НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
431
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_25 ) Жизнен магнетизъм
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя прие няколко души
общественици
.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
Учителя прие няколко души
общественици
.
Единият от тях попита коя е базата, върху която трябва да се строи една разумна култура. Всяка пръчка, която не работи за цялото дърво, е сух клон и се отрязва. Всичката погрешка е, че всеки живее за себе си. Всяко клонче на дървото трябва да съзнава, че е част от целия организъм и ще се подчинява на неговите закони. Каже ли клончето, че може самостоятелно да живее и се отделя от общия организъм, само се осъжда на смърт.
към текста >>
Всички тези идеи трябва да легнат в основата на Новия
строй
, който иде.
Към това се стремим. Съвършените хора са съвършени, защото считат скърбите и радостите на другите хора за свои. В новата епоха човек ще знае, че щастието му зависи от щастието на другите хора. За да можеш да работиш, трябва да имаш здрави крака, ръце, очи и пр. Също така има хора, които за теб са като краката, други – като ръцете, очите и пр.; ако те пострадат, и ти ще пострадаш.
Всички тези идеи трябва да легнат в основата на Новия
строй
, който иде.
към текста >>
2.
4_04 ) Живот за цялото
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя прие няколко души
общественици
.
ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО
Учителя прие няколко души
общественици
.
Единият от тях попита коя е базата, върху която трябва да се строи една разумна култура. Всяка пръчка, която не работи за цялото дърво, е сух клон и се отрязва. Всичката погрешка е, че всеки живее за себе си. Всяко клонче на дървото трябва да съзнава, че е част от целия организъм и ще се подчинява на неговите закони. Каже ли клончето, че може самостоятелно да живее и се отделя от общия организъм, само се осъжда на смърт.
към текста >>
Всички тези идеи трябва да легнат в основата на Новия
строй
, който иде.
Към това се стремим. Съвършените хора са съвършени, защото считат скърбите и радостите на другите хора за свои. В новата епоха човек ще знае, че щастието му зависи от щастието на другите хора. За да можеш да работиш, трябва да имаш здрави крака, ръце, очи и пр. Също така има хора, които за теб са като краката, други – като ръцете, очите и пр.; ако те пострадат, и ти ще пострадаш.
Всички тези идеи трябва да легнат в основата на Новия
строй
, който иде.
към текста >>
3.
4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
БЪДЕЩИЯТ
СТРОЙ
–
СТРОЙ
НА ЛЮБОВТА
БЪДЕЩИЯТ
СТРОЙ
–
СТРОЙ
НА ЛЮБОВТА
Няколко души общественици посетиха Учителя. Един от тях попита: „Какво ще кажете по социалния въпрос, който днес вълнува човечеството.“ Учителя каза: Днес има кризи във всички области на живота – финансова криза, криза в психичния свят, в религията и пр. Всички тези кризи имат общ корен. Като видите измъчени, страдующи хора, хора в лишение и пр., това показва степента на развитието на човечеството и се разбира, че то не е дошло още до една висша култура.
към текста >>
Няколко души
общественици
посетиха Учителя.
БЪДЕЩИЯТ СТРОЙ – СТРОЙ НА ЛЮБОВТА
Няколко души
общественици
посетиха Учителя.
Един от тях попита: „Какво ще кажете по социалния въпрос, който днес вълнува човечеството.“ Учителя каза: Днес има кризи във всички области на живота – финансова криза, криза в психичния свят, в религията и пр. Всички тези кризи имат общ корен. Като видите измъчени, страдующи хора, хора в лишение и пр., това показва степента на развитието на човечеството и се разбира, че то не е дошло още до една висша култура. В света има място и условия за всички, обаче животът се поставя на неразумни основи, а в него трябва да се приложат Справедливостта и Равенството.
към текста >>
Който смята, че човечеството зависи от социалния
строй
, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея.
Ако светът можеше да се оправи, то и сега има закони, но това, което липсва, е следното: хората човешката душа не знаят и тялото не познават, не го считат за свещено. Когато хората познаят човешката душа и когато дойдат до идеята да считат човешкото тяло за свещено, тогава светът ще се оправи. Например съвременната държава изпраща с хиляди хора да измрат на бойното поле или богатите пращат работниците в мините, без да влязат в тяхното положение. Нека дойдат хора с по-високо съзнание, та всички придобивки на науката да се употребят за добро. Както е организиран нашият организъм, така трябва да се организира и обществото.
Който смята, че човечеството зависи от социалния
строй
, той се намира в заблуждение; все едно да направиш каруца, която е лоша, и после да казваш, че си зависим от нея.
Ти, който си направил една каруца, можеш да направиш друга по-съвършена. Трябват идеи. Най-първо обновата ще дойде в мисълта и после – в чувствата. Светът не може да се промени изведнъж. Докато всички вие не почнете да горите и да запалите другите, животът не може да се оправи.
към текста >>
Бъдещият
строй
ще бъде
строй
на Любовта; тогава като външен израз на Любовта ще се приложат четири неща: честност, справедливост, чистота и безкористие.
И хората, като изучат как е устроено тялото им, тогава ще разберат новия порядък. В главата, в това малко пространство се спогаждат милиарди клетки; хората могат да направят същото, но за целта трябва да намалят нуждите си, тъй като имат много излишни работи. Един гост попита: „Кога ще се пробуди съзнанието на човечеството? “ Ако човек се движи с бързината на волска кола, за пробуждане на съзнанието му трябват векове, но ако се движи с бързината на светлина, ще отиде малко време.
Бъдещият
строй
ще бъде
строй
на Любовта; тогава като външен израз на Любовта ще се приложат четири неща: честност, справедливост, чистота и безкористие.
Като се приложат в социалния строй, той ще се подобри. Това е разрешение на въпроса, но все пак как може да стане? Това с въпрос за пробуждане на съзнанието, понеже то е вътре в човешката душа и трябва само да се изяви. Значи коя любов ще разреши всички въпроси? Любов, в която влизат като елементи честност, справедливост, чистота и безкористие.
към текста >>
Като се приложат в социалния
строй
, той ще се подобри.
В главата, в това малко пространство се спогаждат милиарди клетки; хората могат да направят същото, но за целта трябва да намалят нуждите си, тъй като имат много излишни работи. Един гост попита: „Кога ще се пробуди съзнанието на човечеството? “ Ако човек се движи с бързината на волска кола, за пробуждане на съзнанието му трябват векове, но ако се движи с бързината на светлина, ще отиде малко време. Бъдещият строй ще бъде строй на Любовта; тогава като външен израз на Любовта ще се приложат четири неща: честност, справедливост, чистота и безкористие.
Като се приложат в социалния
строй
, той ще се подобри.
Това е разрешение на въпроса, но все пак как може да стане? Това с въпрос за пробуждане на съзнанието, понеже то е вътре в човешката душа и трябва само да се изяви. Значи коя любов ще разреши всички въпроси? Любов, в която влизат като елементи честност, справедливост, чистота и безкористие. Стига хората да не развалят света, той ще се оправи.
към текста >>
Наскоро получих един проект на Розендорф от Естония, който има план за новия
строй
.
Ние критикуваме тази или онази система, но всяка от тях е била потребна в дадения случай и после е изживяла времето си, както едно дете си е служило с количка, но после я изоставя. Новото, което иде, е Доброта, Справедливост, Красота и Разумност. Красотата облагородява и повдига човека, Разумността го прави свободен, Добротата ще внесе хармония в обществото и Справедливостта ще задоволи нуждите на всички. Подчинение без Любов, без Разумност, без Свобода е престъпление. Свободният човек може да се подчинява, но доброволно.
Наскоро получих един проект на Розендорф от Естония, който има план за новия
строй
.
В този план се предвижда всеки да работи в комуна, да се отмята колко часа е работил и срещу бележка за своя часотруд ще получи продукти от общината; обаче виждам, че тук дейността е все още със заплата. Искат да създадат нов ред, а той вече съществува; остава само да го възприемем. Въпросът за новия ред е разрешен, защото на Небето има Общества, които живеят така, и техният ред трябва да се свали долу, а не да измислят нови строеве. Истинският ред съществува и трябва да се преведе долу, също както скинията на Мойсей бе видяна горе и бе свалена долу по горния образец. На Слънцето, на планетите този идеален порядък е въведен, а на Земята не е въведен все още в материално отношение.
към текста >>
А моделът за новия
строй
трябва да се вземе от Висшите същества, защото днешният ред на нещата е детински и трябва да се измени.
Всички правила ги има горе, а тук искат да правят експерименти. Усилието на Невидимия свят е да се приложи в човешкото общество това, което е вече опитано. Нали е казано: „Да бъде Волята ти както на Небето, така и на Земята.“ Нали е казано: „Да дойде Царството ти както на Небето, така и на Земята.“ А пък те искат да измислят тук някои неща, а то така не може. Сега по целия свят се приготвя Новия живот. Рибите станаха модел за параходите, а птиците – за аеропланите.
А моделът за новия
строй
трябва да се вземе от Висшите същества, защото днешният ред на нещата е детински и трябва да се измени.
Даже вече формите трябва да се изменят, тъй като днешните са неподходящи. Възвишените същества, за които е писано в Писанието, че ще дойдат, именно сега ще дойдат. Ние казваме Отче наш с идеята, че всички хора имат Един баща и че всички сме братя; светът ще се уреди, ако хората приемат тази идея. Жертвите във Втората световна война ще действат чрез хората, въплътени на Земята, за да се измени режимът, строят. Сега се повдигат масите и е една необходимост те да се повдигнат.
към текста >>
Сегашният
строй
не дава условия за задоволяване на културните нужди – човек работи цял ден за придобиване на материални блага, вечерта се връща уморен, не може да чете и ляга да спи.
Даже вече формите трябва да се изменят, тъй като днешните са неподходящи. Възвишените същества, за които е писано в Писанието, че ще дойдат, именно сега ще дойдат. Ние казваме Отче наш с идеята, че всички хора имат Един баща и че всички сме братя; светът ще се уреди, ако хората приемат тази идея. Жертвите във Втората световна война ще действат чрез хората, въплътени на Земята, за да се измени режимът, строят. Сега се повдигат масите и е една необходимост те да се повдигнат.
Сегашният
строй
не дава условия за задоволяване на културните нужди – човек работи цял ден за придобиване на материални блага, вечерта се връща уморен, не може да чете и ляга да спи.
Трудът трябва да бъде колективен, като се работи общо. Във всички държави трябва да се въведе кооперативен труд и трябва да се даде работа на всички. Да няма човек, за когото да няма работа. В света има само едно Братство, което Бог е установил, и няма никой, който да не е в това Братство; ако някой не го съзнава, то е поради ограниченост. В света трябва да влезе нов метод – всеки да работи работа, за която е роден.
към текста >>
4.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в училището да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и
устройство
на собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство.
Учителят и децата размерват, насипват, нивелират, разпределят, ограждат, засаждат дивачки, цветя, билки, зеленчуци и варива, настилат пътечки, облагородяват дръвчета, сеят семена, прокопават чистят, поливат; работят през всеки сезон, пипат, наблюдават, измерват, броят, описват, изчисляват, берат, консервират, готвят, сервират и на общи обеди с песен и молитва сладко и радостно ядат плодовете на собствения си труд. Жива работа през всички годишни времена! По този начин училището е поставено в една красива естествена обстановка. Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват на цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата на цветята, чуват шума на листата и песните на пойните птички или наблюдават есенното богатство на превитите клони от едри и тежки плодове или златото на есенната горска премяна. Детската работа в градините - цветен парк и зеленчуковата като опитно поле с общообразователна цел - е нагледно обучение, и трудово-стопанско възпитание, където всички усетни органи вземат участие.
Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в училището да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и
устройство
на собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство.
Училището-дом - палат по архитектура, уредба, хигиена и външна обстановка - трябва да кондензира в себе си идеално малко домакинство и семейство за дадено селище и време. Това беше нашата цел. Децата с радост садяха и култивираха цветята, зеленчуците и плодните дървета. Грижеха се за тях и ги обичаха като свои собствени деца. Отглеждаха ги с любов.
към текста >>
Излизане в
строй
и маршови песни из селото.
Беритба на плодовете, запазването им за през зимата: сортиране, опаковки, приготвяне на компоти или поднасяне на десерт в трапезарията при общите обеди. Събиране на семки от употребените плодове; произвеждане на нови плодни дръвчета, някои от които се засаждат в разширена училищна градина, други се раздават на учениците за домашно засаждане и използване. Цял образователно - стопански цикъл. По същия начин се култивират и другите стопански училищни отрасли: цветя, зеленчуци, семена и варива, лози и декоративни - виещи се дървета и храсти. 2. Излет до близката гора в околността.
Излизане в
строй
и маршови песни из селото.
Ход-движение по неравен терен, по склон: бавно, на пръсти, с широки крачки; провиране под нависналите клони, прескачане през урвички, катерене по стръмни склонове и скали. В подножието на гората се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява. Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из гората със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят. Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или разпознаване на видовете по кората, клончетата, листата, откриване на главни посоки на хоризонта по дънерите на дърветата /по мъховете/, разпознаване на птиците и др. горски животни по техните гласове; по стъпките да се определи миналото животно или по оставения тор; да се съберат интересни минерали и др.
към текста >>
Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за
обществена
отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия.
В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти.
Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за
обществена
отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия.
И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства.
към текста >>
За култивиране на
обществени
чувства, ред, точност, изпълнителност, услужливост, другарство и
обществен
живот, покрай другарския час, дружествен живот в туристическа, въздържателна, библиотечна, хорова и др.
Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др. селяните се допитват до нашия училищен оракул/. Чрез него учениците - дежурни се практикуват на ежедневно, системно, точно наблюдение, записване и систематизиране, който труд ги подготвя към научен труд и начин за придобиване знания чрез опит.
За култивиране на
обществени
чувства, ред, точност, изпълнителност, услужливост, другарство и
обществен
живот, покрай другарския час, дружествен живот в туристическа, въздържателна, библиотечна, хорова и др.
секции, ние създадохме ученическа трапезария на началата: без просия и подаяния. За тази цел чрез временна общинска трудова работа възрастните ни оградиха един училищен парцел от 1200 м. Ние го почистихме, парцелирахме, прекопахме и посадихме. Направихме порта, затърнихме за предпазване от домашни птици и доведохме речна вода. Ежегодно обработвахме и култивирахме: зеленчуци, окопни варива и др.
към текста >>
5.
Основни образователни принципи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Любовта е великият двигател на човешката култура - в личния и
обществения
живот.
Това внася подем в мислите, чувствата и постъпките му. При безлюбието човек е глух. Има една любов на сенките, а има една любов, която носи живот. Тя прилича на изгряващото слънце. Едно от качествата й е, че тя непрекъснато расте.
Любовта е великият двигател на човешката култура - в личния и
обществения
живот.
Любовта раздвижва целия човек. Тя е най-мощният стимулатор на човешката природа. Знанието, мъдростта правят това, което любовта иска. Любовта дава насока на силите, на знанието, на мъдростта. Дава насока и на волята.
към текста >>
И това е много естествено: възвишеният свят на мисли и чувства, в който живее оня, който обича,
преустройва
чертите на неговото лице и неговия череп.
Тя укрепва и обновява нервната система. „Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е любовта. Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека. Любовта подмладява, понеже при нея човек е в едно хармонично, слънчево състояние, което дава подем на целия организъм. Любовта носи красота.
И това е много естествено: възвишеният свят на мисли и чувства, в който живее оня, който обича,
преустройва
чертите на неговото лице и неговия череп.
Тя извайва нови линии на човешкото лице, префинва ги. Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е любовта. Тя дава истинската красота. Тя е козметиката в живота.” Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта!
към текста >>
Ето защо целият днешен
строй
, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот.
И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за любовта, и обновата идва.” Любовта претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни. Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура.
Ето защо целият днешен
строй
, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот.
„Ако човек приложи законите на любовта, мъдростта и истината, може да се освободи от погрешките си - да стане съвършен. Искате ли да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече през вас. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.” „Любовта като се докосне до някой лош човек, злото веднага го напуща. До когото се докосне любовта, тя извършва преврат у него.
към текста >>
6.
17. Първи стъпки на ученика – II
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Новият
обществен
строй
ще бъде на Любовта и Братството.
Целта на ученичеството е да подготви една група хора, които да бъдат носители на новата, мировата любов, която идва в света. Да се подготвят хора модели, образи на новата раса - шестата, която идва на земята. От ученика се иска много повече, отколкото от един обикновен човек. В Школата трябва да има една велика взаимна любов, всички да се обичат помежду си като най-близки, като братя и сестри, за да може да се създаде новият човек и новият тип общество. Новото общество на шестата раса, което иде на земята, ще бъде общество на Любовта.
Новият
обществен
строй
ще бъде на Любовта и Братството.
Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят и карат помежду си. В едни нощви се туря много тесто, но малко квас. Затова недейте се грижи, че са малко учениците, че съзнателните хора са малко. Нищо, важното е да се създаде квасът, вълната на Любовта, после тя лесно ще залее цялото земно кълбо и ще заработи в душите на всички народи. Тези съзнателни ученици стават антени, които привличат новата вълна на Любовта.
към текста >>
7.
Зазоряване на новата култура
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една разумна Божествена вълна иде и
преустройва
света.
Там е сега спасението. Възлюбете Бога! Светът механически не може да се подобри. Днешното положение не може да се оправи чрез война. Сега трябва да дойде нещо разумно.
Една разумна Божествена вълна иде и
преустройва
света.
Разумното действа у хората, изменя вътрешния строеж на техните мисли. Стига те да излязат от избите си, и светлината ще ги намери. Колко е ограничена мисълта на съвременните хора! Те нямат правилна мисъл. Утвърждаването в Истината трябва да бъде постоянно, в мисълта трябва да има едно вечно развитие, вечно утвърждаване В Истината.
към текста >>
Ако хората виждат, ще схванат, че пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в човешките умове и
преустройват
нещата.
Кое го кара да се откаже? Значи има добри същества, които ръководят нещата. Разумните същества ръководят света. Трябва да Вървим по техните стъпки. Новият порядък се налага.
Ако хората виждат, ще схванат, че пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в човешките умове и
преустройват
нещата.
Новият живот иде. Който разбира, трябва да се радва, че се е родил в сегашните времена. Астралният свят е Вече очистен. Сега Земята е арена. И от там тъмните сили ще отстъпят и ще отидат под Земята.
към текста >>
Един нов социален
строй
трябва да се внесе в Европа, защото, ако не го направят, те сами ще се разрушат.
място, което не е още напълно устроено, затова тук стават такива неща като земетресения, наводнения, градушки и други. Когато Царството Божие дойде на Земята, тя ще бъде рай. Хората днес имат всички механични средства за разрушение. При такова положение какъв ще бъде резултатът? Всички големи градове ще бъдат разрушени.
Един нов социален
строй
трябва да се внесе в Европа, защото, ако не го направят, те сами ще се разрушат.
Хората искат да задържат старото. Старото прилича на листа, които трябва да окапят и други да изникнат на мястото им. В природата върху старото клонче израства новото, Върху това ново после идва друго ново. Едно Вътрешно чувство на незадоволство има у хората от света. Няма нищо да ги радва.
към текста >>
- Те ще дадат нова насока на
обществения
, на религиозния, на семейния живот, както и на цялата култура.
Известете на учениците в Галилея". Галилея, това е възвишеното, разумното, Божественото в човешката душа. * Една сестра каза: - Учителю, Вие бяхте казал, че 8000 адепти ще се въплътят на Земята до края на този век.
- Те ще дадат нова насока на
обществения
, на религиозния, на семейния живот, както и на цялата култура.
Всичко досега съществуващо ще се измени и ще се даде нов, правилен живот, какъвто те разбират и познават. Те са взели предвид всички мерки за тази реформа, с която ще изненадат света. Те ще създадат ново човечество, каквото никой не е очаквал. Мъчениците от едно време идат вече на Земята, едни по закона на вселяването, а други чрез въплъщение. Това, което ние проповядваме, ще се наложи в бъдеще.
към текста >>
Работата на днешните
общественици
е като дърво без корен.
Един брат попита: - Какво означават думите: „Оставете мъртвите да погребват мъртвите си"? - Това значи, че трябва да се гради върху новото. В този народ трябва да се създаде едно ново верую. И това ще дойде В тези усилни Времена.
Работата на днешните
общественици
е като дърво без корен.
Отживелите идеи нищо не могат да донесат на света. Друго трябва да се даде на новото поколение. Те сега В нищо не Вярват. И българите, ако могат да очакват нещо, то е от новото. В новото направление само може да се спечели нещо.
към текста >>
8.
Първи стъпки на ученика – II
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Новият
обществен
строй
ще бъде на Любовта и Братството.
Целта на ученичеството е да подготви една група хора, които да бъдат носители на новата, мировата любов, която идва в света. Да се подготвят хора модели, образи на новата раса - шестата, която идва на земята. От ученика се иска много повече, отколкото от един обикновен човек. В Школата трябва да има една велика взаимна любов, всички да се обичат помежду си като най-близки, като братя и сестри, за да може да се създаде новият човек и новият тип общество. Новото общество на шестата раса, което иде на земята, ще бъде общество на Любовта.
Новият
обществен
строй
ще бъде на Любовта и Братството.
Абсолютно не е позволено на окултните ученици да се сърдят и карат помежду си. В едни нощви се туря много тесто, но малко квас. Затова недейте се грижи, че са малко учениците, че съзнателните хора са малко. Нищо, важното е да се създаде квасът, вълната на Любовта, после тя лесно ще залее цялото земно кълбо и ще заработи в душите на всички народи. Тези съзнателни ученици стават антени, които привличат новата вълна на Любовта.
към текста >>
9.
057 СПРАВЕДЛИВОСТТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако ще има
обществен
строй
, той да бъде
строй
на Справедливостта.
Бяха най-тежките и съдбоносни дни за българския народ и човечеството.'' ''Като привършихме работата, Учителят прегледа още веднъж всичко и видя, че беше направено добре. После, като се събрахме около него, почна да говори за закона на Справедливостта:'' – Справедливостта трябва да се приложи в човешкия Живот - Справедливостта по отношение на благата, които се дават. Ако ще има религия, тя да бъде религия на Любовта.
Ако ще има
обществен
строй
, той да бъде
строй
на Справедливостта.
Сега има ново разпореждане във Вселената до всички - да сменят старите мерки с нови. Нови мерки се изискват! Една от новите мерки гласи: обичай другите така, както искаш тебе да обичат. Всеки трябва да знае, че благото, което иска за себе си, трябва да бъде благо и за другите. В Мойсеевия закон социалният въпрос е разрешен така: в течение на 49 години каквото вземаш, трябва да го върнеш на 50-та година.
към текста >>
10.
073 БЪДЕЩИЯТ ПОРЯДЪК
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тя ще донесе материал, който да отговаря на формите на бъдещия
строй
.
Не, не я познавате. Каква любов е тази, която не може да издържи на изпитанията? Които проявяват Божественото, те са хора на Великата Нова Култура, която се готви. Когато влезем в нея, ще бъдем свободни, както са свободни онези наши напреднали братя - ангели, архангели, херувими и серафими. Любовта ще донесе соковете на Новата Култура.
Тя ще донесе материал, който да отговаря на формите на бъдещия
строй
.
Днес старите форми се рушат, нови се създават. Когато дойде тази Велика Култура, хората ще имат такава свобода, каквато първоначално Бог им е дал. Културата, в която не се образува връзка на Любов между хората, не е още истинска култура. Вместо Любовта, хората са турили закона, парите, мъчението, насилието. В бъдещия порядък парите ще слугуват на Любовта, силата ще слугува на Любовта, всичко ще слугува на Любовта.
към текста >>
Съвременният
обществен
строй
е задръстен: в тръбите има пясък, камъни и пр.
Трябва да дойдем до културата, която задоволява нуждите на ума и на сърцето. Това е закон в Природата. Даваш на детето една храна, то боледува. Ще му дадеш такава храна, която да му достави нужните елементи. Ако турим Любовта за основа, животът коренно ще се измени.
Съвременният
обществен
строй
е задръстен: в тръбите има пясък, камъни и пр.
Трябва да се направи нова канализация за този обществен строй. Страданията ще накарат хората да влязат в пътя на Любовта. Никаква Култура не може да повдигне човечеството, освен Божественото, а неговата основа е Любовта. Следователно, вложете Любовта като основа на живота си и тя ще разреши правилно всичките ви задачи. Новото Учение може да се провери опитно.
към текста >>
Трябва да се направи нова канализация за този
обществен
строй
.
Това е закон в Природата. Даваш на детето една храна, то боледува. Ще му дадеш такава храна, която да му достави нужните елементи. Ако турим Любовта за основа, животът коренно ще се измени. Съвременният обществен строй е задръстен: в тръбите има пясък, камъни и пр.
Трябва да се направи нова канализация за този
обществен
строй
.
Страданията ще накарат хората да влязат в пътя на Любовта. Никаква Култура не може да повдигне човечеството, освен Божественото, а неговата основа е Любовта. Следователно, вложете Любовта като основа на живота си и тя ще разреши правилно всичките ви задачи. Новото Учение може да се провери опитно. Нека ми дадат едно село от сто къщи, да приложа закона на Любовта и да видят какъв ще бъде резултатът след 10-20 години.
към текста >>
11.
089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всички други хора -
общественици
, писатели, свещеници, проповедници - са служители на Бялото Братство.
Всичко хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работели за повдигането на народите. Онези хора, в чиято душа и дух живее Бог, са Великите Същества, гениите, Учителите на човечеството, които са дали най-високите проявления в музиката, в поезията, в изкуството и изобщо, във всички области на Живота. Това са душите, които подтикват човечеството напред. За историческия процес не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимия Свят, Силите, които дирижират събитията, а именно - членовете на Бялото Братство. Единственото ръководство в света е това – на Всемирното Бяло Братство.
Всички други хора -
общественици
, писатели, свещеници, проповедници - са служители на Бялото Братство.
Цялата култура, Правдата в света се подтиква от мощната сила на Братството. Бялото Братство не е нещо невидимо. То не е църква, не е секта. То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Който завърши своето развитие, той ще влезе в това Всемирно Братство.
към текста >>
Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуствата, за
преустройство
на обществата, за подобряване на строя и управлението.
И представителите на Белите Братя на земята се събират на събор. Къде? На един висок връх на Хималаите. Къде е този връх? Зная го, но не мога да ви го кажа, не е позволено. Тогава Великите Братя изявяват към тях Любовта си във всичката своя пълнота, с всичката си енергия, която се отправя към целия свят.
Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуствата, за
преустройство
на обществата, за подобряване на строя и управлението.
Светлите и красиви дни на нашия живот се дължат на събора на Белите Братя на Слънцето. Когато някой от Белите Братя на земята минава през посвещение, той трябва да внимава, това да стане в деня на тържествения събор на Слънцето. Тогава именно лъчите на Слънцето изпращат нещо ново на земята. ''Една сестра попита:'' ''– Може ли да посетим Белите Братя там, дето живеят?
към текста >>
12.
08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В ООН, в този висш
обществен
институт, ярко се изрази стремежът да се даде навсякъде по света правото на човека за свободно творчество и изява.
В 1939 година Германия, ненаучила урока си от миналото, отново е тласната от устрем за хегемония и грабежи. И този път резултатът е провал, грамада от нещастия и страдания, по-жестоки от първите. Въпреки всичко, справедливостта бавно, но сигурно се налага. Вече почти всички поробени народи получиха свободата си. Създават се закони за опазване правата на отделния човек.
В ООН, в този висш
обществен
институт, ярко се изрази стремежът да се даде навсякъде по света правото на човека за свободно творчество и изява.
Сега на дневен ред е енергийният проблем. Народите са настръхнали. Петролът, всеобщият енергиен източник, е в центъра на вниманието им. И ако големите и силни държави не се вразумят и приемат едно справедливо разрешение на проблема, човечеството неизбежно ще се изправи пред небивала катастрофа. Разумният свят има здрави клещи да оправи както отделния човек, така и обществата.
към текста >>
Едното приемаше, че това може да стане някак изведнъж, механично, само като се промени
обществения
строй
, където всички ценности и средства за производство на стопанските блага станат държавни.
Сцена, която често се среща, изваяна на каменни плочи, останали в развалините на древните храмове. Още през време на войната въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма. Явиха се хора с нова мисъл и морал, с нови идеи за колективност в обществото. Те подканиха човешкия род да разбере, че богатствата на тази Земя са за всички и че те трябва да бъдат справедливо разпределени, без омраза и лакомия. За постигане на така залегналия подтик се явиха две основни течения.
Едното приемаше, че това може да стане някак изведнъж, механично, само като се промени
обществения
строй
, където всички ценности и средства за производство на стопанските блага станат държавни.
Това бяха социалистите. Социализмът по това време беше във възход. Трябва да спомена, че успоредно с него, но в по-слаба форма, се развиваше и анархизма. Неговите сторонници предлагаха едно общество на безвластие, но не и на някакво безредие, ала те и така не посочваха как може да се развива общество, в което да няма ръководен орган. Друга част от хората, поддали се на това велико космично течение, приемаха, че едно ново и щастливо общество може да се изгради само тогава, когато членовете му бъдат възпитани, облагородени, интелектуално издигнати, с естествен подтик към наука и изкуство.
към текста >>
13.
40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
През това време монетната система бързо се
разстройваше
.
Не посмях нито да Го настигна втори път, нито да повторя казаното. Тръгнах си с разочарование, но не се отказах от плана си. Със свойствената си енергичност за съвсем кратко време извадих документи за правотъргуване и така оформих юридически своя нов социален облик. Като търговец на едро, имах големи предимства пред всички други, които по това време искаха да се заловят с търговия, а и бях спечелил доверието и разположението на търговците на дребно, имах и значителни връзки с индустриалния и занаятчийски свят. Големият устрем, с който подхванах новата си работа, и добрият шанс много скоро дадоха своя резултат и аз се намерих на предната линия, всред утвърдените и опитни търговци на едро.
През това време монетната система бързо се
разстройваше
.
Правителството пусна освен банкноти, още и бонове с големи стойности, носещи и някаква лихва. Това се правеше с цел да се ограничи голямото наводнение от банкноти, които имаха по-малки номинални стойности, но това не донесе облекчение. За хората от стопанския фронт, беше напълно ясно, че страхотна инфлация залива страната ни. Стоките непрекъснато намаляваха, а цените им се повишаваха, особено на тези, които бяха по-необходими за нуждите на човека - храни, облекло, обувки. Заговори се за черна борса и правителството се видя принудено да вземе, енергични мерки срещу нея.
към текста >>
"Строгите закони, които ще въведем срещу това
обществено
зло, ще ни позволят да я премахнем" - заключи единият от тях.
За хората от стопанския фронт, беше напълно ясно, че страхотна инфлация залива страната ни. Стоките непрекъснато намаляваха, а цените им се повишаваха, особено на тези, които бяха по-необходими за нуждите на човека - храни, облекло, обувки. Заговори се за черна борса и правителството се видя принудено да вземе, енергични мерки срещу нея. Пътувайки един ден по линия та София-Варна, настанен в първокласно купе, срещу мен се случи да разговарят двама добре облечени господа. Разбрах, че са висши правителствени чиновници и усърдно разглеждаха въпроси от стопанския ни живот - черната борса и мерките, които ще се вземат за нейното ограничаване и ликвидиране.
"Строгите закони, които ще въведем срещу това
обществено
зло, ще ни позволят да я премахнем" - заключи единият от тях.
Разбрах, че срещу търговията и търговците ще се вземат изключителни мерки. Малко след това, в края на 1941 година, излезе закон срещу черната борса. В него между другото, за големи нарушения се предвиждаше смърт чрез обесване. С черна борса не съм се занимавал, не защото ме беше страх от закона, а поради отвращение от такава дейност. Стоките, с които търгувах, не бяха от най-належащите.
към текста >>
Управлението на това дружество се намираше в голяма
постройка
до гара Подуене.
Срещу хората, които бързо прогресират, всякога е имало озлобление, така и срещу мен се породи голяма завист. Хората, които се въртяха около мен и искаха и те да имат голямо име, известност, възможности, представяйки ми се все за мои приятели и доброжелатели, ме наклеветяват пред властта и аз бях взет под око, тъй като според тях съм имал необходимите елементи, за да могат да поднесат на народа търсения от тях показен процес. Един ден, през лятото на 1942 година, при мен идва бай Ради, братът, който се грижеше за малкото ни земеделско стопанство на Изгрева, и ми казва: "Учителя иска да се достави един вагон въглища за отоплението на салона, където се държат беседите." Приех с радост задачата. По това време въглищата бяха дефицитни и имаше нужда от голямо тичане и грижа, за да ги имаме. Една от нашите каменовъглени мини, доколкото си спомням тази при гара Пирин, се управляваше от голямото акционерно дружество "Гранитоид", което тогава се занимаваше и с производство на цимент.
Управлението на това дружество се намираше в голяма
постройка
до гара Подуене.
Сетих се, че там имам познат чиновник, когото съм виждал да посещава и беседите на Учителя. Отидох право при него и съвсем откровено му казах, че искам вагон въглища от най-високо качество за нашия салон. Той прие поръчката, без възражение и уговорки. Благодарих му, платих стойността на вагона и си излязох. След седмица-две аз отново съм на Изгрева.
към текста >>
14.
52a ПРОТОКОЛ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Всеки недостатък и несъвършенство в
обществения
и държавен
строй
може да се изправи, чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен."
Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената Школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта.
Всеки недостатък и несъвършенство в
обществения
и държавен
строй
може да се изправи, чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен."
Църквата винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам кое е разумното и доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знания за живота.
към текста >>
15.
52b ПРОТОКОЛ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
4. Относно
обществения
строй
в страната.
София, 4 октомври, 1937 година. Учителя Дънов да отговори на следните въпроси в най-големи подробности, с оглед, в хармония с беседите Му, печатани в специални издания, именно: 1. Относно официалното вероизповедание на държавата ни и на църквата ни. 2. Относно държавата ни, организацията ни, властта и законите на страната. 3. Относно правораздаването и съдийската ни колегия.
4. Относно
обществения
строй
в страната.
5. Относно Българската народна армия . 6. Относно брака, семейството и морала в страната ни. Отговорите са написани собственоръчно от Учителя: В природата съществуват три порядъка: Идеален, Реален и Материален.
към текста >>
Относно
обществения
строй
в страната: нашето желание е било винаги да се подобри, без ненужни сътресения и всичко да стане разумно.
Ние не поддържаме революцията, ние поддържаме еволюцията, онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието: ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека, като съвест. Всички примери, които ние сме привеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човека и ония, на които говори. Ние сме привеждали много похвални примери за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никакъв умисъл да обидим това, което е разумно, добро, честно и справедливо в съдийската колегия.
Относно
обществения
строй
в страната: нашето желание е било винаги да се подобри, без ненужни сътресения и всичко да стане разумно.
Относно българската народна армия — тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в държавата. Каквото казахме за държавата, това включва и армията. За военните сме включвали много добри примери. Относно брака: той е най-старият институт в Природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълната семейна чистота.
към текста >>
16.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Длъжност е на българската публицистика да отговори искрено и вещо на този въпрос, длъжност на всеки писател и
общественик
е да знае, къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение.
Кои и какви са тези загадъчни хора? Кое от трите, спрямо тях, становища е право? Как трябва да се отнасяме спрямо тях? Да се радваме или да им се боим? Да им съдействаме или да им се противопоставяме?
Длъжност е на българската публицистика да отговори искрено и вещо на този въпрос, длъжност на всеки писател и
общественик
е да знае, къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение.
Ето защо, аз пожелах да се запозная с тези наши странни сънародници. Исках да видя и чуя също – и особено – техния Учител Дънов и да схвана – с какви идеи Той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи. И тъй, въоръжен с Христовия ключ или душемер: "От плодовете (делата) им ще ги познаете", аз отидох на събора им (между 19 и 29 август 1926 година), без всяко предубеждение, да видя и чуя, да науча, ако е възможно, само истината. Е, научих ли я? Това ще сторите вие, мои четци.
към текста >>
Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в
стройни
редове.
Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, към четири часа, набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за Сборището всред лагера. Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат.
Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в
стройни
редове.
Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват стройни, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката.
към текста >>
Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват
стройни
, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина.
Беше хубаво утро, обещаващо ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почнаха да бледнеят преди пукването на зората, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир четири часа и половина стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би по-право е да кажа, че моите изненади започнаха усилено да се нижат. Там ние заварихме около 500 мъже и жени, а други едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове.
Още при пръв поглед, три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано, че всички стояха и продължаваха да образуват
стройни
, геометрично правилни редове и то без никакъв видим или гласен разпоредител, и че там владееше, невъобразима за такова множество, пълна тайнствена тишина.
Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи.
към текста >>
Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина,
стройни
борики.
Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах – тихо, на английски, брат С.: "Къде е Дънов? " – "Той още не е тук, отговори С., но е вече време да пристигне". Той идва точно навреме, излизайки измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица.
Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина,
стройни
борики.
Над тях търпеливо бледнееше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един невисок, спокоен глас наруши отпред тишината: "Благославяй, душе моя, Господа". Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел. Може би на ранното утро, на горския под небето свод, на тисячогласния хор от клеветени и угрозявани лица – не зная, на какво се дължи, но ефектът от изпетия псалом бе за мен несравняем, освен с апокалиптичните сцени в Откровението на Йоана! Никаква тържествена литургия не може да се сравни с това тържество, в неръкотворния храм в подножието на Витоша. В миг – ръце, издигнати над главите, песента се поде от хиляда и повече гърла, с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки, неатрофиран духовно човек.
към текста >>
От гледище съсловно и
обществено
, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни.
Все таки, с думата "Аумен" се свърши утринното молитвено тържество. Аз имах случая, доколкото е възможно за един ден, да се запозная с членовете на това загадъчно братско движение. От гледище религиозно, те произхождат от толстоистки, от протестантски среди, ала най-много са измежду православието. От гледище народностно, както и самият им Учител, те са чисти българи. Има по един или двама от други народности – евреи, руси, един италианец, една американка, но подавляющото мнозинство са българи, от всички части на България, Тракия и Македония.
От гледище съсловно и
обществено
, това са наши съграждани и селяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати, чиновници, търговци и военни.
Има и висшисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средната класа. От гледище психично, те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и високонравствени. Ето, това е най-ценното, може би трябва да кажа – най-бялото нещо, което видях у Белите Братя. След закуската, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в непосредствени обръщения към своите последователи.
към текста >>
А човекът, който посредничи – да създава от крадеца честен човек, от паразита – производител, от алкохолика – трезвеник, от кръвника – братолюбец, от бюрократа – служител, е велик
обществен
благодетел.
А тези хорица, невероятни българи, не само, че не крадат, а си правят и труд да търсят стопаните на каквото намерят чуждо. Това не е ли чудо? Честни лица, честни българи! Това е чудо и истинско благодеяние. Честният човек, казва английският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога.
А човекът, който посредничи – да създава от крадеца честен човек, от паразита – производител, от алкохолика – трезвеник, от кръвника – братолюбец, от бюрократа – служител, е велик
обществен
благодетел.
Най-чудното и най-интересното у Белите Братя е техният Учител Дънов, основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените.
към текста >>
Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без
обществено
влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди.
Това е чудо и истинско благодеяние. Честният човек, казва английският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога. А човекът, който посредничи – да създава от крадеца честен човек, от паразита – производител, от алкохолика – трезвеник, от кръвника – братолюбец, от бюрократа – служител, е велик обществен благодетел. Най-чудното и най-интересното у Белите Братя е техният Учител Дънов, основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек.
Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без
обществено
влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди.
Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений.
към текста >>
Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху
постройка
на калено, здраво тяло.
Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений. Един от историческите духовни, може би мирови Учители. Един от онези полуисторически, полулегендарни личности, които навремето, на верски език, са се наричали Божии пратеници, пророк, ясновидец, Кришна, Махатма Баб, а на съвременен научен език – Религиозен Гений. Аз видях Дънов, както казах, най-първо на вечерята, а после Го видях като слушател на две Негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с напълно бяла брада, прошарени вежди, изобилна прошарена подрязана коса.
Изпито мургаво лице, внушаващо средновековния отшелник или индийски йога, върху
постройка
на калено, здраво тяло.
Лицето Му внушава силна воля, железни нерви, а изпод дългите вежди, гледат две – уж равнодушни очи, но всъщност, те гледат изпитателно, за да те теглят на тънка терзия. Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло?
към текста >>
Друго съображение, което го прави фактор от историческо и
обществено
значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи.
Всъщност, аз го намерих много по-християнско, отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост и Истина. Това "ново учение" е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по-малко християнско. И от този център извират чудно възвишени, морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черква, е дал на своето паство по-възвишен, по-християнски лозунг от тазгодишния на Белите Братя, който вече цитирах: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди."
Друго съображение, което го прави фактор от историческо и
обществено
значение, е плодът на влиянието и учението Му, характерът на неговите умножаващи се последователи.
Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и по-братствени от всяко наше общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи, пасторът – за своето паство, владиката – за свои енориаши, властникът – за управляеми, държавникът – за сънародници, търговецът, докторът и адвокатът – за клиенти и всеки - за съседи. Само глупавият невежа би бил на противното мнение и само престъпният би ги мразил, преследвал и наричал опасни. Все таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че Той е епохална, историческа личност; затова не Го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя. Учителя с главно "У" е един, несравним на земята.
към текста >>
17.
59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Най-близкото място, откъдето можехме да си доставим вода за нашите нужди, беше дворът на разсадника, където имаше
постройка
с чешма и вода от градския водопровод.
Службата по осветление постави стълбове със жици само до Салона – жилището на Учителя и някъде до средата ва поляната. Оттам ние сами, с наши средства и материали, прекарахме ток до всички къщички. Изразходваната енергия плащахме по общия електромер, като сумата се разпределяше. Но въпросът за водата остана да чака своето разрешение. Водопровод все още не беше правен.
Най-близкото място, откъдето можехме да си доставим вода за нашите нужди, беше дворът на разсадника, където имаше
постройка
с чешма и вода от градския водопровод.
Пазеше я едно свирепо куче, но с него се оправяхме. Оттам, с една двуколка, на която имаше монтирано буре от около сто литра, си доставяхме вода. Разстоянието не беше по-малко около 600-800 метра. По това време, по-младите братя измежду нас имахме възможността за физкултура, с докарването на това буре, пълно с вода. По-късно намерихме едно изворче, край рекичката, там, където сега е построена къпалнята "Диана бад", на границата с местата на Ловния парк.
към текста >>
Нямаше никакви къщи или каквито и да е било
постройки
.
Оттам, с една двуколка, на която имаше монтирано буре от около сто литра, си доставяхме вода. Разстоянието не беше по-малко около 600-800 метра. По това време, по-младите братя измежду нас имахме възможността за физкултура, с докарването на това буре, пълно с вода. По-късно намерихме едно изворче, край рекичката, там, където сега е построена къпалнята "Диана бад", на границата с местата на Ловния парк. Тогава цялото това място беше само ниви и ливади, а по-надолу, по течението на рекичката – зеленчукови градини.
Нямаше никакви къщи или каквито и да е било
постройки
.
Беше приятно, приказно място край бистрата рекичка. За това изворче ние положихме много грижи. Учителя прояви особено внимание към него. Облагородихме мястото, направихме бетонно мостче над рекичката, което водеше до изворчето зад нея. На самото изворче, приятелите мозайкаджии около брат Бертоли, направиха кокетна чешмичка, с широк, постлан с мозаечни плочи площад пред нея.
към текста >>
Устройването
и необходимите грижи около Изгрева бяха сериозна работа за малкото хора с умения и възможности.
Един ден го запитвам за самопродавницата, най-вече, дали му излиза сметката. С топла, детинска усмивка той ми отговори: "Излиза, излиза, покрива се таман сметката! " Вече по-късно, когато още много други братя и сестри си построиха къщички и се заселиха тук, поддържането на един продоволствен магазин вече можеше да намери своето оправдание. Един по-предприемчив брат, запознат с продоволствените проблеми, който вече си беше построил и къща по-солидна, зидана, обзаведе по-пълно продоволствен магазин, като за тази цел посвети и цялото си време. Така и продоволственият въпрос беше разрешен.
Устройването
и необходимите грижи около Изгрева бяха сериозна работа за малкото хора с умения и възможности.
Цялата дейност, пък и какво ли още не, извършвахме сами, без каквото и да било заплащане. Пред салона бяхме направили дълги маси, с пейки от двете им страни, където в топли и благоприятни дни се хранехме. Край масите имаше богато разклонени облагородени лешници и една дюля, които даваха не само добра сянка, но създаваха приятна за окото гледка. В единия край на поляната, където имаше млада борова гора, беше устроено кътче с пейки за сядане, където се събирахме да беседваме и разисквахме въпроси от по-духовен характер. В последствие, този кът се преустрои в една своеобразна, заоблена къщичка от едно помещение, в размер около двадесет квадратни метра, където се установиха да работят и живеят трите стенографки, наши сестри: Паша Тодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева.
към текста >>
Заоблената форма на
постройката
даде основание на сестра Паша, да й даде името – нарече я "Парахода".
Цялата дейност, пък и какво ли още не, извършвахме сами, без каквото и да било заплащане. Пред салона бяхме направили дълги маси, с пейки от двете им страни, където в топли и благоприятни дни се хранехме. Край масите имаше богато разклонени облагородени лешници и една дюля, които даваха не само добра сянка, но създаваха приятна за окото гледка. В единия край на поляната, където имаше млада борова гора, беше устроено кътче с пейки за сядане, където се събирахме да беседваме и разисквахме въпроси от по-духовен характер. В последствие, този кът се преустрои в една своеобразна, заоблена къщичка от едно помещение, в размер около двадесет квадратни метра, където се установиха да работят и живеят трите стенографки, наши сестри: Паша Тодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева.
Заоблената форма на
постройката
даде основание на сестра Паша, да й даде името – нарече я "Парахода".
Така всички го наричахме и с това име си остана до края. "Парахода" беше един център на интензивен живот. Трите стенографки неотлъчно и с похвално прилежание записваха всички беседи, които Учителя държеше. Всякога бяха много претрупани с работа – дешифриране, приготвяне на беседите за печат, корекции на пробите, а също и непрекъснато посрещане на гости, било от София или от провинцията. Всички тези посетители, жадни за информация, за събитията на Изгрева и за братския живот, а също и за да споделят това, което ги вълнуваше, отиваха в "Парахода".
към текста >>
По-късно, до този "Параход" беше направена
постройчица
, пак от дъски, с която се създадоха по-големи удобства за трите сестри, заангажирани в тъй сериозната и отговорна работа около беседите.
Така всички го наричахме и с това име си остана до края. "Парахода" беше един център на интензивен живот. Трите стенографки неотлъчно и с похвално прилежание записваха всички беседи, които Учителя държеше. Всякога бяха много претрупани с работа – дешифриране, приготвяне на беседите за печат, корекции на пробите, а също и непрекъснато посрещане на гости, било от София или от провинцията. Всички тези посетители, жадни за информация, за събитията на Изгрева и за братския живот, а също и за да споделят това, което ги вълнуваше, отиваха в "Парахода".
По-късно, до този "Параход" беше направена
постройчица
, пак от дъски, с която се създадоха по-големи удобства за трите сестри, заангажирани в тъй сериозната и отговорна работа около беседите.
В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода". На самата поляна, в самия й край, бяхме направили една дъгообразна беседка, с изглед към просторното Софийско поле, ширнало се между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгрева беше място на приятна и благодатна психична и мистична среда, където човек може да намери едно рядко успокоение на цялата си психика, на нервите, натоварени от напрегнатия и груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук.
към текста >>
За подобно усещане сподели с мен известният и много интелигентен българин Симеон Радев, познат като
общественик
и писател.
В нея се настани сестра Елена, а Паша и Савка останаха в "Парахода". На самата поляна, в самия й край, бяхме направили една дъгообразна беседка, с изглед към просторното Софийско поле, ширнало се между Витоша и Изгрева. Там, в тишината, която цареше наоколо, беше много приятно. Изобщо Изгрева беше място на приятна и благодатна психична и мистична среда, където човек може да намери едно рядко успокоение на цялата си психика, на нервите, натоварени от напрегнатия и груб живот. Това не беше само наше впечатление, но и на онези, по-интелигентните, които случайно идваха тук.
За подобно усещане сподели с мен известният и много интелигентен българин Симеон Радев, познат като
общественик
и писател.
Той идваше често тук да си прави разходките. В един разговор, който имах с него, той ми каза: "Не знам защо, когато идвам тук, изпитвам едно особено успокоение, задоволство, лекота и приятност! " На поляната пред беседката двама братя бяха направили от чимове една котва, като символ, както те казваха, че Великите Бели Братя са хвърлили котва на своя, носещ се из мировото пространство, кораб. До котвата имаше метеорологична клетка, с всички необходими уреди за пълни метеорологични наблюдения – термометър, барометър, уред за измерване на влагата; а вън от нея и специален уред за измерване на валежите.
към текста >>
18.
ПРЕДГОВОР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там е съществувала също така една велика наука, хиляди пъти опитана и проверена, която е служила за основа на целия
обществен
, културен и стопански живот на страната.
В различни страни учението е предавано под различна форма. Учителят казва, че в Индия Братството създаде повече философия, във философска форма изложи учението, докато в Египет са работили повече в полето на науката и в създаването на една велика наука, която е имала широко приложение и в практичния живот на древния Египет. Затова Учителят казва, че в древния Египет е съществувала една истинска правова държава, която може да послужи като образец на истинската правова държава. А това, което се говори официално за робството на Египет, това е от епохата на хиксусите, които от Индия нахлуват в древна Азия, и завземат и Египет. Но преди тях е съществувала една истинска демократична държава с равни права за всички граждани, с правилно разпределение на благата.
Там е съществувала също така една велика наука, хиляди пъти опитана и проверена, която е служила за основа на целия
обществен
, културен и стопански живот на страната.
Там е съществувала и една дълбока религия. Затова древният Египет е бил образец и източник на наука и знание в течение на целия древен свят. Оттам са почерпили знанието си всички Посветени и философи от древния свят. Там са учили и Мойсей, и Орфей, и Питагор, и Платон и още гениални умове. Оттам са почерпили знанията си и късните александрийци.
към текста >>
В Халдея, Персия и Египет, то се предава в една
стройна
научна система, която няма равна на себе си в световната история.
Там са учили и Мойсей, и Орфей, и Питагор, и Платон и още гениални умове. Оттам са почерпили знанията си и късните александрийци. Там, казва Учителят, отиде даже и Исус, да влезе във връзка с Източника на това велико знание. Както казах, в различните страни и епохи, учението на Братството е предавано под различна форма. В Индия то е предадено под философска форма.
В Халдея, Персия и Египет, то се предава в една
стройна
научна система, която няма равна на себе си в световната история.
Всичкото това знание е било събрано в Александрийската библиотека, която е съдържала над двеста хиляди ръкописа, в които е било съхранено знанието, което човечеството е придобило в течение на Третата и Четвъртата раса, също така и знанието на предците от Първата и Втората раса. От това величествено знание са останали откъслеци, които са достояние на съвременното човечество, а е запазено в своята цялост във вътрешната окултна школа. И, както казва Учителят, в Шестата раса всичкото това знание ще бъде изнесено от вътрешните хранилища на школата и ще бъде достояние на цялото човечество, което ще се е издигнало с една степен по-високо в своето развитие и ще се е освободило от своя егоизъм. В Гърция учението се предава повече под формата на философия, в която е скрита дълбоката окултна Мъдрост.
към текста >>
19.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той избрал този град, който бил населен пак с гърци, но бил много по-демократичен от онези в Елада и можел да направи опит да приложи своите принципи в уреждането на
обществения
живот.
Порфирий цитира един по-раншен автор - Модерат, който казва: „Понеже питагорейците не могли ясно да изразят чрез мисълта Абсолютното и първите принципи, те прибягнали до числата, до математическия начин на изразяване, тъй като по такъв начин определенията могат да се посочат по-лесно. Например, те изразяват единството, равенството като единица, а неравенството - като двойка. Понеже този начин на преподаване чрез числата бил първоначалната философия на питаго- рейците, тя в последствие била изоставена поради загадката, която съдържала в себе си. Впоследствие Платон, Впевзип, Аристотел и други откраднаха плодовете на питагорейците чрез едно леко приспособяване, чрез поставяне на мисловните определения вместо числото." След като напуснал Гърция, Питагор отишъл в град Кротона, южна Италия, на брега на Теренския залив.
Той избрал този град, който бил населен пак с гърци, но бил много по-демократичен от онези в Елада и можел да направи опит да приложи своите принципи в уреждането на
обществения
живот.
Целта му не била само да научи избраните си ученици на езотеричната наука, която той владеел, но още и да приспособи принципите й за възпитанието на младежта и за живота на държавата. Той искал да основе един институт за посвещаване в тайните, с крайна цел постепенно да се преобразува политическата организация на градовете по образец на тези философски и религиозни идеи. Той намерил благоприятен прием на идеите си от сената на Кротона. Като пристигнал в този град, като се представил на сената, той събрал младежите в храма на Аполон и с красноречието си успял да ги убеди да последват неговия път и да се откажат от стария начин на живот. Той събрал жените в храма на Юнона и ги убедил да се откажат от суетния и разкошен живот, и да занесат златотканите си рокли и накити в храма като трофеи от поражението на суетността и разкошния живот.
към текста >>
И действително, в центъра на тази
постройка
, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите.
Това било удобен случай за него да разкрие пред сената плановете си за възпитанието на младежта и на цялото население, и че това не заплашвало конституцията на Кротона, но напротив, неговите идеи ще я подкрепят и утвърдят. Като направил привърженици на плана си най-богатите граждани и повечето от сенаторите, той им предложил създаването на един институт от него и от учениците му. Това Братство от Посветени в тайните трябвало да води един общ живот, в една сграда построена за целта, но без да се отделя от градския живот. Този план бил възприет с ентусиазъм от сената на града и след няколко години било издигнато в околностите на града едно здание, заобиколено с хубави градини. Жителите на града го нарекли храм на музите.
И действително, в центъра на тази
постройка
, наблизо до скромното жилище на Учителя, имало един храм посветен на музите.
Така се родил Питагоровия институт, който станал в едно и също време школа за възпитание и академия на науките, и един малък, образцов град, управляван от един Велик Посветен в тайните. Теорията и практиката вървели ръка за ръка и новопосвещаваните постепенно овладявали тази наука на науките. В своята школа Питагор правил опит за светско посвещение в тайните. Посвещението излязло извън храмовете и се преподавало в една школа, открита за всички, които са готови да спазят известни принципи и правила. В своята школа Питагор е полагал кандидатите на ред изпитания, както при всички Посвещения и след всяко изпитание е следвало разкриване на известни тайни на Божествената наука.
към текста >>
20.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-после когато трябва да се преобрази
обществения
строй
, да се даде нова форма на държавния и
обществения
живот, те действуват и се проявяват чрез някои видни държавници и т.н.
Хората започват да търсят нови пътища на мисълта, на живот, на творчество и тогава се явява пратеникът на Братството сред този народ или раса, който привлича към себе си онези души, които са по-чувствителни към невидимото присъствие. В различни времена и епохи Братството действува с различни методи, по различни начини въздействува на човешките души, в зависимост от нуждите и задачите на епохата. Когато трябва да се даде подтик на науката, някой от братята се въплощава или изявява чрез учените хора на епохата. Когато трябва да се даде насока на изкуството, те се проявяват като музиканти, художници, скулптори и пр., както беше в Гърция и в Ренесанса, когато се явиха гениални художници като Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело и др., които бяха вдъхновени от Братството. Когато трябва да се даде нова насока на целокупния живот на дадено общество, явява се сред това общество някой Велик Учител или реформатор, който изнася нови принципи, които да легнат в основата на новия живот, който се зазорява на хоризонта на човешката мисъл.
Най-после когато трябва да се преобрази
обществения
строй
, да се даде нова форма на държавния и
обществения
живот, те действуват и се проявяват чрез някои видни държавници и т.н.
Така че всички онези, които по някакъв начин са стимулирали развитието на културата и човешкия прогрес, са действували под влияние на това Велико Братство или пък сами са били негови представители. По такъв начин истинските фактори на прогреса и културата се крият в импулсите, които идват от това Велико Братство. А то от своя страна е проводник на идеите на Абсолютното, на Великото в света, което единствено е фактор на световния прогрес. Учителят казва още, че това Братство в различните времена и епохи се изявява по-силно или по-слабо, т.е. с по-голяма или по-малка Светлина, с по-голям или по- малък замах и обхваща по-голям или по-малък кръг на влияние, според нуждата на епохата и според степента на развитието на хората в дадена епоха.
към текста >>
Той си е спечелил заслугата, че след смъртта на Метон, владетеля на Агригент, успял да убеди своите съграждани да въведат в Агригент свободен държавен
строй
и да дадат на всички граждани еднакви права.
Той е бил питагореец и е оставил много мисли, изложени в стихове, които са събрани от разни автори и наброяват до 400 стиха. В разказите за неговия живот той е представен като чудотворец и Маг, подобен на Питагор. Още приживе той се е радвал на голямо уважение и почит всред своите сънародници. А след неговата смърт в родния му град била издигната статуя в негова чест. Той не е живял самотен и уединен като Хераклит, а е оказвал голямо влияние върху своите съграждани и върху уреждането на държавните работи в своя град.
Той си е спечелил заслугата, че след смъртта на Метон, владетеля на Агригент, успял да убеди своите съграждани да въведат в Агригент свободен държавен
строй
и да дадат на всички граждани еднакви права.
А също така осуетил няколко опити на граждани на Агригент да завладеят господството над своя роден град. И когато почитането от страна на неговите съграждани стигнало до тая висока степен, че му предложили короната, той отказал да я приеме и продължавал да живее като уважаван и честен гражданин. Емпедокъл имал за Учители питагорейците, той общувал с тях и някои го причисляват към питагорейците, като Парменид и Зенон. Аристотел формулира накратко мисълта на Емпедокъл по следния начин: Към трите елемента - огън, въздух и вода, всеки един от които е бил считан преди него от един или друг философ за принцип, Емпедокъл прибавил още и земята като четвърти елемент. И той казва: Това са елементите, които винаги съществуват, които не възникват, а само се съединяват или разединяват, в по- големи или по-малки количества, сливат се в едно или излизат от едното.
към текста >>
21.
2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Християнският метод на работа е мъчно приложим при днешните
обществени
условия, понеже той изисква временно уединение, изолиране от света.
В това отношение има три вида методи, по които се работи за постигане на тази цел. Единият е методът, който се практикува в древните Мистерии, при който се работи преди всичко с мисълта, упражнение и концентриране, размишление и съзерцание. Но човек може да действува също така и върху чувствата си, да работи с чувствата чрез тяхното пресъздаване. Това е специфично християнският метод на работа. Най-после имаме хрис- тиянско-розенкройцерския метод, при който имаме комбиниране на мисълта, чувството и волята.
Християнският метод на работа е мъчно приложим при днешните
обществени
условия, понеже той изисква временно уединение, изолиране от света.
Обаче розенкройцерският метод е такъв, че чрез него човек може да се издигне във висшите светове, без да накърнява своите задължения. Учителят на много места споменава, че за своето окултно развитие учениците от Бялото Братство употребяват три вида методи. Някой път той ги нарича методи на Любовта, методи на Мъдростта и методи на Истината, а друг път ги нарича методи на сърцето, методи на ума и методи на волята. При това определение той казва: "Аз предпочитам методите на ума, понеже умът се е освободил най-много от Звяра в човека". А когато говори за първото определение, казва: "По методите на Любовта вървят християните, по методите на Мъдростта вървят теософите и различните съвременни окултни Школи, а по пътя на Истината и волята вървят йогите.
към текста >>
След като са изработени вече органите в астралното тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това
устройство
на астралното тяло да се отпечата в етерното тяло.
Защото в него са вложени зародишите на тези по-висши органи и е нужно само да се освободят силите, които са в самото астрално тяло. Това пречистване може да стане, както казах, по различни начини. Методът на християнското посвещение е, както видяхме, чрез преживяване и предизвикване на различни чувства, чрез които се въздействува на астралното тяло. Според други методи, както вече казах, може да се въздейства на астралното тяло като се четат дълбоки окултни мистични мисли при силно концентриране на мисълта. И понеже тези мисли носят със себе си мощни сили, те въздействат през нощта на астралното тяло.
След като са изработени вече органите в астралното тяло и то е достатъчно организирано, трябва цялото това
устройство
на астралното тяло да се отпечата в етерното тяло.
Това става по различни начини. В древността това е ставало чрез привеждането в транс и излъчване на етерното тяло от физическото. Понеже сега развитието се намира в друга фаза, трябвало да се приложат нови методи, при които без да се отделя етерното тяло от физическото, да се отпечатат върху него астралните сетивни органи, които са изработени при пречистването. Един от методите за това отпечатване на астралното тяло върху етерното, като се преодолее физическото, е християнският метод, който е описан по-горе. Така човек, като премине през всичките тези седем степени на изживяване, може да постигне посвещение, без да става нужда да се поставя в летаргичен сън и без да се отделя етерното тяло от физическото.
към текста >>
22.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този указ не се отнасял непосредствено до християните, а бил във връзка с появата на много гадатели, магьосници и врачки, които изпълвали
общественото
бедствие и увличали народа след себе си, като го вълнували със своите предсказания.
При Марк Аврелий, царувал от 161 -ва до 180-та година, положението на християните станало особено тежко. Макар и да не е издал особени закони по отношение на християните, с неговото име са свързани най-жестоките гонения на християните. През негово време империята била сполетяна от много бедствия и простият народ приписвал това на безбожните християни, които изгонили боговете с тяхното безбожие. И само малък повод бил достатъчен, за да се почнат жестоки гонения. Повод за това послужил указът на Марк Аврелий против суеверията.
Този указ не се отнасял непосредствено до християните, а бил във връзка с появата на много гадатели, магьосници и врачки, които изпълвали
общественото
бедствие и увличали народа след себе си, като го вълнували със своите предсказания.
Най- силни и жестоки били гоненията в Мала Азия и галските градове Лион и Виена. През време на тези гонения станали жертва хиляди християни. Във време на това гонение от мъченическа смърт загинал в Рим Юстин философ в 165 -та година със своите ученици и в Лион 90 годишният лионски епископ Потин, и други. След Марк Аврелий жестоки гонители на християните бил Септимий Север, царувал от 193-та до 211 -та година. В началото на своето царуване той бил даже приятел на християните и дружал с тях.
към текста >>
Изречението на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за девиз на много
обществени
сгради.
След Сптимий Север християните в продължение на 30 години се радвали на мир. През това време римският престол заемали така наречените императори-еклектици. Те били под влияние на неоплатониците, които считали, че във всяка религия има нещо хубаво и истинно - поради това те се отнасяли с уважение към всички религии, а някои от тях поставяли Християнството по-високо от всички други религии. Така Александър Север, който царувал от 222-ра до 235-та година се отнасял с уважение към личността на Исус Христос. Бюста на Христос стоял в неговата молитвена стая редом с бюстовете на езическите богове.
Изречението на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за девиз на много
обществени
сгради.
На езичниците той препоръчвал да се ръководят от примера на християните при избирането на кандидати за обществени длъжности. При приемника на Александър Север, Максимин Тракиецът, от 235-та до 238-ма година, станали малко гонения на християните, но те засегнали главно епископите, свещениците и дяконите. Християните се радвали на спокойствие и при приемника на Максимин, император Гордиян, който царувал от 238-ма до 244-та година. Също така християните се ползвали със спокойствие и при император Филип Аравитянина, царувал от 244-та до 249-та година. За тях имало предание между християните, че те били тайни християни, но всъщност те били повече неоплатоници.
към текста >>
На езичниците той препоръчвал да се ръководят от примера на християните при избирането на кандидати за
обществени
длъжности.
През това време римският престол заемали така наречените императори-еклектици. Те били под влияние на неоплатониците, които считали, че във всяка религия има нещо хубаво и истинно - поради това те се отнасяли с уважение към всички религии, а някои от тях поставяли Християнството по-високо от всички други религии. Така Александър Север, който царувал от 222-ра до 235-та година се отнасял с уважение към личността на Исус Христос. Бюста на Христос стоял в неговата молитвена стая редом с бюстовете на езическите богове. Изречението на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за девиз на много обществени сгради.
На езичниците той препоръчвал да се ръководят от примера на християните при избирането на кандидати за
обществени
длъжности.
При приемника на Александър Север, Максимин Тракиецът, от 235-та до 238-ма година, станали малко гонения на християните, но те засегнали главно епископите, свещениците и дяконите. Християните се радвали на спокойствие и при приемника на Максимин, император Гордиян, който царувал от 238-ма до 244-та година. Също така християните се ползвали със спокойствие и при император Филип Аравитянина, царувал от 244-та до 249-та година. За тях имало предание между християните, че те били тайни християни, но всъщност те били повече неоплатоници. В това време Християнството се разпространило толкова много, че в цялата империя нямало град или село, където да нямало християни.
към текста >>
Римското правителство се убедило, че Християнството е несъвместимо с държавния
строй
на Рим и си поставило за задача съвършено да задържи разпространението му и да заличи последователите му от лицето на земята.
В това време Християнството се разпространило толкова много, че в цялата империя нямало град или село, където да нямало християни. От втората половина на трети век, по времето на император Децитраян, гоненията против християните встъпват в нова фаза на развитие. Досега в гоненията против християните голямо участие вземали народните маси. Правителството понякога даже сдържало стихийните избухвания на тълпите против християните, изисквайки да се съблюдава по отношение на тях законите на съдопроизводство. Сега вече гоненията против християните възбуждало самото правителство.
Римското правителство се убедило, че Християнството е несъвместимо с държавния
строй
на Рим и си поставило за задача съвършено да задържи разпространението му и да заличи последователите му от лицето на земята.
Вследствие на това гоненията придобили систематичен характер и станали повсеместни. Всички християни, независимо от пол, възраст и обществено положение, били преследвани. Такъв един рязък прелом на държавната власт към християните настъпил при Десций Траяна, от 249-та до 251 -ва година. Той издал едикт за поголовно гонение на християните. Всички местни управители били длъжни да гонят християните.
към текста >>
Всички християни, независимо от пол, възраст и
обществено
положение, били преследвани.
Досега в гоненията против християните голямо участие вземали народните маси. Правителството понякога даже сдържало стихийните избухвания на тълпите против християните, изисквайки да се съблюдава по отношение на тях законите на съдопроизводство. Сега вече гоненията против християните възбуждало самото правителство. Римското правителство се убедило, че Християнството е несъвместимо с държавния строй на Рим и си поставило за задача съвършено да задържи разпространението му и да заличи последователите му от лицето на земята. Вследствие на това гоненията придобили систематичен характер и станали повсеместни.
Всички християни, независимо от пол, възраст и
обществено
положение, били преследвани.
Такъв един рязък прелом на държавната власт към християните настъпил при Десций Траяна, от 249-та до 251 -ва година. Той издал едикт за поголовно гонение на християните. Всички местни управители били длъжни да гонят християните. От християните се искало да принасят жертва на езическите богове като признак, че са се отказали от Християнството. Правителството било убедено, че християните сами по себе си не са били лоши хора, обаче тяхната религия то считало като опасна за държавния строй.
към текста >>
Правителството било убедено, че християните сами по себе си не са били лоши хора, обаче тяхната религия то считало като опасна за държавния
строй
.
Всички християни, независимо от пол, възраст и обществено положение, били преследвани. Такъв един рязък прелом на държавната власт към християните настъпил при Десций Траяна, от 249-та до 251 -ва година. Той издал едикт за поголовно гонение на християните. Всички местни управители били длъжни да гонят християните. От християните се искало да принасят жертва на езическите богове като признак, че са се отказали от Християнството.
Правителството било убедено, че християните сами по себе си не са били лоши хора, обаче тяхната религия то считало като опасна за държавния
строй
.
През време на тези гонения загинали много видни християнски епископи и свещеници. В течение на това гонение от страна на властта, простият народ изменил отношенията си към християните и започнал да им съчувства и да ги подкрепя, както можел. Особено очебийно и в голяма степен такова съдействие простите езичници оказали на Дионисий Александрийски. Той, заедно с други четирима презвитери, бил задържан под стража. Селяни езичници, които се били събрали на сватба, като научили за това, отишли там, където били задържаните и ги освободили.
към текста >>
23.
НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и
обществения
морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа.
У богомилите и жените, както и мъжете, можели да бъдат проповедници на учението. На Запад се прочули със своята апостолска дейност жени, като...* ( * в оригинала не се чете ) и Джулияна. Василий имал за спътници и жени. Богомилите издигнали жената в момента, в епохата, когато тя била хулена, онеправдана, затворена само в къщи. Богомилската проповед за равенство между мъжа и жената е предизвикало сътресение между църковниците и властниците.
С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и
обществения
морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа.
Те първи предизвикали в Европа най-голямата социално-етическа революция. Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов.
към текста >>
Богомилите турили морала за основа на своя личен и
обществен
живот.
Богомилите издигнали жената в момента, в епохата, когато тя била хулена, онеправдана, затворена само в къщи. Богомилската проповед за равенство между мъжа и жената е предизвикало сътресение между църковниците и властниците. С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа. Те първи предизвикали в Европа най-голямата социално-етическа революция. Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието.
Богомилите турили морала за основа на своя личен и
обществен
живот.
Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа.
към текста >>
С отричането на убийството на хора и животни, защото те са били против смъртното наказание, те се издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си
устройва
„пиршества" не само с животинска, но и с човешка кръв и месо.
Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено. С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство. Със свободното тълкуване на Евангелието богомилите премахнали опасния догмат, който донесъл толкова пакости на християнската религия и на науката.
С отричането на убийството на хора и животни, защото те са били против смъртното наказание, те се издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си
устройва
„пиршества" не само с животинска, но и с човешка кръв и месо.
Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода. Защото храната оказва влияние върху темперамента и характера на човека, затова и противниците им не могли да не кажат, че това са добри хора, но лицемери. С протеста против убийството и крепостничеството те следвали Христа и първите християни и стоят в реда на първите борци против робството и тиранията и провъзгласили истинската демокрация, която признава правото на всеки човек да разполага със себе си, както разбира, да има свободата да мисли, както го учи неговият ум и да действа според мисълта и убеждението си. Те са били за свободата на убежденията. С издигането на личността на жената, с правото й да бъде вероучителка и старейшина, богомилите разрешили преди векове въпроса за женската еманципация и то тъй, както не е разрешен и днес от културното човечество.
към текста >>
24.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
тяхното отношение към
обществения
живот и неговите форми в различни прояви е един второстепенен клон от дървото на тяхното светоразбиране.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ От всичко казано дотук е ясно, че социалното учение на богомилите, т.е.
тяхното отношение към
обществения
живот и неговите форми в различни прояви е един второстепенен клон от дървото на тяхното светоразбиране.
Обаче някои разглеждат Богомилството преди всичко като социално учение и там е тяхната грешка. Защото, както видяхме от гореизложеното, Богомилството е преди всичко окултно-мистично учение и може да бъде разбрано само от един човек с окултни идеи и разбирания. Социалните възгледи на богомилите са като една надстройка, като един резултат на окултно-мистичния им мироглед. Защото всяко едно окултно учение има за задача преди всичко да служи на човечеството, да култивира в него ред чувства и добродетели, да създаде истинския тип човек, който да бъде добър гражданин на обществото и служител на великото дело за повдигане на човечеството на една по-висока степен на развитие. И задачата на богомилите е била да пресъздадат отделния човек, индивида, който е градивната единица на обществото.
към текста >>
Социалните възгледи на богомилите са като една
надстройка
, като един резултат на окултно-мистичния им мироглед.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ От всичко казано дотук е ясно, че социалното учение на богомилите, т.е. тяхното отношение към обществения живот и неговите форми в различни прояви е един второстепенен клон от дървото на тяхното светоразбиране. Обаче някои разглеждат Богомилството преди всичко като социално учение и там е тяхната грешка. Защото, както видяхме от гореизложеното, Богомилството е преди всичко окултно-мистично учение и може да бъде разбрано само от един човек с окултни идеи и разбирания.
Социалните възгледи на богомилите са като една
надстройка
, като един резултат на окултно-мистичния им мироглед.
Защото всяко едно окултно учение има за задача преди всичко да служи на човечеството, да култивира в него ред чувства и добродетели, да създаде истинския тип човек, който да бъде добър гражданин на обществото и служител на великото дело за повдигане на човечеството на една по-висока степен на развитие. И задачата на богомилите е била да пресъздадат отделния човек, индивида, който е градивната единица на обществото. Когато отделният човек е изграден като една силна нравствена личност, със силно развито социално чувство, то понеже обществото е създадено от отделни личности, то и самото общество като цяло ще бъде преобразено. Като модел за устройството на обществото те устройвали своите братски задруги, където всички членове били равни и никой нямал право да властва над другите, над своите братя. Задругата е била изградена като едно семейство и отношенията били като отношения между членовете на семейството, като между братя.
към текста >>
Като модел за
устройството
на обществото те
устройвали
своите братски задруги, където всички членове били равни и никой нямал право да властва над другите, над своите братя.
Защото, както видяхме от гореизложеното, Богомилството е преди всичко окултно-мистично учение и може да бъде разбрано само от един човек с окултни идеи и разбирания. Социалните възгледи на богомилите са като една надстройка, като един резултат на окултно-мистичния им мироглед. Защото всяко едно окултно учение има за задача преди всичко да служи на човечеството, да култивира в него ред чувства и добродетели, да създаде истинския тип човек, който да бъде добър гражданин на обществото и служител на великото дело за повдигане на човечеството на една по-висока степен на развитие. И задачата на богомилите е била да пресъздадат отделния човек, индивида, който е градивната единица на обществото. Когато отделният човек е изграден като една силна нравствена личност, със силно развито социално чувство, то понеже обществото е създадено от отделни личности, то и самото общество като цяло ще бъде преобразено.
Като модел за
устройството
на обществото те
устройвали
своите братски задруги, където всички членове били равни и никой нямал право да властва над другите, над своите братя.
Задругата е била изградена като едно семейство и отношенията били като отношения между членовете на семейството, като между братя. Всички се ползвали от общите блага според нуждите си като от свои блага и всеки работел според възможностите си. Затова те били против всяка власт, като противна на Христовото учение за братство и равенство. На Земята, според тях, трябвало да владее само Любовта. Законът на властта, законът на насилието трябва да бъде премахнат.
към текста >>
Те са
устройвали
грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик.
Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието на човека от работата над себе си, от развитието на душата, която е същината на човека. Те не препоръчвали бедността и сиромашията, но са се стремели да имат толкова, колкото им е необходимо за тяхното съществуване. А когато са имали в излишък, те са го раздавали на бедните и угнетените. Те са били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, но са гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие. Според тях всичко трябва да бъде общо и всеки да работи за общото.
Те са
устройвали
грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик.
В това отношение са подражавали на първите християни, за които се знае, че са живели братски и всичко им било общо. В тях липсвала всякаква власт и всички били братя и сестри. Влизането в общината не е било задължително, но свободно, и всеки богомил, макар и да не принадлежал на задругата, внасял в общото всичко, което му оставало излишно. Тези братски общежития имали голямо влияние върху околните хора. Последните, измъчвани от своите нещастия, от своите лоши взаимоотношения, почнали все повече и повече да се присъединяват към богомилските общини, като виждали как богомилите, признавайки всички за братя, обичайки всички, живеели един за всички и всички за един и живеели в своите братски комуни спокойно, радостни и щастливи.
към текста >>
Със своите братски задруги богомилите показали, че хората биха могли на основата на Любовта да преобразят своя недобър и неправилен живот и да създадат нов живот, нов
строй
, нови отношения, където всички биха били равни, свободни и щастливи като членове на едно голямо семейство.
Тези братски общежития имали голямо влияние върху околните хора. Последните, измъчвани от своите нещастия, от своите лоши взаимоотношения, почнали все повече и повече да се присъединяват към богомилските общини, като виждали как богомилите, признавайки всички за братя, обичайки всички, живеели един за всички и всички за един и живеели в своите братски комуни спокойно, радостни и щастливи. Но за да стане някой член на задругата на богомилите, той преди всичко е трябвало да приеме тяхното учение, да измени разбиранията си и начина си на живот. И така общината растяла с всеки нов ден. 13-ти век е времето на най-големия разцвет на Богомилството, техни общини имало навсякъде по целия Балкански полуостров и Западна Европа.
Със своите братски задруги богомилите показали, че хората биха могли на основата на Любовта да преобразят своя недобър и неправилен живот и да създадат нов живот, нов
строй
, нови отношения, където всички биха били равни, свободни и щастливи като членове на едно голямо семейство.
Идеалът на богомилите в това отношение е бил да обединят цялото човечество в едно велико братство, където да царува Любовта, да управлява Мъдростта и Истината да бъде идеала, към който всеки да се стреми. Такива са накратко социалните възгледи на богомилите — общочовешко братство, на равни и свободни братя-човеци, където няма никакво насилие, никаква частна собственост, където няма гладни и унижени, където няма невежи и изостанали в културно и духовно отношение хора. Културните блага, както и материалните, са били общо достояние на всички. С една дума те са се стремили да реализират Царството Божие на Земята, като преди всичко преобразят и преродят отделния човек чрез своето учение, което е учение, приложимо във всички области на живота. Те са искали Любовта да проникне във всички области на живота и да бъде ръководна сила, ръководен Принцип във всичките им отношения, в целокупния им живот.
към текста >>
И самите съвършени работели свободни професии, когато са били свободни от духовна и
обществена
работа, както това е правел и апостол Павел.
Козма ги критикува, че работили и в неделя. Самите богомили не живеели в леност, както правели православните архиереи и попове, но живеели в честен труд, като изкарвали прехраната си със собствен труд. Западните писатели свидетелстват, че богомилите работели от зори до мрак. У Козма има един израз, който е използван своеобразно от православните, за да подкопаят авторитета на богомилите: „Едни от тях, казва той, не работят, ходят от къща на къща и ядат чуждото имане на измамените от тях хора." Това не са никои други, освен съвършените, които като учители и ръководители, делели със своите братя и сестри скромната трапеза. Тук за лентяйство, дърмоюдство и просия не може и дума да става.
И самите съвършени работели свободни професии, когато са били свободни от духовна и
обществена
работа, както това е правел и апостол Павел.
А работата при богомилите е била свързана не само с икономиката, но и с морала и вярата. Богомилите гледали на труда като на Тайнство, което трябва да се извършва при свобода, а не по заповедите на царя, епископа, болярина или игумена. При това богомилите избирали само онези занаяти, които имали социално-етично значение и които не противоречали на техните разбирания. С това нещо те преди десет века са внесли етичния елемент в ....* ( * в оригинала не се чете) икономия, за което се загатва едва в ново време от икономистите. Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо.
към текста >>
Богомилите преди хиляда години приемали мира за основа и пръв принцип, категоричен императив в техния личен и
обществен
живот.
Богомилите били първите пионери в Европа за социално равенство и първи реализирали комунизма, следвайки първите християни. Християнството по начало е против съда, смъртното наказание и войната, затова и богомилите, като истински християни, били против тези неща. Богомилите отричали както гражданския, така и църковния съд. Иисус, казвали те, е заповядал да благославяме онези, които ни проклинат, а не да отмъщаваме, да не преследваме още повече в Негово име и от Негово име. Викът на богомилите против смъртното наказание едва в ново време намерил отзвук у някои благородни души.
Богомилите преди хиляда години приемали мира за основа и пръв принцип, категоричен императив в техния личен и
обществен
живот.
Те не само не ходели на война, но не посягали и на животните — едно че били вегетарианци, а друго че ги считали, че имат известен разум и душа. Богомилите не допущали убиването на птиците и чупенето на яйцата и развалянето на гнездата им. Богомилите са първите миротворци в Европа. По-късно, в 15-ти век, Петер Хелчицки /Чешките братя/ е говорил, че войната е противна на Християнството. Пълни миротворци са квакерите, духоборите, назаряните, толстоистите и всички окултни братства на християнска основа.
към текста >>
25.
4. Пътят към свободата, 28 септември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И в
обществения
живот държавата е създадена по един механически начин, а животът на обществото е органически процес.
Като пример за механическите процеси може да ни послужи работата на бъчваря - бъчвите, каците, които са образувани от отделни парчета, съединени само от обръчи. Като пример за органическите процеси имаме растенията, а при психическите процеси имаме вече разумните същества - човека. Това са три процеса, които имат три различни резултата. А сега искат да обяснят психичните процеси по механичен начин. Такава аналогия не може да се тегли, понеже както казахме, вътрешна връзка между частите на един механичен процес няма, връзката е външна - обръч.
И в
обществения
живот държавата е създадена по един механически начин, а животът на обществото е органически процес.
Когато един органически процес не върви правилно, причината за това не е в самия процес, а в някои паразити. И в психическите процеси имаме същото нещо. Всяка мисъл или идея, която се внася в света, може да подпомогне процесите на живота или пък като паразит, да ги спъне. Под думата „нова идея" разбирам всички идеи, които носят живот и съграждат, а всички идеи, които рушат и разстройват живота, това са стари идеи. Истината както ние я разбираме, не може да бъде стара, тя е винаги нова.
към текста >>
Под думата „нова идея" разбирам всички идеи, които носят живот и съграждат, а всички идеи, които рушат и
разстройват
живота, това са стари идеи.
Такава аналогия не може да се тегли, понеже както казахме, вътрешна връзка между частите на един механичен процес няма, връзката е външна - обръч. И в обществения живот държавата е създадена по един механически начин, а животът на обществото е органически процес. Когато един органически процес не върви правилно, причината за това не е в самия процес, а в някои паразити. И в психическите процеси имаме същото нещо. Всяка мисъл или идея, която се внася в света, може да подпомогне процесите на живота или пък като паразит, да ги спъне.
Под думата „нова идея" разбирам всички идеи, които носят живот и съграждат, а всички идеи, които рушат и
разстройват
живота, това са стари идеи.
Истината както ние я разбираме, не може да бъде стара, тя е винаги нова. Когато човек почне да се проучава, той ще намери в себе си тези трите вида процеси. И когато разбере тяхната връзка и зависимост, той ще дойде до познанието, че в него има една тайна сила, която той може да развие - има си специални методи и закони за това. И тогава няма да има нищо скрито за човека - и той ще знае скритите съкровища на Природата, за него няма да има икономическа и социална криза, но той няма да злоупотреби с това си знание. Но сега, при това ваше състояние, аз не мога да ви разкрия тази тайна, защото имам задължения и отговорност към Природата.
към текста >>
26.
6. Пътят към всечовешкото единство, 6 ноември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И целият съвременен
строй
и всички наши вярвания, всички обичаи, които сега имаме, се дължат все на съзнанието и самосъзнанието, а Божествената интуиция, която по-рано ни е ръководила е избягала от нас.
Но има хора, които нямат в съзнанието и самосъзнанието вяра, а в подсъзнанието и свръх- съзнанието имат вяра. Но те не мислят за нея ни най- малко. В съзнанието и самосъзнанието седят всичките противоречия и по грешки на съвременните народи. Било е време, когато човек в своята Божествена интуиция е предвиждал нещата за хиляди години напред и е знаел, какво ще се случи. Но когато се е пробудил у него обективният ум и съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този Божествен принцип, почнал да живее със съзнанието, самосъзнанието и интелекта и съвсем загазил.
И целият съвременен
строй
и всички наши вярвания, всички обичаи, които сега имаме, се дължат все на съзнанието и самосъзнанието, а Божествената интуиция, която по-рано ни е ръководила е избягала от нас.
Тази интуиция е свързана с подсъзнанието и свръхсъзнанието. Подсъзнанието е миналото, а свръхсъзнанието е бъдещето. Върху тях е основано единството на живота, проявен във всички форми. В тях е изключено противоречието. Ние трябва да отидем напред или пък да се върнем назад.
към текста >>
И ако те очакваш някакъв бъдещ
строй
, той ще дойде от подсъзнанието и свръхсъзнанието и съвсем друг ще бъде законът на
общественото
организиране.
Такъв човек понася и най-големите страдания с радост. И днешната световна криза, която раздрусва всички народи, не е нещастие, а има за цел да събуди свръхсъзнанието у хората. В света има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството и чрез страданията казват на хората, че не трябва да живеят така, както са живели досега. Докато съвременните народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, т.е. докато не съзнаят единството си и единството на интересите си, те ще имат настоящето положение на нещата.
И ако те очакваш някакъв бъдещ
строй
, той ще дойде от подсъзнанието и свръхсъзнанието и съвсем друг ще бъде законът на
общественото
организиране.
Съвременната държава е рожба на съзнанието и самосъзнанието - а бъдещата обществена организация ще бъде израз на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И тогава благата на живота ще бъдат за всички. Сега хората са предоставили съдбата си на държавата и обществото, но най-силният фактор в света, това е човекът - човешкият дух, душа, ум и сърце. Всичко каквото съществува в нашия живот е продукт на човека и човек може да го измени; всички форми и отношения са дело на човешкия дух и той е господар и може да измени това, което е създал. И не трябва да бъдем идолопоклонци на това, което сме създали в миналото.
към текста >>
Съвременната държава е рожба на съзнанието и самосъзнанието - а бъдещата
обществена
организация ще бъде израз на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
И днешната световна криза, която раздрусва всички народи, не е нещастие, а има за цел да събуди свръхсъзнанието у хората. В света има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството и чрез страданията казват на хората, че не трябва да живеят така, както са живели досега. Докато съвременните народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, т.е. докато не съзнаят единството си и единството на интересите си, те ще имат настоящето положение на нещата. И ако те очакваш някакъв бъдещ строй, той ще дойде от подсъзнанието и свръхсъзнанието и съвсем друг ще бъде законът на общественото организиране.
Съвременната държава е рожба на съзнанието и самосъзнанието - а бъдещата
обществена
организация ще бъде израз на подсъзнанието и свръхсъзнанието.
И тогава благата на живота ще бъдат за всички. Сега хората са предоставили съдбата си на държавата и обществото, но най-силният фактор в света, това е човекът - човешкият дух, душа, ум и сърце. Всичко каквото съществува в нашия живот е продукт на човека и човек може да го измени; всички форми и отношения са дело на човешкия дух и той е господар и може да измени това, което е създал. И не трябва да бъдем идолопоклонци на това, което сме създали в миналото. Човешкият дух създава все нови и нови форми и не трябва да бъдем роби на миналото.
към текста >>
ще бъдат под морето, ниските места в Западна Европа ще бъдат под водата, нови места ще се издигнат и ще имаме една нова раса, с нови
обществени
порядки, с нова култура.
Сега всички очакват едно по-светло бъдеще. Кога ще дойде то? Според мен остават ни 2100 години до това светло бъдеще, до началото на тази нова епоха. Тогаз Европа ще бъде доста видоизменена. Ниските места около Средиземно море - Гърция и др.
ще бъдат под морето, ниските места в Западна Европа ще бъдат под водата, нови места ще се издигнат и ще имаме една нова раса, с нови
обществени
порядки, с нова култура.
И когато в други беседи съм говорил, че след 10 години ще се оправи светът, аз съм разбирал едно Божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието. Царството Божие и сега може да дойде за едни хора, но след 2100 години ще имаме един друг ред и порядък и земята ще се измени във всяко едно отношение - климатически и органически и ще доближи в пространството до една нова система, която ще упражни грамадно благотворно влияние върху цялата наша слънчева система, тогаз и цветът на месечината ще се измени, тя ще бъде малко синкава и ще има вече растителност върху нея. Ако искате да оправите вашия живот, престанете да живеете в съзнанието и самосъзнанието, престанете да се безпокоите и тревожите. Докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, ще сте изложени на всички противоречия на живота - болести, безпокойства, страдания, сиромашия, смърт. А когато влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, вие ще влезете във връзка с Първичната причина, с всички разумни същества в света, които споделят и живеят с една обща и основна идея - за единството.
към текста >>
27.
9. Творческият процес на живота, 11 декември 1932 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и
обществения
живот.
Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“. Но зад всеки порок у човека седи една добродетел. И когато тази добродетел не се развие или не може да намери своя път, тя се изразява в една дисхармонична форма, която наричаме „зло“. И у човека има известни енергии, на които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова всякога човек трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва; злото в света произтича от спиране на правилното развитие, в което трябва да върви човек.
Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и
обществения
живот.
За да се излезе от това положение, трябва да наредим обективния си живот по законите, вложени в самото битие на живота. Сега хората, като нямат знанието за тези вътрешни закони на живота, измислят си разни правила и закони, по които си нареждат живота като мислят, че те са най-умните същества и техният начин на живот е най-разумен. Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален строй, който за съвременните хора е идеал. Те са на земята в плът и кръв, но са неизвестни на обикновените хора. Това са хората, които полагат основата на шестата раса, през която ще мине за в бъдеще и сегашното човечество.
към текста >>
Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален
строй
, който за съвременните хора е идеал.
И у човека има известни енергии, на които човек ако не знае да даде правилна насока, ще експлодират и ще му причинят вреда. Затова всякога човек трябва да дава насока на своите енергии и да не ги подпушва; злото в света произтича от спиране на правилното развитие, в което трябва да върви човек. Спъването на този правилен развой създава всички пречки и нещастия в индивидуалния и обществения живот. За да се излезе от това положение, трябва да наредим обективния си живот по законите, вложени в самото битие на живота. Сега хората, като нямат знанието за тези вътрешни закони на живота, измислят си разни правила и закони, по които си нареждат живота като мислят, че те са най-умните същества и техният начин на живот е най-разумен.
Но според окултната наука има известни хора, които са по-напреднали в развитието си от познатите нам, които имат едно много по-възвишено разбиране за живота и един възвишен социален
строй
, който за съвременните хора е идеал.
Те са на земята в плът и кръв, но са неизвестни на обикновените хора. Това са хората, които полагат основата на шестата раса, през която ще мине за в бъдеще и сегашното човечество. Нашата бяла раса е пета по ред. Преди нея бяха: атлантската - четвърта; лемурийската - трета; хиперборейската - втора и полярната - първа; а сега се поставя основата на шестата раса, която ще реализира един много по-идеален живот от сегашния. Всяка една култура се обуславя в своето външно проявление от планинските местности, понеже в тях са складирани живите сили, които те са възприели от Слънцето и които могат да поддържат възвишеното и благородното в човешката душа, което е основа на всяка култура.
към текста >>
Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро,
устройството
на неговия череп е било друго.
Те трябва да се отпушат и злото ще изчезне. Човек не трябва да се задоволява със сегашния живот, защото и той е само една фаза от творческия процес на безграничния живот. Всички хора и всички същества по всички слънца и планети са пътници и туристи из Вселената. И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес.
Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро,
устройството
на неговия череп е било друго.
Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието.
към текста >>
Това учение сега трябва да се подеме от всички и да се приложи в индивидуалния и
обществения
живот, за да се оправи светът.
В нашата кръв има постоянно един приток на електричество от Космоса; електричеството е една от формите на светлината, а светлината е един импулс на Първичната Причина в света. И за да бъде здрав човек трябва да има постоянно прилив на електричество в неговата кръв и движението на кръвта да става под ритмуса на светлината, под първичния ритмус на творческия процес на Битието. Затова е необходимо човек да държи в ума си светли мисли, които привличат и са носители на това космично електричество и на този ритмус. Сегашните хора, които са се отклонили от ритмуса на творческия процес на Битието и са създали един свят на хаос и противоречия, не могат да излязат сами от това положение, понеже им липсва знание. И затова трябва да се въплътят тук на земята, хора от един по-възвишен свят, с широка душа и светли мисли, които да пожертват целия си живот за благото на човечеството.
Това учение сега трябва да се подеме от всички и да се приложи в индивидуалния и
обществения
живот, за да се оправи светът.
По беседа от Учителя, държана на 11 декември 1932 г.
към текста >>
28.
11. Общочовешкото братство, 15 януари 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Съвременната бяла раса трябва да разреши този въпрос, трябва да реализира хармонията в
обществения
живот.
А хората спорят има ли дух. Духът не е материално нещо. Той е същината на нещата. Духът е самият човек, туй, което сте вие във вашата същност, това е духът, туй неизменното, което съзнава, че сте неизменен. И вие дотолкова сте неизменни, доколкото съзнавате, че у вас присъствува нещо разумно, което е същината на битието и е гаранция за мировата хармония.
Съвременната бяла раса трябва да разреши този въпрос, трябва да реализира хармонията в
обществения
живот.
Защото животът като единство е велика хармония и в него няма място за дисхармония. А днешният обществен строй е съграден на ронливата основа на дисхармонията. Докато животът е пълнота и изобилие, в днешната култура има хора, които нямат хляб. Бялата раса трябва да разреши въпроса за хляба, който е основата на икономическата проблема. Храната на всеки човек трябва да бъде осигурена.
към текста >>
А днешният
обществен
строй
е съграден на ронливата основа на дисхармонията.
Той е същината на нещата. Духът е самият човек, туй, което сте вие във вашата същност, това е духът, туй неизменното, което съзнава, че сте неизменен. И вие дотолкова сте неизменни, доколкото съзнавате, че у вас присъствува нещо разумно, което е същината на битието и е гаранция за мировата хармония. Съвременната бяла раса трябва да разреши този въпрос, трябва да реализира хармонията в обществения живот. Защото животът като единство е велика хармония и в него няма място за дисхармония.
А днешният
обществен
строй
е съграден на ронливата основа на дисхармонията.
Докато животът е пълнота и изобилие, в днешната култура има хора, които нямат хляб. Бялата раса трябва да разреши въпроса за хляба, който е основата на икономическата проблема. Храната на всеки човек трябва да бъде осигурена. Социалната и икономическата криза е общочовешка и културна криза и за да избегнат по-големи усложнения, трябва да й се даде правилно разрешение - да има храна за всички и да няма човек изложен на глада и на лишенията. И заради храната по-голямата част от хората днес са изложени на изкушения, за да извършат някакви „престъпления" и след това да ги държат отговорни.
към текста >>
Сега ще кажат, че това не е съгласно със съвременния ред, със съвременния
строй
и със законите на държавата.
Съвременните християни чакат Христос да дойде да реши въпроса. А ние защо сме дошли? Да не сме дошли да си играем на национализъм? Или сме дошли на земята да си уредим своите лични, дребнави работи? Всеки трябва да гледа на другите като на братя, и благата, които има трябва да бъдат общи.
Сега ще кажат, че това не е съгласно със съвременния ред, със съвременния
строй
и със законите на държавата.
Но какви са основите на държавата? Ако в една държава няма разумни закони и ако в нея за народа не се промисля, каква е тази държава? Държавата ако не се грижи за народа, тя изгубва правото си на съществуване. Сега не искам да кажа, че вие сте виновни. Но въпросът е, че трябва да има импулс у всички хора да работят за повдигането на човечеството.
към текста >>
29.
18. Двата порядъка в света, 23 август 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега като говорим така, ще ни кажат, че рушим основите на съвременния
строй
.
Сега например, в съвременното общество се събират двама души и искат само те да се обичат. По този път те не могат да бъдат щастливи. Тяхното щастие трябва да бъде за всички. Един човек, за да бъде щастлив, трябва да го обичат всички, с които е във връзка. Има едно ново разбиране, което трябва да се внесе в света и тогаз живота ще придобие един вътрешен смисъл.
Сега като говорим така, ще ни кажат, че рушим основите на съвременния
строй
.
Но съвременният строй и без това няма никаква основа, та няма какво да го рушим. Той е разрушен сам по себе си. Това, което имаме днес като държава и строй, не е никаква държава. Ние сме за един разумно организиран обществен порядък, където най-умните и въоръжените със знание ще ръководят, напътстват свободната инициатива, ще служат, съветват и просвещават невежите и ще им показват пътищата на живота. Но няма да има „създатели на закони", които да управляват другите, без да са оправили себе си.
към текста >>
Но съвременният
строй
и без това няма никаква основа, та няма какво да го рушим.
По този път те не могат да бъдат щастливи. Тяхното щастие трябва да бъде за всички. Един човек, за да бъде щастлив, трябва да го обичат всички, с които е във връзка. Има едно ново разбиране, което трябва да се внесе в света и тогаз живота ще придобие един вътрешен смисъл. Сега като говорим така, ще ни кажат, че рушим основите на съвременния строй.
Но съвременният
строй
и без това няма никаква основа, та няма какво да го рушим.
Той е разрушен сам по себе си. Това, което имаме днес като държава и строй, не е никаква държава. Ние сме за един разумно организиран обществен порядък, където най-умните и въоръжените със знание ще ръководят, напътстват свободната инициатива, ще служат, съветват и просвещават невежите и ще им показват пътищата на живота. Но няма да има „създатели на закони", които да управляват другите, без да са оправили себе си. Ние сме за един порядък, където да няма гладни, невежи и роби.
към текста >>
Това, което имаме днес като държава и
строй
, не е никаква държава.
Един човек, за да бъде щастлив, трябва да го обичат всички, с които е във връзка. Има едно ново разбиране, което трябва да се внесе в света и тогаз живота ще придобие един вътрешен смисъл. Сега като говорим така, ще ни кажат, че рушим основите на съвременния строй. Но съвременният строй и без това няма никаква основа, та няма какво да го рушим. Той е разрушен сам по себе си.
Това, което имаме днес като държава и
строй
, не е никаква държава.
Ние сме за един разумно организиран обществен порядък, където най-умните и въоръжените със знание ще ръководят, напътстват свободната инициатива, ще служат, съветват и просвещават невежите и ще им показват пътищата на живота. Но няма да има „създатели на закони", които да управляват другите, без да са оправили себе си. Ние сме за един порядък, където да няма гладни, невежи и роби. Ние сме за един порядък на доволство за всички, светлина и знание за всички, свобода за всички, за да бъдат всички щастливи и да се радват на живота. Защото всички хора имат един и същи произход, всички имат еднакви права и задължения.
към текста >>
Ние сме за един разумно организиран
обществен
порядък, където най-умните и въоръжените със знание ще ръководят, напътстват свободната инициатива, ще служат, съветват и просвещават невежите и ще им показват пътищата на живота.
Има едно ново разбиране, което трябва да се внесе в света и тогаз живота ще придобие един вътрешен смисъл. Сега като говорим така, ще ни кажат, че рушим основите на съвременния строй. Но съвременният строй и без това няма никаква основа, та няма какво да го рушим. Той е разрушен сам по себе си. Това, което имаме днес като държава и строй, не е никаква държава.
Ние сме за един разумно организиран
обществен
порядък, където най-умните и въоръжените със знание ще ръководят, напътстват свободната инициатива, ще служат, съветват и просвещават невежите и ще им показват пътищата на живота.
Но няма да има „създатели на закони", които да управляват другите, без да са оправили себе си. Ние сме за един порядък, където да няма гладни, невежи и роби. Ние сме за един порядък на доволство за всички, светлина и знание за всички, свобода за всички, за да бъдат всички щастливи и да се радват на живота. Защото всички хора имат един и същи произход, всички имат еднакви права и задължения. Но за да се живее в този нов порядък, хората трябва коренно да променят своите разбирания и начина си на живот.
към текста >>
30.
28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме
устройството
на света, който е дело на мъдростта.
РАБОТА И ПОЧИВКА За да можем да реализираме Възможностите на живота си и да избегнем големите и ненужни противоречия и разочарования, необходима ни е мъдрост.
Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме
устройството
на света, който е дело на мъдростта.
Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността.
към текста >>
Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за
устройството
на света и за законите на живота, не отговаря на реалността.
Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме устройството на света, който е дело на мъдростта. Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си.
Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за
устройството
на света и за законите на живота, не отговаря на реалността.
Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят.
към текста >>
Но в сегашния
строй
не е така; този
строй
е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му.
Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си.
Но в сегашния
строй
не е така; този
строй
е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му.
Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение. Нека оставим младото поколение само да се оправя. Ние вярваме, че в младото поколение има достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си. Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си.
към текста >>
Не трябва да се спъваме с тази мисъл за очакване на новия
строй
.
Ние вярваме, че в младото поколение има достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си. Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си. Това е науката за Божествената Любов. Няма какво да чакаме да се измени строят, да се оправи целият свят, че тогава да изправим и ние нашия живот.
Не трябва да се спъваме с тази мисъл за очакване на новия
строй
.
Новият строй ще дойде, тъй както идва пролетта, но той няма да дойде из един път, а дълго време трябва да се работи за неговото идване. Да искаме сега изведнъж да дойде новия строй, да изникне като гъба, това е все едно да искаме появата на пролет посред зима. Новият строй ще дойде, но до това време трябва да се подготвим да живеем живота такъв, какъвто се проявява сега. Ако разбираме законите на природата, които работят в света, тя ще ни съдейства и нашият живот ще се оправи, защото тогаз ще работим навреме и ще почиваме навреме. А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта.
към текста >>
Новият
строй
ще дойде, тъй както идва пролетта, но той няма да дойде из един път, а дълго време трябва да се работи за неговото идване.
достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си. Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си. Това е науката за Божествената Любов. Няма какво да чакаме да се измени строят, да се оправи целият свят, че тогава да изправим и ние нашия живот. Не трябва да се спъваме с тази мисъл за очакване на новия строй.
Новият
строй
ще дойде, тъй както идва пролетта, но той няма да дойде из един път, а дълго време трябва да се работи за неговото идване.
Да искаме сега изведнъж да дойде новия строй, да изникне като гъба, това е все едно да искаме появата на пролет посред зима. Новият строй ще дойде, но до това време трябва да се подготвим да живеем живота такъв, какъвто се проявява сега. Ако разбираме законите на природата, които работят в света, тя ще ни съдейства и нашият живот ще се оправи, защото тогаз ще работим навреме и ще почиваме навреме. А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта. Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви.
към текста >>
Да искаме сега изведнъж да дойде новия
строй
, да изникне като гъба, това е все едно да искаме появата на пролет посред зима.
Има една наука, която ако я възприемете,: изучите и приложите, можете да уредите живота си. Това е науката за Божествената Любов. Няма какво да чакаме да се измени строят, да се оправи целият свят, че тогава да изправим и ние нашия живот. Не трябва да се спъваме с тази мисъл за очакване на новия строй. Новият строй ще дойде, тъй както идва пролетта, но той няма да дойде из един път, а дълго време трябва да се работи за неговото идване.
Да искаме сега изведнъж да дойде новия
строй
, да изникне като гъба, това е все едно да искаме появата на пролет посред зима.
Новият строй ще дойде, но до това време трябва да се подготвим да живеем живота такъв, какъвто се проявява сега. Ако разбираме законите на природата, които работят в света, тя ще ни съдейства и нашият живот ще се оправи, защото тогаз ще работим навреме и ще почиваме навреме. А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта. Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът.
към текста >>
Новият
строй
ще дойде, но до това време трябва да се подготвим да живеем живота такъв, какъвто се проявява сега.
Това е науката за Божествената Любов. Няма какво да чакаме да се измени строят, да се оправи целият свят, че тогава да изправим и ние нашия живот. Не трябва да се спъваме с тази мисъл за очакване на новия строй. Новият строй ще дойде, тъй както идва пролетта, но той няма да дойде из един път, а дълго време трябва да се работи за неговото идване. Да искаме сега изведнъж да дойде новия строй, да изникне като гъба, това е все едно да искаме появата на пролет посред зима.
Новият
строй
ще дойде, но до това време трябва да се подготвим да живеем живота такъв, какъвто се проявява сега.
Ако разбираме законите на природата, които работят в света, тя ще ни съдейства и нашият живот ще се оправи, защото тогаз ще работим навреме и ще почиваме навреме. А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта. Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът. А след като започне животът, ще се явяват и другите условия.
към текста >>
Че това е сегашният
строй
в света!
Това е едно погрешно схващане, че Бог ще оправи света. Защото Бог когато рече да оправя света, ще има големи страдания. Когато Бог оправя света ще има война, земетресения, катастрофи и всички бедствия и нещастия ще дойдат до главата на хората. А ако ние сме разумни същества, то ние сами трябва да оправим работите си, да не очакваме Той да дойде, да ги оправи, защото е страшно Неговото оправяне, а като дойде, да ги намери оправени, за да ни научи на други работи. Сега религиозните чакат да дойде Христос, да съди грешниците и да ги прати в ада, а праведните в рая.
Че това е сегашният
строй
в света!
Съвременните религиозни хора имат една представа за Царството Божие подобно на сегашния човешки строй. Идването на Христа подразбира внасянето на една нова идея в света, която да проникне във всички разумни хора и сърцата им да затрептят под импулса на Любовта, а умовете им да просветнат. А тази велика идея седи в това, да има блага достатъчно за всички и да се въдвори богатството и човещината на физическото поле. Тази велика идея не може да се наложи по механически начин, но всеки свободно трябва да я възприеме и да заработи за нейното реализиране. Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре.
към текста >>
Съвременните религиозни хора имат една представа за Царството Божие подобно на сегашния човешки
строй
.
Защото Бог когато рече да оправя света, ще има големи страдания. Когато Бог оправя света ще има война, земетресения, катастрофи и всички бедствия и нещастия ще дойдат до главата на хората. А ако ние сме разумни същества, то ние сами трябва да оправим работите си, да не очакваме Той да дойде, да ги оправи, защото е страшно Неговото оправяне, а като дойде, да ги намери оправени, за да ни научи на други работи. Сега религиозните чакат да дойде Христос, да съди грешниците и да ги прати в ада, а праведните в рая. Че това е сегашният строй в света!
Съвременните религиозни хора имат една представа за Царството Божие подобно на сегашния човешки
строй
.
Идването на Христа подразбира внасянето на една нова идея в света, която да проникне във всички разумни хора и сърцата им да затрептят под импулса на Любовта, а умовете им да просветнат. А тази велика идея седи в това, да има блага достатъчно за всички и да се въдвори богатството и човещината на физическото поле. Тази велика идея не може да се наложи по механически начин, но всеки свободно трябва да я възприеме и да заработи за нейното реализиране. Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре. Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят.
към текста >>
В индивидуалния, семейния и
обществения
си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат.
Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата.
В индивидуалния, семейния и
обществения
си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат.
В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка. В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта.
към текста >>
31.
8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това,
обществено
мнение, философите така са казали и пр.
В живота на хората има една голяма вътрешна самоизмама, от която трябва да се пазите, ако искате да добиете свободата си. Всички вие трябва да ходите в пътя на Истината, която ще ви направи свободни, и тогаз животът ви другояче ще се развие. В процеса на освобождаването си, човек постепенно да се освободи от всяко идолопоклонство ида дойде до познанието на Бога в себе си. Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството. Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане.
Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това,
обществено
мнение, философите така са казали и пр.
Да допуснем, че са прави. Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината. Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в гроба. Може да се приведат за пример много държави, които са съществували, но са изчезнали заради своите престъпления. Една държава може да съществува само когато има ред и порядък в нея, т.е., когато всички членове са с еднакви права и задължения помежду си и всички се ползват еднакво от благата на Природата.
към текста >>
Под държава ние разбираме разумно организирана форма на
обществения
живот, където са зачетени правата и интересите на всички членове.
Всяка държава, за да може да съществува, трябва да бъде разумно организирана. Съществуването на една държава се определя от онези закони, които тя създава. Ако в тях се предвижда благото на всичките й членове, тя ще има дълго съществуване. Ако е съградена върху експлоатацията, робството и насилието, тя сама се осъжда на смърт. Всяка държава сама се разрушава със законите, които създава.
Под държава ние разбираме разумно организирана форма на
обществения
живот, където са зачетени правата и интересите на всички членове.
Устройството на човешкото тяло е една идеално организирана държава. Но когато се нарушат от човека природните закони, които обуславят съществуването на тази държава, тя се разрушава. И всеки човек и всяка държава по този закон сами се въздигат и сами се разрушават. Великият закон на Природата, който регулира нещата, гласи, че всяко действие има и противодействие. Всяка постъпка, всяка мисъл и всяко чувство на човека, били те добри или лоши - имат същото въздействие върху самия извор откъдето са излезли.
към текста >>
Устройството
на човешкото тяло е една идеално организирана държава.
Съществуването на една държава се определя от онези закони, които тя създава. Ако в тях се предвижда благото на всичките й членове, тя ще има дълго съществуване. Ако е съградена върху експлоатацията, робството и насилието, тя сама се осъжда на смърт. Всяка държава сама се разрушава със законите, които създава. Под държава ние разбираме разумно организирана форма на обществения живот, където са зачетени правата и интересите на всички членове.
Устройството
на човешкото тяло е една идеално организирана държава.
Но когато се нарушат от човека природните закони, които обуславят съществуването на тази държава, тя се разрушава. И всеки човек и всяка държава по този закон сами се въздигат и сами се разрушават. Великият закон на Природата, който регулира нещата, гласи, че всяко действие има и противодействие. Всяка постъпка, всяка мисъл и всяко чувство на човека, били те добри или лоши - имат същото въздействие върху самия извор откъдето са излезли. Законът е абсолютно справедлив, и онова добро или зло, което човек направи, ще се върне върху самия него.
към текста >>
32.
12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният,
общественият
и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие.
И ако размените местата на бедните и богатите, положението на света ще си остане същото. Хората сега търсят причините за злото в света. Причината за злото в света е личният егоизъм на човека. Сега в европейските народи е на мода фазата на колективния егоизъм - хората се групират в отделни общества и държави и искат само те да живеят добре, без да имат предвид общочовешките интереси. Европейските народи са създали Обществото на народите да работи за възстановяване естествения ред и порядък в света, но и то е основано на базата на личния егоизъм.
Обществото на народите привидно се е оградило с лозунги за човечност, морал, за права и свободи, но това са само паравани, зад които се прикриват личният,
общественият
и националният егоизъм; всички държавници и управници имат за цел подобрението на отделни личности или общества - това е добро, не е лошо, но хората са стигнали до крайните предели на това егоистично развитие.
Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите. Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си. Трябва да се спре това немилостиво изсичане на горите. Гориво може да се доставя и от други източници.
към текста >>
Ако съвременните хора искат да основат един социален
строй
, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото
устройството
, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество.
Хубаво е това желание, но тъй както мислят съвременните хора светът няма да се оправи по този начин. Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса.
Ако съвременните хора искат да основат един социален
строй
, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото
устройството
, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество.
Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество. А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи.
към текста >>
Само върху тези начала може да се основе новата организация на
обществения
живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество.
Всичко това, което става сега в света, ще послужи като едно средство, като едно условие за оправяне на света. Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество.
Само върху тези начала може да се основе новата организация на
обществения
живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество.
А да мислим, че при днешния строй и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме. Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи. И в тази федеративна организация, всяка система е свободна и независима в своите функции, но всяка система координира и съгласува дейността си с дейността на всички други системи - и става правилна взаимна обмяна на енергиите и силите.
към текста >>
А да мислим, че при днешния
строй
и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме.
Но да се разрешат правилно проблемите, които са сложени за разрешение на съвременното човечество, трябва да се проучат всички организации, които са съществували на света в миналото, трябва да се проучи животът на растенията, на животните, и да се проучи животът на първите човешки раси, докато се дойде до сегашната наша раса. Всичката опитност на човечеството от миналото трябва да я имаме предвид, за да знаем, какво общество можем да образуваме и как да го образуваме. Защото всичкият път на живота, от растенията, чак до нашата раса, е път на създаване и оформяне на нашето тяло, което е строено от много разумни архитекти; те са вложили в него законите на най-разумната организация в космоса. Ако съвременните хора искат да основат един социален строй, в който да цари порядък на разумността, справедливостта и свободата, в който да няма никакви противоречия, необходимо е да бъде построен на онези принципи, на които е построено човешкото тяло, защото устройството, организацията и животът на човешкото тяло е идеалният образец, по който трябва да бъде устроено едно общество, един народ, на идното човечество. Само върху тези начала може да се основе новата организация на обществения живот, където ще се разрешат всички проблеми - социални и индивидуални, които засега тормозят живота на съвременното човечество.
А да мислим, че при днешния
строй
и при днешните разбирания на хората ще може да се постигне това разрешение, значи, да се самозаблуждаваме.
Най-напред хората трябва да изменят начина на своето мислене, след това да изменят начина на своите чувства и желания и най- после да изменят и начина на своя живот. След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи. И в тази федеративна организация, всяка система е свободна и независима в своите функции, но всяка система координира и съгласува дейността си с дейността на всички други системи - и става правилна взаимна обмяна на енергиите и силите. Във всяка отделна система работят милиони клетки за възприемане и предаване на енергии.
към текста >>
Същият закон, изразен в човешкия организъм, е верен и за
обществения
организъм.
След това вече може да се говори за преобразуване на обществото върху принципите, по които е построено човешкото тяло. Тялото в своята целокупност представлява една отлична разумна организация, образувана от групирането и федерирането на различни системи и органи. И в тази федеративна организация, всяка система е свободна и независима в своите функции, но всяка система координира и съгласува дейността си с дейността на всички други системи - и става правилна взаимна обмяна на енергиите и силите. Във всяка отделна система работят милиони клетки за възприемане и предаване на енергии. И когато обмяната на енергиите е правилна между всички системи имаме здравословно състояние на човешкия организъм, а когато обмяната не е правилна, стават подпушвания и задръствания, които произвеждат в организма разните болести.
Същият закон, изразен в човешкия организъм, е верен и за
обществения
организъм.
Природата има един особен начин за лекуване на болните организми. Всеки може да приложи този начин върху себе си при заболяване. Но от този начин не трябва да се очаква бързо резултат, обаче, веднъж придобит резултат по методите на природата, за през целия живот на човека ще бъде полезен. За да стане правилна обмяна на енергиите в човешкия организъм трябва да се спазва следния закон на зависимости. - Тялото трябва да се подчинява на чувствата, чувствата трябва да се подчиняват на мисълта, а мисълта да е подчинена на Духа - на великото и мощното в живота.
към текста >>
Сегашните хора, които имат механически схващания за
устройството
на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му.
Само по такъв начин ще се коригират и премахнат причините на злото, а не както сега, да се знаят само последствията от тях. И за да се поправи сегашният свят, трябва да се действа по същия закон, т.е. да се намерят всички онези причини, които са предизвикали настоящите критически положения на хората. Сега пред духовните хора седи една велика задача - да внесат нова светлина в човешкия ум, каквато досега не е внасяна, да внесат нова светлина и топлина в човешките чувства и красиви отношения в човешките постъпки, каквито досега не са бивали. Въпросът не трябва да се разглежда само от гледището на отделните личности или отделните народи, но от гледището на общочовешкото благо.
Сегашните хора, които имат механически схващания за
устройството
на света и проявите на живота, не могат да си представят връзката и зависимостта между отделните моменти на човешкия живот, не могат да разберат, как бъдещето на човека е обусловено от настоящето и настоящето от миналото му.
Също така хората имат механически схващания и за произхода на света, та често казват: Има ли друг, освен този свят или няма? Човекът на земята още не може да разбере, че всички ние едновременно сме и в този и в „онзи“ свят. Светът е един и целокупен, а „този“ и „онзи“ свят са само две страни на целокупния свят, който е многостранен. Вследствие на това механическо схващане на хората за света и живота, което схващане изключва разумността в Природата, като същина на живота и света, се даде предимство и простор на егоизма, който завладя света и стана причина за създаване усилните времена, в които живеем сега. Следователно, основната причина за днешните усилни времена е отсъствието на природната разумност в живота на хората.
към текста >>
33.
14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито
общественият
им живот е живот.
Слънцето ни интересува дотолкова, доколкото може да ни даде светлина и топлина. Засега много малко хора има, които се интересуват от небето и от звездите. Да се занимава със звездите, човек трябва да има един възвишен ум. Най-първо човек трябва да се учи и завърши учението си на Земята; след това да се учи и завърши науката на Слънцето, а най-после да пристъпи към третия университет да проучва звездите. Но засега това твърдение е още недостъпно и непонятно на съвременните хора, които се намират в заблуждение относно живота на човека и неговото развитие.
Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито
общественият
им живот е живот.
Цялата култура на Земята е пълна само с гробища; Земята е култура на всички умрели същества. И сегашното поколение ще остави такава култура на гробища. Какъв е тогава смисълът на всички тези борби, които стават на Земята - социални, държавни и пр.? Какъв смисъл има всичко това, ако един ден всичко ще изчезне и нашата Земя заедно с другите планети от слънчевата система ще се превърне в една космична мъглявина, от която ще се роди нова слънчева система, където наново ще се повтарят пак същите борби? - С това разсъждение не искам да ви обезсърчавам, но искам да ви накарам да мислите, за да добиете ясна представа за света и живота, което ще осмисли съществуването ви.
към текста >>
Мойсей, който е бил посветен и който дълбоко познавал природните закони, които
устройват
човешкия организъм и поддържат живота му, писа за човека в книгата „Битие“: „В който ден пристъпиш великия закон на живота, ти ще умреш.“ Мойсей разбираше, че смъртта се явяваше в човешкия живот като неизбежно последствие на престъпването законите на живота.
Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират? Като говоря така ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр. Аз съм човек, който не вярва и в смъртта, а вярвам в живота и във великото знание, което е вложено в него. Но хората отдавна са опетнили свещените думи на живота, та сега вече са станали неразбираеми.
Мойсей, който е бил посветен и който дълбоко познавал природните закони, които
устройват
човешкия организъм и поддържат живота му, писа за човека в книгата „Битие“: „В който ден пристъпиш великия закон на живота, ти ще умреш.“ Мойсей разбираше, че смъртта се явяваше в човешкия живот като неизбежно последствие на престъпването законите на живота.
Всички хора, които умират, са престъпници спрямо законите на живота. Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия. Сегашните хора, щом като обичат едно агне мислят, че трябва да стане жертва за тях. Но хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за човека. Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт.
към текста >>
При сегашното органическо
устройство
на човека, не може да се оправи светът.
Та затова се е създал един органически свят на учени хора, които са родени през нощта; те пишат и работят в тъмнина. Техните възгледи за нощта са отлични, но като дойде да се приложат за дневния живот, вижда се тяхната погрешност. Едно от условията да се оправи светът е това, хората да започнат да се раждат само денем. Ако това не може да се направи от страна на всички хора, то светът ще си остане все в това положение. Каквито учители и да дойдат, каквито религии и учения да се проповядват, нищо не ще бъде в състояние да поправи сегашния свят.
При сегашното органическо
устройство
на човека, не може да се оправи светът.
Светът трябва да се преустрои преди всичко органически, по законите, които съществуват в Природата. Това не става произволно, с човешки измислици. Всеки човек, според органическото си устройство, има точно определени възможности за постижения, затова човек, при сегашното си развитие, не може да се занимава с всички професии. Необходимо е човек да съзнава, че има нещо разумно в света, което определя биологически и математически нещата и е поставило известен ред в Природата; и когато човек пристъпи тези порядки, всичко в неговия живот започва да се обръща надолу с главата. Човек, който е роден за търговец, не може да има нещастие и неуспех в предприятията си.
към текста >>
Всеки човек, според органическото си
устройство
, има точно определени възможности за постижения, затова човек, при сегашното си развитие, не може да се занимава с всички професии.
Ако това не може да се направи от страна на всички хора, то светът ще си остане все в това положение. Каквито учители и да дойдат, каквито религии и учения да се проповядват, нищо не ще бъде в състояние да поправи сегашния свят. При сегашното органическо устройство на човека, не може да се оправи светът. Светът трябва да се преустрои преди всичко органически, по законите, които съществуват в Природата. Това не става произволно, с човешки измислици.
Всеки човек, според органическото си
устройство
, има точно определени възможности за постижения, затова човек, при сегашното си развитие, не може да се занимава с всички професии.
Необходимо е човек да съзнава, че има нещо разумно в света, което определя биологически и математически нещата и е поставило известен ред в Природата; и когато човек пристъпи тези порядки, всичко в неговия живот започва да се обръща надолу с главата. Човек, който е роден за търговец, не може да има нещастие и неуспех в предприятията си. Същото се отнася и за поета, философа, учения и пр. Това е великата истина в света. Постижението на Истината е последен резултат на всяка дейност в Природата.
към текста >>
Много от
разстройствата
в организма на съвременните хора се дължат на това, че нямат необходимата потенциална земна енергия в себе си.
Ако върбите по този закон ще придобиете познанието за великото голямо и ще разберете, в какво седи свободата на човека. Сега всички хора трябва да се заемат с проучване влиянията на земята върху живота на човека. Съвременната едностранчива култура е лишила човека от много блага на земята. Така например, лятно време хората ходят с обуща от животински произход, страхувайки се да походят малко боси, което е крайно необходимо за здравословното състояние. Също така хората не знаят как да си направят домовете, за да използват разумно слънчевата енергия в тях; те не мислят как правилно да стъпват на земята, за да възприемат нейните енергии и пр.
Много от
разстройствата
в организма на съвременните хора се дължат на това, че нямат необходимата потенциална земна енергия в себе си.
За да функционират жизнените енергии в организма на човека правилно, необходимо е в него да става правилна обмяна между слънчевите и земни енергии. Вечерно време преди да си легне човек, трябва да направи известни упражнения, чрез които да прокара слънчевата енергия през себе си, към центъра на земята, а от центъра на земята да възприеме енергиите на земята; а сутринта трябва да направи обратното - да прокара земната енергия през себе си към центъра на Слънцето, а от центъра на Слънцето да възприеме енергиите на Слънцето. Това е дълбокият смисъл на окултните науки, които са обосновани върху принципите на една велика наука. Човек, който е запознат с окултната наука, може да създаде щастието на своя дом, може да продължава живота си, а и да постигне и безсмъртие на земята. Тези хора, които живеят дълго, познават отчасти тази наука.
към текста >>
34.
5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сегашните хора искат да оправят
обществения
строй
.
Ако се намирате във фазата на противоречията, вие сте един обикновен глупав човек; ако се намирате във фазата, където мислите, че всичко работи за добро - вие сте умен човек. Когато започнете да мислите, че всичко е постижимо, вие сте вече гениален. Сега хората искат да разрешат мъчнотиите в живота. За глупавите - мъчнотиите и противоречията никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички.
Сегашните хора искат да оправят
обществения
строй
.
Желанието е хубаво, но това не е само наша задача. В оправянето на обществото вземат участие по-висши разумни същества. Защото и разбъркването на обществения живот не е само наше дело, но в него са се намесили същества извън човешката еволюция, по чийто ум човек се е повел. Слънцето се занимава с оправянето на Земята, а нашата задача е съвсем дребна - да изправим нашия живот, да разрешим противоречията и мъчнотиите в нашия личен живот. Но за да разрешим противоречията, трябва да мислим, а мислят само умните.
към текста >>
Защото и разбъркването на
обществения
живот не е само наше дело, но в него са се намесили същества извън човешката еволюция, по чийто ум човек се е повел.
За глупавите - мъчнотиите и противоречията никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички. Сегашните хора искат да оправят обществения строй. Желанието е хубаво, но това не е само наша задача. В оправянето на обществото вземат участие по-висши разумни същества.
Защото и разбъркването на
обществения
живот не е само наше дело, но в него са се намесили същества извън човешката еволюция, по чийто ум човек се е повел.
Слънцето се занимава с оправянето на Земята, а нашата задача е съвсем дребна - да изправим нашия живот, да разрешим противоречията и мъчнотиите в нашия личен живот. Но за да разрешим противоречията, трябва да мислим, а мислят само умните. Само умният човек може да разрешава противоречията, които съществуват в живота; защото противоречията са вътре в нас - те съществуват в нашия ум, нашето сърце и в нашата воля. Но според науката, която ние, посветените знаем, противоречията се намират специфично в човешката воля. Защото у човека е всадено в неговата воля.
към текста >>
35.
1. Пътят на новото, което идва в света, 28 октомври1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов
строй
.
Промяната на строя може да стане, но ако се измени строя, а хората запазят същото си състояние, ще бъде ли по- добре? Не, ще бъде по-лошо. Затова преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората, защото отношенията и порядъка, които имаме в съвременното общество са резултат на естеството на самото съзнание, с което живеят днес хората. Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие.
И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов
строй
.
Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме.
към текста >>
Новият
строй
ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека.
Не, ще бъде по-лошо. Затова преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората, защото отношенията и порядъка, които имаме в съвременното общество са резултат на естеството на самото съзнание, с което живеят днес хората. Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй.
Новият
строй
ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека.
Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята.
към текста >>
Затова всички онези, които искат да работят за новия
строй
, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване.
Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие.
Затова всички онези, които искат да работят за новия
строй
, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване.
Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята. Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества. Тя е основата на всичко.
към текста >>
Тогава ще дойде новият
строй
, за който не сте и сънували.
Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята. Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества. Тя е основата на всичко. След Любовта ще дойде Истината, а след нея ще дойде Мъдростта. Когато дойдат да действат в съзнанието ви тези три велики сили, ще разрешите всички въпроси, които сега ви занимават.
Тогава ще дойде новият
строй
, за който не сте и сънували.
Тогава хората ще живеят в Любов и ще бъдат братя не само на думи, но и фактически. Защото те ще осъзнаят, че живеят в Бога и че Бог живее в тях. Тогава хората ще обичат всичко живо, защото ще знаят, че във всичко живо живее Бог и в никого няма да има желание да насилва, убива и ограбва брата си, защото ще знае, че злото, което прави на брата си, го прави и на себе си. Това е, което съвременните хора не знаят и се чудят откъде са им тези противоречия и нещастия. Щастието и успеха на човека зависят от неговата вяра в Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>
Тогава ще бъдат изключени всички противоречия в семейството, а щом са изключени противоречията в семейството, те ще бъдат изключени и в
обществения
и индивидуалния живот.
Мъжът и жената са два големи фактора в живота. Те са единствените обективни фактори в съвременния ред на нещата и без тях нищо не може да се направи. Жените и мъжете трябва да оправят света. Без жените и мъжете, светът не може да се оправи. Мъжът трябва да се научи да служи добре на жената и жената трябва да слугува добре на мъжа.
Тогава ще бъдат изключени всички противоречия в семейството, а щом са изключени противоречията в семейството, те ще бъдат изключени и в
обществения
и индивидуалния живот.
Мъжът и жената, които се събират в името на Любовта да служат на Бога, трябва да се откажат от личната си воля. Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича. Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята. Из беседа, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.
към текста >>
Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия
строй
, който иде сега на земята.
Без жените и мъжете, светът не може да се оправи. Мъжът трябва да се научи да служи добре на жената и жената трябва да слугува добре на мъжа. Тогава ще бъдат изключени всички противоречия в семейството, а щом са изключени противоречията в семейството, те ще бъдат изключени и в обществения и индивидуалния живот. Мъжът и жената, които се събират в името на Любовта да служат на Бога, трябва да се откажат от личната си воля. Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича.
Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия
строй
, който иде сега на земята.
Из беседа, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.
към текста >>
36.
2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Аз не говоря за съвременния
строй
, който сам по себе си вече се разрушава; не, аз говоря, че когато ще се строи една къща, трябва да се строи по всичките правила на строенето - да се строи тъй, че да не се разваля.
Аз знам, че във великия Божествен план и злото се превръща в добро, но това е вече от съвсем друго гледище - това е по отношение на Бога, но по отношение на нас не е така. Хората каквото вършат, трябва преди всичко да се питат право ли е това, което вършат или не. За всяка постъпка човек трябва да държи сметка и да се пита правилна ли е или не защото всяка постъпка според характера си, ще му донесе като последствие или добро, или зло. И в следствие на тази немарливост по отношение на своите постъпки, хората са останали назад в своето съзнание. Те искат да подобрят живота си, но по този начин, по който сега вървят, не могат да го подобрят.
Аз не говоря за съвременния
строй
, който сам по себе си вече се разрушава; не, аз говоря, че когато ще се строи една къща, трябва да се строи по всичките правила на строенето - да се строи тъй, че да не се разваля.
Когато се организира една държава или един народ, трябва да се започне от младото поколение. Трябва да се намерят всички онези методи, по които да се възпитава това поколение. Ще кажете - да се възпитава в бащината религия. Че в какво вярваха бащите ви? Тяхната религия е религия на убийството.
към текста >>
Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на
обществения
и духовен живот на човечеството.
И ще изчезне този хаос, който сега съществува в живота. Ако се съберат мъж и жена с лоши наклонности, какво ще родят? Преди раждане на децата, даже при тяхното зачатие и през време на техния утробен живот трябва да се тури основа на тяхното възпитание. При днешното състояние на ума и сърцето на мъжа и жената правилни отношения са невъзможни. Само когато се възцари Любовта и Мъдростта в живота на мъжа и жената, тогава може да се постигне истинското разбирателство между мъжа и жената.
Само тогаз семейството и възпитанието на децата ще бъдат поставени на правилна и здрава основа, само тогаз ще се създадат и условията за правилно развитие на
обществения
и духовен живот на човечеството.
Тогава ще бъдат възможни всички постижения, по които копнее човешкият дух. А сега религиозните хора очакват като отидат в онзи свят да се изправят. Това е едно криво схващане, едно заблуждение. Аз по друг начин разбирам онзи свят. Новият живот трябва да започне оттук, от Земята и сега, а не за в бъдеще.
към текста >>
37.
8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Сега хората искат да оправят съвременния
строй
.
Ако вярвате, влезте в пътя на обичта. Ако обичате, влезте в пътя на служенето. Така ще се образува един вътрешен кръг от трите, те ще образуват едно вътрешно единство, което ще ви осигури всички сполуки в живота. И ако човек иска да има сполуки в живота си, трябва да бъде човек на вярата, на обичта и на служенето. Ако едно учение не се възприеме и приложи, то е безсмислено.
Сега хората искат да оправят съвременния
строй
.
За да се оправи сегашният строй, според моите изчисления ще трябват още 1000 години, и то, за да стане микроскопическо подобрение. За да станат две подобрения в човечеството трябва да минат 2000 години. За да се добият три подобрения, са необходими 3000 години отсега. За да придобият хората истинската вяра, трябват им още 1000 години. Това е първото подобрение в света.
към текста >>
За да се оправи сегашният
строй
, според моите изчисления ще трябват още 1000 години, и то, за да стане микроскопическо подобрение.
Ако обичате, влезте в пътя на служенето. Така ще се образува един вътрешен кръг от трите, те ще образуват едно вътрешно единство, което ще ви осигури всички сполуки в живота. И ако човек иска да има сполуки в живота си, трябва да бъде човек на вярата, на обичта и на служенето. Ако едно учение не се възприеме и приложи, то е безсмислено. Сега хората искат да оправят съвременния строй.
За да се оправи сегашният
строй
, според моите изчисления ще трябват още 1000 години, и то, за да стане микроскопическо подобрение.
За да станат две подобрения в човечеството трябва да минат 2000 години. За да се добият три подобрения, са необходими 3000 години отсега. За да придобият хората истинската вяра, трябват им още 1000 години. Това е първото подобрение в света. За да придобият истинската Любов, трябват им 2000 години - това е второто подобрение.
към текста >>
Ако се поставяш тези правила в индивидуалния, семейния и
обществения
живот, ако се приложат в международните отношения и се образува взаимно доверие и обич между народите и те са готови да направят за другите това, което правят за себе си, животът им във всички направления ще се изправи и уреди.
Няма да мислите, че сте стар. Главата ви трябва да бъде стара да мислите, а тялото ви трябва да бъде младо - да работите. Тогава ще имате вяра в Бога, ще обичате Бога и ще вършите волята Божия. Това са първите стъпки в пътя на новата култура, първите стъпки към новото човечество, първите стъпки на човешкия възход, първите стъпки на новото разбиране, първите стъпки на сближението на народите. Трябва всеки народ да вярва в другите народи, да ги обича и всеки народ да служи на другите народи.
Ако се поставяш тези правила в индивидуалния, семейния и
обществения
живот, ако се приложат в международните отношения и се образува взаимно доверие и обич между народите и те са готови да направят за другите това, което правят за себе си, животът им във всички направления ще се изправи и уреди.
Това са първите стъпки в пътя на човешкия възход. Пожелавам ви всички да тръгнете в него, защото само в него ще придобиете всичко, към което се стремите. По беседа от Учителя, държана на 21 април 1935 г.
към текста >>
38.
11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Реалистът най-първо проучва
устройството
на своето тяло и на силите, които функционират в него.
Затова всяка вечер ликвидирайте с вашите грешки, всяка вечер ликвидирайте сметките си, ако искате животът ви да бъде на чисто. Първата стъпка към изправянето на грешките е да се откажете от лъжата, черна или бяла. Силата на човека седи в неговата права мисъл в даден момент, а не в лъжата. В дадения момент ти си изправен пред един изпит, който може да реши съдбата ти за двадесет години. Човек трябва да бъде реалист в живота си, да не живее с фантазии.
Реалистът най-първо проучва
устройството
на своето тяло и на силите, които функционират в него.
Най-първо вие трябва да знаете какъв трябва да бъде вашият нос. Ако носът ви почне да се завърта надолу като на орел, това е признак, че сте добили един хищнически навик. Всички песимисти са все със закривени носове. Ако носът стане чрезмерно широк, тогава човек изпада в друга крайност. Така че, има съответствие между състоянието на носа и психическия живот на човека.
към текста >>
Тогава ще настане една коренна промяна в личния, семейния и
обществения
живот, във възпитанието, навсякъде.
Така както науката и религията искат да ги разрешат е хубаво, но по този начин живота не може да се оправи. В света трябва да влезе любовта, за да се оправи живота. Но не личната любов към едно лице само, тя не може да внесе щастието в света. Но тъй наречената Космична Любов, или свръхлюбовта, или както я наричат Любовта на душата трябва да влезе в света, за да се изправи той. Първият белег на Космичната Любов е, че за нас Бог не е нещо отвлечено, но ще ни бъде като приятел, ще ни бъде най-близък от всички.
Тогава ще настане една коренна промяна в личния, семейния и
обществения
живот, във възпитанието, навсякъде.
И щастието, което хората търсят в света, е постижимо само при Любовта. Без Любов няма щастие в света. Ако някой път сме щастливи, това се дължи на едно временно прозрение на Любовта. А когато сме нещастни, това показва, че Любовта е изчезнала. Когато любовта напусне напълно човека, той умира, заминава за другия свят.
към текста >>
39.
Земният тип - меланхоличен темперамент
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато виждат насън вулкани и земетръси, това е признак за
разстройство
на тяхното здраве.
Ревниви и завистливи, те страдат жестоко, когато не се оценяват техните произведения или не се признават личните им достойнства. Не обичат да говорят много. Между тях често се намират самоубийци. При този тип се срещат дълбоки философи и мислители, големи изобретатели, велики гении. Между тях има и най-екзалтираните и опасни заговорници.
Когато виждат насън вулкани и земетръси, това е признак за
разстройство
на тяхното здраве.
Режимът на хранене трябва да бъде такъв, че да придаде мекота, която липсва в този тип и да внасят в организма достатъчно течности. Трябва да употребяват повече вода. За тях се препоръчва да дружат с весели и млади хора, за да разсейват тъгата си. Добре е да разнообразяват занятията си. За тези от тях, които се занимават с умствена работа, е потребно от време на време да се занимават и с физически труд.
към текста >>
Те са горди и тщеславни, високо ценят човешката личност и придават голямо значение на чувството за чест и на
обществено
мнение.
За тези от тях, които се занимават с умствена работа, е потребно от време на време да се занимават и с физически труд. Топлата и влажна температура е благоприятна. При тях е развит практичният усет и са реалисти в пълния смисъл на думата. Отличават се с голям такт. Те са дипломати, консерватори, хора на старото, на традицията, догматици и експлоататори.
Те са горди и тщеславни, високо ценят човешката личност и придават голямо значение на чувството за чест и на
обществено
мнение.
Имат много желания, които остават незадоволени, вследствие на което те са песимисти и недоволни от живота. Гласът им е нисък и хриплив, в него има нещо старческо и проличава тъга. Говорят твърде рядко. Общуват винаги сериозно, като говорят бавно и често прекъсват своята фраза с мълчание, за да предизвикат своя събеседник. Движенията им са повече резки, отколкото пластични.
към текста >>
По тази причина те са хората, които се занимават с уреждане на външния
обществен
живот и са творците на цивилизацията.
Занаяти, които изискват седящо положение, в които тялото е сгънато и стеснено, за тях са особено вредни, защото пречат на правилността на физическите процеси. Потребни са им съвършено чист въздух и слънце. *** Няма да е безинтересно да разгледаме какво е отношението на четирите темперамента към езотерическото развитие, т.е., доколко се подават и как реагират на това развитие. В първата част, в главата за темпераментите, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамент се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външният обективен свят, съзнанието им е заето с обективно проявения живот вън от човека.
По тази причина те са хората, които се занимават с уреждане на външния
обществен
живот и са творците на цивилизацията.
А това е така, защото етерните сили, които са динамична част на човешкото естество, са дълбоко проникнали във физическото им тяло и са му придали в най-голяма степен своята динамичност. Затова те са енергични и дейни във физическия свят, хора на волята и физическата експанзивност. Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях реалността на света е преди всичко във видимата и осезаема форма. Флегматикът и меланхоли- кът са противоположни на холерика и сангвиника. При тях етерните сили не са проникнали така дълбоко във физическия организъм и затова той не е така активен, както при холерици- те и сангвиниците.
към текста >>
40.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Слънцето в хороскопа означава още висшите
обществени
служби и политическите и граждански длъжности - висшите магистрати и властта изобщо.
Цветът на Слънцето е оранжевият (портокаловият) и тонът му е ре. Неговата енергия в проявлението си е топла, електрична, властна, величествена, спокойна, хармонична. И затова прави родените под негово влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви. То съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинската грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни.
Слънцето в хороскопа означава още висшите
обществени
служби и политическите и граждански длъжности - висшите магистрати и властта изобщо.
В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт. ЛУНАТА. В древния окултизъм Луната е символ на Мировата душа, която в египетските митове е символизирана от богинята Изида. В гръцките митове е назована като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират.
към текста >>
Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите
обществени
служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние.
Щом се подчинят по-низшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белите дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитер се дължат на излишества от ядене и пиене, на прекаленото напълняване, затлъстяване и нечиста кръв - в зависимост от знака, който заема. Към неговите болести спадат подаграта, заболяване на черния дроб и пр. Под негово и Венерино покровителство в природата се явяват сладките и животворни есенции, докато под Марс и Сатурн се поставят всички отрови.
Юпитер управлява растителното царство, предразполага към по-висшите
обществени
служби - съдопроизводство, висше духовенство, медицина или по-мащабна търговия; духовни ръководители, филантропи, банкери, крупни фабриканти, финансисти и прочие са все под негово влияние.
САТУРН. В гръцката митология е известен като Кронос - Богът на времето. Митологията ни го представя, че в едната ръка държи коса или сърп, а в другата - кръга на времето и необходимостта. Това показва, че той владее и е над времето и смяната на нещата. Косата показва, че всички неща, които попаднат под влиянието му, подлежат на разрушение. Растежът и разрушението се извършват във времето и пространството - а те са под властта на Сатурн.
към текста >>
Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне, и нови на форми, в които да се прояви
общественият
живот, се дължат пак на тях.
Това показва, че тези нови планети действат в същите области, но с по-високи трептения, иначе казано, те са проява на нови принципи и сили на човешкото съзнание и затова разкриват нови светове, разкриват пред личността друга, непозната страна на света и живота. Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като ексцентрични и ненормални за съвременните хора. Всички нови импулси, които се проявяват в различни области на живота, са свързани с тези три планети. Новата мисъл, новата идея, във всичките им вариации, новите форми за изразяване и новите методи за приложение са резултат на тези планети. Най-новите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се олицетворяват от тези планети.
Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне, и нови на форми, в които да се прояви
общественият
живот, се дължат пак на тях.
Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължи на новите импулси, които са в противоречие със старото бързо разрастване и разпространение на окултизма. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота - в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления, даже и техниката, са под влиянието на новите планети. Уран се разглежда като октава на Меркурий [3], а Меркурий е свързан с конкретния ум. Следователно ще бъде интелектуален, въздушен, нервен, променлив, непостоянен, импулсивен, упорит, мистичен, тайнствен, студен, безплоден. За него казват, че е студен като Сатурн, енергичен и импулсивен като Марс и интелектуален като Меркурий.
към текста >>
С една дума, всички нови прояви във всички области на живота - в науката, изкуството, религията,
обществения
живот, индивидуалните проявления, даже и техниката, са под влиянието на новите планети.
Всички нови импулси, които се проявяват в различни области на живота, са свързани с тези три планети. Новата мисъл, новата идея, във всичките им вариации, новите форми за изразяване и новите методи за приложение са резултат на тези планети. Най-новите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се олицетворяват от тези планети. Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне, и нови на форми, в които да се прояви общественият живот, се дължат пак на тях. Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължи на новите импулси, които са в противоречие със старото бързо разрастване и разпространение на окултизма.
С една дума, всички нови прояви във всички области на живота - в науката, изкуството, религията,
обществения
живот, индивидуалните проявления, даже и техниката, са под влиянието на новите планети.
Уран се разглежда като октава на Меркурий [3], а Меркурий е свързан с конкретния ум. Следователно ще бъде интелектуален, въздушен, нервен, променлив, непостоянен, импулсивен, упорит, мистичен, тайнствен, студен, безплоден. За него казват, че е студен като Сатурн, енергичен и импулсивен като Марс и интелектуален като Меркурий. В тялото има отношение към главния мозък и нервната система или по-точно - върху жизнените енергии на нервите. Предразполага към мистични занимания и окултни науки и дава склонност към старинността - антикварите са под негово влияние.
към текста >>
Болестите му са на нервна почва или от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни
разстройства
.
Урановият тип има революционна мисъл. Но благодарение на това, че съвременните хора не могат да реагират правилно на Урановите вибрации, нямат още достатъчно оформени органи в мозъка, за да им дадат израз, когато Уран започне да се проявява в тях, те стават някак ексцентрични. Имат скитнически склонности, оригинални и изобретателни са. Уран предизвиква внезапни и неочаквани прояви в живота; бързи покачвания и слизания, неочаквани обрати в сполуки и несполуки. Болестите са сложни и неизцерими по пътищата на обикновената медицина, освен чрез новите методи на лечение.
Болестите му са на нервна почва или от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни
разстройства
.
Нептун се разглежда като октава на Венера. Докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе предимно върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променлив, неустойчив. Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космично- то съзнание. А тези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов.
към текста >>
7. Луната, заедно с Венера взима участие в управлението на полуинтелектуалните и социално-
обществените
чувства.
Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в сферата на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и други, и се намират в задната част на главата. 6. Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото и веждите. Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр. Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото.
7. Луната, заедно с Венера взима участие в управлението на полуинтелектуалните и социално-
обществените
чувства.
8. Уран и Нептун още не са локализирани, но вероятно те ще управляват онези центрове, които са свързани с висшите психични сили в човека и които се намират във вътрешността на мозъка. Всички планети, планетни течения се проявяват в трите свята - умствения, духовния и физическия. Ето как един анонимен автор определя това тройно проявление на планетите: Сатурн - в умствения свят ни дава представа за неумолимостта на логическите закони; в духовния свят поражда гнет, притеснение, ограничение, с което ни напомня за суровата карма, чиито изпълнител е той; докато във физическия свят дава богат жизнен опит и поражда меланхолични настроения, предпазливост, стигаща до крайност. Юпитер - в умствения свят говори за необходимостта от система и метод във всичко; в духовния свят поражда и поддържа авторитета, а във физическия свят носи справедливост, приветливост, подкрепа и проявява административни таланти.
към текста >>
41.
7. УЧЕНИЕТО ЗА ДОМОВЕТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тук те определят
общественото
положение, неговата среда, ще загатнат възможностите му за издигане в живота.
Защото, както ще видим, първият дом има отношение към външната форма, характера и темперамента. А както видяхме, Слънцето, Юпитер и Овен и трите са огнени, енергични, импулсивни, със силна воля и здрав организъм. Но ако на изток изгряват знакът Козирог и Сатурн, ще имаме съвсем друг тип, с друга конструкция и темперамент. Противоположно на първия, той ще притежава слаба жизненост, не добра конструкция и един меланхоличен, студен темперамент. Ако в мига на раждането на някое дете Слънцето и Юпитер са били не на изгрева, а на зенита, както казват астролозите, на меридиана или - както го наричат още - медиум цели (МС), тогава вече те ще имат друго влияние.
Тук те определят
общественото
положение, неговата среда, ще загатнат възможностите му за издигане в живота.
Те ще ни покажат, че този човек ще достигне до високо обществено положение, ще добие известност, чест и слава. Така че различните знаци и планети, поставени в различните домове на хороскопа, ще имат различни влияния според естеството на дома. Но където и да са известна планета и знак, те ще дадат такова разрешение на проблемите на дома, каквато е тяхната природа. В движението си през небесната сфера Слънцето има четири важни момента, които определят четирите важни посоки и играят основополагаща роля в астрологията. Първият момент е изгревът на Слънцето, вторият е зенитът, най-високото положение, до което достига Слънцето; третият момент е залезът на Слънцето, след което то поема своя възход към изток.
към текста >>
Те ще ни покажат, че този човек ще достигне до високо
обществено
положение, ще добие известност, чест и слава.
А както видяхме, Слънцето, Юпитер и Овен и трите са огнени, енергични, импулсивни, със силна воля и здрав организъм. Но ако на изток изгряват знакът Козирог и Сатурн, ще имаме съвсем друг тип, с друга конструкция и темперамент. Противоположно на първия, той ще притежава слаба жизненост, не добра конструкция и един меланхоличен, студен темперамент. Ако в мига на раждането на някое дете Слънцето и Юпитер са били не на изгрева, а на зенита, както казват астролозите, на меридиана или - както го наричат още - медиум цели (МС), тогава вече те ще имат друго влияние. Тук те определят общественото положение, неговата среда, ще загатнат възможностите му за издигане в живота.
Те ще ни покажат, че този човек ще достигне до високо
обществено
положение, ще добие известност, чест и слава.
Така че различните знаци и планети, поставени в различните домове на хороскопа, ще имат различни влияния според естеството на дома. Но където и да са известна планета и знак, те ще дадат такова разрешение на проблемите на дома, каквато е тяхната природа. В движението си през небесната сфера Слънцето има четири важни момента, които определят четирите важни посоки и играят основополагаща роля в астрологията. Първият момент е изгревът на Слънцето, вторият е зенитът, най-високото положение, до което достига Слънцето; третият момент е залезът на Слънцето, след което то поема своя възход към изток. Този път на Слънцето представя целия кръг на живота, през който минава човек.
към текста >>
Например, ако Сатурн е в знака Везни и ранява* Слънцето или Луната от петия дом, това ще ни покаже преди всичко
разстройство
на областта, управлявана от Везните - бъбреците и кръста, и след това ще ни покаже известни проблеми и в областта, управлявана от петия дом.
Деветият дом има отношение към знака Стрелец и управлява бедрата. Десетият дом има отношение към знака Козирог и управлява коленете. Единадесетият дом има отношение към знака Водолей и управлява глезените. Дванадесетият дом има отношение към знака Риби и управлява ходилата. Когато, както обикновено, няма съвпадение между домовете и знаците, то един аспект, изхождащ от един дом и един знак, ще ни даде преди всичко влиянието на знака, а като вторично ще бъде и влиянието на дома, като означител на известна част на тялото.
Например, ако Сатурн е в знака Везни и ранява* Слънцето или Луната от петия дом, това ще ни покаже преди всичко
разстройство
на областта, управлявана от Везните - бъбреците и кръста, и след това ще ни покаже известни проблеми и в областта, управлявана от петия дом.
А видяхме, че петият дом отговаря на Лъва и управлява сърцето. Не трябва също да се забравя, че знаците в различните хороскопи не се покриват, тоест не съвпадат с домовете. Един знак може да заеме половината от един и половината от друг дом. Но се случва и друго явление - един знак се разпростира върху два дома, като същевременно в съседния дом се събират два знака. На нашите географски ширини това явление е рядкост, но все пак се случва.
към текста >>
Това ни показва
общественото
положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в 10 дом.
Затова този дом има отношение към формата на човека, към неговото тяло, към характера на личността, които са свързани с това тяло. Планетите, които се намират в този дом, упражняват много силно влияние върху физическия живот на човека. Те, заедно със знака, който изгрява, обуславят физическото тяло. Този дом отговаря на момента на изгрева на Слънцето. Десетият дом, който отговаря на зенита - най-високото положение, до което достига Слънцето, ни показва проявата на живота в пълната му сила в материално и духовно отношение.
Това ни показва
общественото
положение, което човек ще достигне, реализирайки своите стремежи, определени от знака и планетите, които се намират в 10 дом.
Планетите, които се намират в този дом, имат силно влияние върху съдбата на индивида. Този дом ни показва амбицията на човека да се прояви като личност в обществото, да се издигне, да постигне известни свои стремежи. Седмият дом, който отговаря на момента на залеза на Слънцето, ни показва третата фаза от живота на човека, когато той вече е преминал през бурите и страстите на живота и гледа вече по-реалистично на него. Тук вече индивидът започва да се чувства и проявява като социално същество. Затова в хороскопа седмият дом означава връзките на човек с околната среда - брак, съдружник в работата и пр.
към текста >>
Така първият дом е свързан с
устройството
на тялото, характера и темперамента.
Както видяхме, хоризонтът разделя домовете на дневни и нощни, като дневните домове ни дават повече условия и възможности за обективна дейност и проява, а нощните ни дават повече условия за вътрешна работа. Понеже няколко дома застъпват една обща сфера от живота от различни гледища, то върху тази основа домовете могат да бъдат обособени в четири групи от по три дома, които имат отношение към елементарните тригони, на които се разпределят зодиакалните знаци. Домовете, които образуват един тригон, както казах, имат общи качества - отнасят се към различни качества на една сфера от живота. Всеки тригон, според сферата от живота, която управлява, носи и името си. Първият тригон, който обхваща в себе си 1-и, 5-и и 9-и домове се нарича тригон на личността или на живота, защото тези три дома имат отношение към личността и нейния живот.
Така първият дом е свързан с
устройството
на тялото, характера и темперамента.
Планетите и знакът, които заемат този дом, слагат своя печат на физическото тяло и го формират в зависимост от динамичните сили, които те носят, подчинявайки се на съдбата, която човек си е създал. Петият дом е сфера на Лъва, който управлява сърцето и има отношение към Аза, който, както казва Либра, се бори за да издигне душата до себе си. Значи петият дом ни показва качествата и проявите на душата в областта на чувствата. Деветият дом ни посочва всичко онова, което ние можем да възприемем от духа в нашето настоящо състояние. Той е свързан със състоянието на мисълта ни.
към текста >>
Десетият дом ни показва
общественото
положение, славата и почестите, които човек ще придобие, и професията, която ще упражнява.
Той е свързан с материалното притежание и състояние на човека; също показва пътищата и средствата за добиване на това материално състояние. Тези три дома ни указват три рода дейност, които са свързани с материалното благополучие на човека. Вторият дом ни показва богатството в пари, придобити от лична дейност. Той дава резултатите от труда на човека. Шести дом ни показва слугите, прехраната и здравето, също богатството, добито от дейността на живи същества - хора или животни.
Десетият дом ни показва
общественото
положение, славата и почестите, които човек ще придобие, и професията, която ще упражнява.
Срещуположният на този тригон, който обхваща домовете 4-и, 8-и и 12-и, се нарича тригон на края, защото има отношение към края на живота, към свършване на земния път. Той има връзка с края на всички неща, говори ни за тайните на живота и смъртта. Четвъртият дом показва какви ще бъдат материалните условия към края на земния ни живот - в старостта. Осми дом е наречен дом на смъртта и показва по какъв начин ще напуснем физическия свят. Дванадесетият дом ни сочи скръбта, която изпитва човек, като констатира празнотата на материалните неща.
към текста >>
42.
Значение на 12-е дома на хороскопа
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Първи дом, който се намира, както видяхме, непосредствено под източния хоризонт, представя самия човек - дава ни указание за външния вид и за телесното
устройство
, за характера и темперамента му, за неговите заложби, способности и воля, за добития чрез сетивните възприятия опит и изобщо този дом има отношение към личността и нейните борби в живота.
На фиг. 1 знаците съвпадат с домовете, тоест знакът Овен се намира в първи дом, във втори е Телец и т.н. На фиг. 2 знаците не съвпадат с домовете - виждаме, че на Asc, тоест в първия дом, е знакът Дева, във втория - знакът Везни и т.н. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Първи дом, който се намира, както видяхме, непосредствено под източния хоризонт, представя самия човек - дава ни указание за външния вид и за телесното
устройство
, за характера и темперамента му, за неговите заложби, способности и воля, за добития чрез сетивните възприятия опит и изобщо този дом има отношение към личността и нейните борби в живота.
Символизира се от знака Овен и управлява главата, по- специално мозъка и лицето. Указания за всички тези неща ни дават знакът, който изгрява на върха на първия дом (Асцендентен знак), планетите, намиращи се в него, и господарят на знака. Робърт Флуд, един от знаменитите розенкройцери от XVII век, разделя домовете - подобно на знаците - на декани, като господарят на знака, който заема върха на дома, заедно с господарите на другите два знака от тригона, към който принадлежи въпросният знак, управляват съответния дом. Ето какво казва той: първият дом управлява живота, физическия организъм, склонностите и дарбите на душата. И прибавя - господарят на първия знак (от тригона, към който принадлежи знакът на Асцендента) показва какво ще бъде началото на живота на родения.
към текста >>
Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмен, приятелство,
обществени
дела и борби, явните неприятели, съдебните процеси.
Показва ни болестите и техните причини. Въобще това е домът, който указва състоянието на нашето тяло и грижите, които трябва да полагаме за него. Дава указания и за отношенията ни със слуги и подчинени, за всички живи неща, имащи отношение към родения; показва също и отношението на човека към клетките му, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето. Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тригона ни дава указание за подчинение, господарят на 3- ия знак - приходите и ползата, която ще има от живите същества, а също така и тяхното количество.
Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмен, приятелство,
обществени
дела и борби, явните неприятели, съдебните процеси.
Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който показва личността. Свързан е със знака Везни и в тялото има отношение към бъбреците и кръста. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за брака - за характера и типа на съпруга или съпругата; господарят на втория знак ни дава указание за съдебните процеси и споровете; господарят на третия знак носи сведения за търговските операции и отношенията със съдружниците. Осмият дом е наречен окултен дом. Има отношение към проблема с тайната на живота и смъртта.
към текста >>
Дава указания за отношението на висшите управляващи фактори от всички категории към индивида, определящ е за професията,
обществената
дейност и моралните и
обществени
схващания на родения.
Отговаря на знака Стрелец и в тялото управлява бедрата. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за религията, духовните стремежи и философските схващания на човека; господарят на втория знак показва дълги пътешествия; господарят на третия знак ни дава указания за сънищата и съновиденията и тяхното значение. Десети дом ни показва какво ще бъде социалното положение на индивида, неговата чест и име. Говори и за бащата, както четвърти дом - за майката. Някои поддържат, че 10-и дом е показателен за майката, а четвърти - за бащата.
Дава указания за отношението на висшите управляващи фактори от всички категории към индивида, определящ е за професията,
обществената
дейност и моралните и
обществени
схващания на родения.
Отговаря на знака Козирог и в тялото управлява колената. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни показва постъпките, които се диктуват от сърцето; господарят на втория знак ни дава указания за способностите като началник, положението в обществото, почестите, професията; господарят на третия знак показва устойчивостта на положението, което заема, а също така и моралната стабилност на родения. Единадесетият дом е показателен за приятелите и обществените връзки и отношения, обществото и кръговете, в които индивидът ще се движи. Показва също желанията, надеждите и амбициите на родения, а също печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката.
към текста >>
Единадесетият дом е показателен за приятелите и
обществените
връзки и отношения, обществото и кръговете, в които индивидът ще се движи.
Говори и за бащата, както четвърти дом - за майката. Някои поддържат, че 10-и дом е показателен за майката, а четвърти - за бащата. Дава указания за отношението на висшите управляващи фактори от всички категории към индивида, определящ е за професията, обществената дейност и моралните и обществени схващания на родения. Отговаря на знака Козирог и в тялото управлява колената. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни показва постъпките, които се диктуват от сърцето; господарят на втория знак ни дава указания за способностите като началник, положението в обществото, почестите, професията; господарят на третия знак показва устойчивостта на положението, което заема, а също така и моралната стабилност на родения.
Единадесетият дом е показателен за приятелите и
обществените
връзки и отношения, обществото и кръговете, в които индивидът ще се движи.
Показва също желанията, надеждите и амбициите на родения, а също печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак - за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни носи сведения за плодовете на труда. Дванадесетият дом е окултен - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указание за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи.
към текста >>
10-и дом е дом на професията и
общественото
положение.
8-и дом е дом на живота и смъртта, дава ни насоки за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията. Управлява отделителната и половата системи и има отношение към знака Скорпион - израз на производителния принцип в природата. 9-и дом е дом на философията, религията, правото. Дава ни указания за дългите пътешествия. Управлява бедрата и има отношение към Стрелец - израз на принципа на абстрактната мисъл и правдата.
10-и дом е дом на професията и
общественото
положение.
Показва почестите и славата, които ще придобием в живота. Има отношение към знака Козирог, който е израз на принципа на реализирането; носител на реалната мисъл и политика. Управлява колената. 11-и дом е дом на приятелите, на надеждите и стремежите. Управлява глезените.
към текста >>
43.
27-мо писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Походката му беше
стройна
, елегантна, отмерена, царствена, величествена, каквито бяха и всеки жест, и движение в него.
Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния, и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителя е едно велико огледало, в което всеки вижда себе си. 72. Външно Учителя беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено правилото за златното сечение на древните гръцки скулптори. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които привличаше човешките души.
Походката му беше
стройна
, елегантна, отмерена, царствена, величествена, каквито бяха и всеки жест, и движение в него.
В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на Природата и живота. Само като го погледнеше, човек виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като в привличането и очарованието си не заробва, а освобождава. В обходата си беше приятен, любезен, внимателен, естествен. Но както обходата му, така и в целия външен изглед и маниер имаше нещо величествено, което поразяваше, което завладяваше. Това се чувствуваше особено на беседите, където той, като седнеше пред масата на стола, озаряваше се от едно лъчезарно сияние, което го правеше подобен на изгряващото Слънце, което пръска животворните са лъчи във всички посоки, като успокоява, лекува и вдъхновява, и внася ентусиазъм.
към текста >>
78. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното
обществено
положение, но винаги се ръководеше от това, какъв стремеж имаше дадена душа.
Във време на екскурзиите, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше за най-слабите и изостаналите и беше еднакво внимателен към всички, които идваха в контакт с него, и еднакво изливаше своето благословение към всички. 77. Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше всеки отделен човек на какво е способен, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек и съобразно с това беше и неговото отношение с човека. Tой така постъпваше с хората, че никога не нарушаваше тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа. Той с нищо не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, която излъчваше, да действуват свободно и всеки според нуждите и възможностите си да се ползува от тях.
78. Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното
обществено
положение, но винаги се ръководеше от това, какъв стремеж имаше дадена душа.
Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж. Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят Път към Бoгa и затова той с Любов и готовност помагаше на всяка душа, която търсеше помощ. Но той никога не нарушаваше свободата на никоя душа да ѝ налага нещо, преди тя да е поискала, преди тя да е похлопала. 79. Той прилагаше в живота си завета на Христа, който казва: "Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова на покаяние”. Затова той беше по-внимателен и по-разположен към онези, които оплетени в мрежите на греха, търсеха начин да се освободят и отправяха към Бога зов за помощ.
към текста >>
Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя делови човек, който може да превърне идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на
обществения
и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество.
83. Ако един физиогномист застанеше пред Учителя, без да го познава, или пред неговия портрет, той би ни го описал по следния начин: "Учителя е човек със силен дух и характер, човек с широка душа, човек със светъл, обширен и всепроникващ ум, човек с любвеобилно и благородно сърце, човек със силна воля и благородни стремежи. Общият израз на лицето ще му подскаже, че стои пред един човек, изпълнен с безгранична благост и милост, човек изпълнен с велико благоговение и преданост към Великото Начало. Също така той ще разбере, че стои пред човек с висок идеал, пред човек, който е готов на всички жертви заради идеала, на който служи. Той ще види в лицето му отразена хармонията на сферите, ще види музиката и естетичното чувство, които живеят в неговата душа, ще види големия музикант - творец и изпълнител, ще види вдъхновения човек, ще види дълбокия мислител и философ, ще види най-после всестранно надарен и развит научен гений, способен да разчита великата книга на Природата и да открива великите закони, които действуват в нея. Ще види един дълбок психолог, който прониква в най-съкровените глъбини на човешката душа и може да разреши всички задачи, поставени пред човешката душа, ум и сърце.
Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя делови човек, който може да превърне идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на
обществения
и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество.
Учителя еднакво се интересуваше както от най-великите идеи и принципи, легнали в сянката на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек. Всичко той осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол светеше над неговата глава и лице. 84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в устройството на външната природа и всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява. Затова той четеше в природата и човека като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера на човека, изразена в неговата външна форма. Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие.
към текста >>
84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в
устройството
на външната природа и всички нейни прояви, така и
устройството
на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява.
Той ще види в лицето му отразена хармонията на сферите, ще види музиката и естетичното чувство, които живеят в неговата душа, ще види големия музикант - творец и изпълнител, ще види вдъхновения човек, ще види дълбокия мислител и философ, ще види най-после всестранно надарен и развит научен гений, способен да разчита великата книга на Природата и да открива великите закони, които действуват в нея. Ще види един дълбок психолог, който прониква в най-съкровените глъбини на човешката душа и може да разреши всички задачи, поставени пред човешката душа, ум и сърце. Най-после, за изненада на някои, ще прочете в лицето на Учителя делови човек, който може да превърне идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на обществения и социалния живот, и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради наистина свободно и щастливо човешко общество. Учителя еднакво се интересуваше както от най-великите идеи и принципи, легнали в сянката на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек. Всичко той осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол светеше над неговата глава и лице.
84. Учителя съчетаваше в себе си чудното единство в дивен синтез на мистика, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултиста, който намираше Бога проявен в цялата Природа и в целокупния живот, където намираше и откриваше Неговата мисъл, проявени като велики закони на Битието, натуралиста, който познаваше както най-малките потънкости в
устройството
на външната природа и всички нейни прояви, така и
устройството
на човешкото тяло, тяхната връзка и зависимост с духовния принцип, който ги оживява.
Затова той четеше в природата и човека като по отворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в Природата и да открие съдбата и характера на човека, изразена в неговата външна форма. Като китайски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота, във всичките му проявления, той можеше да намери метод и цяр за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие. Той можеше да лекува както душата, така и тялото. Той както казах носеше в себе си поета, учения, философа, мистика, окултиста, музиканта и човека на практическото осъществяване. Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така а за изкуството, музиката и за проблемите на практическия живот.
към текста >>
44.
Новият ден - текст
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
Това показва, че трябва да се влее нова жива струя, както в индивидуалния, тъй и в
обществения
и международния живот.
Те работят навсякъде, в живота и в природата. В днешната епоха на индивидуализъм отделните индивиди и народи са премного откъснати един от друг. Всеки от тях живее за себе си, преследва свои лични цели и интереси. Днес, както отделните индивиди, тъй и обществата и народите се намират под голямо налягане и напрежение, в трудни условия и възможности, не могат да се справят с тях и да ги уравновесят. Ето защо те изпадат в големи противоречия и безизходност.
Това показва, че трябва да се влее нова жива струя, както в индивидуалния, тъй и в
обществения
и международния живот.
И тази струя се е вляла вече в живота. Тя носи правилни отношения на частите към цялото. Нима клетките и органите на човешкия организъм биха могли правилно да функционират, ако се изолират и индивидуализират, ако се откъснат от целия организъм? Също така и отделните индивиди, общества и народи трябва да се съзнаят като части на едно велико цяло, като части на човешкия организъм, за да внесат коренна промяна във формите на живота. Всяка част трябва да съзнае, че преуспяването й и благоденствието й се крие в преуспяването и благодейнствието на целия организъм.
към текста >>
Новото съзнание, новото разбиране ще внесе коренно преобразование в целия
строй
на живота.
Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Топлината отговаря на любовта, светлината на правата мисъл, а влагата на силите в живота. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, където съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота, човек вижда, че неговото благо е благо за всички.
Новото съзнание, новото разбиране ще внесе коренно преобразование в целия
строй
на живота.
Тогава ще се даде ново направление и на труда. Подтикът при новите форми на труда ще бъде любовта. Бъдещото, което иде е светло. Засега обаче човечеството минава през една тъмна зона. Новата епоха, която иде можем да наречем епоха на възкресението.
към текста >>
45.
ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Сриват се из основи цели политически системи,
обществени
предразсъдъци и религиозни суеверия.
ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ Христо Маджаров В прехода между двете хилядолетия човешките индивиди, общества и народи преживяват една огнена трансформация, съпроводена със смяна на критерии и парадигми.
Сриват се из основи цели политически системи,
обществени
предразсъдъци и религиозни суеверия.
Старите идеологии преминават на изпит пред съда на времето, който оценява тяхната жизненост и градивност при новите условия на живот. Затова всяко учение, кандидат за Новата епоха, трябва да се представи с ясен мироглед, творчески концепции и позитивни цели. Излизането на този труд е належащо поради вакуума и деформациите, създадени около Учението на Учителя Беинса Дуно в България. Вакумът е породен от факта, че, независимо от издаването на огромен брой беседи, липсват меродавни ръководства, запознаващи читателя с гносеологията на това учение и комуникациите му с основните философски направления. Деформациите се създават поради навика на нашия ум да борави с критерии на стари идеологии - архаични отживелици в съвременния свят и негодни за бъдещето.
към текста >>
Мненията на хората гравитират около една от страните на този триъгълник според преобладаващата у тях психическа
настройка
(емоционална, интелектуална, волева), а тя е обусловена от доминиращия център (сърце, ум, воля).
Още Хермес е казал, че двата полюса са различна степен на вибрация на една същност. Космичната стълба на реалността, която Учителят издига между материята и Духа, е детайлизиране и разбиване на тази идея. Антагонизмът между идеологиите се преодолява само чрез по-висше измерение, което ги съдържа в себе си. Бялото и Черното братства се управляват от всемирното. Така триъгълникът, база на Учението, е решение на проблема за противоположностите.
Мненията на хората гравитират около една от страните на този триъгълник според преобладаващата у тях психическа
настройка
(емоционална, интелектуална, волева), а тя е обусловена от доминиращия център (сърце, ум, воля).
в книгата е показано, че поотделно тези пътища водят към сокаци и само хармоничното им съчетание дава възможност за освобождение и за познаване на Истината. Последната е недостъпна за живеещите без свободна воля, по чужда програма или в ограниченията на циклите. Свободната воля е един връх, непринадлежащ към плоската равнинност на нашия детерминиран свят. Човешкото мислене, реакции, оценки и поведение са по шаблонни схеми, изготвени по предварителна програма. Средностатистичният човек е типичен представител на биороботите, поставени на една Програма-минимум с много нисък КПД.
към текста >>
„Лично", „групово", „
обществено
" са само егоистични черупки - стъпала, които душата трябва да изкачва при възхода си към Космичното съзнание.
Чудесно, но как...? Чрез самобичуващо покаяние и безкрайно смирение на Изток се спират интелектуалните процеси и волевите импулси и се каптира духовната енергия. На Запад развиват интелектуално познание, но, без топлината на Любовта, то надува Егото и събужда жестокостта. Новото, което дава Учителят, е Пътят на Ученика. Новото в този път е постигане на Освобождение чрез разширяване на съзнанието.
„Лично", „групово", „
обществено
" са само егоистични черупки - стъпала, които душата трябва да изкачва при възхода си към Космичното съзнание.
За да се отдели от материята и да достигне по-висшите космични полета, тя трябва да позитивира чувствата си, да изправи мисълта си и да активизира волята си. При това разширение на съзнанието, всякакви умопомрачаващи мантри, ограничителни диети, изморителни упражнения, мъртви техники и тежки правила, забрани и обети, използвани досега, стават излишни. Добри по себе си, но използвани механично и некомпетентно, те водят до отклонение, а не - до Освобождение. Така напр. някога се смятало за нормално хората да се изяждат помежду си.
към текста >>
46.
ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях)
 
- Методи Константинов (1902-1979)
на красиви, величествени здания и
постройки
в човека.
Камъните могат да причинят големи пакости на хората, но същевременно и да влизат в строежа на красиви здания, на хубави статуи и паметници. На същото основание казвам, че и лошите мисли и чувства стават материал за съграждане
на красиви, величествени здания и
постройки
в човека.
Оставете тези мисли и чувства в ръцете на Любовта и не мислете повече за тях. Тя ще постави всяка лоша мисъл на съответното й място. Дайте на Любовта най-малката лоша мисъл и вижте къде ще я сложи.
към текста >>
Само в светлината на безсмъртието на човешката душа ще се даде абсолютно и независимо разрешение на личните, семейните,
обществените
, народните, расовите и общочовешките проблеми, които вълнуват нашето съвремие.
Тази висша идея ще бъде осъществена с появата на споменатите души, които ще бъдат блестящи. В тях ще цари Космичното единение: магичната хармония между топлото човешко сърце, светлия човешки ум и диамантената човешка воля. Те ще бъдат потопени в света на Утвърждението, свързано е Петото посвещение на човешката душа - с Възкресението. Тази форма на посвещение ни поставя върху Пътя на вечната спирала - света на Безсмъртието.
Само в светлината на безсмъртието на човешката душа ще се даде абсолютно и независимо разрешение на личните, семейните,
обществените
, народните, расовите и общочовешките проблеми, които вълнуват нашето съвремие.
към текста >>
47.
ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КРИЗА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Саморазправата, основен закон на животинското царство, до голяма степен е обуздана само в личните и в
обществените
отношения в рамките на определена държава, но в отношенията между отделните страни съществуват само незначителни опити за прилагане на международни санкции от най-върховни международни правни институции.
ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КРИЗА Не би могло да се отрича, че в нашата съвременност свободата на личността и особено нейната материална сигурност е формално гарантирана от нормите на правото. Що се отнася обаче до международната общност, до сферата на междудържавните отношения, ние сме все още във фазата на господство на животинския закон – на правото на по-силния.
Саморазправата, основен закон на животинското царство, до голяма степен е обуздана само в личните и в
обществените
отношения в рамките на определена държава, но в отношенията между отделните страни съществуват само незначителни опити за прилагане на международни санкции от най-върховни международни правни институции.
Войната, кървавата саморазправа, това е най-могъщото и организирано средство за налагане волята и интересите на силните; то все още се прилага. Историята изобилства с примери. Пред очите ни са още трагичните последици от двете световни войни, които доведоха културното човечество до една световна криза и до безпътица. Идеята за силата, която е била основен критерий за политическото равновесие в международната общност, е днес подменена с животинския закон на страха от един термоядрен конфликт.Това е едно указание, че моралният закон, изразен в международните правни норми, е все още слаб и недостатъчен сам по себе си, защото не е налице основният елемент - справедливостта. Тази справедливост е закон, който произтича от един велик принцип на Битието - Мъдростта.
към текста >>
Но за това бе необходимо (необходимо е и днес) да се усъвършенства социалното
устройство
на обществото, за да се увеличи консумативната мощ на народонаселенията.
Необходимо бе, паралелно с усъвършенстването на производствената техника, организация и производителност на труда, да се намалява и продължителността на работния ден, за да се избегне технологическата безработица. А това не ставаше: за няколко десетилетия производителността на труда нарасна неколкократно, а работният ден оставаше все 8-часов, какъвто си бе и в началото на века, когато работническите синдикати бяха издигнали лозунга: „8 часа работа, 8 часа почивка и 8 часа сън! " Имаше трезви икономисти и социолози, които документално установяваха, че технико-производствената апаратура е в състояние да осигури няколко пъти по-високо жизнено равнище на всички, и то при работен ден от 4-5 часа.
Но за това бе необходимо (необходимо е и днес) да се усъвършенства социалното
устройство
на обществото, за да се увеличи консумативната мощ на народонаселенията.
Но възможността да се скъсява работния ден, за да се ликвидира безработицата и да се засили консумацията, се сблъскваше е един неорганизиран световен пазар: народи с ограничени природни ресурси (Япония, Италия и др.) водеха борба върху него, базирайки се единствено върху по-продължителния и по-ниско заплащан работнически труд. И пазарите в технико-производствената и финансова организация бяха станали световни по мащаб и характер, а междудържавните отношения си бяха останали такива, каквито са били още в края на миналия век. В епохата около 1929-1930 г., когато се разискваха причините на кризата и възможностите за нейното премахване, имаше напредничави умове, които препоръчваха солидаризиране между държавите с обилни природни източници и държавите, бедни откъм такива, но разполагащи с опитна работна ръка. Идеята бе за създаване на междудържавни кооперативни режими за експлоатиране на неизползвани световни икономически обекти (блатисти, пустинни и недостъпни райони), като богатите държави внесат източници и капитали, а бедните - своя труд и опит. Само така би могла да бъде премахната безработицата, недостатъчния трудов доход, слабата консумация, а от там и кризата в пласирането.
към текста >>
48.
ЕРОЗИЯ НА БРАКА
 
- Методи Константинов (1902-1979)
В миналите патриархални режими жената е оставала зад кулисите на
обществената
дейност.
ЕРОЗИЯ НА БРАКА Отраженията на този идеологичен отлив са силно изразени в междуполовите отношения. Като социологична и правна институция, бракът отговаря твърде малко по форма и съдържание на новите изисквания. Това се подчертава особено ярко от мощната вълна за еманципиране на жената.
В миналите патриархални режими жената е оставала зад кулисите на
обществената
дейност.
Днес, особено при смяната на социалния строй и на стопанските системи, бракът е поставен на основна преоценка. Премахнат е неговият религиозен израз и се преминава изключително в съответните разпоредби на държавната власт. Разбира се, че тази промяна в известно отношение е чисто формална. Но съвременната жена навлиза в обществените отношения и се проявява като творческа страна. Материалните съображения, които в миналото са били важен стимул и съществен елемент в основата на брака, са изгубили вече своята някогашна стойност.
към текста >>
Днес, особено при смяната на социалния
строй
и на стопанските системи, бракът е поставен на основна преоценка.
ЕРОЗИЯ НА БРАКА Отраженията на този идеологичен отлив са силно изразени в междуполовите отношения. Като социологична и правна институция, бракът отговаря твърде малко по форма и съдържание на новите изисквания. Това се подчертава особено ярко от мощната вълна за еманципиране на жената. В миналите патриархални режими жената е оставала зад кулисите на обществената дейност.
Днес, особено при смяната на социалния
строй
и на стопанските системи, бракът е поставен на основна преоценка.
Премахнат е неговият религиозен израз и се преминава изключително в съответните разпоредби на държавната власт. Разбира се, че тази промяна в известно отношение е чисто формална. Но съвременната жена навлиза в обществените отношения и се проявява като творческа страна. Материалните съображения, които в миналото са били важен стимул и съществен елемент в основата на брака, са изгубили вече своята някогашна стойност. Това наподобява държавна ситуация, при която златната наличност, опората на финансовата структура е изчерпана, или положението на един кораб с вдигнат център на тежестта - с разстроено равновесие.
към текста >>
Но съвременната жена навлиза в
обществените
отношения и се проявява като творческа страна.
Това се подчертава особено ярко от мощната вълна за еманципиране на жената. В миналите патриархални режими жената е оставала зад кулисите на обществената дейност. Днес, особено при смяната на социалния строй и на стопанските системи, бракът е поставен на основна преоценка. Премахнат е неговият религиозен израз и се преминава изключително в съответните разпоредби на държавната власт. Разбира се, че тази промяна в известно отношение е чисто формална.
Но съвременната жена навлиза в
обществените
отношения и се проявява като творческа страна.
Материалните съображения, които в миналото са били важен стимул и съществен елемент в основата на брака, са изгубили вече своята някогашна стойност. Това наподобява държавна ситуация, при която златната наличност, опората на финансовата структура е изчерпана, или положението на един кораб с вдигнат център на тежестта - с разстроено равновесие. Някога се е поддържало, че за един стабилен брак са необходими три стимула: материален, наличие на сексуален афинитет и сърдечна вярност. Данните от статистическите диаграми сочат, че тези три опорни точки са вече крайно несигурни и губят стимулиращата си роля. В нашата съвременност жената извоюва своите граждански права.
към текста >>
Тя има вече значимост не само в стопанския живот, но и в секторите на духовната култура, науката и във всички други
обществени
прояви.
Материалните съображения, които в миналото са били важен стимул и съществен елемент в основата на брака, са изгубили вече своята някогашна стойност. Това наподобява държавна ситуация, при която златната наличност, опората на финансовата структура е изчерпана, или положението на един кораб с вдигнат център на тежестта - с разстроено равновесие. Някога се е поддържало, че за един стабилен брак са необходими три стимула: материален, наличие на сексуален афинитет и сърдечна вярност. Данните от статистическите диаграми сочат, че тези три опорни точки са вече крайно несигурни и губят стимулиращата си роля. В нашата съвременност жената извоюва своите граждански права.
Тя има вече значимост не само в стопанския живот, но и в секторите на духовната култура, науката и във всички други
обществени
прояви.
Така че първият стимул - материалният - е изгубил своето значение за брачните връзки и те са съответно отслабени. Вторият - физиологическият афинитет - има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват. Както при широко разтваряне на вратите между топла и студена стаи настъпва температурно изравняване, така и между двамата партньори скоро настъпва безразличие и индиферентност. Що се отнася до третия стимул - сърдечната вярност - и той не е нещо трайно. Никой мъж не представлява символ на абсолютната интелигентност и мъжественост, нито пък всяка жена е символ на красота и женственост.
към текста >>
При такива разклатени основи на институцията брак, изпъква въпросът - какъв стимул и опора трябва да се даде на брака, за да бъде той поддържан на заслужаваща етична висота и да отговаря на изискванията на една истинска
обществена
култура?
Никой мъж не представлява символ на абсолютната интелигентност и мъжественост, нито пък всяка жена е символ на красота и женственост. При подобна обстановка, фазата на безразличието - като следствие на сексуалното уравновесяване - навлиза в опасни зони на задкулисни драматични и понякога трагични изненади, последствия от ревността. Знае се, че главната тематична основа на много и много литературни творби е ревността и изневярата. Разбира се, от тези сблъсъци, свади и конфликтни отношения и двете страни търпят съответни поражения. Излишно е да се спираме върху тези проблеми, предмет на безброй лекции и проповеди, изнасяни от църковни амвони и научни катедри, както и на философски и социологични трактати.
При такива разклатени основи на институцията брак, изпъква въпросът - какъв стимул и опора трябва да се даде на брака, за да бъде той поддържан на заслужаваща етична висота и да отговаря на изискванията на една истинска
обществена
култура?
Трябва да се търси нов стимул и мироглед, изграден върху здрава философско-духовна основа. В този мироглед трябва да бъдат заложени изискванията на настъпващата Нова епоха в живота на хората. Човекът излиза от геоцентричното и навлиза в хелиоцентричното съзнание, а от там и към Космичното разбиране на явленията и на нещата в света. Този Нов мироглед, налагащ се от Епохата на Водолея, има сериозно отражение в отношенията между половете. Жената, нямаща друг път, трябва да насочи цялото си внимание към духовния образ на Слънчевата Дева, а мъжът трябва да насочи своя творчески устрем към високите творчески идеали на Сина на Мъдростта.
към текста >>
49.
СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
Тази антитеза, напираща за коренно
преустройство
на икономическия и социален живот на народите, внася нови градивни елементи.
Затова тази идея се поставя и от двете системи като един от най-актуалните проблеми на нашата съвременност. Старият свят, в лицето на своите идеолози, смята, че причините и смущенията от стопански и социален характер се коренят в твърде ограниченото разбиране за държавен суверенитет. Това е старата теза. За нея суверенитетът е само метафизична фикция, която е без значение „пред правото на силния". Според новите концепции, суверенитетът представлява броня за малките държави, която, подобно на черупката на костенурката или бодлите на таралежа, ги предпазва от алчните апетити на световните сили.
Тази антитеза, напираща за коренно
преустройство
на икономическия и социален живот на народите, внася нови градивни елементи.
От борбата на тези две взаимно отричащи се социално-икономически идеологии, неизбежно ще се оформи историческият диагонал, равнодействащата линия, по която върви историята. Тази линия далеч не е един прост компромис; в основата си тя представлява един творчески биопсихичен синтез. Визираната нова световна организация, независимо от това какви теоретични спекулации ща бъдат лансирани за нейната обосновка, е немислима и практически неосъществима без наличието на изтъкнатия Космичен мироглед. Последният би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политическите и културните отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност. При създаването на една нова световна федерация, обединяваща всички континенти, трябва да са налице редица предпоставки, които да държат сметка за трудностите, коренящи се не само в икономическите отношения и интереси, но и в расовите, народните, обществените и био- метапсихичните комплекси.
към текста >>
При създаването на една нова световна федерация, обединяваща всички континенти, трябва да са налице редица предпоставки, които да държат сметка за трудностите, коренящи се не само в икономическите отношения и интереси, но и в расовите, народните,
обществените
и био- метапсихичните комплекси.
Тази антитеза, напираща за коренно преустройство на икономическия и социален живот на народите, внася нови градивни елементи. От борбата на тези две взаимно отричащи се социално-икономически идеологии, неизбежно ще се оформи историческият диагонал, равнодействащата линия, по която върви историята. Тази линия далеч не е един прост компромис; в основата си тя представлява един творчески биопсихичен синтез. Визираната нова световна организация, независимо от това какви теоретични спекулации ща бъдат лансирани за нейната обосновка, е немислима и практически неосъществима без наличието на изтъкнатия Космичен мироглед. Последният би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политическите и културните отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност.
При създаването на една нова световна федерация, обединяваща всички континенти, трябва да са налице редица предпоставки, които да държат сметка за трудностите, коренящи се не само в икономическите отношения и интереси, но и в расовите, народните,
обществените
и био- метапсихичните комплекси.
Тази велика идея за обединение на човечеството не е и не може да бъде схващана като монопол на която и да е обществена формация - в основата си тя е идея на цялото човечество. Опитите на Западния и на Източния блок за създаване на големи стопанско-политически съюзни общности, са симптоми на онзи дълбок, все още подсъзнателен стремеж на общия човешки гений - да се търсят пътища за излизане от фаталния световен водовъртеж. За подобна световна креация още в древността е говорил Платон, а после и много други теоретици. Днес, след огромните страдания на народите през последните две войни, тази идея се явява така спонтанно в нейните практични аспекти, както никога по-рано. Социално-икономическите предпоставки на световната федерация се коренят в множеството днешни съюзи и обединения на отделните държави.
към текста >>
Тази велика идея за обединение на човечеството не е и не може да бъде схващана като монопол на която и да е
обществена
формация - в основата си тя е идея на цялото човечество.
От борбата на тези две взаимно отричащи се социално-икономически идеологии, неизбежно ще се оформи историческият диагонал, равнодействащата линия, по която върви историята. Тази линия далеч не е един прост компромис; в основата си тя представлява един творчески биопсихичен синтез. Визираната нова световна организация, независимо от това какви теоретични спекулации ща бъдат лансирани за нейната обосновка, е немислима и практически неосъществима без наличието на изтъкнатия Космичен мироглед. Последният би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политическите и културните отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност. При създаването на една нова световна федерация, обединяваща всички континенти, трябва да са налице редица предпоставки, които да държат сметка за трудностите, коренящи се не само в икономическите отношения и интереси, но и в расовите, народните, обществените и био- метапсихичните комплекси.
Тази велика идея за обединение на човечеството не е и не може да бъде схващана като монопол на която и да е
обществена
формация - в основата си тя е идея на цялото човечество.
Опитите на Западния и на Източния блок за създаване на големи стопанско-политически съюзни общности, са симптоми на онзи дълбок, все още подсъзнателен стремеж на общия човешки гений - да се търсят пътища за излизане от фаталния световен водовъртеж. За подобна световна креация още в древността е говорил Платон, а после и много други теоретици. Днес, след огромните страдания на народите през последните две войни, тази идея се явява така спонтанно в нейните практични аспекти, както никога по-рано. Социално-икономическите предпоставки на световната федерация се коренят в множеството днешни съюзи и обединения на отделните държави. Тези съюзи ще се базират на специфичните икономически, политически и духовно-културни връзки между образуващите ги държави.
към текста >>
И двете антагонистични системи, трябва да се убедят по един императивен начин, че при днешните социално-политически схващания и съзнание у народите, човечеството не може повече да бъде завладяно и използвано от никаква
обществена
, държавна или коалиционна сила.
След това трябва да се пристъпи към осъществяването на нова световна стопанска система, която ще стане база за изискваната коренна реорганизация на ООН. На зрето място, трябва да се преодолее една от най-големите пречки - антагонизмът меиеду двете системи - за да може да се сложи край на разточителството в облас тта на огромните военни приготовления. Това ще означава огромните материални и финансови ценности, които се хвърлят за въоръжението, да сс освободят, за да се насочат към едно мирно стопанско и културно строителство от голям мащаб, за да се преодолее нищетата, обхванала огромни множества от народите на света. При добра воля от страна на всички държави, тези пречки, които на пръв поглед изглеждат непреодолими, биха могли да изчезнат без остатък. Едно пълно и безусловно разоръжаване, особено от страна на великите сили, се налага от само себе си.
И двете антагонистични системи, трябва да се убедят по един императивен начин, че при днешните социално-политически схващания и съзнание у народите, човечеството не може повече да бъде завладяно и използвано от никаква
обществена
, държавна или коалиционна сила.
Нито пълчищата на Чингис-хан, нито огромната армада на Наполеон, нито германската военна машина от последните две световни войни, не биха разклатили основния народен потенциал на човечеството. Народите могат да изтърпяват и привидно да изчезват, но в крайна сметка те са, които ще бъдат победители. Животът успява да застане отгоре над всичко. Време е теоретиците на международното право да схванат, че народите са достигнали зрялост и могат да поемат своите съдбини без външни водачи, тъй като тяхното съзнание се е издигнало на по-висока етична и хуманна степен, в сравнение с тази, на която стоят техните ръководители.
към текста >>
50.
РЕЗЮМЕ
 
- Методи Константинов (1902-1979)
През започващата епоха на Водолея Шестата култура на Бялата раса ще има за задача да развърже всички кармични възли, дълбоко заложени в общочовешкото, расовото, националното,
общественото
и личното подсъзнание.
РЕЗЮМЕ Нека да обобщим.
През започващата епоха на Водолея Шестата култура на Бялата раса ще има за задача да развърже всички кармични възли, дълбоко заложени в общочовешкото, расовото, националното,
общественото
и личното подсъзнание.
Тези въпроси разгледахме в предшестващата част на нашия труд. Преди да направим окончателните си изводи, ни се налага да повторим следните твърдения. Омразата между народите е била внушавана през вековете от заинтересовани и късогледи среди, които са спекулирали с национално- шовинистични идеали, опирайки се върху тежестта на своята груба материална сила. В дълбините на своето съзнание, народите таят искрена обич помежду си. По отношение на своята нравственост и хуманност, те са надраснали своите духовно-културни и политически ръководители.
към текста >>
Резултат на вложените усилия на милиони човешки същества, тези блага не са лични,
обществени
, расови или национални, а принадлежат на цялото човечество.
По отношение на своята нравственост и хуманност, те са надраснали своите духовно-културни и политически ръководители. Народите постепенно ще вземат съдбата си в своите ръце и ще преодолеят стария свят, като скъсат веригите на клерикализма, на псевдонационализма и на милитаризма. За народите и етносите, границите вече са станали тесни. Народите от всички континенти са вече узрели за това - да си подадат ръце в името на Новия Космичен мироглед, основаващ се на най-хуманните и най-висши максими, които неминуемо ще донесат истинско освобождение. В Обществото на Новото Човечество, благата и средствата за производство ще бъдат общи.
Резултат на вложените усилия на милиони човешки същества, тези блага не са лични,
обществени
, расови или национални, а принадлежат на цялото човечество.
Това са световни блага, създадени в хода на историята на народите и трябва да се предоставят за ползване от всички хора, народи и раси. Това са основните повели на Новия Космичен мироглед, който е универсален и безусловен. Той изключва лични, обществени, класови и расови егоистични стремежи. Всяка расова, национална или обществена сила, която се опита да се противопостави на това мощно идеологично течение, ще бъде пометена без остатък. Така звездите чертаят пътя на народите и на човешката култура.
към текста >>
Той изключва лични,
обществени
, класови и расови егоистични стремежи.
Народите от всички континенти са вече узрели за това - да си подадат ръце в името на Новия Космичен мироглед, основаващ се на най-хуманните и най-висши максими, които неминуемо ще донесат истинско освобождение. В Обществото на Новото Човечество, благата и средствата за производство ще бъдат общи. Резултат на вложените усилия на милиони човешки същества, тези блага не са лични, обществени, расови или национални, а принадлежат на цялото човечество. Това са световни блага, създадени в хода на историята на народите и трябва да се предоставят за ползване от всички хора, народи и раси. Това са основните повели на Новия Космичен мироглед, който е универсален и безусловен.
Той изключва лични,
обществени
, класови и расови егоистични стремежи.
Всяка расова, национална или обществена сила, която се опита да се противопостави на това мощно идеологично течение, ще бъде пометена без остатък. Така звездите чертаят пътя на народите и на човешката култура. Великите държави: Русия, САЩ, Англия и Франция първи трябва да дадат пример за Новия Космичен мироглед, който носи закрила на малките народи, висш хуманизъм и пълна свобода. Учителят казва: „ Съществува една велика световна държава.
към текста >>
Всяка расова, национална или
обществена
сила, която се опита да се противопостави на това мощно идеологично течение, ще бъде пометена без остатък.
В Обществото на Новото Човечество, благата и средствата за производство ще бъдат общи. Резултат на вложените усилия на милиони човешки същества, тези блага не са лични, обществени, расови или национални, а принадлежат на цялото човечество. Това са световни блага, създадени в хода на историята на народите и трябва да се предоставят за ползване от всички хора, народи и раси. Това са основните повели на Новия Космичен мироглед, който е универсален и безусловен. Той изключва лични, обществени, класови и расови егоистични стремежи.
Всяка расова, национална или
обществена
сила, която се опита да се противопостави на това мощно идеологично течение, ще бъде пометена без остатък.
Така звездите чертаят пътя на народите и на човешката култура. Великите държави: Русия, САЩ, Англия и Франция първи трябва да дадат пример за Новия Космичен мироглед, който носи закрила на малките народи, висш хуманизъм и пълна свобода. Учителят казва: „ Съществува една велика световна държава. По нея се устройва човешкото общество сега.
към текста >>
По нея се
устройва
човешкото общество сега.
Всяка расова, национална или обществена сила, която се опита да се противопостави на това мощно идеологично течение, ще бъде пометена без остатък. Така звездите чертаят пътя на народите и на човешката култура. Великите държави: Русия, САЩ, Англия и Франция първи трябва да дадат пример за Новия Космичен мироглед, който носи закрила на малките народи, висш хуманизъм и пълна свобода. Учителят казва: „ Съществува една велика световна държава.
По нея се
устройва
човешкото общество сега.
Всичко,което не е в съгласие с този световен ред, остарява или преминава; вечен е единствено той. В този космичен, съвършен ред на Живата Природа са предвидени нуждите на всички същества от най-малкото до най-голямото.
към текста >>
Човекът на новото познание, чието съзнание е чуждо на всякакви религиозни заблуди, отживели
обществени
предразсъдъци и традиции и кърваво насилие.
Затова Учителят утвърждава категорично: „Когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава ще се яви Синът човешки със своето знание". Кой е „Синът човешки"?
Човекът на новото познание, чието съзнание е чуждо на всякакви религиозни заблуди, отживели
обществени
предразсъдъци и традиции и кърваво насилие.
Той има нежното сърце на Слънчевата Дева, светлия ум на Сина на Мъдростта и диамантената воля на Духа на Истината. Последните международни събития, които се разиграват в почти всички континенти, както и големият политически смут, който цари в Европа, са предупреждение, че ако не се вземе за база на световната реорганизация Космическият мироглед, който осигурява свобода и желания от всички мир, то този нов и спасителен лозунг ще си остане само едно правно понятие, една формула без реално покритие. Време е будното и извисено световно мнение да изрази своята воля за мир и преустройство; великите държави, които носят най-голямата отговорност за трагизма на сегашното световно безредие, да се заемат сериозно с наболелите проблеми на деня, последствие от едно несъзнателно минало. Проблемът за Обществото на новото човечество трябва да бъде повдигнат най-напред от великите държави; защото „Величието задължава". Този въпрос не бива да слиза от дневния ред на световните конференции, съвещания и конгреси.
към текста >>
Време е будното и извисено световно мнение да изрази своята воля за мир и
преустройство
; великите държави, които носят най-голямата отговорност за трагизма на сегашното световно безредие, да се заемат сериозно с наболелите проблеми на деня, последствие от едно несъзнателно минало.
тогава ще се яви Синът човешки със своето знание". Кой е „Синът човешки"? Човекът на новото познание, чието съзнание е чуждо на всякакви религиозни заблуди, отживели обществени предразсъдъци и традиции и кърваво насилие. Той има нежното сърце на Слънчевата Дева, светлия ум на Сина на Мъдростта и диамантената воля на Духа на Истината. Последните международни събития, които се разиграват в почти всички континенти, както и големият политически смут, който цари в Европа, са предупреждение, че ако не се вземе за база на световната реорганизация Космическият мироглед, който осигурява свобода и желания от всички мир, то този нов и спасителен лозунг ще си остане само едно правно понятие, една формула без реално покритие.
Време е будното и извисено световно мнение да изрази своята воля за мир и
преустройство
; великите държави, които носят най-голямата отговорност за трагизма на сегашното световно безредие, да се заемат сериозно с наболелите проблеми на деня, последствие от едно несъзнателно минало.
Проблемът за Обществото на новото човечество трябва да бъде повдигнат най-напред от великите държави; защото „Величието задължава". Този въпрос не бива да слиза от дневния ред на световните конференции, съвещания и конгреси. Добре и своевременно разрешен, този проблем ще открие нови перспективи за свобода и творчество. Земята е едно училище, в което човечеството трябва да завърши земния си курс. Тя е потопена в звездните електромагнитни излъчвания.
към текста >>
51.
38. Протокол
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Всеки недостатък и несъвършенство в
обществения
и държавен
строй
може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на небесата е съвършен." Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
Едно от най-съществените условия за всички последователи на това Учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа трябва да бъде чист физически, морално и духовно, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото Учение. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта.
Всеки недостатък и несъвършенство в
обществения
и държавен
строй
може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на небесата е съвършен." Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и да се разберат Божествените Истини, изискват се знания за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват.
към текста >>
52.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
Длъжност на всеки писател и
общественик
е да знае къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение.
Кое от трите спрямо тях становища е право? Как трябва да се отнасяме и справяме с тях. Да им се радваме ли или да им се боим? Да им съдействуваме ли или да им се противопоставяме? Дългът на българската публицистика е да отговори искрено и вещо на тия въпроси.
Длъжност на всеки писател и
общественик
е да знае къде стои досежно тия хора и тяхното предизвикателно движение.
Ето защо и аз пожелах да се запозная с тези наши сънародници. Исках да видя и да чуя също и особено техния Учител Дънов; и да схвана с какви идеи той борави и с какви учения вдъхновява своите последователи. И тъй, въоръжен е Христовия ключ или душемер: „От плодовете (делата) им ще ги познаете", аз отидох на събора им, без всяко предубеждение да видя, да чуя и да науча, ако е възможно, самата истина. Е, научих ли я? Това ще си отговорите вие, мои четци.
към текста >>
Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други прииждаха едновременно с нас на групи и тихичко заемаха местата си в
стройни
редове.
Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, къде 4 часа, набързо се облякохме, поизчихме се и се отправихме за сборището всред лагера. I и мк- хубава нощ, обещаваше ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да блестят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир 4,30 часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат.
Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други прииждаха едновременно с нас на групи и тихичко заемаха местата си в
стройни
редове.
Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват стройни редове, и то без никакъв видим или главен разпоредител; и че там владееше невъобразима за това множество пълна, тайнствена тишина. Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред някое живо божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един народен генерал, би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави стоят отдясно, а жените с пребрадки си поделяха лявата половина на поляната.
към текста >>
Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват
стройни
редове, и то без никакъв видим или главен разпоредител; и че там владееше невъобразима за това множество пълна, тайнствена тишина.
I и мк- хубава нощ, обещаваше ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да блестят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща една копраля над хоризонта. Когато малко подир 4,30 часа стигнахме голямата поляна сред лагера, аз бях изненадан от неочаквана гледка. Може би по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други прииждаха едновременно с нас на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове.
Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкова хора бяха самоволно там толкова рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват
стройни
редове, и то без никакъв видим или главен разпоредител; и че там владееше невъобразима за това множество пълна, тайнствена тишина.
Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред някое живо божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един народен генерал, би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави стоят отдясно, а жените с пребрадки си поделяха лявата половина на поляната. Всички с лице към изток стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи.
към текста >>
Пред нас с потайна тържественост се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина,
стройните
борики.
Затова попитах тихо, на английски брат С.: - Къде е господин Дънов? - Той още не е тук, отговори господин С., но е вече време да пристигне. Той идва точно навреме, излизащ измежду боровете пред нас. Натам именно бяха обърнати в сериозен взор всички лица.
Пред нас с потайна тържественост се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина,
стройните
борики.
Над тях трепетливо блестеше Зорницата, готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един не висок, спокоен глас отпред наруши половинчасовата тишина - колкото разбрах после, това било гласа на неусетно пристигналия вожд. В същата минута гласът на брат С. (когото нека наречем повторителя) гръмогласно, за да се чуе от цялата фаланга, повтори произнесените от Учителя думи: - Благославяй, душе моя, Господа! Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един архангел.
към текста >>
От гледище съсловно и
обществено
, това са наши съграждани и съселяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати и чиновници, търговци и военни.
* Аз имах случай, доколкото е възможно за един ден, да се запозная е членовете на това загадъчно братствено движение. От гледище религиозно те произхождат от толстоистки и протестантски среди, ала най-много измежду православните. От гледище народностно, както и самият им Учител, те са чисти българи. Има по един или двама от други народности: евреи, руси, един италианец, една американка, но подавляещото мнозинство са българи от всички части на България, от Тракия и Македония.
От гледище съсловно и
обществено
, това са наши съграждани и съселяни, учени и прости, учители и студенти, адвокати и чиновници, търговци и военни.
Каза ми се, че обществото им наброявало около 100 души запасни офицери. Според един противен тем източник, имало генерали и генералши дъновисти. Но аз такъв не срещнах. Има вишисти, както и от всяка степен на културата. Ала болшинството ми се видяха като хора от средна класа: еснафи или малоимотни, както ги биха нарекли социалистите.
към текста >>
А човекът, който посредничи да създава от крадеца честен човек, от паразита - производител, от алкохолика - трезвеник, от кръвника - братолюбец, от бюрократа служител, е велик
обществен
благодетел.
Това не е ли чудо? Честни люде! Честни българи! Това е истинното и чудно благодеяние. Честният човек - казва английският поет - е най-благородното от ръката на Бога създадено.
А човекът, който посредничи да създава от крадеца честен човек, от паразита - производител, от алкохолика - трезвеник, от кръвника - братолюбец, от бюрократа служител, е велик
обществен
благодетел.
Прочие, кой и какъв е тоя чудотворец в 20 век? С какви средства разполага? И с какви сили изпъжда бесовете на омразата, хищността, нечестността?
към текста >>
53.
8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Всички хора ще се стопят и моментално ще се създаде нов
обществен
строй
, какъвто никога не е съществувал.
„Пръв път Бог е слязъл на Земята, когато е създал човека по образ и подобие свое. Втори път предстои да слезе сега, когато хората са създали много грехове и престъпления на Земята. Понеже няма кой да ги избави, Той се е наел с тази грижа. А това е период от 365 милиона години. Щом слезе на земята, Бог тъй ще огрее света, че всички грехове ще се стопят и ще изчезнат.
Всички хора ще се стопят и моментално ще се създаде нов
обществен
строй
, какъвто никога не е съществувал.
Тогава между хората ще се създаде такава любов, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували. Когато Божественото работи в света, всичко става моментално, а не както при закона на еволюцията. Обаче всичко, което става днес в света, е приготовляване за идването на Бога на Земята." (14, с. 213) „Царството Божие е идвало на Земята много пъти, но само за ония, които са били готови. И днес Царството Божие иде на Земята, но пак за ония, които са готови, които могат да използват неговите блага.
към текста >>
Старото ще изчезне, ново нещо ще се яви на сцената: и в религията, и в науката, и в
обществения
живот.
Като очакваме добрите условия на живота, не трябва да бездействаме и да казваме: „Добър е Господ, Той всичко ще ни даде." Така правят мързеливите хора, а ние трябва да работим. Дойде ли пролетта, всички трябва да работим, да придобием необходимите блага за вечния живот, който изключва страданията, а включва щастието на цялото човечество и на всички души." (8, с. 24 — б. 4) „Казвам, няма да минат и десет години, и моите думи ще се сбъднат. И учените хора казват, че в продължение на десет години ще станат големи преобразования в света.
Старото ще изчезне, ново нещо ще се яви на сцената: и в религията, и в науката, и в
обществения
живот.
Всички хора ще започнат да мислят по нов начин. Тогава между европейските държави ще се създадат здрави връзки, които ще почиват на нова, модерна конфедерация; съобщенията между държавите ще бъдат свободни, без паспорти, без ограничения." (8, с. 28 — б. 5) „Казвам: След десет години ще настане нов живот на Земята, в който ще опитате всичко онова, което сте желали. В тези десет години във вас ще станат големи вътрешни промени, при които ще ви се придаде нещо ново към вашата разумност, към вашия живот и към любовта ви.
към текста >>
Те ще вземат властта в ръцете си и ще поставят една разумна програма и в училищата, и в църквите, и в
обществения
строй
— навсякъде.
" Всичко ще си припомните. У вас ще се пробуди друго съзнание, което ще обхваща и самосъзнанието, и подсъзнанието, и свръхсъзнанието. Всички тия съзнания ще се обединят в едно и тогава вие ще видите Божественото начало и човешкия край, както и човешкото начало и Божествения край. Тези две начала ще се съединят в едно." (9, с. 119) „Обаче наближава времето, когато праведните хора ще дойдат на Земята.
Те ще вземат властта в ръцете си и ще поставят една разумна програма и в училищата, и в църквите, и в
обществения
строй
— навсякъде.
Тогава всички въпроси ще се решават по един магически начин. Ние ще се намерим пред една епоха, в която затвори няма да има, болници няма да има, а от всички сегашни институти ще останат само образци, в които ще се представлява на новото поколение как са съдели едновремешните съдии, как са проповядвали едновремешните проповедници, как са учели едновремешни учители, как са възпитавали едновремешните майки своите деца, как са търгували едновремешните търговци и т.н. Всичко това ще представлява едно голямо разнообразие от миналата култура, т. е. останки от културата на XX век. Сега обаче аз ви говоря за онова, което предстои да стане след 10 000 години." (7, 36 — б. 31)
към текста >>
Нашата земя ще претърпи голямо вътрешно
преустройство
.
При това, той няма да плаща нищо за това осветление, както днес плаща за електричеството. Ще кажете: „Кога ще дойде това време? " — След хиляда години. Значи, след хиляда години хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл; домовете им ще бъдат по друг, нов начин построявани; отношенията между хората ще бъдат разумни; движенията им ще бъдат хармонични и т.н. Мнозина от вас след хиляда години може би ще бъдат в друга някоя земя, по-хубава от тази, на която сега живеят.
Нашата земя ще претърпи голямо вътрешно
преустройство
.
Това и в Писанието е казано: „Бог създава нова земя и ново небе". Всичко, което сега виждаме на Земята, ще изгори, ще се претопи и от него ще се създаде нов свят." (9, с. 58) „Когато дойдат бъдещите хора, от главите на които ще излиза светлина, светът няма да се нуждае от никакво друго осветление. Светлината, която ще излиза от главите им, ще бъде по-силна от дневната. Така ще действа и музикантът със своята музика... И колкото повече този музикант свири, толкова повече и светлината в пространството ще се увеличава... От лъковете на бъдещите музиканти и от перото на бъдещите поети и писатели ще излиза светлина, която ще осветява цялото пространство.
към текста >>
54.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Палили са огньове и са
устройвали
бивак.
Хубаво е човек да мине през западния венец на Мусаленска- та подкова: Маркуджиците, Незнайния връх, Алековия връх, Безименния и Мусала. Пътят е най-труден при Алековия връх, но проходим. Много красив е Източният венец на подковата: Малка Мусала през Трионите, Иречек, Дено със Сфинкса и Средния чукар. Най-забележителният от всички тези върхове в духовно отношение е Незнайният връх (АБ-БА). В първите години много наши приятели са го посещавали и са спали на него.
Палили са огньове и са
устройвали
бивак.
Учителя държи и една беседа там. Той казва: „Това място, на което сме сега (Незнайния връх), е хубаво, теченията вървят правилно, надолу. Тук едната страна е магнетична, другата - електрична. Като дойдат тук светските хора, по някой път те имат по-добро разположение, отколкото онези, които тръгват в духовния път." („Тихият глас", стр. 18) Поради незнание аз съм го посетил само няколко пъти.
към текста >>
Постепенно се подобряват условията на метеорологичната станция на връх Мусала, разширява се
постройката
и се стига до настоящото положение, когато на върха за пролетта на 22 март 1998 г.
се построява дървената малка хижа, а на връх Мусала - една стая, започнала да функционира през октомври 1932 г. Учителя препоръчва на високите места метеоролозите да бъдат идейни хора с пробудено съзнание, които от това високо място да отправят своите светли мисли и чувства към цялото човечество и постоянно да се молят за оправяне живота на хората. Първият доброволен и неплатен метеоролог на връх Мусала през 1932-1933 г. за шест месеца е брат Борис Николов. Той сам се грижи за храната си, за отоплението на малката стаичка, и то главно от топлите слънчеви лъчи.
Постепенно се подобряват условията на метеорологичната станция на връх Мусала, разширява се
постройката
и се стига до настоящото положение, когато на върха за пролетта на 22 март 1998 г.
преспахме над 50 приятели. Учителя казва, че в бъдеще на всички хижи и заслони управителите ще бъдат хора на Братството и ще поддържат гостоприемството и преспиването на туристите. Първите екскурзии на Братството с Учителя на Рила са много добре организирани, но нашите приятели не са добре екипирани - със стари, често скъсани обувки и вехти тънки дрехи. След няколко посещения на връх Мусала всички разбират, че в планината човек трябва да се облича добре. На върха човек трябва да отива с най-хубавите си нови дрехи и обувки, разбира се, подходящи за сезона в планината, защото той там се явява пред лицето на Бога.
към текста >>
Това бяха курсанти от Техникума по
обществено
хранене - Бургас, и идваха от морето, където е много топло, без да подозират какво е времето на Мусала.
Много пъти се налагаше да водя групи приятели от хижата до върха. На 5 май 1972 г. Елена Симеонова, сестра ми Величка и аз тръгнахме за Мусала. По пътя от Боровец нагоре снегът по пътеката беше 30-40 см и вървяхме леко. Скоро ни настигна една голяма група ентусиазирани курсанти, млади хора по къси гащета и гуменки, водени от екскурзовод на име Светла.
Това бяха курсанти от Техникума по
обществено
хранене - Бургас, и идваха от морето, където е много топло, без да подозират какво е времето на Мусала.
Отиваха на върха, за да подпечатат туристическите си книжки. Те вървяха бързо и ни задминаха, но скоро снегът увеличи дълбочината си и като минахме Петровотo мостче и тръгнахме пo Голготата, снегът беше над 2 метра u покрил стълбовете и клека. Най-малкото отклонение от пътеката, по която са минавали преди - сега засипана със сняг, сбъркалия веднага пропада до врата в снега. Доста време ни отнемаше, докато го извадим. Много трудни бяха няколко попълни ученици, които постоянно пропадаха в снега.
към текста >>
Емилия напълно се възстанови от психическото си
разстройство
.
Точно от това баирче, откъдето очаквах, се появи Емилия и продължихме пътя си към Безименния връх. Слънцето влизаше в нулевия градус на зодиакалния знак Везни в 14 часа и 31 минути. Изкачихме се с Валентина на Мусала, където имаше десетина наши приятели. Дойде и Емилия и заедно с нея и приятелите посрещнахме есенното равноденствие. Преспахме на станцията и на другия ден (24.09.) посетихме Малка Мусала и на 25, събота се прибрахме в София.
Емилия напълно се възстанови от психическото си
разстройство
.
На 18 март 2000 година отидохме в Боровец, качихме се с лифта до Ястребец и минахме по зимния път до хижата, където пихме чай, преоблякохме се и тръгнахме нагоре. Валентина правела житен режим и още ядеше жито, започнат при новолуние. Не беше пила достатъчно вода и при Палеца й прилоша и припадна. Разтрих й малкия мозък и постепенно се върна - отвори си очите, въздъхна и стана. Хванах я за ръка, за да й предавам енергия и я водих до заслона „Хималай".
към текста >>
55.
Село Хатърджа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Както дядо Георги Чорбаджи, така и син му Атанас Георги Чорбаджи обаче са били изпълнени със съзнанието, че възложеното им чорбаджийство и кметствуване им повелява не само да не се възползуват от създаденото
обществено
положение, но и дори да жертвуват свои лични средства, за да услужат на своите съселяни.
Милетич в книгата си „Старото българско население в Североизточна България" пише: „Между преселниците във варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Голица"5, като добавя, че „еркечени и голичани се настаняват в с. Николаевка, бивше Хатърджа", което по това време наброява към 140 къщи. Село Хатърджа предлагало по това време добри условия за стопанска работа. Наблизо имало не само добри орни площи, но и обширни гори. Скоро дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за муфтия - кмет на селото.
Както дядо Георги Чорбаджи, така и син му Атанас Георги Чорбаджи обаче са били изпълнени със съзнанието, че възложеното им чорбаджийство и кметствуване им повелява не само да не се възползуват от създаденото
обществено
положение, но и дори да жертвуват свои лични средства, за да услужат на своите съселяни.
За да характеризираме дейността на Атанас Георгиев Чорбаджи и мнението, създадено в обществото за него, ще преведем писаното от Илия Р. Блъсков, уредник на сп. „Памятник", в кн. 2 от 1895 г., където се казва: „По време на черковния въпрос, когато от всички наши поглавни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се дядо Атанас Георгиев Чорбаджи от село Хатърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на шест години да представлява българите от варненско, без да бъде честит да дочака разрешаването на въпроса. Нашите тогавашни вестници не знаеха как да се изхвалят пред света с този доста уважаван старец.
към текста >>
Без много протакане
постройката
била започната.
Народът в Хатърджа взе вече съдбините си в своите ръце и чорбаджи Атанас казваше, че когато чуе да дрънне в кутията пуснатият грош или понякога и сребърна монета, знае, че вгражда още един камък в църковната сграда и че е изтекъл още един ден, който ни приближава до деня, когато вместо „Кирие елейсон", ще чуем: „Зъступи и спаси помилуй и сохрани нас, Боже твоею благодатию". Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как децата им се учат да четат и пишат. Още повече те се възпламенили от делото на младия даскал, когато децата започнали да пеят някои църковни песни и тропари. Щом Атанас Георгиев Чорбаджи разбрал, че селяните са готови да го слушат, повикал ги на второ събрание, където им предложил да си построят училище и параклис, в които да се черкуват. Сега вече всички единодушно одобрили предложението.
Без много протакане
постройката
била започната.
Като се разчуло, че се строи в село Хатърджа сграда за църква и училище, гърците и гръкоманите направили това достояние пред властите и дошла заповед от Варна за спирането на строежа. Трябвало Атанас Чорбаджи да отиде незабавно в града, да се срещне с турските големци и да ги измоли да му се даде разрешение за строеж. Разбрало се, че всичко е само гръцка интрига и злосторничество. Дядо Атанас Георгиев Чорбаджи успял да убеди варненските управници да разследват случая. Назначена била комисия, която да отиде на мястото.
към текста >>
Отишла комисията в село Хатърджа, видяла какво се строи и кръстила
постройката
„Папаз-еви", което значи попска къща, защото имала един комин.
Трябвало Атанас Чорбаджи да отиде незабавно в града, да се срещне с турските големци и да ги измоли да му се даде разрешение за строеж. Разбрало се, че всичко е само гръцка интрига и злосторничество. Дядо Атанас Георгиев Чорбаджи успял да убеди варненските управници да разследват случая. Назначена била комисия, която да отиде на мястото. Така и станало.
Отишла комисията в село Хатърджа, видяла какво се строи и кръстила
постройката
„Папаз-еви", което значи попска къща, защото имала един комин.
Комисията допуснала строежа и си заминала. В скоро време била завършена, като половината от нея била заделена за църква, а другата половина - за училище. Необходимо било сега да се получи разрешение от гръцкия владика Порфирий и от пашата за осветяване на църквата. И това желание на дядо Атанас Георгиев Чорбаджи се изпълнило. На 26 октомври 1858 г.
към текста >>
56.
Отново в България
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Четвърта статия: Тя разглежда
устройството
на черепа и мозъчното вещество.
По-нататък в седем точки се излагат основните принципи на френологическата наука, както и историята на нейното появяване. Втора статия: В нея се дават някои наблюдавани факти, свързани с изводите, направени от измервания, тъй като срещу френологията са били изказани ред мисли на недоверие в нейните истини. Тук се дават сравнително сведения от измервания на черепа, направени сред племена на изостанали и паралелно с тях на по-развити в културно отношение народи. В същата статия се съдържат материали за връзката между количеството и качеството на мозъчното вещество и умствените способности у човека. Трета статия: В нея се разглеждат темпераментите в съгласие с подразделението, дадено от Хипократ и характеристиката им от д-р Спурзеум.
Четвърта статия: Тя разглежда
устройството
на черепа и мозъчното вещество.
Спира се на полушарията, лобовете, както и на устройството и предназначението на малкия мозък. Пета статия: В нея са изложени разпределенията на умствените способности по една френологическа карта на д-р Гал и д-р Спурзеум. Има и една друга причина, поради която Учителят избира българския народ и българската земя за своята мисия като духовен наставник на човека в неговото развитие. Българският народ има в недрата на плодородната си земя всмукани като скъпоценни флуиди влиянията на три могъщи духовни култури - едната от времето на Орфей, живял в Родопа, по-късно богомилското учение, развило се в могъща обществена и духовна сила в средновековието и делото на светите солунски братя Кирил и Методий. Учителят знаеше, че нищо от онова, което е преживял един народ, не си отива, без да остави своите видими и невидими белези.
към текста >>
Спира се на полушарията, лобовете, както и на
устройството
и предназначението на малкия мозък.
Втора статия: В нея се дават някои наблюдавани факти, свързани с изводите, направени от измервания, тъй като срещу френологията са били изказани ред мисли на недоверие в нейните истини. Тук се дават сравнително сведения от измервания на черепа, направени сред племена на изостанали и паралелно с тях на по-развити в културно отношение народи. В същата статия се съдържат материали за връзката между количеството и качеството на мозъчното вещество и умствените способности у човека. Трета статия: В нея се разглеждат темпераментите в съгласие с подразделението, дадено от Хипократ и характеристиката им от д-р Спурзеум. Четвърта статия: Тя разглежда устройството на черепа и мозъчното вещество.
Спира се на полушарията, лобовете, както и на
устройството
и предназначението на малкия мозък.
Пета статия: В нея са изложени разпределенията на умствените способности по една френологическа карта на д-р Гал и д-р Спурзеум. Има и една друга причина, поради която Учителят избира българския народ и българската земя за своята мисия като духовен наставник на човека в неговото развитие. Българският народ има в недрата на плодородната си земя всмукани като скъпоценни флуиди влиянията на три могъщи духовни култури - едната от времето на Орфей, живял в Родопа, по-късно богомилското учение, развило се в могъща обществена и духовна сила в средновековието и делото на светите солунски братя Кирил и Методий. Учителят знаеше, че нищо от онова, което е преживял един народ, не си отива, без да остави своите видими и невидими белези. Макар понякога затворен и привидно отчужден от външните ефекти, които са знак за дружелюбност и спонтанен ентусиазъм, българският народ е белязан с орфсическото начало и затова той и днес дава сериозни признаци да стане един от най-музикалните народи в световния архипелаг.
към текста >>
Българският народ има в недрата на плодородната си земя всмукани като скъпоценни флуиди влиянията на три могъщи духовни култури - едната от времето на Орфей, живял в Родопа, по-късно богомилското учение, развило се в могъща
обществена
и духовна сила в средновековието и делото на светите солунски братя Кирил и Методий.
Трета статия: В нея се разглеждат темпераментите в съгласие с подразделението, дадено от Хипократ и характеристиката им от д-р Спурзеум. Четвърта статия: Тя разглежда устройството на черепа и мозъчното вещество. Спира се на полушарията, лобовете, както и на устройството и предназначението на малкия мозък. Пета статия: В нея са изложени разпределенията на умствените способности по една френологическа карта на д-р Гал и д-р Спурзеум. Има и една друга причина, поради която Учителят избира българския народ и българската земя за своята мисия като духовен наставник на човека в неговото развитие.
Българският народ има в недрата на плодородната си земя всмукани като скъпоценни флуиди влиянията на три могъщи духовни култури - едната от времето на Орфей, живял в Родопа, по-късно богомилското учение, развило се в могъща
обществена
и духовна сила в средновековието и делото на светите солунски братя Кирил и Методий.
Учителят знаеше, че нищо от онова, което е преживял един народ, не си отива, без да остави своите видими и невидими белези. Макар понякога затворен и привидно отчужден от външните ефекти, които са знак за дружелюбност и спонтанен ентусиазъм, българският народ е белязан с орфсическото начало и затова той и днес дава сериозни признаци да стане един от най-музикалните народи в световния архипелаг. На второ място, макар и верен на религиозните си традиции, този народ търси философско оправдание за тях. Той е показал неведнъж, че не се задоволява само с ритуала и навиците на религиозния култ, а търси скритата правда в него. Тази е причината, че сред всички народи на Балканския полуостров, единствен българският народ е богат с най-различни духовни и всякакъв вид други нравствени учения.
към текста >>
57.
Учителят за музиката
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Думите на Учителя за музиката
настройваха
музикално не само слушателите, но и всичко наоколо.
И хората, когато ги носят, ще чувствуват радост. Слънцето се беше издигнало още по-високо и приятно затопляше хладничкия пролетен ден. Птици прелитаха с откъслечни писукания и потъваха в зелената дълбина на близката борова гора. Имаше нещо светло, радостно в този наистина музикален ден. Сякаш между разговора, който се водеше, и природата имаше някакво съответствие.
Думите на Учителя за музиката
настройваха
музикално не само слушателите, но и всичко наоколо.
- Ще дойдат нови музикални гении - продължи Учителят след кратка пауза. - Те ще донесат на човечеството нова музика. В шестата раса ще се даде нов музикален тласък. Тогава някои пробудени души ще чуят хора на ангелите, който се състои от сто четиридесет и четири хиляди гласове. Когато човек пее с цялото си сърце, ум и душа, тогава заедно с него пеят и други същества.
към текста >>
Чрез музиката могат да се премахнат всички лични, семейни и
обществени
противоречия.“
Основният тон на българския народ е „фа“. За учениците е необходимо да знаят, че музиката е метод за трансформиране на човешкото състояние. Има състояния, които без музиката по никакъв начин не могат да се сменят. Ако пеете всеки ден по петнадесет минути съзнателно, съсредоточено, с участието на вашата мисъл, чувства и воля, след една година ще имате неочаквани резултати. Вашето положение ще се измени 50 % във всяко отношение.
Чрез музиката могат да се премахнат всички лични, семейни и
обществени
противоречия.“
„В сегашната музика има радост, но и много тъга. Бъдещата музика на човечеството, в основата на която ще легнат окултни мотиви, ще действува възходящо и ще събужда чувство на подем и творчество.“
към текста >>
58.
Проблемът за здравето
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Изходът на всички драматични или
обществени
конфликти се определя в последна сметка от духовните и физическите сили у индивида.
Но ние имаме при това хиляди и милиони свидетели, които за живота на този единен за нас свят ще кажат съвсем противоречиви неща. За едните този свят е едно тягостно бреме, безсмислица и жестока тегоба. Другите пък никой не би могъл да отклони от чувството им, че светът е изтъкан от чудни великолепни помисли, от ведри пориви, от премъдрост, любов и светлина, които са предвечни стълбове на един безкраен и вечен живот! Миньорно или мажорно протича нашият живот? Мрачен или светъл ни се види светът, това на първо място зависи от онези състояния, които наричаме болест или здраве.
Изходът на всички драматични или
обществени
конфликти се определя в последна сметка от духовните и физическите сили у индивида.
Здраве или болест, сила или немощ, възход или упадък - това са основните и решителни насоки в развитието на всеки жизнен процес. Ако Христос беше само проповядвал, а не беше лекувал немощни, то Неговата слава за непосветените би била по-бледа. Силата и величието на Исуса седи в методите, които Той даде на човеците за превръщане слабостта в сила, грозотата в прелест, страха и унинието в надежди и радости, което е равнозначно на това, че болезнените и отрицателните състояния са превърнати в положителни, възходящи и здравословни. Всяко зло и всяко смущение в живота е свързано с някаква дисхармония, а всяко благо и всяка радост са продукт на някое изработено съвършенство. Със здравни и медицински въпроси се сблъскват повечето от нас.
към текста >>
Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото
устройство
и функция.
Интересно е това, че в много случаи лечителите са люде от народа, а не лекари професионалисти, те получават известност поради по-добрите си и по-многобройни успешни лекувания. С казаните тук думи ние в никакъв случай не омаловажаваме школната и официалната медицина, която особено в областта на хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто биологична област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки на медицинското лечителско изкуство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм на човека. Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е нещо повече от елементарната оптика. Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на биологичните проблеми. Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса.
Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаването на неговото
устройство
и функция.
Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска теория, както и със специфични концепции в тази област. Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и душа. Той е следователно съставен от груба, фина и свръхфина субстанция, а тези три състояния стоят в определени сложни и взаимозависими отношения, при които доминираща е най-фината компонента, като останалите са в подчинено положение спрямо нея. Мисълта на Учителя за взаимоотношенията на материя, душа и дух ще изразим със следното сравнение: да си представим, че човек се намира в едно превозно средство - автомобил, самолет или кораб. Той си служи с него, пътува.
към текста >>
Съмнението, подозрението и неверието често стават причина за
разстройства
на черния дроб.
Болезнените състояния се явяват в организма от притеснение. Всички лоши мисли, лоши чувства и постъпки дават своето болезнено отражение. Ако хората можеха да отстранят от себе си страха, омразата и безпокойствието нямаше да страдат от толкова видове болести. Отрицателните състояния у човека създават утайки и отравяния на организма. Хората, които пазят натрупани стари идеи в своя ум и ги бранят фанатично, получават значително отслабване на паметта.
Съмнението, подозрението и неверието често стават причина за
разстройства
на черния дроб.
Затова е потребно всеки човек да намери у себе си сили да трансформира лошите състояния, както омраза, завист, ревност, мнителност, и да се освобождава от тях като от опасни отрови. Тъй като непрестанното им отглеждане носи опасността от заболявания.“ „Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав, независимо от това, дали е богат или беден.“ „Според моите схващания здрав човек е онзи, който има приятно разположение дори при големи мъчнотии; онзи, който загубва разположението си при мъчнотиите на живота, е болен.“ „Чистотата е най-силната крепост против болестите.“
към текста >>
59.
Разговори с Учителя. Разговор девети
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Има реорганизатори на
обществена
арена, които може да обявят с декрет една нова система на живот, но хората винаги ще изостават в своето развитие и голяма част от тях ще се явят негодни за тази система поради наслоени не само от живота и наследствеността елементи, но и поради някакви съвсем ирационални причини, които ни карат да се учудваме защо трима братя или три сестри в едно семейство, родени и расли при еднакви условия, са съвсем различни във всяко отношение.
Търпението като идея, като сила и като закон в света на причините, може да се приложи във всяко нещо. То е границата между миналото и бъдещето. По средата сме ние и единствената ни възможност е търпението. Днешният бърз и динамичен свят и човекът в него може да ни дадат съвет да потърсим начин да ускорим хода на времето, като притеглим бъдещето по-скоро при нас. Хората могат да решат и да направят с някоя и друга година по-рано някакъв научен институт, но тези, които ще работят или евентуално ще откриват някои истини от областта на науката, трябва да ги изчакаме да израснат като творци, за което се иска време, което не можем да съкратим.
Има реорганизатори на
обществена
арена, които може да обявят с декрет една нова система на живот, но хората винаги ще изостават в своето развитие и голяма част от тях ще се явят негодни за тази система поради наслоени не само от живота и наследствеността елементи, но и поради някакви съвсем ирационални причини, които ни карат да се учудваме защо трима братя или три сестри в едно семейство, родени и расли при еднакви условия, са съвсем различни във всяко отношение.
Както и да се засилват творците на натуралистическата наука със своето отричане, не могат да не се съгласят, че има фактори съвсем неизвестни, ирационални, които не принадлежат на нашия, а на един друг порядък. Ние не можем да предизвикаме тяхната изгодна за нас намеса с нищо друго освен със смирение и търпение. Дързостта на самонадеяните не ще промени поведението на тези фактори, защото те са по-силни от всяка воля. Една промяна в съдбата в добър смисъл може да се очаква само тогава, когато ръководителите на човешката съдба открият вложени в банката на чистия, правия и добродетелен живот много неизчерпани капитали. На такава неочаквана и спасяваща промяна могат да разчитат такива, които са живяли по принципа, изразен в една народна поговорка, която казва: „Направи добро, пък го хвърли в морето“.
към текста >>
Лишените от търпение приличат на онези жени, които нищо не вършат, а само
преустройват
наредбата на своя дом.
Нетърпеливият никога няма време да се учи, а винаги намира време да учи другите. Той създава норми и категории, вкарва истините в графи и непрестанно, безполезно и досадно новаторствува. Тъй като нетърпеливият е винаги повърхностен, той се изказва по всички въпроси, без да е вникнал в нито един от тях. Преценява литературата, изобразителното изкуство, музиката и науките. Нетърпеливите тълкуват по свой начин законите на природата, кастрят клоните от дървото на познанието, докато това дърво стане удобна гола върлина, удобна за тяхната размисъл.
Лишените от търпение приличат на онези жени, които нищо не вършат, а само
преустройват
наредбата на своя дом.
Те прехвърлят спалнята във всекидневната, всекидневната обявяват за хол, а за всекидневна определят кухнята, защото била удобна. Принудителният им „нов ред“ не внася в тоя дом никакъв нов живот, а само объркване и хаос. Търпеливият организира себе си, а нетърпеливият - обществото. Всички тирани, които историята е отбелязала в страниците си, се явяват като носители на идеи за „ново човечество“, за някакъв „нов ред“ и за „окончателно оправяне на света“. Срещнете ли човек, който никога не е признал, че е сгрешил, човек, който не се е вгледал в нито една черта на своя характер, а непрекъснато коригира човешкото общество, бягайте от него.
към текста >>
60.
Закони
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Пояснение: Човек, както е известно, притежава освен личен, но и
обществен
живот.
Ако ние изречем думи, които помагат на човека да забрави всички свои тревоги, съмнения и омраза, ако го освободим от тровещите го съмнения и той заживее нов живот в светлина и ако той познае Великото Творческо Начало, тогава сме казали истината. Ако само посочим грешката на нашите ближни, а не сме в състояние да ги научим как да поправят тези грешки, ние не им казваме истината. Ето защо Учителят е формулирал този първи закон така, че ние да бъдем внимателни, когато изричаме думи на осъждане спрямо нашите близки, тъй като не сме в състояние да надникнем в причината на дадена постъпка. 2. Закон: Неправилното деяние спрямо себе си е грешка. Но неправилното деяние спрямо цялото е престъпление.
Пояснение: Човек, както е известно, притежава освен личен, но и
обществен
живот.
Ако с някакво деяние някой човек внесе дисхармония в своя личен живот, това деяние ние го наричаме погрешка. Но всяко действие, което внася дисхармония в цялото, ние го наричаме престъпление. 3. Закон: Страхливият няма любов. Пояснение: Всяка смелост в живота на човека произтича от някаква любов. Само любещият е окрилен и той знае, че всяко нещо, направено за любовта и всяка сторена за нея жертва е свята и угодна на Великия Творчески Дух на небето.
към текста >>
В
устройството
и функциите на тялото е вложена великата и още неразкрита премъдрост на живата природа.
Един от тия варианти е да се гледа на тялото като инструмент на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който трябва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде приучен към понасяне на физически несгоди и страдания. Немалко са привържениците на това схващане, които поставят съзнателно своето тяло на най-различни мъчения: глад, физически болки, мъчителни пози, понасяне несгодите, които причиняват остри металически предмети, и други такива самоизтезания. Западният окултизъм, включително Бялото Братство, което е част от Великото Всемирно Братство, не споделят тези методи за духовно издигане. Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение към тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент.
В
устройството
и функциите на тялото е вложена великата и още неразкрита премъдрост на живата природа.
Има случаи, когато някои от школите на западния окултизъм препоръчват за известно време глада, но само като средство за лекуване. 14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат на човека да направи едно добро дело. Пояснение: Някои хора, които са тръгнали в духовния път, често се оплакват, че в страната, където живеят, липсва свобода. Вярно е, че липсата на свобода за духовно подвизаване в широк смисъл на думата гнети човека, но за най-главното - вътрешната работа на ученика, винаги и при всички условия има свобода. Всеки и във всяко положение може да се моли.
към текста >>
61.
Музикалната Пентаграма. Химн на Слънцето
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Например,
устройството
на жената е такова, че тя е пo-широка в таза и дрехата и трябва да има извита линия в кръста.
Обаче, когато певецът провери дали дробовете му са останали без въздух, оказва се, че в тях има достатъчно?! — Има три вида дишания: долно, средно и горно. Певецът трябва да диша едновременно и по трите начина. Започва се отдолу и се отива нагоре. За тая цел, тялото не трябва да бъде стегнато.
Например,
устройството
на жената е такова, че тя е пo-широка в таза и дрехата и трябва да има извита линия в кръста.
Когато певецът диша, той трябва да се свърже с диханието на Бога, да диша с ритъма на Бога! Спокойно ще дишаш! Всички същества в природата дишат. Човек не диша само с физическото си тяло. Той диша и с другите си духовни тела.
към текста >>
Въздухът във високите апартаменти, кооперации,
обществени
заведения е напоен с нисшите мисли, чувства и желания на грешни хора.
За това ти трябва да се ограждаш с един, два, три и повече магически кръга. Така ще се избавиш от тези влияния. Учителят ми каза няколко формули за ограждане. — Обратно! Ако пееш пред публика, която те обича и стои на висок духовен уровен, ти ще почувстваш радост и разширение след пеенето си.
Въздухът във високите апартаменти, кооперации,
обществени
заведения е напоен с нисшите мисли, чувства и желания на грешни хора.
Ти ще произнасяш тези формули (които ми даде). Мислено ще чертаеш окръжности и мислено ще свържеш горната част на главата си (Учителят посочи горната част на моята глава, за което аз станах права) със Слънцето. Оттам ще потекат възходящи енергии и светли влияния. Най-чистите места за образуване на духовна връзка с напредналите същества, с ангелите, са планинските върхове. — Учителю, как да се употреби въздуха в дробовете за дълго време!?
към текста >>
62.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
Тази своя душевна
настройка
тя предала и на сина си Петър.
Оженил се за дъщерята на чорбаджията от с. Хадърча Атанас Георгиев - Добра, и станал свещеник (ръкополагането му в този духовен сан е извършено през 1857 г. от Варненския митрополит Порфирий). Майката на П. Дънов - Добра Атанасова Георгиева, е останала в спомените на съвременниците си като тиха и вглъбена в себе си жена.
Тази своя душевна
настройка
тя предала и на сина си Петър.
Известно е, че от брака си със свещеник К. Дъновски е имала още две деца - дъщеря на име Мария (най-голямата от тримата) и още един син, Иван. К. Дъновски служи като свещеник в продължение на осем години във варненския храм "Св. Богородица" (1860-1868). На 17.01.1865 г.
към текста >>
Американската цивилизация набира огромно ускорение във всички области на
обществения
живот.
Какво му носят те извън документите за завършено образование, извън защитената от него теза (дипломна работа) в Бостънския университет, посветена на миграцията и покръстването на германските племена в християнството? Втората половина на Х1Х век се характеризира с мощна приливна вълна в извечния човешки стремеж да проникне в истината за света и за себе си. Като гъби след дъжд никнат едно след друго нови идейни течения, философски и религиозни концепции, духов- но-мистични школи и движения. Естествено - Новият свят е в центъра на събитията. В САЩ току-що е завършила Гражданската война.
Американската цивилизация набира огромно ускорение във всички области на
обществения
живот.
Към страната се отправят потоци емигранти - свежа кръв, свеж интелектуален заряд, подкрепяни от неустоимото стремление да докажат себе си и да построят нещо действително ново. И те успяват. За броени десетилетия превръщат Съединените щати в люлка на прогреса, в държава - мечта, прицелна точка за въжделенията на съвременниците, образец за тържеството на разума и целесъобразността над хаоса. През тези седем години на американска земя П. Дънов се докосва до всичко това.
към текста >>
Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от
общественото
положение, кариеризъм, фарисейщина.
Петър Дънов поема обратния път към България. 3. Отново на родна земя. Търсене и откриване на Пътя Стъпил отново на родна земя, П. Дънов веднага открива колко голяма и всеобхватна е разликата между реалността, в която е бил вписан до вчера, и тази, която го посреща - близка и позната, но същевременно толкова далечна и чужда.
Възрожденските идеали на Отечеството му отдавна вече са потъпкани в прахта на прясно избуяли, хищни пориви за власт, бързо забогатяване, ползване на облагите от
общественото
положение, кариеризъм, фарисейщина.
Плевелите на новото време. Неизбежни, грозни, отблъскващи. С авторитетна диплома от американско висше учебно заведение в джоба си, Петър Дънов се оглежда във всички посоки за своето място върху сцената на развихрящата се социална драма. Цялото му образование дотук - и в Свищов, и в САЩ - е било финансирано от Методистката протестантска църква. Нормално е да се очаква, че той ще й отдаде това, което тя смята, че той й дължи.
към текста >>
З.) в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен на
обществеността
българин изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" беседа под заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско".
Моментът да потърси и намери следовници. На 08.10.1898 г. (датировката на събитието не е установена с абсолютна точност; тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник (написано в гр. Варна), в което косвено се споменава за Призванието; бел. К.
З.) в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен на
обществеността
българин изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" беседа под заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско".
Изминала е година и половина от получаването на просветлението (07.03.1897 г.), разкрило на Петър Дънов същността на неговата мисия сред земните хора. Тези 19 месеца са посветени на осмисляне, уточняване и конкретизиране на вече изкристализиралото негово предназначение. Следва изборът на форма, чрез която П. Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество. Текстът, с който се обръща към слушателите си, е назован "Призвание" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание".
към текста >>
Дънов се представя пред българската и световната
общественост
.
Тези 19 месеца са посветени на осмисляне, уточняване и конкретизиране на вече изкристализиралото негово предназначение. Следва изборът на форма, чрез която П. Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество. Текстът, с който се обръща към слушателите си, е назован "Призвание" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание". В същност възванието е своеобразна визитна картичка, с която П.
Дънов се представя пред българската и световната
общественост
.
В това обръщение към пробудените души на своето време авторът набляга на три най-важни момента: 1) Основната характеристика на съвременната епоха - глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание към друго, по- високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VI раса. 2) Мисията на Петър Дънов като Миров Учител, еманация на Христовия Дух - да предаде на българския народ и на света Новото Учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически етап от еволюцията на земното човечество. Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Учението му в този вид съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света.
към текста >>
Освен външните предпоставки в общите следвоенни условия причините за порасналата
обществена
значимост на ББ биват търсени и в самата същност на неговото учение.
Михалчев, който се опитва да нарисува обективна картина на движението в критичен план, признава, че обясняването на този феномен като масово явление е интересна, но трудна задача, която не е негова цел. Така се оформя една главна, макар и едностранчива концепция: войната тласка хората към увлечение по мистицизма, включвайки в това понятие суеверие, спиритизъм, хипнотизъм и магически сеанси, а тъй като учението на П. Дънов в основата си се е изграждало именно върху такъв фундамент, затова и то придобило широка популярност. Налице са данни и за мнението на марксистки учени по този проблем, чието обяснение се заключава в това, че след войната буржоазията се фашизирала и изпаднала в мистицизъм (Т. Павлов, Ив. Хаджийски).
Освен външните предпоставки в общите следвоенни условия причините за порасналата
обществена
значимост на ББ биват търсени и в самата същност на неговото учение.
Известният църковен деец и православен богослов архимандрит проф. Евтимий (Сапунджиев) набляга на две обстоятелства: 1) Движението "не поставя на човешките слабости и грехове ония запрещения и вериги, които поставя Църквата"; и 2) Петър Дънов обещава религиозна наука и разумна вяра, отговаряйки на жаждата на нашето общество за разрешаването на противоречията между наука и вяра. И. Г. Хол обръща внимание на качеството на П. Дънов да познава и оценява характера на хората и на обстоятелството, че в учението на последния не биват засягани пряко обществените проблеми на реалния живот.
към текста >>
Дънов да познава и оценява характера на хората и на обстоятелството, че в учението на последния не биват засягани пряко
обществените
проблеми на реалния живот.
Освен външните предпоставки в общите следвоенни условия причините за порасналата обществена значимост на ББ биват търсени и в самата същност на неговото учение. Известният църковен деец и православен богослов архимандрит проф. Евтимий (Сапунджиев) набляга на две обстоятелства: 1) Движението "не поставя на човешките слабости и грехове ония запрещения и вериги, които поставя Църквата"; и 2) Петър Дънов обещава религиозна наука и разумна вяра, отговаряйки на жаждата на нашето общество за разрешаването на противоречията между наука и вяра. И. Г. Хол обръща внимание на качеството на П.
Дънов да познава и оценява характера на хората и на обстоятелството, че в учението на последния не биват засягани пряко
обществените
проблеми на реалния живот.
Последното становище се допълва и от М. Калнев в многобройните му критични съчинения, където се подчертава фактът, че П. Дънов е прочут преди всичко като "учител на нравствеността". Именно в посока етиката на новото учение са отправени голяма част от атаките на православните църковни дейци и богослови в печата. Н. Православов изтъква като най-важна притегателна сила на идеите на П.
към текста >>
Неизвестният автор на съчинението "Дънов и съвременният
обществен
морал" класифицира следните три категории слушатели в съответствие с подбудите, които са ги довели на беседите му: 1.
Именно в посока етиката на новото учение са отправени голяма част от атаките на православните църковни дейци и богослови в печата. Н. Православов изтъква като най-важна притегателна сила на идеите на П. Дънов поставянето на абсолютната свобода в основата на нравствеността. В изданията, симпатизиращи на П. Дънов, опитите за обяснява- не на влиянието му по принцип са насочени към търсене на причините вътре в явлението.
Неизвестният автор на съчинението "Дънов и съвременният
обществен
морал" класифицира следните три категории слушатели в съответствие с подбудите, които са ги довели на беседите му: 1.
Разочаровани от съвременния материалистичен живот. 2. Разочаровани от суетата. 3. Такива, които са достигнали до неразрешими за модерната наука въпроси. В. Граблашев, спиритист и близък познат на П. Дънов, изтъква като причина за влиянието му факта, че "живее, както проповядва" и че "хипнотизирал хората". А.
към текста >>
Дънов предлага разрешение - войната и следвоенната криза водят до засилване на
обществените
противоречия, до мизерия и епидемии, вследствие от което се наблюдават две тенденции: а) човешката душа става по-чувствителна и възприемчива, в нея се пробуждат стремежи към правда и хармония; б) самото човечество, осъзнавайки нищетата на съвременната цивилизация, възприема мисълта за преодоляване на злото и изграждане на нова култура.
Разочаровани от суетата. 3. Такива, които са достигнали до неразрешими за модерната наука въпроси. В. Граблашев, спиритист и близък познат на П. Дънов, изтъква като причина за влиянието му факта, че "живее, както проповядва" и че "хипнотизирал хората". А. Томов в своя пространен анализ се спира на редица социални и политически причини и възникващите от тях глобални проблеми, на които П.
Дънов предлага разрешение - войната и следвоенната криза водят до засилване на
обществените
противоречия, до мизерия и епидемии, вследствие от което се наблюдават две тенденции: а) човешката душа става по-чувствителна и възприемчива, в нея се пробуждат стремежи към правда и хармония; б) самото човечество, осъзнавайки нищетата на съвременната цивилизация, възприема мисълта за преодоляване на злото и изграждане на нова култура.
Не е без значение и обстоятелството, че П. Дънов е проявявал определени парапсихологически способности, свидетели на които са ставали както мнозина негови последователи, така и съвсем странични хора. И все пак най-важното е, че учението на П. Дънов се отличава от останалите идейни направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост. Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята.
към текста >>
Самото духовно общество "Всемирно Бяло братство" получава различни наименования в
обществен
план.
Отношенията вътре в движението между Учител и ученици почиват на съответно етическо обосноваване и са своего рода емблема на същността на тази неформална общност. Всички наблюдатели са единодушни в оценката си, че влиянието на П. Дънов върху околните е огромно, всеобхватно и непоклатимо. Резюмето на тази преценка е с подтекст, че за своите последователи П. Дънов е Бог или, формулирано с езика на езотеричното познание, Миров (Световен) Учител.
Самото духовно общество "Всемирно Бяло братство" получава различни наименования в
обществен
план.
Най-разпространеното измежду тях е "дъновизъм" по името на неговия основател, водач и идеен вдъхновител. Този термин се разпростира по естествен път и върху учението на П. Дънов с претенциите за изчерпателност. Тук следва да подчертаем обаче, че названието "дъновизъм" се използва само от изследователи и лица, външни за движението. В рамките на самото ББ такова понятие не съществува.
към текста >>
настъпва период на най-активна дейност вече не толкова за откриване на вътрешни организационни форми, колкото за въздействие, насочено извън самото Братство - върху
обществения
живот в България и за набиране на съмишленици зад граница.
Постепенно все повече членове на движението последват примера на своя духовен водач и също са заселват в "Изгрева". По този начин бива решен един генерален проблем - създаването на постоянен център на ББ, истинска база за социален експеримент. "Изгрева" се превръща в реално лице на движението - място, където всеки заинтересуван може да види с очите си резултатите от усилията на П. Дънов, а всеки негов последовател - да участва непосредствено в съвместното съжителство според новите закони, залегнали в основата на изповядваното учение. Именно затова от началото на 30-те години на XX в.
настъпва период на най-активна дейност вече не толкова за откриване на вътрешни организационни форми, колкото за въздействие, насочено извън самото Братство - върху
обществения
живот в България и за набиране на съмишленици зад граница.
Както и преди, външни хора винаги са били добре дошли и за беседи, и за концерти, и за братски трапези. След установяването си на "Изгрева" П. Дънов започва да държи беседи и лекции по три пъти седмично: неделна беседа от 10 ч.; лекция на Общия окултен клас в сряда от 5 ч.; лекция на Младежкия клас в петък от 5 ч. Неделната беседа остава в традиционната си форма - започва с прочитане на глава от Библията, след което Учителят на ББ прави коментар върху един стих от нея. 8. Бялото братство и неговият Учител в периода между Първата и Втората световни войни
към текста >>
Независимо от невъзможността да бъде установен точният брой, очевидно е, че става въпрос за голямо влияние в
обществения
живот, което извежда ББ в онази епоха като "най-силно духовно течение в България " (А. Георгиева).
(Впрочем този принцип е в сила и в настоящия момент от дейността на ББ у нас.) Най-разпространеното мнение тогава е, че "белите братя и сестри" са ок. 15 000 в цялата страна, от които 3 000 само в София. Според други данни числеността им е не по- малка от 40 000. Самите членове на движението изтъкват, че са повече от 200 000. Най-вероятно е, както обикновено, че истината се крие някъде по средата.
Независимо от невъзможността да бъде установен точният брой, очевидно е, че става въпрос за голямо влияние в
обществения
живот, което извежда ББ в онази епоха като "най-силно духовно течение в България " (А. Георгиева).
По това време ББ вече е определило своите празници: 22 март - първият ден на пролетта, символ на вечното обновление на живота (пролетното равноденствие); 22 септември - началото на есента, нова смяна в жизнения цикъл на природата, който засяга всички нейни царства, т. е. равнища на проявление (есенно равноденствие); Нова година, когато се изнасят две беседи - на 31.XII. и на 1.1., и въз основа на кабалистични изчисления и тълкувания П. Дънов прави прогноза за настъпващата година. Различията при отбелязването на тези празници са в молитвите, сакралните формули и песните, които се изпълняват от членовете на Братството.
към текста >>
Дънов бива посещаван от видни държавници,
обществени
дейци, хора на културата, чужденци и пр.
Различията при отбелязването на тези празници са в молитвите, сакралните формули и песните, които се изпълняват от членовете на Братството. Така например, на Нова година се чете обща молитва за благото на българския народ и на цялото човечество. Като празнични се третират и съборните дни на Рила (най-вече периодът 19-25 август). Летният лагер на ББ в района на Седемте Рилски езера придобива широка известност като второ най-важно средище на движението. Там П.
Дънов бива посещаван от видни държавници,
обществени
дейци, хора на културата, чужденци и пр.
За първи път в началото на 30-те години член на Братството осъществява обиколка из Европа, за да разпространява идеите на П. Дънов. Това е П. Г. Пампоров, завършил философия в Софийския университет, от младата студентска вълна в движението. През 1930 г. той предприема пътуване по Стария континент като организатор на курсове по есперанто.
към текста >>
Новият етап, в който ББ навлиза през 30-те и 40-те години на XX в., откроява недвусмислено тенденцията за заемане на здрава позиция в
обществения
живот.
Ако отново се върнем в разглежданата от нас епоха, следва да отбележим, че друга важна форма за представяне на новото учение извън България е преводаческата работа - главно на есперанто, а също и на френски и английски език. Освен изброените беседите на П. Дънов биват превеждани по онова време още и на немски, руски, латишки, сръбски, хърватски, шведски, естонски, чешки и италиански език. От друга страна, продължава дейността вътре в страната. В този период ясно е изразено сътрудничеството с вегетарианското, въздържателното и есперантското движение.
Новият етап, в който ББ навлиза през 30-те и 40-те години на XX в., откроява недвусмислено тенденцията за заемане на здрава позиция в
обществения
живот.
От сферата на религиозно-философските схващания и умозрителната насоченост на движението, характерни почти до края на 20-те години, започва активно преминаване към дейни и конкретни позиции спрямо най-животрептящите проблеми на съвременния живот. За тази нова идейна ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъх- ващите надежди за неговото избягване, промените в обществено-политическите и икономическите условия в България и света - обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество "Бяло братство" - вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е. излизане от периода на развитие и разгръщане на стремеж към повишаване интензитета на дейността. 9. Последни години от живота на Петър Дънов Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със себе си неизбежните ограничения. П.
към текста >>
За тази нова идейна ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъх- ващите надежди за неговото избягване, промените в
обществено
-политическите и икономическите условия в България и света - обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество "Бяло братство" - вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е.
Дънов биват превеждани по онова време още и на немски, руски, латишки, сръбски, хърватски, шведски, естонски, чешки и италиански език. От друга страна, продължава дейността вътре в страната. В този период ясно е изразено сътрудничеството с вегетарианското, въздържателното и есперантското движение. Новият етап, в който ББ навлиза през 30-те и 40-те години на XX в., откроява недвусмислено тенденцията за заемане на здрава позиция в обществения живот. От сферата на религиозно-философските схващания и умозрителната насоченост на движението, характерни почти до края на 20-те години, започва активно преминаване към дейни и конкретни позиции спрямо най-животрептящите проблеми на съвременния живот.
За тази нова идейна ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъх- ващите надежди за неговото избягване, промените в
обществено
-политическите и икономическите условия в България и света - обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество "Бяло братство" - вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е.
излизане от периода на развитие и разгръщане на стремеж към повишаване интензитета на дейността. 9. Последни години от живота на Петър Дънов Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със себе си неизбежните ограничения. П. Дънов не прекъсва различните цикли от беседи, които изнася ежеседмично. Но все по-често изпитва нужда да се усамоти в скромната си стаичка и в миговете на вглъбяване и полет на духа да потърси решение на надвисналите като мрачна лавина над човечеството проблеми.
към текста >>
В този смисъл явлението духовно общество "Бяло братство" на родна почва има функцията от социологическо гледище да бъде своеобразен отдушник на
обществено
напрежение или криза, поне що се отнася до разглежданата от нас епоха.
Всички изложени дотук факти за появата и развитието на ББ в България позволяват то да бъде определено като "идеален тип група на протеста, насочен както срещу приспособяването на Църквата към света (т.нар. "секуларизация"; бел. К. З.), така и срещу самия свят" (А. Георгиева). Тази дефиниция се потвърждава от традициите на движението: братското общежитие, новият морал, посрещането на слънцето, животът в планините. Всички тези съществени детайли характеризират живота на белите братя и сестри като твърде различен в сравнение с общия за страната.
В този смисъл явлението духовно общество "Бяло братство" на родна почва има функцията от социологическо гледище да бъде своеобразен отдушник на
обществено
напрежение или криза, поне що се отнася до разглежданата от нас епоха.
Тази функция се осъществява чрез новия начин на живот и често води до реинкорпорация на личността в обществената среда. Казано по друг начин, една подобна неформална общност се явява своего рода "лекар" на болното общество. Онова, което в действителност Петър Дънов успява да постигне, е създаването на един, макар и чувствително умален, модел на "алтернативен социум" - в качеството му на контрапункт на съществуващата реалност. Това той реализира на първо място посредством "Изгрева" и съборите на Рила. И именно фактът на това практическо осъществяване на един предварителен идеен сценарий обуславя особеното място на П.
към текста >>
Тази функция се осъществява чрез новия начин на живот и често води до реинкорпорация на личността в
обществената
среда.
"секуларизация"; бел. К. З.), така и срещу самия свят" (А. Георгиева). Тази дефиниция се потвърждава от традициите на движението: братското общежитие, новият морал, посрещането на слънцето, животът в планините. Всички тези съществени детайли характеризират живота на белите братя и сестри като твърде различен в сравнение с общия за страната. В този смисъл явлението духовно общество "Бяло братство" на родна почва има функцията от социологическо гледище да бъде своеобразен отдушник на обществено напрежение или криза, поне що се отнася до разглежданата от нас епоха.
Тази функция се осъществява чрез новия начин на живот и често води до реинкорпорация на личността в
обществената
среда.
Казано по друг начин, една подобна неформална общност се явява своего рода "лекар" на болното общество. Онова, което в действителност Петър Дънов успява да постигне, е създаването на един, макар и чувствително умален, модел на "алтернативен социум" - в качеството му на контрапункт на съществуващата реалност. Това той реализира на първо място посредством "Изгрева" и съборите на Рила. И именно фактът на това практическо осъществяване на един предварителен идеен сценарий обуславя особеното място на П. Дънов и основаното от него Бяло братство като явление със собствена стойност в българската култура.
към текста >>
63.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
 
- Константин Златев
Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и
надстройката
на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората.
Той донесе със себе си като безценен дар знанието, силите и методите за работа, жизнено необходими по пътя, който сме поели. Върху това знание се изгражда и Новата Култура на Любовта. Любовта навлиза днес като нова, съзидателна сила в човешките души. Досега тя е била проявена частично в нашето мислене и поведение. От този момент тя се превръща в ръководно начало на обновлението.
Именно Любовта е тази, която следва да организира вътрешния и външния живот и да създаде основите, структурата и
надстройката
на Новата Култура, в която окончателно ще победи братството между хората.
Всяка епоха, в която Миров Учител идва между човеците, живее и работи сред тях, е забележителна със заряда си за пресътворение. Той, Божият Посланик, неизбежно се превръща в център, около който новите сили и идеи започват да действат; начева се изграждането на нов живот. Процесът е толкова неустоимо красив и завладяващ, че той отеква по своему във всяка човешка душа. И тогава поникват кълновете на чудното явление раждането на един нов свят. Най-същественото и във Вселената като цяло, и на Земята, в частност, е животът.
към текста >>
Неговото благовестие е проникнало в най-дълбоките пластове на
общественото
съзнание и инициира конструктивните усилия на земните хора във всички области на живота.
Ала наред с болката звучи и победоносният химн на прогреса, на вечния устрем на Духа към непознатото, непостигнатото, неовладяното, към мамещия светлик на далечните светове. Движещи сили на обновлението са новите идеи и просветлението за действителното предназначение на разумните същества в необятната Вселена. Проекцията на духовните импулси върху материалните дадености поражда формулирането на конкретните задачи, най-актуални за космическия момент. Днешната наша цивилизация съвсем неслучайно се нарича "християнска". Ръководно начало от две хиляди години насам са именно идеите на Xристос.
Неговото благовестие е проникнало в най-дълбоките пластове на
общественото
съзнание и инициира конструктивните усилия на земните хора във всички области на живота.
Но за цялостната реализация на Xристовото учение е нужен подълъг период от време. И точно затова Учителят П. Дънов се яви между нас да покаже пътя за приложение на Великия Идеал, завещан от Xристос на човечеството. Учението на Иисус Xристос и "Новото учение", т. е. Словото на Учителя П.
към текста >>
Xарактерна за него е подкупващата яснота на изказа, достъпността за всички възрасти и
настройки
на мисленето, пълната свобода на личния избор.
От една страна за да открием паралелите с неговото Слово; от друга за да не се налага той да повтаря казаното преди него. ("Всички, които не са против Божественото учение, са с нас, по който и начин да проповядват.") "Новото учение" е наименование, използвано от Учителя П. Дънов. По своето съдържание то е насочено към бъдещето, към изгряващата Нова Култура на VI раса. В Новото учение липсват задължителни правила и догми. То не препоръчва наличието на платени проповедници, сиреч на хора, които да си изкарват хляба под дебелата сянка на Словото.
Xарактерна за него е подкупващата яснота на изказа, достъпността за всички възрасти и
настройки
на мисленето, пълната свобода на личния избор.
Новото учение не се противопоставя на останалите учения с еволюционна насоченост, а ги допълва по свой собствен начин, притежавайки неповторим облик и автентичност. То не може да бъде отъждествено с никоя религия или християнска Църква. То е наука и философия за живота. Новото учение намира израз както в Словото на Учителя П. Дънов, така и в самия му живот, в неговия личен пример.
към текста >>
Ако търсите в неговото Слово
стройната
систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани.
Ето как самият Петър Дънов определя учението си: "Моето учение е за Живата Природа, за човека, за разумното в света и за Бога науката за Любовта." "Това, което аз казвам, няма разлика от това, което е казал Христос. Моето учение е само едно продължение. " "Аз съм изпратен от Бога да покажа на хората пътя, по който трябва да вървят и да служат на Бога така, както никога досега не са служили." Идеите на П. Дънов отдавна са преминали границите на националното, еднопластово обособеното и понастоящем са предмет на размисъл и основа за просветление на милиони хора по света.
Ако търсите в неговото Слово
стройната
систематизация на официалната наука, ще останете разочаровани.
Плод на разговори с негови последователи, резултат от асоциации и импровизирани духовни прозрения, мислите на българския духовен Учител, погледнати в дълбочина (извън предварителна негативна нагласа), отвеждат неминуемо към най-съществените, към вечните въпроси на човешкото съществуване. С това именно може да бъде обяснено присъствието на неговото учение в панорамата на съвременната цивилизация, приемането на това безценно духовно-културно наследство от хора, които са безкрайно далеч от схоластиката и философстването, от ценностите на традиционно народностното и регионалното за нашия балкански бит. В този аспект на разсъждение след движението на богомилите идеите на П. Дънов за природата и човека, за знанието и хармонията, за нравствените проблеми и смисъла на живота прерастват в един реален път за опознаването и приемането на българската духовност и културна идентичност в европейски и планетарен план. Това негово наследство е водещо между не малкото най-стойностни неща, които България е дала на света.
към текста >>
В следващите редове предлагаме един саморъчно написан от него текст, представен пред органите на
Обществена
безопасност във връзка с конкретен случай:
Това негово наследство е водещо между не малкото най-стойностни неща, които България е дала на света. На мнозина подобна оценка би се сторила твърде преувеличена, но ние знаем, че това е истина. Учението на П. Дънов по своята същност е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че благовестието на Xристос в неговата първична неподправеност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек, човека на новата (окултна) раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон. Може би тук е мястото отново да дадем думата на самия П. Дънов.
В следващите редове предлагаме един саморъчно написан от него текст, представен пред органите на
Обществена
безопасност във връзка с конкретен случай:
ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛ Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител. Показвам: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква пълна чистота в мислите, чувствата и действията.
към текста >>
Всеки недостатък и несъвършенство в
обществения
и държавния
строй
могат да се изправят чрез самоусъвършенствувание, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както Отец ваш на небето е съвършен."
Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта.
Всеки недостатък и несъвършенство в
обществения
и държавния
строй
могат да се изправят чрез самоусъвършенствувание, понеже е казано: "Бъдете съвършени, както Отец ваш на небето е съвършен."
Църквата трябва винаги да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените истини, изискват се знания за живота.
към текста >>
Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и
общественото
, и планетарното.
Йоан 8:32). Най-често използваният термин в Словото на Учителя П. Дънов е "любов", като се наблюдават съществени нюанси при неговото тълкувание. (Учението на П. Дънов за любовта ще бъде обект на отделно, подробно разглеждане.)
Учителят на ББ в България донесе като небесен дар на пробудените и устремените към пробуждане души едно ново знание, чийто потенциал крие в недрата си обещание за радикална промяна на човешкото битие и личното, и
общественото
, и планетарното.
Носителите на това ново знание подлагат всичко на опит и проверка чрез и в самите себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с достъпни за всички представи, понятия, послания и образи, е Новото учение, което завладява все повече духовни пространства в нашия свят. То има за задача да даде нова насока на човешките мисли, чувства и желания, на нашия живот като цяло; да предложи стимул и идеал на нашия съвременник, за да излезе той веднъж завинаги от робството на тъмнината, в която тъй често се лута объркан, смутен и обезверен, да го приобщи към величествения и свободен вселенски живот към триумфа на светлината, творчеството и пресътворяването според извечния План и Промисъл на Създателя Бог. Новото учение е обширно и безпределно като Космоса, защото е израз на живота на целия Космос. То е неизчерпаемо и в дълбочина, и в ширина, понеже само статичните обекти и явления подлежат на изчерпване.
към текста >>
Те биват обитавани и от същества от по-високи степени на еволюция в сравнение с тази на човечеството разумни същества, организирани в
стройна
йерархия.
Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че Битието далеч не се изчерпва с т.нар. "материален свят" на триизмерното пространство и че това Битие се проявява едновременно и в поизвисени, по-фини субстанциално полета или светове астрален, ментален (умствен), каузален (причинен) и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле като по-тънки (сиреч по-фини) и по-духовни проникват по-нисшето поле и всички тези взаимно проникващи се полета (светове) съставляват едно единно Битие, единен Живот на всемирния Дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни, структуриращи сили.
Те биват обитавани и от същества от по-високи степени на еволюция в сравнение с тази на човечеството разумни същества, организирани в
стройна
йерархия.
Наред с посочените тук паралели следва да бъде отбелязана и една вътрешна връзка между концепцията на Учителя П. Дънов (която навсякъде наричаме "Учението на ББ") и идеите на розенкройцерите (средновековна духовно-мистична школа, според някои възникнала върху основата на идейното богатство на богомилството; в наши дни съществуват няколко различни клона на това движение; в Европа то е представено от два главни центъра в Германия и в Xоландия) за Божественото присъствие в природата. И така, очертахме несъмнената близост между учението на ББ, представено на българска земя от Учителя П. Дънов, и източните религиозно-философски концепции. Налице са паралели (освен посочените дотук) и с: индуизма (с разгледаната теза за пантеизма); Веданта и брахманизма (схващането, че отделните индивидуалности са манифестация на един вечен Дух, към Когото се стремят като крайна цел на своето съществуване); будизма (идеята, че човешките отношения трябва да бъдат приведени в хармония с универсалните закони и че основен принцип на поведението е любовта към ближния); доктрините за безсмъртието на душата и вече отбелязаните закони на кармата и прераждането, чиято родина е също Индия.
към текста >>
Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния,
обществения
и международния живот.
Новото учение е лишено от ритуали и шаблони, от показна, изпразнена от съдържание церемониалност. То изяснява свободно, с философска задълбоченост и дори с експериментална доказателствена сила безсмъртното и всепобеждаващо Xристово благовестие. Учението на ББ е едновременно вяра, наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика в ежедневието, стремяща се да върне на човека изгубените или ранени надежди за нещо истинско, достойно, красиво, непреходно. Който възприема Божествената Любов като основен закон в живота, той вече е приет във великата армия на Светлината.
Тази именно Любов и никоя друга разрешава всички противоречия в личния,
обществения
и международния живот.
Учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, разглежда Космоса като един колосален по мащабите си организъм, в който съществуването на галактиките, звездите и планетите, на човека, животните, растенията, минералите, молекулите, атомите и най-малките частици на веществото се направлява от едно Единно Мирово Съзнание Творческия Универсален ДУХ, Когото народите през различните епохи са назовавали по различен начин. Отрицателите на тази вездесъща Реалност, т.нар. атеисти, плащат прескъп данък на изконно невежество. Атеизмът е приемлив за хора, които се боят, че някъде в глъбините на Вселената, в духовните пространства на безкрая, стоят записани по незаличим начин техните дела, за които те трябва да отговарят.
към текста >>
Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и
настройки
към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания.
Носите кожух, метнете го на неговия гръб, кожухът ще започне да му говори, че Господ го обича. Вие казвате: "Господ ще промисли за тебе", а кожух не му давате. Помнете: добрите ви дела ще останат с вас. Където и да отидете, те ще вървят подир вас." От теорията към практиката това е водещото направление, червената нишка в словесното съкровище на Учителя П.
Дънов: "Всяко нещо, което говориш, ако не си го преживял и приложил, няма сила." Според него: "Трябва да се учи не само теоретически, но да се правят малки опити." От придобитото познание към ежедневния живот с неговите безбройни проблеми; от изградените в съзнанието образи, представи и
настройки
към тяхното осъществяване в действителността, така богата на изпитания.
Словото облича във форма всяка мисъл, изказана на глас. А пък делото е това, което претворява словесните форми в конкретни практически резултати. Така своеобразната верига мисъл слово дело се затваря и принася плодовете на човешкото творческо начало пред олтара на Служението. В този смисъл Учителят П. Дънов наставлява: "Когато хората започнат да прилагат в малък мащаб това, за което говорят, тогава ще се обнови светът.
към текста >>
64.
Божественият Принцип на МЪДРОСТТА
 
- Константин Златев
За нас тя е нещо велико не само в своето
устройство
, но и поради онази интелигентност и разумност, които проявява.
Разумността е навсякъде в природата като иманентно начало - и в живата, и в т.нар. "нежива" материя. Тази всеприсъстваща, неспирно пламтяща с огъня на възраждането разумност крие своя произход в извечната и всепобеж- даваща Премъдрост на Създателя - Бог. Продължавайки тези разсъждения, Учителят П. Дънов заключава: "Аз не разбирам под думите "Жива Природа" това, което съвременните естественици разбират.
За нас тя е нещо велико не само в своето
устройство
, но и поради онази интелигентност и разумност, които проявява.
...Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят." Не бива да отминаваме без внимание и оценката на Учителя на ББ у нас за това, доколко съвременният човек преценява правилно наличието на разумност в природата, нейната изначална мъдрост - свидетелство за Божието присъствие във всичко съществуващо: "Днешните хора загубиха правата и разумна мисъл, която съществува в живата природа. Всичко в природата е живо. Към всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение. Божията Мисъл се проявява навсякъде, като видоизменя и съдейства за еволюцията на всички неща.
към текста >>
Дънов наставлява: "Идването на Любовта в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и
обществения
живот.
За да покажеш, че обичаш, трябва да учиш." Следователно един от пробните камъни за Любовта е учението. На тази материална планета, на която сме въплътени ние, хората, основната ни задача (както многократно подчертава и Учителят П. Дънов) е да се учим. В най-висока степен стремежът към знание е червена нишка и в Новото учение. Затова Учителят П.
Дънов наставлява: "Идването на Любовта в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и
обществения
живот.
Трябва да обикнем Бога и възвишените същества, за да протече Божествената Мъдрост от тях към нас. Правилото е да започнете с Любовта и тогава да дойдете до втората фаза, трудния път - пътя на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, целия свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея. Те не могат да изменят на този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат: "Първата стъпка в живота - това е пътят на Любовта." Като отидеш при Любовта, тя ще те изпрати при Мъдростта, а Мъдростта ще те изпрати при Истината.
към текста >>
няма смисъл да се грижим за индивидуалната и
обществена
хигиена.
От друга страна - физическата чистота, личната хигиена, е съществена предпоставка и за нравствената и духовна чистота. Нена- празно древните римляни казват: "В здраво тяло - здрав дух! " Едното не може без другото. За да бъде човешката личност хармонична, изискването е постигане и поддържане и на трите вида чистота. Само ленивият може да се оправдава, че всичко земно е преходно, т. е.
няма смисъл да се грижим за индивидуалната и
обществена
хигиена.
Впрочем ленивият по тяло е ленив и по дух. От него не бива да очакваме постиженията, отвеждащи в красивите и светли селения на Новата Култура. в) страданието - път към Мъдростта "Страданието - това е език на природата. Чрез страданията природата учи човека на Мъдрост.
към текста >>
Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота, започват да създават човешки закони за индивидуалния и
обществен
живот.
Дънов: "Не вярвайте, че сегашната култура може да ви спаси. Тя е затвор. Аз ви казвам: Излезте от този затвор. Нито в яденето има днес култура, нито в жилищата, нито във философията. Че е така, показват страданието и болестите, които съществуват.
Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота, започват да създават човешки закони за индивидуалния и
обществен
живот.
Това е тяхната етика или морал за обществения и правов живот. Но от наше гледище законите, които обслужват или регулират живота на хората, съществуват само в природата. Сегашните правила на хората са лишени от Мъдрост и са чужди на живота. Те не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло." Златното правило в новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос гласи: "Постъпвайте спрямо другите така, както искате да постъпват те с вас!
към текста >>
Това е тяхната етика или морал за
обществения
и правов живот.
Тя е затвор. Аз ви казвам: Излезте от този затвор. Нито в яденето има днес култура, нито в жилищата, нито във философията. Че е така, показват страданието и болестите, които съществуват. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота, започват да създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот.
Това е тяхната етика или морал за
обществения
и правов живот.
Но от наше гледище законите, които обслужват или регулират живота на хората, съществуват само в природата. Сегашните правила на хората са лишени от Мъдрост и са чужди на живота. Те не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло." Златното правило в новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос гласи: "Постъпвайте спрямо другите така, както искате да постъпват те с вас! " (ср.
към текста >>
Начинът, по който общуваме с ближния, определя не само мястото ни в
обществената
система.
Тази препоръка на Спасителя, издигната в ранг на закон за човешките взаимоотношения, утвърждава активен принцип на поведение. Тя отменя като по-съвършена съответното старозаветно правило да не правим на другите това, което не искаме да правят и на нас (пасивен принцип на поведение). Тази Христова повеля лежи в основата на Новото учение - в частта му, разглеждаща установяването на нова култура в общуването между хората. Следовникът на това възродително духовно познание не подценява значението на нито един от детайлите в тази толкова сложна система от връзки и взаимообусловености. Той знае, че "Пътят, дълъг хиляда мили, започва с една малка крачка" (китайска поговорка).
Начинът, по който общуваме с ближния, определя не само мястото ни в
обществената
система.
Той дава най-ярка представа и за степента на духовната ни зрелост. Ето категоричното мнение на Учителя на ББ в България по този въпрос: "Мъдрецът живее без закон (курсивът мой - К. З.). Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен.
към текста >>
То показва, че става едно коренно
преустройство
на живота."
Неизбежен е този стадий на Великата Промяна. Длъжни сме да го посрещнем с разбиране и смирение, за да продължим напред по-мъдри и по-силни от преди: "Нашият съвременен свят е засегнат от друга култура, по-висша от сегашната. С нея сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече върху нашето съзнание. Първото нещо, което показва, че сме под влиянието на тази висша култура, е увеличението на страданието.
То показва, че става едно коренно
преустройство
на живота."
В епохата, когато победоносно ще се възцари Новата Култура, Любовта ще бъде принципът, който обединява, а Мъдростта ще посочи методите за прилагането на Любовта в действителността. По този въпрос Учителят П. Дънов казва: "Любов без Мъдрост не може. И Мъдрост без Любов не може. Те са неразривно свързани.
към текста >>
65.
Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА
 
- Константин Златев
Резултатът, за който говорим, се получава напълно спонтанно, по естествен начин, ако вътрешната ни
настройка
предразполага за осъществяването на вълшебния алгоритъм: Мъдрост - мисъл - акт на Любов - свобода.
В мига, в който извършим такова нарушение, загубваме свободата си. Следователно Мъдростта се състои най-вече в това, да прилагаме придобитото познание в ежедневния живот. Това е най-кратката пътека към свободата и към Божествената реализация на личността. Мисълта, осенена от извечната Мъдрост и въплътена в акт на Любов, ни дарява пълната свобода. За някого може да изглежда трудно, дори непостижимо, но не е така.
Резултатът, за който говорим, се получава напълно спонтанно, по естествен начин, ако вътрешната ни
настройка
предразполага за осъществяването на вълшебния алгоритъм: Мъдрост - мисъл - акт на Любов - свобода.
Такава е логиката на Вездесъщата Реалност, такава е логиката и на Новото учение: "Птицата е свободна, когато хвърка. Рибата е свободна, когато плува. Огънят живее, когато гори. Вятърът върши работата си, когато духа. Водата живее и върши работата си, когато тече.
към текста >>
Равнището на
обществената
култура в тези държави все още не предполага максимално точна и обективна оценка на реалното екологическо положение.
Особено бурно развитие екологията отбеляза в последните десетилетия на отминалото двадесето столетие и остава все така актуална (дори бихме казали - отличава се с постоянно нарастваща актуалност!) и днес, в началото на ХХ1 век и на третото хилядолетие. Философията на това коренно променено отношение на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея. Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения. Изключително тежко екологическо наследство получиха източноевропейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях.
Равнището на
обществената
култура в тези държави все още не предполага максимално точна и обективна оценка на реалното екологическо положение.
След като изминаха вече повече от петнадесет години от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация, се оказа, че наличието на политически плурализъм и свобода на словото сами по себе си не са достатъчно условие за повишаване социалните критерии при общуването на човека с природната среда. Затова и в тази насока от особено значение е ролята на духовните общности, учения и школи, които следва да утвърждават качествено нов подход към оценката на екологическата ситуация, както и към средствата за нейното решително подобряване. 8. Свободата характеристика на Новата Култура на VI раса "Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува." (Учителят П. Дънов)
към текста >>
Без тази опора той не би могъл да изгради онази
обществена
среда, която Божият Промисъл е заложил като перспектива в нетленната му същност.
"Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува." (Учителят П. Дънов) Оптималното разширяване на съзнанието на съвременното човечество - като главна характеристика на хората от VI раса - е свързано и с хармоничното съчетаване на личната с колективната свобода. Освен всичко останало - това е и свободата на общуването с духовния план на Космоса, с астралното и менталното поле и измерение на мировата еволюция. Човекът на VI коренна раса без всякакво съмнение ще бъде свободен.
Без тази опора той не би могъл да изгради онази
обществена
среда, която Божият Промисъл е заложил като перспектива в нетленната му същност.
Ала това ще бъде несъмнено свобода осмислена, осъзната, градивна, без дори и намек за ограничаване свободата на ближния, на растителния и животинския мир - свободата да дишаш чист въздух в един красив, приветлив и приятен за обитаване свят. Свят без сянка на насилие, в който всеки получава условията да разгърне в пълнота потенциала си и да дава най-доброто от себе си в областта, която той сам, свободно е избрал. Премахването на ограниченията пред свободата, продиктувани от инерцията на традицията или от потребностите на различните исторически епохи, ще доведе и до неизбежна промяна в законо- творчеството, в планетарната система на правото (юрисдикцията) и неговото приложение. Може би именно в периода на VI раса на Земята ще съзреят предпоставките за осъществяване на така старата, но оставаща актуална идея на Платон - изграждането на държава, ръководена от мъдреците. Поне докато отпадне изобщо потребността от наличие на граници между държавите и народите.
към текста >>
В личен, индивидуален план свободата на избора вече ще бъде издигната на достоен за нея
обществен
пиедестал.
Ала това ще бъде несъмнено свобода осмислена, осъзната, градивна, без дори и намек за ограничаване свободата на ближния, на растителния и животинския мир - свободата да дишаш чист въздух в един красив, приветлив и приятен за обитаване свят. Свят без сянка на насилие, в който всеки получава условията да разгърне в пълнота потенциала си и да дава най-доброто от себе си в областта, която той сам, свободно е избрал. Премахването на ограниченията пред свободата, продиктувани от инерцията на традицията или от потребностите на различните исторически епохи, ще доведе и до неизбежна промяна в законо- творчеството, в планетарната система на правото (юрисдикцията) и неговото приложение. Може би именно в периода на VI раса на Земята ще съзреят предпоставките за осъществяване на така старата, но оставаща актуална идея на Платон - изграждането на държава, ръководена от мъдреците. Поне докато отпадне изобщо потребността от наличие на граници между държавите и народите.
В личен, индивидуален план свободата на избора вече ще бъде издигната на достоен за нея
обществен
пиедестал.
Но поради неминуемата разлика в степените на еволюционно съзряване между отделните хора поне до определено равнище на хармонизиране на тези различия ще продължат да действат системи на националното и международното право. Рано или късно, под напора на естественото развитие и с благодатната подкрепа на Духа на Времето, те ще отпаднат. По-съществено за всеки член на планетарната общност ще стане неговото собствено отношение към вътрешния закон - гласа на съвестта му, Божия глас в неговото съзнание. Като продължение на тези разсъждения и като подходящ завършек на темата предлагаме още една мисъл на Учителя П. Дънов: "Ако мъдрецът иска да живее със закон, става нещастен.
към текста >>
66.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
 
- Константин Златев
Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството,
устройст
вото и великите сили и тайни на цялото Битие.
Според учението на ББ човекът е проявление на единното Битие: в него това битие разкрива своето естество. "Искате да разберете какво нещо е човекът сам по себе си. В човека всички неща на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете" (Учителят П. Дънов). Той обаче далеч не е висшето проявление на това битие.
Както са учели езотериците от всички епохи, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина "подобие Божие", "син Божий", "микрокосмос", който крие в себе си естеството,
устройст
вото и великите сили и тайни на цялото Битие.
Чрез своята физическа природа човек е едно с материалния свят; посредством своето астрално (емоционално, чувствено) и ментално (умствено) тяло той е свързан с по-висшите светове. Но той притежава и един още по- извисен духовен живот, който го приобщава към първичното Божествено Начало. В своята глъбинна същност като дух човекът е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме Първопричина, основно Начало, Бог. Чрез човешкото същество, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това първично Начало във все по-голяма пълнота и съвършенство. "Човешкото в човека - това е опаковката - казва Учителят П.
към текста >>
Предпоставка за тази грандиозна по мащаби промяна ще бъде съзряването на
общественото
съзнание, преодоляването на предразсъдъци и погрешни убеждения, които хилядолетия наред са спъвали хода на човешката еволюция.
Новото, което иде сега, ще заздрави всяка рана на душата, сърцето и тялото." Той добавя и извънредно любопитна информация относно радикални промени в земния релеф, които ще съпътстват утвърждаването на Новата култура: "Сегашните континенти ще изчезнат. Ще се явят нови континенти. Всяка промяна, която става със Земята, става и вътре в нас. Ако успеем да създадем нови форми, ще влезем в новите условия." Един от най-съществените елементи на културата на Любовта според учението на ББ ще бъде премахването на всички ограничения.
Предпоставка за тази грандиозна по мащаби промяна ще бъде съзряването на
общественото
съзнание, преодоляването на предразсъдъци и погрешни убеждения, които хилядолетия наред са спъвали хода на човешката еволюция.
Новата култура, от позициите на тези разсъждения, представлява преди всичко нов морал, нов начин на мислене и поведение. Не бихме могли да очакваме, че всички земни хора са достигнали едновременно до аналогично равнище на своето духовно израстване. Както винаги, има напреднали и изоставащи. За всички тези процеси на глобални изменения в човешката характерология и на съответствие (или несъответствие) спрямо реформаторската дейност на Духа на Времето Учителят П. Дънов изтъква: "Ние воюваме, за да съборим на Земята затворите и бесилките.
към текста >>
Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната
настройка
към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота.
Ако сравним здравословното състояние с вектор (насочена отсечка), то той би имал посока от духовната природа на човека към материалната му природа, от душата към тялото. Затова Учителят на ББ у нас е в правото си да изтъкне: "Здравето е вътрешен процес (курсивът мой - К. З.). Ако организмът не е здрав отвътре, каквито и благоприятни външни условия да има, той не може да ги използва. Какво е нужно, за да бъде здрав? Да определи отношението си първо към Бога, после към своята душа и най-после към ближния си.
Ако тези отношения са правилни, човек ще бъде здрав." Високият морал, добротворството, позитивната
настройка
към живота и хората са решаващи фактори за физическото и психическото здраве на всекиго от нас: "Доброто е външният смисъл на живота.
Ти ако не си добър, не можеш да бъдеш здрав. ...Всеки може да бъде здрав. Кога? Когато дишаш правилно, когато ядеш правилно, когато се яде хубава храна, можеш да бъдеш здрав. Щом не яде правилно, човек не може да бъде здрав. Щом не диша правилно, не може да бъде здрав.
към текста >>
Дънов за всички болести има духовни причини; човекът е нарушил някой от законите на Космоса и следва да заплати за това с
разстройство
на телесното си или душевно здраве: "Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят.
Как се познава кога човек е здрав? Студено чело, топли ръце и топли крака, това е здраве. Топло чело и студени ръце и крака, това е болезнено състояние." Всяко нарушение на нормалното здравословно състояние на човека довежда до някакво заболяване. Според Учителя П.
Дънов за всички болести има духовни причини; човекът е нарушил някой от законите на Космоса и следва да заплати за това с
разстройство
на телесното си или душевно здраве: "Изобщо болестите се дължат на отклоненията, които хората са правили и правят.
Щом влязат в Правия път, болестите постепенно ще ги напуснат" (Учителят П. Дънов). На друго място в своето учение П. Дънов конкретизира този езотеричен факт, като посочва две главни причини за отклоненията в здравето на хората: "Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората е психическа - неправилно мислене и чувстване." И още: "Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани." Учителят на ББ в нашата страна подчертава решаващата, първостепенна роля на духовния живот на човека за неговото здраве. Триадата на човешката душевност - мисъл, чувство и воля - се проектира неизменно и неизбежно във всяка наша дейност, включително и в състоянието на здравето: "Причината на болестите се крие в човешките мисли, чувства и желания.
към текста >>
Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: "Вътрешната връзка, която свързва клетките в организма в една
стройна
единица, е храната.
Според него най-добрата възможна храна са плодовете: "Най-идеалната храна са плодовете. Ученикът трябва да употребява предимно тях. Те чистят както тялото, така също и мислите и чувствата му." Начинът, по който се храни даден човек, съответства на равнището на личната му духовна еволюция: "Начинът, по който човек яде, определя какъв е той в умствено и в духовно развитие. Процесът на яденето представлява свещен акт, към който трябва да се пристъпва с нужната сериозност." В учението на ББ, представено от Учителя П.
Дънов, връзката между приемането на хранителни вещества и духовното развитие на човека е разгледана и под друг ъгъл: "Вътрешната връзка, която свързва клетките в организма в една
стройна
единица, е храната.
Въз основа на този закон човек трябва да яде. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно отслабва и тялото. Любовта е вътрешна връзка между частите на Живота. Значи Любовта усилва и поддържа Живота." Нормалното функциониране на храносмилателната система на организма се отразява благотворно и върху останалите най- важни системи на човешкото тяло: "Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя - върху мозъка, седалището на мисълта.
към текста >>
67.
VIII. Гносеологията на Петър Дънов
 
- Константин Златев
Учението на ББ се характеризира със
стройна
и завършена система, описваща принципите, законите, методите, средствата и резултатите от познавателния процес.
Знанието е най-голямото благо, което Бог може да даде на човека (курсивът мой - К. З.). Чрез него човек трябва еднакво да оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки. При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Бог еднакво цени и Слънцето, и човека." (Учителят П. Дънов)
Учението на ББ се характеризира със
стройна
и завършена система, описваща принципите, законите, методите, средствата и резултатите от познавателния процес.
Изследвайки Словото на Учителя П. Дънов от тази гледна точка, достигаме до някои важни заключения. Преди всичко той разглежда света и живота от две изходни позиции - динамична и статична, или, казано по друг начин, като сила и като форма. В езотеричното познание това са двете страни на проявяващата се реалност. Когато навлизаме в същността на тази реалност, изграждайки си цялостна картина за нея, следва да проучим както формата и силата, така и отношенията, които съществуват между тях.
към текста >>
Последователността в неговото предаване от Посветените на масата от хора, отчитането на изискванията на космическия момент и плавното съзряване на
общественото
съзнание изискват поддържането на жив контакт между минало и настояще.
Дънов разбира (както бе посочено и в първата лекция от настоящия лекционен курс) "... онази йерархия от разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване, под прямото ръководство на великия Божий Дух". Налице е връзка на приемственост между древното и съвременното знание. Нищо не би могло да бъде изградено върху празно място. Така е и със знанието.
Последователността в неговото предаване от Посветените на масата от хора, отчитането на изискванията на космическия момент и плавното съзряване на
общественото
съзнание изискват поддържането на жив контакт между минало и настояще.
Всяка епоха в развитието на планетарната общност на разума притежава своите акценти. Но те не биха могли да бъдат реализирани като задача на днешния ден, ако човечеството като цяло - или отделна общност от хора - не стъпи върху здравата основа на вече провереното, трайното, вечното. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да подчертае: "Едниучени обръщат внимание на знанието, което в древността е било открито. Те са прави.
към текста >>
Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в душата на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна
настройка
към битието си.
То има за главна задача да обнови живота, да внесе в него повече разбиране, разумност и светлина, за да предпазва хората от повтарянето на старите грешки. Така че най- важният апел, лозунгът на Новото учение - учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - е: Мисли добре, храни се добре и работи добре. Водещ тезис в това Учение е правилото, че ако знанията не се прилагат, те са безполезни и подлежат на унищожение. От друга страна, ако човек запазва възхищението си от живата природа и съвкупния живот само за себе си, ако го заключва единствено във въображението си, а не го споделя с други, той става егоист и постепенно загубва духовната си енергия.
Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в душата на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и веселост, от положителна
настройка
към битието си.
Великият сюрреалист Салвадор Дали казва на едно място: "Пейзажът - това е състояние на душата." Учителят П. Дънов изказва подобна мисъл - че от душата на човека зависи да намерим или да не намерим път към опознаването на природата. Тук възниква и друг любопитен въпрос. Когато се стремим да получим знание за природата, когато се спираме и се възхищаваме от звездите и слънцето, от цветята и дърветата, от птиците и облаците, от морето и полята, защо правим това? Какво търсим да постигнем чрез това знание?
към текста >>
68.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Преди малко повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен за
общественост
та българин изнася беседа пред благотворителното дружество "Милосърдие".
А VI коренна раса ще има за задача да развие сърцето и да изгради една качествено нова култура на Любовта. Славянството е най-подходящо за осъществяването на тази грандиозна планетарна задача, тъй като именно при него - като етно-културна общност - в духовен план е развито сърцето и идеята за братство и саможертва: водещи импулси и идеи във великото учение на Господ Иисус Христос. Тази именно е причината славянството да е определено от Божия Промисъл (Божествения план за света) и вече да се утвърждава като обособена и самобитна многомилионна общност - фундамент на VI коренна раса. България като славянска страна представлява волята. А последната, седма подраса на V коренна раса (наречена от родоначалника на антропософията д-р Рудолф Щайнер "американска") ще има за цел да развие у човека творческата воля.
Преди малко повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен за
общественост
та българин изнася беседа пред благотворителното дружество "Милосърдие".
Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. И ако авторът на текста й бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко - авторът му. Беседата е със заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Изнесена е от Петър Константинов Дънов - българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието.
към текста >>
При прочита на този вълнуващ документ оставаме с впечатлението, че на практика той представлява визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната
общественост
.
Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. И ако авторът на текста й бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко - авторът му. Беседата е със заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Изнесена е от Петър Константинов Дънов - българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието.
При прочита на този вълнуващ документ оставаме с впечатлението, че на практика той представлява визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната
общественост
.
Учителят на ББ у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието й - публична беседа в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Призванието - с. Николаевка (бившето с. Хадърча). Още в заглавието на текста ("Призвание към народа ми...") Учителят П. Дънов нарича българите свой народ.
към текста >>
Ще бъдат царе и свещеници на живия Господ." По- конкретно за подчертаната религиозност на славяните като неразделна част от тяхната душевна
настройка
той добавя още: "Славяните въобще се отличават със силно развито религиозно чувство.
Бог извика славяните, за да съдейства за Божието Царство на Земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Българите са изпратени на Балканския полуостров между славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога. И тия, които се запишат, ще се нарекат Божий народ. Те ще бъдат избран народ.
Ще бъдат царе и свещеници на живия Господ." По- конкретно за подчертаната религиозност на славяните като неразделна част от тяхната душевна
настройка
той добавя още: "Славяните въобще се отличават със силно развито религиозно чувство.
Никои други народи, освен евреите, не са имали такова религиозно чувство, каквото имат славяните. В религиозното чувство на славяните няма користолюбие. Обаче частно у българите религиозното чувство е недоразвито, то е потенциално. Българинът е твърд, има съвест, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият." Красноречиви са думите на Учителя П. Дънов и когато рисува картината на това, как славяните се вписват като етнос сред бялата раса - водеща за епохата, в която живеем: "Славянството е девствената почва на бялата раса.
към текста >>
69.
V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Казано и по друг начин: "Кармата, това е неустроеният живот, който сега се
устройва
.
Рано или късно човек ще понесе последствията на своя живот - добри или лоши" (Учителят П. Дънов). Разплащането като правило е съпроводено от болка и страдания. А що се отнася до добрите дела в нашето минало, от всичко позитивно, извършено чрез мисловната и практическата ни дейност, то и за тях получаваме своята награда - дихарма. Така че в тесния смисъл на понятието кармата е това, което изплащаме за извършеното зло ("Карма значи да допуснеш в своя ум неща, които не са Божествени."), а дихармата е това, което получаваме за сътвореното добро ("Кармата е тъмнота, дихармата е светлина. Доброто винаги представлява светлина, злото винаги представлява тъмнина. ").
Казано и по друг начин: "Кармата, това е неустроеният живот, който сега се
устройва
.
Небето, това е дихармата, това е благодатта." Като продължение на тези размисли Учителят П. Дънов подчертава: "Когато се казва, че човек не трябва да си създава нова карма, подразбира, че той не трябва да продава лоша стока. Иска ли да се освободи от кармата си, той трябва да продава, макар и непотребна, но хубава стока. В какво седи хубавата стока? Хубавата стока се заключава в това, дето минеш, на каквото нещастие или страдание се натъкнеш, да кажеш по една добра дума.
към текста >>
По отношение мащаба на действието си тя бива: лична (индивидуална), семейна, родова, професионална,
обществена
, национална, континентална, планетарна и т. н.
Учителят на ББ в България споделя, че има човешки закони, които не сме длъжни да следваме, но Божествените - винаги! "Кармата се създава - изтъква той, - когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Те се отклоняват от правия път и вървят по крива вълнообразна линия, наречена "път на астралната змия"." Брилянтно кратка и точна дефиниция на кармичния закон ни е предоставена в Библията (Новия Завет) от ап. Павел: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7). Кармата съществува в редица разновидности и класификационни схеми.
По отношение мащаба на действието си тя бива: лична (индивидуална), семейна, родова, професионална,
обществена
, национална, континентална, планетарна и т. н.
Кармичният закон е започнал да функционира още от най-дълбока космическа древност. Зараждането му е свързано с процеси от глобален характер, които засягат не само човешкия род, в частност, но и вселенската еволюция като цяло: "Кармическият закон води началото си още от излизането на човека от Бога. А действието или проявата на този закон започва с поляризирането на човека, т. е. сявяването на двата пола, на двата полюса в света (курсивът мой - К. З.). Поляризирането подразбира раздвояване на човешкото съзнание на положително и отрицателно, на възходящо и низходящо или, в най-висока степен казано - съзнание на Любов и съзнание на Мъдрост.
към текста >>
70.
VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ
 
- Константин Златев
Така българският духовен Учител достига до представения вече по-горе извод - моментното състояние на Църквата като духовна и
обществена
организация не отговаря на заложените в нея от създателя й Христос цели, тя не е на висотата на изискванията на историческата ситуация и не е способна да изпълнява пълноценно предназначението си на обединител, пастир и водител на християните.
В частност, Учителят П. Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос. Според него тази институция в сегашния си вид е твърде далеч от първоначалния си заряд и цели. Върху основата на подобен анализ, правен от Учителя на ББ в нашата страна не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират различията между църковната действителност и идейната схема на П. Дънов в практически аспект.
Така българският духовен Учител достига до представения вече по-горе извод - моментното състояние на Църквата като духовна и
обществена
организация не отговаря на заложените в нея от създателя й Христос цели, тя не е на висотата на изискванията на историческата ситуация и не е способна да изпълнява пълноценно предназначението си на обединител, пастир и водител на християните.
Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П. Дънов с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и илюстрирана с множество факти и логически заключения. Той смята, че християнската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и готовността за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабости (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи. В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като структура с духовно-нравствено назначение?
към текста >>
Благодарение на тези ангели и служители Божии хората могат да понесат тези изпитания, през които минават." Очевидно "
преустройването
" на човека, за да може да контактува с ангелите, е преди всичко на нравствена и енергийна основа, което в същност е едно и също - моралното издигане повишава и енергийния потенциал на личността.
Искаш да го прегърнеш като човек, но това е невъзможно. Трябва да стоиш далеч от него. Ангелът минава от една слънчева система в друга. Той минава милиони километри сам из пространството така, както човек изобщо не може да си представи. ...На Земята навред има въплътени ангели, служители на Бога, които са готови да се отзоват на всеки вик за помощ.
Благодарение на тези ангели и служители Божии хората могат да понесат тези изпитания, през които минават." Очевидно "
преустройването
" на човека, за да може да контактува с ангелите, е преди всичко на нравствена и енергийна основа, което в същност е едно и също - моралното издигане повишава и енергийния потенциал на личността.
Учителят на ББ в България ни осведомява, че има и специализирана група ангели, които отговарят за човешката разумност и емоционалност. Злоупотребата с тези две водещи начала у човека наврежда и на физическата му природа:"Има ангели, които направляват човешкото сърце и ум. Когато човек не слуша тези ангели, осакатява тялото си." Любопитна е характеристиката на качествата, обладавани от ангелите, направена от великия духовен Учител: "Живот, Знание и Свобода са атрибути на ангелите. Те имат отношение към духовния свят.
към текста >>
71.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Тя е
стройна
, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността.
(Учителят П. Дънов) Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие "Паневритмия" може да се преведе на езотеричен език като "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм" (този проблем ще бъде разгледан по-подробно по-нататък в настоящото изложение).
Тя е
стройна
, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физическото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтяване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността.
Паневритмията се изпълнява на открито сред природата, в естествена среда, където човешкото същество общува най-пълноценно със силите и на видимия, и на невидимия свят. Движенията са плавни, отмерени, в тях вземат участие всички части на тялото. Паневритмията се играе рано сутрин, след изгрева на слънцето, когато неговите лъчи са най-благотворни за организма. Този своеобразен космически танц е полезен за всички възрастови групи. Въздействието му е комплексно - заздравява тялото, пречиства и обновява душата.
към текста >>
Можем да го сравним със
стройно
изградена и логически обоснована наука за връзките и взаимоотношенията между материалното и нематериалното и как второто се изразява посредством първото.
Трябва тези енергии да се регулират. То е цяла наука." Един от най-действените и ефективни методи за подобно регулиране е именно Паневритмията. В теоретичната система на Учителя П. Дънов се обръща особено внимание на проблема за формите и силите, които действат чрез тях. Цялото това безценно познание е по характера си езотерично.
Можем да го сравним със
стройно
изградена и логически обоснована наука за връзките и взаимоотношенията между материалното и нематериалното и как второто се изразява посредством първото.
Точно тази езотерична концепция, залегнала в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява фундаментът за изследването и осветляването на Космическата структура на Паневритмията. А този фундамент от своя страна придобива вербален вид във формулировката: между разумните сили и формите има съответствие (ср. II херметически принцип за съответствието/аналогията). Отнесено към Паневритмията, това означава, че между паневритмичните упражнения, които очертават определени фигури, и силите, които стоят зад тях, също има съответствие.
към текста >>
Тази вътрешна
настройка
на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него.
Сама по себе си формулировката на принципа свидетелства достатъчно ясно за същността и съдържанието му. И все пак си заслужава да бъдат повторени правила и норми, които изглеждат очевидни и без специално тълкувание. На всяка крачка в своето Слово Учителят П. Дънов набляга на изискването: "Будни бъдете! " Будността в случая означава точно това - пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията.
Тази вътрешна
настройка
на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него.
Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц. Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпълнението на Паневритмията. Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят. А също - и да бъде максимално полезен както на себе си, така и на всички останали.
към текста >>
И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна
настройка
на психиката, нейното вътрешно съдържание.
Само тук-там проблясват отделни снежно бели и златисти искрици на чисти духовни стремления, на дела, изтъкани от честност, благородство и всеотдайност. Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие, алчност и корист. Не бива да се борим със злото, многократно ни поучава Учителят на ББ в България, а трябва да творим добро. Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията. И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съответства на определено движение.
И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна
настройка
на психиката, нейното вътрешно съдържание.
В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въобще на всички добродетели) и т. н. Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията. Хората, които не спазват нравствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение). Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни. И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му преминава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по- голяма плавност, мекота, грация и красота.
към текста >>
Ето защо чрез музиката се изграждат не само нашите физически органи, но и психическата
надстройка
на личността; чрез нея се влива живителна струя в човешкия душевен и духовен мир.
Известно е от какво огромно значение за Паневритмията е музиката. Тя оказва влияние както върху физическата същност на човека - неговото тяло, така и върху душевността му, върху мисловната му дейност. По своето естество музиката представлява материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човешкото същество и на неговите мисли, чувства и постъпки. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена и ясна, толкова тя е по-музикална.
Ето защо чрез музиката се изграждат не само нашите физически органи, но и психическата
надстройка
на личността; чрез нея се влива живителна струя в човешкия душевен и духовен мир.
Затова музиката може да бъде дефинирана като проводник на истинския живот. Тя е началото на всяка култура. Тя е в основата на всяка позитивна реализация. Творецът е вложил в Космоса закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на Паневритмията.
към текста >>
Разчитал е на това, че те ще проумеят дълбокия смисъл на тази система за психическо и физиологическо израстване и усъвършенстване и ще бъдат годни да я разпространяват за лично и
обществено
благо.
Ако вие може да владеете вашата ръка във всички направления, това показва, че вашата воля е нормална. Иначе имате дефект умствен, сърдечен или волев(и). Затова ще правите упражненията ден след ден, за да изправите дефектите." Не на последно място - правилното изпълняване на всички движения притежава стойността на коректив по отношение умствения и емоционалния живот на личността: "С тези упражнения ще коригирате вашите мисли и чувства" (Учителят П. Дънов). Когато е предавал Паневритмията на своите последователи - а чрез тях и на българския народ и цялото човечество, - Учителят П. Дънов е разчитал на духовната зрелост на пробудените души.
Разчитал е на това, че те ще проумеят дълбокия смисъл на тази система за психическо и физиологическо израстване и усъвършенстване и ще бъдат годни да я разпространяват за лично и
обществено
благо.
Освен по този начин - преподаването на Паневритмията в основаната от него Школа, той е направил опит да я популяризира, насочвайки вниманието си и към върха на държавната пирамида. Посредством своя предан ученик Любомир Лулчев (който, както е известно, е имал трайни контакти в дворцовите среди и лично с цар Борис III) Учителят на ББ в България многократно е настоявал да бъде съобщено на царя, че за спасението на страната и на народа е необходимо да бъде възприета и разпространена Паневритмията. Дори само този факт (засвидетелстван в спомените на последователи - съвременници на Учителя П. Дънов, например Милка Переклиева) показва огромното значение, което Учителят П. Дънов е придавал на Паневритмията като същност и практическо приложение.
към текста >>
То става по-здраво, по-
стройно
и по-красиво.
Нервната система укрепва, понеже ранните слънчеви лъчи в своето енергийно съдържание преди изгрев слънце и до един час след изгрева притежават специално укрепително въздействие върху нервната система. Описаното влияние на Паневритмията има и своята по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни (както вече многократно бе посочвано), а са плод на познанието за живите сили в природата и на силите, работещи и спящи (латентни) в човешкия организъм. Ето причината в тези упражнения да наблюдаваме нещо завладяващо, нещо, което събужда възвишеното в човешкото същество. И още нещо: под ритъма на красивите музикални движения на Паневритмията се изменя, макар и бавно и постепенно, самата форма на тялото.
То става по-здраво, по-
стройно
и по-красиво.
Когато човек свири, пее или слуша музика, тя - възприета в дълбочина от него - навлиза в него и организира вътрешната му същност, внася хармония в органите на тялото. А тази хармония има своето точно наименование - здраве! Ето защо буквално е вярно, че музиката внася живот у нас. На това се основава и нейното лечебно въздействие. Музиката лекува и сама по себе си, без движения.
към текста >>
Ще стъпвате
стройно
, за да бъдете във връзка с теченията, които идват отляво и отдясно на вас.
Налице е и правило за изпълняване на паневритмичните движения с обтегнати крайници: " Упражненията се играят стегнато, с обтегнати крайници, плавно, но не да играете балет, да танцувате" (Учителят П. Дънов). Положението на крайниците и концентрацията върху движенията им по време на Паневритмията е от решаващо значение за връзката с космическите сили и енергии. Затова Учителят на ББ у нас препоръчва: "Ако държите крака си разслабен, няма да имате никакъв контакт със силите на природата. Ето защо кракът винаги трябва да бъде опънат, с израз на воля. Ако издигнете ръката си нагоре и не я изопнете, вие няма да имате контакт със Слънцето.
Ще стъпвате
стройно
, за да бъдете във връзка с теченията, които идват отляво и отдясно на вас.
Всяко упражнение е добре използвано само тогава, когато имате контакт с живите сили на природата: със силите на Земята и със силите на Слънцето." Движенията при паневритмичния космичен танц следва да бъдат плавни и красиви, което също крие енергиен подтекст: "Разучавайте упражненията стъпка по стъпка, капка по капка, да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро. В резките движения се губи много енергия, те имат съвсем друг характер" (Учителят П. Дънов). Важен елемент от концентрираното изпълнение на Паневритмията е осъзнаването на ролята на движенията й за духовно-нравственото повдигане на участника: "Като правите упражненията, трябва да имате съзнанието, че те са за ваша полза." И, както вече бе отбелязано, правилното им изпълнение крие магическия ефект да се отблагодарява на човека, като подмладява тялото му и го изпълва с бодрост и жизнерадост: " Упражненията играят важна роля в подмладяването на човека. Ако ги правите добре, правилно, бръчките по лицето си поне ще премахнете."
към текста >>
Първо в България, а после - и зад граница, където структурите на ББ вече са заели достойно място в духовния, културен и
обществен
живот.
През 1941 г. Учителят П. Дънов създаде нов комплекс от ритмични упражнения - "Слънчеви лъчи", които са естествено продължение на Паневритмията от Големия цикъл и притежават аналогично обновително въздействие. Те са изградени в духа на българската народна музика (чиято космическа мощ и проникновение вече са спечелили световно признание) и по същността си са също важен фактор за пробуждането на възвишеното в човешкото естество. Като цяло - от изключителна важност е въвеждането на Паневритмията във всички училища, на всички равнища на образователната система.
Първо в България, а после - и зад граница, където структурите на ББ вече са заели достойно място в духовния, културен и
обществен
живот.
Паневритмичните упражнения следва да започват в училищата от 22 март - началото на пролетта, понеже тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. И да се изпълняват, разбира се, сутрин, когато всичко в природната среда е в подем и предлага най-благоприятни условия за почерпване и усвояване на животворни енергии. Ето какво е казал Учителят на ББ в нашата страна по този повод пред група учители: "В съвременното възпитание трябва да се въведат тия ритмични упражнения. Има движения разумни. Много движения са неразумни.
към текста >>
72.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
След като започва да съзира в лицето на нарастващата по численост и
обществено
влияние духовна общност "Бяло братство" нелоялна (от църковна гледна точка) конкуренция, БПЦ - в лицето на нейните висши представители - отрано поема подчертано враждебен курс към Учителя П.
Целта му не е да се конфронтира с Църквата, а да помогне на съмишлениците си, които смятат, че са намерили мястото си в нея, да осмислят целта на присъствието си в църковната среда и да придобият нови, ценни знания за общуването в Духа. Всеки е в правото си да направи своя свободен избор. Никой не бива привличан насила в ББ, нито пък някой бива ограничаван да посещава избрана от него християнска Църква. Когато, обаче, говори за Църквата изобщо и за БПЦ, в частност, Учителят П. Дънов не й спестява критичните си бележки, насочени най-вече към недъзите на отделни нейни свещенослужители, към лошото изпълняване от тяхна страна на духовния им дълг и пастирските им задължения спрямо вярващите християни.
След като започва да съзира в лицето на нарастващата по численост и
обществено
влияние духовна общност "Бяло братство" нелоялна (от църковна гледна точка) конкуренция, БПЦ - в лицето на нейните висши представители - отрано поема подчертано враждебен курс към Учителя П.
Дънов и неговото учение. Нападките и преследванията на Църквата срещу Учителя на ББ и неговите последователи се засилват особено след I св. война. Така се стига и до безпрецедентното по своята същност решение на Св. Синод (което ще разгледаме по- подробно впоследствие) за отлъчване на П. Дънов от БПЦ.
към текста >>
В други случаи, сред други
обществени
слоеве, се изказва отрицателно и дава нареждания за борба срещу него и Братството.
Като резултат идва разтурянето на събора на ББ в София през 1926 г. За съжаление немалка част от българското население възприема безкритично клеветите и хулите срещу Учителя П. Дънов и ББ. Екзарх Стефан - тогавашният духовен глава на БПЦ - проявява двуличие по отношение на П. Дънов. Пред близки на Учителя на ББ хора изразява интерес към учението му и уважение към личността му.
В други случаи, сред други
обществени
слоеве, се изказва отрицателно и дава нареждания за борба срещу него и Братството.
Но когато ВМРО осъжда на смърт екзарх Стефан, той изпада в ужас и решава, че единственият, който може да му помогне, е именно Учителят П. Дънов. Екзархът изпраща свое доверено лице при него с молба за закрила. Изпълнявайки заповедта на Христос да обичаме дори и враговете си, Учителят П. Дънов - чрез Любомир Лулчев - постига застъпничеството на цар Борис III, който се намесва пряко и ВМРО отменя присъдата си над духовния водач на БПЦ. Другото, което БПЦ не е в състояние да прости на П.
към текста >>
Дънов (обратно пропорционално), нейният върховен административен орган - Светият Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен за нейните позиции в
обществената
среда процес.
Дънов за кармата, прераждането и други негови окултни схващания (проблематиката е разгледана подробно в отделна тема към настоящия лекционен курс). Тук е нужно да се отбележи, че не всички православни свещенослужители вземат участие в похода на клеветата срещу П. Дънов. Някои от тях, макар и малцина, които разбират и оценяват учението на ББ, не се поддават на инсинуациите. Те не проявяват страх да ходят за съвет при Учителя на ББ, да четат беседите му и другата литература на Братството. Когато през разглеждания период от време БПЦ установява чувствителен отлив от редовете на паството си за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя П.
Дънов (обратно пропорционално), нейният върховен административен орган - Светият Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен за нейните позиции в
обществената
среда процес.
Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу ББ и нарастващото му влияние в страната. Особено внимание бива отделено на издателската дейност на БПЦ като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични. В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на Православната църква - "Църковен вестник" и сп. "Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни относно ББ. Успоредно с това биват отпечатвани поредица книги, студии, монографии, статии и пр.
към текста >>
Все пак те създават известна негативна
настройка
спрямо ББ в някои
обществени
кръгове, най-вече в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя П.
Дънов от своя страна приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели и подбудители. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на ББ, както и за предпазване на редовите богомолци от "заблудите" на нововъзникналата така опасна "ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов ред ББ. Цялата гама от изброени начинания, предприети от Православната църква за изненадващо кратко време, не дават особени резултати.
Все пак те създават известна негативна
настройка
спрямо ББ в някои
обществени
кръгове, най-вече в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя П.
Дънов или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже дори и в онези смутни времена понятието "демокрация" и човешките права са означавали нещо в България. Паралелно с гореизброените мерки БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители с оглед придаване на научно-бо- гословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Специална роля в идеологическата битка бива възложена на: Проф. архимандрит Евтимий Сапунджиев - ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет към СУ "Св.
към текста >>
Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази "война" има само един агресор - БПЦ, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет - неоспоримото, абсолютно
обществено
влияние и авторитет и водеща духовна роля.
Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като "секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя П. Дънов. БПЦ проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква (Московската патриаршия) идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на Православната ни църква. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война.
Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази "война" има само един агресор - БПЦ, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет - неоспоримото, абсолютно
обществено
влияние и авторитет и водеща духовна роля.
Има и "справедливо отбраняващ се" - ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството. Защото то не е това, което трябва да бъде. Изневерило е на импулса, вложен в него от Първообраза и Родоначалника му - Спасителя Иисус Христос, и е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие и преходна мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези "придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувство на непогрешимост и вяра само в една истина - собствената, занемареният контакт с редовите християни, фалшивият морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата, и пр., и пр. И така, М.
към текста >>
Дънов и ББ илюзията за масов,
обществен
характер.
Калнев на свой ред се впуска в сражението с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св. Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател - унищожителна критика на Словото и личността на П. Дънов ("Теософията, окултизмът, лъже- учението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" - София, 1921; "Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" - София, 1923; "Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" - София, 1927; "Кои са дъновистите и какво те искат" - София, 1928). От това време са известни и редица други, второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя П.
Дънов и ББ илюзията за масов,
обществен
характер.
Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П. Дънов за предателство спрямо Църквата и българския народ ("Към напредък или пропаст" - 1922). Проф. протопрезвитер Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя П. Дънов духовна общност извън християнството ("Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" - Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 1938-39).
към текста >>
това беше борба за
обществено
влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв поглед ненакърними позиции в
общественото
пространство.
А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много. На второ място - БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на Учителя П. Дънов и евентуално да ги възвърне в лоното на Църквата. Т. е.
това беше борба за
обществено
влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв поглед ненакърними позиции в
общественото
пространство.
Както е известно, освен непосредствено идейните последствия от владеенето на подобни позиции те са свързани неминуемо и с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, БПЦ ни най-малко нямаше намерение да се разделя с нея или дори да я споделя с някакво ново, "еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място - архиереите на Православната църква в България полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т.нар. ерес - учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива.
към текста >>
Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу
обществените
класи" ("Църковен вестник", бр.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор през м. юли 1922 г., в пета точка от дневния ред, БПЦ поставя за разглеждане въпроса за сектите в страната и основно за ББ и учението на П. Дънов. В това отношение съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване целесъобразно и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен вестник", бр.19-20, 1922).
Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу
обществените
класи" ("Църковен вестник", бр.
30, 1922). Въз основа на този текст Петър Дънов е обявен за самоотлъ- чил се от Църквата Христова. От момента на прогласяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. Формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга "Учението на Учителя Дънов" (Й. Истинолюбиви - също литературен псевдоним, 1922).
към текста >>
Затова пък редица последователи на българския духовен Учител вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в
обществената
среда.
По-важните направления на промяната стават видни в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, включително и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и други. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот - това е проблем извън обсега на настоящото изложение. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя П. Дънов е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща - над дребнавите човешки боричкания, които нямат силата да накърнят облика на Небесния Пратеник и неговото учение.
Затова пък редица последователи на българския духовен Учител вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в
обществената
среда.
Като цяло отношението на БПЦ към движението, организирано от Учителя П. Дънов, е напълно логично и обусловено от реалностите на момента. Независимо от крайния негативизъм, който демонстрира Православната ни църква, нейната инициативност в случая по своята сила и размах говори преди всичко за действителното влияние на ББ в страната. Не на шега е заплашен авторитетът на църковната институция, граден векове и дотогава непоклатим в националното съзнание. Популярността на ББ обаче представлява един естествен резонанс на потребности у определени хора и социални прослойки - потребности, които БПЦ не е удовлетворила.
към текста >>
От своя страна Ангел Томов - философ с подчертан
обществен
авторитет и съвременник на Д.
Михалчев - мирогледа на Учителя П. Дънов и на представяното от него учение, Д. Михалчев предлага и свои собствени заключения. Той твърди, че за познавачите на съвременната нему теософия "не може да има никакво съмнение, че теоретичните елементи в мирогледа на Петър Дънов са в своите девет десети едно теософско учение". И ако някой си постави за задача да систематизира тези седем "основни теоретични идеи на дъновизма", той ще открие в тях "една особена теория на развитието", "една философия на световната история (главно точка 4 и 5)", "една мътна пантеистична метафизика (точка 1 и 3)", "една своеобразна теория на познанието (точка 6) и една етика (точка 2 и 7)".
От своя страна Ангел Томов - философ с подчертан
обществен
авторитет и съвременник на Д.
Михалчев - предлага на широката аудитория своята студия "Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (сп. "Философски преглед", 1930, кн. I), която именно предоставя материал на Д. Михалчев за неговия критичен анализ на учението на ББ. За разлика от подчертано негативния тон на своя колега А.
към текста >>
Книгата му "Съвременният
обществен
морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк, предизвикан от докосването на автора до красотата и проникновението на Словото на Учителя П. Дънов.
Съчинението на А. Томов може да бъде възприето като ценен научен принос към философското, антропологическо и етическо осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. В желанието си да допълним картината на научно-богословски- те и философски отзиви и анализи на учението, представено от Учителя П. Дънов, бихме искали да споменем и следните автори, писали по темата: Waniel - също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност).
Книгата му "Съвременният
обществен
морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк, предизвикан от докосването на автора до красотата и проникновението на Словото на Учителя П. Дънов.
Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В. Благодумов - още една фамилия, която подсказва вероятното наличие на псевдоним. Негова е поредицата от брошури под общ наслов "Великото учение" (София, печатница "Задруга"). Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя П. Дънов. Групата на ББ в Казанлък изпраща "Отворено писмо" до архимандрит Евтимий Сапунджиев - тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922).
към текста >>
Става дума за протестантския проповедник и виден
обществен
деец от онази епоха Стоян Ватралски, който предлага на читателската публика у нас изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София ("Кои и какви са белите братя", 1926).
Проследена е органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото на Учителя П. Дънов, подкрепено с цитати от Библията. Заключението на автора е, че "... учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения - непринудена и откровена апология на Новото учение, представено от Учителя на ББ в България, не бихме могли да отминем и още един автор.
Става дума за протестантския проповедник и виден
обществен
деец от онази епоха Стоян Ватралски, който предлага на читателската публика у нас изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София ("Кои и какви са белите братя", 1926).
Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст. Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където "цари идеален ред и чистота" (пос. съч., с. 4-5) и при "общите братски трапези... Петър Дънов - облечен целият в бяло" е "заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от изложените по-горе отзиви и анализи на личността на П.
към текста >>
73.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
 
- Константин Златев
и засягащи отношението на проповядваното от него учение спрямо най-важните елементи от базата и
надстройката
на обществото.
Философите определят това учение като еклектично, теософско и мистично. Християнските богослови - като нехристиянско и анти- църковно. Рационалистите обръщат внимание на неговата подчертана ориентация към непосредствената практика. А ето как самият П. Дънов отговаря на шест въпроса, предявени му официално от държавната власт на 02.10.1937 г.
и засягащи отношението на проповядваното от него учение спрямо най-важните елементи от базата и
надстройката
на обществото.
Въпросите са следните: 1. Относно официалното вероизповедание на държавата и Църквата. 2. Относно държавата, организацията, властите и законите в страната. 3. Относно правораздаването и съдийската колегия. 4. Относно обществения строй в страната.
към текста >>
4. Относно
обществения
строй
в страната.
и засягащи отношението на проповядваното от него учение спрямо най-важните елементи от базата и надстройката на обществото. Въпросите са следните: 1. Относно официалното вероизповедание на държавата и Църквата. 2. Относно държавата, организацията, властите и законите в страната. 3. Относно правораздаването и съдийската колегия.
4. Относно
обществения
строй
в страната.
5. Относно народната българска армия. 6. Относно брака, семейството и морала на страната. Ето и подробния отговор на Учителя П. Дънов, който привеждаме без всякакви изменения: "В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален.
към текста >>
Относно
обществения
строй
в страната нашето желание е било винаги да се подобрява, без ненужни сътресения и всичко да става разумно.
Ние поддържаме еволюцията, онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека - като съвест. Всички примери, които ние сме привеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и изобщо какви да бъдат хората, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никаква умисъл да обидим това, което е добро, разумно, честно и справедливо в съдийската колегия.
Относно
обществения
строй
в страната нашето желание е било винаги да се подобрява, без ненужни сътресения и всичко да става разумно.
Относно Народната българска армия, тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в нея. Каквото казахме за държавата, това включва армията. За военните сме включвали много добри примери. Относно брака - той е най-старият институт в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота.
към текста >>
Преди всичко
обществената
среда се отличава с ниска степен на зрелост в културно отношение.
Около идеите на Учителя П. Дънов се формира общност от идейни последователи, независимо от десетките хиляди "редови" членове на Братството. Това е онази група от няколко десетки личности с университетско образование, които се занимават активно с изложението, разпространението и доразвиването на учението. Този феномен най-малкото по формален признак би могъл да бъде оприличен на философска школа. Като цяло Учителят на ББ в България разгръща своята дейност сред условия, които не са особено благоприятни за успеха на делото му.
Преди всичко
обществената
среда се отличава с ниска степен на зрелост в културно отношение.
Недвусмислени признаци на тази й характеристика са тесногръдата нетърпимост към чуждото мнение и отсъствието на истинска веротърпимост. Социалната атмосфера не предлага подходящи предпоставки за проявата на ярки характери и мащабно новаторство. Родното, българското бива откровено подценявано - за сметка на бързо прогресиращото чуждопоклонничество (специфика на нашия национален манталитет, с която можем спокойно да се "похвалим" и днес, в зората на XXI век и третото хилядолетие). Обществените процеси са белязани със знака на грубостта, безпардонността и откритото насилие, с ниска проба интригантство и публично оклеветяване. Особено последното неведнъж е било отправяно с размаха на мътен лавинообразен поток срещу Учителя П. Дънов.
към текста >>
Обществените
процеси са белязани със знака на грубостта, безпардонността и откритото насилие, с ниска проба интригантство и публично оклеветяване.
Като цяло Учителят на ББ в България разгръща своята дейност сред условия, които не са особено благоприятни за успеха на делото му. Преди всичко обществената среда се отличава с ниска степен на зрелост в културно отношение. Недвусмислени признаци на тази й характеристика са тесногръдата нетърпимост към чуждото мнение и отсъствието на истинска веротърпимост. Социалната атмосфера не предлага подходящи предпоставки за проявата на ярки характери и мащабно новаторство. Родното, българското бива откровено подценявано - за сметка на бързо прогресиращото чуждопоклонничество (специфика на нашия национален манталитет, с която можем спокойно да се "похвалим" и днес, в зората на XXI век и третото хилядолетие).
Обществените
процеси са белязани със знака на грубостта, безпардонността и откритото насилие, с ниска проба интригантство и публично оклеветяване.
Особено последното неведнъж е било отправяно с размаха на мътен лавинообразен поток срещу Учителя П. Дънов. Освен всичко останало той работи сред една порядъчно обезверена интелигенция, сред общество, лишено от идеализъм и дългосрочни цели на развитието си. Пред вид всичко горепосочено резултатите от духовно-културната дейност на Учителя Петър Дънов биха могли да бъдат окачествени без преувеличение като значителни. Безспорните му успехи - в съответствие с оценката на негови съвременници и нашата собствена - се дължат преди всичко на духовно издигнатата му личност, на забележителната му нравственост и извисен интелект, както и на огромното непосредствено въздействие, което той упражнява спрямо своите последователи. Неговият личен живот е в пълна хармония с проповядваното от него учение.
към текста >>
Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на
обществените
везни.
Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен характер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес отвъд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя. Понастоящем, когато страната ни все още преминава през болезнено продължителния и труден процес на демократизация, значимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много. В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П.
Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на
обществените
везни.
И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: личен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резултати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в неговия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото възпитателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло. И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура. 2. Общественият отзвук В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си поставили с настоящото изложение.
към текста >>
2.
Общественият
отзвук
В социална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавинообразно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епоха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъщи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява магическо разковниче за извоюване баланса на обществените везни. И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: личен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резултати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в неговия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото възпитателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло. И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура.
2.
Общественият
отзвук
В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си поставили с настоящото изложение. Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в обществената действителност? " Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат. феномен = явление) би следвало да разбираме такова явление в панорамата на една обществена среда - национална, регионална, континентална, планетарна, - което внася качествено нови елементи в нея, ражда нови критерии за оценка на реалностите, отговаря на водещите импулси на епохата и полага основите за конструктивен градеж, насочен към бъдещето.
към текста >>
Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в
обществената
действителност?
И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: личен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резултати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в неговия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото възпитателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло. И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, отхранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено представлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура. 2. Общественият отзвук В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си поставили с настоящото изложение.
Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в
обществената
действителност?
" Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат. феномен = явление) би следвало да разбираме такова явление в панорамата на една обществена среда - национална, регионална, континентална, планетарна, - което внася качествено нови елементи в нея, ражда нови критерии за оценка на реалностите, отговаря на водещите импулси на епохата и полага основите за конструктивен градеж, насочен към бъдещето. Връзката между духовността и културата също е безспорна, понеже първата създава вътрешните предпоставки за осъществяването ръста на втората, а културата на свой ред изгражда формите, в които се излива и изразява духовността на времето. Без ни най-малко да претендираме за изчерпателност на тези дефиниции, ще си позволим да ги използваме като база за по-нататъшните ни разсъждения.
към текста >>
феномен = явление) би следвало да разбираме такова явление в панорамата на една
обществена
среда - национална, регионална, континентална, планетарна, - което внася качествено нови елементи в нея, ражда нови критерии за оценка на реалностите, отговаря на водещите импулси на епохата и полага основите за конструктивен градеж, насочен към бъдещето.
2. Общественият отзвук В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си поставили с настоящото изложение. Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в обществената действителност? " Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат.
феномен = явление) би следвало да разбираме такова явление в панорамата на една
обществена
среда - национална, регионална, континентална, планетарна, - което внася качествено нови елементи в нея, ражда нови критерии за оценка на реалностите, отговаря на водещите импулси на епохата и полага основите за конструктивен градеж, насочен към бъдещето.
Връзката между духовността и културата също е безспорна, понеже първата създава вътрешните предпоставки за осъществяването ръста на втората, а културата на свой ред изгражда формите, в които се излива и изразява духовността на времето. Без ни най-малко да претендираме за изчерпателност на тези дефиниции, ще си позволим да ги използваме като база за по-нататъшните ни разсъждения. Явленията в духовно-културния живот на обществото са жалони, бележещи неговата зрелост, автентичността на постигнатото към конкретния исторически момент, степента на неговото развитие като самостоятелна, самоподдържаща се система от обекти и субекти на социума. И двете реалии - духовността и културата (независимо дали ги разглеждаме като обособени същности на обществения живот или в тяхната жива взаимовръзка), принадлежат към надстройката на обществения организъм. На пръв поглед те нямат пряк контакт с базата му - съвкупността от производителни сили и производствени отношения.
към текста >>
И двете реалии - духовността и културата (независимо дали ги разглеждаме като обособени същности на
обществения
живот или в тяхната жива взаимовръзка), принадлежат към
надстрой
ката на
обществения
организъм.
Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат. феномен = явление) би следвало да разбираме такова явление в панорамата на една обществена среда - национална, регионална, континентална, планетарна, - което внася качествено нови елементи в нея, ражда нови критерии за оценка на реалностите, отговаря на водещите импулси на епохата и полага основите за конструктивен градеж, насочен към бъдещето. Връзката между духовността и културата също е безспорна, понеже първата създава вътрешните предпоставки за осъществяването ръста на втората, а културата на свой ред изгражда формите, в които се излива и изразява духовността на времето. Без ни най-малко да претендираме за изчерпателност на тези дефиниции, ще си позволим да ги използваме като база за по-нататъшните ни разсъждения. Явленията в духовно-културния живот на обществото са жалони, бележещи неговата зрелост, автентичността на постигнатото към конкретния исторически момент, степента на неговото развитие като самостоятелна, самоподдържаща се система от обекти и субекти на социума.
И двете реалии - духовността и културата (независимо дали ги разглеждаме като обособени същности на
обществения
живот или в тяхната жива взаимовръзка), принадлежат към
надстрой
ката на
обществения
организъм.
На пръв поглед те нямат пряк контакт с базата му - съвкупността от производителни сили и производствени отношения. Но това е вярно, само ако разглеждаме обществената структура в тесните рамки на материалната обусловеност. Идеална по своя характер, надстройката в най-висока степен предопределя вътрешните процеси в базата, създавайки предобразите, идеите и платформите, върху основата на които се трансформират и компонентите на базата. А с това настъпват и радикалните изменения в социалната среда като цяло. И тъй като този лекционен курс е предназначен да изследва духовно-културния феномен "учението на Бялото братство" и мястото на духовно общество "Бяло братство" в българската обществена действителност, наложително е да потърсим приложението на горните теоретически разсъждения към спецификата на тези конкретни реалности.
към текста >>
Идеална по своя характер,
надстройката
в най-висока степен предопределя вътрешните процеси в базата, създавайки предобразите, идеите и платформите, върху основата на които се трансформират и компонентите на базата.
Без ни най-малко да претендираме за изчерпателност на тези дефиниции, ще си позволим да ги използваме като база за по-нататъшните ни разсъждения. Явленията в духовно-културния живот на обществото са жалони, бележещи неговата зрелост, автентичността на постигнатото към конкретния исторически момент, степента на неговото развитие като самостоятелна, самоподдържаща се система от обекти и субекти на социума. И двете реалии - духовността и културата (независимо дали ги разглеждаме като обособени същности на обществения живот или в тяхната жива взаимовръзка), принадлежат към надстройката на обществения организъм. На пръв поглед те нямат пряк контакт с базата му - съвкупността от производителни сили и производствени отношения. Но това е вярно, само ако разглеждаме обществената структура в тесните рамки на материалната обусловеност.
Идеална по своя характер,
надстройката
в най-висока степен предопределя вътрешните процеси в базата, създавайки предобразите, идеите и платформите, върху основата на които се трансформират и компонентите на базата.
А с това настъпват и радикалните изменения в социалната среда като цяло. И тъй като този лекционен курс е предназначен да изследва духовно-културния феномен "учението на Бялото братство" и мястото на духовно общество "Бяло братство" в българската обществена действителност, наложително е да потърсим приложението на горните теоретически разсъждения към спецификата на тези конкретни реалности. А това би било невъзможно, ако не сверим часовниците си с историческите факти (част от които вече изнесохме в т. 1) и не потърсим резултатите от обратната връзка в посока от обществената среда към субектите на разглежданите духовно-културни явления. По време на земната изява на Съществото, известно с историческото име Петър Константинов Дънов, отделните кръгове и прослойки на българската общественост са реагирали по различен начин спрямо организираното от него духовно движение "Бяло братство".
към текста >>
И тъй като този лекционен курс е предназначен да изследва духовно-културния феномен "учението на Бялото братство" и мястото на духовно общество "Бяло братство" в българската
обществена
действителност, наложително е да потърсим приложението на горните теоретически разсъждения към спецификата на тези конкретни реалности.
И двете реалии - духовността и културата (независимо дали ги разглеждаме като обособени същности на обществения живот или в тяхната жива взаимовръзка), принадлежат към надстройката на обществения организъм. На пръв поглед те нямат пряк контакт с базата му - съвкупността от производителни сили и производствени отношения. Но това е вярно, само ако разглеждаме обществената структура в тесните рамки на материалната обусловеност. Идеална по своя характер, надстройката в най-висока степен предопределя вътрешните процеси в базата, създавайки предобразите, идеите и платформите, върху основата на които се трансформират и компонентите на базата. А с това настъпват и радикалните изменения в социалната среда като цяло.
И тъй като този лекционен курс е предназначен да изследва духовно-културния феномен "учението на Бялото братство" и мястото на духовно общество "Бяло братство" в българската
обществена
действителност, наложително е да потърсим приложението на горните теоретически разсъждения към спецификата на тези конкретни реалности.
А това би било невъзможно, ако не сверим часовниците си с историческите факти (част от които вече изнесохме в т. 1) и не потърсим резултатите от обратната връзка в посока от обществената среда към субектите на разглежданите духовно-културни явления. По време на земната изява на Съществото, известно с историческото име Петър Константинов Дънов, отделните кръгове и прослойки на българската общественост са реагирали по различен начин спрямо организираното от него духовно движение "Бяло братство". Пред вид заглавието на настоящата тема от особено значение за разкриване търсените измерения на разглеждания духовно-културен феномен е да проследим резонанса, който предизвикват движението и неговите идеи сред определени сфери на родната интелигенция. Установено е, че двама от най-видните интелектуалци на епохата у нас - Иван Вазов и Стоян Михайловски, са посетили беседа на Учителя П.
към текста >>
По време на земната изява на Съществото, известно с историческото име Петър Константинов Дънов, отделните кръгове и прослойки на българската
общественост
са реагирали по различен начин спрямо организираното от него духовно движение "Бяло братство".
Идеална по своя характер, надстройката в най-висока степен предопределя вътрешните процеси в базата, създавайки предобразите, идеите и платформите, върху основата на които се трансформират и компонентите на базата. А с това настъпват и радикалните изменения в социалната среда като цяло. И тъй като този лекционен курс е предназначен да изследва духовно-културния феномен "учението на Бялото братство" и мястото на духовно общество "Бяло братство" в българската обществена действителност, наложително е да потърсим приложението на горните теоретически разсъждения към спецификата на тези конкретни реалности. А това би било невъзможно, ако не сверим часовниците си с историческите факти (част от които вече изнесохме в т. 1) и не потърсим резултатите от обратната връзка в посока от обществената среда към субектите на разглежданите духовно-културни явления.
По време на земната изява на Съществото, известно с историческото име Петър Константинов Дънов, отделните кръгове и прослойки на българската
общественост
са реагирали по различен начин спрямо организираното от него духовно движение "Бяло братство".
Пред вид заглавието на настоящата тема от особено значение за разкриване търсените измерения на разглеждания духовно-културен феномен е да проследим резонанса, който предизвикват движението и неговите идеи сред определени сфери на родната интелигенция. Установено е, че двама от най-видните интелектуалци на епохата у нас - Иван Вазов и Стоян Михайловски, са посетили беседа на Учителя П. Дънов по времето, когато те са се провеждали в клуба на радикалите (в."Български бранител", бр.108/Х.1939 г., "В стана Изгрева край София"). Патриархът на българската литература Иван Вазов очевидно се е отнасял с уважение към личността на Петър Дънов, наричайки последователите му "добри хора" (свидетелство на поетесата Олга Славчева). В същия период - 1919-1920 г., Константин Величков отишъл на беседа на Учителя на ББ у нас и след това публично заявил за него: "Ние имаме достоен човек - човек, който е проявил характер и достойнство (става въпрос за времето на войната - бел.
към текста >>
Същността на самото движение е разкрита по следния начин: "Като стои върху учението на теософията, пригодено към християнството, това движение ратува за нова духовна култура, която да пресъздаде и обнови народите и цялото човечество, да ги подготви за по-възвишен живот на земята и да им обясни тайните закони, които управляват невидимите светове." В това единствено за този период представително издание включването на статии за ББ, и то с подобна оценка, означава реалното му признание като факт и явление на
обществено
-културния живот.
Разбира се, трактовката на ББ като "религиозно общество" е твърде спорна, но не това е най-важното в случая. Показателен е и фактът, че в "Българска енциклопедия" на Н. Данчов (1936 г.) са посветени специални статии на Петър Дънов и Бялото братство. Учителят П. Дънов е наречен "основател на българското духовно движение "Бяло братство" и е оценен като "вдъхновен и увлекателен проповедник".
Същността на самото движение е разкрита по следния начин: "Като стои върху учението на теософията, пригодено към християнството, това движение ратува за нова духовна култура, която да пресъздаде и обнови народите и цялото човечество, да ги подготви за по-възвишен живот на земята и да им обясни тайните закони, които управляват невидимите светове." В това единствено за този период представително издание включването на статии за ББ, и то с подобна оценка, означава реалното му признание като факт и явление на
обществено
-културния живот.
През 1926 г. видният евангелистки деец, писател и публицист Стоян Ватралски присъства на събора на Братството и публикува впечатленията си в очерк под заглавие "Кои и какви са белите братя". Той смята Учителя П. Дънов за фактор от общобългарско значение, който може да бъде сравнен само с Махатма Ганди, и посочва за това две основни причини: 1) неговото силно прихватливо учение; и 2) неговите добри, предани ученици, т. е. характера, който той е възпитал у тях (Ст.
към текста >>
Тъжната истина е, че българската
общественост
все още не е достатъчно запозната с истината за Учителя на ББ у нас и за създадената от него духовна общност.
Дънов и ББ. Напротив, неговият духовно-езотеричен раздел буквално е наводнен с този род литература. Издателствата, които отпечатват книги и периодични издания с такова съдържание, отдавна надхвърлят първата десетица от числовия ред. Ала от гледна точка на изследваната тук тема по-важно е какво казват другите, т. е. външните за ББ личности и организации, за белите братя и сестри и техния духовен Учител Петър Дънов.
Тъжната истина е, че българската
общественост
все още не е достатъчно запозната с истината за Учителя на ББ у нас и за създадената от него духовна общност.
Все още битуват схващания и оценки, натрапени през тоталитарната епоха, а и отпреди нея - когато Православната църква в България е воювала открито срещу движението и неговия водач. Все още мнозина възприемат духовното общество "Бяло братство" като секта - тоест като организация извън християнската Църква, едва ли не с антицърковна идеология и практика. Но, слава Богу, има и изключения. Ето и две от тях. 1) Издателска къща "Кибеа" (едно от най-авторитетните и популярни издателства в страната, с подчертан вкус към духовната проблематика и с публикувани до момента десетки бестселъри в тази област) пусна през 1997 г.
към текста >>
По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на
обществен
идеал живота за Цялото.
Дънов) усеща, че загубената вяра не е просто вид атеизъм, а липса на обединяваща ръководна идея, която дава смисъл на живота на народа, на нацията. Вижда безсилието и краха на националните идеали, рисковете и опасностите, които крият социалните движения и идеи. И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивидуалност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот." Визирайки широката "социална, професионална и географска пъстрота на ББ", авторът на статията установява, че Учителят П. Дънов "е намерил онзи общ език и общ път, от които българите са се нуждаели и се нуждаят".
По този път на разсъждения изкристализира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на
обществен
идеал живота за Цялото.
Сиреч събирането на "плодовете на една вяра, която може да промени живота". За българския народ, живял векове в условията на робство, Учителят П. Дънов формулира тази вяра "ясно, разбираемо и привлекателно": "Искам да оставя у вас мисълта да бъдете винаги свободни по ум, сърце и душа." 2) През същата 1997 г. издателство "Репортер" пуска от печат друга книга с подобно съдържание.
към текста >>
Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в
обществено
-културния ни живот като непривично и странно за него явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависимост от точката на наблюдение.
Дънов биха могли да бъдат определени като бели лястовички върху изпъстрения с най-разнообразна палитра цветове небосклон на българската духовност и култура. Небосклон, все още нелишен и от тъмните облаци на скудоумието, откровената посредственост и добре премерената, егоистично обоснована враждебност към инакомислието. Обстоятелството, че този титан на Божествената Любов, Мъдрост и Истина вече получава признание на най-високо научно, академично и историко-културно равнище, не може да бъде отминато без съответната доза надежда за бъдещето. Надежда, че колосалното му Дело рано или късно ще бъде оценено по достойнство и в собствената му родина, а не само от страна на милионите му последователи навред по планетата. В заключение - анализът на резонанса от учението на Учителя П.
Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в
обществено
-културния ни живот като непривично и странно за него явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависимост от точката на наблюдение.
Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението. В по-общ план то е признак на една патриархална консервативност, на страх от "различното", което е насочено към разкрепостяване на традиционното мислене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип. Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на културата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любопитство към новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност. Но така и не се стига - и все още не се е стигнало - до разбиране и положително отношение в голям, национален мащаб, до оценяването му като оригинална и по своему полезна изява на културата ни в разглеждания период, както и в нашата съвременност. Подобна обществена позиция спрямо ББ и неговия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за промяна на статуквото от страна на белите братя и сестри.
към текста >>
Подобна
обществена
позиция спрямо ББ и неговия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за промяна на статуквото от страна на белите братя и сестри.
Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в обществено-културния ни живот като непривично и странно за него явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависимост от точката на наблюдение. Показателно за цялостното състояние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението. В по-общ план то е признак на една патриархална консервативност, на страх от "различното", което е насочено към разкрепостяване на традиционното мислене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип. Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на културата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любопитство към новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност. Но така и не се стига - и все още не се е стигнало - до разбиране и положително отношение в голям, национален мащаб, до оценяването му като оригинална и по своему полезна изява на културата ни в разглеждания период, както и в нашата съвременност.
Подобна
обществена
позиция спрямо ББ и неговия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за промяна на статуквото от страна на белите братя и сестри.
Този резултат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията към национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно историческо развитие. По размаха на дейността си и броя на последователите си духовното общество "Бяло братство", създадено от Учителя П. Дънов, безспорно се очертава като най-мощното от сходните нему движения и школи - теософи, толстоисти, спиритисти, антропософи и т. н. Неговата отличителна черта е наблягането върху практиката - личното самоусъвършенстване на всеки по отделно и братските взаимоотношения в общността. Без съмнение от особена важност е и огромният авторитет на самия Петър Дънов, който привлича хората с това, че реализира идеите си на дело.
към текста >>
По този начин Бялото братство успява да запълни онази празнота в
общественото
съзнание, която останалите религиозни и духовни общности - и преди всичко Българската православна църква - не съумяват да оползотворят.
Този резултат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията към национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно историческо развитие. По размаха на дейността си и броя на последователите си духовното общество "Бяло братство", създадено от Учителя П. Дънов, безспорно се очертава като най-мощното от сходните нему движения и школи - теософи, толстоисти, спиритисти, антропософи и т. н. Неговата отличителна черта е наблягането върху практиката - личното самоусъвършенстване на всеки по отделно и братските взаимоотношения в общността. Без съмнение от особена важност е и огромният авторитет на самия Петър Дънов, който привлича хората с това, че реализира идеите си на дело.
По този начин Бялото братство успява да запълни онази празнота в
общественото
съзнание, която останалите религиозни и духовни общности - и преди всичко Българската православна църква - не съумяват да оползотворят.
Като резултат от този процес на самоизява движението на Учителя П. Дънов създава и осъществява един алтернативен социално-културен и духовен модел.
към текста >>
74.
XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
 
- Константин Златев
На
обществеността
бе последователно внушавано, че триото "реформатори" - Андрей Луканов, Петър Младенов и Добри Джуров (понастоящем и тримата покойници), е в основата на радикално обновление на БКП, в частност, и на обществото, като цяло.
За споменатия 42-годишен период не е отпечатана нито една беседа на Учителя П. Дънов, печатницата на движението е закрита и пр. 2. Съвременно състояние на Бялото братство в България На 10.11.1989 г. очевидно вече неудобният за комунистическата върхушка в България Тодор Живков (особено на фона на перестройката в тогавашния СССР, осъществявана със замах от Михаил Горбачов) бе отстранен от поста на държавен глава и бе заменен от по-приемливия Петър Младенов.
На
обществеността
бе последователно внушавано, че триото "реформатори" - Андрей Луканов, Петър Младенов и Добри Джуров (понастоящем и тримата покойници), е в основата на радикално обновление на БКП, в частност, и на обществото, като цяло.
В същност случилото се на горепосочената дата бе охарактеризирано твърде сполучливо от по-трезво мислещите и с подчертана демократична настройка на съзнанието наблюдатели като дворцов преврат на върха, който твърде несполучливо имитира цялостна демократична промяна в България. Независимо от доста умело разиграния от властимащите сценарий ходът на неизбежните в исторически план преобразувания не можеше да бъде спрян. Наред с установения в страната политически плурализъм рязко нахлу и струята на промяната в областта на религията и духовните общности - резултат от естествено наложилия се религиозен плурализъм. В тази благоприятна за възстановяване на статуквото ситуация активна група от последователи на Учителя П. Дънов се зае да възвърне изгубените през периода на тоталитарния режим позиции на движението.
към текста >>
В същност случилото се на горепосочената дата бе охарактеризирано твърде сполучливо от по-трезво мислещите и с подчертана демократична
настройка
на съзнанието наблюдатели като дворцов преврат на върха, който твърде несполучливо имитира цялостна демократична промяна в България.
Дънов, печатницата на движението е закрита и пр. 2. Съвременно състояние на Бялото братство в България На 10.11.1989 г. очевидно вече неудобният за комунистическата върхушка в България Тодор Живков (особено на фона на перестройката в тогавашния СССР, осъществявана със замах от Михаил Горбачов) бе отстранен от поста на държавен глава и бе заменен от по-приемливия Петър Младенов. На обществеността бе последователно внушавано, че триото "реформатори" - Андрей Луканов, Петър Младенов и Добри Джуров (понастоящем и тримата покойници), е в основата на радикално обновление на БКП, в частност, и на обществото, като цяло.
В същност случилото се на горепосочената дата бе охарактеризирано твърде сполучливо от по-трезво мислещите и с подчертана демократична
настройка
на съзнанието наблюдатели като дворцов преврат на върха, който твърде несполучливо имитира цялостна демократична промяна в България.
Независимо от доста умело разиграния от властимащите сценарий ходът на неизбежните в исторически план преобразувания не можеше да бъде спрян. Наред с установения в страната политически плурализъм рязко нахлу и струята на промяната в областта на религията и духовните общности - резултат от естествено наложилия се религиозен плурализъм. В тази благоприятна за възстановяване на статуквото ситуация активна група от последователи на Учителя П. Дънов се зае да възвърне изгубените през периода на тоталитарния режим позиции на движението. И на 13.11.1990 г.
към текста >>
2) възпитаване на личността в здрав личен и
обществен
морал;
И ето че вече петнадесет години ББ у нас води нормален вътрешен и външен живот на територията на България и отвъд границите на страната. Ето някои от конкретните цели на обществото, извлечени от неговия Устав: - да спомага за изучаването на християнското учение така, както то е проповядвано от Учителя Петър Дънов; - да подпомага духовното и нравственото развитие на членовете си със средствата на науката, изкуствата и знанията на прогресивните философски идеи, насочени към: 1) обединяване на хората върху (основата на) принципите на Любовта, Мъдростта и Истината;
2) възпитаване на личността в здрав личен и
обществен
морал;
3) укрепване на идеите за здраво и хармонично семейство, за отглеждане на физически здрави и нравствено изградени деца; 4) подпомагане развитието на духовните сили и заложби чрез се- беконтрол, трезвеност и природосъобразен живот на членовете си; 5) съдействие за утвърждаване идеите на ББ за братство и свобода на личността - без оглед на пол, расова и политическа принадлежност, обществено и социално положение и имотно състояние; - в рамките на дейността на ББ не могат да се развиват и пропагандират политически дейности и идеи и други подобни. Към настоящия момент (м.
към текста >>
5) съдействие за утвърждаване идеите на ББ за братство и свобода на личността - без оглед на пол, расова и политическа принадлежност,
обществено
и социално положение и имотно състояние;
- да подпомага духовното и нравственото развитие на членовете си със средствата на науката, изкуствата и знанията на прогресивните философски идеи, насочени към: 1) обединяване на хората върху (основата на) принципите на Любовта, Мъдростта и Истината; 2) възпитаване на личността в здрав личен и обществен морал; 3) укрепване на идеите за здраво и хармонично семейство, за отглеждане на физически здрави и нравствено изградени деца; 4) подпомагане развитието на духовните сили и заложби чрез се- беконтрол, трезвеност и природосъобразен живот на членовете си;
5) съдействие за утвърждаване идеите на ББ за братство и свобода на личността - без оглед на пол, расова и политическа принадлежност,
обществено
и социално положение и имотно състояние;
- в рамките на дейността на ББ не могат да се развиват и пропагандират политически дейности и идеи и други подобни. Към настоящия момент (м. май 2005 г.) членовете на ББ в България наброяват няколко десетки хиляди. Не е възможно да се посочи точната цифра поради липсата на утвърден списъчен състав, както и на формални актове и процедури за членство в движението. Показателно е, че централното в живота и дейността на ББ събитие - летният лагер в района на Седемте Рилски езера (особено за празника на Братството, отбелязван на 19 август) - като правило събира около 2 000 членове и симпатизанти от цялата страна и чужбина.
към текста >>
Центровете на общение на ББ за вътрешен организационен живот и за външни изяви и контакти с
обществеността
са:
Според Устава Братството представлява сбор от членовете му, организирани в братски групи. Ръководството на ББ се осъществява от: 1. Върховен съвет (Общо събрание) - състои се от ръководителите на братските групи в страната и Братския съвет на ББ. 2. Братски съвет (Управителен съвет) - изпълнителен орган с председател, заместник-председател, касиер и членове. - Контролно-финансова комисия - в състав от председател и двама членове; следи за законността при управлението, стопанисването и изразходването на братското имущество.
Центровете на общение на ББ за вътрешен организационен живот и за външни изяви и контакти с
обществеността
са:
- Братският дом (София, ул. "Генерал Щерю Атанасов" №6), където се провеждат по график лекции, сказки, беседи, курсове по езотерични науки, концерти, четене Словото на Учителя П. Дънов и др. Всички братски групи по места - най-вече в по-големите градове на страната - имат своите центрове (седалища), където е концентрирана дейността им и където предимно общуват с външни за Братството лица. - Местата за изпълнение (игра) на Паневритмия - аналогично всяка братска група е избрала подобно място на територията на съответното населено място или в непосредствена близост до него.
към текста >>
- изясняване на
обществеността
същността, целите и задачите на ББ;
ученици и военнослужещи (потенциални среднисти и висшисти). Най-важните направления в своето настоящо и бъдещо развитие ББ вижда в: - най-важната задача - разпространение и популяризиране на учението на Учителя П. Дънов у нас и зад граница; Най-характерното е, че учението на ББ в съвременните условия (според свидетелството на българския духовен Учител) няма да се разпространява само и толкова по пътя на проповядването и афиширането (традиционни методи от най-древни времена), а преди всичко чрез живия личен пример на тези, които са го приели в сърцето си и го осъществяват в живота си.
- изясняване на
обществеността
същността, целите и задачите на ББ;
- масовизиране на Братството, привличане на все повече нови членове (но не по пътя на агитацията и рекламата, а чрез личен пример и осмислено убеждение); - търсене на нови форми за общуване с хората - диференцирано според възрастта, интелекта, професията и другите социални характеристики; - разширяване на издателската дейност; - решителен ръст в превеждането на Словото на Учителя П. Дънов на най-важните чужди езици и разпространението му в чужбина;
към текста >>
- извеждане и обосноваване идеите на Браството сред световната
общественост
, вкл.
- усъвършенстване на традиционните форми - семинари, конференции, концерти, братски срещи и т. н.; - разширяване кръга на ангажираните при организиране на концертите, Паневритмията, беседите и лекциите на ББ; - разгръщане на всички тези прояви за максимално широка публика (аудитория); - разширяване на музикалната дейност чрез братските хорове, концертите, индивидуалните и групови прояви на вокалисти и инструменталисти към ББ, вкл. турнета зад граница;
- извеждане и обосноваване идеите на Браството сред световната
общественост
, вкл.
чрез изявите на музиканти, компетентни лектори и др.; - по-тесни връзки с чуждестранните структури на ББ. Основен принцип в дейността на ББ: Учението на Учителя Петър Дънов да се излага достъпно за всички! В рамките на издателската дейност на ББ от м. март 1990 г.
към текста >>
75.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
 
- Константин Златев
Преди повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище „Светлина“ във Варна един неизвестен на
обществеността
млад българин изнася беседа пред благотворителното дружество „Майка“ (по-късно преименувано на „Милосърдие“).
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
Преди повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище „Светлина“ във Варна един неизвестен на
обществеността
млад българин изнася беседа пред благотворителното дружество „Майка“ (по-късно преименувано на „Милосърдие“).
Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. Ако авторът на текста ў бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко – авторът му. Беседата е със заглавие „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“. Изнесена е от Петър Константинов Дънов – българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието.
към текста >>
Позволяваме си да твърдим, че на практика Възванието е визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната
общественост
.
последователно проучване и тълкуване на Възванието. Ще подложим съдържанието на текста на аналитично разглеждане, подкрепено с цитати от него. В съвременната действителност при среща на двама непознати, особено в деловите взаимоотношения, вместо да се изразходва дълго време за опознаване, хората си разменят визитни картички. На тях фигурира името на притежателя, неговият адрес и телефон, професионална квалификация и длъжност в съответна организация, напоследък – и номер на факс и/или код на електронна поща. На минимална площ (една визитка е само няколко квадратни сантиметра) бива разположена оптимална по обем информация.
Позволяваме си да твърдим, че на практика Възванието е визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната
общественост
.
Учителят на Бялото братство (ББ) у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието ў – публична лекция в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Възванието – село Николаевка (бившето село Хадърча). Още в заглавието на текста („Призвание към народа ми ...“) Учителят П. Дънов нарича българите свой народ. От това следва, че той е свързал своето Божествено служение през вековете с историческата съдба на българския народ, с неговото духовно-нравствено развитие (за което ще стане дума и по-долу).
към текста >>
Със следващите си думи Учителят на ББ подчертава, че е нужна специална вътрешна
настройка
на човешката личност, за да приеме Новото, което завладява света: „Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов.
Тук той визира ново качествено състояние на човешкото съзнание, отговарящо на нови условия върху Земята, на прилив от нови енергии с космически произход. Учителят П. Дънов нарича това предстоящо, вече актуално в наше време, състояние на земната ноосфера „тринадесетата сфера“. В Библията (Новия Завет) е използван за същото изразът „ново небе и нова земя“ (II Петр. 3:13) – в широк смисъл; в тесен смисъл този израз се отнася до състоянието на нашата планета и на човечеството след Второто пришествие на Иисус Христос и Страшния съд.
Със следващите си думи Учителят на ББ подчертава, че е нужна специална вътрешна
настройка
на човешката личност, за да приеме Новото, което завладява света: „Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов.
Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.“ Това е призив на Учителя Беинса Дуно да се преборим със старото у себе си и да дадем път на новите импулси, носещи пресътворение на всичко съществуващо. На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание – прехода в планетарен мащаб към Новата Култура на VI раса? – „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност!
към текста >>
Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови
обществени
идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П.
Според Учителя на ББ у нас верността е първото условие за победа на Новото учение в глобален план. По този повод той казва: „Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар.“ По-нататък авторът на Възванието се спира на необходимостта от кардинална промяна в нравствените устои на обществото: „Този народ има вопиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички Негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта – взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.“ Следователно за осъществяването на крайната цел са нужни нови
обществени
идеали, произтичащи от вечните Божествени принципи, вложени от Твореца в Битието още от неговото сътворение и представени на първи план в Словото на Учителя П.
Дънов: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Ала преди да пристъпим напред, към Новото, е задължителна преоценката на стойностите: „Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.“ В следващите редове Учителят на ББ в България прави безпощадно точен анализ на ситуацията в света: „Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.“ Светът е потънал до най-ниската точка на инволюцията – в него царуват насилието, алчността, егоизмът, корупцията и деморализацията. В същото време липсата на разбиране и съпричастие спрямо повелите на Небето неизбежно ще предизвика фатален край: „Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди.“ Съпротивата срещу Божия план за Земята, срещу могъщия поток на обновлението би била гибелна за носителите си, предупреждава просветленият духовен Наставник. Впоследствие той изяснява основата на своите взаимоотношения с българския народ: „Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината.
към текста >>
Учителят на ББ у нас предупреждава сериозно и водачите на българския народ от всички сфери на
обществения
живот: „Обръщам се към вас сега, мои служители, водители и учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа ми, който съм ви поверил.
Дънов относно колосалния залог, пред който са изправени България и нейните най-достойни синове и дъщери: „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви, и от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите ми (курсивът мой – К.З.).“ Ако българският народ приеме, запази и разпространи Словото, той ще изкупи докрай негативната си национална карма и ще направи огромна крачка напред по пътя на своето духовно-нравствено развитие и израстване. Ако се съпротивлява, възмездието ще бъде страшно – не защото Бог го иска, а понеже към стария дълг ще бъде прибавен нов, още по-голям. Т.е. духовната мисия на България в съвременната епоха просто няма алтернатива. Такова е действието на обективните космически закони.
Учителят на ББ у нас предупреждава сериозно и водачите на българския народ от всички сфери на
обществения
живот: „Обръщам се към вас сега, мои служители, водители и учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа ми, който съм ви поверил.
Престанете от лошите си пътища, време е за вас да поразмислите, водете народа ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставате развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на множество злини. Поразмислете, догде е време, защото иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите.“ Последните думи на Учителя П.
към текста >>
Каква е по-нататъшната съдба на Възванието, след като то вече е станало достояние на българската
общественост
на 08.10.1898 г.
Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между славяните, но те няма да го разпънат, както направиха евреите.“ Цитираното по-горе изявление на българския Учител на ББ, както и духът, и цялостното звучене на Възванието, ни дават право да заключим, че физическото същество, историческата личност Петър Константинов Дънов, Учителят с духовно име Беинса Дуно наистина е еманация (проявление, излъчване) на една велика Същност от Божествения свят, оставила в езотеричната история на човечеството знак за присъствието си под няколко различни названия. Разбира се, най-яркият аргумент за еволюционния ранг на Великия Посветен Беинса Дуно е концентриран в силата и размаха на Словото му, съдържащо безспорно заряда да обнови света към жадуваното извисяване, в дълбините на окултната му музика, във възраждащата енергия и красота на Паневритмията – космическия Танц на живота, стълбица между Небето и Земята. Не на последно място, Петър Дънов, Учителят на Любовта, доказва себе си и чрез личния си пример – един живот в безупречна чистота, открит винаги за всички, струящ светлина и упование за търсещите в Духа, живот-образец, живот – въплъщение на собственото му Учение.
Каква е по-нататъшната съдба на Възванието, след като то вече е станало достояние на българската
общественост
на 08.10.1898 г.
в гр. Варна? Според разказите на съвременници и очевидци първоначално Учителят П. Дънов имал идеята този Призив да бъде изпратен в Народното събрание, за да бъде прочетен пред депутатите. Впоследствие, по неизвестни за нас причини, той се отказал от това си намерение. Неговите последователи настоявали Възванието да бъде отпечатано, за да го съхранят и използват при необходимост.
към текста >>
76.
II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА
 
- Константин Златев
Понастоящем живеем в епоха, преходна в глобален мащаб, разтърсваща и обновяваща всички елементи на
общественото
устройство
.
II. ОБРАЗОВАНИЕТО В НОВАТА ЕПОХА Ние, хората, сме едновременно свидетели на и участници в световната драма.
Понастоящем живеем в епоха, преходна в глобален мащаб, разтърсваща и обновяваща всички елементи на
общественото
устройство
.
Икономика, политика, техника, духовност, култура, морал и пр. се променят ежедневно, буквално пред очите ни. Но най-важното в случая е, че всички изброени аспекти на прехода са неизбежно свързани с промяна в човешкото мислене и поведение. Или, казано по-точно: новото мислене изисква и кристализира ново поведение, ново отношение към действителността и към самия себе си. Понеже промяна на света без промяна на личността е невъзможна.
към текста >>
Въз основа на всичко изнесено дотук стигаме до заключението, че
общественото
съзнание у нас трябва да бъде подпомогнато, за да узрее постепенно у него идеята за необходимостта от образователна реформа.
Освен изброените пет принципа в съвременното образование е необходимо да заемат подобаващото им се място: музиката, Паневритмията, ново отношение към мисията на майката, природосъобразният начин на живот, разнообразни форми на извънкласна работа и занимания, повишени критерии към личността на учителя, конструктивен подход към решаването на най-парливите проблеми на съвремието (напр., наркомания, проституция, тероризъм, безработица, екологическа криза и т.н.). Новата Култура на изгряващата VI раса няма да се превърне в реалност, докато тя не завоюва обширно пространство в съзнанието на подрастващите – учениците от българското училище, децата и младежите от целия свят. Българският народ от своя страна няма да успее да изпълни духовната си мисия в нашата епоха на грандиозен преход (включително и свещените повели на Учителя Беинса Дуно), ако не създаде училището на Новата Култура. Кълновете на мирогледа на новата раса следва да бъдат посаждани внимателно, търпеливо и всеотдайно в детските души от онези, които вече са се самоопределили като ученици на Светлината и всемирната Любов и справедливост. Задачата очевидно никак не е лека, но затова пък колко благодатни плодове обещава нейното изпълнение!
Въз основа на всичко изнесено дотук стигаме до заключението, че
общественото
съзнание у нас трябва да бъде подпомогнато, за да узрее постепенно у него идеята за необходимостта от образователна реформа.
Тук предлагаме схема на възможен алгоритъм за реализиране на образователна реформа в България: I етап: Подготовка на преподаватели – в съответствие с образователните и педагогически принципи и методи в Словото на Учителя П. Дънов, които вече изложихме съвсем накратко по-горе, и при заимстване на всичко най-ново, най-прогресивно в тази сфера от нашата съвременност, както и на традиционни ценности, преминали проверката на времето (включително постиженията на други духовно-философски учения и школи). Великите Учители на човечеството ни предоставят принципите, т.е. жалоните по Пътя и неговата Цел, а ние сме свободни да изберем средствата, с които да изминем Пътя.
към текста >>
III етап: Създаване на експериментално училище, което да докаже предимствата на новия вид обучение пред българската
общественост
.
Великите Учители на човечеството ни предоставят принципите, т.е. жалоните по Пътя и неговата Цел, а ние сме свободни да изберем средствата, с които да изминем Пътя. Няма ограничения за този, който желае искрено да работи за Бога! II етап: Изготвяне на методология и програма на обучението. Препоръчително е за тази цел да бъде съставена смесена комисия от педагози и преподаватели от страната, учени и специалисти, високо квалифицирани в своята област, отворени за всичко ново, с позитивно отношение към духовното наследство и хилядолетната мъдрост на човешкия род.
III етап: Създаване на експериментално училище, което да докаже предимствата на новия вид обучение пред българската
общественост
.
Предвид огромните трудности за осъществяването на идеята в този ў вид може да се започне с по-краткотрайни занимания с децата (по време на ваканции, празници и пр.) при максимално свободни форми на общуване, с което да бъдат поставени основите за истинско училище на новата планетарна култура. Огромни и реални надежди вдъхва взетото през 2005 г. от ръководството на Духовно общество „Бяло братство“ решение за създаване на братско училище. В перспектива то би могло да прерасне в комплексно учебно заведение, предлагащо не само начално, основно и средно, но и висше образование. Естествено, в него ще бъдат въплътени на практика образователните и възпитателни идеи, принципи и методи на Учителя П. Дънов.
към текста >>
При успех на това толкова мащабно начинание то неминуемо ще се превърне в образец за българската
общественост
(а и не само за нея!), който да положи началото на повсеместна образователна реформа.
Предвид огромните трудности за осъществяването на идеята в този ў вид може да се започне с по-краткотрайни занимания с децата (по време на ваканции, празници и пр.) при максимално свободни форми на общуване, с което да бъдат поставени основите за истинско училище на новата планетарна култура. Огромни и реални надежди вдъхва взетото през 2005 г. от ръководството на Духовно общество „Бяло братство“ решение за създаване на братско училище. В перспектива то би могло да прерасне в комплексно учебно заведение, предлагащо не само начално, основно и средно, но и висше образование. Естествено, в него ще бъдат въплътени на практика образователните и възпитателни идеи, принципи и методи на Учителя П. Дънов.
При успех на това толкова мащабно начинание то неминуемо ще се превърне в образец за българската
общественост
(а и не само за нея!), който да положи началото на повсеместна образователна реформа.
IV етап: Подготвяне и спечелване на общественото мнение – разгласяване на идеята чрез масмедиите, провеждане на семинари и конференции по темата (включително с международно участие), създаване на филм за новото българско училище, изработване на Интернет-страница за постоянно постъпваща информация и обратна връзка и т.н. V етап: Осъществяване на законодателна инициатива за провеждане на образователна реформа в България – при ангажиране на оптимален брой авторитетни обществени организации и личности, които обосновано да подкрепят и защитават идеята. Изложената тук последователност на инициативите не е задължителна, а някои от дейностите може да протичат и успоредно. Даваме си ясна сметка, че окончателната реализация е въпрос на години, може би дори на десетилетия. Нашият дълг е да започнем.
към текста >>
IV етап: Подготвяне и спечелване на
общественото
мнение – разгласяване на идеята чрез масмедиите, провеждане на семинари и конференции по темата (включително с международно участие), създаване на филм за новото българско училище, изработване на Интернет-страница за постоянно постъпваща информация и обратна връзка и т.н.
Огромни и реални надежди вдъхва взетото през 2005 г. от ръководството на Духовно общество „Бяло братство“ решение за създаване на братско училище. В перспектива то би могло да прерасне в комплексно учебно заведение, предлагащо не само начално, основно и средно, но и висше образование. Естествено, в него ще бъдат въплътени на практика образователните и възпитателни идеи, принципи и методи на Учителя П. Дънов. При успех на това толкова мащабно начинание то неминуемо ще се превърне в образец за българската общественост (а и не само за нея!), който да положи началото на повсеместна образователна реформа.
IV етап: Подготвяне и спечелване на
общественото
мнение – разгласяване на идеята чрез масмедиите, провеждане на семинари и конференции по темата (включително с международно участие), създаване на филм за новото българско училище, изработване на Интернет-страница за постоянно постъпваща информация и обратна връзка и т.н.
V етап: Осъществяване на законодателна инициатива за провеждане на образователна реформа в България – при ангажиране на оптимален брой авторитетни обществени организации и личности, които обосновано да подкрепят и защитават идеята. Изложената тук последователност на инициативите не е задължителна, а някои от дейностите може да протичат и успоредно. Даваме си ясна сметка, че окончателната реализация е въпрос на години, може би дори на десетилетия. Нашият дълг е да започнем. Ако сме напълно безкористни и готови на саможертва, съчетали ентусиазъм с компетентност и брилянтна организация, Небето само ще ни изпрати тези, които да продължат започнатото от нас.
към текста >>
V етап: Осъществяване на законодателна инициатива за провеждане на образователна реформа в България – при ангажиране на оптимален брой авторитетни
обществени
организации и личности, които обосновано да подкрепят и защитават идеята.
от ръководството на Духовно общество „Бяло братство“ решение за създаване на братско училище. В перспектива то би могло да прерасне в комплексно учебно заведение, предлагащо не само начално, основно и средно, но и висше образование. Естествено, в него ще бъдат въплътени на практика образователните и възпитателни идеи, принципи и методи на Учителя П. Дънов. При успех на това толкова мащабно начинание то неминуемо ще се превърне в образец за българската общественост (а и не само за нея!), който да положи началото на повсеместна образователна реформа. IV етап: Подготвяне и спечелване на общественото мнение – разгласяване на идеята чрез масмедиите, провеждане на семинари и конференции по темата (включително с международно участие), създаване на филм за новото българско училище, изработване на Интернет-страница за постоянно постъпваща информация и обратна връзка и т.н.
V етап: Осъществяване на законодателна инициатива за провеждане на образователна реформа в България – при ангажиране на оптимален брой авторитетни
обществени
организации и личности, които обосновано да подкрепят и защитават идеята.
Изложената тук последователност на инициативите не е задължителна, а някои от дейностите може да протичат и успоредно. Даваме си ясна сметка, че окончателната реализация е въпрос на години, може би дори на десетилетия. Нашият дълг е да започнем. Ако сме напълно безкористни и готови на саможертва, съчетали ентусиазъм с компетентност и брилянтна организация, Небето само ще ни изпрати тези, които да продължат започнатото от нас. Дилемата пред нас е: или в крак с времето, или догонващи времето!
към текста >>
77.
V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ
 
- Константин Златев
Защото служи на Бога.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на
общественото
съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух.
В този ред на разсъждения става ясна и заключителната реплика на българския духовен Учител: „... Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и аз сме фикция. Реалност е само Бог.“ Пратеникът на Небето, духовният Учител е най-верният, най-преданият Служител на Бога. И понеже „Бог е Любов“ (I Йоан 4:8,16), „Учителят не служи на преходното. Той служи на Любовта!
Защото служи на Бога.“ Неговото служение се отличава с определена цел, продиктувана от конкретния исторически и космически момент, от равнището на
общественото
съзнание и най-актуалната за съответната епоха задача на планетарната общност на Разума: „Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божий е изпратен със специална мисия на Земята.“ А да бъдеш Помазаник на Бога, означава Той да те е изпълнил със Своята непобедима мощ, да те е подготвил за осъществяването на онази част от Своя План, за която именно ти си най-подходящият изпълнител: „Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух.
Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителства. Защото ще престъпи Божествения закон“ (Учителят П. Дънов). Всяка изява на автентичен духовен Учител оказва въздействие не само върху общността от хора, сред които е въплътен той. По принцип тя има универсален характер, т.е. вълните (или вибрациите) на неговото проявление в плът се разпростират във всички направления и достигат и най-отдалечените кътчета на Вселената: „...Учителят, който е една колективна единица, отразява живота на целия Космос; и ... неговият живот от своя страна има отражение в целия Космос.“ Колективната единица в цитирания пасаж означава, че всяко материално въплъщение на такъв Учител представлява групова проява на цяла плеяда напреднали души.
към текста >>
Те познават вътрешните закони на Природата, познават
устройството
на света, познават
устройството
на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение.
За останалите пътят е отворен и ги зове да опитват отново и отново. По този точно път вече са минали Учителите. За тях няма тайни нито в света, нито в човешката душа. Един от техните най-достойни Събратя рисува образа им така: „Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и Божествен свят и са имали откровението на целия Космос.
Те познават вътрешните закони на Природата, познават
устройството
на света, познават
устройството
на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение.
Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие“ (Учителят П. Дънов). Пътят на ученичеството не е единствен. И Учителите също продължават да се учат. Но при други условия, в други области на Битието.
към текста >>
Никога не нарушава
обществения
ред.
Той е напълно естествен в поведението си, във всичките си външни прояви. Не изисква обещания и клетви от последователите си. Прекланя се пред свещената неприкосновеност на свободната воля. Никога не избързва, нищо не пресилва, винаги е антипод на всяка крайност и фанатизъм. Учителят не се нуждае от одобрението на никого, нито пък от реклама за дейността си.
Никога не нарушава
обществения
ред.
Най-адекватната му визитна картичка е собственият му живот. Истинският Учител винаги влиза през вратата, а не прескача през оградата. Той не върви пред следовниците си, а ги придружава по пътя им към съвършенството. На всекиго говори на собствения му език. На злото неизменно отвръща с добро.
към текста >>
Заради мен не желая никой да страда.“ Познавайки великолепно психологическата
настройка
на средния човек, Учителят на Новата Култура на VI раса не рискува да го въведе и в най-малкото изкушение относно собствената си същност: „Аз не искам да знаете кой съм.
„А откъде си? “ От Слънцето идвам и отивам към него. Под „слънце“ разбирам онзи възвишен, разумен живот. В мен всяка мисъл, всяко желание е претеглено. За мене е най-големият позор да излъжа с нещо някого.
Заради мен не желая никой да страда.“ Познавайки великолепно психологическата
настройка
на средния човек, Учителят на Новата Култура на VI раса не рискува да го въведе и в най-малкото изкушение относно собствената си същност: „Аз не искам да знаете кой съм.
Искам да избегна това, защото познавам душата на българския народ и не желая да му създавам карма. Иисус Христос се изяви на еврейския народ, но той не Го прие и си навлече карма. Ако не се разкривем, това значи, че искам да оставя народа да се развива по естествен път.“ Все пак на моменти той разгръща пестеливо завесата на великата тайна относно своето присъствие в земно тяло: „Дошъл съм на Земята да услужа на ангелските йерархии и на вас. Ако сега не успея, пак ще дойда. Ще идвам, докато не си свърша работата до съвършенство.“ На 26.08.1917 г.
към текста >>
78.
VI. ИКОНОМИКА И ДУХОВНОСТ
 
- Константин Златев
От друга страна,
надстройката
на обществото е неговата духовна структура, обхващаща и културната му среда.
Производителните сили включват от своя страна съвкупността от веществените и личните елементи на производството, т.е. работната сила (хората в процеса на производство) + оръдията, средствата и предметите на труда. По своето съдържание икономиката се явява стопанската организация на обществото. Тя отразява съответен начин на производство, обусловен от горепосочените и дефинирани производствени отношения и производителни сили. Икономиката е фундаментът на базата на обществото.
От друга страна,
надстройката
на обществото е неговата духовна структура, обхващаща и културната му среда.
Към надстройката спадат: изкуството, литературата, науката, философията, политическата и правна система, духовното познание (включително езотеричното), както и съвкупността от институциите, които ги обслужват (вж. приложената схема). Базата и надстройката в своето единство представляват основните структурни елементи от всяка обществено-икономическа формация (първобитно-общинна, робовладелска, феодална, капиталистическа, социалистическа, постсоциалистическа). Последната от изброените е явление на нашата съвременност. Можем да я наречем още и технотронна – пред вид неимоверно нарасналата роля на науката, техниката и технологиите в наши дни, включително до степен на главен формообразуващ компонент на обществената среда.
към текста >>
Към
надстройката
спадат: изкуството, литературата, науката, философията, политическата и правна система, духовното познание (включително езотеричното), както и съвкупността от институциите, които ги обслужват (вж.
работната сила (хората в процеса на производство) + оръдията, средствата и предметите на труда. По своето съдържание икономиката се явява стопанската организация на обществото. Тя отразява съответен начин на производство, обусловен от горепосочените и дефинирани производствени отношения и производителни сили. Икономиката е фундаментът на базата на обществото. От друга страна, надстройката на обществото е неговата духовна структура, обхващаща и културната му среда.
Към
надстройката
спадат: изкуството, литературата, науката, философията, политическата и правна система, духовното познание (включително езотеричното), както и съвкупността от институциите, които ги обслужват (вж.
приложената схема). Базата и надстройката в своето единство представляват основните структурни елементи от всяка обществено-икономическа формация (първобитно-общинна, робовладелска, феодална, капиталистическа, социалистическа, постсоциалистическа). Последната от изброените е явление на нашата съвременност. Можем да я наречем още и технотронна – пред вид неимоверно нарасналата роля на науката, техниката и технологиите в наши дни, включително до степен на главен формообразуващ компонент на обществената среда. На Карл Маркс принадлежи мисълта, че отделните обществено-икономически формации се различават не по това, какво произвеждат, а по това, как го произвеждат.
към текста >>
Базата и
надстройката
в своето единство представляват основните структурни елементи от всяка
обществено
-икономическа формация (първобитно-общинна, робовладелска, феодална, капиталистическа, социалистическа, постсоциалистическа).
Тя отразява съответен начин на производство, обусловен от горепосочените и дефинирани производствени отношения и производителни сили. Икономиката е фундаментът на базата на обществото. От друга страна, надстройката на обществото е неговата духовна структура, обхващаща и културната му среда. Към надстройката спадат: изкуството, литературата, науката, философията, политическата и правна система, духовното познание (включително езотеричното), както и съвкупността от институциите, които ги обслужват (вж. приложената схема).
Базата и
надстройката
в своето единство представляват основните структурни елементи от всяка
обществено
-икономическа формация (първобитно-общинна, робовладелска, феодална, капиталистическа, социалистическа, постсоциалистическа).
Последната от изброените е явление на нашата съвременност. Можем да я наречем още и технотронна – пред вид неимоверно нарасналата роля на науката, техниката и технологиите в наши дни, включително до степен на главен формообразуващ компонент на обществената среда. На Карл Маркс принадлежи мисълта, че отделните обществено-икономически формации се различават не по това, какво произвеждат, а по това, как го произвеждат. Съвременното технотронно общество е резултат от конвергенцията – постепенното сливане на двата социални строя (капитализъм и социализъм), естествено, за сметка на провалилия се с трясък инфантилен социализъм. Социумът се разтваря до степен на обезличаване в неизменно бурното море на пазарните отношения.
към текста >>
Можем да я наречем още и технотронна – пред вид неимоверно нарасналата роля на науката, техниката и технологиите в наши дни, включително до степен на главен формообразуващ компонент на
обществената
среда.
От друга страна, надстройката на обществото е неговата духовна структура, обхващаща и културната му среда. Към надстройката спадат: изкуството, литературата, науката, философията, политическата и правна система, духовното познание (включително езотеричното), както и съвкупността от институциите, които ги обслужват (вж. приложената схема). Базата и надстройката в своето единство представляват основните структурни елементи от всяка обществено-икономическа формация (първобитно-общинна, робовладелска, феодална, капиталистическа, социалистическа, постсоциалистическа). Последната от изброените е явление на нашата съвременност.
Можем да я наречем още и технотронна – пред вид неимоверно нарасналата роля на науката, техниката и технологиите в наши дни, включително до степен на главен формообразуващ компонент на
обществената
среда.
На Карл Маркс принадлежи мисълта, че отделните обществено-икономически формации се различават не по това, какво произвеждат, а по това, как го произвеждат. Съвременното технотронно общество е резултат от конвергенцията – постепенното сливане на двата социални строя (капитализъм и социализъм), естествено, за сметка на провалилия се с трясък инфантилен социализъм. Социумът се разтваря до степен на обезличаване в неизменно бурното море на пазарните отношения. Масовата култура обслужва интересите на невидима върхушка, дърпаща конците на планетарните процеси иззад удобното прикритие на световно правителство в сянка. Човекът в зората на ХХI век и третото хилядолетие бива разглеждан през призмата на тези хищни интереси не като личност (психо-физическо единство), а единствено като потребител – неизбежна жертва на рекламата, средствата за масова информация и всички останали изпитани канали за промиване на мозъка.
към текста >>
На Карл Маркс принадлежи мисълта, че отделните
обществено
-икономически формации се различават не по това, какво произвеждат, а по това, как го произвеждат.
Към надстройката спадат: изкуството, литературата, науката, философията, политическата и правна система, духовното познание (включително езотеричното), както и съвкупността от институциите, които ги обслужват (вж. приложената схема). Базата и надстройката в своето единство представляват основните структурни елементи от всяка обществено-икономическа формация (първобитно-общинна, робовладелска, феодална, капиталистическа, социалистическа, постсоциалистическа). Последната от изброените е явление на нашата съвременност. Можем да я наречем още и технотронна – пред вид неимоверно нарасналата роля на науката, техниката и технологиите в наши дни, включително до степен на главен формообразуващ компонент на обществената среда.
На Карл Маркс принадлежи мисълта, че отделните
обществено
-икономически формации се различават не по това, какво произвеждат, а по това, как го произвеждат.
Съвременното технотронно общество е резултат от конвергенцията – постепенното сливане на двата социални строя (капитализъм и социализъм), естествено, за сметка на провалилия се с трясък инфантилен социализъм. Социумът се разтваря до степен на обезличаване в неизменно бурното море на пазарните отношения. Масовата култура обслужва интересите на невидима върхушка, дърпаща конците на планетарните процеси иззад удобното прикритие на световно правителство в сянка. Човекът в зората на ХХI век и третото хилядолетие бива разглеждан през призмата на тези хищни интереси не като личност (психо-физическо единство), а единствено като потребител – неизбежна жертва на рекламата, средствата за масова информация и всички останали изпитани канали за промиване на мозъка. За да разкъса непоклатимите наглед вериги на своята социално-културна обусловеност и да се превърне в личност – пълноценна творческа личност, човекът на новото време би трябвало да извърви пътя на самоосъществяването.
към текста >>
Откриваме ги в най-актуалното за нашата епоха духовно учение, представено пред българската и световната
общественост
от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
Ще се постараем да обосновем положителен отговор на този въпрос – „Да! “, но при спазване на определени условия. Водещото измежду тях е: Икономиката може да бъде духовна, ако в нея бъдат прилагани система от духовни закони. Кои са тези закони?
Откриваме ги в най-актуалното за нашата епоха духовно учение, представено пред българската и световната
общественост
от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
Той е формулирал тези закони и следствията от тях в онази част от Словото си, която разглежда Божествения принцип на Правдата – един от петте водещи, структуроопределящи принципа на космическата Реалност, наред с Любовта, Мъдростта, Истината и Добродетелта. И космологията, и етическата система на Учителя П. Дънов биват изграждани върху наличието и действието на тези пет космически принципа. Те са едновременно мощни творчески импулси на всеобхватната Божия воля, жалони за духовно-нравственото развитие на човека и далечни, но постижими цели пред еволюционните усилия на безбройните същества във Вселената. В смисъла на неговото теоретично наследство Правдата е космически творчески принцип, произтичащ от Божията същност.
към текста >>
В някаква степен то регулира единствено повърхностните явления, факти и процеси в личния и
обществен
живот.
По същността си то е външно и несъвършено; произтича от естествения нравствен закон, заложен изначално в нашата духовна природа. По-извисената форма на проявление е т. нар. Ius divinum (Божествено право). От своя страна то е вътрешно и съвършено; произтича от Божествения свръхестествен нравствен закон, който човешкото съзнание е в състояние да възприеме и приложи на определена степен от своето духовно развитие. Външният закон – човешкото право (познатата ни система на правораздаване) – не притежава нужния потенциал, за да разреши всички проблеми на живота.
В някаква степен то регулира единствено повърхностните явления, факти и процеси в личния и
обществен
живот.
От друга страна, вътрешният закон – Божественото право, което е най-старото по произход, понеже извира от Божия Дух на вечна и несломима Правда – е този, който определя отношенията между всички същества. Този най-древен закон на Проявеното Битие се изявява като всемирна справедливост. Според характера и обхвата на действието си той е универсален и господства във всички царства (сфери) на Живата Разумна Природа. Принципите на правдата и справедливостта, които имат пряко отношение към разглеждания тук проблем („Може ли икономиката да бъде духовна? “), са четири на брой.
към текста >>
Това важи и за всяко друго същество.“ Този закон е призван да залегне в основите на
обществения
живот.
“ (Мат. 7:2). III принцип: Всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това. Този принцип би трябвало да бъде приложен в областта на производството, разпространението и социалната реализация на личността. За неговата същност и проявление Учителят П. Дънов изтъква следното: „На всеки човек със самото идване на земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита.
Това важи и за всяко друго същество.“ Този закон е призван да залегне в основите на
обществения
живот.
Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, на който той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализация на този изначален човешки потенциал. „От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме“ – добавя българският духовен Учител. Неговите думи обуславят потребността от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище – изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдзат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен план. Ето и едно важно следствие от третия принцип:
към текста >>
Сблъсъкът между суровата действителност на нашия свят, отдаден безпрекословно на рационализма, прагматичността, потребителството и тоталната комерсиализация, и един подобен идеалистичен възглед за одухотворяването на икономиката от гледната точка на „здравомислещия“ наш съвременник очевидно е 100% предопределен в полза на съвременните дадености в
обществен
и глобален план.
Като следствие от четвъртия принцип е закономерността, че всеки черпи от благата според степента на своето духовно развитие. Това правило не накърнява свободата на достъпа до благата. Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен план притежава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които биват предоставяни по равно за всички. * * * Всичко изнесено дотук навярно изглежда като една хипотетична мисловна конструкция без реални шансове за осъществяване.
Сблъсъкът между суровата действителност на нашия свят, отдаден безпрекословно на рационализма, прагматичността, потребителството и тоталната комерсиализация, и един подобен идеалистичен възглед за одухотворяването на икономиката от гледната точка на „здравомислещия“ наш съвременник очевидно е 100% предопределен в полза на съвременните дадености в
обществен
и глобален план.
Затова ние сме длъжни да поставим още един особено важен за съдбата на защитаваната тук идея въпрос: „Как да постигнем одухотворяването на икономиката? “ Предлагаме алгоритъм (алгоритъм = схема от краен брой последователни стъпки, които водят до решаването на определен проблем) от четири стъпки, включващи съответни методи и средства за реализацията на идеята, намерила място в подзаглавието на това изложение: 1) Просвещение – разяснителна работа, посветена на излагане същността на идеята, необходимостта от прокарването ў в мащаба на цялото общество, аргументите „за“ и ролята ў за общото благо на всички земни хора. 2) Жив пример – създаване (изграждане) на образци, доказващи целесъобразността от прилагането на идеята и предлагащи нагледна илюстрация на нейните достойнства.
към текста >>
4) Разработване на практически модели за прилагане и утвърждаване на идеята в мащаба на обществото и планетарната стопанска система – последна стъпка към претворяване на мисловната конструкция в жива реалност; изисква (както и при втората стъпка) обединените усилия на духовно просветени хора и специалисти в областта на икономиката, предприемачеството и връзките с
обществеността
.
“ Предлагаме алгоритъм (алгоритъм = схема от краен брой последователни стъпки, които водят до решаването на определен проблем) от четири стъпки, включващи съответни методи и средства за реализацията на идеята, намерила място в подзаглавието на това изложение: 1) Просвещение – разяснителна работа, посветена на излагане същността на идеята, необходимостта от прокарването ў в мащаба на цялото общество, аргументите „за“ и ролята ў за общото благо на всички земни хора. 2) Жив пример – създаване (изграждане) на образци, доказващи целесъобразността от прилагането на идеята и предлагащи нагледна илюстрация на нейните достойнства. 3) Законодателна инициатива – изработване на законопроект, в който да залегнат основните принципи, същността и средствата за осъществяването на идеята и който да бъде прокаран и утвърден първоначално на национално, а след това – и на международно равнище (в нашия случай – първо в България, а впоследствие – и в Европейския съюз, с насока – включването му в системата на международното право).
4) Разработване на практически модели за прилагане и утвърждаване на идеята в мащаба на обществото и планетарната стопанска система – последна стъпка към претворяване на мисловната конструкция в жива реалност; изисква (както и при втората стъпка) обединените усилия на духовно просветени хора и специалисти в областта на икономиката, предприемачеството и връзките с
обществеността
.
По наше твърдо убеждение разработената тук концепция за придаване на духовност в областта на икономиката е актуална за решаване именно в нашата съвременност. Това е задача от планетарен характер и като насоченост съответства на водещите тенденции на епохата, в която живеем, и на първо място – на дълбокия импулс, заложен в недрата на Новата Култура: побратимяването на всички земни хора.
към текста >>
79.
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА
 
- Константин Златев
Необходима е наистина Соломоновска премъдрост и гениална прозорливост, за да бъдат избегнати антагонистичните конфликти, да бъде съхранена целостта на Школата и да бъде осигурено нейното
стройно
, плавно и прогресивно развитие и утвърждаване в социалната среда.
По своята същност окултната Школа представлява умален модел на земното човечество. Поради разнородното естество и най-разнообразните степени на духовно израстване на участниците в нея тя изисква цялото себеотрицание на духовните Учители при създаването и поддържането ў като нормално функционираща духовна структура. Изграждането на окултна Школа подлага на сериозен изпит способността на съответния Учител да организира общността от своите последователи, да координира усилията им да живеят и работят съвместно на Божията нива, да хармонизира техните разностранни съдби, характери и предразположения. За осъществяването на тази разновидност на неговата жертва не е достатъчно само умелото, безконфликтно и резултатно общуване с хората. Нужни са и ярко изразени организаторски качества, талант на координатор и хармонизатор на една хетерогенна маса от човешки същества, чиито цели и интереси – независимо от единството на убежденията (което далеч не винаги е безусловно) – нерядко ги противопоставят един на друг.
Необходима е наистина Соломоновска премъдрост и гениална прозорливост, за да бъдат избегнати антагонистичните конфликти, да бъде съхранена целостта на Школата и да бъде осигурено нейното
стройно
, плавно и прогресивно развитие и утвърждаване в социалната среда.
Духовните Учители, макар и постигнали единение с Бога (сиреч с Божественото в себе си и извън себе си), все пак са разумни Същества с подчертана индивидуалност. Някои от тях обладават в изискуемата степен таланта да полагат основите на една подобна Школа и да работят за нейното укрепване и разширение. Други, напротив, предпочитат да продължат служението си спрямо великия Божий план за Космоса в самота или с шепа най-приближени ученици. И те също създават Школа, но в ограничени размери и с преобладаваща духовно-мистична насоченост. Докато първият вид Учители се чувстват по-уютно в непрестанно секуларизиращото се общество и с готовност наливат основите на своите Школи в една нерядко враждебна за тях атмосфера.
към текста >>
Главната причина е в неподготвеността на
общественото
съзнание за възприемане, осмисляне и подкрепа за тази част от мисията на духовния Учител.
Всичко е явно, открито, достъпно за преценка, подтикващо разумните същества към самоопределение. Вътрешният или мистичният дял от изявата на дадения духовен Учител като правило остава скрит за всички външни наблюдатели. Това е нещо, което се случва само между него и Бога. За него не се говори, то не е споменато в проповедите на този Учител, не бива огласено дори и пред най-близките му ученици. Причината не е в някаква излишна предпазливост или в изискване за проява, забулена във воала на тайнствеността.
Главната причина е в неподготвеността на
общественото
съзнание за възприемане, осмисляне и подкрепа за тази част от мисията на духовния Учител.
Към скритата страна от земната изява на великите Учители следва да отнесем и извършваните от тях посвещения на достатъчно напреднали в духовно-нравствено отношение окултни ученици. Самите посвещения могат да бъдат получени от избраниците както наяве, в рамките на специална церемония (утвърден ритуал), така и в специфично състояние на съзнанието, когато то е отделено от тялото (например, по време на сън или видение). В редки случаи посвещение може да бъде придобито и в специална ситуация от ежедневието, непритежаваща нищо, което да я отличава от обикновения делник на посвещавания, ала заредена с дълбок вътрешен, духовен импулс. 3. Жертвата на окултния ученик: Жертвата на окултния ученик може да бъде разгледана в три основни насоки:
към текста >>
80.
XIX. ЩАСТИЕТО
 
- Константин Златев
За хората с религиозно съзнание или съответна вътрешна
настройка
един от синонимите на щастието е обещанието на религията за блаженство на праведните в отвъдния свят.
Ние говорим за свобода, за това – за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други – навсякъде съществува робство. И всички казват: „Защо съществува тази голяма неправда в света? “ Кажете ми, де е правдата в света? Както и да се изяснява, въпросът си остава все един и същ, т.е. въпросът си остава такъв, какъвто си е.“
За хората с религиозно съзнание или съответна вътрешна
настройка
един от синонимите на щастието е обещанието на религията за блаженство на праведните в отвъдния свят.
Понякога подобна ориентация на мисленето се превръща в бягство от земния живот, в пренебрегване на задълженията, които имаме в социалната среда. Такъв човек престава да бъде полезен и за себе си, и за околните, и за Космоса. Той потъва в илюзорната привлекателност на мечтите и очакванията си и още приживе умира за света. Но това не е надмогването на повика на плътта и окончателното дистанциране от празната шумотевица на цивилизацията, които постигат светците, аскетите, отшелниците, йогите, въобще истинските посланици на Духа, а преселване в едно изкуствено създадено от въображението пространство на душевен вакуум, което само по себе си не съдържа никаква форма на живот, а и не предлага пътища за развитие. Казано с други думи: беглецът в царството на илюзиите става доброволен заточеник във владенията на своята съдбоносна заблуда и бавно, но сигурно угасва под тежестта на фаталното си невежество.
към текста >>
На всички равнища в
обществения
живот наблюдаваме факти и явления, които говорят красноречиво, че социалният модел на съвременното общество е изчерпал възможностите си и предстои да бъде заменен от по-съвършен.
Някой казва, че щастието е във вечния живот. Кой е опитал вечния живот? Какво има зад вечния живот? Ти не разбираш обикновения живот какъв е, пък мислиш зад вечния какво има.“ В преходната епоха, в която живеем, преобладаващата масова култура на нашата цивилизация е упадъчна по своя характер и насоченост.
На всички равнища в
обществения
живот наблюдаваме факти и явления, които говорят красноречиво, че социалният модел на съвременното общество е изчерпал възможностите си и предстои да бъде заменен от по-съвършен.
Преведено на езотеричен език, това означава преминаване към една нова планетарна култура – именно Културата на Любовта, визитната картичка на шестата подраса на Петата коренна раса и на цялата бъдеща Шеста коренна раса. Тази трансформация не е и няма да бъде безболезнена. Освен цялостната структура на човешкото общество тя вече засяга и тепърва ще засяга планетата като цяло и нейните основни градивни компоненти, в частност, които ще претърпят глобални изменения. Екологическата криза, която вече се превръща в неотвратима катастрофа, разширяването на озоновата дупка над Земята, повишаването на средната годишна температура по цялото земно кълбо, топенето на ледниците, изсичането на тропическите гори, замърсяването на световния океан, пренаселеността на нашата малка планета (годишният прираст на човечеството вече надхвърля 100 млн. души!), изключително вредните последствия от промишлената дейност на човека и други подобни явления, взети заедно, надвисват като Дамоклев меч над нашия съвременник.
към текста >>
Онзи
строй
, който сега имаме, е съграден в миналото, бил е погребан в миналото, но за един бъдещ
строй
природата счита сегашното положение като незадоволително.
А когато един ден преминем отвъд, там ни очаква това, за което сме жадували винаги. И на първо място, блаженство в Божието присъствие. Българският велик Посветен ни отправя сериозно предупреждение да престанем да се борим за лично щастие, а да помислим за благото на цялата земна общност, като внесем и своя дял за неговото постигане. Същевременно той предлага и недвусмислени предсказания за предстоящи социални и природни катаклизми. Не е изключено ние да бъдем свидетели и участници в някои от тях: „Начинът, по който е бил граден светът, е временен.
Онзи
строй
, който сега имаме, е съграден в миналото, бил е погребан в миналото, но за един бъдещ
строй
природата счита сегашното положение като незадоволително.
И природата почти е затворила своите витрини и сега прави рекапитулация, приключва сметките си. При това приключване хората искат да бъдат щастливи. Не могат да бъдат щастливи, понеже има изплащане (курсивът мой – К.З.). Каквото си дал и взел – всичко се изплаща. При новата форма, в бъдеще, не може да има даване и вземане.
към текста >>
81.
ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ
 
- Павел Желязков
По-малко известно е, че измамата също има носители, защото като патологична състояние на човека и тя причинява заболяване
разстройство
на стомаха, главоболие и др.
При групово или масово внушаване на изопачена истина, фалшификатът може лесно да се интензифицира, защото несъзнателно всеки е склонен го украсява и разпространява. Без да съзнават, много хора стават проводници на подправена и украсена информация. Интригата е заразителна, действа спонтанно и често съвсем непреднамерено. В процеса на това безумие за множеството личното мнение вече престава да има значение. Известно е, че заразните болести се предават чрез носители.
По-малко известно е, че измамата също има носители, защото като патологична състояние на човека и тя причинява заболяване
разстройство
на стомаха, главоболие и др.
Носителите й са артисти от класа. Лорънс Оливие, който е един от най-големите артисти на нашето време, обичал да послъгва. По-късно умението му да накара другите да повярват на измамата, му помогнало да направи бляскава кариера на артист. В една от своите лекции Учителят Беинса Дуно разказва следния анекдот: „Един свещеник казал на актьор:
към текста >>
Този пример показва още, че умът и чувствата се влияят от
общественото
мнение.
Скоро, един след друг, много селяни нарамили кирки и лопати и тихомълком се отправили към потайното място. Като ги гледал, Иван си помислил: „Щом половината село тръгна да търси скритото имане, тази приказка, дето върви от ухо на ухо, трябва да е вярна." И ги последвал, за да търси и той скритите жълтици. Като е разказал тази комична история, Учителя е искал да каже, че жаждата за богатство увлича. Освен това, който живее в лъжа, стига дотам и той да бъде измамен. Доверявайки се на това средство, пък било то и на шега, човек сам става податлив на измама, защото будността му за истината вече е деформирана и отслабнала.
Този пример показва още, че умът и чувствата се влияят от
общественото
мнение.
Но те могат да се възпитават и да се поддържат в будно състояние, което позволява на съзнанието да бъде по-чувствително и точно да отразява онова, което става в живота.
към текста >>
82.
Вулкан
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Второ, определя неговото
обществено
положение, мястото му в обществото-професията, условията, които ще има в живота си.
При лошите аспекти на Вулкан от 45, 90, 135 и 180 той се проявява с една арогантност, жажда да се изтъква навсякъде, където трябва и не трябва. Лесно се обижда, нервно избухва и не разрешава да му се правят бележки; пред нас е човек без съчувствие и желание за услуга, със студено отношение към околните, линиите по лицето са остри и дразнещи. Ако в даден човек Вулкан няма аспекти, то той е без инициатива, вял, живее без цел и посока в живота си, без каквото и да било желание да се изтъква. Влиянието на планетата Вулкан се изразява в две направления: първо, определя неговото здравословно състояние, т.е. има отношение към самия човек, неговата жизненост, възможността му да се изяви.
Второ, определя неговото
обществено
положение, мястото му в обществото-професията, условията, които ще има в живота си.
При добре поставен Вулкан ще имаме богат и разнообразен живот, с пътувания и благоприятни промени. Затова всеки аспект на Вулкан с Луната и Планетите, както и неговото място в хороскопа (в кой дом е и къде точно), трябва да се разглеждат в тези именно две направления. ВУЛКАН В РАЗЛИЧНИТЕ ДОМОВЕ За първия дом е в сила всичко, което отбелязваме за него. Във втори дом имаме само едно подсилване на жизнеността, която той дава. В трети дом човек е склонен и има подтик към ръководство - ръководна работа.
към текста >>
В девети дом Вулкан говори за една широта на търпимост към околните, добро здраве, добро
обществено
положение, особено ако е близо до меридиана; също и много пътувания, изобщо задоволен живот.
В шести дом, който определя отношението на родения към неговите най-близки (роднини преди всичко), Вулкан ще му даде добра материална и морална подкрепа от близки, но високопоставени лица, а също с близките си роднини ще има добри, коректни отношения. Когато Вулкан е в седми дом, който е дом на женитбите - женитбените отношения и най-близките му сътрудници в работата, роденият ще има за партньор добър, благороден Вулканов тип, т.е. човек, с който добре ще върви семейният живот и работата му с най-близките сътрудници. Изобщо Вулкан в този дом изразява добре своята сила. В осми дом влиянието на Вулкан ще бъде в значителна степен ограничено, понеже Планетата се изразява там слабо и е малко парализирана.
В девети дом Вулкан говори за една широта на търпимост към околните, добро здраве, добро
обществено
положение, особено ако е близо до меридиана; също и много пътувания, изобщо задоволен живот.
В десети дом, който е дом на общественото положение. Вулкан ще даде на родения добра ръководна служба, т.е. човек, който ще има умението и възможността да предава своите знания на другите и да ги ръководи. Ако и Меркурий е там, ще имаме преподавател, учител, професор от висока класа. В единадесети дом, който е дом на връзките с околните хора - хората, с които работи, Вулкан ще даде на родения вниманието, помощта и подкрепата на високопоставена личност, която ще му помогне в заемане на служба и при ред други случаи.
към текста >>
В десети дом, който е дом на
общественото
положение.
Когато Вулкан е в седми дом, който е дом на женитбите - женитбените отношения и най-близките му сътрудници в работата, роденият ще има за партньор добър, благороден Вулканов тип, т.е. човек, с който добре ще върви семейният живот и работата му с най-близките сътрудници. Изобщо Вулкан в този дом изразява добре своята сила. В осми дом влиянието на Вулкан ще бъде в значителна степен ограничено, понеже Планетата се изразява там слабо и е малко парализирана. В девети дом Вулкан говори за една широта на търпимост към околните, добро здраве, добро обществено положение, особено ако е близо до меридиана; също и много пътувания, изобщо задоволен живот.
В десети дом, който е дом на
общественото
положение.
Вулкан ще даде на родения добра ръководна служба, т.е. човек, който ще има умението и възможността да предава своите знания на другите и да ги ръководи. Ако и Меркурий е там, ще имаме преподавател, учител, професор от висока класа. В единадесети дом, който е дом на връзките с околните хора - хората, с които работи, Вулкан ще даде на родения вниманието, помощта и подкрепата на високопоставена личност, която ще му помогне в заемане на служба и при ред други случаи. В дванадесети дом, особено ако е близо до хоризонта - Асцендента, ще имаме човек с редуващи се много благоприятни житейски събития както в материално, така и във всяко друго отношение.
към текста >>
АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С ЛУНАТА при благоприятни аспекти - съвпад, полусекстил, секстил, 72 градуса, тритон и квинконция - дава, на родения много добро и устойчиво здраве, богата жизненост, голяма съпротивителна сила срещу лошите условия, способност за понасяне несгодите в живота, смелост и решителност, добро и ръководно
обществено
положение.
човек, който ще има умението и възможността да предава своите знания на другите и да ги ръководи. Ако и Меркурий е там, ще имаме преподавател, учител, професор от висока класа. В единадесети дом, който е дом на връзките с околните хора - хората, с които работи, Вулкан ще даде на родения вниманието, помощта и подкрепата на високопоставена личност, която ще му помогне в заемане на служба и при ред други случаи. В дванадесети дом, особено ако е близо до хоризонта - Асцендента, ще имаме човек с редуващи се много благоприятни житейски събития както в материално, така и във всяко друго отношение. Ако и Меркурий е там, то ще имаме човек с писателски талант за проза и поезия.
АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С ЛУНАТА при благоприятни аспекти - съвпад, полусекстил, секстил, 72 градуса, тритон и квинконция - дава, на родения много добро и устойчиво здраве, богата жизненост, голяма съпротивителна сила срещу лошите условия, способност за понасяне несгодите в живота, смелост и решителност, добро и ръководно
обществено
положение.
Тези качества особено силно се изразяват при съвпад и тригон. При лошите аспекти - 45, 90, 135, 180 градуса - жизнеността, здравето, съпротивителната сила, смелостта, решителността са също добре изразени, но с една променливост, при която често се нарушават; често явление са болестите, неразположенията, но организмът ги преодолява лесно и бързо. В отношенията си към хората и към всичко е налице малко по-грубо отношение. В общественото положение също имаме промени от добро към лошо и обратно. Когато между Вулкан и Луната няма аспекти, тогава здравето, жизнеността и съпротивителната сила са слаби, липсва смелост и решителност.
към текста >>
В
общественото
положение също имаме промени от добро към лошо и обратно.
Ако и Меркурий е там, то ще имаме човек с писателски талант за проза и поезия. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С ЛУНАТА при благоприятни аспекти - съвпад, полусекстил, секстил, 72 градуса, тритон и квинконция - дава, на родения много добро и устойчиво здраве, богата жизненост, голяма съпротивителна сила срещу лошите условия, способност за понасяне несгодите в живота, смелост и решителност, добро и ръководно обществено положение. Тези качества особено силно се изразяват при съвпад и тригон. При лошите аспекти - 45, 90, 135, 180 градуса - жизнеността, здравето, съпротивителната сила, смелостта, решителността са също добре изразени, но с една променливост, при която често се нарушават; често явление са болестите, неразположенията, но организмът ги преодолява лесно и бързо. В отношенията си към хората и към всичко е налице малко по-грубо отношение.
В
общественото
положение също имаме промени от добро към лошо и обратно.
Когато между Вулкан и Луната няма аспекти, тогава здравето, жизнеността и съпротивителната сила са слаби, липсва смелост и решителност. От този човек лъха една вялост и неопределеност. Същото е и в общественото му положение - неустойчивост, липса на постоянство и привързаност към работата - професията му, т.е. живот еднообразен, без каквито и да било особени промени. С МЕРКУРИИ Известно е от астрономията, че Меркурий може да има от Слънцето - Вулкан, отклонение най-много 28 градуса.
към текста >>
Същото е и в
общественото
му положение - неустойчивост, липса на постоянство и привързаност към работата - професията му, т.е.
При лошите аспекти - 45, 90, 135, 180 градуса - жизнеността, здравето, съпротивителната сила, смелостта, решителността са също добре изразени, но с една променливост, при която често се нарушават; често явление са болестите, неразположенията, но организмът ги преодолява лесно и бързо. В отношенията си към хората и към всичко е налице малко по-грубо отношение. В общественото положение също имаме промени от добро към лошо и обратно. Когато между Вулкан и Луната няма аспекти, тогава здравето, жизнеността и съпротивителната сила са слаби, липсва смелост и решителност. От този човек лъха една вялост и неопределеност.
Същото е и в
общественото
му положение - неустойчивост, липса на постоянство и привързаност към работата - професията му, т.е.
живот еднообразен, без каквито и да било особени промени. С МЕРКУРИИ Известно е от астрономията, че Меркурий може да има от Слънцето - Вулкан, отклонение най-много 28 градуса. При положение между Вулкан и Меркурий може да има само съвпад и полусекстил, които аспекти са благоприятни за интелектуалните способности на родения. Съвпадът може да бъде изразен, както се показва на фиг. 4, в два варианта: първо, когато Меркурий е между Земята и Слънцето, или както се казва в астрономията „ДОЛНО СЪЕДИНЕНИЕ“; тогава Меркурий се отбелязва с буквата „R”, което ще рече РЕТРОГРАДНО, обратно движение.
към текста >>
Те са
стройни
, с добре оформени мускули, които дават не само възможност за движение и здраве, но и красота.
Ако между Венера и Вулкан няма аспекти, имаме човек без какъвто и да било интерес към изкуството и без проява в него. Ако Венера има добри аспекти с Луната и другите Планети, даващи качества за изкуство, то у този човек има качества, които Венера дава, но липсва стремеж да ги показва и да ги изразява, поради което трябва да се подтиква от близките му. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С МАРС Марс е първата външна планета и затова, обикаляйки около Слънцето, тя може да има с Вулкан всички аспекти от нула до 180 градуса. Съвпадът на Марс с Вулкан дава ценни качества на човека: добре пресметната смелост, решителност, гъвкави и хармонични, приятни за гледане движения и походка. Такива хора имат възможността (особено ако Вулкан има аспект с Венера) да бъдат с добра изява в балета, художествената гимнастика, танца и всички видове спорт, в които те могат да имат големи постижения.
Те са
стройни
, с добре оформени мускули, които дават не само възможност за движение и здраве, но и красота.
При другите благоприятни аспекти също имаме спортни постижения, влечения и изяви, но без толкова изящество, както при съвпада. Но и тук е налице пресметлива смелост и решителност. При лошите аспекти, особено при квадратура и опозиция, ще имаме един брутален, рязък в своите отношения човек, който не приема никакви съвети, забележки, напътствия. Обича да заповядва и разпорежда. Той обикновено е по-висок, мускулест, със здрава костна система, обича пресилените спортове и пресилените смели решения, затова по него почти всякога има белези от остриета и всякакви други наранявания.
към текста >>
Затова са способни да бъдат добри ръководители на предприятия и
обществени
организации.
При съвпад дава на човека ценни качества и склонност към артистични изяви и много добър късмет в живота. И другите добри аспекти дават добрия шанс. Такива хора при каквито и неблагоприятни и трудни условия да се намират, всякога ще се оправят добре и благополучно. Тези аспекти дават на човека способност да схваща и разбира правилно идеите и методите за изпълнение на всяка поставена задача. Имат голяма инициатива, когато ще трябва да се свърши или предприеме нещо, особено от практично значение; притежават правилна разпоредителност за осъществяване на всичко, което има да се прави.
Затова са способни да бъдат добри ръководители на предприятия и
обществени
организации.
Имат добро здраве и като характер са разположени към всички, с подчертано бащинска обхода към тях. Имат оптимистичен и ведър поглед към живота; това разположение към живота създава у тях приятна широта, хумор; с охота приемат всичко, що е за ядене, затова обикновено са едри и пълнички. При лошите аспекти имаме хора крайно честолюбиви, с високо мнение за себе си. Те се изтъкват, че всичко знаят и разбират. Имат презрително и фалшиво отношение към околните.
към текста >>
Общественото
им положение е с промени и при точен аспект често се чувствуват оскърбени от началствата и често напускат работата си, което е погрешна тяхна стъпка.
Имат добро здраве и като характер са разположени към всички, с подчертано бащинска обхода към тях. Имат оптимистичен и ведър поглед към живота; това разположение към живота създава у тях приятна широта, хумор; с охота приемат всичко, що е за ядене, затова обикновено са едри и пълнички. При лошите аспекти имаме хора крайно честолюбиви, с високо мнение за себе си. Те се изтъкват, че всичко знаят и разбират. Имат презрително и фалшиво отношение към околните.
Общественото
им положение е с промени и при точен аспект често се чувствуват оскърбени от началствата и често напускат работата си, което е погрешна тяхна стъпка.
Здравето им е също добро. Имат също инициатива, жажда за разпоредителност, но често пъти тя е не на място. При липса на аспекти хората са без каквото и да било желание и устрем за изява, тласкат ги вълните на живота без цел и насока, изобщо имат слабо изразен живот. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН СЪС САТУРН При съвпад, който е лош аспект, до известна възраст имаме човек със слаба жизненост, неустойчив към пристъпите на неразположение и болести. Непрекъснато и често боледува, но има известен устой и няма фатален край.
към текста >>
В
обществения
живот човек с добри аспекти на Вулкан с Уран ще има резки, неочаквани и благоприятни промени.
Разбира добре, че светът пред него е една съвкупност от загадки, които трябва да разрешава. При липса на аспекти имаме човек, който няма отношение към реда, изпълнението на задачите, а светът за него е блед и безинтересен. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С УРАН Влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека, а това на Вулкан - към сърцето. Затова при съвпад нервната система е много напрегната, което се отразява на сърцето и човек често чувствува известна тежест около сърдечната област, която не е опасна. При други добри аспекти имаме човек със здрава нервна система, които спокойно и с търпение понася, каквито и да било случки изненади.
В
обществения
живот човек с добри аспекти на Вулкан с Уран ще има резки, неочаквани и благоприятни промени.
Новостите и оригиналните идеи за обществена ориентация, работа, служба и професия всякога съпътстват човека. При лошите аспекти имаме човек нервен, нетърпелив, с неприятни, резки и неочаквани промени и подтици, а понякога и със странни идеи за промени в професията, работата, службата, които са всякога неудачни. При липса на аспекти имаме човек, в който идейният свят и нервните възбуди са в спящо състояние. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С НЕПТУН Нептун има отношение към емоционалната природа в човека При съвпад и добри аспекти имаме много мил и симпатичен човек, който предизвиква топло разположение на всички околни; това е особено силно при съвпад. Тези хора са въобще милосърдни, състрадателни, отзивчиви, с готовност любезно да услужат при нужда.
към текста >>
Новостите и оригиналните идеи за
обществена
ориентация, работа, служба и професия всякога съпътстват човека.
При липса на аспекти имаме човек, който няма отношение към реда, изпълнението на задачите, а светът за него е блед и безинтересен. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С УРАН Влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека, а това на Вулкан - към сърцето. Затова при съвпад нервната система е много напрегната, което се отразява на сърцето и човек често чувствува известна тежест около сърдечната област, която не е опасна. При други добри аспекти имаме човек със здрава нервна система, които спокойно и с търпение понася, каквито и да било случки изненади. В обществения живот човек с добри аспекти на Вулкан с Уран ще има резки, неочаквани и благоприятни промени.
Новостите и оригиналните идеи за
обществена
ориентация, работа, служба и професия всякога съпътстват човека.
При лошите аспекти имаме човек нервен, нетърпелив, с неприятни, резки и неочаквани промени и подтици, а понякога и със странни идеи за промени в професията, работата, службата, които са всякога неудачни. При липса на аспекти имаме човек, в който идейният свят и нервните възбуди са в спящо състояние. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С НЕПТУН Нептун има отношение към емоционалната природа в човека При съвпад и добри аспекти имаме много мил и симпатичен човек, който предизвиква топло разположение на всички околни; това е особено силно при съвпад. Тези хора са въобще милосърдни, състрадателни, отзивчиви, с готовност любезно да услужат при нужда. Едно топло, мило съчувствие лъха от тях.
към текста >>
Обществения
живот малко трудно го разбират, малко далеч са от материалните интереси, по-точно не се вкопчват в тях, макар че своята професия изпълняват с топлота и разположение.
При лошите аспекти имаме човек нервен, нетърпелив, с неприятни, резки и неочаквани промени и подтици, а понякога и със странни идеи за промени в професията, работата, службата, които са всякога неудачни. При липса на аспекти имаме човек, в който идейният свят и нервните възбуди са в спящо състояние. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С НЕПТУН Нептун има отношение към емоционалната природа в човека При съвпад и добри аспекти имаме много мил и симпатичен човек, който предизвиква топло разположение на всички околни; това е особено силно при съвпад. Тези хора са въобще милосърдни, състрадателни, отзивчиви, с готовност любезно да услужат при нужда. Едно топло, мило съчувствие лъха от тях.
Обществения
живот малко трудно го разбират, малко далеч са от материалните интереси, по-точно не се вкопчват в тях, макар че своята професия изпълняват с топлота и разположение.
За тях е някак безразлично каква професия - работа, ще изпълняват и ще имат. При лоши аспекти имаме крайно неотзивчиви хора, без съчувствие, студени, хапливи, остри, без всякакъв подтик за услуга и помощ към околните и хората, с които влизат в контакт. Поддават се на лоши влияния, най-вече за употреба на опиати, цигари, алкохол и други от този род. Работата си изпълняват с досада, от немай-къде. Всичко това е по-изразено при по-елементарните типове.
към текста >>
Периодически отнема възможността за изява на онова, което Вулкан при аспектите си с другите Планети дава и носи за здраве,
обществено
положение служби, професии и сполуки в живота.
Работата си изпълняват с досада, от немай-къде. Всичко това е по-изразено при по-елементарните типове. При липса на аспекти имаме човек мекушав, разхлабен, безизразен. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С ПЛУТОН Плутон има отношение към енергията, твърдостта и волята на човека. При съвпад той действува много лошо със своята твърдост и склонност да ограничава, сковава, парализира всичко хубаво и всички добри възможности в живота на човека.
Периодически отнема възможността за изява на онова, което Вулкан при аспектите си с другите Планети дава и носи за здраве,
обществено
положение служби, професии и сполуки в живота.
При добри аспекти - 30, 60, 72, 120, 150 градуса - дава на човек много енергия. От този човек блика енергия, даваща му възможност да бъде издръжлив и устойчив във всяко отношение. Човек с такива аспекти, където и да отиде в каквото и общество да се намери, вдъхва респект в околните и една необходимост да му се подчиняват. При лошите аспекти имаме хора, които брутално се налагат непременно тяхното да бъде, хора е диктаторски похвати. В обществения живот работата и професията име свързана с команди и разпореждания.
към текста >>
В
обществения
живот работата и професията име свързана с команди и разпореждания.
Периодически отнема възможността за изява на онова, което Вулкан при аспектите си с другите Планети дава и носи за здраве, обществено положение служби, професии и сполуки в живота. При добри аспекти - 30, 60, 72, 120, 150 градуса - дава на човек много енергия. От този човек блика енергия, даваща му възможност да бъде издръжлив и устойчив във всяко отношение. Човек с такива аспекти, където и да отиде в каквото и общество да се намери, вдъхва респект в околните и една необходимост да му се подчиняват. При лошите аспекти имаме хора, които брутално се налагат непременно тяхното да бъде, хора е диктаторски похвати.
В
обществения
живот работата и професията име свързана с команди и разпореждания.
При липса на аспекти енергията, устойчивостта и съпротивителната сила е вяла и слаба.
към текста >>
83.
Уран
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
При издигнатите типове това се изразява в усърдно търсене на новаторства, революционни идеи за ново общество и нови държавни
устройства
.
Докато при другите Планети оста има по-големи или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на тяхната орбита, както е при Юпитер, при който, както отбелязахме, е почти перпендикулярна. Това особено положение на Урановата ос на въртене говори, че той се върти обратно. Значението на тази ротация за влиянието на Планетата е особено силно и характерно за търсене на новото, на това, което не е било и не е върху Земята, в създаване на какви ли не същества, чудни по своята външна форма и възможности, особено по-старите океански видове и насекоми. Това говори също, че при катастрофата в Слънчевата система Уран е пострадал много Тези белези говорят също, че той е приел от Черното слънце, предизвикало катастрофата, грамадна разрушителна сила особено със своето влияние да предизвиква безредия, особени и странни изяви. Ето защо Уран със своето влияние върху даден човек създава могъща устойчива сила и постоянство в постигане на неговите идеи.
При издигнатите типове това се изразява в усърдно търсене на новаторства, революционни идеи за ново общество и нови държавни
устройства
.
Всички революционери са под силното влияние на Уран. Той създава също стремеж и успех в постигане на рационализации и гениални открития. При нисшите типове имаме принизени, неестествени, неприемливи чудачески изяви. И едните, и другите се привързват с голяма жар и устой в постигане на поставените задачи, внасяйки винаги нещо ново. В човешкия организъм силното влияние на Уран, особено при лош аспект с Луната, създава в някои клетки и тъкани от неговия организъм стремеж да се откъснат от приетите порядки, започвайки своеволно да се делят и развиват, което създава злокачествените разраствания.
към текста >>
Камъните, които хвърлил Девкалион, се превърнали в
стройни
, красиви и благородни мъже, а камъните, които хвърляла Пира - в прекрасни жени.
След няколко дни водата се оттекла и се показала безжизнена и безлюдна земя. Още по-скръбно станало на Девкалион и Пира от тази мъртва пустиня, но поради тяхната доброта всемогъщият господар на света бил готов да изпълни всяко тяхно желание. Девкалион и Пира помолили всемогъщия отново да насели Земята с хора, с нови хора. Всемогъщият разбрал желанието им и чрез свой пратеник им наредил да слизат по планината надолу и да хвърлят зад гърба си камъни. Когато слезли долу и се обърнали, видели зад себе си много хора.
Камъните, които хвърлил Девкалион, се превърнали в
стройни
, красиви и благородни мъже, а камъните, които хвърляла Пира - в прекрасни жени.
Така дошли новите хора на Земята- новото. Камъните не са нищо друго, освен символ на силовите частици, които тази звезда изхвърля, за да създаде новите Небесни образувания, новото общество от звезди и Планети - новата галактика. Затова съзвездието на Уран Водолей е толкова силно със своето влияние за създаването и стремежа към новото. Известно е, че оста, около която Земята се върти, се люлее и в продължение на около 25 800 години описва една конусна повърхнина, сочейки в продължение на около 2150 години със своята ос към едно от дванадесетте Зодиакални съзвездия. Този период, според характера на Небесните образувания в даденото съзвездие, определя епохи и ери в историята от живота на Земята и човешкия род Тези големи периоди не са така строго определени за годината на своето начало.
към текста >>
Следователно тялото на такъв човек не може да бъде дебело и тромаво, а ще има среден ръст,
стройно
на вид и израз, живо, подвижно, с отмерени и целенасочени движения.
И наистина трябва да приемем по един безспорен начин, че още от началото на тази ера е налице необичайно развитие на науките, които поднасят все нови и най-неочаквани открития, които, от една страна, улесняват и тласкат бързо напред човешкия прогрес, но, от друга страна, могат да унищожат както човешкия род, така и всички негови постижения. Оста, сочейки с единия си край съзвездието Водолей, с другия - противоположен край, сочи Зодиакалното съзвездие Лъв. Това съзвездие със своите Небесни образувания, изтичащи сили и влияния, които оказва на човешкия род, го тласка и създава у него жажда за господство в света. Изтъкнахме, че планетата Уран със своето влияят има отношение към нервната система у човека. При силното и ясно изразено негово влияние имаме човек, от цялата фигура на който лъха напрегнатост, устрем за действие от бликащи в него идеи, носещи новото.
Следователно тялото на такъв човек не може да бъде дебело и тромаво, а ще има среден ръст,
стройно
на вид и израз, живо, подвижно, с отмерени и целенасочени движения.
В такъв човек има само необходимите мускули за бърза реакция и действия н нищо излишно. Главата е добре оформена, без да е голяма и заоблена, формите по нея имат малък радиус на кривината, което отразява бързина и активност във всяко направление Косата е тъмна, не много обилна и гъста, не е гладка, а е накъдрена по особен начин, космите не са дебели. Челото не е много голямо, има формата на трапец с голямата си основа над очите, при веждите. Горната част на челото (там, където се Сатурновите центрове) не е много развита, но мозъчните центрове, които са намират над тях (под края на косата, която свършва до челото) са добре развити и оформени. Силовите течения на Уран създават и оформят намиращите се точно там мозъчни центрове, които тласкат и създават у човек стремеж към нови идеи, нови подтици, ново отношение към всичко, нов начин на мислене, действие, рационализации, открития - изобщо центровете, които ще създадат новия човек.
към текста >>
В десети дом
общественото
положение на родения - професията му, ще бъде свързана с нови области в науката, техниката и често с разни неочаквани промени в нея.
В пети дом роденият ще преживее мъчителна болезнена раздяла с любим човек от противоположния по-болезнено скъсване на любовни връзки, а също и не добро отношение на децата му към него. В шести дом Уран създава на родения неприятни връзки и събития с братя, сестри и близки роднини, а някои от тях могат и да загинат преждевременно. В седми дом Уран дава разводи с партньора женитба или неговата преждевременна смърт, трудно сработване с най-близките си сътрудници. В осми дом силата на въздействието на Уран е притъпена, нервните напрежения на този човек са по-слаби. В девети дом имаме човек, който живее с жаждата да оправя света и хората, навсякъде и във всичко да внася промени.
В десети дом
общественото
положение на родения - професията му, ще бъде свързана с нови области в науката, техниката и често с разни неочаквани промени в нея.
В единадесети дом Уран дава на родения връзки с хора с особени професии, занимаващи се с новости в науката и техниката, като нерядко някои от тях няма да бъде безразличен в своите чувства към този човек и е възможна женитба с него. В дванадесети дом Уран дава на родения нервни възбуди, които го тласкат към едно ново, по-високо творчество, често на литературно поприще. АСПЕКТИТЕ НА УРАН СЪС СЛЕДВАЩИТЕ ПЛАНЕТИ При съвпад на Уран с НЕПТУН и добри аспекти имаме човек, който има добро, благородно уважение и почит към по-възрастните и високопоставени хора, а също така и към установените техни порядки, вярвания, изобщо една търпимост към всички техни култове. При лоши аспекта роденият ще има едно незачитане, неуважение към всички и всичко, като при точни аспекти това неуважение към високопоставен човек ще донесе нещастие и голяма неприятност. АСПЕКТИТЕ НА УРАН С ПЛУТОН При съвпад имаме човек с притъпена активност и решителност при изпълнение на всяка задача.
към текста >>
84.
Плутон
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Но за да може тази могъща и благородна сила на тези изключителни по своите качества Небесни образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион да се приемат и проявят в даден човек, трябва
устройството
на целия му мозък да бъде в една най-съвършена форма.
От Северното полушарие тази звезда не се вижда. В Зодиакалното съзвездие Скорпион има и два звездни купа, които са с означение „М6” и „М7”. Тези два купа са образувани от по около 80 звезди. Купът М6 има диаметър 21 светлинни години, а М7 е по- бляскав и има диаметър от 17 светлинни години. Небесните образувания, които Скорпион има - тези изключителни качества на Антарес, звездата с непонятна за нас мощност и двата звездни купа придават на Плутон, от една страна изключително голяма творческа и градивна енергия в неговото влияние, подчертано съвършенство, а от друга страна - диаметрално противоположно н демонично влияние, получено от контакта му с Черното слънце.
Но за да може тази могъща и благородна сила на тези изключителни по своите качества Небесни образувания от Зодиакалното съзвездие Скорпион да се приемат и проявят в даден човек, трябва
устройството
на целия му мозък да бъде в една най-съвършена форма.
Изобщо, звездите и звездните купове според Астрологията са плод на един много напреднал стадий в еволюционния процес на веществото и за да може да се приемат от човека техните влияния, трябва голямо съвършенство и качество на неговия мозък. Изтъкнахме, че големият английски математик Пол Дирак в 1428 година доказа с уравнение от Квантовата механика, че човешката мисъл е сила.. Но какви размери и възможности може да има и да даде тази сила, ние не знаем и нямаме представа. По този въпрос Дирак нищо не е казал. Ние само можем да приемем, че тази сила има непонятни за нас размери и може да ни даде също непонятни възможности. Този извод можем да направим, гледайки творенията на света около нас и над нас, защото всичко това е плод на мисълта на Същества с изключителна разумност и творчески възможности, плод на могъщата сила на тяхната мисъл.
към текста >>
В десети дом роденият ще има неустановена професионална насоченост, честа смяна на професиите и
общественото
положение, т.е.
Ако ги има, то с тях и с близките си роднини ще поддържа неприятни и остри отношения. Също ще има случаи,когато някои от тях ще бъдат сполетени от насилствена и преждевременна смърт. В седми дом роденият ще бъде неумолимо тласкан към неразумен и необмислен устрем към развод, за който не след дълго ще съжалява. В осми дом въздействието на Плутон е парализирано и това, което той дава, е притъпено. В девети дом Плутон дава жажда за власт, безогледно незачитане на установените порядки, бурна реакция към всичко установено.
В десети дом роденият ще има неустановена професионална насоченост, честа смяна на професиите и
общественото
положение, т.е.
едно люлеене в тази област. В единадесети дом роденият ще има връзки и неприятни разправии с полицията и органите на държавна сигурност или ще бъде служител (агент) при тях. В дванадесети дом Плутон дава на родения устои и силен стремеж за постигане на всяка поставена задача. Аспектите на Плутон със Слънцето, Луната и Планетите са вече дадени при тях.
към текста >>
85.
Планетите и зодиакалните съзвездия
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти Юпитер дава един стремеж към ритуалност, придаване на по-голяма тържественост при
обществени
прояви.
При по- примитивните и с лоши аспекти - разхвърляност и липса на система във всяка работа. В Близнаци при по-издигнатите и с добри аспекти - стремеж към по-голямо занимание за постигане, придобиване на знания, опитност и материални ценности. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж да се изтъква, че всичко знае, а също и жажда за присвояване на материални ценности, но и по незаконен път, чрез измама и кражба. В Рак при по-издигнатите и с по-добри аспекти придава на индивида бащинско отношение към близките и към всички, готовност за подкрепа и помощ. При по- примитивните и с лоши аспекти всичко това е с един фалшив оттенък.
В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти Юпитер дава един стремеж към ритуалност, придаване на по-голяма тържественост при
обществени
прояви.
При по- примитивните и с лоши аспекти - същото, но в една по-принизена форма и подчертава преди всичко себе си, изразено честолюбие. В Дева при по- повдигнатите и с добри аспекти - стремеж към привързаност и изнасяне на нови идеи в творчеството. При по-примитивните и с лоши аспекти - отричане и неблагосклонно отношение към онова, което имаме в идейния свят за творческите процеси. Във Везни при по-издигнатите и с добри аспекти - подсилване на стремежа към голя замах и прилив на сила във всяка творческа насока, също и подтик към големи материални придобивки. При по-примитивните и с лоши аспекти - склонност към грандомания и необмислено разточителство.
към текста >>
В Дева при по-издигнатите и с добри аспекти Уран подсилва интереса към приемане на нови и грандиозни идеи за
устройството
на обществото и изказвания в тази насока При по-примитивните и с лоши аспекти имаме стремеж подтик към отричане на съществуващите порядки в човешкото общество, стремеж към анархия.
При по-примитивните и с лоши аспекти мисълта блуждае из едно безредие и непоследователност. В Рак при по-издигнатите и с добри аспекти - стремеж към новости и разумни промени в домашната обстановка. При по-примитивните и с лоши аспекти - също стремеж към промени, но изразяващи по-скоро едно безредие. В Лъв при по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване на нервната система и кръвообращението и по-пълно и правилно реагиране при всички възбуди. При по-примитивните и с лоши аспекти - по-голяма нервност и остри реакции при всяка възбуда.
В Дева при по-издигнатите и с добри аспекти Уран подсилва интереса към приемане на нови и грандиозни идеи за
устройството
на обществото и изказвания в тази насока При по-примитивните и с лоши аспекти имаме стремеж подтик към отричане на съществуващите порядки в човешкото общество, стремеж към анархия.
Във Везни при по-издигнатите и с добри аспекти имаме стремеж към оригинални, нови изяви в изкуството, разположение и любов към животни, рибки, птици и пр. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремеж към резки и неблагоприятни отношения към околните и към партньора по любов, а в изкуството - чудачество. В Скорпион при по-издигнатите и с добри аспекти дава стремеж към големи, оригинални, величави задачи, изискващи могъщи енергии, прилив на сили за тяхното осъществяване. При по-примитивните и с лоши аспекти, поради липса на условия за осъществяване наясно изразена задача, надигнатите могъщи сили се сгромолясват върху главата на индивида и му причиняват големи страдания. В Стрелец при по-издигнатите и с добри аспекти - силен и ясно изразен стремеж към оригинално творчество, съпроводено с голямо старание и изпълнителност.
към текста >>
86.
Органическото развитие на главата
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Нека разгледаме и неговото
устройство
, което е доста сложно: малкият мозък е съставен от две големи странични части (полукълба) по подобие на главния мозък и от по-малка средна част, която поради особената си форма е наречена червей.
малък мозък. Когато той е добре развит, налице е едно разширение (издуване) на тази област на черепа. Ако разгледаме строежа на този орган, не може да не приемем, че той наистина е сложен, важен и висш орган на нервната система. Той е разположен и заема голяма част от задната черепна ямка, под тилните дялове на главния мозък (мозъчните полукълба). Самият факт, че малкият мозък е отделен от главния чрез дълбока цепнатина, говори, че неговата функция е нещо съвсем отделно от тази на главния мозък.
Нека разгледаме и неговото
устройство
, което е доста сложно: малкият мозък е съставен от две големи странични части (полукълба) по подобие на главния мозък и от по-малка средна част, която поради особената си форма е наречена червей.
Тази средна част е отделена от тези полукълба чрез надлъжни бразди. Малкият мозък, както и главният, е построен от сиво и бяло вещество; както при главния мозък, и при него повърхността му е покрита със сиво вещество. Малкият мозък също има бразди, но от по-друг характер в сравнение с тези при главния мозък. Всичко това ни дава основание да приемем голямата му роля в живота на човека. Не можем да приемем, че функциите на малкия мозък са добре изучени и познати.
към текста >>
Наблюдава се
разстройство
в движенията, мускулния тонус е намален, координацията на движенията е нарушена, походката е неотмерена.
Малкият мозък, както и главният, е построен от сиво и бяло вещество; както при главния мозък, и при него повърхността му е покрита със сиво вещество. Малкият мозък също има бразди, но от по-друг характер в сравнение с тези при главния мозък. Всичко това ни дава основание да приемем голямата му роля в живота на човека. Не можем да приемем, че функциите на малкия мозък са добре изучени и познати. Правени са опити при пълното му или частично премахване у животни.
Наблюдава се
разстройство
в движенията, мускулния тонус е намален, координацията на движенията е нарушена, походката е неотмерена.
Настъпва лесна мускулна умора, мускулите са отпуснати. Но всички тези белези с течение на времето се подобряват. Засега това са установили учените за функцията на малкия мозък, което е крайно незадоволително, като се има предвид, какво той представлява. Известно е колко голям дял от живота на хората заемат отношенията между двата пола - мъжът и жената със своята характерност и сложност. Тези отношения, преди всичко на привлекателност, симпатия, жажда за по-тесен контакт, са нещо съвсем отделно от интелектуалните и морални изяви на човека.
към текста >>
Този орган е източник на всички връзки между хората и е основа на
обществения
живот.
Когато е добре развит, той дава широта и пълнота на горната част на главата. Службата на този орган е да събужда у човека привързаност към ближния, приятелство, желание да се привързва към всичко, което е способен да обича. Докато половият нагон ни привързва и привлича към лица от противоположния пол. А от чадолюбието се отличава по това, че ни привързва не само към собствените рожби, но и към всички хора, способни да бъдат отзивчиви към нас. На този орган се дължи не само нашата привързаност към ближни и подобни, но и към животните, които се намират под наша грижа - котки, кучета, коне.
Този орган е източник на всички връзки между хората и е основа на
обществения
живот.
Всички мозъчни центрове, които се намират в задната тилна част на главата, са създадени и оформени от силовите течения на Луната. Встрани от тях, около ушите се намират мозъчните центрове, които дават жизненост, смелост, устойчивост на човека срещу несгодите в живота. Такъв човек е способен да живее при всички условия. Те дават сила и подкрепа да се противопоставяме на болестите, както и на умората и страданията. Когато тези центрове са развити, дават на човек възможност за борба срещу посегателствата върху неговите права, било те лични или имуществени.
към текста >>
Добрите държавни и
обществени
ръководители, а също и тези на големите предприятия трябва да имат тази част добре развита.
Ако пък е ограничен в средствата си, той се приспособява както може. Такъв човек през целия си живот е в зависимост от ежедневна грижа за прехраната си, а при старост и невъзможност за работа става тежест на околните. В горните, предимно по-предни части на главата и челото се намират по- висшите мозъчни центрове, създадени и оформени от силовите течения на Юпитер (фиг.28). Теза центрове създават твореца и неговите ценни качества: възможността му да долавя идеите, необходими при започването на всеки творчески процес, смелост, упование, вяра в себе си за постигане на целта. Поемане на отговорност за правилния и добър изход на всяка започната работа, изобщо умението за ръководство.
Добрите държавни и
обществени
ръководители, а също и тези на големите предприятия трябва да имат тази част добре развита.
А в горната задна част на главата, определена от отсечката А - 2, се намират мозъчните центрове, създадени и оформени от планетата Плутон и последната, неоткрита още по пътя на наблюденията, планета, наречена от мексиканския астроном и математик Хасино Амор с името ХАНО (фиг.29). При нормално развитие на тези центрове създава у човека подтик към постоянство, настойчивост, решителност в постигане на всяка поставена задача. Той е много важен, когато е необходимо да се превъзмогват известни съпротивителни фактори. Те карат човек да се държи достойно, със зачитане на себе си, осланяйки се на своите способности, т.е. с едно независимо държание и независимост.
към текста >>
Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага
устройството
на света, т.нар.
Благоговението се отнася и към всичко древно, велико, добро. Когато не е развит достатъчно разумът, то развитият орган на благоговението поражда фанатична привързаност към стари обичаи, към неестествени, отживели времето си убеждения. Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи. Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма. А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа.
Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага
устройството
на света, т.нар.
Птоломеева система. В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества. И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата на Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за устройството на света. Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това. Такива хора живеят с чувството за доброто бъдеще, за идването на Царството Небесно тук на Земята.
към текста >>
И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата на Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за
устройството
на света.
Историята може да ни посочи много примери за една безогледна изява на благоговение, например Инквизицията и Исляма. А в науката това благоговение към някои авторитети често е спъвало нейния прогрес, какъвто е случаят с александрийския учен Клавдий Птоломей, живял през втория век след Христа. Считан е за автор на голям брой съчинения по астрономия, география, математика, Астрология, оптика и пр., за които се установява, че не са оригинални, а са заимствани от трудове по тези дисциплини, които той е намерил в голямата Александрийска библиотека, в своето голямо съчинение, известно под името „Алмагеста", той излага устройството на света, т.нар. Птоломеева система. В нея той поставя Земята в центъра на света, като неподвижно тяло.Цялата тази негова ярко изразена и всестранна изява е създала у народите впечатление за човек с изключителни, свръхгениални качества.
И затова никой не е посмял векове наред, чак до Епохата на Ренесанса и до Коперник (1473-1543), да отхвърли постулираното от него неверно становище за
устройството
на света.
Хора със силно развито чувство на благоговение обичат да се молят и изпитват наслада, когато правят това. Такива хора живеят с чувството за доброто бъдеще, за идването на Царството Небесно тук на Земята. Това крепи и дава наслада на такива хора, като им помага по-лесно да понасят несгодите на настоящия живот. При посещение в Шипченския манастир съм имал възможност да видя една икона на Христа, рисувана от неизвестен древен художник. Иконата е много интересна и е оценена като голяма рядкост.
към текста >>
87.
Типове ръце
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ако Аполоновият пръст е много дълъг, имаме стремеж към хумора, талант за имитация на хората, спънки и препятствия в уреждане на
общественото
си положение.
Те са предприемчиви, имат смелост да се захващат с огромни предприятия, строежи, селскостопански мероприятия, търговия, пътешествия. Способни са за фина и акуратна работа - фина механика. Ако при лопатовидната ръка имаме много дълъг Юпитеров пръст, то такива хора проявяват любов към мистериозното, влечение към фантастика и стремеж да заблуждават. Ако Сатурновият пръст е много дълъг, имаме хора с активно въображение, влечение към окултните науки, устои и упоритост в изучаване на всички науки. Самотата ги влече и често изпадат в тъжно, потиснато чувство.
Ако Аполоновият пръст е много дълъг, имаме стремеж към хумора, талант за имитация на хората, спънки и препятствия в уреждане на
общественото
си положение.
Ако Меркуриевият пръст е много дълъг, показва усет и възможност за уреждане на практични задачи, търговия, влечение към инженерство, механика, електричество, а също и добър ораторски талант. Ако пък някой от тези пръсти е много къс, това показва липса на съответните качества. ЪГЛОВАТА РЪКА. Тя е средно голяма, има добре развити пръсти с ъгловати върхове. Такива ръце показват твърдост, упоритост, своеобразност и дребнавост в мисленето и действието.
към текста >>
Но за правилното отчитане на техните качества голямо значение има
устройството
на палеца им.
Настроението им играе голяма роля в постъпките им. Имат вдъхновение. Сутрин са често тъжни и капризни, раздразнителни, меланхолични. Като артисти са повърхностни, чувствителни, лекомислени; ако ръцете им са съвсем меки, от тях не може да се очаква вярна и постоянна любов, ето защо браковете им рядко се задържат и рядко биват щастливи. Една такава, но по-твърда ръка подобрява признаците и прави човека по-устойчив.
Но за правилното отчитане на техните качества голямо значение има
устройството
на палеца им.
Много мек и гъбест палец дава човек на удоволствията, с често влечение към лъжа, измислици и коварство. Природата на хората с този тип ръце е склонна към мързел, егоизъм, изтънченост, фалш, липса на концентрация, лесно стават цинични и ексцентрични. Не обичат урегулирания и с ограничения живот. Това са истинските бохеми в живота. Ако при тези ръце пръстът на Юпитер е много дълъг, имаме предразположение към религиозност и стремеж за ръководство в тази област.
към текста >>
88.
Линиите на ръцете
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Клонка, подобна на виличка, към Юпитеровия хълм, показва материални успехи, благополучие, стремеж към власт,
обществено
положение, богатство.
Острови по линията на живота показват затвор, болести, операция, изобщо - ограничения в изявите на живота. Ако имаме кръгове, налице е опасност за очите. Линия на живота без каквито и да било клонки и разклонения показва скучен, еднообразен живот. Клонки нагоре по линията на живота показват материални успехи. Ако клонките са надолу, имаме материални загуби.
Клонка, подобна на виличка, към Юпитеровия хълм, показва материални успехи, благополучие, стремеж към власт,
обществено
положение, богатство.
Ако на клонките има разклонение, това значение се усилва. Ако линията на живота към своя край има клонки, насочени надолу, имаме бавно угасваме на жизнените сили. Ако линията на живота има клонки нагоре към Венериния хълм, това е благоприятен белег, указващ за успехи в любовта, добри условия в живота и богатство. Ако клонките са надолу, е неблагоприятен знак - скъсване и неприятности с любим човек н често загуба на чест. Ако от линията на живота имаме клонки към Сатурновия хълм, това показва болести, страдания, но и дълбока мисъл и разумност.
към текста >>
Ако началото на животната линия е в Юпитеровия хълм, показва много силен стремеж за успехи, богатство, високо
обществено
положение.
Клонките към хълма на Меркурий показват успехи в науката и богатство, придобито чрез умение, сръчност, схватливост. Ако клонката се докосва до линията на брака, казаното по-горе има връзка с женитбата. Клонка към Лунния хълм показва далечни пътища, тесен контакт със заминали същества и интуиция. Кръст или звезда върху линията на живота показва опасност за живота поради злополука. Линия на живота във формата на верижка покачва продължителни болести, неустойчиво здраве и капризно същество.
Ако началото на животната линия е в Юпитеровия хълм, показва много силен стремеж за успехи, богатство, високо
обществено
положение.
Ако линията на живота е съединена в началото си с линията на ума в протежение на около един и половина сантиметра, показва, че самостоятелността на такъв човек се развива късно, липсва му решителност. В някои случаи несамостоятелност остава преобладаваща черта в характера и през целия му живот. Това показва също и оскъдни материални условия през началния период от живота на този човек. Ако линията на живота в началото си е разделена от линията на ума, показва ранно развитие на интелекта, самостоятелност, решителност и в много отношения привързаност. На такива хора се препоръчва да не прибързват в отговорите си.
към текста >>
Ако линията на ума започва от Юпитеровия хълм, показва твърде развито самолюбие, интелигентност, умствени сили, насочени предимно към издигане в
общественото
положение, придобиване на слава, жажда за власт.
Леко извита, силно и ясно очертана, дълга линия на ума, която отива към Марсовия хълм, показва добър ум, самообладание, ясна мисъл,пресметливост, умело използуване на средствата за постигане на поставените задачи, особено ако ръката е гъвкава и широка. Къса линия показва човек, на когото умът е заангажиран с тесен кръг задачи от практическо естество. Широка линия показва страхливост, озлобление. Тънка като косъм и дълга линия, показва лекомислие и променливост. Двойна линия на ума показва изключителни умствени способности, многостранен интелект, успехи в живота, но и двойствена натура, повече или по-малко загадъчен човек.
Ако линията на ума започва от Юпитеровия хълм, показва твърде развито самолюбие, интелигентност, умствени сили, насочени предимно към издигане в
общественото
положение, придобиване на слава, жажда за власт.
Ако началото на умствената линия е в Плутоновата област, показва свадливост, сприхавост. Умствена линия, която отива към Лунния хълм, показва склонност към идеализъм, мечтателност, фантазия, мистика, поезия, добро въображение, интуиция. Хората на изкуството трябва да имат такава линия, за да могат да вмъкнат чувства от по-възвишен характер в своите творби и да намират сюжети. Колкото линията на ума по-ясно слиза към Лунния хълм, толкова по-голяма е склонността към тези качества, също и към тъга и меланхолия. Ако пък в края на такава линия има кръст, звезда или кръг, това е белег за психическо разстройство.
към текста >>
Ако пък в края на такава линия има кръст, звезда или кръг, това е белег за психическо
разстройство
.
Ако линията на ума започва от Юпитеровия хълм, показва твърде развито самолюбие, интелигентност, умствени сили, насочени предимно към издигане в общественото положение, придобиване на слава, жажда за власт. Ако началото на умствената линия е в Плутоновата област, показва свадливост, сприхавост. Умствена линия, която отива към Лунния хълм, показва склонност към идеализъм, мечтателност, фантазия, мистика, поезия, добро въображение, интуиция. Хората на изкуството трябва да имат такава линия, за да могат да вмъкнат чувства от по-възвишен характер в своите творби и да намират сюжети. Колкото линията на ума по-ясно слиза към Лунния хълм, толкова по-голяма е склонността към тези качества, също и към тъга и меланхолия.
Ако пък в края на такава линия има кръст, звезда или кръг, това е белег за психическо
разстройство
.
Когато линията на ума е слабо извита към Лунния хълм, показва сполука, щастлив живот. Когато линията на ума към края отива към Меркуриевия хълм показва хитрост, лукавство. При по- съвършена ръка говори за буден и практичен ум. Когато линията на ума завършва като възел в линията на сърцето, означава неуспехи и нещастие в сърдечно отношение, вследствие на прекалено умуване. Права и равна умствена линия, която преминат по пялата ръка.
към текста >>
Клонки към Юпитеровия хълм показват стремеж към почит и високо
обществено
положение в живота, стремеж към богатства.
Прекъсвания в умствената линия означават повреда в главата или в нервната система. Кръст или звезда на умствената линия показват прекалено мозъчно напрежение. Малки успоредни линийки до линията на ума показват подсилване на мисълта. Умствена линия, която се състои от многобройни дребни линийки, показва непоследователност в мисълта, лоша памет, често главоболие. Клонки, които изхождат от линията на ума към сърдечната линия, показват, че умът се влияе от сърдечните преживявания.
Клонки към Юпитеровия хълм показват стремеж към почит и високо
обществено
положение в живота, стремеж към богатства.
Клонки към Сатурновия хълм показват склонност към по-задълбочено мислене, задълбочено разглеждане на всички явления в живота. Клонки към Аполоновия хълм показват по-задълбочено отношение към изкуството. Клонки към Меркуриевия хълм показват по-сериозно отношение към разрешаването на практичните въпроси, също така и смелост в предприемане на задачите. Към такива хора трябва да бъдем внимателни и предпазливи. Решетка между умствената и линията на живота показва човек, предразположен към хумор.
към текста >>
Тя характеризира съдбата, пътя на живота, промени в
общественото
положение на човека, както и насоките и интересите, които ще го вълнуват, а също и успехите и неуспехите в живота му.
Ако от началото на сърдечната линия до средата се виждат клонки по посока напред, то имаме влюбчивост - младежко сърце. Ако имаме пречупване или прекъсване на линията на сърцето, това говори за едно органично смущение в бъбреците, а по отношение на преживяванията означава, че роденият ще преживее в живота си силна, мъчителна скръб. Ако това пречупване или прекъсване е под Аполоновия хълм, тази скръб ще дойде от едно нехайство, пренебрежение към добрите условия в живота. Ако това прекъсване или пречупване е под Сатурновия хълм, тази скръб ще дойде от прекален егоизъм и дребни материални сметки. ЛИНИЯТА НА СЪДБАТА (фиг.57, 4-4).
Тя характеризира съдбата, пътя на живота, промени в
общественото
положение на човека, както и насоките и интересите, които ще го вълнуват, а също и успехите и неуспехите в живота му.
Формирането и протичането на Сатурновата линия, или както още я наричат линия на Съдбата, е важен елемент в тълкуванието на ръката. Тя може да започне от линията на живота като негова клонка, от китката на ръката, от Урановия участък, от Лунния хълм, като при всички тези случаи отива към хълма на Сатурн. В някои случаи обаче тя често се наклонява било към хълма на Юпитер, било към хълма на Аполон. Линията на Сатурн определя и изразява твърдия стремеж на човек към постигане на ясно изразени цели и задачи в живота. За постигането на тези задачи и цели индивидът ще се намери при трудни условия, но ще намери сили, устои и воля за тяхното постигане, щом като има добре очертана линия на съдбата.
към текста >>
55) е под Лунния хълм, в такъв случай животът на човека ще бъде изпълнен с резки и неочаквани промени, преди всичко в неговото
обществено
положение, а накрая (при добра линия) животът му ще завърши с големи успехи.
Такъв човек постига всяка поставена задача и има ясно изразена цел в живота си - човек с инициатива, с ценни качества, на когото може да се разчита. Ако началото на Сатурновата линия е в линията на живота, то роденият по-късно ще проходи, по-късно се събужда у него стремеж и подтик към уреждане и постигане на необходимите условия за живот. Всички придобивки на такъв човек и преодоляването на трудностите са плод на неговите лични усилия и личен труд. Такива хора имат обикновено и великодушно сърце. Ако Сатурновата линия започва от областта на Уран, която (както е отбелязано на фиг.
55) е под Лунния хълм, в такъв случай животът на човека ще бъде изпълнен с резки и неочаквани промени, преди всичко в неговото
обществено
положение, а накрая (при добра линия) животът му ще завърши с големи успехи.
Под добра Сатурнова линия разбираме тя да бъде гладка, еднакво очертана, дълга, стигаща до Сатурновия хълм, със или без отклонения към Юпитеровия или Аполоновия хълм, да няма острови, кръстове, звезди или каквито и да било белези, като вдлъбвания и др. Ако Сатурновата линия отива към Марсовия хълм, тогава животът на този човек е подложен на борби, успехите се налагат със сила, кураж и воля над другите. Ако Сатурновата линия клони или завършва към хълма на Юпитер, роденият ще се стреми към високо обществено положение, даващо му възможност за власт, разпоредителност, жажда за богатство. Това показва също и голям шанс в живота - при трудности винаги ще му дойде на помощ нещо непредвидено - „спасяващата ръка". Ако Сатурновата линия завършва в хълма на Меркурий, ще имаме успехи в живота чрез търговия, стопанска дейност, а ако ръката е гъвкава, ще имаме успех в науката и ораторството.
към текста >>
Ако Сатурновата линия клони или завършва към хълма на Юпитер, роденият ще се стреми към високо
обществено
положение, даващо му възможност за власт, разпоредителност, жажда за богатство.
Такива хора имат обикновено и великодушно сърце. Ако Сатурновата линия започва от областта на Уран, която (както е отбелязано на фиг. 55) е под Лунния хълм, в такъв случай животът на човека ще бъде изпълнен с резки и неочаквани промени, преди всичко в неговото обществено положение, а накрая (при добра линия) животът му ще завърши с големи успехи. Под добра Сатурнова линия разбираме тя да бъде гладка, еднакво очертана, дълга, стигаща до Сатурновия хълм, със или без отклонения към Юпитеровия или Аполоновия хълм, да няма острови, кръстове, звезди или каквито и да било белези, като вдлъбвания и др. Ако Сатурновата линия отива към Марсовия хълм, тогава животът на този човек е подложен на борби, успехите се налагат със сила, кураж и воля над другите.
Ако Сатурновата линия клони или завършва към хълма на Юпитер, роденият ще се стреми към високо
обществено
положение, даващо му възможност за власт, разпоредителност, жажда за богатство.
Това показва също и голям шанс в живота - при трудности винаги ще му дойде на помощ нещо непредвидено - „спасяващата ръка". Ако Сатурновата линия завършва в хълма на Меркурий, ще имаме успехи в живота чрез търговия, стопанска дейност, а ако ръката е гъвкава, ще имаме успех в науката и ораторството. Ако Сатурновата линия клони или завършва в Аполоновия хълм, показва, че човек ще изяви стремеж към изкуство, предимно писателство; показва също и благоденствие. Ако Сатурновата линия изхожда от големия триъгълник - областта на Хано, като не докосва нито линията на живота, нито линията, наречена Чернодробна, то борбите и стремежите ще се изразят по-късно в живота на човека. Двойна линия на Сатурн показва благоприятна съдба, самообладание, възможност роденият да има няколко професии, които ще практикува с успех, при положение, че линията на ума му е добра.
към текста >>
89.
Карма
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в
обществения
и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата.
КАРМА Прераждането на човешките души в нови тела е свързано и обусловено от един основен закон на живота — закона за Кармата или Причинността. Той е закона, който олицетворява и изразява абсолютната Божия Правда.
Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в
обществения
и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата.
Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
към текста >>
И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в
устройството
на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата.
Той е закона, който олицетворява и изразява абсолютната Божия Правда. Според този закон, никъде в живота, както във вселената, така и в обществения и частния живот на човека, няма нищо, което да става случайно, по сляпото стечение на обстоятелствата. Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така.
И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в
устройството
на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата.
И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти. И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в устройството и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност. Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало.
към текста >>
И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в
устройството
и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност.
Всяко нещо си има своята причина, и при това тази причина не е случайна, механическа, а е придружена с една разумност, с едно съзнание, което работи по определен план. Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност. Достатъчно е да хвърлим един широк поглед върху живота, за да се уверим, че това е така. И наистина, каква разумност, каква дълбока мъдрост царува навсякъде в живота — в животинското, в растителното, та и в минералното царства! Какво съвършенство, какво велико знание е вложено в устройството на организмите и във всички закони на живота ! Как разумно и с каква съвършена точност и предвидливост е устроено всичко в безграничната вселена, всичко — от най-малкия атом, до грамадните слънчеви системи! Само човешкия организъм, с неговите органи и системи, е достатъчно доказателство за разумността, съзнателността и целесъобразността, който действуват в природата. И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.
И тъй, безграничната мъдрост и целесъобразност, вложени в
устройството
и функционирането на организмите и в цялата вселена, доказват по абсолютен начин съществуване- то на една разумна и съзнателна, а не сл1зпа, механическа причинност.
Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар. човек да не е сам творец на основния капитал, с който разполага, — Божествения Дух, които го ръководи отвътре, и дарбите и способностите, придобити при неговата дейност,.
към текста >>
90.
Единство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Тогава, заедно с промяната на човешкото съзнание, ще се създаде и един нов
обществен
строй
, основан на закона за Правдата и изграден с помощта на Божествената Мъдрост.
— Силата ще бъде трайна и извор на блага само тогава, когато се основава на Правдата. Днес човечеството настъпва с бързи крачки във фазата на колективното съзнание, в която ще се ликвидира с всички неправди. Злото, което е в живота, и което произтича от самите хора, а не от законите на живота, ще бъде поправено. Хората ще разберат общността на интересите си. ще съзнаят своето единство, ще се уверят, че личното щастие, отделно и за сметка на другите, е невъзможно, и ще почнат да работят за общото добро.
Тогава, заедно с промяната на човешкото съзнание, ще се създаде и един нов
обществен
строй
, основан на закона за Правдата и изграден с помощта на Божествената Мъдрост.
В този нов строй ще има условия за живот за всички хора по лицето на земята. В него нема да съществуват тия крещящи несправедливости и противоречия, каквито имаме днес. В него нема да има насилия, нема да има бедни и богати, нема да има безпощадна, унищожителна война на всички против всички, в която днес се изразходват огромни сили. В него ще има разумно и любящо ръководство от страна на най-способните и най-съвършените, ще има правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички, ще има хляб и свобода, чист въздух и слънчеви лъчи, хигиенично жилище и разумен, природо- съобразен живот, творчески труд и благодатна почивка за всички човешки същества. В този разумно създаден, не с насилие, а със съзнание и воля за доброто, строй, всеки ще работи за всички, според силите си, и всеки ще взема според нуждите си.
към текста >>
В този нов
строй
ще има условия за живот за всички хора по лицето на земята.
Днес човечеството настъпва с бързи крачки във фазата на колективното съзнание, в която ще се ликвидира с всички неправди. Злото, което е в живота, и което произтича от самите хора, а не от законите на живота, ще бъде поправено. Хората ще разберат общността на интересите си. ще съзнаят своето единство, ще се уверят, че личното щастие, отделно и за сметка на другите, е невъзможно, и ще почнат да работят за общото добро. Тогава, заедно с промяната на човешкото съзнание, ще се създаде и един нов обществен строй, основан на закона за Правдата и изграден с помощта на Божествената Мъдрост.
В този нов
строй
ще има условия за живот за всички хора по лицето на земята.
В него нема да съществуват тия крещящи несправедливости и противоречия, каквито имаме днес. В него нема да има насилия, нема да има бедни и богати, нема да има безпощадна, унищожителна война на всички против всички, в която днес се изразходват огромни сили. В него ще има разумно и любящо ръководство от страна на най-способните и най-съвършените, ще има правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички, ще има хляб и свобода, чист въздух и слънчеви лъчи, хигиенично жилище и разумен, природо- съобразен живот, творчески труд и благодатна почивка за всички човешки същества. В този разумно създаден, не с насилие, а със съзнание и воля за доброто, строй, всеки ще работи за всички, според силите си, и всеки ще взема според нуждите си. И макар това да е един доста далечен идеал, все пак, човечеството бавно но сигурно се движи към него.
към текста >>
В този разумно създаден, не с насилие, а със съзнание и воля за доброто,
строй
, всеки ще работи за всички, според силите си, и всеки ще взема според нуждите си.
Тогава, заедно с промяната на човешкото съзнание, ще се създаде и един нов обществен строй, основан на закона за Правдата и изграден с помощта на Божествената Мъдрост. В този нов строй ще има условия за живот за всички хора по лицето на земята. В него нема да съществуват тия крещящи несправедливости и противоречия, каквито имаме днес. В него нема да има насилия, нема да има бедни и богати, нема да има безпощадна, унищожителна война на всички против всички, в която днес се изразходват огромни сили. В него ще има разумно и любящо ръководство от страна на най-способните и най-съвършените, ще има правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички, ще има хляб и свобода, чист въздух и слънчеви лъчи, хигиенично жилище и разумен, природо- съобразен живот, творчески труд и благодатна почивка за всички човешки същества.
В този разумно създаден, не с насилие, а със съзнание и воля за доброто,
строй
, всеки ще работи за всички, според силите си, и всеки ще взема според нуждите си.
И макар това да е един доста далечен идеал, все пак, човечеството бавно но сигурно се движи към него. Защото само в общото щастие, в общото добро, отделният човек ще достигне и своето щастие, своето добро. Паралелно с това и отделните народи ще разберат, че са свързани с неразривни връзки помежду си, че са части на едно цяло и че злото, което един от тях прави на другите, прави го в същност на себе си, защото по-рано или по-късно ще му се възвърне от закона на Правдата. Човечеството е едно цяло, и само чрез спазване закона за единството то ще дочака щастливи дни. Националният егоизъм, шовинизма, митническите стени, автархията и всичко, което разделя народите, е осъдено на изчезване, защото е спънка за развоя на живота, защото повече разрушава, отколкото създава.
към текста >>
91.
Живот за всички
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Да чакаме други условия, да чакаме някакво особено благоприятно стечение на обстоятелствата или пък да чакаме друг
обществен
строй
, че тогава да заработим, това е една жестока илюзия, благодарение на която сме осъдени да тъпчем на едно място.
Пътят към успеха за вас винаги е отворен. Не се съмнявайте в това. Не се колебайте ни най-малко. Вас ви трябва преди всичко вяра, вас ви трябва преди всичко смелост, а заедно с тях разбиране на нещата и тяхното приложение — настойчиви, неуморни усилия към нещо по-добро, към нещо по-красиво, към нещо по-велико в живота ви. Животът, великият и красив живот открива пред вас, че най-великото престъпление и най-голямата грешка, които вие правите спрямо себе си, е да си внушавате, че сега ви липсват условия и че, при еди какви си условия може да стане това и това, но сега и при тия условия — не.
Да чакаме други условия, да чакаме някакво особено благоприятно стечение на обстоятелствата или пък да чакаме друг
обществен
строй
, че тогава да заработим, това е една жестока илюзия, благодарение на която сме осъдени да тъпчем на едно място.
Ние трябва да правим всичко възможно при сегашните условия и същевременно да подобряваме тия условия и да създаваме нови. Това, което стои над условията, то е човешкият дух. Нека той бъде сложен в действие и условията ще отстъпят пред неговата сила. А силата на духа може да ни донесе и здраве, и щастие, и всестранни успехи в живота. Най важното — силата на духа може да ни донесе самия живот - оня изпълнен с дълбок смисъл и с мълчаливо величие живот, който ние сме изгубили и затова се чувствуваме толкова бедни и лишени от съществена опора в живота.
към текста >>
92.
Основни принципи на мировата държава
 
- Георги Радев (1900–1940)
Основни принципи на мировата държава Има една държава, която сега се създава, която сега се
устройва
и организира.
Основни принципи на мировата държава Има една държава, която сега се създава, която сега се
устройва
и организира.
Територията на тази държава е много малка: около 19 см. на длъжъ, 15.1/2 см. на ширъ и 15 см. на височина. Но тази малка държава е много гъсто населена: жителитѣ ѝ възлизатъ на повече отъ три билиона и 600 милиона.
към текста >>
Наистина, и тази държава не е още напълно организирана, макаръ че
устройството
ѝ е започнало отъ преди милиони, милиони години, ала все пакъ тя е достигнала една сравнително висока степенъ на развитие и култура.
на длъжъ, 15.1/2 см. на ширъ и 15 см. на височина. Но тази малка държава е много гъсто населена: жителитѣ ѝ възлизатъ на повече отъ три билиона и 600 милиона. Въпрѣки своята многочисленостъ, обаче, тѣ смогватъ да живѣятъ и да се спогаждатъ добре.
Наистина, и тази държава не е още напълно организирана, макаръ че
устройството
ѝ е започнало отъ преди милиони, милиони години, ала все пакъ тя е достигнала една сравнително висока степенъ на развитие и култура.
Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човѣшката глава, човѣшкиятъ мозъкъ. Въ устройството на човѣшкия мозъкъ взема участие цѣлата жива Природа, сиречъ цѣлата онази йерархия отъ високо напреднали, разумни съшества, чиито мозъци и сърдца съ хармонично организирани. Тѣзи, именно, същества образуватъ онази мирова държава, която Христосъ е нарекълъ „Царство Божие“, и на която земнитѣ държави отъ всички времена съ само бледи и мимолетни отражения. Отъ това гледище, всички култури на миналото, съ тѣхнитѣ религии, общественъ строй, съ тѣхнитѣ науки, изкуства, не сѫ нищо друго, освенъ лаборатории, кѫдето тия мѫдри жители на „Царството Божие“ сѫ работили за организиране на човѣшкия мозъкъ и човѣшкото сърдце.
към текста >>
Въ
устройството
на човѣшкия мозъкъ взема участие цѣлата жива Природа, сиречъ цѣлата онази йерархия отъ високо напреднали, разумни съшества, чиито мозъци и сърдца съ хармонично организирани.
Но тази малка държава е много гъсто населена: жителитѣ ѝ възлизатъ на повече отъ три билиона и 600 милиона. Въпрѣки своята многочисленостъ, обаче, тѣ смогватъ да живѣятъ и да се спогаждатъ добре. Наистина, и тази държава не е още напълно организирана, макаръ че устройството ѝ е започнало отъ преди милиони, милиони години, ала все пакъ тя е достигнала една сравнително висока степенъ на развитие и култура. Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човѣшката глава, човѣшкиятъ мозъкъ.
Въ
устройството
на човѣшкия мозъкъ взема участие цѣлата жива Природа, сиречъ цѣлата онази йерархия отъ високо напреднали, разумни съшества, чиито мозъци и сърдца съ хармонично организирани.
Тѣзи, именно, същества образуватъ онази мирова държава, която Христосъ е нарекълъ „Царство Божие“, и на която земнитѣ държави отъ всички времена съ само бледи и мимолетни отражения. Отъ това гледище, всички култури на миналото, съ тѣхнитѣ религии, общественъ строй, съ тѣхнитѣ науки, изкуства, не сѫ нищо друго, освенъ лаборатории, кѫдето тия мѫдри жители на „Царството Божие“ сѫ работили за организиране на човѣшкия мозъкъ и човѣшкото сърдце. Ето защо, докато човѣшкиятъ мозъкъ не се организира споредъ оня планъ, който една предвѣчна Мѫдростъ е начертала, на земята все ще царуватъ безредие, раздори, престъпления. Въ този смисълъ на думата може да се каже, че всичкото зло на земята произтича отъ недобре устроенитѣ мозъци и сърдца на хората, по-конкретно — отъ недобре организиранитѣ мозъци на мѫжетѣ и недобре организиранитѣ сърдца на женитѣ. Мѫжъ и жена въ случая сѫ взети като полюси на човѣка.
към текста >>
Отъ това гледище, всички култури на миналото, съ тѣхнитѣ религии,
общественъ
строй
, съ тѣхнитѣ науки, изкуства, не сѫ нищо друго, освенъ лаборатории, кѫдето тия мѫдри жители на „Царството Божие“ сѫ работили за организиране на човѣшкия мозъкъ и човѣшкото сърдце.
Наистина, и тази държава не е още напълно организирана, макаръ че устройството ѝ е започнало отъ преди милиони, милиони години, ала все пакъ тя е достигнала една сравнително висока степенъ на развитие и култура. Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човѣшката глава, човѣшкиятъ мозъкъ. Въ устройството на човѣшкия мозъкъ взема участие цѣлата жива Природа, сиречъ цѣлата онази йерархия отъ високо напреднали, разумни съшества, чиито мозъци и сърдца съ хармонично организирани. Тѣзи, именно, същества образуватъ онази мирова държава, която Христосъ е нарекълъ „Царство Божие“, и на която земнитѣ държави отъ всички времена съ само бледи и мимолетни отражения.
Отъ това гледище, всички култури на миналото, съ тѣхнитѣ религии,
общественъ
строй
, съ тѣхнитѣ науки, изкуства, не сѫ нищо друго, освенъ лаборатории, кѫдето тия мѫдри жители на „Царството Божие“ сѫ работили за организиране на човѣшкия мозъкъ и човѣшкото сърдце.
Ето защо, докато човѣшкиятъ мозъкъ не се организира споредъ оня планъ, който една предвѣчна Мѫдростъ е начертала, на земята все ще царуватъ безредие, раздори, престъпления. Въ този смисълъ на думата може да се каже, че всичкото зло на земята произтича отъ недобре устроенитѣ мозъци и сърдца на хората, по-конкретно — отъ недобре организиранитѣ мозъци на мѫжетѣ и недобре организиранитѣ сърдца на женитѣ. Мѫжъ и жена въ случая сѫ взети като полюси на човѣка. Не че мозъцитѣ и сърдпата на хората сѫ сами по себе си зле организирани. Природата постоянно работи за тѣхното организиране, като постепенно осъществява единъ великъ строителенъ планъ.
към текста >>
Тамъ дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно
преустройство
.
Когато говоримъ за животинска любовъ, подразбираме, че животното, което не е разбрало любовьта, я проявява по своему. Подъ човѣшка любовъ разбираме своеобразната човѣшка проява на Любовьта, която хората все още твърде слабо проумѣватъ. Любовьта, обаче, при всички условия си остава неизмѣнна. Тя има еднакви отношения и къмъ праведни и къмъ грѣшни, и къмъ хора и къмъ животни. Любовьта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тѣхнитѣ форми.
Тамъ дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно
преустройство
.
И ако се разбиратъ законитѣ на любовьта, това преустройство става норI мално, не се ли разбиратъ нейнитѣ закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовьта изключва всѣкакви престъпления. Любовьта изключва всѣкакво насилие, убийство. Следователно—и онова масово организирано убийство, което се нарича война. Отъ гледище на оня абсолютенъ моралъ, който Любовьта носи, никой нѣма право да отнема живота, който Богъ е вложилъ у едно същество.
към текста >>
И ако се разбиратъ законитѣ на любовьта, това
преустройство
става норI мално, не се ли разбиратъ нейнитѣ закони, това
преустройство
носи сътресения и разрушения.
Подъ човѣшка любовъ разбираме своеобразната човѣшка проява на Любовьта, която хората все още твърде слабо проумѣватъ. Любовьта, обаче, при всички условия си остава неизмѣнна. Тя има еднакви отношения и къмъ праведни и къмъ грѣшни, и къмъ хора и къмъ животни. Любовьта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тѣхнитѣ форми. Тамъ дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство.
И ако се разбиратъ законитѣ на любовьта, това
преустройство
става норI мално, не се ли разбиратъ нейнитѣ закони, това
преустройство
носи сътресения и разрушения.
Любовьта изключва всѣкакви престъпления. Любовьта изключва всѣкакво насилие, убийство. Следователно—и онова масово организирано убийство, което се нарича война. Отъ гледище на оня абсолютенъ моралъ, който Любовьта носи, никой нѣма право да отнема живота, който Богъ е вложилъ у едно същество. Споредъ божествения редъ на нѣщата, всѣко живо същество има право да живѣе.
към текста >>
93.
Държава въ държава
 
- Георги Радев (1900–1940)
Въ неговото
устройство
участвуватъ главно три рода сили: физически, астрални или чувствени и динамически или умствени.
Държава въ държава Свѣтътъ е най-великото учреждение, което великитѣ хора познаватъ. По-разумно уредено учреждение отъ него въ видимата, материална вселена не съществува.
Въ неговото
устройство
участвуватъ главно три рода сили: физически, астрални или чувствени и динамически или умствени.
Има и други сили отъ по-високъ редъ, които действуватъ въ свѣта, но въ човѣшкия животъ, така както той сега се развива на земята, при тази степенъ на съзнание, което днешнитѣ хора иматъ, тѣзи три рода сили съ главнитѣ, основнитѣ. Всѣки човѣкъ на земята — за да останемъ въ сферата на земния животъ — минава презъ три основни процеса: физически, астраленъ и умственъ, въ които се проявяватъ споменатитѣ три вида сили. Законитѣ, по които действуватъ тия сили, се коренно различаватъ помежду си, тѣ даватъ понѣкога диаметрално противоположни резултати, макаръ да преследватъ въ края на краищата една обща целъ. И понеже съвременнитѣ хора, така както съ устроени, съзнаватъ и виждатъ обективно само проявата на така нареченитѣ физикохимични сили, къмъ които се мъчатъ да сведатъ всички физически, биологически и душевни прояви, тѣ не могатъ да се освободятъ отъ постояннитѣ и непреодолими противоречия, що терзаятъ научната и философска мисълъ. За тѣхъ реално, обективно е само физичното, вещественото; само то се подава на измѣрване, изчисляване, претегляне.
към текста >>
Тѣ все още
устройватъ
и личния си и
общественъ
животъ по свои разбирания, които често пъти сѫ диаметрално противоположни на законитѣ на Природата, и по такъвъ начинъ идватъ въ стълкновение съ нейния редъ.
Разбира се, има нѣща, които съ вѣрни, защото съ почерпени отъ опитъ, и тѣ съ онази незиблема основа, на която се гради човѣшкиятъ животъ. Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човѣка съ прави дотамъ, докъдето се простира неговиятъ опитъ. Вънъ отъ своя опитъ, човѣкъ не може да разрешава въпроситѣ на живота. Все пакъ, хората днесъ трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ тѣсногърди, едностранчиви възгледи за природата, ако искатъ да се отърватъ отъ ненужни страдания. Тѣ трѣбва да разбератъ великия свѣтовенъ редъ на мировата държава, нейнитѣ основни принципи и закони, ако искатъ да се осмисли живота имъ и да придобие работата имъ трайно значение.
Тѣ все още
устройватъ
и личния си и
общественъ
животъ по свои разбирания, които често пъти сѫ диаметрално противоположни на законитѣ на Природата, и по такъвъ начинъ идватъ въ стълкновение съ нейния редъ.
Всрѣдъ мировата държава, всрѣдъ великия природенъ строй, тѣ искатъ да установятъ своя, човѣшка държава, своя, човѣшка властъ, свой, произволенъ строй на живота. Въ този смисълъ на думата, човѣшкиятъ редъ на земята, който отхвърля върховния суверенитетъ на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на свѣта, представя държава въ държава. А коя силна и авторитетна властъ, която има предъ видъ благото на цѣлия народъ, би допуснала да се шири друга влаетъ, противна на нейната общодържавна политика? Коя истинска властъ, която служи на общи цели, би позволила да се бъркатъ въ нейнитѣ функции неотговорни фактори? А съ право може да се каже, че хората днесъ действуватъ като държава въ държава въ свѣта, че тѣ действуватъ като неотговорни фактори.
към текста >>
Всрѣдъ мировата държава, всрѣдъ великия природенъ
строй
, тѣ искатъ да установятъ своя, човѣшка държава, своя, човѣшка властъ, свой, произволенъ
строй
на живота.
Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човѣка съ прави дотамъ, докъдето се простира неговиятъ опитъ. Вънъ отъ своя опитъ, човѣкъ не може да разрешава въпроситѣ на живота. Все пакъ, хората днесъ трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ тѣсногърди, едностранчиви възгледи за природата, ако искатъ да се отърватъ отъ ненужни страдания. Тѣ трѣбва да разбератъ великия свѣтовенъ редъ на мировата държава, нейнитѣ основни принципи и закони, ако искатъ да се осмисли живота имъ и да придобие работата имъ трайно значение. Тѣ все още устройватъ и личния си и общественъ животъ по свои разбирания, които често пъти сѫ диаметрално противоположни на законитѣ на Природата, и по такъвъ начинъ идватъ въ стълкновение съ нейния редъ.
Всрѣдъ мировата държава, всрѣдъ великия природенъ
строй
, тѣ искатъ да установятъ своя, човѣшка държава, своя, човѣшка властъ, свой, произволенъ
строй
на живота.
Въ този смисълъ на думата, човѣшкиятъ редъ на земята, който отхвърля върховния суверенитетъ на мировата държава, който не признава едничката суверенна воля на свѣта, представя държава въ държава. А коя силна и авторитетна властъ, която има предъ видъ благото на цѣлия народъ, би допуснала да се шири друга влаетъ, противна на нейната общодържавна политика? Коя истинска властъ, която служи на общи цели, би позволила да се бъркатъ въ нейнитѣ функции неотговорни фактори? А съ право може да се каже, че хората днесъ действуватъ като държава въ държава въ свѣта, че тѣ действуватъ като неотговорни фактори. Тѣ мислятъ, че могатъ да разполагатъ безотговорно и неограничено съ всички блага на природата, съ всички нейни сили и съкровища.
към текста >>
Днесъ хората, подържащи единъ грубоматериалистиченъ възгледъ за живота, който се мѫчатъ да прокаратъ въ цѣлия политически и стопански
строй
, въ наука, философия, изкуство, се натъкватъ на остри противоречия, които произтичатъ отъ стълкновението имъ съ Природата, съ нейната суверенна властъ.
Тѣ използуватъ безогледно минералнитѣ ѝ богатства, растенията, животнитѣ, често за разрушителни цели. Тѣ мислятъ дори, че могатъ да разполагатъ безнаказано и съ човѣшкия животъ. Ала хората едно трѣбва на помнятъ — Природата винаги въ края на краищата възстановява своя суверенитетъ, тя винаги утвърждава своята върховна властъ. Досегашниятъ исторически опитъ дава блестящи доказателства за това: цѣли континенти сѫ загивали въ конвулсиитѣ на страхотни катаклизми, изчезвали сѫ и сѫ били безвъзвратно затривани отъ лицето на земята велики раси, народи и царства, съ тѣхната блестяща култура. Тѣ сѫ изчезвали съ своя преходенъ редъ, но великиятъ и разуменъ космиченъ редъ винаги пребѫдва.
Днесъ хората, подържащи единъ грубоматериалистиченъ възгледъ за живота, който се мѫчатъ да прокаратъ въ цѣлия политически и стопански
строй
, въ наука, философия, изкуство, се натъкватъ на остри противоречия, които произтичатъ отъ стълкновението имъ съ Природата, съ нейната суверенна властъ.
Напраздно се мѫчатъ тѣ да установятъ единъ редъ мимо нейния редъ. Напраздно се мѫчатъ да разрешатъ парливитѣ проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, съ свои похвати. Мислятъ ли съвременнитѣ хора, че ще могатъ нѣкога да разрешатъ по този начинъ парливия економически въпросъ, който се е разтворилъ като язва въ стопанската криза? Никога. И защо? Защото този въпросъ е отдавна разрешенъ отъ Природата.
към текста >>
94.
Двата принципа
 
- Георги Радев (1900–1940)
Въ основата на всички борби, които днесъ се водятъ — и лични, и семейни, и
обществени
, и международни, и вътрешни и външни — лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвѣчна Воля е пуснала да действуватъ въ битието, въ изпълнение на нейнитѣ върховни замисли.
Вториятъ принципъ носи, напротивъ, доволство и миръ, тиха и безметежна радостъ. Само въ него може човѣкъ истински да вкуси благото на живота. Щомъ вториятъ принципъ започне да действува въ свѣта, той веднага смекчава първия принципъ. А когато действуватъ съвмѣстно подъ върховната воля на онова велико Божествено начало, което се проявява чрезъ тѣхъ, тѣ раждатъ най-хубавото, най-великото, най-възвишеното въ живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борятъ за надмощие въ свѣта.
Въ основата на всички борби, които днесъ се водятъ — и лични, и семейни, и
обществени
, и международни, и вътрешни и външни — лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвѣчна Воля е пуснала да действуватъ въ битието, въ изпълнение на нейнитѣ върховни замисли.
И цѣлата свѣтовна история ни показва, че ту единиятъ, ту другиятъ принципъ е вземалъ превесъ. Така напримѣръ окултната наука, която разполага съ даннитѣ, записани съ неизличими писмена въ лѣтописитѣ на свѣта, твърди, че е било нѣкога време — преди грѣхопадането — когато на земята е съществувала една велика култура на „Синоветѣ Божии“, въ която е царувалъ и управлявалъ вториятъ принципъ — принципътъ на любовьта и свѣтлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера“ на човѣшкото развитие загатва Христосъ, когато казва: „Преди да бъдатъ Адамъ и Аврамъ, азъ бѣхъ“. Следъ падането на тази култура, причинитѣ за което падане съ забулени въ дълбока тайна, прозираща едва задъ тъмното було на сказанията, човѣчеството попада подъ властъта на служителитѣ на първия принципъ. Последнитѣ подържатъ, че свѣтътъ трѣбва да се управлява съ строгостъ и неумолимостъ, съ сила и желѣзенъ законъ, въ противовесъ на служителитѣ на втория принципъ, които подържатъ методитѣ на любовьта, свѣтлината и свободата.
към текста >>
Неговото идване на земята е първиятъ етапъ къмъ възстановяване на първоначалния свѣтовенъ
строй
, къмъ възстановяване на „Царството Божие“ на земята.
И днесъ още цѣлата земя се управлява предимно отъ служителитѣ на първия принципъ. Тѣ иматъ свои представители навсѣкъде, въ всички области на културния животъ — и въ политика, и въ наука, и въ религия, и въ философия. Но и тѣхното управление е къмъ своя край. Обективната равносмѣтка на Природата показва, че тѣ съ направили много по-голѣми грѣшки отъ първитѣ управници на свѣта. И когато Христосъ говори за „княза на този свѣтъ“, той загатва за тази именно властъ, за това правителство на свѣта.
Неговото идване на земята е първиятъ етапъ къмъ възстановяване на първоначалния свѣтовенъ
строй
, къмъ възстановяване на „Царството Божие“ на земята.
Този пръвъ етапъ Христосъ е изразилъ съ думитѣ: „Азъ победихъ свѣта“. Свѣтътъ е победенъ, но не е още завладянъ. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победенъ свѣта. За да се завладѣе свѣта, обаче, трѣбва да се води една още по-страшна война. И когато ние говоримъ за бъдещата култура, за културата на братството и любовьта, имаме предъ видъ завладяването на свѣта, сиречъ установяване на оня свѣтовенъ редъ, който почива на великия принципъ на Любовьта.
към текста >>
95.
Четиритѣ учения
 
- Георги Радев (1900–1940)
Четиритѣ учения Отъ памтивѣка въ човѣшкитѣ общества сѫ сѫществували четири учения, всѣко отъ които се отличава съ свое разбиране за свѣта и човѣка, за отношенията на хората едни къмъ други, за
общественъ
строй
и държавенъ редъ.
Четиритѣ учения Отъ памтивѣка въ човѣшкитѣ общества сѫ сѫществували четири учения, всѣко отъ които се отличава съ свое разбиране за свѣта и човѣка, за отношенията на хората едни къмъ други, за
общественъ
строй
и държавенъ редъ.
За да употрѣбимъ посъвременни названия, ще наречемъ тия четири учения клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ и социализъмъ. Най-яръкъ изразъ на тия четири житейски школи, защото сѫ се въплотили въ известни обществени форми, намираме въ кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото въ браманска Индия се е дѣлѣло на четири касти, четири съсловия — брамани или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия сѫ образували строго затворени системи — забранени сѫ били по-тѣсни родствени връзки на висшитѣ съсловия съ нисшитѣ. Въ законитѣ на Ману се казва, че браманитѣ произлизатъ отъ главата на Брама — великия Създателъ на свѣта, военнитѣ — отъ неговитѣ мишци, търговцитѣ — отъ стомаха му, а занаятчиитѣ и работницитѣ — отъ нозетѣ му.
към текста >>
Най-яръкъ изразъ на тия четири житейски школи, защото сѫ се въплотили въ известни
обществени
форми, намираме въ кастовия
строй
на древна Индия.
Четиритѣ учения Отъ памтивѣка въ човѣшкитѣ общества сѫ сѫществували четири учения, всѣко отъ които се отличава съ свое разбиране за свѣта и човѣка, за отношенията на хората едни къмъ други, за общественъ строй и държавенъ редъ. За да употрѣбимъ посъвременни названия, ще наречемъ тия четири учения клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ и социализъмъ.
Най-яръкъ изразъ на тия четири житейски школи, защото сѫ се въплотили въ известни
обществени
форми, намираме въ кастовия
строй
на древна Индия.
Знайно е, че обществото въ браманска Индия се е дѣлѣло на четири касти, четири съсловия — брамани или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия сѫ образували строго затворени системи — забранени сѫ били по-тѣсни родствени връзки на висшитѣ съсловия съ нисшитѣ. Въ законитѣ на Ману се казва, че браманитѣ произлизатъ отъ главата на Брама — великия Създателъ на свѣта, военнитѣ — отъ неговитѣ мишци, търговцитѣ — отъ стомаха му, а занаятчиитѣ и работницитѣ — отъ нозетѣ му. Въ този образъ индускитѣ жреци сѫ дали въ една форма, достѫпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпредѣление, сиречъ едно узаконяване „свисше“ на установения отъ тѣхъ социаленъ редъ. Както и да се е тълкувалъ този митологиченъ образъ отъ индускитѣ мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущалъ, практически той се е свеждалъ къмъ установяване на строгия и суровъ кастовъ строй, който е освещавалъ чисто по човѣшки изключителната властъ на едни хора надъ други.
към текста >>
Както и да се е тълкувалъ този митологиченъ образъ отъ индускитѣ мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущалъ, практически той се е свеждалъ къмъ установяване на строгия и суровъ кастовъ
строй
, който е освещавалъ чисто по човѣшки изключителната властъ на едни хора надъ други.
Най-яръкъ изразъ на тия четири житейски школи, защото сѫ се въплотили въ известни обществени форми, намираме въ кастовия строй на древна Индия. Знайно е, че обществото въ браманска Индия се е дѣлѣло на четири касти, четири съсловия — брамани или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия сѫ образували строго затворени системи — забранени сѫ били по-тѣсни родствени връзки на висшитѣ съсловия съ нисшитѣ. Въ законитѣ на Ману се казва, че браманитѣ произлизатъ отъ главата на Брама — великия Създателъ на свѣта, военнитѣ — отъ неговитѣ мишци, търговцитѣ — отъ стомаха му, а занаятчиитѣ и работницитѣ — отъ нозетѣ му. Въ този образъ индускитѣ жреци сѫ дали въ една форма, достѫпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпредѣление, сиречъ едно узаконяване „свисше“ на установения отъ тѣхъ социаленъ редъ.
Както и да се е тълкувалъ този митологиченъ образъ отъ индускитѣ мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущалъ, практически той се е свеждалъ къмъ установяване на строгия и суровъ кастовъ
строй
, който е освещавалъ чисто по човѣшки изключителната властъ на едни хора надъ други.
Безъ да носятъ тия ярки очертания на строго разграничени касти, последнитѣ все пакъ образуватъ основата на съсловната разпредѣлба у всички цивилизовани народи. Само че въ отдѣлни епохи едно отъ тия съсловия е вземало изключително надмощие и е удряло по особенъ отпечатъкъ въху държавния редъ, който бива характеризиранъ ту като теократиченъ, ту като монархиченъ съ различни отсѣнки и преходи, ту като демократиченъ, ту като пролетарски. Формитѣ отъ епоха въ епоха се видоизмѣнятъ, явяватъ се известни диференциации и усложнения, но въ края на краищата вътрешното имъ съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могатъ да съзратъ многоликитѣ промѣни на едни и същи сили, действуващи въ свѣта, които не могатъ да проникнатъ задъ кулиситѣ на голѣмата сцена, дето се разиграватъ човѣшкитѣ съдбини, тъй майсторски декорирана при всѣка „нова“ пиеса въ новъ стилъ, и до денъ днешенъ се оставятъ да бъдатъ залъгвани съ обещания за „новъ строй“, за „новъ редъ“, за “новъ свѣтъ“. Всъщностъ, зъ тия нови на видъ социални форми се криятъ стари прастари идеи.
към текста >>
Ония, обаче, които не могатъ да съзратъ многоликитѣ промѣни на едни и същи сили, действуващи въ свѣта, които не могатъ да проникнатъ задъ кулиситѣ на голѣмата сцена, дето се разиграватъ човѣшкитѣ съдбини, тъй майсторски декорирана при всѣка „нова“ пиеса въ новъ стилъ, и до денъ днешенъ се оставятъ да бъдатъ залъгвани съ обещания за „новъ
строй
“, за „новъ редъ“, за “новъ свѣтъ“.
Въ този образъ индускитѣ жреци сѫ дали въ една форма, достѫпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпредѣление, сиречъ едно узаконяване „свисше“ на установения отъ тѣхъ социаленъ редъ. Както и да се е тълкувалъ този митологиченъ образъ отъ индускитѣ мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущалъ, практически той се е свеждалъ къмъ установяване на строгия и суровъ кастовъ строй, който е освещавалъ чисто по човѣшки изключителната властъ на едни хора надъ други. Безъ да носятъ тия ярки очертания на строго разграничени касти, последнитѣ все пакъ образуватъ основата на съсловната разпредѣлба у всички цивилизовани народи. Само че въ отдѣлни епохи едно отъ тия съсловия е вземало изключително надмощие и е удряло по особенъ отпечатъкъ въху държавния редъ, който бива характеризиранъ ту като теократиченъ, ту като монархиченъ съ различни отсѣнки и преходи, ту като демократиченъ, ту като пролетарски. Формитѣ отъ епоха въ епоха се видоизмѣнятъ, явяватъ се известни диференциации и усложнения, но въ края на краищата вътрешното имъ съдържание си остава все едно и също.
Ония, обаче, които не могатъ да съзратъ многоликитѣ промѣни на едни и същи сили, действуващи въ свѣта, които не могатъ да проникнатъ задъ кулиситѣ на голѣмата сцена, дето се разиграватъ човѣшкитѣ съдбини, тъй майсторски декорирана при всѣка „нова“ пиеса въ новъ стилъ, и до денъ днешенъ се оставятъ да бъдатъ залъгвани съ обещания за „новъ
строй
“, за „новъ редъ“, за “новъ свѣтъ“.
Всъщностъ, зъ тия нови на видъ социални форми се криятъ стари прастари идеи. Човѣчеството, въпрѣки великиятъ опитъ на християнството, се върти въ омагъосанъ кръгъ, чиито четири кардинални точки сѫ: клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ, социализъмъ. Не се ли съзира и въ днешнитѣ опити за установяване на „нови“ държавни строеве въртенето на фаталния омагъосанъ кръгъ? Въ изострения конфликтъ между капитализъма и социализъма, последннятъ поне нѣкъде се изтръгна отъ властъта на първия и, влѣзълъ въ съюзъ съ революционния милитаризъмъ, установи свой редъ. Миналъ въ отбрана, капитализъмътъ се съюзи съ клерикализъма и милитаризъма и подъ маската на класовото примирение, се помъчи да установи корпоративния, тоталитаренъ строй.
към текста >>
Миналъ въ отбрана, капитализъмътъ се съюзи съ клерикализъма и милитаризъма и подъ маската на класовото примирение, се помъчи да установи корпоративния, тоталитаренъ
строй
.
Ония, обаче, които не могатъ да съзратъ многоликитѣ промѣни на едни и същи сили, действуващи въ свѣта, които не могатъ да проникнатъ задъ кулиситѣ на голѣмата сцена, дето се разиграватъ човѣшкитѣ съдбини, тъй майсторски декорирана при всѣка „нова“ пиеса въ новъ стилъ, и до денъ днешенъ се оставятъ да бъдатъ залъгвани съ обещания за „новъ строй“, за „новъ редъ“, за “новъ свѣтъ“. Всъщностъ, зъ тия нови на видъ социални форми се криятъ стари прастари идеи. Човѣчеството, въпрѣки великиятъ опитъ на християнството, се върти въ омагъосанъ кръгъ, чиито четири кардинални точки сѫ: клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ, социализъмъ. Не се ли съзира и въ днешнитѣ опити за установяване на „нови“ държавни строеве въртенето на фаталния омагъосанъ кръгъ? Въ изострения конфликтъ между капитализъма и социализъма, последннятъ поне нѣкъде се изтръгна отъ властъта на първия и, влѣзълъ въ съюзъ съ революционния милитаризъмъ, установи свой редъ.
Миналъ въ отбрана, капитализъмътъ се съюзи съ клерикализъма и милитаризъма и подъ маската на класовото примирение, се помъчи да установи корпоративния, тоталитаренъ
строй
.
И се получи странното явление — капитализъмътъ се вижда принуденъ да прави отстъпки на социализъма: знайни съ неговитѣ похвати въ тоталитарнитѣ държави. Като се отказа привидно отъ своята властъ, той си послужи съ милитаризъма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила въ държавата, и тази сила пази за сега примирието между капиталъ и трудъ — единъ въоръженъ миръ! Социализъмътъ, отъ своя страна, също си послужи съ милитаризъма. Но виждайки — следъ като капитализира труда и колективизира капитала — че тия два съюзника не съ достатъчни, той днесъ гледа да привлѣче, подъ най-благовидна форма, и четвъртия факторъ — религията. Защото цѣлостъта на кръга и на дветѣ съвременни системи на диктатура — пролетарска и фашистка, фатално се налага: омагъосаниятъ кръгъ се върти, макаръ като горна, господствуваща на социалния зенитъ точка да се явява ту клерикализъмъ, ту милитаризъмъ, ту капитализъмъ, ту социализъмъ. Напраздно хората, които съ свързани съ този неумолимъ кръгъ, се мъчатъ да го разкъсатъ — рекатъ ли да сторятъ това, колелото на обществения животъ не върви.
към текста >>
Напраздно хората, които съ свързани съ този неумолимъ кръгъ, се мъчатъ да го разкъсатъ — рекатъ ли да сторятъ това, колелото на
обществения
животъ не върви.
Миналъ въ отбрана, капитализъмътъ се съюзи съ клерикализъма и милитаризъма и подъ маската на класовото примирение, се помъчи да установи корпоративния, тоталитаренъ строй. И се получи странното явление — капитализъмътъ се вижда принуденъ да прави отстъпки на социализъма: знайни съ неговитѣ похвати въ тоталитарнитѣ държави. Като се отказа привидно отъ своята властъ, той си послужи съ милитаризъма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила въ държавата, и тази сила пази за сега примирието между капиталъ и трудъ — единъ въоръженъ миръ! Социализъмътъ, отъ своя страна, също си послужи съ милитаризъма. Но виждайки — следъ като капитализира труда и колективизира капитала — че тия два съюзника не съ достатъчни, той днесъ гледа да привлѣче, подъ най-благовидна форма, и четвъртия факторъ — религията. Защото цѣлостъта на кръга и на дветѣ съвременни системи на диктатура — пролетарска и фашистка, фатално се налага: омагъосаниятъ кръгъ се върти, макаръ като горна, господствуваща на социалния зенитъ точка да се явява ту клерикализъмъ, ту милитаризъмъ, ту капитализъмъ, ту социализъмъ.
Напраздно хората, които съ свързани съ този неумолимъ кръгъ, се мъчатъ да го разкъсатъ — рекатъ ли да сторятъ това, колелото на
обществения
животъ не върви.
Ето защо, дори и когато искатъ да се освободятъ отъ влиянието и властъта на едно отъ тия четири течения, тѣ се мъчатъ да трансформиратъ енергията му и да я пуснатъ въ обществения животъ подъ друга форма. Нима антирелигиозниятъ социализъмъ можа да се освободи отъ догматиката, обредностъта, церемониалностъта и идолопоклонството на клерикализъма? Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае отъ идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна“ въ този смисълъ на думата. Религиозниятъ или поскоро клерикаленъ фашизъмъ съзнателно засили обредния, церемониаленъ и догматиченъ елементъ. Знайно е съ какво религиозно обаяние се обгражда — чрезъ непрекъснати внушения — личностъта на „водача“ въ странитѣ, дето е установена диктатура.
към текста >>
Ето защо, дори и когато искатъ да се освободятъ отъ влиянието и властъта на едно отъ тия четири течения, тѣ се мъчатъ да трансформиратъ енергията му и да я пуснатъ въ
обществения
животъ подъ друга форма.
И се получи странното явление — капитализъмътъ се вижда принуденъ да прави отстъпки на социализъма: знайни съ неговитѣ похвати въ тоталитарнитѣ държави. Като се отказа привидно отъ своята властъ, той си послужи съ милитаризъма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила въ държавата, и тази сила пази за сега примирието между капиталъ и трудъ — единъ въоръженъ миръ! Социализъмътъ, отъ своя страна, също си послужи съ милитаризъма. Но виждайки — следъ като капитализира труда и колективизира капитала — че тия два съюзника не съ достатъчни, той днесъ гледа да привлѣче, подъ най-благовидна форма, и четвъртия факторъ — религията. Защото цѣлостъта на кръга и на дветѣ съвременни системи на диктатура — пролетарска и фашистка, фатално се налага: омагъосаниятъ кръгъ се върти, макаръ като горна, господствуваща на социалния зенитъ точка да се явява ту клерикализъмъ, ту милитаризъмъ, ту капитализъмъ, ту социализъмъ. Напраздно хората, които съ свързани съ този неумолимъ кръгъ, се мъчатъ да го разкъсатъ — рекатъ ли да сторятъ това, колелото на обществения животъ не върви.
Ето защо, дори и когато искатъ да се освободятъ отъ влиянието и властъта на едно отъ тия четири течения, тѣ се мъчатъ да трансформиратъ енергията му и да я пуснатъ въ
обществения
животъ подъ друга форма.
Нима антирелигиозниятъ социализъмъ можа да се освободи отъ догматиката, обредностъта, церемониалностъта и идолопоклонството на клерикализъма? Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае отъ идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна“ въ този смисълъ на думата. Религиозниятъ или поскоро клерикаленъ фашизъмъ съзнателно засили обредния, церемониаленъ и догматиченъ елементъ. Знайно е съ какво религиозно обаяние се обгражда — чрезъ непрекъснати внушения — личностъта на „водача“ въ странитѣ, дето е установена диктатура. Ние нѣма да разглеждаме оня сложенъ процесъ на трансформиране религиозната и политическа енергия въ разнитѣ епохи и при разнитѣ режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, въ които тя се излива въ разнитѣ сфери на живота.
към текста >>
И защото тѣзи четири течения иматъ дълбоки психологичня корени въ душата на човѣка, чийто животъ се развива за сега въ този кръгъ, затова така упорито господствуватъ тѣ — непрестанно трансформирайки се — и въ
обществения
животъ.
Ние нѣма да разглеждаме оня сложенъ процесъ на трансформиране религиозната и политическа енергия въ разнитѣ епохи и при разнитѣ режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, въ които тя се излива въ разнитѣ сфери на живота. Ние имаме за целъ само да отбележимъ четиритѣ кардинални точки отъ този кръгъ на превръщенията и ги нарекохме, за да бъдемъ по-конкретни и по-разбрани, съ имена взети отъ социалната сфера, клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ, социализъмъ. Тѣ, обаче, не съ само четири социални явления, тѣ не съ само четири идеологии, четири религии, четири школи, презъ коиго е минало чоаѣчеството. Тѣ съ и четири общи психологични форми, които действуватъ въ съзнанието на отдѣлния човѣкъ. Човѣкъ дори въ течение на 24 часа, е ту „клерикалъ“, ту „милитаристъ“, ту „капиталистъ“ и „буржуа“, ту „социалистъ“.
И защото тѣзи четири течения иматъ дълбоки психологичня корени въ душата на човѣка, чийто животъ се развива за сега въ този кръгъ, затова така упорито господствуватъ тѣ — непрестанно трансформирайки се — и въ
обществения
животъ.
Ала източникътъ имъ въ душата на човѣка е още по-дълбокъ — той се крие въ първоизвора на космичнитѣ сили. Така, въ свѣта на отраженията, клерикализъмътъ съответствува на любовьта, милитаризъмътъ — на мъдростъта, капитализъмътъ — на истината, а социализъмътъ — на правдата. Клерикализъмътъ е изопачена форма на любовьта, милитаризъмътъ е изопачена форма на мъдростъта, капитализъмътъ е изопачена форма на истината, а социализъмътъ — изопачена форма на правдата. Въ всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Тѣ всички, въ края на краищата, си служатъ съ едни и същи срѣдства и методи.
към текста >>
96.
Фарисей и митаръ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей“ или : „той е митаръ“, а трѣбва да знаемъ и външнитѣ белези на тѣхнитѣ лица, на тѣхнитѣ рѫце, на тѣхното тѣлосложение,
устройството
на тѣхната глава.
Тия две лица — фарисей и митаръ сѫ видни представители на много стара култура. Нека съпоставимъ тѣхнитѣ отличителни черти паралелно, за да изпъкнатъ по-ясно тѣхнитѣ характери. Думата „фарисей“ произлиза отъ еврейската дума „парашъ“, която значи „да раздѣляшъ“. Има и една арабска дума „фарси“, която произлиза отъ сѫщия коренъ и значи нѣщо изрядно по форма. Какви сѫ отличителнитѣ черти на фарисея и какви на митаря?
Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей“ или : „той е митаръ“, а трѣбва да знаемъ и външнитѣ белези на тѣхнитѣ лица, на тѣхнитѣ рѫце, на тѣхното тѣлосложение,
устройството
на тѣхната глава.
Следъ това трѣбва да се доберемъ до тѣхния душевенъ складъ. Само така можемъ да си уяснимъ вложената въ текста идея и да се възползуваме отъ нея. Христосъ, който е билъ великъ художникъ, е далъ само две отличителни черти на тия два характера; по тѣхъ азъ ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Какъ ще можете да опишете човѣка само по нѣколко думи, които сѫ казани за него? “ Това е наука.
към текста >>
Има учени хора, които сѫ се занимавали дълго време съ сравнителна анатомия, изучили сѫ
устройството
на животнитѣ тъй добре, че ако имъ дадешъ най-малката частъ отъ нѣкое допотопно животно, могатъ да опишатъ ръста му, да съпоставятъ всичкитѣ му части, да турятъ мускулитѣ и жилитѣ му и по тоя начинъ да възстановятъ изчезналата форма.
Само така можемъ да си уяснимъ вложената въ текста идея и да се възползуваме отъ нея. Христосъ, който е билъ великъ художникъ, е далъ само две отличителни черти на тия два характера; по тѣхъ азъ ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Какъ ще можете да опишете човѣка само по нѣколко думи, които сѫ казани за него? “ Това е наука. Може да се опише.
Има учени хора, които сѫ се занимавали дълго време съ сравнителна анатомия, изучили сѫ
устройството
на животнитѣ тъй добре, че ако имъ дадешъ най-малката частъ отъ нѣкое допотопно животно, могатъ да опишатъ ръста му, да съпоставятъ всичкитѣ му части, да турятъ мускулитѣ и жилитѣ му и по тоя начинъ да възстановятъ изчезналата форма.
Възъ основа на сѫшия законъ, горе долу, ще се постарая да ви опиша фарисея и митаря, да ви покажа какво сѫ тѣ. Но ще ми възразите: „Какво общо има между съвременнитѣ хора и тия двама, които сѫ живѣли преди две хиляди години? “ Въ свѣта живѣятъ два вила хора — митари и фарисеи. Отъ тѣхъ сѫ произлезли много други, но тѣ си оставатъ основнитѣ. Тия два характера се преплитатъ и изпъкватъ въ живота на всички.
към текста >>
Когато хората разбератъ тия дълбоки причини, ше дойдатъ до онази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещиятъ
строй
на обществото.
Защото онзи, който е положилъ великитѣ закони въ живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени“. Въ тия думи има дълбокъ смисълъ, и който ги е проумѣлъ, се е домогналъ до великия законъ на човѣшкото благо. Съвременнитѣ зоолози изучаватъ животнитѣ и съ дали на свѣта много ценни работи, но никой още не е проучилъ дълбокитѣ причини, които създаватъ голѣмото разнообразие въ животинския свѣтъ. Така, защо напримѣръ нѣкои животни иматъ рога, а други не; защо нѣкои се влѣкатъ, а други ходятъ на четири крака; защо нѣкои ядатъ месо, а други пасатъ трева; защо съ лишени отъ човѣшка интелигентностъ. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може нѣкой да помисли.
Когато хората разбератъ тия дълбоки причини, ше дойдатъ до онази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещиятъ
строй
на обществото.
Цѣлата съвременна цивилизация почива върху възгледитѣ на фарисея —тя е фарисейска цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различаватъ по форма, по външностъ, по етикеция, се е родила въ далечното минало на Египетъ, Индия, Вавилонъ, Китай, Персия, Иудея, Гърция, Римъ. Тя е днесъ въ Европа облѣчена въ красива христианска мантия. Не казвамъ, че въ своитѣ основи тя е нѣщо лошо, но казвамъ, че формата всѣкога трѣбва да има въ себе си известно съдържание. Иначе формата си остава една проста черупка, въ която могатъ да живѣятъ само паразити.
към текста >>
Има отлично развити домашни и
обществени
чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличенъ умъ, лишенъ отъ софистика, силно развита съвѣстъ, която му показва грѣшкитѣ, и той се не свѣни да ги изповѣда и предъ Бога, и предъ човѣцитѣ, и предъ себе си.
На възрастъ е между 40 45 години. Брада съ черни, рошави влакна, мустаци също — белегъ на голѣма горещина; носъ развитъ, възкѫсъ, дебелъ, широкъ въ крилата си — признакъ на добра дихателна система; човѣкъ на чувствата, импулсивенъ като дете — всѣкога може да изкаже своята радостъ; като му дръпне половинъ кило винце, може да скача и да се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слѣпоочнитѣ области силно развити; уши възголѣми, почти като Толстоевитѣ, като у човѣкъ, който краде, взема, но и дава: „бащата и майката крадѣха, хайде азъ да дамъ, да направя добро, та дано Господъ да ни прости грѣховетѣ“. Очи има кафяви или винени — белегъ на естествена доброта и добродушие, които чакатъ само своето време, за да се проявягъ. Глава правилно развита, като главата на Сократа.
Има отлично развити домашни и
обществени
чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличенъ умъ, лишенъ отъ софистика, силно развита съвѣстъ, която му показва грѣшкитѣ, и той се не свѣни да ги изповѣда и предъ Бога, и предъ човѣцитѣ, и предъ себе си.
Нѣма предвзети възгледи за своето благородство. Има религия, но въ нея той е поставилъ образа на добрия Богъ, а не своя. Всѣкога вѣрва, че този добъръ Господъ ще го изведе на видѣло. Има повече вѣра въ Него, отколкото въ себе си. Има правилна философия — той не се сравнява съ понизко стоя щитѣ отъ него крадци и разбойници, а казва: „Господи, като гледамъ Тебе, ангелитѣ, светиитѣ, какво съмъ азъ?
към текста >>
Богатитѣ хора уповаватъ само на своитѣ ренти или доходи, нищо не работятъ, а само бистрятъ политиката и оправятъ
обществения
животъ.
Ямъ, пия, но съмъ станалъ като свиня. Прости ми, че не мога да използувамъ благата, които си ми далъ“. И какво казва Христосъ? Този човѣкъ, който съзнава грѣшкитѣ си, който има единъ възвишеиъ идеалъ, единъ денъ ще надмине фарисея. Какъ може да бѫде това?
Богатитѣ хора уповаватъ само на своитѣ ренти или доходи, нищо не работятъ, а само бистрятъ политиката и оправятъ
обществения
животъ.
Други, които ставатъ сутринъ рано, работятъ по десетъ часа на денъ, иматъ несполука следъ несполука въ живота, но постоянствуватъ, следъ години придобиватъ знания и ставатъ видни хора. И така, въ типоветѣ на фарисея и митаря Христосъ е далъ два противоположни полюса. Следователно, трѣбва да се вземе доброто и отъ единия и отъ другия и да се създаде новия типъ, третия типъ на християнина, на новия човѣкъ. Защото истината не е нито въ единия полюсъ, нито въ другия, а по срѣдата. И трѣбва да се взематъ добритѣ черти на фарисея, неговия отличенъ умъ, естетичния му вкусъ и чувството му за редъ, а отъ митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозностъ, вѫтрешно съзнание за грѣшкитѣ си и стремежа му да изправи живота си.
към текста >>
Чрезъ притчата за фарисея и митаря Христосъ пита, „кой е най-правиятъ начинъ, по който можемъ да принесемъ молитвата си предъ Бога.“ Тази молитва той подразбира въ обширенъ смисълъ — въ полза на
обществения
животъ.
Други, които ставатъ сутринъ рано, работятъ по десетъ часа на денъ, иматъ несполука следъ несполука въ живота, но постоянствуватъ, следъ години придобиватъ знания и ставатъ видни хора. И така, въ типоветѣ на фарисея и митаря Христосъ е далъ два противоположни полюса. Следователно, трѣбва да се вземе доброто и отъ единия и отъ другия и да се създаде новия типъ, третия типъ на християнина, на новия човѣкъ. Защото истината не е нито въ единия полюсъ, нито въ другия, а по срѣдата. И трѣбва да се взематъ добритѣ черти на фарисея, неговия отличенъ умъ, естетичния му вкусъ и чувството му за редъ, а отъ митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозностъ, вѫтрешно съзнание за грѣшкитѣ си и стремежа му да изправи живота си.
Чрезъ притчата за фарисея и митаря Христосъ пита, „кой е най-правиятъ начинъ, по който можемъ да принесемъ молитвата си предъ Бога.“ Тази молитва той подразбира въ обширенъ смисълъ — въ полза на
обществения
животъ.
Нѣкои мислятъ, че истинска молитва може да се принесе само въ черква. Ала тази молитва, която ще принесете въ черква, има ли известна връчка съ вашия животъ, може ли да ви помогне? И тази черква трѣбва да я намѣрите — де е тя? Учителътъ най-първо разкрива на ученицитѣ известни елементи и ги оставя сами да разрешаватъ задачата, да откриятъ известенъ законъ. Казва се на едно мѣсто въ Посланията: „Вие сте храмъ Божи“.
към текста >>
97.
Пробуждане на съзнанието. Новиятъ човѣкъ
 
- Георги Радев (1900–1940)
Само чрезъ музика ще рухнатъ „Йерихонскитѣ стени“ на тѣсногърдия националенъ егоизъмъ, задъ които сѫ се укрепили въоржженитѣ до зѫби съвременни народи, и само чрезъ музика ще се укротятъ звѣроветѣ на нестихващитѣ страсти, които рушатъ личния и
общественъ
животъ на хората.
Това не е само едно голо твърдение. Редица факти показватъ, че въ звука и ритъма се крие мощна сила – подъ звуковетѣ на известни инструменти сѫ рухвали стени, разрушавали сѫ се мостове, пръсвали сѫ се на парчета електрически крушки. Това сѫ съвременни опити, които показватъ, че библейскиятъ разказъ за рухването на Йерихонскитѣ стени не ще да е легенда или поетическа измислица. Сѫщото показватъ и опититѣ на индийскитѣ факири и змиеукротители – чрезъ известни мелодии тѣ сѫ въ състояние да обайватъ звѣроветѣ и да ги държатъ покорни и кротки. Това сѫ факти, които загатватъ за магичното влияние на музиката, приложена най-широко въ живота.
Само чрезъ музика ще рухнатъ „Йерихонскитѣ стени“ на тѣсногърдия националенъ егоизъмъ, задъ които сѫ се укрепили въоржженитѣ до зѫби съвременни народи, и само чрезъ музика ще се укротятъ звѣроветѣ на нестихващитѣ страсти, които рушатъ личния и
общественъ
животъ на хората.
И наистина, природата създава сега единъ новъ типъ, единъ новъ човѣкъ. Той влиза така тихо, така незабелязано въ живота, както е влѣзълъ нѣкога сегашниятъ човѣкъ всрѣдъ гигантитѣ млѣкопитаещи, влѣчуги и птици, които нѣкога сѫ владѣели земята. И този новъ човѣкъ ше стане господаръ на свѣта така, както стана господаръ немощниятъ отпървомъ въ сравнение съ силнитѣ хищници съвремененъ човѣкъ. И както съвременниятъ човѣкъ сломи грубата сила на мускулитѣ и челюститѣ, на рогата и копитата съ силата на своя умъ, така и новиятъ човѣкъ, който влиза днесъ неусѣтно въ свѣта, ще сломи разрушителната сила на днешното човѣчество съ своята нова мисълъ, съ мощната енергия на оня музикаленъ свѣтъ, въ който диша неговото пробудено съзнание. Едно отъ най-характернитѣ свойства на новия човѣкъ е това, че той вижда навсѣкѫде и отвсѣкѫде – и отпредъ, на далечни разстояния, и отзадъ, и нагоре – въ небесното пространство и надолу — въ недрата на земята.
към текста >>
Но нима съвременниятъ човѣкъ, съ своята сложна психика, съ своя културенъ животъ, изразенъ въ наука, религия, изкуство,
общественъ
строй
, съ своитѣ културни институти – училища, университети, църкви,
обществени
учреждения, не е „фантастиченъ“ и непонятенъ за животнитѣ?
Той вижда какво става въ най-отдалеченитѣ кѫтове на свѣта – по суша и по море. Вижда какво става на слънцето, на луната, на планетитѣ. Вижда какво става на слънцата отъ Млѣчния пътъ и другитѣ звездни вселени. И понеже мозъкътъ му е устроенъ като най- финенъ радиоапаратъ, който може да долавя дори и най-кѫситѣ вълни, той чува онази прословута хармония на сферитѣ, която сѫ чували Посветенитѣ отъ всички времена. На мнозина този образъ на нозия човѣкъ ще се стори фантастиченъ.
Но нима съвременниятъ човѣкъ, съ своята сложна психика, съ своя културенъ животъ, изразенъ въ наука, религия, изкуство,
общественъ
строй
, съ своитѣ културни институти – училища, университети, църкви,
обществени
учреждения, не е „фантастиченъ“ и непонятенъ за животнитѣ?
Какво знаятъ тѣ за всичко това и какъ си го представятъ? Навѣрно човѣкътъ за тѣхъ е само едно по-голѣмо и по-хитро животно, а културнитѣ му учреждения сѫ все „кѫщи“ – отдѣлни, разкѫсани представи за кѫщи. Новиятъ човѣкъ, който иде сега, е синтезъ на всичко. Той иде да организира свѣта, да внесе онова великото и красивото, за което сѫ копнѣели душитѣ на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение съ разумния свѣтъ, невидимъ за съвременнитѣ хора.
към текста >>
98.
Спектри
 
- Георги Радев (1900–1940)
Е добре, по същия начин и един мъдрец кога следи промените, които настъпват в съзнанието на хората, вълнувани от едни или други идеи, насочва своя поглед върху различните екрани, където проектира своите „спектри“ човешкият дух: наука, изкуство,
обществен
живот.
Спектри Когато физикът иска да проследи интимните процеси, които стават в атома, невидим сам по себе си дори и с най-силен микроскоп, той получава неговия спектър. Спектърът, спектроскопската картина от багри, прорязана от многобройни прости и многократни спектрални линии — това е образният език на невидимия атом, неговата символична проява чрез светлинните краски Него физикът тълкува, него се мъчи да разгадае. По него се старае да отгатне, що става вътре в атома. Чрез него той „вижда“ кръженето на електроните около централното ядро и въртежа им около себе си, чрез него следи „каскадните скокове“ на електроните от орбита на орбита, чрез него открива промените, които настъпват в малкия свет на атома при поглъщане не енергия отвън и т. н. С една реч, по една видима за окото проява — спектъра, физикът следи за онова, което става вътре в невидимия атом.
Е добре, по същия начин и един мъдрец кога следи промените, които настъпват в съзнанието на хората, вълнувани от едни или други идеи, насочва своя поглед върху различните екрани, където проектира своите „спектри“ човешкият дух: наука, изкуство,
обществен
живот.
Един от най-подвижните, най-флуктуиращи спектри, това е спектъра на политико-социалния живот. В него промените стават така бързо както в атмосферата. И тяхното изучаване ни води до една особена „политическа метеорология“. По този именно „спектър“, знаещият следи разните „минимуми“ и „максимуми“ на политическо налягане, разните „циклони“ и „антициклони“, постепенното формиране и движение на разните политически и икономически „депресии“, придружени със сблъскване на разни „фронтове“ и т. н. И много от онези неща, които на хората заети телом и духом в тия политически движения, изглеждат по един начин, защото са потопени в тях, на него се разкриват по съвсем други начин.
към текста >>
Едно време те очакваха „второто пришествие“ — да се свърши „тоя грешен свят“, а сега очакват „социалната революция“, която да събори „тоя
строй
“.
Да вземем запример притчата от евангелието за „деня на страшния съд“, сиреч за свършена, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я, не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешната социална действителност и ще видите, че тя дава основната схема на вярванията на хората попадащи под общата категория „верующи". Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици — в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи — в разните научни и социални теории, макар да падат те една по друга като картонени къщи на деца. Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците“, богата плячка тук, на земята, и вечно блаженство горе на небето, а сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават подобряване на условията и социално благуване.
Едно време те очакваха „второто пришествие“ — да се свърши „тоя грешен свят“, а сега очакват „социалната революция“, която да събори „тоя
строй
“.
Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сиреч грешни от праведни, а сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сиреч „буржуата“ от праведните, сиреч „пролетариите“, та да се осъществи „царството божие“ на земята, сиреч „диктатурата на пролетариата“. Едно време очакваха спасител, месия, който да избави душите им от робството на греха, а сега очакват да бъдат спасени от политическата и социална криза, от „силната личност“, водача. Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика. Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости. Затова имаме различие само в обектите и посоката на стремежа, а не по същина.
към текста >>
99.
Ни в Йерусалим, ни в Самария
 
- Георги Радев (1900–1940)
Човешкият дух е, който създава и наука, и изкуства, и религии, и
обществени
строеве.
Ала зад геометъра седи човешкият ум. Зад човешкия ум стои човешкият дух, зад човешкия дух — Мировият Дух. И затова мислещите синове на Запада, когато разглеждат последните изводи на математичната физика, изразени в редица диференциални уравнения, и основните положения на формалната логика и гносеологията, откриват, че те в края на краищата съвпадат със структурата на човешкия ум. Човекът постига сам себе си в света. Неговият дух е, който твори и образи, и понятия, и символи, чрез които съзерцава света.
Човешкият дух е, който създава и наука, и изкуства, и религии, и
обществени
строеве.
Ето защо човекът, у когото се е пробудил духа, не си „прави кумир от нищо, което е долу на земята или горе на небето“. Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим, ни в Самария“. Йерусалим — това са догматичните обредни религии, които дишат нетърпимост. Самария — научните хипотези, схематичните теории, които се сменят една по друга, в усилията си да обяснят действителността. Това са „градове“ — човешки строежи, човешки творения на държавна уредба и обществен строй.
към текста >>
Това са „градове“ — човешки строежи, човешки творения на държавна уредба и
обществен
строй
.
Човешкият дух е, който създава и наука, и изкуства, и религии, и обществени строеве. Ето защо човекът, у когото се е пробудил духа, не си „прави кумир от нищо, което е долу на земята или горе на небето“. Ето защо, заживял в Дух и Истина, той „не се кланя Богу ни в Йерусалим, ни в Самария“. Йерусалим — това са догматичните обредни религии, които дишат нетърпимост. Самария — научните хипотези, схематичните теории, които се сменят една по друга, в усилията си да обяснят действителността.
Това са „градове“ — човешки строежи, човешки творения на държавна уредба и
обществен
строй
.
Днес, както и отколе, хората се кланят ту в „Йерусалим“, ту в „Самария“, ту в едни, ту в други капища, ту пред един, ту пред друг кумир. И не само се кланят, а и водят люти, кървави борби за надмощие — на „Йерусалим“ или „Самария“. Ала струва ли си да се бори човек за идоли, струва ли си да се бори за картини, за прости умствени гледки, които иска да фиксира и увековечи? Защото какво друго, ако не една картина за света ни дава една научна теория? Хубаво е да се съзерцават картините за света — и не само съвременните, а и на миналите културни епохи — защото са творения на човешкия ум, на съзерцаващия дух на човека.
към текста >>
100.
Натюрели
 
- Георги Радев (1900–1940)
Д-р Хуго Екенер Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д-р Екенера по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига — полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи
обществени
предприятия,
обществени
водачи.
Натюрели Ако през време на голямото кръгосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин“ ви се случеше да видите едновременно на борда му Д-р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц — разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач — надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът. Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенера.
Д-р Хуго Екенер Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д-р Екенера по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига — полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи
обществени
предприятия,
обществени
водачи.
Тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а — във военно време — и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. Ото Манц И действително, в лицето на Д-р Екенера и на готвача Манц, ние — изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер имаме два типични представителя на два от трите първични натюреля — на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера*), в лицето на споменатите по-горе двама души, които взимаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията — повече или по-малко сполучливи — в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне , че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване — въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица — на някой основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават известни характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в света.
към текста >>
Хората, спадащи към чувствителния натюрел, се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна организация, от което пък произтичат особеностите на тяхното телесно и душевно
устройство
.
Нека кажем сега няколко думи за третия — чувствителен или психичен натюрел, както го нарича не особено изчерпателно Хутер. Какви са особеностите на чувствителния или психичен натюрел? Според Хутера, той се явява като резултат от по-силното развитие и диференциране на най-външната от трите зародишни ципи, които съвременната ембриология установява в развиващия се човешки зародиш. От външната зародишна ципа се развиват, както е известно, кожата, която покрива тялото отвън, космите, жлезите и подкожните нерви, а също и централната нервна система, мозъкът и гръбначният стълб. Тъй както от вътрешната зародишна ципа се развиват храносмилателната система с целия чревен и жлезен апарат, а от средната зародишна ципа — костната и мускул на системи, сиреч подпорният и двигателен апарат.
Хората, спадащи към чувствителния натюрел, се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна организация, от което пък произтичат особеностите на тяхното телесно и душевно
устройство
.
Тялото на хората от чувствителния натюрел, очевидно, е по-деликатно и финно построено. Формите са изящно изваяни. Фигурата — стройна. И шията, и тялото, и крайниците, у нормалния — не болезнен и хипертрофиран чувствителен натюрел — са тънки, изящни и стройни. Едра кост не избива рязко и ъгловато нийде в цялата фигура, нито се чувствува напрежението на прекомерно твърди и развити мускули.
към текста >>
Фигурата —
стройна
.
От външната зародишна ципа се развиват, както е известно, кожата, която покрива тялото отвън, космите, жлезите и подкожните нерви, а също и централната нервна система, мозъкът и гръбначният стълб. Тъй както от вътрешната зародишна ципа се развиват храносмилателната система с целия чревен и жлезен апарат, а от средната зародишна ципа — костната и мускул на системи, сиреч подпорният и двигателен апарат. Хората, спадащи към чувствителния натюрел, се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна организация, от което пък произтичат особеностите на тяхното телесно и душевно устройство. Тялото на хората от чувствителния натюрел, очевидно, е по-деликатно и финно построено. Формите са изящно изваяни.
Фигурата —
стройна
.
И шията, и тялото, и крайниците, у нормалния — не болезнен и хипертрофиран чувствителен натюрел — са тънки, изящни и стройни. Едра кост не избива рязко и ъгловато нийде в цялата фигура, нито се чувствува напрежението на прекомерно твърди и развити мускули. Костта е изобщо дребна, а мускулите — еластични и гъвкави. Мине ли се към главата и лицето, веднага се хвърля на очи яйцевидната, крушовидна форма. Колкото „по-чист“ е чувствителният натюрел, толкова крушовидността е по-голяма, а горната част на лицето по-голяма от долната.
към текста >>
И шията, и тялото, и крайниците, у нормалния — не болезнен и хипертрофиран чувствителен натюрел — са тънки, изящни и
стройни
.
Тъй както от вътрешната зародишна ципа се развиват храносмилателната система с целия чревен и жлезен апарат, а от средната зародишна ципа — костната и мускул на системи, сиреч подпорният и двигателен апарат. Хората, спадащи към чувствителния натюрел, се отличават с по-диференцирана нервна система, с по-сложна нервна организация, от което пък произтичат особеностите на тяхното телесно и душевно устройство. Тялото на хората от чувствителния натюрел, очевидно, е по-деликатно и финно построено. Формите са изящно изваяни. Фигурата — стройна.
И шията, и тялото, и крайниците, у нормалния — не болезнен и хипертрофиран чувствителен натюрел — са тънки, изящни и
стройни
.
Едра кост не избива рязко и ъгловато нийде в цялата фигура, нито се чувствува напрежението на прекомерно твърди и развити мускули. Костта е изобщо дребна, а мускулите — еластични и гъвкави. Мине ли се към главата и лицето, веднага се хвърля на очи яйцевидната, крушовидна форма. Колкото „по-чист“ е чувствителният натюрел, толкова крушовидността е по-голяма, а горната част на лицето по-голяма от долната. Носът и брадата са добре развити, но никога не изпъкват напред, както това често бива у двигателния натюрел.
към текста >>
Този цвят, обаче, няма нищо общо с болезненожълтия цвят, който се явява у някой хора поради болестни
разстройства
.
Костта е изобщо дребна, а мускулите — еластични и гъвкави. Мине ли се към главата и лицето, веднага се хвърля на очи яйцевидната, крушовидна форма. Колкото „по-чист“ е чувствителният натюрел, толкова крушовидността е по-голяма, а горната част на лицето по-голяма от долната. Носът и брадата са добре развити, но никога не изпъкват напред, както това често бива у двигателния натюрел. Кожата е тънка, нежна, деликатна, обикновено бледожълта и светла.
Този цвят, обаче, няма нищо общо с болезненожълтия цвят, който се явява у някой хора поради болестни
разстройства
.
Той е нормален за чувствителния натюрел. Косата има тънък, копринен косъм и често бива къдрава. Силата на хората от този натюрел не е нито в масата и тежестта на тялото, нито в яката костна система, нито в напрежението и двигателната енергия на мускулите: тя се крие в тяхната нервна система, където е акумулирана в голямо количество и се излъчва чрез погледа, говора, движенията. Погрешно би било да се мисли, съдейки по деликатното им телосложение, че тия хора са слаби, хилави, че тям им липсва енергия. Напротив, те обладават мощна нервна енергия, благодарение на която издържат повече от другите напрегнатия умствен труд — оня вид труд, който им е присъщ.
към текста >>
НАГОРЕ