Търсене в текстове за 'Отражение на светлината'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 517 резултата в 70 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_03 ) Езикът на Разумното начало - Боян Боев (1883 – 1963)

Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината.
Всякога считай, че Бог е с теб; тогава ще направиш това, което е по Бога. Приемете като аксиома, че Бог ви обича. Колко ви обича не се ровете в това. Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината, Божественото в човека. Твоят любим е Този, който те обича. Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята. Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал. Моята Любов е вечна!
към текста >>

В Шестата раса се възстановява Светлината.
Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.
към текста >>

Сега правите добро, но като отражение.
В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си.
към текста >>

2. 2_14 ) Любов към всички - Боян Боев (1883 – 1963)

Напуснете вашите биволски коли и влакове и пътувайте със Светлината.
ЛЮБОВ КЪМ ВСИЧКИ В частен разговор с един брат Учителя каза: Напуснете вашите биволски коли и влакове и пътувайте със Светлината. Вие всички искате новото, но стоите и не се освобождавате от старото. Всеки да чувства себе си и другите като души! Новата епоха ще бъде любовна епоха и затова ще освободи хората от ненужните страдания. Хората ще разберат, че няма друг начин, освен Любовта. Това е единственият Път – с най-малко разходи.
към текста >>

Ти обичаш един човек, защото той е отражение на всички хора.
Щом един човек може да обича едного, може да обича всички. Най-лошото е, когато не обичаме никого. Любовта трябва да я изпратим от нас, не трябва да я спираме. Като обичаш едного, тогава Любовта ти протича към другите, раздава се, твоята любов от него минава към другите. Не считай Любовта за еднократен процес. Ти обичаш един човек, защото той е отражение на всички хора. Като обичаш едного, несъзнателно в него ти обичаш цялото човечество. Едно същество от Невидимия свят те обича чрез някого, може би, една година и после си заминава. След това намира чрез друг да те обича, после чрез трети и т.н. То е все същото същество от Невидимия свят. Представи си десет милиона души в Невидимия свят, където полове не съществуват, всички са еднакви; и ти си като тях.
към текста >>

3. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако съм поет, ще пиша за светлината, за въздуха, за водата, за хляба; това са реални работи.
За да бъде човек истински писател, той трябва да пише с най-хубаво перо, със златно, а ако е желязно перо, което ръждясва, не би могъл да пише хубави работи. Кога перото е златно? – Когато човек престане да говори лоши работи, перото му е златно. Желязното перо трябва да стане на златно. Който иска да пише, нека първо да свърши клас по Любов. Ако съм поет, ще пиша за светлината, за въздуха, за водата, за хляба; това са реални работи. Истинският писател е в хармония с природните закони и сили. Когато пише и дойде до едно място на затруднение, до мъчнотия, той спира, защото знае, че Духът се е оттеглил. А онзи, който не разбира, ще почне да римува, да човърка. Нека да спре, да влезе в хармония с природните закони и да се коригира, за да може Духът пак да работи. Наблюдавайте, като се задълбочите, какво ще ви каже Духът.
към текста >>

Музиката, поезията, живописта, изобщо изкуствата, които виждаме на Земята, са отражение на Божествения свят и следователно човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото е във връзка с Божествения свят.
Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля. Той долавя бъдещето, което ще стане, и го сваля. В този смисъл, поетът води човечеството. Музиката, поезията, живописта, изобщо изкуствата, които виждаме на Земята, са отражение на Божествения свят и следователно човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото е във връзка с Божествения свят. Едната от сестрите попита Учителя: „Каква полза има от това, че аз пиша поезия? ” Това са стъпала, чрез които се възкачваш към Бога. Поезията е стълба, по която човек се възкачва към Бога. Един от братята каза: „Искаме да основем окултен театър на Братството“.
към текста >>

4. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Светлината, топлината и всички други условия са изявление на дейността на разумните сили в житото; жизнените процеси, които се извършват в развиващото се зрънце, са регулирани от Невидимия свят.
Когато човек схване това, именно тя ще раздвижи вътрешните му сили – умствени, сърдечни, волеви. И когато човек почне да гледа на Природата по този начин, ще се родят у него нови идеи, чувства и подтици – тогава той ще съзнава, че присъства в един храм, където Любовта е изявление на разумните сили. В основата на цялата Природа лежат Любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света: да, така е, това е несъвършенството на децата, които още не са пробудени, обаче разумното, което работи отвътре, ще преодолее всички прегради и ще се прояви. Човек греши, като мисли, че прави нещо със собствени усилия: например посява жито и смята, че той го е произвел. Светлината, топлината и всички други условия са изявление на дейността на разумните сили в житото; жизнените процеси, които се извършват в развиващото се зрънце, са регулирани от Невидимия свят. Нещо повече, всички дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, която работи в нас. Гледаш ли на света в такава светлина, тогава и най-дребното явление в Природата ще бъде за теб изпълнено с поезия и висш смисъл. Тогава и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята и буболечките, събуждането на една красива идея или повикът на едно благородно чувство – всичко ще се измерва от теб като изявление на великата Любов, която прониква цялата Природа. Всъщност всичко, което постигаме, е дар на разумните сили, които ни водят към върха на красотата и съвършенството. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте.“ Някой може да се съгласи, че това е вярно за духовната работа, и да се усъмни дали същото може да се отнесе към физическата.
към текста >>

Учителя казва: „Човешката личност е отражение на Бога.“ Тези същества обичат Божественото в нас.
Схванем ли това, тогава при изследването си стигаме до смисъла на нещата. При съзерцанието на кое да е явление в Природата ние ще развием нашите вътрешни сили. Защото щом мислим за съществата на Любовта и жертвата, веднага се свързваме с тях вътрешно и тогава мирът им се излива върху нас. Влезем ли в съприкосновение с тяхното поле на дейност, тогава явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действа съзнанието на тези същества. Всичко това те го правят от Любов към Първичната Причина – те служат на Бога. Учителя казва: „Човешката личност е отражение на Бога.“ Тези същества обичат Божественото в нас. Те не очакват нищо от нас, а само дават – научили са, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Животът, който имат, ние се стремим към него. От мъчение и труд човек ще се издигне до работа. Работата, това ново направление на труда за нас, всъщност лежи в основата на Космичния живот. Този начин на дейност не е нещо необикновено, напротив – то е нормалното, естественото в живота на Вселената и е влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото Битие.
към текста >>

5. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Обичта е едно отражение на Любовта, тя е обработеният материал.
Като обикнеш някого, а и той също те е възлюбил, ако си болен, ще оздравееш, или ако си глупав, ще поумнееш, или ако си лош, ще станеш добър. Любовта всякога изменя човешкия живот. И обичта – също. Щом някой те възлюби, ти ставаш щедър, готов си да даваш. При Любовта няма лъжа – тогава имаш мир в ума, в сърцето и в душата си. Обичта е едно отражение на Любовта, тя е обработеният материал. Любовта е мощна, силна и онзи, който те люби, нищо не иска от теб, а се радва, че ти дава от Любовта си. При Любовта и обичта нищо не се иска. Те са Божествени процеси и тогава се радваш, че любиш или обичаш. Любовта никога не е малка, но формата, през която се проявява, е малка. Не казвайте: „Толкова мога да обичам.“ Две неща ви трябват: да бъдете проводници на Божията Любов и на Божията обич – нищо повече.
към текста >>

Ние се самозаблуждаваме, като търсим Господа извън въздуха, извън светлината, извън живота.
Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание. Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издала по-силно ухание, после то пак влязло в цветето. Във всички същества има един напор да развиват Любовта. Ти обичаш едно цвете, едно животно за това, Божественото, което е в него. Един човек искал да се удави в Черно море и влязъл в една пещера при Варна, но една мушичка кацнала върху него и този човек се насърчил и не се самоубил. Ние се самозаблуждаваме, като търсим Господа извън въздуха, извън светлината, извън живота. Някой идва при теб и иска да го обичаш. Дай му един грозд. Ние сега се спираме и се питаме дали можем да се раздаваме на целия свят. Давайте! Има закон – като ви обичам, вълната на Любовта през мен се предава наоколо в света и милиони хора почват да обичат. Любовта е едно голямо течение.
към текста >>

6. 07. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко нещо, което човек прави отвън, намира отражение и в неговия психически живот.
имаше едно изворче. Учителят го откри. Чистенето на изворите има голямо окултно значение. Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот. Изворите на твоята душа се отпушват и започват да текат. Всяко нещо, което човек прави отвън, намира отражение и в неговия психически живот. На този извор при ловния парк Учителят тури следния надпис: „Божието благо е благо за всички." Това е именно и четвъртият закон на справедливостта. Този закон може да се формулира още така: Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного или няколко души. Доброто трябва да бъде добро за всички и благото трябва да бъде благо за всички. Този закон, ако се приложи, ще измени коренно обществения живот. С други думи, всички същества трябва да се ползуват от Божиите блага.
към текста >>

Днес има едни блага като светлината, въздуха, водата, които са изобилни за всички.
Дълбоко погледнато, Бог е еднакво благ и в светията, и в грешника. Само степените на развитие са различни. Съвършеният човек е излязъл по-рано от Бога, грешникът - по-късно. Светията има повече прераждания зад себе си, а грешникът може да има само две-три такива. Ние работим за една такава култура, в която Божиите блага ще станат блага за всички. Днес има едни блага като светлината, въздуха, водата, които са изобилни за всички. Обаче има други, например храната, която не е правилно разпределена. Науката, музиката, изкуствата още не са еднакви за всички. В културата на шестата раса хората няма да се грижат за храната, да се осигуряват с материални неща, както сега не правят това с въздуха. В новата култура ще те занимава само въпросът как да развиеш дарбите си и как да приложиш любовта в живота, как да служиш на Бога.
към текста >>

В бъдеще [... ] с въздуха и светлината.
храната, която не е правилно разпределена. Науката, музиката, изкуствата още не са еднакви за всички. В културата на шестата раса хората няма да се грижат за храната, да се осигуряват с материални неща, както сега не правят това с въздуха. В новата култура ще те занимава само въпросът как да развиеш дарбите си и как да приложиш любовта в живота, как да служиш на Бога. Материалните, икономическите въпроси няма да те занимават, както сега се грижиш как да бъдеш подсигурен. В бъдеще [... ] с въздуха и светлината. Този нов живот ще бъде, когато се приложат справедливостта и любовта. Законът на справедливостта почва вече да се съзнава от човека. Той ще разбере, че не може да се приложи абсолютно без любовта. В своето развитие човешката култура е минала през няколко фази. Преди сегашното човешко право е съществувало правото на силата.
към текста >>

7. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка красота в света е отражение на красотата на Бога.
Не е важно каква е работата. Можеш да полееш едно цвете, да посетиш една бедна вдовица, да изпратиш една добра мисъл на един човек, намиращ се в големи противоречия и пр. Седми метод е методът на красотата. Красотата води към Любовта. Защо? - Защото красотата е самият Бог. Всяка красота в света е отражение на красотата на Бога. В центъра на красотата е Бог. Учителят казва така: „Найкрасивото същество в света е Бог. Той е самата красота." Всяко красиво същество, което виждате, било човек, животно, цвете, планина, в произведенията на изкуството, всяка красота е Бог. Човек, като влиза в храма на красотата, чувствува присъствието на Бога. Чрез красотата човек може да намери Бога, а тогава и Любовта.
към текста >>

В по-висш смисъл, под „оживяване на природата" се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога.
Девети метод е природата да оживее за тебе. Учителят казва така: „Докато природата не оживее за човека, той не може да разбере Любовта. Какво значи да оживее природата? Това значи за теб природата да стане разумна, навсякъде да виждаш действието на разумни сили. Когато виждаш разумността, която действува навсякъде в природата, тогава ти можеш да дойдеш до Любовта. В по-висш смисъл, под „оживяване на природата" се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога. Тогава ние ще дойдем до Любовта. Десети метод. Веднъж на Рила Учителят даде следния опит: „Изберете си десет души - пет мъже и пет жени, и ги обикнете. Всеки ден изпращайте към тях своите мисли и пожелания. Тази задача се нарича стажуване на Любовта.
към текста >>

8. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Хиляди блестящи искри се разсипват всеки миг по тяхната шир от лунното отражение.
Спирам се на всяка крачка и гледам, как околните върхове и небето се оглеждат в кристалните му води. Всеки миг краските по околните върхове се менят от лъчите на залязващото слънце. Слънчевите ни дворци са край първото езеро. Но има някои в дъното, при второто езеро, а някои са кацнали тук-там по срещните склонове. Вечер езерата имат друг вид. Хиляди блестящи искри се разсипват всеки миг по тяхната шир от лунното отражение. Околните върхове и храсти добиват съвсем друг облик, като че ли са потопени в особен, по-дълбок, вътрешен тайнствен живот, вглъбени в съзерцание на някоя вечна идея. Големият празник е на Мусала! Всички сме тук при изгрев слънце. Небето е чисто. Скоро след изгрева обикновеният утринен ветрец престава и се чувствува значително затопляне.
към текста >>

Искаме да се потопим в светлината, която излиза от тайнствената Рила!
Това не е ли предвкусване на красивия свят, в който ще надникнем днес? Къде ще отидем днес? Коя обител ще ни покани в своето светилище? Днес ще тръгнем към Сфинкса! Той е тъй близо до нашите езера, надвиснал любопитно над тях от висините. Искаме да се потопим в светлината, която излиза от тайнствената Рила! Тръгваме от дъното на второто езеро нагоре. – Ние сме вече на Сфинкса. Той бди в преддверието на светилището на Рила. – Отдавна ни привлича шеметното било, което свързва Сфинкса с Мусала. Тръгваме по него.
към текста >>

9. 49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

В светлината на очите им се чете отблясъкът на новия живот, който слиза на земята.
49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Средата на август. Ние сме горе при палатката на Учителя. Изпърво сме само няколко души, но постепенно се приближават нови братя и сестри, и скоро около Учителя се образува голям кръг. В лицата на всички се чете нещо светло и радостно. В светлината на очите им се чете отблясъкът на новия живот, който слиза на земята. Под нас се синеят водите на второто езеро „Елбур". Горният му край е обсипан с плаващите цветове на водното лютиче. Близо при тях се вливат водите от горните езера. Вечната им песен се носи на далеч. Днес имаме един празничен ден.
към текста >>

Когато чрез отражение приемеш светлината, е едно, а пък когато направо я приемеш, е друго.
Нищо не значи. Те са наследствени. Те показват какъв е бил човек в миналото, а не какъв е сега. Вие да не мислите, че те са същинският човек, но да потърсите добрата черта. Всички хора само отразяват любовта. Когато чрез отражение приемеш светлината, е едно, а пък когато направо я приемеш, е друго. Направо човек получава любовта само от Бога! Всеки човек е една възможност за вас да познаете Бога. Когато човек поради стечение на обстоятелствата се случи да живее известно време сам, той да не се чувствува сам, но да чувствува, че е с Бога и че всички същества живеят в него и той в тях. Любовта прониква всичко. Въздухът е дихание на Бога.
към текста >>

Колко плащаме за слънцето, за светлината?
Това е днес като разказ от „Хиляда и една нощ", но това ще бъде утрешната действителност. Майката в едно семейство е като гостилничаря в една гостилница. Колко ù плаща детето? Детето, щом е яло, прегръща и целува майка си и си отива по работата. Така ще бъде между всички хора в новата епоха. Колко плащаме за слънцето, за светлината? Значи в разумния живот на природата това е вече една реалност! Ние сме клиенти на слънцето, на природата и нищо не плащаме. Значи този начин на живот вече съществува в природата. И дето хората умират, те умират по единствената причина, че не вървят по нейния път. В бъдеще благото е на ония народи, които вървят по пътя на разумната любов, по пътя на разумното право и по пътя на разумното добро.
към текста >>

10. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка красота в света е отражение на красотата на Бога.
Не е важно каква е работата. Можеш да полееш едно цвете, да посетиш една бедна вдовица, да изпратиш една добра мисъл на един човек, намиращ се в големи противоречия и пр. Седми метод е методът на красотата. Красотата води към Любовта. Защо? - Защото красотата е самият Бог. Всяка красота в света е отражение на красотата на Бога. В центъра на красотата е Бог. Учителят казва така: „Найкрасивото същество в света е Бог. Той е самата красота.” Всяко красиво същество, което виждате, било човек, животно, цвете, планина, в произведенията на изкуството, всяка красота е Бог. Човек, като влиза в храма на красотата, чувствува присъствието на Бога. Чрез красотата човек може да намери Бога, а тогава и Любовта.
към текста >>

В по-висш смисъл, под „оживяване на природата” се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога.
Девети метод е природата да оживее за тебе. Учителят казва така: „Докато природата не оживее за човека, той не може да разбере Любовта. Какво значи да оживее природата? Това значи за теб природата да стане разумна, навсякъде да виждаш действието на разумни сили. Когато виждаш разумността, която действува навсякъде в природата, тогава ти можеш да дойдеш до Любовта. В по-висш смисъл, под „оживяване на природата” се разбира да виждаш Бога във всичко: във вятъра, цветята, камъка, въздуха, светлината и пр., навсякъде да чувствуваш присъствието на Бога. Тогава ние ще дойдем до Любовта. Десети метод. Веднъж на Рила Учителят даде следния опит: „Изберете си десет души - пет мъже и пет жени, и ги обикнете. Всеки ден изпращайте към тях своите мисли и пожелания. Тази задача се нарича стажуване на Любовта.
към текста >>

11. Законът на справедливостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяко нещо, което човек прави отвън, намира отражение и в неговия психически живот.
имаше едно изворче. Учителят го откри. Чистенето на изворите има голямо окултно значение. Щом изчистиш един кален, пълен със жабуняк извор, ти не само даваш възможност на пътника да пие чиста вода, но към теб ще се приложи следният окултен закон: Каквото правиш отвън, такъв процес става и в твоя душевен живот. Изворите на твоята душа се отпушват и започват да текат. Всяко нещо, което човек прави отвън, намира отражение и в неговия психически живот. На този извор при ловния парк Учителят тури следния надпис: „Божието благо е благо за всички.” Това е именно и четвъртият закон на справедливостта. Този закон може да се формулира още така: Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного или няколко души. Доброто трябва да бъде добро за всички и благото трябва да бъде благо за всички. Този закон, ако се приложи, ще измени коренно обществения живот. С други думи, всички същества трябва да се ползуват от Божиите блага.
към текста >>

Днес има едни блага като светлината, въздуха, водата, които са изобилни за всички.
Дълбоко погледнато, Бог е еднакво благ и в светията, и в грешника. Само степените на развитие са различни. Съвършеният човек е излязъл по-рано от Бога, грешникът - по-късно. Светията има повече прераждания зад себе си, а грешникът може да има само две-три такива. Ние работим за една такава култура, в която Божиите блага ще станат блага за всички. Днес има едни блага като светлината, въздуха, водата, които са изобилни за всички. Обаче има други, например храната, която не е правилно разпределена. Науката, музиката, изкуствата още не са еднакви за всички. В културата на шестата раса хората няма да се грижат за храната, да се осигуряват с материални неща, както сега не правят това с въздуха. В новата култура ще те занимава само въпросът как да развиеш дарбите си и как да приложиш любовта в живота, как да служиш на Бога. Материалните, икономическите въпроси няма да те занимават, както сега се грижиш как да бъдеш подсигурен.
към текста >>

В бъдеще [ ... ]* с въздуха и светлината.
Обаче има други, например храната, която не е правилно разпределена. Науката, музиката, изкуствата още не са еднакви за всички. В културата на шестата раса хората няма да се грижат за храната, да се осигуряват с материални неща, както сега не правят това с въздуха. В новата култура ще те занимава само въпросът как да развиеш дарбите си и как да приложиш любовта в живота, как да служиш на Бога. Материалните, икономическите въпроси няма да те занимават, както сега се грижиш как да бъдеш подсигурен. В бъдеще [ ... ]* с въздуха и светлината. Този нов живот ще бъде, когато се приложат справедливостта и любовта. Законът на справедливостта почва вече да се съзнава от човека. Той ще разбере, че не може да се приложи абсолютно без любовта. В своето развитие човешката култура е минала през няколко фази. Преди сегашното човешко право е съществувало правото на силата.
към текста >>

12. Бъди като Слънцето - Боян Боев (1883 – 1963)

Напуснете вашата биволска кола и вашите влакове и пътувайте със светлината.
БЪДИ КАТО СЛЪНЦЕТО Изгрев, 24 януари 1956 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един частен разговор с един брат. В този разговор Учителя каза: Напуснете вашата биволска кола и вашите влакове и пътувайте със светлината. Вие стоите и не искате да се освободите от старото, а всички искате новото. Да чувствува всеки себе си и другите като души! Новата епоха ще бъде любовна епоха и затова ще освободи хората от ненужни страдания. Хората ще разберат, че няма друг начин, освен любовта. Това е единственият път с най-малко разходи.
към текста >>

Ти обичаш, един човек, защото той е отражение на всички хора.
Най-лошото е, когато не обичаме никого. Любовта трябва да я изпратим от нас, не трябва да я спираме. Като обичаш едного на света, тогава тази любов протича към другите, раздава се на другите. Твоята любов в него минава към другите. Не считай любовта за еднократен процес. Ти обичаш, един човек, защото той е отражение на всички хора. Ти обичаш този човек, но несъзнателно в него обичаш цялото човечество. Едно същество от невидимия свят те обича чрез някого може би една година и после си заминава. После това същество от невидимия свят те обича чрез друг, после чрез трети и т. н. То е все същото същество. Представи си 10 милиона души в невидимия свят, дето полове не съществуват и всички са еднакви.
към текста >>

13. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Бог е хлябът, водата, въздухът и светлината.
Ти, като видиш този образ, ще те държи с векове. Като го видиш, той ще бъде нещо повече от талисман. Ти, като видиш Господа, тогава и тъга, и страдания, и грижи, и болести, всичко това ще се смекчи. И грехът ти тогава не е вече грях. Той става диамант. Бог е хлябът, водата, въздухът и светлината. Ако знаете как да ги приемете, ще се свържете с Бога. И ще Го приемете в себе си. Всеки човек, когото срещнете, трябва да бъде стимул за вас. Също така и всяко дърво, всеки облак, Слънцето, движението на вятъра, всичко това трябва да бъде за вас стимул. Понеже в този стимул е онзи Божествен Дух, който работи и събужда всички хора, във всички тези хора Бог е скрит.
към текста >>

Тази мекота и благост са отражение на любовта, на някое друго същество, което стои зад този, който е постъпвал меко.
Щом пожелаеш една книга, на сутринта ще я имаш на масата си. Тогава човек ще разполага с всичката литература, с условията. Няма да бъде изложен на грубата действителност, при която от една страна гради, а от друга разгражда. Бог у тебе трябва да бъде като Слънцето. Някой човек постъпва меко, благо, любезно. Тази мекота и благост са отражение на любовта, на някое друго същество, което стои зад този, който е постъпвал меко. За онези хора, които постъпват добре, любовно, меко, това е Бог. Бог е същината им. А онези, които постъпват зле, грубо, те нямат Бога в себе си, имат затъмнение. Общението с невидимия свят - това е разцъфтяване на съзнанието. Някои от учениците имат тази връзка.
към текста >>

14. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Светлината и новите разбирания, които Учителя прокарваше в Своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на лекота, изпитвахме една светла радост от живота.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] НОВАТА АТМОСФЕРА Светлината и новите разбирания, които Учителя прокарваше в Своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на лекота, изпитвахме една светла радост от живота. Потопени в тази хармонична и мистична среда, ние някак се бяхме пооткъснали и забравили суровия и груб материализъм. Хората от света пък бяха обхванати изцяло от грижа да придобиват материални ценности. Поставяйки ги като единствена цел на живота си, те нямаха събудени клетки в мозъка, с които да реагират на повика към по-висшето. То им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, затова и не проявяваха интерес към него. Това някои от приятелите не бяха разбрали.
към текста >>

Тогава съвсем естествено е да се приеме, че всички процеси, които стават в мозъка - зараждане на идеи, характер на мисли, интензивност на чувства, а също и волеви подтици за действие, намират своето отражение в това групиране на нервни окончания.
Учителя отказва да удовлетвори това негово желание - от тогава адвокатът не само че се оттегли от братските среди, но определи и едно отрицателно отношение към делото и спря издаването на списание "Всемирна летопис". В своите беседи Учителя често засягаше въпроси от науките на първата човешка раса - хиромантия, френология и астрология. С това събуди интереса ни към тях. От анатомията на човека е известно, че най-много нервни окончания са събрани на ръцете и на лицето. Там те образуват гъста мрежа. Тогава съвсем естествено е да се приеме, че всички процеси, които стават в мозъка - зараждане на идеи, характер на мисли, интензивност на чувства, а също и волеви подтици за действие, намират своето отражение в това групиране на нервни окончания. Характерът на психичната дейност у съответния човек, не може да не даде един външен, осезаем отпечатък по ръцете и лицето му. А и, нали често казваме, щом подразберем, че някой не говори истината: "Гледайте, изчерви се! ", а щом се изплаши - "Пребледня! ". Явно, това е отражението на психиката в израз, мимика и жест. При Учителя се намираше един гипсов бюст, на чиято глава бяха обозначени мозъчните центрове, които управляват качествата и способностите у човека.
към текста >>

". Явно, това е отражението на психиката в израз, мимика и жест.
Там те образуват гъста мрежа. Тогава съвсем естествено е да се приеме, че всички процеси, които стават в мозъка - зараждане на идеи, характер на мисли, интензивност на чувства, а също и волеви подтици за действие, намират своето отражение в това групиране на нервни окончания. Характерът на психичната дейност у съответния човек, не може да не даде един външен, осезаем отпечатък по ръцете и лицето му. А и, нали често казваме, щом подразберем, че някой не говори истината: "Гледайте, изчерви се! ", а щом се изплаши - "Пребледня! ". Явно, това е отражението на психиката в израз, мимика и жест. При Учителя се намираше един гипсов бюст, на чиято глава бяха обозначени мозъчните центрове, които управляват качествата и способностите у човека. Група приятели, подготвени в техническо отношение, извадиха копия и така бе разпространено това помагало за изучаване на френологията. Отпечатахме и френологичната карта на д-р Р.Н.Фаулър, където известният френолог отбелязва местоположението на мозъчните центрове на разните склонности и способности чрез символични изображения. Активизира се и нашият колективен живот. Учителя предприемаше общи екскурзии до Витоша, най-малко един път в седмицата.
към текста >>

Той горкият, покрит с тъмна пушилка, а тук - светлината, що тича над света, поставя целебна милувка.
Бели мъгли живописно се носят пред нас, приближават се, отдалечават се, ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг стават съвсем прозрачни, като тънко було и изчезват, като че ли не са били. Но грижа ли ни е? Бавно, бавно сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се отъркаляме и проправяме широка и дълбока пътека. А след нас може да мине и натоварена кола. Обръщам поглед и към будния град. Той горкият, покрит с тъмна пушилка, а тук - светлината, що тича над света, поставя целебна милувка. Едва долавям шепота й: Елате при нас, елате! Забравете всички грижи, елате! Пийте небесния нектар, пийте! Дишайте, пейте с радост! Понякога Учителя се поспира и ни чака.
към текста >>

15. 74 РАБИНДРАНАТ ТАГОР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тези събития имаха своето отражение при нас и им се даваше съответна оценка.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] РАБИНДРАНАТ ТАГОР За събитията, които ставаха по света, особено за онези, които бяха плод на добрите и светли подтици на човешкия род и отварящи път към нови възможности,Изгревът не беше откъснат. Тези събития имаха своето отражение при нас и им се даваше съответна оценка. През 1926 година знаменитият поет Рабиндранат Тагор обиколи европейските държави, където изнасяше беседи, засягащи отношенията между хората. В тях той подчертаваше, че спасяването на човешкия род може да стане само по пътя на мира и Любовта. Тихият глас на доброто и разума искаше да спаси света от надигащата се по това време демонична вълна на диктатури и лакомия за земя. След Първата световна война заедно с подтика към мистичното и по-духовното се надигна и злото - жаждата към деспотизъм, устрем за оправяне на света чрез камшик и милитаристични похвати. Всичко това тласкаше света към нова война.
към текста >>

Когато казах своето впечатление от знаменития човек на доброто, гледах лицето на Учителя, То светеше в един израз на благоговение пред този пратеник на Светлината, дошъл и той да покаже на народите от Европа пътя на спасението от надвисналата го чудовищна беда
В древна мъдрост се казва: „Когато фенера свети, най-тъмното е под него“. На 17 ноември същата година Рабиндранат Тагор дойде и в България. Той изнесе своята беседа в салона на оперетния театър, до паметника на Левски. В този ден всички улици около театъра бяха задръстени от народ, жаден да види и поздрави най-сърдечно високия гост. Аз бях един от многото посетители около театъра и само отдалеко можах да го зърна. Когато казах своето впечатление от знаменития човек на доброто, гледах лицето на Учителя, То светеше в един израз на благоговение пред този пратеник на Светлината, дошъл и той да покаже на народите от Европа пътя на спасението от надвисналата го чудовищна беда
към текста >>

16. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници.
Останалите спътници са късове от разрушената планета и се наречат астероиди. Това твърдение най-добре се потвърждава от петия спътник, открит първи след четирите Галилееви и наречен Амалтея. Фотографии, получени от космическата станция "Вояджър", ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с дължина на голямата ос 250 километра и дължина на малката - 150 километра, което говори, че е къс от разрушената планета. Останалите спътници имат много по-малки размери (някои от порядъка само на няколко километра), орбитите им са разтеглени елипси, имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това потвърждава, че те са късове от Фаетон, които благодарение на голямата притегателна сила на Юпитер, са привлечени и са останали негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават отражение върху влиянието на планетата, особено Галилеевите спътници. Така например, спътникът Йо има диаметър 3 800 километра, намира се най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) и се движи в кръгова орбита, което е много важно за доброто му влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, той се отразява благотворно върху активността на Юпитеровото влияние, защото фотографиите от "Вояджър" ясно показват активна вулканична дейност върху Йо. Вторият спътник, Европа, по размер е колкото Луната, движи се също в кръгова орбита, намира се на 670 900 километра от Юпитер и има една много характерна особеност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) има най-голяма отразяваща способност (албедо), равна на 0.73 и най-ярко свети. Тази голяма яркост придава на Юпитеровото влияние стремеж към ритуалност, към тържествено и бляскаво представяне при всички празнични събития, стремеж към медицината. Другите два спътника, Ганимед и Калисто, са по-големи от Меркурий.
към текста >>

По посока на съзвездието Стрелец се намира централното ядро на нашата галактика, което представлява грамаден звезден куп с диаметър около 2 000 светлинни години (светлинната година е мярка в астрономията, определяща разстоянието, което светлината изминава за една година със скорост 300 000 километра в секунда).
През ясна и безлунна нощ в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, а само две от тях са от Втора звездна величина и осем - от Трета. Саабей е дал на това съзвездие символ на получовек: от кръста нагоре той държи лък с опъната тетива и поставена на нея стрела, готова да полети; от кръста надолу е добре охранен кон, с изразена напрегнатост на тялото. Всичко това показва какви качества придава съзвездието Стрелец върху Юпитеровото влияние: възможност за постигане и осъществяване на всяка поставена задача. Слабо видимите звезди се намират много далеч и съгласно принципа на Доплер до нас идват само силови течения с къси вълни, които действат върху горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на Юпитеровото влияние топло и бащинско отношение към всички и всичко. По посока на съзвездието Стрелец се намира централното ядро на нашата галактика, което представлява грамаден звезден куп с диаметър около 2 000 светлинни години (светлинната година е мярка в астрономията, определяща разстоянието, което светлината изминава за една година със скорост 300 000 километра в секунда). Слънчевата система е отдалечена от този център на 30 000 светлинни години. Поради голямото разстояние и многото мъглявини, които се намират там, в този звезден куп не могат да се различат отделни звезди и той изглежда като светещо кълбо. Централното галактично ядро придава на Юпитеровото влияние голяма възможност за тесен контакт с Идейния свят, богатство от идеи за всяка работа и задача. Винаги, когато Юпитеровите личности имат да разрешават и осъществяват нещо, идеите и методите за това проблясват в техния мозък, идва им смелост за действие и увереност в добрия изход. В централното ядро, както отбелязахме, има и много мъглявини, които придават на Юпитеровото влияние върху по-низши типове стремеж да заблуждават, особено в емоционалната сфера, където на думи дават израз на голямо възхищение от видяното и преживяното.
към текста >>

17. ПЛУТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер.
От астрологична гледна точка, Плутон е устроен приблизително като нашата Земя, но вземайки предвид много по-голямата му възраст и влиянието му върху живота на Земята и по-специално върху човека, би следвало да се приеме, че неговата маса е съставена от по-тежките елементи в таблицата на Менделеев и че диаметърът му е голям, не по-малък от този на Нептун. Тогава, къде са сгрешили Кьопер и другите астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на планетата съществува температура минус 220°, при която всички елементи са в течно или най-вероятно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също така, че наблюдател от Плутон би виждал Слънцето само като голяма звезда с диаметър около 6 сантиметра. Естествено е, да се приеме, че с такъв размер Слънцето не би могло да освети Планетата изцяло: Слънчевият диск ще осветява само едно кръгче върху тъмния планетен диск, без да отразява истинския му размер. Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер. На фотографии, получени през април 1978 година, образът на Плутон се оказал издължен; така изглеждал и на серията снимки от 1979 година. Това е дало основание на някои астрономи да приемат, че Плутон има спътник, разположен много близо до него, но поради голямата отдалеченост, Планета и спътник се виждат слети. Този все още неоткрит спътник е наречен Харон и е изчислено, че разстоянието му до планетата е между 15 000 и 19 000 километра. Това предположение е неприемливо, защото такова късо разстояние на спътник до Планета е недопустимо. Ние приемаме, че светлото тяло, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отражение по периферната Плутонова повърхност на някое по-светло Небесно тяло.
към текста >>

Ние приемаме, че светлото тяло, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отражение по периферната Плутонова повърхност на някое по-светло Небесно тяло.
Това явление би могло да се онагледи със следния опит: ако в тъмно помещение поставим тъмно на цвят кълбо и от известно разстояние го осветим с малко електрическо фенерче, ние ще видим само отражението на светлината на фенерчето от кълбото, без това да е действителният му размер. На фотографии, получени през април 1978 година, образът на Плутон се оказал издължен; така изглеждал и на серията снимки от 1979 година. Това е дало основание на някои астрономи да приемат, че Плутон има спътник, разположен много близо до него, но поради голямата отдалеченост, Планета и спътник се виждат слети. Този все още неоткрит спътник е наречен Харон и е изчислено, че разстоянието му до планетата е между 15 000 и 19 000 километра. Това предположение е неприемливо, защото такова късо разстояние на спътник до Планета е недопустимо. Ние приемаме, че светлото тяло, наблюдавано на такова малко разстояние, не е нищо друго, освен отражение по периферната Плутонова повърхност на някое по-светло Небесно тяло. Неправилното разпределение на едва забележими светли и тъмни петна по диска на Плутон, потвърждава астрологичното твърдение, че на тази Планета съществуват бурни процеси, от които произтичат резките и неочаквани импулси на нейното влияние. Според останалите астрономични данни за Плутон, ние приехме по-горе, че той е в пълна несъгласуваност със закономерностите при другите Планети. Плутон обикаля около Слънцето за около 250 години, движейки се по крайно разтеглена елипсовидна орбита, каквато никоя друга Планета няма (ексцентрицитет от 0.25). Най-близкото му разстояние до Слънцето е 4 425 милиона километра, а най-далечното (при афелий) е 7 375 милиона километра, което дава разлика от около три милиарда километра - толкова голяма, че през известни периоди, Плутон е по- близо до Слънцето, отколкото е Нептун. С други думи, през тези периоди Нептун става най-периферната от известните Планети.
към текста >>

18. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота.
Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение.
към текста >>

Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината.
Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово. В миналото светът и човекът минаваха своето инволюционно развитие, т.е. имаха едно движение от центъра към периферията, слизаше се към гъстата материя, а от времето на Христа започна еволюционният процес, започна се едно движение от периферията към центъра, към Бога, а това има своето отражение и върху езотеричното учение и схващане на света и живота. Защото по-горе определихме, че същността на езотеричното учение е да изясни вътрешните разумни причини на световните явления и живота. При инволюционния и еволюционния процеси има известно различие - докато при инволюцията човек слиза от високите планински върхове, от света на свръхсъзнанието и колкото по-надолу слиза, неговото съзнание се стеснява и ограничава; докато при еволюционния процес имаме точно обратното - започва се от най-ограниченото съзнание, което постоянно се разширява, докато се дойде до космичното съзнание. Значи, при единия процес има постепенно стесняване и намаляване на Светлината, а при другия постепенно разширяване на съзнанието и увеличаване на Светлината. Това са два диаметрално противоположни процеса и естествено е, че и законите, и процесите на познанието при тях ще бъдат различни. От тук идва известно различие между древното и християнско езотерично учение. Древните Посветени и пророци говореха, че Христос иде към Земята да възстанови връзката на човешката душа с Бога, да спре инволюционния процес и да даде обратния импулс на възхода. Древните Посветени говореха за Духа на Слънцето, който слиза към Земята да спаси човечеството от греха и да го избави от робството на тъмните сили. Значи древният езотеризъм говореше за това, което имаше да стане.
към текста >>

Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта.
Словото, което е изявената Божия Любов, проектира тази Любов към човешките души като една нежна, мека топлина, която има за задача да събуди Любовта, Божественото Начало, вложено в човешките души и да обърне движението на човешките души към центъра на Битието, към Бога. Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни.
към текста >>

„И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе."
Това значат думите: „И Словото стана плът и всели се между нас." Защото тази Любов работи вече в душите на хората и създава нови отношения, както между самите човешки души, така и към космоса, към Бога, към възвишените същества. „И видяхме Славата Му като на Единороден от Отца" - подразбира Божествената Мъдрост, изявена чрез Христа. За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни. Раждането на Христа, на космичното Слово, е един от мотивите на християнския езотеризъм.
към текста >>

Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях.
За да се види нещо, трябва да има Светлина. Значи, Любовта на Словото отвори духовните очи на хората и те видяха Неговата Слава, Божествената Мъдрост, която е Светлината на Божествената Любов и която разкрива Славата на Любовта. „И Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Така че въплотеното Слово е централен мотив на християнския езотеризъм, Словото, което стана плът, т.е. Словото, което доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души, проявено като Любов, която работи в душите и сърцата, е централен мотив на християнския езотеризъм. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и само се въплотява в тях. Така то прави човешките души безсмъртни. Раждането на Христа, на космичното Слово, е един от мотивите на християнския езотеризъм. Това е изразено още с легендата за раждането на Христа от Дева Мария. Дева Мария, това е човешката душа, която като дойде в контакт с Духа, ражда Христа, Божественото, висшето Аз, което я прави безсмъртна. Тази мистерия, разбира се, я има и в древния езотеризъм, предадена под различни форми, но в християнския езотеризъм е важно следното - това, което става в душата на човека, което става мистически, става и в космоса, в природата, става и на историческата сцена, става и в цялото човечество, а не само в отделни единици, както беше в древността.
към текста >>

В Персия се наричат маздаисти, от учението на Заратустра за Ахура Мазда, Богът на Светлината, Богът на Слънцето.
От Египет той отива в Индия, Персия и създава индуската и персийската култура. В началото на персийската култура стои Заратустра. След това този клон преминава н Гьрция и под ръководството на Орфей създава гръцката култура. Оттам преминава в Рим, откъдето впоследствие преминава в новообразуваните европейски страни. В Египет учениците на този клон се наричат херметисти от Учителя на този клон Хермес. В Персия се наричат маздаисти, от учението на Заратустра за Ахура Мазда, Богът на Светлината, Богът на Слънцето. В Гърция учениците се наричат орфеисти, по името на Орфей. Първият клон, както казах, отива в Индия и създава индийската култура. В Индия представителите на Бялото Братство са оставили повече философски учения, а в Египет повече наука. Вторият клон можем да наречем палестински, защото от Египет той отива в Палестина, още във времето на Мойсей, с излизането на евреите от Египет. Евреите бяха пратени в Египет, за да придобият окултната Мъдрост и да се възпитат, за да могат да изпълнят мисията, която им се възлагаше.
към текста >>

19. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно, за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, Светлината и топлината, т.е.
Житното зърно, което не е посято в земята, на което не е дадено Светлина, топлина и влага, може ли да се прояви? Не може то само да влезе в земята, ако няма кой да го посади. Трябва да се намери някое разумно същество, което да го посади в земята, за да му се дадат условия да види онова, към което се стреми. Кое ще види? - Слънцето. Следователно, за нас Христос е почвата, в която като се посадим, виждаме Бога, Светлината и топлината, т.е. Истината и Любовта. Христос е почвата, необходимостта, без която разумният живот не може да се прояви. Ако не сте привлечени от Бога, т.е., ако Божията Любов не слезе отгоре и не дава влага и топлина, вие не можете да растете. Във връзка с този въпрос Учителят повдига въпроса за кармата и казва: Някои ме питат какви методи има за освобождаване от лошата карма? - Да си платиш дълга.
към текста >>

Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос.
Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството. Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта.
към текста >>

Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов.
Според тази легенда в света съществуват две царства, царството на светлите Елфи и царството на тъмните или нощните Елфи. Тъмните Елфи нападат светлите Елфи, но са победени и трябва да бъдат наказани. Но тъй като светлите Елфи са напълно добри, докато тъмните са напълно зли, светлите Елфи не могат да наложат зло на неприятеля си, затова те трябва да бъдат наказани с добро. Затова една част от светлите Елфи се съединява с тъмните Елфи и след време злото бива победено. Омразата не се побеждава с омраза, но тя отстъпва пред Любовта. Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов. Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление. След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа.
към текста >>

Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява.
Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение. Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог.
към текста >>

Те са само едно бледо отражение на това, което е било.
Така, че в беседите на Учителя е изнесен християнския езотеризъм в най-пълна форма от досега съществуващите изложения. Която и беседа на Учителя да вземете, ще видите с каква голяма вещина той разкрива вътрешните закони и методи на живота и излага вътрешното Християнско разбиране за света и живота, за световния развой, за развитието на човешката душа, за Бога, за Христа, за Неговата мисия и пр. Учителят разкрива на много места езотеричния смисъл на много текстове както от Новия завет, така и от Стария завет. Той казва: Всичко, каквото Христос е говорил, е записано със златни букви във Великата Книга на природата и оттам Посветените черпят сведения за това, което Христос е говорил, за Неговото учение, за вътрешната страна на учението. Външните документи за тях са ценни, но не са меродавни. Те са само едно бледо отражение на това, което е било. Така, че истинският източник, откъдето Посветените черпят сведения за христовото учение, това са акашовите записки или както Учителят ги нарича Великата Книга па природата. Учителят също така разкрива много неща от езотеризма на Стария завет. И той води началото си от Египет, защото Мойсей беше един Посветен в Египет и оттам научи той великите тайни на Битието, като и сам е имал някои откровения. Така че, и той принадлежи към западната езотерична традиция и школа. От него води началото си вторият импулс и клон на Бялото Братство, за които Учителят говори и за които споменах по-рано.
към текста >>

20. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи и се засрамиха.
Мъжът живее на северния полюс, там е неговият рай, а жената живее на южния полюс. Северният полюс представлява още умствения свят, а южния полюс - астралния свят. Така че Адам живее на северния полюс, умствения свят, а Ева живее на южния полюс, астралния свят. Когато Бог създаде първите човеци, Той имаше предвид да им даде истинското знание, да придобият безсмъртието. Те бяха облечени в Светлина и не се виждаше тяхната голота. Но черният адепт ги събуди преждевременно и те в този момент изгубиха Светлината, с която бяха облечени и видяха, че са голи и се засрамиха. На тях беше казано да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво беше създадено заедно с Адам. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. За първия Адам е казано, че е създаден от Бога по образ и подобие Божие. А работите на Бога са величествени, а не като човешките.
към текста >>

То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух.
Ние ще възкръснем с онези тела, за които се говори, че са храм на Бога живаго. Това е тялото на Любовта, тялото на Мъдростта и тялото на Истината, които като зародиши съществуват в това смъртно тяло. Това тяло е само една покривка, под която се изгражда безсмъртното тяло, с което човек ще се облече при възкресението, което тяло той е изгубил при грехопадането. Онзи, който е изградил тялото на Любовта, Мъдростта и Истината, той е така одухотворил и физическото си тяло, че след смъртта той го дематериализира и превръща в духовно тяло. Защото и физическото тяло по своята същина е духовно. То е отражение на най-висшият принцип на човешкия дух. Роденият от Дух и вода, роденият от Бога е така одухотворил тялото си, че може да го дематериализира, когато пожелае и пак да го материализира. Така че, когато се говори за възкресението, подразбира се пробуждане на Висшето космическо съзнание и създаване на безсмъртното тяло, с което се облича човешкият дух. Когато човек възкръсне, той идва до безсмъртието и е напълно спасен. Той е свободен от греха и от смъртта. А съвременните християни твърдят, че са спасени чрез христовата кръв.
към текста >>

И когато се казва, че слънцето ще потъмнее и ще загуби Светлината си, подразбира се държава, която губи силата си, губи властта си.
Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът. Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо. Слънцето запример означава държавата, държавната власт. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да се проявява, това се нарича слънце. И когато се казва, че слънцето ще потъмнее и ще загуби Светлината си, подразбира се държава, която губи силата си, губи властта си. Луната пък представя различните религиозни системи, независимо от това дали са прави или криви. И когато се казва, че Луната ще потъмнее, подразбира се, че религиите ще изгубят своята сила, своя авторитет и никой няма да ги зачита. Звездите пък представят Великите хора на Земята. И когато се казва, че звездите ще паднат от небето, това подразбира, че великите хора ще паднат от своето величие. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на Земята ще изгубят своята сила и ще паднат от своето величие.
към текста >>

Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас.
Слънцето означава Любовта на човека към Бога, луната представя самия човек, а звездите - Любовта на човека към ближния. Следователно, слънцето е емблема на Бога, луната - на човека, а звездите - на неговите ближни. Затова за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас. Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна. Само при това положение животът има смисъл.
към текста >>

Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него.
Наистина, Луната се открива на хората само след като Слънцето я освети. Само Слънцето е в състояние да ни открие Луната. Когато Слънцето залезе, то хвърля Светлината си върху звездите и те стават по-видими за нас. Значи, Слънцето трябва да се скрие, за да се види Луната; Луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. Ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви и да хвърля Светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, вие трябва да бъдете на противоположната страна. Само при това положение животът има смисъл. Сега ще ви дам един пример от символизма на Откровението. В Откровението се говори за борбата на архангел Михаил със змея. Това е емблема на двете сили в света, които наричаме добро и зло.
към текста >>

Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи.
И ако той е от избраните ученици, като рече: Да бъде виделина, ще стане виделина. И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика.
към текста >>

От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си.
И видя Бог, че виделината беше добро и разлъчи виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, стана утро, ден първи. Денят започва с доброто, а нощта - със злото. Този смесен живот на Светлината и тъмнината, на доброто и злото ще се разлъчи. От една страна ще се яви Светлината, която носи доброто, а от друга страна ще се яви тъмнината, която носи злото в себе си. Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика.
към текста >>

Виделината и Светлината носят в себе си и топлината.
Така и ученикът ще създаде първия ден в себе си. Под виделина разбираме великия стремеж на ученика да учи. Той трябва да разбира законите, та като каже: Да бъде виделина, да стане виделина. Това е първият ден на ученика. Като разпростре виделината в живота, тя ще произведе и топлината и ще стане ден първи в живота на ученика. Виделината и Светлината носят в себе си и топлината. „И разлъчи Бог вода от вода" подразбира, че Бог отдели Божествения живот от земния живот. Твърдта пък е границата между Божествения и човешкия живот. Ученикът ще създаде тази граница в себе си и ще нарече това, което е над твърдта небе, а това, което е под твърдта земя. И в скръбен час той ще пие от водата, която е горе. След като ученикът определи своя живот, ще го събере и ще създаде в себе си морето, за да се яви сушата, върху която трябва да работи.
към текста >>

Той никога не дава сдъвкана храна, както на малки деца, но ни оставя сами да си дъвчем нещата, като ни дава Светлината и посоката, в която трябва да работим.
Христос хлопа само на вратата на учениците, както и на тези хора, у които съзнанието е пробудено. Христос ще хлопа, ученикът ще му отвори и Той ще му предаде първия урок. Това са няколко мисли от беседите, в които Учителят посочва вътрешната страна на Писанието - Новия и Стария завет. Дава известни ключове, повдига малко завесата, без да я вдигне цялата, за да ни покаже Реалността такава, каквато я съзерцава един Посветен. Учителят никога не дава нещата наготово, но той само посочва пътя, по който ученикът може да отиде до Реалността. Той никога не дава сдъвкана храна, както на малки деца, но ни оставя сами да си дъвчем нещата, като ни дава Светлината и посоката, в която трябва да работим.
към текста >>

21. МЕЛХИСЕДЕК - ЦАР САЛИМСКИ - ЦАР НА ПРАВДА И МИР - Влад Пашов (1902- 1974)

От него са получавали Светлината си, импулсите и Мъдростта всички, които са се явявали като външни представители на онова велико Братство, за което Учителят казва, че е носител на всяка култура.
Когато Великият Слънчев Дух трябваше да слезе на Земята да спре инволюционния процес и да даде импулса на възхода, Зороастър се преражда в Палестина като Исус от Назарет, за да подготви тялото, което да послужи като проводник на Великото Космично Слово, което трябваше да слезе на Земята. Заедно с него се преражда и неговият любим ученик от Атлантида, Учителят на Египет, Хермес. След Голготската мистерия Исус възглавява онзи езотеричен център, от който изхождат всички импулси за развиване на петата културна епоха на Бялата раса, която се развива в страните на Западна Европа, а Хермес е неговият пръв помощник. Така че, Зороастър заедно със своите ученици внася всичката Мъдрост както в древния, така и в съвременния свят. А тази Мъдрост е Мъдростта на Великия Дух на Слънцето, на Космичното Слово, за което Йоан казва, че станало плът и се вселило между нас. От него са получавали Светлината си, импулсите и Мъдростта всички, които са се явявали като външни представители на онова велико Братство, за което Учителят казва, че е носител на всяка култура. И сега, когато западно-европейската култура е към своя край и на изток се зазорява новата културна епоха, шестата по реда си, която се заражда между славяните, Зороастър е пак въплотен, за да послужи като посредник на Космичното Слово, на Слънчевия Дух, да се изяви и да даде импулс за развитието на новата култура, от която ще се роди Шестата раса. Така че, всички импулси в ръководството и развитието на човечеството идват от Духа на Слънцето и се предават главно по линията на Зороастър и неговите ученици, които са във връзка с Духа на Слънцето още от Атлантида и още от по-рано. Учителят казва някъде: Има някои, които са завършили школата с тройка или са изключени от школата, и те имат амбицията да бъдат учители и ръководители на човечеството и да заместят Христа. (Прибавям, респективно Исус, който е проводник на Мъдростта на Слънчевия Дух.) След този кратък преглед ще дам една бегла характеристика на езотеричния път въобще, след което ще започна историческото разглеждане на лицата и техните учения, които са били проводници на Великия Божи Дух в ръководството на човечеството през различните епохи.
към текста >>

Това пречистване и тези изпитания са имали за цел от една страна да калят нервната система и да внесат мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която се предлага на Посветения е с много силни вибрации и той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще полудее под напора на нейните силни вибрации.
И Плутарх, гръцки историк, разправя за ужасите, прекарвани от Посветените преди последното откриване на Истината и го сравнява с приготовление за смъртта. Затова и Учителят казва, че пътят на Мъдростта е съпроводен с големи страдания и изпитания, и минава през скалисти върхове и пропасти. Затова във всички школи на мистериите, във всички окултни школи, както казах и по-горе, ученикът е трябвало най-напред да измени начина на живота си, за да придобие чистота както на тялото, така и на сърцето и да придобие морален гръбнак и да постигне контрол на ума. Това има за цел да обуздае чувствената природа на човека. Това се е постигало чрез пост, промяна на начина на храненето и ново направление на неговия живот, както и неговите чувства и мисли трябва да се променят изцяло. Това пречистване и тези изпитания са имали за цел от една страна да калят нервната система и да внесат мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която се предлага на Посветения е с много силни вибрации и той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще полудее под напора на нейните силни вибрации. Затова той трябва да бъде чист по сърце и с калена нервна система, за да може да издържи срещата с Духа. Защото Посвещението има за цел да срещне ученика с Духа. Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен свят, с други вибрации и сили, на които без упражнения и изпитания той не може да издържи. Преди човек да мине през Посвещение, преди да влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата си и разсъждава върху впечатленията, които добива чрез тази светлина и по такъв начин добива своите познания за света, който той счита за действителен свят. А светът на мисълта, на идеите за него е отражение на този действителен свят.
към текста >>

А светът на мисълта, на идеите за него е отражение на този действителен свят.
Това пречистване и тези изпитания са имали за цел от една страна да калят нервната система и да внесат мир в сърцето, защото Светлината на Мъдростта, която се предлага на Посветения е с много силни вибрации и той няма да издържи, ако не е готов, ще се стопи или ще полудее под напора на нейните силни вибрации. Затова той трябва да бъде чист по сърце и с калена нервна система, за да може да издържи срещата с Духа. Защото Посвещението има за цел да срещне ученика с Духа. Той се приготовлява да влезе в един по-възвишен свят, с други вибрации и сили, на които без упражнения и изпитания той не може да издържи. Преди човек да мине през Посвещение, преди да влезе във връзка с Духа, той схваща света чрез сетивата си и разсъждава върху впечатленията, които добива чрез тази светлина и по такъв начин добива своите познания за света, който той счита за действителен свят. А светът на мисълта, на идеите за него е отражение на този действителен свят. Но има друг един начин на познание, друго едно отношение към света. Този друг начин на познание се получава чрез други сетива, по друг път. Затова, за да влезе във връзка с този възвишен свят, човек трябва да организира духовното си тяло и да развие съответните органи в него, за да може да получава впечатления от този възвишен свят. И когато човек прогледне с духовните си очи, той прилича на слепец, на когото е направена операция и пред него се разкрива един нов свят. След като се отворят духовните очи, човек трябва да се научи да гледа чрез тях света, който се разкрива пред него.
към текста >>

Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на човешката душа, когато човешката душа се разцъфтява като пролетен цвят под въздействието на Светлината и топлината на лъчите на Божественото слънце.
В съзнанието този живот се проявява като една мека, нежна светлина, която разкрива всички тайни на Битието. Когато човек има това преживяване, когато има тази опитност, той е в контакт с Реалността и стои на Вечната Канара. Тогава той може да каже, че познава своя живот, че познава себе си и може да познае и разбере и живота на другите. Без опитност никакво познание не съществува. Едва сега хората започват да изучават Великата мистерия на живота. Това ние наричаме пробуждане или разцъфтяване на човешката душа, когато човешката душа се разцъфтява като пролетен цвят под въздействието на Светлината и топлината на лъчите на Божественото слънце. Тази опитност са имали почти всички мистици и Посветени от всички времена и епохи. Това наричаме още връзка на човешката душа с Божествения Дух. От този момент за душата започва нов живот." Учителят казва още: „Господа, за Когото ви говоря, живее в цялата природа, действува във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Бога, с Когото всякога съм в общение и познавам гласа Му, държа учението Му и върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото живо Слово."
към текста >>

22. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това бил викът на Светлината.
Веднага Хермес се почувствал облян с приятна Светлина. През нейните прозрачни вълни минавали пленителните форми на всички същества. Но внезапно страшна тъмнина със зловещи форми налетяла върху него. Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с дим и със зловещ рев. Тогава един глас се провикнал от пропастта. Това бил викът на Светлината. Веднага тънки огнени езици излезли от влажните глъбини и се издигнали до ефирните висини. Хермес се издигнал заедно с тях и отново се видял всред пространството. Хаосът се плъзгал в пропастта. Звездните хорове екнали над главата му и гласът на Светлината пълнел Безкрайността. Разбра ли онова, що видя?
към текста >>

Звездните хорове екнали над главата му и гласът на Светлината пълнел Безкрайността.
Тогава един глас се провикнал от пропастта. Това бил викът на Светлината. Веднага тънки огнени езици излезли от влажните глъбини и се издигнали до ефирните висини. Хермес се издигнал заедно с тях и отново се видял всред пространството. Хаосът се плъзгал в пропастта. Звездните хорове екнали над главата му и гласът на Светлината пълнел Безкрайността. Разбра ли онова, що видя? - попитал Озирис обхванатия от мечти и унесен между небето и земята Хермес. Не, казал Хермес. - Е, добре, ти ще го узнаеш и разбереш. Ти видя онова, що е цяла вечност.
към текста >>

Светлината, която най-напред видя, е Божественият Разум, който с могъществото си създава всички неща заедно с образите на всички същества.
Разбра ли онова, що видя? - попитал Озирис обхванатия от мечти и унесен между небето и земята Хермес. Не, казал Хермес. - Е, добре, ти ще го узнаеш и разбереш. Ти видя онова, що е цяла вечност. Светлината, която най-напред видя, е Божественият Разум, който с могъществото си създава всички неща заедно с образите на всички същества. Тъмнината, в която беше потънал след това, е вещественият свят, където живеят земните хора. Но огънят, който видя да бликва из дълбочините, е Божественото Слово. Бог е Бащата, Словото е Синът, тяхното съединение е Животът. Какво чудесно чувство се открива в мене! - казва Хермес.
към текста >>

Щом стигнат там, те отново добиват способност да съзерцават Божествените неща, но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство.
Но гледай, парите се разпръсват, седемте кълба отново се появяват на небето. Гледай ги сам. Виждаш ли този рояк души, които се опитват отново и отново да се изкачат към лунната област. Едни от тях наново падат на Земята, като орляци птици под влиянието на беснуващата буря. Други със силно махане на крилата достигат до най-високата сфера, която ги привлича при въртенето си. Щом стигнат там, те отново добиват способност да съзерцават Божествените неща, но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство. Те се пропиват от него с яснотата на съзнанието, просветено от скръбта, с добитата в борбата енергия на волята. Те остават светливи, или светещи, защото имат в себе си нещо Божествено, което се отразява и върху делата им. Погледни как те се роят и образуват Божествените хорове. Всяка една от тях се нарежда под закрилата на предпочитания от нея гений. Най-хубавите души живеят в областта на Слънцето, най-мощните се изкачват до Сатурн.
към текста >>

Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа.
Така че този, който влиза в духовната част на света, сам се означава като Озирис. И затова се срещат изрази като следните: „Аз съм Озирис Н." или „растящ под цъфтящата смоковница се намира Озирис Н." Така човек става един Озирис. Оттук следва, че съществото Озирис е най-съвършената степен на съвършенството човек. По такъв начин идват до идеята за космичния човек. И че човек е бог в процеса на своето изявление. Друга една мисъл е следната: „О, сляпа душо, въоръжи се със Светлината на тайните и в земните неща ще откриеш светлия си двойник, небесната душа. Върви след този този небесен водител и нека той бъде твоят гений. Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото.
към текста >>

Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис.
Защото у него се намира ключът на мислите ти и бъдещите ти съществувания." Книгата на мъртвите е имала огромно значение както за целия Египет, така и върху всички страни и народи в древността. Едуард Шуре в своята книга Великите Посветени казва: „Чужденците бяха чули да говорят жреците в техните страни за Книгата на мъртвите, за някакъв си тайнствен свитък, който туряли под главите на мумиите като предсмъртно напътствие и този Жрец беше им казвал под символическа форма задгробното пътешествие на душата, според названието на жреците на Амон Ра. Тези чужденци бяха проследили с пламтящо любопитство и с известен вътрешен трепет, смесен със съмнение, дългото пътешествие на душата след напускането на тялото. Нейното изкупление в една горяща страна, пречистването на обвивките й, срещата й със злия кормчия, седнал в лодката с обърната назад глава и с добрия кормчия, който гледа направо в лице; появяването й пред 42-та съдии, оправдаването й от Тот-Хермес. Най-сетне влизането й и преобразяването й в Светлината на Озирис. От това можем да съдим за влиянието на тази книга и за целия преврат, който египетското Посвещение е извършило върху духовете със следния пасаж от Книгата на мъртвите: „Тази глава е била намерена в Хермополис, написана със изумрудни букви върху алабастрова плоча пред ръката на Бога Тот-Хермес, във времето на краля Менкара от принц Хастатез, когато той пътувал за да ревизира храмовете. В нея била записана песента на химна, пред която той останал възхитен. Той отнесъл намерения камък в кралския храм. О, велика тайна, извикал той.
към текста >>

Светлината, която Хермес запали в Египет, озари целия древен свят.
За Хермес цялата природа и цялата видима вселена е откровение, изявление на Божия Дух. Затова според него всички процеси и явления, които стават в природата и вселената, са израз на известни духовни процеси. Затова той казва: Това, което е долу е подобно на това, което е горе; и това, което е горе е подобно на това, което е долу. За него явленията, процесите и фактите от физическия свят са азбука, език на боговете, език на Духа, чрез който той ни разкрива своята Воля. Затова за него цялата природа е отворена книга, по която може да се чете това, което Духът пише в нея. Светлината, която Хермес запали в Египет, озари целия древен свят. При него идваха да се учат от всички краища на света. И след като преминаваха през курса на учението, през изпитанията и Посвещението, те отнасяха Вечната Светлина в своите страни, където основаваха храмове на мистериите, в които събираха ученици и им предаваха Мъдростта в светлината, която бяха получили от Хермес. Там бяха учили Орфей, Питагор, Херодот, Платон и много други гръцки философи. Тук са учили и финикийските Посветени, най-известен от които е Санхониатон, който написа книга за физиката на Хермес.
към текста >>

И след като преминаваха през курса на учението, през изпитанията и Посвещението, те отнасяха Вечната Светлина в своите страни, където основаваха храмове на мистериите, в които събираха ученици и им предаваха Мъдростта в светлината, която бяха получили от Хермес.
Затова той казва: Това, което е долу е подобно на това, което е горе; и това, което е горе е подобно на това, което е долу. За него явленията, процесите и фактите от физическия свят са азбука, език на боговете, език на Духа, чрез който той ни разкрива своята Воля. Затова за него цялата природа е отворена книга, по която може да се чете това, което Духът пише в нея. Светлината, която Хермес запали в Египет, озари целия древен свят. При него идваха да се учат от всички краища на света. И след като преминаваха през курса на учението, през изпитанията и Посвещението, те отнасяха Вечната Светлина в своите страни, където основаваха храмове на мистериите, в които събираха ученици и им предаваха Мъдростта в светлината, която бяха получили от Хермес. Там бяха учили Орфей, Питагор, Херодот, Платон и много други гръцки философи. Тук са учили и финикийските Посветени, най-известен от които е Санхониатон, който написа книга за физиката на Хермес. Тук е учил и Мойсей; от тук получиха Мъдростта си и александрийците, даже и халдейците, макар че в Халдея или по-право във Вавилон беше прероден, както казах Заратустра като Учителя Заратус. От Египет Светлината премина в Гърция, оттам в Рим, откъдето проникна в Западна Европа.
към текста >>

От Египет Светлината премина в Гърция, оттам в Рим, откъдето проникна в Западна Европа.
И след като преминаваха през курса на учението, през изпитанията и Посвещението, те отнасяха Вечната Светлина в своите страни, където основаваха храмове на мистериите, в които събираха ученици и им предаваха Мъдростта в светлината, която бяха получили от Хермес. Там бяха учили Орфей, Питагор, Херодот, Платон и много други гръцки философи. Тук са учили и финикийските Посветени, най-известен от които е Санхониатон, който написа книга за физиката на Хермес. Тук е учил и Мойсей; от тук получиха Мъдростта си и александрийците, даже и халдейците, макар че в Халдея или по-право във Вавилон беше прероден, както казах Заратустра като Учителя Заратус. От Египет Светлината премина в Гърция, оттам в Рим, откъдето проникна в Западна Европа. И където се занасяше тази Светлина, се зараждаше култура и се развиваше наука, философия и изкуство, защото всичко расте и се развива под влиянието на Светлината. Тази Светлина се носи от представителите на онова Братство, за което Учителят казва, че пътува в света и носи културата.
към текста >>

И където се занасяше тази Светлина, се зараждаше култура и се развиваше наука, философия и изкуство, защото всичко расте и се развива под влиянието на Светлината.
Там бяха учили Орфей, Питагор, Херодот, Платон и много други гръцки философи. Тук са учили и финикийските Посветени, най-известен от които е Санхониатон, който написа книга за физиката на Хермес. Тук е учил и Мойсей; от тук получиха Мъдростта си и александрийците, даже и халдейците, макар че в Халдея или по-право във Вавилон беше прероден, както казах Заратустра като Учителя Заратус. От Египет Светлината премина в Гърция, оттам в Рим, откъдето проникна в Западна Европа. И където се занасяше тази Светлина, се зараждаше култура и се развиваше наука, философия и изкуство, защото всичко расте и се развива под влиянието на Светлината. Тази Светлина се носи от представителите на онова Братство, за което Учителят казва, че пътува в света и носи културата.
към текста >>

23. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

От вас зависи да дадете възможност на Гърция да блесне, от вас зависи да засияе в нея отново Светлината на Аполон.
И той им казал, че ще дойде време, когато храмът в Делфи ще бъде разорен под ударите на варварите, ако народите на Гърция не се обединят под ръководството на храма. Но това са тайни, които трябва да се пазят в дъното на храмовете. Посветените в тайните, според волята си, привличат смъртта или я отблъсват. Образувайки магическа верига с волите си ще продължите и живота на народа. От вас зависи, обърнал се той към Жреците, да отложите за по-дълго време настъпването на фаталния час. От вас зависи да дадете възможност на Гърция да блесне, от вас зависи да засияе в нея отново Светлината на Аполон. Народите биват такива, каквито ги правят техните богове. Но боговете се появяват само пред онези, които ги призовават. Какво нещо е Аполон? - Словото на Единния Бог, Който вечно се проявява в света. Истината е душата на Бога, а Неговото тяло е Светлина.
към текста >>

Другите хора виждат само сянката на Светлината.
Но боговете се появяват само пред онези, които ги призовават. Какво нещо е Аполон? - Словото на Единния Бог, Който вечно се проявява в света. Истината е душата на Бога, а Неговото тяло е Светлина. Само Мъдреците, ясновидците, пророците виждат тази Светлина. Другите хора виждат само сянката на Светлината. Прославените духове, които ние наричаме герои и полубогове обитават тази Светлина, образувайки легиони, заемайки неизброими области. Ето това е същинското тяло на Аполон, на слънцето на Посветените в тайните и без неговите лъчи нищо велико не става на Земята. Както магнитът привлича желязото, също така и ние привличаме Божественото вдъхновение с мислите си, с молитвите си, с делата си. От вас зависи да предадете на Гърция Словото на Аполон и Гърция да блесне с Безсмъртна Светлина. Така говорил Питагор пред Жреците от Делфи, за да осъзнаят голямата си мисия и задача както за Гърция, така и за целия свят.
към текста >>

Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване.
Четейки Златните стихове Учителят им ги коментирал и им разкривал вътрешния смисъл, и им казвал, че в тях са скрити тайните на Посвещението. Учителите им казвали, че всички богове се сливат в един Бог. Това ставало за тях като ключ към космоса. Те ги учили за силите на музиката и числата. Учили ги, че числата съдържат тайните на нещата и че Бог е Всемирната хармония. Обяснявали им, че седемте Свещени тона отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване. Чрез тези тонове, съчетани в хармонична музика, душата постепенно се пречиства и се слива с небесната хармония. В школата на Питагор се е държало както за пречистването на душата, така и за пречистване и чистотата на тялото и дисциплина на нравите. Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика.
към текста >>

Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта.
Побеждаването на собствените страсти е първата длъжност на Посвещаването в тайните. Онзи, който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония. В Питагоровата школа денят започвал с посрещане на изгрева на Слънцето с молитви, песни и свирене на арфа, и след това гимнастика. След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок. След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението. Денят се завършвал с вечерното ядене, след което най-младият ученик четял нещо, което се коментирало от най-възрастния. Втората степен на ученичество е наречена пречистване.
към текста >>

Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните.
Това беше известно на всички Посветени в древността. Но когато в своите системи те поставиха Земята като център на вселената, това беше по отношение на духовната еволюция на Земята, където Земята се поставя като център на развиващия се живот, затова тя е обкръжена от духовните сфери на другите планети и под тяхно влияние се развива както духовния, така и физическия живот на Земята. Видимата вселена, небето с всичките му звезди, е една мимолетна форма на света, на творческото Слово, което е изявление на Абсолютния Дух. Понеже всяка планета е израз на мисълта на Бога, понеже тя извършва специална функция в общия организъм на системата, затова древните Посветени са нарекли планетите с имената на великите богове, които представят действуващите във вселената Божествени сили. Питагор, както всички древни Посветени, е знаел за съществуването на Атлантида и за нейната катастрофа, и за преселението на народите от Атлантида в Азия, Африка и Европа. Космогонията на видимия свят, учил Питагор, ни довежда до историята на Земята, а тази последната - към тайните на човешката душа, с нея ние достигаме Светилището на Светлината, тайната на тайните. Щом се пробуди съзнанието в душата, тя става и за самата себе си най-удивителната гледка. Но и това съзнание не е друго, освен осветената повърхност на съществото й, в което тя крие тъмни и неизмерими пропасти, в които се разкриват цели светове и цели вечности, в която се отразява цялата духовна вселена. Така Питагор минавал от физическата към духовната космогония. След еволюцията на Земята той разкривал на учениците си за еволюцията на душата и преминаването й през световете, за странствуването на душите, за прераждането на душите и т.н. Душата е частица от голямата душа на света, една искра от Божествения Дух, една Безсмъртна Единица, Тази Божествена душа слиза постепенно от висшите сфери на битието, преминавайки последователно през все по-плътни и по-плътни сфери, докато стигне до Земята.
към текста >>

А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог.
За него да знае, значи да може. Да обича, значи да създава; да съществува, значи да отразява Истината, красотата и доброто. Така Посветеният достига до четвъртата степен на своето развитие, където пред погледа му се разкрива цялата вселена. Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана. Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си. Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело в практическия живот. За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в душата и на чистотата в тялото. С други думи казано, тялото трябва да се поддържа в чистотата чрез хигиеничен живот.
към текста >>

24. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По този въпрос Щайнер казва следното: „Има само едно средство да се разбере напълно Платон - трябва да го поставим в Светлината, която излъчват мистериите.
В него той излагал ясно и конкретно своята философия за идеите като първична реалност. До нас са достигнали неговите диалози, в които той също излага своята философия в разговорна форма. Някои историци на философията приемат, че неговата философия има две страни - екзотерична и езотерична, а други отричат това. Който е запознат с езотеричната доктрина лесно ще види, че Платон именно нея излага във формата на философия. Тепеман казва: „Платон се възползвал от същото право, което има всеки мислител, да съобщава от своите открития само толкова, колкото намери за добре и то само на онези, които очаква, че ще го приемат и разберат." По този въпрос Щайнер казва следното: „Има само едно средство да се разбере напълно Платон - трябва да го поставим в Светлината, която излъчват мистериите. По- късни ученици на Платон - неоплатониците, му приписват едно тайно учение, което той запазил за най-достойните и то под печат на мълчанието. Значи учението на Платон е имало тайни за профаните, каквито е имало и при Мъдростта на мистериите. Някои оспорват истинността на седмото писмо на Платон, в което се говори за мистериите. Без значение е дали това писмо е от самия Учител, или от някой от неговите ученици. Чувството, което то изразява излиза от същината на платоновата философия.
към текста >>

Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални.
В Тимей Платон казва, че Бог е създал света с помощта на даймоните - възвишените духовни същества. За Платон философията е съзнанието или проучването на свръхестественото. Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното. Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния свят. Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални. Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена.
към текста >>

Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината.
Платон определя философията като съзерцание на Истината, която е в свръхсетивното. Затова той признава като същност само идеята, доброто, което е свръхсетивно. Според него идеите, които принадлежат на свръхсетивния свят, са Първичната Реалност и по тях са образувани формите във феноменалния свят. Идеите са реалния свят, единствено те са битие, а явленията във феноменалния свят са отражение, сянка на идеите, които единствено са реални. Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена.
към текста >>

А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат.
Платон е илюстрирал своята идея за идеите и тяхното отношение към феноменалния свят с един разказ за пещерата. Разказът е следният: Да си представим едно подземно жилище, подобно на пещера, с дълъг вход, който е открит към светлината и през който прониква светлината. Обитателите на тази пещера са здраво оковани, не могат да движат вратовете си, така че са в състояние да виждат само дъното на пещерата. Далеч зад гърбовете им отгоре гори факел. В това междинно пространство горе се намира пътят и една ниска стена. А зад тази стена, откъм светлината се намират други хора, които сами не се издигат над стената, но издигат над нея, подобно на куклите в марионетен театър различни образи, статуи на хора и животни, издигат ги и ги карат да се движат. И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества. Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки. А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки. И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения, а сенките са истинската реалност.
към текста >>

И дори ако някой би ги измъкнал от тяхната тъмница на Светлина, те биха били ослепени от Светлината, не биха виждали нищо и биха намразили онзи, който ги е извадил на Светлината като човек, който им е отнел Истината и в замяна на това им е причинил болка и вреда.
И при това хората ту говорят помежду си, ту мълчат, така че окованите могат да видят единствено техните сенки, които падат върху противоположната стена. Те биха взели тези сенки, които обръщаме насам- натам, да се показват по различни начини и да изглеждат на истински същества. Но те не могат да видят тези същества, а виждат само техните сенки. А онова, което онези, които разиграват куклите си говорят помежду си, те ще чуят чрез ехото и ще сметнат последното за говора на тези сенки. И ако би се случило някои от прикованите да се освободи и да може да си извърти врата така че да види самите неща, той би помислил, че онова, което вижда сега, са илюзорни съновидения, а сенките са истинската реалност. И дори ако някой би ги измъкнал от тяхната тъмница на Светлина, те биха били ослепени от Светлината, не биха виждали нищо и биха намразили онзи, който ги е извадил на Светлината като човек, който им е отнел Истината и в замяна на това им е причинил болка и вреда. За Платон човешкият разум, който ни разкрива Истината за света, е близък и едно с Бога. Той е Божественото в нас. Според Платон Божественото ние го осъзнаваме чрез нашия дух. Духът съдържа в себе си същественото. За да опознаем Божественото, ние трябва да го осъзнаем в себе си.
към текста >>

В променливия свят, който е отражение на Вечния Божествен свят, формата е пространствена фигура, която вече определя пространството.
И този Вечен образ, който се движи съгласно числото е онова, което наричаме време. Истинското време е Вечно или то е настояще. Времето като непосредствен образ на Вечното няма минало и бъдеще. Във видимия свят времето се определя от движението на небесните тела. Така че, Вечният свят има за свое копие светът, който принадлежи на времето. В променливия свят, който е отражение на Вечния Божествен свят, формата е пространствена фигура, която вече определя пространството. Триъгълникът е първата фигура и е основата на всички други фигури. Ето защо, според Платон същността на световните неща са триъгълниците, които са образувани от три принципа, от три същности, съчетаването и свързването на тези триъгълници съгласно принципа на първоначалните числени отношения съставят сетивните елементи. А свързването на тези елементи съставя тяхната идея. Платон казва, че при разглеждане на природата трябва да изучаваме две причини: необходимостта и Божественото. Необходимостта царува в нисшия, сетивния свят, а Божественото царува в идейния свят.
към текста >>

Като отражение на Духа, Платон основава принципите на своята идеална държава, която има за основа доброто и се ръководи от Мъдростта - учените и просветените хора.
В третата част на своята философия Платон разглежда качествата, които притежава Чистият Дух. И той го определя като съвкупност на всички добродетели. Първата добродетел, която отличава Духа, е доброто. Второто нещо е Мъдростта, третото - справедливостта, четвъртото - силата. Те съставят Божествения организъм. Като отражение на Духа, Платон основава принципите на своята идеална държава, която има за основа доброто и се ръководи от Мъдростта - учените и просветените хора. Военните представляват принципа на силата, а правдата, справедливостта представя административния апарат, който разпределя благата по целия организъм. И доброто, което стои в основата на всичко, представя още стопанският институт, който произвежда всички блага. Това схващане на Платон за устройството на държавата е Вечната синархия, троичното Божествено управление, което съществува както в целия космос, в цялата природа, също така е отразено и в устройството на човека като цяло и частно в устройството на човешкото тяло. Същият принцип на управление е провеждал и Питагор в управлението на Кротона. В различните диалози Платон разглежда различните страни от своята философия.
към текста >>

Преди още ясната искра на Мъдростта - Светлината - да озари човешката душа, в нея трябва да се пробуди един стремеж, едно влечение, един устрем към Бога, това е Любовта.
Същият принцип на управление е провеждал и Питагор в управлението на Кротона. В различните диалози Платон разглежда различните страни от своята философия. В Пир Платон разглежда въпроса за Любовта. Тук той разглежда Любовта като вестител на Мъдростта. Ако Мъдростта е Словото (Логосът), Синът на Вечния Създател на световете, то Любовта е в материнското отношение с Логоса. Преди още ясната искра на Мъдростта - Светлината - да озари човешката душа, в нея трябва да се пробуди един стремеж, едно влечение, един устрем към Бога, това е Любовта. Човешката душа трябва да се чувствува привлечена към Вечната Светлина, която като се прояви чрез съзнанието й, донася върховното щастие. Любовта се съюзява с духа на човека, за да пробуди в душата стремеж към Вечното Начало. Любовта е първият подтик, без който човек не може да намери пътя към Мъдростта. По този въпрос и Учителят казва следното: Любовта има непреодолим стремеж към Мъдростта, а Мъдростта има стремеж да изяви Любовта. В Пир Платон дава думата на различни хора да се изкажат върху Любовта.
към текста >>

25. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

да се поставят в летаргичен сън и да се пренесат в невидимия свят, да намерят своята жертва, от която да искат извинение и да й помогнат да намери пътя на Светлината.
Мойсей, като дошъл в тяхната страна, ги намерил при кладенеца и им помогнал да си напоят овцете, и те го завели при баща си, който го посрещнал много любезно и го поканил да вечеря с него. След това се казва, че той се оженил за една от дъщерите на Йетро, Сепфора, която му родила син, когото нарекъл Герсен. Това е библейската легенда, която е дълбоко символична. Седемте дъщери на Йетро са седемте добродетели и той оженил Мойсей за Сепфора - справедливостта, с което иска да се каже, че той искал да възстанови нарушената справедливост с убийството на египтянина. Закон е за Посветените, че когато извършват волно или неволно убийство, за да го изкупят, трябва да преминат през смъртта, т.е. да се поставят в летаргичен сън и да се пренесат в невидимия свят, да намерят своята жертва, от която да искат извинение и да й помогнат да намери пътя на Светлината. Тогава тяхната погрешка е изкупена. И Мойсей се подложил на този опит. Преминал в невидимия свят, срещнал се със своята жертва, от когото искал извинение и го упътил в пътя на Светлината, и се оженил, за да може да роди и отгледа убития, с което изкупва грешката си. Това значи, че той се оженил за Сепфора - справедливостта. По-нататък библейската легенда ни разказва, че той пасъл овцете на тъста си и ги закарал един път в задната страна на пустинята, отишъл в планината Божи Хорив.
към текста >>

Преминал в невидимия свят, срещнал се със своята жертва, от когото искал извинение и го упътил в пътя на Светлината, и се оженил, за да може да роди и отгледа убития, с което изкупва грешката си.
Седемте дъщери на Йетро са седемте добродетели и той оженил Мойсей за Сепфора - справедливостта, с което иска да се каже, че той искал да възстанови нарушената справедливост с убийството на египтянина. Закон е за Посветените, че когато извършват волно или неволно убийство, за да го изкупят, трябва да преминат през смъртта, т.е. да се поставят в летаргичен сън и да се пренесат в невидимия свят, да намерят своята жертва, от която да искат извинение и да й помогнат да намери пътя на Светлината. Тогава тяхната погрешка е изкупена. И Мойсей се подложил на този опит. Преминал в невидимия свят, срещнал се със своята жертва, от когото искал извинение и го упътил в пътя на Светлината, и се оженил, за да може да роди и отгледа убития, с което изкупва грешката си. Това значи, че той се оженил за Сепфора - справедливостта. По-нататък библейската легенда ни разказва, че той пасъл овцете на тъста си и ги закарал един път в задната страна на пустинята, отишъл в планината Божи Хорив. Там му се явява ангел господен всред огнен пламък в къпината. Той видял огнения пламък и чул от него гласа на ангела, но видял, че къпината не изгаря. След това се казва, че той се върнал да види защо къпината не изгаря.
към текста >>

знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път.
което стои в еволюцията като едно препречване на старото и новото, действуващи като два противоположни полюси. С тази Мъдрост за тайната на времето е бил надарен Мойсей и той можал да я прояви, като изложил тази Мъдрост на времето в образи, подходящи за неговия народ, образи, редуващи се един след друг. Ето защо у Мойсей ние срещаме великите картини па сътворението като образ на Мъдростта на времето. Тази Мъдрост на времето и тайните, свързани с нея, се характеризират с това, че през всички времена нещо, което е съществувало по-рано се сблъсква с нещо, което възниква по-късно и чрез това се ражда една противоположност. Мойсей, като организатор на един народ, трябвало да се срещне и с Мъдростта на Хермес, която е така да се каже, Слънчевата Мъдрост, т.е. знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път. Мойсей е бил приел онази Мъдрост, която не поглежда само към Слънцето, която не иде направо от Слънцето, но която разбира също и това, което се противопоставя на слънчевата светлина, на слънчевото благо. Тайните на земното развитие, за начина, по който човек се развива на Земята и прави да се развива и земната вещественост, след като Земята се била отделила от Слънцето, тази Мъдрост е бил приел Мойсей. Когато оставим да действува върху нас херметичната Мъдрост, ние намираме всичко, което ни прави света изпълнен със Светлина, което ни показва каква е първата причина на света и как Светлината действува в него. Но в Мъдростта на Хермес ние не намираме понятия, които да ни показват същевременно как във всичко развиващо се, във всичко ставащо, нещо, което е съществувало по-рано, действува върху възникналото по-късно, как чрез това миналото влиза в борба с настоящето и как тъмнината се противопоставя на Светлината. Земната Мъдрост, която ни прави да разбираме как след отделянето от Слънцето, Земята се развива заедно с човека, това никак не се съдържа в херметичната Мъдрост.
към текста >>

Когато оставим да действува върху нас херметичната Мъдрост, ние намираме всичко, което ни прави света изпълнен със Светлина, което ни показва каква е първата причина на света и как Светлината действува в него.
Тази Мъдрост на времето и тайните, свързани с нея, се характеризират с това, че през всички времена нещо, което е съществувало по-рано се сблъсква с нещо, което възниква по-късно и чрез това се ражда една противоположност. Мойсей, като организатор на един народ, трябвало да се срещне и с Мъдростта на Хермес, която е така да се каже, Слънчевата Мъдрост, т.е. знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път. Мойсей е бил приел онази Мъдрост, която не поглежда само към Слънцето, която не иде направо от Слънцето, но която разбира също и това, което се противопоставя на слънчевата светлина, на слънчевото благо. Тайните на земното развитие, за начина, по който човек се развива на Земята и прави да се развива и земната вещественост, след като Земята се била отделила от Слънцето, тази Мъдрост е бил приел Мойсей. Когато оставим да действува върху нас херметичната Мъдрост, ние намираме всичко, което ни прави света изпълнен със Светлина, което ни показва каква е първата причина на света и как Светлината действува в него. Но в Мъдростта на Хермес ние не намираме понятия, които да ни показват същевременно как във всичко развиващо се, във всичко ставащо, нещо, което е съществувало по-рано, действува върху възникналото по-късно, как чрез това миналото влиза в борба с настоящето и как тъмнината се противопоставя на Светлината. Земната Мъдрост, която ни прави да разбираме как след отделянето от Слънцето, Земята се развива заедно с човека, това никак не се съдържа в херметичната Мъдрост. Но особената мисия на Мойсеевата Мъдрост е трябвало да бъде тази. да направи разбираемо за човека развитието на Земята след нейното отделяне от Слънцето. Земната Мъдрост е била това, което Мойсей имал да донесе на света.
към текста >>

Но в Мъдростта на Хермес ние не намираме понятия, които да ни показват същевременно как във всичко развиващо се, във всичко ставащо, нещо, което е съществувало по-рано, действува върху възникналото по-късно, как чрез това миналото влиза в борба с настоящето и как тъмнината се противопоставя на Светлината.
Мойсей, като организатор на един народ, трябвало да се срещне и с Мъдростта на Хермес, която е така да се каже, Слънчевата Мъдрост, т.е. знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път. Мойсей е бил приел онази Мъдрост, която не поглежда само към Слънцето, която не иде направо от Слънцето, но която разбира също и това, което се противопоставя на слънчевата светлина, на слънчевото благо. Тайните на земното развитие, за начина, по който човек се развива на Земята и прави да се развива и земната вещественост, след като Земята се била отделила от Слънцето, тази Мъдрост е бил приел Мойсей. Когато оставим да действува върху нас херметичната Мъдрост, ние намираме всичко, което ни прави света изпълнен със Светлина, което ни показва каква е първата причина на света и как Светлината действува в него. Но в Мъдростта на Хермес ние не намираме понятия, които да ни показват същевременно как във всичко развиващо се, във всичко ставащо, нещо, което е съществувало по-рано, действува върху възникналото по-късно, как чрез това миналото влиза в борба с настоящето и как тъмнината се противопоставя на Светлината. Земната Мъдрост, която ни прави да разбираме как след отделянето от Слънцето, Земята се развива заедно с човека, това никак не се съдържа в херметичната Мъдрост. Но особената мисия на Мойсеевата Мъдрост е трябвало да бъде тази. да направи разбираемо за човека развитието на Земята след нейното отделяне от Слънцето. Земната Мъдрост е била това, което Мойсей имал да донесе на света. Слънчевата Мъдрост е била това което Хермес е имал да донесе на света.
към текста >>

Затова един математик, като изследвал Битието, дошъл до заключение, че в него са изнесени мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, която от своя страна е отражение на космоса, т.е.
Разказите на Тора съставят покривалото й. Горко томува, който смесва покривалото със самата Тора. Простите не забелязват освен покривалото или разказите, те не знаят повече, те не виждат онова, което е скрито под покривалото, но съсредоточават вниманието си върху покривката, що я обвива." Един друг древен автор казва: „Всички богове и герои от стария пантеон, включително и онези от Библията, имат в разказа три животописи, които се развиват успоредно, така да се каже, всеки от които се отнася към едно от лицата на героя - исторично, астрономично и мистично. Последният служи за връзка между двата други, да смекчи твърдостта и разногласията в разказа и да съедини в един или много символики истините на двата първи. Затова един математик, като изследвал Битието, дошъл до заключение, че в него са изнесени мерките, върху които е построена Хеопсовата пирамида, която от своя страна е отражение на космоса, т.е. умален вид на нашата Слънчева система. Във всичките си мерки тя включва размерите на нашата Слънчева система. А всички тези мерки се съдържат в Битието." Когато Петокнижието на Мойсей се разгледа в тази Светлина, то пред нас изпъква едно много дълбоко и забележително изложение на окултната наука, предадено така, че с обикновения си разказ да задоволи обикновения човек, а с по-дълбокото си значение, което се разбира само от онзи, който има специален ключ за разбиране на такива книги, то е дълбока космогония, в която също с голяма вещина се разглежда и появата и развитието на човека и човечеството. Но затова е необходимо да се подигне малко и булото, което покрива Великите Истини, за да блеснат те в тяхната истинска Светлина.
към текста >>

Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието".
А всички тези мерки се съдържат в Битието." Когато Петокнижието на Мойсей се разгледа в тази Светлина, то пред нас изпъква едно много дълбоко и забележително изложение на окултната наука, предадено така, че с обикновения си разказ да задоволи обикновения човек, а с по-дълбокото си значение, което се разбира само от онзи, който има специален ключ за разбиране на такива книги, то е дълбока космогония, в която също с голяма вещина се разглежда и появата и развитието на човека и човечеството. Но затова е необходимо да се подигне малко и булото, което покрива Великите Истини, за да блеснат те в тяхната истинска Светлина. Опити в това направление са правени. Най- забележителен в това отношение е опитът на френския окул- тист от 18-ти век Фабр д'Оливие, изложен в неговия труд „Еврейският език - възстановен". Също така забележителен и дълбок е опитът на Рудолф Щайнер да анализира Битието в Светлината на окултната космогония в своя цикъл сказки, озаглавен „Тайните на Битието". И двете работи повдигат малко булото на космогоничните тайни, които са скрити в Битието. Учителят от своя страна повдига малко булото, за да ни покаже мистичната дълбочина на Битието. Ще изложа накратко и трите опита за повдигане на булото, което покрива тайните на Мойсеевото Битие. Опитът на Фабр д'Оливие се състои в това, че той прави превод, като преди това е изучил тайните свойства на еврейския език, троичното значение на думите и буквите. Защото Мойсей, както видяхме, е Посветен от египетските храмове и при написването на своето Битие си е послужил с езика на египетските храмове, които са изразявали мисълта си по три начина едновременно: първият - прост и ясен, във формата на приказка, на легенда; вторият - фигуративен, символичен и третият - свещен или йероглифичен.
към текста >>

26. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в душата си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота, който тези думи са извикали в душата на древните евреи.
Щайнер за „Битието" Сега ще изложа накратко разглеждането на Щайнер за „Битието" на Мойсей. При започване на разглеждането на Битието на Мойсей Щайнер казва: „Няма друг документ на човечеството, по отношение на който да е на лице тъй голямата възможност за отклоняване на истинския смисъл както при Битието, така и при описване на делото на седемте дни." Това значи, че тази книга е така написана, че мъчно може да се проникне в истинския й смисъл и затова обикновено се изпада в заблуждение при нейното разглеждане. По-нататък Щайнер казва: „Когато съвременният човек извика в душата си посредством някой от езиците, които понастоящем се употребяват, думи като „В началото Бог сътвори небето и земята", смисълът на тези думи му дава само едно твърде слабо отражение, само една слаба сянка от живота, който тези думи са извикали в душата на древните евреи. Тъй като в случая се касае по-малко за едно заместване на древните думи на този документ със съвременните думи, а се касае повече до това, да се поставим в едно състояние, при което да почувствуваме чрез ученията на духовната наука нещо от атмосферата, която прониква душата на един Посветен евреин, когато в нея се оживяваха тези слова: „Берешит бара Елохим е хашамаим вет харец". Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението." За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия.
към текста >>

И след това разделяне на Светлината от тъмнината: Светлината отива нагоре, а тъмнината остава с по-гъста субстанция, която наричаме Земя.
което трансформира по този начин един прост звук в дума, изпълнена със съдържание и смисъл, е този по-тънък етер от звуковия, който прониква звуковия етер и упражнява едно космично въздействие, и дава смисъл на звуковете, организиращи вселената. Това е Словото, организиращо пространството. И това Слово, смесено по този начин със звуковия етер, то е същевременно и началото на живота, това е подвижният и действуващ живот. В тези висши еманации при кондензацията действуват висшите сили на душата на елохимите. И когато в Битието се казва, че Бог е рекъл да бъде Светлина и станало Светлина, подразбира този именно процес на кондензация на топлината, при която се отделя Светлина. И след това разделяне на Светлината от тъмнината: Светлината отива нагоре, а тъмнината остава с по-гъста субстанция, която наричаме Земя. а Светлината наричаме Небе. След това в Битието се описва делото на седемте дена - как Бог в шест дни създал света с всичко в него и в седмия ден си починал. В основата си всичко това, което Библията описва в това дело на шестте дни, е едно възкресяване на онези предшествуващи състояния - Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, но под един нов аспект и възобновена форма. Как трябва да разбираме това, което се описва в делото на шестте дни? Първо трябва да кажем, че ние със сетивата си не бихме могли да наблюдаваме това, за което се говори в Битието.
към текста >>

а Светлината наричаме Небе.
Това е Словото, организиращо пространството. И това Слово, смесено по този начин със звуковия етер, то е същевременно и началото на живота, това е подвижният и действуващ живот. В тези висши еманации при кондензацията действуват висшите сили на душата на елохимите. И когато в Битието се казва, че Бог е рекъл да бъде Светлина и станало Светлина, подразбира този именно процес на кондензация на топлината, при която се отделя Светлина. И след това разделяне на Светлината от тъмнината: Светлината отива нагоре, а тъмнината остава с по-гъста субстанция, която наричаме Земя. а Светлината наричаме Небе. След това в Битието се описва делото на седемте дена - как Бог в шест дни създал света с всичко в него и в седмия ден си починал. В основата си всичко това, което Библията описва в това дело на шестте дни, е едно възкресяване на онези предшествуващи състояния - Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, но под един нов аспект и възобновена форма. Как трябва да разбираме това, което се описва в делото на шестте дни? Първо трябва да кажем, че ние със сетивата си не бихме могли да наблюдаваме това, за което се говори в Битието. Това е защото събитията, които ни се описват, стават в сфера, която можем да наречем сфера на елементното съществуване.
към текста >>

В Битието се казва, че елохимите създали светлината от тъмнината, които последователно се сменят и образуват ден и нощ, преди да има слънце.
Елохимите принадлежат на втората тройка и са именно това, което наричаме духове на формата или могъщества. Те стоят непосредствено над началствата или духовете на личността. Всички тези йерархии вземат участие в организирането на нашата Земя и на човешкото същество. Елохимите начер- тават главните линии на творението. В развитието на детайлите те използуват най-напред най-близко стоящите до тях същества - началствата. В Битието се казва, че елохимите създали светлината от тъмнината, които последователно се сменят и образуват ден и нощ, преди да има слънце. Значи, тук под ден не се разбира нашите сегашни дни, а се разбира нещо друго. В еврейския език за ден е употребена думата „иом". Какво означава тази дума, която обикновено се превежда с думата ден? Гностиците говорят за известни сили, които се намесват в еволюцията на нашата Земя, които те наричат Еони. Някои ги считат като периоди, но това не са периоди, но сили и духовни същности.
към текста >>

След като елохи- мите създават светлината, те поставят на своето място първия дух на времето, първата група духове на времето.
Това показва сходството на тези неща. В древни времена е била схващана тази сродност между ден и Божествена същност. Оттам идват и имената на дните на седмицата като имена на различните богове. В думите „иом" се изразяват същности, които в йерархическата стълба стоят под елохимите. Те изпълняват плана, който в общи линии е начертан от елохимите. След като елохи- мите създават светлината, те поставят на своето място първия дух на времето, първата група духове на времето. Това именно се крие под маската на наименованието ден първи. Но ние не можем да разберем какво означава ден първи, докато не разберем какво означава израза: „беше вечер, беше утро, и това бе ден първи". В еврейския език за думите, които се превеждат с вечер и утро са употребени думите „ереп" и „бокер". Но думата „ереп", която се превежда с вечер, подразбира хаоса, а под думата „бокер" се разбира това, което е организирано. И тогава можем да кажем: И царуваше състояние на хаос, последван от ред и хармония, в която действуваха първите духове на времето.
към текста >>

Една част от тях еволюираха и влязоха в Светлината на Слънчевия период, а други изостанаха и те са в тъмнина по отношение на новия период.
Така че зад всички процеси, които се описват в Битието ние не трябва да виждаме абстракции, но дейността на реални същности, както видяхме с понятието ден. Така например, казано е в Битието: „И тъмнината беше върху бездната." Стоейки на принципа, че зад всичко трябва да виждаме определени същества, и тук трябва да допуснем същото. Основен закон в окултната наука е, че не всички същества, които еволюират в даден цикъл, постигат целта си. Една част винаги остава назад и когато се влезе в нов цикъл на развитие, те вече са останали назад. Такъв е случаят със съществата, които преминаха своята човешка еволюция на древния Сатурн. Една част от тях еволюираха и влязоха в Светлината на Слънчевия период, а други изостанаха и те са в тъмнина по отношение на новия период. Тази тъмнина, за която се говори в Битието, е именно израз на тези изостанали същества от Сатурновия период. Онези, които са напреднали, се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразяват чрез тъмнината. И понеже същностите, които са изостанали, представят един по-примитивен стадий на еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко минало да се появяват преди Светлината. Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат.
към текста >>

Онези, които са напреднали, се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразяват чрез тъмнината.
Основен закон в окултната наука е, че не всички същества, които еволюират в даден цикъл, постигат целта си. Една част винаги остава назад и когато се влезе в нов цикъл на развитие, те вече са останали назад. Такъв е случаят със съществата, които преминаха своята човешка еволюция на древния Сатурн. Една част от тях еволюираха и влязоха в Светлината на Слънчевия период, а други изостанаха и те са в тъмнина по отношение на новия период. Тази тъмнина, за която се говори в Битието, е именно израз на тези изостанали същества от Сатурновия период. Онези, които са напреднали, се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразяват чрез тъмнината. И понеже същностите, които са изостанали, представят един по-примитивен стадий на еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко минало да се появяват преди Светлината. Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина." Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества.
към текста >>

И понеже същностите, които са изостанали, представят един по-примитивен стадий на еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко минало да се появяват преди Светлината.
Една част винаги остава назад и когато се влезе в нов цикъл на развитие, те вече са останали назад. Такъв е случаят със съществата, които преминаха своята човешка еволюция на древния Сатурн. Една част от тях еволюираха и влязоха в Светлината на Слънчевия период, а други изостанаха и те са в тъмнина по отношение на новия период. Тази тъмнина, за която се говори в Битието, е именно израз на тези изостанали същества от Сатурновия период. Онези, които са напреднали, се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразяват чрез тъмнината. И понеже същностите, които са изостанали, представят един по-примитивен стадий на еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко минало да се появяват преди Светлината. Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина." Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества. В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина.
към текста >>

Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества.
Онези, които са напреднали, се изразяват чрез Светлината, а които са останали се изразяват чрез тъмнината. И понеже същностите, които са изостанали, представят един по-примитивен стадий на еволюцията, то те ще трябва при повторението на всичко минало да се появяват преди Светлината. Затова се казва „И тъмнината беше върху бездната." Това е израз на Сатурновия живот, но под един закъснял аспект. Условията на слънчевия живот трябва да почакат. Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина." Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества. В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина. Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите. Тези факти са много по-дълбоки, отколкото съвременния човек може да си представи. Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си.
към текста >>

А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си.
Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества. В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина. Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите. Тези факти са много по-дълбоки, отколкото съвременния човек може да си представи. Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни същества си взаимодействуват. Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно. От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината. Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация. Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина.
към текста >>

Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация.
Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни същества си взаимодействуват. Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно. От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината. Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация. Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината.
към текста >>

Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина.
А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни същества си взаимодействуват. Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно. От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината. Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация. Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината. Битието описва това много реалистично, когато казва: „Елохимите нарекоха иом (ден) духовете, които изпълняват своята работа, докато тези, които се изразяват чрез тъмнината, те ги нарекоха „лилит", което обикновено се превежда с думата нощ.
към текста >>

Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената.
От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината. Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация. Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината. Битието описва това много реалистично, когато казва: „Елохимите нарекоха иом (ден) духовете, които изпълняват своята работа, докато тези, които се изразяват чрез тъмнината, те ги нарекоха „лилит", което обикновено се превежда с думата нощ. Така че, иом и лилит са две противоположни групи същества, които подпомагат елохимите и които са от йерархията на духовете на личността или началствата. По-долу от началствата се намират архангелите, които са завършили своята човешка еволюция на древното Слънце. Те са тясно свързани със всичко, което е от слънчево естество.
към текста >>

Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината.
Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация. Светлината, за която се говори в Битието, не е нашата физическа светлина. Нашата физическа светлина е един последен аспект на тази Първична Светлина. Също така това, което ние наричаме физическа тъмнина, мрак, тъмнина на нощта, е един физически аспект на тъмнината, за която се говори в Битието. Светлината и тъмнината са еднакво необходими за изразяването на космичния живот, на живота на Вселената. Работата на Вселената се извършва чрез общото действие на духовете на личността, нормално развити, които работят в Светлината, и на такива духове от същата йерархия, изостанали назад и работещи в тъмнината. Битието описва това много реалистично, когато казва: „Елохимите нарекоха иом (ден) духовете, които изпълняват своята работа, докато тези, които се изразяват чрез тъмнината, те ги нарекоха „лилит", което обикновено се превежда с думата нощ. Така че, иом и лилит са две противоположни групи същества, които подпомагат елохимите и които са от йерархията на духовете на личността или началствата. По-долу от началствата се намират архангелите, които са завършили своята човешка еволюция на древното Слънце. Те са тясно свързани със всичко, което е от слънчево естество. При отделянето на Земята от слънчевата маса те са останали със Слънцето и отвън са въздействували върху Земята.
към текста >>

За разбирането на тайните, скрити в книгата Битие, Щайнер казва: „Когато Битието се разглежда без Светлината на окултната наука, то остава тъмно и неразбрано, но ако се разгледа в Светлината на окултната наука, от която то е вдъхновено, то неговият текст става ясен.
По-долу от началствата се намират архангелите, които са завършили своята човешка еволюция на древното Слънце. Те са тясно свързани със всичко, което е от слънчево естество. При отделянето на Земята от слънчевата маса те са останали със Слънцето и отвън са въздействували върху Земята. Дейността на архангелите се проявява в четвъртия ден, когато се казва, че са създадени Слънцето и Луната. Тогава се създават условия за явяването на животинския живот. За разбирането на тайните, скрити в книгата Битие, Щайнер казва: „Когато Битието се разглежда без Светлината на окултната наука, то остава тъмно и неразбрано, но ако се разгледа в Светлината на окултната наука, от която то е вдъхновено, то неговият текст става ясен. Всичко изпъква под нова светлина. Този документ, който поради невъзможността, в която се намират съвременните езици да преведат живите слова, би останал завинаги неразбран без помощта на окултното знание." За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна реалност, съществуват духовни същества. Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр. са външно проявление на тези духовни същества.
към текста >>

Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр.
Тогава се създават условия за явяването на животинския живот. За разбирането на тайните, скрити в книгата Битие, Щайнер казва: „Когато Битието се разглежда без Светлината на окултната наука, то остава тъмно и неразбрано, но ако се разгледа в Светлината на окултната наука, от която то е вдъхновено, то неговият текст става ясен. Всичко изпъква под нова светлина. Този документ, който поради невъзможността, в която се намират съвременните езици да преведат живите слова, би останал завинаги неразбран без помощта на окултното знание." За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна реалност, съществуват духовни същества. Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр. са външно проявление на тези духовни същества. И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието. Те са резултат на една кондензация, която се е извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична субстанция. И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества. По такъв начин те стоят и зад твърдата материя, която е последната стъпка на кондензацията.
към текста >>

В древната Луна Светлината е развила сетивните органи на човека и това, което човек е възприемал, това е именно онази дейност на собствените му органи.
И тук се касае за едно ехо от дейността на неговите вътрешни сили. И докато виждането на цветовете, на форми представя изобщо доста точно вътрешната дейност на силите, които действуват в човешкия организъм, то гласовете изразяват най-често празнотите, които се пораждат в душата. Най-добре е за тези, които започват да ги чуват, е да не им се доверяват. Всички тези прояви са плод на образното съзнание, което се събужда в първите стъпки на ясновидството и трябва да бъдат приемани с голяма предпазливост. Това е един вид съзнание на възприемателните органи, едно проектиране на съзнанието в пространството. В древната Луна Светлината е развила сетивните органи на човека и това, което човек е възприемал, това е именно онази дейност на собствените му органи. Той е възприемал образите, които му се струвало, че изпълват космичното пространство. В действителност тези образи са само изражение на тази дейност на живота, на елементите в съответните органи. По този начин той присъствал на своята собствена трансформация и така, очите на човека се явяват като резултат от дейността на духовните същества, като резултат от работата им върху самия него. Външният свят е бил възприеман от него като един вътрешен свят, тъй като цялата тогавашна вселена е работила за неговото вътрешно организиране. И тогава човек не е могъл да прави разлика между външното и вътрешното.
към текста >>

Ако се възприема днес живота на душата под тази форма, без да могат да бъдат отличени външните предмети от това отражение на вътрешната дейност, то би било нещо патологично, докато за лунното съзнание на човека то е било естествено.
Така например, той не е бил в състояние да отдели Слънцето от себе си. Това, което той чувствал, то е било развиването на неговите очи, нещо, което той е възприемал под формата на едно огромно, зрително възприятие, изпълващо цялото пространство. По такъв начин лунното съзнание на тогавашния човек имало характер на едно образно възприемане. Но възприеманите образи представяли вътрешна формация на психичния му живот. Лунният човек е бил затворен в астрала и е чувствал своя вътрешен живот като един външен факт. Ако се възприема днес живота на душата под тази форма, без да могат да бъдат отличени външните предмети от това отражение на вътрешната дейност, то би било нещо патологично, докато за лунното съзнание на човека то е било естествено. Човек е възприемал в себе си работата на съществата, които нарекохме Елохими. По-рано не само човек, но и самите йерархии нямали това съзнание, което има сегашния човек. Ангелите, които тогава са минавали през стадия на човека, не са имали съзнанието на днешния човек, но те са имали друго съзнание. Нищо в природата не се повтаря два пъти. Всеки момент в еволюцията става само веднъж, а не се повтаря вече един минал момент.
към текста >>

Когато върху древната Луна Елохимите се чувствуваха действащи в Светлината, излъчвана от тогавашното Слънце, те биха могли да кажат: Ние се чувстваме в тази Светлина.
Всяко по-ранно съзнаване на духовните същества в йерархиите не е могло да различава външното от вътрешното. Това съзнание за пръв път се явява на Земята. Така Елохимите не биха могли да кажат: нещо идва към нас. Те могли само да кажат: Ние действаме във вселената, ние творим и в това творение ние възприемаме нашето собствено творчество. Никакъв предмет не се намира пред нас, нищо не ни се явява. Когато върху древната Луна Елохимите се чувствуваха действащи в Светлината, излъчвана от тогавашното Слънце, те биха могли да кажат: Ние се чувстваме в тази Светлина. Ние се чувстваме чрез нея в съществата, представящи хората от тази епоха. Ние преминаваме пространството в тази Светлина. Но те не са могли да кажат: Ние виждаме тази Светлина извън нас. Този факт, да се вижда Светлината извън нас, е съвсем нов и е възможен само в условията на Земята. И тогава ние срещаме в Битието следните капитални слова, които съответстват на определен стадий на еволюцията.
към текста >>

Този факт, да се вижда Светлината извън нас, е съвсем нов и е възможен само в условията на Земята.
Никакъв предмет не се намира пред нас, нищо не ни се явява. Когато върху древната Луна Елохимите се чувствуваха действащи в Светлината, излъчвана от тогавашното Слънце, те биха могли да кажат: Ние се чувстваме в тази Светлина. Ние се чувстваме чрез нея в съществата, представящи хората от тази епоха. Ние преминаваме пространството в тази Светлина. Но те не са могли да кажат: Ние виждаме тази Светлина извън нас. Този факт, да се вижда Светлината извън нас, е съвсем нов и е възможен само в условията на Земята. И тогава ние срещаме в Битието следните капитални слова, които съответстват на определен стадий на еволюцията. Елохимите казвали: Да бъде Светлина. И стана Светлина. Значи, трябвало е вече един нов фактор да действа, за да не се чувстват те вече включени в Светлината, но да им изглежда тя вече отразена от предметите, за да могат предметите да им изглеждат вън от тях. Авторът на Битието изразява този факт с думите: Елохимите видяха Светлината.
към текста >>

Значи, трябвало е вече един нов фактор да действа, за да не се чувстват те вече включени в Светлината, но да им изглежда тя вече отразена от предметите, за да могат предметите да им изглеждат вън от тях.
Но те не са могли да кажат: Ние виждаме тази Светлина извън нас. Този факт, да се вижда Светлината извън нас, е съвсем нов и е възможен само в условията на Земята. И тогава ние срещаме в Битието следните капитални слова, които съответстват на определен стадий на еволюцията. Елохимите казвали: Да бъде Светлина. И стана Светлина. Значи, трябвало е вече един нов фактор да действа, за да не се чувстват те вече включени в Светлината, но да им изглежда тя вече отразена от предметите, за да могат предметите да им изглеждат вън от тях. Авторът на Битието изразява този факт с думите: Елохимите видяха Светлината. Нищо в този документ не е безполезно, няма нито една дума излишна или случайна. Авторът на Битието не употребява нито една излишна или безполезна дума. Никаква украса, никакво разкрасяване при писанието на сътворението на Светлината. Там е казано само, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е добро нещо.
към текста >>

Авторът на Битието изразява този факт с думите: Елохимите видяха Светлината.
Този факт, да се вижда Светлината извън нас, е съвсем нов и е възможен само в условията на Земята. И тогава ние срещаме в Битието следните капитални слова, които съответстват на определен стадий на еволюцията. Елохимите казвали: Да бъде Светлина. И стана Светлина. Значи, трябвало е вече един нов фактор да действа, за да не се чувстват те вече включени в Светлината, но да им изглежда тя вече отразена от предметите, за да могат предметите да им изглеждат вън от тях. Авторът на Битието изразява този факт с думите: Елохимите видяха Светлината. Нищо в този документ не е безполезно, няма нито една дума излишна или случайна. Авторът на Битието не употребява нито една излишна или безполезна дума. Никаква украса, никакво разкрасяване при писанието на сътворението на Светлината. Там е казано само, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е добро нещо. В еврейския език няма голяма разлика между думите хубаво и добро.
към текста >>

Никаква украса, никакво разкрасяване при писанието на сътворението на Светлината.
И стана Светлина. Значи, трябвало е вече един нов фактор да действа, за да не се чувстват те вече включени в Светлината, но да им изглежда тя вече отразена от предметите, за да могат предметите да им изглеждат вън от тях. Авторът на Битието изразява този факт с думите: Елохимите видяха Светлината. Нищо в този документ не е безполезно, няма нито една дума излишна или случайна. Авторът на Битието не употребява нито една излишна или безполезна дума. Никаква украса, никакво разкрасяване при писанието на сътворението на Светлината. Там е казано само, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е добро нещо. В еврейския език няма голяма разлика между думите хубаво и добро. Една и съща дума служи и за двете понятия. Съдържанието на думата „хубаво" е, че Духът се изявява навън във форма. И когато в Битието се казва, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е нещо хубаво, тази мисъл може да се изрази така: Елохимите имаха съзнание, че елемента, в който те се намирали дотогава, сега им се представя като нещо външно.
към текста >>

Там е казано само, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е добро нещо.
Значи, трябвало е вече един нов фактор да действа, за да не се чувстват те вече включени в Светлината, но да им изглежда тя вече отразена от предметите, за да могат предметите да им изглеждат вън от тях. Авторът на Битието изразява този факт с думите: Елохимите видяха Светлината. Нищо в този документ не е безполезно, няма нито една дума излишна или случайна. Авторът на Битието не употребява нито една излишна или безполезна дума. Никаква украса, никакво разкрасяване при писанието на сътворението на Светлината. Там е казано само, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е добро нещо. В еврейския език няма голяма разлика между думите хубаво и добро. Една и съща дума служи и за двете понятия. Съдържанието на думата „хубаво" е, че Духът се изявява навън във форма. И когато в Битието се казва, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е нещо хубаво, тази мисъл може да се изрази така: Елохимите имаха съзнание, че елемента, в който те се намирали дотогава, сега им се представя като нещо външно. И в това явление те чувстваха Духа, Духът беше за това, което се изразява във външната форма.
към текста >>

И когато в Битието се казва, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е нещо хубаво, тази мисъл може да се изрази така: Елохимите имаха съзнание, че елемента, в който те се намирали дотогава, сега им се представя като нещо външно.
Никаква украса, никакво разкрасяване при писанието на сътворението на Светлината. Там е казано само, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е добро нещо. В еврейския език няма голяма разлика между думите хубаво и добро. Една и съща дума служи и за двете понятия. Съдържанието на думата „хубаво" е, че Духът се изявява навън във форма. И когато в Битието се казва, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е нещо хубаво, тази мисъл може да се изрази така: Елохимите имаха съзнание, че елемента, в който те се намирали дотогава, сега им се представя като нещо външно. И в това явление те чувстваха Духа, Духът беше за това, което се изразява във външната форма. И това именно се крие в думата „хубаво". Ние ще разберем Битието прекрасно само ако в него не виждаме само готови фрази, а се запитаме какви тайни са скрити в тези думи. Едно такова изследване ще ни отведе твърде далеч. Преди Земната епоха Светлината е прониквала пространството и съществата са живеели в нея, както рибите във водата, без да я съзнават като нещо вън от себе си.
към текста >>

Преди Земната епоха Светлината е прониквала пространството и съществата са живеели в нея, както рибите във водата, без да я съзнават като нещо вън от себе си.
И когато в Битието се казва, че Елохимите видели Светлината и видели, че тя е нещо хубаво, тази мисъл може да се изрази така: Елохимите имаха съзнание, че елемента, в който те се намирали дотогава, сега им се представя като нещо външно. И в това явление те чувстваха Духа, Духът беше за това, което се изразява във външната форма. И това именно се крие в думата „хубаво". Ние ще разберем Битието прекрасно само ако в него не виждаме само готови фрази, а се запитаме какви тайни са скрити в тези думи. Едно такова изследване ще ни отведе твърде далеч. Преди Земната епоха Светлината е прониквала пространството и съществата са живеели в нея, както рибите във водата, без да я съзнават като нещо вън от себе си. В Земната епоха Светлината е почнала да се отразява от предметите и е станала видима. Това показва, че в земната еволюция се явило едно състояние по-високо от Светлината. За втория ден не е казано, че е хубаво това, което е направено. Някои може да помислят, че това е случайно или че е забравено. Би трябвало, обаче, да се разбере, че в Битието няма нищо за прибавяне, както и няма нищо за премахване.
към текста >>

В Земната епоха Светлината е почнала да се отразява от предметите и е станала видима.
И в това явление те чувстваха Духа, Духът беше за това, което се изразява във външната форма. И това именно се крие в думата „хубаво". Ние ще разберем Битието прекрасно само ако в него не виждаме само готови фрази, а се запитаме какви тайни са скрити в тези думи. Едно такова изследване ще ни отведе твърде далеч. Преди Земната епоха Светлината е прониквала пространството и съществата са живеели в нея, както рибите във водата, без да я съзнават като нещо вън от себе си. В Земната епоха Светлината е почнала да се отразява от предметите и е станала видима. Това показва, че в земната еволюция се явило едно състояние по-високо от Светлината. За втория ден не е казано, че е хубаво това, което е направено. Някои може да помислят, че това е случайно или че е забравено. Би трябвало, обаче, да се разбере, че в Битието няма нищо за прибавяне, както и няма нищо за премахване. Авторът на Битието нищо не е забравил.
към текста >>

Това показва, че в земната еволюция се явило едно състояние по-високо от Светлината.
И това именно се крие в думата „хубаво". Ние ще разберем Битието прекрасно само ако в него не виждаме само готови фрази, а се запитаме какви тайни са скрити в тези думи. Едно такова изследване ще ни отведе твърде далеч. Преди Земната епоха Светлината е прониквала пространството и съществата са живеели в нея, както рибите във водата, без да я съзнават като нещо вън от себе си. В Земната епоха Светлината е почнала да се отразява от предметите и е станала видима. Това показва, че в земната еволюция се явило едно състояние по-високо от Светлината. За втория ден не е казано, че е хубаво това, което е направено. Някои може да помислят, че това е случайно или че е забравено. Би трябвало, обаче, да се разбере, че в Битието няма нищо за прибавяне, както и няма нищо за премахване. Авторът на Битието нищо не е забравил. Има едно дълбоко основание за това, че за втория ден на творението не е казано, че е хубаво.
към текста >>

27. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Както влагата, светлината и топлината на Слънцето са необходими за развиване на зародишите на различните растения, така и светлината и топлината, които Белите братя носят, са необходими за развиване на добродетелите и способностите, вложени в човешката душа.
Глава на това Братство е Христос." Ако проследим историческото развитие на човечеството ще видим, че културите се местят от едно място на друго. Съвременните историци обясняват това по различен начин, но то се дължи на преместването на учениците на Бялото Братство от едно място на друго. Това движение на Бялото Братство не е случайно и произволно, а следва един вътрешен план за развитие на човечеството. Белите братя носят онези духовни сили и енергии, които са необходими за развиване на зародишите, които са вложени в човешките души. Както влагата, светлината и топлината на Слънцето са необходими за развиване на зародишите на различните растения, така и светлината и топлината, които Белите братя носят, са необходими за развиване на добродетелите и способностите, вложени в човешката душа. Така че истинският фактор за историческият прогрес и създаването на културите са Белите братя, които присъстват между даден народ невидимо, като се изявяват чрез хората от народа в който са, било като се въплотят някои от тях като учители на народа, а други се вселяват или пък вдъхновяват по-будните между хората със своята Светлина. Със своето присъствие в даден народ и епоха, те носят една невидима светлина и топлина, които са израз на тяхната Любов и Мъдрост и са необходими за развиване на дарбите, способностите и добродетелите. Същите са основа на всяка култура и прогрес. В Гърция те се изявиха чрез ред философски школи, а в Палестина се изявиха чрез пророците. Когато преминаха в Западна Европа, те стимулираха изкуството и науката.
към текста >>

Но когато говори за духовните същества от Космоса, той ги разделя на две категории - същества на Светлината, които обобщава с името Ормузд - Бог на доброто и Светлината и Ариман - Бог на тъмнината и злото.
Зороастър, както е известно от неговото учение, също е бил Насочил своя поглед към външния свят. Затова при него имаме едно велико учение за Космоса, учение, което може да даде изяснение върху света, в който ние се намираме. В своето учение той говори за великите духовни закони на Космоса и за възвишените същества на Космоса. Той е говорил за Духа на Слънцето, Ахура Мазда и за великите духовни същества, които работят под негово ръководство. Той е говорил за духовните причини, които са създали както космоса, така и човеците. Но когато говори за духовните същества от Космоса, той ги разделя на две категории - същества на Светлината, които обобщава с името Ормузд - Бог на доброто и Светлината и Ариман - Бог на тъмнината и злото. Те работят в цялата вселена едни срещу други. Според неговото учение човек е вплетен в целия космичен процес. Човек е изтъкан от космичната дейност на тези два вида същества. Ормузд и Ариман работят един срещу друг и тяхната дейност се отразява и в човешката душа. Понеже тези сили се борят помежду си.
към текста >>

Значи животът на човешката душа е отражение на космичния живот.
Според неговото учение човек е вплетен в целия космичен процес. Човек е изтъкан от космичната дейност на тези два вида същества. Ормузд и Ариман работят един срещу друг и тяхната дейност се отразява и в човешката душа. Понеже тези сили се борят помежду си. затова и в човешката душа има борба. Значи животът на човешката душа е отражение на космичния живот. Затова това, което Зороастър изнася, е космично учение, но той още не говори за собствените вътрешни сили на човешката душа. които постепенно се събуждат под влияние на кос- мичните сили. Когато се говори за добро и за зло в това учение, с това се подразбира от една страна превъзходните полезни действия, а от друга страна - вредните действия, които стоят едни срещу други в космоса и които се проявяват също и в човека. Моралният светоглед още не се разглежда в това учение. В това учение се говори за духовните същества, които управляват сетивния свят, за всички добри и светли сили и за всички зли и тъмни сили, които действат в света.
към текста >>

28. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност.
До Негово време дадена общност се изграждала в кръга на определи кръвни връзки. Сега Христос изгражда една общност, която не почива на кръвните връзки, а почива на общността на идеите на дадена група хора. Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството.
към текста >>

Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света".
И Учителят казва: "Вие не трябва да се спирате върху отвлечената мисъл, че Христос седи отдясно на Бога, но трябва да гледате на Христос като на сила, която прониква цялата земя. Когато тази сила мине през всички същества, от най-малките до най-големите, тогава ще дойде освобождението на цялото човечество. Когато разпънали Христа, т.е. когато прекъснали течението на тези сили, на тези струи, навред настанал голям мрак. Всички хора почувствали тази тъмнина. Това е станало, защото Христос казва: "Аз съм Светлината на света". И казва още: Работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. И след това казва: Иде князът на този свят, който няма нищо общо с Мен. Следователно иде князът на тъмнината, на нощта, който няма нищо общо с Христос - с Великата идея на Любовта, която побратимява хората и ги прави свободни и силни. Така че, една от основните идеи в Християнството е да посочи на хората Пътя към Бога, който е скрит дълбоко в тяхната душа. И Христос казва: "Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го призове и никой не може да отиде при Отца, ако Аз не му покажа Пътя." И казва още: "Аз съм Пътят, Истината и Животът."
към текста >>

И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея.
Но тогава този Път беше достъпен за малцина избраници, а Христос искал да покаже един Път, достъпен за всички. Защото Христос искал всички хора да бъдат спасени, а не само единици. И затова това, което става в Храмовете на Посвещение в древните Мистерии, Той го изнесе открито пред целия свят и всеки, който намери сили в себе си, да Го следва доколкото може. А всеки, който направи усилие, ще намери сили в себе си, за да преодолява противодействието на материята, за да израстне. Защото човешките души са посадени в гъстата материя, както житното зърно в земята. И както житното зърно под влияние на светлината и топлината на слънцето намира сили в себе си, за да излезе над земята и да израсте, да даде плод, така и всяка душа, под влиянието на топлината на Любовта и Светлината на Мъдростта може да преодолее противодействието на гъстата материя и да израстне за нов живот, да се пробуди ново съзнание в нея. Тези сили на Любовта и Мъдростта внесе Христос в света, за да създаде условия за пробуждане на човешките души и за излизането им от лабиринта на материята. Но затова трябва да се направи известно усилие. Затова Христос казва: Отсега Царството Божие насила се взема. Който се насили, той ще го вземе. Значи, от човека се иска да направи усилие над себе си, за да преодолее противодействието на гъстата материя, за да може да намери Царството Божие.
към текста >>

Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание.
Всички те са подготвяли човечеството, за да може да разбере и приеме от Него Живота. И казва Христос: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил." Значи, Вечният Живот се обуславя от познаването на Бога, т.е. на Любовта и на Исус Христос, т.е. на Сина Божий, който е Мъдростта. Когато човек види Христос и приеме от него Живота, той ще познае Бога в Христа. Да видиш, значи да приемеш Живот, в който е Светлината, от която иде всяко познание. Значи Бог и Христос са двете Опорни точки на Вечния Живот. И когато Христос казва: "Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище у вас", това подразбира, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас. Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси.
към текста >>

И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса.
Но за да дойдат Христос и Отец, да направят жилище в нас, ние трябва да се приготвим за това. Християнството не дойде в света да откъсне хората от живота, но дойде да научи хората да разберат и да живеят Живота в неговата пълнота. А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса. Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за бялата раса. Това трябва да се разбере в този смисъл, че понеже бялата раса е била в началото на своето проявление и понеже тя застава начело на човешкото развитие, на нея трябва да се даде подтик, за да може да изпълни своята мисия. И когато тя се повдигне една стъпка по-високо по пътя на своето развитие, ще се повдигне и цялото човечество. Бялата раса има за задача да развие човешкия ум, за да може да проучи видимата Природа, в която е проявено Словото като велики закони на Битието и като живот, проявен във всички форми. Човешкият ум трябва да открие това Слово и да стане Негов служител.
към текста >>

29. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Йоан -Книга на Тайните в светлината на Окултната наука
АПОКАЛИПСИСЪТ на СВ. Йоан -Книга на Тайните в светлината на Окултната наука I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА "Библията е много символична книга. Тя се тълкува по три начина. Единият начин е материалистичен, т.е. буквален; вторият е духовен, а третият — Божествен.
към текста >>

Печатите, които се отварят последователно, представят развитието на културите в Шестата раса, а седемте Тръби представят развитието на Седмата раса с нейните подраси, когато небесният свят ще намери своето физическо отражение на Земята.
Затова Окултната наука твърди, че причините за явленията във физическия свят се крият в невидимия, свръхсетивния свят. Това, което се изявява физически, има своя архетип или първообраз в астралния свят, а първичната си сила, изразена в тонове и звукове - в ангелския или небесния свят. И образите, картините, които ни дава Св. Йоан, са именно астралните първообрази на това, което има да става на Земята. Така Църквите, до които отправя Посланията, са, както ще видим, седемте културни епохи на нашата Пета раса. Печатите, които се отварят последователно, представят развитието на културите в Шестата раса, а седемте Тръби представят развитието на Седмата раса с нейните подраси, когато небесният свят ще намери своето физическо отражение на Земята. Затова ангелит е е Тръбите представят хармонията на сферите - небесният свят. Ангелите, които тръбят, представят първични духовни есенции на световните явления, а самите Тръби и звукове представят силите, които се изявяват в света от тези първични есенции и с чието съдействие съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и развитие. Ездачите, които се явяват при разкриване на различните Печати, освен това, което казах, отбелязват главните етапи, през които минава един човешки индивид в течение на своето развитие. Това развитие е представено в астралния свят, който е свят на образите, като ездачите на коне. Светло-белият кон представя много ранното състояние на развитие на човешката душа, когато тя излиза от Божествения свят и поема дългия път на своето развитие.
към текста >>

30. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Средният кръст е кръстът на Сина, тук отражението на Небето е живо.
Отец, Който говори от разтвореното Небе, Синът, т.е. Човекът, който става съсъд на Христовото Същество, и Духът Святи, който се изявява във вид на гълъб. На Голгота Троицата е изобразена изцяло земно и сурово. Тя не е догма, а една форма-закон, царуващ над всички сфери. На Голгота стоят трите кръста. Средният кръст е кръстът на Сина, тук отражението на Небето е живо. Отляво и отдясно отначало не може да се разпознае никакво отражение на Царството на Божествените Същества. Това, което виждаме там в образите на кръстовете на двамата разбойници, е изцяло земно - разбойникът отляво е сгърчен и втвърден, изцяло вкочанясал, без никаква останка от топлота. От него вее само циничната хула: „Ако си Христос, помогни на самия себе Си и на нас." /Лука23;39/. Разбойникът отдясно още е запазил в себе си човешкото сърце, той е по-мек, по-ясен. Още преди смъртта той стига дотам, да види Христовото Същество в Неговата истинска форма и да се съедини с Него.
към текста >>

Отляво и отдясно отначало не може да се разпознае никакво отражение на Царството на Божествените Същества.
Човекът, който става съсъд на Христовото Същество, и Духът Святи, който се изявява във вид на гълъб. На Голгота Троицата е изобразена изцяло земно и сурово. Тя не е догма, а една форма-закон, царуващ над всички сфери. На Голгота стоят трите кръста. Средният кръст е кръстът на Сина, тук отражението на Небето е живо. Отляво и отдясно отначало не може да се разпознае никакво отражение на Царството на Божествените Същества. Това, което виждаме там в образите на кръстовете на двамата разбойници, е изцяло земно - разбойникът отляво е сгърчен и втвърден, изцяло вкочанясал, без никаква останка от топлота. От него вее само циничната хула: „Ако си Христос, помогни на самия себе Си и на нас." /Лука23;39/. Разбойникът отдясно още е запазил в себе си човешкото сърце, той е по-мек, по-ясен. Още преди смъртта той стига дотам, да види Христовото Същество в Неговата истинска форма и да се съедини с Него. Двамата разбойници не са случайни грешници.
към текста >>

В техните лица е охарактеризирана ясно една троица, като отражение на друга Троица, която се проявява в Космоса.
Той е една личност, която е запозната, който е минал през Мистериите, защото и името, което носи, не е негово лично име, а е получено отпосле в Мистериите. Защото изразът Пилат Понтийски е мистериозен израз и означава буквално Морето с колонната врата. Август Стриндберг в своята драма за Христа рисува и групата хора, участващи в мистерийната драма на Голгота, така че става видимо нещо от духовните фигури на тази драма. Той ни представя Ирод, Пилат и Кайяфа, които водят разговор относно Христа. Всеки си изказва схващането за Него. В техните лица е охарактеризирана ясно една троица, като отражение на друга Троица, която се проявява в Космоса. Тук Пилат, римлянин, стои между луциферически пламтящият едомитин Ирод и ариманически студеносърдечния юдеин Кайяфа. Трите кръста на Голгота хвърлят своите сенки напред в образа на представителите на онези течения на човечеството, на които се пада ролята да издигнат кръста на Христа. Ариманически черното на Кайяфа и луциферически червеното на Ирод се отразяват в бялата тога на римлянина Пилат, който е една от най-вълнуващите фигури в човешката история. Евангелията на Матея, Марко и Йоана ни описват двойния съд над Исуса: пред Кайяфа и пред Пилата. Евангелието на Лука ни описва тройния съд: Исус пред Кайяфа, пред Пилата и пред Ирода.
към текста >>

Разговорът между Пилат и Христа може да бъде разбран само в светлината на Мистериите и техните обреди при Посвещението.
Служейки си с човешкото мозъчно мислене, Ариман изопачава света за човека, простира над него една измамна мрежа и постига с това лъжата и смъртта, като довежда човека не само до отричането, но и до унищожаването на Божествения живот. Христос е в борба с Ариман за сърцата на хората. Тази борба е представена в съденето пред Кайяфа, където Кайяфа пита Христа: "Ти ли си Христос, Божият Син? " Христос му казва: "Това трябва да кажеш ти." Когато човек познае Христа и Го приеме в себе си, той се освобождава от влиянието на Ариман и от неговите лъжи и познава света и живота такива, каквито Бог ги е създал, а не такива, каквито са изопачени от Ариман. Съдът на Пилата ни е описан подробно от Йоана. Разговорът между Пилат и Христа може да бъде разбран само в светлината на Мистериите и техните обреди при Посвещението. Пилат е човек, който познава Мистериите и сигурно е минал през известно Посвещение, вероятно в Мистериите на Митра, които са били достъпни за римската войска и римското чиновничество. Макар и с голяма вътрешна несигурност, той долавя в лицето на Христа нещо по-висше и предчувства в Него един Велик Посветен. Пилат взема Исуса вътре при себе си и Го запитва на четири очи: "Ти Цар на юдеите ли си? " Този въпрос остава неразбираем, докато за титлата Цар на юдеите имаме само едно политическо схващане. Действително, с тези думи Пилат разбира един ранг на Посвещение, една степен на Мистериите.
към текста >>

Там са двама разбойници и между тях Христос, които са отражение на Небесната Троица.
Той говори чрез Ирода, който стои безразлично пред земните неща, защото играе със свръхсетивни неща. Ариман - Кайяфа, постига своята цел. Пилат и Ирод, след като по-рано са били врагове, сега свързват приятелство, но въпреки това стоят безсилни. Христос стана жертва на студените сили на Смъртта. Така че, в лицето на Кайяфа, Пилат и Ирода имаме една земна Троица, която отговаря на трите кръста на Голгота. Там са двама разбойници и между тях Христос, които са отражение на Небесната Троица. Разбойникът, който разпознава Христа, е човек, който е под влияние на Луцифер, и сега, под влияние на Христовото Същество, проблясва в него Божествената Светлина и той познава Христа. И сега, когато на физическото небе Слънцето потъмнява, в близост с Христа за него се отваря духовната сфера на Слънцето, Раят. Той е приет в света на Христовата Светлина.
към текста >>

31. 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Животът на Земята е отражение на живота на Космоса, на живота на Живата Природа.
Така са се родили различните религии и философски школи. Тук се прави разлика между произхода на религиите, които са плод на Откровение, и на различните философски школи и научни системи. Но има и едно трето становище, от което може да се разгледат нещата, и което е всъщност най-реалистичното и най-правилното. Това е така нареченото космическо схващане. Според това схващане главните фактори на всяко развитие и прогрес трябва да търсим във влиянието на Космоса върху развитието на живота на Земята. Животът на Земята е отражение на живота на Космоса, на живота на Живата Природа. Това е схващането на Окултната наука. Според това схващане развитието на човечеството е развитие на човешкото съзнание, а всичко друго е отражение на развитието на съзнанието. А това развитие на съзнанието е обусловено от процесите, които се извършват в Космоса. Според това схващане цялото Битие е един жив организъм и всички процеси, които стават в различните части на този организъм, са обусловени от живота, който функционира в целия организъм на Битието. Според това схващане световните космически процеси се ръководят от една висша Разумност, която в своето проявление си служи с два Принципа, които имат своя израз в Светлината и Тъмнината.
към текста >>

Според това схващане развитието на човечеството е развитие на човешкото съзнание, а всичко друго е отражение на развитието на съзнанието.
Но има и едно трето становище, от което може да се разгледат нещата, и което е всъщност най-реалистичното и най-правилното. Това е така нареченото космическо схващане. Според това схващане главните фактори на всяко развитие и прогрес трябва да търсим във влиянието на Космоса върху развитието на живота на Земята. Животът на Земята е отражение на живота на Космоса, на живота на Живата Природа. Това е схващането на Окултната наука. Според това схващане развитието на човечеството е развитие на човешкото съзнание, а всичко друго е отражение на развитието на съзнанието. А това развитие на съзнанието е обусловено от процесите, които се извършват в Космоса. Според това схващане цялото Битие е един жив организъм и всички процеси, които стават в различните части на този организъм, са обусловени от живота, който функционира в целия организъм на Битието. Според това схващане световните космически процеси се ръководят от една висша Разумност, която в своето проявление си служи с два Принципа, които имат своя израз в Светлината и Тъмнината. И затова развитието не върви по права линия, а по вълнообразна линия, която спираловидно се издига все по-нагоре. От това гледище, когато разглеждаме дадено историческо явление, го разглеждаме като проява на Космоса в процеса на историческото развитие.
към текста >>

Според това схващане световните космически процеси се ръководят от една висша Разумност, която в своето проявление си служи с два Принципа, които имат своя израз в Светлината и Тъмнината.
Животът на Земята е отражение на живота на Космоса, на живота на Живата Природа. Това е схващането на Окултната наука. Според това схващане развитието на човечеството е развитие на човешкото съзнание, а всичко друго е отражение на развитието на съзнанието. А това развитие на съзнанието е обусловено от процесите, които се извършват в Космоса. Според това схващане цялото Битие е един жив организъм и всички процеси, които стават в различните части на този организъм, са обусловени от живота, който функционира в целия организъм на Битието. Според това схващане световните космически процеси се ръководят от една висша Разумност, която в своето проявление си служи с два Принципа, които имат своя израз в Светлината и Тъмнината. И затова развитието не върви по права линия, а по вълнообразна линия, която спираловидно се издига все по-нагоре. От това гледище, когато разглеждаме дадено историческо явление, го разглеждаме като проява на Космоса в процеса на историческото развитие. Това е много естествено, като приемем Битието за един жив организъм. А че това е така ни потвърждава и древната Херметическа мъдрост, която гласи: " Туй, което е долу е подобно на това, което е горе; туй, което е горе е подобно на това. което е долу".
към текста >>

Физическото Слънце е само едно отражение на това велико духовно Слънце.
Това се дължи на космичния ритъм, който се отразява в историческото развитие на човечеството. Той обуславя също социалното и икономическо развитие. От тази гледна точка, това, което става в историческото развитие на човечеството, е резултат на импулс, даден от Космоса, като с всеки импулс се внасят нови енергии в земното развитие, които обуславят развитието на идеите, мислите и добродетелите на хората в дадена епоха. Но Космосът е съвкупност от разумни Същества, които се сменят периодически в своята дейност по Закона на Ритъма. Тези разумни Същества на Космоса в своята съвкупност образуват духовното Слънце на Космоса, от което идват всички импулси и енергии за живота на целия Космос, и специално на Земята. Физическото Слънце е само едно отражение на това велико духовно Слънце. И както физическата светлина има своите седем лъча, седем цвята, така и духовната светлина има своите седем лъча. И тези седем лъча както на физическата, така и на духовната светлина са резултат на седем категории духовни Същества, които образуват съвкупността на духовното Слънце. Всички творчески йерархии, които действат в Космоса са дванадесет, но пет от тях са, така да се каже тил. неактивни в обективния свят и затова техните лъчи са един вид като скрити, непроявени, а седем други са активни в обективния свят и затова техните енергии се проявяват и чрез седемте лъча на видимата бяла светлина. Това Слънце, което ние виждаме и което влияе на Земята, е проявление и израз на духовното Слънце.
към текста >>

То е, така да се каже, проекция на духовното Слънце и носител на енергиите и светлината на това духовно Слънце.
И както физическата светлина има своите седем лъча, седем цвята, така и духовната светлина има своите седем лъча. И тези седем лъча както на физическата, така и на духовната светлина са резултат на седем категории духовни Същества, които образуват съвкупността на духовното Слънце. Всички творчески йерархии, които действат в Космоса са дванадесет, но пет от тях са, така да се каже тил. неактивни в обективния свят и затова техните лъчи са един вид като скрити, непроявени, а седем други са активни в обективния свят и затова техните енергии се проявяват и чрез седемте лъча на видимата бяла светлина. Това Слънце, което ние виждаме и което влияе на Земята, е проявление и израз на духовното Слънце. То е, така да се каже, проекция на духовното Слънце и носител на енергиите и светлината на това духовно Слънце. Духовното Слънце със своите седем лъча се проявява в това Велико Братство, което пътува по света и носи кулутра-та. Всеки лъч създава специфични условия за определена психична дейност. Както физическите цветни лъчи на Слънцето произвеждат различно действие, макар че това не е още напълно познато на съвременната наука, седемте лъча, обединени в бялата светлина създават условия, каквито създава Слънцето напролет, когато изпраща своята топлина и светлина към Земята. В така създадените условия всеки лъч проектира своите енергии и произвежда, според своето естество, специфичен психичен живот, изразен в определени идеи и изживявания. Затова в дейността на Братството в дадена епоха не трябва да търсим само една еднообразна дейност, изразена в едно определено движение, но ще се изяви в разнообразен духовен живот.
към текста >>

От своя страна те със светлината, която получават от Христа, насочват развитието на ума на европейския човек, което е задача на Западноевропейската култура.
Това, което познаваме като Западноевропейска култура, с нейната наука, философия и изкуство, е плод на дейността на Учениците на Бялото Братство, които са работили под ръководството на Велики Посветени, а те от своя страна са били ръководени и вдъхновявани от Христа. Това се потвърждава от мисълта на Учителя, който казва:" Христос е великият Вдъхновител на всички откровения, във всички времена и епохи. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството ". Христос вдъхновява и ръководи известни Посветени, които от своя страна създават духовни центрове на физическия свят. в които се събират по-будните умове на епохата и образуват по такъв начин окултно-мистични Братства. От своя страна те със светлината, която получават от Христа, насочват развитието на ума на европейския човек, което е задача на Западноевропейската култура. От тези окултно-мистични Братства, които са съществували в течение на развитието на цялата Европейска култура, излизат всички импулси и всички работници в различните области на културата. Оттук излизат духовните Учители и Ръководители на европейското човечество: оттук излизат мислителите, философите, учените, хората на изкуството и социалните реформатори, които от своя страна са предавали светлината, която са приели, на широките народни маси. Така се осъществява развитието на културата. Но зад цялата тази външна дейност стои едно невидимо духовно Братство- което се изявява на физическия свят чрез един от своите членове като Велик Посветен, който образува известно окултно-мистично Братство на физическия свят. Това духовно Братство, със своето присъствие в дадена епоха или дадено място, със светлината и топлината, и въобще с духовните сили, които носи, създава подходящи условия, за да подготви по вътрешен път душите, за да могат да приемат духовните импулси, предавани външно от Учениците на Бялото Братство.
към текста >>

Оттук излизат духовните Учители и Ръководители на европейското човечество: оттук излизат мислителите, философите, учените, хората на изкуството и социалните реформатори, които от своя страна са предавали светлината, която са приели, на широките народни маси.
Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човека и човечеството ". Христос вдъхновява и ръководи известни Посветени, които от своя страна създават духовни центрове на физическия свят. в които се събират по-будните умове на епохата и образуват по такъв начин окултно-мистични Братства. От своя страна те със светлината, която получават от Христа, насочват развитието на ума на европейския човек, което е задача на Западноевропейската култура. От тези окултно-мистични Братства, които са съществували в течение на развитието на цялата Европейска култура, излизат всички импулси и всички работници в различните области на културата. Оттук излизат духовните Учители и Ръководители на европейското човечество: оттук излизат мислителите, философите, учените, хората на изкуството и социалните реформатори, които от своя страна са предавали светлината, която са приели, на широките народни маси. Така се осъществява развитието на културата. Но зад цялата тази външна дейност стои едно невидимо духовно Братство- което се изявява на физическия свят чрез един от своите членове като Велик Посветен, който образува известно окултно-мистично Братство на физическия свят. Това духовно Братство, със своето присъствие в дадена епоха или дадено място, със светлината и топлината, и въобще с духовните сили, които носи, създава подходящи условия, за да подготви по вътрешен път душите, за да могат да приемат духовните импулси, предавани външно от Учениците на Бялото Братство. Както Слънцето напролет носи условия за проявите на живота във външния свят, така и тези Братства, които са лъчи от духовното Слънце на света, създават условия за проявите на всички дарби, способности и добродетели, вложени в човешките души. Но понеже както в Космоса, така и в процеса на историческото развитие на човечеството действат два Принципа, то редом с представителите на Бялото Братство, които са носители на така наречения Втори принцип, израз на който в Битието е Христос, действат и представители на Първия принцип, които винаги се стремят да използват импулсите на Бялото Братство за свои цели.
към текста >>

Това духовно Братство, със своето присъствие в дадена епоха или дадено място, със светлината и топлината, и въобще с духовните сили, които носи, създава подходящи условия, за да подготви по вътрешен път душите, за да могат да приемат духовните импулси, предавани външно от Учениците на Бялото Братство.
От своя страна те със светлината, която получават от Христа, насочват развитието на ума на европейския човек, което е задача на Западноевропейската култура. От тези окултно-мистични Братства, които са съществували в течение на развитието на цялата Европейска култура, излизат всички импулси и всички работници в различните области на културата. Оттук излизат духовните Учители и Ръководители на европейското човечество: оттук излизат мислителите, философите, учените, хората на изкуството и социалните реформатори, които от своя страна са предавали светлината, която са приели, на широките народни маси. Така се осъществява развитието на културата. Но зад цялата тази външна дейност стои едно невидимо духовно Братство- което се изявява на физическия свят чрез един от своите членове като Велик Посветен, който образува известно окултно-мистично Братство на физическия свят. Това духовно Братство, със своето присъствие в дадена епоха или дадено място, със светлината и топлината, и въобще с духовните сили, които носи, създава подходящи условия, за да подготви по вътрешен път душите, за да могат да приемат духовните импулси, предавани външно от Учениците на Бялото Братство. Както Слънцето напролет носи условия за проявите на живота във външния свят, така и тези Братства, които са лъчи от духовното Слънце на света, създават условия за проявите на всички дарби, способности и добродетели, вложени в човешките души. Но понеже както в Космоса, така и в процеса на историческото развитие на човечеството действат два Принципа, то редом с представителите на Бялото Братство, които са носители на така наречения Втори принцип, израз на който в Битието е Христос, действат и представители на Първия принцип, които винаги се стремят да използват импулсите на Бялото Братство за свои цели. Те са агенти на така нареченото Черно братство, което има специфични разбирания за живота, откъдето произтичат и методите на тяхната дейност. Докато Бялото Братство се стреми да пробуди съзнанието на хората, за да съзнаят какви трябва да бъдат отношенията помежду им, както и към Първата Причина, то агентите на Черното братство имат разбирането, че по пътя на насилието и външното организиране на хората могат да ги заставят да живеят по един или друг начин. Така че в историческото развитие на човечеството действат два Принципа - Принципът на Любовта и Принципът на външното ограничение и насилието.
към текста >>

Във върховете действат силите на Светлината, а в долината силите на Тъмнината.
И оттогава се явява известна борба както вътре в човешките души, така и във външния живот, който се развива в течение на историята. За нас в случая е важно да знаем, че редом с дейността на Бялото Братство в света работи и Черното Братство, което внася своите импулси и енергии в живота, които влияят на развитието на живота. И затова, когато наблюдаваме ред отрицателни прояви, които се явяват в развитието на живота в течение на времето, това се дължи на дейността на тъмните сили. А всички положителни прояви на доброто, на Любовта и братството между хората се дължат на дейността на Бялото Братство. Процесът на историческото развитие не върви по права линия, а по една вълнообразна линия, където има високи върхове и дълбоки долини. Във върховете действат силите на Светлината, а в долината силите на Тъмнината. Това са необходими състояния на живота, това са епохи в процеса на развитието, в които действат различни сили. Под влиянието на тези два вида сили се развиват дарбите, способностите и добродетелите, вложени в човешките души. Затова Учителя казва, че противоречията са най-главният фактор на еволюцията. Но пак казвам, това е дълбока философия, която нямам намерение сега да коментирам, но само засягам този въпрос за изяснение на факторите на човешкия прогрес. Основната мисъл, от която се отклоних беше, че импулсите на Бялото Братство са главен фактор за развитието на човечеството, че всички велики идеи във всички области на живота са вдъхновени от Бялото Братство.
към текста >>

Чрез светлината, която те носят, те предават идеите и силите на човешките души, които ги възприемат в зависимост от степента на тяхното развитие и ги прилагат в различните области на живота.
Но пак казвам, това е дълбока философия, която нямам намерение сега да коментирам, но само засягам този въпрос за изяснение на факторите на човешкия прогрес. Основната мисъл, от която се отклоних беше, че импулсите на Бялото Братство са главен фактор за развитието на човечеството, че всички велики идеи във всички области на живота са вдъхновени от Бялото Братство. Това действие на Бялото Братство се извършва, както казах, чрез негови представители, които са два вида - въплътени човешки същества и невъплътени пак човешки същества от по-напреднала еволюция. Невъплътените приемат идеите, импулсите, енергиите от Централното духовно Слънце, което е Христос и ги предават на въплътените, които в такъв случай стават като фарове в бурното житейско море. Те осветяват пътя на човешките души и ги насочват към спасителния бряг. Чрез светлината, която те носят, те предават идеите и силите на човешките души, които ги възприемат в зависимост от степента на тяхното развитие и ги прилагат в различните области на живота. По този път се осъществява развитието на живота, на религията, на науката и изкуствата. Онези исторически личности, които са били фактор на прогреса по един или друг начин, са били свързани с окултно-мистичните Братства, за които споменах. Някои от тях са били в пряка съзнателна връзка с тези Братства, били са техни членове, а други са били, така да се каже, несъзнателни проводници на идеите на тези Братства. Те, като чувствителни, са възприемали идеите, без да знаят откъде идват и са им давали израз. В други случаи представителите на Братството насочват специално мисълта си към определен човек, когото виждат, че може да стане добър проводник на идеите и силите на Братството, и той, без да съзнава, възприема тези идеи, на които става изразител.
към текста >>

32. 2. Втори Аркан: ИЗИДА - Врата на окултното Светилище - Влад Пашов (1902- 1974)

В умствения свят този Аркан символизира двойното отражение на единството, Науката за възприемане и познаване на видимите и невидимите неща.
Ти ще видиш проявата на великия закон на сеене и жътва. Ти сам ще се убедиш в това, че всичко видимо е само израз на невидимото. Тъй както този храм отначало е съществувал в творческото въображение на Създателя, а след това е построен, така също светът е съществувал отначало в Ума на Твореца, преди да го направи материален чрез подухването на Своите устни. В Божествения свят този Аркан символизира Абсолютното Същество, което вижда и притежава трите граници на всяка проява, т.е. миналото, настоящето и бъдещето. В умствения свят този Аркан символизира двойното отражение на единството, Науката за възприемане и познаване на видимите и невидимите неща. Във физическия свят жената, образец и подобие на мъжа, която се съединява с него, за да изпълни една и съща съдба. В хороскопа този Аркан съответства на ума, който се прояснява чрез лъчите на волята. Бог е казал Да бъде светлина! и светлината заляла безкрайността. Човек, образ на Бога, трябва да каже: Нека Истината да се проявява и нека Доброто да те навести.
към текста >>

и светлината заляла безкрайността.
миналото, настоящето и бъдещето. В умствения свят този Аркан символизира двойното отражение на единството, Науката за възприемане и познаване на видимите и невидимите неща. Във физическия свят жената, образец и подобие на мъжа, която се съединява с него, за да изпълни една и съща съдба. В хороскопа този Аркан съответства на ума, който се прояснява чрез лъчите на волята. Бог е казал Да бъде светлина! и светлината заляла безкрайността. Човек, образ на Бога, трябва да каже: Нека Истината да се проявява и нека Доброто да те навести. И ако човек притежава истинска воля, той ще види да блести Истината и ще постигне Доброто, към което се стреми. Хлопай и ще ти се отвори, но изучавай дълго време Пътя, в който трябва да влезеш. Обърни лицето си към Слънцето и справедливостта, и Науката на Истината ще ти бъде дадена. Запазвай мълчание относно твоите намерения, за да не станат достояние на твоите врагове.
към текста >>

33. 16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук той научава, че нашият видим огън, както и всичко тук на Земята, е едно отражение на съответното в духовния свят, в който се намират оригиналите на всички неща.
Вечните Божествени закони ще го разрушат, а носещият световната духовна корона ще падне от построената от неговото самолюбие и гордост кула. Човешката корона, това е заместител на липсващото достойнство и способност на управляващите, които искат да внушат на управляваните от тях хора, че кралете и папите имат Божествено право да управляват. Божественият закон учи човека да работи не за своята чест и слава, а за полза на своите ближни, за световното развитие и така ще сътвори трайното и ще пожъне онова, което е посял. След като ученикът се срещне с първия Пазач на Прага и го преобрази, той постепенно прониква в по-висшите светове, където му се разкриват нови мирови Тайни, запознава се с нови закони и същества и се подготвя за срещата с втория Пазач на Прага. В тази нова фаза, в която навлиза ученикът, символизирана от седемнадесети Аркан, ученикът ще се запознае със силите на Свещения Огън, който е показан от светкавицата, която разрушава кулата. Тук той научава, че нашият видим огън, както и всичко тук на Земята, е едно отражение на съответното в духовния свят, в който се намират оригиналите на всички неща. Изхождайки от естеството на земния огън, можем да заключим за вида и естеството на духовния Огън: той трябва да свети, да топли, да унищожава и разрушава, да изгаря. В картина шестнадесета е показано как Небесният Огън разрушава човешките творения. Но Небесният Огън има и своите добротворни сили, с които ученикът се запознава, след като е преминал Прага, пазен от първия Пазач, и е навлязъл във висшите светове. В тези висши светове той чува хармонията на сферите, чува небесната музика. И във всеки звук и тон той се научава да разпознава един дух и едно чувство неизговоримо, но разбираемо.
към текста >>

Така ученикът ще научава, че Светлината е третото и най-високо проявление на Огъня.
Той трябва да се учи винаги да действа безкористно, за да дойде до Великата Жертва. Това е първото проявление на духовния Огън. Тук ученикът научава, че този Огън тлее във всеки човек и в неговото сърце като една Свещена Искра, частица от великия космичен Огън, макар и скрити понякога дълбоко под пепелта. Ученикът трябва да се моли за Свещения Вятър, който да раздуха Искрата в Огън. Този Огън ще направи ученика способен да помага на другите, да се застъпва за тях, да ходатайства за болни и онеправдани и целителните лъчи от Светлина ще излизат от неговите пръсти. Така ученикът ще научава, че Светлината е третото и най-високо проявление на Огъня. Този Огън трябва да бъде запален в ученика и той трябва да бъде запален от някоя безсмъртна ръка. Това е Огънят на Любовта към хората, към всичко, към цялото. След като е познал Свещения Огън, след като го е запалил в себе си, в ученика блесва Светлината на Мъдростта и той вече знае и разбира кой е истинският Път, който води към Царството на Духа. Той научава от своя ръководител, че естественият път, който води към Царството на Духа, е развиването на вътрешните духовно-Божествени сили, които организират духовното тяло на ученика и неговите органи, и той може да влезе като гражданин на духовното Царство. Но неговият ръководител му казва, че има и изкуствени пътища — има растителни сокове, чиято употреба предизвиква временно отделяне на частите, от които човек се състои, както става при съня, при смъртта и при Посвещението.
към текста >>

След като е познал Свещения Огън, след като го е запалил в себе си, в ученика блесва Светлината на Мъдростта и той вече знае и разбира кой е истинският Път, който води към Царството на Духа.
Ученикът трябва да се моли за Свещения Вятър, който да раздуха Искрата в Огън. Този Огън ще направи ученика способен да помага на другите, да се застъпва за тях, да ходатайства за болни и онеправдани и целителните лъчи от Светлина ще излизат от неговите пръсти. Така ученикът ще научава, че Светлината е третото и най-високо проявление на Огъня. Този Огън трябва да бъде запален в ученика и той трябва да бъде запален от някоя безсмъртна ръка. Това е Огънят на Любовта към хората, към всичко, към цялото. След като е познал Свещения Огън, след като го е запалил в себе си, в ученика блесва Светлината на Мъдростта и той вече знае и разбира кой е истинският Път, който води към Царството на Духа. Той научава от своя ръководител, че естественият път, който води към Царството на Духа, е развиването на вътрешните духовно-Божествени сили, които организират духовното тяло на ученика и неговите органи, и той може да влезе като гражданин на духовното Царство. Но неговият ръководител му казва, че има и изкуствени пътища — има растителни сокове, чиято употреба предизвиква временно отделяне на частите, от които човек се състои, както става при съня, при смъртта и при Посвещението. Това, обаче, е много опасно, защото впечатленията, които получава проникващият по такъв начин в духовните светове, са много силни и ако човек влезе неподготвен, т.е. не е развил своите вътрешни духовни сили, той може да изпадне в лудост или да заболее тежко. Създаденото по изкуствен път отделяне на духа от тялото разушава нервната система.
към текста >>

34. 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА - Влад Пашов (1902- 1974)

7. Волята на човека е точно отражение на Волята на Бога и съразмерно с нейното укрепване тя ръководи събитията.
Това е смисълът на четвъртия Аркан. 5. Преди да се твърди дали един човек е щастлив или нещастен, трябва да се знае посоката, която следва неговата воля. Това е смисълът на петия Аркан. 6. По-трудно е да се разкъса една верига от цветя, отколкото една верига от желязо. Това е смисълът на шестия Аркан. 7. Волята на човека е точно отражение на Волята на Бога и съразмерно с нейното укрепване тя ръководи събитията. Това е смисълът на седмия Аркан. 8. Умове с неуравновесени воли са като пропадналите звезди. Това е смисълът на осмия Аркан. 9. Приемайте относителното зло като едно средство да достигнете до Абсолютното Добро; не го искайте никога, но го извършвайте. 10. За да придобиеш правото винаги да притежаваш, трябва да искаш търпеливо и продължително.
към текста >>

19. Светлината е искра, поставена от Природата в услуга на волята; тя осветява тези.
Надеждата трябва впрочем да се съединява непрекъснато с Вярата. Това е смисълът на седемнадесети Аркан. 18. Страхът е само отпуснатост на волята. Опасностите изплашват, ужасяват само пропадналите натури. Това е смисълът на осемнадесети Аркан. 19. Светлината е искра, поставена от Природата в услуга на волята; тя осветява тези. които знаят да я използват. Тя поразява тези, които злоупотребяват с нея. Това е смисълът на деветнадесети Аркан. 20. Всяка воля, която се бори с Божествените наредби, се порицава от Вечния Разум. Това е смисълът на двадесетия Аркан.
към текста >>

21. Владичеството на света принадлежи на господството на Светлината, а последната е престол на Волята.
които знаят да я използват. Тя поразява тези, които злоупотребяват с нея. Това е смисълът на деветнадесети Аркан. 20. Всяка воля, която се бори с Божествените наредби, се порицава от Вечния Разум. Това е смисълът на двадесетия Аркан. 21. Владичеството на света принадлежи на господството на Светлината, а последната е престол на Волята. Докато човек постепенно усъвършенства волята си, може да постигне да види всичко, т.е. да знае в безкрайно разширения кръг на човешката сила и власт. Щастието е за него плод на науката за доброто и злото, науката, представена от централното дърво на Едем. Но Бог не позволява да се откъсне този плод от никого, освен от самия човек, който е достатъчно господар на самия себе си, за да се приближи до плода, без да се стреми да го притежава. 22. Когато човек си създава призраци, се получават вампири.
към текста >>

35. 1. ЦАРСТВОТО НА ДУХА - Влад Пашов (1902- 1974)

Пасивното става актвно, неподвижното преминава в движение, като раз-сича празнотата на пространството с крилете на Светлината, където Божеството се е отразило.
Тази Божествена сфера в това състояние е пасивна. Нирвана царува в яснотата на нейното неподвижно лоно. Но ето че приближава времето, когато нейната мисия в творческите предначертания трябва да се започне. Настава моментът, когато само първото творческо битие на Мисълта преминава във вибрация и тоз час цялата сфера на неподвижната и безформена Светлина започва да сияе с блясъка на живата енергия. И ето какво изменение става: Тихата бяла Светлина престава да съществува и на нейно място по всички възможни направления се излъчват могъщи океани от сили, при което всяка се отличава от другата по скоростта, цвета и потенциалността. Пасивното става актвно, неподвижното преминава в движение, като раз-сича празнотата на пространството с крилете на Светлината, където Божеството се е отразило. Част от безкрайната Душа се разтваря и нейните потенциални възможности в начало безгранични, се разлагат на серия от активни свойства, но ограничени. Всичко това е изказано на мистическият език на Кабалата като еволюция на седемте активни Сефироти от първата Троица - Любов, Мъдрост, Корона. Това са тези седем активни Сефироти, които съставят седемте Принципа на Природата. Те образуват седемте точки или второстепенни центрове около своя фокус, духовното Слънце, което ги е родило, представящи от себе си седемте състояния на ангелския живот, седемте ангелски йерархии, откъдето Божественото лоно изхвърля атомите на Живота в света. От всичко досега казано се вижда, че когато се започне зарята на който и да е свят, то чистата, безформена, неопределена Есенция, преди да бъде увлечена от Божествената Воля на ангелските йерархии, обитава в Царството на Непроявено-то, т.е.
към текста >>

Всяка от седемте сфери е отражение на един от седемте преломени Принципи, съставящи Божествения дух на ангелските творения.
И затова, когато ние говориме за духа и материята въобще, то тези думи нямат никакво значение в окултен смисъл, затова, което ние наричаме дух не е чист Дух, но само положителният или действащият атрибут на това, което наричаме материя. А това показва, че материята е съвършено нереална, тя е само явление, произведено от отрицателните лъчи и това явление е резултат на полярността. Положителният лъч е прав и проникващ, а отрицателният лъч е огънат и извит. Да резюмираме накратко гореказаното: Със седемте ангелски състояния, седемте ангелски йерархии, седемте Сефироти, се започва духовната еволюция. Всяка от седемте сфери е отражение на един от седемте преломени Принципи, съставящи Божествения дух на ангелските творения. От тези отражения (Сефироти) произтичат ангелските раси, по нисши от които са разделени. Те са по-нисши само по умствена сила и възможности. По-нататък произхождат още по-нисшите небесни състояния. И всяко състояние по своята природа, по цвят и свойство съответства на Сефирата, от която е произлязло и която то отразява. Но макар всяко състояние на низходящата лестница да е подобно на родилото го състояние, то губи в могъществото си и става по-материално.
към текста >>

36. 2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в действителност в светлината на духовната наука.
2. ДУШАТА - НЕЙНАТА ПРИРОДА И АТРИБУТИ " Божественият Дух за душата е също както душата за тялото. " Плутарх Думите душа и дух са тъй преплетени помежду си, че ни се струва съвършенно невъзможно да ги разграничим. Ще се опитаме да представим ясно и разбрано описанието на едното и на другото и да ги покажем такива, каквито са те в действителност в светлината на духовната наука. Душата не е дух, но това, чрез което духът се познава, или по-скоро това, чрез което ние постигаме природата и свойствата на духа. Когато искаме да определим душата, трябва да прибегнем към фигури и образи, за да поясним даденото определение. Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената душа. Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим душата трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция. Душата е безформена и неосезаема и съставя атрибут на Божественния Дух.
към текста >>

За да си създадем по-ясна представа, ще вземем за пример разглеждане лъчите на Светлината.
Ние си представяме духовното Аз като атом на Божеството, като светкаща атомическа точка, еманираща на Божествената душа. Това е съвършенно вярно по отношение на Аза, но когато речем да отделим душата трябва да внимаваме да не смесваме тези две понятия, като ги разглеждаме като причина и следствие на духовната еволюция. Душата е безформена и неосезаема и съставя атрибут на Божественния Дух. И затова можем да имаме понятие и познание за душата само чрез изучаване качествата и свойствата на Духа. Когато ги познаем, ще имаме ясна идея за душата и за нейната реална природа. За да си създадем по-ясна представа, ще вземем за пример разглеждане лъчите на Светлината. Какво знаем за тях? - Нищо, освен действието им върху някой предмет. И това, именно, действие ние наричаме свойство на Светлината, а сами по себе си атрибутите на Светлината са безформени. Но те лесно могат да бъдат направени видими в своите цветове, като ги поставим пред призмата, или в своите ефекти, като ги насочим в материални предмети. И тъй, свойствата и действията на Светлината са душата на светлинния лъч.
към текста >>

И това, именно, действие ние наричаме свойство на Светлината, а сами по себе си атрибутите на Светлината са безформени.
И затова можем да имаме понятие и познание за душата само чрез изучаване качествата и свойствата на Духа. Когато ги познаем, ще имаме ясна идея за душата и за нейната реална природа. За да си създадем по-ясна представа, ще вземем за пример разглеждане лъчите на Светлината. Какво знаем за тях? - Нищо, освен действието им върху някой предмет. И това, именно, действие ние наричаме свойство на Светлината, а сами по себе си атрибутите на Светлината са безформени. Но те лесно могат да бъдат направени видими в своите цветове, като ги поставим пред призмата, или в своите ефекти, като ги насочим в материални предмети. И тъй, свойствата и действията на Светлината са душата на светлинния лъч. Можем да вземем и друг пример. също така поясняващ и изразяващ идеята, за която искаме да дадем възможно най-ясно понятие, а именно човешкия организъм. Човек в своя строеж засега притежава пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание.
към текста >>

И тъй, свойствата и действията на Светлината са душата на светлинния лъч.
За да си създадем по-ясна представа, ще вземем за пример разглеждане лъчите на Светлината. Какво знаем за тях? - Нищо, освен действието им върху някой предмет. И това, именно, действие ние наричаме свойство на Светлината, а сами по себе си атрибутите на Светлината са безформени. Но те лесно могат да бъдат направени видими в своите цветове, като ги поставим пред призмата, или в своите ефекти, като ги насочим в материални предмети. И тъй, свойствата и действията на Светлината са душата на светлинния лъч. Можем да вземем и друг пример. също така поясняващ и изразяващ идеята, за която искаме да дадем възможно най-ясно понятие, а именно човешкия организъм. Човек в своя строеж засега притежава пет сетива: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Но в действителност той е със седем сетива, с които може да се ползва. Но двата висши атрибута от гамата на сетивата са още в зародишно състояние, доколкото това се отнася до целия човешки род.
към текста >>

Първите са само отражение на вторите.
Общата сума на човешките знания във всяка специална област, когато те са организирани и класифицирани, се свеждат в система и приемат названието наука. По такъв начин ние можем да видим и оценим отношението на физическите сетива към физическото тяло и да узнаем тяхната важност за ума, за да използваме спечеленото знание. Свойствата на духа, които ние наричаме душа, имат съвършена аналогия със сетивата на тялото. Душата има такова точно отношение към духа, както физическите сетива към ума. По такъв начин ние имаме физически сетива и духовни сетива. Първите са само отражение на вторите. Сетивата на тялото и сетивата на душата, това са две половини на един и същ атрибут - вътрешната и външна половини. Ние виждаме, че умът придобива и класифицира впечатленията, донесени му от сетивата от външния свят, но самите сетива не са способни да проникнат в този свят. Умът, макар и зависим абсолютно от сетивата, но е вън от тях и е над тях. В същото такова отношение се намират душата и духът. Всяко знание, което идва отвън или отвътре, което идва отвътре или отвън се получава чрез душата... Но във вътрешната страна на душата пребивава вечносияещият атом на Божеството, същността на Когото е вън от всяко човешко разбиране.
към текста >>

37. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Най-първо светлината на Белите братя прониква в съзнанието на Мохамед след една среща, която имал с архангел Гавраил, който му казал, че е определен от Бога да проповядва всред арабските племена идеята за единния Бог.
Защото всеки народ има мисия, която на своето време, когато го посети духът, трябва да изпълни. Същото стана и с арабския народ. Той бил посетен от Божия Дух чрез неговите представители на Бялото Братство, което пътува по света и носи културата, което е истинският фактор на всяко културно развитие. Съвременните учени още не познават истинските фактори на развитието и прогреса. Истинските фактори на прогреса са Белите братя, които като слънчеви лъчи огряват духовете и душите на даден народ и ги оплодяват за да почнат да мислят и да създават култура. Най-първо светлината на Белите братя прониква в съзнанието на Мохамед след една среща, която имал с архангел Гавраил, който му казал, че е определен от Бога да проповядва всред арабските племена идеята за единния Бог. И той се вслушал в тези думи. Дотогава арабските племена били идолопоклонници, но все пак смътно прониквала идеята за единния Бог. Те са потомци на Исмаил, синът на Авраама от Агар със смесица от други семитски племена. Точно не се знае датата на раждането на Мохамед, но най-вероятно е 29 август 570 година в град Мека в Коройшидския род, който бил един от най-знаменитите и заможни родове, били богати търговци и от аристокрацията всред арабските племена. Баща му умрял няколко седмици преди раждането му.
към текста >>

За науката той казва: "Светлината на сърцето е едната есенция, истината е главния и предмет.
То е нашето окръжение в кръга на приятелите и то ни служи за оръжие против неприятелите. Посредством знанието Божият служител се издига на висотата на благополучието и на една благородна позиция, гой се присъединява към силните на този свят и достига до съвършено щастие." На друго едно място казва: "Мастилото на учения струва повече от кръвта на мъченика." Такова е схващането на Мохамед за знанието. От зетя на Мохмед - Али - е дошла цялата доктрина на исляма. Той поучавал всред борбите и сраженията. Той апелирал към младите да станат господари на знанието. За науката той казва: "Светлината на сърцето е едната есенция, истината е главния и предмет. Вдъхновението е нейният водител. Разумът е този, който схваща. Доброто е нейният вдъхновител, а човешката дума - нейните средства." В продължение на седем години учениците на Али учеха, докато другата половина от мюсулманския сват водеше борби и победи. Сто години тихо учение, след което се започна разпространението на знанието от света.
към текста >>

И там се показва отражението на Божието Величие.
В поетична форма идеите на суфизма са предадени по следния начин: "Ти си Абсолютно Същество, всичко друго е призрак, защото в Твоята Вселена всички същества са едно цяло. Твоята хубост, която покорява хората, за да открие своето съвършенство се показва в хиляди огледала, но тя е Една. Макар Твоята хубост да придружава всяко добро нещо и истината, но Единственият и Безподобен покорител на сърцето е Един. Несъществото е огледало на Абсолютното Същество. И там се показва отражението на Божието Величие. Когато несъществото се опълчи против Съществото, едно отражение на тази двойственост се появява веднага. Единството на Едното се проявява чрез множеството на другото. Едното, като го преброите, става много. Броенето макар за основа да има едно, няма обаче никога край. Несъществото от този момент нататък става яясно, и то-газ заключеното съкровище се открива.
към текста >>

Когато несъществото се опълчи против Съществото, едно отражение на тази двойственост се появява веднага.
"Ти си Абсолютно Същество, всичко друго е призрак, защото в Твоята Вселена всички същества са едно цяло. Твоята хубост, която покорява хората, за да открие своето съвършенство се показва в хиляди огледала, но тя е Една. Макар Твоята хубост да придружава всяко добро нещо и истината, но Единственият и Безподобен покорител на сърцето е Един. Несъществото е огледало на Абсолютното Същество. И там се показва отражението на Божието Величие. Когато несъществото се опълчи против Съществото, едно отражение на тази двойственост се появява веднага. Единството на Едното се проявява чрез множеството на другото. Едното, като го преброите, става много. Броенето макар за основа да има едно, няма обаче никога край. Несъществото от този момент нататък става яясно, и то-газ заключеното съкровище се открива. Повторете това, което казва традицията: "Аз бях едно заключено съкровище", за да можеш ясно да съзерцаваш мистерията на скритото.
към текста >>

Не аз-то е огледало, Вселената е отражение и човек е личност скрита вътре там, както окото в отражението.
Единството на Едното се проявява чрез множеството на другото. Едното, като го преброите, става много. Броенето макар за основа да има едно, няма обаче никога край. Несъществото от този момент нататък става яясно, и то-газ заключеното съкровище се открива. Повторете това, което казва традицията: "Аз бях едно заключено съкровище", за да можеш ясно да съзерцаваш мистерията на скритото. Не аз-то е огледало, Вселената е отражение и човек е личност скрита вътре там, както окото в отражението. Ти си окото на отражението, тогаз когато Той (Бог) е светлината на окото. С помощта на това око, Божието око съзерцава само себе си. Светът е дин човек и човекът е един свят. Никакво по-ясно обяснение от това не е възможно.
към текста >>

отражението, тогаз когато Той (Бог) е светлината на окото.
Броенето макар за основа да има едно, няма обаче никога край. Несъществото от този момент нататък става яясно, и то-газ заключеното съкровище се открива. Повторете това, което казва традицията: "Аз бях едно заключено съкровище", за да можеш ясно да съзерцаваш мистерията на скритото. Не аз-то е огледало, Вселената е отражение и човек е личност скрита вътре там, както окото в отражението. Ти си окото на отражението, тогаз когато Той (Бог) е светлината на окото. С помощта на това око, Божието око съзерцава само себе си. Светът е дин човек и човекът е един свят. Никакво по-ясно обяснение от това не е възможно. Ако добре гледаш корена на нещата, той е в едно и също време и виждащият и окото на виждането." Силно влияние върху исляма оказва християнството и еврейската религия, а също и някои социално-религиозни учения от Иран като манихеите и маздаистите, а също се забелязват черти и от будизма.
към текста >>

38. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Светлината и тъмнината не представят нашия живот, но когато те се съединят в един Принцип, появява се Животът — Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на живота.
И днес хората с тази война /беседата е изнесена в края на Първата световна война/ изпитват влиянието на Първия принцип. И той ще действа, докато хората се изтощят. След като си свърши работата този Принцип, ще се прояви Любовта, т.е. Бог. Бог предоставя енергиите Си на Втория принцип, и когато той дойде, започва да гради разумно. Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Светлината и тъмнината не представят нашия живот, но когато те се съединят в един Принцип, появява се Животът — Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на живота. Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на Мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни. Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни. Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират.
към текста >>

И тази Велика Разумност, този Абсолютен Дух се изявява чрез Втория принцип, а Първият принцип е само като една сянка, едно отражение, необходимо, за да изпъкне Реалността.
дуалистически разбирания на богомилите, които са и разбиранията на всички окултни школи и които са основа на окултната космогония, която по-долу накратко ще изложа. Казвам т.нар., защото всъщност нито богомилите, нито манихеите са имали такива разбирания, каквито им приписват техните врагове. Те са имали една окултна космогония, която е предадена в образна форма, за да бъде достъпна за широките народни маси, а техните врагове ги наричат дуалисти в култов смисъл на думата, т.е. признават двама богове в света, които са във вечна борба. Двата Принципа, както се изтъкна в горните мисли, са във вечна борба, докато Вторият принцип вземе надмощие, но тези два Принципа са само двете Ръце на Великата Разумност, Която ръководи всички световни процеси. И тази Велика Разумност, този Абсолютен Дух се изявява чрез Втория принцип, а Първият принцип е само като една сянка, едно отражение, необходимо, за да изпъкне Реалността.
към текста >>

39. БОГОМИЛСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице.
След това вече не може да слезе по-нататък поради пламъка на горящия Огън. След това се описва как съблазнил ангелите до Петото небе. „Тогаз излезе Глас от Престола на Отца, говорещ: „Какво вършиш ти, отстъпнико от Отца, прелъстителю на ангелите? Ти, създателю на греха, извършвай онова, което си наумил." И тогава Бог Отец заповядва на своите ангели да вземат одеждите и венеца на всички ангели, които са послушали Сатанаила. После Иисус казва: „Моят Отец го преобрази поради неговото високомерие. Светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице. С опашката си повлече третина от Божиите Ангели. Тогава той бе изхвърлен от Божието седалище и лишен от управлението на Небесата. След като Сатанаил слязъл на твърдта на Земята и не можел да намери мира нито той, нито онези, що били с него, замолил Отца, казвайки: „Бъди търпелив спрямо мене, аз всичко ще Ти върна." Тогава Бог Отец се смилил над него, дал спокойствие нему и на онези, що били с него, да направи каквото пожелае до Седмия Ден. След това се описва цялата дейност на Сатанаил — че създал месеца и звездите и небесните войнства и своите ангели според реда, установен при Всевишния. След това заповядал на Земята да се произведе всички същества и растения.
към текста >>

От този момент то започнало да губи светлината и силата си, докато я изгубило съвършено.
В първата част на разказа е предадена идеята за падането на Сатанаил-Луцифер, която е предадена в много версии на Изток и на Запад — че поради гордостта той е паднал. Той се поддал на влиянието на Първия принцип, което събужда гордостта и затова паднал. Според една. окултна легенда, в началото на вселенския развой от лоното на Бога излезли две велики Същества, равни по блясък, светлина и сила. Но едното от тях, като се огледало в Божественото огледало и видяло красотата си и съзнало величието си, се възгордяло и си казало: „Това съм аз". От този момент то започнало да губи светлината и силата си, докато я изгубило съвършено. Това бил Луцифер-Сатанаил. Другото велико Същество, като видяло своята красота и сила, съзнало, че това е резултат на Божественото, което живее в него. То дошло под влиянието на Втория принцип и от този момент неговата светлина и сила все повече се увеличавали. Това Същество е Христос. Втората част от книгата е писана под влиянието на някои изопачени разбирания, които не са богомилски и предават нещата, както не са.
към текста >>

Той е онзи Принцип, който сгъстява материята и от първичната духовна субстанция създава грубата физическа материя, от която изгражда физическия свят в неговата външна страна, защото физическият свят има и своя вътрешна страна, която е отражение на Божествения свят.
Така че, когато богомилите говорят за Сатанаил, в него те намират въплъщение на Първия принцип, чрез когото Бог е създал физическия свят и всички форми, които съществуват в него. Второто нещо, което трябва да се помни, и което е изтъкнато в т.нар. Богомилски легенди и е подчертано и в Тайната книга е, че Сатанаил е действал само с разрешение и по заповед на Бога Отца. Така че той е един служебен Принцип, с когото Бог си служи, за да извърши най-грубата работа на Своето творчество. Той е един изпълнител на Божествения План, както майсторите-строители са само изпълнители на плана, даден от архитекта. Той е онзи Принцип, който сгъстява материята и от първичната духовна субстанция създава грубата физическа материя, от която изгражда физическия свят в неговата външна страна, защото физическият свят има и своя вътрешна страна, която е отражение на Божествения свят. Това учение е било познато на Древните Мистерии, но не е било изнасяно извън Школата. Богомилите го изнесоха, но то е било изопачено от техните противници с цел да се компрометира самото Богомилство.
към текста >>

40. АВЕНИР - АБАДОН - САТАНАИЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така тримата творци — Авенир /Светлината/, Абадон — господарят на стихиите и Червения Змей — представител на неорганизираните първични сили на Бездната, които сили втвърдяват материята, под ръководството на Авенир започват творчеството и създават видимия свят.
Авенир търси проводник за творчество, точка на опора. Той се обръща към господарите на седемте Лъча, но те не могат да му помогнат за постепенното осъществяване и втвърдяване на духовната субстанция, за да стане годна за изграждане на материалните форми, защото те са много духовни и ефирни и не могат да въздействат на грубата материя. Авенир създава от сенките на тези господари на седемте лъча, т.е. от отрицателните им отражения, свои помощници и ръководители в долната творческа работа. Той събужда също към дейност владетелите на четирите стихии, ръководени от Абадон и първичните сили на Бездната, ръководени от Червения Змей и творчеството започва. Така тримата творци — Авенир /Светлината/, Абадон — господарят на стихиите и Червения Змей — представител на неорганизираните първични сили на Бездната, които сили втвърдяват материята, под ръководството на Авенир започват творчеството и създават видимия свят. Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната субстанция на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака. Така Авенир става Душа на създадения от него свят, който е противоположен, като отражение на горния свят с неговата Душа — Първоначалния. В процеса на създаване на отразения свят Словото-Авенир се поляризира под влияние на двата Принципа и в света се явяват Христос, като проявление на Вечния Бог, и Сатанаил, като противоположен полюс, т.е. отражение, сянка на Бога, и творчеството е привършено. Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга.
към текста >>

Така Авенир става Душа на създадения от него свят, който е противоположен, като отражение на горния свят с неговата Душа — Първоначалния.
Авенир създава от сенките на тези господари на седемте лъча, т.е. от отрицателните им отражения, свои помощници и ръководители в долната творческа работа. Той събужда също към дейност владетелите на четирите стихии, ръководени от Абадон и първичните сили на Бездната, ръководени от Червения Змей и творчеството започва. Така тримата творци — Авенир /Светлината/, Абадон — господарят на стихиите и Червения Змей — представител на неорганизираните първични сили на Бездната, които сили втвърдяват материята, под ръководството на Авенир започват творчеството и създават видимия свят. Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната субстанция на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака. Така Авенир става Душа на създадения от него свят, който е противоположен, като отражение на горния свят с неговата Душа — Първоначалния. В процеса на създаване на отразения свят Словото-Авенир се поляризира под влияние на двата Принципа и в света се явяват Христос, като проявление на Вечния Бог, и Сатанаил, като противоположен полюс, т.е. отражение, сянка на Бога, и творчеството е привършено. Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга. Като отражение на четвъртата, петата, шестата и седмата архетипни сфери се явяват четирите реки на Едем, т.е. четирите елементарни стихии като основа на трите сили — Небесната, зодиакалната и планетарната светлини.
към текста >>

отражение, сянка на Бога, и творчеството е привършено.
Той събужда също към дейност владетелите на четирите стихии, ръководени от Абадон и първичните сили на Бездната, ръководени от Червения Змей и творчеството започва. Така тримата творци — Авенир /Светлината/, Абадон — господарят на стихиите и Червения Змей — представител на неорганизираните първични сили на Бездната, които сили втвърдяват материята, под ръководството на Авенир започват творчеството и създават видимия свят. Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната субстанция на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака. Така Авенир става Душа на създадения от него свят, който е противоположен, като отражение на горния свят с неговата Душа — Първоначалния. В процеса на създаване на отразения свят Словото-Авенир се поляризира под влияние на двата Принципа и в света се явяват Христос, като проявление на Вечния Бог, и Сатанаил, като противоположен полюс, т.е. отражение, сянка на Бога, и творчеството е привършено. Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга. Като отражение на четвъртата, петата, шестата и седмата архетипни сфери се явяват четирите реки на Едем, т.е. четирите елементарни стихии като основа на трите сили — Небесната, зодиакалната и планетарната светлини. Четирите реки представят четирите елемента. След като формира четирите стихии, Проявеният Бог с полюса Сатанаил създал от тях тялото на човека, като внася в него като централна монада зърното на Светия Дух.
към текста >>

Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга.
Така тримата творци — Авенир /Светлината/, Абадон — господарят на стихиите и Червения Змей — представител на неорганизираните първични сили на Бездната, които сили втвърдяват материята, под ръководството на Авенир започват творчеството и създават видимия свят. Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната субстанция на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака. Така Авенир става Душа на създадения от него свят, който е противоположен, като отражение на горния свят с неговата Душа — Първоначалния. В процеса на създаване на отразения свят Словото-Авенир се поляризира под влияние на двата Принципа и в света се явяват Христос, като проявление на Вечния Бог, и Сатанаил, като противоположен полюс, т.е. отражение, сянка на Бога, и творчеството е привършено. Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга. Като отражение на четвъртата, петата, шестата и седмата архетипни сфери се явяват четирите реки на Едем, т.е. четирите елементарни стихии като основа на трите сили — Небесната, зодиакалната и планетарната светлини. Четирите реки представят четирите елемента. След като формира четирите стихии, Проявеният Бог с полюса Сатанаил създал от тях тялото на човека, като внася в него като централна монада зърното на Светия Дух. За да оживи човека, Бог Саваот, другият полюс на Проявения Бог, в когото пребъдва Вечният, праща небесна душа, т.е.
към текста >>

Като отражение на четвъртата, петата, шестата и седмата архетипни сфери се явяват четирите реки на Едем, т.е.
Така Божественото Начало, представено от Авенир, е слязло вече в материята на ...* ( в оригинала не се чете) веществото и седморния ред на строежа, ръководен от оживените сенки на владетелите на седемте лъча, е обърнал духовната субстанция на материя, годна да въплъти първообразите в материални форми и така Божественият Син се отдалечил от лоното на горните сфери в царството на Мрака. Така Авенир става Душа на създадения от него свят, който е противоположен, като отражение на горния свят с неговата Душа — Първоначалния. В процеса на създаване на отразения свят Словото-Авенир се поляризира под влияние на двата Принципа и в света се явяват Христос, като проявление на Вечния Бог, и Сатанаил, като противоположен полюс, т.е. отражение, сянка на Бога, и творчеството е привършено. Като отражение на първата архетипна сфера се явява Небето, на втората — дванадесетте зодиакални съзвездия, на третата — седемте планетни кръга. Като отражение на четвъртата, петата, шестата и седмата архетипни сфери се явяват четирите реки на Едем, т.е. четирите елементарни стихии като основа на трите сили — Небесната, зодиакалната и планетарната светлини. Четирите реки представят четирите елемента. След като формира четирите стихии, Проявеният Бог с полюса Сатанаил създал от тях тялото на човека, като внася в него като централна монада зърното на Светия Дух. За да оживи човека, Бог Саваот, другият полюс на Проявения Бог, в когото пребъдва Вечният, праща небесна душа, т.е. устрем към съграждане на личността.
към текста >>

На друго място Учителя казва, че когато Безграничното се ограничава, ражда се Светлината, която създава видимия свят.
С тези три творчески акта се завършва първия кръг на творчеството и творческата мощ на Сатанаил отслабва и се засилва организиращата мощ на Христа. Така е осъществено долу горното. Учителя много накратко дава следната космогонична схема: „Когато неограниченият свят или когато Безграничното се ограничило, образувал се обективният Божествен свят. От Безграничния, значи от обективния Божествен свят се е създал субективният вътрешен свят на човека. А от субективния вътрешен свят на човека се е създал сегашният обективен свят." На друго място Учителя казва, че когато Безграничното се ограничава, ражда се Светлината, която създава видимия свят.
към текста >>

41. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Туй, което ние схващаме с ума си е само отражение на онези, които са построили Вселената.
Така че, не един е построил Вселената, но мнозина са я строили. И след като са мислили милиарди години, те построиха сегашната Вселена и създадоха сегашните хора. С това твърдение не отричаме принципа на единството в Битието. Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа. Туй, което ние схващаме с ума си е само отражение на онези, които са построили Вселената. Нашата грешка е в това, че ние искаме да схванем Бога външно, обективно, като една форма. Това е невъзможно. Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество. Питам: Кое е по-хубаво, да имате отношения с един милиардер, а пък той да няма отношение към вас, или пък нищо да не знаете за него и той да ви помага? По-добре е с помощта, която ви се дава.
към текста >>

Той е в светлината, във въздуха, в храната, във водата.
Какво има да се изкушавате? А жената е едно огледало за мъжа, да се види обективно, какво представлява. Жената е обективен израз на мъжа, а мъжът обективен израз на жената. Когато така се разбере човекът, тогава мъжете и жените няма какво да се съблазняват и да са недоволни едни от други, но ще се подпомагат в пътя на прогреса. Когато се възстанови хармонията между мъжа и жената и между външния и вътрешния човек, хората ще дойдат до все по-дълбоко и по-дълбоко познание и ще разберат, че Бог прониква цялото Битие. Той е в светлината, във въздуха, в храната, във водата. И като дойде човек до това познание, той ще се отнася с дълбока почит и уважение към всички същества, и към храната, водата и всички блага, които ни дава Бог. Така ако мислим, ще настане един нов свят в нас. Може да направите един опит, за да опитате Бога. А опитът е необходим, за да се научи човек да различава Истината от заблужденията. Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво.
към текста >>

42. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

3. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта.
От гледището, какъв трябва да бъде Пътя на Ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме, че този е прав, онзи крив. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот - животът на Любовта. 3. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Това са качествата и на Ученика. Ако ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душата. Това не е някакъв идеал за Вечността, но той може да се постигне още днес. Днес вие не можете да кажете, че обичате Истината и Мъдростта, че искате да ги постигнете. За Истината и Мъдростта ще дойде друга епоха.
към текста >>

Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на Радостта.
Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, Мирът трябва да дойде на помощ. Такъв е законът. И Радостта ще влезе да живее в това тяло. Тя не идва без да сте ѝ приготвили жилище. Любовта, Светлината и Мирът са отстъпили най-високия връх на Радостта. 13. За в бъдеще при повече свободно време ще засегнем въпроса как Ученикът трябва да се лекува и въпроса какви са законите, по които той може да създаде едно ново тяло. За тази цел той трябва да научава законите на Мира. Това е вярно и в обикновения живот. Вземете за пример какви деца ще роди онази майка, чийто ум не се безпокои, нито смущава от никакви бури и противоречия в света и чийто дух е спокоен и тих. Тя ще роди здрави деца.
към текста >>

Вторият е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта.
Дойде след това адептът от Черната ложа и им каза, че ако ядат от плодовете на това Дърво, ще станат като Учителя си и по-горни от Него. Те повярваха, ядоха и съгрешиха. Тези кандидати за Ученици имаха две идеи за Дървото на познаване на Доброто и Злото. И излезе вярна първата мисъл - да не ядат от Дървото на познаване на Доброто и Злото. Първата мисъл, първият лъч в света е Божествен лъч. Вторият е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате реалността, а имате само отражение. Онези от вас, които искат да бъдат Ученици, ще имат само едно схващане за нещата. Вие може да имате само един Учител в света. Аз говоря за Ученика. 16. По-долно положение от робството няма.
към текста >>

Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате реалността, а имате само отражение.
Те повярваха, ядоха и съгрешиха. Тези кандидати за Ученици имаха две идеи за Дървото на познаване на Доброто и Злото. И излезе вярна първата мисъл - да не ядат от Дървото на познаване на Доброто и Злото. Първата мисъл, първият лъч в света е Божествен лъч. Вторият е отражение, а отражението има обратна посока, не води към целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате реалността, а имате само отражение. Онези от вас, които искат да бъдат Ученици, ще имат само едно схващане за нещата. Вие може да имате само един Учител в света. Аз говоря за Ученика. 16. По-долно положение от робството няма. Това значи, каквото кажат на човека, да го направи, без никакво противоречие, без никакво противодействие.
към текста >>

Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата.
Това са ваши другари от миналото които ви дават тези съвети. 19. Животът е голямата дъщеря на Бога и тя ще ви заведе при вашия Учител. Учителят има четири Ученика в този свят, които Той обича. И ако тези Ученици ви препоръчат на Него, Той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Светлината ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако Мирът ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. И най-после, ако Радостта ви препоръча на вашия Учител, Той ще ви приеме в Школата. Ако тези четири Ученици кредитират за вас, вашият Учител ще ви отвори вратата на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с другите Ученици и от този момент вие ще имате достъп в Школата. Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може да ви приеме. Аз не говоря за Любовта като разумна сила, като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от Разумните Същества, първо по рода си.
към текста >>

21. Да бъдете Ученици, първо трябва да влезете в Школата, но време се изисква да разберете Любовта, Светлината, Мирът и Радостта в тяхната пълнота.
20. Понякога Бог идва при нас, смалява се за да ни повдигне. Божието благословение не седи в големите работи, но в малките. Както житното зърно, което е тъй малко, съдържа условия за един велик живот, тъй и вие съдържате всички условия за един велик живот. Тези условия се крият във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа, във вашия дух. Но затова се иска време. 21. Да бъдете Ученици, първо трябва да влезете в Школата, но време се изисква да разберете Любовта, Светлината, Мирът и Радостта в тяхната пълнота. А време Бог е дал колкото искате. Времето е безконечно, то няма нито начало, нито край. 22. Аз ви давам обяснения /упътвания/ какъв трябва да бъде Пътят на Ученика. Пътят на Ученика трябва да бъде Път на Любовта, Път на Светлината, Път на Мира, Път на Радостта. Знанието в случая е второстепенно нещо.
към текста >>

Пътят на Ученика трябва да бъде Път на Любовта, Път на Светлината, Път на Мира, Път на Радостта.
Но затова се иска време. 21. Да бъдете Ученици, първо трябва да влезете в Школата, но време се изисква да разберете Любовта, Светлината, Мирът и Радостта в тяхната пълнота. А време Бог е дал колкото искате. Времето е безконечно, то няма нито начало, нито край. 22. Аз ви давам обяснения /упътвания/ какъв трябва да бъде Пътят на Ученика. Пътят на Ученика трябва да бъде Път на Любовта, Път на Светлината, Път на Мира, Път на Радостта. Знанието в случая е второстепенно нещо. Любовта не зависи от вашата сила, нито от вашата красота. Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може да използва, за да разрешава задачите на своя живот. Любовта е в състояние при най-малки изключения да разреши всички трудни въпроси. При сегашното положение, в което се намирате, Любовта е в състояние да разреши 75% от мъчнотиите ви.
към текста >>

43. 61-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Светлината можеш ли да я търсиш?
Любовта в света е велика сила, която не се подчинява на никакви закони. Това трябва да го знаете. Бог следователно не се подчинява на никакви закони. Човек не може да иска Любовта, не трябва да я търси. Който търси Любовта, той я изгубва. Светлината можеш ли да я търсиш? - И светлината не можеш да я търсиш. Любовта ще те търси, светлината ще те търси, а ти ще бъдеш готов да ги възприемеш. В това е смисълът. Всички вие като търсите Любовта, не може да я намерите. Всички вие които търсите светлината, не може да я намерите.
към текста >>

- И светлината не можеш да я търсиш.
Това трябва да го знаете. Бог следователно не се подчинява на никакви закони. Човек не може да иска Любовта, не трябва да я търси. Който търси Любовта, той я изгубва. Светлината можеш ли да я търсиш? - И светлината не можеш да я търсиш. Любовта ще те търси, светлината ще те търси, а ти ще бъдеш готов да ги възприемеш. В това е смисълът. Всички вие като търсите Любовта, не може да я намерите. Всички вие които търсите светлината, не може да я намерите. На всички онези от вас, които са готови да излязат от къщи като изгрее слънцето, светлината и топлината му ще дойдат при вас.
към текста >>

Любовта ще те търси, светлината ще те търси, а ти ще бъдеш готов да ги възприемеш.
Бог следователно не се подчинява на никакви закони. Човек не може да иска Любовта, не трябва да я търси. Който търси Любовта, той я изгубва. Светлината можеш ли да я търсиш? - И светлината не можеш да я търсиш. Любовта ще те търси, светлината ще те търси, а ти ще бъдеш готов да ги възприемеш. В това е смисълът. Всички вие като търсите Любовта, не може да я намерите. Всички вие които търсите светлината, не може да я намерите. На всички онези от вас, които са готови да излязат от къщи като изгрее слънцето, светлината и топлината му ще дойдат при вас. Любовта сама ще дойде при тебе, но ти трябва да имаш сърце да я приемеш.
към текста >>

Всички вие които търсите светлината, не може да я намерите.
Светлината можеш ли да я търсиш? - И светлината не можеш да я търсиш. Любовта ще те търси, светлината ще те търси, а ти ще бъдеш готов да ги възприемеш. В това е смисълът. Всички вие като търсите Любовта, не може да я намерите. Всички вие които търсите светлината, не може да я намерите. На всички онези от вас, които са готови да излязат от къщи като изгрее слънцето, светлината и топлината му ще дойдат при вас. Любовта сама ще дойде при тебе, но ти трябва да имаш сърце да я приемеш. Светлината сама ще дойде при тебе, но ти трябва да имаш готов ум да я приемеш. Тъй седи великата истина. Като Ученици ще знаете, че същото нещо е и със знанието.
към текста >>

На всички онези от вас, които са готови да излязат от къщи като изгрее слънцето, светлината и топлината му ще дойдат при вас.
- И светлината не можеш да я търсиш. Любовта ще те търси, светлината ще те търси, а ти ще бъдеш готов да ги възприемеш. В това е смисълът. Всички вие като търсите Любовта, не може да я намерите. Всички вие които търсите светлината, не може да я намерите. На всички онези от вас, които са готови да излязат от къщи като изгрее слънцето, светлината и топлината му ще дойдат при вас. Любовта сама ще дойде при тебе, но ти трябва да имаш сърце да я приемеш. Светлината сама ще дойде при тебе, но ти трябва да имаш готов ум да я приемеш. Тъй седи великата истина. Като Ученици ще знаете, че същото нещо е и със знанието. Вие търсите знанието.
към текста >>

Светлината сама ще дойде при тебе, но ти трябва да имаш готов ум да я приемеш.
В това е смисълът. Всички вие като търсите Любовта, не може да я намерите. Всички вие които търсите светлината, не може да я намерите. На всички онези от вас, които са готови да излязат от къщи като изгрее слънцето, светлината и топлината му ще дойдат при вас. Любовта сама ще дойде при тебе, но ти трябва да имаш сърце да я приемеш. Светлината сама ще дойде при тебе, но ти трябва да имаш готов ум да я приемеш. Тъй седи великата истина. Като Ученици ще знаете, че същото нещо е и със знанието. Вие търсите знанието. Не търсете знанието. Вие никога няма да го намерите.
към текста >>

Грешния - лекар ще го лекува, а праведния - светлината.
Светът всякога показва центъра на Земята. От желанията, които имате в даден момент, се определя и посоката на движението ви - към центъра на Земята или към центъра на Слънцето се движите. Човек, който иска да има къщи, ниви и други богатства, не може да бъде добър. 480. За лекуване с лекар или без лекар. Когато някои ме питат трябва ли да ни лекува лекар, аз отговарям: Ако сте грешни, лекари ще ви лекуват. Грешния - лекар ще го лекува, а праведния - светлината. Следователно всеки, който се лекува от лекар, е грешен човек. 481. Ученикът и енергията. Вие трябва да се стремите да използвате енергията, която се накопява във вашия организъм, за ваше добро. Трябва да знаете, че около вас има отрицателни сили, на чието влияние може да се подадете и да пострадате. Ако отидете при болен, който е силно концентриран в болестта, ако вие сте слаба натура, ще възприемете неговата болест и ще усетите болка там, където той е болен.
към текста >>

Туй е болестта на болния, едно отражение на неговата мисъл, мнозина от вас страдат по отражение.
Следователно всеки, който се лекува от лекар, е грешен човек. 481. Ученикът и енергията. Вие трябва да се стремите да използвате енергията, която се накопява във вашия организъм, за ваше добро. Трябва да знаете, че около вас има отрицателни сили, на чието влияние може да се подадете и да пострадате. Ако отидете при болен, който е силно концентриран в болестта, ако вие сте слаба натура, ще възприемете неговата болест и ще усетите болка там, където той е болен. Туй е болестта на болния, едно отражение на неговата мисъл, мнозина от вас страдат по отражение. Срещате се с някой човек, който скърби, и като се отдалечите от него, вие сте вече скръбни, тъжни. Който е скръбен, трябва да направи една изповед пред тебе. Изповедта е хирургическа операция, разрязване на този цирей, който предизвиква скръбта. Мнозина от вас страдат по единствената причина, че криете циреите си. Не, циреят е един вътрешен недъг, който трябва да излезе навън и да се пререже.
към текста >>

44. ДУХ И МАТЕРИЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Светлината излиза от светлина.
Духът е, който дава условия за проява на мислите. * Хиляди светли, напреднали, разумни, интелигентни духове са работили върху нас милиони години. Те ни обичат и продължават да работят и сега върху нас. * Ако материята произвежда живот, тя не е мъртва. Мъртвото не може да произвежда живо. Светлината излиза от светлина. Силата излиза от сила. Ако животът е складиран вътре в материята, тогава материята е една обвивка. Материята е външната страна на живота. Една майка ражда, но тя не е създала детето. Зародишът на това дете е съществувал милиони години, преди майката да го е родила.
към текста >>

* Материята е отражение на духа.
Материята е външната страна на живота. Една майка ражда, но тя не е създала детето. Зародишът на това дете е съществувал милиони години, преди майката да го е родила. Когато някой човек пусне една семка в нивата, той ли е създал тази семка? Човекът е само едно условие да се посади тази семка, земята е само условие за нейното поникване. * Материята е отражение на духа. Физическият свят е създаден по подобие на духовния. * Науката нищо не казва. Човешкият дух е, който казва. * “Духът е това, което дава живот.” Духът е същината, която съществува в природата, и вие с него трябва да се свържете. Всичко, което е чисто и неопетнено и което свързва хората, това е духът.
към текста >>

45. СВЕТЛИНАТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

СВЕТЛИНАТА
СВЕТЛИНАТА * Светлината се проявява на Земята, но тя не идва от Земята. Светлината, която виждате, е отражение на Слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго Слънце. Между нашето Слънце и истинското Слънце има едно тъмно Слънце, което поглъща всичката светлина. Докато дойде на Земята, светлината претърпява няколко превръщания: светлината на истинското Слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното Слънце се поглъща от нашето и то я предава на Земята.
към текста >>

* Светлината се проявява на Земята, но тя не идва от Земята.
СВЕТЛИНАТА * Светлината се проявява на Земята, но тя не идва от Земята. Светлината, която виждате, е отражение на Слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго Слънце. Между нашето Слънце и истинското Слънце има едно тъмно Слънце, което поглъща всичката светлина. Докато дойде на Земята, светлината претърпява няколко превръщания: светлината на истинското Слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното Слънце се поглъща от нашето и то я предава на Земята. * Външната светлина, която виждаме, е резултат от мисълта на възвишените същества, които са над нас - тя излиза от очите на тези същества.
към текста >>

Светлината, която виждате, е отражение на Слънцето.
СВЕТЛИНАТА * Светлината се проявява на Земята, но тя не идва от Земята. Светлината, която виждате, е отражение на Слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго Слънце. Между нашето Слънце и истинското Слънце има едно тъмно Слънце, което поглъща всичката светлина. Докато дойде на Земята, светлината претърпява няколко превръщания: светлината на истинското Слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното Слънце се поглъща от нашето и то я предава на Земята. * Външната светлина, която виждаме, е резултат от мисълта на възвишените същества, които са над нас - тя излиза от очите на тези същества. * Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината - от света на светлите същества.
към текста >>

Слънчевата светлина пък е отражение на друго Слънце.
СВЕТЛИНАТА * Светлината се проявява на Земята, но тя не идва от Земята. Светлината, която виждате, е отражение на Слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго Слънце. Между нашето Слънце и истинското Слънце има едно тъмно Слънце, което поглъща всичката светлина. Докато дойде на Земята, светлината претърпява няколко превръщания: светлината на истинското Слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното Слънце се поглъща от нашето и то я предава на Земята. * Външната светлина, която виждаме, е резултат от мисълта на възвишените същества, които са над нас - тя излиза от очите на тези същества. * Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината - от света на светлите същества. Цялото човечество е под неизбежното влияние и на едните, и на другите.
към текста >>

Докато дойде на Земята, светлината претърпява няколко превръщания: светлината на истинското Слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното Слънце се поглъща от нашето и то я предава на Земята.
СВЕТЛИНАТА * Светлината се проявява на Земята, но тя не идва от Земята. Светлината, която виждате, е отражение на Слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго Слънце. Между нашето Слънце и истинското Слънце има едно тъмно Слънце, което поглъща всичката светлина. Докато дойде на Земята, светлината претърпява няколко превръщания: светлината на истинското Слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното Слънце се поглъща от нашето и то я предава на Земята. * Външната светлина, която виждаме, е резултат от мисълта на възвишените същества, които са над нас - тя излиза от очите на тези същества. * Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината - от света на светлите същества. Цялото човечество е под неизбежното влияние и на едните, и на другите. Светлите същества са завършили своята еволюция и сега поддържат света, слизат на Земята от високите светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони.
към текста >>

* Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината - от света на светлите същества.
Светлината, която виждате, е отражение на Слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго Слънце. Между нашето Слънце и истинското Слънце има едно тъмно Слънце, което поглъща всичката светлина. Докато дойде на Земята, светлината претърпява няколко превръщания: светлината на истинското Слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното Слънце се поглъща от нашето и то я предава на Земята. * Външната светлина, която виждаме, е резултат от мисълта на възвишените същества, които са над нас - тя излиза от очите на тези същества. * Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината - от света на светлите същества. Цялото човечество е под неизбежното влияние и на едните, и на другите. Светлите същества са завършили своята еволюция и сега поддържат света, слизат на Земята от високите светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони. Тъмните сили искат да заробят човека, да го върнат назад в развитието му, понеже иначе не могат да се въплътят, а те искат чрез въплътяване в хората да подобрят своето положение. * Всяка светла мисъл е едно възвишено същество, един ангел, който временно обитава в човека.
към текста >>

Засега учените изучават светлината в нейните най-прости проявления.
Цялото човечество е под неизбежното влияние и на едните, и на другите. Светлите същества са завършили своята еволюция и сега поддържат света, слизат на Земята от високите светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони. Тъмните сили искат да заробят човека, да го върнат назад в развитието му, понеже иначе не могат да се въплътят, а те искат чрез въплътяване в хората да подобрят своето положение. * Всяка светла мисъл е едно възвишено същество, един ангел, който временно обитава в човека. Засега учените изучават светлината в нейните най-прости проявления. Те не подозират, че тя носи известни мисли със себе си. * Обидил те някой - трябва да можеш да се овладееш, да можеш да разтопиш обидата и да ти стане приятно, като че ли тя не се отнася до тебе. Ако ти се движиш с бързината на светлината, кой ще те обиди? А светлината не минава ли през най-нечистите места? Навсякъде прониква тя, но не се опетнява.
към текста >>

Ако ти се движиш с бързината на светлината, кой ще те обиди?
Тъмните сили искат да заробят човека, да го върнат назад в развитието му, понеже иначе не могат да се въплътят, а те искат чрез въплътяване в хората да подобрят своето положение. * Всяка светла мисъл е едно възвишено същество, един ангел, който временно обитава в човека. Засега учените изучават светлината в нейните най-прости проявления. Те не подозират, че тя носи известни мисли със себе си. * Обидил те някой - трябва да можеш да се овладееш, да можеш да разтопиш обидата и да ти стане приятно, като че ли тя не се отнася до тебе. Ако ти се движиш с бързината на светлината, кой ще те обиди? А светлината не минава ли през най-нечистите места? Навсякъде прониква тя, но не се опетнява. * Светлината се привлича от тела и съзнания, които са високо организирани. Кротките хора носят светлина, с която Земята се обработва. Кротките привличат Божествената светлина и я отразяват навън.
към текста >>

А светлината не минава ли през най-нечистите места?
* Всяка светла мисъл е едно възвишено същество, един ангел, който временно обитава в човека. Засега учените изучават светлината в нейните най-прости проявления. Те не подозират, че тя носи известни мисли със себе си. * Обидил те някой - трябва да можеш да се овладееш, да можеш да разтопиш обидата и да ти стане приятно, като че ли тя не се отнася до тебе. Ако ти се движиш с бързината на светлината, кой ще те обиди? А светлината не минава ли през най-нечистите места? Навсякъде прониква тя, но не се опетнява. * Светлината се привлича от тела и съзнания, които са високо организирани. Кротките хора носят светлина, с която Земята се обработва. Кротките привличат Божествената светлина и я отразяват навън. Те са светещи.
към текста >>

* Светлината се привлича от тела и съзнания, които са високо организирани.
Те не подозират, че тя носи известни мисли със себе си. * Обидил те някой - трябва да можеш да се овладееш, да можеш да разтопиш обидата и да ти стане приятно, като че ли тя не се отнася до тебе. Ако ти се движиш с бързината на светлината, кой ще те обиди? А светлината не минава ли през най-нечистите места? Навсякъде прониква тя, но не се опетнява. * Светлината се привлича от тела и съзнания, които са високо организирани. Кротките хора носят светлина, с която Земята се обработва. Кротките привличат Божествената светлина и я отразяват навън. Те са светещи. Не са малодушни, както се мисли обикновено, а са разумни. * Хората имат светлина отвън, но не и отвътре.
към текста >>

Когато човек посред бял ден се препъва, той или няма светлина в своя ум (виделина), или му липсват органи, чрез които да възприема светлината, или е сляп, или някъде умът му се е отвлякъл.
Кротките привличат Божествената светлина и я отразяват навън. Те са светещи. Не са малодушни, както се мисли обикновено, а са разумни. * Хората имат светлина отвън, но не и отвътре. Един от старите библейски пророци казва, че те посред бял ден се препъват, значи нямат вътрешна светлина. Когато човек посред бял ден се препъва, той или няма светлина в своя ум (виделина), или му липсват органи, чрез които да възприема светлината, или е сляп, или някъде умът му се е отвлякъл. * В Природата има смъртни и безсмъртни трептения на светлината. Има смъртни и безсмъртни трептения на топлината. Ако човек може да постави тялото си, както и мозъка си под действието на безсмъртната слънчева светлина и топлина, той ще бъде във връзка със съществата от висшите светове, ще приема и новини от Слънцето. * Физическата светлина се пречупва, но има една астрална светлина, която не се пречупва на физическото поле. Където пада тази светлина, предметите стават невидими.
към текста >>

* В Природата има смъртни и безсмъртни трептения на светлината.
Те са светещи. Не са малодушни, както се мисли обикновено, а са разумни. * Хората имат светлина отвън, но не и отвътре. Един от старите библейски пророци казва, че те посред бял ден се препъват, значи нямат вътрешна светлина. Когато човек посред бял ден се препъва, той или няма светлина в своя ум (виделина), или му липсват органи, чрез които да възприема светлината, или е сляп, или някъде умът му се е отвлякъл. * В Природата има смъртни и безсмъртни трептения на светлината. Има смъртни и безсмъртни трептения на топлината. Ако човек може да постави тялото си, както и мозъка си под действието на безсмъртната слънчева светлина и топлина, той ще бъде във връзка със съществата от висшите светове, ще приема и новини от Слънцето. * Физическата светлина се пречупва, но има една астрална светлина, която не се пречупва на физическото поле. Където пада тази светлина, предметите стават невидими. Ако облеете човека с нея, той става невидим.
към текста >>

Това ще стане, когато хората научат законите на Светлината и влиянието й върху човешкия организъм, както и влиянието на различните цветове.
* Физическата светлина се пречупва, но има една астрална светлина, която не се пречупва на физическото поле. Където пада тази светлина, предметите стават невидими. Ако облеете човека с нея, той става невидим. * Великите истини на живота мъчно се пренасят на Земята, защото са нужни специални среди и специални методи, за да се предадат на достъпен език на хората. Един ден ще бъдат достъпни за тях. Това ще стане, когато хората научат законите на Светлината и влиянието й върху човешкия организъм, както и влиянието на различните цветове. * Светлината движи кръвта. Нашето кръвообращение има ритъм, който се дължи на космическата, на електрическата енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на Първичната причина в света. Тя изпълва цялото пространство.
към текста >>

* Светлината движи кръвта.
Където пада тази светлина, предметите стават невидими. Ако облеете човека с нея, той става невидим. * Великите истини на живота мъчно се пренасят на Земята, защото са нужни специални среди и специални методи, за да се предадат на достъпен език на хората. Един ден ще бъдат достъпни за тях. Това ще стане, когато хората научат законите на Светлината и влиянието й върху човешкия организъм, както и влиянието на различните цветове. * Светлината движи кръвта. Нашето кръвообращение има ритъм, който се дължи на космическата, на електрическата енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на Първичната причина в света. Тя изпълва цялото пространство. * Светлината съдържа в себе си не 7, а 12 цвята, 12 извора, 12 вида материя, необходима за създаване на човешките добродетели.
към текста >>

Електричеството е една форма на светлината.
* Великите истини на живота мъчно се пренасят на Земята, защото са нужни специални среди и специални методи, за да се предадат на достъпен език на хората. Един ден ще бъдат достъпни за тях. Това ще стане, когато хората научат законите на Светлината и влиянието й върху човешкия организъм, както и влиянието на различните цветове. * Светлината движи кръвта. Нашето кръвообращение има ритъм, който се дължи на космическата, на електрическата енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на Първичната причина в света. Тя изпълва цялото пространство. * Светлината съдържа в себе си не 7, а 12 цвята, 12 извора, 12 вида материя, необходима за създаване на човешките добродетели. Земята е обвита с 12 обръча или сфери, които представляват особен род трансформатори на слънчевата енергия. * Всичко е в светлината.
към текста >>

Светлината е импулс на Първичната причина в света.
Един ден ще бъдат достъпни за тях. Това ще стане, когато хората научат законите на Светлината и влиянието й върху човешкия организъм, както и влиянието на различните цветове. * Светлината движи кръвта. Нашето кръвообращение има ритъм, който се дължи на космическата, на електрическата енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на Първичната причина в света. Тя изпълва цялото пространство. * Светлината съдържа в себе си не 7, а 12 цвята, 12 извора, 12 вида материя, необходима за създаване на човешките добродетели. Земята е обвита с 12 обръча или сфери, които представляват особен род трансформатори на слънчевата енергия. * Всичко е в светлината. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна.
към текста >>

* Светлината съдържа в себе си не 7, а 12 цвята, 12 извора, 12 вида материя, необходима за създаване на човешките добродетели.
* Светлината движи кръвта. Нашето кръвообращение има ритъм, който се дължи на космическата, на електрическата енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на Първичната причина в света. Тя изпълва цялото пространство. * Светлината съдържа в себе си не 7, а 12 цвята, 12 извора, 12 вида материя, необходима за създаване на човешките добродетели. Земята е обвита с 12 обръча или сфери, които представляват особен род трансформатори на слънчевата енергия. * Всичко е в светлината. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна. Ще дойде ден, когато хората ще се хранят със светлина. * Ако нямате отношение към животворните лечебни лъчи на Слънцето, няма да имате органическа сила.
към текста >>

* Всичко е в светлината.
Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на Първичната причина в света. Тя изпълва цялото пространство. * Светлината съдържа в себе си не 7, а 12 цвята, 12 извора, 12 вида материя, необходима за създаване на човешките добродетели. Земята е обвита с 12 обръча или сфери, които представляват особен род трансформатори на слънчевата енергия. * Всичко е в светлината. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна. Ще дойде ден, когато хората ще се хранят със светлина. * Ако нямате отношение към животворните лечебни лъчи на Слънцето, няма да имате органическа сила. Няма да можете да растете, защото нямате връзка със зелените лъчи на светлината. Не можете да мислите, защото нямате връзка с жълтите лъчи на Слънцето, които дават подтик на мисълта.
към текста >>

Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна.
Светлината е импулс на Първичната причина в света. Тя изпълва цялото пространство. * Светлината съдържа в себе си не 7, а 12 цвята, 12 извора, 12 вида материя, необходима за създаване на човешките добродетели. Земята е обвита с 12 обръча или сфери, които представляват особен род трансформатори на слънчевата енергия. * Всичко е в светлината. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна. Ще дойде ден, когато хората ще се хранят със светлина. * Ако нямате отношение към животворните лечебни лъчи на Слънцето, няма да имате органическа сила. Няма да можете да растете, защото нямате връзка със зелените лъчи на светлината. Не можете да мислите, защото нямате връзка с жълтите лъчи на Слънцето, които дават подтик на мисълта. Нямате смелост, доблест, защото нямате връзка с виолетовите лъчи на Слънцето.
към текста >>

Няма да можете да растете, защото нямате връзка със зелените лъчи на светлината.
Земята е обвита с 12 обръча или сфери, които представляват особен род трансформатори на слънчевата енергия. * Всичко е в светлината. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна. Ще дойде ден, когато хората ще се хранят със светлина. * Ако нямате отношение към животворните лечебни лъчи на Слънцето, няма да имате органическа сила. Няма да можете да растете, защото нямате връзка със зелените лъчи на светлината. Не можете да мислите, защото нямате връзка с жълтите лъчи на Слънцето, които дават подтик на мисълта. Нямате смелост, доблест, защото нямате връзка с виолетовите лъчи на Слънцето. Ако се свържете с тези лъчи, ще придобиете тези качества. Но трябва да вземете от Земята съответната материя. Защото слънчевите лъчи изискват проводници.
към текста >>

* Цветните лъчи на светлината са разумни същества, живи души.
Не можете да мислите, защото нямате връзка с жълтите лъчи на Слънцето, които дават подтик на мисълта. Нямате смелост, доблест, защото нямате връзка с виолетовите лъчи на Слънцето. Ако се свържете с тези лъчи, ще придобиете тези качества. Но трябва да вземете от Земята съответната материя. Защото слънчевите лъчи изискват проводници. * Цветните лъчи на светлината са разумни същества, живи души. Червеният цвят е разумно същество, синият, зеленият и другите цветове - също. Всеки лъч на светлината е музика. Когато изгрява слънцето, из пространството се носи неземна музика.
към текста >>

Всеки лъч на светлината е музика.
Ако се свържете с тези лъчи, ще придобиете тези качества. Но трябва да вземете от Земята съответната материя. Защото слънчевите лъчи изискват проводници. * Цветните лъчи на светлината са разумни същества, живи души. Червеният цвят е разумно същество, синият, зеленият и другите цветове - също. Всеки лъч на светлината е музика. Когато изгрява слънцето, из пространството се носи неземна музика.
към текста >>

46. Възпитателят - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Овехтелите религиозни предразсъдъци сами изчезват в светлината на новия научен мироглед.
Учителят на новото време трябва да има отношение и към религията. Вярата е лично право и регулатор на духовната сила на индивида. Тя импулсира слабия и вдъхновява силния. Вярата е най-могъщата сила на народната душа. Религията е нравствена спирачка на масата. Овехтелите религиозни предразсъдъци сами изчезват в светлината на новия научен мироглед. А ще дойде може би ден, когато човек ще вярва само в доброто, истината, мира и любовта. Човек ще вярва само в силата на абсолютната справедливост и в честния солидарен труд. Но задачата на всекиго е да израсне сам до този ден. Време е да насочим и детското съзнание, към по-реални идеали на добро и разумност, труд другарство, отърсвайки се от излишните наслоения на суеверието, без, обаче, да убиваме вярата в детските души, без да създаваме психични конфликти. Да вярваме в силата на доброто, да вярваме в силата на труда, в успеха на любовта, в победата на справедливостта — да вярваме в живота и да живеем с вярата си!
към текста >>

Следя ли за здравето на децата, за височината на масичките и столчетата, светлината, вентилацията, за играчките и материалите, с които разполагат децата?
Наредбата на стаята, моето облекло, моята работа и пример, моят език— отговарят ли на средата и децата, с които работя ? Справедлива и сърдечна ли съм към всички деца ? Давам ли нужното внимание на по-неспособните ? Имам ли пред вид всякога душевното и физическо различие у децата и нагаждам ли си работата според индивидуалните им способности ? Отнасям ли се с внимание към навиците, които децата формират в мое присъствие? Следя ли за здравето на децата, за височината на масичките и столчетата, светлината, вентилацията, за играчките и материалите, с които разполагат децата? Насърчавам ли детското творчество? Са ли депата ми весели, заинтересувани и напредващи; от какво заключавам това? Всякога ли съм любезна и спокойна с децата ? Къде се чувствувам неподготвена в работата си и какво правя, за да се коригирам честно и настойчиво ? Работя ли с ентусиазъм при всички условия?
към текста >>

Помня ли винаги, че резултатите от възпитанието идват бавно, но безусловно оставят своето отражение върху индивидуалния и обществен живот на народите ?
Работя ли с ентусиазъм при всички условия? Творя ли в работата си, или само копирам това, което съм видяла и вършила до сега? В помощ ли съм на инспектора, колегите и родителите, или съм затворена в себе си? Във връзка ли съм с родителите да децата чрез родителски срещи и посещения? Съзнавам ли напълно влиянието, което мога да имам върху селището и обществото чрез децата, с които работя? Помня ли винаги, че резултатите от възпитанието идват бавно, но безусловно оставят своето отражение върху индивидуалния и обществен живот на народите ? Чувствувам ли достатъчно духа на новото време и прилагам ли го в работата си с децата ? Живея ли с темпа на времето ? Съм ли прогресивно творческа личност, независимо от преходните влияния на времето ? Прочее, нека бъдем съзнателни просветители и предани работници, с широк мироглед и просветен ум, за да заслужим голямата чест, която историята ни налага — да бъдем строители на новото време! Само онзи, който живее с идеала на общото благо и работи за него, само той живее истински!
към текста >>

47. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Обичай Светлината и Свободен бъди!
Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на мъдрия и на невежия, на человеколюбивия и на насилника, на любящия и мразещия - тоже се различават. Когато работиш, дръж ръцете си винаги спокойни. Не изгасяй свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява. Не късай цветята, когато цъфтят. Обичай Светлината и Свободен бъди! - Вие сте слушали много хора, имайте търпение да изслушате и мен. Болката може да е много голяма, но лекът ѝ да струва петаче - стига да го намериш навреме и като го намериш - да го употребиш. Сега на всяка крачка се срещат недоволни хора - всеки търси по нещо, чака нещо, надява се, че може да стане нещо. И с тая надежда живее. И това е хубаво - без надежда човек не би могъл да живее.
към текста >>

И ако ние помислехме за тях и техните нужди - по същия закон, като отражение в някак- во огледало, и те ще замислят за нас и нашите нужди.
- Защо ти е? - Ами аз тебе с какво ще изхвърля? Спрял се селянинът, поразмислил се, потупал детенцето по бузите, пък се върнал, нарамил коша и отнесъл баща си обратно вкъщи. И ние сега често искаме от нещо да се отървем: тоя бил нехранимайко, оня - непрокопсан... Но ако помислим само по-дълбоко, че и ние, при тия усло- вия, можехме да се родим и да бъдем такива, че имаме нужда от помощ, да се опомним, от лекувание, за да оздравеем, от подпомагане, за да живеем - тога- ва?... Човек за себе си много добре знае кое му трябва - само едно забравя за момент: че и другите са също тъй като него хора и те имат приблизително съ- щите нужди и че и те искат за себе си туй, което и ти - за себе си. И ако ние помислехме за тях и техните нужди - по същия закон, като отражение в някак- во огледало, и те ще замислят за нас и нашите нужди. Каквото посееш, това и ще пожънеш. Това не е празна приказка, а за- кон, от хиляди години проверяван - една истина. А зад Истината винаги стои Природата. Не ѝ ли изпълним законите, знаете или не знаете - тя еднакво си прилага наказанието: болестите, нещастието, скърбите, катастрофите в нашия живот са все резултат от такива непослушания! Тя бие и мълчи - оставя сами да се досещаме.
към текста >>

Ако изучавате Истината на тъмнината, ще научите къде са всичките спън- ки, а като изучите Истината на Светлината, ще изучите всичката Свобода на Живота.
И ако искаш да научиш хората да се обичат, стани сърце за тях, па им завърши всички работи. И ако Любовта влезе в света - това е сърцето, което светът очаква, което ще спаси света. Пък ако и с това сърце нищо не стане - не съжалявай - ще научиш Истината! Пък Онзи, Който иде сега в света, ще внесе всичко това и ще примири всички противоречия, които съществуват във вашия ум, във вашето сърце и вашата воля. Човек е човек само докогато поддържа в себе си възвишеното и благо- родното. Ако изучавате Истината на тъмнината, ще научите къде са всичките спън- ки, а като изучите Истината на Светлината, ще изучите всичката Свобода на Живота. Досега хората са търсили свободата на Злото и ограниченията на Злото, а не са потърсили ограниченията и свободата на Доброто. Злото отначало дава свобода, а в края - ограничение и робство. А доб- рото в началото е ограничение и слугуване, а в края - Свобода и добруване! Знай, силата ти е в твоята права мисъл, в твоите прави разбирания за живота. А право разбирание е това, което не те напуска през целия ти живот.
към текста >>

И по това ще познаете, че вече е дошел: светлината ще дойде в ума ти, топлина - в сърцето ти и радост - в живота ти - защото и ти, само когато изви- кат името ти с любов - слушаш и даваш това, което искат от теб!
А ако не можеш помогна на себе си, как ще помогнеш на другите? Можеш да се колебаеш и мениш, но не в избора на идеала си - а само в пътищата към него. Нека той винаги е най-високият връх! Нищо не значи, че още човешки крак може да не е стъпял там - толкова по-добре за тебе: високи- ят стремеж въздига всичко! И ако знаеш неговото истинско име - ти ще го призовеш - и ще имаш неговата сила, защото ако знаеш правилното име на един закон, той вече дей- ствува в тебе! И по това ще познаете, че вече е дошел: светлината ще дойде в ума ти, топлина - в сърцето ти и радост - в живота ти - защото и ти, само когато изви- кат името ти с любов - слушаш и даваш това, което искат от теб! Любовта ражда живота! Искаш ли да си здрав, не мисли друго освен доброто! Сълзите на които да са очи сочат само, че сбъркан е пътят! Сиромашията и външното богатство сочат същото. И многото знания, и невежеството, и гордостта - тоже.
към текста >>

И ако някога ти се стори, че днес си по-зле от вчера, че днес си по-лош от вчера, по-кален - не вярвай: и вчера е било така, ами днес светлината ти се увеличи - та затова и по-добре виждаш!
И човек не е онзи, който вижда всякъде само злото! Мислиш ли, че ако животът тръгне тъй, както ти искаш, че ще стане по- добре? То е все едно да допуснеш, че кокошките, които ходят по двора ти, могат по-добре да наредят твоето стопанство! А и хората днес са такива своенравни кокошки в широкия свят! Разумният е доволен от това, което е му е дадено - това е смисълът на живота в момента! И ако някога ти се стори, че днес си по-зле от вчера, че днес си по-лош от вчера, по-кален - не вярвай: и вчера е било така, ами днес светлината ти се увеличи - та затова и по-добре виждаш! И грехът, и нечистотата, престъплението и омразата, това са яйцата на миналото - не ги мътете и излюпвайте сега, ако искате да сте свободни. И когато питате защо не сте учени, силни и богати, знайте, че всичко това би ви разрушило - с тях и вашия ум и сърце сега вие бихте направили само пакости в живота! Днес някой мине край чуждо лозе и бере; край чужда каса - и «забогатя- ва»; край някоя библиотека - и отвлича най-хубавото, занася дома и казва: «Колко спечелих! » Но това са все чужди неща!
към текста >>

Но тъмнината не е враг, ако ти служи за подтик да търсиш светлината.
А това, което ти е непотребно - излишен товар е. Невежеството на човека се отпечатва на желанието му. Той и добро ко- гато иска да направи - излиза злото; разумният и злото използва; а Бащата на света обръща всичко в добро на всички. Невежият иска своето нещастие и мисли, че постига щастието си. Това, което радва всички, то е радост, него всеки споделя - но това, което ти криеш само за тебе - то е удоволствие, нача- ло на пътя, който води в пропаст. Но тъмнината не е враг, ако ти служи за подтик да търсиш светлината. И злото е само пътеуказател къде живее добро- то, което ни е потребно. Понякога ни е достатъчно да се обърнем с лицето на противната посока, която ни е довела до нещастието, за да разберем силата на великия закон на Любовта, която може да измени живота на човека в едно мигновение само - когато помисли и пожелае да тръгне по правия път! Ако твоят ум е отворен за мисълта, която вика за подкрепа, ако сърцето ти е като струна, която кънти при всеки звук на страдание - не се смущавай: всички съкровищници ще се отворят за тебе и ръката ти, която дарява радост на други, никога няма да остане празна. И навсякъде ще те посрещат очите на жадуващите. И техните погледи са най-хубавата музика за тоя, който е напълнил всички съдини от извора и пита с обич всички: «Има ли още жадни?
към текста >>

Пийте от истинския живот, който е роден от Любовта; мислете за Светлината, ходете в Истината, за да сте свободни.
Понякога ни е достатъчно да се обърнем с лицето на противната посока, която ни е довела до нещастието, за да разберем силата на великия закон на Любовта, която може да измени живота на човека в едно мигновение само - когато помисли и пожелае да тръгне по правия път! Ако твоят ум е отворен за мисълта, която вика за подкрепа, ако сърцето ти е като струна, която кънти при всеки звук на страдание - не се смущавай: всички съкровищници ще се отворят за тебе и ръката ти, която дарява радост на други, никога няма да остане празна. И навсякъде ще те посрещат очите на жадуващите. И техните погледи са най-хубавата музика за тоя, който е напълнил всички съдини от извора и пита с обич всички: «Има ли още жадни? » И аз ви казвам: Елате и пийте! Пийте от истинския живот, който е роден от Любовта; мислете за Светлината, ходете в Истината, за да сте свободни. И тогава очите ви ще се отворят и ще видите, че и животът, и светът е друг, не тоя, който знаете, а по-хубав, по-добър, по-светъл! Защото ще ви огрее едно слънце, което никога не залязва. Слънцето грее за всички, които имат очи; ако някой казва, че няма слън- це или иска да му го доказват, че го има - сляп е. Така са слепи и тия, които искат да им се доказва, че в света има една Първоначална сила, която е дала живот на всичко. Не може това, което няма живот в себе си, да даде живот другиму.
към текста >>

Който бяга от светлината, сам се наказва - върви и не вижда, спъва се, пада, удря се и страда.
Ходене в тъмна нощ е постоянно препъване. В истинския живот всеки мисли за другия като за себе си! И тогава няма да има нужда от затвори, полиция, съдии и стражари. Тогава всички ще си уреждате сами помежду си, защото ще разберете, че всич- ки сте братя. Защото в света Един е, Който решава и всичко останало или изпълнява волята му и се ползва от благата - живот, радост, Любов, Мъдрост, знание, сила, Свобода, или не изпълнява - и тегли през целия си живот, като живее в омраза, бедност, ненавист, съмнение, тъмнота, болести, нещастия, смърт. Който бяга от светлината, сам се наказва - върви и не вижда, спъва се, пада, удря се и страда. Един е само законът: да се обичаме един други, както обичаме себе си! Два пътя са отворени сега пред всекиго. И каквото си предпочетете и изберете - това и ще имате. Какво е било досега, и то е много важно, но това, което ще си изберете от днес нататък - е още по-важно!
към текста >>

48. Светлина - Георги Радев (1900–1940)

Светлината – това е творчески акт на Великата Природа.
Светлина Светлината – това е творчески акт на Великата Природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината – това е първият акт на пробуждане в Живата Природа. А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на Природата към
към текста >>

Светлината – това е първият акт на пробуждане в Живата Природа.
Светлина Светлината – това е творчески акт на Великата Природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината – това е първият акт на пробуждане в Живата Природа. А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на Природата към граничното. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвята – от червения до виолетовия.
към текста >>

Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я
небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Светлината – това е първият акт на пробуждане в Живата Природа. А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на Природата към граничното. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвята – от червения до виолетовия. Това са долната и горна граници, между които Светлината се проявява във физическия свят. Или по-точно, това са границите, в които човек възприема Светлината. Ала Светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в
към текста >>

Това са долната и горна граници, между които Светлината се проявява във физическия
А под пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на Природата към граничното. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвята – от червения до виолетовия. Това са долната и горна граници, между които Светлината се проявява във физическия свят. Или по-точно, това са границите, в които човек възприема Светлината. Ала Светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на Светлината, но самата Светлина не е трептение. Въпросът за Светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе
към текста >>

свят. Или по-точно, това са границите, в които човек възприема Светлината. Ала
пробуждане ние разбираме минаване от безграничното състояние на Природата към граничното. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвята – от червения до виолетовия. Това са долната и горна граници, между които Светлината се проявява във физическия свят. Или по-точно, това са границите, в които човек възприема Светлината. Ала Светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на Светлината, но самата Светлина не е трептение. Въпросът за Светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора.
към текста >>

Светлината сама по себе си трептения ли е?
граничното. Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвята – от червения до виолетовия. Това са долната и горна граници, между които Светлината се проявява във физическия свят. Или по-точно, това са границите, в които човек възприема Светлината. Ала Светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на Светлината, но самата Светлина не е трептение. Въпросът за Светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още, докато телата на хората
към текста >>

проявата на Светлината, но самата Светлина не е трептение.
определят като ред трептения, в които влизат седем цвята – от червения до виолетовия. Това са долната и горна граници, между които Светлината се проявява във физическия свят. Или по-точно, това са границите, в които човек възприема Светлината. Ала Светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на Светлината, но самата Светлина не е трептение. Въпросът за Светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още, докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в Природата в истинския им вид.
към текста >>

Въпросът за Светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе
Това са долната и горна граници, между които Светлината се проявява във физическия свят. Или по-точно, това са границите, в които човек възприема Светлината. Ала Светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на Светлината, но самата Светлина не е трептение. Въпросът за Светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още, докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в Природата в истинския им вид. И ако попитате тези високо напреднали човеци за произхода на Светлината, която
към текста >>

И ако попитате тези високо напреднали човеци за произхода на Светлината, която
Въпросът за Светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още, докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в Природата в истинския им вид. И ако попитате тези високо напреднали човеци за произхода на Светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните седи нещо разумно.
към текста >>

отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните седи нещо разумно.
И ако попитате тези високо напреднали човеци за произхода на Светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните седи нещо разумно. За ония, които виждат, всичко в Живата Природа е Светлина. Всички предмети на Земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен Светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. За ония, които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения,
към текста >>

За ония, които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения,
отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните седи нещо разумно. За ония, които виждат, всичко в Живата Природа е Светлина. Всички предмети на Земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен Светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. За ония, които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди. Светлината произтича от Живота. Щом се прояви Любовта, ражда се Животът. А щом Животът се яви, явява се и Светлината. И тъй, великият принцип на Живота е, който е произвел Светлината.
към текста >>

Светлината произтича от Живота.
Всички предмети на Земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен Светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. За ония, които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди. Светлината произтича от Живота. Щом се прояви Любовта, ражда се Животът. А щом Животът се яви, явява се и Светлината. И тъй, великият принцип на Живота е, който е произвел Светлината. А Светлината, от своя страна, е произвела всички живи форми в Природата.
към текста >>

Животът. А щом Животът се яви, явява се и Светлината.
освен Светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. За ония, които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди. Светлината произтича от Живота. Щом се прояви Любовта, ражда се Животът. А щом Животът се яви, явява се и Светлината. И тъй, великият принцип на Живота е, който е произвел Светлината. А Светлината, от своя страна, е произвела всички живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата ¢ работа.
към текста >>

И тъй, великият принцип на Живота е, който е произвел Светлината.
За ония, които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди. Светлината произтича от Живота. Щом се прояви Любовта, ражда се Животът. А щом Животът се яви, явява се и Светлината. И тъй, великият принцип на Живота е, който е произвел Светлината. А Светлината, от своя страна, е произвела всички живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата ¢ работа. И затова е казано: “Бог е светлина.” Бог сам по Себе Си не е Светлина, ала произвежда
към текста >>

А Светлината, от
както днес се твърди. Светлината произтича от Живота. Щом се прояви Любовта, ражда се Животът. А щом Животът се яви, явява се и Светлината. И тъй, великият принцип на Живота е, който е произвел Светлината. А Светлината, от своя страна, е произвела всички живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата ¢ работа. И затова е казано: “Бог е светлина.” Бог сам по Себе Си не е Светлина, ала произвежда Светлината и се проявява в нея.
към текста >>

Светлината и се проявява в нея.
А Светлината, от своя страна, е произвела всички живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата ¢ работа. И затова е казано: “Бог е светлина.” Бог сам по Себе Си не е Светлина, ала произвежда Светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната Светлина. Душата схваща Бога като необятна Светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената Светлина. А тази Светлина има много степени на проява.
към текста >>

Затова светлината,
Неговият Дух носи пълната Светлина. Душата схваща Бога като необятна Светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената Светлина. А тази Светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от Светлината, която озарява Духовния свят, както и от Светлината, която озарява Божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната Светлина или Виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който
към текста >>

която възприемаме във физическия свят, се различава от Светлината, която озарява
Душата схваща Бога като необятна Светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената Светлина. А тази Светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от Светлината, която озарява Духовния свят, както и от Светлината, която озарява Божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната Светлина или Виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който Виделината царува.
към текста >>

Духовния свят, както и от Светлината, която озарява Божествения свят.
Тя схваща Неговото единство в изявената Светлина. А тази Светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от Светлината, която озарява Духовния свят, както и от Светлината, която озарява Божествения свят. За да може човек да възприеме и разбере духовната Светлина или Виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който Виделината царува. Тази Виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат
към текста >>

Светлината, която
Тази Виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази Виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най- нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи. Ето защо за ония, които виждат, Виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на Виделината. Живата Светлина е онзи велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия Дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства.
към текста >>

възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на Виделината.
тази Виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най- нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи. Ето защо за ония, които виждат, Виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на Виделината. Живата Светлина е онзи велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия Дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата.
към текста >>

същества зависи от качеството и количеството на Светлината, която те притежават. Тази
Тя е, която интуицията схваща непосредствено. И затова никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствие на Светлина. Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на Светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека – човек от човека се различава по степента на своята Светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на Светлината, която той възприема и проявява. Ето защо човек се познава по Светлината на своя Живот. Когато един човек влезе в
към текста >>

качеството и количеството на Светлината, която той възприема и проявява.
процес не може да се извърши без присъствие на Светлина. Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на Светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека – човек от човека се различава по степента на своята Светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на Светлината, която той възприема и проявява. Ето защо човек се познава по Светлината на своя Живот. Когато един човек влезе в Разумния свят, по Светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее. Ако този човек е изпълнявал Волята Божия, когато влезе в Разумния свят, ще го обземе такава Светлина,
към текста >>

Ето защо човек се познава по Светлината на своя Живот.
Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на Светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека – човек от човека се различава по степента на своята Светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на Светлината, която той възприема и проявява. Ето защо човек се познава по Светлината на своя Живот. Когато един човек влезе в Разумния свят, по Светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее. Ако този човек е изпълнявал Волята Божия, когато влезе в Разумния свят, ще го обземе такава Светлина, такава Радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят.
към текста >>

Разумния свят, по Светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее.
мярка се отнася и до човека – човек от човека се различава по степента на своята Светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на Светлината, която той възприема и проявява. Ето защо човек се познава по Светлината на своя Живот. Когато един човек влезе в Разумния свят, по Светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее. Ако този човек е изпълнявал Волята Божия, когато влезе в Разумния свят, ще го обземе такава Светлина, такава Радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят. Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само Светлина, необятна Светлина – никакъв друг обект.
към текста >>

различаваме степента на разумността по степента на Светлината.
В тази непреривна Светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на Разумния живот се отличават всякога с появата на Светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на Светлината. Колкото Светлината, която изхожда от едно Разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото е по-мека и по-нежна, колкото по-мощно осветява и осмисля Живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя. От това гледище, Светлината, която съществува в пространството, показва, че в
към текста >>

Колкото Светлината,
непреривна Светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние. Проявите на Разумния живот се отличават всякога с появата на Светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на Светлината. Колкото Светлината, която изхожда от едно Разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото е по-мека и по-нежна, колкото по-мощно осветява и осмисля Живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя. От това гледище, Светлината, която съществува в пространството, показва, че в Природата съществува разумност.
към текста >>

От това гледище, Светлината, която съществува в пространството, показва, че в
различаваме степента на разумността по степента на Светлината. Колкото Светлината, която изхожда от едно Разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото е по-мека и по-нежна, колкото по-мощно осветява и осмисля Живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя. От това гледище, Светлината, която съществува в пространството, показва, че в Природата съществува разумност. Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи Разумни същества, които изпращат своята Светлина. Светлината на Слънцето също е произведение на множество Разумни същества, които изпращат своята разумност
към текста >>

Светлината на Слънцето
интелигентност е носителка тя. От това гледище, Светлината, която съществува в пространството, показва, че в Природата съществува разумност. Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи Разумни същества, които изпращат своята Светлина. Светлината на Слънцето също е произведение на множество Разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на Светлина. Човек също така сам по себе си е Светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на Живота, са тъмни – от тях излиза мъжделива
към текста >>

Светлината на неговата звезда.
зли хора, които са изгубили смисъла на Живота, са тъмни – от тях излиза мъжделива светлинка. Всички добри хора имат звезди. И това не е само фигура на речта, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от Светлината на неговата звезда. Тази звезда е съкровище на неговия Живот. Когато Христос дойде на Земята, звездата му дойде заедно с него. Но нея видяха само тримата мъдреци от Изток. Когато Христос отново дойде на Земята, Неговата звезда ще
към текста >>

Светлината, човеци със звезди.
Защото Христос ще дойде като вътрешна Светлина в умовете и сърцата на хората. Тази Светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на Светлината, човеци със звезди. Такива човеци със звезди бяха едно време апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много звезди. Това са онези огнени езици, за които твърде забулено се говори в Евангелието. Тези звезди излъчиха толкова много Светлина, че стана едно съединение
към текста >>

И тъй, искаш ли да разбереш Светлината, ходи там, където Светлината ходи!
един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо, непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим. И тъй, искаш ли да разбереш Светлината, ходи там, където Светлината ходи! Светлината само в царски дворци ли отива? Тя влиза в чисти и нечисти места – оцапани са ръцете на живата Светлина. Но ако Светлината, която стои толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на Земята трябва да сторят това?
към текста >>

Светлината само в царски дворци ли отива?
В него се заражда и тихо, непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим. И тъй, искаш ли да разбереш Светлината, ходи там, където Светлината ходи! Светлината само в царски дворци ли отива? Тя влиза в чисти и нечисти места – оцапани са ръцете на живата Светлина. Но ако Светлината, която стои толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на Земята трябва да сторят това? Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, за да ги
към текста >>

Но ако Светлината, която стои толкова високо, слиза и си цапа
интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим. И тъй, искаш ли да разбереш Светлината, ходи там, където Светлината ходи! Светлината само в царски дворци ли отива? Тя влиза в чисти и нечисти места – оцапани са ръцете на живата Светлина. Но ако Светлината, която стои толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на Земята трябва да сторят това? Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, за да ги освети и оживотвори. Това е велико смирение. От Светлината трябва да се учи човек на
към текста >>

Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, за да ги
Светлината само в царски дворци ли отива? Тя влиза в чисти и нечисти места – оцапани са ръцете на живата Светлина. Но ако Светлината, която стои толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на Земята трябва да сторят това? Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, за да ги освети и оживотвори. Това е велико смирение. От Светлината трябва да се учи човек на смирение. Ако ти нямаш смирението на Светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като Светлината!
към текста >>

От Светлината трябва да се учи човек на
Но ако Светлината, която стои толкова високо, слиза и си цапа ръцете с греховете на хората, колко повече хората на Земята трябва да сторят това? Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, за да ги освети и оживотвори. Това е велико смирение. От Светлината трябва да се учи човек на смирение. Ако ти нямаш смирението на Светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като Светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от Светлината не остава там, където е влязла. Светлината постоянно
към текста >>

смирение. Ако ти нямаш смирението на Светлината, нищо не може да стане от теб.
ръцете с греховете на хората, колко повече хората на Земята трябва да сторят това? Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, за да ги освети и оживотвори. Това е велико смирение. От Светлината трябва да се учи човек на смирение. Ако ти нямаш смирението на Светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като Светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от Светлината не остава там, където е влязла. Светлината постоянно обикаля света.
към текста >>

Бъди като Светлината!
Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, за да ги освети и оживотвори. Това е велико смирение. От Светлината трябва да се учи човек на смирение. Ако ти нямаш смирението на Светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като Светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от Светлината не остава там, където е влязла. Светлината постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на Светлината!
към текста >>

Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава
освети и оживотвори. Това е велико смирение. От Светлината трябва да се учи човек на смирение. Ако ти нямаш смирението на Светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като Светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от Светлината не остава там, където е влязла. Светлината постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на Светлината! Ходи по пътя на Светлината!
към текста >>

там. Нито една частица от Светлината не остава там, където е влязла.
Това е велико смирение. От Светлината трябва да се учи човек на смирение. Ако ти нямаш смирението на Светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като Светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от Светлината не остава там, където е влязла. Светлината постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на Светлината! Ходи по пътя на Светлината! А пътят на Светлината е път, по който няма никакъв
към текста >>

Светлината постоянно
От Светлината трябва да се учи човек на смирение. Ако ти нямаш смирението на Светлината, нищо не може да стане от теб. Бъди като Светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от Светлината не остава там, където е влязла. Светлината постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на Светлината! Ходи по пътя на Светлината! А пътят на Светлината е път, по който няма никакъв прах.
към текста >>

Колко е велико сърцето на Светлината!
Бъди като Светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от Светлината не остава там, където е влязла. Светлината постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на Светлината! Ходи по пътя на Светлината! А пътят на Светлината е път, по който няма никакъв прах. Още едно не забравяй: ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на Светлината.
към текста >>

Ходи по пътя на Светлината!
Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от Светлината не остава там, където е влязла. Светлината постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на Светлината! Ходи по пътя на Светлината! А пътят на Светлината е път, по който няма никакъв прах. Още едно не забравяй: ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на Светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда
към текста >>

А пътят на Светлината е път, по който няма никакъв
там. Нито една частица от Светлината не остава там, където е влязла. Светлината постоянно обикаля света. Колко е велико сърцето на Светлината! Ходи по пътя на Светлината! А пътят на Светлината е път, по който няма никакъв прах. Още едно не забравяй: ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на Светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.
към текста >>

изгрява, ти си в пътя на Светлината.
Колко е велико сърцето на Светлината! Ходи по пътя на Светлината! А пътят на Светлината е път, по който няма никакъв прах. Още едно не забравяй: ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на Светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината. Когато изгубиш смисъла на Живота, търси това, което свети. А това, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта.
към текста >>

с най-красивата дреха – Светлината.
А това, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта. Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде Знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – Светлината. Защото Светлината е дреха на Знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като Светлината! Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за Светлината! Светлината е силна и жива.
към текста >>

Защото Светлината е дреха на Знанието.
свети, без да угасва, е Мъдростта. Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде Знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – Светлината. Защото Светлината е дреха на Знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като Светлината! Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за Светлината! Светлината е силна и жива. Обичай Светлината и свободен бъди!
към текста >>

Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като Светлината!
Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде Знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – Светлината. Защото Светлината е дреха на Знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като Светлината! Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за Светлината! Светлината е силна и жива. Обичай Светлината и свободен бъди!
към текста >>

Светлината е неуловимото.
Тя ще ти даде Знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – Светлината. Защото Светлината е дреха на Знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като Светлината! Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за Светлината! Светлината е силна и жива. Обичай Светлината и свободен бъди!
към текста >>

Искаш ли да бъдеш силен, мисли за Светлината!
Знанието ще те облече с най-красивата дреха – Светлината. Защото Светлината е дреха на Знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като Светлината! Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за Светлината! Светлината е силна и жива. Обичай Светлината и свободен бъди!
към текста >>

Светлината е силна и жива.
с най-красивата дреха – Светлината. Защото Светлината е дреха на Знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като Светлината! Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за Светлината! Светлината е силна и жива. Обичай Светлината и свободен бъди!
към текста >>

Обичай Светлината и свободен бъди!
Защото Светлината е дреха на Знанието. Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като Светлината! Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за Светлината! Светлината е силна и жива. Обичай Светлината и свободен бъди!
към текста >>

49. Учител - Георги Радев (1900–1940)

Едно е Знанието, една е Светлината.
Бог се превръща в Баща и взема известно отношение към нас по закона на Мъдростта. Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското Знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в Живота. И така, един е Великият Учител в света, макар и много да са неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е Знанието, една е Светлината. Но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: “Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, който Ме е проводил.” Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на Земята.
към текста >>

Но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза.
Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското Знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в Живота. И така, един е Великият Учител в света, макар и много да са неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е Знанието, една е Светлината. Но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: “Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, който Ме е проводил.” Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на Земята. И тъй както човешките закони, които са, в края на краищата, отражения на законите в Духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в Духовния свят.
към текста >>

Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината.
внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в Живота. И така, един е Великият Учител в света, макар и много да са неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е Знанието, една е Светлината. Но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: “Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, който Ме е проводил.” Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на Земята. И тъй както човешките закони, които са, в края на краищата, отражения на законите в Духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в Духовния свят. Може да бъде Учител само онзи, който е осенен и помазан от Божия Дух.
към текста >>

живот има отражение в целия Космос.
Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Учителят, в истински смисъл на думата, е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие. Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия Космос. А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия Космос, те са Божествени. Учителстването подразбира един процес на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика.
към текста >>

целия Космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия Космос.
Само за да набележа бегло пътя, по който тези условия се създават, ще кажа: трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия – в смисъла, който Живата Природа придава на тези думи. А за да се яви един Велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава защо Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия Космос. Учителят черпи своите знания и принципи от великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч представлява написани слова. Когато той вземе един лист от някое дърво, разглежда го и чете кога, къде и при какви условия се е развил този растителен вид,
към текста >>

50. ШЕСТТЕ СТЪПАЛА - Методи Константинов (1902-1979)

Трето стъпало: Светлината е кондензирана Мисъл;
Учителят постави тази Космична Стълба за основа на новата философия. Тя се явява като демаркационна линия между две епохи: старата, която потъва в архивите на миналото и новата, която се заражда в наши дни. Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността са: Първо стъпало: Материята е кондензирана Енергия; Второ стъпало: Енергията е кондензирана Светлина; Трето стъпало: Светлината е кондензирана Мисъл; Четвърто стъпало: Мисълта е кондензирана Любов; Пето стъпало: Любовта е плод на Духа; Шесто стъпало: Духът е проява на Космичното Начало. Според Учителя, понятието „кондензиран" означава слизане от едно по-висше ниво в по-нисше. Това е проява на Космичния Принцип в различните светове на отражението.
към текста >>

Това е проява на Космичния Принцип в различните светове на отражението.
Трето стъпало: Светлината е кондензирана Мисъл; Четвърто стъпало: Мисълта е кондензирана Любов; Пето стъпало: Любовта е плод на Духа; Шесто стъпало: Духът е проява на Космичното Начало. Според Учителя, понятието „кондензиран" означава слизане от едно по-висше ниво в по-нисше. Това е проява на Космичния Принцип в различните светове на отражението. Ще дадем няколко съществени указания относно Космичната Стълба на Реалността, която съответства на Дървото на Живота: Първото стъпало от Космичната Стълба на Реалността е заложено в най-сгъстената област - света на материята и формите. Следващото стъпало издига съзнанието до законите на Живата и Разумна Природа, а по-висшите нива към висшите принципи на Живота, които осмислят неговото съществуване. Стълбата на Космичната Реалност води човека постепенно от сетивното, от повърхността на Живота към невидимото, непознатото, към средището на битието, което е отвъд времето и пространството и съхранява мистерията на Безсмъртието. Първо стъпало:
към текста >>

лъчи потвърдиха схващането, че съществува неразривна връзка между кинетичната енергия и светлината.
На това ниво са потопени дълбоките корени на Живота. Второ стъпало: Енергията е еквивалентна на кондензирана Светлина Както първото стъпало на Космичната Стълба на Реалността и то е в корените на Живота. Енергията се трансформира в светлина. Последните открития на науката в областта на рентгеновите лъчи, електромагнитните вълни, космичните и др. лъчи потвърдиха схващането, че съществува неразривна връзка между кинетичната енергия и светлината. На учените им стана ясно, че енергията е еквивалентна на кондензирана светлина. Трето стъпало: Светлината е еквивалентна на кондензирана Мисъл Схващането на Айнщайн за светлинните кванти; опитите на проф. Гурвич върху „митогенетичиите лъчи"; откритието на етерните субстанции в организмите, направено от д-р Понелбаум; изключително интересните експерименти на Райхенбах и т.н. водят до дверите на метапсихичния свят, който е безкраен и вечен.
към текста >>

Светлината е еквивалентна на кондензирана Мисъл Схващането на Айнщайн за светлинните кванти; опитите на проф.
Енергията се трансформира в светлина. Последните открития на науката в областта на рентгеновите лъчи, електромагнитните вълни, космичните и др. лъчи потвърдиха схващането, че съществува неразривна връзка между кинетичната енергия и светлината. На учените им стана ясно, че енергията е еквивалентна на кондензирана светлина. Трето стъпало: Светлината е еквивалентна на кондензирана Мисъл Схващането на Айнщайн за светлинните кванти; опитите на проф. Гурвич върху „митогенетичиите лъчи"; откритието на етерните субстанции в организмите, направено от д-р Понелбаум; изключително интересните експерименти на Райхенбах и т.н. водят до дверите на метапсихичния свят, който е безкраен и вечен. Модерната наука навлиза в нови и големи перспективи. Тя се приготвя да стъпи на Третото стъпало на Космичната Стълба на Реалността - Светлината е кондензирана мисъл. От третото стъпало нататък ще се срещаме с метапсихичните и свръхсетивните области, където се намират стеблото и клоните на Дървото на Живота.
към текста >>

Тя се приготвя да стъпи на Третото стъпало на Космичната Стълба на Реалността - Светлината е кондензирана мисъл.
Трето стъпало: Светлината е еквивалентна на кондензирана Мисъл Схващането на Айнщайн за светлинните кванти; опитите на проф. Гурвич върху „митогенетичиите лъчи"; откритието на етерните субстанции в организмите, направено от д-р Понелбаум; изключително интересните експерименти на Райхенбах и т.н. водят до дверите на метапсихичния свят, който е безкраен и вечен. Модерната наука навлиза в нови и големи перспективи. Тя се приготвя да стъпи на Третото стъпало на Космичната Стълба на Реалността - Светлината е кондензирана мисъл. От третото стъпало нататък ще се срещаме с метапсихичните и свръхсетивните области, където се намират стеблото и клоните на Дървото на Живота. И тези именно висши свръхнива отвеждат към Космичното Единство, т.е. към цветовете и плодовете на универсалния живот. Новата концепция на философията е идеята за Космично Единство или ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО, за УНИВЕРСА. Човек трябва да преодолее границите на сетивното познание, за да проникне в свръхсетивния - метапсихичния свят.
към текста >>

Психотрониката прехвърля третото ниво - светлината е кондензирана мисъл
От третото стъпало нататък ще се срещаме с метапсихичните и свръхсетивните области, където се намират стеблото и клоните на Дървото на Живота. И тези именно висши свръхнива отвеждат към Космичното Единство, т.е. към цветовете и плодовете на универсалния живот. Новата концепция на философията е идеята за Космично Единство или ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО, за УНИВЕРСА. Човек трябва да преодолее границите на сетивното познание, за да проникне в свръхсетивния - метапсихичния свят. Психотрониката прехвърля третото ниво - светлината е кондензирана мисъл Четвърто стъпало: Мисълта е еквивалентна на кондензирана Любов Проблемите на телепатията, на второто виждане, пренасянето на усещанията, предаването на мисли и т.н. са не само обекти на научни изследвания, но намират също своето практично приложение. Много бе писано върху тези въпроси.
към текста >>

51. ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА - Теофана Савова

Здрачът избледняваше, дрезгавината предвещаваше близкия изгрев на слънцето и ние ускорихме ход, за да стигнем по-скоро горе, при чистите планински поляни, където срещите със светлината на новия ден са най-вълнуващи.
- Да, но вече не бях сама и имаше за какво да се боря. Всичко започна, когато научих за благотворното влияние на утринните слънчеви лъчи. След това с усилията, които правех, за да превъзмогна слабостта си, развих волята си и открих, че имам по-големи възможности. Веднаж Учителя каза: „Определи си преди лягане часа, в който искаш да станеш." Докато водехме този разговор, неусетно бяхме минали през боровата гора и вече крачехме по пътя за село Симеоново. Здрачът избледняваше, дрезгавината предвещаваше близкия изгрев на слънцето и ние ускорихме ход, за да стигнем по-скоро горе, при чистите планински поляни, където срещите със светлината на новия ден са най-вълнуващи. Пристигнахме навреме, за да видим един великолепен изгрев. Слънцето показа за миг своя вестител и изпрати първия си лъч, който избликна от брилянтен фокус. После огненият му диск се издигна като пламтяща жарава и заля с обилна светлина тревите, горските цветя, птиците, хълмовете и планините пред нас. След това бавно потегли по небесния си път. Свещен трепет обзема душата при срещата й със светлината, която идва от необятния космос.
към текста >>

Свещен трепет обзема душата при срещата й със светлината, която идва от необятния космос.
Здрачът избледняваше, дрезгавината предвещаваше близкия изгрев на слънцето и ние ускорихме ход, за да стигнем по-скоро горе, при чистите планински поляни, където срещите със светлината на новия ден са най-вълнуващи. Пристигнахме навреме, за да видим един великолепен изгрев. Слънцето показа за миг своя вестител и изпрати първия си лъч, който избликна от брилянтен фокус. После огненият му диск се издигна като пламтяща жарава и заля с обилна светлина тревите, горските цветя, птиците, хълмовете и планините пред нас. След това бавно потегли по небесния си път. Свещен трепет обзема душата при срещата й със светлината, която идва от необятния космос. Тогава някъде отвъд долавяш зрящата виделина на вечността. Тревите около нас се раздвижиха и шепотът на листата в близката гора стана по-осезаем. Ние поехме отново по планинския път, който тук пресичаше сипеи под сяката на букови младеняци и лески. Учителя спря, отправи поглед в далечината на изток и каза: „ Светлината, която идва до нас сега, пътува с 300 000 километра в секунда.
към текста >>

„ Светлината, която идва до нас сега, пътува с 300 000 километра в секунда.
Свещен трепет обзема душата при срещата й със светлината, която идва от необятния космос. Тогава някъде отвъд долавяш зрящата виделина на вечността. Тревите около нас се раздвижиха и шепотът на листата в близката гора стана по-осезаем. Ние поехме отново по планинския път, който тук пресичаше сипеи под сяката на букови младеняци и лески. Учителя спря, отправи поглед в далечината на изток и каза: „ Светлината, която идва до нас сега, пътува с 300 000 километра в секунда. Тази бързина е непонятна за вас. Сега хората говорят за слънчева светлина, но не знаят, че тази светлина, която ние приемаме на земята, е получена по отражение. Ние приемаме светлината в даден момент, но кога е излязла тази светлина от Слънцето, какво е претърпяла, не знаем." Тогава някой запита: - Учителю, това отнася ли се и за светлината, която идва до нас от звездите?
към текста >>

Сега хората говорят за слънчева светлина, но не знаят, че тази светлина, която ние приемаме на земята, е получена по отражение.
Тревите около нас се раздвижиха и шепотът на листата в близката гора стана по-осезаем. Ние поехме отново по планинския път, който тук пресичаше сипеи под сяката на букови младеняци и лески. Учителя спря, отправи поглед в далечината на изток и каза: „ Светлината, която идва до нас сега, пътува с 300 000 километра в секунда. Тази бързина е непонятна за вас. Сега хората говорят за слънчева светлина, но не знаят, че тази светлина, която ние приемаме на земята, е получена по отражение. Ние приемаме светлината в даден момент, но кога е излязла тази светлина от Слънцето, какво е претърпяла, не знаем." Тогава някой запита: - Учителю, това отнася ли се и за светлината, която идва до нас от звездите? - Същото се отнася и до светлината на звездите. Ние възприемаме светлината на някоя звезда, но преди колко хиляди години е излязла тя от нея, какви промени е претърпяла, какви пречупвания, докато достигне Земята, не ни е известно.
към текста >>

Ние приемаме светлината в даден момент, но кога е излязла тази светлина от Слънцето, какво е претърпяла, не знаем."
Ние поехме отново по планинския път, който тук пресичаше сипеи под сяката на букови младеняци и лески. Учителя спря, отправи поглед в далечината на изток и каза: „ Светлината, която идва до нас сега, пътува с 300 000 километра в секунда. Тази бързина е непонятна за вас. Сега хората говорят за слънчева светлина, но не знаят, че тази светлина, която ние приемаме на земята, е получена по отражение. Ние приемаме светлината в даден момент, но кога е излязла тази светлина от Слънцето, какво е претърпяла, не знаем." Тогава някой запита: - Учителю, това отнася ли се и за светлината, която идва до нас от звездите? - Същото се отнася и до светлината на звездите. Ние възприемаме светлината на някоя звезда, но преди колко хиляди години е излязла тя от нея, какви промени е претърпяла, какви пречупвания, докато достигне Земята, не ни е известно. - А ние колко бавно пъплим по този път!
към текста >>

- Учителю, това отнася ли се и за светлината, която идва до нас от звездите?
„ Светлината, която идва до нас сега, пътува с 300 000 километра в секунда. Тази бързина е непонятна за вас. Сега хората говорят за слънчева светлина, но не знаят, че тази светлина, която ние приемаме на земята, е получена по отражение. Ние приемаме светлината в даден момент, но кога е излязла тази светлина от Слънцето, какво е претърпяла, не знаем." Тогава някой запита: - Учителю, това отнася ли се и за светлината, която идва до нас от звездите? - Същото се отнася и до светлината на звездите. Ние възприемаме светлината на някоя звезда, но преди колко хиляди години е излязла тя от нея, какви промени е претърпяла, какви пречупвания, докато достигне Земята, не ни е известно. - А ние колко бавно пъплим по този път! - пошегува се една сестра. - Да видим - каза Учителя и извади часовника си - В колко часа тръгнахме?
към текста >>

- Същото се отнася и до светлината на звездите.
Тази бързина е непонятна за вас. Сега хората говорят за слънчева светлина, но не знаят, че тази светлина, която ние приемаме на земята, е получена по отражение. Ние приемаме светлината в даден момент, но кога е излязла тази светлина от Слънцето, какво е претърпяла, не знаем." Тогава някой запита: - Учителю, това отнася ли се и за светлината, която идва до нас от звездите? - Същото се отнася и до светлината на звездите. Ние възприемаме светлината на някоя звезда, но преди колко хиляди години е излязла тя от нея, какви промени е претърпяла, какви пречупвания, докато достигне Земята, не ни е известно. - А ние колко бавно пъплим по този път! - пошегува се една сестра. - Да видим - каза Учителя и извади часовника си - В колко часа тръгнахме? - В четири часа и пет минути.
към текста >>

Ние възприемаме светлината на някоя звезда, но преди колко хиляди години е излязла тя от нея, какви промени е претърпяла, какви пречупвания, докато достигне Земята, не ни е известно.
Сега хората говорят за слънчева светлина, но не знаят, че тази светлина, която ние приемаме на земята, е получена по отражение. Ние приемаме светлината в даден момент, но кога е излязла тази светлина от Слънцето, какво е претърпяла, не знаем." Тогава някой запита: - Учителю, това отнася ли се и за светлината, която идва до нас от звездите? - Същото се отнася и до светлината на звездите. Ние възприемаме светлината на някоя звезда, но преди колко хиляди години е излязла тя от нея, какви промени е претърпяла, какви пречупвания, докато достигне Земята, не ни е известно. - А ние колко бавно пъплим по този път! - пошегува се една сестра. - Да видим - каза Учителя и извади часовника си - В колко часа тръгнахме? - В четири часа и пет минути. - Сега е пет часа и тридесет и пет минути.
към текста >>

52. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Трябва да знаете в кой момент през деня да възприемате светлината и топлината, за да се ползвате разумно от тях.
„Сега вие те дошли на Мусала да прекарате няколко дни. Как ще използвате бремето си? Ще кажете, че ще дишате чист планински въздух и ще правите разходки. За да се ползвате от планината, вие трябва да възприемате слънчевата светлина чрез ума си, слънчевата топлина чрез сърцето си и въздуха чрез дробовете си. И това не е достатъчно. Трябва да знаете в кой момент през деня да възприемате светлината и топлината, за да се ползвате разумно от тях. Това значи, да възприемете специфична светлина и топлина от слънцето. Който може да възприеме слънчевата светлина и топлина чрез ума и сърцето си, той се чувства радостен, свободен и разположен." („Отворени форми", стр. 150). Връх Мусала има олтари - при езерото Окото и при Маричените езера, които са събирателни фокуси на божествената енергия, нейни трансформатори и станции за насочване по предназначението им. Затова още от древни времена всички будни души съзнателно са се стремили към този жив център на сила и знание. Много от древните римски и други завоеватели са посещавали Мусала, за да придобият мистични знания, например Александър Македонски, Тит и др.
към текста >>

„Всеки планински връх отразява светлината по особен начин.
Следователно изкачването на върха Мусала не е нищо друго освен отиване при Бога, т.е. изкачване на някое духовно място. Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места... Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти са възприемали музиката от високите места и после я сваляли в низините между хората." („Божествен и човешки свят", стр. 34) „Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." („Царският път на душата", стр. 61) Учителя препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена към задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си. Планината е велика школа, в която ние придобиваме много ценни качества: търпение, самообладание, издръжливост, усилване вярата и любовта към Бога. Всяко изкачване е един велик урок за пробуждане на нашето свръхсъзнание.
към текста >>

Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива.
Идва му на ум да потърси фенер, с който да си свети по пътя, но решава да не вдига шум и излиза навън. Очите му постепенно свикват с тъмнината и той намира пътеката. Вървейки бавно нагоре над него се появява една светлина, която му осветява пътя. Той се оглежда нагоре, надолу - няма никой, и не разбира кой му свети. Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира ,че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива. Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва. Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си. По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика. Повдига главата си и вижда една голяма светла елипса, в която различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг един особен танц.
към текста >>

Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва.
Вървейки бавно нагоре над него се появява една светлина, която му осветява пътя. Той се оглежда нагоре, надолу - няма никой, и не разбира кой му свети. Понеже в живота си има много вътрешни опитности с Учителя, по интуиция разбира ,че това е негова работа, за да му помогне да върви по-бързо и леко. Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива. Така за няколко часа той успява да се качи на върха в тъмно. Светлината го довежда до южната страна на върха и угасва. Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си. По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика. Повдига главата си и вижда една голяма светла елипса, в която различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг един особен танц. Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни. Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение.
към текста >>

При големите политически напрежения в Европа, дали силно отражение и в нашата малка страна, опасността от война, която тегнеше над всички, създаде една нестабилност и уплаха за хората.
Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимото място за отдих и духовна работа. Там постоянните трудности са ме накарали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро. Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота. Ще разкажа за първата ми екскурзия до връх Мусала и последната обща екскурзия с Учителя, станала на 22, 23 и 24 юли 1940 г. пo време на моя рожден ден. При големите политически напрежения в Европа, дали силно отражение и в нашата малка страна, опасността от война, която тегнеше над всички, създаде една нестабилност и уплаха за хората. Учителя решава да отиде с една малка група братя и сестри на Мусала - да свърши една малка работа за благото на човечеството. За пръв път Учителя възлага организирането и ръководството на екскурзията на младите братя - Гаврил Величков и Неделчо Попов. Дотогава всички екскурзии, праВени до езерата и върха, са били организирани от други приятели и винаги са завършвали все с дефицит до 5-6000 лева, които Учителя е плащал. Брат Гаврил, по професия финансист, и с Неделчо Попов поемат присърце задачата. Веднага се свързват с братя Начеви от Самоков, които имаха 2 автобуса и често обслужваха Братството.
към текста >>

Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа.
Вървяхме и си тананикахме нашите песни, най-вече „Сладко, медено", като често залитахме по неравния път. Настигна ни малка група туристи, които строго се скараха на майка ми и баща ми - къде са повели тези малки деца по този труден път, и то през нощта. Те стигат хижата значително преди нас и съобщават на хижаря, че идва голяма група хора с коне и малки деца. Веднага се организира една група, която с няколко фенера идва да ни посрещне. И наистина, след като преминахме половината път, Велчовото мостче и поехме по Голготата, групата от хижата ни посрещна. Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа. Беше 24.00 часа. Учителя ни посрещна с бащинска любов и благост. Тихо нареди нещо и скоро се настанихме на таванското помещение, на наровете. Учителя беше отседнал заедно с брат Неделчо Попов, Галилей и няколко сестри в малката северна стая, на която имаше надпис: „Петър Мусала". Докато ние се приближаваме към хижата, Учителя лежи в леглото и провежда един дълъг разговор с духа на болния от туберкулоза по това време Георги Радев, който беше в с.
към текста >>

Тръгнахме към нея и след известно време се намерихме на нашите стъпки, по които бяхме тръгнали, а светлината била от запалената лампа пред хижата, която от виелицата ту се виждаше, ту изчезваше.
Ние спряхме. Не се чувахме от шума на бурята. Обърнах се назад и видях, че в халата нещо светва и угасва. Помислих, че това са планинските огньове, които се образувaт oт излизането на газ пропан-бутан от недрата на планината и В съприкосновение с Въздуха се запалват. Решихме да видим каква е тази светлина. Тръгнахме към нея и след известно време се намерихме на нашите стъпки, по които бяхме тръгнали, а светлината била от запалената лампа пред хижата, която от виелицата ту се виждаше, ту изчезваше. Митко веднага предложи да се приберем. Аз му казах, че отивам нагоре. Той започна да ме убеждава, че когато човек не успее в нещо, трябва да се откаже. Аз му казах, че и три пъти да се опитам и да не успея, пак ще продължа. Тръгнах нагоре сам и се концентрирах.
към текста >>

53. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

То е свързано със света на светлината, а в човешкото тяло представлява главата.
Той е най-дълбокото ледниково езеро в България - 37,5 метра. Има площ 68 дка, дълго е 380 метра и широко 240 метра. Почти през цялото лято в южния му край има голяма пряспа, от която често се откъсват парчета и плават като айсберги по повърхността му. На североизток изтичат водите на това езеро и се вливат в четвъртото. Седмото езеро Учителя нарече Шемхаа, което означава „Мястото на мъдростта". То е свързано със света на светлината, а в човешкото тяло представлява главата. То е най-малкoтo езеро пo площ u обем, разположено на 2535 метра надморска височина, със средна дълбочина 4,5 метра и най-голяма 9 метра. Подхранва се от снеговете и дъждовете и от един малък извор, разположен на южната му страна. Изтича на север по голямата отвесна стена, висока 292 метра, във Вътрешния Близнак на четвъртото езеро. Бреговете на северозапад и запад са скалисти, а останалите са затревени. Около тези седем очи, и специално при второто езеро, се организира, разви и продължава да съществува лятната школа на Братството.
към текста >>

„Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползваме от въздуха, от водата, от светлината заради доброто в нас.
„Всичко в природата е на място. Цветята, изворите, камъните представляват писмо, от което всеки може да чете. Ако разбирате написаното на тях, вие ще създадете цяла поема." („Двигател в живота", стр. 70) „Сега ние се намираме при една благоприятна обстановка, при чист въздух, на голяма височина, от дето слизат идеите, които само тук можем да възприемем... Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-фина материя може да възприема. От материята, която човек възприема, зависи неговото състояние и разположение." („Езикът на любовта", стр. 58) „Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползваме от въздуха, от водата, от светлината заради доброто в нас. Тогава дайте ход на доброто в себе си, изявете го навън. Без това велико благословение ние не бихме могли един ден да останем на планината. Щом се обхождате добре, щом цените нещата, грехът и злото ще изчезнат от вас." („Царският път на душата", стр. 124) „Като сте дошли на планината, задачата Ви е да се опознаете отблизо, да сте готови едни на други да си помагате. Кой какво казал, каква погрешка направил, не го съдете.
към текста >>

Каквото е разбирането им, такава е и светлината им.
„Закони на доброто", стр. 364) „Вятърът подтиква човека към мисли, кара го да мисли за благословението, което всеки ден получава. Кара го да мисли, да търси начин как по-разумно да употреби благословението, което е получил." („Лъчи на живота", стр. 60) „Днес времето е облачно. Това показва какво е разбирането на сегашните хора. Каквото е разбирането им, такава е и светлината им. Който има правилни разбирания, той ще види, че в противоречията има красота. Когато Божествените ветрове духат и разнасят облаците, тогава само човек разбира с каква любов е обкръжен." („Лъчи на живота", стр. 195) „Вижте облаците на небето. Как са образувани големите облаци? От малките облаци.
към текста >>

„Наистина слънцето е мъдро, защото широко простира светлината и топлината си.
Те изгряват едно след друго, но човек трябва да знае точно часа и посоката на изгряването им." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 227) „Значи при изгрева на слънцето човек учи, а при залеза той вече е научил урока си и го повтаря, за да не го забрави." („Любов към Бога", стр. 168) „Поздравявам ви с приятната сутрин, с чистото небе и с красивия изгрев. Хубавото време днес показва, че през тази година (1937 г.) големите страдания могат да се избегнат. Слънцето носи своето благословение." („Лъчи на живота", стр. 7) „Наистина слънцето е мъдро, защото широко простира светлината и топлината си. То е умно, защото кара хората да мислят. То е добро, защото болни лекува. То е велика книга на Божествения свят. Сутрин, като излиза да посреща слънцето, човек може да определи за себе си и как ще прекара деня. През деня човек ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило в момента на изгряване на слънцето.
към текста >>

Всичко, каквото правите тук, има отражение и в социалния живот.
Тя сваля всички окови и човек влиза в Свободата. Тогава той проявява онова, което Бог първоначално е вложил в неговата душа. Големите камъни ще се вдигнат от пътя ви. Големите мъчнотии се дигнаха снощи. Има закон в природата: „Каквото правим долу, е направено горе, направено вътре в нас, в света на нашите мисли и чувства. Всичко, каквото правите тук, има отражение и в социалния живот. Всичко, каквото правим тук, има отражение във всеобщия живот." („Разговори при 7-те езера", стр. 254) Този камък е свързан с мъчнотиите и кармата на България и от неговото запазване зависи бъдещия живот на българите и разчистването на пътя им към новия живот - към Шестата раса. Когато през 1956 г. започна строежът на хижата при второто езеро, за да не го разцепят и използват като материал за строежа, брат Борис Николов с група братя изтърколиха този хубав бял камък и го заровиха до близката морена. Конусовидният връх на спиралата сега се намира на мястото на палатката на Учителя.
към текста >>

Всичко, каквото правим тук, има отражение във всеобщия живот." („Разговори при 7-те езера", стр.
Тогава той проявява онова, което Бог първоначално е вложил в неговата душа. Големите камъни ще се вдигнат от пътя ви. Големите мъчнотии се дигнаха снощи. Има закон в природата: „Каквото правим долу, е направено горе, направено вътре в нас, в света на нашите мисли и чувства. Всичко, каквото правите тук, има отражение и в социалния живот. Всичко, каквото правим тук, има отражение във всеобщия живот." („Разговори при 7-те езера", стр. 254) Този камък е свързан с мъчнотиите и кармата на България и от неговото запазване зависи бъдещия живот на българите и разчистването на пътя им към новия живот - към Шестата раса. Когато през 1956 г. започна строежът на хижата при второто езеро, за да не го разцепят и използват като материал за строежа, брат Борис Николов с група братя изтърколиха този хубав бял камък и го заровиха до близката морена. Конусовидният връх на спиралата сега се намира на мястото на палатката на Учителя. Всичко в планината е символи и има значение, но ние трябва да ги знаем и да ги пазим.
към текста >>

Всяка сутрин от Молитвения връх в 4 часа и 10 минути ни се обаждаше един прожектор на изток, вдясно от точката на изгрева, при звездата Алдебаран и в 5 часа и 10 минути наляво от точката на изгрева, феноменът свети 10- 15 секунди, намалява светлината си и с голяма скорост изчезва на север.
Мъчно стигнахме до нея в мъглата и дъжда. Като тръгнахме надолу покрай езерата, предложих да пеем братски песни: „Аум" и „фир фюр фен". Денят беше петък и последната песен е много силна в този ден. Дъждът намаля и под шестото езеро напълно спря. Показа се слънцето и се прибрахме в лагера мокри, изпрани и освежени. Всяка сутрин от Молитвения връх в 4 часа и 10 минути ни се обаждаше един прожектор на изток, вдясно от точката на изгрева, при звездата Алдебаран и в 5 часа и 10 минути наляво от точката на изгрева, феноменът свети 10- 15 секунди, намалява светлината си и с голяма скорост изчезва на север. Подобен феномен имахме към 22 часа вечерта, вдясно от изток. Понеже на планината въздухът е много чист, звездите се виждат много големи и близо до нас, сякаш с ръка можеш да ги пипнеш. Празника на 19 август изкарахме добре. Когато провеждах наряди и четях беседи, една сестра виждаше моята аура в жълто със светлина и други неща. На празника не забравихме братските традиции.
към текста >>

54. Паневритмия - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако се вгледаме по-внимателно в дълбокия смисъл на човешкия и космическия живот, ще открием, че всяка проява на микрокосмичното битие е отражение или резонанс на един обилен живот, който блика в макрокосмоса.
Един друг вид дейност, която е твърде характерна и оригинална за Бялото Братство, е Паневритмията. Тя е особен вид масова игра, която се извършва сутрин при музикален съпровод. Паневритмията има дълбоко значение както за физическото здраве, така и за общото тониране на човека. За науката може би нейното въздействие е още тайна. Същинският смисъл на думата Паневритмия от духовно гледище Учителят е изяснил със следното изчерпателно и пълно със смисъл изречение: „Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата природа“. Ако се вгледаме по-внимателно в дълбокия смисъл на човешкия и космическия живот, ще открием, че всяка проява на микрокосмичното битие е отражение или резонанс на един обилен живот, който блика в макрокосмоса. Пробуденият от съня на своето биологично битие човек винаги се стреми да даде израз на този висш живот на духа както чрез изразните средства на музиката, живописта и архитектурата, така и с хореографското изкуство. Движенията, които човек прави дори при всекидневния си живот, са израз на една идея. И ако бихме имали търпението и наблюдателността на един изследвач, бихме могли да ги класифицираме съобразно с идеите и настроенията, които те изразяват. Всяко движение е израз на някаква мисъл. Хореографското изкуство би трябвало да е така съвършено, че наблюдателят да долови в движенията оная мисъл, към която те ни насочват.
към текста >>

Така е в спектъра на светлината, в октавите на музиката.
Ето защо е потребно да се внасят съзнателни елементи в подсъзнателния живот.“ Значението на Паневритмията става ясно, като вземем предвид туй, което наричаме „съответствие“ в природата. Има съответствие между всички неща. То се основава на единството, което лежи в основата на цялото битие. В периодичната система на химическите елементи след всеки седем елемента се повтарят такива с аналогични свойства. Така е в спектъра на светлината, в октавите на музиката. Същото се среща и в стълбицата на електромагнитните трептения. Не е без значение да споменем тук нещо и за работите на Сент Ийв д'Алвейдър, събрани в едно съчинение, озаглавено „Археометър“. Това привидно отклонение ще ни покаже как са установени връзката и съотношението между тон, форма и идея. Според този френски окултист една пространствена форма може да считаме кристализирала, замръзнала във форми музика. Д'Алвейдър твърди, че мерките, които са дадени в Библията, в книгата „Изход“, гл.
към текста >>

55. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Чрез своите изяви в света на формите, обаче, тя прокарва безчет линии на разграничение: между светлината и мрака, между разума и невежеството, между земното и небесното, между Духа и материята.
Тя е израз на Божието величие. Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина." Истината е част от най-дълбокото, извечно естество на Бога. Същевременно тя е едно от безбройните проявления на Твореца в сътворения от Него свят. Произходът на Истината е в безграничния и безначален Отец на Вселената. Чрез своите изяви в света на формите, обаче, тя прокарва безчет линии на разграничение: между светлината и мрака, между разума и невежеството, между земното и небесното, между Духа и материята. Първото изискване по пътя на окултния ученик е да усвои различаването. И тук именно Истината е неговата незаменима помощница и водителка. Ако, разбира се, той съумее да я отличи от нейните фалшиви посестрими: полуистината, неистината, премълчаната истина, бялата (или т.нар. благородна) и недотам бялата, т. е. откровена, лъжа.
към текста >>

Обективното съдържание на Истината включва в себе си адекватното отражение на всичко съществуващо.
И колкото по-напред и нагоре се придвижваме по вечния Път на познанието и усъвършенстването, толкова по-ярък и прекрасен става нейният образ пред духовния ни взор. Продължителността и трудността на процеса не бива да ни отчайва, понеже нали точно за това разполагаме с цялата Вечност...?! 3. Съдържание на Истината "Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо. Тя е Вечна Светлина, Вечна Мъдрост, Вечна Любов, Вечна Правда, Вечен Живот." (Учителят П. Дънов) Обективното съдържание на Истината включва в себе си адекватното отражение на всичко съществуващо. В този смисъл Истината е своеобразно космическо огледало, в което всяка обективна реалност, всяко живо същество във всеки момент от живота си може да се огледа и да прецени доколко видяното съответства на Божия Промисъл и План за конкретната индивидуалност. Разбира се, за да бъде преценката вярна, не е достатъчно само добро желание. Нужни са и редица качества, култивирани в процеса на еволюционното развитие на съществото. И на първо място - чистота. Физическа, нравствена и духовна.
към текста >>

Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината.
Една от множеството възможни дефиниции в тази насока е: осмислен живот, целеустремена воля в служба на Доброто, на Божия план за света. От казаното става очевидна тясната връзка между постигането на Истината и начина на използване на свободната воля у човешкото същество. Кратка, но недвусмислена е тази констатация, намерила израз и в Словото на Учителя П. Дънов: "Истината има връзка с волята. Тя се проявява в действие." Служението е неотменна характеристика на окултния ученик в последните етапи от духовното му израстване, както и на Учителите от невидимата Йерархия на Светлината. Една от основните разновидности на йога - а именно бхакти-йога (представена в световен мащаб и в нашата страна от Обществото за Кришна-съзнание), е свързана с Божествената любов и преданото служение. Висшата изява на слу- жението е саможертвата. Готовността за саможертва е свойствена само на най-извисените в духовно отношение индивидуалности. Най- яркият пример за всички времена си остава Голготската жертва на Господ Иисус Христос. В унисон с насочеността на разглежданата теза са и думите на Учителя П.
към текста >>

56. V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА - Константин Златев

Космосът е отражение на Истината.
Във Вселената властва законът на хармонията. Животът е единен, пронизан от абсолютната Мъдрост на Божеството-Творец. Космосът е вечен, безкраен и одухотворен. В него се проявява Промисълът, Волята и вездесъщата проницателност на съвършеното Начало - Бога. Вселената като съвкупност от непрекъснати изменения на вечно движещи се и променливи обективни реалности се подчинява на Новото, което винаги идва. Космосът е отражение на Истината. Вселената като проявление на Бога почива върху няколко основни принципа. Първият от тях е, че всичко в света е разумно. Това означава, че сътворението, развитието и крайната цел на живота - в качеството си на еманация на Божествения Абсолют - са включени в Божия план, те са проява на Великото Разумно Начало. Светът е изграден върху базата на две начала или два полюса: Дух и материя, сила и любов, страдание и възнаграждение и т.н. Тази полярност е проява на Висшия Разум, защото чрез нея протича постоянното движение, което е фундаменталната характеристика на Битието.
към текста >>

Друго важно положение е, че между всичко във Вселената има съответствие (аналогия) - най-общо между духовното и физическото, което означава, че земният материален живот е отражение на живота в останалите невидими светове.
Това е вторият основен градивен принцип. Всичко в природата спазва в движението си някакъв ритъм или периодичност (цикличност). Този принцип определя посоката на всеобщото движение, без която то би се ограничило само до трептене между два полюса. Вътрешната същност на движението е трептенето или вибрацията, а общият закон на движението е ритмичността или цикличността. В най-широка перспектива този принцип носи идеята за спираловидно развитие на света. Друго важно положение е, че между всичко във Вселената има съответствие (аналогия) - най-общо между духовното и физическото, което означава, че земният материален живот е отражение на живота в останалите невидими светове. Основа на това съответствие е обстоятелството, че целият свят е проявление на Единния Бог. От тази изходна постановка води началото си и последният принцип - за единството на всичко съществуващо, на всички неща, тъй като Бог присъства във всяко едно от тях. Главната мисъл на Учителя П. Дънов за природата е, че тя е една разумна безкрайност, едно битие, което се подчинява на великия закон на всемирния живот - закона на еволюцията, на развитието, на обновата. Това е особено важен принцип.
към текста >>

Дънов свързва водещите понятия (Божествени принципи) Любов, Мъдрост и Истина съответно с: живота; светлината и знанието; свободата.
Дънов представя друга трактовка на проблема за Св. Троица: "... Средата на всички същества и за душата - това е Бог (Отец - бел. К. З.); елементът, който носи живота в себе си - това е Христос (Бог Син - бел. К. З.), а условието, което спомага за проявяването на живота - Св. Дух." На много места в своето учение П. Дънов свързва водещите понятия (Божествени принципи) Любов, Мъдрост и Истина съответно с: живота; светлината и знанието; свободата. Третирайки проблема за троичността на Върховното Божество, той разгръща своето виждане, обогатявайки го с тези - по своеобразен начин - вторични категории, плод на проявлението на главните Космически принципи: "Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като Любов, чийто резултат е животът. Бог се изявява в света като Мъдрост, чийто резултат са светлината и знанието. Бог се изявява в света като Истина и резултат на Истината е свободата. Това е троеличието на Бога." По-нататък Учителят П. Дънов предлага допълнителни, задълбочени пояснения на тези взаимовръзки, свеждайки теоретичното богатство в учението на ББ до възможността за практическо приложение на това вечно познание: "За мен свободата е нещо реално.
към текста >>

Бог се изявява в света като Мъдрост, чийто резултат са светлината и знанието.
З.); елементът, който носи живота в себе си - това е Христос (Бог Син - бел. К. З.), а условието, което спомага за проявяването на живота - Св. Дух." На много места в своето учение П. Дънов свързва водещите понятия (Божествени принципи) Любов, Мъдрост и Истина съответно с: живота; светлината и знанието; свободата. Третирайки проблема за троичността на Върховното Божество, той разгръща своето виждане, обогатявайки го с тези - по своеобразен начин - вторични категории, плод на проявлението на главните Космически принципи: "Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като Любов, чийто резултат е животът. Бог се изявява в света като Мъдрост, чийто резултат са светлината и знанието. Бог се изявява в света като Истина и резултат на Истината е свободата. Това е троеличието на Бога." По-нататък Учителят П. Дънов предлага допълнителни, задълбочени пояснения на тези взаимовръзки, свеждайки теоретичното богатство в учението на ББ до възможността за практическо приложение на това вечно познание: "За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално.
към текста >>

За мен светлината е нещо реално.
Бог се изявява в света като Мъдрост, чийто резултат са светлината и знанието. Бог се изявява в света като Истина и резултат на Истината е свободата. Това е троеличието на Бога." По-нататък Учителят П. Дънов предлага допълнителни, задълбочени пояснения на тези взаимовръзки, свеждайки теоретичното богатство в учението на ББ до възможността за практическо приложение на това вечно познание: "За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога така виждам. Ако така разбираме, има смисъл. Някои разбират външното троеличие - в три лица. Аз съм виждал картина: Бог нарисуван в три лица: две настрани и едно отзад - в триъгълник.
към текста >>

Отражението на първото лице на Бога - това е животът.
Виждали ли сте такава картина? Художникът е искал да изрази нещо. Първото лице на Бога - това е Любовта. Второто лице на Бога - това е Мъдростта. Третото лице на Бога - това е Истината. Отражението на първото лице на Бога - това е животът. Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност.
към текста >>

Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието.
Художникът е искал да изрази нещо. Първото лице на Бога - това е Любовта. Второто лице на Бога - това е Мъдростта. Третото лице на Бога - това е Истината. Отражението на първото лице на Бога - това е животът. Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност. Щом схващам светлината, знанието, аз имам отражението в себе си.
към текста >>

Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът.
Първото лице на Бога - това е Любовта. Второто лице на Бога - това е Мъдростта. Третото лице на Бога - това е Истината. Отражението на първото лице на Бога - това е животът. Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност. Щом схващам светлината, знанието, аз имам отражението в себе си. Щом имам живота в себе си, аз имам отражението на Бога.
към текста >>

По отражение схващаме Бога.
Третото лице на Бога - това е Истината. Отражението на първото лице на Бога - това е животът. Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност. Щом схващам светлината, знанието, аз имам отражението в себе си. Щом имам живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога. В това отношение Бог живее в мен."
към текста >>

Щом схващам светлината, знанието, аз имам отражението в себе си.
Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност. Щом схващам светлината, знанието, аз имам отражението в себе си. Щом имам живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога. В това отношение Бог живее в мен."
към текста >>

Щом имам живота в себе си, аз имам отражението на Бога.
Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност. Щом схващам светлината, знанието, аз имам отражението в себе си. Щом имам живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога. В това отношение Бог живее в мен."
към текста >>

57. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот.
В опитите си да разбули изконната тайна на живота християнското богословие го дефинира като рожба на Любовта. Бог - абсолютният, пълновластният, самодостатъчният Суверен на Космоса - сътворил света от Любов. По същата причина дарил живот на съществата: за да Го славят и в неспирния устрем на развитието си да се приближават все повече и повече до Него. Аналогично е и становището в учението на ББ: "Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот" (Учителят П. Дънов). Всяко живо същество в материалната вселена е носител на частица живот - временен, преходен, ала същевременно проекция и отражение на Вечния Живот. В абсолютния смисъл на понятието негов единствен владетел е Творецът. Но, от друга страна, Той е вложил искра от тази безсмъртна същност във всяко същество. Което означава, че всички ние сме също така безсмъртни - като потенциал, който следва да развием и да използваме максимално разумно. Ето какво казва Учителят на ББ у нас по повод съотношението вечен - временен - целокупен живот: "Животът представя усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние, като временен живот.
към текста >>

Изразява се чрез светлината и радостта, хармонията и мъдростта, красотата и простотата, истината и вечността.
Разумността като съществената характеристика на Вселената е немислима без движението, без изменението, без усъвършенстването. И материалният свят, и човекът се подчиняват на движението. Те вървят от една проява към друга и това движение, неуловимо за сетивността на средностатистическата личност, се направлява от творческите сили на Космоса. Любовта - сърцето на тази разумност - не е някакво абстрактно понятие, някаква философска даденост. Това е живата сила в природата и тя крие Божественото съвършенство в недрата си. Изразява се чрез светлината и радостта, хармонията и мъдростта, красотата и простотата, истината и вечността. Така Битието се проявява като реалност, която има вътрешен (езотеричен) и външен (екзотеричен) смисъл. И в най-малките неща се открива хармонията и мъдростта на творческите сили на Бога, единната целеустременост на разумните същества, на членовете на ББ. В този ред на мисли Учителят П. Дънов изтъква: "Природата е велик разумен свят. Всички възвишени същества, които работят над човешките души и ги повдигат - всички светли идеи, всички пориви, цялото знание и култура се дължи на тях.
към текста >>

В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците.
Тук учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов се доближава смислово до думите на ап. Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:1-5). Всичко в природата разкрива една удивителна архитектоника - както в малкото, така и в голямото; както в мълчанието, така и в звуковете; архитектоника на формите и отношенията, на линиите и обемите, на видимите и невидимите неща. Съразмерност и равновесие царуват в Космоса. В природата няма нищо излишно, нищо изкуствено, нищо, което да не носи следите на Божията ръка, нищо, което да не отговаря на висшия Божествен План. Природата - това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство.
към текста >>

И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:1-5).
Дънов се доближава смислово до думите на ап. Йоан Богослов: "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан 1:1-5). Всичко в природата разкрива една удивителна архитектоника - както в малкото, така и в голямото; както в мълчанието, така и в звуковете; архитектоника на формите и отношенията, на линиите и обемите, на видимите и невидимите неща. Съразмерност и равновесие царуват в Космоса. В природата няма нищо излишно, нищо изкуствено, нищо, което да не носи следите на Божията ръка, нищо, което да не отговаря на висшия Божествен План. Природата - това е животът, разбиран в неговата всеобхватност и единство. Животът - това е природата.
към текста >>

И това е така, тъй като Развитието като същност и динамика на процесите в Космоса е отражение на глъбинното естество на Бога.
Ето защо всички нейни действия са строго и разумно определени. Разумността в Живата Природа ясно се вижда навсякъде. Който и организъм да разгледаме, проучим ли дълбоко и проникновено неговото устройство, неговите функции, с всичката им закономерност и целесъобразност, ние ще се убедим във великатаразумност на Природата, която всичко направлява." Езикът на природата е образен. Животът, който диша и се проявява чрез нея, не познава нито миг застой, никаква статичност или за- костенялост. Водещият закон в природата е този на Промяната. И това е така, тъй като Развитието като същност и динамика на процесите в Космоса е отражение на глъбинното естество на Бога. Ето какво споделя по този повод Учителят П. Дънов: "Природата всякога си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Нейният език не е като езика на съвременните хора - сухи понятия, голи логически форми на аналитичния интелект. Езикът й е жив, картинен, символичен, език на великото и красиво разнообразие.
към текста >>

Ако погледнете един човек, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и светлината.
За това изумително проявление на Божията върховна справедливост разказва и Учителят П. Дънов: "Природата регистрира всички събития така, както са станали, още от памтивека, в природата няма лъжа. Един ден науката ще открие апарати, с които може да се доловят всички речи отпреди хиляди години. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото Битие. Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете един човек, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и светлината. Когато покрай него минава една от мътните нишки, той ще бъде неразположен. Ако минава някоя от светлите нишки, ще бъде разположен. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава добрите или лошите състояния. Нишките на светлината трябва да надминават тези на тъмнината. Хубавите, светлите, благородните, моралните чувства са плод на нишките на светлината."
към текста >>

Нишките на светлината трябва да надминават тези на тъмнината.
Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете един човек, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и светлината. Когато покрай него минава една от мътните нишки, той ще бъде неразположен. Ако минава някоя от светлите нишки, ще бъде разположен. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава добрите или лошите състояния. Нишките на светлината трябва да надминават тези на тъмнината. Хубавите, светлите, благородните, моралните чувства са плод на нишките на светлината." Ние, хората, обичаме да правим сравнения. Харесва ни да мерим ръст с какво ли не, а най-вече - със себеподобните. Ала как бихме се почувствали, ако се изправим до величествената снага на Природата - нашата майка, нашия роден дом и обител? Ще бъдем ли достатъчно обективни да признаем, че сме по-малки от нея, че сме закърмени с нейното мляко на живота и че съществуваме благодарение на условията, които именно тя е създала за нас?!
към текста >>

Хубавите, светлите, благородните, моралните чувства са плод на нишките на светлината."
Ако погледнете един човек, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и светлината. Когато покрай него минава една от мътните нишки, той ще бъде неразположен. Ако минава някоя от светлите нишки, ще бъде разположен. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава добрите или лошите състояния. Нишките на светлината трябва да надминават тези на тъмнината. Хубавите, светлите, благородните, моралните чувства са плод на нишките на светлината." Ние, хората, обичаме да правим сравнения. Харесва ни да мерим ръст с какво ли не, а най-вече - със себеподобните. Ала как бихме се почувствали, ако се изправим до величествената снага на Природата - нашата майка, нашия роден дом и обител? Ще бъдем ли достатъчно обективни да признаем, че сме по-малки от нея, че сме закърмени с нейното мляко на живота и че съществуваме благодарение на условията, които именно тя е създала за нас?! За да си дадем подобен отговор, е необходима духовна зрелост, която далеч не всички човеци обладават.
към текста >>

Съвършенството - като вълшебно отражение на всемогъщата ИСТИНА.
Той преминава от една, по-нисша, към друга, по-висока степен на развитие, разгръща се от едно природно царство в друго според законите на еволюцията. В своето неразривно и прекрасно единство животът е подчинен на еволюцията и същевременно той сам я твори. Законът на живота е ПРОМЯНАТА. В природата няма замръзнали форми. Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока към съвършенството. Съвършенството - като вълшебно отражение на всемогъщата ИСТИНА. Животът - това е сборът (но не механичен!), вътрешното единство на всички съществувания. Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност. Това е дълбока философска позиция, която е позната на човечеството от най-отдалечената във времето древност до наши дни, например, вижданията за Битието на Мартин Хайдегер, един от най-изтъкнатите философи на съвременността. Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак. В Словото на Учителя П.
към текста >>

Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак.
Скритият живот - този зад формите, в сърцевината на нещата - винаги се движи и се променя, винаги отвежда по посока към съвършенството. Съвършенството - като вълшебно отражение на всемогъщата ИСТИНА. Животът - това е сборът (но не механичен!), вътрешното единство на всички съществувания. Тази принципна теза в учението на ББ се отличава със своята сила и последователност. Това е дълбока философска позиция, която е позната на човечеството от най-отдалечената във времето древност до наши дни, например, вижданията за Битието на Мартин Хайдегер, един от най-изтъкнатите философи на съвременността. Без космическата хармония, без универсалната Любов, без красотата, присъстваща във всяка частица от съществуващото и във всеки елемент на Божия План, животът губи смисъл и светлината се потапя в мрак. В Словото на Учителя П. Дънов животът не е алтернатива на смъртта, нито смъртта - алтернатива на живота. И двете състояния (на съзнанието) са един и същ живот, който само преминава от една форма на съществуване в друга. Или, казано образно, животът е едно училище, което човекът посещава и напуска, за да отиде в по-горен клас. Животът е единственото, което човекът притежава и което го определя като такъв.
към текста >>

Той знае, че цялата природна среда е отражение и проява на една велика Разумност, зад която се крие не друг, а Отецът на Вселената.
Хора, които са си мислили, че трябва да се борят с Природата, за да я покорят, винаги когато са достигали върха на своето предприятие (тук: начинание - бел. К. З.) и са се готвили да вкусят от неговия плод, са бивали жестоко излъгвани в своите надежди. Природата ги е лишавала в последния миг от плода на техните усилия и ги е оставяла отново да работят и да се трудят, за да изправят всичките си погрешки и заблуждения." Най-добрият помощник на окултния ученик в общението му с Природата е високата степен на развитие на неговото индивидуално съзнание. Оттам тръгва всичко! Той знае, че цялата природна среда е отражение и проява на една велика Разумност, зад която се крие не друг, а Отецът на Вселената. Затова: " Ученикът трябва да има съзнание да не нарушава законите, които действат в природата. Те са израз на една Висша Разумност! " От последователя на Божественото учение невидимият свят очаква не само да изучи внимателно законите на Природата, но и да живее в съгласие, в хармония с тях. Тогава именно той може и да разчита на подкрепа от нейна страна. Тя му разкрива всички възможни пътища, методи и средства за неговото личностно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване.
към текста >>

Щом се качи на планината, неразположението изчезва." Всички елементи от природата в планината съдействат за духовните търсения на ученика: кристалният въздух, чистата изворна вода, светлината на изгряващото слънце.
Те представят резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с центъра на Слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Например, ако сте неразположени и се изкачвате на някой планински връх, неразположението ви ще изчезне и вие ще се върнете освежен, обновен. В долината човек се чувства неразположен, угнетен, напрегнат. Щом се качи на планината, неразположението изчезва." Всички елементи от природата в планината съдействат за духовните търсения на ученика: кристалният въздух, чистата изворна вода, светлината на изгряващото слънце. Всички те го даряват с незаменима по качество енергия, която той може да въплъти в благородни мисли, чувства и дела. В сърцето му се ражда топла благодарност към Онзи, Който го е обсипал с толкова много блага и с грижа като за най-скъпо чедо: "Ще благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото Слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят.
към текста >>

58. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е.
Дънов на всички негови съвременници, ако бъдат правилно разбрани и осмислени, биха могли да спестят редица тълкувания и спекулации с темата за извънземния живот и разум, за НЛО и посещенията на представители от други цивилизации на нашата планета. Очевидно е - в духа на казаното тук от него, - че той поставя извънземните разумни същества и земните хора в непосредствено духовно родство, наречено от него "една и съща човешка раса". Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие. От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човека (курсивът мой - К. З.). Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия." На друго място - в пълно отрицание на официалната научна теза на геологията, антропологията, археологията и историята - Учителят на ББ в нашата страна посочва точния момент на появата на човека върху нашата планета: "Човешката форма се е явила на Земята отпреди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява." Важно е да отбележим, че това изявление получава потвърждение и в други езотерич- ни учения: в антропософията, теософията, Агни-йога и др. Има се пред вид, че преди 18 млн. г.
към текста >>

Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия.
Независимо от посоката на своята биологическа еволюция ("Не е важно какви тела имат те.") всички ние - и земляни, и извънземни - сме произлезли от един и същи Първоизточник, Бога, и имаме едни и същи цели в своето еволюционно развитие. От особено значение за нашето изследване е и категоризацията на факторите, които Учителят П. Дънов обвързва с въздействието на окръжаващата среда върху човешкото същество: "Три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. Личността на човека не е нищо друго освен отражение на Бога, т. е. Неговата единична проява върху човека (курсивът мой - К. З.). Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия." На друго място - в пълно отрицание на официалната научна теза на геологията, антропологията, археологията и историята - Учителят на ББ в нашата страна посочва точния момент на появата на човека върху нашата планета: "Човешката форма се е явила на Земята отпреди 18 милиона години. Всяка човешка форма представлява една област на знание, в която човешкият дух се проявява." Важно е да отбележим, че това изявление получава потвърждение и в други езотерич- ни учения: в антропософията, теософията, Агни-йога и др. Има се пред вид, че преди 18 млн. г. индивидуализираният човешки дух за първи път е придобил възможността да се прояви на нашата планета в материална форма - човешкото тяло. Преди това милиарди години наред - с помощта на далеч по-напреднали духовни същества - са били изграждани невидимите тела на човека, познати като ментално (умствено), астрално и етерно (жизнено).
към текста >>

Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота.
Животът в този му вид е единен, пълноценен, всепо- беждаващ, независещ от случайността, от волята на отделната личност. Човекът не може да се бори с живота. Той не го управлява, както не е способен да управлява и природата, която представя живота в неговата цялост. Преди да поеме по пътя на окултното ученичество човекът е малък и безпомощен, но той може да стане силен и съзидателен, ако притежава и проявява едно качество - Любовта. Само чрез нея животът изявява истинската си същност. Това е Любовта, предназначена като светлината за всичко в света, разкриваща действителната и вечната стойност на живота. А животът е висшето благо. По пътищата на историята, в събитията на индивидуалната човешка съдба, в най-скритите гънки на природата животът се проявява като Любов, милосърдие, справедливост. Така онтоло- гиче ската проблематика в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов придобива специфична етическа оцветеност. Понеже Любовта е позната от всяко същество и тя е тази, която движи живота, която придава смисъл на съществуването, която утвърждава равновесието на духа и открива силата на творчеството.
към текста >>

На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината.
Дънов твърдо отстоява убеждението, че идеалът на бъдещото човечество ще бъде да изучава езика на Живата Разумна Природа и да живее съобразно нейните закони, понеже човекът е част от Природата и законите, които действат в нея, действат и в самия него. По този начин проблемите на здравето и болестта, на живота и смъртта биват поставени от Учителя на ББ у нас в пряка връзка и пълна зависимост от великите природни закони и спазването им от човека. В контакта с различните зони на Космоса се наблюдава определена градация, която ученикът по духовния Път следва да отчита като даденост и да се съобразява с нея. По този повод Учителят П. Дънов изтъква: "Като живее, човек трябва да спазва закона на последователността и в трите свята. На физическия свят той трябва да знае как да се храни, как да диша, как да пие вода и как да възприема светлината. Той трябва да има за Света на чувствата добре организирано астрално тяло. За Умствения свят пък трябва да има добре организирано умствено тяло. Който е развил и трите си тела, той може да се нарече разумен човек. Колкото е важно физическото тяло на човека, толкова са важни астралното и умственото му тела." Хармоничното съдружие и съвместно функциониране на тези обособени същности (тела) на човешкото същество осигурява неговото телесно и психическо здраве: "Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Да бъдеш здрав, това значи да си в пълна хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си.
към текста >>

Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината.
Любовта изключва всяка болест. Тя е носителка на изобилния Живот. Болният, потопен в Божията Любов, може да оздравее моментално! " Окултният ученик, освен посоченото по-горе, би следвало да притежава и значителни познания в областта на лечението, както и практически опит и умения в тази област. Негов най-близък помощник при решаването на здравословните проблеми е неизчерпаемото богатство на Живата Разумна Природа: " Ученикът трябва да разбира от природна медицина. Лечебни фактори са: храната, водата, въздухът и светлината. Слънчевите лъчи, възприети с Любов, са най-лечебният сок за тялото. Те действат успокоително на душата, ободрително на духа. Ученикът се лекува и чрез повдигане на мислите и чувствата си. Той се лекува и чрез молитва, а в някои случаи с пост и молитва" (Учителят П. Дънов). От изключително значение за здравето на човека е неговото хранене.
към текста >>

В светлината на неговото Слово засега от всички същества на планетата Земя именно човекът се храни най-неправилно.
От изключително значение за здравето на човека е неговото хранене. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов отделя извънредно внимание на този процес като основен за живота и доброто здравословно състояние на личността. Според Учителя П. Дъ- нов човек първо - преди всичко останало - трябва да се научи как да се храни. В светлината на неговото Слово засега от всички същества на планетата Земя именно човекът се храни най-неправилно. Учителят на ББ в България предлага напълно безвъзмездно безценни съвети за здравословно хранене: - решително предпочитание на вегетарианската храна пред месната; - храната да е чиста и прясна; - никакви консерви; - по-добре е да се пие вода, отколкото каквито и да е напитки;
към текста >>

59. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот.
"Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Божествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според въртенето на Земята." "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен." (Учителят П. Дънов)
към текста >>

на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог.
Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Покаяние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Възкресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са вплетени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космическата реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на тази стълбица на посвещенията - т. е. на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог. Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов: Бог Дух Любов Мисъл
към текста >>

След всичко казано дотук за нея бихме могли да добавим и още едно определение - "танц, изпълнен със светлината на Всемира, в който се долавя ехото от Сътворението на света" (Георги Стойчев, "Паневритмия - мъдрост, философия, откровение", С., 1997, с. 8).
Енергия Материя Учителят на ББ в нашата страна остави след себе си универсални идеи и методи, с които да работят неговите последователи. Нещо повече, тяхната универсалност се разпростира и върху невидимия свят. Един подобен метод е именно Паневритмията. След всичко казано дотук за нея бихме могли да добавим и още едно определение - "танц, изпълнен със светлината на Всемира, в който се долавя ехото от Сътворението на света" (Георги Стойчев, "Паневритмия - мъдрост, философия, откровение", С., 1997, с. 8). Неповторимото съчетание на текст, музика и движения в Паневритмията разкрива нейната непостижима красота. Това съчетание е в пълен унисон със силите, които изграждат формите в Проявеното Битие. Следователно текстът, музиката и движенията на Паневритмията могат да бъдат разглеждани и като кодиран образ на езика на вселенския Живот. б) структура Паневритмията се изпълнява в утринните часове в периода между 22 март (деня на пролетното равноденствие) и 22 септември (съответно деня на есенното равноденствие).
към текста >>

Това се отнася за светлината и мрака, доброто и злото, деня и нощта и пр.
Същността на принципа на полярността е в пряка връзка с първия закон на диалектиката, изведен от Г. В. Ф. Хегел - единство и борба на противоположностите. Природата на обективните реалности, дефинирани като полюси - т. е. като противоположности, - е една и съща; разликата помежду им е само в честотата на вибрациите, с които трептят. Това се отнася за светлината и мрака, доброто и злото, деня и нощта и пр. Следователно полюсите като такива са елемент от мировата илюзия - Майя. Те съществуват само като декор върху сцената на мировата драма. Наличието и действието им са необходими за проявлението на живота в неговата цялост и пълнота. В частност, в упражненията на Паневритмията почти всички музикални колена (фрази) са повтаряеми. Това обстоятелство е продиктувано от потребността за съхраняване на равновесието между полярните сили, проявяващи се във Висшия космически танц.
към текста >>

Участието в Танца на светлината - едно от най-сполучливите определения за Паневритмията, - влизането в този кръг на вълшебна трансформация, само по себе си представлява трансцендентално преживяване, т. е.
Като ученици изучавайте геометрията. Без геометрия няма постижения. Тя разполага с различни форми, с различни методи, чрез които желанията се реализират. В нея са елементите на езика на Природата." (Учителят П. Дънов) Участието в Танца на светлината - едно от най-сполучливите определения за Паневритмията, - влизането в този кръг на вълшебна трансформация, само по себе си представлява трансцендентално преживяване, т. е. своеобразен мистичен досег до сфери на Битието, недостъпни за обикновеното будно съзнание. Последното става възможно, ако е изпълнено условието, разгледано в предишния принцип - осмисляне, проникване във взаимовръзката между формите и силите, които се изразяват чрез тях. Казано по друг начин: ние успяваме да съединим земното с небесното, когато сме познали вътрешния, духовния смисъл на паневритмичните движения. Тогава, изпълнявайки дадени фигури в пространството, се свързваме със съответни сили и идеи, чиито посредници в материалната вселена сме станали. Така се осъществява връзката между пространствеността на познатия ни свят и мощната мисъл на съществата, направляващи еволюцията на нашата разумна планетарна общност.
към текста >>

Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса.
Обособяването на разглежданата тук подтема има за основна цел добавянето на допълнителна и съществена по значението си информация, както и по-задълбоченото изследване на проблеми от принципно естество. Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание нашата цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни материалност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдържание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения. Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или резонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея.
към текста >>

Червените, портокаловите, жълтите и прочие лъчи на светлината имат свои движения, своя музика." Специално във връзка с двата вида тоналности - мажор и минор, Учителят на ББ изтъква следното: "Духовните мотиви обикновено са в мажорни гами.
Нещо повече - движенията се превръщат във въплътена идея! Ако обърнем внимание върху тоналността, в която звучи всяко паневритмично упражнение, ще достигнем до определени изводи в две направления: според името на тоналността и според нейния вид (мажор или минор). Името й обуславя цвета, в който свети всяко упражнение. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Силата на песента зависи от цвета, който се получава след нея." И на друго място в Словото му: "Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия. Червените, портокаловите, жълтите и прочие лъчи на светлината имат свои движения, своя музика." Специално във връзка с двата вида тоналности - мажор и минор, Учителят на ББ изтъква следното: "Духовните мотиви обикновено са в мажорни гами. В природната музика няма минорни гами. Тях ги е създал човекът, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията. Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията. При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези идеи, които съответстват на движенията.
към текста >>

Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията.
По този повод Учителят П. Дънов казва: "Силата на песента зависи от цвета, който се получава след нея." И на друго място в Словото му: "Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия. Червените, портокаловите, жълтите и прочие лъчи на светлината имат свои движения, своя музика." Специално във връзка с двата вида тоналности - мажор и минор, Учителят на ББ изтъква следното: "Духовните мотиви обикновено са в мажорни гами. В природната музика няма минорни гами. Тях ги е създал човекът, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията. Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията. При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези идеи, които съответстват на движенията. Така именно движенията се превръщат във външен израз на идеите, на които са рожба. По този начин достигаме до още едно, донякъде поетично определение на Паневритмията - мисъл, изразена чрез движения. Всяко упражнение е свързано с един процес на съзнанието.
към текста >>

Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог.
Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този материален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди! Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят.
към текста >>

Отражение на това Слово именно е Паневритмията.
И единствено и само Той предопределя края му. За да бъде положено едно ново начало... И така - до края на Вечността... Цялото вселенско пространство е проникнато от всеобщ космичен ритъм, на който е подчинен животът. Можем да го наречем пан-ритъм. Същевременно пространството е изпълнено повсеместно и от силата и творческата мощ на Божественото Слово, чрез което Великият Космически Разум е сътворил основите на явлението "живот". Отражение на това Слово именно е Паневритмията. В този смисъл тя би могла да бъде дефинирана и като визуален образ на Словото. В тази си роля Паневритмията изпълнява функциите на обмен и връзка между световете на Проявеното Битие. Основополагащите принципи на нейните движения са еднакви за цялото жизнено космично пространство, за цялата Вселена. Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определено в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца. В подобен контекст са и разсъжденията на Учителя П.
към текста >>

Тя е отражение на Новата Култура, която изгрява на планетарния хоризонт.
Казано с други думи: Паневритмията съживява за проявление Божествената природа на човека. 4. Идеите, музиката и движенията на Паневритмията проникват в телесната същност на човека - неговия организъм, и го правят възприемчив за съзидателните сили, изпълващи Космоса. Опитът от изпълнението на упражненията е необоримото доказателство за истинността на тези твърдения. Понеже Паневритмията е външен, материализиран израз на една Велика Реалност, с която влизаме в досег посредством Големия паневритмичен цикъл. И тъй като днес полагаме основите на бъдещата VI (окултна) раса, поставя се и нова основа на Паневритмията. Тя е отражение на Новата Култура, която изгрява на планетарния хоризонт. Идеите на VI раса са включени като неотменна част от паневритмичната музика и движения. По този начин чрез тях човек гради и твори нови ценности и в самия себе си, и в заобикалящата го действителност. Нещо повече - съграждащата се вече VI раса ще бъде изразителка в пълнота на Паневритмията. V раса е на обективното знание, на рационалното, на външното изучаване на Природата - раса на ума. VI раса е и ще бъде на Любовта.
към текста >>

По този начин светлината в съзнанието ни ще нарасне и ще се превърне в мека, пулсираща виделина (по-високата октава на светлината в духовната вселена).
З.) щом те могат да координират в човека енергиите на Земята и Слънцето, те са добри. А упражненията, които не могат да направят това, са ненужни. Когато срещнете човек, който е координиран със слънчевите и земни енергии, той прилича на цъфнал цвят, на узрял плод." (Учителят П. Дънов) Когато играем Паневритмия, е необходимо да насочим сетивата си към душата, за да открием там съвършената форма и смисъл на всяко движение. По този начин светлината в съзнанието ни ще нарасне и ще се превърне в мека, пулсираща виделина (по-високата октава на светлината в духовната вселена). За да постигнем подобна трансформация, е нужно цялото ни внимание, мислите и чувствата ни да бъдат концентрирани. Тогава именно ще успеем да осъществим връзка с онази зона на Битието, от която Паневритмията слиза сред нас. Телата ни ще се превърнат в проводници на мощните и съзидателни природни енергии и космически сили, които са закодирани с паневритмичната трансцендентна същност. Тази перспектива дава основание на Учителя П. Дънов да бъде твърде прям в препоръката си: "Упражненията се играят съсредоточено.
към текста >>

Дънов казва: "Дните растат, светлината се увеличава, защото Истината се изявява навън." Това е времето, когато се начева космическият прилив на енергия и всяко живо същество се стреми да почерпи тази енергия от природата.
Паневритмията играем рано сутрин, след изгрева на Слънцето. Тогава енергиите на Земята, както вече бе посочено по-горе, са отрицателни. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: "В красивия свещен час, когато цялата природа тръпне от радост, при изгрев слънце се образува живият кръг на Паневритмията." Както всеки човек се пробужда сутрин при изгрева на Слънцето, така и нашата космическа люлка и пътешественица - Земята, се пробужда всяка година, когато нашата звезда - Слънцето, преминава екватора и поема пътя си към полюсите. За северното полукълбо това пробуждане става на 22 март. За тази природна метаморфоза Учителят П. Дънов казва: "Дните растат, светлината се увеличава, защото Истината се изявява навън." Това е времето, когато се начева космическият прилив на енергия и всяко живо същество се стреми да почерпи тази енергия от природата. Докато играем Паневритмия, ние улавяме прилива на тези космически течения, които като могъщ живителен поток обгръщат Земята. Учителят на ББ у нас подчертава, че напредналите по духовния Път ученици изпълняват такива упражнения освен сутрин, също и на обед, вечер и в полунощ. В периода от 22 март до 22 септември Духът на Вселената излиза от анонимност. Тогава човешкото съзнание се разделя с фазата на семето, събрало уроците и опитностите на предходната пролет. Символ на новото проявление на великия Дух на Живота са зелените листа, цветовете и плодовете.
към текста >>

З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на висша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Паневритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия.
(Учителят П. Дънов) Паневритмията бива изпълнявана сред природата, където можем да доловим с цялото си тяло жизнения ритъм на заобикалящите ни извори, езера, скали, шепота на тихия ветрец, на слънчевата светлина. Зад този проявен живот пулсира съществуването на един друг, скрит, невидим разумен свят - животът на същества от по- високите йерархии на вездесъщия Божий Дух. За него Учителят на ББ в България ни осведомява: "Независимо от това дали ние съзнаваме или не, съществува около нас един свят на същества с висока интелигентност. При тези хармонични движения (на Паневритмията - бел. К. З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на висша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Паневритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия. Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата). Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слънцето, ангелските йерархии във Вселената... Учителят Петър Дънов - в лицето на всеобщия космичен танц, наречен от самия него "Паневритмия" - остави на своите последователи и на всички хора по планетата едно неоценимо богатство. Освен външната си форма - физическия израз на замисъла му, то е неизчерпаем конгломерат от идеи, проникновения, енергийни взаимодействия и духовни извисявания. Тепърва предстои това скъпоценно наследство да бъде в пълнота изследвано, проучено и научнообосновано.
към текста >>

60. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Освен всичко останало един подобен Миров (Световен) Учител представлява в съответствие с духовния си потенциал грандиозен трансформатор, който превръща негативните мисли и чувства, затлачили земната аура, в позитивни, изтъкани от светлината и надеждата на едно космическо прозрение и Мъдрост, нямащи равни на себе си.
От него се съхранява само онова, което може да послужи при съграждането на основите на Новото. Именно духовният Учител - Пратеник на Небето, е онзи, който въплъщава в действителността импулса за разграждане на ненужното, загнилото, обречено на изтление и за съзиждане на предначертаното в Божия план. При определена периодичност от време - обикновено не по-малко от няколко столетия - на нашата планета идва в плът велик Учител, чиято основна задача е да предаде на хората последната редакция на Божественото учение, най-актуалната за съответния космически и исторически момент, както и да посочи пътя към Истината на пробудените и пробуждащите се души, искрено търсещите в Духа. Той открива своите ученици, избрани предварително при начертаването на мисията му в духовния свят, и започва активна работа с тях, както и сред народа, в чиято социална и културна среда се е въплътил. Учителят на ББ в България - Петър Дънов (Беинса Дуно) - е един от тези Небесни Пратеници, който недвусмислено и категорично заяви Божествената Истина пред своите съвременници и ясно посочи пътя за преодоляването на кризата, назрявала сред човечеството векове наред, както и за изграждането на Новата Култура на VI коренна раса - Културата на Любовта. Освен всичко останало един подобен Миров (Световен) Учител представлява в съответствие с духовния си потенциал грандиозен трансформатор, който превръща негативните мисли и чувства, затлачили земната аура, в позитивни, изтъкани от светлината и надеждата на едно космическо прозрение и Мъдрост, нямащи равни на себе си. При това той осъществява този извънредно тежък процес на космическа алхимия мълчаливо, незримо и с непобедима, състрадателна обич към своите по-малки братя и сестри. В противен случай могъщата енергия на пресътворението би могла да изпепели неподготвените да възприемат възродителните й излъчвания. В така пречистената от великия Учител духовна атмосфера се проявяват градивните, възходящи в творческо отношение сили на неговия народ, както и на всички останали синове и дъщери на човечеството, узрели за полъха на Новото и готови да го оделотворят в живота си. Именно по тази причина идването на подобен Учител ознаменува зората на една нова планетарна култура. Рангът на един духовен Учител се определя от величината на неговата мисия, от мащабите на Промяната, която той е призван да реализира.
към текста >>

Той е навсякъде: в светлината, във водата, във въздуха, в слънцето, в камъните, растенията, животните и хората.
Дънов, това е Йерархия от разумни Същества, завършили преди милиони или милиарди години земния (материалния) етап от своята духовна еволюция. Те изпълняват задача, която са получили непосредствено от своя върховен Повелител - Твореца на видимия и невидимия свят: да ръководят и насочват развитието на Космоса като цяло, т. е. на всичко съществуващо. Самият Петър Дънов изяснява същността и съдържанието на понятието "Учител" в контакта със своите последователи: "Искам при това да дам на хората едно правилно разбиране на думата "Учител". Учителят е толкова видим, колкото и невидим. Той е навсякъде: в светлината, във водата, във въздуха, в слънцето, в камъните, растенията, животните и хората. Той е на Земята, а същевременно и в други светове." За връзката между Бога и духовния Учител той споделя: "Ако мислите, че можете да отделите Бога от Учителя и Учителя от Бога, вие не разбирате законите. Ако Учителят мисли, че може да направи нещо вън от Бога, той е на крив път. Единственият Учител, Който учи хората, е Бог. За да ги учи, Той взема една или друга форма. По такъв начин Бог някога е видим, а някога невидим (курсивът мой - К.
към текста >>

Понякога си позволява да въздъхне: "Ако има някой, който да има най-големите противоречия и мъчнотии в света, това съм аз." С което категорично опровергава помислите на онези негови последователи, които си въобразяват, че външното му спокойствие и невъзмутимост са огледално отражение на вътрешния му душевен живот.
Вие някой път трептите за небето, а пък аз се интересувам и за земята. За мене раят и адът са тук! Като видя ад някъде, внеса светлина и го направя на рай. Когато купувате златен съд, очиствате го внимателно. Аз правя същото с вас." Понякога си позволява да въздъхне: "Ако има някой, който да има най-големите противоречия и мъчнотии в света, това съм аз." С което категорично опровергава помислите на онези негови последователи, които си въобразяват, че външното му спокойствие и невъзмутимост са огледално отражение на вътрешния му душевен живот. Един от най-кратките и съдържателни негови завети към тях е: "Ако искате да живеете, трябва да живеете, както аз живея." Защото: "Това, което с мен ще научите за десет години, без мен ще го научите за хиляди години." Той не заобикаля въпроса за изконната си същност. Но го интерпретира така, че отговорът му да стане достояние само на зрящите: "Кой е Учителят? Кой е Христос? Това са въпроси на невидимия свят.
към текста >>

Ала не за нея се борят те, а за тържеството на Светлината над Мрака.
Ала измежду човеците само пробудените и пробуждащите се души са способни да го възприемат и оценят по достойнство. Измежду тях именно се формира онзи кръг от последователи, които впоследствие съзряват за готовността да разнесат факела на Божественото учение навред по света. Някои от тях израстват в Духа по-бързо, друго - по-бавно. Но това, което ги обединява, е безпримерната преданост към свещеното наследство на техния Учител. И той, и те рано или късно получават справедливата, безпристрастна оценка на безсмъртния съдник - Времето. Ала не за нея се борят те, а за тържеството на Светлината над Мрака. Може би най-достоверно звучат оценките на свидетелите. Затова и в следващите редове предлагаме спомени на съвременници на Учителя П. Дънов, които са имали възможността да общуват лично с него. Не споменаваме имена, тъй като не е нужно. Един от неговите ученици разказва: "Познавам го от 1930 година, но преди това съм слушал много за него - и не от други, но от хора на моето семейство.
към текста >>

61. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души.
Защото служи на Бога.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на общественото съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той. По принцип тя има универсален характер, т.е. вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души. Дотук щрихирахме образа на духовния Учител като конкретна индивидуалност – Пратеник на Бога в един материален свят, какъвто е земният. Но той има и друга проекция – в самия човек, в неговата безсмъртна духовна природа. Това е т. нар. вътрешен Учител, който като същност изразява пробуждането и пълноценното изявление на Божественото у личността. Езотеричното учение защитава максимата, че всяко истинско познание започва със самопознанието.
към текста >>

Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее.“ Ала да се приближат и да заживеят в кристалното утро на душевния мир, на Божествената Светлина и Радост успяват само подготвените.
Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, Който Ме е проводил“ (Учителят П. Дънов). Всеки един от тези Посланици на Божественото е живо изявление на онази неизразима Любов, която блика неспирно от сърцето на Бога и оживотворява всичко съществуващо. Жизненият път на истинския духовен Учител е нетленен паметник на Божията Любов и в малкото, и в голямото: „Учителят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Така Той иска да приближи душите към Светлината и Радостта, в които живее.“ Ала да се приближат и да заживеят в кристалното утро на душевния мир, на Божествената Светлина и Радост успяват само подготвените. Онези, които са преминали безчет сурови изпитания и са ги преодолели с чест. За останалите пътят е отворен и ги зове да опитват отново и отново. По този точно път вече са минали Учителите. За тях няма тайни нито в света, нито в човешката душа. Един от техните най-достойни Събратя рисува образа им така: „Не мислете, че Учителите не са се учили.
към текста >>

Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия Космос (курсивът мой – К.З.).
Любовта на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Учителят в истински смисъл на думата е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие. Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия Космос (курсивът мой – К.З.). А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия Космос, те са Божествени.“ Според външните признаци на своя живот Учителят не се отличава от другите хора. Ала това е само привидно. Самият той е живо въплъщение на собственото му учение. Проповядва истини, които сам е изпитал и преживял; те са част от него и той може без колебание, с цялата си категоричност да ги предложи на онези, които все още не са стигнали до тях, но са способни да ги възприемат, осмислят и приложат. Учителят поставя на пиедестал чистата любов към ближния – братската любов, която в убежденията му далеч надвишава по стойност доброволно преминатите изпитания по Пътя и дори посвещенията.
към текста >>

С тези думи Иисус Христос предупреждава Своите най-близки ученици – апостолите, за времената, в които ще надигнат снага и глас имитатори, лъжепророци и лъжеучители, които имат единствения стремеж да нахранят егото си за сметка на славата и светлината на Първоучителя и на завет в Неговата дебела сянка.
“; и ще прелъстят мнозина. ... Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; много лъжепророци ще се повдигнат и ще прелъстят мнозина. ... Тогава, ако някой ви каже: „Ето, тук е Христос! “ или „Там е! “, не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните“ (Мат. 24:5,10-11,23-24). С тези думи Иисус Христос предупреждава Своите най-близки ученици – апостолите, за времената, в които ще надигнат снага и глас имитатори, лъжепророци и лъжеучители, които имат единствения стремеж да нахранят егото си за сметка на славата и светлината на Първоучителя и на завет в Неговата дебела сянка. След възнесението на Богочовека, та до наши дни подобни претенции са имали стотици, ако не и хиляди, човеци с огромно самомнение и нисък духовен ръст. Някои от тях са наши съвременници. Или те самите, или техните последователи очевидно не са запознати с библейските пасажи, които цитирахме по-горе (и с още редица подобни). А може би предпочитат да държат очите си здраво затворени пред тях... Тяхна воля! Господ допуска и такива светотатствени домогвания, защото и те създават ценна поука за можещите да разчетат смисъла им.
към текста >>

Четвърти съзират светлината на Учителя и ръкопляскат на разноцветното ў излъчване.
Този резултат от плодоносния обмен между Учителя и ученика е обрисуван от Учителя на Бялото братство в България, както следва: „И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика – неговото вечно жилище.“ Именно затова „... първото нещо, което трябва да направи Учителят, то е да разкрие на ученика духовния, невидим дотогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.“ Когато сред хората се въплъти истински велик Учител на Божественото учение, той бива приет по различен начин от своите съвременници. Едни от тях не забелязват у него нищо необикновено. Други откриват духовния блясък на присъствието му, ала понеже са роби на страстите си, а неговият съвършено чист живот мълком ги изобличава, те започват да го ненавиждат и преследват. Трети установяват мистичните дълбини на личността му, но леността ги приковава към постелята на безхаберието и те предпочитат да останат, както и преди, в полусънното състояние на безразличие; както е известно, рано или късно то води до регрес и саморазрушение. Четвърти съзират светлината на Учителя и ръкопляскат на разноцветното ў излъчване. Ала те не успяват да я разберат до край и го възприемат преди всичко като магьосник, хипнотизатор или факир – в съответствие с научната си или умствена нагласа. И на пето място – едва малцина зрящи или проглеждащи оценяват обективно и по достойнство титаничната фигура на Учителя, започват сериозно да изучават неговото послание, поемат по неговите стъпки, култивират добродетели и постепенно израстват като ученици по духовния Път. Тогава и Учител, и ученик преживяват неповторима, разтърсваща из основи съществото им радост, породена от съединяването им в Божественото: „Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на ученика. Защото Учителят търси не своята слава, а Славата на Отца си.“ Окултният ученик може да се нарече такъв, единствено когато окончателно е скъсал с преходността и на първо място – с повика на плътта.
към текста >>

62. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА Светлината – това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Да живееш, това значи да се организираш. А да се организираш, това значи да придобиваш повече светлина. Светлината носи безсмъртие в себе си.
към текста >>

Светлината – това е творчески акт на великата природа.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА Светлината – това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Да живееш, това значи да се организираш. А да се организираш, това значи да придобиваш повече светлина. Светлината носи безсмъртие в себе си. (Учителят Петър Дънов)
към текста >>

Светлината носи безсмъртие в себе си.
IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА Светлината – това е творчески акт на великата природа. Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното от преходното. Да живееш, това значи да се организираш. А да се организираш, това значи да придобиваш повече светлина. Светлината носи безсмъртие в себе си. (Учителят Петър Дънов) Учителят на Бялото братство (ББ) в България Петър Константинов Дънов (известен сред своите последователи и с духовното име Беинса Дуно) е осветлил чрез Мъдростта на своето Слово на практика всички най-важни проблеми на видимото и невидимо Битие. Едва ли има въпрос на рационалното и духовно-мистичното познание, което той да не е разгледал в необходимата дълбочина, с подчертана яснота на изказа и същевременно поднесен на картинен и достъпен за всички език. И тъй като неговото културно наследство се отличава с ярка приложна насоченост, концептуалната му схема – актуализирана редакция на езотеричното християнство в нашата епоха – е наситена с изобилие от методи и средства, подпомагащи търсещия човек по неговия път към съвършенството. Ала този така богат комплекс от приложимо в ежедневието знание с незаменима практическа стойност не би било пълно, ако липсваше здравият теоретичен фундамент.
към текста >>

1. Същност на светлината; светлината – вестител на Божественото:
Едва ли има въпрос на рационалното и духовно-мистичното познание, което той да не е разгледал в необходимата дълбочина, с подчертана яснота на изказа и същевременно поднесен на картинен и достъпен за всички език. И тъй като неговото културно наследство се отличава с ярка приложна насоченост, концептуалната му схема – актуализирана редакция на езотеричното християнство в нашата епоха – е наситена с изобилие от методи и средства, подпомагащи търсещия човек по неговия път към съвършенството. Ала този така богат комплекс от приложимо в ежедневието знание с незаменима практическа стойност не би било пълно, ако липсваше здравият теоретичен фундамент. В това именно е величието на истинския духовен Учител – да съчетае в хармонична цялост теорията и практиката и да ги поднесе на жадните за светлина човешки души в най-подходящата за тяхното еволюционно равнище форма. А те от своя страна да поемат от тази светлина според възможностите си да я асимилират и употребят за целите на Доброто, на Общото благо... 1. Същност на светлината; светлината – вестител на Божественото: Веднъж, в разговор със свои последователи на Рила, в района на езерото „Сърцето“, Учителят П. Дънов споделил: „Всичко е светлина. Всяка форма е светлина: камъкът е светлина, земята е светлина, тревицата е светлина, цветенцето е светлина. Един ден тези форми ще се изменят и ще станат пак светлина. И хората, където и да отидат, пак ще се върнат в светлината.
към текста >>

И хората, където и да отидат, пак ще се върнат в светлината.
1. Същност на светлината; светлината – вестител на Божественото: Веднъж, в разговор със свои последователи на Рила, в района на езерото „Сърцето“, Учителят П. Дънов споделил: „Всичко е светлина. Всяка форма е светлина: камъкът е светлина, земята е светлина, тревицата е светлина, цветенцето е светлина. Един ден тези форми ще се изменят и ще станат пак светлина. И хората, където и да отидат, пак ще се върнат в светлината. Те ще станат светлина, защото всичко е светлина.“ Какви изводи можем да направим от тези негови думи? Изхождайки от духа на неговото учение и от основните принципи на езотеричното познание като цяло, стигаме до една дълбока и вълнуваща истина. Тя засяга праначалото на съществуването на Космоса, крайната цел на видимата и невидима реалност, както и мисията на разумните същества във Вселената. Според думите на един велик Посветен – апостол Йоан Богослов: „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (I Йоан 1:5).
към текста >>

Светлината не е сътворена от някаква съществуваща преди нея извечна субстанция.
Изхождайки от духа на неговото учение и от основните принципи на езотеричното познание като цяло, стигаме до една дълбока и вълнуваща истина. Тя засяга праначалото на съществуването на Космоса, крайната цел на видимата и невидима реалност, както и мисията на разумните същества във Вселената. Според думите на един велик Посветен – апостол Йоан Богослов: „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (I Йоан 1:5). Обгръщайки със Своята непобедима и всеобхватна светлина първичния хаос, Създателят извиква за живот всичко съществуващо. Още през първия ден – или, по-точно, първия период на Своята всемогъща творческа изява – Той изпълва пространството с лъчите на Божествената светлина: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И биде светлина“ (Бит. 1:3). Светлината не е сътворена от някаква съществуваща преди нея извечна субстанция. Тя бива излъчвана от самата същност на Върховното Божество. И в качеството си на вестителка на Неговата животворяща свещена Воля се разпростира във всички посоки до пределите на сътворения свят. Светлината бележи грандиозното Начало на Битието. Тя е градивният материал на всеки атом и всяко разумно същество. Тя е пътеводна звезда по неизбродимите пътеки на всемирния Живот.
към текста >>

Светлината бележи грандиозното Начало на Битието.
Обгръщайки със Своята непобедима и всеобхватна светлина първичния хаос, Създателят извиква за живот всичко съществуващо. Още през първия ден – или, по-точно, първия период на Своята всемогъща творческа изява – Той изпълва пространството с лъчите на Божествената светлина: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И биде светлина“ (Бит. 1:3). Светлината не е сътворена от някаква съществуваща преди нея извечна субстанция. Тя бива излъчвана от самата същност на Върховното Божество. И в качеството си на вестителка на Неговата животворяща свещена Воля се разпростира във всички посоки до пределите на сътворения свят. Светлината бележи грандиозното Начало на Битието. Тя е градивният материал на всеки атом и всяко разумно същество. Тя е пътеводна звезда по неизбродимите пътеки на всемирния Живот. Тя е и Божественото лоно, в което се завръщат всички, завършили своето пътешествие из безчетните сфери и системи от измерения на космическото Единство. Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот.
към текста >>

Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа.
И в качеството си на вестителка на Неговата животворяща свещена Воля се разпростира във всички посоки до пределите на сътворения свят. Светлината бележи грандиозното Начало на Битието. Тя е градивният материал на всеки атом и всяко разумно същество. Тя е пътеводна звезда по неизбродимите пътеки на всемирния Живот. Тя е и Божественото лоно, в което се завръщат всички, завършили своето пътешествие из безчетните сфери и системи от измерения на космическото Единство. Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот. Това заключение бива подкрепено и от следната мисъл на Учителя П. Дънов: „Когато ние проучваме Битието, проучваме в същност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.“ Цитираният велик принцип в Словото на Учителя на ББ не е някой друг, а сам Бог в качеството Си на Творец. А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща субстанция, изхождаща от вечния Извор. Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление.
към текста >>

А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот.
Светлината бележи грандиозното Начало на Битието. Тя е градивният материал на всеки атом и всяко разумно същество. Тя е пътеводна звезда по неизбродимите пътеки на всемирния Живот. Тя е и Божественото лоно, в което се завръщат всички, завършили своето пътешествие из безчетните сфери и системи от измерения на космическото Единство. Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот. Това заключение бива подкрепено и от следната мисъл на Учителя П. Дънов: „Когато ние проучваме Битието, проучваме в същност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.“ Цитираният велик принцип в Словото на Учителя на ББ не е някой друг, а сам Бог в качеството Си на Творец. А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща субстанция, изхождаща от вечния Извор. Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление. Разпространението ў в пространството бива схващано като разгръщане на вълна с определена честота или брой на вибрациите (трептенията) за единица време.
към текста >>

Дънов: „Когато ние проучваме Битието, проучваме в същност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.“ Цитираният велик принцип в Словото на Учителя на ББ не е някой друг, а сам Бог в качеството Си на Творец.
Тя е пътеводна звезда по неизбродимите пътеки на всемирния Живот. Тя е и Божественото лоно, в което се завръщат всички, завършили своето пътешествие из безчетните сфери и системи от измерения на космическото Единство. Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот. Това заключение бива подкрепено и от следната мисъл на Учителя П. Дънов: „Когато ние проучваме Битието, проучваме в същност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.“ Цитираният велик принцип в Словото на Учителя на ББ не е някой друг, а сам Бог в качеството Си на Творец. А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща субстанция, изхождаща от вечния Извор. Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление. Разпространението ў в пространството бива схващано като разгръщане на вълна с определена честота или брой на вибрациите (трептенията) за единица време. Това е тезата на рационалното познание. Учителят П.
към текста >>

А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща субстанция, изхождаща от вечния Извор.
Тя е и Божественото лоно, в което се завръщат всички, завършили своето пътешествие из безчетните сфери и системи от измерения на космическото Единство. Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот. Това заключение бива подкрепено и от следната мисъл на Учителя П. Дънов: „Когато ние проучваме Битието, проучваме в същност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.“ Цитираният велик принцип в Словото на Учителя на ББ не е някой друг, а сам Бог в качеството Си на Творец. А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща субстанция, изхождаща от вечния Извор. Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление. Разпространението ў в пространството бива схващано като разгръщане на вълна с определена честота или брой на вибрациите (трептенията) за единица време. Това е тезата на рационалното познание. Учителят П. Дънов внася съществена корекция в нея: „Ала светлината сама по себе си трептения ли е?
към текста >>

Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление.
Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот. Това заключение бива подкрепено и от следната мисъл на Учителя П. Дънов: „Когато ние проучваме Битието, проучваме в същност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.“ Цитираният велик принцип в Словото на Учителя на ББ не е някой друг, а сам Бог в качеството Си на Творец. А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща субстанция, изхождаща от вечния Извор. Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление. Разпространението ў в пространството бива схващано като разгръщане на вълна с определена честота или брой на вибрациите (трептенията) за единица време. Това е тезата на рационалното познание. Учителят П. Дънов внася съществена корекция в нея: „Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение (курсивът мой – К.З.).“ Което означава, че на днешното си ниво на развитие науката не е в състояние да проникне до тайната за действителната същност на светлината.
към текста >>

Дънов внася съществена корекция в нея: „Ала светлината сама по себе си трептения ли е?
А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща субстанция, изхождаща от вечния Извор. Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление. Разпространението ў в пространството бива схващано като разгръщане на вълна с определена честота или брой на вибрациите (трептенията) за единица време. Това е тезата на рационалното познание. Учителят П. Дънов внася съществена корекция в нея: „Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение (курсивът мой – К.З.).“ Което означава, че на днешното си ниво на развитие науката не е в състояние да проникне до тайната за действителната същност на светлината. Тайна, разкрита с няколко думи от великия Посветен на България от втората половина на ХIХ до средата на ХХ век: „Светлината произтича от живота.“ „От живота“ в случая значи от Божественото, от Първопричината на всичко съществуващо. Което намира израз и в следните негови твърдения: „И затова е казано: Бог е светлина. Бог сам по Себе Си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина.“ И още: „Трябва да имате знание, да си служите с цветовете на светлината.
към текста >>

Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение (курсивът мой – К.З.).“ Което означава, че на днешното си ниво на развитие науката не е в състояние да проникне до тайната за действителната същност на светлината.
Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление. Разпространението ў в пространството бива схващано като разгръщане на вълна с определена честота или брой на вибрациите (трептенията) за единица време. Това е тезата на рационалното познание. Учителят П. Дънов внася съществена корекция в нея: „Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение (курсивът мой – К.З.).“ Което означава, че на днешното си ниво на развитие науката не е в състояние да проникне до тайната за действителната същност на светлината. Тайна, разкрита с няколко думи от великия Посветен на България от втората половина на ХIХ до средата на ХХ век: „Светлината произтича от живота.“ „От живота“ в случая значи от Божественото, от Първопричината на всичко съществуващо. Което намира израз и в следните негови твърдения: „И затова е казано: Бог е светлина. Бог сам по Себе Си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина.“ И още: „Трябва да имате знание, да си служите с цветовете на светлината. Бог е светлина.
към текста >>

Тайна, разкрита с няколко думи от великия Посветен на България от втората половина на ХIХ до средата на ХХ век: „Светлината произтича от живота.“ „От живота“ в случая значи от Божественото, от Първопричината на всичко съществуващо.
Разпространението ў в пространството бива схващано като разгръщане на вълна с определена честота или брой на вибрациите (трептенията) за единица време. Това е тезата на рационалното познание. Учителят П. Дънов внася съществена корекция в нея: „Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение (курсивът мой – К.З.).“ Което означава, че на днешното си ниво на развитие науката не е в състояние да проникне до тайната за действителната същност на светлината. Тайна, разкрита с няколко думи от великия Посветен на България от втората половина на ХIХ до средата на ХХ век: „Светлината произтича от живота.“ „От живота“ в случая значи от Божественото, от Първопричината на всичко съществуващо. Което намира израз и в следните негови твърдения: „И затова е казано: Бог е светлина. Бог сам по Себе Си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина.“ И още: „Трябва да имате знание, да си служите с цветовете на светлината. Бог е светлина. Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света.“ Човешката душа – като безсмъртна частица от Цялото, своя непостижим Родител – познава Бога именно като светлина: „Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки.
към текста >>

Бог сам по Себе Си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в нея.
Учителят П. Дънов внася съществена корекция в нея: „Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение (курсивът мой – К.З.).“ Което означава, че на днешното си ниво на развитие науката не е в състояние да проникне до тайната за действителната същност на светлината. Тайна, разкрита с няколко думи от великия Посветен на България от втората половина на ХIХ до средата на ХХ век: „Светлината произтича от живота.“ „От живота“ в случая значи от Божественото, от Първопричината на всичко съществуващо. Което намира израз и в следните негови твърдения: „И затова е казано: Бог е светлина. Бог сам по Себе Си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина.“ И още: „Трябва да имате знание, да си служите с цветовете на светлината. Бог е светлина. Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света.“ Човешката душа – като безсмъртна частица от Цялото, своя непостижим Родител – познава Бога именно като светлина: „Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина.“ Човекът по духовния път, който е придобил ясновидство, открива присъствието на светлината навсякъде около себе си: „За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина.
към текста >>

Неговият Дух носи пълната светлина.“ И още: „Трябва да имате знание, да си служите с цветовете на светлината.
Дънов внася съществена корекция в нея: „Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение (курсивът мой – К.З.).“ Което означава, че на днешното си ниво на развитие науката не е в състояние да проникне до тайната за действителната същност на светлината. Тайна, разкрита с няколко думи от великия Посветен на България от втората половина на ХIХ до средата на ХХ век: „Светлината произтича от живота.“ „От живота“ в случая значи от Божественото, от Първопричината на всичко съществуващо. Което намира израз и в следните негови твърдения: „И затова е казано: Бог е светлина. Бог сам по Себе Си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина.“ И още: „Трябва да имате знание, да си служите с цветовете на светлината. Бог е светлина. Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света.“ Човешката душа – като безсмъртна частица от Цялото, своя непостижим Родител – познава Бога именно като светлина: „Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина.“ Човекът по духовния път, който е придобил ясновидство, открива присъствието на светлината навсякъде около себе си: „За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.“ Светлината е еманация на дълбоката същност на всичко съществуващо.
към текста >>

Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света.“ Човешката душа – като безсмъртна частица от Цялото, своя непостижим Родител – познава Бога именно като светлина: „Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки.
Тайна, разкрита с няколко думи от великия Посветен на България от втората половина на ХIХ до средата на ХХ век: „Светлината произтича от живота.“ „От живота“ в случая значи от Божественото, от Първопричината на всичко съществуващо. Което намира израз и в следните негови твърдения: „И затова е казано: Бог е светлина. Бог сам по Себе Си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина.“ И още: „Трябва да имате знание, да си служите с цветовете на светлината. Бог е светлина. Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света.“ Човешката душа – като безсмъртна частица от Цялото, своя непостижим Родител – познава Бога именно като светлина: „Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина.“ Човекът по духовния път, който е придобил ясновидство, открива присъствието на светлината навсякъде около себе си: „За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.“ Светлината е еманация на дълбоката същност на всичко съществуващо. Разумните същества, които се развиват по пътеката на духовно-нравственото усъвършенстване, придобиват и изявяват все по-фини и извисени характеристики на вечната светлина. За това свидетелства и великият духовен Учител: „Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.“ В поетичен стил той отправя призив към своите последователи да следват неотклонно Пътя на Светлината: „Светлина трябва да има в живота ти!
към текста >>

Човекът по духовния път, който е придобил ясновидство, открива присъствието на светлината навсякъде около себе си: „За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина.
Бог сам по Себе Си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина.“ И още: „Трябва да имате знание, да си служите с цветовете на светлината. Бог е светлина. Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света.“ Човешката душа – като безсмъртна частица от Цялото, своя непостижим Родител – познава Бога именно като светлина: „Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина.“ Човекът по духовния път, който е придобил ясновидство, открива присъствието на светлината навсякъде около себе си: „За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.“ Светлината е еманация на дълбоката същност на всичко съществуващо. Разумните същества, които се развиват по пътеката на духовно-нравственото усъвършенстване, придобиват и изявяват все по-фини и извисени характеристики на вечната светлина. За това свидетелства и великият духовен Учител: „Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.“ В поетичен стил той отправя призив към своите последователи да следват неотклонно Пътя на Светлината: „Светлина трябва да има в живота ти! Светлината разкрива красотата на света. При нея нещата растат.
към текста >>

Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.“ Светлината е еманация на дълбоката същност на всичко съществуващо.
Неговият Дух носи пълната светлина.“ И още: „Трябва да имате знание, да си служите с цветовете на светлината. Бог е светлина. Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света.“ Човешката душа – като безсмъртна частица от Цялото, своя непостижим Родител – познава Бога именно като светлина: „Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина.“ Човекът по духовния път, който е придобил ясновидство, открива присъствието на светлината навсякъде около себе си: „За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.“ Светлината е еманация на дълбоката същност на всичко съществуващо. Разумните същества, които се развиват по пътеката на духовно-нравственото усъвършенстване, придобиват и изявяват все по-фини и извисени характеристики на вечната светлина. За това свидетелства и великият духовен Учител: „Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.“ В поетичен стил той отправя призив към своите последователи да следват неотклонно Пътя на Светлината: „Светлина трябва да има в живота ти! Светлината разкрива красотата на света. При нея нещата растат. Светлината е храна за ума.“
към текста >>

За това свидетелства и великият духовен Учител: „Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.“ В поетичен стил той отправя призив към своите последователи да следват неотклонно Пътя на Светлината: „Светлина трябва да има в живота ти!
Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света.“ Човешката душа – като безсмъртна частица от Цялото, своя непостижим Родител – познава Бога именно като светлина: „Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина.“ Човекът по духовния път, който е придобил ясновидство, открива присъствието на светлината навсякъде около себе си: „За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.“ Светлината е еманация на дълбоката същност на всичко съществуващо. Разумните същества, които се развиват по пътеката на духовно-нравственото усъвършенстване, придобиват и изявяват все по-фини и извисени характеристики на вечната светлина. За това свидетелства и великият духовен Учител: „Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.“ В поетичен стил той отправя призив към своите последователи да следват неотклонно Пътя на Светлината: „Светлина трябва да има в живота ти! Светлината разкрива красотата на света. При нея нещата растат. Светлината е храна за ума.“ Така достигаме до една магическа формула на живота, изказана по най-краткия и изразителен начин от Учителя П. Дънов: „Щом се прояви Любовта, ражда се животът.
към текста >>

Светлината разкрива красотата на света.
Тя схваща Неговото единство в изявената светлина.“ Човекът по духовния път, който е придобил ясновидство, открива присъствието на светлината навсякъде около себе си: „За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.“ Светлината е еманация на дълбоката същност на всичко съществуващо. Разумните същества, които се развиват по пътеката на духовно-нравственото усъвършенстване, придобиват и изявяват все по-фини и извисени характеристики на вечната светлина. За това свидетелства и великият духовен Учител: „Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.“ В поетичен стил той отправя призив към своите последователи да следват неотклонно Пътя на Светлината: „Светлина трябва да има в живота ти! Светлината разкрива красотата на света. При нея нещата растат. Светлината е храна за ума.“ Така достигаме до една магическа формула на живота, изказана по най-краткия и изразителен начин от Учителя П. Дънов: „Щом се прояви Любовта, ражда се животът. А щом животът се яви, явява се и светлината.“ От тези негови думи именно извличаме формулата:
към текста >>

Светлината е храна за ума.“
Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.“ Светлината е еманация на дълбоката същност на всичко съществуващо. Разумните същества, които се развиват по пътеката на духовно-нравственото усъвършенстване, придобиват и изявяват все по-фини и извисени характеристики на вечната светлина. За това свидетелства и великият духовен Учител: „Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.“ В поетичен стил той отправя призив към своите последователи да следват неотклонно Пътя на Светлината: „Светлина трябва да има в живота ти! Светлината разкрива красотата на света. При нея нещата растат. Светлината е храна за ума.“ Така достигаме до една магическа формула на живота, изказана по най-краткия и изразителен начин от Учителя П. Дънов: „Щом се прояви Любовта, ражда се животът. А щом животът се яви, явява се и светлината.“ От тези негови думи именно извличаме формулата: Бог – Любов – живот – светлина. Разгърнатият изказ на тази формула на живота би могъл да изглежда така:
към текста >>

А щом животът се яви, явява се и светлината.“ От тези негови думи именно извличаме формулата:
Светлината разкрива красотата на света. При нея нещата растат. Светлината е храна за ума.“ Така достигаме до една магическа формула на живота, изказана по най-краткия и изразителен начин от Учителя П. Дънов: „Щом се прояви Любовта, ражда се животът. А щом животът се яви, явява се и светлината.“ От тези негови думи именно извличаме формулата: Бог – Любов – живот – светлина. Разгърнатият изказ на тази формула на живота би могъл да изглежда така: Бог, Който по същността Си е Любов, щом прояви тази Любов в сътворения от Него свят, се ражда всемирният Живот, чиято градивна субстанция е светлината. Всичко изнесено дотук разкрива светлината като динамична същност, за която няма бариери никъде в Космоса. Но: „Сама по себе си светлината не се движи, тя е инертна.
към текста >>

Бог, Който по същността Си е Любов, щом прояви тази Любов в сътворения от Него свят, се ражда всемирният Живот, чиято градивна субстанция е светлината.
Така достигаме до една магическа формула на живота, изказана по най-краткия и изразителен начин от Учителя П. Дънов: „Щом се прояви Любовта, ражда се животът. А щом животът се яви, явява се и светлината.“ От тези негови думи именно извличаме формулата: Бог – Любов – живот – светлина. Разгърнатият изказ на тази формула на живота би могъл да изглежда така: Бог, Който по същността Си е Любов, щом прояви тази Любов в сътворения от Него свят, се ражда всемирният Живот, чиято градивна субстанция е светлината. Всичко изнесено дотук разкрива светлината като динамична същност, за която няма бариери никъде в Космоса. Но: „Сама по себе си светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. Тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят.“ Очевидно движението на светлината навред из света на формите се дължи на всемогъщата воля на Онзи, Който я излъчва от Своите дълбини.
към текста >>

Всичко изнесено дотук разкрива светлината като динамична същност, за която няма бариери никъде в Космоса.
Дънов: „Щом се прояви Любовта, ражда се животът. А щом животът се яви, явява се и светлината.“ От тези негови думи именно извличаме формулата: Бог – Любов – живот – светлина. Разгърнатият изказ на тази формула на живота би могъл да изглежда така: Бог, Който по същността Си е Любов, щом прояви тази Любов в сътворения от Него свят, се ражда всемирният Живот, чиято градивна субстанция е светлината. Всичко изнесено дотук разкрива светлината като динамична същност, за която няма бариери никъде в Космоса. Но: „Сама по себе си светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. Тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят.“ Очевидно движението на светлината навред из света на формите се дължи на всемогъщата воля на Онзи, Който я излъчва от Своите дълбини. Той именно е онова „Нещо, по-велико от светлината“, което хората не познават, тъй като в най-дълбоката Си същност Бог е непознаваем.
към текста >>

Но: „Сама по себе си светлината не се движи, тя е инертна.
А щом животът се яви, явява се и светлината.“ От тези негови думи именно извличаме формулата: Бог – Любов – живот – светлина. Разгърнатият изказ на тази формула на живота би могъл да изглежда така: Бог, Който по същността Си е Любов, щом прояви тази Любов в сътворения от Него свят, се ражда всемирният Живот, чиято градивна субстанция е светлината. Всичко изнесено дотук разкрива светлината като динамична същност, за която няма бариери никъде в Космоса. Но: „Сама по себе си светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. Тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят.“ Очевидно движението на светлината навред из света на формите се дължи на всемогъщата воля на Онзи, Който я излъчва от Своите дълбини. Той именно е онова „Нещо, по-велико от светлината“, което хората не познават, тъй като в най-дълбоката Си същност Бог е непознаваем. В космогонията на Учителя П.
към текста >>

Светлината е безпощадна.
Бог – Любов – живот – светлина. Разгърнатият изказ на тази формула на живота би могъл да изглежда така: Бог, Който по същността Си е Любов, щом прояви тази Любов в сътворения от Него свят, се ражда всемирният Живот, чиято градивна субстанция е светлината. Всичко изнесено дотук разкрива светлината като динамична същност, за която няма бариери никъде в Космоса. Но: „Сама по себе си светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. Тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят.“ Очевидно движението на светлината навред из света на формите се дължи на всемогъщата воля на Онзи, Който я излъчва от Своите дълбини. Той именно е онова „Нещо, по-велико от светлината“, което хората не познават, тъй като в най-дълбоката Си същност Бог е непознаваем. В космогонията на Учителя П. Дънов намираме недвусмислено доказателство за действителната – скрита от физическото зрение – същина на небесните обекти: галактики, звезди, планети, комети, астероиди и пр., които в различна степен отразяват всепроникващата във Вселената светлина.
към текста >>

В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят.“ Очевидно движението на светлината навред из света на формите се дължи на всемогъщата воля на Онзи, Който я излъчва от Своите дълбини.
Бог, Който по същността Си е Любов, щом прояви тази Любов в сътворения от Него свят, се ражда всемирният Живот, чиято градивна субстанция е светлината. Всичко изнесено дотук разкрива светлината като динамична същност, за която няма бариери никъде в Космоса. Но: „Сама по себе си светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. Тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят.“ Очевидно движението на светлината навред из света на формите се дължи на всемогъщата воля на Онзи, Който я излъчва от Своите дълбини. Той именно е онова „Нещо, по-велико от светлината“, което хората не познават, тъй като в най-дълбоката Си същност Бог е непознаваем. В космогонията на Учителя П. Дънов намираме недвусмислено доказателство за действителната – скрита от физическото зрение – същина на небесните обекти: галактики, звезди, планети, комети, астероиди и пр., които в различна степен отразяват всепроникващата във Вселената светлина. Според него тази същност е разумна, а степента на разумност е право пропорционална на количеството и качеството на излъчваната или отразявана светлина: „Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи разумни същества (курсивът мой – К.З.), които изпращат своята светлина.“ Контрастът между светлина и мрак, във всички нюанси, преливания и съотношения между двете водещи Начала в света, поражда условията за проявление на живите същества в Космоса.
към текста >>

Той именно е онова „Нещо, по-велико от светлината“, което хората не познават, тъй като в най-дълбоката Си същност Бог е непознаваем.
Всичко изнесено дотук разкрива светлината като динамична същност, за която няма бариери никъде в Космоса. Но: „Сама по себе си светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. Тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят.“ Очевидно движението на светлината навред из света на формите се дължи на всемогъщата воля на Онзи, Който я излъчва от Своите дълбини. Той именно е онова „Нещо, по-велико от светлината“, което хората не познават, тъй като в най-дълбоката Си същност Бог е непознаваем. В космогонията на Учителя П. Дънов намираме недвусмислено доказателство за действителната – скрита от физическото зрение – същина на небесните обекти: галактики, звезди, планети, комети, астероиди и пр., които в различна степен отразяват всепроникващата във Вселената светлина. Според него тази същност е разумна, а степента на разумност е право пропорционална на количеството и качеството на излъчваната или отразявана светлина: „Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи разумни същества (курсивът мой – К.З.), които изпращат своята светлина.“ Контрастът между светлина и мрак, във всички нюанси, преливания и съотношения между двете водещи Начала в света, поражда условията за проявление на живите същества в Космоса. За произхода на двете велики Начала и за същността и проявлението на разумните индивидуалности – носители на съответното Начало, разказва в едри щрихи българският Учител на Любовта: „Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината – от света на светлите същества.
към текста >>

За произхода на двете велики Начала и за същността и проявлението на разумните индивидуалности – носители на съответното Начало, разказва в едри щрихи българският Учител на Любовта: „Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината – от света на светлите същества.
Той именно е онова „Нещо, по-велико от светлината“, което хората не познават, тъй като в най-дълбоката Си същност Бог е непознаваем. В космогонията на Учителя П. Дънов намираме недвусмислено доказателство за действителната – скрита от физическото зрение – същина на небесните обекти: галактики, звезди, планети, комети, астероиди и пр., които в различна степен отразяват всепроникващата във Вселената светлина. Според него тази същност е разумна, а степента на разумност е право пропорционална на количеството и качеството на излъчваната или отразявана светлина: „Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи разумни същества (курсивът мой – К.З.), които изпращат своята светлина.“ Контрастът между светлина и мрак, във всички нюанси, преливания и съотношения между двете водещи Начала в света, поражда условията за проявление на живите същества в Космоса. За произхода на двете велики Начала и за същността и проявлението на разумните индивидуалности – носители на съответното Начало, разказва в едри щрихи българският Учител на Любовта: „Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината – от света на светлите същества. Цялото човечество е под неизбежното влияние на едните и на другите същества. Светлите същества са завършили своята еволюция и сега поддържат света, слизат на Земята от високи светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони. Тъмните сили искат да заробят човека, да го върнат назад в развитието му, понеже, ако не го върнат, те не могат да се въплътят, а те искат чрез въплътяване в хората да имат условия да подобрят своето положение.“ Както е известно от езотеричното познание, светлите същества са организирани в т.нар. Бяло братство (Бяла ложа), а тъмните – съответно в Черно братство (Черна ложа).
към текста >>

Дънов загатва с думите: „Зад светлината стоят светли същества.
Тъмните сили искат да заробят човека, да го върнат назад в развитието му, понеже, ако не го върнат, те не могат да се въплътят, а те искат чрез въплътяване в хората да имат условия да подобрят своето положение.“ Както е известно от езотеричното познание, светлите същества са организирани в т.нар. Бяло братство (Бяла ложа), а тъмните – съответно в Черно братство (Черна ложа). Първите вървят по пътя на дясното посвещение и основният метод в тяхното проявление е този на Доброто. А вторите принадлежат на пътя на лявото посвещение и си служат с метода на злото. За равнището на извисеност на съзнанието, обладавано от светлите същества, Учителят П. Дънов загатва с думите: „Зад светлината стоят светли същества. Какво ли съзнание имат, за да се движат с такава бързина? “ От друга гледна точка съпоставянето на светлината и мрака придобива характера на взаимозаменяемост в зависимост от способността на съществата да възприемат вибрациите (трептенията) на светлината: „Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, се представя като тъмнина за нас, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настъпва вечер, е светлина за по-напредналите същества. В света всичко е светлина (курсивът мой – К.З.).“
към текста >>

От друга гледна точка съпоставянето на светлината и мрака придобива характера на взаимозаменяемост в зависимост от способността на съществата да възприемат вибрациите (трептенията) на светлината: „Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, се представя като тъмнина за нас, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина.
А вторите принадлежат на пътя на лявото посвещение и си служат с метода на злото. За равнището на извисеност на съзнанието, обладавано от светлите същества, Учителят П. Дънов загатва с думите: „Зад светлината стоят светли същества. Какво ли съзнание имат, за да се движат с такава бързина? “ От друга гледна точка съпоставянето на светлината и мрака придобива характера на взаимозаменяемост в зависимост от способността на съществата да възприемат вибрациите (трептенията) на светлината: „Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, се представя като тъмнина за нас, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настъпва вечер, е светлина за по-напредналите същества. В света всичко е светлина (курсивът мой – К.З.).“ Светлината – като най-бърз и предан служител на Божията творческа воля – предлага неповторим образец на смирение: „Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината трябва да се учи човек на смирение (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

Светлината – като най-бърз и предан служител на Божията творческа воля – предлага неповторим образец на смирение: „Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, да ги освети и оживотвори.
Какво ли съзнание имат, за да се движат с такава бързина? “ От друга гледна точка съпоставянето на светлината и мрака придобива характера на взаимозаменяемост в зависимост от способността на съществата да възприемат вибрациите (трептенията) на светлината: „Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, се представя като тъмнина за нас, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настъпва вечер, е светлина за по-напредналите същества. В света всичко е светлина (курсивът мой – К.З.).“ Светлината – като най-бърз и предан служител на Божията творческа воля – предлага неповторим образец на смирение: „Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината трябва да се учи човек на смирение (курсивът мой – К.З.). Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.“ Към това нейно качество на проявлението Учителят П. Дънов прибавя и друго – неуморимостта в изпълнението на мащабните задачи, възложени ў изначално от Всевишния: „Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там.
към текста >>

От светлината трябва да се учи човек на смирение (курсивът мой – К.З.).
От друга гледна точка съпоставянето на светлината и мрака придобива характера на взаимозаменяемост в зависимост от способността на съществата да възприемат вибрациите (трептенията) на светлината: „Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, се представя като тъмнина за нас, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настъпва вечер, е светлина за по-напредналите същества. В света всичко е светлина (курсивът мой – К.З.).“ Светлината – като най-бърз и предан служител на Божията творческа воля – предлага неповторим образец на смирение: „Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината трябва да се учи човек на смирение (курсивът мой – К.З.). Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.“ Към това нейно качество на проявлението Учителят П. Дънов прибавя и друго – неуморимостта в изпълнението на мащабните задачи, възложени ў изначално от Всевишния: „Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината.
към текста >>

Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.“ Към това нейно качество на проявлението Учителят П.
Следователно нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настъпва вечер, е светлина за по-напредналите същества. В света всичко е светлина (курсивът мой – К.З.).“ Светлината – като най-бърз и предан служител на Божията творческа воля – предлага неповторим образец на смирение: „Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината трябва да се учи човек на смирение (курсивът мой – К.З.). Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.“ Към това нейно качество на проявлението Учителят П. Дънов прибавя и друго – неуморимостта в изпълнението на мащабните задачи, възложени ў изначално от Всевишния: „Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото.
към текста >>

Дънов прибавя и друго – неуморимостта в изпълнението на мащабните задачи, възложени ў изначално от Всевишния: „Бъди като светлината!
В света всичко е светлина (курсивът мой – К.З.).“ Светлината – като най-бърз и предан служител на Божията творческа воля – предлага неповторим образец на смирение: „Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината трябва да се учи човек на смирение (курсивът мой – К.З.). Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.“ Към това нейно качество на проявлението Учителят П. Дънов прибавя и друго – неуморимостта в изпълнението на мащабните задачи, възложени ў изначално от Всевишния: „Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината.
към текста >>

Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там.
Светлината – като най-бърз и предан служител на Божията творческа воля – предлага неповторим образец на смирение: „Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината трябва да се учи човек на смирение (курсивът мой – К.З.). Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.“ Към това нейно качество на проявлението Учителят П. Дънов прибавя и друго – неуморимостта в изпълнението на мащабните задачи, възложени ў изначално от Всевишния: „Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява.
към текста >>

Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла.
Туй е велико смирение. От светлината трябва да се учи човек на смирение (курсивът мой – К.З.). Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.“ Към това нейно качество на проявлението Учителят П. Дънов прибавя и друго – неуморимостта в изпълнението на мащабните задачи, възложени ў изначално от Всевишния: „Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява. Когато вие се намирате в неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.“
към текста >>

Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината.
От светлината трябва да се учи човек на смирение (курсивът мой – К.З.). Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.“ Към това нейно качество на проявлението Учителят П. Дънов прибавя и друго – неуморимостта в изпълнението на мащабните задачи, възложени ў изначално от Всевишния: „Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява. Когато вие се намирате в неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.“ 2. Виделината – духовната светлина:
към текста >>

Светлината е неуловимото.
Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.“ Към това нейно качество на проявлението Учителят П. Дънов прибавя и друго – неуморимостта в изпълнението на мащабните задачи, възложени ў изначално от Всевишния: „Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява. Когато вие се намирате в неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.“ 2. Виделината – духовната светлина: Учителят П.
към текста >>

Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината.
Дънов прибавя и друго – неуморимостта в изпълнението на мащабните задачи, възложени ў изначално от Всевишния: „Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява. Когато вие се намирате в неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.“ 2. Виделината – духовната светлина: Учителят П. Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят.
към текста >>

Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява.
Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява. Когато вие се намирате в неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.“ 2. Виделината – духовната светлина: Учителят П. Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят. Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието.
към текста >>

Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят.
Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява. Когато вие се намирате в неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.“ 2. Виделината – духовната светлина: Учителят П. Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят. Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува.
към текста >>

Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“.
2. Виделината – духовната светлина: Учителят П. Дънов разглежда светлината в три нейни направления на проявление: в материалния (физическия), духовния и Божествения свят. Всяка една от тези нейни прояви притежава собствена специфика и съответства на условията и законите в конкретната зона на Битието. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят.
към текста >>

Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност.
В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: „А тази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“
към текста >>

Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят.
Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.“ Обект на специален интерес за нас в това кратко изследване е проявлението на светлината в духовната вселена, което наричаме „виделина“. Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П.
към текста >>

Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята.
Предпоставката човешкото същество да може да я наблюдава и осмисли е наличието у него на пробудени духовни сетива: „За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов нарича виделината „жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства.
към текста >>

Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е.
Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов нарича виделината „жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум.
към текста >>

на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината.
Тази виделина е жива и разумна и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре със себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.“ Съпоставката между изявите на светлината във физическия и духовния свят довежда до заключението, че нашата материална действителност е проекция на духовната реалност. Това обобщение е валидно и за двете степени в проявлението на светлината: „... За ония, които виждат (ясновидците – б.К.З.), виделината е хиляди пъти по-реална от този свят. Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.“ Следователно физическата светлина представлява проекция на виделината във владенията на материята. Потвърждавайки изнесеното дотук за взаимовръзката между светлината в нейното земно измерение и виделината, българският духовен Учител очертава ролята на виделината за наличието на разумност в жизнената дейност на човека, т.е. на онова, което го отличава като разумно същество: „Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, сиреч който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл.“ На друго място в своето Слово Учителят П. Дънов нарича виделината „жива светлина“ и доразкрива нейното значение за формирането и функционирането на човешката емоционалност и мисловна дейност: „Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства.
към текста >>

В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува.
Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и да чувства. Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено.“ Формообразуващото действие на виделината достига равнището на определящ фактор за интелектуалното равнище, нравствения облик и дори продължителността на земния живот на личността. В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на виделината от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност. В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14). Ето как Учителят П. Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света.
към текста >>

В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14).
Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено.“ Формообразуващото действие на виделината достига равнището на определящ фактор за интелектуалното равнище, нравствения облик и дори продължителността на земния живот на личността. В този смисъл Учителят на ББ отбелязва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за характера и дългия му живот.“ И заключава със завладяваща яснота: „Виделината е един вътрешен процес.“ Нейното послание иде от една извисена зона на Космоса, където царува извечна хармония и Божествена красота: „Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина идва отвътре, а не отвън.“ Тоест съвършенството е резултат от плавното и цялостно съединяване на виделината от света на Духа с тази, която извира от дълбините на безсмъртната човешка същност. В Своята Проповед на планината Христос се обръща към пробудените души с думите: „Вие сте виделината (в Синодалния превод на Библията – „светлината“; б.К.З.) на света“ (Мат. 5:14). Ето как Учителят П. Дънов тълкува тази реплика на Спасителя: „Христос казва: „Вие сте виделината.“ Кои „вие“? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, сиреч всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по- правилно.“ Черпейки от плодовете на Христовото благовестие, Учителят на Новата Култура доразвива кратките, но извънредно дълбоки принципни положения на Назаретянина и достига до заключението, че „...виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее.“ В крайна сметка „виделината има за цел... да ни направи свободни.“ Това е свободата на личността да разгърне в пълнота своя физически, умствен и духовен потенциал и да го използва за целите на Божия план за света. Да живееш във виделината от позициите на това съкровено познание е „... един живот на Божествената хармония и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент.“
към текста >>

В своята най-сгъстена, кондензирана форма светлината е строителният материал и на физическото му тяло – най-низшия носител на съзнанието.
А този неземен дар сред хаоса на земната действителност може да получи всеки. На точното място, в точния час, в хармония с определения от Бога партньор. Изискването е минимално – да Му отдадем изцяло сърцето си. 3. Вътрешната светлина и Христовата светлина: Духовното познание разглежда човека като същество от светлина, която в различните свои проявления изгражда неговите тела. В своята най-сгъстена, кондензирана форма светлината е строителният материал и на физическото му тяло – най-низшия носител на съзнанието. Интензивността на светлината, излъчвана от човека, свидетелства за неговата принадлежност към сферата на Доброто или съответно – на злото. В тази насока са и поясненията на Учителя П. Дънов: „Човек ... сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка.“ На друго място в своето Слово той свързва яркостта и яснотата на излъчваната от човешкото същество светлина със степента на неговото интелектуално развитие, като предлага и кратка дефиниция на понятието „аура“: „Човекът за вас е форма, но той съществува и като светлина.
към текста >>

Интензивността на светлината, излъчвана от човека, свидетелства за неговата принадлежност към сферата на Доброто или съответно – на злото.
На точното място, в точния час, в хармония с определения от Бога партньор. Изискването е минимално – да Му отдадем изцяло сърцето си. 3. Вътрешната светлина и Христовата светлина: Духовното познание разглежда човека като същество от светлина, която в различните свои проявления изгражда неговите тела. В своята най-сгъстена, кондензирана форма светлината е строителният материал и на физическото му тяло – най-низшия носител на съзнанието. Интензивността на светлината, излъчвана от човека, свидетелства за неговата принадлежност към сферата на Доброто или съответно – на злото. В тази насока са и поясненията на Учителя П. Дънов: „Човек ... сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка.“ На друго място в своето Слово той свързва яркостта и яснотата на излъчваната от човешкото същество светлина със степента на неговото интелектуално развитие, като предлага и кратка дефиниция на понятието „аура“: „Човекът за вас е форма, но той съществува и като светлина. Колкото по-интелигентен е човек, толкова неговата светлина е по-ясна.
към текста >>

Ако интелигентността се намалява, светлината придобива слабо синкав цвят, после бледожълт и т.н.
В тази насока са и поясненията на Учителя П. Дънов: „Човек ... сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка.“ На друго място в своето Слово той свързва яркостта и яснотата на излъчваната от човешкото същество светлина със степента на неговото интелектуално развитие, като предлага и кратка дефиниция на понятието „аура“: „Човекът за вас е форма, но той съществува и като светлина. Колкото по-интелигентен е човек, толкова неговата светлина е по-ясна. Ако интелигентността се намалява, светлината придобива слабо синкав цвят, после бледожълт и т.н. По цвета се съди за интелигентността (курсивът мой – К.З.). Сърцето, Любовта имат нежнорозов цвят, нежнорозова краска. Бялата светлина е на добродетелите и волята. Преплитането на всички цветове дава човешката аура. По аурата се съди за степента на развитието на човека (курсивът мой – К.З.).“ По този начин вътрешната светлина на личността отразява както стъпалото в духовната ў еволюция, така и мястото ў сред себеподобните върху безкрайната стълбица на всемирното развитие.
към текста >>

Способността на индивида да възприема светлината, да я асимилира и разпръсква около себе си е в пряка връзка и с изградения от него морален облик: „... Човек от човека се различава по степента на своята светлина.
По цвета се съди за интелигентността (курсивът мой – К.З.). Сърцето, Любовта имат нежнорозов цвят, нежнорозова краска. Бялата светлина е на добродетелите и волята. Преплитането на всички цветове дава човешката аура. По аурата се съди за степента на развитието на човека (курсивът мой – К.З.).“ По този начин вътрешната светлина на личността отразява както стъпалото в духовната ў еволюция, така и мястото ў сред себеподобните върху безкрайната стълбица на всемирното развитие. Способността на индивида да възприема светлината, да я асимилира и разпръсква около себе си е в пряка връзка и с изградения от него морален облик: „... Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.“ Великите духовни Учители и разумните Същества във Вселената разпознават мигновено същността на човека, достигнатото от него равнище на лична духовна еволюция, както и моментното му състояние, наблюдавайки и анализирайки неговата аура. Разбира се, те биха могли да проучат обекта на своето наблюдение и съвсем подробно, разчитайки Акашовите летописи (хроники, записи, анали), засягащи неговия конкретен земен живот, както и натрупания от него опит в предишните му въплъщения. Но до това действие те пристъпват сравнително рядко. Достатъчен им е един проницателен духовен поглед към ауричната обвивка на човека, за да са напълно наясно с всичко изброено по-горе.
към текста >>

За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.“
Сърцето, Любовта имат нежнорозов цвят, нежнорозова краска. Бялата светлина е на добродетелите и волята. Преплитането на всички цветове дава човешката аура. По аурата се съди за степента на развитието на човека (курсивът мой – К.З.).“ По този начин вътрешната светлина на личността отразява както стъпалото в духовната ў еволюция, така и мястото ў сред себеподобните върху безкрайната стълбица на всемирното развитие. Способността на индивида да възприема светлината, да я асимилира и разпръсква около себе си е в пряка връзка и с изградения от него морален облик: „... Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.“ Великите духовни Учители и разумните Същества във Вселената разпознават мигновено същността на човека, достигнатото от него равнище на лична духовна еволюция, както и моментното му състояние, наблюдавайки и анализирайки неговата аура. Разбира се, те биха могли да проучат обекта на своето наблюдение и съвсем подробно, разчитайки Акашовите летописи (хроники, записи, анали), засягащи неговия конкретен земен живот, както и натрупания от него опит в предишните му въплъщения. Но до това действие те пристъпват сравнително рядко. Достатъчен им е един проницателен духовен поглед към ауричната обвивка на човека, за да са напълно наясно с всичко изброено по-горе. По този повод Учителят на ББ в нашата страна казва: „... Човек се познава по светлината на своя живот.
към текста >>

По този повод Учителят на ББ в нашата страна казва: „... Човек се познава по светлината на своя живот.
За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.“ Великите духовни Учители и разумните Същества във Вселената разпознават мигновено същността на човека, достигнатото от него равнище на лична духовна еволюция, както и моментното му състояние, наблюдавайки и анализирайки неговата аура. Разбира се, те биха могли да проучат обекта на своето наблюдение и съвсем подробно, разчитайки Акашовите летописи (хроники, записи, анали), засягащи неговия конкретен земен живот, както и натрупания от него опит в предишните му въплъщения. Но до това действие те пристъпват сравнително рядко. Достатъчен им е един проницателен духовен поглед към ауричната обвивка на човека, за да са напълно наясно с всичко изброено по-горе. По този повод Учителят на ББ в нашата страна казва: „... Човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее.“ Навлизането в разумния свят (Учителят П. Дънов има пред вид невидимата реалност, владенията на Духа) може да стане по два начина: 1) При постигане на определено ниво на духовна еволюция човек придобива възможността свободно и контролирано да пренася съзнанието си от материалната в надматериалните области (етерна, астрална, ментална и пр.); духовните Учители и най-напредналите окултни ученици обладават т. нар. непрекъснатост на съзнанието, сиреч будност на съзнанието на всички космически полета и във всички светове;
към текста >>

Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее.“
Великите духовни Учители и разумните Същества във Вселената разпознават мигновено същността на човека, достигнатото от него равнище на лична духовна еволюция, както и моментното му състояние, наблюдавайки и анализирайки неговата аура. Разбира се, те биха могли да проучат обекта на своето наблюдение и съвсем подробно, разчитайки Акашовите летописи (хроники, записи, анали), засягащи неговия конкретен земен живот, както и натрупания от него опит в предишните му въплъщения. Но до това действие те пристъпват сравнително рядко. Достатъчен им е един проницателен духовен поглед към ауричната обвивка на човека, за да са напълно наясно с всичко изброено по-горе. По този повод Учителят на ББ в нашата страна казва: „... Човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава откъде иде и какъв живот живее.“ Навлизането в разумния свят (Учителят П. Дънов има пред вид невидимата реалност, владенията на Духа) може да стане по два начина: 1) При постигане на определено ниво на духовна еволюция човек придобива възможността свободно и контролирано да пренася съзнанието си от материалната в надматериалните области (етерна, астрална, ментална и пр.); духовните Учители и най-напредналите окултни ученици обладават т. нар. непрекъснатост на съзнанието, сиреч будност на съзнанието на всички космически полета и във всички светове; 2) След напускането на физическото тяло в момента на смъртта, при последователното преминаване от зоната на гъстата материя, през етерните подполета, до астралния, а по-късно – и до умствения свят.
към текста >>

И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината.
Накъдето и да погледне, навсякъде ще вижда само светлина, необятна светлина – никакъв друг обект. В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние.“ Разсъжденията на Учителя П. Дънов водят до един логичен извод – наличието на разумност в Битието се характеризира с излъчването на светлина, която е право пропорционална като интензивност на степента на проявената разумност: „Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината. Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото е по-мека и по-нежна, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя.“ Крайният резултат от тази последователно разгърната теза е очакван и всестранно обоснован: „... Светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност.“ Добавяйки изяснение за взаимоотношението между светлината и функциите на ума, Учителят на ББ завършва темата с разширено обобщение: „... Какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколко те са способни да я възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.“
към текста >>

Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото е по-мека и по-нежна, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя.“ Крайният резултат от тази последователно разгърната теза е очакван и всестранно обоснован: „... Светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност.“ Добавяйки изяснение за взаимоотношението между светлината и функциите на ума, Учителят на ББ завършва темата с разширено обобщение: „... Какво отношение има светлината към човешкия ум?
В тази непреривна светлина няма никакви сенки. Тя е едно непрекъснато и безпределно сияние.“ Разсъжденията на Учителя П. Дънов водят до един логичен извод – наличието на разумност в Битието се характеризира с излъчването на светлина, която е право пропорционална като интензивност на степента на проявената разумност: „Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината. Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото е по-мека и по-нежна, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя.“ Крайният резултат от тази последователно разгърната теза е очакван и всестранно обоснован: „... Светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност.“ Добавяйки изяснение за взаимоотношението между светлината и функциите на ума, Учителят на ББ завършва темата с разширено обобщение: „... Какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколко те са способни да я възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.“ Най-съвършеният израз на духовната светлина, проявена в света на материята, е мисията на Богочовека Иисус Христос – въплътения Син Божий, най-великия от Учителите на Космоса.
към текста >>

И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент.
Разсъжденията на Учителя П. Дънов водят до един логичен извод – наличието на разумност в Битието се характеризира с излъчването на светлина, която е право пропорционална като интензивност на степента на проявената разумност: „Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината. Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото е по-мека и по-нежна, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя.“ Крайният резултат от тази последователно разгърната теза е очакван и всестранно обоснован: „... Светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност.“ Добавяйки изяснение за взаимоотношението между светлината и функциите на ума, Учителят на ББ завършва темата с разширено обобщение: „... Какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколко те са способни да я възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.“ Най-съвършеният израз на духовната светлина, проявена в света на материята, е мисията на Богочовека Иисус Христос – въплътения Син Божий, най-великия от Учителите на Космоса. Той самият като същност е изтъкан от най-фина Божествена светлина. А чрез живота и делото Си Спасителят разпръсна мрака в човешките души и ги изпълни с нетленната виделина на импулса за новорождение и духовно извисяване.
към текста >>

Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколко те са способни да я възприемат и проявяват.
Дънов водят до един логичен извод – наличието на разумност в Битието се характеризира с излъчването на светлина, която е право пропорционална като интензивност на степента на проявената разумност: „Проявите на разумния живот се отличават всякога с появата на светлина. И ние различаваме степента на разумността по степента на светлината. Колкото светлината, която изхожда от едно разумно същество, е по-сияйна и по-интензивна, колкото е по-мека и по-нежна, колкото по-мощно осветлява и осмисля живота, толкова на по-висока интелигентност е носителка тя.“ Крайният резултат от тази последователно разгърната теза е очакван и всестранно обоснован: „... Светлината, която съществува в пространството, показва, че в природата съществува разумност.“ Добавяйки изяснение за взаимоотношението между светлината и функциите на ума, Учителят на ББ завършва темата с разширено обобщение: „... Какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се доказва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане без присъствието на светлина. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъства в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, доколко те са способни да я възприемат и проявяват. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.“ Най-съвършеният израз на духовната светлина, проявена в света на материята, е мисията на Богочовека Иисус Христос – въплътения Син Божий, най-великия от Учителите на Космоса. Той самият като същност е изтъкан от най-фина Божествена светлина. А чрез живота и делото Си Спасителят разпръсна мрака в човешките души и ги изпълни с нетленната виделина на импулса за новорождение и духовно извисяване. За Него и резултатите от земната Му изява Учителят П.
към текста >>

Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди“.“ Имало ли е в историята пример за подобни „човеци със „звезди“, за които споменава българският Мъдрец?
Повече от два милиарда християни – наши съвременници, очакват завръщането на Христос в Неговото прославено чрез възкресението и възнесението тяло. Така гласи един от най-важните догмати на християнското богословие. Твърде различно звучи езотеричното становище по въпроса, формулирано от Учителя П. Дънов: „... Христос ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората (курсивът мой – К.З.). Тази светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди“.“ Имало ли е в историята пример за подобни „човеци със „звезди“, за които споменава българският Мъдрец? Каква е ролята на „звездите“ по отношение на контакта между земната действителност и невидимия свят? Нека отново се доверим на твърдението на същия източник: „Такива човеци със „звезди“ бяха едно време апостолите. Когато Христос възкръсна, явиха се много „звезди“. Това са ония „огнени езици“, за които твърде забулено се говори в Евангелието. Тези звезди излъчиха толкова много светлина, че стана едно съединение между видимия и невидимия свят, между апостолите и разумните, светещи същества – жители на небето.“ Когато вътрешната светлина на човека бъде обгърната и възвисена от Христовата светлина, това е момент на съдбоносна промяна, на еволюционен скок, който довежда до разширяване на съзнанието в космически мащаби.
към текста >>

Дънов: „Светлината е потребна за растенето, за развитието на вашето тяло.
То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.“ Вътрешната светлина е определяща не само за духовния ръст на индивидуалността, но и за нейното здравословно състояние, за физическата ў кондиция. Без нея е немислимо не само духовно-нравственото усъвършенстване, но и укрепването и оптималното функциониране на телесната структура. В този смисъл вътрешната светлина е основа и предпоставка за изявата на външната. В тази насока заслужават специално внимание следните разсъждения на Учителя П. Дънов: „Светлината е потребна за растенето, за развитието на вашето тяло. Без вътрешната светлина и външната е безполезна (курсивът мой – К.З.). Външната светлина е механическа. Има една светлина, в която нашият организъм расте. Има една светлина, при която мозъкът расте. Има една светлина, при която сърцето расте.
към текста >>

че те светят, станали са хора на светлината.
Той се е превърнал в съвършен проводник на идеите, изливащи се изобилно от фините зони на Космоса за онези, които са в състояние да ги възприемат и осъществяват. А за своите братя и сестри той е фар, с помощта на чиято благодатна светлина те откриват най-правилния път към Божественото. В християнството тези високо еволюирали люде биват назовани „светии“. В тяхната дълбока, безсмъртна същност пулсира животворяща светлина – сама по себе си жива и вдъхваща живот: „Всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, т.е. че те светят, станали са хора на светлината. Следователно когато всички хора добият това състояние – да бъдат светещи, - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ще имаме една възвишена култура. От това гледище всички предмети на Земята, всички растения, животни и форми на хората не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина (курсивът мой – К.З.). От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече.“ В този ред на мисли логично е да обобщим, че главната спънка по еволюционния път и на индивидуалните същества, и на обществата е отсъствието на светлина или нейното недостатъчно интензивно проявление. И доколкото наличието на вътрешна светлина е предопределящо и за изявата на външната, то култивирането на добродетели и тяхното отстояване в социалната среда се явява от решаващо значение за степента на „осветеност“ на земното ни битие.
към текста >>

От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече.“ В този ред на мисли логично е да обобщим, че главната спънка по еволюционния път и на индивидуалните същества, и на обществата е отсъствието на светлина или нейното недостатъчно интензивно проявление.
Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, т.е. че те светят, станали са хора на светлината. Следователно когато всички хора добият това състояние – да бъдат светещи, - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ще имаме една възвишена култура. От това гледище всички предмети на Земята, всички растения, животни и форми на хората не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина (курсивът мой – К.З.). От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече.“ В този ред на мисли логично е да обобщим, че главната спънка по еволюционния път и на индивидуалните същества, и на обществата е отсъствието на светлина или нейното недостатъчно интензивно проявление. И доколкото наличието на вътрешна светлина е предопределящо и за изявата на външната, то култивирането на добродетели и тяхното отстояване в социалната среда се явява от решаващо значение за степента на „осветеност“ на земното ни битие. Затова и напълно справедливо звучат следните размисли на Учителя П. Дънов: „Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека.
към текста >>

В този смисъл красотата е рожба на усвоената и използвана за целите на Доброто светлина, чийто Първоизточник е Творецът на всичко съществуващо: „Тя (красотата – б.К.З.) е външен израз на светлината, която излиза от Бога.
Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и неговия морал.“ Човекът, обладаващ ярка и действена вътрешна светлина, се отличава с физическа красота и неповторимо личностно излъчване. В този смисъл красотата е рожба на усвоената и използвана за целите на Доброто светлина, чийто Първоизточник е Творецът на всичко съществуващо: „Тя (красотата – б.К.З.) е външен израз на светлината, която излиза от Бога. Красивият човек отразява Божествената светлина върху другите хора.“ 4. Божествената Мъдрост – източник на знание и светлина: В своята теоретична схема Учителят П. Дънов отрежда на Мъдростта в качеството ў на Божествен принцип в Битието ролята на източник на знание и светлина. Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода.
към текста >>

Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода.
В този смисъл красотата е рожба на усвоената и използвана за целите на Доброто светлина, чийто Първоизточник е Творецът на всичко съществуващо: „Тя (красотата – б.К.З.) е външен израз на светлината, която излиза от Бога. Красивият човек отразява Божествената светлина върху другите хора.“ 4. Божествената Мъдрост – източник на знание и светлина: В своята теоретична схема Учителят П. Дънов отрежда на Мъдростта в качеството ў на Божествен принцип в Битието ролята на източник на знание и светлина. Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода. Първото обуславя второто, но второто, след като произлезе от първото, придобива самостоятелност на проявлението. Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и утвърждава светлината на Истината. За връзката между тези категории на езотеричното познание и отношението им към обобщения образ на Космичния Човек (Адам Кадмон на Кабалата) свидетелства и Учителят П. Дънов: „И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта.
към текста >>

Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и утвърждава светлината на Истината.
4. Божествената Мъдрост – източник на знание и светлина: В своята теоретична схема Учителят П. Дънов отрежда на Мъдростта в качеството ў на Божествен принцип в Битието ролята на източник на знание и светлина. Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода. Първото обуславя второто, но второто, след като произлезе от първото, придобива самостоятелност на проявлението. Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и утвърждава светлината на Истината. За връзката между тези категории на езотеричното познание и отношението им към обобщения образ на Космичния Човек (Адам Кадмон на Кабалата) свидетелства и Учителят П. Дънов: „И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.“ Изхождайки от така изложените взаимозависимости, Учителят на ББ наставлява своите последователи: „Дружи с това, което свети – Мъдростта!
към текста >>

Светлината е дреха на Мъдростта.
Взаимовръзката между Божествената Мъдрост и светлината е подобна на тази между извора и изтичащата от него вода. Първото обуславя второто, но второто, след като произлезе от първото, придобива самостоятелност на проявлението. Мъдрецът притежава извисено и действено знание, което – ако бъде приложено – разпръсва мрака на невежеството и утвърждава светлината на Истината. За връзката между тези категории на езотеричното познание и отношението им към обобщения образ на Космичния Човек (Адам Кадмон на Кабалата) свидетелства и Учителят П. Дънов: „И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.“ Изхождайки от така изложените взаимозависимости, Учителят на ББ наставлява своите последователи: „Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – светлината. Защото светлината е дреха на знанието.“ Търсещият по духовния Път следва да знае, че дори и в най-трудните мигове от живота си, когато мракът на неволите и изпитанията го залее като лавина, той може да протегне ръка към един непресъхващ извор на светлина.
към текста >>

Знанието ще те облече с най-красивата дреха – светлината.
Дънов: „И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.“ Изхождайки от така изложените взаимозависимости, Учителят на ББ наставлява своите последователи: „Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – светлината. Защото светлината е дреха на знанието.“ Търсещият по духовния Път следва да знае, че дори и в най-трудните мигове от живота си, когато мракът на неволите и изпитанията го залее като лавина, той може да протегне ръка към един непресъхващ извор на светлина. Това е, разбира се, Божествената Мъдрост: „Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта! “ Критерият за постигнатата мъдрост по житейския път е начинът ни на живот.
към текста >>

Защото светлината е дреха на знанието.“ Търсещият по духовния Път следва да знае, че дори и в най-трудните мигове от живота си, когато мракът на неволите и изпитанията го залее като лавина, той може да протегне ръка към един непресъхващ извор на светлина.
Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина.“ Изхождайки от така изложените взаимозависимости, Учителят на ББ наставлява своите последователи: „Дружи с това, което свети – Мъдростта! Тя ще ти даде знание. Знанието ще те облече с най-красивата дреха – светлината. Защото светлината е дреха на знанието.“ Търсещият по духовния Път следва да знае, че дори и в най-трудните мигове от живота си, когато мракът на неволите и изпитанията го залее като лавина, той може да протегне ръка към един непресъхващ извор на светлина. Това е, разбира се, Божествената Мъдрост: „Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта! “ Критерият за постигнатата мъдрост по житейския път е начинът ни на живот. „Мъдростта на мъдрите е в тяхното поведение!
към текста >>

Ала освен субективната самооценка и не по-малко спорната преценка отстрани съществува и напълно обективен фактор за равнището на култивираната мъдрост: „Като измеря интензивността на светлината, която излиза от ума ти, ще позная колко си мъдър.“ Естествено, този метод е подвластен само на носителите на свръхсетивно зрение – Посветените.
А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта! “ Критерият за постигнатата мъдрост по житейския път е начинът ни на живот. „Мъдростта на мъдрите е в тяхното поведение! “ – гласи една езотерична сентенция. Ала освен субективната самооценка и не по-малко спорната преценка отстрани съществува и напълно обективен фактор за равнището на култивираната мъдрост: „Като измеря интензивността на светлината, която излиза от ума ти, ще позная колко си мъдър.“ Естествено, този метод е подвластен само на носителите на свръхсетивно зрение – Посветените. Неговото приложение в практиката дава основание на един от тях, въплътил се в България през втората половина на ХIХ век, да заключи: „Разумен човек е онзи, който излъчва светлина.“ Същият велик Посветен, назован от следовниците си „Учител на Любовта“, достига в своите прозрения до извънредно задълбочен анализ на стремежите, ръководещи човешкия дух към целите на неговото проявление в Космоса. Триадата на тези цели в низходяща градация е съставена от фундаменталните категории: живот – знание – свобода. При реализацията на втория от посочените стремежи – към знание – на изхода се формира светлина. Ето как Учителят П.
към текста >>

Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат.“
При реализацията на втория от посочените стремежи – към знание – на изхода се формира светлина. Ето как Учителят П. Дънов излага тази абстрактна конструкция на личностното духовно самоосъществяване: „... Първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат.“ На друго място в Словото си Учителят на ББ предлага още една подобна градация, конструирана от четири елемента: разумност – музика – светлина - мисъл. Тя не е изложена в низходящ или възходящ ред, а черпи основанията за съществуването си от проникването във формите и средствата, посредством които изначалната разумност се изявява в материалния свят: „На земята (тук Учителят П. Дънов вероятно има пред вид не само планетата Земя, а физическата действителност като цяло – б.К.З.) най-гениален израз на разумността е музиката, защото музиката е сгъстена светлина, а светлината е израз на мисъл.“ 5. Енергията – кондензирана светлина: Един от най-дълбоките компоненти в учението на Учителя П.
към текста >>

Дънов вероятно има пред вид не само планетата Земя, а физическата действителност като цяло – б.К.З.) най-гениален израз на разумността е музиката, защото музиката е сгъстена светлина, а светлината е израз на мисъл.“
Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стремеж на човешкия дух е свободата. Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат.“ На друго място в Словото си Учителят на ББ предлага още една подобна градация, конструирана от четири елемента: разумност – музика – светлина - мисъл. Тя не е изложена в низходящ или възходящ ред, а черпи основанията за съществуването си от проникването във формите и средствата, посредством които изначалната разумност се изявява в материалния свят: „На земята (тук Учителят П. Дънов вероятно има пред вид не само планетата Земя, а физическата действителност като цяло – б.К.З.) най-гениален израз на разумността е музиката, защото музиката е сгъстена светлина, а светлината е израз на мисъл.“ 5. Енергията – кондензирана светлина: Един от най-дълбоките компоненти в учението на Учителя П. Дънов – с определено мирогледно значение – е представената от него категорийна скала на Битието. Тя гласи: „Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина.
към текста >>

Светлината е кондензирана мисъл.
5. Енергията – кондензирана светлина: Един от най-дълбоките компоненти в учението на Учителя П. Дънов – с определено мирогледно значение – е представената от него категорийна скала на Битието. Тя гласи: „Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл. Мисълта е кондензирана Любов. Любовта е плод на Духа. Духът е първична проява на Бога. Бог е абсолютната непроявена Божествена Същност.“ Целта на настоящото кратко изследване не включва обстоен анализ на тази величествена панорама на съществуващото, формулирана със завладяваща краткост и яснота от българския духовен Учител. Обект на специален интерес – имайки пред вид темата на изложението – е единствено вторият тезис, дал заглавието на разглежданата тук подтема.
към текста >>

Дънов предлага и по-подробно изясняване на взаимовръзката между енергията и светлината от позициите на познанието, придобито от най-високо еволюиралите човешки същества: „И ако попитате тия високо напреднали човеци (духовните Учители – б.К.З.) за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина.
Любовта е плод на Духа. Духът е първична проява на Бога. Бог е абсолютната непроявена Божествена Същност.“ Целта на настоящото кратко изследване не включва обстоен анализ на тази величествена панорама на съществуващото, формулирана със завладяваща краткост и яснота от българския духовен Учител. Обект на специален интерес – имайки пред вид темата на изложението – е единствено вторият тезис, дал заглавието на разглежданата тук подтема. В своите беседи Учителят П. Дънов предлага и по-подробно изясняване на взаимовръзката между енергията и светлината от позициите на познанието, придобито от най-високо еволюиралите човешки същества: „И ако попитате тия високо напреднали човеци (духовните Учители – б.К.З.) за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.“ Върхът в така начертаната пирамида очевидно е Божественото Свръхсъзнание в качеството му на постоянен извор на светлина в трите свята: физическия, духовния и Божествения. И понеже материята е кондензирана енергия, която пък е сгъстена светлина, то в нашата материална действителност всичко налично в една или друга степен се явява производно на светлината. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да заяви: „Всичко е концентрирана светлина (курсивът мой – К.З.). Плодовете, растенията – всичко е светлина.“ В контекста на тези разсъждения и изводи става ясно и друго негово твърдение, което разгръща обзора на темата до мащабите на връзката между планетата Земя и звездата, застанала в центъра на Слънчевата система: „Най-висшата материя, която възприемаме, това е слънчевата енергия. Ако ти не виждаш тази светлина, не можеш да се обновиш.“ На друго място в Словото си той проследява пътя на слънчевата енергия до нашата планета, нейните трансформации, които пораждат в крайна сметка познатата на всички ни дневна светлина.
към текста >>

Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.“ Върхът в така начертаната пирамида очевидно е Божественото Свръхсъзнание в качеството му на постоянен извор на светлина в трите свята: физическия, духовния и Божествения.
Духът е първична проява на Бога. Бог е абсолютната непроявена Божествена Същност.“ Целта на настоящото кратко изследване не включва обстоен анализ на тази величествена панорама на съществуващото, формулирана със завладяваща краткост и яснота от българския духовен Учител. Обект на специален интерес – имайки пред вид темата на изложението – е единствено вторият тезис, дал заглавието на разглежданата тук подтема. В своите беседи Учителят П. Дънов предлага и по-подробно изясняване на взаимовръзката между енергията и светлината от позициите на познанието, придобито от най-високо еволюиралите човешки същества: „И ако попитате тия високо напреднали човеци (духовните Учители – б.К.З.) за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.“ Върхът в така начертаната пирамида очевидно е Божественото Свръхсъзнание в качеството му на постоянен извор на светлина в трите свята: физическия, духовния и Божествения. И понеже материята е кондензирана енергия, която пък е сгъстена светлина, то в нашата материална действителност всичко налично в една или друга степен се явява производно на светлината. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да заяви: „Всичко е концентрирана светлина (курсивът мой – К.З.). Плодовете, растенията – всичко е светлина.“ В контекста на тези разсъждения и изводи става ясно и друго негово твърдение, което разгръща обзора на темата до мащабите на връзката между планетата Земя и звездата, застанала в центъра на Слънчевата система: „Най-висшата материя, която възприемаме, това е слънчевата енергия. Ако ти не виждаш тази светлина, не можеш да се обновиш.“ На друго място в Словото си той проследява пътя на слънчевата енергия до нашата планета, нейните трансформации, които пораждат в крайна сметка познатата на всички ни дневна светлина. Обърнато е специално внимание и на способността на човешкото същество да усвоява пълноценно тази енергия в зависимост от степента на развитие на нервната му система: „Слънчевата енергия, която идва на Земята, минава през етера, после през въздуха; като дойде в стълкновение със Земята, образува светлина.
към текста >>

И понеже материята е кондензирана енергия, която пък е сгъстена светлина, то в нашата материална действителност всичко налично в една или друга степен се явява производно на светлината.
Бог е абсолютната непроявена Божествена Същност.“ Целта на настоящото кратко изследване не включва обстоен анализ на тази величествена панорама на съществуващото, формулирана със завладяваща краткост и яснота от българския духовен Учител. Обект на специален интерес – имайки пред вид темата на изложението – е единствено вторият тезис, дал заглавието на разглежданата тук подтема. В своите беседи Учителят П. Дънов предлага и по-подробно изясняване на взаимовръзката между енергията и светлината от позициите на познанието, придобито от най-високо еволюиралите човешки същества: „И ако попитате тия високо напреднали човеци (духовните Учители – б.К.З.) за произхода на светлината, която средно развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които, като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.“ Върхът в така начертаната пирамида очевидно е Божественото Свръхсъзнание в качеството му на постоянен извор на светлина в трите свята: физическия, духовния и Божествения. И понеже материята е кондензирана енергия, която пък е сгъстена светлина, то в нашата материална действителност всичко налично в една или друга степен се явява производно на светлината. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да заяви: „Всичко е концентрирана светлина (курсивът мой – К.З.). Плодовете, растенията – всичко е светлина.“ В контекста на тези разсъждения и изводи става ясно и друго негово твърдение, което разгръща обзора на темата до мащабите на връзката между планетата Земя и звездата, застанала в центъра на Слънчевата система: „Най-висшата материя, която възприемаме, това е слънчевата енергия. Ако ти не виждаш тази светлина, не можеш да се обновиш.“ На друго място в Словото си той проследява пътя на слънчевата енергия до нашата планета, нейните трансформации, които пораждат в крайна сметка познатата на всички ни дневна светлина. Обърнато е специално внимание и на способността на човешкото същество да усвоява пълноценно тази енергия в зависимост от степента на развитие на нервната му система: „Слънчевата енергия, която идва на Земята, минава през етера, после през въздуха; като дойде в стълкновение със Земята, образува светлина. Но тя не е тази, която идва от Слънцето, тя се образува тук, на Земята.
към текста >>

Ако ти си свободен, може да усилиш светлината си.
Плодовете, растенията – всичко е светлина.“ В контекста на тези разсъждения и изводи става ясно и друго негово твърдение, което разгръща обзора на темата до мащабите на връзката между планетата Земя и звездата, застанала в центъра на Слънчевата система: „Най-висшата материя, която възприемаме, това е слънчевата енергия. Ако ти не виждаш тази светлина, не можеш да се обновиш.“ На друго място в Словото си той проследява пътя на слънчевата енергия до нашата планета, нейните трансформации, които пораждат в крайна сметка познатата на всички ни дневна светлина. Обърнато е специално внимание и на способността на човешкото същество да усвоява пълноценно тази енергия в зависимост от степента на развитие на нервната му система: „Слънчевата енергия, която идва на Земята, минава през етера, после през въздуха; като дойде в стълкновение със Земята, образува светлина. Но тя не е тази, която идва от Слънцето, тя се образува тук, на Земята. Онази светлина дава подтик на мисълта, аз за нея говоря. Ако ти си свободен, може да усилиш светлината си. По-голяма или по-малка светлина, зависи от развитието на нервната система. Колкото по-добре е развита нервната система, толкова светлината и топлината се увеличават.“ На равнището на психиката и физиологията на човека се оказва, че нито едната от двете не е в състояние да функционира без наличието на светлината. Последната представлява основната движеща сила, привеждаща в действие както менталните, така и чисто биологическите и биохимическите процеси в съзнанието и тялото на индивида. За този род обусловеност на личностните структури от светлината Учителят П.
към текста >>

Колкото по-добре е развита нервната система, толкова светлината и топлината се увеличават.“
Обърнато е специално внимание и на способността на човешкото същество да усвоява пълноценно тази енергия в зависимост от степента на развитие на нервната му система: „Слънчевата енергия, която идва на Земята, минава през етера, после през въздуха; като дойде в стълкновение със Земята, образува светлина. Но тя не е тази, която идва от Слънцето, тя се образува тук, на Земята. Онази светлина дава подтик на мисълта, аз за нея говоря. Ако ти си свободен, може да усилиш светлината си. По-голяма или по-малка светлина, зависи от развитието на нервната система. Колкото по-добре е развита нервната система, толкова светлината и топлината се увеличават.“ На равнището на психиката и физиологията на човека се оказва, че нито едната от двете не е в състояние да функционира без наличието на светлината. Последната представлява основната движеща сила, привеждаща в действие както менталните, така и чисто биологическите и биохимическите процеси в съзнанието и тялото на индивида. За този род обусловеност на личностните структури от светлината Учителят П. Дънов отбелязва: „... Никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствие на светлина.“ 6. Светлината и ученикът по духовния Път:
към текста >>

На равнището на психиката и физиологията на човека се оказва, че нито едната от двете не е в състояние да функционира без наличието на светлината.
Но тя не е тази, която идва от Слънцето, тя се образува тук, на Земята. Онази светлина дава подтик на мисълта, аз за нея говоря. Ако ти си свободен, може да усилиш светлината си. По-голяма или по-малка светлина, зависи от развитието на нервната система. Колкото по-добре е развита нервната система, толкова светлината и топлината се увеличават.“ На равнището на психиката и физиологията на човека се оказва, че нито едната от двете не е в състояние да функционира без наличието на светлината. Последната представлява основната движеща сила, привеждаща в действие както менталните, така и чисто биологическите и биохимическите процеси в съзнанието и тялото на индивида. За този род обусловеност на личностните структури от светлината Учителят П. Дънов отбелязва: „... Никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствие на светлина.“ 6. Светлината и ученикът по духовния Път: Напътствието на Учителя П.
към текста >>

За този род обусловеност на личностните структури от светлината Учителят П.
Ако ти си свободен, може да усилиш светлината си. По-голяма или по-малка светлина, зависи от развитието на нервната система. Колкото по-добре е развита нервната система, толкова светлината и топлината се увеличават.“ На равнището на психиката и физиологията на човека се оказва, че нито едната от двете не е в състояние да функционира без наличието на светлината. Последната представлява основната движеща сила, привеждаща в действие както менталните, така и чисто биологическите и биохимическите процеси в съзнанието и тялото на индивида. За този род обусловеност на личностните структури от светлината Учителят П. Дънов отбелязва: „... Никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствие на светлина.“ 6. Светлината и ученикът по духовния Път: Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят.
към текста >>

6. Светлината и ученикът по духовния Път:
Колкото по-добре е развита нервната система, толкова светлината и топлината се увеличават.“ На равнището на психиката и физиологията на човека се оказва, че нито едната от двете не е в състояние да функционира без наличието на светлината. Последната представлява основната движеща сила, привеждаща в действие както менталните, така и чисто биологическите и биохимическите процеси в съзнанието и тялото на индивида. За този род обусловеност на личностните структури от светлината Учителят П. Дънов отбелязва: „... Никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствие на светлина.“ 6. Светлината и ученикът по духовния Път: Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки.
към текста >>

Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината.
Последната представлява основната движеща сила, привеждаща в действие както менталните, така и чисто биологическите и биохимическите процеси в съзнанието и тялото на индивида. За този род обусловеност на личностните структури от светлината Учителят П. Дънов отбелязва: „... Никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствие на светлина.“ 6. Светлината и ученикът по духовния Път: Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина. Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да надмогне всички външни изпитания, съблазни и изкушения.
към текста >>

Търси Светлината, която няма сенки.
6. Светлината и ученикът по духовния Път: Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина. Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да надмогне всички външни изпитания, съблазни и изкушения. Тя е неговият неугасващ факел в лабиринта на живота. Имайки я всякога на разположение и използвайки я разумно, за целите на Божия план за света и за него самия, той остава неизменно неподвластен на странични въздействия. („Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва.“) Вътрешната светлина на пилигрима по духовния Път го води към невидимата обител на неговата самодостатъчност – характеристика на великите духовни Учители на човечеството.
към текста >>

Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина.
Напътствието на Учителя П. Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина. Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да надмогне всички външни изпитания, съблазни и изкушения. Тя е неговият неугасващ факел в лабиринта на живота. Имайки я всякога на разположение и използвайки я разумно, за целите на Божия план за света и за него самия, той остава неизменно неподвластен на странични въздействия. („Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва.“) Вътрешната светлина на пилигрима по духовния Път го води към невидимата обител на неговата самодостатъчност – характеристика на великите духовни Учители на човечеството. Той остава безразличен към всички пъстри примамки на материалното битие: „Докато ученикът търси светлина отвън, нищо не може да му се говори за Бога.
към текста >>

Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да надмогне всички външни изпитания, съблазни и изкушения.
Дънов към неговите последователи и, в частност, към онези, които са поели по пътеката на окултното ученичество, не оставя никакви съмнения в необходимостта от еднозначно обусловена принадлежност към царството на светлината: „Ученикът живее в Светлината. Това е единственият реален свят. Сянката не е реална. Търси Светлината, която няма сенки. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание.“ Ученикът по духовния Път е разумно същество, което е достигнало такава степен на личната си еволюция, която му позволява да възприема пълноценно светлината, да я усвоява и раздава на всички и на всичко наоколо с щедростта на позналия Божествената Истина. Именно него има пред вид Учителят на ББ в нашата страна, когато заявява: „Светлината се привлича от тела или от съзнания, които са високо организирани.“ Вътрешната светлина на окултния ученик е достатъчно силна, за да надмогне всички външни изпитания, съблазни и изкушения. Тя е неговият неугасващ факел в лабиринта на живота. Имайки я всякога на разположение и използвайки я разумно, за целите на Божия план за света и за него самия, той остава неизменно неподвластен на странични въздействия. („Ученикът трябва да ходи винаги със Светлина, за да не се спъва.“) Вътрешната светлина на пилигрима по духовния Път го води към невидимата обител на неговата самодостатъчност – характеристика на великите духовни Учители на човечеството. Той остава безразличен към всички пъстри примамки на материалното битие: „Докато ученикът търси светлина отвън, нищо не може да му се говори за Бога. Когато отвън се яви тъмнина, буря – вътрешна Светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото!
към текста >>

Дънов предлага на учениците едно ценно правило, което да им служи за обективна самооценка: „Още едно не забравяй: Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината.
Той остава безразличен към всички пъстри примамки на материалното битие: „Докато ученикът търси светлина отвън, нищо не може да му се говори за Бога. Когато отвън се яви тъмнина, буря – вътрешна Светлина озарява съзнанието му и у него се ражда Любовта към Великото! Нека той пази вътрешната Светлина (курсивът мой – К.З.). Ученикът очаква този момент в своя живот.“ Учителят П. Дънов предлага на учениците едно ценно правило, което да им служи за обективна самооценка: „Още едно не забравяй: Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.“ В случай под „звезда“, която изгрява и залязва, той по всяка вероятност би трябвало да има пред вид: 1) степента на будност на съзнанието на ученика; 2) обратната връзка между окръжаващата среда и собственото битие на ученика – т.нар. „знаци на съдбата“ в езотеричното познание. Будността на съзнанието от своя страна обуславя мисловния потенциал на човека, способността му да мисли правилно (или „право“, както казва същият Учител). А пък правилната мисъл е тази, която излъчва приятна, хармонична светлина и обагря аурата на ученика в красиви багри и цветови съчетания. Мисловният процес протича нормално и конструктивно тогава, когато светлинният поток е възприет и усвоен адекватно от човека: „Който не възприема светлината правилно, не може да мисли.
към текста >>

Мисловният процес протича нормално и конструктивно тогава, когато светлинният поток е възприет и усвоен адекватно от човека: „Който не възприема светлината правилно, не може да мисли.
Дънов предлага на учениците едно ценно правило, което да им служи за обективна самооценка: „Още едно не забравяй: Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината. Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.“ В случай под „звезда“, която изгрява и залязва, той по всяка вероятност би трябвало да има пред вид: 1) степента на будност на съзнанието на ученика; 2) обратната връзка между окръжаващата среда и собственото битие на ученика – т.нар. „знаци на съдбата“ в езотеричното познание. Будността на съзнанието от своя страна обуславя мисловния потенциал на човека, способността му да мисли правилно (или „право“, както казва същият Учител). А пък правилната мисъл е тази, която излъчва приятна, хармонична светлина и обагря аурата на ученика в красиви багри и цветови съчетания. Мисловният процес протича нормално и конструктивно тогава, когато светлинният поток е възприет и усвоен адекватно от човека: „Който не възприема светлината правилно, не може да мисли. Колкото светлината е по-малка, толкова и умствената деятелност се намалява.“ Без наличието на светлина в душата окултният ученик не може да упражнява пълноценно различаването – първата стъпка по пътеката на самоусъвършенстването. Той не може да отличи Истината от неистината и не е в състояние да защити Божествената Правда: „Онзи ученик, който няма светлина, няма правда.“ Светлината достига до човешкото зрение в богата гама от цветове, тонове и нюанси. Всеки от тях е субект – притежател на съответна духовна информация, и всеки от тях упражнява въздействие върху определена страна или елемент на психо-физическото единство на личността: „Цветовете са форма на светлината, а светлината е носителка на Божествената храна. Ако не знаете как да сгъстявате и как да възприемате светлината, не може да сте нито много умен, нито здрав, нито благороден.“ Пълноценното усвояване и използване на даровете на светлината води ученика към жадувания бряг на духовната свобода: „Обичай светлината и свободен бъди!
към текста >>

Колкото светлината е по-малка, толкова и умствената деятелност се намалява.“ Без наличието на светлина в душата окултният ученик не може да упражнява пълноценно различаването – първата стъпка по пътеката на самоусъвършенстването.
Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.“ В случай под „звезда“, която изгрява и залязва, той по всяка вероятност би трябвало да има пред вид: 1) степента на будност на съзнанието на ученика; 2) обратната връзка между окръжаващата среда и собственото битие на ученика – т.нар. „знаци на съдбата“ в езотеричното познание. Будността на съзнанието от своя страна обуславя мисловния потенциал на човека, способността му да мисли правилно (или „право“, както казва същият Учител). А пък правилната мисъл е тази, която излъчва приятна, хармонична светлина и обагря аурата на ученика в красиви багри и цветови съчетания. Мисловният процес протича нормално и конструктивно тогава, когато светлинният поток е възприет и усвоен адекватно от човека: „Който не възприема светлината правилно, не може да мисли. Колкото светлината е по-малка, толкова и умствената деятелност се намалява.“ Без наличието на светлина в душата окултният ученик не може да упражнява пълноценно различаването – първата стъпка по пътеката на самоусъвършенстването. Той не може да отличи Истината от неистината и не е в състояние да защити Божествената Правда: „Онзи ученик, който няма светлина, няма правда.“ Светлината достига до човешкото зрение в богата гама от цветове, тонове и нюанси. Всеки от тях е субект – притежател на съответна духовна информация, и всеки от тях упражнява въздействие върху определена страна или елемент на психо-физическото единство на личността: „Цветовете са форма на светлината, а светлината е носителка на Божествената храна. Ако не знаете как да сгъстявате и как да възприемате светлината, не може да сте нито много умен, нито здрав, нито благороден.“ Пълноценното усвояване и използване на даровете на светлината води ученика към жадувания бряг на духовната свобода: „Обичай светлината и свободен бъди! “
към текста >>

Светлината достига до човешкото зрение в богата гама от цветове, тонове и нюанси.
Будността на съзнанието от своя страна обуславя мисловния потенциал на човека, способността му да мисли правилно (или „право“, както казва същият Учител). А пък правилната мисъл е тази, която излъчва приятна, хармонична светлина и обагря аурата на ученика в красиви багри и цветови съчетания. Мисловният процес протича нормално и конструктивно тогава, когато светлинният поток е възприет и усвоен адекватно от човека: „Който не възприема светлината правилно, не може да мисли. Колкото светлината е по-малка, толкова и умствената деятелност се намалява.“ Без наличието на светлина в душата окултният ученик не може да упражнява пълноценно различаването – първата стъпка по пътеката на самоусъвършенстването. Той не може да отличи Истината от неистината и не е в състояние да защити Божествената Правда: „Онзи ученик, който няма светлина, няма правда.“ Светлината достига до човешкото зрение в богата гама от цветове, тонове и нюанси. Всеки от тях е субект – притежател на съответна духовна информация, и всеки от тях упражнява въздействие върху определена страна или елемент на психо-физическото единство на личността: „Цветовете са форма на светлината, а светлината е носителка на Божествената храна. Ако не знаете как да сгъстявате и как да възприемате светлината, не може да сте нито много умен, нито здрав, нито благороден.“ Пълноценното усвояване и използване на даровете на светлината води ученика към жадувания бряг на духовната свобода: „Обичай светлината и свободен бъди! “ Специално внимание в своята теоретична концепция Учителят П. Дънов обръща на бялата светлина.
към текста >>

Всеки от тях е субект – притежател на съответна духовна информация, и всеки от тях упражнява въздействие върху определена страна или елемент на психо-физическото единство на личността: „Цветовете са форма на светлината, а светлината е носителка на Божествената храна.
А пък правилната мисъл е тази, която излъчва приятна, хармонична светлина и обагря аурата на ученика в красиви багри и цветови съчетания. Мисловният процес протича нормално и конструктивно тогава, когато светлинният поток е възприет и усвоен адекватно от човека: „Който не възприема светлината правилно, не може да мисли. Колкото светлината е по-малка, толкова и умствената деятелност се намалява.“ Без наличието на светлина в душата окултният ученик не може да упражнява пълноценно различаването – първата стъпка по пътеката на самоусъвършенстването. Той не може да отличи Истината от неистината и не е в състояние да защити Божествената Правда: „Онзи ученик, който няма светлина, няма правда.“ Светлината достига до човешкото зрение в богата гама от цветове, тонове и нюанси. Всеки от тях е субект – притежател на съответна духовна информация, и всеки от тях упражнява въздействие върху определена страна или елемент на психо-физическото единство на личността: „Цветовете са форма на светлината, а светлината е носителка на Божествената храна. Ако не знаете как да сгъстявате и как да възприемате светлината, не може да сте нито много умен, нито здрав, нито благороден.“ Пълноценното усвояване и използване на даровете на светлината води ученика към жадувания бряг на духовната свобода: „Обичай светлината и свободен бъди! “ Специално внимание в своята теоретична концепция Учителят П. Дънов обръща на бялата светлина. Божественото учение свидетелства, че тя е символ на Христос, на Христовото присъствие и Свръхсъзнание.
към текста >>

Ако не знаете как да сгъстявате и как да възприемате светлината, не може да сте нито много умен, нито здрав, нито благороден.“ Пълноценното усвояване и използване на даровете на светлината води ученика към жадувания бряг на духовната свобода: „Обичай светлината и свободен бъди!
Мисловният процес протича нормално и конструктивно тогава, когато светлинният поток е възприет и усвоен адекватно от човека: „Който не възприема светлината правилно, не може да мисли. Колкото светлината е по-малка, толкова и умствената деятелност се намалява.“ Без наличието на светлина в душата окултният ученик не може да упражнява пълноценно различаването – първата стъпка по пътеката на самоусъвършенстването. Той не може да отличи Истината от неистината и не е в състояние да защити Божествената Правда: „Онзи ученик, който няма светлина, няма правда.“ Светлината достига до човешкото зрение в богата гама от цветове, тонове и нюанси. Всеки от тях е субект – притежател на съответна духовна информация, и всеки от тях упражнява въздействие върху определена страна или елемент на психо-физическото единство на личността: „Цветовете са форма на светлината, а светлината е носителка на Божествената храна. Ако не знаете как да сгъстявате и как да възприемате светлината, не може да сте нито много умен, нито здрав, нито благороден.“ Пълноценното усвояване и използване на даровете на светлината води ученика към жадувания бряг на духовната свобода: „Обичай светлината и свободен бъди! “ Специално внимание в своята теоретична концепция Учителят П. Дънов обръща на бялата светлина. Божественото учение свидетелства, че тя е символ на Христос, на Христовото присъствие и Свръхсъзнание. В своето дълбоко мистично съчинение „Заветът на цветните лъчи на светлината“ (написано и публикувано през 1912 г.), събрало върху страниците си най-съкровените стихове от Библията, вдъхновени пряко от Божия Дух, българският Учител на Любовта е отделил раздел на т.нар.
към текста >>

В своето дълбоко мистично съчинение „Заветът на цветните лъчи на светлината“ (написано и публикувано през 1912 г.), събрало върху страниците си най-съкровените стихове от Библията, вдъхновени пряко от Божия Дух, българският Учител на Любовта е отделил раздел на т.нар.
Ако не знаете как да сгъстявате и как да възприемате светлината, не може да сте нито много умен, нито здрав, нито благороден.“ Пълноценното усвояване и използване на даровете на светлината води ученика към жадувания бряг на духовната свобода: „Обичай светлината и свободен бъди! “ Специално внимание в своята теоретична концепция Учителят П. Дънов обръща на бялата светлина. Божественото учение свидетелства, че тя е символ на Христос, на Христовото присъствие и Свръхсъзнание. В своето дълбоко мистично съчинение „Заветът на цветните лъчи на светлината“ (написано и публикувано през 1912 г.), събрало върху страниците си най-съкровените стихове от Библията, вдъхновени пряко от Божия Дух, българският Учител на Любовта е отделил раздел на т.нар. от него „Диамантовите бели лъчи“. Те са знакът и връзката с Христовия Дух (с. 40-47). Основавайки се на това познание-откровение, той разкрива завесата пред едно от най-великите постижения по пътя на окултното ученичество: „Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.“ Гаранция за проявата на бялата светлина е служението на Доброто от страна на ученика. В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и Божествена Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“
към текста >>

Дънов светлината – освен всичко останало – е действена връзка между ученика по духовния Път и неговия Учител.
Те са знакът и връзката с Христовия Дух (с. 40-47). Основавайки се на това познание-откровение, той разкрива завесата пред едно от най-великите постижения по пътя на окултното ученичество: „Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.“ Гаранция за проявата на бялата светлина е служението на Доброто от страна на ученика. В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и Божествена Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“ В разбирането на Учителя П. Дънов светлината – освен всичко останало – е действена връзка между ученика по духовния Път и неговия Учител. Предпоставка за активирането на тази форма на общуване между тях е принадлежността на ученика към определено равнище на еволюционно развитие, както и искрената му привързаност към светлината, т.е. към проявлението на Божественото в сътворения свят: „Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде Най-великото чрез Светлината! “ В живота на всеки човек има приливи и отливи. Учителят на ББ ги сравнява с кривата на синусоидата спрямо координатната система.
към текста >>

Предпоставка за активирането на тази форма на общуване между тях е принадлежността на ученика към определено равнище на еволюционно развитие, както и искрената му привързаност към светлината, т.е.
Основавайки се на това познание-откровение, той разкрива завесата пред едно от най-великите постижения по пътя на окултното ученичество: „Когато ученикът се потопи в Бялата Светлина, той познава своя Учител. Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.“ Гаранция за проявата на бялата светлина е служението на Доброто от страна на ученика. В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и Божествена Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“ В разбирането на Учителя П. Дънов светлината – освен всичко останало – е действена връзка между ученика по духовния Път и неговия Учител. Предпоставка за активирането на тази форма на общуване между тях е принадлежността на ученика към определено равнище на еволюционно развитие, както и искрената му привързаност към светлината, т.е. към проявлението на Божественото в сътворения свят: „Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде Най-великото чрез Светлината! “ В живота на всеки човек има приливи и отливи. Учителят на ББ ги сравнява с кривата на синусоидата спрямо координатната система. Познанието, което великият Посветен предава на последователите си, предлага сравнението на скръбта с вечерния мрак, а на радостта – с утринната светлина.
към текста >>

към проявлението на Божественото в сътворения свят: „Ученикът трябва да обича Светлината!
Учителят му говори от полето на Бялата Светлина.“ Гаранция за проявата на бялата светлина е служението на Доброто от страна на ученика. В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и Божествена Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“ В разбирането на Учителя П. Дънов светлината – освен всичко останало – е действена връзка между ученика по духовния Път и неговия Учител. Предпоставка за активирането на тази форма на общуване между тях е принадлежността на ученика към определено равнище на еволюционно развитие, както и искрената му привързаност към светлината, т.е. към проявлението на Божественото в сътворения свят: „Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде Най-великото чрез Светлината! “ В живота на всеки човек има приливи и отливи. Учителят на ББ ги сравнява с кривата на синусоидата спрямо координатната система. Познанието, което великият Посветен предава на последователите си, предлага сравнението на скръбта с вечерния мрак, а на радостта – с утринната светлина. Тези контрасти са особено силно проявени в душата на окултния ученик, чиито преживявания са белязани с подчертана яркост и интензивност: „Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин.
към текста >>

Учителят ще му предаде Най-великото чрез Светлината!
В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и Божествена Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“ В разбирането на Учителя П. Дънов светлината – освен всичко останало – е действена връзка между ученика по духовния Път и неговия Учител. Предпоставка за активирането на тази форма на общуване между тях е принадлежността на ученика към определено равнище на еволюционно развитие, както и искрената му привързаност към светлината, т.е. към проявлението на Божественото в сътворения свят: „Ученикът трябва да обича Светлината! Учителят ще му предаде Най-великото чрез Светлината! “ В живота на всеки човек има приливи и отливи. Учителят на ББ ги сравнява с кривата на синусоидата спрямо координатната система. Познанието, което великият Посветен предава на последователите си, предлага сравнението на скръбта с вечерния мрак, а на радостта – с утринната светлина. Тези контрасти са особено силно проявени в душата на окултния ученик, чиито преживявания са белязани с подчертана яркост и интензивност: „Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин. Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва – сутрин.
към текста >>

Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия на Светлината – радост.
“ В живота на всеки човек има приливи и отливи. Учителят на ББ ги сравнява с кривата на синусоидата спрямо координатната система. Познанието, което великият Посветен предава на последователите си, предлага сравнението на скръбта с вечерния мрак, а на радостта – с утринната светлина. Тези контрасти са особено силно проявени в душата на окултния ученик, чиито преживявания са белязани с подчертана яркост и интензивност: „Скръбта иде вечер, а радостта – сутрин. Когато ученикът скърби, у него е вечер; когато се радва – сутрин. Влиянията на тъмнината носят скръб, а тия на Светлината – радост. Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден.“ Изпитанията каляват духа. Учителят П. Дънов ги сравнява с алхимична лаборатория, изградена от Живата Разумна Природа. В зависимост от начина на преминаването през изпитанията ученикът култивира у себе си различни качества на характера.
към текста >>

Ако се справи достойно с всички задачи, той придобива непоклатима вътрешна сила и започва да излъчва светлина: „Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ў – ще светне, Светлина ще стане.“ А когато успее да овладее вибрациите на светлината на определено равнище на нейната интензивност, той достига до познанието на Божествената Любов.
Когато у него е вечер, да мисли за Бога, защото у Бога е винаги ден.“ Изпитанията каляват духа. Учителят П. Дънов ги сравнява с алхимична лаборатория, изградена от Живата Разумна Природа. В зависимост от начина на преминаването през изпитанията ученикът култивира у себе си различни качества на характера. Ако се справи достойно с всички задачи, той придобива непоклатима вътрешна сила и започва да излъчва светлина: „Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ў – ще светне, Светлина ще стане.“ А когато успее да овладее вибрациите на светлината на определено равнище на нейната интензивност, той достига до познанието на Божествената Любов. Това е Рубикон, гранична точка по неговия духовен Път, от която нататък той се докосва до най-фината енергия в Битието. За предпоставките, обуславящи това велико постижение, Учителят на ББ у нас разказва: „Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов. Любовта се показва в най-голямата нищета.“ 7. Чистотата, Правдата и светлината: „Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина“, казва Учителят П.
към текста >>

7. Чистотата, Правдата и светлината:
В зависимост от начина на преминаването през изпитанията ученикът култивира у себе си различни качества на характера. Ако се справи достойно с всички задачи, той придобива непоклатима вътрешна сила и започва да излъчва светлина: „Ученикът, като мине през алхимичната лаборатория на природата, ще стане силен; а като мине през пещта ў – ще светне, Светлина ще стане.“ А когато успее да овладее вибрациите на светлината на определено равнище на нейната интензивност, той достига до познанието на Божествената Любов. Това е Рубикон, гранична точка по неговия духовен Път, от която нататък той се докосва до най-фината енергия в Битието. За предпоставките, обуславящи това велико постижение, Учителят на ББ у нас разказва: „Ученикът трябва да се стреми да достигне до оная светлина, при която може да разпознава истинската Любов. Любовта се показва в най-голямата нищета.“ 7. Чистотата, Правдата и светлината: „Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина“, казва Учителят П. Дънов, разкривайки по този начин пряката връзка между двете категории. Смисълът на тези негови думи е съсредоточен в езотеричното схващане, че ако човекът по духовния Път съблюдава абсолютна чистота в мисли, чувства, думи и дела, той – в същност неговата аура – започва да излъчва по-ярка светлина в съответна цветова гама. Преобладаващият цвят е белият (Христовият), за който вече стана въпрос по-горе. В този дух е и следното наставление на Мировия Учител: „Ходи по пътя на светлината!
към текста >>

В този дух е и следното наставление на Мировия Учител: „Ходи по пътя на светлината!
7. Чистотата, Правдата и светлината: „Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина“, казва Учителят П. Дънов, разкривайки по този начин пряката връзка между двете категории. Смисълът на тези негови думи е съсредоточен в езотеричното схващане, че ако човекът по духовния Път съблюдава абсолютна чистота в мисли, чувства, думи и дела, той – в същност неговата аура – започва да излъчва по-ярка светлина в съответна цветова гама. Преобладаващият цвят е белият (Христовият), за който вече стана въпрос по-горе. В този дух е и следното наставление на Мировия Учител: „Ходи по пътя на светлината! А пътят на светлината е път, по който няма никакъв прах.“ Въздействието на светлината се проявява и на физическо (или физиологическо), и на надфизическо равнище. Когато тя е възприета и усвоена правилно, тогава повлиява благотворно и на тялото, и на психиката. В известен смисъл тя би могла да бъде характеризирана и като невидим санитар на човешката мисловна дейност. И обратното, ако подходът към приемането на светлината не е правилен, тя е в състояние да навреди: „Ще приемаш светлината, за да почистваш мислите си.
към текста >>

А пътят на светлината е път, по който няма никакъв прах.“
„Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина“, казва Учителят П. Дънов, разкривайки по този начин пряката връзка между двете категории. Смисълът на тези негови думи е съсредоточен в езотеричното схващане, че ако човекът по духовния Път съблюдава абсолютна чистота в мисли, чувства, думи и дела, той – в същност неговата аура – започва да излъчва по-ярка светлина в съответна цветова гама. Преобладаващият цвят е белият (Христовият), за който вече стана въпрос по-горе. В този дух е и следното наставление на Мировия Учител: „Ходи по пътя на светлината! А пътят на светлината е път, по който няма никакъв прах.“ Въздействието на светлината се проявява и на физическо (или физиологическо), и на надфизическо равнище. Когато тя е възприета и усвоена правилно, тогава повлиява благотворно и на тялото, и на психиката. В известен смисъл тя би могла да бъде характеризирана и като невидим санитар на човешката мисловна дейност. И обратното, ако подходът към приемането на светлината не е правилен, тя е в състояние да навреди: „Ще приемаш светлината, за да почистваш мислите си. Много силната светлина поврежда очите и нервната система.“
към текста >>

Въздействието на светлината се проявява и на физическо (или физиологическо), и на надфизическо равнище.
Дънов, разкривайки по този начин пряката връзка между двете категории. Смисълът на тези негови думи е съсредоточен в езотеричното схващане, че ако човекът по духовния Път съблюдава абсолютна чистота в мисли, чувства, думи и дела, той – в същност неговата аура – започва да излъчва по-ярка светлина в съответна цветова гама. Преобладаващият цвят е белият (Христовият), за който вече стана въпрос по-горе. В този дух е и следното наставление на Мировия Учител: „Ходи по пътя на светлината! А пътят на светлината е път, по който няма никакъв прах.“ Въздействието на светлината се проявява и на физическо (или физиологическо), и на надфизическо равнище. Когато тя е възприета и усвоена правилно, тогава повлиява благотворно и на тялото, и на психиката. В известен смисъл тя би могла да бъде характеризирана и като невидим санитар на човешката мисловна дейност. И обратното, ако подходът към приемането на светлината не е правилен, тя е в състояние да навреди: „Ще приемаш светлината, за да почистваш мислите си. Много силната светлина поврежда очите и нервната система.“ Божественият принцип на Правдата (един от петте в Словото на Учителя П.
към текста >>

И обратното, ако подходът към приемането на светлината не е правилен, тя е в състояние да навреди: „Ще приемаш светлината, за да почистваш мислите си.
В този дух е и следното наставление на Мировия Учител: „Ходи по пътя на светлината! А пътят на светлината е път, по който няма никакъв прах.“ Въздействието на светлината се проявява и на физическо (или физиологическо), и на надфизическо равнище. Когато тя е възприета и усвоена правилно, тогава повлиява благотворно и на тялото, и на психиката. В известен смисъл тя би могла да бъде характеризирана и като невидим санитар на човешката мисловна дейност. И обратното, ако подходът към приемането на светлината не е правилен, тя е в състояние да навреди: „Ще приемаш светлината, за да почистваш мислите си. Много силната светлина поврежда очите и нервната система.“ Божественият принцип на Правдата (един от петте в Словото на Учителя П. Дънов наред с Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта) излъчва собствена светлина, притежаваща животворна енергия: „Светлината, която произтича от правдата, това е есенция на онази светлина, която дава живот. Тя е светлина, която носи живот в себе си. Любовта не може да се изяви на човека, в когото няма правда.“ В тази връзка българският духовен Учител цитира и фраза на Христос, доизяснявайки посочената по-горе своя мисъл: „Казва Христос: „Ще просветнат праведните.“ Какво ни интересува нас, че праведните ще просветнат?
към текста >>

Дънов наред с Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта) излъчва собствена светлина, притежаваща животворна енергия: „Светлината, която произтича от правдата, това е есенция на онази светлина, която дава живот.
Когато тя е възприета и усвоена правилно, тогава повлиява благотворно и на тялото, и на психиката. В известен смисъл тя би могла да бъде характеризирана и като невидим санитар на човешката мисловна дейност. И обратното, ако подходът към приемането на светлината не е правилен, тя е в състояние да навреди: „Ще приемаш светлината, за да почистваш мислите си. Много силната светлина поврежда очите и нервната система.“ Божественият принцип на Правдата (един от петте в Словото на Учителя П. Дънов наред с Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта) излъчва собствена светлина, притежаваща животворна енергия: „Светлината, която произтича от правдата, това е есенция на онази светлина, която дава живот. Тя е светлина, която носи живот в себе си. Любовта не може да се изяви на човека, в когото няма правда.“ В тази връзка българският духовен Учител цитира и фраза на Христос, доизяснявайки посочената по-горе своя мисъл: „Казва Христос: „Ще просветнат праведните.“ Какво ни интересува нас, че праведните ще просветнат? Много важно е туй. Без светлина в света не може да има еволюция. И още: „Думата „праведен“ не е такава празна дума, както сега я разбирате.
към текста >>

„Праведните ще просветнат“ значи правда, в която има светлина.“ В този смисъл праведният е човек на светлината – едновременно извисяваща го духовно и предлагаща дарове на общуващите с него.
Любовта не може да се изяви на човека, в когото няма правда.“ В тази връзка българският духовен Учител цитира и фраза на Христос, доизяснявайки посочената по-горе своя мисъл: „Казва Христос: „Ще просветнат праведните.“ Какво ни интересува нас, че праведните ще просветнат? Много важно е туй. Без светлина в света не може да има еволюция. И още: „Думата „праведен“ не е такава празна дума, както сега я разбирате. Христос влага нещо особено в тази дума. „Праведните ще просветнат“ значи правда, в която има светлина.“ В този смисъл праведният е човек на светлината – едновременно извисяваща го духовно и предлагаща дарове на общуващите с него. След всичко казано и коментирано дотук Учителят на ББ в България формулира важен закон на невидимата реалност: „Окултен закон е: „Праведните трябва да просветнат и като просветнат, всичко е в техни ръце. Ако не просветнат, никаква сила няма да имат.“ Ако човек прилага принципа на Правдата на всички равнища в съществуванието си, той става достоен за названието „Христов ученик“. И неговата визитна картичка в света на Духа е не името, професията, социалното му положение или материалното му богатство, а качеството на излъчваната от него светлина: „Някой казва: „Мога ли да бъда ученик на Христа? “ – Можеш да бъдеш ученик на Христа, но твоята правда трябва да издава светлина, не обикновена светлина на газ и на електричество; по-особена светлина се изисква.“ Удивително е разкритието на Учителя П.
към текста >>

И това е светлината на праведните.
“ – Можеш да бъдеш ученик на Христа, но твоята правда трябва да издава светлина, не обикновена светлина на газ и на електричество; по-особена светлина се изисква.“ Удивително е разкритието на Учителя П. Дънов, че в същност познатата ни светлина в материалния свят представлява излъчването на безброй напреднали Същества, които са израснали в съвършена праведност. В тази насока сякаш от само себе си се налага изводът, че ако те прекратяха дори само за миг потока на живителна светлина, то това би било гибелно за цялата физическа вселена: „Преди милиарди и милиарди години тия същества във Вселената – праведните – са минали през Отца и са придобили тази светлина. И благодарение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните. – Кой са праведните? – Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И, следователно, сегашната светлина – това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят – да живеят в правда, с нас на Земята би се свършило.“ Логическата нишка на приемствеността в човешката история диктува необходимостта осъзналите духовните закони в Космоса да ги прилагат активно в живота си, за да оставят на потомците си един по-добър и по-светъл свят: „Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда? “ – За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина.
към текста >>

Източник на биологическия живот върху планетата Земя е светлината, излъчвана от звездата-майка на планетарната ни система – Слънцето.
Без наличие на повсеместно осмислена и приложена Правда не би могъл да бъде изграден фундаментът на Новата Култура на VI раса – Културата на Любовта. Само пречистеното и обновено колективно съзнание на човешкия род е в състояние да извърши подобен прелом в хода на своето историческо и духовно развитие: „Правдата, това е основата, на която в бъдеще Любовта ще се изявява и ще осияе човешките души. И тъй, в тази правда, в която влизате, обединете вашата светлина всички, тъй както слънчевият лъч. Взаимната светлина, която излиза от вас, ще я препратите към този свят.“ 8. Слънчевата светлина: Източник на биологическия живот върху планетата Земя е светлината, излъчвана от звездата-майка на планетарната ни система – Слънцето. Самата звезда във вида, в който я познава астрономическата наука, е физическото проявление (или тяло) на едно велико Същество, наричано в езотеричното познание Слънчев Логос. То от своя страна е център на изявата на огромен брой разумни Същества от висока степен на духовна еволюция. Именно те в своята съвместна жизнена дейност, пропита от Божествена Мъдрост и Любов, са извор на животворна светлина за своите по-малки братя и сестри – земните хора: „Светлината на Слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.“ Освен видимата слънчева светлина до нас достигат и други негови излъчвания, от по-фино естество, неуловими за физическите сетива: „Има известни лъчи, които минават през Земята и заминават. Има една светлина от Слънцето, която не можем да я спрем, тя не прави никакво пречупване, тя само преминава. За тази светлина нищо не знаем.
към текста >>

Именно те в своята съвместна жизнена дейност, пропита от Божествена Мъдрост и Любов, са извор на животворна светлина за своите по-малки братя и сестри – земните хора: „Светлината на Слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.“ Освен видимата слънчева светлина до нас достигат и други негови излъчвания, от по-фино естество, неуловими за физическите сетива: „Има известни лъчи, които минават през Земята и заминават.
Взаимната светлина, която излиза от вас, ще я препратите към този свят.“ 8. Слънчевата светлина: Източник на биологическия живот върху планетата Земя е светлината, излъчвана от звездата-майка на планетарната ни система – Слънцето. Самата звезда във вида, в който я познава астрономическата наука, е физическото проявление (или тяло) на едно велико Същество, наричано в езотеричното познание Слънчев Логос. То от своя страна е център на изявата на огромен брой разумни Същества от висока степен на духовна еволюция. Именно те в своята съвместна жизнена дейност, пропита от Божествена Мъдрост и Любов, са извор на животворна светлина за своите по-малки братя и сестри – земните хора: „Светлината на Слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина.“ Освен видимата слънчева светлина до нас достигат и други негови излъчвания, от по-фино естество, неуловими за физическите сетива: „Има известни лъчи, които минават през Земята и заминават. Има една светлина от Слънцето, която не можем да я спрем, тя не прави никакво пречупване, тя само преминава. За тази светлина нищо не знаем. За този свят, който ни осветява, нищо не знаем.“ Разбира се, великият духовен Учител е наясно със същността и произхода на тези лъчения, но съвременното човечество очевидно все още не е съзряло като общност за получаването на такъв вид духовно-мистично познание. Всяко познание достига до човека – като личност или като колективно цяло – тогава, когато той е подготвен да го възприеме правилно и да го използва за целите на Доброто. На друго място в теоретичната си система Учителят П.
към текста >>

Един от най-съществените изводи от разглежданата тук тематика е езотеричният факт, че светлината е носител и проводник на всемирната Разумност.
На друго място в теоретичната си система Учителят П. Дънов допълва темата за неизвестните излъчвания на Слънцето: „Има една светлина, която се отделя от Слънцето и минава-заминава покрай Земята, но ние не я възприемаме, а по-далечните планети я възприемат. Това са лъчите Х, радиоактивни сили.“ Казаното за степента на подготвеност на земния човек да възприеме определен вид информация или познание се отнася с пълна сила и за планетите, по-точно – за Съществата, чиито физическа тела са те, Планетарните Логоси. Земният Логос в еволюционно отношение не е между най-напредналите в рамките на Слънчевата система. Затова и посочените по-горе лъчения не могат да бъдат усвоени от него, а се отправят към други, стоящи по-високо в еволюционната стълбица планети. Един от най-съществените изводи от разглежданата тук тематика е езотеричният факт, че светлината е носител и проводник на всемирната Разумност. Тя стимулира скритите сили в представителите на всички природни царства за оптимално проявление и за реализиране на разумната програма, заложена в най-дълбоката им същност: „Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия...“
към текста >>

Светлината не се търси, но се възприема.
Земният Логос в еволюционно отношение не е между най-напредналите в рамките на Слънчевата система. Затова и посочените по-горе лъчения не могат да бъдат усвоени от него, а се отправят към други, стоящи по-високо в еволюционната стълбица планети. Един от най-съществените изводи от разглежданата тук тематика е езотеричният факт, че светлината е носител и проводник на всемирната Разумност. Тя стимулира скритите сили в представителите на всички природни царства за оптимално проявление и за реализиране на разумната програма, заложена в най-дълбоката им същност: „Може да се вземе пример от природата: изложете кое и да е цвете на Слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание – то ще знае как да цъфне; изложете и кое да е плодно дърво на слънчевите лъчи и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина, ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия...“ Несъмнени са лечебните свойства на слънчевата светлина. Всеки от нас по един или друг начин ги е изпитал в собствения си живот. Самият Учител П.
към текста >>

Дънов след побоя, нанесен му през 1936 г., се е възстановявал продължително под благотворното въздействие на топлината и светлината, извиращи безспир от Слънцето.
И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обгърне всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия...“ Несъмнени са лечебните свойства на слънчевата светлина. Всеки от нас по един или друг начин ги е изпитал в собствения си живот. Самият Учител П. Дънов след побоя, нанесен му през 1936 г., се е възстановявал продължително под благотворното въздействие на топлината и светлината, извиращи безспир от Слънцето. И тъй като познанието, което предава на своите последователи, е изпитано без изключение от самия него, той има пълното основание да отбележи: „Слънцето съдържа всички медикаменти в себе си. Няма болест, която да не се подчинява на действието на слънчевите лъчи. За да се лекува, човек трябва да прекара слънчевите лъчи през призма – реално или мислено. Същото е и със светлината – за да дойде до нашите очи като светлина, тя минава през няколко трансформатора. Ние възприемаме пречупена, рефлексирана светлина, а не права, затова и виждаме нещата относително, а не абсолютно.
към текста >>

Същото е и със светлината – за да дойде до нашите очи като светлина, тя минава през няколко трансформатора.
Самият Учител П. Дънов след побоя, нанесен му през 1936 г., се е възстановявал продължително под благотворното въздействие на топлината и светлината, извиращи безспир от Слънцето. И тъй като познанието, което предава на своите последователи, е изпитано без изключение от самия него, той има пълното основание да отбележи: „Слънцето съдържа всички медикаменти в себе си. Няма болест, която да не се подчинява на действието на слънчевите лъчи. За да се лекува, човек трябва да прекара слънчевите лъчи през призма – реално или мислено. Същото е и със светлината – за да дойде до нашите очи като светлина, тя минава през няколко трансформатора. Ние възприемаме пречупена, рефлексирана светлина, а не права, затова и виждаме нещата относително, а не абсолютно. За всичко ние имаме една относителна представа.“ Ала за да усвоиш пълноценно здравословното влияние на Слънцето, нужна е предварителна вътрешна настройка, нужна е вяра в обективното действие на космическите закони и съответна концентрация: „Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: „Я оздравея, я не! “, разбира се, че няма да имаш резултат. През това време умът ти ходи по търговия, тук и там, и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината. Когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината, за нищо друго.
към текста >>

През това време умът ти ходи по търговия, тук и там, и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината.
За да се лекува, човек трябва да прекара слънчевите лъчи през призма – реално или мислено. Същото е и със светлината – за да дойде до нашите очи като светлина, тя минава през няколко трансформатора. Ние възприемаме пречупена, рефлексирана светлина, а не права, затова и виждаме нещата относително, а не абсолютно. За всичко ние имаме една относителна представа.“ Ала за да усвоиш пълноценно здравословното влияние на Слънцето, нужна е предварителна вътрешна настройка, нужна е вяра в обективното действие на космическите закони и съответна концентрация: „Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: „Я оздравея, я не! “, разбира се, че няма да имаш резултат. През това време умът ти ходи по търговия, тук и там, и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината. Когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината, за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си за половин час към Слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат.“
към текста >>

Когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината, за нищо друго.
Същото е и със светлината – за да дойде до нашите очи като светлина, тя минава през няколко трансформатора. Ние възприемаме пречупена, рефлексирана светлина, а не права, затова и виждаме нещата относително, а не абсолютно. За всичко ние имаме една относителна представа.“ Ала за да усвоиш пълноценно здравословното влияние на Слънцето, нужна е предварителна вътрешна настройка, нужна е вяра в обективното действие на космическите закони и съответна концентрация: „Ако не вярваш в силата на слънчевата светлина и си казваш: „Я оздравея, я не! “, разбира се, че няма да имаш резултат. През това време умът ти ходи по търговия, тук и там, и не можеш да се ползваш съзнателно от светлината. Когато се лекуваш на слънчевата светлина, ще мислиш само за светлината, за нищо друго. Достатъчно е да концентрираш ума си за половин час към Слънцето и слънчевата светлина, за да имаш резултат.“
към текста >>

63. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Вървейки по духовния Път и изпълнявайки дълга си на Божий служител, ти откриваш в отражението на картината на света своя собствен истински облик.
Всяко действително познание започва от самопознанието. Познавайки себе си, ти достигаш до познание на всичко във Вселената. Нещо повече – прозираш и замисъла на Създателя за Космоса като цяло и за всяка обективна реалност в него, за назначението на всяко творение. И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост. А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и готовност на служението. Вървейки по духовния Път и изпълнявайки дълга си на Божий служител, ти откриваш в отражението на картината на света своя собствен истински облик. Това е обликът на Божието чедо, чийто духовен потенциал е равнобожествен. Влагаш ли в служението си великата Любов на Първопричината, наградата ти е по-ценна от всички богатства на Земята – заплащат ти с Истината за твоята Божествена природа и за мисията ти тук и сега. Първата и най-важна заповед още в старозаветния Закон, предадена с прости думи от Христос и оставаща актуална и в новозаветната епоха, е да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила (т.е. дух). В тази чиста и могъща Любов на сътвореното същество към неговия Небесен Баща изгарят всички страдания и скверноти, разсипват се на прах всички кармични вериги, задържащи го в обителта на гъстата материалност. Потапяйки се в океана на тази животворяща Любов, пробудената душа прониква и в тайните на закона на служението.
към текста >>

Казано е: „Син Человечески не дойде да Му служат, а да послужи.“ От казаното бихме могли да изведем заключението, че учението е основна, водеща характеристика на човека в земната му изява, докато служението е най-съществената характеристика на духовните същества на Светлината – ангелите.
Ангелите служат, а човек се учи. Човек се учи сега, а ангелите се проявяват – слугуват. Човек трябва да е бил ученик, за да може да слугува. Хората са ученици, а ангелите – служители. В това отношение ученикът се учи, а служителят служи. Казано е: „Син Человечески не дойде да Му служат, а да послужи.“ От казаното бихме могли да изведем заключението, че учението е основна, водеща характеристика на човека в земната му изява, докато служението е най-съществената характеристика на духовните същества на Светлината – ангелите. И преходът от учение към служение е преход от човешкото към ангелското царство във Вселената. Всички природни царства (минерално, растително, животинско и човешко), както и надприродните (ангелско, с деветте ангелски чина), в своето еволюционно развитие допринасят за осъществяването на великия Божествен план за света, т.е. по свой начин служат на Бога. Колкото по-съвършена е формата, толкова по-интензивно и целенасочено е проявлението на Духа чрез нея, като този процес достига своя апогей в общностите на Разума. Учителят на Бялото братство (ББ) в България разкрива тези взаимозависимости, както следва: „Плодните дървета работят за оправяне на света.
към текста >>

И така, крачка по крачка, ученикът по духовния Път, въоръжен с безсмъртната и животворяща Любов, достига дверите на вечното Царство на Светлината и ги прекрачва, за да отдаде по-нататък най-доброто от себе си на служението.
На Бога и Божественото сме длъжни да служим единствено и само от Любов и с Любов: „Вие се радвате, когато един човек ви обича. Щом един човек ви обича, Бог ви се усмихва. Бог ви е възлюбил. Щом хората ви обичат, имате бъдеще. Служене на Бога с Любов“ (Учителят П. Дънов). И така, крачка по крачка, ученикът по духовния Път, въоръжен с безсмъртната и животворяща Любов, достига дверите на вечното Царство на Светлината и ги прекрачва, за да отдаде по-нататък най-доброто от себе си на служението. Той вече е прозрял великата истина, че служението е форма на Любов. („Любовта подразбира служене. Любовта е служене, доброволно, с радост. Майката слугува на децата си и на мъжа си, защото ги обича. Любовта движи всички същества.“) И че всяко човешко действие, всяка мисъл, чувство и слово, които са изпълнени с Любов, са проявление на служението, отдадено на Бога: „Да обичате другите хора, това е служене на Бога.
към текста >>

64. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята.
Качествата на планетната материя и атмосфера, формите и размерите на орбитите, оста и скоростта на въртене - всичко е буквално одухотворено, оживявайки в своя психичен еквивалент. Не по-малко интригуващо е подробното описание на центровете и областите на транссатурновите планети (Уран, Нептун, Плутон и Хано) върху черепа и дланите на ръцете, което се прави също за първи път в световната литература. „Физическият, духовният и Божественият свят съществуват едновременно. Те са три неразделни свята, които ние сами сме отделили един от друг. За да влезем в реалността на живота, ние трябва да ги съединим в съзнанието си и никога да не ги отделяме един от друг. физическият свят е пълно отражение на Божествения, а духовният е посредник между двата свята. Който разбира това, той няма да се сили да стане духовен, защото духовността е вътрешен процес. Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен.“ Учителя Беинса Дуно КЛЮЧ ВТОРИ. ХАРМОНИЯТА НА СФЕРИ. Този ключ е предназначен за сърцето на читателя, настроен преди всичко емоционално, поетично, дори мистично, затова и езикът в тази част на предговора ни ще бъде почти метафоричен. Можем да започнем от раздела за домификацията в труда на Николай Дойнов, който непременно ще привлече вниманието на повече или по-малко подготвения читател с оригиналните си аналогии от кристалологията.
към текста >>

Седеше полуизлегнат върху дивана с неизменното си слухово апаратче на дясното ухо и гледаше спокойно към светлината от прозореца.
Книгата на Николай Дойнов е преди всичко, както вече отбелязахме, огънче от светилището на Великата окултна Школа на Учителя Беинса Дуно. Още повече, че самият той е подчертавал, че с идването си на земята Христос е загубил ключа за астрологията. Не се наемам да тълкувам какво точно се крие зад иносказателността на това твърдение, но за какви екзистенционални или хармонични ключове може да става дума след всичко това?... Преди да започнем работа върху издаването на тази книга, посетих Николай Дойнов в апартамента на дъщеря му в София. Той дори не разбра, че бях влязъл в стаята. Седеше полуизлегнат върху дивана с неизменното си слухово апаратче на дясното ухо и гледаше спокойно към светлината от прозореца. На масата до него лежеше току-що завършен хороскоп на болно младо момиче. Тогава може би безмълвната негова мъдрост е докоснала бедността на моето знание и се е родила идеята за астрологичната екзистенция и хармонията на сферите... Варна, февруари 1993 година Димитър Н. Калев
към текста >>

65. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на Планетата.
Всичко това говори, че той е къс от разрушената Планета. Останалите спътници, които по-късно бяха открити, имат много по-малки размери. някои от които от порядъка само по на няколко километра. Всички те имат за орбити разтеглени елипси с най-различна ъгли на плоскост спрямо плоскостта на Юпитеровата орбита Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обрат Всичко това ясно говори, че те са късове от разрушена Планета. Тези късове, благодарение на грамадната гравитационна сила на Юпитер, са привлечени и са останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на Планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник. Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра. Той има една ясно изразена характерност: от всички членове на Слънчевото семейство (Планети и спътници) той има най-голяма отразителна способност - най-голямо Албедо, равно на 0,73, т.е. най-ярко свети.
към текста >>

По посока на това съзвездие се намира централното ядро на нашата галактика, която представлява грамаден куп от звезди с диаметър около 2000 светлинни години (светлинната година е мярка в астрономията, която определя разстоянието, което светлината изминава за една година, движейки се със скорост 300 000 километра в секунда), отдалечен от нас (от Слънчевата система) на разстояние от 30 000 светлинни години.
Всичко това показва какво давай какви възможности ще придаде на Юпитеровото влияние това съзвездие - възможността за постигане и осъществяване на всяка поставена задача. Слабите звезди в действителност не са слаби и нямат слаб блясък, а се намират много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Доплер. до нас достигат само теченията с къси вълни, които действуват върху горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на юпитеровото влияние топло, бащинско отношение към всичко. По посока на това съзвездие се намира централното ядро на нашата галактика, която представлява грамаден куп от звезди с диаметър около 2000 светлинни години (светлинната година е мярка в астрономията, която определя разстоянието, което светлината изминава за една година, движейки се със скорост 300 000 километра в секунда), отдалечен от нас (от Слънчевата система) на разстояние от 30 000 светлинни години. Поради грамадното разстояние и многото мъглявини отделни звезди не могат да се видят в него, а се вижда само общ куп като светещо кълбо. Това кълбо от звезди придава на юпитеровото влияние голяма възможност за тесен контакт с идейния свят. Богатство на идеи за всякаква работа и задача имат хората под силното влияние на Юпитер. Всякога, когато имат да разрешават и осъществяват нещо, идеите и методите за това проблясват в мозъка на тези хора. Идва им и смелост за действие и увереност в добрия изход на поставеното.
към текста >>

66. Плутон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Опитно може да се установи този ефект: ако в тъмно помещение поставим тъмна на цвят топка и от известно разстояние светнем с малко електрическо фенерче, то ще видим само отражението на светлината, която фенерчето е изпратило до централната или някоя друга област от топката, но съвсем не трябва да се приема, че това е размерът на самата топка.
Къде можем да предположим, че са направили грешка Кьопер и онези астрономи, които приемат, че Плутон има малък размер? Установено е, че на повърхността на Планетата има температура от минус 220 градуса. При тази температура всички елементи са в течно или предимно в твърдо замръзнало състояние. Изчислено е също, че ако имаме един наблюдател на Плутон, той ще види Слънцето оттам само като голяма звезда с диаметър от около пет-шест сантиметра. Естествено е да приемем, че с този размер Слънцето не може да осветява изцяло Планетата; тя ще бъде тъмна, а тъмният диск на Планетата ще отразява Слънчевия образ само в едно кръгче от изпратена слънчева светлина, което съвсем не отразява действителния размер на Планетата. Опитно може да се установи този ефект: ако в тъмно помещение поставим тъмна на цвят топка и от известно разстояние светнем с малко електрическо фенерче, то ще видим само отражението на светлината, която фенерчето е изпратило до централната или някоя друга област от топката, но съвсем не трябва да се приема, че това е размерът на самата топка. На снимки, получени през месец април 1978 година, образът на Плутон се е оказал удължен. Така изглеждал и на серията снимки от 1979 година Поради това се приема от някои астрономи, че Плутон има спътник много близо до него, но поради голямата отдалеченост Планетата и спътника не се виждат като отделни. Този все още неустановен спътник, наречен Д ар о н, отстои от Планетата на разстояние 15 000 и 19 000 километра Това предположение е също неприемливо. Едно такова малко разстояние на спътник до Планета е недопустимо. Допускайки, че от гледището на Астрологията Плутон има голям диаметър, ще приемем, че това светло кръгче, наблюдавано на толкова малко разстояние, не е нищо друго, освен отразен по периферната повърхност на Плутон образ на някое по-светло Небесно тяло.
към текста >>

67. Човек - Сава Калименов (1901 - 1990)

— Той ще те изведе към светлината.“ „Какво нищожество е човекът“ — си казваш понякога ти, а не знаеш, че в тебе се съдържа цялата вселена... Ако би могъл само да проникнеш всецяло в дълбината, която се крие в тези думи! Ти си микрокосмоса на цялата вселена; ти си, в умален вид, цялата вселена.
За какво ти говорят звездите? — Виж, милиарди златни точки трептят в безкрайните пространства, пращайки ти своя привет. Какво искат да ти кажат те? — — „Човече, колкото малък, слаб и нищожен да се мислиш, в тебе е положено едно зърно от вечността, пред което е безсилна всякаква смърт, всякакви житейски бури и несгоди. В теб живее безсмъртния Божи Дух, и Той не ще те остави завинаги да останеш в тъмнина. — Той ще те изведе към светлината.“ „Какво нищожество е човекът“ — си казваш понякога ти, а не знаеш, че в тебе се съдържа цялата вселена... Ако би могъл само да проникнеш всецяло в дълбината, която се крие в тези думи! Ти си микрокосмоса на цялата вселена; ти си, в умален вид, цялата вселена. Всичко, което съществува в нея, съществува и в теб. Всички земни и небесни неща имат своето отражение, своето подобие в твоята душа и тяло“. * Човек представлява от себе си една малка вселена, един микрокосмос, в който няма абсолютно нищо, нито една резчица и точка, които, в извънмерно увеличен вид, да не се срещат и в голямата Вселена — Макрокосмоса и обратно. Обърни погледа си към атома — най-малката, химически неделима частица на всяко едно тяло. Ти ще видиш, че тя е миниатюра на цяла една слънчева система в тялото на Великия Небесен Човек — Вселената, в която буйния бяг на планетите около централното светило се сравнява само със същия бяг на електроните около централната ядка на атома.
към текста >>

Всички земни и небесни неща имат своето отражение, своето подобие в твоята душа и тяло“.
Какво искат да ти кажат те? — — „Човече, колкото малък, слаб и нищожен да се мислиш, в тебе е положено едно зърно от вечността, пред което е безсилна всякаква смърт, всякакви житейски бури и несгоди. В теб живее безсмъртния Божи Дух, и Той не ще те остави завинаги да останеш в тъмнина. — Той ще те изведе към светлината.“ „Какво нищожество е човекът“ — си казваш понякога ти, а не знаеш, че в тебе се съдържа цялата вселена... Ако би могъл само да проникнеш всецяло в дълбината, която се крие в тези думи! Ти си микрокосмоса на цялата вселена; ти си, в умален вид, цялата вселена. Всичко, което съществува в нея, съществува и в теб. Всички земни и небесни неща имат своето отражение, своето подобие в твоята душа и тяло“. * Човек представлява от себе си една малка вселена, един микрокосмос, в който няма абсолютно нищо, нито една резчица и точка, които, в извънмерно увеличен вид, да не се срещат и в голямата Вселена — Макрокосмоса и обратно. Обърни погледа си към атома — най-малката, химически неделима частица на всяко едно тяло. Ти ще видиш, че тя е миниатюра на цяла една слънчева система в тялото на Великия Небесен Човек — Вселената, в която буйния бяг на планетите около централното светило се сравнява само със същия бяг на електроните около централната ядка на атома. Всяка една клетка в нашето тяло съответствува на цяла една отделна вселена; артериите и вените ни — това са млечните пътища на Космоса — буйните небесни реки; а нашите органи и органни системи — представляват безкрайно по-големи системи във вселената, всяка от които се състои от хиляди и милиони слънчеви системи, със своите слънца, планети и млечни пътища. .. И — всяко едно съзвездие от нашата вселена си има своето място, своя орган, своя съответен център вътре в нашето тяло, с което то е свързано с една тайнствена връзка — връзката на симпатията, на подобието и която е проводника на неговото влияние върху нас.
към текста >>

Човек съдържа в себе си всичко, в него се намира отражението на всичко съществуващо.
Ти ще видиш, че тя е миниатюра на цяла една слънчева система в тялото на Великия Небесен Човек — Вселената, в която буйния бяг на планетите около централното светило се сравнява само със същия бяг на електроните около централната ядка на атома. Всяка една клетка в нашето тяло съответствува на цяла една отделна вселена; артериите и вените ни — това са млечните пътища на Космоса — буйните небесни реки; а нашите органи и органни системи — представляват безкрайно по-големи системи във вселената, всяка от които се състои от хиляди и милиони слънчеви системи, със своите слънца, планети и млечни пътища. .. И — всяко едно съзвездие от нашата вселена си има своето място, своя орган, своя съответен център вътре в нашето тяло, с което то е свързано с една тайнствена връзка — връзката на симпатията, на подобието и която е проводника на неговото влияние върху нас. И всяка една звезда, планета, система, си има също такива станции, такива отражения и центрове в нашето тяло, където се концентрира и през където минава тяхното влияние. По такъв начин, човек представлява от себе си един кръстопът, един център, в който се срещат влиянията, едни по-силни други по-слаби, на всичко, което съществува във вселената. Човек съдържа в себе си всичко, в него се намира отражението на всичко съществуващо. И сам той е една неразривна част от това Цяло — Безграничната Вселена, докато всяка мисъл за отделност и всеки стремеж за егоистично обособяване за сметка на другите, представлява самоизмама, която по-рано или по-късно ще се разбие в прах пред категоричния глас на единството на живота. Човек е част от Вселената, човек е част от Човечеството и затова всяко зло, което той прави на други части от тая Вселена, от това Човечество, рано или късно ще се струпа на главата му, и всяка негова егоистична дейност, в която не се държи сметка за интересите на Цялото, ще му докара в края на краищата гибелни за него последици. Това се отнася не само до отделния човек, но и до всяка група, класа, съсловие, народ и т. н.: егоистичната дейност винаги носи гибел, както за другитe, така и за този, който се отдава на нея. Светът е едно Цяло, един Организъм, й всяко зло, което вършим на отделни части на тоя организъм, вършим го същевременно и на себе си.
към текста >>

68. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

- Прекарва два месеца в Арбанаси в работа над книгата си „Завета на цветните лъчи на светлината.“ 15-21 август 1912.
- Изнася неделни проповеди в София. По структура проповедите са близки до методистката богословска практика, но по съдържание отразяват научното мислене на тогавашното време. Прекъсва проповедите само за обичайните си обиколки из провинцията. 1912. - Посреща Новата година в Бургас със семейството на Г. Стойчев. Юни-юли 1912. - Прекарва два месеца в Арбанаси в работа над книгата си „Завета на цветните лъчи на светлината.“ 15-21 август 1912. - Годишна среща на Веригата в Търново. Раздава на присъстващите по един екземляр от „Завета на цветните лъчи на светлината“. Къщата на Гумнерови на ул. „Опълченска“ има доста живописна слава. Тя е малка къща близнак с два отделни входа, в която Гумнерови не живеят.
към текста >>

Раздава на присъстващите по един екземляр от „Завета на цветните лъчи на светлината“.
Прекъсва проповедите само за обичайните си обиколки из провинцията. 1912. - Посреща Новата година в Бургас със семейството на Г. Стойчев. Юни-юли 1912. - Прекарва два месеца в Арбанаси в работа над книгата си „Завета на цветните лъчи на светлината.“ 15-21 август 1912. - Годишна среща на Веригата в Търново. Раздава на присъстващите по един екземляр от „Завета на цветните лъчи на светлината“. Къщата на Гумнерови на ул. „Опълченска“ има доста живописна слава. Тя е малка къща близнак с два отделни входа, в която Гумнерови не живеят. Тъй като са бездетни и далеч от идеята за разгъване на сериозно семейно битово строителство, те щедро я предоставят за ползване на хора с каузи, които са им присърце. В южната й половина по посока на Витоша те приютяват този, който за тях е бъдещия всемирния духовен учител — Петър Дънов, а в северната половина на къщата по посока на централната гара бъдещата звезда на Третия комунистически интернационал - Георги Димитров.
към текста >>

Спорадично някои от членовете на Веригата го приютяват в Търново, Арбанаси, Сливен и пр., да разработва и пише издадените си през този период трудове за Пентаграма, или накратко „Петте стъпки за повдигане на човешката душа“, и една от основните си книги от началния период на живота си като всемирен учител „Заветът на цветните лъчи на светлината.“ През цялото това време, когато е във Варна например, той се настанява при сестра си и има стая за работа в Арбанаси в къщата на Елена Иларионована на ул.
Макар и бъдещото Бяло Братство на дъновистите дълги години да продължава да е приют за много млади, пък и не толкова млади, недоволници от тогавашния господстващ духовен и културен живот на България. * * * Като казваме, че Дънов се приютява в къщата на Гумнерови на ул. „Опълченска“ в София, това съвсем не значи, че той прекъсва, или намалява активността си в областите на досегашното разширяване на идеите си. Той активно продължава френологическите си изследвания и изнасянето на сказки на тази тема из страната, прави обиколки по време на които постепенно започва да изнася духовни проповеди с цялата си опитност на професионален протестантски проповедник, обогатени обаче с кълновете на бъдещите си неделни беседи на „Изгрева“. Ежегодно участва в срещите на „Веригата“, които до 1909 се провеждат във Варна, а от 1911 в Търново. Спорадично някои от членовете на Веригата го приютяват в Търново, Арбанаси, Сливен и пр., да разработва и пише издадените си през този период трудове за Пентаграма, или накратко „Петте стъпки за повдигане на човешката душа“, и една от основните си книги от началния период на живота си като всемирен учител „Заветът на цветните лъчи на светлината.“ През цялото това време, когато е във Варна например, той се настанява при сестра си и има стая за работа в Арбанаси в къщата на Елена Иларионована на ул. „Цветарска“ 28. Между другото Елена Иларионова в спомените си дава ярка илюстрация на начина, по който протича привличането и развитието на бъдещите последователи на Дънов през този период. За нея предпоставките за бъдещето й насочване към дъновизма се полагат още от първия Търновски Държавен девически пансион, в който започва образованието си през 1881 година. Там ги възпитават в религиозен дух и почти всяка седмица ги водят на църква. Обрядите и тайнствата, с които това е свързано, събуждат в нея въпросите за съществуването на Бога, за наличието на друг свят, където душата пребивава след края на физическия живот.
към текста >>

Божествената мъдрост е едно отражение във вашата мъдрост.
Да сте деца значи да сте вътре в мъдростта. Това говорят великите Учители. Ето защо никога не трябва да загубвате детския си дух, защото ще остареете. А когато остареете ще изгубите живота, а когато го изгубите ще ви изпъдят и тогаз ще скитате. А за скитниците трябва възпитание. Божествената мъдрост е едно отражение във вашата мъдрост. Тя не може да се предаде на книга. На книга може да се предадат само нейните знаци т.е. мъдростта може да се предава така, както се предава музиката по нотите. Колко музика има, мислите, в нотите написани на книга. Трябва не само нотите на книгата, но трябва и инструмент, не само инструмент, но трябва и свирач, и не само свирач, но той трябва да се вдъхнови.
към текста >>

Идва пренатовареното лято на 1912, когато през юни и юли Дънов работи в Арбанаси над „Заветът на цветните лъчи на светлината“.
Той напразно ги моли тихо и спокойно да имат търпение да го изслушат. Това още повече ги възбужда, и става направо нетърпимо. Учителят не реагира, но присъстващите братя и сестри се опитват да надмогнат виковете на поповете като запяват станалите вече популярни братски песни „Братство, единство ние искаме...“ и „Зора се чудна зазорява.“ Хаосът бавно заглъхва и Учителят произнася словото си, сякаш нищо не е станало. Свещениците дремят по столовете, и не обелват дума повече. До лятото на 1912 година Дънов започва да изнася спорадично неделни проповеди на различни места в София, продължава обиколките си в провинцията с обичайните си сказки, а Нова година посреща в Бургас в дома на семейство Стойчеви. Идва пренатовареното лято на 1912, когато през юни и юли Дънов работи в Арбанаси над „Заветът на цветните лъчи на светлината“. През август 1912 на годишната среща на Веригата в Търново, той раздава на участниците по един екземляр от книгата, за да им помогне, както се изразява, в съзнателната им работа върху себе си. Периодът на живота на Учителя около „Опълченска“ отминава. Къщата на „Опълченска 66“, разбира се, си остава собственост на Братството, тъй като, както вече казахме, бездетните Гумнерови му я подаряват. Завършва това, което може да се нарече големия период на формирането на Бялото Братство. Оградата отделяща го от Третия интернационал твърдо е изградена Георги Димитров е минала заминала история.
към текста >>

69. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Няма да разберем за стената пред носа си в тъмното, без да си ударим носа в нея, та да звънне тактилното ни чувство и без да видим отражението на светлината в нея със зрението си.
„В началото бе Словото и Словото бе у Бог и нищо без него не бе.“ И Йоан не бе? И това евангелие не бе? И аз и четенето ми...!?? Та на мен, студента по английска филология, това обясняваше цялата лингвистика. Няма нищо, не само смисъл, но пълно нищо без сигнала и съобщението. Няма да разберем за стената пред носа си в тъмното, без да си ударим носа в нея, та да звънне тактилното ни чувство и без да видим отражението на светлината в нея със зрението си. На любителя философ - обясняваше цялото битие. Няма стена, няма свят, няма материя без сетиво да я възприеме. Бъркли бе прав. На утрешния писател това обясняваше какво е то да пишеш за каквото и да е - не идея в думи, не случка в думи, не хора и съдби и характери, описани в думи. Самото Слово! С главна буква! То е, което ще ме всмукне напред с вакуума си, защото и идеи, и думи, и хора, и съдби, и характери са дошли, са изсмукани от небитието от него само, от писателя, и за да извадиш от небитието, от нестаналото и идеи, и случки, и хора, и съдби, и характери, трябва да яхнеш и да се понесеш напред със Словото, което ги е създало.
към текста >>

Има пастири, носещи светлината на Божието слово, но има и попове; има храмове на Бога, които окрилят и заздравяват душата, но има и църковни батаци.
О, те не знаят, но той ще дигне такива огради и ще насади вътре такива църкви и училища във Варна, и къде ли не, и той не знае къде - но нищо! Сега няма да им казва, да не се изплашат от пътя, по който е тръгнал, но във всеки от тези дворове ще има камбанария - да заглушава грухтенето на ежедневието и да надвишава кривите керемидени покриви на дребните залисии и баирите там, за да се носи погледът, да лети. А този тук храм, няма какво да се преструваме - ще се казва „Св. Атанас“. Е, селяните искат да е на неговия светия. Да бъде! Тоя е само първият, другите ще видим как ще ги кръстим! Но още строежът доникъде не е стигнал, кажи го, и идва вест от Варна, че се нарежда от властите да се спре тая работа. Чорбаджи Атанас ще трябва по неравния път да стигне до истината, че реалността е малко по-друга от чистите му мечти. Има пастири, носещи светлината на Божието слово, но има и попове; има храмове на Бога, които окрилят и заздравяват душата, но има и църковни батаци. Селяните са като втрещени от тази забрана, но Атанас не е който и да е, и скоро се ориентира в кашата и разбира откъде иде всичко и как е станало. Дошли са нови времена, не е старото време на младостта му, когато православните в цялата империя са като братя с едни проблеми и едни общи цели. Не е вече онова щастие, че в Цариград при правителството най-сетне има официално признато представителство на източноправославните църкви да защитава правата им. Патриаршията вече не е майка на всички - били те гагаузи, гърци, сърби, българи, сирийци - каквито щеш! След Завярата, след добиването на независимостта на Гърция гърците сякаш са опиянени, сякаш гледат отгоре на предишните си братя, които се бяха били рамо до рамо с тях в революцията им. Ами че те са се освободили, те са силни, те са умни, къде ще се мерят с онази селска паплач, която още търпи робството?
към текста >>

70. Словото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) като проява на Бодхисатва Майтрея - Филип Филипов

Неговото дело и Слово, както това на всеки Бодхисатва, е микрокосмично отражение на макрокосмическия живот на Христос, защото Христос и Бодхисатвите се срещат на границата между „звездния" и „планетния" аспект на Слънцето.6 VI.
този Бодхисатва, на когото след три хиляди години предстои да стане Буда (на санскритМайтрея означава буквално този, който предава Доброто чрез Слово3, а псевдонимът Беинса Дуно е негова транскрипция на един свещен протоезик, наричан от самия Учител ватански). III. В исторически аспект Учителя Беинса Дуно е първият Бодхисатва след мистерията на Голгота, затова той се определя като най-великият Учител, който някога се е явявал, за да изясни на човечеството Христовото събитие в неговия пълен обхват, т.е. той е най-великият Учител на Христовия импулс.4 IV. Индивидуалността на Бодхисатва Майтрея се инкорпорира, т.е. непълно се въплъщава в Петър Дънов около 1896-7 г.5 и се проявява физически чрез него четиридесет и девет години (седем периода от по седем години) като Учителя Беинса Дуно. V. Неговото дело и Слово, както това на всеки Бодхисатва, е микрокосмично отражение на макрокосмическия живот на Христос, защото Христос и Бодхисатвите се срещат на границата между „звездния" и „планетния" аспект на Слънцето.6 VI. Мисията на Учителя Беинса Дуно е да провъзгласи най-значителното духовно събитие на нашето време - явяването на Христос в Етерно тяло, наречено Етерно откровение на Христос в астралния план7, започнало от 1909 г. VII. Като проповедник на Етерния Христос, Учителя Беинса Дуно е донесъл и тепърва ще носи Слово с магическа сила, което непосредствено ще се влива в човечеството, ще се превръща в непосредствени морални импулси, т.е. ще пронизва хората с моралната сила на Христовия импулс, който е Сила и Живот.8 VIII. Словото на Учителя Беинса Дуно е метод на ново християнско посвещение: Аз-ът съзнателно и свободно преживява космическия Аз Съм, доброволно приема Христос в себе си и получава възможност непосредствено да познава „звездния" аспект на Слънчевите мистерии -тайните на Духовния космос, разположен зад пределите на Слънчевата система и наричан Царство на Божествения Отец. IX. Целта на Теософското общество, обявена от Елена Блаватска през 1889 г., и целта на Антропософското общество, отделило се от Теософското през май 1907 г., е да подготви човечеството за идването на Мировия Учител - Бодхисатва Майтрея. X.
към текста >>

На следващата, 1912 г., Учителя Беинса Дуно съставя книгата Завета на цветните лъчи на Светлината и я представя на срещата на Веригата в Търново като метод за преживяване на Етерния Христос в астралния план: „Христос е близо на физическото поле, и Той присъства тази година на събора... Трябва да разбираме Христовато учение така: Христос духа и това духане сее преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот... Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините" (15-18 август)16.
Но когато влезете в Истината, там ще ви срещне Христос" (11 август). На следващия ден Учителя Беинса Дуно обявява седемте стъпки на съвременното християнско посвещение: ,Дървата стъпка е слизане, втората е, която сега минавате, а третата е Любовта. Тия три стъпки съответстват в християнството на седем стъпки: първата е Обръщането..., втората стъпка... е Покаянието..., третата стъпка е Спасението..., четвъртата стъпка е Възраждането, петата стъпка е Новораждането от дух и вода..., шестата стъпка е Посвещението..., седмата стъпка вече е Възкресението. Тия седем стъпки се делят на четиридесет и девет други стъпки, т.е. всяка една се разделя на седем стъпки (7*7 = 49), по които трябва да се изкачите" (12 август). На следващата, 1912 г., Учителя Беинса Дуно съставя книгата Завета на цветните лъчи на Светлината и я представя на срещата на Веригата в Търново като метод за преживяване на Етерния Христос в астралния план: „Христос е близо на физическото поле, и Той присъства тази година на събора... Трябва да разбираме Христовато учение така: Христос духа и това духане сее преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот... Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините" (15-18 август)16. Структурата на Завета се състои от дванадесет части, в които библейски текстове са композирани в резонанс с дванадесет етерни потока, т.е. с дванадесет основни добродетели. В указанията за употреба на Завета могат недвусмислено да се открият детайли от метода Сине мой, дай ми сърцето си: ученикът концентрира мисълта си върху образа на определена багра от светлинния спектър, съзнателно възпламенява определен поток от Етерното си тяло и с чувство на благоговение започва да чете съответните библейски стихове, които го насочват към непосредствено преживяване на Христос там, където блика собственият му Живот. Създаването на Завета на цветните лъчи на Светлината е своеобразна подготовка за нещо още по-значително - преживяване на моралната сила на Христовия импулс. Както беше формулирано в нашата теза, според антропософската наука Бодхисатва Майтрея е проповедник на Етерния Христос и пронизва хората с моралната сила на Неговия импулс, който е Сила и Живот.
към текста >>

Създаването на Завета на цветните лъчи на Светлината е своеобразна подготовка за нещо още по-значително - преживяване на моралната сила на Христовия импулс.
всяка една се разделя на седем стъпки (7*7 = 49), по които трябва да се изкачите" (12 август). На следващата, 1912 г., Учителя Беинса Дуно съставя книгата Завета на цветните лъчи на Светлината и я представя на срещата на Веригата в Търново като метод за преживяване на Етерния Христос в астралния план: „Христос е близо на физическото поле, и Той присъства тази година на събора... Трябва да разбираме Христовато учение така: Христос духа и това духане сее преобърнало на Светлина, а пък Светлината - на Живот... Христос иде, за да примири човечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините" (15-18 август)16. Структурата на Завета се състои от дванадесет части, в които библейски текстове са композирани в резонанс с дванадесет етерни потока, т.е. с дванадесет основни добродетели. В указанията за употреба на Завета могат недвусмислено да се открият детайли от метода Сине мой, дай ми сърцето си: ученикът концентрира мисълта си върху образа на определена багра от светлинния спектър, съзнателно възпламенява определен поток от Етерното си тяло и с чувство на благоговение започва да чете съответните библейски стихове, които го насочват към непосредствено преживяване на Христос там, където блика собственият му Живот. Създаването на Завета на цветните лъчи на Светлината е своеобразна подготовка за нещо още по-значително - преживяване на моралната сила на Христовия импулс. Както беше формулирано в нашата теза, според антропософската наука Бодхисатва Майтрея е проповедник на Етерния Христос и пронизва хората с моралната сила на Неговия импулс, който е Сила и Живот. Не би могло да се намери по-директно и убедително доказателство от това на пръв поглед терминологично съвпадение: през 1914 г. Учителя Беинса Дуно е вече трайно в София, всяка неделя изнася публични проповеди, които се стенографират, и още на следващата година започват да се публикуват в сборници, озаглавени Сила и Живот. Първата официално стенографирана беседа пред софийското гражданство е от 16 март 1914 г. и се нарича Ето Човека: „Ние, които следваме Христос..., трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас.
към текста >>

ГЦайнер нарича Сетивна душа; на новозаветните хора, в които функционира принципът на Светлината, съответства Разсъдъчната душа; на праведните, в които функционира принципът на Мира, съответства Съзнаващата душа, в чиято епоха самите ние днес живеем; на учениците, в които функционира принципът на Радостта, съответства Духът-Себе или т.нар.
се появяват първите постройки на селището Изгрев край София, където Учителя Беинса Дуно центрира дейността на езотеричната си школа. На следващата, 1927 г., там прозвучава знаменитият цикъл от съборни беседи, озаглавени Пътят на Ученика. В него с величествен мащаб се описва пътя от Съзнателната душа към Духа-Себе, т.е. към Тялото на Любовта: „Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици... Старозаветният живот тече във вашите вени и в дебелото черво... Новозаветният живот тече във вашите бели дробове, простира се и във вашата симпатикова нервна система, в слънчевия възел. Животът на праведния обхваща долните пластове на мозъка, а животът, който обуславя Пътя на ученика, тече във висшите слоеве на мозъка..." (19 август).21 В четирите категории хора лесно могат да бъдат открити аналогии с основни термини от антропософската наука: на старозаветните хора, в които функционира принципът на Любовта, явно съответства онази организация, която Р. ГЦайнер нарича Сетивна душа; на новозаветните хора, в които функционира принципът на Светлината, съответства Разсъдъчната душа; на праведните, в които функционира принципът на Мира, съответства Съзнаващата душа, в чиято епоха самите ние днес живеем; на учениците, в които функционира принципът на Радостта, съответства Духът-Себе или т.нар. Тяло на Любовта. На 23 октомври 1929 г. Учителя Беинса Дуно изнася пред Общия окултен клас лекцията Център на Живота: ,Довек не може да измени посоката на своя живот, ако не разбира законите на своите мисли и желания. Човек не може да трансформира една своя мисъл в благородно желание или едно свое желание - в светла мисъл, ако няма един център или една свещена идея, към които да се стреми... Кой може да бъде център на човешките мисли и желания? - Христос.
към текста >>

Шестият подпериод може да бъде наречен условно период на микрокосмично отражение на макрокосмичния Христос.
Учителя Беинса Дуно изнася пред Общия окултен клас лекцията Център на Живота: ,Довек не може да измени посоката на своя живот, ако не разбира законите на своите мисли и желания. Човек не може да трансформира една своя мисъл в благородно желание или едно свое желание - в светла мисъл, ако няма един център или една свещена идея, към които да се стреми... Кой може да бъде център на човешките мисли и желания? - Христос. Ако мислите и желанията на човека не минат през Христа, като през вътрешен център на човешкия живот, те никога не могат да се реализират... Следователно, каквото да прави, човек неизбежно трябва да мине през центъра на Христовия живот. ,"22 Период 1931-1937. Шестият подпериод може да бъде наречен условно период на микрокосмично отражение на макрокосмичния Христос. От чисто фактологична гледна точка в него главно място заемат събитията, свързани със световното Теософско движение, които могат да бъдат резюмирани по следния начин: 1. Теософското общество първоначално има задача да подготви условия, при които Бодхисатва Майтрея да осъществи главната си мисия. 2. От 1879 г. към Е. Блаватска (1831-1891) започва инспирация от източни школи на „ляво посвещение", нямащи нищо общо с Източноевропейската школа на езотеричното християнство; Теософското общество започва да фалшифицира Етерното откровение на Христос чрез лъжлив Месия и по този начин на практика сериозно противодейства на мисията на Бодхисатвата на XX век; мисията да подпомогне делото на Бодхисатвата поема Розенкройцерското течение в лицето на Антропософското общество и неговата дейност в периода 1902-1907 г. 3.
към текста >>

По всяка вероятност става дума за микрокосмично отражение наважно свръхсешвно събитие в макрокосмичния живот на Христовото същество.
С парализирана дясна ръка, ден след ден, черта по черта, в продължение почти на един месец той изписва върху една тетрадка: Богъ е Любовь. На 12 август напълно възстановява здравето си и слиза в София на 14 август. На 19 август Учителя Беинса Дуно открива на Изгрева годишния събор на Бялото Братство с беседата Да им дам Живот. Според спомени на редица очевидци, самият Учител Беинса Дуно нарекъл събитията от 1936 г. Нова Голгота. По всяка вероятност става дума за микрокосмично отражение наважно свръхсешвно събитие в макрокосмичния живот на Христовото същество. Видимите му прояви наподобяват Голгота, но явно това е мистерия, в която кръвта се излива не навън към Земята, а вътре към мозъка (по-точно в лявото му полукълбо), т.е. там, където според антропософската наука е точката на приложение на Етерното тяло. На практика десностранната парализа е следствие на „изместване" на Етерното тяло наляво спрямо физическото, а пълното възстановяване от парализата буквално е тържество на Етерното тяло и негово ново оживяване. Период 1938-1944. Седмият, последен, подпериод може да бъде условно наречен завръщане в Ложата на Бодхисатвите.
към текста >>

Завета на цветните лъчи на Светлината.
Пак там. 15. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 1 и 2. Съст. П. Даскалова. Издателство „Алфиола", Варна, 1995 16. Завета на цветните лъчи на Светлината. Издателство „Бяло Братство", София, 2004. 17. Петър Дънов. Разумното сърце. Издателство „Захарий Стоянов", София, 2003. 18. Виж бележка 15.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1917848587036