Се е обещал и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела." Следващата основна идея на Павловия гностицизъм е идеята за изкуплението на човечеството чрез Христа чрез проливането на Своята кръв и вярата в това изкупление. Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос.
В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от
Бога
; не чрез дела, за да не се похвали някой.
Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/.
към текста >>
На
мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово
богатство
; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у
Бога
, Създателя
на
всичко, тъй щото
на
небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост
на
Бога
, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/.
Върху изясненията на тази идея той се връща много пъти в посланията си, но винаги в една забулена форма. Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила.
На
мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово
богатство
; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у
Бога
, Създателя
на
всичко, тъй щото
на
небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост
на
Бога
, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/.
В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете."
към текста >>
В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо -
познаването
на
моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е.
Ще предам някои от мислите му по този въпрос, за да се види как той разбира този въпрос. В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/.
В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо -
познаването
на
моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е.
Правдата, която е от Бога, въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;8-11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата.
към текста >>
Правдата, която е от
Бога
, въз основа
на
вяра, за да позная Него, силата
на
Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението
на
мъртвите." /3;8-11/.
В Посланието към ефесяните 2 гл., казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали някой. Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." /2;8-10/. "Че по откровение ми стана известна Христовата Тайна, която в други поколения не биде известена на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци, а именно, че езичниците са сънаследници, като съставляват едно тяло, и са съпричастници на Неговото обещание в Христа Исуса чрез благовестието, на което станах служител, според Божията благодат - дар, който ми бе даден под действието на Неговата сила. На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство; и да осветлявам всичките в наредбата относно Тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната Премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христа Исуса, нашият Господ." /3;3-11/. В Посланието към филипяните казва: "А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е.
Правдата, която е от
Бога
, въз основа
на
вяра, за да позная Него, силата
на
Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението
на
мъртвите." /3;8-11/.
"Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/ "Който ни избави от властта на тъмнината и ни посени в Царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса.
към текста >>
"И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в
Бога
чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава.
В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете." "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Исуса Христа, когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му, посредством вярата. Това стори, за да покаже Правдата Си в прошението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава тези, които вярват в Исуса. И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вярата, без делата на закона, а на този, който върши дела, наградата не му се счита като благодеяние, но като дълг. А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява в Правда."
"И тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир в
Бога
чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Който ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията Слава.
И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана Правда, а изпитаната Правда - надежда, а надеждата не посрамява, защото Божията Любов е излязла от сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." Тази мисъл за оправдаване чрез вярата, независимо от делата, е най-костеливата мисъл в Посланията на апостол Павел и нея я използват много догматици и буквоядци, за да се оправдаят, че само чрез вяра се спасява човек. Понеже при цитирането на мислите на Павел по Послания съм се спрял на тази мисъл, затова тук само ще кажа, че това прощение и спасение се отнася до първичния грях, а не до всекидневните грехове, които човек прави, и които той трябва да изплати чрез дела, за които Павел говори на друго място. Той казва: "Но нека всеки изпита своята работа и тогава ще може да се похвали сам със себе си, а не е другите. Недейте се лъга, Бог не е за подигравка, понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.
към текста >>
"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш
на
себе си гняв за Деня
на
Гнева, когато ще се открие праведната съдба от
Бога
, Който ще въздаде
на
всеки според делата му: Вечен Живот
на
тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание
на
ония, които са твърдоглави и не се покоряват
на
Истината, а се покоряват
на
неправдата; скръб и неволя
на
всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир
на
всеки, който прави добро..." /2;5-10/.
Привидно тази мисъл на Павел е в противоречие е по- предната мисъл, в която се говори за изкупление чрез вярата. В тази мисъл Павел изразява Закона на Кармата. И на друго място казва: "Затова и ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, когато съдиш другиго. Защото с каквото съдиш другите, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. Аз зная, че Божията съдба е против тези, които вършат такива работи според Истината."
"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш
на
себе си гняв за Деня
на
Гнева, когато ще се открие праведната съдба от
Бога
, Който ще въздаде
на
всеки според делата му: Вечен Живот
на
тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание
на
ония, които са твърдоглави и не се покоряват
на
Истината, а се покоряват
на
неправдата; скръб и неволя
на
всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир
на
всеки, който прави добро..." /2;5-10/.
По-нататък доизяснява действието на Закона на Кармата, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците, според моето благовестие." След това засяга въпроса за двойната природа на човека - духовния и физическия човек, а също така още по-конкретно дефинира човешката природа, като казва, че човек се състои от тяло, душа и дух. След това говори за слизането на Духа в материята и неговото възлизане. Засята и въпроса за Божествената и човешката Мъдрост, също така и въпроса за яденето на месо и пиенето на вино, за женитбата и други подобни въпроси. По всички тези въпроси съм цитирал мисли в изложението на Посланията.
към текста >>
86.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Защото в него се открива Правдата, която е от
Бога
чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ В Посланието към римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е. проповядване на мислите на Исуса Христа.
"Защото в него се открива Правдата, която е от
Бога
чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/.
Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела. Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в Бога; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони. Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е. в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие. А вярата е Принцип на Мъдростта.
към текста >>
Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в
Бога
; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони.
8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ В Посланието към римляните, както и в останалите си Послания, Павел застъпва идеята за спасението чрез благовестието, т.е. проповядване на мислите на Исуса Христа. "Защото в него се открива Правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."/1;17/. Павел застъпва идеята, че човек се спасява чрез вярата и Правдата, а не чрез дела.
Но тук Павел не разбира обикновената вяра, да вярва човек в
Бога
; ни само да вярва, че Бог съществува, без да изпълнява Неговите закони.
Като говори за вярата чрез Правдата, Павел подразбира човек да е влязъл в Пътя на Мъдростга, т.е. в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие. А вярата е Принцип на Мъдростта. И затова той казва: "Защото Божият Гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на Истината чрез неправда." /1;18/. Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост.
към текста >>
В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната
на
Бога
: "Понеже това, което е възможно да се знае за
Бога
,
на
тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/.
в Пътя на окултното развитие, защото само чрез Мъдростта човек може да влезе и да наследи Царството Божие. А вярата е Принцип на Мъдростта. И затова той казва: "Защото Божият Гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на Истината чрез неправда." /1;18/. Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост. Божият Гняв, за който говори Павел, и въобще Писанието, това е Законът на Кармата.
В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната
на
Бога
: "Понеже това, което е възможно да се знае за
Бога
,
на
тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/.
"Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." /1;20/. "Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/. "И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/. Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл.
към текста >>
"Защото като познаха
Бога
, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи.
И затова той казва: "Защото Божият Гняв се открива от Небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на Истината чрез неправда." /1;18/. Чрез този стих Павел е изразил идеята за Кармата, която е резултат на неправдата на хората и която ни разкрива дълбочината на Божествената Мъдрост. Божият Гняв, за който говори Павел, и въобще Писанието, това е Законът на Кармата. В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната на Бога: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/. "Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." /1;20/.
"Защото като познаха
Бога
, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи.
Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/. "И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/. Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл. Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции. "Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
към текста >>
"И понеже отказаха да познаят
Бога
, Бог ги предаде
на
развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/.
Божият Гняв, за който говори Павел, и въобще Писанието, това е Законът на Кармата. В следващите стихове Павел говори за още една по-дълбока Тайна, за Тайната на Бога: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви." /1;19/. "Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." /1;20/. "Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/.
"И понеже отказаха да познаят
Бога
, Бог ги предаде
на
развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/.
Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл. Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции. "Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според Истината." /2;1-2/. Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв.
към текста >>
Който се отказва от
познаването
на
Бога
, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят
на
Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя
на
човешките мъдрувания или казано
на
окултен език изпада под влиянието
на
Първия Принцип, под влияние
на
тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за
Бога
с всевъзможни мъдрувания и абстракции.
"Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение." /1;20/. "Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрува- ния и несмисленото им сърце се помрачи. Като се представиха за мъдри, те глупееха." /1;21-22/. "И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба..."/1;28-29/. Това са наглед обикновени думи, но пълни с дълбоко съдържание и смисъл.
Който се отказва от
познаването
на
Бога
, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят
на
Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя
на
човешките мъдрувания или казано
на
окултен език изпада под влиянието
на
Първия Принцип, под влияние
на
тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за
Бога
с всевъзможни мъдрувания и абстракции.
"Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според Истината." /2;1-2/. Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв. И продължава: "А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир на всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/.
към текста >>
"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш
на
себе си гняв за Деня
на
Гнева, когато ще се открие праведната съдба от
Бога
, Който ще въздаде
на
всеки според делата му: Вечен Живот
на
тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание
на
ония, които са твърдоглави и не се покоряват
на
Истината, а се покоряват
на
неправдата; скръб и неволя
на
всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир
на
всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/.
Който се отказва от познаването на Бога, това, което е възможно да се знае за Него, което е Пътят на Мъдростта, и не Го прославя като Бог, и се мисли за многоумен и мъдър, той е тръгнал в Пътя на човешките мъдрувания или казано на окултен език изпада под влиянието на Първия Принцип, под влияние на тъмните сили, които се стремят по всякакъв начин да изопачат идеята за Бога с всевъзможни мъдрувания и абстракции. "Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според Истината." /2;1-2/. Тук Павел пак ни разкрива Закона на Кармата, или Съдбата, в друга светлина, като ни дава и практичния извод, че който съди другите, себе си осъжда, понеже и той е такъв. И продължава:
"А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш
на
себе си гняв за Деня
на
Гнева, когато ще се открие праведната съдба от
Бога
, Който ще въздаде
на
всеки според делата му: Вечен Живот
на
тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание
на
ония, които са твърдоглави и не се покоряват
на
Истината, а се покоряват
на
неправдата; скръб и неволя
на
всяка човешка душа, която прави зло... а слава и почест, и мир
на
всеки, КОЙТО прави добро..." /2;5-10/.
По-нататък продължава да изяснява Закона на Кармата като един разумен Божествен закон, а не като един механичен закон. След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/. След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? " /2;21/. "И оня, който остане в природното си състояние необ- рязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
към текста >>
Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е оня, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е
на
сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от
Бога
." /2;27-29/.
По-нататък продължава да изяснява Закона на Кармата като един разумен Божествен закон, а не като един механичен закон. След това още повече задълбочава обяснението за действието на този закон, като казва: "В деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие." /2;16/. След това, в следващите стихове, се спира върху идеята за учителството и ръководството, и обрязването, като казва: "Тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? " /2;21/. "И оня, който остане в природното си състояние необ- рязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
Защото не е юдеин оня, който е вънкашно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е оня, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е
на
сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от
Бога
." /2;27-29/.
По-нататък Павел развива идеята за спасението чрез вярата в Исуса Христа и чрез благодатта, като казва: "Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Него, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса, Когото Бог постави за омилостивление чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже Правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше - за да покаже, казвам, Правдата Си в настоящото време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса" /3;23-26/. "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /3;28/. "А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
към текста >>
"И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с
Бога
, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава.
"И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." /3;28/. "А на този, който върши дела, наградата му не се счнга като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда." /4;4-5/. Павел изяснява тази идея за оправдаване чрез вярата с примери от живота на Авраама, като казва: "Уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/.
"И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с
Бога
, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава.
"И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си.
към текста >>
Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с
Бога
, чрез нашия Господ Исус Христос.
Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/.
Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с
Бога
, чрез нашия Господ Исус Христос.
Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога. А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса.
към текста >>
Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в
Бога
.
Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкръснал от мъртвите, Исуса, нашият Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни." /4;21-25/. "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос.
Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в
Бога
.
А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в Бога и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си. Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела.
към текста >>
А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в
Бога
и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си.
"И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията Слава. "И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда, а изпитаната правда надежда." /5;1-3/. "А надеждата не посрамява, защото Божията Любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух." /5;5/. Тук Павел засяга един от най-дълбоките въпроси за спасението чрез вярата в Господа Исуса Христа, чрез Чието възкресение ние сме оправдани и тъй, оправдани чрез вярата, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. Тази вяра и това оправдание, за което говори Павел, довежда до вътрешен мир, до мир в Бога.
А ние виждаме, че съвременните хора, които вярват в
Бога
и в Христа, нямат мир нито в себе си, нито помежду си.
Това показва, че Павел не говори за обикновената вяра, която хората имат, а за нещо друго. Той казва: "Понеже всички съгрешиха чрез Адама, т.е. става въпрос за първичния грях, и с Неговата благост се оправдаваме даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса. Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях.
към текста >>
Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове
на
хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня
на
Гнева, когато ще се открие праведната съдба от
Бога
, Който ще въздаде
на
всеки според делата му: Вечен Живот
на
тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание
на
ония, които са твърдоглави и не се покоряват
на
Истината, а се покоряват
на
неправдата; скръб и неволя
на
всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/.
Значи, тук става въпрос за изкупление на първичния грях на човечеството, което става чрез вярата в Христа Исуса, а не чрез дела. За да разберем това изкупление, трябва да разберем в какво се състои първичният грях. Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата.
Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове
на
хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня
на
Гнева, когато ще се открие праведната съдба от
Бога
, Който ще въздаде
на
всеки според делата му: Вечен Живот
на
тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание
на
ония, които са твърдоглави и не се покоряват
на
Истината, а се покоряват
на
неправдата; скръб и неволя
на
всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/.
Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи. Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от Бога, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт. И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога. А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията.
към текста >>
Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване
на
първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от
Бога
, от Христа и се увлякоха по ума
на
тъмните сили, с които влязоха в контакт.
Според Писанието, той се състои в непослушанието на първите хора. Това непослушание се състои в яденето на забранения плод. По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата. Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/. Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи.
Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване
на
първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от
Бога
, от Христа и се увлякоха по ума
на
тъмните сили, с които влязоха в контакт.
И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път. Изкупването чрез кръвта на Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването на Смъртга и разрушаването на ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс на човешкото развитие, на човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към Бога. А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията. Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра. Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта.
към текста >>
Изкупването чрез кръвта
на
Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването
на
Смъртга и разрушаването
на
ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс
на
човешкото развитие,
на
човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към
Бога
.
По такъв начин виждаме, как загадка върху загадка са свързани в едно, които трябва да се изяснят, за да се разберат думите на Павел, че човек се оправдава чрез вярата. Че тук става въпрос за първичния грях, не за отделните грехове на хората, се разбира и от предишните му думи, където казва: "За Деня на Гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: Вечен Живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят Слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и нег одувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на Истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло." /2;5-9/. Ако съпоставим тези две мисли, ще излезе, че Павел си противоречи. Но всъщност той не си противоречи, защото когато говори за оправдаване чрез вярата, а не с дела, той разбира оправдаване на първичния грях, който се състои в това, че хората се отказаха от Бога, от Христа и се увлякоха по ума на тъмните сили, с които влязоха в контакт. И с това се увлякоха в гъстата материя и тръгнаха по инволюционния път.
Изкупването чрез кръвта
на
Исус Христос се състои в това, че Христос, чрез преминаването Си през Голгота и побежда- ването
на
Смъртга и разрушаването
на
ада, както се казва в Писанието, дава обратен импулс
на
човешкото развитие,
на
човечеството като цяло, с което човечеството поема обратен път към
Бога
.
А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията. Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра. Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта. Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот. Това значи спасение чрез вярата, т.е.
към текста >>
спасение чрез
познаване
Законите
на
Живота, които ни разкрива Мъдростта.
А за личните си грехове, както казва и Павел, всеки сам ще си носи последствията. Това е много накратко изяснение на идеята на Павел за оправдаването чрез вяра. Вярата е качество на човешкия ум, тя е свързана с Мъдростта. Тази мисъл на Павел ни навежда на мисълта, че Христос с това, което направи за човечеството, създаде условия за развиване на човешкия ум, с което му даде условия да влезе в Пътя на Мъдростта, която ще му разкрие Божествените закони, които като изпълнява, ще дойде до придобиване на Вечния Живот. Това значи спасение чрез вярата, т.е.
спасение чрез
познаване
Законите
на
Живота, които ни разкрива Мъдростта.
Защото вярата е принцип на Мъдростта. Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/. След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.
към текста >>
"Но сега, като се освободихте от греха, и станахте слуги
на
Бога
, имате за плод това, че отивате към светост,
на
която Истината е Вечен Живот.
Че това е така, че се отнася до първичния грях, се вижда и от мисълта на Павел, който казва: "Защото, както чрез не- послушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни." /5;19/. А по-нататък Павел свързва двете идеи, като казва: "А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; така щото, както грехът бе царувал и докара смърт, така да царува благодатта чрез Правдата и да докара Вечен Живот чрез Исуса Христа, нашия Господ." /5;20-21/. След това Павел развива идеята за изкуплението чрез Христа, като казва: "Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха. Защото, който е умрял, той е оправдан от греха. Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него." /6;5-9/.
"Но сега, като се освободихте от греха, и станахте слуги
на
Бога
, имате за плод това, че отивате към светост,
на
която Истината е Вечен Живот.
Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е Вечен Живот в Христа Исуса, нашия ГОСПОД." /6;22-23/. В 7-ма глава Павел развива идеята за двойното човешко естество по следния начин: "Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
към текста >>
Защото копнежът
на
плътта е враждебен
на
Бога
, понеже не се покорява
на
Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят
на
Бога
.
И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми... И тъй, сам аз с ума си слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон." /7; 16-25/. След това разглежда въпроса от друга страна, като казва следното: "Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът, подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух. Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни - за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир.
Защото копнежът
на
плътта е враждебен
на
Бога
, понеже не се покорява
на
Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят
на
Бога
.
Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради Правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще възкреси и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас... Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии Синове.
към текста >>
И ако сме чада, то сме и наследници, наследници
на
Бога
, а сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него." /8;3-17/.
Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради Правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще възкреси и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас... Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвите телесните действия, ще живеете. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии Синове. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада.
И ако сме чада, то сме и наследници, наследници
на
Бога
, а сънаследници с Христа, та, ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него." /8;3-17/.
"Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега. И не само то, но и ние, които имаме Дух в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновлението си, сиреч, изкупването на нашето тяло. /8;20-23/. В тази мисъл е скрита една от най-дълбоките истини на Окултната наука за слизането на Духа в материята и на неговото възлизане. Тази истина е толкова дълбока и обширна, че е необходима цяла книга за нейното изяснение.
към текста >>
"Но знаем, че всичко съдейства за добро
на
тия, които любят
Бога
, които са призовани според Неговото намерение.
"Понеже създанието беше подчинено на немощ, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада. Понеже знаем, че цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега. И не само то, но и ние, които имаме Дух в начатък, и сами ние въздишаме в себе си и ожидаме осиновлението си, сиреч, изкупването на нашето тяло. /8;20-23/. В тази мисъл е скрита една от най-дълбоките истини на Окултната наука за слизането на Духа в материята и на неговото възлизане. Тази истина е толкова дълбока и обширна, че е необходима цяла книга за нейното изяснение.
"Но знаем, че всичко съдейства за добро
на
тия, които любят
Бога
, които са призовани според Неговото намерение.
Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави. И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? " /8;28-31/. В тези няколко стиха Навел в забулена форма ни разкрива Пътя на окултните ученици, които са предопределени и призвани.
към текста >>
Защото Писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами." Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ
на
всички,
богат
към всички, които Го призовават.
" /8;28-31/. В тези няколко стиха Навел в забулена форма ни разкрива Пътя на окултните ученици, които са предопределени и призвани. По-нататък Павел пак подема темата за спасението чрез вярата, която на много места подхваща. Той казва: "Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава; и с уста прави изповед и се спасява.
Защото Писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами." Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ
на
всички,
богат
към всички, които Го призовават.
Защото "всеки, който призове Господното Име, ще се спаси" /10;9-13/... "И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото Слово." /10;17/. В 9-та глава, 6-ти стих казва: "Защото не всички ония са Израил, които са от Израиля.", т.е. избран народ. В 11-та глава пак се връща на този въпрос и казва: "Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравяха даже до днес." /11;7/. Следователно, навсякъде в Писанието, където се говори за Израил като избран народ, се подразбират окултните ученици, учениците на Бялото Братство, които са живели между всички древни народи.
към текста >>
"О, колко дълбоко е
богатството
на
Премъдростта и знанието
на
Бога
!
Защото "всеки, който призове Господното Име, ще се спаси" /10;9-13/... "И тъй, вярването е от слушане, а слушането - от Христовото Слово." /10;17/. В 9-та глава, 6-ти стих казва: "Защото не всички ония са Израил, които са от Израиля.", т.е. избран народ. В 11-та глава пак се връща на този въпрос и казва: "Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравяха даже до днес." /11;7/. Следователно, навсякъде в Писанието, където се говори за Израил като избран народ, се подразбират окултните ученици, учениците на Бялото Братство, които са живели между всички древни народи.
"О, колко дълбоко е
богатството
на
Премъдростта и знанието
на
Бога
!
Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му! " /11;33/. "Защото е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин." /11;36/.
към текста >>
Понеже, който така служи
на
Христа, бива угоден
на
Бога
и одобрен от човеците." /14;17-18/.
Не оставяйте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другиго, изпълнява закона... Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона." /13;7-8,10/. "Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си. Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме. Защото Христос затова умря и оживе да господства и над мъртвите, и над живите." /14;7-9/. "Защото Божието Царство не е ядене и пиене, но Правда, Мир и радост в Светия Дух.
Понеже, който така служи
на
Христа, бива угоден
на
Бога
и одобрен от човеците." /14;17-18/.
"И тъй, нека търсим това, което служи на мир и за взаимно назидание." /14;19/. "Заради ядене и пиене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън." /14;20/. "Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, или се съблазнява, или изнемощява." /14;21/.
към текста >>
"Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред
Бога
.
"И тъй, нека търсим това, което служи на мир и за взаимно назидание." /14;19/. "Заради ядене и пиене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън." /14;20/. "Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти, или се съблазнява, или изнемощява." /14;21/.
"Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред
Бога
.
Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява." /14;22/. "Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение, е грях." /14;23/. "Прочее, ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угажда на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му." /15,1-2/.
към текста >>
87.
13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"А още всичко считам за загуба заради това превъзходно нещо -
познаването
на
моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия." /3;8/.
13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ
"А още всичко считам за загуба заради това превъзходно нещо -
познаването
на
моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия." /3;8/.
"И да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра." /3;9/. "За да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му."/3;10/. "Дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си, да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/.
към текста >>
правдата, която е от
Бога
въз основа
на
вяра." /3;9/.
13. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ ФИЛИПЯНИТЕ "А още всичко считам за загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия." /3;8/. "И да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, т.е.
правдата, която е от
Бога
въз основа
на
вяра." /3;9/.
"За да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му."/3;10/. "Дано всякак достигна възкресението на мъртвите." /3;11/. "Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител Господа Исуса Христа, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си, да покори и всичко на Себе Си." /3;20-21/.
към текста >>
88.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това са двете дървета
на
Рая - Дървото за
познаване
Доброто и Злото и Дървото
на
Живота.
Той е Принципът, който е създал материалните светове и човешкото тяло. Този Принцип сам по себе си не е лош, но от неговата дейност, от неговото проявление произлиза това, което наричаме зло. Вторият Принцип е така нареченият мек Принцип, който организира света, който внася живот в света и в когото сам Бог пребъдва. Първият Принцип се страхува от Втория, понеже Вторият има тенденция и възможност да го погълне. На страната на Втория Принцип се явява Доброто, а на страната на Първия Принцип се явява Злото.
Това са двете дървета
на
Рая - Дървото за
познаване
Доброто и Злото и Дървото
на
Живота.
В Апокалипсиса Първият Принцип е представен от Змея със 7-те глави и 10-те рога и от Звяра с двата рога. А Вторият Принцип е представен от Агнето, което стои на хълма Сион, заедно със своите избранници, които са 144 000, което число е символ на всички съвършени същества, които в своята целокупност образуват Бялото Братство. И Учителя казва още, че по силата на този Принцип на Полярността, толкова същества има в Ада, в Бездната, които са на страната на Първия Принцип, колкото същества има на Небето, на страната на Втория Принцип. Силите и съществата на Първия Принцип работят в гъстата материя, те са в корените на Дървото на Живота. А силите и Съществата на Втория Принцип работят в рядката материя, те са в клоните, листата, цветовете и плодовете на Дървото на Живота.
към текста >>
И принуждаваше всички, малки и големи,
богати
и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег
на
дясната ръка или
на
челата им; за да не може никой да купува или продава, освен оня, който носи за белег името
на
Звяра, или числото
на
неговото име.
„И видях друг Звяр, който възлизаше от Земята; и имаше два рога, прилични на агнешки; а говореше като Змей. Той упражняваше всичката власт на първия Звяр в неговото присъствие, и принуди Земята и живеещите по нея да се поклонят на първия Звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла. И вършеше големи знамения, дотам, щото да направи и огън да излиза от Небето на Земята пред человеците. И мамеше живеещите на Земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред Звяра, като казваше на живеещите на Земята да направят образ на Звяра, който беше ранен от сабята и оздраве. И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така, щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.
И принуждаваше всички, малки и големи,
богати
и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег
на
дясната ръка или
на
челата им; за да не може никой да купува или продава, освен оня, който носи за белег името
на
Звяра, или числото
на
неговото име.
Тук е нужно Мъдрост, който е разумен, нека сметне числото на Звяра, защото е число на човек; а числото му е 666." /13;11-18/. Тези три различни същества имат една и съща същина, същината на Злото. Те са представители на Тъмните Сили, на Черната Ложа. Първото същество е червено - символ на Първия Принцип, израз на борба, на насилие, което е старовременната Змия, която изкуси първите човеци. Второто същество -Звярът със 7-те глави и 10-те рога, което излиза от морето, което в случая символизира астралния свят, света на животинските сили.
към текста >>
Затова цялата човешка история е изпълнена с борби, със страдания, защото хората не послушаха Гласа
на
Бога
, Който им говореше и ги учеше в Райската градина, а послушаха гласа са адепта
на
Черната Ложа, който е именно това същество с двата рога, изявено и чрез червения Змей и Звяра със 7-те глави и 10-те рога.
Окултната Мъдрост открива, както видяхме, името, стоящо зад това число, което е Сорадт, а оттам и съществото, което е носител на това име, което е противник на Агнето, на Христа, затова има за символ агнешките рога, но със стрелата към центъра на Земята. Ясно е от това, че това същество е носител на Злото и е влязло във връзка с човешката еволюция още от началото на човешкото слизане на Земята. Защото то е, което изкуси Адам и Ева. Изкушението се състоеше в това, че то откри преждевременно пред първите човеци външния свят и ги свърза в неговите сили, които сили бяха свързани, именно, с това същество и хората се обвързаха с тези сили и заради това те трябваше да напуснат Небесния Рай и да отидат в света, където управляваше това същество, да се учат в земното училище на света. Затова Христос казва: „Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мене." И този, който ги учеше в това училище по негативен път, беше именно този Демон, символизиран с двата рога.
Затова цялата човешка история е изпълнена с борби, със страдания, защото хората не послушаха Гласа
на
Бога
, Който им говореше и ги учеше в Райската градина, а послушаха гласа са адепта
на
Черната Ложа, който е именно това същество с двата рога, изявено и чрез червения Змей и Звяра със 7-те глави и 10-те рога.
За да разберем неговата връзка с човешката еволюция, трябва да кажа следното: Учителя обяснява някъде стиха: „И Земята беше неустроена и пуста и Дух Божи се носеше над нея". Учителя казва: Под Земя в случая се разбира нисшата природа на човека, в която влизат: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и нисшето Аз. Те представят Земята, която Божественият Дух трябва да организира. А под Небе се разбира висшата Божествена природа на човека, която е организирана. Както видяхме, тези четири нисши принципи у човека се изразяват чрез четири еврейски букви, които влизат в името на господаря на Бездната.
към текста >>
Но това ще стане в далечно бъдеще, когато ще измине периодът, означен със 7-те Тръби и 7-те Чаши
на
Божия Гняв, и развитието ще стигне до това състояние, за което е казано: „И видях ново Небе и нова Земя и нови Ерусалим да слиза от Небето от
Бога
." Но преди това човечеството има да мине още много борби и изпитания, докато дойде до това далечно бъдеще.
Но във всеки от тези нисши принципи, по силата на закона на Полярността, са вложени зародишите на известни Божествени принципи, които в течение на развитието ще използват тези носители като почва, за да израснат и да станат като облекла на Божествената природа на човека. Така във физическото тяло е вложен Принципът на Истината, и когато един ден, в течение на еволюцията, то бъде преобразено, което ще стане най-после, човешкият дух ще се облече в безсмъртното тяло на Истината. В етерното тяло е вложен Принципът на Мъдростта, с което ще се облече човешкият дух. В астралното тяло е вложен Принципът на Любовта, и когато то един ден бъде трансформирано в течение на развитието, ще се превърне в тяло на Любовта. Това са трите безсмъртни тела, в които ще се облече човешкият дух.
Но това ще стане в далечно бъдеще, когато ще измине периодът, означен със 7-те Тръби и 7-те Чаши
на
Божия Гняв, и развитието ще стигне до това състояние, за което е казано: „И видях ново Небе и нова Земя и нови Ерусалим да слиза от Небето от
Бога
." Но преди това човечеството има да мине още много борби и изпитания, докато дойде до това далечно бъдеще.
Сега ще видим как това същество на Злото, Звярът с двата рога, е включено в човешката еволюция и каква роля играе то в процеса на човешкото развитие. По-преди споменах накратко за това. Под влияние на Христовия импулс в Шестата културна епоха на Петата раса, която епоха е означена в Апокалипсиса с името Филаделфийска Църква, ще се образува една група от хора, излъчени от цялото човечество, начело със славянството, които ще приложат духовната, братската Любов в живота си и ще дадат пример за един нов начин на живот. Те ще бъдат квасът, който ще закваси по-късно и други хора. Но по силата на Закона на Полярността, всички хора не ще могат да приемат този духовен импулс, защото на него противодейства друг импулс, който идва от средата на това същество на Злото, който има противоположна тенденция - на разединение, на егоизъм, на материализъм.
към текста >>
89.
I. ОБЩО ЗА ИДЕЯТА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Познаването
на
Мистерията или Тайната
на
Голгота ще ни разкрие какво е извършил Христос за човечеството и какво е значението
на
Неговото идване
на
Земята.
МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА И МИСТЕРИЯТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО I. ОБЩО ЗА ИДЕЯТА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА Целият живот на Исуса - раждането, детството, юношеството, кръщението в Йордан, проповядването в течение на три години и, най-после, разпъването, смъртта, погребението, възкресението и възнесението, е една Велика Мистерия, най-великата в историята на човечеството, Мистерия от Космичен характер. Във всички тези моменти, които са части от един цялостен процес, са свързани много Тайни и загадки, които обхващаме под общото понятие Мистерията на Голгота.
Познаването
на
Мистерията или Тайната
на
Голгота ще ни разкрие какво е извършил Христос за човечеството и какво е значението
на
Неговото идване
на
Земята.
Ние, с нашия човешки ум, мъчно можем да проникнем в дълбочината на Гол-готската Мистерия и да я изчерпим в нейната пълнота, защото Мистерията на Голгота е Мистерия на Битието и включва в себе си разглеждането на всички Тайни, свързани с развитието на Битието и Живота. Но моята цел е само да посоча, че съществува такъв един проблем, който е от епохално значение за развитието на човечеството и еволюцията на Земята. От гледището на Мистерията на Голгота, Христос не е само един Окултен Учител, макар и най-великият, Той е нещо много повече, както по своята същност, така и по мисията и задачата, която изпълни на Земята. Христовата дейност не се изчерпва само с проповедите и учението, което донесе. Смисълът на Неговото идване на Земята е съвсем друг и в това се състои именно Мистерията, Тайната на Голгота.
към текста >>
Първата епоха датира от създаването
на
човека по образ и подобие
на
Бога
.
Ако е въпрос за донасяне на Ново Учение на човечеството, такива учения са донасяни и преди Него от Великите Учители, които са вземали ученията си от Него. Защото Учителя казва: „Христос е вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи." Значи, ученията, които са дадени на човечеството преди слизането на Христа на Земята, са дадени пак от Христа. Затова Учителя казва: „Съвременните хора мислят, че Християнството е Ново Учение отпреди 2 000 години. Не, не е ново това Учение. То е минало през три епохи.
Първата епоха датира от създаването
на
човека по образ и подобие
на
Бога
.
Този човек и до днес още живее в Рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от Рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, което се доби вън от Рая." От тази мисъл на Учителя ясно се вижда, че Той разглежда Християнството като Божествено Учение, което е съпътствало човека в целия път на неговото развитие и е било носено от различни Учители, които са били проводници на Христовата мисъл. Така че, същественото, което Христос донесе на Земята, не е Учението, което Той проповядва в Палестина.
към текста >>
Дотогава то беше обърнато с гръб към
Бога
и Божествената Светлина, така да се каже, го огряваше в гърба и хвърляше сянка напред.
Друга е Неговата мисия и задача със слизането Му на Земята. До идването на Христа на Земята човечеството, както и цялата Земя, се намираше в своя инволюционен стадий, който се отличаваше по това, че човечеството, както и Земята, постепенно слизаха от Божествените висини във все по-гъста материя и се свързваха с все по-низши същества и сили. От това дойде и падението на човечеството, което е един от елементите на Голготската Мистерия. С две думи можем да кажем, че Христос дойде на Земята да спре инволюционния процес и да обърне земните сили и силите на човешкия живот в обратна посока - от посока към центъра на Земята, към центъра на Слънцето; от низходяща посока към възходяща посока, като същевременно вля нови сили в земното развитие на човечеството, с което стана едно обновяване както на Земята и нейните сили, така и на човечеството. Оттогава човечеството навлезе в нова фаза на своето развитие.
Дотогава то беше обърнато с гръб към
Бога
и Божествената Светлина, така да се каже, го огряваше в гърба и хвърляше сянка напред.
След слизането на Христа на Земята човечеството постепенно поема обратния път към Бога, към центъра на Слънцето и се обръща с лице към Бога и, като следствие на това, се събужда неговата мисъл, защото Божествената Светлина действа на предната част на неговата глава, на челото. Същевременно се изменя и съзнанието на човечеството, то навлиза постепенно във фазата на самосъзнанието, в душата му се пробужда съзнанието за Аза. Със спирането на инволюционния процес и даване импулс на еволюционния, възходящия процес, се извършва спасението на човечеството. И това е един от елементите на Тайната на Голгота.
към текста >>
След слизането
на
Христа
на
Земята човечеството постепенно поема обратния път към
Бога
, към центъра
на
Слънцето и се обръща с лице към
Бога
и, като следствие
на
това, се събужда неговата мисъл, защото Божествената Светлина действа
на
предната част
на
неговата глава,
на
челото.
До идването на Христа на Земята човечеството, както и цялата Земя, се намираше в своя инволюционен стадий, който се отличаваше по това, че човечеството, както и Земята, постепенно слизаха от Божествените висини във все по-гъста материя и се свързваха с все по-низши същества и сили. От това дойде и падението на човечеството, което е един от елементите на Голготската Мистерия. С две думи можем да кажем, че Христос дойде на Земята да спре инволюционния процес и да обърне земните сили и силите на човешкия живот в обратна посока - от посока към центъра на Земята, към центъра на Слънцето; от низходяща посока към възходяща посока, като същевременно вля нови сили в земното развитие на човечеството, с което стана едно обновяване както на Земята и нейните сили, така и на човечеството. Оттогава човечеството навлезе в нова фаза на своето развитие. Дотогава то беше обърнато с гръб към Бога и Божествената Светлина, така да се каже, го огряваше в гърба и хвърляше сянка напред.
След слизането
на
Христа
на
Земята човечеството постепенно поема обратния път към
Бога
, към центъра
на
Слънцето и се обръща с лице към
Бога
и, като следствие
на
това, се събужда неговата мисъл, защото Божествената Светлина действа
на
предната част
на
неговата глава,
на
челото.
Същевременно се изменя и съзнанието на човечеството, то навлиза постепенно във фазата на самосъзнанието, в душата му се пробужда съзнанието за Аза. Със спирането на инволюционния процес и даване импулс на еволюционния, възходящия процес, се извършва спасението на човечеството. И това е един от елементите на Тайната на Голгота.
към текста >>
90.
X. АКАШОВАТА ХРОНИКА -ИЗТОЧНИК ЗА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителя казва, че когато човек намери себе си, той ще намери и
Бога
, и когато намери
Бога
, той ще намери и себе си.
С тази сила човек ще може да преобрази своето астрално и етерно тяло, а също и Земята ще може да се преобрази в духовно небесно тяло. Тогава хората ще разберат, че всички Учители преди Христа, са били изпратени от Него да подготвят пътя Му, за да може Той да бъде познат и разбран. Йоан Кръстител, за когото се казва, че е Предтеча, е образ на всички, които са работили преди това в това направление. Той е последният от тези, които са били изпратени да подготвят Пътя на Христа. Чрез Тайната на Голгота на човечеството е била дадена възможност да приеме импулса на Христа, за да стигне до самото себе си, да намери себе си.
Учителя казва, че когато човек намери себе си, той ще намери и
Бога
, и когато намери
Бога
, той ще намери и себе си.
И в бъдеще, разбирайки правилно себе си, всички религии ще съдействат постепенно да бъде разбрано това, което се съдържа в Тайната на Голгота, за да го направят достояние на хората като импулс, който даде нова насока на земното и човешко развитие. Така че, Окултната наука разполага с друго средство за познаването и разбирането на Тайната на Голгота и на Евангелията въобще. Тя се ползва от Хрониката на Природата, от т.нар. Акашова хроника, където се записва всичко, каквото става в света. В тази Хроника е записан целият живот на Исуса Христа, както и всички Негови Слова.
към текста >>
Така че, Окултната наука разполага с друго средство за
познаването
и разбирането
на
Тайната
на
Голгота и
на
Евангелията въобще.
Йоан Кръстител, за когото се казва, че е Предтеча, е образ на всички, които са работили преди това в това направление. Той е последният от тези, които са били изпратени да подготвят Пътя на Христа. Чрез Тайната на Голгота на човечеството е била дадена възможност да приеме импулса на Христа, за да стигне до самото себе си, да намери себе си. Учителя казва, че когато човек намери себе си, той ще намери и Бога, и когато намери Бога, той ще намери и себе си. И в бъдеще, разбирайки правилно себе си, всички религии ще съдействат постепенно да бъде разбрано това, което се съдържа в Тайната на Голгота, за да го направят достояние на хората като импулс, който даде нова насока на земното и човешко развитие.
Така че, Окултната наука разполага с друго средство за
познаването
и разбирането
на
Тайната
на
Голгота и
на
Евангелията въобще.
Тя се ползва от Хрониката на Природата, от т.нар. Акашова хроника, където се записва всичко, каквото става в света. В тази Хроника е записан целият живот на Исуса Христа, както и всички Негови Слова. От тази Велика Книга на Природата Посветените четат за живота и Учението на Христа. Учителя изразява тази идея по следния начин:
към текста >>
91.
ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според този Принцип целият свят
на
явленията или цялата Вселена е само една умствена творба
на
Бога
и че Вселената като цяло, както и в отделните части, има свое съществуване в Ума
на
Бога
, в който живеем, движим се и съществуваме.
Този Принцип е формулиран в Кибалион по следния начин: Всичко в света е Ум. Умът е основа на света. Учителя в много беседи е развил този Принцип. Този Принцип въплътява истината, че всичко в света е Ум, че Умът е реалността, който лежи в основата на всички външни прояви и явления, които ние познаваме под понятието материална Вселена, проявление на Живота, материята и енергията. Накратко всичко това, което е доловимо от нашите физически сетива е Дух, който сам по себе си е непознаваем, неопределим, но който може да бъде разглеждан като единен, безкраен, жив, всемирен, космичен Ум.
Според този Принцип целият свят
на
явленията или цялата Вселена е само една умствена творба
на
Бога
и че Вселената като цяло, както и в отделните части, има свое съществуване в Ума
на
Бога
, в който живеем, движим се и съществуваме.
С този Принцип лесно могат да се обяснят всички различни умствени и психични явления, които привличат вниманието ни и които са неразбираеми и необясними за науката. А едно разбиране на този Принцип помага на човека лесно да долови умствените закони на Вселената и да ги приложи за своето духовно развитие и здравословно състояние. Привърженикът на Херметичната философия също може лесно и разумно да приложи и използва великите умствени закони, вместо да ги употребява случайно и неразумно. С този мощен Ключ в ръцете си ученикът може да отключва много Врати на умственото и духовното Светилище на Знанието и да влиза вътре свободно и разумно. Този Принцип обяснява истинската природа на енергията или силата и материята, защото пряко те са подчинени на Ума.
към текста >>
Не само собствените си умствени състояния човек може да промени или превърне чрез херметичните методи, но също така и умствените състояния
на
другите могат да бъдат преобърнати по същия начин, често несъзнателно, но понякога и съзнателно, с помощта
познаването
на
законите и принципите, особено ако засегнатото лице не знае законите за себепредпазване.
Учениците и онези херметици, които са на по-ниска степен от Учителите-Посветени, могат много свободно да работят на менталното поле в областта на умственото превръщане. Всичко онова, което днес е познато под името психични явления, умствени явления, умствена наука, явленията на новата мисъл и други, се извършват по същите общи линии, защото само един и същ Принцип се прилага. Ученикът, както и този, който практикува умственото превръщане, работи на умственото поле, превръща умствените условия и състояния от едни в други, съгласно различните формули. Различните лекувания, заклинания, отричания и прочее, са само формули, често много несъвършени и не-научни, и несъответстващи на херметичното изкуство. Мнозинството от съвременните практици са съвършено невежи в сравнение с древните, защото на тях им липсва основното знание, върху което се основава самата работа.
Не само собствените си умствени състояния човек може да промени или превърне чрез херметичните методи, но също така и умствените състояния
на
другите могат да бъдат преобърнати по същия начин, често несъзнателно, но понякога и съзнателно, с помощта
познаването
на
законите и принципите, особено ако засегнатото лице не знае законите за себепредпазване.
Също така и всяко материално условие може да бъде променено или превърнато, съобразно със силното желание и волята на лицето, желаещо да промени условията на живота. За да може човек да работи с принципите на ума, той трябва да разбере конкретно, че всичко е Ум. Това трябва да се изучи с голямо внимание, защото този Принцип е в основата на цялата херметична философия и на херметичното изкуство за умствено превръщане. В Кибалион е казано: "Под и зад Вселената на време, пространство и промени, всякога лежи и се намира Основната Реалност, Основната Истина, че Умът е в основата на света. Той е субстанцията и есенцията на всичко съществуващо".
към текста >>
Херметичното учение не прилага двойнственост по отношение
на
Бога
, защото Той е Един, а двата аспекта са просто два начина
на
проява.
В Кибалион е казано: "Всичкото създава в своя безкраен Ум безчислено много вселени, които съществуват за еони от време и при все това сътворяването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите вселени е само колкото времето на едно мигване на окото". "Безкрайният Ум на Всичкото представя от себе си Утробата, в която се заражда Вселената". Всичкото е самият Закон, от Който всички други закони произлизат и То по никакъв начин не е подчинено на тях. Но когато Всичкото се проявява върху полето на несъзнанието или сътворението, тогава То действува със закони и принципи, защото в този случай То се проявява и действува на едно по-висше поле на съществуване.
Херметичното учение не прилага двойнственост по отношение
на
Бога
, защото Той е Един, а двата аспекта са просто два начина
на
проява.
Учението е, че Мъжкият принцип се намира на страна от същинската умствено сътворена Вселена. Най-напред Всичкото, Бог създава умствени образи на онова, което се нарича с общо употребяваната дума Природа. Това е Женският принцип, който, под действието на Божествената Воля, започва усилено да работи и да подготвя развоя и еволюцията на Вселената, създавайки първоначално прости центрове на дейност. Същите, минавайки през безчислени степени на живот, стигат до човека и продължават все по-нататък към по-висшите степени на живот. Всичко това е в съгласие с Великите неизменни закони, в съгласие с един велик План.
към текста >>
Ние съществуваме и живеем в безкрайния Ум
на
Бога
и затова нашите възможности и благоприятни условия са също безкрайни както по време, така и по пространство.
Даже и в нашата Слънчева система има области и полета на живот, много по-горни и по-висши от нашите, както и същества, притежаващи такива сили и качества, щото изглеждат като божества в сравнение с нас. И все пак тези същества са били някога като нас и ние един ден ще бъдем като тях, а може би и по-горе, защото такъв е Законът за предназначението на човека, както ни осведомяват Посветените. Според херметичната наука и смъртта не съществува реално, даже и в относителен смисъл. Тя е раждане на един нов живот и ние ще следваме нашия път все напред и нагоре, по все по-висши полета на живот за еони от време. Вселената е наш дом и ние сме длъжни да изследваме и изучаваме всичко в нея надлъж и нашир преди свършването на времето.
Ние съществуваме и живеем в безкрайния Ум
на
Бога
и затова нашите възможности и благоприятни условия са също безкрайни както по време, така и по пространство.
В края на Великия цикъл от еони от време, когато Всичкото ще прибере в Себе Си всички Свои творби, тогава ние ще се почувстваме извънредно щастливи и радостни, защото тогава ще бъдем изпълнени със знанието на цялата Истина, а именно, че сме едно с Всичкото, с Цялото. Такива са съобщенията, които ни идват от Посветените, от онези, които са напреднали достатъчно в Пътя. И ние трябва да бъдем спокойни и радостни, защото ние сме запазени и защитени от безкрайната сила на Ума на Всичкото. Затова Кибалион казва: ''Вътре в Ума на Всичкото смъртните неща са в безопасност и са у дома си".
към текста >>
От тази мисъл
на
Кибалион се вижда, че Вселената, макар че е умствен образ
на
Бога
, не трябва да се счита за нещо нереално, несъществуващо.
"Полу-учените, схващайки сравнителната нереалност на Вселената си въобразяват, че могат да пренебрегват и да не зачитат нейните закони. Такива хора са безумни и дръзки и те биват смазани от самите закони, в които се блъскат поради собствената си глупост". Истински мъдрият, знаейки природата на Вселената, използва закон против закон, по-висшият против по-нисшия и чрез искуството на алхимията превръща това, което е нежелателно в това, което е ценно и по този начин побеждава. Господството се състои не в ненормални бленувания, видения и фантастични въображения или начин на живеене, а в използването на по-висши сили срещу по-нисши, избягвайки по този начин болките, причинявани от по-нисшите полета, създавайки вибрации от по-висш разряд. Превръщането, а не дръзко отричане и незачитане, съставя оръжието на господаря".
От тази мисъл
на
Кибалион се вижда, че Вселената, макар че е умствен образ
на
Бога
, не трябва да се счита за нещо нереално, несъществуващо.
Така мислят само глупаците. Но за мъдреците тя е реално въплъщение на Божествената Мисъл, защото Божествените мисли са реални и Вселената, със всичко, което съществува в нея, е външно проявление на Божествената Мисъл и е реална, и в действителност съществуваща. Това е едно привидно противоречие за онези, които не разбират, че Божествената Мисъл е по-реална от това, което ние схващаме със сетивата си. Затова винаги трябва да помним двата полюса на Истината - абсолютната страна и относителната страна, и да избягваме полуистините. Това, което херметистите разбират под Закон на противоречието е само един аспект, една страна на Принципа на полярността.
към текста >>
Но за нас, които също сме умствена творба, идея
на
Бога
, за нас тази Вселена, този умствен образ
на
Бога
, е реален, колкото и ние сме реални.
Посветените винаги предупреждават учениците си да не правят грешката, като изпускат другата страна на който и да е въпрос. И техните предупреждения обикновено са насочени към проблемите на Абсолютното и относителното, които озадачават обикновените умове и ги хвърлят в противоречие. Всички големи истини трябва да бъдат разглеждани и схващани както от абсолютната, така и от относителната им страна. От гледна точка на Абсолютното, наистина, Вселената е от природата на една илюзия, един умствен образ със всичко съществуващо в себе си. Но това е така по отношение на висшето Божествено Съзнание, което е породило този умствен образ.
Но за нас, които също сме умствена творба, идея
на
Бога
, за нас тази Вселена, този умствен образ
на
Бога
, е реален, колкото и ние сме реални.
За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони. Субстанцията, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост. Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване. Законите на Вселената, които имат в основата си Божествена Мъдрост, са абсолютни и вечни, всичко, освен Абсолютното, е обвързано от тях. Няма нищо в Битието, което да не е подчинено на тези закони, които са реални, а не илюзорни, както и самата Вселена.
към текста >>
Защото всичко, което е безкрайният Ум
на
Бога
,
на
Абсолютното, е реално, само така да се каже една степен по-долу по отношение
на
онази Единствена Реалност, внедрена в природата от Абсолютното.
За Херметичната наука Вселената има трайна основа, има за основа една действителна субстанция и се ръководи от реални закони. Субстанцията, която лежи в основата на Вселената е това, което Учителя нарича Любов, а законите, които функционират в тази Вселена, са израз на това, което Учителя нарича Божествена Мъдрост. Ние не трябва да базираме живота си върху една илюзорна Вселена, но трябва по-скоро да разбираме истинската природа на Вселената, да разбираме нейните умствени закони и да се помъчим да ги използваме както за наше добро, така и за доброто на нашите ближни и за нашето развитие, издигайки се от поле към поле на съществуване. Законите на Вселената, които имат в основата си Божествена Мъдрост, са абсолютни и вечни, всичко, освен Абсолютното, е обвързано от тях. Няма нищо в Битието, което да не е подчинено на тези закони, които са реални, а не илюзорни, както и самата Вселена.
Защото всичко, което е безкрайният Ум
на
Бога
,
на
Абсолютното, е реално, само така да се каже една степен по-долу по отношение
на
онази Единствена Реалност, внедрена в природата от Абсолютното.
Според Херметичната наука материята си е пак материя за нас, щом като ние живеем в полето на материята, макар че знаем положително, че тя е една форма на енергията, която, от своя страна, е проява на Божествения Ум и, като всичко друго във Вселената, е чисто умствена по природа. Макар че на нивото на материята трябва да признаем нейните проявления, ние все пак можем да контролираме материята, прилагайки по-висши сили. Хората вършат големи грешки, когато се опитват да отричат или пренебрегват съществуването на материята в относителния й вид. Ние можем да отречем нейното господство върху нас и то с право, но ние никога не бихме могли и не би трябвало да я игнорираме в нейния относителен аспект и то тогава, докато живеем на нейното поле. Също така и природните закони не намаляват своята ефикасност, постоянство, сила и значение за нас, макар да знаем, че и те са умствена творба.
към текста >>
92.
ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Както знанието
на
геометрическите принципи помага и улеснява астронома да измерва и изследва далечните слънца и техните движения, седейки в обсерваторията си, така и
познаването
на
Принципа
на
съответствията улеснява човека да разсъждава разумно и правилно, изхождайки от познатото и отивайки към непознатото.
Когато човек схване и разбере значението и смисъла на този Принцип, това би му дало възможност да разреши много неясни противоречия, както и да проникне в много Тайни на Природата. Този Принцип има универсално приложение и проявление върху разните полета на Вселената и Живота. Той е един всемирен Закон. Древните херметисти са считали този Принцип като един от най-важните умствени инструменти, с помощта на които човек би могъл да отстрани пречките, които скриват от погледа му непознаваемото. Неговата употреба и приложение е в състояние да повдигне булото на Изида, за да може да се види лицето на богинята за малко.
Както знанието
на
геометрическите принципи помага и улеснява астронома да измерва и изследва далечните слънца и техните движения, седейки в обсерваторията си, така и
познаването
на
Принципа
на
съответствията улеснява човека да разсъждава разумно и правилно, изхождайки от познатото и отивайки към непознатото.
С вторият велик херметичен Принцип се изяснява истината, че съществува хармония, съгласуване, съотношение между различните полета на проява, живот и съществуване. Този Принцип ни показва, че законите, които действат в нашата физическа Вселена, са същите и в духовната страна на Вселената. Според херметичната философия Вселената е тяло на Бога. но както човешкото тяло, както човек е троичен, така и Вселената е троична и се състои от три проявени плана, наречени съответно физическо поле, духовно поле и умствено или Божествено поле.
към текста >>
Според херметичната философия Вселената е тяло
на
Бога
.
Древните херметисти са считали този Принцип като един от най-важните умствени инструменти, с помощта на които човек би могъл да отстрани пречките, които скриват от погледа му непознаваемото. Неговата употреба и приложение е в състояние да повдигне булото на Изида, за да може да се види лицето на богинята за малко. Както знанието на геометрическите принципи помага и улеснява астронома да измерва и изследва далечните слънца и техните движения, седейки в обсерваторията си, така и познаването на Принципа на съответствията улеснява човека да разсъждава разумно и правилно, изхождайки от познатото и отивайки към непознатото. С вторият велик херметичен Принцип се изяснява истината, че съществува хармония, съгласуване, съотношение между различните полета на проява, живот и съществуване. Този Принцип ни показва, че законите, които действат в нашата физическа Вселена, са същите и в духовната страна на Вселената.
Според херметичната философия Вселената е тяло
на
Бога
.
но както човешкото тяло, както човек е троичен, така и Вселената е троична и се състои от три проявени плана, наречени съответно физическо поле, духовно поле и умствено или Божествено поле. Учителя нарича по някой път тези полета феноменално, реално и идеално. Той ги нарича светове и е по-право. Но както човешкото тяло, което се състои от три части - глава, гърди и стомах и представлява едно цяло, така и Вселената, със своите три полета, представя едно цяло.
към текста >>
93.
2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той също така изразява, че Науката произлиза от
Бога
и че тя е без граници, както и Бог е безграничен.
Колоната в ляво е черна, този цвят символизира нещата на хаоса, пленничеството на ума в покоите на материята. Жената е увенчана с една корона, над която има нарастващ полумесец и е обвита в прозрачен воал, чиито дипли падат върху лицето й. Тя носи върху гърдите си слънчев кръст и върху коленете си една отворена книга, която покрива наполовина със своето наметало. Това е образът на Окултната наука, която очаква посветения на Прага на Светилището, за да му предаде Тайните на Природата. Слънчевият кръст означава оплодяването на материята от Ума.
Той също така изразява, че Науката произлиза от
Бога
и че тя е без граници, както и Бог е безграничен.
Воалът, който пада върху лицето означава Истината, която се изплъзва от погледите на едно невежо любопитство. Полуоткритата книга с наметало означава, че Тайните на Битието и Живота се разкриват на мъдреца в усамотение, когато той се съсредоточава в пълно себевладеене. Изида е Божествената Майка, Женският принцип, който показва, че единицата се е раздвоила и се създала двойката. Към Мъжкото се присъединява Женското или Женското се отделя от Мъжкото. Картината се нарича още Жрицата.
към текста >>
В умствения свят този Аркан символизира двойното отражение
на
единството, Науката за възприемане и
познаване
на
видимите и невидимите неща.
Ти ще видиш проявата на великия закон на сеене и жътва. Ти сам ще се убедиш в това, че всичко видимо е само израз на невидимото. Тъй както този храм отначало е съществувал в творческото въображение на Създателя, а след това е построен, така също светът е съществувал отначало в Ума на Твореца, преди да го направи материален чрез подухването на Своите устни. В Божествения свят този Аркан символизира Абсолютното Същество, което вижда и притежава трите граници на всяка проява, т.е. миналото, настоящето и бъдещето.
В умствения свят този Аркан символизира двойното отражение
на
единството, Науката за възприемане и
познаване
на
видимите и невидимите неща.
Във физическия свят жената, образец и подобие на мъжа, която се съединява с него, за да изпълни една и съща съдба. В хороскопа този Аркан съответства на ума, който се прояснява чрез лъчите на волята. Бог е казал Да бъде светлина! и светлината заляла безкрайността. Човек, образ на Бога, трябва да каже: Нека Истината да се проявява и нека Доброто да те навести.
към текста >>
Човек, образ
на
Бога
, трябва да каже: Нека Истината да се проявява и нека Доброто да те навести.
В умствения свят този Аркан символизира двойното отражение на единството, Науката за възприемане и познаване на видимите и невидимите неща. Във физическия свят жената, образец и подобие на мъжа, която се съединява с него, за да изпълни една и съща съдба. В хороскопа този Аркан съответства на ума, който се прояснява чрез лъчите на волята. Бог е казал Да бъде светлина! и светлината заляла безкрайността.
Човек, образ
на
Бога
, трябва да каже: Нека Истината да се проявява и нека Доброто да те навести.
И ако човек притежава истинска воля, той ще види да блести Истината и ще постигне Доброто, към което се стреми. Хлопай и ще ти се отвори, но изучавай дълго време Пътя, в който трябва да влезеш. Обърни лицето си към Слънцето и справедливостта, и Науката на Истината ще ти бъде дадена. Запазвай мълчание относно твоите намерения, за да не станат достояние на твоите врагове.
към текста >>
94.
5. Пети Аркан: ЙЕРОФАНТЪТ, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Неговият стремеж е към
познаване
на
Божественото.
Това е показано чрез техните облекла. При тази фаза на развитието пред ученика се откриват два пътя - пътят на Бялата магия, на Бялото Братство и пътят на Черната магия - на Черното братство. Както е представено в петия Аркан, ученикът в бялото облекло мисли честно, което е показано с това, че той държи дясната си ръка върху сърцето си. Неговите стремежи са чисти. Той иска да напредва.
Неговият стремеж е към
познаване
на
Божественото.
Той иска да може да вижда в Божествения план на световете, за да бъде сътрудник на Бога в Неговото дело. Той иска да помага, да служи, да бъде полезен, да върви в Пътя на Светлината и Любовта. Съвсем друг е ученикът в черното. Той също иска да учи, иска да знае, да може, но неговите стремежи са нечисти. Той търси познанието и властта по егоистични причини.
към текста >>
Той иска да може да вижда в Божествения план
на
световете, за да бъде сътрудник
на
Бога
в Неговото дело.
При тази фаза на развитието пред ученика се откриват два пътя - пътят на Бялата магия, на Бялото Братство и пътят на Черната магия - на Черното братство. Както е представено в петия Аркан, ученикът в бялото облекло мисли честно, което е показано с това, че той държи дясната си ръка върху сърцето си. Неговите стремежи са чисти. Той иска да напредва. Неговият стремеж е към познаване на Божественото.
Той иска да може да вижда в Божествения план
на
световете, за да бъде сътрудник
на
Бога
в Неговото дело.
Той иска да помага, да служи, да бъде полезен, да върви в Пътя на Светлината и Любовта. Съвсем друг е ученикът в черното. Той също иска да учи, иска да знае, да може, но неговите стремежи са нечисти. Той търси познанието и властта по егоистични причини. Лакомството за пари и удоволствия изпълват неговото сърце.
към текста >>
95.
7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първото, което ние смъртните можем да научим от Божеството, което е
на
Трона във висините, недостъпен и непостижим за повечето хора, е, че съществуват някои закони, които са символизирани в четвъртата картина, и че
познаването
на
тези закони дават
на
човека власт и авторитет.
символизирана от този Аркан, тогава му се разкрива следното: картините, представящи Арканите, произлизат една от друга. Тайнствени пътища водят между тях. В тази Книга владее магическа система, която се основава върху съотношението на числата. Седмата картина ни показва Пътя на Озирис, на побеждаващия Дух. Той минава през цялата Книга наХермес от картина първа до картина 19 и съдържа следните картини: 1, 4, 7, 10, 13, 16, 19-всичко седем картини.
Първото, което ние смъртните можем да научим от Божеството, което е
на
Трона във висините, недостъпен и непостижим за повечето хора, е, че съществуват някои закони, които са символизирани в четвъртата картина, и че
познаването
на
тези закони дават
на
човека власт и авторитет.
Последният е представен в пета картина, а там, където Божествените закони създават авторитета, там се проявява и красотата, представена в шеста картина и Божеството може да осъществи своите планове, показано в седма картина. В тази фаза на развитие на ученика му се дават познания върху великия ход на нещата, разкриват му се някои Тайни на мировия План. Седмата картина се нарича триумфиращата колесница на Озирис или осъществяване на Великия План. Тук Божественият План се осъществява от ученика. Както видяхме, на колесницата стои един мъж, който управлява колесницата.
към текста >>
Короната
на
главата му и скиптъра в ръката му показват, че това е фараонът, представен в четвърта картина, която символизира
Бога
, проявен във физическия свят.
Последният е представен в пета картина, а там, където Божествените закони създават авторитета, там се проявява и красотата, представена в шеста картина и Божеството може да осъществи своите планове, показано в седма картина. В тази фаза на развитие на ученика му се дават познания върху великия ход на нещата, разкриват му се някои Тайни на мировия План. Седмата картина се нарича триумфиращата колесница на Озирис или осъществяване на Великия План. Тук Божественият План се осъществява от ученика. Както видяхме, на колесницата стои един мъж, който управлява колесницата.
Короната
на
главата му и скиптъра в ръката му показват, че това е фараонът, представен в четвърта картина, която символизира
Бога
, проявен във физическия свят.
На картина първа виждаме Бога, Който е сътворил Вселената. Картина четвърта ни показва почиващия Бог след Сътворението и чрез създадените закони владее света. А върху картина седма виждаме Бога, водещ сътвореното от Него към търсене на съвършенство. Звездите върху балдахина на колата ни показват, че и безкрайните звездни светове вземат участие в еволюцията. Ние виждаме на колесницата окриления кръг - това е нашата Земя, която също върви, както и ние и Вселената към висши одухотворени фази на съществуване.
към текста >>
На
картина първа виждаме
Бога
, Който е сътворил Вселената.
В тази фаза на развитие на ученика му се дават познания върху великия ход на нещата, разкриват му се някои Тайни на мировия План. Седмата картина се нарича триумфиращата колесница на Озирис или осъществяване на Великия План. Тук Божественият План се осъществява от ученика. Както видяхме, на колесницата стои един мъж, който управлява колесницата. Короната на главата му и скиптъра в ръката му показват, че това е фараонът, представен в четвърта картина, която символизира Бога, проявен във физическия свят.
На
картина първа виждаме
Бога
, Който е сътворил Вселената.
Картина четвърта ни показва почиващия Бог след Сътворението и чрез създадените закони владее света. А върху картина седма виждаме Бога, водещ сътвореното от Него към търсене на съвършенство. Звездите върху балдахина на колата ни показват, че и безкрайните звездни светове вземат участие в еволюцията. Ние виждаме на колесницата окриления кръг - това е нашата Земя, която също върви, както и ние и Вселената към висши одухотворени фази на съществуване. Скиптърът в ръката на фараона, на върха на който има квадрат с триъгълник отгоре, затворен в един кръст показва, че Бог е вечно творящ и че Вечният не иска да изостави творбите на Своите ръце.
към текста >>
А върху картина седма виждаме
Бога
, водещ сътвореното от Него към търсене
на
съвършенство.
Тук Божественият План се осъществява от ученика. Както видяхме, на колесницата стои един мъж, който управлява колесницата. Короната на главата му и скиптъра в ръката му показват, че това е фараонът, представен в четвърта картина, която символизира Бога, проявен във физическия свят. На картина първа виждаме Бога, Който е сътворил Вселената. Картина четвърта ни показва почиващия Бог след Сътворението и чрез създадените закони владее света.
А върху картина седма виждаме
Бога
, водещ сътвореното от Него към търсене
на
съвършенство.
Звездите върху балдахина на колата ни показват, че и безкрайните звездни светове вземат участие в еволюцията. Ние виждаме на колесницата окриления кръг - това е нашата Земя, която също върви, както и ние и Вселената към висши одухотворени фази на съществуване. Скиптърът в ръката на фараона, на върха на който има квадрат с триъгълник отгоре, затворен в един кръст показва, че Бог е вечно творящ и че Вечният не иска да изостави творбите на Своите ръце. Вечният е верен и истинен. Двата сфинкса, белият и черният, които теглят колесницата, показват доброто и злото, които са служители на Великото Начало.
към текста >>
96.
8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, правосъдие, Справедливост и Истина
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Справедливостта, излъчена от
Бога
, е уравновесяваща сила, която възстановява реда, т.е.
Има числото 8 и буква Н. Картината представлява една жена, седнала на свои престол, челото й обкръжено с желязна корона. Тя държи в дясната си ръка меч с острието нагоре, а в лявата везни. Слънчевият кръст е начертан върху гърдите й. Това е древният символ на Справедливостта, който претегля действията на съществата и който се противопоставя на лошото и подкрепя доброто.
Справедливостта, излъчена от
Бога
, е уравновесяваща сила, която възстановява реда, т.е.
равновесието между правото и длъжността. Мечът е символ на покровителство, на защита, но също е една заплаха. Очите на жената са покрити с една превръзка, което показва, че тя мери и удря, налага наказания, без да държи сметка за условните различия, които хората установяват помежду си. Осмият Аркан със своята картина има връзка с картините пета и втора. В тези картини жената е показана, че стои между двете колони, образуващи Вратата на Светилището, която Врата е закрита със Завеса.
към текста >>
Тя не се влияе и не може да бъде подкупена нито от красотата, нито от високото произхождение, нито от
богатството
.
Писмените и устните поучения, които ученикът получава, го водят към познанието на Истината и към виждането. Той вижда как работи великият закон на сеитбата и жътвата, на звука и ехото, делото и наградата. Жената, седяща на своя трон, е със завързани очи, държаща меч и везни в ръцете си. Седящото положение говори за спокойствие и безпристрастие. Завързаните очи показват, че в преценката си тази жена не се влияе от никакви външни или лични внушения, че тя е напълно справедлива.
Тя не се влияе и не може да бъде подкупена нито от красотата, нито от високото произхождение, нито от
богатството
.
В тази фаза ученикът пристъпва към познаването на Истината, като му се отварят очите и той прониква зад Завесата на Светилището. Но как ще разбере, как ще узнае дали видяното и опознатото е Истина? Това обяснява на ученика 11 картина от Пътя на Изида, която е наречена Смелост и магически сили или още Укротеният лъв. Принципът на тази картина ще бъде опитният камък на ученика дали той наистина е опознал даденото явление. Истината дава смелост.
към текста >>
В тази фаза ученикът пристъпва към
познаването
на
Истината, като му се отварят очите и той прониква зад Завесата
на
Светилището.
Той вижда как работи великият закон на сеитбата и жътвата, на звука и ехото, делото и наградата. Жената, седяща на своя трон, е със завързани очи, държаща меч и везни в ръцете си. Седящото положение говори за спокойствие и безпристрастие. Завързаните очи показват, че в преценката си тази жена не се влияе от никакви външни или лични внушения, че тя е напълно справедлива. Тя не се влияе и не може да бъде подкупена нито от красотата, нито от високото произхождение, нито от богатството.
В тази фаза ученикът пристъпва към
познаването
на
Истината, като му се отварят очите и той прониква зад Завесата
на
Светилището.
Но как ще разбере, как ще узнае дали видяното и опознатото е Истина? Това обяснява на ученика 11 картина от Пътя на Изида, която е наречена Смелост и магически сили или още Укротеният лъв. Принципът на тази картина ще бъде опитният камък на ученика дали той наистина е опознал даденото явление. Истината дава смелост. Но това не е смелостта на храбрия, който със стиснати зъби отива срещу Смъртта със силата на волята си, а смелостта на мъдрия, който знае, че Смъртта е естествено явление, което често се повтаря, че е само един преход, а не край.
към текста >>
97.
ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според него от
Бога
наречен Непознатият Отец, произтекъл духовният свят, а видимият свят бил образуван от материята от седемте нисши еони (духове), управители
на
планетите, възглавявани от еврейския Бог Яве.
Доброто начало се проявява чрез 12 принципа, наречени еони, които организират царството на светлината. Злото със своите 12 зли духове се явява владетел на царството на тъмнината, което е царството на матери- СИРИЙСКИ ГНОСТИЦИ Според разбирането на сирийските гностици материята е вечно творческо зло начало, царство на Сатаната и Исус Христос е имал призрачно тяло. Това учение е развито от антиохиеца Сатурнин.
Според него от
Бога
наречен Непознатият Отец, произтекъл духовният свят, а видимият свят бил образуван от материята от седемте нисши еони (духове), управители
на
планетите, възглавявани от еврейския Бог Яве.
Човеците по своя произход се делят на два рода: духовни и веществени или добри и зли. Едните били създадени от нисши духове и отначало те били духовно и телесно слаби, та не могли да ходят прави и пълзели по земята като червеи. Обаче Бог се съжалил над тях и им дал Божествена искра и те се изправили на краката си. Другият род човеци били създадени от Сатаната от материята в противоположност на духовните люде. Веществените човеци под началството на Сатаната водели борба срещу духовните и ги угнетявали.
към текста >>
Той считал Новият и Старият Завет за откровения
на
два различни
Бога
.
Той научил духовните люде, че обладаването на висшето знание и чист живот са средства за това спасение. Сатурнин забранявал яденето на месо и пиенето на вино. Сирийски гностик е бил и Кердон, който проповядвал към 130-та година учение подобно на сатурновото. Негов най-бележит ученик бил умереният гностик Маркион от Синоп, който умрял между 220 и 240 година. Той също приемал, че Христос се явил в призрачно тяло.
Той считал Новият и Старият Завет за откровения
на
два различни
Бога
.
Новият Завет бил откровение на благия Бог на любовта и благостта, а Старият - на Бога на правдата Яве. Тациан, ученик на Юстин, мъченик. Той бил голям християнски апологет, но след 170-та година възприел валентиновото гностично учение и основал обществото на така наречените енкратити (въздържатели). Те не употребявали вино дори и за причастие и не ядяли месо. В третия век в Източна Месопотамия (Вавилон) действали евиониски гностици, а също и Манес най-напред там разпространил своето учение.
към текста >>
Новият Завет бил откровение
на
благия Бог
на
любовта и благостта, а Старият -
на
Бога
на
правдата Яве.
Сатурнин забранявал яденето на месо и пиенето на вино. Сирийски гностик е бил и Кердон, който проповядвал към 130-та година учение подобно на сатурновото. Негов най-бележит ученик бил умереният гностик Маркион от Синоп, който умрял между 220 и 240 година. Той също приемал, че Христос се явил в призрачно тяло. Той считал Новият и Старият Завет за откровения на два различни Бога.
Новият Завет бил откровение
на
благия Бог
на
любовта и благостта, а Старият -
на
Бога
на
правдата Яве.
Тациан, ученик на Юстин, мъченик. Той бил голям християнски апологет, но след 170-та година възприел валентиновото гностично учение и основал обществото на така наречените енкратити (въздържатели). Те не употребявали вино дори и за причастие и не ядяли месо. В третия век в Източна Месопотамия (Вавилон) действали евиониски гностици, а също и Манес най-напред там разпространил своето учение. Родоначалник на евионитите бил Керинт, евреин, родом от Александрия, където усвоил религиозната философия на Филон Александрийски.
към текста >>
Великият архонт отначало се смятал за върховен Бог, докато синът
на
истинския Бог еонът Разум или Христос го довел до
познаване
па истинския духовен Бог.
В основата на всичко стои Не-изреченото Битие. То създало от нищо семето на света. От това семе както пиле от яйцето се образува висшия свят, а от този свят - ефирният или звездният свят. От същото световно семе произлезли два еона, вледетели на света, велик архонт и малък архонт. Единият и другият архонти създали свое небе Окдоада или Небето на осемте еони и Евдомада или Небето па седемте еони, което е небето на планетите.
Великият архонт отначало се смятал за върховен Бог, докато синът
на
истинския Бог еонът Разум или Христос го довел до
познаване
па истинския духовен Бог.
Така двата духовни свята Окдоада и Евдомада, чрез Христа дошли до ясно Богопознание. Човечеството дълго време смятало за Бог малкия архонт, който се открил на света чрез Мойсей, духовните люде били освободени от тази заблуда от човека Исус, роден от Дева Мария чрез Святия Дух. Той бил определен при кръщението си в реката Йордан да приеме в себе си Христа, в Божественото слово и да научи хората на истинското богопознание. Неговата смърт няма спасително значение. Един от най-видните василидови ученици бил неговия син Исидор, който написал между другото и етически съчинения.
към текста >>
'"Мои драги ученици, изслушайте това, което ще ви кажа върху
познаването
на
Тайната
на
Неизразимия.
Той бил посветен в Египет в древните мистерии, посещавал александрийската школа изучавал с жар Питагор и Платон и от всички учения, които добил съставил тайно учение, доста сложно и подробно, което множество окултни идеи и учения се преподават чрез устата на един въображаем Христос. Гностическото богословие било твърде сложно за да може да стане общоприето. Гностицизмът обаче имал разклонения, които преживели средните векове и в наши дни е бил направен опит от французина Жул Дуален да възстанови гностическата църква обаче без голям успех. На Валентин се приписва книгата "Пистис София" или Вяра-Мъдрост. Ще предам някои мисли и идеи от нея, за да се види как е мислил Валентин.
'"Мои драги ученици, изслушайте това, което ще ви кажа върху
познаването
на
Тайната
на
Неизразимия.
Тайната на Неизразимия знае причината на Строгостта и онази на Милосърдието; тази Тайна знае причината на гибелта и онази на вечното съществуване на вековете. И тази Тайна знае защо съществуват влечуги и защо те трябва да бъдат унищожавани; и тази Тайна знае защо съществуват животни и защо трябва да бъдат унищожавани; и тази Тайна знае защо има стада и защо има птици; и тази Тайна знае защо има планини и защо те съдържат свещенни камъни; и тази Тайна знае защо съществува веществото на златото и онова на среброто; и тази Тайна знае защо има вещество на медта и защо има вещество на желязото и защо има вещество на оловото. И тази Тайна знае защо има стъклено вещество и защо восъчно; и тази Тайна знае защо съществуват водите на земята и всички неща, които се намират в тях и защо Земята съществува. И тази Тайна знае защо съществуват животните, които се намират в морето. И тази Тайна защо съществува веществото в света и защо то ще трябва напълно да се разложи.
към текста >>
Светът е създание
на
нисши еони, които пречат
на
излязлите от
Бога
души, да се върнат към Него.
Валентин имал много ученици - Птоломей, Секунд, Марк,Ираклион, и още други. Съществували две валентинови школи - източна и италянска, които се отличавали по някои подробности на ученията си. Валентиновите възгледи били усвоени и от сирийските гностици Офити. Виден александрийски гностик бил Карпократ, който действал в първата половина на втория век. Според него Бог е първобитно единство, от което излиза и се връща всичко духовно, а също и човешките души.
Светът е създание
на
нисши еони, които пречат
на
излязлите от
Бога
души, да се върнат към Него.
Човеците трябва да се стремят чрез гноси-са да се издигнат до Бога, които не дойдат до това съзнание техните души ще се поселят в нови тела. Исус ни е посочил пътя на нашето спасение, именно, да си спомняме за нашия небесен произход и да отбягваме от Димиурга. Преди Исус такива примери са ни дали Орфей, Питагор, Платон, Аристотел и др. Те са се спасили чрез вяра и любов. Делата нямат значение.
към текста >>
Човеците трябва да се стремят чрез гноси-са да се издигнат до
Бога
, които не дойдат до това съзнание техните души ще се поселят в нови тела.
Съществували две валентинови школи - източна и италянска, които се отличавали по някои подробности на ученията си. Валентиновите възгледи били усвоени и от сирийските гностици Офити. Виден александрийски гностик бил Карпократ, който действал в първата половина на втория век. Според него Бог е първобитно единство, от което излиза и се връща всичко духовно, а също и човешките души. Светът е създание на нисши еони, които пречат на излязлите от Бога души, да се върнат към Него.
Човеците трябва да се стремят чрез гноси-са да се издигнат до
Бога
, които не дойдат до това съзнание техните души ще се поселят в нови тела.
Исус ни е посочил пътя на нашето спасение, именно, да си спомняме за нашия небесен произход и да отбягваме от Димиурга. Преди Исус такива примери са ни дали Орфей, Питагор, Платон, Аристотел и др. Те са се спасили чрез вяра и любов. Делата нямат значение. Нравственият закон е товар поставен на света от Димиурга и неговото изпълнение не ни ползва.
към текста >>
обладатели за истинското знание за
Бога
.
Климент Александрийски привличал за слушатели не само християни, но и езичници. Дори езически философи отивали да слушат неговите уроци, в които той се стараел да изясни учението на християнската религия, като единствен гносис (знание за света и човека). Той постепенно приближавал слушателите си към Христа и ги запознавал с неговата мъдрост. Целта му била да просвети и научи христяните така. че тяхната вяра да бъде здрав философски мироглед, та да не бъдат само вярващи, но и гностици, т.е.
обладатели за истинското знание за
Бога
.
Ако се съди от неговата трилогия той ще да е поддържал тристепенна дидактическа система: 1. Възбуждал у слушателите вяра в Христа 2. Наставлявал повярвалите 3. Разкривал философски христовото учение. До нас са достигнали 4 съчинения на Климент Александрийски:
към текста >>
4. Кои
богати
ще се спасят
3. Разкривал философски христовото учение. До нас са достигнали 4 съчинения на Климент Александрийски: 1. Подбудително слово към елините 2. Педагог 3. "Стромата" или Постилка
4. Кои
богати
ще се спасят
Първите три съчинения са тъй тясно свързани, че пред. ставят едно цяло — трилогия. Първото съчинение изтъква превъзходството на християнството над езическата философия. В "Педагог" той представя Христа за истински ръководител и възпитател на света. "Стромата" е опит да бъде изяснено и приложено христовото учение като истинско учение.
към текста >>
В "Кои
богати
ще бъдат спасени" Климент доказва, че
богатството
не е вредно само по себе си, а начинът по който го употребяваме може да бъде вреден.
Първото съчинение изтъква превъзходството на християнството над езическата философия. В "Педагог" той представя Христа за истински ръководител и възпитател на света. "Стромата" е опит да бъде изяснено и приложено христовото учение като истинско учение. Това съчинение е по-скоро сбор от материали из съчиненията на разни автори - гръцки поети и философи, православни и гностически и в последствие и апокрифни. Това съчинение не е завършено, а само предговора или увода на тази част може да се вземе като едно развитие на богословската система и да носи заглавието "Учител".
В "Кои
богати
ще бъдат спасени" Климент доказва, че
богатството
не е вредно само по себе си, а начинът по който го употребяваме може да бъде вреден.
Климент изяснява Светото писание, както се вижда от дошлите до нас откъслеци от неговите съчинения "Чертици". Ако и да бранил православното учение той го е разбирал в неговата дълбока вътрешна същина ОРИГЕН Ориген бил ученик на Климент Александрийски, но превъзхождал своя учител по дълбочина на ума и изобщо бил най-великият богослов на древността. Той се родил в Александрия в 185 година от родители християни.
към текста >>
Той водел строго аскетически живот, с което силно влияел
на
мъчениците си, някои от които станали в последствие християнски мъченици, а
богатият
Авросий бивш последовател
на
гностика Валентин поел
на
свои разноски издаването
на
оригеновите съчинения.
За да се усъвършенства философията, той когато бил учител, посещавал уроците на неоплатони-ческия философ Амониус Макос. Научил е еврейски език, за да се ползва направо от еврейския текст на Светото Писание, за да проверява гръцкият му превод. Ориген преподавал безплатно от сутрин до вечер. Неговата високоученост привличала много слушатели - християни и езичници, мъже, жени.
Той водел строго аскетически живот, с което силно влияел
на
мъчениците си, някои от които станали в последствие християнски мъченици, а
богатият
Авросий бивш последовател
на
гностика Валентин поел
на
свои разноски издаването
на
оригеновите съчинения.
За да отстрани всякакво подозрение, Ориген се сомоскопил, разбирайки буквално думите на Христа, че има изкопци заради Царството Божие. После Ориген осъждал от тази своя постъпка, противна на думите на апостол Павел: "Буквата убива, духът животвори" (второ кор. 3,6). Славата на Ориген се е носила вън от Александрия. Към 215 година го повиква един княз в Арабия, за да го настави в християнството... За същата цел Юлия Манея, майката на бъдещия император Александър Север (222 - 235) и го поканила в Антиохия. По-късно около 230 година той бил повикан в Гърция, за да разреши един църковен спор минавайки през Палестина той спрял в Кесария Палестинска и бил ръкоположен за презвитер от приятелите си епископите Теокист Кесарийски и Александър Ерусалимски.
към текста >>
Ориген се намирал под силното влияние
на
платоновата философия и допускал неправославни мисли, като например: " От вечността съществуването
на
световете, предше-ствуването и преселението
на
душите, пъкъла ще бъде временно мъчилище и Сатаната също ще се върне при
Бога
в последния момент ".
Сетнешните издатели Памфил и Евсений Кесарийски поправили по него текста на седемдесетте. От този труд са запазени само откъслеци. Най-ценното догматично съчинение на Ориген е "За Началата" в четири книги. Главно с този свой труд той се явява като баща на богословската наука. В него за първи път християнското учение било изложено като философска система.
Ориген се намирал под силното влияние
на
платоновата философия и допускал неправославни мисли, като например: " От вечността съществуването
на
световете, предше-ствуването и преселението
на
душите, пъкъла ще бъде временно мъчилище и Сатаната също ще се върне при
Бога
в последния момент ".
Това Ориген наричал възстановяване на първоначалното състояние. Син Божи е подчинение на Отца. От 520 до 580 година се е водила остра борба между християнските църкви за и против учението на Ориген. В края на краищата надделяват противниците и неговото учение било обявено за еретическо. По молба на приятеля си Авросий Ориген написал апо-логенетично съчиение в осем книги "Против Целза", в което обстойно опровергава целзовото съчинение "Истинското слово", което е насочено против християнството.
към текста >>
Според Ару в горепосочената му книга катарите са имали през XII век знаци за
разпознаване
, думи за преминаване (пароли), и една астрологична доктрина.
В центъра на този кръст има една роза и виждаме да се явява за първи път изложен публично и почти категорично обяснен символа на розенкройцерите". От съвестната работа на Е. Ару "Комедията на Данте е преведена по буква и коментирана по дух с ключа на символичния език на верните в любовта се вижда, че Данте имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От тяхното учение той е почерпил омразата си към папите и римската черква както и окултните теории, които намираме във всеки ред на съчинението му". Според Ару адът представя обикновения свят, чистилището - изпитанията при посвещението, а Небето е обиталището на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта.
Според Ару в горепосочената му книга катарите са имали през XII век знаци за
разпознаване
, думи за преминаване (пароли), и една астрологична доктрина.
Те са правили своите посвещения в деня на пролетното равноденствие. При посвещението те употребявали три светлини. Научната им система била основана на доктрината на съотношенията на аналогията. Така според тяхната доктрина: На Луната отговаря граматиката, на Меркурий отговаря диалектиката, на Венера отговаря риториката, на Марс отговаря музиката, на Юпитер отговаря геометрията, на Сатурн отговаря астрономията, на Слънцита отговаря опростеният разум или аритметиката.
към текста >>
98.
ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ'
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Според тях светът е създаден от
Бога
, Който е причина за всичко съществуващо и е източник
на
съвършенството в природата и обществото.
В този идеализъм си дават среща крайно идеалистически. теологически и мистични възгледи с подчертан рационализъм и своеобразен натурализъм. С една дума това е еклектическо учение с обективна идеалистическа основа. В него са съчетани мистицизма с рационализма. Подобно на неоплатониците Чистите братя защищават една мистична натурфилософия.
Според тях светът е създаден от
Бога
, Който е причина за всичко съществуващо и е източник
на
съвършенството в природата и обществото.
Чистите братя говорят за всеобщата проницаемост на Първата Причина, на Бога. Той прониква всичко. Колкото до Неговото Всемогъщество то се проявява чрез съответните Му еманации. Първата най-близка до Него еманация е всеобщата душа на ангелите. Тази душа се намира над сферата на Луната, но проявява своята ръководна роля по отношение на всички тела на всички тела намиращи се под Луната.
към текста >>
Чистите братя говорят за всеобщата проницаемост
на
Първата Причина,
на
Бога
.
теологически и мистични възгледи с подчертан рационализъм и своеобразен натурализъм. С една дума това е еклектическо учение с обективна идеалистическа основа. В него са съчетани мистицизма с рационализма. Подобно на неоплатониците Чистите братя защищават една мистична натурфилософия. Според тях светът е създаден от Бога, Който е причина за всичко съществуващо и е източник на съвършенството в природата и обществото.
Чистите братя говорят за всеобщата проницаемост
на
Първата Причина,
на
Бога
.
Той прониква всичко. Колкото до Неговото Всемогъщество то се проявява чрез съответните Му еманации. Първата най-близка до Него еманация е всеобщата душа на ангелите. Тази душа се намира над сферата на Луната, но проявява своята ръководна роля по отношение на всички тела на всички тела намиращи се под Луната. Силата на всеобщата душа се простира върху всички неща от сферата на Луната до центъра на Земята.
към текста >>
Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението
на
хората с
Бога
.
Единното или Битието е принцип на нещата. Проявявайки и развивайки се Той става разум, който съдържа разум. Първоначалната или обща душа, първата материя, втората материя, която притежава дължина, широчина и дълбочина, но не и прелест, светът или Космосът, който показва нещата в пълна хармония, природата, способността на общата душа, която прониква във всички тела на подлунния свят и чрез които тя действа върху четирите елемента, които образуват света, минералите, растенията и животните, които произтичат от смесването на четирите елемента - представя една непрекъсната верига от същества, при което се проявява едно безупречно изкуство." Значително влияние на неоплатонизма се среща и в учението на Чистите братя за душата. Те придават на душата първенство по отношение на тялото, което е само един орден за душата.
Те приемат душата за идеална духовна същност, в която се осъществява единението
на
хората с
Бога
.
Както неоплатониците Плотин, Прокъл и други смятат човешкото тяло като тъмница за душата. И колкото тялото се приближава към своята физическа гибел, толкова душата се подготвя за вечен живот на другия свят. Иманентната същност на душата е непроменима. Различни са също нейната пълнота и нейното съвършенство. Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло.
към текста >>
Целта
на
наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването
на
душата,
познаването
и достигането
на
истината, основаване
на
верни възгледи и чисти тела.
Сетивната, мислителната способност, ангелските сили на душата и други се проявяват в различни периоди от съществуването на душата в човешкото тяло. Отделянето на душата от тялото, от материята изобщо е същевременно завръщането и към другия свят. Това означава, че душата е вечна, безсмъртна същност. Преходни са само периодите, в които тя проявява вечната си иманентна същност. За усъвършенстването на душата те приемат като неоплатониците, че тя се преражда последоветилно в ред тела.
Целта
на
наслаждението от благата, които се създават от хората е усъвършенстването
на
душата,
познаването
и достигането
на
истината, основаване
на
верни възгледи и чисти тела.
И самото изкуство трябва да съчетава възможно по-съвършенна хармония материята и формата с цел хората да получават полза от него в земния си живот.Последното предназначение на съвършентството на душата е да направи възможно за нея издигането и към небесното царство. Това е спасението и от морето на материята и плена на природата и излизането от бездната на света към просторите на духовния свят и към вечното безкрайно пребиваване там в радост, в щастие и блаженство. В учението на Чистите братя се долавя влиянието и на неопитагорейството. То проличава особено силно в астрономическите и астрологическите им схващания, където се посрещат идеите на неопитагорейците с тези на неоплатониците. Така Чистите братя правят пряка връзка между движенията па небесните тела и действията на хората.
към текста >>
В качеството
на
такава същност те приемат
Бога
.
да става проста субстанция, в която няма нито сложност, нито качество, нито количество. А формата пък е с линиите широчина и други подобни, т.е. тя е само съчетание на качество, което определя качествените особености на конкретните предмети. И тук формата е повече външната характеристика на нещата. Те приемат за последна причина и същност на всичко съществуващо духовната субстанция.
В качеството
на
такава същност те приемат
Бога
.
Който е последната причина за съединението на материята и формата. Така материята и формата принадлежат към два коренно различни свята от комбинирането на които чрез задължителното посредничество на Божествената дейност се образува конкретното многообразие на действителността. Не е трудно да се разбере, че когато говорят за формата и материята като два различни свята, те подразбират физическия и етерния свят, който придава форма на материята. Според тях, знанието не е нищо друго, освен образ на познаваемата човешка душа. Като познавателна способност душата възприема формата на познаваемите предмети.
към текста >>
А духовната наука има за обект
Бога
и неговите еманации - ангелите, духовете и душите, както и нормите и отношенията между хората.
Като познавателна способност душата възприема формата на познаваемите предмети. Това се осъществява първо посредством сетивата и второ чрез доводи и трето с размишление и съзерцание. Те приемат вярата и знанието, като казват, че вярата служи като средство, с помощта на което се открива пътя към Божествения живот, когато със знанието той си постига. Те разделят науките на две категории - природни науки и духовни науки. Природните науки изучават основните качества и категории: материя, форма, време, пространство, движение, астрономически тела и явления, и всички неща в природата.
А духовната наука има за обект
Бога
и неговите еманации - ангелите, духовете и душите, както и нормите и отношенията между хората.
Такова е в общи линии е учението на Чистите братя, което е чисто окултно учение, предавано от Белите братя в различни форми през различните епохи и народи, в които са действали. Учението на Белите братя всред арабския народ се проявява също така и в мистицизма на суфистите, както и на други арабски мислители, за които ще спомена по-нататък. Арабската философска мисъл, както вече споменах се развива на основата на неоплатонизма, който е една от формите на окултната наука, който се развива в началото на християнството в Александрия и имал за задача да събере всичко останало в древността и да го предаде на тогавашните хора и на бъдещите поколения, които бяха изгубили връзката с древните мистерии, които бяха се изопачили и изродили. Под влияние на Христовия импулс те искаха да възродят древните мистерии. Според един съвременен френски автор: "философията на Платон има господстващо влияние в арабския свят до Аве-роес.
към текста >>
99.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първите два клона - математиката и етиката съставят предварителните елементи
на
знанието и същевременно дават основните приоми, с помощта
на
които се достига до
познаването
на
същността
на
нещата и явленията.
ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-КИНДИ Ал-Кинди е един от първите арабски философи. Според него философията обхваща следните клонове на знанието: математика, логика, физика, метафизика и етика.
Първите два клона - математиката и етиката съставят предварителните елементи
на
знанието и същевременно дават основните приоми, с помощта
на
които се достига до
познаването
на
същността
на
нещата и явленията.
Физиката изследва природните тела, а метафизиката Битието и неговите закони, а етиката - обосновава ръководните принципи за постигането на добродетелите в развитието на човешката душа. С една дума философията е познание за истинската и най-дълбока същността на нещата и явленията. Нейната цел е истината, с която човек трябва да съгласува своите действия. Той признава и друго едно знание, което се добива от връзката с Бога и идва от Бога. Това Божествено знание се постига по пътя на пречистването и осветяването на душата и но волята на Бога и с Негова помощ и Негово съгласие и внушение.
към текста >>
Той признава и друго едно знание, което се добива от връзката с
Бога
и идва от
Бога
.
Според него философията обхваща следните клонове на знанието: математика, логика, физика, метафизика и етика. Първите два клона - математиката и етиката съставят предварителните елементи на знанието и същевременно дават основните приоми, с помощта на които се достига до познаването на същността на нещата и явленията. Физиката изследва природните тела, а метафизиката Битието и неговите закони, а етиката - обосновава ръководните принципи за постигането на добродетелите в развитието на човешката душа. С една дума философията е познание за истинската и най-дълбока същността на нещата и явленията. Нейната цел е истината, с която човек трябва да съгласува своите действия.
Той признава и друго едно знание, което се добива от връзката с
Бога
и идва от
Бога
.
Това Божествено знание се постига по пътя на пречистването и осветяването на душата и но волята на Бога и с Негова помощ и Негово съгласие и внушение. Това знание е достъпно само за пратениците на Бога. То е извън възможностите на обикновените хора, на които се предоставя вярата в Бога. Напротив познанието на външните неща и явления е достъпно за обикновените хора и се постига чрез сетивни възприятия и разума. То принадлежи към една друга област, която има свои специфични страни, различни от това на духовното знание.
към текста >>
Това Божествено знание се постига по пътя
на
пречистването и осветяването
на
душата и но волята
на
Бога
и с Негова помощ и Негово съгласие и внушение.
Първите два клона - математиката и етиката съставят предварителните елементи на знанието и същевременно дават основните приоми, с помощта на които се достига до познаването на същността на нещата и явленията. Физиката изследва природните тела, а метафизиката Битието и неговите закони, а етиката - обосновава ръководните принципи за постигането на добродетелите в развитието на човешката душа. С една дума философията е познание за истинската и най-дълбока същността на нещата и явленията. Нейната цел е истината, с която човек трябва да съгласува своите действия. Той признава и друго едно знание, което се добива от връзката с Бога и идва от Бога.
Това Божествено знание се постига по пътя
на
пречистването и осветяването
на
душата и но волята
на
Бога
и с Негова помощ и Негово съгласие и внушение.
Това знание е достъпно само за пратениците на Бога. То е извън възможностите на обикновените хора, на които се предоставя вярата в Бога. Напротив познанието на външните неща и явления е достъпно за обикновените хора и се постига чрез сетивни възприятия и разума. То принадлежи към една друга област, която има свои специфични страни, различни от това на духовното знание. "Философите притежават своя област на изследване.
към текста >>
Това знание е достъпно само за пратениците
на
Бога
.
Физиката изследва природните тела, а метафизиката Битието и неговите закони, а етиката - обосновава ръководните принципи за постигането на добродетелите в развитието на човешката душа. С една дума философията е познание за истинската и най-дълбока същността на нещата и явленията. Нейната цел е истината, с която човек трябва да съгласува своите действия. Той признава и друго едно знание, което се добива от връзката с Бога и идва от Бога. Това Божествено знание се постига по пътя на пречистването и осветяването на душата и но волята на Бога и с Негова помощ и Негово съгласие и внушение.
Това знание е достъпно само за пратениците
на
Бога
.
То е извън възможностите на обикновените хора, на които се предоставя вярата в Бога. Напротив познанието на външните неща и явления е достъпно за обикновените хора и се постига чрез сетивни възприятия и разума. То принадлежи към една друга област, която има свои специфични страни, различни от това на духовното знание. "Философите притежават своя област на изследване. Те се стремят не към Божественото внушение, а към изследване на природата, на външната действителност.
към текста >>
То е извън възможностите
на
обикновените хора,
на
които се предоставя вярата в
Бога
.
С една дума философията е познание за истинската и най-дълбока същността на нещата и явленията. Нейната цел е истината, с която човек трябва да съгласува своите действия. Той признава и друго едно знание, което се добива от връзката с Бога и идва от Бога. Това Божествено знание се постига по пътя на пречистването и осветяването на душата и но волята на Бога и с Негова помощ и Негово съгласие и внушение. Това знание е достъпно само за пратениците на Бога.
То е извън възможностите
на
обикновените хора,
на
които се предоставя вярата в
Бога
.
Напротив познанието на външните неща и явления е достъпно за обикновените хора и се постига чрез сетивни възприятия и разума. То принадлежи към една друга област, която има свои специфични страни, различни от това на духовното знание. "Философите притежават своя област на изследване. Те се стремят не към Божественото внушение, а към изследване на природата, на външната действителност. Ако философията се заеме с изследването на духовните въпроси по методите, които прилагат при изследване на природата, тя не може да достигне истинския отговор.
към текста >>
Така.че ако те разгледат отговорите
на
Божествените пратеници
на
въпросите, поставени пред тях, относно нещата, истинската природа
на
които е скрита, то те ще се окажат такива, че ако философията би се опитала да отговори
на
тези въпроси, употребявайки цялото си остроумие, придобиването
на
което способства
на
запазването със споменатите неща в хода
на
дълги и усърдни изследвания и упражнения, то би станало ясно, че тя не дава отговор равен по красота, яснота,простота и пълнота
на
отговорите
на
пратениците
на
Бога
."
Напротив познанието на външните неща и явления е достъпно за обикновените хора и се постига чрез сетивни възприятия и разума. То принадлежи към една друга област, която има свои специфични страни, различни от това на духовното знание. "Философите притежават своя област на изследване. Те се стремят не към Божественото внушение, а към изследване на природата, на външната действителност. Ако философията се заеме с изследването на духовните въпроси по методите, които прилагат при изследване на природата, тя не може да достигне истинския отговор.
Така.че ако те разгледат отговорите
на
Божествените пратеници
на
въпросите, поставени пред тях, относно нещата, истинската природа
на
които е скрита, то те ще се окажат такива, че ако философията би се опитала да отговори
на
тези въпроси, употребявайки цялото си остроумие, придобиването
на
което способства
на
запазването със споменатите неща в хода
на
дълги и усърдни изследвания и упражнения, то би станало ясно, че тя не дава отговор равен по красота, яснота,простота и пълнота
на
отговорите
на
пратениците
на
Бога
."
От тази мисъл на Ал-Кинди се вижда, че той признава екзотеричното, външното знание, достъпно за всички хора, и езотеричното знание, досъпно само за онези, които са във връзка с Бога и го получават направо от Него. Това ясно показва, че той е бил запознат с дълбокото знание на древните мистерии, където именно се е предавало това знание, идващо направо от Бога. Той познава Бога като Първа и крайна Причина. За него вярата не съществувала без знанието. Знанието определя главното отношение на хората към нещата и събитията в света.
към текста >>
От тази мисъл
на
Ал-Кинди се вижда, че той признава екзотеричното, външното знание, достъпно за всички хора, и езотеричното знание, досъпно само за онези, които са във връзка с
Бога
и го получават направо от Него.
То принадлежи към една друга област, която има свои специфични страни, различни от това на духовното знание. "Философите притежават своя област на изследване. Те се стремят не към Божественото внушение, а към изследване на природата, на външната действителност. Ако философията се заеме с изследването на духовните въпроси по методите, които прилагат при изследване на природата, тя не може да достигне истинския отговор. Така.че ако те разгледат отговорите на Божествените пратеници на въпросите, поставени пред тях, относно нещата, истинската природа на които е скрита, то те ще се окажат такива, че ако философията би се опитала да отговори на тези въпроси, употребявайки цялото си остроумие, придобиването на което способства на запазването със споменатите неща в хода на дълги и усърдни изследвания и упражнения, то би станало ясно, че тя не дава отговор равен по красота, яснота,простота и пълнота на отговорите на пратениците на Бога."
От тази мисъл
на
Ал-Кинди се вижда, че той признава екзотеричното, външното знание, достъпно за всички хора, и езотеричното знание, досъпно само за онези, които са във връзка с
Бога
и го получават направо от Него.
Това ясно показва, че той е бил запознат с дълбокото знание на древните мистерии, където именно се е предавало това знание, идващо направо от Бога. Той познава Бога като Първа и крайна Причина. За него вярата не съществувала без знанието. Знанието определя главното отношение на хората към нещата и събитията в света. Той приема за Първа Причина на всичко съществуващо Бог, обединяващ в себе си действащите и ентелехиални т.е.
към текста >>
Това ясно показва, че той е бил запознат с дълбокото знание
на
древните мистерии, където именно се е предавало това знание, идващо направо от
Бога
.
"Философите притежават своя област на изследване. Те се стремят не към Божественото внушение, а към изследване на природата, на външната действителност. Ако философията се заеме с изследването на духовните въпроси по методите, които прилагат при изследване на природата, тя не може да достигне истинския отговор. Така.че ако те разгледат отговорите на Божествените пратеници на въпросите, поставени пред тях, относно нещата, истинската природа на които е скрита, то те ще се окажат такива, че ако философията би се опитала да отговори на тези въпроси, употребявайки цялото си остроумие, придобиването на което способства на запазването със споменатите неща в хода на дълги и усърдни изследвания и упражнения, то би станало ясно, че тя не дава отговор равен по красота, яснота,простота и пълнота на отговорите на пратениците на Бога." От тази мисъл на Ал-Кинди се вижда, че той признава екзотеричното, външното знание, достъпно за всички хора, и езотеричното знание, досъпно само за онези, които са във връзка с Бога и го получават направо от Него.
Това ясно показва, че той е бил запознат с дълбокото знание
на
древните мистерии, където именно се е предавало това знание, идващо направо от
Бога
.
Той познава Бога като Първа и крайна Причина. За него вярата не съществувала без знанието. Знанието определя главното отношение на хората към нещата и събитията в света. Той приема за Първа Причина на всичко съществуващо Бог, обединяващ в себе си действащите и ентелехиални т.е. духовни причини.
към текста >>
Той познава
Бога
като Първа и крайна Причина.
Те се стремят не към Божественото внушение, а към изследване на природата, на външната действителност. Ако философията се заеме с изследването на духовните въпроси по методите, които прилагат при изследване на природата, тя не може да достигне истинския отговор. Така.че ако те разгледат отговорите на Божествените пратеници на въпросите, поставени пред тях, относно нещата, истинската природа на които е скрита, то те ще се окажат такива, че ако философията би се опитала да отговори на тези въпроси, употребявайки цялото си остроумие, придобиването на което способства на запазването със споменатите неща в хода на дълги и усърдни изследвания и упражнения, то би станало ясно, че тя не дава отговор равен по красота, яснота,простота и пълнота на отговорите на пратениците на Бога." От тази мисъл на Ал-Кинди се вижда, че той признава екзотеричното, външното знание, достъпно за всички хора, и езотеричното знание, досъпно само за онези, които са във връзка с Бога и го получават направо от Него. Това ясно показва, че той е бил запознат с дълбокото знание на древните мистерии, където именно се е предавало това знание, идващо направо от Бога.
Той познава
Бога
като Първа и крайна Причина.
За него вярата не съществувала без знанието. Знанието определя главното отношение на хората към нещата и събитията в света. Той приема за Първа Причина на всичко съществуващо Бог, обединяващ в себе си действащите и ентелехиални т.е. духовни причини. Той е Творец на всичко, душа на всичко, Причина на причините.
към текста >>
100.
ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Философията дава родовете и видовете
на
Битието и пътищата за тяхното
познаване
.
Той е роден в края на XI век в град Саргоса в семейство на златар. Живее в Гранада и в Саргоса, където е бил на държавна служба, но заради своите възгледи е бил хвърлен в затвора и отровен от своите противници. Главни негови съчинения са: "За душата", "За уединения живот", "За съединението на човека с активния разум". Философското познание започва от момента, когато се опитваме да доловим същността на непосредственото съществуване на единичните вещи. Всяка философия, трябва да намери основата на света и чрез анализ да открие всички произтичащи от нея главни характеристики на действителността и още по-точно нейните конкретни разновидности.
Философията дава родовете и видовете
на
Битието и пътищата за тяхното
познаване
.
Според него, първичната материя и универсалната форма е първата причина на движението. Следователно, първичната материя и универсалната форма определят най-общите точки на Битието и движението на нещата. Формата той свързва с идеята за душата. Изследователите определят неговото учение като обективен идеализъм. Той приема първият двигател, първата причина за необходимо предварително условие за движението.
към текста >>
Целият свят - видим и невидим е дело
на
Бога
.
Той не само носи субстанцията на Необходимото Битие, но и зависи от него. Следователно, идеите, така наречение Божествени Същности са промеждутъчно звено между Първодвигателя, Първопричината от една страна и емпиричния свят от друга. Идеите са една сътворена от Божеството природа. Необходимото Битие ги извиква към живот и им осигурява продължителност на тяхното съществуване. То е тяхното начало и причина.
Целият свят - видим и невидим е дело
на
Бога
.
Единствената и главна характеристика на света е Неговото единство. Множествеността се проявява като нещо случайно. Това единство съществува и в човешкото тяло. Единството на тялото се осъществява от духа. Духът е неизменен за разлика от телесните форми на Битието.
към текста >>
Така той идва до идеята за
Бога
, че Бог е един обект, който се познава чрез вътрешно съзерцание.
Формата, според него, не е сетивно възприемано качество, а активна същност на нещата и тяхната душа, благодарение на което нещата се движат. Формата е синоним на природата, т.е. на субстанцията, на Началото. Човешкото познание, според него, не се ограничава само със сетивните възприятия и умственото размишление. То може да се осъществи в нови форми, които по своята познавателна стойност стоят по-горе от сетивното съзерцание.
Така той идва до идеята за
Бога
, че Бог е един обект, който се познава чрез вътрешно съзерцание.
Неговата същност е най-дълбока от тези на другите неща и се достига да един начин, който няма нищо общо с усещането и размишлението. Истинското познание е достигането на същността на Бога, като начало на света. Процесът на познанието е процес на достигане същността на това Същество. Който притежава истинското познание, той обладава действителността, истинската същност на Необходимото Битие. Така познанието води до съединението на субекта и обекта на познанието, до духовното сливане на човека с Истинското Същество, до изчезването на отделното Аз.
към текста >>
Истинското познание е достигането
на
същността
на
Бога
, като начало
на
света.
на субстанцията, на Началото. Човешкото познание, според него, не се ограничава само със сетивните възприятия и умственото размишление. То може да се осъществи в нови форми, които по своята познавателна стойност стоят по-горе от сетивното съзерцание. Така той идва до идеята за Бога, че Бог е един обект, който се познава чрез вътрешно съзерцание. Неговата същност е най-дълбока от тези на другите неща и се достига да един начин, който няма нищо общо с усещането и размишлението.
Истинското познание е достигането
на
същността
на
Бога
, като начало
на
света.
Процесът на познанието е процес на достигане същността на това Същество. Който притежава истинското познание, той обладава действителността, истинската същност на Необходимото Битие. Така познанието води до съединението на субекта и обекта на познанието, до духовното сливане на човека с Истинското Същество, до изчезването на отделното Аз. Но това не е физическо, а духовно претопяване в лоното на Безкрайното и Всемогъщото Същество - Бог. Мистичната форма, в която се постига това, е така наречения екстаз.
към текста >>
Чрез него ние се абстрахираме от емпиричния свят и по пътя
на
подражаването
на
небесните тела и вътрешното вглъбяване достигаме до истинското
познаване
на
истината и Необходимото Същество.
Процесът на познанието е процес на достигане същността на това Същество. Който притежава истинското познание, той обладава действителността, истинската същност на Необходимото Битие. Така познанието води до съединението на субекта и обекта на познанието, до духовното сливане на човека с Истинското Същество, до изчезването на отделното Аз. Но това не е физическо, а духовно претопяване в лоното на Безкрайното и Всемогъщото Същество - Бог. Мистичната форма, в която се постига това, е така наречения екстаз.
Чрез него ние се абстрахираме от емпиричния свят и по пътя
на
подражаването
на
небесните тела и вътрешното вглъбяване достигаме до истинското
познаване
на
истината и Необходимото Същество.
Така човек отстранявайки всички връзки със сетивния свят. затваряйки очите си, запушвайки ушите си, напрягайки всички усилия, отказвайки се от въображението, стеремейки се със всички сили да мисли само за Бога и за нищо друго и нищо мислено да не присъединява към Него. Така се стига до състоянието на екстаза. Такава е в общи линии философията на Ибън Туфаил. 3. Философията на Ибън Рудж - Авероес
към текста >>
затваряйки очите си, запушвайки ушите си, напрягайки всички усилия, отказвайки се от въображението, стеремейки се със всички сили да мисли само за
Бога
и за нищо друго и нищо мислено да не присъединява към Него.
Така познанието води до съединението на субекта и обекта на познанието, до духовното сливане на човека с Истинското Същество, до изчезването на отделното Аз. Но това не е физическо, а духовно претопяване в лоното на Безкрайното и Всемогъщото Същество - Бог. Мистичната форма, в която се постига това, е така наречения екстаз. Чрез него ние се абстрахираме от емпиричния свят и по пътя на подражаването на небесните тела и вътрешното вглъбяване достигаме до истинското познаване на истината и Необходимото Същество. Така човек отстранявайки всички връзки със сетивния свят.
затваряйки очите си, запушвайки ушите си, напрягайки всички усилия, отказвайки се от въображението, стеремейки се със всички сили да мисли само за
Бога
и за нищо друго и нищо мислено да не присъединява към Него.
Така се стига до състоянието на екстаза. Такава е в общи линии философията на Ибън Туфаил. 3. Философията на Ибън Рудж - Авероес Авероес е роден през 1126 година в град Кордова в Испания. Произхожда от богато аристократично семейство.
към текста >>
Произхожда от
богато
аристократично семейство.
затваряйки очите си, запушвайки ушите си, напрягайки всички усилия, отказвайки се от въображението, стеремейки се със всички сили да мисли само за Бога и за нищо друго и нищо мислено да не присъединява към Него. Така се стига до състоянието на екстаза. Такава е в общи линии философията на Ибън Туфаил. 3. Философията на Ибън Рудж - Авероес Авероес е роден през 1126 година в град Кордова в Испания.
Произхожда от
богато
аристократично семейство.
Дядо му и баща му са изпълнявали висши съдийски служби. Самият Авероес получава много добро образование. Той изучава теология, право, философия, литература, поезия и медицина. Живее всред обществото на просветени хора и се ползва от покровителството на управляващите среди. Към 1195 година той изпада в немилост и е обвинен,че се отклонява от моха-меданската религия и неговите съчинения са обявени за ере-тически.
към текста >>
Въпреки това той приема съществуването
на
Бога
като Първопричина
на
всичко.
Според него там където свършва философията започва теологията и обратно. Той отрича астрологията и въздействието на небесните тела върху земните явления и отрича всички гадателни науки и алхимията. Истинското научно познание, според него, е длъжно да отчита действителната стойност на реалните факти. Той приема вечността на света, т.е. че светът не е създаден, а вечно съществува.
Въпреки това той приема съществуването
на
Бога
като Първопричина
на
всичко.
Поддържа, че в света съществуват пет основни елемента: етер, огън, въздух, вода и земя. Небето се оформя от множество сфери. Всяка сфера притежава разум, което е душата на небесното тяло. Отделните разуми са свързани помежду си в зависимост от разума на първата сфера. По такъв начин тя разпространява своето влияние до последната сфера, а чрез нея и до нас.
към текста >>
Изкуството
на
логиката признава съществуването
на
причините и действиията и смята, че действията може да се познаят само благодарение
познаването
на
техните причини.
Всички явления и неща, казва той. възникват на основата и по силата на някаква причина, която не зависи от съзнанието и волята на хората. Поради това задачата на науката е да изследва причинната връзка на нещата и между нещата. Самото познание е разкриване причината на изследваните явления. Той казва: "Разумът не е нищо друго, освен достига-не на Битието до неговата причина и именно това отличава разума от всички други възприемащи сили, така че оня, който отрича причината, той отрича и разума.
Изкуството
на
логиката признава съществуването
на
причините и действиията и смята, че действията може да се познаят само благодарение
познаването
на
техните причини.
Отричането на това заключава в себе си отричането на познанието. Според Авероес, има индивидуална и универсална душа. Индивидуалната душа се унищожава с тялото, а универсалната душа е безсмъртна и тя обединява духовните качества на всички хора. Съединението на универсалната душа с дадено тяло обуславя явяването на индивидуалната душа. Подобно е и учението му за разума.
към текста >>
Това е един импулс, който се доразвива в последствие от Франциск Бекон, за когото също такива мислители казват, че въпреки, че вярва в
Бога
, той е материалист, докато съзнае положително, че той е окултист, розенкройцер.
През Средновековието философията на Авероес се разглежда от две противоположни становища. Едни от философите се стремят да я приспособят към специалната идеология, основана на християнството и мистично-окултното схващане на живота. Тук на първо място трябва да се отнесат Алберт Велики, Тома Аквински и др. И двамата са дъблоки мистици, а първият и знаменит окултист. Други по-материалистично настроени мислители виждат в неговото лице представител на едно мистично направление, което е криво разбиране на Авероес, което изхожда от неговото въвеждане на емпиричния метод на изследване в процеса на познанието.
Това е един импулс, който се доразвива в последствие от Франциск Бекон, за когото също такива мислители казват, че въпреки, че вярва в
Бога
, той е материалист, докато съзнае положително, че той е окултист, розенкройцер.
В течение на цялото Средновековие в епохата на Възраждането мислителите от различни гледища се позовават на идеите на Авераес и от него на Аристотел, но както за единия, така и за другия са често пъти криво изтълкувани поради факта, че те се насочват към емпиричния метод на изследване, което според повърхностното мислене е белег на материалистично мислене. Това е едно погрешно схващане, защото както ще видим, когато разглеждаме Франциск Бекон, който установи този метод в процеса на познанието, че той изхожда от средата на розенкройцерите.
към текста >>
НАГОРЕ