Търсене в текстове за 'Парични средства'

Идват разследвания за дадени на съхранение парични средства на различни братя.

Единият от членовете на финансовия съвет почива и в съвета остават само Антов и Стефанов. Те се опитват да предизвикат ревизия, за да бъдат окончателно изхвърлени старите братски ръководители, но общото събрание най-сетне изригва в недоволство, и предложението им е отхвърлено. Уви! Антов се развихря и последните защитници на братските традиции биват пометени. Николай Дойнов е изпратен на концлагер на дунавския остров Персенк за две години, които са последвани от няколко месечни разпити и разследвания в дирекция на Милицията на Лъвов мост и централния затвор. Жечо също е разнищен от разпити и арести. Идват разследвания за дадени на съхранение парични средства на различни братя. Следват счетоводни манипулации, които са съвършено унищожителни. Средствата, които са дадени официално от заможни членове на братството се подлагат на данък в размер на половин милион лева т. е. стойността на няколко апартамента по цените на онова време. Започват конфискации на частни имоти на членове на братството, и на личните вещи на Учителя. Стенографката Елена Андреева прави отчаян опит да спаси личните вещи на Дънов, но и това бива предотвратено.
към текста >>

Уви! Антов се развихря и последните защитници на братските традиции биват пометени. Николай Дойнов е изпратен на концлагер на дунавския остров Персенк за две години, които са последвани от няколко месечни разпити и разследвания в дирекция на Милицията на Лъвов мост и централния затвор. Жечо също е разнищен от разпити и арести. Идват разследвания за дадени на съхранение парични средства на различни братя. Следват счетоводни манипулации, които са съвършено унищожителни. Средствата, които са дадени официално от заможни членове на братството се подлагат на данък в размер на половин милион лева т. е. стойността на няколко апартамента по цените на онова време. Започват конфискации на частни имоти на членове на братството, и на личните вещи на Учителя. Стенографката Елена Андреева прави отчаян опит да спаси личните вещи на Дънов, но и това бива предотвратено. Безсмислено е да се проследяват всички подробности по този процес. Картината обаче е пределно ясна.
към текста >>

Петър Камбуров от Стара Загора, по това време студент в София, е изпратен от него да живее в „Колибата“ край Търново, където се провеждат ежегодните събори, и да обработва братските имоти. Георги Йорданов от София твърди, че в местността „Свирчовица“ на 7 км източно от Русе, „братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност... една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно. Направили са сграда за колективен труд и работа“. Синът на Никола Ватев уточнява, че баща му е основател на Братското стопанство в Русе. Той, заедно със съмишленика си Иван Явашев, собственик на чифлик от 300 декара, решават да поставят началото на „комуната“. За целта Ватев със собствени средства построява в чифлика жилище с пет стаи. В спомените си Марийка Марашлиева, дъщеря на Велико Марашлиев, който известно време е член на „комуната“, посочва, че Иван Вълчанов Явашев е подарил 180 декара на русенското комунално Братство. Интересуващият се обаче, когато се запознае отблизо със съдържанието на протоколите на Общество „Бяло Братство“ - Русе, ще установи, че дарения на поземлени имоти не са правени и съответно не са документирани. Стопанството се е оформило чрез закупуване на съседни участъци. Но са основателни твърденията в спомените, че Софийското братство, най-вероятно чрез Учителя, подпомага сериозно с парични средства ентусиазма на русенци. Георги Йорданов и Марийка Марашлиева разказват за съществуването в местността „Свирчовица“ преди създаването на Братското стопанство на други „комуни“ - първо на анархисти, а след това на комунисти.
към текста >>

Но са основателни твърденията в спомените, че Софийското братство, най-вероятно чрез Учителя, подпомага сериозно с парични средства ентусиазма на русенци.

Той, заедно със съмишленика си Иван Явашев, собственик на чифлик от 300 декара, решават да поставят началото на „комуната“. За целта Ватев със собствени средства построява в чифлика жилище с пет стаи. В спомените си Марийка Марашлиева, дъщеря на Велико Марашлиев, който известно време е член на „комуната“, посочва, че Иван Вълчанов Явашев е подарил 180 декара на русенското комунално Братство. Интересуващият се обаче, когато се запознае отблизо със съдържанието на протоколите на Общество „Бяло Братство“ - Русе, ще установи, че дарения на поземлени имоти не са правени и съответно не са документирани. Стопанството се е оформило чрез закупуване на съседни участъци. Но са основателни твърденията в спомените, че Софийското братство, най-вероятно чрез Учителя, подпомага сериозно с парични средства ентусиазма на русенци. Георги Йорданов и Марийка Марашлиева разказват за съществуването в местността „Свирчовица“ преди създаването на Братското стопанство на други „комуни“ - първо на анархисти, а след това на комунисти. Според Георги Йорданов и двете се разпадат поради вътрешни неразбирателства и тогава русенските братя закупуват земята им.
към текста >>